WWW.BGVESTNIK.CO.UK
БРОЙ 7, 19 ФЕВРУАРИ, 2013 г.
Историята на лукса „Harrods”
Промените в помощите Стр. 3
Стр. 4
Имиграционната йерархия на Камерън
Приветствието на британския премиер Дейвид Камерън към „трудолюбивите” индийци контрастира с отношението към гражданите на новите страни-членки на ЕС. В книгата „Краят на толерантността” Арун Кунднани спори, че възможността да се интегрира човек във Великобритания се основава по-малко на това как изглежда, отколкото дали е обречен да бъде културно съвместим или не. Това може да изглежда като напредък, но пълзящата скала, по която човечеството е организирано, не се различава особено от расистките йерархии на миналото, но се базира в по-ниска степен на цвета на кожата. И така, образован в Англия специалист индиец може да се окаже по-приемлив отколкото бял безработен българин или румънец. Това е точно което наблюдаваме в посещението на Дейвид Камерън в Индия, стра-
на, чийто икономически ръст той описва като „един от големите феномени на века”, коментира „Гардиън”. Камерън и неговият антураж от директори и вицеканцлери без съмнение ще ускорят разчистването на бедняшките бърлоги, за да се открие път за нови бляскави търговски центрове, които ще се построят на всеки свободен инч в големите градове на Индия. Мнозинството индийци, които са доказано в по-лошо положение след настъпването на неолиберизма в „най-голямата демокрация”, не са тези, които Камерън има предвид, когато говори за освобождаването на „потенциала на Индия”. Обратно към Острова, неизбежното пристигане на българите и румънците се обрисува като въпрос, свързан с изборите, чийто резултат ще бъде или успех, или абсолютен провал. Те са жертвите на „ксено-расизма”, на който са подложени бедните
странници, включително и белите. За разлика от тях, пред индийските студенти, които могат да си позволят таксите в британските университети, ще разстелят червен килим и няма да бъдат обект на ограничения на правата им за престой и работа, според Камерън. Предстои да се види как такава „позитивна дискриминация” ще бъде оправдана в светлината на обещанието на Торите да ограничат имиграцията в рамките на десетки хиляди годишно. Културните стереотипи изобилстват. Индийците – забележете, не пакистанците, са смятани за трудолюбиви и находчиви и таят безкрайно уважение към Великобритания и нейните традиции. Колониализмът се превъплъщава в „специални отношения”. Индийците усвояват британския начин на живот, говорят английски и са умерено религиозни. Те не източват системата, а
по-скоро представляват възможност за инвестиции в боледуващата британска икономика. Румънците и българите, от друга страна, са окаяни, както ги описва Тревор Каванаг във вестник „Сън” – мошеници, изнасилвачи и джебчии. Торите ще загубят изборите, предупреждава той, освен ако не откажат пълни права на румънските и българските граждани, преди да залеят Обединеното кралство. Сравнението на риториката на Камерън по отношение на Индия и най-новите партньори на Великобритания в рамките на ЕС разкрива как расизмът се влияе често от икономиката, или поне така изглежда на повърхността. Това е посланието, което изпраща Камерън: ние ще толерираме тези, от които имаме полза, но не и тези, които не допринасят за нашия просперитет, коментира изданието.
Борисов закъсня с реакцията За разлика от всички други такива периоди, и 1997, и 1990, сега протестиращите са две обособени групи. Единият поток са зелените, които са на улицата от 4-5 години. От времето на тройната коалиция те просто набъбнаха много. Другият, много по-голям поток, който възникна преди десетина дни, е така нареченият народ. И тези две групи не се смесват засега. Профилът на зелените протести беше описан още през лятото, по време на окупацията на Орлов мост. Това са хора с висше образование, между 30 и 40-годишна възраст, с много добри професии, много добри доходи, един контраелит на нацията, европейски елит, да речем. Профилът на масовите протести срещу монополите е народът. Вътре има всичко. Последните дни на преден
план излязоха прикачилите се футболни агитки, които развалят впечатлението, но като цяло това си е народът. Може ли днешната пресконференция на Бойко Борисов да разцепи групата на народа? Отговорът е: много трудно. Премиерът днес даваше отговори на въпроси, поставени от протестиращите преди 10 дни. Ако беше направил тази пресконференция след предишния голям протест във Варна и Благоевград, щеше да си купи малко време спокойствие, преди хората да разберат, че и от други неща им е писнало, освен от сметките за ток. Сега вече той се занимава с нещо вехто, нещо извън всякаква политическа адекватност. Тази пресконференция едва ли ще разколебае и един човек. Спешна работа на социолозите е да изготвят
профил на протестиращите. Няма уважаваща себе си агенция, която в подобна ситуация да не си постави тази задача. Аз съм напълно убедена, че нашите социолози могат да го направят. По отношение на пресконференцията на премиера - Бойко Борисов до последно ще отстоява позицията си на премиер и партиен лидер. Тази пресконференция беше неизбежна стъпка, която всеки премиер, всеки уважаващ себе си политик трябва да направи. Дали тази стъпка ще спре протестите, или не, ще видим. Що се отнася до присъствието на Даниела Пеловска и Диана Канева като лица на протеста, на всички е ясно, че както ГЕРБ, така и БСП са напрегнали максимално своите машини за участие в протестите. Би трябвало да бъдат по-
литически безотговорни, за да не го направят. Предполагам, че по аналогичен начин е представен и Волен Сидеров. В случая големият въпрос е в каква степен всяка една от тези сили яхва протестите. В едно такова информационно общество, в което сме, нищо не остава тайна. Аз се надявам, че ако излязат и бъдат идентифицирани лица на протеста, ще бъдат разкрити не само връзките им с ГЕРБ, но и връзките им с „Атака“, и с БСП, и с други партии, защото това е смисленият дебат. Но това е изключително положително, защото всичко останало е манипулация. Във всяка една публична изява има елемент на манипулация, но на определено ниво нещата са осветени и прозрачни - дори когато става дума за такъв тип обвързаност.
БГ ВЕСТНИК СЕ ИЗДАВА С ЛЮБЕЗНОТО СЪДЕЙСТВИЕ НА
АКЦЕНТ ОТ ДЕНЯ Ефектът от имигрантите е положителен, но малък Дори и съвсем началната му фаза раздели общественото мнение – колко голям ще бъде потокът? Предполага се, че хората от тези страни нямат голямо желание да идват във Великобритания и заради културните си особености избират по-южните страни. И наистина, мигрантите от България и Румъния през последните години предпочитат Италия и Испания. Въпреки това може да има и друго обяснение за тази тенденция. След разширяването на ЕС през 2007 г., повечето държави включително и Обединеното Кралство, ограничиха трудовата имиграция от България и Румъния, докато трудовият пазар в Италия и Испания остана по-скоро отворен. Когато контролът е вдигнат, ще има сериозни стимули за имиграция към Великобритания. Заплатите са много по-големи от тези в България и Румъния и социалната система е сравнително щедра към мигрантите. Всеки опит да се прецени какъв ще бъде мащабът на имигрантите от тези страни, може да бъде само информирано налучкване. Какви ще бъдат ефектите от тази миграция? За мигрантите и техните семейства те ще бъдат предимно положителни. Повечето ще получат по-добра работа и по-големи социални помощи отколкото в родината си. Въздействието върху местното британско население ще бъде смесено – много от новодошлите българи и румънци ще имат мотивацията и уменията, които направиха много мигранти от страни като Полша предпочитани от британските работодатели. Пристигането им ще представлява заплаха за по-уязвими участници на трудовия пазар, за които ще е по-трудно да се конкурират. Имиграцията от България и Румъния ще повлияе на публичните финанси по редица начини. Повечето на новодошлите ще бъдат млади и ще намерят работа и като цяло исканите от тях помощи ще бъдат по-малко от данъците, които ще плащат. Но ще има и загуба в данъчните приходи заради местните британци, които ще бъдат изместени. Освен това ще има имигранти, които ще се установят в страната и ще изискват помощ от държавата в старините си. Вземайки всичко това предвид, фискалният ефект от имиграцията от България и Румъния вероятно ще бъде положителен, но малък. Основните негативни последици ще са свързани с броя на населението. Великобритания вече е пренаселена и има недостиг на жилища. Властите прогнозират нарастване на населението с близо 11 милиона души през следващите 25 години и имигрантите от България и Румъния ще допринесат за този ръст.