WWW.BGVESTNIK.CO.UK
БРОЙ 22, 12 Март, 2013 г.
Неотстрелваемият Райков стр.2
Във Ватикана избират папа - стр.3
Миграцията от България е добра за Европа
Миграцията от Румъния и България е благоприятна за страните от Европейския съюз (ЕС), защото тези имигранти често изпълняват дейности, които гражданите на страната не искат да вършат - като например сезонна работа - а много от тях са квалифицирани. Това се казва в статия на Таня Вундерлич, член на базирания в САЩ изследователски институт German Marshall Fund, предаде БТА. В документ, разпространен от Асоциацията на германските градове, са описани предизвикателствата за градските райони от социалното подпомагане на обеднели имигранти от Румъния и България, най-вече принадлежащи на ромското
малцинство, припомня публикацията. Документът се позовава на данни на Федералната статистическа служба, които сочат увеличение от 24% на българските и румънските имигранти през първата половина на 2012 г. извън вече регистрираните в страната 147 000 (без да се броят нерегистрираните). Според авторката на доклада обаче изследването има и някои сериозни недостатъци, като например, че не всички имигранти от България и Румъния зависят от социални помощи: 80 на сто са пристигнали в Германия след присъединяването на двете страни към ЕС през 2007 година и вече имат работа и доходи.
Около 22% от тях са високо квалифицирани, а 46% са квалифицирани и упражняват тъкмо такива професии, от които Германия спешно се нуждае, продължава публикацията. Авторката подчертава, че да се определя имиграцията от България и Румъния като бедна е не само некоректно, но и икономически вредно.
Може обаче да се очаква, че с наближаването на изборите в Германия дебатите за имиграцията ще стават все по-емоционални, поляризирани и радикализирани, предупреждава авторката. В заключение тя припомня отговорността на правителствата на двете страни за интеграцията на ромите.
“Ти ли ще ми кажеш на мене, бе?!” Това е култовият и най-глупав въпрос, който можете да чуете във всяка квартална караница или вътрешносемеен скандал у нас. Българите, като емоционална и експресивна нация, умеем да включваме дори в елементарните спорове целия си арсенал от обидни думи, многозначителни възклицания и метафорични определения, свързани с физиката и физиологията на опонента. Казано направо, често всяка родена от добри намерения дискусия, завършва с грозна крамола, агресия и трайно сърдити. А защо да е така? 1.Когато усетите напрежение в разговора, опитайте се най-напред да го туширате. Пийте вода, напуснете за малко мястото или просто си тръгнете, ако трябва. 2. На обществени събития никога не се впус-
кайте в дискусия, която знаете, че ви пали силно. Има момент, в който не можете да контролирате емоциите си, а със сигурност не можете да управлявате и тези на опонентите си. Затова просто избягвайте разговори за политика, религиозни вярвания и наболели социални проблеми. 3. Правете разлика между конструктивен спор, където се ражда истината, и скандал, където се отпушва дълго натрупвано напрежение. И в двете обаче опитайте да останете възпитани. 4. На първо време изслушвайте. Когато не ви е ясна тезата на опонента, попитайте спокойно. Когато представяте позицията си, направете го също спокойно, без да квалифицирате като “неверна” или “грешна” другата теза. 5. Докато говорите в своя защита, избягвайте
негативни думи и изрази - “не” и “няма” опитайте да замените с “бих” и “би било добре да...” Наблягайте на това, което вие бихте направили или е добре да се свърши, вместо на това какво вашите опоненти не са направили и къде са сгрешили. 6. В никакъв случай не давайте негативни квалификации и не включвайте обидни думи по адрес на другата тема и нейните представители. 7. Какъвто и да е спорът, не използвайте в него обиди на физическо ниво.8. Когато виждате, че няма душевна акустика за конструктивна дискусия, опитайте да прекъснете, като отложите спора за друг път. Или просто кажете, че не сте в настроение за този разговор. 9. В случай че сте в позицията на обиждан, напуснете гордо полесражението, без да падате на отсрещното ниво.
Тогава във всички случаи вие сте победител. 10. Не дръжте карез. Ако сте водили истински спор, дори и да не сте стигнали до единно решение, вие сте упражнявали мисленето си, така че срещата е била ползотворна. Простете емоционалния тон и продължете напред. 11. Ако в спор сте стигнали до каквато и да е крайност, научете се да се извинявате. Няма нищо по-достойно от това да се извиниш за направени грешки. Стига те обаче да не са прехвърлили границите на допустимото. В този смисъл съм абсолютно съгласна, че има непростими неща и те трябва да си останат такива в името на човешкото достойнство. 12. Никога и при никакви обстоятелства не обиждайте хора на база расово, национално, етническо, религиозно или физическо различие.
Правилата на добрия тон: дискусия или скандал?
БГ ВЕСТНИК СЕ ИЗДАВА С ЛЮБЕЗНОТО СЪДЕЙСТВИЕ НА
Осъдиха Крис Хюн - стр.4
АКЦЕНТ ОТ ДЕНЯ
Служебното правителство на България
Марин Райков - министър-председател и министър на външните работи Екатерина Захариева, вицепремиер и министър на регионалното развитие Деяна Костадинова, вицепремиер и министър на труда и социалната политика Илияна Цанова, вицепремиер по управление на средствата от Европейския съюз Драгомир Йорданов, министър на правосъдието Проф. Иван Станков, министър на земеделието и храните Калин Христов, министър на финансите Кристиан Кръстев, министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията Николай Милошев, министър на образованието, младежта и науката Проф. Николай Петров, министър на здравеопазването Петя Първанова, министър на вътрешните работи Петър Стойчев, министър на физическото възпитание и спорта Роман Василев, министър за развитие на електронното правителство Тодор Тагарев, министър на отбраната Владимир Пенев, министър на културата Юлиан Попов, министър на околната среда и водите. Асен Василев, министър на икономиката, енергетиката и туризма