Abitare16 by sunayc

THOMAS KONG LIKEARCHITECTS® OSA MJÖLK ARCHITEKTI SHIGERU BAN NAOTO FUKASAWA JERSZY SEYMOUR

Издава се от QM Media Ltd. по лиценз на EDITRICE ABITARE SEGESTA S.p.A., част от RCS Periodici S.p.A., Италия

TRANSFORMATORI FREDERIC DRUOT, LACATON & VASSAL ARISTIDE ANTONAS RO&AD MARC BARANI

016 03/05 2012

A RC HI T EC T U R E , D E S I G N , I N T E R I O R , A R T

Пърформънс и архитектура / Performance meets architecture

LIKEarchitects® / OSA / Mjölk Architekti / Transformatori

София, три архитектурни конкурса / Soﬁa, three architectural competitions

Шигеру Бан / Shigeru Ban Центърът „Помпиду” в Мец / Centre Pompidou-Metz Трамвайно депо в Ница / Tram depot in Nice

Марк Барани / Marc Barani Frederic Druot, Lacaton & Vassal La tour Bois-le-Prêtre, Paris

SOS Design Naoto Fukasawa / Jerszy Seymour Наото Фукaсава / Джърси Сиймор

03-05 2012

B U L G A R I A

тримесечно издание / quarterly edition 10,00 лева / leva

A natural way of adding value to buildings!

Петър Торньов / Petar Torniov

editorial

По-добре нещо, отколкото нищо? Something is better than nothing? реди година и половина Abitare писа за „Конкурсите и спорта” във връзка с провеждането и непровеждането на архитектурни конкурси в България, визирайки конкретно провала на конкурса за „Арена Армеец” в София. Нежеланието за провеждане на конкурси за значителни обществени проекти, както и целесъобразността на подобни начинания, бе основа на дебата. Подхващаме темата отново с патологична упоритост, този път за да направим опит за анализ на три значими отворени конкурса, проведени неотдавна. Не съвсем безпристрастно бих искал да изложа няколко мисли, които кристализираха вследствие на политическия подход и стратегия (ако има въобще такава) за възлагането на обществени поръчки в сферата на архитектурата и урбанизма. Оскъдната конкурсна практика в България е пълна с примери на лошо проведени конкурси с непрозрачни решения, чийто резултат са безкрайни съдебни спорове. В резултат на това не е учудващо, че голяма част от държавната администрация гледа на конкурсите като на необходимо зло, което някак си трябва да се избута. Това е причината много значими за обществеността проекти да се възлагат субективно и директно, което от морална и етична гледна точка е крайно неприемливо. Какво се промени напоследък? Ако преди за конкурсите се говореше като за екзотична, безсмислена процедура без изход и край, то сега те навлизат, макар и тромаво, в рутината на обществения живот. Какво не е се променило? Държавната администрация все още гледа с недоверие и страх на провеждането на отворени международни конкурси. Липсата както на опит, така и на политическа воля и желание води до трагикомични резултати, в най-добрия случай анемични копия на видяното по света. Защо в конкурса за нова пленарна зала на Народното събрание има 11 участници само от България, а за една обикновена метростанция има 130 състезаващи се проекта от 20 страни? Защо за обновяването на една от най-чувствителните централни градски зони – Женския пазар, се провежда процедура по Закона за обществените поръчки, без прозрачност и предварителен дебат за заданието, и не се обявява отворен международен конкурс? Защо за емблематични зони като бул. „Витоша” и бул. „Цар Освободител” се възлагат директни поръчки и данъкоплатците се поставят пред свършен факт? Защо липсва система и последователност в решенията за обществено значими проекти? Отговорът е, че у общинската и държавната администрация липсва чувствителност и отговорност за изграждането на градските ни пространства, като приоритет е бързото отчитане на дейност под мотото „По-добре нещо, отколкото нищо”. Конкурсът за Метростанция 20 бе проведен от Столичната община и „Метрополитен” съвместно със списание „Едно”, безпрецедентен случай, при който както инициативата, така и организацията идват отвън. Моделът, работещ добре по света, сякаш проработи и тук, което прави чест на общината. Но както знаем, добрата работа е свършената работа, а до финала има още време. Смисълът на архитектурния конкурс е реализация на проекта победител и очакваме това да се случи. В противен случай ще загубим една съвременно проектирана метростанция и ще бъде подкопан авторитетът на клиента в лицето на Столичната община.

016

year and a half ago, Abitare wrote about “Competitions and Sports” relatеd to the

A holding or not holding of architectural competitions in Bulgaria, bearing in mind specifically the failure of the competition for Arena Armeets in Sofia. The unwillingness to hold competitions for significant public projects, as well as the advisability of such endeavours, was at the basis of the debate. We are opening the topic again with pathological perseverance, in order to make an attempt at analysing three significant open competitions which were organized recently. I would like to share some thoughts, almost impartially, which crystallized as a result of the political approach and strategy (if one is existent at all) for assigning public commissions in the field of architecture and urbanism. The scarce competition practice in Bulgaria is full of examples for badly conducted competitions with opaque decisions which grew into incessant law suits. As a result, it is not surprising that a huge part of the state administration considers competitions to be a necessary evil which has to be dealt with somehow. And that is the reason why many projects of public significance are being assigned subjectively and directly. That is highly unacceptable from moral and ethical point of view. What has changed recently? If before competitions were referred to as an exotic and meaningless procedure without an exit and end, now they are entering, even though clumsily, the routine of public life. What has not changed? The state administration still regards the announcement of open international competitions with fear and distrust. The lack of both experience and political will leads to mock comedy results. In the best of cases we get anaemic copies of what has been seen around the world. Why did the competition for a new plenary chamber for the National Assembly only involve 11 participants from Bulgaria, while the competition for a common metro station – 130 participating projects from 20 countries? Why is the renovation of one of the most sensitive central urban zones – Zhenski Pazar – held under a procedure of the Public Procurement Act, without any transparency and a preliminary debate for the brief, and why is there no open international competition? Why were direct orders assigned for emblematic zones such as Vitosha Blvd. and Tsar Osvoboditel Blvd., and why were tax payers forced to face the fact? Why is there no system and continuity in the decision on projects of public significance? The answer is that the municipal and state administrations lack the sensitivity and responsibility in constructing urban spaces, and their priority is the quick completion of activities under the motto “something is better than nothing”. The competition on “Metro Station 20” was held by Sofia Municipality and Metropolitain, together with Edno magazine, an unprecedented event in which both the initiative and the organization were external. The model that works well around the world seems to have worked here, which speaks well for the Municipality. But as we know, “a good job is a competed job”, and there is still time till we reach the final. The rationale of the architectural competition is the execution of the winning project and we expect this to happen. Otherwise, we are going to loose a modernly designed station, and the prestige of the client, Sofia Municipality, is going to be undermined.

Списанието е създадено от Пиера Перони, 1961 Magazine founded by Piera Peroni, 1961

от Петър Торньов / by Peter Torniov

Петър Торньов / Peter Torniov главен редактор / editor in chief torniov@abitare.bg

ПРОФИЛ / PROFILE

Цветана Шипкова / Tzvetana Chipkova редакционен директор / editorial director tzvetana@abitare.bg

специални проекти / special projects Антоние Манолова / Antonie Manolova

Лана Кавар / Lana Cavar текст Адриана Димитрова / text by Adriana Dimitrova снимка Нея Маркичевич / photo by Neja Markičević ИНТЕРВЮ / INTERVIEW

графичен дизайн / graphic design

Сунай Джумалъ / Sunay Cumal предпечат / pre-press

РЕДАКЦИОННО / EDITORIAL

Любомир Иванов / Lubomir Ivanov фотограф / photographer

Томас Конг / Thomas Kong интервю Петя Русева / interview by Petya Rousseva снимки предоставени от Tомас Конг / photos courtesy of Thomas Kong Валентин Алварес / Valentin Alvarez интервю Ивайло Харалампиев / interview by Ivaylo Haralampiev снимки / photos by Ivorypress

Минко Минев / Minko Minev SOS DESIGN

текст редактор / text editor 22

преводачи / translators

Владислава Методиева / Vladislava Metodieva Рой Хил / Roy Hill рекламен отдел / advertising department

АРХИТЕКТУРА ПРОЕКТИ / ARCHITECTURE PROJECTS

Виктория Пчеларова L’EUROPEO, MAX 0894 641 588, victoria@qmmedia.com

Елисавета Славкова ABITARE, BRAVACASA, MAX 0896 634 300, slavkova@qmmedia.com

Милена Добрева рекламни и медийни агенции / advertising agencies 0895 443 978, dobreva@qmmedia.com

Ралица Радева AMICA 0894 770 434, r.radeva@amica.bg абонаменти / subscriptions

104

Мира Антонова / Mira Antonova 0899 977 077, mira@qmmedia.com дистрибуция / distribution

Младен Лазаров / Mladen Lazarov 0899 977 177 директор медийни проекти и развитие / media projects and development director

114

Десислава Стоянова 0897 889 105, dessie@qmmedia.com

Abitare

130

ул. Шипка 23, 1504 София, тел. 02 4700767 / 23 Shipka Str., 1504, Sofia, Bulgaria, tel. 02 4700767 abitare@abitare.bg, www.abitare.bg

Издател / Publisher Кю Ем Медия EООД, София 1504, ул. Шипка 21 Издател на списанията ABITARE, AMICA, BRAVACASA, L’EUROPEO, MAX QM Media Ltd., 21 Shipka Str., 1504 Sofia, Bulgaria, Publisher of ABITARE, AMICA, BRAVACASA, L’EUROPEO, MAX www.qmmedia.com

Главен редактор на българското издание на Abitare (от бр. 7/2009) арх. Петър Торньов / Editor-in-chief of the Bulgarian edition of Abitare (as from issue 7/2009), arch. Peter Torniov Издателство Кю Ем EООД е член на Одит бюро по тиражите.

Не разрушавай, промени съществуващото / Do not demolish, transform what exists Сградата Bois-le-Prêtre в Париж / Bois-le-Prêtre building in Paris проект Фредерик Дрюо, Лакатон и Васал / project by Frederic Druot and Lacaton & Vassal текст Робер Белзан / text by Robert Belzant снимки Филип Рюо / photos by Philippe Ruault Пресичане на рова / Crossing the moat Форт де Ровере, Холандия / Fort de Roovere, the Netherlands проект / project by RO&AD architecten текст и снимки / text and photos by RO&AD architecten Швейцарско джобно ножче / A Swiss army knife Трамвайно депо с технически център в Ница / Tram depot with technical centre in Nice проект Марк Барани / project by Marc Barani текст Пролет Попова / text by Prolet Popova снимки предоставени от Марк Барани / photos courtesy of Marc Barani Центърът „Помпиду” в Мец / Centre Pompidou-Metz Сградата приютява нова културна концепция / The building accommodates a new cultural concept проект Шигеру Бан / project by Shigeru Ban текст Мария Велчева / text by Maria Veltcheva снимки предоставени от Център „Помпиду-Мец” / photos provided by Centre Pompidou-Metz Амфитеатрална къща / Amphitheatre house Сграда на остров Хидра в Егейско море / A building at Hydra island in the Aegean Sea проект Аристид Антонас / project by Aristide Antonas текст и снимки Аристид Антонас / text and photos by Aristide Antonas чертежи Катерина Куцояни, Ники Димопулу и Кристи Гарику /

drawings by Katerina Koutsogianni, Niki Dimopoulou and Kristy Garikou АРХИТЕКТУРЕН ФОКУС / ARCHITECTURE FOCUS

Конкурсите / The competitions Отворени конкурси, зло или добро? / Open competitions, bad or good? текст Антоние Манолова / text by Antonie Manolova Въпроси и отговори / Questions and answers Павел Янчев, Георги Кътов, Янко Апостолов / Pavel Yanchev, Georgi Katov, Yanko Apostolov

Пърформънс и архитектура / Performance meets architecture текст Гонсало Ереро Деликадо и Мария Хосе Маркос / text by Gonzalo Herrero Delicado and María José Marcos снимки предоставени от Ариадна Кантис / photos courtesy of Ariadna Cantis LIKEarchitects 01. BusStopSymbiosis снимки Динис Сотомайор, Диого Агиар, Тереза Ото, Мануел Магаляес и OPOLab /

Abitare се издава от Кю Ем Медия EООД по лиценз на Abitare Segesta S.p.A., част от групата на RCS Periodici S.p.A., Италия. Никаква част от това издание не може да бъде репродуцирана изцяло или в частност. Издателят не носи отговорност за текстовете в подадените реклами. Abitare is published by QM Media Ltd. under the licence of Abitare Segesta S.p.A., a part of the group RCS Periodici S.p.A., Italy. No part of this edition may be reproduced, fully or partially. The publisher bears no responsibility for the texts in the advertisements provided.

Пластмасов стол, направен у дома / A Home-made Plastic Chair проект Франсоа Дюма / project by François Dumas отговарят Наото Фукасава, Джърси Сиймор / answers by Naoto Fukasawa, Jerszy Seymour редактор Аниина Койву / edited by Anniina Koivu снимки Оливие Амселем / photos by Olivier Amsellem

photos by Dinis Sottomayor, Diogo Aguiar, Teresa Otto, Manuel Magalhães e OPOLab

016 МАРТ-МАЙ / MARCH-MAY 2012

Иван Гуляшки / Ivan Gouliashki

Life новите 888 цвята от Баумит

Цветовете на Твоя живот!

Най-голямата програма за фасада Баумит - европейският лидер за фасадни и топлоизолационни системи Ви кани да се запознаете с Life. Това е името на новата ни система от цветове, която съдържа 888 цветни тоналности за мазилки и бои. Какъвто и стил да мечтаете да постигнете - модерен или традиционен, пълен с енергия или действащ релаксиращо, тъмен или светъл, Баумит ще предизвиква Вашето въображение. За да подчертае още повече характера на Вашата сграда на Ваше разположение е богат избор от структури на крайните покрития. 36 нови мозаични комбинации ще Ви помогнат да подчертаете детайли от Вашата фасада. Иновативните лаборатории на Баумит разработиха 94 Стайл продукта, които са в невероятни интензивни тонове. С Баумит Life за Вашите фантазии не съществуват граници.

Твоят дом. Твоите цветове. Твоят живот.

02. Замръзнали дървета / Frozen Trees снимки / photos by Fernando Guerra – FG+SG Architectural Photography 03. Временен бар / Temporary bar снимки Сандра Нето и Диого Агиар / photos by Sandra Neto and Diogo Aguiar OSA (офис за подривна архитектура / ofﬁce for subversive architecture) 01. Остани с мен / Stand by Me снимки Кая Павелек / photos by Kaja Pawelek 02. Спящ полицай / Sleeping Policeman снимки Питър Кокс / photos by Peter Cox 03. Разширена обител, проект „Шумотевица”, Торкий /

Magazine founded by Piera Peroni, 1961 Списанието е създадено от Пиера Перони, 1961

editor in chief and art director главен редактор и арт директор Mario Piazza Марио Пиаца special correspondents Anna Foppiano Konstantin Grcic Stefano Mirti Hans Ulrich Obrist Matteo Poli Alice Rawsthorn Maria Giulia Zunino

Extended Cloister, Noisemaking Project Torquay 66

снимки / photos by OSA Mjölk architekti 01. Полярната кокошка / The Polar Hen 02. Сауна в езерото / Sauna in the lake 03. Улица за изкуство / Street for Art снимки предоставени от / photos courtesy of Mjölk architekti Трансформатори / Transformatori 01. -28 °C. Бездомен е повече / -28 °C. Homeless is more 02. ТаблоID / TabloID 03. Улица „Кутиена” / Boxery Row снимки предоставени от Трансформатори / photos courtesy of Transformatori

editorial staff редакционен екип redazione@abitare.rcs.it managing editor отговорен редактор Chiara Maranzana Киара Маранцана consultant to the editor in chief консултант на главния редактор Fabrizio Gallanti Фабрицио Галанти production managing editor редактор продукция Mia Pizzi Миа Пици online editor редактор на уебсайта Valentina Ciuffi Валентина Чуфи

Защо дизайн / Why design Седмицата на дизайна в Пекин 2011 / Beijing Design Week 2011 текст Арик Чен / text by Aric Chen снимки предоставени от / photos courtesy of ©BJDW, 2011 ИЗЛОЖБА / EXHIBITION

136

Alturas de Macchu Picchu текст Фабрицио Галанти / text by Fabrizio Gallanti снимките са предоставени от Канадския център за архитектура /

photos provided by the Canadian Centre for Architecture PORTFOLIO

142

Нов дизайн за банята / New design for the bathroom селекция Цветана Шипкова / selected by Tzvetana Chipkova

150

БЕЛЕЖКИ / CURIOSITIES

016 МАРТ-МАЙ / MARCH-MAY 2012

ДИЗАЙН / DESIGN

124

специални кореспонденти Анна Фопиано Константин Гърчич Стефано Мирти Ханс Улрих Обрист Матео Поли Алис Росторн Мария Джулия Дзунино

design editor редактор дизайн Anniina Koivu Аниина Койву art editor редактор изкуство Paola Nicolin Паола Николин contributing editor редактор сътрудник Alessia Pincini Алесия Пинчини graphics графика consultant to the art director Fabio Grazioli senior editor Carla Brusaferri a.p. senior editor Elena Liberatore collaborator Claudia Ceso

консултант на арт директора Фабио Грациоли старши редактор Карла Брусафери aс. старши редактор Елена Либераторе сътрудник Клаудия Чезо

secretary секретариат assistant to the editor in chief Gabriella Orlandi editorial secretary Monica Guala

асистент на главния редактор Габриела Орланди редакционен секретар Моника Гуала

translations преводи translation consultant John Foot Margherita Crepax Massimiliano Guareschi David Lowry Stephen Thorne copy-editor Pietro Bisanti technical office Mauro Arborio product manager Catia Vollero

консултант преводи Джон Фут Маргерита Крепакс Масимилиано Гуарески Дейвид Лоури Стивън Торн текст редактори Пиеро Бизанти технически офис Мауро Арборио продуктов мениджър Катя Волеро

КОРИЦА / COVER

Замръзнали дървета / Frozen Trees снимки / photos by Fernando Guerra - FG+SG Architectural Photography

via Ventura 5 – 20134 Milano, tel. +39 / 0221058.1 / fax +39 / 0221058316 www.abitare.it BGN 10.00, CNY 60.00, EUR 15.00, USD 20.00

PROFILES

Лана Кавар / Lana Cavar текст Адриана Димитрова / text by Adriana Dimitrova снимка Нея Маркичевич / photo by Neja Markičević

Правя това, което обичам

I do what I love

Лана Кавар е графичен дизайнер, който целенасочено настройва професионалния си път независимо от машината на рекламната индустрия. Търпеливо и упорито самоинициира проекти, обвързани с иновации, със социални проблеми, с обществено значими каузи, често без достатъчно пари, но пък със съмишленици и с идеи, които си заслужават. Тя има широко разбиране за дизайна и свободно работи с архитекти, фотографи, писатели. Лана се интересува от проекти, в чийто център са хората, а съдържанието им ще има отзвук в бъдеще. Кавар дълги години дели живота си между САЩ и Европа и е натрупала значителен опит и контакти, широк поглед над нещата и добра преценка за тенденциите в

Lana Cavar is a graphic designer who deliberately sets her work apart from the advertising industry. Patiently and persistently she self-initiates projects linked with innovation, social problems, with significant social causes, often without enough money, but with followers and ideas that are worth it. She has a broad understanding of design and collaborates freely with architects, photographers and writers. Lana is interested in projects, centred on people, and the contents of which have an impact on the future. Cavar is dividing her life between the USA and Europe and has gained considerable experience and contacts, a broad view on life and good judgment about the trends in design. Over the past year and a half she has been in Zagreb. “It’s my first time in seven years. Before, I used to change cities every three months”, says Lana. 016

„Корабът”. Плаващ павилион на Хърватия, Венецианско биенале 2010. Фазите на проектиране и строителство в 280-годишната корабостроителница в Кралевица и плаването през Адриатика са отпечатани върху кашони. Графичен дизайн Лана Кавар и Нарциса Вукоевич / The Ship. A ﬂoating pavilion for Croatia at the Venice Biennale 2010. The phases of design and construction at the 280-year-old shipyard in Kraljevica, and the journey across the Adriatic have been printed on cargo boxes. Graphic design by Lana Cavar and Narcisa Vukojević

дизайна. През последната година и половина тя е в Загреб. „За първи път ми е от седем години. Преди сменях градовете на всеки три месеца”, споделя Лана. Графичният дизайн е призвание, което възприема на доста ранна възраст. „Израснах в бивша Югославия, където всичко ми изглеждаше еднакво, скучно и грозновато. Ясно помня желанието си да направя нещата да изглеждат по-добре и по-различно.” Постъпва в художествена гимназия, a на 14, в класа по калиграфия, установява, че графичният дизайн ще бъде нейната професия. След седемгодишнa работа като дизайнер в Загреб, през 2004 Лана заминава за Ню Йорк, за да учи дизайн в Училището за изкуство към Йейлския университет. „Беше странно да се завърна към учението, но усещах нуждата от промяна, защото се бях изморила от рутината на професионалните изяви.” Магистратурата е чудесен период за нея, защото трупа познания и се възползва максимално от лукса да разполага с две години единствено за проекти, които я вълнуват. Тази стъпка се оказва важна и по друга причина. След дипломирането си тя е назначена за творчески директор на големи проекти за луксозни стоки в Ню Йорк. Тогава Лана констатира неудобен за нея факт: дизайнът в контекста на работата й e поставен стриктно в услуга на консуматорството. „Дизайнерът е малкa брънка от голямата машина на креативната индустрия. Единствената ми отговорност бе да накарам хората да консумират повече, като жонглирам с установени визуални кодове, с които всеки потребител е запознат.” Тъй като Лана осъзнава проблема да се идентифицира с работа, в която продуктите са по-важни от хората, тя решава да се завърне в Загреб. Според нея Ню Йорк е невероятно място, но „ако искаш да се занимаваш с нещо различно от правенето на пари, по-добре да си другаде”. Прибирането й в Загреб е завръщане към дизайна като интелектуална професия, не просто като услуга. Докато учи в Ню Йорк, Лана се запознава с Даниел Обер. След дипломирането им Даниел се мести в Детройт, Мичиган, а Лана остава в Ню Йорк. През 2008 двете за първи път си сътрудничат официално по повод графичните материали за изложбата ReFusing Fashion: Rei Kawakubo в Музея за съвременно изкуство в Детройт. През 2009 започват да говорят за себе си като за Международен типографски съюз (International 10

016

Typographical Union). „Решихме да формираме съюз вместо студио. Експериментираме нов тип практика, който досега ни е позволил да вложим много позитивна енергия в работата си. За разлика от студиота нашият съюз е свободен – и двете се занимаваме с други поръчки и си сътрудничим с други хора.” Разчитат на „Скайп” за комуникация помежду си, а Лана пътува с цел личен контакт по проектите. В момента двете работят над книга за хората от парк „Лафйет”, Детройт. Паркът е замислен от Мис ван дер Рое, но малцина извън града знаят за него. Това ще е независимо издание с работно заглавие Thanks for the View, Mr. Mies. Графичните дизайнери Лана и Даниел тук са в ролите на редактори. Идеята е силна и добра, но проектът отнема време, защото двете сами кандидатстват за културни помощи и преговарят с издателства. „Ако имате интересен проект, можете да покриете пътните разходи и да ни намерите място за спане, обадете ни се”, подканват те. Лана финансира самоинициираните си проекти с изпълнението на комерсиални поръчки. Според нея за художниците се предвиждат повече стипендии и държавни субсидии отколкото за дизайнерите. „Аз съм доста упорита и търпелива и вярвам, че добрата и смислена работа се отплаща. Вече две години в 80 процента от времето си работя без поръчител. Не се оправям блестящо, но ако не се занимавам с това, което обичам, как се очаква да ме наемат заради него?!” Лана се e опълчила срещу свръхестетизираната среда на развитите западни общества, в които добрият дизайн е норма. Там аудиторията е силно визуално стимулиранa и има нужда от постоянно обновяване на стиловете, дрехите, опаковките. Дизайнът се е превърнал в средство за смазване на консуматорската машина. Културата на парите е еднаква, където и да отидеш. Това води до терор на дизайна над света ни. Според Лана вече е достигната повратната точка на пълна абсурдност: „Нека не се отказваме от дизайна и архитектурата, а да преосмислим ролята си на дизайнери”. Състоянието на дизайна може да бъде прието като мерна единица за съвършенство на държавата, като доказателство колко цивилизована и развита е тя. „Великата типография не се случва толкова често в хаотични, преходни или бедни общества. Когато слезеш от самолета в

Плакат от проекта „Монтажстрой” / Poster from Montajstroy project

Graphic design is a calling that she accepts at a fairly early age. “I grew up in former Yugoslavia, where everything looked the same, boring and ugly. I clearly remember the desire to make things look better and different.” She went to an art school, and at the age of 14, in her calligraphy class, she found that graphic design would be her profession. After seven years of work as a designer in Zagreb, in 2004 Lana went to New York to study design at Yale University School of Art. “It was strange to go back to school, but I felt the need for change because I was tired of the professional routine.” In this period she acquired new knowledge and made the most of the luxury of having two years to spend on projects that really interested her. This step ended up being important for yet another reason. After graduation, she was appointed creative director of major projects for luxury goods in New York. Then Lana realized the disturbing fact, that the design in the context of her work is placed strictly in favour of consumerism. “The designer is a small link in the great machine of the creative industry. My only responsibility was to get people to consume more by juggling with established visual codes, familiar to each of us.” Since Lana had a problem with work in which the products were more important than people, she decided to return to Zagreb. Still, according to her, New York is an amazing place, but “if you want to do anything other than making money, better go to a different location.” Her return to Zagreb is a return to design as an intellectual profession, not just a service. While studying in New York, Lana met Danielle Aubert. After graduating Danielle moved to Detroit, Michigan, and Lana stayed in New York. In 2008 the two collaborated officially for the first time on the graphic materials for the exhibition ReFusing Fashion: Rei Kawakubo at the Museum of Contemporary Art in Detroit. In 2009, they started calling themselves The International Typographical Union. “We decided to form a union instead of a studio. We experimented with a new type of practice, which so far has allowed us to put a lot of positive energy into our work. Unlike studios, our union is free – we are both dealing with other projects and cooperate with others.” They rely on Skype to communicate with each other and Lana travels in order to have personal contact on the projects. At the moment they are both working on a book about the people in Lafayette Park, Detroit. The park was designed by Mies van der Rohe, but few people outside the city know about it. This will be an independent publication with the working title Thanks for the View, Mr. Mies. The graphic designers Lana and Danielle are in the role of editors. The idea is strong and

Визуална комуникация, „Спаладиум Арена”, Сплит / Signage, Spaladium Arena, Split

good, but the project takes time, because both of them apply for cultural grants and negotiate with publishers by themselves. “If you have an interesting project, and you can cover travel costs and find us a place to sleep, call us”, they say. Lana finances her self-initiated projects by doing commercial contracts. According to her, more scholarships and government grants are provided for artists rather than designers. “I am very persistent and patient and believe that good and meaningful work pays off. For two years now, in 80% of my time I have been working without a client. I don’t manage brilliantly, but if I don’t do what I love, how do I expect people to hire me because of it?” Lana has taken a stand against the hyper-aesthetic environment of developed Western societies where good design is the norm. There the audience is strongly visually stimulated and needs a constant renewal of styles, clothing, packaging. Design has become a means for lubrication of the consumerist machine. Culture of money is the same wherever you go. This leads to design terror over our world. According to Lana, the tipping point of complete absurdity has already been reached. “Let us not give up on design and architecture, but rethink the role of designers.” The status of design can be thought of as a measure for a country’s level of civilization and advancement. “Great typography rarely happens in chaotic, transient or poor communities. When you get off the plane in Zurich or St. Lucia in the Caribbean, the difference is huge. At once you understand how developed a country is. Signs, advertising and architecture are the direct indicators.” Lana does not naively believe that it is realistic to resist global trends. It is imperative to look at them critically. Her strategy relies on local authenticity: “Why should we follow European trends, when on the Balkans they’re not traditional? Why should everything look so luxurious when our countries are not at that level? We try to make everything “beautiful”, make things “right”, in order to follow the West, but we do it unconvincingly. The authenticity is lost and the world looks the same wherever you are.” Lana urges designers from the region to care more about people, not products, to escape the manipulative function that design performs now. Lana Cavar has already visited Sofia for the Sofia Design Week 2010. To her the city has the right energy, and holds a number of opportunities. “I would like to contribute to the development of the festival by turning it into the possibly most important and meaningful one for the people of the region.” Part of her plan is the project about the 016

Фотография от проекта „Благодаря за гледката, г-н Мис” / Photo from the project “Thanks for the view, Mr Mies”

Изложба на работи от Рей Кавакубо: „Отказване от мода” / An exhibition of Rei Kawakubo works: Refusing Fashion

Цюрих или в Санта Лучия на Карибите, разликата е огромна. Веднага разбираш доколко е развита страната. Табелите, рекламите и архитектурата говорят пряко за това.” Лана не вярва наивно, че e реалистично да се съпротивляваш на глобалните тенденции, но е наложително да се гледа на тях с критично око. Нейната стратегия залага на местната автентичност: „Защо да следваме европейски течения, когато на Балканите това не е традиция? Защо всичко да изглежда луксозно, когато нашите страни не са на това ниво? Напъваме се всичко да „разкрасяваме”, нещата да са „както трябва”, да следваме Запада, но неубедително. Aвтентичността се губи и светът изглежда еднакво, където и да се намираш”. Лана апелира дизайнерите от региона да ги е грижа повече за хората, не за продуктите, да бягат от манипулативната функция, която дизайнът изпълнява сега. Лана Кавар вече е посещавала София по повод Sofia Design Week 2010. Градът за нея има точния заряд и крие куп възможности. „Бих искала да допринеса за развитието на фестивала, като го превърна във възможно най-важен и смислен за хората от региона. Повече от този в Лондон например.” Част от плана й е проектът Judge a Book by Its Cover, вече показван в Загреб и занимаващ се с дизайн на книжни корици. Друга важна задача пред Лана, свързана с предстоящия фестивал в София, е да привлече интересни личности от новото поколение професионалисти и с новия дух на европейския дизайн: „Тези хора не искат просто да дойдат и да колонизират София с идеите си. Те имат и реципрочното желание да научат нещо. Затова използвайте възможността, сложете София на световната карта на дизайна, като запазите автентичната си балканска душа!”. 12

016

design of book covers Judge a Book by Its Cover, which was already displayed in Zagreb. Another important task for Lana, connected to the upcoming festival in Sofia, is to attract interesting people from the new generation of professionals who have caught the new spirit of European design. “These people don’t just want to come and colonize Sofia with their ideas. They have a desire to learn something as well. So use the opportunity, put Sofia on the world design map, while preserving its authentic Balkan soul!”

www. internationaltypographicalunion.org

Адриана Димитрова (София, 1980) е журналист и автор на текстове за дизайн и архитектура. През последните шест години работи за списание „Едно”, a от 2008 e част от екипите на фестивалите Sofia Design Week и Sofia Architecture Week. През 2011 Адриана направи първата изложба на съвременен български продуктов дизайн, представена и на Vienna Design Week 2011. Адриана е съкуратор на изложбата Couleur Locale (Budapest Design Week 2011) със селекция от проекти на трима български дизайнери. Работи с млади и талантливи български автори. В момента подготвя няколко техни представяния извън страната и две групови изложби за български продуктов дизайн и за деца като програмен директор на Sofia Design Week. Adriana Dimitrova (Sofia, 1980) is a journalist and author of texts for design and architecture. Over the past six years she has been working for “One” magazine, and from 2008 she is on the Sofia Design Week and Sofia Architecture Week festival teams. In 2011 Adriana made the first exhibition of contemporary Bulgarian product design, also presented at the Vienna Design Week 2011. Adriana is the co-curator of the exhibition Couleur Locale (Budapest Design Week 2011) with a selection of projects by three Bulgarian designers. She works with young and talented Bulgarian artists. She is currently preparing some of their presentations abroad as well as two exhibitions for Bulgarian product design and for children as program director of the Sofia Design Week.

ДЕКИНГ ЗА СЦЕНАТА НА ВАШИЯ ЖИВОТ

Термообработеният декинг от ЙАФ България впечатлява с високото си качество, изключителна стабилност и дълготрайност. Вашият декинг произхожда само от устойчиво стопанисвани европейски гори. Повече в шоурума на ЙАФ или на www.jaf-bulgaria.com

016

Томас Конг. Само питай Thomas Kong. Just ask интервю Петя Русева / interview by Petya Rousseva снимки предоставени от Tомас Конг / photos courtesy of Thomas Kong

стъклената част на вратата на директорския кабинет не започвала от обичайната височина за надзъртане, а от детска. Логично объркан, директорът на новото училище в Сингапур се зачудил защо му е там прозорчето. Съвсем младият тогава архитект обяснил: „Ами да могат да ви погледат децата, да почукат, да кажат: „Здравейте!”. Къде да бъде гледната точка към кабинета, бил един от хилядите въпроси, които си задал, докато мислел за училището и най-вече за децата. Според него още по-продуктивно е да се мисли като децата. И, подобно на тях, да се пита, докато поредното „защо” не засегне сърцевината на проблема и не подскаже решението. То може да бъде и отказ от строеж. Според Томас Конг не по-малко важни въпроси от какво и как се строи са защо и наистина ли се налага. Също и дали архитектът опознава добре човека и общността, преди да настани живота им в своя проект.

Петя Русева Кога архитектите престават да си задават въпроси и стават самодоволни? Томас Конг Мисля, че всеки добър архитект би продължил да пита. Затова архитектурата е толкова дълъг процес, а добрите архитекти – толкова стари. (Смее се.) Въпросите може да не са свързани с конкретния проект, а с живота изобщо, с целта на работата ни. „Ти си клиентът и щом искаш това, ще го направя” – това е вече обслужване. ПР Какъв отговор би трябвало да накара архитекта да се откаже от проекта? TK Бюджетът. (Смее се.) Особено в тази икономическа ситуация. Прагматична причина да спреш. ПР А етичната? TK Бивш мой студент сега проектира затвор и самият той се колебае дали това е добро, лошо, дали е редно. Но е служител във фирмата. Казва си, щом се налага, поне да направя условията по-добри. Мисля, че когато един проект застрашава доброто за човека, трябва да спрем. ПР Вие обаче сте независим архитект. Как ще реагирате на подобно предложение? TK Като дъщеря ми! Ще питам защо има нужда от затвор, защо, защо... Използваме затвора като наказание. Но ако е време за размисъл, за социална рехабилитация, това променя нещата. Освен това много политически радикали са били в затвора, но са написали прекрасни, силни неща като Хавел например. Значи затворът може да бъде и вдъхновяващ. (Смее се.) Интересно е и друго. В Чикаго има проблем с тийнейджъри афроамериканци, които се смятат

he glazed section of the door of the headmaster’s office did not

Т start at the usual for peeking height, but at a child’s height. Logically confused, the headmaster of the new school in Singapore asked why the window was there. And Thomas Kong, who was a very young architect back then, explained: “So that the children can look at you, knock on the door, say hello!”. What would the viewpoint to the office be, was one of the thousands of questions he asked himself while thinking about the school, and mostly – about the children. In his view, it is even more productive to think like children do. And, just like they do, ask questions until one of those “whys” reaches the core of the issue and suggests the solution. Which might also be dropping the project. In Thomas Kong’s opinion, why something is constructed and whether it is really necessary are just as important questions as what is built and how it is built. Also, whether the architect gets to know the person and community well before accommodating their life in the project.

Ако ме поканите да участвам в проектирането на най-високата сграда в света, ще кажа „не”. If you ask me to participate in designing the highest building in the world I would say no.

Petya Rousseva When do architects stop asking themselves questions and become complacent? Thomas Kong I think any good architect will continue asking questions. That’s why architecture is such a very long process, and good architects – so old. (He laughs.) The questions may not be related to a certain project but to life, what’s the purpose of what we are working on. “You are the customer and if you want this, I will do it” – now, this is just rendering a service. PR What answer should make the architect give up a project? TK The budget. (He laughs.) Especially in the present economic situation. This would be a pragmatic reason to stop. PR And the ethical one? TK One of my former students is now designing a jail. And he’s asking himself whether this is good, bad, whether it is right. But he’s a member of staff in the company. So he thinks: in this is situation, if I have to do it, then I’ll try to make the conditions better. I believe that if a project violates the wellbeing of the person, we need to stop. PR You, however, are an independent architect. How would you react to such a suggestion? TK Like my daughter! I would ask why we need a jail, why, why... We use jails to punish people. But if it’s a time set aside for reflection, thinking, social rehabilitation, then it’s a whole different thing. A lot of political radicals were thrown in jail but they wrote the most beautiful and stylish pieces there, Havel, for example. So, prisons can also provide inspiration. There is another interesting point. In Chicago there are problems with African American teens who see themselves as victims of society, they think that society does not respect them because they are poor or because of their race... So, all these things build up: “If you don’t respect me, I don’t respect you, I’ll take your things”. 016

Групова работа със студенти в Бепу. Презентация на проекта по местен тв канал с арх. Кента Киши / Group meeting in Beppu. The project is presented with arch. Kenta Kishi to the Beppu community on local TV

за жертви на обществото, че то не ги уважава, защото са бедни или заради расата им. Това усещане ескалира: „Щом не проявяваш респект към мен, и аз няма. Мога да те ограбя!”. Може би трябва да се тръгне от дефинирането на „достойнство”, „респект”. А ние, архитектите, направо чертаем: „Окей, това е решението”. Ако си отговорим какво означава да зачиташ човека обаче, вероятно ще построим различен затвор. ПР С лекцията на Sofia Architecture Week 2011, чийто наслов впрочем е Architecture Unlimited, представихте проекта си Zero. Той не разглежда всяко празно място в града като потенциална строителна площадка, напротив. Според вас празнотата може да бъде балансиращ механизъм, скрита традиция, енигма... Но ако ви изкусят с предложението: пространство, бюджет, ресурси и избор на екип – всичко без ограничения! Какво ще проектирате? TK Това е адът! Най-страшното нещо е да нямаш ограничения. Дори под architecture unlimited ние нямаме предвид неограничен бюджет, а неограничените възможности на архитектурата да се ангажира с обществени каузи; отвъд идеята за застрояването. ПР И все пак репутацията на архитектите като хора с грандиозно его едва ли е случайна. И Дубай едва ли е случаен. TK Ако ме поканите да участвам в проектирането на найвисоката сграда в света, ще кажа „не”. Но като се замисля, бих искал да проектирам затвор. ПР Защо се отказвате от рекорда? TK Това е въпрос на его, нали, „най-високата”, но след няколко години друга сграда ще бъде най-високата. Няма по-дълбок смисъл. ПР Трезвата, социално отговорната архитектура е наложителна, но стана мода. Живеем сред карнавал на скромността: звезди се обличат като обикновени хора, творците са все обществено ангажирани... По навик обаче виждаме постижение предимно в големите блестящи неща, а успеха си – в притежанията. Устойчив ли е архитектът на устойчиво строителство, или е роля за изоставяне в по-богати времена? TK Засягате няколко проблема. Първо, тенденцията към повече скромност не е навсякъде. Ако отидете в Азия, в Китай – Пекин, Шанхай, в Индия дори... Заради рязкото повишаване на доходите нарастват желанията да имаш всичко, което се вижда по телевизията; логото е много ва16

016

So maybe designing the jail should start with the questions what is dignity or what is respect. One problem is that we architects start with the drawing – “ok, this is the solution”. However, if we answer the question what respecting people means, a different kind of jail might be possible and some useful utility for jails will come of that. PR Your lecture at Sofia Architecture Week 2011, whose motto, by the way, is Architecture Unlimited, presented your project Zero. It is far from considering every vacant urban space as a potential construction site, on the contrary. In your opinion, emptiness can be a balancing mechanism, a hidden tradition, enigma... But if somebody tempts you with the offer: space, budget, resources and choice of team – everything without limitations! What would you design? TK That is hell. This is the scariest thing in the world. To have no boundaries. Even when we talk about architecture unlimited, it’s not about budget, it’s about the unlimited opportunity of architecture to engage with social causes, with things beyond building. PR And still, the reputation of architects as people with an enormous ego can hardly be a chance one. And Dubai is hardly a chance creation. TK If you ask me to participate in designing the highest building in the world I would say no. But I think I want to design a jail now. PR Why would you give the record a miss? TK This is a matter of ego, right, “the highest” is concerned, but a few years later there will be another even higher one, it has no deeper meaning. PR The sober, socially responsible architecture is necessary, but it has become a fashionable trend. We live in a modesty fair: stars dress as common people, all artists have taken up social causes... But out of habit we see achievement only in big and shiny things, and our personal success – in possessions. Is the architect of sustainable architecture a sustainable entity, or is this simply a role which will be dropped in richer times? TK There are several issues that you have brought up. Firstly, this trend to more modesty is not evenly distributed. If you go to Asia, in China – Beijing, Shanghai, and even in India... Because of the huge rise in the income level, the desire to have all the things you see on TV is also on the increase. So the logo is very important for them. We have reached these two extremities: on the one hand, the pressure to demonstrate that you’re successful through beautiful things, through buildings, and on the other hand, in some parts of Europe, even America, people are saying: Oh, I think we’ve made a mistake, I think we should eat well not more should have things that last, we don’t have to change our mobile phones every year.

Представяне на идеи по проекта „Бепу” на местната общност / Beppu project: presenting ideas to the local community

Пауза за хапване. Дизайн уъркшоп с хората в Бепу за събиране на идеи и укрепване на колективния дух в съвместната работа / Cooking and sharing meal in Beppu. Community design workshop with local residents to gather ideas from them and to help them develop a sense of community by working together

Potemkin City – проект за инсталация / Potemkin City – a proposal for full scale installation

Laundry Art, намеса в градската среда. Проект за 12-ото венецианско архитектурно биенале, 2010 г. / Laundry Art, urban scale intervention. A proposal for 12th Venice Architecture Biennale, 2010

016

Томас Конг (Сингапур, 1965) Учи архитектура в Националния университет в Сингапур, а после и в Художествената академия „Кранбрук”, САЩ. Съвместно със съпругата си учредява архитектурната фирма SKA и има успешна практика в Сингапур. Става преподавател във факултета по архитектура, интериор и продуктов дизайн в Чикагското художествено училище. Директор е на студио Chronotope, проучващо социокултурни аспекти на дизайна. Заедно с японския архитект Кента Киши е основател на Crisis Design Network. Редица проекти на Томас Конг привличат вниманието към „кризисни” или „безперспективни” градски пространства в Азия, изследвайки средствата на общността да ги осмисли и оползотвори, както и скрития им потенциал. Thomas Kong (Singapore, 1965) He studied architecture at the National University in Singapore, and then at Cranbrook Academy of Art, USA. Together with his wife he established the architectural ofﬁce SKA and has a successful practice in Singapore. He became a professor at the Faculty of Architecture, Interior and Product Design at the School of Art Institute of Chicago. He is director of studio Chronotope which studies the socio-cultural aspects of design. Together with the Japanese architect Kenta Kishi he established Crisis Design Network. Many projects of Thomas Kong’s attract the attention to “crisis” or “unpromising” urban spaces in Asia, researching the resources of the community to understand and utilize them, as well as their hidden potential. www.studiochronotope.com

016

жно. Стигнали сме крайностите: от една страна, натиск да демонстрираш успеха си с красиви неща, със сгради, и от друга страна, някъде в Европа и в Америка хората си казват: „Май сгрешихме, трябва да се яде не много, а качествено, трябва да имаме трайни неща, не е нужно да си сменяме джиесема всяка година”. ПР А бившите бедни смятат, че седемте охранени крави вече им се полагат. Вероятно и ваши студенти мечтаят да бъдат архитекти звезди. За вас обаче ролята на архитекта е в преосмислянето и адаптирането на наличното, в сдържаността. На мен ми звучат почти като религиозни, а не бизнес принципи. TK Мисля, че това са етични ценности, и за мен като преподавател са важни. Бих споделил своите възгледи и перспективите, които виждам, а студентите ще решат дали да се насочат към големи блестящи сгради... Впрочем ние пак можем да строим, но не и скъпо. С изобретателно използване на материалите, споделяне на ресурсите в града... Не можем да заповядаме на някого да бъде скромен, това е диктатура. Ако прецени, че това не е неговата философия, успех! Звучи като противоречие, но ако всеки строи „хуманно”, в полза на обществото, светът би бил плашещо място, нали? Идеята за рая може да е плашеща, тя е абсолют. Раят и адът са плашещи, защото са екстремни: свръхдобро и свръхзло. Ние не можем да бъдем такива. Живеем в постоянното напрежение между двете. ПР Критерият за прогрес в архитектурата, ако новото не е нещо поразително? TK Мисля, че основно е благосъстоянието на човека... Като стажант архитект живях три месеца в Сиена, във фермерска къща на 200 години. По-добра от всяко ново кондо в Америка. Бих искал да живея в онази къща. Но тя е нещо ретроградно, нали? (Смее се.) Трябва да преосмислим идеята за прогреса, защото хората не се променят бързо. ПР Обаче сградите се променят. TK Така е и това е проблемът. Проблемът е в архитектите. (Смее се.) Мислят, че за да постигнат прогрес, трябва да са различни, сградите да изглеждат различно, с различни материали... ПР Задавахте ли си подобни въпроси, когато мечтаехте да станете архитект? TK Не исках да ставам архитект! Исках да бъда художник. Но в Азия, а мисля, че и в България е така, родителите казват: трябва да завършиш университет. Тогава в Сингапур нямаше художествена академия или висше училище по дизайн. Най-близкото беше архитектурата. Отначало не бях добър студент. Все искам да знам защо, а не беше прието да се пита така. Сега студентите ми непрекъснато питат: „Защо”. Толкова въпроси си задавах, че все не можех да си свърша работата навреме, и то добре. Но непрекъснато четях в библиотеката. Не архитектура, а история, философия. ПР Кой проект се оказа превратната точка? TK Не беше проект, а човек. Можех след третата година да напусна с бакалавърска степен по изкуства и архитектура и бях решил, защото ми беше досадно и трудно. И когато си избирах професор за третата година, разпитвах и всички казваха за Ролан Конг (той има три различни имена, това е английското му): „О, не е добър!”, разправяха

PR After they have overeaten for decades. And the once poor people think that the seven fat cows are now theirs by right. Probably some of your students also dream of becoming star architects. In your opinion, however, the role of the architect concerns the rethinking and adapting of what already exists, concerns reticence. To me, these sound almost as religious principles, not business ones. TK I think we are concerned with ethical values here and for me as a professor they are important. I would share my views and perspectives and at the end it’s up to the students to decide for themselves whether the big shiny building is the way to go... Well, we can still decide to build but it could be not very expensive. We could be very clever with the use of materials and shared resources in the city. We cannot say to somebody to be modest, it’s dictatorship. At the end of the day, if they decide this is not their philosophy then good luck. It might sound contradictory, but if everybody created “humanely”, to the benefit of society, the world would be a very scary place, too, don’t you think? The idea of a Paradise can be scary because it’s an extreme situation. Heaven and hell are scary... they are extremes: supergood and superevil. But human beings cannot be like this. We live in a constant tension in the in between. PR What would the criterion for progress in architecture be if the new is not astounding? TK I think the fundamental point is the wellbeing of man. When I was intern I went to Sienna for 3 months. I lived in a 200-year-old farmhouse, I found it better than any new condo in America. I wanted to stay in that farmhouse. But the farmhouse is backward, right? (He laughs.) We have to rethink the idea of progress because human beings don’t change so quickly. PR Buildings, however, do change. TK That is correct and that’s the problem. The problem is in architects because they feel in order to achieve progress they must be different, the buildings must look different…must use different materials... PR Did you ask yourself such questions when you dreamt of becoming an architect? TK I didn’t want to become an architect! I wanted to be an artist, I enjoyed painting, making things. But in Asian societies, and I’m sure in Bulgaria, too, parents will say: you must go to university. At that time, there was no university for graphic design or product design or arts in Singapore. Architecture was the closest. I wasn’t a good student at the beginning. Always wanted to know why. But then and there that was not the accepted way. My students now constantly ask why. I asked too many questions inside myself and I couldn’t finish my work in time and make it a good piece of work. I was also constantly in the library reading, but not really architecture books – I read books on philosophy and history. PR Which project proved to be the turning point? TK The breakthrough wasn’t a project, it was a person. After the 3rd year you could leave and get a BA in Arts in Architectural Studies. And I had decided to do so because I did find the course boring and I was struggling too. We had to choose professor for the 3rd year and I asked about Roland Kong (he has three different names, this is his English one), and everybody said: he is not good. And I heard scary stories about him. I decided to take him. I was going to leave anyway, so let’s go for the worst. I thought we would be a good match. (He laughs.) PR And he turned out to be? TK Most amazing, he changed everything. And he didn’t teach us only in the studio. He took us to his boat and conducted lessons there. It was a whole different experience– being away, connecting with natural environment, breaking down the boundaries between

снимки Михаил Новаков / photos by Mihail Novakov

Проектът за обществена библиотека Give and Take („Дари и вземи”) / Give and Take Library project.

Томас Конг по време на Soﬁa Architecture Week / Thomas Kong as a lecturer during Soﬁa Architecture Week

016

страшни истории. Казах си: „Избирам го. Така и така ще си ходя, хайде да е най-лошият”. Мислех си, че ще си паснем. ПР А се оказа? TK Изумителен, промени всичко. Не ни преподаваше само в студиото, вземаше ни и на лодката си. Заради изживяването – бягството, връзката с природата, свалянето на бариерите. А и не можехме да избягаме. (Смее се.) Налагаше се да го слушаме, да обсъждаме; стратегията му беше добра. Можехме да пушим, ако искаме, да ловим риба, да правим барбекю. Усвоих не толкова техническия аспект от работата на архитекта, колкото начин на мислене. Техники се научават и от youtube, но youtube не може да те научи на това. Затова за социалния си проект в Бепу, Япония, съм повлиян от своя учител, използвам стратегиите му. Със студентите работим, ядем, пием, фантастично е. ПР Идея на вашия професор, която за вас е била „Сезам, отвори се”? TK „Всичко може да бъде архитектура.” Показва ни ей такава чаша за кафе и пита какво е. И ако кажеш: „чаша”... Твърдеше, че и това може да е сграда, ако промениш пропорциите. Сега е чаша, но ако сме високи 30 см, тя е столче, контейнер; ако сме още по-ниски... Казвах си: „О, колко още има да уча”. ПР Обучението е предаване на ценности или процес на дефинирането им? TK Комплексно е. Когато съм избирал при кого да уча или работя, винаги съм се ръководил не толкова от мисълта за архитектурата, а от личността, от възгледите й. Архитектурата се отнася до живота, влияе на живота на другите хора, дори да не си свързан с нея... ПР Но технологиите трансплантират архитектурни модели където желаем. Проучването на живота на мястото – климат, традиции – може да се пропусне. TK Технологиите правят нещата лесни. Не строим в отговор на климата, а реагираме с технологии; не си задаваме достатъчно въпроси. Глобализираме нагласи и бизнес практики, а природата и начинът на живот на дадено място не са се променили коренно. ПР Технологиите ни подвеждат? TK В глобален план строим твърде бързо и лесно. В архитектурното образование изглежда маловажно, че не съзнаваме как точно живеем, защото имаме компютри, с които правим вълнуващи неща. Много мои студенти започват проект от компютъра. Трябва да го приемем, но те го приемат твърде бързо. В едно дизайнерско или архитектурно студио сме откъснати от живота навън. ПР Другите ви студенти обаче... TK Мнозина искат да проектират не сгради, а стратегии. Например моя американска студентка се заинтригува от това, как да съживи част от квартала си: откъде да започне проектът, какво ще допринесат местните хора, колко ще продължи, какво да се прави междувременно. Строителството е на втори план. Много американски студенти се интересуват от проекти, свързани с конкретна общност, работят по това и извън училище. ПР Звучи окуражаващо. TK Самото осъзнаване, че имаме една-единствена планета с ограничени ресурси, е вече окуражаващо. Това е граница, която ни трябва. 20

016

students and professor. And also this way we couldn’t escape. (He laughs.) So, we had to listen, to talk and discuss. His strategy was very good. We could smoke if we wanted to, go fishing, then we had a BBQ. I learned not so much the technical side of architecture, but a way of thinking. Skills and techniques could be learned from youtube nowadays. But youtube cannot teach you how to think or encourage you to reflect. For my community based project in Beppu, Japan, learnt from my professor and used the same strategy. We work, eat and drink, it’s fantastic. PR Tell me about an idea of your professor’s which for you was “Open, Sesame”! TK “Everything could be architecture.” For example, he would show us a coffee cup such as this one and would ask us what it was. And if you say ‘cup’... He said it could also be a building, if you changed the scale. With the size of the human being, it’s a cup, but if the person is 30 cm tall, it could be a seat, a trash can. If we are even smaller... I thought “Wow, I have so much to learn”. PR What is teaching – transmitting values or a process of defining them? TK It is very complex. Every time I had to choose a professor or somebody to work with, it’s not just about architecture, it’s been about the person and their views. Architecture is about life and shaping the lives of other people, even if you are not connected to it... PR But through technology we can transplant architectural models wherever we wish. The research of life at a given place – climate, traditions – can be omitted. TK Technology makes things easy. Instead of designing in response to climate we apply technology; we don’t ask enough questions. We may globalize our attitudes and business practices but the climate, the way of life at a given place remain fundamentally the same. PR Technology misleads us? TK Globally, we design and build too fast and too easily. In education, we lack the awareness of how we live because we have computers to make exciting things with. Many students will start on a project with a computer. We need to accept the computer, but they accept it too fast. We also live and work inside a design studio cut off from life around us. PR Your other students, however... TK Many of my students are not that interested in building, but in designing strategies. For example, one of my American students was interested in how to revitalize one part of her neighbourhood: how to start such a project, how the people there could contribute to the community, how long it would take, what could be done in the meantime. The buildings become a secondary element. Many American students are interested in community based design; they even do it on their own, outside the class. PR Sounds encouraging. TK The very awareness that we have only one planet with restricted resources is encouraging. This is a boundary we need.

Петя Русева (1968) Работила е като преподавател, колумнист във в. „Гласове”, редактор в сп. Bravacasa. Автор на две поставени театрални пиеси – „Брюксел” и „Москва”. Сътрудник на периодични издания. Petya Rousseva (1968). She has worked as a teacher, columnist at Glasove newspaper, editor at Bravacasa magazine. She is the author of two staged theatre plays – “Brussels” and “Moscow”. Collaborator of various periodicals.

iycdqmรกcmkyqรกdรกrpndt

CSBWBDBTB CH

Тази рубрика се подкрепя от ЕТЕМ България / Supported by ETEM Bulgaria

016

снимка Франсоа Дюма / photo by François Dumas

DESIGN

Пластмасов стол, направен у дома A Home-made Plastic Chair

от Аниина Койву / by Anniina Koivu снимки Оливие Амселем / photos by Olivier Amsellem

Коментари от / Comments by

Наото Фукасава / Naoto Fukasawa

Джърси Сиймор / Jerszy Seymour

(Япония, 1956) е индустриален дизайнер, живеещ в Токио. Посредством идеята за „Дизайн без мислене” е създал прости продукти и дизайн за мебели за големи международни брандове. След като е бил начело на токийския офис на IDEO, през 2003 основава собствено студио. Съветник е в „Муджи” и е ръководител на „Плусминусзеро”.

(Германия, 1968) е дизайнер, живеещ в Берлин. Работата му се движи от разликата между предмети (Галерия „Крео”, „Спутник”) и продукти („Магис”, „Витра”), като същевременно разпространява идеята за „аматьорството” в дизайна чрез изложби и международни уъркшопове (Институт „Стрелка”). В началото на 2011 излезе книга за работата му.

(Japan, 1956) is an industrial designer based in Tokyo. Through the use of the concept of “Design Without Thought”, he has created simple products and furniture designs for major international brands. After having been head of IDEO’s Tokyo ofﬁce, he founded his own studio in 2003 and is an advisor of Muji and head of Plusminuszero.

(Germany, 1968) is a designer based in Berlin. His work moves on the difference between objects (Galerie kreo, Sputnik) and products (Magis, Vitra), while he spreads the idea of “amateurism” in design through exhibitions and international workshops (Strelka Institute). A book on his work is planned for the beginning of 2011.

www.naotofukasawa.com

www.jerszyseymour.com

Франсоа Дюма Запечатан стол / François Dumas Sealed Chair Колекция от огънати и споени термопластмасови столове без и със странични облегалки / Collection of bent and welded thermoplastic chairs and armchairs

Задание Пластмасовите мебели обикновено са резултат от мащабен производствен процес, изискващ скъпо оборудване. А „Запечатан стол” е резултат от проучването и разработването на процес, основаващ се на огъването и спояването на термопластмасата. И процесът на изработване, и материалът са достъпни и удобни за многократно използване. Структурата на стола се състои от пресовани термопластмасови пръти – два за стол без облегалка, три за стол със – които най-напред биват нагрети във пещ и когато станат гъвкави, им се придава форма в дървени калъпи. Накрая елементите допълнително се нагряват в пресечните си точки и се спояват. По този начин самият материал е свързващият елемент на отделните части, които се напасват като пъзел. Допълнителни скрепяващи елементи не са нужни при конструирането на стола. Найнакрая се оформя рамката за сядане, покрита с изпънат текстил и закрепена за скелета на стола. За оформянето и сглобяването на отделните части са нужни двама души. Тъй като термопластмасите изстиват сравнително бързо, направата на един стол отнема около 15 минути.

Brief Plastic furniture is usually the result of large-scale production processes, which require high-cost tooling. As an alternative, the “Sealed Chair” results from the research and development of a process based on the bending and welding of thermoplastic. Both the production process as well as the material used are accessible, affordable and easy to use repeatedly. The chair’s structure consists of extruded thermoplastic rods – two for a chair, three for an armchair –, which are first heated in an oven, and then, once flexible, bent into shape in wooden moulds. Finally, with an increase of spot heat, the intersecting elements are joined by melting and welding into a seal. In this way the material itself is the connecting element of the separate pieces, which come together like a puzzle. No additional screws are required in the construction of a chair. Finally the seating frame is formed, covered with a stretched textile and fixed to the chair structure. Two people are needed to mould and assemble the single parts. As the cooling of thermoplastic is relatively fast, the production of one chair can be completed in about 15 minutes. .

SOS Design. Abitare предлага на дизайнерите възможността да обсъдят работата си в компетентен и открит разговор. Подобно на SOS Abitare, където се разглеждат архитектурни проекти, в SOS Design създатели на дизайнерски предмети за всекидневието говорят за проектите си и те са разглеждани и анализирани от утвърдени дизайнери и/или производители, които коментират, анализират и дават своите предложения. SOS Design. Abitare offers designers the possibility to discuss their work through well-informed and open debate. In alternation with SOS Abitare, which puts the spotlight on architectural projects, in SOS Design the creators of everyday design objects talk about their projects and these are then looked at and analysed by established designers and/or manufacturers who provide commentary, criticism and suggestions.

016

Име / Name Запечатан стол / Sealed Chair Типология / Typology Столове без и със странични облегалки / Chair and armchair Дизайнер / Designer Франсоа Дюма / François Dumas Клиент / Client Първи прототипи за Академията за дизайн в Айндховен, после собствено производство / First prototypes for Design Academy Eindhoven, then self-production Година / Year 2008–2010 Материали / Materials Производство / Production: пещ, калъп (стомана и дърво), халогенни лампи / oven, mould (steel and wood), halogen lamps Стол / Chair: термопластмаса / thermoplastic Размери / Dimensions Без странични облегалки: / Chair: В/H 70 x Ш/W 45 x Д/L 50 cm Със странични облегалки / Armchair: В/H 80 x Ш/W 55 x Д/L 50 cm Тегло / Weight 2,5–4 кг/kg Инвестиции / Investment Без облегалки 30 евро, с облегалки 40 евро; стоманен калъп 400 евро; дървен калъп 1500 евро / Material for chair € 30 and for armchair € 40; steel mould € 400; wooden mould € 1,500 Производство / Construction Двама души/ 2 persons Време за производство / Production time per chair 15–20 минути / minutes Общо произведени / Overall production 15 стола без странични облегалки / chairs 10 стола със странични облегалки / armchairs

016

снимки Франсоа Дюма / photos by François Dumas

Проектът The project

На предишната страница: производственият процес на „Запечатан стол”. Първо прътите от термопластмаса се нагряват до 120 °С в пещ за 20 минути. После придобилите гъвкавост пръти се слагат в дървен калъп от три части, където се огъват до желаната форма. Накрая частите – два пръта за стол без облегалки и три за стол със – се застъпват и чрез локално нагряване и затискане се спояват. Opposite page: the production process of the “Sealed Chair”. First the thermoplastic rods are heated at 120 °C in an oven for 20 minutes. Next the ﬂexible rods are placed into a three-part wooden mould to be bent into the desired shape. Finally the pieces – two rods result in a chair; three rods in an armchair – are overlapped and a local spotlight melts – and seals – these connecting points together.

На тази страница по часовниковата стрелка: финалната версия на стола с облегалки от прозрачна термопластмаса със седалка от изпънат текстил; детайл от „запечатването”, където са споени двата твърди термопластмасови пръта с квадратни сечения; работещ пластилинов модел на „запечатаната” колекция, допълнена от закачалка и маса.

Франсоа Дюма / François Dumas (Франция, 1981) е дизайнер, живеещ в Айндховен, Холандия. След като учи във Висшето училище за изкуство и дизайн в Реймс и в ENSAD в Париж, стажува в студиото на Ронан и Ерван Бурулек, а през 2008 завършва Академията за дизайн в Айндховен. Печели Голямата награда на „Парада на дизайна” във Вила Ноай, Иер, през 2010. (France, 1981) is a designer based in Eindhoven,The Netherlands. After studying at the École Supérieure d’Art et de Design in Reims and the Ensad in Paris, he was an intern at Ronan and Erwan Bouroullec’s studio and in 2008 he graduated from the Design Academy Eindhoven. Winner of the Grand Prix at the Design Parade at villa Noailles, Hyères, 2010.

This page, clockwise from right: the ﬁnal version of the armchair in transparent thermoplastic with a seat made from stretched fabric; a detail of the “seal”, which melts together the joints of two solid thermoplastic rods, with their squared sections; a working model in plasticine of the “Sealed” collection with additional coat stand and table.

016

03.07.2010 Вила Ноай, Иер villa Noailles, Hyères Франция / France

Коментари на / Comments by Наото Фукасава и Джърси Сиймор Naoto Fukasawa and Jerszy Seymour 1

Долу: Наото Фукасава и Джърси Сиймор обсъждат изложения „Запечатан стол” на Франсоа Дюма и разглеждат различните прототипи, пещта и стоманения калъп, предшестващ дървения. Below: Naoto Fukasawa and Jerszy Seymour discuss Francois Dumas’ “Sealed Chair” in exhibition and inspect the various prototypes, the oven and the steel mould, which preceded the wooden one.

016

Наото Фукасава Никога не е лесно да си съдия. Не става дума само да задаваш правилните въпроси на състезаващите се дизайнери1. Трябва и да работим като екип. Като съдии трябва да разбираме какво става в главите на дизайнерите, да усещаме намеренията им, без да си правим прибързани заключения. Всички можем да се съгласим, че това е много хубав стол. Но каква е историята му? Има два типа мисловен процес в дизайна. Единият е, когато дизайнерът има в ума си ясна картина на предмета, която се опитва да възпроизведе в реалния свят. От другата страна са дизайнерите, които не си представят предмета, а стигат до финалния му вид в процеса на изработване. От кои дизайнери сте, Франсоа? Франсоа Дюма По-скоро от първите. Вече имах представа какво искам, когато започнах да огъвам и споявам термопластмасата. Знаех, че искам да направя стол, но финалният продукт е резултат от експерименти с материала. НФ Столът винаги е много тясно свързан с образа си – разпространения си образ. Не бива да се будалкаме с този образ, защото формата му в известен смисъл е неизбежна. Джърси Сиймор Имаш усещането, че нещо е наред. Но когато поставиш под въпрос образа му, често се получава поскоро фрустриращо. Трудно е да се отделиш от този образ. И все пак трябва да разграничаваме образа, който може и да е колективен, и архетипът. Карл Густав Юнг2 пише за колективното несъзнавано, свързано с първичното поведение. Но макар че Юнг обсъжда първоначалните форми, няма да стигам дотам, че да кажа, че действието сядане е пряко свързано с архетипния образ на стола. Образът не може да бъде сведен само до форма и цвят. Контекстът е преди всичко.

НФ Все пак можем да кажем, че това „инстинктивно” поведение се отразява на проектирания предмет. Дизайнерите не бива да мислят за нова форма или да се опитват да я измислят, а да създадат стол, който е пряко следствие от този общ образ, основан на културния контекст, наследството и възпитанието или емоциите. Чувстването е много по-непосредствено, докато мисленето изисква време. Затова обичам да говора за „дизайн без мислене”. Abitare Този подход изглежда по-скоро обективен. Как отговаря на базовата идея за дизайнера в служба на обществото? НФ Не става дума само за създаване на асоциации, а и за неща, които сякаш вече са съществували, но всъщност не са. Функцията е интуитивно следствие от формата, което е непосредствено достъпно до всекиго. ДС Не харесвам идеята за дизайн „в служба на”. Прекалено абстрактна, а и рестриктивна идея е и позволява твърде малко физически и метафизични резултати. Виждам дизайна като начин за справяне с отношенията ни с изкуствената и естествената ни среда и с отношенията между другите и нас. Начинът, по който разбираме този сложен свят, не бива да бъде на отношения между господари и роби, а на равенство и равностойност. Както художниците, които не служат на никого освен на себе си, дизайнерът може да предизвика и стимулира дебат, като обработва „несъзнаваните образи”, свързани с човешкото съществуване. Проектирането може да е нещо много сублимиращо. ФД Освен от стола бях всъщност заинтригуван от разработването на нов производствен процес. Работих по нови инструменти – пещта и калъпа – а компютърът помогна за изпипването на формата на стола.

Naoto Fukasawa Being a judge is never an easy job. It is not just about asking the right questions to the designer who is in competition1. We also have to work as a kind of team. As judges we have to try to understand what is happening in the designers’ minds, get a feeling of what their intentions are, without jumping to conclusions. We can all agree that this is a very nice chair. But what is the story behind it? There are two different kinds of mental processes in design. One takes place when the designer has a distinct image of an object in mind, which he tries to reproduce in the real world. On the other hand there are those designers who do not visualize the object, but instead arrive at its final form through the construction process. Which kind of designer are you, François? François Dumas I am more of the first kind. I already had an image of what I wanted to do in my mind when I started to bend and melt the thermoplastic. I knew I wanted to make a chair, but the final product is the result of experiments with the material. NF A chair is already very strongly connected to its image – a common image. Most importantly, we shouldn’t fool around with that image, because its form is somewhat inevitable. Jerszy Seymour You have a feeling that something is right. But when you start to challenge this image in your head, it often becomes rather frustrating. It is difficult to move away from that image. Yet we should distinguish between an image, which can also be a collective one, and an archetype. Carl Gustav Jung2 wrote of a collective unconscious linked to primordial behaviour. But even though Jung discusses pre-existent forms, I would not go as far as to say that the action of sitting is linked directly to the archetypical image of a chair. The vision cannot only be pinned down to a shape, a colour. It is foremost about context.

NF Nevertheless, we can say that this “instinctive” behaviour results in designed objects. Designers should not think about – or try to invent – a new form, but create a chair that is the direct result of this common image, which can be based on cultural context, heritage and upbringing or emotions. Feeling is much more immediate whereas thinking needs time. That’s why I like to refer to “design without thought”. Abitare This approach sounds rather objective. How does it respond to the basic idea of a designer at the service of the public? NF It is not only about the creation of associations, but also of things that seem to have already existed but, in fact, did not. Function is the intuitive result of form, which is immediately accessible to anyone. JS I don’t like the idea of design “at the service of ”. It is too abstract a concept – too restrictive – and it allows for too few physical and metaphysical outcomes. I see design as a way of dealing with our relationship with the built and natural environment, and with that between other people and ourselves. The way of understanding this complex world should not be seen as a kind of master-slave relationship, but as one of equality or equivalence. As with artists, who serve nobody but themselves, a designer can provoke and stimulate debate by processing the “unconscious images” which relate to human beings. Designing can be something very subliminal. FD Besides the chair, I was actually interested in developing a new production process. I was working on new tools – the oven and the mould – and the computer served to rationalize the shape of the chair. NF On one hand you gave great importance to the material and its manipulation. But the chair itself harks back to an iconic product from the era of mass production, the N°14 Thonet chair. You could have taken wood as the starting material. But instead you turned the process upside down and reproduced the wooden bent chair in bent plastic – which is a material typically used for

1. Тайнствената и недовършена „Червена книга” на основателя на аналитичната психология Карл Густав Юнг (1875–1961) е публикувана цели 50 години след смъртта му. Тя е ръчно написан и илюстриран запис на дългите му опити със себе си чрез подсъзнателния свят на сънищата, въображението и емоциите. 2. След психиатрично лечение от алкохолизъм през 1938 художникът Джаксън Полък (1912– 1956) започва да изследва несъзнавания си символизъм. Показателна за този юнгиански процес е картината „Мъж и жена” (ок. 1942), разкриваща централния междуполов конфликт на личността му по онова време. 3. С проекти като „Къща на бъдещето на Монсанто” (1957–1967) в Дисниленд, Калифорния, която е направена изцяло от пластмаса и фибростъкло и служи за витрина на домашна техника и стоки за бита (като микровълновата печка), компании като „Монсанто” подпомагат навлизането на пластмасата във всекидневието след Втората световна война. 1. The secretive and incomplete “Red Book” by the founder of analytical psychology Carl Gustav Jung (1875-1961) was only published 50 years after his death. It is a written and hand-drawn record of his long self-experimentation through the unconscious world of dreams, imagination and emotions. 2. After psychiatric treatment for alcoholism in 1938, artist Jackson Pollock (1912-1956) started to explore his unconscious symbolism. A key painting in this Jungian process is “Male and Female” (ca. 1942), which reveals the central gender conﬂict of his personality at this time. 3. With projects like the “Monsanto House of the Future” (1957-67) in Disneyland, CA, which was entirely made of plastic and ﬁberglass and which served as a showcase for appliances and household goods (like the microwave oven), companies like Monsanto helped spread the use of plastics in everyday life after World War II.

016

4. This iconic N°14 (214) bentwood chair by Michael Thonet (1859), does not only represent a new form of casual sitting – cafés were the latest fashion at the time –, but also forms of early mass production. In the ﬁrst 50 years of its existence more than 50 million café chairs had been sold worldwide. 5. Even today, the single beechwood rods of the Thonet chair are ﬁrst heated in a steam bath and then bent by hand. Four strong men are needed to complete the job. 6. In the injection moulding process plastic is fed into a heated barrel, mixed, and forced into a mould cavity where it cools and hardens to the desired shape. The mould is usually made of steel or aluminum, and precision-machined, which increases costs to an average of € 200,000.

Повече информация и анимация на производствения процес на More information and an animation of the production process on www.abitare.it

016

снимка Джована Силва / photo by Giovanna Silva

4. Иконичният стол №14 (214) от огънато дърво на Михаел Тонет (1859) не само представлява нова форма на неофициално седене – по онова време кафенетата са последна мода – но и форма на ранно масово производство. През първите 50 години на съществуването му в света са продадени над 50 милиона столове за кафенета. 5. Дори днес отделните букови пръти за столовете „Тонет” най-напред се нагряват в парна баня и след това се огъват на ръка, за което са нужни четирима мъже. 6. При процеса на инжекционно отливане пластмасата се държи в нагорещен цилиндър, разбърква се и се вкарва със сила в калъп, където изстива и се втвърдява в желаната форма. Калъпът обикновено е от стомана или алуминий и е изработен с прецизна техника, което вдига цената му до средно 200 000 евро.

НФ От една страна, отдавате голямо значение на материала и обработката му. Но самият стол се връща към един иконичен продукт от ерата на масовото производство, стола „Тонет” №14. Можехте да вземете дърво като изходен материал. А вие сте обърнали процеса наопаки и стола от извито дърво сте пресъздали от извита пластмаса – материал, който обикновено се използва за инжекционно формоване. ФД Връзката със стола „Тонет” стана много видима в един ключов момент от работата, но това не беше отправната точка. В началото огъвах пластмасата просто за да я карам да си променя формата. Това е подчертано и от квадратното сечение на пластмасата за разлика от кръглото сечение на дървения прът. ДС Столът изглежда много добре, когато е само скелет. Но има една част – допълнителното седалище – която ме смущава. Тя впримчва една иначе свободна форма. Ако се върнем към началото на мебелите от извито дърво или стомана, главната идея на Бройер, Аалто и другите е освобождаването. НФ Точно така. Иначе използването на материала, както и формата, са по-скоро завършени. ДС И все пак този продукт може да има проблеми на пазара: за изложбен експонат става, защото представя критически подход към съществуващите методи на масово производство. Но за масовата публика производственият процес не е от голямо значение. Потенциалният потребител просто вижда хубав стол – или пък стол, който сигурно ще струва цяло състояние и ще е твърде тежък… ФД Да, използването на кухи пръти е следващата стъпка. И да, така е, в сравнение с масово произвежданите столове тези единични екземпляри са по-скоро скъпи… И въпреки това фактът, че можех да произвеждам сам малки количества, ми помогна да финансирам двете години работа…

Използвах столовете като нещо като валута, която можех да харча. Сега бих искал да проуча възможността за патентоване на процеса. Докато инжекционният калъп е скъпа инвестиция, този калъп може лесно да се възпроизвежда, копира и използва навсякъде. Това ще намали и транспортните разходи. ДС Можем да гледаме на стола, като се отправим от производствения процес, или като на финален предмет. Но всъщност не смятам, че двете трябва да бъдат отделяни. По-интересно е да го разглеждаме като едно цяло. Даже не бих нарекъл този отделен стол прототип. Цялата инсталация с пещта, калъпа и стола е прототипът. НФ Мен особено ме привлича това, че тази инсталация не е замислена като такава – нагласена инсталация в галерийно пространство. Цветовете и материалите са по-скоро грозни, което я прави като цяло автентична. ДС Това е искрена творба, която не се е преклонила пред модата. НФ Потенциалът на този стол се крие във факта, че се намира някъде по средата между ръчната изработка и серийното производство. Основава се на широкодостъпни материали и може да бъде произвеждан от малко хора за кратко време. За тонета все пак е нужна силата на четирима мъже, които да огъват дървените елементи. А вие намалявате работната ръка наполовина и за изработването на всеки стол трябват само 15 минути. ДС И това не е само опит за минимализъм. Когато Адолф Лоос критикува украсата3, го прави като вид политически ситуационизъм. Ръчно изработената украса е част от феодалната йерархия с краля и кралицата най-отгоре и работника в дъното. Лоос се интересува от модерните демократични идеи, до които може да се достигне чрез индустриализация. Сега трябва да мислим за днешния фокус.

injection moulding. FD The Thonet reference became very obvious at a key phase in the development, yet it was not the starting point. In the beginning I was bending the plastic just to make it change its form. This was also highlighted by the squared section of the plastic rod contrary to a circular section of the wooden rod. JS The chair looks very nice as a raw skeleton. But there is this part – the additional seat – that I find rather disturbing. It imprisons an otherwise free shape. If we think back to the beginning of bent wooden or steel furniture, the main idea of Breuer, Aalto and the others was that of liberation. NF That’s right. Otherwise the use of material and the form are rather complete. JS However this product could have some problems on the market: as an exhibition piece it works, because it represents a critical approach to existing methods of mass-production. But the general public does not consider processes of production to be particularly important. A potential user just sees it as a nice chair – or, a chair that will probably cost a fortune and that might be too heavy… FD Yes, the use of hollow rods is the next step. And you are right, in comparison to mass-produced chairs, as single piece it is rather expensive… Even though the fact that I could produce it in small numbers myself has helped me finance two years of work… I used the chair as a kind of currency which could be spent. Now I would like to study the possibility of patenting the process. Whereas an injection mould is an expensive investment, this mould can easily be reproduced, copied and used everywhere. This would also reduce transportation costs. JS We can either look at the chair starting from its production process or as a final object. But actually I don’t think these two should be separated. It is more interesting to consider it as a whole. I would not even call this single chair a prototype. The entire installation with oven, mould and chair is the prototype.

снимка Хидетойо Сасаки / photo by Hidetoyo Sasaki © PLUS MINUS ZERO CO.,LTD.

NF To me it is actually very appealing that this installation was not conceived as such – a curated installation in a gallery space. The colours and materials are rather ugly, which makes it authentic as a whole. JS It’s an honest creation, something that doesn’t bow to fashion. NF Its potential lies in the fact that this chair lies somewhere in-between craft manufacturing and serial production. It is based on materials that are broadly available and it can be produced with small amounts of manpower in a short time. Thonet still requires the strength of four men to bend the wooded elements. You cut the manpower by half, and every chair only requires 15 minutes to be built. JS And this is not simply an attempt at minimalism. When Adolf Loos criticised decoration3, he did so through a kind of political situationism. Craft-produced decoration was part of a feudal hierarchy with the king and queen at the top and the worker at the bottom. Loos was interested in modern democratic ideas which could be arrived at through industrialisation. Now we have to think about what could be the focus today. 1) Наото Фукасава е председател на журито на конкурса „Парад на дизайна”. / Naoto Fukasawa was the president of the jury at this year’s Design Parade competition. 2) Карл Густав Юнг, „Символи на промяната” (1912). / Carl Gustav Jung, “Psychology of the Unconscious” (1912). 3) Адолф Лоос, „Орнамент и престъпление” (1908). / Adolf Loos, “Ornament and Crime” (1908).

7. „Селене” на Вико Маджистрети („Артемиде”, „Хелер”, 1969) е първият стол, формован инжекционно от едно-единствено парче подсилен с фибростъкло полиестер с S-образно сечение на крака за подсилване на тънката само 3 мм структура. 8. Столът „Моноблок” не може да бъде свързан с един автор или компания. Масово произвеждан от началото на 80-те години (на всеки 60 секунди се прави един), това вероятно е най-евтиният (по-малко от 3 евро), най-продаван (по стол на човек) и най-мразен стол на света. Ентусиастът Йенс Тил му е посветил сайта www.functionalfate.org. 9. Като използва Scum (полиуретанова пяна) и допълнително метално подсилване, със стола си New Order (за „Витра”, 2007) Джърси Сиймор трансформира обикновения „Моноблок” в динамичен нов стол с базовите характеристики на офис стол. 10. Това кошче за боклук („Плусминусзеро”, 2006), което идеално пасва на ъглите, представя идеята на Наото Фукусава за „Дизайн без мислене”. Предметите, които могат да бъдат използвани интуитивно, са резултат от човешкото поведение и следователно дизайнът им е предварително програмиран, а финалната им форма е неизбежна.. 7. The “Selene” by Vico Magistretti (Artemide, Heller, 1969) was the first chair which was injection moulded from a single piece of fiberglassreinforced polyester with a “S” section to the leg to reinforce the thin structure (only 3 mm). 8. The “Monobloc” chair cannot be pinned down to one author nor one company. Mass-produced ever since the early 1980s (a chair is made every 60 seconds), it is probably the cheapest (less than €3), most sold (one chair per person) and most hated chair in the world. Enthusiast Jens Thiel has dedicated www. functionalfate.org to it. 9. With the use of “Scum” (polyurethane foam) and additional metal reinforcements Jerszy Seymour’s “New Order” chair (Vitra edition, 2007) transforms an ordinary “Monobloc” chair into a dynamic new chair with the basic movements of an office chair. 10. This trashcan (Plusminuszero, 2006), which fits perfectly into a corner, represents Naoto Fukasawa’s idea of “Design Without Thought”. Objects, which can be used intuitively, are the result of human behaviour and therefore their design is preprogrammed and the final shape is inevitable.

architecture

focus

„Изворът”, 1949, Уорнър Брадърс, режисьор Кинг Видор, сценарист Айн Ранд / The Fountainhead, 1949, Warner Brothers, director King Vidor, screeenplay Ayn Rand

Вие сте неизвестен, но ще се прочуете, когато това бъде построено.

Време за проектиране, дни / Design time, days

История на конкурса: дни / History of the competition: days

Журиране, дни / Selection by the jury, days 10

342 115 72

3960 5400 99

Брой участници в конкурса / Number of participants in the competitions

Международно участие / International participation

11 31 130 0

100

120

пленарна зала / plenary hall

музеен компекс / museum complex

метростанция / underground station

0% 3% 50%

140

Архитекти в журито / Аrchitects in the juries

90%

35%

60%

Пленарна зала Народно събрание / Plenary hall of the National Assembly

Национален музеен комплекс / National Museum Complex метростанция / underground station 37% международно жури

016

музеен компекс / museum complex

пленарна зала / plenary hall

графики / graphics Kay Binboga

Метростанция 20 / Underground Station 20

Антоние Манолова / Antonie Manolova

Отворени конкурси, зло или добро? Open competitions, bad or good?

ак практиката на възлагане на архитектурни поръчки чрез конкурс може да доведе до подобряване на градската среда? Резултатът от конкурса гаранция ли е за най-доброто решение? В случая с поредицата конкурси за оформяне на пленарната зала на Народното събрание в бившия Партиен дом всеки път нещо не достига да бъдат решени проблемите, поставени от (или създадени от?) заданието. В случая с Националния музеен комплекс времето, предоставено за работа на участниците, е подозрително кратко за изработване на сериозна концепция, базирана на актуална държавна културна програма. Третият конкурс, за Метростанция 20, като че ли е избегнал проблемите на първите два, но се оказва с повече проекти за оценяване и с най-малко време за това. Излъчени са двама победители. Предложено им е да „дообмислят” идеите си и да се откажат от ефектите, на които разчитат. Решение, странно на фона на 130 предложения. На победителя в конкурса за оформяне на пленарната зала на Народното събрание арх. Владислав Николов журито предложи да „преработи” найзабележителната част от проекта си – сложния остъклен покрив. След обявяването на конкурса за Националния музеен комплекс колегите негодуваха, че заданието не е съгласувано с професионалните гилдии. Преди да се обявят значими архитектурни конкурси, е по-добре да се инвестира в по-сериозни предпроектни проучвания, които могат да очертаят по-реални рамки на заданията и на възможните решения. За жалост отговорът на институциите е, че няма време. Действително, в случаите с поръчките за музейния комплекс и пленарната зала, обявени от държавата, повече от десет години вече не остава време да се възложи на екип професионалисти да преценят какво може да се направи и какво не от нещата, поискани от „клиента”. Интересно е, че по-малките управленски звена като Софийската община започват да се доверяват на външни партньори при организирането на конкурси и сега следим реализацията на първия подобен проект. В съревнованието за Метростанция 20 това доведе до увеличен брой участници и постави конкурса в реален интернационален контекст. Ще направят ли тези факти сградата по-добра? Мисля, че сградата ще е толкова добра, колкото екипът организатор и журито, което я е одобрило.

ow can the practice of assigning architectural jobs through a

H competition actually lead to an improved urban environment? Is the outcome of a competition a guarantee for the best solution? In the case of the sequence of four competitions in a decade, concerning the Plenary Chamber of the Parliament in the former communist Party House, it seems that every time something was lacking so that the issues posed / created by the brief could not be solved. In the case of the National Museum Complex, the time provided to participants for work was suspiciously short in view of the need for developing a serious concept based on the client’s cultural programme and the complexity of the site. The third competition, Metro Station 20, seems to have avoided the issues of the former two, but it ended up with more projects to be assessed and with the least time for that purpose. Two winners were chosen. Oddly enough both were asked to rework their proposals and drop the very effects that presumably enchanted the jurors. The final (un)decision of the jury was strange, given the one hundred and thirty entries to choose from. Or were they all crap? Another jury in another competition similarly advised the winner to “rework” the focal point of his project – the high-tech glass roof. This happened to arch. Vladislav Nikolov and his project for the Plenary Chamber of Parliament. The participants in the competition for the National Museum Complex were seriously worried when they understood, that such a complicated brief had not been remotely consulted with the professional guilds beforehand. It would be better if before significant architectural competitions are announced, an investment is made into more serious pre-project research that could delineate more applicable frameworks for the briefs and the possible solutions. Unfortunately, the usual answer of institutions is that there is no time. It is true. The Museum Complex and the Plenary Chamber, requested by the State, had been discussed for more than ten years now, but no time was found for hiring a team of professionals who would thoroughly research the requirements ant the existing sites of the “clients”. It is interesting that smaller governing bodies such as Sofia Municipality start entrusting external partners with organizing competitions, which in the case of Metrostation 20 has increased participation, and has also put the competition in a truly international context. Will these facts make the final building better? I think it will be as good as the organizing team and the jury that chose it.

Избрахме да сравним три проведени през последните три години конкурса и да разговаряме с трима професионалисти, играли три различни роли в тях. Избрахме ролите така: съставител на задание; участник в жури; победител в конкурс. We decided to compare three competitions held in the past three years and talked to three professionals who played three different roles in them. We chose the roles in the following way: someone who compiled a brief, a member of a jury, a competition winner.

016

Искаме да преработите сградата си по този начин. 016

Жури 1 Метростанция 20 / Председател на журито / арх. Петър Диков – главен архитект на Столична община / Членове на журито / арх. Елена Пактиавал – RGB ЕООД, квота на Метрополитен – София / Борис Милчев, юрист – началник отдел „Правен”, НАГ / арх. Анна Тилова, „Метропроект” ООД, квота на Метрополитен – София / арх. Барт Ленс, Белгия, Lens Ass architects / арх. Петър Торньов, представител на КАБ / арх. Адам Хатвани, Унгария, Sporarchitects / арх. Едуардо Гутиерес, Испания, ON-A architects / арх. Андрей Велинов, представител на САБ / арх. Георги Кътов, І/О архитекти, представител на Soﬁa Architecture Week 2 Пленарна зала „Света София” / арх. Георги Бакалов – председател на Съюза на архитектите в България / арх. Атанас Тосев – представител на Камарата на архитектите в България / арх. Петко Симеонов – представител на Камарата на архитектите в България / инж. Владимир Русев – представител на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране / доц. инж. Ивайло Банов – представител на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране / доц. д-р арх. Иван Данов – представител на Университета по архитектура, строителство и геодезия / арх. Александър Божков – гл. експерт отдел „Архитектура” ДАГ, представител на Столична община / арх. Лидия Станкова – директор на дирекция „Устройство на територията”, представител на Министерството на регионалното развитие и благоустройство / инж. Валери Манолов – директор на дирекция „Управление на собствеността”, Народно събрание на Република България / Ева Цанева – главен юрисконсулт в отдел „Правен” в дирекция „Административно-правно обслужване и човешки ресурси”, Народно събрание на Република България 3 Национален музеен комплекс, кв. 500 / арх. Петър Диков – главен архитект на София / инж. Пано Панов – директор на дирекция в МК / инж. Цветанка Чекова – главен експерт от МК / Кремена Кьосева – главен юрисконсулт в МК / Ирина Мутафчиева – директор на Националната галерия за чуждестранно изкуство / Слава Иванова – директор на Националната художествена галерия / арх. Александър Божков – гл. експерт в дирекция в СО / арх. Георги Гужгулов – гл. експерт в СО / арх. Георги Бакалов – председател на САБ / арх. Евлоги Цветков – член на УС на САБ / арх. Любомир Пеловски от УС на САБ / Бойко Митов – заместник-председател на Съюза на българските художници / Христо Харалампиев – член на СБХ / проф. Тодор Бараков – преподавател в УАСГ / проф. Греди Асса – изп. директор на фонд „13 века България” / Николай Янакиев – член на СБХ / инж. Маргарита Симеонова – експерт Резултатите 1 Първи награди: Александър Шинолов, Пловдив, България / Виктор Хименес, студио ATA Ltd., Лондон, Великобритания / Втора награда: Кичул Лий, студио Architect-K, Сеул, Южна Корея / Поощрени от журито: Стефан Попов, Archabits +, България / Михаела Захариева, FBarch, Франция / Gary Freedman, The Lantern, Нидерландия / Луиджи Серболи, Boschi + Serboli Architetti Associati, Италия / Хосе Антонио Соса, Sosa + Alonso, Испания / Юко Фукума, Suppose Design Ofﬁce, Япония / Хосе Мануел Хименес Као, Испания / Йоанис Вентуракис, Betaplan S.A., Гърция / Декуон Парк, ANG, САЩ 2 Първа награда: Владислав Николов от фирма „Никонсулт” ЕООД / Втора награда: Димчо Тилев с „Тилев архитекти” ООД / Поощрени от журито: Ивайло Мишев и АТМ ООД / Владимир Михов и Любомир Станиславов с „Ес архитекчъръл тийм” ООД 3 Първа награда: Янко Апостолов и консултантско бюро Стивън Растоу, САЩ / Втора награда: Багряна Тотева / Трета награда: Порш концепт Архитектура и дизайн

016

Juries 1 Underground Station 20 / Chairman of the Jury / Peter Dikov, chief architect of Sofia Municipality / Members of the jury / Elena Paktiaval, architect, RGB Ltd., Metropolitan Sofia quota / Boris Milchev, lawyer, Sofia Municipality, Division for Architecture and Urban Design, Head of Law department / Anna Tilova, architect, Metroproekt Ltd., Metropolitan – Sofia quota / Bart Lens, architect, Belgium, LENS ASS architects / Peter Torniov, architect, representative of the CAB / Adam Hatvani, architect, Sporarchitects, Hungary / Eduardo Gutierrez, Architect, ON-A architects, Spain / Andrey Velinov, architect, representative of UAB / Georgi Katov, architect, I/O architects, representative of Sofia Architecture Week 2 Reconstruction of the St. Sofia auditorium into a plenary hall of the National Assembly, Sofia 1 Knyaz Alexander I Square / Georgi Bakalov, architect, president of the Union of Architects in Bulgaria / Atanas Tosev, architect, representative of the Chamber of Architects in Bulgaria / Petko Simeonov, architect, representative of the Chamber of Architects in Bulgaria / Vladimir Rusev, engineer, representative of the Chamber of Engineers / Professor Ivaylo Banov, engineer, representative of the Chamber of Engineers / Professor Ivan Danoff, architect, representative of the University of Architecture, Civil Engineering and Geodesy / Alexander Bozhkov, architect, Sofia Municipality, Department of Architecture and Urban Planning, Chief Architecture Expert / Lidiya Stankova, architect, Ministry of Regional Development and Public Works, Director of Zoning / Valeri Manolov, engineer, National Assembly of Bulgaria, Director of Property Management Department / Eva Tsaneva, National Assembly of Bulgaria, Department of Administration, Legal Services and Human Resources, Chief legal advisor 3 Design for a museum for contemporary art in “Square 500” central area, according to the urban plan of Sofia / Peter Dikov, chief architect of Sofia Municipality / Pano Panov, engineer, head of department at the Ministry of Culture / Tsvetanka Chekova, engineer, chief expert at the Ministry of Culture / Kremena Kyoseva, general legal advisor at the Ministry of Culture / Irina Mutafchieva, director of the National Gallery for Foreign Art / Slava Ivanova, director of the National Gallery Alexander Bozhkov, architect, chief department expert at Sofia Municipality / Georgi Guzhgulov, architect, chief expert in Sofia Municipality / Georgi Bakalov, architect, president of UAB / Evlogi Tsvetkov, architect, member of the board of UAB / Lubomir Pelovski, architect, member of the board of UAB / Boyko Mitov, deputy chairman of the Union of Bulgarian Artists / Hristo Haralampiev, member of UBA / Prof. Todor Barakov, professor at the UACEG / Professor Greddy Assa, executive director of the 13 Centuries of Bulgaria Foundation / Nikolay Yanakiev, member of UBA / Margarita Simeonova, engineer, expert Results 1 First prizes: Alexander Shinolov, Plovdiv, Bulgaria / Victor Jimenes, studio ATA Ltd., London, UK / Second prize: Kichul Lee, studio Architect-K, Seoul, South Korea / Honorable mentions: Stefan Popov, ARCHABITS +, Bulgaria / Michaela Zaharieva, FBarch, France / Gary Freedman, The Lantern, Netherlands / Luigi Serboli, Boschi+Serboli Architetti Associati, Italy / Jose Antonio Sosa, Sosa+Alonso, Spain / Yuko Fukuma, Suppose Design Office, Japan / Jose Manuel Jimenez Cao, Spain / Ioannis Ventourakis, Betaplan S.A., Greece / Daekwon Park, ANG, USA 2 First prize: Vladislav Nikolov, Nikkonsult Ltd. / Second prize: Dimcho Tilev, Tilev Architects Ltd. / Honorable mentions: Ivaylo Mishev, ATM Ltd. / Vladimir Mihov and Lubomir Stanislavov, S Architectural Team Ltd. 3 First prize: Yanko Apostolov and consultancy bureau Museoplan, USA / Second prize: Bagryana Toteva / Third prize: Porsche Concept Architecture and Design

016

1 Метростанция 20 от Метродиаметър 1, София Възложител Столична община, Направление „Архитектура и градоустройство” Съорганизатор Soﬁa Architecture Week Дата на обявяване на конкурса 15.10.2010 анонсиран от кмета Йорданка Фандъкова 27.09.2011 официално начало Срок за получаване на проекти 9.12.2011 Дата на обявяване на резултатите от конкурса 19.12.2011 Брой участници 130 колектива Брой членове на журито 10 души Критерии за оценка 1. 30% Естетика и архитектурна концепция на метростанцията и околното пространство 2. 30% Функционалност на решението 3. 25% Съобразност с изискванията на заданието 4. 15% Строителна и технологична изпълнимост на проекта Прогнозна стойност Не се съобщава Площ 4540 кв.м е подземната площ, 12 390 кв.м – надземната

Конкурс за Метростанция 20 от Метродиаметър 1, София , Първа награда: Александър Шинолов, Пловдив, България / Competition for Underground Station 20 – Underground diameter 1, Soﬁa. First prize: Alexander Shinolov, Plovdiv, Bulgaria

Underground Station 20 – Underground diameter 1, Sofia Client Sofia Municipality, Department for Architecture and Urban Planning Co-organizer Sofia Architecture Week Date of announcement of the competition 15.10.2010 announced by the Mayor Yordanka Fandakova 27.09.2011 officially launched Deadline for submitting projects 9.12.2011 Date of the competition results announcement 19.12.2011 Number of participants 130 teams Members of the jury 10 people Evaluation criteria 1. 30% aesthetics and architectural design of the underground and surrounding area 2. 30% functionality 3. 25% compliance with the competition requirements 4. 15% construction and technological feasibility of the project Estimated value Not reported Area 4540 sqm underground area, 12 390 sqm surrounding surface area

%XTERIORÒ0ERSPECTIVEÒ Ò7ILDÒ0ATH

3ECTIONÒ& &ÒÒÒÒÒ

3ECTIONÒ% %ÒÒÒÒÒ

3ECTIONÒ$ $ÒÒÒÒÒ 6IEWÒWITHINÒFROMÒSTATIONÒENTRY

Конкурс за Метростанция 20 от Метродиаметър 1, София , Първа награда: Виктор Хименес, студио ATA Ltd., Лондон, Великобритания / Competition for Underground Station 20 – Underground diameter 1, Soﬁa. First prize: Victor Jimenes, studio ATA Ltd., London, UK

016

Abitare Как възникна идеята за конкурса „Метростанция 20”? Павел Янчев Кураторът на Sofia Architecture Week през 2010 Георги Кътов даде идеята за конкурс. Обектът, който привличаше внимание в момента като обществено значим, беше строителството на метро в София. За да се използва политическата воля за радикална инфраструктурна промяна на града, конкурсът беше насочен към една от метростанциите. А За първи път българска община възлага на частна организация провеждането на конкурс за архитектурно проектиране, чийто възложител е градът. Как оценявате това? ПЯ От една страна, това е смелост, проявена от общината и „Метрополитен”, да нарушат един процес на изпълнение и да заложат на конкурса и публичното участие. От друга страна, те трябваше дълго и трудно да бъдат убеждавани. Но с усилията на всички се получи, макар, че като първи опит вероятно не всичко е било перфектно. Процесът на промяна към участие на граждани в планирането е винаги труден независимо от контекста. Все повече администрации по света и в България ще го изживяват. А Как съставихте заданието? ПЯ След срещи и съгласие с всички заинтересувани страни – не само основните възложители Столична община и „Метрополитен”, но и Камарата на архитектите, Съюза на архитектите, Агенцията за обществени поръчки. Също така анализирахме програми на конкурси от Белгия, Холандия, Полша, Германия, Сърбия, Филипините и др., като се опитахме да вземем положителни и стимулиращи правила. А Как огласихте конкурса? За първи път има толкова международно участие, има ли връзка това с избраното международно жури? ПЯ Конкурсът има сайт. Обявата за конкурса беше изпратена на международни архитектурни сайтове, както и на национални професионални организации и съюзи. Целяхме максимално международно участие. А журито беше съставено от професионалисти, които имат отношение както към архитектурата на метростанции, така и към връзката между площадно пространство и публичен интериор. В конкурсите журито винаги играе роля за привличане на участници – факт, който е често подценяван. А През какви етапи премина проектът „Конкурс Метростанция 20” до момента и на какво разстояние от финала се намира (а финалът според нас е построената според печелившия проект метростанция)? ПЯ Най-много време отне убеждаването, че конкурсът трябва да се случи, както и писането и одобряването на заданието от всички. С това бяхме заети Асен Асенов, Орлин Манолов, Боряна Зафирова и аз. Конкурсът беше обявен и завърши в края на 2011. Журирането обаче не излъчи победител. Журито поиска двата проекта, които премира като най-добри, да бъдат доработени и отново представени. Междувременно общината и „Метрополитен” направиха търг за изпълнител на отсека от „Цариградско шосе” до летището, част от който е М20. Така и изпълнителят ще може предварително да види проектите, което ще приближи избрания проект до реализацията. Второто журиране е в края на март 2012, следва изпълнение, а М20 трябва да заработи в края на 2014.

Abitare How did you come up with the idea for the Underground Station 20 competition? Pavel Yanchev The main objective of Sofia Architecture Week is to provide a quality debate on architecture, the environment and the city without saving the critical remarks. So at the end of 2009 we had an idea to make the forum have a more tangible effect on the city. The curator of the event in 2010 Georgi Katov gave the idea of a competition. The site, which attracted attention at the moment as very socially significant was the construction of the underground in Sofia. In order to use the already strong political will and speed for radical infrastructural change in the city, the competition was aimed at one of the stations. A For the first time a Bulgarian municipality assigns a competition for architectural design, which is the requested by the city to a private organization. How would you comment on this? PY It is courage shown by the Municipality to disrupt a common practice and rely on the competition and public participation. It took a long time and was difficult to persuade them that it is possible, that the organization of the competition could be done by us. But all efforts have been rewarded, although I know that aprobably not everything was perfect. Institutional change for citizen involvement in planning is always difficult regardless of the context. Increasingly, governments around the world and in Bulgaria will experience it. A How did you put the task together? PY The task was set after meeting and agreement with all participants – not only the main clients and the Sofia Municipality and Metropolitan, but also the Chamber of Architects, the Union of Architects and the Public Procurement Agency. We also analyzed the programs of competitions from Belgium, Holland, Poland, Germany, Serbia, the Philippines and others, having tried to copy positive and stimulating rules. A How did you publicize the contest? For the first time there is so much international participation, does it have a connection with the international jury selected? PY The contest had its own website. The advert for the competition was sent to international architectural sites and international professional organizations and unions. We aimed at maximizing international participation. And the jury was made up of professionals who have experience in both the architecture of underground stations and the intricate relationship between the square area and public interiors. And the jury in a competition always plays a role in attracting participants – a fact which is often underestimated. A What phases did the project go through so far and how far are you from the finish line (and according to us the finish line is the built underground station, in accordance with the winning design)? PY For about two years after the first meetings it took most time to convince people that the competition had to happen, as did the writing out and the approval of the assignment on behalf of all parties. Asen Asenov, Orlin Manolov, Boriana Zafirova and I were assigned to that task. The contest was announced and completed in late 2011. But the jury didn’t choose a winner. They asked for the two projects they regarded as the best to be elaborated and presented again. Meanwhile, the Metropolitan and Sofia Municipality made an auction for the track implementation from “Tsarigradsko Chaussee” to the airport, part of which is the M20. So it was decided that the contractor would be able to see the projects beforehand, which in one way or another will bring the selected project closer to realization. The second jury meeting will be held at the end of March 2012, followed by the completion and the M20 should be operational by late 2014.

Въпроси и отговори: Павел Янчев Questions & answers: Pavel Yanchev

Павел Янчев (София, 1981) е архитект и урбанист с диплома от УАСГ, 2007. Работил е с фирма СТОА в София и Москва и след това със ZOOM Studio в София. От 2008 работи с ARTER в Брюксел. Един от най-активните и влиятелни български архитектурни блогъри. Pavel Yanchev (Sofia, 1981) is an architect and urbanist who graduated from UACEG in 2007. He has worked for the STOA Company in Sofia and Moscow, after which he joined the ZOOM Studio in Sofia. Since 2008 he has worked with ARTER in Brussels. He is one of the most active and influential Bulgarian architectural bloggers. www.pavel-yanchev.blogspot.com

016

2 Преустройство на пленарна зала „Света София”, Народно събрание, София, пл. „Княз Александър І” 1 Възложител Народно събрание на Република България, дирекция „Управление на собствеността” Дата на обявяване на конкурса Първи конкурс 1996 Втори конкурс 2003 Трети конкурс 2008 Четвърти конкурс 20.04.2011 Срок за получаване на проекти 15.08.2011 Дата на обявяване на резултатите от конкурса 24.11.2011 Брой участници 11 колектива От оценените 14 проекта три са отстранени, защото не са отговаряли на предварително зададените изисквания. Брой членове на журито 10 души Критерии за оценка 1. Комплексно функционално решение и архитектурно оформление, отношение към интериора съгласно заданието за проектиране – до 40 т. 2. Главен вход – до 20 т. 3. Осветление – до 15 т. 4. Икономическа целесъобразност – до 15 т.; 5. Рационално решение на инсталациите – до 10 т. Прогнозна стойност 9 млн. лв. Площ Около 2500 кв.м., но в заданието не е регламентирано точно Reconstruction of the St. Sofia plenary hall, National Assembly, Sofia 1 Knyaz Alexander I Square Client National Assembly of Bulgaria, Property Management department Date of announcement of the competition First competition in 1996 Second competition 2003 Third competition 2008 Fourth competition 04/20/2011 Deadline for submitting projects 15.08.2011 Date of the competition results announcement 24.11.2011 Number of participants 11 teams From the 14 evaluated projects three are disqualified because they did not meet the predefined requirements. Number of judges 10 people Evaluation Criteria 1. General functional solution and architectural design, interior design relevance – up to 40 points 2. Main entrance – up to 20 points 3. Lighting solution – up to 15 points 4. Economic viability – 15 points 5. Rational decision regarding installations – up to 10 points Estimated value 9 million leva Area Around 2500 sqm, but the areas were not fixed in the competition requirements Конкурс за преустройство на пленарна зала „Света София”, Народно събрание, София, пл. „Княз Александър І” 1. Първа награда: Владислав Николов, Никонсулт ЕООД / Competition for the reconstruction of plenary hall St. Sofia, the National Assembly, 1, Knjaz Alexander I Square, Sofia. First prize: Vladislav Nikolov, Nikkonsult Ltd.

016

Abitare Вие сте член на журито на конкурса за Метростанция 20 и участник в конкурса за пленарна зала на Народното събрание. Коя роля е по-сложна – на журиращ или на участник в конкурс? Георги Кътов Да, аз бях член на журито и един от инициаторите на конкурса за Метростанция 20. Идеята за него се зароди по време на подготовката на Sofia Architecture Week 2010. Малко преди това нашият офис участва в конкурса за пленарна зала на парламента. За мен по-сложната роля беше на журиращ. За голяма част от хората, които стоят зад провеждането на конкурса за Метростанция 20, включително и за мен, той е силно натоварен с очаквания да бъде различен и да промени начина на провеждане на архитектурни конкурси у нас. Tова е борба на съвсем различен фронт. С повече участници и различен мащаб. А Бихте ли съпоставили организационно двата конкурса? ГК Доста съм пристрастен, за да правя сравнение, но някои неща са очевидни и не мога да пропусна да ги спомена. Кои са организаторите? От една страна, Народното събрание, и от друга, Столична община и, забележете, обществен гарант в лицето на SAW и списание „Едно”. Огромна е разликата в нивото на ентусиазъм и отдаденост за организиране на двата конкурса. Първият е задвижен от чиновници от отдел „Управление на собствеността” към Народното събрание, а вторият от независим екип от млади архитекти, специално наети. Това обяснява всички разлики. Първият конкурс комуникираше с участниците с препоръчани писма по пощата, вторият чрез интернет в реално време. За първия има три съобщения в страницата на Народното събрание, вторият създаде собствен двуезичен сайт с цялата необходима информация, обновявана непрекъснато. Първият получи 13 проекта от България и нито един от чужбина, вторият 130 от цял свят, повечето от които от чужбина. Журирането на първия отне четири месеца, а на втория една седмица. Първият е за най-важното пространство на българската държавност, вторият е за спирка на метрото в Дружба… А Каква е ролята на заданието за резултата от конкурса? ГК Това е много важен въпрос. Ролята е толкова голяма, колкото е и трудно да бъде направено добро задание. Заданието трябва да е максимално изчерпателно, но да не ограничава получаването на различни проекти, тъй като това е целта на конкурсите. А Доволен ли сте от междинния резултат от конкурса за Метростанция 20? Кога и как ще се вземе решение за това на кого ще се присъди първото място и поръчката? ГК Да, изключително съм доволен от резултата и от конкурса. Решението на журито беше плод и на компромиси, но нивото на проектите е такова, че това не е от съществено значение. За съжаление не мога да отговоря на втория въпрос, който е много важен. А Как ще се гарантира прилагането на идейния проект на бъдещия победител в конкурса за Метростанция 20? ГК За това има договор с Метрополитен, но тук е и рискът пред конкурса. Дали и доколко печелившият проект ще има общо с Метростанция 20, ще покаже успешен ли е този конкурс или не. И ще успее ли директно да повлияе положително на градската среда. Очаквам архитектурната общност и медиите да настояват това да се случи.

Abitare You are a member of the jury for the Underground Station 20 competition and a contestant in the National Assembly Plenary Hall competition. Which role is more complex – that of the juror, or the participant in a competition? Georgi Katov Yes, I was a member of the jury and one of the initiators of the competition for the Underground Station 20. The idea arose during the preparation of SAW 2010. Shortly before that our office participated in the competition for the plenary hall of the Parliament. For me, the more complicated role was being a jury. Most of the organizers of the Underground Station 20 competition, including me, expect it to change the method of conducting architectural competitions in the country. I would say that it is a struggle at a completely different level. With more participants and on a different scale. A Would you compare the organization of the two competitions? GK My perspective on both competitions is too biased to make a comparison, but I think some things are so obvious that I can’t fail to mention them. It is very interesting who the organizers are. On the one hand is the National Assembly and on the other – the Municipality – and note: there are public guarantors: SAW and One magazine. There is a huge difference in the level of enthusiasm and dedication with which the two competitions were organized. The Parliamentary Hall competition was initiated by the Property Management Department of the National Assembly, and the Station 20 competition – by an independent team of young architects specially employed for that purpose. That explains all the differences. The first contest communicated with its participants via letters sent by post, and the second via the Internet in real time. For the first one there were three mentions on the web site of the National Assembly, the second set up its own bilingual site with all necessary information, which is constantly updated. The first received 13 projects from Bulgaria and none from abroad, the second got 130 entries, half of which from abroad. The jury decision in the first contest took four months and in the second it took one week.The first one is for one of the most important places in the Bulgarian state, the second is an underground station in Druzhba... A What is the role of the competition brief for the positive outcome of a contest? GK This is a very important question. The role is as great as it is difficult to compose a good brief. It is crucial to take into account that a good brief should be as comprehensive as possible, but it should not limit the possibilities for various solutions since that is the purpose of all architectural competitions. A Are you satisfied with the intermediate results from the competition for the Underground Station 20? When and how will it be decided to whom the first place and the job will be awarded? GK I am extremely pleased with the outcome of the contest as a whole. Of course there were compromises involved in the jury’s decision-making process, but the overall level of the submitted projects was high enough, so that didn’t really matter. Unfortunately I can’t answer the second question, which is also very important. A How will the original winning design implementation be ensured for the Underground Station 20? GK That’s a subject to a contract with the Municipality, but in the same time here lies the main risk for the competition. The indicator for success for the Metro20competition will be, whether and how the winning design will be built, and will it be able to directly and positively influence the urban environment. I expect the architectural community and media to insist that it happens.

Въпроси и отговори: Георги Кътов, I/O архитекти Questions & answers: Georgi Katov, I/O architects

Георги Кътов (София, 1974) Завършва архитектура в УАСГ, София, през 1999. През следващите години работи за Noble Associates в София и Лондон и за Ателие Радина Гешева в София. През 2003 работи в лабораторията на проф. Цукамото в Токийския технологичен институт по проект за жилищен комплекс в Тиендзин, Китай. През 2004, между София и Токио, Георги Кътов разработва първия съвместен проект с Вяра Желязкова и така възниква студиото I/O. Georgi Katov (Sofia, 1974) He graduated in Architecture at UACEG, Sofia, in 1999. In the following years he worked for Noble Associates in Sofia and London and at the Studio Radina Gesheva in Sofia. In 2003 he worked at prof. Tsukamoto’s laboratory at the Tokyo Institute of Technology, for a housing project in Tianjin, China. In 2004, between Sofia and Tokyo, Georgi Katov develops the first project together with Vyara Jeliazkova, thus starting I/O studio.

016

3 Проектиране на Hационален музеен комплекс в кв. 500, м. Центъра, по плана на град София Възложител Министерство на културата Дата на обявяване на конкурса 31.05.2010 Срок за получаване на проекти 19.07.2010 Дата на обявяване на резултатите от конкурса 17.09.2010 Брой участници 32 колектива Брой членове на журито 17 души Критерии за оценка Функционални изисквания – до 40 т. Обемно-пространствено решение – до 30 т. Качествени изисквания – до 20 т. Икономическа целесъобразност на проекта – до 10 т. Прогнозна стойност между 25 и 30 милиона лева Площ близо 20 000 кв.м Design for a museum for a National Museum Complex in “Square 500” central area, according to the urban plan of Soﬁa Client Ministry of Culture Date of announcement of the competition 31.05.2010 Deadline for submitting projects 19.07.2010 Date of the competition results announcement 17.09.2010 Number of participants 32 teams Members of the jury 17 people Evaluation criteria 1. Functional requirements – 40 points 2. Volume and spatial resolution – 30 points 3. Quality requirements – 20 points 4. Economic viability of the project – 10 points Estimated value Between 25 and 30 million leva Area Approximately 20 000 sqm

016

Конкурс за Национален музеен комплекс в кв. 500, София. Първа награда: Янко Апостолов Архитекти с консултантско бюро Музеоплан, САЩ / Competition for a National Museum Complex, quarter 500, Soﬁa. First prize: Yanko Apostolov and consultancy bureau Museoplan, USA

Abitare Как научихте за конкурса в кв. 500, София? ЯнкоАпостолов Научих за конкурса, който се проектира под работно име „Национален музеен комплекс“, от българската преса. Следя новините и в началото на юни 2010 видях обява от Министерство на културата. А Защо избрахте да участвате в този конкурс? ЯА Има нужда от водещ музей на визуалните изкуства, който да представи в дълбочина тази част на културното ни наследство. Сградата и пространствата, които ще обитава, и връзките с градската среда, са много интересно професионално предизвикателство за мен. А Как си намирате задачи? ЯА Предимно чрез препоръки. Участието в конкурси също е начин, но се изискват значителна подготовка, време и емоционална енергия – процес, в който няма кратък път. А Одобрявате ли критериите за участие в конкурси, базирани на голям обем на проектиране? Така не се ли ограничава достъпът на младите архитектурни студиа? ЯА За държавните поръчки в България е важно да няма ограничения според обем на проектиране. Конкурсите да бъдат отворени и да насърчават широко участие. Така ще се вдигне нивото и повече млади архитекти ще натрупат ценен опит. Ще печели и професията, и обществото. Конкурсът за музейния комплекс беше отворен, без изисквания за конкретен предишен обем на работа. А Каква е конкурсната практика в САЩ? ЯА Бих искал да подчертая разликата между държавните поръчки и частните проекти с обществен характер. При държавните поръчки има сложен предварителен подбор на кандидати, а критериите са опит, обем на проектиране, финансова стабилност, легална история и правоспособност, размер на застраховане, защото държавният инвеститор носи отговорност пред данъкоплатците. Напълно отворени конкурси са рядкост, изключение е мемориалът за 11 септември с 5201 участници от 63 страни. Вторият тип конкурси, много по-интересен, по-често произвежда проекти с голямо обществено значение. Той е иницииран напълно от частни инвеститори или в партньорство между частни организации и държавата. За разлика от България, където всички културни институции са държавна собственост, в САЩ повечето културни институции са независими от държавата, основани от филантропи, и се самоиздържат. Бордовете им решават нуждите от нови сгради и избора на архитект чрез покана за участие в конкурс с предварителни критерии или чрез директна покана за проектиране. А Как работите с институциите в България? ЯА Има предизвикателства, както се очаква от проект за реконструкция на съществуващи сгради. Имаме подкрепа от Министерството на културата и професионално отношение от страна на общинската администрация. В този контекст е важно да се отбележи, че проектирането е само малка част от всички усилия за реализиране на този амбициозен и сложен проект. Личната ангажираност на министър Вежди Рашидов, както и работата на администрацията на Министерството на културата, са ключови в осигуряване на нужната политическа подкрепа и финансиране. Надявам се проектът да се осъществи в неговата цялост.

Abitare How did you learn about the competition in plot 500, Sofia? Yanko Apostolov I learned about the competition, which is currently being developed under the working title “National Museum Complex”, from the Bulgarian press. I keep up-to-date with Bulgarian national news, and at the beginning of June 2010 The Ministry of Culture announced an open competition. A Why did you choose to participate in this competition? YA There is a great need for a national museum of visual arts in Bulgaria that would present in depth this important part of our cultural heritage. Designing the building that such an institution occupies as well as its connection to the urban context is a professional challenge I wanted to be part of. A How do you find design work? YA I get new work primarily from references. Participating in competitions is also a way, however it requires a considerable investment of time and expenditure of emotional energy – a process that does not allow for shortcuts. A Do you approve of competition prequalification criteria based on volume of work? Doesn’t this limit the access of young architecture studios to design competitions? YA I think it is very important for Bulgaria, that government-initiated projects impose no prequalification requirements based on volume of work. The competitions need to be open and to encourage broad participation. This will improve the general quality of entries and allow more young architects to accumulate valuable experience. I believe such an approach is beneficial not only to the profession but to society at large. Specifically in the case of the museum complex, the competition was open without restrictions based on past volume of work. A What is the design competition practice in the USA? YA I’d like to make the distinction between government-initiated projects and private sector projects that have public character. Government-sponsored competitions typically involve a complex prequalification process, based on past volume of work, financial performance, legal history, insurance levels, etc. The process is informed by the type of funding and the responsibility the investor has to the taxpayers. Completely open design competitions are rare. The 9/11 memorial competition, which attracted 5201 participants from 63 countries was an exception. The second type of competition is initiated either entirely by a private investor or as a public-private partnership. They are much more interesting, as these often produce projects of great public impact. For example, unlike Bulgaria, where all cultural institutions are state owned, in the US many have been created through philanthropic efforts and are self-supporting and independent. Institutions like these are governed by boards of trustees that make all decisions including the need for new buildings and the choice of architect, whether through an invited competition or through a direct commission. A What is your experience working with the Bulgarian institutions? YA The process is full of interesting challenges, as one might expect from a project involving the reconstruction of existing buildings. Fortunately, we have enjoyed the support of the Ministry of Culture, as well as professional assistance from the city administration. In this context it is important to note that the design team’s work is only one part of the entire effort required for the realization of a project of this complexity and ambition. Minister Rashidov’s personal involvement, as well as the work of the administration at the Ministry of Culture, has been crucial in securing the necessary political support and funding. I hope that the project will be realized in its entirety.

Въпроси и отговори: Янко Апостолов Questions & answers: Yanko Apostolov

Янко Апостолов (Казанлък, 1973) е директор на „Янко Апостолов Архитекти”, дизайн студио с офиси в София и Ню Йорк. Като архитект и урбанист има над петнадесет години опит в проектирането на широк спектър от сгради и градоустройствени проекти в Европа, Азия и САЩ. В момента работи по проектирането на Националния музеен комплекс в София, който той спечели в конкурс в съвместно участие с нюйоркската фирма Museoplan. Преди основаването на своя архитектурен офис Янко Апостолов е бил старши проектант в Kohn Pedersen Fox. Завършил е Архитектурната асоциация в Лондон и е член на Кралския институт на британските архитекти. Yanko Apostolov (Kazanlak, Bulgaria, 1973) is a principal of Yanko Apostolov Architects, a design studio with offices in New York and Sofia. As an architect and urban designer, he has over fifteen years of experience working on a wide range of building and master planning projects in Europe, Asia and the U.S. Most recently he has been working on the design of the Bulgarian National Museum Complex, in Sofia, Bulgaria, after winning in a joint competition entry with the New York based firm Museoplan in 2010. Prior to establishing his architecture practice, Yanko Apostolov was a Senior Associate Principal with Kohn Pedersen Fox. He is a graduate of the Architectural Association in London and a member of the Royal Institute of British Architects.

016

Пърформънс и архитектура Performance meets architecture текст Гонсало Ереро Деликадо и Мария Хосе Маркос / text by Gonzalo Herrero Delicado and María José Marcos снимки предоставени от Ариадна Кантис / photos courtesy of Ariadna Cantis

В Мадрид художници, куратори, архитекти и критици изследват границите на своите практики чрез серия от арт интервенции. Куратор и водещ на безпрецедентната среща е Ариадна Кантис.

акво изобщо означава пърформънс за днешните общества, разтърсвани от масови акции? Щом хората превземат улицата, както стана през Арабската пролет, пък и после, техните гласове благодарение на глобалните възможности на интернет се чуват от милионите по света. Да демонстрираш своите желания е вече пърформънс и днес той е сред най-мощните средства за постигане на целите. Улиците на северноафриканските страни миналата година се превърнаха в сцена на невероятен социален и политически пърформънс със сюжет, продиктуван от политическото недоволство. Да превземеш улицата не е

I mative acts, what does “performance” mean today? When a multi-

просто лозунг, взет от френските вълнения през май 68-а. Това е право на всеки гражданин, начин да изразиш несъгласието си с каквото и да е било състояние на нещата. В Арабската пролет всяка забележителност в града, всеки паметник се трансформира в трибуна [1] на разочарованите от установения режим, стана израз на опозиция. Градската архитектура с вградената в нея политическа и религиозна символност придоби особено значение като физически осезаема опора за обществените вълнения. Всъщност изкуството се възползва от подобни ситуации

ment with whatever situation. In the Arab Spring every landmark and every monument has been transformed into a speakers’ corner [1] to express disappointed opposition to the preestablished regime. Urban architecture, whose symbolic support has always due to its symbolism based on religious and political facts takes on special importance as physical support for these social movements.

n the context of contemporary societies wracked by mass perfor-

tude of people takes over the streets as has happened this year during the Arab Spring and beyond, their voices are heard by millions of people abroad, thanks to the global possibilities engine of the internet. Manifesting desire into reality is performance, and nowadays it is one of the most powerful tools people have with which to achieve their goals. The streets of North African countries in the last year have become the stage of an incredible social and political performance with a plot based on the dissatisfaction with the political panorama. Taking over the streets is not just a slogan taken from the May ’68 cultural movements, it is a right of every citizen, a way of expressing disagree-

An unprecedented meeting of artists, curators, architects and critics in Madrid explored the limits of their practices through a series of performative interventions with curator Ariadna Cantis as master of ceremonies.

„Подредба с въздух” на Пилар Ечесарета – евтина надуваема структура, в която свири цигуларка, а зрителите я наблюдават през процепи в повърхността “Agencement with air” by Pilar Echezarreta – a low-cost inﬂatable structure where a musician played a violin concert while audience spied her through the gaps of the structure

016

Art has already taken advantage of these situations since the eighties, and urban art has almost become institutionalized. But is architecture claiming these tools to practice? This ambiance leads me to claim

016

снимка Хавиер Видал, Хорхе Лопес Конде / photo by Javier Vidal, Jorge Lopez Conde

„Неподчиняващите се на IKEA” от Андре Жак “IKEA disobedients” by Andrés Jaque

още от 80-те години и urban art е вече почти институция. Но дали архитектурата използва тези средства в практиката си? Това положение ме кара да твърдя, че архитектите би трябвало наистина да се върнат на улицата, и то бързо. Щом те проектират градовете, градските пространства и следователно самите улици, не следва ли от това, че са най-подготвените да се изявяват там? В този контекст и под наслова „Пърформънс и архитектура” серия акции и изложби бяха проведени през миналия ноември в Tabacalera, бивша цигарена фабрика в Мадрид, сега използвана за културна сцена. Сред творците, кураторите и критиците, участващи във форума, бяха Дидие Фостино и Ричард Сийгъл, Пилар Ечесарета, Луис Уркуло, Мартин Уберман, Даря вон Бернер, Андре Жак, Ектор Самора, Бестуе-Вивес, Педро Гаданьо, Тео Лоренс, Иван Лопес Мунуера, Селина Бласко, Карсон Чан и Рут Естевес. Както се случва често при смесени събития, участващите в „Пърформънс и архитектура” работят на границите на своята област именно за да заличат бариерите и за да интерпретират архитектоничните въжделения на изкуството, от една страна, и влечението на архитектурата към изкуството, от друга. Проектите им имат различен обхват, но всички използват пърформънс за представяне на своите изследвания. Избирайки теми като града, пространството, тялото и паметта, те подхождат към темите, „говорейки за изкуството, гледано от архитектурата, и за архитектурата, гледана от изкуството”. От първия ден на събитието всеки артист и архитект получи определено място, където да реализира своя пърформънс, акция или инсталация. Те ги разработиха на живо, провокирайки с всеки етап от процеса оживената реакция на аудиторията. Събитието беше посетено от около 900 души, почти нечувано за Tabacalera. На втория ден се проведе Performance & Architecture Lab: творци, архитекти и куратори представяха един след друг свои работи, последвани от дискусии и изказвания за утвърждаването на пърформънса в архитектурата, както и за арт опитите с пространството: как в съвременното изкуство се прилагат архитектурни практики, за да колонизира то вакантни места. Някои от участниците показаха пърформънси – взаимодействие със самата сграда. Например (Nu) in Segway на Даря вон Бернер покри една стена с огромен 3D екран, увеличавайки до безкрайност наличното място. Едновременно с това проектът илюстрира разликата между реалните и виртуалните тяло и пространства, свързвайки прожектираното на стената видео с пърформънс на живо. В съвместен опит архитектът Луис Уркуло и художничката Кристина Бланко пресъздават най-известните архитектурни забележителности с предмети от бита. В техния видеопроект Covers ежедневни вещи се съчетават, за да образуват своеобразни макети на сгради, например от куп чинии или hi-fi системи. С пърформънса си Уркуло и Бланко показаха как музеят „Гугенхайм” в Ню Йорк се материализира в кухнята ни всеки ден.

016

that architects must indeed go swiftly back to the streets. If architects design cities, urban spaces and therefore the very city’s streets, shouldn’t architects be the most qualified people to perform there? In this context and going by the title Performance & Architecture, a set of actions and exhibition were held during last November in Madrid’s Tabacalera Building, a former cigarette factory now used for cultural purposes. The artists, curators, architects and critics who participated in this forum included Didier Faustino & Richard Siegal, Pilar Echezarreta, Luis Úrculo, Martin Huberman, Darya von Berner, Andrés Jaque, Héctor Zamora, Bestué – Vives, Pedro Gadanho, Theo Lorenz, Iván López Munuera, Selina Blasco, Carson Chan and Ruth Estevez. As with other transdisciplinary convergences, the artists and architects who participated in Performance & Architecture are working at the limits of their disciplines in order to blur the borders between them and reflect on the architectonic aspirations of art, and the artistic aspirations of architecture. They work on very different project scales but all use performance as the interface to their research. Focusing on subjects such as the city, space, the body, and memory, they tackle their disciplines “speaking about art from architecture and about architecture from art”. As of the first day, each artist and architect was allocated a specific space in which to carry out his or her performance, action or installation. They staged their actions and developed their performances in sequence, garnering an avid audience reception as they progressed. About 900 people attended the event, almost unheard of in the Tabacalera Building. On the second day the Performance & Architecture Lab took place, a forum in which successive artists, architects and international curators presented their work, followed by discussion and reflection on the rise of performance in architecture as well as on the use of spatial practices by contemporary artists to colonize vacant plots. Some of the participants showed performances that interacted with the building itself, taking advantage of the conditions of the space. For example, the piece called “(Nu) in Segway” by artist Darya von Berner occupied a wall with a huge 3D screen, amplifying local space to the infinite. This project illustrated simultaneously the difference between real and virtual body-spaces, linking the video screened on the wall with a live performance. Architect Luis Úrculo and artist Cristina Blanco collaboratively sought to represent the most well-known architectural landmarks with daily domestic objects. Their video project “Covers” includes these quotidian devices, translating them into ensemble of popular objects, like a stack of plates or a few Hi-Fi systems. During the performance, Úrculo and Blanco demonstrated that the Guggenheim Museum New York is personified in our kitchens every day. Other proposals chose to focus on the analysis of the domestic space. “IKEA disobedient” is the name of the project showed by Andrés Jaque, presenting scenarios where all those people whose domestic habits do not fit with the stereotyped lifestyles shown in the IKEA catalogues. This architectural experiment is carried out after a team of different professionals in very diverse disciplines – sociologists, architects, photographers – carried out very precise fieldwork. “Agencement with air” by Pilar Echezarreta created a magical instant,

Пърформънсът на испанската артистка Дария фон Бернер „(Гол) на сегуей” The performance of Spanish artist Darya von Berner “(Nu) en Segway”

Мартин Хуберман създава социално активен пърформънс с обикновени щипки за пране Martín Huberman created an active social performance just with simple clothes pegs

016

Други предложения анализират домашното пространство. „Неподчиняващите се на IKEA” на архитекта Андре Жак представя сцени, в които битовите навици на хората не отговарят на стереотипния начин на живот от каталозите на IKEA. Този архитектурен експеримент се основава на прецизни изследвания, извършени от експерти в различни области – социолози, архитекти, фотографи. Архитектът Луис Уркуло и артистката Кристина Бланко представят найизвестните архитектурни забележителности с предмети от всекидневния бит Architect Luis Úrculo and artist Cristina Blanco represented the most well-known architectural landmarks with daily domestic objects.

Гонсало Ереро Деликадо (Касерес, Испания, 1986) и Мария Хосе Маркос (Аликанте, Испания, 1981) са архитекти и ръководители на DOT Agency for Architectural Affairs, базирана в Мадрид агенция за разпространение, критика и консултиране на съвременна архитектура и дизайн посредством текстове, изложби и лекции. Понастоящем си сътрудничат с няколко списания и медии от други страни като А10, domus и Neo2 и курират изложби и конкурси за различни организации. Също така са съоснователи на архитектурна галерия Oriente > и са куратори на Pecha Kucha Night – и двете в Мурсия. Gonzalo Herrero Delicado (Caceres, Spain, 1986) and María José Marcos (Alicante, Spain, 1981) are architects and directors of DOT Agency for Architectural Affairs, a Madrid-Paris based agency for the diffusion, critic and consultancy of contemporary architecture and design through writings, exhibitions and lectures. They currently collaborate with several magazines and medias abroad like A10, domus or Neo2, as they curate exhibitions and competitions for different organizations. They are also co-founders of Oriente > Architecture Gallery and curators of Pecha Kucha Night both in Murcia. www.dotaaaa.eu

016

Agencement with Air на Пилар Ечесарета създава магически момент. В евтина надуваема конструкция цигуларка изпълнява концерт, докато публиката я наблюдава през отвори в „стените” като воайор. Проектите на Мартин Уберман и Ектор Самора пък предлагат вклиняването на нови обекти в пространството, за да го активизират. Уберман използва нещо тривиално – щипки за пране – за пърформънса си, увличащ цялата публика в задачата да създаде произведение на изкуството. Това предизвика един от моментите на най-масово участие. Публиката трябваше да изчака звуков сигнал, за да скочи и да закачи щипки в мрежата, висяща от тавана. Накрая Дидие Фостино и Ричард Сийгал интензифицираха взаимодействието между изкуство и архитектура в мащаба на човешкото тяло. С помощта на променящия формите си килим се създаде пространство на парадоксална интимност. Изложбата представи изграждането на пърформънсите чрез making of видео, инсталация, акция или някакъв символичен елемент от процеса. Показани бяха и две видеоинсталации – за града от Ектор Самора и за пространството на дома от Бестуе и Вивес. Самора изследва резонанса, който предизвиква включването на странен обект в градското пространство. Подобно на Андре Жак, Давид Бестуе и Марк Вивес работят в пространството на дома и с видеото си Acciones en casa (2006) показват почти сто малки пърформънса, провели се в една обикновена къща. Програмата приключи с критически форум върху изкуството и архитектурата, проведен в Министерството на културата. Участниците анализираха разнообразните и комплексни занимания на архитектите, как те усвояват методите на пърформънса и от друга страна, как артистите използват архитектурния контекст. Събитието е част от четвъртото издание на международния форум Art is Action, организиран от испанското културно министерство. „Пърформънс и архитектура” беше подготвено от Ариадна Кантис, независим архитектурен куратор. Нейните обществени изяви, изследвания и кураторска работа целят да стимулират аналитичния подход към архитектурата и съвременната култура. Входното пространство бе по дизайн на C+ Arquitectos под ръководството на Нереа Калвило, които трансформираха със стена от сухи тютюневи листа тази забележителна зала. „Пърформънс и архитектура” е кураторски проект, който поема рискове – пръв по рода си в Испания. Той беше много успешен благодарение на Кантис като перфектен организатор. Надяваме се, че това ще бъде първото от дълга поредица събития, изследващи връзката между пърформънса и архитектурата.

with a low-cost inflatable structure where a musician played a violin concert inside while the audience, in voyeuristic mode, spied upon her through the gaps of the structure. Martín Huberman or Héctor Zamora proposed the insertion of foreign bodies in different contexts, with the aim to activate the space. Huberman used a daily object, the clothes pegs for hanging out the clothes, to create a performance where all the audience is involved to create a piece of art. This created one of the most participatory moments of the event, the audience had to wait until an alarm sound indicated everybody has to jump to hang their clothes pegs in a net placed on the ceiling. Finally, Didier Faustino and Richard Siegal raised the interaction between art and architecture from the body scale by means of a carpet that was transforming to build a space of paradoxical intimacy. The exhibition displayed these works carried out during the development of the performances through a making of video, an installation, action or element that is a symbolic reminder of what happened there, as well as two video installations by artists, one about the city by Héctor Zamora and the other about domestic space by Bestué and Vives. Zamora explored the repercussions of the installation of a strange element into urban space. Like Andrés Jaque, David Bestué and Marc Vives worked on the domestic scale, with their video “Acciones en casa” (2006) that showed themselves developing nearly 100 small actions that happened in a common house. The program finished off with a forum for critical thought on art and architecture, which was held at the Ministry of Culture Auditorium. Participants in this forum analyzed the different complex affairs between the architects and how they appropriate of art performance methods, and vice versa, how artists use architectural contexts to work within. The event forms part of the international forum Art is Action, now in its fourth year, organized by the Ministry of Culture of Spain. Performance & Architecture was curated by Ariadna Cantis (www. ariadnacantis.com), an independent architectural curator who divides her activities between spreading architectural advocacy, research and curating, with the aim of generating critical opinion on architecture and contemporary culture. The entrance space was designed by C+ Arquitectos, headed by Nerea Calvillo, who transformed the already marvellous hall with a wall made of sun-dried tobacco leaves. Performance & Architecture signifies a risky curatorial project never seen before in Spain, but which was highly successful due to Cantis’ expert management. Here’s hoping it will be the first one in a long list of events related to this research between performance and architecture.

[1] Speakers’ Corner в Хайд Парк, Лондон, е най-известният. Тази концепция е анализирана и коментирана от няколко творци като Мишел Франсоа през 2005. Speakers’ corner placed in Hyde Park in London is the most noted one. This concept has been explored and reviewed by several artists as Michel François in 2005. Авторът изказва специални благодарности на куратора Ариадна Кантис (www.ariadnacantis.com) за предоставената от нея важна информация за този преглед. The authors extend special thanks to curator Ariadna Cantis (www.ariadnacantis. com) for providing critical information for this report.

016

LIKEarchitects® снимка Жоао O / photo by Joao Ò

Кредо Тъй като са партизански акции, нашите проекти нямат претенции за дълговечност, но носят желанието да променят мисленето и пространствата през краткия си живот. Всъщност зарядът на временните ни акции се оказа много по-силен, отколкото щеше да бъде, ако проектите оставаха по местата си: защото, когато нещата остават, често стават невидими. Нашата архитектура засяга и спомените, изживяването на момента в неговата уникалност. Това, че правим временна архитектура, ни позволява за кратко за променяме места, които са приети за неизменни – например площад „Педро IV” – визитната картичка на Лисабон. Целта на проектите ни е и да станат част от историята на съответните места. Харесва ни да създаваме нови пространствени ефекти, да подчертаваме събирането на хора: временно да трансформираме местата в нещо различно. Но намесите на забележителни места в градските центрове не са единствената ни цел. Интересува ни и работата в празни пространства, необичайни места или в градската периферия. Искаме да работим комплексно в контекста, да постигаме много с малко средства, чрез креативност и изненада. Силно ни интересува проучването на възможностите на готовите материали: да взимаме от рафтовете неща, които стоят пред очите ни, и да ги поглеждаме по по-малко очевиден начин – както и да опровергаваме логиката им с чувство за хумор. За нас това е творческа възможност. Тъй като е пърформънс, нашата архитектура е осъществима само чрез взаимодействието с хората: социален хепънинг, при който архитектурата е сцена, а ползвателите са актьори в реално време. Смятаме, че взаимодействието с обществото е задължително. Освен това дефинирането (или не) на социалната роля на архитектурната интервенция е много важно за успеха й. Това е много важна част от работата ни, тъй като винаги има послание зад това, което правим.

Credo As guerrilla actions, our projects don’t have the pretension to last, but they have the desire to change mentalities and spaces during their short lifetime. Actually, the sense of criticism or performance of our temporary actions ends up being much more assertive this way than it would be if the projects remain: because when things remain they tend to become invisible. Our architecture is also about memories, about living the moment in its uniqueness. Working on impermanent architecture allows us to temporary change places that are consensually unchangeable – as, for example, Pedro IV Square – Lisbon’s visit card. The purpose of doing these kinds of projects is also to be part of the stories of those places. We like to create new spatial effects, to emphasize the social gathering: to temporarily transform places into something different and pertinent. But to intervene in remarkable places in the centre of the cities is not our only goal, as we are also interested in working on empty voids, on improbable places or on the urban periphery. We are concerned with working on the context’s complexity where a lot can be done by using very little and where creativity is essential to surprise. We are really interested in exploring ready-made materialities: to take from the shelves things that are right before our eyes and to look at them in a less obvious way – also to subvert their logic with a sense of humour, as we see it as a creational opportunity. Being performative, our architecture is only complete with the public interaction: a social happening where architecture is the stage and the users real-time actors. We believe that the interaction with the public is mandatory. Plus, (un)defining the social role of the architectural intervention is very important for its success, and we would say this is a very important part of our work as there is always a message behind what we are doing.

Диого Агиар (Опорто, Португалия, 1983) Завършва архитектурния факултет на Университета Опорто през 2008. През 2006 учи във Федералния университет на Рио де Жанейро, а следващата година се присъединява към холандския екип на UNStudio в Амстердам. От 2009 работи със студио ADPJMA в Лисабон и пише статии за национални издания. През 2010 основава LIKEarchitects. Тереза Ото (Опорто, Португалия) завършва архитектурния факултет на Университета Опорто през 2008. Учи и в Рим, във Facoltà di Architettura Valle Giulia, Università La Sapienza, през 2005. Между 2006 и 2007 Тереза сътрудничи с архитектите RCR Aranda Pigem Vilalta в Олот, Испания. От 2009 насам работи със студио Zinterl/Zt Architekten в Лисабон, а през 2010 основава LIKEarchitects. В момента LIKEarchitects подготвят телевизионна програма за използването на цвят в пространствените намеси за кабелния телевизионен канал „180” (посветен на изкуствата и културата) и пътуващ уъркшоп за експерименталната природа на временните архитектурни конструкции. Diogo Aguiar (Oporto, Portugal, 1983). He graduated in Architecture at Oporto University School of Architecture in 2008. In 2006 he studied at the Federal University of Rio de Janeiro, Brazil, and the following year he joined the Dutch team of UNStudio, in Amsterdam. Since 2009, he had worked with the studio ADPJMA in Lisbon, and has written articles for national publications. In 2010, he established LIKEarchitects. Teresa Otto (Oporto, Portugal) graduated in Architecture at the Oporto University School of Architecture in 2008. She also studied in Rome at Facoltà di Architettura Valle Giulia, Università La Sapienza, in 2005. Between 2006 and 2007, Teresa collaborated with the architects RCR Aranda Pigem Vilalta in Olot, Spain. Since 2009 she had worked with the studio Zinterl/ Zt Architekten in Lisbon and in 2010 she established LIKEarchitects. Currently LIKEarchitects are preparing a television program about the use of colour on spatial interventions for the cable TV channel 180 (dedicated to arts and culture) and an itinerary workshop on the experimental nature of ephemeral architectural structures. www.likearchitects.com www.diogoaguiar.com www.teresaotto.com

016

снимки Динис Сотомайор, Диого Агиар, Тереза Ото, Мануел Магаляес и OPOLab / photos by Dinis Sottomayor, Diogo Aguiar, Teresa Otto, Manuel Magalhães e OPOLab

01. BusStopSymbiosis

Проект / Project BusStopSymbiosis, временна инсталация / temporary installation Местоположение / Location Ларго дос Лойос, Порто / Largo dos Lóios, Porto Автори / Authors LIKEarchitects Клиент / Client ADDICT – Agência para o Desenvolvimento das Indústrias Criativas Изпълнение / Construction OPOLab© Конкурс / Competition Април 2010 / April 2010 Изпълнение / Construction Май 2010 / May 2010 Размери / Dimensions 3,80 x 0,80 x 3 м / m Материали / Materials Червен Valchromat (2 см дебелина), тръби от неръждаема стомана, винтове, метални шайби / Red Valchromat (2 cm thickness), stainless steel tubes, screws, metal washers

016

BusStopSymbiosis е градска мебел, но и хепънинг: „усмихната” и цветна временна инсталация, появила се до обикновена автобусна спирка в центъра на Порто – съседство, което обогатява и двете конструкции. Градското съоръжение не само увеличава местата за сядане на спирката, но и забавлява тези, които чакат автобуса или просто се разхождат наоколо. За разлика от съществуващите пейки BusStopSymbiosis позволява на хората да сядат обърнати към която и да е страна на площада, да избират позицията си в общественото пространство. BusStopSymbiosis се опитва да вдъхне нов живот и търси нови характеристики на обществените места в стария градски център. Това е свеж подход в проектирането на градски мебели, забележим и дори провокативен. Инсталацията е изцяло дигитално проектирана и изработена чрез 3D моделиращ софтуер, след което и на машини с цифрово програмно управление (CNC). BusStopSymbiosis се състои от 95 геометрично променливи компонента, изработени в рамките на няколко дни и свързани със стоманени тръби. Конструкцията е с дължина 3,80 м, а другите й измерения са между 0,4 и 3 м на височина и 0,3 и 0,8 м на ширина. Инсталирането на мястото е отнело само няколко часа и е извършено на разсъмване, за да изненада хората, отиващи на работа рано сутринта. През седмицата на своето съществуване BusStopSymbiosis предизвиква общо възхищение, изненада и любопитство. А част от функцията му е именно да накара хората да се замислят за предназначението му: пейка, произведение на изкуството, огромен щендер за списания или по малко от всичко? В началото хората само гледали и колебливо го докосвали, но скоро започнали да сядат по инсталацията и да се наслаждават на новия забавен елемент в града.

BusStopSymbiosis is a piece of urban furniture, but also an urban happening: a friendly and colourful temporary installation appears next to an ordinary bus stop in downtown Porto, creating a new interurban relationship beneficial to both structures. It is an urban facility that aims not only to increase space for seating the existing bus stop, as well as entertain those who are still waiting for their transport or just strolling up nearby. Unlike the existing seats, BusStopSymbiosis enables users to feel free to seat towards either side of the square, allowing them to decide their position at the centre of public space. BusStopSymbiosis calls attention to the revitalization and reinvention of public spaces in consolidated urban centres. It is a freshly new approach in the design of street furniture, intervening or even provocative. It is fully designed and produced in a digital mode, using three-dimensional modelling software and then cutting processes by computerized numerical control (CNC). BusStopSymbiosis is composed by 95 components geometrically variable, manufactured completely within a couple of days, and interconnected by various stainless steel tubes. BusStopSymbiosis has a length of 3.80 m and its other dimensions vary between 0.4 m and 3 m in height and 0.3 and 0.8 m wide. Its implementation in Largo Lóios lasted no more than a couple of hours and took place at dawn in order to surprise people who went to work early in the morning. During the week of its existence, BusStopSymbiosis caused general admiration, surprise and curiosity. And part of the function was precisely to put people to think about its usefulness: a bank, a piece of art, a huge magazine rack or a bit of it all? If at the beginning, people where only looking or touching with hesitation, quickly, everyone started to sit and feel a new and fun way to be in town.

016

снимки / photos by Fernando Guerra – FG+SG Architectural Photography

Проект / Project Frozen Trees – временна инсталация за коледно осветление / temporary installation for Christmas lighting Местоположение / Location Площад Педро IV, Лисабон / Pedro IV Square, Lisbon Автори / Authors: LIKEarchitects© Клиент / Client Câmara Municipal de Lisboa; MUDE – Museu do Design e da Moda Изпълнение / Construction OutrosMercadus© Материали / Materials 2400 контейнера за найлонови торбички Rationell Variera, 2500 метра метални тръби (квадратно сечение) 10 х 10 х 1,5 мм, 100 метра метални тръби (квадратно сечение) 25 х 25 х 2 мм, 330 линейни метра 12-волтова бяла светодиодна лента, 45 12-волтови автомобилни акумулатора / 2400 plastic bags dispensers Rationell Variera, 2500 meters of metallic tubular (square section) 10 x 10 x 1.5 mm, 100 meters of metallic tubular (square section) 25 x 25 x 2 mm, 330 linear meters of 12-volt white LED tape, 45 12-volt car batteries

016

02. Замръзнали дървета / Frozen Trees „Замръзнали дървета” е временна инсталация за коледно осветление през 2011 на площад „Педро IV” в Лисабон. Тя замени традиционната изкуствена коледна елха, която беше една от най-високите в Европа. Миналата година мерките за икономии принудиха кметството на Лисабон да съкрати разходите за коледно осветление. Заедно с MUDE – Музей на дизайна и модата – то покани 25 артисти, архитекти и дизайнери да създадат светлинни скулптури за Коледа, сред които бяха избрани 7 инсталации. Така чрез креативност бяха спестени повече от 700 хил. евро, а коледният сезон беше още по-уникален. „Замръзнали дървета” създава осветен коледен пейзаж, който променя пътя на минувачите. Тридесет цилиндъра – самостоятелни улични лампи – са разположени на различни места по площада, като предлагат на гражданите нови пространствени изживявания. Инсталацията е създадена на базата на контейнерите от IKEA Rationell Variera – дизайн К. Хагберг/М. Хагберг (цена – 1,5 евро). „Замръзнали дървета” вкарва предмета от домакинството в мащаба на града.

Frozen Trees is a temporary installation for Christmas lighting 2011 in Pedro IV Square in Lisbon. It replaced the artificial Christmas tree, once set up annually, which was one of the tallest in all of Europe. This year austerity measures have forced the Lisbon City Hall to spend less in the city Christmas lights. Together with MUDE – Museum of Design and Fashion – it invited 25 artists, architects and designers to create light sculptures to mark Christmas in Lisbon, and from those 7 installations were selected. Through creativity, more than 700 000 euros were saved this year and the Christmas season was even more unique. Frozen Trees builds an illuminated Christmas landscape that affects and alters the path of passers by. Thirty cylinders – structured, self-sufficient streetlights – are placed throughout the square, inviting the visitors to new spatial experiences. Designed from the creative association of Rationell Variera piece by K. Hagberg/M. Hagberg (IKEA – 1,5 euros), Frozen Trees brings a domestic object to the scale of the town. The installation takes advantage from the holes of the original object and the translucent properties of its material – polypropylene plastic – flexible, non-inflammable, highly absorbent and transmitting light,

016

Инсталацията използва отворите на контейнерите и прозрачността на материала – полипропиленова пластмаса. Тя е гъвкава, не гори и добре поглъща и предава светлината – естествена и изкуствена. Инсталацията „Замръзнали дървета” е различна през деня и през нощта. През деня ансамбълът създава абстрактен бял пейзаж, през който се виждат околните обекти. През нощта, осветени отвътре чрез светодиоди, елементите, които вече функционират като улични лампи, създават коледна атмосфера. Структурна и конструктивна стратегия 30-те дървета са с една и съща височина – 3,6 метра – но са използвани три различни диаметъра – с 5, 10 или 15 елемента в основата. Направени са по десет дървета от всеки размер. Леката метална конструкция е от вертикални профили и триъгълни хоризонтални „пръстени”; върху първите се поставят елементите от IKEA, а върху вторите – осветяващата мрежа. Осветлението на „Замръзнали дървета” е базирано на бяла монохроматична светодиодна система. Тя има нисък волтаж и консумация на енергия и възможност за промяна на интензитета на светлината. Енергията за всеки елемент се осигурява от автомобилен акумулатор, който му гарантира автономия. 56

016

either natural or artificial. Frozen Trees presents different characteristics during the day and night. By day the ensemble makes an abstract white landscape, through which we see the surrounding. By night, illuminated from inside by LEDs, the elements, as street lamps, are creating a Christmas ambience. Structural and constructive strategy Each of the 30 trees is the same height – 3.6 metres – but three different diameters coexist – 5, 10 or 15 pieces in the bottom – totalling ten units on each of the three sizes. The light metal structure is made of vertical profiles and horizontal triangular rings; the first receive the IKEA pieces, the latter the illumination network. Frozen Trees illumination is based upon a white monochromatic LED system, characterized by low voltage and energy consumption and also able to adjust the light’s intensity. Each element’s energy supply is made by a car battery that ensures its autonomy.

016

снимки Сандра Нето и Диого Агиар / photos by Sandra Neto and Diogo Aguiar

03. Временен бар / Temporary bar Проект / Project Временен бар / Temporary bar Местоположение / Location Градски парк, Порто, Португалия / Parque da Cidade, Porto, Portugal Архитектура и графичен дизайн / Architecture and graphic design Диого Агиар и Тереза Ото / Diogo Aguiar and Teresa Otto Конкурс / Competition Март 2008 / March 2008 Изпълнение / Construction Май 2008 / May 2008 Площ / Floor area 9 кв.м (3 x 3 м) / 9 sqm (3 x 3 m) Използваема височина / Clear room height 4,8 м / m Обем / Volume 43 куб.м / cbm Клиент / Client Associação de Estudantes da Faculdade de Arquitectura (AEFAUP) Изграждане и други специфични дейности / Building and other speciﬁc activities Acústica F.E.S., Lda – Estruturas, Iluminação e Som, със съдействието на студенти от Архитектурния факултет / Acústica F.E.S., Lda – Estruturas, Iluminação e Som, with the collaboration of students of AEFAUP

016

Този бар е резултат от конкурс, който представя Архитектурния факултет в Порто. Конкретното място, бързото изграждане и ниският бюджет са най-важните моменти при проектирането на тази временна конструкция, издигната само за седмица с помощта на студентите. Проектът е паралелепипед, състоящ се от кутии с различна дълбочина (изработени от устойчива прозрачна полипропиленова пластмаса) и представлява модулна конструкция със специфична повърхност. Размерите на използваната кутия (300 x 420 мм) задават конструктивния модул за целия проект. Той е осъществен от четири типа модули (групи кутии, прикрепени към дървени рамки), изградени в работилница и после транспортирани до мястото. Така всичките 420 кутии са организирани в общо 46 модула със значително намалени тегло и размер: 16 модула от 4 x 3 кутии (168 x 90 см); 20 модула от 3 x 3 кутии (126 x 90 см); 6 модула от 2 x 3 кутии (84 x 90 см) и 4 модула от 1 x 3 кутии (42 x 90 см). Кутиите се прикрепват към основната стоманена рамкова конструкция (302 x 302 x 480 см), предварително монтирана на мястото на обекта. Изпъкналата форма на кутиите и съответно модулите в съчетание с изискването интериорното пространство да бъде съвсем празно налагат специален детайл на „разпънатите” панти. Светодиодната мрежа във вдлъбнатите интериорни пространства създава игра на светлини, която променя външния вид на бара: през деня той е бял, абстрактен, затворен обем, а през нощта е кутия с променяща се в такт с музиката светлина.

This bar was a result of a competition aiming to represent the Faculty of Architecture in Porto. The given implantation, the fast construction and the low budget had to be considered for designing the temporary structure that should be built in just one week with the help of students. The project is a parallelepiped made out of different depth storage boxes (made of a resistant polypropylene translucent plastic) resulting in a modular building with a textured skin. The dimensions of the applied storage box (300 x 420 mm) are the structural module of the entire project. The project is divided in four types of modules (groups of boxes fixed to wooden structural frames) applied in workshops and then transported to the implantation site. Thus, the 420 boxes are organized in a total of 46 modules with considerably reduced weight and size: 16 modules of 4 x 3 boxes (168 x 90 cm); 20 modules of 3 x 3 boxes (126 x 90 cm); 6 modules of 2 x 3 boxes (84 x 90 cm) and 4 modules of 1 x 3 boxes (42 x 90 cm). The boxes were applied to the primary steel frame structure (302 x 302 x 480 cm) already implanted on the site. The convex shape of the boxes and therefore of the modules, plus the aim to maintain the interior space completely empty, obliged a custom detail of the “stretched” hinges. The LED network in the concave interior spaces results in an exterior pattern of light, dramatically changing the bar appearance: by day a white abstract and closed volume; and by night a box of changing light following the DJ set.

016

OSA

(офис за подривна архитектура / ofﬁce for subversive architecture)

Карстен Хунек и Бернд Трюмплер завършват Техническия университет в Дармщат, Германия. Докато учат архитектура, работят за художника Отмар Хьорл, а покъсно и за „Фостър и партньори”. След 2004 като базиран в Лондон клон на OSA имат проекти из цяла Великобритания и същевременно работят като архитекти в различни практики. През 2009 създават студио, базирано в Берлин, и основават KHBT в Лондон и Берлин, което им позволява да разработват проекти и като партньори на OSA, и самостоятелно. През 2009 OSA/KHBT печели първата по рода си „специална похвала” на престижния YAYA (Награда за млад архитект на годината) и специалната награда на конкурса за малък проект AJ през 2012 за почитта към колажната техника „Мерц”на Курт Швитерс в Галерия CUBE в Манчестър. Karsten Huneck and Bernd Truempler graduated from the Technical University in Darmstadt, Germany. As students of аrchitecture they worked for artist Prof. Ottmar Hoerl and for Foster and Partners. After 2004 they have been working as the London based branch of OSA, and have developed UK and internationally based projects whilst working as architects in different practices until 2009. Since then they have also established a Berlin based studio and set up KHBT in London and Berlin which allows them to develop projects as OSA partners as well as independently. In 2009 OSA/ KHBT gained the ﬁrst ever “special commendation” of the prestigious YAYA (Young Architect of the Year Award) and most recently the special award of AJ’s small project competition 2012 for the homage to Kurt Schwitters “Merz” collage technique at the CUBE Gallery in Manchester.

016

Кредо OSA е създаден през 1995 като част от ученически проект и започва да расте като колектив от хора със сходни идеи за архитектурата и публичното пространство. Постоянната им цел е да се развие това, което те наричат „нетрадиционни подходи”, да реинтерпретират архитектурата в града. Практиката в момента се състои от осем партньори със седалища в пет различни града и три различни страни в Европа. Проектите на OSA пресичат границите между изкуството и архитектурата и варират от минимални или подвижни инсталации до изграждането на действителни сгради. Сътрудничеството с професионалисти от различни дисциплини като музика, филмово изкуство и др. също е неразделна част от тяхната работа. Методите им са както меки (формиращи), така и твърди (материализиращи) и с тях те са успели да изиграят влиятелна роля в областта на архитектурата, изкуството, урбанизма и дизайна. В OSA има гъвкави работни групи, които се фокусират върху специфични проекти или области, от които се интересуват. Проектите на OSA се създават директно в отговор на даден обект, като опит да го обогатят чрез степени на „фикционализация”. В резултат на това техният мащаб, форма и амбиция се различават значително. Дали става въпрос за реална архитектурна структура като Кунстхюле, временен павилион от прозрачни PVC ленти на покрива на фабрика или графити като в Анвонерпарк, където паркоместа са отбелязани върху вертикална стена, практиката се стреми да създаде условия за различните „превози” – буквалния превод на гръцката дума „метафора”. OSA е отворена практика, която не трябва да се разглежда само като професионален офис, а като отношение, обхващащо както създателите, така и потребителите, приканвайки всеки да се вгледа, осмисли и обитава града по различен начин.

Credo OSA originated in 1995 as part of a student project and begun to grow as a collective of practitioners with similar ideas on architecture and public space. Their consistent aim has been to develop what they call “untraditional approaches” to reinterpret architecture in the city. The practice currently numbers eight partners, based in five different cities and three different countries in Europe. OSA’s projects cross the boundaries between art and architecture, varying from minimal or moveable installations to the construction of actual buildings. Collaborating with professionals from different disciplines such as music, film, art etc. is also an integral part of their work. The methods are ranging from soft (performative) to hard (materialized) and with these they have managed to play a powerful role in the field of architecture, art, urbanism and design. Within the group there are fluent constellations of workgroups that focus on specific projects or areas they are interested in. The projects of OSA are generated directly as a response to site, as an attempt to enrich it through degrees of “fictionalization”. As a result, their scale, form and ambition vary considerably. Whether a proper architectural structure like the Kunsthülle, a temporary pavilion made out of clear PVC strips on the roof of a factory, or a piece of graffiti like Anwohnerpark, where car parking spaces were marked up a vertical wall, the practice strives to set up the conditions for various “transportations” – the literal translation of the Greek word “metaphor”. OSA is an open practice which should not be seen merely as a professional office but as an attitude, encompassing both makers and consumers, inviting everyone to look at, think about and inhabit the city differently.

www.osa-online.net www.khbt..eu

Проект / Project Остани с мен, външна инсталация / Stand by me, outdoor installation Местоположение / Location Варшава / Warsaw Автори / Authors osa (екип: Карстен Хунек, Бернд Трюмплер / team: Karsten Huneck, Bernd Trümpler) Клиент / Client Комуна; Кая Павелек / Komuna; Kaja Pawelek Завършване / Completion Юни 2010 / June 2010

01. Остани с мен / Stand by Me „Остани с мен” е инсталация на открито, осъществена за „Комуна” във Варшава. Това е група за изкуство с анархични корени, която се изявява на границата на театъра и визуалните изкуства. Често действа и извън сферата на изкуството. В дадения случай идеята е да се постави „купчина дървен материал” в пространство, ограничено от два жилищни блока и железопътна линия. Заварените на мястото дърво и гараж допълват „натюрморта”, като картина. Близката жп линия предлага уникална възможност за краткотрайно и случайно взаимно наблюдение от две гледни точки: на участващи в събитията в двора и на пътниците в преминаващите влакове. Инсталацията залага на траверсата като ключов елемент. Тя допълва натюрморта като зона за сядане и наблюдателна платформа за пътниците. Стъпили на платформата, те са едновременно участници и наблюдатели. Строителният метод е подобен на „купчина дърво”; между железопътните траверси има по-малки летви и така се получават платформи и нива. „Остани с мен” е фон за много спектакли и концерти. На откриването духовият оркестър на железничарите изпълнява класически полски парчета.

Stand by Me is an outdoor installation for the Komuna in Warsaw. Komuna is a community action arts group with anarchistic roots, mostly involved in activities on the border of the theatre, the visual arts theatre and performance art. It also carried out interdisciplinary activities going beyond the sphere of art. The concept is to place a “stack of wood” into the space which is framed by two housing blocks and a back wall to the railway area. An existing tree and a garage give it the expression of a “still life” as known from paintings. The nearby railway line offers a unique possibility for fleeting and random mutual observation by two audiences: one taking part in the events in the courtyard and the passengers in passing trains. The intervention is constructed with one key element – a railway sleeper. It creates a subtle addition to the still life and at the same time it becomes a seating area and a viewing platform for the users. By entering the viewing platform an interaction between both areas starts. The construction method is very similar to a “stack of wood”; the railway sleepers have smaller battens between each layer and create different platforms and levels. Stand by Me has been used for various performances and concerts. On the inauguration the railway orchestra performed classic polish pieces.

снимки Кая Павелек / photos by Kaja Pawelek 016

снимки Питър Кокс / photos by Peter Cox

02. Спящ полицай / Sleeping Policeman Проект / Project „Спящ полицай”, инсталация на открито / Sleeping Policeman, outdoor installation Място / Location Тилбург, Холандия / Tilburg, The Netherlands Клиент / Client Фондация Fundament / Fundament Foundation Завършване / Completion Септември 2010 / September 2010 Автори / Authors osa (Карстен Хунек, Бернд Трюмплер / Karsten Huneck, Bernd Trümpler) Гостуващи творци / Invited artists Франк Бражиган и Симон Артинян, The Chapuisat Brothers, Gelitin, Haque Design & Research, Греъм Хъдсън, Kreissl & Kerber, Марейн ван Крей, Михаел Сайлсторфер, Ханс Шабус / Franck Bragigand & Simon Artignan, The Chapuisat Brothers, Gelitin, Haque Design & Research, Graham Hudson, Kreissl & Kerber, Marijn van Kreij, Michael Sailstorfer, Hans Schabus

016

„Спящ полицай” е външна инсталация, част от арт фестивала „Пасантен 2010”, организиран от фондация „Фундамент” в Тилбург, Холандия. Центърът на Тилбург е преобладаващо пешеходна зона с магазини и кафенета в партерните етажи. Пространствата, които нямат тези функции, изглеждат пренебрегнати и се използват единствено за бързо преминаване. Връзката между Кьонигсплейн и Палайсринг е точно такова пространство, оградено от гърба на библиотека и няколко прозореца на магазин за мебели. За да забавим пешеходците и да им дадем възможност да използват центъра на града по различен начин, въвеждаме „спящия полицай”. Терминът идва от пътно-транспортния елемент, забавящ колите – издатина, която се обозначава с традиционните цветове за внимание жълто и черно. Инсталацията съдържа елементи, които карат хората да си починат в най-чистия смисъл на думата – столове за четене и улична лампа. Тези елементи дават на пешеходците възможността да си отдъхнат, да почетат предоставени книги или вестници и/или да общуват с останалите хора там.

Sleeping Policeman was an outdoor installation as part of the art festival Passanten ’10, “Pods” organised by Fundament Foundation in Tilburg, the Netherlands. The city centre of Tilburg is predominantly a pedestrian zone with shops and cafes at ground floor level. Spaces which are not containing those functions seem to be overlooked and only used to rush through. The connection between Koningsplein and Paleisring is such a transition space. It is framed by the back of a library on one side and partly windows of a furniture store on the other. To slow down pedestrians and give them the possibility to use the city in a different way we are introducing a „sleeping policeman”. Deriving from the controlling traffic element for cars it is a bump which uses the typical warning colours of yellow and black. It contains elements to encourage people to have a rest in a pure sense – reading chairs and an existing street lamp. These elements give the pedestrians the possibility to have a rest, read provided books and newspapers and/or socialise by communicating with others.

016

снимки / photos by OSA

Проект / Project Разширена обител, проект „Шумотевица”, Торбей, Великобритания / Extended Cloister, Noisemaking Project, Torbay UK Архитект / Architect OSA Екип / Team Карстен Хунек, Бернд Трюмплер / Karsten Huneck, Bernd Trümpler, Клиент / Client Община Торбей / Torbay Council Завършване / Completion Юли 2010 / July 2010

016

„Разширена обител” цели привличане на вниманието на обществеността. Целта е да се покаже взаимодействието (или липсата му) между хората и историческото абатство Тори. 48-часовото събитие преобразява парка на абатството с улични представления и архитектурна намеса. Идеята е да се свърже отново абатството с морския бряг и да се предостави лесен достъп за посетители. Пет облечени в бяло водачи, с бели знамена, ходят по бяла пътека от паркинга на пътя за Торкий чак до главния вход на абатството. Те разказват местни истории, а артисти разиграват скечове по пътя. Нов бял павилион, дело на OSA, е временен вход към абатството. Пърформънсите, които съпътстват събитието, са създадени от местните творци Алис Татън-Браун и Крис Дарби. Хората научават повече за мястото и пишат по белия килим своите спомени и идеи за абатство Тори и неговите околности.

снимкa Ерин Уолкън / photo by Erin Walcon

03. Разширена обител, Проект „Шумотевица”, Торкий

Extended Cloister, Noisemaking Project Torquay “Extended Cloister” was developed as a “noisemaking” project to test and demonstrate some of the ideas of connectivity (or lack of it) at the historic Torre Abbey in England. This 48-hour temporary event transformed the Torre Abbey Green with both public performance and architectural intervention. The idea was to reconnect the Abbey to its seafront and provide clear legible access to this difficult to get to visitor destination. Five white-clad guides holding white flags aloft walked an enormous white carpet which stretched from the bus shelter on Torquay Road all the way up to the main entrance of Torre Abbey. The converted pavilion acted as a modern extension of the abbey and was the starting element for the cloister. The new structure was placed in a way that it created a new entrance to the Abbey together with its existing column. The performance element of the piece was devised by site-specific artists Alice Tatton-Brown and Kris Darby. People were encouraged to explore the space and write onto the carpet their ideas and aspirations for improving Torre Abbey and its environs. 016

Mjölk Architekti сформирани през 2008 в Либерец, Чешка република, от Ян Мах, Павел Налезени и Ян Вондрак. В екипа са и Сесил Пиното, Якуб Адамец, Даниел Бауди и Лукаш Холуб. Построили са няколко къщи, малки инсталации, експериментират с архитектура по смислен и директен начин. Тяхната „Полярна кокошка” наскоро получи поощрение в Уинипег, Канада, на конкурса „Колибки за сгряване” за временни закрити пространства върху ледените игрища през дългата канадска зима. founded in 2008 in Liberec, Czech Republic, by Jan Mach, Pavel Nalezeny and Jan Vondrak. The team includes Cecile Pinoteau, Jakub Adamec, Daniel Baudi, and Lukas Holub. This group of architects have built several houses, follies, done experiments and performed architecture in a direct and nononsense style. Their Polar Hen has just received acclaim in Canada in the Winnipeg Warming Huts Contest to secure temporary sheltered spaces on the ice rinks of Canada during the long winter months.

016

Mjölk architekti Кредо Мечтаем. В основата на творческата ни работа е индивидуалният подход към клиентите. Сбъдваме мечтите им, които понякога са луди, но това ги прави още по-интересни. С готовност обясняваме на непосветените си клиенти всичко, свързано с архитектурата и строителството, било то в областта на теорията или на практиката, а пред професионалните си клиенти отстояваме позициите си. Смятаме, че това е правилният начин на работа. Според нас култивирането на публичното пространство е уникално средство за създаване на социално взаимодействие, директно влияещо на качеството на живот във всякаква жилищна среда. Стремим се да зачитаме характера на даден район като определен от историята му, геоморфологичните и естествени условия, както и от социалната роля, която ще изпълняват бъдещите сгради. Заниманията ни с градско развитие предвиждат традиционни, макар и днес почти забравени социални функции, които карат хората да се чувстват у дома. Има основополагащи елементи като градски площади, колонади, публични открити пространства и паркове и присъствието им помага на жителите на нововъзникналите жилищни райони наистина да живеят в нови домове, а не само да спят там. Все още има клиенти, които искат висококачествени, нескъпи и не безсмислени жилища и за тях също работим с удоволствие. Преди всичко гледаме да правим така, че архитектурата да не ги докарва до лудост, да не е прекалено скъпа и да сбъдва мечтите им за живот в тясна връзка с природата на място, което е тяхно и което обичат.

Credo We dream. The foundations of our creative work are based on an individual approach towards our clients. We fulfil their dreams, often crazy, but thus more enjoyable. We readily explain to our uninitiated clients everything relating to architecture and construction, whether it be theoretical or practical matters, while holding our own with professional clients. We believe that is the right way to do business. We feel that cultivation of public space is a unique tool to form social interaction, which directly affects quality of life in any neighbourhood. We strive to respect an area’s general character as defined by its history, its geomorphological and natural conditions as well as the social role to be played by future urban units. Our urban development studies bring traditional, yet now almost forgotten social functions that make people feel at home. There are fundamental elements as a town square, an arcade, public open spaces and parks, and their presence helps the residents of nascent neighbourhoods to really live in their new abode, not just to sleep there. There are still clients who want a high-quality low-price no-nonsense house, and we delight in working for them too. Basically, we research how to prevent architecture from driving you insane, how not to spend too much money and how to fulfil their dream of a life of intense communion with nature at a place that is theirs and that they love. www.mjolk.cz

016

01. Полярната кокошка

Проект / Project „Полярна кокошка” / “Polar Hen” Местоположение / Location Уинипег, Канада / Winnipeg, Canada Архитектура / Architecture mjölk architekti Изпълнение / Construction Януари 2012 / January 2012 Площ / Area 8 кв.м / sqm Клиент / Client The Forks Renewal Corporation Бюджет / Budget 7000 канадски долари / Canadian dollars

016

Идеята ни за кънкьорски почивен павилион надхвърля осигуряването на прост заслон. Вместо да добавяме нов материал към ландшафта, самият той заема форми, които осигуряват търсените закътани места. Те стават вълнуващо продължение на ледената писта. По тях можеш да се изкачваш и да се плъзгаш надолу; има места за криене. Балоните са направени с машина, подобна на буболечка. Тя се намества върху леда, пробива го и започва да изпомпва ледената речна вода и да я пръска върху прикрепения към нея надут силиконов балон. Водата замръзва върху балона. Когато леденият слой се уплътни достатъчно, балонът се изпуска и се дръпва изпод ледената скулптура, за да се използва за следваща. Балоните се подреждат с обърнати един срещу друг входове. Групирани по 3–5, те напомнят цветя, гледани отгоре. Буболечката може да прави балони според дадена схема. Нашата буболечка е помпа с пръскащо устройство, свързано с генератор и компресор.

The Polar Hen Our idea of resting space for ice skaters extends the provision of mere shelter. Instead of adding a new structure to the landscape, the landscape itself is transformed into shapes that offer shelter. At the same time, they serve as well as an exciting extension to the skating track. They can be climbed up and slid down, they have inner space to hide. The bubbles are made by the aid of a bug-like creature. It settles down on the ice, perforates it and begins to pump up the icy river water to spray it over its bubbly extension. The extension is an air-filled silicone balloon. The ice water freezes and coats the silicone bubble. If the ice coat thickens enough, the balloon will be emptied and removed from under the ice sculpture to be used to create the next ice bubble. The bubbles are placed with their entrances facing each other. Seen from above, the groups of 3â&#x20AC;&#x201C;5 bubbles bear resemblance to a flower. The bug is also able to create bubbles according to current appropriate placement. Our bug is a pump with sprinkler, connected to a generator and a compressor.

016

02. Сауна в езерото Проект / Project Обществена сауна / Public sauna Местоположение / Location Либерец, Чешка република / Liberec, Czech Republic Архитектура / Architecture mjölk architekti Изпълнение / Construction Септември 2011 / September 2011 Площ / Area 8 кв.м / sqm Клиент / Client n/a Бюджет / Budget 2500 евро / euros

016

Идеята за изграждане на обществена сауна като елегантно допълнение към парка ни се въртеше в ума доста време, преди да я осъществим. Въодушевяваше ни представата за приятното прекарване в нея – върху бетонна платформа насред езерото и в компанията на халби бира, но така и не намерихме достатъчно пари и енергия да направим каквото трябва за тази цел. През септември 2010 бяхме поканени на „Пачанга Найт” в Прага, а въобще не се сещахме какво да представим. Така че позабърсахме праха от идеята, взехме си седмица отпуск, купихме материалите и пособията и започнахме да правим сауна в градината на един приятел. За пет дни вече бяхме готови с нея и с една лодка. После разглобихме всичко, качихме го на части в камион и го откарахме до езерото.

Беше вече време да ходим в Прага, където изнесохме нашата презентация на „Пачанга Найт”. Показахме малко снимки от градината, където правихме сауната си. Накрая се обърнахме към публиката и обявихме: „Ние сега заминаваме за езерото да я сглобим там, кой идва?”. Имаше двама ентусиасти и заедно с тях пристигнахме в Либерец към полунощ. Изградихме сауната същата нощ, без разрешение за строеж. Рано сутринта първите любопитни минувачи вече проучваха какво е това ново нещо в езерото. От този момент сауната можеше да се използва безплатно от всеки. Само трябва да отидеш до близкото кафе, да вземеш ключовете, да пуснеш печката, да се насладиш на сауната и после да върнеш ключовете.

Sauna in the lake The thought of building a public sauna as an elegant intervention to the park environment has been lingering in our minds for some time, before we actually did it. We entertained the idea of how nice it would be to make a sauna on the concrete platform in the middle of the lake in the company of our pints of beer, but we never found enough money or energy to do that. In September 2010 we were invited to Pecha Kucha Night in Prague and we had no idea what to present. So we dusted the idea about the sauna, took a week off, bought the materials and tools and started building the sauna in the garden of a friend. In five days we were ready with the sauna and a boat. Then we disassembled all, loaded the parts on a truck and drove them to the lake. It was time to go to Prague, where we made our Pecha Kucha presentation, we showed a few pictures from the garden where we had built our sauna, and at the end

of the talk we turned to the audience, announcing that “now we will drive to the lake to build it, who wants to join us?”. Two people were enthusiastic, and we all arrived in Liberec by midnight. We built the sauna overnight, without a building permission. In the early morning the first curious passers-by already came to explore what that new thing on the lake was. From that moment the sauna was to be used by all for free. All that was needed was to go to the nearby café, pick up the keys, turn on the heater, enjoy the sauna, and then return the keys to the café.

016

Проект / Project Павилион за „Улица за изкуство” / “Street for Art” pavillion Местоположение / Location Прага, Чешка република / Prague, Czech Republic Архитектура / Architecture mjölk architekti Изпълнение / Construction Май 2011 / May 2011 Площ / Area 2000 кв.м / sqm Клиент / Client KC Zahrada Бюджет / Budget 45 000 евро / euros

03. Улица за изкуство Летният фестивал „Улица за изкуство” 2011 се проведе до метростанцията „Опатов” в покрайнините на Прага, в жилищния район, наречен Южен град, подобен на софийския „Люлин”. Фокус на фестивала беше „Идеалната зона”. Тази платформа с размери 30 x 30 м беше замислена като образец за обществено пространство, снабдено с всичко необходимо за срещи и забавления на открито. Архитектите от Mjölk бяха проектирали платформата по такъв начин, че видът й в крайна сметка да е резултат от активността на участниците. Как се получи това? Децата бяха поканени на уъркшоп за направа на собствени

016

бункери. Mjölk ги снабдиха с места 3 x 3 м и строителни материали за това, както изглежда, любимо занимание на пражките деца. Докато малките от квартала си строяха убежища от слънцето и родителите, по-възрастните поколения имаха нужда от нещо друго. Те винаги са обичали да си приказват със съседите от блока, а съвършеният начин за това е да седи на пейка. Тъй като пейките бяха поизчезнали, архитектите от Mjölk се погрижиха да сковат нови, съвместно с доброволци, които после си ги взеха и гордо ги поставиха пред входовете на домовете си.

Street for Art The Street for Art 2011 Summer Festival was held at the metro station Opatov in the suburbs of Prague, namely in the Southern City Housing estate. This is the equivalent of Liulin in Sofia. The focal point of the festival was the Ideal Zone, a platform sized 30 x 30 metres, which was conceived as a showcase for a well thoughtout public space for socializing outdoors, with all the amenities such a space would require. The Architects from Mjรถlk designed the platform in a way that the final physical space would depend on the participation of the visitors. How was that achieved? Children were invited to participate in a workshop to build their own bunkers, a favourite building activity

for Prague kids, it seems, and Mjรถlk equipped them with 3x3 metres basic spaces and building material. While the suburbia youth were busy building shelters from the sun, their parents and other generations from the local population had different needs. They usually loved to have a chat with their neighbours outside the housing block, and the perfect way to do that was to sit on a bench. Since benches were usually missing, the architects from Mjรถlk were available to build them together with the volunteers, who could then take the benches with them and proudly place them at the entrance alley of their home.

016

снимки предоставени от Трансформатори / photos courtesy of Transformatori Трансформатори е сдружение с нестопанска цел, екип от архитекти и армия от доброволци. Организацията стартира през 2009 с партизански и нискобюджетни акции, като постепенно увеличава капацитета и състава си, за да успява да реализира различни по мащаб проекти за подобряване на градската среда. Брейнсторминги, практични и теоретични проекти, комуникация и партньорства с организации и институции, граждански позиции и провокации – облагородяването на обществените пространства е кауза за дузината трансформатори и техните поддръжници, спонсори и приятели. Трезвомислещи и утопични, те доказват, че градът има нужда не само от големи и безлични проекти, но и от малки интервенции с идеи и отношение към контекста и хората. Transformatori is an non-proﬁt association, a team of architects and an army of volunteers. The organization was started in 2009 with guerrilla-like and low-budget campaigns, and it gradually increased its capacity and composition in order to realize projects of different scale, aimed at improving the urban environment. Brainstorming, practical and theoretical projects, communications and partnerships with organizations and institutions, civic positions and provocations – the improvement of public spaces is a cause for the dozen of transformers and their supporters, sponsors and friends. Soberly thinking and utopic, they prove that the city needs not only huge and faceless projects, but also small interventions, with ideas and attitude to the context and the people.

016

Трансформатори Кредо Ние, обединените под името „Трансформатори” архитекти сме сдружение, което се занимава с проблемите на градската среда, архитектурата и дизайна. Нашата главна цел е да популяризираме и налагаме конкурсното начало при възлагане на поръчки за създаване на градската среда. Приоритет за нас е взаимодействието с държавни институции, неправителствени организации, но и партньорство по проекти с представителства на фирми и търговски организации. Сдружението ни се стреми да налага добри практики, като реализира съвместни инициативи за подобряване на образователния процес със специализираните учебни заведения в областта на строителството и архитектурата.

Credo We, the architects, united under the title “Transformatori” are an association, which deals with urban problems, architecture and design. Our basic goal is to promote the competition principle when organizing commissions for the creation of the urban environment. Our priority is facilitating interaction with state institutions, non-governmental organisations, as well as forming partnerships on projects with private companies and commercial organisations. As an association we aim to set examples for good practices by organizing common initiatives with the specialized educational schools in the construction and architecture fields, in order to improve the educational process. www.transformatori.net

Проект / Project Временно убежище от картон и винил / Temporary shelter from cardboard and vinyl Oбект / Site Някъде по ул. „Г. С. Раковски”, София / Somewhere on Rakovski Street, Soﬁa Куратор / Curator Трансформатори / Transformatori Изпълнение / Execution 1 ден / 1 day Aвтори / Authors Трансформатори: Валери Гюров, Владислав Велков, Делчо Делчев, Мартин Ангелов, Рая Боюкова / Transformatori: Valeri Gyurov, Vladislav Velkov, Delcho Delchev, Martin Angelov, Raya Boyukova Подкрепа / Support Списание Едно; Радосвета Кирова / One Magazine; Radosveta Kirova

01. -28 °C. Бездомен е повече / -28 °C. Homeless is more 2010 започва с незапомнени студове. Заради това решихме с първата ни за годината акция да помогнем на бездомен човек, живеещ с един матрак и юрган в центъра на София, като му изработим временно убежище 1,8 x 1,2 м = 2,16 кв.м от картон, покрит с винил. Акцията е част от проект за рециклиране на винил. Рекламните агенции ползват милиарди тонове винил годишно, едностранно! Материалът е вреден за околната среда и сдружение „Трансформатори” с акции за повторното му използване обръщат внимание на проблема, който засяга околната среда. „Палатката” е направена от четири слоя велпапе. Винилът изпълнява ролята на хидроизолация. Вратата е двуслойна възглавница от полупрозрачен винил, с рамка от картон и пълнеж опаковъчно фолио с въздушни балончета. На гърба на палатката има отвор за проветряване. Фундамент на убежището са европалети, които пазят пода сух. Материалите живеят втори живот. След изложбите Housing Models и „Пренареждане”, част от Sofia Architecture Week, останаха велпапе и 450 кв.м винил. Организаторите на архитектурната седмица, сп. „Едно”, подкрепиха идеята, като ни предоставиха материалите. С помощта на приятел се намери и място за временна работилница за разкрояването им.

2010 started with extremely cold weather. In spite of and because of that we decided that our first campaign for the year would be to help a homeless person who lived with a mattress and a duvet in the centre of Sofia – by making for him a temporary shelter 1.8 m x 1.2 m = 2.16 sqm out of cardboard covered in vinyl. The campaign was a part of a vinyl recycling project. Advertising agencies use billions of tons of vinyl each year, and only one side of it! This material is harmful to the environment and through demonstration campaigns for its re-use, Transformers association draw the attention to the issue, which concerns both nature and the cityscape, polluted by advertising. The “tent” was made of four layers of cardboard. The vinyl cladding serves as hydro insulation. The door is a two-layer cushion of semitransparent vinyl, with an interior frame of cardboard, with a filling of bubble wrap. There is a ventilation opening at the back of the tent. Two Euro-pallets serve as foundation and keep the floor dry. The materials used live their second life. After the exhibitions “Housing Models” and “Rearrangement” which were a part of Sofia Architecture Week, sheets of cardboard and 450 sqm of vinyl were left. The organizers of the architecture week, Edno Magazine, supported the green idea by providing us with the materials. A friend provided a workshop for cutting the sheets.

Единствен проблем се оказва нежеланието на бездомния човек да заеме новото пространство. Изводът? Не правете непоискано добро. Превод: предварително съгласувайте действията си с клиента! The only problem turned out to be the reluctance of the homeless person to move to the new space. Conclusion? Do not do good that has not been asked for. Translation: agree on your actions with the client in advance!

016

02. ТаблоID Бетоновото табло до „Трибуните” край Панчаревското езеро отдавна е неподдържано и непривлекателно, но Мариана Сърбова вижда неговия нов живот. Тя отива при „Трансформатори” и с Валери Гюров правят проект за таблото като „парков мебел”за почивка, пикник и партита. Това се случва точно когато общината планира велоалеи, екопътеки и културни маршрути в района. „Проучихме административните нива, които проектът трябва да преодолее, за да се материализира. Потърсихме финансиране, убедени, че каузата си заслужава. През пролетта на 2011 кандидатствахме по програмата „Място за живот 2011” на фондация „Екообщност” с проект за зоната на таблото – почистване, облагородяване и обживяване. Спечелихме финансиране и направихме екип начело с архитект Делчо Делчев. На място имахме отворено 76

016

обсъждане и провокирахме хората да дадат предложения за района.” Така започва първият етап на проект „ТаблоID”, осъществен изцяло от доброволци, а на 10 септември „резултатът” е отпразнуван. Много хора дават труд и добра енергия за почистване на терена, почвата е рекултивирана, обработена, обезпаразитена и е посята тревна смес. Оформени са места за сядане, отдих и спорт, а паркирането е отделено от зелените площи. „Ако собственикът ни разреши да реконструираме таблото , ще търсим спонсор за трансформирането му в многофункционално пространство чрез употреба на естествени материали. Бетоновата конструкция се запазва, във вътрешността на таблото добавяме места за сядане, парапет, бар плот и стълби. Предвиждаме и понтонен кей към таблото, за да го свържем с гребната база на другия бряг на езерото.”

Проект / Project ТаблоID / TabloID

TabloID The concrete scoreboard next to the “Grandstands” near Pancharevo Lake had been unmaintained and unattractive for a long time, but Mariana Sarbova saw potential for new life. She contacted the team of Transformatori and together with Valery Gyurov created a project for converting the board into a piece of “park furniture” – a place for rest, relaxation, picnics and parties. This came at a time when the municipality was planning to enrich the area with bike lanes, trails and cultural routes. “We studied the administrative levels, which the project had to overcome in order to materialize. We looked for funding opportunities, convinced that the cause was worth it. In the spring of 2011 we applied for the Place for Life 2011 program of the EcoCommunity Foundation with a project focused on the area around the scoreboard – cleaning, enriching and vitalizing. We won funding and organized a team led by the architect Delcho Delchev. On site we organized an open discussion, shared ideas and provoked people to

give suggestions for the area.” The first phase of the TabloID project began with this dialogue, made entirely by volunteers, and on the 10th of September 2011 the “result” was celebrated. Many people helped with hard work and positive energy to clean the land from municipal waste and shrubs, the soil was re-cultivated, treated, wormed and sown with a grass mixture. Seating, recreation and sports areas were made, and parking lots were separated from the green areas. “If we get permission to rebuild the board by the owner, the Ministry of Sports, we will look for a sponsor to transform the scoreboard into a living space through a delicate interference with natural materials. The concrete structure is completely retained, and we add seating, railings, breakfast bar and stairs to the inside of the scoreboard. We plan to build a pontoon pier adjacent to the board to connect it via the water to the rowing facility on the other side of the lake.”

Обект / Site Таблото край Панчарево, комплекс „Трибуните” / The scoreboard near Pancharevo, the “Grandstand” complex Строителство / Construction 1977 по повод световното първенство по гребане / 1977 for the World Rowing Championships Нова намеса / New Intervention Септември 2011 / September 2011 Инициатива на / An initiative of Сдружение Трансформатори / Transformatori Association Спонсори / Sponsors Програма „Място за живот 2011” на фондация „ЕкоОбщност”; фондация „Чарлс Стюарт Мот”; район Панчарево към СО; „Си Ви Ес – България” / Place for Life 2011 program of the EcoComunity foundation; Foundation Charles Stewart Mott; Pancharevo municipality in the Soﬁa City area; CVS – Bulgaria

016

Проект / Project Улица кутиена / Tin Box Row Oбект / Site 39 електро ревизионни кутии по цялата ул. „Цар Иван Шишман” / 39 electrical revision boxes along Ivan Shishman Str. Куратор / Curator Сдружение Трансформатори под ръководството на Валери Гюров / Transformers Association under the guidance of Valery Gyurov Изпълнение / Execution 11–17.06.2011 Aвтори / Authors Jermain, Flak, Yeto, Teleto www.140ideas.eu; Mr.A0; Борис

016

Праматаров / Boris Pramatarov www.flickr.com/photos/ borispramatarov; Dessy Messy http://dessymessy.tumblr.com/ archive; Goat; Hrustmo; Искрен Семков / Iskren Semkov www. facebook.com/pages/IskrenSemkov/122259141150304; Fars, Mouse www.ekosystem.org/tag/ fars; Rayax, Shunzan, Spit http:// trashloverz.blogspot.com Подкрепа / Support Sofia Design Week 2011; Списание Едно; Столична община, район Средец; ЧЕЗ Разпределение България АД / Sofia Design Week 2011; Edno Magazine; Sofia Municipality, Sredets District; CEZ Distribution Bulgaria AD

03. Улица „Кутиена” / Boxery Row Софийската улица „Цар Иван Шишман” получи шанс да е галерия на открито като част от програмата на „София диша: Дизайн” по време на Sofia Design Week 2011. Проектът премина фаза на съгласуване със столичен район Средец, „ЧЕЗ Разпределение България” АД, както и с организаторите на „София диша: Дизайн”. Отначало екип от ЧЕЗ направи технически преглед на ревизионните кутии, обект на артистичната акция. На 11 юни 2011 те бяха почистени и грундирани от доброволци – членове, приятели и фенове на „Трансформатори”. Всички се подписаха, че са запознати с мерките за безопасност: кутиите да не се поливат с вода; да не се отварят вратичките на кутиите и да не се бърка вътре в тях; всички обозначаващи табелки да останат видими и четливи; работата по никакъв начин да не възпрепятства ревизионните дейности за в бъдеще; работата по никакъв начин да не пречи за свободното преминаване на пешеходците; работата по никакъв начин да не нарушава реда и спокойствието на живеещите и работещите наоколо. След като почистиха и боядисаха със сив грунд кутиите, доброволците събраха боклука и капките боя по тротоара. Технически изложбата бе подготвена и няколко дни по-късно дойдоха поканените от куратора Валери Гюров 15 млади артисти и се заеха със създаване на своите „обекти”. Те дадоха и неофициалното име на изложбата: „Улица Кутиена”. Изрисуването на електрическите ревизионни табла не създаде проблеми в квартала, а провокира много усмивки и положителни емоции у всички минувачи. Самите „Трансформатори” бяха изненадани от големия медиен интерес. „Улица Кутиена” доказа нуждата от креативна намеса в градската среда, която дори и в централните части на столицата няма нужните естетически качества. Използваният от организаторите метод за доброволческа активност и въвличане на голям брой творци в проекта се оказа подходящ за социализиране и популяризиране на експериментални стратегии за облагородяване на градската среда.

Tsar Ivan Shishman Street in Sofia had the chance to become an open-air gallery as a part of the program of Sofia Breathes: Design event during Sofia Design Week 2011. The project had to be coordinated with Sofia Municipality, CEZ Distribution Bulgaria AD, as well as the organizers of Sofia Breathes: Design. Initially, CEZ performed a technical inspection of the electrical revision boxes which were to become the subject of our artistic campaign. On 11 June 2011, they were cleaned by volunteers, members, friends, and fans of Transformatori, and primer was applied on the boxes. Everybody signed a document confirming that they are familiar with the safety measures: water should not be poured over the boxes, the doors of the boxes should not be opened and people should not touch what is inside them; all signage should remain visible and readable; the work should not impede future revision activities; the work should not impede the free passage of pedestrians; work should not disturb order and the peace of the people who live and work nearby. After cleaning the boxes and applying grey primer on them, the volunteers collected the rubbish and cleaned the paint drops on the sidewalk. Technically, the exhibition was prepared and several days later came those invited by the curator Valeri Gyurov – 15 young street artists who took upon creating their “objects”. They also gave the unofficial title of the exhibition: “Boxery Row”. The process of painting the boxes provoked lots of smiles and positive response in all passers-by. Transformatori themselves were surprised by the significant interest on the part of the media. “Boxery Row” proved the need for creative intervention in the urban environment which lacks the necessary aesthetic qualities even in the central parts of our capital city. The voluntary participation which the organizers used and the involvement of a great number of artists in the project turned out to be a great approach for socializing and promoting experimental strategies for urban gentrification. 016

FILM

NORBERTO LOPEZ AMADO & CARLOS CARCAS PRODUCER ELENA OCHOA ANTONIO SANZ WRITTEN AND NARRATED BY DEYAN SUDJIC MUSIC BY JOAN VALENT DIRECTOR OF PHOTOGRAPHY VALENTIN ALVAREZ FILM EDITOR PACO COZAR LINE PRODUCER PALOMA LOPEZ VAZQUEZ ASSOCIATE PRODUCERS IMANOL URIBE & ANDRES SANTANA AN ART COMMISSIONERS PRODUCTION IN ASSOCIATION WITH AIETE ARIANE FILMS DIRECTED BY

WWW.ARTCOMMISSIONERS.COM 80

016

With the support of

EXECUTIVE PRODUCER

Ловци на светлина Hunters of light интервю Ивайло Харалампиев / interview by Ivaylo Haralampiev снимки / photos by Ivorypress

огледнат отгоре, виадуктът „Мийо” в Южна Франция изскача като безкраен самурайски меч. Стоманените въжета се нижат като елегантни струни на фона на оловното небе. Прозрачните прегради разкриват спираща дъха панорама към долината отдолу. Камерата обхожда със забавен ритъм всички елементи на моста. А гледката на гигантските му „крака” с височината на небостъргачи, насред завладяващата природа, създава усещане, че бъдещето може да се нанесе в пейзажа. Авторите на биографичния документален филм „Колко тежи сградата ви, г-н Фостър?” искат да покажат защо архитектурата е важна извън професионалните кръгове. Разговаряме с оператора Валентин Алварес за взаимодействието между архитектура, фотография, светлина и човешкото око.

chords against a lead-coloured stormy sky. The sun is reflected in the transparent barriers that reveal a breathtaking panorama of the valley below from a bird’s eye view. The camera crawls slowly with poetic absorption along all elements of the bridge. A view of its giant “legs” with the height of skyscrapers amidst the fascinating scenery creates the reassuring sense that the future has a way to move into the landscape in alliance with nature, beautiful, almost organic. The authors of the biographical documentary “How Much Does Your Building Weigh, Mr. Foster?” want to show why architecture is important outside professional circles. We talk to cameraman Valentin Alvarez about the interaction between architecture, photography, light and the human eye.

Ивайло Харалампиев Кое беше най-голямото предизвикателство за вас като оператор на филма? Валентин Алварес Заснемането на сградите. За човешкото око една сграда притежава различни перспективи. Когато се приближим до нея, я виждаме триизмерно, но в същото време не можем да я обхванем в перфектните й пропорции, защото линиите ни убягват. Искахме да запазим тази физиологическа „неизправност”, да покажем архитектурата така, както реално я виждаме. Светлината също общува с архитектурата и променя формите. Една сграда се вижда по различен начин през деня и през нощта. Как ще я възприемем, зависи и от това дали ще я видим в слънчев или облачен ден. Ето как един и същ силует

Ivaylo Haralampiev What was the biggest challenge for you as a director of photography in the movie? Valentin Alvarez Filming buildings. For a human eye every building has different perspectives. When you get close to it, we see it threedimensionally, but at the same time we can’t cover its perfect proportions, because the lines elude us. We wanted to keep that physiological “failure” to show the architecture as we actually see it. Light also interacts with the architecture and changes the shapes. A building is seen differently by day and night. How you perceive it depends on whether you see it in a sunny or cloudy day. Here’s how the same silhouette offers varied and sometimes quite radically different visions. When we enter a building, we begin to communicate with it in totally a new way. The importance of our peripheral vision is much neglected, but

een from above, the Millau viaduct in southern France emerges

S like an endless samurai sword. Wire ropes look like elegant string

Валентин Алварес, оператор на филма „Колко тежи сградата ви, г-н Фостър?”, за архитектурата, светлината, фотографията и (не)съвършените способности на човешкото око. Valentin Alvarez, director of photography in the movie “How Much Does Your Building Weigh, Mr. Foster?” on architecture, light, photography and the (non)sophisticated capabilities of the human eye.

016

предоставя разнообразни и понякога доста радикално различни визии. Когато влезем в една постройка, започваме да общуваме с нея по нов начин. Значението на периферното ни зрение е доста пренебрегвано, а за мен е фундаментално. Мозъкът ни функционира така, че когато окото бързо се движи насам-натам, полученият в съзнанието ни образ не е панорамна снимка, а по-комплексна визия, която съставя общата ни представа за пространството. Друго предизвикателство беше как да заснемем перфектно една сграда отдалече. В този случай виждаме перфектната геометрична форма, но вече двуизмерно, тъй като от определено разстояние преставаме да възприемаме триизмерно. Искахме да включим също светлината и климата – въздуха, вятъра, дъжда, да ги пресъздадем чрез камерата, за да се видят и усетят всички детайли на архитектурните проекти, включително материалите, от които са изработени. И, естествено, да развълнуваме зрителя. ИХ Доколко естествен е резултатът, какво е участието на дигиталната техника и обработката? ВА Всичко е максимално естествено, просто пресъздавахме движението и следвахме естествената светлина. Тя може да се улови или да се създаде. И архитектите я създават. Архитектът всъщност осветява създаденото от него пространство, като в театъра и в операта. Той проектира светлината, която трансформира едно пространство радикално. А моята роля е всъщност на ловец на тази светлина. Човек често не си дава сметка за такива детайли, но това са неща, които един любител няма защо непременно да знае. Архитектурата не само трябва да бъде разбирана, а по-скоро да бъде почувствана. Свикнали сме да даваме приоритет на знанието, но именно емоцията ни предразполага към възприемането на една архитектурна творба. ИХ И все пак, налагало ли ви се е да обяснявате защо един проект е красив? Нерядко, дори и една сграда да не е

for me it is fundamental. Our brain functions in a way, that when the eye moves around quickly, the resulting image in our minds isn’t a panoramic photo, but a more complex vision, which makes up our common idea of space. Another challenge was how take a perfect shot of a building from afar. In this case we see a perfect geometric shape, but this time it’s only two-dimensional because from this distance you cease to perceive three dimensionally. We also wanted to include light and climate – air, wind, rain, to recreate them through the camera and allow all the details of the architectural projects to be seen and felt, including the materials they are made of. And of course – to excite the viewer. IH How natural is the result, what is the involvement of digital equipment and processing? VA Everything is as natural as can be. We simply recreated the movement and followed the natural light. It can be captured or designed. And architects design it. The architect actually illuminates the space he’s created, as it in the theatre and opera. He designs light that radically transforms any given space. And my role is really a hunter of this light. People are often not aware of such details, but these are things that amateurs do not need to necessarily know. The architecture must not only be understood, but rather to be felt. We tend to prioritize knowledge, but it is emotion that is paramount in the perception of an architectural work of art. IH And still, have you ever been forced to explain why a project is beautiful? Sometimes even if a building has not caused an initial intuitive approval, when we find out the curious details we begin to admire it. VA That’s true. That’s why the film is divided into two parts – the first is more documentary and explanatory about architecture, the second – more poetic and emotional. By keeping the balance between them, we wanted the movie to both be understood and felt. For me as a cameraman the more powerful is, of course, the “inexplicable” intuitive part, that you can feel. IH We frequently talk about categories like good and bad light. Are they real from a photographer’s point of view?

Валентин Алварес (1960) завършва фотография в Instituto Oﬁcial de RTV (Испанско радио и телевизия) и Centro de Estudios de la Imagen. Снимал е във всички визуални жанрове – телевизия, кино, театър, реклама. Реализирал е кампании за Coca-Cola,Vodafone, Danone, тенис турнира „Ролан Гарос”. Автор на видеоклипове за много испански поп и рок изпълнители, сред които Ана Белен, Алехандро Санс и Конча Буйка. Носител на испански и международни награди за фотография. Филмът „Колко тежи сградата ви, г-н Фостър?” получава наградата за най-добра операторска работа от фестивала в Съчуан (Китай, 2011). През 2010 Алварес получава испанската награда MAX за най-добро осветление за театралната постановка Urtain (2010).Преподавател е по фотография в ECAM в Мадрид. Valentin Alvarez (1960) studied photography at the Instituto Oﬁcial de RTV (Spanish Radio and Television) and Centro de Estudios de la Imagen. He has worked in all visual genres – TV, cinema, theatre and advertising. He has realized campaigns for Coca-Cola, Vodafone, Danone, the tennis tournament Roland Garros. He is the author of videos for many Spanish pop and rock artists, among whom Ana Belen, Alejandro Sanz and Concha Buika. He has been awarded Spanish and international awards for photography. The movie “How Much Does Your Building Weigh, Mr Foster?” received the award for best cinematography at the festival in Sichuan (China, 2011). In 2010 Alvarez received the Spanish award MAX for the theatre piece “Urtain” (2010). He teaches photography at ECAM in Madrid.

016

Ивайло Харалампиев (София, 1972) Завършва испанска езикова гимназия и УНСС със специалност Международен туризъм. Специализира в Escuela Oficial de Turismo в Мадрид. Следва докторат по европейска интеграция и ЕС в Universidad Autonoma и друг по рекламна и аудиовизуална комуникация в университета Complutense. Бил е репортер в „Новинар”. Като кореспондент на свободна практика в Испания сътрудничи с много български списания и вестници. Носител е на втора награда в международния конкурс за кратък разказ Ciudad de Jumilla. Ivaylo Haralampiev (Sofia, 1972) Went to the Spanish Language School and graduated the University for National and World Economy with a degree in International Tourism. He specialized in Escuela Oficial de Turismo in Madrid. He defended his doctorate in European Integration and the EU in Universidad Autonoma, and another in advertising and audiovisual communication at the University of Complutense. He was a reporter at “Novinar” newspaper. As a freelance correspondent in Spain he collaborates with many Bulgarian magazines and newspapers. He won second prize in the international competition for a short story Ciudad de Jumilla.

016

предизвикала у нас първоначално интуитивно одобрение, когато узнаем любопитни детайли, започваме да й се възхищаваме. ВА Това е вярно. Затова филмът е разделен на две части – първата е по-документална и обяснителна за архитектурата, а втората по-поетична и емоционална. Запазихме равновесието между тях, искахме филмът едновременно да се разбира и да се чувства. За мен като оператор повъздействаща е, разбира се, „необяснимата”, усещаща се интуитивно част. ИХ Често боравим с категории като хубава и лоша светлина. Реални ли са те от фотографска гледна точка? ВА За мен всяка светлина е интересна! Няма грозна светлина. Вълнува ме силата на образа, а не толкова чистата естетика. Важно е какво достига до теб и те жегва по някакъв начин, подобно на музиката. Фотографията притежава способността да превръща в интересни и красиви дори неща, които не биха минали за красиви по общоприетите канони. ИХ От кой момент сте най-доволен? ВА Ако трябва да избера най-комплексното, но и най-удовлетворяващо изживяване, това са снимките на моста „Мийо”. Трябваше да снимаме една красива визуална метафора, защото той наподобява бял платноход сред зелена долина. В съзнанието си автоматично създаваме този вид сходства, въпреки че в повечето случаи не си даваме сметка за това. Но специалистите сме тренираме да улавяме тези паралели и прилики. Големият риск беше именно ще успеем ли да уловим светлината. Беше през пролетта, денят понякога се отваряше сив, мрачен, буреносен. И след някоя буря слънцето започваше да се прокрадва. Именно в тези гранични моменти мостът се виждаше великолепно. ИХ Използвахте ли някакви трикове? ВА Целият филм, с изключение на проектите в Арабските емирства, които не са завършени и съответно са в 3D, е сниман без никакви филтри и трикове. Дори не съм осветявал вътрешността на сградите, с изключение на няколко детайла. Исках да покажа в естествен вид светлината, създадена от архитекта. Използвахме обаче техниката slow motion, с която камерата създава бавна, описателна и разказвателна, а не само пластична картина. ИХ Открихте ли допирни точки между фотографията и архитектурата? ВА За мен е фундаментално да знам как функционира мозъкът, какъв е обхватът на човешкото зрение, в каква перспектива приема образите. Архитектите също виждат по различен начин от обикновения човек. Тренингът и опитът им дават разширена визия за света. Имат невероятната способност от нищото да си представят как ще изглежда завършеният проект, какво ще е вътрешното пространствено разпределение, както и позиционирането и общуването му с градската среда около него. ИХ Какво ви впечатли най-силно у Норман Фостър? ВА Най-възхитително е как при него красотата е винаги функционална, като в природата, където всичко естествено красиво е в същото време и функционално. Една пеперуда или паяжина в живата природа не са самоцелно красиви, а и служат за нещо.

VA For me, each type of light is interesting! There is no ugly light. The power of the image is more exciting for me than the pure aesthetics. What’s important is what exactly affects you, like music for instance. Photography has the ability to turn even things that would not have been generally accepted as beautiful into objects of interest and beauty. IH Which moment made you most happy? VA If I have to choose the most complex, but also most rewarding experience, it will be the shoot at the Milleu Bridge. We had to shoot a beautiful visual metaphor because it resembles a white sail in the green valley. In our minds we automatically create these kinds of similarities, although in most cases we are not aware of this. But we professionals are trained to capture these parallels and similarities. The big risk was whether we would be able to capture the light. It was spring, and the days were sometimes gray, gloomy and stormy. And after a storm the sun began to gleam through the clouds. It was in precisely these moments that the bridge could be seen perfectly. IH Did you use any tricks? VA The whole movie, except for the projects in the Arab Emirates that have not been finalized and are in 3D, was shot without any filters and tricks. I haven’t even illuminated the interior of buildings, except for some details. I wanted to show the natural vision of light created by the architect. We did use the slow motion technique however, with which the camera creates a slow, descriptive and narrative rather than just plastic image. IH Have you found similarities between photography and architecture? VA For me it is fundamental to know how the brain works, what the scope of human vision is and how it perceives images. Architects also see differently than a normal person. Their training and experience give them an expanded vision of the world. They have an amazing ability to imagine how the finished project will look like out of nowhere, what the internal spatial distribution will be, and also its positioning and communication with the urban environment surrounding it. IH What impressed you most in Norman Foster? VA What’s most delightful with him is how beauty is always functional, like in nature, where everything naturally beautiful is also functional at the same time. A butterfly or a spider web in nature are not simply beautiful, but also serve some purpose.

016

architecture

project

016

Не разрушавай, промени съществуващото Проектът на Фредерик Дрюо и Лакатон и Васал за сградата Bois-le-Prêtre в Париж

Do not demolish, transform what exists The project of Frederic Druot and Lacaton & Vassal for the Bois-le-Prêtre building in Paris текст Робер Белзан / text by Robert Belzant снимки Филип Рюо / photos by Philippe Ruault

016

Добро знамение „Запомни, Седрик, на една добра идея й трябват 20 години, за да пробие в архитектурата.” Седрик Прайс цитира тези думи на Бъкминстър Фулър в разговор с Люсиен Крол през 1982. “Remember, Cedric, it takes 20 years for a good idea to get through in the architecture ﬁeld.” Buckminster Fuller quoted by Cedric Price in a 1982 conversation with Lucien Kroll.

1959

ренската награда „Златен екер” е присъдена на Фредерик Дрюо и екипа Лакатон/Васал за Bois le Prêtre – подобната на кула жилищна сграда за социално слаби край Порт Шампере в Париж, която дострояват и „премоделират”. Отличието идва почти в срока, предвиден в печалния извод на Фулър. Паралелните, а после и съвместни изследвания на Дрюо и Лакатон/Васал върху жилищата за непривилегированите и по-точно върху изобилието от социални „кули и пилони”, построени през 60-те и 70-те, датират от края на 80-те. Признанието от страна на архитектурната и строителната общност има особено значение. Поне веднъж наградата не се дава за някакво фрапантно модно творение на днешната героическа архитектура. Отива за нещо съществено, за проект, реализиран в изключително чувствителен контекст; контекст, който се занимава с проблема какво да направим с наследството, непригодно за условията на живот днес. Подходът на Дрюо и Лакатон/Васал към този проблем е обновяване на сградата чрез прости и радикални действия. Те се отказват от разрушаването й и решават да удъл-

1990

016

жат плочите на етажите с балкони и зимни градини. Така подобряват и енергийната ефективност на сградата. Добавят светлина, пространство, гъвкавост. Обитателите не напускат жилището си по време на реконструкцията, ангажирани са в целия процес. Екипът доказва, че взискателността, отдадеността, упоритостта, безкомпромисността и щедростта все още са основните качества на един архитект. Bois le Prêtre е образец както за техническа компетентност, така и за обществена отговорност. В този смисъл напомнянето за разговора между Седрик Прайс и Люсиен Крол е повече от уместно. Седрик Прайс, кръстникът на британския хай-тек, настоява да се анализират строителните компоненти и да се класифицират според степента на тяхната неактуалност. Той планира сгради, за които е предвиден 30-годишен срок на експлоатация (центърът Inter-Action в Кентиш Таун, Северен Лондон, 1971). Колкото до Люсиен Крол, той е първият, който опазва сграда на социален жилищен проект, надстроявайки я, още в зората на 80-те години (Алансон, Франция, 1978). Династии…

A good omen Èquerre d’Argent awarded to the Frederic Druot T heandFrench Lacaton/Vassal team for their Bois le Prêtre building – an extended and “refurbished” social housing tower at the Porte Champerret in Paris comes almost perfectly in time with Fuller’s disenchanted remark. Druot’s and Lacaton/Vassal’s parallel, then common studies and research upon social housing and more precisely on the enormous amount of social “tours et barres” produced in the 60s and 70s date back from the late 80s. Their recognition by the architecture and construction community is of special significance. For once, the prize does not go to some trendy spectacular piece of contemporary heroic architecture. It is delivered to the real thing, a project and its execution in the extremely sensitive field of the times: how to deal with a heritage, a patrimony which proves unadapted to the conditions of living of today. Druot’s and Lacaton/Vassal have tackled the problem and rejuvenated the building through simple and radical moves. They refused destruction and chose to extend the slab with balconies and winter gardens. They have thus ameliorated the performances of the building in terms of energy consumption. They have added light, space, flexibility. And they have done it while keeping the inhabitants in their flats

during work and associated them to the process. They have brought evidence that strong demands, devotion, stubbornness, uncompromise and generosity are still the basic qualities of an architect. Bois le Prêtre is exemplary both in technical competence and social concern. In this respect, the reminder of that early conversation between Cedric Price and Lucien Kroll is more than appropriate. Cedric Price, the godfather of British high-tech made a case of analysing construction components and classifying them according to their obsolescence and programmed buildings on 30 years span time (the Inter-Action centre in north London’s Kentish Town, 1971). As for Lucien Kroll, he was the first to keep a social housing building and built upon it at the eve of the 80s. (Alençon, France, 1978). Dynasties…

2011

016

Проектанти / Design team Фредерик Дрюо, Ан Лакатон, Жан-Филип Васал / Frédéric Druot, Anne Lacaton, Jean-Philippe Vassal Mестоположение / Location Париж,17 район / Paris 17 Конкурс / Competition 2005 Проучвания / Research 2006–2009 Година на реализация / Year оf construction 2010–2011 Типология / Type Жилища / Housing Площ / Surface 12 460 кв.м / sqm (8900 съществуващи + 3560 разширение / 8900 existing + 3560 extension) Клиент / Сlient Paris Habitat Строителна стойност / Built cost 11 400 000 евро / euros Строителен надзор / Supervision Batscop Инженерни екипи / Engineers INEX (технически / technical), Gui Jourdan (акустичен / acoustic) Главен изпълнител / Маin Contractor Brezillon

Вътрешен топлинен екран / Internal thermal screen Плъзгащи се стъклени витрини / Glazed sliding doors Лека полупрозрачна преграда / Lightweight semi-transparent screen

а/

ад

а ащ

вув

с ще

Съ

/ ка

Същесвуваща фасада / Existing facade

и Пр

Парапет / Railing

Аксонометрия на модула / Axonometry of a module Ба

err

T н/ лко

а ин

ра

аг

мн

Зи

Сенник / Sunscreen

016

ой тр

xte

e int

a rg

rde

on nti

ing

ild

сгр

ing ist

Ситуация, преди / Site plan, before

Ситуация, сега / Site plan, now

016

Трансформацията Сградата е проектирана и построена през 60те години на ХХ век от Раймон Лопес като част от група небостъргачи (50 м) на северната дъга на парижкия околовръстен път. Сградата се състои от 96 апартамента. Оригиналната фасада е била богато остъклена, с лоджии. Конструкцията на сградата е независима от фасадата, което дава отлични възможности за трансформация. През 80-те години постройката е реновирана. Пред фасадите са поставени изолационни панели, които обаче затварят лоджиите и намаляват площта на прозорците, гледките и светлината в интериорите. В проекта на Лакатон, Васал и Дрюо фасадата е напълно премахната и заменена от големи прозрачни отвори, така че жителите да имат достъп до изключителни гледки към Париж и слънчева светлина. Проектът се състои от ре-

016

Целесъобразност хабилитация и разширяване на апартаментите със самоносеща се структура, широка 3 метра, около периметъра на кулата. Тази площ е разделена на две ленти, първата с ширина от два метра, поддържаща „зимна градина”, а другата – непрекъсната открита тераса с прозрачни балюстради. На всеки етаж дневните стаи се удължават и са създадени затварящи се тераси и балкони. Заедно с разширенията и модификациите към апартаментите са добавени два нови асансьора, а на приземния етаж фоайето е обновено. Подът е на едно ниво с екстериора и преддверието е отворено към нова градина, създадена в задната част на сградата. Конструкцията е проектирана с готови елементи, така че обитателите да могат да останат в апартаментите по време на строителството.

Екипът на архитектите Лакатон, Васал и Дрюо установява, че разходите за преустройство на съществуващите жилища плюс новопостроените части са по-малки от тези за събаряне и изцяло ново строителство. Проектът повишава качеството на живот в сградата, използвайки наличните ресурси. Чувствително се намалява консумацията на енергия от жилищата чрез преустройството им и създаването на биоклиматични пространства – зимните градини. Те са не само енергийно ефикасни, но и създават комфорт, удоволствие, допълнително пространство.

The transformation The building was designed and built in the 1960s by Raymond Lopez as part of a group of high-rises (50 m) in the Nord border of the Paris ringroad. The building has 96 apartments. The original façade had excessive glazing and loggias. In the 1980s the edifice was renovated. Isolation panels were placed on top of the façades, which close up the loggias and decrease the window area, the views and the light in the interior. In Lacaton-Vassal-Druot’s project, the façade has been removed and replaced by large transparent openings, so that the inhabitants will profit from the exceptional views over Paris and the sunlight. The project consists of a rehabilitation and 3-metre-wide extension of the apartments with a self-supporting structure surrounding the perimeter of the tower. This surface area is divided into two strips; first one of two meters wide hosting a “winter garden” and the other – a continuous open balcony with transparent

Expediency balustrades. At every floor, the living rooms are extended, and closable terraces and balconies are created. Together with the extensions and modifications of the apartments, there was an addition of two new elevators, and on the ground floor the entrance hall has been refurbished. The floor has been made on a level with the exterior and the hall opened to a new garden created in the back of the building. The structure was designed with prefabricated elements so that the inhabitants could stay in the apartments during the construction works.

The team of architects Lacaton-Vassal-Druot established that the expenses for the reconstruction of the existing flats plus the newly built sections are inferior of the ones for demolition and a new construction. The project uses the available resources to raise the quality of life in the building. The energy consumption of the flats is significantly decreased through their reconstruction and creating bio-climatic spaces such as the winter gardens. Not only are they energy efficient, but they also create comfort, pleasure, additional space.

016

ЛАКАТОН И ВАСАЛ АРХИТЕКТИ Ан Лакатон (Франция, 1955) завършва Факултета по архитектура в Бордо през 1980. Има диплома по градско планиране от Университета на Бордо и е гост-преподавател във Факултета по архитектура в Лозана в периода 2003–2004, 2005–2006. Жан-Филип Васал (Мароко, 1954) завършва Факултета по архитектура в Бордо през 1980. Работи като архитект и градоустройствен проектант в Нигер (Западна Африка) в периода 1980–1985. Преподава в Архитектурния факултет във Версай 2002–2006, Бордо, 1992–1999, гост-преподавател е в Университета по приложни науки в Дюселдорф 2005, а от 2007 преподава и в Техническия университет в Берлин. „Лакатон и Васал архитекти” са носители на Grand Prix National d’Architecture 2008, Франция, наградата „Ерих Шелинг“ 2006 – фондация „Ерих Шелинг“, Карлсруе, наградата „Устойчивост и жилищни иновации“, Мадрид, 2006, Grand

016

prix national d’architecture Jeune talent, Франция, 1999. Няколко пъти са били номинирани и са достигали финала на приза „Мис ван дер Рое“. Последната им награда е Prix d’architecture de la ville de Bordeaux от 2008 за работата им по Факултета по мениджмънт на университета „Монтескьо“ – Бордо. Найновата им самостоятелна изложба се състоя в Париж през ноември 2008. Проектът за Школата по архитектура в Нант е селектиран за участие в изложбата на най-добрите проекти сред номинираните за наградата „Мис ван дер Рое“ – 2009. Последни публикации: „Лакатон и Васал, каталог на изложбата в Cité de l’architecture, Paris, 20082009”, издателство HYX, 2009; „Plus – les grands ensembles de logements territoire d’exception”, Фредерик Дрюо, Ан Лакатон, Жан-Филип Васал, издателство Gustavo Gili, Barcelona, 2007. Важни награди: „Сребърен екер” 2011 за реконструкцията на сградата Bois-le-Prêtre в Париж заедно с Фредерик Дрюо – годишна награда за архитектура

на професионалната френска прес група „Льо Монитьор”, която се присъжда на инвеститора и проектанта, Голямата национална награда за архитектура 2008, Международен член на Кралския институт на британските архитекти, 2009.

Anne Lacaton (France, 1955) graduated from the Architecture School of Bordeaux, France, in 1980. She has a diploma of town planning from the University of Bordeaux, 1984 and was a visiting professor at Architecture School of Lausanne in 2003–2004, 2005–2006.

Lacaton & Vassal architectes have received the Grand Prix National d’Architecture 2008, France, Erich Schelling Award 2006 – Fondation Erich Schelling, Karlsruhe, award “Sustainability and Residential Innovation”, Madrid, 2006, Grand prix national d’architecture Jeune talent, France, 1999. They have been several times ﬁnalists and shortlisted for the Mies van der Rohe award. Their most recent award is Prix d’architecture de la ville de Bordeaux in 2008 for the Management School – University Montesquieu – Bordeaux. The most recent solo exhibition was in Paris, November 2008. The project for the Architectural School of Nantes is shortlisted for the Mies van der Rohe Award – 2009.

Jean-Philippe Vassal (Morocco, 1954) graduated from the Architecture School of Bordeaux, France in 1980. He worked as architect and town planner in Niger (West Africa) in 1980–1985. He was a professor at the Architecture School of Versailles 2002–2006, Bordeaux, 1992–1999, visiting professor at Duesseldorf University of Applied Sciences (Peter Behrens School of Architecture), 2005, professor at the TU Berlin since 2007.

Recent publications: „Lacaton & Vassal, catalogue of the exhibition in Cité de l’architecture, Paris, 2008–2009”, publishing house HYX, 2009; Plus – les grands ensembles de logements territoire d’exception”, Frederic Druot, Anne Lacaton, Jean Philippe Vassal, publishing house Gustavo Gili, Barcelona, 2007. Important prizes: „L’Équerre d’Argent” 2011 for the reconstruction of the building Bois-le-Prêtre in Paris jointly with Frederic Druot

LACATON & VASSAL ARCHITECTES

– an annual prize for architecture of the professional French press group Le Moniteur, given to the investor and the designer, The Grand National Prize of Architecture 2008, International Fellow of the Royal Institute of British Architects, 2009. www.lacatonvassal.com

Фредерик Дрюо (Бордо, 1958) завършва архитектура в Архитектурното училище в Бордо през 1984. През 1987 създава архитектурното студио Épinard Bleu, а през 1991 – Frédéric Druot Architecture, което извършва проучвания, свързани с промяната на контекста, мащаба и ценовата ефективност при нови сгради и/или трансформацията на вече съществуващи. Работата му е номинирана както за наградата „Сребърен екер” на „Льо Монитьор” (2006), така и за Наградата за съвременна архитектура на Европейския съюз/Награда „Мис ван дер Рое” (2005), като през 1990 получава Наградата за първа работа на „Монитьор” за офисната сграда на центъра „Жорж Помпиду”. Сред книгите му са „40 architectes de moins de 40 ans” (издателство Moniteur, Париж, 1991), „Design et architecture aujourd’hui” (издателство Flammarion, Париж, 1988) и „Plus. Large scale housing development. An exceptional case”, написана съвместно с Anne Lacaton и Jean-Philippe Vassal (издателство Gustavo Gili, Барселона, 2007). Frédéric Druot (Bordeaux, 1958) graduated as an architect from the École d’Architecture de Bordeaux in 1984. In 1987 he founded the architecture studio Épinard Bleu and in 1991 Frédéric Druot Architecture, in which research is undertaken into the altering of context, scale and cost-effectiveness in new buildings and/or the transformation of preexisting ones. His work was nominated for both the Prix L’Equerre d’Argent du Moniteur (2006) and the European Union Prize for Contemporary Architecture/ Mies van der Rohe Award (2005), and he received the Prix Première Oeuvre Moniteur in 1990 for the ofﬁce building of the Centre Georges Pompidou. He is the author of, among other books, “40 architectes de moins de 40 ans” (Éditions Moniteur, Paris, 1991), “Design et architecture aujourd’hui” (Éditions Flammarion, Paris, 1988) and “Plus. Large scale housing development. An exceptional case” written with Anne Lacaton and Jean-Philippe Vassal (Editions Gustavo Gili, Barcelona, 2007).

План мезонети, преди / Plan duplexes, before

План мезонети, сега / Plan duplexes, now

План четни етажи, преди / Plan odd ﬂoors, before

План четни етажи, сега / Plan odd ﬂoors, now

www.druot.net План нечетни етажи, преди / Plan apartments, before

План нечетни етажи, сега / Plan apartments, new

План партер, преди / Plan ground ﬂoor, before

План партер, сега / Plan ground ﬂoor, new

016

architecture

project

Пресичане на рова Моисеевският мост на RO&AD architecten

Crossing the moat Moses Bridge by RO&AD architecten текст и снимки / text and photos by RO&AD architecten

016

История Западнобрабантската водна линия е отбранителна линия в югозападна Холандия, състояща се от редица крепости и укрепени градове в райони, подлежащи на наводняване. Съществува от XVII век, но от XIX век е занемарена. Когато линията най-сетне е възстановена, за да може да се преминава над рова на една от крепостите, Форт де Ровере, е нужен мост.

Пробив в защитата Фортът сега има нова, развлекателна функция и през него минават няколко велосипедни и туристически маршрута. Никак не върви обаче да се построи мост над отбранителния ров, и то от тази страна на крепостта, откъм която се очаква да се появи врагът. Затова проектирахме невидим мост. 100

016

1785

1762

1679

План / Plan

Надлъжен разрез / Longitudinal section

History The West Brabant Water Line is a defence-line consisting of a series of fortresses and cities with inundation areas in the south-west of the Netherlands. It dates from the 17th century but fell into disrepair in the 19th century. When the water line was ﬁnally restored, an access bridge across the moat of one of the fortresses, Fort de Roovere, was needed.

Defence Bug This fort now has a new, recreational function and lies on several routes for cycling and hiking. It is, of course, highly improper to build bridges across the moats of defence works, especially on the side of the fortress the enemy was expected to appear on. That’s why we designed an invisible bridge. 016

101

6 R=1

R= 15

ht grac

+ 3.50

0 -0,8 R=15

+ 4,00

+ 1,75

+ 5,00

+ 4,00

1:1,5

+ 4,00

+ 5,50

1:1,5

eg dsw rhou onde

+ 5,00

peil

Ca.

8,00

1:1,5

+ 1,00

ht grac

1:1,5

+ 4,00

1:1,5

:1,5 1 1:1,5

: 5 1:1,5

: ,5 1:1,5

+ 4,00

1:1,5

1,35+

1:15

R=9

1:1,5

4,30+

9,00+

1:10

1:1,5

-0,80

+ 1,50 + 4,00

+ 5,50

+ 4,00

+ 5,00

1:15

1:1,5

+ 1,50

+ 5,00

1:1,5

+ 4,00

1:1,5 1:1,5

+ 5,50

+ 4,00 + 4,00

ht grac

+ 5,50

+ 8,00

1:20

+ 4,00

+ 5,00 1:1,5

9,00+

+ 1,00 1:1,5

1:1,5

1:20 1:1,5

1:1,5

+ 5,00

ht grac

1:1,5

R=8

+ 1,75

0 -0,8

R= 15

+ 3,50

1:1,5

+ 1,50

R=1 0

1:10 1:10

Ситуация / Site Plan

Архитекти / Architects RO&AD architecten – Ро Костер, Ад Кил, Мартин ван Овервелд / Ro Koster, Ad Kil, Martin van Overveld Местоположение / Location Халстерен, Холандия / Halsteren, The Netherlands

Мост над укротена вода

A bridge over tamed water

Направен е изцяло от дърво, изолирано от водата с етилен-пропиленово фолио. Мостът прилича на изкопана във водата траншея, така направена, че да се слива с пейзажа. Отдалече не се вижда, защото пръстта и водата го закриват до ръба на парапета. Когато се приближите, крепостта става достъпна за вас посредством тесен ров и можете да стигнете до портата й като Моисей през водата.

Its construction is entirely made of wood, waterproofed with EPDM foil. The bridge lies like a trench in the fortress and the moat, shaped to blend in with the outlines of the landscape. The bridge can’t be seen from a distance because the ground and the water come all the way up to its edge. When you get closer, the fortress opens up to you through a narrow trench. You can then walk up to its gates like Moses on the water.

102

016

Инвеститор / Client Община Берген оп Зом / Municipality of Bergen op Zoom Конструктор / Structural Engineer Adviesbureau Lüning, Doetinchem Изпълнител / Contractor AVK-bv, Oude Tonge Материали / Used materials Accoya®, angelim vermelho Обща площ / Total area 50 кв.м / sqm Стойност / Building costs 250 000 евро / euros

RO&AD Ро винаги е бил свързан с идеята за еволюцията. Тялото и духът му се развиват още от преждевременното му раждане, и ще продължат и в бъдеще. След като учи за дърводелец и за чертожник, отива в художествено училище в Утрехт. След дипломирането открива архитектурна практика в Утрехт. Тогава среща Ад, с практика в Зейст. Сътрудничеството им не е успешно заради его-сблъсък. Ро работи няколко години като дърводелец в търсене на вътрешен покой и се премества в селцето Алт Хуселт в Белгия, където има повече пространство за размисъл, движение и чувства. Пътят на Ад е различен. Интелигентността му бързо се изявява и го изпраща право в университета в Делфт. След кратка инженерна фаза (прекалено прецизна за него) намира в архитектурата онова, което е търсил. Отначало е запленен от това, което компютрите дават на процеса на проектиране. Следващите години прекарва в търсене, става по-зрял, без да губи остротата си. През 2002, Ро и Ад отново се срещат. Този път се получава. През 2005 студиото е легализирано като RO&AD architecten. Те работят: интериори, реставрация, офиси, жилища и ресторанти. Проектите им почиват на здрави принципи и идеи. Вече искат да работят за един по-устойчив свят. Първите семенца на този процес са посети със създаването на теория за градското планиране. Теория, според която сградата е само начало на нови открития. Ro has always had something with the concept of evolution. His mind and body started to evolve since he was born premature, this continued until today and will continue in the future. After an education as carpenter and later as draughtsman, he visited art school in Utrecht. After graduating, he started his own architectural practice in Utrecht. At this time he met Ad who had his own practice in Zeist. Their collaboration was not very successful, due to clashing egos. He worked as a carpenter for years, seeking inner rest, and this resulted in moving to the small village of Alt Hoeselt in Belgium to have more space to think, move and feel. Ad’s road was different. His mind developed quickly and sent him to university in Delft. After a brief period of studying tool construction (which was much too precise for him), he found in architecture what he was looking for. At first he was fascinated with computers in the design process. He spent the next few years searching. Ad had become milder without losing his sharpness. In 2002 Ro and Ad came across each other again. This time it worked. A year later they actually formed a company , formalized in 2005 as RO&AD architecten. Thew do interiors, restorations, offices, housing and restaurants. Eventually they want to work on a more sustainable world. The first seeds of this process are sown by making a theory about the evolution of city planning. A theory where a building is just a start of new discoveries. www.ro-ad.org

016

103

architecture

project

Швейцарско джобно ножче Проектът на Марк Барани за трамвайно депо с технически център в Ница съвместява множество функции

104

016

A Swiss army knife The project of Marc Barani for a tram depot with technical centre in Nice combines numerous and diverse functions текст Пролет Попова / text by Prolet Popova снимки предоставени от Марк Барани / photos courtesy of Marc Barani 016

105

Пролет Попова / Prolet Popova

Успешна градска операция A successful urban operation История на проектното задание Заданието предвижда трамвайно депо с технически център, някъде в агломерацията на град Ница. Проектните проучвания показват, че теренът е недостатъчен, и архитект Марк Барани предлага ново решение: трамваите да пътуват още една спирка отвъд околовръстното шосе, където общината притежава по-голям парцел. Решението е странно, тъй като парцелът се намира в съседство с трансформаторна подстанция и голям транспортен възел. Но архитектът има солиден аргумент: в тази „ничия” земя се намират занемарени социални жилища за 8000 души. Новото решение решава проблема с недостига на площ и приобщава към града самотните жилищни сгради. Проектът прераства в цялостна градоустройствена операция. Заданието приема следния вид: • трамвайна спирка – терминал; • трамвайно депо с технически център за поддръжка; • център за управление на трамвайното движение; • автомобилен паркинг; • социален и културен център; • офиси и магазини.

106

016

History of the project design The initial design of the project suggested only a depot and a technical centre located in the agglomeration of Nice. During feasibility studies, it appeared that the land is insufficient and architect Marc Barani offered a new solution: to continue the line with one more stop beyond the ring road, where the municipality has a bigger plot. At first the decision seemed odd, since the area is located nearby to a transformer substation and major transportation hub. But the architect has a strong argument: in this kind of no man’s land there are abandoned social homes for 8000 people. In fact, the proposed solution not only solves the problem of land shortage, but also connects the up until recently detached housing to the city. Thus the construction of a transport building developed into an entire urban operation. Thanks to the architect’s suggestions the project is enriched and turns into the following: • Tram stop – terminal; • Tram depot and technical support centre; • Centre for tram traffic management; • Car park; • Social and cultural centre; • Offices and shops.

016

107

Пространствено-техническо решение Пространственото решение на проекта е предопределено от техническите изисквания на трамвайното движение (радиус на завоите, дължина на правите отсечки и т.н.), но се характеризира с изобретателност при третиране на заданието и находчиво използване на терена и елементите от градската среда. Марк Барани сравнява образно проекта си с швейцарско джобно ножче поради съвместяването на многобройни и различни по естество функции в една разгъваща се комплексна форма. Наклонът на терена играе важна роля в организиране на движението. Трамваят подхожда към терминалната спирка, като минава под крайградската магистрала и описвайки спираловидно движение, спира в трамвайната мивка, след което се отправя към депото или техническия център за поддръжка. Всички тези елементи заемат долното ниво (ниво 0) на комплекса. Автомобилните паркинги са разположени на горните три нива, като подходът към тях се осъществява от две места: директен подход от локалната пътна мрежа на ниво 1 и подход чрез спираловидна рампа от ниво 3. Особено умело е организирано пешеходното движение. 108

016

Spatial-technical solution The spatial design of the project is framed by the technical requirements of the tram traffic (turning radius, length of straight sections, etc.), but is characterized by the ingenuity in treating the assignment and inventive use of ground and elements of the urban environment. Marc Barani compares his design with a Swiss Army Knife due to the similar reconciliation of numerous and diverse functions in one complex expandable form. The slope of the terrain plays an important role in organizing traffic. The tram approaches the terminal station by passing under the highway and continues along a spiral route until the tram stops at a tramwash, then heads over to the depot or technical maintenance centre. All these elements occupy the lower level (level 0) of the complex. Car parks are located on the upper three levels, with entrances in two places: a direct approach from the local road network at level 1 and an approach through a spiral ramp from Level 3. The pedestrian movement is particularly well organized. The link to the station is carried by a pedestrian sidewalk corresponding to level 1 in the parking lot. The site is located directly above the station and is treated like a gazebo with a view to the city centre and the sea. Impressive sweep stairs and escalators lead to the lower level where the station is located. The horizontal movement is kept to a strict

Схема трамвайно депо / Tramway depot scheme

016

109

Подстъпът към спирката се осъществява от пешеходна площадка на ниво тротоар, отговаряща на ниво 1 на паркинга. Площадката е разположена непосредствено над спирката и третирана като белведер с поглед към центъра на града и морето. Импозантна еднораменна стълба и ескалатори водят към долното ниво, на което е разположена спирката. Хоризонталното движение е сведено до стриктния минимум и засяга главно автомобилистите, които оставят колите си в паркинга, за да се придвижват из града с трамвай. Центърът за управление на трамвайното движение се помещава в пунктовата сграда, намираща се в сърцето на архитектурната композиция. Находчивостта на архитектурното решение е да се възползва от техническите изисквания към командната зала (голяма светла височина) и да я превърне в емблема на комплекса чрез цялостно остъкляване на фасадата към центъра на града. Така разпо-

Ниво 3 / Level 3

Ниво 2 / Level 2

Ниво 1 / Level 1

Схеми автомобилно движение / Car circulation schemes

110

016

minimum and concerns mainly the drivers who leave their cars in the parking lot to move around the city in a tram. The Centre for Tram Traffic Management is housed in a building located in the heart of the architectural composition. The ingenuity of the architectural decision is to take advantage of the technical requirements of the control room (large lighted level) and to transform it into a hallmark of the complex by using a fully glazed facade facing the city centre. So the control room, placed on the last and highest level, not only has a direct view of part of the tram traffic in the city, but also serves as a focal point the urban environment. Lighting and materials Architect Barani relies on natural light that permeates almost all rooms directly through copious glazed facades and roofs of the boomerang-shaped technical centre. Where this is not possible, he resorts to “light wells”. The complex corresponds with the Mediterranean climate, balancing between indoor and outdoor spaces, juggling

pergolas and canopies to protect from the scorching summer sun and winter rains. The shapes are simple and clear and the materials used are in harmony: raw concrete and stone, wood, glass. The roof of the technical support centre (located in front of a large block of flats) was covered with grass for better thermal and sound insulation, and to provide a green area for residents of the neighbourhood. An unusual functional solution Architect Barani’s project is characterized by its original vision regarding the functional solution of the technical support centre. The activity within it is visible to the eyes of those heading to the tram stop or passengers coming back from work thanks to the entirely glazed facade – to the delight of children, who often stop to watch the mechanics at work. On the other hand workers at the centre say that this is a kind of recognition for the value of their labour. Proof of the correctness of the architectural and functional vision is the fact that the place attracts public interest for the organization of unusual events such as classical music concerts.

Напречен разрез / Cross section

016

111

Марк Барани (Мантон, Франция, 1957) Завършва Висшето училище по архитектура в Марсилия през 1983 и сценография във Вила Арсон през 1990. Основава ателие „Барани” в Ница през 1988. Консултант e в Междуведомствената организация за качество на обществените поръчки (MIQCP) от 1999. Преподава в Международната пилотна академия за изкуство „Вила Арсон” в Ница (1993–1998), Средиземноморското училище за градини и пейзажи в Грас (1996–1999), Висшето училище по архитектура в Марсилия – Люмини (1997–2001), гостуващ преподавател е във Висшето национално училище за индустриален дизайн (1997–1998) и Висшето специално училище по архитектура (2001–2004) в Париж. Награждаван е с голям сребърен медал на френската Академия по архитектура (2008) и „Сребърен екер” (2008). Marc Barani (Menton, France, 1957) graduated from the School of Architecture in Marseille in 1983 and in 1990 he studied set design at Villa Arson. He founded studio “Barani” in Nice in 1988. He is a consultant in the Interdepartmental Organization for the Quality of Government Procurement (MIQCP) since 1999. He is also a lecturer at the International pilot academy of art Villa Arson in Nice (1993–1998), the Mediterranean School of gardens and landscapes in Grasse (1996–1999) and the University of Architecture in Marseille – Luminy (1997–2001), a visiting lecturer at the National High School for Industrial Design (1997–1998) and the special high-school of Architecture (2001–2004) in Paris. He was awarded with a large silver medal of the French Academy of Architecture (2008), and a Équerre d'Argent (2008).

Надлъжен разрез / Longitudinal section

112

016

ложената на последното, най-високо ниво командна зала не само има директен поглед към част от трамвайното движение в града, но и служи за акцент в градската среда. Светлина и материали Архитект Барани залага на естествената светлина, която прониква до почти всички помещения директно, през обилно остъклените фасади и покриви на огънатия като бумеранг технически център. Там, където това не е възможно, той прибягва до светлинни кладенци. Комплексът се вписва в средиземноморския климат, като умело дозира открити и закрити пространства, жонглира с перголи и навеси за предпазване от жаркото лятно слънце и зимните дъждове. Формите са семпли и изчистени и използваните материали са в хармония: суров бетон и камък, дърво, стъкло. Покривът на техническия център за поддръжка (разположен пред голям жилищен блок) е затревен за по-до-

бра термо- и звукоизолация и предоставяне на зелена площ пред погледа на живеещите в съседство. Нестандартно функционално решение Проектът на архитект Барани се характеризира с оригинална визия по отношение на функционалното решение на техническия център за поддръжка. Дейността в него е достъпна за погледа на отправящите се към спирката или прибиращи се пътници благодарение на изцяло остъклени части на фасадата – за радост на децата, които често се спират да наблюдават работата на механиците. От друга страна работещите в центъра заявяват, че това е своего рода признание за стойността на труда им. Доказателство за точността на архитектурно-функционалното виждане е и фактът, че мястото привлича интереса на обществеността за организирането на необичайни прояви, като например концерти на класическа музика.

Ателие поддръжка / Maintenance workshop Депо / Tram depot Начална спирка / Terminal Обслужване спирка / Service area terminal Служебен паркинг / Private parking Обществен паркинг / Public parking Контролен пост – администрация / Control booth – administration 8. Обществен вход / Public entrance 9. Паркинг / Parking 1. 2. 3. 4. 5. 6. 7.

2 9

6 7

План второ ниво / Plan second level

План партер / Ground level

План първо ниво / Plan ﬁrst level

План трето ниво / Plan third level

План покриви / Roof plan

Архитект / Architect Ателие Барани / Atelier Barani Ландшафтен дизайн / Landscaping artist Франсоа Наваро / François Navarro Инженерни специалности / Engineering Ginger Sudequip Обща площ / Total area 65 000 кв.м на терен от 2,8 ха / 65 000 sqm on a plot of 2.8 ha

Предпроектни и проектни проучвания / Feasibility and design studies Октомври 1999 – май 2004 / October 1999 – May 2004 Реализация / Implementation Август 2004 – ноември 2007 / August 2004 – November 2007 Инвеститор / Investor Агломерация Ница Лазурен бряг / Communauté d’Agglomération Nice Côte d’Azur

Художествени творби / Artistic works „Слънчев диск”, автор Анж Лексиа; „Живея от водата, тя тече”, автор Еманюел Солние / “Disque solaire”, Ange Leccia; “Je vie de l’eau, elle s’écoule”, Emmanuel Saulnier

Биржит Фрилан / Birgitte Fryland

Бюджет / Budget 80 милиона евро / million euros

Изпълнител / Contractor Eiffage TP (Eiffage Construction Côte d’Azur, Spie fondations, Appia AlpesMaritimes)

Визуална комуникация / Graphic signage

Техническо задание / Technical brief Semaly. Ingénierie des Transports Publics (проектна фаза / design phase), Coteba/Thales Engineering & Consulting (реализация / realization)

016

113

architecture

project

Центърът Помпиду в Мец Сградата на Шигеру Бан, проектирана като гара, приютява нова културна концепция

114

016

Centre Pompidou-Metz The building of Shigeru Ban, designed like a railway station, accommodates a new cultural concept текст Мария Велчева / text by Maria Veltcheva снимки предоставени от Център „Помпиду-Мец” / photos courtesy of Centre Pompidou-Metz

016

115

Мария Велчева

30 години по-късно ентърът „Помпиду” в Париж, проектиран от Ренцо Пиано и Ричард Роджърс, е открит през 1977, създавайки нова културна концепция – на музей и център на изкуството едновременно. Той бързо се превръща в модел за развитие на нови музеи и архитектурнa иконa. Днес това е най-голямата обществена колекция на модерно и съвременно изкуство в Европа и втора в света – притежава близо 65 000 творби. 30 години по-късно, воден от необходимостта да се излагат все повече произведения и по-добре да се вписват в европейското пространство, Центърът „Помпиду” – Париж разпространява своята дейност в Източна Франция. Първата децентрализация на националната публична институция прави от новата структура мултидисциплинарно пространство на изкуството и дава стимул в развитието на Мец – исторически металургичен град, военен център в миналото. Географски и стратеги-

116

016

чески новият център е идеално разположен на кръстопътя на Европа, в близост до границите с Германия, Бенелюкс и Швейцария – динамични страни по отношение на съвременното изкуство. Мястото Центърът „Помпиду-Мец” се намира в квартала Амфитеатъра, близо до центъра на града и жп гарата, където високоскоростният влак свързва града с Париж за час и половина. Новият квартал от 50 хектара е разположен върху бивша сточна гара от времето на германската окупация, терени на стария панаир, военни площи и включва гало-римски амфитеатър с 25 000 места. Днес CPM (Centre Pompidou-Metz) има архитектурно влияние върху квартала, подобно на онова, което оказва проектът на Ренцо Пиано и Ричард Роджърс върху парижкият квартал Бобур.

Maria Veltcheva

30 years later Pompidou in Paris, designed by Renzo Piano and Richard C entre Rogers, was opened in 1977, thus creating a new cultural concept – simultaneously of a museum and an art centre. It quickly turned into a model of development of new museums and an architectural icon. Today, this is the biggest public collection of modern and contemporary art in Europe and the second biggest in the world – it owns almost 65 000 works. 30 years later, led by the necessity for more and more works being exhibited, and for them to be better included in the European space, Centre Pompidou-Paris spreads its activities in Eastern France. The first decentralization of the national public institution turned the new structure into a multidisciplinary space of art and prompted the development of Metz – a historical metallurgical city which was a military centre in the past. Geographically and strategically, the new centre is ideally located at the crossroads of Europe, near the borders with Germany, Benelux and Switzerland – all dynamic countries regarding contemporary art.

The location Centre Pompidou-Metz is located in the Amphitheatre neighbourhood, near the city centre and the railway station when the high-speed train connects the town with Paris for 1.5 hours. The new neighbourhood with an area of 50 hectares is located above the former freight railway station from the times of the German occupation, terrains of the old fairground, military areas, and also includes a Gallo-Roman amphitheatre with 25,000 seats. Today, CPM (Centre PompidouMetz) has an architectural influence on the neighbourhood, similar to the one the project of Renzo Piano and Richard Rogers had on the Paris neighbourhood Beaubourg. The building Centre Pompidou-Metz is located at the centre of a green area and is built on a hexagonal foundation. It is an enormous tent which accommodates museum spaces put on top of each other. The original-

016

117

Сградата Центърът „Помпиду-Мец” е разположен в центъра на зелено пространство и е построен върху шестоъгълна основа. Представлява огромна шатра, която подслонява наслагани едно върху друго музейни пространства. Оригиналността на проекта е в конструкцията на покрива – мрежа от дърво във формата на китайска шапка. Шигеру Бан казва, че вдъхновението му идва от точно такава шапка, направена от мрежа от бамбук и пергаментови водоустойчиви листове от хартия и сушени листа, които подсилват изолацията. Архитектурният резултат отразява чувствителността му към темите за рециклиране и екология. Галериите Три галерии – 90 м дълги и 15 м широки, се припокриват и пресичат под широкия покрив. Пространствата им са свободни, без колони и осигуряват максимална изложбена повърхност. Покривите на галериите също се използват като изложбена площ. Музеят според Шигеру Бан е проектиран като гара: галериите са като вагони на влак, приютени под покрива. Всяка галерия има различна ориентация, като краищата им – големи стъклени фасади, 118

016

предлагат панорамна гледка към града: катедралата, жп гарата, готическият град се превръщат в един вид картини. Простите обеми подчертават шестоъгълната форма на музейния комплекс. Под трите галерии са добавени обемите на Големия кораб и Форума. Големият кораб е изложбено пространство със стена, висока 18 м, където могат да се разположат произведения, които Центърът „Помпиду” в Париж не може да покаже. Офисите са проектирани в кубична форма, техническите инсталации са на покрива. Различните елементи са подредени и покрити от опънатата мембрана на покрива, която не докосва обемите по-долу. Центърът „Помпиду-Мец” има и 196-местно студио за сценични изкуства, 144-местна аудитория за филми и лекции, книжарница, кафе-ресторант с две големи тераси и ресурсен център. Те са достъпни откъм големия форум, който е естествено вентилиран и се отваря към площада и двете градини. Покривът Най-видимият елемент на новия музей е покривът с особено оригинален архитектурен вид, гъвкав и приканващ, който напомня „леките архитектури” на Фрай Ото.

ity of the project lies in the construction of the roof – a timber one in the shape of a Chinese hat. Shigeru Ban says that he was inspired exactly by such a hat, made by a network of bamboo and waterproof parchment sheets and dried leaves which reinforce the insulation. The architectural result reflects the author’s sensitivity to the topics of recycling and ecology. The galleries Three galleries – with a length of 90 m and a width of 15 m, overlap and cross each other under the wide roof. Their spaces are free, without columns and provide the maximum exhibition area. The roofs of the galleries are also used as exhibition areas. The museum, in the view of Shigeru Ban, has been designed as a railway station: the galleries are like the coaches of a train, accommodated under the roof. Each gallery has different orientation, and the peripheral ends – huge glass facades, provide a panoramic view to the city: the cathedral, the railway station, the gothic city turn into some kind of paintings. The simple volumes emphasize the hexagon shape of the museum complex. The volumes of the Big Nave and the Forum have been added under the three galleries. The Big Nave is an exhibition featuring a wall with height of 18 meters which could accommodate works that could not be shown in Centre Pompidou-Paris. The offices have been designed with cubic

План партер / Ground level

016

119

120

016

Шигеру Бан (1957) завършва Факултета по архитектура „Купър Юниън” в Ню Йорк. През 1985 в Токио открива офис „Шигеру Бан архитекти”. Известен е със своите иновативни структурни системи от картонени тръби. През 2000 той проектира японския павилион на Световното изложение в Хановер, реализиран с тази иновационна техника. Също така се ангажира в хуманитарни каузи, като работи върху временни жилища. През 1995 след земетресението в Кобе проектира къщи от картонени тръби. През 2004 Шигеру Бан получава Големия златен медал на Академията за архитектура. Жан дьо Гaстин (1957) започва кариерата си при Франк Гери в Калифорния. От 1985 ръководи офиса „Жан дьо Гaстин архитекти”. Реализира проекти за минерални бани, винарски изби и туристически комплекси в Европа и Африка. През 2008 проектира експозициите на две изложби в музея „Ке Бранли” в Париж. Филип Гюмюшджян влиза в студиото на Ричард Роджърс през 1980, където работи в продължение на 18 години и става асоцииран директор. През 1998 в Лондон създава студиото „Гумушджян архитекти”. Бюрото е носител на множество архитектурни награди. Филип Гюмюшджян преподава архитектура и урбанистика във Факултета по архитектура „Бартлет” и е член на Комитета за наградите RIBA.

Shigeru Ban (1957) graduated from the Cooper Union Faculty of Architecture in New York. In 1985 he opened the “Shigeru Ban Architects” office in Tokyo. He is known for his innovative structural systems of cardboard tubes. In 2000 he designed the Japanese pavilion at the World Expo in Hanover, constructed with this innovative technique. He also engages in humanitarian causes by working on temporary housing. In 1995, after the Kobe earthquake, he designed houses from cardboard tubes. In 2004 Shigeru Ban received the Grand Gold Medal by the Academy of Architecture. Jean de Gastines (1957) began his career with Frank Gehry in California. From 1985 he is head of the “Jean de Gastines Architects” office. He implements projects for mineral baths, wine cellars and tourist complexes in Europe and Africa. In 2008 he created the expositions of two exhibitions at the Museum Quai Branly in Paris. Philip Gumuchdjian entered Richard Rodgers’ studio in 1980, where he worked for 18 years and became an associate director. In 1998 he created the “Gumuchdjian Architects” studio in London The office has won numerous architectural awards. Philip Gumuchdjian teaches architecture and Urbanism at the UCL Bartlett Faculty of Architecture and is a member of the Committee of the RIBA Awards.

016

121

Резултат е на перфектния баланс между една „занаятчийска” идея и високотехнологично изпълнение. Огромният вълнообразен покрив, висящ от централната кула върху тръбните галерии, е естествено определен от това, което трябва да покрие по-долу. Погледната отгоре, формата на сградата е правилен шестоъгълник. Шестоъгълникът, символ на Франция, се среща също при стоманената структура на централната кула. Височината на кулата е 77 м – число, което се асоциира с датата на откриването на Центъра „Помпиду” в Париж. Дървената шестоъгълна мрежа се състои от 18 км дървени греди, всички различни една от друга. Дървеният материал е 95% смърч от Австрия или Швейцария, практически неизчерпаем и рециклиращ се, а останалата част – бук и лиственица, са използвани за по-здравите структури. Шестоъгълният модул, 2,60 м на страна, е вдъхновен от традиционните конструкции на бамбукови тъкани. Голямата дървена модулна структура е покрита с 8000 кв.м мембрана от фибростъкло и тефлон. Тя е полупрозрачна и пропуска 15% от светлината. През деня структурата показва компактна повърхност. Осветена нощем, тя се дематериализира и отразява шестоъгълната структура. Широкият покрив, които се издава до 20 м напред, защитава фасадите през зимата и осигурява сянка през лятото. По този начин и Форумът използва естествена вентилация вместо климатик. Площадът и градините Центърът, заобиколен от две градини и един площад, е немислим без околностите си. Вместо да има затворена фасада, сградата разполага със закрити и открити пространства наоколо, които са напълно свързани. Полупрозрачни и подвижни стени позволяват да се регулира отварянето от външната страна на Форума и откъм ресторанта и осигуряват максимум естествена светлина. Леко наклоненият площад, който има същите размери като площада пред Център „Помпиду” – Париж, установява директна връзка за пешеходци между центъра и гарата. Той очертава входа на сградата и създава естествен преход с форума. Северната градина, засадена със сливови дървета, се развива на два хектара и събира дъждовната вода от покрива и от площада. Много пътечки се пресичат, за да се улесни преминаването на посетителите. Южната градина със зелени площи и брези се превръща в тераса през лятото. Културният проект Центърът „Помпиду-Мец” се намира в сърцето на важен еврорегион. Изложбената му програма е изградена във връзка и в допълнение към съседни големи проекти, особено с немския музей Völklinger Hütte и с музея MUDAM в Люксембург. Мултидисциплинарна програма в духа на Центъра „Помпиду” в Париж предлага изложби на модерно и съвременно изкуство, танцови представления, театър, музика и филми. Музейната дейност на центъра „Помпиду-Мец” е базирана върху колекцията на парижкия център, за да предложи програма от временни изложби и културни събития за трансграничната публика.

122

016

shape, the technical installations are on the roof. The elements are ordered and covered by the stretched membrane of the roof. The Centre Pompidou-Metz also has a 196-seat studio for performing arts, 144seat auditorium for films and lectures, a bookstore, café-restaurant with two huge terraces and a resource centre. These are accessible via the big forum which has natural ventilation and opens to the public square and the two gardens. The roof The most visible element of the new museum is the roof, with an especially original architectural shape, flexible and inviting, reminding of the “light architectures” of Frei Otto. It is the result of the perfect balance between a “craftsman” idea and a highly technological completion. The enormous wave-like roof, hanging from the central tower onto the tube galleries, is naturally defined by what it has to cover underneath. When looked at from above, the shape is a regular hexagon. The hexagon, symbol of France, is also to be seen in the steel structure of the central tower. The height of the tower is 77 m – a number which is associated with the date of opening the Centre Pompidou in Paris. The timber hexagonal network comprises 18 km of wooden beams, each of them different from the other. The timber is 95% spruce from Austria or Switzerland, practically undeletable and recyclable, and the rest is beech and larch used for the stronger constructions. The hexagonal module with side of 2.6 m has been inspired by the traditional constructions of bamboo tissues. The huge wooden module construction has been covered by an 8,000 sqm membrane of fibre glass and Teflon. It is semi-transparent and lets in 15% of light. During the day, the structure exhibits a compact surface. At night, when lit, it dematerializes and reflects the hexagonal construction. The wide roof protrudes 20 m to the front. It protects the facades. Thus, the Forum uses natural ventilation instead of artificial air conditioning. The square and the gardens The Centre, encompassed by two gardens and a square, is unthinkable without its surroundings. Instead of a closed façade, the building has around itself closed and open spaces which are fully connected. Semi-transparent and moveable walls allow for regulating the opening of the outside side of the Forum and from the side of the restaurant and provide the maximum natural light. The square which is slightly sloped and has the same size as the square in front of Centre Pompidou-Paris establishes a direct connection for pedestrians between the Centre and the railway station. It delineates the entrance of the building and creates a natural transition with the Forum. The north garden, planted with plum trees, is developed over two hectares and collects rain water from the roof and the square. Many little paths cross each other, so that the transition of visitors can be eased. The south garden with the green areas and birches turns into a terrace in summer. The cultural project The Centre Pompidou-Metz is located in the heart of an important Euro region. Its exhibition programme has been developed in relation to and as a complementation to neighbouring huge projects, especially the German museum Völklinger Hütte and the MUDAM of Luxembourg. The multidiscipline programme, in the spirit of the Centre Pompidou-Paris, provides exhibitions of modern and contemporary art, dance performances, theatre, music, movies. The museum activities of Centre Pompidou-Metz are based on the collection of the Paris centre, in order to provide a programme of temporary exhibitions and cultural events for the cross-boundary population.

2 3

1 6 9

8 7

План партер / Ground level

1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8. 9. 10. 11.

Bход / Entry Големият неф / The grande nef Администрация / Administration Товарна рампа / Loading dock Склад / Storage Аудитория / Auditorium Креативно студио / Creative studio Кафене / Cafe Форум / The forum Кула / Tower Галерия / Gallery

10 10

Разрез / Section

Проект / Project Център „Помпиду-Мец” / Centre Pompidou-Metz Архитекти / Architects Шигeру Бан / Shigeru Ban Architects Europe Жан дьо Гастин / Jean de Gastines Gumuchdjian Architects – за конкурсния проект / for the concept of the competition project Проектиране / Design Декември 2003, след международен конкурс / December 2003, following an international competition Завършване / Completed 2010

Обща площ / Total surface area 10 700 кв.м / sqm Галерийна площ / Gallery space 5000 кв.м / sqm Клиент / Client Община Мец / Greater Metz Партньори / Partners Град Мец, Център „Помпиду”, Париж / City of Metz, Centre Pompidou, Paris Конструкции / Structural engineering Terrell

Акустичен проект / Acoustic engineering Commins Acoustics Workshop Проект осветление / Light engineering L’Observatoire 1 and Icon Ландшафтен проект / Landscape design Северна градина / North garden: Agence Nicolas Michelin Associés, Paso Doble Южна градина / South garden: Agence Nicolas Michelin Associés, Pascal Cribier

Консултант топлотехника / Thermal consultancy Gec Ingénierie

016

123

design

event

Wonderwater Cafe. By Aalto University, Dashilar West Street

124

016

Арик Чен

Aric Chen

Защо дизайн

Why design

Криейтив директорът на Седмицата на дизайна в Пекин за събитието през 2011 и Първото международно триенале на дизайна

The Creative Director of Beijing Design Week 2011 comments on the event and the First Beijing International Design Triennial

снимки предоставени от / photos courtesy of ©BJDW,2011 ащо дизайн? И защо седмица на дизайна? Макар всяка да е различна, по цял свят се провеждат повече от 80 седмици на дизайна годишно и те споделят едни и същи фундаментални цели: да подкрепят местните дизайнерски общности и индустрии, да подпомогнат икономическото развитие и обществената информираност, да затвърдят или заявят място на глобалната „творческа карта”. В много отношения Седмицата на дизайна в Пекин не прави изключение. Но може би най-големият комплимент, който бихме могли да получим, дойде от един нюйоркски журналист: „В момента по целия свят има толкова много седмици на дизайна – беше написал той, – но тази в Пекин създаваше усещането за разговор, а не за изложба, както е при някои други”. Седмицата на дизайна в Пекин 2011 беше платформа, осъществена с подкрепата на правителството и включваща разнообразни индивидуални, комерсиални и институционални инициативи. Тя целеше не само да промотира дизайна, а и да проучи въпроса какво би могъл да бъде той. Целта й беше да дефинира иновациите не само чрез технологиите, а и чрез намирането на нови начини да виждаме и разбираме света. Водещата идея беше, че ако искаме дизайнът да носи дълготрайни икономически ползи, първо трябва да го разберем и развием от културна гледна точка; в противен случай резултатът е просто празна опаковка. Накратко, целта на седмицата в Пекин беше да събуди дискусия за това как дизайнът може да подобри живота на хората и нашето взаимодействие един с друг и с планетата – как той отразява и обогатява това, което сме. Дизайнът в Пекин несъмнено е млад. Но това носи неизменно усещане за възможности и ние искахме да създадем диалог из целия град, като уловим културната наситеност и креативната енергия, които вече са направили Пекин уникален и специален. Затова сме благодарни на стотиците участници, както и на милионите посетители, които научиха повече за рационалното използване на водите, докато се наслаждаваха на храната в кафето „Уондъруотър”, потопиха се във впечатляващите и енергоспестяващи светодиодни инсталации из парка „Дитан” и се включиха в уъркшоповете по възпроизвеждане на предмети в 751 D-Park; които посетиха впечатляващите изложби и временни магазини в историческия квартал Дашилар и помогнаха да демонстрираме как миналото в Пекин може да има бъдеще. С нетърпение очакваме да продължим диалога през 2012 и да намерим още отговори на въпроса „Защо дизайн?”.

And why a design week? Though each is different, W hythedesign? more than 80 design weeks that now take place annually in cities across the world share the same fundamental goals: to support local design communities and industries, to promote economic development and public awareness, to secure or claim a spot on the global “creative map,” and so on. In many ways, Beijing Design Week is no exception. But perhaps the greatest compliment we could have received came from a journalist who visited us from New York: “There are so many design weeks around the world now,” he wrote, “but BJDW felt like more of a conversation, rather than a showcase of wares, as the others can be.” Indeed, Beijing Design Week 2011 was a government-supported platform – comprising a diversity of individual, commercial and institutional initiatives – that aimed not only to promote design, but to explore what design can be. It was about defining innovation not just in terms of technology, but also of finding new ways of seeing and making sense of the world. It was driven by the idea that, if design is to produce lasting economic benefits, it must first be understood and nurtured culturally; otherwise, what results is just empty packaging. In short, BJDW was intended to prompt a discussion about how design can improve human life and our interactions with each other and the planet – how it reflects and enriches who we are. To be sure, design in Beijing is young. But from that comes an enviable sense of possibility, and we sought to generate a citywide dialogue by harnessing the cultural richness and creative energy that already make Beijing unique and special. And so we are grateful to our hundreds of participants, alongside the millions of visitors who learned about water conservation while enjoying a meal at the Wonderwater Café; who immersed themselves among the spectacular, energy-efficient LED lighting installations throughout Ditan Park, and joined the rapid-prototyping workshops at 751 D-Park; who visited the extraordinary exhibitions and pop-up shops in the historic Dashilar neighbourhood and helped show how the past in Beijing can have a future. We look forward to continuing the conversation in 2012, and finding more answers to the question, why design?

Арик Чен (Чикаго) Чен взима бакалавърски степени по архитектура и антропология от Калифорнийския университет в Бъркли и магистърска степен по история на декоративните изкуства и дизайн, която се предлага съвместно от Националния музей на дизайна „Купър-Хюит” в Ню Йорк (Смитсонов институт) и Новото училище по дизайн „Парсънс”. В продължение на 10 години пише за дизайн и архитектура за издания като New York Times, Wallpaper, Surface, Metropolis, Fast Company, Pin-Up. Макар че продължава да пише, напоследък Чен е разширил сферата на работата си и е бил куратор и организатор на изложби и други проекти из цяла Европа, САЩ и Азия; в момента пише и книга за дизайна в Бразилия през ХХ век. През 2008 и 2009 Чен става основател и един от криейтив директорите, заедно с Тобиас Уонг, на изложението за съвременни мебели 100% Design Shanghai. Привлечен от динамичния и тепърва развиващ се дизайн в Китай, през 2008 той се мести в Пекин. Aric Chen (Chicago) Chen received a BA in architecture and BA in anthropology from the University of California at Berkeley, and an MA in the history of decorative arts and design offered jointly by New York’s Cooper-Hewitt National Design Museum (Smithsonian Institution) and Parsons the New School for Design. For 10 years he was a design and architecture writer in New York for publications including The New York Times, Wallpaper, Surface, Metropolis, Fast Company, Pin-Up. Though he continues to write, Chen has more recently broadened his scope, having curated and organized exhibitions and other projects throughout Europe, the United States and Asia; currently, he is also writing a book on 20thcentury Brazilian design. In 2008 and 2009, Chen served as founding co-creative director, with Tobias Wong, of the 100% Design Shanghai contemporary furniture fair. Drawn by China’s dynamic, emerging design landscape, he moved to Beijing in 2008.

Две ключови места в Седмицата на дизайна в Пекин Two Core Venues of Beijing Design Week 016

125

751 D-Park

Magis’s Spun Chairs. By Thomas Heatherwick, 751 D-PARK Smart Cities, Healthy Cities “The Book Lounge”. By Dutch Design Fashion Architecture, 751 D-PARK

Разположени в съседство с известната Арт зона 798, индустриалните пространства с променено предназначение, впечатляващите комини и охладителни кули на 751 D-Park символизират творческия потенциал на Китай при преминаването на страната от икономика, базирана на производството, към икономика, водена от иновациите. А по време на Седмицата на дизайна в Пекин идеята стана реалност, когато тази трансформирана инсталация за преработка на газ беше преобразена в сцена на над трийсет изложби от цял свят – Холандия, Великобритания, Италия, Германия, Австрия, САЩ, Австрия, Скандинавия – подчертаваща могъществото на дизайна. Уъркшоп по 3D печат предостави на посетителите възможност да се насладят на „масовата персонализация” на проектите, а 3D филм предоставяше поглед към бъдещето на града. Нови китайски дизайнери предлагаха решения за новия начин на живот в Китай. Международни дизайнери отвеждаха светодиодното осветление до ослепителни висоти, а най-новите достижения при „магическите” материали показваха възможности, за които някога е можело само да се мечтае. Изложби в сферата на графичния дизайн подчертаваха ролята на дизайна като инструмент на комуникацията, особено шестте монументални постера, инсталирани на открито, които отговаряха на въпроса „Какво може да постигне дизайнът”.

ILIVETOMORROW. By ILIVETOMORROW, 751 D-PARK Material ConneXion Beijing. By Eegoo Cultural Industry Investment Co.,Ltd., 751 D-PARK

126

016

Urban Body. By Tsinghua University, EPFL, 751 D-PARK

Smart Cities, Healthy Cities “Liberation of Light”. By Dutch Design Fashion Architecture, 751 D-PARK

Located adjacent the 798 Art Zone, the repurposed industrial spaces, dramatic chimney stacks and boiler towers of 751 D-Park symbolize the creative potential of China as the country moves from a manufacturing-based to innovation-driven economy. And during Beijing Design Week, the vision became a reality when this converted gas plant was transformed into a hub of activity with over thirty exhibitions from around the world – The Netherlands, United Kingdom, Italy, Germany, Austria, the United States, Austria, Scandinavia – highlighting the power of design. A workshop on 3-D printing gave visitors a chance to experience the “mass customization” of products, while a 3D film offered a glimpse of the future of the city. New Chinese designers offered solutions for new Chinese lifestyles. International designers pushed LED lighting to dazzling heights, while the latest in “miracle” materials showed possibilities once only dreamed of. Graphic design exhibitions reinforced design’s role as a communication tool, especially in the case of six monumental, outdoor posters that answered the question: “What design can do”.

LetThemSitCake!. By Dejane Kabiljo, 751D-PARK Vibram Nudethinking. By Guangzhou Vibram Rubber Ltd., 751D-PARK

016

127

Дашилар / Dashilar Object, as Told. By Zhou Xun, Dawailangying Hutong

ChART Home. By ChART Contemporary, Dashilar Indie Fashion Design Exhibition. By Dongliang indie designer collection store, Dashilar

Тъй като дизайнът оформя всичко около нас – от предметите, от които се храним, до градовете, в които живеем – той е не само отражение на нашите ценности, култура и идентичност, а и предлага начини за съхраняването им. Съответно Седмицата на дизайна в Пекин с радост използва възможността да помогне за вдъхването на нов живот на квартал Дашилар като част от по-общото усилие към устойчиво съхраняване на този исторически квартал, който в голяма степен представлява душата на Пекин. Там бяха организирани над двайсет изложби и временни магазини – от градски графични намеси и бутици, предлагащи старинни предмети или такива в старинен стил, до инсталации на творци, които отразяваха богатата история на квартала, като същевременно привличаха и участието на местните жители. Временни кафенета, включително това, което находчиво насочваше вниманието към въпросите на рационалното използване на водите, добавяха своето към общото усещане. Заедно тези усилия целяха да покажат, че креативното бъдеще разчита на запазването на автентичното минало – че точно множеството слоеве на градската тъкан, които са се сраснали органично с времето (колкото и несъвършени да са), придават на града истинска наситеност и дълбочина.

128

016

Lost & Found – Rediscover the Spirit Once Lost. By Lost & Found, Dashilar

Water Calligraphy Device. By Nicholas Hanna, Dashilar

A Day in the Life of Ernesto Bones. By Ab Rogers Design, Dashilar WUHAO@The Teahouse. By WUHAO@The Teahouse, Dashilar

Insofar as design shapes everything around us – from the objects we eat from to the cities we inhabit – it is not only a reflection of our values, culture and identity, but it also offers a way to protect them. Accordingly, Beijing Design Week was pleased to have the opportunity to help reinvigorate the Dashilar district as part of a broader effort to sustainably preserve this historic neighbourhood, which very much represents the soul of Beijing. Over twenty exhibitions and pop-up shops were spread throughout the area, ranging from urban graphic interventions and boutiques selling vintage and vintage-inspired objects to artist installations that responded to the neighbourhood’s fertile history while engaging local residents. Pop-up cafes, including one that creatively brought attention to water conservation issues, added another level of vibrancy. Together, these efforts sought to show that a creative future relies on preserving an authentic past – that it is the many layers of the urban fabric, grown organically over time (and however imperfect), that give a city its true richness and depth.

016

129

130

016 снимка Армин Линке / photo by Armin Linke

Аристид Антонас / Aristide Antonas

Амфитеатрална къща Amphitheatre house снимки Аристид Антонас / photos by Aristide Antonas чертежи Катерина Куцояни, Ники Димопулу и Кристи Гарику / drawings by Katerina Koutsogianni, Niki Dimopoulou and Kristy Garikou

Къщата като символ Проектът поставя предизвикателство пред възможностите на едно празно жилищно пространство, подобно на строителен обект. В къщата няма никакви тежки мебели, а леките елементи са като преносим облак, включително матраците и масите. Поради отдалечеността си от града къщата приютява хора за кратки периоди и те моментално налагат своето присъствие. Заминаването на всяка група хора оставя пространството отново чисто и празно. Амфитеатралната къща може да бъде разглеждана като есе за празнотата, театралността, ваканциите и работата в новите мобилни условия на „постмрежовото” общество.

he amphitheatre house is built in Hydra, a traditional small

Т town, situated in the homonymous island, close to Piraeus, the port of Athens. The building steps on the ruins of an older foundation wall, but none of the characteristics of the older structure were obviously present when the design began. The house is proposed as a scene for unimportant small objects that take their places according to every specific use of the empty but characteristic platform that the interior space offers. A house as a symbol The project challenges the possibilities of an empty, construction-sitelike living place. The house contains no heavy furniture, its light pieces are considered as a movable cloud, the mattresses and the tables included. Because of its distance from the city the house hosts short term inhabitants who immediately impose their own equipped presence. The departure of any group of people leaves the space cleaned up and empty again. The amphitheatre house can be conceived as an essay about emptiness, theatricality, vacation and work in the new mobile conditions of the post network society.

Амфитеатралната къща – есе за празнотата, театралността, ваканциите и работата в новите мобилни условия на „постмрежовото” общество. The amphitheatre house – an essay about emptiness, theatricality, vacation and work in the new mobile conditions of the post network society.

снимка Армин Линке / photo by Armin Linke

мфитеатралната къща се намира в Хидра, традиционен малък град, разположен на едноименния остров близо до Пирея и пристанище Атина. Сградата стъпва върху руините на по-стара фундаментна стена, но никоя от характеристиките на по-старата конструкция не е била видима в началото на проектирането. Къщата е замислена като сцена за маловажни дребни предмети, които заемат своето място според всяко от специфичните приложения на празната, но характерна платформа, която вътрешното пространство предлага.

016

131

Организация Амфитеатралната къща е организирана около интериор с висок таван. В някои зони пространството е с височина повече от 9 метра. Кухненският кът и стаите, в които няма масивни мебели, са включени в тясна зона в източната част на къщата. Тази селска къща е проектирана много строго, но позволява различни варианти на използване. Тъй като се намира близо до Атина, тя може да бъде както ваканционна къща, така и работно пространство. Амфитеатърът, който заема централната част на високото пространство, оформя платформа, която замества потенциалната всекидневна и „насочва” комуникацията в пространството, като очертава успоредни кътчета за сядане, където могат да се провеждат прожекции или работни срещи.

Organization The house is organized around a high ceiling interior. The amphitheatre space is in parts more than 9 meters high. The house’s kitchen space and the rooms, that have no solid furniture, are included in a narrow zone in the eastern part of the house. The country house is designed in a rigid way, but it allows for many different arrangements. Being situated close to Athens, the house serves as a vacation hub and also as a workplace. The amphitheatre that occupies the central part of the high space stages a platform, replacing what could be a living room of the house, “directing” communication in the space and also framing parallel seating arrangements for eventual screenings or work meetings. 132

016

Концептуални скици / Conceptual sketches

Ситуация / Site plan

План първи етаж / First ﬂoor plan

План партер / Ground ﬂoor plan

План покрив / Roof plan

План втори етаж / Second ﬂoor plan Надлъжен разрез / Longitudinal section

Южна фасада / South elevation

Поглед от тавана / Top elevation

Напречен разрез /Cross section

Изглед от двора / Yard view

016

133

Аристид Антонас (Атина, 1973) архитект и писател, живеещ в Атина, с докторска степен по философия от Университета Париж Х – Нантер. Антонас е член на първия факултет на младата архитектурна школа в Университета на Тесалия. Част е и от архитектурния факултет по магистърската програма на Националния университет на Атина. Антонас е бил гостпреподавател в Технологичния институт на Масачусетс (MIT), Университетския архитектурен институт във Венеция (IUAV), Архитектурната асоциация (AA) Лондон, програмата по

134

016

архитектура на Кипърския университет, Университет „Хосе Села” (Мадрид), Академията за изящни изкуства Гюмри (Армения), Баухаус университет във Ваймар, Техническия университет в Мюнхен и Политехническия университет в Милано. Работил е с Центъра за средиземноморска архитектура в Крит по програмата за архитектурни уъркшопове и е съосновател на кураторската група Built Event. Също така е един от кураторите на гръцкия павилион на Биеналето във Венеция през 2004 и има участие в инсталацията Monument to Transformation („Паметник

на трансформацията”) в проекта Tranzit Display (Прага и Братислава 2007 и 2008). Есетата му се публикуват основно в интернет, а литературните му творби са издадени на гръцки и английски. Театралните му текстове са поставяни на френски и гръцки. Студиото му работи и по проекти без външни поръчки. Aristide Antonas (Athens, 1973) architect and writer, based in Athens, holds a Ph.D. in Philosophy from Nanterre, University of Paris X. Antonas is a member of the founding faculty of the young school of Architecture at the

University of Thessaly. He is also on the architecture faculty at the postgraduate program of the National University of Athens. Antonas has been a visiting lecturer in Massachusetts Institute of Technology (MIT), Instituto Universitario de Architetura de Venezia (IUAV), Architectural Association (AA), University of Cyprus Program of Architecture, University Jose Cela (Madrid), Fine Art Academy of Gyumri (Armenia), Bauhaus-Universität Weimar, Technische Universität München, Politecnico di Milano. He has worked with the Center of Mediterranean Architecture in Crete for its Architecture workshops

program and is co-founder of the curatorial group Built Event. He was co-curator of the Greek Pavilion for the Venice Biennale in 2004 and a contributor for the Tranzit Display’s Monument to Transformation (Prague and Bratislava 2007 and 2008). His essays are mostly published in the Internet, his literature books are printed in Greek and in English. His theatre scripts were performed in French and in Greek. His studio also deals with non-commissioned work.

www.aristideantonas.com www.antonas.blogspot.com

016

135 снимка Армин Линке / photo by Armin Linke

Álvaro Siza. Sketch from notebook #399. Machu Picchu, Peru, 1995. Ink on paper, 29.7 x 21 cm

136

016

Алваро Сиза. Рисунка от бележник #399. Мачу Пикчу, Перу. Туш и хартия, 29,7 x 21 см

Фабрицио Галанти / Fabrizio Gallanti

Alturas de Macchu Picchu снимките са предоставени от Канадския център за архитектура / photos provided by the Canadian Centre for Architecture

Рисунки на Алваро Сиза и фотографии на Мартин Чамби, изложени заедно в Канадския център за архитектура от куратора Фабрицио Галанти.

roducing images means taking possession of reality, appropriat-

P ing what unfurls before our eyes and turning it into a subjective

account. Some modes of representation, although mechanical or otherwise considered objective, possess a narrative force that allow us to share an individual’s viewpoint. While we recognize a familial resemblance with tangible objects – a wall, a tree, a face – we often unconsciously skip over the action of the person who framed, carved, selected, or assembled it. The author who, in short, composed the image. The sketches of Álvaro Siza and the photographs of Martín Chambi chosen for the exhibition Alturas de Machu Picchu* at the Canadian Centre for Architecture, share a common point of origin – the ruins of the Inca city of Machu Picchu. They also both belong to a modern culture that sees an image as an automatic, instinctive response to the surrounding reality, outside the control of the creator. Shapes drawn quickly with an ordinary ballpoint pen on inexpensive notebook paper, or forms recorded on photographic plates after patient adjustment and calibration of the camera, are both processes that imply a

Sketches of Álvaro Siza and photographs of Martín Chambi in an exhibition curated by Fabrizzio Galanti at the Canadian Centre for Architecture.

а произвеждаш образи означава да си присвояваш реалността; да посягаш на това, което се разгръща пред погледа ти, и да го превърнеш в своя история. Някои средства за репрезентация – макар и механични или въобще смятани за обективни – притежават силата да разказват и това ни позволява да споделим лично гледище. Ние откриваме връзки и прилики сред осезаемите обекти – стена, дърво, лице – но често несъзнателно пропускаме да помислим за работата на този, който е направил рамката за видяното, изсякъл, подбрал, съчетал… Тоест на автора, който е създал образа. Скиците на Алваро Сиза и фотографиите на Мартин Чамби, подбрани за експозицията Alturas de Macchu Picchu* в Канадския център за архитектура, имат обща отправна точка: руините на града на инките Мачу Пикчу. И двамата принадлежат на съвременната култура, за която образът е автоматична, инстинктивна, неконтролируема от самия автор реакция на заобикалящото. Силуетите,

Сиза рисува в Мачу Пикчу. Перу, 1995 Siza sketching at Machu Picchu. Peru, 1995

016

137

Álvaro Siza. Sketch from notebook #399. Machu Picchu, Peru, 1995. Ink on paper, 29.7 x 21 cm

138

016

Алваро Сиза. Рисунка от бележник #399. Мачу Пикчу, Перу. Туш и хартия, 29,7 x 21 cм

Мартин Чамби. Изглед от Индустриалния сектор, показващ Кралската група, Портата на змиите и Тореон в далечината. Мачу Пикчу, Перу, 1927. Фотохартия и сребърни соли, 17,8 x 23,8 см Martín Chambi. View from the Industrial Sector showing the King’s Group, Serpent Gate and Torreón in the distance. Machu Picchu, Peru, 1927. Gelatin silver print, 17.8 x 23.8 cm Мартин Чамби. Фрагмент от двореца Нюста, показващ уличка и вход вляво и стълби, водещи към Тореон вдясно. Мачу Пикчу, Перу, 1927. Фотохартия и сребърни соли, 17,6 x 23,5 см Martín Chambi. Partial view of the Ñusta Palace, showing an alley and entrance on the left and the staircase leading to the Torreón on the right. Machu Picchu, Peru, 1927. Gelatin silver print, 17.6 x 23.5 cm

capacity to attune oneself to reality and interpret it through operations that are essentially automatic. In 1927, Martín Chambi joined an expedition to Machu Picchu organized by Luis E. Valcarcel, a Peruvian anthropologist. Valcarcel was a key intellectual in the re-evaluation of indigenous culture in Peru, particularly evident in the Indigenista movement of Cuzco that Chambi was active in. Chambi explored the Andes Mountains on several trips through to 1950, carrying his photographic equipment – a large format 18-by-24-centimetre camera and a smaller 10-by-15 one – by donkey. He returned to Machu Picchu often, producing successive portfolios that were reproduced on commercial postcards sold at the archaeological site and in Cuzco. The photographic series held in the CCA Collection is comprised of thirty-six images from the 1927 mission as well as a panorama from a 1940 trip, all original prints by Chambi. The images show Macchu Picchu’s topography, covered terrace sides and architecture. Álvaro Siza visited Peru from August 23 to September 5, 1995. During the trip he visited Lima, Cuzco and Arequipa, as well as the

набързо нахвърляни с обикновена химикалка върху евтина хартия от бележник, както и формите, запечатани на фотографските плаки след търпеливо нагласяне и калибриране на фотоапарата, издават способността да се влезе в тон с непосредствената реалност и да се интерпретира с операции, които по същество са автоматични. През 1927 Мартин Чамби се включва в експедицията до Мачу Пикчу, организирана от Луис Е. Валкарсел, перуански антрополог. Като интелектуалец Валкарсел става ключова фигура в преоценката на автохтонната култура на Перу. Този процес на преосмисляне е особено забележим в политическото движение на коренните жители в Куско, в което Чамби е активно ангажиран. В няколко пътешествия чак до 1950 Чамби проучва Андите, пренасяйки на магаре своята фотографска техника: големия апарат 18 x 24 см и по-малкия, 10 x 15 см. Той често се връща в Мачу Пикчу и прави серия снимки, които, репродуцирани в пощенски картички, се продават край археологическата забележител-

Мартин Чамби. Изглед от двора на Кралската група. Мачу Пикчу, Перу, 1927. Фотохартия и сребърни соли, 23,7 x 17,7 см / Martín Chambi, Partial view of the King’s Group showing the courtyard. Machu Picchu, Peru, 1927. Gelatin silver print, 23.7 x 17.7 cm

016

139

Алваро Сиза. Рисунка от бележник #399. Мачу Пикчу, Перу. Туш и хартия, 29,7 x 21 cм Álvaro Siza. Sketch from notebook #399. Machu Picchu, Peru, 1995. Ink on paper, 29.7 x 21 cm

140

016

ност или в Куско. Фотографската серия в колекцията на Канадския център за архитектура се състои от 36 снимки от мисията през 1927, както и панорама от пътуване през 1940 – всички отпечатани от Чамби. Виждат се топографията на Мачу Пикчу, терасите с каменни подпорни стени и архитектурата. Алваро Сиза е в Перу от 23 август до 5 септември 1995. Той посещава Лима, Куско и Арекипа, както и археологическите паметници Мачу Пикчу, Чан Чан и Олантайтамбо. За скиците си прибягва до обикновени черни бележници А4 с гладки листове, каквито използват португалските ученици. Освен че рисува в тях, Сиза пише планове за деня, чернови, списъци и всякаква друга информация. След като започва редовно да си води записки през 1977, той изпълва почти 600 бележника. Винаги носи у себе си само един бележник за всякакви скици и записки. Бележник №399, който съдържа рисунките му от Мачу Пикчу, започва със серия портрети на приятели от Португалия, продължава с перспективи и аксонометрични детайли от проекта за къща във Венеция, който се реализира в момента, преди отведнъж да премине към перуанските скици. Образите, които виждаме в изложбата, са преминали през филтъра на естетическите и политическите пристрастия на създателите си. За Сиза в цялата му кариера скиците са път към познанието; те свидетелстват за неговото внимание към материалната култура от времето в Португалия през 70-те, когато работи по проекти за социални жилища, до пътуването му в Перу през 1995 и след това. Архитектурните фотографии на Чамби утвърждават достойнството и „другостта” на културата на населението, което заявява себе си след векове репресии от страна на испанските и другите европейски колонизатори. Възпроизвеждането на видяното се превръща в средство за ретроспективно сглобяване на историята. Чрез фотографските лещи Чамби укрепва позициите на племето кечуа. Чрез скиците си Сиза потвърждава интуицията и решенията си, залегнали в собствените му архитектурни проекти.

archaeological sites of Machu Picchu, Chan Chan and Ollantaytambo. For his sketches, Siza uses cadernos pretos con folhas lisas, simple black A4 notepads with plain sheets used in Portugal by schoolchildren. In addition to drawing in them, Siza uses them for collecting agendas, drafts of texts, lists and other information. Since he started this method of continual note-taking in 1977, Siza has filled almost 600 notebooks. Siza carries only one notebook with him at a time for all types of sketches and notes. Notebook #399, which contains the Machu Picchu drawings, opens with a series of portraits of friends in Portugal and continues with perspective and axonometric details of an in-development housing project in Venice before abruptly switching to the Peruvian sketches. The images we see in the exhibition are filtered through the aesthetic and political inclinations of their creators. Siza’s sketches are tools of knowledge used throughout his career, evidencing an attention to material culture that extends from his time in Portugal in the 1970s working on social housing projects, to his voyage to Peru in 1995, and beyond. Chambi’s architectural photographs affirm a dignity and a cultural Otherness – that of the Indio – which reasserts itself after centuries of repression by Spanish and Western colonizers. Representation becomes a tool for the retroactive construction of history. Through his lens, Chambi builds a position of strength for the Quechua minority. Through his sketches, Siza confirms the intuitions and choices made in his architectural projects.

Фабрицио Галанти (Италия, 1969) Архитект. Живее в Милано. Между 1993 и 2004 е член на gruppo A12. Между 2002 и 2006 преподава архитектурен дизайн и архитектурна теория в Католическия университет и в университета „Диего Порталес” в Сантяго, Чили. Председател е на журито на Akademie Schloss Solitude между 2002 и 2006. От 2007 е консултант на редактора на списание Abitare. Fabrizio Gallanti (Italy, 1969) architect. He lives in Milan, Italy. Member of gruppo A12 between 1993 and 2004. Between 2002 and 2006 he was a professor of architectural design and architectural theory at the Pontiﬁcia Universidad Catolica and the Universidad Diego Portales in Santiago, Chile. Jury chairman of the Akademie Schloss Solitude between 2002 and 2006. Since 2007 he has been consultant to the editor of Abitare magazine.

www.cca.qc.ca

Разделени във времето с повече от половин век, Сиза и Чамби посещават Мачу Пикчу със сходно активно отношение към мястото. В тази изложба Мачу Пикчу е пейзажът, сътворен от самите тях. Separated by an interval of more than half a century, Siza and Chambi both visited Machu Picchu with a similar approach of active participation. In this exhibition, Machu Picchu is presented as the landscape of their invention.

*Alturas de Machu Picchu („Висотите на Мачу Пикчу”) е заглавието на втората част на Canto General от Пабло Неруда, написана през 1945. Alturas de Macchu Piccchu, written in 1945, is the title of the second part of Pablo Neruda’s Canto General. 016

141

Нов дизайн за банята New design for the bathroom

BISAZZA BAGNO The Wanders Collection www.bisazzabagno.com

селекция Цветана Шипкова / selected by Tzvetana Chipkova

Portfolio

P 142

016

MOSAICO+

INAX

Dent Cube www.global.lixil.co.jp

Pulsar | Giugiaro design www.mosaicopiu.it

CIELO Le Giare collection | Design Claudio Silvestrin www.ceramicacielo.it

Новото подразделение Bisazza – Bisazza Bagno, започва с две колекции за баня: едната е с дизайнер Хайме Айон, а другата – Марсел Вандерс. Колекцията Wanders си играе с контраста на форми и цветове – черна конзолна маса и огледала в стил барок, комбинирани с бели мивки и баня, вдъхновени от формата на сапуните. Червеният кран с форма на цвете внася и малко цвят.

Това са триизмерни мозайки, изработени от разпрашено стъкло със сложни повърхности. Плавният и заоблен дизайн на Pulsar създава траектории и меки вълни. Високоустойчивото разпрашено стъкло се произвежда от рециклирано стъкло. Малките плочки – 21,5 x 10,5 мм, се предлагат в дълбоки, ярки цветове. Мотивите и геометрията могат да бъдат изцяло персонализирани. Плочките се прикрепят към мрежа от фибростъкло и създават листи с различни размери: 312 x 312 мм/323 x 323 мм/316 x 327 мм.

Dent Cube е триизмерна облицовка от гранитогрес за интериорни и екстериорни стени с характерен мотив и възможности за персонализиране. Тя има ниво на поглъщане на вода от 1%. Предлага се монтирана върху мрежа на модули с размер 30 x 30 см. Плочките с контур и дебелина 1,8 см са в базова версия или със стъклена вложка в различни цветове. Базовата версия може да бъде персонализирана от клиента с вложки от различни материали като дърво, метал и дори мъх. Dent Cube се предлага в цветовете „пясък” и „антрацит”.

Le Giare е колекция от керамични мивки и аксесоари към тях с плавни линии и щедри форми. Мивките съчетават естетика и практичност благодарение на асиметричните ръбове и монтажа на смесителната батерия върху самата мивка. Колекцията включва както мивки за монтаж на стена, така и самостоятелно стоящи, в различни размери и в комбинация с аксесоари, които могат да се монтират на стена или да стоят на пода. Le Giare се предлага в бял и черен гланц и антрацит.

These are 3D mosaics made of sintered glass with sophisticated textures. The sleek and rounded design of Pulsar creates trajectories and soft weaves. The highly resistant sintered glass is produced out of recycled glass. The small tiles – 21.5 x 10.5 mm are available in deep bright colours. The patterns and geometries are completely customizable. The tiles are mounted on a glass fibre net to form different-sized sheets, depending on the layout: 312 x 312 mm/323 x 323 mm/316 x 327mm.

Dent Cube is a three-dimensional porcelain stoneware cladding that can be used indoors or outdoors with extensive possibilities for customisation. It has a level of water absorption of -1%. It is supplied on a mesh backing in modules of 30 x 30 cm. The tiles with border, 1.8 cm thick, are available in a simple version or with glass insert in various colours. The simple version can be customised by the client with inserts in various materials such as wood, metal or even moss. Dent Cube is available in sand and anthracite.

The new division of Bisazza – Bisazza Bagno, started with two collections of bathroom furnishings: one designed by Jaime Hayon, and the second by Marcel Wanders. The Wanders Collection plays with contrast in forms and colours – a black console table and mirrors in Baroque style, combined with white washbasins and a bathtub, inspired by the shape of a soap bar. The red flowershaped tap brings a touch of colour.

Le Giare is a collection of ceramic washbasins and bathroom fittings with fluid lines and ample forms. Aesthetics and practicality are combined in the washbasins, which offer a convenient surround thanks to the asymmetrical edges and the installation of the mixer tap on the washbasin itself. The collection is comprised of wall-mounted and freestanding washbasins, available in different dimensions, and by wall-mounted and floor-standing bathroom fittings. Le Giare is available in gloss white, gloss black, stone and anthracite finishes. 016

143

Материални истории Material stories www.mutina.it

Сътрудничеството на Mutina с известни дизайнери като Патриция Уркиола, Родолфо Дордони, Токуджин Йошиока, които проектираха авторски колекции керамични плочки, продължава с братята Ронан и Ерван Бурулек. Техният керамичен проект се нарича „Пико”. Идеята му е да предаде усещането за материалите, от които са направени плочките – пясък и минерали. „Искахме да съхраним суровия вид на подовете от ръчно правен цимент, като оставим материала да изрази естествените си качества”, казват братята Бурулек. Колекцията включва три основи в различни цветове – бяло, сиво и землисто, които създават повърхности с истинска дълбочина на материала. Ненатрапчиво композираните нюанси са с матово покритие. Заедно с леко неравномерната повърхност на точки „Пико” създават нежни повърхности, които са в контраст със яркостта и гланца на съвременните облицовъчни материали. „При тази колекция целяхме да постигнем равномерна – неравномерна повърхност, като резултатът са две релефни повърхности: „наклонена надолу” с вдлъбнати точки и „наклонена нагоре” с изпъкнали точки. И двата релефа се предлагат в естествения си основен цвят: бял, сив и землист. А за да добавим динамика, решихме да използваме два тона цвят, червено и синьо, положени като малки точки във вдлъбнатините или като основен цвят. Използваните цветове вдъхват живот на релефа, като създават деликатни сенки и променят нюанса на плочките към потопъл или по-студен.” Колекцията „Пико” е адаптирана за приложение както в обществени, така и в домашни пространства – на открито и на закрито.

The cooperation of Mutina with popular designers such as Patricia Urquiola, Rodolfo Dordoni and Tokujin Yoshioka, who designed their own collections of ceramic tiles, continues with the brothers Ronan and Erwan Bouroullec. Their ceramic project is called “Pico”. Its purpose is to transmit the feel of the materials the tiles have been made of – sand and minerals. “We intended to maintain the raw aspect of traditional earth floors or handmade cement, letting the material convey its natural characteristics”, Bouroullec brothers say. The collection comes in three differently coloured bases – “Blanc”, “Gris”, and “Terre” that produce surfaces with a real material depth. The subtly composed shades have a matt finish. Together with its slightly irregular dotted texture “Pico” produces gentle surfaces that stand in contrast with the extreme brightness and slickness of today’s coating materials. “In this collection we have worked on defining a regular-irregular texture, the result is the declension of two relief surfaces: “Down” with sunken dots and “Up” with elevated dots. Both reliefs are available in their natural, monochrome base colours: “Blanc”, “Gris” and “Terre”. Furthermore, to add dynamics, we also decided to use two tones of colour, Red and Blue, applied as little dots in the hollow or as a base colour. The use of colours activates the relief by creating delicate shadows, turning the tiles a nuance colder or warmer.” Тhe “Pico” collection is adapted for use in both public and domestic spaces – indoors and outdoors.

REGIA

DORNBRACHT

Diamante | Design G. Allegro/Maestri Artigiani www.regia.it

OVER Design Efrem Bonacina and Giovanni Moro www.colombodesign.it

Deque | Design Sieger www.dornbracht.com

MARAZZI

TreverkHome www.marazzi.it

CERAMICA BARDELLI Mezza | Design Marco Ferreri www.bardelli.it

Това огледало е изрязано така, че да повтаря формата на старата европейска диамантената шлифовка с 33 отделни отражателни елемента. Огледалото се предлага в много различни размери, така че да бъде подходящо за всички помещения в дома, а не само „класната” баня.

Колекцията аксесоари от неръждаема стомана е интересна с начина си на прикрепяне към стената – чрез самозалепващи се ленти. Тази система позволява монтирането на аксесоарите Over на места, където не искате или не можете да пробиете стената. Продуктите се доставят с пълен комплект за лепене, който позволява бърз монтаж със сигурни и надеждни във времето резултати .

Новата серия за баня Deque на Dornbracht комбинира две основни геометрични форми – паралелепипед и цилиндър. Представянето на водата е отправна точка за четирите крана за мивка или вана. Те служат за рамка, която оформя водата, разглеждайки я като архитектурна повърхност – като серия от успоредни струи или водопад. Елементите от серията се предлагат с хромирана или черна матова повърхност.

TreverkHome е пример за много актуална тенденция при керамичните подови покрития – перфектната имитация на дървени повърхности. Производствената технология включва създаването на микроструктура по повърхността на гранитогреса и отпечатването на цвета, фактурата и дори несъвършенствата на избрания тип дърво (бреза, дъб, орех) върху плочките. Те са с дебелина 11 мм и размер 15/20/30 x 120 см.

В авторската колекция стенна керамика Mezza са включени фигури на разполовени кокошка, прасе, патица и риба, решени в черно на бял фон. Препоръчва се свободното комбиниране на частите – всеки може да подреди фигурите на четирите животни, както му хрумне. Размерът на плочките е 10 х 10 см.

Linear collection made of stainless steel which presents a particular mode of wall fixing, through adhesive strips. This mounting system allows to fix the Over accessories where you do not want or you cannot perforate the wall. The products are supplied with a complete adhesive kit that allows you to install in minutes, with valid and lasting results over time.

The new Dornbracht bath applications series Deque is characterized by the combination of two basic geometric shapes – the cuboid and the cylinder. The presentation of the water is the starting point for the four taps for washbasin or bathtub. They function as a sort of frame that shapes the water by treating it as a kind of architectural surface – as a series of parallel jets, or as a cascade. The applications (taps) are available in chrome and matte black finishes

This mirror is cut in such a way, that it repeats the shape of the old European diamond cut, with its 33 single reflecting parts. The mirror is available in many different sizes to help a better placing in any room of the house, not only the “classy” bathroom.

Portfolio

TreverkHome is an example of a very actual trend in ceramic floor coverings – the perfect reproduction of wooden surfaces. The manufacturing technology includes the creation of a microstructure on the stoneware surface, and then the printing of the colour, texture and even the imperfections of the chosen wood type (birch, oak, chestnut) on the tiles. The tiles have a thickness of 11 mm and a size of 15/20/30 x 120 cm.

The Mezza author’s collection of wall ceramics includes figures of a hen, cut in two, a pig, a duck and a fish – presented in black on a white background. The free combination of these elements is recommended – everybody can arrange the four animal figures as they wish. The size of the tiles is 10 by 10 centimetres.

016

145

LAUFEN Menhir | Design Ludovica + Roberto Palomba www.laufen.com

ANTONIOLUPI

CERAMICA GLOBO

Abol | Design Oscar and Gabriele Buratti www.antoniolupi.it

RAPSEL

Elle | Design Matteo Nunziati www.rapsel.it

Olivia | Design Giulio Iacchetti www.ceramicaglobo.com

JACUZZI® Delos www.jacuzzi.eu

Самостоятелната мивка Menhir е ново допълнение към колекцията Palomba на Laufen. Вдъхновението за нея идва от крайбрежните заливи и скали, форми, които изглеждат изваяни и полирани от водата. Размери: 520 x 400 x 900 мм.

Abol е колекция от мивки и аксесоари за баня с по-меки линии, които са изключително важни за керамиката. Предлагат се три размера мивки върху плот, предназначени да бъдат разположени върху мебели с изчистени линии. Мивките Abol се характеризират с това, че са леко извити към използващия ги, така че да „поемат” тялото му. Най-големият елемент (90 см) има и вътрешна подпора с двойна функция: съд или място, където да бъдат разположени крановете. Abol се предлага в три размера: 54, 70 и 90 см.

Elle е мивка, плот, поставка за кърпи и шкаф в едно. Изработен от синтетичния материал Hanex, модулът предлага голямо пространство за прибиране, което според желанието може да приеме формата на рафтове или чекмеджета. Има няколко стандартни размера и единична и двойна версия. Крановете могат да бъдат монтирани на стената или мивката. Програмата се допълва и от огледало. Размери: мивка 14 x 40 x 70 см; стойка 90 x 40 x 70 см; огледало 70 x 4,5 x 70 см.

Olivia е вана, която обогатява едноименната колекция, създадена от Джулио Иакети през 2010. Дизайнът на всички елементи от семейство Olivia е мек и обгръщащ, като целта е да надживее преходните тенденции. Размери на вана Olivia: 176 x 90 см, В 73/58 см.

Abol is a collection of washbasins and bathroom fittings with softer lines that are essential for ceramics. Three sizes of counter top washbasin are available, to be located on furniture with clear lines. The Abol washbasins are characterized by a slight bending towards the user, just to receive his/her body. The biggest element (90 cm) is also equipped with an inside support with a double function: container or a top to hold taps and fittings. Abol comes in three sizes: 54, 70 and 90 cm.

Elle is a washbasin, tabletop, towel holder and storage space all into one. Made from the synthetic material Hanex, it provides ample space for storage that can take the form of shelving or drawers – as desired. It comes in several standard measurements, as single or double version. The taps can be wall mounted or on the lavabo. There is also a matching mirror which completes the programme. Dimensions: washbasin 14 x 40 x 70 cm; washstand 90 x 40 x 70 cm; mirror 70 x 4,5 x 70 cm.

The free-standing washbasin Menhir is a new addition to the Palomba Collection of Laufen. Its inspiration comes from coastal inlets and cliffs, forms that seem sculpted and polished by water. Dimensions: 520 x 400 x 900 mm.

Portfolio

P 146

016

Olivia is a bathtub, enriching the collection of the same name designed by Giulio Iacchetti in 2010. The design for all of the elements in the Olivia family is soft, enveloping and continuous, aiming to outlast passing trends. Dimensions of Olivia bathtub: cm 176 x 90 cm; h 73/58 cm.

Спа модулът Delos се предлага и във версия Delos Pro с различни опции. Подходящ е за използване навън и на закрито. Има изчистени линии, голямо и удобно място за сядане, три подпори за глава и – по желание – мека възглавница. Различни типове водни струи, панел с интуитивен контрол, чучур за пълнене тип „водопад”, светодиодно осветление в различни цветове, аудиосистема с Bluetooth MP3/MP4 плейър и ароматерапия (при версията Delos Pro) допълват Delos и Delos Pro. Има вграден и свободно стоящ модел. Delos, the Spa is also available in the Delos Pro version with different options. The spa is suitable for indoor and outdoor use. It has clean-cut, minimalist lines, a large and comfortable lounge seat, 3 headrests and an optional soft cushion. Different types of jets, an easy and intuitive control panel, a waterfall fill spout, multicolour LED lights, an audio system with a Bluetooth MP3/MP4 player and aroma therapy (in the Delos Pro) complete the features of Delos and Delos Pro. Available in the built-in and freestanding versions.

ACTIVE керамика, която подпомага пречистването на въздуха ceramics that helps to purify the air Can 25 sqm of industrially produced coating surface function as a plant? Can flooring reduce the bacterial load by 100% and be self-cleaning? Can coverings reduce the major pollutants of our cities? The answer is “yes” thanks to Active Clean Air & Antibacterial Ceramic™. It is the latest form of ceramics that helps to purify the air. The Eco-active ceramic slabs for flooring and wall coverings interact with the environment by reducing pollutants such as nitrogen oxide, sulphur oxide and carbon monoxide by up to 70%. It eliminates dangerous bacterial strains such as Escherichia coli, Klebsiella pneumoniae and Staphylococcus aureus. It is possible thanks to the action of titanium dioxide (TiO2) that is applied to the slabs at high temperature. The exposure to light activates the photocatalysis process, which is responsible for the product’s anti-pollution and bactericidal properties. Outdoor coverings made with Active slabs are dirt repellent, as photocatalysis prevents smog from settling on them. This practically eliminates the need to use detergents – the rain wipes the wall surface clean. Active efficiency has been certified by the TCNA (Tile Council of North America) and Centro Ceramico Bologna (Italian Ceramic Center). Reports issued by both organisations certify that 1000 sqm of Active material provides a reduction in nitrogen oxides (NOx) equivalent to 20 trees.

Възможно ли е 25 кв.м индустриално произведена облицовъчна повърхност да функционира като растение? Възможно ли е подовите покрития да намаляват присъствието на бактерии със 100% и да бъдат самопочистващи се? Могат ли покритията (стенни и подови ) да намаляват замърсителите в нашите градове? Отговорът е „да” благодарение на Active Clean Air & Antibacterial Ceramic™. Това е най-нов тип керамика, който подпомага пречистването на въздуха. „Еко активните” керамични плочки за подови и стенни облицовки взаимодействат със средата, като намаляват замърсителите – азотен окис, серен диоксид и въглероден окис – със 70% и елиминират опасни щамове на бактерии като Escherichia coli, Klebsiella pneumoniae и Staphylococcus aureus. Това е възможно благодарение на титаниевия диоксид (TiO2), който се полага върху плочките при висока температура. При излагането им на светлина се задейства процесът фотокатализа, който придава противозамърсителните и антибактериални свойства на продукта. Екстериорните покрития, които използват плочките Active, отблъскват замърсителите, тъй като фотокатализата предотвратява задържането им по повърхността. Това елиминира необходимостта от използване на миещи препарати – дъждът просто измива повърхността на плочките. Active са сертифицирани от TCNA (Съвет по плочките на Северна Америка) и Centro Ceramico Bologna (Център за керамика на Италия). Доклади, публикувани и от двете организации, показват, че 1000 кв.м от материала Active осигуряват намаляване на азотните оксиди (NOx), което е еквивалент на действието на 20 дървета.

www.active-ceramic.com www. granitiﬁandre.com

016

147

Eclipse е гама смесителни батерии за баня с един елемент за контрол, който се слива с тялото на батерията. Чучурът има вградена дюза, която допринася за компактния вид на цялото. Опциите за водата са „дъжд” – през силиконови дюзи, които предотвратяват образуването на варовик – или „водопад”. Типът водна струя се избира чрез вградения контролер. Eclipse is a range of single-lever mixer taps for the bathroom. The innovative feature of this design is the lever that becomes one with the mixer-tap body and merges with the spout. The design of the spout features a built-in nozzle which contributes to the compact look of the whole. The water flow options are either rainfall – from the anti-limescale silicone nozzles – or waterfall – from the blade jet. The water flow can be selected by means of the built-in control. 2

OFIMA CARLO FRATTINI Eclipse | Design Giuseppe Bavuso www.ﬁmacf.com

Acqua Zone е ново поколение душ глави за таван, снабдени с електронни контроли и различни режими на вода и светлина, които предлагат разнообразни функции. Има контролна конзола и електронна клавиатура със сини бутони за функциите на водата и бели за източника на светлина. Размер на душ главата: 53 x 53 см, повърхност: полирана стомана. Acqua Zone is a new generation ceiling shower head, equipped with electronic controls and different moods of water and light, summarising a series of functions. It is completed with control dashboard and electronic keyboard with blue keys for the water functions, and white keys for the light source. Size of the shower head: 53 x 53 cm, finishing: bright steel. 3

Virgin е иновативна душ система, която съчетава светлината и водата в няколко впечатляващи комбинации. Водни струи тип „водопад”, „дъжд” и RGB светлини стимулират тялото и ума. Системата Virgin предлага забележителна душ глава, термостатен модул, серия от регулируеми водни струи и възможността последователността на светлините да бъде управлявана само с един контролер. Светлините могат да спират на предпочитания цвят, да започнат отново да се въртят и пак да спрат на различен нюанс. Душ главата се произвежда в бяла стомана и кориан, а централните еле-

148

016

менти могат да бъдат в цвят стомана, черно и злато. Virgin is an innovative shower system which combines the water and the light in multiple amazing combinations. Waterfalls, rain and RGB lights stimulate the body and the mind. The Virgin system offers a majestic showerhead, a thermostatic unit, a series of adjustable shower sprays, and the possibility to control the sequence of the lights with one switch only. The lights can stop on the preferred colour, start rotating again and stop once more on a different shade. Manufactured in white steel and Corian, the Virgin showerhead is available with three different middle grids: steel, black and gold. 4

Acquapura е полувграден душ, който се монтира на стена. Състои се от душ панел, разположен на 3,6 см от стената, и светодиодна осветителна система по периметъра. В горната част е разположен осветен отзад „водопад”. Повърхността на панела включва 378 предни пръскащи елемента, термостатен смесител, регулатор на силата на водата и 6 осветени бутона, които позволяват избор на различните функции („водопад”, предни пръскащи елементи, ръчен душ). Потребителят може да избира различни функции, като просто докосне някой от бутоните върху панела. Предлага се в три свята: перла, шоколад, графит. Размер: В 179 x 53 x дълбочина 3,6 см. Acquapura is a wall-mounted semi built-in shower. It consists of a shower panel which is 3.6 cm away from the wall to contain a perimeter LED lighting system. A backlit waterfall is located on top of it. The panel surface includes 378 front water sprays, a thermostatic mixer, a water spray strength adjusting knob, and 6 backlit pushbuttons allowing selecting the various functions (waterfall, front sprays, hand shower). The user can select one or several of the 4 sectors containing the front sprays by simply touching one of the pushbuttons located on the panel. Available in 3 colour finishes: pearl, chocolate, graphite. Size: H 179 x 53 x depth 3.6 cm. 5

Новата колекция Shadow Blends представя стъклени мозайки в различни цветове, от светли до тъмни. Произведени са от рециклирано стъкло. Сложните композиции са в студени цветове като черно, бяло и мока.

The new Shadow Blends collection presents glass mosaics in a range of colours going from light to dark. The new Onix mosaics are manufactured from recycled glass. The sophisticated compositions are in cold colours, like black, white and mocha. 6

Caleidos е нова гама глави за сензорни душове, подходящи за домашни и за професионални приложения. Предлагат се в различни форми и размери и включват цяла гама възможности – режими „дъжд” или „мъгла”, като и двата се комбинират с програми за цветова терапия и ароматерапия. Всички функции се контролират лесно от контролен панел със сензорен екран. Caleidos is a new range of shower heads for sensory showers suitable for both domestic and professional environments. Available in various shapes and sizes, the Caleidos shower heads include a complete range – a rain shower, a mist shower, both modes combine with different colour therapy and aromatherapy programmes. All of the features can be easily controlled from the intuitive touch screen control panel. 7

Това е стена от закалено стъкло в душ кабина, което излъчва топлина. В съчетание с различни типове прегради за душ от Vismara тя създава „отопляема” душ кабина. Стената отоплява и самата баня, като подпомага, а понякога и дори замества класическия радиатор или традиционните отоплителни системи. Контролите за температурата са разположени върху голям напречен лост за аксесоари. It is a tempered glass wall in the shower cabin that emits heat. Combined with various types of shower enclosures from Vismara, it creates a “heated” shower cabin. The radiating wall also heats the bathroom, intensifying and at times even replacing the classic radiator or traditional heating systems. A large accessory-bearing bar incorporates the temperature controls.

FANTINI Acqua Zone | Design Franco Sargiani www.fantini.it

VIRGIN

Design IS_Daniele Bedini www.zazzeri.it

FANTINI Acquapura | Design Franco Sargiani www.fantini.it

Portfolio

ONIX Shadow Blends Www.onixmosaic.com

JACUZZI速 Caleidos www.jacuzzi.eu

VISMARA Parete Radiante | Concept Ivo Pellegri 016 Development Centro Progetti Vismara www.vismaravetro.it

149

Бележки / Curiosities

Event

Събитие | Event Весна Вучинич и Миодраг Нинич / Vesna Vučinić and Miodrag Ninić Guiding Architects Белград / Guiding Architects Belgrade Седма седмица на архитектурата (BINA), Белград, 19 април – 4 май 2012 / 7th Belgrade International Architecture Week (BINA) 19 April – 4 May 2012

Стартът на Международната седмица на архитектурата в Белград е през 2006 и е даден от Асоциацията на архитектите в Белград и Белградския културен център, като целта е да бъде свежа и динамична сила в архитектурата и градското планиране в Сърбия и да включва изложби, лекции, уъркшопове и обиколки на града с гид. Организаторите на BINA знаят, че балансираното и подхранвано общуване между града и хората освобождава жизнена енергия и чрез нейното подсилване можем да намираме решения за подобрение на града. Това е енергията, която подхранва града и е нужна за неговото развитие. Тази концепция е централна идея и тема на BINA’12 – „Градска енергия” – като изложението ще се проведе от 19 април до 4 май в Белград. Основните моменти в програмата на BINA’12

150

016

включват изложбата „Лондон 2012 – летни олимпийски игри”. Чрез дълбоката си ангажираност с въпросите на града BINA се е превърнала в установена платформа за диалог и обмен в региона. -------------------------The Belgrade International Architecture Week was launched in 2006 by the Association of Belgrade Architects and the Belgrade Cultural Centre as a fresh and dynamic force in architecture and urban planning in Serbia, featuring exhibitions, lectures, workshops and guided city tours. BINA recognizes that a balanced and nourished exchange between the city and people releases vital energy and that by enhancing that energy, we can find solutions for improvement of the city. This is the energy which nurtures the city and is necessary for its development. This concept represents the central idea of BINA’12 and its theme – City Energy, which take place from 19th of April to 4th of May in Belgrade. Programme highlights of BINA’12 include, among others, the exhibition “London 2012 – Summer Olympic Games”. Through its profound engagement in the matters of the city BINA has grown into an established platform for dialogue and exchange in the region. www.bina.rs

Събитие | Event Фестивал „Улица „Отец Паисий” / Festival Otets Paisiy Street 11–13 май 2012, ул. „Отец Паисий”, Пловдив / 11 to 13 May 2012, Otets Paisiy Street, Plovdiv

Предстои третото издание на ежегодния проект „Улица „Отец Паисий” на фондация „Отворени изкуства” в Пловдив. Негова основна характеристика през годините е промяната на формата и тематичния фокус на събитието. Фестивалът „Улица „Отец Паисий” е реакция на живата градска култура, а мисията му е да стимулира и посочва нейните нови прояви. През 2012 фондация „Отворени изкуства” избира темата „Текст” и я поверява на кураторите Крум Филипов и Виктор Янков. Според тяхната концепция улица „Отец Паисий” за няколко дни ще се превърне в лаборатория за текстове. Текстът превръща улицата в диалог, като изгражда многопластова ситуационна среда. Динамичните трансформации на текстове от различни нива по улицата ще представляват една особена „карнавалност”, артистично смесване на текстове от „висок” и „нисък” ред. Интертекстуалните мостове в движението по улицата са по-интересният

път на културна идентификация и одухотвореност и текстът ще се превърне в провокация за всеки, който може да борави с него. Формите на изява на тези търсения ще бъдат театрални лаборатории, пърформънси, изложби, моноспектакли, литературни четения, прожекции. Предвиждат се лекции, дискусии, срещи с автори и издателства и други. -------------------------The Festival “Otets Paisiy Street –Text” is the third edition from the annual project „Otets Paisiy Street” in Plovdiv, organized by Open Arts Foundation. The changing of the format and the subject focus of Festival “Otets Paisiy Street” in reaction to the living city environment is the festival’s main distinction through the years and its mission is to stimulate and point out the city’s new activities. In 2012 Open Arts Foundation puts the focus on the topic of “Text”. As curators of this year’s Festival “Otets Paisiy Street – Text” are invited Krum Filipov and Victor Yankov. Their idea is to transform Otets Paisiy Street into a laboratory for texts for a few days. By building a multilayered situational environment the text turns the street into a dialogue. The dynamic transformations of texts from different levels along the street will represent a particular “carnival” feeling, artistic mixture of texts from “high” and “low” line. The intertextual bridges in the traffic along the street are the more interesting route of the cultural identification and spirituality and the text will become a provocation for everyone who can work with it. These quests will be expressed in different ways – theatre laboratories, performances, exhibitions, one-man shows, literature readings, and screenings. There will be also lections, discussions, meetings with authors and publishing houses, etc. www.fondazionemaxxi.it

Книга | Book Несъвършено здраве: Вмедициняване на архитектурата / Imperfect Health: The Medicalization of Architecture Изложба, книга и онлайн телевизионен канал / Exhibition, book and online TV channel Канадски център за

архитектура, Монреал, изложба до 15 април / Canadian Centre for Architecture, Montreal, exhibition until 15 April 2012

Книгата изследва историческите връзки между здравето, дизайна и околната среда, като разкрива противоречията в културите, повлияни от западната медицина. Есетата, които съдържа, разглеждат теми от изложбата като връзките между застроената среда и човешкото здраве, замърсяването, модернизма и хигиената, стратегиите на планиране за справяне с градските болести, предизвикателствата, която градската среда поставя пред здравето, връзката между физическото здраве и застроената среда, градската среда в едно застаряващо общество и влиянието на слънцето върху здравето. Книгата е под редакцията на кураторите на изложбата Джована Борази и Мирко Дзардини и разширява изследванията, извършени за изложбата, включвайки есета на водещи учени. Микросайтът, наречен „Несъвършена телевизия” (imperfecthealth.tv), допълва изложбата. Той представя над 20 часа кадри от изследователската фаза на проекта. Електронната книга ще включва цялото съдържание на печатното издание и ще се предлага на френски и английски. Изследователската фаза на проекта е разработена в сътрудничество с международния институт за архитектура i2a във Вико Моркоте, Швейцария. -------------------------The book investigates the historical connections between health, design and the environment, bringing to light uncertainties and contradictions in cultures informed by Western medicine. Within this framework, the essays it contains reflect on themes related to the exhibition such as the relationship between the built environment and human health; pollution; modernism and hygiene; planning strategies for dealing with urban disease; the challenges of the urban environment on health; the relationship between physical health and the built environment; urban design in an ageing society; and the impact of sun on health. Edited by exhibition curators Giovanna Borasi and Mirko

Zardini, the book extends the research produced for the exhibition and includes essays by leading academics. The microsite, called Imperfect TV (imperfecthealth.tv) complements the exhibition. It presents over 20 hours of footage from the project’s research phase. The e-book will contain all of the content of the printed version and will be available in French and English editions. The research phase of the project was developed in collaboration with the international institute of architecture i2a in Vico Morcote, Switzerland. www.imperfecthealth.tv

Конкурс | Competition Кураторска програма / Curatorial program 2012 Канадски център за архитектура / Canadian Centre for Architecture (CCA) Кандидатури се приемат до 27 април / Open until 27 April

„Кураторска програма 2012” кани студенти и млади професионалисти да участват в Програмата за млади куратори и Кураторската стажантска програма на Power Corporation of Canada. Програмата за млади куратори предлага възможност да се предложи и курира проект по съвременния дебат в архитектурата, урбанизма и ландшафтния дизайн чрез изложба в осмоъгълната галерия или онлайн, публикации, семинар, серия от събития и други по време на тримесечен престой в Канадския център за архитектура. Кураторската стажантска програма на Power Corporation of Canada насърчава студенти и наскоро завършилите дизайнерски, хуманитарни и изкуствоведски дисциплини да се запознаят с колекцията, изложбите и изследователските програми на Канадския център за архитектура чрез стаж в Монреал с продължителност между шест и девет месеца. Кандидатури и за двете програми се приемат до 27 април 2012, а реалната работа ще започне през есента на тази година. Канадският център за архитектура е международен изследователски център и музей, основан през 1979 с убеждението, че архитектура-

Book

та е от обществена важност. Благодарение на богатите си колекции центърът е водещ в развиването на познанията, информирането на обществото и разширяването на мисленето и дебата за архитектурата, нейната история, теория, практика и роля в обществото днес. -------------------------2012 Curatorial Program invites students and young professionals to participate in the Young Curator Program and the Power Corporation of Canada Curatorial Internships Program. The Young Curator Program offers the opportunity to propose and curate a project on the contemporary debate in architecture, urbanism, and landscape design, from exhibition in the octagonal gallery or online, publications, seminar, series of events and more, during a residency of 3 months at the CCA. The Power Corporation of Canada Curatorial Internships Program

encourages students and recent graduates in design disciplines, arts and humanities to become acquainted with the CCA’s collection, exhibition, and research programs through an internship of 6 to 9 months in Montrеal. The call for applications for both the Young Curator Program and the Power Corporation of Canada Curatorial Internships Program will remain open until 27 April 2012 with the residency and internship beginning in fall 2012. The CCA is an international research centre and museum founded in 1979 on the conviction that architecture is a public concern. Based on its extensive collections, the CCA is a leading voice in advancing knowledge, promoting public understanding, and widening thought and debate on architecture, its history, theory, practice, and role in society today.

www.cca.qc.ca

016

151

zoom

M-Tel Experience Store Първият M-Tel Experience Store вече работи в центъра на София – на ъгъла на улиците „Съборна” и „Княз Александър Батенберг”. Иновативният магазин на М-Тел е истински подарък за всички изкушени от новите технологии, за любопитните и за знаещите. Специално обучени консултанти предлагат обслужване на световно ниво и представят на посетителите последните модели устройства и техните възможности. M-Tel Experience Store е мястото за нов начин на общуване с технологиите. Пространството е разделено на тематични зони, всяка със

152

016

свой облик. Още с влизането клиентите се срещат с найновия и иновативен продукт за момента – представен екслузивно за страната и единствено в зоната „Продукт на фокус”. Следва „Тест зоната”, където посетителите могат на спокойствие да докоснат, разгледат и изпробват найновите таблети, компютри или смартфони, предлагани от М-Тел. Така могат да почувстват техните качества и възможности, за да намерят устройството, което усетят като свое. За доброто настроение в M-Tel Experience Store е създадена „Зона за забавление”. В нея всеки е свободен да се забавлява както пожелае – с електронна книга в ръка, игрова конзола или просто да се изяви като художник на уникална дигитална маса. А на M-bar – интерактивния бар на магазина – традиционните коктейли са заменени от телекомуникационни консултации за любознателните клиенти. В „Зоната за дома” в уютна до-

машна обстановка всеки може да потърси любимия си филм във видеотеката на цифровата телевизия на телекома, да тества високоскоростния интернет, да се запознае с услугата домашен телефон или да се наслади на специална демонстрация, организирана за него. Ако искат да заплатят своята сметка, клиентите могат да го направят сами през специалните киоски за безкасово плащане, разположени в „Зоната за заплащане”. Магазинът е и първият по рода си в България със свой собствен аромат с името Experience by M-Tel, разработен от водещи специалисти в тази област от Швейцария.

www.mtel.bg

Новите 888 цвята Life® на Баумит

zoom

Баумит Life е най-голямата система от цветове за фасада в Европа. Тя съдържа 888 цвята, базирани на 94 ярки основни тонове, всеки от които е представен с още 8 изсветлявания. 6 нюанса на бялото и 36 мозаични мазилки допълват колекцията. BIG Life е цветовият каталог в системата Life, създаден специално за работа на големите архитектурни бюра. Всички данни за цветовата система се съдържат в интегрирана USB памет и могат да бъдат добавени към библиотеките на множество програми за архитектурно проектиране. Mosaik Life е компактният каталог с мострите на 36 актуални съчетания на мозайки и 7 вида структури, в които се предлагат мазилките на Баумит.

154

Taste of Life е каталог с 20 цветови съчетания между цветове и мазилки, разработени от специалисти и приложени върху различни типове еднофамилни къщи. Разработени са на базата на психологията на клиентите и представляват безценен ориентир за архитектите, с който те могат да усетят предпочитанията на своите инвеститори и да им предложат подходящи индивидуални решения. Цветовата програма Life може да се изтегли от www.baumit.com. На разположение са последните версии Life – цветна библиотека, онлайн цветотърсачка и виртуален съветник за цветовете, с който могат да се пробват различни цветови решения. В края на април 2012 ще излязат Баумит Life® приложения за всички мобилни и компютърни конфигурации.

www.baumit.com

Кнауф за сглобяемите къщи Сглобяемите къщи са модерна форма на строителство, която се приема много добре на европейския строителен пазар. Относителният им дял достига до 30% от едно- и двуфамилните домове в страни като Австрия и постоянно нараства в цяла Западна Европа. Тук намират реализация нискоенергийната къща – със значително намалена консумация на енергия, пасивната къща – където на практика няма отоплителна инсталация, плюсовата къща – която, вместо да консумира, произвежда енергия. Интересът към тях напоследък неимоверно расте и стимулирането на такова строителство в редица страни е държавна политика. Един от основните материали за този вид строителство е гипсовата плоскост – под формата на гипскартон или гипсфазер с неговите превъзходни строително-физични качества. Биологично абсолютно поносим, с PH като на човешката кожа, винаги „топъл” при докосване, дишащ, поемащ излишната влажност от въздуха в стаята и отдаващ я, когато тя не

016

достига, гипсът подобно на сложна техническа система се грижи за жизнената среда на човека в помещенията – среда, изолирана от шума и алергиите. Гипсовите плоскости са идеална основа за полагане на довършителните материали: мазилки, бои, лакове, керамични покрития. Като основен доставчик на индустрията за сглобяеми къщи Кнауф предлага, освен гипскартонените и гипсфазерните плоскости за стени Vidiwall и подовите основи Vidifloor, системи от съвместими висококачествени материали за довършителни работи – грундове за егализация или допълнително хидрофобизиране, шпакловъчни маси за фуги или цялостно шпакловане, широка гама мазилки за външно и вътрешно приложение, лепила за плочки, силикони, пяна и др. За закрепване на санитарията на разположение са специални елементи за вграждане в т.нар. инсталационни стени.

www.knauf.bg

В свят, в който предотвратяването на климатичните промени е глобален приоритет, архитектурните и строителни решения са все по-често ориентирани към енергийната ефективност на сградите. Нормативните изисквания се променят динамично, както и изискванията на клиентите, за които енергийна ефективност на дома или офиса има двояка значимост – като начин за намаляване на прекомерно високите разходи за отопление и охлаждане, от една страна, и като грижа за опазване на природата, от друга. В контекста на новите стандарти за енергийна ефективност производителят на YTONG у нас „КСЕЛА България” започна редовното производство на новите блокчета YTONG extrA+ – висок клас топлоизолационна зидария, създадена за нуждите на съвременното устойчиво строителство. Този модерен материал осигурява всички условия за добрата инвестиция. Голяма част от разходите за енергия в една къща се

отнася към отоплението и вентилацията. Съществуват различни методи, с които да се ограничат тези разходи, като един от съществените е още при изграждането на стените да се използват блокчета YTONG. В новия YTONG extrA+ са комбинирани няколко качества, които не могат да бъдат надминати от никой друг строителен материал. Енергийна ефективност – Материалът притежава коефициент на топлопроводност 0,09 W/mK, т.е. с над 40% по-нисък от този на сухата чамова дървесина. YTONG extrA+ осигурява всичко необходимо за фасадата на дома ви и го прави независим от капризите на времето, цените на енергията и влиянието на околната среда. Еднослойна зидария с дебелина само 30 cm има коефициент на топлопреминаване по-нисък от референтната стойност за външни стени, посочена в Наредба №7 за енергийна ефективност. Допълнителната жилищна площ, която се печели е съществено предимство. Дебелината на готовата външна

стена от топлоизолационна зидария от YTONG extrA+ е само 32 cм. За еднофамилна къща използваемата площ се увеличава с 1,5 до 4 кв.м на всеки 100 квадрата разгъната застроена площ. На практика това означава 10% по-голям хол или почти двойно по-широка луксозна баня. Не е трудно да се изчисли, че стойността на спечеленото пространство надхвърля цената на материалите, необходими за зидарията. Стената „диша” – това означава, че стената абсорбира излишната влага от въздуха и я отдава обратно, когато влажността в помещението намалее. По този начин YTONG осигурява комфорт, стабилен микроклимат и здравословна жизнена среда през цялата година. Стената спира огъня – YTONG е негорим и огнеустойчив строителен материал. При пожар еднослойната стена от YTONG не се деформира и не се разрушава, не пропуска топлината и предпазва от преминаване на огъня в съседни помещения.

Еднослойната стена от YTONG не старее – забелязвате как по някои изолирани фасади след известно време се появяват пукнатини и се налага ново саниране на сградата. YTONG е съвременен материал, който се използва вече повече от 85 години. Практиката за този период показва, че материалът не старее, т.е. не се наблюдават съществени изменения в качествата му. Защитеният от преки въздействия материал, има практически неограничена трайност във времето. Екологичен – YTONG е природен продукт, които се произвежда от напълно естествени суровини – пясък, негасена вар, цимент, гипс и вода. Добивът на тези суровини не нарушава екологичното равновесие, обработват се в затворен производствен цикъл с умерено използване на енергия. Сградите, построени с YTONG, се отопляват полесно и икономично, отделените емисии въглероден двуокис са по-малко и така допринасяте за опазването на околната среда.

YTONG extrA+ с класически средства задоволява строгите съвременни изисквания към строежите. Фасадите се защитават от дъжд и сняг само с традиционни мазилки и за разлика от синтетичните изолационни системи не стареят и са устойчиви на вятър и механични повреди. YTONG extrA+ е с най-високия клас по реакция на огън – Евроклас А1. За разлика от полимерните строителни продукти, които при високи температури отделят токсични газове, YTONG extrA+ осигурява пожарозащита, превишаваща в пъти изискванията на нормите.

zoom

Енергоефективен и екологичен дом – фантастика, която се превръща в норма

За проектантите, строителите и собствениците еднослойните фасади от YTONG extrA+ означават различни неща. За първите това е изпитано, елегантно и работещо техническо решение. За вторите – чиста и спестяваща време технология, а за третите – безпроблемно ползване, повече жилищна площ и реална енергийна ефективност.

www.ytong.bg

016

155

снимка Фернандо Гуера / photo by Fernando Guerra

Салинас – плувен басейн и крайбрежна пътека в град Камара де Лобос на остров Мадейра, Португалия. Проект Паоло Давид Salinas – swimming pools and promenade in Câmara de Lobos, Madeira, Portugal. Paolo David Arquitecto

Туризмът, Брой 017 Tourism, Issue 017 Как да се абонирам за четирите броя на Abitare през 2012? Свържете се с нашия отдел за абонаменти на тел.: 02/4700 700 или на e-mail abonament@qmmedia.com Колко струва абонаментът за Abitare? Цената на годишния абонамент е 40 лв. Отстъпки: – архитектурни и дизайнерски бюра. Цена за годишен абонамент 30 лв. – студенти. Цена за годишен абонамент 30 лв. Как да платя? Можете да извършите плащането по най-удобния за вас начин: В брой на адрес: София, ул. Шипка 21, QM По банков път: ОББ, BIC: UBBSBGSF, IBAN: BG68UBBS80021025179230, получател Кю Ем Медия ЕООД. С пощенски запис. Адрес на получателя: Кю Ем ООД, София 1504, ул. Шипка 21. Чрез системата за електронни разплащания e-pay. С кредитна карта MasterCard, Visa, Visa Electron, Maestro Как мога да получа фактура? Ако желаете да получите фактура, моля, попълнете данните на фирмата в регистрационния талон на адрес www.qmabonament.com или се свържете с отдела за абонаменти. Ще получите фактурата на посочения от вас адрес с обратна разписка.

How do I make a subscription for the four issues of Abitare in 2012? Contact our subscription department at: +359 2 4700 700 or at our e-mail abonament@qmmedia.com How much does the subscription for Abitare cost? The price of the annual subscription is 40 BGN. Discounts: – architecture or design offices 30 BGN – students 30 BGN How can I pay? You can make the payment in the way that is most convenient for you: Cash, at this address: QM, 21 Shipka Str., Sofia By bank transfer: OBB, IBAN: IBAN: BG68UBBS80021025179230, beneficiary QM Media. By post order. Beneficiary address: QM, 21 Shipka Str., Sofia 1504 Through the electronic payment system e-pay By credit card: MasterCard, Visa, Visa Electron, Maestro How can I get an invoice? If you want to get an invoice, please fill in your company’s details in the registration form you can find at www.qmabonament.com, or contact our subscription department. You are going to get that invoice at the address you have provided, by registered mail. Абонаменти / Subscription department: 02 4700701, факс / fax: 02 9461287, abonament@qmabonament.com Лице за контакт / Subscription department: Мира Антонова / Mira Antonova

www.qmabonament.com 156

016

A natural way of adding value to buildings!

THOMAS KONG LIKEARCHITECTS® OSA MJÖLK ARCHITEKTI SHIGERU BAN NAOTO FUKASAWA JERSZY SEYMOUR

Издава се от QM Media Ltd. по лиценз на EDITRICE ABITARE SEGESTA S.p.A., част от RCS Periodici S.p.A., Италия

TRANSFORMATORI FREDERIC DRUOT, LACATON & VASSAL ARISTIDE ANTONAS RO&AD MARC BARANI

016 03/05 2012

A RC HI T EC T U R E , D E S I G N , I N T E R I O R , A R T

Пърформънс и архитектура / Performance meets architecture

LIKEarchitects® / OSA / Mjölk Architekti / Transformatori

София, три архитектурни конкурса / Soﬁa, three architectural competitions

Шигеру Бан / Shigeru Ban Центърът „Помпиду” в Мец / Centre Pompidou-Metz Трамвайно депо в Ница / Tram depot in Nice

Марк Барани / Marc Barani Frederic Druot, Lacaton & Vassal La tour Bois-le-Prêtre, Paris

SOS Design Naoto Fukasawa / Jerszy Seymour Наото Фукaсава / Джърси Сиймор

03-05 2012

B U L G A R I A

тримесечно издание / quarterly edition 10,00 лева / leva