Abitare issue 17 by sunayc

A RC HI T EC T U R E , D E S I G N , interi o r , art

Mass Studies

APAP 2010 Open pavilion in Anyang, Korea

Reiulf Ramstad Architects Туристическият маршрут Тролстиген / The tourist route Trollstigen

Паулу Давид / Paulo David Басейни и крайбрежна алея / Swimming pools and promenade

Черноморските курорти / The Black Sea resorts Недко Солаков / Nedko Solakov 4 изложби / 4 exhibitions Sofia Architecture Week 2012

Fang Zhening / Liu Jiakun / Minsuk Cho / Yoshi Yamazaki

тримесечно издание / quarterly edition 10,00 лева / leva B U L G A R I A

Издава се от QM Media Ltd. по лиценз на EDITRICE ABITARE SEGESTA S.p.A., част от RCS Periodici S.p.A., Италия

017 11/12 2012

Sofia Architecture Week 2012 от Бойка Огнянова / by Boyka Ognyanova

ПРОФИЛ / PROFILE

графичен дизайн / graphic design

9 13

Фанг Женинг / Fang Zhenning текст Бойка Огнянова / text by Boyka Ognyanova снимка предоставена от Фанг Женинг / photo courtesy of Fang Zhening Студио „Нагледна”/ Nagledna Studio текст Лиляна Караджова / text by Lilyana Karadzhova снимка Борис Велков, Мария Ангелова / photo by Boris Velkov, Maria Angelova

предпечат / pre-press

ИНТЕРВЮ / INTERVIEW

18 128 и

Линдън Нери / Lyndon Neri интервю Мария Ковачева / interview by Maria Kovacheva снимки предоставени от „Нери и Ху” / photos courtesy of Neri & Hu Светлин Русев / Svetlin Rusev нтервю Весела Ножарова / interview by Vessela Nozharova снимки Минко Минев / photos by Minko Minev

АРХИТЕКТУРА ПРОЕКТИ / ARCHITECTURE PROJECTS

Списанието е създадено от Пиера Перони, 1961 Magazine founded by Piera Peroni, 1961

арх. Петър Торньов / arch. Peter Torniov

главен редактор / editor in chief torniov@abitare.bg

Цветана Шипкова / Tzvetana Chipkova редакционен директор / editorial director tzvetana@abitare.bg

специални проекти / special projects арх. Антоние Манолова / arch. Antonie Manolova Сунай Джумалъ / Sunay Cumal Любомир Иванов / Lubomir Ivanov фотограф / photographer

Асен Емилов, Венцислава Василева / Asen Emilov, Ventsislava Vasileva текст редактор / text editor

Иван Гуляшки / Ivan Gouliashki

СЪБИТИЕ / EVENT

Рой Хил / Roy Hill Яна Ноел / Yana Noel рекламен отдел / advertising department

Елица Стоянова / Elitsa Stoyanova ABITARE 0899 100 476, elitza@qmmedia.com

Елисавета Славкова / Elisaveta Slavkova BRAVACASA, MAX, AMICA, L’EUROPEO 0896 634 300, slavkova@qmmedia.com

Милена Добрева / Milena Dobreva

рекламни и медийни агенции / advertising agencies 0895 443 978, dobreva@qmmedia.com

Ралица Радева / Ralitsa Radeva AMICA 0894 770 434, r.radeva@amica.bg абонаменти / subscriptions

Мира Антонова / Mira Antonova

0899 977 077, mira@qmmedia.com дистрибуция / distribution

Младен Лазаров / Mladen Lazarov 0899 977 177

медийни проекти / media projects

Рой Хил / Roy Hill

0882 004 257, roy.hill@qmmedia.com издател / publisher

Кристиана Илиева / Christiana Ilieva

Abitare

ул. Шипка 23, 1504 София, тел. 02 4700700 / 23 Shipka Str., 1504, Sofia, Bulgaria, tel. 02 4700700 abitare@abitare.bg, www.abitare.bg

Издател / Publisher Кю Ем Медия EООД, София 1504, ул. Шипка 21 Издател на списанията ABITARE, AMICA, BRAVACASA, L’EUROPEO, MAX QM Media Ltd., 21 Shipka Str., 1504 Sofia, Bulgaria, Publisher of ABITARE, AMICA, BRAVACASA, L’EUROPEO, MAX www.qmmedia.com Abitare се издава от Кю Ем Медия EООД по лиценз на Abitare Segesta S.p.A., част от групата на RCS Periodici S.p.A., Италия. Никаква част от това издание не може да бъде репродуцирана изцяло или в частност. Издателят не носи отговорност за текстовете в подадените реклами. Abitare is published by QM Media Ltd. under the licence of Abitare Segesta S.p.A., a part of the group RCS Periodici S.p.A., Italy. No part of this edition may be reproduced, fully or partially. The publisher bears no responsibility for the texts in the advertisements provided. Главен редактор на българското издание на Abitare (от бр. 7/2009) арх. Петър Торньов / Editor-in-chief of the Bulgarian edition of Abitare (as from issue 7/2009), arch. Peter Torniov

26 38 50 56 64 86 94 106

Деликатно преобразяване/ A sensitive conversion Хотел The Waterhouse в Шанхай / The Waterhouse Hotel in Shanghai проект „Нери и Ху” / project by Neri & Hu снимки предоставени от / photos courtesy of Neri & Hu редактор Цветана Шипкова / edited by Tzvetana Chipkova Северен епос / Northern epic Туристически маршрут в Норвегия / Tourist route in Norway проект / project by Reiulf Ramstadt Architects снимки / photos by Reiulf Ramstad Architects редактор Цветана Шипкова / edited by Tzvetana Chipkova Театър от слама / Straw theatre Временна постройка в Талин / A temporary building in Tallinn проект Салто архитекти / project by Salto Architects текст Карли Луик / text by Karli Luik снимки Мартин Сиплане, Паул Агураюя, Карли Луик / photos by Martin Siplane, Paul Aguraiuja, Karli Luik редактор Антоние Манолова / edited by Antonie Manolova Музей за Буда / A museum for Buddha Статуи в стара фабрика в Шанхай / Statues in an old Shanghai factory проект Джайкун Лю / project by Liu Jiakun текст и снимки предоставени от Джайкун Лю / text and photos courtesy of Liu Jiakun редактор Антоние Манолова / еdited by Antonie Manolova Обратно в музея / Back to the museum Реконструкция на църква в Хрудим, Чехия / Reconstruction of a church in Chrudim, Czech Republic проект / project by Projectil Architects текст / text by Projectil Architects снимки Томаш Расъл / photos by Tomáš Rasl редактор Антоние Манолова / edited by Antonie Manolova В духа на модернизма / In a modernist spirit Курортен комплекс до Обзор / Holiday village by Obzor проект Даймънд и Шмит / project by Diamond and Schmidt Architects текст Красимир Василев / text by Krassimir Vassilev снимки Том Арбан / photos by Tom Arban редактор Цветана Шипкова / edited by Tzvetana Chipkova Созопол, Созополис / Sozopol, Sozopolis Компромис между комерсиално застрояване и духа на мястото /

A compromise between commercial development and the genius loci проект Христо Лазаров / project by Hristo Lazarov интервю на Цветана Шипкова с Христо Лазаров и Михаил Заимов /

interview by Tzvetana Chipkova with Hristo Lazarov and Michael Zaimov

снимки Михаил Заимов, Христо Лазаров / photos by Michael Zaimov, Hristo Lazarov Крайбрежна алея на Мадейра / A promenade on Madeira Архитектурна намеса в градчето Камара де Лобуш / Intervention in the town Câmara de Lobos проект Паулу Давид / project by Paolo David

017 ноември-декември / november-december 2012

преводачи / translators

снимки Фернандо Гуера / photos by Fernando Guerra редактор Антоние Манолова / еdited by Antonie Manolova Изкуство в силозите / Art in the silos Музей за съвременно изкуство в Херенталс, Белгия /

Magazine founded by Piera Peroni, 1961 Списанието е създадено от Пиера Перони, 1961

Contemporary art museum in Herentals, Belgium проект / project by Swyzen en Bastijns Ar&I текст Весела Ножарова / text by Vessela Nozharova снимки Кун ван Дам / photos by Koen Van Damme редактор Цветана Шипкова / edited by Tzvetana Chipkova

editor in chief and art director главен редактор и арт директор Mario Piazza Марио Пиаца deputy editor in chief deputy editor in chief Giovanna Borasi Джована Борази

APAP 2012. Отворен павилион / APAP 2010. Open pavilion Джун-джа в Анян, Република Корея / Jung-ja in Anyang, Korea проект Минсук Чо, Mass Studies / project by Minsuk Cho, Mass Studies текст и чертежи / text and drawings by Mass Studies снимки Кюнсуб Шин / photos by Kyungsub Shin редактор Цветана Шипкова / edited by Tzvetana Chipkova Моята борба / My battle Архитектурен експеримент в Балкана /

editorial staff редакционен екип redazione@abitare.rcs.it managing editor отговорен редактор Chiara Maranzana Киара Маранцана production managing editor редактор продукция Mia Pizzi Миа Пици contributing editor редактор сътрудник Alessia Pincini Алесия Пинчини

An architectural experiment in the Balkan Mountains проект Ямазаки+Иванова архитекти / project by Yamazaki+Ivanova Architects текст и снимки Йоши Ямазаки / text and photos by Yoshi Yamazaki

|СЪ|Временна библиотека / |CON|Temporary library Инсталация в „Баня старинна” в Пловдив /

Installation in the “Old Bath” in Plovdiv проект / project by Studio 8 ½ текст и снимки Владислав Костадинов / text and photos by Vladislav Kostadinov редактор Цветана Шипкова / edited by Tzvetana Chipkova

АРХИТЕКТУРНО НАБЛЮДЕНИЕ / ARCHITECTURE OBSERVATION

Морската курортна архитектура / The architecture of seaside resorts текст Павел Попов / text by Pavel Popov снимки Никола Михов за книгата: / photos by Nikola Mihov for the book:

Holidays After The Fall, by Beyer/Hagemann/Zinganel, Berlin: Jovis 2013

АРХИТЕКТУРЕН ФОКУС / ARCHITECTURE FOCUS

142 144

Проектът Витоша – една година по-късно / Project Vitosha – a year later текст Цветана Шипкова / text by Tzvetana Chipkova снимки Асен Емилов / photos by Asen Emilov Гледни точки / Points of view Йоши Ямазаки, Янис Зоис, Богдана Карадочева, Иван Велков /

ИЗКУСТВО / ART

132

Първа е архитектурата / First comes architecture Проектът „Всичко подредено, с изключения” на Недко Солаков /

Yoshi Yamazaki, Yannis Zois, Bogdana Karadocheva, Ivan Velkov

Nedko Solakov’s project “All in Order, with Exceptions”

текст Владия Михайлова / text by Vladiya Mihaylova снимки Димитър Солаков, Филипе Брага, Хуго Муньос, Недко Солаков /

photos by Dimitar Solakov, Filipe Braga, Hugo Munoz, Nedko Solakov

166

Ходещи рисунки / Walking Drawings Британският художник Иврайт / The British artist Evewright снимки / photos © EVEWRIGHT and Evewright Studio Ltd. редактор Цветана Шипкова / edited by Tzvetana Chipkova

174

БЕЛЕЖКИ / CURIOSITIES

КОРИЦА / COVER

APAP 2012. Отворен павилион / APAP 2010. Open pavilion снимки Кюнсуб Шин / photos by Kyungsub Shin

017 ноември-декември / november-december 2012

116 146 156 160

architecture, design, art editors Valentina Ciuffi Anna Foppiano Francesco Garutti Matteo Poli Angela Rui graphic staff Carla Brusaferri Fabio Grazioli Elena Liberatore

редактори архитектура, дизайн, изкуство Валентина Чуфи Анна Фопиано Франческо Гарути Матео Поли Анджела Руи графика Карла Брусафери Фабио Грациоли Елена Либераторе

secretary секретариат assistant to the editor in chief Gabriella Orlandi editorial secretary Monica Guala

асистент на главния редактор Габриела Орланди редакционен секретар Моника Гуала

translations преводи John Foot Shanti Evans David Lowry Luis Miguel Selvelli Stephen Thorne

Джон Фут Шанти Еванс Дейвид Лоури Луис Мигел Селвели Стивън Торн

copy-editor текст редактор Pietro Bisanti Пиеро Бизанти

via Ventura 5 – 20134 Milano, tel. +39 / 0221058.1 / fax +39 / 0221058316 www.abitare.it BGN 10.00, CNY 60.00, EUR 15.00, USD 20.00

architecture

Бойка Огнянова / Boyka Ognyanova

event

Архитектура търси култура Architecture seeks culture SOFIA ARCHITECTURE WEEK 26 ноември – 2 декември 26th of November – 2nd of December

рез 2012 както никога досега в историята на прехода се подготвят и финализират едновременно поне 4 големи проекта в областта на културата – Националната стратегия за развитието на култура, Стратегия за развитие на културата в София 2012–2020, интегрирани планове за градско планиране и възстановяване на 36 български града, включително София, и не на последно място – изборът на един български град за Европейска столица на културата през 2019. Всичко това, заедно със съществуващите проблеми, но и огромен потенциал на пространствата за култура в България, е причината да изберем връзката между архитектура и култура за основна тема в програмата на Sofia Architecture Week 2012. Всеки от дните на основната програма (26 ноември – 2 декември) е посветен на среща между архитектурата и изкуствата. В понеделник започваме силно с темата за бъдещето на НДК – който е изключително достижение на времето си, но има нужда от нов живот – функционално и инсталационно, както и от политическо решение за бъдещето си като държавна културна институция. В професионалния форум от 27 до 30 ноември последователно се поставят темите за връзката на елементи от градския архитектурен пейзаж с природата, със сценичните, визуални и музикални изкуства и не на последно място – с хората и социалната среда. В съботния панел „Азиатски подем”, партньор на който е Abitare, кураторът на Китайския павилион на тазгодишното Венецианско биенале Фанг Женинг и съкуратор на Sofia Architecture Week представя авангарда на азиатската архитектура (Джайкун Лю, Mass Studies), за която ще говори и директорът на международното студио GMP за Берлин, Пекин и Шънджън. Работата си ще представят и български архитекти, автори на пространства за култура от последните 20 години. Важен момент в неделя е събирането на екипите на големите проекти в областта на културата и градското планиране – Интегрирания план за градско възстановяване и развитие и София – кандидат за Европейска столица на културата през 2019. Без съмнение е необходима трансформация на културния и архитектурен пейзаж в България, и то в глобалния контекст на азиатски подем. Ето защо за съкуратори поканихме точните хора – Делчо Делчев и Валери Гюров от Сдружение „Трансформатори”, които с акциите си осъществяват реално това, което много от нас само споделят. Лекторите, представени с проекти в този брой на Abitare, са съкураторът Фанг Женинг, Недко Солаков – прочутият съвременен български художник, студио „Нагледна” и архитектите: – норвежците Ramstad Architects, които със скандинавска чувствителност изграждат платформи за връзка с природата; – младите авангардисти от Естония Salto Architects; – многоликите и също млади Projektil Studio от Чехия; – новите азиатски звезди Джайкун Лю и Минсук Чо; – японецът с българско местожителство Йоши Ямазаки. Ще бъде споделено съдържание от различни страни, с различен мащаб и стилистика. След всеки от архитектите опит ще представи и български артист или културен мениджър, овладял пространства за култура в работата си. Това далеч не е всичко в програмата – Sofia Architecture Week включва 27 изложби и над 100 участници. Голяма част от изложбите отразяват резултатите от проведени или провеждащи се работилници. Да не забравяме и по-богатата от всякога детска програма – архитекти ще посетят училищата и тази година, а на 1 и 2 декември в НДК се провеждат и детски архитектурни работилници. 8

017

n 2012 like never before in the history of the political changes there are at least 4 major projects in the field of culture being planned and finalized – the National Strategy for Cultural Development, Strategy for the Development of Culture in Sofia 2012–2020, integrated plans for urban planning and restoration of 36 Bulgarian towns including Sofia and last but not least – the choice of a Bulgarian town as a European Capital of Culture in 2019. All this, together with existing problems, but also the huge potential of the spaces for culture in Bulgaria is the reason to choose the link between architecture and culture as the main topic of the program of Sofia Architecture Week 2012. Each day of the main program has been dedicated to the meeting between architecture and art. On Monday we start off strong with the topic about the future of the National Palace of Culture – which was a truly amazing achievement of its time, but needs new life – both functional and for the installations, as well as a political decision for its future as a state cultural institution. In the professional forum from the 27th to the 30th of November there will be consecutively discussed topics regarding the relationship between elements in the urban environment and nature, stage, visual and musical arts, and last but not least – the people and the social environment. In the Saturday panel “Asian BOOM”, which Abitare is a partner of, the curator of this year’s Chinese pavilion at the Venice Biennale Fang Zhenning will present the avant-garde of Asian architecture (Jiakun Liu, Mass Studies) which will include a comment from the director of the international studio GMP for Berlin, Beijing and Shenzhen. Bulgarian architects and culture space creators from the last 20 years will also present their work. The meeting for teams working on large projects in the area of culture and urban planning on Sunday is also very important – the Integrated plan for urban regeneration and development and Sofia – candidate for European Capital of Culture in 2019. Undoubtedly we need a transformation of the cultural and architectural landscape in Bulgaria and that is in the global context of Asian development. That is why the right people have been invited as curators – Delcho Delchev and Valeri Gyurov from the Transformatori Foundation, who with their actions complete what most of us only talk about. The lecturers, presented in this issue of Abitare are co-curator Fang Zhenning, Nedko Solakov – the famous contemporary Bulgarian painter, and the architects: – Norwegian Ramstad Architects who use Scandinavian sensitivity to create platforms to connect with nature; – the young avant-garde Estonian team from Salto Architects; – the multi-faced and also young Projektil Studio from the Czech Republic; – the new Asian star Jiakun Liu; – the Bulgarian-based Japanese Yoshi Yamazaki. Content will be shared from different countries, on a different scale and style. After each architect a Bulgarian artist or cultural manager will also share his or her experience in using the spaces for culture in their work. This is not everything in the program – Sofia Architecture Week includes 27 expositions and over 100 participants. A big part of the exhibitions reflect the results of completed or ongoing workshops. Let’s not forget the children’s program, which is richer than ever – architects will be visiting schools once again this year, and on the 1st and 2nd of December there will be children’s architectural workshops at the National Palace of Culture.

В броевете на Abitare за март/април и октомври/ноември 2013 очаквайте: Новите тенденции в архитектурата Дизайнът като перспектива за бъдещето Дискусия за градските пространства Интеграцията на архитектурата в ландшафта Различни гледни точки – представяне на проекти с мненията на критици, архитекти и куратори През 2013 очаквайте Abitare с ново лого и рестайлинг. Coming up in the Abitare Issues in March/April and October/November 2013: The new trends in architecture Design as a perspective for the future A discussion about urban areas Architecture integration in the landscape Variety of points of view, presentation of projects with comments from critics, architects and curators In 2013 we will also present the new restyled Abitare design with a new logo.

300 страници / pages

Издава се от QM Media Ltd. по лиценз на EDITRICE ABITARE SEGESTA S.p.A., част от RCS Periodici S.p.A., Италия

НОЕМВРИ 2012 ТРИ БГ ОФИСА - UXUS: ИНТЕРИОРЕН ФЮЖЪН - КЪЩА КРАЙ ПЛОВДИВ - 21 НЮАНСА СИВО

НОЕМВРИ 2012 7 лв.

ТРИ БГ ОФИСА

ПЕРСОНАЛИЗИРАН КОСМОПОЛИТЕН ЗЕЛЕН

всички мечти КЪЩА КРАЙ ПЛОВДИВ

добрият живот

STUDIO UXUS ИНТЕРИОРЕН ФЮЖЪН

ЕДНА ПАРИЖАНКА В СОФИЯ

селекция 21 НЮАНСА СИВО

ВЪВ ФЛОРЕНЦИЯ

ФРЕСКИ И МОДЕРЕН ДИЗАЙН

ВДЪХНОВЕНО ОТ СВЕТЛИНАТА ИЗТОК – ЗАПАД

PROFILEs

Фанг Женинг / Fang Zhenning текст Бойка Огнянова / text by Boyka Ognyanova снимка предоставена от Фанг Женинг / photo courtesy of Fang Zhening

по паспорт Икеда Ясуши

passport name Ikeda Yasushi

Куратор на изложби за изкуство и архитектура, артист, критик и пътешественик – това е накратко Фанг Женинг. В продължение на вече 30 години той работи за популяризиране и развитие на азиатското изкуство, култура и архитектура. През 2011 курира изложбата Verso Est, показана в музея MAXXI в Рим, а тази година селектира китайските участници във Венецианското архитектурно биенале. Съкураторът в петото издание на Sofia Architecture Week Фанг Женинг подхожда към съвременната архитектура внимателно, по азиатски. „Въпреки че бях отговорен за съдържанието на тазгодишния китайски павилион на Венецианското биенале и съм коментатор и лектор в

Curator of art and architecture exhibitions, artist, critic and a traveller – in short this is Fang Zhenning. He has spent over 30 years popularizing and developing Asian art and architecture. In 2011 he curated the Verso Est exhibition shown at Rome’s MAXXI museum, and this year he selected the participants in the Chinese pavilion at the Architectural Biennale in Venice. Fang Zhenning is also co-curating the fifth edition of Sofia Architecture Week. His approach to contemporary architecture is very careful, in an Asian way. “Although I am the curator of this year’s Chinese pavilion and at the same time I am a commentator and educator in art and architecture, I would like to consider my real identity to be an artist”, he shares, basing his experience in international events with his interest in the 017

Работи, представени на Венецианското архитектурно биенале 2012 / Artworks, presented at the Architectural Biennale in Venice, 2012

Бойка Огнянова (София, 1985) завършва архитектура в УАСГ със специализация „Опазване на културното наследство”, докато работи като проектант. Сега е докторант по градски изследвания към Софийския университет, координатор на програми и проекти в Sofia Architecture Week, автор на критика за архитектура, строителство, сграден мениджмънт, градска среда и дизайн. Член е на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места ИКОМОС. Първото й участие в Sofia Architecture Week е с кураторския екип на Fordewind Architecture през 2010. Boyka Ognyanova (Sofia, 1985) graduated Architecture from UACEG specializing in Cultural Heritage Preservation while working as an architectural designer. Currently she is a Doctoral Candidate in Urban Studies at Sofia University, program and project coordinator for Sofia Architecture Week, free-lance writer on cultural heritage, architecture, construction, facility management, urban environment and design. She is a member of the International Council on Monuments and Sites, ICOMOS.

„Лайтопия” от Сю Донлян / Lightopia by Xu Dongliang

областта на изкуството и архитектурата, се възприемам в същността си като артист”, споделя Фанг, обяснявайки опита си в международни събития с интерес към новото азиатско изкуство и архитектура. В интервю с Abitare Италия артистът обяснява селекцията на автори за проекта, показан тази година във Венеция, с името „Originaire” , в превод от френски – „Произходящо”. Думите му до голяма степен обясняват и защо се е съгласил да подкрепи тазгодишната архитектурна седмица в София. „Мисля, че има нещо, което е общо за областта и на архитектурата, и на изкуството. Това е произходът на мисленето, всички творения стъпват на него. Този произход има универсална стойност за човешкото познание, докато модният проект се харесва само на сетивата.” Изборът на Фанг Женинг, живял между Япония и в Китай, за панела „Азиатски подем/Asian Boom” не е случайна – той кани за участие архитекти, които са не само познати на световната архитектурна сцена, но са и мост между националните си традиции и глобалните архитектурни тенденции. Такъв е китаецът Джайкун Лю с неговия традиционен, но съвременен музей за каменна скулптура „Люйеюен” в провинция Съчуан; такъв е кореецът Минсук Чо с високотехнологичните, но обърнати към природата сгради като магазина на модната къща „Ан Демюлеместер” в Сеул: израелското студио „Чаютин Аркитектс”, използващо типичния за региона от столетия пясъчник като строителен материал за нови културни сгради с модерен архитектурен език. В панела е включен и живеещият от няколко години в България японец Йоши Ямазаки, който в работата си съчетава източната простота на изказа с топлината на естествените материали и стоманената острота на детайла. 12

017

„Клъстър” от Шао Уейпин от BIAD Ufo / Cluster by Shao Weiping of BIAD Ufo

„Квадратна градина”, инсталация на Уан Юн, архитект от ателие „ Фронт” / Square garden by Wang Yun, architect from atelier Front

new Asian art and architecture. In an interview for the Italian edition of Abitare, the artist explains the selection of authors for the project on display in Venice this year. It is called “Originaire”, in translation from French – “Originating”. His own words explain to a great extent why he has also agreed to support this year’s architecture week in Sofia. “I think that there is one thing that is common in both the field of architecture and the field of art – the origin of thinking, which is the foundation of all creations; these origins possess universal value in human being’s cognitive domain while trendy designs only please people’s senses.” The choices made by Fang Zhenning for the panel Asian Boom were not random. He has invited architects, who are not only known to the world, but also bridge their national traditions with the global architectural trend. This is the case with the Chinese Liu Jiakun, and his traditional yet contemporary stone statue museum Luyeyuan in the Sichuan province. This is the case also for the Korean Minsuk Cho and his high-tech, but nature-oriented creations like Ann Demeulemeester’s shop in Seoul. The same is the selection principle that applies for Israeli studio Chiutin Architects who use the traditional sandstone as a building material for new cultural buildings, designed with a contemporary architectural language. The Japanese architect Yoshi Yamazaki is also included in this panel, residing for several years in Bulgaria, who combines the Eastern simplicity of expression with the warmth of natural materials and the steel sharpness of each detail in his work

PROFILEs

Студио „Нагледна”/ Nagledna Studio текст Лиляна Караджова / text by Lilyana Karadzhova снимка Борис Велков, Мария Ангелова / photo by Boris Velkov, Maria Angelova

Нов звук в типографското наследство

Typographic heritage with a new buzz

Съвременният градски човек е движещият се човек, а съвременното изкуство – вид агитация, която го пуска на по-бързи обороти. Студио „Нагледна” е вдъхновено от типографията на известното соц списание „Нагледна агитация”, като придава такт на движението с придвижване на елементи от миналото в настоящето. Основно поле на изява са буквите, а водещият проект от 2010 насам се спира на знаци, които активно участват в градското пространство. Намира ги в старите неонови реклами, които превръща в портативни, дори интерактивни – пренаписващи себе си паметници.

Contemporary city dwellers are people on the move; and contemporary art is a type of propaganda which makes them move at an even higher speed. The Nagledna Studio was inspired by the typography of the well-known socialist-times magazine Nagledna Agitatsiya (Visual Agitation) and adds rhythm to the movement today by bringing elements from the past into the present. Nagledna’s main field of activity is related to letters; their central activity since 2010 has been to explore images that have an active presence in the urban environment. They find them in the neon-light signs of the past which they turn into portable and sometimes interactive monuments that re-write themselves. 017

По време на уъркшоп в Гьоте институт е възстановен надписът „Пролет” от магазин в Кърджали. / During a workshop at the Goethe Institute the “Spring” sign from a shop in Kardzhali is restored.

Студио „Нагледна” е сформирано през 2007 от графичния дизайнер Райчо Станев, който присъединява към креативните си проекти артисти с различни профили и поле на изява: Радомир Данков, Евгени Богданов и Пенка Динчева. Целта е да създават дизайн, реклама и комуникация, която не копира идентичности от Австрия и Германия, а търси начин да интегрира типографското богатство на кирилицата в съвременната арт сцена. Портфолиото им обхваща широкия диапазон от графичен дизайн, типография, илюстрация, инсталации и обекти, мултимедия, видео и саунд арт, представяни в България, Великобритания, Италия, Норвегия, Швейцария, Германия, Турция и Куба. Райчо Станев често използва политически теми, свързани с близкото минало, социалистическото наследство и личните истории, останали от него. Припомня агитационните средства на социализма, извлича абсурда в разминаването на сериозния формат и празното съдържание. През 2005 печели наградата на Creative Commons за арт продукт, публикуван под CC лиценз, през 2008 взема специалната награда на СБХ за графичен дизайн на Биеналето за български дизайн, а през 2010 е селектиран за наградата „База” за млади автори. Евгени Богданов работи в областта на документалното кино, саунд дизайна и видео монтажа на уеб, интерактив и анимация. Радомир Данков е архитект, който участва в „Нагледна” като куратор, дизайнер на интериор и идеолог на линията за устойчиво градско развитие. В момента освен своята докторска теза към БАН той прави специализация в Ecole de Chaillot, Париж, в областта на архитектурната реставрация. Пенка Динчева е график от школата на НХА, която през ноември 2012 представи проекта „Карнавал – истории в картинки” във „ФотоСинтезис арт център”. 16

017

Nagledna was set up in 2007 by graphic designer Raycho Stanev who invited artists of different backgrounds and fields of work to his projects: Radomir Dankov, Evgeni Bogdanov, and Penka Dincheva. Their idea was to create new design, advertising, and communication which do not copy existing identities from Austria or Germany, and seek ways of integrating the typographic wealth of the Cyrillic alphabet into the scene of contemporary art. Their portfolio includes a wide range of graphic design, typography, illustration, installations and sites, multimedia, video and sound art, that have been shown in Bulgaria, the UK, Italy, Norway, Switzerland, Germany, and Cuba. Raycho Stanev often uses political themes of the recent past, the socialist heritage and personal stories from the time. He makes us remember the tools of socialist agitation and elicits the absurd result stemming from the discrepancies between serious format and hollow content. In 2005 he won a Creative Commons award for an art project developed under CC License; in 2008 he received the special award of the Union of the Bulgarian Artists in the Biennale of Bulgarian Design, and in 2010 he was nominated for the Baza Award for young contemporary art. Evgeni Bogdanov works in fields such as documentary cinema, sound design and video editing for web/ interactive/animation. Radomir Dankov is an architect and curator at Nagledna; he is an interior designer and the ideologist of the line for sustainable urban development. In addition to his doctorate at the Bulgarian Academy of Sciences, he is doing a postgraduate course at École de Chaillot in Paris in the field of architectural restoration. Penka Dincheva has a degree in Graphic Art from the National Academy of Arts in Sofia. In November 2012 she presented her latest project entitled “Carnival – illustrated stories” at the Photosynthesis Art Centre. Nagledna’s activity of restoring and re-designing old neon signs initially made for different stores, sweet shops and cafes began in 2010. Each new letter they acquire has been lawfully dismounted. During a workshop hosted by the Goethe Institute they

„Предприятие Реклама” е уъркшоп, организиран от студио „Нагледна” за изработка на лампи от реставрирани букви. / “Advertising Factory” is a workshop organized by “Nagledna” studio for the creation of lamps made of restored letters.

Райчо Станев, Радомир Данков и Евгени Богданов, а отскоро и Пенка Динчева са артистите от екипа на студио „Нагледна”. / Raycho Stanev, Radomir Dankov, Evgeni Bogdanov and the recent addition Penka Dincheva are the artists from “Nagledna” studio’s team.

017

Лиляна Караджова

По време на международния фестивал за съвременно изкуство Sofia Contemporary „Нагледна” инсталира надпис от неонови букви върху фасадата на НДК. / During the international festival for modern art Sofia Contemporary “Nagledna” installed a sign of neon lights on the façade of the National Palace of Culture.

Акциите с възстановяване и преобразуване на рекламни надписи на магазини, сладкарници и кафенета започват през 2010. Всяка неонова буква за тях е законно демонтирана. По време на уъркшоп в „Гьоте институт” е възстановен надписът „Пролет” от магазин в Кърджали, а година по-късно е проведен „Предприятие Реклама” – уъркшоп за изработка на лампи от реставрирани букви. Третото събитие „Светло бъдеще” се осъществява по време на международния фестивал за съвременно изкуство Sofia Contemporary. В него „Нагледна” инсталира светещ надпис на фасадата на НДК. „Светло бъдеще” е фраза, под която са израснали поколения българи и която все още присъства в политическите лозунги. Обозначава трудността в преодоляването на стари агитационни клишета и тяхната неслучваща се еволюция, която би ги интегрирала в езика на съвременния човек. „Интересуваме се от връзката между шрифта и посланието, което се изписва с него. Изработените ръчно външни реклами от социалистическо време са изгубили своята функция и постепенно изчезват от лицето на българските градове. Те представляват графологично културно наследство на страната и би трябвало подбрани образци да бъдат съхранени, дори и като основа за създаването на нов, самобитен образ на кирилицата в типичния за България стил. Гледайки ги, се опитваме да игнорираме тяхното съдържание и да ги възприемем като организиран визуален шум”, коментират артистите, събрани от Райчо Станев. Продължението на проекта предвижда реализиране на късометражен документален филм от Евгени Богданов, който ще провокира дискусия за намесата на надписите в градската среда. Темата какви са съвременните алтернативи на тоталния естетически контрол, упражняван по времето на социализма, ще бъде поставена от Радомир Данков. Може би светлото бъдеще ще бъде посока на развитие на градската среда – този път без ирония. 18

017

(София, 1984) Завършила е Американския колеж в София, Софийския университет със специалност „Философия” и НХА със специалност „Фотография”. Разработва в НХА докторска дисертация в областта на психологията на изкуството. Работила е като репортер в Нова телевизия, редактор в сп. „Власт и вино”, репортер във в. „Новинар”, отговорен редактор в сп. Amica, автор в изданията на QM Media.

Lilyana Karadzhova (Sofia, 1984,) is a graduate of the American College of Sofia. She has a degree in Philosophy from Sofia University, and another one in Photography from the National Academy of Art. She is currently working on her doctorate thesis on the psychology of art at the National Academy of Art. She has been a reporter for Nova Televizia, an editor for Power and Wine magazine, a reporter for Novinar newspaper, editor-in-chief at the Amica magazine, and an author for the publications of QM Media.

restored a signboard reading “Prolet” (Spring) that belonged to a lingerie shop in the town of Kardjali. A year later they organized another workshop called “Enterprise Advertising” where they made lamps using restored neon letters. Their third event, “Bright Future” is taking place during the international festival for contemporary art – Sofia Contemporary. As part of it Nagledna have “written” this popular phrase in neon letters on the front of the National Palace of Culture. “Bright Future” is a phrase that accompanied generations of Bulgarians and still exists in political slogans. It denotes the difficulty in overcoming old propaganda clichés and their impossible evolution, which would have otherwise integrated them into the language of contemporary people. “We are interested in the connection between the message and the font used for it. The handmade outdoor signs from socialist times have lost their function and are gradually disappearing from the face of Bulgarian towns and cities. They are part of the graphological heritage of this country and selected samples should be preserved, possibly to serve as a basis for the creation of a new, distinctive image of the Cyrillic alphabet in the style typical of Bulgaria. While looking at the signs we try to ignore their content and see them as organized visual noise or buzz”, say the artists whom Raycho Stanev has brought together. The next stage of the project envisages the filming of a short documentary by Evgeni Bogdanov aimed to provoke a discussion about the role of signs in urban environment. The theme about contemporary alternatives to total esthetical control enforced during socialism would be raised by Radomir Dankov. It could be that the bright future would have something to do with the direction in which urban environment evolves – no hint of irony this time.

www.nagledna.net

017

Нери и Ху: Изграждаме мостове към следващото поколение китайски архитекти Neri & Hu: Building bridges for the next generation Chinese аrchitects снимки предоставени от Бюро за проекти и изследвания „Нери и Ху” / photos courtesy of Neri & Hu Design and Research Office Аbitare Много от нашумелите в момента архитекти в Китай имат нещо общо – дипломи от най-добрите американски учебни заведения. Сега, в родината, чувствате ли се като част от някаква клика? Линдън Нери Мисля, че много от хората, които са учили навън и имат успех в Китай, са научили това, което на китайски наричаме „да имаш дебело лице” – т.е. да понасяш критика. Става интересно, когато хванеш някого със солидна подготовка и го хвърлиш на място със съвсем различна идеология. Съвсем млад си принуден да се справиш със ситуацията, независимо дали си съгласен или не. Понякога ще търпиш тежка критика не защото преподавателят не харесва работата ти, а просто защото не я разбира. Трябва постоянно да се изправяш срещу себе си – идеята ми достатъчно силна ли е, или е наивна? Днес оцеляват тези, които са преминали през огъня на западната критика. Когато се завърнат, те не са бомбастично арогантни, но знаят, че позициите им са много по-силни, отколкото при заминаването им. А Ако проект като Waterhouse (бутиков хотел в стара сграда) беше построен в Лондон или Ню Йорк, това щеше да изглежда естествено, но тук, където старото е обречено, изглежда странен. ЛН Всъщност такъв проект би трябвало да изглежда естествено в Шанхай. Този град има по-старо потекло от Ню Йорк! Шокиращо е, че Шанхай не е известен с това по света. А Сега в Китай текат дискусии относно опазването на историята и авторските права. Изглежда сложно да убедиш клиентите в стойността на автентичността. ЛН В Китай опазването се възприема по сбъркан начин – става дума за точно копиране на старото. Дори да са пластмасови перила от 1984, смятат, че са исторически, и ще ги запазят. Направо е отвратително. Не става дума за същността на сградата и разбирането каква е била, за какво е служела, каква е типологията й. Тези неща не се обсъждат. Сега съм започнал да помагам на държавата да разбере, че има и нещо друго. Предизвикателството е голямо, но си струва борбата. Работим по един проект на улица „Дзяннин”, исторически полицейски участък. Трябваше да потърсим в архивите

Аbitare Many of the hot architects in China today have a thing in common – a diploma from the best US schools. Back home do you feel as a part of a clique? Lyndon Neri I think a lot of the people who studied abroad and are successful back in China, have been trained to have what we call in Chinese a “thick face”, i.e. they can take criticism. The work becomes interesting when you take someone with a strong background and throw him into a place with a completely different ideology. You are forced at such a young age to confront this issue regardless of whether you agree or disagree. Sometimes you will be criticized heavily not because the professor does not like your work but because they just do not understand. You have to constantly challenge yourself – is my idea strong enough or is it naive? The ones that survive today are the ones that have gone through the fire of the western critique. When they come back they are not bombastically arrogant but they know their positioning is much stronger than when they left. A If a project such as the Waterhouse had been built in London or New York it would have looked natural but here where the old is doomed to be discarded it seem odd. LN In fact a project like this should seem natural in Shanghai. This city has a longer historical lineage than New York! It is shocking that from a global perspective Shanghai is not known for this. A In the context of China, there have been ongoing discussions on historical preservation and copyright. It seems complicated to convince clients of the value of authenticity. LN Preservation in China has the wrong mentality: it is about copying exactly what has been there even if it is a plastic railing that was built up in 1984, they think it is historical and they will keep it. It’s kind of disgusting. So it’s not about the essence of the building and understanding what it was, what it was for, what was its typology. None of this is discussed. I am now starting to help the government understand that there is more to it. It is a difficult challenge but it is worth the fight. We are doing a project on Jiangning Road, a historical police station. We had to go to the archive to find the old plans. And even then we would challenge that original work and say “When it was built, maybe they ran out of money and that’s why they did this”. It is a research, an argument that we try to build. And now they start to believe us because we have done a lot of work like this. A With under-qualified construction workers, tight budgets and fast-paced deadlines – good architectural detailing seems to be mis-

Специално интервю с Линдън Нери за Abitare България от Мария Ковачева, Шанхай An exclusive interview with Lyndon Neri for Abitare Bulgaria by Maria Kovacheva, Shanghai

017

Zisha Tea project. Съвременна версия на традиционните чаши за чай „зиша” от уникална местна глина / A modern version of the traditional zisha teapots made from the unique zisha clay

Extrude stools. Формите на табуретките напомнят бамбук и корен на лотос – основните китайски символи / Abstracted representation of two symbols commonly found in Chinese domestic spaces: bamboo and lotus root

Emperor floor lamp. Лампа с форма на клетка за птици, вдъхновена от древна китайска легенда. Дизайн за Moooi / The lamp which reminds of a hand woven bamboo cage is inspired by a Chinese legend. Designed for Mooi 22

017

оригиналните планове. Но дори и тогава ги поставихме под въпрос и казахме: „Когато са го строили, може би не са им достигали пари и затова са направили това”. Опитваме се да правим проучване, разсъждение. И вече започват да ни вярват, защото сме направили много такива неща. А С нискоквалифицирани строителни работници, оскъден бюджет и много кратки срокове добрият архитектурен детайл изглежда мисия невъзможна. Но не и за вас. Как упражнявате качествен контрол? ЛН Магазинът на Design Republic в Шанхай беше първият ни интериор. По отношение на детайлите беше абсолютно изпитание. Помня как Дейвид Чипърфийлд, като влезе в магазина, каза: „Линдън, как правиш метала толкова прав?”. Отвърнах: „Присъствах на заваряването, за да съм сигурен, че ще го направят”. В Китай започнахме с малки неща. Тогава знаехме, че ако започнем с архитектура, ще има много компромиси. Щяхме безславно да се провалим. Така че най-напред направихме много чаши – това се контролира много по-лесно. А оттам минахме на интериори. Напредвахме бавно, като изучавахме метода на китайците, как те работят, как строят, способностите им. През тези четири или пет години посредством чаши и интериори експериментирахме, учихме се, развихме свой метод. Номерът е да намериш хора, притежаващи страст. Прекарах много време не само в проектиране, но и ходех на обекта през ден. Освен това винаги имаме ръководител на проекта, който контролира строителството и когато има проблем, ни се обажда. Архитектурата в Китай не е по-различна от изработването на малка чаша. Почти никога не можем да разчитаме на чертежа – да го предадем и просто да си кажем: „Готово”. Винаги трябва да сме на мястото, за да го разберем. А Днес заради световните тенденции в дизайна интериорите от Москва до Манила си приличат. Колко често използвате нещо специално изработено?

sion impossible here. Not for Neri & Hu. How do you do the quality control? LN The Design Republic store in Shanghai was our first interior. From a detailing point of view it was this absolute raw metal. I remember David Chipperfield walking into that store saying “Lyndon how do you make that metal so straight?!”. I said “I was in the welding making sure that it’s done”. We started in China with small things. Back then we knew that if we started with architecture there would’ve been a lot of compromise. We would have failed miserably. So we did a lot of cups first, controlling this is so much easier. And from there we went to interiors. It was a slow progression understanding the Chinese method and the way they work, the construction and their capability. In that period of four or five years, through cups and interiors we experimented, we learned, we developed a method within the practice. The key is to find people who have passion. I spend a lot of time not just designing but also being on the site almost every other day. We also always have a project manager who is controlling the construction. And whenever there is a problem they call us. Architecture in China is no different than creating a little cup. We could almost never just rely on the drawing and pass it on and just say “it's done”.We always got to be on the site in order to understand it. A If global design trends tend to make interiors look similar from Moscow to Manila, how often do you aim for custom made? LN I feel that there is room for both. In the West custom made is associated with the wealthy. In China custom made is cheaper. So for instance a tailored suit in the West is considered a high social status symbol – you are beyond even the most expensive brands so you want it custom made. In China even the workers on the construction site wear a suit that is custom made because it is cheaper and on the other hand the brand is expensive. So this phenomenon is interesting because to the West custom made is interesting and unique but in China custom made is for the masses. You got brands like Vitra or Magis which in the West are affordable because they are not custom made. In this country, in that transitional period, buying brands is

Xxxxxxxxxxxx xxxxxxxxxxxxxx xxxxxxxxx xxxxxxxxxxx xxx xxxxxxxxx xxxxxxxxxxxxxxxx Xxxxxxxxxxxxxxxx xxxxxxxxxxxxxxxx xxxxxxxxxx xxxxxx xxxxxxxxxx xxxxxxxxxxxxxxxxxx xxx

Solo chair, Structure table, Lacquered donuts. Столът е проектиран за бутиковия хотел Waterhouse в Шанхай, масата е от масивно дърво, лакираният предмет е кутия, интерпретация на археологическа находка / The “solo chair” was designed for the Waterhouse hotel in Shanghai. The table is made of solid wood. The Lacquer Object – Donut is a modern interpretation of a Qing Dynasty relic

017

Шоурумът Design Collective, където се продават дизайнерски мебели, е в сграда, изцяло преобразена от „Нери и Ху”. В нея е и шоурумът на тяхната мебелна марка Design Republic / The Design Collective store is in an existing building refurbished by Neri & Hu to house a series of showrooms including one for their own furniture brand Design Republic

017

ЛН Мисля, че има място и за двете. На запад специалната изработка се асоциира с богатите. В Китай специалната изработка е по-евтина. Например ушитият по поръчка костюм на запад се смята за символ на високо обществено положение – и най-скъпите марки са под нивото ви и затова искате специално изработен костюм. В Китай дори строителните работници носят ушити по поръчка костюми, защото са по-евтини, а марковите са скъпи. Този феномен е интересен, защото на запад изработеното по поръчка е интересно и уникално, а в Китай е предназначено за масите. Например на запад можете да си позволите фирми като Vitra и Magis, защото не са неща, правени по поръчка. А в тази страна, в този преходен период търсенето на маркови неща е удивително! Някои от клиентите ни са чужденци, други са местни, така че има място и за двете. Важното е да има разбиране за всяко нещо и то да е разположено в пространство, отговарящо на идеите на дизайна, независимо дали е поръчков или марков. А Шанхай как влияе на работата ви? ЛН Шанхай е хаотичен, трябва да си от особен сой! Ако си в Хонконг, там е много комфортно, всичко работи. Шанхай е град, където се случват експерименти. Хората пробват различни неща досущ като в Ню Йорк през 50-те, когато Америка тъкмо изгрява като значим играч. Хората развиват нова идентичност и е много интересно да си част от това. Има много неща в Китай, които действат обезсърчаващо! Продуктовият дизайнер Наото Фукасава казва нещо много интересно: „В некомфортните, в хаотичните градове, ако си архитект, интериорен дизайнер, продуктов дизайнер, си предизвикан да създаваш интересни пространства, за да има къде да си почиваш”. Именно тези градове правят дизайна интересен. А Неотдавна завършихте Къщата на застъпващата се земя в Сингапур и Социалния ресторант на Полън Стрийт в Лондон. Говори се, че в бъдеще ви чакат още повече международни проекти. „Проектирано в Китай” превръща ли

amazing! Some of our clients are foreign and some of them are local. So there is room for both. The key is understanding the pieces and making sure that they are in a space that makes sense with the idea of the design, be it custom made or branded. A How does practicing in Shanghai influence your work? LN Shanghai is chaotic, you have to be a particular breed! If you are in Hong Kong it’s very comfortable, everything is efficient. Shanghai is a city where experimentation happens. People are trying different things just like the 1950’s in New York when America was just about to come out and be a significant player. People are developing a new identity and it is very interesting to be part of it. There are so many things that are frustrating about China! Naoto Fukasawa, the product designer, said something very interesting – “It is in cities that are not comfortable, it is in cities that are so chaotic that as architects, interior designers, product designers you are challenged to create interesting spaces as a place for you to rest.” It is those cities that make design interesting. A You recently completed the Overlapping Land House in Singapore and the Pollen Street Social restaurant in London. Rumour has it more international projects await you in the future. Is “Designed in China” going global? LN We’ve been designing in China for European brands like Moooi and BD Barcelona for a long time so it’s not new to us. And obviously our experience with Michael Graves allowed us to design in America, in Europe, so it is not intimidating. At the same time it is still very refreshing since the design is our own for the first time. Indeed, we are opening a small office in London. Last year we were shortlisted together with sixteen young avant-garde firms for a commission and we won! That was shocking to us given our competitors and the fact that we are a relatively young practice! It is an honour! It is a very interesting project in the former magistrate court and police station building across from Covent Garden. A How would you define Neri & Hu’s philosophy? LN What Rossana and I are interested in, is doing a good job but, more importantly, building bridges for the next generation of Chinese architects. At the end of the day it is not so crucial whether our work is

The Black Box. В тази пететажна сграда в Шанхай се помещават офисите и шоурумите на „Нери и Ху” / The Black Box is a fivestory office building in Shanghai comprising the new DesignRepublic store and the DesignRepublic and Neri & Hu Design and Research offic

Шоурумът на Design Republic в центъра на Шанхай / Design Republic Flagship Store on the Bund

017

Design Commune e най-новият, току-що завършен проект на „Нери и Ху”. В бивша сграда на колониалната полиция в Шанхай се помещават дизайнерски магазини, включително и новият представителен магазин на тяхната марка / Design Commune is the newest project of Neri & Hu. The renovated brick building (a former colonial police station in Shanghai) houses a series of design stores and showrooms, including the new flagship for Neri & Hu’s own furniture brand, Design Republic

Мария Ковачева (София, 1984) от 2009 е магистър по архитектура и градоустройство от Технологичния институт в Джорджия, Атланта, САЩ, и от Висшето национално архитектурно училище Пари ла Вилет, Париж, и от 2005 бакалавър по архитектура от Висшето национално архитектурно училище в Гренобъл, Франция. Главен архитект е в китайското архитектурно бюро Yicheng , а преди това е работила като архитект в Logon, Шанхай. През 2009 е била наградена с Наградата за забележителен студентски проект заради плана за преустройство на западния район на Чатануга, Тенеси, САЩ. Сътрудничи на списание Abitare. Mariya Kovacheva (Sofia, 1984) graduated in 2009 as Master of Science in Architecture & Urban Design at Georgia Institute of Technology, Atlanta, USA, in 2008 as Master in Architecture at École Nationale Supérieure d’Architecture de Paris la Villette, Paris, and in 2005 as Bachelor in Architecture at École Nationale Supérieure d’Architecture de Grenoble, Grenoble, France. She is Chief Architect at the Chinese architecture practice Yicheng, and previously she worked at Logon, Shanghai, China as architect. In 2009 she was awarded with the TAPA Outstanding Planning Award for Student Project for Plan for Redeveloping West Side Chattanooga, Tennessee, USA. She is contributing author for Abitare magazine.

017

се в нещо глобално? ЛН В Китай отдавна проектираме за европейски марки като Moooi и BD Barcelona, това не е ново за нас. А работейки с Майкъл Грейвс, сме проектирали и в Америка, и в Европа, така че нищо не ни смущава. Много е освежаващо, тъй като проектите за пръв път са наши собствени. Всъщност отваряме малко бюро в Лондон. Миналата година заедно с шестнайсет млади авангардни фирми се състезавахме за една поръчка там и спечелихме! За нас беше шокиращо предвид съперниците ни и факта, че практиката ни е относително млада! Това е чест! Това е много интересен проект в бившата сграда с полицейски участък и съд от другата страна на Ковънт Гардън. А Как ще формулирате философията на „Нери и Ху”? ЛН Това, от което се интересуваме с Росана, е да вършим добра работа, но преди всичко да строим мостове към следващото поколение китайски архитекти. В края на краищата не е толкова важно дали работата ти е публикувана и спечелила признание. Алваро Сиза е това, което е, благодарение на Фернандо Тавола, а хората не си спомнят добре Фернандо Тавола. Между Тавола, Алваро Сиза,

Едуардо Соуто де Моура и Айрес Матеуш има цяла верига от хора, учещи се един от друг. Става дума за даване, за изграждане на мостове за създаване на нещо значимо, на добра архитектура, която, надявам се, Китай ще може да върне на света. Когато хората ме питат: „Какво мислите за сградите на Рем Колхас или Херцог и Дьо Мьорон в Пекин? Това са големи проекти, не трябваше ли да бъдат дадени на китайци?”, аз казвам: „Не, трябваше да бъдат дадени на най-добрите световни архитекти в момента. На тези, които ще свършат най-добра работа”. Също както Мис ван дер Рое строи в Ню Йорк през 50-те. Хората всъщност не знаят, че това са негови сгради. За повечето това е нюйоркският дар за света. След сто години, когато гледат към телевизионната кула или Птичето гнездо, хората ще казват: „Това е китайският дар за света”. Готов ли е Китай да изиграе тази роля на Даващия, вместо да се разчита на нечий произход или раса за получаване на проекти? Ако не си добър, не влизай в играта! За Китай е важно да даде най-доброто. Надявам се, че един ден ще можем да отгледаме група хора, и както преди 1000 години Китай отново ще има наистина значим световен принос.

Бюро за проекти и изследвания „Нери и Ху” Основано през 2004 от партньорите Линдън Нери и Росана Ху, Бюрото за проекти и изследвания „Нери и Ху” е мултидисциплинарен офис за архитектурни проекти, базиран в Шанхай. Работи в цял свят и предлага архитектурни, интериорни, градоустройствени, графични и продуктови проекти. Международният екип говори на над 30 езика. Шанхай е избран нарочно за база на фирмата, тъй като е смятан за нова глобална граница. Проектите им са получили множество престижни международни награди.

going to get published or recognized. Alvaro Siza is where he is today because of Fernando Tavola, and people don’t remember Fernando Tavola very well. Between Tavola, Alvaro Siza, Eduardo Souto de Moura and Aires Mateus there is a whole lineage of people learning from one another. It is about giving, it is about bridging to create something significant, a good architecture that hopefully China will be able give back to the world. When people ask me “What do you think about Rem Koolhaas or Herzog & De Meuron buildings in Beijing? These are big projects that should be given to Chinese?”, I say “No, they should be given to the best architects in the world today. The ones that can do the best work”. Just like Mies van der Rohe was building in New York in the 1950’s. People don’t really know that these are his buildings. To a lot of them that is New York’s gift to the world. In a hundred years when people look at the CCTV tower or the Bird’s Nest they will say “It's China’s gift to the world”. Is China ready to play this role of being the Giver, as opposed to relying on one’s origin and race to get projects? If you are not good, don’t play that game! It is important for China to bring the best. Hopefully one day we will be able to nurture a group of people, and just like 1000 years ago China will, once again, be doing really significant contributions to the world.

Neri & Hu Design and Research Office Founded in 2004 by partners Lyndon Neri and Rossana Hu, Neri & Hu Design and Research Office is a multi-disciplinary architectural design practice based in Shanghai, China. Neri & Hu works internationally providing architecture, interior, master planning, graphic, and product design services. Neri & Hu is composed of multi-cultural staff who speaks over 30 different languages. The firm’s location is purposeful in Shanghai considered a new global frontier. Neri & Hu’s design have been recognized by a number of prestigious international design awards. Линдън Нери (Филипините, 1965) е магистър по архитектура от Харвардския университет и бакалавър по архитектура от Калифорнийския университет, Бъркли. Бил е директор на азиатските проекти и съдружник на „Майкъл Грейвс и съдружници” в Принстън в продължение на повече от 10 години и е работил в Ню Йорк за различни архитектурни фирми.

Преподавал е архитектура в Хонконгския университет заедно с партньорката си Росана Ху. Линдън Нери е и основател на Design Republic, разположен в Шанхай концептуален магазин, предлагащ продукти на най-добрите световни дизайнери, много от които дотогава не са били достъпни в Китай. Дизайнът на магазина, създаден от „Нери и Ху”, получи Перспективната награда за най-добър интериор за магазин и Наградата на DFA (Design for Asia) за най-добър дизайн в Китай. Освен с архитектура и интериори Линдън Нери заедно с партньорката си Росана Ху се занимава с продуктов дизайн за фирми като Moooi, BD Barcelona Design и Meritalia. Росана Ху (Тайван, 1968) е магистър по архитектура и градоустройство от Принстънския университет и бакалавър по архитектура и музика от Калифорнийския университет, Бъркли. Преди да основе „Нери и Ху”, работи за „Майкъл Грейвс и съдружници”, Ралф Лърнър в Принстън, „Скидмор, Оуингс и Мерил” в Ню Йорк и The Architects Collaborative (TAC) в Сан Франциско. Росана Ху е носител на Перспективна награда като един от „40-те под 40” изтъкнати дизайнери, оформящи облика на Хонконг и Голям Китай. Участвала е в престижни професионални комисии като Президентската съвещателна архитектурна комисия към Принстънския университет. Преподавала е архитектура в Хонконгския университет заедно с партньора си Линдън Нери. Lyndon Neri (Philippines, 1965) received a Master of Architecture at Harvard University and a Bachelor of Architecture at the University of California at Berkeley. He was the

Director for Projects in Asia and an Associate for Michael Graves & Associates in Princeton for over 10 years, and worked in New York City for various architectural firms. Mr. Neri taught at Hong Kong University Architecture Graduate School together with his partner Rossana Hu. Lyndon Neri is also a founder of Design Republic, a retail concept store based in Shanghai that offers products created by the world’s best designers, many of which have never before been available in China. The flagship store design, created by Neri & Hu, earned the Perspective Awards Best Interior Retail and the DFA (Design for Asia) Best Design of Greater China. Aside from Architecture and Interiors, with his partner Ms. Rossana Hu, Mr. Neri is working on design products for brands like MOOOI, BD Barcelona Design and Meritalia. Rossana Hu (Taiwan, 1968) received a Master of Architecture and Urban Planning from Princeton University, and a Bachelor of Arts in Architecture and Music from the University of California at Berkeley. Before establishing Neri & Hu, Ms. Hu worked for Michael Graves & Associates, Ralph Lerner Architect in Princeton, Skidmore, Owings and Merrill in New York City, and The Architects Collaborative (TAC) in San Francisco. Rossana Hu received the Perspective Award as one of the “40 under 40” prominent designers shaping Hong Kong and Greater China. Ms. Hu has served on prestigious professional committees such as the Princeton University President’s Advisory Committee on Architecture. Ms. Hu taught at Hong Kong University Architecture Graduate School together with her partner Lyndon Neri. www.neriandhu.com

architecture

project

017

Деликатно преобразяване

Бутиков хотел The Waterhouse в Шанхай, проект на Бюро за проекти и изследвания „Нери и Ху”

A sensitive conversion

The Waterhouse Boutique Hotel in Shanghai, by Neri & Hu Design and Research Office

снимки предоставени от / photos courtesy of Neri & Hu Design and Research Office редактор Цветана Шипкова / edited by Tzvetana Chipkova 017

017

Различен подход

A different approach

Като неизбежна последица от стремглавия растеж на Китай в страната започна безчувствено заличаване на миналото. Исторически сгради от различни епохи се унищожават безжалостно, за да се отвори място за често отвратителна нова архитектура. Проектът за бутиков хотел в Шанхай, който с въображение съживява скелета на съществуваща сграда, показва нов подход в търсенето на по-нюансирани архитектурни и градоустройствени решения. Обикновено подобна сравнително обикновена, стара и разпадаща се сграда би била разрушена, но Нери и Ху решават да й дадат нов живот.

An inevitable consequence of China’s dash for growth has been an unsentimental devastation of the past. Historic buildings from all eras have been ruthlessly razed to make way for often horrendous new architecture. So the project for a Boutique Hotel in Shanghai, which imaginatively revives the carcass of an existing building, shows a different approach in its pursuit of a more nuanced architectural and urban agenda. Typically in China this relatively ordinary old decaying building would have been torn down, but Neri & Hu decided to give it a new life.

017

Сградата Разположена в близост до комплекса Кул Докс в квартал Южен Бунд на Шанхай, „Къщата до водата” представлява бутиков хотел с 19 стаи, вмъкнат в разпадащата се обвивка на триетажна сграда от 30-те години на миналия век. Някога сградата е била използвана за щаб на японската армия и трансформацията й в изящен, луксозен хотел е странно емблематична за това как нещата се променят. Обновената сграда се намира на брега на река Хуанпу и гледа към бляскавия силует на Пудун, който се намира на отсрещния бряг. Архитектурната идея зад възстановяването, което Нери и Ху правят, се основава на ясния контраст между старо и ново. Първоначалната бетонова конструкция е възстановена, но е запазено усещането за стара рушаща се сграда (с петна от плесен и места с обелена боя). Новите допълнения върху старата конструкция са изработени от стомана кортен, която напомня за индустриалното минало на доковете по река Хуанпу. Добавеният от Нери и Ху четвърти етаж е в съзвучие с индустриалната природа на корабите, които минават по реката, и предлага аналогична контекстуална връзка с историята и местната култура. 32

017

Ситуация / Site layout

Анализ на шума / Noise analysis

Анализ на публично – лично пространство според достъпността / Public-private analysis according to accessibility

Идеално ситуиране на програмата според височините на обемите / Ideal program location according to space heights

Анализ на гледките / View analysis

The building

Разрез / Section

Located by the Cool Docks development in the South Bund district of Shanghai, the Waterhouse is a 19-room boutique hotel inserted into the decaying shell of a threestorey 1930s building. As it once was a headquarters for the Japanese Army, its transformation into a bijou, upscale hotel, is curiously emblematic of how things change. The refurbished building lies on the edge of the Huangpu River, surveying the gleaming skyline of Pudong across the water. The architectural concept behind Neri & Hu’s renovation rests on a clear contrast of what is old and new. The original concrete building has been restored, yet still it retains a sense of grungy friability (complete with mould stains and peeled patches). The new additions built over the existing structure were made using Corten steel, reflecting the industrial past of this working dock by the Huangpu River. Neri & Hu’s structural addition, on the fourth floor, resonates with the industrial nature of the ships which pass along the river, providing an analogous contextual link to both history and local culture.

017

Архитекти / Architects Бюро за проекти и изследвания „Нери и Ху” / Neri & Hu Design and Research Office Проектантски екип / Design team Линдън Нери, Росана Ху, Деби Хеперс, Цай Чунйен, Маркъс Стоклайн, Джейн Уан / Lyndon Neri, Rossana Hu, Debby Haepers, Cai Chunyan, Markus Stoecklein, Jane Wang

Име на хотела / Hotel name Къща край водата в Южен Бунд / The Waterhouse at South Bund Брой стаи / No. of bedrooms 19 Проектиране / Design period Май 2008 – април 2010 / May 2008 – Apr 2010 Разгъната застроена площ / Gross square footage 2800 кв.м / sqm

Застроена площ / Site area 800 кв.м / sqm Вътрешен дизайн / Interior design Бюро за проекти и изследвания „Нери и Ху” / Neri & Hu Design and Research Office Собственик, строител и инвеститор / Owner, developer & investor Cameron Holdings Hotel Management Limited

Интериорът Нери и Ху правят и дизайна на интериора на хотела – драматично изваяно пространство около вътрешен двор с тъмни капаци на прозорците на фона на чисто бели стени и извисяващо се фоайе. Навсякъде има размиване на границите и инверсия между интериор и екстериор, между публично и лично пространство. Общите пространства позволяват да се надникне в стаите за гости и обратното – личните пространства се включват по един интимен начин в общите помещения. Тези визуални връзки създават моменти на изненада и наслада, но и изправят гостите очи в очи с нещо типично за Шанхай – коридорите и близостта в гъсто населените пасажи („нун тан”), които дефинират уникалния пространствен привкус на града.

The interior Neri & Hu were also responsible for the design of the hotel’s interior, a dramatic carving-out of space around an external courtyard, with dark shutters on plain white walls, and a soaring lobby. Throughout, there’s a blurring and inversion of interior and exterior, as well as between public and private realms. Public spaces offer glimpses into private rooms, and conversely, private spaces engage intimately with communal areas. These visual connections orchestrate moments of surprise and delight, but also oblige guests to confront the Shanghai condition, in which visual corridors and adjacencies in tightly packed nong tangs (alleyways) define the unique spatial flavour of the city. 36

017

18 20

19 13 18

21 19

14 2 5

26 27 29

14 18

19 33

План трети етаж / Third floor plan

13. 14. 15. 16. 17. 18. 19. 20. 21. 22.

Асансьорно фоайе / Lift lobby Мост / Bridge Коридор / Corridor Сервизно помещение / Back room Пожарен изход – стълба / Fire exit stair Въздух / Void Спалня / Bedroom Баня / Bathroom Тераса / Terrace Съществуваща стълба / Existing stairs

5 6

017

30 32

24 27 29

План четвърти етаж / Fourth floor plan

1. Фоайе / Lobby 2. Зона за почивка / Lounge 3. Асансьорно фоайе / Lift lobby 4. Ресторант / Restaurant 5. Частна зала ресторант / Private dining room 6. Двор / Courtyard 7. Коридор / Corridor 8. Кухня / Kitchen 9. Мокро помещение / Mop room 10. Тоалет / Toilet 11. Съблекални / Changing rooms 12. Складът / The warehouse

34 25

24 25

2 3

Разпределение ресторант / Restaurant plan

19 20

30 28

17 14

22 18

План втори етаж / Second floor plan

17 21

План първи етаж / First floor plan 16

19 20

1. 2. 3. 4. 5. 6. 7.

Oсновна зала / main dining area частна зала / private dining room бар / bar тоалетни / toilet коридор / corridor двор / courtyard кухня / kitchen

23. 24. 25. 26. 27. 28. 29. 30. 31. 32. 33. 34.

Асансьорно фоайе / Lift lobby Мост / Bridge Коридор / Corridor Сервизно помещение / Back room Пожарен изход – стълба / Fire exit stair Въздух / Void Спалня / Bedroom Баня / Bathroom Покривна градина / Roof garden Съществуваща стълба / Existing stair Техническо помещение / Mechanical room Стълба към бар на покрива / Stair to roof bar

architecture

project

Северен епос Проект за национален туристически маршрут Тролстиген на Reiulf Ramstadt Architects

Northern epic

Trollstigen national tourist route project by Reiulf Ramstadt Architects

017

снимки / photos by Reiulf Ramstad Architects редактор Антоние Манолова / edited by Antonie Manolova 017

Мястото и проектът

017

50m

най-популярните туристически атракции в Норвегия. Другата постройка, в която се намират служебните помещения, павилион и магазин за сувенири, е конструирана като защитна стена, която служи като бариера против наводнения при разливането на река Истра по време на пролетното топене.

На западното крайбрежие на Норвегия, кацнал на драматичен проход между дълбоките фиорди, характерни за района, се намира Тролстиген. Това място с изключителна панорама е отворено за посещения или строителни дейности само през лятото заради суровите климатични условия през зимата. Въпреки – или вероятно заради – недостъпния характер на мястото проектът налага изграждането на пълен набор от удобства и съоръжения за посетителите – от планински заслон с ресторант и тераса през бариери против наводнения, водни каскади, мостове и пътеки до външна мебел, беседки и платформи за наблюдаване на природата. Всички тези елементи са вплетени в средата, така че усещането за място е съвсем интимно. Архитектурните интервенции са деликатни и почтителни; идеята е тънка нишка да води посетителите от една смайваща гледка към следващата. Центърът за посетители се намира в планински проход на около 850 метра надморска височина. Платформата за наблюдение предлага вълнуващи гледки към пътя, наречен „Стълбата на трола”. С наклон от 9 процента и 11 извънредно остри завоя по стръмния склон този път е една от

Ситуация / Site layout

The site and the project Located on Norway’s west coast, Trollstigen is perched within a dramatic pass between the deep fjords that characterize the region. This panoramic site can only be visited and constructed in summer, due to severe winter weather. Despite – or perhaps because of – the inaccessible nature of the site, the project entails designing an entire visitor environment ranging from a mountain lodge with restaurant and gallery to flood barriers, water cascades, bridges, and paths to outdoor furniture and pavilions and platforms meant for viewing the scenery. All of these elements are moulded into the landscape so that the visitor’s experience of place seems even more intimate. The architectural intervention

is respectfully delicate, and was conceived as a thin thread that guides visitors from one stunning overlook to another. The Visitor Centre is situated in a mountain pass – at an elevation of around 850 metres. The Viewing Platform provides spectacular views of the Trollstigen road – the “Troll Ladder”. With an incline of nine percent and 11 tight hairpin bends winding down a steep mountainside, the road is one of Norway’s most popular tourist attractions. The other building, containing service facilities, a kiosk and a souvenir store, is structured like a defensive wall, acting as a manmade flood barrier for the Istra River meltwater during the spring.

Фасада / Elevation

017 0

25m

017

Материалното измерение

Materiality

Платото Тролстиген представлява здраво съоръжение, разчетено да издържа на минимална поддръжка и значително статично напрежение. За справяне със силния контраст между сезоните са избрани специални материали. През зимата тук падат до 7 метра сняг. Конструкциите и детайлите са направени да издържат на подобен екстремен стрес, без да се прави компромис с визуалната елегантност. Основните материали, използвани за проекта, са бетонови отливки и стомана кортен. Стоманата оксидира и придобива характерна патина с времето. За повърхностната обработката на бетона са използвани няколко различни техники – полиране, замазка, набраздяване, третиране със силна струя вода или отливане в различни форми. Всички материали са внимателно подбрани, за да може архитектурата да се разтвори в естествения пейзаж. Същевременно комплексът притежава размери, които позволяват приемането на много посетители в кратък срок. Около 600 000 души, пристигащи в 100 000 превозни средства, посещават обекта през летните месеци. Това поставя сериозни изисквания пред инфраструктурата и логистиката.

The Trollstigen plateau is a robust facility, dimensioned for durability with minimal maintenance and large static stresses. The major contrast between the seasons has been handled with the choice of materials. The area receives up to 7 meters of snow during winter. Structures and details are designed to withstand the extreme stress without compromising on the visual slenderness. Cast-in-place concrete and corten steel are the main materials used in the project. The steel oxidizes and gain its own a patina over time. The concrete has been treated with several different techniques; polished, steel trowelled, flushed, broomed, spot hammered, or cast in different types of formwork. All the materials are carefully chosen so the architecture could melt into the natural landscape. At the same time the complex is dimensioned to receive a lot of people in a short time. Around 600,000 people in 100,000 vehicles visit the site during the summer months. This lays down large demands to infrastructure and logistics.

План на сервизните сгради / Plan of service buildings

Разрез / Section

017

Устойчивост

Sustainability

Архитектурните инсталации са изградени така, че да издържат на яростните пориви на природата. През лятото, есента и пролетта има сериозни наводнения, причиняващи значителни щети. Количеството сняг през зимните месеци е толкова голямо, че се изискват извънредно солидни статични решения. Цялата използвана вода се филтрира на място чрез серия пясъчни резервоари. Тролстиген няма да ползва външни източници на енергия благодарение на местната мини хидроелектроцентрала, която е част от проекта. Всички инсталации, заложени в проекта, са с ниска консумация на енергия.

The architectural installations have been built so they can withstand the violent forces of nature. In summer, autumn and spring, there have been major floods causing extensive damage. The amounts of snow in the winter months are so large that extraordinary static, solid solutions are required. All grey water is filtered locally at the site through a series of sand reservoirs recycled directly into nature. Trollstigen will be self sufficient with energy with the use of a local mini hydro power plant, which is a part of the project. The project is provided with low infra structure consumption energy installations in all parts.

Панорамна тераса / Panoramic outlook

017

Архитекти / Architects Reiulf Ramstad Architects (RRA), Осло / Oslo Местоположение / Location Община Раума – област Мьоре ог Ромсдал, Норвегия / Rauma – Møre og Romsdal, Norway Програма / Program Проект за национални туристически маршрути / National tourist routes project Клиент / Client Управление на обществените пътища на Норвегия / The Norwegian public roads administration Вид на поръчката / Commission type Конкурс (1-ва награда) в сътрудничество с Multiconsult 13.3 landscaping (2004) / Invited competition (1st prize) in cooperation with Multiconsult 13.3 landscaping (2004) Инженер конструктор / Structural engineer Кристофер Апеланд, Осло / Kristoffer Apeland, Oslo Проектиране / Design year 2004–2011 Строителство / Construction year 2005–2012 Застроена площ / Built-up area Център за посетители с ресторант и галерия – 800 кв.м; бариера против наводнения – 950 кв.м / Visitor centre with restaurant and gallery: 800 sqm; flood barrier structure: 950 sqm Парцел / Site 200 000 кв.м / sqm Тип конструкция / Type of construction Стомана кортен и бетонови отливки / Corten steel and pouredin-place concrete

017

My colour by Lacobel ЕЙ ДЖИ СИ ФЛАТ ГЛАС БЪЛГАРИЯ

София 1618, ул. Света Екатерина 3 тел. 02 850 02 56, 955 53 87 тел./факс: 02 850 02 55 e-mail: sales.bulgaria@eu.agc-flatglass.com www.yourglass.com www.agc-flatglass.eu

architecture

project

Театър от слама Временна постройка в Талин от Салто архитекти

017

Straw theatre

A temporary building in Tallinn by Salto Architects

текст Карли Луик / text by Karli Luik снимки Мартин Сиплане, Паул Агураюя, Карли Луик / photos by Martin Siplane, with exceptions by Paul Aguraiuja, Karli Luik редактор Антоние Манолова / edited by Antonie Manolova 017

Причината да съществува Сламеният театър е обект, който се намира на границата между функционалността и инсталацията. Построен е по повод избирането на Талин за Европейска столица на културата за специалния летен сезон на театър NO99, продължил от май до октомври 2011. Това е временна постройка, отворена през половината от годината, създадена с конкретни цел, програма и местоположение.

История Сламеният театър е построен в централната част на Талин, на върха на бившия бастион Сконе – едно от най-добре запазените барокови укрепления в града. В началото на ХХ век бастионът се използва като обществен парк, а по време на съветската власт е зона за отдих, запазена за служителите на флота; по това време на върха й имало дървен театър и парк. След като сградата на театъра изгаря, а съветските войски си заминават, през следващите 20 години бастионът остава затворено и занемарено място в центъра на града, за което се водят имотни спорове и няколко плана за разработване на терена пропадат. В този контекст може да се каже, че Сламеният театър представлява опит да бъде зачетено и временно съживено мястото, да се изпробва потенциалът му и да бъде върнато към живот; всичко това е направено с необходимото уважение към историческите пластове на района. 54

017

Reason for Being NO99 Straw Theatre is an object standing on the verge of being a pure functional container on one hand, and an art installation on the other. The Straw Theatre is built on the occasion of Tallinn being the European Capital of Culture, to house a special summer season programme of theatre NO99, lasting from May to October 2011. Thus it is a temporary building, operating for half a year, built for a specific purpose, programme and location.

History Архитекти / Architects Salto AB: Мария Каск, Карли Луик, Ралф Льоке, Пеле-Стен Вибург / Maarja Kask, Karli Luik, Ralf Lõoke, Pelle-Sten Viiburg Местонахождение / Location Бастион Сконе, Талин, Естония / Skoone Bastion, Tallinn, Estonia Площ / Area 440 кв.м / sqm Година на проектиране и реализация / Project and completion year 2010–2011

The Straw Theatre is built in central Tallinn, on top of the former Skoone Bastion, one of the best preserved baroque fortifications of Tallinn. At the beginning of the 20th century, the bastion worked as a public garden, and during the Soviet era it was more or less a restricted recreational area for the Soviet navy with a wooden summer theatre and a park on top. With the summer theatre having burnt down and the Soviet troops gone, for the last 20 years the bastion has remained a closed and neglected spot in the centre of town with real estate controversies and several failed large-scale development plans. In such a context, the Straw Theatre is an attempt to acknowledge and temporarily reactivate the location, test its potential and bring it back to use, doing all this with equally due respect to all historical layers of the site.

017

Мястото Основният правоъгълен обем на театъра се намира точно на мястото на стария летен театър на флота, а един етаж от стълбите, водещи надолу, е превърнат в покрит коридор и фоайе за Сламения театър. Сградата е заобиколена от различни съоръжения за забавление на открито – гигантска шахматна дъска, тенис на маса, люлки, пещ – които носят приятното усещане за липса на комерсиалност или показност.

Идеята Драматичното въздействие на сградата се дължи на поставянето й в контекста на мястото и черния, непреклонно безмълвен основен обем, контрастиращ със спускащата се „опашка” с ярко изразен ъгловат профил на покрива. И, разбира се, не бихме могли да пренебрегнем ефекта на самия материал – открити бали слама, боядисани в черно.

Сламата Сламеният театър представлява единичен случай, в който този материал е използван за голяма обществена постройка и е вложен в изискана архитектурна форма. За укрепване на сламените стени са използвани ферми, което до този момент не е правено. Тъй като постройката е временна, сламата не е изолирана по традиционния начин, а е оставена отворена, за да бъде запазено естественото усещане за тактилните свойства на материала и да се подчертае символизмът на неговия цикъл на живот.

017

Салто Мария Каск (1979), Ралф Льоке (1978) и Карли Луик (1977) основават „Салто” в Талин, Естония, през 2004. Практиката на бюрото включва от вътрешен дизайн и художествени проекти до ландшафтна архитектура и градоустройствени проекти.

През последните години „Салто” е печелило призове в повече от 40 архитектурни конкурса в Естония и по света. Salto Maarja Kask (1979), Ralf Lõoke (1978) and Karli Luik (1977) founded

Salto in Tallinn, Estonia in 2004. It is an office devoted to architectural practices from interior design and art projects to landscape architecture and urban planning projects. In recent years Salto has gained prizes in over 40 architectural competitions in Estonia and abroad.

Ситуация / Site layout

План / Plan

Разрез / Section

Site The rectangular main volume of the theatre is situated exactly on the same spot as the navy summer theatre, and one descending flight of stairs of the latter is used as a covered walkway and entrance area to the Straw Theatre. The building is surrounded by various outdoor recreational functions including an oversized chess board, table tennis, swings, and a baking oven, all with a non-commercial and pleasantly low-key feel.

Concept The dramatic appeal of the building stems from its contextual setting on the site and its black, uncompromisingly mute main volume contrasting with a descending „tail” with an articulate angular roof. And of course one cannot escape the effect of the material – uncovered straw bales, spray painted black.

Straw The Straw Theatre is a unique occasion where straw has been used for a large public building and adjusted to a refined architectural form. For reinforcement purposes, the straw walls have been secured with trusses, which is a type of construction previously unused. As the building is temporary, it has not been insulated as normal straw construction would require but has been kept open to experience the raw tactile qualities of the material and accentuate the symbolic level of the life cycle of this sustainable material.

017

architecture

project

Музей за Буда Колекционер, корпорация и архитектът Джайкун Лю намират място за хиляди статуи на Буда в стара фабрика в Шанхай

A museum for Buddha A collector, a corporation and architect Liu Jiakun found room for thousands of Buddhas in an old Shanghai factory

текст и снимки предоставени от Джайкун Лю / text and photos courtesy of Liu Jiakun редактор Антоние Манолова / еdited by Antonie Manolova

Местоположение Дзядин е стар град, който се намира на около 40 минути път с влак от външните предели на Шанхай. В момента е оживен сателитен център, но някои от кварталите му са останали недокоснати вече стотици години. Музеят за статуи на Буда „Сиендун” се намира в Зоната за творчески индустрии „Фейчън” в Дзядин. Колекцията му покрива период от повече от 1500 години. Колекционерът Уан Сяндун създава музея с надеждата да построи „вътрешна гора за хората, които търсят хармонията в сърцата си”. Музеят отваря врати на 7 октомври 2008 .

Тяло и дух За основа на музея служи изоставена фабрика, която по много оригинален начин е превърната в модерно пространство за изложби. Запазени са покривната конструкция и отличителната текстура на стените, но в пространството са вложени допълнителни елементи. Тук сякаш се говори на език, водещ началото си от будистките ритуали, комбиниран със съвременни елементи. Чрез използването на подходящите материали, конструкции, пространство и цветни тонове се постига своеобразното историческо звучене в съвременния контекст. 60

017

Location Jiading is an old town, situated some 40 minutes ride by train from the outer border of Shanghai. Now a busy satellite city, some of its neighbourhoods have remained untouched for hundreds of years. Xiangdong Buddha Statue Art Museum is located in the Feicheng Creative Industry Zone of Jiading. Its’ collection covers a history of more than 1,500 years. The private collector, Wang Xiangdong, established the museum in hopes of building an “inner forest for people searching for harmony in their hearts”. The museum on Huyi Road opened to the public on October 7, 2008.

Body and soul A deserted factory served as a base for the museum, and was ingeniously converted into a contemporary exhibition space. The museum keeps the original roof truss system and important wall textures intact, and some partial space additions are designed. A kind of formal language, derived from of Buddhist rituals, has been introduced and subverted by contemporary materials. By using appropriate materials, structure, space and colour tone, an inherent historical meaning has been achieved in a contemporary context.

017

Джайкун Лю (Чънду, 1956) е ръководител на „Джайкун архитекти” и е сред водещите фигури на съвременната китайска архитектура. Работите му са получили световно признание чрез изложби, посветени на съвременната китайска архитектура, например в Германия, Русия и на Венецианското биенале. Сред наградите му са Почетната награда на 7-ата среща на ARCASIA, Китайската награда за архитектура и изкуство 2003, наградата на списание Architectural Record за Азия и Далекоизточната награда за архитектура и архитектурни проекти. Любимец е на световната архитектурна преса и е канен за лектор в Масачусетския технологичен институт, Кралската художествена академия (Лондон), Пале Шайо (Париж), Баухаус (Десау) и редица университети в Китай. Liu Jiakun (Chengdu 1956) is the principal of Jiakun Architects, and one of the outstanding figures of contemporary Chinese architecture. His works have reached international recognition as part of exhibitions dedicated to contemporary Chinese architecture. Among these are exhibitions in Germany, France, Russia, and at the Venice Biennale. Liu has been awarded the Honor Prize at the 7th ARCASIA, the Chinese Architecture & Art Prize 2003, the Architectural Record Magazine China Award and the Far East Award in Architecture and Architectural Design among others. He is a favourite of the international architectural press and has been invited to give lectures at the MIT, the Royal Academy of Arts, London, Palais de Chaillot in Paris, Bauhaus in Dessau and universities throughout China. www.jiakun.com

017

Преминаване

Circulation

След като премине през фоайето, посетителят влиза в пространство с висок таван, принадлежало на старата фабрика. От там стълбище отвежда към платформа, където са изложени големите статуи от камък. За да минат напряко, посетителите биха могли да преминат по дълъг коридор и отново да се озоват във фоайето.

After entering the lobby, the visitor enters the high-ceilinged space of the original factory, from where a set of stairs leads up to a platform where large-scale statues are displayed. On the upper level is the wooden Buddha exhibition hall. After it, the path leads back to the first level through a staircase, along which a set of stone statues are displayed. For a shortcut, visitors could walk through a long corridor and find themselves back into the entrance lobby.

План / Plan

017

Архитекти / Architects Джайкун архитекти / Jiakun Architects Проектен екип / Design team Луо Мин, Джан Тун, Лидзин / Luo Ming, Zhang Tong, Lijing Местоположение / Project location Магистрала Хуи №4500, район Дзядин / 4500 Huyi Highway, Jiading District

Зала едно В музея има пет изложбени зали. В тях са показни почти 1000 статуи на Буда. В първата зала са изложени статуи на Буда, изваяни от камък от времето на Северната династия Уей (386–534 сл. Хр.) до създаването на Република Китай (1911–1949). Повечето от тези каменни статуи са от Централен Китай и са много мащабни.

Зала две Повечето от статуите на Буда в Зала две са изработени от мед или позлатен материал по времето на династиите Мин (1368–1644) и Цин (1644–1911). Някои от малките статуи от периода на Северната династия Уей се смятат за особено ценни. Експозицията ни позволява да надникнем в тибетския будизъм с образците от Югоизточна и Централна Азия, от Синдзян-уйгурския автономен район и Вътрешна Монголия. Тук могат да се проследят някои от интересните разлики между тибетските статуи на Буда и тези от националността хан.

Зала три Третата зала показва шест групи от статуи на будистки архати, създадени по образите на висши монаси, които имат особено изразителни лица и пози. Това са вероятно най-забележителните произведения на изкуството в цялата колекция.

Зала четири В зала четири са изложени 52 дървени статуи на Буда. Първоначално групи от подобни статуи били подреждани във всеки будистки храм. Най-ценният експонат в тази зала е статуя на Буда, изработена от ямайска череша, която излъчва златиста светлина, когато е огряна от слънцето.

Зала пет Статуите в петата зала са от глина. Дизайнът на залата напомня градина в стил Дзяннан, по името на региона, който се намира на юг от долното течение на река Яндзъ. Тук са показани 128 ярко оцветени глинени статуи на Буда от храма Дасянгуо в Кайфън, провинция Хънан. В залата има и малка бутикова зона, където са изложени редки статуи на Буда, изработени от слонова кост, червен корал и смарагд.

Разрез / Section

017

Проект / Project Музей за будистки статуи Шанхай Сиендун, реконструкция на фабрика / Shanghai Xiang-dong Buddha Statue Museum, an old factory renovation Застроена площ / Built area 4947 кв.м + 7000 кв.м външна площ / 4947 sqm + 7000 sqm external exhibition area Проектиране / Period of design Юни – ноември 2007 / June – November 2007 Строителство / Construction Ноември 2007 – септември 2008 / November 2007 – September 2008 Клиент / Client Компания за управление на активи Шанхай Дзююен ООД и колекционерът Уан Сяндун / Shanghai Juyuan Asset Management Limited Co.Ltd, collector Mr. Wang Xiangdong.

Hall one There are five exhibition halls in the museum. They showcase nearly 1,000 Buddha statues. The first exhibition hall features Buddha statues carved out of stone. The Buddhas on display date from the Northern Wei Dynasty (AD 386–534) to the Republic of China (1911–1949). Most of the stone statues come from Central China and are very large.

Hall two Most Buddha statues in the second hall are made of copper or gilded materials from the Ming (1368–1644) and Qing (1644–1911) dynasties. Some small Buddha statues are considered precious as they are from the Northern Wei Dynasty. The exhibition provides a glimpse of Tibetan Buddhism, featuring examples from Southeast and Central Asia, Xinjiang Uygur Autonomous Region and Inner Mongolia Autonomous Region. Some interesting distinctions between Tibetan Buddha statues and those of the Han nationality can be traced in the collection.

Hall three The third exhibition hall showcases six groups of Luohan (Buddhist arhat) statues, based on images of high-ranking monks with vivid expressions and postures. These tend to be the most distinctive artworks in the collection.

Hall four In the fourth exhibition hall, 52 wooden Buddha statues are on display. Originally, groups of such statues have been arranged in every Buddhist temple. The most precious exhibit in this hall is a Buddha statue made of silkwood, which would give out golden light in the sun.

Hall five The statues in the fifth hall are all made of clay. This hall is designed like a garden in Jiangnan style, named after a region south of the lower reaches of Yangtze River. About 128 brilliantly coloured clay Buddha statues from the Daxiangguo Temple in Kaifeng, Henan Province are on display here. There is also a small boutique area inside the hall boasting rare Buddha statues made of ivory, red coral or emerald.

Разрез / Section

017

Обратно в музея

architecture

project

Реконструкция, реализирана от студио Проектил, превръща църква и градина на манастир в музей на барокови статуи и обществен парк в Хрудим, Чешка република

Back to the museum

A reconstruction by Projectil Architects transforms a church and a monastic garden into a Baroque statues museum and a public park in Chrudim, Czech Republic текст / text by Projectil Architects снимки Томаш Расъл / photos by Tomáš Rasl редактор Антоние Манолова / edited by Antonie Manolova 017

10 9 7

14 6

План / Plan

Архитектурно студио „Проектил” В състава на младото студио „Проектил” влизат Роман Брихта, Адам Халирж, Ондржей Хофмайстер, Петър Лешек. То се намира в Прага и става известно благодарение на наградите, които получава за реализацията на проекти като Библиотеката за научни изследвания в Храдец Кралове и Националната техническа библиотека в Прага. Най-значимите им проекти са реализирани благодарение на архитектурни конкурси. Студио „Проектил” интегрира в работата си съвременно изкуство, дизайн, архитектура и контекста на съответното място и редовно кани млади обещаващи дизайнери да участват в проектите. В работата на студиото се включват и реконструкцията на галерия „Транзитдисплей”, реконструкцията на галерия „Вацлав Шпала”, както и реконструкцията на капуцинската църква и манастирския двор в Хрудим. Projektil architekti s.r.o. The young Projektil studio consists of Roman Brychta, Adam Halíř, Ondřej Hofmeister, Petr Lešek and is based in Prague. It made its name known thanks to the award-winning realizations of the Research library in Hradec Králové and the National technical library in Prague. Their most significant projects were realized thanks to architectural competitions. Projektil integrates contemporary art, design, architecture and the local context and invites young and prospective designers to collaborate on their projects. Other works include the reconstruction of the Tranzitdisplay gallery, the reconstruction of Václav Špála gallery, and the reconstruction of the Capuchin church and monastery gardens in Chrudim. www.projektil.cz

017

Първоначалното състояние

Previous state

Бившият капуцински манастир се намира в град Хрудим. В миналото градът е един от най-важните в Източна Бохемия, но губи значимостта си по време на индустриализацията. В географско отношение той винаги е бил предпочитано място за заселване, тъй като се намира на висок меандър на река. Самият манастир е построен през XVI век, точно на ръба на защитния ров на града. Стените на крепостта все още съществуват. Топографските условия водят до изграждането към манастира на двуетажна църква с един вход на нивото на двора и главно помещение на горния етаж, който е на нивото на улицата. През XIX век до църквата е направено ново училище. През 1948, когато комунистите взимат властта, монасите са изгонени. Църквата е изоставена и десакрализирана. Обителта започва да се използва за печатница и училище по изкуствата, помещаващи се в сгради, построени в двора. След 1989 монасите отказват да си вземат манастира и той става собственост на града. В него не се случва нищо през втората половина на ХХ век.

The former Capuchin Monastery is located in the town of Chrudim. Historically, it is one of the most important towns in Eastern Bohemia, but lost importance during the age of industrialisation. Geographically, the town has been always favourable for settlement as it occupies a hillside meander of the river. The monastery itself was built in the 16th century right at the edge of the town fortification ditch. The fortification walls still exist. The topographic condition results in a two-story monastery church with one entry at the garden level and the main level one floor above at street level. In the 19th century a new school was built next to the church. In 1948, after communists took power, the monks were expelled. The church was abandoned and desanctified. The cloister was used as a printing works and art school. The new school and printing works were built inside the garden. After 1989 the monks refused to take back the monastery so it became possession of the town. It was not developed any further during the second half of the 20th century.

Цел на интервенциите Управата на града изготвя схема за подобрения на обществените пространства, които включват и манастира. Програмата е определена след консултации с жителите на града. Решено е обителта да бъде запазена за училище по изкуствата. Гражданите формулират следните цели: дворът да се превърне в градски парк с пространства, обособени за хората над средна възраст, наред с детски площадки, за да бъде центърът на града по-приятен за живот; през парка да премине мрежа от пътеки в подкрепа на придвижването пеша или с колела; паркът да бъде запазен за училището, за да се развива интересът на децата към природата, както и уменията им за физически труд; църквата да се превърне в културна институция – музей на бароковата скулптура и зала за фестивали, концерти и сватби; и последно – в комплекса да се включат историческите укрепления на града. Наред с изпълнението на тези цели

Aim of the interventions The town representatives prepared a scheme of public space improvements within the town, including the monastery. The programme was created after consulting the public. The cloister was intended to be kept as an art school. The public process dictated the following goals: to transform the garden into a town park with spaces for the elderly in addition to a playground to support a more liveable town centre; to build a path network across the park to support cycling and walking; to preserve the park for the school to help develop children’s interest in nature and physical skills; to transform the church into a cultural institution as a museum of baroque sculpture and a hall for festivals, concerts and weddings; and finally to incorporate the historic town fortifications. Along with those goals, we kept an imprint of the site history by using existing morphology and inherent site features to embody the virtues of the Capuchins: simplicity and honesty. Therefore, we found inspiration in the traditional division of monastery garden into an orchard, rosary and productive garden and organized the design around this.

017

Място / Location Хрудим, Пардубицка област, Чехия / Chrudim, Pardubický region, Czech Republic Клиент / Client Град Хрудим / The town of Chrudim Архитект / Architect Проектил архитекти / Projektil architekti Автори / Authors Роман Брихта, Адам Халирж, Ондржей Хофмайстер, Петър Лешек / Roman Brychta, Adam Halíř, Ondřej Hofmeister, Petr Lešek Съавтори / Co-authors Ивана Дворжакова, Катержина Хоракова, Бохдана Линхартова, Рудолф Вишчор / Ivana Dvořáková, Kateřina Horáková, Bohdana Linhartová, Rudolf Wiszczor Ландшафтна архитектура / Garden architekt ATELIER a05 – Алеш Щайнер, Павлина Маликова / Aleš Steiner, Pavlína Malíková Художник / Artist ENFANT TERRIBLE – Ленка Клодова, Хелена Полакова / Lenka Klodová, Helena Poláková Графичен дизайн / Graphic designer Kultivar – Зузана ХорецкаБрихтова, Яна Делафонтен / Zuzana Horecká-Brychtová, Jana Delafontaine Изпълнител / Developer 1. Chrudimská stavební Площ – градини и църква / Area – gardens and durch 12 442 кв.м / sqm РЗП църква / Total floor area – church 1212 кв.м / sqm Инвестиция градини / Investment – gardens 850 000 евро / еuro Инвестиция църква / Investment – durch 2 800 000 евро / euro Строителство / Construction period 2008–2010 Завършване / Completion 2010, декември / December Откриване / Opening 2011, октомври / October Начин на възлагане / Kind of commissioning Конкурс / Competition

017

запазихме историческия отпечатък на мястото, като използвахме съществуващата морфология и чертите на терена, за да олицетворим добродетелите на капуцините: простота и честност. Вдъхновението за дизайна дойде от традиционното разделяне на градината на манастира на овощна градина, розариум и зеленчукова градина.

Описание на интервенциите Градината е разделена на три теми: площадка за различни занимания с настилка от композит и високи дървета – градина на звуците, овощна градина – градина на вкусовете, и уединена розова градина зад крепостната стена – градина на ароматите и цветовете. Различните части са свързани посредством дървени пътеки и мост с изглед към градините и планините в далечината. Градински елементи с формата на мебели допълват това полускрито място в близост до центъра на града. В парка има пейки, сцена за концерти и танци, игрище за петанк и детски площадки с елементи, направени по поръчка. Те приличат на прахосмукачка, стълба, кофа и внасят усещане за нещо познато. Входовете също представляват мебелни елементи. Специфичният им вид носи индивидуалност и възможност за идентификация. Между градината и църквата има специална зона, която предлага репрезентативна дистанция. Тя представлява отворено входно пространство, където посетителят може да се наслади на гледката към църквата или градината. Това помага да се изгради разбиране

за мястото. Църквата е боядисана в бяло, за да се намали агресивността на рисунките от началото на ХХ век и да изпъкнат тези от бароковия период.

Оценка Проектът за вписването на място за отдих и култура в историческия център на града беше наистина всеобхватен. Обществеността одобри и двете части на проекта: външната – градината, и вътрешната – църквата. Пространството, което стоеше затворено в продължение на почти петдесет години, бързо се изпълни с индивидуален живот и колективни занимания. Най-после то се използва по предназначение: за преминаване с колело, за образователни цели, като място за семейни игри или почивка в близост до шумния център. Сега хората правят срещите си с любимите в розовата градина, наслаждават се на местните барокови статуи, слушат концерти и сключват брак в това красиво обществено място. Проектът олицетворява всичко положително в градския живот. За постигането на подобен успех е важно да се подходи комплексно и да се отчетат спецификите на мястото, които по-късно изпъкнаха – множество малки пространства с подчертана индивидуалност. Посетителят на музея може да се наслади на усещането да бъде интегриран в пространството със статуите.

Description of intervention

Evaluation

The garden is divided into three themes: an aggregate-floor plateau for activities with high trees as a garden of sound, an orchard with fruit trees as a garden of taste and intimate rosary behind the fortification as a garden of smells and colours. These parts are connected by a wooden promenade and bridge with an overlook to the gardens and mountains beyond. Furniture elements complete this semi-hidden space close to the centre. There are benches, a stage for concerts and dancing, a petanque court and custom playground elements. They resemble a carpet duster, stepladder and a bucket to support familiarity of the place. The entrances are furniture elements as well. Their distinct appearance brings individuality and identification to the user. In between the garden and the church there is a special zone, which gives the representative distance for the user and viewer. It is an open entrance zone, where the visitor can enjoy the view of the church and the garden. It supports understanding. The church is covered with white paint to reduce the aggression of the early 20th century paintings and to emphasize on the baroque ones.

This project was truly comprehensive, incorporating a public 1. Орлицки планини / Orlicke Mountains amenity into the historic town centre. The public has adopted 2. Река / River both parts of the project: the outside garden and the inner church. 3. Пешеходна пътека / Pedestrian path The space, which was closed for nearly fifty years, was quickly 4. Градинска стена / Garden wall filled with individual life and collective actions. Finally, it is being 5. Слънчева пътека / Sunny promenade used as intended: from passing on a bicycle, to education, a play 6. Овощна градина / Orchard space for families, a place for rest near the active centre. Now 7. Панорамна пътека / Lookout promenade citizens are having dates in the rosary, admiring the local baroque 8. Сцена / Stage statues, listening to concerts and getting married in the beautiful 9. Плато / Plateau 10. Петанк и Прахосмукачката / public space. The project represents all that is good about civic Petanque and “Carpet cleaner” life. To achieve such success, it is important to recognize the 11. Зона за почивка / Rest area 12. Църква музей / Church museum complex approach and the quality of the place that was subse- 13. Вход градина / Garden entrance quently revealed – many small spaces with emphasized individu- 14. Вход улица / Street entrance ality. The museum visitor can enjoy the feeling of being integrated in the space with the statues.

1 5 3

13 14 8

Разрез / Section

017

architecture

observation

Морска болест След строителната буря оглеждаме останките на родното Черноморие с Павел Попов, Михаил Заимов и Христо Лазаров

017

Слънчев бряг, хотел Виктория Палас / Sunny Beach, Victoria Palace hotel

Sea sickness After the construction storm we survey the remains of the Bulgarian Black Sea coast with Pavel Popov, Michael Zaimov and Hristo Lazarov

снимки / photos by Никола Михов за книгата / Nikola Mihov for the book: Holidays After The Fall, by Beyer/Hagemann/Zinganel, Berlin: Jovis 2013 017

Павел Попов

Морската курортна архитектура Х

Слънчев бряг, хотел „Маджестик” / Sunny Beach, Majestic Hotel

017

ората ходят на море или мечтаят за него заради вълнуващата, пречистваща и облагородяваща среща с планетата (или Бога?). Прекият контакт с морето е причината да я има курортната архитектура. Който не разбира или подценява този факт, не е архитект и дори вероятно не е човек. Човеците обичат и ценят морето заради това, което то е – планетата Земя в първо лице. Затова презастрояването на брега и свръхмащабът на построеното е престъпление. Юридически съучастието на архитектите в него също е престъпление. Има много аспекти, по които да оценим морската курортна архитектура. Уважението към морето е главният. България има нищожен като дължина морски бряг, но поиска и взе (от природата?) своя дял от световния туризъм и неговата архитектура. Каква беше тя, каква стана? Никой не може да отговори пълноценно в една статия, аз също няма да се опитам. Но ще забия няколко колчета, та след мене някой да го направи подробно.

Прескачам първите морски бани – онези с целите костюми от трико за мъже и жени. Те също имат своята архитектура – във Варна – бараки и малки хотели до плажа, споделени от романтични граждани и гладни дървеници в кратките летни нощи и месеци. За цяло столетие масовата представа за морски хотел е свързана с украсата, романтиката, кича и лекомислието, които по-късно получиха франкенщайновски нюанси. В началото на ХХ век те все още са били приемливи. България навлезе в курортната архитектура в средата на ХХ век с талант и самочувствие. Въпреки че за интелектуалците (каквито архитектите понякога са) онова време беше особено мрачно, първите български хотели на Черно море съдържаха радост от живота и уважение към морето. Понякога – най-вече в творчеството на Никола Николов – едва сдържана енергия и достойнство, каквито дори курортната архитектура не е зле да притежава. Неговите хотели „Европа” и „Журналист” бяха свежи,

Pavel Popov

The architecture of seaside resorts P ing, cleansing and ennobling encounter they have with the planet eople go to the seaside or simply dream of it because of the excit-

(or God?). First-hand contact with the sea is the reason why resort architecture exists. Anyone who fails to understand or underestimates this fact cannot be called an architect or even a human being. Human beings love and cherish the sea because of what it is – planet Earth in the first person singular. This is why excessive building at the coast and the supersize of what has been built there is a crime. From a legal perspective, architects’ complicity in this act is a crime too. There are a number of aspects to consider when evaluating seaside resort architecture. Respect towards the sea is the major one. Bulgaria has an almost insignificant coastline in terms of length, but has claimed (from nature?) its share of world tourism and its architecture. What was there in the beginning and where are we now? No one would be able to answer fully this question in one article and I will not attempt to do it. I will do some signposting, however, with the hope that someone after me would deal with the matter in detail.

I will not dwell on the first attempts at seaside bathing – the ones involving jersey swimming costumes covering the whole bodies of both men and women. These too have their own architecture: in Varna – the huts and small hotels lining the beach, shared by romantic citizens and hungry bed bugs during the short summer nights and months. For a whole century the widespread idea of a seaside hotel was related to decoration, romanticism, kitsch and frivolity, which later acquired Frankenstein nuances. At the beginning of the 20th century all these were acceptable. Bulgaria joined resort architecture in the middle of the 20th century with talent and self-confidence. Despite the fact that the times were rather grim for intellectuals (which sometimes architects are), the first Bulgarian hotels on the Black Sea coast were characterized by joy of life and respect towards the sea. Sometimes – especially in the work of Nikola Nikolov – they carried some barely contained energy and dignity: features that even resort architecture should strive for. The hotels designed by him like the Evropa and Journalist stand out as fresh, bold, original and undoubtedly modern against the background of

Слънчев бряг, хотел „Виктория Палас” / Sunny Beach, Victoria Palace Hotel

017

Хотел „Поморие”, автор Селма Тупарева / Pomorie Hotel by Selma Toupareva

дръзки, самобитни и несъмнено модерни – на фона на всичко построено до момента (а и след това) в „лагера на мира”. Заедно с това те бяха на предела на мащаба, който споделената тук от мен концепция за морска архитектура може да понесе. Те бяха огромни по мерките на онова време и тази огромност можеше да бъде простена само ако на километри наоколо няма други като тях. Това донякъде се отнася и за „Черно море” на Георги Ганев, за хотел „Интерконтинентал” на Георги Стоилов и вече не важи за комплекса Албена на Николай Ненов, където мащабът на масовата застройка надмина предела на допустимата архитектура, която морският бряг заслужава. Албена обаче, за разлика от останалите ни курортни комплекси, запази своите достойнства и преимущества почти незасегнати. Вероятно защото от самото начало беше достатъчно кичозна, лекомислена, културно неелитарна. Пак в Албена за първи път у нас беше използвана композицията на стъпаловидно нарастващи обеми, използвана и до днес, но вече като признак на композиционна безпомощност. Професионално и естетически хотелите на Никола Николов блестят с редица достойнства, които вече са описани подробно. Не така стоят нещата с ресторантите казина на същия автор – те са отвъд ръба на кича. Въпреки това обаче тези сгради – хотелите и казината на Николов – трябваше задължително да станат паметници на архитектурата заради своята оригиналност, заради таланта на автора. Те са история. Ако Институтът за паметниците на културата си вършеше работата както трябва, модернизмът щеше да заеме по-добро място в националната култура. Загубени завинаги са постиженията на българските архитекти от ХХ век – някои от тях бяха на световно равнище. Първите морски курортни комплекси – Слънчев бряг, Златни пясъци и донякъде Албена, бяха вписани в средата си, човечни, зелени, мащабни (тоест умерени във височина и РЗП). Срещата между човека и морето все още беше главната тема. Междувременно Европа построи Пор Гримо и Портмейриън, архитектурната критика ги оцени и обсъди. Техният стил на историцизъм, изящен (професионален) кич и дребен мащаб често бяха несправедливо подценени или недооценени. Критиката не можа да отдели зърното

от плявата – да подчертае качествата на градоустройството им и да подмине снизходително недостатъците на архитектурата. Вече в наши дни Норман Фостър проектира до град Бяла своите „Черноморски градини” – пет курортни селца с мащаб, дребен като на Пор Гримо, но с модерна, изчистена от кич, „ривайвъл” и имитация архитектура. Тази архитектура, може би най-сполучливата за целта и епохата, не беше и вероятно никога няма да бъде построена в България – вече е късно. Подобни неща обаче бяха построени в Гърция и Турция (например в Бодрум – бившия Халикарнас, пак от Норман Фостър). Междувременно в Испания осъзнаха грешките на презастрояването и свръхмащаба на курортното си строителство и започнаха да събарят. Точно в това време България с неподозирана скорост и нахалство повтори същите престъпления. В името на печалбата открадна морето от хората и го хариза на бизнеса, уж за доброто на страната. Българските курортни бизнесмени чрез архитектите повториха европейските грешки с пълното съзнание какво вършат – бяха достатъчно и навреме информирани. Не е сигурно, че смяната на обществения строй и грабежът в края на века са главната причина за „бетонирането на Черноморския бряг”. Това можеше да се случи и в известен смисъл се случи и другаде – при друга власт, при други обстоятелства. През 1969 „Главпроект” имаше отдел „Южно Черноморие”. Там започнах работа при забележителната българска архитектка Стефка Георгиева. Нейните морски хотели са най-ниските в България. Заминах да специализирам именно морско курортно строителство. Върнах се с убеждението, че ако имаш безкрайна брегова линия, можеш да си позволиш тук-там високо строителство на брега, но задължително трябва да се придържаш към ниско и пръснато строителство именно в България, защото нейният морски бряг е малко. Това беше на път да стане императив на бъдещото ми курортно проектиране. Но отдел „Южно Черноморие” беше закрит през 1970. Не за друго, а защото там имаше архитекти, които „не слушат властта”, а това във всеки строй е престъпление. Властта обича да я слушат… Да се пише за архитектурните достойнства и недостатъци на фона на варварско градоустройство е трудна

Хотел „Виктория”, автор Владимир Михов / Victoria Hotel by Vladimir Mihov 76

017

anything that had been built until that moment (and even after that) in the “camp of freedom”. In addition, they were on the verge of the scale which the idea of seaside architecture shared here can bear. They were huge for their times and their hugeness could only be forgiven if no such buildings were found within kilometres around. This also applies to hotels like Cherno More by Georgi Ganev and Intercontinental by Georgi Stoilov and does no longer apply to Albena – the complex by Nikolay Nenov, where the scale of building density has gone beyond the limits of acceptable architecture… the one that the sea coast deserves. Albena, however, unlike the rest of our resorts, has retained its merits and advantages almost unspoiled. Most probably because it was kitsch, frivolous, and culturally non-elite from the very beginning. Albena once again saw the use of the composition of gradually expanding stepped volumes, employed until today as a last resort when all composition options have been exhausted. Professionally and aesthetically the hotels designed by Nikola Nikolov stand out with a number of qualities, which have already been described in detail by others. This is not the case with the casinos designed by the same author – they go beyond the limits of kitsch. And yet, these buildings – both the hotels and the casinos, should have become monuments of architecture because of their originality, and their author’s talent. They should be part of history. Had the National Institute for Monuments of Culture done their job properly, Modernism could have been better represented in our national culture. The achievements of Bulgarian architects belonging to the 20th century have been lost forever – some of them were worldclass. The first seaside complexes – Slanchev Briag (Sunny Beach), Zlatni Pyasatsi (Golden Sands), and to a certain extent Albena, were part of their environment: human, green, and properly scaled (i.e. they had moderate height and floorage). The encounter between man and sea was still the major theme there. In the meantime Europe built Port Grimaud and Portmeirion and architecture critics evaluated and discussed them. The style combining historicism, refined (professional) kitsch and small scale was unjustly underrated or not appreciated enough. Critics could not separate the wheat from the chaff – they did not emphasize the qualities of the urban planning and leniently overlooked the shortcomings of the architecture. Recently Norman Foster designed, near the town of Byala, his Black Sea Gardens – five resort villages with the small scale of Port Grimaud – modern architecture, without the kitsch and imitation. This architecture, maybe the most successful one for its purpose and time, was not and

will probably never be implemented throughout Bulgaria; it is too late already. However, similar resorts were built in Greece and Turkey (e.g. in Bodrum – the former Halicarnassus, again by Norman Foster). Meanwhile, in Spain, people became aware of the mistakes of excessive building and supersize and began demolishing. At exactly the same time, Bulgaria repeated the same crimes with unexpected speed and insolence. In the name of profit we stole the sea from the people and placed it at the disposal of business, allegedly for the good of the country. People in the resort business in Bulgaria, through the architects, repeated the European mistakes, fully aware of what they were doing – they had been well informed in advance. We cannot be sure that the change of the social order and the pillage at the end of the century were the main reasons for “lining the Black Sea coast with concrete”. This could have happened, and in a way happened, elsewhere – under another regime and different circumstances. In 1969 in Glavproekt there was a department called “South Black Sea Coast”. This is where I had my first job supervised by the remarkable Bulgarian architect Stefka Georgieva. Her hotels are the lowest rising in Bulgaria. I went abroad to specialize in precisely seaside resort building. I returned convinced that if one had an endless coastline they could afford the high-rise buildings on the coast, but one definitely had to stick to low-rise and scattered buildings, especially in Bulgaria, because its coast is small. This was going to become the imperative of my future design of resorts. However, the “South Black Sea Coast” department was closed in 1970. Only because it was the home of architects who “did not obey authority” and this is a crime under any regime. Authority likes to be listened to… Writing about architectural merits and faults with examples of barbaric urban planning in the background, is a hard task. Urban planners are architects, but their craft, profit and color are different – they are servants who have control functions. Charging the whole profession with the sin of the “urban planners” is wrong, but still, the architects who designed the separate buildings are not innocent victims – they are accomplices. Kitsch and bad taste have a role to play in excessive building in Вulgaria. It is difficult to produce good architecture under the conditions of wrong urban planning, but that is still possible. Beauty does not come easy… One of the last Mohicans of good architecture were Nikolay Damov and Selma Tupareva. The Duni complex they designed south of Sozopol was the last attempt chronologically to make good commercial architecture with the proper scale while respecting

Портмейриън е курортно селце в Северен Уелс, проектирано и построено от сър УилямсЕлис между 1925 и 1975 в стила на италианско градче. Той използва при строителството фрагменти от разрушени сгради в италиански стил. Сега курортът е собственост на благотворителен фонд. Portmeirion is a tourist village near Minffordd, North Wales. It was designed and built by Sir WilliamsEllis between 1925 and 1975 in the style of an Italian village. He incorporated in the village fragments of demolished buildings. It is now owned by a charitable trust and run as a hotel.

Хотел „Марина Роял”, Дюни / Marina Royal Hotel, Duni resort Хотел с кула, укрепления и сводести прозорци / A hotel with a tower, fortifications and vaulted windows

017

Устието на р. Велека, Синеморец / The estuary of Veleka River, Sinemoretz

017

задача. Градостроителите са архитекти, но техният занаят, печалба и цвят е по-друг – те са слуги с разпоредителни функции. Да се вменява грехът на „урбанистите” на цялата колегия е неправилно, но архитектите – проектанти на отделните сгради, също не са невинни жертви – те са съучастници. В презастрояването на българското Черноморие кичът и лошият вкус имат дял. При коренно погрешно градоустройство е трудно да се прави добра архитектура, но е възможно. Няма хубаво лесно… Едни от последните мохикани на добрата архитектура бяха Николай Дамов и Селма Тупарева. Техният комплекс Дюни южно от Созопол беше хронологически последният опит да се прави добра комерсиална архитектура с подходящ мащаб и уважение към ландшафта. Хотелът в Поморие на Селма Тупарева е един от малкото представители на брутализма в България, при това – достоен представител. Николай Дамов беше от архитектите, за които главен приоритет остана величието на морето, но за неговите преки наследници – братовчедите Дамови (проектите Съни Хилс и Сънсет Ризорт) вече не е. Там позата и самолюбуването на професионални и импровизационни умения взеха връх. Архитектурата на Дюни беше романтична, но сдържана, модерна, но и антиисторична, скромна, но с четливи характеристики като средиземноморска, южна, волна и дори „пиратска”. Това са все черти, труднопостижими с нелитературни средства. Дамовците в края на века до голяма степен успяха. После… се промениха заедно с клиента. Българските архитекти безспорно бяха в течение на критиката за Пор Гримо. Може би точно във връзка с нея самите автори на Дюни се противопоставиха на идеята с лагуната на Алепу да стане същото като с блатото под Пор Гримо – нова Венеция за средната буржоазия – собствената яхта, вързана пред собствената къща. Това временно спаси една от важните влажни зони на България и показа, че Н. Дамов също като Н. Николов имаше „социалистическо мислене” и това мислене се споделяше от поне част от властта. Днес на Сейшелските острови и в арабските емирства се строят изкуствени острови и канали с резиденции от ниски частни жилища за временно обитаване и частни ке-

йове – това показва доколко идеята на Франсоа Спьори за френската Ривиера отпреди половин век все още е жизнеспособна – но на друго ниво на богатството. От собствен опит знаем, че не е добра идея жабата да вдигне крак да подковат и нея. Особено при оскъдицата откъм брегова ивица, типична за България. Такива бисери като устието на Камчия, Аркутино, Иракли, Силистар останаха твърде малко, за да си позволим да загубим и тях. За Ропотамо и Бутамята вече е късно. На чия страна застават политиците, е ясно. Моят проблем е на чия страна ще застанат архитектите – най-вече онези, които ще се поблазнят от трохите от пира по време на чума. Съсипването на планетата, в конкретния случай – загубата на срещата на човека с Морето – е чума. Всеядни архитектурни компилатори се изявиха по цялото Черноморие с рядко нахалство и грубост, с различно ниво на професионализъм. Типичен представител на това поколение беше тандемът архитекти Тихолов – Грозев, който построи едни от най-прочутите и спорни като архитектура курортни хотели. Доколкото те двамата бяха представителни фигури в катедра „Жилищни сгради”* на УАСГ, влиянието им върху младото поколение български архитекти не бива да се подценява. Най-известният и награден хотел на двамата е „Хелена Ризорт” на Слънчев бряг. До голяма степен той е емблематичен за българската еклектика от края на века. Почти по същото време същият „стил” стана типичен и за Банско. В тази архитектура има по много от Рилския манастир, родопската къща, подбалканската часовникова кула и нео-неокласически форми (ажурният купол и колонада на „водната” ротонда). Каскадите от четирискатни покриви би трябвало да напомнят за Широка лъка, Мелник и Търново, а каменните облицовки и детайли – за трако-римското наследство. Трябва да се признае, че тази еклектика (за разлика от по-късните подражания в Банско) в „Хелена” е изпипана майсторски – както във функционалните връзки, така и в овладяването на бутафорния детайл. Този хотел се намира на равни разстояния от Пор Гримо (уж хаотична, „спонтанна” планировка с „продължително натрупване”, но без каналите и дребния мащаб на Франсоа Спьори) и Портмейриън (но без конкретните препратки към известни

the landscape. Selma Tupareva’s hotel in Pomorie is one of the few examples of Brutalism in Bulgaria, quite a worthy one at that. Nikolay Damov was one of the architects for whom the grandeur of the sea remained a priority; this was no longer the case with his immediate descendants – the Damov cousins (the Sunny Hills and Sunset Resort projects). With them pose and narcissism of professional and improvisational skills took precedence. The architecture of Duni was romantic but contained; contemporary, yet anti-historic; modest, and yet having the obvious characteristics of being Mediterranean, southern, wild and even “pirate-like”. These are all characteristics difficult to achieve with non-literary methods. The Damovs managed to do it to a great extent at the end of the century. Then … they changed together with their clients. Bulgarian architects were undoubtedly aware of the criticism of Port Grimaud. Maybe it was that criticism that made the very designers of Duni oppose the idea of treating the lagoon of Alepu like the former marshlands under Port Grimaud which became a new Venice for the middle classes – their own yacht tied in a berth in front of their own property. This temporarily saved one of the critical wetlands of Bulgaria and proved that N. Damov, just like N. Nikolov, had “socialist thinking” and this thinking was shared by at least part of those in positions of authority. Nowadays artificial islands and canals with residences of low-rise private houses for temporary use and private quays are being built in the Seychelles and the United Arab Emirates – this proves that François Spoerry’s idea about the French Riviera that originated half a century ago is still very much alive – on another level of prosperity, however. We know from personal experience and the well-known fable, that it is not a good idea for a frog to compare to an ox. Especially in the scarcity of coastline typical of Bulgaria. Gems like the mouth of the Kamchia river, Arkutino, Irakli, and Silistar are some of the few that remain and we cannot afford to lose them. It is already too late for Ropotamo and Butamyata. We are clear about whose side politicians are prone to take. My problem is which side architects would take – especially the ones who would be tempted by the leftovers from the feast in the time of plague. Spoiling the planet, in this particular case – the losses caused by the encounter between man and Sea is a plague – no doubt about it. Omnivorous architectural compilers have performed all along the Black Sea cost with exceptional impudence and rudeness, on all sorts of levels of professionalism. A typical example of this generation is

the architectural tandem Tiholov-Grozev, which built some of the notorious and controversial resort hotels in terms of architecture. One should not underestimate their influence over the young generation of Bulgarian architects since both were representative figures at the “Residential Buildings” department at the University of Architecture, Civil Engineering and Geodesy. The most well-known and prize-winning hotel the two of them designed is the Helena Resort at Slanchev Briag. To a great extent it is emblematic of Bulgarian eclecticism of the end of the century. At almost the same time, the same “style” became typical of Bansko. This architecture contains a great deal of the Rila Monastery, the Rhodope house, the clock tower typical of the villages at the foot of the Balkan Mountains, and numerous neo-neo-classical forms (the fretwork cupola and colonnade of the “water” rotunda). The cascades of four-slope roofs should remind us of Shiroka Luka, Melnik and Tarnovo, while the stone facings and details – of the heritage of Thrace and Rome. One has to admit, however, that the above eclecticism (unlike the imitations that appeared at a later stage in Bansko), is a piece of fine mastership at the Helena hotel – both in terms of functionality and control over the fake detail. This hotel stands at equal distances from Port Grimaud (fake-chaotic, “spontaneous” and “layered in time”; without the canals and the small scale of François Spoerry) and Portmeirion (without the references to well-known historical examples). To me, however, the comparison with the numerous Turkish and Greek hotels for tourists of moderate means, is much more interesting. The Helena hotel and the mass consumption hotels of our southern neighbors have the same layout and regime of habitation – sections, corridors, staircases, and rooms with balconies facing a courtyard with a bigger or smaller swimming pool in the middle, numerous bars and one main canteen-type restaurant. However! The Greek have a maximum of two stories in addition to the ground floor, Helena has six. In two or three days the guests of the small hotel already know each other, and have developed sympathies or dislikes for each other; at the Helena this is not possible – there are too many! Supersize in civil engineering leads to supersize elsewhere. In the interiors of the mainstream Greek or Turkish hotels (including the ones which seem more luxurious than the Helena) the furniture is modest, while in the Helena there is upholstered furniture and gilt everywhere. And most of all – no one expects from the cheap hotel to have any major achievements in terms of composition, artistic work, or functionality of living conditions. They are quiet, simple, rectangular, adequate in terms of construction and cost, all of which are

Пор Гримо е градче, създадено от Франсоа Споери през 60-те години около блатата край река Жикл в залива Сен Тропе. Има венециански канали, но и френски „рибарски” къщи, пред всяка от които е предвиден пристан за лодка. Port Grimaud is a seaside town, created by architect François Spoerry in the 1960s based around the marshes of the river Giscle on the bay of Saint Tropez. Built with channels in a Venetian manner, but with French “fishermans” style houses and there is a boat berth in front of most houses.

„Хелена Ризорт”, Слънчев бряг / Helena Resort, Sunny Beach

017

Павел Попов е архитект и активен общественик. Има дипломи от държавните технически университети в Хавана и София (1969). Преподава в УАСГ от 1974 до 2008 в катедра „История и теория на архитектурата”. Има дузина построени сгради и над 50 идейни проекта, участия в национални и международни конкурси. Автор е на признати изобретения за конструкции на зални и високи сгради. През 1990 основава архитектурното бюро „Арконада”, което през 1991–1992 изготви програмата и заданието за националния конкурс за общ устройствен план на София, а през 1996 – устройствен план на територията на двореца в Балчик. От 2003 до 2007 e председател на Комисията по професионална етика в КАБ. От 2000 до 2003 е общински съветник в СОС. Член учредител на фондациите „Пространство Култура” и „Подслон за всеки”, на „Гражданско общество срещу корупцията” (ГОСК) и активен представител на движението „Граждани за зелена София". През 2009 се кандидатира за кмет на София (трето място, над 7000 гласа). Има отпечатани над 500 статии архитектурна теория и критика. Книгата му „Композицията като абстракция” (2007) е свързана с опита му на преподавател по архитектурно проектиране. „Виж гредата!” е следващата му книга, посветена на архитектурата на храма във връзка с новото строителство. Павел Попов е един от малцината, които публично обсъждат градоустройството във връзка с политиката, защото смята, че това е неизбежно.

017

исторически образци). Много по-интересен за мен обаче е паралелът с безбройните турски и гръцки хотели за курортистите средна ръка. „Хелена” и хотелите за масово потребление на южните ни съседи имат същата планова схема и режим на обитаване – секции, коридори, стълбищни клетки и стаи с тераси, обърнати към вътрешен двор с по-голям или по-малък басейн помежду, многобройни барчета и един основен ресторант стол. Обаче! Гръцките имат максимум две нива плюс партера, „Хелена” – 6. След два-три дена посетителите на малкия хотел се познават, имат изградени симпатии и антипатии, в „Хелена” няма как – много са! Преоразмеряването в градоустройството повлича преоразмеряване във всичко. В интериора на масовия тип гръцки и турски хотели (включително тези, които изглеждат по-луксозни от „Хелена”) обзавеждането е скромно, докато в „Хелена” има мека мебел и „позлата” навсякъде. И най-важното – никой не очаква от масовия евтин хотел кой знае какви композиционно-художествени и битово-функционални достойнства. Те са тихи, простички, правоъгълни, конструктивно и икономически целесъобразни и това им личи, без да ги комплексира. В „Хелена” претенцията е по-голяма. Гръцките хотели от 50-те, строени по държавната програма „Ксения” (гостоприемство) с пари от Плана „Маршал” като архитектура приличат много на първите „комунистически” хотели „отвъд Желязната завеса” по същото време. Прости, скромни, двуетажни, аскетични, модерни, стоманобетонни... отлична за времето си архитектура. Невинаги при съседите всичко беше благополучно. Зад Кушадасъ като стена стоят двайсетина 12–20 етажни хотела – построени и недовършени – защото турската власт се усети, че са излишни и вредни както за природните наличности, така и за самия туристически бизнес. Тоест – тамошната власт има разбиране за връзката между едното и другото. И ги спря, забрани ги, преди да бъдат завършени и населени. Тази наредба там изглежда непоколебима. Една власт, по-сериозна от нашата, очевидно има силите да го поиска и отстои. В Неа Врасна и Аспровалта лани властите разпоредиха всичко, което е между крайбрежната улица и морето, да бъде премахнато. И собствениците се подчиниха безпрекословно, без протести, хитруване и увъртане. Между тях имаше и българи… Резултатът не закъсня – морето отново влезе в ежедневието на хората. Основният смисъл на курорта – срещата с него – там взе своето. Пътят на историзираща еклектика само изглежда лесен. При това оправданието, че историцизмът и еклектиката са предпочитани от непросветения инвеститор и платежоспособния турист, е вярно само донякъде. Новобогаташите бързо се учат и това, което изглеждаше вярно преди десет години, вече не е. Еклектиката и сантиментализмът на историцизма искрено допадат и на много архитекти. Не е беда, че историцизмът и еклектиката допадат на принц Чарлс – на властта се полага да бъде консервативна. Бедата идва, когато се окаже, че предпочитанието е неграмотно, лаишко, без дълбокото разбиране на стиловете и епохите, присъщи на ранните постмодернисти от епохата на Вентури и Дженкс. Макар че академичната

мисъл и най-вече реализацията и там издиша, особено при Вентури. Може би единствен Чарлс Мур беше постмодернист на висота. Ако не искаме да подражаваме на миналото, какво правим тогава? Подражаваме на по-близкото минало. И действително – посред псевдоисторическия буламач на българския бряг един срещу друг се изправят поизмърлян ар деко и повече или по-малко чист модернизъм. Истина е, че правоверният модернизъм е все по-труден за подражание, но е истина също така, че за таланта затворени пътища няма. Норман Фостър и Ренцо Пиано го доказаха. А Сиза, Гримшо и съвсем доскоро Херцог/Дьо Мьорон сякаш винаги са го знаели. По българското Черноморие хотелите „без стил” преобладават количествено. Повечко стъкло, помалко мазилка и, уви – над пет-седем етажа всеки, колкото и къса, дълга или висока да е хотелската сграда. Тук не само уважението към природата отсъства, отсъства дори елементарната представа за композиция, за важното при всяко положение отношение между форма, размери и отстояния! И понеже строителният бум започна с преработка, дострояване и надстрояване на съществуващите хотели, редно е да им обърнем поне малко внимание. Много бързо хотелската ос под и около 3 метра се оказа крайно недостатъчна, прекалено скромна (в социалистическата хотелска стая нямаше нито барче, нито телевизор). Така се наложи от три стаи да се правят две с неизбежните компромиси при конструкциите, фасадите и баните. Особено виртуозно с тези проблеми се справи Петър Диков на Златните пясъци в качеството си на проектант с управленчески функции – позиция винаги печеливша в България. При него обаче беше заслужено – до някое време. По-късно почти всички проектанти и той в това число взеха да претупват както старото, така и новото строителство – кичът увлича. Явление, неизбежно при съвместяването на казаните функции. От друга страна беше много вероятно това да се случи при наличието на инвеститори, които безогледно искат желанията им (за капацитет, етажност, плътност, категория) да минат, каквито и да са законите. Е, при нас минаха – поради слаба и безотговорна власт. Което не оневинява архитектите – те трябваше да трият носовете на властта през цялото време, с всички сили, чрез професионалните си организации и свободния печат. Но това е друга тема. Един широко разпространен начин да се върви по пътя на модернизма, но без да се буквализират постулатите на Льо Корбюзие и пуризмът на Мис ван дер Рое, беше да се импровизира с конструкцията като украса. Тази (всъщност дължима на постмодернизма) хватка често предполага изваждането на носещата конструкция „пред скоби”. Любим похват на Владимир Михов, също преподавател от УАСГ. При него ъгловата колона и гредите към нея остават извън полезния обем и когато ъгълът между гредите е остър, ефектът е особено драматичен и архитектурата интересна – хотел „Виктория” на Слънчев бряг. Този похват всякак е за предпочитане пред историческата еклектика, най-малкото защото безпогрешно датира архитектурата в епохата си. Въпреки това „украсата с конструкция” е номер не за всекиго и с нея не бива да се прекалява. Мнозинството от хотелите, които не употребяват

obvious without the sense of being inappropriate. The Helena shows more pretension. In terms of architecture, the Greek hotels of the 50s, built under a state program called Xenia (meaning hospitality) with Marshall Plan money, very much resemble the first “communist” hotels built at the same time on the other side of the Iron Curtain. Simple, modest, two-storied, ascetic, modern, made using reinforced concrete… an excellent type of architecture for its time. Our neighbors have not always had success. The back of Kushadasi is lined by a wall of twenty odd 12- to 20-storey hotels – built and not finished – because the Turkish authorities became aware that they were unnecessary and harmful to both the natural resources and the tourist business itself. This confirms that the authorities saw the connection between the two. So they stopped and banned any building before the hotels were finished and inhabited. These regulations seem firm. A government stronger than ours seems to have the power to demand and stand up for this. Last year, authorities in Nea Vrasna and Asprovalta ordered that all constructions standing between the promenade and the sea be demolished. Owners did not question the order and obeyed it silently; there were no objections, attempts to trick or squabble. Some of the owners were Bulgarian… The results were felt soon – the sea once again became part of people’s everyday life. The main purpose of the resort – the encounter between man and sea – staked its claims. The approach of historic eclecticism might seem an easy one. The excuse that it appeals to ignorant investors and rich tourists is only partly true. The nouveau riche learn fast, and what seemed true ten years ago is no longer so. Eclecticism and sentimentality of historicism truly appeals to many architects as well. There is nothing wrong in the fact that historicism and eclecticism appeal to Prince Charles – authority has the right to be conservative. Trouble comes when it becomes clear that certain preferences are ignorant, amateur, lacking the deep understanding of styles and period characteristic that the early postmodernists from the time of Venturi and Jencks had. Although academic excellence and most of all implementation are not quite up to par in their work, especially in the case of Venturi. Probably only Charles

Moore was a modernist who rose to the occasion. What do we do if we have no desire to copy the past? We copy the more recent past… Indeed – together with the pseudo-historical hodge-podge, the Bulgarian coast hosts examples of both slightly polluted Art Deco and more or less pure Modernism. It is true that orthodox Modernism is difficult to copy, but it is also true that talent always finds a way. Norman Foster and Renzo Piano have proved it. While Siza, Grimshaw, and (until recently) Herzog & de Meuron seem to have always known it. “No-style” hotels along the Bulgarian Black Sea coast are numerous. A lot of glass, not so much plaster and unfortunately – more than five to seven stories each, no matter how short, low, or tall the building is. It not just the respect of nature that is missing here; even the basic concept of composition is missing; the ever significant ratio between form, size, and viewing angles! Since the building boom started with remaking, refashioning, and adapting existing hotel structures, we are bound to devote some attention to these. Very quickly a traditional construction of around 3 meters was found insufficient, too modest (the socialist hotel room had no mini-bar or TV set). Thus three rooms became two with the inevitable compromise as to structures, façades, and bathrooms. A recognized virtuoso in this process was Peter Dikov at Zlatni Piasatsi in his role of a designer with management functions – a position that has always been a profitable one in this country. He, however, deserved it – until a certain point. Later, most of the designers, including him, started whizzing through both old and new construction – kitsch is contagious. This phenomenon is unavoidable when we have a combination of the functions mentioned above. On the other hand, this was very likely to happen in the presence of unscrupulous investors who insisted on their requirements (related to capacity, number of floors, density, or category) to pass… with no regard for the laws. Well, they passed in this country – because of the weakness and lack of responsibility on the part of authority. Which is not an excuse for architects – they should have given authority a piece of their mind, over and over again, putting a lot of pressure, through their professional organizations and the free media. This, however, is another issue.

Pavel Popov is an architect and active community representative. He has degrees from the technical universities in Havana and Sofia (1969). He teaches at UACEG from 1974 to 2008 in the department of History and Theory of Architecture. He has a dozen finished buildings and over 50 building projects, he has also taken part in national and international competitions. He is the author of acclaimed inventions for the construction of halls and tall buildings. In 1990 he founded the “Arconada” architectural bureau, which in 1991–1992 prepared the program and implementation of the national competition for General Urbanization Plan of Sofia and in 1996 – the General Building Plan of the Balchik Palace territory. From 2003 to 2007 he is the Chairman of the Committee on Professional Ethics in the CAB (Chamber of Architects in Bulgaria). From 2000 to 2003 he is a municipal councillor in the SMC (Sofia Municipal Council). A founding member of the Foundation “Culture Space” and “Shelter for All”, and the “Civil Society Against Corruption” (CSAC) as well as an active representative of the movement “Citizens for Green Sofia”. In 2009 he ran for mayor of Sofia (finished the election in third place, with over 7000 votes). He has published over 500 articles of architectural theory and criticism. His book “Composition as an Abstraction” (2007) relates to his experience of teaching architectural design. “See the Beam!” is his next book based on temple architecture in relation with new construction. Pavel Popov is one of the few who publically debate urban planning in a connection with policy because he believes that this interrelation is inevitable.

Крайбрежната улица на Неа Врасна, Гърция / The beach promenade of Nea Vrasna, Greece

017

Албена / Albena

017

нито историята, нито „украсата в конструкция”, неизбежно изпадат в по-тежки грехове – като насилват и истеризират геометрията и силуета, използвайки все повече фалшиви колони и шайби, перки и кръгли отвори, „роялни форми” в план и разрез, безпринципни комбинации между плът и стъкло, между отвори и маси. В повечето случаи става дума и за сковаваща симетрия (асиметрията се овладява по-трудно). Тъй като безпринципните комбинации нямат каквато и да било конструктивна и функционална мотивация, естетическият резултат често е плачевен. Това не важи само за българската курортна архитектура. Можеше и по-зле – в Румъния и Азербайджан, но пък на юг от нас е по-добре. Гръцки и турски истерични хотели няма, макар че кичозни и нелогични има и там. А в Италия, Южна Франция и Северна Испания и те са изключение… Не се учим от когото трябва. А ако искаме не само да се учим, но и да вървим преди останалите граждани, би трябвало неотклонно, категорично, талантливо и професионално да отучим потребителя да харесва кича, да го отучим от странния навик да се къпе в сладководни басейни на брега на морето и да диша въздуха от климатика вместо морския въздух. За архитектурни задачи ли става дума? Разбира се, за какво друго? Каква е разликата между самодоволната и хуманната курортна архитектура, добре личи от един пресен пример, за който Abitare има отделна публикация в този брой. Става дума за шест хотела край Обзор на проектантското бюро „Даймънд и Шмит” от Торонто, Канада. За съжаление този проект е рядка птица в българското курортно строителство. Логично е човек да посещава морските курорти заради морето – и да си го получи! Това не може да стане, ако градската среда от континента (дори там да е добра) бъде повторена на морския бряг. В България презастрояването и преуплътняването можеха да имат поне една добра страна – концентрацията можеше да спаси малкото останали девствени територии от каквото и да е застрояване. При осъзнати приоритети, при здрава власт, при неподкупна колегия. Концентрацията е неотменимо свойство на града, но е противопоказна за курорта. Ще разберем ли в България това, което вече добре разбраха в Гърция и Турция? Или – малцината, които разбират, ще имаме ли думата? Не са трудни за отговаряне въпроси. Това ще стане, ако общественото мнение – „електоратът” – го наложи. Засега не бързаме.

* По принцип разделянето на проектирането в специализирани катедри е голяма грешка. Хотелът жилищна сграда ли е или обществена? Изобщо парцелирането на занаята по какъвто и да е признак не е за негово добро. / Separating design into specialized departments is, in general, a serious mistake. Is a hotel a residential or a public building? Placing the trade into separate plots, no matter the criteria, does not do it any good.

017

A widespread approach for adopting Modernism, without following Le Corbusier’s principles by the letter and purism as seen by Mies van der Rohe, was to improvise with construction as a form of decoration. This trick (that actually belongs to Postmodernism) often presupposes taking the supporting construction “outside the brackets” This was a favorite method of Vl. Mihov, another lecturer at the University of Architecture, Civil Engineering and Geodesy. He left the corner column and the connected beams exposed, extracted from the useable volumes; when the beams form an acute angle, the effect is quite dramatic; the resulting architecture is interesting like the one of the Victoria hotel at Slanchev Briag. Тhis approach is neither innovative nor does it influence the construction, but is to be preferred to historical eclecticism, at least because it does not fail to date architecture in terms of period. And yet “structure as decoration” is not a trick to be employed by everybody and should not be carried too far. The majority of hotels which do not rely either on history or “structure as decoration” are inevitably prone to graver sins – by violating and bringing to hysterics the geometry and silhouette, resorting to greater numbers of false columns and bearing walls, fins and round openings, “royal shapes” in plan and section, unprincipled combinations of flesh and glass, voids and weighty masses. In most cases we are confronted by crippling symmetry (mastering asymmetry is more difficult). Since unprincipled combinations have no constructive or functional motivation whatsoever, the aesthetic result is often a dismal failure. This does not apply to Bulgarian architecture only. It could have been worse – like in Romania and Azerbaijan; to the south of us they are doing better. There are no hysterical hotels in Greece and Turkey; they do have ones that are kitsch or illogical, though. In Italy, Southern France, and Northern Spain they are an exception… We do not seem to be following the right example. And if we would like not just to follow, but be some of those in the lead, we would have to systematically, categorically, with talent and professionalism, “un-train” the customer from liking kitsch, from the strange habit of bathing in freshwater pools next to the beach, and from breathing air-conditioned air instead of the one coming from the sea. Are these tasks in the realm of architecture only? Of course, what else? The difference between self-satisfied and humane architecture can be easily seen in a recent example about which Abitare has a separate article in its present issue. I am referring to six hotels near Obzor designed by Diamond and Schmitt Architects from Toronto, Canada. Unfortunately this project is like a white crow in Bulgarian resort construction. It is only logical for one to be visiting seaside resorts because of the sea – where they are able to claim it! This would not be possible if the urban environment “from the continent” (even if it is properly done there) has been replicated at the coast. Excess building and extreme density could have led to at least one good thing in Bulgaria – concentration could have saved the few virgin territories left untouched by any construction. Only if we had had clear priorities, healthy government, and incorruptible professionals… Concentration is an unavoidable feature of the city, but is counterproductive in a resort. Will we Bulgarians become aware of what Greece and Turkey already know? Or – will the few of us who are in the know, be allowed to speak? These questions are easy to answer. This will happen if public opinion, if the “electorate”, demands it. We are not in a hurry. Not yet.

017

architecture

project

В духа на модернизма Курортен комплекс Обзор на бюрото Даймънд и Шмит от Торонто е мащабен проект с хуманна архитектура

017

In a modernist spirit Obzor holiday village by Toronto based Diamond and Schmidt Architects goes largescale with a human touch текст Красимир Василев / text by Krassimir Vassilev снимки Том Арбан / photos by Tom Arban редактор Цветана Шипкова / edited by Tzvetana Chipkova 017

Начинанието Когато през 2005 британският инвеститор Юник Девелъпмънтс потърси канадската фирма „Даймънд и Шмит архитекти” за проектиране на жилищно-курортен комплекс на българския черноморски бряг, за архитектите от Торонто това беше първият проект в източноевропейска страна. Той беше както предизвикателство, така и възможност за разширяване на дейността в този регион. Още нещо, което особено допадна на проектантите, беше разбирането на инвеститора, че печалбата от този проект не трябва да се основава на максимално застрояване на имота съгласно разрешените параметри, а по-скоро на създаване на среда, предлагаща висок стандарт на целогодишно обитаване, съхраняваща природните дадености, които поначало я правят привлекателна. Част от колектива на възложителя беше и популярният бранд за интериорен дизайн YOO – с голям опит в подобни проекти в различни точки по света.

Основни принципи на проекта Имотът е разположен в непосредствена близост до южния плаж на Обзор на площ около 4,6 хектара. Това изключително благоприятно разположение, както и анализът на останалите характеристики на средата, предопределиха основните принципи на проекта: да се максимизира изгледът към морето, като всеки апартамент получи такъв изглед; да се съхрани възможно най-пълно релефът; да се предви90

017

дят паузи в застрояването; да се запази и по възможност укрепи съществуващия скат; да се съхрани плажната ивица. Това са елементи на един цялостен подход за устойчиво проектиране, характерен за фирмата, който заедно със съвременното интерпретиране на някои прогресивни похвати от българската архитектура е в основата на дизайна на този комплекс.

Композиция и планировка Застрояването включва поредица от ветрилообразно разположени сгради с ориентация север – юг и допълнителни тела перпендикулярно на тях. Сградите са свързани с пешеходна пътека – гръбнак на композицията, преминаваща през проходи в сградите на ниво терен. Така ситуирани, сградите формират междусградни пространства, ориентирани към морето, включващи частни градини, плувни басейни, места за отдих и поредица от пешеходни пътеки, свързани с панорамна алея в източната част на имота. Сградите са с коридорна система, а едно-, дву- и тристайните апартаменти са с отворена планировка, като всеки разполага с тераса или градина. Вътрешните и външни пространства неусетно преминават едно в друго благодарение на остъклените плъзгащи се врати с големината на конструктивните отвори. На най-горните нива са разположени луксозни мезонети с изцяло остъклени окачени фасади и обширни покривни тераси.

The undertaking When in 2005 the UK investor Unique Developments approached the Canadian firm Diamond and Schmitt Architects to design a residential and resort complex on the Bulgarian Black Sea coast, the project in Bulgaria was the first in an Eastern European country, which presented an opportunity for expanding the firm’s services in this region. What also appealed to the architects was the client’s understanding that the profit from this development should not be based simply on the maximum allowed built area but primarily on creating a high standard year-round dwellings while still retaining the qualities of the environment that originally rendered it desirable. On the client’s side was also YOO – an international brand and interior design stylist with extensive experience in development and marketing of similar projects worldwide.

Main design principles The 4.6 hectares lot is located next to the South beach of Obzor on a beautifully sloping terrain. This exclusive location and the analysis of the other site characteristics defined the following main design principles: maximizing the sea views and providing each unit with seaside or coastal view; location of buildings to consider retaining the topography as much as possible; providing breaks throughout the development; protecting and strengthening the existing cliff; preserving the sandy beaches. These elements of a sustainable design, coupled with a contemporary interpretation of some progressive characteristics of the local architectural tra-

ditions while keeping with the firm’s architectural style, outline the main approaches to the design of this complex.

Composition and plans The development includes five story north-south facing buildings arranged in a fan-shaped array with additional structures perpendicular to them. The buildings are connected by a pedestrian path – spine of the composition, which crosses the buildings through openings at grade. Such arrangement organizes the space between the buildings into courts in finger-like projections, radiating outwards towards the sea and including private gardens, pools, benches, and an array of pedestrian paths connected with a panoramic alley at the east end of the property. The buildings are designed with double and single loaded corridors; the one-, two- and tree-bedroom apartments have an open-plan design, each with its own outdoor terrace or garden with the indoor space flowing seamlessly into the outdoor through floor-toceiling and wall-to-wall sliding doors. The luxury penthouses on the top levels of the buildings have fully glazed curtain walls with unobstructed views and spacious roof terraces.

017

Архитектурен образ Съвременният архитектурен стил на „Даймънд и Шмит архитекти” включва яснота и лаконичност на изразните средства, функционална обоснованост и внимание към детайла. Архитектурната изява на ритъма на конструктивните модули и тяхното визуално наслагване по протежение на терена допринася за постигането на един уравновесен и запомнящ се архитектурен образ. Съвременното прилагане на някои характерни за местната архитектура елементи като дървени прегради между терасите, в които са вградени климатичните тела, слънцезащитни решетки, маркиращи главните входове в сградите и открояващи се на фона на бялата пластично оформена западна фасада, дълбоки стрехи, перголи, каменни зидове и други допринасят за достигане на архитектура, хармонично вписваща се в контекста на българското черноморско крайбрежие.

Следващи стъпки Успехът на завършените през 2008 сгради от фаза 1 както по отношение на архитектурата, така и от инвеститорска гледна точка предопредели възлагането и изготвянето на проект за следващата фаза. За съжаление настъпилата рецесия отложи строителството с няколко години, като през март 2011 започна и е в процес изграждането на една от сградите от фаза 2. Предприемайки тези стъпки в условията на все още не съвсем благоприятния пазар на недвижими имоти, инвеститорът потвърди намерението 92

017

си да върви към цялостна реализация на проекта, за което отново се разчита на клиенти, оценяващи качествата на средата, архитектурните достойнства на проекта и стандарта на предлаганите услуги.

Красимир Василев завършва Архитектурния факултет на ВИАС през 1981, а през 1992 защитава докторска дисертация в Московския архитектурен институт. Работил е в „Транспроект”. През 1994 открива свое архитектурно бюро в София. От 2000 живее и работи в Торонто, Канада. По-важните му проекти са: новата сграда на Мариинския театър в Санкт Петербург, Факултетът по обществени науки на Университета в Отава и жилищен и туристически комплекс в Обзор (с „Даймънд и Шмит архитекти”), Плувен комплекс Pan Am Games в Торонто (с NORR Architects & Planners), план на крайбрежието на Торонто, концепция за развитие на яхтените центрове в Черноморската рекреационна система на България, речна гара в Ел Рама, Никарагуа. Krassimir (Kris) Vassilev graduated from the University of Architecture and Civil Engineering in 1981 and obtained his PhD from the Moscow Architectural Institute in 1992. Before establishing his own practice in Sofia in 1994, he worked as a design architect at Transproject Design Institute. Since 2000 he lives in Toronto, Canada. Selected projects: New Mariinski Theatre in St. Petersburg, Russia, University of Ottawa Social Sciences Building, Canada and Residential & Tourist Complex in Obzor (with Diamond Schmitt Architects), Pan Am Games Aquatic Centre in Toronto (with NORR Architects & Planners), Toronto Waterfront Plan, Yachting Centres Development Plan alongside the Bulgarian Black Sea coast, River Passenger Terminal in El Bluf, Nicaragua. www.krisvassilev.com

Architectural expression Diamond and Schmitt Architects’ refined modernist style includes clarity and simplicity of architectural means, functional substantiation and close attention to details. The architectural expression of the structural elements – all in white, creates a balanced rhythm of repetitive and visually overlapping modules on the building facades and thus a strong and memorable architectural image. Applying typical for the local traditions architectural elements with a contemporary meaning – wood dividers between the terraces which accommodate the HVAC units, sunscreens marking the main building entrances in contrast with the sculptured white west facades, deep canopies, pergolas, stone garden walls and others contribute to an architecture in harmony within the context of the Bulgarian Black Sea coast.

Next steps The architectural and commercial success of the four buildings completed in 2008 with 257 units from phase one led to commissioning of the phase two project. The recession postponed the construction by a few years and it resumed on March 2011 with the construction of one of the phase two buildings. By taking these steps in time when the real estate market is still not very favourable, the client confirmed his intention to pursue realization of the entire project relying again on clients who appreciate the quality of the environment, the value of the architecture and the standard of the services offered.

Ситуация / Site layout

017

Даймънд и Шмит архитекти Фирмата с главен офис в Торонто реализира проекти в различни точки по света. Основана е през 1975 и постепенно се разраства, проектирайки обществени сгради, сгради за култура, образование и здравеопазване, търговски и бизнес комплекси. „Даймънд и Шмит архитекти” е сред водещите фирми в областта на устойчивото проектиране и работи постоянно за намаляването на негативното влияние на архитектурата върху околната среда. Фирмата има над 150 регионални, национални и международни награди за дизайн, в т.ч. 6 награди за архитектура

Разрез / Section 94

017

на канадския държавен глава. През 2004 и през 2008 „Даймънд и Шмит архитекти” е посочена сред 50-те най-добре управлявани компании в Канада – единствена сред архитектурните фирми. Четири пъти след 2004 BusinessWeek/ Architectural Record класира проекти на фирмата сред десетте най-добри сгради в света за годината, в която са завършени. Това са външното министерство на Израел (2004), сградата на операта в Торонто (2006), Шекспировият театър във Вашингтон (2008) и винарната Саутбрук в Ниагара, Онтарио (2009).

Diamond and Schmitt Architects are based in Toronto with a practice that is worldwide. The firm was established in 1975 and has grown steadily, designing buildings for cultural, civic, academic, healthcare and commercial institutions. Diamond and Schmitt Architects is on the leading edge in responsible environmental design and is committed to reducing the ecological impact of architecture. The firm has received more than 150 regional, national and international awards for design, including six Governor General’s Awards for architecture. In 2004 and in 2008 Diamond and Schmitt Architects was named among Canada’s 50 Best

Managed Companies – the only firm of architecture included in this group. Four times since 2004 BusinessWeek/Architectural Record has selected this firms’ projects to be among the world’s ten best buildings for the year in which they were completed. These were the Israeli Foreign Ministry (2004), Toronto’s Four Seasons Centre for the Performing Arts (2006), the Shakespeare Theater in Washington, D.C. (2008) and Southbrook Vineyards in Niagara-on-the-Lake, Ontario (2009).

www.dsai.ca

Архитекти / Architects „Даймънд и Шмит архитекти”, Торонто / Diamond and Schmitt Architects, Toronto Проект / Project Black Sea Residential and Resort Complex Екип / Team А. Дж. Даймънд, Грег Колучи, Красимир Василев, Ян Ладисич, Калин Гибеа, Кристин Белърби, Микеле Гучарди, Хариса Мазгич, Тео Келаидитис, Кристи Унг / A. J. Diamond, Greg Colucci, Krassimir (Kris) Vassilev, Jan Ladisich, Calin Gibea, Сhristine Bellerby, Michelle Gucciardi, Harisa Mazgic, Theo Kelaiditis, Kristy Wung Място / Location Обзор / Obzor, Bulgaria Парцел / Site area 4,5 хектара / 4.5 hectares Разгъната застроена площ / Gross floor area Първа фаза – 32 500 кв.м; втора фаза – 12 100 кв.м / Phase one: 32,500 sqm; Phase two: 12,100 sqm Апартаменти / Units Първа фаза – 257; втора фаза – 82 / Phase one: 257; Phase two: 82 Съоръжения / Amenities Плувни басейни, тенискортове, спортна зала, детска площадка; с възможност за изграждане на кафе, ресторант и супермаркет / Pools, tennis courts, gym, children’s playground; with provisions for coffee shops, restaurant and supermarket Завършване / Completion Първа фаза – юни 2008 / Phase one: June 2008 Строителство / Construction Първа фаза – 18 месеца / Phase one: 18 months Тип на поръчката / Type of commissioning Директна / Direct Клиент / Client Unique Developments, UK

017

architecture

project

Созопол, Созополис Проект на Христо Лазаров с амбиция да постигне компромис между комерсиално застрояване и духа на мястото 96

017

Sozopol, Sozopolis

A project by Hristo Lazarov with the ambition to achieve a compromise between commercial development and the genius loci снимки Михаил Заимов, Христо Лазаров / photos by Michael Zaimov, Hristo Lazarov

017

Бялата лястовица Разговор с Христо Лазаров, проектант на „Созополис”, и Михаил Заимов, определен от него като „душата на проекта” A talk with Hristo Lazarov, architect of Sozopolis, and Michael Zaimov whom Lazarov calls “the soul of the project”

017

Abitare Какво беше за вас този проект? Христо Лазаров Проектът беше голямо предизвикателство за нас и за инвеститора. Хубавото е, че голямата територия позволи да се реализира мащабен проект и да се усети неговият характер. Тук сме се опитали да пазим средата, съобразили сме се с терена, с архитектурните традиции на Стария град. Хубаво е човек да намери мярката, да сведе малко глава… Положително е, че тук има план за защита на местността. Да, тя е защитена, въпреки безобразието, което можете да видите извън комплекса. Обособиха се параметри за жилищните сгради – 12 х 14 метра, и ние сме ги спазвали. Имаше и височина на корниза, всичко беше в специални норми, къде разумни, къде не. Имаше и грешки, които те лишават от гъвкавост и най-голямата в този план беше липсата на обществена застройка. Не може една територия, която има много жители туристи, да няма заведения, магазини. Сега има процедура за промяна, надявам се да успеем. А Каква беше вашата роля в проекта? Защо архитект Лазаров ви нарича „душата на „Созополис”? Михаил Заимов Георги Крумов, един от управителите на фонда „Екуест”, има далновидността като инвеститор да ми делегира повечето права и отговорности за реализацията на проекта. От концепцията и търговете за инвеститорски контрол и главен проектант, изпълнител,

избор на качествени материали, маркетинг и продажби през финансирането, всичко мина през кръвоносната ми система. „Созополис” е проект от мащаб, който се случва един-два пъти през човешки живот и съм благодарен на съдбата за възможността. Направих всичко по силите си да протече почтен процес по образец на световно наложените процедури. И вярвам, че днес, седем години след началото на процеса, има с какво да се гордеем. А С какво „Созополис” се отличава от другите нови курорти у нас? МЗ Подходът към емблематичното място – „фиордите” на юг от Созопол, навяващи носталгични спомени на мнозина, бе задължаващо предизвикателство. След началото на строителството на полуостров Буджака през 2002 въпреки усилията на община Созопол да наложи човешки строителни мащаби инвестиционният натиск от страна на строителните предприемачи доведе до драстични отклонения от добрата практика. В тази среда желанието ни бе да дадем пример за различен подход – на първо място уважение към природната даденост, историческото наследство на района, мащаби и качество, насочени към високия сегмент на пазара. Ще дам два примера – по време на теренните проучвания се разкриха две прекрасни тракийски могили. Макар че съществуваше „възможност” да ги премахнем, ние с цената на загуба на около 1000 кв.м

A rare bird

интервю Цветана Шипкова / interview by Tzvetana Chipkova

Abitare What kind of project was this one for you? Hristo Lazarov The project was a serious challenge for both of us and the investor too. One good thing about it was the vast territory allowed for a large-scale project to be implemented and for its spirit to be clearly felt. We tried to preserve the environment, took into consideration the specifics of the terrain and the architectural traditions of the old town. Being reasonable and showing a little humility is a good thing... The fact that there is a plan aimed to protect the whole area is a good thing. Yes, this is a protected area, despite the monstrosities you can encounter outside the complex. There were fixed parameters for the residential buildings – 12 by14 metres which we have observed. There was also a limit for the cornice height; all had to fit within certain norms – sometimes they were reasonable, sometimes not so much. There were certain mistakes in the plan which did not allow us to be flexible enough and the biggest one here were the missing public buildings. You cannot have a territory with so many inhabitants or tourists without any restaurants, cafes, or shops. A procedure to change this is currently underway. I hope that we will be successful. A What was your role in the project? Why does architect Lazarov call you “the soul” of Sozopolis? Michael Zaimov Georgi Krumov, who is one of the managers of the Equest Fund, acted as a man of vision and delegated most of the rights and responsibilities for the implementation of the project to me. The concept and the tenders for investment control, chief designer, and contractor; the choice of materials; marketing and sales, and funding

– all passed through my blood stream. The project of Sozopolis is of such a scale that one can hope to experience something like it only once or twice in a lifetime and I am grateful for this opportunity. I did my best to ensure a process of integrity following the best example of internationally accepted practices. I believe that today, seven years after the start of the process, we can duly take pride in it. А What are the features of Sozopolis that make it different from the rest of the new resorts in this country? MZ The approach to this emblematic place – the “fjords” south of Sozopol have a certain nostalgic value for many and we felt obliged to perform well in this challenge. After 2002 when widespread building began on the Budjaka peninsula, despite the efforts of Sozopol Municipality to enforce a humane building scale, the investment pressure on behalf of the building entrepreneurs led to drastic deviations from any good practices. Our desire was to set a different example, to suggest a different approach – first of all to demonstrate respect towards the natural environment and the historical heritage of the region, and also offer scale and quality targeted towards the high end of the market. Here are two examples – during the research of the terrain two exceptional Thracian mounds were found. Although we had the “opportunity” to get rid of them, we restored and conserved them at the cost of nearly 1000 metres of potential living space and 300 000 leva, turning them into an affiliate of the Sozopol Museum. Secondly – we did not compromise the quality of the materials. We used larch facade covering systems and panels by Alsecco (Hristo Lazarov and 017

Михаил Заимов / Michael Zaimov

100

017

жилищна площ ги реставрирахме и консервирахме срещу разход от 300 000 лева, превръщайки ги във филиал на созополския музей. Второ: безкомпромисният избор на материали. Използвани са фасадни системи и обшивка с лиственица на Alsecco (арх. Лазаров и специалистите на фирмата създадоха специална система за окачване на каменната и дървени облицовки), висок клас керамика и санитария, оптичен кабел за телевизия, интернет, пожароизвестяване, охрана, дистанционно отчитане на разходите за вода и ток. Освен това изградихме 2,5 км канализация до Созопол, която събра отходните води от цялото строителство в северната част на Буджака. А „Созополис” бяла лястовица ли е по Южното Черноморие? ХЛ Той е добър пример. Има и други такива комплекси, като „Оазис”, те имат подобна съдба – интелигентно решение, затворено в себе си. Но са изключение. Масата е страшна и това идва от едно крайно анархично строителство, предизвикано от ред фактори. Първо, проблемите, които дойдоха след приватизацията. За този процес не беше готова нито обществеността, нито администрацията, особено местната администрация. Не успяха да дирижират процеса, да извадят най-доброто и да прокарат успешна местна политика. Да не говорим, че липсва и

държавна такава. Тоест няма дългосрочна програма за развитието на курортното строителство. Сега започват по малко с изработването на общи устройствени планове, но е късно. Едно е да го правиш на гола поляна, друго е при завършена застройка. Това са огромни грешки. А От какво са породени според вас тези грешки? ХЛ Липса на знания в общините, липса на кадри, липса на подкрепа от институциите, които трябва да извадят поне една програма. Друг голям проблем е липсата на планиране. Като че ли, когато дойде демокрацията и пазарната икономика, то стана тема табу – това е нещо характерно за социализма и край. Във всяка сериозна държава едно от основните неща е дългосрочното планиране. И общество, което знае какво иска и как да го постигне. Тук нещата се оставиха на самотек, връщайки земята в реални граници, без да се направи общ градоустройствен план, който да гарантира и интересите на обществеността, не само на частника, който си е купил земя някъде. Според мен всичко това трябваше да стане по различен начин. Първо с планиране, което да гарантира както жилищни зони, така и общественото ползване. Сега сме в положение да не можем да стигнем до морето, защото достъпът е блокиран. Ценни места и природни забележителности не са достъпни, защото имотите опират до брега и не е мислено за това. Липсва и концепция за инфраструктура – пътища, канализация, водопровод, електроснабдяване. Липсва анализ, който да покаже още в началото какъв е капацитетът на тази територия. Това доведе до резултата, който се вижда – много лош. Това е проблем за цялото ни море и не само – и за Банско, големите комплекси в Слънчев бряг и т.н. Това са комплекси, за които нямаше ясни концепции как да се доразвият, за да не се стигне до този хаос. А Кой според вас е виновен за безконтролното застрояване? МЗ Коктейлът е следствие на уникален роден микс от малокултурие и алчност, смесени с корупция на общинско ниво и пълно безхаберие и липса на държавност на най-високо ниво. Прибавете щипка имотен балон и консумирайте от дистанция. Не само Черноморието е доказателство за това, липсата на открити международни архитектурни конкурси за емблематични обществено значими обекти като спортната зала в София, метрополитена или Ларгото са тъжна илюстрация за опорочен процес. А Има ли изход от това положение? ХЛ Има начини нещата да се случват, и то на регионално ниво, което е изключително важно. Защото, ако общината е достатъчно подготвена и амбициозна, би могла да влияе успешно на процесите. Въпросът е знае ли как и дали има подкрепа от държавата. Имаме следния казус – обществото очаква от местната власт да вземе мерки, местната власт очаква от държавната някакви директиви, а държавната се бори за децентрализация. Получава се затворен кръг, който не е полезен. А има начини, които могат да се реализират единствено като комплексно разглеждане на проблема от архитекти, администратори, финансисти. Това е пътят, лошото е, че вече много загубихме от ресурса, който е ограничен. По време на моята специализация видях как работят малките общини във Франция – страшно умно и прагматично. Те създават нещо като сме-

Христо Лазаров / Hristo Lazarov

the company developed a special system to mount the wood and stone cladding), high-class sanitaryware and fittings, optical cable for TV and internet, an automatic fire alarm system, security, remote reading of water and electrical meters, etc. In addition, we constructed a 2.5-kilometer sewage system that collects the waste from all the buildings in the northern part of Budjaka. А Is Sozopolis a “rare bird” for the southern part of the Black Sea coast? HL It is a good example. Other good places do exist (Oasis, for example) and they have a similar story – an intelligent concept, closed within itself. However, they are an exception. The majority are truly scary and this is a result of an extremely anarchic building activity, caused by a number of factors. First of all there are the problems that emerged after the privatization. Nobody was ready for such a process – neither the public, nor the administration, and most of all – the local administration. They were not able to conduct the process, to find the best solutions, and to establish successful local policies. Not to mention the fact that no such policy exists on state level. I mean, there is no long-term program for the development of resort building. The development of master plans of certain territories has only just begun, but it is too late now. There is a huge difference between preparing a master plan for a bare meadow and one for a place where construction has already been completed. These are serious mistakes. А What do you think has caused these mistakes? HL Lack of knowledge in municipalities, lack of trained staff, lack of support from various institutions, who should come with at least one program. Another big issue is the lack of planning. It seems that democracy and market economy have made planning a taboo – this is something they did in socialism – full stop. One of the main features of an effective country is long-term planning. And a public that knows what they want and how to achieve it. Everything here was left to follow its own course – simply returning the land to its owners, without

making a master urban development plan to take into consideration public interests and not only these of private owners who have bought some land. All of that should have been done differently. Firstly by a type of planning that would guarantee the existence of both residential areas and areas for public use. Now we are in a situation where we cannot get to the sea because access has been blocked. Valuable places and sites of natural beauty are not accessible because nobody noticed the fact that private property goes as far as the shore. There is no concept related to infrastructure either – roads, sewerage, water supply systems, power supply. No initial analysis is made to show what the capacity of a certain territory is. This has led to the obvious result – a very bad one. This is a problem for the whole coastline; for Bansko and other huge developments such as Slanchev Briag as well. These are developments for which no clear concepts existed in order to avoid the present chaos. А Who is to blame for the lack of control in building? MZ This cocktail is the result of a unique local mix of boorishness and greed, blended with corruption on municipal level and complete lack of concern and control at the highest levels of state. Add a pinch of real estate bubble and consume from a distance. It is not just the Black Sea coast that proves the above; the absence of open international architectural contests for emblematic sites of great public value such as the sports hall in Sofia, the Metro, or the Largo, are a sad illustration of processes that have been vitiated. А Is there a way out of this situation? HL There are ways for things to happen, especially on a regional level, which is very important. If the municipality is prepared and ambitious enough, it should be able to successfully influence the processes. The questions are whether they know how and whether they have the support of the state. We are faced by the following case – the public expects the local government to do something, the local government expects some guidance from the state, while the state struggles to 017

101

сени търговски дружества, които да реализират програми на общината. Те се дават на предприемачи, като лотове, подобно на магистралите, но всичко е подчинено на обща визия и програма с ограничения за гъстота и т.н. Програма, в която са заложени нуждите на общината, не само на предприемача или на почиващия. Правейки ваканционна единица, в програмата има училище. На кого му трябва училище, ако само почива там? Но ако искаш да вземеш този лот, правиш и училище, улица или друга инвестиция за нуждите на общината. И така общината не влага нищо за тези новости, всичко идва от външни инвеститори и от търговското дружество, което реализира проекта. Схемата е много добре измислена и работи прекрасно. Тук общините се оплакват, че нямат пари. И там нямат, но са намерили начин да го направят. И другото, което е много далновидно – канейки предприемачите да изпълняват отделните лотове на проекта, те първо канят да изберат поръчки местните предприемачи. Така те дават работа на своите хора, чиито данъци после влизат в съответната община. Следващи по ред са регионалните предприемачи, и накрая най-големите. Така решават много проблеми наведнъж – намаляват безработицата, вкарвайки пари в собствената си хазна. Въпросът е, че тук никой не мисли за това. Мисли се само да се вземат данъците и нищо не се прави. Много вече е застроено и то е загубено като ресурс, защото е по-трудно да го поправиш, отколкото да го обмислиш навреме А Може ли да се спаси малкото останало от нашето крайбрежие и как? МЗ Не бих казал, че е малко. От Дуранкулак до Каварна, от Бяла до Елените, от Созопол до Приморско, от Царево до Резово са територии, пощадени от алчността. За тези територии следва да се обяви безсрочен мораториум върху строителството. Докато обществото узрее за отговорностите си. А защо 98% от хората се тъпчат и очакват да видят нещо забележително в останалата опорочена част от 378-километровото ни крайбрежие, е загадка за мен. А Защо този добър проект имаше толкова трудна съдба като пазарна реализация? ХЛ Трудно е да се каже, вероятно заради състоянието за бизнеса в момента. Кризата дойде и от един строителен бум изведнъж всичко се срина и това предизвика катаклизъм. Сега има нови собственици, проектът продължава да се развива. МЗ Злощастна комбинация от няколко процеса. Първо, довършването на комплекса съвпадна с краха на имотния балон. Второ, изкривяванията в безконтролния строителен процес по Черноморието и липсата на услуги прогониха заможните чужденци, независимо дали са западноевропейци или руски граждани. И трето, българския пазар не е готов да плаща за качество и адрес, защото да живееш в място като „Созополис” е привилегия и като всяко добро нищо си има съответната цена. Богатите българи са склонни да платят значително повече пари за по-компромисно качество и по-лош адрес в чужбина, което за моя идеалистичен свят е трудно разбираемо. Вярвам в бъдещето на „Созополис”.

102

017

introduce decentralization. We are faced by a vicious circle that serves nobody. And still, there are ways to deal with the situation which requires the joint thinking of architects, administrators, and finance experts. This is the way to go. The bad news is that we have already lost much of our limited resources. During my postgraduate studies I saw how small municipalities in France operate – they are very smart and pragmatic. They set up business partnerships to implement the programs of the municipality. Projects are assigned to the entrepreneurs as lots, just like the motorways, but everything is subordinated to a general vision and a program that defines density, etc. These are programs envisaging the needs of the municipality, and not just those of the entrepreneur or the tourist. The program states that, together with a vacation unit, one should build a school. Who needs a school if they only visit the place for holidays? However, if you want to take the lot, you build a school, a street, or invest in another way to support the needs of the municipality. So the municipality does not pay for any of the novelties; all comes from external investors and the business partnership implementing the project. This is a well-thought-out scheme which operates to perfection. Municipalities here complain about not having any money. There they do not have any either, but have found a way to achieve things. And there is something else that is very far-sighted – when entrepreneurs are invited to implement the different lots of the project, the local ones have priority. Thus business is provided to local people and eventually the tax is collected by the respective municipality. Next would come the regional entrepreneurs, and finally the biggest ones. Thus a number of problems are solved – they reduce unemployment by collecting money into their own account. The problem is that nobody is concerned about this here. The main focus is on tax collection and nothing is being done to improve the situation. A lot has already been built and has been lost as a resource, because it is much more difficult to fix something than give it full consideration at the right time. А Is there a way to rescue what little is left of our coast and how? MZ I wouldn’t say that what’s left is little. From Durankulak to Kavarna, from Byala to Elenite, from Sozopol to Primorsko, from Tsarevo to Rezovo – these are all territories which have been spared from greed. A permanent moratorium on building should be imposed for these territories. Until our society matures enough to understand its obligations. Why 98% of the people crowd together and expect to see something exceptional in what is left of the spoiled part of our 378-kilomtre long coastline, is a mystery to me. А Why did this good project have so much difficulty in terms of market success? HL It is difficult to say; most probably because of what business goes through at the moment. The crisis came after the building boom, everything suddenly collapsed and caused a catastrophe. Now there are new owners and the project is still developing. MZ It was a disastrous combination of several processes. Firstly, the completion of the development coincided with the burst of the real estate bubble. Secondly, the distorted construction process along the coast and the lack of services drove away the rich tourists, both the ones from Western Europe and Russia. And third, the Bulgarian market is still not prepared to pay for quality and an address, because living in a place like Sozopolis is a privilege, and as any good thing, has its price. Rich Bulgarians would rather pay much more money for lower quality and a worse address abroad – a phenomenon that does not fit into my idealistic world. I believe in the future of Sozopolis.

017

103

Проектът „Созополис” е вилно селище, замислено да пресъздаде по нов начин атмосферата на стария град Созопол. Изградено е на два километра южно от града, на територията на нос Колокита. Композиционното решение е съобразено с характерния релеф на носа. Застрояването се разполага концентрично около обществен център с открит плувен басейн, който е един от основните елементи на вилното селище. Пешеходна улица свързва входа на селището и носа, като под част от жилищната застройка са предвидени търговски обекти. Комплексът се състои от 56 двуетажни двуфамилни и апартаментни къщи (от 7 различни типа) и 21 луксозни индивидуални къщи. Обслужващите сгради включват ресторант и супермаркет, административна сграда, параклис, спа център, обществен център при археологическите разкопки. Предвидени са открити плувни басейни, солариуми, детски площадки.

Ситуация / Site layout

Project Sozopolis is a holiday village, designed to recreate the atmosphere of the old town in Sozopol in an entirely new way. It is located two kilometres south of the city, on the Kolokita Cape. The compositional decision is consistent with the typical landscape of the area. The site is spread out concentrically around a community centre with an outdoor swimming pool, which is one of the main elements of the village. A pedestrian street connects the entrance of the village and the cape, and spaces below certain parts of the residential buildings are planned as retail stores. The complex consists of 56 two-storey two-family and apartment houses (7 different types) and 21 luxury individual houses. The service buildings include a restaurant and a supermarket, an office building, chapel, spa, community centre located next to the archaeological excavations. There are also plans for an outdoor swimming pool, solariums and children playgrounds.

ИТКОНСУЛТ / ITCONSULT Архитектурно бюро ИТКОНСУЛТ, регистрирано през 2003, е специализирано в комплексното инвестиционно проектиране на жилищни и обществени сгради, ваканционни селища и хотели, еднофамилни и вилни сгради, търговски обекти, както и в реконструкцията, реставрацията и адаптацията на съществуващи сгради, интериорно проектиране, а в последните години и в проектирането на нискоенергийни и пасивни сгради. ИТКОНСУЛТ си партнира със специалисти и експерти в различни области, като по този начин обхваща изцяло устройственото планиране и инвестиционното проектиране на всякакъв вид сгради и комплекси. 104

017

Architectural bureau ITCONSULT, registered in 2003, specializes in complex investment projects for residential and public buildings, resorts and hotels, villas and single-family buildings, commercial facilities, reconstruction, restoration and adaptation of existing buildings, interior design, and in recent years – the design of low energy and passive buildings. ITCONSULT partners with specialists and experts in various fields, thus covering all planning and investment planning any kind of complexes.

Христо Лазаров (София, 1952) завършва ВИАС през 1979, а през 1980 специализира в катедра „Обществени сгради”. Работи последователно в „Главпроект”, в Алжир, в архитектурно бюро към Комитета за култура, в ателието на видния български архитект Михаил Соколовски и в„Интерпроект”. През1991 специализира във Франция архитектура на планинските и морски туристически комплекси. От 1992 е на свободна практика, от 2003 е управител и ръководител на ИТКОНСУЛТ. Номиниран за Архитект на годината 2010.

hristo lazarov (Sofia, 1952) graduated from UACEG – Sofia in 1979, and in 1980 specialized in the Public Buildings Department. He then worked for Glavproekt, followed by short stints in Algeria, the architectural office at the Culture Committee, the studio of the famous Bulgarian architect Mihail Sokolovski and in Interproekt. In 1991 he specialized in France studying architecture of mountain and seaside tourist resorts. From 1992 he is freelance, and since 2003 he is the manager and leader of the ITCONSULT. He was nominated for Architect of the Year 2010.

Таня Симеонова завършва ВИАС през 1979. Работи в „Софпроект” и в немското архитектурно бюро „Гроснер”. На свободна практика е от 1994. Водещ проектант, партньор и съавтор на редица проекти във фирмата. tanya simeonova Graduated from UACEG – Sofia in 1979. She worked at Sofproject and in the German architectural bureau Grossner. She has been freelance since 1994. She is a leading designer, partner and co-author of a number of projects at the company.

Архитекти / Architects ИТКОНСУЛТ / ITCONSULT Христо Лазаров – ръководител екип, Таня Симеонова – водещ проектант / Hristo Lazarov – team leader, Tanya Simeonova – leading designer Проект / Project Вилно селище „Созополис” / Sozopolis complex

Местоположение / Location Град Созопол – нос Колокита / Town of Sozopol – Cape Kolokita Терен / Area 88 500 кв.м / sqm Застроена площ / Building area 13 600 кв.м / sqm

РЗП / Actual building area 34 000 кв.м / sqm Инвеститор / Investor Иммофинанс ЕАД / Immofinance Проектиране / Design 2006–2007 Строителство / Building Първа фаза: 2007–2009 / First phase: 2007–2009

017

105

Характерен облик Застрояването създава среда, носеща духа и настроението на старите черноморски градчета с надвисналите еркери и балкони, каменните зидове и стъпала, цветните градини и настилките от каменни плочи. Характерни пробиви разкриват гледки към морето и Созопол. Пешеходни алеи водят до природните забележителности по границата на терена – скалните образувания по брега, наричани „фиорда”, самия нос Колокита и експонираните археологически находки в най-високата част на селището. Жилищните сгради на два етажа са изградени в характерния созополски стил, с каменен приземен етаж и дървена обшивка на горния. Те са отделени с характерните за стария Созопол римни, с обособен двор, без плътна ограда със съседните сгради. Застройката е интегрирана в околната среда и което е особено важно, тя е в подходящ мащаб, съобразен с теренните особености. Използвани са традиционни строителни материали за външните пространства и фасадното оформление на сградите – каменни облицовки и зидарии, дървени обшивки (лиственица), декоративни мазилки, скатни покриви с керемиди. Приложени са обаче съвременни и ефективни технически решения, подходящи за агресивната морска среда.

Интериорите Те са решени в духа на съвременното жилище – функционалност, еднопространствено решение най-вече в групата дневна – столова – кухня, широко отваряне към околната среда – морето и гледките към него. Стените са тухлени, с гипсова машинна мазилка. Използвани са висококачествени керамични покрития за подове и бани, качествено дървено дюшеме в спалните, дървени архитектурни детайли по стълби и парапети. Разработени са специализирани системи за контрол на достъпа, охрана и видеонаблюдение.

Средата Външните пространства са оформени в унисон с архитектурата на селището, създадени са много зелени площи и атрактивни детайли. Настилките са от естествен камък, усилени в зоната на автомобилен достъп. Особено внимание е обърнато на пространствата около басейните, входа на селището, нос Колокита, както и около новооткритите антични гробници – експонирани в най-високата част на селището с невероятна панорама към морето на юг. В комплекса е предвиден и малък параклис, както и обществен експозиционен и рекреативен център. Разработена е пътна и алейна мрежа в съчетание с подходящо районно осветление. Оформена е зелена преграда по сухоземната граница на комплекса, кътове за почивка, детска площадка до басейна, цветни лехи и декоративна растителност, съобразена с особеностите на района. 106

017

Characteristic appearance The construction creates an environment that carries with it the spirit and mood of the old Black Sea towns with overhanging balconies and bay windows, stone walls and steps, colourful gardens and pavements of stone. Typical openings offer unique views of the sea and Sozopol. Pedestrian walkways lead to the natural attractions along the border of the site – the rock formations along the coast called “the fjord”, the Cape Kolokita itself and the open archaeological finds in the highest part of the complex. The two-storey buildings are built in the typical Sozopol style, with a stone ground floor and wood siding on the top one. They are separated by a typical Sozopol “rimni” with a yard without a fence with neighbouring buildings. The structure is integrated into the environment and what’s more important – it is an appropriate scale, consistent with terrain features. Traditional building materials have been used for the external spaces and facades of the buildings – stone work and masonry, wood panelling (larch), decorative plaster, tiled roofs. However, modern and efficient technical solutions have been used, which are also suitable for the aggressive marine environment.

Interiors They are designed in the spirit of the modern home – functionality, open space solution mostly in the group living room – dining room – kitchen, widely open to the environment, and sea views. The materials provide maximum comfort and luxury of life. The walls are made of brick, covered by gypsum machine plaster. High quality ceramic tiles for floors and bathrooms, quality wood flooring in bedrooms, wooden architectural details in the stairs and railings have also been used. Specialized systems for access control, security and surveillance have been installed as well.

The area The outdoor spaces are designed in harmony with the architecture of the complex, a number of green areas and attractive details have been created. The pavements are natural stone, reinforced in the area for vehicle access. Particular attention is paid to the space around the pools, the entrance of the village, the Cape Kolokita and around the newly discovered ancient tombs – exposed in the upper part of the village with stunning sea views to the south. The complex has a small chapel, and a social exposition and recreational centre. A road and pedestrian network has been developed in combination with suitable area lighting. A green barrier has been formed on the complex’s land border along with recreation areas, a playground next to the pool, flower beds and ornamental plants, consistent with the district specifications.

017

107

architecture

project

Крайбрежна алея на Мадейра

Архитектурната намеса на Паулу Давид в градчето Камара де Лобуш се слива с пейзажа

A promenade on Madeira

Paolo David’s intervention in the town Câmara de Lobos blends with the landscape

снимки Фернандо Гуера / photos by Fernando Guerra редактор Антоние Манолова / еdited by Antonie Manolova 108

017

109

Площад и подземен паркинг / Public square and underground parking

Градина / Garden

Ресторант / Restaurant

Бар + тераса / Bar + terrace

Варна пещ / Lime furnace

110

017

Солариум / Solarium

Крйбрежна алея / Seashore promenade

Морски камъни

Pebbles

Мястото може да се опише като удивителна и сложна геоложка структура. Местните тектонични движения се откриват в ерозиралите морски скали и няколкото пласта лава и пепел в оранжево, черно, кафяво и сиво. Паулу Давид използва стръмната и скалиста топография на Мадейра като основен строителен материал. Проектите му са поскоро адаптиране на контекста към определени човешки потребности. Интервенциите при Камара де Лобуш не са нито плахи, нито агресивни, те просто максимално използват съществуващата среда. Интензивното присъствие на Атлантическия океан, грубият скалист склон, който се врязва в него, и каменистата плажна ивица се съчетават с присъствието на селскостопанските парцели, лицата на рибарите, калени от трудния живот в морето, и секващите дъха гледки, за да разкрият характерните особености на това място.

the place can be described as an astonishing and complex geological structure. The tectonic gesture is visible the eroded sea cliffs and its several lava and ashes layers of orange, black, brown and grey. Paulo David utilises Madeira’s craggy topography as an essential building material. His projects are rather an adaptation of the context to certain human needs. The intervention on the Câmara de Lobos coastline is neither timid, nor assertive, it just exploits the location to the utmost. The intense predominance of the Atlantic Ocean, the rugged, layered escarpment that juts into it, the pebble beach and the presence of agricultural plots, the faces of the fisherman, weathered by hard life at sea, and the breathtaking views that unveil the idiosyncrasy of this place.

017

111

Разрези / Sections

Методът Проектът се възползва от някои от съществуващите характеристики на средата и установява композиционни принципи, които са дълбоко вкоренени в традициите на острова. Използвани са стени и платформи, които следват една след друга и създават пространство, което може да бъде възприето като нещо достъпно, в което има визуална и тематична свързаност. Решението идва като част от конкурс, организиран от местните власти, и се фокусира върху една къса, но значима брегова ивица по западния бряг на столицата на Мадейра. Скорошните регионални промени и инвестиции в обществени услуги сменят посоката на един процес на социална ерозия и конфликти, породени от старата погрешна политика, свързана със социалните жилища. Ако човек работи на подобно екстремно място – едновременно красиво и калено от социалната и физическа ерозия – е важно да направи задълбочен анализ на средата, да бъде тя оголена до съставните й части. 112

017

Method the project embraces some of the existing features and establishes compositional principles of the site, routed in the tradition of the island, using successive walls and platforms, creating an area that can be perceived as an accessible entity, visually and thematically connected. The solution came as part of a competition by the regional government, focused on a short, but important stretch of coastline along the western shore of Madeira’s capital. The recent regional connection and several investments on public services, inverted a process of social erosion and conflict, stressed by a previous wrong policy on social housing. Working in such an extreme locale, both beautiful and weathered by social and physical erosion, it was important to make a thorough examination of the site, stripping it down to its bare essentials.

017

113

Архитекти / Architects Паулу Давид / Paulo David Местоположение / Project location Камара де Лобуш, о-в Мадейра, Португалия / Câmara de Lobos, Madeira island, Portugal Проект / Project Басейни Атлантико и крайбрежна алея Салинаш / Atlântico Swimming Pools and Salinas Promenade Застроена площ / Built area 3385 кв.м / sqm Завършване / Completion date 2014 Клиент / Client Sociedade metropolitana de desenvolvimento, s.a. Vice presidência Gov. Regional da Madeira Строителство / Construction period 2003–2004 Бюджет / Budget 4 100 000 евро / euros Награди / Awards Европейска награда за публични пространства 2008, финалист; награда Енор 2007, финалист; Награда FAD за иберийска архитектура 2007, първо място; Международна награда за каменна архитектура „Мармомак” 2007, първо място; Международна награда за каменна архитектура, Верона 2007, първо място / European Prize for Public Space 2008, Finalist; Enor 2007 Prize, Finalist; FAD – Iberian Architecture 2007 Prize, Winner; International Award of Stone in Architecture “Marmomacc” 42nd Edition in Padova 2007, Winner; International Award of Architecture in Stone, Verona 2007, Winner

Експлодиран аксонометричен изглед на ресторанта и градините / Exploded axonometric view of restaurant and gardens

114

017

Програма

Programme

Проектът се стреми да се занимава с отделните аспекти на средата и да ги артикулира, като създава различни нива и дава възможност за съществуването на автономни функции, редуцирайки същевременно общото въздействие и съчетавайки хоризонталните и вертикалните движения. Дълга, висока стена определя границите и кара Дос Салинаш да изпъкне, запазвайки постоянния диалог с морето. Тази масивна стена омекотява и укрепва стръмния бряг. Тя представлява стабилизираща подпора, която същевременно дава подслон на всички крайбрежни съоръжения. Тази стена от вулканичен камък, много подобна на стените, използвани в местната архитектура, придава на пейзажа усещане за човешко присъствие. Терасираните земеделски парцели („пойос”), стените, високопланинските канали („левадас”), подпорите за лози, поляните, банановите горички благодарение на модерното дизайнерско мислене и проектиране представляват нова интерпретация на мястото и функциите му.

the project strives to act on and articulate different aspects, layering the programme and allowing for autonomous functioning while reducing the overall impact and interweaving the horizontal and vertical fluxes. A long, high wall delimits and articulates Dos Salinas, maintaining a constant dialogue with the sea. The thickset wall softens and shores up the steep embankment. It is a stabilising buttress, while in the same time it also houses all of the programme’s seafront facilities. This volcanic stone wall, highly reminiscent of those used in the local agriculture, gives the landscape a humanised feel. “Poios”, walls, up-levelled canals (“levadas”), vineyard trellis, meadows, banana groves, through contemporary design thinking and drawing processes introduce and represent a new interpretation of the place and its occupation.

Паулу Давид

Движения

Movements

(Фуншал, Португалия, 1959) е роден в Мадейра и работи на архипелага. Дипломирал се е като архитект в Лисабон и от 2003 работи на родния си остров на архипелага на Мадейра. Сред най-известните му работи са центърът за изкуства Каза дас Мудаш (2004), плувните басейни До Атлантику и крайбрежната алея Дас Салинаш (2004), павилионът за вулканология Сау Висенте (2006), къщата Фуншал 05 (2006) и хотел Резидънс във Фуншал.

Две важни движения дефинират проекта. Разширението на старата рибарска пътека, наречена „Пътят на окопите”, следва скалите и създава градската връзка между селото Камара де Лобуш, Салинаш и новото пристанище. Противоположното движение включва превръщането на стара обществена градинка в парк над новопостроен паркинг. Под шосето е изграден подлез за пешеходци, а трансформацията на бананова горичка в терасовидна обществена градина обслужва както архитектурния ансамбъл, така и местните жители. Построени са нови ресторант и бар.

two important movements define the project. The extension of the old fishermen trail “caminho das Trincheiras” follows the cliffs and creates an urban connection between Câmara de Lobos village, Salinas place and the new harbour. The opposite movement includes the transformation of a public garden into a garden over a new parking lot. Under the regional road a new pedestrian subway is provided, and a transformation of a banana grove into a public terraced garden serves both the ensemble and the local inhabitants. There is a new restaurant and bar.

Басейн

The connection between the sea level balnearium and maritime swimming pool’s platform is spectacular. In opposition to the Poio wall, a geometrically precise swimming pool is sunk into a concrete solarium platform. It not only relates to the sea, but actually accentuates it by countering and contrasting the jagged irregularity of the rocky massif.

Paulo David (Funchal, Portugal, 1959) is a native of Madeira and works in the archipelago. David graduated as an architect in Lisbon and has worked on his home island in the Madeira archipelago since 2003. His best-known works include the Casa das Mudas Art Centre (2004), the Do Atlântico swimming pools and Das Salinas Promenade (2004), the São Vicente Volcanism Pavilion (2006), Funchal 05 House (2006) and the Residence Funchal Hotel (2008).

116

017

Балнеариумът до морското равнище и платформата, в която е вместен морският басейн, се свързват особено драматично. Геометрично правилният басейн се е извърнал срещу стената с терасовидните парцели и потъва в бетонна платформа за слънчеви бани. Неговата повърхност е визуално свързана с морето и контрастира с назъбената асиметрия на скалния масив.

Pool

www.paulodavidarquitecto.com

017

117

118

017

Весела Ножарова / Vessela Nozharova

Хуго Вутен и пътят на една колекция Hugo Voeten and the journey of a collection снимки / photos © Art Center Hugo Voeten – photographer Yann Arthus-Bertrand

ного често съм си задавала въпроса какво е това, което прави колекционера. Именно колекционер, а не просто човек, който понякога си купува произведение на изкуството. Достатъчно ли е просто да притежаваш, да кажем, двадесет картини, за да наречеш себе си колекционер? Или пък сто, или пък двеста? Кога сбирката се превръща в колекция и кога е просто сбор от ценни, уникални предмети с културна стойност, които някой притежава. И дали колекционерството е дело на един човешки живот, или е въпрос на традиция, приемственост и натрупване, за които са нужни поколения. Сега ми се струва, че съм по-близо до отговора – колекцията е вид осмисляне на изкуството, личен прочит на културната ценност. Колекционерът е човек изследващ, събиращ, съхраняващ, грижещ се, споделящ! Изкуството не съществува, ако не е пред очите на зрителя, в този смисъл финалната точка за всяка колекция трябва да е срещата с публиката. Тук ще разкажем за уникалния опит на един белгийски бизнесмен, който тази година отвори своя частен музей, воден от желанието си да сподели колекционерската си страст. По щастливо стечение на обстоятелствата неговата колекция е повече от 70% съставена от българско изкуство. Хуго Вутен е роден през 1940 в семейството на търговци. През 1968 основава веригата супермаркети Cash Fresh, а когато през 2005 продава бизнеса, те са 45 на брой. С колекциониране се е занимавал кажи-речи през целия си живот. Още от дете майка му го води по галерии и търгове. После целенасочено колекционира старо фламандско изкуство, оръжия и антикварни сребърни съдове. Казват, че истинският колекционер е този, който като дете е събирал кибритени кутийки или марки. Вероятно е нещо като ген, като вирус, не се получава нарочно, става от само себе си. Такъв е случаят и с Вутен. Когато се развежда, всичко събрано остава при бившата му съпруга, а в колекционерството, както и в много други неща, му се налага да започне от нула. В началото на 90-те попада на позабравения немски скулптор Арно Брекер, съвършен ваятел и пластик, но драматично отречен и намразен заради водещата роля, която има в Германия по времето на Хитлер. Неговите работи поставят началото на изключителната скулптурна колекция, подредена в парка към къщата му на територия от 170 декара. После в колекцията влизат работи на Огюст Роден, Франсоа Попон, Джакомети, Фернандо Ботеро и др. В началото на 90-те друга негова страст – ловът, го довежда в България. Тук той обикаля галериите и започ-

I collector, not just a person who buys a work of art from time to

have often asked myself, what exactly makes the collector. Namely

time. Is it enough to own, say, 20 paintings to call yourself a collector? Or maybe one hundred, two hundred? When does an array of items turn into a collection, and when does it remain nothing more than an assortment of valuable, unique items of cultural meaning, which somebody owns? And is collectorship the calling of a lifetime or subject to tradition, acceptability and accumulation that requires generations? Now I feel I am closer to the answer – the collection is a type of explanation of art, a personal understanding of the cultural treasure. A collector discovers, gathers, maintains, takes care, shares! Art does not exist if it isn’t in front of the viewers’ eyes, and in this sense the final point in every collection must be meeting an audience. Here we will tell you about the amazing experience of a Belgian businessman, who opened his own private museum this year, led by the desire to share his collector’s passion. In an unlikely chain of events, more than 70% of his collection is made up of Bulgarian artwork. Hugo Voeten was born in 1940 in a family of salesmen. In 1968 he founded the supermarket chain Cash Fresh, and when in 2005 he sold his business, there were 45 shops. He has been collecting throughout his entire lifetime. Even from an early age his mother would take him to galleries and auctions. After that he purposely collected old Flemish art, guns and antique silverware. They say a true collector has always collected matchboxes and stamps as a child. It might be something genetic, a virus; it doesn’t turn up by chance, it happens naturally. That is what happened to Voeten. When he divorced, everything he owned stayed with his ex-wife, and his collections, among many other things had to be started over from scratch. In the beginning of the 1990s he stumbled upon the slightly forgotten German sculptor Arno Breker, an exquisite craftsman and plastic worker, but dramatically off-cast and hated for his leading role in Germany during Hitler’s reign. His work marked the beginning of an astounding sculptural collection, arranged in the park in front of his house on a territory of 170 decares. After that artwork by Auguste Rodin, François Pompon, Giacometti, Fernando Botero and others were brought into the collection. In the beginning of the 1990s a different passion of his brought him to Bulgaria – hunting. Here he visited a number of galleries and started buying. He was impressed by the energy of Bulgarian art, the movement-like sense, the colours. There is a turning point in his collections – his meeting with the sculptor Pavel Koychev. After seeing a number of small-scale sculptures, most of which were made in the late 1970s he started ordering their recasting in a larger mould for his sculpture park. Thus 26 sculptures started a new life. Later Voeten started working with many other Bulgarian artists. He ordered big sculptures by Krum Damyanov and Emil Popov especially for his park, he even

Вдъхноняващият опит на един белгийски бизнесмен, който отвори музей за частната си колекция The inspiring experience of a Belgian businessman, who opened a museum for his private collection

Адам Мадебе, „Ловци”, метал, височина 145 см / Adam Madebe, Hunters, welded metal, h 145 см Емил Попов, „Кон”, 2003, месинг, височина 240 см / Emil Popov, Horsе, 2003, brass, h 240 cm

120

017

ва да купува. Впечатлен е от енергията на българското изкуство, от пластическата му сила, от колорита. Има един повратен момент в колекционерските му занимания, който превръща обикновеното пазаруване в нещо повече, и това е срещата му със скулптора Павел Койчев. Виждайки голяма поредица от малки по размер пластики, повечето правени още в края на 70-те години на ХХ век, той започва да поръчва тяхното отливане в голям размер за скулптурния си парк. Така 26 пластики заживяват нов живот. Впоследствие Вутен работи и с много други български автори. Поръчва специално за парка създаването на мащабни пластики на Крум Дамянов и Емил Попов, пренася в Белгия дори белия илинденски мрамор, за да покрие алеите в парка. Особено значение в колекцията има и стремежът да се обхване в исторически план развитието на българската скулптура. Тук може да се види знаковата пластика „Майките – 1923” на Любомир Далчев, незапазени никъде другаде произведения на Иван Варчев, Никола Терзиев – Желязото. Не по-малко интересна е и другата част от колекцията – живописта и графиката. И тук сбирката би прилягала повече на една национална галерия, отколкото на частен дом. В момента цялата колекция наброява близо 2000 произведения, в това число скулптура, живопис, графика, инсталации и др. През последните години сбирката на Вутен тръгва по нов път. Той започва да купува популярни на съвременната сцена световни автори, силно притегателни имена, на които всяка колекция разчита за по-висок публичен интерес. Въпреки това особено важно за прочита на колекцията на Хуго Вутен е тя да не бъде разделяна на българско и друго изкуство. Независимо че българското заема по-голямата част от общия й обем, специфичната контекстуална ценност на този подбор е точно в смесването на известни автори от различни точки на света. На едно поле са поставени западно и източно изкуство, известни световни имена и слабо познати на запад български скулптори и

живописци от последните десетилетия. Тяхното експониране и съизмерване на „неутрална” белгийска територия е изключително впечатляващо и често преобръща представите за собственото ни присъствие на световната художествена сцена. През 2006 Хуго Вутен купува стара индустриална сграда в близост до град Херенталс, на брега на един канал и на междуградското шосе. През следващите години бившата фабрика се подготвя да приеме цялата събрана колекция. В момента Центърът за изкуство „Хуго Вутен” активно работи с публиката, показвайки както неща от своите депа, така и гостуващи изложби. Веднъж отворил врати за публиката, частният музей вече трябва да се стреми да намира средства и дори да се самоиздържа. Освен организираните платени посещения и различните паралелни събития, които биха могли да генерират някакви приходи, стремежът е в дългосрочен план дейността да бъде подкрепена от местните и държавни власти, които на практика са най-заинтересовани от създаването на нови културни центрове в иначе силно индустриалната фламандска провинция. Това е дълъг процес, които изисква новата частна институция да докаже своята висока обществена стойност. Подобно на всички други галерии и музеи в Белгия, на екипа на центъра предстои да се стреми да набира средства, кандидатствайки пред частни и обществени фондове и донори. Пътят към утвърждаване на един частен музей е дълъг. Първоначалното местно любопитство често пъти не може да бъде задържано за дълго време. А след като веднъж е създадена, една колекция трябва да кореспондира с бъдещето, да има пред себе си перспектива не в години, а в десетилетия. Тук идва и последващата работа, тази, идваща след първоначалното събирателство. Идва ред на професионалните изследователи, които да интерпретират събраното и да го поднесат на публиката.

brought the white Ilinden marble over to Belgium to pave the parks walkways. The desire to embrace the development of Bulgarian sculpture in a historical plan remains paramount in the collection. Here we can see the notable sculpture “The Mothers – 1923” by Lyubomir Dalchev, the only remaining works of art by Ivan Varchev, Nikola Terziev “The Iron”. The other part of the collection – the paintings and graphics – are just as interesting. Once again this selection would better suit a national gallery rather than a private home. At the moment the collection has around 2000 works of art, including sculptures, paintings, graphics, installations and others. In the last few years Voeten’s collection has taken a new path. He has started buying works of popular authors on the contemporary scene, very attractive names, with which each collection could count on a greater public interest. Even so, what’s important in Hugo Voeten’s collection is that it must not be separated into Bulgarian and other art. Although the Bulgarian section takes up a large part of the total volume, the specific context value of this choice is precisely in mixing famous artists’ work from around the globe. Eastern and Western art have been put on the same field, as well as world-famous and less-known names of Bulgarian sculptors and painters to the West from the last few decades. Their exposing and evaluation in a “neutral” Belgian territory is fascinating and often makes us reconsider our own presence on the international art scene. In 2006 Hugo Voeten bought an old industrial building near the town of Herentals, on the bank of a canal near an intercity road. In the next few years the former factory prepared to welcome the entire collection. At the moment Art Center Hugo Voeten is actively working with the audience, showing both its own selection, but also artworks from visiting exhibitions. Now that it has opened its doors to the public the private museum is trying to accumulate income in order to support itself. Apart from the paid visits and the various parallel events that could generate extra funding, the goal is in the long-term to get support from local and state authorities, which will actually have the best interest in creating new cultural centres in an otherwise very industrial Flemish province. This is a long process that requires the new private institution to prove

its high public value. Much like most other galleries and museums in Belgium, the team at the centre is still gathering funds, applying for private and public funds and donations. The road to establishing a private museum is long. First of all the local curiosity often can’t be held for long. And once a collection has been created, it must interact with the future, to have a perspective, not in years, but in decades. And here is where the follow-up work comes, after the initial collectorship. Then the professional researchers come in, who must interpret the collection and present it to the public.

Георги Минчев, „Хелика”, 2004, месинг, височина 190 см / Georgi Minchev, Helika, 2004, brass, h 190 cm Константин Денев, „Заедно”, 2000, камък, дърво, 220 х 130 х 130 см / Konstantin Denev, Together, 2000, stone, wood, 220 х 130 х 100 cm

Весела Ножарова (Благоевград, 1974) е куратор и критик на свободна практика. Има магистърска степен по история на изкуството в Художествената академия, София. Работила е в СБХ, в галерия „Ирида” и Ата – център за съвременно изкуство. От 2003 до 2006 е програмен мениджър за визуални изкуства в Центъра за култура и дебат „Червената къща”, София. През 2007 е куратор на българското национално участие в 52-рото Венецианско биенале за съвременно изкуство, а през 2008 – асистент куратор на 11-ото архитектурно биенале във Венеция. Била е куратор на редица изложби в България и в чужбина. През 2008 става член основател на фондация „Изкуство – дела и документи”. Vessela Nozharova (Blagoevgrad, 1974) is a freelance curator based in Sofia, Bulgaria. She has worked at various art spaces in Sofia including the Red House Centre. She has curated a series of exhibitions, some of them in cooperation with other curators from Bulgaria and abroad. She was the curator of the Bulgarian Pavilion at the 52nd Venice Art Biennial (2007), and assistant curator of Bulgarian Pavilion at the 11th Architecture Biennale (2008). She is a founding member of the Art Affairs and Documents Foundation in Sofia (2008).

017

121

architecture

project

Изкуство в силозите

Архитектите Swyzen en Bastijns Ar&I преустройват стар склад в музей за съвременно изкуство

Art in the silos

The architects Swyzen en Bastijns Ar&I reshape an old storehouse into a contemporary art museum

снимки Кун ван Дам / photos by Koen Van Damme редактор Цветана Шипкова / edited by Tzvetana Chipkova

124

017

Мястото

The site

Целта на проекта е преустройството на няколко постройки в индустриалния район Мелниците, намиращ се в Херенталс – Антверпен, в художествен център, където се създава и излага съвременно изкуство. Постоянната експозиция е част от частната колекция на Хуго Вутен. Така след дълги години преговори с местните власти сградите са спасени от разрушаване. Проектантският екип трябва да смени предназначението на около 6000 кв.м, превръщайки ги в изложбена площ, без да наруши качествата на съществуващата постройка от тухли и бетон. На терена се открояват две основни структури – от една страна, пететажен склад, а от друга, няколко огромни тесни и високи силоза. Архитектурната намеса е фокусирана главно върху втората структура и връзката между отделните нива и зони.

The project intends to reconvert the “Flourmills” industrial site, located in Herentals-Antwerp into an art centre where contemporary art is created and exposed. The permanent collection is a part of the private collection of Hugo Voeten. After several years of negotiation with local authorities, the building could thus be saved from complete demolition. The design team had to create and redefine about 6000 sqm floor space for exhibition purposes without losing the qualities of the existing concrete and brick construction. Analyzing the whole, one can notice two main structures. On the one hand a five-level-high storehouse and on the other hand a series of huge silos with small but high dimensions. The architectural intervention is mainly focused on the second structure and the routeing throughout the different levels and areas.

+25,94

Архитекти / Architects Swyzen en Bastijns Ar&I / BBSC Architects

+24,17

297

+23,29

630

+21,78

400

470

546

+21,13

Местоположение / Project location Херенталс, Белгия / Herentals – Belgium

100

+18,90

919

555

629

390

Проект / Project Център за изкуства „Хуго Вутен” / Art Center Hugo Voeten

250

120

223

+18,90

165

+13,98

+12,33 2389

240

120

+12,33

Застроена площ / Built area +/- 6000 кв.м / sqm

298

+10,72

+9,07 1770

+9,07

683

271

807

Завършване / Completion date Април 2011 / April 2011

1312

+6,08

274

+4,71

+3,06

Строителство / Construction period 2006–2011

516

0,00

maaiveld -1.35

375

401

278

Dicht metsen

0,00

205

-2,35

Надлъжен разрез / Longitudinal section +25,94

017 A

J 1

Бюджет / Budget 4 000 000 евро / euros

+3,06

385

Клиент / Client Хуго Вутен / Hugo Voeten

125

126

017

Преустройството

The reconversion

След като всички силози са елиминирани, а оставените стени са подсилени, зоната на силозите е превърната в празно пространство (45 м Д х 12 м Ш х 25 м В). Вътре в това пространство два изложбени павилиона са прикрепени към стоманената структура, която държи раздалечени стените. Обвивката на тези „кутии” се състои от циментови плочи с дървесни влакна. Освен суровата естетика на външния вид този материал притежава изключително звукопоглъщане, идеално за големи пространства. Павилионите се различават по размер и положение, за да се създадат различни пространства за изкуство. Отвътре те представляват абстрактно бяло пространство, предназначено за временни експозиции. За нов гръбнак на тази преустроена сграда служат две стълби и асансьор. Тези вертикални връзки са така проектирани и оразмерени, че да осигурят висок комфорт и едно допълнително ниво на изживяване, „архитектурна променада” през отделните нива и зони. Поради окаяното общо състояние на сградата са били необходими радикални ремонтни работи. По-специално стриктните белгийски изисквания за вентилация и термоизолация, от една страна, и хидротермалните изисквания за съхранението на произведенията на изкуството, от друга, налагат радикално преустройство. Така съществуващата външна тухлена фасада е отстранена, структурно подсилена, изолирана и накрая изградена отново с почистените оригинални тухли.

After all the silos were eliminated and the remaining walls reinforced, this silo zone was turned in to a void (45 m L x 12 m W x 25 m H). Inside this void 2 exposition pavilions are connected to the steel structure which holds the different walls apart. The envelop of these “boxes” consists of wood fibre cement tiles. This material has, apart from the rough aesthetic appearance, an exceptional sound absorption, ideal for large spaces. The pavilions are different in size and positioning in order to create different spaces and places for art. The inside of each pavilion is an abstract white space, designed for temporary exhibitions. As the new backbone of this reconverted building, two staircases and an elevator were introduced. These vertical circulations were designed and dimensioned to accomplish a high level of comfort and to obtain a supplementary experience-level; a “promenade architecturale” through the different levels and areas. Because of the devastated overall condition of the property, radical renovations turned out to be indispensable. Especially the strict Belgian applicable requirements related to ventilation and thermal insulation on one hand, as well as the hydrothermal requirements for the conservation of works of art on the other hand pointed towards a radically reconversion. Therefore the existent outer brick facade was removed, structural re-enforced, insulated and finally build-up again using the original, cleaned bricks.

SNEDE J-J'

+25,94

+24,05

+20,91

+18,90

191

203

+20,36

+18,23

+17,64

+17,82

+15,55 +15,05

229

278

+13,98

+12,33

+11,95 240

PAS 13.52m

239

299

PAS 10.43m

529

+9,07

364

234

293

+5,52

272

PAS 10.43m

+8,92

266

1507

+10,72

+5,93

+6,08

PAS 7.40m

234

294

+3,06

+2,91

-0,15

0,00

PAS 0.00 m

-1,20 205

-1,35

367

426

399

298

+2,91

267

+4,71

-2,35

-ORIGINAL CONDITION

Напречен разрез преди и след реконструкцията / Cross section before and after the reconstruction

SNEDE I-I'

017

127

Swyzen en Bastijns Ar&I BBSC Architects И двете бюра са мултидисциплинарни и имат опит от проекти с разнообразно предназначение и мащаби – от жилищни до търговски или индустриални, но всеки от тях със собствен фокус. Синергията между архитектура и интериор, както и екосъобразността на сградите са общи аспекти за процесите на проектиране и изграждане. Both offices are multi-disciplinary and experienced in projects with different purpose and scale, from residential to commercial or industrial, but each with their own focus. The synergy between architecture and interior as well as the sustainability of the buildings are communal aspects for the design and building process. www.swyzenbastijns.be www.bbsc.be

128

017

Балансиран диалог

A balanced dialogue

В резултат на преустройството се създава непрекъснат диалог между изложената постоянна колекция и индустриалното наследство на сградата. Автентичният вид на бетонните стени и структури вътре в сградата е запазен, а по-голямата част от новото техническо оборудване е разположена в новата скрита постройка до самата главна сграда. Посредством връзката между двата сутерена въздухът от климатичните инсталации се разпределя из сградата и се излъчва от подовете. С тези архитектурни намеси е постигнато едно почтително преустройство, тръгващо от нестабилна индустриална постройка и завършващо със запазен и използваем къс от индустриалната история. Резултатът е балансиран диалог между съвременно архитектурно решение и автентичните качества на оригиналните функционални складови пространства.

As a result of the reconversion there is a continuous dialogue between the exposed permanent collection and the industrial heritage of the building. The authentic visual quality of the concrete walls and structures inside the building was preserved whereas the considerable volume of new technical equipment has been placed into a new concrete countersunk building just near the main building. With the connection between both basements, acclimatized air is distributed throughout the building and finally pulsed from out of the floors. With these architectural interventions, a respectful reconversion is accomplished, starting from an unstable industrial structure to end up with a conserved and serviceable piece of industrial history. The result is a balanced dialogue between a contemporary architectural solution and the authentic qualities of the original, functional depot spaces.

017

129

130

017

Весела Ножарова / Vessela Nozharova

Противоречиви чувства Mixed feelings снимки Минко Минев / photos by Minko Minev

ветлин Русев е художник, колекционер и обществена личност с огромно въздействие в публичния живот, истинска институция в изкуството. Колекционерството в България му дължи много – както сега, така и през тоталитарните години, когато тази дейност поради липсата на свободен пазар беше неясна и на ръба на закона. През последните двадесетина години въпреки противоречивите чувства на обществото колекционерите у нас стават все повече, а колекциите им все по-разнообразни. Държавата активно се опитва да се намеси в регламентирането на пазара на изкуство, както и на дейността на колекционерите. На прицел обикновено са колекциите на антични артефакти поради съмненията за съучастие в иманярския бизнес. По тази или по друга причина законовата уредба в България третира колекционерите като потенциално опасни елементи, искащи да заграбят от културното благо на нацията. Затова те трябва да подлежат на стриктен контрол и малки и големи рестрикции. В този дух са и всички правила, свързани със сертифициране и легализиране на частните сбирки, ограниченията, отнасящи се до възрастта на произведенията (всичко на повече от 50 години трябва да мине през комисия, да бъде регистрирано и пр.). Все неща, които на практика действат в обратна посока, към все по-голямо затваряне и прикриване на пазара на изкуство. Светлин Русев обрисува ситуацията с частните колекции в момента в България като много интересна. „От една страна, има вече обособени няколко наистина големи, сериозни колекции. Те са предимно от картини, от българско изкуство. Може би най-значителната като обем и като съдържание е тази на Боян Радев. Въпреки че той прави или участва в изложби, тя все пак не е общодостъпна. Има още десетина много сериозни сбирки. Това са колекции от стари майстори. За съжаление повечето хора колекционират автори, които смятат за някаква инвестиция. Това е една голяма илюзия според мен. При съвременните автори се стига най-много до моето поколение и едно след моето. Съвременно изкуство в истинския смисъл на думата събират единици, които почти случайно взимат отделни неща. Има и няколко интересни колекционери, които не искат да имат гражданственост. Те имат и източно изкуство, например индийско. Тези, които са готови да показват колекциите си, са около десетина-петнадесет души.” Законът регламентира и възможността за откриване на частни музеи. Въпреки че вече има няколко взети лиценза,

S figure, a true institution in art. Collection in Bulgaria owes a lot

vetlin Rusev is an artist, collector, and a highly influential public

to him; because of what he is doing at the moment, and also because of what he did during the totalitarian years when this activity, due to the lack of a free market, was unclear and on the verge of the law. Over the past twenty years, despite the mixed feelings in society, collectors have been growing in numbers, their collections becoming much more diverse. The state, however, is actively trying to influence and regulate the art market and the activity of collectors. The collections under particular scrutiny are the ones of antique artefacts, because of suspected links to the treasure-hunting business. Because of this, or maybe for some other reason, legislation in Bulgaria treats collectors as potentially dangerous individuals scheming to rob the nation of its cultural heritage. This is why they have to be subjected to rigorous controls and more or less strict limitations. All regulations related to the certification and legalization of private collections follow the same line of though; there are serious restrictions related to the age of artefacts (anything older than 50 years is subjected to a review by a commission, has to be registered, etc.). All of this has an opposite effect and leads to covering up the art market. Svetlin Rusev described the current situation with private collections in Bulgaria as a very interesting one. “On the one hand we already have several established, serious collections. They are mainly of paintings, of Bulgarian art. The most impressive one in terms of volume and contents is that of Boyan Radev. Although he organizes and takes part in exhibitions, this does not make the works fully accessible. There are probably ten other very serious collections – mainly of old masters. Unfortunately most people collect authors whom they see as a form of investment. This, I believe, is a big illusion. When it comes to contemporary artists, people consider only my generation or the one after mine. Contemporary art, in the true sense of the word, is in the focus of very few people who tend to pick up certain things as if by chance. However, there are some very interesting collectors, who prefer to stay out of the public eye. They have art from the East - Indian art, for example. Those who are prepared to share their collections with the public are maybe only ten or fifteen people.” The law regulates the options for opening private museums. Although several licenses have already been issued, we still do not have a functioning private museum. The only private collection currently open to the public is the first part of Svetlin Rusev’s collection donated as early as 1984 to the city of Pleven. The second part that he started collecting after the above date has been open to the public since 2006 in his former studio in Sofia. None of the collections have been registered under the Private Museums Act.

Частните колекции в България – скрити или достъпни за обществото. Разговор на Весела Ножарова със Светлин Русев Private collections in Bulgaria – hidden or open to the public. Vessela Nozharova talks to Svetlin Rusev

017

131

все още нямаме открит частен музей. В момента единствената публично достъпна частна сбирка е дарената на Плевен още през 1984 първа част на колекцията на Светлин Русев. Втората част е събирана след тази дата и от 2006 е отворена за публика в бившето му ателие на ул. „11 Август” в София. И двете не са регистрирани по закона за частните музеи. Кои колекционери са готови за публично отваряне? Какво не им достига, какво ги плаши и притеснява? „За частен музей единствено Васил Божков имаше сериозна амбиция. Той направи всички нужни постъпки по закона, за да изложи античната си колекция пред публика – продължава Русев. – Процедурата е бавна, трае 2–3 години. Но ако не се лъжа, първи получиха лиценз братя Бобокови, които също имаха амбицията да открият частен музей. Но това не става и до днес и една от основните причини е, че условията и задълженията са много големи. Частният музей трябва да има отделен немалък бюджет, да има много точно сертифициране на всеки експонат, да поддържа реставрационни ателиета, персонал, да извършва дейност. Пространството трябва да отговаря на всички музейни изисквания, както и на тези за обществена сграда. Колекционерът трябва да направи всичко от начало до край, като че ли прави голям музей, а не показва просто частната си колекция. Много са големи задълженията, а държавата не участва.” Новите закони и изисквания към колекционерите, някои направо показни полицейски акции спрямо аукционите за изкуство, които бяха набрали добра скорост, на практика подплашиха частната колекционерска активност. Усещането, че можеш да бъдеш преследван за притежанието на изкуство или на базата на това притежание е възможно да бъдеш подложен на данъчни и други проверки, затвориха вратите към не една частна колекция. „Сега ние, колекционерите, сме третирани като частници от времето на социализма”, допълва Русев. Ако си представим, че тези няколко големи български колекционери решат да открият свои музеи, къде би могло да стане това? Как това ще промени града? И тук пространството е решаващо. Необходимо е достатъчно голямо място, с добро разположение. Имало е идеи общината да предостави на територията на Военната печатница в центъра на София няколко етажа, в които различни колекционери да подредят сбирките си и те да станат достъпни за публиката. „Идеята не е трудна за реализиране и би била едно добро решение от взаимен интерес както за столицата, която има нужда от нови места за културен живот, така и за колекционерите, за които това ще е огромно съдействие.” Тук разговорът ни се връща към наскоро открития музей на колекционера Хуго Вутен в Белгия. Светлин Русев има голям принос за това как изглежда експозицията му. Като човек с огромен опит в правене на изложби неговата дефиниция е ясна и точна: „Най-добре е всяка колекция да има своя уникална, построена специално за нея сграда. Такива неща не се правят в България. Вечно нещо се прекроява и приспособява.”

132

017

Who are the collectors ready to go public? What is it that they are still missing? What scares or bothers them? “Only Vassil Bozhkov had serious intentions of opening a private museum. He made all the applications required by the law in order to exhibit his collection of antiques”, Rusev continues. “The application process is slow and takes 2 or 3 years. But, if I am not mistaken, the first to get a license were the Bobokov brothers, who also had an ambition to open a private museum. But this has not happened until today, one of the main reasons being the enormity of restrictions and responsibilities. A private museum has to have a separate budget, not at all insignificant; to have obtained certification of each item; to maintain restoration shops, staff, and to be fully operational. The space has to comply with all requirements related to museums, and of a public building as well. The collector has to go through all of this as if he or she is opening a big museum, and not just exhibiting a private collection. Responsibility is huge, and the state is just an onlooker.” The new laws and regulations concerning collectors, some of which took the form of showy police raids against the art auctions that were beginning to gather momentum, managed to clip the wings of private collectors. The feeling that you might end up persecuted for the possession of art or be subjected to tax or other investigations on that premise, closed the doors to many private collections. “We, collectors, are now treated just like private entrepreneurs were treated during socialist times,” adds Rusev. If we assumed that these few Bulgarian collectors decided to open private museums, where would that be? How might this change our city? Space is a major factor here. A big enough space at a proper location is needed. There was once the idea for the municipality to provide several stories of the military print house where private collections could be displayed to the public. “The idea is not too difficult to implement and would be a good solution of mutual benefit; for the capital that needs new cultural activity locations and for the collectors for whom this would be significant support.” Here our conversation returns to the museum which collector Hugo Voeten recently opened in Belgium. Svetlin Rusev contributed a lot to the appearance of its display. Coming from a person who has extensive experience in setting up exhibitions, his definition is clear and precise: “It is best when a collection has its own unique, purpose-built home. This is something that does not happen in Bulgaria. Here we are always reshaping or adapting things.”

Златю Бояджиев, „Пейзаж”, 1961 / Zlatyu Boyadzhiev, Landscape, 1961

017

133

Владия Михайлова / Vladiya Mihaylova снимка Калин Серапионов / photo Kalin Serapionov

Първа е архитектурата First comes architecture снимки Димитър Солаков, Филипе Брага, Хуго Муньос, Дир Пауелс, Недко Солаков / photos by Dimitar Solakov, Filipe Braga, Hugo Munoz, Dirk Pauwels, Nedko Solakov

Случи се така – за срещата с кураторите в моето ателие в София през ранния януари на 2011 подготвих възможно най-точната и сбита информация за всички смислени работи, които съм направил, след като завърших Националната художествена академия в София през 1981: 30 години работа, 5683 файла, 14,2 гигабайта – това качено на луксозни флашки за всеки от кураторите. Прегледахме всичко за два дни (а работите отпреди 1989 видяха в оригинал). На края на втория ден кураторите избраха чрез консенсус най-добрите работи за всяка година (аз почти не се намесвах). Селекциите са представени с малки картинки на тридесетте разтвора на книгата, свързани с тридесетте години „създаване на изкуство”. След това всеки от кураторите си избра само по една работа от дадена година – някои от тях се припокриват, други не. Произведенията, които ще бъдат представени на живо в отделните пространства, са добре разгърнати на множество страници; маркирани с жълта точка за Ikon, синя за S.M.A.K. и червена за Serralves. Изхождайки от първоначалната селекция, направих за всяка една от годините и т.нар. „папки”. Посетителите могат да ги разгърнат и четат, докато седят върху сандъците, в които са поставени. Някои от папките са включени и в книгата. Както личи от заглавието, всичко това е наречено „Всичко подредено, с изключения”. В тази пътуваща изложба има и специална „вметка” – в Galleria Civica в Тренто ще направя „Всичко подредено (от мен), с изключения”. За нея подбрах работи от тези, които кураторите първоначално отхвърлиха – найдобрите от лошите. Те са със сиви точки. Наслаждавайте се, ако можете; аз се уморих. Текстът е публикуван на гърба на каталога на четирите изложби, издаден от Hatje Cantz, 400 страници, 2034 илюстрации. / The text is from the back cover of the catalogue for the four exhibitions issued by Hatje Cantz in 400 pages, 2034 illustrations.

134

017

еотдавна, в края на октомври се закри последната изложба от проекта „Всичко подредено, с изключения” на Недко Солаков. Той включваше три големи ретроспективи във Великобритания, Белгия и Португалия, както и „вмъкнатата” изложба „Всичко подредено (от мен), с изключения” в Тренто, Италия. „Всяка една от тези изложби се получава като гигантска инсталация”, казва художникът, който тази година показа как се прави това и с мащабната си работа „Рицари (и други мечти)”, 2010–2012. С нея той участва за втори път в „Документа” в Касел, като разположи инсталацията в шест последователни зали на Музея на братя Грим. При „разказвачите на приказки” Недко Солаков показа работа за своите (на детето, превърнало се в успял художник на средна възраст) истински и измислени мечти: за рицари и брони, хард рок групи, хеликоптери и други… Независимо дали никога не си е мечтал да стане художник, както се опитва да ни обясни в част от историята, способността му да изгражда заплетени разкази личи във всичките му работи. Създавайки инсталации още от началото на 90-те, историите му се разгръщат в майсторски оркестрирани от него изложбени пространства. „Едно нещо, което съм запомнил от проф. Мито Гановски в академията – той казваше: „Винаги ти си вторият, първа е архитектурата”.

N entitled All in Order, with Exceptions, finished with the

ot long ago, at the end of October, Nedko Solakov’s project

last exhibition. The project included three big retrospectives: in the UK, Belgium, and Portugal, as well as an exhibition that was “inserted in” – All in (My) Order with Exceptions, in Trentо, Italy. “Each of the exhibitions takes the form of a gigantic installation”, explains the artist, who demonstrated how this could be done also through his large-scale work Knights (and other dreams), 20102012. This was the work he participated with for the second time in his career at Documenta in Kassel where this year his installation took six consecutive rooms of the Brothers Grimm Museum. In the “house of the storytellers” Nedko Solakov showed a piece about his real and made up dreams (the dreams of a child who is now a successful middle-aged artist): of knights and armour, hard rock bands, helicopters and more… No matter that he might have never dreamt of being an artist, as he is trying to convince us in one part of his story, his ability to create complicated stories is evident in all of his works. Solakov began making narrative installations already in the beginning of the 90s; all his stories unfold into skillfully orchestrated spaces. “There is something I remember from Professor Mito Ganovski at the Academy, he used to say: “You will always be second; first comes architecture”.

art

project

017

135

Предоставено от / Courtesy of The Ikon Gallery

136

017

Галерия „Айкън”, Бирмингам, 20.09–13.11.2011

The Ikon Gallery, Birmingham, 20.09–13.11.2011

„Започвам това сега без истински ентусиазъм” – зрителите могат да прочетат това изречение в началото на малък каталог, но не и да го видят с очите си в една от залите на построената още през 1877 галерия „Айкън”. Текстът е написан на конструкция близо до тавана, а каталогът е част от „Изложба на високо ниво с каталог”, избрана от куратора Джонатан Уоткинс като работа за 2002. Тя е показана заедно с някои от най-свързаните с България произведения на художника като „Поглед на запад”, 1989 – телескопа, насочен на запад (оказва се към звездата на Партийния дом) от покрива на сградата на СБХ („Шипка” 6), и „Съобщение”, 1999, представлява официалното участие на България в 48-ото венецианско биенале, което се състои само в анонсирането чрез 15 000 пощенски картички на готовността на страната да участва в следващото по ред биенале, през 2001. Червена стена с две бели очи пък е част от реализираната в Пекин инсталация „Липсва ми социализмът, може би…” през 2010. Именно във връзка с нея се появява идеята за видеото с Олег Ковачев (героя от филма „Рицар без броня”, 1966), което е в основата на работата от „Документа 13”. Това обаче не е случайно, така както не е случайно, че телескопът на Недко Солаков винаги е поставен в посока запад. Художникът изгражда вътрешното пространство на изложбите си (и на инсталациите), следвайки желязна солаковска логика. Така е и с четирите ретроспективни изложби, в които, ако задачата на кураторите е била да изберат работите, то задача на художника е да ги разработи и свърже в конкретното пространство. В неоготическата архитектура на галерия „Айкън” той насища пространството чак до тоалетните, където върху плочките в дамската е написано: „Помолете на входа да изключат камерата за видеонаблюдение под задника ви”.

“I’m starting this now with no real enthusiasm” – visitors can read this sentence on the first pages of a small catalogue but not actually see it written on one of the halls of the Ikon Gallery built back in 1877. The text is on a construction, near the ceiling, and the catalogue is part of A High Level Show with a Catalogue, chosen by the curator Jonathan Watkins to be the work presenting 2002 in the retrospective. It is being exhibited along some of the Solakov’s works that are mostly related to Bulgaria such as View to the West, 1989 – the telescope positioned on the roof of the building of the Union of Bulgarian Artists at 6 Shipka Street, pointed to the west (actually zooming on the red star of the Communist Party Headquarters), and The Announcement, 1999 - the official participation of Bulgaria at the 48th Venice Biennale which consists simply in the announcement made in 15,000 postcards that the country is prepared to participate in the following Biennale in the year 2001. A red wall with two white eyes is part of an installation set exhibited for the first time in Beijing called I miss Socialism, maybe…, 2010. This installation inspire the artist to shoot the video with the actor Oleg Kovachev (starring in the “Knight without Armour” movie, 1966), which is one of the main components in the work shown at dOCUMENTA (13). This, however, is not a coincidence, just like the fact that the telescope from Nedko Solakov’s famous work from 89 always points to the west. The artist creates the inner space of his exhibitions (and that of his installations) following the inexorable Solakov logic. This is the case with the four retrospective exhibitions where, while the curators’ task had been to select the works, the artist’s task had been to develop and install them in the specific environment. In the neo-gothic architecture of the Ikon Gallery he fills the space out with wall doodles and little drawings as far as the toilets where a text on the tiles in the ladies reads: “Please ask the front desk to switch off the surveillance camera under your butt”.

1. Отляво надясно: „Арки на високо ниво с каталог”, 2002– 2011; „Поглед на запад”, 1989; „Липсва ми социализмът, може би…”, 2010; „Съобщение”, 1999; „Да докоснеш античността”, 1994–1995 / From left to right: High Level Arches with a Catalogue, 2002–2011; View to the West, 1989; I miss Socialism, maybe…, 2010; Announcement, 1999; To Touch the Antiquity, 1994–1995

2. Отляво надясно: „Историята на жълтото петно”, 1997 – до сега ; „Страх”, 1987; „Папките”, 2011; „Поглед на запад”, 1989; „Съседи”, 1986 / From left to right: The Yellow Blob Story, 1997 – present; Fear, 1987; The Folders, 2011; View to the West, 1989; Neighbours, 1986

3. „Тоалетни”, 2006–2011 / Toilets, 2006–2011

138

017

Галерия „Чивика”, Тренто, 7.10–5.02.2012

The Civica Gallery, Trento, 7.10-5.02.2012

„Тази изложба е като едно гигантско изречение”, казва Недко Солаков. „Вмъкнатата” сред останалите три изложба в Тренто показва начина, по който, подчинявайки се на особеностите на пространството, художникът всъщност го превзема. В неговия собствен избор (на най-добрите от „най-лошите”), направен от първоначално отхвърлените от кураторите произведения, всяка работа е съпроводена с текст върху стената и така поставена в контекста на конкретната година. Текстът по принцип е един от основните способи на художника за овладяване на пространството. В случая той служи за това да включи всички произведения в единен разказ за работата на художника. Използването му обаче има и други приложения. Те са въплътени във философията на работи като „(не чак толкова) Бял куб”, 2001, в които незабележими „недостатъци” на пространството – пукнатини, следи от пръсти и т.н., се превръщат в повод за създаване на истории. По същия начин Недко Солаков работи и с материалността на мястото – превръща дефектите му в ефекти и в ориентири при подреждането на работите. По негово желание ремонтът на галерията в Тренто не е довършен след предишната изложба: виждаме как в белите петна на тавана художникът решава да сложи лампи или как, за да създаде вътрешна логика, сваля едно от осветителните тела от втория етаж на първия, а там, където стената се оказва по-ниска, работата „Червено”, 2005, започва да „пълзи” по тавана. Важно за автора е да избере изходни точки, ориентири, спрямо които навързва нещата в своя собствена логика. Тя включва едновременно теза и антитеза и непрекъснато се самоиронизира.

“This exhibition is like one gigantic sentence”, says Nedko Solakov. The exhibition that was “inserted in” among the other three demonstrates how adapting to the peculiarities of the space, the artist actually conquers it. The exhibition is based on his own selection (“the best of the bad ones”) of the works initially rejected by the curators, in it each one piece is accompanied by a text on the wall and is thus placed in the context of its year of creation. Text is in general one of the main tools the artist employs in “mastering” the space. In this case its role is to unite all works into a single narrative of his artistic oevre. However, the use of text has other applications as well. They are embodied into the philosophy of works such as A (not so) White Cube, 2001, in which invisible “flaws” in the space, where the exhibition takes place, such as cracks, fingerprints, etc, appear as occasions for the creating of stories. In the same way Nedko Solakov employs the particular material conditions in the location, thus turning its “defects” into effects and points of reference when installing the actual works. Upon his request, the repairs at the gallery in Trentо following the exhibition preceding his, were not fully completed. We witness how the artist decides to mount lamps in the white patches on the ceiling or, in order to create an inner logic of the exhibition in the space, moves one of the second-floor lighting fixtures to the first floor and where occasionally a wall happens to be not enough high, his work called Red, 2005, starts “crawling” onto the ceiling, etc. The artist needs to establish certain starting points in the space and use them as reference, markers according to which he arranges the works in space. This Solakov logic in doing things is initially controversial, as far as it includes both thesis and antithesis and is deeply self-ironical.

1 1. Отляво надясно: осъществен детайл, мраморна мозайка от проект за стенопис на спортната зала в Дряново (одобрен, но нереализиран в България), 1989; 1994 – „За тази година нищо от отхвърлените работи не заслужава да бъде показано, съжалявам”; „Папките”, 2011; „Тапет (остатъци)”, 1993; „Вълшебна приказка” № 1, 2, 3, 1991 /

From left to right: аccomplished detail, marble mosaic from a project for mural on the sport hall in Dryanovo ( approuved, but not realized in Bugaria), 1989; 1994 – “Nothing worth being shown out of the rejected works for this year, sorry”; The Folders, 2011; Wallpaper (remains), 1993; Fairy Tale # 1, 2, 3, 1991

2. Отляво надясно: „Червено”, 2005; „Инструкции”, 2004–2005; „Човекът лава”, 2008 / From left to right: Red, 2005; Instructions, 2004–2005; The Lava Man, 2008

017

139

140

017

СМАК, Градски музей за съвременно изкуство, Гент, 25.02–3.06.2012

S.M.A.K., The Municipal Museum of Contemporary Art, Gent, 25.02-3.06.2012

Изложбата в белгийския музей изглежда най-близо до идеята за ретроспектива. Самото пространство го позволява – големи, централни зали за мащабните инсталации; симетрично разположени пространства от двете им страни, така че 90-те да бъдат показани успоредно на работите след 2000 и т.н. Както във всичките четири изложби, и тук Недко Солаков представя работите „актуално”, а не „исторически”: макар и да следват до голяма степен хронологично, произведенията са представени с оглед на конкретното място и движението на зрителя в него. Те са тук и сега. Художникът използва различни способи, за да въведе зрителя в точно определен маршрут на гледане: 1. Той може да бъде насочен (както в случая) още на входа от коя страна да започне да гледа. 2. Изложбата е построена чрез различни похвати, така че да насочва движението в нея. „Гранични” работи като „Строго секретно”, 1989– 1990, не са показани като такива, а са представени като част от цялото. Възприемаш работата „по път”, следвайки зададената от автора логика. 3. Понякога самото произведение предопределя един или друг маршрут в пространството. Такива работи са „Историята на жълтото петно”, 1997 (показана в Бирмингам и Порто), или „Живот (Черно и бяло), 1998. 4. В ретроспективните изложби художникът включва и т.нар. „папки” с информация за всички негови работи през годините, показани в сандъци. Сандъците се поставят последни при подреждането на изложбите. Сядайки върху едно или друго десетилетие от папки, зрителите могат да прочетат повече и да поставят работите в изложбата в контекста на конкретната година и цялостното творчество на автора. Един от способите за определяне на движението в изложбата е светлината. Тя е сред основните елементи в СМАК. Част от светлинните източници в пространството са затъмнени, като художникът споделя, че предпочита контролираната светлина, защото в противен случай тя е нееднаква и променя работите.

The exhibition at the Belgian museum seems to come closest to the idea of a retrospective. The space itself allows it – big central halls for the large-scale installations with symmetrical areas on both sides, so that the 90s can be shown alongside the works created after 2000 etc. As in all four exhibitions, here Nedko Solakov offers a “situational” rather than a “historic” approach when arranging his works. Although pieces tend to be placed in a chronological order, they are presented taking mainly into consideration the specific location and the way the viewer would move within. They are here and now. The artist usually applies a variety of approaches to lead the viewer along a pre-defined route of viewing: 1. Visitors are directed as early as the entrance (like here) where to start; 2. The exhibition is built in such a way as to direct the movement within itself. Works, which draw a borderline in his artistic career such as Top Secret,1989-1990, are presented “just” among the others as part of the whole. One perceives the work “on the move” following the logic of the artist evident in the space; 3. Sometimes a single work would predefine a certain route in the exhibition. Works of this kind are The Yellow Blob Story, 1997( shown in Birmingham and Porto) or A Life (Black & White), 1998; 4. In his retrospective exhibitions the artist included also displayed in crates the so-called “folders” with information on all his works over the years. The crates had been placed last in the setting-up of the exhibition. As they sit upon one or another decade of folders, the viewers are able to read some more and to relate the exhibited works in the context of the particular year and the complete works of the artist. One of the tools used by Nedko Solakov for determining the movement is light. It is an important element at S.M.A.K. Some of the light sources in the space are blinded as the artist shares that he prefers controlled light because it otherwise becomes irregular and changes his works.

1. Отляво надясно: „Дискусия (Собственост)”, 2007; „Колекционерът на изкуство”, 1992 – до сега (Вариант №2, 2008, колекция на S.M.A.K.); „Строго секретно”, 1989–1990; „Папките”, 2011 /

From left to right: Discussion (Property), 2007; The Collector of Art, 1992 – present (Variant #2, 2008, S.M.A.K. collection); Top Secret, 1989–1990; The Folders, 2011

2. „Някои хубави неща, на които можеш да се насладиш, когато не си изкарваш прехраната”, 2008 / Some Nice Things to Enjoy While You Are Not Making a Living, 2008

017

141

Владия Михайлова е куратор и културолог. Тя отговаря за програмите за съвременно изкуство и млади автори в галерия „Васка Емануилова”, филиал на Софийската градска художествена галерия, и е хоноруван преподавател в СУ „Св. Климент Охридски”. Нейни текстове за съвременно изкуство са публикувани в множество каталози, списания и вестници в страната и чужбина, сред които списанията Flash Art и Springerin, каталога на Сингапурското биенале 2011, публикации на Института за съвременно изкуство, София, и др. Vladiya Mihaylova is a curator and cultural theorist. She is in charge of the programs for contemporary art and young artists at Vaska Emanouilova Gallery, branch of the municipal Sofia City Art Gallery and is a part-time assistant at the Sofia University. She has many publications about contemporary art in catalogues and magazines worldwide among them magazines Flash Art and Springerin; the catalogue of Singapore Biennale 2011, publications of the Institute of Contemporary Art, Sofia, etc.

142

017

Музей за съвременно изкуство „Сералвес”, Порто, 20.07–28.10.2012

Serralves Museum of Contemporary Art, Porto, 20.07-28.10.2012

Според Борис Гройс инсталацията по принцип прави така, че зрителят да възприема пространството цялостно, като едно произведение на изкуството. Сякаш си част от картина. Това важи и за инсталациите, и за изложбите на Недко Солаков, който многократно подчертава ролята на интуицията – неизмеримото, ефимерно, но осезаемо „докосване от ръката на художника”. „Когато пиша дълги текстове, не се отдалечавам, за да видя текста, мисля, че усещам пространството. Иначе има железни правила, височини и отстояния на работите – диагонали и линии, които се пресичат.” Архитектурата на „Сералвес”, създадена от Алваро Сизa, налага специфични решения в изложбата, например разработването на коридора. „Започвам от „Ателие (в армията)”, 1981. Тя е в средата на стената на входния коридор, на височина 150 см. Пространството на дългия коридор, перпендикулярно на първия, е разделено на 15, колкото е броят на работите/годините, които съм искал да разположа в него. Работите са поставени абсолютно хронологично и вървят като пинг-понг. Всяка се слага точно по средата на маркировката. Ако е серия от рисунки, това е средната рисунка.” Пространството обаче налага и друг тип решения, особено за инсталациите, които вече са „фиксирани”. Такива, които могат да се изпълнят без присъствието на автора. Такава работа е „Това също съм аз…”, 1996–2005, за която са изградени стени с дебелина, изхождаща от околните. Напасването в пространството обаче налага леки изменения на разположението на основните стени. И това е причината художникът да я сложи в кавички – друга негова работа „Цитати” от 1999. За тази изложба е фиксирана и инсталацията „Дискусия (Собственост)”, 2007, чиито текстове и рисунки са изработени от винил на базата на оригиналните, направени от автора в изложбата в Гент. Разстоянията между тях са точно оразмерени и съобразени при инсталирането на работата в Сералвес.

According to Boris Groys, as an art form installation in general attracts the viewer to experience the exhibition space as one, whole, holistic work of art. As if one is part of a painting. This applies to the installations and exhibitions of Nedko Solakov who has often highlighted the role of intuition – the immeasurable, the ephemeral, but tangible “touch by the artist’s hand”. “When I am writing long texts I do not stand back to look at them, I think I am able to feel the space. Otherwise there are strict rules, heights and distances between the works – diagonals and lines that cross.” The architecture of the Serralves created by Alvaro Siza imposes some specific solutions on the exhibition. For example, the planning of the corridor: “I start with Studio (in the Army), 1981; it is in the centre of the wall of the entrance corridor, at a height of 150 cm. The space of the long corridor, perpendicular to the first one, is divided into 15 parts – corresponding to the number of works/ years which I want placed there. The pieces are placed in a strict chronological order and follow each other like in a game of pingpong. Each one is centred along the marking.” The space of the museum, however, requires other types of solutions, especially for the installations, which are already “fixed”, which means that they can be set up without the artist’s presence. One of them is This is me, too…, 1996-2005 – here extra walls as thick as the rest were built. Fitting in space, however, had involved certain changes to the work and this is why the artist placed it in quotation marks – another of his works: “Quotations”, 1999.The installation “Discussion (Property)”, 2007, was completed for the first time in this exhibition, in which the texts and drawings are made of vinyl and are based on the originals created by the artist in the exhibition in Ghent. The distances between the works are precisely measured and taken into consideration when installing the work in Serralves.

www.nedkosolakov.net Част от работите, представени в тази публикация, принадлежат на колекциите / Some of the works, presented in this publication are in the collections of: MUMOK, Vienna; MARTa Herford; Van Abbemuseum, Eindhoven; S.M.A.K., Ghent; Ellipse Foundation, Cascais, Portugal; Peter Kogler, Vienna; Museum of Contemporary Art Chicago; Hauser and Wirth Collection, St. Gallen; Museum fur Moderne Kunst, Frankfurt am Main; Tate Modern, London; MuHKA, Antwerpen

4 1. Един от коридорите с работи от 1981 до 1997 / One of the corridors with works between 1981 and 1997 2. Довършване на инсталацията El Bulgaro, 2000, Недко Солаков и кураторът Жоао Фернандеш / Final touches on the installation “El Bulgaro”, 2000, Nedko Solakov and the curator João Fernandes 3. „Живот (Черно и бяло)”, 1998 – до сега / A Life (Black & White), 1998 – present 4. „Това също съм аз…”, 1996–2005; „Цитати”, 1999 / This is me, too…, 1996–2005; Quotations, 1999 5. „Дискусия (Собственост)”, 2007; „Папките”, 2011 / Discussion (Property), 2007; The Folders, 2011

017

143

Цветана Шипкова / Tzvetana Chipkova

Проектът Витоша – една година по-късно Project Vitosha – a year later снимки Асен Емилов / photos by Asen Emilov

Коментираме изпълнението на първия етап на пешеходната зона по булевард „Витоша” със същите събеседници, които преди година обсъждаха в Abitare двата проекта за реконструкцията на това емблематично за София място We talk about the completion of the first stage of the pedestrian zone along Vitosha Boulevard with the same people who, a year ago, on the pages of Abitare, discussed the two proposals for the reconstruction of a location emblematic of Sofia

144

017

акво се случи? Реализираният проект, многократно променян, не е нито един от тези, които показахме тогава. Слава богу, отпаднала е идеята булевардът да се покрие частично със стъклен похлупак. Минувачите се радват на цветята и на почти равната настилка – посред улицата неочаквано се появи праг, съвършено абсурден на това място. Професионалистите забелязаха некачественото изпълнение на работите, породено несъмнено от голямо бързане. Гражданите са раздвоени. Повечето изглеждат доволни според принципа „По-добре нещо, отколкото нищо”, други смятат, че градът им заслужава повече. А ние отново питаме общината докога ще ни поставят пред свършен факт под предлог, че трябва да се действа бързо, и дали ще дочакаме да се обяви истински отворен конкурс за някоя важна градска зона.

W is neither of the two we presented. Thank God, the idea to

hat has happened in the meantime? The completed project

place a glass cover over part of the boulevard has been abandoned. We are not sure whom we should thank for that. The majority of the passers-by enjoy the flowers and the paving that is almost even: a curb appeared across the street in an absurd place. Professionals offered their competent comments on the low quality of the works – most probably due to the last-minute rush. The citizens are ambivalent. Most of them look pleased with the principle of “better something than nothing”, others think that their city deserves more. And we ask the municipality once more, how long will they present fait accompli under the pretext that they have to act quickly and will we ever see a truly open competition for an important central urban zone?

017

145

146

017

Йоши Ямазаки, архитект: „Липсва перспективно мислене”

Янис Зоис: „Цвят на улицата трябва да дават хората, не плочките”

Мисля, че 99% процента от хората харесват това, което виждат. Но това е сега, в този момент. А утре? Правено е, без да се мисли за бъдещето, а това е много важно, когато става дума за урбанистичен проект. Трябва непременно да се предвижда как ще изглежда проектът след десет, след сто години. Тук липсва перспективно мислене и за мен това е основният проблем. Смятам, че тази пешеходна зона ще остарее прекалено бързо. Булевард „Витоша” е изключително важно място за София, една от акупунктурните точки на града, той свързва планината с църквата „Света Неделя”. Според мен той би трябвало да се реши като една дълга „пиаца” – като централен площад. Достатъчно е да се сложат хубави павета и това е всичко. Цветарниците са излишни, тук важни са дърветата – кестените, като символ на града. Мисля, че би трябвало булевардът да се павира с камък от Витоша – сив сиенит. Това е и връзка с природата, и връзка на града с планината.

Доста хора харесват проекта, защото „Витоша” най-после има пешеходна зона, но без да се замислят много дали това беше най-доброто възможно решение. Разбира се, след две години разруха това е нещо позитивно. А дали така трябва да изглежда, зависи от това какво градските власти искат да направят с центъра на града. Той е и център на държавата, така че те трябва да решат какъв облик трябва да има. Има много начини да се направи пешеходна зона – в малко курортно градче е различно, отколкото в една столица. Аз не съм архитект, но по моето скромно мнение тук не би трябвало да има толкова цветове. Мисля, че такова решение е добро за малки пространства – Борисовата градина или град като Банско – места, където хората отиват да си починат. „Витошка” изисква според мен по-динамично, по-космополитно, по-градско решение, като място, където хората се срещат, разговарят, общуват. Хората би трябвало да дават цвят на улицата, не плочките.

Yoshi Yamazaki, architect: “There is a lack of perspective thought”

Yannis Zois: “The street’s colour must be given by the people, not the pavement”

I think that ninety-nine percent of the people approve of what they see. But this is true for the moment. What about tomorrow? This was done without keeping in mind the future, which is very important when you have an urban project. A forecast about how the project will look in ten or a hundred years is a must. The missing element here is the perspective, and this is the major problem for me. My feeling is that this pedestrian zone will grow old too fast. Vitosha Boulevard is a very important place for Sofia; one of the “acupuncture points” of the city; it connects the mountain to the Sveta Nedelya Church. I think it should be designed as a long piazza – as a central town square. Placing some good paving stones should be enough; that is all. The flower tubs are unnecessary; the trees are the important element here; the chestnuts – as a symbol of the city. I think that the boulevard should be paved with stone from the Vitosha Mountain – the grey syenite. This would be both a connection with nature, and a connection between the city and the mountain

A lot of people like the project because finally there is a pedestrian zone along Vitosha Boulevard, but I doubt it if they ask themselves the question whether this was the best possible solution or not. After two years of ruins and destruction this is something positive. Whether it should look as it is, depends on what the city authorities would like to have in the centre. This is also the centre of the state, so there must be a decision on its appearance. There are many ways of creating a pedestrian zone, but the approaches applied in a small resort towns and a capital are different. I am not an architect, but it is my humble opinion, that there should be fewer colours here. I think that this is better suited for smaller spaces – like the Borisova Gradina Park or a town like Bansko – places where people go to get some rest. This boulevard requires something more dynamic, a more cosmopolitan solution, for a place where people meet, talk, and communicate. It is people who should bring colour to the street, and not the paving.

снимка Минко Минев / photo by Minko Minev

Богдана Карадочева, певица: „Когато видях какво става, се разплаках” Аз се нервирам от новата част на „Витошка”. Тази улица има памет, има история, има душа. Това, което е направено, може да го измисли някой, който не е живял тук, не е усетил духа. Тук има естествен декор – на юг е планината, на север – църквата „Света Неделя”, тук са хората, кафенетата, няма нужда от другата шарения. Това е улица с история, тя е марка, като жълтите павета. Тия тук как ще ги наричаме – шарените павета? Първия път, когато дойдох да видя какво става, се разплаках. Защото във всеки провинциален град има по една главна улица, която изглежда така – с такива плочки, с такива цветарници. Това не е типично за центъра на една столица. Сега ще продължат така и нагоре, и ще стане… Трябваше да сложат малки сиви павенца и едни красиви лампи и това е достатъчно.

Иван Велков, председател на Национално сдружение недвижими имоти: „Поставяме си ниски летви” „Витоша” се върна към този леко провинциален стил на главна улица, което е далече от това, което София заслужава, но все пак е някаква стъпка. През лятото с тези кафенета леко напомня средиземноморските градове с цели пасажи от едностилни заведения, има някаква атмосфера. Сега наистина улицата стана място за разходка, за срещи и малко шопинг, а не както преди, когато беше завзета от магазини, и то такива, които не бе трябвало да са там. Това, че се появиха книжарници, по-стилни магазини, има по-малко агресивни надписи, е добре. Ние с нашия примиренчески манталитет се радваме и на малкото – поставили са кошчета за боклук, оправили са бордюра, плочката вече не е счупена. Жалкото е, че си поставяме ниски летви. Прескачаме ги трудно, въпреки че са ниски, и после много убедително си се хвалим. Това не е достатъчно за съвременния град в XXI век.

Bogdana Karadocheva, singer: “When I saw what was happening I started crying”

Ivan Velkov, chairman of the National Union for Real Estate: “We set lower standards”

I am a bit annoyed about the new part of Vitosha Boulevard. This street has memories, its own history, and its own soul. What we see here could only be done by someone who has never lived here and has not felt the spirit. There is a natural décor here – the mountain to the south, and the Sveta Nedelya Church to the north; with the people and the cafes, there is no need of added gaudiness. This is a street that has history, it is a brand; just like the yellow paving bricks. What shall we call these – the gaudy paving bricks? The first time I saw what was going on here, I burst into tears. You will find a street that looks exactly the same in any provincial town – with the same paving, the same flower tubs. This is not typical of the centre of a capital city. So they will proceed like this with the rest of the street, and I can’t imagine what would happen… They should have used little grey paving stones and beautiful lamps, and that should have been enough.

“Vitosha” has returned to that slightly provincial style of a main street, which is far from what Sofia deserves, but at least it’s something. During the summer all these cafés reminded me slightly of the Mediterranean towns that have entire streets lined with same-style bars and restaurants. There was an atmosphere. Now the street has become a place for walks, meetings and shopping, not like it was before, when it was overrun by shops that shouldn’t have even been there. It’s good that new book stores, more stylish shops and less-aggressive signs have appeared. And we, with our resigned mentality are pleased with the small amount we get – they put in rubbish bins, they fixed the curb, the pavement isn’t broken anymore. It’s a pity we set such low standards. And nonetheless we still have trouble overcoming them and afterwards are very convincing in boasting about it. But this is not enough for a modern 21st century city.

017

147

architecture

project

APAP 2012 Отворен павилион Проект на Минсук Чо, Mass Studies в Анян, Република Корея

APAP 2010 Open pavilion

A project of Minsuk Cho, Mass Studies in Anyang, Korea

148

017

текст и чертежи / text and drawings by Mass Studies снимки Кюнсуб Шин / photos by Kyungsub Shin 017

149

150

017

Джун-джа

Структурата

Отвореният павилион е построен в парк Хакуон като част от Проекта за публично изкуство от 2010, ръководен от художествения директор Кьон Парк. Разположен в модерно планиран сателит на Сеул, Проектът за публично изкуство Анян 2010 (Anyang 2010 Public Art Project – APAP) представлява изследване на идеята, разбирането и структурата на движението „Нова общност”* с артисти от Азия, Европа и Северна Америка. Трите значително различаващи се структури образуват малък кампус в рамките на градския парк в подкрепа на различни обществени дейности. Разположен в самия парк, Отвореният павилион е място за почивка, както и за събирания – нов тип павилион, или „джун-джа” за обществото. Традиционно джун-джа има изглед към красива природна гледка, но мястото в парка Хакуон, където е разположен Отвореният павилион, е заобиколено от дървета, стигащи до жилищни блокове. Докато традиционните павилиони са екстровертни, този е интровертен. Той приобщава хората в нещо, наподобяващо мини стадион, където 70 седалки, наредени в 4 нива, заобикалят концентрично основната точка. Въпреки че е отворена за публиката, структурата играе роля на „обществена дневна”, насърчаваща интимни социални взаимодействия.

По-ниската секция със седалки и горната част на покрива на павилиона са интегрирани в единна структурна система във формата на мрежа от вериги. Създадена чрез повтарянето на арки от стоманени тръби с различна форма и големина, структурата, приличаща на притисната сфера, е здрава и стабилна. Пространството за сядане в по-ниската част представлява конфигурация от седалки от извити стоманени тръби, свързани като брънки на верига. Между тях са сложени хамаци за сядане. Горната част на структурата поддържа покрив от прозрачна мембрана, която спира слънчевите лъчи и дъжда. 18 групи стоманени тръби, съчетани в концентрична формация, създадават верижна връзка, докато напречният разрез показва пет нива, наредени едно върху друго, така че да образуват сплесната сфера. Всяка част от структурата е във формата на арка от огънати стоманени тръби (60–140 мм в диаметър), за които се използва високочестотно индукцонно загряване и се заваряват на място. Има 421 арки с радиус от 35 см до 3 м. Общата им дължина достига 592 м. Височината на структурата е 4,5 м, максималният диаметър е 11,5 м, а диаметърът на подовата повърхност е 7 м. Посетителите влизат през изкривена част от връзката, която е разтеглена и прикрепена, така че да формира вход.

Mass Studies Mass Studies е основана през 2003 от Минсук Чо в Сеул, Южна Корея, и се занимава с критично изследване на архитектурата в контекста на масовото производство, свръхнаселените градове и други новопоявили се културни ниши, даващи облика на съвременното общество. За всеки от разнообразните си по мащаб архитектурни проекти Mass Studies проучва пространствените системи и матрици, строителните материали и техники и типологичните отклонения, така че да се създаде външен вид, позволяващ разкриването на нов социокултурен потенциал. Mass Studies was founded in 2003 by Minsuk Cho in Seoul, Korea, as a critical investigation of architecture in the context of mass production, intensely overpopulated urban conditions, and other emergent cultural niches that define contemporary society. For each architectural project, which exist across a wide range of scales, Mass Studies explores issues such as spatial systems/matrices, building materials/techniques, and typological divergences to foster a vision that allows the discovery of new socio/cultural potential www.massstudies.com

Jung-ja

Structure

The Open Pavilion was constructed in Hakwoon Park as part of the 2010 Public Art Project, run by Artistic Director Kyong Park. Based in a modern planned satellite city of Seoul, Anyang Public Art Project 2010 was an inquiry about the idea, belief and structure of the New Community Movemet*, with artists from Asia, Europe and North America. The three significantly different structures form a small campus within the city’s park, promoting and supporting various community activities. Nestled within the park, the Open Pavilion is a resting place as well as a gathering place – a new kind of pavilion, or “jung-ja” for the community. Traditionally, a jung-ja overlooks a beautiful natural landscape, but the Hakwoon Park site, where the Open Pavilion is located, is surrounded by forest adjacent to several apartment complexes. Whereas traditional pavilions are extroverted, this pavilion is introverted. It brings people together in a miniature stadiumlike setting, where 70 seats, stacked in four levels, radiate from a central focal point. Though it is open to the public, the structure performs as a “public living room”, encouraging intimate social interactions.

The lower seating portion and the upper roof portion of the pavilion are integrated into a single structural system, which takes the form of an oversized chain net. Created through the repetition of steel tube arcs of various shapes and sizes, the flattened spherelike structure is firm and stable. The seating area in the lower half may be conceived as a reconfiguration of bent steel tube chairs in collective form, whose interlocking acts as links in a chain. Between these links, hammocks are installed to accommodate seating. The upper half of the structure is designed to support a suspended translucent membrane roof to keep out the sun and rain. In plan, 18 sets of steel pipes are braided in concentric formation to form a chain link, while the cross section shows five levels stacked on top of each other to create a flattened sphere. Every part of the structure is in the form of an arc produced by bending steel pipes (60 – 140 mm in diameter) using high frequency induction heating and welding them together on-site. There are 421 arcs, ranging from 35 cm to 3 m in radius. Their total length reaches 592 m. The height of the structure is 4.5 m; the maximum diameter is 11.5 m; and the diameter of the floor surface is 7 m. Visitors enter through a distorted portion of link, which has been stretched and held up to form an entranceway.

* Движението „Нова общност” е политическа инициатива от 70-те години, целяща модернизирането на аграрната южнокорейска икономика. В основата й са правилата за самоуправление и взаимопомощ в традиционните корейски общности. Първоначалната цел на движението е коригиране на нарастващата разлика в жизнения стандарт между бързо растящите градски центрове и тънещите в мизерия малки села. The New Community Movement was a political initiative launched in the 1970s to modernize the rural South Korean economy. The idea was based on the rules for self-governing and cooperation in traditional Korean communities. The movement initially sought to rectify the growing disparity of the standard of living between the nation’s urban centres, which were rapidly industrializing, and the small villages, which continued to be mired in poverty.

017

151

152

017

153

Стол с огъната стоманенотръбна конструкция / Bent steel tubular chair

154

017

Подреди заедно / Arrange collectively

Надстрой заедно / Stack up collectively

Постави чадър / Put up a parasol

Архитект / Architects Mass Studies (Минсук Чо, Кису Парк / Minsuk Cho, Kisu Park)

Място / Location Парк Хакуон, Анян, Южна Корея / Hackwoon Park, Anyang, Korea

Проектантски екип / Design team Джунгуон Ли, Юнхуан Ким, Джису Хан, Сюзан Бабаа, Ирене Матеини / Joungwon Lee, Yoonhwan Kim, Jisu Han, Suzan Babaa, Irene Matteini

Проект / Project Открит павилион за APAP 2010 / APAP 2010 Open Pavilion

Преконфигуриран тръбен стол / Reconfigured bent chair

Изработване на хамаци / Hammock production Юнджу Ли (Ssamzie Sarang Craft

Надстрояване / Stack up

Lab), студенти от архитектурен клуб „Я!”, колеж Делим / Youngjoo Lee (Ssamzie Sarang Craft Lab), students of Architecture Club “JA!”, Daelim University College Структурен проект / Structural engineer TEO Structure (Бюнсун Парк / Byungsoon Park)

Хамак / Hammock

Осветление / Light engineer Newlite (Сьонгюн Юн / Seunghyun Yoon) Конструкция / Construction UB Construction (Джеюн Ли / Jaeyoung Lee) Размери / Building scope 11,5 х 4,5 м / 11.5 n 4.5 m

Чадър / Parasol

Строителство / Construction period Юли – септември 2010 / July – September 2010 Клиент / Client Фондация за обществени проекти в Анян / Anyang Public Project Foundation

Отворен павилион / Open pavilion

017

155

Минсук Чо (Сеул, 1966) е завършил Строителния факултет на Университета Йонсей (Сеул) и Висшето архитектурно училище към Колумбийския университет (Ню Йорк). В Ню Йорк е работил за Kolatan/MacDonald Studio и Polshek and Partners, след което се мести в Холандия, където работи за ОМА. Заедно с Джеймс Слейд през 1998 основава в Ню Йорк Cho Slade Architecture и участва в редица проекти както в САЩ, така и в Корея. През 2003 се завръща в Корея и основава собствена фирма, Mass Studies. Носител е на много награди, включително на Архитектурната лига на Нюйоркските награди за млади архитекти в Ню Йорк през 2000 и сребърен медал в категория Архитектурен проект за корейския павилион за Световното изложение в Шанхай през 2010. Негови работи са излагани на Венецианското биенале през 2004 и 2010. Участвал е и в пътуващата изложба на „Оупън Хаус” от 2006 до 2008. Minsuk Cho (Seoul, 1966) graduated from the Architectural Engineering Department of Yonsei University (Seoul) and the Graduate School of Architecture at Columbia University (New York). He worked for Kolatan/ MacDonald Studio, and Polshek and Partners in New York, and later moved to the Netherlands to work for OMA. With partner James Slade, he established Cho Slade Architecture in 1998 in New York City to be engaged in various projects both in the U.S. and Korea. In 2003, he came back to Korea to open his own firm, Mass Studies. He has received many awards, including the Architectural League of New York’s Young Architects Award in 2000 and the Silver Medal in the category of Architectural Design for the Korea Pavilion on the World Expo 2010 Shanghai. His work was exhibited at La Biennale di Venezia in 2004 and in 2010. He was also a part of the Open House travelling exhibition from 2006 to 2008

www.shinkyungsub.com

156

017

Детайлите

Details

От външната страна на стоманените тръби на 20-сантиметрово разстояние един от друг са заварени стоманени кръгове, където хамаците могат да лесно бъдат закачени и откачени, когато трябва да бъдат заменени. Всичките 70 хамака са направени по традиционен метод на плетене. Има 10 различни разновидности с малки вариации. Общо 8 километра въжета са използвани за възлите, изработката на които с помощта на 12 студенти отнема две седмици. Голямото покривало в горната част на структурата е направено от ПВЦ и е закачено за стоманената рамка с желязна тел. Чадърът е направен чрез опъване на мушамени платнища във формата на геодезичен купол.

On the outsides of the steel pipes, steel rings are welded 20 cm apart where the hammocks can be attached and detached easily when replacement becomes necessary. All 70 hammocks were created using a traditional knotting method. They come in 10 different shapes with some variations. A total of 8 km of rope was used to make the braided knots, which, with the help of 12 students, took two weeks to complete. The large parasol on the upper half of the structure is made of PVC tarpaulin and is fixed to the steel frame by a wire. The parasol was created by draping tarpaulin panels in the form of a geodesic dome

План / Plan

Сегмент / Segment

architecture

project

Йоши Ямазаки

Моята борба – архитектурен експеримент в Балкана снимки Йоши Ямазаки / photos by Yoshi Yamazaki

Проектът на студио Ямазаки+Иванова архитекти спечели награда на конкурса SD Review на най-голямото архитектурно издателство „Каджима” в Япония A project by Yamazaki+Ivanova Architects has been awarded in Japan at the SD Review contest, held annually by the leading architecture publishing house Kajima.

158

017

емонтирам вилата си”, отговарям , когато в Япония ме попитат с какво се занимавам напоследък. И усещам как отговорът ми буди лека нотка на завист у събеседника ми. За обикновения японец да имаш вила е почти несбъдната мечта, далеч по-скъпо удоволствие от това да си купиш нова кола. „Преди десетина години купих една къща на цената на един компютър”, продължавам да изумявам събеседника си и го оставям направо без думи. „Едва напоследък стана възможно да се обитава. Като сметна какво съм вложил в нея, може да се каже, че вече е безценна.” Къщата, за която става въпрос, се намира в едно балканско село и е на повече от сто години. Погледнато от улицата, се редуват къща, двор, плевня и малка зеленчукова градина. Това е бил домът на селския овчар. Модернизацията беше подминала тази къща и там нямаше вода, от което се подразбира, че липсваха и тоалетна и баня. Идеята ни беше да я трансформираме в едно съвременно пространство за живеене.

Дотук всичко беше добре, но липсата на добро решение ни накара почти пет години да я оставим на произвола на съдбата. Къщата започна бавно да се руши, на места покривната конструкция гниеше от течовете. Дворът и градината заприличаха на джунгла и от уличната порта стана невъзможно да се влезе. „Нали си архитект, направи нещо! И без това такива къщи стават все по малко, ще я оставим да падне ли?”, започна да ми се кара жена ми. „Нали и ти си архитект!”, исках да й отговоря, но премълчах търпеливо. В този дух имаше няколко семейни скандала. И така, преди пет години реших: ще действам! Макар че не виждах особен смисъл и логика. Започнахме да обследваме къщата отвсякъде. Чувствах се като на археологически разкопки. Неусетно работните ми инструменти – моливът и линията, бяха заменени с мотиката и лопатата. Съкровище не намерихме, но радостта да видим отново каменните плочи, с които е застлан дворът, беше голяма. Как този прекрасен двор да стане част от ефектно

Yoshi Yamazaki

My battle – an architectural experiment in the Balkan Mountains I about my latest projects. And I see a slight sign of envy in the eyes of am renovating my second home,” I reply when asked in Japan

the person answered. Having a second home is an almost unachievable dream for the ordinary Japanese person; a l uxury far more expensive than buying a new car. “Some ten years ago I bought a house for the amount I would pay for a computer”, I continue to amaze the person and leave them speechless. “Only recently it has become possible to live in the place. When I calculate what has gone into it, I don’t think you can put a price on it now.” The house I am referring to is located in a village in the Balkan Mountains and is more than a hundred years old. If you look at it from the street, you would see a house, a yard, a hayloft, and a small vegetable garden. This used to be the home of the village shepherd. Modernity had obviously bypassed this place and it had no running water, and respectively, no toilet or bathroom. Our idea was to transform it into a contemporary living space. So far, so good, but the lack of an appropriate solution made us leave it to the mercy of the weather for over five years. The house slowly started to crumble; the roof was rotting because of the leaks. The yard

and the garden slowly turned into a jungle and it was impossible to enter through the gate. “You are an architect, why don’t you do something! Old houses like this are becoming more and more rare, we can’t leave it to collapse”, my wife started scolding. “You are an architect as well!” I wanted to reply, but I patiently kept silent. There were a few family rows in this vein. So, this is how five years ago I decided: it was time to act! Although I have to admit I did not see much sense or logic at the time. We started to examine the house from all sides. It felt like being part of an archaeological expedition. Before I knew it, the tools of my trade – the pencil and ruler – were replaced by a hoe and a shovel. We did not find any treasure, but the joy of seeing the original flagstones covering the yard again, was enormous. Turning this lovely yard into an impressive space was my first task which gave an impetus to the whole project. That was going to be our living room, a living room-cum-square, with the house and the barn opening onto it – this was the initial master plan. We wanted to keep the old house as a more isolated area and have the bedrooms there.

017

159

Йоши Ямазаки (Токио, 1966) Архитект. Живее в София от 2007. След като получава магистърска степен от университета Уаседа в Токио, Ямазаки изучава в Москва руския авангард и постсоциалистическата архитектура след края на ерата СССР. По метода, създаден благодарение на това проучване, той пише статии, изнася лекции и представя създаването на архитектура. Публикува в a+u, World Architecture, kenchiku bunka. Наскоро премества основното си ателие в София и започва работа по проекти в България. Yoshi Yamazaki (Tokyo, 1966) architect. Lives in Sofia, Bulgaria, since 2007. After receiving master’s degree at Waseda University. In Tokyo, he has researched Russian avant-garde and post-socialist architecture in Moscow after the end of the USSR Era. In a method created by this research and analysis he has written articles, lectured and presented the creation of architectures. Published in a+u, World Architecture, kenchiku bunka. Recently he moved his main studio to Sofia and started work on Bulgarian projects.

160

017

пространство беше първата задача, която си поставих, и даде тласък на целия проект. Това ще бъде нашата дневна, площад дневна, а къщата и плевнята да се отворят към нея – беше началото на генералния план. Искахме старата жилищна постройка да остане като по-изолирана зона и в нея да се разположат спалните. В съществуващия си вид къщата представляваше типична за района двуетажна сграда със зимник на първо ниво и малки стаички на второ. Решихме да обединим двете нива в едно, така че да има усещане за цялост на пространството. Оставихме основния скелет и внимателно отстранихме ненужните преградни стени. Като хирург със скалпел в ръка, потънал в прах и пот аз правех отвори, през които нахлуваше светлина и усещах как започна да циркулира в пространството. Този феномен ме мотивира още повече. Оттук насетне предстоеше да се захвана с новото дизайнерско решение, но бях затруднен. Никъде нямаше нито една вертикална или хоризонтална линия, всички греди и колони бяха криви. Да се направи заснемане и точен чер-

теж беше невъзможно. Така с подръчни средства, въоръжен с маркуч с вода започнах да маркирам линията на хоризонта и поставих основите на координатна система, върху която трябваше да стъпят новите елементи на дизайна. Бях замислил всички те да са самостоятелни и да бъдат имплантирани в плътта на къщата. Това беше методът, който реших да използвам. Другото условие беше да направя всичко сам, без чертежи. Така новото пространство се раждаше в диалога между мен и къщата. Пръстта, която свалихме от разрушените стени, разкиснахме с вода и с нея измазахме стените. Стогодишната слама, кал и тор възкръснаха и отново станаха част от къщата. „Тоя проект ще ме умори”, си мислех, когато се захванах преди няколко години, но постепенно всичко започна да придобива голям смисъл за мен. Без да усетя как, този дом стана като част от моето тяло. Освен че доста позаякнах и намерих рационалния фитнес, инстинктът ми се обостри и се доближавах все повече до природата. Моята борба – това не е борбата ми с къщата или с природата, това беше борбата ми със самия себе си. Този архитектурен експеримент през есента спечели една от наградите на конкурса SD Review, който се провежда ежегодно от най-голямото архитектурно издателство „Каджима” в Япония и в него участват проекти в процес на строителство. Избраните петнадесет проекта бяха показани на изложба в Токио и Киото. Конкурсът е много популярен сред младите архитекти в Япония и се явява като дебют за повечето от тях. Тадао Андо, Кадзуйо Седжима, Йоши Ямамото, Шигеру Бан са сред печелилите приза през годините. На изложбата един от посетителите ми каза: „Вложили сте съвсем различна енергия от другите представени проекти”. Стана ми много приятно да чуя тези думи. Точно това исках да покажа на младите японци.

In its original form, the house was a two-storey building typical for the region, including a basement on the first level and several small rooms on the second level. We decided to combine the two levels so that we achieve a sense of oneness of the space. We kept the main structure and carefully removed the unnecessary partition walls. Like a surgeon equipped with an operating knife, all covered in dust and sweat, I cut openings which let the light in and I felt it moving around the space. This phenomenon motivated me even further. From here on I had to deal with the new design, but was somewhat challenged. Not a single straight horizontal or vertical line was to be found in the house; all the beams and columns were askew. It was impossible to have a proper surveying or an accurate plan. So, using what was easily available, armed with a hose pipe, I started levelling, thus laying the frame in which the new design elements would fit. I had planned for all of them to be independent and implanted into the house’s flesh. That was the method I decided to use. The other condition was for me to do everything by myself, without any plans. Thus the new space was being born in the dialogue between me and the house. The earth we took off the walls that we tore down was soaked into water and then used as plaster. The hundred-year-old straw, mud, and manure were resurrected and once again became part of the house. “This project is going to finish me”, I was thinking in the beginning, but gradually everything started to make sense to me in a big way. Without me noticing, this house has become part of my body. Not only did I grew physically strong and discovered a meaningful type of exercise, but my instincts grew stronger and I came closer to nature. My battle – this is not a battle with the house or nature, but a battle with my own self. This autumn my architectural experiment won one of the prizes at the SD Review contest held annually by Kajima – the biggest architecture publishing house in Japan; it is a contest for projects currently under construction. The fifteen selected projects were exhibited in Tokyo and Kyoto. The contest is very popular among the young architects in Japan and is often used as a debut event by most of them. Among those who have won prizes over the years are Tadao Ando, Kazuyo Sejima, Yōji Yamamoto, and Shigeru Ban. One of the visitors at the exhibition said to me, “The energy that you have put here is very different from that of the rest of the projects.” I was delighted to hear these words. This is exactly what I wanted to show to the young Japanese people

017

161

architecture

project

162

017

|СЪ|Временна библиотека Архитектурна инсталация на Studio 8 ½ в „Баня старинна” в Пловдив

|CON|Temporary library Architectural installation by Studio 8 ½ in the “Old Bath” in Plovdiv

текст и снимки Владислав Костадинов / text and photos by Vladislav Kostadinov редактор Цветана Шипкова / edited by Tzvetana Chipkova 017

163

Мястото и клиентът Архитектурната инсталация на Studio 8 ½ представлява (съ)временна библиотека, съдържаща изключително книги за съвременно изкуство. Предвидени са места за удобно сядане/лягане, места за разполагане на книги, списания, вестници, както и компютър с изключително богат видеои мултимедиен архив със съвременни артисти. Инсталацията е разположена в главната и най-голяма зала на недействаща от десетилетия стара турска баня (хамам). Банята е уникален архитектурен паметник от XVI век, построена на мястото на още по-стара баня от римско време. Преустройвана многократно, тя е действала до 90те години на XX век. Сградата е паметник на архитектурата, един от малкото запазени от този период в Пловдив. След като е напълно изоставена и забравена, Чифте баня (т.е. мъжка и женска) е върната към живота от сдружение „Изкуство днес”, чиято цел е да представя алтернативни и експериментални форми в изкуството. Така старинната баня се превръща в първия по рода си в България център за съвременно изкуство. В нейните помещения се организират изложби на съвременни творци, които намират уникален и контрастен фон в старата сграда. През15-те години на своето съществуване центърът за съвременно изку164

017

ство е натрупал богат архив, за който се нуждае от място за съхранение. Сдружение „Изкуство днес” покани Studio 8 ½ да проектират и изработят временна библиотека в голямата зала на старата баня. Единственото условие бе да не бъде „традиционно” място за разполагане на книги, а да кореспондира с целта и визията на Сдружението за съвременните изкуство и архитектура.

Проектът Изхождайки от характера на помещението, ние решихме да го допълним и подчертаем, като организираме своеобразната библиотека в центъра му, точно под купола. Залата е с размери 12 x 12 м, като височината й с купола достига до 13 м и завършва с малък осемстенен, осветен от прозорци барабан. Идеята е доразвита чрез подобно на стълба спираловидно изкачване на новия обем. Визуално цялата композиция се извива около центъра и метафорично и буквално се изкачва към купола и небето. В план различното третиране като наклони на двете части – за четене и за съхранение, напомня разветите дрехи на въртящ се дервиш в центъра на залата. Изкуството и книгите ни издигат духовно нагоре.

The location and the client The architectural installation created by studio 8 ½ represents a (con)temporary library containing solely books of contemporary art. It provides lots of comfortable places to sit/lay, bookcases, magazines and newspapers’ shelves, as well as a computer with very rich and detailed multimedia and video archive of contemporary artists. The installation is located at the largest and main room of the abandoned since decades old Turkish bath (also known as hammam). The bath is a unique architectural monument from the 16th century built over an even older Roman bath. The traditional Turkish bath has been reconstructed many times over the years and it was operational and used until the 1990s. The building is an architectural monument of local importance and is one of the few buildings of this period in the city of Plovdiv preserved until nowadays. After being completely deserted and forgotten Chifte Banya (meaning used by both males and females) is brought to life by the Association “Art Today”. The association’s aim is to present alternative and experimental forms of contemporary art. Thus the ancient bath currently becomes the first and one of a kind Center for Contemporary Art in Bulgaria. In its halls contemporary art exhibitions, represented in various forms, take place periodically, which gives them a unique and contrasting background from the

old building. The Center for Contemporary Art in Plovdiv has been working for 15 years now and during this period of time it has accumulated a rich archive which requires a storage space. “Art Today” Association invited Studio 8 ½ to design and construct a temporary library in the main hall of the ancient bath. The only condition given for it was to be not a “traditional” place to arrange books, but rather a place corresponding to the purpose and vision of the Center for Contemporary Art and Architecture.

The project Considering the strong centric area, we decided to supplement and strengthen its shape by arranging a library in its centre, just below the dome. The hall size is 12 x 12 m, where the height including the dome reaches 13 m ending with a small eight-sided illuminated cylinder. This idea is complimented with a spiral ladder-like climb to the other level. Visually the whole composition curves around the centre and metaphorically and literally climbs to the dome and the sky. The different treatment of the two slopes in plan – for reading and for storage remind of the flying clothes of a whirling dervish in the centre of the room. Art and books are what raise us up spiritually. 017

165

Владислав Костадинов (Пловдив, 1984) се дипломира през 2010 като магистър по архитектура в УАСГ, специалност Обществени сгради, а преди това е завършил Професионалната гимназия за строителство, архитектура и геодезия – Пловдив. Основател е и собственик на архитектурно студио Studio 8 ½, Пловдив. Участвал е в редица международни конкурси, сред които архитектурния конкурс на Домус Академия, Милано, през 2012, където е специално споменат проектът му „Моята прекрасна пералня”. Vladislav Kostadinov (Plovdiv, Bulgaria, 1984) graduated in 2010 as Master in Architecture from the University of Architecture, Civil Engineering and Geodesy – Sofia, with specialization in the Department of Public Buildings. He got his high school degree from the Professional School of Building, Architecture and Geodesy – Plovdiv. Vladislav Kostadinov is founder and owner of Studio 8 ½, Plovdiv. He took part in a number of international competitions, among them the Domus Academy Milan Architectural Competition, 2012, where he was specially mentioned for his project My Beautiful Laundrette.

166

017

Материалите

The materials

Ограниченият бюджет никога не е пречка, напротив, той е предизвикателство за Studio 8 ½. Цялата библиотека е изградена от евтин дървен материал, който се използва в строителството. Материалът е оставен видим в своята естествена красота – на места потъмнял, на други по-светъл. Прекарано е изцяло ново осветление, което да допълни и подпомогне търсената визия, като акцентира основни елементи от сградата – нишите в стените (конхи) и сводовете, поддържащи тухления купол. Използваните цветове за кабелите и възглавниците – синьо и зелено, идват от логото на фестивала за съвременно изкуство „Градски мечти”. Част от него бе и изграждането на новата библиотека, която просъществува по-малко от седмица. Основната цел, поставена от самото начало, е търсенето на контраст между олющените, напластени през годините слоеве мазилки по стените и тавана, студените тухлени и каменни зидове и топлината, чистотата и уюта, който придава на цялото пространство естественото дърво. Инсталацията е направена с изключителен респект към заобикалящото я пространство, без което не би имала същия ефект.

Budget restrain is never an obstacle, but rather a challenge for Studio 8 ½. The entire library is built of wood, used in building construction. Here the main material again remains visible in its natural beauty – with its darkened or lighter spots. An entirely new lighting has been added, which complements and supports the desired appearance focusing on the main elements of the building – the niches at the walls and arches and conch supporting brick dome. The colours used for the cables and pillows – blue and green – were specified as part of the logo of the Festival for Contemporary Art “Urban Dreams”, part of which was the construction of the new library. The building lasted less than one week. The main goal set from the very beginning was the search for contrast between the shabby, accumulated over the years layers of plaster on the walls and the ceiling, the cold brick and stone walls and the warmth, clarity and cosiness that a natural material such as wood can give to the whole area. The entire installation is created with a tremendous respect for its surrounding area, since without it, this effect would not be as strong.

Архитекти / Architects Studio 8 ½ – Владислав Костадинов и екип / Vladislav Kostadinov and team Проект / Project |СЪ|Временна библиотека / |CON|Temporary Library Местоположение / Project location Пловдив, България / Plovdiv, Bulgaria

Вид на поръчката / Commission type Директна / Direct Клиент / Client Сдружение „Изкуство днес” – Център за съвременно изкуство „Баня старинна”, Пловдив / “Art Today” Association – Center for Contemporary Art “The Ancient Bath”, Plovdiv Бюджет / Budget 3500 лв. / leva

Застроена площ / Built area 62 кв.м – кръг с диаметър 9 м, височина 3 м / 62 sqm – circle with 9 m diameter, 3 m high

Строителство / Construction period 22.10–28.10.2012

Площ зала / Hall area 146,40 кв.м – 12 х 12,20 м, височина 13 м / 146.40 sqm – 12 x 12.20 m, 13 m high

www.studio812.eu

План / Plan

017

167

art

project

Ходещи рисунки Walking drawings Британският художник Иврайт комбинира пясък, море и въздух и открива нов начин, по който се създава, наблюдава и преживява процесът на рисуването The British artist Evewright combines the elements – sand, sea and air – to create a new way of making, seeing and experiencing drawing

170

017

ританската брегова ивица е неговото платно, а инструментите му за рисуване са група коне и старомоден трактор. Експерименталната инсталация на Иврайт със заглавие „Ходещи рисунки” е проект, който продължава осем години. За първоначалното скициране на мащабните пясъчни рисунки художникът използва комбинация от ръчни и механични инструменти. Той издълбава скиците в пясъка рано сутрин на 400 м плажна ивица, а след това доброволци, облечени в дъждобрани в еднакъв цвят, им вдъхват живот, като ги обхождат от началото до края. Зрителите стават участници в създаването на рисунките, а не просто наблюдатели на процеса. Те са поканени да вървят по линиите и по този начин да комуникират с тях и да преживеят процеса на рисуването по нов начин. В една от последните инсталации участниците яздят местни породи тежки коне, придавайки още по-мистична атмосфера на представлението. Иврайт коментира: „Исках да пренеса работата си от студиото в обществено пространство и в по-голям мащаб. Така се родиха „Ходещи рисунки”. Те ми дадоха възможността да се свържа с хората и да работя по-интерактивно с тях. „Ходещи рисунки” експериментира с нов начин на рисуване, заменяйки традиционните средства – бои, въглен и хартия, с пейзажи, дигитални видеопиксели и хора. „Ходещи рисунки” позволиха на участниците да изразят себе си и своите истории чрез творбите и това е както изненадващо, така и трогателно. Рисунките са канал, по които преминават по-големи неща, които не могат да се контролират или да се повторят, но притежават изконна красота”. Тъй като творбите се създават само в рамките на пет часа, преди да бъдат отмити от морето, всяка „ходеща рисунка” е уникално преживяване, повлияно от природните стихии и околната среда. Тези уникални художествени инсталации са фотографирани и филмирани в поразителни двайсетминутни късометражни филми. „Идеалното представяне на проекта според мен би било прожекции на двата филма – Heavy Horses („Тежки коне”) и Coloured People („Оцветени хора”) – на фона на известна сграда или изоставен склад в града, под акомпанимента на музика, изпълнявана от симфоничен оркестър и вокалисти – казва Иврайт. – Инсталацията е възхвала на природното наследство на британските брегова ивица, хора и коне. Тя пренася отдалечените морски пейзажи в градската среда, събуждайки чрез художествения пейзаж интереса на градската публика.”

Т an old-fashioned tractor are his drawing tools. The experimental

The British coastline is his canvas and a team of Shire horses and

installation project of Evewright titled Walking Drawings has been ongoing for the past eight years. The large-scale sand designs are initially created by the artist on the beach using a combination of freehand and mechanical tools. Etched into the sand across a quarter mile of beach in the early morning, the designs are then given life by people dressed in cagoules of the same colour who volunteer to walk the creations from start to finish. The public are participants in the creation of the drawing rather than an observer. They are invited to walk the lines to engage with, and experience a drawing in a new way. Most recently, some of the project’s participants were set atop Shire horses or dark Cumbria heavy horses, heightening the mystical feel of the performance. Evewright says: “I wanted to take my studio practice into a public space and onto a larger canvas and so Walking Drawings was born. It also meant I could connect and work more interactively with people. Walking Drawings experiments with a new way of drawing, swapping traditional media such as paint, charcoal and paper with landscapes, digital video pixels and people. The Walking Drawings allowed those who took part to express their individual stories within the work, which in itself was both surprising and moving to see. The drawings are a conduit for bigger happenings which cannot be controlled or repeated but which are inherently beautiful”. With just 5 hours to create his work before being washed away by the sea. Each Walking Drawings installation is a unique experience influenced by the elements and environment. These unique art installations are photographed and filmed in stunning 20-minute short films. “Ideally the work would involve the projection of the two films, Heavy Horses and Coloured People, against an iconic building or derelict warehouse as the backdrop, accompanied to music with a Symphonic orchestra and vocalists, says Evewright – The installation is a celebration of Britain’s natural coastal heritage, people and horses, bringing the rural seascape to an outdoor urban setting, bringing this artistic landscape to engage with audiences in the city.”

Евертън Райт (Иврайт) е британски творец от ямайски произход, чиято работа представлява съзнателно смесване на традиционните форми на рисунка, живопис и скулптура, комбинирани с дигитални технологии и филм. Иврайт завършва графичен дизайн в университета Мидълсекс, а след това продължава обучението си в Колежа за изкуства Сейнт Мартинс. Изучава още филмово и видео производство във Фор Корнърс. Ивраит е криейтив директор, носител на много награди, създал редица икони във визуалното изкуство – напр. брандинга на групата „Джамирокуай”. През последните години разработва проекта Walking Drawings („Ходещи рисунки”) – серия от живи експериментални инсталации, в които участват хора от различна възраст, пол и култура. Everton Wright (Evewright) is a British artist from Jamaican parentage, whose work is a conscious “mash up” of traditional forms of drawing, painting and sculpture, combined with digital technology and film. Evewright studied graphic design at Middlesex University and continued at St Martins College of Art. He also trained in film and video production at Four Corners. Evewright is an award-winning creative director, responsible for creating iconic imagery – in particular his branding for the group Jamiroquai. Over the last years he has been developing the Walking Drawings project, which is a series of live experimental art installations involving the public. www.evewrightstudio

017

171

172

017

173

174

017

175

Бележки / Curiosities

Изложба | Exhibition

Exhibition

Кама. Секс и дизайн / Kama. Sex and Design Триенале, Милано / Triennale di Milano 5 декември 2012 – 10 март 2013 / 5 December 2012 – 10 March 2013

Музеят за дизайн на Триеналето представя „Кама. Секс и дизайн”, невероятна изложба за отношението между ероса и дизайна. Заглавието се отнася до хиндуисткия бог на сексуалното удоволствие, любовта и желанието. Изложбата изследва как сексуалността се включва в различни неща и ги превръща в медиум от знания. Не само за дизайнерите, но и за потребителите. Изложбата, курирана от Силвана Аникиарико, представя повече от 200 археологически находки, рисунки, картини, обекти и произведения на изкуството. Широка мултифацетна селекция, далеч от стереотипите на порнографията, фалшивата скромност или скандалността: от римските фалически амулети до рисунките на Пиеро Форназети, картините на Карло Молино и Еторе Сотсас, от „Диван Мей Уест” на Салвадор Дали до провокативната „Великата вагинална стена” на Джейми Маккартни, състояща се от гипсовите отливки на гениталиите на 400 жени. В същото време 8 международни дизайнери – Андреа Бранци, Начо Карбонел, Найджъл 176

017

Коутс, Матали Красе, Лапо Лани, Нендо, Итало Рота и Бетъни Върнън – ще представят своите собствени интерпретации на темата с чисто нови инсталации, специфични за мястото. -------------------------Triennale Design Museum presents Kama. Sex and Design, a great exhibition about the relationship between Eros and design. The title refers to the Hindu god of sexual pleasure, love and desire. The exhibition investigates how sexuality incorporates itself in the things and makes them medium of knowledge. For the designers, but also for the users. The exhibition, curated by Silvana Annicchiarico, presents more than 200 archaeological finds, drawings, pictures, objects and artworks. A wide and multifaceted selection far from the stereotypes of pornography, “prudery” or scandal: from Roman phallic amulets to drawings by Piero Fornasetti, pictures by Carlo Mollino and Ettore Sottsass, from Mae West Sofa by Salvador Dali to the provocative The Great Wall of Vagina by Jamie McCartney, comprising plaster casts taken from the genitals of 400 women. At the same time 8 international designers – Andrea Branzi, Nacho Carbonell, Nigel Coates, Matali Crasset, Lapo Lani, Nendo, Italo Rota and Betony Vernon – will present their personal interpretations of the theme with brand new site-specific installations. www.triennale.org

Книга | Book Българската нова вълна / The Bulgarian Nouvelle vague Издава списание „Едно” / Published by One Magazine

110 лв. / leva В книгата са представени 101 репрезентативни фигури от авангарда на съвременната българска култура. Те правят изкуство, музика, кино и театър, танц, литература и фотография, дизайн или архитектура; често работата им прекрачва границите между жанровете. Някои от тях са вече утвърдени имена с международно признание, а други тепърва прохождат, но вече имат обещаващ старт зад гърба си. Книгата излиза по случай 10-годишнината на списание „Едно”, което през тези години се е стремяло да открива и показва новите тенденции в българската култура. Главната идея зад „Българската нова вълна” е създаването на архив и база данни за интересните български автори, чрез която човек бързо и лесно да се оринетира кои са двигателите в сферата на съвременната култура. -------------------------The book presents 101 representative figures from the vanguard of Bulgarian contemporary culture. They create art, music, cinema and theatre, dance, literature and photography, design or architecture; quite often their work overlaps the boundaries between genres. Some

Book

Скат-манта (Manta birostris) дълбочина 15 метра, остров Курумба, архипелаг Малдиви Индийски океан, 2008 г.

Ивичест каранкс (Caranx sexfasciatus) дълбочина 25 метра, остров Волф, архипелаг Галапагос Тихи океан, 2010 г.

Book

Книга | Book Михаил Заимов / Michael Zaimov Светът на спокойствието / The World of Serenity

Вдъхновение от един свят, който се намира между две познати реалности и все пак съществува. Това е подводният свят, който за гмуркача се отваря между две излизания над водата. С фотоалбума на Михаил Заимов морската повърхност се отваря многократно и се разлиства, като показва най-красивите и изпълнени с удивителен живот места. Черно-бели и цветни импресии, в които присъствието на автора сякаш се е разтворило във водата и наблюдателят открива себе си като част от фотографията. „Светът на спокойствието” представя непознати 178

017

обитатели на морето и океана, както и монументални спомени за живота на човека: потънали пътнически и военни кораби, коли, велосипеди. Вселената на спокойствието на Михаил Заимов е сред огнени корали, отровни медузи, риби със смразяващи имена като хирург, скорпион, каменна и много други същества, несъвместими с нас, хората. -------------------------Inspiration from a world, located between two known realities, which nonetheless still exists. This is the underwater world, which opens up for each diver between two resurfacings. With Michael Zaimov’s photo album the seascape opens up numerous times and spreads out, showing the most beautiful and unique life-packed places. Black/white and colourful impressions in which the presence of the author looks like it has dissolved in the water and the observer feels like part of the photograph. “The World of Serenity” presents unknown sea and ocean dwellers as well as monumental memories about people’s lives: sunken passenger and military ships, cars, bicycles. Michael Zaimov’s universe of solitude is nestled among fiery corals, poisonous jellyfish, and fish with curious names like surgeon, scorpion, stone and many other creatures that are incompatible with us people.

(Лиляна Караджова / Lilyana Karadzhova)

Книга | Book Ваканция след падането на режима. Морска архитектура и урбанизъм в България и Хърватия / Holidays After the Fall. Seaside Architecture and Urbanism in Bulgaria and Croatia Снимки Никола Михов и Волфганг Талер / Photos by Nikola Mihov, Wolfgang Thaler

Книгата проследява разнообразните архитектурни и градоустройствени стратегии, прилагани по бреговите ивици на България и Хърватия от средата на 50-те години на миналия век, с които първо се създават, а по-късно се развиват модерните ваканционни дестинации. Тя предлага описание на (късно) модерната туристическа архитектура и курорти, които се характеризират със забележително качество и типологично разнообразие и са се доказали както като място за забавление на местните трудещи се, така и като жизнеспособен продукт на международните пазари. Авторите се фокусират най-вече върху това как, веднага след промените и приватизацията на бизнеса, отделни курорти и впечатляващи сгради биват икономически и физически преструктурирани по неизброими начини, за да оставят в наследство безлюдни руини, предпазливи обновления, безбожни преустройства и нестихващи публични протести.

-------------------------The book traces the various architectural and urban planning strategies pursued on the coasts of Bulgaria and Croatia since the mid 1950s, in order first to create then to further develop modern holiday destinations. It portrays (late) modern tourism architecture and resorts of a remarkable quality and typological diversity, which have persisted both as a playground for the domestic labour force and as a viable product on the international market. Yet the authors focus above all on how, in the wake of political change and the privatization of business, individual resorts and outstanding buildings have been economically and physically restructured, in a myriad of ways, leaving a legacy of deserted ruins, cautious renovations, exorbitant conversions and on-going public protest.

Курорт Халудово, Малинска, Крък, Хърватия. Архитект: Борис Магас, 1971–1972 / Haludovo Resort, Malinska, Croatia / Krk (Architect: Boris Magas, 1971–1972)

снимкa / photo by CCN Images Zagreb

of them are already established names with international recognition, while others are only just beginning, but have a promising start behind them. The book is published to mark the 10th anniversary of One Magazine which throughout the years has strived to discover and show the new trends in Bulgarian culture. The primary idea behind The Bulgarian Nouvelle Vague is the creation of an archive and database of interesting Bulgarian authors, with which one can quickly and easily find out who the engines in the sphere of contemporary culture are.

Book

Life Баумит Топлоизолационни системи

Животът е твърде хубав! Не го прахосвай!

Топлоизолационни системи Баумит с новата цветна палитра на Life Има хиляди начини, по които цветовете на Baumit Life могат да украсят Вашата фасада. Топлоизолационните системи на Баумит, от своя страна ще съхранят енергията и ще спестят Вашите пари. Съберете двете предимства заедно и... ще получите чудесен тандем. Баумит Ви предлага 888 цвята - най-обширната концепция за фасада създавана някога. Топлоизолационните системи на Баумит остават за поколенията и спестяват енергия през целия Ви живот! Уникалната Баумит open система е изключително паропропусклива и създава неповторим комфорт. Баумит система Стар използва само компоненти с най-високо качество и дълготрайност. Две системи без никакви компромиси!

Твоят дом. Твоите цветове. Твоят живот.