2
Телемеханична система за контрол и управление на разсредоточени обекти Енергетика ЖП транспорт Топло- и водопреносни и разпределителни мрежи Метро Енергиен мениджмънт и други
2
Системи & Software за работа в РВ и промишлени обекти
1
Общи положения
Телемеханичните системи са системи за контрол и управление на разсредоточени обекти за автоматизация. Разсредоточеният обект за автоматизация се състои от голям брой технологично обвързани помежду си подобекти, разположени на големи разстояния един от друг и от центъра им за управление. Обемът и динамиката на изменение на технологичната информация, описваща тези обекти, варира в широки граници.
Характерно за този тип обекти е това, че информацията, налична в отделните подобекти, е недостатъчна за взимане на решения за тяхното управление. Поради тази причина се налага информацията от отделните подобекти да се доведе до едно място, там цялостната информация да се анализира и на базата на това да се формират управляващи въздействия за отделните подобекти. Следователно, управлението на разсредоточените обекти за автоматизация предполага пренос на информацията от отделните подобекти към един или повече командни центрове - Централни Постове (ЦП) – “информационен тракт”, и предаване на управляващи въздействия и заявки за данни от ЦП към обектите – “команден тракт”. Тук двустранният обмен на данни се осъществява по телемеханичен път и затова управлението на разсредоточените обекти за автоматизация се осъществява от телемеханични системи за контрол и управление.
2
Системно решение
По дефиниция телемеханичната система е система за работа в промишлени условия и в реално Време – РВ. Критериите за РВ са “твърди” и “меки”. При първите всяко събитие поотделно трябва да може да се отработи в рамките на твърдоопределено време (worstcase), независимо от: • Броя на обектите; • Информационния обем; • Динамиката на промените и други фактори. Това време се определя от момента на възникването на събитието в обекта до цялостното му отработване и извеждане към визуализацията и се нарича още време за реакция, респ. време на отговор на системата. За различните обекти за автоматизация то е различно и зависи от спецификата им. При “меките” критерии времето за реакция е формулирано на базата на статистически критерии, които указват, че в даден висок процент от случаите резултатът трябва да е налице за даден интервал от време.
Функционалният състав на телемеханичните системи включва функции и от двете категории. За оптимизиране структурата на системата тя е разпределена физически на две функционално завършени нива, респ. подсистеми, а именно: • Базово ниво, включващо RTU, Front- End и SCADA сървъри; • Надстроечно ниво – Human Machine Interface – HMI подсистема. В базовото ниво са инсталирани функциите, чието изпълнение трябва да отговаря на “твърдите” критерии за РВ, а във второто ниво – всички останали. Базовото ниво носи надеждността на системата и определя нейните динамични качества. Затова то е реализирано на базата на μкомпютри, конструирани за работа в промишлени условия и в режим на РВ, работещи под управлението на Операционни Системи за Реално Време (ОСРВ). HMI подсистемата, чиито функции се изпълняват в условията на “меките” критерии за РВ, е съставена от стандартни РС конфигурации, работещи под Windows или Linux.
3
Техническа база
Апаратните средства, описани по-долу, са онези, на базата на които е изградена настоящата система. Използвани са системни и периферни модули на Mikro Elektronik Nuernberg – MEN GmbH и интерфейсни модули, производство на “ТЕЛЕКОНТ” ЕООД. По принцип, за целта могат да се използват и всякакви други апаратни средства, стига те да отговарят на изискванията за работа в режим на Реално Време и в промишлени условия.
3.1 Системни модули
Към тази група се отнасят предимно CPU модулите, представляващи едноплаткови μкомпютри Single Board Computer (SBC). С тях могат да се реализират компютърни конфигурации, работещи на паралелна системна магистрала – BUS, от типа на VME- и CPCI BUS. SBC са функционално завършени и могат да се използват
4
самостоятелно и в конфигурация с други системни и/или периферни модули и компютри. На разположение са CPU модули с различен апаратен и функционален състав и изчислителна мощност, покриващи потребностите на широк клас системи, от малки едноплаткови приложения до мощни многокомпютърни конфигурации, влизащи в състава на големи телемеханични системи, управляващи десетки обекти с хиляди информационни точки.
3.1.1 Fail Safe CPU
Fail Safe μкомпютрите са тип A 602, съотв. тип D 602. Изградени са на базата на 3 паралелно работещи PowerPC® 750 CL и компаратор-анализатор – Voter, контролиращ работата на 3-те процесора и реализиращ 2оо3 2 от 3 конфигурация, при която два от трите процесора трябва да дават еднакъв резултат, за да може той да се признае.
https://www.men.de/products/safe-boardlevel-products/d602/
3.1.2 VME Bus CPU модул
Най-често използваните в системата CPU модули са тези от тип A12b и A21b. Това са VME BUS модули, поддържащи широк набор от периферни модули, базирани на MBus. A12b е изграден на базата на PowerPC MPC 8245, а A21b – на базата на Freescale™ QorIQ™ P1022 или P1013, dual or single core. Техническите им характеристики са дадени на: https://www.men.de/products/cpu-boards/ a12b/ и https://www.men.de/products/cpu-boards/ a21b/
3.1.3 Embedded System Module (ESM) – Едноплатков µкомпютър
Тези CPU модули се използват при изграждането на високоотговорни системи в ядрената енергетика, въздухоплаването и пр., и покриват изискванията по: • EN 50129; • IEC 61508; • EN 50126 / IEC 62278 Safety Integrity Levels (SIL) – SIL1÷4; • DAL-A; • RTCA DO-254 и др.
Едноплатковият μкомпютър тип ММ 50 e изграден от CPU, тип PowerPC MPC5121 или тип MPC5123, включващ: • Ядро, е300; • Контролер “плаваща запетая” – FPU; • DMA контролер; • PCI интерфейс контролер; • FPGA тип Cyclone EP1C12 или EP2C20, съответно с 12.060 или 18.752 логически елементи и 77 Pins, производство на Altera и пр.
Производител: Mikro Elektronic Nuernberg – MEN.
Функционалността му е динамична и може да се “програмира” посредством FPGA.
Техническите им характеристики са дадени на: https://www.men.de/products/safeboard-level-products/a602/
Част от функционалните модули на μкомпютъра са “постоянни” и се реализират на базата на контролерите на процесорния чип, а останалите са “програмируеми” и се определят от конфигурацията на контролера и програмния модел на FPGA. Основните функционални модули са: • Постоянни: - DDR – SDRAM; - Еthernet контролер; - RS 232 UART контролер; - USB контролер; - 2 x CAN-Bus контролери и • Програмируеми: - IDE – контролер за управление на SDRAM; - IDE – контролер за управление на NAND Flash;
- GPIO – контролер за управление Nx 8 входно/изходни цифрови линии – базова конфигурация – 40 бр. I/O; - QuadUART – контролер за управление на допълнителни 4 х RS 232 канала; Като опция са предвидени още: - Graphic контролер – VGA; - SPI-Interface контролер за междусистемна комуникация; - I2C-Interface контролер; - LCD контролер за управление на светодиодна и седемсегментна индикация; - TouchScreen контролер и др. При необходимост на базата на свободния ресурс на FPGA могат да се създадат нови контролери, изпълняващи специфични потребителски функции. Техническите им характеристики са дадени на: https://www.men.de/products/esmexpressesmini-esm/xm50/
3.2 Периферни модули
Тези модули служат за връзка с периферията. Те биват: • Комуникационни; • Цифрови – за връзка с цифрови сигнали и изпълнителни механизми; • Аналогови – за връзка с аналогови сигнали и изпълнителни механизми. Свързването им към CPU се осъществява чрез паралелни BUS структури или по сериен път. Използваните тук BUS структури са VMEBUS, PCI-BUS, M-Bus и пр. Серийната обвръзка се осъществява по I2C или SPI.
6
Периферните модули са решени като стандартни I/O контролери с нормирани интерфейси. Основните типове I/O контролери са: • А302 – 128 битов цифров I/O контролер, работещ директно върху VME-BUS; • М045N – 8 канален сериен контролер за RS_ХХХ; • М066-00/02 – съответно 32 битов I/O контролер и 32 битов Input контролер; • М035N – 14 битов, 8/16 канален аналогов вход; • М033 – 12 битов, 4/8 канален аналогов изход; • много други типове контролери, поддържащи различни видове локални мрежи (FieldBuses) за връзка с периферията, в това число и PROFIBUS. Модулът S201 се използва като носеща платка (Carrier Board) за монтиране на М модули, конструирани като Piggy Back модули и работещи на M-BUS. Посредством S201 модула, данните от М модулите се извеждат на VME-BUS, а оттам към CPU. Производител на системните и периферни модули е Mikro Elektronik Nuernberg – MEN. Подробни описания на посочените апаратни модули на: https://www.men.de/products
3.3 Интерфейсни модули
Периферните модули са унифицирани по отношение на захранващо и оперативно напрежение, функционалност, електрически параметри и др. Често пъти различните типове обекти предявяват изисквания, различни от стандартните по отношение както на електрически параметри, така и функционално. Предназначението на интерфейсните модули е адаптирането на стандартната периферия към спецификата на обекта. Налични са различни интерфейсни модули за адаптация към спецификата на енергийните обекти, като например: • модул за изпълнение на командите към комутационните съоръжения в подстанциите; • модули за повишено пробивно напрежение и др. При необходимост, за конкретни нужди могат да се разработят съответните специализирани модули.
4
Софтуер
Софтуерът на системата се състои от: • Системен софтуер; • Бази Данни; • Приложен софтуер.
4.1 Системно програмно осигуряване Софтуерът на системата се основава на UNIX базирана система и Операционни Системи за Реално Време (ОСРВ) от типа на OS 9000 или LINUX и други. Системната част на програмното осигуряване включва: • операционна система; • драйвери; • програмни пакети, обезпечаващи мрежовия протокол на ниво μкомпютърна конфигурация и система; Операционната система за реално време – ОСРВ, разполага с широка гама от системни средства, обезпечаващи: a. многозадачния режим; b. синхронизацията и координацията на работата на Програмните Модули (ПМ) и/ или процесите в рамките на целия изчислителен ресурс; c. обмена на информация и събития на ниво програмни модули, микрокомпютри и подсистеми. Възможностите на операционната система осигуряват: • динамична промяна на приоритетите на задачите; • кратки времена за превключване на задачите; • активирането на задачите на приложното програмно осигуряване (ППО) и базата данни (БД) се извършва спорадично, т.е. при поява на с ъбитие, което изисква действието на с ъответната задача – event-driven. Това означава, че при отс ъствие на интензивни промени в технологичните процеси, процесорите на VME-BUS конфигурацията работят с много малка част от изчислителния си капацитет. Така се осигурява резерв от изчислителна мощност, който може да поеме и отработи пикови натоварвания в системата, произтичащи от резки промени в управляваните обекти; • след стартиране на системата всички модули на програмната система и цялата база данни се инсталират в рези-
дентната памет и остават там постоянно, при което обръщенията към диска с цел зареждане на нови модули, а с ъщо така и процедурите по заемане и освобождаване на памет, както и други “времеядни” операции, се елиминират изцяло.
4.2 Информационно осигуряване Информационното осигуряване е с ъставено от: • SQL Релационна База Данни – RDBMS; • База данни за реално Време (БДРВ);
База Данни за Реално Време (БДРВ) работи под управлението на ОСРВ. Тя е инсталирана в SCADA сървър и се създава при стартиране на системата от SCADA RDBMS. Предназначението на БДРВ е: 1. Да приема, буферира и съхранява информацията, постъпваща от процеса, като по този начин “развързва” динамиката на технологичния процес от комуникацията на Командната Станция (КС) на Централния Пост (ЦП) с нейните абонати – обекти; 2. Да извършва проверка на достоверността на информацията; 3. На базата на установените външни
Софтуер Реално Време event-driven архитектура, паралелни процеси
• Data Images. RDBMS работи предимно в offline режим. Създадени са два типа RDBMS, а именно: • SCADA RDBMS; • HIS RDBMS. SCADA RDBMS съдържа цялата статична и топологична информация, както и описание на динамичната информация на обектите в системата. HIS RDBMS съдържа цялата информация, необходима за създаване, редактиране и генериране на различни типове архиви и протоколи в системата.
и/или вътрешни събития да активира последователност от вътрешни функции и процеси с цел цялостното отработване на технологичната ситуация; 4. Да “захранва” с информация по-високите системни нива и други. Мерките, определящи високата динамика и бързодействие на БДРВ са: 1. БДРВ се основава на информационни модели, описващи изцяло статиката и динамиката на енергийните обекти; 2. Целият информационен модел е инсталиран постоянно в резидентната RAM памет на компютъра;
8
3. Всички връзки между обектите в БДРВ са реализирани още на ниво информационен модел и са изчислени като абсолютни адреси в процеса на свързване и зареждане на програмната система в паметта на компютъра. Така в online режим изчислителните операции по търсенето в БД отпадат и се свеждат до прочитане на съответния адрес; 4. Всички обработки, произтичащи от възникването на събитие или промяна в процеса, касаещи както основния елемент, предизвикал събитието, така и всички останали елементи, свързани пряко или косвено с него, се извършват спорадично в момента на възникването им, в резултат на което консистентността на БД е перманентно осигурена. Data Image обезпечава предимно комуникационните функции на системата. Той представлява редуциран Информационен Модел, съдържащ цялата динамична информация, постъпваща по различни протоколи от обектите.
4.3 Приложно Програмно Осигуряване В допълнение на Системното и Информационно Осигуряване, Приложното Програмно Осигуряване (ППО) обезпечава функционалността на Системата. То се състои от широка гама от Програмни Модули – ПМ, които изпълняват определени стандартни функции в рамките на SCADA системите. В зависимост от исканата функционалност те се инсталират в пълния си обем или частично. Програмните модули могат да се инсталират по цялото протежение на системната йерархия. Така например, те могат да бъдат инсталирани на ниво: • RTU; • Концентратор на данни; • Front End Sеrver; • SCADA Server и пр. Редом с изпълнението на “класическите” функции по контрола и управлението на енергийните обекти, към ППО са добавени и функции, позволяващи реализирането на: • произволни логически зависимости, включващи физически ТС, логически ТС, команди, физически и изчислени ТИ, в които заедно с ъс споменатите величини могат
да фигурират и различни видове времезакъснения; • произволни изчисления върху физическите Телеизмервания и генерирането на нови ТИ чрез библиотека от математически операции върху тях, като за всяко физическо или изчислено ТИ може да се формира “Pipe” от математически модули, реализиращи различни операции върху ТИ. Софтуерът се състои от Програмни Модули (ПМ) за: • връзка с периферията; • обмен на данни с IED по различни среди и протоколи; • проверка на достоверността и обработка на технологичната информация от обекта; • логически и математически обработки върху физически и логически ТС, ТИ и ТК; • двустранен обмен на данни между FE Server и RTU; • диспечер на съобщенията; • връзка с “чужди” RTU и системи; • визуализация и диалог с диспечера; • протоколиране и архивиране на събитията.
Комуникация и достоверност на данните 5
Системата поддържа паралелна и независима комуникация по различни комуникационни среди, технологии и протоколи. Комуникацията на нивото на RTU се извършва на 3 нива:
a. На процесно ниво, където се осъществява обмена на данни с IDE; b. На обектно ниво, където се ос ъществява обмена на данни с други периферни постове – Концентратор на Данни (КД); c. На системно ниво, където се осъществява обмена на данни със системни структури, разположени на по-високи системни нива, каквито са локалната Командна Станция (ЛКС), FE Server на КС на ЦП на системата и др. Комуникационните модули могат да се инсталират в необходимото количество в зависимост от конкретната конфигурация и териториално разположение на КС, RTU и други обекти. Всеки комуникационен модул притежава собствен комуникационен стек, чрез който същият може да се адаптира към конкретната комуникационна инфраструктура, в т.ч.: • Комуникационна среда; • Комуникационна технология; • Физически интерфейс; • Протокол и пр. От своя стана, както КС, така и RTU, могат да работят паралелно и независимо като сървъри за произволен брой клиенти и като клиенти за произволен брой сървъри. Параметрите на комуникацията и протоколите за обмен на информация за всеки Server, респ. Client, са самостоятелни и независими един от друг. Същото се отнася и за използваните комуникационни протоколи. В ролята си на Server, RTU поддържа отделни Data Images за всеки Client, в които се съдържа необходимата за него информация като количество и състав. Техническите характеристики на комуникацията са дадени в т. 9 “Комуникация”.
5.1 Консистентност на данните Под това понятие се разбира обезпечаването на всички структури на системата с достоверна, актуална и навременна информация. Причина за нарушаване на консистентността на данните обикновено са смущения в комуникацията, които водят до загуба, фалшифициране или забавяне на данните в системата.
Консистентността на данните в системата се обезпечава посредством следните системни мерки: 1. Всички технологични данни от обектите се предават с време на възникване на с ъбитието и указание за качеството на данните (невалидна, субституирана и пр.). 2. Комуникационните мрежи в рамките на системата са организират както следва: • Потоците на технологичната информация се отделят от останалите, като за целта в рамките на физическото пространство на мрежата се създават отделни “логически” мрежи; • Мрежите за технологичната информация ползват предимно 1-ви, 2-ри слой на ISO модела. Те са организирани така, че да се избягва маршрутизирането и преплитането с други мрежи. • На 7-ия (приложен) слой се инсталира комуникационния софтуер по IEC 60870-5104. Той контролира комуникационния процес и обезпечава детерминираността му. 3. Комуникационният софтуер е организиран чрез множество комуникационни интерфейси за всяка отворена връзка по отделно, състоящи се от двойка “Client-Server” процеси, работещи паралелно и независимо, т.е създадена е логическа “точка-точка” топология. 4. Всеки комуникационен интерфейс има собствени средства за контрол на комуникацията, с ъхраняване на непредадените и/или неприети данни в с ъответни структури и за предаването им към с ъответния абонат при възникнала за това възможност.
Структура на системата 6
Обобщената структурна схема на системата е дадена на фиг.1. Системата се състои от: • Периферни Постове (ПП), наричани още и Remote Terminal Station (RTU), разположени по обектите; • Комуникационен или Front End Server; • SCADA Server; • Historical Information Server (HIS Server); • Инженерна станция; • Диспечерски Работни Места (ДРМ). Функциите, определящи изпълнението на режима за работа в реално време, са инсталирани по компютрите и подсистемите,
10
формиращи Базовото ниво на системата. То включва: • Периферните Постове – RTU по обектите; • Комуникационния FE Server; • SCADA Server; Базовото ниво е функционално завършено и е с ъставено от μкомпютри, предназначени за работа в режим на Реално Време. Те са изградени на базата на VME- или PCI Bus компютри, работещи под управлението на ОСРВ.
HIS Server може да принадлежи както към Базовото ниво, така и към “надстройката”. Показана е структура с дублирани SCADA и FE сървъри. Последните работят с по две независими комуникационни мрежи. Съответно, Периферните постове са абонати на 4 клиента. Всеки от двата FE сървъра поддържа паралелна и независима комуникация с всеки един от обектите си.
Функции SCADA State Estimation Smart Grids EMS
Функциите, към които се предявяват т.н. “меки” критерии за Реално Време, са инсталирани в HMI подсистемата, представляваща “надстройката” на системата. Тя включва: • Диспечерските Работни Места (ДРМ) – Операторски Станции (ОС); • Инженерните Работни Места/Станции; • HIS Server; • Средствата за визуализация и др. HMI подсистемата е изградена на базата на стандартни РС конфигурации, работещи под Windows.
6.1 Структура на Периферни Постове – RTU На “обектно” ниво функциите на системата се изпълняват от Периферни Постове, респ. RTU. Редом със стандартното RTU в състава на системата е включено и т.н. Mini RTU. RTU е изградено на базата на паралелна системна магистрала от типа на VMEBus или PCIBus. То разполага с целия набор от
системни и периферни апаратни модули и позволява на базата на системната магистрала и типовете модули да се изграждат произволни по разнообразие и състав конфигурации. RTU може да приема произволно количество технологична информация, постъпваща паралелно и серийно. Предназначено е за контрол и управление на големи и средно големи подстанции и други подобни обекти. Mini RTU e изградено на базата на едноплатков μкомпютър и не притежава паралелна BUS структура. Освен с ъс собствената си периферия, то разполага и с ъс серийни I2C и SPIBus, чрез които периферията му може да се разшири с периферни контролери, поддържащи комуникацията на тези BUS. Mini RTU е предназначено за реализирането на Bay-контролери и за контрол и управление на малки енергийни и пр. обекти от типа на: • Фотоволтаични Енергийни Централи (ФЕЦ); • Вятърни паркове; • Малки ВЕЦ; • Възлови станции; • Трафопостове; • Системи за енергиен мениджмънт и други.
6.1.1 Структура на RTU Периферният пост – RTU, се изгражда на базата на CPU модул, обособен като едноплатков μкомпютър – SBC и/или многокомпютърна конфигурация, състояща се от няколко на брой CPU модула, работещи на обща паралелна системна магистрала (VME или CPCI Bus) и/или свързани помежду си посредством мрежов или сериен канал за връзка. Връзката на RTU с периферията, в случай на директно въвеждане на информацията, се осъществява посредством цифрови и аналогови входно/изходни модули и/или контролери. В случай на събиране на информацията от децентрализирани интелигентни периферни устройства (Intelligent Electronic Devices – IED) се използват и набор от комуникационни и мрежови модули.
RTU се състои от: • Обектов μкомпютър, който може да се разглежда и като комуникационен μкомпютър; • Един или повече 32 битови цифрови входни и/или изходни модула; • Един или повече 10,12,14 битови аналогови входни и/или изходни модула; • Един или повече 128-канални паралелни цифрови входно/изходни контролери; • Един или повече 4/8-канални комуникационни контролери за обмен на информация с интелигентните устройства (Intelligent Electronic Device – IED), разположени на процесно ниво; • Един или повече 4/8-канални комуникационни контролери за обмен на информация с Командни Станции на по-високите системни нива. На процесно ниво конфигурацията включва: • релейни защити – конвенционални и/ или IED устройства; • 3-фазни измервателни устройства на P, Q, U, I и f – конвенционални и/или IED устройства; • Електромери – конвенционални и/или IED устройства; • Формирователи на сигнали, релета повторители – за ТС от комутационни елементи; • Формирователи на сигнали, релета повторители – за ТС от релейни защити и други. RTU може да бъде изградено като чисто централизирана или като чисто децентрализирана структура, а също и като комбинация от тях. Централизираната структура се използва, когато телесигнализациите, телеизмерванията и телекомандите са изведени на репартитор и се подават паралелно (директно) към RTU. Децентрализираната структура се използва в случаите, когато технологичната информация се събира от устройствата със собствена интелигентност (Intelligent Electronic Devices – IED). Структурната схема на RTU е дадена на фиг.2. Тук информацията от основния обект постъпва: • Паралелно чрез цифрови входове и изходи;
12 Фиг.1 Обобщена структурна схема на системата
Диспечерско работно място i
Диспечерско работно място 1
Ethernet
HIS_Server_1
SCADA_Server_1
VME-Bus
FE-Server 1
Cli 2
Cli 3
Cli 4
Slot n
Slot i
Slot 1
Cli 1
Net_1
Channel 2
Slot 1
Channel 1
Net_2
Srv_1
Srv_2
Srv_3
Обект_1
Srv_4
Srv_1
Srv_2
Srv_3
Обект_2
Srv_4
ИЗНЕСЕНИ РАБОТНИ МЕСТА №1
№2
№n
Ethernet
КОРПОРАТИВНА Инженерна станция
МРЕЖА
Gateway
GPS
SCADA_Server_2
FE-Server 2
Cli 1
Cli 2
Cli 3
Cli 4
Net_4 Net_3
Srv_1
Srv_2
Srv_3
Обект_i
Srv_4
Srv_1
Srv_2
Srv_3
Обект_n
Srv_4
14 Фиг.2 Периферен Пост; Обектен компютър; Концентратор на Данни; Комуникационен Server; Командна Станция РКС_i
ЦКС
Комуник. Стек
Комуник. Стек
Комуникационен SERVER - сиситемно ниво TCP/IP
Технологичен софтуер Концентратор на Данни / Data Images Комуникационен SERVER - обектно и процесно ниво
Комуник. Комуник. Стек Стек
Комуник. Комуник. Стек Стек
Комуник. Ком Стек Ст
Локална Командна Станция - ЛКС
Концентратор на Данни част прилежащи П/ст
Концентратор на Данни част мрежа НН
I E C
I E C
6 0 8 7 0 5 1 0 1
6 0 8 7 0 5 1 0 1
ПОДСТАНЦИИ И ВЪЗЛОВИ СТАНЦИИ
Обектно ниво
IEC 60870-5-10 Тр. П N;1
Тр. П 1;1
Тр. П N;i
Тр. П 1;i
Тр. П N;n
Тр. П 1;n
POC N;1 POC N;2
POC N;n
РОС- ов
Трафопостове ПРИЛЕЖАЩИ ОБЕКТИ
РКС_1
Комуник. Стек
Паралел. интерф.
ТС, ТИ и ТК подавани паралелно към ПП
муник. тек
Комуник. Комуник. Стек Стек
Комуник. Комуник. Стек Стек
Репартитор
Комуник. Комуник. Стек Стек
Електромери - IEC 1107 EМ 1;1
EM 1;p
EM N;1
EM N;p
P,Q 1;1
P,Q 1;p
P,Q 1;n
P,Q 2;1
P,Q 2;p
P,Q 2;n
РЗ 1;1
РЗ 1;2
РЗ 1;p
РЗ 1;n
Bay_1
Bay_2
Bay_p
Bay_q
P,Q,I,U,f - Meter - Modbus
Релейни защити - IEC68570-5-103
01/104
ве
POC 1;1
Bay - контролери - IEC 68570-5-103 POC 1;2
Процесно ниво
ДЕЦЕНТРАЛЕН ПЕРИФЕРЕН ПОСТ
POC 1;n
ЦКС - Централна Командна Станция РКС_i - Регионална Командна Станция
I E D У С Т Р О Й С Т В А
16 Фиг.3 Mini_RTU Контролер – Hardware
Ethernet
Ethernet контролер 1
MPC 5121/5123 & FPGA
Touch Screen Kонтролер
VGA Kонтролер
4
Други
КС/ ПП
SDRAM
5
FLASH
IDE контролер
UART - контролери
SPI контролер
3
2
1
Analog - контролер 3 phase - P,Q,S,E
GPIO - контролер
20 mA Loop
RS 485
RS 422
Analog I/O 3xU; 3xI
Digital I/O 8÷40 бр.
ЕМ 1
МЕ 1
РЗ 1
ЕМ i
МЕ i
РЗ i
ЕМ n
МЕ n
РЗ n
18
• Серийно/мрежово от Цифрови Релейни Защити – ЦРЗ, Електромери – ЕМ, Bay контролери и пр., с ъответно по протоколи IEC 60870-5-103, IEC 61107 IEC 61850-Client и пр. Типовете прилежащи обекти са: • Малки възлови станции; • РОС; • Трафопостове и други. Информацията от тях постъпва серийно и/или по TCP/IP мрежа в RTU. Там тя се концентрира и заедно с технологичната информация от основния обект, се предава към КС на ЦП на системата.
6.1.2 Структура на Mini_RTU
Mini RTU е предназначено за изграждане на Bay-контролери и/или като Периферен Пост за контрол и управление на малки енергийни обекти като: • ВЕИ, в т.ч. фотоелектрически централи (ФЕЦ), ветропаркове, мини ВЕЦ и др.; • Малки възлови подстанции; • Трафопостове на различни напрежителни нива; • РОС по протежение на електропроводи и др. Блоковата схема на Mini RTU е дадена на фиг.3.
6.1.2.1 Апаратно осигуряване – Hardware Апаратното осигуряване на контролера се състои от: a. Едноплатков μкомпютър, наричан още Single Board Computer (SBC), или Embedded System Module (ESM); b. Системен модул; c. Периферни I/O модули. Едноплатковият μкомпютър е оформен като Piggy-back модул, а системният модул като носеща платка. Връзката между двата модула се осъществява посредством PCI-104 интерфейс.
6.1.2.1.1 Embedded System Module (ESM) – Едноплатков μкомпютър
Едноплатковият μкомпютър e изграден от CPU, тип PowerPCMPC5121/MPC5123. Неговите характеристики са дадени в т.3.1.3.
6.1.2.1.2 Системен модул
Едноплатковият μкомпютър (ESM) се инсталира като Piggy-Back върху системния модул. Той носи и интерфейсните блокове, чрез които контролерите, инсталирани на едноплатковия μкомпютър, се съгласуват с периферията, която те поддържат. Тези блокове съдържат: • Схемите за формиране на сигналите; • Схемите за съгласуване на сигналите; • Схемите за галванично разделяне; • Усилватели на мощност; • Захранващи схеми; • Електромеханични съединители и др. В зависимост от нуждите могат да се правят различни модификации на системния модул, съдържащи различни комбинации от контролери.
6.1.2.1.3 Периферен модул
Периферният I/O модул поддържа 40 бр. входно/изходни шини и се свързва чрез системния модул към ESM μкомпютъра по I2C интерфейс. Конфигурацията на Mini RTU може да съдържа до 8 бр. подобни модули. При необходимост могат да се разработят и произведат различни типови периферни модули, комуникиращи с μкомпютъра по I2C и/или SPI интерфейс.
Функции на системата 7
Функциите на системата са групирани по: a. Такива, които се изпълняват по “твърдите” критерии за работа в Реално Време; b. Такива, които се изпълняват по “меките” критерии за работа в Реално Време Първите са инсталирани в μкомпютрите, влизащи в състава на Базовото Ниво, а вторите - в HMI подсистемата.
7.1 Функции на RTU
Предназначението на RTU е: 1. Да събира и обработва цялата технологична информация, възникваща в обекта; 2. Да управлява обектите; 3. Да предоставя на персонала на подстанцията пълния обем от технологична, режимна и диагностична информация за обекта;
4. Да архивира, протоколира и визуализира на ниво обект цялата информация, възникваща в подстанцията; 5. Да следи, контролира и управлява технологичните процеси в обекта; 6. Да с ъбира и концентрира информацията, постъпваща от прилежащи обекти; 7. Да селектира, подготвя и предоставя едновременно на няколко Командни Станции необходимата им технологична информация. Функциите на RTU се делят на две групи: a. Базови функции; b. Надстроечни функции. Базовите функции са: a. Сбор и първична обработка на технологичната информация от обекта; b. Изпълнение на команди за управление на комутационните съоръжения; c. Поддържане на Локална База Данни за Реално Време (ЛБДРВ) на ниво Периферен Пост; d. Комуникационни функции за поддържане на обмена на данни с КС на системата, респ. с Локална Командна Станция; Надстроечните функции на ПП са: a. Комуникационен Client протокол IEC0870-5-101/104 за прилежащите обекти; b. Комуникационен Server по протокол IEC 870-5-101/104 и други; c. Концентратор на данни (КД) за предоставяне на данни от обекта и прилежащите му обекти на по-високите системни нива; d. Локална Командна Станция – опция и пр.;
7.1.1 Функции по сбор и първична обработка на информация от технологични съоръжения Основните задачи на RTU са да събира технологичната информация от отделните съоръжения и да извършва първичната обработка на информацията, в т. ч.: 1. да събира и обработва в реално време цифрова, аналогова и броячна информация, постъпваща от обекта; 2. да открива промени в състоянието на обектите; 3. да регистрира промяната при динамичните ТС с точност до 10 msec; 4. да филтрира по апаратен и програмен път различни видове смущения, породени от промишлената среда;
5. да извършва първична обработка на входящата информация; 6. да приема команди, формирани от диспечера или постъпващи от системи, намиращи се на по-високо йерархично ниво, да проверява тяхната достоверност и условията за изпълнението им и да ги подава към процеса; 7. При двубитови сигнализации да следи времето за преход от едното състояние към другото. При надвишаване на предварително зададени лимити да формира съобщение за “изтекъл timeout” и да обявява сигнализацията за невалидна.
20
8. Изолиране на сигнализации от процеса след процедура от диспечера, след което с ъстоянието на ТС да се променя ръчно – субституция. Този вид интервенция се отбелязва в протоколите и архива на системата. 9. Въвеждане на Телеизмерванията чрез аналогови входове и/или серийно, чрез телемеханична или мрежова комуникация. Във втория случай датчиците се третират като интелигентни електронни устройства – IED и обмена на информация с тях да се извършва по протоколи IEC 60870-5103, IEC 61850, MODBUS или др. подобни.
локални μкомпютърни мрежи; 4. Едновременно поддържане на няколко комуникационни протокола; 5. Поддържане на База Данни за Реално Време (БДРВ) на ниво RTU; 6. Комбинация от изброените по-горе.
7.1.3 Функции по управлението на обектите Управлението на обектите се извършва: a. Местно; b. От Локалната Командна Станция
Динамика и устойчивост 20 ms/event, 10обекта – CPU Load <= 45 %
7.1.2 Функции по сбор и първична обработка на информация от децентрализирани интелигентни устройства (IED) – децентрализиран RTU Функции на децентрализиран RTU са: 1. Сбор и обработка на данни от IED; 2. Едновременно поддържане на няколко серийни интерфейса; 3. Едновременно поддържане на няколко
(ЛКС) в обекта; c. От една или повече Командни Станции (КС) на различни системни нива. Правилото е, че в даден момент управлението може да се изпълнява само от един източник на команди, като приоритетът намалява в посока отдолу нагоре по системната йерархия. Управлението може да се извършва от единични команди и/или от командни последователности. Командите се изпълняват на два паса.
Проверяват се: - достоверността на адреса на командата; - състоянието на съответния команден изход; - наличието на затворени контакти на останалите командни изходи. При положителен резултат от проверката, избраният команден изход се активира. На втория пас се подава захранване към изходните вериги на Периферния Пост. Времетраенето на командата, т.е. времето, за което изходните вериги са под напрежение, е параметър и се задава при конфигурирането на RTU. При изпълнението на командите, на хардуерно и софтуерно ниво се следят блокировките. Същите могат да бъдат един или няколко процесни и/или логически сигнала, както и логически зависимости от тях. Активирането на командата е свързано с изпълнението на условията от блокировките. При неизпълнени условия командата се отхвърля и се извежда съобщение за “липса на условия за изпълнение”. Изпълнението на командите се установява от обратни сигнализации, постъпващи от процеса. При отсъствие на процесни събития, удостоверяващи коректното изпълнение на командата, същата се прекратява по “timeout”.
7.2 Функции на Front-End Server
Предназначението на Front-End Server е да поддържа комуникацията с RTU по обектите, да я преработва и да я предава към SCADA и HIS сървърите. Неговите основни функции са: 1. Да поддържа паралелна и независима комуникацията с RTU, инсталирани по обектите, съгласно т.7; 2. Да приема технологичната информация, постъпваща от обектите в информационния тракт; 3. Да приема и предава към RTU на командите и заявките за данни, постъпващи от Операторските Станции, респ. от ОС – команден тракт; 4. Да проверява достоверността на постъпващата информация; 5. Да записва информацията в Data Image. 6. На базата на предварително зададени по обекти зависимости и функции за логическа и математическа обработка, да
извършва съответните изчисления и да предоставя резултатите от тях на по-високите системни нива. 7. Да предава получената от обектите технологична, както и изчислената информация, съответно към SCADA и HIS сървърите. 8. Да обезпечава консистентността на данните, съгласно т. 5.1 и други.
7.3 Функции на SCADA Server
Функциите на SCADA Server са: 1. Да приема информация от FE сървъра; 2. Да я проверява за достоверност; 3. Да я записва в БДРВ; 4. Да я съпоставя с текущото статично и динамично състояние на обекта и системата; 5. Да стартира и изпълнява, произтичащи от постъпилите промени, вътрешни функции върху самия обект и/или върху технологично и функционално свързаните с него обекти; 6. Да активира, в зависимост от генерираните събития, програмните модули, отговарящи за тяхната обработка; 7. Да генерира нови логически сигнали и събития, резултиращи от изпълнението на вътрешните функции и потребителските ПМ и така до окончателното отработване на събитието/събитията; 8. Да преизчислява динамичната топология на обекта; 9. Да анализира състоянието на обектите – State Analyzer; 10. Да подготвя визуална информация, “захранваща” HMI подсистемата; 11. Да приема команди и заявки за данни от HMI подсистемата и да стартира съответните обработки в БДРВ; 12. Да извежда информацията, резултат от тези обработки, към FE сървъра; 13. Да контролира изпълнението на командите и други. Математически процеси в FE- и SCADA Servers могат да изпълняват голям набор от функции, в т. ч. генериране на сигнали от измервания при преминаване на зададени граници, интегриране, броене и аритметични операции на аналоговите величини. Изчисляват се също булеви функции и времеви функции (забавяне, филтриране) на сигнализациите.
7.4 Функции на HIS Server
HIS Server получава технологична, логическа и изчислена информация от SCADA Server.
22
Той с ъдържа собствена SQL-HIS-RDBMS, включваща информация за обектите на системата, респ. описание на всички процесни и изчислени ТС, ТИ и ТК на системата, както и информацията, описваща отделните видове протоколи и архиви.
7.5 Подсистемата за визуализация и диалог с диспечера (Human Machine Interface (HMI) Подсистемата за визуализация и диалог с диспечера (Human Machine Interface (HMI) включва: • Диспечерски Работни Места (ДРМ), наричани още и операторски станции (ОС); • Инженерни Работни Места (ИРМ), наричани още и Инженерни Станции (ИС); • Видео стена, ако такава се изисква; • Разнообразна периферия. Принципно всички функции на HMI могат да се изпълняват на всяко ДРМ. Ограниченията идват от правата, които са предоставени на съответната операторска станция. HMI има изградена система от привилегии и права на достъп, позволяващи извеждането на определена информация и въвеждането на заявки и команди за всяка ОС и оператор. Системата позволява обмен на данни с външни системи, както управляващи, така и информационни. Потребителският интерфейс се базира на стандартните съвременни графични функции, като: • Извеждане на произволен брой прозорци на един или повече екрани; • мащабиране и организация на подреждане на прозорците; • управление на графичните прозорци, създаване на конфигурируеми от потребителя екранни формати; • Използване на диалогови менюта и пр. • Извеждане върху графични прозорци на произволна буквено-цифрова информация – таблици; • Извеждане върху графични прозорци на процесна информация и такава, получена в резултат от логически и математически операции, във вид на графики и диаграми; • Спонтанно, циклично и периодично актуализиране на данните върху екраните;
• Възможност за ръчно въвеждане на данни от оператора – субституция, при предварително определени условия и типове данни. “Субституирани” данни се маркират от системата и други.
7.5.1 Функции на Операторска станция Операторската станция служи за: a. визуализиране на технологичните процеси в обектите на системата; b. визуализиране на вътрешносистемни процеси – диагностика; c. визуализиране на състоянието на комуникационната мрежа; d. извеждане на различни типове протоколи, архиви и пр. За целта тя е снабдена с визуализационен софтуер, който при стартиране на станцията получава статичната информация за изображенията от SQL-БД на SCADA и HIS с ървърите, а в online режим се захранва от Базата Данни за Реално Време на SCADA с ърс ъра и от SQL-HIS-RDBMS на HIS с ървъра.
7.5.1.1.1 Основни операторски функции Основните операторски функции са: • Извеждане на изображения; • Следене на трансфера на данни; • Въвеждане, извеждане и изобразяване на процесни данни и на такива, получени в резултат от логически и математически операции; • Визуализиране на статуса на процесните информации – качество на данните; • Ръчно заместване (субституция) и възстановяване на данни; • Активиране и деактивиране на команди; • Въвеждане и извеждане на текстови данни; • Генериране на процесни графики – диаграми и др.
7.5.1.1.2 Регистрация на операторските действия Операторските действия се регистрират в списъците за: • събитията; • действията на диспечера; • алармите и др., по необходимост.
Действията на оператора/диспечера включват: • Влизане и излизане от/в системата; • Въвеждане на команди и заявки; • Въвеждане на маркери и ограничения; • Субституция на данни; • Въвеждане и промяна на параметри; • Диагностични и тестови дейности; • Квитиране на аларми и други.
7.5.2 Изображения Изображенията, генерирани и извеждани от системата, са: • Обзорни изображения; • Еднолинейни схеми на подстанции и електропроводи; • статични изображения на подстанции и електропроводи; • Таблични изображения на подстанции, съдържащи атрибутите на процесни информации; • Изображения за състоянието на комуникациите на всички системни нива; • Статусно поле за актуалните аларми и събития; • Таблични изображения за събитията и алармите, съдържащи: - Вид на събитието; - Вид на алармата – перманентна, преходна; - Време на възникване; - Статус на квитиране; • Филтри за селектиране на редове и стълбове от таблицата по различни критерии и други. • Различни типове справки, чиито формат и съдържание могат да се определят от Възложителя; • Други изображения; • Графични форми за редактиране и създаване на изображения и други.
7.5.3 Обработка на Аларми и събития Системата обработва всички възникващи аларми и ги регистрира в хронологичен ред в съответните списъци и архиви. Връщането от алармено в нормално състояние за съответната процесна точка също се регистрира. Алармите, дефинирани като критични, се маркират чрез цвят, фон, мигане и други атрибути, за да бъдат лесно различими в алармения прозорец.
7.6 Функции на Инженерна Станция SQL Clients, инсталирани в Инженерната станция, комуницират с SQL сървърите по стандартните TCP/IP протоколи и позволяват конфигурирането на Релационните База Данни на SCADA и HIS сървърите. Чрез инженерната станция се конфигурират SQL База Данните на HIS сървъра и на SCADA сървъра. За целта Инженерната станция съдържа Конфигуратор на Системата и Графичен Редактор. Конфигураторът е предназначен: 1. Да опише апаратната конфигурация на FE и SCADA сървърите; 2. Да опише комуникационната конфигурация на системата; 3. Да създаде съответствието между адресите по използваните комуникационни протоколи и идентификаторите в БД на системата; 4. Да опише статичната и динамична информация на информационното осигуряване на FE и SCADA сървърите; 5. Да конфигурира типовете на протоколите и архивите, както и състава им. Графичният редактор работи с библиотеки от графични обекти, визуализиращи статиката и динамиката на обектите, управлявани от системата. Библиотеките се напасват към изискванията на отделните потребители. Графичният редактор служи за: 1. Създаване и редактиране на графични обекти и разширяване/или актуализиране на библиотеките на системата; 2. Създаване и редактиране на еднолинейните схеми на обектите; 3. Създаване и редактиране на обобщени схеми на системата; 4. Създаване и редактиране на комуникационните схеми на системата;
24
26
8
Референции
8.3.2 Управление на Санитарни Съоръжения
8.1 Енергетика
1. SCADA системи – около 10 бр., в: • Централно Диспечерско Управление (ЦДУ); • Мини “Марица Изток” ЕАД; • Енергоснабдяване: - Горна Оряховица; - Благоевград; - Банско; - Кюстендил; - София област 2. RTU – около 90 бр., в цялата страна
1. Метростанции – 8 бр. 2. Локални SCADA системи – 8 бр. 3. RTU – 60 бр.
8.4 Енергиен мениджмънт 8.4.1 Мини „Марица Изток“ ЕАД
1. Брой обекти/подстанции – около 50 бр. 2. Брой Електромери – около 700 бр.
Технически характеристики 9
8.2 Възобновяеми Енергийни Източници ( ВЕИ) – около 60 броя.
8.3.1 Енергетика – Тягови Подстанции
1. Предназначение. Телемеханична система за контрол и управление на разсредоточени обекти – SCADA система, предназначена за обекти от: • Енергетиката; • Газоразпределението; • Водоснабдяване и разпределение; • Топлофикация, разпределителни мрежи; • Метро енергийни и др. технологични съоръжения; • Железопътен транспорт – управление на трафика на движението и други.
1. Метростанции – 8 бр. 2. Локални SCADA системи – 8 бр. 3. RTU – 16 бр.
2. Брой на управлявани обекти и RTU – неограничен.
• Фотоелектрически Централи (ФЕЦ); • Малки ВЕЦ; • Ветропаркове и пр.
8.3 Метро – София
3. Информационен обем – неограничен. 4. Физическо и логическо разделение на функции, изпълнявани по “Hard Real Time – Criteria” и по “Soft Real Time – Criteria”. 5. Подсистеми. • Базово Ниво (“Hard Real Time – Criteria” функции) включва: - RTU; - Комуникационни FE μкомпютри; - SCADA Server. • Human Machine Interface (“Soft Real Time – Criteria”) включва: - Диспечерски Работни Места (ДРМ); - Операторски Станции (ОС); - Инженерни Работни Места; - Historical Information Server (HIS Server); - Протоколиране и архивиране. 6. Входно/изходна информация. • Паралелно-цифрови и аналогови I/O сигнали; • Серийно и мрежово по протокол – цифрови и аналогови I/O сигнали 7. Източници на технологична информация: •Паралелно от Реле повторители; • Серийно от: - Bay контролери и - Intelligent Electronic Devices (IED), в т.ч.; o Цифрови Релейни Защити (ЦРЗ); o Измервателни устройства; o Електромери (ЕМ) и други.
8. Апаратни Средства. Системни Модули: • CPU modules, Single Board Computer (SBC) тип: - A 602 – Fail Save Computer (SIL 4 certif.) PowerPC 750 CL based; - A 21 B PowerPC QorIQ P1013 based; - A 12 B PowerPC MPC8245 based и др. • Embedded System Module (ESM) Computer On Modules COM тип; - MM50-01 PowerPC MPC5121e или MPC5123 based. Периферни Модули: • Цифрови I/O модули: - А 302 – 128-канален цифров I/O модул; - М 66-00 – 32-канален цифров I/O модул; - М 66-02 – 32-канален цифров входенмодул; - М 58 – 32-канален цифров I/O модул; - М 82 – 16-канален цифров входен модул; - М 81 – 16-канален цифров изходен модул; - М 43 – 8-канален цифров релеен изходен модул и дриги. • Аналогови I/O модули: - М 62N – 16-аналогови изходи 16 bits; - M 36N – 8/16-аналогови входове 16 bits; - M 35N – 8/16-аналогови входове 14 bits и други. • Комуникационни и мрежови модули: - M 045 – 8xRS232/RS422/RS485 серийни канали; - М 077 – 4xRS232/RS422/RS485 серийни канали;
28
o SW за анализ на информацията; o SW за изчисляване на текущата топология на обектите; o SW за изчисляване на потокоразпределението; o SW за оценка на състоянието – State Estimation SW и други. • На ниво HMI подсистема: - HIS Server: o SW за обмен на информация с SCADA сървъра и HMI подсистемата; o SW за изработване на различни типове архиви и протоколи; - Диспечерски Работни Места (ДРМ), Операторски Станции (ОС); o SW за обмен на информация с SCADA и HIS сървърите; o SW за визуализация на информацията; o SW, обезпечаващ диалога с диспечера и пр. o Инженерни Работни Места (ИРМ), Инженерни Станции (ИС); o SW за обмен на информация със SCADA и HIS сървърите; o SW за визуализация на информацията; o SW, обезпечаващ диалога с диспечера; o SW за редактиране и генериране на различни видове изображения; o SW за редактиране и генериране на различни видове протоколи и архиви; o SW за въвеждане и коригиране на системни и технологични параметри; o Offline SW за конфигуриране на системата на различни нива.
- F 211-00 – 4xFast Ethernet Interface; - F 752 – Real-Time Ethernet Interface Board; - G211 – 4хGigabit Ethernet Interface; - G211F – 4хFiber Optics Interface и др. • Процесни мрежи – Field Busses - F751 – Device Net Interface Board; - F 750 – CAN open Interface Board; - M 51 – 4xCAN Interface; - M 65 – 2xIntelligent CAN Interface; - F 753 – PROFIBUS Interface Board; - M 57 – Profibus DP Master nterface; - M 79 – Profibus DP Slave Interface и др. Интрефейсни модули – различни типове интрефейсни модули за адаптиране към различни параметри на обектите, в т.ч. и модули за контрол на изпълнението на двупасови команди. 9. Програмни средства. Операционни системи: • На базово ниво – Операционни Системи за Реално Време (ОСРВ); - OS 9000; - VxWorks и други UNIX базирани ОС, в т.ч. LINUX; • На ниво “Надстройка” – HMI и HIS подсистеми; - LINUX; - WINDOWS. Информационно Осигуряване: • SCADA RDBMS, предимно offline; • HIS RDBMS, предимно offline; • База Данни Реално Време (БДРВ), предимно online обработка на технологичната информация, постъпваща от обектите. Приложно Програмно Осигуряване: • На базово ниво: - RTU o SW за сбор на информация от паралелни и серийни канали; o SW за проверка на достоверността на информацията; o SW за първична обработка на технологичната информация; o Комуникационен SW по различни протоколи и други. - Front-End Server; o Комуникационен SW по различни протоколи; o SW за проверка на достоверността на информацията; o SW за различни нива на обработка на информацията; - SCADA Server: o Комуникационен SW по различни протоколи; o SW за обмен на информация с HIS сървъра и HMI подсистемата;
10
Комуникация
Системата поддържа паралелна и независима комуникация по различни комуникационни среди, технологии и протоколи. Физически интерфейси: • RS 232; • RS 485; • RS 422; • Ethernet и др. стандартни интерфейси. Физически среди: a. Меден кабел; b. Оптика; c. TCP/IP мрежи; d. PLC – канали; e. Радиомрежи;
f. GPRS – мрежи; g. VLAN – мрежи и др. поддържани локални мрежи на процесно ниво: • CAN-BUS; • MODBUS; • I2C-Bus; • SPI-Bus и други; • При необходимост могат да се използват и други BUS-ове, като напр. PROFIBUS и пр. протоколи за обмен на данни с IED: • IEC 1107; • IEC 60870-5-101/104; • IEC 60870-5-103; • IEC 61850_Client; • MODBUS и др. На системно ниво, в т.ч. и в КС на ЦП се използват следните протоколи: • IEC 60870-5-101; • IEC 60870-5-104; • Собствен протокол и др.
11
Проведени Тестове
Тестове, проведени при следните условия: • Тип на средата – Ethernet – TCP/IP; • Тип на протокола – IEC 6870-5-104;
• Брой на FE сървърите – 1 бр. CPU; - Брой на Clients на FE сървъра – 20 бр. • Брой на RTU/обектите – 20 бр.; - Брой на сървърите на RTU – 1 бр. • Интензивност на промените – 20 msec; • Продължителностна въздействието – неограничена; • Комуникация – едновременна, паралелна и независима с всички обекти; • Натоварване на CPU при: - 5 бр. обекти – 25% - 10 бр. обекти – 45% - 20 бр. обекти – 80%
“ТЕЛЕКОНТ” ЕООД 1612 София, ул. "Юнак", №24 02 9559887, 0888 233654 инж. Тодор Коларов - Управител