Етм

Елементарна теория на музиката

Звук, тон, шум. Свойства на тона. Обертонов ред.

1.Получаване на звук: - трябва да има трептящо тяло (струна, мембрана …)

- начини на въздействие върху това тяло: - дърпане (китара, тамбура); - триене (цигулка, гъдулка); - удър (барабани, тъпан); - въздушен стълб (тромпет, кавал); Получават се звукови вълни, които достигат до човешкото ухо и чрез главния мозък добиваме усещане за звук.

2.Шум - получава се от неравномерно и непериодично трептене на дадено тяло.

3.Тон - получава се от равномерно и периодично трептене на дадено тяло.

4.Свойства на тона: а) височина - зависи от броя на трептенията за една секуна (фреквенция); - записва се с петолиние, ключ и нотни знаци; - измерва се в херци (Hz); За ориентир е приет тонът Ла на първа октава - 440 Hz. *Камертон - двузъба вилка, която при удър трепти с 440 Hz и определя тонът Ла от първа октава.* б) трайност - зависи от продължителноста на трептене; - записва се с нотни стойности от БРЕВИС до СТОДВАДЕСЕТ и осмина; - измерва се с часовник; (най-дългите тонове се срещат при органа (до няколко минути), а най-кратките са 0,015 секунди; в) сила - зависи от големината на амплитудата на трептене; - записва се с динамични знаци - форте(f) - силно, пиано(p) - тихо …; - измерва се в децибели (dB). г) тембър - зависи от броя на обертоновете (те се наричат още - допълнителни, частични и т.н., защото се получават от трептенето на всички части на тялото); - могат да бъдат шестнадесет на брой: До, До, Сол, До, Ми, Сол, Сиb, До, Ре, Ми, Фа#, Сол, Лаb, Сиb, Си, До. (обертонов ред) *Човешкото ухо може да възприема от 16 Hz до 4096 Hz, като тонове*

1|Страница

Елементарна теория на музиката

Музикална система. Звукоред. Октавови групи.

1.Музикална система - съвкупност от всички употребявани в музиката тонове. Те са осемдесет и осем на брой - от 16 Hz до 4096 Hz. 2. Звукоред - тоновете на музикалната система, подредени по височина, във възходящ или низходящ ред.

3.Степен - наименованието на всеки тон от звукореда. Има седем основни степени - I, II, III, IV, V, VI и VII; Съответно До, Ре, Ми, Фа, Сол, Ла и Си (за До мажор) - това са сричковите наименования, а има и буквени - C, D, E, F, G, A, H ( в България използваме H за тонът Си, a в някои други страни се използва B); - производни степени - получават се от основните, като прибавим хроматичен знак към тях.

4. Хроматични знаци: Диез - #; Бемол - b; Двоен диез - x; Двоен бемол - bb; Бекар - буквени наименования на производните степени: # - is; b - es; x - isis; bb - eses; (пример cis = до#; deses = реbb); Изключения: Es = миb (вместо ees); eses = миbb (вместо eesees); Аs = лаb (вместо aes); asas (аses) = лаbb (вместо aesaes); B = сиb (hes); heses = сиbb; 5.Октавови групи – част от звукореда, която включва седемте основни степени и техните производни. За начало на октавовата група е приета I(до)степен (тоника), а за край VII(си), с техните производни - най-ниският тон е Доbb, а най-високият Сиx; В музиката има 9 октавови групи (октави): Субконтра, Контра, Голяма, Малка, Първа, Втора, Трета, Четвърта и Пета. Най-ниската и най-високата са непълни, Субконтра има три тона, a Пета - само един.

2 |С т р а н и ц а

Елементарна теория на музиката

Музикален строй. Диатонични и хроматични цели тонове и полутонове. Енхармонизъм.

1.Музикален строй - съотношението между абсолютната височина на тоновете (ла - 440 Hz): а) нетемпериран (неизравнен) - нарича се още натурален или питагоров. При него целият тон е разделен на 9 равни части наречени „коми”. В този строй свирят всички струнни инструменти, цугтромбон и човешките гласове; б) темпериран (изравнен) - въведен през XVIв. от Веркмайстер; Бах написва „Добре темперирано пиано”; - при този строй, целият тон е разделен на две равни части, наречени полутонове; - в него свирят всички клавишни и духови.

2.Видове цели тонове и полутонове: а) диатонични - образуват се между две съседни степени; Например: До - Ре; Фа# - Сол#; б) хроматични - образуват се между две от петте разновидности на една и съща степен; Например: Доbb - До; Реb - Ре#; в) ултрахроматични - образуват се между не съседни степени; Например: До# - Миb.

3.Енхармонизъм - явление в музиката, при което тоновете звучат еднакво, но се пишат и изговарят различно; (Само при темпериран строй) Например: До - Си# - Реbb; Всеки клавиш на пианото има три имена. Изключение прави средният черен клавиш, който има само две - Сол# - Лаb.

Записване на тоновата височина и трайност. Начини на увеличаване продължителността на тона.

1.Записване височината на тона - зависи от броя на трептенията за една секунда. Записва се с петолиние, допълнителни линии, ключ, нотни знаци и знак за октавово пренасяне - 8va за пренасяне октава по-високо и 8va баса - за пренасяне октава по-ниско.

3 |С т р а н и ц а

Елементарна теория на музиката 2.Записване трайностите на тона: - трайност - абсолютното времетраене, през което даден тон звучи реално, не е свързан с темпото.

- записва се с нотни стойности. Нотна стойност - особената форма на нотата, която показва колко време трае тонът по отношение на друг, записан със същия или с друг нотен знак.

3.Начини за увеличаване продължителността на тона: а) точкуване: - ноти с една точка - първата точка увеличава с половината от стойноста на нотата след която е записана.Тези ноти са триделни.

- ноти с две точки - втората точка увеличава с половината от стойноста на първата. Тези ноти са седемделни.

- ноти с три точки - третата точка увеличава с половината от стойноста на втората; б) легатура - дъга, която свързва няколко еднакви по височина ноти. Трайностите им се изпълняват сумирано (слято). в) фермата ( ) - увеличава преблизително двойно стойноста на нотата над която е написана.

4.Записване на нотни трайности и паузи: - нотни трайности - (виж долу) - паузи - прекъсване на музиката за определено време.На всяка нота съответства пауза.

- 1 - цяла нота/пауза; 2 - половина нота/пауза; 3 - четвъртина нота/пауза; 4 осмина нота/пауза; 5 - шестнадесетина нота/пауза; 6 - тридесет и вторина нота/пауза; 7 - шестдесет и четвъртина нота/пауза;

4 |С т р а н и ц а

Елементарна теория на музиката

Ключове.

1.Ключ - знак, който показва името, мястото и октавовата принадлежност.

2.Ключове СОЛ - показват нотата сол на първа октава. а) виолинов (цигулков) - 1 - пише се на втората линия от петолинието; - той е най-употребяваният от всички ключове; - стар френски - 2 - пише се на първата линия от петолинието; - излязъл от употреба; 3.Ключове ФА - показват нотата фа на малка октава. а) баритонов - 3 - пише се на третата линия; -излязъл от употреба; б) басов - 4 - пише се на четвъртата линия; - на него свирят - пиано, цугтромбон, контрабас, виолончело и др. в) нисък басов (контра басов) - 5 - пише се на петата линия; - излязъл от употреба.

4.Ключове ДО - показват нотата до на първа октава. а) сопранов - 6 - пише се на първата линия; - излязъл от употреба; б) мецо-сопранов - 7 - пише се на втората линия; - излязъл от употреба; в) алтов - 8 - пише се на третата линия; - на него свирят виолите; г) теноров - 9 - пише се на четвъртата линия; - на него свирят фагот, виолончело и цугтромбон; д) баритонов - 10 - пише се на петата линия; - излязъл от употреба; *Най-нисък е нисък басов, а най-висок е стар френски ключ*

5 |С т р а н и ц а

Елементарна теория на музиката

Интервали.

1.Интервал - съотношението между височините на два тона.

2.Видове интервали: а) мелодични - двата тона прозвучават последователно; б) хармонични - двата тона прозвучават едновременно.

3.Количествена величина на интервалите - определя се от броя на степените, които обхваща интервалът.

- прима - 1 степен; - секунда - 2 степени; - терца - 3 степени; - кварта - 4 степени; - квинта - 5 степени; - секста - 6 степени; - септима - 7 степени; - октава - 8 степени; - тези интервали се наричат прости интервали.

4. Качествена величина на интервалите - определя се от броя на целите тонове и полутонове, които съдържа интервалът.Според качеството интервалите биват - чисти, малки, големи, умалени, увеличени, двойно умалени и двойно увеличени.

- чиста прима - ч.1 - 0 тона; - малка секунда - м.2 - ½ тон; - голяма секунда - г.2 - 1 тон; - малка терца - м.3 - 1½ тона; - голяма терца - г.3 - 2 тона; - чиста кварта - ч.4 - 2½ тона; - тритонус - ув.4/ум.5 - 3 тона; - чиста квинта - ч.5 - 3½ тона; - малка секста - м.6 - 4 тона; - голяма секста - г.6 - 4½ тона; - малка септима - м.7 - 5 тона; - голяма септима - г.7 - 5½ тона; - чиста октава - ч.8 - 6 тона; Чисти биват - прима, кварта, квина и октава; Малки и големи биват - секунда, терца, секста и септима;

6 |С т р а н и ц а

Елементарна теория на музиката

Видове интервали.

1.Видове интервали. а) устойчиви интервали - тези, които съдържат устойчивите степени - I, III и V; Първа тоническа прима - I - I; Втора тоническа прима - III - III; Трета тоническа прима - V - V Първа тоническа октава - I - I; Втора тоническа октава - III - III; Трета тоническа октава - V - V Първа тоническа терца - I - III Втора тоническа терца - III - V Първа тоническа квинта - I - V Първа тоническа кварта - V - I Първа тоническа секста - III - I Втора тоническа секста - V - III б) неустойчиви интервали - тези на които дори един тон е неустойчива степен; 2.Константни и дисонантни интервали. a) константни интервали - тези, които звучат благозвучно, приятно, съгласувано; - напълно съвършени - ч.1 и ч.8; - съвършени - ч.4 и ч.5; - несъвършени - м.3, г.3, м.6 и г.6; б) дисонантни интервали - тези, които звучат остро, дразнещо, несъгласувано; - м.2, г.2, м.7, г.7 и всички умалени и увеличени.

7 |С т р а н и ц а

Елементарна теория на музиката

Обръщения на интервалите.

1.Обръщение на интервалите - действие, при което долният тон се премества ч.8 нагоре или долният тон се премества ч.8 надолу.

2.Закономерност. а) по отношение на количеството; - при обръщението, сборът от цифрите на двата интервала е равен на девет; - прима се обръща в октава; - секунда се обръща в септима; - терца се обръща в секста - кварта се обръща в квинта - квинта се обръща в кварта - секста се обръща в терца - септима се обръща в секунда - октава се обръща в прима Например: Секундата До - Ре се обръща в септимата Ре - До; Квартата До - Фа се обръща в квинтата - Фа - До; б) по отношение на качеството; - чистите остават чисти; - големите преминават в малки; - малките преминават в големи; - умалените преминават в увеличени; - увеличените преминават в умалени.

8 |С т р а н и ц а

Елементарна теория на музиката

Получаване на умалени и увеличени интервали.

1.Получаване на умалени и двойно умалени интервали - от чисти и малки интервали; 1-1.Умалени - по два начина; а) като понижим горния тон с хроматичен полутон; б) като повишим долния тон с хроматичен полутон; 1-2.Двойно умалени - по три начина; а) като понижим горния тон с хроматичен цял тон; б) като повишим долния тон с хроматичен цял тон; в) като едновременно горния понижим, а долния повишим с хроматичен полутон.

2.Получаване на увеличени и двойно увеличени интервали - от чисти и големи интервали; 2-1.Увеличени - по два начина; а) като повишим горния тон с хроматичен полутон; б) като понижим долния тон с хроматичен полутон; 2-2.Двойно увеличени - по три начина; а) като повишим горния тон с хроматичен цял тон; б) като понижим долния тон с хроматичен цял тон; в) като едновременно горния повишим, а долния понижим с хроматичен полутон. Примери: Умалени и двойно умалени;

Увеличени и двойно увеличени;

9 |С т р а н и ц а

Елементарна теория на музиката

Ритъм, метрум, размер и видове размери.

1.Ритъм - организация на тоновете по отношение на тяхната трайност. Ритъмът е логичното редуване на тоновите трайности; *Полиритмия - съчетаване на няколко различни ритъма.* 2.Метрум - пулсацията в музиката. Периодичното редуване на силни(акцентирани) и слаби(неакцентирани) метрични времена. *Акцент - изпълнението на тона с по-голяма сила в сравнение с останалите тонове.* *Полиметрия - съчетаване на няколко различни метрума.* 3.Размер - метрум с определена стойност на метричното време. Записва се с две цифри една под друга. Горната показва броя, а долната - стойноста на метричното време.

4.Видове размери: а) прости - тези, които имат едно силно и едно или две слаби времена.

2 2 2 3 3 3 2 4 8 2 4 8 б) сложни - получени са от съчетаването на няколко прости. *Две четвърти + Две четвърти = Четири четвърти (C)* - те биват два вида: - равноделни и неравноделни - равноделните се получават от съчетаването на еднакви прости; *Три осми + Три осми = Шест осми* *Три осми + Три осми + Три осми = Девет осми* - неравноделните се получават от съчетаването на различни прости; *Две четвърти + Три четвърти = Пет четвърти* *Две осми + Две осми + Две осми + Три осми = Девет осми* 5.Такт - част от музикалното произведение, която започва на силно време и завършва преди следващото силно време.

6.Ауф такт - непълен такт. Започва на слабо време. Не трябва да надвишава половината от такта. Останалата част се допълва с последния такт на произведението.

10 |С т р а н и ц а

Елементарна теория на музиката

Лад, тоналност, гама. Видове тоналности.

1.Лад - организация на тоновете по височина, обединени около един тонален център. При слушане на музика забелязваме, че едни тонове звучат стабилно и завършено, а други обратното. Първите наричаме устойчиви, а другите неустойчиви. Стремежът на неустойчивите към устойчиви се нарича тежнение, а преминаването на неустойиви в устойчиви се нарича разрешение.

2.Мажорен лад (dur) - има полутонове между III и IV степен и VII и I степен. Между I и III степен се образува г.3 и I,III и V степен образуват мажорно тризвучие.

3.Минорен лад (moll) - има полутонове между II и III степен и V и VI степен. Между I и III степен се образува м.3 и I,III и V степен образуват минорно тризвучие.

4.Наименования на степените.

I,III и V - устойчиви; II, IV, VI, и VII - неустойчиви; Разрешение; II -> I; IV -> III; VI -> V; VII -> I. I - тоника - T; II - горен водещ тон; III - горна медианта - М; IV - субдоминанта - S; V - доминанта - D; VI - долна медианта - W; VII - долен водещ тон; VII - когато се намира на полутон от тониката се нарича чувствителен тон.

TSD се наричат главни степени.

5.Тоналност - лад с определена височина на тониката (положението на лада по височина).

6.Гама - тоновете на лада, подредени по височина във възходяща или низходяща посока от тоника до тоника.

7.Видове тоналности: а) паралелни тоналности - две тоналности, от които едната мажорна, а другата минорна. Мажорната стои малка терца над минорната. Двете имат еднакви арматурни знаци.

11 |С т р а н и ц а

Елементарна теория на музиката C dur - a moll - 0 знаци.

G dur - e moll - 1 знак - фа# б) едноименни тоналности - имат еднакво име на тониката. Едната е мажорна, а другата минорна. Разликата в броя на знаците е развна на числото три. А dur - a moll - 3# - 0b = 3 F dur - f moll - 1# - 4b = 3 H dur - h moll - 5# - 2b = 3 в) енхармонични тоналности - звучат еднакво но се пишат различно. И двете трябва да са или dur или moll. Сборът от знаците на двете тоналности е равен на числото 12.

C dur - H# dur = 0# + 12# = 12 g moll + fx moll = 2b + 10# = 12 г) мажорни и минорни; д) диезни и бемолни; e) сродни - тези които имат повече общи тонове - паралелните са най-сродни.

8.Квинтов кръг на тоналностите - изходни тоналности - C dur и a moll, от тях нагоре с всяка следваща ч.5 се намира тоналност с един # повече.

9.Квартов кръг на тоналностите - изходни тоналности - C dur и a moll, от тях нагоре с всяка следваща ч.4 се намира тоналност с един b повече.

C dur - 0# G dur - 1# D dur - 2# A dur - 3# E dur - 4# H dur - 5# Fis dur - 6# Cis dur - 7#

a moll - 0# e moll - 1# h moll - 2# fis moll - 3# cis moll - 4# gis moll - 5# dis moll - 6# ais moll - 7#

C dur - 0b F dur - 1b B dur - 2b Es dur - 3b As dur - 4b Des dur - 5b Ges dur - 6b Ces dur - 7b

a moll - 0b d moll - 1b g moll - 2b c moll - 3b f moll - 4b b moll - 5b es moll - 6b as moll - 7b

12 |С т р а н и ц а

Елементарна теория на музиката

Сложни интервали.

1.Сложни интервали - тези които са по-големи от октава. Получават се като към простите интервали добавим чиста октава.

8 + 2 = 9 - нона 8 + 3 = 10 децима 8 + 4 = 11 ундецима 8 + 5 = 12 дуодецима 8 + 6 = 13 терцдецима 8 + 7 = 14 квартдецима 8 + 8 = 15 квинтдецима Съществуват и интервали по-големи от две октави 2.Качествена величина - биват малки, големи, чисти, увеличени, умалени и т.н., според големината на простия интервал.

8 + м.2 = м.9 8 + г.2 = г.9 8 + ч.4 = ч.11 8 + ум.5 = ум.12 3.Обръщения на сложните интервали. а) като долният тон се премести две окстави нагоре; б) като горният тон се премести две октави надолу; в) като горният тон се премести една октава надолу, а долният октава нагоре. *Сложните интервали при обръщението си стават прости*

13 |С т р а н и ц а

Елементарна теория на музиката

Разрешение на дисонансите. Характерни интервали.

1.Разрешение на дисонансите - всички дисонанси са неустойчиви. Разрешението им е преминаването им в консонанс. Във всеки дисонантен интервал има дисониращ и свободен тон. Най-често в секундата дисониращ е долният тон, в септимата - горният тон, в ноната горният или долният и т.н. При разрешението, дисониращия тон слиза секунда надолу, а свободният преминава в такъв тон, че да се получи консонанс или се задържа.

F - G (2) -> E - G (3); G - F (7) -> G - E (6); При увеличените интервали единият или и двата тона се преместват секунда навън и разрешението става в по-голям интервал.

F - H (ув.4) -> E - C (6); F - H (ув.4) - > F - C (5); При умалените интервали единият или и двата тона се преместват секунда навътре и разрешението става в по-малък интервал.

H - F (ум.5) - > C - E (3); H - F (ум.5) - > C - F (4); 2.Характерни интервали. В резултат от повишаването на VII степен в хармоничен минор и понижаването на VI степен в хармоничен мажор се образуват хроматични интервали, различни от тези в натуралния мажор или минор. Наричат се характерни интервали. Те са ув.2 (хиатус), ум.7, ув.5 и ум.4;

ув.2 ум.7 ув.5 ум.4

(x) moll;

(x) dur;

VI - VII#; VII# - VI; III - VII#; VII# - III;

VIb - VII; VII - VIb; VIb - III; III - VIb;

14 |С т р а н и ц а

Елементарна теория на музиката

Разновидности на мажора и минора.

1.Разновидности на мажорния лад. а) натурален; - има полутонове между III и IV, VII и I; б) хармоничен - възникнал във връзка с хармонията; - има VIb степен; - има три полутона - между III и IV, V и VIb, VII и I; - между VIb и VII степен се образува ув.2 (хиатус); в) мелодичен - възникнал във връзка с мелодията; - има VIb и VIIb степен; - има два полутона - между III и IV, V и VIb; - долният тетрахорд звучи мажорно, а горният - минорно; *тетрахорд - четири последователни степени в рамките на ч.4* г) бихармоничен (двойно хармоничен); - има IIb и VIb степен; - има четири полутона - между I и IIb, III и IV, V и VIb, VII и I; - има два хиатуса между - IIb и III, VIb и VII; - има един цял тон между IV и V; 2.Разновидности на минорния лад. а) натурален; - има полутонове между II и III, V и VI; б) хармоничен - възникнал във връзка с хармонията; - има VII# степен; - има три полутона - между II и III, V и VI, VII# и I; - между VI и VII# степен се образува ув.2 (хиатус); в) мелодичен - възникнал във връзка с мелодията; - има VI# и VII# степен; - има два полутона - между II и III, VII# и I; - долният тетрахорд звучи минорно, а горният - мажорно; - обикновено в низходяща посока се изпълнява като натурален; г) бихармоничен (двойно хармоничен); - има IV# и VII# степен; - има четири полутона - между II и III, IV# и V, V и VI, VII# и I; - има два хиатуса между - III и IV#, VI и VII#; - има един цял тон между I и II;

15 |С т р а н и ц а

Елементарна теория на музиката

Особено делене на двуделни и триделни нотни стойности.

1.Основно делене на двуделните - на 2, 4, 8,16 и т.н.

2.Основно делене на двуделните - на 3, 6, 12, 24 и т.н.

3.Особено делене - когато нотните стойности се делят на такъв брой равни части, които не съвпадат с броя на основното броене; 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15,16; Триделни; 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12; а) особено делене на двуделни; 3 - триола - дели се на три вместо на две; 5 - квинтола - дели се на пет вместо на четири; 6 - секстола - дели се на шест вместо на четири; 7 - септимола - дели се на седем вместо на четири; 9 - новемола - дели се на девет вместо на осем; 10 - децимола - дели се на десет вместо на осем; 11 - ундецимола - дели се на единадесет вместо на осем; 12 - дуодецимола - дели се на дванадесет вместо на осем; 13 - терцдецимола - дели се на тринадесет вместо на осем; 14 - квартдецимола - дели се на четиринадесет вместо на осем; 15 - квинтдецимола - дели се на петнадесет вместо на осем; б) особено делене на триделни; 2 - дуола - дели се на две вместо на три; 4 - квартола - дели се на четири вместо на три; 5 - квинтола - дели се на пет вместо на три; 7 - септимола - дели се на седем вместо на шест; 8 - октола - дели се на осем вместо на шест; 9 - новемола - дели се на девет вместо на шест; 10 - децимола - дели се на десет вместо на шест; 11 - ундецимола - дели се на единадесет вместо на шест; 13 - терцдецимола - дели се на тринадесет вместо на дванадесет; 14 - квартдецимола - дели се на четиринадесет вместо на дванадесет; 15 - квинтдецимола - дели се на петнадесет вместо на дванадесет; - на всяка получена ритмична група, задължително се разписва съответната цифра;

16 |С т р а н и ц а

Елементарна теория на музиката

Синкоп. Видове синкопи.

1.Синкоп - тон, който започва на слабо време и продължава да звучи и на следващото силно време. Получава се от преместването на силно време върху предишното слабо време.

2.Видове синкопи.

- според времетраенето биват - едновременни, двувременни, тривременни, четиривременни и т.н. а) симетричен - при който легатурата свързва еднакви по трайност ноти; б) несиметричен - при който легатурата свързва различни по трайност ноти; в) разширен - изпълва целия такт; г) верижен - излиза извън рамките на такта; д) прекъснат; е) маджарски;

17 |С т р а н и ц а

Елементарна теория на музиката

Акорди.

1.Акорд - съзвучие от три или повече тона, които са или могат да бъдат подредени по терци; 2.Tризвучия - акорд от три тона; - основен тон - този върху който тризвучието се строи по терци; - терцов тон - този който стои терца над основния; - квинтов тон - този който стои квинта над основния; ! Където и да се намират тоновете запазват имената си ! а) хармоническо положение - определя се от тона в баса (най-ниският тон); - основно - нарича се квинтакорд - бележи се с 5; - терцово - нарича се секстакорд - бележи се с 6; - квинтово - нарича се квартсекстакорд - бележи се с 64; б) мелодическо положение - определя се от тона в най-горния глас; - основно, терцово или квинтово; 3.Големина на тризвучията.

- определя се от големината на терцата между основен и терцов тон и големината на квинтата между основен и квинтов тон. а) мажорно тризвучие - г.3 и ч.5;

б) минорно тризвучие - м.3 и ч.5;

в) умалено тризвучие - м.3 и ум.5;

18 |С т р а н и ц а

Елементарна теория на музиката г) увеличено тризвучие - г.3 и ув.5;

4.Главни тризвучия - тези, които без помощта на други могат да определят лада; а) тоническо - върху I степен; б) субдоминантово - върху IV степен; в) доминантово - върху V степен; 5.Второстепенни тризвучия - тези, които без помощта на други не могат да определят лада; - върху II степен; - върху - III степен; - върху VI степен; - върху VII степен; 6.Разпределение на тризвучията по големина върху степените на натуралния мажор и на хармоничния минор; натурален мажор; хармоничен минор; Мажорни тризвучия; Минорни тризвучия; Умалени тризвучия; Увеличени тризвучия;

I , IV и V; II, III и VI; VII; -

V и VI; I и IV; II и VII# III;

19 |С т р а н и ц а

Елементарна теория на музиката

Четиризвучия.

1.Четиризвучие - акорд съставен от четири тона - основен, терцов, квинтов и септимов тон; 2.Хармоническо положение. а) основно - нарича се септакорд; - бележи се с 7; б) терцово - нарича се квинтсекстакорд; - бележи се с 65; в) квинтово - нарича се терцквартакорд; - бележи се с 43; г) септимово - нарича се секундакорд; - бележи се с 2;

Обръщенията получават имената си от интервалите, които се образуват между басов и основен тон и между басов и септимов тон 3. Мелодическо положение - основно, терцово, квинтово и септимово положение.

4.Големина на четиризвучията. а) мажорно малко - състои се от мажорно тризвучие и м.7;

б) мажорно голямо - състои се от мажорно тризвучие и г.7;

20 |С т р а н и ц а

Елементарна теория на музиката в) минорно малко - състои се от минорно тризвучие и м.7;

г) минорно голямо - състои се от минорно тризвучие и г.7;

д) полу умалено - състои се от умалено тризвучие и м.7;

е) умалено - състои се от умалено тризвучие и ум.7;

е) полу увеличено - състои се от увеличено тризвучие и г.7;

ж) увеличено - не съществува увеличено четиризвучие, защото ув.7 съвпада с ч.8 и не звучи като четиризвучие; * Големината на четиризвучията се определя от големината на тризвучието и големината на септимата. * * Най-голяма употреба в музиката има мажорно малкото четиризвучие, което наричаме доминантов септакорд (D7), който се строи върху V степен на всяка мажорна или минорна в хармоничен вид тоналност. *

21 |С т р а н и ц а

Елементарна теория на музиката

Темпо. Видове темпа.

1.Темпо - бързината с която се изпълнява музикалното произведение. а) бавни; - largo(широк); lento(провлечен); adagio(бавно); grave(тежко); б) умерени; - andante(ходом); moderato(умерено); sostenuto(сдържано); - comodo(удобно); в) бързи; - allegro(бързо); vivo, vivace(живо, живичко); presto(много бързо); - prestissimo(възможно най-бързо); г) допълнителни; - molto(много); assai(доста, твърде); sempre(постоянно); - meno mosso(по-малко раздвижено); piu mosso(по-раздвижено); 2.За постепенно изменяне на темпото. а) за забързване; - accelerando; animando; stretto(сбито); stringendo; б) за забавяне; - ritenuto; alargand, ritardando; в) за свободно темпо; - tempo rubato(свободно); ad libitum(по желание); г) завръщане в първоначалното темпо; - a tempo (tempo I); listesso tempo; 3.Аготика - незначително отклонение от темпото, по желание на изпълнителя, без да е обозначено от автора;

22 |С т р а н и ц а

Елементарна теория на музиката

Динамика. Динамични знаци.

1.Динамика - силата с която се изпълнява музикалното произведение. pppp (естинто) - възможно най-тихо; ppp (пиано пианисимо) - много много тихо; pp (пианисимо) - много тихо; p (пиано) - тихо; mp (мецо пиано) - средно тихо; mf (мецо форте) - средно силно; f (форте) - силно; ff (фортисимо) - много силно; fff (форте фортисимо) - много много силно; ffff (con tutaforza) - с всичка сила; 2.За рязка промяна на силата. meno p - по-малко тихо; meno f - по малко силно; subito p - изведнъж тихо; subito f - изведнъж силно; 3.За постепенна промяна на силата.

- crescendo - усилване; - decrescendo - затихване; - poco a poco cresc. - малко по малко усилване; - poco a poco decresc. - малко по малко затихване; - diminuendo (dim.) - затихващо; 4.За подчертаване на даден тон.

- > - акцент; - sforzato - ударено, със сила; - markato - подчертано; маркирано;

23 |С т р а н и ц а

Елементарна теория на музиката

Диатоника, пентатоника и стари ладове.

1.Диатоника - седемстепенен лад, чиито тонове могат да бъдат подредени по чисти квинти; F-C-G-D-A-E-H - всички мажорни и минорни ладове в натурален вид са диатонични.

2.Пентатоника - петстепенен лад, чиито тонове могат да бъдат подредени по чисти квинти; C-G-D-A-E - има пет пентатонични редици; 1) C, D, E, G, A - мажорна; 2) D, E, G, A, C - ладово-неопределена; 3) E, G, A, C, D - ладово-неопределена; 4) G, A, C, D, E - ладово-неопределена; 5) A, C, D, E, G - минорна; 3. Стари ладове - появяват се в ранното средновековие; - носят имената на древногръцките тетрахорди, широко застъпени в българската народна музика, систематизирани от Глареан в неговия тематичен труд Донекахордон. В последствие от дванадесет лада отпаднали шест и до днес останали шест. а) Йонийски - без знаци - от До. Съвпада с натуралния мажор, но няма тежнение на неустойчиви към устойчиви; б) Дорийски - без знаци - от Ре - минорен. Има VI# степен; - характерен интервал - „дорийска” г.6 - между I и VI# степен; в) Фригийски - без знаци - от Ми. Има IIb степен; - характерен интервал - „фригийска” м.2 - между I и IIb степен; г) Лидийски - без знаци - от Фа - мажорен. Има IV# степен; - характерен интервал - „лидийска” ув.4 - между I и IV# степен; д) Миксолидийски - без знаци - от Сол. Има VIIb степен; - характерен интервал - „миксолидийска” м.7 - между I и VIIb степен. е) Еолийски - без знаци - от Ла. Съвпада с натуралния минор, но няма тежнение на неустойчиви към устойчиви.

24 |С т р а н и ц а

Елементарна теория на музиката DOWNINGTN © 2012

Елементарна теория на музиката. Здравко Перников

25 |С т р а н и ц а

qwertyuiopasdfghjklzxcv bnmqwertyuiopasdfghjklz xcvbnmqwertyuiopasdfgh jklzxcvbnmqwertyuiopas Елементарна теория dfghjklzxcvbnmqwertyuio на музиката. pasdfghjklzxcvbnmqwert yuiopasdfghjklzxcvbnmq wertyuiopasdfghjklzxcvb nmqwertyuiopasdfghjklzx cvbnmqwertyuiopasdfghj klzxcvbnmqwertyuiopasd fghjklzxcvbnmqwertyuiop Елементарна теория на музиката

26 |С т р а н и ц а