редакция Мариана Андонова, изп. директор Маряна Иванова, гл. редактор Георги Славчев, редактор Калоян Валериев, реклам Васил Петров, распространение дизайн Светослав Стоядинов,графичен дизайн Росица Горолова, прдпечат печат ПРИНТЕК
ТИПОГРАФИЯ АЗБУКАТА ОТ ВИКТОР ЮГО ШРИФТОВЕ И ДИЗАЙНЕРИ БИТМАП ШРИФТОВЕТЕ
ШРИФТОВЕ
и дизайнери
6
ФУТУРА FUTURA Вдъхновени от холандското движение Де Стейл (De Stijl) и руския конструктивизъм, също както и от школата Баухауз (Bauhaus) в Дессау, Германия с нейния девиз “формата определя функцията”, европейските дизайнери експлоатират елементарната геометрия през 20-те години на миналия век. Шрифтът Футура (Futura) е отражение на тази страст. Той бил създаден от немския художник и педагог Паул Ренер (1878-1956). Ренер внедрил елементарните геометрични форми в шрифтовия дизайн и конструирал Футура, използвайки единствено пергел, триъгълник и линийка. Според неговия замисъл, Футура трябвало да стане “шрифтът на нашата епоха”. Самото наименование на набора предполагало, че това е шрифтът на бъдещето. Първоначалната концепция на Ренер била съвсем абстрактна. Начертанието на шрифта трябвало да претърпи множество изменения преди фирмата Бауер (Bauer) да го пусне през годините 1927-1930. В началото наборът имал 6 начертания с различна степен на наситеност, плюс 3 по-тесни начертание и едно контурно. После количеството начертания било увеличено: появили се курсивни и декоративни версии. Всички черти в едно начертание са проектирани с еднаква дебелина, без контраст, а броят на елементите, съставящи всяка буква, било сведено до минимум. Буквата o, представлява правилна окръжност, а малките a, b, d, p, q били нарисувани като към
нея била прибавяна проста права линия. Буквата t е съставена от две перпендикулярни линии, а долният изнесен елемент в j не е закръглен. Главното G няма долния вертикален израстък, а Q представлява правилна окръжност, пресечена с диагонална линия. Футура и много други геометрически шрифтове в стила гротеск били обожавани от всички в края на 20-те и 30-те година и се тълкували като изражение на съвременността и индустриалната култура. Всяка компания производител на шрифтове се стремяла колкото се може по-скоро да пусне на пазара свой шрифт с подобен външен вид: Ербар 1922-1930 г. на Якоб Ербар/Jackob Erbar, Кабел (Kabel) 19271929 г. на Рудолф Кох/Rudolf Koch, Метро (Metro) 1929-30 г. на Уилям Дуигинс/William A. Dwiggins, Темпо (Tempo) 1930-54 г. на Хънтър Мидълтон/R. Hunter Middleton и Спартан (Spartan) 1951-54 г. на Сол Хес/Sol Hess. Геометрическият гротеск имали невероятна популярност до 60-те години, когато започва да доминира така наречения нов гротеск като например Хелветика (Helvetica) и Универс (Univers). Независимо от това Футура се използва широко от съвременните графични дизайнери заради нейната сурова геомeтрия и простота на формите.
ГАРАМОН GARAMOND Наричат XVI-ти век “златният век на френската типография”. Френските издатели и печатари от това време пускали най-изискани книги, използвайки шрифтове от т. нар. стар стил. За направата на своите шрифтове те се вдъхновявали от шрифтовете правени за венецианския издател Алдус Мануций (Aldus Manutius) от известния гравьор Франческо Гриффо (Francesco Griffo). Клод Гарамон (Claude Garamond) бил независим гравьор, чиито шрифтове появили се в книгите издавани в Париж в 30-те години на XVI век, достигали най-високи равнища на художествено съвършенство. Множество съвременни шрифтови набори, разработени на основата на шрифтовете на френския Ренесанс, носят името Гарамон, започвайки с някои версии от началото на XX век. Всъщност те се опират на начертанието на шрифтовете на Жан Жанон (Jean Jannon), френски букволеяр от началото на XVII век, който използвал шрифтовете на Грамон като образец, повтаряйки
тяхната форма с неголеми изменения в някои знаци. Шрифтът Garamond на американската фирма ATF (American Type Founders), проектиран от знаменитите дизайнери Морис Бентън (Morris F. Benton) и Томас Клиланд (T. M. Cleland), по-късно пуснат като Garamond #3 от фирмата Linotype, се основавал на работата на Жанон. Този шрифт провокирал разработката на множество нови версии на шрифтовете на Гарамон от множество производители по целия свят. Шрифтовете на основата на Garamond се характеризират с широкия просвет в знаците a и e, при което последната има хоризонтална централна линия. Горните и долни изнесени елементи на малките букви имат значителна дължина, горният изнесен елемент на буквата f има силно изразена крикообразна форма. Повечето от горните засечки на малките букви имат триъгълна форма и са наклонени на ляво. Това очевидно е влияние на калиграфията. Един от най-добрите съвременни шрифтове, изпълнени в традицията на стария стил - Adobe Garamond, е проектиран от американския дизайнер Робърт Слимбах (Robert Slimbach) през 1989 година за фирмата Adobe Systems. След като били изучени историческите източници и множеството съвременни версии на шрифтовете Гарамон, начертанието на Adobe Garamond било изработено въз основа на оригиналните работи на Клод Гарамон, открити в шрифтови образци на букволеярните Egenolff-Berner от 1592 година. Курсивът на Adobe Garamond се основава на курсивите на френския букволеяр от втората половина на XVI-ти век Робер Гранжон (Robert Granjon), намиращи се в същите тези шрифтови образци.
През 1975 година американската фирма ITC (International Typeface Corporation) пуска своя собствена версия на шрифта Garamond, проектирана от дизайнера Тони Стен (Tony Stan). ITC Garamond се отличава с извънредно големите “очи” на малките букви и голямото количество начертания с различна наситеност и пропорции. Шрифтът Garamond - един от найпопулярните шрифтове на нашия век - може да се използва в целия спектър на съвременния графичен дизайн - от книги и акредитации до реклами и външно оформление.
7
БАСКЕРВИЛ BASKERVILLE Когато в 1750 година в Бирмингам английският печатар и типограф Джон Баскервил (John Baskerville, 1706-1775) отворил своя печатница, той започнал да търси начини за постигане на съвършенство в типографията, подобрявайки шрифтовете, печатарските машини, мастилата и хартията. Съществуващите средства не задоволявали майстора. В желанието си да постигне съвършенство във всичко, той пуснал своята първа книга, издание на Вергилий, едва седем години след началото на работата си. През 1758 Баскервил пише в предговора на своето издание на знаменитата книга на Милтън “Изгубеният рай”, че възхищението му от красотата на буквите предизвикало желанието му да съдейства за понататъшното им усъвършенстване. Шрифтове за Баскервил изсичал постоянният му гравьор Джон Хенди (John Handy), работил при него поне 28 години. През XVIII век се наблюдава постепенна еволюция във формата на шрифта. В началото на века доминира отворената антиква от стария стил, като например шрифтовете на Уилям Каслон (William Caslon), а в края на столетието тя била заменена от антиквата в нов стил на Джамбатиста Бодони (Giambattista Bodoni) и Фирмен Дидо (Firmin Didot). Шрифтовете на Бас-
8
кервил се намират в средата на този процес на трансформация и се наричат шрифтове от преходен тип (Transitional). Баскервил се опитвал да усъвършенства шрифтовете на Каслон чрез увеличаване на контраста между дебелите и тънките линии, правейки засечките по-остри и тънки, променяйки наклона на осите на овалите в кръглите знаци към по-вертикален. Някои букви станали по-широки, а окръглените им линии станали по-близки по форма с правилната окръжност. Знаците станали по-равномерни и последователни по размер и форма. Баскервил първоначално е работил като калиграф и гравьор върху камъни и това вероятно го е вдъхновило да направи калиграфски извитата опашка на буквата Q, а освен това и курсивните форми на главните J, R, N, T, Y, Z (извивки вместо засечки, краища с капчици). За шрифта са характерни също и приповдигнатият капковиден елемент в горния ляв край на буквата a и незатворената долна примка в буквата g. Курсивът на Баскервил е далеч поспокоен от този на Каслон, а ъгълът на наклон е по-постоянен. Макар шрифтовете на Баскервил да не били популярни в Англия, те били приети с възторг във Франция. След смъртта на майст%E
9
Откакто Flash е един от стандартите в уеб дизайна, съществува огромна нужда от от оптимизирани за Flash шрифтове, които биват наричани “bitmap шрифтове“. Макар днес в съзнанието на уеб дизайнерите този термин да е тясно свързан с Flash, bitmap шрифтовете имат далеч по-дълга история отколкото Flash. Bitmap* шрифтове са използвани с първите Macintosh компютри и били предназначени за екран. Това означавало, че основните форми на шрифтовете са изобразявани като групи от бели и черни пиксели, с други думи - bitmaps (бел. прев. карти от пиксели). Те не само подпомагали четенето от екрана, заради високата си контрастност, но дали възможността на потребителите на Macintosh да избират между няколко различни шрифта. С утвърждаването на Macintosh като основен инструмент на дизайнера, ролята на традиционните методи за дизайн бързо минава на заден план. И това се отнася най-вече за процеси, които се извършват ръчно; те се възприемат все повече като вид изобразително изкуство. Дори традиционната литография “страда“ заради появата
10
на много технологични нововъведения в печататнето, които идват с Macintosh. С появата на Bitstream (първата дигитална печатница в Америка, основана от Матю Картър) и Emigre се заражда новата вълна в типографията. С промяната на средствата за дизайн, се промениха и очакванията ни за това как трябва да изглеждат “екранните шрифтове“. В течение на по-голямата част от 90-те години Маковете се използват предимно от дизайнери свързани с печатните медии. Появата на postscript софтуера и АТМ на Adobe доведе до един нов начин, по който се показваха шрифтове върху екрана, а и в начина, по който се отпечатваха върху хартия. Postscript технологията разчиташе на очертанията на буквите, чрез които шрифтовете на екрана на крайния потребител изглеждаха по-гладки (anti-aliased). Дизайнерите предпочитаха да виждат по-загладени шрифтове върху екрана, защото така те изглеждаха като печатните версии. Заради това ,обаче, се жертваше четимостта върху екрана, защото се губеше от контраста и детайлите при по-малки размери на шрифта.
11
Преди да продължим нататък е важно да отбележим какви са функционалните разлики между bitmap шрифтовете за печат и за екрана. Разликата е в крайния резултат. Дизайнерите работещи за печатни медии използват екранните шрифтове, за да имат предварителен поглед върху това, което ще излезе върху хартия, докато за уеб дизайнерите екранните шрфитове са краен резултат. В печатните медии bitmap шрифтовете се превърнаха в свого рода клише; всичко с bitmap шрифт беше възприемано като “техничарско“ и “нещо, което е свързано с технологията“. С развитието на Мрежата, обаче, bitmap шрифтовете направиха бляскаво завръщане, изпълнявайки вече първоначалната си роля на шрифтове, които трябва да бъдат четени от екрана. Но тепърва дизайнерите трябваше да се справят с ограниченията наложени от Helvetica, Verdana и Times New Roman. Те не бяха свикнали да виждат толкова назъбени шрифтове, защото бяха привикнали с anti-aliased шрифтовете и филтрите на Photoshop. Ако не използваш Photoshop трябва да разчиташ на стандартния набор от шрифтове за Интернет, защото само те почти сигурно са инсталирани на всички останали компютри. Оттогава, bitmap шрифтовете си спечелиха славата, че изглеждат непривлекателно, независимо от техните добри функционални характеристики.
12
Flash заличи тази лоша слава на bitmap шрифтовете и тя в голяма степен вече е история. Сега уеб дизайнерите гледат на тези шрифтове просто като на шрифтове, които не са anti-aliased. А с времето, техният външен вид става една от характеристиките на модерния дизайн в сегашната дигитална ера. Музейният сайт Whitney.org има лого, което използва bitmap шрифт. Същото се отнася и до една от скорошните им дигитални изложби наречена “Bitstreams”. Когато през осемдесетте години Emigre и дизайнерката Ейприл Грейман за първи път използваха bitmap шрифтове, ние всъщност не осъзнавахме значението на това, че bitmap шрифтовете ще бъдат използвани за представяне на дигиталната ера (те са нейн символ); поне не в степента, в която това се случва днес. Колкото голямо беше значението на Flash за bitmap шрифтовете, толкова bitmap шрифтовете бяха важни за Flash. Тези шрифтове даваха нови възможности за работа във Flash. Първоначално дизайнерите срещнаха проблемите, които създават bitmap шрифтовете и в печатните медии. Буквите не бяха подравнени правилно, размерите на шрифта се интерпретираха по различен начин и чисто и просто нещата не изглеждаха както трябва. Но се зараждаше нова вълна в ди-
13
АВТОРИ художници създатели
ИЗОБРАЖЕНИЯ илюстраций фотографий
РЕШЕНИЯ Естественият избор Направи го просто тапако Творческият процес
Естественият избо-
използване на цветове от природата в дизайна на интерфейси Мрежата е залята от стерилни дизайнерски решения. На практика е невъзможно да отличиш сайтовете на Hewlett-Packard, IBM, Dell, Microsoft и безброй други един от друг (подобно оформление, подобна цветова гама). Някой може да каже, че подобна сходност тази еднаквост прави използването на Мрежата полесно, заради стандартизирането на интерфейсите, но истината е, че подобни сайтове предлагат на своите потребители рутинно изживяване и не могат да създадат положителна връзка със своята аудитория.
24
Цветовете отличават Една лесно различима причина за този бозав дизайн е цвета. Може би никой друг елемент на дизайна не оказва такова влияние върху начина, по който се чувстваме на дадено място (уебсайт, къща и др.) както цвета. Цветовете могат изведнъж да променят нашите настроения и нашите мнения. Те могат да ни накарат да се чувстваме удобно, да ни вдъхнат страхопочитание или да ни въодушевят. Когато говорим за дизайн на интерфейси, цветовите комбинации в природата могат да се окажат особено полезни. От сложните уеб приложения до информативните сайтове тип брошура, комбинациите от цветове, които се срещат и в природата имат потенциала да идентифицират (като помагат за създаването на запомнящи се сайтове), да напътстват (като помагат на потребителите да се съсредоточат върху действията), да ангажират (като правят оформлението на страниците поудобни и по-привлекателни) и да вдъхновяват (като предлагат нови идеи за избор на цветове).
Живеейки живота си, ние бързо забравяме за събития, които влизат в рамките на навика и рутината. Запомняме уникалните изживявания или събития, които са въздействали върху емоциите ни. По същия начин се държим и в Мрежата. Когато всички сайтове изглеждат по един и същи начин, ние доста лесно ги хвърляме в общия куп от изживявания тип “вече съм бил тук, виждал съм това”. А като вземем предвид и колко бързо се прехвърляме от сайт на сайт, такова отъждествяване е още по-вероятно. Ето защо уебсайтовете не трябва да пропускат нито една възможност да се различат от останалите. Ако вашият сайт изпъква над другите, толкова по-голяма е вероятността потребителите да му отделят повече време или да се замислят повече, когато го видят. Дори може да го запомнят и да се върнат отново. Вероятно няма подобра възможност да се направи приятно впечатление, освен чрез използването на цветовете. Хората реагират на цвят мигновено: те се въодушевяват, радват се или им става скучно. Една уникална палитра, използваща цветове, които могат да
бъдат открити в природата, ще ви помогнат да се измъкнете от цветните шаблони в Мрежата и да създадете запомнящ се уебсайт. Например, естествената комбинация използвана в този дизайн илюстрация 4 контрастира рязко с по-стандартната версия на същия сайт. Меките цветове са достатъчно ефирни, за да служат като фон, но и са достатъчно отчетливи, за да обособят четирите основни групи информация в сайта. Но преди да започнете да използвате “цветовете на прерията” в дизайна си, запомнете, че изборът на цветове трябва да са съобразени с вашата аудитория. Понеже цветът влияе толкова ефективно, трябва да сме сигурни, че влияем по правилния
25
начин.
Цветовете напътстват Цветовете в природата често са по-малко наситени и по-приятни за окото, отколкото изкуствените им заместители. В резултат на това, те позволяват на потребителите да се съсредоточат върху необходимите действия, вместо да бъдат разсейвани от прекалено оттенъци. Когато се опитваш да се съсредоточиш върху информацията в страница с прекалено много наситени оттенъци илюстрация 5, окото непрекъснато се връща към ярките цветове (в този пример, към синята лента горе). И обратното, жълтите и сини оттенъци в другия дизайн илюстрация 6 създават баланс, който позволява на изображенията, навигацията и съдържанието да изпъкнат. (това е особено полезно за страници с много съдържание.) Най-силните визуални елементи са най-полезните: навигационните менюта и основното съдържание, не фоновите цветове. Може би това е резултат от факта, че сме за-
26
почнати с цветовите комбинации в природата. Свикнали сме с фонове в сини, жълти и сиви оттенъци, защото ги виждаме всеки ден. Този феномен е особено важен в контекста на уеб базираните приложения, където потребителите могат да взаимодействат с онлайн услуга в продължение на часове или дори дни. Ако използваме палитра, която не обсебва вниманието, позволява на потребителите да се съсредоточат върху работата си и върху важната информация. Разбира се цветът не е всичко, което ви е нужно, за да създадете едно страхотно изживяване; структурата, интерактивността, оформлението и други трябва да се съгласуват, за да се създаде ползваем и полезен сайт или приложение. Но цветът е една важна част от уравнението и не трябва да бъде пренебрегван. Цветовете ангажират “Формата следва функцията това е погрешно схващане. Формата и функцията трябва да са едно цяло, обединено в духовен съюз.” —Frank Lloyd Wright Цветните комбинации в природата са особено полезни що се отнася до друг аспект на дизайна: емоционалната реакция. Ползваемостта е от жизнено значение за насочването на потребителите от Точка А към Точка Б, но е нужен характер, който да създаде приятното изживяване, което хората ще искат да повторят и да споделят. “Цветовете в природата са познати и предлагат приемлива за всички хармония.” —Edward Tufte, 1989 Обърнете внимание на следните две версии на един формуляр. Едната (илюстрация 5) използва неприветлива и смущаваща палитра. Другата използва естествена цветна палитра и е по”отзивчива“, защото е използва по-топли, по-приветливи цветове. За чиновниците, които трябва да попълват този формуляр отново и отново, по-приветливия интерфейс е по-ангажиращ
и им осигурява по удобна среда, в която те могат да работят.
Цветовете вдъхновяват Цветовете в природата са непресъхващ извор за вдъхновение. Разнообразието в природата непрестанно предлага нови идеи и подходи при избора на цветове. Например, цветовете използвани, за да се насърчи туризма в Дъблин не са оранжевото, зеленото и бялото от ирландския флаг, които бихме могли да очакваме. Вместо това, те идват от естествената комбинация от цветове по ирландското крайбрежие. Тази комбинация е едновременно жизнена и атрактивна, карайки Дъблин да изглежда забавно и задушевно място. Срамота е, че тази цветова палитра не се използва в сайта на Дъблин, който е далеч по-малко жизнен и привлекателен. В края на краищата, обаче, цветовите комбинации, срещани в природата, не са сребърен куршум. Понякога може би ще трябва да създавате сред своята аудитория усещане за “шок и ужас”. В такъв случай, най-добре ще е да използвате цветове, които никога не се срещат в природата. Друг път, любимият ни син цвят ще е именно онова, което търси аудиторията. Но когато става въпрос за разширяване или усложняване на взаимодействията уникалните идеи, цветови комбинации на природата могат да се окажат ценно оръжие във
28
СЪДЪРЖАНИЕТО Е КРАЛЯТ,
Простото издържа дълго. Простотата е необходима, за да може да се предаде правилно всяка една идея
Далай Лама веднъж каза, че простотата е ключът към щастието в модерния свят. Т а з и ф и л о с о ф и я м о ж е д а с е приспособи към областа на уеб дизайна и дизайна на дигитални интерфейси. Изрази като “Направи го просто, тъпако!”, “Убий любимците си” и “По-малко е повече” ни убеждават, че простотата е важна.
НАПРАВИ
ПОСТОЯНСТВОТО Е КРАЛИЦАТА Смята се, че когато представяте нещо говорейки, съобщението ви е съставено на 60% от езика на тялото, 10% от самото изказване и 30% от интонацията на гласа. Ако това беше вярно поне отчасти и за уеб дизайна, то бихме могли да кажем, че в мрежата съобщението е съставено 60% от дизайна, 10% от съдържанието и 30% от стила на писане. Аз вярвам, че съдържанието е кралят. То винаги ще бъде кралят. Но—очевидно—дори и прекрасно написан текст лесно изчезва ако е поставен в лошо оформена среда или пък се откроява, когато е поставен в добре оформен контекст. Постоянството помага при създаването на прости неща. В среда, в която нищо не е константно, постоянството в интерфейса е от най-голямо значение. Аз съм “за” иновативните интерфейси. Но когато натискат стрелка сочеща надолу, хората очакват елементът (напр., текст) да се премести надолу, а не нагоре. Най-добрите дизайнерски решения са прости, защото те не съдържат елементи, които не са необходими... и съдържат необходимите елементи по начин, който изглежда логичен.
ГО
ТРИТЕ ЕЛЕМЕНТА НА ДИЗАЙНА Трите основни елемента на графичния дизайн са балансът, контрастът и невидимите линии. Блансът се отнася до цялостното подреждане на изображенията, графичните елементи и типографията в един дизайн. Контрастът се отнася до взаимодействието между различните елементи на дизайна. Невидимите линии са областите създавани между различните части на дизайна (например, осезаемите, но невидими линии, които са построени хоризонтално и вертикално между някои елементи в една печатна страница). Добрият дизайн, независимо от средата или аудиторията, в която действа, оценява внимателно тези три елемента. Ако е пренебрегнат един от тях, дизайнът ще бъде небалансиран. Например, един дизайн може да бъде изключително добре балансиран визуално и доста сложен графично, но независимо от това - незавършен, заради глупавия избор на цвят. Всички елементи са еднакво важни. Познаването на трите елемента на дизайна е ключът към достигането на простота. Когато един дизайн не изглежда точно както би трябвало, повечето дизайнери са склонни да добавят елементи, вместо да махат ненужните, а това води до претрупани дизайнерски решения. Понякога е по-добре да започнеш наново, вместо да се опитваш да оправиш или промениш дизайна. Цитирам hell.com: “опитите да се поправи или промени някой проблем, гарантират и удължават неговото съществуване.” Овладяването на умението да се питате “това трябва ли на всяка цена да бъде тук?” е първата стъпка при създаването на простота. Следващата е да се разбере какви са интересите на вашата публика.
29
КАК РАБОТЯТХОРАТА? Ако наистина бях разбрал как работят хората, едва ли щях да пиша тази статия, вместо да пия перфектно смесено дайкири под палмовите дървета на някой плаж, далеч от Швеция. Аз обаче съм разбрал малко, просто изследвайки собственото си поведение. С течение на годините открих, че за да се прави добър дизайн е необходимо да се вземе под внимание начинът, по който в основни линии работят хората. 1. Хората искат да им е забавно: Това обяснява защо игрите и порнографията са толкова популярни в мрежата. Освен това обяснява защо толкова много хора са обсебени от телевизията - защото тя е превъзходен начин да се зъдава непрекъснат поток от различни визуални и звукови дразнители. Това в голяма степен устройва нашите умове, понеже мозъкът лесно
30
губи интерес, когато се занимава с нещо, което не възбужда никакви реакции. Да забавляваш значи да пленяваш вниманието. Класическият цитат - “Кажи ми и ще забравя, покажи ми и ще запомня, включи и мен и съм твой” подчертава факта, че емоционално ангажираната комуникация е най-добрият начин да разпространиш едно съобщение. Например, двама участници в конференция могат да представят една и съща реч и тя да предизвика два различни резултата - едната, оставяйки доволна аудитория, а другата - недоволна. Разликата ли? 60% език на тялото, 30% интонация на гласа. (10% за съдържанието са равни и за двамата.) Докато всички елементи на общуването не взаимодействат пълноценно помежду си, не може да се постигне ефективна и емоционално ангажираща комуникация. 2. Хората искат да се чувстват умни и да откриват разни неща:
Ето защо е измислен изразът “не говори, а покажи” (и освен това ето защо всички ние мразим рекламите на пасти за зъби). Допрете палеца и показалеца си. Нека този кръг символизира общуването. Сега отворете кръга като разделите пръстите си. Разстоянието между пръстите символизира проблемите в общуването. Ако проблемите (разстоянието) са прекалено големи, съобщението ще бъде прекалено неразбираемо за хората. Ако кръгът е прекалено тесен, съобщението е прекалено очевидно (пастата за зъби) и затова безинтересно. 3. Хората нямат време да разучават неща, които са прекалено сложни: Хиляди души никога не са настройвали видеото си. WAP (wireless application protocol) не е истински успешен, защото е сложен и очевидната му полза остава скрита. Много хора предпочитат да си резервират самолетни билети онлайн понеже нормалната процедура е сложна и
е по-лесно да се плати на туристическа фирма. Стотици dot-com компании фалираха, защото нямаха разбираем за хората бизнес план. Независимо дали правите нов сайт, нов продукт или се опитвате да защитите мнението си в дискусия, винаги е добре да помните, че повечето хора имат ограничено търпение. Ето защо простотата е важна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ПРОСТОТА Какво е простота? Тя може да се определи като “отсъствие на ненужни елементи” или още пократко - “най-важното”. Просто не означава отегчително. Просто не означава повърхностно. Простотата е особено важна, когато се оформят интерфейси, които са богати на информация и средства за общуване. Простотата не е стил на дизайн, тя е възглед за дизайна, подход, който често дава най-красивите
и най-полезните резултати. Честа грешка е да се мисли, че достигането на простота е въпрос на намаляване, на свеждане до нещо, което е по-съвършено от “простия” краен резултат. Точно обратното - простотата изисква сериозна мисъл и усилие. Както написах в статията си HYPERLINK “http://www.alistapart.com/stories/fra gments/”Парчета от време - “Един съвременен парадокс е това, че е по-лесно да се създават сложни интерфейси, защото е прекалено сложно да ги опростиш.” КАК СЕ УСВОЯВА ПРОСТОТАТА Простотата не се усвоява лесно. Аз обаче нахвърлих една формула, която поставя основата на простотата. Алберт Айнщайн е казал: “Ако А е да се успее в живота, то А = x + y + z. Да работиш е х, y е да играеш, а z e да слушаш.” Една действаща формула за простота (където А е равно на простота) може да бъде A = x + y + z. x е старателното проучване и
подготовка, y е да играеш а z е намаляването на ненужните елементи. Ако наистина познавате публиката и целите си и създавате с мисъл преди всичко за тях, то сте спечелили първата битка. Създавайки дизайн, който ангажира посетителя на ниво възприятия (също на сетивно ниво), вие печелите и втората битка. Ако удържите на тези позиции и отстраните нещата, които са ненужни, то печелите и войната, която оставя постетителя доволен. Написано под влиянието на: Flesh Quartet, Cibo Matto, Laika, Weekenders и Beatnuts.
31
Творческия процес От Матиас Конрадсон. Статия в A List Apart. “умът-това е повечеоткокото си мислите”
33
Творчеството и новаторството непрекъснато ни тласкат все по-напред. Говоря за научни открития като пушеното сирене, пъпешите без семки и разтърсващи нови философии от рода: “бавя се, следователно съм мързел“. Но помолете приятел да измисли нещо ново на момента и той ще придобие вид все едно е изял цяла топка сладолед наведнъж. Всъщност творчеството е един трудноописуем процес. То, както и идеите, не се случва по команда, изглежда извира, когато най-малко очакваме - като лъч светлина осветяващ ума ни от различни страни, показвайки ни пътя. Ляво и дясно Хората с големите глави смятат, че двете полукълба на мозъка мислят по различен начин. Тази хипотеза беше разпространена от Роджър Спери, който получи за своето изследване Нобелова награда през 1981 година. Начините на мислене са най-общо разделени така: Ляво полукълбо Дясно полукълбо Логично Случайно Последователно Интуитивно Рационално Обобщава Анализира Синтезира Обективно Субективно На части Цялостно Лявото полукълбо е свързано с логическото мислене, анализа и акуратността, докато дясното се съсредоточава върху естетиката, чувствата и творчеството. Изглежда дясното полукълбо е нашият творчески настроен приятел. Новите идеи идват от нарушаването на правилата, незачитането на ограничения и обстоятелства, минаването през територии, през които никой преди това не е минавал, търсенето на нови галактики и циви... ъъъ, извинете. Лявото полукълбо, от друга страна, анализира, под34
режда нещата и се задълбава в детайлите, като в повечето случаи пречи на творческото мислене. Това е лошата новина за всички, които не са леваци, понеже това значи, че не дясното им полукълбо е доминиращото. Леваци: доминиращо дясно полукълбо. Десняци: доминиращо ляво полукълбо. Объркавщо, а? Но преди да решите да правите всичко с лявата ръка, чуйте какво имам да кажа. Използвайте дясното си полукълбо В общи линии ние искаме да използваме дясното полукълбо и да заглушаваме лявото колкото се може повече. Помнете, че сега упражняваме ума, ние не сме на работа, нещата не трябва да са перфектни още от този момент. Нужно е само да извлечем нещо от мозъка си и да го поставим в някоя по широкообхватна медия - да намерим идеята, която ще вкара Ферарито в гража ни. Номерът е да се научите да пренебрегвате правилата, условията и всичко задължител. Ако създавате изкуство - просто започнете да си драскате. Ако пишете - просто си нахвърляйте бележки. Ако сте адвокат - сменете професията. Дори и да нямате представа какво правите, вие не можете да избягате от подсъзнанието си. То се движи мо мистериозни начини. След известно време, добрите идеи ще започнат да се показват наяве. Това може и да не стане веднага; често се налага да тренирате ума си за подобен вид мислене (особено ако сте с доминиращо ляво полукълбо). Така че продължавайте. Ако добрите идеи бяха евтини, всички щяхме да сме неприлично богати. Скоро ще имате купчина идеи. Някои могат и да проработят, някои ще разбият репутацията ви на дребни, дребни парченца.
35
Крачка назад След като сте упражнявали ума си известно време, ще трябва да направите крачка назад и да оставите нещата в ума ви да си дойдат на мястото. Сънят е чудесно средство за това. Докато сънувате, подсъзнанието ви ще прегледа насъбраната информацията, ще я подреди и обработи. Когато се събудите на следващата сутрин, може би ще се сетите как да направите всичко. Същото е когато сте работили дълго време по някой проект и лесно задълбавате в погрешна посока. Нещо не е съвсем наред, а вие все не можете да разберете какво. В друг случай пък, мислите че всичко е перфектно, свършвате работата и след няколко дни откривате всякакви ужасяващи грешки. И така, поемете дъх, отпуснете се и оставете умът да свърши своята работа. Начин на работа Когато започнах да пиша тази статия, не пишех в някаква конкретна последователност, не ме интересуваше правописа, граматиката или подобора на думите. Пиша бързо и продължавам без да се гледам назад. Оставям детайлите за после, понеже те са работа за лявото полукълбо. По този начин заставям дясното си полукълбо да работи на пълни обороти. По подобен начин, когато седна да рисувам нова графика не си мисля: “Мисля, че трябва да направя тъжно кученце с пухкава козина“. Просто хващам четката, размахвам я като луд (доста е забавно да гледаш лицата на колегите, когато видят как работиш), слагам няколко филтъра, променям размерите, смесвам и разбърквам всичко. Така, евентуално ще създадете нещо, в което след това ще забележите някаква идея или форма, която си заслужава. Когато гледам някои от моите “произведения“ 36
почти нямам представа как съм ги създал. Знам приблизително как е станало, но стъпките, които съм извървял до тук ми се губят. “ДА!” срещи Идеята е да се съберат група хора, да се постави определена тема и да се и тогава идеите да започнат да идват сами. Независимо каква е идеята, всеки трябва да я подкрепи: “Да!” Това помага много при преодоляването на страха от това, че ще другите ще те сметнат за глупак. Освобождаването от страха ще ви окуражи да измисляте все нови и нови неща. Откачените, невъзможни идеи са не само толерирани, но и окуражавани. Когато хората се отпуснат, темите започват да се въртят около секса, богатството и всевишния. Но това са идеите, които се продават най-добре, така че не бива да се притеснявате. До скоро Не се депресирайте ако сте десняци. Вашият приятел левак има с около десет години по-кратък живот, а и живее в общество създадено за десняци. Освен това, нали знаете какво казват: по-добре да изгориш, отколкото да отшумиш.
37