30.10.2013 Пламен Моллов: Контрол, а не БДС за храните
С ПЛАМЕН МОЛЛОВ, изп. директор на Българската агенция за безопасност на храните, разговаря ДРАГОМИР НИКОЛОВ
- Проф. Моллов, какви са основните задачи, които си поставяте като шеф на Българската агенция за безопасност на храните ? Дейността на Българската агенция за безопасност на храните трябва да е в интерес на потребителя. Няколко неща трябва да се случат и ще ги
1
обединя под общото мото, че агенцията трябва да работи по начин, по който да създава доверие в потребителя. Всеки човек трябва ежедневно да се чувства абсолютно сигурен в храните, които купува. Когато се създаде агенцията, имаше една еуфория, имаше много високо очакване от дейността . Това лято написах един учебник и в него съм посочил три неща, които трябва да се случат в агенцията и които ще опитам да направя. Те са гаранции за стабилност, за компетенции и за ефективност. - Какво имате предвид ? - Гаранциите за стабилност са действия, които в крайна сметка ще доведат до една сигурност за служителите в агенцията, че те няма да се влияят от политическа конюнктура или други обстоятелства. - А как се влияят сега ? - По принцип тази агенция трябва да има ранг на държавна агенция. Това не е самоцел, защото агенцията е важна за безопасността на храната на всеки човек, а този ранг осигурява дългосрочност на вземаните решения. - Тоест агенцията трябва да мине на пряко подчинение на Министерския съвет. Но в бюджет 2014 тя си остава към министерство на земеделието. Промяна в бюджета ли очаквате ? - Това изисква време, няма да стане от днес за утре, но е дългосрочна цел. Хората на високите постове в държавата трябва да се убедят, че агенцията ще бъде по-ефективна, ако е държавна. - В какво състояние наследявате ведомството ? - Заварвам най-ниските средни заплати спрямо другите агенции. Това рефлектира на компетенциите - кой добър специалист би дошъл, ако няма адекватно заплащане ? Сегашната ситуация увеличава риска от корупционни практики. Затова приоритет са гаранциите за компетентност.
2
- Какво целите с тях ? - Трябва да се оптимизира съставът на агенцията. В момента тя е сбор от няколко ведомства, силна ветеринарномедицинска част за сметка на специалистите по растителна защита, службата по зърното и служителите от регионалните здравни инспекции. На практика се прилага добър ветеринарен контрол за сметка на по-слаб контрол по хранителната верига. Няма достатъчно специалисти по преработка на храните и в растителната защита, което ще се промени. В момента се налагат и съкращения - общо 135 човека, което е 5% от цялата численост на ведомството. Само че няма как да намаляваме постоянно състава на агенцията и да очакваме някакви гаранции за обществото. Зная, че съкращения ще има в цялата администрация, но агенцията по храните е на санитарния си минимум от професионалисти и кадри. Не искам да намалявам кадрите, искам да разширявам и смятам, че мога да защитя малко повече работни места. Не трябва да се забравя, че според европейските регламенти всеки производител, който доставя храни на пазара, е длъжен да гарантира тяхната безопасност и качество. Това няма как да стане, ако системата не е ефективна. Агенцията трябва да работи по начин, който да създава доверие, с адекватни санкции и мерки. - Дайте примери как ще стане това ? - Проверяващите не трябва да създават допълнителни рискове в предприятията. Когато се влиза в една фабрика, например, контролните органи трябва да са в съответното облекло, с предпазни ръкавици. А това по-скоро не се спазва. Има и друг момент. Сега всички санкции, които агенцията налага, се връщат в държавния бюджет. Това не мотивира служителите на агенциите за проверките. Трябва да се намери по-добра мотивация, за да бъдат експертите ни неподкупни. Освен това от бюджета на агенцията плащаме за различни лабораторни анализи, макар че ги правим в името на държавния контрол.
3
- Това по-скоро е институционален проблем - министерството на земеделието и Министерството на здравеопазването не могат да си разделят лабораториите... - Има го този проблем, но въпросът трябва да се урегулира не между министерствата, а в рамките на агенцията. Самата агенция трябва да си акредитира референтните лаборатории, които да покриват цялата палитра от възможни изследвания. Уточнявам референтната лаборатория не е изпитателна лаборатория. Тя трябва да определя методите, по които ще се работи, да сверява работата на другите лаборатории, които могат да бъдат и частни. Така контролният орган, когато дава проба някъде, ще е сигурен в резултата. За целта, може би на национално ниво, трябва да се създаде един блок от референтни лаборатории, за които държавата да има отделно перо в бюджета. - Предшествениците ви създадоха стандарт за колбаси "Стара планина", за хляб - "България", БДС за млякото и стандарт за лютеницата. Ще продължите ли ? - Ще го кажа съвсем директно - стандартите не са нещо лошо, но са възможно най-ниското ниво, което трябва да бъде покрито. Тези стандарти не са двигател за качеството и безопасността на храните, защото по дефиниция това са изискванията, които трябва да покрият повече на брой производители. Двигателят на икономическото развитие, на по-доброто качество, на появата на нови продукти - това са фирмените стандарти и технологичната документация на отделните предприятия. Там трябва да се съсредоточат усилията, а не в тези стандарти. Затова и казах, че в агенцията трябва да се назначат повече хора, които разбират от преработка и технология на храните. Не казвам, че стандартите "Стара планина" са толкова лоши, но агенцията се ангажира прекалено много с тях, а трябва да изпълнява основно функции на контрол. Правенето на стандарти е работа на Българския институт по стандартизация или на браншовите структури. Но ако тези
4
стандарти трябва да са наистина стандарти за качество, те трябва да са стандарти за автентичност, да покриват автентични продукти. Не съм убеден, че сега е така. - Какво ви кара да се съмнявате ? - Във всички стандарти има проблемни моменти. Първо, голяма част от суровините не са с български произход. Как тогава да правим автентичен стандарт ? Например е заложено сухо мляко в БДС-то за млечни стоки. Не че сухото мляко е лошо, то е най-чистото мляко, но това не е автентичен стандарт. Или е заложено да се добавя нишесте в лютеницата. Не че е лошо, но не е автентично. Нашите баби не са слагали нишесте в лютеницата. Агенцията трябваше да каже - добре, направили сте стандарти, сега ще ви проверяваме по тях. - Ами и проверката е спорна - оказа се, че нямаме лаборатория, която да установи има ли соя в месото... - Това е следващият въпрос. Затова отново повтарям, че силата на агенцията трябва да е в адекватния контрол. На хората трябва ясно да се обясни, че високото качество е заложено в технологията на едно производство, вкл. суровините, които се използват. Именно това трябва да одобрява агенцията, а не да проверява общи норми. Нима на "Кока-Кола" или "Нестле" им трябва стандарт "Стара планина" ? Не им трябва. Но техните фирмени стандарти имат далеч по-високи изисквания от нашите. Затова аз ще се срещна с браншовите асоциации и ще анализираме стандартите. Иска ми се, ако те имат претенции за стандарти с името "българско", да отговарят на автентични рецепти, а не да са междинен хибрид между автентичност на продукцията и някакви влияния на технологията. Ще анализираме и изискването храната в детските градини задължително да е от продукти по стандарт.
5
- При правителството на ГЕРБ имаше идея да се позволи конфискувани, но качествени храни, да се даряват на домове и социални заведения, но така и не се реализира. Говореше се и да се утвърди в закон Българската хранителна банка, чрез която да се даряват храни с изтичащ срок на годност. Ще продължите ли тези идеи ? - Това са разумни идеи, защото срокът на годност е една фиксирана стойност и в много случаи в деня след изтичане на датата на годност храната все още е годна за консумация. Винаги има един буферен период от няколко дни, а понякога и повече, когато храната по същество не е различна. Подобен род дейност е полезна за подпомагане на социално слабите хора. Идеята за хранителната банка не е лоша, но тук аз мога да кажа единствено, че ролята на агенцията е да гарантира, че храните ще бъдат безопасни и качествени. Защото, когато срокът на годност е минал, усилията за доказване на безопасността и качеството трябва да бъдат двойно по-големи. - Всъщност основният проблем е с данъчното облагане - когато храна с изтичащ или изтекъл срок на годност се дарява на бедните, се плаща 20% ДДС, а когато се изгаря, не се плаща данък... - Това са други проблеми, които все още не съм анализирал. Казвам по принцип какво трябва да прави агенцията, а именно - да е в полза на потребителя.
6