С няколко изречения ще Ви разкажа за моята история с МИРОСЛАВ.
Управителят на фирмата, в която изпълнявам функционалните си задължения по трудов договор, в края на 2004 г. взе едноличното си решение – ДА СЪМ ВИНАГИ АБОНИРАН ЗА МОЯ ПРОФИВЕСТНИК „БЪЛГАРСКА АРМИЯ”, тъй като съм бил „полковник от резерва” !!! Та, в Офиса, в петъчния брой от 09.08.2013 г., на стр. 13, виждам един материал на журналист Росица ЦОНЕВА – «Военната професия е като сбъдната мечта». В този материал се «запознах» с Мирослав. И тъй, като част от функционалните ми задължения са на територията на НВУ «Васил Левски», гр. Велико Търново, при една от командировките ми, на 15.08.2013 г. се запознах, «очи в очи», с Мирослав, в Курсантската столова, по време на обяда. Че даже върху неговите 2 снимки от статията го помолих за Автограф с дата. Той, тогава, беше «новобранка» и ги «сплотяваха строево» за полагане на Клетва към Република България. От дума на дума, в малкия отрязък от свободното му време, успяхме да разменим e-mail, телефони, да му дам моя Сайт и да го помоля да следва Идеята ми. А тя беше такава – с негово съгласие, без да изтича класифицирана информация, ТОЙ да намери място в АВИАЦИОННИЯ МИ САЙТ, за да могат тези, които го посещават, да придобиват във времето представа за развитието на ЕДИН БЪДЕЩ ЛЕТЕЦ-ПИЛОТ. В основата си публикуваните материали са негови, шарениите, т.е. дизайна - мои. Аз имам, вмъкнати, негови мейли, мои и чужди, цитирани допълнения и коментари, които са идентифицирани. Надявам се, с негова помощ, да се получи нещо разбираемо, от житейско-авиционна художествена гледна точка: 1