Най-загадъчната самолетна катастрофа Предстои да ви разкажа една история, която със сигурност ще ви събуди. История, забулена в мистерия и белязана, да не бъде разплетена никога. 16 март 1978 година. 73-ма пътници се качват на самолет от София за Варшава. Сред тях - отборът ни по художествена гимнастика, младежкия ни отбор по футбол, полски и чешки граждани. В 13.24 командирът Христо Христов получава разрешение и включва двигателите на самолета. Полетът протича нормално и без отклонение. Към Голяма Брестница обаче изведнъж самолетът завива наляво от зададената му пътна линия и взема западен курс. В 13.52 се разбира, че той се е разбил близо до Враца. И днес никой не знае какво точно се е случило. Въпреки че в документите за злополуката комисията, разследвала случая, самооценява действията си като нормални и ефективни. Специалисти от авиацията са категорични - в разследванията на подобни катастрофи у нас има три тенденции търсенето, откриването и оказването на първа помощ закъсняват; следите бързо биват заличавани; част от катастрофите се разкриват с огромно закъснение, понякога повече от десет дни. Това с пълна сила важи и за този случай. Основната версия на комисията е, че имало аварийна ситуация, дължаща се на отказ в електрозахранването на самолета. Но на базата на какво са тези изводи, след като няма никакви ясни следи от Ту-134. Бил е разбит на микроскопични частици. Не е имало тела, а парченца от тях. Дни преди инцидента е имало сигнали, че самолетът е с повреда, никой не взима мерки. Един от пилотите е бил от Тлачене, раказват местните хора, и случайно или не, точно там умира !
1
В нито един от вестниците от това време няма и едно изречение за трагедията. Сякаш тя никога не се е случвала и загиналите не са умирали. И в архива на БНТ няма нито един кадър от този случай. Днес, 32 години по-късно, малцина помнят какво точно се е случило. Първият паметник, изграден за катастрофа у нас, е този на мястото на инцидента. Сега никой не ходи там. Огромни храсти и треви са го заобиколили, едва екипът ни стигна до него. Във видеофайла ще видите летци, които помнят мястото на трагедията и дори са летели с фаталния Ту-134, съдебният лекар, който не е открил нито едно тяло за идентификация, синът на единствения очевидец на катастрофата, и Нешка Робева, загубила своята треньорка в пламъците на трагедията. Преди 32 години в средата на март самолет Ту-134 се превръща в ковчег за 70 души, разбивайки се в района на врачанското село Тлачене. По начин, невиждан до тогава, но и след това в историята на авиацията. Вертикално, под наклон 60 градуса и по гръб. Летецът Николай Панайотов е сред първите, видели мястото на жестоката трагедия. Николай Панайотов - Съюз на летците ветерани в гражданската авиация: "На мен тогава ми се случи да участвам на следващия ден в заснемането на мястото на катастрофата. Много рядко се случва на такава малка площ да е събрано, нормално е при катастрофирали самолети - има ивица, в която части от самолета се събират и се прави самото разследване." БНТ: Какво видяхте отгоре в този ден ? Николай Панайотов - Съюз на летците ветерани в гражданската авиация: "Един кратер в скромен диаметър - 60-70 метра може би, с прилична дълбочина, цялата тайна е там. Това, което съм видял с очите си - никакви останки, сериозни. Това са отделни парчета, при тоя удар 2
всичко е станало на микроскопични парчета и това е затруднило и разследването. Единственият свидетел е овчар, който потвърждава вертикалното забиване в земята." Овчарят е починал, намерихме сина му - Цветан Йончев, кмет на село Тлачене. Цветан Йончев - кмет на село Тлачене: "Ручал е самолетът, много силно е ручал и е горял. И се блъска в едни скали и там се е забил. И доколкото си спомням, те викаха черната кутия, нещо да търсят. А какво стана с тая черна кутия, дали се отказаха, защото тръгна кръв от барата." За идентифицирането на телата на загиналите на мястото са пратени седем съдебни медици, сред които е Йордан Калчев. Те се блъскват се отблизо с ужасяваща гледка. Йордан Калчев - съдебен лекар: "Там видях двигателите на тоя самолет, които бяха добре запазени, запазени бяха и маса куфари, багажи и така нататък. Но за мен бяха много интересни телата. Едно-единствено нещо, което се виждаше какво е било, беше една ръка в ръкав на кожено яке. Вероятно на някой от пилотиращите. Като това кожено яке е запазило ръката, за да остане. Нищо друго нямаше, което да се вижда на това място. Напред, на километър и повече, имаше милиарди късчета - парчета кости, кожа, но никаква следа от кръв. Имаше много ръкавици на смъртта, чорапи на смъртта. Цялата кожа на ръцете... имахме в музея маса от тия кожи. Представяш ли си да се извади от китката надолу кожата, костите ги няма ? Издадохме смъртните актове на практика по списъка на пътуващите в самолета." Цено Атенасински - Съюз на летците ветерани в гражданската авиация: "Вие знаете ли, че ние сме пълнили ковчезите по теглото на самия летец - толкова килограма сме слагали при погребенията. Ковчезите запечатани. А него го няма, това е истината."
3
Това са летци, които познават отлично катастрофиралия самолет. И до ден-днешен случаят за тях обаче е загадка. Кирил Николов - Съюз на летците ветерани в гражданската авиация: "Много свирепа катастрофа, най-свирепата, позната в нашата гражданска авиация. Дори черните кутии са били разрушени до безобразие. Най-здравите неща - стоманените валове на двигателя, аз съм ги видял - бяха усукани и изкривени като мачкани пластилини." Цено Атенасински - Съюз на летците ветерани в гражданската авиация: "Този самолет да се забие с такава скорост, значи има нещо, което не е в ред и не е било по силите на пилотите да се справят с тази грешка." Кирил Николов - Съюз на летците ветерани в гражданската авиация: "Само няколко дни преди катастрофата летях с тоя самолет, аз съм технически персонал, не съм пилотирал." БНТ: Как ви се стори, като летяхте с него ? Кирил Николов - Съюз на летците ветерани в гражданската авиация: "Самолетът като всички останали самолети беше в нормално състояние, поддържан добре от техническата служба на гражданска авиация. Пилотите бяха достатъчно добри и прилежни. Познавах ги всичките, просто тоя самолет загина поради нещастно стечение на обстоятелствата. Така нареченето резонансно колебание на опашните плоскости, с разрушение. Това никой не може да го предвиди, случвало се е с много самолети по целия свят. Поведението на самолета, наблюдавано в радара след загубата на връзката с него, потвърждава тези неща. Но моля, да не вземете тези неща за 100%, всичко е в областта на теорията и предположенията. Във времето, когато летях, само два-три дена преди това, едно колебание на колената в пътническия салон потвърждава това. Аз гледах опашните плоскости и писах даже доклад до ръководството на техническа дирекция - да вземат мерки, но преди да да се реагира, стана катастрофата. Това не значи, че не е реагирано за всички останали самолети.
4
БНТ: Но за този не са взети мерки ? Те са взети, но явно, че със закъснение. Сред загиналите е част от отбора ни по художествена гимнастика, включително треньорката Жулиета Шишманова. Тя е първият учител в спорта на Нешка Робева. БНТ: Една от хипотезите е, че е атакуван отборът по художествена гимнастика ? Нешка Робева: "Глупости. Той първо не беше на това ниво, ние бяхме точно тогава в криза. Това не бяха големи състезатели, те бяха деца, които прохождаха. Васил Парушев ми каза, че имат информация от наши хора на аерогарата, че самолетът е катастрофирал, за мен беше шок, както и за всички. Разбира се, всеки един от близките се надяваше, че нещо е станало, че някъде самолетът е отвлечен, че хората са живи, ходиха при различни врачки. Но аз мога да разкажа нещо по-интересно. Коя година е било - 91-91 година. Леля Ванга ме беше извикала да дойда на Рупите и много рано сутринта, влизайки Ванга ме пита - абе, Нешка, коя е тази Жулиета Шишманова ? И аз казвам, това е моята треньорка и сама каза - тя не е жива, не е жива, казва, от 4 сутринта, беше в Петрич, ми чука на вратата и казва, аз ще чакам, защото Нешка ще дойде, искам да я видя и да й кажа нещо. В тоя момент тя влиза и ми казва, Жулиета със самолет ли е катастрофирала, виждам, така. И даже тя така каза - те много вярват, но са си отишли, не са живи. И след това, казва, че Жулиета е застанала до мен, и почва да говори, даде много различни перпоръки. Помоли да се свържа с дъщеря й в Италия, да й кажа някакви неща, които не си спомням, но беше нещо за здравето й, и тогава леля Ванга каза - Жулиета иска да отидеш в Италия, в църквата "Св. Кирил". И за малко се зачудих - какъв "Св. Кирил", съвсем не включих, че там наистина има такава църква, и каза - ще слезеш долу в криптата, тя иска да ти съобщи нещо. Аз два пъти договарях да ме заведат, когато отивах на състезание в Италия, и двата пъти бързах, така и не 5
отидох. Но не й казах на леля Ванга, че не знам такава църква в Рим и си спомням, че се прибирам вкъщи, отварям по някакъв повод една книга и видях точно "Св. Георги", и се сетих, че съм била там. Нещо е станало, някаква авария. Имаше варианти, говореше се, че някакво учение е правено, неправилно попадение... Кой знае какво е било. Намери ли се черната кутия, не се ли намери... Каква е официалната версия ? Каквато и да е, хората си отидоха..." Любен - село Тлачене: "Тук беше вратичката, оттук се влизаше. Това беше оградено с ограда, масивна, хубава ограда. Ето какво е останало от тия всички паметници. Не можем да стигнем оти тия бурени. Никой не поддържа пътя. 20 години никой не е стъпвал тук. От големите хората, от управниците. Питайте ги дали знаят, че същестувва паметник, дали знаят, че тук е станала катастрофа." БНТ:Говори се, че единият пилот е от селото... Любен - село Тлачене: "Единият пилот е от селото. Винаги, когато е минавал над селото, е кръжал над селото, да го видят, че пътува нанякъде." БНТ: Накрая загива тук, не е ли някак неслучайно. Любен - село Тлачене: "Не мога да ви кажа..." Николай Панайотов: "Подробности от разследването просто няма." Цено Атенасински: "В тези правителствени комисии, които се назначаваха, имаше хора, които нямаха хабер, понятие от авиация. И гледаха да се претупа, да се дадат заключения, които и ние след това се питахме защо това е така. Може би има неща, които са прикрити, да са затрити, с оглед да се измият ръцете на високопоставените личности от ръководството." Рада Шапкарова: "Много пътници с мног обагаж и всичко се обра." БНТ: Кой го обра ? Рада Шапкарова: "Такива като мен, отишли да гледат..."
6
БНТ: Не е ли имало полиция да спира хората. Рада Шапкарова: "Чак на другия ден. Като се чу, че е станала катастрофа, веднага се отиде, веднага. Да видят какво става." Борис Танев: "Местни хора - от двете села - Тлачене и Върбица." БНТ: Някой разказа ли как точно е видял катастрофата ? Борис Танев: "Не, никой не смееше да каже какво е видял, че ще го питат какво има там, а той не е отишъл да гледа и да обяснява, а за сеир." БНТ: Мислите ли, че някога ще се разбере какво точно е станало ? Николай Панайотов: "От позицията на тия години, честно казано, не, но вие виждате, че в света нищо не остава неразгадано, следите остават." Нешка Робева: "Как може човек да затвори страница... Ние се разделяме с нашите близки, когато ги виждаме, че са починали и въпреки това не искаме да повярваме, че сме се разделили с тях, камо ли в такъв случай."
7