Летец пилот роза георгиева by Borislav Borisov

Летец-пилот РОЗА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА – КОПИЛОВА, ВИНЕНАТА ЦАРИЦА (21.05.1936 г. – 22.06.1994 г.)

Летец-пилот от Аероклуб, София-Божурище – 1955 г. Национална състезателка по Безмоторно летене от Аероклуб-Монтана. До 1963 г. лети в ССА на Ан 2, а от 1963 г. до 1978 г. лети в БГА, в т.ч. и в А/О 28, на Ил 14 и Ил 18. Командир на самолет Ил 18. Нальот – 7600 часа. От 1979 г. до 1984 г. е Представител на БГА „Балкан” в Лондон.

На 11 декември 1993-та, в седмичното обзорно предаване за политика "Панорама", деполитизираният (още един !) Иван Гарелов покани "да си 1

говорят за виното" също така деполитизираната бизнесменка (вече ?), г-жа Роза Георгиева. Отбелязвам това, защото от тази вечер "панорамният" водещ се престраши да започне да ни представя "Новото лице на българския бизнес". За година време предстоеше да се запознаем на екрана с редица босове на мафиотските групировки. Първата дама от редицата на новите бизнесмени показа истинската им същност, казвайки следното: "Ние бяхме с надеждата, че кабинетът на Филип Димитров ще докара жадуваната демокрация. Като македонка мога да го кажа, че страшно съжалявам, че не е жив Ванче Михайлов - да ги изправи на стената и по ред всичките". Кои всички ? Ами, те са много. Говоря за обкръжението на въпросната Роза Георгиева. И са навързани като свински черва. В комунистическа България Роза Георгиева е била една от найизвестните жени-пилоти. Известно време е част от правителствения Авиоотряд 28, обслужващ ЦК, Политбюро и Номенклатурата. По някакви причини обаче я наказват да не пилотира. Тогава лично Тодор Живков я бил попитал какво би правила и тя му казва да я прати в Лондон, като представител на БГА „Балкан”. Така Роза се озовава в Лондон. Което, както ще се окаже по-късно, става важно за следващия период от живота й. Твърди се, че за застраховка на личната си сигурност тя си е водила записки. Вътре били описани най-скандалните катастрофи и смърти в българската авиация след 1950 година. Как е оцеляла ли ? Отговорът се крие може би в друга клюка от онова време – била е много близка с Милко Балев.

След демократичните промени храбрата авиаторка "слиза на земята" и се захваща с винен бизнес. Става много близка и с Ахмед Доган. Как, от пилот на Тато, Роза Георгиева се превръща във „Винената царица” ? През лондонския си период тя става близка приятелка с Нейно Кралско величество принцеса Маргрет и именно благодарение на нейните протекции започнал и първоначалният внос на българско вино в Лондон. Двете се запознали на прием, на който Роза присъствала като представител на БГА „Балкан”. След идването на демокрацията в износа на българско вино за Острова в играта се намесва ново възлово лице Маргарит Славов Тодоров. По това време Тодоров е бил директор на „Винимпекс”-София. Пак клюките твърдят, че оттам той източва около 1,5 млн. лири. После успява да доведе до фалит представителството на дружеството във Великобритания и да поеме търговията с вина на английския пазар чрез собствена фирма „Домейн Бояр”. Било е заведено дело, но тогавашната му съдружничка Роза Георгиева плаща за прекратяване на делото. Е, в следващата 1994 година Роза Георгиева умира. Всички твърдят, че е убита, но убиец не е съден. Според „оперативни” сведения убиецът е Маргарит Тодоров, за да получи цялата собственост във фирма „Домейн Бояр”. Сестрата на Роза - Донка Митева, успява някак да осъди Тодоров (по друга линия) за сумата от 250 000 английски лири, които са преведени по сметка на сина на Роза - Андрей Янев. После Андрей Янев завлича сестрата...

Донка Митева – сестрата на Роза 3

Историята за сестрата Донка Митева е съвсем друга. Тя е (става ?) човек на Алексей Петров. Тук се появява „замъка” на Роза, онази известна дискотека „Перфект” в квартал Павлово, където понастоящем се намира софийския офис на застрахователната компания „Лев-Инс” (бивша „АполоБолкан”, бивша „Левски Спартак”). Там, в тази история, има много повече смърти, доказани убийства, също без осъдени. В нея са намесени оперативни работници от ДС, генерали, прокурори, главен прокурор, лидер на партия... повечето от тях са записани на сметката на „сините” от Новото Начало... http://dobronameren.blog.bg/history/2012/09/17/spomeni-za-smyrti-pokoalicionno-vreme.1000733

ЗАМЪКЪТ НА РОЗА - бул. “Цар Борис III” № 136 В”

Невена Коканова – „Бягащата от вълци” 4

Да откриеш своето място – онова, което е в синхрон с душата ти, в което си се прераждал в прекия и преносния смисъл на думата, е като среща с голямата Любов. Може и да не ти се случи в рамките на един живот. За Невена Коканова тази среща се състоя. Съдбата й помогна да намери щастливото убежище в габровското селце Иглика. Между селцето и актрисата имаше особена връзка. Вибрираха на една честота. Невена обичаше да разказва как е открила Иглика. Объркали с колеги пътя по време на едно турне в района, колата се изкачвала уморено по поредния баир и изведнъж от нищото изникнало селцето. Къщички с каменни покриви, липи, стада от кози и библейска светлина. За Невена това било като влюбване от пръв поглед. По същия начин разпознала и къщата си в селото – просто следвала ангела хранител и трепета на сърцето. Къщата на Невена е удивителна – всеки детайл в нея е премислен, носи аромата на вечност и стил. Къщата и Невена си приличаха, излъчваха аристократичност и хармония. Имах шанса преди 17 години да прекарам в този Дом на щастието найпрекрасния уикенд в живота си. Заведе ме там Роза Георгиева - Винената царица, първата българка пилот, една друга голяма Жена, покосена от същата болест, отнесла Невена в отвъдното. Понякога си мисля, че тази зловеща болест има изтънчен вкус – тя никога не посяга към семплите хора, обича ярките и извисените духовно. През 5

онзи уикенд в Иглика болестта все още я нямаше, нямаше я софийската Лудница с Вълчите нрави на ранната Демокрация и за първи път видях как хиперактивната Роза се наслаждава на „нищонеправенето”. „Отпусни се и флиртувай със слънцето. Не мисли за „вълците”, каза й Невена с онзи тих и нежен глас, който помним от филмите. Изглеждаше като героинята си от „Крадецът на праскови” – спокойна и неповторима. Киното не й липсваше, София – също, в селцето всички й бяха приятели. Да се преселиш на село е голямо изпитание за градския човек. http://ladyzone.bg/article/zhenata-dnes/nevena-kokanova-byagashchata-otvltsi.html

ЛИЧНИЯТ ПИЛОТ на ТАТО се САМОУБИЛ ? МИНАЛО НЕЗАБРАВИМО Публикувано: 16 юни 2005, ДОБРИНКА КОРЧЕВА

Летецът, свалил израелския "Констелейшън", се пропил и полудял Роза Георгиева бе една от най-известните жени-пилоти преди 10 ноември. Смела, енергична, търсеща истината на всяка цена, тя непрекъснато влиза в конфликти с тогавашното ръководство на БГА "Балкан" и на прословутия Правителствен Авиотряд 28, обслужващ ЦК, Политбюро и Номенклатурата. За застраховка на личната си сигурност тя си е водила Записки. По част от тях ние възстановяваме най-скандалните случаи от Българската авиация. Известно време Роза Георгиева се числи към това летящо "звено", създадено със Секретно решение на УБО, под гриф Б-13. След демократичните промени храбрата авиаторка "слиза на земята" и се захваща 6

с винен бизнес. Клюката носи, че нестандартната пилотка е била близка и с Милко Балев, и с Ахмед Доган. След нейната ранна смърт това вече е само щрих от една колоритна и сурова биография - каквото беше самото време. Санкията се заклал със счупени стъкла

Роза Георгиева разкрива, че летецът, свалил през 1952 г. израелския пътнически самолет "Констелейшън" в района на Кулата, имал ужасна съдба. Зачисляват й го за Командир и тя няколко пъти лети с него. През 60те години обаче той се пропива, полудява и загива трагично. Името на аса е Константин Санкийски-Санкията, родом от Самоков, напет красавец, скиор и любимец на жените. "Знаех, че е дошъл от войската, но едва по-късно разбрах, че е един от двамата, които над Божурище ме бяха сринали в смъртоносен свредел, форсирайки двигателите си към заблудения израелски самолет, припомня си авиаторката от А/О 28. Научих също, че другият бил Борето Петров Инструкторът, който разследваше моя капотаж. Значи Коцето и оня, изключително добър, зарязан от жена си, Борка, скитащ немил-недраг из компаниите на момичета от "Бамбука", бяха те ! Коцето беше хубавец, приличаше на викинг. Беше самоковец, скиор, обичан от всички. Имаше побъркана жена, добри деца и си падаше по мадамите. По-скоро те си падаха по него..." Всяка вечер, когато екипажите разпускали край огъня, Санкията обръщал няколко чаши домашно вино и започвал да се изповядва. Колегите му изтръпвали от неговия страшен и накъсан мъжки плач: "...приближих го откъм опашката. Първо му теглих един картечен откос отгоре, а после го минах напречно. С втория откос куршумите го перфорираха - дупка до дупка. И там се разцепи на две. Разбирате ли, бе, почнаха да падат хора... хора... падат. Не мога... Не мога да ги забравя... жени, мъже, деца... деца, бе ! Какъв ти шпионски самолет, бе, какъв ти шпионаж ! 7

Бяха сбъркали курса, бе, не бяха влезли и навътре. Да бяхме закъснели само 30 секунди, щяха да се върнат на трасето и да бъдат вече зад Кулата, в гръцко. Да бъдат.. Ама ние, ние, бабаитите... истински изтребители! Какво ме гледате ! Наздраве... Човек, като пийне, всичко забравя. А аз, щом пийна, всичко ми се връща в главата. Не ги чувах, но знаех, че викат. Викат Бога на помощ. После почнах да ги сънувам. Същата мешавица... Излита като фурия срещу мене и крещи: "Убиец !" И ме заплашва с възмездие. Един ден и това ще стане. Само не знам кога. Аз съм като оня, Кели, от Хирошима. И той се смятал за герой, но май полудя. Да беше война, щеше поне да има оправдание... Боре, Боре, как се накиснахме в тая гнусна история с теб, бе...", нареждал като в транс Санкиев и стискал с желязна хватка главата си. Година по-късно снажният мъжага се поболял. Сменяли му диагнози и илачи, но напразно. Стопил се наполовина, лицето му подпухнало и станало мъртвешки бледо. Вече нямало сила, която да го откъсне от алкохола. Наливал се денонощно. Постепенно сините му очи помътнели, престанал да разпознава даже найблизките си и превъртял окончателно. Краят на Санкията бил жесток. Умрял от инфаркт, който го настигнал, преди да се добере до вратата на хола. Болките били чудовищни. Залитнал, полетял върху остъклената рамка и се заклал с острите парчета. На погребението му негов колега суеверно прошепнал, че го е настигнало възмездие и че душата му скоро няма да намери покой. Роза Георгиева е имала няколко смъртно опасни инциденти, станали не по нейна вина, а на "безотказната" съветска техника. Но началниците винаги прикривали истината, за да не ядосат братушките и нашенските управници. При разследването на един от тях до побъркване я атакували с един и същи въпрос. И тя разбрала, че на всяка цена им трябва виновник. "Най-лесно е това да съм аз. Произшествието приключи благополучно - значи заслугата не е моя. Виж, ако бях загинала - вината щеше да си е само моя. Ужасно е да се чувстваш изоставен от всички. Спомних си в този момент за Дора 8

Мочкова, която не можа да се върне на работа като летец, защото беше кацнала принудително с ветерана от войната По-2.

Самолетът се разби, а тя има професионалното нещастие да оцелее. При разследването искрено бе обяснила, че двигателят е спрял поради неясна за нея причина. Било близо до Земята, не успяла да се добере до по-равно място и По-то се забило във възвишението...

Заключението гласеше, че посочената причина е невярна, че съветската материална част работи безотказно и "виновната" бе уволнена. След година стана ясно, че за това решение е "помогнало" и сведението на колежката й Мария Атанасова.

Дора произхождала от вражеската прослойка на социализма - кулашката. А аз я познавах добре, Дора беше от най-бедните хора в Кнежа. Но какво от това - думата на някои тежи повече от истината и не е проблем да я смажат, щом е за разчистване на собствен терен за изява...", спомня си Роза Георгиева.

Уникална снимка от 1955 г. Първи полет до Берлин с Ли-2. Командир на екипажа е бъдещият директор на БГА “Балкан” Петър Евстатиев (фуражката в центъра на първия ред).

През 80-те години (18.05.1972 г.) цял "Пирогов" настръхва от вестта, че в реанимацията е докаран личният пилот на Тодор Живков - 46-годишният генерал-майор Петър Евстатиев (роден на 15.06.1926 г. в с. Априлово, Софийско, Випуск 1948 г. на НВВУ, нальот от 14 000 часа.), Заместникгенерален директор на БГА „Балкан”, летец и командир на Авиоескадрила за VIP-полети, след това А/О 28, (под. 42 880) създаден на 08.09.1972 г. Колегите му го описват като изключително достоен и ерудиран човек. По време на полет декламирал наизуст стихове от любимите си поети (найчесто от Емили Дикинсън). Случаят е бил старателно прикриван, но новината, че ВИП-летецът е настанен в "Пирогов", където е починал на деветия ден, без да дойде в съзнание, се разнася светкавично из цяла София. Плъзват и слухове, кой от кой по-пикантни и недостоверни. Покойната Роза Георгиева, дългогодишен кадър на А/О 28, огласи приживе своята версия за смъртта на ген. Евстатиев. Тя й била разказана от неин познат лекар от “Пирогов”. “Един ден д-р Стоянов най-неочаквано ме попита дали познавам летеца Петър Евстатиев. “Разбира се, че го познавам. Той не ми е само колега, а и приятел. Изключителен пилот. Сега е Командир на правителствения отряд. Да не е болен ?” – “В реанимацията е, сега идвам оттам. Прострелял се е в слепоочието”. – “Не е възможно ! Не ! Щях да повярвам, ако някой го е застрелял, но да се самоубие !” – “Странно... И според мен с два куршума....”, добави д-р Стоянов. Уж тайно бяха докарали Петър Евстатиев, а цял “Пирогов” говореше за него. Така и не дойде в съзнание, за да го разпитат. Умря на деветия ден. Ето какво довери пред репортер на “ШОУ” 81-годишният радист Борис Шабедин – Шабето, живата история на родната гражданска авиация, който стотици пъти е летял с Шефа на А/О 28. “Петър Евстатиев е човекът, който е оставил най-дълбоки впечатления у мен по време на 40-годишната ми работа в БГА. С качествата, които притежаваше, той беше ръководител от първа величина”. 11

Д-р Стоянов от "Пирогов", който навремето й спасил живота след остър панкреатит, бил на същото мнение. Най-малкото защото му се сторило подозрително, че Евстатиев си е пуснал сам 2 куршума в слепоочието.  На същото мнение е и някогашният високопоставен служител на БГА “Балкан” и представител на компанията в няколко западни столици през 70-те години Георги Ботев, чиято съпруга Пепа Върбанова пък е една от най-известните и опитни стюардеси. “Петър Евстатиев беше най-добрият и способен летец на всички времена за българската авиокомпания. Той ме беше приел за стюард – поначало негова беше идеята да се въведат стюарди, както бе отдавна в западните Авиокомпании. По-късно Петър Евстатиев стана представител на Авиокомпанията в Париж, за около 4 години, а когато се върна, бе назначен за Генерален директор на БГА “Балкан”. След време го изтеглиха, за да оглави Правителствения отряд (т.нар. Авиотряд 28 – б.ред.). Стана Личен пилот на Тодор Живков и Политбюро. Заради отговорния пост го направиха Генерал от Държавна сигурност. По времето, когато вече от няколко години бях в Лондон, до мен стигна ужасната новина, че най-добрият български летец, Командир на Правителствения отряд, Генералът от ДС Петър Евстатиев, се е самоубил. Мистерията остава неразгадана и до днес. "Ако е истина, тайната се криеше в 300 долара, взети назаем от един човек, закрилян от властта, но после подсъдим - доверява Роза Георгиева. - И Пешо Евстатиев предпочел да се гръмне, вместо да приме унизителни разпити и подозрения. Въпрос на чест." Мълвата разнасяше какви ли не истории, разкрасяваше ги със сюжети за разкрити шпионски мрежи, чужди разузнавания, пикантни любовни връзки, дори игрални домове... Шушукаше се, че е сложил край на много разкрития, свързани с високопоставените. Естествено - на повечето хора им се струва неправдоподобно едно самоубийство за 300 долара - само честта не е в състояние да го направи приемливо. Но аз помня неговото достойно поведение - не 12

допускаше и сянка върху доверието, което неговите колеги изпитваха към него. Достойнство излъчваха дори рапортите му пред правителствените лица: посрещаше ги в самолета без онова гадничко превиване над кръста. Спокойно ги канеше на борда и вдъхваше увереност на всички, че животът им в сигурни ръце". До смъртта си Роза Георгиева не можа да прежали колегите си, загинали при зловещи катастрофи. Една от тях е веселата стюардеса Джина. Зад фасадата на лекомислена красавица обаче се криело чувствително и ранимо същество, копнеещо за любов, деца и дом. Малко преди да се изпепели близо до московското летище Шереметиево, Джина най-после намира мъжа на живота си автомобилния инструктор Люпи. Викали му Евреина. Бил русоляв, движел с бял мерцедес, приличал на каубой и се биел не по-зле. След медения месец на морето стюардесата-младоженка отлита в последния си, както ще се окаже, рейс... По-късно гръмва скандал. Люпи е забъркан в една от най-големите имнярски афери от времето на Тато. Обвиняват го, че бил тартор на граничарите-изнудвачи от Калотино, които незаконно взимали такси от чужденците, влизащи в България. Граничарите са прибрани на топло, но Люпи отървава кожата. След това обаче късметът му изневерява. Пипват го пак на на Калотина, с отдавна търсената колекция от ордени на Петър Велики и с колана на цар Калоян, обсипан със скъпоценни камъни. Този път влиза в затвора и лежи 3 години. В авиосредите се шушука, че Люпи станал изкупителна жертва, за да спре да търси истината за смъртта на жена си. След катастрофата обезумял от скръб. Разправял, че Джина носела дете, заканвал се, че ще отмъсти на нейните "убийци". "По-късно се разбра - разказва Роза Георгиева - че екипажът не е знаел как трябва да се действа при обледеняване. И откъде би могъл да знае - Инструкцията на завода-производител си е лежала заключена в бюрото на заместник-директора на БГА "Балкан" Тома Тодоров, който 13

ревниво пазеше "секретите" за пилотиране при сложни условия. Вероятно, за да ги знае само той и да изглежда най-компетентен на фона на "неподготвените" летци. Стремеж за превъзходство, равносилен на планирано убийство. Но Тома Тодоров напълно владееше похватите на времето и беше убедил мнозина висшестоящи, че е изключително знаещ и можещ другар. Това беше само част от цената, която плащахме за служебния трон на Заместнник-генералния директор на "Балкан" Тома Тодоров и неговата свита. За кариерата му бяха нужни "нови икономически ефекти". И ние трябваше да пренебрегваме елементарните закони на летенето –  Задължителен резерв гориво,  Запасно летище,  Нормално натоварени самолети... "Ефектите" на Тома Тодоров, които толкова шумно бяха обявени за "световни икономически постижения" ! Наистина световни. И неразбираеми, и безнаказани. Трябваше да се подчиняваме на престъпните му решения без право на избор и съпротива, защото зад неговите решения стоеше защитата и на неоспоримата партийна власт". На разборката за катастрофата край Москва въпросният началник прочел укриваната Инструкция и истерично обвинил екипажа. Всички изтръпнали. Разбрали, че незнанието им ги е държало на ръба на същата пропаст и само щастливият случай ги е спасявал от сигурна смърт. „Авиобосовете” гледали с лошо око на Пилотите, които усилено зубрели английски. Наричали ги „народни врагове” и „шпиони”. След такива обвинения следвало уволнение и изключване от Партията, а при някои се стигало даже до съд. Ето защо българските летци се страхували да залягат над английския. И това се оказало пагубно. Екипажът на разбилия се край Братислава наш самолет не успял да преведе правилно подаваната от кулата височина. Вместо 100 фута разбрал 100 метра и се врязал фатално в един от 14

хълмовете край словашката столица. При чартърен полет Дрезден-Бургас, в карнобатска горичка, се затрил и екипажът на друг български самолет с пилот Песаров. Там намерил смъртта си и вторият пилот - цигуларят Любомир Михайлов, зарязал следването в Консерваторията, за да се посвети на "металните птици". Любчо е стар и скъп приятел на Роза Георгиева още от времето на първите им скокове с парашут на летището в Божурище. След неговата гибел тя е покрусена. Опитва се да спре конвейера на смъртта. Издейства си лична среща с Тато. Уви - и след нейните разкрития нищо в авиацията ни не се променя. "Трите момичета-стююрдеси по чудо се измъкнаха живи - разкрива Роза Георгиева. - Макар че не оцеляха в истинския смисъл на думата. На Маргарита й остана голяма дупка в черепа, покрита със златна пластина. Тя успя да се вземе в ръце - може би защото беше безкрайно жизнена. Марианчето никога не се върна към образа, който познавахме. Обхвана я някакво тихо безразличие, поддържаше се с алкохол и бавно залитна към проституцията. Силвия се опита да надвие ужаса от преживянато, върна се на самолета, но беше много нежна и не успя да издържи. По-късно полудя..." "Виновникът" за поредната катастрофа бързо е намерен. Това е наземният командир на полета Иван Миланов - изключително опитен летец. Според Роза Георгиева обаче той не е имал и грам вина за инцидента. Този път обаче босовете от "Балкан" пожертвали най-подготвения си кадър, без да им мигне окото. Защото играта си имала свои непоклатими правила. И който не се съобразявал с тях, отивал зад борда. "Заповедта за отстраняването на Миланов беше прочетена сред гробно мълчание, връща лентата назад ВИП-авиаторката. Извършваше се тайнството на поредната очевидна несправедливост. После - поредното разследване от българо-съветската комисия с поредните банкети, разходки, подаръци. В групата задължително канеха и някои по-хубавички стюардеси, които после ни разказваха всичко..." А истинската причина за катастрофата била в нередовно работещата 15

приводна радиостанция в Лозарево. Самолетът не е имал по какво да отчете местонахождението си сред облаците и гръмотевичните бури. Загубил ориентация и на сляпо се устремил надолу към бургаското летище. За да завърши обреченото си търсене в една млада тополова горичка край Карнобат, оставяйки след себе си повалени дървета на ширина колкото едното крило. Най-пагубното е, че правителствените летци, колеги на Миланов, не обелват дума в негова защита. Роза Георгиева се моли на приятеля му Борис Луканов да се застъпи за несправедливо уволнения Ас. "Нямаше начин, всичко беше решено отгоре. И да се обадиш, никаква полза за никого ! И стига си дрънкала глупости. Дълга коса - къс ум !", отрязал я грубо Луканов. "Борето Луканов така и не направи нищо за спасението на приятеля си. И за собственото си спасение. Беше се примирил с тази непоклатима обреченост и изгоря с пътниците за Алжир в една декемврийска нощ. Останките на самолета и загиналите бяха разчистени по заповед на тогавашния министър, Григор Стоичков, още преди разсъмване и истинската причина за катастрофата потъна заедно с тях в бунището. Или в чекмеджето на някой от началниците. Все едно…", признава с горчивина Роза Георгиева.

„Възторжена

безпътица”

от Уикикниги Направо към: навигация, търсене

Авторката на „Възторжена безпътица” е летец от българската Авиокомпания "Балкан". Родена в района на Пирин и започнала да се обучава в клубовете на ДОСО, тя разказва за житейския си път на професионален пилот, като описва подробно времето, в което се е обучавала по Аероклубовете, нейната работа там като Инструктор, Пилот на селскостопански самолет до Командир на Ил-18.

Работила с много известни летци-професионалисти, тя разказва за съдбата им, за интересни случки и събития от родната авиация и казва много премълчавани до тогава неща за българската гражданска авиация.

Лаз 7

Особено впечатляват разказите за безотговорните управленчески решения на кадри без опит, но назначавани там само благодарение на партийната си принадлежност към БКП. Разказва за смелото си решение да запознае лично Тодор Живков за гибелната некадърна управленска политика в БГА "Балкан" и неговото внимание и молба - "Напиши всичко това и ми го предай, без да се подписваш".

Ил 14 на ТАБСО

50-годишният софиянец Васил Петров е възпитаник на Висшето военноавиационно училище в Долна Митрополия. (Интервю от 20 март 2012 г.) В рода му има и други авиатори. Вуйчо му е известен летец и левент, по който на младини е въздишала прочутата пилотка Роза Георгиева. От 1975-та до 1985 г. е бил авиотехник по поддръжката в БГА "Балкан". Година след катастрофата при Кривина е уволнен по измислен параграф от партийна комисия начело с Георги Атанасов. Заедно с него само за един ден от авиокомпанията са натирени още 850 служители. Съпругата му е стюардеса, затова механикът знае много тайни и от тяхната професия. Познавал е добре и загиналия при мистериозни обстоятелства стюард Людмил Шопов, чийто баща - придворен лекар на мароканския крал Хасан Втори, му оставил наследство от три милиона долара. За стюардесата-убийца Людмила Равняшка мнението му е крайно негативно. "Тя беше нечистоплътна личност", отсича лаконично той. Васил Петров живее втори живот след кошмарен инцидент, при който е можело да стане на кайма. При преглед на самолетен двигател на минус 20 градуса той не успява да излезе, но екипажът се настанява в аероплана и се готви за излитане. На никой не му хрумнало, че техникът го няма. "От мен щяха да останат само копчетата !", кръсти се бившият кадър на БГА 20

"Балкан". Разминал се на косъм от смъртта, но началството не го удостоило даже с извинение. „Казвате, че сте познавали добре покойната авиаторка от Правителствения А/О 28 Роза Георгиева - една много ярка личност, която впечатляваше не само с професионалните си качества. Защо тя единствена посмя след 10 ноември да изобличи недъзите в работата на БГА "Балкан" ? - Това е жена, която на милиони се ражда един път. Много смела, екстравагантна, не си поплюваше пред никого, не я беше страх от нищо. Коментираше се, че била доста добра като пилот. Не можа да стане командир по простата причина, че нямаше завършено военно-въздушно училище и не беше партиен член. На никого обаче не е отказала услуга и помощ. - Говори се, че била на нож с другата прочута жена-авиаторка - Мария Атанасова... - С Мария Атанасова знам, че не се разбираха изобщо. Между тях имаше голям антагонизъм. По какъв повод - заради начина на летене ли, защото Мария Атанасова все пак е завършила Военно-въздушно училище, а Роза идва от Аероклуб и не беше с чак толкова "чисто минало", както се твърдеше, така и не стана ясно.”

1992 – НАГРАДА „ЮЖНА ПРОЛЕТ” Добринка Корчева (1965, София). Завършва българска филология в Софийския университет. Лектор по модерна руска литература; Репортер във в. "Нощен труд". Живее в София. Лауреат на "Южна пролет" за стихосбирката "Ловци на кехлибар". Издателство "Кръг 39", София, 1991 След наградата: публикации в литературния печат. Роза Георгиева (1936 - Македония, София - 1994). Летец-пилот в гражданската авиация; Президент на фирма "Розим". Лауреат на "Южна пролет" за сборника с документални разкази "Възторжена безпътица". ИК "Слово", Велико Търново, 1991. След наградата: публицистика в медиите. iujnaprolet.hit.bg/biblio.html

Това дело за оперативна разработка се базира върху справка № В 4810 от 4 май 2001 г., която Начев е успял да пробута за подпис на своя началник ген. Атанас Атанасов. Тази справка съдържа показанията на едно-единствено “доверено лице” с кодово наименование “сестрата”, без каквито и да било разследвания и доказателства към неговите твърдения. Последните са невероятни: твърди се например, че прокурорът Николай Колев “участва в международни контрабандни канали за внос, износ и разпространение на оръжие, наркотични и психотропни вещества”. Доказателства за това няма. Но пък се посочва кои са неговите съучастници: Орлин Аврамов, Димитринка Калайджиева, Руско Карагогов и… Николай Колев-Босия. Твърди се, че наркотиците се изнасят по следния абсурден начин: товарят се в празни 50-тонни бъчви (!) и се прави фиктивен износ на вино за Япония. Там обаче лъсва друг един герой, мастит наркобарон и перач на пари – 22

Маргарит Тодоров, шеф на “Домейн Бояр”. При неговото споменаване става ясно и коя е “сестрата” – особено при твърдението, че Маргарит Тодоров е убил Роза Георгиева, за да получи цялата собственост върху “Домейн Бояр”. Доверителят на Николай Начев е не друг, а именно Донка Митева – като вероятно кодовото име “Сестрата” се дължи на факта, че тя е сестра на Роза Георгиева, известна и като “Винената царица”. Същата беше основен фактор в тъй нареченото гражданско движение „Истината за Алексей Петров” – заедно с учителката от Плевен Иванка Славчева. Нейната зависимост от бившата барета е толкова силна, че не се поколебава да ограби дори и собствения си племенник – сина на Роза Георгиева – Андрей Янев – и да остави неговото имущество в ръцете на Алексей Петров. Става дума за една грандиозна постройка на бул. “Цар Борис III” № 136 В” на стойност поне няколко милиона евро, която е строена от фирмата „Роза и Ко” – и в която днес е базиран софийският офис на “Лев корпорация”. Прехвърлянето на този имот става чрез договор с охранителната фирма “Атлас”, за която често се говори в обвинителния акт – и която тогава е управлявана от обвиняемия днес Кирил Топалов. Договорът, сключен от Донка Митева, е абсурден. Тя се ангажира да плати на “Атлас” цели 650 000 дойче марки срещу охраната на “Роузленд”, както след много пренаименования се казва присвоената от нея компания (присвоена впрочем с фалшиви протоколи и за сметка на нейния законен наследник Андрей Янев). “Сестрата” подписва и запис на заповед, с който залага сградата като гаранция за сделката. Този запис на заповед всъщност е изцяло фиктивен – сключен е за изключително кратък период – и след като никой не изплаща дължимите 650 000 дойче марки, „замъкът” преминава в ръцете на „Атлас”, а Топалов директно го прехвърля на Алексей ПетровТрактора. Вероятно ще се запитате за мотивите, които предполагат нейната зависимост от Алексей Петров. За съжаление тези мотиви са свързани именно с дейността на поверената Ви институция. Смята се, че Донка Митева е източила от фирмата на покойната си сестра близо 27 милиона дойче марки – като това е направено чрез фалшиви фактури. За това източване е започнало следствие през 1999 г., което през 2004 г. е приключило с констатация за престъпление – до съд обаче не се стига, тъй като Алексей Петров използва влиянието си върху Филчев, за да “смачка” това дело. Всъщност именно тази защита е заплатена със замъка на 23

Винената царица, който днес е централен офис на “Лев корпорация” – и е известен вече като “замъка на Алексей Петров”. Тази афера впрочем е един от красноречивите примери за брака по сметка между мафията и прокуратурата. Всичко казано от Донка Митева в този доверителен разговор с Николай Начев е не само и просто лъжа – невероятна нелепица е дори само фактът, че една служба за сигурност може да предприеме каквото и да било въз основа на подобен налуден донос. Read more: http://www.bulblog.com/?paged=16#ixzz2diG4FGbr Изненадващо Донка Митева, сестра на "Винената царица" Роза Георгиева, която вече беше разпитана от съда в края на януари, в сряда поиска да говори отново, но този път даде показания срещу Алексей Петров.

"Алексей Петров е един рекетьор, който си служи с подставени лица", обяви тя при повторния си разпит пред съда. Митева разказа как Петров й е отнел апартамент от 220 кв.м в луксозна сграда на бул. "Цар Борис ІІІ" 136, където се намира ресторант "Перфект", оставен от сестра й. Прокуратурата поиска мярката на Петров да бъде изменена в задържане под стража заради показа-нията на двамата свидетели. 04.05.2012 г., вестник „Класа”

227. 23.08.1955 г., Доброславци, пилот - капитан Ганчо Парашкевов Душков, МиГ-15. При захода за кацане, на височина около 4 метра, с наклон на дясно, закача с крило Земята, поради отказ на управлението.

„Лъжата - Жан, Иван и другите..” ТОШО ТОШЕВ

„Беше ден понеделник, 28 декември на 1992 г. Навън трещеше митинг на СДС, който трябваше да спре, но не можеше задалото се ново правителство на проф. Любен Беров. Трясъците нахлуваха в кабинета ми откъм прозорците, вторачени към площад "Александър Невски", но в редакцията бе нормално спокойно. На 28 декември вече всичко бе ясно – в оставащите 2–3 дни от годината щеше да се гласува новият кабинет. Следобеда по някое време Валерия Велева, която вече се знаеше доста добре с депесарския лидер, харесваше го, той също беше решил, че Велева е баш журналистката, та следобеда Валя ми каза, че Доган искал да си говорим за нещо най-важно. Щял да дойде в редакцията. – Голяма чест ще бъде за мен – предполагам, че съм отвърнал. До този момент с Ахмед Доган се знаем само формално, кимваме си за здрасти из парламента и въобще не мисля, че точно сега, когато му се пържи яйце върху феса, Доган ще цъфне в редакцията. Минаваше 5,00 ч., мръкнало време, вестникът за утре бе ясен, ясна беше и първа страница и докато си ровех нещо по масата, секретарката ми влетя запъхтяно: – Доган ! И остави вратата отворена. Отпред, по средата на широко разперената врата, стоеше Роза Георгиева. Мама Роза, Винената царица. Една от най-колоритните личности от тия 26

години, която, уви, рано си отиде. Зад нея проблясваха очилата на най-неочаквания доскоро твърд политик. А до него, надвесен като Витоша планина над сгушената в полите София, стърчеше бодигардът Ерол. Винаги с черен костюм, бяла риза и вратовръзка, бдящ над свещеното тяло на шефа си, Ерол внушаваше с мускули онова, което Доган постигаше с мозък. След някоя и друга година, кой знае как и защо, депесарският шут на началството се стовари и върху него... Роза носи в ръка бутилка уиски, приятели сме вече отнякъде, и нахлувайки, в движение ми нарежда: – Изпрати някой до донесе от колата и другия багаж. Другият багаж се оказва цяла каса "Джони Уокър", няколко каси вино – бяло, червено – и купчина чанти ?! Сакчета – хубави, лъскави, с ципове. "Раздай ги на хората си", продължава да се разпорежда Царицата, а ние вече сме накачулили масата, тя е отрупана с бутилки, чаши, минерална вода, дошли са още колеги от близките стаи. Втурва се вихрено помежду ни "Джони Уокър" и вее възторжени шотландски поли. Изведнъж кабинетът ми заприличва на панаир. Става весело, приповдигнато, Мама Роза пустосва неправдите в синьо и калпавата мъжественост на Фил Димитров, лее се щедро уискито, Доган е засмян, но някак си сдържано, както се полага на мандатоносителя. Демек, както се полага за шефа на новия премиер ! Няма тинтири-минтири ! – Искал си да говорим за нещо – прекъсвам за миг красноречието на "Джони Уокър" аз. – Обещал си ми извявление за първа страница – допълва ме Валерия Велева и току бута към устата Доганови репортерския си касетофон. – Това, което ще кажа, е важно – включва специалния си тембър за историчност мандатоносителят, масата се снишава, подвива крака и палавникът "Уокър". ...След по-малко от час първата страница на утрешния "Труд" е друга. Под рубриката "Заговор" на другия ден читателят щеше да прочете следното заглавие: 27

"50 ГЛАВОРЕЗИ СА ГОТОВИ ДА АРЕСТУВАТ ВИДНИ ПОЛИТИЧЕСКИ ЛИДЕРИ, ЗАЯВИ АХМЕД ДОГАН". Припомням, денят за публикуване е вторник, 29 декември, а за срядата (30 декември) бе насрочено парламентарното заседание, което все пак гласува и избра новото правителство на Любен Беров.”

ДОНКА МИТЕВА пред Репортер на „БЛИЦ ШОУ” Публикувано: 15 юли 2012, 08:54 | Обновено: 15 юли 2012, 08:54 “- Аз четох делото. Там вие казвате, че не познавате нито един от подсъдимите, с изключение на Алексей Петров, и разказвате как той отнема сградата на сестра ви Роза Георгиева на бул. „Цар Борис III” след смъртта й и как настанява във вашия апартамент бременната си приятелка Ива Павлова... - Да, и... ? Да виждате в една моя частна претенция към Алексей Петров нещо, което да „обръща” делото „Октопод” ?! Аз не познавам никого от тези хора и не знам нищо за тях. Моят проблем с Алексей е, че съм принудена в момента да живея в Ямбол заради това, че той години наред не връща апартамента ми в София. Дефакто той ни остави на улицата. - Знам, че е имало покушение върху сина ви преди години – лицето му е било нарязано с кама... - Не желая да навлизаме в такива разговори. Говорим за мен като свидетел. Нямам никакви контакти нито с полицията, нито съм прокурорски свидетел. Нито ползвам охрана, нито някога съм искала такава. Няма от какво да се страхувам. Вече съм възрастна и преживях толкова много, че от стрес си докарах болести. След смъртта на сестра ми (22.06.1994 г.) вече нищо не ме плаши и разстройва по толкова разтърсващ начин. Двете с нея бяхме много привързани една към друга. Тя беше много надарен и 28

амбициозен човек. Първата жена, пилот на реактивен самолет. Първата жена, пилотирала „Ту-154” и правителствения самолет. Всъщност, след като я наказват да не пилотира, лично Тодор Живков я пита какво би искала и тя му казва да я прати в Лондон като представител на БГА „Балкан”. Дали за добро или за зло – тогава нямаше как да знаем. Алчността е в дъното на всичко. Убиха я от алчност. Ние сме били толкова бедни, че в нас от деца нямаше корист към парите. Не знам дали ще ми повярвате, но на печеленето на огромните пари, които тръгнаха от виното, Роза гледаше като на някаква игра. Стимулираше я природният й максимализъм – да бъде добра във всичко. Богатеенето нямаше значение за нея, важен беше успехът. - А защо я спират от полети ? - Понеже дръзва да каже на другарката Соня Бакиш нещо от рода на: “Трябваше Хитлер да поживее още, за да изтреби повече такива като вас !”. Сега звучи смешно, но не беше – някога се искаше смелост за подобни изявления. - Защо повдигнахте въпроса за апартаментите едва сега ? - Търпението ми се изчерпа ! Алексей никога не е отричал, че ми е отнел собственост. Както и Ива (приятелката му - б. а.). Алексей винаги казва: „Вие имате да взимате, ние имаме да ви даваме. Когато имам, тогава ще се разплатим!” Но мина много време и той не го прави. Съпругът ми почина междувременно, аз бях тежко болна... Освен това, в памет на Роза, искам да се изясни по принцип въпросът със собствеността. Ако върнат сградата, искам тя да стане детска школа. Искам в тази къща, напоена с толкова мъка, тъга, човешка подлост и скръб, да заискри детски смях, да се чува радостна глъчка. Роза би била щастлива !”

Идеята за красивия имот е на прочутата наша авиаторка Роза Георгиева, представител на БГА “Балкан” в Лондон от 1979 до 1984 година. Смъртта я застига преди завършването на строителството. Сградата е довършена от сина й Андрей Янев и сестра й Донка Митева. Маргарит Тодоров е бил съдружник с Роза Георгиева в две фирми.

„Безспорно обаче най-голямата драма на семейството е убийството на “Винената царица”. Донка Митева категорично смята, че килърът на сестра й е нейният бивш съдружник Маргарит Тодоров, който към момента живее в Англия като британски гражданин. Една от версиите за убийството на Роза от съдружника й принадлежи на лекари, които подшушнали на близките, че може да става въпрос за необичайна смърт – предизвикана от... преоблъчване с лазер. Патолози се изненадали, като видели по време на аутопсията, че вътрешностите на тази, иначе удивително здрава жена, били буквално като попарени с вряла вода. Ефект, който според тях (но абсолютно недоказуемо) можел да предизвика единствено насочен лазерен лъч. Самият Тодоров и след смъртта на Роза Георгиева продължил да се хвали, че е изнасял на Острова над 61 млн. бутилки българско вино годишно. „Рекордите са на сестра ми - контрира го от своя страна Донка Митева. 30

Никой не е надминавал Роза. Да не говорим, че тя проправи пътя. Почна с по един кашон в супермаркетите в Лондон !”

бул. “Цар Борис III” № 136 В”

Една от версиите за това, как от пилот на Тато, Роза Георгиева се превръща във „Винената царица” е, че тя станала близка приятелка с Нейно Кралско величество принцеса Маргрет и именно благодарение на нейните протекции започнал и първоначалният внос на българско вино в Лондон. Двете се запознали на прием, на който Роза присъствала като представител на БГА „Балкан”. В делото, което Донка Митева ни посъветва да прочетем, тя в прав текст казва, че счита не само сестра си, но и себе си за жертва на човешката алчност. Показанията й в съда от 2 май т.г. завършват със заключението: „Алчността погубва хората и те престават да бъдат добри”. Очевидно това е намек към Алексей Петров и недвусмислено говори за разочарованието й от него.” Еми МАРИЯНСКА

Донка Митева: Не съм подарявала дворец на Алексей 31

19.02.2010 19:06 | Общество

Донка Митева, вляво

„- И как се разплатихте впоследствие ? Как се разпоредихте с двореца ? -Впоследствие аз се оттеглих от фирмата поради влошеното здраве. И се разпоредих със сградата по волята на сестра ми - съгласно обещанието, дадено приживе от нея пред Ванчо Михайлов. Тя бе обещала в тая сграда да се открие клуб на ВМРО. За да изпълня завещанието й, аз се свързах с лидера на ВМРО Красимир Каракачанов, разказах му последното желание на сестра ми и направихме пред нотариус сделки: едната за дарение на клуб на ВМРО в памет на Ванчо Михайлов, а втората - за прехвърляне на офиси за погасяване на задълженията ни към фирма “Атлас”, които не можахме да изплатим в продължение на 4 г. На Алексей двореца аз не съм го подарила. - И чий е дворецът сега ? - Не знам. От делата аз се поболях, напуснах София и заживях в Ямбол. Откакто напуснах сградата, не съм се интересувала от нея. Но сега съм провокирана от непочтеното поведение на Тодоров - да търси разплата с Алексей, който е задържан. Доколкото го познавам, той сигурно разчита на дивиденти от това, че ще свидетелства в съда. Може би ще иска отново да заграби нещо, което не е негово. - Това е само хипотеза. Тодоров се въздържа от коментар. Ние не бихме прибързвали със заключенията, преди да чуем показанията му в съда. - Аз също бих отишла да дам показания в съда, ако получа призовка за това. - Ще свидетелствате, предполагам, в полза на Алексей Петров ? 32

- Ще свидетелствам срещу лъжите на Маргарит Тодоров. Чия е сградата според имотния регистър ? Любопитна е историята на двореца на Винената царица, показва и справката в имотния регистър. Според него сградата е завършена след смъртта на Роза Георгиева и първо е собственост на сина й Андрей Янев и съпругата му Виолета. През 1997 г. те прехвърлят имота на фирма “Роза и ко”. В нея 91% от акциите държи Андрей Янев, а другите 9% - Донка Митева, сестра на Роза. Сделката е на данъчна оценка за 15,56 млн. лв. стари пари (15 567 лв. сегашни). На 11 ноември 1999 г. “Роза и ко” с ново име “Роузленд” продава част от сградата на фирма “Атлас”. По това време неин собственик е Кирил Топалов. Със сделката “Роузленд” погасява дълг към “Атлас” за 650 000 лв. Четири дни по-късно “Атлас” препродава имота на Алексей Петров и Александър Дойчинов за 378 392 лева. През 2005 г. е последната сделка с двореца, който вече е съпружеска собственост - на Алексей и жена му Мариана, и на Александър и жена му Силвия. Купувач е застрахователна компания “Левски-Спартак” (сега “Лев инс”). Тя плаща 3,1 млн. евро.” Христо НИКОЛОВ – в-к „ТРУД”

Публикувано: 2 авг. 2013, 19:35, БЛИЦ-ШОУ Бившата стюардеса Росица Куршумова е родена през 1946 г. в София. Баща й е потомък на преселници от Прилеп, а майка й е родом от Тетевенския край. “Летящата дама” е роднина с изтъкнатия медик д-р Милен Врабевски, с възрожденците Петко Милев – Страшника и съратника на Левски - хаджи Станьо Врабевски. Както и на големия актьор Андрей Чапразов. „- Летели ли сте с легендарната Роза Георгиева ? - Да, и с Мария Атанасова... Роза беше много мъжка жена. Весела, винаги с настроение идва на самолета, вицове разказваше, страшно духовита, жалко, че и тя вече не е между живите.”