ПОЕЗИЯ -СЛАВЕ by Borislav Borisov

МИСЛИ ЛЕТЕШКИ В РИМА – НЕПРЕОДОЛИМА СЛАВЕЙКО ЯНАКИЕВ, летец – пилот

Славейко Георгиев Янакиев е роден в с. Дръмша, Софийска област, на 29.04.1949 г., в семейството на майка-учителка и баща-летец. Средното си образование завършва в елитния Техникум по енергетика „Вилхелм Пик” (сега «Хенри Форд»), в София, специалност „Автомобили”. След завършване на средното си образование кандидатства по специалността „Летецпилот” във ВНВВУ „Г. Бенковски”, гр. Долна Митрополия, Плевенска област. Първият си самостоятелен полет, като курсант-летец, осъществява на 12.06.1970 г. Завършва с отличен успех обучението си през 1972 г. и е разпределен за Инструктор по летателна подготовка на курсанти-летци във ВНВВУ, на която длъжност остава 6 години. След това е пренасочен за боен пилот, на изтребител-прехващач, в поделението на ВВС в с. Равнец, Бургаска област, където лети и дава стотици бойни дежурства в продължение на още 6 години. През 1984 г. постъпва на работа като линеен пилот в Правителственият авиоотряд А/О 28 (тогава под. 42 880), в София, където изпълнява полети до 2009 г. За 39 летателни години има прелетени над 10 000 часа във въздуха (около година и половина живот във въздуха !!!), на няколко типа реактивни, свръхзвукови и пътнически реактивни самолети – МиГ 15, МиГ 17, L 29, МиГ 21, Як 40, Ту 134, Ту 154, Boeing 737. Летял е денем и нощем, в прости и сложни метеорологически условия и е кацал на почти всички континенти. По-малките му двама братя също завършват ВНВВУ „Г. Бенковски”, като летципилоти, Гаврил, през 1975 г., за ВВС, и Божидар, през 1983 г., за ВМС (не е между живите).

1. НАХОДКА Сигурен съм - ще намеря необходимата Рима, но това не ще бъде просто „Ако няма Рима - удари ма”. Всяка мисъл в Човешкото съзнание има дълбоко съдържание.

2. ТЕТРАДКАТА на ПИЛОТА Имам си една Тетрадка - с мои творения, някои ги наричат „Стихотворения”. В тях наистина има добри попадения. Мечтая да създам и напиша Песен . От това живота ни не ще да стане по-лесен, но поне ще се възроди оптимизма, разбира се, но не и в комунизма. За това, що става в сегашната ни държава, просто загубих реална представа. Толкова е лесно да се предадеш. Много по-важно е да успееш на другите да дадеш. Дай, макар и много малко, но ако се стискаш, ще да е жалко. 3. ЖИВЯХ и ОЦЕЛЯХ Докъде сме стигнали и опрели. Боже мили, дай ми сили пак да оцелея. Като Пилот живях и ... оцелях ! Сега, обаче, далеч по-трудно е човек да оцелее, ама пък трябва и да се живее.

Умирал съм хиляди пъти, но съм оцелял и съм все още цял. Това ли е нашето време, Боже ? Кажи ми или поне излъжи ме !!! 4. САМОЛЕТОНОСАЧ Що е туй Самолетоносач ? Това е нещото, дето изстрелва пилоти със самолети в едно с мечтите им в небето. Е, случва се и това, някои да цопнат направо в морето. Но въпреки всичко това са хора летящи, щастливи. Още по-, ако са и останали живи. Понякога, след хиляди проблеми в небето, те остават с болка в сърцето, виждайки как губят другари, независимо дали млади или стари. 5. СПИРАЛАТА на ЖИВОТА Детство безметежно с бъдеще ненадеждно. Това е отредено за мнозина, а късмета отреден е за малцина. Сега щастието ни е в децата, не само в парите и храната. Въпросът е не само за храна – физическа, а и духовна. Вярно е, че напоследък тя е понамаляла. Нацията ни обаче винаги е оставала цяла. Но пък Бъдещето все пак е пред нас. И ние отново ще влезем във час. 6. ХРАНА 4

Голяма радост е за човека, че е все още жив, макар и безкрайно малко щастлив. Въпреки това сме най-щастливите хора. Това е то - Щастието от цветята, децата, ако щете, и от питието и храната. Но не само храна за корема, а и духовна. Това е тя - храната върховна. 7. ЕПИГРАМА Няма никакво значение, ако в едно едно изречение не можем да се изразим, че в момента живеем във време на Безвремие.

8. ЖИВОТЪТ на ПИЛОТА Какво е животът на Пилота ? Живот за оцеляване след борба – живот съдба. Хей, Пилоте мой, не спирай се, не стой. Ти грешките си не брой. Започвой борбата като от начало, търси ти, новото начало. Това е тя, ядката на новото ти съществуване и нова основа на човешкото общуване.

9. ЖИВОТ - ИДЕАЛ Каквото занапред ще и да стане, За мен споменът ще остане. Не само в сърцата на децата. Но те са много. Част от тях са и пилотите, що съм произвел с благородна цел. Живях си с идеали - пълни провали. Трябва да съм голям идиот, за да оприлича настоящето на живот.

10. ..................... Като пилот за мое щастие изживях дълъг живот. Не, че бе много щастлив, но пък бе красив ! Красота в живота се намира и открива в малките неща. Неща, дето трудно се намират, те не могат да се консумират. Сега се радвам на децата, от детската градина отсреща. Ще ми се и аз да имам внук там. Но сега, без внук, си се чувствам направо сам. 11. ..............................

Кажеш ли ти нещо, то трябва да е наистина съдържателно и горещо. Трябва да е горещо и актуално, а не просто евентуално.

12. ........................... Когато ти си жив и още дишаш, продължи да четеш, пък и да пишеш. Възможно е това да са глупави рими. Моля те, Боже, прости ми !!!

13. СТО ГОДИНИ Пилоти славни, герои наши, горди сме с постиженията ваши. С това, що Вий сте сътворили и на поколенията дарили. Спомени чудесни за славна Авиация, гордост голяма за малката ни Нация. В небето ни написахте история неповторима – за чест и слава на нашата Родина.

14. НА СЛУКА Дали ставам да размишлявам - не проумявам, но пък все по често ми се случва. Много мисля за събитията, дето стават и за нещата, които не се получават. Ето, сега: колкото по-остарявам, чувствам, че по-зрял ставам. 7

Да бе - зрял, ама гнила круша. Що ли сега още ме слуша ? Не щат да ме слушат краката, отслабнаха ми сетивата - не възприемам. Най-вече политическата ситуация сега не приемам. Имам, обаче, напредък голям. Не успяха да ме сторят ням.

Все още си имам начин за изразяване, може да е с изоставане – в следствие на остаряване. Е, добре де, до тука. Желая ти слука !!!

15. ПРОФЕСИОНАЛНО Учеха ме нявга бомби да пускам, с НУРС-ове да стрелям, хора да убивам и да ги затривам. Стрелял съм и със ракети – хора ние сме проклети.

16. ЖЕНАТА на ПИЛОТА Тя винаги тръпне, очаквайки го да се върне – цял, млад, силен, здрав,

макар и малко рано остарял. Остарял, но помъдрял. Пилотът знае Цената на живота. Живот – любим и неповторим. Той обича си жената, но най – вече децата. Труден е живота за Жената на пилота. Изпълнен е с дълго и мъчително чакане, силни вълнения, понякога и страшни сътресения. Такива са те, жените на пилотите. Те са много смели и що ли не са преживели. 17. СУЕТА Голяма е сега нищетата в света на суетата. Някои си живеят, други пък тлеят. Сигурен съм, че ще остарея, но не желая да тлея. Още да поживея в радост и при отминала младост. Да се движа по красива алея, 9

алеята на красотата, далеч от суетата и нищетата. Красотата на живота е видна. Докато си жив и здрав - даже завидна. Ако живеехме много, ама много години, има вероятност всички да станем роднини. Животът е прекрасно явление. Резултат от родителска страст. И ето ме. Какво съвпадение. Можеше сега и да не живеем. Но, ако сме с късмет - ще оцелеем. Истински живот без красота няма. Но откриеш ли я, радостта е голяма.

18. НЕКА ДА СЪМ КРАТЪК Мечтите ми не свършват до тук. Те ще продължат и нататък. Нищо, че живота наш е безкрайно кратък. Ще продължим да живеем и оттатък. Животът е истински красив, ако човек е истински щастлив. Всички желаем да поживеем , да се радваме, да се смеем и пеем. А не да тлеем !!! 19. БОГАТСТВО Някак, вече, не съм млад, но пък съм богато сърцат. Много ми се иска , но ми не стиска. 10

Защото съм обременен, че не съм ерген. Женен съм от години, но ми не мина. Живея с жена прекрасна. Край нея ще си замина – то е ясно.

20. ...................................... Губи ми се римата, като топлината през зимата, като светлината в нощта. Като хилядите, пожелани, неща. На живота в играта участвуват нещата. Може би дребни, но не непотребни. Не желая любовница и яхта, да ми стои някой на вахта. Да съм на живота помията, да ме затрие лакомията. Примерите са ясни. Няма безопасност. Мнозина станаха мърцина. Всяка година - все мърцина. Бъди ти малко богат, но сърцат. Каква е повелята на сърцето ? „Прави добро, за да го получиш”. Бъди ти щастлив и весел, помагай и на другите да са такива. Точно това ще ти много отива.

21. ПРЕЖИВЯНО Рими, не измислени, а преживени, случки от живота отразени. За сложността на живота на Пилота, е този, на патриота. Дето губи, но продължава да дава. Човек е, що му остава ? Има люде-герои, не търсят те богатства свои. Хора са те, а не пасмина. Жалко, останаха малцина. В ежедневието наше сиво, все още мислим ний красиво. Радваме се на свободата и красотата на нещата. Докато сме още живи, в правото сме си да сме щастливи. Синовете на война да не изпращаме никога вече, е разковничето на Щастието, човече !!! 22. ЕПОС Идват ми мисли епизодични. Мисли еднолични. Епосът е в природата на народа. Такава сме ние порода. Нямаме загубена битка и спечелена война. На паметниците има хиляди имена. Добре е, че пак не сме във война. Сега пак ние воюваме, като мизеруваме. Нашата нация 12

в момента е в жестока стагнация. Живей си ти, брато, дано да знаеш – защо ?

23. ВРЕМЕНА И СЛУЧКИ

Това са случки от нашата Родина. От сега и до Амина. Случки са те, човешки. Съпътствани с много грешки. Хиляди са хората, дето грешат . Щат, или не щат. Веднъж човек живее. Да плаче ли, или пък да пее. Чете ли моите писания някой след време, ще има да се чуди. Какви са били времената тогава ? Какви са били тези хора, какво им остава ? Като живеят, борят се, за да оцелеят. Такива са те, времената. Живеем според щата.

24. ..................................... На времето можех да избирам. У нас, или в чужбина. Това време за жалост безвъзвратно отмина. 13

Животът без мисъл, губи своят смисъл. Той е единствената квота и за мъдреца, и за идиота. Поезия за нещата. Поезия за душата. Тя е, дето я пиша за нещата, дето издишат. Тук се пише за култура. Някой я бърка с халтура. Фигурират тук голи актьори, актриси. Поне в представлението не ти си. Голотата наистина е символ на красотата. Лошо е, че с този манталитет искат да извоюват на театъра авторитет.

25. .............................................. Взе да не ме слуша. Ядоса ме от душа. Добре е, че не пуша. С цигара щях да се оттуша. Що то значи да си поет. Лирик, циник или естет. Лириката е оцеляла като елемент от поезията цяла. За жалост цинизма го има в реализма. Естетизма се загуби при социализма. 14

Добре, че я имаше Людмила. На много култур-трегери тя бе мила. Ако не бе тя в прекрасната ни държава, Културата не щеше да шава. Жал ми е за Людмила. „Как си се тука качила, мравчице мила ? Нито съм мравка, нито пък мила, казвам се Людмила” и съм се тука родила”.

26. ИГРА Не се сърди човече. Жив си ти още вече. Нищо, че везните вече накланяш. На оптимизма свой вечен се осланяш. Вярвай ти сега в това, що е честно. В настоящето безчестно. Бедата е в това, че не виждам бъдещето на децата . Не съм кадърен да участвам в играта. Децата мои, живи, талантливи. Къде ли ще е мястото на внуците игриви ? Живея си аз, живея, но - не ми се пее. 27. БЕЗКРАЙНОСТ Колкото и да разказвам, все има още нещо да казвам. Не губете нещата, що цените. Ако то стане, грешката е във вас самите. Някогашните ви идеали с това, що става сега, 15

не са едно цяло. Дано полети това, дето още не е летяло. 28. РЕКА Прииждат ми мисли красиви, радващи душите ни сиви. Сега, както си, едва ли щастливо живеем. Прекрасно бъдеще ние лелеем. Благодаря ти, ГОСПОДИ, че живот ми дари и позволи да се докосна, поживея и оцелея с Авиацията на Нацията. 29. РИСК Кога изживях живота си най-щастлив и красив ? Когато летях - бях на йота от Голгота. Това бе животът - истински мой. Най-прекрасен бе и ще си остане той. Човек, който не знае за какво рискува, нищо не струва. 30. ПИШМАН-ПОЕТИ Много са тези, що пишат се поети. Хора клети. Дори от тях някои са проклети. Времето ни ангажират, глупости у нас формират. Пишат си те цинизми и разни там идиотизми. Още не бях казал тъпизми. Имена има много, не ще ги цитирам. До тука - спирам. 16

31. ПРОФЕСИЯ: ЛЕТЕЦ Питаш ме и ще ти отговоря. Винаги съм бил Калитко. Общо взето ми е вървяло. Но си има и друга причина. Никоя машина, на която съм се качил, не съм подценявал. Рискът съм оценявал. Подхождал съм винаги предпазливо: Това не е страх. Това е естественото стремление за самосъхранение. Аз бих още летял. И материал за още спомени бих събрал. Но всичко красиво си има край. Жив си ти, седи си и трай. Всяко начало си има, пак повтарям, край. Запомни това до края на дните свои и го знай. 32. ТЕМА За да напишеш Ти поема – трябва тема. Не, обаче, тема куха и няма, трябва ти тема - голяма. Трябва ти тема – със съдържание. В нея да вложиш ти знание. Разчоплиш ли ти тази тема да разкриеш проблема. За отношенията човешки съпътствани с много грешки. За съседите, живеещи един до друг и не се познават. Каква е грешка туй - не осъзнават. Пък си и не признават. „Комши” в нашите времена 17

е заместител на всички имена. 33. ИСТОРИЯ В интерес на дипломацията ще се наложи да поизчистим информацията. Да няма тука скрито покрито, не дай си, БОЖЕ, нещо недопито. Да бъде изпита до дъно горчивата чаша, основна повеля е това наша. Като ЛЕВСКИ да си ний кажем кривиците. Да се осъзнаем, да се завърнем при нивиците. Престъпни люде от тях ни лишиха. Много, ама много сгрешиха. Това не са хора, а на нацията позора. Още много бих писал. Много люде с гняв бих орисал. Малко им е, та и аз отгоре, товаря каруцата до горе.

34. МЕЧТИ Каквото и да напиша, то отлита, отминава, на новото път дава. Не това е пътя на интереса. Това е пътят на прогреса. Живей ти занапред и гледай, ама само напред. Гледаш ли ти само напред, ще видиш ти неща що би желал и за които си мечтал. Мечти щастливи, мечти живи. Мечти осъществени и оживени. 18

Който живее без мечти - не ще да оцелее. Той просто не живее. 35. КВОТА Красотата на живота от БОГА дадена е като първа и последна квота. Тя се крие в нещата, в децата, жената и тревата, в зеленината на гората. На морето и небето в синевата. Така също в знанията големи, решаващи значими проблеми. Движението със скоростта на светлината, борбата с тъмнината на войната. Неимоверни са научните открития с епохални покрития. Сега, обаче, живеейки в неудържим технически напредък, честно ние сме си в битов заседък. Защо се ровят в кофите с боклука ? Едва ли ще се намери там слука. Бъдещото поколение след десетилетие ще запита: Какви са били идеалите на предците ни в предното столетие ? Какъв бил е смисълът им на живота ? Дано не е като този, на скота. Ние желаем светлина в края на тунела. Ето я – мечтата ни цела. 36. ПРОБЛЯСЪК Боби, ти си по-пилот и от пилотите. По-щастлив си от идиотите. 19

Ти все-таки имаш идея. Човешка затея. Ти би могъл да ми завиждаш. Но и аз ти завиждам. В бъдещето искам аз да те виждам. Ти го правиш. Е, до тук ли се ти ? Ще ли се ти да се оставиш ? Какво от тук нататък ще правиш ? Боби, това е много сложна тема, като апотема. Допирателна е до живота. Забравиш ли я – не струваш. Ти просто не съществуваш. Живееш ти веднъж, и ако не си ти жена, бъди ти мъж. Веднъж.

37. АКО БЯХ ПОЕТ Ако бях поет като Вапцаров или Яворов, бих описал чувствата си в рими неустоими. Беше то голяма емоция. На съдбата промоция. Това е тя - съдбата, изчистваща нещата. Има много хора живи, не разбират те, че са щастливи, 20

защото са живи. Много са те, нещата, извън щата. Нека да не говорим, ако не спорим. Да спорим ний за нещата извън суетата. За нещата от живота, отдалечаващи ни от идиота. За тези неща, красиви и примамливи. За тях си ние мечтаем и надежди си таим. Ех .... 38. РЕШЕНИЕ Как ще постъпи, що ще направи, от него зависи. Подвластен на решението му и ти си. Бил съм пилот и знам. Сега съм съвсем цял. Ама пък и що пъти съм оцелял. Красотата на живота е в романтиката. В тръпката от риска, както Екзюпери настоятелно е искал. Не е той между нас, но е останал. Да е още жив не е престанал. 39. МОЛИТВА Молих се на БОГА, това, дето правя – да мога. Сега съм само за децата бащата. 21

За мен са те красотата на нещата. Нищетата не е оправдание да нямаш внуци. Ако някои мислят така, извинете ме, моля. Това са туруци.

40. ИСТОРИЯ Боби, за Царичина забрави. За там не сме аз и ти. Имах период на забрава. Не съм човекът, що за това става. Увличах се и по иманярство – и забравих. Научих, че крепостта на Самуил е била в Скопие. Тогава е било в България. Не на теория. Било е наша история.

41. МЕЧТА Напират в мен мисли свежи. Ще ми се да сме още младежи. Да изкуфеваме, да щеме да даваме и получаваме. За още нещо да ставаме. Дълго, ама дълго тук да оставаме. Да не сме безполезни. Нека сме и за напред полезни. Оставаме си ние железни. 42. ......................... Не обичам след химери да тичам. Има ли за мен химера, моя ли е тя - ще я намеря.

43. ЗНАЧЕНИЕ Едно изречние, понякога има огромно значение. Със смисълът на казаното и недоизказаното. Дали някой иска нещо да каже, да докаже или премълчи. Мисълта има лъчи. Тя може да топли, угажда. Чувства да събужда и охлажда.

44. ДУША На стихотворението в нещата вложи си ти душата. Разкрий красотата на нещата, На живота пъстротата. Въобазяват си някои, че са поети. Пишат - лигави куплети. Ще им се някога да са чети. Римуваните им творения, наричат стихотворения. За стихотворение не се иска само умение. Просто да пише някой в рима, само за да го има. На стиховете в нещата вложи си ти, поете, душата. 45. ЦЕНАТА на ЖИВОТА

Те си остават на Живота цената. Те са съществата, създадени от сърцето и душата. Млади са и красиви, палави, игриви. Децата - радост за окото и душата. Те са в основата на красотата. Това са те - Децата.

46. .............................. Не желая отмъщение, а справедливост. Живяхме в живот на измама. За жалост - такъв си остана. Не цени никой светлината, добротата, пък и стойността на нещата. Дали са те малки или големи ? Случва се от нищо да си правим проблеми. Да раздухваме кухи теми. От нищожни да ги правим големи.

47. ПОЕТИЧЕН НАПОР Рими чудесни, основа за песни. Рима неудържима и неповторима. Мислите ми, написани в рими са неизброими. Мисли леки, или тежки. Мисли човешки. Те са ефирни, 24

много мирни. Човек престава да съществува, ако вече не римува. Римите са в душата и сърцата. Всеки би могъл да каже своята рима обозрима. Дано е осъществима. Рима реална, не материална. Израз на душата, не на нещата. Най-вече на сърцата.

48. СМИСЪЛ Смисълът на живота е в стойността на нещата. Да виждаш красотата в зеленината, цветята, тревата, на небето и морето – синевата, невинността - на децата. Дете, или ако дърво създадеш на света, много ще дадеш. Давайки, не вземаш. Не да отнемаш. И тогава живота ти дава, що заслужаваш. Щом искаш и можеш да даваш !!! 49. ЧЕСТИТО !!! Ех, Боби, Боби, какви ги ти надроби? Цяло 60 !!! - година след година - до Амина. От сърце и с желание ето мойто пожелание:

Трицифрен ден Рожден да отимаш. Много пра-пра-внуци ти да имаш. От Здраве да се не отървеш. Пък и на тях да се не дадеш. Бъди си все така – Млад-еж !!!

50. ХЛЯБ и ЗРЕЛИЩА

Говорим ний и за култура. Дано не е халтура. Театрите са пълни с люде културни. От историята извод остава от логика такава. За всяко селище няма ли хляб, дай му зрелище. Дано паметта не ме лъже, та да ви излъжа. Мария Антоанета е казала: Няма ли за народа хляб, дайте му пасти. Къде е сега нейната глава ? На ешафода. Сърдечен привет от народа. 51. ПОРТРЕТИ Идват ми мисли свети под тези портрети. Левски, Ботев, Вазов, ако щеш - Карамазов. Но под тези портрети 26

има и люде проклети. За нашата нация от тях няма цивилизация. Отговорът къде е ? Защо са те живели ? С какви цели? Каква е същността на нещата ? Това е съдбата. 52. РОДНО НЕБЕ Но защо ли ми минават мисли разни - дори безобразни ? Наше ли е небето или от други заето ? Имаме ли сега бойни пилоти и самолети, възхвалявани в куплети ? Авиация, брояща се на пръсти, не ще защити градове, села и къщи. Най-малко тя става за защита на Държава. 53. СТИЛ Как се пише СТИХОТВОРЕНИЕ ? Не по принуждение или самомнение. Да е израз на вдъхновение, на умение, и на подходящо настроение. Нещичко да изразява. Читателят за да не се прозява. Съдържанието да е разбрано от всеки млад и стар, добър и злобар. Да покаже всички пътеки към сърцето и душата човешки. 27

На живота - сложността и красотата. Силата на едно стихотворение от сърце човешко да е Творение. Да се приеме като дарение. Това е то - СТИХОТВОРЕНИЕ.

54. ИЗРАСТВАНЕ Браво, БОБИ ! Множко ти натрупа годинки. Както в касичка - стотинки. Година след година. Зима, подир зима. Нека преброиш от тях доста, над стотина. Като следствие и явление, да имаш главоболие от многолюдно поколение. Бъдете ВИЕ здрави, живи, весели, щастливи. Послеписът не се чете: Палави, игриви.

55. ........................... Мойте рими са не тежки, отразяват те чувствата летешки, е, пък и човешки. Отношението на Пилота към живота на хората и своя.

Пилот не бори ли се да живее не ще да оцелее. Всички полетни задачи са били с проблеми. Да ги изпълниш блестящо и да решиш дилеми. Да ги изпълниш ти и да оцелееш. След полет да направиш разбор с приятели, да пийнеш мъничко и да се посмееш. 56. БИОГРАФИЧНИ РИМИ Над преодоляните големи проблеми, решени ли са - те са неми. Следи съм оставял прави в небето и на майка ми в сърцето. Бяхме ние братя Пилоти - трима. Като нас не са мнозина. Знаят се: Братя Стаменкови, Янакиеви... При нас и татко беше пилот.

Летял е на типове самолети – поне петнадесетина. Започнал е от "Планер-плъзгач" та до самолет на "Планер-тегач". Каква тя стана ? Споменът от летенето във времето и в кръвта ми остана. Любовта към живота ми не престана. Тя движи Пилота в летенето и живота. Не своя си само да опази, но и на тези, под нази. Долу, на Земята, се решават съдби човешки: постижения, проби и грешки. Понякога малки, понякога тежки. Раждат се и раснат деца – създадени и гледани от хора със сърца.

57. АВИАЦИЯ На Земята работи науката и практиката, създала авиацията – гордост и перспектива за нацията. 30

Гордеем се и с нашите космонавти. Сега не са много народите със свои астронавти. Летял съм на височина 20 км със скорост над 2000 км/ч. Летях над нас и над вас. За какво съм си мислил - не знам ? За нищо, обаче, не ме е срам. Обичал съм си много страната, народа в нея, най-вече децата. С любовта детска в сърцата. Летях си, тогава, над нещата – проблемни за страната. Такива и сега стават – проблемите се задълбочават. Дали в кофите с боклука ще се открие човешката слука. Няма сполука. Да спра ли дотука ? 58. .................................... За всеки полет свой съм бил изначално готов. Тръгвал съм към него с много любов. Рискът съм отсявал. 31

Хиляди, много полети съм имал, но съм оцелявал. Достатъчно подготвен бях. Е, оцелях. Прояви ли човек към каквото и да е пренебрежение възниква напрежение. Явява се недопустима ситуация. Камо ли в авиация. 59. ПОГЛЕД ЧОВЕКЪТ, бил той работещ, служещ, писател, поет. Трябва да гледа напред. Да не забравя миналото, обаче. Да го опише, настоящето да анализира, бъдещето да прогнозира. Какво в живота ще стане и що ще ни остане ? Сега това е живот красив и наслада за малцина, мъка за мнозина. Та за всичките мнозина, обречени да са мърцина. Живеят те в безвремие в днешното съвремие. Дано бъдещето приходящо за живот нормален да е подходящо. За всички. Не само за Човеци в кавички. 60. ЖЕЛАНИЕ Желая да се изразя чрез поезия във време на липса от такава. 32

Какво ли не тука става ? Допускам много грешки. Те са човешки. Все още не всичко от поезия отбирам. Но интерпретирам. Сигурно знам, обаче, че ще стана поет, от Пегас или Музата нает. Поезията е начин да се каже това, що най-важи. Човекът да изрази отношението към нещата, на които най-много държи. Така, че животът човешки да продължи. Та, за сега - дотука. Дано занапред да ни стигне по-голяма сполука. Дай БОЖЕ !

61. ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ !!! Уверен съм, че и занапред още много хубави неща ще се случат, в резултат на родителски грешки красиви деца ще се получат. Животът не само прощава, той и нов живот дава. Плодовита е нашата държава. Не съм голословен. Погледни само колко е голяма красотата на децата на БЪЛГАРИЯ. Те са плод на действие, не на лотария. Да живее БЪЛГАРИЯ !!!

62. ОЧАКВАНЕ Какво е да си жена на пилот ? Това е дълго чакане, вълнения, понякога и страшни сътресения. Те, жените на пилотите, са много смели, що ли не са преживели.

63. ЗА СМЕШКИТЕ Смешки малки, смешки големи, стига да не са за проблеми. Ако пък има проблеми – да не са големи. Движим ли се по крива алея, тя си остава алея, алеята на красотата, далеч от суетата и нищетата. Народе мой, казва „магарето” в едно предаване, уж безлично, но като че ли с любов, аз също обичам народа си прилично, ще ми се да стане нов. Народе, мой любими , неръкотворими. Друга порода да стане народа и аз пак да съм част от народа. Народ от щастливи човеци , не само за сега , но и за всегда. 64. ГРАНИЦА

Решиш ли се да пишеш поезия, не ставай досаден. Не карай другите да те четат, без да разбереш ще ли да щат.

65. Посвещавам това стихотворение на Балчишкия старши лейтенант (посмъртно капитан) Владислав Владимиров Вълчев (випуск 90-та ), с МиГ 21 БИС, загинал след катапултиране над морето, на 20.12.1994 г. Лети пилотът цял, целеничък. В самолета той е самичък. Изпълнява задачи отговорни, поставени от началници, по-горни. Налага му се да успява, Да се спасява. Началниците не се грижат за пилота, катапултирал се над морето. Няма да кажат: Ето го, ето !!! Самичък да си се спасява. Такива бяха времената, такива са и сега. Пилотите плащат с цената най-скъпа, цената на небесата. Такава е стойността на живота на пилота.

66. МУЗА Сега има хора, наричащи се поети. Не – това са тъпотворни атлети. Произвеждат тор, талаш и простотия, дано аз не съм от тия. 35

Имена не цитирам - от уважение към бащите. Тези хора са далеч от музите – и от трите. Те са с високо самочувствие, Но спрямо поезията – с отсъствие. Липсва им присъствие. Такива са - като Пишурката, дето пише Оди на баба си за хурката.

67. ЩАСТИЕ Тичат децата, улисани в играта. Топката в краката, играчките в ръката. Най-важни са нещата, свързани с играта. На живота красотата е в щастието на децата. Деца - палави, игриви, весели, щастливи. С играчки и книжки, живот без въздишки. Още - компютри, телевизия на играта нова визия. Чаткане в чата, състезания с колелата. Не - на войната, да не я знаят децата.

68. ПИТАНИЦИ Какво в Живота съм направил ? Каква Следа съм аз оставил ? Какъв е приносът ми към Науката ? Каква е борбата ми със Скуката ? 36

Каква е същината на Сполуката ? Как възпитах си Децата ? Как стоят при тях Нещата ? Какъв смисълът е на Живота ? Какво желае се от Патриота ? Какво научили сме и прочели ? Какво сме дали или взели ? Кому и как съм аз помогнал ? Как Егоизмът съм го превъзмогнал ? Какво в Живота съм сътворил ? Какво на Поколенията съм подарил ? Как възприемам аз Културата ? Как се отнасям към Халтурата ? Как възприемам Кича ? Какво харесвам или обичам ? Какво е туй, подир което тичам ? Какви езици знам или пък сричам ? Какви са моите Приятели ? Какви са те – творци, съзидатели ? Какъв Живот сега живеем ? Какъв да е – пак си лелеем ? Какво е отношението ми към Политиката ? Какъв съм аз и спрямо Кликата ? Още и още – много въпроси. Запитвам ли се – Ти още Жив защо си ?

69. КОМПЛЕКС Душа човешка, съдба летешка. Много са тези пилоти, отговорни за човешки животи. Да се управлява самолет не трябва само късмет.

Нужни са много знания , умения и старание, отговорност в работата и спорност. Поемането на премерени рискове са професионални искове. Съобразяването с времето е на професията бремето. Пилотът не само рискове поема, решения важни трябва да взема. Понасят го крилата , децата и жената остават на Земята. Не всеки се завръща. Остава осиротела къща. Сираци стават децата, вдовица пък жената. Пилотите продължават от себе си всичко да дават. Любовта към небето е това, което движи пилота към напредък в живота. Стремежът за летене започва с човешкото летоброене. Започваме с Икар и Майстор Манол, пожелал да полети като Сокол. Перипетиите на пилота са част от живота. Кому – да бе, на пилота ! 70. ЦВЕТНИЦА Цъфтят цветята, растят децата, радост за душата. Лице на красотата, начало на нещата. Избуяват като тревата с поглед в небесата. 38

Гордост за бащата, на майка висотата. Това са те -децата. Ах, този въздух, пълен със свежест. Каква той може да носи тежест ? Години съм летял в небето. Било е то с радост в сърцето. Пилот съм по душа и желая пак да полетя над страната на цветята. За Мир лелея За тази прекрасна идея. Господ да бди над нас и ВАС.

71. ИЗДЕЛИЯ Зовят ни небесата. Побягва назад полосата. Въртят се все по-бързо колелата. Устремяваме се към синевата. Понасят ни крилата. Расте височината с нея и бързината. Но не всички самолети са с транспорт заети. Има и такива военни. Малко са, но особенно ценни. Спортни още, селскостопански, учебни. Всички те са много потребни.

72. ПИЛОТ В ПЕНСИЯ Едва съществувам, откакто в небето не плувам. Желая пак да съм на високо. Вижда се оттам на широко. Искам пак да следвам тази пътека широка. Правилна е за мен тази посока. Хайде днес на нивата с кобилката - сивата. Ори ти, сей и напоявай, на реколта се надявай. Надеждата на цяло село. Село - що ли не видело. Берекет ли или пък суша Дойде ни до гуша от тази суша. Реколта няма - мъка голяма. Животът ни към красиво не отива. Икономиката - сива. Неизорана нива Повече така не бива.. Така е. Нашата лоша съдба е.

73. ПОРОК Посегнах към чашката. Оказах се на края на опашката. Финансова стагнация, културна деградация. Литература, кино и театър 40

А в главата - силен вятър ...

74. ПИЛОТАЖ Излитането правим на „Форсаж”. За полет в „Зона Сложен пилотаж”. Започваме със „Стръмен вираж”, „Тоно” - на ляво, в дясно, по веднъж. Претоварване пет, пет и половина „Же”. Изразходваме калорий – дузина, хилядарки. „Полутоно” с последващо „Пикиране”, оттук – „Боен завой” с набиране. Отново – „Полутоно”, „Лупинг”, „Имелман”, Това не е на техниката ни таван. Пилотажът в зона не е самоцел, за възможностите ни - не е предел. Упражненията се усложняват, Подготовки нови те ни дават. Летим, ний, вече в голяма група. Опит, все по-голям, на ятото се трупа. Следва «Маневрен въздушен бой”, целта на тренировките е той, Върхът на подготовката е той. 75. На Димитър Антонов - МОТО Ех, МОТО, МОТО, винаги ще те помня !!! Защото ТИ даде ми друг шанс във живота.

Показа ми нов вид авиация лице на Българската нация. Нови правила на организация и поглед към различни цивилизаций. Моля те, приеми моите оваций !!!

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ИЗТРЕБИТЕЛЯ (безглаголно)

Силно желание, Липса на колебание. Жажда за знания, Нови познания. Постоянно в час, Неудържима страст. Позитивен нюанс, Мислене в аванс. Поносимост на натоварване, Действия с изпреварване. Безапелативно в акция, Мигновенна реакция. Маневриране в ритъм, Побеждаващ алгоритъм. Победи ще трупат, Действията в група. Наличност на силна вяра, грешките не се повтарят. Работа със старание, Смелост, Себеотрицание. Теория плюс Практика, в резултат Ефективна тактика.

Получил, събрал и обработил: д-р инж. Борислав Борисов

д-р инж. Борислав Серафимов Борисов е инженер по двигатели с вътрешно горене. Завършил е Висше военно училище – гр. В. Търново и Военна академия – София. Полковник от резерва на Министерството на отбраната. Има защитена Дисертация в областта на качеството, надеждността и ефективността. Преминал е през множество обучения и специализации в НАТО, страни от ЕС и международни сертифициращи фирми за Одитор по военна и специална продукция, както и Одитор по безопасност на храните. Автор е на редица научно-изследователски публикации в областта на качеството, надеждността и ефективността, в това число и адаптарини към проблемите на Системите за управление на качеството и безопасността на храните. Има издадени три книги в областта на управлението на безопасността на храните в ЗОХ. Член е на УС на Съюза на специалистите по качеството в България, както и на ТК 32 „Селскостопански и хранителни продукти” на Българският Институт по Стандартизация. Одитор качество в "НОВЕ ТРЕЙДИНГ" ООД (www.novetrading.bg) – една от водещите у нас фирми за Производство и предоставяне на храни - столово, войсково и диетично хранене.