Летец-пилот, полковник
ИЛИЯ ИВАНОВ ИЛИЕВ Роден на 20.05.1950 г. в гр. Малко Търново
1968 г. – 1972 г., курсант-летец във ВНВВУ „Г. Бенковски”, гр. Д. Митрополия 1972 г. – 1982 г., летец-изтребител на МиГ 21, летище „Равнец”, Бургаско, 2000 ч. 1982 г. – 1984 г., слушател във ВА „Г.С. Раковски”, София 1984 г. – 1997 г., летец в 16 ТрАП, Доброславци, Враждебна, 2000 ч. 1997 г. – 2000 г., Командир на 16 ТрАП 2000 г. – 2003 г., Гл. Щаб на ВВС, н-к Отдел и Инспектор по ТрА 2003 г. преминава в „Резерва” 2003 г. – 2013 г., летец в А/К „Скорпион Еър”, 8000 ч., на Ан 26 и L 410
С Полковника се видяхме на 19.11.2014 г. (за мен беше за първи път, дори и на снимка не го бях виждал), в една непринудена двучасова среща в София. Към Летците, с главно и синьо „Л”, имам нюх – добре познат на посетителите в моя сайт (tangage.jimdo.com). Този безпогрешен усет, който не мога да опиша, но знам, че го притежавам, използвам и му се доверявам напълно. Не се хваля. Та, гледам го аз в далечината, и си казвам „Той е.” Излъчваше Летешкото от него си, което аз прихванах – среден ръст, спортна фигура без излишни килограми, елегантни младежки дрехи, искрящи живи очи, 1
полковнишка подстрижка ..., леко ми напомни за симпатягата Жан-Пол Белмондо ... Здрависахме се. Здраво стиска с десницата, като за истинско, синьо като Небето, авиационно „Здравей !!!”.
1999 г., август, Германия, „Открито небе”
Ан 30, борд 055, летял до САЩ и обратно, през Гренландия, с командир на екипажа Бачо Илия
2
Намерихме тихо кътче в една кафетерия и удоволствието започна. Искам да ви го споделя сега, защото после ще се отнеса и ще забравя – усетих го, в разговора ни, че Той караше самолет – да, първо изтребителите – „равнешките” МиГ 21, после транспортните, вТрАП-а, за програмата „Открито небе”, за „Скорпион Еър” ... Поне аз така се почуствах като приказвахме – с него в „спарката” и ПФМ-а, в Ан-овете и L-ката. Лостът за управление, задкрилки, колесник, скорост, височина, кацаше, излиташе, обучаваше, осигуряваше, ... Странно, но наистина беше така, повярвайте ми ! Обичал е да лети с МиГ 21 нощно време и в облаци ... С МиГ 21, като летец-изтребител, е имал два неприятни момента - отказ на основната хидравлична система с ПФМ, и втория, счупване на лява задкрилка, в «спарка» с полковник Тодоров. И в двата случая е осъществено успешно кацане (по съответните процедури в аварийни ситуации) и запазване на самолетите. В периода 1975 г. – 1982 г., редовно е доказвал I-класното си бойно майсторство в пилотирането на МиГ 21 и «сбиването» на летящи цели над полигоните в Астрахан, СССР.
В 16 ТрАП се озовава 1984 г., след завършването на Военната академия „Г.С.Раковски” в София, като летец. Оценен като летец и 3
човек, започва да се изкачва по командирската стълбица - зам. на ескадрила, к-р на ескадрила, зам. на ТрАП и Командир на 16 ТрАП. Незабравим ще остане транс-атлантическият му полет като Командир на екипаж, от летище „Враждебна”-София, до базата на САЩ „Райт Патерсън”, и обратно, с дву-моторния съветски Ан 30, борд 055, през 1998 г., СЪБИТИЕ, УНИКАЛНО за нашите ВВС. Излитане от Враждебна, кацане на Братислава, кацане на Милдънхол (Англия), кацане на Кинлос (Шотландия), на Кефлавик, (Исландия), на Сондерстрьом (Гренландия), на Икалуит (Канада), на Гус Бей (Канада), на Бангор (САЩ), на Дълес (САЩ) и кацане на „Райт Патерсън” (САЩ). След това завръщане на Враждебна. Общо 64 часа, налетяни във въздуха и преминати ... 23000 км ... България става третата страна в Света в програмата „Открито небе”, осъществила транс-атлантически полет до САЩ, след Русия и Украйна, с Командир на екипажа полковник Илия Илиев – „БАЧО ИЛИЯ”, прякор-уважение, с което е известен сред служителите, летците и техниците на 16 ТрАП («Джо Бързия» - това е прякор от курсантските му години във ВНВВУ-то, когато са покривали учебни нормативи по физическа подготовка, полети, скокове, тренировки – трябвало е много динамика, която той е притежавал и се е стремял да я предаде и на останалите курсанти). Бачо Илия ми разказа в подробности мисията „Открито небе”. Самият полет, казва той, е само 10% от цялата мисия, т.е., това е само отиването по маршрут до САЩ и завръщането по същия маршрут в България. 10%. Останалите, обаче, 90%, си е истински професионализъм, майсторство и разбирателство.
90%,
в които влизат: Планиране на мисията, Съгласуване, Тренировки, вкл. на английски и руски, Демонстрационен полет и фактическия, при който се заснемват обектите - Наблюдателния полет. Аерофотоснимките на Ан 30, борд 055, се изпълняват със специализирана апаратура, монтирана в Швейцария и сертифицирана във Великобритания, все от специални военни експерти. Самите те не са вярвали, че българите ще се справят – Ан 30 ... Да, ама Не. Това са хора-професионалисти, от „златните години” за Школата на ВВС на България, тогава, когато гръцките и турски военни пилоти се възхищаваха от нашите пилоти, когато ги поздравяваха с респект, въпреки, че бяхме врагове. Обектите за заснемване се дават на екипажа 4
с координати, не бива да се пречи и на Гражданското въздухоплаване, който трафик в САЩ е като при нас – трафика от МПС на Орлов мост, примерно. Като обекти за снимане са летища, подводници, бази по острови, стратегически обекти, ракети ...Повечето от тези обекти са маскирани и именно в опитността на екипажа и неговия Командир са възможностите пропуските да са сведени до 0%.
Българският Ан 30 на ВВС, кацнал на Гренландия, Сондерстрьом, 1998 г.
Убеди ме в разговорът ни, че и като служител в Главния Щаб на ВВС не е бил «канцеларски плъх», а е правел от невъзможното възможно, защото годините са 2000 г. – 2003 г., характерни с финансовия недоимък в МО и БА, особено пък във ВВС.
Вашингтон, Капитолия, 1998 г.
5
А там си трябват – и керосин за часове във въздуха по летателните задачи, и консумативи, за да не се «приземяват» самолетите по процедури, и обучени летци. За всичко това, а и по много други задачи в канцеларията почти не му се събират часове.
Крайната точка на полета до САЩ – базата «Райт Патерсън»
През 2003 г. полковник Илия Илиев преминава заслужено в «резерва», след прелетени 35 години във Военната ни авиация, с около 4000 часа нальот. Не е малко, нали ?
6
Но, родения да лети Бачо Илия да пълзи не може. Вече цивилен летец-пилот, от 2003 г. поема в ръцете си щурвалите на самолетите L 410 и Ан 26 в А/К «Скорпион Еър». За 10-те си цивилни години в „Скорпион Еър” прелита около 8000 часа във въздуха - 4 години на L 410, 6 години на Ан 26. Лети предимно в Централна и Западна Африка, Италия, осъществявайки карго-полети. И там си е същия бързак, динамиката не го оставя на мира, за това говорят и часовете му нальот, които за 10 години, на витлови машини, хич не са малко.
С ген. л-т Георгиев, съвипускници
Двама верни приятели, полковник Илия Илиев и Ан 30, борд 055
Накрая го попитах – коя беше причината да стане летец. Отговорът беше – често виждах в униформа Георги Николов Дренчев, от 7
Малко Търново, летец-пилот, випуск 1967 г. на ВНВВУ „Г. Бенковски”, Долна Митрополия. Заразил го е ... И сега си е такъв – приветлив, усмихнат, сговорчив, динамичен, пак „кара самолет” – ръцете му характерни, пилотски, движенията –
летешки ... И в очите му можеш да видиш още Синьото Небе –
неговият Живот !!!
ТОВА Е ТОЙ – БАЧО ИЛИЯ или ДЖО БЪРЗИЯ ... ОТЗИВИ ЗА НЕГО: "Искам да изкажа моята благодарност на тези, които са ме научили да летя. ... За транспортната авиация - на подполковника от резерва Каварджиков, полковник Илия Илиев и на небезизвестния Георги Тодоров Георгиев. Те са ме учили. Последните трима ме научиха да летя на транспортните самолети, с носталгия и любов споделя майор Александър Александров.
Генерал Михо Михов за Бачо Илия: „Много добре. И аз преди месец бях в Малко Търново. Разговарях със съученичка на Илийката. Ние бяхме с него и в едно класно отделение в Долна Митрополия. Видяхме се на празника на лет. Враждебна ( 11 октомври 2014 г.). Поздрав ! М.М.”
8
Министър Георги Ананиев поздравява участниците в успешния полет до САЩ и обратно, 23.07.1998 г., летище Враждебна. Осмият е полковник Илия Илиев
На познато място, командирското
БЪДИ ЖИВ и ЗДРАВ, ПРИЯТЕЛЮ !!! 9