Авиобаза Граф Игнатиево
Летище Граф Игнатиево съществува от 1940 г. Първата авиационна част на Въздушните на Негово Величество войски, базирана там, е 2-ри армейски въздушен полк. Той е в състав от четири ята -разузнавателно, въоръжено със самолети Letov S.328 „Врана", линейно (щурмово) - с РZL.43 „Чайка", изтребително - с Avia В.534 „Доган" и учебно. През 1943 г. полкът е преименуван на щурмови и през август с. г. получава първите пикиращи бомбардировачи Ju 87R-2 „Щука" - 12 броя, последвани от 32 по-модерни Ju 87D-5 през януари и май 1944 г. Командир на „Щука"-орляка е капитан Димитър Караиванов. Втори орляк на полка с командир капитан Цвятко Колев получава изтребители В.534 „Доган" -общо 21 машини, които също се из-ползват като щурмовици. В този състав от софийското летище Враждебна поделението участва в Отечествената война. През 1945 г. полкът получава нови щурмови самолети Ил-2/МЗ и съгласно новия щат на Въздушни войски е преобразуван във 2-ра щурмова дивизия с командир полковник (впоследствие генерал) Кирил Кирилов. После тя претърпява още организационни промени. За кратък срок на летището се базира и 26-и отделен разузнавате-лен авиополк, въоръжен със самолети Пе-2.
В началото 1951 г. на Граф Игнатиево са пребазирани три изтребителни авиополка (ИАП), създадени при реорганизацията на 6-и изтребителен полк от Карлово, взел участие в героичната въздушна отбрана на София през войната. Това са 15-и, 19-и и 21-ви ИАП, включени в състава от 10-а изтребител-на авиодивизия (ИАД) с командир майор Васил Величков. Дата на формирането на дивизията е 1 7 март с. г. В начало-то личният състав на поделението е само 284 души, а материалната част е представена само от няколко учебни самолета По-2 и Як11. Първите реактивни изтребители Як-23 пристигат от Съветския съюз в раз-глобен вид към края на март и през април вече са приведени в летателна годност н облетяни от съветските военни съветници. Полетите на българските пилоти започват също през април. По спомени на ветерани са получени около 30 бойни самолета Як-23 и четири учебни Як-17. Новите реактивни самолети не остават задълго в 10-а ИАД. Още през септември с. г. в Граф Игнатиево пристигат първите МиГ-15, а Як-овете са предадени на новосформираната 1ва ИАД с щаб в гр. Толбухин (сега Добрич). За командир отново е назначен майор Величков. 10-а ИАД е поверена на дотогавашния командир на 19-и ИАП майор Симеон Симеонов, кой-то за 7 ноември е произведен подполковник, а на 1 май 1952 г. става полковник. Летателната подготовка тръгва с усилени темпове - всички пилоти са 20-25-годишни с не повече от 70-80 часа общ нальот на учебни самолети и витлови изтребители. През лятото на
1952 г. започват полетите в големи групи денем - до състав на полк. Първата катастрофа в дивизията е на 5 май 1952 г., когато при полет на МиГ-15 загива Стефан Павлов. През април 1952 г. 15-и ИАП с командир майор Стефан Ангелов се пребазира на летище Безмер до Ямбол, последвана в началото на 1953 г. от 21-ви ИАП, който отива в Узунджово до Хасково. Бойните дежурства в дивизията за-почват веднага след приучването на Як-23. Тръгва усилена подготовка за нощни полети, които започват през февруари 1952 г. През есента пристигат съвет-ски инструктори, които обучават част от пилотите на 19-и ИАП за действия в сложни метеоусловия нощем. 19-и ИАП остава през следващите две десетилетия лидерният авиополк на българската изтребителна авиация, в кой-то първи постъпват най-новите типове бойни самолети. През май 1955 г. в 1-ва ескадрила пристигат най-новите и модерни за времето си изтребители-прехващачи МиГ-17ПФ, общо 12 броя, снабдени с авангарден за времето си радиолокационен прицел. Първите учебни полети в 19-и ИАП с новите самолети са през есента на същата година. С МиГ-17ПФ са извършвани успешни прехвати на разузнавателни балони над България. Първият е свален от капитан (по-късно генерал) Тодор Трифонов на 16 януари 1956 г. Летци от ескадрилата унищожават общо седем балона, четири от които са „на сметката" на Трифонов.
През лятото на 1957 г. група пилоти от ескадрилата на капитан Разсолков за-минава за приучване в СССР на наймодерния за времето си свръхзвуков изтребител МиГ-19. Първите машини от фронтовия вариант МиГ-19С пристигат в Граф Игнатиево в разглобен вид през септември с. г. Доставени са общо 40 МиГ-19С, част от които постъпват на въоръжение във втора и трета ескадрила на полка, другите са предадени на 21-ви ИАП в Узунджово. През май 1959 г. пристигат прехващачите МиГ-19П - общо 12 броя, които заменят МиГ-17ПФ в първа ескадрила. Следващата година ескадрилата получава 12 машини от най-новия прехващач МиГ-19ПМ с ракетно въоръжение. 12 самолета от този тип заменят МиГ-19П в 1-ва ИАЕ, където остават на въоръжение до края на 1979 г. Така структурата на полка придобива следния вид - една ескадрила прехващачи за действия във вся-какви метеоусловия (МиГ-19ПМ) и две фронтови ескадрили (2-ра и 3-та ИАЕ), въоръжени с МиГ-19С. От 1961 г. 19-и ИАП е в състава на 10-и смесен авиационен корпус, създаден след реорганизирането на 10-а изтребителна дивизия. През лятото на 1963 г. група летци и техници от ескадрилата на капитан Страхил Пенев (3-та ИАЕ) заминава за учебния център на съветските ВВС в Краснодар за приучване на МиГ-21Ф-13 - реактивен фронтови изтребител от ново поколение, летящ с максимална скорост, два пъти по-голяма от тази на звука. Първите самолети пристигат в Граф Игнатиево още през септември с.г., преди групата да се е при-брала от СССР.
През 1969 г. 2-ра ИАЕ получава новите изтребителипрехващачи МиГ-21М. Малко по-късно фронтовите МиГ21Ф-13 са предадени на ескадрилите в Добрич и Равнец. През 70-те години полкът преминава на двуескадрилна организация - 1-ва ИАЕ остава въоръжена с МиГ-19ПМ/С, а 2-ра ИАЕ с МиГ-21М. Ерата на МиГ-19 в Граф Игнатиево (а и в българските ВВС) приключва през ноември 1978 г., когато последните машини са снети от въоръжение и ескадрилата се приучва на МиГ-21МФ. 2-ра ИАЕ е определена за атомоносна и част от нейните самолети са снабдени с оборудване за носене на спецбомба (малокалибрена атомна бомба), а група пило-ти преминават курс за използване на новото оръжие. 80-те години започват под знака на интензивната летателна дейност. Полкът участва в най-голямото учение на Варшавския договор на българска територия „Щит'82", командир е днешният началник на Главния щаб на ВВС генерал-лейтенант Стефан Попов. 18 самолета МиГ-21 МФ се пребазират на Щръклево, откъдето изпълняват своите задачи, а след това се прехвърлят в Безмер. През 1983 г. полкът получава нови самолети МиГ-21 бис - общо 36 броя в двете ескадрили плюс няколко спарки. От есен-та на 1990 г. в неговия състав е включена още една ескадрила - 3-та ИАЕ, бази-рана на летище Узунджово, също въоръжена с МиГ-21бис. Със заповед 00219 от 18.08.1994 г. на командващия ВВС 19-и ИАП е преструктуриран в 3-та изтребителна авиационна база в състава на 10-и САК. В базата са
включени още тиловият и свързочният батальон, осигуряващи функционирането на летището. Узунджовската ескадрила се отделя и влиза в състава на авиобазата, организирана на нейното собствено летище. От септември 1996 г. 3-та ИАБ е включена в новосформирания Корпус ПВО с щаб в София. Екипажи от 3-та ИАБ първи в българската изтребителна авиация участват в учение по инициативата „Партньорство за мир". Това е „Кооператив ченс'98", проведено в словашката авиобаза Слияч. Пилотите майор Лазаров и ст. лейтенант Трифонов се справят успешно с нелеки-те задачи, въпреки недостатъчната езикова подготовка и непълно усвоените правила за полети в международното въздушно пространство. Изпълняват общо 14 полета в състав на двойка в две опознавателни и пет реални задачи по контролиране на забранено за полети въздушно пространство. Общият нальот по време на учението е шест часа. Голям дял в успешното изпълнение на задачи-те имат инженерите и техниците, които осигуряват надеждната работа на авиационната техника по време на учението. Блока за авиобаза Граф Игнатиево подготвиха Силвия ЖЕЛЕВА и Александър МЛАДЕНОВ Редакцията благодари за съдействието на о. з. ген. Т. Трифонов, о. з. полк. П. Кузманов и о. з. полк. Делю Колев