„ЛЕТАТЕЛНОТО ОБУЧЕНИЕ – В СЪОТВЕТСТВИЕ С ИЗИСКВАНИЯТА ЗА ИНЖЕНЕРНО ОБРАЗОВАНИЕ И ПОВИШАВАНЕ НА БОЙНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ НА ВВС (В текста има и мои, препатени, емоционални добавки, без които Историческото време и неговите „Герои” биха останали Неразбрани ...)
Превръщането на Военновъздушното училище във Висше учебно заведение беше необходим отговор на непрекъснатото усъвършенстване на Летателните апарати и Авиацонната наука. С постъпването на въоръжение във ВВС на свръхзвуковите самолети МиГ 19, МиГ 21 и МиГ 23 се наложиха нови, по-високи изисквания към подготовката на Пилотите и Инженерно-техническия състав от всички специалности. Командването на училището, Учебният отдел и Катедрите извършват огромна работа по разработване на Учебни планове и Програми, за новопостъпилите 34 курсанти-летци, през месец Септември на 1959 г. Почти целият випуск е преминал теория и летене през Аероклубовете. По-късно много от летците от Първи инженерен випуск стават основният команден кадър на Военната ни авиация – трима от тях достигат до звание „генерал” – Георги Иванов – космонавт № 1 на България, Илия Синапов и Иван Бачев. Учебният план на Първият 5-годишен, инженерен випуск „Летци”, съдържа 5 теоретически и 5 летателни семестъра. След първият зимен теоретически семестър на Учебната 1959/1960 г. следва летателен семестър.
Як 11
1
Първоначалното летателно обучение на курсантите летциинженери се провежда на самолет Як 11 – витлов и маневрен, тяговъоръжен, но не лек за пилотиране самолет.
Як 11
Дните са изключително натоварени – сутрин, ставане в 03:00 ч., подготовка за полети и полети до 12:00 ч. на обяд. Кратка почивка. Следва предварителна подготовка за полети през следващия ден. Това се постига с цената на откъсване от всички земни радости и удоволствия в Името на една голяма Любов – ЛЕТАТЕЛНАТА ПРОФЕСИЯ. Във втория летателен период випускът продължава обучението си на Як 11. Усвоява полетите за Бойно използване – стрелба по въздушна и земна цел, като на положения годишен изпит по Летателна подготовка показва „Много добър” успех. В Трети курс летателната подготовка продължава на Миг 15 и УМиГ 15 – усвояват се полетите за техника на пилотиране и самолетоводене. Летенето започва от м. април и продължава до м. септември, на летище Каменец. Полетите са през ден и е необходимо много умствени и физически усилия от курсантите за усвояването на задачите. 2
Усвояването на МиГ 15 води до приучване в следващите летателни периоди на МиГ 17. В 4-ти и 5-ти летателни периоди випускът достига Върха на подготовката си – Бойно използване по земна и въздушна цел и Нощна подготовка. Общо, за петгодишното си обучение, Първият инженерен випуск достига общ нальот около 300 часа, като придобива гражданска специалност „Машинен инженер”, след защита на Дипломен проект пред Държавна комисия, през Септември, 1964 г.
УМиГ 15
От випуска са откомандировани, през 5-те години на обучение, 8 курсанти – за слаб успех, здравословни проблеми и летателна неуспеваемост. Завършват 26 лейтенанти-инженери. Те са насочени в Графа, Чешнегирово, Узунджово и Добрич, а 8 от тях са оставени за „Инструктор-летец” във ВНВВУ-то.
3
Полски МиГ 15 УТИ
Следващият випуск, 1965 г., се обучава на 5 теоретически и 4 летателни периода. През 1960 г. са приети 34 курсанти, които са със завършен Аероклуб, и нальот от 60-80 часа. Завършват 28 курсанти, 5 – отпадат по различни причини, а 1 от тях загива – Лазар Костов Анастасов, през лятото на 1964 г., след попадане в буреносен облак. 6 лейтенанта остават за „Инструктор-летец” във ВНВВУ-то.
МиГ 17
4
МиГ 17 ПФ
Следващият випуск, от 36 курсанти, постъпва през есента на 1961 г. Почти всички курсанти са преминали през Аероклубове или ДОСО. Експериментира се нов подход за преминаване от витлов на реактивен самолет МиГ 17. През пролетта на 1966 г. 16 лейтенанта отиват в Изтребителната авиация, а 6 – във вертолетната. 3-ма остават за 5
„Инструктор-летец” във ВНВВУ-то. Първенец на випуска е Стефан Иванов Попов, който достига до чин „Генерал-лейтенант”. Когато нещо върви, то трябва да се разбишка, трябва да се реализират проблеми, иначе заспива ли се ... Пък така и някои, от офицерята, по-изпъкват. През 1963 г. е съкратен 1-ви УчАвиоПолк. От него остава 1 ескадрила, като тази „умна” структурна промяна създава сериозни трудности в обучението на следващите ДВА випуска летци,
които получават НАЙ-НИСКА СТЕПЕН НА ЛЕТАТЕЛНА ПОДГОТОВКА. ДОПУСКА СЕ ПРЕЗ ЛЯТОТО НА 1963 г. ДА НЕ СЕ ЛЕТИ ПОРАДИ НЕДОСТИГ НА САМОЛЕТИ И ИНСТРУКТОРИ. Забележете – в същото време започват да се приемат и чужди курсанти за обучение. Непрекъснатото развитие на ВВС изисква кадровото им осигуряване. Следващите випуски стават все по-многочислени. Сформират се нови единици, пуска се в „летене” и летище Щръклево – 05.12.1967 г. Нальотът започва да се увеличава, достига до 150 часа, а през 1964 г. чешките L 29 «Делфин» започват да постъпват във ВНВВУто.
6
В това, същото време, „фуражките” в МНО-то, зяпащи по таваните на канцелариите си в София, поставят „под съмнение” необходимостта и целесъобразността от „Висше образование” във Военните училища (МОЕ МНЕНИЕ - ЗАВИЖДАХА ни «старите капи», понеже на тях им е липсвало ВИСШЕТО ..., трудно е било за повечето от тях да го придобият. Знам и съм ги виждал и другарувал, и с 2-та чешита – имаше тогава и КАДЪРНИ, МОЖЕЩИ И ЗНАЕЩИ ОФИЦЕРИ, но бяха малко... – ГОВОРЯ ЗА МНО-то, с удоволствие си спомням за «ЦАРЯ» – генерал-полковник БОРИС ТОДОРОВ, началник на ГУВТ-а, за генерал-полковник АТАНАС СЕМЕРДЖИЕВ, шефа на ГЩ-то, за генерал-майор ПЕТЪР ДАИКОВ, ЛЕКА МУ ПРЪСТ, шеф на УВРБЗ-то ..., МЪЖЕ-ОФИЦЕРИ НА ЧЕСТТА, които, ПО РАЗМАХА на МИСЛЕНЕТО СИ и ПЕРСПЕКТИВИТЕ за РАЗВИТИЕ на ТЕХНИТЕ РЕСОРИ сравнявах с Георги Найденов, шефа на ТЕКСИМ, Лека му пръст ...).
L 29 Делфин
Пред Правителството единствено ВНВВУ-то и ВНВМУ-то (то и сега си има САМОСТОЯТЕЛЕН СТАТУТ, иначе щеше да е в състав «лотка с гребла» ... Черен хумор, но е така – вижте УЧЕБНАТА АВИАЦИОННА 7
ГРУПА ... добре, че й върнаха името «Георги Бенковски» ... Ето, за това ПЪРВОКУРСНИЦИТЕ от ВВС НЯМАТ МЯСТО в ПЕХОТНОТО, на НВ, УЧИЛИЩЕ.) защитават своето право на „Висше” образование. Статутът на ВНВВУ-то е запазен !!! Следващият випуск летци е през Пролетта, на 1968 г. – «Чешката пролет». Нальот от 110 часа, на Як 11 и МиГ 17. Характерното за тях е, че ЦЕЛИЯТ ВИПУСК ПОСТЪПВАТ В УАП, на Щръклево, за обучение на курсанти на L 29 «Делфин», с изключение на 2-ма. ТОВА Е И ПОСЛЕДНИЯТ ВИПУСК, НА КОЙТО СЕ ПРИЗНАВА ГРАЖДАНСКА СПЕЦИАЛНОСТ «Машинен инженер». До 1990 г., в Учебните планове на летците гражданска специалност не се предвижда ?!?!?!
Първи курс от АвиоФакултета, сега, са, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО, в ПЕХОТНОТО ТЪРНОВСКО УЧИЛИЩЕ ...
8
Кабината на L 29
Следващият випуск, 1969 г. , постъпва през 1965 г., като летателната му подготовка се провежда 4 семестъра – на L 29 и МиГ 17. Първенец на випуска е л-т Иван Дочев Иванов, по-известен с второто си име – ДОЧЕВ, достига до чин „Генерал-майор”. Друг, мой познат, от този випуск е Ганчо Каменарски, с най-много прякори от мен: Безмереца, Журналист, Афганеца. 9
Следващият випуск, 1970 г., е като горният, но приетите курсанти са 51, вторият летателен семестър усвояват полети в НПМУ. Завършват 44 пилоти, 6 – в бойните летища, 38 – във ВНВВУ-то. Постъпилите, през есента на 1967 г., курсанти от випуск 1971-ва се обучават както предните Два випуска. Най-многобройният ВИСШ ВИПУСК !!! С отделно звено „Вертолетчици” – за първи път !!! За мен, поизвестни летци-пилоти от този випуск са Бойко Содев – летял за ВВС и А/О 28, Владо Пампоров, Пампи (автор на Книга, която трябва да прочетете – «АЗ и МиГ 23»), Николай Белев, вертолетчик, Випуск 1972-ра, Шейновски. Приети през 1968 г., с отново променено летателно обучение – „Полети в ДСМУ” с L 29 и „Въздушен бой” с МиГ 17. Първата година – САМО ТЕОРИЯ. НО ПОСЛЕ ...над 200 часа нальот. 23-ма от тях са оставени във ВНВВУ-то, за „Инструкторлетец”. Сред тях е МИХО МИХОВ – четиризвезден генерал, Дипломат, както и Славейко Янакиев, Малката България, поет-самоук, отдал 12 пилотски години на ВВС (6 в Долна като «Инструктор» и 6 в Равнец, по дежурства ...) и 25 пилотски години в А/О 28. Други, от този Легендарен випуск, са генерал-лейтенант Георгиев, Кмета, генерал-майор Цветков, Георги Диимитров, вертолетчик, Летците-велинградчани Георги Караджов, Каро – летял в Добрич и в ТрАП-а на Враждебна, и Борката Каров от Транспортния Полк, само че в Доброславци ..., ВИПУСК-ЛЕТЦИ, без нито една летателна жертва – от 1972 г. до преминаването им в Резерва !!! Випуск 1973-та ...??? НЯМА. Поради промени в Учебния план – продължителност на Обучението 4 години и 8 месеца, производството – през АПРИЛ, обикновено 12-ти, сещате се защо. Випуск 1974-та също не провежда полети през Първата година на обучение. L 29 се усвоява през 2-рата и 3-тата година с нальот от 120 часа. Увеличават се зимните часове. Общият нальот е 230-240 часа !!! Випуск 1975-та, най-многобройният, приети са 104 курсанти, от които 82 се дипломират !!! 40 от тях, в 4-ти и 5-ти курс се обучават и за „Инструктор-летец”, като 2 месеца преди Производството вече обучават практически Млади курсанти по летателна подготовка. Останалите 42, през 5-ти курс учат и летят там, където ще бъдат разпределени като офицери – Безмер и Узунджово. Мои познати от този випуск са Борислав Русимов и Гаврил Янакиев, Гаро, по-малкият брат на Малката България – Славейко (Той, Славейко, има и най-малък брат – Божидар Янакиев, Боби, 10
лека му пръст ..., Випуск 1983-та, летял за ВМС «Чайка». Баща им, Георги, също беше Летец - ШЗО, познавах ги и ЧЕТИРИМАТА !!!). Учебният план на курсантите-летци след випуск 1975-та не се изменя съществено до 1988 г. ЗАПАЗВА СЕ ПОЛОЖЕНИЕТО - първата учебна година да бъде без летателен период, а полетите „Денем в СМУ” да се изпълняват на L 29 и МиГ 17, през зимните периоди. Общият нальот на тези випуски е около 220 часа. След 1989 г. отново се въвежда летателен период в първата учебна година, с което се увеличава и общият среден нальот на курсант на около 240 часа. Важен момент в обучението на курсантите-летци е ВЪВЕЖДАНЕТО на СВРЪХЗВУКОВИЯ ИЗТРЕБИТЕЛ МиГ 21 ПФМ, от пролетта на 1985 г., с цел заменка на „овехтелите” морално УМиГ 15 и МиГ 17. През 1987 г. е приет на въоръжение и обучение чешкият L 39 „Албатрос”. Така обучението преминава на 2 типа самолети. Бъдещите летци в Изтребителните полкове на ВВС се обучават на МиГ 21, а тези, които ще служат в ИБ-Полковете – на L 39.
Скоро ще ги видим всичките „АЛБАТРОСИ” в Полет . Три – литнаха !!!
През 1992 г. обучението на МиГ 21 се прекратява – било скъпо ??? Изцяло, за тогава, обучението се заменя само с L 39. 11
В периода 1960 г. – 1990 г. ВНВВУ-то е и К О В А Ч Н И Ц А за обучение на летателни кадри и за „цивилното, наше и световно летене”. В продължение на
18
години, от 1977 г. (Първи випуск) до 1995 г.
ВНВВУ-то дава криле на
240
БГА „БАЛКАН”. ССА. Обучени са и 13
курсанти-летци за
Освен тях, се обучават и кадри за нашата
виетнамци и 18 никарагуанци, по План, както е за нашите курсантилетци. Как са се справяли в „езиковата бариера” - ТЕОРИЯ и ВЪВ ВЪЗДУХА - ??? Важното е, че всичко е минало гладко, без инциденти и по Инструкциите. КОМАНДНО-ИНСТРУКТОРСКИЯТ СЪСТАВ Е ИЗПЪЛНИЛ ТАЗИ ОТГОВОРНА И ТРУДНА ЗАДАЧА С ЧЕСТ !!!
L 39 Албатрос, долу – МиГ 21
12
М
МиГ 21ММ
13
За голямо съжаление, те, политиците, го заслужават – поне него, СЪЖАЛЕНИЕТО, от абревиатурата на ВНВВУ се маха «лошото» Н, означаващо «НАРОДНО» ??? Защо – да ги питаш, и те не знаят, но, ...НЕЙСЕ, както го е рекъл Алеко ...ВНВВУ-то, с Указ № 248, от 15.08.1991 г., на Президента на РъБъ, Ковачницата е преименувана във ВИСШЕ ВОЕННО ВЪЗДУШНО УЧИЛИЩЕ «Г. Бенковски» ...ТО ВЕЧЕ НЕ Е «НАРОДНО», това е МРЪСНА ДУМА ...На мен, лично, ми става гадно ..., но не от Думата, а от шрифт 8.
След това следва Агонията ...
МОЛЯ ВИ, КУРСАНТИ-ЛЕТЦИ, НАМЕРЕТЕ и ПРОЧЕТЕТЕ ТАЗИ КНИГА: „50 години ВВВУ „Георги Бенковски”, 1945 г.–1995 г., Исторически очерк, изд. Долна Митрополия, 1995 г.”
14