Аз съм от поколението на „Бейби-бумъри”-те или друго-яче казано „ДИГИТАЛНИТЕ ИМИГРАНТИ”. Обръщам се към Уважаемите посетители на САЙТА – МОЛЯ ВИ, ПРОЧЕТЕТЕ СТАТИЯТА !!! ИЗКЛЮЧИТЕЛНО АКТУАЛНА Е !!! МОЖЕ БИ БЕЗ „СТАРЕЙШИНИ”-те ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ ПОКОЛЕНИЯ НИ ЗАСЯГА – ПО ЕДИН ИЛИ ДРУГ НАЧИН, НО НИ ТРЯБВА ТОВА ВИЖДАНЕ И ЧУВАЕМОСТ НА ПОКОЛЕНИЯТА ОКОЛО НАС – РОДИТЕЛИ, ПРИЯТЕЛИ, КОЛЕГИ, ДЕЦА, ВНУЦИ ... НАЙ-МАЛКОТО, ЗА ДА КОНТАКТУВАМЕ.
ПОКОЛЕНИЕТО “АЛФА”, ГРАМОТНОСТТА, …, И КОИ УРОЦИ ЩЕ СЪБУДЯТ ИНТЕРЕС И МИСЪЛ ЦВЕТА ГЕРГОВА, старши учител, начален етап, ОУ „Неофит Рилски”, Велинград
Резюме: Изследването е посветено на личността на новото поколение. Разглежда се понятието грамотност и уменията, които трябва да притежава активният
и успешен участник на
глобалното общество на 21-ви век. Средата и реалността се променят, което налага иновативен подход на обучение. Дигиталните технологии трябва да се прилагат креативно и да допринасят за мотивирано откриване и развиване на таланта на децата.
1
Днес се намираме на границата между две култури: книжната и дигиталната – на пръв поглед елементарно твърдение, характеризиращо битието ни и забързания вихър на технологичните промени. Но, ако се замислим по-дълбоко над възможността да наблюдаваме отблизо тези трансформации, ще открием, че живеем във време на непрекъснати промени и днешната ситуация за всички нас е нож с две остриета. Прехвърлянето на колективната памет (знания) от реална във виртуална среда е не просто поредната възможност за съхранение на информация. За изследователите това е ясен сигнал за промяна на характеристиките и навиците на човека и дори за промени в функционирането на човешкия мозък.[1] Процесът, който наблюдаваме днес, обхваща цялата човешка система, а ние сме в разгара на най-голямата трансформация на човешката комуникация след появата на писменото слово.[2] Навлизането на новите информационни технологии в живота на хората разсича непрекъснатата линия на поколенията и отваря пропаст между младите поколения от една страна, и средното и възрастните поколения от друга. Феномен, получил наименованието информационна пропаст. [3]
Класификация на поколенията от Марк МакКриндъл В първото десетилетие на ХХІ в. съжителстват 7 поколения, като всяко едно от тях притежава специфични културни и комуникационни характеристики. Най-старото от тях е поколението „Старейшини” – родените преди 1925 г. , а най-младото (появило се след 2010 г.) е поколението „Алфа”, което, според изследователите му, бележи нов етап в еволюцията на човечеството. Класификация на поколението
Години на раждане
Възраст, години
„Старейшини” „Строители” „Бейби-бумъри” поколение „X” поколение „Y” поколение „Z” поколение „Алфа”
преди 1925 г. 1925 г. – 1946 г. 1946 г. – 1964 г. 1965 г. – 1979 г. 1980 г. – 1994 г. 1995 г. – 2009 г. 2010 г. – 2014 г.
90 + 69 – 90 51 – 69 36 – 50 21 – 35 6 – 20 1– 5
Таблица 1. Класификация на поколенията от Марк МакКриндъл по изследването му “Отвъд думите”
Различията между тези поколения се дължат на живота при различни общественополитически и технологични обстоятелства. Всяко едно от тях притежава собствени характеристики, които ги различават изцяло от останалите. Безспорно компютърната грамотност, възприемчивостта и степента на боравене с информационни технологии е ускорителят, подхранващ непрекъснато конфликт. Ние, различните поколения, трудно комуникираме помежду си, и това не бива да се отрича, нито да ни плаши. Нужно е просто да се изследват и опознаят тези различия. Защото, когато знаеш, че човекът отсреща е различен, влагаш повече усилия, за да го разбереш. Наличието и/или липсата на 2
информационна грамотност днес се превръща във все по-важен фактор за интегрирането на човешкия индивид в обществото. Освен от чисто финансови причини, информационната грамотност зависи и от други социално-психологически характеристики, сред които определящ е възрастовият признак. Съгласно фактора „степен на боравене с информационни технологии”, се открояват следните четири категории хора:
„Чужди на дигиталното” (Digital Aliens). Хора над 65-годишна възраст. Това са поколенията на „Старейшините” и „Строителите”. Характерно за тях е, че те са изцяло предшественици на технологиите. Интернет, онлайн игри, социални мрежи са изцяло чужди понятия за тях.
„Дигитални имигранти” (Digital Immigrants). Поколението „Бейби-бум” на възраст от 51 до 69 г. Достигнали са зряла възраст без дигитални технологии. Една част от тях сполучливо се възползват от новите технологии, а останалите ги приемат с неохота.
„Адаптиращи се към дигиталното” (Digital Adaptive). Поколението „Х” е от 36 до 50 годишна възраст. Дигиталните технологии започват да се появяват в юношестките години на това поколение. Поколението „Х” с желание прегръща технологиите, които го превръщат в консуматор.
„Дигитални туземци” (Digital Natives). Поколения „Y”, «Z” и “Алфа” са до 36 годишна възраст. Живеят изцяло потопени в дигиталните технологии.[4]
Особен интерес представляват поколенията „X”, «Y”, «Z” и „Алфа”, защото именно в тяхното разбиране се крие генезисът на технологичната революция, протичаща днес. Поколението „X” се явява междинно и е своеобразен мост между по-старите и помладите, а поколенията „Y” и „Z” крият много от отговорите за промяната на технологичния процес.
Какво е «грамотност» ? Според „Националната стратегия за насърчаване и повишаване на грамотността” (2014 – 2020) досега в България не съществува общоприето понятие за „грамотност”. Понятието „грамотност” е разтегливо. В продължение на столетия определението за „грамотност” се свързваше с умението за четене, писане и смятане. Но последното десетилетие, в резултат на динамичната промяна на света и бурното навлизане на технологии, понятието „грамотност” се промени със същата скорост и разшири неимоверно обхвата на своето съдържание. Личност, която може да чете, пише и смята би била грамотна в предходни времена, но едва ли и днес. През 2013 г. Националната организация на учителите по английски език в Америка промени създадената от нея, през 2008 г., дефиниция и бяха добавени следните умения, които трябва да притежава активният и успешен участник в глобалното общество на XXI век: развива умения и владее инструменти на технологиите изгражда междукултурни връзки и взаимоотношения с други хора за съвместно решаване на проблеми споделя информация в световната общност 3
управлява, анализира и синтезира множество потоци от информация създава, критикува, анализира и оценява мултимедийни текстове спазва етични норми, които произтичат от тези сложни дигитални среди. Новите поколения «Z” и “Алфа” имат многопластов, многопосочен, всеобхватен и бърз достъп до информация. Те са технологично грамотни от най-ранна възраст. За тях компютрите, смартфоните, таблетите и връзката с интернет са част от ежедневието. Възможностите за споделяне на информация и за работа в екип на практика са без ограничение. Най-важната разлика между „Алфа”-поколението и предходните „X”, «Y” и „Z” са внушителните промени в технологиите. Марк МакКриндъл твърди, че причина за названието на поколението не е само технологична - завършека на буквите от латиницата с последното поколение „Z” и стартирането с гръцката азбука „”, е отварянето на една изцяло нова страница.
Промяна на педагогическите модели Структурирането и организирането на колективната памет (знания) на човечеството е от решаващо значение в изграждането на учебна среда за самозадоволително учене. Всеки трябва да знае къде да помести късовете информация в базата от съществуващо знание, за да може, усвоявайки ги, да синтезира ново знание. Знанието е еволюционно по природа – всяко следващо поколение строи върху знанията на миналите поколения. Естествената логика на човешкия прогрес е по-възрастните поколения да определят и създават средата за развитие на по-младите. Но те едва ли могат да отговарят на потребностите на по-младите, ако не ги познават. Какви са решенията ? Нужни са усилия за опознаване и изглаждане на комуникационните различия между поколенията. А това са взаимни отговорности на всички, възпитаващи младото поколение: семейството, училището, както и на всички посредници в образователния процес. „Какъвто и огромен проблем да стои пред вас или страната ви, той може да бъде решен частично чрез образованието, изобщо е нерешим без него и в някои образованието решава всичко”. [6] Това е теза на Николас Негропонте, пионер в дигитализирането на учебния процес, създател и ръководител на лабораторията Media Lab в Масачузетския технологичен институт (MIT) и на проекта OLPC (One Laptop Per Child). Уникалното при проекта OLPC („Лаптоп за всяко дете”) е да се разработи портативен компютър за обучение още от началното училище, който да бъде максимално евтин и функционален. Проектът се осъществява във взаимодействие с националните правителства, които инвестират в бъдещето на децата. В момента над 2 млн. деца от около 40 държави се обучават в началните училища в дигитална среда по този проект. Един от найопределящите примери за важността на адекватната среда за обучение на подрастващите е фактът, че в Колумбия сътрудничеството с инициативата OLPC се координира от Министъра на отбраната, защото в Държавната им политика образованието е въпрос на Национална сигурност. Някои страни търсят и алтернативни на този проект решения. От октомври 2010 г. в Япония е отпуснат бюджет от 8,5 млн. долара за пилотен проект в 10 основни училища за напълно интерактивно дигитално обучение.[7] В Индия е разработен „touch-screen” таблет, който се появил през 2011 г. първо в университетите, съгласно цялостната инициатива на правителството за достъп до 4
безплатно електронно съдържание във висшите училища в страната, които са над 25 хиляди.[8] Моето поколение „Х” възприемаме най-добре текстово представяне на информацията. Поколението „Y” пък притежават т.н. визуално-аудиторен стил на учене. Но поколението „Z” по никакъв начин не може да бъдe атакувано с текст или аудиоинформация. За да научат нещо, урокът трябва да е визуален и свързан с действие от тяхна страна. Как учат подрастващите ?! – Всеки учител с опит може да анализира ученето на съвременните млади, които трудно се концентрират за дълго време в една тема. Вниманието им е накъсано, както при сърфирането в интернет. Скачането от ресурс на ресурс дава възможност огромни количества информация хаотично да се струпват върху децата. Затова те губят способността да се концентрират и да вникват в материята и свикват просто да сканират. Правят го много бързо и извличат някаква есенция, която в момента им е важна и нужна. Донякъде наизустяват, защото нямат стремеж да разберат. Свикнали са със сканирането на информацията и са готови да приемат всичко наготово и безкритично. Например за тях компютърът, WEB и мобилните технологии са някакво помощно средство за вход във виртуалния им свят. Не трябва да смятаме, че поколението „Z”, днешните ученици, са неграмотни в сравнение с другите поколения. Това, че не се вписват в рамките на образователната ни система, не означава, че са с понижени възможности. Някои от тях притежават невероятен потенциал, но ние не успяваме да стигнем до него. Образователната система е тромава и не може достатъчно бързо да се адаптира към тях. Идва поколение, което е по-разчупено, по-артистично, с уклон към забавленията. Затова учението му е скучно. Интересите му оживяват извън училище - имат контакт с високо интерактивни, визуално богати, пъстри, интересни технологични играчки, а класната стая днес се е превърнала в “убиец” на идеи.
Уроци като 3D игри ще събудят интерес и мисъл За да може да се привлече вниманието и стимулира ученето то трябва да е “от първа ръка” - чрез правене на нещо или да им се дават задания, които изискват активно лично участие - да проучат проблем, да подготвят материал, да направят самостоятелно изказване. Учебното съдържание трябва да е представено с клипове, визуална информация, игрови сценарии, електронни учебници. Претъпканата, с учебници раница, вече е отживелица. Съвременните деца искат да бъдат мобилни и компактни. Учебният час трябва да е наситен с дигитални технологии, компютърни образователни 3D игри, които имат множество различен сценарии. Когато децата потъват в този свят и средата се адаптира към тяхното поведение, успеваемостта ще е голяма. Образователната система трябва да се промени радикално за новото поколение „Алфа”, което е „галактическо” – родено със знания, умения и мисия, непонятна за родители и учители. В заключение, Иновативният подход в обучението чрез технологиите не трябва да се разглежда като обличане на учебния материал в атрактивни технологии. Новите технологии в образованието работят успешно само ако учителят е лидер, който чрез креативното им прилагане съумява да мотивира учениците да откриват и развиват своите таланти.
5
Тези, които са обучени да възпроизвеждат света, какъвто е бил вчера, не биха могли да създават нов свят утре.
Бележки: [1]Стоянова, Полина.Поколението на дигиталната книга. Журнал „Медии и обществени комуникации”, април 2011, бр.8 [2] Фидлър, Роджър. Медиаморфоза: Да разберем новите медии. София: Кралица Маб, 2005, с. 6. [3] „Разрив между поколенията” e термин, популяризиран в западните страни през 1960-те, отнасящ се до разликата между хората от младото поколение и по-възрастните, по-специално между децата и поколението на техните родители. Виж: Generation Gap // Wikipedia. The Free Encyclopedia. 2011. Available from: http://en.wikipedia.org/wiki/Generation_gap [4] По класификация на Digital Aliens, Digital Immigrants, Digital Adaptives и Digital Natives. Цит. по: Seriously Cool. Marketing and communicating with diverse generations.Australia: The ABC of XYZ, 2007, p. 20. Available from: http://www.mccrindle.com.au/RESOURCES/WP_SeriouslyCool_MarketingCommunicating-withDiverse-Generations.pdf (accessed January 2011) [5] Константинова, Милена. От 2D към 3D образование. Иновативни методи и практики в използването на ИКТ в учебния процес, април 2015, с.24 [6] $100 лаптопи вече са готови // Computer World, 15.12.2006. Available from:http://computerworld.bg/14318_100_laptopi_veche_sa_gotovi (accessed January 2011) [7] Japan to pilot digital textbooks in classrooms //AFP, Sep 23, 2010. Available from:http://google.com/hostednews/afp/article/ALeqM5izA5BXTOwYNYa5uusd1lOcRxbOfA (accessed January 2011) [8] India unveils prototype for $35 touch-screen computer // BBC News, 23 July 2010. Available from:http://bbc.co.uk/news/world-south-asia-10740817 (accessed January 2011)
6