Анти-книга: еднократната книга

Анти-книга: еднократната книга 1 Милена Цветкова

АНТИ-КНИГА: ЕДНОКРАТНАТА КНИГА Милена Цветкова Публикация: Цветкова, Милена. Анти-книга: еднократната книга. В: Книги News, 05.01.2013. Available from: http://knigi-news.com/?in=pod&stat=8775&section=9&cur Откъс от: Цветкова, Милена. Книгата като медия. София: Enthusiast Libris, 2012, с. 484-489.

Прочетена книга – това е най-еднократното от многократните човешки изобретения. Съвременните технологии за печат на книги са устремени към идеята една книга да се чете стотици пъти от десетки и стотици хора, но само няколко процента от общото количество книги се четат от няколко читатели. В състояние сме да разпилеем тонове хартия за листовки, призоваващи към спасяване на дърветата и при това да изхвърлим хиляди тонове книги, прочетени само веднъж. Нетрайността на материалното й тяло, приликите й с „изделие за еднократно употреба” отслабват юридическия статут на книгата като вещ. Отслабват и колекционерската й стойност и то в момент, когато все поускоряващото

се

амортизиране

на

знанията

архаизира

дълговечната

информационна ценност на книгата. Освен закъснението, с което книгата популяризира някаква нищожна част от новото знание, нейната бързопреходност се обуславя и от меката подвързия и некачествените производствени материали. Но има едно предимство, за което ще стане дума тук – книгите за „еднократна употреба” не обременяват пространствено.

Има книги, които наистина след прочит се хвърлят в кошчето.

Тоалетната книга Обект на територията на еднократните книги са пренесените класически печатни медии върху целулозни носители за еднократна употреба – върху тоалетна хартия, както и автентичните японски, германски и американски

Анти-книга: еднократната книга 2 Милена Цветкова

издателски проекти за учебници, романи, вестници и списания върху тоалетна хартия, носни кърпички или салфетки. Тоалетната хартия е била предизвикателство за издателите още във времето, когато хората не са я познавали в сегашния й вид, а през 60-те години на ХХ в. поп-арт културата я усвоява за поддържане на манията по еднократните дрехи. Върху тоалетна хартия вече са се появявали анекдоти, нотни партитури, хороскопи и вечни календари. Експериментирало се е дори с тоалетна хартия, на която да се базира деловата документация в помощните бизнес ориентирани WC помещения. Прагматичният и ироничен медиум за запис и разпространение на политически послания започва да се прилага първо за целите на антинацистката пропаганда, когато през 1943 г. във Великобритания била произведена тоалетна хартия с образа на Хитлер. След 1990 г. и най-активно по време на войната в Персийския залив сред американските войници върху тоалетна хартия се разпространяваше портретът на Садам Хюсеин. По време на войната в Босна и Херцеговина (1992-1995) върху тоалетна хартия се появяваха позиви и портрети на тогавашния президент Радован Караджич, по време на войната в Косово (1998– 1999) – на президента Слободан Милошевич, а след атентатите от 11 септември 2001 г. в Ню Йорк – и на Осама бин Ладен, основателят на терористичната организация „Ал-Каида“. Оказва се, че хигиенният материал може да носи не само политически дивиденти, а и реална печалба, независимо, че се продава на цената от $9,99 за руло. В предизборно време в САЩ и вече с политико-пародийна функция върху ролки от тоалетна хартия се отпечатват постери със снимки и обръщения на кандидати за президенти. Върху „несериозен” медиен носител се създадоха и пълноценни печатни медии. Германия беше една от първите със своя в-к „Гражданска фуния” („Taschentuchzeitung. Burgertricher – Die Satirische”). Еднократният вестник е издаван в Берлин от Лотар Фоселер, брат на тогавашния федерален канцлер на Германия Герхард Шрьодер. Медийният му формат са десет броя стандартни хартиени носни кърпички в пакетче, всеки брой от по осем типографски

Анти-книга: еднократната книга 3 Милена Цветкова

оформени новинарски страници. Съдържанието му беше политическа сатира и изпълняваше целенасочена антиправителствена стратегия. Първият брой на тоалетния вестник излезе на 5 ноември 2004 г. с цена 0,95 евро1. Точно година покъсно Шрьодер беше свален от власт. Еднократният хигиенен материал стана основа за скандален вестник и в Русия. Политическата интрига с „тоалетния” брой на високо тиражното московско издание „Комерсант” се развива в периода 3-14 март 2008 г. когато по улиците на Москва и в метростанциите нелегитимиращи се младежи раздават рулони с тоалетна хартия с бранда на издателския дом „Комерсант”. Оформеният по типографски правила „папирусно развиващ се брой” започва с напечатани „Думи на редактора” (анонимно), където се съобщава, че това ще е новият медиен формат на вестника с амбиция да привлече нова аудитория. Тоалетният вестник има и издателско каре, а текстовете на разграничените чрез перфорация „страници” са препечатани публикации от броеве от предходния месец. В продължение на няколко дни ролките с тоалетна хартия „Комерсант” се разпращат до всички медийни редакции в Москва, раздават се сред пенсионерите, появяват се и в Руската Дума. Версиите за появата на скандалната тоалетна хартия бяха три: отмъщение на прокремълското младежко движение „Наши”, засегнато от статията „Нашите” станаха чужди” от 29 януари 2008 г., в която се твърди, че властта ще ги закрие поради безполезност; за черен PR от страна на конкуренти или за автореклама на самия издателски дом за вдигане на тиража. Целта, инициаторът и производителят и на този екстравагантен вестник останаха неизвестни, но е важен емпиричният факт на прагматичната употреба на еднократните хигиенни материали като алтернатива на печатната медия. Действителни книги се „публикуват” върху тоалетна хартия още от 2001 г. в Германия. Идеята да отпечата романи върху еднократния носител е на производителя на хигиенни материали Георг Хемерстофер, основател на компанията „Виши”, който решил, че това е начинът да покаже недоволството си от изчерпаните от пазара класически произведения на романтици като Хайнрих 1

Von Franziska v. Mutius. Schmerzensgeld für Kanzlerbruder: Lothar Vosseler plaudert private Anekdoten seines Halbbruders Gerhard Schröder aus. In: Welt Online, 26.10.2004. Available from: http://www.welt.de/print-welt/article348593/Schmerzensgeld_fuer_Kanzlerbruder.html

Анти-книга: еднократната книга 4 Милена Цветкова

Хайне. В резултат на тази идея в Шварцвалд се появява специалното „Клозетно издателство” – „KLO-Verlag”, ръководено от немския журналист и писател Майк Бартел. Издателството се популяризира за първи път на Франкфуртския панаир на книгата през октомври 2002 г. и още тогава осем писатели се съгласяват да предоставят свои произведения за издаване в „хигиенен формат”. На рула с тоалетна хартия са издадени поемите на Хайнрих Хайне, творби на Кристиана Моргенщайн и Майк Бартел, сборници със стихотворения, разкази, приказки и детективски разкази. Тоалетните книги са в серии като „Klassiker-Klo-Set” за класика и „Krimi-Klo-Set” с трилъри, а цената на произведенията е 7,95 и 9,95 евро. Всяка книга в ролка има ISBN, номерация на страниците и е снабдена със сертификат за качество и за безопасност за здравето. В началото става ясно, че ролките не са достатъчно големи (стандартна дължина 30 м), за да поберат цяло литературно произведение и първите издания се отпечатват с продължения. Книгите се предлагат на пакети от определен брой рула като на всяка ролка е отпечатана по една глава от произведението. В последствие „Klo-Verlag” решава даден откъс да бъде отпечатван няколко пъти в едно руло, така че и следващият посетител на тоалетната да може да го прочете. Ръководството на издателството не вижда нищо кощунствено в това начинание, тъй като е известно как човек тръгва към тоалетната с думите „Отивам малко да почета”. Но издателят се позовава и на проучване на читателските навици, според което половината германци (50%) четат в тоалетната, и именно тези данни послужили на фирмата да предприеме отпечатване на на постмодерните свитъци. Идеята била не просто да се насърчава четенето на хубава литература, а и да се покаже как книгите могат да се използват „пълноценно”. Многотомният философски трактат „Как да създам себе си” също под формата на рула с тоалетна хартия се продава в Япония от 2007 г. Въпреки големия потребителски интерес беше изразен скептицизъм относно рентабилността на продукта, тъй като тези „издания” са твърде евтини, а се налагало съдържанието на по-дългите произведения да се преработва. По чисто технологичните обстоятелства на медийния формат текстът трябва да бъде много кратък, за да може да се повтори няколко пъти в рамките на хартиената лента.

Анти-книга: еднократната книга 5 Милена Цветкова

Хорър литературата също беше пренесена върху тоалетна хартия. През 2009 г. японското издателство „Hayashi Paper” публикува новия роман на Коджи Судзуки „Drop” във вид на ролки. Във рамките на един рулон отпечатаният фрагмент от романа, който по начало се състои от девет глави, заема около 90 см дължина и е повторен няколко пъти до края. Комплектът ролки с произведението на Судзуки се продава за $2,2. Четенето на всеки фрагмент отнема няколко минути и вероятно наистина дава възможност на читателя да преодолее „състоянието на ужас в тоалетната” (според популярна японска страшна приказка за деца, космата ръка може да хване човек, докато си стои върху тоалетната чиния). И в тоалетния роман „Drop” се разказва за зъл дух, който обитава тоалетна чиния. Тоалетнохартиени книги досега са издавани и с учебни и справочни цели (японското помагало по астрономия „Astronomical Toilet Paper” на Tenpla Project от 2006 г.), с подаръчни цели (руските издания на „Бюро находок” от 2011 г. „Самоучител по английски”, „Анекдоти”, „54 метра жизнено важни документи”), с оперативно архивни цели (услугата Shitter за потребителите на Twitter от 2012 г., която позволява пренасяне на записите върху тоалетна хартия). Описаната тенденция за търсене на нетраен medium за запис и четене е колкото ексцентрична, толкова и закономерна. Закономерността се дължи на основния принцип на човешкото формотворчество – формата следва функцията („form follows function”). С възникването на нови функции появата на нови предмети с нови, съответстващи им форми, е неминуемо. В цялата си история книгата като изделие винаги е била пресечна точка между форма (носител) и функция (четене). Повечето от корекциите още в младенческия период на книгата като

медия

–

скъсяването,

сегментирането,

пунктуационните

знаци,

илюстрирането, възникват именно от практически подбуди и с отлично познаване на читателя. А в случаите с кратките текстови форми като анекдотите, афоризмите и туитовете, перфорираният сегмент от лентата с тоалетна хартия е по презумпция максимално ергономичен. Тоалетната книга има своите исторически основания и би могла да се разглежда като съвременна еманципация на античното четящо тяло. В „Животът на Свети Григорий” от ХІІ в. тоалетната се описва като “място, където човек може

Анти-книга: еднократната книга 6 Милена Цветкова

да се оттегли и необезпокояван да чете плочки”2. Но следите на практиката „четене в тоалетна” ни водят още по-назад – до колективните стаи-тоалетни в най-добре съхранения античен град Помпей, унищожен от вулкана Везувий през 79 г. Такива интелектуални тоалетни помещения са запазени и в Ефес, Либия, Тайван и др. Към част от римските бани, които са се ползвали и за форуми за дискусии, се обособяват библиотеки. А в читалните-тоалетни римските сенатори, всеки настанен върху своята дупка, се отдавали на колективно четене или спорове. Изследователите разказват за това следното: прочетеното се споделяло посвободно сред облаците от пара и така определени политически изказвания на посмели оратори можели да останат анонимни като не се разбере кой ги е изрекъл. Четенето в тоалетната днес е ангажимент и на Световната тоалетна организация (англ. World Toilet Organization, WTO), неправителствена глобална организация, учредена през 2001 г. в Сингапур по време на международна конференция по санитарно-тоалетни проблеми. Работи по проекти в страните членки по издаване на специални тоалетни книги. Съдържанието им се подбира от психолози, медицински лица, литературоведи. Тоалетните книги са на научнопопулярни теми, с информация и практически съвети за хигиената, а в допълнение съдържат и хумористични материали, т.е. всичко, което по съветите на

специалистите,

подпомага

успокояването.

Всички

текстове

са

ярко

илюстрирани и кратки, за да могат да се прочетат за един престой. Предназначени са само за четене в това уединено място. Психоаналитиците уверяват, че седейки в санитарното помещение, хората се отдават много по-съсредоточено на четенето, по-пълноценно запомнят информацията и са способни да тълкуват и размишляват по-свободно. И тази универсална черта на човешката психика задължително трябва да бъде използвана.

Малотрайната книга Има книги, които се самоунищожават след употреба. Книгата „Agrippa” – експериментът в електронното публикуване от 1992 г. на киберпънк автора Уилям Гибсън (William Gibson), беше с програмирана смърт. Идеята предвиждаше 2

Цит. в: Urban Tigmer Holmes, Jr. Daily living in the twelfth Century. Madison, Wisc., 1952.

Анти-книга: еднократната книга 7 Милена Цветкова

записът върху дискета да се самоизтрива след като бъде прочетен. Основното съдържание е електронната поема, наречена „Агрипа: книга на мъртвите” (“Agrippa: a book of the dead”). Криптирана компютърна дискета с вирус съдържа автобиографичен текст от Уилям Гибсън за смъртта на баща му, когато е бил 6годишен. Вдъхновението му идва от стар фотоалбум в архивите на баща му, продаван от „Кодак” през 20-те години на ХХ в. с името „Агрипа”. Когато дискетата се отвори, думите на историята започват да се движат по екрана с предварително зададена скорост, докато вирусът унищожава информацията. Дискетата е поставена в изрязана част от книгата и е придружена от 46 страници „текст” на ДНК код и серия от медни гравюри на художника Денис Ашбау, представящи изображения на човешки гени. Гравюрите са отпечатани с мастило, което се изтърква при допир – в унисон с „разлагащия” се стил на книгата. Първото „четене” и на двата медианосителя е и последно. Смисълът на експеримента е в поантата – самоизтриването на паметта, нестабилността на паметта и писмения текст.3 Пример за съвременна издателска иновация със самоунищожаваща се книга е поредицата „Книгата, която не може да чака“ (исп. „El libro que no puede esperar”, англ. „The Book That Can't Wait”) на издателство Eterna Cadencia от 2012 г. Проектът се състои от книги със срок на годност – книжни тела, отпечатани с „изчезващо мастило”. Съдържанието на първата издадена по този маниер антология на автори от Латинска Америка „трае“ само два месеца. Изданията се продават на клиента в специални вакуумни опаковки, които ги съхраняват до момента на отварянето им, а след контакта с въздух и светлина мастилото започва да избледнява, докато напълно се изгуби. С тази типографска тактика издателството промотира шанса на дебютиращите автори, които нямат търпение да чакат отговор от критиците и пресата и често след тишина около първото им произведение спират да пишат. Книгите са „търпеливи предмети”, чакат си реда, дни, месеци, години. Това е прекрасно за книгите, но не и за начинаещите творци.

3

Морис Бланшо има статия „Отсъствието на книгата” – химн на смъртта, контрапункт на стабилната цивилизация на книгата, олицетворена във вечната Библия. (Blanchot, Maurice. L'Absence de livre.

In: L'Ephémère, 1969, №10; Blanchot, Maurice. The Absence Of The Book. In: Maurice Blanchot. The Gaze of Orpheus and Other Literary Essays, trans. Lydia Davis. New York: Station Hill Press, 1981, pp.

145–152; Blanchot M. L’absence de livre. In: Blanchot M. L’Entretien infini. Paris: Gallimard, 2001, p. 625).

Анти-книга: еднократната книга 8 Милена Цветкова

Младите автори не могат да си позволят да чакат – ако не ги прочетем веднага и не им съобщим мнението си, може и да не издадат втора книга, аргументират се издателите.4 С внушението за „бързо развалящ се деликатес” подстрекават читателите да преминат по-бързо от категорията на купувачи в тази на читатели. Разбира се, експериментът не е застрахован от недоразумения и рискове. Обикновената книга е ценна с това, че може да се прочете от не един човек и нееднократно. В този случай остава неясно кое е по-силно: демотивацията от покупката на изчезващата книга поради невъзможността за повторно използване или мотивацията за покупка на харесаното произведение втори път, вече в дълготрайно издание.

Самоубиващата се книга Технологията „цифрова смърт” (digital death) е продължението на идеята за самоизчезваща книга на Уилям Гибсън и експеримента му „Agrippa” от 1992 г. Чрез нея дадено дигитално съдържание се форматира за ограничена валидност или за ограничено време за четене (между 8 и 24 часа). В резултат на програмата за

„цифрова

смърт”

се

родиха

уникалните

еднократни

самоунищожаващи се (self-destructing) или самоубиващи се

(disposable)

и

(suicidal) медийни

продукти. От една страна, това се приложи като форма на защита на авторското право и на правото на съдържанието на „цифрова евтаназия”. От друга страна, „цифровата смърт” има потенциал да се разгърне и като технология за облекчаване на човешката памет, за разтоварване от „информационното задръстване” с прочетени текстове, за освобождаване от употребено съдържание – като разшири спектъра на „еднократните книги”, програмирани за смърт след прочитане. Но смъртта като начин на съществуване на дигитализираната информация придобива и негативен нюанс. Eдно от основните права на читателя като собственик на закупено съдържание е да препрочита, да съхранява, да заема и подарява. Как ще се случи това ако книгите се самоунищожават след предизвестен период? Този въпрос стана актуален след като стана известна политиката на 4

Eterna Cadencia, 2012. Available from: http://www.eternacadencia.com

Анти-книга: еднократната книга 9 Милена Цветкова

издателство HarperCollins от март 2011 г. – при продажба на библиотеки електронните им книги да се саморазрушават след 26 прочита. С това решение се ограничава броя на заеманията на конкретното електронно издание от абонатите на библиотеките. Аргументът на издателството е, че хартиените им книги също издържат на около 26 прочитания.5 Защо 26? Това са точно 26 последователни заемания за по 14 дни (2 седмици) в рамките на 1 година (52 седмици). Броят на употребите на един печатен том със сигурност е по-голям, но не в това е проблемът на самоунищожаващите се е-книги. Недоразумението граничи с измама на потребителя. Та нали трайността на цифровизираната книга не е „бъг” в системата, а широко и

отдавна

прокламирано нейно предимство?!

5

Hadro, Josh. HarperCollins Puts 26 Loan Cap on Ebook Circulations: The new provisions are the first significant revision to ebook lending terms. In: Library Journal, 25.02.2011. Available from: http://www.libraryjournal.com/lj/home/889452-264/harpercollins_puts_26_loan_cap.html.csp