нашата рубрика
Дилемата за гърба на книгата
IN BRIEF
В 30 СЕКУНДИ
доц. д-р Милена Цветкова
Добри читатели ли сме и до каква степен осмисляме ролята на книгата като медия, като средство за комуникация? Авторът на студията доц. д-р Милена Цветкова разглежда дилемата за гърба на книгата като фактор, който разделя света на печатните книги и създава известни неудобства на четящата половина от човечеството и най-вече на издателства, книжарници, библиотеки, хранилища. Извън този проблем важна за читателя е не обърнатата с гръб към него, а отворената книга с нейната основна функция – четенето. A dilemma for the spine titles on books Are we good readers and to what extent we see the role of the book as a media, as a communication means? The author of the study, PhD Milena Tsvetkova Assoc. Prof., is looking at the dilemma of the back cover as a factor which divides the world of print books and creates certain inconveniences for the reading half of humanity – mostly publishers, bookstores, libraries, storage houses. Irrespective of this problem, important for the reader is not the book facing him with its back, but the one which is open and whose main function is reading.
Един казус все още разделя света на печатните книги. Вертикалният текст на гърба на изданието в каква посока е правилно да се изписва – от долу нагоре или от горе надолу? С едно уточнение. Казусът е валиден само за култури с хоризонталнa писменa системa, без да засяга страните с официална вертикална писменост (йероглифните като китайска, японска, корейска и т.н.). Еволюцията на ориентацията на заглавията върху гърба на корицата е сложна и все още неразгадана. Интригата не е вълнувала само онзи, който не е поглеждал към лавиците с книги и не се е чувствал объркан от хаоса в посокaтa на заглавията върху изправените гърбове. Нека направим експеримент. Да се вгледаме в библиотечен рафт с книги. По възможност книгите да са поне на два езика и да са издадени в различни държави. Ако всички книги са изправени и с гръб към нас, ще установим, че заглавните данни на едни са изписани от горе надолу, а на други – от долу нагоре. Прочитаме с лекота текст, ориентиран от долу нагоре, а по-трудно – текст, ориентиран от горе надолу. При това във всички случаи на вертикален надпис сме принудени да накланяме главата си или наляво, или надясно. Ако обаче всички книги на рафта отново са с гръб към нас, но лежащи една върху друга и с лицевата част нагоре, ще установим, че надписаният гръб на едни е идеален за четене, а на други – „с краката нагоре“, напълно нечитаем. Очевидно има проблем с екстериора на печатните книги. И той не е у читателя. Темата се оказва проблематична и заслужава задълбочено историческо, културологично, библиографско и книговедско изследване. За разрешаването на описания казус биха били незаменими както разказите на подвързвачи, библиотекари, антиквари и библиофили, така и на професионални и академични читатели.
Тук ще предложа само една гледна точка за изход от казуса. Но преди да започнем спор, както изисква римското право, нека първо да уточним понятията. Под „гръб на книгата“ имам предвид нормативния термин, консенсусно употребяван от експертите в информационните, документационните, библиотечните и книговедските науки. С термина „гръб на книгата“ се обозначава тази част от корицата, която покрива дебелината на книгата, т.е. зависи от броя на колите, и върху която се изписват основни издателски данни, ако широчината � е повече от 9 мм1. Официалната дефиниция за „гръб“ на изданията (англ. spine; spine cover) в стандартите ISO/БДС гласи: „Гръб е частта на отделния том, която обхваща подшитите, свързани със скоби, подлепени или съединени по друг начин вътрешни краища или сгъвки на листовете. Гръб се нарича и съответната част на защитна кутия или обложка на изданието“2. Очевидно е желателно да се въздържаме от употребата на умалителното съществително „гръбче“. Основният елемент на корицата на издание се нарича „гръб“ по силата на определението за корицата като подвързващ комплекс от капаци и гръб3. Методологично коректно е с „гръбче“ да се обозначава единствено мястото на гънките и скрепването на колите на текстовия блок (англ. back of textblock; back of inner book). С други думи терминът „гръбче“ би следвало да се използва само при обозначаване на скрепената част (зашита, залепена) на необлеченото в корица „голо“ хартиено тяло. Оформянето на гърба/гръбчето на текстовия блок има своя, също нормативно регламентирана, дефиниция: „Етапи от подвързването, които се извършват след подшиването и преди книгата да бъде прикачена към подвързията; обикновено включва закръгляне, подравняване и подлепяне на подложка на гърба на книжното тяло, като може да включва и обрязване на форзаца“4.
БДС 2497:1987. Библиографски данни в книгите. БДС ISO 6357:2004. Заглавия на гърба на книги и други издания. 3 БДС 1556:1987. Корици за книги, брошури и списания. 4 БДС ISO 11800:2007. Изисквания към материалите и методите за подвързване, използвани при производството на книги. 1 2
32
Дигитален печат в
на HP Indigo
нашата рубрика
Канон за посока на текста върху гърба на книгата не съществува Днес се сблъскват две конвенции за изписване на текста на гърба: американска/западноевропейска (старо определение „американска“) и източноевропейска/руска (старо определение „европейска“). Американската/западноевропейска конвенция изисква озаглавяването на гърба да бъде „от горе надолу“. Този подход преследва удобство за читателя: четящият човек е крайният клиент и негово е правото да изисква личните му книги да бъдат читаеми във всякакъв ракурс и да го обграждат в работна (standby) готовност. Източноевропейската/руската конвенция поддържа озаглавяването на гърба в ориентация „от горе надолу“. Този подход преследва удобство за кни жаря или купувача: когато книгите са плътно подредени на стелажи, гърбовете им са единствените видими елементи, съдържащи информация за изданието, а в препълнена книжарница посланията по гърбовете на книгите са единствен инструмент за привличане на вниманието. С други думи: няма случайна аберация в дизайна на кориците, няма нормална и ненормална посока на озаглавяване на гърба на изданието. Има две опции за предназначението на информацията върху книжен гръб. Бих характеризирала тези две опции за озаглавяване на гърба като две противоположни гледни точки за книгата изобщо – складова гледна точка и читателски ориентирана гледна точка.
Кога възниква практиката за изписване на текст върху гърба на книгата? Макар че науката все още не е изяснила семиотичния смисъл на посоката на надписите върху книжните корици, можем да резюмираме какво е известно до момента за двата културни антипода. Традицията за надписване на гърба на томовете от горе надолу е по-стара и следите � могат са се проследят столетия назад, когато книгите-кодекси са били единици. Когато няколкото книги са лежали някъде нависоко, на рафт, в ниша или в долап с лицето нагоре, собственикът им е искал да прочита отдалеч заглавията им. Това е било до ХVІІІ в., когато книгите започнали да стават прекалено много и в библиотеките преминали към вертикалния метод на подредба. Най-вероятно дейността по озаглавяване на гърба на книгите е възникнала именно като читателска операция, а не като издателска техника, т.е. надписването им и върху онази част на подвързията, която е нямала текст, е въведено от самите стопани на книжните сбирки. Нуждата от бързо намиране на необходимото заглавие сред лежащите върху рафта томове е въвела собственоръчното хоризонтално надписване на гърбовете по дължина (основата на ръкописния ред граничи със задната корица). При по-късното преформатиране на библиотечните рафтове – когато икономията на място налага изправяне на лежащите един върху друг томове и подреждането им един до друг, този текст се оказва нанесен по вертикала. Така тази хипотеза дава първенство на ориентацията „от горе надолу“ в генезиса на практиките по озаглавявяне на гърба. Странно, но докато Европа изоставя прастарата традиция, тя се утвърждава като по-практична в САЩ.
До 60-те години на ХХ в. в Европа книгите с формат на гръб „от горе надолу“ все още са малцинство. Дори сред англоезичните издатели били еднакво популярни и двата варианта, докато в другите страни почти всяка книга се печатала с ориентация на гърба „от долу нагоре“ (за правилно четене на печатното тяло в „изправен стоеж“). Можем да наречем тази ориентация индустриален подход, тъй като се усвоява в контекста на индустриалната революция. Известна е зависимостта на експоненциалния ръст на количеството нови книги към 50-те години от поредицата технически изобретения и внедряването им в издателската дейност5. Можем да допуснем, че ориентацията на озаглавения гръб „от долу нагоре“ в източноевропейската, в частност в българската практика, е била повлияна през първата половина на ХХ в. именно от по-масовия за времето си индустриален подход в европейското книгопроизводство, чиито лидери били Германия и Франция, а впоследствие и Русия. Днес всички или почти всички англоезични книги се издават във формат „от горе надолу“ и тенденцията е към тази конвенция да се присъединяват все повече страни. Свидетелство за това е увеличаващото се количество печатни издания с „американска“ ориентация на заглавните данни на гърба и на другите водещи езици – френски, немски, руски. В същия контекст – с дилемата в каква посока да се изписват заглавните данни на кутиите на касети, CD и DVD, се появяват разногласия между източноевропейски звукозаписни компании и видеопроизводители и американските мейджъри. На американските DVD текстът на гърба винаги е във формат „от горе надолу“. По тази причина вертикалният текст на кутиите с филми на Warner Brothers е от горе надолу. Съществува и необичайна ситуация при книгите на иврит, издавани в Израел. Вертикалният текст на гърба на изданията е във формат „от горе надолу“ независимо че четенето на иврит е от дясно на ляво. Тоест, при подхода на оформяне на заглавни данни на гърба израелските книги не следват изискванията на хоризонтално четящото око, валидни за англоезичните и американските издания, защото гърбът на лежаща затворена книга ще се чете правилно в положение с лицевата страна надолу, а не нагоре.
Нормативна база за гръб на книгата В действителност „американската“ ориентация на заглавните данни на гърба на книгата е единствената регламентирана със стандарти: »» Международен: От 1985 г. за световната издателска индустрия е в сила международният стандарт ISO 6357:1985 „Spine titles on books and other publications“. Той регламентира като стандартен форматът „от горе надолу“ за заглавие на гърба на книгата. »» Американски: В САЩ от 1997 г. действа американският стандарт ANSI/NISO Z39.41-1997 „Printed information on spines“, в който форматът „от горе надолу“ за заглавие на гърба на книгата е регламентиран като стандартен. »» Във Великобритания от 1986 г. е в сила национален стандарт BS 6738:1986, ISO 6357-1985 „Recommendations for presentation of spine titles“. И в него форма-
Съгласно най-достоверните статистически данни, съобщени от полския библиограф Болеслав Ивински на Международния конгрес по библиография и документация в Брюксел през 1910 г., количеството книги в света е нараствало в следния ред: 1600 г. – 6000 заглавия, 1800 г. – около 18 000 заглавия, 1900 г. – 160 000 заглавия – почти 10 пъти повече от предходното столетие, 1950 г. – 250 000 заглавия (по официалната статистика). Бумът на новоиздаваните книги за последните 100–150 години действително се дължи на изобретения, предизвикали индустриалната революция – през 1812 г. е изобретена парната печатна машина, след това електричеството, а през 50-те години на ХХ в. телеграфът вече е заел сериозно място в издаването на печатни медии. 5
34
Дигитален печат в
на HP Indigo
нашата рубрика
Гръб на книгата с вертикален текст (стандартен)
Гръб на книгата с вертикален текст (нестандартен)
Гръб на книгата с поле за библиотечна идентификация (стандартен)
Гръб на книгата с поле за библиотечна идентификация (нестандартен)
Гръб на книгата с хоризонтален текст (стандартен)
Заглавие в края на корицата (стандартно)
Фиг. 1. Гръб на корицата в стандартен и нестандартен формат (съгласно БДС ISO 6357)
тът „от горе надолу“ за заглавие на гърба на книгата е регламентиран като стандартен. »» В Русия от 1 януари 2003 г. действа държавен стандарт ГОСТ 7.84-2002 „Издания, обложки и переплеты. Общие требования и правила оформления“. Точка 6.2 от текста указва: „данните на гърба се печатат… от горе надолу“. Тоест и за руските книги форматът „от горе надолу“ е регламентиран като стандартен. Българският национален стандарт за озаглавяване на гърба на книгите е в сила от 2004 г. Идентичен е на международния (БДС ISO 6357:2004). В текста на стандарта са дадени следните дефиниции6: Заглавие на гърба, изписано от горе надолу (англ. descending spine title) – надлъжно разположено заглавие на гърба, предназначено да се чете от горе надолу. Забележка: Този вид заглавие на гърба се чете лесно, когато книгата е поставена хоризонтално с предната корица нагоре. Заглавие на гърба, изписано от долу нагоре – нес тандартно (англ. ascending spine title) – надлъжно разположено заглавие на гърба, предназначено да се чете от долу нагоре. Поле за библиотечна идентификация (англ. library identification field) – пространство на гърба на книгата, запазено за библиотечна идентификационна информация като изписана върху етикет, отпечатана или щампована на гърба сигнатура. Заглавие на гърба – напречно (англ. transverse spine title) – заглавие на гърба, изписано хоризонтално по отношение вертикалното положение на книгата. Заглавие в края на корицата (англ. edge title) – допъл нително заглавие на гърба, изписано от горе надолу в края на корицата (до централната сгъвка) на изданията. Виждаме, че правилата в БДС/ISO „Заглавия на гърба на книги и други издания“ легитимират като стандартна старата американска конвенция за ориентация на вертикалния текст „от горе надолу“ (Фиг. 1). Всъщност дилемата пред българските издатели е: 1) да спазват ли единен международен стандарт, или 2) да игнорират стандарта и да се припознаят в една от двете конвенции, тривиално наричани американска и европейска, с което настояват за правото си да подходят творчески, художествено, креативно.
Причината да съществува дилема при наличието на национален стандарт е, че в пазарната икономика спазването на стандартите ISO/БДС не е задължително. Спазването на БДС у нас стана незадължително с новия Закон за националната стандартизация от 1999 г. Член 5, ал. 1 в този закон гласи: „Българските стандарти се прилагат доброволно“7. Въпреки незадължителността на стандартите у нас има висококвалифицирани сфери, в които те се спазват. Например: (а) В правилата на българския правопис и в изискванията за писмените произведения, съгласно официалния правописен речник на БАН от 2012 г. (националния кодификатор на писмените стандарти); (б) В практиките на цитиране, също включени в правописния речник на БАН, където вече са задължителни правилата по БДС ISO 690:2011 „Информация и документация. Ръководство за библиографски позовавания и цитиране на информационни ресурси“; (в) В неинтелектуалната сфера: при стандартите за безопасност, при електроуредите, при хранителните продукти (Национален стандарт БДС 12:2010 „Българско кисело мляко“, БДС 15:2010 „Българско бяло саламурено сирене“) и др. Неприлагащите стандартите обаче е добре да знаят, че по презумпция всеки стандарт, още повече европейски и международен, е създаден чрез консенсус от всички заинтересовани страни в конкретния икономически сектор. Спазването на стандартите в издателския сектор е атестат за съизмеримост с колегите от чужбина и за релевантност спрямо хармонизираните интереси на бизнеса и държавата в този сектор. За щастие можем да дадем примери за български издателства, спазващи БДС/ISO относно текста на гърба на книгите, от които най-последователни са „Сиела“, „Ентусиаст“, „Бард“, „Колибри“, „Ера“, „Дилок“, „Обсидиан“. Моите аргументи са в полза на съобразяването на гърба на книгата с ISO/БДС. Причините са следните. Ако има проблем с ориентацията на заглавните данни на гърба, той е от компетенциите на библиологията (науката за книгата), тъй като засяга две от иманентните характеристики на книгата като средство за комуникация – читаемост и читабелност. Те са дефинирани още преди 100 години от белгиеца Пол Отле, един от основоположниците на библиологията, създател на науката за документацията и на Универсалната десетична класифи-
БДС ISO 6357:2004. Заглавия на гърба на книги и други издания. Виж и чл. 5 от новия Закон за националната стандартизация, в сила от 5.05.2006 г.
6 7
36
Дигитален печат в
на HP Indigo
нашата рубрика
кация на знанието. Читаемост, според Пол Отле, е отношението между конкретната книга и потенциала � да бъде прочетена. А читабелност е възможността за прочитане на книгите, произтичаща от тяхната материална форма. С други думи, външният вид и текстът на всяка книга трябва да преследват максимална читабел ност, за да не препятстват читаемостта � като документ и източник на информация. От библиологична гледна точка не само отворената, а и затворената книга трябва да се осмисля като медия, като средство за комуникация. А това означава – в режим на четене. Ориентацията на заглавните данни на гърба „от горе надолу“ означава съобразяване с гледната точка на четящия субект, а не с гледната точка на взиращия се срещу книготърговския стелаж или библиотечния рафт. А това е гледната точка на медийната рецепция за медията книга. Форматът на гръб „от горе надолу“ проектира екстериора на книгата в опцията на четената в момента, действащата, функциониращата книга – а тя е „лежащата“ книга. Имам предвид затворената книга в оперативен режим, в режим на перманентно или предстоящо четене. Имам предвид портативната книга, а не стационарната.
Първо, човешкото око, култивирано в условията на хоризонтални писмени системи, чете хоризонтално. Четеният обект трябва да е разположен хоризонтално срещу очите на четящия. Четене с наклонена наляво или надясно глава е компромисно четене. Когато не е девиантно, максималната му ефективност е четене-разпознаване. Второ, затворена функционираща книга е подръчната книга. А подръчни са книгите, които във вид на „купчина“ или „камара“ (представа, чужда на читателите на електронни книги) лежат на бюрото, на помощната работна маса или на нощното шкафче. Групата от подръчни книги, особено за изследователя, учения, историографа, документалиста, хроникьора и др., винаги е голяма (Фиг. 2). Поради голямото си количество затворените и отворените подръчни книги трудно биха могли да намерят площ, на която да са разположени с лице към работещия с тях. Трето, дори върху библиотечен рафт или етажерка прибраните книги могат да се аранжират раздвижено. Това се прави, когато се бяга от складовата оптика
на библиотечен стелаж с плътно наредени прави книги с гръб към гледащия. В домашни или в офис условия книгите често се подреждат в разчупени комбинации от групи с изправени и групи с лежащи едно върху друго книжни тела. В случаи, когато в дома има много книги и малко място, интериорът се оформя с нестандартни книжни полици, самите модули на библиотеките са под различен наклон, разиграни с клетки за изправени книги и със стълбове от подредени една върху друга книги или само с вертикални пилони за „лежащи“ книги (Фиг. 3). Поддръжници на стереотипа за четивност на гърба на „стояща“ книга може да са скулптори, сценографи, аранжори, декоратори, бутафори, макетисти и др. под. Четивността на вертикално изписания изправен гръб на корицата може да се налага от концептуалния дизайнер, от архитекта на ландшафти и пространствени обекти, от режисьора на сценични изкуства и модни дефилета, от оформителя на фасади. Четивност на гърба на „стояща“ книга може да бъде изискване на зрителя, на съзерцателя, на оглеждащия редовете на рафта, но не и на читателя, „опериращ“ в момента с книгата. Вертикалният текст на гърба може да търси удобство за четене само при изправената книга, притисната от съседни книжни тела, прочетена, вмъкната, подредена и прибрана. Четивен гръб по вертикала може да изисква книгата-декор, книгата-паметник, книгата-манекен, позиращата книга, бутафорната книга. Всичко гореизброено дефинира нефункциониращата книга. Изправената книга с гръб към възприемащия не е четената книга. Изправената книга с гръб към нас е оптика на складираната книга. И най-изящно изработената книга се прави за четене, а не за гледане в гръб. Можем да си припомним, че кредото на художниците и дизайнерите на книжни корици е „формата следва функцията“. Функцията на книгата е четенето. Следователно формата на действащата книга (на книгата в работен режим) трябва да следва функцията четене. Дилемата за посоката на вертикалния текст на гърба на книгата и занапред ще се решава от комуникационната компетентност на издателя за крайния му адресат: изписаният от долу нагоре гръб на книгата е грижа за книжаря, библиотекаря, архиваря или просто колекционера на книги, а изписаният от горе надолу (по ISO/БДС) гръб на книгата е грижа за читателя.
Фиг. 2. Затворени книги в работен режим8 8 Китанова, Мариана. Декор с луксозни книги; Снимка Иван Здравков // Наш дом, юни 2006, с. 204.
Фиг. 3. Стелаж за книги, съобразен с четивността на гърба по стандарта ISO/БДС (Библиотека Sapiens. Дизайн на Бруно Райналди за италианската компания Sintesi. ©Bruno Rainaldi 2013–2014)
Какви обстоятелства характеризират категорията „затворена функционираща книга“?
38
Дигитален печат в
на HP Indigo