Medialogic model of researching the feedback (2007) by Milena Tsvetkova

A REFLEXIVE PROJECTION OF BOOK Medialogic model of researching the feedback Milena Tsvetkova Милена Цветкова milenaic@uni-sofia.bg Sofia University "St. Kliment Ohridski" Faculty of Journalism and Mass Communication Department of Press Journalism and Book Publishing

First published in (Suggested Bibliographic Citation): Tsvetkova, Milena. A reflexive projection of book: Medialogic model of researching the feedback = Рефлексивна проекция на книгата: Медиалогичен модел за изследване на обратната връзка. – In: Год. на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Факултет по журналистика и масова комуникация. Т. 14 [за 2007]. София, 2007, с. 109-152.

Summary: The study researches and explains the feedback in the new media environment according to terms of the post cybernetic paradigm. It offers a method for bringing-out the efficiency factor of the book. The study is made on the base of a holonome approach to formatting “bibliography of reflection” in an eight phases’ cycle. Keywords: book as medium, feedback, reflexive model of communication, spiral model of communication, medialogy, information monitoring, bibliography as meta model

УВОД (INTRODUCTION ) Комуникациите в настоящото дигитализирано мрежово общество протичат изключително в рамките на системи с обратна връзка. Постоянната ротация на информацията се превръща в начин на живот. Предходните едностранни, еднопосочни и манипулативни модели за предаване на информация стават все по-отблъскващи и презирани. Самото понятие „комуникация” предполага наличие не само на източник и получател, но и на малко или повече квалифицирани реакции, насочени от получаващия към изпращащия и функциониращи като входяща информация в един симетрично повтарящ се процес на експлозия и имплозия, на екстериоризация и интериоризация на съобщения. Човекът реално съществува единствено чрез реакциите на противостоящи му 1

A REFLEXIVE PROJECTION OF BOOK сили и е съвсем логично да бъде разглеждан като система от връзки, тоест като мрежа, зависима от множество други мрежи, непрекъснато преработваща информация, необходима за постоянно обновяване на желаната социална идентичност. Доколкото книгата нито е само информация, нито е само канал в комуникацията, а медиатизирана човешка екстензия, органопроекция на интелектуалното ни тяло във вид на изкуствена среда за комуникация, също като човека реално съществува единствено чрез реакциите на противостоящите й сили. И нейната жизненост предполага наличие на квалифицирани реакции, насочени от читателя към автора или книгата и функциониращи отново като входяща информация в симетрично повтарящ се процес на експлозия и имплозия, на екстериоризация и интериоризация на обратни връзки. В понятието “книга” влагам следната дефиниция: форматирана среда за възприемане на идеи и трайни знания, предадени чрез виртуален образ на някаква действителност. За реализирането на книгата като медия обаче е необходимо получаването на обратна връзка. Проследяването на социалния резонанс, на рефлексията, на отношенията, предизвикани и породени от една книга, е особено важно за нейните автори и издатели, защото именно „обратната връзка” е тази, която осмисля взаимодействието с нея и я прави медийна, функционираща. Тя реализира книгата като медия и я уплътнява като медиен феномен, защото по дефиниция е реакция (медийна, публична) и процес на пре-отразяване на разгърнатата в книгата идея (или отразена действителност) под формата на оценка или критика. Съвкупният резултат от репрезентациите проектира „хранително” рефлексивно поле и актуализира книгата в нейната холономност или цялостна реактивна медиалност.

ОБРАТНАТА ВРЪЗКА В НОВАТА МЕДИЙНА СРЕДА Проблемът за сложността в новия компютърен XXI век стои в основата на опитите за реабилитация на кибернетиката като наука за управлението (неокибернетична парадигма). А както е известно, терминът „обратна връзка” е точно от нейния методологичен инструментариум. Появяват се анализи, в които се твърди, че компютърните системи днес се програмират повече на основата на интуитивни представи, отколкото на кибернетичните принципи и преди всичко чрез принципа на обратната връзка, и тези системи се изработват от невежи специалисти, за които едва ли не единствената подсистема с обратна връзка е автоматично включващият се вентилатор. Именно в тези анализи се предвижда „реинкарнацията на обратната

A REFLEXIVE PROJECTION OF BOOK връзка”1. Говори се също за връзките като новата добавена стойност на ХХІ век. Примерите са предимно от САЩ. Например най-влиятелната американска държавна институция

Office

Force

Transformation,

която

отговаря

за

оценките

на

технологичните тенденции и е в непосредствено подчинение на министъра на отбраната на САЩ, обяви, че именно обратната връзка е факторът, който ще промени компютърните системи. В отчет на ведомството през 2003 г. пише: „Системите, изградени на принципа на обратната връзка, променят не само начина на организиране на която и да е компания, но и националните икономики като цяло. Но за целта ще трябва да се създадат нови математика и физика, да се постигне ново разбиране за света като цяло”.2 Този абзац е придружен от препратка към британския учен Стив Гранд, станал известен като проповедник на идеята за обратната връзка. Друга публикация, появила се година преди това в списание „Forbes”, носи заглавието „Назад към саморегулиращите се системи”3 и е изцяло посветена на проблемите на обратната връзка. Майкъл Мелоун, авторът на статията, се ангажира да припомни „граматиката” на кибернетиката, загрижен от колизията и отчуждението между носителите на кибернетично знание и привържениците на масовите технологии. Актуален проблем за битието на книгата, а не само цивилизационна придобивка, е и тоталната медиатизация. Медиатизирането прикрива комплексната действителност, убеден е проф. Волфганг Шуман: „От една страна, медиатизирането означава, че медиите както

никога

досега

определят

нашия

живот.

Вече

не

познаваме

действителната (политическа) реалност, а само тази, която медиите ни предоставят. Фаталността се подсилва от това, и това е и вторият аспект, че медиите са подчинени на свои собствени закони в отразяването на политическата действителност. Тъй като новините се нуждаят от снимки, трябва по възможност да са забавни, да не са прекалено дълги и комплексни, защото именно трябва да бъдат „продавани”, те отиват в обратната посока на реалната политика. Докато реалната политика става все по-сложна и безкрайна в своите процеси, отразяването на новините се стреми да бъде по-опростено, да забавлява,

Черняк, Леонид. Будущее компьютеров и обратная связь. – In: Открытые системы, 2003, №12 [cited 23.01.2010]. Available from: <http://www.osp.ru/os/2003/12/183679>. 2 Transformation Trends. Office of Force Transformation, USA. 07.10.2003 [cited 23.01.2010]. Available from: <http://www.oft.osd.mil/library/library_files/trends_162_transformation_trends_7_october_issue.pdf>. 3 Malone, Michael S. Welcome to Feedback Universe: Surrender to the self-correcting system. – In: Forbes, 10.07.2002. [cited 23.01.2010]. Available from: <http://www.forbes.com/asap/2002/ 1007/020_print.html>.

A REFLEXIVE PROJECTION OF BOOK да персонализира”4. Оказва се, че една от отличителните черти на информационното ни общество – ускоряващата се медиатизация, рискува да анулира всички дискусии върху темата за обективността, прозрачността и доверието. Виртуалната култура и хипертекстовите компютърни комуникации утвърдиха зародилата се в постмодерната печатна култура тенденция на т.нар. триумф на коментарите. В условията на хипертекстовата комуникация тази тенденция провокира появата на хиперболизирани форми и маниери на читателско поведение. Нейните корени бихме могли да открием в усилията за прецизиране и концептуализиране на академичните текстове, на научните издания, подплатени с бележки под линия, препратки, библиографски списъци, коментари и критични статии. Респективно, четенето на научна литература предполагаше концентриране на читателското внимание първо върху пристатийната или прикнижната библиография. Защото не е тайна, че опитният професионалист умее само чрез поглед върху използваните източници да прецени не само дали си струва да се чете публикуваният текст, а и в известна степен да реконструира неговото съдържание. Имитацията на академичните маниери заедно с безграничната свобода на съвременния потребител на информация да коментира и интерпретира и научни, и художествени произведения могат да изместят центъра на тежестта при четенето в хипертекстова среда. Когато публикуваният оригинален текст отстъпва по обем на съпътстващия го материал – коментари, статии, интервюта, биографични и библиографски препратки, същинският текст става просто повод за разговор, предмет на изследване, анализ или ново творчество. Читателското внимание се насочва към коментарите и препратките, а основният, ядреният текст (референтът) по парадоксален начин се изтласква на заден план и се превръща в маргиналия или в тяхна илюстрация. Публикуването на традиционни книжни издания, изобилстващи с паралелни и паратекстове, подготви по естествен път нелинейното четене в хипертекстова среда. В този контекст на книжния пазар се регистрира явлението „книги с инкорпорирана обратна връзка”. Като пример за превъзходството на коментарите, пояснителните бележки, интерпретациите и всякакви други съпътстващи материали можем да посочим изданието на Аристотеловата „Топика“5. От общ обем 439 страници печатен текст

Шуман, Волфганг. Предизвикателствата пред образованието за демокрация през 21 век: За стартиралият през 1997 година проект на Европейския съвет “Education for Democratic Citizenship“ (EDC). – In: EDC Бюлетин, № 5, декември 2005 [cited 23.01.2010]. Available from: <http://www.coe.int/T/E/Cultural_Cooperation/education/E.D.C>. 5 Аристотел. Топика. София: Захарий Стоянов, 1998. 440 с.

A REFLEXIVE PROJECTION OF BOOK

оригиналното произведение заема 213 страници. Останалото е научен предговор (5 стр.), критика и интерпретации, представени от седем автори (134 стр.), коментар към текста (49 стр.), библиография, списък на съкращенията и символните означения, именен и предметен показалец (27 стр.). Нелинейността, фрагментарността и синкретичността на четенето на подобно издание е подготвена и провокирана от множествеността и откритостта на сценариите за четене. По-нова книга с инкорпорирана обратна връзка е издадената в през 2006 г. в САЩ и преведена през същата година в България книга на Томас Фрийдман „Светът е плосък”, посветена на трансформациите в света под въздействието на новите информационни технологии. Любопитното при тази книга е, че първото издание е само година преди второто, а мотивът да предприеме този ход авторът обяснява не толкова с нарастващата актуалност на темата, колкото с желанието да добави към съдържанието и най-добрите коментари на читателите и рецензии на критиците6. Още по-любопитна книга с инкорпорирана обратна връзка е комби-медийният продукт „Образцов дом” на Ваня Щерева, претърпял за година и половина три издания7. По първоначален проект комплектът съдържа книга, CD с песен със същото заглавие и запечатан плик с писмо, недублиращо се с никое друго, собственоръчно написано и лично подписано. Второто и третото издание на книгата са „дописани” с близо 60 страници автентична кореспонденция между авторката и нейните читатели, провеждана по електронната поща. Друг актуален проблем, който намира отражение в настоящото изложение, са симптомите за подмяна на „икономиката на информацията” с „икономиката на вниманието”8. Тази подмяна ще стане възможна в предсказания от Жил Дельоз свят на шизоиди, които не само могат, но и желаят да разчленят своята индивидуалност в многообразието от мрежови трансакции. В дигитализиран и тотално медиализиран свят на

взаимно-непрозрачни

мрежи,

типография,

подобна

на

лабиринт,

със

свръхпроизводство на информация и с власт, която произлиза от временни, нестабилни, аморфни алианси, а не от някаква конкретна географска точка или стабилно конституционно образувание, наричан вече „нетократичен”, единствената твърда валута

Фрийдман, Томас. Светът е плосък. 2. актуал. и разшир. изд. [1. изд. 2005]. София: Обсидиан, 2006. 560 с. Щерева, Ваня. Образцов дом. София: Фонд. Развитие ХХІ, 2005. 224 с. (2. изд. 2005; 3. изд. 2006. 280 с.). 8 Вж. Бард, Александр и Ян Зодерквист. Netoкратия: Новая правящая элита и жизнь после капитализма. Санкт-Петербург: Стокгольмская школа экономики, 2004. (Bard, Alexander and Jan Soderqvist. Netocracy: The New Power Elite and Life After Capitalism. [cited 23.01.2007]. Available from: <http://www.amazon.com/gp/product/1903684293/103-0508605-6663866?v=glance&n=283155>. Вж също и: Филева, Петранка. Глобализация и медии. София: Воен. изд., 2003, с. 118. 7

A REFLEXIVE PROJECTION OF BOOK става вниманието (идеологията на този бъдещ свят е наречена „атенционализъм”, от фр. attention – внимание). Именно имиджът, репутацията или капиталът от доверие ще се окажат най-ценният актив на мрежовото общество; с тяхна помощ и самата мрежа вече привлича вниманието към себе си, а вниманието от своя страна става по-дефицитния ресурс от парите. Парите са резултат от вниманието, а не обратно. Затова и стратегията, и логиката на дигиталната демокрация би трябвало да има атенционалистичен, а не капиталистически характер. Ще трябва да отчетем и още едно предизвикателство пред съвременните социални комуникации и в частност пред обратните ефекти в тях. Става въпрос за усещащата се вече дихотомия „отношения vs. притежания”9. Поради отсъствието на вещи информационната икономика ще се основава повече върху връзки10 и отношения, отколкото върху притежание. Тази трансформация вече е налице в сферата на услугите, авторското право и интелектуалната собственост. „Независимо дали вие се смятате за производител или за извършител на услуги, пише Джон Пери Барлоу, защитата на вашата интелектуална собственост в бъдеще ще зависи от способността ви да управлявате отношенията си с пазара – отношения, които най-вероятно ще оцелеят и ще се развиват. Ценността на тези отношения ще зависи от качеството на изпълнението, от уникалността на вашата гледна точка, степента ви на компетентност, важността й за пазара и най-важното – от възможността този пазар да получи достъп до вашите творчески услуги бързо, удобно и в интерактивен режим”. Настоящото изложение ще се опита да докаже тезата, че обратната връзка не е нито сигнал, нито поток, а цикъл в трудно обозрима бипространствена мрежа, ретиално и холономно рефлексивно поле, което може да бъде проектирано, форматирано, изследвано и опознавано. Това би могло да се случи обаче с помощта на медиалогичния подход, защото именно в неговия изследователски ракурс попадат ключовите за обратната връзка

Barlow, John Perry. Selling Wine Without Bottles: The Economy of Mind on the Global Net. – In: Wired, 2.03.1994, <http://www.eff.org/~barlow>; На бълг. ез.: Барлоу, Джон Пери. Продажба на вино без бутилки: Икономиката на съзнанието в глобалната мрежа. Прев. Иван Попов. – In: Под крушата, 02.10.99 [cited 23.11.2006]. Available from: <http://underpear.gyuvetch.bg/translat/barlow.htm>. 10 В паралелното виртуално пространство се развиват лесни, многобройни, но слаби, нестабилни връзки. Новите непринудени форми на комуникационна рефлексия са прекъсване на връзката, а новият модел на репресия е чрез изключване от връзката (вж. Ангелова, Боряна. Потребителското общество и Интернет. 2005 [cited 23.11.2006]. Available from: <http://grosnipelikani.net/modules.php?name=Writers&wop=showcontent&wid=167>).

A REFLEXIVE PROJECTION OF BOOK актуални предизвикателства – зоната на пресичането или междинността, полето на отношенията, контекстът и връзките между действащите социални актьори11. Какво ще разбираме под медиалогичен подход към изследването на обратната връзка? Необходимо е първо да отбележим, че днес съществуват две версии на концептуални научни подходи към медиите – медиалогия и медиология (фр. мédiologie, англ. mediology). И двата научни подхода обаче имат за свой предмет отношенията и връзките в медийната еволюция. Медиологията12 като научна дисциплина, в чиито предмет попадат отношенията между човека и неговите технически удължения (“втората природа”) и връзките и взаимодействията между техниката и културата, може да ни помогне да моделираме рефлексивната проекция на книгата като медия, като автентичната трансформиращ

медия се

в и

комуникационната верифициращ

се

еволюция

медиен

като

прототип.

непрекъснато

Инициаторът

за

легализирането на медиологията е французинът Режи Дебре (Régis Debray), съветник по външната политика на президента Франсоа Митеран (от 1981 г.). Автор е на “Курс по обща медиология” (Debray, R. Cours de médiologie générale. Paris, Gallimard, 1991), “Живот и смърт на образа. История на погледа на Запада” (1992), “Медиологични изяви” (1994) и др. Медиологията според него трябва да проучва отношенията между висшите обществени функции (религия, политика, идеология и духовни нагласи) и техническите структури за предаване на информацията и информационното въздействие. Така тя се интересува не само от носителите, от комуникационните средства, а преди всичко от ефикасността на символиката, т. е. от темата за посредничеството (чрез словото и образите) и превръщането му в материална сила и във фактор на политиката.

На латински език думата „медия” обхваща цялата палитра от актуалните за книгата като медия и за нейното рефлексивно (библиографско) покритие понятия (нар. лат. media hebdomas, mediatus – явяващ се като посредник, meditatio – размишляване, mediale – средина, сърцевина, medium – среда, център, средоточие, общество, обществен живот, medius – среден, централен, център на небето, мястото между небето и земята, между мира и войната, между живота и смъртта, отнасящ се до същността). Всички значения са свързани с медиацията – погранични, промеждутъчни, междинни, средищни положения. А именно медиацията извършва всеобщото свързване между хората и природата, между самите хора и между техните „ментални екстензии” – книгите и текстовете. 12 Вж. повече в: Hartmann, Frank. Mediologie. Ansätze einer Medientheorie der Kulturwissenschaften. Wien: Erschienen beim WUV Verlag, 2003. 200 S.; Hartmann, Frank. Was ist Mediologie? [cited 23.01.2007]. Available from: <http://science.orf.at/science/news/96759>; Cahiers de médiologie. [cited 23.01.2007]. Available from: <http://www.mediologie.org/>; Kurze Definition von Thomas Weber; Site des AVINUS-Magazins zu Mediologie. [cited 23.01.2007]. Available from: <http://www.avinus-magazin.de/html/mediologie.html>; Nachwort zu Régis Debrays Jenseits der Bilder von Thomas Weber. [cited 23.01.2007]. Available from: <http://www.avinusmagazin.de/html/jenseits_der_bilder.html>; Mediologische Vereinigung Ludwigsburg. [cited 23.01.2007]. Available from: <http://home.bawue.de/~mauss/revo.html>.

A REFLEXIVE PROJECTION OF BOOK

Медиалогията (англ. Mеdialogy, нем. Medienwissenschaft) от своя страна е „наука за средата”, нейният обект е средищността или междинността, а конкретни знания за медийните дисциплини доставя чрез изучаването на своя предмет – медиаторът и медиатехнологията13. Медиалогичният подход обвързва технологията с функцията й на основно движещо средство или медиатор в парадигмата на комуникационната интеракционалност с нейните предвидени или непредвидими ефекти. Инструментът, с който се изследва това функционално поле, е стратегията на „контекстуалната синергия” (contextual synergy), т.е. медиалогията търси не само средищният компонент на комуникационната среда с неговата активност и влиятелност, а се опитва да установи и факторите на сцеплението между съсубектите и да открие формулите на усилващите ефекти, да извлече и синтезира изводи от аморфни и хаотични отношения, послания и символи. Очевидно е, че медиалогичният подход би бил най-адекватен за формирането и уплътняването с научно и приложно знание на новата парадигма за обратната връзка – „управлението чрез контексти”. Става въпрос за моделиране на системи за управление на надкибернетично ниво, основаващи се на механизма на информационната обратна връзка14.

тази

задача

„информодинамика”15,

се

която

заела

отхвърля

една

от

новите

класическата

научни

„сигнална

дисциплини парадигма”

– на

управлението и търси пътища за проектиране на “машина за производство на изводи”, на машина, управляема чрез променящите се във времето и контекста данни и отношения. С други думи, надкибернетичният модел на управлението ще се основава на осмисляне на натрупан образ (имидж) като резултат от „оптимизирано търсене” чрез заложени в механизма, текущо попълващи се бази данни или на формирането на някаква “структура от знания”, на променяща се във времето „структура от връзки.

What is medialogy? – In: Fischer, Jennifer L. Reading the Mediatrix: An Innovative Strategy in Developing Online Media and Technology for Learning. 1996. [cited 23.01.2007]. Available from: <http://www.geocities.com/jlynnfischer/medialogy.html>. Вж. и учебна програма по медиалогия в: Medialogy. Studienævnet for Elektronik og Informationsteknologi. Aalborg: Aalborg Universitet, 2005. [cited 23.01.2007]. Available from: <http://www.cvmt.dk/Medialogi/medialogi.pdf>. 14 Поляков, И. Информационная обратная связь. – In: От количественной информации к информодинамической машине. 2003. [cited 23.11.2006]. Available from: <http://www.inftech.webservis.ru/it/information/infmach/gl_4_4.html>. 15 Информдинамиката е научна дисциплина, изучаваща феномена информация в процеса на нейната самоорганизация, законите (правилата), на които се подчиняват информационните явления и техните връзки с енергийните явления, включително съвкупността от информационните явления като интелект, разум и всички други негентропийни информационни процеси.

A REFLEXIVE PROJECTION OF BOOK Именно медиалогичният подход би могъл да допринесе със свой абстрактен (а не математически) модел към описаната концепция за управлението на основата на алгоритъм за „информационния резонанс”. Дори този подход да не се вмества в терминологията и методологията на парадигмата на съгласуваните връзки между данните или, както е по-известна – парадигмата на „управлението чрез контексти”.

ПОСТКИБЕРНЕТИЧНА ПАРАДИГМА ЗА ОБРАТНАТА ВРЪЗКА Обратната връзка е основно понятие в процеса на комуникацията, централен механизъм в интерактивната комуникация и средство за хармонизиране и растеж на взаимодействията. Но в този ракурс обратната връзка не може да бъде обяснена посредством методологията на кибернетиката и затова ни е необходима по-различна посткибернетична

или

нова

медиалогична

парадигма16.

Ако

използваме

терминологията на медийната психология, можем да определим комуникацията като реципрочна и постъпателна интериоризация и екстериоризация на послания. И в този контекст обратната връзка в комуникативния процес ще представлява екстериоризация на рецептивно отношение към посланието. Процесът на информационна комуникация в класическата кибернетична парадигма обикновено се изобразява чрез линейната схема “източник – получател”. Обратната

връзка

(според

принципа

на

допълнителността)

допълнителен

информационен канал в посока от получателя към източника. Технологично това позволява на адресанта (източника) да извлича сведения и да прави заключения относно процеса на информирането и относно начина, по който адресатът (получателят) приема информацията. В общия случай целта на обратната връзка е да провери дали резултатът от съобщението съвпада с очакваната реакция. Причините за грешки в приемането на информацията, съгласно кибернетичния модел, могат да бъдат в два от факторите – кодирането и каналът, по който се осъществява комуникацията. В първия случай неразбирането на посланието е свързано с използването на кодова система, непозната на аудиторията17, за която е

Впрочем полагането на граници на нещо ново с помощта на частицата „пост-“ е един вид рециклиране на предхождащото го (както се случи с модерното и индустриалното, номинално трансформирани в едно псевдо-ново, квази-ново „постмодерно” и „постиндустриално”) и е симптом за късогледство или терминологична безпомощност. 17 Адресатът или получателят в механичните (кибернетичните) модели на масовата комуникация се нарича „аудитория” (лат. auditorium; audire – „слушам”; auditor – „слушател”) – съвкупност от хора, към която се обръщат средствата за масова комуникация и която възприема отправената към нея

A REFLEXIVE PROJECTION OF BOOK предназначено. Във втория случай отклоненията в приемането на информацията се дължат на технически препятствия по веригата, когато съобщението достига до получателя след поредица от шумови въздействия и деформации по комуникационния канал или въобще не достига. Предпоставките за това могат да бъдат или в неподходящия канал, или в умишлено създаваните шумове при трансмисията. Мисля обаче, че тук кибернетичната парадигма на комуникацията има важни пропуски. Компетентната аналитико-синтетична обработка на рефлексията, т.е. на отговора чрез обратната връзка, ще установи генератори на информационен шум по целия алгоритъм. Принципните неумишлени зони на шум в междуличностната комуникация, в случая чисто механично обособени, са осем: при мисленето, изричането, чуването, разбирането, осмислянето, интерпретирането и при ответното (рефлективното) действие или мисъл или при отговора. Този недостатък на кибернетичната парадигма на комуникацията се проявява и в осмислянето на разговорната реч, тъй като обратната връзка обикновено се осъществява в полимодална среда – посредством вербален, но и посредством визуален, а в

идеалния

случай

чрез

полисоматичен

(многосензорен)

контакт

между

събеседниците и чрез перманентен и симултанен анализ на речевия поток. При човека единственият начин за получаване на обратна връзка за коригиране на собствените си действия е сетивният: чрез зрение, слух, вкус, обоняние и тактилност, а те не са предмет на кибернетиката. Влизайки в контакт, човек има възможност внимателно и многоканално да се информира за реакцията на събеседника си, своевременно да регулира своите действия в съответствие с поставената преди разговора цел и да я коригира или видоизмени в зависимост от комуникативните обстоятелства. Обратната връзка не само че е необходимото обстоятелство, тя винаги присъства при всеки акт на комуникация и е неотменим елемент на всеки интерактивен формат или диалог.

информация. Неактуалните вече теории за масовата комуникация (например, „куршумената теория”със своя алгоритъм „журналистът казва – аудиторията приема или не) почти не признаваха активността на аудиторията. Факторът „взаимност” в демократична масовокомуникационна среда обаче е задължителен и затова аудиторията се подлага на номинална демасовизация и получава името „реципиенти” (лат. recipientis – „приемащ”; receptio – “приемане”). Изкуството в прагматичната сфера на авторската, а в частност и на журналистическата дейност, се състои в това да успееш да получиш „аудиенция” до аудиторията, а след това и да я накараш да се вслуша в думите ти.

A REFLEXIVE PROJECTION OF BOOK Обратната връзка е реалният механизъм на интеракцията, доколкото е „опорният рефлекс” на чутото, прочетеното, видяното. Но докато рефлексът е неосъзната реакция, пълноценната обратна връзка е съзнателен информационен обмен със смяна на посоката и на субекта. Преди да опишем спецификата на рефлексивния модел на обратната връзка при комуникацията, е необходимо да уточним какво ще разбираме под „комуникация”. Въпреки многобройните твърдения на нашата и международната научна общност, че няма единно мнение по същността на комуникацията или че процесът на социална комуникация все още очаква своето обяснение, мисля, че подобна теория вече е научен факт. Елит Николов разработи обща теория на комуникациите (синейдетика), според която комуникацията винаги е двустранна активност, взаимно целенасочено усилие към осъзнаване на едно и също нещо18. В измеренията на обществото, на сферата на човешките отношения е абсурдно да се прилага формулата за пропагандата на Х. Ласуел, смята Е. Николов. Онази схема, която ситуира един източник и един получател и която търси ефекта от еднопосочното въздействие, разделя човешките същества на два лагера – “действащи" и "страдащи" или рамкира техните комуникационни отношения в своеобразен тунел, при който има “деятелно начало” и “страдателен край”. Дори да бъде отчетена ролята на обратната връзка, тя винаги ще звучи като “ехо” от края на тунела, и нищо повече. На фиг. 1. предлагам примерен модел на комуникацията като акт на „духовна заедност”, на съсубектно отношение, насочено към съгласуване на усилията за приобщаване към субективно значима цел. Елементите на този двупосочен симетричен формат са равнопоставените съ-субекти – начинател и възприемател (които непрекъснато си разменят ролите19), комуникационната обстановка и комуникационният климат (в които се извършва съприкосновението между усилията на субектите), спиралата на съсубектността (или еволюция на комуникационното взаимодействие) на основата на посланията, и перманентната обратна връзка.

Николов, Елит. Синейдетика: Обща теория на комуникацията. Варна, София: ВСУ Ч. Храбър, СУ Св. Кл. Охридски, 1999, с. 295. 19 В терминологията на дискурс анализа тази размяна на ролите се нарича „редуване на речевите субекти” (англ. turn-talking), доколкото всеки диалог и всеки разговор представляват последователност от вземане на думата от страна на събеседниците (вж. Менгьоно, Доминик. Ключови термини в дискурс анализа. София: Фак. по журналистика и масова комуникация на СУ, 2000, с. 77).

A REFLEXIVE PROJECTION OF BOOK

ект

суб

Съзнание, цели, минал опит, комуникационна и информационна култура

ект

Комуникационно взаимодействие

Съзнание, цели, минал опит, комуникационна и информационна култура

Начинател (инициатор)

Възприемател (съучастник) © Tsvetkova 2000

Фиг. 1. Модел на комуникацията в развитие (спираловиден модел)20

След като участниците в комуникацията са живи същества, човешки фактор в общозначима социална дейност, те трябва да бъдат признати за равноправни комуникатори, а не просто като "източник" и "получател", което "кибернетизира" човешкото отношение. Въпреки че и тук съ-субектите носят различни означения – „начинател" и "възприемател", по всяка извивка на спиралата инициативата променя своя субект. Следователно, когато говорим за комуникация, всички участващи в нея трябва да бъдат разбирани като контрагенти, като партньори в доброволни дейностни отношения. А по презумпция обратната връзка се движи безпрепятствено по интерактивни канали. И нещо много важно за спираловидните модели – реципрочността при обмена на съобщения преминава задължително през фаза на т.нар. пронация (гр., мед. – обръщане или извиване на ръката така, че дланта да сочи надолу), която разкрива важния за информационните науки белег на комуникационната спирала – торсионността (англ. torsion – усукана спираловидна форма; torsive – спирално навит). Торсионността имплицитно предполага наличие на обратна връзка между автора и читателите, с което се доближаваме до нужното съответствие с определението за интерактивност: във всяка комуникационна сесия (нов оборот по спиралата) всеки трети (и така до края) обмен на информация има отношение към предходните съобщения.

Цветкова, Милена. Комуникационен мениджмънт. Ред. Мария Младенова; Рец. Татяна Дронзина, Здравко Райков. София: Gaberoff, 2000, с. 14.

A REFLEXIVE PROJECTION OF BOOK Независимо че представеният на фигурата комуникационен модел е само между двама участници, описаната схема практически позволява броят на съсубектите да се увеличава неограничено, особено в ко-виртуална интернет среда (при телеконференции, групови дискусии, чат форуми). Специфичното в двупосочния симетричен модел „един-за-един” е, че отсъствието на техническо средство за предаване на информацията (medium) трансформира (по-скоро реанимира) комуникационния формат в модела „от-уста-науста”. В

условията

взаимодействия,

на

цялата

интерактивност, медиаактивна

на

ко-виртуалност

аудитория

на

реципрочни

периодични

участник

комуникативни контакти, в зависимост от мястото си в комуникационната мрежа, и притежава еднаква власт върху комуникационните средства. Смяната на комуникативните роли може да стане само чрез съответните отворени канали за обратна връзка, идентични както за формалните (институционалните), така и за неформалните групи възприематели. Конкретно за авторите и издателите тези канали могат да са високотехнологични (мобилен телефон, чат форум, e-mail кореспонденция, разговор по Skype), но и строго консервативни – под формата на кутии за предложения, анонимни запитвания или въпросници, адресирани или неадресирани анкетни листове, периодични посещения в „контактната” среда на книжарниците, промоционните форуми за книги или на библиотеките за лично запознаване с „непрепарираната” действителност.

ВЪЗБУДИТЕЛ НА „ПСИХИЧНОТО СЪДЪРЖАНИЕ“ НА ЧИТАТЕЛЯ Книгата в действие обхваща комуникационния цикъл в неговата пълнота и завършеност. От позицията на общата теория на комуникациите и теорията на масовите комуникации книгата се отъждествява не просто с носителя или канала, а именно с медията (средата и участниците в комуникационното взаимодействие). Участниците или елементите в тази схема са в непрекъснато взаимодействие и в една и съща последователност. Любопитното тук е, че обратната връзка от читателя към автора е послабо опосредствана и по-бърза в сравнение с връзката автор – читател. Разбирана в смисъла на обратно въздействие с регулиращо значение, като коректив на информационното взаимодействие, обратната връзка действително има решаващо значение за жизнеспособността и развитието на всяка медия. И в този смисъл са основателни притесненията на учените за нейната неефективност и недостатъчност при

A REFLEXIVE PROJECTION OF BOOK средствата за масова комуникация21. По отношение на книгата обаче можем да кажем, че обратната връзка, макар и не винаги своевременна, е гарантирана. Каналите, по които тя се придвижва, се поддават на документиране:

индиректен

(пазарен

интерес),

формална

обратна

връзка

(библиографското отразяване в каталози и библиографии), цитиране (респективно – плагиатство),

аналитична

обратна

връзка

(вторична

обработка

–

индексиране,

предметизиране, анотиране, рефериране, резюмиране), текуща критика (отзиви и рецензии), научна критика, литературна история и адаптации в различни медийни еквиваленти (драматизации, екранизации, мултимедиализации и т.н.). Принципът на обратната връзка при книгата е подчинен на няколко общовалидни закономерности. Първо, ако всяка комуникация е взаимодействие, в основата й е социалното действие, което като “всяко ориентирано към другия действие” (по Макс Вебер) притежава пет неотменни елемента като система: действащ субект – обект на действието – средство за въздействие – метод на действието – реакция (рефлексия) на обекта (индивида), върху който се въздейства, или това е резултатът, ефектът от действието, наричан в комуникационните модели “обратна връзка”. Второ, от системноинформационна гледна точка обратната връзка е процес и резултат от пре-отразяването на отразена действителност (каквато е всяка книга), т.е. пре-отразена информация; или обратната връзка е едната половина на динамично информационно взаимодействие и в никакъв случай не е статичен “ефект от въздействие”. Трето, ако комуникацията е форма на съ-субектност, на сцепление между две съзнания, то за нея важи с пълна сила принципът на допълнителността на Нилс Бор (изведен за квантовата механика), съгласно който всеки процес или обект си има свой допълващ го процес или обект, единият от които е проактивен (инициатор, начинател), а другият е реактивен (рефлексивен, изпълнител); в този смисъл обратната връзка е обективна необходимост от актуализация и завършеност на всеки процес. Четвърто, към принципа на Нилс Бор е необходимо да добавим и един от основните природни закони – законът за съхранената симетрия. Съгласно него развитието на една комуникационна система е възможно само ако е налице асиметрия, ако има отклонение, разминаване с предходното състояние, а резултатите от това развитие винаги се стремят към симетричност. Книгата следователно се развива като медия чрез съотнасяне на текста и контекста на автора към текста и

Симеонов, Владимир. Журналистиката. София: ФЖМК, 1999, с. 239.

A REFLEXIVE PROJECTION OF BOOK

контекста на общественото съзнание – обратната връзка, резултатът е обществената оценка. Пето, динамичният характер на обратната връзка, нейната активност, честота или липса зависи от т.нар. закон за нормалното разпределение на Хаус. Съгласно този закон в процеса на комуникацията пре-отразяването ще се извършва толкова по-често, колкото по-близо до истинното значение на явленията е съдържанието на текста (книгата), и обратно – реакцията спрямо отразената информация (обратната връзка) ще бъде толкова по-рядка и по-слаба, колкото повече съдържанието (на книгата) се отдалечава от истинността на отразяваното (действителността), като в повечето случаи обратната връзка (преотразяването) е равна на нула. Дотук можем да обобщим: книгата е специфична форма на отражение на действителността, която има за цел да реактивира или възбуди свое рефлексивно поле и за разлика от средствата за масова комуникация притежава и продължава да присвоява най-надеждните, най-стабилните и гарантираните във времето и пространството канали за обратна връзка. Обратната връзка в посткибернетичната парадигма или в парадигмата на медиалогията е рефлексивна проекция на инициираното въздействие върху действията или поведението на реципиентите – всъщност медийната наука има предвид механизма именно

на

това

явление,

когато

търси

основания

за

теоретизирането

операционализирането на комплексните медийни продукти „публичен образ” и „имидж”22. В системата на социалните комуникации, в частност в зоната на корпоративните комуникации, вече се възприе психофизиологичното понятие за „имидж” – перцептивен образ, вторичен или производен субстрат-представа, продукт на репродуктивни процеси и на опосредствана от индивидуалното въображение информация, която резонира в общественото съзнание като „втора реалност”23 или като „втора кожа” на автентичен обект или предмет. Дефиницията за имиджа като „интерпретирана репрезентация на социалното възприятие” за нещо или за някого24 имплицитно съдържа и технологията на получаването му – механизма на обратната връзка.

Имиджът, според проправящата пътя си нова научна дисциплина „имиджология”, представлява образ или устойчиви впечатления в обществото за фирма, стока, услуга, личност, професия, социална група, институция, регион, държава и т.н. Компетентността и потенциалът при създаването на имидж се характеризира като изкуство на възможното – обектът на имиджмейкърство трябва да е осигурил достатъчно за генерирането на своя желан образ характеристики и качества, включително и финансови възможности. 23 Райков, Здравко. Корпоративен имидж. София: Дармон, 2001, 33–34. 24 Петров, Милко. Имидж и мит: Характеристики, типология, функциониране в социалния живот. – In: Год. СУ. Фак. по журналистика и мас. комуникация. Т. 12 [за 2005], 2006, с. 7.

A REFLEXIVE PROJECTION OF BOOK Обратната връзка и в кибернетичната, и в посткибернетичната парадигма се отчита като ценен канал за получаване на информация „за себе си”. Съвкупността от тази ответна, имплозивно асимилирана информация следователно е знанието на автора на една книга за имиджа точно на тази книга или на него самия. При

имиджа

на

книгата

обаче

ситуацията

по-различна.

Съгласно

библиопсихологичната теория на Николай Рубакин книгата е само реактив, а нейното съдържание (което всъщност е обектът на обратната връзка в процеса на четенето) е проекция на реакциите на читателя25. Всъщност книгата е екстензия, извънтелесно продължение на втора сигнална система на автора и действа като реактив върху читателя, като външен дразнител спрямо втора сигнална система на реципиента. Съгласно тази методологична постановка книгата не е нито канал, нито транслатор, нито предавател, а възбудител на индивидуални психични преживявания. Нещо повече, съдържанието на книгата и нейният читател са във функционална зависимост: съдържанието не е константа (неизменна е само морфологията й – кодовата система, писмеността и граматиката), то не е физическо, а психическо явление, субективна проекция. “Книжното съдържание” е възбудител на “психичното съдържание” на читателя, негов психически корелат. Казано в терминологията на Рубакин, колкото са читателите на книгата, толкова са и нейните съдържания. А доколкото всеки читател гради своя проекция на четената книга, съвкупната рефлексия на читателите никога не може да бъде обективна – тя е обективирана, персонифицирана, групова или преобладаващо социална, но винаги субективна. Именно от този ракурс следва да се търсят предпоставките и причините за несъвпадението в оценките на читателите (сред тях и професионалните рецензенти) за “качеството” на книгата, в представите и обясненията за “съдържанието” на книгата. Следователно, ако авторът може да има две лица – реално (антропологично) и репрезентирано (имидж), книгата като медия няма „реално” лице – тя има само имидж,

Теоретичните трудове на Н. Рубакин дават обяснение на познанието за света посредством втора сигнална система на човека, използваща първия посреднически инструмент – речта, езика, и с това поставят основите на комплексното изследване на книгата като обект, но и като субект, като уникален и незаменим феномен на човешката психика, на човешката менталност и индивидуалност. В акта на четенето според Рубакин се извършва специфична реакция на нервната система на човека, но на ниво втора сигнална система, откъдето произтичат информационни, емоционални, ментални и физиологични последствия. Ключовото звено, филтърът в рефлекторния апарат, където се изработва проекцията за книгата, е т.нар. “мнема” (паметта или съвкупността от индивидуалните психични свойства на всеки човек). Н. Рубакин доказва чрез емпирични методи (тестове), че доколкото “мнемата” на всеки е индивидуална, проекцията на всеки чужд текст в съзнанието му е субективна. Вж. Рубакин, Н. А. Что такое библиологическая психология? Ленинград: Колос, 1924. 61 с.; Рубакин, Н. А. Психология читателя и книги. Москва-Ленинград: Госиздат, 1929. 308 с.

A REFLEXIVE PROJECTION OF BOOK при това винаги субективен. Рефлексивната проекция на една книга в този смисъл се генерира така, както това се случва и при имиджа. Имиджът на книгата покрива цялото рефлексивно поле от ментални конструкти, проектирани от читателите, и след компетентната му аналитикосинтетична обработка се получава опосредствана и обобщена версия на действителния обект, т.е. на референта.

КОЕФИЦИЕНТ НА ПОЛЕЗНО ДЕЙСТВИЕ (КПД) НА КНИГАТА Независимо че съвкупната рефлексия на читателите на една книга никога не може да бъде обективна, тя е обективирана, документирана. Следователно обратната връзка и в медиалогичната парадигма, както и в кибернетичните модели, трябва да бъде с високо качество и с висок КПД – да доставя информация за обективираните резултати от дадения комуникативен акт, от даденото информационно въздействие върху друг човек или общност, в такава форма и последователност, в които тя найпълно може да бъде използвана за повишаване на ефективността на предприетото действие. От теориите на управлението и на мениджмънта знаем, че основната функция на обратната връзка в съвкупния управленски процес е контролът26. Във фокуса на медиалогичния подход методите и процедурите за контрол трябва да имат интерактивен характер, т.е. обратната връзка да протича като взаимодействие, а не като въздействие. Коригиращите процедури имат за цел да подобрят информационния обмен, да се постигне хармония, съгласуваност и пълно сцепление в комуникационното поле и да се предотвратят бъдещите девиантни форми на поведение в отношенията “автор – читател”, “читател – читател”. Преди това обаче е нужно да са налице критериите за ефективна обратна връзка, осигуряващи нужното взаимно разбиране и съпричастност. Твърди се, че социалната ефективност или по-скоро пълноценността на комуникациите е трудно измерима. Човешките отношения и резултатите от човешките комуникации нямат количествен израз.

Контрол чрез обратна връзка (Feedback Control) – техники и методи за анализ на текущото и отминалото състояние с цел коригиране на бъдещи поведения или събития (вж. Цветкова, Милена. Комуникационен мениджмънт. София: Gaberoff, 2001, 122–133; Буркарт, Роланд. Наука за комуникацията. В. Търново: ПИК, 2000, с. 54–62).

A REFLEXIVE PROJECTION OF BOOK Инициативата на един автор е логична и оправдана само тогава, когато е насочена към решаването на актуални проблеми, към реализация на приоритетните и жизненоважните стратегии и проекти или когато просто е социално релевантна. Осъзнавайки цялата трудност на подобно праволинейно поведение, можем да въведем показателя „коефициент на полезно действие (КПД)”, който беше поставен в основата на ефективността и на модерния мениджмънт. „Коефициентът на полезно действие (КПД) на книгата/автора” представлява съотношението между освободената енергия за социална интеракция и вложените време и усилия (енергия) за интелектуалния продукт – посланието или книгата. Това е качествен, вербалнооценъчен критерий, какъвто впрочем е всеки критерий за ефективност на социалните комуникации и на участващите в тях субекти. В комуникационното поле висок КПД има този автор, който се отличава със строга дисциплина относно изразходване на време и с умение да реши нелеката задача относно това, кое ще оправдае отделената енергия и кое ще я изхаби излишно. А причината за провала на дадена авторска стратегия е завишеният разход на лична енергия и неоправдано отделяното време за незначителни и нереактивни, ригидни книги. Системите за реципрочна обратна връзка или интерактивните системи за контрол на комуникациите имат три основни предимства. Първо, при условие, че са проследени и уловени необходимите канали за обратна връзка, интерактивните отношения стават най-опростеното и полезно средство за контрол на всички рецептивни нива. Второто предимство е във възможността да се генерира информация, нужна за прогнозиране на въздействието на външни и вътрешни фактори и влияния. И трето, интерактивната система предоставя информация, на чиято основа по-лесно се коригират авторските или издателските планове и по-смело се предприемат важни и градивни промени. Но най-важното, смятам, е предимството на интерактивния контрол за реализацията на „споделената книга”. С други думи, само така авторът на дадена книга ще съумее да мобилизира цялата си аудитория да наблюдава и анализира рецептивното поле и по възможност да предусеща посоката на приближаващите промени и евентуално – опасности за нейния „имидж”. Така нареченият “КПД на книгата/автора” се очертава като функция на авторската мобилизация и комуникация, което потвърждава отговорността на автора за наситеността и динамичността на рефлексивното поле около книгата му.

A REFLEXIVE PROJECTION OF BOOK След изложеното дотук относно спецификата на интерактивния контрол в комуникациите можем да предположим, че разполагаме с реален критерий за ефективна обратна връзка на една книга, който можем да наречем критерий за рефлексивна

пълноценност

на

книгата.

Идеалният

вариант

за

пълноценна

комуникация, респективно за успешна книга, би трябвало да съвпада с идеалния случай на продуктивен информационен обмен: процес, при който се получава максимум информация с минимум разход на енергия и време. Изискването за успешна книга/автор и свързаните с нея разумен разход на енергия и време е свързано с изискването

да

се

използват

интерактивни

системи

за

контрол.

При

тях

концентрацията на енергията не е върху традиционния и приеман за самодостатъчен медиамониторинг27, а върху анализа на неизвестността, на предвидимото или непредвидимото близко бъдеще на книгата, както и върху анализа на последствията от изпратеното чрез нея послание. С пълно право можем да кажем, че и на книгата като медия й е необходима интерактивна система за мениджмънт на основата на обратната връзка, т.е. като система, поддържаща изходните характеристики на предварително зададеното ниво, независимо от въздействието на вътрешни и външни отклоняващи фактори, и заедно с това гарантираща ревалоризацията (вдигане, качване на стойността) на своя обект – книгата. Най-вероятно засега единствено в системата на научните комуникации се поддържа своеобразна дисциплина на ефективността при публикационната дейност на учените. От комуникационна гледна точка научната публикация е комуникационна реакция или рефлексия на други научни текстове, която на свой ред функционира като интелектуален стимул за създаване на нови научни текстове. В структурно отношение научният текст е зона на сцепление между два информационни масива (или по-скоро потока) от известна и от нова научна информация, в която се извършва високоинтелектуална и енергоемка, подчинена на познавателните закони ментална и механична дейност.

Стойков, Любомир. Управление на връзките с обществеността. София: Авангард Прима, 2007, с. 113–117.

A REFLEXIVE PROJECTION OF BOOK

Фиг. 2. Алгоритъм на медиатизирана научна статия

За високото качество и високия КПД на дадена научна публикация (статия, студия и книга) се грижи добре обмислен и отработен вече десетилетия механизъм, под формата на алгоритъм. В него системата за контрол и оценяване се базира на мониторинга на

A REFLEXIVE PROJECTION OF BOOK

обратната връзка с публикацията. Тази система има два основни лъча за получаване на обратна информация – единият води към мрежата от деривати или референции на конкретната публикация (по най-важните за научното развитие фази на обратната връзка – рефериране, цитиране, позоваване, препечатване, превод на други езици, включване в учебни програми и т.н) и към световната система за „прихващане” на цитиранията Social Science Index, а другият лъч проследява номиналното отразяване на самата публикация (или на нейния дериват – монографията) в каталозите на традиционните и виртуалните библиотеки.

ХОЛОНОМЕН ПОДХОД КЪМ „БИБЛИОГРАФИЯТА НА РЕФЛЕКСИЯТА” Сериозно

предизвикателство

днес

пред

научните,

пред

социалните

комуникации изобщо е не толкова „прихващането” на обратната информация, на информационния

резонанс,

колкото

недостигът

на

изводи

заключения,

на

метаинформация. Нека да се върнем към хипотезата за „икономиката на вниманието”, която ще смени в близко бъдеще „икономиката на информацията”. При нея свръхпроизводството на информация е право пропорционално на дефицита на внимание. В нетократичната мрежа информацията сама по себе си има ограничена ценност. Точно обратното – ценна става способността да избягваш ненужната информация, за да си освободиш време и енергия за усилване на концентрацията. Търсената, необходимата за повишаване на личното КПД информация трябва да бъде адекватна (релевантна)28 и надеждна (достоверна, документирана), а също и ексклузивна. А такава информация може да бъде получена само от системи, моделирани и програмирани на високо експертно ниво. Само в тях се съхранява знанието и обяснението как да се оперира с получената информация. Всъщност метаинформацията или сведенията за това как най-ефективно да свържеш релевантната, но разнородна информация – само по себе си е най-ценната й разновидност. Именно в проектирането на метаинформационни модели за комфортната употреба на рефлексивната книга на бъдещето са насочени усилията на американския учен Робърт Дарнтън. През 1999 г. той публикува своята концепция за „пластова книга”, имайки

Релева́нтност (англ. relevant) — приложимо понятие към резултатите от работата с търсещи системи и означава степен на съответствие между търсеното и намереното; уместност на резултата. Това е субективно понятие, тъй като резултатите от търсенето, уместни за един потребител, могат да бъдат неуместни за друг. Съседно понятие е „пертине́нтност” (англ. pertinent) – съотношението на обема полезна информация към общия обем получена информация.

A REFLEXIVE PROJECTION OF BOOK предвид медиалното битие на електронното академично издание29. Той представя научната книга в модела на пирамидата, изградена в шест слоя. Първият слой – найгорният, върхът, съдържа кратък изследователски отчет за предмета на изследването, авторския резултат; този слой е достъпен и в отпечатан (in print) вариант. Вторият слой представлява разширена версия на различните аспекти на аргументацията, подредени не последователно като в повествование, а предвидени като независими части, съдържащи най-важната тема или предмет на обсъждането. В третия слой са съсредоточени различните по вид и хронология използвани документи (архивни, исторически, нормативни), заедно с поясняващи бележки и тълкувания към тях. На четвъртия етаж е разположен теоретичен или историографски обзор, т.е. всички предходни знания и тяхното критическо обсъждане. Петият слой съдържа методически или педагогически материали – адаптации на научните резултати и препоръки за бъдещи изследователи или за учебни занятия и семинари, идеи за курсови работи, дипломни тези и/или образци на учебни програми за аналогични или близки учебни дисциплини. Обратната връзка с книгата е разположена на последния, на най-долния слой, който е наречен от Р. Дарнтън „Референции и обратен ефект”. Тук е царството на отзивите, обменът на мнения между автора и редактора, тук са цитиранията, читателските писма, коментарите в интернет форумите. Целият шести слой на тази „тотална е-книга” е проектиран като отворен и самонарастващ корпус от коментари и отношения. Идеята в този проект е, че всяка четена, т.е. реактивна и рефлексивна книга, притежава потенциал за нарастване чрез „задълбочаване”, като мета-книга или „тотална монография”, създавана чрез „серийно авторство” – от различни читателски групи в условия на съпричастност, сцепление, съ-отнасяне и съ-субектност.

Darnton, Robert C. The New Age of the Book. – In: The New York Review of Books, Vol. 46, 5 November – 18 March 1999; Също и в: IASP Newsletter, 2000, №4, pp. 3–7.

A REFLEXIVE PROJECTION OF BOOK

ака Дигит дем алн ичн а ак ниг а

I слой (горен): кратък изследователски отчет за предмета (авторски резултат); достъпен и "от печат". II слой: разширена версия на различни аспекти на аргументация, подредени като независими части. III слой: допълнителни източници - архив, документи, с поясняващи бележки и тълкувания. ІV слой: теоретичен или историографски обзор - предходни знания и тяхното критическо обсъждане. V слой: методически (педагогически) - адаптации и препоръки за учебни занятия; образец на програма за учебен курс. VІ слой: референции и обратна връзка - отзиви, обмен на мнения между автор и редактор, цитирания, читателски писма, форуми; нарастващ (отворен) корпус; гради се като мета-книга. © Tsvetkova 2007

Фиг. 3. Модел на „многослойна” академична е-книга на Робърт Дарнтън

Този интуитивен пирамидален модел на книга с нейната рефлексия притежава следните характеристики: 1. Организиран, форматиран и фиксиран към дигитален носител. 2. Пространствено локализиран (в интер- или интрапространство) и откриваем. 3. Конверсируем (лесен за отпечатване и в хартиен вариант). 4. Лесен за четене и дописване (по вертикала или само върху най-долния слой). При това има зададени алгоритми и за хипертекстово и селективно четене и компилиране на персонална книга.

A REFLEXIVE PROJECTION OF BOOK Ако обаче тази многослойна книга не е форматирана и се рее неорганизирано и аморфно в онлайн пространството, моделът на йерархичната пирамида, макар и централизиран, ще се окаже неадекватен при опитите за изследване и очертаване на мрежата от социалния резонанс на която и да е книга или публикация. Бихме могли да обхванем дигиталната книга с нейното рефлексивно поле в някакъв холономен модел, така както се прилага и към живите системи. Какво би означавал „холономния модел”? Терминът “холономен” идва от гръцката дума “холос” (holos) което означава “цяло, цялостно”. Приносът на подобен поглед или подход е в стремежа му да достави, преработи и създаде знание, което е едновременно интуитивно и рационално, научно и артистично. Посредством холономни модели се изследват и проектират цялостни системи. Холономният принцип (основен фрактален принцип) осмисля обектите като единно и цялостно интегрирано създание, в което всяка принадлежаща му част разкрива отражението на цялото. Холономният подход е в основата на актуалното научно обяснение на т.нар. глобални свързаности и групи с инструментите на теоретичната физика. Аргументите за неговата продуктивност могат да се открият в книгата „Теория на глобалните свързаности и групи на холономия” на френския математик и теоретик на физиката Андре Лишнеровиц30. Възгледът за холономията отхвърля популярната материалистична теза, че законите на физиката и химията са приложими и към живата материя, и настоява усилията за редуциране на живото същество до малко вероятно състояние на система от молекули да бъдат прекратени. Известно е, че възрастният човек не притежава нито една от молекулите, с които се е родил. При тези условия, твърдят физиците теоретици, непрекъснатостта (приемствеността) на индивида означава, че в него е заложена цялостна (холономна) организиращата схема – генетичният код. Абстрактната холономна схема, каквато е всеки теоретичен модел и алгоритъм, характеризира индивида много по-адекватно от физичното състояние (положения, конфигурации и скорости) на неговите молекули. В опита ми за абстрактно моделиране на мрежата от социалния резонанс на която и да е книга или публикация, обитаваща онлайн пространството, ще предложа холономна организиращата схема, при която ще се наблюдава нещо като “ефект на матрьошката”. Тази схема ще ни разкрие книгата с нейната рефлексивна проекция като “медии в 30

Оценка за смяната на парадигмите в природните и социалните науки се съдържа в предговора на българския физик академик Иван Тодоров към книгата "Триъгълник на мисли", беседи "трилози" на тримата френски академици Ален Кон, Андре Лишнеровиц и Марсел Пол Шуценберже (Alain Connes, Andre Lichnerowicz, Marcel Paul Schutzenberger. Triangle de pensees. Paris: Editions Odile Jacob, 2000).

A REFLEXIVE PROJECTION OF BOOK медията”, като мета- или онто-медия, носеща в себе си минали и бъдещи рефлексии на книгата. Съгласно принципа на матрьошката всички референции и репрезентации на дадена книга имат едно ядро, обща сърцевина – първоизточникът. Всяко ново отражение, всеки нов отговор на нейното послание поглъща, включва в себе си по-старото, поограниченото. В същото време всяко настоящо, съвременно и актуално отношение към книгата е в потенциално очакване на доразширяване с цел да се доближи до универсалното отношение към книгата.

Мета-книга Документирана рефлексия (референции и обратна връзка) Методически материали Теоретичен или историографски обзор Допълнителни източници (архив, документи, бележки) Разширена версия (монография) Авторски резултат (автореферат, отчет) ТОТАЛНА КНИГА © Tsvetkova 2007

Фиг. 4. Слоеве на рефлексията в холономния модел на академичната е-книга

A REFLEXIVE PROJECTION OF BOOK Този интуитивен холономен модел притежава следните характеристики: 1. Тоталната книга, като всяка динамична система, съществува като „холон”, като обект, който е част от нещо по-голямо и цялостно. Тоталната книга е цялостна сама по себе си и се състои от подсистеми, но едновременно с това е част от голямата система на книгата. Холономните модели по принцип са нейерархични, но притежават „заложени йерархии”, системи вътре в системата, кръгооборот вътре в кръгооборота, поле вътре в полето. Всеки преход към следващото холономно ниво (както е от атома към молекулата, от клетката към органа, от личността към семейството), придава нови свойства и характеристики на книгата референт (зародиша). За разлика от йерархичните модели (какъвто е моделът на пирамидалната многослойна книга), при които властта (книгата референт, първоизточникът) бива налагана отгоре надолу, „заложените йерархии” (наричат се още холонархии) възникват от недрата, отдолу нагоре. В този си идеален вид системата – тоталната книга, се самопоражда от спонтанни, референтни, адаптивни и взаимно изгодни отношения между отделните й части. Особен важно при холономния модел е, че редът и диференциацията са неделими и затова всички следващи слоеве или елементи от „матрьошката” стават все по-различни в процеса на координиране на ролите си, в резултат на което си изработват и нови реакции. 2. Холономният

модел

на

тоталната

рефлексивна

книга

има

своеобразно

гравитационно поле, което го прави центростремителен спрямо ядрото – книгата референт. Връзката с ядрото не е задължително да е пряка, по-често е индиректна, като повод, като влияние, като усещане или просто като фон. Това е така, защото елементите в „матрьошката” са подложени на конвекция (пренасяне на топлина в обща среда). 3. Динамичният модел на „матрьошката” никога не е в равновесие – присъщи и на онлайн средата като цяло са непрестанните дифузии, вибрации и турбуленции. Затова дори рефлексиите на една книга търпят своите непрестанни медиаморфози – деривации, верификации, диверсификации и хибридизации. 4. Матрьошката по принцип е непрозрачна – няма как да се знае какво се случва вътре; нужен е перископ или рентген, т.е. специален апарат за разрязване и обследване. 5. Тоталната рефлексивна книга матрьошка е по-трудна за четене от книгата пирамида – оригиналът е обвит, скрит в недрата, четенето се предхожда от целенасочено търсене, разузнаване и археология.

A REFLEXIVE PROJECTION OF BOOK

ФАЗИ В АЛГОРИТЪМА НА ОБРАТНАТА ВРЪЗКА Дотук стана ясно, че рефлексивната проекция на една книга или публикация се поддава на моделиране. Но доколкото всеки модел е идеална абстрактна схема, за целта на настоящото изложение ще е необходимо да прагматизираме и операционализираме процеса на познание за обективираната (във вид на документни източници на обратна информация) рефлексия. Тоест, ще се опитам да очертая в медиалогичен ракурс алгоритъма31 за изследване на обратната връзка с книгата. Нужно е обаче едно уточнение. Обратната връзка с книгата може да бъде два вида – интериорна

екстериорна,

зависимост

от

пространствените

параметри

на

интерактивното поле. Екстериорната или екстратекстовата обратна връзка се развива и наслагва в публичното пространство. Интериорната или интратекстовата обратна връзка се нарича още вътрекнижна или вътрестатийна и периметърът й на интеракция е в самото тяло на книгата или публикацията. Интериорната обратна връзка се програмира от така наречения „апарат на изданието”, който в максималния си формат включва три групи елементи според функционалното им предназначение: отличителни елементи (изходни данни, сред които каталогизация в публикацията – CIP или уеб адрес на националната библиотека за обратна връзка с пълното каталожно описание на книгата, ключови думи, анотация, реферат, издателско каре), справочно-търсещи елементи (заглавни данни, съдържание, колонцифри, колонтитул, различни видове показалци и индекси за вътрекнижна интеракция), елементи, допълващи и поясняващи основния текст (епиграф, посвещение, предговор, уводна статия, послеслов, резюме, бележки, коментари, речник на термините,

Предполага се, че алгоритмите тепърва ще доказват своя потенциал в социалните науки. Социалните и компютърните специалисти отдавна наблюдават динамиката но социалните мрежи (като MySpase, Facebook, Bookcrossing) в онлайн пространството, но едва отскоро представители на социалните науки признаха потребността от експертното знание на „умното” инженерство. В тази насока беше лекцията на Ричард Крап от университета в Бъркли „Алгоритмичната природа на научните теории”. Форумът, на който ключовата дума „компютри” спонтанно бе заменена с „алгоритми”, се проведе през ноември 2006 г. във Вашингтон под заглавието „2016”. Оказа се, че изложенията и на други лектори са съсредоточени повече в посткибернетичната или медиалогичната парадигма – все по-широкото колабориране на човешките дейности с компютрите и онлайн медиите и свързаните с него проблеми в социалната структура и в политическата сфера. Изследването на социалните онлайн мрежи, обясни Джон Клийнбърг, професор в университета „Корнел”, може да успее само с технологичен инструмент като алгоритъма, тъй като самите те са предтехнологични образувания. Само алгоритмите могат да описват динамични процеси и именно те ще могат да уловят e-mail и SMS моделите, уебсайтове като Amazon.com и Bookcrossing, блоговете, съобщенията и постингите в сайтове като MySpace или Facebook, новините, репортажите и коментарите на т. нар. гражданска или аматьорска журналистика и т.н. (Вж.: 2016 г.: Компютърното общество. – In: Дневник, № 227, 22 ноем. 2006, с. 15).

A REFLEXIVE PROJECTION OF BOOK

библиографски списъци, препратки, позовавания, списъци на съкращенията, на схемите, таблиците, илюстрациите, приложения). Показалците, задължителни за помощния апарат на една персонална библиография например, осигуряват обратната връзка при информационното търсене в биобиблиографския корпус. Механизмът е следният. Описанията в основния библиографски корпус се организират хронологично-азбучно в продължаваща, непрекъсната номерация и по този начин всяка библиографска единица притежава уникален номер. Именно чрез него се идентифицират публикациите в процеса на работа с помощните показалци – вътрекнижна (интериорна) обратна връзка. Този начин на подреждане е класически и позволява да се извършва наблюдение върху продуктивността на автора не само през годините, а и по месеци и дни. За научнопопулярните публикации е достатъчен минимален научен апарат, към който се отнася правилното (според стандартите) оформление на: цитати, бележки, препратки, позовавания и библиографски списък на използваните източници. Изключително високи са изискванията за интратекстова комуникативност на персоналните библиографии като тип справочни или научно-спомагателни издания. Всеки

материал

от жанровете “рецензия” и

“отзив” за творчеството на

био-

библиографираното лице получава свой индивидуален номер, като дублира описанието, включено в анотация непосредствено след своя реактив – заглавието, за което се отнася, в рамките на частта “Библиография на творчеството”. Решението за подобна повторяемост се мотивира от убедеността, че по своята комуникативна природа рецензиите и отзивите са сърцевината на раздела “за него” във всяка персонална библиография. В същото време се постига своеобразна вътрешна интеракция между публикациите “от” и “за” обекта на изследването, облекчена от препратките “вж №”. Съществуват и интериорно вложени форми за обратна връзка с издателя, чието предназначение е вече екстериорно – необходимо е да се отделят от тялото на медията и да се изпратят до адресата по друг канал. В аспекта на настоящото изложение апаратът на изданието представлява своеобразна

инфраструктурна

композиция

или

архитектура

за

проходимост

на

интромедийните отношения между читателя и книгата. В своята цялост придружаващият основния текст апарат би могъл да се нарече и „интериорна търсачка” на книгата. Несъобразяването с функциите на апарата на изданието, още повече

–

неглижирането му, препятства медийността и интерактивните качества на публикацията и като цяло понижава нейното КПД: забавя търсенето в структурните части и самия

A REFLEXIVE PROJECTION OF BOOK процес на четене, усложнява подготовката за четене и подбора на материал за диагонално или селективно четене, удължава пътя на съдържанието до читателя.

Образец на страница за обратна връзка (Анкета) в края на книгата32

Образец на страница за обратна връзка (Feedback Form) в края на книгата33

Източник: Дайър, Уейн. Вашите слаби места. София: Наука и изкуство, 1989, с. 309–310. Източник: Simply Put: Tips for creating easy-to-read print materials your audience will want to read and use. 2. ed. Atlanta, Georgia: Centers for Disease Control and Prevention, 1999, p. 39. 33

A REFLEXIVE PROJECTION OF BOOK Екстериорната или екстратекстовата обратна връзка, както вече стана ясно, се репрезентира, развива и наслагва в публичното пространство в своеобразен деривационен рефлексивен модел. Преди да погледнем в медиалогичен ракурс към развитието на осемте фази на този модел, ще очертая накратко алгоритъма за изследване на обратната връзка с книгата. Както всяко изследване с цел познание, и тази дейност задължително трябва да мине през в четири етапа – наблюдение, описание, обяснение и прогнозиране. Алгоритъмът на изследването на обратната връзка с книгата ще изглежда по следния начин: І. Мониторинг на „рефлексивното поле” със задачата да се установят формалните параметри на рефлексивното покритие на книгата. Информационният мониторинг се извършва на две части: 1. Библиографски мониторинг (формален статистически обзор). 2. Медиен мониторинг (дълбинно и многопосочно търсене по всички възможни медиаканали). ІІ. Анализ и синтез – детайлна рекапитулация на получените резултати. ІІІ. Обобщаване на тенденциите в контекста (в рефлексивното поле) и изводи, концентрирани около реализацията на книгата като медия и степента на нейната медиатизация. Въпреки че обектите в системата на социалните комуникации са трудно измерими (а често и неуместно подлагани на измерване), степента на медиатизация в парадигмата на рефлексивната проекция може да се определи съгласно по-долу очертания осемфазов модел – ако книгата има рефлексивно покритие във всички осем фази, степента на медиатизация е 100%, при установен резонанс в 6 фази – 75%, при отчетен резонанс в 4 фази – 50% и т.н. Би било любопитно и ако на този етап се внедри специална формула за изчисляване на коефициента на полезно действие (КПД) на книгата или на нейния автор. ІV. Прогнозиране – получените резултати от предходните три етапа трябва да гарантират предвидимостта на рефлексивното поле и да осигурят нужната и релевантна информация за авторска и издателска проактивност. Зоната на обратната връзка с книгата съвпада с т.нар. посткомуникативна фаза на четенето и в известен смисъл присъства и в същинската комуникативна фаза, доколкото четенето е прекъсваем и поддаващ се на разтягане и отлагане във времето процес. С други думи, обратната връзка е посткомуникационен контекстов процес, който обхваща пътя на реактивното проникване на книгата в общественото съзнание, изработването на отношение за нея и екстериоризирането му в рефлексивното поле. В този смисъл

A REFLEXIVE PROJECTION OF BOOK пазарният интерес, дори да бъде индиректен канал за мониторинга на обратната връзка, не дава релевантна на изследователските ни потребности информация. Покупката на книга е във фазата на предкомуникативността и не е непременно обвързана с четене. Още повече, че данните за тиража и продажбите на дадена книга често са фирмена тайна или преувеличени за целите на нейния маркетинг и реклама.

A REFLEXIVE PROJECTION OF BOOK

Фиг. 5. Вертикален растеж на обратната връзка с книгата

Същинският рефлексивен растеж на една книга преминава през осем основни фази – симултанни онлайн практики, номинална (формална) преработка, редукция (аналитикосинтетична преработка) на съдържанието, репродукция (деривация), текуща (оперативна) критика, експертна (научна) критика, медийни трансакции и транскодиране и историзация

(меморизация

митологизация).

Динамиката

на

цикличната

екстериоризация на читателско-резонансните практики по тези осем фази може да бъде визуализирана по модела на спиралата34 (фиг. 5). Първа фаза. Симултанни и интерактивни онлайн практики. Мястото им е точно в първата фаза на обратната връзка, защото са нелинейни и възникват още преди или по време на самото четене. Характерното при тях е, че са спонтанни, неформални, нережисирани

често

анонимни.

Техните

канали

наричаме

„технологии

на

кооперацията” или на колаборацията – компютрите (сървъри, настолни или във вид на ноутбук); Интернет и мобилните телефони, които са ключът към inter-connected свят; смартфоните (англ. smart – умни телефони), PDA, SMS – кратките текстови съобщения по мобилните телефони и другите формати за мобилната медия MMS, IVR, JAVA, WAP, полетата за писане на отзиви на уебстраниците на издателствата под анонса за всяка книга, лични съобщения, електронни писма по e-mail, IRC-системите за общуване, Skypeобщуването, чат форумите, ICQ сайтовете, уебфорумите, блоговете („дигиталната пропаганда от уста на уста”), дискусионните клубове, дискусионните групи (например, USENET,

mailing

lists),

телеконференциите,

програмите

Applet,

MUSE/сървърите,

комуникационните системи и мрежовите игри, глобалният достъп до отдалечени информационни системи (например WWW, gopher, archie и др.) и цялата виртуална

Спиралата изобразява основата на устройството на света. В нейното начало е точката (зародишът) или кръгът (философският символ на раждането на света), а от този символ на раждането в процеса на делене, протичащ по спиралата, се образуват две едностранни спирали, които в период на дълго формиране с обратими процеси образуват двойна огледална спирала. Деленето на началото се осъществява на определени участъци с определена цикличност. На същите тези участъци произтича обратим процес в обратна последователност, но със същата цикличност. Този процес от своя страна образува едностранна спирала с обратна насоченост, движеща се като огледално отражение на първичния модел. Именно това явление е в основата на обяснението на „огледалната спирала”, която стои и в основата на човешкото създание – от ембрионалния стадий до раждането, и формира важния общонаучен принцип – непрекъснатостта, цикличността на развитието.

A REFLEXIVE PROJECTION OF BOOK система от знаци и табели – интернет страници, банери и линкове, които създават мигновеното поле на обратната връзка. Втора фаза. Номинална (формална) преработка. Това е фаза на формалната обратна връзка, която включва библиографските описания на книгата (в библиотечни и книготърговски традиционни и виртуални каталози; на всички типове издания – еквивалентни преиздания; нови, допълнени, съкратени; масови версии, ограничени серии, библиофилски или колекционерски селекции; луксозни, бутикови, дизайнерски, миниатюрни, сувенирни и т.н.). Тук влизат и вариациите в подреждането или групирането на публикацията по библиографско описание – по имена, по заглавие, по издател, по местоиздаване, хронологично и т.н. Тук е необходимо да се извърши подробно и многоаспектно търсене във фондовете на по-големите библиотеки и във виртуалните каталози по света – в Русия, САЩ, Германия, Великобритания, Канада, Австралия, Австрия, Италия, Франция, Финландия, Швейцария, Швеция и т.н. Рефлексията в световните виртуални каталози, макар и само номинална, генерира „ко-виртуалността” и усилва публичната акустика на „агората”. Трета фаза. Редукция (аналитико-синтетична преработка) на съдържанието. В тази фаза са всички вторични експертни репрезентации на съдържанието на книгата, сред които класифициране, индексиране, предметизиране, извеждане на дескриптори (ключови думи) и др. за целите на т.нар. информационни издания. Тук са анотациите и анонсите, резюметата, рефератите и съкратените версии на съдържанието (адаптирани, екстрактни, компактни, компресирани). Тук влиза и включването на книгата или публикацията в обзори, дайджести, реферативни журнали, експресни и сигнални издания. На наблюдение се подлага и другото медийно присъствие – новините, съобщенията, рекламните апели и клипове и т.н. Четвърта фаза. Репродукция (текстологична деривация, преформулиране). В тази фаза е началото на оценяването чрез обратна връзка. Тук се появяват включването на заглавието в библиографски списъци, цитирането като огласена обратна връзка, цитирането на части от текста или на заглавието, позоваването, препратките, перифразите (преразказите), репликациите, реминисценциите (поява на книги за книгата, на текстове „по повод на”, „вдъхновени от”, „по темата”, стихотворения, есета и др.), коментарите, пълнотекстовите деривати – препринтите, репринтите (в Current Contents), пълнотекстовите файлове за отдалечен достъп, преводите. Изключително важната форма на репрезентация тук е цитирането. Цитирането представлява динамична и мащабна

A REFLEXIVE PROJECTION OF BOOK обратна връзка към предходни и настоящи текстове. Всъщност иманентната функция на цитата е обратната връзка, контактността и проверимостта на използваната информация. Възприема се и като вид признание, отклик, оценка, и като форма за „изплащане на дълговете”. Цитирането е и вид изграждане на своеобразна мрежа, инфраструктура между отделни произведения и свързването им в една цялост – в полето на рефлексивното и референтното знание и комуникацията. Цитатите като средство за комуникация позволяват да се проследи динамиката в развитието на даден научен резултат, да се очертае кръгът от т.нар. ядрени публикации, в които се съдържа необходимата обща информация за проблема и които създават контекста на даденото изследване. Тези ядрени публикации приобщават новото изследване към зоната на достоверността и документираността. И което е по-важно – цитирането, представлявайки формален, явен израз на връзката между научните изследвания, се е наложило като най-надеждния генератор на интерактивност, икономичност и високо КПД (коефициент на полезно действие) в науката. Съществуват различни форми на цитиране: пряко, допирателно, критично. Прякото цитиране е прехвърляне на обратната връзка към предшественика, за да я получи като отклик и оценка, докато допирателното цитиране е хвърляне на мост към съседни повествователни или научни полета. Критичното цитиране пък поставя под съмнение достоверността на произведението. То може да посочва разлика чрез съпоставка с утвърдени емпирични научни резултати, да оборва и да изразява несъгласие с изложените факти и хипотези. Ще отбележа едно обстоятелство, което прави темата за цитирането като обратна връзка изключително конвертируема. От началото на 2006 г. интернет книжарницата Amazon.com стартира опция „Citations” в два ракурса: книги, които тази книга цитира (This book cites … books), и книги, които цитират тази книга (… books cite this book). При това – с посочен номер на точните страници на местонахождението на цитирането и с хипер линк към тях. Посоченият пример е с книгата на Самюел Хънтингтън „Сблъсъкът на цивилизициите”, която цитира 69 книги и самата тя е цитирана от 840 книги от базите данни на Amazon.com.

A REFLEXIVE PROJECTION OF BOOK

The Clash of Civilizations and the Remaking of World Order (Paperback) by Samuel P. Huntington (Author) Paperback: 368 pages Publisher: Simon & Schuster; 1st Touchstone Ed edition (January 28, 1998) Language: English ISBN-10: 0684844419 ISBN-13: 978-0684844411 Product Dimensions: 9.1 x 6.1 x 0.7 inches Citations (learn more) This book cites 69 books:

 The Rise of the West: A History of the Human Community by William McNeill on 4 pages  The Expansion of International Society by Hedley Bull in Back Matter (1), Back Matter (2), and Back Matter (3)  The Evolution of Civilizations by Carroll Quigley on page 49, Back Matter (1), and Back Matter (2)  A History of the Human Community: Prehistory to the Present/Combined Edition of Parts 1 and 2 by William H. McNeill in Back Matter (1), Back Matter (2), and Back Matter (3)  The Decline of the West (Oxford Paperbacks) by Oswald Spengler in Back Matter (1), Back Matter (2), and Back Matter (3) See all 69 books this book cites 840 books cite this book:

 Anxious Intellects: Academic Professionals, Public Intellectuals, and Enlightenment Values by John Michael on 14 pages  Faithful Learning and the Christian Scholarly Vocation by Douglas V. Henry on 11 pages  Religion in International Relations: The Return from Exile (Culture and Religion in International Relations) by Fabio Petito on 9 pages  Religion in International Relations: The Return from Exile (Culture and Religion in International Relations) by Fabio Petito on 8 pages  Bringing Religion into International Relations (Culture and Religion in International Relations) by Jonathan Fox on 7 pages See all 840 books citing this book

Съвсем логично като резултат от съсредоточаването на общественото внимание, на медийната и публична пропаганда около дадена книга на книжния пазар да се появят множество нейни имитации, клонинги и „последователи”, произведения, имащи претенцията да бъдат допълващи, обясняващи или опровергаващи вложената в референта история. Именно така се случи с книгата на Дан Браун „Шифърът на Леонардо”35. Но има и маргинални и алтернативни форми на репродукция или на рефлексия. Сред тях е и плагиатството като премълчана обратна връзка. Плагиатството, както и цитирането, е мощна форма на обратна връзка с книгата, защото обозначава приемственост и „връщане” към прочетени предходни произведения. Явлението плагиатство (с латински произход: plagio –похищавам) означава обсебване на голяма част

Отделни аспекти на обратната връзка с посочената книга са изследвани в: Патокова, Маргарита С. Потенциалът на книгата „Шифърът на Леонардо” като интеграционен и проактивен медиен феномен: Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър”, специалност „Книгоиздаване”. Научен ръководител доц. д-р Милена Цветкова. София: ФЖМК на СУ, 2006. 128 с.

A REFLEXIVE PROJECTION OF BOOK от чужда литературна творба, издаване на чуждо произведение (или на части от него) като собствено и е своеобразна форма на „криптомнезия” (несъзнателно) или умишлено „безмълвие”. Плагиатството обаче има свои по-безобидни разновидности деривати: епигонство, компилация, подражателство и заимстване.36 В конкретния случай за нас е важно да направим по-скоро разлика между плагиатство – перифраза – цитиране. Цитатът е дословен откъс от авторски текст в кавички, перифразата е преразказана чужда мисъл без кавички, но с цитиране и позоваване на източника, а в контекста на тези две понятия можем да заключим, че плагиатството е цитат без кавички и позоваване – „фалшива парафраза” с цел кражба. Пета фаза. Текуща (оперативна) критика. В тази фаза протича прагматичното оценяване на книгата или публикацията. Тази форма на рефлексия вече е официална и авторизирана чрез подпис. Тук влизат характеристиките, включването в препоръчителни библиографии, блърбовете (англ. blurb – похвално, рекламно изречение на корицата), отзивите, рецензиите (вкл. издателските за ръкописа), но с цел популяризация в медиите, интервютата, дискусиите, дебатите в медиите и общественият отклик като цяло. Шеста фаза. Експертна (научна) критика. В тази фаза протича научното, разгърнатото оценяване. Обратната връзка тук е официална, институционализирана и авторизирана рефлексия и включва експертните рецензии, критичните прегледи (обзори) в група и контекст. Тук е и мястото на наградите като форма на материализация на обратната връзка. На тази фаза се регистрира и институционалната реакция на Църквата. Например „Шифърът на Леонардо” беше обявен от Ватикана за „ерес” и опасна книга, която не трябва нито да се чете, нито да се купува. Ватикана напълно отрича написаното в 37

книгата на Дан Браун и го определя като „срамни и недоказани лъжи” . Седма фаза. Медийни трансакции и транскодиране (медиаморфози). Няма нищо случайно в това привличане на рефлексията на медийната индустрия към полето на обратна връзка с книгата. Всеки традиционен медиум, телевизия или печатна медия в наши дни може да оцелее единствено ако се свързва с онлайн медия. В бъдеще всеки медиум ще трябва да намери своето „уникално продаващо предложение”. На тази фаза книгата се подлага на транскодиране, т.е. на продуциране на медиаверифицирани рефлексивни корелати на оригинала, а рефлексивната проекция представлява пренасяне

Попов, Горан. Плагиатството. – In: Наука, 2002, № 2, с. 39–42. Габровска, Людмила. Светият престол обяви Шифърът на Леонардо за ерес. – In: Новинар, 18.03.2005, с. 10. 37

A REFLEXIVE PROJECTION OF BOOK

на референта в нова медийна среда като колективна творческа рефлексия. Тук влизат традиционните репрезентативни форми комиксът,

книгата

игра,

театралната

като инсценировката и постановка,

драматизацията,

радиопиесата,

записът

върху

грамофонна плоча или аудиокасета (като говореща книга), тв сериалът, кинофилмът, телевизионните игри, фотосесии, картини, снимки, модни колекции (създадени „по повод на”, „вдъхновени от”, „по темата”) и т.н. Филмът например като вторичен продукт печели огромен успех както за себе си, така и за първоизточника – книгата. Въздействието на филма може да е следствие от популярността на книгата, но може да е и автономен процес, чийто публичен резонанс е предпоставка за появата на нови медийни деривати и медиаформи. В тази фаза са и кросмедийните хибридни проекции като audio book, tholking book, video book, digital book, digital audiobook, CD-book, DVD изданието, multimedia book, thouch book, floppy book, mail-book, mobile book, pop-up book, 3D book, networked book, PC игрите и брендираните Java игри, игрите онлайн и т.н. При хибридните медиаформи се наблюдава „торсионна” (спираловидно увиваща се и мултиплицираща се) обратна връзка – книгата рефлектира върху художника, който я пресъздава в комикс, който провокира режисьора да прочете книгата, чийто прочит поражда филма, който заинтригува софтуерния специалист да създаде платформа и да поръча сценарий, по който се прави компютърната игра, а у играещия се появява любопитство и прочита книгата. В крайна сметка „ревалоризацията” на книгата е гарантирана. Малко встрани от тази кросмедийна синергия остават формите на нестандартна обратна връзка – предметизацията и фетишизацията на темата на книгата или на книжното

тяло.

Доколкото

предметизацията

представлява

превръщане

на

комуникативния обект в битов предмет или в предмет на изкуството, тук влизат обектите на идолатрия, т.е. нефункционалните книги деривати – стоките фетиши, сувенирите, промишлените имитации, декоративните, аксесоарните и показните версии на книгата. Тук са и скулптурните и архитектурните интерпретации на книгата, книгите – обекти в приложните и пластичните изкуства, не-книгите или анти-книгите (книга чанта, книга шапка, дреха от страниците на книгата), мобилният телефон, изрисуван с мотиви от съдържанието на книгата, туристическте маршрути по места, описани в книгата, и т.н. Осма фаза. Историзация (меморизация и митологизация). На това ниво се извършват рефлексивните практики спрямо паметта: 1) негентропийни и 2) ентропийни (анулиращи

комуникационното

въздействие).

Към

първата

група

рефлексии

A REFLEXIVE PROJECTION OF BOOK въвеждането на книгата в литературната история (включително и подлагането на канонизация и пантеонизация), включването в академичните учебни програми, включването в подбрани и институционализирани библиографии, в ретроспективни класации и топлисти, римейк изданията и кавърверсиите (продълженията или книгите „екстензии”) и т.н. Към втората група – ентропийните практики спрямо паметта, влиза включването на книгата в индексите и списъците със забранени книги на религиозни и държавни институции в някои страни. Този сегмент от последната фаза на обратна връзка с книгата можем да наречем негационна и в нея влизат тоталитарните практики спрямо книгата

–

опортюнизмът,

обструкциите,

рестрикциите,

репресиите,

цензурата,

инкриминацията, забраната и изгарянето (аутодафе) като анулираща или холокостична фаза на обратна връзка с книгата. Целият описан по-горе цикъл от осем фази се развива като „огледална спирала”, т.е. най-близо до центъра – до книгата референт, линията се дели на две паралелни и едностранни спирали, които в период на дълго формиране с обратими процеси образуват двойна огледална спирала. Деленето на началото се осъществява на определени участъци (в нашия случай осем) с определена цикличност. На същите тези участъци произтича обратим процес в обратна последователност, но със същата цикличност. Този процес от своя страна образува едностранна спирала с обратна насоченост, движеща се като огледално отражение на първичния модел. Спираловидният модел показва в най-голяма степен как се развива и утвърждава приемствеността и обратната връзка със съдържанието или идеите в който и да е четен текст с всички социални и индустриални звена и общности в съвкупния комуникационен цикъл. Цикъл, в който реципиентът – индивид, социална група или предприятие, поема информационната вълна,

консумира я и

я връща

под формата на публичен

информационен резонанс (фиг. 6). Именно чрез покритието си по този модел книгата доказва своята функционалност като медия, защото надскача рамките на традиционното медиатизиране и генерира (динамизира) нови пространства за своето медийно и пазарно съществуване (в областта на образованието, туризма, рекламата, индустрията за стоки и услуги и т.н.) не само в реалния, но и в паралелния виртуален свят. Именно този модел демонстрира и процеса на ревалоризация на книгата като културна медия „номер 1“.

A REFLEXIVE PROJECTION OF BOOK

Фиг. 6. Фази в цикъла на обратната връзка с книгата

(хоризонтален разрез на спиралата в рефлексивно поле)

Алтернативни възможности на рефлексивния модел Един действащ холономен модел за изследване на обратната връзка може да синтезира пертинентна и релевантна информация за нуждите на статистиката, рейтинга и оценката на “най-четената книга”. Това е изключително трудоемка, но смислена задача, тъй като само чрез установяване на най-четените книги може да се получи автентична картина на ефективността в полето на книгата. Има и предостатъчно инструменти и канали за селекция на действително “четените” книги, включително и статистика на “найкрадените книги”. Смисълът на този мониторинг е в ракурса и подхода – регистрация на рефлексията спрямо книгата, фиксиране и обобщаване на предизвикания от нея социален

A REFLEXIVE PROJECTION OF BOOK резонанс. Стана ясно, че в съвременния свят обратната връзка за една книга най-лесно може да се абсорбира посредством интернет – чрез форумите към големите уебпортали и специализираните литературни форуми. Големите световни издателства интегрират поле за писане на отзиви под анонса за всяка книга на уебстраниците си, съществуват дискусионни книжни клубове и е-читални, хората споделят впечатленията си в лични съобщения, електронни писма, в чат рум, по ICQ, в блогове и т.н. Въобще, полето за получаване на обратна връзка е толкова голямо, че е трудно да се проследят всички отзиви за една книга например, за да се систематизират и обобщят в своеобразно печатно резонанс издание. Поради присъщи на всеки софтуер технически несъвършенства дори метатърсачка като Google не може да улови всички турбулентно кръжащи реакции за едно издание. Инструментите за събиране на информацията са поне шест: анкети (традиционни и онлайн) и SMS гласуване, статистика чрез опциите “Прочетено” и “Теглене” (когато книгите са достъпни в уебпространството), научно изследване на обратната връзка с книгата посредством библиографски мониторинг (максимално пълна статистика на анотациите, отзивите, коментарите, рецензиите, дискусиите, цитиранията, читателските форуми), медиен мониторинг чрез журналистически методи, собствено библиотечна статистика (на екземплярите при комплектуването, на заявките за допълнителни екземпляри, на читателските заемания), която задължително да включва и кражбите на екземпляри от конкретни заглавия. Последният критерий за “четена книга” заслужава специално внимание. Защото кражбата на книга е вид индивидуална рефлексия и достатъчен повод за медиаактивност при някои читатели. Разполагаме с “история на библиоклептоманията”, намерила научната си легитимност и в изследването “История на четенето” на Алберто Мангел38: „Може да не сме склонни да оправдаем кражбите на книги, но копнежът, който стои зад тях, стремежът дори за миг да наречеш една книга своя е познат на много повече честни мъже и жени, отколкото бихме искали да признаем”. Всъщност истинското мерило за ценността и популярността на една книга е честотата на кражбите й. Проумели тази за някои болезнена истина, един клуб на трезвомислещи писатели от гр. Киев, Украйна, от 2004 г. присъжда наградата „Най-заеманият за четене и невръщан автор”. Статистическите сведения за класацията инициаторите на този приз получават от всички библиотеки в страната. Но в тях по правило се води такава статистика – оперативна и актуална. А у нас фактът на кражбата се удостоверява едва

Мангел, Алберто. История на четенето. София: Прозорец, 2004, с. 232.

A REFLEXIVE PROJECTION OF BOOK когато постъпи нова заявка за същата книга или при годишната инвентаризация на библиотечния фонд. В паспорта на книгата рядко се пише “открадната”, а по-често “невърната”, “не е на място” или “липсва”. Във всички случаи за нас това са информативни диагнози от рефлексивното поле, от които e препоръчително да се възползваме.

Заключение (Conclusion) Тъжно би било, ако репутацията на “знаещия къде е скрито знанието” и на притежаващия „знанието как да получиш релевантното знание” остане валидна само за експертните сфери на човешката дейност. На кандидатите за лидери в „икономиката на вниманието” мога да припомня как Айнщайн си е подбирал ученик. Когато публикувал обявата си за конкурс, пред вратата му се извила дълга опашка от всезнайковци. Гениалният учен задавал на всички три еднакви въпроса: какво е разстоянието от Земята до Луната, колко тежи молекулата на водорода и за какво време влакът изминава пътя от гара А до гара В. Както и очаквал, никой не могъл да отговори с абсолютна точност на поставените въпроси. И малко преди да се откаже от начинанието, пред него се изправил търсеният “търсещ човек”. На всеки един от въпросите той давал перфектен библиографски отговор – цитирал в детайли публикуваният източник или “пещерата”, в която се крие точно търсеното знание. Библиографски грамотният гражданин на ХХІ век има реални лидерски шансове, защото знае, че човешкото знание е безкрайно, защото знае преките пътища до релевантното знание и защото (съгласно кръгът на Емпедокъл) знае, че колкото повече опознава, толкова по-ясно разбира, че сам не може всичко да знае. И един ден решава да стане лидер на екип от знаещи или от запознати с методологията на метазнанието.

Библиография (References) 1. Ангелова, Боряна. Потребителското общество и Интернет. 2005. Available <http://grosnipelikani.net/modules.php?name=Writers&wop=showcontent&wid=167>

from:

2. Аристотел. Топика. София: Захарий Стоянов, 1998. 440 с. 3. Бард, Александр и Ян Зодерквист. Netoкратия: Новая правящая элита и жизнь после капитализма. Санкт-Петербург: Стокгольмская школа экономики, 2004.

A REFLEXIVE PROJECTION OF BOOK 4. Барлоу, Джон Пери. Продажба на вино без бутилки: Икономиката на съзнанието в глобалната мрежа. Прев. Иван Попов. – In: Под крушата, 02.10.1999. Available from: <http://underpear.gyuvetch.bg/translat/barlow.htm>. 5. Буркарт, Роланд. Наука за комуникацията. В. Търново: ПИК, 2000, с. 54–62. 6. Габровска, Людмила. Светият престол обяви Шифърът на Леонардо за ерес. – In: Новинар, 18.03.2005, с. 10. 7. Дайър, Уейн. Вашите слаби места. София: Наука и изкуство, 1989, с. 309–310. 8. Компютърното общество. – In: Дневник, №227, 22.11.2006, с. 15. 9. Мангел, Алберто. История на четенето. София: Прозорец, 2004, с. 232. 10. Менгьоно, Доминик. Ключови термини в дискурс анализа. София: Фак. по журналистика и масова комуникация на СУ, 2000, с. 77. 11. Николов, Елит. Синейдетика: Обща теория на комуникацията. Варна, София: ВСУ Ч. Храбър, СУ Св. Кл. Охридски, 1999, с. 295. 12. Патокова, Маргарита С. Потенциалът на книгата „Шифърът на Леонардо” като интеграционен и проактивен медиен феномен: Дипломна работа за придобиване на образователноквалификационна степен „бакалавър”, специалност „Книгоиздаване”. Научен ръководител доц. др Милена Цветкова. София: ФЖМК на СУ, 2006. 128 с. 13. Петров, Милко. Имидж и мит: Характеристики, типология, функциониране в социалния живот. – In: Год. СУ. Фак. по журналистика и мас. комуникация. Т. 12 [за 2005], 2006, с. 7. 14. Поляков, И. Информационная обратная связь. – In: От количественной информации к информодинамической машине. 2003. Available from: <http://www.inftech.webservis.ru/it/information/infmach/gl_4_4.html>. 15. Попов, Горан. Плагиатството. – In: Наука, 2002, № 2, с. 39–42. 16. Райков, Здравко. Корпоративен имидж. София: Дармон, 2001, 33–34. 17. Рубакин, Н. А. Психология читателя и книги. Москва-Ленинград: Госиздат, 1929. 308 с. 18. Рубакин, Н. А. Что такое библиологическая психология? Ленинград: Колос, 1924. 61 с. 19. Симеонов, Владимир. Журналистиката. София: ФЖМК, 1999, с. 239. 20. Стойков, Любомир. Управление на връзките с обществеността. София: Авангард Прима, 2007, с. 113– 117. 21. Филева, Петранка. Глобализация и медии. София: Воен. изд., 2003, с. 118. 22. Фрийдман, Томас. Светът е плосък. 2. актуал. и разшир. изд. [1. изд. 2005]. София: Обсидиан, 2006. 560 с. 23. Цветкова, Милена. Комуникационен мениджмънт. Ред. Мария Младенова; Рец. Татяна Дронзина, Здравко Райков. София: Gaberoff, 2000, с. 14. 24. Цветкова, Милена. Комуникационен мениджмънт. София: Gaberoff, 2001, с. 122–133. 25. Черняк, Леонид. Будущее компьютеров и обратная связь. – In: Открытые системы, 2003, №12. Available from: <http://www.osp.ru/os/2003/12/183679>. 26. Шуман, Волфганг. Предизвикателствата пред образованието за демокрация през 21 век: За стартиралият през 1997 година проект на Европейския съвет “Education for Democratic Citizenship“ (EDC). – In: EDC Бюлетин, №5, декември 2005. Available from: <http://www.coe.int/T/E/Cultural_Cooperation/education/E.D.C>.

A REFLEXIVE PROJECTION OF BOOK 27. Щерева, Ваня. Образцов дом. София: Фонд. Развитие ХХІ, 2005. 224 с. (2. изд. 2005; 3. изд. 2006. 280 с.). 28. Bard, Alexander and Jan Soderqvist. Netocracy: The New Power Elite and Life After Capitalism. Available from: <http://www.amazon.com/gp/product/1903684293/103-0508605-6663866?v=glance&n=283155> 29. Barlow, John Perry. Selling Wine Without Bottles: The Economy of Mind on the Global Net. – In: Wired, 2.03.1994. <http://www.eff.org/~barlow> 30. Cahiers de médiologie. [2006]. Available from: <http://www.mediologie.org>; 31. Connes, Alain, Andre Lichnerowicz, Marcel Paul Schutzenberger. Triangle de pensees. Paris: Editions Odile Jacob, 2000. 32. Darnton, Robert C. The New Age of the Book. – In: The New York Review of Books, Vol. 46, 5 November – 18 March 1999; Също и в: IASP Newsletter, 2000, №, pp. 3–7. 33. Hartmann, Frank. Mediologie. Ansätze einer Medientheorie der Kulturwissenschaften. Wien: Erschienen beim WUV Verlag, 2003. 200 S. 34. Hartmann, Frank. Was ist Mediologie? [2006]. Available from: <http://science.orf.at/science/news/96759> 35. Kurze Definition von Thomas Weber; Site des AVINUS-Magazins zu Mediologie. [2006]. Available from: <http://www.avinus-magazin.de/html/mediologie.html>; 36. Malone, Michael S. Welcome to Feedback Universe: Surrender to the self-correcting system. – In: Forbes, 10.07.2002. Available from: <http://www.forbes.com/asap/2002/ 1007/020_print.html>. 37. Medialogy. Studienævnet for Elektronik og Informationsteknologi. Aalborg: Aalborg Universitet, 2005. Available from: <http://www.cvmt.dk/Medialogi/medialogi.pdf>. 38. Mediologische Vereinigung Ludwigsburg. Available from: <http://home.bawue.de/~mauss/revo.html>. 39. Nachwort zu Régis Debrays Jenseits der Bilder von Thomas Weber. Available from: <http://www.avinusmagazin.de/html/jenseits_der_bilder.html> 40. Simply Put: Tips for creating easy-to-read print materials your audience will want to read and use. 2. ed. Atlanta, Georgia: Centers for Disease Control and Prevention, 1999, p. 39. 41. Transformation Trends. Office of Force Transformation, USA. 07.10.2003. Available from: <http://www.oft.osd.mil/library/library_files/trends_162_transformation_trends_7_october_issue.pdf>. 42. What is medialogy? – In: Fischer, Jennifer L. Reading the Mediatrix: An Innovative Strategy in Developing Online Media and Technology for Learning. 1996. Available from: <http://www.geocities.com/jlynnfischer/medialogy.html>.

A REFLEXIVE PROJECTION OF BOOK

ПРИЛОЖЕНИЕ (APPENDIX) АЛГОРИТЪМ ЗА ИНФОРМАЦИОНЕН МОНИТОРИНГ НА ОБРАТНАТА ВРЪЗКА С КНИГА39 1

5. 5 6. 6

Издателски каталог – от издателството на книгата (за нови книги, текущи и ретроспективни):  издателските данни с анотацията и отзивите Библиотечни каталози – библиографското описание на всички издания на книгата:  Азбучен каталог  Систематичен каталог  Предметен каталог (по предметни рубрики и подрубрики или по името на автора, но без художествена литература)  Картотека “Персоналия” (по автор)  Тематични картотеки на статиите  Картотека “Рецензии” (служебна в НБКМ до 1990 г.)  Краеведска картотека (в регионалните библиотеки) Печатни каталози:  Народна библиотека "Кирил и Методий". София. Каталог на Народната библиотека 1879-1900. – Б. м. г. – 664 с.  Народна библиотека "Кирил и Методий". София. Азбучен каталог на книгите на латиница, постъпили през периода 1878-1977: Т. 1- / Ред. колегия Савка Николаева и др. – София: Нар. библ. Кирил и Методий, 1981 (изданието е незавършено)  Български периодичен печат: В 2 т.: 1844-1944; 1944-1969 / Състав. Димитър Иванчев. Текуща национална библиография  Български книгопис: Книги, нотни, графични и картографски издания: Двуседмичен бюлетин. – София: Нар. библ. Св. св. Кирил и Методий, 1956– . (Нац. библиогр. на Република България: Сер. 1).  Летопис на статиите от българските списания и сборници. – София: Нар. библ. Св. св. Кирил и Методий, 1965– . (Нац. библиогр. на Република България, Сер. 5).  Летопис на статиите от българските вестници. – София: Нар. библ. Св. св. Кирил и Методий, 1965– . (Нац. библиогр. на Република България: Сер. 6).  българия в чуждата литература: Булгарика Годишен указател. – София: Нар. библиотека Св. св. Кирил и Методий, 1978– . (Нац. библиогр. на Република България, Сер. 7). Новини от агенциите ISBN и ISSN. Месечен бюлетин. Ред. Т. Дерменджиева. – София, Нар. библиотека Св. св. Кирил и Методий, 1992– . Електронни и онлайн каталози на библиотеки в България:  НБКМ (http://www.nationallibrary.bg)  УБ на СУ (http://www.ul.libsu.uni-sofia.bg:4501/ALEPH)

Алгоритмът е поетапен изследователски инструмент, окончателен набор от стъпки, позволяващ чисто механично да се реши някаква конкретна задача от даден клас еднотипни задачи. Изходните данни могат да се променят в определени граници (което характеризира масовостта на алгоритъма); процесът на придвижване по етапите и прилагане на правилата спрямо изходните данни (пътят на решаване на задачата) е определен съвсем еднозначно (което характеризира детерминираността на алгоритъма); на всяка крачка от процеса трябва да бъде ясно кое се приема за резултат и да става известно какъв е именно този резултат (с това се означава резултатността на алгоритма). За да бъде признат обаче даден алгоритъм за методичен документ, потвърждаващ неговата научна и практическа ценност, е необходимо да бъде подложен на съответната научна експертиза. Настоящият алгоритъм е в експериментална фаза и се апробира пред студентите от специалност „Книгоиздаване” във ФЖМК на Софийския университет от 2003 г. до днес.

A REFLEXIVE PROJECTION OF BOOK

7.7

8.8

9.9

 БАН: On-line каталог на Централната библиотека на БАН = CLBAS - On-line catalog of Central Library of BAS (http://aleph.cl.bas.bg/ALEPH)  НАЦИД – Национален Център за информация и документация (http://www.nacid.acad.bg) Електронни и онлайн каталози на световните библиотеки:  Библиотеки и електронни архиви в Интернет (http://bovis.gyuvet.ch/2tematic/index.htm) - адреси на библиотеки и електронни архиви, сортирани по страни и тематика;  ELIBRARY (http://www.elibrary.com);  NetLibrary (http://www.netlibrary.com) – безплатни обществени книги и каталози  Австралия: National Library of Australia;  Австрия: Union Catalog Austria, Austrian National Library: 1992-2007 (http://catalogue.nla.gov.au); Online-Katalog: Gesamtbestand - ab 1989 (http://aleph.univie.ac.at); Österreichische Nationalbibliothek - OeNB (http://magnum.bibvb.ac.at); Osteuropäische Geschichte Neuerwerbungsliste 4: Zur Übersicht über die Neuerwerbungslisten der SUB Göttingen (www.sub.unigoettingen.de);  Великобритания: British Union Catalog – COPAC: Holding Libraries: British Library (http://www.portico.bl), Oxford, Cambridge, University College London – UCL (http://copac.ac.uk); Библиотека по обществени науки Soc.sci (http://sosig.ac.uk);  Германия: GBV – Union Catalog Northern Germany, KOBV Berlin-Brandenburg, BVB (BibliotheksVerbund Bayern) – Union Catalog Bavaria, SWB – Union Catalog Southwest Germany, Staatsbibliothek zu Berlin; The Online Catalogue of the Berlin State Library: StaBiKat (http://sbbweb1.sbb.spk-berlin.de:8080); South West Germany Library Consortium: Union Catalog: Library Service Center Baden-Württemberg (http://www.bsz-bw.de);  Италия: ICCU – Istituto Centrale per il Catalogo Unico delle Biblioteche Italiane e per le Informazioni Bibliografiche;  Канада: National Library of Canada (http://www.nlc-bnc.ca);  Русия: Российская Государственная библиотека: Электронный Каталог (http://aleph.rsl.ru), ИНИОН-РАН – Институт научной информации по общественным наукам РАН (INION WEBIRBIS: Data Base OnLine Servise); Фундаментална електронна библиотека (http://febweb.ru/feb/feb/voc.htm) – включва Литературная энциклопедия, Краткая литературная энциклопедия, Лермонтовская энциклопедия, Энциклопедия "Слова о полку Игореве", Краткий энциклопедический словарь "Слова о полку Игореве", История всемирной литературы.  САЩ: Library of Congress - 24h: Online Catalog (http://catalog.loc.gov); Brooklyn Public Library (http://catalog.brooklynpubliclibrary.org:90); SUMMIT: The Orbis Cascade Alliance Union Catalog (http://orbis.uoregon.edu);  Финландия: Тhe National Library Of Finland (http://www.lib.helsinki.fi);  Франция: National Library of France; French Union Catalog – ABES: Système universitaire de documentation (http://corail.sudoc.abes.fr);  Швейцария: NEBIS / ZB Zurich;  Швеция: Union Catalogue of Swedish Libraries LIBRIS (http://www.libris.kb.se). Световните виртуални каталози:  AllBookstores.com  Amazon.co.uk  Amazon.com  Bookle: Comparison Shopping  Edelweiss BP – Book Catalogue  Financial Book Review, NA Reviews (http://www.Financial-Book-Review.com)  Kubon & Sagner Buchexport–Import (http://www.kubon-sagner.de) Онлайн бази данни:  Oxford Reference Online (http://www.oxfordreference.com) – съдържа Premium Collection, включва и Oxford Dictionary of English, Oxford Dictionary of Quotations, разширена версия на World Encyclopaedia, и други ключови заглавия от поредицата Oxford Companions.

A REFLEXIVE PROJECTION OF BOOK

10. 10

11. 11 12. 12

 PROQUEST (http://www.proquest.com) – включва Academic Research Library, Proquest Social Science Journals, Proquest Educational Journals, Childhood Education, College Teaching, Harvard Educational Review, Journal of Athletic Training, Educational Theory и Urban Education; Wilson Social Science Abstracts, Ethics, Journal of Family Issues, American Demographics, The Public Interest и Spectrum; U.S. National Newspaper Abstracts.  ISI WEB OF KNOWLEDGE (http://isiknowledge.com) – включва Science Citation Index Expanded; Social Sciences Citation Index; Arts Humanities Citation Index; Index Chemicus; Current Chemical Reactions; Journal Citation Reports – Science Edition; Journal Citation Reports – Social Sciences Edition; Current Contents (и на дискети).  CURRENT CONTENT (http://current.isihost.com) – пълнотекстова селекция на статии от нови списания.  EMERALD FULLTEXT (http://www.emeraldinsight.com) – включва 126 заглавия в областта на мениджмънта, маркетинга, управлението на човешките ресурси, библиотечните, информационните и техническите науки.  SCOPUS (http://www.scopus.com) – най-голямата реферативна база данни, продукт на Elsevier, водещо световно издателство за научна, техническа и медицинска литература.  ÉRUDIT (http://www.erudit.org) – канадски и френскоезичен библиотечен консорциум, проект на Les Presses de l’Université de Montréal.  Wikibibliographie ENCYCLEN (http://wikindx.inrp.fr/biblio_encyclen/index.php) – обединена библиографска платформа, Лион, Франция.  Reference desks: DeskRef (http://www.rcls.org/deskref/drency.htm), Eblast (http://www.eblast.com/), Galaxy (http://galaxy.einet.net/galaxy.html), Internet Public Library Reference Center (http://www.ipl.org/ref), руските List (http://www.list.ru) и Russua Online (http://www.online.ru/), Studyweb (http://www.studyweb.com/index2.htm).  Бази данни ВИНИТИ (https://fuji.viniti.msk.su/search/main_frame.html) – най-голямата база данни в Русия по естествени, точни и технически науки. База данни РЕПОРТЕР (http://www.reporter-foundation.net/bg/search.php) – анотирана база данни за публикациите в централния български печат от 1990 г. , в помощ на журналистическите разследвания, библиографски справки, изследователи на печата и т.н. Интернет търсачки – вкл. персонални страници, фен-страници, форуми, блогове:  Google: http://www.google.com – search: “заглавие на книгата”  Yahoo!: http://www.yahoo.com – search: “заглавие на книгата”  Quaero: http://www.quaero.com – search: “заглавие на книгата” Интернет-книжарници (вкл. опцията “Citations” на Amazon.com) Интернет-енциклопедии (вкл. опцията “Citing Wikipedia” в www.bg.Wikipedia.org и др.)  Информация България (http://www.cl.bas.bg/Bulgaria) - изработена от отдел "Българска енциклопедия" към Централната библиотека на БАН  Справочник на енциклопедиите в Интернет. Автор Божидар Ф. Стефанов, 1998. (http://www.digsys.bg/bgnews/media.html?media=63880302)  Съвременна българска енциклопедия (http://koralsoft.dir.bg/bgencyclopedia), изд. Gaberoff.  Енциклопедия Британика (7 дни - FREE) – Britannica (http://www.eb.com)  Енциклопедия Британика (http://www.britannica.com)  Oxford речник (http://www.oed.com)  Уикипедия, свободната енциклопедия (http://bg.wikipedia.org/wiki)  Educypedia: The educational encyclopedia (http://users.pandora.be/educypedia/index.htm)  The Free Dictionary (http://encyclopedia.thefreedictionary.com)  Епсилон: енциклопедия, създавана от читателите (http://e-psylon.net/dot/index.php?item=article)  История на България (http://www.encyclopedia.bg/history/index.jsp) – CD-ROM  Кратка енциклопедия на Китай (http://bg.chinabroadcast.cn/chinaabc/index.htm)  Детска енциклопедия (http://www.geocities.com/vesko_art) – автор Веселин Василев  World Story (http://www.geocities.com/vesko_art)

A REFLEXIVE PROJECTION OF BOOK

13. 14 14. 15. 15 16. 16

17 17. 18

 Европейска интеграция: от А до Я (http://www.evropa.bg/bg/del)  Световна футболна енциклопедия (http://www.encyclopedia.bg/football/index.html)  Кирил и Методий (http://mega.km.ru)  Литературная энциклопедия (http://feb-web.ru/feb/litenc/encyclop)  Кругосвет: Энциклопедия. – Москва: Central European University, Atlas Editions, Inc., 2003. (http://www.krugosvet.ru) – допълнено и преработено издание на Енциклопедията на Колер (САЩ: 1952-1998)  DicView (http://www.citycat.ru/%7Ejumper/dic_main.html) – „Большой энциклопедический словарь” (1998 г.), „Толковый словарь живого великорусского языка” на В.И. Даль  Постмодернизм: Энциклопедия. – Минск: Интерпрессервис; Книжный Дом, 2001. – 1040 с. <http://infolio.asf.ru/Philos/Postmod/index.html>.  Mythica (http://www.pantheon.org) – митологична енциклопедия с повече от 5100 термина; търсачка.  The Catholic Encyclopedia (http://www.newadvent.org/cathen)  Религиите по света (http://users.pandora.be/educypedia/education/religionmisworld.htm)  Encyclopedia of World Problems and Human Potential (http://www.uia.org/encyclopedia/volall.php) Виртуални библиотеки и литературни портали  Argus Clearinghouse – осигурява централизиран достъп до тематични пътеводители, които идентифицират, описват и оценяват Интернет ресурси. Указател на указатели в Интернет (http://www.clearinghouse.net)  Infomine: Колекция от източници на научна информация в Интернет. Анотирани и подбрани от библиотекари адреси на над 10000 научни и образователни ресурси в Интернет. Поддържа се от Университета Риверсайд – Калифорния (http://lib-www.ucr.edu)  Internet Public Library: Виртуален аналог на традиционна библиотека, поддържан от факултета по информационни науки на университета в Мичиган (http://www.ipl.org)  PINAKES: A Subject Launchpad. Поддържа се от Heriot-Watt University, Edinburgh, Scotland. (http://www.hw.ac.uk/libWWW/irn/pinakes/pinakes.html)  Българска Виртуална библиотека (http://www.slovo.orbitel.bg) Тематични и литературни библиографски указатели  справочно-библиографските отдели на НБКМ, УБ, БАН Био-библиография на автора – частта “за него” Справочници “Кой кой е” (Who is who)  Кой кой е в България / Състав. Никола Кицевски, Райчо Радулов. – София: ИК Труд, 1998,. – 809 с.  Кой кой е в българската журналистика / Ред. Петър Пунчев. – София: Агенция София прес, 1998. – 112 с.  Кой кой е в българската журналистика: Каталог с имена и адреси на български журналисти и масмедии, URL: <http://www.bulnet.com/whoiswho/>.  Кой кой е в българската култура. – Варна: Славена, 1998. – 596 с.  Кой кой е в световната литература: Над хиляда писатели от А до Ю. – София: Изток-Запад; Златорогъ, 2004. – 1030 с. Предговори и послеслови към книгата Адаптации: екранизации, театрални постановки, аудио и видеоверсии, анимация, компютърни игри:  Театрална енциклопедия: THEATRE.BG (http://www.enciklopediatheatrebg.hit.bg) – съставител и редактор Красимира Николова.  В света на киното: Илюстрован справочник. В 3 т. София, Нар. просвета, 1983.  Генчева, Галина и Петър Кържилов. Български игрални филми. В 2 т. София, 1987.  Янакиев, Александър. Българско кино: Енциклопедия: А – Я. – София: Титра, 2000. - 784 с. <http://titra.net/html/titraenciklopedia.htm>; <http://www.cinema.bg>.  Филмография: Серийни игрални филми: Ч. 1: 1966 – 2000. – София: Бълг. нац. телевизия, 2001. – 495 с.

A REFLEXIVE PROJECTION OF BOOK

18. 19 19. 20 20. 21 21. 22

22. 23 23. 24 25

 Balkanatolia.com: Български Филми: Видео > Нови заглавия: Български Филми, http://video.balkanatolia.com/  Филмова база данни: Internet Movie Database Inc.: IMDb Publicity Photos, 1990. <http://www.imdb.com/name>; <http://us.imdb.com//title>.  Електронна филмотека: <http://www.sunnyfilms.com>  Информационни сайтове за филми в България: http://www.kino.dir.bg, <http://kino.gbg.bg>  Filmite.com, Собственост на NetSense: <http://filmite.com/> ИА "Национален филмов център": <http://www.nfc.bg> Национална филмотека – София Национална фонотека – София Папки “Личности” и “Събития”  отделите “Документация” на вестниците: “Труд”, “ Дума” (включва архива и на “Земя”, “Република”, “Работническо дело”), “Дневник”, “Стандарт” и др. “Справочна редакция” и “Радио-телевизионен монитор” на БТА, БНТ и БНР и др. Архив и Златен фонд на БНР и БНТ – електронен каталог и картотеки. Информационни заявки към “АПИС” , “Сиела”, агенция “Фокус”, „V-Communication”, „Сирма Груп”:  медиаклипинг (0,5 евро на публикационна единица);  регистър “Медийно присъствие” на АПИС-ГАЛЪП – информационна система за създаване на електронни досиета на лица и фирми, цитирани в медиите.  услугите на лабораторията „Onototext” на Сирма Груп – семантично анотиране, индексиране и извличане на информация от семантичния уеб за медийната активност (http://www.sirma.bg; www.ontotext.com) Индустриални стоки и фетиши, продукти на изкуството – аксесоари, търговски знаци, ready madeобекти и др. © Tsvetkova 2007

София, март 2007 г.