Веднъж в Пиомбино завалели бонбони. Падали като големи зърна град, но били с различни цветове: зелени, розови, виолетови, сини. Едно дете налапало зелено зърно ей тъй, за опит, и открило, че ухае на мента. Друго дете опитало червено зърно — то миришело на ягода. —Бонбони! Бонбони! И всички се втурнали по улиците да събират бонбони. Майките започнали да им се карат и да им казват, че бонбоните развалят зъбите. Но децата не слушали. Майките искали да разберат откъде завалели бонбони. Отишли горе на балкана да питат небето дали от него се сипят бонбоните. Но то отвърнало, че няма нищо общо с това нещо. Майките се учудили и тръгнали към вятъра да питат него дали той е довял бонбоните. Но и той отрекъл. Обърнали се към вулкана. Той казал, че е дал бонбоните на децата, за да може да ги направи щастливи. Майките разбрали защо и откъде идват тези бонбони. Първо мислели да накажат децата, но като чули това, решили да им позволят да ядат колкото си искат. Децата се зарадвали и всички заживели щастливо! Красимира Китанова
Веднъж в Пиомбино завалели бонбони. Падали като големи зърна град, но били с различни цветове: зелени, розови, виолетови, сини. Едно дете налапало зелено зърно ей тъй, за опит, и открило, че ухае на мента. Друго дете опитало червено зърно — то миришело на ягода. —Бонбони! Бонбони! И всички се втурнали по улиците да събират бонбони. Децата започнали да събират за вкъщи. Всяко събирало колкото може повече. Едно дете събрало три чанти и три кашона. Най-накрая почнали да ядат бонбоните, които събрали. Но майките не давали повече от тридесет бонбона, защото можело да им стане лошо, защото били много сладки. Този валеж валял четири месеца и три седмици. За това време децата били събрали по цели кашони, чували, чанти, кесийки. Те се връщали у дома с претъпкани чанти с бонбони. И вече като спряло да вали дъжд от бонбони, децата си имали за много години. Алексей Олев
Веднъж в Пиомбино завалели бонбони. Падали като големи зърна град, но били с различни цветове: зелени, розови, виолетови, сини. Едно дете налапало зелено зърно ей тъй, за опит, и открило, че ухае на мента. Друго дете опитало червено зърно — то миришело на ягода. —Бонбони! Бонбони! И всички се втурнали по улиците да да ядат бонбони. Дошли много деца и се наяли. На другия ден децата пак видели, че валят бонбони и се втурнали да събират. После разбрали, че един самолет ги е пускал с кофа. Георги Стоянов
Веднъж в Пиомбино завалели бонбони. Падали като големи зърна град, но били с различни цветове: зелени, розови, виолетови, сини. Едно дете налапало зелено зърно ей тъй, за опит, и открило, че ухае на мента. Друго дете опитало червено зърно — то миришело на ягода. —Бонбони! Бонбони! И всички се втурнали по улиците да търсят още бонбони. Митко намерил една чанта за пазар и тръгнал да събира три зърна червено, зелено и жълто, паднали до едно дърво. Опитал жълтото и то имало вкус на лимон. Опитал и червеното, то било с вкус на ябълка. Зеленото занесъл на малкото си братче. Намерил петдесет зърна под един автомобил, събрал ги в един чувал и ги занесъл в една фабрика, където ги направили на сок. И децата отивали всяка сутрин до магазините, да си купуват такъв сок. Ася Джукева
Веднъж в Пиомбино завалели бонбони. Падали като големи зърна град, но били с различни цветове: зелени, розови, виолетови, сини. Едно дете налапало зелено зърно ей тъй, за опит, и открило, че ухае на мента. Друго дете опитало червено зърно — то миришело на ягода. —Бонбони! Бонбони! И всички се втурнали по улиците да вземат зърна с цветовете на дъгата. Едно дете грабнало много зърна, прибрало се вкъщи и ги сложило в кошница. На другата сутрин погледнало и видяло, че са се излюпили малки жълти пиленца. Детето ги приело в своя дом като членове на семейството. Борислав Стоянов
Веднъж в Пиомбино завалели бонбони. Падали като големи зърна град, но били с различни цветове: зелени, розови, виолетови, сини. Едно дете налапало зелено зърно ей тъй, за опит, и открило, че ухае на мента. Друго дете опитало червено зърно — то миришело на ягода. —Бонбони! Бонбони! И всички се втурнали по улиците да събират бонбони. Децата лапали и се замервали с тях. Бабите и дядовците нищо, че били стари и те яли, яли. Цял ден не спряло да вали. А хората цял ден не спирали да ядат. Вечерта децата събрали всички бонбони. Занесли ги в бонбонената фабрика. Хората там много се зарадвали, предложили на децата от техните бонбони, но те не искали, защото цял ден били яли. Моника Георгиева
Веднъж в Пиомбино завалели бонбони. Падали като големи зърна град, но били с различни цветове: зелени, розови, виолетови, сини. Едно дете налапало зелено зърно ей тъй, за опит, и открило, че ухае на мента. Друго дете опитало червено зърно — то миришело на ягода. —Бонбони! Бонбони! И всички се втурнали по улиците да събират бонбони. Едно събирало, друго яло. Всички улици били пълни с бонбони. И изведнъж се чули гръмотевици, небето се напълнило с черни облаци. Децата се събрали и погледнали към небето. Тогава се чул глас на вещица. Едно от децата се обърнало и я видяло. - Вижте, ето я там! Вещицата отишла при тях. - Здравейте, деца! – казала тя и продължила – аз съм вещицата Клеопатра. - Моля ти се, кажи какво искаш от нас и си върви! – каза Ейми. - Е, добре, добре, но ще си тръгна, ако разбера дали сте ми яли от бонбоните. - Да, ядохме, а сега си върви! - Добре, тръгвам си. Децата припаднаха, а майките ги заведоха на промивки. Джесика Манолова
Веднъж в Пиомбино завалели бонбони. Падали като големи зърна град, но били с различни цветове: зелени, розови, виолетови, сини. Едно дете налапало зелено зърно ей тъй, за опит, и открило, че ухае на мента. Друго дете опитало червено зърно — то миришело на ягода. —Бонбони! Бонбони! И всички се втурнали по улиците да събират бонбони. Събирали до вечерта. Яли три дни само бонбони. Децата не искали да докоснат никаква друга храна, дори сладолед. Вече свършила лятната ваканция и децата трябвало да ходят на училище. Но те не искали, даже и възрастните хора не искали да ходят на работа. Всички хора от града Пиомбино си казали, че докато не свърши валежът от бонбони, те няма да ходят на работа и на училище. Но тези бонбони не падали от облак, а от един самолет. Той беше толкова натъпкан, че пилотът трябвало да изхвърля някои от бонбоните, защото иначе ще паднат. Той бил изхвърлил доста и скоро валежът спрял. Стефани Памуклийска