МЕЧТАТЕЛИ ЮБИЛЕЕН ВЕСТНИК
НОЕМВРИ 2017
120 години 4.ОУ „Димчо Дебелянов“ 120 години знание и вдъхновение Днес е изключителен ден. Отбелязваме 120 години от създаването на нашето училище. 120 години история. 120 години знание и вдъхновение. Днес е празник на поколения учители и ученици, оставили трайни следи в историята на училището. Днес е празник и на всички родители, поверили обучението и възпитанието на своите деца на нас – техните учители. Днес е празник на всички, които обичат Четвърто основно училище „Димчо Дебелянов“. Връщайки се в далечната 1897г. и поглеждайки през призмата на времето, отдаваме заслужена почит и уважение на родолюбивото, хуманно и високопатриотично дело на създателите на нашето училище. Отдаваме почит и уважение и на всички учители и служители, спомогнали за неговото утвърждаване като авторитетно учебно заведение, с утвърдени традиции и новаторски дух. Днес ние правим равносметка на постигнатото и чертаем планове за бъдещето. Благодарение на всеотдайната работа, ентусиазъм и безспорен професионализъм на целия екип, училището придоби съвременна визия с една от наймодерните материални бази в нашия град. Преподаватели, ученици и родители работим заедно за просперитета на училището и развитието на неговите ученици. Те са нашето най-голямо богатство. Скъпи ученици, вие сте умни, вие сте красиви, бъдете свободни, бъдете щастливи! Горди бъдете, че сте ученици в нашето училище. Знам, че ще покорите света. Знам, че и звездите няма да ви се опрат. Но запазете в своите сърца едно малко кътче за нашата Родина България и помнете думите на поета „Да се завърнеш в бащината къща….“ Уважаеми родители, благодаря ви от името на целия колектив за вашата подкрепа в нашата благородна мисия. Заедно можем повече. Скъпи колеги, без вас нашето училище нямаше да е същото. Без вашия труд и всеотдайност, без вашата любов към децата и професията, без вашата саможертва нашето училище нямаше да е храм на мечтите. Поклон ВАМ! Благодаря Ви, че превърнахте Четвърто основно училище „Димчо Дебелянов“ от „Храм на просветата“ в „Храм на мечти“. За мен е чест да бъда Ваш директор. Директор на „Храма на мечтите“ – на „Най-добрите“.
Илиян Чапкънов – директор на Четвърто основно училище „Димчо Дебелянов“
Честит юбилей! Училището днес е място, където се срещат идеите на мечтатели и професионалисти. В него наред с мечтите по пътя към усъвършенстване вървят 265 ученици, разпределени в 14 паралелки от 1. до 7. клас.30 висококвалифицирани учители дават своя принос за сбъдване на детските мечти. За хигиената и уюта се грижи помощен персонал от 5 човека. Всички с радост и отговорност очакват юбилея. Навсякъде в училището кипи трескава подготовка. Нови постери ни дават информация за историята на училището. Интересни и полезни инициативи ще отбележат събитието. Една от тях е засаждане на 120 броя кедри на място, определено от Община Благоевград. Изложби, викторина, спортни състезания, базар, както и богата концертна програма подготвят ученици, учители и родители. Прекрасно е да се усеща това вълнение, съпроводено с чувство на признателност към най-старото и същевременно най-прекрасното училище в нашия град. Виждаме го в очите на децата, във всеотдайността на учителите и отговорността на родителите. На Директора г-н Чапкънов, на всички мои колеги пожелавам онази жар и дръзновение, онзи емоционалeн заряд на нашия любим патрон Димчо Дебелянов, за да пребъде в годините чудният храм на мечтите — 4. ОУ „Димчо Дебелянов“.
Eли Димова – главен учител
Храм на мечти Химн на 4. ОУ Текст: Катя Кирянова Музика: Васил Миленков Ние се учим в четвърто, школо прочуто е то. Носим най-светлото име на война поет. Припев: Дебелянов остана до днес нашият светъл патрон. А ние с достойнство и чест носим цветя със поклон. Наше училище мило храм на нашите мечти, ти си вълшебно светило в нашите души. Припев: Пеят безгрижни щурчета всички сезони за теб, тичат немирни крачета, рони се смях. Припев: Нека пребъде навеки смелият подвиг велик, място в сърцето на всеки има поетът лирик. Припев:
Родителите за нас Решението кое училище да изберем за Денислав беше лесно. Водещо при избора ни беше той да бъде обучаван от опитен и ерудиран педагог, за когото в града ни се говори със суперлативи и да бъде в училище, в което има по-малко ученици, с цел да се обръща по-голямо внимание на тях в учебния процес, и целодневната форма на обучение да не е само добро намерение от страна на училището. Когато научихме, че в Четвърто основно училище ”Димчо Дебелянов” първи клас се поема от гл. учител Ели Димова и въпреки че синът ни беше на шест години, веднага го записахме. За наша голяма изненада се оказа, че училището предлага транспорт от дома и от училище за деца, които не са от квартала, тъй като ние живеем при пазара. Друго, което ни направи силно впечатление беше базата, с която училището разполага. Образцова класна стая, логопедичен кабинет, модерна спортна площадка, ремонтиран спортен салон, оборудвани с нови компютри кабинети по информационни технологии, театрална зала, стая за самоподготовка, медицински кабинет и не на последно място функциониращ чист и светъл ученически стол. Друго, което не бих искал да пропусна да споделя е, че целият персонал винаги е усмихнат и готов за съдействие, ако това е необходимо. Тъй като бях избран в училищното Настоятелство, за която чест искам да благодаря на всички родители дали гласа си за мен, мога да потвърдя, че Четвърто основно училище в навечерието на своя 120-годишен рожден ден „дава” в лицето на целия учителски колектив и своя директор най-доброто за образованието и възпитанието на нашите деца. Мога със задоволство и нескрита гордост да споделя, че като член на Настоятелството се чувствам като малка част от организма, наречен Четвърто основно училище и заедно с другите членове от него полагаме усилия за подкрепа на училището в неговата учебновъзпитателна задача, и да подпомагаме материалното и финансово състояние. Нашата обща гордост, реализирана с помощта на училищния бюджет, е създаването и оборудването на кабинета по готварство. Но предизвикателствата са пред нас и аз съм убеден, че ние всички заедно ще успеем. На всички ученици, на целия колектив на Четвърто основно училище ”Димчо Дебелянов” гр. Благоевград, на всички негови дарители и съмишленици, и всички родители, по случай 120-годишния юбилей искам по стар български обичай да пожелая много здраве, щастие, късмет, успехи и усмивките да не слизат от лицата им. Честит празник!
Стоян Въчков - родител
Твоят час През изминалата учебна година в училище бяха сформирани 12 групи и обхванати 109 ученици по проект BG05M2OP001-2.0040004 „Развитие на способностите на учениците и повишаване мотивацията им за учене чрез дейности, развиващи специфични знания, умения и компетентности (ТВОЯТ ЧАС) – фаза І“. Групите продължават дейностите си и през настоящата учебна година.
120 години по пътя на мечтите В далечната 1887г. будните съкварталци Ангел Богушев и Георги Караджов подемат инициативата за създаване на училище. Дълги години училището се е помещавало в различни сгради. През 1924г. се сбъдва мечтата за самостоятелна сграда. Последвали години на облагородяване на училищния двор, създаване и обогатяване на училищната библиотека. Една по една мечтите ставали реалност. Нараствал броят на обучаваните, осъвременявала се базата. През 1961г. се открива нова двуетажна сграда, обзавеждат се кабинети по физика, химия, биология, закупуват се музикални инструменти и се сформира духова музика, изграждат се баскетболни игрища. Педагозите не спират да мечтаят. През 1978г. училищната сграда е надстроена с трети етаж, крило за физкултурен салон и крило за стол за хранене. Учениците вече са около 600. Кипи активен училищен живот, свързан с участия в регионални конкурси, рецитали, викторини, спортни състезания. Историческият ход на демокрацията променя пътя на мечтите. Те са свързани с оцеляване на институцията поради демографския срив и делегираните бюджети. Следват години на стабилизация и модернизация. Училищната сграда е реновирана, подменена е парната инсталация, построена е спортна площадка, дворът е асфалтиран и облагороден, класните стаи са с нова мебелировка, закупени са нови компютри, техника за вътрешно и външно озвучаване, мелодичен звънец, ремонтиран и обзаведен е училищният стол за хранене, открит е кабинет по готварство. Мечтите днес са свързани с привличане на повече ученици и обогатяване на материално-техническата база. Тонка Панайотова — старши учител
130 години Дебелянов
от
рождението
на
Димчо
Тържествено отбелязахме 130 години от рождението на нашия патрон Димчо Дебелянов. Официални гости бяха Ивайло Златанов, началник на РУО и Методи Попов, началник - отдел. Празникът започна с викторина, посветена на живота и делото на Дебелянов, продължи с посрещане на знамето, полагане на цветя пред паметника, рецитал и концерт. Екип от четирима ученици участва в юбилейните Димчови четения в град Копривщица и достойно представиха нашето училище.
Целодневна организация на учебния ден– мечтите се сбъдват Четвърто основно училище “Димчо Дебелянов” има добра материалнотехническа база, която дава възможност за целодневна организация на учебния ден. Сформирани са 8 групи към всяка паралелка в начален етап и 3 сборни групи в прогимназиален етап. Около 220 ученици са обгрижвани от своите учители по време на организирания отдих и физическата активност, самоподготовките и дейностите по интереси. Децата спортуват в уютния и озеленен училищен двор, на многофункционалната площадка и във физкултурния салон, хранят се в обновения училищен стол. Училището е средищно, осигурява се превоз на пътуващите ученици от близките села.
Мечтаем и творим Вълшебни камъни В далечни времена бедно и скромно живял един човек. От рано останал вдовец и сам с пот на челото отглеждал единствения си син. Единственото му богатство било магарето, с което пренасял дърва от гората, които продавал на пазара и така припечелвал за хляба. А найголямата му мъка била, че не успял да възпита сина си да бъде добър човек. И така минавало времето. Човекът и магаренцето осигурявали прехраната, а синът мързелувал и обвинявал баща си за беднотията. Но магарето остарявало, все по-трудно му било да носи товара. Тогава, човекът с болка на сърцето, решил да го отведе на пазара и да го продаде. С припечелените пари мислил да купи козичка, та поне да имат мляко на трапезата. Но по пътя за пазара го срещнал белобрад старец. - Добра среща, човече! На къде си се запътил с клетото животно? - Добра среща, чичо! Отивам на пазара, за да продам магаренцето си. То дълги години ми служи вярно, но остаря. - Не го продавай, човече! - казал белобрадият старец. Върни го обратно у дома, грижи се за него. То няма да живее още дълго, а когато умре, разрежи гърлото му и там ще намериш две бели камъчета. Тези камъчета са лековити. С тях можеш да лекуваш болни от уплах и очи. Трябва само да ги потопиш в чаша с вода, а болният като изпие тази вода, мигом ще оздравее. Пази ги като очите си.
Училище, мило! Щом чуем училищния звънец „Дзън“ излитаме навън. Към училище вървим с приятелите да се повеселим. И учителките ни засмени със цветя са надарени. С букети ще им се отблагодарим и знанията си ще затвърдим. Пък и нещо ново ще научим, за да може във живота да сполучим! С тъжен поглед ще си тръгнем, но в спомените си ще се завърнем. Приятелство Приятелство мое, какво си? Само безгрижна игра ли? Приятелството е чувство, че не си самотен. Дали е така? Но в едно съм сигурна. Приятелството ще ми подаде ръка. Ася Дишлиева—4.б клас
Човекът се зачудил над думите на стареца. Много не му се вярвало, но без това не можел да се раздели с верния си другар, така че поел по обратния път. - А и да ти кажа най-важното - върнал се старецът след него - Силата на тези камъчета е от Бога. Никога не определяй цена на лечението. Приемай само това, което хората решат да ти дадат. Умислен, човекът се прибрал у дома. На двора го посрещнал непокорният му син. Като видял че баща му връща магарето, се развикал: - Защо връщаш това дрипаво безпомощно животно ? Красимира Китанова—6.б клас
Габриела Иванова—1.а клас Буквички игриви, толкова сте красиви! Уча ви с голямо удоволствие, с вас чета и пиша. Много ви обичам! Десислава Стаменова—2.б клас
Асен Цонев - 6.а Моето училище За мен моето училище е като една интересна и чудна книга, в която ние сме автори и участници. Тук изучаваме всичко, което ще ни е нужно в живота. Срещаме се с нови приятели. Създаваме незабравими спомени, които ще помним цял живот. Лист по лист книжката разгръщам, с времето назад се връщам, за първите ни стъпки в клас, си спомням с радост аз. Как букварчето разгръщам, смятам и се уча да чета. Нашите учители любими, бдящи и треперещи над нас, ни учат как нагоре да вървим и трудностите ний да победим. Ред по ред книжката редим и напред ще продължим. Другите след нас ще продължат редовете да редят, ала няма да ни заменят. Тук оставяме следа, с нашите добри дела. Николета Костова—7.а клас