Да напишеш съчинение по дадено начало е интересна задача за четвъртокласниците. Началото разкрива как изглежда вълшебният кашон, къде и как се движи. Но кого среща, за какво разтоварят и какво правят, измислят самите ученици. Плод на тяхното въображение са извънземни, деца, животни. А как изглеждат, ще узнаете като прочетете детските творби. Приятни забавления със съчиненията на учениците от 4.б клас при 4.ОУ „Димчо Дебелянов“, Благоевград! Ст. учител Тонка Панайотова
Огромният жълт кашон се движеше по горската пътека без видима причина. Ловко заобикаляше бодливите храсти, минаваше на косъм от дърветата, без да се удари в тях, а на завоите внимателно намаляваше скоростта. Търкаляше се надолу леко и стремително, после бавно се изкачваше по стръмното, спираше за миг и продължаваше отново да се върти безшумно и загадъчно. Сякаш го буташе силна вихрушка или го дърпаше намотано въже върху него. Но времето беше абсолютно спокойно и никакви въжета не се виждаха. Тайнственият кашон се движеше по пътеката на обширния градски парк с някаква скрита енергия, сякаш беше изпратен от друга планетна цивилизация… Той не бил обикновен кашон, а вълшебен. Можел да се премества от едно място на друго. Бил изпратен от друга планета. Кашонът вървял, вървял, па срещнал един беден човек. Рекъл му: - Човече, изгубил ли си се? - Да. – отговорил беднякът. Нямам пари, оставих децата на жената, па тръгнах да прося. - Е, добри ми човече, няма да просиш днес! Ще те заведа до вас, ще ти дам пари и дрехи. Така и станало.
Джесика Манолова
Огромният жълт кашон се движеше по горската пътека без видима причина. Ловко заобикаляше бодливите храсти, минаваше на косъм от дърветата, без да се удари в тях, а на завоите внимателно намаляваше скоростта. Търкаляше се надолу леко и стремително, после бавно се изкачваше по стръмното, спираше за миг и продължаваше отново да се върти безшумно и загадъчно. Сякаш го буташе силна вихрушка или го дърпаше намотано въже върху него. Но времето беше абсолютно спокойно и никакви въжета не се виждаха. Тайнственият кашон се движеше по пътеката на обширния градски парк с някаква скрита енергия, сякаш беше изпратен от друга планетна цивилизация… Кашонът срещнал едно зайче. Предложил му да се състезават. То се съгласило. Почнали да се състезават. Срещнали едно дете. То като видяло, че кашон се състезава със заек, паднало на земята. Като се свестило, попитало: - Може ли и аз да се състезавам с вас? Заекът отговорил: - Да, може. Състезанието продължило дълго. Никой не бил победил все още. Накрая победил кашонът. Всички били смаяни как кашон може да се движи.
Гергана Цветанова
Огромният жълт кашон се движеше по горската пътека без видима причина. Ловко заобикаляше бодливите храсти, минаваше на косъм от дърветата, без да се удари в тях, а на завоите внимателно намаляваше скоростта. Търкаляше се надолу леко и стремително, после бавно се изкачваше по стръмното, спираше за миг и продължаваше отново да се върти безшумно и загадъчно. Сякаш го буташе силна вихрушка или го дърпаше намотано въже върху него. Но времето беше абсолютно спокойно и никакви въжета не се виждаха. Тайнственият кашон се движеше по пътеката на обширния градски парк с някаква скрита енергия, сякаш беше изпратен от друга планетна цивилизация… Както се движеше, беше забелязан от едно семейство, което се зачуди. Сестричката изтича и го загледа. Кашонът ѝ проговори и тя се изплаши. Побягна и се сгуши в баща си. Той ѝ обясни, че няма нищо страшно и може в него да има извънземно. Приближиха кашона и го попитаха какво има в него. Той им отговори, че носи извънземни от Марс. Трябвало да ги заведе на улица Вардар в квартал „Освобождение“, а не знае къде е. Момичето викнало: - Тате, ние живеем на тази улица. Бащата взел кашона и го понесъл към посочения адрес. Като се Прибрали отворили кашона и що да видят телепортираща маймуномашина. Децата много се зарадвали на този подарък. Кашонът бил доволен, че е предал пратката, а родителите били доволни, че децата са щастливи.
Моника Георгиева
Огромният жълт кашон се движеше по горската пътека без видима причина. Ловко заобикаляше бодливите храсти, минаваше на косъм от дърветата, без да се удари в тях, а на завоите внимателно намаляваше скоростта. Търкаляше се надолу леко и стремително, после бавно се изкачваше по стръмното, спираше за миг и продължаваше отново да се върти безшумно и загадъчно. Сякаш го буташе силна вихрушка или го дърпаше намотано въже върху него. Но времето беше абсолютно спокойно и никакви въжета не се виждаха. Тайнственият кашон се движеше по пътеката на обширния градски парк с някаква скрита енергия, сякаш беше изпратен от друга планетна цивилизация… Вървял, вървял кашонът по пътя и срещнал едно зайче. То се учудило и рекло: - Какво си ти? Откъде идваш? - Аз съм вълшебният кашон. Изпълнявам по три желания на този, който ми стане приятел. Като чуло зайчето това, веднага попитало: -
Искаш ли аз да съм ти приятел? Да не би да искаш да си ми приятел само заради желанията? Не, разбира се. Тогава добре. – съгласил се кашонът.
Минали три дни, желанията на зайчето били изпълнени и то зарязало кашона. Така станало и с Кума Лиса, Вълчо и Катеричка Рунтавелка. Кашонът се натъжил, че всички искали да му бъдат приятели само заради желанията. Един ден срещнал Ежко Бежко. - Искаш ли да сме приятели? – попитал Ежко. - Да не искаш да сме приятели само заради желанията? – попитал кашонът. - Какви желания? - Никакви. - зарадвал се той, че поне един не знае за желанията. Двамата станали най-добри приятели и не се отделяли един от друг. Красимира Китанова
Огромният жълт кашон се движеше по горската пътека без видима причина. Ловко заобикаляше бодливите храсти, минаваше на косъм от дърветата, без да се удари в тях, а на завоите внимателно намаляваше скоростта. Търкаляше се надолу леко и стремително, после бавно се изкачваше по стръмното, спираше за миг и продължаваше отново да се върти безшумно и загадъчно. Сякаш го буташе силна вихрушка или го дърпаше намотано въже върху него. Но времето беше абсолютно спокойно и никакви въжета не се виждаха. Тайнственият кашон се движеше по пътеката на обширния градски парк с някаква скрита енергия, сякаш беше изпратен от друга планетна цивилизация… Той срещна едно зайче, поогледа го и го попита: - Кой е вътре? Врабчо, ти ли си? Но никой не му отвърна и зайчето тръгнало. Кашонът продължил напред. Влязъл в един магазин. - Добър ден! – казал продавачът. Но кашонът нищо не отвърнал. Излязъл, а продавачът се чудел какво ли е това. Кашонът отишъл в парка и застанал на едно място. Всички животни и хора го заобиколили. Небето се стъмнило и от облаците се показала една огромна летяща чиния. От кашона излязла някаква светлина, а летящата чиния я погълнала и изчезнала в небето. Кашонът останал в средата на парка с малка частица светлина. Хората я занесли в музея и винаги ще помнят този необикновен кашон.
Стефани Памуклийска
Огромният жълт кашон се движеше по горската пътека без видима причина. Ловко заобикаляше бодливите храсти, минаваше на косъм от дърветата, без да се удари в тях, а на завоите внимателно намаляваше скоростта. Търкаляше се надолу леко и стремително, после бавно се изкачваше по стръмното, спираше за миг и продължаваше отново да се върти безшумно и загадъчно. Сякаш го буташе силна вихрушка или го дърпаше намотано въже върху него. Но времето беше абсолютно спокойно и никакви въжета не се виждаха. Тайнственият кашон се движеше по пътеката на обширния градски парк с някаква скрита енергия, сякаш беше изпратен от друга планетна цивилизация… Изведнъж нещо проговори от кашона. Една мечка любопитно го бутна и видяха едно зелено човече с магия, която се криеше в кашона. Мечката го попита: -
Ти откъде идваш? Аз идвам от планетата на извънземните и не съм лош. – каза то. Супер щом не си лош! – каза мечката.- Каква ти е магията? Ще ти кажа, но искам да направим едно състезание. Добре, какво ще е то? Ще тичаме до онази срутена къща, който изпревари, ще му сбъдна
желание, ако ти си пръв, ще направя магията на всички от гората, но ако аз съм пръв, ще си тръгна. Мечката се втурнала да тича по пряк път. Извънземното тръгнало с колело. Мечката го чакала до порутената къща и щом се появил извикала: - Аз бях първа, дай магията. - Добре, ще ти я дам, но помни, че е нужно да правиш нещо добро! Мечката подновила улиците и други неща и всички били доволни.
Ася Джукева
Огромният жълт кашон се движеше по горската пътека без видима причина. Ловко заобикаляше бодливите храсти, минаваше на косъм от дърветата, без да се удари в тях, а на завоите внимателно намаляваше скоростта. Търкаляше се надолу леко и стремително, после бавно се изкачваше по стръмното, спираше за миг и продължаваше отново да се върти безшумно и загадъчно. Сякаш го буташе силна вихрушка или го дърпаше намотано въже върху него. Но времето беше абсолютно спокойно и никакви въжета не се виждаха. Тайнственият кашон се движеше по пътеката на обширния градски парк с някаква скрита енергия, сякаш беше изпратен от друга планетна цивилизация… Вълшебният кашон срещнал един заек. Заекът го поздравил. Кашонът също го поздравил. Заекът го попитал как се казва. Той му отговорил: - Турбонинк. Заекът предложил да се състезават. Мислел си, че един кашон не може да го изпревари. Започнало състезанието, заекът бягал с колкото сили имал, но кашонът бил преди него и от задната му част изстрелвали нещо. Кашонът победил. Заекът му казал, че е много бърз. Срещнал се с най-якия вълшебен кашон, който бил оцветен като огнен. Бил най-бързият в света.
Алексей Олев
Огромният жълт кашон се движеше по горската пътека без видима причина. Ловко заобикаляше бодливите храсти, минаваше на косъм от дърветата, без да се удари в тях, а на завоите внимателно намаляваше скоростта. Търкаляше се надолу леко и стремително, после бавно се изкачваше по стръмното, спираше за миг и продължаваше отново да се върти безшумно и загадъчно. Сякаш го буташе силна вихрушка или го дърпаше намотано въже върху него. Но времето беше абсолютно спокойно и никакви въжета не се виждаха. Тайнственият кашон се движеше по пътеката на обширния градски парк с някаква скрита енергия, сякаш беше изпратен от друга планетна цивилизация… Срещнал една сърничка и ѝ казал: - Ако направим състезание, ще победя аз. - Не! Аз ще победя! Тръгнали да се състезават. Срещнали вълкът и мечката, облечени като полицаи. Спрели ги и ги глобили сто лева и ги предупредили: - Не карайте толкова бързо, може да пострадате. - Добре! – казала сърната. Не послушали полицаите и пак почнали да се състезават. И накрая както се състезавали, сърната се разсеяла и бутнала кашона. Той се забил в едно дърво, сърната също. Озовали се в болница със счупен крак и разбита глава.
Георги Стоянов