Брой 25 Юни 1 2013
Цветя и градина
Направете си розово дърво
За подложка се използва шипка. Вземете семена от плодове, които току-що започват да почервеняват. Засейте ги на открито в редички на разстояние поне 20 х 20 см.
Отглеждайте ги, докато стъблото им достигне до 8-10 мм дебелина. В това време редовно отстранявайте издънките от кореновата шийка и страничните леторасти. Целта е да получите стройно изправено стъбло. Желаната височина за дребноцветните сортове обикновено е 0,5-0,75 м, а за едроцветните 1,201,50 м. След това трябва да присадите калем от избрания сорт рози. Операцията се извършва на будна или спяща пъпка. Ако подложките достигнат посочената необходима дебелина още преди края на юни, препоръчва се да се използва будна пъпка. Ще
установите дали присаждането е успешно още след 10-12 дни. Прихванатите пъпки са свежи и остатъкът от листната дръжчица пада много лесно при допир с ръка. Неприхваналите се пъпки са засъхнали, листните дръжки при допир не падат, а се държат здраво към пъпката. Върху подложките, на които присадените пъпки са пропаднали, трябва да присадите повторно. Когато се уверите в успеха, задължително отстранете стъблото на дивачката на няколко сантиметра над пъпките. Така хранителните вещества се насочват само към присадките.
Пензирайте След образуване на третия лист, трябва да премахнете връхчетата на младите клонки, за да предизвикате разклоняването им. Процесът се нарича пензиране и се повтаря 3-4 пъти. Това ви гарантира, че в бъдеще ще имате буйно разклонени, сферично оформени, изобилно цъфтящи храстчета. Желателно е да пензирате своевременно, за да не допуснете още първата година растенията да цъфтят. Можете да си разрешите да се стигне до цъфтеж, само ако клонките са добре развити. Запазете от студовете
Преди да настъпят студовете, розите се окопават за последен път. Първата година, когато стъблата са тънки и гъвкави, те се заравят. За целта са навеждат бавно, като постепенно се доближават до почвата. Прикрепват се здраво с дървени колчета или скоби и се покриват с рохкава почва. Не оформяйте ямки, защото поставени в тях растенията загниват. По-старите високостъблени рози с дебели и груби вече стъбла се зазимяват прави. Коронката им се обвива плътно със слама, сух мъх или други изолационни материали. Отгоре се покрива с груба амбалажна
хартия или перфорирано пластмасово фолио.
Отглеждане на водни лилии
1. Дълбочина на отглеждане. В градинарството са разпространени предимно хибриди на водни лилии, които са непретенциозни и се приспособяват до голяма степен към предоставената им дълбочина. Има
лилии, които са предназначени за водоеми с дълбочина 30-50 см, има и такива, за които се препоръчва дълбочина 50-80 см. Обикновено при закупуване на водната лилия, оптималните граници на дълбочина са посочени. Изглежда, че дълбочина 50 см е достатъчна за повечето градински хибриди, които са в продажба. Но личният ми опит е показал, че дори отглеждани на доста по-плитко, или пък в по-дълбок до 1м или малко повече водоем, лилиите се справят успешно. По време на
развитието на водната лилия през пролетта, дръжките и цветоносите растат, докато излязат на повърхността. Важно е, когато си правите водоем, малко по-ниско от борда на водоема да предвидите преливник с опция за отвеждане на излишната вода, за да се поддържа едно сравнително постоянно ниво. Това е важно при обилни дъждове, или когато доливате вода, да има една граница, която автоматично да поддържа едно постоянно ниво и да не позволява водата да прелива през
борда, нито пък да залива вече цъфналите цветове на лилите, като по този начин ги поврежда.
2. Контейнери за засаждане. За поуспешното отглеждане на водните лилии е много важно да се избере добър контейнер. Добрият контейнер
представлява кръгъл или квадратен решетъчен панер - не толкова дълбок, но достатъчно широк. Такива могат да се закупят и у нас в последно време. Виждала съм ги в Баухаус. Но дори и да не използвате този приготвен специално за водни лилии съд, може да закупите нещо подобно от домашни потреби и да го приспособите за вашата водна лилия. Вътрешността на този решетъчен съд или панер се застила със зебло или друга материя, която да възпрепятства изтичането на фината
фракция на субстрата през дупките. Тогава се поставя и самият субстрат. Решетъчната саксия позволява протекаемост на водата през съда и доставя кислород до корените на лилията. Това е важно, защото отглеждана в обикновена саксия, или пък в съд без дупки, до корените на растението не достига кислород, развиват се анаеробни процеси, отделя се блатен газ, който освен, че е нежелан, действа зле на самото
растение.
3. Субстрат за водни лилии. В големите вериги с градинарска секция може да се намери субстрат за водни растения. Ако не разполагате с такъв, може да се използва талог -
това е онази фина глинестопесъчлива утайка, която се утаява по дъната на водоемите. Може да се използва дори обикновена градинска почва, примесена с пясък. Тази градинска почва не трябва да съдържа органично вещество и трябва да е по-скоро бедна. Торф, оборска тор и пр. са нежелани, защото са леки, влошават качествата на водата, отделяйки фини частици, или пък я насищат с нитрати. Това води след себе си развитие на нишковидни и едноклетъчни
водорасли. И накрая, може да се използва дори и чист пясък, но във всички случаи е задължително да се добави специален бавноотдаващ тор за водни лилии.
4. Засаждане на водната лилия. Водната лилия не се сади прекалено дълбоко. Хоризонталното дебело коренище, от което излизат листата, цветните пъпки и същинските корени трябва да лежи на повърхността на субстрата. Ако засадим коренището дълбоко, лилията ще развива само листа, но не и цветове. 5. Торене на водната лилия. За да се развие хубаво растение, което да има богата листна маса и да цъфти обилно, се налага подхранване водните лилии. Най-удачно е това да
се прави с бавно отдаващ тор осмокот, подходящ за водни растения. Той отдава бавно хранителни вещества - разчетен е за един вегетационене сезон, не вреди на рибите, не замърсява водата прекомерно с нитрати, дозира се и се добавя към субстрата лесно. Торене на водните растения се налага само ако те се отглеждат в саксии. Ако растат по един естествен начин, засадени в дънната тиня, торене не е
нужно.
6. Зимуване на водните лилии.Ако водният басейн е достатъчно дълбок - поне 50 см и има достатъчно голям обем, който не замръзва напълно до дъното, водните лилии могат да
останат да зимуват в него. Ако отглеждате водната лилия в малък пластмасов водоем или друг малък съд, добре е да я извадите и след отцеждане да я поставите в неплътно затворен найлонов плик, да допълните плика със есенни листа или друга растителна маса и да приберете в тъмно и хладно, но незамръзващо мазе.
Като се затопли през пролетта, водната лилия се изважда от мазето, презасажда се или се разделя, ако е станала прекалено голяма, наторява се с гореспоменатия тор за предстоящия сезон и се потапя във водоема. Водните лилии са много светлолюбиви и най-безопасно
зимуват доведени до покой - от сравнително ниски температури и липса на светлина. Ако се опитаме да ги гледаме на топло, но не дотам светло място през зимата, вероятността да изгният е много поголяма. Наблюденията ми през последните няколко години опровергават твърдението, че замръзването на саксията неременно убива водната лилия. Всъщност, оказва се, че те са доста по студоустойчиви. Миналата , а и тази зима оставихме няколко саксии в
плитка водна леха (около 20 см). Водата замръзна до дъно.
О станалите на дъното на лехата жаби и тритони загинаха, но лилиите преживяха екстремния студ без повреди. Така че, явно в тази посока може да се експериментира и лилиите са далеч по-студоустойчиви, отколкото се твърди в литературата.
7. Профилактика и фактори на средата. Когато се отглеждат в съд, водните лилии доста бързо го запълват, изчерпват хранителните вещества и затова се налага ежегодно торене и ежегодно или поне на две години през пролетта растенията да се вадят от водоема, да се разделят, ако са станали прекалено големи, да се презасадят. В противен случай
листата издребняват, цъфтежът се
прекратява. Важно условие, за да настъпи цъфтеж е слънчево изложение на водоема. На сянка лилите изкарват обилно листа , но не цъфтят. Важна е и температурата на водоема. В прекалено студена вода цъфтежът също спира. Обикновено цъфтежът започва от средата или края на май и продължава до септември. Ако есента
е топла - лилите могат да цъфтят и през целия септември. Ако водоемчето е малко и не е снабдено с пречистващ водата филтър, много често през пролетта водата става зеленикава и непрозрачна от едноклетъчни водорасли. В нея също така се развиват и нишковидни водорасли. За унищожаване на едноклетъчните водорасли има препарати, които ги коагулират и утаяват на дъното. Нишковидните се чистят механично. Когато лилиите развият достатъчно
много листа и прекратят достъпа на светлина в дълбочина, водораслите почти напълно изчезват и водата се избистря.
Създаване на дърводжудже
Избор на дърво Всяко дърво може да бъде превърнато в джудже. Японците често избират дървото само по някоя отделна негова характеристика - интересен цъфтеж, форма на листата - или заради цялостния му вид. Изборът е в много широка гама. Все пак не всяко дърво е еднакво удобно за превръщане в
джудже.
Някои видове, например платановите дървета, имат много големи листа, които трудно могат да се умалят. Затова избирайте лесни за оформяне дървета. Винаги е от полза да се превръщат в джуджета такива
дървесни видове, които никнат естествено във вашата климатична област - те са най-издръжливи. Иглолистните - борове, смърчове - в много отношения са най-удобни за превръщане в бонсаи. От широколистните ви препоръчвам габъра и бряста, чиито листа са с малки размери в естествения им вид. Между дърветата с красив пролетен цъфтеж нека споменем само найинтересните - японската череша и
японската дюля.
Дърветата с богата есенна окраска на листата също представляват много голям интерес. Най-красиви са брястът, дъбът, кленът и гинко. Дърветата с естествени огромни размери като секвоята също могат да бъдат превърнати в джуджета. Всеки
избор е въпрос на личен вкус.
Да го открием сред природата
Ако се разхождаме с цел да открием интересно дърво, подходящо за отглеждане като бонсай, ще трябва да се въоръжим с търпение. Ако човек проявява постоянство и не се обезкуражава, един ден ще застане пред търсеното дърво, така както
колекционерът открива редкия предмет.
Съществуват два вида природни находки: 1.Естествено развило се дръвче джудже. Много и разнообразни обстоятелства са се групирали в развитието на дървото. Те са предизвикали разклоняването му, преди да е достигнало нормалния си ръст. В такива случаи трябва да го извадите внимателно и да продължите да го оформяте в домашни условия според вкуса и вдъхновението.
2.Добре разклонено и пропорционално дърво със силно закривени клони, с малки листа и своя собствена, характерна обща форма.
Такова дърво се различава от съседните: то сякаш има собствен дух - духът на местността, където е израсло. Трябва да го запазим в естествения му вид, да не променяме първоначалната му форма, за да не накърним характерните за дървото черти. След като го извадите и засадите в подходящ съд, в никакъв случай не го подкастряйте, задоволете се с премахване на мъртвите клонки.
Изваждане и транспортиране на дървото.
Ако откриете желаното дръвче, не го дърпайте нагоре, за да го изтръгнете, така може да прекършите корените му. По-добре е да се върнете специално подготвени някой друг ден.
Извадете дървото рано сутринта и в края на зимата, преди да е напъпило и когато пръстта е мокра и лепне за корените. Ако изваждате дървета през есента, изрязвайте листата в основата им. Никога не изваждайте дървета през лятото. Операцията по изваждането.
Вече сте пред дървото, което сте набелязали няколко месеца по-рано. Огледайте го от всички страни, за да откриете трудностите по изваждането. Ако е необходимо, вържете клоните стегнато, за да работите по-лесно около стъблото. Премахнете всичко, което пречи - треви, боклуци и др. Дървото трябва да бъде извадено с най-голямо внимание, за да не падне пръстта, полепнала по корените.
Запазете възможно най-голям брой корени. Ако някой корен е заклещен в скала, изтеглете го внимателно, като използвате клин; след като разбиете камъка, пъхнете острието на ножа и
изтеглете леко корена.
Когато дървото се изважда лесно, направете широк кръгъл изкоп около
него. След това копайте в дълбочина под корените с кирка или лопатка, като отрязвате всеки корен възможно най-ниско. Но когато главният корен е особено важен (при много малко повърхностни корени), вместо да го режете, по-добре е да се откажете и да потърсите друго дърво. След изваждането кореновата система трябва да е пропорционална на клоните. Намалете броя на клоните, ако е необходимо. Веднага след изваждането разположете равномерно приготвения по-рано влажен мъх около корените с полепналата по тях пръст. Опаковайте всичко в найлонов чувал. Вземете и една кофа прясна пръст от изкопа - тя ще ви послужи при пресаждането.
Дръвчето трябва да се пренесе бързо. Избягвайте излишните манипулации и сътресения. Разположете дървото така, че да не се движи по време на пътуването. Ако е възможно, не го поставяйте в багажника или върху покрива на колата - вятърът ще го обезводни. Ако пътуването е дълго, напръсквайте дръвчето с малко вода от време на време.
По-нататъшни грижи. При пристигането разопаковайте веднага дървото. Подрежете клоните и разклоненията на корените, за да ги освежите. Ако почвата, полепнала по корените, е недостатъчна, смесете глина, говежди тор и вода. Получава се лепкава кал, в която може да натопите корените. След това ги поръсете със стрита на прах разложена листна маса.
Дървото има голяма коренова система със закръглена форма. Поставете го в голям съд с обем, пропорционален на обема на корените. При засаждането трябва да направите добър дренаж. Запълнете празните места около корените с пръстта, която сте се
погрижили да донесете от мястото на изваждането. Можете да смесите тази пръст с равна част разложена листна маса, след което трябва да пресеете сместа. Използвайте дървена пръчица, за да помогнете на почвата да слезе в съда и да попълни по-добре празнините около корените.
Дървото няма оформена коренова система, а притежава няколко големи корена и малко фини разклонения около ствола. В този случай трябва да го засадите в градината, като към донесената пръст прибавите малко фино пресята разложена листна маса.
За запълване на дупката използвайте натрошена почва. След засаждането полейте щедро дръвчето с вода при ствола и напръскайте обилно клоните. Поддържайте почвата влажна (но не прекалено) чак до появяването на първите пъпки напролет. Пазете дръвчето от вятър и силно слънце, като му създадете защита с платно, опънато на две колчета. Овлажнявайте ежедневно листата. Това се отнася и за дръвчетата, посадени в съд: те също трябва да прекарат зимата заровени в градината заедно със
саксията и подлежат на същите грижи
и защита.
Следващата година, през лятото, трябва да се добавят хранителни вещества - най-добре по една супена лъжица сушена кръв, разтворена в един литър вода, един път на всеки десет дни. По това време вашето дръвче не се нуждае вече от защита. Поливайте го нормално и напръсквайте вечер листата му.
На втората година, през март, трябва отново да извадите дръвчето. Подрежете леко корените, като закръгляте кореновата система. Тази операция се извършва само ако броят на корените е достатъчен. Ако при изваждането се окаже, че корените са малко, оставете дръвчето в почвата още една година.
Понякога старите корени са повредени, с лош външен вид или са много дълги. В такива случаи оставете дървото в градината, за да пусне нови млади корени. Всяка година изрязвайте малко по малко старите
корени. Понякога са необходими 4 до 5 години, за да се образува нова коренова система.
Всяка година изваждайте дървото от почвата през март. Подрязвайте леко корените - според големината на съда, в който сте поставили дръвчето. След тази операция оставете растението да покара отново, като го държите на полусянка. След 4-5 месеца отново започнете подхранването със сушена кръв и тогава оформяйте клоните в желания вид. Поредното подрязване на корените се правят през следващата пролет.
Да го вземем от разсадника
В разсадника можете да купите дръвче и да го превърнете в бонсай.
Изберете младо растение с размери 35-60 см, което да има вече свой характерен външен вид. Нека изборът ви да се определя от дебелината на ствола в основата, от някое особено изкривяване или пък от специфично разклонение на короната. Понякога откритието на бъдещия бонсай става изведнъж.
Представяйте си как ще се развие дръвчето след няколко подрязвания. Посетете няколко разсадника, за да определите избора си. Ако е възможно, купете си дръвче, посадено в някакъв съд. Такива дръвчета трябва да се заравят заедно със съда през зимата, за да се избегне спукването на съда и измръзването на корените. Пресаждането в нов, декоративен съд трябва да стане чак през март. При това изберете съд с форма и големина, пропорционални на големината на корените, защото някои от закупените дръвчета имат големи, навити на кълбо корени, образуващи едно цяло. Тези дръвчета са удобни за формиране на бонсай във френски стил и най-често се отглеждат в големи бетонни цветарници.
Готов вече оформен бонзай
Може да купите и готов, вече оформен бонсай. В тези случаи купувачът често е заслепен от разнообразието на предлаганите растения.
Кое да изберете?
Най-красивите са обикновено и найскъпи. Съветът ми е да започнете с малко растение, което да се научите да оформяте сами.
Изобщо при купуването на дръвчета избирайте здрави екземпляри с добър общ изглед.
Проверявайте дали дръвчетата нямат листни въшки или гъбички по листата, наранявания или петна по стъблото.
Ако са бонсай, проверете дали медната тел, пристягаща клоните, е
вече премахната, и ако не е, дали може да се премахне лесно.
Знайте също, че прясно пресадено дръвче може и да не покара, затова проверете дали пръстта му е достатъчно стара.
Ако дървото е отдавна пресадено, цялата повърхност на почвата трябва да е покрита с мъх.
Проверете и състоянието на дренажа на саксията – дупките не трябва да са запушени.
Ако върху мъха има бели ивици, това говори за благоприятното присъствие
на един особен вид гъбички, живеещи в симбиоза с корените на дървото.
Африканска теменужка - как въздействат цветята
Африканска теменужка (Сентполия) - Saintpaulia
Сенполията (Saintpaulia), позната също като Африканска теменужка, е род тревисти растения от семейство Геснериеви, произхождащи от планините на
Танзания.
Расте нието носи името на откривателя си, барон фон Сент-Пол, който пръв го класифицира през 1892 г. Днес това е много популярно стайно растение, което цъфти целогодишно - обикновено по 2-3 последователни месеца, следвани от 20-30 дни покой, след което при правилно отглеждане цикълът се
повтаря. Цветовете варират от бяло през розово и пурпурно до синьо и виолетово. Земна и хармонична Узумбарската теменужка с всичките й разнообразни сортове, цветове, форми има облика на ярко изразена Венера. Сочните, месести листа с кадифена повърхност съчетават земната стихия на Телеца и Луната, която в този знак се проявява най-хармонично. Сенполията е типичен Телец - знак спокоен и неприпрян и затова теменужките действат успокояващо на домашната
атмосфера, внасят уют в дома.
Мо же би, именно една цъфтяща теменужка е последната нота, която не достига за уютната атмосфера у дома. В теменужките живее чувствената Венера и
добросърдечната, емоционална Луна. Теменужките сгряват душата. Полезно е тяхното присъствие в дома на хора, които изпитват силни чувства или се чувстват онеправдани, лишени от вниманието и любовта на околните.
Особено е полезно да има теменужка в стаята, където расте кърмаче, защото в тази възраст децата много силно зависят от Луната. Теменужките с бели цветовеса подходящи за всеки дом, но особено добри са те за дом, в който живеят деца. Белият цвят е като белият лист - едно начало, цвят на чистотата. Белите теменужки поддържат чиста атмосферата в дома. Освобождават пространството от енергията на негативни мисли и лоши чувства. Ако у дома ви има много бели теменужки, въздухът става
звънтящ. Очистващото им действие може да изгони от жилището битовите насекоми, особено мравките, които се намират под управлението на Телеца.
Белите теменужки успокояват силните чувства. Когато човек е
силно впечатлен, когато на душата му е радостно или обратно - тъжно, когато човек изпитва силно любовно чувство, белите теменужки могат са се окажат много полезни. Те предотвратяват нервните сривове, намаляват натоварването на нервната система. Дори едно такова прекрасно чувство като любовта поражда страдание, но белите теменужки облекчават преживяванията на човека и изчистват душата от лоши чувства и емоции. Ако ви е трудно да се противопоставите на неприятните емоции, ако околните ви нервират, дразнят,
ако ви е трудно да запазвате доброто си настроение, отглеждайте бели сенполии.
Въздействието на теменужките с розови и червени цветове е насочено към изчистване на пространството от нашите мисли и чувства, свързани с
плътски потребности, с инстинктите ни. Червеният цвят е цветът на най-ниско разположената чакра в тялото ни. Именно тази чакра акцентира вниманието на човека върху физическите потребности, върху инстинктите. Ако в дома ви живеят чревоугодници, гурмани, хора, които не могат да си представят ядене без месо, хора, които търсят нови начини за удовлетворяване на физическите потребности, вземете си розова или червена теменужка. Тя е много подходяща и ако сте прекалено силно загрижени за пари и натрупване на материални блага.
Розовите и червените теменужки изчистват пространстовото от мислите и чувствата на хората, свързани с удовлетворяване на потребностите на плътта и натрупването. Теменужките правят атмосферата по-лека. Благодарение на тези теменужки хората в дома ще боледуват помалко. Червените и розови теменужки внушават чувство на
удовлетворение. Под мекото въздействие на тези растения у човека се намалява потребността от храна и възниква радостно усещане от работата, от общуването. Ако в дома ви растат мързеливци или чревоугодници, отглеждайте розови теменужки.
Теменужките със сини цветовеса свързани с чакрата Вишудха, която отговаря за творчеството, сръчността. Такива теменужки са
полезни за дом, в който говорят и мислят много за творчество и красота. Те не само изчистват пространството, но го изпълват с творческа енергия. С тях не е скучно, затова ако не знаете с какво да се заемете или как да занимавате гостите си, отглеждайте си синя теменужка. С нея в дома ви ще е весело и интересно, във въздуха на дома ще се усеща творческото вдъхновение. Сините теменужки са много полезни за хората на творческия труд. Те развиват у човека творческите способности. Полезно е да се отглеждат в помещения, където се провеждат уроци по
музика, рисуване или пеене, в детските градини и в училище. Телецът е земен, бавен знак, затова може да мине много време, докато човекът усети финото влияние на растението. Но ако в дома ви от дълго време расте синя теменужка, може да се разчита, че ще повлияе на творческите ви възможности.
Теменужките с виолетови цветовевлияят на атмосферата много силно, виолетовият цвят съответства на най-висшата чакра, чийто център е на върха на главата, а самата чакра отговаря за духовността. Теменужка с виолетови цветове е полезна и когато стопаните на дома искат да облагородят енергетиката на своя дом - тя трансформира нашите мисли, чувства и желания в енергия висша, духовна, фина. Такава теменужка е полезна в стая, където се провежда медитация или когато в дома липсва духовно единство, хората не се разбират. Тя изчиства
атмосферата от негативната енергия на неразбирането, неприемането и благодарение на нея в дома се възцарява взаимно разбирателство и дори с различни житейски възгледи хората се чувстват добре заедно.
Благодарение на виолетовата теменужка човек започва да гледа на своите проблеми философски, със земна мъдрост. Растението укрепва характера, прави човека
по-силен духовно, развива способността на човека да съзира знаците на бъдещето във всекидневните събития. Това могат да бъдат случайни телефонни позвънявания, отделни чути фрази, или сънища. Подсказванията се появяват предварително и всеки се е сблъсквал с тях, но виолетовата теменужка помага на човека да ги забележи и разгадае. Красавицата Венера - планетата на хармонията е ярко изразена във всички теменужки. И тя хармонизира преди всичко органите, които управлява
Телецът - гърлото, щитовидната жлеза. Луната управлява образуването и отделянето на течности в организма и различните възпалителни процеси. Съчетанието на Венера и Луната дава на теменужките способност да намалява възпалителните процеси в гърлото и така да предотврати заболяванията на гърлото.
Любопитни факти за цветята
Цветята са поезията на нашето всекидневие. Те имат свой символичен език, чрез който изразяват нашето лично отношение, нашата обич, уважение и възхищение, мълчаливо признание и подкрепа или радост от живота и красотата на мига. Те проправят път
към сърцата на хората, дарявайки внимание, топлота и симпатия. Всеки повод е достатъчно добър да се поднесе букет цветя. Във всекидневието хората са се опитвали да сведат езотеричното знание до символиката на цветята, обясняваща употребата им като израз на лични
взаимоотношения.
В началото на века с демократизирането на цветарското изкуство и широкото му навлизане в живота на средната класа, бързо се разпространява един символен език на цветята, чрез който нашите баби и дядовци са водели дълги разговори
и обяснявали чувствата си без да кажат нито една дума, само с помощта на цветята.
Кокетната циклама е набедена, че при поднасяне изразява чувство на завист.
Нарцисът някъде се разглежда като израз на деликатност и срамежливост, а другаде - като въплъщение на студенина и егоизъм.
Момината сълза изповядва горещата любов на лиричен обожател, който се стеснява да говори за чувствата си.
Лалето говори, че от приятелството до любовта има само една крачка. Други пък му приписват израз на горещо желание за притежание. Анемонията сдобрява влюбените. Но я тълкуват и като предупреждение: "Прекалено си недостъпна в любовта. Обърни ми внимание."
Розовият карамфил най-често разкрива хармонична любов или възхищение пред чистотата на избраницата. Значенията на някои цветя са недвусмислени, сливащи се понякога с наименованието, като незабравката, обещаваща вярност, гергината (далията) - горда любов, непризнаваща компромиси. Виолетката е нежна и искрена обич, хризантемата се предпочита от мечтателни натури, които и в най-
щастливото чувство откриват мъничко тъга.
Герберата издава, че подаряващият цветята иска да покаже колко е щедър и да изтъкне себе си.
Фрезиите са вестители на романтична любов . При белия крем са съчетани любовта и възхищението към личността, на която са подарени. Антуриумът намеква за сериозни чувства, а розата си остава класически посланик на ухажването. Полските камбанки биват избирани от мъж, който е поет по душа, а невените - от трезвомислещ и практичен мъж.
На пъстроветните стройни хвощове се спира онзи, който все още не се е определил окончателно и му трябват повече доказателства за реален интерес от другата страна.
Перуники подаряват само мъже, сигурни в себе си, а алстромериите издават флиртаджия, който държи не на дълбочината на чувството, а на
впечатленията, които оставя у дамите.
Люлякът е лиричен пратеник. Особено се цени белият люляк, който е популярно цвете при майските сватби. Нерядко го наричат "кралско цвете". Много от пролетните церемонии са свързани с пищна люлякова украса. Казват, че
последната румънска кралица поискала за погребението си всичко да бъде в лилаво, а ако сезонът не позволява да бъде с лилави люляци, те да бъдат заменени с лилави орхидеи.
У нас все още не са популярни букетчетата от виолетки, чиято изящност ги прави истинско украшение за тоалета или дома на дамта. Същото може да се каже и за
камелиите с тяхното пищно велколепие. Все по-рядко се продават минзухари. Но ако мъжът сам ги набере и поднесе, този жест ще засили символичното значение на цветето сериозна, скромна обич. По-често се подаряват маргарити, а те отлично се съчетават и с рози, понеже обещават любов, готова да премине всякакви
изпитания.
Орхидеите са неизменен спътник на лукса. Те издават не толкова въображение, колкото материални възможности. Непретенциозни цветя като кокичето и зюмбюла са най-често искрен, сърдечен дар. Мъже, ненавиждащи рутината и ценящи фантазията, обичат екзотичната красота на
лилиума.
Традиционалистите купуват карамфили. А само хората с богато въображение си позволяват да съчетаят по своему или по препоръка на аранжьор цветята така, че да се получи симфония от значения и мълчаливи послания. В българската
литература за тайния език на цветята говори най-нежният прозаик и хуманист Йордан Йовков чрез думите на Люцкан в "Последна радост". Поетичното изкуство да общуваш чрез езика на цветята той нарича приятна и сантиментална игра от старото романтично време и показва как емоционалният свят на човека се кодира в наивни, но трогателни и въздействени значения, които не оставят безчувствени дори най-равнодушните. Освен традиционното, останало от старинни наръчници и поетични книги тайнство, разкриващо езика на цветята, всеки влюбен създава и
собствен език за значенията им. Майсторството е да съумеем да внушим доверие към личното си послание, да накараме цветето да заговори. За това са необходими такт, искреност и жива поезия в душата ни.
Любопитни факти за цветята Когато ви подарят букет, вие искате да запазите цветята свежи възможно най-дълго време. Едни от най-често подаряваните цветя са рози, гербер, лилиум. Ето няколко идеи как да съхраните тяхната красота и да им се
радвате дни наред.
1. Почистете листата на розите и лилума, които ще бъдат потопени във водата.
2. Отрежете с нож или ножица около 2 сантиметра от стеблото, докато държите цветята под течаща вода. 3. Не позволявайте на отрязания край да изсъхне, а веднага го потопете във вазата или в друг съд, докато подготвите всички цветя. За предпочитане е съдът да е дълбок и да е пълен с хладка вода. Ако имате възможност оставете цветята в тъмна хладна стая за 2-3 часа, преди да
почнете да ги подреждате във ваза.
4. Може да сложите във водата специален консервант за цветя. Така вашият букет ще издържи по-дълго време във вазата. Избягвайте използването на вода, преминала през филтър за омекотяване на водата.
5. Температурата е ключът към продължителността на живот на цветята. Дръжте цветята в по-хладна част на стаята и на непряка слънчева светлина. 6. Поувяхналата роза може да бъде съживена като я потопите цялата в голям съд с вода. Оставете я така около 30-60 минути. За това време розата ще абсорбира достатъчно вода, за да се самозапаси. След това с ножица или нож отрежете около 12 см от дръжката. 7. Розата, гербера и лилиума са „жадни” цветя. Важно е да следите нивото на вода във вазата и да я
допълвате често. Сменяйте изцяло водата на 1-2 дена. 8. Лилиумът има много тичинки с цветен прашец. Добре е, като се отвори цвета, те да се премахват. Така ще удължите живота на цветето, а и ще избегнете нежелани петна. Ако попадне прашец върху дрехите или мебелите ви, не се опитвайте да го чистите с ръка. Направете това със суха кърпа или четка за зъби.
Цветни Идеи за Градината Във всеки дом градината е едно любимите места на късметлиите,
които я притежават. Свежестта и уханието на цветовете са незамeними. Тя е прекрасно място за всеки - за отдих след работния ден, за място където да прекара няколко часа с любимите си хора – семейство и приятели. Превърнете вашата градина в едно чудесно място за отмора и почивка. Използвайте вашето въображение и цветните дарове на природата и аранжирайте по свой вкус вашия цветен кът за отдих. Лабиринти от цветни лехи, малки езерца, малки и големи дървета и фонтани придават невероятното чуство на покой и ни зареждат с безброй положителни
емоции. Разгледайте нашите цветни идеи за градината и почерпете вдъхновение от тях за своето собствено цветно кътче в дома.