Международна пещерна експедиция „Бански Суходол – 2014” 1 География на района
Изглед от връх Кутело. Долу вляво седловината Кончето, насреща вдясно - Котешки рид. Височина
2884 метра
Координати
41°47′03.4″ с. ш.23°23′27.3″ и. д.
Бански суходол е връх в Пирин планина, България. Разположен е в северния дял, на главното било в неговата карстова част (виж мраморен дял) . Височината му е 2884 метра и се нарежда на трето място сред пиринските върхове, ако разглеждаме връх Кутело като единствена кота с височина 2908 метра. На югоизток от Бански суходол, по главното било, е разположен връх Кутело. Двата върха са свързани със седловината Кончето - шеметен
труднопроходим карстов ръб с най-малка ширина до 70 сантиметра. На северозапад от Бански суходол по главното било е разположен безименен връх, от който на северсевероизток се отклонява карстовия Котешки рид. Оттам главното било продължава в посока запад-северозапад към връх Баюви дупки. Североизточният склон на Бански суходол представлява отвесна 300 метрова мраморна стена, която се спуска към едноименния циркус Бански суходол. В циркуса се запазват множество целогодишни снежници, разкрити са няколко карстови пещери.
История на Бански суходол 9 Пропастната система Бански суходол 9 е открита на 11 октомври 1969 година от Васил Груев и Валери Велков от Академик София, и е маркирана като пропастна система 6. (виж годишник на СПК Академик 1971 г). По късно през 1974 година поради липса на откривателите (Васил Груев загива на врачанските скали през юни 1971 година) тя е дублирана като номер 9 и така е известна, през 1981 година по време на републиканската експедиция, се свързват 9 и 11 номер, през следващите години в нея ежегодно се копае упорито от Академици, като се разбива и слиза в дълбочина. Плучените резултати се събират от Иван Личков, но понеже не винаги се явяват коректни, не са сглобени коректно след 170я метър. През последните години във този подменящ се ежегодно екип се включиха и млади пещерняци от други клубове (поколенията се сменят естествено), които продължиха да копаят и в момента №9 е найдълбоката пропаст във Пирин. Първи картировач на номер 9 е Васил Груев от Академик, след това е прекартирана многократно от Академици, като до последно карта е сглобявана от Иван Личков. През 2001 и 2002 година пещерняци от Хелектит я прекартираха отново и показаната картата е тяхна работа.
През 2001 г сборна експедиция на софийски пешерняци започна премаркиране на пещерните обекти във Бански суходол и освободения номер 6 е даден на една пропаст на 50 метра денивелация над 90-та.
Биология на района и система 9-11 През 2012 Боян Петров - Център за изследване и защита на прилепите, Национален природонаучен музей- БАН. Посещава редица пещери от които са събрани биоспелеологични проби. Основна цел на Боян Петров е поставянето на мрежи за улов на прилепи на входовете на БС №№ 24, 30 и 38. Той успява да улови и определи 44 екземпляра от 6 вида, като се установява, че има поне 5 височинни рекорда за Балканите. По време на настоящата експедиция полският пещерняк Томас Павловски докладва, че е видял прилеп на дълбочина -300 метра. За звуци от прилепи докладват и български пещерняци по време на рутинни дейности в пещерата.
3. История на проучването през 2014 В края на месец август и началото на септември се проведе международна пещерна експедиция „Бански Суходол – 2014”. Екипа от трима пещерняци от Сдружение Сютка в състав: Стойчо Зарев, Йордан Тупаров и Муса Еюпов участва в картирането и проучване на най-дълбоката пропаст в юго-западна България. Въпреки лошите метеорологични условия и екстремно ниските температури в пропастната система тримата пещерняци се справиха с поставените задачи. За първата задача, разширяване на тесняка преди блокожна зала влиза екип в състав Стойчо Зарев, Йордан Тупаров и Ефросина Христова. След 12 часов престой в пещерата задачата е изпълнена и групата се връща в базовият лагер. Втората и по-сложна задача, картиране на новите части влиза екип в състав: Стоян Горанов (БАН), Стойчо Зарев, Йордан Тупаров и Муса Еюпов. След 30 часов престой в пропастта 9-11 и преспиване в подземният лагер на дълбочина -300 метра екипа излиза на повърхността и се връща в базовият лагер. Така екипа от Сдружение Сютка стана част от голямото международно семейство на изследователите на тази сложна и много преспективна пропастна система. Тази година участие взеха пещерняци от България, Гърция, Сърбия и Полша.
В последният момент на експедицията са открити нови части системата 9-11 да стане най-дълбоката пропаст в България. денивелация от -330 метра, температура на въздуха 2 градуса и Направени са различни измервания с апаратура предоставена от тях ще бъдат предоставени по-късно.
и е много вероятно В момента тя е с на водата 4 градуса. БАН, резултатите от
Препоръки: Участието на пещерняците от Сдружение Сютка стана възможно благодарение на предоставената екипировка от Ваньо Гьорев и неговата помощ и подкрепа по време на самата експедиция. Необходимо е специализирана екипировка: 1. Осветление от висок клас - PETZL Fixo или по-добро 2. ПВЦ Гащеризони 3. Гащеризони от полар 4. Специализирани каски за пещерно дело 5. Палатки от висок клас 6. Качествени газови котлони
петък, 05 септември 2014 г. изготвил отчета: Стойчо Зарев, Ваньо Гьорев