Отчет за участието в експедиция Темната Дупка - 2014
В периода от 14 февруари до 17 февруари 2014 група пещерняци от Сдружение Сютка станаха част от експедицията в пещера Темната Дупка при гара Лакатник. Експедицията е съвместна организирана от софийските пещерни клубове „Хеликти” и „Черни Връх” Главни координатори на проявата бяха Константин Стоичков, инж. Кирил Данаилов и инж. Ясен Вучков. Пещерняците от Ракитово бяха поканени от Ваньо Гьорев от ПК „Кейвинг”, основната идея беше запознаване с една от най-дългите пещери в България и подпомагане картографирането на новите части на пещерата. В действителност това беше и първият подземен лагер за Стойчо Зарев, Йордан Тупаров и Муса Еюпов. Екипа на „Сюта” се включи активно и в заснемането на сцени от документалният филм „Пещерно Царство”.
Дневник на експедицията Първото опознавателно влизане в пещерата бе извършено в деня на пристигането, вечерта стана запознаването с пещерняците от другите клубове, както и разпределяне на задачите за следващият ден. За съжаление при проникването в района на водопада Стойчо изгуби батерията на фотоапарата си. Спретнаха се две групи за "Нови части". Папи, Ани и Данчо Тупаров за картиране на "Калните части" и Венци, Роджи, Стойчо, Муса и Дедо Миле за картиране на левите разклонения след блокажа. Късно вечерта пристигнаха и групите от "Нови части". Папи беше успял да картира меандъра към "Кални части", като го беше привързал към старата ни точка в самите "Кални части". Беше решил да се върне на следващия ден да довърши. Групата на Роджи бяха картирали долното ниво на техния участък, но имаше още за довършване и там. Радостен беше и факта, че Дедо Миле на 68 години влезе в "Новите части". Това бе и бървата нощувка в подземен лагер за хората от Ракитово. На следващият ден Към "Новите части да докартират поеха Папи (ПК Под Ръбъ), Ани (ПК Под Ръбъ), Живко Генчев (ПК София) и Данчо Тупаров. През деня беше пристигнал Яни Янев, който снима пълнометражен филм за пещерите. Появи се и Павката Бакалов (ПК Академик). Вечерта я изкарахме на сладки
приказки на НДК-то, а той засне доста кадри около "Пръскалото", "Тръбата" и в привходните части. Взе доста интервюта с останалите участници в експедицията. Някъде към три след полунощ заспахме благополучно. На следващия ден почти по обяд събрахме багажа и слязохме на "Бъбрека". Яни Янев заедно с Данчо, Стойчо, Жоро Колев (ПК Хеликтит) и Павката отидоха да снимат на Ямата на махала Пропаст. Накрая се събрахме и пихме по бира за успешно приключилата експедиция.
Обща информация за пещерата Община -Своге Област - Софийска област Защитена от 1962г. Лакатнишките скали са обявени за природна забележителност през 1966 г., а след 1989 г. са обявени за защитена местност. Също от 1989 г. скалите са включени в създадения тогава Природен парк Врачански Балкан.
Характеристики Вид -Пещера Влажност -Водна Разклоненост - Многоетажна, Разклонена Скала - Варовик, Образувания, ПОНОРНА
Данни Обща дължина Денивелация (- , +) НМВ - 444м
9000м 54м (-33м, 21м)
Карта
Картирали - Жеко Радев 1915г, П.Петров, И.Нинчовски, М.Войнягов, П.Енглиш, И.Първанов 1921-26 Година - 1915 Мащаб - 1:999 Прекартирали: П.Трантеев, Й.Загоров, И.Александров, Е.Папазян и др. вх.511 1948г; П.Трантеев, П.Петров, П.Делчев 1971г; Я.Вучков, К.Данаилов 1991г.
История на откриването Първото известно посещение е от 1912 г., когато Ив. Буреш проучва прилепната й фауна. Първата карта и описание на 150м. са публикувани 1915 г. от Жеко Радев. Изследванията се продължават от инж.П.Петров, И.Нинчовски, М.Войнягов, П.Енглиш, И.Първанов в периода 1921-1926 година, които картират около 1 км. галерии. Пълно и точно описание е публикувано през 1936 г. Прекартирана през 1948г по време на Научно-изследователската пещерна бригада "Т. Павлов", когато се откриват СЗ части. Група спелеолози под ръководството на П.Трантеев допроучват пещерата, като през 1958г дължината нараства на 3,200м. Проучванията продължават през 1971г от "Черни връх" София, които започват да правят и теодолитна снимка на пещерата и морфоложки профили през 10 метров мащаб 1:100. Картирането бе започнато
от Петър Трантеев - Хера, продължено от Петър Петров - Пумата и Петър Делчев - профили. Картата бе направена почти до края, като най-трудната част беше във "Фурната", където оставаха около 300 метра, за да се довърши. За съжаление целия този гигантски труд се загуби със смъртта на Хера и заминаването на Пумата във Франция. Материалите от него се намират в мазето на Мартин Трантеев. От 1991г колектив софийски спелеолози под ръководството на инж.Ясен Вучков от "Черни връх" и Кирил Данаилов от "Хеликтит" София работят върху детайлно картиране и изработването на векторизирана компютърна карта на пещерата - 4352м (последни данни за 5048м от 2001г - не е довършена картировката). През 2001 година по време съвместна експедиция белгийски и френски леководолази навлязоха 240м в сифон и достигнаха дълбочина -20м в края на пещерата.
Кратко описание на пещерата Входът й е разположен на 27 метра над река Искър, до него води пътека с парапет. Представлява система от 2 основни галерии с прилежащи части. съединени помежду си от много напречни галерии. Цялата система е разположена на 4 етажа. По дъното на пещерата тече река, чийто водосборен басейн е по високите части на Осиковското плато. Реката извира в извора Житолюб. По-дълга е североизточната част на пещерата - 800м по главната ос, като по нея протича и основната подземна река. Галериите са широки и високи с прeобладаващ правоъгълен и обърнато-трапецовиден напречен профил. Галерията в западно-северозападна посока, без разклоненията и етажите е дълга около 710м. Обикновено реката се оттича подземно през подлежащия на пещерата карстов извор Житолюб, но при екстремни валежи и снеготопене вдига нивото си и изтича през входа на пещерата. (Така наречените "Лакатнишки скали" се намират в землището на с.Миланово (преди 1950г. Осиково) и хората от селото са ги наричали "НЕЧОВ КАМИК". Жителите от Лакатник им казвали "ОСИКОВСКИО КАМИК". Местото при входа на пещерата се казва "СУОДОЛУ" (суходола))
Карта на района
Биология в пещерата Фауната е богата: 17 троглобионта-чeрвеят Haplotaxis bureschi, водните охлюви-Belgrandiella hessei и Saxurinator buresi, нисшите ракообразни Pseudocandona eremita, Speocyclops infernus и Diacyclops clandestinus, мокриците Bureschia bulgarica и Protelsonia lakatnicensis, мамареца Niphargus bureschi, скрипята Lithobius lakatnicensis, стоножката Typhloiulus bureschi, сенокосците Paranemastoma (Buresiolla) bureschi и Paralola buresi, колемболата Pseudosinella duodecimocellata, диплурите Plusiocampa bureschi и P. rauseri, бръмбарите Pheggomisetes globiceps lakatnicensis и Duvalius papasoffi. Изхода на пещерата
Изполвани са фотоси на Ваньо Гьорев, Васил Иванов и Цветан Остромски. За изготвяне на отчета е ползвана информация от hinko.org, bg.wikipedia, и за карта на района OSM. Изготвил отчета: Ваньо Гьорев, Стойчо Зарев