БРОЙ 2/2022
Внимание! Настоящата публикация документира българските графити като културно явление и няма за цел да насърчава или подтиква когото и да е било към засягане на частната и публична собственост в Република България. Призоваваме към спазването на Закона. ИНТРО Здраве на всички. Това е бр. 2 на Булгаръ. Началото бе поставено с аналоговия скрап бр. 1 в тираж от 35 броя, който очерта в общи линии историята на родната
сцена. Важно е да се допълни и надгради. Сега Идеята е подкрепа чрез прес трибуна на родната графити сцена. Без комерс. За каузата . Нещата са получени анонимно. Респект за българските имена, които имат принос за развитието на сцената. До следващия бр. 3. Бъдете нащрек. One love. One hate. Снимки и предложения: ferret_fsc@abv.bg Поразия
INTERVIEW MAD
BG: Здравей. Моля, представи се.
MAD: Me After Daylight—M.A.D, а в началото SGB, но това е от времена в които почти никой още не рисуваше графити у нас. BG: Какво са за теб графитите? MAD: Вид изобразително изкуство, мироглед, респективно и начин на живот. Изкуство, в което можеш да бъдеш напълно себе си и свободен, без
1995та в Зоната на София, иначе съм запознат с материята от 1985та година, запален от филма „Beat Street” (1984) и рисуващ тогава от няколко години вече. В София, 90те беше “тъмна Индия” в буквален смисъл, но беше издраскано с политически лозунги, имена на футболни отбори и псувни. Тук там някой примитивен стриит арт, с две думи, пълен мрак!
MAD: Технически
BG: С какви спрейове или боя си рисувал тогава и с какви рисуваш днес?
MAD: 95та имаше вече избор от технически спрейове за коли и техника, но основно със „COSMOS”, които бяха изгодни от гледна точка на цена спрямо количеството 450ml, както и „DUPLI”. Сега, не съм рекламно
зависим от инфантилни битови поръчки и комерс мейнстрима. BG: Разкажи как си започнал да се занимаваш с графити и как стояха нещата през 90-те в София?
никакви скрупули и ограничения, които другите изобразителни форми донякъде създават, разбира се, ако не си “графитаджия”
започвам
