12_tainstva

Дванайсетте тайнства на Христос Спас Мавров ВЪВЕДЕНИЕ Текат в единство и хармония категориите време и пространство, текат с тях епохи, периоди и култури, в които се срещат непрекъснато двете основни субстанции на движението - енергия и материя. Срещат се навсякъде - в цветето и пеперудата, в риса и сърната. Срещат се категорично и безкомпромисно обаче само в човека. Чрез сблъсък, чрез драстични конфликти или умиротворени и хармонизирани, удовлетворяват стремежите на душите и надеждите на боговете. Те са утеха за отрудените сетива на пратениците, следящи от Тънкия свят или участващи в живота резултатите от безмълвната си сеитба. Вървят Времената, мени се Пространството, а с тях и Човекът. Небесният и Земният. Единният, в когото двамата срещат Себе Си и където отработват подобието, заложено в сътворението. Динамичната енергия на Небесния човек, ограничен и дисциплиниран от материята, приема форма, започваща като затвор, но завършваща като венец. Ето как решетките на страстите могат да станат ластари за жива корона. Бавно, мъчително и с железен прът в колелото на еволюцията, неуморно поставян от Тъмната ложа. Труден път. Осветяван непрекъснато и видимо, от Души, преминали по него в по-ранни времена или изпратени от различни Йерархии да помагат на земното човечество. Винаги е ставало въпрос само за него - за земното човечество, което започва с едно почти програмирано грехопадение и завършва с Голгота. Път на множество човешки и небесни синове на духа. Само един от тях обаче носи в себе си едновременността на времената, на пространството и на Духа, който може да ги осмисли. Без него, без Духа, времето и пространството са илюзия, а еволюцията - безсмислена. Защото еволюция без духовно осмисляне на битието е просто живеене и смърт. Първото го правят животните с отлично развитите си инстинкти, а второто не зависи от никого и нищо, което е във властта на хората и материята. Разликата започва, когато инстинктите достигнат нивото на интуицията, но не спират там, а подпомогнати от ума, развиват съзнание, чиито качества черпят знание директно от Висшия ум. Затова е нужно 1

познанието. Без него инстинктът има само ярките бликове на ясноосъзнаването, но не и интуитивното знание на обучените умове. В това се състои същността на разширеното съзнание - в единството между знание, съзнание и духовност. И змията го каза ясно и категорично на Ева. На Живота. Тя каза на Живота, че да се живее без знание и развит интелект, не е божествено, а животинско битуване. Боговете са знаещи. Боговете не са интуитивни животни. Колкото вярна и висша да е интуитивността на инстинктите, те не са единство от знания и духовност. Двете правят интуицията. Но не като ясновидско предусещане, давано най-често от служителите на тъмната ложа на обсебени и себелюбиви души, а като умение да се схваща по детайла същността на програмата. Тук е тайната на знака на посветените от Козирог, децата на Еднорога и Сатурн(). Малкият детайл от битието (а - алфата), който дава на посветения знание за програмата на еволюцията на душата (α ). Знак на посветените учители, на третото рогато животно в Зодиака, което обединява в себе си огъня на Овена (небесният огън) и силата на Земята (Телеца). Телеца е дом на отварянето на Третото око, небесното, у човека. В знака Козирог ученик и учител са в едно тяло, с един дух, с един извървян път на развитието. Подчертаваме - еволюция без интелект не е възможна, както и опитността без духовност става сатанизъм. Това накара Отеца да изгони Адам и Ева - страхът, че нееволюиралите, инстинктивно - интуитивни хора, могат да ядат и от плода на безсмъртието. Безсмъртието не е плод на изначална даденост, а на отработено в материалните светове качество. Присъщо на Духа и плод на дългата еволюция на Душата, то е качествено състояние на енергията, принципно и трайно непроменяща се от влиянието на средата, в която постоянно или временно пребивава. Обсъждането на среди от типа космични е невъобразимо сложен и недостижим за съзнанието ни въпрос. Подобен анализ, дори идея за такава среда, е абсолютно недостижим за нашите представи и понятия. Затова ще се спрем само на идеята: Духът в Материята. Говорим за еволюиралия до Божественост Дух, който по 2

една или друга причина се намира в материята. Тази среда е сравнително ясна за съвременната наука и хората. Временно пребиваващият в материята Дух (защото не е възможно да бъде постоянно, освен ако самият той не е пожелал "пропадането" да стане вечно) отработва своето еволюционно, тоест опитно, изграждане на критерии, чрез които ще работи в чисто енергийното си състояние. В аспекта на казаното става ясно, че Духът използва материята като средство за собственото си обучение, циклично и неотменно подпомаган от пратениците на Божествената Йерархия. Те неотменно, закономерно и безкомпромисно попадат в основния антагонизъм на материалните светове - борбата между Дух и Материя. Битката между енергия и форма не е нищо друго, освен специфична категоризация на поведението, известна като Добро и Зло. Тези души водят нескончаеми битки с присъстващите в живота представители на тъмната ложа, както и с обсебените от тях души, които в сегашната епоха са около 60% от населението на Земята. Така се отработва еволюцията на Човека. За земните хора тя започва отдолу - нагоре. За слезлите да помагат Голготата, да преминат през материалната форма е функция на три нива -надолу (в материята), Път на Посветена душа и нагоре - към първоизточника си. Един от извървелите този ПЪТ - на Човек (от долу нагоре) и на Божи Син (слязъл в материята Висш Дух) е Господ Иисус Христос. Иисус Христос извършва множество необичайни неща през годините на своята дейност на Земята. Всички те са предизвиквали моментална реакция сред хората, изразявана чрез покръстване и признаване на неговата божествена същност. От друга страна са предизвиквали и реакцията на фарисеите, която в последна сметка го довежда до кръста. Самата Му смърт обаче става също арена на редица тайнства, които и до днес не намират обективно и компетентно разшифроване, за да се разбере от непосветените хора същността на неговото дело и постъпки. Светите отци, разработвали почти всички идеи от неговото учение, канонизирали и обяснили всички деяния, пряко произтичащи от учението Му, не са дали и най-малък намек за разкриване 3

същността на редица постъпки. Едно от тях, например, е убиването на смокинята, която няма плод. Странно действие и доста противоречиво за основната характеристика на Неговия характер - добротата и милосърдието, което завещава като есенция1 на своето учение. От това необяснимо Негово действие, до още по-необяснимото поведение на апостол Тома, когато поисква да бръкне в раните Му, цари пълна неяснота и мълчание. Ако си позволяваме днес, две хиляди години след Него, да открехнем завесата на някои от тях, то е защото епохата Риби изтича и идващата епоха Водолей ще донесе дълбока и цялостна яснота по повдигнатите въпроси. Епохата Риби е епоха на циклично настъпващото време за кармични приключвания. В нея съдбата внася крайни, но наложителни постановки на хората, за да могат да приключат своя етап от прераждания с максимално очистена карма2 отношения с други души, които не са приключили и не са опростени приживе от потърпевшите. Нарича се Риби, защото процесът се ръководи от тази зодиакална структура, която балансира преражданията. Намира се на така наречения Подвижен кръст (близнак, дева, стрелец и риби). Знакът Риба, под прякото ръководство на Йерархията, отговаряща за причинно-следствените връзки във всичко и навсякъде във Вселената ни, ръководи процесите на приключването. Христос затова има същия знак на съдбата Си, независимо, че е Козирог по рождение. За да покаже на своите ученици, че епохата на приключването, с която завършва Желязната епоха на мрака (Кали юга) е настъпила, Христос извършва редица тайнства, които нагледно показват възможността, човечеството наистина да завърши по-леко този цикъл и благодарение на проявеното милосърдие, да получи шанс за отделяне на духовния си 1

Става въпрос за същността на Христовия принцип за всеобщо опрощение и неосъждане на никого за нищо. Състраданието и милосърдието са база за християнската душа в нейните отношения с другите хора.

2 "КАРМА е това, което Човекът е установил, подкрепил или пропуснал да направи. Карма е система от отношения, даващи ни критерия за оценка и волята да преодолеем житието си чрез духовното у нас. Карма винаги дава шанс. Наш е проблемът дали сме го пропуснали или не, но така или иначе, следствието е неотменимо" - казва Учителят Джуал Кхул.

4

потенциал от земните нива. Успелите получават правото да продължат под Личното Му ръководство духовното си развитие извън гравитационните полета на Земята. Това е Царството Небесно. Там е Отеца на хората с космичен произход, а не тук, на Земята, където друг Отец има властта и правата. Но това е друга тайна и тя не е предмет на този труд. Обучението на учениците на Христос протича по изключително специфичен начин, който не можем да опишем по две причини. Първо Методологията е Негова лична система и второ - има редица процедури, осигуряващи чистотата на мисленето, за да могат да се проследят идеите и действията, които ги илюстрират. Надяваме се читателят да е разбрал, че тайнствата затова се дават само на посветени хора, защото иначе злоупотребата би била жестока и неоправдана. Сам Христос казва на учениците си, че дори ясната притча е тайна, на която те ще схванат същността, а другите само ще разберат преките връзки, свързани с препоръките Му за поведение. " А Той им отговори и им рече: защото вам е дадено да узнаете тайните на царството небесно, а тям не е дадено." (Матей: гл. 13/11). В такава посока ще насочим нашето изложение, което има здравата основа на хилядолетната тайна на кодовете, притежавана от наследниците на Първия и Единствен Бог ТангРа. Като Негов Син, по право притежаващ най-високия ранг на синовността, Иисус е имал в пълнота нивото Бал-Гури (българин) и е предал ключовото слово на своите ученици, за да могат те да тълкуват и изграждат след Него. Ширещата се днес "истина" на определено заинтересовани хора, че учениците Му са изкривили учението, ако не приемем като нагла измислица, то трябва да кажем, че не е друго, освен лично користно пристрастие. Намериха се дори такива, които под прикритието на някаква тайна и недостъпност, измайсториха тайно евангелие на Йоан, където методично и хитричко нанасят десетки удари върху Християнската църква. Самозвани масони като Х. Бенитес има и ще има още много. Но те неминуемо ще стигнат само до непросветените хора, защото посветените пратеници знаят да четат не само правите текстове. За да може определен човек да извърши навлизане в сакралните части на текстовете, не е нужно само да е запознат с тях и да има добро 5

въображение - нужни са система от вътрешни връзки, които са кодирани. Изисква се семантика. Техният прочит е възможен само от души, преминали вече поне Първо Слънчево посвещение. Такова космично ниво на посвещение, но в много по-ниска степен от тази на Христос преди неговата поява на земята, са постигнали пет души от еврейската религиозна система. Ние дори бихме казали, че само пет Космични души са успели да слязат в техни тела и да дадат знание от по-висш порядък. Разбира се, това слово са знаели добре четиримата евангелисти. Иначе те не биха могли да структурират своите четири системи на словото, по вибрационната същност на които се формират Физическото, Етерното, Виталното и Умственото тела на християнина. Четирите евангелия са четирите системни същности на Словото, което е Едно и Цялостно. Четирите евангелия отразяват в свой порядък тайнствата, които ще разгледаме, като всяко от тях отделя повече или по-малко внимание на някой от тях. Всеки евангелист има своя лична семантична и вибрационна система, в която вплита кодовете на тайната. Ето едно предизвикателство към всички самолюбиво претендиращи да са не само продължители на делото на Христос, а имат и дързостта да се представят за самия Христос. Въпреки Неговото изрично обяснение, как и кога ще дойде. Да пишат томове със свободни лични интерпретации върху евангелието и да претендират за посветеност е едно, а да имат ключа към Словото и да го впишат правилно в текстовете си, е съвсем друго нещо. Ние определено твърдим, че до този момент не е известно нито едно име, нито едно съчинение, нито един текст, в който да са вписани кодовете на СЛОВОТО3, изречено от Христос, с Неговата ключова система. Тъга и жалост будят претенции като написването на Трети (последен) завет и т.н. Колко много печал и нищета лъха от подобни лични вдъхновения, които при подобаваща скромност и смирение, ако бяха насочени в анализи на Евангелието, биха дали чудесни плодове, за чест на своите създатели. Като се надяваме читателят да прояви нужното внимание 3

Изключение правят само книгите на Тибетските посветени Елена и Николай Рьорих, където има вибрация, носеща кода на Словото.

6

при прочита на този анализ, пристъпваме към същността на повдигнатия въпрос.

7

ТАЙНСТВОТО В КАНА ГАЛИЛЕЙСКА Йоан: глава 2, стихове: 5. Майка му рече на служителите: каквото ви каже, сторете.

7. Иисус им казва: напълнете делвите с вода. И напълниха ги догоре.

8. Тогава им казва: налейте сега и занесете на стария сват. И занесоха. В Галилея Христос за първи път призовава определени хора за свои ученици. Случката тук е Първото му тайнство и то е от такова значение за цялостната Му дейност, че единствено Йоан от евангелистите може да вгради разказа на нужното място и по начин, разкодиращ смисъла на деянието. Събитието става на третия ден след покръстването на Иисус, когато го следват вече учениците Андрей, брат му Симон, наречен още Петър, Филип и Натанаил. Да разгледаме първо, кои са тези четирима апостоли: 1. Андрей, наречен още Първозвани, е ученик на Йоан Кръстител, който посочва Христос с думите: "...ето Агнецът Божий ". (Йоан: гл. 1/36,37) Андрей и Симон веднага тръгват след Христос. Приемствеността в посвещението е задължителен акт. Както и присъствието на поне един посветен, когато се дава степен или звание на някого. Дори в строгата и ненакърнима традиция на Тангризма, където степените се дават само "свише", винаги става в присъствието на някой, който е запознат с тайнствата. Андрей е приемник на Кръстителя като негов ученик, като въведен в сакралността последовател. Затова Андрей веднага тръгва след Христос. И е неотменно до него, до залавянето Му. Както Иисус не може да приеме тайнствата на юдаизма без ръкополагане от посветен Учител и пророк, какъвто е Йоан Кръстител, така в новото учение на Христос трябва да се вплете старото традиционно знание. Затова Йоан отпраща Андрей, сочейки му спасението на света.

2. Симон, брат на Андрей, наречен Петър (Камък) лично от Христос. Симон е призован първо от брат си Андрей. Ето как посветеният ученик води при Учителя души, които знае че могат 8

и трябва да поемат пътя на посвещението. Но Симон не е само духовна душа, той е и посветен, на когото ще бъде възложена много сакрална роля. Христос я произнася веднага, когато го вижда. Камъкът, станал основа на Христовата църква, има единствен от всички апостоли трикратното ръкополагане за Пастир на всички овце от стадото на Христос. Трикратно е ръкоположен по-късно, когато трябва да се разделят. И няма друг удостоен с това тайнство, както няма принадлежност към Християнството, ако традицията на ръкополагането не е с наследството на Петър. Можем да кажем, че наследникът на Стария завет, Андрей, който е в кръвно и духовно братство с бъдещата основа на Христовата църква Петър, поставя връзката на приемствеността и прилива на посветеността от Стария завет към Новия. Това е втората роля на Кръстителя. Първата бе да прокара пътя и да кръсти Иисус, да Го ръкоположи за делото. Втората е да осигури посветен, който да тръгне с Христос и да извежда под Негово ръководство тайнствата на новата религия. Андрей и Петър са корените и кълновете на едно и също дърво - еволюционното дърво на юдаизма.

3. Първият призван лично от Христос да Го следва, е Филип - съгражданин на двамата братя. (Йоан: гл.1/ 43,44) Филип е един от най-загадъчните апостоли на Христос. Той е Трети по ред и Първи от структурата на нововъведените последователи. За него не се дават почти никакви сведения. Въпреки това Филип е навсякъде и участва във всичко. Има сериозни предположения, че това е космичният представител на Йерархията, пряко наблюдаваща и контролираща еволюционното телесно и духовно развитие на човечеството. Тази идея се подкрепя и от факта, че следващият посветен е представител на най-висшия ранг на земните посветени. Според Закона за Степените в йерархичната стълбица на посвещението, това означава, че е най-старият посветен, с Душа завършила своята еволюция още в предишното Човечество. Присъствието на двамата е задължително, за да се премине към преструктуриране на генетиката на евреите, а покъсно и на цялото човечество. Филип е трябвало да наблюдава и да осигури нужната вибрация, за да може да стане плавно и ефективно преобръщението на евреите.

9

4. Натанаил, призован от Филип. Този факт още веднъж подкрепя гореспоменатата идея, защото двамата посветени са се познавали и определено са чакали своя час. Натанаил, като всеки посветен, първо подлага на съмнение и проверка, после анализира и взема решения, затова отива да види. И чува думите на Христос:" когато ти беше под смоковницата, видях те." (Йоан: гп. 1/48,49) Много е интересна реакцията на Натанаил: "Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев." Такава реакция може да има само посветен, който знае какво означава кодът смоковница. Посветен от най-висш ранг. Посветен, който знае, че Този, Който вижда знака на посвещението е от небесен ранг, божи пратеник. Знакът на земните посветени е зададен още от времето на сътворението когато Адам и Ева се скриха под листата на смокинята. Плодът на познанието, на посвещението, не е ябълката, а смокинята. Уж ядат ябълки в Райската градина, а късат листа от смокиня и крият под тях органите си?! Но това е друга тема. Христос е видял, че при него водят посветения Натанаил и му дава да разбере още от началото, че е наясно кой е и каква е задачата му. Както Филип, Натанаил никъде повече няма да участва в апостолските разкази. Двамата посветени са свидетели и помощници на Божия пратеник в делото Му. Това е достатъчно, за да бъдат призвани. Две Йерархии чрез тях ще наблюдават цялата дейност на Иисус Христос. Установихме кои са четиримата висши представители, първозвани апостоли и безмълвни помощници на Сина Божий. Христос може вече да започне да показва нужните умения, за да ги убеди, че е готов и е именито Този, който е дошъл да придобие правата над човешкия род. За да достигне до Разпятието Си, Той трябва да докаже пригодност и владеене на Законите на Космоса за Структуриране и Деструктуриране на материята. Ето великата тайна на неговите чудеса. Защото строго погледнато, Той противоречи на думите си "няма да изкушаваш Бога си!" -когато Го изкушава сатаната. Христос не извършва нито едно чудо - уменията на посветените са чудеса само за незнаещите. Знаещите ги смятат за тежки, отговорни и опасни умения, грешките с които струват скъпо. За да пристъпим към същността на проблема, трябва да 10

разгледаме още една подробност, защото тя е много важна като детайл за нас - наследниците на Неговото учение. Става въпрос за думите към Майка Му, когато тя казва, че нямат вино на сватбата. Забележете, тя знае за неговите способности и че може да превърне водата във вино. Христос й казва в отговор: Какво имаш ти с Мене, жено! Още не е дошъл часът ми! противопоставя се на майка си ясно и открито. В уговорката, че не е дошъл часът Му, има уверение за това, че Мария знае Кой е и Какво го очаква. В юдаизма думата на родителите е закон. И Христос се противопоставя словесно, но изпълнява казаното от майка му. Мария нарежда да изпълнят, каквото каже. Той произнася само едно изречение: Напълнете делвите с вода. И водата става на вино. Първото тайнство на Христос е извършено по отношение на матерната материя на повечето от живите организми на земята - водата. Първотворчеството на живата материя на земята е на водата. Не е на Бога, а на водата. Владеенето на тайната за преструктуриране на една течна субстанция в друга е задължителна за посветен с Неговия ранг. Ако е този, за когото се представя, Той трябва да покаже това ниво на посветеност. И го доказва, без дори да протегне ръка или да произнесе свещени слова, като използва за код остатъка от изпитото вино в делвите. Чудото на сватбата в Кана Галилейска е тайнство за трансформация на матерната водна субстанция в друг вид течност. Промяната е в друг вид, но запазващ спецификата на основната субстанция. Христос демонстрира на учениците си трансформиране вътре в едно от нивата на Водната субстанция - виното и водата са течности с еднаква субстанция, но с различна специфика. Това е Първо ниво на трансформация на материята. И днес в Християнството се извършват ежеседмични подобни трансформации, каквито са освещаването на водата, виното, елеят. Целият този процес е същността на тайнството Евхаристия. Нека не забравяме, че след ръкополагането, тайнството на Евхаристията е единственият ритуал, завещан пряко и открито от Иисус Христос на Църквата. Неговата канонизация има смисъл и значение, само ако описаната трансформация е възможно да бъде извършвана и 11

предавана от свещенодействащите ръкоположени последователи - свещениците. За да достигне обаче до този момент - да завещае Евхаристията, Христос е трябвало да покаже и предаде знанието за трансформация на материята. Всички Негови чудеса са точно такива демонстрации и обучение на апостолите. Затова второто чудо задължително трябва да е свързано с материята на творчеството от Първи и Втори вид водата и земята.

12

ХЛЯБЪТ И РИБАТА Матей: глава14, стихове: 17 :А те му казват: ние имаме тук само пет хляба и две риби.

19: ... взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и, като разчупи, даде хлябовете на учениците, а учениците - на народа.

20 И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи дванайсет пълни коша; 21 а ония, които ядоха, бяха около пет хиляди души, освен жени и деца. (също Марко: гл.8/ 5,7,8,9 и Лука: гл.9/13,14,16,17) Второто тайнство, което Христос извършва пред учениците си, съдържа в себе си две нива: - трансформация на астрална енергия, свързана със субстанцията вода и - трансформация на астрална енергия, свързана със субстанцията земя. Показаното тук владеене на тайните е от изключително значение, защото демонстрира умението да се уплътнява астралната енергия по кодовете на определен вид материя. Забележително е, че Христос променя водата на вино, без да се докосва до нея - в случая имаме действие само в Първо ниво на субстанцията. Промяната на астралната плътност обаче изисква умения от Второ и Трето ниво. Плътността на водната субстанция, обединена с плътността на земната субстанция е базата на Третото ниво на трансформациите - създаването на жива материя - на жива душа, каквато е рибата. Това задължително изисква владеене на кодовете и на материята Земя с нейните Седем елемента на творчеството, плюс Валентността. Проблемът е решен, като Христос демонстрира уменията си на Небесен посветен чрез двете субстанции едновременно. Той на два пъти трансформира риба и хляб заедно. В органичните структури на хляба, като материя от субстанцията земя, са включени всички елементи, но без душата. Това е Първо ниво на субстанцията Земя. Смесената субстанция на организма на рибата е Третото 13

ниво и на двете субстанции. Христос взема в ръка модела, полето, енергетичната кодова система на рибата (ДНК) и по този образец възпроизвежда материята. Процесът може да продължава непрекъснато, докато в ръката му се намира кода на структурата - ДНК. Да се уплътни астралната енергия до конкретен вид ДНК е умение, което е постигнато само от Този посветен на Земята. Жреците на Звездната религия на Египет, към които принадлежи и Мойсей, са можели да уплътняват астрална енергия, но за много кратко време и в ниво под Твърдия принцип (съществуват Четири Принципа за плътност на материята и множество Закони, които ги регламентират ). Кодът Риба разглеждахме, затова няма да се спираме на него повече. Казахме, че хлябът, като материална субстанция, принадлежи на субстанцията Земя. Той е неодушевен, няма душа, но има Етерна субстанция като растителен вид. Неговият код е лесен за Христос. Смятаме за нужно обаче да кажем за изключителното значение на житото, като материя, намираща са във Второ ниво на субстанцията Земя. Житото не е земна култура, то няма естествен произход от вид растителна култура, известна ни днес. Липсва звеното между него и предшестващия го растителен вид. Като бръмбарите и гъбите, то е известно на хората като готов продукт. Наследено е като култура направо от Шумерската цивилизация. Основни за него са две субстанции, характерни за целия растителен свят - субстанцията на водата и на земята. Но има и енергията на Етера, присъща на Растителното царство4. Материалната субстанция Земя работи със Седемте творчески елемента и тяхната способност за валентност - за трансформация на един вид в друг вид, без да се губи спецификата на елемента. Тези Седем основни, свещени базови елемента са една от най-строгите тайни на посвещението. Тяхната специфика се предава само на посветени от висшите нива на Йерархията на Мъдростта или на Светлината. Впрочем всички Йерархии, без тази на мрака, са 4

Растителното царство е Второто царство на земята, след Минералното. Характерното за него е, че притежава Етерна субстанция в динамичен вид, но не е живототворящо на това ниво. Същата Етерна субстанция е живототворяща на ниво Животинско царство, където имаме вече живи души.

14

подчинени или са в синхрон с Йерархията на Светлината, без чиято вибрация не е възможно да се твори5. Това тайнство на Христос показва владеенето на уплътняване и структуриране на астралната енергия на ниво атомна, молекулна и клетъчна система. Умения от този вид доказват наличието на енергийни способности за свободни трансформации в Минералното, Растителното и Животинското царства. Двамата представители на Небесната и Земната йерархии на посветените (Филип и Натанаил) и двамата приемници на религиозното наследство (Андрей и Петър) са получили уверението ясно и категорично. Ето какво се крие зад кратките и ясни редове от евангелието на Матей гл. 14, стих 17: Ние имаме тука само пет хляба и две риби, както и в стих 19 благослови и разчупи.

5

Може би ще бъде любопитно за читателя да кажем, че преданията са обнародвани като приказки и да уточним, че най-разпространената детска приказка "Снежанка и Седемте джуджета" се отнася именно до тайните на тези мистични Седем субстанционални елемента на материята, които трябва да се подготвят до определено ниво, за да може да творят (раждат) в природата.Това правят и джуджетата (представителите на Земната Елементална йерархия), преди да дойде Принцът и Снежанка да стане съпруга - да й предстои раждане.

15

ЖИВОТОТВОРЧЕСТВОТО -1 Това тайнство е от четири части, които сами за себе си представляват четири отделни чудеса, но като принцип на действия са свързани в последователност, която ще разгледаме в тази глава. Като Принцип тайнството носи два основни вида умения: 1. Тайнството над животворния субстрат на организма кръвта. В Стария завет тя е наречена нефеш - живот, душа, която Йехова задължително нарежда да изтече в земята. Планетарният Бог, защото Йехова не е Небесният Отец, чийто единосъщен син е Христос, а е племенен бог на земното коляно на Човешкия род. Той (Йехова) държи животворящия механизъм, поддържащ в хармония и живот Душата, да бъде върнат на планетата. Това е много широка и недопустима за разискване тема на тайната за Седемте елемента от субстанцията Земя, които кръвта доставя на органите, за да поддържа живота им. Като субстанция на живота, кръвта осъществява действието на Средния принцип (душата), вследствие на което единството между Етерното и Физическото тяло е в хармония. Когато тя изтече от тялото, това единство се разрушава. Този е механичният начин за разрушаване на фините връзки между веществата и енергиите, които оживотворяват материята. Всички случаи на насилствено изтичане на кръвта от организма са против естествените закони на живота и еволюцията (програмата) на душата. Затова Йехова предупреждава кръвожадните евреи: "кръвта на всички ще изискам!" Така се създава карма. Най-страшната от всички съдби, защото освен че се нарушава еволюцията на душата, нарушават се и хармонизираните от Съдбата отношения с другите души, с които тя трябва да изживее този живот. Нарушава се хармонията на цели групи от индивиди и условия, в които дадена група е поставена. Човекът не е отделна душа. Той винаги е бил и ще бъде част от група души, които еволюират заедно. На всеки 6000 години става преструктуриране на тези групи, а през последните две хиляди се осъществяват неотложните кармични отношения. Такъв е общият им път на развитие в материалните 16

светове. Непредвидената смърт на една душа от такава група нарушава общия темп на групата - остават неотработени отношения и неизчистени следствия. Създават се безброй много усложнения за групата и душата в следващото й прераждане. Да не говорим за това, че такава душа не може да се прибере в своето поле на астрала и остава дълго в ниските му нива, като лутащ се и страдащ енергиен скитник. Скитник, който често не издържа на самотата в междинните пространства и започва да обсебва живи хора, за да живее чрез тяхната енергия и емоции. Така или иначе, убийството, изтичането на кръвта, води до тежки следствия. За да покаже възможностите си за контрол над тези процеси, Христос отговаря на енергийния срив у жената с кръвотечението, като го спира (Матей 9/22). Това е владичество над кръвта. По духовен път. Енергиен. Защото само владеещият субстанцията живот може по-късно да замени родството по кръв с родство по дух. При обикновените хора възможността да бъдат взети под закрилата Му се гарантира от Вярата - постамента на духовността, на принадлежността на душата към групата на Небесните души. Само тях Той може да върне при Отца Си, "Иже Си на небеси". Владиката на духа е Владика и на живота, и с това Той е пред другия син на Отеца Небесен - Луцифер, който сега е Планетарен Ангел и тяло на Земята. Паднал, пропаднал, слязъл в материята, Луцифер систематизира, изгражда и привежда в хармония субстанцията на Седемте елемента, Етерната и Виталната енергии. Той изгражда субстанцията кръв, за да има живи души на Земята, които по кръв, от род в род, предават животворния принцип. Всички живи души на земята са създадени от Водата и Земята. Богът-Отец на Мойсей не е творец на видовете. БогътОтец на евреите не е творец на Човека по вид и подобие, защото го твори цялото Елохимно тяло на Логоса на Слънцето. Доста объркани изводи следват, ако буквално проследим текстовете на Първа глава от книга " Битие" на Стария завет. Или Мойсей не е знаел, или е скрил, че говори за повече от един Отец; или написалите книгата от негово име са били твърде несведущи по въпросите на Сътворението, Небесните и Земните йерархии. Христос е знаел отлично, че не може да върви напред, 17

ако не овладее в материята и този проблем - контрол над кръвната субстанция. Пред очите на своите посветени сподвижници Той е показал, че владее енергийния принцип за влияние над животворната субстанция6.

2. Веднага след този случай - като негово естествено продължение и неразривна част от тайнството, Христос пристъпва към оживотворяване на кръвната субстанция, когато тя временно е спряла. Това е тайнството за съживяването на Момиченцето, плюс неговата втора част -съживяването на Момчето. Христос доказва, че владее животворните принципи на Матрицата (Ева, жената) и на Методът (Адам, мъжът). "рече им: излезте вън; защото момичето не е умряло, а спи. И те му се смееха." (Матей:гл. 9/24) "И като хвана момичето за ръка, казва му: Талита куми, което означава: момиче,тебе казвам, стани Г (Марко: гл.5/41) "И като се приближи, допря се до носилото;носачите се спряха, и Той рече: момко, тебе думам, стани!" "Мъртвецът като се подигна,седна и почна да говори; и Иисус го предаде на майка му." (Лука: гл.7/14,15) В тайнството за оживотворяване на спрелия да действа Принцип на живота, спецификата е толкова дълбока, че Христос извършва Четири последователни акта на контрол, за да отработи в материята действията и да покаже на Двамата посветени, че е владетел на Принципа на Четвъртичността, който е базата на живота. Това именно налага Христос да извърши последователно: спиране на кръвотечението, съживяване на момиченцето, съживяване на момчето и накрая съживяването на Лазар. Тези четири последователни чудеса са доказателство, че Той е знаел, бил е посветен в тайните на 6 Принципът на животворната субстанция произхожда от Принципа на енергиите, които творят живот в материята.Той е базовият метод за разделянето на общата за всички хора и животни в Трета Коренна Раса кръвна група "О" на нейните производни "А" и "В", от които впоследствие произлиза и специфичната "АВ". Тук се визира един от изключително специфичните принципи за преструктуриране на кръвната субстанция чрез еволюционното й развитие в епохите на различните Коренни Раси. Да се изложи по-обстойно тук проблемът не е възможно, защото ще трябва да се спираме и на отношението енергия - структура на живота (ДНК).

18

Четирите образуващи субстанции, които се организират за общи действия от Четирите енергии по законите на Принципа на Четвъртичността. Знаейки какво го очаква в бъдеще, Той не е можел да допусне пропуск по овладяването на тайните, нито пък е допускал, че Двамата посветени ще подминат тази подробност по пътя му към възкресението. Защото да извършиш възкресение не означава, най-общо казано, нищо друго, освен да умееш да структурираш и деструктурираш материята. В нейните три аспекта: материален, материалноетерен и материално-етерно-витален (жива душа). Никой не би успял да възкръсне, ако не владее тези три нива на живототворчеството. Христос отива по-далеч - Той дава свидетелство на Третия посветен, че владее Принципа на цялостното структуриране на материя и дух до степен жива душа, като използва Огнената субстанция за център на образуването. Но за това по-късно. Връщайки се на темата, искаме да уточним още нещо. Смятаме за много важно да насочим мисленето и към една последователност, която е част от спецификата на Принципа Оживотворяване. Става въпрос за факта, че Христос не извършва оживотворяване на нежива материя, а само възстановява този принцип в неговите четири основни аспекта.

I. Кръвотечението на жената (изт.) Тук се касае за контрол чрез енергийна намеса от дистанция. Този контрол се осъществява благодарение на базата на отношението - духовната еманация на жената към Него, към енергията му. Днес, жените, които искат да оживотворят душата си, трябва да я споделят, да я свържат с енергията на Душата на мъжа. Двете енергии се проникват и от Него изтича енергия към нея. Този момент е станал днес религиозно поведение на много хора, които се стремят да се докоснат до сановника. Това е наследство. Не е излишен каноничен ритуал, а сакрален енергиен обмен. Друг е въпросът, каква енергия ще изтече от тях. Енергийният потенциал на Иисус отстранява проблемът и жената оздравява. Оздравява нейният полов апарат. Енергията Ян променя душевния принцип на Ин-жената. Нещо в него се променя. Изключително важно е, особенно за посветените, да знаем какво се променя, защото фактът е част 19

от едно друго голямо тайнство, което Иисус, чрез собственото си тяло, извършва непрекъснато - променя киноварните полета на жените: на Мария Магдалена, на Самарянката и на Прелюбодейката. Променя тяхната ДНК. Тук има велика тайна тайната за мутиралия ген на наследствеността, извършена от Княза на този свят след насилственото разделяне на Небесния човек на двете му съставни части - Адам и Ева. Ева означаваше живот. Христос променя живота като майка, като принцип на единството, отделен за самостоятелно съществуване. Мутацията е внедрена сред хората от Ева и от Небесните синове, които харесват земните жени и ги вземат за съпруги. Вследствие на това е настъпила корекция на половата енергия на земните хора по непозволен начин, от който се раждат титаните - никому ненужни и изчезнали във времето мутанти (Битие: гл. 5/ 2). Христос преструктурира на ниво ДНК. Затова на пръв поглед незначителното чудо по спирането на кръвотечението е всъщност началният етап от изключително високата Му посветеност. И това веднага става ясно на Двамата посветени (Филип и Натанаил). Тези умения са най-сакралната тайна на Египетската звездна религия. Иисус е бил в школите на Хермопол и Хелиопол. Само там са знаели тази тайна, наследена от Шумерите и запазена във времето от посветените синове на Хунорското коляно.

II. Съживяването на момиченцето ( Марко: гл. 5/41). Действието става в дома на детето. Христос изгонва всички - без майката, бащата и учениците си. Пред тях съживява детето, като преди това им е заявил, че то спи, а не е умряло. Той показва възстановяване на Принципа на движението на Животворящата субстанция, когато той още не е прекъснат напълно, тоест Етерното тяло се е свило в един от двата центъра за напускане на Физическото тяло, но не се е отделило от него. Все още връзката е съществувала, затова обяснява, че детето спи. Използвайки кода на субстанционалните ДНК (на родителите), от които е съставена ДНК на детето, Той прехвърля енергийни потенциали от тях и възстановява живота. Това е владеене на Принципа на Родовата Етерна субстанция, на кръвното наследство, при 20

което може една душа да прелее своя енергия в друга душа. Този процес става винаги, когато посветен изгонва бесове от обсебени души. Той "запалва" със собствената си енергия поразените центрове на жената и им създава постоянна охрана. Велики са тук думите на евангелиста, описвайки казаното от Христос. Само Велика Космична Душа, достигнала ранг Бал Гуру, може да произнесе думите: Талита куми! Никой не е разбрал какво точно казва Христос, затова евангелистът превежда и обяснява описателно: стани, момиче, тебе казвам, стани! И за да не сгреши, първо казва точно чутото, а после го обяснява логично. Талита куми са думи, произнесени на тайния език на българските посветени -свещенодействащите Бал Гури на ТангРа. Казани са на езика "Сензар", който владеят само те. Единствено посветен от нивото Бал Гуру (българин) може да ги произнесе, защото: - знае ги, - знае какво означават, - знае вибрацията на произнасянето им, - знае какво да очаква като следствие. Евангелистът Лука потвърждава казаното, когато описва съживяването на момчето.

III. Момчето е мъртво. Процесията отива към гробищата. Христос се смилява. Сега вече пред всички присъствуващи произнася същите думи: момко, тебе думам, стани! (Лука: гл.7/ 14). Думите са били същите, преводът е логически същият. И момчето оживява отново. "И Иисус го предаде на майка му." Много важен момент - Христос го предава на майката. Тук Той успява да върне към ритъм на живота момчето само при наличието на една от съставящите генетични структури - на майката. Това е Владичество над Принципа на Космичната животворяща енергия, носена по принцип от мъжа (ЯН енергията). Христос успява да влее от собствената си Ян енергия в потока на майчината (Ин) и да вдигне момчето за живот. Нека не забравяме, че при момчето сърцето вече не е биело. Момичето е било живо със сигурност. Кодът спи се употребява при посветените и за мъртвец, но при Христос 21

имаме ясно подчертаване, че детето не е мъртво, а заспало. Известен е този код и до днес. В канонизацията на църквата на Христос имаме "Успение", като символ за починалите святи души. Наследството е ясно, но не е явно.

IV. Съживяването на Лазар (Йоан; гл.11) Когато всички структури на тялото вече са разрушени, защото Етерното тяло го е напуснало от седем дни - три според традицията от смъртта до погребението и четири от самото погребение. Но за това тайнство ще говорим по-късно. Досега отбелязахме способността на Христос да възстановява Принципа на живота в трите степени на отделяне на Етерното тяло от Физическото. Живототворчеството е Принцип и приоритет на Отеца, на Елохимния организъм на Йерархията, достигнала това ниво на духовно развитие. Такава власт над живота в нашата Слънчева система има само Логосът на Слънцето. Всичко друго е възстановяване, промяна или нещо друго, но не е живототворяща енергия. Христос по силата на единосъщието си с Отца Небесен ("Иже си на небеси") има правото за оживотворяване. Но за да знаят съпътстващите го посветени, че е готов за делото си и да има наследство, в преданието за нас Той извършва явно делата си, но в тайна запазва същността им, която често обяснява на апостолите, защото само на тях е дадено да знаят тайните небесни.

22

ЖИВОТОТВОРЧЕСТВО – II СЪЖИВЯВАНЕТО НА ЛАЗАР С възкресяването на Лазар Иисус Христос продължава овладяването и доказването, пред свидетелите на делото му, на личния си ранг и единосъщие с Отца. По смисъла на "подобието" човек, всеки човек може да изведе своето лично еволюционно развитие до нивото ТВОРЕЦ и до способността да оживотворява. Това най-висше еволюционно качество е принципно присъщо само на Неговите Синове, които са в пълнота "Негов образ и подобие". Христос е единосъщен, той е част от трисъщното единство, което означава, че има всички възможности да оживотворява. С посочените възстановявания на живота до тук (момичето и момчето) Той отработва сам, в материята, тази присъща само на боговете способност. Доказал, че може да оживотвори двата полюса на разделената насила на две части цялост на Адам Кадмон (Андрогенът), Христос трябва да отработи в материята и способността да върне към живот клетъчни структури, при които имаме явен разпад.(...Господи, мирише вече; защото е от четири дена - уточнява Марта, (Йоан: гл. 11/ 39). Значението на Лазаровото възкресение е огромно. Четвъртичният принцип, по силата на който са структурирани четирите базови клетъчни структури на органите, е започнал да губи своята устойчивост и се разрушават фините взаимодействия между елементите и енергиите, известни като огън, вода, въздух и земя. Тези четири кода за взаимодействие и степени на отношения са най-общият, но и най-сложен принцип при формирането на ДНК. Те са подчинени на един от най-важните закони, по силата на който се извършва скачването на гените и образуването на бивалентните връзки на ДНК на бъдещия плод. Целият процес е наречен от науката Синапсис, а неговата вътрешна, непредсказуема и неразбрана все още специфика, се нарича Кросинговър. При Лазар клетъчните структури вече се разпадат, междуклетъчното вещество започва да гние и структурите на органите предстои да се разрушат. Да бъде върнато Етерното електрично поле обратно и да се заставят надисите7 да оживят 7

Надиси - енергийни полета около невроните (вж. "Балканите - жлеза на времето") 23

отново невроните и клетките, е по силите наистина само на Божествена космична Душа. Единосъщна с Твореца и Творците. В аспекта на Триединната същност - да, но нека не забравяме, че не е творец само Отеца, а цялото Елохимно единство от Седем Творящи Души. И всяка от тях е Владика на един от Седемте принципа, въпреки че владее и останалите в общото дело. Следователно Христос е Владика на Седемте принципа, защото последователно доказва, че ги владее, като ги прилага в материята пред учениците си. Ето една от изключителните Му характеристики, отделяща го от другите Синове. Защото Луцифер, Планетарният ангел на Земята, също е син на Бога и може да твори в материята живи души, но не може да оживотворява Човешка душа. Ставайки Планетарен Ангел, той губи своята способност да оживотворява, затова го наричат паднал ангел. А може би саможертвата Му да предостави същността си за тяло на планетата и така, призовавайки душите в материята, да даде на хората възможността да еволюират, не е била извън Плана на Творците?! Връщането на Етерното тяло и на електромагнитните му вибрации в клетките е колосална способност, присъща само на Душа, завършила своята еволюция до Божество. Възкресението на Лазар става по много странен начин. Вътре в Христос се извършват особени промени. Той се просълзява от скръб към Лазар и въпреки това като че ли не бърза да го съживи. Не чуваме да казва и сакралните думи за оживотворяване на душата, за връщане на ритъма на живота и сърцето: Талита! Христос произнася само името на Лазар и му нарежда да излезе навън. И Лазар излиза. Повит, опакован в савана, със забрадено лице и вързани ръце и крака... Христос нарежда: разповийте го и оставете го да ходи! (Йоан: гл.11/44) Тук величието и мощта на оживотворяващия са толкова големи, че енергийното поле на Четирите енергийни вибрации (наричани в "Откровението"още "Четирите вятъра"), завихрят около тялото поле и го "носят", изнасят го навън. Чудото е шокирало всички присъстващи. Дори апостолите, онемели от ставащото, не са могли да осмислят как ходи Лазар! И все пак той ходи, храни се, живее след възкресението 24

си. Възстановени са всички функции на организма му. Далеч сме от идеята да разшифроваме спецификата на Принципа за енергетизация на четирите клетъчни системи у човека. Не можем, а и не е предмет на темата ни. Но ще си позволим да напреднем още малко в генетиката на човешкия род. Христос е притежавал уникалната способност да възстановява организъм при разрушаваща се вече 1) междуклетъчна система, 2) клетъчна структура и 3) енергетизиране на тънките структури. Разгледани по отделно, това означава: 1) В междуклетъчното пространство на телесните клетки се намират нервните клетки и техните пипала. Христос ги е активирал и ги е върнал към живот, вследствие на което тялото може отново да живее, да координира своите действия, да ходи, да говори, яде и т. н. Надпейте отново са живи. Мозъкът получава информация и може да предава сигнали по нервните пътища.

2) Разпадащата се клетка е върната към живот. Христос е активирал отново енергийните центрове на клетката (митохондриите) и те са осигурили нужната й за живот енергия. Тук трябва да уточним, че ДНК на клетката не е била разрушена. В противен случай клетката не може да заработи и няма как да следва собствената си програма за живот и дейност. Връзката митохондрия - ДНК е задължителна, за да имаме жива клетка. Ето в тези знания се корени ревностното спазване на традицията, да не се погребват мъртвите до третия ден. Ако посочената връзка се възстанови по някакъв начин организмът може отново да оживее. Задължението на третия ден да се прелее гробът на мъртвия идва от знанието, че тогава започва разрушаването на клетъчните структури. На деветия ден всички връзки митохондрия - ДНК са разрушени. След четиридесетия ден всички ДНК на клетките, без костните, губят енергийната си характеристика по отношение на четирите кода (вода, огън, въздух и земя). Много ритуали в Църквата имат твърде приложен характер, свързан със стари конкретни знания. Христос ги е знаел отлично. От традицията на юдаизма следва да разберем, че Лазар е бил мъртъв от седем дни (три преди и четири от погребението). Следователно Христос е знаел, че връзката 25

митохондрия - ДНК не се е разпаднала още. И започва трудната си вътрешна настройка, за да насочи личната си сила така, че да може да върне тялото на Лазар към живот. Биополето Му е запулсирало с такава сила и мощ, че тялото на Лазар се задвижва в пространството. Но силата на движението е идвала отвън, защото краката му са били вързани, а е ходел. Полето го е носило, предвижвало го е в пространството. В аспекта и традицията на християнската сакрална символика, обозначаваща кодовите символи на различните Йерархии, пряко свързани с еволюцията на човечеството и поспециално на Пета коренна раса, можем да отбележим, че това чудо на Христос е показателно за неговата власт над Йерархии, за които нито юдаизмът, нито християнството знаят повече от пестеливото и напълно кодирано слово на Стария завет (книга на пророк Йезекил) и Откровението на Йоан Богослов. Посочените три възстановявания на животворните функции на системи от организма на човека дават ясно доказателство за владичеството на Христос над следните три специфични клона от Втора и Трета Йерархии: 1. Власт над Йерархията на Ангелите - Синовете на Живота. Към тази Йерархия принадлежат двете основни части на Питрите - Лунните богове, създателите на живота още по времето на Лунната верига. Наричат се Бархишади и Агнишвати.

2. Власт над Духовете на формата - Власти. Като основни творящи във формата Синове на Бога се проявяват така наречените Питри -Бархишади. Христос Владичества и над тази Йерархия, което показва, че "образът" развиващ се в еволюцията на нашето тяло, по принципа на подобието си с Бога, трябва да придобие определен и съвършен външен вид. В системата на промените, сегашното ни време е забележително с това, че започва окончателно развитие на двете слепоочни фонтанели8.

3. Власт над Йерархията на Духовете на Движението Сили. Именно властта над тези Духове дава възможност 8

За повече сведения по промените на черепа на съвременния човек виж "Балканите - жлеза на времето" от същия автор.

26

Христос да възстанови отново функциите на органите в тялото като сърдечна дейност, кръвен и лимфен поток, нервна система и т.н. Възкресението на Лазар - третото по ред възкресение доказва готовността на Христос към следващото му чудо, Самовъзкресението. Въвеждането на биополето на тялото Му (Иисус) в енергийна вибрация, можеща да оживотворява умъртвена материя, е отработено успешно.

ЖИВОТОТВОРЧЕСТВО - III РАЗПЯТИЕ и ВЪЗКРЕСЕНИЕ 27

Стигнахме до двете най-тежки и специфични тайнства на Христос: Разпятие и Възкресение. Те могат да бъдат разгледани като трите най-характерни качества на всички споменати по-горе -преструктуриране, структуриране и деструктуриране. Всички те се отнасят до материи, олицетворяващи четирите природни стихии или по-конкретно казано, дават информация за Неговото умение да си служи с принципа на Четвъртичността в различните Йерархии на Творците. Разпятието и Възкресението обаче прескачат границата на външното умение - те са тайнства на Себетворчеството. Разбира се, истинската специфика се съдържа във Възкресението, защото разпятието е акт на външното към вътрешното. То е, специфично погледнато, илюстрация на това, което самият Христос прави със света променя физическата му и духовна категория. До този момент Той активно се намесва в природата и духа, за да удовлетвори нуждите на молещите и нуждаещите се. Той формува и променя, за да даде на тях, а не на себе си. В Разпятието този процес се олицетворява от наказанието, което е форма, израз на атаката на света към Него. Разликата е само в това, че Той животвореше, а светът го убиваше. Защото за разлика от него Светът, в лицето не на закона, а на духовната власт, не можеше да даде живот. Той затова и слиза в материята - защото светът е изчерпан от примитивизъм и идолопоклонничество. С един единствен израз: Варосани гробници! , Христос определи качеството на духовността в света на евреите. Подчертаваме, че е на евреите, защото определено твърдим, че тези думи никога не са се отнасяли и не би могло да се отнасят към българския народ и неговите посветени служители, Колобрите, на Единния бог Танг-Ра. Активността на Света (евреите) се изразява чрез смъртта в закона. Този наказателен принцип на юдаизма трябваше да се промени, да се преобърне и насочи към творчество и живот в духа. Затова трябваше личен пример. И Иисус Христос го даде на евреите, а чрез тях и на света. Те бяха болните, на които донесе лек за душата, а не за тялото. Той приема смъртта и като Иисус, и като Христос. Чрез тялото на Първия доказа способността да претворява и оживотворява собствената си форма, а със безсмъртието на 28

Втория доказа своя божествен произход. Можем да обобщим казаното до тук в няколко конкретни точки, отбелязващи тези процеси на трансформацията: 1. Деструктуриране (смърт): а) отделяне на Етерното тяло от Физическото. б) трансформиране на Физическото тяло (материята) до плазмено (огнено) ниво.

2. Извеждане на Плазменото тяло извън гробницата.

3. Живот в Огненото тяло.

4. Структуриране на ново Физическо тяло - пълно възстановяване на физиологичните процеси. Точка първа регистрира един обикновен за живота и необикновен по жестокостта си начин за смърт. Езотеричните науки посочват процеса на умирането като един от найсложните и необясними факти от живота на хората. Неговата естественост не е предмет на нашето изследване. Ние говорим за насилствената, ненавременна смърт, при която Душата и Духът са принудени да напуснат Физическото тяло, преди да е получен сигналът за отделяне на Етерния носител от Физическия. При естествената смърт това става плавно и естествено. При естествената смърт Духът чува призива на космоса и откликвайки на този призив, започва самостоятелно отделяне на Жизненото тяло от Физическото. Технологично това означава енергията на нервните проводи да започне да се свива, надпейте се оттеглят и нервните клетки остават без нужната жизнена енергия. Този процес автоматично води до оттегляне на енергиите и на соматичните клетки, като тук процесът се отнася до изключване на енергоцентралата на клетката - митохондриите. Останали без жизнената енергия на Етерното тяло, те бързо изпадат в колапс. Процесът не води веднага до смърт. В това състояние клетките могат да издържат няколко дни. Посветените от Индия са наблюдавали случаи, когато това е ставало чак на седмия ден. Обикновено критичен е третият ден. След деветия се смята, че всички пътища за връщане на Етерното тяло са прекъснати и започва деструкцията на органите и клетките. При Иисус Христос процесът на отделянето на Етерното тяло от Физическото настъпва насилствено. Затова всички евангелисти отбелязват мига, когато "изпуска дъх". Ние 29

приемаме този факт за момента, когато Жизненото тяло напуска Физическото. В унисон с казаното по-горе, би трябвало до третия ден тялото на Иисус да не се разлага и да остане цяло. Вратата на гробницата обаче е запечатана, а стражата пази да не дойде някой да открадне тялото. И въпреки това, тялото напуска гробницата. Повитото тяло на Лазар излезе само, с повити крака и ръце. То е отговорило, носено е от вълната на посветения Бог. Христос не може да разчита на такава помощ отвън. Тогава Той извършва процес, известен на посветените като организация на етерната материя до структурирането й, по код известен на посветения още преди действието (сега, в Индия, Сай Баба успешно извършва този процес пред стотици хора). Описахме го, когато Христос възпроизвежда по кода на материята хляба и рибата. В гробницата обаче Той трябва да извърши нещо друго - да деструктурира собственото си тяло и да го изведе извън гробницата. Процесът е известен на Земята само на посветени, достигнали Космично посвещение. А знаещите вече не принадлежат на човешкия род или го извършват скрито в камерата на някоя пещера, при подходящи енергийни условия. Така или иначе, Христос извежда тялото си навън. Тоест Той деструктурира Себе си до ниво Плазмено тяло. Специфичността на този процес се състои в това, че тялото запазва изцяло своята енергийна структура, до клетъчно ниво и по силата на определени постановки може отново да възвърне състоянието си. Когато Плазменото тяло е било готово, Той се явява на Мария Магдалена. И тази среща е знаменита с един Негов израз, който дава знание на посветените, че е извършил тайнството правилно. Когато Мария го вижда и познава, понечва да се докосне до дрехата Му. Христос произнася: Не се допирай до мене, защото още не съм възлязал при Отца си ( Йоан, гл. 20, стих 17). Интересен израз и забрана, защото как тя би се докоснала до него, когато се възнесе на небето? И кой след това го е видял или пипнал след Възнесението Му?! Тези думи на Христос са доказателство за това, че Той в този момент е пребивавал в Огненото си тяло (Плазменото). Ако Мария се бе докоснала до него, огромната му мощ щеше да я убие на място. Огнената субстанция на Плазменото тяло е с 30

колосална мощност. В езотеричните науки съществува един пример, познат на хората, но не разбран нито от тях, нито от съвременната наука. Това е спецификата и необяснимото поведение на Кълбовидната мълния. Десетки са случаите, когато кълбовидна мълния показва поведение на разумно същество. За посветените всяка кълбовидна мълния е живо същество от низш порядък, идващо от паралелен на нашия свят - Огненият. Самосъхранението на този гигантски по мощност заряд е отлично, докато не се насочи енергията към проводник, можещ да организира енергията в друга посока. Нарича се преминаване от сферична в линейна посока. Тогава тя избухва, защото материалността на привличащото тяло я взривява. Поточно взривяват се неговите атоми, като при това разпадане се взривяват и енергоносителите на мълнията. Тялото на Мария Магдалена щеше да се превърне за миг във въглен, ако тя го бе докоснала. И днес има такива случаи на самозапалващи се хора. И то не един. Всички те са предизвикани от пренапрежение на Плазменото тяло у нас, при което енергията му е взривила собствената си клетъчна система. Знаем, че ще прозвучи фантастично, но ако всички органи в нашето тяло заработят едновременно на свръх обороти, никой не би могъл да издържи на гигантската мощ, която клетките отделят в този миг. Затова всички биологични структури са подчинени на двучасов енергиен ритъм, известен на астролозите като асцендентна фаза. Казано точно - на всеки два часа определен орган и принадлежащата му система работят според вълната на строго контролиран от определено съзвездие йонен енергиен поток. Човекът е малка част, микрон от Космоса, но ако изолирате този микрон, ще настъпи срив. Ще настъпи претрансформация, която прави от диаманта графит и обратното. Всички ракови заболявания имат за начало подобна екстремална ситуация. "Не ме докосвай, Марийо!" - заповед. За първи и единствен път Христос изрича забрана към конкретно лице. Той знае какво ще се случи. С този израз евангелистът дава информация на посветените след тях, как е приключил процесът на деструктуриране, обособяване на Огненото тяло и живот в него. Живот има, защото той изразява поведение и говори. Словото е 31

вибрационен процес, способстващ активирането на мозъчните клетки у разумното същество. Това е голямата тайна на телепатията. Христос не е говорел с говорен апарат, а на мисловно ниво е предал енергиен заряд, който умственото тяло на Мария Магдалена е приело и облякло в думи, според своя собствен речников потенциал. Нека си припомним все още неразбраната сцена с идването на Светия Дух над главите на Апостолите на Петдесетница. Огнена материя, която кара всеки ученик да говори всички езици. Всъщност огненият потенциал дава възможност на мозъка да схване същността на словото и посредством своя личен потенциал да го излъчи навън като реч, като думи. Затова всички ученици, независимо че не са учили чужди езици, започват да говорят на тях. И всички ги разбират. Всъщност те говорят на телепатично, но озвучено от говорния апарат вибрационно трептене, което мозъците на присъстващите приемат и превръщат в лично слово - според езика си. Пристрастието на някои вярващи в това тайнство ги доведе до там, че бяха създадени протестантски секти, в които говорят на неразбираеми за хората езици, а друг след това им превежда казаното. Наивно е да се мисли, че на Бог не му е хрумвало да им говори направо на техния език. Така днес много учители, в Индия и Тибет особено, разговарят със своите ученици или предават уроците си независимо от разноезичността им. Но се появява един апостол, който категорично отказва да приеме на вяра възкресението на Иисус. Апостол Тома изразява недоверие и казва ясно: Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата му, няма да повярвам (Йоан: гл.20/25). Странно недоверие. Още по-странна е жестокостта на Христов ученик към най-благия Учител и Божи Син. Неверник ли е бил Тома, като е поискал да види и пипне символите и фактите?! Категорично - НЕ! Тома е апостол от групата на найпосветените ученици на Христос. Подобно на Натанаил и Филип, той няма никаква изразена друга дейност, освен да изчака своето време и да засвидетелства нужното. Тази високо посветена душа е имала знание и критерий за оценка на фактите. Тук място за чувства и сантименталност няма.

32

Йерархията, ръководеща тази душа, я изпраща като свидетел за овладяното структуриране на Физическо тяло до възстановяване на всички физиологични процеси, както казахме в точка четвърта. Тома няма право да подмине този процес, защото за поколенията не би останало нищо от уменията на Христос. За трети път специфичните по ранг посветени изразяват недоверие, всъщност проверка, към Иисус. Натанаил, Йоан Кръстител, сега и Тома. Три пъти Иисус доказва знания и умения от ранг на Велика космична душа. Това чудо завършва по подходящия начин - Христос му позволява да пъхне пръст в раните. Така посветеният разбира, че Иисус може да структурира и костна система. Защото костната система е физическият модулатор на живота. Кост Негова няма да се счупи! - както бе казано в текстовете. Счупената кост при смърт означава деструктуриране с траен регресивен процес, при който не е възможно да се възстановява тялото. Знаели са го и римските посветени, затова пребиването на пищялите е било задължително при осъдените на смърт за убийство. Една дълбока тайна за тайните на живота. Така те са пазели обществото от прераждане на озверена душа отново в човешкия род. Ако на Христос бяха пребити пищялите, Той не би възкръснал. В старозаветието е описан подробно цялостен процес на трансформация на етерната субстанция в плът. Пред очите на пророка костите се събират, плътта се възстановява и воините отново са готови за битка. Но къде би се организирала плътта, ако я няма костната система? Тук ще отбележим, че в еволюционен план, при уплътняване на Плазменото тяло на човека до Физическо, последната структурна част от него, която е достигнала твърдост, е Костната система. Еволюция без гръбначен стълб не е възможна. Еволюция в духовност без изправен гръбначен стълб също. Въпросът за липсата на вяра, в което Христос обвинява Тома, не е въпрос на неверието, а на блаженството на тия, които идват след тях и пак ще повярват. Иисус отлично е знаел какво трябва да направи Тома и затова не го изпитва, както найчесто прави с учениците си, а директно му казва: Тури ръката си в ребрата ми - провери сам. Тома проверява и възкликва: "Господ мой и Бог мой!" А не възкликна ли така и Натанаил? И 33

двамата веднага категоризират Иисус като Син божи и Господ, когато получават доказателства за ранга Му. Тома, назидателно наречен неверни, е най-високо посветеният ученик на Христос, защото той доказва, че е пратеник на Йерархията, владееща тайнствата на енергийното структуриране на материята. Той проверява Иисус, за да освидетелства за поколенията истинността на делото му.

ЖИВОТОТВОРЧЕСТВО - IV НАРУШАВАНЕ НА СЕДМА ЗАПОВЕД 34

В дейността си на земята Иисус Христос извършва, наред с останалите си дела, две специфични опрощения и отказва едно. Те са за нарушения на Седмата заповед: "Не прелюбодействувай!" и на десетата заповед, отправена специално към мъжете - "Не пожелавай нищо, което е на ближния ти". Тази заповед е единствената, която е повторение на Седмата, въпреки че нито веднъж Той не изявява конкретно отношение към мъжа - прелюбодеец. Изобщо в Новия завет не намираме изразено отношение към мъжа, нарушаващ тези заповеди. Веднага възниква въпросът: Защо е така? Тук ще разгледаме опрощението на Христос към трите типа нарушения на горната заповед от жените. Причината да разглеждаме именно тях е старата езотерична тайна за проявата на енергиите ЯН (мъжката) и енергията ИН (женската). Последната е матрициращата същност на реализираното в материята творчество - раждането. Като пазителка на тайнството и притежаваща органите да възпроизвежда "по вид и подобие", жената е отговорна за еволюирането на физическото тяло на човешкия род. Тя формува тялото на бъдещия плод чрез качеството на личната си енергийна същност, която заедно с биологичния импулс на зачатието (Метода) осъществява изграждането на бъдещата структура - детето - Програмата (ДНК)9, по която ще се реализира то като организъм.. Методът се състои в специфичен контрол при реализирането на най-съществения процес в оплождането на яйцеклетката - Синапсисът, чиято лична характеристика предопределя начина на скачване на хромозомите (бивалентните връзки) и неговата специфика - така нареченият Кросинговър. На базата на този процес се предопределя и принципът, по който РНК ще разкодирва от ДНК нужните й участъци, за да реализира формите (органите) и качествата на бъдещия организъм. На ниво първично делене на клетките, този процес е изключително важен, защото предопределя принципите, по които Четирите основни (базови) енергийни 9

Припомняме на читателя Първи закон на енергийния обмен, описан в " Теория на енергийния обмен - обща част", от същия автор, стр.153: Енергията ЯН е Управител, който формува материята чрез енергията ИН. Те са равни, но не са равнопоставени. Ян е Методът, а ИН е Матрицата. Заедно съставят Програмата на развитието.

35

вибрации ще структурират смесените структури на тялото на плода. В езотериката те са известни като кодовете вода, огън, въздух и земя. Това са кодове. Всъщност става въпрос за четири базови субстанции на материята и енергията им, които дават Октоадичното (осемстепенно) разпределение на техните вътрешни отношения. Тези субстанции определят специфичната функция за осъществяване на отношенията им по двойки. За всяка двойка тя е различна и в същото време притежаваща структури за контактност и взаимодействие с още една, плюс допълнителни възможности за останалите две. Влиянието на последните две обаче е минимално и има поскоро нюансиращ характер. Ако си послужим със съвременната терминология ние говорим за вълновите характеристики на материята, в които влиза и така наречената интерференция10. Програмата за споменатото по-горе подреждане е с изходен вариант у съответните родители и носи тяхната лична вълнова характеристика. Тази лична специфика на двете родителски ДНК (хромозомният израз на половата клетка) е Третото ниво от развитието на ДНК като нова програма за новия организъм. Припомняме и Третата степен на реализацията на Първи закон на ТЕО, която гласи: Енергията ИН формува материята, структурира я чрез Метода ЯН, но я матрицира според собствените си потенциали и качества. Казаното тук е в пряка връзка с Втори закон на ТЕО - законът за Гаметогенезата и Законът за Клетъчните структури11. Споменатите закони и следствия от тях са ръководителите на процеса Синапсис. Под тяхно въздействие протича кросинговането на бивалентните връзки и определянето на реда и принципите по които РНК ще извлича от ДНК нужната информация при клетъчното (структурно) изграждане на даден орган или част от него. Този процес започва от най-ранно клетъчно ниво -веднага след като се обособят първите четири клетки, тоест когато зиготата се е разделила на четири клетки. Това са четирите майчински, родителски клетки на всички бъдещи органи на тялото. Тук няма да разискваме как става 10

Интерференция - наслагване на звукови, светлинни или електромагнитни вълни.

11 Виж "Теория на енергийния обмен - обща част",стр. 154.

36

този процес и каква е спецификата на вътрешното енергийно и ДНК преструктуриране, за да се получат четирите енергосъстояния, наречени в езотеричните науки вода, земя, огън и въздух. Уточняваме само, че всяка от четирите клетки притежава по един от тези кодове - енергия, която предопределя основната характеристика на органите, които тази клетка ще твори чрез личното си делене. Не можем да обясним и изключително сложния процес на енергийно и химическо пренастройване на ДНК на клетката, след всяко нейно делене, поставящо началото или края на структурирането на даден орган. Важно и съществено необходимо за нашата тема е знанието, че: 1. Четирите клетки, пряко произлезли чрез делене от зиготата, стават майки на четирите типа клетъчни структури, които дават четирите вида органи на нашето тяло.

2. Всяка от тези четири клетки има за основен, базов код, типа енергия, характерна за именуващата я субстанция: вода, земя, огън и въздух.

3. Базовият тип енергия не е единствен. В него е вплетена субстанцията на още един - като второстепенен и на другите два - като допълнителни. Допълнителните не могат да оказват друго влияние, освен да служат за кодове на РНК при матрицирането на участъци от ДНК, които трябва да бъдат разработвани на определено ниво от структурирането на органите.

4. Всеки базов тип енергия дава специфична характеристика на всички произлезли от нея клетки,12 плюс характера на втория код, влияещ на базовия. Така се огънкодове на въздух земя определятвода двуполюсните енергията на всички клетки, едната от които е ЯН, а другата ИН тип. Характеристиката на допълнителните е хармонизираща или подчертаваща едната от огън + въздух двете енергии.

12

От една базова клетка (матерна) се възпроизвеждат всички клетки и структури, които на този тип.Тези четири клетки са майки вода принадлежат + земя на 6-те хиляди милиарда клетки в нашия организъм.

37

ЗИГОТА с четирите майчини клетки в нея

Според Закона за Клетъчните структури и пренасянето на техните принципи в половите клетки, последните трябва да пренесат при зачатието всички характеристики и на половия живот, който са водили родителите. Киноварното поле на жената има способността да запаметява всичките полови енергии, проникнали в половата система на жената и да ги пренася в Дългата памет на рода и вида (родовата ДНК). Мъжът няма Киноварно поле, затова не може да пренесе такава информация в бъдещия плод. Ето тук се корени тайната, защо при Христос не водят мъжа прелюбодеец, а само жената. И защо евреите считат майката за по-специфичен родител от бащата, въпреки че всички закони и принципи в юдаизма са приоритетно мъжки. На базата на всичко казано по-горе, ние ще разкрием до известна степен забулената в тайна реакция на Иисус Христос. Както всичко при Него и тези Му постъпки не са разяснени от християнските апологети на Новия завет. Облягайки се на завещаното ни от хилядолетия знание на колобрите на Танг-Ра, ние ще се опитаме да осветлим тези три вида отношение на Христос към жените, 38

нарушавали Седмата заповед. Преди това ще внесем още малко информация в принципната позиция на Христос към Седма заповед на Мойсей. Текста намираме в евангелието от Матей - гл. 5,стих 32: "Аз пък ви казвам: който напусне жена си, не поради прелюбодеяние, той я прави да прелюбодействува; и който се ожени за напусната, той прелюбодействува." Текстът ясно и категорично определя една единствена причина, която може да послужи за развод прелюбодействието. Така внесената поправка на заповедта на Мойсей, да се дава бракоразводно писмо от мъжа на жената, е отменена за християните и предопределя изрично следствията от раздялата между съпрузите по отношение на половото наследство в бъдещото поколение, което разведената жена би родила. Иисус е бил наясно с всички произтичащи за поколенията следствия. Още повече - Христос въвежда и нравствената категория на енергийното прелюбодействие, изрично подчертано още от Мойсей като забрана специално за мъжете -Десетата заповед: "Не пожелавай!" Мойсей е знаел за енергийното въздействие на енергията ЯН върху матрициращата същност на енергията ИН (жената, половата й система). Дълбоко и добре закодирано знание, което египетският посветен е въвел под формата на изрична забрана към мъжете. Процесите на въздействие на мощната енергия ЯН върху енергията ИН са добре описани в книгата Теория на енергийния обмен - обща част", затова сега няма да ги разглеждаме подробно. За нашата тема е важно само да напомним на читателя, да проследи внимателно текстовете на Новия завет и да ги съпостави с текстовете от Теорията на енергийния обмен, за да открие сам онази вътрешна зависимост, която винаги е съществувала и ще съществува, и на която съвременната наука все още не обръща нужното внимание. Това, разбира се, не прави проблема понезначителен, нито пък следствията от него, защото познанието е процес на еволюционно развитие, а принципите на битието са извечни, кардинални и неразрушими. На определено ниво от развитието на ума те стават достояние не само на посветените, но и на цялото човечество. В Десети стих на същата глава Христос изрично обяснява на апостолите, че разказаната притча 39

е за да се даде възможност на всички да чуят, но всъщност само на апостолите е дадено да знаят тайните небесни: "Вам е дадено да знаете тайните на Царството Божие, а на другите се говори с притчи, та, като гледат, да не виждат и, като слушат, да не разбират." (изт.) Сега е настъпило времето, когато определени, знаещи хора, могат да разкриват тези тайни чрез кодовете (които владеят) за специфичен прочит на словата от свещените текстове. Известна кодировка притежават и текстовете, които ще разгледаме по-долу.

1. МАРИЯ МАГДАЛЕНА 40

"...Мария, наричана Магдалена, от която бяха излезли седем бяса,..."(Лука: гл. 8,/2). Прегрешенията на Мария Магдалена не са само към Седма заповед. Тя определено е пример за навлизане на тъмните сили в Седемте тела на човека, чийто енергийни центрове, пряко свързани със седемте енергийни центъра на жлезите с вътрешна секреция, са били замърсени. Не бива да забравяме и факта, че енергията ИН, като същност на материята, е далеч по-податлива на влияния от другите типове енергии, намиращи се в природата. Припомняме, че седемте тела на човека са: Физическо, Етерно (Жизнено или витално), Емоционално (на чувствата), Астрално, Умствено, Будхично и Причинно. У Мария Магдалена всички те са имали дотолкова замърсени центрове, че са започнали мутационни процеси, който ще доведат рано или късно жената до стабилни мутации на ДНК, а от там и на децата, които ще роди. Емоционалното и Астралното тяло, като пряко свързани с половата и цялата чувствена дейност на организма, са били явно увредени, затова Мария Магдалена е считана от цялото общество за грешница. В смисъла на съвременната терминология тя е била блудница проститутка. Следователно, в нейното киноварно поле е имало енергийно присъствие на десетки мъжки енергии, деформирали генната й памет напълно. Кодът "седем бяса" регистрира и знанието, че мутациите са на най-високо ниво, дори до Будхичното и Причинното тела. Всъщност тук става въпрос за драстично увреждане на Духа, който е в пряка връзка с Монадата. Мозъчните й центрове са били с променена причинно-следствена последователност. Процесите в него не са били вече контролирани от кармичните кодове на Дясното полукълбо, вследствие на което Лявото е изгубило способността за системен и нормален контрол над съзнанието . От казаното следва, че Мария Магдалена е излязла извън процесите на нормалната физическа, умствена и духовна еволюция. Самото съприкосновение с нея е било знак за падение, затова всички много се чудят на Христос, че я допуща до себе си. И разбира се, не знаят кода: "... и ги изтриваше с косата си,..." ( става въпрос за краката на Христос). Косата на човека е изключително чувствителна енергийна антена, носеща специфични характеристики, според които доста точно маже да 41

бъде определено нивото на еволюционното развитие на индивида: според цвета, според характера на косъма и според ъгъла на разположение на косъма спрямо черепа. Ако жените днес знаеха какво мощно въздействие оказва цвета на косата върху умственото и чувственото им тяло, едва ли така лесно и безотговорно щяха да малтретират косите и веждите си. Нека си припомним, че посветеният египтятин Хозарзиф, наречен още Мойсей, забрани на евреите да подстригват косите си, да ги навиват и обработват по какъвто и да е начин. А Самсон набираше неземната си сила именно чрез косата. Когато му я отрязаха, изгуби цялата си мощ. Избърсването на краката на Христос с косите на Мария означава, че тя е преобърната духовно и смирявайки себе си извършва акта на цялостното си преобразование под мощта на Неговото лично биополе. Тя умива краката Му, тоест фазово захранващата организма с ИН енергия част от тялото ходилата. Самият Христос, преди да приключи с посвещаването на учениците си вечерта, когато им завеща тайната на Евхаристията, изми лично краката на всеки от своите апостоли. И каза на Петър - ако не умия краката ти, нямаш нищо с Мене! След приемането на тази сакрална, но реална в деянието промяна у Мария, Христос приема саможертвата й и я опрощава, защото в преобръщението си много е загърбила от любов и много е готова да пожертва. В Новия завет няма друга личност, така цялостно и безкомпромисно да е завладяна от тъмната ложа, толкова дълбоко да е деградирала личностната й характеристика. Цялата по-късна дейност на Мария Магдалена показва изключителната й решителност - тя следва неотклонно Христос до края на живота Му, а по-късно проповядва Благовестието. Опрощението тук подсказва възможността всеки прегрешил да има шансът да бъде помилван от Владиката на душите. Дори когато са увредени и седемте му структури. Като радетел не само на поведението, но и на нравствената готовност да не се поддаваме повече на падения, Христос нагледно показва как трябва да се постъпва в еволюционния цикъл Риби, в който човечеството индивидуално и колективно ще трябва да достигне великото преобръщение на душата по Пътя към Истината и Живота. Той затова и нарече Себе си Път, Истина и Живот за Царството на небесата. Не тук, на Земята, а 42

за Небесното царство, от където пропадналите в материята Души ще могат, отказвайки се от спекулативната дейност на ума, да се завърнат към своята космична природа. Дори Седемте тела да са мутирали, ако душата се стреми искрено и чрез поведение, човекът може да приключи с материалния опит. Това право се дава във всеки край на цикъла, ознаменуващ приключването на всяка Коренна раса. Мария Магдалена нагледно и в поведение доказва този реален процес за последователите на Иисус Христос. Тя е образец за цялостно, седемстепенно преобръщение.

43

2. САМАРЯНКАТА Другото тайнство, което Христос извършва във връзка с нарушаването на Седмата заповед, е свързано най-конкретно с посочения в началото проблем за наследственото предаване на енергийните присъствия на мъжете, извършили полов акт с жена. Отнася се конкретно до четирите базови клетки, произлезли от зиготата и служещи за начална енергийна, химична и структурна основа за всички органи, принадлежащи към основната характеристика на дадена клетка - майка. Едната от тях ще произведе и половите клетки, които още на ранно органично и енергийно ниво ще бъдат принудени да пътуват до Герминативния гребен, където търпеливо изчакват структурирането на половите органи, според чиято специфична определеност ще се превърнат в яйцеклетки или сперматозоиди. Но още сега, на ниво майчин орган (жлъчният мехур) ще станат носители на полова и енергийна предопределеност. Всичко започва обаче на по-ранно ниво оплождането, защото ние твърдим, че яйцеклетката знае, кой сперматозоид (с каква кодова характеристика) да допусне вътре в себе си, за да бъде оплодена. Процесът е изчерпателно описан в книгата "Теория на енергийния обмен - обща част", за която вече споменахме. Подчертаваме, че извлечената от ДНК информация за половите клетки е предопределяща качествата и характеристиките на бъдещия плод. ДНК защитава еволюционното си ниво на развитие именно по този начин - като предопределя характеристиките на бъдещия плод (децата на заченатото сега бебе) далеч преди да бъде сформиран окончателно организмът и по-специално неговата полова система. Съхраняването по този начин на половата характеристика на родителите, независимо от евентуалните промени и недостатъци на сега структуриращия се организъм на плода, е предохранителна мярка и доказва стабилната охрана, осигуряваща поколението да не влияе непосредствено на новия плод. На ниво базова - майчина клетка се съдържат всички закодирани от ДНК характеристики на жената и мъжа. Но тук информационната структура на жената, нейната енергийна система, има основна роля. Въпреки ръководната роля на Метода (ЯН), матрициращите характеристики на женската 44

полова енергия поставят новата ДНК (на плода) в зависимост от женския потенциал. Така Програмата (ДНК на плода) се ръководи в осъществяването си приоритетно от енергиите на жената. Ето основанието на юдаизма да приеме майката като по-значителен (в органично отношение) родител от бащата. Тази тайна Мойсей е научил в посветените школи на Мемфис, където Египет пази тайните на космическите принципи на творчеството в материята. Както вече казахме, Четирите базови клетки, охарактеризирани и от второстепенните влияния на кодовете, съответстват на една от спецификите на енергиите на четирите стихии -вода, земя, огън и въздух. Ако приемем, че цялата енергия на клетката е 100%, то приблизително вярно бихме отразили съотношението им като: 70% базова енергия, 20% второстепенна и 10% процента допълнителна енергия. Примерно: 70% вода + 20% земя + 10% огън или въздух. Тук няма да разглеждаме изключително обширната конфигурация на подобни съчетания, а ще се съсредоточим главно върху проблема на базовата енергия, като се абстрахираме от второстепенните и допълнителни характеристики. Това определя по-простата схема на четирите базови-майчини клетки така: 1. Майчина клетка с енергиен код, определящ структурирането на клетки с код ВОДА; 2. Майчина клетка с енергиен код ЗЕМЯ; 3. Майчина клетка с код ОГЪН; 4. Майчина клетка с код ВЪЗДУХ. От Закона за Сперматогенезата (виж ТЕО) знаем, че: Всеки сперматогоний се превръща в четири сперматозоида, с два по два еднакви хромозомни и енергийни заряди, носещи енергийния заряд на тестиса - майка. Всички те са годни да оплождат. Всеки от четирите сперматозоида носи също и един от кодовите заряди вода, земя, огън и въздух. Следователно всеки ще влияе само на определен род яйцеклетка - със съответстващия й код, но с противоположен електричен заряд. И това е най-решаващият проблем за възможността да се оплоди яйцеклетката. Връщаме се на нашия основен проблем: Защо е 45

недопустимо да има жената повече от един мъж и защо настъпва неминуемо мутационен процес в нейната ДНК, ако в Киноварното й поле има всадени повече от четири мъжки енергии? Всеки от мъжете извършил полов акт с жената, внася в нейната генна памет, чрез Киноварното поле, информация, която се закодира от половата й система. Най-силен и значителен е той при разкъсването на химена, което предизвиква енергиен вихров поток и захранва с енергия цялата й енергийна система и най-вече току-що оплодената зигота. Съществува обаче още едно ниво на влияние - всички яйцеклетки също получават този енергиен заряд и под неговото програмно ръководство развиват качества, които ще са необходими на яйцеклетката, за да се реализира цялата Програма (Съдба) на бъдещите деца - родители. Така бъдещето бебе става носител на енергийни дадености, които неговите родители са му предали. Ако е момиченце, то ще расте и ражда с тази предопределеност бъдещите си деца. Внесената при всеки полов акт енергия обхваща енергийното поле на яйчниците, а от там и на яйцеклетките. На ниво клетъчни структури жената притежава, както казахме погоре, четири типа майчини клетки, структуриращи четирите основни типа клетки и органи на тялото. Енергията на мъжете тогава ще влияе на четири последователни етапа. Кармично (съдбовно) предопределеният мъж, при срещата на когото става естествено, духовно привличане, е основният преобразовател на енергийното поле на жената, за да може тя да ражда. Ако приемем, че този мъж е бил с главна енергия на организма си, носеща кода вода, то тогава водеща структура в енергийно отношение за жената ще има майчината клетка с кода вода. Независимо от това, всички други клетки приемат този код и се подчиняват на неговата енергийна същност (Метод). Организмът на жената се развива от този момент под ръководството на тази космична субстанция. Именно затова зодиакалните характеристики се предопределят и тълкуват според тези четири кода, заложени в информацията на астрологичната наука. Мойсей и Христос я забраниха, защото сега се осъществява принципът за Любовта и под тази лична еманация на душата става преобразуването на душевността на 46

хората. Ако жената има втори мъж, с когото извършва полов контакт, то тогава в енергийната характеристика на клетките й ще се привнесе и този код на мъжа. Ако той е, примерно, огън, ще бъде извършена основна енергийна промяна в клетъчната структура на жената, с нарастваща характеристика на всички органи, структурирани от майчината клетка с код огън. Приемаме, че жената е извършила полови контакти с още двама мъже, носещи другите два кода земя и въздух. Това означава, че всичките й клетки са преенергетизирани отвън, чрез намеса и целият й организъм ще претърпи съществена енергийна промяна. До тук имаме процес на преенергетизиране, но все още нямаме мутационни изменения. Отчитаме, че независимо от кодовете, четирите полови енергии на мъжете ще нанесат енергийни промени. Ако те са били двама с код огън, тогава най-близката до този код субстанция въздух ще поеме натоварването. Така клетъчните структури с код въздух ще бъдат подложени на несвойствена за тях енергия и цялата система ще започне да мутира - всички органи с приоритетен код въздух. Започват болестни процеси в тези органи. Принципно погледнато, те нямат причина да боледуват, но следствията настъпват едно след друго. Ако определена система от клетки (орган) получи несъразмерна енергийна атака, органите заболяват и се израждат. Така настъпват всички съществени промени, водещи до проявата на болести като СПИН и рак. Тук подчертаваме, че половият анахронизъм има предопределяща роля в наследствеността на вродените заболявания при децата. В този проблем се коренят над 90% от всички детски болести днес. В аспекта на изложеното знание подчертаваме, че за посветените те имат вроден (онаследен от майчината ДНК) характер. Далеч по-драстичен е случаят, когато майката е имала петима и повече мъже в живота си. Защото тогава процесите, водещи до мутация са необратими. Особено ако майката роди детето след тях и най-вече, ако то е момиченце, защото в неговата ДНК се предава спецификата на матричната характеристика на майката. Мутационни процеси настъпват в организма на жената в период от една година след консумацията на петте акта, 47

независимо с какъв код са мъжките енергии. Определено можем да кажем, че тази жена ще предопредели след себе си поток от мутации, които никой не може да спре, нито да проследи и анализира. Когато Самарянката (Йоан: гл.4/16) поисква Христос да й даде от живата вода, той отговаря категорично: "Повикай мъжа си и дойди тука.."Ля отвръща: "Нямам мъж". Анализът на този текст дава информацията, че за да се изнесе енергийна женска същност в космоса (Царството небесно), е нужно да се сдвои тя със своята половинка "по плът" - мъжът й. Този код се отнася до андрогенната същност на космичния човек Адам Кадмон, двуполовият -съдържащ в себе си мъжкото и женското начало в цялост. Не е възможно да бъде изнесена в космоса едната енергия, без другата. Въобще не е възможно женската, структуриращата в материята ИН енергия, да напусне полетата на материалния свят, без космичната същност на Ян (Методът) - мъжът. И тук е голямата тайна за насилственото разделяне на Адам Кадмон на две същности Адам и Ева. Но това е друга тема. Самарянката е имала петима мъже и в момента има друг, но мъж няма. Христос отговаря меко, но в думите му се таи страшна присъда. Защото Той на разбойника - убиец прости и обеща Царството небесно, а на нарушилата над четири пъти Седма заповед не можа. Христос е бил наясно какво означава да влязат в енергийната същност на жената разрушителните енергии на петимата мъже. Освен това Той е виждал и структурата (излъчването) на Киноварното й поле, за да каже категорично: "Добре каза, че мъж нямаш; защото петима мъже си имала, и тоя, когото сега имаш, не ти е мъж; това право си каза." Виждал е енергийните пробиви в биополето й, четял е безпогрешно, какво има там. Виждат ги и посветените колобри днес, но какво могат да направят те, когато Той не можа?! Както казахме в ТЕО, съществува начин на енергийно очистване до четвъртия мъж, който трае от една до три години. При определени условия може и по-кратки да са пътищата, но трябва посветените да приемат кармичната отговорност да платят кармата на жената, както и да жертват част от своя енергиен потенциал за прочистването й. Необходим е и много строг, напълно безполов живот за жената в посочените срокове, 48

в определени енергийни места, имащи геомагнитни характеристики, подпомагащи такава дейност. Самарянката е символ на морална деградация, при която Душата е блудствала при всеки случай, когато е била увлечена на сексуална основа. Нейното поведение се свежда до ширещото се днес възприемане на свободната любов преди брака и съжителство без брак. Това е чист сатанизъм. Такава душа е регресирала на много дълбоко ниво, защото е регресирала Любовта в себе си. Тя се е гаврила не с тялото си, както е при Мария Магдалена, а с душата си. И с душите на тези, които са били с нея. Някои от тях влизат в манастири, с надеждата да откупят грешката си - наивна надежда на объркани от тъмната ложа души. Твърдим, че няма душа на жена, била с повече от четири мъже интимно, която да не е подвластна на тъмната ложа. Разбитата душа на Самарянката не е в състояние да промени повече своята вибрация, защото катарзисите на любовната еманация са вече предадени на Духа (Висшият ум) и затова Христос не я опрощава. Манастирът успокоява ума, съзнанието, низшия манас, но не може да преструктурира енергиите на тялото. Ето защо ние разглеждаме категорично "влюбването" като дело на тъмната ложа. Защото не душите се разпознават, а сексуалната чувствителност на Виталното тяло се активира под напора на Астралното поле, което е под контрола на тъмната ложа. За такива души най-често любовта бързо отминава и после идва празнота и непоносимост. Така душите отново остават сами - без възможността да се комплектоват с другия пол и да изградят андрогенния, недосегаем за тъмната ложа, двуполюсен Адам. Още по-тежки са случаите, когато жената има случайни полови контакти с мъжете. Ако такива актове са повече от пет, душата не може да бъде спасена, дори от учител с възможности, какъвто днес има на Балканския полуостров. Този Учител - Благодетел е пратеник на Космичната Йерархия на Кода на живота (ДНК) в нашата вселена и може да преструктурира киноварните полета. Рангът му е САА. Цялата му дейност е описана в Библията. Неговата главна роля е да подготви определен брой жени, можещи да осигурят раждането на Първите свещени родове, които ще дадат на новото човечество генетично необременено поколение. В Библията е 49

описан такъв случай. Този генетик на Пета коренна раса принадлежи на Йерархията, посочена по-горе. До края на преходния период на епохата "Риби" той трябва да завърши своята дейност, осигурявайки поле за дейност на другите Двама генетици, които ще дойдат след него, за да продължат дейността му в следващата епоха на Водолея. Съзнанието на Самарянката се е променило след Христовата проповед, но не е получила опрощение. За разлика от Мария Магдалена, която блудства не с душата си, а с тялото. Прелюбодейката от своя страна не е блудствала нито с тялото (само заради удоволствието от секса), нито с душата си, а от любов (обич) към обекта на чувствата си е нарушила закона. И бе опростена и от хората, и от Христос. В тайната за неопрощението на Самарянката се съдържа основанието на Християнската църква да не позволява повече от четири брака и то при изричното условие четвъртият да бъде с ръкополагане от свещеник с висок ранг (Владика), приемащ отговорността да потуши разрушителните енергии чрез собственото си биополе. В изпълнение на Христовия завет: Каквото вържете на Земята - вързано ще бъде и на Небето. Сакралността е свята и недосегаема, защото носи в себе си не само възможности, но и строги отговорности. Затова Ватиканът така упорито се съпротивляваше на разводите. В резюме заявяваме, че наследената от древните тайна, утвърдена отново от Христос и Християнската църква, гласи ясно и категорично: Всяка жена, имала повече от четирима мъже за полови партньори, е енергийно мутирала своята ДНК, която ще пренася в поколенията разрушителните следствия на половата й разпуснатост. Съществува и един допълнителен момент, който смятаме за нужно да поднесем днес на хората като знание: енергийната вълна на майката е база за енергийната вълна на децата й -тяхната енергийна специфика е производна на майчината. От казаното следва, че когато майката контактува със своето дете, ще пренася своите енергийни характеристики и върху него. Независимо, че вече е родено. Дали днешните жени съзнават какво правят с децата си? Не знаят тайната - но знаят забраната. Жените "самарянки" ще предадат на децата си по 50

енергиен път своята разпуснатост, а това ги прави лесна плячка на тъмната ложа. Всички жени с подобна полова дейност са неволни посредници на представителите на тъмната ложа и стават източник на обсебване за съпрузите и децата си. Няма жена или мъж, имал полово общуване с такава жена, които да не заразят своите сегашни или бъдещи полови партньори. "Ако не бях дошъл на този свят, вина нямаше да имате, - казва Христос,- но Аз дойдох и оправдание нямате". Затова една от най-старите митологии на света - Попол Вух - категорично и еднозначно определя: краят на света ще настъпи тогава, когато жените започнат да общуват полово с много мъже! В "Теория на енергийния обмен" ние посочихме две от главните причини за унищожаването на Четвърта коренна раса: мутирането на ДНК и генното инженерство, стигнало до ужасите на експерименти като Кентавъра и Химерата. Космосът и индивидът са тясно свързани. Едното влияе на другото и обратното.

51

3. ПРЕЛЮБОДЕЙКАТА Рекоха Му: Учителю, тая жена биде хваната в самото прелюбодейство, а Мойсей ни е заповядал в Закона такива с камъни да убиваме; Ти, прочее, какво казваш? (Йоан: гл. 8/4,7 и 11). Третата форма на престъпване на Седма заповед е съвсем категорична и ясно поднесена. Тук тълкувания почти не са нужни. Законът е категоричен и Христос няма право да не го изпълни, защото сам беше казал, че законът трябва да се изпълнява. В книгата "Отношението - функция на еволюцията" ясно отговорихме на въпроса за еволюцията на съзнанието и петте функции на ума. Една от умствените спекулации на евреите ясно прозира от самия текст на евангелиста - да го изкушават. Христос разбира капана и схваща границите на остарялото канонично ритуализиране, превърнало се в схоластична догма. Но Той не бе дошъл само да изпълни закона, а и да го издигне на нравствена основа. По-важна в момента е еволюцията на присъстващите евреи (всички са мъже) отколкото нейното нарушение, което дълбоко в себе си има други мотиви. За Него мотивът любов е далеч по-различен от кардиналните мутационни процеси, описани по-горе. Освен това евреите хитро не му водят мъжа, който също подлежи на наказанието. Следователно, имаме изроден в себе си закон и ако Той го утвърди в този му вид, ще утвърди за цял период от време неправдата на фарисейщината спрямо жената. А това означава целият приключващ кармичните наследства период на Епохата на мрака (Кали юга) - владичеството на тъмната ложа, начело с Княза на този свят. Да утвърди подобно бъдеще, би означавало да приеме, че епохата Риби (2000 год.) няма да може да изпълни предначертания план. Затова казва ясно и точно: "Който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея." И никой не посмя да се обяви за безгрешен. Така прегрешението от неовладяна любовна емоция бе опростено, но със забележката: "Иди си и недей вече греши." Дали ще сгреши тази жена отново или ще спази заръката Му не е от съществено значение, защото Той знае какво ще я сполети, ако продължава. Но не би бил Христос, милосърдният, ако не даде шанс на душата сама да възвиси себе си.

52

Извършеното нарушение е грешка, а не поведение на полова разпуснатост, както е при самарянката.

ОБОБЩЕНИЕ 53

Въпреки опрощението обаче, Христос не може да очисти Киноварното поле на Мария Магдалена, защото процесът е закодиран на генно ниво. Затова Той произнася категоричната забрана към нея след възкресението си: "Не ме докосвай, Марийо, защото още не съм се възнесъл при Отца ми!" Говорихме вече за безсмислието на тези думи, ако ги разглеждаме само в аспекта на прекия текст. Казахме също така, че в този момент, непосредствено след възкресението, Иисус Христос е в Огненото си тяло. Истината става проста и ясна: субстанцията Огън в клетъчната система на Мария е нечиста, с привнесени мъжки енергии. Половата енергия и етерната мрежа на надисите не биха могли да понесат мощта на Божествената Му енергия, на Огненото Му тяло. Затова Той й забранява прякото съприкосновение с Него. Огнената субстанция, както и Менталното тяло на всеки човек има две нива: Низша и Висша чувствителност. Низшата реагира на състоянието на огнената субстанция в клетките на органите, чрез температурните рецептори. Те покачват или снижават личната температура на органите, системите и организма като цяло. Висшата чувствителност, независимо че има своите контакти с Низшата, реагира на духовното ниво на Душата. Тя е константа за всяко състояние на духовността, трайно установена в човека. Всички посветени имат свръхчувствителна Висша степен, което ги поставя в положението на огнен енергиен излъчвател и регистратор на биополетата на хора, животни и растения. Чрез нея те обливат хората и променят състоянието на Огненото тяло от Висш порядък. Тази е причината да се облива в топлина цялото ни тяло, когато е приело такава енергия. По същата причина, когато Низшата степен задейства половата чувствителност на енергийно ниво, хората се харесват и влюбват от пръв поглед. Низшата чувствителност е от ИН порядък и като такава е подвластна на Астралния носител, тоест на тъмната ложа. Любовта13 от Висш порядък (обич) никога не работи с ниво "влюбване", а само с ниво "състояние на еманиране на 13

Любов - понятие за отношение между телата на чувствата на двама души, което съдържа в себе си идеята за влюбване и обич.

54

Душата от Духа", както се нарича в колобърството. В това състояние се срещат и сливат сродните души, без да се поражда фаталното влюбване от пръв поглед. Характерен белег за него е усета на душите една към друга, общият духовен стремеж и породеното от това сливане на Любов и Обич, като категории. Хармонията между двете души обаче става едва след реализирането на поредица от конфликтни ситуации, в които Аз-ът на личностите се бори с формите на миналите си критерии. Сливането стига своя предел трудно, но във времето това е кратък период, който винаги завършва с трайна и дълга обич. Сродяването е признак за сработени общи критерии, при които душите изграждат система от енергийни и качествени поведенчески характеристики, даващи им възможност да станат Кадмонична двойка -единните по плът и дух Адам и Ева - преди разделянето им. Влюбването е нетрайното ниво на физическото привличане. Любовта е трайно ниво на душевно проникване, а Обичта е трайното ниво на духовната хармония: Ин и Ян са в хармония на ниво Дух. Мъжът и Жената в такова състояние са изградили съзнателно и търпеливо хармонизиране на огнените си тела като общо биополе. Този процес е бавен и труден.Той е едно дълго, конфликтно проникване на еманациите на двете души една в друга, докато балансират егоистичните изблици и претенции в себе си. Докато се смири Аз-ът и стане съпричастен не към своите претенции, а към същността на партньора.Тогава огнените субстанции стават единни, мислите сходни и често напълно предвидими, защото мисълта е огън. Именно тази субстанция преминава за секунди хиляди километри и предава на другата душа състоянието си, което тя веднага облича в слово - това е същността на телепатията при сродните души. Мария Магдалена е в най-низшето състояние на Низшата чувствителност, докато Прелюбодейката е съгрешила в ниво обич - степен на Висшата огнена субстанция. Това са двата полюса на любовната еманация. Затова Христос ги опрощава. Съвсем различен е въпросът със Самарянката, която не прави нищо с енергиите на ниво Висша степен. Тя извършва само редица любовни авантюри. Обичта, като състояние на Висшата духовна хармония, се постига само от брачни партньори. Само 55

те имат шанса да достигнат това ниво, защото истинското сливане на духовете на двете души става на ниво Тънък свят там, където Монадите сливат по законите на Космоса еманациите си, очистени и освободени от дребните страсти. Христос казва ясно и повелително: "Това, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва!" Структурата Ин не може сама да еманира огнените нива на Ян във Висшата степен, ако Ян с Любов и Обич не й ги дава. Но нима може да дава само едната страна? Никой не може да даде на онзи, който не иска да вземе - не може да обича истински. В това се състои коварният удар на змията, на тъмната ложа, към Ева. Двамата праотци получават еманацията на чувствата за полово привличане в разделени същности. И вместо любов, изпитват срам и страх. Ето двете състояния на душата, които съпрузите преодоляват, щом успеят да слеят душите си - срамът от телата и страхът от съжителството, от съединението. Радостта от телесното съприкосновение (телата го изживяват сами, независимо от нашите убеждения и етика) е първото условие, след което идва победата над личния егоистичен Аз и тогава започва съединението на ниво Духове до пълна съпричастност. След това идва нескончаемата хармония. Това е андрогенната двойка, изградила себе си, завърнала се в целостта си (Райската градина). Поставена в полето на Висшето Огнено тяло на Христос, Мария Магдалена не би понесла атаката, без да се взриви личното й огнено тяло, което е опропастено от низшата полова еманация на мъжете. Следователно, можем да уточним, че Христос работи над три прояви на тялото на Чувствата: - При Мария Магдалена - низше, физическо, без влагане на чувства; - При Самарянката - низша степен на чувствата, с физическо удоволствие, но без любов, които регресират Висшата чувствителност и - При Прелюбодейката - чувства на ниво любов - обич, Висша степен. От разгледаните три случая става ясно, че Любовта се явява Среден принцип между Влюбване (низш, емоционален Чувствено-Астрален план) и Обич (висш Умствено-Духовен 56

план). Любовта е проникната и в двете състояния едновременно, но не по равно. Налага се изводът, че "Обичам" може да бъде казано на три нива: 1. Чрез половата еманация. Тогава това не е истина, то е само влюбване - физическо привличане от обекта.

2. Чрез Сърцето (Душата).Това е Любов, при която умът осъзнава качествата на обекта, приема ги и се стреми да ги комплектова със своите лични качества. На това ниво хората се привличат силно, но и най-често се провалят, защото критериите не само се привличат и сливат -те се борят за надмощие - спекулативният ум се старае да наложи Себе си. Себелюбието, Аз-ът се стреми да промени другия, а не себе си. Колкото интелектът и духовността са по-ниски, толкова Аз-ът е по-категоричен в условията, които налага. Нашето мнение по въпроса е, че има само един критерий за Любовта съпричастност към другата душа - пълна, цялостна, без уговорки. Разбира се - двустранна.

3. Чрез Душата, посредством Ума. Става въпрос за съзнанието, което осмисля, приема и стабилизира чувствата към цялостната същност на душата - обект на чувствата. Това чувство се ръководи от Духа в нас. Това е обич. Чувствата се движат в единството на Душите. Ръководи ги Висшият ум - на идеите и принципите. На това ниво всички детайли и подробности са без значение, включително и физическите. Тези души са сродни.Те не са само "плът от плътта си", а са Дух и Дух от Монадата, от андрогенната единица. Любовта в случая може да бъде разглеждана (като категория) като спойката между Низшата и Висшата чувствителност на Средния принцип в човека - Душата. Когато се злоупотребява с нея, се нарушава съединителната вибрация между чувствителността на Емоционалното тяло и чувствителността на Духа в нас. Затова трябва много да внимаваме и да отчитаме: кога ни води Чувствеността, кога Душата и кога Духът. На Монадично ниво казаното означава, че Духът, който е всъщност проявената Монада, ще наследи анахронизмите на Емоционалното тяло. Осъществява се чрез Висшата част на Умственото тяло, което е първото безсмъртно тяло у нас. Когато 57

Духът слиза като Ин (женски), това е много опасно за ДНК.

58

ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ УМСТВЕНОТО И ЕМОЦИОНАЛНОТО ТЯЛО Зараждане и развитие на чувствата, които тялото на чувствата открива и възпитава в живота. Защо "открива"? Защото когато Духът слиза в материята, той задължително преминава през Седем фази, едната от които е изграждането на специфична чувствителност - на Виталността на Душата. Душата открива в живота постепенно своите наклонности, желания и възможности. Защо "възпитава"? Защото откритите качества и наклонности на чувствата постепенно изграждат критерии, съобразно които се изработва лична Програма за усъвършенстването им. Тези критерии именно се връщат като качество на Висшия ум, който ги предава на Будхичното и Причинното тела. Казахме, че Духът преминава през Седем фази, за да достигне уплътняване, което накрая става нашето Физическо тяло. Първите две: Причинното и Будхичното тела няма да разглеждаме, защото там процесите се отнасят до структурни същности, носещи качествата на животите, които са изживяни. Остават ни Пет тела - от Умственото до Физическото.

1. Умственото тяло по принцип е съставено от единството на Низшия и Висшия ум. Висшият ум е Първото безсмъртно тяло у нас. Това е тялото на идеите. Затова правилна, качествена еволюция без интелект не може да съществува. Заедно с него се развива и последното смъртно тяло у нас - Низшият ум. Подчертаваме тяхното единство - както са в единство Северният и Южният полюс на магнита. Но не са пропорционално равни и хармонични като него. Висшият ум ръководи Низшия. Висш ум означава способността на ума да синтезира и селекционира опита, придобит от Низшия ум в идеи и принципи. Низшият ум обратно - натрупва опита и селекционира изводите от него в конкретни, приложими в живота системи, методи, категории и т.н. Уточняваме, че когато Монадата излъчи от себе си тази част, която трябва да се прероди, тя съобразно принципите, заложени от Причинното и Будхичното тела, изработва 59

Програма за Висшия ум, според която той сам създава качествата на Низшия ум, явяващ се като резултат от целите на Висшия ум. Низшият ум, преди натрупването на новия опит, е комплекс от качествата на Висшия, способни да удовлетворят в битието отработването на идеите и целите на Духа. Заедно те формират в Астралното поле на Земята такава Съдба (причинно-следствена програма), каквато е нужно да има единството от Трите тела: Емоционално, Етерно и Физическо. Светата Троица на Живота. Изработената Астрална чувствителност е базовият фактор за целия живот на Душата в материята. В пълнота е едва след 14-тата година, когато центърът на Астралното тяло, гърлото, се задейства напълно и половата система е готова да развие поляритета между центровете Гърло - Сърце - Полова система. Преминаването на астралната енергия през Сърцето по посока към половия апарат заставя Тимуса да изгради лична чувствителност, която става критерий за чувствата на Душата. Енергията на гърлото (Астралното Тяло), достига до половата система и формира нейната чувствителност, съобразно модела на Съдбата. Успоредно с това тя влияе и на Слънчевия сплит, който е част от енергийния генератор на човешкото тяло (далак, слънчев сплит, панкреас). Като Програма за чувствителност ние сме готови на четиринадесет години, а всичко след това е плод на възпитание, опит и умствени качества, при които най-често има превес Низшият ум. Неговият основен комплекс за дейност - логика и съждение - дават качествата на нашето мислене. Към тях трябва да прибавим и дейността на Духа, който чрез Душата и Дясното полукълбо контролира и насочва на подсъзнателно ниво Лявото полукълбо, където е словото, чрез което идва възможността Умът да осмисля опита. Целият този комплекс от единството на трите енергийни центъра (гърло, сърце, пол) изгражда качествата на Емоционалното ни тяло.

2. Емоционално тяло - тяло на Чувствата. Това е тялото, чиято дейност се обуславя от сложен комплекс от влияния. Между тях са качествата на Умственото, Астралното, Етерното и сетивността на Физическото. Към специфичните качества от втори порядък можем да прибавим и сложните химични и хормонални процеси.

60

Емоционалното тяло е изпълнителен орган на Програмата за чувствителност, заложена от качествата и целите на Висшия ум и Астралното тяло. Каквито качества създадем, възпитаме, развием в този живот - такива качества ще ни бъдат критерии в следващия. Съдбата сме ние, като комплекс от минал и настоящ живот. Начинът ни на живот днес е нашето бъдеще. Ако в минал живот любовта е работила само с Низшия ум, сега противоположният пол ще гледа на нас само като на сексуален обект - такава енергия излъчва Емоционалното ни тяло. И обратното - ако е развила и изградила нивото Обич, Висшият ум ще зададе Програма за такова отношение в новия живот. Нека разгледаме какво става по обратния път: отдолу нагоре, от Физическото тяло към Висшия ум. Ще го направим чрез един пример. Приемаме, че две души се обичат. Едната от тях умира.

1. Смъртното Физическо тяло е мъртво. Другите тела изнасят на енергийно ниво всички чувства. Емоционалното тяло помни всеки обект, всяко чувство, породено в живота. На това ниво обектът на чувствата го няма, той е още в живота. Но Емоционалното и Астралното тела на починалия носят и помнят информацията за неговия образ отлично, както и всичко, свързано с него. Докато е била жива, тази Душа е имала Обект, от който са пораждани чувствата, най-общо казано: Радост и Болка. Следователно мъртвата Душа, нейните Витал и Астрал изнасят енергиен информационен комплекс от Образ, Радост и Болка.

2. Астрално поле. Душата достига Астралното поле. На това ниво Емоционалното и Етерното тяло доставят пълната информация за чувствата Радост и Болка. Астралният носител, пренасящ енергийния образ на живия човек, се разпада. Това е втората смърт, за която пише апостол Павел. Остават само енергийните същности на чувствата Радост и Болка.

3. Умствено поле. След разпадането на Астралното тяло, Низшият ум губи напълно образа на обекта. В неговата информация остават 61

само чувствата, осъзнавани в живота от самия него като Радост и Болка. Низшият ум е също смъртен, защото е само една програма за качества, които Душата е отработила в опита. Понеже е в единство с Висшия ум, той автоматично му придава всичко осъзнато в живота като Радост и Болка. В този процес се включват и осъзнаваните вторични състояния на отношенията. Например: Починалата душа е научила приживе, но много покъсно, че Другата душа я е мамила, да кажем изневерявала. Този факт е породил чувства, които умът запаметява и сега също се предават на Висшия ум. Духът вече не трупа опит, затова Низшият ум не е нужен и той се разпада.

4. Висш ум. Първото безсмъртно тяло у нас. Тялото на абстрактните идеи и принципи. На това ниво за обект въобще не може да се говори, а от Радостта и Болката е останала само идеята за качеството на отношенията между двете души. Обикновено едното чувство преобладава. Следователно Висшият ум ще пренесе в Будхичното, а от там и в Причинното тяло общата синтезирана идея за критериите на Душата. За Душа може да се говори до разпадането на Низшия ум. Всичко след него е плод и израз на Духа. Връщаме се на основната ни тема, за да прибавим, че тълкуването на тези три нарушения на Седмата заповед на Мойсей няма за цел да даде пълна изчерпателност на кодовете в текстовете, а само да въведе читателя в онази степен на знанието, която древните са ни завещали. Всяка религиозна доктрина и институция, по един или друг начин, отразява това знание и го вписва като канонично поведение за своите последователи. Така се осъществява приемствеността в езотеричното и екзотеричното знание. Екзотеричното предопределя предпазването на хората от драстични изкривявания в еволюционното им развитие. Езотеричното носи в себе си кодовете на това обнародвано познание на църковността, но притежава и друго, сакрално знание, разкриващо на посветените нивата и циклите на еволюционните периоди ( Вам е дадено да знаете тайните небесни - каза 62

Христос на посветените си ученици). Всичките Десет заповеди на Мойсей са всъщност описани почти дословно в Книга на мъртвите на Египетската религия. Тя определено има майчински характер за всички съвременни религии, защото носи в себе си кодовете на космичното знание и земното му ритуализиране. Като посветен от школата на Мемфис, Мойсей е владеел добре всички ритуали и тайнства, свързани с поведенческите еволюционни движения на личността и народите. Така или иначе, Християнството приема Библията за базова структура на своята църковност и развива, по завета на Христос, онези моменти от нея, които отговарят на Неговото учение за нравствеността и любовта към ближния. Всеопрощаващата духовна любов, а не физическата. Дълбоко в текстовете на Новия завет са кодирани колосални знания, пречупени през призмата на великия хунорски посветен Иисус, наречен Христос, според същността на Неговата мисия на Земята в епохата Риби. Чрез всичко казано до тук ние само разкодирахме частица от това вселенно знание.

63

ВЛАДИЧЕСТВО I 1. ПРЕОБРАЖЕНИЕ Матей:гл.17, стих 1-9 2. и се преобрази пред тях; и лицето му стана като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина.

3. И ето, явиха им се Мойсей и Илия, разговарящи с него.

5. ...ето светъл облак ги засени; и чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте. Марко:гл 9, стих 1-9 3. Дрехите Му станаха бляскави, твърде бели, като сняг, каквито белилник на земята не може избели.

4. И яви им се Илия с Моисея, и разговаряха с Иисуса.

7. И яви се облак, та ги засени, и от облака дойде глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, Него слушайте! Лука: гл. 9, стих 29 - 36 29. И когато се молеше, видът на лицето Му се измени, и дрехата Му стана бяла, бляскава.

30. и ето двама мъже приказваха с Него, а те бяха Мойсей и Илия; 35. И чу се из облака глас, който казваше: Този е моят възлюбен Син; Него слушайте. Преображението, което Христос извършва, ни дава информация за Владичество от Вселенен ранг. То доказва Вседержителя на тайните на Небето и Земята. Христос показва пред своите трима избрани за целта апостоли умението да отваря вратите на Тънкия свят и да осъществява контакт с неговите обитатели - в случая Мойсей и Илия. Преображението е в пряка връзка с: 1. Отварянето на небето и явяването на Светия Дух при Кръщението на Иисус -Богоявление. Тогава за първи път хората виждат отваряне на небесата и чуват гласа на Отеца Небесен. Станал Христос, Синът човешки придобива моментално пълномощията на пратеничеството си директно от небесата, като Син Божи.

2. Свидетелството на посветения Натанаил, който е знаел предварително кодовете за новата епоха и ранга на очаквания Спасител: ("Рави, Ти Си Син Божий! ") е потвърдено 64

пред тримата апостоли.

3. Преображението, което Той извършва сам. Мойсей и Илия (Йоан Кръстител) са мъртви, Душите и Духът им пребивават в Света на мъртвите (Тънкия свят), от което явно разбираме, че има живот в друга форма. Така се утвърждава казаното от Него, че има Царство небесно и че душата е безсмъртна. Свят на друго ниво, в друго измерение има и Христос владее начина да го прави видим за хората. Той има достъп до тези нива на космоса. И веднага последва новото доказателство за тази му способност, както и за ранга Му: "Този е моят възлюбен Син. Него следвайте!"- същото слово, както при кръщението Му. На преображение се извършва първият акт на проникване на двата свята един в друг, при което Душа от земния свят осъществява контакт с Души от паралелен свят и получава конкретно разяснение за предстоящите събития от Личната съдба на Иисус Христос. Този факт потвърждава Програмата, която всяка душа има на земята - в материална форма; утвърждава нейната непроменимост и подпомагането на Пътя на душите, ако го вървят според закона. Защото Законът за еволюцията на душите в материята е еднакъв и за Синовете божии, и за хората, които след идването на Христос трябва да осъзнаят като реалност присъствието на Бога в нас. Не случайно Той нарече нашето тяло Храм. Каква съдба подготвят тогава за себе си и своите поколения нарушаващите закона и особено чистотата на Дългата памет, по Законите на която идват нови души в материята - децата ни?! Каква съдба очаква поколенията на хомосексуалистите, на извършващите групов секс и на разпространителите на порнография?! Може ли чистотата на Астралното поле да бъде замърсявана от такива развратени души? По какъв начин те ще пребивават в Тънкия свят и кой ще допусне деградирали морални същества да замърсяват Тънкия свят?! Светлина и блясък озаряват чистото поле на Господа. Светлина излъчват и двамата посветени синове на евреите. Много интересен е фактът, че апостолите, които присъстват на Преображението, искат да направят шатри за душите от Астрала. Пребиваването на душите в структурното поле на проникналия канал в материалния свят не може да се 65

приютява в къщи и шатри. То е присъствие на ниво Огнено тяло и Астрална материя, притежаващи нива на вибрация, които не се вписват въобще в понятийната система на хората от онова време. И няма как Христос да обясни на апостолите, че космосът не е празен, че Царството Небесно е реалност, която те не виждат, но тя съществува в действителност. Затова Той демонстрира пред тримата възможността да "отваря и затваря врата" на двата паралелни свята. Тайнството на Преображението Иисусово е проникнато от знания, които хората не могат да получат и няма как да осъзнаят. Затова Христос не дава никакви разяснения, можещи да останат за широка употреба. Текстовете не подават информация за спецификата на процеса, нито за неговата същност, освен че е светлина.

2. ВЪЗНЕСЕНИЕ 66

Марко: гл. 16, стих 19 А след разговора с тях, Господ се възнесе на небето и седна от дясно на Бога. Лука: гл. 24, стих 51 И, като ги благославяше,отдели се от тях и се възнасяше на небето. Павел: Деяния, гл.1, стих 9,10 и 11.

9. И като рече това, както Го те гледаха, Той се подигна, и облак го подзе изпред очите им.

10. И докле гледаха към небето, кога Той се възнасяше, ето, застанаха пред тях двама мъже в бели дрехи.

11. и рекоха: мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както го видяхте да отива на небето. Възнасянето на Христос е най-загадъчното от всичките му тайнства по отношение на спецификата. Ако за Възкресението отделяме няколко характерни момента, имащи опорни точки в конкретни външни белези, то за Възнесението няма нито един такъв момент. Учудващ е и фактът, че двамата евангелисти описват това събитие твърде пестеливо. Необяснимо защо апостолите, присъствали на събитието, не го описват с подробности - нещо характерно за другите прояви на Христовите чудеса. Даже двама от тях, единият от които свидетел - ап. Матей, не говорят въобще за момента като за значимо събитие. Най-описателен е апостол Павел в "Деяния на апостолите", въпреки че той не е свидетел на събитието. Това уникално по своята същност събитие е забулено в загадката на няколко кратки изречения. Не е възможно да се дават анализи на деяние, което никой жив човек на земята не е изпитвал или видял с подробности. Иисус Христос извършва първото и последното в епохата възнесение. Защото способността да се преодолее земното притегляне, да се приведат органите и клетките в състояние на безтегловност без външен посредник, е непонятна и неподдаваща се на анализ. Тя е просто и точно казано способност. Преминаването на физическото тяло в енергийното състояние на Плазмено тяло е процес, който е 67

неизвестен на посветените на Земята. Езотеричните знания дават достатъчно основания за приблизителни изводи, но категорично премълчават методологичните процеси. Фактите, че Христос приема храна и Тома напипва костта, доказват наличието на физическо тяло. При самото възнасяне Иисус Христос се повдига и облак Го поема в себе си. Това пояснение навежда на мисълта за действието на физически сили от неземен порядък, изглеждащи като облак за непросветените хора. Имало е среда, в която е отишло тялото на Христос. Възнесението е в пряка връзка с претрансформацията на границата между световете, което Христос показва още на Преображение. Тук обаче Той сам извършва процеса на преход от едното поле в друго. Как е трансформирал личната си вибрация, за да премине тялото Му в другото измерение и до днес остава загадка за посветените. Това тайнство на Христос определя развитието и обособяването на Трите църкви на Християнството, които бъдещето ще роди и развие. То е пряко олицетворение на момент от Разпятието, даващ ни информация за друго ниво на прочит, с друга тема. Говорим за възнасянето на Христос, защото нашето мнение е категорично в интерпретацията, че става дума за възнасяне на Плазменото (огнено) тяло на Христос. Само на него. В същото време физическото тяло на Иисус е останало на земята, но е било временно невидимо за апостолите по две причини: Първо - всички са гледали нагоре, към облака, в който е отишло плазменото тяло на Христос. Не на Иисус, а само на огнената субстанция Христос. Второ - способността на посветените, с много по-нисък ранг от този на Христос, да правят невидими телата си - стара тайна и умение. Явяването на Христос в огненото си тяло пред Мария Магдалена дава пример за възможността да се деструктурира физическото до ниво на плазма и отново да се уплътни до първоначалното си състояние. Явяването на Христос на пътниците за Емаус и тяхната неспособност да го познаят показва, че той е бил в състояние да скрива същността на чертите си до момента, в който желае. Способността да се създава поле на невидимост сред 68

множество от хора е умение на много от българските колобри и днес. Старата легенда за хора, правещи се на невидими, е възможна в прекия смисъл на думата за определено ниво на посвещение. За нас възнесението се дели на посочените два момента. Те са неразривно свързани и не си противоречат, а се допълват. Възнесение Господне е процес на преминаване от едно измерение в друго, неизвестен до сега на посветените и науката.

69

ВЛАДИЧЕСТВО – II 1.ЕВХАРИСТИЯ Тайнството на Евхаристията е едно от най-специфичните чудеса на Христос, като имаме предвид, че тук проблемът не се свежда до явно и зримо чудо, което впечатлява и активизира отношението на хората към Неговите дела и идеи, а е сведено до една дълбока и строго съхранена за идните поколения трансформация. Нейните истински същности Христос не скрива от човечеството, но запазва процеса на действието за избраниците - апостолите. От четирите евангелски текста разбираме, че Христос извършва самото тайнство, преди да отстрани Йуда Искариот от трапезата. Нарича го дявол преди това, но го оставя да види тайнството - да участва в неговото предаване на човешкия род, като религиозно тайнство. Това единствено свое тaйнство, свързано дълбоко с освещението на свещенослужителите Му, не подлежи на съхраняване, а на достъпност до всички хора - грешници и праведници, дори за самите представители на сатаната. Величието на този единствен религиозен завет и неговата по-късна канонизация са прякото превъплъщение на тайната за Хляба и Виното. Двете субстанции, които вече разгледахме и обяснихме. Завещаването за трансформирането на една материя в друго нейно енергийно ниво е ритуал, откриващ ни способностите на посветен от най-висш ранг, можещ да промени субстанцията, без да промени вида (формата). Нека си спомним, че според законите на съвременната химия този процес се нарича Валенция14. Валентността на материята е енергиен процес, свеждащ се до промяна на субстанцията само от пренареждане на атомната й структура. Така въглеродът може да бъде и диамант, и графит. А водата в Кана галилейска стана на вино. Проблемът сега обаче е да остане субстанцията същата, но така да се промени нейното енергийно състояние, че да изразява вече други специфични качества. И виното и хлябът остават същите, но стават идеен и субстанционален изразител на кръвта и плътта. И то не на човешката, а на божествената 14

От същия автор "Отношението - функция на еволюцията", Варна, 1999 г., стр. хх 70

кръв, на Небесните посветени, дошли да служат на хората. Плътта на смокинята не го нахрани и затова бе изсушена до корен. Неговата трябва да нахрани човечеството. Плътта на този най-велик от всички посветени, слизали в тяло някога на Земята, дава и до днес наследството си чрез тайнството на Причестяването. Такова, каквото само Православието го знае и изпълнява. Христос благославя, обяснява и поема към последното дело от своя Път на Земята. Той завещава на бъдещите църковници своя последен завет: как да трансформират етерната енергия на Растителното царство - основата на енергията, поддържаща живота на земята. Това е единственото тайнство, което предава на посветените дванайсет избраници. Завещава им още едно, но за него изрично ръкополага Петър трикратно - тайната на ръкополагането. Така свещенството днес има два завета от неговите тайнства, пряко пренесени върху човечеството (християнството) и върху Църквата Му. От този благословен хляб Той позволи да яде и Йуда. След което му каза - "Върви и върши по-бързо каквото има да вършиш". Велика е тази втора тайна на Евхаристията - и дяволският свят ще бъде допуснат да яде от Неговото тяло, за да: 1. има право на спасение, ако прозре като Йуда същността на предателството си към Отеца 2. се сбъдне предсказанието, че всичко, което се преобърне и следва заветите Му, ще има милостта Му 3. реализира своя сакрален символ, употребяван и до днес от хората - рибата. Третият личен знак на Христос е Риби знакът на епохата. Йуда Искариот има астрологичен знак Риби -строго кармична душа, която иска - не иска, трябва да приеме съдбата си. Така душата "риба", в епохата на Сина Божи ще може да освободи себе си от кармичните натрупвания. Каквото извършва сега душата - риба, го извършва само за себе си или срещу себе си. Евхаристията е дело на непознати за нас енергии, които по своята същност посветените знаят, че са в основата на енергийната организация на материалните тела на Четирите царства на Земята, но само Петото царство (Човешкото) може да ги употребява, защото има развит интелект и отношение към 71

космоса и Създателя. Не животинската вярност, основана на инстинкта, а индивидуализираното осъзнало битието си съзнание. Защото само хората са "вид и подобие" на Твореца. Непознати енергии, но можещи да бъдат овладeни от ръкoположените му служители. Само тези, обаче, които имат наследството на Петровото ръкополагане и обезателно в храмовата обител - върху олтара. Няма ли олтар - няма тайнство и църковност. Другото е клубове и вечеринки - човешки неща. Извършил евхаристийното причестяване, Христос дава негласно опрощение на Йуда, защото Той знае, че "синът на погибелта" трябва да изпълни ролята си и че така служи на делото на Отеца. Това е първото евхаристийно действие над грешните души. Второто го произнася от висотата на Кръста, като опрощава всички, участвували в смъртта Му - Прости им Господи, те не знаят какво вършат! За да се изпълнят другите Му заветни думи към хората: Да не бях идвал на този свят, грях нямаше да имате, но Аз дойдох! Именно затова днес Църквата извършва първо Изповед, Опрощение и едва тогава Причастие. Не свещеническо пристрастие към ритуалност е канонизирало тези ритуали, а дълбоко знание за тайни, завещани от Христос. Владиката на посветените, Синът Божий - Христос, със завета на Евхаристията е дал най-масовото тайнство на човечеството, заедно с покръстването. Но докато Кръщението е тайнство, в което душата още не принадлежи на Небесния пастир и може да бъде извършвано без да бъде съзнателен процес, както е при малките деца, при Причастието вече имаме категория на Вярата и Чистотата. А това е вече Нравственост. Ето тайната на Евхаристията - причестяването издига, чрез енергиите на трансформираната материя, духовните потенциали на човека на друго, по-високо духовно ниво. Както материята на виното и хляба преминават на друго ниво, така и душата издига на друго ниво собственото си съзнание и качество. Тук трябва да отбележим още, че Евхаристията е тайнство, което Христос сам демонстрира пред своите посветени ученици. Той извършва обредни движения при благославянето, които въпреки разширенията и усложненията, наложени по-късно при ритуализацията от Църквата, запазват 72

Неговите съществени структурни елементи. Евхаристията е ритуал на Христос, пряко завещан на Църквата. Кръщението, например, което споменахме по-горе, не е ритуал на Христос. Тайнството на кръщението носено първо от старозаветния Йоан Кръстител, е пряко прехвърлено върху апостолите и особено върху Петър. Христос не кръщава. Той ръкополага, овластява, дава поръчения и изпраща да кръщават, но самият Той не кръщава никого. Като египетски посветен, Христос (както и Мойсей) изучава Звездната религия и нейните приложими в материята на Земята тайнства. Той принципно ги владее, но като ритуалност и умения да си служи с тях, в конкретната обстановка на Земята, е нужно да бъде запознат, така да се каже, с техническите страни на въпроса. В Египет Той усвоява и прилагането на Звездните закони за еволюцията на Монадата (духът) в материалните светове. Овладява Седемте тайнства на Посвещението за човешкия род и Седемте тайни за Небесното посвещение, известни на посветените като Четиринадесетте къса от тялото на Озирис. Двете системи, обединени в едно общо енергийно ниво, дават възможност за трансформации на личната ни духовност. Иисус е трябвало да усвои тези тайни и спецификата им на сливане, защото е знаел, че ще дойде времето, когато трябва Светият Дух да слезе на земята не само над посветените служители, но и над целия християнски свят. А това е огън, слизащ в духовното тяло на човека. Затова Кръстителят предупреждаваше от самото начало: Аз ви кръстя с вода, но иде Един, Който ще ви кръсти с Дух Светии и огън" (Матей: гл.З/11). За да се стигне до този момент, човекът трябва да се пречисти и чрез тайнството на Евхаристията да пригоди енергийното и духовното си тяло към възможността да бъде посетен от Светия Дух - Небесният огън.

73

2. МОЛИТВАТА "ОТЧЕ НАШ" Молитвата "Отче наш" е едно от тайнствата на Христос, предназначено за всички души, съпричастни и причислили се към Неговото наследство на Земята. Приемането на Христовия принцип за отношение към света и себеподобните е в основата на цялото учение. Тъй като Христос е посредник между Отца и Хората, Той определя система от лично слово, което всеки християнин да отправя към Отеца Небесен. Тази молитва би могла да се нарече външната, екзотеричната част на строго езотеричната Евхаристия. Колкото "Отче наш" е за лична, но широка употреба, толкова Евхаристията е сакрално действие на свещенослужителя, на душата, приела да служи на хората и ръкоположена за това по наследството на Петър. От езотерична позиция, произнасянето на тази молитва обезпечава преминаването през Седемте специфични нива на Акашовите записи от самата душа, чрез излъчването на Менталното й тяло. Затова освен като лична молитва към Бога, тя е и всеобща молитва на вярващите, без оглед на етническата им принадлежност, тъй като Богът-Творец от Царството Небесно е Елохимен. Така всеки човек, всяка изпълнена с вяра душа, може чрез религиозен ритуал да вика своя етнически бог, но ако произнесе "Отче наш", тя автоматично вика и Елохимното Тяло на Небесния (Иже Си на Небесе). Христос е единственият Бог, който не принадлежи на отделна етническа религиозна система, а на всички души, израснали до нравствено съзнание и го заявява открито: Има и други овци, които не са от тази кошара, и тях трябва да приведа; и ще чуят гласа Ми, и ще бъде едно стадо и един Пастир (Йоан: гл. 10/16). Елохимът е Онова множествено число, което Мойсей дава на Бога-Творец, без да обяснява принципните различия в описаните от него Божества в Първа до Пета глава на книгата Битие. Принципно всички богомолци се молят на своя бог, но всъщност молитвата им е към Всеобщата Творческа Йерархия, която няма в себе си тези разлики. Христос е Първият, който дава обръщението Отче наш, което е обръщение към цялата Йерархия, към Сътворците (да го създадем по Наш образ и подобие). "Отче наш" е всеобща молитва, която християнството 74

пренася в Човечеството, което за съжаление още не може да осъзнае тази велика роля на християнството, най-ярко и смислено изразена в завета на Господ Иисус Христос - Обичай ближния като себе си. Не събожника си, не вярващия в този, в който и ти вярваш, а човека до тебе, какъвто и да е той, каквото и да е неговото вероизповедание. В Християнството, както казахме, Евхаристията като дело на свещенослужителите, е пречистване и приобщаване на душата към по-високо канонично ниво - нивото, в което хлябът и виното стават плът и кръв на Единосъщния. Сам човек не би могъл да навлезе в това специфично ниво. Без посредник, Първи от които е самият Христос, а след него всички ръкоположени свещенослужители в Неговата църква, душата не е в състояние да отвори този канал и да се приобщи към тайнството на пречистващите се. Делото на Христос е именно в това - да създаде, чрез Учителя Иисус, нужната за тялото и душата система за приобщаване към висшите нива на Царството Небесно. Затова Христос определено и безапелационно заявява: При Отца се ходи само чрез Мене! Вярващата душа, изпълнила завета на дело, рано или късно стига до идеята за причестяването, а от там и за възможността тайнството да я приобщи към обещанието на Сина Божий: Вяра имайте и всичко останало ще ви се придаде! Молитвата "Отче наш" има няколко нива на вибрационно звучене, които въздействат върху вибрационното ниво на тази специфична полоса от Акашовата зона, където се намира личният запис за Пътя на душата - Съдбата (в Индия се нарича Карма). Ще проследим тези нива по реда на тяхното задействане от богомолеца, така както той би могъл да навлиза сам в Акашовото ниво и над него. Отче наш, Който си на Небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето Царство; да бъде Твоята воля както на небето, тъй и на земята; насъщният ни хляб дай ни днес; и прости ни нашите дългове, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от 75

лукавия; защото Твое е царството и силата и славата во веки. Амин (Матей: гл.6/9-13) Евангелист Матей, апостол на Иисус Христос и непосредствен свидетел на делата Му, е дал тези пет части на специфичност на молитвата, при които се получават петте вибрационни нива на Менталното тяло. Същността на действието на Умственото тяло се свежда до два специфични момента. Първият е така нареченият Низш Ум (Ментал), изразяващ се чрез инстинктите и желанията на Душата. Неговата основна дейност е да задейства всички системи на организма, отговарящи за оцеляването му в средата, където живее, включително и възпроизводството на вида (половата). Вторият, Висшият Ум, е ниво на умствена дейност, присъща на интелектуализираното съзнание. В книгата ни "Отношението функция на еволюцията" разгледахме подробно тези пет нива на дейност на ума, кодирани от Мойсей под общото име изяждане плода на познанието. Тук уточняваме само, че става въпрос за преминаване на ума в активно осмисляне на света около себе си чрез трите степени на дейност: тезаантитеза-синтез или възприятие, анализ на информацията и извод. В позицията, която разглеждаме тук, тези качества на ума имат собствена енергийна вибрация, излъчвана от мозъка по време на дейността му. Религиозното съзнание е насочено съзнание - то е ритуализирано и отнесено към конкретни идейни обекти, каквото е най-общо казано понятието Бог. Като такова, то притежава качеството бързо и естествено да се настройва на нужната вълна. Всички молитви, особено дългото вибрационно наслагване на мантрите, имат точно тази цел - да настроят ума и чувствата на молещия се към идейния обект на неговото съзнание. В много от религиите се използва изображението като опредметена идея, за да се улесни съзнанието на човека. Такива са всички религиозни обекти - от тотема до иконата или образа на Буда. Насоченото религиозно съзнание много бързо подчинява ума на идеята, отнесена към божеството. Но само в Християнството тази идея има най-висшия адресант - БогътТворец. Небесният, Незримият, Неописуемият. Христос е Учител, дал право на човека да осъзнае възможността за пряка 76

връзка между Бог и Човек. До него всички контакти с Бога са чрез посредници - пророци, гадатели, божества и т.н. И това право не е само в идеята, а и в прекия контакт: чрез възможността на ума да достигне Висшето самосъзнание и чрез Душата, посредник между Материята и Духа, да завибрира на ниво Божественост. Умът в този случай се явява като междинно звено, като посредник между физическия свят и метафизичния. Ще разгледаме тези Пет нива на навлизане на Умствената вибрация в метафизичния свят на Бога. ПЪРВО: Отче наш, който си на небесата! Да се свети Твоето име; Вибрацията, която тези слова пораждат, настройва ума на ниво излъчване. Съзнанието оттласква всички странични дейности и приглушава мислите, които умът непрекъснато обработва, обсъжда или носи в себе си като проблем. На физиологично ниво Хипофизата намалява количеството хормони, осигуряващи активната дейност на мозъка и по-точно на Лявото полукълбо. Епифизата се подготвя за дейност, но все още не е активирана. В този момент започва активно да работи и Варолиевият мост, който приглушава сетивността на Гръбначния стълб, а от там и на целия организъм. Ретикуларната формация15 също преминава на ниво задържане на сетивната информация. За сметка на това Лимбалният дял повишава дейността си. Ако си позволим да използваме компютъра като пример за илюстриране на разглеждания процес, бихме казали, че сега операторът задава команда за избиране на определена програма за работа, намираща се в Главната памет. Двете изречения, цитирани по-горе, имат точно тази задача. Второто по-скоро насочва вътрешното състояние на смирение и преклонение, което гарантира освобождаването на ума от странични влияния. ВТОРО: да дойде Твоето Царство; да бъде Твоята воля, 15

Варолиев мост - предполага се, че именно тук се намира механизмът, който извършва прекъсването на входовете и изходите на мозъка. Тази дейност е особено важна, защото се намира на мястото между двата главни дяла на мозъка - Главен и Гръбначен.

77

както на небето тъй и на земята Първото изречение от втората част продължава тази настройка, като фиксира вниманието към два специфични момента, регламентирани от понятията царство и воля. Става въпрос за Място и Принцип на действието. Понятието Царство Небесно е въведено също за първи път от Христос. То е мястото, където се намира Отеца Небесен (Иже Си на Небесе) и където Той е обещал да заведе душите, следващи заветите Му. Понятието е много широко и много неопределено, защото не е възможно да се разясни на човека, какво представлява то. Може би апостолите са научили повече, но не бива да забравяме, че само на тях е дадено да знаят тайните небесни. С неговата неопределеност, всъщност, съзнанието на богомолеца се освобождава от конкретни обстоятелства, които интелектуализираното съзнание рано или късно ще се опита да анализира и разшифрова. И ще сгреши, дори когато е близо до истината. Такава е участта на въображението -винаги остава в плен на човешките понятия и представи. Волята е код за дейност. Чрез този код богомолецът призовава действената същност на Бога към съпричастност. Тя е и единствената форма за прилагането на Космичните принципи на последователността и принадлежността. Тя е израз и функция на качествата на посветените. Богът трябва да бъде най-висшата степен на тази функция. Понятието воля, в езотеричен аспект, е символ, олицетворяващ Втория закон на посветените, при който Посветеният е длъжен да откликне. Христос неотклонно и последователно се подчинява на този закон - от чудото в Кана Галилейска до всяко друго негово деяние към молещите го хора. Този Втори закон гласи: Не се намесвай никога, по никакъв повод и начин в живота на другите, освен когато бъдеш помолен, но помолят ли те нямаш право на отказ, защото душа е призовала помощта ти. На този закон се подчиняват всички ученици и Учители, още повече Божественото съзнание, което е част от създателите на тези Космични закони. Призован по този начин, Отецът Небесен не може да не приеме, да чуе молбата на вярващия. Остава само да се укаже принципът на комуникацията, който определя обратната връзка.

78

Тя е: както на небето, тъй и на земята. Двустранната връзка е осъществена. Второ ниво е реализирано и затова може да се премине към конкретната молба. ТРЕТО: Насъщният ни хляб дай ни днес. Христос определя целенасочено последователността на най-значителните за християнина молби, които не се свеждат до личните му желания, а до принципни неща, осигуряващи пребиваването на душата на земята, докато дойде часът на разделянето на стадото на овци и кози. Както в последната си, Владическата молитва, Той не моли за привилегии на апостолите, когато напусне този свят, а за опазване на живота и делото им. Сега обаче Христос завещава код за милост към всяко живо същество, призовало Отеца да съхрани оцеляването му в битието. Осигуряването на живота е първото условие, за да може да се прояви душата в материята. Веднага след това следва прилагането на принципа на Отношението, което развиващият се ум непрекъснато отработва и по силата на опита непрекъснато поражда причинно-следствени връзки. Христос опрости света, но заветът: Не прави на другия това, което не искаш да ти правят на тебе и Обичай ближния като себе си изисква да започнат хората да прилагат опрощението като естествено свое поведение. Затова веднага следва ЧЕТВЪРТО: И прости нам дълговете ни, като и ние прощаваме на длъжниците си; Опрощението е втората принципна молба на душата към Отеца, като тя свежда себе си до закона както и аз прощавам. Така се премахват греховете и отпада порочното съдене на душите една друга. Не може да бъде опростен този, който не се е научил да прощава! На това ниво Епифизата работи на пълна мощност. Смирението е достигнало върхова фаза и душата излъчва над нивото на обезличения Аз. Лимбалният дял, особено Мамиларните и Бадемовидни ядра излъчват към космоса с пълна мощност. Вълната Човек-Бог и Бог-Човек е едновременна и непрекъсната. Вибрацията навлиза в Шесто ниво на Акашовите записи, където се намират Ангелите пазители, регистриращи духовния потенциал на вярата на молещия се.

79

Според неговата сила и чистота се определя, дали духовната мощ може да пробие последното ниво на Акаша и да измоли душата своята защита от Княза на този свят и неговите ангели. Ако успее, тогава идва ПЕТО: И не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин. Да се измоли защита от тъмните сили, от ангелите на злото, е нужно, защото само така Небесното войнство, начело с Архангел Михаил получава правото да брани душите - по силата на цитирания по-горе Втори закон на посветените души. Злото съществува. То е принципен въпрос на еволюционните уроци, които всички същества, слезли в материята, за да еволюират чрез опита, трябва да изпитат и усвоят тук - на Земята, в царството на Княза на този свят. Няма душа, която да не е подлагана на тежки изпитания, в които да докаже качеството си и на кого служи: на Бога или на мамона. Дори Христос не можа да мине без среща с тези представители на злото в лицето на Княза. И на три нива бе изпитван. Всяка човешка душа трябва да мине по този път. Но душата е слаба в материята, затова от началото на света е защитавана и водена от вече еволюирали стари души, които идват, за да помагат на своите събратя, да се освободят от Този свят. В епохата на кармичните приключвания обаче, след саможертвата на Сина Божий, човекът има право на лична молба за помощ от самия Отец. Има ли друга религия в света, която да е дала на своя вярващ по-значимо средство и доказателство за любовта на Отеца към хората?! Вибрацията на Епифизата, на целия ум и особено на Дясното полукълбо е върхова. Отецът, Ангелите на Живота и Воините на Христос получават правото да защитават душата, по силата на нейната лична молба. Това означава, че обратната вълна, към човека, е изпълнена със сила, очистваща Умственото и Емоционалното тяло от навлезлите в тях същества от тъмната ложа. Архангел Михаил вече може да воюва в Тънкия свят за защитата на тази молеща душа. Ако хората знаеха тази истина, ако с вяра и любов казваха всеки ден "Отче наш", нямаше да ги има много от обсебванията и 80

злото в този свят. Тук трябва да отбележим и още един факт. На това ниво в Западната и Източната Православни църкви, по силата на светото Кръщение, към защитата на душата се приобщава и Светецът-закрилник. Отговарящата свята душа се присъединява към Небесното войнство и чрез своето лично поле защитава човека. Тази е великата роля на светците, отдали живот, за да придобият съвършени и недосегаеми от тъмните сили Плазмени тела. По силата на своя човешки подвиг те стават защитници, които ние не виждаме, но които чуват молбите ни и пазят чистотата на вярата ни. Петото ниво на молитвата има чисто принципен защитен характер. Тя не брани от конкретно действие, а защитава чрез предпазване. Светецът тогава застава до енергийното поле на душата и не допуща тъмните сили в нея. Но това той може да направи, само ако е помолен или ако му е възложено от Отеца в епохата Риби от Христос. Затова да се отправи подобна молба към Отеца означава да се иска предварителна защита на Три нива: 1. Самият Отец да не позволява на Сатаната да подлага на изпитания душата, защото тя, съзнавайки, че е слаба и не може сама да се бори с тъмните сили, моли за помощ и защита.

2. Небесното войнство получава правото да приеме душата под своя закрила и да я приобщи към Йерархията на светлината.

3. Светецът получава поръчение от Владиката на света, Христос, да закриля душата. Като Владика по чина Мелхиседеков, Христос има правото сам да прецени, как да защитава душата и какво да е поръчението Му към светеца закрилник. Освен това, към казаното по-горе може да се прибави и застъпничеството на Дева Мария, която като проява на Светата Троица има функцията на застъпница на душите пред Христос. След изказаното желание на душата да бъде защитавана от Небесното войнство, идва ред на приключване на връзката с Отеца. Това става чрез кодовете на трите същности на проявата на Твореца в материята: Царството, Силата и Славата. С тези три понятия се фиксират отново мястото, приложената енергия за защитата и последвалата благодарност 81

на душата към Него, изразена чрез отдаване на слава на Небесния защитник. Бихме казали, че душата затваря файла на контакта. Връзката окончателно приключва непосредствено след кода Амин, който е вибрация на потвърждението и благодарността. Същото значение например има звукът Ом в индийската религия. Обяснихме какво представлява молитвата "Отче наш" като езотерично тайнство. Нейната широка употреба я прави универсална и изключително ценна за търсещата защита душа.

82

ПОСВЕЩЕНИЕТО 1. УЧИТЕЛ - БЛАГОДЕТЕЛ Както казахме във въведението, в отношението между душите, можещи да преминат през вътрешно духовно преобръщение и да поемат по пътя на своето преобразяване, а Душите -пратеници да ги подпомагат, съществува тясна духовна зависимост. Законът: "Когато ученикът е готов, учителят пристига сам" е неотменен и влиза в действие, щом някоя душа достигне ниво или по програмата на личното си развитие е изпитала вече нужда от водач. Подчертаваме, че идването на учителя днес е процес, заложен да се прояви в определено време и при конкретни условия, предопределени още преди душата да се роди. Наличието на тези условия позволява на учителя да осъзнае събитието далеч преди ученика. Обучението е предоставено изрично на благоволението на учителя. От казаното следва, че освен готовност за обучение, учителят трябва да изпита душата и да прояви благоволение да я обучава. Никога, в никоя религиозна система или духовна школа, приобщаването на душите не е ставало по друг начин. Задължително е да отбележим, че не е самообучение, а е обучение чрез натрупване на познание. Целта да се постигне висше знание не може да се достигне чрез монашеския живот, нито чрез отшелническия, защото трябва да се опознае живота, да се изследва. Този процес е дълъг и не се постига от интелигентността на учените и от изкуството. Интелектът трябва да достигне до Небето и да го опознае чрез себе си. Духовността се постига едва тогава. Тя не е плод на ума, въпреки че само развитият ум може да изгради самостоятелна висша степен, даваща му възможността да бъде одухотворен. По тази причина всички теории, включително и духовните системи за обучение, са измислена образност и мъдрост, напътстваща и водеща, но не самата тя даваща духовност. От тук произтича и задължителната система Учител - ученик в духовния път на човека. Когато ученикът е готов, Учителят пристига сам, съобразно съдбовната предопределеност на знанието, което е нужно да се даде на душата. Изпратеният учител е пратеник на съдбата. Има учители на тъмната ложа и на Светлата. Обсебените от тъмната ложа души също получават шанс да се освободят в сегашната епоха, но трябва 83

много смирение и пълен отказ от лична воля, за да може Учителят да освободи душата и да преструктурира енергийната същност на ученика. Този учител е благодетел, защото той поема върху себе си отрицателните потенциали до пълното им елиминиране чрез личната си енергия. Да не се подчини или да отрече изпратения учител, е най-тежката карма, която душата си изработва в живота. Отречено е благоволението на знаещия и можещия, а това означава -отхвърляне на Пътя към знанието и духовната практика. Отречен е пратеникът на Небето. Духовната практика може да бъде прилагана към ученика само тогава, когато ученикът е готов да я приеме. Учителят знае кога и как д а започне. Той разбира на духовно ниво, воден от своя личен Дух, специфичността на контакта с ученика. Тогава изработва лична програма за ученика, преминаваща понякога през драматични и болезнени практики и състояния. Единствената защита на интелекта в материята е чрез поведението - на душата и тялото едновременно. Не е възможно да бъде обучавана никоя душа, имаща порочен и нечист живот. Осъзнаването на този факт става чрез ума и интелекта на душата. Затова интелектът е задължителен и представлява одухотворена информативност, която от знание става поведение. Само поведението доказва успешно преминалото обучение и дава информация за специфичността на следващия урок. Принципът за пропорционалност и последователност на обучението е задължителна методика. Тя изисква учителят отблизо да следи развитието на душата и да отчита постигнатото й ниво. Познанието като плод на опита и специфичната дейност на мозъка (ума) има качеството да изгражда синтезни категории, даващи му критерии за опорни точки в битието. Познанието се явява сложен комплекс от непрекъснатото взаимодействие между поведението и ума. Така възниква възможността развитият, обучен ум да изгради стабилни функции като съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание (за тези три категории на ума виж "Отношението - функция на еволюцията"). И да свърже опита (познанието), придобит в материята, с космичното знание. Казаното има изключително значение за душите, намиращи се още на ниво натрупване на опит в живота, каквито 84

са всички хора, родени под знака на кодовете: Близнак, Дева, Риба и Стрелец. Особено специфични и много трудни са процесите при знака Риби, под чиито вибрации се намират днес не само отделни нееволюирали в миналите епохи души, а и цялото Човечество. Те трябва да знаят, че имат право само на един учител-благодетел и пропускът им може да се окаже фатален. За тях именно Господ Иисус Христос казва: А не се ли веселяха, не се ли мъжеха и женеха те, докато Ной ковеше Ковчега? За тях е и притчата Му за девиците със светилниците, които чакат младоженеца. Знанието, отнасящо се до познаването на свещените текстове, изисква да се осмисля и анализира. Затова подчертаваме, че знанието е неотменно условие за духовното развитие на душата. Знанието не е знаене. То не е и познанието, придобито в отработената опитност. Знанието е продукт на космични принципи и закони, присъщи и специфични за формации като Планетарни и Звездни системи, Галактики, Вселени и т. н. Знанието, за което говорим, е достъпно само за висши космични души. Наричат ги Богове, Божествени синове, Космичен разум, Посветени и прочие. Названието "Висш Космичен разум" е твърде свободно и доста своеволно твърдение, като имаме предвид, че никой на земята няма знание за такъв вид тотален принципен Разум. Изключение правят само душите с космично ниво на посвещение, изпратени за целта на Земята. Висшите Космични Йерархии изпращат в определено време, с определени качества Духове, които пребивавайки в материята като Души, могат да предадат знание в подходяща, разбираема форма. Всяка епоха има своите пратеници.

85

2. СМОКОВНИЦАТА Лука: гл. 13, стих 6 - 9 - притча за смокинята, която не дава плод. Марко: гл. 11, стихове: 13. и като видя отдалеч една смоковница, покрита с листа, отиде, дано намери нещо на нея; но, като дойде при нея, не намери нищо освен листа, понеже още не беше време за смокини.

14. И рече й Иисус: занапред никой да не вкуси плод от тебе вовеки! Матей: гл. 21, стих: 19. и видя край пътя една смоковница, отиде при нея и, като не намери нищо на нея, освен едни листа, каза й: занапред да няма вече плод от тебе вовеки. И смоковницата веднага изсъхна. Разглеждането на това тайнство е в пряка връзка с отношението Учител - ученик, въпреки че се отнася само за посветените пратеници на земята. То третира въпроса за тяхната отговорност към хората и личното им дело. Както и факта, че всеки Учител е и ученик на Йерархията, която го изпраща. Проблемът с реакцията на Иисус Христос към смокинята, която няма плод за да го нахрани, е много интересен. Ние смятаме разглеждането му за задължително, защото това е вторият път, когато Той реагира гневно, осъдително и наказателно. Ако възмущението Му към търговците и сарафите в храма Господен е справедливо и разбираемо, защото все пак хората разбират правдивостта Му към осквернителите на храма, то поведението му към дървото е необяснимо. Пред гнева му стои растение, което не може да изпълни задължението си по две причини - не е време за плодове, както и липсата на отношение и ангажимент към глада на хората. Дърветата не раждат, защото ние сме гладни, а защото такава е закодираната в тях програма за развитие. Христос отлично е знаел тази истина. И все пак анатемосва и убива смокинята. Нека се върнем по-назад във времето, когато Той още събира учениците си. Посочихме интересния начин, по който Натанаил реагира веднага, щом чува от Иисус, че го е видял под смоковницата. В първата част на това изложение обяснихме ранговата последователност на първите четирима апостоли, които съответстват на четирите вида (нива) 86

посветени. Обяснихме също така, че кодът Смоковница е зададен още по време на Сътворението - когато Адам и Ева скриват половите си органи под смокинови листа. Интересен е фактът, че от книга Битие едва в Новия завет и то при трима от апостолите, намираме отново употребата на този символ. Разработката му не е просто пророческо или апостолско хрумване, а задължителен процес на обяснение. В текстовете от апостолите Матей и Марко намираме обяснение на причината за възникналото отношение между Иисус и дървото, както и за последствията. Апостол Лука обаче разглежда същия проблем в по-друга светлина - като притча за дървото, което не дава плод. И тук е тайната за задачата на пратениците вътре в човешкия род и тяхната роля за неговата успешна еволюция. Съществуват редица степени на активност и изява на посветените пратеници. Като започнем от пророците, апостолите, учениците, по- късно ръкоположените презвитери и епископи, та до наши дни, когато Свещеничеството има своята завършена и строга йерархична система. Всички те са пратеници и служители на Бога. Всички са призвани и избрани да служат на другите. Защото няма служител на Бога, който да служи на себе си. Ако е такъв, тогава не е от Бога и за Бога. Страданието на посветените открива мислите на много сърца. Вибрацията на страдащата душа създава поле върху което всички подобни вибрации у обикновените хора намират успокоение и утеха. Те отбелязват върху него (полето) своето вибрационно присъствие и така получават съчувствието, съпричастността на посветения. Чрез Дева Мария всички майки на човешки души, имащи по съдба да изстрадат еволюцията на душата си, стават съпричастни понеже Тя, Душата на Дева Мария, е вибрирала на същото ниво. Дева Мария става основен създател и носител на това поле на състраданието. Майката на Бога става Страдащата Майка на Човечеството, устремено към духовно възвисяване и себежертва. Такава е и съдбата на посветените ученици и апостоли, на които е дадено да знаят тайните небесни. Да ги знаят и да ги изпълняват за развитието на духовността на човеците. Те всички имат своя образ под смоковницата на посвещението където Владиката на Небесното царство наблюдава и вижда 87

труда им: "Когато беше под смоковницата - видях те!" "Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев! Две изречения на посветени души, приели да служат на делото на Отца си. Натанаил обаче разбира много повече пред него стои Син на Бога. След Йоан Кръстител, той е вторият посветен, който сам разбира ранга на Иисус. Според евангелист Лука за даден посветен пратеник се чака три години да дадат плод делата му. Ако след това от неговите дела не е произлязъл плод, достоен да нахрани висшестоящия по ранг Пратеник - делото му е обречено на смърт и разруха. Отсича се от корен. Иисус не е нито жесток, нито коравосърдечен - Той е Висшият пратеник и затова няма право да бъде небрежен към сътрудниците на Божието дело. Убивайки дървото на посвещението, Христос дава пример, какво очаква всеки служител, който не си свърши работата на Земята. Защото във Владическата си молитва в Гетсиманската градина, часове преди сам да докаже своята жертвоготовност за делото на Отеца, Той казва с молба и загриженост: Те не са от света, както и Аз не съм от него...Аз за тях се моля; не за цял свят се моля, а за тях, които си ми дал, защото са твои /Йоан гл.-17/. Като пратеници на Бога и поверени на Христос, апостолите имат права и задължения. Правата им са да следват повереното им тайнство, а задълженията - да станат курбан за духовното развитие на човечеството. Затова на Петър, Камъкът на своята Църква, три пъти ще завещае цялото си стадо. Тайнството на посвещението в сакралните същности на Небесното царство и на бъдещата църковност, Христос изрично подчертава и завещава на дванайсет от апостолите си. В помощ на делото му са седемдесет и двама, но на дванайсет от тях Той разкрива тайни, които другите няма да узнаят. Единият от тях изпълни ролята си и се обеси осъзнал смъртта като единствен изход от ситуацията, а другите народиха плод, който и до днес служи на прииждащите пратеници и храни душите на вярващите.

88

ПОСЛЕСЛОВ Приключвайки този труд, искам да изразя безкрайната си благодарност към представителите на Божествената Йерархия, които неуморно и находчиво ме водеха и подкрепяха през редицата изпитания, осигуряващи ми най-добрия начин да видя и анализирам правилно част от разгледаните тайнства. Имам предвид главно Живототворчество IV. Станах активен свидетел на изследването за нарушенията на Седма и Десета заповед. Опитът и наблюдението ми дадоха увереност в анализите и синтеза. В днешно време, когато светът е изгубил напълно критериите си за морал, можах да наблюдавам непосредствено израждането на половия критерий при няколко семейства и много личности. А деградацията на едно семейство и една изключително активна съвременна самарянка ми позволиха да разбера в дълбочина защо Господ Христос не е опростил самарянката. Покъртителната й безнравственост имаше трайният белег на себичността, обличаща всяко свое действие в приемливи форми на невинност. Тази жена, майка на две деца, самарянстваше с оправданието, че е жертва на добротата и наивността си. В Киноварното й поле личаха над двайсет енергийни присъствия, няколко от които еднополови - дори хомосексуализмът и порнографията не я впечатляваха. В три от енергийните й центрове трайно се бяха настанили демони. Когато обаче й бе показан пътя от святи и чисти души -защитници като Свети Иван Рилски - Чудотворец, тя, уж ужасена за душата си, не приложи воля за промяна, а обвини другите за собствената си полова разюзданост. Прикривайки се зад мнима духовност и търсене на път за спасение на душата си, хитруваше пред представителите на Светлата Йерархия. Стигна до там, че се опита да ги развращава, вместо да следва указанията им за чист живот. Ненаситността, с която бе преминала през всички полови перверзни, подвластна все още на разврата, я обезсилваха и превръщаха думите и делата й в цинизъм. Тъжна картина. Наистина, Иисус Христос е знаел още преди 2000 години изключителната нужда да даде пример на подобни жени какво ги очаква, ако не приложат нужната воля да се променят поне сега - в последния момент. Станах свидетел на сключване на брак, при който младоженците бяха поканили за своя кръстница любовницата 89

си. Чрез такива хора тъмната ложа успява да навлезе дори в църквите, но кой може да отмени казаното от Христос за Неговата църква: И портите адови няма да й надделеят! Покруса и жалост изпълниха сърцето ми, виждайки роденото от подобно деяние дете, което носеше белезите на тъмната ложа. Една душа бе обречена по рождение заради страстите на родителите си. При друг случай попаднах на две семейни двойки, чиято дружба и интелигентност ме впечатли още при запознанството ни. След няколко месеца, разбирайки че съм посветен до известна степен в тайните на българския шаманизъм колобърството, те станаха изключително мили и внимателни с мен. Отклонявах непрекъснато предложенията им да ги посвещавам в тайните, защото все ставаше така, че когато решавах да им кажа нещо - мисъл или мълниеносен знак "мълчи" ме спираше. Двамата колобри, с които вземаме решение за приобщаването на някоя душа, категорично заявиха, че имат отрицателни символи. Посъветваха ме да не бързам, а да навляза по-дълбоко в същността на "личната им вибрация в групово време". Всичко схванах, едва когато насаме, уединени и отпуснати от обстановката в прекрасната вила на семейството, едната от съпругите започна да ми обяснява, че съпругът й не би имал нищо против връзката ни, щом душата й иска това. Краткият разговор с нея за реакциите на другите и моите чувства при подобна ситуация, разкри колко естествен бе станал за тях груповият секс. Пет са причините за пропадане на душата в сатанинските капани по силата на Седма заповед, които я обричат (болни души) : кръвосмешение, групов секс, хомосексуализъм, самарянство и блудство с деца. Научавайки за книгата ми и темата "Живототворчество IV", колобърът В. сподели с мен, как три красиви жени на средна възраст така се впечатлили при откритието, че пред тях стои жив наследствен български шаман (колобър), та не усетили как разговорът продължил три часа в кафенето. Колобърът преглеждал една от книгите на К. Кастанеда и това станало повод за разговора. Трите дами се оказали отлично запознати с книгите на Кастанеда. Седмица по-късно, в много интимна обстановка и подходящи за събитието "случайности" разбрал, че една от дамите е травестит, а трите са полови партньорки.

90

Дамата, която разговаряла с него, искала да има семейство и да роди дете, затова двете й приятелки приемали нуждата от мъж край нея. Естествено, В. бързо схванал колко скоро ще бъде приобщен към груповите оргии. Разказаното ми напомни за приятелите на самарянката, които загрижени за своята любовница й търсеха партньор, отговарящ на нейните многогодишни "духовни стремежи". А лавината от секс, насилие и порнография, произвеждана нескончаемо в центъра на съвременния Вавилон - Холивуд?! Всичко, докоснало се до Холивуд, рано или късно деградира морално. Колко точно звучат за днешното време думите на Свети Йоан Богослов: Неправедният нека върши още неправда; нечистият нека се още скверни; праведният нека върши още правда, а светият нека се още осветява." Тези думи са казани за нас - хората с неистово себелюбие и свободна воля, найчесто превръщана във вакханалия. Тъмната ложа, чрез своите преки представители (живи хора и енергийни демони), сее разврат, алкохолизъм и смърт. Нейната дейност е работа на Велики Йерархии, но обсебените жертви, не прилагащи никакво усилие да надделеят над пороците си, себелюбиво и безотговорно летят към стихията на Огнената епоха. Внимателно четящият и анализиращ читател на студията “Балканите - Жлеза на времето" би трябвало да разчете сам, колко малко време е останало до навлизането на кризисната епоха на окончателния преход. С благодарност и без каквато и да е претенция за личен престиж искам да помоля читателя: Моля Ви, ако можете, подарете книжката на някой млад човек, чиято душа, объркана от липсата на реални традиционни критерии, мисли и иска да живее за спасението на душата си. С това вие ще допринесете за реализирането на заветите на Владиката на Новата епоха - Йисус Христос. Благодаря ви. авторът

91