СЪЩЕСТВУВА ЛИ ЖЕНАТА ? Джон Бейнс

СЪЩЕСТВУВА ЛИ ЖЕНАТА? Джон Бейнс ПРЕДГОВОР Жената не е равнопоставена на мъжа. Традиционно тя е считана за по-нисша от него, като е държана в положение на подчиненост, пасивност и ограничение. Съзнавайки големите последствия от този проблем, на 18 декември 1979 г. ООН прие Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация на жената. В своето въведение тази харта гласи следното: „Настоящата конвенция от 30 члена провъзгласява по юридически задължителен начин универсално приетите принципи и мерки за предоставяне на жената на еднакви права във всички области. Конвенцията беше одобрена след редица консултации, осъществени в период от пет години в различни работни групи в рамките на комисията за социалното и юридическо положение на жената и в Общото събрание." Тази конвенция е резултат от дълбоката и золация и ограничение, на които е подложена жената единствено заради своя пол, и настоява за еднакви права на жената, независимо от гражданското й положение, във всяка сфера - политическа, икономическа, социална, културна, гражданска и т.н. Настоява за провъзгласяването на национални закони, с които да се забрани дискриминацията; препоръчва временни специални мерки за ускоряване на фактическото равенство между мъжа и жената, и разпоредби за промяна на социокултурните модели, които увековечават дискриминацията. По-нататък се казва: „Укрепването на международния мир и сигурност, взаимното сътрудничество между държавите с независима икономическа и социална система, всеобщото и пълно разоръжаване и най-вече ядреното разоръжаване под стриктен и ефективен международен контрол, утвърждаването на принципите на справедливост, равенство и взаимна изгода в отношенията между страните и осъществяването на правото на страните, подложени на колониално и чуждо господство и на чужда окупация, на свободно определение и независимост, както и зачитането на националния суверенитет и териториалната цялост, ще насърчат прогреса и социалното развитие и, като следствие от това, ще допринесат за постигане на пълно равенство между мъжа и жената." Документът завършва така: „За постигането на пълно равенство между мъжа и жената е необходимо да се промени традиционната роля както на мъжа, така и на жената в семейството и обществото." Тази харта на Обединените нации е резултат от единодушното убеждение, че съществува „женски проблем". То обаче не е достатъчно, за да изясни в какво точно се състои този проблем, като се изтъкват само формални, но не и същностни причини. В някои аспекти дискриминацията например, която е найочевидният резултат от това положение, може да се припише на социални фактори. В друга публикация на Обединените нации се споменава за този аспект: „В статия, публикувана в тримесечното списание „Им-пакт", авторката - професионален социолог - отправи призив да се сложи край на сексуалната дискриминация и на фалшивата и неправилна представа за мъжкото превъзходство. Тя пише следното: „Моята способност да зачена две деца не ми дава изключително право да се считам за гледачка на деца, както и биологичната способност на мъжа ми да ги осинови не го освобождава от изпълнението на социалната му роля на баща. Биологията е вродена; социалните функции се научават." Предполага се, че страните, подписали конвенцията, правят искрени усилия, за да подкрепят жената в този процес на постигане на равенство. Струва ми се обаче малко вероятно жената да достигне мястото, което по право й принадлежи, ако не осъзнае дълбоките мотиви на собственото си поведение, тъй като нейното неосъзнато поведение решително пречи на осъществяването на желания процес. Именно жената прави невъзможно равенството в този момент, и единствено с познаването на своите скрити мотивации ще й бъде възможно да промени моделите, които й пречат. Искам с малко думи да обобщя едно от основните понятия в това изследване, а то е следното: „Истинските причини за женския проблем се крият в обстоятелството, че жената е лишена от собствена идентичност, като води живот „на заем", изграден от елементи, взети чрез подражание от мъжете. Жените живеят съгласно мъжки роли, тъй като изобщо не познават какво означава да бъдеш жена, доколкото става въпрос за едно същество, притежаващо характеристики, 1

различни от тези на мъжа. Те познават единствено своите биологични отлики, но не и менталните и психологични различия." От този тъй прост факт произтичат учудващо важни последствия за живота на жената и за бъдещето на човечеството - точно това ще докажа в настоящия труд, чиято основна цел е да даде собствена идентичност на жената, позволявайки й да разбере какво в действителност означава нейната психична сексуалност, за да може да се реализира чрез самата себе си, а не като имитира мъжа. Именно в завръщането към собствената й природа се състои постигането на нейното истинско щастие и на възможността да изгради рационално един по-добър свят. Надявам се да докажа това по най-убедителен начин, за да стане ясна необходимостта да се смени редът на факторите, изброени в един от главните параграфи на вече цитираната Конвенция на Обединените нации. Става дума за онзи абзац, където се твърди, че „укрепването на мира, международната сигурност, разоръжаването и взаимното сътрудничество ще допринесе за постигане на равенство между мъжа и жената". Намерението ми е да покажа, че подреждането на тези фактори трябва да бъде в обратен ред - само като се установи действително равенство между двата пола, ще бъде възможно да се постигне световен мир. Както обикновено, при разглеждането на такива въпроси се допуска грешката да се настоява за промяна на външните фактори на битието с надеждата да се решат проблеми, които съответстват на вътрешния свят на човешкия индивид. Аз лично съм повече от убеден, че само вътрешната промяна на хората може да повлияе благоприятно и решително върху социалната еволюция на Човечеството. Пътят за постигане на равенство между двата пола е погрешно избран - стремежът е да се постигне юридическо равенство чрез протекционистична система, но да закриляш всъщност означава да признаеш непълноценността на закриляния. С това искам да посоча, че не трябва да се допуска грешката женският проблем да се сведе до дискриминация от страна на мъжа и закона, защото това е само външната част на въпроса. Един от най-важните фактори е свързан с обстоятелството, че жените копират мъжки модели на поведение, а който имитира, ще бъде фатално и безвъзвратно обречен на положение на непълноценност и зависимост спрямо копирания модел. Необходимо е женският пол, в качеството му на главния заинтересован, да осъзнае, че равенство не се постига чрез декрети - за осъществяването му се изискват труд, усилия и индивидуална отговорност. БЕЛЕЖКИ КЪМ ВТОРОТО ИЗДАНИЕ Настоящият труд не предлага формули, нито рецепти как се става по-женствена, защото е насочен към критерия и преценката на всяка жена. Не е възможно човек да промени собствената си природа чрез рецепти, които му предписват какво трябва да направи и от какво да се въздържа. Тази цел може да се осъществи само чрез използването на единственото качество на човешкия разум, което, ако се приложи истински, предизвиква дълбоки и окончателни вътрешни промени - това е дълбокото разбиране. Хората не разбират какво означава „да разбираш", като мислят, че познанието зависи единствено от интелектуалното утвърждаване. Като последица от този предразсъдък човек обикновено смята, че познава нещо в дълбочина, докато всъщност е видял само повърхността Човек често избягва всичко, което предполага дълбоки размишления, като предпочита повърхностното, тривиалното или непреходното. Това е причината за всеобщото приемане на формули или системи за решаването на определени проблеми, на един вид инструменти, с които способността за преценка и индивидуален избор се замества със строги правила, които се прилагат към всичко без разлика. Консуматорството също е проникнало в сферата на човешкия разум и наивно се смята, че пакетираните решения могат да заместят зрелостта на съзнанието. Искам да посоча, че манипулирането на човешкото поведение не предполага развитие, нито растеж, а само заместване. Необходимо е да се разбере, че възприемането на норми на поведение, препоръчани отвън, без намесата на вътрешната преценка и без насочващото участие на Аза, не обогатява, а отнема от индивидуалността. То не дава нищо ново на индивида, що се отнася до неговото развитие, а се свежда до заместването на дадени норми на поведение. Единствено системите, в които Азът на индивида се изгражда съзнателно в една 2

саморефлективна и съзнателна цялост, що се отнася до регулирането и направляването на процесите на самовглъбяване, анализ и преценка, могат да помогнат на субекта да се развие успешно, като се откаже от стереотипни рецепти и използва личната си преценка по един все поцелесъобразен и удачен начин. Рецептите не се различават много от техниките, които се използват за обучението на животни. Възможно е да създадем условни рефлекси у едно куче, така че да усъвършенства начина си да хапе. Трудното е да го научим да прави разлика между кокала, престъпника и почтения човек. Привързаността към предписанията разкрива също така нежеланието на хората да взимат решения и да поемат отговорност за собствените си действия, като предпочитат да се подчиняват на външни указания, които не изискват задълбочено мислене. Хората не забелязват огромната сила, която се крие в истинското разбиране и предизвиква същностни промени в човека, когато нещо наистина бъде разбрано в дълбочина. Индивидът след задълбочени размишления прониква в истината или непреходната същност, и поради този факт променя вътрешната си природа. Това означава развитие и узряване на Аза - единствен източник на истинска свобода и самоопределение. Желанието жената да бъде кондиционирана, за да се вкара в един предварително зададен модел на женственост, би било липса на уважение към нея като личност. Именно поради тази причина може само да се надяваме, че тя ще види необходимостта да се усъвършенства като човешки индивид, като изгради свой собствен, но съобразен с някои направляващи норми, стил. Наложително е жената да разбере реалното си положение, а не да се включва емоционално във всяко движение, което проповядва феминистки идеи. Моето изследване върху жената има технически и описателен характер - обстоятелство, което може да шокира мнозина. То не е романтично, нито има за цел да убеждава; не се стреми да оценява женския пол, а само да разкрие неговите най-дълбоки мотивации. Ако за тази цел е необходимо да се изтъкнат нездрави или неудачни модели на поведение, то е неизбежно, защото в противен случай такова поведение би затруднило израстването на жената. Затова книгата няма критичен, а технически и терапевтичен характер. Женствеността е болна и лечението е болезнено. Но ще могат да оздравеят само онези, които наистина желаят това, които са се видели през рентгена на това изследване. Една жена не може да стане напълно женствена без истинско развитие на собственото Аз процес, който не може да спести естествените болки на всеки етап на промяна и растеж. Може би най-трудната задача за всеки човек е да признае и приеме собствените недостатъци, тъй като това се изживява като нещо унизително, обидно и срамно и рядко се разглежда като необходим, предхождащ растежа етап. Чувствителността към критиката се изразява във факта, че тя се възприема като атака, като предизвиква агресивна емоционална реакция, вместо непредубеден анализ. Може да сравним това с поведението на субект, който не харесва собствения си образ и затова удря огледалото. Разбира се, най-здравословното поведение е да променим собствения си образ, вместо да отричаме очевидното.. Да имаш недостатъци е естествено; всички ги имаме. Признаването и приемането им е предварително условие за личното развитие, тъй като без този достоен и смел акт човек просто трябва да се вкопчи сляпо в идеализирани структури, като откаже промяната. Много лесно би било да заклеймите автора на този труд като „мъжки шовинист", за да избягате от очевидните доказателства. От незапомнени времена хората изглежда прибягват несъзнателно към начини да подценят или омаловажат онези индивиди, чиито възгледи представляват заплаха за самоуважението, вместо да им се противопоставят чрез логични аргументи. Този механизъм може да доведе до непоправими загуби, особено ако познанието, което би могло да се получи, е жизнено необходимо и решаващо за прогреса, благоденствието и развитието. Чрез тези размисли само искам да предупредя за разхищението, което означава бягството от неприятни истини и вкопчването в приятни илюзии, защото когато един индивид превръща тази практика в ежедневие, тогава започва и разпадът на индивидуалното му съзнание. Познаването на пречките, които затрудняват реализирането на женствеността, не е нещо обидно, а означава истинска възможност да се постигне пълно развитие на женственото.

3

Още веднъж ще изтъкна, че дълбокото разбиране на скритите мотивации на жената е предварително условие за процеса на промяна. Много жени са ме питали защо не напиша книга, която да е озаглавена „Съществува ли мъжът?". Според мен отговорът е очевиден - защото мъжът няма нищо общо с развитието на жената: тя може да израства, без да иска позволение от противоположния пол. Ясно е, че този въпрос не е конструктивен, а отбранителен. С други думи, целта му е не да обърне внимание на собственото развитие, а да се противопостави на мъжете. Лишен е от смисъл и въпросът: защо един мъж трябва да показва какво представлява жената? или: как един мъж може да познава една жена? Абстрактният разум е безполов и няма пречка едно човешко същество да опише друго човешко същество, стига да го прави обективно и непредубедено. Всеки човек може да се засегне от критиката; когато обаче аргументацията е конструктивна и добре обоснована, би било загуба на ценна възможност да се отричат или отхвърлят изложените възгледи. ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ Ще започна изложението на този труд с една анкета, която моят помощен екип проведе сред 130 жени на различно социално-икономическо ниво - ниско, средно и високо. Макар това проучване да не изглежда твърде представително, смея да твърдя, че където и да бъде направено, ще даде резултати, подобни на получените, тъй като неосъзнатите модели на хората са сходни в дълбинната си структура. Анкетата е следната: 1) Кой според теб е най-високият идеал или най-високата цел, която една жена може да постигне в живота?

2) Кои според теб са основните различия между мъжа и жената?

3) Коя жена според теб е по-подготвена да бъде щастлива - тази на 25 или на 50 години?

4) Какво според теб изпитва една жена, когато се приближава към старостта?

5) С какви думи асоциираш думата „женственост"?

6) Какви фантазии и емоции поражда у теб мисълта за твоята матка?

7) Смяташ ли, че матката може да има и друго предназначение, освен функцията си в зачеването и развитието на човешкия ембрион? Обясни защо.

8) Би ли искала да бъдеш мъж, или си доволна, че си жена?

9) Кои са според теб чертите или качествата на идеалния мъж ?

10) Коя според теб е най-голямата пречка една жена да изпита сексуално удовлетворение от връзката си със своя партньор?

11) Би ли могла да посочиш каква трябва да бъде една много „женствена" жена?

12) Има ли жена в миналото или в настоящето, от която да се възхищаваш или да взимаш пример?

13) Има ли жена, която смяташ, че позори твоя пол? Защо?

14) Кой според теб е най-големият недостатък на една жена?

15) Каква според теб е ролята на съвременната жена?

16) Кой според теб е най-големият недостатък на мъжете?

17) Как според теб жената предпочита да се отнася към нея партньорът й?

18) Каква е целта една жена да има деца?

19) Кой според теб има по-големи възможности да бъде щастлив в живота - мъжът или жената? Главната цел на тази анкета беше да установи дали жената има ясна и определена представа какво всъщност означава женствеността, разграничавайки я от мъжествеността. Дали в действителност жените познават основните характеристики на своя пол. Както и кои са техните цели и стремежи в живота и каква е тяхната ценностна система. Това, което установих, не ме изненада. По-голямата част от различията, посочени от анкетираните жени, се отнасяха предимно до биологически особености като физическа сила, външен вид и поведение, като оставяха на заден план различията, свързани с психиката и вътрешния свят. С други думи, средностатистическата жена не познава собствената си женска същност и свежда положението си на жена до способността да бъде майка. По този начин ролята й се определя изключително на основата на майчинството, обстоятелство, което я прави още по4

зависима от мъжа. Наистина първото, което прави впечатление, когато се разглеждат проблемите на жената, е нейната изключителна психическа зависимост по отношение на мъжа. Изглежда така, сякаш жената е лишена не само от идентичност, но и от собствена цел, която да е различна от дейността или съществуването на мъжа. Наистина основната цел на по-голямата част от жените е да „хванат" някой мъж - цел, на чието постигане се придава прекомерна значимост, тъй като в случай на неуспех жените смятат, че животът им е безвъзвратно провален. Доказателство за това е различното съдържание, което се влага в думите „стара мома" и „стар ерген". На старата мома обществото гледа като на жена, която се е провалила или не е успяла да се осъществи като жена, жигосвайки я с клеймото на сексуално неспособна. На стария ерген обаче се гледа със снизхождение' като на хитрец, който „не се е хванал на въдицата". Тоест съществуването на жената не се възприема отделно от това на мъжа, докато той проправя свои пътища в живота, които не зависят от жената, макар и да не я изключват. Обикновено тя трябва да се ограничи да следва пътя на мъжете, подражавайки на техните действия. Така възниква състезанието с мъжа, като неосъзната необходимост да се постигне по някакъв начин превъзходство над него. Напразно усилие, тъй като не може да се превъзхожда някого, на когото се подражава. По този начин двата пола действат на основата на един и същи модел, който е мъжкият. Жената кръжи около мъжа, но не и около собственото си „аз". Мъжът обаче не следва жената, а върви подир собствените си цели. Психическият център на гравитация на жената не е собственото й същество, а това на мъжа. Кои са причините за тази невероятна зависимост? Защо жената не може да има собствена идентичност и съдба, отделни от пътя на мъжа? За да дадем отговор на тези въпроси, трябва да направим сравнителен анализ на половите органи на жената и на мъжа, като се опитаме да определим по какъв начин сексуалността влияе на единия и на другия пол. На първо място ще посочим, че още от много малък мъжът има потвърждение за своя пол; пенисът е видим и осезаем. Жената обаче сякаш е кастрирана; не само че не притежава пенис, но нейният пол е невидим, тъй като матката и вагината представляват една кухина или празнина. В сравнение с пениса нейната гениталност се явява като „липса на такава". Този контраст поражда кастрационен комплекс и завист към пениса - обстоятелство, което без съмнение обуславя в найголяма степен поведението на жената. Според Карен Хорни възможно е първоначалната форма на завистта към пениса да се прояви като желание да се уринира по мъжки. Известно е, че децата имат нарцистично отношение към отделителните процеси. Малкото момче изпитва чувство за всемогъщество и определена еротична наслада, когато уринира. Това поражда у момичетата чувство на завист към това еротично преживяване, като към удоволствие, което им е отнето. Карен Хорни привежда за пример случая с една пациентка, у която желанието да уринира като мъжете е доминирало дълго време в клиничната й картина, дори веднъж тя възкликнача най-чистосърдечно: „Ако можех да поискам подарък от Провидението, бих го помолила поне веднъж да уринирам като мъж." Сетне добавила: „Тогава бих разбрала как съм устроена наистина." Липсата на полов член кара момичето да обвинява майка си за тази „анормалност", убедено, че тя я е създала „недовършена". Поради тази причина се отдръпва от нея и насочва пялото си внимание към бащата, с надеждата да получи пенис или дете от него - обстоятелство, което поражда у момичето чувство на враждебност и съперничество към майката. Нека посочим основните моменти, които ни интересуват при изложението на настоящия труд.

1) Мъжът има видим и осезаем полов орган, поради което е сигурен в своята мъжественост, тоест тя е очевидна. Той може да излага на показ своите полови органи, демонстрирайки тяхната изпъкналост, символ на мъжествеността.

2) Жената не притежава полов член; сравнявайки се с мъжа, тя се чувства като кастрирана; при нея сексуалността се проявява единствено като загадъчна възможност. Ако се замислим над гореизложеното, можем да заключим, че мъжът разполага с постоянно и видимо доказателство за своя пол, поради което неговата сексуална роля е ясно определена още от детството. Сексуалността на жената обаче е невидима и неосезаема, поради което, поне в своето детство, тя сякаш е кастриран мъж. Това усещане се засилва и от факта, че за разлика от мъжа, тя не може да докосне своите полови органи. И така, докато пенисът е предизвикателно и очевидно доказателство за мъжественост, матката остава скрита и омаловажавана, сякаш е само една празна 5

кухина. Мъжът с малки изключения се чувства пълноценен самец, докато жената е лишена от доказателство и потвърждение за своето положение на жена. Известно е, че една голяма част от жените са недоволни от положението си на такива и биха желали да са мъже -факт, който се потвърждава от гореизложеното. На равнището на несъзнаваното, където времето не съществува и миналото съжителства с настоящето, по-голямата част от жените се чувстват като кастрирани мъже и изпитват дълбока завист към пениса, силно чувство на съперничество и враждебност към майката и едипова привързаност към бащата. Тъй като чувствата и голяма част от мисловния процес са контролирани от несъзнаваното, жената, без да осъзнава ясно това, се чувства като неопределено, по-низше от мъжа същество, като един вид мъж, лишен от пенис; чувства се като кастриран мъж. Така жената се ражда и живее с клеймото на наказанието, в положение на подчиненост, непълноценност и зависимост, с постоянно чувство на екзистенциална тревога. Дълбоко в съзнанието й непрестанно изплува неблагоприятната за нея сравнителна картина на пениса и матката, асоциирайки първия с властта, а втората с безсилието и кастрацията. Тази тревога, породена от самоподценяването, предоставя на жената един-единствен изход, чрез който да докаже и затвърди своята женственост: майчинството. По този начин ролята на жената се определя единствено въз основа на майчинството - перспектива, която в нейните очи е потвърждение за положението й на жена. Не е приятно да се развенчае по този начин процесът на майчинството, обгърнат обикновено от ореола на Божията повеля и отказа от лични очаквания в името на един нов живот. Истината е, че неизразимото щастие, което твърдят, че изпитват бъдещите или младите майки, е всъщност радост, че временно са се самоопределили. В думата „временно" се крие истинска драма, тъй като след раждането и след като новостта отмине, изчезва също така потвърждението за собствената й женственост. Интересно е да се отбележи, че в психоанализата основният атрибут на майчинството -бебето е символ на пениса. Защо за мъжа детето не означава същото, което означава за жената? Защото той не трябва да доказва нищо; не трябва да убеждава никого, че не е кастриран. Бременността за жената олицетворява това, което половият член представлява за мъжа, тъй като тогава тя се чувства цялостна и независима от мъжа. Както половият член е изключително притежание на мъжа, така и бременността е процес, присъщ единствено на жената и непостижим за мъжа. По време на този процес у жената изчезва усещането за кастрация, тъй като тя се е сдобила с нещо равностойно на половия член. За съжаление тази илюзия трае колкото самата бременност, защото само тогава бебето е част от жената, така както половият член е част от мъжа. След раждането детето придобива самостоятелен живот и жената изгубва усещането за цялост, породено от единството на майка и дете в едно тяло. Именно поради тази причина „магията" на майчинството отлита така бързо и е изместена от грижите за детето, които в началото са занимателни, но скоро се превръщат в задължение и жената отново се чувства ощетена както преди. Това обяснява защо толкова жени изпитват необходимост да забременеят отново - така те отново се чувстват цялостни. Поради факта, че сексуалната роля на жената е сведена до майчинството, цялото й съществуване се върти около мъжа; вечно зависима и очакваща, тя търси подходящия самец, за да бъде оплодена. Докато мъжът се реализира сам в живота, жената се реализира посредством мъжа, тъй като е лишена от собствени ценности. А какво става с жените, които не следват пътя на майчинството? Те прибягват до средството, което вече коментирахме - имитират мъжки модели, като влизат в надпревара с мъжете. Трябва да отбележим, че и двата пътя - този на майчинството и този на подражанието на мъжа, са несъзнателни опити на жените да се сдобият с полов член, за да превъзмогнат комплекса за неопределеност и малоценност. Като физически орган и като символ пенисът е екстери-оризация, проекция или победоносен израз на мъжественост. Мъжът може да си позволи лукса да бъде ексхибиционист, като начин да демонстрира своята мъжественост. Именно поради тази причина той култивира у себе си външни ценности, базиращи се върху развиването на мускулатура, сила, ловкост или на демонстрирането на академични и финансови дипломи. Мъжът е излъчваща сила, която изважда на показ вътрешните ценности, проектирайки ги навън. Това произтича от собствената му поведенческа същност, определена като „излъчваща, 6

свободна и динамизираща". Подражавайки на мъжа, жената също култивира у себе си ценности, отнасящи се до външността, като начин да скрие своята „непълнота". Тези ценности имат една-единс-твена цел да компенсират чувството й за малоценност и да привлекат мъжа, но не и да допринесат за нейната собствена реализация. Всички действия на жената кръжат около неосъзнатото й желание да „хване някой мъж", за да може да изпълни ролята си на майка. СВЕТЪТ НА ЖЕНАТА С цел да да разберем поведението на жената, нека анализираме нейното ежедневие, за да определим кои са основните й интереси, грижи и дейности. Само така ще можем да се уверим, че нейното поведение е насочено изцяло към външно утвърждаване. Това всъщност означава презрение или отхвърляне на собствената й женственост и приемане на мъжки роли. Най-доброто огледало на интересите на жената са женските списания. Което и да вземем наслуки, ще установим, че всички те, с някои леки вариации, се отнасят до едни и същи теми: домакинство, вътрешно обзавеждане, кухня, разхубавяване, диети за отслабване или за поддържане на теглото, гимнастика за запазване на фигурата, премахване на целули-тиса, кремове против бръчки и естествено, последния вик на модата в облеклото. Там се публикуват и материали за отглеждането на децата, за скандали и любовни авантюри на някоя кинозвезда или личност от международния елит. Сякаш целият живот на жената протича единствено сред кремове, дрехи, гримове, диети за отслабване и хиляда и един начина, чрез които да стане по-привлекателна. Ще установим колко дребен, ограничен и малък е светът, в който се движи съществуването на жената, сякаш в живота няма по-важни неща от това да изглежда привлекателна и да има деца. Ще забележим също, че всички гореспоменати дейности са изключително от външно естество и се отнасят единствено до грижата за тялото, но не и за ума и вътрешния свят. Кои са причините и смисълът на това необикновено явление? Каква е тази изключителна сила, способна да мобилизира армии от жени, които се тълпят в магазините, купувайки парцали, козметични продукти, личен чар, свеж тен и красиво тяло? Половината от населението на земята посвещава значителна част от деня на тези дейности, в които навярно преминава по-голямата част от живота им. В действителност това необикновено прахосване на жизненост се дължи единствено на желанието на жената да привлече мъжа, за да бъде оплодена и да изпълни ролята си на майка, както и да задоволи женския си нарцисизъм. Красотата, младостта, гримът, облеклото са средствата, с които жената се стреми да изглежда по-привлекателна, с цел да повдигне самоуважението си и да спечели „собствен мъж". За съжаление това поведение се превръща в адски капан, защото рано или късно женаталовец се хваща на въдицата на собствената си стратегия. За да разберем това, нека повторим основната идея: „Жената се стреми да хване някой мъж, за да бъде оплодена и да изпълни ролята си на майка, като начин да се вкопчи в единствената възможност, която не имитира мъжките ценности, и като средство да преодолее кастрационния комплекс, сдобивайки се с манипулируем полов член" Нейната пътеводна звезда е мъжът и за да го привлече, тя култивира външни ценности, отнасящи се предимно до телесната красота. Това я принуждава да сведе своя свят до постигането на една външна цел, тоест мъжа, и затова тя се стреми да постигне и поддържа приемливо равнище на привлекателност. Ето защо първите бръчки представляват ужасна заплаха, тъй като тя се страхува, че ще остане завинаги кастрирана, когато привлекателността й намалее. Както вече отбелязахме, жената се реализира чрез мъжа, затова животът й губи смисъл и съдържание, когато способността й да го привлече и да привърже здраво към себе си започне да намалява или изчезне. Поради същата причина сериозно се разстройва и нейният механизъм за задоволяване на нарцисизма й. Покупката на красива рокля, на нов грим, различната прическа могат да повдигнат чувствително самоуважението на жените, като премахват състоянието им на потиснатост или депресия, тъй като тогава се чувстват възродени и отново привлекателни, и следователно поспособни да постигнат основната си цел - „да хванат" мъжа. Поради тази причина всеки комплимент, дързък поглед, галантните думи оказват върху жените огромно стимулиращо и въодушевяващо въздействие, тъй като представляват осезаемо доказателство за способността им да привличат мъжете. Ако се замислим обаче върху тези обстоятелства, ще забележим, че именно по своя вина 7

жената губи всякаква възможност да се реализира сама, защото тя не се утвърждава чрез себе си, а чрез мнението на мъжа. Това показва, че жените допускат сериозна грешка, стремейки се да получат равноправие на половете чрез декрети, вместо да се издигнат до равнището на мъжа, като развият у себе си ценностите, присъщи на пола им. Ако престанат да подражават на модели, които не са техни, и култивират у себе си ценностите, присъщи на жената, те несъмнено ще успеят да се издигнат до равнището на мъжа, тъй като собствената им реализация ще бъде равностойна на тази на мъжа. Въпросът е в това, че те трябва да се откажат от втълпяваната им още от ранно детство роля на беззащитни девойчета като инструмент, чрез който да се сдобият със закрилата на мъжа. Необходимо е да се разбере, че „равенство" означава не само еднакви права, но и еднакви задължения - нещо, което не може да бъде постигнато, когато съществуват покровители и покровителствани. Това не означава, че се поставят под въпрос юридическите права на жените. Просто трябва да е ясно, че за да се постигне пълнолетие, е необходимо да се поемат нови и тежки отговорности. Движенията за еманципация на жената не могат да претендират за нови и по-широки права, ако няма съответно равностойно увеличение на отговорностите. В противен случай пряко ще бъде накърнена същинската свобода на жената. Свобода означава пълнолетие, а не опекунство. Жената не може да бъде като някакво същество, осиновено от едно патерналистично общество. Тя трябва да бъде пълнолетна личност, напълно отговорна и зряла. Жените непрекъснато настояват за поголеми права и защита, но едновременно с това, подобно на наивни девойчета, се оставят да бъдат осиновени от някой мъж, който да поеме грижата за живота им. Вярно е, че винаги е съществувала дискриминация спрямо жената, но не по-малко е вярно, че тя доброволно отказва да порасне и да се развие, оставайки подчинена на мъжа. Това е обяснимо зависимостта не изисква големи усилия, отговорност и труд, достатъчно е да има готовност да се задоволяват желанията на покровителя и да се расте в неговата сянка. Много жени могат да се почувстват несправедливо обидени от мненията, изложени в тази книга, и погрешно да сметнат, че целта й е да ги постави в по-неблагоприятна светлина в сравнение с мъжа. Истината обаче е друга, защото целта на този труд е да научи жената как да се освободи от оковите, които тя сама си е сложила и към които е привикнала до такава степен, че вече не иска да се раздели с тях. Моето желание е да изложа действителността такава, каквато е, без да заставам на ничия страна. Не рисувам нещата в розово, а се ограничавам да опиша различни конкретни и обективни ситуации, чиято истинност всеки може да провери. Време е жените да престанат да вярват във вълшебните приказки, обещаващи бързи и удобни чудеса. Всяка възходяща промяна (когато е от перфекционистично, а не от инволютивно естество) непременно изисква големи и продължителни усилия, като поражда в началото силно смущение и тревога, дължащи се на обстоятелството, че заменя стари, неподходящи и погрешни модели с други, по-висши като качество и цел. Знаем, че човек се страхува от промените, които, макар и благоприятни, изискват от негова страна усилие, за да се приспособи към тях. Поради тази причина винаги има хора, които предпочитат да запазят едно пагубно за тях съществуващо положение само защото им е познато и близко, вместо да направят усилие да го заместят с друго, много по-изгодно, но непознато. Убеден съм, че жената с еднаква сила се страхува и желае своята свобода и че дълбоко в сърцето си отхвърля това, за което толкова пламенно настоява публично. Мисълта да поеме отговорност и грижата за самата себе, при пълно равенство с мъжа, я ужасява. Именно това обаче е необходимо и наложително да направи, за да сложи край на дискриминацията. Много действия на жената могат да бъдат обяснени единствено с постоянната й зависимост от мъжа. Така можем да разберем например защо раздялата с партньора за нея представлява ужасна драма. От момента, в който мъжът се превърне в психически център на живота й, загубата му наистина е равнозначна на загубата на собственото й съществуване. Мъжете не си дават сметка за това явление, поради което обикновено са твърде несъчувствени към депресивните емоционални изблици на жените, без да разбират, че за жената една емоционална загуба е почти равностойна на смърт. За да разберем по-добре заниманията на жените, нека хвърлим поглед върху няколко издания за жени. Какво можем да открием в тях?

1) Страница за жената във влиятелен испаноезичен вестник: 8

„НОЩТА НА РУСОКОСИТЕ ЦИГАНКИ С музика, танци и цигански врачувания три красиви манекенки с руси коси и блестящи очи представиха в Театър X стила „джипси": морен поглед, румени бузи и яркочервени устни." Манекенките на снимките са облечени като циганки и рекламират молив, с чиято помощ очите изглеждат по-големи, а веждите - по-плътни и естествени - производство на фирмата XXX, придаващ на очите златист и лъчезарен блясък, който в комбинация с тъмносиньо преминава в наситено изумруденозелено. За скулите - портокаловожълт фон дьо тен, а върху него - по-светъл тон, освежаващ кожата. Статията продължава: „Вечерта О.П. се появи с възхитителна комбинация от две сенки за очи - едната сребриста със седефени отблясъци; другата масленозелена, като резултатът е пепелно сапфирено зелено. Сенките са изтеглени до слепоочията, уголемявайки очите" и т.н.

2) Друго женско списание, стр. 7: „Отслабнете с Т.М.Т." „Елегантност, която се постига лесно" „Премахва тлъстините по корема, извайва вашата талия" „Помага да свалите излишните килограми" „Премахва тлъстините" „Променя естетиката на вашето тяло „Намалява обиколката на талията" И тъй нататък.

3) Същото списание, стр. 10 и следващите: Снимки, на които манекенки показват най-новите модели бански костюми, застанали в различни пози: на наивно-перверзни девойчета, ближещи сладолед; на фатални жени; с ръце, поставени предизвикателно върху бедрата; захапали огромна обица, и т.н.

4) Същото списание, стр. 18: Снимка на топ-модел, облечена като хурия и излегната на земята. Текстът е следният: „Ужасно обичам да харча пари за дрехи. Този колан например го купих в Мароко."

5) Същото списание, стр. 20: ПЪТЕВОДИТЕЛ ЗА КРАСОТА „Как да се освободим от излишните килограми" „Тлъстини или целулитис?" „Калории и диети" „Рецепти за отслабване" „Гимнастика и спорт" „Масажи" 6) Други страници от същото списание: „Грижи за косата" „Трайно къдрене и боядисване" (реклама на одеколон със снимка на младо момиче, които произнася „гу-гу", както правят бебетата) 7) Друго подобно списание: „Красота: какъв е вашият проблем?" „Модно ателие" „Готварски рецепти" (Различни коментари за принцеса Маргарита, Рок Хъд-зън, Кристина Онасис, Джон Кенеди, принцеса Ана и Питьр Филипс, Джими Стюарт, Елен Бърстин, Михаил Баришников, Одри Хепбърн и т.н.) „Мнения за любовта" Любовен роман „Хороскоп" Другите рубрики са посветени на модата и на различни козметични продукти, създавайки илюзията, че с тях жената ще стане похубава и привлекателна. Какво искам да покажа чрез тези примери? Те отразяват много точно кои са основните интереси на жената, като разкриват изключителна повърхностност и суета. Никакви позадълбочени мисли, размишления или сложни формулировки; всичко трябва да бъде удобно и лесносмилаемо; няма нищо, свързано с истинските ценности на жената или с развитието на вътрешния й свят. Всичко е съсредоточено върху външното, предназначено е най-вече да култивира външните прелести на жената, за да привлече мъжа, да я подготви за майчинството или да стане добра домакиня. За какво? За да „хване" някой мъж и да го задържи. Изобщо не се разглежда това, което е от наистина важно: как да хване самата себе си, за да се реализира като истинска жена. Твърде угнетителен е социалният и културен модел, в който е затворена жената. Това е и причината, поради която лесно можем да разберем защо мъжете не я приемат сериозно, в смисъл като равна на тях, тъй като тя непрестанно отказва да води едно смислено съществуване, като се ограничава до прилагането на различни игри. Играе, че живее; играе на съпруга, на любима; играе, че работи; че се бори за своята еманципация. В действителност не взима нищо на сериозно, защото е свикнала да възлага всички свои очаквания на мъжа. Една жена не се нуждае да учи медицина, за 9

да стане лекар; достатъчно й е да се омъжи за такъв. Същото се отнася до всяка друга област от човешката дейност. Огромна част от жените посвещават много усилия, време, мечти и чувства на грижата за външния си вид с надеждата да намерят подходящия мъж, за да се вкопчат психически в него, да се почувстват сигурни. Това е причината, поради която са толкова подвластни на любовта и нейните последици, толкова заинтересувани от любовните истории на своите приятелки, познати и филмовите и поп-звезди. По този начин проверяват доколко успешни или безуспешни са били средствата, използвани от тези жени, за да срещнат и задържат мъжа. Всъщност те през целия си живот разучават начините, чрез които да засилят своята способност да привличат мъжа. Поради това нямат време, нито интерес да се посветят на развитието на вътрешни ценности или на реализацията си като самостоятелни личности. Проявяват изключителен интерес към любовните романи, с чиито героини се идентифицират, като по този начин мислено преживяват най-големия успех на своята съблазнителност. Съществуват, разбира се, изключения от това поведение, отнасящи се главно до жените, които са принудени да работят, за да издържат семейството си, или са лишени от физическа привлекателност. Техните поведенчески отклонения обаче не са съществени, а се дължат на ограниченото време, с което разполагат, или на липсата на привлекателност, тъй като в зависимост от възможностите си те също се посвещават на горепосочените дейности. Жените, които поради своите задължения не могат да се занимават с тривиални дейности, често се чувстват разочаровани, недоволни и „недостатъчно женствени". Очевидно е, че мъжът е принуден, поради своите социални задължения, да се сблъсква с посериозни проблеми и с по-тежки отговорности, поради което" трябва да се концентрира в собствената си личност, за да може да действа с успех. Докато основната цел на жената е да се вкопчи психически и емоционално към някой мъж, за да живее чрез него. Жената непременно трябва да разбере, че не е нужно да иска разрешение от мъжа, за да се еманципира и да постигне равноправие; за тази цел обаче тя трябва да постигне психологическа самостоятелност, за да развие собствените си способности. Не е необходимо да си присвоява атрибутите на мъжа, защото нейните са точно толкова важни и ценни като неговите, макар че тя не ги използва. За тази цел тя трябва да се освободи от веригата от лекомислени баналности, към която са я приковали социално-културните условия. В действителност поради дискриминацията, на която е подложена, както и поради обстоятелството, че е смятана за по-нисша и по-глупава от мъжа, обществото й предоставя разнообразни играчки, с които да се забавлява, така както се постъпва с децата, за да не досаждат на възрастните. Добър пример за мнението, което съществува за жената, са рекламите, в които тя е използвана като предмет на всевъзможни глупави диалози относно този или онзи*продукт. Дори започнах да си мисля, че ако мъжете поемат грижата за прането като част от тяхната мъжка роля, рекламните агенти едва ли биха сложили същите думи в тяхната уста, напротив, щяха да ги накарат да кажат нещо умно. Тъй като се смята, че жените са лекомислени и повърхностни, те биват поставяни в също толкова лекомислени и повърхностни ситуации. Понятието за „жената-предмет" произтича именно от обстоятелството, че тя е смятана съзнателно или не - за лишена от съдържание. Тази теза е толкова разпространена, че е довела до създаването на образ, който често присъства в комедии, сатири и филми - това е образът на глупавата секретарка, представяна обикновено като твърде сексапилна жена, но абсолютно лишена от ум. Това всъщност не учудва никого, тъй като сме свикнали да виждаме манекенки с блестяща външност и атрофиран ум, които за съжаление са най-желаните от мъжете жени. Този техен успех кара всички други да им подражават и да се обличат и държат по подобен начин. Това е процесът, чрез който жената се обезличава все повече и се превръща в предмет. Всъщност, бидейки предмет, тя не е задължена да се изгражда като личност; просто трябва да изглежда добре. Каква е разликата между предмет и личност? Докато предметът има само външен живот и не е нищо повече от една вещ, то личността, за да бъде такава, трябва да проявява вътрешен живот. С други думи, жената трябва да работи върху себе си, за да стане личност. Поради обстоятелството, че се е превърнала в предмет, тя е лишена от съзнателен вътрешен живот и се стреми да го вземе назаем от мъжа. Мъжът не е много по-зрял от жената, но разполага с едно предимство - неговата роля в исторически план изобщо не се е променяла.

10

Всяко равенство се постига между две личности, едната от мъжки пол, другата - от женски пол, но е невъзможно да се осъществи, ако връзката е субект-обект. ЖЕНСКАТА САМОЛИЧНОСТ Според някои психологически проучвания, жената е загубила способността си да бъде самостоятелна личност и съществува единствено чрез друг. Първо е „дъщеря на"; сетне „съпруга на", после „майка на", тоест тя има реално съществуване дотолкова, доколкото го получава от някой друг. Твърди се, че социално-битовите фактори, определящи ролята на жената, са свързани с историческите промени, настъпили от времето на многочленното семейство на земеделското и занаятчийското общество до малкото съвременно семейство, присъщо на индустриалното общество. В многочленното семейство от миналото съжителстват различни поколения, образувайки група от много хора, които работят заедно за общото благо. И мъжете, и жените работят в дома. Мъжете са специализирани в земеделските работи, а жените - в домашните, като изпълняват важни и общопризнати от икономическа гледна точка функции. Предат вълна, тъкат платове, шият дрехи, приготвят храната, помагат в обработването на земята, в отглеждането на добитъка и децата. С настъпването на индустриалната революция населението се концентрира в градовете, като по този начин домът като производствена единица минава на заден план. Използват се вече индивидуални, а не семейни работници. Производството на стоки за масово потребление излиза извън рамките на дома, а за труд се признава единствено производството на стоки или услуги, предназначени за други срещу заплащане. От този момент трудът на жената, свързан с дома и с възпроизводството, изгубва своето икономическо значение. От друга страна научно-техническите постижения улесняват домашната работа, като оставят на жената свободно време и практически я превръщат в безделник. В резултат на този процес жената загубва много от своя „статус", превръщайки се единствено в домакиня - едно твърде подценявано и неудовлетворително занимание, което обикновено поражда сериозни разочарования. Спецификата на домашния труд е такава, че той не води до създаването на нещо трайно или продуктивно - цикъл, който се повтаря всекидневно и по неопределен начин. Усилията на жената не са възнаградени икономически - обстоятелство, което не й позволява да оцени своя принос към обществото. Икономическата й зависимост я кара да се чувства унижена и подценена. Поради липсата на стабилно вътрешно „аз" ролята на жената се променя непрекъснато в зависимост от историческите промени. Вече отбелязахме какво съдбоносно въздействие има индустриализацията върху живота на жената - тя става слаба, беззащитна, неоценена и неориентирана, без да знае в какво да се вкопчи, за да намери себе си. Изборът на майчинството обаче винаги остава като възможност за реализация на жената. В съвременното общество тази функция е високо ценена и идеализирана, поради което жената може да се чувства цялостна и женствена. Въпреки това дори тази нейна роля се изгражда по отношение на мъжа, тъй като от него зависи нейната реализация. В исторически план майчинството също не е еднозначно, тъй като от древността настъпват съществени промени в схващането какви са задълженията на една добра майка - промени, които ще анализираме по-нататък в този труд. Засега е важно да отбележим, че в съвременното общество майчинството е напълно определено и се радва на висок обществен престиж. Ролята на жената обаче не се свежда единствено до майчинството, затова е необходимо да определим и другите възможности, които тя има в живота. Именно тук се сблъскваме с един от най-сериозните проблеми на жената, тъй като независимо от обществото и страната, където живее, тя заема подчинено положение спрямо мъжа - обстоятелство, което я кара да се чувства изключително неудовлетворена. За да анализирам този конфликт, ще се позова на изключително любопитния труд на Стивън Голдбърг „Неизбежността на патриархата". В него той твърди, че е неизбежно мъжете да си присвояват по-престижните и социално значими роли, тъй като поради по-голямата си агресивност те са по-способни да бъдат водачи. Така всяко общество оценява по-високо мъжките, отколкото женските роли, като по този начин мъжът овладява най-важните позиции и изпълнява най-престижните дейности. Голдбърг привежда следния пример: „В САЩ няма жени-сенаторки; жените представляват около един процент от кметовете на градовете с над 25 000 жители, около 11

два процента от политическите постове във федералното правителство, три процента от членовете на Камарата на представителите и пет процента от членовете на законодателните камари на САЩ." Подобни статистики се наблюдават в целия свят, така че не е необходимо да цитирам други примери. Става ясно, че мъжете неизменно постигат по-високи и по-важни позиции, независимо от правата, предоставени на жените. Мачистите1 (мъже с преувеличено чувство на гордост от факта на своя пол и на (често) съмнителната си мъжественост, „мъжки шовинисти".) сигурно ще се изкушат да подкрепят тези факти с твърдението, че това се дължи на по-нисшето положение на жената спрямо мъжа, докато феминистките движения ще настояват, че истинската причина се крие в обществото, което възпитава жената още от малка да се подчинява на мъжа и ограничава развитието на нейните способности. Стивън Голдбърг твърди обаче, че това неравенство не се дължи на умишлен опит жената да бъде поставена в неравностойно положение, а е резултат от естествени биологични различия. Така че жената не стои нито по-ниско, нито по-високо от мъжа; тя просто е различна, но именно на това различие се дължи съществуването на патриархата. В какво се състои това различие? Във факта, че хормоналната система на мъжа му дава едно вероятностно преимущество, благодарение на което е способен да се справи по-добре с онези елементи от социалното обкръжение, при които агресивността води до успех. Мъжките хормони обуславят по-висока степен на агресивност, или може би по-ниска граница на освобождаване на агресивността. В резултат на това мъжете имат превъзходство при овладяването на по-значими позиции, като е неизбежно да ги постигнат и още от малки да се възпитават за тази цел. Според Голдбърг, „хормоналното обуславя социалното". По-нататък той пише: „Колкото повисоко е равнището на власт, влияние, престиж или позиция както в политическата, така и в икономическата, професионалната и религиозната сфера, толкова по-висок е процентът на мъжете." Голдбърг изтъква също така универсалността на патриархата, защото въпреки голямото многообразие на политически, икономически, религиозни и социални системи, досега не е съществувало общество, в което мъжът да не е упражнявал властта и водачеството. Той също така обръща внимание на явлението „мъжко господство", тоест на емоционалното усещане, изпитвано както от мъжа, така и от жената, че нейната воля е в известна степен подчинена на неговата и в крайна сметка мъжът господства в отношенията между двамата и в семейството. От биологична гледна точка мъжът има предварително осигурено превъзходство във всяка историческа и институционална рамка, докато жената разполага с изключителното си майчинство и с властта си да „убеждава" мъжете, за да наложи волята си. Ако анализираме казаното дотук, веднага ще разберем защо жената се чувства дискриминирана от мъжа и настоява яростно за по-голям достъп до позиции, осигуряващи престиж и власт, които са чужди на майчинството. Много жени се поддават на изкушението да се състезават с мъжете, за да достигнат така желаните от тях влиятелни позиции. Повечето обаче остават разочаровани в стремежа си да достигнат най-високото стъпало на търсената от тях роля, тъй като поради по-ниската си степен на агресивност те трябва да се борят в неравностойни условия с твърде агресивни мъже. Наистина някои жени успяват, но го правят за сметка на своята женственост, тоест постигат успех единствено ако имитират възможно най-точно ролята на мъжа' като стават твърде агресивни и безогледни - обстоятелство, което влияе отрицателно върху хормоналната им система, като предизвиква появата на мъжки белези. Анормалното надебеляване на гласа, засиленото окосмяване, стремежът към командване и властване и мъжкото поведение са цената на успеха. По този начин, като че ли по силата на някое проклятие, те могат да се изявят в търсената от тях роля единствено като се откажат от женствеността и действат като мъже. Това не е тържество на жена, а на мъж. В потвърждение на горното достатъчно е да се вгледаме в жените, които са се изявили като лидери в политиката или като водачи на обществени движения. Нима има жена, добрала се до властта, която да е запазила напълно своята женственост? В такъв случай жената изглежда има само три възможности за реализация в живота: 12

а) да се задоволи или да се примири с второстепенна роля; б) да бъде майка; в) да се състезава с мъжете за позиции, осигуряващи власт и престиж. Ако си припомним кастрационния комплекс и завистта към пениса, който кара жената да се чувства непълноценна, установявайки, че е лишена от една част от анатомията, притежавана от мъжа, ще разберем, че тези усещания намират драматично потвърждение в следното обстоятелство - мъжете успяват там, където жените не могат, поради което изглеждат много пооблагодетелствани или висшестоящи. Те не само имат полов член, но и на пръв поглед това притежание е придружено от редица благоприятни и твърде очевидни обстоятелства - радват се на по-голяма свобода и на по-малък социален натиск; не изпитват болките и неприятностите на майчинството; само поради пола си заемат престижна позиция и отгоре на всичко си присвояват най-значимите и уважавани социални роли. По този начин майчинството неизбежно се явява като единственото поле, където жената има абсолютна изключителност и превъзходство. Изглежда така,сякаш природата е отредила жената или да бъде майка, или да се примири да заема второстепенно място. При тези неблагоприятни обстоятелства не е странно, че жените подражават на мъжете с неосъзнатото и суеверно убеждение, че по този начин ще успеят да станат равни с тях. Последиците от това положение са твърде очевидни: от една страна, жените имитират мъжките роли с надежда да постигнат успех, копирайки един традиционно успешен модел; от друга, стремят се да засилят до максимум еротичните си чарове. Поради тази причина те имат идентичност на самки, но не и на личности. Погрешно се стремят да постигнат женственост, като се превръщат в желани еротични предмети, което естествено възпрепятства развитието им като личности. Огромната част от жените свързват женствеността с превръщането си в еротичен обект и в стремежа си да я постигнат прибягват до онези елементи, които подчертават нейната сексуалност по външен, но не и по вътрешен начин. Използват облеклото, грима, прическата, безбройните атрибути на „еротичната вещ" с убеждението и чувството, че така са по-женствени, без да си дават сметка, че тази украса не винаги е съпътствана от вътрешно самоопределение. В действителност те външно се предрешават като жени, докато вътрешно копират мъжки роли. Какъв е моделът на съвременната жена? Генитално тя е определена като жена, облича се в зависимост от социалния момент и се гримира според повелите на модата. Външно може да е типична жена, приспособила се към господстващия стереотип, но вътрешно не се е самоопределила, нито е развила своята личност. Всъщност с избора си да се превърне в подходящ еротичен обект тя се самокастрира като жена, което е вторият й опит от такова естество. Първият, както вече знаем, е свързан с липсата на полов член, пораждаща у нея чувството, че е била осакатена или „недовършена". Парадоксално е обаче, че в стремежа да си възвърне нараненото самоуважение, тя съсредоточава всичките си усилия върху външния вид, тоест върху превръщането си в еротичен предмет, с което доброволно се кастрира като жена. Непрекъснатият й стремеж към самооценяване чрез външното (красота, младост, грим, дрехи) има една-единствена цел - да привлече мъжа, а не да се реализира. Карлос Кастиля дел Пино в „Четири есета за жената" твърди: „Общата участ на жената в нашето общество е нейното своеобразно отчуждение... Найсилната форма на отчуждение е тази, която е съпътствана от неосъзнаване на собственото си отчуждение... да бъдеш жена е все едно да имаш някакъв недъг... В действителност мъжът гледа на жената като на предмет. Жената е използвана от мъжа... За мъжа жената е еротичен обект... Борбата за оцеляване при жената се превръща чисто и просто в борба за мъжа." По-нататък същият автор пише: „Фрустрацията е налице във всички етапи, през които минава жената в процеса на усвояване на своята функция..." Кои са етапите на тази фрустрация? „Главната посока на всеки етап от еволюцията на женската фрустрация е обучението в пасивност - от първоначалните недвусмислени доказателства за нейната слабост в сравнение с мъжа, от по-голямата деликатност на дрехите й до твърде различния характер на нейните игри и дейности. Към това трябва да прибавим и обстоятелството, че още в началото й се втълпява както нейната безпомощност, така и необходимостта от закрила именно от мъжа... Не е нужно момичето да осъзнава липсата на полов член, за да страда от кастрационен комплекс. Достатъчно е да усеща върху самата себе си всички тези ограничения, които я тласкат към пасивност и зависимост."

13

Във всички общества по света от мъжа се очаква сила и агресивност, а от жената - пасивност, нежност и всеотдайност. Културните образци на човечеството са утвърдили пасивността като основно поведение на жената. Аристотел аргументира бащината и съпружеската власт така: „Властта на мъжа е справедлива, защото се основава на естественото неравенство между човешките същества." Още тогава жената е била смятана за непълноценна от метафизична гледна точка, тъй като въплъщава отрицателното начало на материята, за разлика от мъжа, който олицетворява формата божественото начало, синоним на мисълта и разума. Разпространено било схващането, че жената изпълнява второстепенна функция; подобно на земята, която трябва да бъде засята, така и нейната единствена заслуга е да бъде плодовита утроба. В своя труд „Съществува ли майчината любов?" професор Е. Бадинтер говори за клеймото, което християнската теология поставя върху жената. Става дума за онази част от Битието, в която се говори за създаването на мъжа и обстоятелствата около първородния грях. Първоначално Бог създава мъжа, но като вижда колко е самотен, му изпраща дълбок сън, взема едно от ребрата му и сътворява жената, която следователно се ражда от мъжа. Съществен и основополагащ е моментът, в който жената се явява като отговорна за греха и последвалото падение на мъжа. Змията обещава на Ева да бъдат с Адам като богове, познаващи доброто и злото. След грехопадението на мъжа Бог обявява вината на жената и я проклина: 1) „Ще умножа и преумножа скръбта ти, когато си бременна". .

2) „С болки ще раждаш деца".

3) „И към мъжа си ще тегнеш и той ще бъде твой господар". Според професор Бадинтер, понятието „тежнение" съдържа в себе си идеята за пасивност, подчиненост и отчуждение, които ще определят бъдещата участ на жената, докато Адам, утвърден в ролята си на господар и повелител, е осъден единствено да работи с пот на челото и да бъде смъртен като Ева. По-нататък Бадинтер продължава: „Оттук произтичат редица обстоятелства, които предопределят образа и участта на Ева. Тъй като е по-податлива на изкушенията на плътта и суетата, тя става причина за злочестието на мъжа. В най-добрия случай се явява като слабо и лекомислено същество. По-късно е отъждествена със самата змия, тоест с демона-изкусител. Така Ева се превръща в символ на злото." Бенедети твърди, че когато жената отказва да се подчини на мъжа, тя се противопоставя на Божията воля, повеляваща жената да се покорява на мъжа, който е по-благороден и възвишен, тъй като е образ и подобие на Бога, а жената е само образ и подобие на мъжа." Бенедети обръща особено внимание на женското коварство. В миналото е било обичайно жената да се възприема като „дяволица, вещица". Постепенно това обвинение се смекчава и се свежда до понятието за женската слабост и безпомощност, залегнало и в Гражданския кодекс, където изрично се постановява, че съпругата дължи послушание на съпруга. Мнозина мислители, между тях и Русо, поддържат тезата, че жената е създадена не за себе си, а за да доставя удоволствие на мъжа, да му се подчинява, да му бъде приятна, да отстъпва и дори да понася неговата несправедливост. Ако направим кратък преглед на женската психика в исторически план, ще получим следната картина: а) сам Бог я отхвърля, низвергва и наказва, осъждайки я да се подчинява на мъжа - огромно и неизличимо клеймо, с което може да остане жигосана завинаги. б) липсата на полов член поражда у нея силен комплекс за малоценност, както и завист към пениса на мъжа. в) хормоналната й система предопределя по-ниска агресивност в сравнение с мъжа или повисока граница за проява на тази агресивност. Това намалява възможностите й за успех при овладяването на ръководни и престижни роли. г) възпитавана е да бъде пасивна и да приема ролята на майка, въздържайки се да участва в онези дейности, в които мъжът има превес. От малка й се втълпява, че не трябва да прави едно или друго, тъй като е слаба и крехка - дейности, заради които мъжът ще бъде поощрен. д) функцията й на майка също я обрича на пасивност и страдание, тъй като ражда в болки и поема грижата да възпита и отгледа децата - обстоятелство, което възпрепятства или ограничава възможностите й за образование и работа. е) превръща се в „еротичен предмет", тъй като възлага всички свои надежди за успех в 14

живота на възможността „да хване" някой мъж. ж) в крайна сметка, превръщайки се в „еротичен предмет", тя не постига сексуална реализация, доказателство за което е огромният процент разочаровани, объркани, фригидни или незадоволени жени. Към това трябва да прибавим и тяхната собствена убеденост в твърде ограничения принос на жените към науката, културата, изобретенията и изкуството. След всички тези съображения никак не е чудно, че у жените екзистенциалната тревога е значително по-висока, отколкото у мъжете, и че те се стремят да се изявят и изтъкнат, дори и имитирайки мъжете. Погрешно е обаче жените да обвиняват единствено мъжете за дискриминацията, на която са подложени, защото - по думите на Стивън Голдбърг - както мъжът, така и жената са възпитавани или подготвяни от обществото за оптималното осъществяване на собствените си възможности, които се основават на биологичните особености на всеки пол. По този начин, когато обществото възпитава момичето, като потиска или обезкуражава онези дейности, които изискват агресивност, сила, авторитет или власт, то просто й спестява бъдещата неизбежна фрустрация от невъзможността да постигне най-високата степен на тези роли. Така обществото подбира средствата, чрез които да управлява по-добре и по-ефикасно наличните естествени ресурси. Всъщност то се съобразява с особеностите и на двата пола. Невъзможно е жената да въстане срещу Божията воля, да отрече липсата на полов член, да промени хормоналната си система или да накара обществото да я подготви по определен начин. Всъщност единственото й останало е да избере майчинството, или да имитира мъжки роли, за да се възползва от същите привилегии с които разполага мъжът, дори с риск да изгуби собствената си женственост. Наистина ли жената е неизбежно и безвръзвратно осъдена да заема подчинено положение спрямо мъжа? Според Голдбърг - мъжът е бил, е - и ще бъде властващ във всеки вид общество, поради своите неизменни физиологични особености, моделирани от еволюцията и предаващи се чрез генетичния код. Макар да приемам някои от горепосочените аргументи, смятам, че жената може да постигне пълно и абсолютно равенство с мъжа, но не чрез държавни декрети, а чрез индивидуалната си реализация. Това предполага обаче желание и решимост от нейна страна, както и пълно осъзнаване на психологичните и социални механизми, които я държат в подчинение. Изисква се също така масово обединяване на жените, които да се заемат с тази задача. Понататък ще посоча пътя по който жените могат да постигнат тази цел. Искам да обърна внимание обаче, че такова решение трябва да се основава на дълбокото осъзнаване на механизмите, които пречат на жената да реализира своята идентичност. РАЗЛИЧИЯТА МЕЖДУ ДВАТА ПОЛА Ако искаме жената да престане да подражава на мъжа, необходимо е да определим главните различия между двата пола и да се опитаме да изследваме причините за нейното обичайно поведение, за да установим в каква степен то е мъжко или женско. Ще ни се наложи да си проправяме път сред гъста плетеница от постъпки, норми на поведение, емоционални състояния, гняв, завист, омраза, ревност, фрустрация, докато определим кое е присъщо женското и по какъв начин да стигнем до него. Както вече посочихме, жената не знае къде или в какво се състои женствеността и обикновено отъждествява това ценно качество с физическата красота или майчинството. Отсъствието на психологическа определеност я измъчва през целия й живот, пораждайки у нея чувство за малоценност, ощетеност и слабост. Ако наблюдаваме различни групи жени и ги сравним с групите мъже, ще отбележим при първите следните характеристики: а) по-висока степен на екзистенциално безпокойство или тревога, която се проявява като поголямо предразположение към емоционална свръхчувствителност и невроза б) по-голяма неудовлетвореност от живота в) по-голямо групово еднообразие, съчетано с по-силно лично съперничество. г) групата представлява съвкупност от жени, а не от личности. За разлика от жените, мъжете са по-слабо предразположени към невроза, неудовлетвореност, огорчение и фрустрация, макар че по-често губят разсъдък и се самоубиват. Когато се събират на групи, между тях съществува съперничество само по конкретни и обективни поводи. Не се 15

събират като съвкупност от мъже, а от личности, обединени от общи интереси. На какво се дължи неудовлетвореността на жената? Несъмнено на констатацията, че е лишена от един анатомичен орган; на чувството за малоценност спрямо мъжа; на увереността, че се ползва с по-малко привилегии в сравнение с мъжа; на съзнанието, че мъжът си е присвоил властта и престижа на творец на културата и цивилизацията. Жената изпитва не само неудовлетвореност, но и дълбока ярост и завист към мъжа, тъй като по силата на традицията той е заел по-добри позиции във всички области. В известен смисъл жената гледа на мъжа така, както робът възприема господаря си. Мъжът обикновено постига относително равновесие между работата, семейството, децата и развлеченията си, докато жената стига до натрапливи крайности в някои неща. Външният вид, общественото мнение, домът, всепоглъщащата трескавост да намери „истинския мъж" са маниакални цели, които сериозно нарушават емоционалното й равновесие, като в същото време й пречат да се занимава с други по-интересни и по-значими за развитието й дейности. Тя изпитва вътрешна несигурност, породена от чувството, че действията й непрекъснато са подложени на обсъждане и съмнение. Наистина жената трябва постоянно „да се доказва" - че е добра съпруга, добра майка, че е способна да извършва определени видове работа и че има чувство за отговорност. Всъщност обществото не я смята за пълнолетна личност, а я възприема като инфантилно същество, което трябва да доказва, че е пораснало достатъчно, за да заслужи определени неща. Това се вижда например от различното значение, което се придава на провала в брака или любовната връзка при мъжа и жената. Ако един мъж се провали в брака, той много рядко бива подложен на обсъждане или съмнение; просто този факт се отбелязва като нормално събитие. При жената обаче е различно: тя не е възприемана като възрастна, достатъчно зряла, развита и способна; провалът й в брака в очите на обществото е признак за нейната непълноценност. Както и да разглеждаме нещата, ще видим, че критерият, който се прилага към жената, е съвсем различен от този, използван за мъжа. От друга страна, самите външни обстоятелства сякаш не са в нейна полза. Когато е млада, жената търси отчаяно някаква цел, за да се самоопредели.; когато е омъжена и не работи, се чувства затворена и задушена от домашните грижи. Ако е омъжена и работи, се разкъсва между работата и дома. Ако няма деца, се чувства нещастна; ако има деца, съжалява, че е пожертвала личните си амбиции. По време на климактериума и след него тя има чувството, че е изчерпала всичките си възможности като жена и не й остава нищо друго, освен да чака. Ако има партньор, непрекъснато се опасява, че ще го загуби; ако няма такъв, чувства се самотна, изоставена, съкрушена и непълноценна. На пръв поглед животът на жената е много по-труден от този на мъжа. Нейното сексуално развитие е безкрайно по-сложно и трудно, тъй като тя трябва да постигне две важни промени, от които мъжът не се нуждае: а) промяна на обекта на любовта (от майката към бащата) б) промяна на ерогенната зона (от клитора към вагината). Мъжът не се нуждае от такива промени, тъй като неговият еротичен обект винаги е от женски пол, и притежава само един ерогенен център - половия член. А щом притежава полов член, той няма какво да доказва. „Доказателството за годност", което обществото изисква от жената, всъщност означава: „покажи, че и без полов член си способна да се изявиш както трябва, защото докато не докажеш това, винаги ще бъдеш подлагана на съмнение". Много са елементите, които допринасят за обезличаването на жената, за поставянето й в положение на зависимост и подчиненост. В предходната глава посочихме някои от тях: низвергването й от църквата, липсата на полов член, по-ниската степен на агресивност, дължаща се на хормоналната система, пасивността и майчинството, в които я възпитава обществото, превръщането й в еротичен предмет и затрудненията й при постигане на оргазъм. Към този анализ трябва да прибавим и някои очевидни минуси, дължащи се на по-малката й физическа сила, на пониската й способност за абстрактно мислене и на несигурното й емоционално равновесие. Що се отнася до нейните предимства в сравнение с мъжа, можем да посочим, че тя страда по-рядко от хипертония и сърдечносъдови заболявания. Детската смъртност е по-висока при момчетата, отколкото при момичетата. С тридесет процента е по-висока смъртността при новородените от мъжки пол през първия месец от раждането. Въпреки това съществува числено 16

равновесие, защото на всеки 100 момичета се зачеват 120-140 момчета. От друга страна имунната система на жените е по-ефикасна от тази на мъжете. Съществуват и други биологични различия: 1.Мъжът разполага с по-малко генетична информация, защото хромозомът У има едно разклонение по-малко от хромозома X. Това допълнително количество съпътства всяка женска клетка и е познато като хроматин на Бар - безспорен признак за пола на клетката.

2.Полът на зародиша се определя като женски, когато основните полови клетки попаднат върху кората на всяка една от масите, и като мъжки, когато попаднат в ядрото им.

3.Този факт обуславя една обгръщаща, обемаща, приемаща и хранителна поведенческа основа у жената, и излъчваща, свободна и динамизираща у мъжа.

4.Температурата на тялото на жената е с 0.4 - 0.6 % по-висока отколкото тази на мъжа.

5.При раждането си жената изхвърля първата си менструация чрез хормоналната дейност на майката; мъжът има контакт с хормоналния модел чак седемгодишен.

6.Секрецията на половите жлези у мъжа е почти неизменна, докато при жената цикъл от 1422 дни, през които отделят естроген, се редува с цикъл от 14 дни, през който отделят прогестерон.

7.Количеството червени кръвни телца у мъжа е с 2 % по-голямо от това на жената.

8.Хормоните, придаващи мъжки характеристики, у жената се произвеждат в надбъбречните жлези, феминизиращите хормони у мъжа се отделят предимно от прешленните възли на лумбарната верига.

9.Развитието на предния дял на хипофизата е присъщо за мъжете; на задния - за жените, където се произвеждат антидиуретичният хормон и окситоцинът.

10.Сърцето на жената тежи 250-300 г.; на мъжа - 300-350 г.

11.Черният дроб на жената тежи 1400 г.; на мъжа - 1600 г.

12.Третият вентрикул у мъжа е с по-голям обем, отколкото у жената и вероятно се свива побързо. В книгата „Мозък и ум" Гордън Ратри Тейлър посочва следните физиологични различия между мъжа и жената: „Между двата пола съществуват някои физиологични различия, много от тях още от рождение, които могат да повлияят върху познавателния процес. Момичетата притежават поизострено осезание и вкус, дразнят се повече от силните шумове и са по-сръчни от момчетата. Момчетата реагират по-бързо, по-чувствителни са към студа и изпитват по-голямо любопитство към непознатото, отколкото момичетата. По-големият интерес на момичето към звуците се забелязва веднага след раждането и вероятно е наследствен..." „Наскоро с помощта на енцефалограми бе доказано, че при жените равнището на възбуда е по-високо, отколкото при мъжете. Жените са по-податливи на критични ситуации, отколкото мъжете. При децата леваци, които държат молива прав (някои го държат като че ли е кука), функцията на двете полукълба е разменена, тоест говорните центрове са в дясното полукълбо. В тази група деца момичетата превъзхождат момчетата в пространствените задачи, а момчетата са по-добри в говорните задачи..." „От проведените експерименти се вижда, че у мъжете функциите на двете полукълба са поясно разграничени, отколкото у жените; поради това те например могат едновременно да управляват кола и да говорят с по-голяма лекота, отколкото жените, като използват за всяка функция различно полукълбо. Жените ги изпреварват в дейности, които не могат да се разграничат по този начин, и координират по-лесно говора и движението. Може би на тази липса на специализирани функции на полукълбата у жените се дължи фактът, че те два пъти по-често.от мъжете бъркат ляво и дясно. Латерализацията на двете полукълба обуславя някои различия между половете и е от голямо значение за хормоналната система. Хормоните, произвеждани от половите жлези, са различни при мъжете и при жените. Те влияят върху поведението и физическото развитие, включително върху това на главния мозък. Пример за тяхното въздействие върху познавателния процес е фактът, че женските хормони понижават количеството на веществата, известни като моноаминни окиси, които потискат възбудата. Известно е, че тези вещества са в помалки количества при лесно възбудими хора." За разликите в поведението между мъжете и жените авторът посочва следното: „Пола Джонсън и Джаклин Гудман стигат до извода, че жените са по-склонни от мъжете да решават проблемите си, като прибягват до своята безпомощност и търсят помощ от друг. Ето един 17

красноречив пример: всеизвестно е, че жена, която е спукала гума на колата си, ще убеди много лесно който и да е мъж да й смени гумата. Трябва обаче да се уточни дали тази тактика се дължи на липсата на физическа сила у жената, или на вековния навик да решава проблемите си чрез мъжете поради по-малката си физическа сила." За да изясня по-добре поведението на жената, ще допълня горепосочените характеристики с научните открития на Хавелок Елис относно това кои черти на жената зависят от специфичното й телосложение и са биологично обусловени, и кои са резултат от модата, навика, възпитанието или предразсъдъците. Елис посочва три важни особености, които са обусловени биологични: 1.По-висока чувствителност, компенсирана от по-голяма „неуязвимост".

2.По-малка склонност към промени, тоест по-слабо предразположение към гениалност или израждане.

3.Биологичен консерватизъм и инфантилност, което съдържа в себе си посоката на еволюционния процес. Елис посочва, че организмът на жената е податлив в по-голяма степен на по-незначителни колебания и стимули, като същевременно притежава по-висока устойчивост към сериозни смущения. С други думи, жените са чувствителни към дребни, маловажни събития, но се приспособяват по-лесно и издържат по-добре големите бедствия, които унищожават мъжа. („Тяхната чувствителност се компенсира от по-голямата им неуязвимост.") За това допринасят и особеностите на вазомоторната им система, която е по-гъвкава и реагира по-силно на стимулите, а това обуславя една по-голяма впечатлителност, раздразнителност и податливост на въздействия. Елис отбелязва, че „по-високото съдържание на вода в кръвта им, леката анемия, прекомерното изхвърляне на калций по време на менструацията (калциевите съставки силно влияят върху стабилността на вазомоторната система) - всички тези фактори повишават раздразнителността и отслабват нервно-мускулната система." Тези биологични характеристики се изразяват в определени норми на психологично поведение, във взаимодействие, засилване или потискане на действия, обусловени от други фактори. Вече коментирахме всеизвестния факт, че приносът на жената към културата е твърде ограничен, тъй като тя не само е по-малко склонна към промени, но и притежава по-конкретно мислене от мъжа и изпитва определено затруднение за абстрактно мислене. В същото време е възпитавана от обществото за майчинство и за пасивни роли. У жената се наблюдава също така и органична тенденция към стабилност и консерватизъм. Към това трябва да прибавим и факта, че по традиция жената се отъждествява с пасивното, а мъжът - с активното. Фройд обяснява тези особености с неподвижността и пасивността на яйцеклетката, и с активността и подвижността на сперматозоида. Освен това жената разполага с по-малко психична енергия от мъжа поради обстоятелството, че голяма част от нея тя изразходва в усилието си да реализира своята сексуална еволюция, която е много по-сложна от тази на мъжа. Този процес на развитие поглъща съществена част от енергията й, което довежда и до по-ниско равнище на сублимация в сравнение с това на мъжа. Поради тази причина тя се съсредоточава предимно върху конкретни лични проблеми, като обществените и културни интереси са по-слаби отколкото тези на мъжа. Фройд посочва в тази връзка, че жената в действителност не е безразлична към културата, а има подчертано враждебно отношение към нея. Според него това се дължи на факта, че мъжът, изправен пред многобройните изисквания, които му налага неговата роля, е принуден да разпределя психичната си енергия пропорционално, за да може да изпълни задълженията си, поради което времето и усилията, предназначени за културни цели са за сметка на жената и семейството. По този начин неговата партньорка се чувства изместена на втори план, затова заема враждебна позиция към познанието. Тъй като развитието на цивилизацията е изключително мъжка привилегия, тя не иска да има нищо общо с него, като в същото време съзнава, че то е област, където трудно би могла да се изяви. От друга страна, Карен Хорни и други автори смятат, че изявата на мъжа в културната област е резултат от неговата „завист към майчинството". С други думи, съзнавайки ограниченото си участие в създаването на нов живот, мъжът насочва цялото си усилие към културната продуктивност като начин да компенсира завистта си към матката. Любопитно е да се отбележи, че докато същото явление поражда у жената толкова отрицателни чувства (завист към пениса, комплекс за малоценност), то у мъжа завистта към матката го тласка към ценни културни постижения, както и към самореализация .

18

Поради своята по-голяма чувствителност жената, за разлика от мъжа, е по-зависима и уязвима по отношение на своята хормонална система. Намаляването на естрогените, които се произвеждат редовно преди менструация, малко преди раждането и по време на менопаузата предизвиква у нея отрицателни усещания и подценяване на собствения си образ, както и чувство на тревога, депресия и раздразнителност. Настъпването на климактериума съвпада с появата на различни психологични и психосоматични симптоми: извънредна емоционална чувствителност с кризи от плач, депресия, объркване, разсеяност, раздразнителност, главоболие, световъртежи и сърцебиене. В някои случаи жените стават нетолерантни, неспокойни и хипохондрични. С една дума, по-голямото количество естроген съответства на положителни ментални и емоционални състояния, а по-ниското количество - на отрицателни емоции. Това явление не се отразява по същия начин върху мъжа, тъй като спадането на произвежданото количество тестотерон е бавен и равномерен процес. И тук, както и във всички други области, които можем да анализираме по отношение на жената, ясно се забелязва несигурността на нейното психично и биологично равновесие, макар че тя е по-устойчива на силни сътресения от мъжа. Според Теодор Райк хората, ощетени от природата във физическо отношение, често се държат така, сякаш светът им дължи някаква компенсация или отстъпка (става дума за липсата на пенис у жената). Убедени, че природата ги е поставила в неизгодно положение, като ги е създала жени и ги е лишила от бленуваните мъжки гениталии, те несъзнателно разделят света на две: „тези, които имат" и „тези, които нямат". Оттук се ражда убеждението, че мъжете им дължат много неща и е техен дълг да им ги предоставят. По отношение на самата себе си, жената проявява двойственост - от една страна тя се възхищава на мъжа, а от друга го презира и му завижда. Тоест тя приема мъжките ценности, но в същото време се бори против тях; едновременно цени и презира собствената си женственост. Поради озлоблението и завистта, която жената изпитва към мъжа, тя извращава пасивното си поведение - една от основните женски характеристики, като злоупотребява със своята слабост за да „си вземе" това, което мъжът според нея й дължи. Използването на тази слабост - по-скоро въображаема, отколкото истинска - с цел да властва над мъжа и да го контролира, за да я закриля и издържа, „възмездявайки" я така за физическия й недъг, автоматично унищожава възможностите й за развитие. Жената се сблъсква с две алтернативи: - или да се бори против собствената си съдба на жена, като се отрече от своята женственост и имитира мъжки роли, - или да използва пасивното си положение като оръжие за властване, манипулиране и контрол. Ако разгледаме очакванията на всеки пол, свързани с успеха и щастието, ще видим ясно, че мъжът се явява като същество в непрестанна експанзия що се отнася до усилията, които полага, за да постигне целите си. Той непрекъснато се стреми да постигне своята реализация, независимо дали ще се провали или ще успее. Психичната му енергия постоянно е насочена към постигане на целите, които си е поставил. При жената положението е много различно, тъй като доминантата на нейния живот са пасивността и неудовлетвореността. Нейното разочарование започва с гениталната ,й „непълноценност" и се засилва от възпитанието, което е много по-репресивно, отколкото това на мъжа, тъй като още в началото й се внушава мисълта за нейната безпомощност и нуждата й от закрила. По този начин възможностите за избор на жената са значително по-стеснени в сравнение с тези на мъжа. Това се дължи както на външни, така и на вътрешни фактори, тоест ограничението в избора й е втълпено като нещо естествено, поради което не й остава друго, освен да се примири с този факт и да приеме онези функции, които традицията определя като чисто женски и които неизбежно се свеждат до майчинството и дома. Потискането на еротичните импулси, които у мъжа протичат много по-свободно, поражда ясно изразени различия в развитието на нейната личност. Една от най-важните е женският нарцисизъм, който върви в съвсем различна посока от тази на мъжа. И наистина, докато у мъжа нарцисизмът понякога приема формата на механизъм, насочен към изтъкване или симулиране на качества, присъщи на мъжествеността, у жената той стига до натрапливост и до задържане на едно орално инфантилно равнище, което, естествено, се изразява в незрялост. Оттук произтича и постоянното отъждествяване между инфантилност, красота и женственост, сякаш това последно качество изчезва с течение на годините, когато би трябвало да е обратното. Този предразсъдък 19

произтича от дълбокото непознаване на истинската същност на женствеността, като тя погрешно се свързва с високото ниво на естрогени. Инфантилната натрапливост, от една страна, представлява сериозна пречка за постигане на индивидуална зрялост, но от друга предоставя предимства от гледна точка на нормите за еротична привлекателност. Жената-дете, колкото и незряла да е, в очите на мъжа има по-голяма еротична значимост, тъй като се смята, че еротичната й роля намалява с годините. Изглежда така, сякаш с напредването на възрастта жената става безполова, сякаш съществуват само два вида жени: „момичето" и „госпожата". Първата, разбира се, е много женствена, а втората се възприема поскоро като човешко същество, отколкото като жена. Именно това обстоятелство тласка жената да се инфантилизира колкото може повече - както външно, така и вътрешно, - за да поддържа образа си на еротичен обект. Женският нарцисизъм е механизъм за самоиздигане и утвърждаване като еротичен обект, поради което можем да заключим, че първостепенният интерес на всяка жена е да се наложи като подходящ еротичен обект, за да постигне основната си цел - да хване някой мъж. За нещастие този механизъм крие в себе си адски капан, който функционира по следния начин: а) жената има за основна цел в живота да срещне и задържи някой мъж; б) поради това тя се стреми да се превърне в подходяща еротична стръв; в) това я принуждава да се утвърди в качеството си на жена-дете; г) прекият резултат е поддържането на нейния инфантилизъм и кастрацията й като жена (в смисъл на зряла, развита или „истинска" жена). От анализа на гореказаното може да се заключи, че жената изразходва огромна психична енергия за неща, които не са свързани с нейната самореализация, разхищава огромни усилия, които би трябвало да използва за собственото си развитие. Това всъщност означава истинска кастрация или начин за самоунищожение поради зле използвани способности. Необходимо е да се уточни, че пътят за премахване на дискриминацията на жената и издигането й на равнището на мъжа трябва непременно да мине през нейното индивидуално развитие, което да й Позволи да отхвърли участта си на жена-дете и еротичен предмет и вместо мъжки роли да й предостави средствата, с които да изяви напълно истинската женственост на една свободна и зряла личност. Наложително е жената да осъзнае истинското и действително измерение на този проблем, за да не се подлъгва от миража на еманципацията, наложена със закон. Никакво външно средство не може да замести липсата на напълно развито „аз" у жената. Напротив, колкото по-ревностно се води борба в защита на жената, толкова повече се стимулира нейната безпомощност и слабост, тъй като това означава обществото да признае нейната непълноценност и да поеме грижата за съществуването й. Веднъж завинаги трябва да се приеме неоспоримият факт, че женска еман-. ципация означава всъщност „еманципация от самата нея", тоест освобождаване от онези механизми, модели и начини на поведение, които я държат отчуждена от нейното истинско „аз". Никакви закони, правителствени решения и резолюции на международни организации няма да помогнат на жената да се развива самостоятелно; единственото, което ще постигнат, е да защитят равноправието й с мъжа на книга. Все едно, ако половината човечество е с нисък ръст, да бъдат приети закони за защита на правата на по-ниските, вместо да се търсят начини да се стимулира растежът им. Основният проблем е следният - жената толкова време е живяла фрустрирана и ограничена, че е свикнала със своята слабост и непълноценност, поради което вместо да развива интелекта си, предпочита да се възползва от своята безпомощност, за да бъде закриляна. Затова не бива да забравяме, че „еманципация" на жената означава в действителност освобождение от самата нея. Означава да се прережат веригите на онези модели, които я държат отчуждена от нейната женска природа. Връщайки се към въпроса за огромната психична енергия, която поглъща женският нарцисизъм, трябва да отбележим, че жената не се гримира и разкрасява за един-един-ствен мъж, защото макар и омъжена, тя продължава да хвърля своята еротична стръв към всеки мъж. Тъй като вече има партньор, очевидно нейният стремеж е не да хване друг мъж, а да се утвърди в собствените си очи като еротичен обект. Усилията й да привлече погледи на възхищение имат една-единствена цел - да задоволят собствения й нарцисизъм. Това се доказва от факта, че жените обръщат повече внимание една на друга, отколкото на мъжете. Всъщност 20

съществува особен вид „флирт" между жени, който няма нищо общо с хомосексуализма, тъй като произтича от потребността им да подхранват своето его. В този случай разкрасяването е предназначено да впечатли и да привлече вниманието на други жени. Това ясно се вижда ако се наблюдава поведението на две жени, които се срещат на улицата, или на две приятелки или познати, които току-що са се видели. Те веднага с опитно око се оглеждат от глава до пети, като безпощадни състезателки, които се опитват да оценят стойността на съперницата като еротичен обект. Всъщност това е женската „борса на ценни книжа"; необходимо е всекидневно да се проверява стойността на собствените акции. Там можем да проникнем в мистерията на грима, прическата и облеклото на жената - неща, които мъжете оценяват единствено в качеството им на „рамка". Защо жените се обличат, сресват и гримират толкова усърдно, щом мъжете не обръщат особено внимание на тези неща? Обяснението е просто: разкрасяват се за другите жени, а не за мъжете. А и е безполезно да си правят труда да питат мъжете за мнението им относно една или друга рокля, или прическа и грим; мъжете винаги ще отговорят уклончиво или неопределено. Теодор Райк смята, че съществуват два вида мъже, които проявяват истински интерес към женското облекло: хомосексуалистите и фетишистите. Първите, защото подсъзнателно искат да бъдат жени, а фетишистите - защото търсят половия член в женското тяло, за да преодолеят подсъзнателния страх от кастрация. По този начин предметът, превърнал се във фетиш, символизира половия член. С помощта на този несъзнателен и въображаем механизъм се преодолява страхът от кастрация, който нараства неудържимо при вида на гола жена. Ако по някакъв начин е възможно да се улови, събере и направлява психичната енергия, генерирана от човека, би било достатъчно количеството, изразходвано за задоволяване на женския нарцисизъм, за да се посрещнат нуждите на цялото човечество. Нека за миг да помислим за енергията, с която безброй жени неуморно обикалят магазини, фризьорски, козметични и гимнастически салони, а единствената им цел е да станат по-привлекателни и така да задоволят по-пълно еротичния си нарцисизъм. В „Четири есета за жената" Карлос Кастиля дел Пино отбелязва: „В който и да е от двата случая, нарцисизмът (става дума за женския) изисква непрекъснато упражняване, пълно съсредоточаване, никаква разсеяност, мобилизиране на всички физически и психични средства за непрекъснато задоволяване. На всеки по-сведущ в наблюдението на тези обсебени от нарцисизъм личности е известен един твърде сериозен факт: невъзможността да бъдат задоволени претенциите им, които стават все по-големи и по-големи. Нарцисизмът е кладенец без дъно. Кога наистина може да бъде задоволен напълно? В действителност никога. Нарцистичната личност се чувства несигурна веднага щом престане да бъде задоволявана, а тази възможност винаги съществува. Като в някакъв механизъм с обратна връзка , нарцисизмът се нуждае от непрекъснато подхранване и упорито преследва увековечаване на необходимото задоволяване". Суетността на жената е реакция срещу убеждението, че е поставена в неизгодно положение. Така например дрехите са начин за компенсиране на недостатъци чрез външна красота. Според Райк дрехата е психично продължение на женското тяло и нейното твърдение „нямам какво да облека", всъщност е несъзнаван израз на: „нямам полов член". Носенето на панталони е още едно доказателство как чрез тази дреха жената се идентифицира с мъжа. Възможно е в началото това да е било опит да се чувства по-сигурна, отъждествявайки се с мъжа чрез носенето на дреха, която по традиция е била негово изключително право. Облеклото изразява полова принадлежност и както „пола" означава „жена", така „панталони" означава „мъж". Смятам, че всяка жена, която носи панталони, несъзнателно изпитва чувство на сигурност и свобода, отърсвайки се временно от кастрацион-ния си комплекс поради факта, че носи дреха с традиционно мъжко съдържание. Обстоятелството, че това е и мода, е паралелно явление и не отменя валидността на твърдението. Модата, както и другите обществени обичаи, не се ражда случайно, а се мотивира от несъзнавани фактори. ПОГРЕШНИ МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ Наложително е жената да осъзнае истинските мотиви, които я подтикват да постъпва по определен начин. Това е единственият път, по който може да поеме отговорност за собствените си действия. Докато се смята в правото си да обвинява мъжа или обществото за своите проблеми, тя ще е неспособна да се вгледа в самата себе си и винаги ще намира оправдание за своите 21

конфликти и трудности. Когато твърдя, че тя не поема отговорност за своите действия, имам предвид факта, че е отчуждена поради неадекватни модели на поведение, част от които се дължат на самата нея, а друга - на диктата на обществото. Знае се например, че човек понякога се самозаблуждава, за да избегне сблъсъка с неприятната действителност. Резултатът от тази практика е прогресивно отдалечаване от действителността, докато накрая човек заживява в един напълно измислен свят. Погрешното в поведението на жената не е в евентуално неправилните й възгледи, а в несъзнателното приемане на модели, които са в ущърб на собственото й развитие. Познаването на тези модели е извънредно важно, затова ще дефинираме някои от тях съгласно симптоми, които всеки може да забележи.

1. ПОДВЛАСТНОСТ НА СТРАСТИТЕ Известно е, че жените са много по-емоционални, отколкото мъжете, в смисъл на излиятелност, пламенност, поривистост, импулсивност и жар, и че много лесно изпадат в състояние на възбуда. За съжаление това качество ги прави твърде податливи на самозаблуда, тъй като те са с по-богато въображение и по-мечтателни от мъжете и са склонни да смесват действителност с фантазия. По този начин обикновено с лека ръка се обвързват с неща, които впоследствие им причиняват сериозна емоционална вреда, а често и значителни материални щети. Тези характеристики отговарят напълно на женските черти „раздразнителност" и „чувствителност", описани от Елис - механизми, които нарушават нервното и емоционално равновесие. Така жената става лесна жертва на изблици на омраза, агресивност и гняв, както и на доброта и майчина обич. За нещастие съществува схващането, че подвластната на страсти жена е по-женствена, докато истината е съвсем различна, ако държим на понятието „личност", а не „самка" или еротичен обект. Страст (раззюп) произтича от „пасивност" и означава пасивно, а не активно чувство, тоест положение, в което жената-личност остава отчуждена в качеството си на такава и се явява само като „еротична вещ". Най-вредната последица в този случай е липсата на избирателност по отношение на отчуждаващите стимули, като жената попада в плен на външни внушения, принуждаващи я да действа по определен начин. Действителността, която е изключително активна, но абсолютно непредвидима и произволна в многобройните си прояви, я обсебва толкова силно, че нейната възбудена емоционалност излиза извън обичайното русло и й пречи да се самоконтролира и да разсъждава рационално. Това в действителност означава, че колкото поотдадена на страстите е една жена, толкова по-малко е личност, тъй като поддържа пасивността на обект. Истинската женственост трябва да се опира на избирателността; тази способност обаче не е наследствена, а е резултат от индивидуалното развитие, което от своя страна зависи от вътрешно решение, от проява на воля, която може да се мотивира единствено от пълното осъзнаване на собственото й положение на жена. Никой човек няма да си направи труда да потърси самореализация, ако е лишен от една повисока ценностна система, с помощта на която да прецени доколко самият той се е приближил до индивидуалната зрялост - първостепенно условие за пълнолетие, което преди всичко предполага поемане на отговорност за собственото си съществуване. Това виждане обаче изисква от своя страна съзнателно позитивен подход, защото реалната самопреценка в началото може силно да нарани самоуважението. Това е основната трудност при постигането на тази цел, защото хората обикновено идеализират себе си, убедени, че имат безброй качества и добродетели, каквито всъщност не притежават. Тъй като е много трудно да се превърнат в истински зрели личности, те се преструват на такива, като постъпват така, както предполагат, че постъпва една зряла личност. За жалост зрелостта много често се свързва с чисто външни белези. Употребата на алкохол, тютюнопушенето, непринуденият език и свободните обноски, пресилената и неестествена безгрижност, стремежът да се живее интензивно, като под това се разбира физическата наслада, са някои от често имитираните модели, чрез които хората искат да демонстрират зрялост пред себе си и пред другите. Голяма грешка допускат онези, които смятат, че разумната възраст настъпва като естествен резултат от хронологичния ход на собствения им живот. Превръщането в истински зряла личност е възможно единствено в резултат на огромно и продължително усилие и малцина са тези, които наистина постигат това.

22

Многобройни са поводите, поради които жената става подвластна на страстите. Основните са: ревност, гордост, суетност, огорчение, наранено самолюбие, чувство, че е унижена или презирана, завист, защитна позиция, озлобление към мъжа. Тази изключителна чувствителност се дължи не само на класическата й впечатлителност, но и във висока степен на ранния й комплекс за малоценност, породен от липсата на външни полови органи. Това е обяснимо, защото когато някой усеща, че е поставен под съмнение, става свръхчувствителен към критиката и придава прекомерно значение на оценката на другите. Тази латентна несигурност поражда агресивност и необходимост от защитна позиция - качества, които водят до нервна и емоционална нестабилност и в крайна сметка се изразяват в неспособност за контролиране на собствените проблеми, тоест в подвластност на чувствата. Това непостоянство на характера обуславя отчасти факта, че мъжът не приема жените много на сериозно с аргумента, че „на тях не може да им се има доверие, защото непрекъснато си променят мнението, много рядко държат на думата си или на първоначалното си намерение". Разбираемо е, че човек може да промени мнението си поради временни пориви или емоционални изблици. За съжаление обстоятелствата в живота показват, че е много по-вероятно човек да се разгорещи и да загуби контрол, отколкото да запази спокойствие и хладнокръвие. Пътят на пристрастността е плъзгане надолу, докато самоконтролът и здравият разум се нуждаят от непрекъснато възходящо усилие. Съпругът, който безброй пъти се е опитвал да изложи своята гледна точка на жена си чрез разумни доводи, изпитва върху себе си последиците от това, което току-що посочихме, тъй като неговото убеждение произтича от логиката, докато убеждението на жената често се основава на някоя натраплива емоционална идея, изключваща други възможности. Това заслепение обаче нито е трайно, нито съществено, защото още на другия ден може да се обърне на 90 градуса, без жената да съзнава извършената промяна.

2. НЕЗДРАВА КОНКУРЕНЦИЯ Компулсивната конкуренция е неразделна част от поведението на жената. От една страна, жените се съревновават с мъжете, за да компенсират усещането за малоценност, и от друга, между самите тях се води безмълвна и невидима борба, която поражда скрито съперничество. Докато мъжете обикновено съжителстват в чудесна хармония дори в големи групи, а различията между тях се дължат на конкретни причини, то жените не могат да поддържат хармонични и спокойни връзки и в малки групи от приятелки - там винаги витае атмосфера на агресивност и съперничество, каквато при мъжете не съществува. Макар на пръв поглед да изглеждат първи приятелки, винаги съществува възможност да си подхвърлят някоя иронична забележка или язвителна реплика. Каква е причината за този странен начин на общуване? На какво се дължи този непрекъснат антагонизъм? В действителност на една ожесточена конкуренция, защото докато мъжете са заети с различни дейности, свързани с професията или работата им, основното занимание на жените е „да хванат някой мъж", за да го превърнат в свой доживотен партньор, или за да поддържат в действие нарцистичния механизъм. Мъжкото съперничество обикновено е от професионално естество; жените имат еднаединствена професия - да бъдат привлекателни в очите на мъжа, дейност, в която се съревновават с всички останали жени. Тази битка е на живот и смърт, сякаш личната съдба зависи изключително от успеха в схватката. Самотата има различно отражение върху мъжа и жената. За мъжа тя е свързана с липсата на обич и човешка компания, а за жената е един вид душевна смърт, сякаш животът вече е свършил. Това се дължи на обстоятелството, че жената отчаяно търси мъжа, убедена, че чрез него ще успее да реализира онова, което не се чувства способна да постигне сама поради силно подчинената й сексуална роля. Тъй като не може да се превърне в мъж, чрез неговото „притежание" тя може да се отъждестви с него. Най-голямата грешка, допускана от жените, е, че търсят зависимост от мъжа, защото никога няма да намерят някой толкова доверчив, че да им отдаде изцяло собствения си живот. Естеството на човешките отношения е толкова деликатно и сложно, че е почти невъзможно човек да разбере и приеме това, което другият очаква от него. Една жена може да се почувства измамена от мъжа, който не е отговорил на очакванията й, без обаче да си дава сметка, че той вероятно не знае какви са те, а и тя никога не е поставяла тези изисквания като предварително условие за тяхната връзка. Естествено е индивидуалните очаквания да са различни, така че жената не може да изисква 23

от мъжа да се откаже от собствените си стремежи, за да задоволи нейните. Жената трябва да проумее, че е неразумно и самонадеяно да се стреми да се обвърже с някой мъж в името на собственото си щастие и благоденствие, защото те са трайни и сигурни единствено ако тя ги постигне в собствения си вътрешен свят. Нима е възможно да съществува толкова силно и съвършено същество, което да поеме върху плещите си товара на още един живот? Очакването някой мъж „да я направи" щастлива е всъщност поведение на предмет, който чака да разполагат с него по удачен начин. Нека се върнем към агресивността: злословието, което е характерно за жените, е едно от найстрашните оръжия, използвани в обявената между тях студена война. По този повод Теодор Райк цитира няколко примера, които разкриват един двусмислен език, понятен единствено на жените: „Жените могат да бъдат язвителни помежду си .в присъствието на някой мъж, който изобщо няма да разбере какво става. Той чува това, което една жена казва на друга, разбира думите, които си разменят, но не улавя скритото им значение. Тук обаче не става дума за таен език. Използваните думи са най-обикновени и присъстват ежедневно в разговорите. Но в тях се крие двусмисленост, която другата жена разбира, досущ като в някаква заплетена шпионска история. Един мъж присъствал на официална вечеря, където приятелката на жена му й казала: „Знаеш ли, Ана, винаги ми е харесвало как ти стои тази рокля." Той изобщо не се усъмнил, че този комплимент съдържа критика." По-нататък Райк цитира още подобни примери: „Преди известно време на една вечеря седях до младо момиче. Една по-възрастна дама мина покрай нашата маса и с добродушна усмивка каза: „Колко хубава си тази вечер, Мюриел, за малко да не те позная." Друг пример: В едно кафене близо до Колумбийския университет протекъл следният диалог: Първо момиче: „Кажи ми, какво мислиш за Джейн?" Второ момиче: „Според мен Джейн е добро момиче." Първо момиче: „ О, радвам се, че и ти не я харесваш." Тази агресивност на жената изниква спонтанно, защото всяка друга може да се окаже опасната съперница, която да й попречи да завладее или да задържи мъжа. Трябва да отбележим, че никога в историята на човечеството борбата за мъжа не е била толкова изострена. Това се дължи на обстоятелството, че определени научни постижения, свързани с по-голямата либералност спрямо женския пол, са допринесли за значителното нарастване на броя на „наличните" жени не само на брачния пазар, но най-вече по отношение на „флирта", който стимулира нарцисизма. Напредъкът в пластичната хирургия и в козметичната индустрия „подмладява" много зрели жени, които преди са били извън конкуренцията, но сега се включват успешно в нея. По същия начин малките девойчета, гримирани като възрастни, се състезават като равноправни с по-големите. Трябва да припомним, че съгласно предписанията на еротичното „овеществяване", външният вид е от основно значение. Именно поради този стремеж към изява броят на „наличните" жени значително е нарастнал. Основното оплакване на жените в този момент е: „не знам какво е станало с мъжете; тях просто ги няма". Със засилването на мъжкия еротичен интерес и при неизменното съотношение между броя на жените и мъжете, наистина се оказва, че има повече жени за един и същи брой мъже. Това обстоятелство предизвиква стрес у жената, тъй като тя изпитва силен страх да не остане стара мома - синдром, който я невротизира и изнервя, защото засяга най-слабото й място. Омъжената жена също не е застрахована срещу тази опасност: нека си припомним, че тя не само трябва да бъде привлекателна за съпруга си, но се стреми да привлече и останалите мъже, за да подхранва своя нарцисизъм.

3. ЛЕКОМИСЛЕНО ПОВЕДЕНИЕ Свръхазът допринася за проявата на редица качества, благодарение на които човек може да достигне изключително високи цели. При жената формирането на нейния Свръхаз е накърнено, защото тя не изпитва необходимост да превъзмогне едиповия си комплекс (Свръхазът се създава благодарение на потискането на едиповия комплекс). Тя не се плаши от кастрацията, която ужасява мъжа и страхът от която го тласка да превъзмогне този комплекс. Жената не изпитва необходимост да преодолее едиповия си комплекс, поради което се освобождава от него доста късно, и то не напълно. В резултат нейният Свръхаз не достига силата и независимостта, необходими за постигането на значима обществена роля. Поради това социалните й интереси са по-слаби, а стремежът й към сублимация - твърде ограничен, което създава сериозни пречки да участва в културни и творчески дейности.

24

От друга страна, както посочихме, жената изпитва враждебност към културата, която възприема като един вид „символична любовница" на партньора си, или като скрита заплаха, ако няма такъв. Това е обяснимо, защото колкото повече мъжът участва в културни дейности, толкова по-малко време отделя на съпругата и семейството си. Освен това жената не проявява голямо желание да участва в еволюцията на цивилизования свят, тъй като е приела, че това е работа за мъже, а не за жени. А и от малка обществото я подготвя за ролята на майка, държейки я настрани от всичко, което изисква продължително усилие или абстрактно мислене. В процеса на нейното възпитание тя не е насърчавана да развива творческото си мислене, а единствено да култивира качества, свързани с еротичната й привлекателност и с адаптирането й към желанията на мъжа. Не се стимулира интелектуалното й съзряване, напротив, втълпява й се, че „мъжът не харесва умните жени, нито оценява знанията, които биха могли да имат, и предпочита пасивната, отстъпчива, нежна, кротка, майчински грижовна, ласкава и жертвоготовна жена". Не се обяснява обаче защо не може да бъде едновременно умна, нежна, кротка, майчински грижовна и ласкава. Тъй като женската интелигентност се измерва обикновено спрямо тази на мъжа, необходимо е да припомним теорията, според която творческата продуктивност на мъжа е мотивирана от неговата завист към майчинството и от желанието да компенсира ограниченото си участие в създаването на нов живот с творческа съзидателност - мотивация, която естествено отсъства при жената. Необходимо е да добавим също, че жената не е склонна към промени - мъжки стремеж, на който според Елис се дължи гениалността. И накрая, тя много рядко е изправена пред толкова сложни, продължителни, настоятелни и разнообразни изисквания, каквито животът налага на мъжете, поели отговорността за издържане на семейството. Един мъж „трябва" да бъде силен; „трябва" да бъде отговорен; „не трябва" да се проваля; „не трябва" да хленчи или да се отпуска. Поради всички тези причини жената е по-склонна към лекомислие и повърхностност, което ясно се забелязва от разговорите й по телефона или с някоя приятелка. Изглежда колкото полекомислени или тривиални са обсъжданите теми, толкова по-удовлетворена, по-свободна и еманципирана се чувства тя. Това поведение е израз на познатата ни женска несигурност; служи за самозащита срещу всички онези неща, които тя смята за твърде важни или неразбираеми за нея и които я карат да се чувства незначителна; то е също така бягство от отговорност, чиято противоположност е тривиалното. Ако наблюдаваме някоя млада девойка, въвлечена в разговор с мъж, известен със своята образованост, интелигентност и висока обществена репутация, ще разберем, че тя няма друго оръжие освен фриволността, за да прикрие собственото си невежество. Ако девойката реши, че несъщественото бъбрене се приема като проява на женско кокетство, тя ще го използва постоянно като свое оръжие както в контактите си с мъжете по очевидни причини, така и с жените, защото това е нейният обичаен начин на общуване. Този детски начин на изразяване обаче е истинска спирачка за развитието на ума й, тъй като между двете съществува обратна връзка. Ако жената притежава проницателен и развит интелект, ще й е невъзможно да се възползва от своята слабост, за да потърси закрила от някой мъж, тъй като двете неща се оценяват по противоположен начин. Използвайки обаче своята пасивност с цел да хване някой мъж, за да я закриля, тя се ограничава интелектуално и това именно е цената, която трябва да заплати за придобитата привилегия. За да поддържа образа си на слабо същество, тя е принудена да говори за повърхностни и несъществени неща, като възприема поза на примирено безсилие, което кой знае защо се свързва с традиционното понятие за женственост. Сериозността на проблема произтича от факта, че това поведение датира от много векове, поради което се е превърнало в самоограничителен механизъм на личните качества. Ако един индивид, колкото и умен да е той, е принуден да се прави на празноглав за неопределен период от време, накрая ще изгуби умението си да мисли или ще атрофира интелекта си. Дилемата, пред която е изправена жената, е истински порочен кръг; ако продължава да демонстрира слабост и ограничена интелектуална дейност, за да се възползва от своята непълноценност и пасивност, тя се лишава от възможността да се реализира като жена. Ако избере пътя на индивидуалното развитие, трябва да се откаже от мъжа като баща-осиновител и да поеме 25

нови и тежки отговорности. Труден избор! Историята показва, че до ден днешен жената е предпочитала пътя на пасивността. Всъщност това, към което се стремят движенията за еманципация на жената, е да утвърдят ролята й на слаба, ощетена или неподготвена да се грижи за себе си личност. В противен случай тя не би се нуждаела от специални закони. Борят се, за да спрат мъжката експанзия, а не да подтикнат жената да се освободи от вътрешните сили, които я държат психологически отчуждена, жертва на предубедено възпитание и на зле разбран личен напредък. Единственото, което изтъкват, е, че жената е потискана от едно патерналис oбщество, което умишлено се стреми завинаги да я дискриминира. Подминава се съществуването на процес на самодискриминация, който произтича от факта, че жената се отказва от истинско индивидуално развитие и от възможността да поеме отговорност за живота си. Тя очаква всичко от обществото и много малко от себе си. Погрешно е да се мисли, че ако на жената се предоставят по-големи възможности за образование и работа, ще се преодолее в голяма степен дискриминацията й. Резултатите показват, че това не е довело до по-голямо развитие на нейната личност, а само е увеличило правата й. Поголямата част от тези хипотетично освободени жени приемат мъжки роли, за да достигнат привилегировани позиции. Те не се освобождават като жени, а умствено и психологически се превръщат в мъже. Нима това е напредък? Последствията от тази предполагаема еманципация обикновено се оценяват късно, едва когато жената осъзнае, че е платила твърде висока цена за една привидна независимост, лишавайки се от възможността да реализира своята истинска женственост, която поради своята духовна същност не зависи от материални обстоятелства. Разкъсвайки се между работата и дома, жената трудно би се чувствала удовлетворена.

4. ЖИВОТ, ОБЪРНАТ КЪМ ВЪНШНОТО Жената обръща внимание на външния вид в много по-голяма степен от мъжа. Тя оценява всичко привидно, външно, това, което може да види и да пипне, като пренебрегва вътрешното. Не се стреми да бъде чувствителна, интелигентна, отзивчива, нежна и мила, а физически привлекателна. Поради тази причина възлага всички свои очаквания на външния си вид и загубата на младежката свежест за нея е истинска драма. Спомням си за една млада и хубава актриса, която в интервю за пресата заяви следното: „Предчувствам, че животът ми ще бъде кратък, затова трябва да се възползвам максимално от това, което имам в момента." Разбира се, тя нямаше предвид физическата си смърт, а несъзнателно предусещаше, че бръчките скоро ще се появят и ще сложат край на кариерата й, дължаща се на външна красота, а не на талант. Повяхналата кожа и напълнялата фигура за нея бяха равнозначни на смърт. Ако си припомним механизма за нарцистично самозадоволяване, който вече описахме и който непрекъснато се нуждае от захранване, за да поддържа женската суета, ще разберем защо жената насочва своите усилия към външния вид и към всичко, свързано с него. На нея не й е достатъчно само да бъде привлекателна, тя трябва също да изтъкне всичко онова, което е продължение на нейното тяло или личност. Тъй като дрехите са продължение на тялото й, тя непрекъснато се нуждае от подновяване на гардероба си. Гримът и облеклото са начин да подобри външния си вид. Неподходящата или демодирана дреха я кара да се чувства несигурна и непълноценна, дори да има хубаво лице и фигура. Има жени, които се отказват от женствеността си, за да се идентифицират по-добре с някоя мъжка роля. Те пренебрегват напълно външния си вид (който според тях единствен е свързан с женствеността). Така стигат до крайности: или отдават изключително значение на външния вид, или го омаловажават, като заприличват на мъже. Голяма част от жените разделят живота си на два етапа: първият, много кратък, обхваща времето от юношеството до появата на първите бръчки. Този период представлява, според тяхната несъзнателна оценка, „истинският им живот като жени", тоест когато се предполага, че най-много са желани от мъжете. Вторият период, който продължава до смъртта, е изживяван като време на отчаяние и разочарование; време, в което те се примиряват да живеят като „госпожи", в очакване на естествения ход на събитията, които биха могли да им предоставят единствено материални придобивки, но не и надеждата да се осъществят като жени. На тази възраст жената трудно успява да почувства напълно своята женственост, тъй като не знае какво означава тя и я свързва единствено с външния вид.

26

Мъжът притежава устойчива вътрешна сексуална идентичност, която не само се проявява генитално, но и психологически. Жената обаче търси своята вътрешна идентичност чрез проекцията й към външното, като се стреми да се реализира чрез външни ценности и много рядко чрез вътрешни. Тъй като външните обстоятелства са изключително неустойчиви и променливи, тя е принудена да се приспособява и идентифицира с новите условия, като всеки път губи своята крехка вътрешна идентичност. Външният фактор обикновено е мъж, с когото тя така тясно се идентифицира, че започва психически да живее чрез него, придобивайки черти, подобни на тези, които той притежава. Ако смени партньора си, тя се отказва от временно придобитата личност, за да приеме друга. Тя не притежава устойчиво вътрешно „аз", при нея то е проектирано и въплътено в материалните обстоятелства. Мъжете също не притежават развито, устойчиво и зряло „аз", но непрекъснатият сблъсък с отговорностите, задълженията и предизвикателствата, на които са подложени, е създал у тях „нещо", което става същностна характеристика на тяхната мъжка самоличност и което всъщност е особен, макар и примитивен психически център на гравитация. Поради това те могат да изпълняват женски дейности, без да се феминизират. Жената обаче, тъй като не притежава вътрешно женско „аз", се „маскулинизира" при изпълнението на присъщи на мъжа дейности. Оценката на външното влияе по решаващ начин върху избора на партньор, подбиран предимно на основата на външния вид и икономическото положение и много рядко заради същностните му характеристики. Тази е причината за честите грешки в това отношение. Поради екстериоризацията на собствената си същност, жената постепенно се изпразва от съдържание, докато се превърне единствено в образ на женственост. Това е очакваният резултат от лекомисления живот, съсредоточен върху нарцисизма, преходността и обсебващата загриженост за външния вид. Последният придобива изключително значение поради особената му уязвимост към критиката. Райк посочва, че в отношенията си с мъжа жената непрекъснато е в отбранителна позиция, обвинявайки го предварително,за да се защити. Според него тази нетърпимост и свърхчувствителност към критиката се дължи на страха на жената да не се изложи пред мъжа. Поголямата й чувствителност към критиката се дължи на неувереност в самата себе си. Човек със самочувствие може да признае свои грешки или недостатъци, защото съзнава своите качества. Този, който е в отбрана, показва съмнение или неувереност в собствените си способности. Жената съзнава желанието на мъжете да я идеализират, но е всеизвестно, че идеалите не могат да имат недостатъци, в противен случай престават да бъдат такива. Обожественият обект трябва да е съвършен (съгласно капризния модел на божествено съвършенство, създаден от въображението на едно несъвършено същество, каквото е човекът). Жената може да приеме слабостите на мъжа и да продължи да го обича, но се страхува, че ако нейните недостатъци се разкрият, той ще престане да я обича. Това е друг важен мотив, който подтиква жената да поддържа на всяка цена външния си вид, за да може да идеализира себе си и така да повиши самочувствието си. В този случай е в сила поговорката: „Далече от очите, далече от сърцето". Наистина, докато тя е в състояние да отрича пред самата себе си своите недостатъци и грешки, ще може да поддържа заблудата за собственото си съвършенство. Нейните главни грижи са: да се облича и гримира по последната мода, да сресва и боядисва косата си по найпредизвикателен или съблазнителен начин, да поддържа свеж тена си, да бъде в течение на любовните истории на най-известните актьори и певци и да гледа нашумелите телевизионни сериали. Конкурсите за красота доказват по най-убедителен начин огромното значение, което се придава на външното и привидното. Едно от най-пламенните желания на всяко младо момиче е да стане кралица на красотата. Очевидно е, че съществува тясна връзка между вътрешния свят и външността на хората и също като при скачените съдове цялата жизнена и психическа енергия се събира там, където е съсредоточен Азът. По този начин вътрешните сокове се изливат неминуемо в кората самоубийствен акт, който в крайна сметка води до загиването на цялата система. Ето в това се състои основният въпрос на жената -тя се интересува единствено от обвивката, забравяйки за ствола и корените, които трябва да се хранят от житейския опит, за да могат да растат и да се развиват. Алиенацията на жената може да се сравни с дърво, обвито от паразитни растения, които 27

изсмукват цялата му жизненост; единствената разлика е, че жената, стига да поиска, може да се освободи от този грабеж.

5. КОМПУЛСИВНО ЖЕЛАНИЕ ДА ПРИТЕЖАВА МЪЖ Естествено е желанието на жената да има партньор, но тя не трябва да се стреми да хване някой мъж единствено за да компенсира комплекса си за малоценност. Очевидно е обаче, че тя обикновено търси мъжа, за да го обсеби, сякаш не е способна да води отделно от него съществуване. Докато той се стреми да се реализира чрез работата си, жената иска да се утвърди чрез мъжа, поради което се опитва да го завладее или монополизира чрез психологически контрол, защото се страхува, че ако изпусне възможността, ще й е невъзможно да се реализира в живота. Тя се чувства кастрирана, затова се стреми да разполага с „манипулируем пенис", за да задоволи детската си мечта да има полов член и да се чувства цялостна. Жената търси мъжа не само водена от чувства, но и от интереса да се сдобие символично с мъжки полов орган. Когато това желание е твърде силно, тя развива властен и деспотичен характер, като главната й цел е да завладее мъжа окончателно, сякаш за да си осигури завинаги притежанието на мъжката гениталност и да превъзмогне кастрационния си комплекс. Когато се убеди, че може да манипулира и контролира мъжа, невротичното й безпокойство, породено, както знаем, от липсата на полов член, изчезва. Такава жена ще изпитва ужасна тревога, ако забележи, че партньорът й може да се изплъзне от нейния контрол, защото в такъв случаи отново ще се чувства кастрирана. Смятам, че любовната загуба за жената е като още една кастрация, особено когато раздялата е предизвикана от мъжа, тъй като в противния случай това би било просто отхвърляне на един непълноценен и негоден пенис. Възможността да бъде лишена от символично възвърнатия полов орган е твърде голяма заплаха и е източник на фрустрация, на чувство за малоценност, унижение, самосъжаление и вина, защото на нивото на несъзнаваното кастрацията се приема като наказание за голямо прегрешение. Жената открива своята кастрация като малка, когато забележи, че другите имат пенис, а тя е лишена от такъв. Това става на възраст, когато децата все още не могат да различават половете, така че момчето е просто момиче с полов член. В подсъзнанието й кастрацията се явява като наказание заради кръвосмешение, тъй като е изпитвала еротични желания към бащата и ревност към майката като към своя съперница. Трябва да отбележим обаче, че несъзнаваното отбягва проблемите и се съсредоточава единствено върху породената от тях тревога, която се стреми да успокои чрез симптоматични решения. Все едно човек да взима аналгетици за главоболието си, вместо да разбере причините, които са го породили. Властността и импулсът за господство са успокоителното средство на жената, която не е превъзмогнала едиповия си комплекс, тъй като властвайки над някой мъж, тя уталожва тревогата, породена от липсата на мъжки полов орган. Но както често се случва със симптоматичните решения, проблемът не само не се решава, но се задълбочава или остава латентен за неопределено време. В този случай жената успокоява временно тревогата си, но се пристрастява към дрогата и трябва непрекъснато да я консумира, тоест да държи под строг контрол мъжа. Има доста случаи, в които е необходимо да се увеличи дозата на лекарството, докато се стигне до абсолютно притежание на мъжкия мозък, включително на емоции и импулси. Този неудачен механизъм предизвиква ситуация, напълно противоположна на търсената, тъй като мъжът, воден от инстинкта си за самосъхранение, отказва да бъде психически обсебе», поради което рязко се отдръпва, дори това да означава загуба на любимата жена. Има случаи обаче, в които мъжът може да бъде женствен, пасивен и плах и да приеме контрола и властта, упражнявани върху него. Този избор е още по-лош за жената, тъй като в известен смисъл, може би поради липсата на уравновесяващо противодействие, засилва мъжкото й поведение. По този начин, макар и да е осъществила желанието си да властва, тя се маскулинизира. Едно от нещата, които най-много плашат мъжа, е властната и обсебваща жена, защото инстинктивно я приема като „кастраторка", тоест в желанието си да му отнеме свободната воля по отношение на мисли и действия, тя наистина се опитва да го кастрира, тъй като загубата на свободата за него символизира отнемане на мъжествеността му, която е водещата сила в творческата му дейност. Властната жена не е способна да дава от себе си на своя партньор, напротив, тя непрекъснато 28

изисква да получава. Това явление засяга всички хора със слабо Аз, които, за да компенсират липсата на индивидуална енергия, прибягват до външна подкрепа, изпитвайки нуждата да бъдат непрекъснато обект на възхищение, похвала и уважение, за да повишат самоуважението си. Последиците от този механизъм са доста любопитни, тъй като живеейки непрекъснато с грижата да контролира партньора, жената в максимална степен се екстериоризира, губейки бързо своята същност. Така тя се лишава от възможността да действа пълноценно и изпитва силно чувство на празнота, което поражда у нея нетърпима нужда да получава, за да се напълни отново по някакъв начин. Този начин на получаване обаче не е нормален, а представлява една болезнена абсорбция, лишена от мяра и осъдена никога да не бъде задоволена, тъй като в основата си е мотивирана от несъзнаваното отхвърляне на женската роля и от натрапли-вото желание на жената да получи пенис. По този начин контролиращото поведение, чрез което тя се стреми да задържи мъжа, я води до противоположни резултати, понякога твърде драматични, тъй като ще живее постоянно неудовлетворена, независимо колко получава. Нищо няма да й е достатъчно, защото това, което в действителност иска, е да има мъжки орган. Фройд твърди,че „жената никога няма да реши едиповия си комплекс, тъй като единственото решение за нея е да приеме своята кастрация".

6. ВРАЖДЕБНОСТ КЪМ ДРУГИЯ ПОЛ Очевидно е, че една голяма част от жените изпитват силна неприязън и враждебност към мъжкия пол. Причината за това, естествено, е завистта към пениса, самото притежание на който според тях предоставя безброй привилегии. Наистина още от ранно детство момичето забелязва, че момчето разполага с по-големи възможности за еротично задоволяване, тъй като може да хване пениса си и да уринира, без да бъде наказано за това обстоятелство, което се приема като разрешение да мастурбира. Гениталиите на момичето обаче не само че са скрити, но и му се забранява да докосва ерогенните си зони. Поради това то смята,. че момчето има достъп до наслади, които на нея са й забранени. По-късно си дава сметка, че момчешката агресивност е насърчавана, докато нейната собствена е силно потискана. Забелязва също, че тя самата е силно ограничена по отношение на свободата на движение в сравнение с тази на момчетата. След време узнава за значението на майчинството и за болките и неприятностите, с които е свързано. Забелязва също, че я възпитават като пасивно и непълноценно същество. Неусетно започва да се отваря бездна между двата пола; единият привилегирован, другият ограничаван. Това чувство за малоценност е източник на дълбока неприязън към мъжете, поради което жените се стремят да ги дисквалифицират на всяка цена или да ги победят. Тъй като завиждат на мъжете, те им подражават, но с неосъзнатото убеждение, че не могат да достигнат оригиналния продукт. Така се ражда „фаличната" жена, един вид амазонка с мъжка психика, която я кара да отхвърля всеки опит за почтено сътрудничество с мъжа. Възпира я също така да се отдаде искрено, за да поддържа нормална любовна връзка. Без да го осъзнава, приема мъжка роля, като се опитва да притежава мъжа, за да си го осигури завинаги. Неспособна е да намери точката на равновесие във връзката си с противоположния пол; тя или се адаптира към желанията на мъжа, като се отказва от индивидуалното си развитие и остава пасивна, или упорито му се противопоставя. Понякога нейната враждебност е толкова силна, че се изразява в ожесточеното й желание да кастрира или да нарани мъжа. Тя постига психическа кастрация, като го контролира или го държи под своя власт. Нейната агресивност обаче е по-изтънчена от тази на мъжа, тъй като идеализирането на образа на жената не й позволява да развенчае „своя ореол". Агресивността й е пасивна и прикрита, като често приема формата на отхвърляне под формата на нежна загриженост. Нейният начин да противодейства на мъжа е твърде хитроумен. Престорената умора, честото главоболие и мигрена, пристъпите на сънливост, когато я критикуват, и най-разнообразните психосоматични разстройства й служат за инструмент, за да изрази своята обида. Много пъти фригидността й се дължи именно на агресивността и желанието за мъст, прикрити под твърде изтънчена форма, за да поддържа непрекъснато ниво на еротично предизвикателство, като в същото време отказва да извърши коитуса. Това предизвикателство обикновено се проявява под формата на пасивен отказ, необяснима неотстъпчивост, прикрито отблъскване и словесна агресивност. Много девойки, които искат да привлекат и задържат някой мъж, са изненадани от 29

неспособността си да постигнат това и са убедени, че причината е в недостатъчната им привлекателност. Те не си дават сметка, че това се дължи на проявяваната от тях двойственост - те едновременно са привлекателни и отблъскващи. Често използват език, изпъстрен с язвителни или саркастични забележки, за да изразят неодобрението си за онези мъжки действия, които не задоволяват нарцистичните им изисквания. Мъжът, който не проумява какво става, се обърква и дразни, като предпочита да се оттегли.

7. ИНфАНТИЛИЗЪМ Хавелок Елис смята инфантилността за една от трите основни черти на жената, като смисълът, който придава на това понятие, е, че жената стои по-близо до природата, с цел „да съхрани свежестта си в полза на бъдещото потомство". Според него биологичният консерватизъм и инфантилността включват в себе си посоката на еволюционния процес. Съществуват обаче и други страни на това детинско поведение, отнасящи се до липсата на индивидуално развитие, тоест до фиксация на много по-ранни психологични равнища. Нека си спомним, че женският нарцисизъм крие в себе си задържане на едно инфантилно орално ниво и че съществува мнението, че значението на еротичната роля намалява заедно със загубата на младежките атрибути. Изтъкнахме също така ролята на младежкия елемент в женската мода. По-голямата част от манекените позират, подражавайки на децата, облечени като момиченца, захапали обица или ближейки любимия на юношите сладолед. Това се дължи на обстоятелството, че се еротизира младежкото, като се неутрализира зрялата сексуалност. Това явление произтича също така от стремежа на жената да бъде закриляна от мъжа, тъй като по друг начин не би могла да събуди покровителствения инстинкт на мъжете. Всъщност жената е подготвяна още от детството си за това, като й се втълпява, че единственият й път в живота е бракът, поради което трябва да намери мъжа, който да се грижи за нея. Очевидно е, че за всяка омъжена жена бракът е символ на освобождение, докато за мъжа означава дълг и отговорност. Момичетата са възпитавани от бащите си, че са твърде слаби, за да изпълняват тежки задачи и че ще им е много трудно да се издържат сами, поради което ще имат нужда от някой силен, смел, отговорен, неподдаващ се на лигави сантименталности мъж, който никога не хленчи, не е подвластен на умората и болката и е с неограничени възможности да се грижи за семейството. С една дума, освен „свръх-мъж", той е и втори баща. Естер Вил ар твърди, че жената, водена от желанието да намери сигурност, се превръща в „обект на опека" от страна на мъжа, и че в този свой стремеж стига дотам, че използва дори децата си като заложници, за да го задържи. Несъмнено е, че тя може да изпълнява ролата на питомка единствено като симулира непълноценност, неспособност или психофизическа незрялост. При това положение не е възможно да се установят равноправни взаимоотношения, което е единственото условие да се постигне зряло и щастливо партньорство. В противен случай ще има фалшив баща и осиновена дъщеря, а не една щастлива двойка. Според Естер Вилар това е основната причина за изневярата от страна на мъжа, тъй като той не може да задоволява едновременно с една и съща жена закрилническия си инстинкт и половия нагон, които в основата си са несъвместими. Поради това мъжът търси изход в полигамията. Тоест той продължава да покровителства „осиновената дъщеря", като едновременно с това търси друга сексуална партньорка. Поради всички тези обстоятелства, които датират от незапомнени времена, по принцип няма възрастни жени; има само жени-деца, които се преструват, че са мачки, за да събудят закрилническия инстинкт у мъжа. Онези, които биха могли да бъдат възрастни, се превръщат в мъже, имитирайки мъжки роли. Съзнателно или не, всички жени насърчават това положение, като прикриват грижливо своята сила и симулират непълноценност, безпомощност, плиткоумие и крехкост. Действителността обаче е съвсем различна, тъй като да се родиш мъж предполага да си в неизгодно положение от зачеването до смъртта, обстоятелство, което ще коментираме в края на тази книга. Една от най-значимите разлики, която веднага се набива в очи, когато сравняваме двата пола, е, че при наблюдението на света на жените откриваме, че той е населен от жени-деца, които гледат лекомислено на живота, сякаш е игра, и взимат на сериозно единствено това, което може да засегне тяхната сигурност. Играят си, че са влюбени, че работят, че водят обществен живот, че са домакини, че са майки, че преживяват любовна драма, че шият, че готвят и че правят безброй 30

други неща. Убеден съм, че за много жени не съществува голяма разлика между куклата, която приспиват в детството си, и бебето, на което по-късно дават да суче. Сякаш детските игри за тях нямат край, сякаш продължават през целия им живот. Мъжете с изненада откриват, че няма голяма видима разлика между едно десетгодишно момиченце, облечено и гримирано като възрастна, и една вече зряла жена. Получава се объркване на идентичността им, като е невъзможно да се разграничи ясно детето от жената. Едно от нещата, за които мъжът упреква открито или прикрито женския пол, е липсата на сериозно отношение към ангажиментите и в поведението, както и неуважението им към официалните, тържествени и значими събития. Наистина, когато е на опера или на концерт, жената се държи по много по-различен начин от мъжа, като в повечето случаи изобщо не се интересува от изкуството или музиката, а оглежда най-внимателно дрехите, бижутата, прическите и грима на останалите жени (съпернички), който присъстват на събитието. Мъжете интуитивно усещат, че се разиграва един вид комедия, в която нищо не се взема на сериозно, сякаш всичко е някаква репетиция, представление или развлечение. Карлос Кастиля дел Пино споменава за един проблем, свързан с това, което коментираме: „Без преувеличение може да се твърди, че в областта на образованието няма по-голямо разхищение от това, предизвикано от огромното струпване на жени, които започват и понякога завършват интелектуалната си подготовка, за да стигнат много скоро до изключителното упражняване на „своята функция" (тоест грижата за децата и дома)." Макар професионалната подготовка да не е игра, близо до ума е да се предположи, че тя е най-вече един вид осигуровка, в случай че бракът не се осъществи, а не окончателен избор на едно занимание, което ще представлява основната цел в живота. Това означава, че отношението към този ангажимент е променливо, тоест може да бъде изпълнен или изоставен, сякаш става дума за някаква игра.

8. САДОМАЗОХИЗЪМ Според Хелън Дойч, три са основните черти, които характеризират нормалната жена: пасивност, мазохизъм и нарцисизъм. Твърди се, че момчето и момичето притежават изначално еднаква агресивност, но след време те не могат да я проявяват по един и същи начин. Мъжката агресивност може да се насочи навън, тъй като обществото не я потиска, докато тази на момичето се обръща навътре. Тази потискана агресивност, отправена към собственото Аз, представлява женския мазохизъм. Нормалната жена не може да избегне мазохистичната си нагласа; тя й е необходима, за да премине през основните етапи от живота си: половия акт, раждането, майчинството и периодите на възпроизводство, които по един или друг начин са свързани със страданието: По този начин тя сякаш изпълнява наказанието, наложено от Създателя: да страда, за да изкупи първородния грях. Карен Хорни резюмира по следния начин психоаналитичните възгледи по тази тема: „Специфичното удовлетворение, което жената търси и намира в половия живот и в майчинството, има мазохистичен характер. Дълбинното съдържание на ранните сексуални желания и фантазии, засягащи бащата, е стремежът момичето да бъде обезобразено, тоест кастрирано от него. Менструацията има скрития смисъл на мазохистично преживяване. По време на половия акт жената тайно се стреми към насилие и жестокост или - в психичен план - към унижение. Детеродният процес, както и майчините задължения по отношение на детето й носят несъзнавано мазохистично удовлетворение. Нещо повече, ако за мъжа са характерни мазохистични фантазии или действия, то те са израз на неговия подсъзнателен стремеж да изпълнява ролята на жена." Нека анализираме това поведение по отношение на вредата, която нанася върху емоционалния и любовен живот на жената, тъй като то обикновено е една от основните пречки за постигане на щастие и личностно развитие. Според мен женският пол не страда, а по-скоро се възползва от подчиненото си положение спрямо мъжа. Жената пламенно протестира срещу мъжкия шовинизъм, но именно този тип мъже имат най-голям успех сред жените. Обстоятелството, че има жени, които допускат да бъдат малтретирани в продължение на много години, не може да се обясни по друг начин, освен че те дълбоко в себе си са доволни от това. Те изпитват тайна наслада да бъда насилвани и унижавани, факт, който се потвърждава и от еротичните фантазии, разкрити от някои анкети. Чрез тези въображаеми преживявания те постигат оргазъм, който не могат да получат по друг начин. Да разгледаме някои примери в това отношение, взети от „Сексуапността на жената" от Сюзън Хорър, която се позовава на една анкета сред 13000 жени от всички възрасти и с различно 31

социално положение, проведена от „Франс Магазин": „За да достигна по-бързо оргазъм с мъжа ми, фантазирам си следното: аз съм пленница или робиня и ме подлагат на мъчения, бият ме с камшик. „Историята на О", която гледах, конкретизира това доста добре. Сцените, в които О я бият с камшик, ми помагат да стигна до достатъчна възбуда, за да предизвика оргазъм. Тази фантазия си я представях и преди да гледам филма." (35-годишна, омъжена с деца ) „Във фантазиите си винаги съм подчинена на мъжа, който ми налага волята си. Започнах да си представям тези фантазии, след като прочетох няколко еротични книги като млада. Представям си, че ме содомизират или че трима-чети-рима мъже искат да легнат с мен, без да се интересуват искам ли, или че някакъв мъж ме кара да проституирам. Друг път си представям как мъжът ми ме заплашва, че ще забременея; мисълта, че ще забременея, много ме възбужда." (44-годишна, омъжена) „Много обичам мъжа си, добър е в леглото, но за да стигна до оргазъм, трябва да си фантазирам. Например че простатуирам като в „Историята на О" в някаква изискана къща; содомизират ме, удрят ме, и аз се съгласявам; боли ме, но това предизвиква у мен оргазъм и е много хубаво." (30-годишна, омъжена с деца) „Изнасилват ме, содомизират ме и ме обладават различни мъже, които правят с мен каквото си поискат. Или пък един мъж ме дава на друг, който ме кара да легна на една маса, вдига ми полата и ме содомизира под погледа на първия. Друга фантазия: аз съм единствената жена, един по-възрастен мъж ме дава на тълпа от мъже, като се разпорежда и наблюдава изнасилването или содомизацията." (40-годиш-на, омъжена) Би могло да се възрази, че тези думи принадлежат на болни хора, но е погрешно да се приеме такова обяснение. Нека си припомним, че на равнището на несъзнаваното не съществуват морални правила, поради което инстинктите се проявяват свободно. Свръхазът потиска и контролира тези тенденции. Въпреки това знаем, че развитието на тази морална цензура може да бъде нарушено от неспособността да се превъзмогне едиповия комплекс, проблем, който се проявява по-силно при женския пол, тъй като се преодолява чрез страха от кастрация, несъществуващ у жената. От друга страна, страданието се е превърнало в неразделна част от женската природа, дори се идеализира и въз-величава, като се изтъкват нейното себеотрицание и жертвоготовност. Нека отбележим някои видове поведение, ясно определени като мазохистични: 1) Наличие на задръжки при директното изразяване на изисквания и на агресивност.

2) Жената се самооценява като слаба, непълноценна или по-нисша и поради тази причина изисква внимание и привилегии.

3) Емоционална зависимост по отношение на противоположния пол.

4) Демонстриране на склонност към жертвоготовност, подчиненост, да се чувства използвана или експлоатирана, да стоварва отговорности върху мъжете. 5) Използване на слабостта и безпомощността като средства за завладяване и подчиняване на противоположния пол. Съществуват също така анатомични фактори, които могат да благоприятстват мазохистичните механизми на жената: 1) По-голямата физическа сила на мъжа. Обстоятелството, че е по-слаба физически, може да благоприятства възприемането на концепцията за мазохистичната роля на жените.

2) Възможността да бъде изнасилена, пряка последица от горната точка, може да породи фантазии, че е нападната, подчинена и наранена.

3) Менструацията, дефлорирането и раждането - все кървави процеси, които подхранват мазохистичното чувство.

4) Женската пасивност в половия акт. Жената е прониквана от мъжа, което благоприятства мазохистичната интерпретация на този факт. Ревността е субпродукт на мазохизма, тъй като е ненормален начин да се стимулира либидото чрез фантазирането на еротични сцени между съпруга и съперницата, което екзалтира либидото по много болезнен начин. Въпреки това чрез този механизъм се асоциират удоволствие и болка, така че крайният резултат е една перверзна наслада, смесица от болка и удоволствие. Когато този механизъм заеме място в психиката на жената, тя започва да търси и да провокира възможностите да стимулира ревността си, за да поддържа обичайното ниво на мазохистично удоволствие. Важна роля за това играе и езикът, тъй като обидите и упреците са използвани като автоеротични елементи, за да засилят удоволствието. Обикновено започва с прикрити укори, продължава със сприхави обвинения и завършва & невъздържани обиди. Посредством този 32

механизъм се постига един перверзен оргазъм, като обикновено последващата реакция са плачът и депресията. Мъжът е абсолютно объркан от тези психически фокуси, без да знае, че това, което иска неговата партньорка, е да продължи страданието, породено от чувството, че е мамена, за да поддържа нишката на своето мазохистично удоволствие. Както се разбира, това се оказва адски капан: ако предизвиканите различия не се преодолеят, бракът скоро ще се разпадне; ако се създадат условия, при които жената не може да отправя обвинения в изневяра, тя с всеки ден ще става все по-неспокойна и неудовлетворена, за да скъса най-нак-рая всяка емоционална връзка със съпруга си. От огромно значение е да се разбере, че мазохистичният импулс на жената, породен от зависимостта й от мъжа, от чувството й за малоценност спрямо него и от унижението, че не е имала достъп до най-важните социални роли (с изключение на майчинството), противоречи на стремежа й да се еманципира, тъй като еманципирането й би означавало край на мазохистичната наслада.

9. ТРУДНОСТ ДА ПОДДЪРЖА ЧЕСТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ С МЪЖА Честни взаимоотношения между съпрузите са онези, които изключват всеки опит за манипулиране или използване на другия за собствени цели; в които се отхвърлят всички опити да се поддържа изкуствено добър образ; когато съществува реална психологическа нагласа да се казва истината; когато се отхвърля властният егоизъм да се присвоява партньора като предмет. Емоционалната откритост е също необходимо условие за общуване, тъй като в противен случай се постига повърхностна връзка. Жената обаче, за разлика от мъжа, възприема отбранителна позиция спрямо него, като си служи с изкусни средства да се прикрива, за да не показва истинската си същност. Използвайки безброй хитрини, тя преследва една основна цел: да опознае мъжа, без да разкрие себе си. Какво преследва с тази тактика? Преди всичко да поддържа една мнима сигурност, защото този, който се разкрива и отдава, става уязвим към критиката, от която жената толкова се страхува. Плаши я също възможността да бъде изоставена, измамена или отхвърлена -чувства, породени от комплекса за малоценност поради нейната ощетеност. Наистина този, който се чувства слаб, има нужда да се защити, за да преодолее усещането за уязвимост. В „Езика на чувствата" Дейвид Вискот пише: „Тези, които са неспособни да приемат да бъдат наранени, са неспособни и да доставят удоволствие на други. Двата процеса изискват откритост. Да бъдеш открит, означава да бъдеш уязвим, да бъдеш способен да се чувстваш наранен, както и да доставяш удоволствие." Между мазохизма и страха да бъдеш наранен няма противоречие; нарцисизмът се противопоставя на мазохизма като уравновесяващ елемент и именно този последен фактор мотивира отчасти невъзможността за откритост и отдаване. Мъжът обикновено отваря сърцето си за жената, като разкрива без заобиколки неговото съдържание. Тя пък разказва несъществени истории, които съдържат малък елемент истина. По този начин жената задоволява дълбоката си потребност да бъде идеализирана от мъжа. Нейните отношения с други жени също не са откровени, защото всички те са съперници помежду си, борейки се за притежанието на мъжа. Това обстоятелство поддържа в действие един механизъм от страх, завист и недоверие. А и като се има предвид правилото, според което „никой не познава по-добре една жена отколкото друга жена", остава латентен страхът да бъде „разобличена". От друга страна, женската общност непрекъснато напомня за собствената й сексуална „малоценност". Възможността да наблюдава доста „кастрирани" същества поддържа едно значително ниво на тревога у жената, тъй като несъзнателно я кара да прави сравнение с мъжа. Поради тази причина дълбоко в себе си тя изпитва отвращение. Това обяснява защо толкова трудно се поддържа единството на женските движения - от една страна, те ревностно се сплотяват, за да защитават правата си, а от друга са готови да се разделят на малки съперничещи си групи. Накратко, жената не се открива пред мъжа и не поддържа с него честни отношения поради агресивност и латентна завист. Разкрива се емоционално само в определени случаи под натиска на значими събития. Тя не се обвързва истински и с представителките на собствения си пол поради естествената враждебност към тях, породена от съперничеството за мъжа. Това поведение разкрива също така слабото доверие, което жената има в самата себе си. Проектирайки го навън, тя става недоверчива към всички. Прикритостта, отбранителната позиция и неискреността са оръжия, с които защитава психическата си неустойчивост. По този начин тя се 33

стреми да повиши самоуважението си, оценявайки се като еротичен обект. САМКА ИЛИ ЖЕНА Жената никога не е била действително жена, а само самка. Нейната роля е дефинирана като на самка, а не като на човешко същество от женски пол. За съжаление женствеността се отъждествява с органичната сексуалност, без да се разбира, че става дума за абсолютно различни явления. Положението на самка, с всичко онова, което то включва биологически, е нещо, придобито още с раждането. Това е безвъзмезден дар от природата, постигнат без никакво усилие и без никакво участие или избор от страна на жената. Биологичните характеристики на жената Сапиенс са напълно ясни и познати. Истинската природа на жената, като същина на това, което действително означава да бъдеш жена, все още не е опозната, определена и разбрана. За съжаление женствеността се идентифицира със способността за еротично привличане - жената е убедена, че колкото по-либидно действа, толкова по-сигурно ще докаже женската си природа. На това се дължи и митът за „жената вамп", която щедро показва женските си прелести, въплъщавайки пред света архетипа на свръхжената - образ или модел, който жените се стараят да имитират с убеждението, че така са по-женствени. Смятат, че ако се гримират, обличат и срес-ват като филмови звезди, ще станат по-женствени, но в действителност те само се дегизират като жени. Като самки обаче постигат по-високо равнище на еротично привличане, задоволявайки нарцисизма си и увеличавайки възможностите да хванат някой мъж, макар това да не означава, че ще могат да го задържат поради крехката връзка на сексуалното привличане. С това искам да покажа, че еволюцията на жената е спряла на равнището на самка, тоест че съществува единствено като самка от вида Сапиенс. Определянето на нейната пасивна или женска идентичност се е извършило биологически, подобно на женската от който и да е друг животински вид, но не се е въплътило в едно по-висше състояние на жена-личност. Нейният разум, чувствата й, способностите й са равностойни на тези на мъжа, но нямат женско определение. физически е жена, а психически е неопределена, поради което приема мъжки роли, тъй като не познава собствената си родова сексуалност на психично равнище. Ето защо тя прибягва до физическото привличане, превръщайки се в примамлива сексуална стръв. Тази е и причината за безумната надпревара на жените да се разголват. Вестниците и списанията ни показват изобилие от най-различни еротични маскировки. Самките се стремят жадно и енергично да се превърнат в жени, но за съжаление не познават друг път, освен този, чрез който могат да възвеличат и изложат на показ своята либидност. Жената е лишена от женско „аз"; нейното „аз" е на самка. То й служи, освен за майчинството, единствено по отношение на сексуалната привлекателност и употребата на хитрини, за да хване мъжа и да задоволи собствената си суета. Това е малко и примитивно „аз", което заема незначителна част от нейната личност. Мъжът също притежава еротично „аз", но при него то е вместено в мъжкото „аз", което обуславя неговата психическа идентичност. Това, че е самец, е само част от неговата психика. Жената обаче притежава една-единствена психологическа страна, сведена до Аза на самка, който представлява нейния биологичен вид. Останалата част от психическата й структура е неопределена, поради което тя имитира и приема мъжки роли, отчуждавайки се от истинската си природа. Мъжкото „аз" в голяма степен остава непроменено с течение на годините. Женското „аз" е съсредоточено във външното. Поради това то не е нито устойчиво, нито съдържателно, изменя се непрекъснато в зависимост от социалните и материални условия. В исторически план ролята на жената се е променяла постоянно, докато тази на мъжа е оставала неизменна. За разлика от физическата сексуалност, която е природен дар, психологическата женственост може да се постигне единствено чрез усърден и продължителен процес на индивидуално развитие, а не като резултат от социални придобивки. Истинската женственост изисква самореализация на равнището на Аза, поради което се нуждае от волевата дейност на самия индивид. Това е процес на самоизгражда-не, а не на получаване на стойности от социалния субект; този процес трябва да се извърши във вътрешния свят на жената като еволюционна промяна, произтичаща от собствената й воля. Губят времето си онези жени, които търсят женствеността чрез възвеличаване на еротичното и изтъкване на външното. Следвайки този път, те ще се провалят като жени, или поскоро ще останат завинаги на равнището на самки. Много жени не търсят своята реализация чрез вече посочените средства, а се стремят да 34

постигнат това чрез някоя професия или дейност, изискващи интензивни умствени усилия. Но както вече посочихме, те приемат мъжки роли, за да се борят за по-високи позиции. Освен това техните подбуди обикновено имат компулсивен, а не спонтанен характер. Решението им не произтича от едно свободно избрано поведение, а от невротичния стремеж да компенсират „липсата" . Например, повече от очевидно е, че онези жени, които са лишени от физическа привлекателност и не могат да действат като еротични примамки, нямат друг избор освен да се проявят чрез интелекта си или чрез някакви особени умения. За съжаление осъзнаването на физическата непривлекателност ги тласка в погрешна посока - те се опитват да надвият мъжа, като приемат мъжки роли. Убедени, че не са достатъчно женствени, те смятат, че ще имат по-големи преимущества, ако постигнат превъзходство над мъжа на собствения му терен. Има също така физически красиви и същевременно много умни жени, които поради проблеми, предизвикани от завистта към пениса, са развили комплекс за „мъжественост"; те не се задоволяват да бъдат еротични примамки и възлагат личните си очаквания върху възможността да заемат високи позиции, компенсирайки така чувството си за несигурност и малоценност спрямо мъжете. Невротичната потребност да бъдат независими в този случай може да се окаже толкова погрешна, колкото и прекомерната зависимост, наблюдавана при жените, които искат да живеят емоционално посредством мъжа. В случая, за който говорим, жената се реализира професионално, но не като човешки индивид от женски пол. физически тя е жена, но ментално и психически е като мъж, за да може да се конкурира успешно. За съжачение много често съществува тясна връзка между желанието за независимост и мъжкото поведение. Шокиращо е да се наблюдават красиви жени с толкова мъжка нагласа в емоционалните и менталните реакции. Те често се изявяват и успяват, но на висока цена - психически се превръщат в мъже. Психологически са мъже, а сексуално - жени. Убеден съм, че кастрационният комплекс поражда у жената силна агресивност срещу мъжете - емоционално поведение, което повишава нивото на тестостерона над нормалното, като определено й придава мъжки черти. Наистина съществува тясна връзка между този хормон и агресивността» Тестостеронът прави субекта агресивен. И обратното, ако нападателността е от емоционално, а не от хормонално естество, това поведение стимулира производството на тестостерон. Истинска заблуда е схващането, че мъжете не понасят умните жени и че това е една от причините последните да не развиват интелекта си, като предпочитат да изтъкват своя еротизъм. В действителност мъжете познават само един тип интелигентна жена - жената с мъжки черти, и тя естествено не ги привлича. Много рядко можем да срещнем жена, която в еднаква степен е женствена и умна. Твърди се също, че мъжът се страхува от умната жена, тъй като тя застрашава неговите привилегии. Смятам, че това е разумен довод поради съществуващия мъжки шовинизъм, но мисля също, че жената би могла да използва своята интуитивност така, че мъжът да не се чувства непълноценен. Докато жената не развие истински своя интелект, нейната сфера на интереси трудно ще излезе извън рамките на грижата за красотата и физическата привлекателност -качества, които заедно с майчинството определят ролята й на самка. Самка и жена са два етапа на развитие. По-примитивният (този на самка) не води непосредствено до превръщането й в жена. Самката е създание на природата. Жената трябва да бъде продукт на самата себе си, тъй като може да се роди единствено от самката, решена да се развива и да еволюира индивидуално. Ето основната пречка за равноправие между половете: мъжът е постигнал своята психична мъжественост, подтикван от многобройните и належащи изисквания на живота, докато жената не е развила своята ментална и психична женска идентичност, предпочитайки да се определи като самка и майка. Мъжът е постоянен в своята мъжка роля, която устоява на всички исторически промени. Сегашната роля на мъжа не е много по-различна от тази в древността. Жената обаче е обърната в много по-голяма степен навън, към външното. Тя отчаяно се стреми към външното, за да се промени и да се приспособи към него. Добър пример за това е модата в облеклото, прическата и грима и най-вече в следване на повелите на чуждото мнение. Жената е принудена да се адаптира към онова, което обществото или нейният партньор очакват от нея, или да приема определено стратегическо поведение, когато желае да хване някой мъж. Ако има връзка с лекар, превръща се донякъде в лекар; ако е с политик, и тя става политик; ако е интелектуалец, започва да философства. Нейната идентичност като личност се променя непрекъснато в зависимост от 35

външните изисквания. Това се дължи на обстоятелството, че тя притежава само сексуална идентичност за разлика от мъжа, който има сексуално или родово „аз" и друго, личностно „аз". Независимо от професията, която упражнява - дори да е традиционно женска професия шивач, готвач, моделиер, балетист, мъжът запазва своята сексуална роля. Жената обаче, когато става полицай, военен, съдия или заема ръководни длъжности, обикновено прибягва до имитиране на мъжкия стил. Всяка жена трябва да потърси пътища да се самоопредели като личност. Това тя може да постигне единствено като развие у себе си устойчив и постоянен психически център, който да остава неизменен независимо от материалните промени в нейния живот. По този начин, посредством формирането на едно пълнолетно и зряло „аз" тя може да се реализира напълно като жена, постигайки цялостна и определена женска идентичност. Обръщайки се към своя вътрешен свят, тя ще проумее кои са онези сили, които я държат отчуждена, и осъзнавайки огромната вреда от тяхната власт, ще успее да ги отхвърли. Мотивирана от това разбиране, тя може да стане господарка на самата себе си, за да устои на алиениращите влияния, и да се освободи. Ако преди това •нейната психика е била в зависимост от временни нужди, то сега се открива възможност да я постави в служба на собственото „аз", с цел да постигне психологическа автономност, пълнолетие, което е първостепенно условие за нейната реализация като жена. За това е необходимо също да се дефинира женствеността, като се опише по възможно най-прост и обективен начин, но не с цел да се представи като модел, който да бъде принудително приет, а за да се разбере нейната вътрешна природа. Необходимо е жената да се научи да оценява своето положение, осъзнавайки, че предполагаемата й генитална ощетеност се дължи единствено на обстоятелството, че тя по стар навик взима мъжа за образец. Причината за това е, че единствените женски модели, на които се подражава, са тези на самка. Другите, на жената като личност не съществуват, защото съответстват на имитирани мъжки роли. факт е, че жената изпитва завист към пениса. Защо не се е научила да оценява както трябва своята матка? Защо я смята за някаква кухина, празно място или недостатък? Това е така, защото тя интуитивно усеща, че я използва единствено от гледна точка на еротизма и майчинството и не е успяла да сублимира либидото си, за да формира в себе си по-висше утеринно качество, каквото е женствеността. А тя е резултат от достатъчно висока либидна утеринна сублимация, тоест от пасивното или рецептивното на универсалния Ерос. Всяка човешка способност или качество има диапазон от възможности за действие, който може да се движи между ограниченото пространство на затворения кръг и простора на цялата човешка структура. Може да подивее или да разцъфне, и този избор зависи от посоката, която ще даде Азът. Това означава, че когато Азът е съзнателен, висш и зряло формиран, той може да управлява активно различните способности на човешкото тяло, довеждайки ги до едно по-високо равнище на развитие или продуктивност. Що се отнася до матката, не е необходимо да се опитваме да доказваме нейните прекрасни качества. Само ще посочим, че жената ръководи единствено своята сексуалност на самка, без да познава онези по-висши възможности, отнасящи се до „утеринно-женското". Смятам, че мъжът е успял да сублимира своето либидо в по-голяма степен от жената, без да се изискват усилия от негова страна поради една щастлива комбинация от фактори, между които не фигурира личният принос. За да разберем този процес, необходимо е да сравним основната еротична активност на мъжа с тази на жената. Тя, подобно на яйцеклетката, е предимно пасивна и рецептивна, докато мъжът също като сперматозоида, е активен, агресивен и проникващ. Мъжкият еротизъм е вечно търсеща, активна и оплодяваща сила, докато женският е скрит и зачеващ. По този начин жената незабелязано изпълнява ролята на весталка, стимулирайки визуално и сетивно една сила, която по природа е експанзивна. Казано с думите на еротиката, жената е утроба, която приема енергия, като я концентрира и сгъстява, докато се формира материята на живота. В себе си тя притежава генетичната памет за създаване на живи същества. Мъжът е фалос, който излъчва енергия и влага семето на живота. Жената приема, а мъжът дава. Жизненият тон на жената е да създава материя; този на мъжа е да посява семето. Жената разполага с по-малко възможности за сублимация на своето либидо, защото сублимацията е приток на еротична енергия по канали, които не са чисто биологични. Според мен много от великите художници на Ренесанса са сублимирачи своето либидо, концентрирайки енергията си повече върху артистичното творчество, отколкото върху гениталната дейност. По този начин силата, която не протича по биологичното русло, минава по 36

съзидателния ментален път. Дори смятам, че този процес на сублимация е бил много добре познат на творците на романтизма. В някои рицарски ордени в Средновековието рицарите са избирали съзнателно някоя красива дама със знатен произход, за да й служат. Именно тази е темата на познатата история за крал Артур и сър Ланселот, само че в техния случай изглежда методът не е успял. Ланселот заявява, че вечно ще обича жената на своя господар. Това признание и този вид отношения, присъщи на онази епоха, са били всъщност един съзнателно изработен механизъм за засилване на потока от енергия у мъжа с цел да се сублимира либидото. Смятам, че много платонично влюбени мъже са практикували, без да съзнават това, един вид сублимация на своето либидо. Защо същото не се е случило с жената? На първо място, защото е с много повече задръжки от мъжа, поради което не успява да овладее енергията, необходима за сублимация. На второ място, защото сексуатното развитие на жената е значително по-трудно и сложно от това на мъжа. Докато той винаги има любовен обект (първо майката, а по-късно съпругата) и само един ерогенен център (пениса), жената трябва да смени любовния обект, като прехвърли върху бащата любовта, изпитвана към майката, както и да смени ерогенната зона от клитора към вагината. Този процес изисква огромен разход на психическа и либидна енергия, като намалява потока енергия, способна да бъде сублимирана. От друга страна, поради отсъствието на страх от кастрация, жената по-трудно преодолява едиповия комплекс, затова го превъзмогва късно и то не напълно. В резултат на това се нарушава формирането на Свръхаза - система от морални норми и ценности, които тласкат субекта към съвършенството. Нейният импулс за сублимация е твърде слаб, тъй като тя не вижда идеалната цел, към която да се устреми. Без мотивация, основана върху ясно определен път за постигане на тази цел, успехът е невъзможен. На това се дължи и фактът, че очакванията на жената се свеждат до материални и външни придобивки, а не до вътрешното й развитие, импулсът за което би трябвало да дойде от Свръхаза. Присъщият на жената нарцисизъм я обсебва до такава степен, че тя не е в състояние да се отвори за енергетичното въздействие на мъжа. Когато жената се влюби в един мъж, много рядко любовта й е платонична; обикновено тя очаква това привличане да се материализира в постоянна връзка. Тя се стреми към мъжа, за да постигне лична сигурност, да има дете или да компенсира липсата на пенис. Жената е възпитавана от обществото да потиска сексуалността си и да смята свободната изява като нещо неприемливо и неморално, поради което винаги е имало огромен брой мъже, жадни за секс, и една малка част жени, които да ги задоволят. Именно така е възникнала проституцията. Поради трудността да задоволят еротичните си желания, много мъже са принудени да практикуват една карикатурна сублимация. Трябва обаче да посочим, че в този случай става дума за примитивна и непълна форма на сублимация, породена от възхищението, което мъжът изпитва към жената. Възможно е в този процес да участва и завистта към вагината и сублимацията да е резултат от позитивния поток на завистта, тоест любовта. Нека си припомним, че според Теодор Райк любовта винаги започва със завистта, която е негативният поток на възхищението („Любовта през очите на един психолог", Теодор Райк). Оттук следва, че индивидите с ниски инстинкти не сублимират, тъй като те желаят само тялото на жената, за да задоволят плътските си апетити, без да изпитват възхищение и любов към нея. Що се отнася до потискането на женската сексуалност като пречка за постигане на сублимация, трябва да посочим, че едно инертно, застинало либидо представлява парализирана, разстроена и непълноценна сила, поради което трудно може да се насочи към по-висши нива. Всяка сублимация се заражда чрез стимулиране на либидо-то, след което възвисяването, потискането или спадът зависят от посоката, в която ще го тласнат чувствата и разумът. В случай на потискане се наблюдава безплодно увеличение на либидния натиск, който накрая се отклонява в погрешна посока чрез механизмите на истерията или перверзното удоволствие, като например словоохотливост, ревност, въображаем еротизъм и прекомерна емоционалност - несъзнателни форми на психична мастурбация. Идеализирането на жената като земна и божествена майка; естественото възхищение, породено от нейната красота; удивлението на мъжа пред нейната способност да създава живи същества и еротичният копнеж, който предизвиква, кара мъжете несъзнателно да виждат в нея 37

майка, богиня и любовница - обстоятелство, което определя в повечето случаи възходящо сублимно движение на либидните импулси. Много рядко може да се срещне мъж, който да не се възхищава на жената, защото всички са имали майка. Що се отнася до женския пол, неговото отношение към мъжете обикновено не е на възхищение, а по-скоро на завист - поведение, което лесно преминава в презрително отношение към любовните претенции на мъжете. Често може да се чуе, че „мъжете са големи прасета", че „единственото, което искат, е да те вкарат в леглото", че „използват жените" и т.н. От друга страна, наистина не са много мъжете, достойни за възхищението на жените не само заради външните си качества. Поради тази причина дълбоко в себе си жената не се възхищава на мъжа и по-трудно стига до сублимация. Многобройните проблеми и предизвикателства, които животът поставя пред мъжа, го принуждават да развие едно мъжко, стабилно „аз", тоест мъжка идентичност, която не е сексуална, а на човек от мъжки пол. Що се отнася до либидото, силното желание за притежание, което мъжът изпитва към жената, може да го доведе в някои случаи до абсолютно несъзнавана сублимация, а това укрепва още по-силно неговото психично „аз". Това е една от причините, породили еволюционното различие между половете на равнището на психичната и ментална сексуалност, като самецът е стигнал до положението си на мъж, докато самката си е останала такава. Мъжът в известна степен е ментализирал своя фалос, но жената не е ментализирала своята матка, предпочитайки да остане утеринно самка, вместо да постигне едно по-висше ниво на управление на своята сексуалност. В КАКВО СЕ СЪСТОИ ИСТИНСКАТА ЖЕНСТВЕНОСТ? Ще наречем „истинска женственост" формирането на човешката самка като човек от женски пол. фалшивата женственост съответства на вече описаната самка Сапиенс, разпознаваема единствено по биологичната си сексуалност. Неоспорим факт е, че женственото в своята висша форма се ражда от подходящата комбинация от природни генетични фактори и индивидуалното усилие за самореализация, което, естествено, е волеви, а не спонтанен процес. Това е един възходящ, вертикален път, и в никакъв случай хоризонтална пътека. За да можем да разберем женствеността, необходимо е първо да анализираме жената в нейната най-проста и примитивна форма: като утроба, способна да зачева - качество, което, проектирано върху личностната й идентичност, трябва да ни даде ключа към действителното значение на това да бъдеш жена. Нейната същностна природа е рецептивна, обгръщаща, задържаща и зачеваща. В положението й на самка тя определя нейното биологично майчинство. Издигната на по-висше ниво, трябва да обуслови положението й на истински женствена жена. Ако се замислим над факта, че нищо в природата не съществува като единичен полюс, а всичко се проявява под формата на противоположни и допълващи се двойки, ще е полезно да направим сравнителен анализ на женствеността и мъжествеността. Нека видим накратко какво представлява мъжествеността и каква е нейната противоположност. Както знаем, светлината може да се възприеме единствено чрез тъмнината, топлината - чрез студа. Не възнамерявам да използвам патерналистичен критерий, за да анализирам женствеността. Напротив, ще се опитам да определя безпристрастно психичната същност на това, което с езика на биологията наричаме човешки самец и човешка самка. Ще започнем с мъжествеността, защото е общоприето и познато понятие, имитирано дори от жената, когато приема мъжки роли - причина, поради която този модел не буди съмнение относно своята същностна природа. Какво представлява мъжествеността от ментална и психологична гледна точка? След много проучвания на тази тема съм стигнал до заключението, че на това равнище тя се проявява като „сила на волята"; като мощен и продължителен импулс за реализиране на поставената цел; като волева сила, проявяваща се в едно висше „аз", което направлява и контролира способностите на индивида; като сублимиран либиден импулс за победа над предизвикателствата на живота. Това е сублимираната и разумно направлявана мъжка агресивност. Тя представлява мъжката родова идентичност от негенитална гледна точка. Нека сега се опитаме да установим кой е противоположният полюс на мъжествеността, тоест какво качество, подобно на негениталната мъжественост, съществува у жената като психологична 38

женственост. Твърдя, че такова качество не е развито, тъй като съответства на тъй наречения „вътрешен свят", който е женският еквивалент на „силата на волята" у мъжа. Много пъти съм обръщал внимание върху факта, че жената живее за външното, като съсредоточава всичките си интереси и грижи върху физическия вид и оценява всичко според привидната външност, а не според същностното му съдържание; като обръща безвъзвратно своето „аз" към външния свят; като се отдалечава от самата себе си, за да се идентифицира с мъжки роли; като определя вътрешното си състояние според външното; като приема повърхностно културата и пренебрегва социално значимото; като отчаяно се стреми да хване някой мъж; в крайна сметка, тя живее единствено посредством мъжа, а не чрез себе си и за себе си. Отсъствието на „вътрешен свят" кара жената безплодно да търси щастието чрез мимолетни приятни стимули - жалка и краткотрайна награда, която трябва да бъде подновявана непрекъснато, за да поддържа достатъчно ниво на сетивно удовлетворение. Тъй като не е развила вътрешния си свят, тя непрекъснато трябва да се подхранва с истории за любовните преживявания на известни жени; да се зарежда с разкази за живота на любими герои; да се отъждествява с женските образци, олицетворявани от филмови звезди, манекенки или известни актриси; загрижено да следи коментарите около непристойните обстоятелства в живота на X или У. Основният проблем се състои в обстоятелството, че тя не е развила вътрешния си свят, а оттук и своето „аз", поради което не съществува като личност, а само като еротичен обект. За съжаление самата тя не прави усилие да излезе от това състояние, като култивира само външността си, предрешавайки се като жена, имитирайки псевдомодела на сексапилна жена-вамп. Несъзнателно или не, тя полага всички усилия да изглежда като съблазнителна еротична стръв, която да осигури завладяването на мъжа и съответно нарцистично удовлетворение. В тази глупава игра тя пропилява по-голямата част от живота си, без да осъзнава, че това й пречи да се реализира като жена, защото не й остава нито време, нито сили за това, и трябва да се примири да бъде самка или имитация на мъж. Тя притежава утеринна и вагинална способност само по отношение на размножаването, без да познава психологическите инструменти на собствената си сексуатност - механизъм, който представлява висшия поток на либидната енергия. Ако способността да зачева е телесната проява на нейната сексуалност, то формирането, развитието и управлението на нейния вътрешен свят са върховният израз на същинската женственост. Вагината и матката не трябва да съществува? само физически, но трябва да придобият и психическа реалност, като се превърнат във формиращи елементи на вътрешния свят, който е психичната проекция на гениталната женственост. Самката, която използва несъзнателно своята еротична привлекателност, може да се превърне в жена, ако нейната гениталност придобие психическа реалност, в която съзнателно да проектира своя опит, за да формира и развие свое, независимо „аз". Това може да се постигне, когато тя, убедена в необходимостта да стане жена, и познавайки правилен начин за самонаблюдение, предприеме действия, за които може напълно да отговаря, като анализира резултатите обективно, с цел да обобщи „значимия опит", който всъщност подхранва Аза. Този Аз, за който говоря, трябва да се формира съзнателно, по един много различен начин от този, по който се е формирало обикновеното психологическо „аз". Последното се е развило постепенно, като част от психиката, която се моделира и оформя под въздействието на обществото, така че дори когато представлява личностната идентичност, то не е нищо повече от проекция на социалната идентичност на човечеството. Всички, и жени, и мъже, сме деца на обществото, но ако искаме да постигнем истинска индивидуалност и реална психологическа самостоятелност, у нас трябва да съществува нещо, което да е плод на собствената ни съзидателност; което да е моделирано от нашето съзнание и пречистено от разума, в противен случай няма да се различаваме от стадото. Жената трябва преди всичко да се превърне в „майка на самата себе си", като фокусира своята способност да бъде майка върху собствената си личност, поемайки грижата за себе си и самообразовай-ки се в изкуството на женствеността. По този начин развитието и зрелостта на нейното „аз" ще й помогне да промени коренно много от традиционните механизми, които всъщност й пречат да еволюира. Нека да дадем пример с нарцисизма, изначално възникнал като компенсаторна реакция срещу чувството за малоценност спрямо мъжа - механизъм, който трябва непрекъснато да функционира, за да поддържа високо нейното самоуважение и да й вдъхва достатъчно доверие в самата нея. За тази цел тя се нуждае от външни средства, които в този случай идват от възхищението, предизвикано от самата нея в 39

качеството й на еротична примамка. Поради тази причина тя изпитва силна тревога, когато започва да забелязва отслабването на еротичната й привлекателност - факт, който предизвиква загуба на доверието й в себе си и чувство за малоценност. Механизмът на самоуважението може да се сравни с камина, която се нуждае непрекъснато от солидно количество дърва (външна енергия), за да поддържа подходяща топлина и тяга. По подобен начин самоуважението се нуждае от мощни външни подкрепления, за да се поддържа високо, тъй като без тази помощ индивидът изпитва нарцистичен спад от депресивен тип. Извънредно важно е да различаваме самоуважението от „самооценката". Ако първото е компулсивен опит да се подкрепи изкуствено едно слабо, инфантилно или недоразвито „аз", то втората представлява обективно признание на собственото значение, произтичащо от истинското развитие на Аза, който в този случай е достатъчен сам на себе си, тъй като няма нужда да прибягва до външна подкрепа. Самоуважението изкуствено създава едно преувеличено, но всъщност немощно „аз", що се отнася до неговия строеж и способност; до самооценка се стига при наличието на силно и мощно „аз", ценностно, а не егоистично изградено, тъй като няма нужда да се подхранва от ласкателства или суетност, защото познава чудесно собствената си стойност. Егоистичното „аз", крепящо се върху самоуважението, е компулсивна идентичност, създадена от невротичната защитна потребност, тоест от желанието да се компенсират собствените недостатъци, заменяйки ги със символи на власт, които изкуствено заместват собствената незначителност. Азът, роден от съзнателното самонаблюдение, не притежава компулсивен механизъм и действа естествено и спонтанно, като автономно волево средство. Под въздействието на културните традиции и поведението на бащата, емоционалната зависимост на малките момичета е много по-силна и продължителна, отколкото при момчетата. Поради тази причина през по-голямата част от живота си те оценяват собственото си „аз" спрямо правилата, диктувани от други хора. Те се нуждаят от чуждото одобрение, тъй ако такова липсва, се страхуват, че са отблъснати или лишени от любов и нежност. Развивайки истински своето „аз" и вътрешния си свят, жената придобива умението да се абстрахира от мнението на другите, защото има пълно доверие в собствената си способност да разсъждава. От този момент нататък тя може да се смята за еманципирана и независима от мъжа, като това обаче не трябва да означава отхвърляне на неговите способности и ценности. Напротив, веднъж свободна и придобила собствена женска идентичност, жената е в състояние да се свързва с мъжа доброволно, търсейки неговото партньорство в любовта, а не да го нагърби със собствените си очаквания за щастие или реализация, нито пък с цел символично да се сдобие с желания пенис. При това положение, вече напълно зряла и отговорна, тя сама постига равенство с другия пол - неоспоримо завоевание, което никаква човешка и божествена власт не може да й отнеме. Ако постигне това, тя няма нужда да имитира мъжки роли, тъй като може да влезе в ролята на истински женствена жена, която приема и се радва на собственото си положение и възприема себе си като самостоятелно, високо развито и психологически независимо същество. В този случай, вече освободена от психическата тирания на фаличния символизъм, тя може да упражнява своята свобода наравно с мъжа. Нека се замислим за огромното количество психична енергия, която се освобождава и възстановява с решаването на основния конфликт, какъвто е чувството за малоценност спрямо мъжа. Жената престава да се нуждае от нар-цистичния механизъм, който е заместен от здравото и естествено удовлетворение, произтичащо от факта, че тя вече възприема себе си като истински ценен и развит индивид. С премахването на мъчителната невротична необходимост да изглежда значителна, уважавана, обичана и ценена, с отхвърлянето на компулсивното и изтощително еротично разкрасяване, тя си възвръща цялата енергия, която дотогава е била задържана и потискана, енергия, която сега може да използва свободно в търсене на не невротични цели. Излишно е да посочваме, че при тези условия ще й бъде много по-лесно да постигне целите, които си поставя в живота, тъй като вече няма да бъде възпрепятствана от собствените си противоречия. Очевидно е, че колкото повече енергия успеем да концентрираме в поставената цел, толкова поголеми са възможностите да я постигнем. За постигането на истинската женственост не е достатъчно само да се създаде благоприятен вътрешен свят. Необходимо е да се знае какво да се прави с него. Той е център, където се формира, контролира, подготвя и развива зрялата, женствена жена. Поради това е необходимо да се определят действията, които могат да бъдат оценени като женствени, както и какво всъщност представлява това качество, без претенцията да налагаме предлагания модел. Важното е той да 40

бъде разбран, защото когато човек си даде сметка за погрешното в своето поведение и успее да оцени огромните предимства от едно правилно поведение, няма да му е трудно да преоцени действията си - то става съвсем естествено, така както заобикаляме дупките по улицата и се пазим от дъжда. Трябва да се има предвид, че зад всяко погрешно поведение се крие неразбиране на собственото положение. Предлаганият модел не бива да се приема принудително, като догма, нито да се имитира несъзнателно. Той има за цел не да премахне обичайните характеристики в поведението на жената, а да я накара да осъзнае какво означава да бъдеш жена, да реализира своята женственост по индивидуален, а не по стереотипен начин. Какво означава да бъдеш женствена? Какво е необходимо, за да се постигне това? Съществуват три възможни прояви на женствеността: 1) Естествена или генетична женственост, която е природна даденост: 2) Женственост, култивирана под влияние на обществото. Можем да я определим като женственост, която е манипулирана и замърсена (що се отнася до естествената чистота); 3) Висша женственост, която се е формирала съзнателно в психическия утерус. Първата от тях представлява естествена проекция на нецивилизованата самка Сапиенс. Тя е зачеващият инстинкт в действие; утробата, която улавя семето, за да бъде оплодена. Тя е плодовитата земя, въплътена в човешко същество, проявявайки чрез него своята променяща и моделираща сила. Тя е зачеващият инстинкт на майката-природа. Поради това зачева без разлика всичко, което проникне в утробата й. Еднаква е у жените от всички епохи, раси и култури. Втората съответства на насилственото внушаване на по-веденчески и културни норми, които обществото налага на жената, и които се променят в зависимост от историческия момент и географското положение. Под въздействие на обществото чистият природен инстинкт на самката изгубва голяма част от своите същностни качества, както става например с малкото лъвче, отгледано сред хората - нарушават се обонянието, чувството за ориентация и ловният му инстинкт. Мъдростта на природата остава погребана дълбоко и замърсена от предразсъдъци и табута, както и от принудителното невротично приспособяване към различни социални системи. Така че когато посочихме самката Сапиенс като най-примитивната проява на един възможен еволюционен преход, имахме предвид самката, формирана под въздействието на обществото, а не женствеността в чисто състояние. Висшата женственост се ражда от съзнателното управление на културната и природната част чрез процес на търсене и анализ, предназначен да вземе от всяка от двете правилното и подходящото, отхвърляйки неуместното. Ето няколко съвета за това, което жената трябва да направи, за да бъде женствена: 1) Да разбере мотивите, които я карат да действа като самка, вместо като жена. Да разграничи ясно в съзнанието си какво е самка и какво е жена. Това е единственият начин да се вгледа в себе си, за да получи мотивацията да се промени. 2) Да проумее, че преходът към женствеността не е лесен процес, тъй като изисква от нея активност на интелектуално равнище, за да може да се самоконтролира, в смисъл да бъде способна да различава кои са преградите, които й пречат да бъде истински женствена. 3) Да приеме участта си на жена, но не в смисъл да се примири с нея, а да се чувства удовлетворена от тази роля, оценявайки се правилно, което означава да притежава зачеваща физическа и психическа способност. Това предполага отказ от завистта към пениса, като се развенчае митът за фалоса и се осъзнае, че жената притежава също толкова ценно, макар и коренно различно нещо, тоест психическия утерус. 4) Да не имитира мъжки роли, като избягва невротичното състезание с мъжете. Става дума за компулсивната потребност да докаже, че може да бъде толкова умна, известна, способна и подготвена" колкото тях. Вместо това препоръчвам доброжелателното съревнование, тоест онова, в което отсъства факторът завист и неприязън; липсва несъзнателният импулс на жената да унижи мъжа; съществува само желанието да постигне индивидуално равнище на развитие, упражнявайки по най-ефикасен начин своите способности. 5) Да приеме пасивността като основно женско качество, разбирайки обаче тази дума в нейния истински смисъл. Ще се позова на една статия на Хосе А. Инфанте, озаглавена: „Женската сексуалност", в която се казва следното: „Посочихме понятието пасивност, изтъкнато от Фройд като една от преобладаващите характеристики на женственото и го сравнихме с друго, поподходящо според нас понятие - рецептивност. Пасивността се определя като приемане на действието на някакъв агент, без никакво участие в него. Рецептивността е способност да вземаме 41

това, което другите ни дават или изпращат, да възприемаме, да подкрепяме, да поддържаме; да приемаме в себе си едно или друго нещо; да допускаме, да одобряваме, да придобиваме; да приемаме един или друг в своята среда или общност, да очакваме или да се изправяме срещу опасността, изпълнени с решимост да устоим и да я отблъснем." По този начин пасивността представлява качество, характеризиращо обекта, докато рецептивността е възможна единствено при субекта. Рецептивността обаче е качество и на човешката самка, поради което е необходимо да различаваме два вида рецептивност: на самката и на жената. Ключът към разликата между двата вида е в съзнателното сравнение, което жената трябва да направи, за да определи свободно какво трябва да приеме, в каква степен и към каква цел да го насочи.

6) Да постигне собствена идентичност, плод на индивидуално развитие. Всяка жена трябва да бъде преди всичко индивид, затова тя трябва да се откаже от онова подобие на женски синдикат, което действа в нашето ежедневие. Става дума за склонността на жените да се групират спонтанно, за да се противопоставят на мъжете, като се защитават помежду си и споделят доверително безброй предубеждения. В тези групички се предават от уста на уста всякакви абсурдни „рецепти" или начини да се привлече или задържи мъжа, или пък да се отхвърли тиранията му. За съжаление по този начин незабележимо се оформя едно психологическо множество, в което изплуват на повърхността най-нисшите качества на човешкия род, като добрите намерения на членовете остават нереализирани. Освен това се размива индивидуалната отговорност, която задължително трябва да се поеме, за да се развие Азът. Напълно логично е човек да води нормален обществен живот, но без да се поддава на вредните предубеждения на другите, като се научи да взема самостоятелни решения на основата на собствен анализ. 7) Да развие чрез всички достъпни средства рационалното мислене, изостряйки своя интелект. Както ще разберем по-нататък, докато жената не се откаже от лекомислените си действия и от прословутата си аналитична повърхностност, няма да може да поеме грижата за себе си. За да се справи сама с предизвикателствата, които животът поставя пред -нея, тя трябва да мобилизира цялата си интелектуална способност. Увереността, че други хора биха могли да решат нейните проблеми, действа като спирачка за развитието на собствените й възможности. Поемането на отговорността за самата себе си е най-добрият начин да стане жена. За тази цел обаче тя трябва да се отърси от всички предразсъдъци и предубеждения, за да може да използва съзидателно ежедневния опит, защото в противен случай някои по-големи изпитания биха могли преждевременно да я разочароват. 8) Да пречисти генетичната или естествена женственост. Както вече посочихме, тя е замърсена от културното влияние, в което за жалост присъстват и елементите, пораждащи страстите и човешката перверзия. Поради това завистта, омразата, надменността, разрушителността, ревността и егоизмът неизбежно се смесват в сърцето на мъжа и жената по най-причудлив начин, довеждайки до различни неудачни епизоди в индивидуалната съдба и междуличностните отношения. Древните философи използват по повод на това следния израз: „Трябва да почистиш собствената си чаша, преди да възлюбиш." Тази сентенция се използва предимно за жената поради факта, че тя е възпитавана от обществото да изразява чувствата си по-свободно от мъжа и затова в по-голяма степен може да нарани себе си или другите. От друга страна, както светът на рационалното мислене е център на мъжката активност, така чувствата, емоционалната интуиция и психическата чувствителност са инструментите за проява на женския ментален живот. В този смисъл жената е по-близо до природата от мъжа и по същата причина може да бъде доста поимпулсивна, пламенна и екзалтирана. Емоционалната чувствителност е връзката между жена-и природата, но тъй като последната е неспецифична или неутрална в своята вътрешна същност, тя може да се проявява и съзидателно, и разрушително; може да дава живот, любов, хармония и мир, или да излъчва омраза и мъст. Очевидно е, че при тези процеси се нарушава не само средата, която заобикаля жената, но и в много голяма степен собственото й съществуване. Всъщност нейната емоционална чувствителност я свързва по директен начин с естествената или генетична женственост, в която е паметта на природата. По този начин самата тя, в зависимост от емоционалното си състояние, направлява силата на своето либидо съзидателно или разрушително. Очевидно е огромното значение, което има „почистването на собствената чаша" да пречистиш чувствата, за да се освободиш от неприязънта, омразата, завистта, агресивността и всяка друга деструктивна проява. Психолозите твърдят, че е естествено човек да мрази, да завижда, да изпитва неприязън, да е 42

агресивен, тъй като тези прояви не могат изкуствено да се потискат. Аз смятам обаче, че това се отнася само за хората, които не са сублимира-ли своето либидо (а те са преобладаващо мнозинство) и тяхната емоционална чувствителност е в примитивно състояние. Сублимацията не премахва агресивността, омразата или насилието, тя канализира тези енергии и ги превръща в укротена сила за Аза, който, напълно самостоятелен и съзнателен, решава какво да прави с нея. Ако преди това той е бил потискан и обсебен от тази инстинктивна сила, и е бил принуден да се огъва пред нея, то сега той става неин господар, способен да я управлява и контролира по свое желание. Съществуват само две възможности за изразяване на чувствата: положителна и отрицателна, съзидателна и разрушителна. Едната е проява на Ерос, а другата - на Танатос. Дали ще бъде приета едната или другата възможност, е вътрешен избор на всеки индивид. Както човек, които иска да отиде на кино, трябва да избере между филм на ужаса, драма или любовна история, така и всеки индивид трябва да реши какво иска да прави със своите емоции: да съзидава, или да руши. Убеден съм, че какъвто и да е бил предварителният опит на един човек, той може да избира дачи да бъде агресивен, изпълнен с омраза, разрушителен и враждебен, или радушен, доброжелателен, толерантен и добронамерен към ближния. Това зависи от вътрешното поведение на индивида и неговата отрицателна или положителна нагласа спрямо ежедневните събития. Тази вътрешна нагласа може да се контролира така, че да е резултат от подходяща насока, произтичаща от висшия разум, а не от невъздържани емоции. Човек трябва да направлява вътрешното си желание, а не да се оставя да бъде манипулиран от него. За да промени това емоционално състояние, достатъчно е да проумее, че разрушителност-та и омразата носят само смърт и опустошение и дават лоши дивиденти. Всяко личностно поведение, осъзнато ясно от индивида като вредно за собствените му интереси, може да бъде променено, стига да насочи интереса си към онези положителни успехи, които е в състояние да постигне. Омразата, отрицанието, завистта и емоционалната деструктивност съдържат в себе си зародиша на собственото унищожение, тъй като резултатът от тяхното действие може да се измери вляво от нулата; те са екстрактивни, а не продуктивни. Личностният контрол, който може да се упражнява посредством направляването на вътрешното емоционално поведение, не означава потискане, тъй като последното представлява процес, наложен отвън. Сублимацията обаче започва във вътрешния свят, породена от осъзнаването, разбирането или увереността в нещо очевидно, и се превръща в експанзивна сила, която се насочва навън. По този начин субектът се променя във вътрешния си свят, а не под външно въздействие.

9) Проекция към външното Жената непрекъснато живее проектирана навън, в очакване че това, което желае, ще дойде от външния свят. Нейното поведение е непрекъснато очакване: очаква да намери някой, мъж; очаква да бъде ощастливена от съдбата; очаква чудеса от Богородица или някой светец: очаква обществото да я закриля чрез изключителни закони: децата й да я направят щастлива и да задоволят вътрешни нужди; очаква да бъде обичана, идеализирана и подкрепяна, и накрая, тя винаги храни илюзията, че промените в живота й ще дойдат от съдбата, от благоприятното въздействие на звездите или от някое щастливо стечение на обстоятелствата. Именно поради това тя се отъждествява с такава страст с героите от любовните романи, с надеждата, че такива събития могат да се случат и в нейния живот. Ако пък се съветва често с хироманти, то го прави, за да й предскажат съдба, каквато тя сама не може да изгради. Изглежда така, сякаш жената няма бъдеще и отчаяно търси екзистенциалните елементи, с които да изпълни собствения си бъдещ живот. Вместо да си изгради по конкретен начин позитивно бъдеще, тя развихря фантазията си, за да си представи, че определени неща ще се случат в живота й. Тя смята, че трябва да „привлича", вместо да „прави". Поради тази причина посвещава толкова време и енергия на своята външност, с цел да се превърне в подходяща еротична примамка, надявайки се (тя винаги очаква нещо) по този начин да хване някой мъж, който да я направи щастлива. Когато намери въпросния субект, прехвърля върху него отговорността за собственото си щастие, като го обвинява, в случай че не е получила очакваното удовлетворение - нещо, което рядко се случва. Ясно се вижда как жената извършва - по отношение на самата себе си - една безполезна дейност, тъй като всичко, което съставлява нейните ежедневни грижи за разхубавяване, за поддържане на фигурата и облеклото, е примамка, с която да см осигури (да привлече отвън) 43

приятели, любов, щастие, удовлетворение, сигурност и удоволствие. Но тъй като е изцяло погълната от тази дейност, тя пренебрегва напълно своето развитие като личност, като избира да бъде еротичен предмет, а не човек. В усилията си да си осигури мъж, удоволствие, сигурност и щастие тя губи самата себе си, защото не може да постигне реално съществуване като индивид. Тази проекция към външното я прави зависима и уязвима, подвластна на случайността, без да си дава сметка, че сама може да изгради своята съдба, както прави мъжът. Тя не се формира, нито се саморазвива; очаква да разреши проблемите си чрез други хора. Не осъзнава, че в себе си притежава инструментите, с които да превъзмогне трудностите, както и средствата, за да бъде щастлива благодарение на собствените си усилия, а не посредством благоприятни външни събития. Ежедневният опит във всички епохи и географски ширини предостатъчно е показал, че този, който не може самостоятелно да стане щастлив, в никакъв случай няма да постигне щастие чрез благоприятни външни обстоятелства. Необходимо е на всяка цена жената да престане да вярва в такова ембрионално щастие, където физическите и психологичните потребности ще бъдат незабавно и непрекъснато задоволявани. Щастието - никога няма да се уморя да го повтарям - е истинско и трайно само когато съответства на проява на вътрешния свят, а не когато се обърква с удоволствието, предизвикано от благоприятни външни обстоятелства. Хората обикновено очакват външните събития да благоприятстват или определят вътрешното им щастие. Всъщност много повероятно е обратното, тоест щастливото или позитивно вътрешно състояние да доведе до благоприятни материални възможности. Поради несъзнателното убеждение в собствената си слабост, жената изпитва патологичен страх, че ще бъде изоставена от мъжа, защото вижда в него лицето, предоставящо й това, което желае да получи безвъзмездно, а не чрез лично усилие. Тъй като живее проектирана към своя партньор, вместо да обитава индивидуалния си вътрешен свят, тя престава да има собствено съществуване, заживява емоционално чрез своя партньор, като разрушава собственото си „аз" и нахлува във вътрешния свят на мъжа, който, пред опасността да бъде лишен от част от вътрешното си пространство, може да сложи край на връзката им, подтикван единствено от инстинкта за самосъхранение. Много жени се провалят неведнъж в любовта, защото се стремят да запълнят вътрешния си свят с живота на мъжа, който обикновено се чувства обезсилен и заплашен. Във връзка с това си струва да напомним разликата, установена от Ерих Фром, между зрялата и незрялата любов, съответно характеризирани като истинска и фалшива, Фром дава за пример следния израз: „Обичам те, защото се нуждая от теб"(незряла) и „Нуждая се от теб, защото те обичам"(зряла). Основната характеристика на истинската любов е, че не е манипулативна и че съществуването й не зависи задължително от задоволяването на собствените нужди. При нея другият човек не е инструмент за осъществяване на личните цели, той има свободата да се развива индивидуално. Твърдя, че жената не умее да обича (мъжът също), тъй като основната й мотивация да се свърже с мъжа е да го използва като средство за осъществяване на собствените очаквания, влизайки в противоречие с отдаващата се и неегоистична природа на истинската любов. 10) Да преодолее едиповия комплекс. Според Фройд жените превъзмогват едиповия комплекс в твърде късен етап от живота си, и то не напълно, причина, поради която осезателно се нарушава формирането на Свръхаза. Джудит М. Бардуик твърди следното: „Индивидът със зрял Свръхаз притежава в себе си редица личностни норми, познава и оценява себе си независимо от оценките на трети лица. Индивидът със слаб Свръхаз оценява себе си така, както би го направило едно дете, в зависимост от реакциите на другите, и направлява поведението си според това, което правят другите." Фройд посочва, че Свръхазът на жената никога не може да е толкова безпристрастен или независим, както този на мъжа, и че е много по-неразвит, защото зависи от външни източници, тоест от бащата или от други авторитетни личности. Бардуик смята, че зависимостта на жената спрямо трети лица, като генезис на нейната самооценка, е нещо напълно очевидно. Ясно е, че нарушеното развитие на Свръхаза значително затруднява независимото и индивидуално развитие на жената, прави я уязвима към чуждото мнение, държи я на инфантилни нива на самооценка, пречи й да има лично мнение и да взима самостоятелни решения, подхранва 44

зависимостта й, нарушава чувството й за справедливост и я прави безразлична към културните стойности. Не е трудно да се разбере, че самореализацията изисква преди всичко вътрешна нагласа за самостоятелно действие и съзнателно и независимо използване на рационалното мислене качества, които трябва да бъдат направлявани и подхранвани от волево и продължително усилие. Това означава да се сложи край на пасивното 1а185ег-га1ге, на инертното очакване и да се вземе решение за действие и реализация. Освен това, както вече посочихме, едиповият комплекс е конфликт, поглъщащ огромно количество психична енергия, която трябва да се възстанови, за да се използва съзидателно, а не да се разхищава безплодно за изкуственото поддържане на психологическа хомеостаза. А как може да се превъзмогне едиповият комплекс? Смятам, че това е възможно, като се използват традиционните психоаналитични елементи. Става дума за схващането, че жената може да замести желанието да има пенис с това да има дете. Тъй като привличането, което изпитва към бащата, се основава на несъзнателното желание той да й даде фалоса, отказан от майката желание, което по-късно се превръща в стремеж да има дете от него, струва ми се приемливо този импулс да се замести със съзнателното зачеване и раждане на дете. В този случай предлагам процес на психическо, а не на биологично майчинство. Препоръчвам всяка жена да си постави за цел да зачене самата себе си като ново същество в психическия си утерус, и след като изтече съответният срок на развитие, да роди собствената си личност, дошла на бял свят като силен, независим, самостоятелен и зрял индивид. Необходимо е да посочим, че майчинската функция разполага с много възможности, тъй като да имаш дете е само част от широка гама зачеващи способности. Тази сила може да се използва за формирането както на същество от плът и кръв, така и на друго, изградено от психична енергия. С помощта на този подход може да се превъзмогне едиповият комплекс по пътя на директното развитие. Трябва да се има предвид, че желаната еманципация и признание като зряла личност жената може да постигне единствено като моделира сама себе си, а не благодарение на внезапна случайност, появила се с времето, и още по-малко чрез закони - външна подкрепа, с която фактически се признава нейната малоценност. Наложително е да се разбере, че каквато и дейност да извършва в обществото, жената може да я изпълни единствено като проекция на собственото си съвършенство или незрялост. Ако тя упорито отказва да се развие като индивид, лишава обществото от един по-висш принос, защото избягва да поеме отговорността, която й се полага. Жената трябва да осъзнае, че с формирането и развитието на нейните индивидуални качества чувството й, че е лишена от пенис, ще изчезне, заедно със завистта и враждебността към мъжа. 11) Да промени ерогенната зона от клитора към вагината. Ще призная, че дълго се колебах, преди да включа тази спорна тема, която е традиционно фройдистко понятие и която не е докрай изяснена от своя автор. Това схващане беше оборено от заключенията на Мастърс и Джонсън, които доказаха, че няма вагинален оргазъм, без да е настъпил клиторен оргазъм, защото клиторът и вагината представляват едно анатомично цяло. На основата на тези проучвания бе направено заключението, че несъмнено еротичният потенциал на клитора е по-голям от този на вагината, поради което изглежда твърде нереалистично да се изостави клиторното стимулиране, с цел да се постигне психосексуална зрялост. Смятам обаче, че не е проучено докрай в каква степен по-голямата физиологична реакция на клитора отговаря на нормална реакция, или на патология, смятана за нормална. Обикновено се приема, че статистическата норма определя критерия за здраве или болест, като се пренебрегва фактът, че едно масово заболяване може да.остане скрито с прилагането на този критерий. Дали вагиналната нечувствителност се дължи на отсъствието на нервни рецептори в тази зона? Или е резултат от някакво психическо разстройство и незрялост? В своя труд „Ева без дрехи" Илейн Морган коментира някои интересни страни на този проблем, като посочва възможността това явление да е възникнало в резултат на изправянето на четириногата женска на два крака - обстоятелство, което е принудило мъжкаря да смени позата на половия акт, вследствие на което се е променила и стимулираната зона. Според Мастърс и Джонсън вътрешните стени на вагината нямат нервни окончания, поради което са нечувствителни. Илейн Морган смята, че при по-голямата част от висшите четириноги механизмът, задействащ сексуалния акт, се намира в мускулните тъкани, които са отдолу, тоест към коремната част на 45

хоризонталната вагина, поради което това, от което се нуждаят за оргазъма, е енергично търкане на коремната или долната стена. При човешката самка това е невъзможно, тъй като половият акт се извършва отпред, докато при животните фрикцията се прилага към коремната стена. Ако сравним сексуалната възбуда със сърбеж, то е близо до ума да предположим, че тя не се облекчава с леко стимулиране, а с бърз и силен масаж. Илейн Морган коментира съща така опитите на доктор Кегел, който чрез поредица от упражнения, предназначени да укрепят мускулите около вагината, доказва, че така степента на сексуално задоволяване на жените, практикуващи тези упражнения, се увеличава, като някои от тях за пръв път са изпитали оргазъм в своя брачен живот. Личното ми мнение е, че Фройд е прав, когато свързва психосексуалната зрялост с преместването на чувствителността от клитора към вагината. Смятам обаче, че той говори поскоро за психическата страна на въпроса, отколкото за физиологичната, тъй като всеки орган на нашето тяло е част от психичната ни структура, тоест на всяка физиологична функция съответства определена психична функция. Именно това е реалната причина за психосоматичните разстройства, защото всяко нарушение на психичната функция се отразява съответно върху биологичната функция. Възможно ли е отсъствието на вагинална чувствителност да е резултат от отказа на жената да приеме собствената си женственост? Клиторът прилича на примитивен пенис, остатък от една далечна епоха, когато човекът навярно е бил хермафродит. Нищо чудно човешкото същество да е съществувало много преди времето, което антропологията е посочила за вероятно. Сега нека се запитаме с кой мъжки орган се допълва клиторът? Може би с пениса? Тъй като единственият еротичен орган на мъжа е пенисът, не е ли близо до ума да предположим, че неговото най-логично допълнение е вагината? Смятам, че клиторът е център на автоеротизъм, присъщ на незрелите индивиди, които не умеят да дават, нито да се отдават, и че клиторният оргазъм отразява отсъствието на рецептивност. Става дума, разбира се, за оргазменото, сведено до клитора. Този малък израстък е проява на маскулинното у жената, сила, проектирана навън, която изразява желанието за налагане, вместо за получаване. Вагината и утерусът представляват чисто женствената и зачеваща рецептивна способност. В заключение ще посоча, че психосексуалната зрялост на жената не зависи толкова от постигането на вагинална чувствителност, а от емоционалната рецептивност. Жената трябва да посреща и приема психологически проникването на пениса като функция, присъща на сеяча, който трябва да посее семето на известна дълбочина, за да може то да поникне. В случая няма значение дали съществува или не намерение за създаване на потомство; важен е само механизмът на половия акт. Мисля, че при този процес не е необходимо да се премахне клиторната чувствителност, тъй като е много вероятно еротичното взаимодействие да се регулира спонтанно. Няма значение в каква степен оргазмът е резултат от вагината или клитора; важното е жената да приеме и оцени своята рецептивна, зачеваща роля. Много е възможно това психическо състояние да увеличи значително вагиналната чувствителност. При този процес не бива да се забравя, че мъжкият еротизъм е от мозъчен тип, докато сексуалната реакция на жената зависи в голяма степен от чувствата й, поради което не е възможно да се отрече огромното стимулиращо въздействие на едно позитивно емоционално състояние. 12) формиране на психичен утерус. Отнася се до възможността да се използва съзнателно психическата страна на утеруса, до неговата способност да приема, да развива, преобразува и материализира - с други думи, да дава живот. Както жената дава живот на едно дете, по същия начин тя може да използва способността си да зачева, за да се формира, да се развие и да даде живот на самата себе си, да престане да бъде обект и да постигне истинско съществуване като индивидуален субект. Отново искам да подчертая, че еманципацията на жената е възможна единствено на индивидуално равнище, тоест тя може да се постигне само когато има твърда воля за това. За тази цел не е необходимо да иска разрешение от мъжете, нито от правителствата, тъй като става дума за личностното й развитие, на което никой не може да се противопостави, защото е в полза на човешкото общество и на неговите висши ценности. Независимостта трябва да се постигне, без да се имитират мъжки роли, като се търси 46

собствената женска самоличност, която трябва да се гради постепенно чрез приобщаването на жената. В действителност женската природа е отчуждена от и за мъжа, затова когато жената постигне самостоятелност, нейната женственост се освобождава и се проявява открито. Психическият утерус трябва да бъде един вид тайна стая, където тя може да се самовглъбява, с цел да опознае себе си, да оцени действията си и да обобщи ежедневния си опит. Азът е задължителна отправна точка на психическия живот на индивида, затова миналият опит има за цел да подхранва Аза чрез различни поуки, извлечени от ежедневието. Човек обикновено не преценява достатъчно задълбочено своите житейски преживявания, поради което се лишава от възможността да еволюира и да достигне зрялост. Човек преживява събитията в живота си предимно емоционално, поради което трудно може да разбере причината за собствените си проблеми или ограничения. Това неизбежно води до отсъствие на растеж и развитие, тъй като индивидът достига зрялост в степента, в която поема сам грижата за живота си и е способен да реши успешно неизбежните проблеми на ежедневието. формирането на психическия утерус има за цел да обърне посоката на психологическото съзнание, така че Азът на жената да се проектира към вътрешния й свят, а не към външното. Съзнателното упражняване на собствен критерий, разсъдъчност и решителност ще допринесе за укрепването на нейното „аз". Азът трябва да бъде използван по такъв начин, че да се превърне във вътрешен център на стабилност и устойчивост, така че думата „аз" да се отнася винаги до една и съща личност, а не до някакво изменчиво същество, неспособно да контролира психическата система на своята личност. Става дума за едно формирано по по-висш начин „аз", способно да постигне постоянно вътрешно състояние независимо от промените във външното обкръжение. Трябва да бъде едно „аз", което да се променя единствено в еволюционна посока, а не в зависимост от хода на събитията или с течение на времето. Именно така жената ще успее да се обърне към себе си, като се научи да се самооценява и да реагира самостоятелно. С помощта на така формирания Аз тя ще успее да реши собствените си проблеми, да бъде щастлива по собствено решение и да постигне целите, които си поставя в живота. Не е възможно обаче да се формира такъв Аз, ако тя не се обръща ежедневно към вътрешния си свят, в който отново и отнова да се среща със самата себе си. Съществуват две възможности: или животът формира индивида, без той да може да се противопостави на това влияние, или пък индивидът успешно използва елементите на своята съдба, като постига хармония между жизнения си път и своите най-съкровени желания. За съжаление обаче хората смятат, че благоприятните събития трябва да дойдат като дар от природата или Бога, и че трябва да се примиряват, когато животът им се развива неудачно. Жената трябва да осъзнае силата, която излъчва психическата функция на нейния утерус и която може да насочва навътре, да преобразява, развива и материализира. Това означава, че тя трябва да осмисли своя ежедневен опит, тоест да го преработи в алхимическата лаборатория на вътрешния си свят и да го роди в нова и по-висша форма. Тази способност е присъща за женската природа и е еквивалентно противоположна на тази на пениса, затова е и основният инструмент, чрез който жената може да постигне равенство с мъжа. Трябва да уточним, че това, което наричам „психически утерус", не е дубликат на физическия орган, а съответства на психическата функция на утеруса, която е част от цялата й психика. Заради своите рецептивни характеристики той може да се използва и като място за вътрешния свят на жената. Важно е да се разбере, че в това вътрешно съзидателно пространство пасивното престава да бъде инертно, придобива собствен живот, и че способността да се дава идва именно от този център. Жената често изпитва затруднения да дава и да се отдава, тъй като преживява това като загуба, а не като проява на своята пълноценност. Това се дължи на факта, че живее проектирана към външното, като вътрешно остава празна. Ако тя обаче практикува често съзнателно самовглъбява-не, ще започне да изпълва вътрешния си свят с нови елементи, постигайки поголяма сигурност и сила. Ще се научи да дава и да се отдава, защото ще престане да изпитва мъчит^чката необходимост да определи своето „аз" с подкрепа Ох вън. Ще престане да се измъчва от съмнение, тъй като ще познава напълно собствената си индивидуална стойност.

47

МАЙЧИНСТВОТО КАТО ИЗБОР Майчинството е единствената женска роля, приемана безрезервно във всички епохи от историята на човечеството. Жената е била уверявана, че майчинството й е достойно за същото обществено уважение, каквото получава мъжът за своите културни постижения. Обществото си служи с различни средства за възхваляване на майчинската функция, като й се придава мистичен и божествен ореол. На майчинството се гледа като на абсолютен отказ от собствените интереси; като нещо абсолютно противоположно на егоизма и като най-възвишено и безкористно създаване на нов живот. Широко разпространено е мнението, че майчината обич е сублимен импулс, вграден в инстинктите на жената, който я стимулира да прави всякакви жертви за успешната реализация на своите деца. За да изпълня успешно задачите, които съм си поставил с тази книга - да допринеса за премахването на дискриминацията на жената и да подтикна индивидуалното й развитие, смятам за наложително да развенчая мита за нейната майчина роля, тъй като това е една от основните пречки за постигане на едно по-висше бъдеще на човечеството. Ще цитирам няколко пасажа от книгата на Елизабет Бадинтър „Съществува ли майчината любов": „1780: Лейтенантът от полицията Леноар констатира не без горчивина, че от двадесет и една хиляди деца, които се раждат на година в Париж, едва хиляда са отгледани от майките си. Други хиляда са кърмени от бавачки в бащиния дом. Всички останали биват откъснати от майчината гръд и изпращани в . къщата на някоя наемна кърмачка... Как да се обясни това изоставяне на бебето в момент, в който млякото и грижите на майката му дават по-голям шанс да оцелее? Как да се обясни подобна липса на интерес към детето, така различна от сегашните стойности?.. Поради какви причини безразличната към детето майка от 17 век се е превърнала в грижовната майка от 19 и 20 век? Тази промяна на поведението, която противоречи на разпространената идея за един инстинкт, присъщ както на самката, така и на майката, е любопитно явление... Майчината любов е само едно човешко чувство. Ако се вгледаме в поведението на майката през вековете, ще се убедим, че майчиният инстинкт е един мит. Няма да открием едно универсално и задължително поведение на майката. Напротив, ще видим как нейните чувства се променят в зависимост от културата й, от амбициите, от разочарованията. И как от това да не заключим, че майчината любов е само едно чувство, и като такова, тя е случайна по своята същност. Това чувство може да съществува или да не съществува; може да се появи или да изчезне. Да бъде силно или крехко; да привилегирова едно от децата, или всичките. Всичко зависи от майката, от нейната история и от Историята." В своя интересен труд професор Бадинтър ни показва как поведението на майката към детето е претърпяло драматични промени през историята и как днешното уважение и признание на майчината роля е резултат от дълъг процес на обществена адаптация, започнал през 1760 г.: „Моралисти, администратори и лекари се хванаха на работа и изтъкнаха най-изкусните си аргументи, за да ги убедят да кърмят децата си... Това беше похвално слово за щастието и равенството, слово, предназначено за тях. В продължение на почти два века всички идеолози им обещаваха чудеса, стига да поемат майчините си задължения. Бъдете добри майки, и ще бъдете щастливи и почитани. Станете необходими на семейството и ще получите право на гражданство." От този пасаж ясно се вижда, че дори това, което изглежда най-присъщо на жената майчинството, е организирано от и за мъжа, защото именно онова мъжко общество е манипулирало психиката й, за да постави майчинството в зависимост от обществените интереси в определен исторически момент. Жената е отчуждена дори във функцията си на майка, ограничавана и сведена до инструмент за запазване на вида, като в името на тази необходимост тя трябва да жертва индивидуалното си развитие. Това заключение не е срещу майчинството изобщо, а срещу контролирания, отчужден, невротичен и принудителен процес на майчинството. Недопустимо е жената да има само две възможности за избор, за да се реализира като такава: майчинство или имитиране на мъжки роли. Необходимо е на всяка цена да се открие трети път, който трябва да бъде на свободното и съзнателно индивидуално развитие. Ще сложа пръст в раната, като засегна най-своеобразния проблем на майчинството, защото е механизъм, който затруднява пряко еволюцията на цялото човечество. Става дума за необходимостта да се обоснове защо жените имат деца и какво е действителното им отношение 48

спрямо този въпрос. От голямо значение е да се познава тази мотивация, защото обикновено началният импулс дава насока на развитието на всяко явление, като в нашия случай този импулс е действителната основа на майчинството. Става дума за многозначителния факт, че нито едно дете не се ражда свободно, напротив, то идва на света обременено или отчуждено в зависимост от интересите на майката. Казано с други думи, децата не идват на този свят, за да се развиват свободно, а за да задоволят нуждите на майката, някои от които са следните: а) детето е леснодостъпен начин да получи любов;. б) чрез детето майката се реализира като жена; в) кара я да се чувства „добра", тоест необходима и достойна да бъде обичана; г) помага й да поддържа идеализирания образ на майката, като функцията му е предназначена за нея, а не за него; д) успокоява тревогата, породена от кастрационния комплекс. (В психоаналитичен план е доказано, че по време на бременността жената чувства - на несъзнателно ниво, - че се е сдобила или е получила пенис.) е) реализира очаквания, на които бащата не е отговорил; ж) замества някой починал близък и поправя грешки на бащата; з) събужда у майката очакване за закрила и компания на старини. Това явление предопределя света, тъй като новите човешки същества се развиват в зависимост от нуждите на майката, които пък от своя страна са предварително предопределени от околната среда. Така се получава омагьосан кръг, който не може да бъде преодолян с обикновени средства. Необходимо е да се разбере, че по този начин човешкият прогрес става невъзможен, защото всяко ново поколение ще се ограничи да повтаря невротичните схеми на майките, които пък са ги наследили от своите майки. Говоря за невротични потребности, защото целият този процес има компулсивен характер протича принудително^ Потвърждение за това е фактът, че майката очаква от децата си компенсация за всичко, което не е успяла да постигне в живота. Психологическата принуда, която майката упражнява върху детето, поражда в него желание за бунт, за противопоставяне, както и прикрита ярост, която то не може да прояви, защото е насочена срещу майката и е неосъзната. Тази агресивност впоследствие се пренася върху други хора или върху самото него. Трябва да се вземе предвид фактът, че майката е всемогъща за детето - както още преди раждането му, така и по време на детството. Това поражда у него силна зависимост, която покъсно се превръща в бунт. В случай че е момче, непослушанието в детството преминава по-късно, в зряла възраст, в мачизъм. Майчината обич не е лишена от егоизъм, тъй като, от една страна, е начин жената да получи уважение и признание, както и да превъзмогне кастрационния комплекс, а от друга - средство да се реализира като жена посредством един универсално приет и възхваляван модел. Най-деликатната страна на този въпрос е, че жената е учителката на света, защото както мъже, така и жени са под преките й грижи през детството, докато бащата обикновено разполага с малко време, което да посвети на децата си. Но подготвена ли е жената да бъде наставник на децата си, когато дори не е постигнала собственото си развитие? Очевидно е, че ако една личност не се е реализирала, нищо не може да даде на другите, тъй като е невъзможно да дадеш нещо, което не притежаваш. Майчината роля се е формирала под силен обществен натиск, чиято цел е жената да се реализира чрез майчинството. Много жени си дават сметка за това твърде късно, когато са на 4050 години, имат няколко деца и са дълбоко самотни. Съдбата на света е в ръцете на самката Сапиенс - същество, което не е постигнало собствена идентичност и имитира мъжки роли; което търси реализацията на своята женственост изключително чрез майчинството, и което не пре-възмогва положението си на еротичен обект. Това е един от основните фактори, поради които цивилизацията не е успяла да постигне повисши нива що се отнася до човешкото качество на индивидите. Трябва да посочим обаче, че в деня, в който жената постигне своята зрялост като индивид, ще има и надежда за един по-добър свят, тъй като най-висшите човешки ценности ще могат да се развиват още от люлката. Това обаче 49

ще си остане чиста утопия, докато жената не вземе решение да изостави своето лекомислено и повърхностно поведение, което й пречи да поеме непреходните си отговорности. Човечеството ще направи огромна крачка напред в развитието на вътрешния свят на индивида, ако майките възпитават децата си не за да се реализират чрез тях, а да удовлетворят потребностите на света от едно по-висше съзнание и морал. По този начин ще се създаде конгломерат от индивиди, притежаващи обществена чувствителност и отговорност и напълно съзнаващи потребността от създаване на едно Човечество, което ще е по-добро от старото. Необходимо е обаче да се въведе такава образователна система, която да се базира върху разбирането, а не върху принудата. Родителите обикновено карат децата си да приемат заповеди, правила и норми, които те не разбират, тъй като не им се обяснява целта на тези задължения; те просто биват задължавани за ги изпълняват. Необходимо е майките да престанат да налагат на децата собствените си мнения и схващания, а да им предоставят свободата да мислят и да се развиват сами. Възпитателната им работа не трябва да бъде насочена към формиране на психологични двойници на собствената им личност, а да създадат подходящи условия, които ще помогнат на децата им да намерят собствен път на развитие. Истинността на майчината любов ще намери потвърждение единствено в емоционалния отказ на майката от детето, като тя престане да го използва като средство за задоволяване на собствените си амбиции. Това не означава проява на безразличие към него, а напротив, на една повисша любов. Вече посочихме, че „новите човешки същества се развиват в зависимост от потребностите на майката". Тези потребности не се различават от обичайните изисквания на жените, поради което е добре да ги припомним: 1) Поради кастрационния си комплекс, на несъзнателно ниво жената се чувства по-нисша от мъжа. Това поражда у нея завист, агресивност и враждебност като основно поведение в живота й. Жената е изключително зависима от чуждото мнение, като се самооценява според него. Лишена е от психическа сексуална идентичност, поради което реализира женствеността си, като поема ролята на майка, превръща се в еротичен обект или имитира мъжки роли. 4) Стреми се да осигури бъдещето си чрез мъжа, а не със собствени усилия. Така става зависима от мъжа, като го имитира или се бори срещу него.

5) Няма собствен път на реализация, поради което се нуждае от елементи, заимствани от мъжете, за да запълни собствената си празнота.

6) Импулс за съперничество с всички жени. Първият й импулс срещу женския пол се заражда като дълбока ярост, насочена срещу майката, която тя обвинява, че я е направила недовършена. Поради това се отдалечава емоционално от нея, като насочва интереса си към бащата, хранейки илюзията, че той ще й даде пенис или дете. В същото време у нея се заражда чувство на враждебност и съперничество към майката. По този начин първата й среща с женския пол я отблъсква. По-късно, когато си поставя за цел да намери мъж, тя установява, че всички останали жени са се заели да правят същото, обстоятелство, което ги превръща в съперници.

7) Стремеж за издигане в култ на тялото, като по този начин се опитва да. компенсира вътрешната празнота с натрашшви грижи за външността, както и да задоволи женския си нарцисизъм.

8) Лекомислено и инфантилно отношение към живота.

9) Натраплив интерес към живота на другите. Това е допълнителен аспект към т. 2, тъй като поради несигурността и липсата на доверие в себе си тя търси модели, които да имитира или да отрича. Разбира се, тя имитира тези, които съвпадат със собствените й представи, макар и да са погрешни, и отхвърля онези, които са в разрез с тези представи, въпреки че може да са по-добри или подходящи.

10) Изпитва по-голяма тревога и безпокойство от мъжа.

11) Тя е по-неудовлетворена, фрустрирана и огорчена от мъжа.

12) Проявява прекомерна загриженост да постигне обществено признание.

13) Склонност да използва негативно собствената си пасивност като средство за манипулиране на другите.

14) Страх, че ще бъде изоставена. Патологична реакция, когато това наистина се случи.

15) Липса на доверие в самата себе си, което я прави емоционално уязвима.

16) Стремеж да бъде оценявана „като жена", а не като „отделна личност".

50

17) Склонност да взема решения в зависимост от чувствата си.

18) Честа употреба на „змийски" език, който е израз на женската агресивност. Всички горепосочени характеристики имат общ знаменател, който съответства на първото от погрешните поведения, тоест на подвластието на страстите. Ще припомня, че „страст" (раззюп) произлиза от „пасивност", означавайки пасивно, а не активно състояние на Аза. Тоест тя не притежава едно силно, развито, зряло „аз", а само „аз" на самка, чийто радиус на действие се ограничава единствено до превръщането й в еротичен предмет. Съществуват много конкретни примери, в които жената използва децата си като инструменти за собственото си поведение. Ще посоча някои от тях: 1) Когато се стреми да забременее, за да задържи бащата на детето.

2) Когато използва децата си като заложници, за да принуди мъжа да действа според желанието й.

3) Когато в случай на раздяла със съпруга настройва децата срещу бащата, като им предава собствената си враждебност и фрустрация и ги използва като средство за натиск.

4) Когато ги използва с цел да събуди съчувствие или да получи чужда помощ.

5) Когато ги учи да мразят това, което и тя мрази. Има и много други подобни примери, но ще се огранича с горепосочените като повод за размишление, Трябва да добавим към този анализ и факта, че жената се стреми да забременее не за да дава, а за да задоволи собствените си потребности. Цялата саможертва около бременността, раждането, отглеждането и храненето на детето е отчуждена в своя генезис и развитие. В действителност това усилие е насочено в крайна сметка към нея самата, защото детето е само инструмент, използван да задоволи неосъзнатите потребности на майката. Раждането се реализира не като един неегоистичен акт, даващ живот, а като мъчително доказателство за нейната женственост; има за цел не да даде на света ново същество, което да намери свой собствен път, а да го свърже със съдбата на майката, за да успокои незадоволените й стремежи. Поради тази причина развитието на децата е обусловено от невротичните ограничения, наложени от майката, с други думи, те обслужват нейното емоционално поведение, което се превръща в център на възпитанието им като хора. Именно затова новите поколения не са коренно по-добри от предходните; те се различават само външно, но не и същностно. Новото поколение не е нищо друго, освен различна форма на една и съща психологическа програма, въведена от майката и допълнена от обществото. Тя обаче не предполага унищожаването на тази програма съгласно собствените желания и индивидуалните виждания. При едно по-свободно възпитание, основано върху ненамесата, очевидно положението не се различава значително от предходното, тъй като също е протест срещу родителите, проявяващ се в придаването на стойност на всичко, което е противоположно или различно от родителските норми. То също не предполага истинска възможност за избор, тъй като принудата е налице. Решението в този случай е да се потърси такава система на възпитание, която да учи детето да мисли, за да прави само избора си и да поема отговорност за действията си. Както вече посочихме, при жената майчиният инстинкт не съществува. Това може да накара много жени да се почувстват подценени, че им се отрича нещо, което според тях представлява висше същностно качество на жената. Истината обаче е, че отсъствието на този инстинкт представлява голямо преимущество, тъй като е и основната разлика между размножаването на животните и това на човека. Инстинктът подтиква различните животински видове към еднообразно отглеждане на своето потомство. Орелът например възпитава малките си по един и същ начин, без да прави разлика между тях; прави това от незапомнени времена и ще продължава да го прави в необозримото бъдеще по същия начин. Поради тази причина неговите характеристики са неизменни, като той не се развива към по-висши форми на живот. Тъй като жената е лишена от майчински инстинкт, тя има възможност да зачева и създава свободно нови индивиди, без да е привързана към един строг модел. По този начин тя разполага с две основни преимущества: 1) Свободна е да избира дали да бъде майка или не.

2) Свободна е да реши какъв тип майка да бъде съобразно с потребностите на своите деца. Смятам, че е много важно жената да разбере големите предимства, които й предоставя 51

отсъствието на истински майчински инстинкт, тъй като именно инстинктивното създава повтарящото се еднообразие, докато човешкото същество е способно да достига - ако е подготвено за това - висши форми на развитие. Това предполага подходящо обучение за всяко дете, „рецепта за всеки един", докато инстинктът представлява една-единствена „рецепта" за всички. Очевидно е обаче, че индивидуалното възпитание може да бъде постигнато от онази майка, която от своя страна също е била възпитавана по този начин или е постигнала своето развитие сама, използвайки инструментите, които предлагаме в този труд. Онази майка, която е отгледана и възпитана по инстинктивен начин, не е способна да използва по подходящ начин своя интелект за целите, които си поставяме. Както казахме, майчиният инстинкт не съществува, но има нещо, което го замества, и това е човешката културна програма, която за съжаление също води до еднообразие, като предлага колективни формули за възпитание и обучение. Майките посещават специални курсове, за да се научат да отглеждат децата си, но там им се предлага една-единствена система, която да бъде прилагана еднакво към всички, с леки изменения в зависимост от културния модел на съответната страна. Културното програмиране е изместило естествения инстинкт, но с незначителна преднина, тъй като е замърсило чисти по своя произход поведения, като не е постигнало основната си задача: овладяване на една по-висша степен на съзнание. Причината за този провал е обстоятелството, че то се е съсредоточило единствено върху развитието на разума, който е качество на нервната система и който без умелата насока на едно по-висше и зряло „аз" представлява блуждаещо и непредсказуемо в своето поведение качество. По-развитият разум в никой случай не означава, че ще бъде използван за стимулиране на обществената еволюция, или пък за формиране на вътрешния свят на индивида - ключ към еволюцията на неговата вътрешна природа. Една реализирала се като жена майка трябва да установи с детето си динамични отношения, като използва в достатъчна степен отстъпчивостта, за да задоволи неговите индивидуални потребности. Да видим какво ще се случи в обратния случай, тоест когато се прилага една обща „рецепта". Нека си представим една властна майка, възпитаваща стеснителен син, когото в крайна сметка тя ще задуши психически, като му отнеме всякаква инициатива и стимул за развитие. Или пък същата тази майка с буен и непокорен син - случай, в който техните отношения ще се свеждат до безплодни сблъсъци. Да си представим също така това непокорно дете оставено на грижите на притеснителна, нерешителна и деликатна майка. Повтарящите се действия, произтичащи от инстинктивното или от културната програма, не водят до развитие на вътрешната природа на човека - напротив, те действат като спирачки за еволюцията на човечеството. Те са статични, а не динамични; съответстват по-скоро на смъртта, отколкото на живота. Необходимо е жената да осъзнае своите механично повтарящи се модели на поведение и да разбере, че това явление възпрепятства нейната еволюция; да се убеди, че за да се промени и да се реализира като жена, трябва да преодолее обичайните норми на поведение, защото в противен случай ще остане бездейна и пасивна, прикована към инерцията на статичното. Може би основната характеристика на един отчужден индивид се състои в обстоятелството, че неговата способност за промяна е унищожена и той се намира в състояние на някаква психическа каталепсия, където еволюцията е невъзможна, освен ако не бъде събуден от този дълбок сън. Искам да обърна внимание на факта, че всяко новородено дете идва на този свят приковано към оковите на психологичните потребности на майката, с една ипотекирана и манипулирана от човешките страсти съдба, без истинска свобода на избор. Когато с умиление гледаме хубавото бебе на съседката, на приятелката или на жената, минаваща покрай нас, нека не забравяме, че това същество още с раждането си е приковано към майчиното отчуждение. Трябва да проумеем, че докато жената не се развие като „индивидуална личност", вероятността за постигане на един по-добър свят е малка. Трудността обаче е в това, че жената изглежда не проявява истински интерес да се еманципира от мъжа чрез индивидуални усилия, а сякаш желае да увековечи положението си на непълноценна и психологически уязвима личност. Сигурен съм, че ако жената не направи нещо за собствената си еволюция, тя ще изпада във все по-голяма зависимост от мъжете, ще става все по-маскулинна, по-малко личност и повече „предмет" и ще продължи да отглежда децата си по начин, който разрушава всички възможности 52

за еволюция или оцеляване на човечеството, Нека си спомним, че може да дава само онзи, който преди това е реализирал себе си. В ръцете на жените е да решат дали да продължават да бъдат самки, или да се превърнат в истински жени. Ако постигнат последното, те могат да станат „наставници на света" - една по-висша от майчината роля възможност, която надхвърля чисто физическото. За тази цел обаче те трябва първо да сублимират егоистичната, дивата, алчната, безотговорната и престъпна част от своята личност, защото тя е примитивната и неосъзната съставка на човешкото същество. В противен случай ще бъдат безсилни да помогнат на децата си също да сублимират тази архаична енергия. СЕКСУАЛНО РАВНОВЕСИЕ Както в много други аспекти, така и по отношение на сексуалното задоволяване жената е подложена на натиска на две противоположни сили. От една страна, на нея й се е втълпява, че „сексът е грях", а от друга, тя изпитва естествения импулс да даде материално изражение на еротичното си желание. Ясно е, че тя е притисната в ъгъла и голяма част от нервните й и психосоматични разстройства се дължат на потискането на нейното либидо. Ако упражнява своята сексуалност по начин, подобен на този на мъжа, я наричат „развратница"; ако я потиска, започва да се чувства фрустрирана и огорчена. Не е тайна, че в сравнение с мъжкия пол, женският е значително по-фрустриран и незадоволен по отношение на сексуалния живот. Знаем, че женската фригидност е разстройство, което засяга голяма част от населението, макар да съществува спор относно смисъла на това понятие. Авторитетите в тази материя Имат твърде различни критерии за определяне на процента фригидни жени, защото докато Кин-си посочва, че само 10% са наистина фригидни, то други твърдят, че „фригидността засяга около 70-80% от жените" (Берглър). Други изследователи сочат междинни проценти. Ако разглеждаме фригидността като трудност или невъзможност да се постигне оргазъм, очевидно е, че голяма част от жените имат този проблем. Ако я анализираме като невъзможност да се изпита наслада от половия акт, тоест да се извлече удоволствие, макар и да не се стигне до оргазъм, то е ясно, че процентът ще спадне значително. Очевидно е, че жената не е успяла да намери правилния път за сексуална изява, който да й позволи да намери равновесната точка, без да потиска, нито да отпуска свободно инстинктите. Ако разгледаме сексуалното поведение на жената в исторически план, ще видим, че тя непрекъснато се е люшкала между разпуснатостта и пуританството, за разлика от мъжа, чиято активност в това отношение винаги е била равномерна, без да претърпи големи трусове. В днешно време жените се разделят на четири групи: а) които не изпитват никаква наслада, като са напълно потиснати; б) които изпитват наслада, но не постигат оргазъм, или го постигат в редки случаи; в) които се радват на една задоволителна връзка и редовно постигат оргазъм; г) които объркват женската еманципация със сексуалната разпуснатост, като показват демонстративно, че могат да извършат половия акт и да постигнат оргазъм със същата лекота, с която изяждат парче торта или изпиват чаша кафе. И че могат да го направят с който и да е щогоде прилично изглеждащ мъж. Последната група жени е стигнала до крайност в имитирането на мъжката генитална роля, защото е унищожила това, което е същността на ответната сексуална реакция на жената, а именно намесата на емоционалното, действащо чрез лимбичната система, за да предизвика родовата възбуда у жената. От особен интерес е група (а), тъй като потискането не премахва насладата, а я извращава. Смятам, че нищо не е навредило така много на женския пол, както версията за първородния грях, според която с половия акт човешката двойка е извършила голямо прегрешение, престъпвайки изричната забрана на Създателя - причина, поради която той ги е изгонил от Рая и им е наложил и други всеизвестни наказания. Тази история, разпространявана чрез образователните и моралистки канали, е оставила в съзнанието нa хората едно основно послание: „Половият акт е греховен и мръсен." За съжаление това е засегнало предимно жените, защото обществото никога не е оказвало натиск върху мъжете да ограничат сексуалната си активност. На всичкото отгоре Ева се явява като главната виновница за първородния грях, защото дяволът я е подтикнал да накара Адам да прегреши. Както вече изтъкнахме, това е причината, поради която в древността жената е била смятана за олицетворение на злото. Обществото възпитава жените да ограничават сексуалността си, като им внушава открито или прикрито, че сексуалното е непочтено и нечисто, и че една порядъчна жена трябва да го 53

потиска до деня, в който се омъжи. Това е още една невротична или компулсивна подбуда тя да се стреми към брака като към разрешение за извършване на половия акт, без той да бъде грях. За съжаление в несъзнаваното на една огромна част от жените идеята за първородния грях е по-силна от брачното свидетелство, поради което дори омъжени, те не могат да изпитат истинско удоволствие. По този начин доказваме още веднъж как морализмът трябва да бъде видоизменен що се отнася до посланието и начина на предаването му, в противен случай резултатът може да се окаже противоположен на търсения. Всеки любител на експерименталната психология, както и тези, които са запознати с опитите на Павлов и Скинер, ще разберат, . че става дума за класически условен рефлекс чрез установяването на несъзнателна връзка между сексуалност и грях, като жената се програмира да отговаря сексуално само на греховни ситуации и да се отдръпва в онези, които са смятани за правилни, като например бракът. Това не е първият случай, когато куршумът, изстрелян от пистолета на науката, излиза през приклада, вместо през дулото. Историята е пълна с неприятни примери, чието обяснение трябва да търсим в прекомерната диспропорция между научното развитие и степента на човешкото съзнание. Човек може да се упражнява, за да стане по-умен, но тази способност трябва да бъде в услуга на едно по-висше съзнание. Горепосоченото дава обяснение на някои действия на жената, които не могат другояче да се разберат. Става дума например за жените, които постигат оргазъм единствено с любовника, но не и със съпруга. Най-простото обяснение би било да твърдим, че любовникът е по-внимателен, по-мил и понежен, но в нашия случай е по-скоро обратното. Класически е случаят, когато жени, които имат образцови и без сексуални проблеми съпрузи, не могат да достигнат оргазъм с тях, докато с някой груб и перверзен любовник, с когото поддържат чисто сексуални отношения, успяват да изпитат върховна наслада. Обяснението е ясно: „любовник" символизира греховното, а тъй като грехът предварително е свързан със сексуалното, представлява единствения възможен начин за отприщване на родовата енергия. В случая условният рефлекс е позволителната връзка, която освобождава сексуалното. Тъй като съпругът представлява не греха, а добродетелта, либидото се потиска и неговата проява е възпрепятствана. Така можем да си обясним и защо някои жени реагират сексуално единствено с мъже грубияни, които се отнасят с тях като с предмети, унижават ги и ги малтретират. Колко жени се „влюбват" безумно в неморални, престъпни и садистични типове? Агресивните и с лоша репутация мъже обикновено се радват на успех сред жените, особено сред неуверените в себе си момичета, за които емоционалното малтретиране е един вид изкупление на прегрешението, каквото според тях е половият акт. Индивидуалните различия в елементите, които предизвикват еротична реакция, съответстват на представата, която всяка жена има за греховното. Ако например това е сексуална връзка с женени мъже, именно този факт ще й достави търсената наслада. Ако пък смята, че е грях да има отношения с доста по-възрастни от нея мъже, именно такъв мъж ще я накара да реагира по-лесно. Трябва да имаме предвид обаче, че не става дума за всички жени, а само за тези, при които действа асоциативният механизъм между сексуалност и грях. Казаното дотук се отнася до група (а), но трябва да посочим, че и при жените от група (в) действа същият асоциативен механизъм. Един доста висок процент от тях са принудени да прибягват до мазохистични и непристойни фантазии, за да постигнат оргазъм. Желателно е да се въведат нови образователни системи, които да позволят съществуването на морални, а не задължителни норми, или с други думи, стойности, които са избрани съзнателно от всеки индивид, а не са имитирани, нито наложени принудително. В резултат на потискането на либидото, жените са по-уязвими към еротичните стимули от мъжете. Тъй като от малки са възпитавани да потискат либидните импулси, с течение на времето те натрупват изключително мощен чувствен заряд, който, подобно на бомба със закъснител, е твърде чувствителен към съответния детонатор. В страните, където има представления с мъжки стриптийз, жените са значително по-дръзки и свободни, отколкото мъжете в същата ситуация. По-голямата сексуална ненаситност на жената се проявява в оживените клюки, които възникват по повод на любовните истории между хора, принадлежащи към дадена група 54

индивиди, свързани с работата или с други интереси. Ако еди-кой си има сексуална авантюра с еди-коя си, еротичното въображение на жените от групата веднага се разпалва и те критикуват факта по изненадващо язвителен, непристоен или агресивен начин. Без да осъзнават, те изразяват завистта, която изпитват от обстоятелството, че не те, а друга е хваната плячката. Завистта е често срещана черта у обикновената жена, която не само е враждебна към мъжете, но и проявява силно чувство на съперничество и антагонизъм към представителките на своя пол, с които се конкурира, за да спечели -възхищението на мъжете. Друго доказателство за потисканата агресивност в женското либидо е, когато жената изпитва ревност или обида, да отправя към мъжа, който ги е предизвикал, груби и обидни думи. Грубото държане на жената се нуждае не от морален, а от научен отговор. Причината за някои от непоследователните й действия идва именно от потискането на либидото, което, подобно на локва застояла вода, се разлага и губи естествените си качества. Въпросът се състои в това, че жената не е намерила своето сексуално равновесие и често изпада в крайности, люшкайки се между виновността и фрустрацията. Решението на този конфликт не може да стане чрез готови формули или указания отвън; не може да се търси в подражанието, нито в определянето на строги правила на поведение; то трябва да се роди от онази индивидуална свобода, основана върху съзнателното развитие на личността, Съществуват индивиди, които са свободни, и други, които са зависими. Първите - за съжаление малцина - притежават способността да определят съзнателно своите действия, като поемат грижата за собствения си живот, натрупват значителен опит, научават се да съчетават личния с обществения интерес, не зависят от чуждото мнение и се самооценяват според вътрешните, а не външните стойности. С други думи, те порастват достатъчно, за да могат да определят в известна степен хода на собствената си съдба. Жената притежава в себе си всички инструменти, за да се самоизгради, като развие непреходни качества, които да й позволят едно непрекъснато вътрешно израстване. Тя трябва да е убедена, че е способна да реши всеки проблем, който се появи и че не е нужно да зависи от мъжа, за да реши проблемите й. Веднъж завинаги тя трябва да разбере наложителната нужда да се освободи психологически от мъжа, за да поеме своята индивидуална роля на жена. Отрицателното отношение към сексуалното е нещо вече твърде остаряло и трябва да отстъпи място на преклонението и обожествяването на либидната енергия в смисъл на универсална съзидателна сила, чиято посока зависи не от собствения й импулс, а от импулса, излъчван от човека. Несъмнено е, че именно в това се състои изкуството за сублимация на либидото, което ще разберем, като анализираме обратния процес, тоест опорочаването му. То се поражда, когато'човек замърси въображението и сърцето си с омраза, агресивност, сластолюбие, похот или порнография. Това е процес на нарушаване на вътрешното равновесие, тъй като изгнилите отпадъци на въображението и чувствата се изливат и замърсяват течащия поток либидна енергия, като задръстват неговото корито. Добре познат е афоризмът: „Грехът е в хората." И наистина, едно порочно намерение замърсява и извращава и най-правилното действие. Сублимацията на женското либидо трябва да се базира върху подходяща хигиена на въображението, тъй като неговата непоквареност съответства на равностойно вътрешно поведение, като пречиства и слага ред във вътрешния свят. По този начин то действа като кормило на универсалната по своята същност либидна енергия, която се изменя според вътрешната нагласа на индивида. Потисканото либидо е като локва със застояла вода, която се разлага при липса на кислород, като се превръща в олицетворение на Танатос. Потокът, който тече в правилната посока, е Ерос в цялата му жизнена сила. Потисканото е нещо дълбоко заровено, погребано или запокитено в някой ъгъл на несъзнаваното. То сублимира, когато бъде извадено на светлината и бъде посрещнато съзнателно и отговорно. Не трябва да се забравя,че потискането е процес, чийто пулсации циклично се повтарят; те не угасват, а само се задържат и ограничават, като тяхната изначална сила остава непокътната. Поради това е необходимо огромно количество психична енергия, за да бъдат укротени. Те обаче крият в себе си неподозирана енергия, макар тя да е първична и неосъзната. „Сублимация" означава издигане, извисяване на енергията, която обикновено циркулира на по-ниско равнище. Именно това е разликата между несъзнаваното и съзнаваното. Последното 55

представлява подземието на разума, докато първото е частта, която се показва над повърхността. Алиенацията, която жената изпитва, когато живее чрез и за мъжа, е пълна загуба на контрол над самата нея, защото тя се оставя да бъде манипулирана от външни сили, които направляват разума й и я принуждават да действа по различен и чужд на нея начин. С други думи, нейното „аз" е изместено и подменено от едно „аз", което е изградено под въздействието на едно патерналистично общество и на неразбрани по своята същност биологични фактори, какъвто е случаят с предполагаемата липса на пенис. Както индивидуалната психика представлява според Юнг отрязък от колективното несъзнавано, така и жената ще бъде придатък на мъжа дотогава, докато не постигне психологическа индивидуалност. Очевидно е, че има само един начин човек да се противопостави на въздействието на чуждите влияния, които контролират или направляват разума му, и той е да постигне самоконтрол чрез процес на осъзнаване, който да му предостави необходимата енергия да се противопостави на външната намеса. Процесът на противопоставяне има за цел да формира такъв Аз, който по своята сила и устойчивост да е способен да осигури ментална автономност. Мъжът има значително предимство пред жената по отношение на самоконтрола и това е товарът от задължения и отговорности, присъщи на мъжката му роля, който го принуждава да въведе ред в своето съществуване, за да не се провали. Жените от своя страна „играят на живот", без да се сблъскват истински с проблемите на съществуването, сякаш това, което правят, е нещо временно. Сякаш придобиването на някаква професия или умение за тях е само осигуровка за живот, в случай че се провалят в брака, но не и една окончателна дейност. От друга страна, възпитанието на жената набляга най-вече върху пасивността и безпомощността, които са противоположният полюс на силата, необходима за постигане на самодисциплина или самоконтрол. Вместо да се стреми да укрепне, жената предпочита ролята си на безпомощно същество, чиято единствена полза и цел е да намери някой мъж, който да я закриля; ако не намери такъв, цялото й съществуване е провалено, защото пътят на пасивната безпомощност означава да се откаже от собственото си развитие и самореализация; ако успее да намери мъж, съдбата й пак няма да се промени, защото нейната зависимост ще й попречи да се развие. Ако обаче избере пътя към собственото си израстване, за тази цел не й е нужно да се поставя в зависимост от мъжа. Предлагам един модел на женственост, който съчетава сила и красота в едно-единствено същество. Твърдя, че жената може да бъде едновременно силна и много женствена, но нейната сила трябва да се основава на едно свойствено за жените поведение, а не върху схващането за сила, присъщо на мъжете. Елементите, които съставляват силата на мъжа, са следните: 1) Мускулна сила.

2) По-голяма агресивност, обусловена от хормоналната система.

3) Енергия, която го подтиква да завладява, да осъществява, да изследва и да търси разнообразие в своята дейност.

4) Сила на волята, що се отнася до способността му да полага продължителни усилия, обстоятелство, което обуславя една висока степен на реализация на поставените цели. Как постъпва жената, за да се съревновава с мъжете? Имитира мъжки роли, за да се изтъкне чрез същите средства, използвани от мъжете. Извлича сила от следните фактори: 1) става емоционално агресивна, за да повиши изкуствено равнището на тестостерона. Това засилва агресивността й, но я маскулинизира.

2) заменя мускулната сила на мъжа със силата на пасивната агресивност. а) използва езика като кама, като уязвява, обижда, нагрубява, осмива, злепоставя и напада с прикрити послания; б) използва пасивността си като средство, с което манипулира и контролира останалите.

3) отблъсква съзнателно партньора със студенината си.

4) емоционален егоизъм и безразличие.

5) прекомерен авторитаризъм, който се проявява в невротичния й стремеж да контролира и в липсата й на гъвкавост. Жената се стреми да постигне превъзходство над мъжката сила чрез прикрита агресивност, като психически се маскулинизира. На силата противопоставя същия вид енергия, сякаш 56

тъмнината може да се преодолее с още по-голяма тъмнина. Тя не осъзнава понятието „допълващи се противоположности"; или става активно маскулинна, или инертно пасивна. А защо да не прибегне до „активната пасивност"? Твърдя, че съществуват два вида пасивност: едната инертна, другата активна. Това може да се докаже чрез някое упражнение за релаксация: ако човек го практикува продължително, ще установи едно от двете неща: или ще заспи, докато тялото му е отпуснато, или пък физическата пасивност ще бъде съпроводена от засилване на мисловната дейност. Ако разгледаме древния ориенталски символ на ИН и ЯН, където светлата част (ЯН) представлява мъжкото, а тъмната (ИН) - женското, ще стигнем до заключението, че жената се стреми да стане равна на мъжа, като на ЯН противопоставя пак ЯН. Защо да не приеме позицията ИН, която й съответства? Защо да няма силата на тръстиката, която се огъва, без да се пречупи, устоявайки на бурята, докато величественият дъб пада като покосен? Отстъпчивостта понякога е много по-ползотворна, отколкото неподвижната твърдост. Жената трябва да развие силата на своята пасивност, като приведе в действие вътрешна енергия, породена от самата нея, и като запази същностните си женски качества на „вътрешна рецептивност". Това означава да изостави всички опити да се съревновава с мъжете, като се съсредоточи върху реализацията на собствените си възможности. Ако тя осъзнае огромната преобразяваща мощ на своя утерус, ще си даде сметка, че тази способност може да бъде дори по-силна от мускулната енергия или хормоналната агресивност. Ще проумее, че това, което мъжът постига с агресивната си сила, жената може да получи с рецептивно твърдата, приютяваща и убедителна нежност на една хармонично развита женска индивидуалност. Това предполага подходящо използване на психическите способности на възпроизводителната система на жената. На пръв поглед вагината и матката представляват пасивни или инертни кухини, но в тях има изключителен латентен потенциал, готов да се задейства в същия момент, в който е необходимо да се зачене. Жените, заети с дейности, в които преобладават мъже, срещат трудности в отношенията си с колегите си, защото смятат, че те се отнасят с тях като с мъже и не им засвидетелстват нужното уважение. Поради тази причина те удвояват агресивността и авторитаризма си, като стават открито враждебни и прибягват до чисто мъжки средства, което влошава още повече положението им, защото се маскулинизират. Ако успеят да спечелят нечие уважение, то е като към мъже, а не като към жени. Ако една жена развие рефлективното си съзнание и способността си за самоконтрол, бързо ще разбере, че може да бъде уважавана и заради своите чисто женски качества Чувствителността, нежността, кротостта и ненатрапчивата убедителност ще й са достатъчни, за да действа наравно с мъжете. Тази сила разкри своята мощ, когато Ганди успя да накара англичаните да напуснат Индия. Той постигна това, използвайки енергията ИН срещу силата ЯН. Жената трябва да създаде в себе си, в психическия си утерус, център на тази сила, който да остане непроменен в своя същностнен строеж. Това ще постигне с помощта на рефлективното си съзнание. Необходимо е чрез последователни и непрекъснати самовглъбявания да разсъждава върху факта, че пенис и матка са допълващи се противоположности и че нито една от двете не превъзхожда другата по своите способности. Става дума, разбира се, за психосоматична цялостност, като всеки орган се разглежда в неговия биологичен и психически аспект. Важно е жената да разбере, че нейната зачеваща сила е толкова ценна и мощна, колкото и мъжката съзидателност, и че няма причина да се самоподценява. Необходимо е обаче това вътрешно виждане да бъде приложено на практика, като се превърне в едно наистина зряло и автономно поведение, независещо от влиянието на мъжа, търсещо и осъществяващо един индивидуален женски път в живота. С помощта на натрупания опит тя ще придобива все поголямо доверие в себе си и ще се самооценява по достойнство. Съществува обаче сериозна пречка за тази нейна реализация, а именно, че жената се чувства твърде удобно в това положение на зависимост, при което не взема решения, не работи прекалено и само в малка степен отговаря за собствените си действия. Такива улеснения могат да й попречат да действа, за да се освободи от отчуждението, в което се намира, и в замяна на това да предпочете да остане в приятното, макар ограничено и безплодно пространство на мъжката опека. Ако избере 57

тази алтернатива, тя трябва да признае, че приема съзнателно дискриминацията и края на своите възможности за развитие, и да не вини никого освен себе си за това. Моделът на женственост, който описвам тук, не следва някакъв произволен избор, а е свързан пряко с качествата, с които природата е дарила жената. Тя трябва да прояви и използва това, което е в самата нея, а не да приема една изкуствено създадена схема. Поради това предлаганият модел е не само препоръка и начин за успех, нито добронамерен съвет, а найсериозно предупреждение. Жената трябва да отвори очи и да осъзнае вътрешната си очевидност, потискана от обществото и от собственото й безволие. За тази цел тя трябва да се отвори към собствената си същност. Всяка жена трябва да избере дали да действа фалшиво и карикатурно, или да даде път в себе си на естествения архетип на вечно женственото, който все още не се е проявил като такъв в историята на човечеството. Накратко, силата на истински женственото се състои в следното: 1) Жената трябва да се освободи посредством рефлективното си съзнание от схващането, че сексът е греховен, и да го замени с убеждението, че либидото е неспецифична енергия, която зависи от човешкото поведение.

2) Да оценява своята сексуалност равностойно на тази на мъжа, като осъзнае, че и двамата притежават еднакво значими психически и биологически качества.

3) Да развие собственото си „аз", като си постави цели, отделни от тези на мъжа, които водят към нейната индивидуална реализация.

4) Да се откаже от съревнованието с мъжете, защото не е нужно да доказва равностойността си с тях, като ги надминава или подценява, достатъчно е да подтикне собственото си израстване.

5) Да придобие достатъчна зрялост и увереност в себе си, за да намери по собствен избор, вътрешна преценка и на своя отговорност правилната хомеостаза, която да й позволи истинско сексуално удовлетворение. 6) Да поддържа подходяща хигиена на въображението и емоциите, като осъзнае, че деструктивните идеи и агресивните чувства замърсяват либидото. Тези отрицателни сили губят мощ в същата степен, в каквато се засилва хармоничното и уравновесено развитие на Аза. 7) Да разбере, че истинската сила на жената е в мъдрото използване на принципа ИИН, допълваща противоположност на ЯН или на мъжката енергия, и че същността на женственото е гъвкавостта, способността да отстъпва, активната и преобразяваща рецептивност, благостта, нежността и ненатрапчивата убедителност. 8) Да регулира умело междуличностните отношения, като възприема останалите като личности, чиито чувства и ^ мисли трябва да уважава и чиито очаквания и права са толкова основателни, колкото и нейните. Това поведение се ражда със непрекъснатото практикуване на съпричастността, като жената се научи да се поставя емоционално на мястото на другите.

9) Да се освободи от мъжката опека, като разбере, че жената притежава в себе си изключителни качества, с които е способна да си проправи път в живота, да реализира желанията си и да има една цветуща и щастлива съдба.

10) Да се откаже от опитите си да използва мъжа като инструмент за реализация на собствените си цели. РАЗВИТИЕ НА ВЪТРЕШНИЯ СВЯТ Откъде трябва да започне жената, която желае да се развие самостоятелно? На първо място трябва да осъзнае собственото си положение. Трябва да е наясно, че самият факт, че е жена, я изправя още с раждането й пред един особен конфликт: да избира между запазването на рода и собственото си индивидуално развитие. Привидно обществените условия лишават жената от многобройни възможности за развитие, като насочват жизненият й импулс предимно към възпроизводството. Противоречат ли си една на друга тези две възможности за избор? Очевидно е, че принудителното майчинство лишава жената от възможността за индивидуална реализация, но свободното и доброволно избрано майчинство може да се превърне в средство, което да обедини възможностите за социална и индивидуална еволюция. От изключителна важност тук е подреждането на факторите: индивидуалното развитие трябва да предшества майчинството, тъй като човек може да дава само когато има, а за да има, трябва първо да се самореализира. Единствено след това жената може да реши дали иска да бъде майка, как и кога да го направи, и как да възпита правилно своето дете.

58

Необходимо е тя да разбере, че майчинството не е реализация на женствеността, както може да установи, стига да сравни поведението на зрелите жени към децата им с поведението им навремето, когато са се надявали тези деца да ги направят „повече жени", а всъщност са ги направили повече самки. Трябва също да осъзнае колко е незначителен светът на човешката самка - толкова затворен и тривиален, че единственото, към което тя се стреми, е да бъде привлекателна, да си намери мъж и да има деца. Нужно е да разбере, че нито една от тези цели не е съзидателна сама по себе си: да бъде привлекателна за мъжа; да има деца, за да изпълни ролята си в обществото; да спечели някой мъж, за да живее психически чрез него. Ясно е, че тези дейности не са продуктивни, а представляват само средства за компенсиране на чувството й за малоценност; начини за преодоляване на собствената й слабост посредством външни сили. С това поведение тя избира пътя на едно постоянно робство, без ни най-малката възможност да направлява собствената си съдба, защото използва цялата енергия, която би могла да използва за развитието си, за поддържане на външния си вид, с цел да заплени някой мъж или да подхранва нарцистичния механизъм, който е основната съставка на психологичните й нужди. Ако сравним женския пол с пчелите, ще установим, че жените предпочитат да бъдат работнички, макар че могат да бъдат и кралици, стига да пожелаят. Съществува „пчелно млечице", чрез което те могат да израснат и да се преобразят в господарки на вътрешния си свят, в напълно развити жени личности. Тази храна се създава чрез съзнателното обработване на ежедневния опит в психическия утерус - вътрешен свят, който ще бъде обител на нейното „аз", непреходно пространство, което бележи различието между това да бъдеш обект или субект: между неодушевената материя и съзнателното същество. Тази задача обаче изисква да се извърши същностна промяна на поведението спрямо ежедневните им интереси, тъй като цялата енергия, насочена към изтъкването на външността и вечното съперничество и сравняване с мъжете, трябва да се обърне навътре, като се използва за развиването на непреходни, а не на външни ценности. Външните ценности постепенно помръкват с напредването на възрастта, тъй като се основават на култа към тялото, което неизбежно остарява. Материалните придобивки, използвани също за изтъкване и повишаване на самоуважението, определено възпрепятстват развитието на Аза, защото той се отделя от индивида и се отъждествява с тях. Сигурността, която привидно вдъхват, е фалшива, защото не произтича от самата личност, а от нейните притежания. Необходимо е да се разбере, че всяка еволюция се основава върху динамичното взаимодействие между субект и среда. Тази жизненост обаче бива унищожена, когато индивидът живее проектиран към външното, сливайки се с него; когато живее в очакване на събития, предмети или хора, които да се появят в живота му и да го променят отвън. Такова поведение прави йевъзможно всяко индивидуално действие. Обектът не се свързва динамично със средата, а остава пасивен, на нейно разположение, подобно на вещ, която може да бъде моделирана в зависимост от събитията. Той е използван от средата, без да има възможности да извлече от нея някаква полза за себе си. Именно такова е положението на жената-предмет: остава на разположение на мъжете, а не на самата себе си. феминистките също не могат да избягнат тази участ, като живеят също за мъжа, защото го вземат за отправна точка, за да обусловят враждебните си действия срещу него. Да се превърнеш в предмет означава да се затвориш за живота, да останеш инертен или вцепенен; означава неспособност съзидателно да получаваш и да даваш. Жената се нуждае също така от висок „прицел", що се отнася до способността да различава тривиалното от значимото. Много често тя се залавя с абсолютно детински или безплодни неща, като им посвещава много време и усилие и пренебрегва истински стойностното, сякаш смята безполезните дейности за присъщи на жената. По този начин тя може да забрави тънката нишка, на която се крепи животът й, за да се заеме с новата си рокля или да побъбри за най-новата любовна авантюра на някоя филмова звезда. Или й липсва способност да прецени кое е жизненоважното или бяга от действителността, като се самозалъгва. Често най-спешните или значими въпроси тя оставя на заден план или се отнася лекомислено и повърхностно към тях с чувството, че добрият тон изисква това. Високият „прицел" е способността човек да се издигне над временната действителност, за да може да различава равнищата на значимост и неотложност, с цел да установи приоритетите на действие. Например заниманието, свързано с упражнения за постигане на съвършена бистрота на ума, трябва да има предимство, защото основното изискване за която и да е дейност е човек да се 59

ориентира добре - роля, изпълнявана от ума. Няма да постигнем нищо с много пари, ако умът ни е объркан. Не бихме могли да извлечем нищо положително от съществуването, ако сме психически вкаменени и неспособни да извършим удачни промени или да постигнем напредък от еволюционен тип. Очевидно е, че най-важният приоритет за човека е да бъде жив, защото ако умре, изчезва всякаква възможност за реализация. Да бъдеш жив обаче не означава да съществуваш само физически, а включва също и притежанието на индивидуално съществуване, заедно със способността да определяш в известна степен собствената си съдба. Тези, които под влиянието на обстоятелствата са само предмети, в действителност не притежават собствен живот и се одушевяват от силата, излъчвана от обществото. След като жената се убеди в належащата нужда да се развие индивидуално и разбере същността на идеите, изложени в този труд, тя трябва да прилага техники за индивидуално развитие, и по-специално упражнения за осъзнаване на вътрешния свят, които са следните: 1) ОСЪЗНАВАНЕ НА ВЪТРЕШНИЯ СВЯТ Вътрешният свят е съставен от желания, мисли, емоции, страхове, фантазии, с една дума от всичко, което човек чувства. Тези реакции се проявяват предимно несъзнателно, без индивидът да схване какво става в него. Поради това той не успява да разбере какви са мотивациите на неговото поведение, нито да проумее размера на въздействието, което оказват върху него различните събития в живота му. Обикновените хора не могат да направляват вътрешния си свят и всъщност те са направлявани от него, без да имат възможност за избор. За формирането на психически утерус, жената трябва да осъзнае какво става във вътрешния й свят, като непрекъснато го наблюдава, анализира и във всеки момент се пита защо и за какво е всяко нещо. Това занимание е равносилно на откриването на златна жилка. Ние често се затрудняваме да видим очевидното и най-малко оценяваме нещата, които са най-близо до нас. С тази дейност.тя ще изследва самата себе си, с цел да опознае елементите, съставляващи вътрешния й свят, които, подобно на ценни метали, очакват да бъдат открити. Ценните метали обаче никога не са в чисто състояние, те са смесени с други елементи, които нямат стойност или са просто отпадъци и безполезен пълнеж. Поради тази причина е необходимо да се извърши истинска сублимация, за да се отдели ценното от ненужното - процес, който протича чрез опознаване, проумяване, осъзнаване, вникване и осветяване на тъмните зони на душата с прожектора на вниманието, насочено към вътрешното събитие. Целият този процес на осъзнаване трябва да бъде изра- , зен с думи, тъй като езикът притежава ред, структура и йерархия, което означава неосъзнатите импулси да бъдат издигнати на съзнателно равнище. Необходимо е да се води дневник, в който да се записват резултатите от този анализ. Той не трябва да включва морални съждения върху собствените фантазии, а само техния вербален израз. Следващата стъпка е всяко наблюдение да се споделя с някоя личност, която е важна за живота на провеждащия тази практика индивид, като се обсъди с нея значението на всяко нещо. Тези три етапа - осъзнаване, словесен израз и споделяне, трябва да бъдат последователни, тоест представляват процес, който трябва да протече в същия този ред, да не се минава на следващия етап, докато не се отдели внимание на предходния. Тази практика трябва да е постоянна, да трае през целия живот на индивида, защото по този начин се дава съзнателна форма на неговото несъзнавано, като се сублимират и освобождават латентните му способности. Не трябва обаче да се очаква, че това изследване на вътрешния свят ще действа като някаква панацея, защото резултатите от тези процеси могат да се оценят едва след време. Най-вероятно е в началото човек да изпитва мъка, безпокойство, чувство на обърканост, самота и страх, но изправянето лице в лице с действителността постепенно ще донесе успокоение, сигурност и увереност, защото това, което преди е било извън контрола на индивида, вече е в негова власт. С осъзнаването на вътрешните преживявания ще възникнат многобройни въпроси, които не изискват незабавен отговор, в смисъл че не е необходимо да намерят веднага окончателно решение. Отговорите трябва да се анализират с течение на времето, защото постепенно ще се допълват и усъвършенстват. Това означава, че получените резултатите няма да представляват цялата истина, защото тя ще се открива стъпка по стъпка. Важно е отговорите да не бъдат насилвани, а да възникват спонтанно. Значение имат не толкова отговорите, колкото процесът, който води към тях. Много често емоционалните проблеми разрушават личностите, защото те изпадат в 60

отчаяние, без да осъзнават какво всъщност става с тях. Конфликтите се раждат от невъзможността да се съчетаят импулси от противоположно естество, защото те не са плод на разума; те са само инстинктивни пулсации, които механично се борят за постигане на дадена цел. Обичта и омразата могат да съществуват едновременно в един индивид. Като пример ще дам детето, което едновременно обича и мрази родителите си, а това предизвиква у него дълбоко безпокойство и тревога. Когато разбере, че е нормално да изпитва ярост към родителите, защото те също я изпитват, и че в случая има значение не толкова самото чувство, колкото способността да го направлява, тоест да знае какво да прави с него, тогава то ще успее да помири двете противоположности и да се успокои. Индивидът често очаква прекалено много от другите и изисква от тях неща, които никога не би поискал от самия себе си. Неизпълнението на тези прекомерни, капризни и неоснователни очаквания поражда разочарование и горчивина у него, но не защото другите са се провалили, а защото не е успял да ги използва като инструменти за задоволяване на желанията му. Неуспелите опити за манипулиране винаги предизвикват депресия, но субектът не признава вината си, а осъжда другите. Когато жената се подготви достатъчно, за да наблюдава какво става в самата нея, тя ще успее постепенно да контролира своите конфликти, тъй като вече ги осъзнава. Важното е жената да се вглежда в себе си, да изучава внимателно какво чувства и защо го чувства. По този начин ще разбере същността на това, което преди е било абсолютно неосъзнаван и неразбираем импулс. Трябва да проумее, че върхът на човешкото развитие се състои в това човек да стане господар на себе си. Тази способност се формира постепенно чрез опознаването на вътрешния свят и съответства на „пчелното млечице", което ще доведе до възходящото израстване и развитие на Аза. Искам да обърна внимание върху факта, че хората, и по-специално жените, живеят в очакване на изключителни събития, с което ограничават възможностите си за промяна. Като пренебрегват обикновеното ежедневно събитие, те не извличат от него нито поуката, нито силата, които биха могли да получат, ако във вътрешния си свят работят с елементите, предоставени от ежедневния опит. Възлагат надеждите си на велики събития, а тъй като такива рядко се случват, пропиляват голяма част от живота си в очакване. Наложително е да се разбере, че богатството на нашия живот не е а събитията, който ни се случват, а в начина, по който ги използваме (или сме използвани), за да издигнем нашето съзнание. Обикновеното събитие е елемент, който може да ни разруши или изгради. Именно от заобикалящата я среда жената може да произведе „пчелното млечице", чрез което ще се превърне в кралица. Всеки нов ден е още една възможност за нея да се изгради, да се усъвършенства и реализира, а не само промеждутък от време, което да запълни с безсмислени занимания. Ще дам няколко общи препоръки, които да послужат като основна насока в процеса на осъзнаване на вътрешния свят. Искам да предупредя, че това не е метод за само-анализ. Целта на тези препоръки е да помогнат на хората, които нямат никаква практика в наблюдението на вътрешния си свят. Всяко една от тях трябва обаче да разшири техния хоризонт в това отношение, защото ако се запитаме какво точно е онова, което трябва да се наблюдава, ще стигнем до заключението, че всички прояви на вътрешния свят на индивида трябва да бъдат обект на наблюдение и изследване. ПРЕПОРЪКИ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА МЕТОД ЗА ОСЪЗНАВАНЕТО НА ВЪТРЕШНИЯ СВЯТ 1) Опишете нещата, които обикновено ви ядосват или ви правят агресивна, като уточните механизма на този процес.

2) Кои неща ви радват? Защо?

3) Кои неща ви натъжават? Защо?

4) Кои неща ви вдъхват самочувствие? Защо?

5) Кои неща ви потискат? Защо?

6) Кои неща ви унижават? Защо?

7) Кои неща ви стимулират? Защо?

8) Какво изпитвате, когато сте влюбена?

9) Кои неща ви трогват? Защо?

10) К«са се чувствате по-добре - когато давате, или когато получавате? Защо?

11) В кои случаи изпитвате завист? Защо?

61

12) При какви обстоятелства се стремите съзнателно да страдате? Защо?

13) В кои случаи използвате язвителен или саркастичен език? Защо?

14) В кои случаи се държите лекомислено? Защо?

15) Интересува ли ви чуждото мнение? Защо?

16) В какви случаи се опитвате да манипулирате, да контролирате или да подчинявате другите на себе си? С кои хора постъпвате така? Защо?

17) В кои моменти изпитвате ярост към мъжете? Защо?

18) В кои случаи сте почувствали или чувствате други жени като съперници? Защо?

19) В какви случаи се самосъжалявате? Защо?

20) В какви случаи лъжете? Каква цел преследвате с това?

21) Какво очаквате от живота?

22) Какво очаквате от един мъж?

23) Какво очаквате от себе си?

24) Кои неща ви нараняват най-много? Защо?

25) От кои неща се страхувате? Защо?

26) Кои са основните ви сексуални фантазии? Анализирайте ги.

27) Какво най-много ви безпокои? Защо?

28) Страхувате ли се от старостта? Защо?

29) Какво изпитвате, когато разберете, че привличате някой мъж? Защо?

30) Какво е отношението ви към сексуалното? Защо?

31) Според вас хората обичат ли ви, или ви отхвърлят? На какво отдавате това?

32) Доволна ли сте, че сте жена, или бихте предпочели да сте мъж?

33) Удовлетворена ли сте или не от собствения си живот? Защо? Трябва да подчертая, че този въпросник има за цел единствено да хвърли светлина върху областите, които изискват внимание, с уговорката че нищо не трябва да се пренебрегва, защото щом съществува, има и своето място във вътрешния свят. Омраза, страх, суетност, сладострастност, амбициозност, разрушителност, любов, нежност, смелост, вярност, изневяра, алчност, безкористност, коректност, некоректност, интелигентност и проницателност, коварство и плахост - всички те са елементи на вътрешния свят на човека, поради което не бива да се пренебрегват. Би било сериозна грешка и загуба на време, ако на горепосочените въпроси се отговори направо, сякаш става дума за най-обикновена анкета. Целта на въпросника е да помогне на всяка жена да осъзнае в себе си тези усещания. Процесът е бавен и постепенен, затова е невъзможно да се даде незабавен отговор на въпросите. Решението ще изникне спонтанно и естествено с течение на времето и в зависимост от вниманието, отделено на самонаблюдението. Необходимо е да изтъкна, че това осъзнаване на вътрешния свят няма край, то е непрекъснат процес на откриване и усъвършенстване, като осигурява непрекъснат растеж. В психическия си утерус жената може да се самооплодява със семето на собствения си съзнателен разум, а по-късно да зачене и да роди самата себе си като истинска жена. Това е единственият възможен път за нейната истинска еманципация. За да бъде уважаван, човек трябва вътрешно се примири с това, в противен случай никакво външно обстоятелство не би могло да го принизи. По същия начин и дискриминацията е възможна единствено ако жената позволи това, като отказва да порасне и да се развие. Ако тя наистина притежава зряла индивидуалност, няма сила в света, която да я дискриминира. Нека си припомним, че основната характеристика на психическата функция на утеруса е способността за промяна, за да зачене нов живот. Тази способност, приложена към нейната личност, ще й позволи да се развие самостоятелно. За сетен път ще повторя, че докато жената не вземе в свои ръце отговорността за съдбата си, няма да постигне истинска реализация, защото последната е плод на съзнателно и доброволно извършено действие. Това е вътрешно, а не външно явление, макар че ежедневният опит е именно материалът, с който се работи във вътрешния свят. Основната цел на упражненията е да формира рефлективно съзнание, един вид критерий или съждение, идващо от Аза, което се изгражда на основата на обобщения опит. Трябва да се избягват строгите и неизменни модели, които да се прилагат към всички жени, тъй като те ще бъдат наизустени и сляпо следвани и така ще попречат на една истинска еволюция.

62

Именно поради това пътят е строго индивидуален. Дори когато много жени се обединят, за да работят заедно, всяка от тях трябва да го прави самостоятелно.

2) „ПОЧИСТВАНЕ НА ЧАШАТА" Успоредно с осъзнаването на вътрешния свят, жената трябва да „почисти собствената си чаша", с други думи, да пречисти себе си от отрицателните психически въздействия, излъчвани от обществото. Човешките страсти, пороците, смъртните грехове са сили, които се намират в колективното несъзнавано на човчеството, като оттам се проектират върху психиката на всеки индивид, нахлуват в нея и я замърсяват. Женската сексуалност е тясно свързана с лимбичната система, поради което емоциите при жената имат голямо въздействие върху възбуждането на еротизма й. Затова тя толкова лесно изпада в садизъм или мазохизъм - въображението й се екзалтира от дръзки или болезнени сцени. Замърсените от отрицателното обществено влияние емоции и мисли на свой ред замърсяват потока на либидо-то, което е неспецифично само по себе си, затова се подчинява на импулса, породен от психическото състояние на индивида. По същия начин с установяване на контрол върху чувствата и мислите е възможно да се пречисти и сублимира либидото, защото дейността на тези жизнени центрове се подчинява в известна степен на развитото рефлективно съзнание. Емоционалните състояния и фантазираните сцени представляват средствата, с които се въздейства доброволно върху либидото, с цел да го пречистят, като го върнат към неспецифичното му състояние. Тази дейност се извършва посредством подходяща хигиена на въображението и емоциите, като индивидът съзнателно се отказва от болезненото. Обикновено хората, които изпитват силно влечение към нездравите усещания, незабелязано за самите тях привикват да им се наслаждават, като несъзнателно търсят ситуации, които могат да ги стимулират. Тази човешка особеност се използва от жълтата хроника, която гъмжи от подобни сензации. Огромната вреда, предизвикана от тези обстоятелства, може да се разбере единствено като се осъзнае ясно, че всеки стимул е сексуален, защото чувствителността е в либидото. По такъв начин емоционалните и въображаеми усещания пряко възбуждат еротизма, като доставят извратена наслада. С този механизъм се обяснява силното еротично удоволствие, което страстният играч извлича от хазартните игри, тъй като в такъв транс либидото се възбужда силно чрез редуването на наслада и болка, породени от очакванията за печалба или загуба. Жената трябва да привикне да си представя и да мисли само с положителни и здравословни понятия, като не допуска до съзнанието си порнографското, болезненото и сензационното. Това трябва да бъде процес на разграничаване, а не на потискане. Например човек би приел заразени храни единствено ако този факт или неговите последици са му неизвестни. Никой не би ял съзнателно свинско месо, ако знае, че е заразено с трихинелоза. Хората обаче заразяват ежедневно своята психика, като приемат нечисти или деструктивни мисли и идеи в съзнанието си, Смятам, че когато човек си даде сметка за огромната вреда, която може да му бъде нанесена поради тази причина, той ще бъде мотивиран да упражнява известен контрол върху тези функции, които обикновено са неволни. Необходима е ежедневна дисциплина, така че той да не обръща внимание на мръсното, извратеното или греховното, а да се стреми чувствата и мислите му да бъдат верен израз на рефлективното съзнание. За човек, свикнал да навлиза във вътрешния си свят, не е много трудно да се отнася избирателно към мислите и чувствата си, защото развитието на неговото „аз" съответства на една по-висока степен на самоконтрол - способност, изразяваща най-висша организираност на мозъчната дейност. Смятам, че мисленето и чувстването трябва да престанат да бъдат почти сублиминални дейности, и да се превърнат в способности, които се отнасят избирателно към материала, който трябва да приемат. Нелепо е да се оставяме примирено на прищевките на обществените обстоятелства, да сме открити и беззащитни пред враждебните, корумпиращи или разрушителни ментални влияния, защото така ще приличаме по-скоро на андроиди, отколкото на човешки същества. Това се отнася с още по-голяма сила за жената, която . трябва да придобие избирателна ментална способност, за да затвори въображението и чувствата си за отрицателните въздействия. Придобиването на такава способност не е никаква загадка; зависи единствено от подходящото 63

развитие на Аза, който пък от своя страна трябва да се формира чрез медитация във вътрешния свят. Азът се подхранва от всекидневния опит, поради което този опит трябва да се стимулира, а не да се избягва. Липсата на контрол върху въображението и емоциите прави уязвими психичните защитни сили на индивида и улеснява безразборното нахлуване на стимули, като съществува риск от приемане на всякакъв вид изкривени влияния. За да се противопостави на болезненото и сензационното, които възбуждат неправилно либидото, жената трябва да превъзмогне склонността си към отрицателна или разрушителна критика, както и мъчителния си стремеж да сподели на всяка цена последната сензационна новина, която е научила с несъзнателната цел да повлияе емоционално на околните й да стимулира и техните усещания. Искам да подчертая, че тези препоръки нямат характер на морален упрек, нито са задължителни норми; те представляват обективно предупреждение за едно лесно доказуемо явление. Познатата препоръка, че тютюнът е вреден за здравето и предизвиква рак, не е просто морална забележка, а предупреждение за една напълно определена и доказана опасност. Същото се отнася до в.сичко, изложено в тази книга; тя има за цел не да мъмри, критикува и отрича, а само да разкрие очевидни истини пред тези, които се стремят да наблюдават и внимателно да анализират. Какво ще направи една жена с това познание, е въпрос, който засяга единствено нея. Аз само мога да се надявам това послание да бъде разбрано и правилно оценено, защото еволюцията на жената е единствената възможност човечеството да се промени в положителна посока. Съдбата на света е в нейните ръце и никой не може да отрече този факт. Като допълнение на горепосочените упражнения е препоръчително още едно упражнение, което засилва самоконтрола и позволява по-голямо волево въздействие върху мисленето и въображението. Става дума за постигане на ментален вакуум, което ще цитирам дословно от книгата ми „Хипсосъзнание": „В експеримент Б разгледахме връзката между очите и въображението. Постигането на ментален вакуум започва именно с релаксация на очите. За овладяване на техниката на това упражнение се препоръчва изпълнението му в три етапа: Етап 1: Седнете удобно или легнете по гръб, затворете очи и фиксирайте вниманието си върху тях. След малко ще забележите как очните ябълки се свиват и разпускат, а очите се стремят да примигват, въпреки че са затворени. С усилие на волята се помъчете да спрете напълно лекото потрепване на клепачите и да премахнете мускулното напрежение в очите и клепачите. Етап 2: Забравете за очите и насочете вниманието си върху дишането - усещайте всяко вдишване и издишване, като се помъчите да се идентифицирате с лекото разширяване и свиване на гръдния кош. Почувствайте ясно редуването на вдишване и издишване. Не трябва да дишате дълбоко дишайте нормално. Етап 3. След известно време, когато почувствате, че сте се слели напълно с дишането, забравете за дихателния процес и насочете вниманието си към въображаемо визуализиране на черния цвят. Задръжте образа, докато изчезне от само себе си. Трябва да изпълнявате и трите етапа на упражнението напълно неподвижни, като се стараете тялото да бъде колкото е възможно по-отпуснато. Етапите нямат точно определена продължителност - тя зависи от личните способности на всеки индивид и постигнатите резултати. В никакъв случай не преминавайте към следващия етап, преди да сте овладели предишния. Третият, последен етап може да удължите толкова, колкото сметнете за необходимо - не се тревожете, ако заспите... Когато постигнете ментален вакуум, няма да почувствате нищо, абсолютно нищо. Възприятията са напълно изключени. При ментален вакуум индивидът изпитва усещането, че времето е спряло и той е „застинал" в настоящия момент извън времето, движението и възприятията." Релаксацията на очите, която се практикува през първия етап на упражнението, може в известна степен да се удължи през целия ден. Това улеснява извънредно много контрола върху мисленето, факт, който лесно се доказва с известна практика.

64

Още веднъж ще повторя, че тези упражнения не са магически формули, чрез които жената ще стане истински женствена. Те представляват полезни инструменти за постигане на специфични цели, а именно тя да опознае и развие вътрешния си свят, да пречисти и сублимира либидото и да оказва по-голям контрол върху мисленето. Дали жената ще постигне всичко това, зависи изключително от начина, по който ще ги използва, тъй като тяхната стойност се дължи най-вече на смисъла им, а не на механичното им прилагане. Който разбере това, ще успее; който действа, без да разбира, ще прилича на автомат, повтарящ изпразнени от съдържание формули. МАТЕРИАЛНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА Ролите на жената непрекъснато са се променяли в историята на човечеството и днес не се знае със сигурност кои са те, с изключение на ролята й на майка. От една страна, тя продължава да е зависима от.традиционния културен модел, а от друга има конкретни алтернативи, които противоречат на традиционните норми. Ето някои от въпросите, които са посочвани като източник на напрежение за съвременната жена: „Трябва ли да се развивам като личност, или да се омъжа?; трябва ли да разкривам желанието си да постигна нещо различно, или да се преструвам на по-глупава от мъжа?; трябва ли да работя, или да се посветя на семейството?; няма ли да се проваля като майка, ако не отделям достатъчно време на децата си поради професионалните ми ангажименти?; ако се посветя изключително на семейството, няма ли да застраша брака си, като изглеждам по-малко привлекателна в очите на съпруга си?; когато децата са болни, трябва ли да остана при тях, или да отида на работа?; ако се старая да изглеждам привлекателна, няма ли ненужно да предизвикам ревността на мъжа си?." Очевидно е, че към този списък може да се прибавят още много въпроси, защото материалният живот е непрекъсната промяна и следователно предизвиква безброй проблеми. Към тях обаче трябва да се подхожда като към сили, които - ако са правилно направлявани - спомагат за личностното усъвършенстване. Барометърът на настроението на по-голямата част от жените се определя от отсъствието или наличието на проблеми, защото те схващат несъществуването на такива като предварително условие за постигане на щастие. Поради това те чакат един или друг конфликт да се реши, което за тях е първото условие за щастието. Това обаче е само една илюзия, защото непрекъснато се появяват нови и нови трудности, при това по-бързо и по-често от предходните. Единственото същество, което живее в Нирваната на една винаги хранителна, неизменна и уютна среда, е плодът в утробата. Смътните спомени от този период карат индивида да схваща щастието като отсъствие на материални трудности. Това поведение отслабва характера и волята, тъй като човек свиква да избягва пречките, или ги прехвърля върху други индивиди. Такова инфантилно поведение води до ограничаване на индивидуалните възможности, тъй като индивидът не развива у себе си необходимата действена сила, за да си пробие път в живота. Истински здравото и зрялото се състои в това човек да съзнава факта, че винаги ще има трудности и че животът е бягане с препятствия, поради което е сериозна грешка да се търси щастие отвън, базирано върху материалните обстоятелства. Истинската мъдрост е да се използват препятствията, за да се даде тласък на личностното развитие. На щастието пречат не трудностите, а начинът, по който се направляват, и смисълът и отзвукът, които имат във вътрешния свят. Пример за това е фактът, че много хора, които отиват в други страни в търсене на благоприятна за живота им промяна, продължават да бъдат нещастни както преди, въпреки че материалните несгоди, които преди са ги угнетявали, вече не съществуват. Това е така, защото конфликтите са в тях и те не изчезват с промяната на местоживеенето. Това е въпрос на вътрешно поведение: човек не трябва да се плаши от провала и пречките, а трябва да научи от тях изкуството да живее. Наистина животът е изкуство, което всяка жена трябва да овладее, защото в нейния случай става дума за едно осъзнато, женствено, позитивно и мъдро поведение. Мъдростта в начина на живот се състои в осмислянето на житейския опит, какъвто и да е той, защото в него се намират хранителните елементи на нашето развитие. Митът, че проблемите са лошо нещо, трябва да бъде развенчай, защото те не са нищо друго, освен подводни камъни, които трябва да преодолеем. От нас зависи дали тези трудности ще бъдат разрушителни или 65

съзидателни. Ако те ни объркат, ще бъдем безвъзвратно унищожени емоционално и физически; ако ги направляваме в положителна посока, ще се подхраним и израснем. От какво друго, ако не от трудностите можем да извлечем сила? Изправянето лице в лице с предизвикателствата на живота ще ни позволи да укрепнем и да се развием. Жената в много по-голяма степен от мъжа трябва да посрещне конфликтните ситуации, за да стимулира собственото си израстване. Безпомощността на жената в това отношение се вижда ясно от факта, че повечето жени проявяват изключително безпокойство за бъдещето, като се опитват да го предвидят или предскажат, или пък да привлекат по някакъв начин спасителни външни влияния, вместо да формират сами бъдещето си с вътрешни усилия. Те живеят в очакване на благоприятни събития, поради което презират монотонното ежедневие. Животът на жената може да се резюмира в малък списък с най-важните благоприятни събития в него, които по закона за вероятността не са много. А какво става с останалата част от нейния живот? За съжаление тя я пропилява в очакване на следващите благоприятни моменти, които може никога да не настъпят, като се измъчва от „всекидневната рутина", без да си даде сметка, че това положение е само отражение на вътрешното й състояние. Когато една жена развие вътрешния си свят, тя не може нито да скучае, нито да се поддаде на рутината, защото това вътрешно пространство може да бъде толкова обширно, че да са нужни хиляди години, за да се проучат неговите богатства. Самотата и тревогата, които са често срещани проблеми у жената, винаги се дължат на вътрешна празнота. В случая нека наречем празнота липсата на съзнателно съдържание, тоест, налице са само несъзнателни елементи, които не могат да бъдат направлявани - напротив, те направляват индивида. Съществува и друг елемент, който предизвиква чувство на тревога и самота - това е неорганизираността на свободното време. По принцип индивидът разполага с цялото време на своя живот, в смисъл че то трябва да бъде заето или запълнено с нещо. Когато работата или физическите дейности са недостатъчни, свободното време се увеличава и индивидът възприема собственото си хронологично пространство като една заплашителна безкрайност, като пустиня, в която Азът се чувства абсолютно безпомощен и уязвим. Друг елемент, неразделим от жената, е неувереността, защото тя няма доверие на себе си и очаква всичко отвън. Но външната подкрепа неизбежно е подвластна на променящите се житейски обстоятелства, поради което е много несигурна. Необходимо е жената да организира времето си, като го запълни с полезна и съзидателна дейност и изостави събиранията, посветени на безплодни разговори, които не само че не допринасят с нищо за нейното развитие, а дори й пречат да намери себе си. Организирането на времето вдъхва увереност и сигурност, както и е средство за развиване на специални умения, които обогатяват личния живот. Огорчението и неудовлетвореността у индивида много често са отражение на разочарованието от самия него поради увереността, че е постъпил неправилно, като не се е възползвал от предоставените му възможности. Искам да подчертая, че правилно формираната, зряла и възрастна жена може да преодолее материалните несгоди благодарение на твърдостта, силата и постоянството на нейното собствено „аз", център на психическата й идентичност, което създава собствена вътрешна среда в психическия утерус. Материалните обстоятелства не са решаващи; важното е те да бъдат управлявани. От значение е не това, което човек прави, а как го прави, защото докато поддържа процеса на изработване на „пчелно млечице" върху основата на всекидневния опит, той ще продължи да израства и да се развива съзидателно, независимо от трудностите, които ще срещне по пътя. За тази цел той трябва да прави ежедневен анализ на своя опит, като използва рефлективното съзнание за самовглъбяване, за да разбере смисъла на преживените събития. Именно резултатът от този процес подхранва неговото Аз и поради това е основният фактор за вътрешната устойчивост. Женският пол не осъзнава собствената си сила. В цялата Вселена, с изключение на природата, няма друго същество, способно да приеме в себе си нещо, за да го обработи и преобрази позитивно чрез психическата функция на своя утерус. Нищо не може да устои на тази алхимична асимилация, поради което жената притежава в себе си най-могъщите оръжия, за да реши какъвто и да е проблем или трудност, изпречили се на пътя й. Единственото, което трябва да 66

направи, е да се научи да използва силата на ИН, от която самата тя е сътворена, като отстъпва и се приспособява, като приема, обгръща, убеждава и преобразява. Обикновената самка е пленница на събитията; зрялата жена може да начертае сама съдбата си. Тя няма нужда да приема роли, за да получи идентичност или да определи мястото си в обществото, защото това е индивидуална реализация, която трябва да бъде решена от всяка жена. Очевидно е, че когато жената притежава едно зряло, съзнателно и устойчиво „аз", не е необходимо обществото да определя нейната роля, защото тя самата е способна да реши това, като съчетае индивидуалния си интерес с този на обществото. Нейната женственост ще бъде напълно защитена и нищо няма да може да я разруши; тя ще бъде способна да поддържа избраната от нея роля независимо от историческите превратности, защото тази идентичност е плод на вътрешния й свят, а не на обществената конюнктура. Независимо дали е неомъжена, омъжена, разведена или няма деца, жената, която притежава женска психична идентичност, винаги ще изпълнява една-единствена роля: женската. Биха могли да ми възразят, че дефинициите се променят и че това, което днес е целесъобразно, утре може да бъде отхвърлено. Тогава нека се запитаме защо никога не е поставяна под въпрос ролята на мъжа? Защо той е останал един и същ през цялата история на човечеството и защо никога не се е поставяла под съмнение неговата мъжественост? Това е така, защото колкото и да се променя човешкият критерий, той винаги трябва да се съобразява със законите на Природата - ако те бъдат сериозно нарушени, Вселената ще бъде разрушена. Никаква социална или научна революция не може да промени факта, че жената има вагина и матка и че последната притежава психична функция, съответстваща на нейната биологична дейност, тоест на рецептивната и преобразуваща способност, която е същност на женствеността. Не може също така да се отрича правото й да се развие индивидуално, в собствения си вътрешен свят, и да се самоопредели по такъв начин, че да успее да устои на всички външни промени, но не като ги отхвърля, а като ги приема и ги преобразува. Нищо не може да попречи на жената да се освободи напълно от дискриминацията, на която е подложена, като стане равна на мъжа по право, а не по силата на изключителни закони. Няма голямо значение и какъв вид дейност ще извършва тя. Дори професията й да е традиционно мъжка, тя ще запази непокътната своята женственост, тъй като ще устои на външните въздействия. Обикновено от жената се очаква да бъде „зависима, пасивна, нежна, мила, кротка, любвеобвилна, сантиментална, интуитивна, крехка, повърхностна, закриляна, импулсивна, жертвоготовна и страхлива." Трябва да отбележим, че нито едно от тези качества не отговаря на индивидуалната способност да се постигат определени цели. Те съответстват, с изключение на две-три, на роля, създадена от и за мъжа, като превръщат жената в негов полезен придатък. Очаква се чрез тази традиционна роля тя да се ограничи да изпълнява функцията на майка или да допълва нуждите на мъжа. Напълно зрялата жена не се стреми към женски роли, приети чрез подражателство, внушение или като условен рефлекс. Обратното, тя формира своята женствена идентичност съзнателно, във вътрешния си свят. За да постигне това, не е необходимо да бъде професионалистка, нито интелектуалка. Важно е обаче да се научи да мисли, защото трябва да формира собствените си норми на поведение, които задължително се основават върху аналитичния критерий, а не върху стереотипни формули. Тази мисловна дейност трябва да се допълни с подходяща емоционална чувствителност, която е възвишена форма на познание и важен фактор в междуличностните отношения. Само когато човек се постави емоционално на мястото на други, може да общува с тях нормално и да избягва крайностите, които нарцисизмът поражда. Подходящата чувствителност засилва способността на жената да получава и приема идеи, събития и понятия, които иначе биха останали незабелязани. Настоящата книга не е предназначена само за отбрано малцинство жени. Целите, поставени в нея, могат да бъдат постигнати от всички жени, които могат да четат и пишат, или познават тези идеи чрез устното слово. Единственото, от което се нуждаят, е да изпитват искрен стремеж към индивидуално усъвършенстване. Те могат да се намират в различни ситуации: да бъдат непълнолетни, пълнолетни, 67

четиридесетгодишни или да са навлезли в третата възраст; да бъдат богати, бедни, образовани или необразовани, да имат различни идеологии или вярвания; да работят в най-различни области; да са омъжени или неомъжени; да имат деца или да нямат; да се чувстват нещастни или щастливи. Всички те са в състояние да създадат в собствената си личност една еволюционна сила, с чиято помощ да постигнат резултати, равностойни на тези на мъжете. Всички жени имат възможността да престанат да очакват материални събития, които да ги направят щастливи; да престанат да се надяват на съдбата да ги облагодетелства. Жените трябва да престанат да мечтаят да намерят подходящия мъж, защото могат да се приспособят или да приспособят към себе си един нормален човек и да го преобразят в добър партньор. Необходимо е да престанат да мечтаят за принцове, за известни мъже, филмови актьори, магнати или свърхнадарени личности. Могат да се научат да обичат, като отхвърлят идеализирания образ на мъжа, създаден от самите тях, защото според Райк те искат да използват противоположния пол като окачалка за собствените си илюзии. Те могат да се откажат също така да имитират женски стереотипи, като престанат да се занимават с живота и биографиите на прочути жени. Не е необходимо да изучават живота на известни мъже, защото го правят единствено за да си представят как мерят силите си с него, тоест, за да формират една роля на допълващо противоположно любовно поведение, измислена от и за мъжете, като изключват себе си в истинското си качество на жени. Жената няма нужда да се стреми да завладее някой известен мъж, за да изкачи по социалната стълбица. Тя трябва да се откаже от култа към тялото и да го замени с култивирането на душата. А какво ще ни остане от живота тогава, ще попитат много жени, след като прочетат тези думи. Какво ще правим, щом няма да можем да мечтаем и фантазираме за собственото си бъдеще? Отговорът е, че всяка жена може да прави каквото пожелае. Ако предпочита да пропилява по-голямата част от времето си в мечтаене, тя е свободна да го прави, както е свободна да се откаже от безплодните фантазии, за да ги замени с конкретни реалности. В действителност има два вида фантазия: едната е вредна, деструктивна и безплодна, другата е съзидателна. Първата съответства на онзи унес в будно състояние на хора, които очакват идеите им да се осъществят по магически начин или благодарение на външни обстоятелства. На такива хора им липсва смелост, енергия и решителност, за да „завладеят небето със сила", поради което животът им преминава в очакване на всичко от нищото. Жената е изправена пред следната алтернатива: или да очаква обществото да й гарантира юридическо, но нереално равенство с мъжете, или да спечели тази привилегия със собствени усилия. За съжаление милиони човешки същества преполовяват живота си, като непрекъснато мечтаят за това, което желаят, но без да направят нищо, за да го получат. Жената, която е постигнала своето индивидуално развитие, не зависи от материалните обстоятелства. Тя може да изгради собствената си съдба независимо от трудностите, които се изпречват на пътя й. Лишената от физическа привлекателност жена обикновено е осъдена да изпълнява ролята на майка или да подражава на мъжете, тъй като не може да се изтъкне като еротичен обект. Въпреки това мога да я уверя, че един богат вътрешен свят, изобилстващ с енергия ЙН, може успешно да замени красивия външен вид. Индивидуалното развитие не означава жената да се откаже от фантазиите и илюзиите, а предполага тяхното умело и съзидателно използване. Тя трябва да се убеди, че е „по-рентабилно" да вложи време и усилие във „вътрешен свят", отколкото във „външен вид". В действителност всичко, свързано с култа към материалните ценности, води до лесно разрушими и краткотрайни качества, каквито са красотата, младостта и икономическата мощ. Не става въпрос тя да ги отхвърли, а да се убеди, че не трябва да зависи от тях, защото са притежания, които отмират с годините и превръщат остаряването в истинско мъчение. Тя не трябва да живее за външността, нито за краткотрайното задоволяване на нарцисизма си, защото тази дейност е изтощителна и безплодна за собственото й развитие. Вътрешният свят обаче не губи силата си с възрастта, напротив, той се развива и обогатява, като представлява част от същността на индивида, а не притежание, което може да изчезне. Очевидно е, че с промяната, която ще претърпи женският пол, ролята на мъжа също трябва да се промени, защото той вече ще бъде принуден да се свързва с жената според нови правила на 68

играта. Тъй като е свикнал да приема жената като слабо, зависимо, не твърде умно, повърхностно, лекомислено и безотговорно същество, в началото ще му бъде трудно да се адаптира към една партньорка, която е престанала да бъде примитивна самка и се е издигнала до нивото на жена с индивидуална психична идентичност, свободна, умна, силна и динамична, но едновременно с това изключително женствена. Не се съмнявам, че гордостта и суетността на много мъже ще бъдат засегнати, но те трябва да свикват постепенно да приемат своята партньорка като личност, а не като предмет. От друга страна отношенията в самата двойка ще се променят, в смисъл че няма да бъдат отношения между настойник и осиновена дъщеря, а между две равноправни личности. Известно е също, че мъжът се страхува от емоционалната зависимост, каквато означава една вкопчена психически в него жена, нещо, което не би се случило, ако те са на еднакво равнище. Двата пола могат да се допълват хармонично, когато имат сходна степен на развитие. Жената трябва да осъзнае огромната и непосредствена възможност да бъде истински, окончателно и веднъж завинаги свободна, да определя самостоятелно живота си. Става дума за нещо много специфично, конкретно и реално, а не за някаква вълшебна приказка. Искрено се надявам тя да предпочете обективната действителност и да се реши да се възползва от тази перспектива. Ако тя направи това, ще постигне такова ниво на индивидуална реализация, което ще й позволи да не зависи от временната действителност и да създаде собствена действителност съгласно своите желания. Ще се освободи окончателно от мъжката опека, като достигне пълнолетие и открие хиляди нови прекрасни възможности за развитие и реализация. Няма да зависи от майчинството, за да се увери в собствената си женственост, а като роди самата себе си чрез психическия си утерус, ще бъде в състояние да възпита мъдро децата си - в случай че иска да има такива, - като им позволи да развият във висша степен собствените си способности, а не да бъдат инструменти на майката. Ще има възможност да получи необходимата подготовка, за да изпълнява на равноправна основа най-престижните социални роли. Ще бъде във висша степен женствена дори когато заема ръководни постове, защото вместо да заповядва, ще убеждава в необходимостта на това, което иска. Ще се наложи със силата на ИН, а не на ЯН. Би могла съзнателно да поеме ролята на „майка на света", защото ще положи основите на едно по-добро Човечество - ще бъде в състояние да даде на децата си или питомците същото, което е осъществила в собствената си личност. Мъжете постепенно ще станат по-въздържани и уравно-" весени, тъй като вътрешните им нужди ще бъдат успокоени и задоволени от тези жени, които, изпълнени с женственост, ще могат да получават и дават по един хармоничен начин. Интелектуалната способност на мъжа ще може чувствително да нарасне, когато се допълни от женската ментал-ност - това ще удвои степента на неговата възприемчивост. Напълно реално ще бъде желанието да се сложи край на войните, като се има предвид, че новите поколения ще са формирали, подобно на родителите си, дълбоко хуманно рефлективно съзнание, способно да се наложи над животинските импулси на несъзнаваното. В продължение на много векове човекът е бил безсилен да промени вътрешната си природа, като една от основните причини за това е женската дискриминация. Обществото не изисква от жената да формира съзнателни индивиди. То се е стремяло да я превърне в биологичен инструмент, произвеждащ интелигентни, но лишени от рефлективно съзнание човешки тела. Пренебрегва се нещо съвсем очевидно -майката формира и възпитава детето, като в същото време изобщо не знае как да изпълни по най-удачен начин тази функция. Смятам, че по-голямата част от жените са лоши майки, но не в морален или емоционален, а в чисто технически аспект. Те не са развити и индивидуално реализирани личности, поради което не са в състояние да насочват по най-подходящия начин децата си. Който няма нищо, не може да даде нищо. Това е тъжната история на майчинството в продължение на векове, поради което развитието на човешкото потомство се е извършвало чрез стриктното му подчиняване на компулсивните нужди на майката. Същото се наблюдава и днес по всички географски ширини и дължини, в един исторически период, за който се предполага, че е епоха на огромен прогрес. Тази ситуация ми напомня за историята, в която една кокошка отглежда пате, като се мъчи да го превърне на всяка цена в пиле, без да си дава сметка за неговите естествени индивидуални умения. Наложително е жените да се научат да бъдат добри майки в цялостния смисъл на думата, но 69

това трябва да се основава най-вече върху тяхната предварителна индивидуална реализация, а не да им се втълпяват формули за отглеждане на децата, които те да прилагат механично. Нека не забравяме, че обществените формули са за тълпата, но не за индивида. Те произвеждат още понесъзнателна тълпа, а не индивидуално съществуване. Единствено по-високият критерий на една реализирала се майка може да доведе до индивидуалното възпитание на нейните деца, като се дава предимство на способностите и затрудненията на всяко едно от тях. Когато майките бъдат майки на самите себе си, на децата си и на света, тогава ще се създаде едно Човечество, сублимирано в психическия утерус на жената, като по този начин ще станат възможни общественият прогрес и развитието на вътрешната природа на човека. Колко години трябва да изминат дотогава? Отговорът също зависи от жената. ПРИЛОЖЕНИЕ АНАЛИЗ НА АНКЕТАТА Специалистите, провели проучването, изпълниха стриктно моите указания. Лично определих въпросите, воден не от строги и формални научни критерии, а от намерението да проверя дали жената знае по какво се различава от мъжа в негенитален аспект и в какво се състои женствеността. Бяха анкетирани 130 жени: 28 на-ниско социално-икономическо ниво (НСИН) 71 на средно социално-икономическо ниво (ССИН) и 31 на високо социално-икономическо ниво (ВСИН). Основният ми интерес беше насочен към въпросите 1, 2, 5,7,8, 15, 18, 19. Те са следните: 1) Кой според теб е най-високият идеал или най-високата цел, която една жена може да постигне в живота?

2) Кои според теб са основните различия между мъжа и жената?

5) С кои думи асоциираш думата „женственост"?

6) Какви фантазии и емоции поражда у теб мисълта за твоята матка?

7) Смяташ ли, че матката може да има и друго предназначение, освен функцията си в зачеването и развитието на човешкия ембрион? Обясни защо.

8) Би ли искала да бъдеш мъж, или си доволна, че си жена? 15) Каква според теб е ролята на съвременната жена?

18) Каква е целта една жена да има деца?

19) Кой според теб има по-големи възможности да бъде щастлив в живота - мъжът или жената? Нека анализираме всеки въпрос поотделно: 1. КОЙ СПОРЕД ТЕБ Е НАЙ-ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ ИЛИ НАЙ-ВИСОКАТА ЦЕЛ, КОЯТО ЕДНА ЖЕНА МОЖЕ ДА ПОСТИГНЕ В ЖИВОТА? Основната цел на този въпрос беше да проверя дали жената притежава непреходни ценности относно един идеален модел на женска реализация, с други думи, дали знае каква трябва да е жената, успяла да се осъществи във висша степен като такава и в какво се състои този съвършен модел. Индивидът изгражда своя живот съгласно целите, които желае да постигне, така че много трудно би могъл да се издигне над равнището, което самият той определя. Ако например найвисокият стремеж на субекта е да бъде професионален футболист, малко вероятно е той да се превърне в интелектуалец или да посвети живота си на висшата еволюция на човешкото същество. Идеалните цели са вероятностен израз на степента на реализация, до която ще стигне човешкото същество, тъй като не притежава по-възвишени стремежи. Това означава, че не е възможно да се издигне моралното и етично ниво на човечеството, без преди това да се е променила неговата ценностна система. Докато хората не притежават по-висши идеали в полза на обществото, може да се твърди, че световният мир ще бъде само една утопия, а еволюцията на вътрешната природа на човека - нещо непознато. От особена важност е да се определят идеалните цели на жената, защото тя формира бъдещите поколения, поради което им предава собствените си схеми. Резултатите от първия ни въпрос са отчайващо бедни и показват категорично, че жената не притежава непреходни ценности. Ето някои от отговорите на въпроса: „Да създаде семейство, да има професия, деца." (чиновничка, 26 г., неомъжена, ССИН) „Да има семейство и деца, но да бъде независима от тях."

70

(козметичка, омъжена, 3 деца, 49 г., ССИН) „Да има професия, да бъде независима и да стане майка." (секретарка, 25 г., омъжена, ССИН) „Да се омъжи и да има деца." (домакиня, 35 г., омъжена, 2 деца, ССИН) „Да се реализира като майка, съпруга и професионално." (домакиня, 44 г., омъжена, 2 деца, ССИН) „Да се развие като личност и да бъде щастлива, доколкото е възможно, като създаде семейство и постигне успех в професията." (секретарка на кантора, 49 г., омъжена, 5 деца, ССИН) „Да се изяви в професията, да се реализира като жена, майка и съпруга." (секретарка, 22 г., неомъжена, ССИН) „Да стане майка и да има нормално семейство." (домакиня, 39 г., омъжена, ССИН) „Да създаде семейство и да направи щастливи мъжа и децата си." (домакиня, 39 г., омъжена, 3 деца, ССИН) „Да има професия, да бъде съпруга и майка." (чиновничка, 49 г., омъжена, 2 деца, ССИН) „Да се реализира като дъщеря, съпруга и майка." (домакиня, 48 г., омъжена, 2 деца, ССИН) „Най-високият идеал и най-високата цел, която може да постигне една жена в живота, е да има деца." (чиновничка, 31 г., омъжена, 4 деца, ССИН) „Да има добра работа и деца." (перачка, 33 г., омъжена, 2 деца, НСИП) „Да създаде добро семейство." (перачка, 38 г., омъжена, 3 деца, НСИП) „Да бъде съпруга и майка е целта на всяка жена." (домашна помощница, 20 г., неомъжена, НСИП) „Да има деца." (домашна помощница, 29 г., омъжена, 2 деца, НСИП) „Бракът." (работничка, 56 г., неомъжена, НСИП) „Да се реализира като съпруга и майка." (домашна помощница, 24 г., неомъжена, НСИП) „Когато е дала любов на съществата, които са до нея, найвече на децата." (учителка, 56 г., омъжена, ВСИП) „Тази, която си избере." (учителка, 28 г., омъжена, 4 деца, ВСИП) „Да бъде съпруга и майка." (счетоводител-одитор, 45 г., разведена) „Да бъде майка, съпруга и на трето място да се развие професионално." (инженер, 24 г., омъжена, ВСИП) „Да се реализира като майка." (лекар, 28 г., омъжена, ВСИП) „Като майка и професионално." (психолог, 55 г., омъжена, 1 дете, ВСИП) Тези отговори са подбрани случайно, като са включени анкетирани от всички социалноикономически нива. Останалите отговори не се различават съществено от посочените. От отговорите става ясно, че най-голямото постижение, което жената си представя, не се отнася до собственото й развитие, а е свързано тясно с мъжа. Тя не успява да види своята реализация като нещо индивидуално и автономно, което да й помогне да се развие като личност, а я свежда до брака, децата и в отделни случаи до професията. Домът и децата са свързани с мъжа, а професионалната изява обикновено отразява желанието на жената да компенсира собствената си генитална „непълноценност" с приемането на престижна роля, каквато е професията. За нея това означава да се издигне до нивото на мъжа, като той също й служи за отправна точка. Нейните стремежи не се отнасят до индивидуалното й израстване и развитие; целите й не са присъщи и изключителни за женския пол, а са структурирани спрямо мъжа. Не се забелязват мотивации, които да превъзмогват собственото „аз", тоест, не лични идеали в полза на обществото. Истината е, че единственото, към което жената се стреми, е да се омъжи, да има деца и да упражнява някоя дейност или професия, която да компенсира чувството й за малоценност. Смятам 71

обаче, че това чувство не се отнася до някаква реална малоценност на жената, а е свързано предимно с изискванията, наложен» й от обществото. Тя самата не знае към какво по-стойностно, значително и важно нещо да се стреми. Прави впечатление и фактът, че бракът се визуализира като цел, а не като средство, чрез което тя би могла да постигне някаква реализация. Възможно ли е някой да не прецени страшните последици от факта, че най-високата цел на жената е да се омъжи? Какво бъдеще очаква човечеството, ако това положение не се промени?

2. КОИ СА СПОРЕД ТЕБ ОСНОВНИТЕ РАЗЛИЧИЯ МЕЖДУ МЪЖА И ЖЕНАТА? „Смятам, че това са полът и физическата сила, както и манталитетът на мъж, който му се втълпява още от дете." (продавачка, 34 г., неомъжена, ССИН) „Смятам, че двамата са равни, само че мъжете имат по-големи възможности да получават високи постове." (секретарка, 46 г., омъжена, 1 дете, ССИН) „Няма разлика." (секретарка, неомъжена, 29 г., ССИН) „Само полът и голямата сила, която мъжът притежава, а жената не." (продавачка, 21 Г., неомъжена, ССИН) „По-изострената чувствителност на жената и по-малките й възможности да се развива професионално." (ръководител, 33 г., омъжена, 2 деца, ВСИН) „Жената е по-човечна от мъжа." (счетоводител, 41 г., вдовица, 1 дете, ССИН) „Смятам, че са във физиологията и възпитанието. В интелектуално и емоционално отношение не мисля, че има големи различия." (програмист, 20 г., неомъжена, ССИН) „Единствено в пола." (домакиня, 30 г., омъжена, 1 дете, ССИН) „Разлика в характера." (чиновничка, 54 г., неомъжена, ССИН) „Мъжът е груб и властен, жената е послушна и кротка." (домакиня, 60 г., омъжена, 4 деца, ССИН) „Силата и тялото." (секретарка, 31 г., неомъжена, ССИН) ! „Според мен имат различни хормони, нищо повече, има мъже, които се различават помежду си, при жените е същото," (домакиня, 40 г., омъжена, 3 деца, ССИН) „Психически няма разлика. Останалото са празни приказки." (секретарка, 34 г., неомъжена, ССИН) „Една от големите разлики между мъжа и жената е, че мъжът разсъждава, а жената чувства." (телефонистка, 25 г., омъжена, 2 деца, ССИН) • „В това, че мъжът е мачист." (перачка, омъжена, 2 деца, 33 г., ВСИН) „Мисля, че има само една разлика между мъжа и жената, и това е полът." (чистачка, 22 г., неомъжена, ВСИН) „Жената повече си стои вкъщи, мъжът е по-свободен." (домашна прислужница, 54 г., неомъжена, ВСИН) „Жената е по-силна от мъжа." (домашна прислужница, 39 г.,неомъжена, ВСИН) „Разлика в тялото и в начина на изразяване на чувствата. Жената често плаче, а мъжът никога." (учителка, 28 г., неомъжена, ВСИН) „Само разлика в пола." (домашна прислужница, 33 г., неомъжена, ВСИН) „В нашето общество мъжът властва и се оставя да бъде обичан. Жената обикновено е тази, която „дава", въпреки че би искала да я уважават и приемат." (инженер-химик, 48 г., разведена, 2 деца, ВСИН) „Полът." (строителен инженер, 34 г., неомъжена, ВСИН) От тези отговори става ясно, че жените оценяват само външните разлики, отнасящи се до анатомията, и в някои случаи до поведението. Обикновено дотолкова се идентифицират с мъжкия пол, че са неспособни да разграничат собствените си характеристики от тези на мъжете. Както може да се заключи, нивото на образование не влияе съществено върху тази оценка. Освен сексуалното, жената не знае какво означава да бъдеш жена като нещо различно от мъжа.

72

В някои отговори се забелязват опити да се компенсира чувството за родова непълноценност, тъй като стремежът е не да се изясни въпросът, а да се заяви категорично равенството на двата пола. Въпросът в този случай е интерпретиран според индивидуалните потребности.

5) С КОИ ДУМИ СВЪРЗВАШ ДУМАТА „ЖЕНСТВЕНОСТ"? „Нежност, отзивчивост, парфюм." (секретарка, 45 г., омъжена, 2 деца, ССИН) „Искреност, нежност, чистота." (продавачка, 32 г., омъжена, 1 дете, ССИН) „Изящество, добро настроение, нежност, отзивчивост, приветливост, топлота." (социален работник, 46 г., омъжена, ССИН) „Грижлива, деликатна." (домакиня, 26 г., омъжена, 1 дете, ССИН) ' „Не знам защо, но с: дрехи, коса, гримаса." (секретарка, 49 г., омъжена, 5 деца, ВСИН) „С жена с добри обноски, сигурна и вдъхваща уважение." (Счетоводителка, 22 г., неомъжена, ССИН) - „Деликатна, изтънчена." (домакиня, 33 г., омъжена, 4 деца, ССИН) „Нежност, деликатност, майчинство." (дизайнер, 42 г.,разведена, 2 деца, ССИН) „Да бъде жена." (домакиня, 35 г., омъжена, 4 деца, ССИН) „Нежност." (пенсионерка, 62 г., разведена, 4 деца, ССИН) „Нежност, търпение, деликатност." (домакиня, 38 г., омъжена, 3 деца, ССИН) „фини обноски, нежност, кокетство." (счетоводителка, 26 г., неомъжена, ССИН) „С жена." (Домакиня, 37 г., омъжена, 2 деца, ССИН) „С майчинство." (домакиня, 39 г., омъжена, 3 деца, ССИН) „Жена, рокля, бижута, козметика, нежност, кокетство, майчинство." (домакиня, 51 г., омъжена, 3 деца, ССИН) „С обноски и маниери, грим и дрехи." (секретарка, 21 г., неомъжена, ССИН) „Да се облича женствено." (домашна помощница, 32 г., омъжена, 2 деца, ВСИН) „Деликатност." (домашна помощница, 33 г., неомъжена, ВСИН) „С това да бъде изискана и възпитана." (домашна помощница, 40 г., омъжена, 3 деца, ВСИН) „Женска, жена." (домашна помощница, 29 г., омъжена, 1 деете, ВСИН) „Деликатност, грижливост, и да знае кога да говори и кога да мълчи." (учителка, 34 г., неомъжена, ВСИН) „Сладникаво и пошло." (строителен инженер, 34 г., неомъжена, ВСИН) „Деликатност, интуитивност, изящество, чар." (счетоводител-одитор, 45 г., разделена, 1 дете, ВСИН) „Кокетство." (технолог по хранене, 27 г., омъжена, ВСИН) „Парфюми, ласка, кокетство, усмивка." (учителка, 24 г., омъжена, ВСИН) „Деликатност, кокетство, дискретност." (медицинска сестра, 57 г., вдовица, 1 дете, ВСИН) „Със същността на това да бъдеш жена." (лекар, 28 г., омъжена, ВСИН) „Деликатност, нежност." (диетолог, 31 г., неомъжена, ВСИН) Както се вижда, „женственост" се свързва основно с външни неща като дрехи, парфюми, маниери, грим и, разбира се, с майчинство. Думата, която най-често се повтаря в анкетата, е „деликатност". Тоест „женственост" се свързва с някакво състояние на крехкост или слабост, на потискано поведение. Други по-често срещани думи са „нежност", „изисканост", „грижливост", които изразяват всъщност поведение, несъвместимо с емоционалността. Тези качества всъщност имат специфична стойност повече за мъжа, отколкото за личността, която ги притежава, тоест това поведение облагодетелства други 73

хора. Те са и доказателство за дълбоката зависимост на жената от чуждото мнение, защото целта им е да я представят в добра светлина. Ако основното качество на женствеността беше безпомощността и желанието да се направи добро впечатление, то не би ни останало нищо друго, освен да заключим, че Бог се е пошегувал, като е създал толкова ограничено същество. Очевидно е, че женствеността е нещо съвсем различно и че погрешно се отъждествява с еротичната привлекателност и способността на самката да зачева деца. Само една жена от анкетираните е свързала „женственост" със „сила", а не с външни признаци. Посочените външни качества най-често са: „дълга коса, стройна фигура, елегантни и женствени дрехи, кокетна, грижлива към външния вид, подходящ грим, добра домакиня, красота, ласки, усмивка и т.н." Много от анкетираните показаха пълното си невежество относно това качество, като отговориха: „Свързвам я с жена." Други не дадоха отговор. Не се забелязва и кой знае каква разлика в отговорите, дължаща се на културното ниво на анкетираните. Нима една жена може да бъде женствена, когато не знае какво е това? Нима може да има собствена идентичност извън ролята си на майка? При тези обстоятелства е разбираемо защо тя приема мъжки роли с цел да се самоопредели, дори когато това става чрез подражанието на действия, които съответстват на абсолютната противоположност на собственото й положение. Изглежда така, сякаш женствеността никога не е съществувала като такава на земята.

6) КАКВИ ФАНТАЗИИ И ЕМОЦИИ ПОРАЖДА У ТЕБ МИСЪЛТА ЗА ТВОЯТА МАТКА? „Съжаление, че не съм родила още деца." (козметичка, 49 г., омъжена, 3 деца, ССИН) „Че може да зачева живот." (чиновничка, 26 г., неомъжена, ССИН) „За мен е свещено място." (секретарка, 25 г., омъжена, 2 деца, ССИН) „Никаква, защото е само орган от човешкото тяло." (манекенка, 28 г., неомъжена, ССИН) „Свързвам я с болест и операция, за да нямам повече деца." (продавачка, 65 г., вдовица, 7 деца, ССИН) „За мен е само един орган без чувства." (домакиня, 35 г., омъжена, 2 деца, ССИН) „Никакви." (домакиня, 44 г., омъжена, 2 деца, ССИН) „Никакви." (счетоводител, 27 г., разведена, 1 дете, ССИН) „Чувственост." (продавачка, 33 г., омъжена, 3 деца, ССИН) „Притеснение, отхвърляне." (продавачка, 33 г , омъжена, 3 деца, ССИН)' „Любовен трепет, като гнездо, в което любовта създава живот." (социален работник, 59 г., вдовица, без деца,) „Никакви." (учителка, 28 г., омъжена, 4 деца, ) „Че е топло, тихо, защитено място." (учителка, 36 г., омъжена, 2 деца, ) „Че там са били децата ми, без да плащат наем." (учителка, 41 г., омъжена, 3 деца, ) „Никакви, защото все още не искам да имам деца." (учителка, 24 г., омъжена, ) „Страх, че мога да имам рак." (домашна помощница, 29 г., омъжена, 1 дете, ) 74

„Нищо не предизвиква у мен." (чистачка, 40 г., омъжена, 2 деца, ) „Страх от рак." (домашна прислужница, 52 г., омъжена, 8 деца, ) Отговорите се разделят основно на следните групи: 1) Не предизвиква никаква емоция.

2) Свързват я с майчинството.

3) Свързват я с коитуса.

4) Свързват я с болест или нещо неприятно. Логическите различия в тези отговори показват, че жената изпитва страх от мисълта, че в нейното тяло има някаква кухина или пространство, присъщо на пола й, поради което предпочита да го свързва единствено с биологичната функция, или да не мисли за него. Отхвърлянето или отсъствието на това вътрешно пространство в съзнанието на жената показва също така, че тя не притежава вътрешен свят в реалния смисъл на думата, и че той се свежда до една примитивна проява, каквато е чисто биологичната функция. Липсва каквото и да е представа за вътрешен свят. Тази идея присъства единствено в отговора^ че „е топло, тихо, защитено място". Показателно е, че анкетираните, които принадлежат към ниско социално-икономическо ниво, свързват матката с рака или със страха, че ще се разболеят. Според мен това се дължи на обстоятелството, че те самите оценяват своя живот като много труден и ограничен, което поражда у тях опасения за здравето им. При въпрос 7, който гласи: „Смяташ ли, че матката може да има и друго предназначение, освен функцията в зачеването и развитието на човешкия ембрион?", нито една от анкетираните не го свърза по някакъв начин с „вътрешен свят" или с център на някаква сила. Накратко, жената се чувства празна и пространството на матката поражда у нея чувство, че е кастрирана, поради което се „анестезира" емоционално пред образа си, или прибягва до вездесъщото майчинство.

8) БИ ЛИ ИСКАЛА ДА СИ МЪЖ, ИЛИ СИ ДОВОЛНА, ЧЕ СИ ЖЕНА? Макар въпросът да е много директен, получиха се интересни резултати. Няма да цитирам подробно отговорите, защото са изключително еднообразни. В по-голямата си част жените отговарят: „Доволна съм, че съм жена." Интересното обаче е редакцията на тези отговори - на пръв поглед жените като че ли са се наговорили предварително да отговарят по този начин. Това стереотипно поведение е механизъм за защита пред една тема, която ги смущава или обърква. Малък процент от тях отговарят, че биха искали да са мъже, за да имат по-голяма свобода. Това означава, че изпитват завист към мъжа, защото той може да бъде такъв, какъвто е, докато жената е социално същество, приковано към условностите и зависимо от чуждото мнение. Друг процент от анкетираните реагират твърде пресилено на въпроса, като отговарят: „Никога и за нищо на света не бих искала да съм мъж." Това показва, че наистина биха желали да са мъже, но се съпротивляват ожесточено на тази мисъл. Очевидно е, че висок процент от жените биха предпочели да са мъже, но не искат да признаят това пред себе си, защото би означавало да се съгласят, че са се провалили. Някои анкетирани в напреднала възраст заявяват, че преди са искали да са мъже, но вече не. И наистина, за какво им е- да признаят това желание, след като по-голямата част от живота им е преминала? Забелязва се чувството за малоценност спрямо мъжете и усещането за генитално несъвършенство, което поражда неудовлетвореност от собствения си пол. В началото на Приложението не включих въпрос №11: Би ли могла да посочиш каква трябва да бъде една много женствена жена?, защото отговорите са сходни с тези на въпрос №5.

12. ИМА ЛИ ЖЕНА В МИНАЛОТО ИЛИ В НАСТОЯЩЕТО, ОТ КОЯТО ДА СЕ ВЪЗХИЩАВАШ ИЛИ ДА ВЗИМАШ ПРИМЕР? По-голямата част от анкетираните отговориха отрицателно, което означава, че жените нямат женски образ, който да им служи за пример. Историческите личности, които предизвикват най-голямо възхищение, са: Жана д'Арк, Индира Ганди, Габриела Мистрал, Маргарет Тачър и Голда Меир. Многозначителен е фактът, че тези жени, без никакво изключение, са асексуални, тоест, не 75

са типично женствени,. защото имитират по-скоро мъжки роли. Жана д'Арк, например, е типичен пример за „фалична" жена или войнствена амазонка. Има голямо противоречие в обстоятелството, че от една страна, жените определят женствеността като „дълга коса, стройна фигура, кокетство, красота, ласки, деликатност, крехкост, беззащитност и домакинска работа"у а от друга, възхищават се на жените, които се отдалечават твърде много от тези характеристики. Очевидно е, че жените са ужасно объркани по отношение на своята сексуална идентичност и на психическата и социалната си роля.

15. КАКВА Е СПОРЕД ТЕБ РОЛЯТА НА СЪВРЕМЕННАТА ЖЕНА? „Смятам, че нейната роля е да се интегрира в обществото." (продавачка, омъжена, 8 деца, 49 г., ССИН) „Да се реализира професионално, като съпруга и като майка." (домакиня, омъжена, 2 деца, 39 г., ССИН) „Да се грижи за децата си и да помага с каквото може на мъжа си." (шивачка, 44 г., омъжена, 2 деца, ССИН) „Ролята, каквато винаги е имала, само че по един по-активен и по-открит начин." (секретарка, 20 г., неомъжена, ССИН) „Другарка на мъжа." (секретарка, 42 г., неомъжена, ССИН) „Да бъде жена, труженичка, майка, съпруга." (компютърен оператор, 26 г., неомъжена, ССИН) „Подобна на тази на мъжа. Да върви напред и да се реализира положително." (студентка, 26 г., омъжена, 2 деца, ССИН) „Да се реализира като майка, съпруга и професионално." (домашна помощница, 24 г., неомъжена, ССИН) „Ролята на съвременната жена е да бъде майка, съпруга, любима, другарка на мъжа и да се изяви професионално."-(счетоводителка, 33 г., омъжена, 1 дете, ССИН) „Трябва да помага на мъжа си и да го подкрепя, ако е омъжена, и независимо дачи е омъжена или не, да участва по-активно в обществения живот." (секретарка, 36 г., омъжена, 3 деца, ССИН) ' „Да бъде жена." (домакиня, 31 г., 3 деца, ССИН) „Да помага на мъжа си, да не изисква от него повече от това, което той може да й даде, и да бъде добра спестовница." (домакиня, 38 г., омъжена, 4 деца, ССИН) „Активна." (перачка, 38 г., омъжена, 3 деца, ) „Да създаде свой дом." (домашна помощница, 20 г., неомъжена, ) „Да отгледа децата си и да бъде полезна на обществото с труда си." (гладачка, 44 г., омъжена, 8 деца, ) „Да съчетава по най-добър начин ролята си на майка, съпруга и специшшстка." (счетоводител-одитор, 31 г., омъжена, 2 деца,) „Каквато е ролята на всеки човек, мисля, че мъжът и жената имат една и съща роля, да работят и да се опитат да бъдат щастливи." (медицинска сестра, 24 г., омъжена, 1 дете, ) „Ролята, която винаги е имала: да бъде майка и другарка на мъжа, както и да се развие в професионално отношение." (инженер, 24 г., омъжена, ) „Дъщеря, майка, съпруга, специалистка." (учителка, 31 г., омъжена, 2 деца, ) От отговорите можем да заключим, че ролята на жената е структурирана от и за мъжа. Това става ясно от фрази като: „да бъде майка", „да подкрепя мъжа", „да бъде другарка на мъжа" и т.н. Те доказват, че жената е „дъщеря на", „другарка на", „майка на" - с други думи, тя е лишена от индивидуална женска идентичност и ролята й е отнесена към мъжа, а не към самата нея. Някои от отговорите са неясни и стереотипни, като разкриват невежество или неразбиране на същността на въпроса. Част от анкетираните смятат, че ролята на жената е еднаква с тази на мъжа, като по този начин доказват, че имитират неговите действия. Липсват ясно определени характеристики, с изключение на функцията й на майка. В отговорите жената е определена като самка, но не и като жена. Нейната основна дейност сякаш е да си стои вкъщи, помагайки на мъжа.

18. КАКВА Е ЦЕЛТА ЕДНА ЖЕНА ДА ИМА ДЕЦА? „Защото това е една от ролите на жената." (учителка, 38 г., омъжена, 4 деца,) „За да бъде щастлива и да ги възпита и им помогне да се приспособят към изискванията на живота." (библиотекарка, 51 г., вдовица, повторно омъжена, без деца) „За да материализира любовта си към мъжа." (физик, 24 г., неомъжена,) „Да продължи човешкия род. (медицинска сестра, 26 г., 76

неомъжена) „Да изпълни Божията повеля и да продължи живота чрез любовта между един мъж и една жена." (учителка, 22 г., неомъжена) „Не мисля, че е някаква цел. Това е спонтанна потребност, когато една жена обича един мъж, и тази любов продължава в децата, на които даваме всичко необходимо. (библиотекарка, 33 г., омъжена, 3 деца) „Да създаде дом, да даде всичко на детето, което е плод на любовта, и да се реализира като майка и съпруга." (учителка, 29 г., 1 дете) „Продължаване на рода и любов." (учителка, 39 г., неомъжена) „За да бъде истинска жена и да се гордее с децата си." (телефонистка, 42 г., омъжена) „Да са реализира като жена." (работничка, 56 г., неомъжена) „Да бъде майка, да се грижи за детето си и да му даде всичко необходимо." (домашна помощница, 46 г., неомъжена) „Когато една жена има деца, тя се реализира като жена и майка." (работничка, 53 г., омъжена, 1 дете) „Да се чувства пълноценна като жена." (домашна помощница, 24 г., неомъжена) „Да увеличи населението, както и да се реализира като жена, като майка и да се грижи за децата си". (продавачка, неомъжена, 34 г., ССИН) „Да се реализира като майка. Да даде на мъжа потомство и стимул в работата му. Да конкретизира любовта си и да изпълни природния закон." (козметичка, 46 г., омъжена, без деца, ССИН) : „Да се чувства пълноценна като жена". (домакиня, 26 г., неомъжена, ССИН) „Най-вече да се реализира като жена." (чиновничка, 26 г., неомъжена, ССИН) „Мисля, че се нуждаем от едно дете дори и без да сме омъжени, то е продължение на нашия живот, плодът на това, което сме." (секретарка, 25 г., омъжена, 2 деца, ССИН) „Да продължи човешкия род, както и да се реализира." (манекен, 28 г., неомъжена, ССИН) „Да стане жена." (домакиня, 35 г., омъжена, 2 деца, ССИН) От тези отговори става ясно, че жената използва децата си, за да преодолее кастрационния комплекс и да се почувства цялостна. Без да се възпроизвежда, тя не се чувства жена, а само фрагмент от това, което би трябвало да бъде. Майчинството е единствената роля, която й принадлежи изцяло и която й предоставя възможност да преодолее комплекса ей за м&чоценност. То й позволява да се реализира като самка, но не и като индивидуално развита жена. Майчинството не определя една жена като индивид, защото това понятие включва целия човешки род в неговата женска версия. Не й помага да установи своята индивидуална идентичност; то е нещо, което и другите жени могат да правят и което самките осъществяват много по-добре и по-ефикасно. Майчинството няма нищо общо с „жената-личност", то е функция на женската част на вида. Поради това тя не може да се реализира на равнището на индивида, защото прави нещо, което ни най-малко не се различава от това, което и другите правят. Очевидно е, че има деца, за да компенсира чувството си за непълноценност и генитална ощетеност, а не за да се самореализира. Става дума, разбира се, за равнище на индивид, а не за запазване на вида. Нека си припомним също така и психоаналитичната асоциация, установена между бебето и пениса, което означава, че на несъзнателно равнище бебето символизира фалоса, тоест получаването на желания полов орган.

19. КОЙ СПОРЕД ТЕБ ИМА ПО-ГОЛЕМИ ВЪЗМОЖНОСТИ ДА БЪДЕ ЩАСТЛИВ В ЖИВОТА - МЪЖЪТ ИЛИ ЖЕНАТА? От отговорите налози въпрос, които не цитирам поради еднообразието им, се вижда, че той плаши жените. Някои от анкетираните отговориха по много странен начин - написаха „И ДВАМАТА" с несъразмерно големи букви, разположени по цялата ширина на листа, като добавиха огромни удивителни накрая. Тази свръхреакция показва, че въпросът ги е стреснал и 77

вероятно дълбоко в себе си мислят, че всъщност мъжът има по-големи възможности да бъде щастлив - нещо, което никога не биха признали. Други от отговорите бяха твърде обстоятелствени, с цел да докажат на всяка цена, че и двата пола имат еднакви възможности, нещо, което отразява несъзнателното задействане на защитните механизми. В някои от отговорите се твърдеше, че жената има по-големи възможности, но не се обясняваше защо. В преобладаващата част от отговорите, в които се твърди, че и двамата имат еднакви възможности, се забелязва несъзнателен стремеж да се докаже, че жената, въпреки своята „неравнопоставеност", има толкова възможности, колкото и мъжът. Това показва, че при прочитането на въпроса първото, което е минало през ума на анкетираните, е чувството за родова малоценност. С една дума, хипотезите, съществуващи преди провеждането на анкетата, бяха напълно потвърдени със следните общи заключения: 1) Жената е лишена от реално значими ценности и притежава единствено външни ценности, които са временни и изключително ограничени.

2) Не знае с какво се различава от мъжа, с изключение на физическите характеристики.

3) Объркана е по отношение на своята сексуална идентичност, поради което имитира мъжки роли*.

4) Не притежава „вътрешен свят", в смисъл на вътрешно пространство с разумно, манипулируемо, податливо на оценка и съзнателно съдържание.

5) Лишена е от индивидуалност. Всяка жена е определена от същите неща, които определят и другите жени, поради което се стреми да се отличи от останалите чрез облеклото или външността.

6) Завижда на по-голямата свобода на мъжа, която му позволява да бъде „той самият", за разлика от жената, която е социално същество.

7) Чувства се кастрирана, ако няма деца.

8) Не постига индивидуална реализация на основата на непреходни ценности.

9) Лишена е от значими цели в живота.

10) Съществуването й се върти около мъжа.

11) Не знае какво е „женственост".

12) Свързва женствеността с външното и обществения живот, а не с някакъв вид енергия, присъща на жената.

13) Не притежава стабилен, зрял и постоянен вътрешен „аз". Нейният Аз се променя според обстоятелствата. Тези заключения не бива да се тълкуват отрицателно, нито да се използват като аргумент или извинение с цел да се докаже някаква предполагаема малоценност на жената. Жената е резултат от вътрешни и външни обстоятелства; от историческата и социална конюнктура, принудила я да поеме изключително ролята на майка и да бъде пасивна; от самата себе си, защото използва аргумента за своята предполагаема непълноценност, за да бъде закриляна от мъжа -обстоятелство, което я прави абсолютно зависима от него и възпрепятства собственото й развитие. Поради изискванията на мъжката си роля мъжът притежава повече индивидуалност от жената, затова анонимността не го притеснява Може да бъде най-обикновен тип, без това да наранява по някакъв начин самолюбието му. Мъжете се обличат по твърде сходен начин: с еднакви цветове, платове и шарки, защото не търсят външна изключителност. Съперничеството между жените се обяснява с желанието им да се изтъкнат индивидуално, защото се възприемат като по-хомогенни помежду си, отколкото мъжете. По този начин всяка друга жена намалява шансовете й да бъде оригинална. Причината за това е, че жената не се е изправила лице в лице с предизвикателствата на живота, като предпочита да остане в сянката на мъжа. Тези, които са възприели феминистка позиция с цел да защитават интересите си, всъщност се борят срещу мъжа, а не срещу собствените си слабости. Опитват се да ограничат експанзивната мъжка сила, вместо да развиват собствената си енергия. В действителност феминистките са също така зависими от мъжете, както останалите жени, защото взимат за отправна точка именно мъжете, вместо да насочат дейността си към самите себе си. Убеден съм, че жената не е по-нисша от мъжа: самата тя се поставя в подчинено положение, 78

защото не познава собствените си възможности, или пък защото предпочита удобството, което й предоставя отказът от тежки отговорности. Напълно съм съгласен с твърдението на Хавелок Елис, че „човечеството е едно цяло; мъжът и жената са две допълващи се противоположности, което заедно образуват единното". Двата пола, колкото и да са различни, са създадени един за друг, като се допълват взаимно. Жените трябва да бъдат подпомогнати да се еманципират; те се нуждаят от подкрепата и разбирането на мъжете, но не чрез нови закони за закрила, а чрез насърчаване на вътрешното им развитие. Това е изключително индивидуален процес, тоест всяка жена трябва да поеме върху себе си отговорността за своята самореализация. Това е по-скоро самообразователна дейност, отколкото пасивно участие в някакви работни или учебни групи. Искам да предупредя и за отрицателните последици, които могат да се получат от работата на женски групи, ръководени от инструктори, които не са подготвени да използват рефлективното съзнание, защото една от особеностите на женските групи е голямата лекота, с която се формира психологическа тълпа. Според Гюстав Льобон, който пръв разработи тези изследвания, по-късно потвърдени от Фройд, това, което се натрупва в психологичните тълпи, е не интелект, а умствена нищета. Ако инструкторът не знае как да избегне тези последици, работата може да бъде твърде обезкуражаваща и безплодна. Именно поради тази причина толкова наблягам върху индивидуалния характер на тази дейност. Групирането е препоръчително само ако е налице индивидуална отговорност, както и убеденост, че напредък може да се постигне единствено в зависимост от личното усилие, а не с поголяма групова активност. Искам да предупредя всеки, който иска да използва тази книга, че тя не трябва да се възприема като четиво, а да се разучи търпеливо и внимателно. Тази препоръка има една много ясна цел и тя се отнася до необходимостта от преосмисляне на емоцията да бъдеш жена, която обикновено е замърсена от усещане за малоценност и несигурност. Тъй като всяка емоция е продукт на тълкуване, а не на някакъв стимул, тя може да се преосмисли, като й се придаде повиеше значение от положително естество» Това, разбира се, не може да стане само с желание, а трябва да се основава върху обективна осъзната очевидност. Именно поради тази причина сметнах за необходимо да извадя от мрака на несъзнаваното мотивациите на женското поведение, така че всяка жена да проумее скрития подтик за погрешните си действия, за да може да ги промени в положителна посока. Този процес ще й помогне да осъзнае колко много може да постигне, стига да се освободи от ненужния баласт, който спъва собственото й развитие. Така жената ще може да мобилизира огромните вътрешни сили, които до този момент са били в латентно състояние. Всяка читателка трябва да разбере огромния преобразяващ потенциал на нейния психически утерус - сила, която, използвана умело, може да й отвори вратите към свободата, към индивидуалното й развитие и личния успех. Постепенното осъзнаване на основните идеи в този труд ще я накара да преосмисли своето емоционално състояние на жена, като й вдъхне увереността, че е наистина удовлетворена от женската си сексуалност - убеждение, което ще се засили от очевидността на нейните материални успехи. Характерна емоция, която съпътства всяка жена, е усещането, че е в неизгодно положение. Това чувство трябва постепенно да изчезне, като бъде заместено от идеята за равенство, самостоятелност и победа. По-надолу предлагам няколко обобщени резултати от проведената анкета, които могат да допълнят идеите, изложени в това изследване. НИСКО СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКО ниво 28 анкетирани 1) ПРОЦЕНТ НА СЪГЛАСИЕ ИЛИ НЕСЪГЛАСИЕ С ПОЛОЖЕНИЕТО СИ НА ЖЕНА 23 жени са доволни, че са такива, което съответства на 82,1 % 5 не са доволни, което съответства на 17,9 % 2) КОЙ Е НАЙ-ГОЛЕМИЯТ НЕДОСТАТЪК НА ЕДНА ЖЕНА? а) завистта б) алкохолизмът в) грубостта 79

3) КОЙ Е НАЙ-ГОЛЕМИЯТ НЕДОСТАТЪК НА ЕДИН МЪЖ? а) мъжкият шовинизъм б) различни пороци в) женкарство, егоизъм, безотговорност, лицемерие 4) КОИ СА РАЗЛИЧИЯТА МЕЖДУ МЪЖА И ЖЕНАТА? а) жената е по-силна и по-работлива б) мъжът е по-страхлив в) психологични различия г) свободата, социалните роли 6 жени смятат, че има различия: 21,4 % 22 жени не виждат никакви различия: 78,6 % 5) КАЧЕСТВАТА НА ИДЕАЛНИЯ МЪЖ, КОИТО СЕ ПОВТАРЯТ НАЙ-МНОГО В ОТГОВОРИТЕ а) нежен 6) добра физическа външност в) съпричастен, работлив, искрен б) МАЙЧИНСТВОТО 6 жени нямат за цел Майчинството: 21,4 % 22 жени имат за цел майчинството: 78,6 % СРЕДНО СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКО НИВО 71 анкетирани 1) ПРОЦЕНТ НА СЪГЛАСИЕ ИЛИ НЕСЪГЛАСИЕ С ПОЛОЖЕНИЕТО СИ НА ЖЕНА 59 жени са доволни : 83,1 % 12 не са доволни: 16,9 % 2) КОЙ Е НАЙ-ГОЛЕМИЯТ НЕДОСТАТЪК НА ЕДНА ЖЕНА? а) лъжата б) завистта в) егоизмът г) ревността.

3) КОЙ Е НАЙ-ГОЛЕМИЯТ НЕДОСТАТЪК НА ЕДИН МЪЖ? а) мъжкият шовинизъм б) изневярата и/или женкарството в) лъжата и егоизмът г) безотговорността 4) КОИ СА РАЗЛИЧИЯТА МЕЖДУ МЪЖА И ЖЕНАТА? ЖЕНАТА Е: - по-екстровертна - по-малко мисли - по-работлива - по-кротка - притежава шесто чувство - притежава вътрешна сила - по-зряла - по-скромна - по-голяма реалистка - има по-богато въображение - по-зависима - не е толкова егоистична - по-способна е да взема ясни решения. МЪЖЪТ Е: - по-работоспособен - има по-голяма физическа сила - властен и мачист - пресметлив - мечтател - има по-голяма свобода на действие - по-независим - емоционално е по-стабилен - по-слаб - по-интелектуален.

80

5) ЧЕРТИ НА ИДЕАЛНИЯ МЪЖ, КОИТО СЕ ПОВТАРЯТ НАЙ-МНОГО В ОТГОВОРИТЕ а) нежен и ласкав 6) интелигентен в) отговорен й съпричастен.

6) МАЙЧИНСТВОТО 56 жени имат за цел майчинството: 78,9 % 15 нямат такава цел: 21,1 %. ВИСОКО СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКО ниво 31 анкетирани 1) ПРОЦЕНТ НА СЪГЛАСИЕ ИЛИ НЕСЪГЛАСИЕ С ПОЛОЖЕНИЕТО СИ НА ЖЕНА: 26 са доволни: 83,9% 5 не са: 16,1%.

2) КОЙ Е НАЙ-ГОЛЕМИЯТ НЕДОСТАТЪК НА ЕДНА ЖЕНА? а) завистта б) егоизмът и суетността в) лекомислието.

3) КОЙ Е НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ДЕфЕКТ НА МЪЖА? а) мъжкият шовинизъм б) безотговорността, егоизмът, чувството на превъзходство в) лъжата.

4) КОИ СА РАЗЛИЧИЯТА МЕЖДУ МЪЖА И ЖЕНАТА? а) различни социални роли б) физически различия в) психологически различия г) способност да обичат, чувства.

5) ЧЕРТИ НА ИДЕАЛНИЯ МЪЖ, КОИТО НАЙ-МНО-ГО СЕ ПОВТАРЯТ В ОТГОВОРИТЕ а) интелигентен 6) нежен в) съпричастен.

6) МАЙЧИНСТВОТО 6 жени нямат за цел майчинството: 19,3 % 25 жени имат такава цел: 80,7 % Както може да се заключи от анкетата, завистта е недостатък, който жените най-често признават, че притежават, тъй като се посочва и от трите групи анкетирани. Най-лошият недостатък на мъжа, единодушно потвърден от всички жени, е мъжкият шовинизъм, а двете най-желани от жената черти на идеалния мъж са: „нежност" и „съпричастност". Почти 80 % от всички анкетирани имат за основна цел майчинството. Трябва да посочим, че завистта всъщност се дължи на огорчението, изпитвано от жената заради липсата на пенис, независимо дали това чувство е насочено към мъж или жена, тъй като във втория случай жената - обект на завистта е участничка в състезанието за мъжа, или с други думи, за манипулируем пенис. Необходимо е да отбележим противоречието между пренебрежителната оценка на мъжкия шовинизъм и неговата действителна проява в живота, тъй като е доказано, че мъжете, склонни към такова поведение, получават по-лесно любовните предпочитания на жените. Накрая ще изкажа мнението си, че ако тази анкета бъде проведена в която и да е друга страна и в каквато и да е социална среда, отговорите няма да се различават съществено от получените в нашето изследване, а ако има различия, то те ще бъдат в посока на още по-голямо затвържда-ване на тези резултати. ЗА АВТОРА Джон Бейнс е съвременен философ с все по-нарастваща популярност, философската система, наричана от него херметическа наука, е изградена върху древните езотерични принципи на Триел авния Хермес, които в книгите на Бейнс придобиват нова свежест и съвременно звучене. Литературната му кариера започва с публикуването на Тайното учение - подготовка за покъсните произведения, изследващи вътрешния свят на индивида и взаимодействието му с обществото, в което живее. Следващите му книги разширяват разбирането ни за самите себе си и внасят съзвучност в 81

отношенията ни със света: Хипсосъзнание (1967), Звездният човек (1979),Науката за любовта (1982), Съществували жената? (1983),Развитие на вътрешния свят (1984) и др. Произведенията му са издавани в САЩ, Латинска Америка и Европа. Тайното учение Книгата представя основните принципи на херметическото учение. Ако винаги сте се чувствали различни от другите хора, в тази книга ще откриете предопределения ви от съдбата път и ще започнете пътуването към посвещаването и трансформацията. Тайното учение на херметизма е вратата към една по-висша духовност. Звездният човек Кой е Звездният човек? Това е особен индивид, който се е изтръгнат от колективното съзнание на вида Ното зарееш и е постигнал истинска свобода. Той вече не се върти в порочния кръг на моделите, налагани от обществото, защото е открил духовния път, по който човек може да стане господар на собствената си съдба. Науката за любовта Джон Бейнс предлага модерен и задълбочен анализ на фалшивата и истинската любов. Истините в науката за любовта могат да бъдат проверени и приложени в живота. Тази забележителна книга ни дава надежда и възможност да направим своя избор. Хипсосъзнание Техники за постигане на личен успех Зад всички трудности, които срещаме в живота си, стремейки се да намерим „верния отговор", един-единствен фундаментален факт ни принуждава да понасяме ненужно безброй страдания, недоразумения и разочарования. Този факт е ниската будност на човека. Процесът на „събуждане" е пътуване към самопознанието. Щом веднъж съберете смелост и направите първата стъпка, само ще спечелите и? няма да загубите нищо друго освен пречките между вас и успеха, душевния мир и дълбокото разбиране на това какво означава ДА ЖИВЕЕШ...

82