kabala_tova_e_mnogo_lesno

Международна академия по кабала

Кабала – това е много ЛЕСНО Книга за всички

КОАЛА ПРЕС

Редакционен съвет: Ръководител на Международната академия по кабала Михаел Лайтман Членове на съвета: А. Авербах, Е. Алон, Л. Артемев, Т. Ашер, А. Барановски, А. Бренер, Г. Голуб, М. Голуб, Д. Голдин, А. Гутман, Х. Диниц, С. Добродуб, О. Ицексон, М. Калинин, А. Козлов, М. Лотер, А. Лучинкин, А. Плотников, Ю. Сабал, Д. Самсонников, М. Санилевич, Е. Сотников, О. Уткин, Г. Шустерман, П. Ярославски

Книгата „Кабала – това е много лесно“ е опит да се доведе до хората в кратка и ясна форма идеята на учението, което се зародило в града Ур Халдейски на територията на Междуречието през Вавилонския период – преди около четири хиляди години. Историческата верига на развитие на тази древна методика, найразпространените митове и заблуждения за нея, цитати от велики кабалисти, изказвания на известни мислители – всичко това ни предлага тази книга. Тълковният речник и подробните обяснения ще помогнат на читателя да научи скрития смисъл на кабалистичните текстове. Но главното е, че тази наука е най-близка до човека, тъй като разказва за смисъла и целите на нашето съществуване, за законите на взаимовръзка между всички хора като единен организъм. Книгата „Кабала – това е много лесно“ ще стане добра инструкция за начинаещите в изучаването на кабала. Материалите в книгата са събрани и обработени от преподавателите от Международната академия по кабала под ръководството на учения кабалист Михаел Лайтман.

© Михаел Лайтман ISBN 978-954-9455-23-6

СЪДЪРЖАНИЕ ПРЕДГОВОР . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 7 ЗА КАКВО Е НУЖНА КАБАЛА . . . . . . . . . . . . . . . . . 10 МИТОВЕ ЗА КАБАЛА . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 16 ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ . . . . . . . . . . . . . . . . . 28 ИСТОРИЯ НА РАЗВИТИЕТО НА КАБАЛА . . . . . . . . . 39 Първоначален етап на развитието на кабала . . . . . . . 39 Зараждане на кабалистичната методика . . . . . . . . . . 43 Периодът на египетското изгнание: Петокнижие . . . . 46 Седемте дни на творението . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 49 Първи ден . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 53 Втори ден . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 54 Трети ден . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 55 Четвърти ден . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 56 Пети ден . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 57 Шести ден . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 59 Седми ден . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 60 Природата на човека . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 62 Книга Зоар . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 64 Лурианска кабала . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 68 Кабала в периода на епохата на Просвещението . . . . 73 Съвременният подход към изучаването на кабала . . . 74 РАБАШ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 80 Стадии на развитие на желанията . . . . . . . . . . . . . . . 82

ОСНОВИ НА КАБАЛА . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 85 Възприемането на света . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 85 Основни раздели на науката кабала . . . . . . . . . . . . . 87 Исторически аспект на кабала . . . . . . . . . . . . . . . . . 90 Кабала като методика за достигане на подобие с природата . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 93 Същността на кабала . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 96 Предмет на изучаване на кабала . . . . . . . . . . . . . . . 97 Пътища за достигането на Висшата цел . . . . . . . . . . 99 Две системи: низхождане и подем . . . . . . . . . . . . . . 100 Основните елементи на мирозданието . . . . . . . . . . . 103 На какви данни се основава кабала . . . . . . . . . . . . . 104 Проблемът за реалността в кабала . . . . . . . . . . . . . . 104 Абстрактни названия . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 106 Основи на терминологията в кабала . . . . . . . . . . . . . 107 Езикът на клоните . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 107 ТАЙНИЯТ СМИСЪЛ НА ТОРА . . . . . . . . . . . . . . . . . . 109 Тора – описание на степените на постигане на Твореца . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 111 Замисълът на творението и езикът на кабала . . . . . . 112 Езикът на клоните – средство за обяснение на понятията на Висшия свят . . . . . . . . . . . . . . . . . . 115 Терминология и смисъл на буквите . . . . . . . . . . . . . 118 Черните букви на фона на бялата светлина . . . . . . . . 121 Как духовното да се свърже с материалното . . . . . . . 122 ДУХОВНАТА КОНСТРУКЦИЯ – АДАМ РИШОН . . . . 127 Условия за развитие на творението . . . . . . . . . . . . . . 128 Подобие на свойствата . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 130 Общата душа – Адам . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 131 Устройство на общата душа Адам . . . . . . . . . . . . . . . 133

ЕТАПИ НА РАЗВИТИЕ НА ЖЕЛАНИЯТА . . . . . . . . . . 136 Възникване на новия вид желания . . . . . . . . . . . . . . 138 Търсене на напълнителя и процес на напълване . . . . 140 Духовното желание – какво е това? . . . . . . . . . . . . . 141 Духовно пространство . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 142 Смъртта на човека – смърт на тялото или на душата? . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 143 Душа, екран и наслаждение . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 144 „Земни“ и „духовни“ органи на чувствата . . . . . . . . . 145 Гематрия на душата . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 147 Постижението става абсолютно . . . . . . . . . . . . . . . . 148 Кабала – наука за получаване на наслаждения . . . . . . 149 СОЦИУМ И КАБАЛА . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 151 ПРИЧИНИ ЗА РАЗКРИВАНЕТО НА КАБАЛА В СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 160 Време да се действа . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 161 Условия за разгласяване на кабалистичните знания . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 162 МЕТОДИКА ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА КАБАЛА . . . . . . . . . 167 Въздействие на кабалистичните текстове . . . . . . . . . . 167 Подготовка и процес на обучение . . . . . . . . . . . . . . . 168 Последователност на обучението . . . . . . . . . . . . . . . 169 Подход към обучението . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 171 ВЕЛИКИТЕ ХОРА ЗА КАБАЛА . . . . . . . . . . . . . . . . . . 173 Кабалистите за кабала . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 173 Философите за кабала . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 180 Цитати от статии на Баал Сулам . . . . . . . . . . . . . . . 184 ТЪЛКОВЕН РЕЧНИК НА КАБАЛИСТИЧНИТЕ ТЕРМИНИ . . . . . . . . . . . . . . 189 МЕЖДУНАРОДНА АКАДЕМИЯ ПО КАБАЛА . . . . . . 207

ПРЕДГОВОР Изглежда, че всичко в живота е нормално, всичко върви по реда си, но кой знае защо, човек все по-често усеща себе си нещастен в този свят, безсилен, изпитва някакво безпокойство, тревога за бъдещето, страх пред смъртта. Той не е уверен в това, че утре всичко ще бъде такова, каквото е било вчера. Към кого да се обърне за помощ, за да разсее своите тревоги, за да не изпадне в депресия? О, да, в света съществуват много начини за психологическо успокоение: от ритуалните танци около огъня и амулетите до молитвеници и книги за всевъзможни вярвания. А колко популярно е станало сега да се получават благословии! Хората не започват нито едно повече или по-малко сериозно дело, докато не получат напътствие от човек, надарен с някакъв сан. И какво? Съгласно последните научни изследвания се изяснява, че силата на вярата, която човек придобива, когато по негова молба му казват, че всичко ще бъде добре, му дава огромна увереност в това. Ако се вземе група болни хора, раздели се и на едната половина се даде това усещане за увереност, а на другата – не, то в първата половина от хората, за разлика от втората, се наблюдават съществени подобрения. Това говори, че в човека съществуват сили, които могат да бъдат приведени в действие чрез вяра и самовнушение. Впрочем на всички е известна силата на „лекарството“ плацебо. Колкото повече светът потъва в отсъствието на разбирателство между хората, в отсъствието на увереност в утрешния ден

Кабала – това е много лесно и като следствие в депресията, наркотиците, насилието и терора, толкова по-активно човек търси различни начини да повдигне в себе си силата на вярата. Затова вече много години ние наблюдаваме интерес към мистиката, към магията – към всичко, което предлага купуването на надежда, сила и успех. Но времето на плацебо е към своя край – все по-малко стават хората, способни сляпо да вярват. Все повече хора си задават въпросите: защо в моя живот стават такива събития, мога ли аз да избегна опасността и да предотвратя бедата? И главното – как да направя това сам, без съмнителни лечители и магове? А това означава, че е дошло времето кабала да бъде разкрита на човечеството – методика за постигане на целта на миро­ зданието, на причините на всичко ставащо и на смисъла на живота на всеки. Кабала – това е наука за вътрешното, индивидуално постигане от човека на общия Закон на Природата – Твореца. Великият кабалист на ХХ в. Баал Сулам е казал така: „Действително, ако насочим цялото наше внимание и се опи­ таме да отговорим на един-единствен знаменит въпрос, всич­ ки съмнения за необходимостта от изучаването на кабала ще изчезнат. И това е въпрос, задаван от всички смъртни: в какво е сми­ сълът на моя живот? С други думи годините на нашия живот, струващи ни толкова скъпо, тези болки и мъки, които ние по­ насяме само заради това, за да ги завършим – кой получава удоволствие от това?“ Ние виждаме, че всички наши страдания са от непознаване на целта на творението и като следствие на това от несъблюдаване на общия закон на Природата. Това е закон на взаимовръзката на всички съставни части на света помежду им. Разбирането и изпълнението на този закон ни довежда до комфортно, безопасно съ­стояние, позволява да се разкрие сполуката във всички наши действия. И обратно, всички наши нещастия са само от нарушаването на този закон.

Предговор Именно от неговото съблюдаване и правилното му използване зависи нашето хубаво бъдеще. И именно на този закон ни обучава кабала. Подобно на това, както познанието на останалите природни закони, ни дава възможност да живеем в относителна безопасност. До наши дни кабала са изучавали единици във всяко поколение. Но в наше време, както говори „Книга Зоар“, обществото вече е узряло за прилагането на общия закон на Природата и нещо повече, именно от неговото разбиране и приложение зависи нашето бъдеще. Що за закон е този и как да бъде прилаган, това ще ви разкаже книгата „Кабала – това е много лесно“. Кабала е най-близката до човека наука, тя обяснява най-важ­ ното нещо в нашия живот – как да се получава наслаждение, как да напълним себе си в този живот, та нали в превод от иврит думата „кабала“ означава „получаване“. Вие ще видите колко се променя вашият живот, как вие ще започнете да го разбирате и усещате по друг начин. Ние ви пожелаваме успех в познанието на целта на вашето съществуване и се надяваме, че тази книга ще стане за вас инструкция в изучаването и постигането на общия закон на Природата – Твореца.

ЗА КАКВО Е НУЖНА КАБАЛА Спомнете си, кога за първи път ви е дошла наум мисълта: „За какво живея аз? Защо съм се родил на тази огромна земя?“ Трябва да сте били на шест или седем години... Сигурно с вас тогава не е имало никого, защото такива мисли, по правило, посещават човек в онзи момент, когато той се намира насаме със себе си. Едва ли вие сте намерили отговор на своя сериозен въпрос, но след това той неведнъж е възниквал и се е разгръщал в суматохата на всекидневния живот, а с времето вие съвсем сте престанали да се интересувате от отговора... Вие сте продължавали да живеете като болшинството ваши познати и приятели, загрижени за битието, за кариерата, за жаждата за слава или богатство, за проблемите на децата, само в редки мигове замисляйки се за еднообразието и безсмислеността на такова съществуване. Не е ли било по-добре още тогава, в далечното детство, да се направи опит да се задържи в паметта въпросът за собственото предназначение, да се постараем да не забравяме за него и да изразходваме отпуснатия ни отрязък от време в търсене на верния отговор? Та нали би трябвало да съществува някакъв дълбок смисъл в нашето появяване на бял свят, както и във всичко онова, което ни заобикаля. Не може Природата да няма замисъл! Може би тя сама ще ни помогне да намерим отговора? Детството си отива и отнася със себе си своите големи и малки тайни, загадки и приказки, а ние избираме жизнения път, ръководени понякога от все същото търсене на отговора на въпроса за смисъла на живота.

10

За какво е нужна кабала Постъпваме в учебно заведение с неосъзнатата надежда да разберем дълбокия замисъл на Природата. Някои изучават химия, други физика, някои се интересуват от биология. Но получили образование, в най-добрия случай си даваме сметка, че сме толкова далеч от целта, както и в онзи момент, когато за първи път сме попитали себе си: „За какво живея аз на тази огромна земя?“ Такова търсене е хубаво само по себе си, но то е длъжно да се увенчае с успех и да ни доведе до целта или поне да ни я посочи, да помогне за изясняването є дори тя да е далечна... Малцина са тези, на които е известно, че съществува наука, способна да хвърли светлина върху всички въпроси и в пълна степен да ни обясни целта и смисъла на нашето съществуване. Тази наука се нарича кабала. Тя може да ни помогне напълно да разберем загадката на мирозданието, неговото общо устройство, да ни даде възможност да осмислим това в какъв свят съществуваме и от какво се състои той. Запознавайки се по-дълбоко с тази наука, всеки човек е в състояние ясно да разбере: защо той възприема света така, а не по друг начин, да осъзнае какво може да му влияе и да възприема неговото въздействие, да види пътищата и възможности­ те да го промени към по-добро. Ако всеки отделен човек открие своята истинска жизнена цел, тогава той ще разбере, че не се развива случайно и хаотично, а по определена, целенасочена, добра програма на Природата. В бъдеще ни очаква вечност, безкрайност, съвършенство, знание за всичко и най-прекрасните състояния на самопознание. Какво е необходимо да направи човек, за да достигне това? Всичко на всичко да се опита едва-едва да отвори очите си. Защото, помислете сами, ако ние изследваме животинския свят, то ще видим, че птиците, пчелите, змиите, маймуните и другите представители на фауната възприемат света различно. Тяхната картина на светоусещане се създава или от цветове, или от звуци, или от миризми. За човека картината на света е изобразена основно от зрителните образи.

11

Кабала – това е много лесно С други думи всяко живо същество по своему възприема този свят, не говорейки вече за това как то преосмисля получаваната информация, как я усеща вътре в себе си. Но какъв е светът в действителност? От какви образи се състои той? Защо едно живо същество го възприема по един начин, а друго – по друг? Ако се погледне на по-ниските форми на съществуване, то става очевидно, че е невъзможно да се сравни животът на растението и на животното по качество, напълване, цел и смисъл, немислимо е също така да се прави сравнение между жизнеспособността на една клетка и на целия организъм. Такива примери има много, но как да се осъзнае, че аз – малка клетка, усещаща само своя малък свят, имаща ограничено време на съществуване, ще успея не само да почувствам живота на целия организъм, но и да го управлявам, издигайки се на нивото на онзи, който ми дава този живот. Светът няма своя собствена реалност – непоправеното възприятие на човек му изобразява света.

М. Лайтман

Науката кабала предоставя на човек неограничени възможности и той започва да осмисля действителността извън своето егоистично светоусещане, без да прибавя към нея никакви изо­ пачавания, ограничения, тъй като не я отразява вече в кривото огледало на субективните си способности, които му предоставят вродените сетивни органи. Човек чувства себе си като че ли намиращ се в огромно енергетично поле, което управлява както него, така и цялото мироздание. Той потъва в това усещане, в него се появява явна и безгранична възможност да въздейства върху себе си и върху всички обкръжаващи го. Това действително е реалност, където цялото човечество съществува като единен организъм, чиято жизнена енергия се явява Творецът.

Михаел Лайтман – учен-кабалист, професор по онтология и теория на познанието, основател и ръководител на Международната академия по кабала.

12

За какво е нужна кабала Учените вече отдавна изказват предположения, че цялата Вселена представлява сама по себе си единна мисъл. Само че те не говорят за това, че ние можем да я възприемаме, развивайки в себе си допълнителен – шести – сетивен орган. Именно кабала се явява методиката за развиване на такъв сензор, който ще позволи да се усеща мирозданието и да му се въздейства. Именно така човек получава достъп до такава област, където чувства себе си вечен, безкраен, пребиваващ извън рамките на времето, движението и пространството. Понякога ние усещаме, че в нас присъства нещо вечно... Много е важно колкото може по-дълго да задържим в себе си това чувство и в живота си на този свят да го развием до такова състояние, в което ограничеността на вроденото възприятие на света с помощта на зрението, слуха и другите естествени сензори вече няма да ни пречи да живеем в безграничната реалност, възприемайки я изцяло. Използвайки шестия сетивен орган, човек ще започне да разбира причините, да вижда силите, които стоят зад обектите на нашия свят, да осъзнава как се осъществява тяхното управ­ ление. Защото, когато излизаш на нивото на взаимодействие със силите, определящи всичко, няма смисъл да се взимат под внимание самите обекти. Такова знание дава огромна увереност в живота и усещане за безопасност на съществуването. Но е изключително важно да не се бърка кабалистичното определение на шестия сетивен орган с терминологията, прие­ та в другите учения. При това много хора притежават индивидуална възприемчивост към различни явления на нашия свят. Някои са способни да виждат предмети през преграда или със затворени очи да различават цветове, да усещат от разстоя­ ние, да предсказват бъдещето и т. н. Това говори за повишена, изострена чувствителност на конкретния човек, но не за наличие у него на шести сетивен орган, който развива само кабала. Такова различие е трудно да се обясни с думи, тъй като светът, изследван от тази наука, е разположен в съвършено различен обем на възприятие. Това не е научна фантастика и не е 13

Кабала – това е много лесно абстрактна философия, а е реален метод на разкриване на причинно-следствените връзки, на законите на управление на материята, които може да овладее човек, усетил нещо без помощ­ та на своя обичаен естествен способ на светоусещане. Кабалистите казват, че е необходимо преди всичко да се изясни основното правило, чийто смисъл се състои в това, че извън нас не съществува нищо, освен простата светлина, запълваща цялата действителност. Вътрешните усещания на човек могат да бъдат уподобени на изображението на екран, все едно че той е разположен в определен участък на главния мозък и отразява получената информация от зрението, слуха, обонянието, допира и вкуса. Ако нашите пет сетивни органа бяха устроени по друг начин, то и нашият мозък би получавал съвършено друга обща картина. Каква именно? Каквато ви е угодно! Всичко зависи само от възможностите на естествените сензори. Това са вече известни на науката факти. Така че какво съществува извън мен? Това аз не знам. Аз разбирам само, че по такъв начин реагирам и възприемам нещо, а какво именно – не мога да поясня. Това е моя реакция, а съвсем не онова, което в действителност се намира извън мен. Кабалистът не притежава някакви особени способности в сравнение с останалите хора, които биха му давали възможност да вижда през стени или да изцелява от разстояние по снимка, като полага ръцете си върху нея. Това е онзи човек, който може да възприема света в различен разрез, в различно свойство, но според мнението на кабалистите всеки човек на Земята е длъжен да достигне подобно светоусещане. И непременно ще го достигне! Не е важно в какъв кръговрат на живота ще стане това – в този или в следващия, но той обезателно ще достигне до целта – най-високата точка на съществуването. За да се преодолее този път по-бързо и по-лесно, кабалистите разкриват света на кабала, защото ясно разбират, че в наше време само в усвоя14

За какво е нужна кабала ването на тази наука се намира спасението от тленността, нищожността и безизходността на битието. Ние пребиваваме в реалност, която не сме избирали, но за първи път в историята на своето съществуване човечеството е достигнало особено състояние, когато може да се развива или по пътя на страданието, или по пътя на осъзнаване на природните закони. Програмата вече е спусната отгоре, но на човек е дадена свобода на избора: да я приеме по желание – да я разбере, да се съгласи с нея, да види доколко тя е благотворна за него. Но ако ли не, ние все едно ще напредваме само посредством интензивните удари, сред които са, както казват кабали­ стите, третата и четвъртата световни войни и личните, безкрайно ожесточаващи се страдания. Те въпреки това ще ни задължат да се върнем и да приемем програмата, основана на любовта. Сега пред нас съществува възможност за избор и поради това ни се разкрива кабала, предоставяйки ни реален шанс: да изберем пътя на осъзнатото развитие.

15

МИТОВЕ ЗА КАБАЛА В този раздел ние ще разкажем за всевъзможните митове и заблуждения, съпровождащи кабала в про­ дължение на хиляди години. Какво ли не се предста­ вяло под името кабала – това са и магическите ри­ туали, в които посвещават само високообразовани­ те и истински вярващите юдеи от мъжки пол, до­ стигнали 40-годишна възраст, и гадаенето на карти и кафе, и жонглирането с цифри (гематрия, нумеро­ логия), камеите и амулетите, червените конци и дихателните упражнения и дори ритуалните тан­ ци. Ще разгледаме най-разпространените стерео­ типи, които не позволяват на хората да се прибли­ жат към науката кабала. Мит 1: С кабала не трябва да се занимаваме до 40-годишна възраст. Отговор: От времето на великия кабалист АРИ не съществуват никакви ограничения за изучаването на кабала. С нея могат да се занимават всички, дори жените и децата. Всички забрани са съществували само до XVI в. И самите кабалисти са ги установили. Предпазвайки онези, чиито души все още не са достигнали съответното ниво на развитие, кабалистите приемали за ученици само преминалите строг подбор. Днес милиони хора започват да изпитват потребност от кабала. И този процес не може да бъде спрян. Стремежът към Твореца е заложен в природата на творението и сега това започва да се проявява в ясен вид.

16

Митове за кабала А. Кук, велик кабалист от началото на XX в., на въпроса: „Кой може да изучава кабала?“, отговорил: „Онзи, който желае!“ Всичко се определя само от желанието. Ако човек желае, означава, че е съзрял за това. И върху него не действа никаква забрана. Изобщо в кабала понятията „не трябва“ и „забранено е“ означават „невъзможно“. Затова забраната за изучаването на кабала в действителност изглежда така: „Не може да се занимава с кабала поради отсъствие на желание.“ Постановлението отгоре за забрана на откритото изучаване на кабала е валидно само в определен период от време – до края на 5250 г. (1490 г. от н. е.), оттогава и по-нататък това решение се отменя и се разрешава открито да се занимаваме с изучаването на „Книга Зоар“. А от 5300 г. (1540 г. от н. е.) заниманията с тази мъдрост се смятат за най-висше предназначение и всички, както възрастните, така и децата, са длъжни да се занимават с нея, както е казано в „Рейя Меемна“. А. Азулай , „Предговор към книгата Ор Хама“ Мит 2: Кабала е мистично учение на юдаизма, което обикновено свързват с окултното знание. Отговор: „Кабала“ в превод от иврит означава „получаване“, т. e. придобиване на особено знание, което е достъпно за всеки човек. Някога тази наука действително е била тайна. Тя се е зародила на територията на Междуречието преди около четири хиляди години през Вавилонския период. Основоположникът на кабала, жителят на древния град Ур Халдейски Авраам, открил възможност за постигането на онази област на мирозданието, която не е достъпна за човека във възприятията на петте естествени сетивни органа. Той е съумял да овладее тази наука и събирайки група от привърженици, предал на учениците си своя начин за постигане на скритата от нас част на света. Оттогава това тайно зна А. Азулай (1570–1644) – кабалист от Мароко. Преселил се в Израел през 1615 година и умрял в Хеврон.

17

Кабала – това е много лесно ние преминава от поколение в поколение посредством изключително незначителен, ограничен брой последователи. Наистина то се е предавало от уста на уста, от учител на ученик. Във всички времена, чак до нашия век, съществувал много тесен кръг кабалисти. В днешно време кабала, напротив, получава все по-широко разпространение, тъй като в човечеството възниква желание да научи за нея, да я изучи, да приложи тези знания поради това, че те могат да ни бъдат много полезни, особено сега, когато светът е близо до всеобща криза. Мит 3: Кабала, така както и другите религии, следва да бъде приемана на доверие. Отговор: Кабала е абсолютно противоположна на вярата, тя няма никакво отношение нито към религиите, нито към какъвто и да бил род вярвания – това е чист експеримент. Човек усвоява обкръжаващата действителност, обработвайки информацията, която постъпва в мозъка, с помощта на пет­ те сетивни органа и използвайки техническите приспособления, разширяващи диапазона на възможностите на тези органи. За да се изследва светьт, който не ни се разкрива чрез традиционния метод, е необходимо да развием у себе си шести сетивен орган. С помощта на този допълнителен сензор човек започва да усеща скритата част на мирозданието и съответно я изучава, съобразявайки се с тези закони и правила, които са приети във всяка една академична наука. За да бъде резултатът колкото може по-достоверен, кабали­ стите използват нееднократното повтаряне на опити и начина за предаване на знания от един изследовател на друг. Единственото, което отличава учения кабалист от представителите на другите области на науката, е това, че той е длъжен, преди да започне да се занимава с изследванията, да развие у себе си шести сетивен орган.

18

Митове за кабала Мит 4: Използването на кабалистични знания помага в бизнеса. Отговор: Занимавайки се с истинската кабала по тези източници, които съществуват в човечеството вече хиляди години, вие няма да получите рецепта как да преуспеете във всекидневния живот, използвайки егоистичните свойства и желания. Кабала не обещава на човек никакви примамливи перспективи в неговото всекидневно егоистично съществуване, където той желае успешно да постъпи на работа, получавайки доходна длъжност, колкото може по-изгодно да се ожени или омъжи, по-скоро да забогатее, да започне да властва. Добро здраве тя също не гарантира. С една дума в резултат на вашите занимания с кабала вие няма да намерите егоистично напълване. Следва ясно да се разбира, че на света не съществуват чудеса. Кабала очаква кога човечеството ще осъзнае, че то няма никакви вътрешни средства, чрез които по чудодеен начин да вземе, а и да извърши за себе си нещо невероятно, вълшебно. Ако вие наистина поискате да разберете смисъла на живота, да видите как правилно да постъпвате, то в замяна вие ще придобиете вечност, съвършенство. Вие ще притежавате всичко това, но само в такъв случай, ако вие не питате: „Как аз мога повече да открадна от този свят?“, а започнете да мислите на по-високо ниво: „Какво аз мога да му дам?“ Човечеството ще достигне до такова състояние, въпреки че сега това изглежда твърде фантастично и не­ осъществимо и именно егоизмът ще ни доведе до него. Мит 5: Кабала предсказва бъдещето на човечеството. Отговор: Кабала свидетелства за това, че ако ние не започнем да осъществяваме програмата за поправяне, то ни очаква възможността за трета и четвърта световна ядрена война, в резултат на които ще останат буквално няколко милиона души, но те все пак ще изпълнят програмата на творението.

19

Кабала – това е много лесно Тези хора ще включат в себе си всички души. Не става дума за количеството на нашите тела, а за качеството на душите, които са длъжни да достигнат най-висшето ниво на съществуване, програмирано от Природата. Кабала говори за това, че крайната цел е предопределена и тя е абсолютно благоприятна. Но пътят към нея зависи изключително от волята на самите хора. В настоящия момент, именно на дадения етап, човечеството е достигнало онова ниво на развитие, когато може и е длъжно да направи избор – по добър или по немилостив път то трябва да напредва. Нито един кабалист не може да пресметне предварително пътя, по който сега ще тръгне развитието на човечеството, защото това се определя от неговата свободна воля. Кабалистите говорят за вариантите на развитие, които могат да възникнат в резултат на едно или друго въздействие на човека върху Природата. Но изборът на самия път е неизвестен и да се прогнозира той, е невъзможно, той зависи единствено от нашия свободен избор. Мит 6: В кабала съществуват ритуални действия и обреди. Отговор: Кабала не съдържа в себе си никакви ритуални действия, обреди и външни механични практики! Затова, ако вие наблюдавате нещо подобно, то може с увереност да се каже, че в него няма истинска кабала! Същото нещо се отнася и за произволното жонглиране с чис­ ло­вите значения на думите, картинките на сфирот, картите Таро. Вся­ко едно изображение не е нищо друго освен приложен материал. Кабала – това е постигане на Твореца лично от всеки човек. Поради това, ако искат да ви продадат камеи, специални амулети – това може да послужи само за обогатяване на продавача. Разбира се, ако вие като абориген вярвате в силата на амулета, то това може да помогне и на вас, но чисто психологически.

20

Митове за кабала В кабала, както и в която и да е академична система от знания, няма никаква мистика. Кабала е наука. Тя е естествознание, изучаващо цялото мироздание, а не само нашия свят, както другите науки. Напредването е възможно само посредством желанието за поправяне на собствените намерения, а не посредством усъвършенстване на механичните действия. Мит 7: Кабалистите придават специално значение на амулетите, на светената вода и червените конци като средства за подобряване на живота. Отговор: Кабала не обучава човека на нищо, което се случва в нашия материален свят и поради това тя е неприложима като средство за обогатяване, за достигане на почит и слава. Кабала ни е дадена, за да бъде преместен човек от усещането на този свят в усещането на духовния свят (реалност, усещана в допълнителния сетивен орган – душата). Затова всички методики, които човек прилага за успешно съществуване в този свят – не са истинска кабала. Определение на кабала ние намираме в статията на Баал Сулам „Същността на науката кабала“, който се явява неоспорим авторитет в тази област. Той пише така: „Науката кабала представлява сама по себе си причинноследствена последователност на низхождането на Висшите сили, подчиняваща се на постоянни и абсолютни закони, свър­ зани помежду си и насочени към разкриване на Висшата управ­ ляваща сила (Твореца) на човека в този свят.“ За това, че амулетите и заклинанията са забранени, говори още АРИ. Те не трябва да се използват, защото по такъв начин ние въвеждаме човека в заблуждение. На човек се струва, че в тези предмети съществуват някакви свръхестествени сили, а в действителност целият ефект е основан само на психологическото въздействие върху човека.

21

Кабала – това е много лесно Човек се стреми към чувство на безопасност, увереност. Съществуват много суеверия около всичко, свързано с успеха, където не може предварително да бъде предсказан резултатът. В такива случаи човек използва всякакви методи, за да преодолее своята психологическа неувереност. Това му помага да преодолее тежестта и в този смисъл неговите действия са абсолютно оправдани. Но трябва да се разбира, че силите в човека се появяват не от свръхестествените свойства на амулета, а от неговата вяра в това, че амулетът притежава тази сила. Доколкото хората не са имали правилния ключ към Тайната, то страстта към знание е била в крайна сметка сведена до най-различен вид дреболии и поверия, от което възникнала една своего рода „опростена кабала“, която е далеч от истинската кабала, а така също и всевъзможни фантазии под лъжливото название магии и с това се пълнят книгите. Г. В. Лайбниц , „Философски трудове“ Подобни действия са категорично забранени от кабалистите, тъй като те създават невярна представа за духовното: човек започва да си представя духовния свят във вид на тайни сили, на материалните предмети на този свят, на особени връзки между буквите, във вид на кодове и заклинания. Ние сме длъжни да се издигнем над това и да разберем, че в дадения случай лекува чувството на увереност, а не Висшата сила. Каква благословия да се произнесе, когато се завързва червена нишка конец? Вие може да кажете например: „Аз желая моята вяра в червената нишка конец да ми помогне психологически да преодолея всички несгоди.“ Но при това, без да се свързва тази нишка с Твореца. С Твореца вас може да ви свързва само вашият стремеж към уподобяване с Него, а не вашият стремеж по-добре да се устроите в този свят, да избегнете страданията, които Творецът ви изпра Готфрид Вилхелм фон Лайбниц (1646–1716) – изтъкнат немски философ, физик, математик, историк и дипломат; един от най-универсалните и плодотворни учени от XVII в. Лайбниц въвел термина „функция“, разработил диференциалното и интегралното изчисление, а така също и двоичната система на изчисляване, върху която е основана съвременната област на елекрониката и компютрите.

22

Митове за кабала ща, за да не ги унищожавате, а от тях да се устремите към Него. Смятайки, че в нишките, във въздуха, в земята има нещо свещено, ние принизяваме духовното до материалното ниво и именно това се нарича идолопоклонничество. За психологическа подкрепа човечеството си създава всевъзможни ритуали. Това е оправдано, но следва да се разбере, че това няма отношение към духовното, че в никакви амулети и камеи няма святост. Светостта – това е свойство на отдаването. Целият наш свят е егоистичен и упоменатите методи са призвани психологически да удовлетворят духовните нужди на човек. Ако ние егоистично придобиваме амулети и червени нишки конец, за да се устроим по-добре в този свят, ние не можем да намерим нищо Висше, нищо, освен вътрешна егоистична подкрепа. Висшият свят – това е свят, съществуващ по законите на свойството на отдаване, в който се намират и действат само сили и чувства без материални обвивки. Той се разкрива на човека само в резултат на обучението по оригинални източници. Баал Сулам в статията „Предговор към Учението за Десетте Сфирот“ п. 155 пише, че по времето на изучаването на оригиналния материал („Книга Зоар“ и съчиненията на АРИ с неговите коментари (на Баал Сулам) и според стремежите на човек към познанието на по-съвършеното свое състояние върху него въздейства светлината на поправянето. Ако човек изучава неоригиналните кабалистични текстове, то никакви праведни намерения няма да променят неговата природа. Мит 8: За изучаването на кабала е необходимо предварително да се изучи Тора (Петокнижието) и да се получи религиозно възпитание. Отговор: За да се пристъпи към изучаването на кабала не е необходимо да се притежават някакви специални предварителни знания, защото кабала е наука, предоставяща възможност да се установи връзка с Твореца.

23

Кабала – това е много лесно Кабалистите утвърждават, че хората, възпрепятстващи изучаването и разпространението на кабала, се явяват източник на всички страдания на човечеството. За да започнем да се интересуваме от кабала, не са необходими никакви условия, трябва само да разтворим книгите. Религиозното възпитание е подходящо за онези хора, които още не са готови да напредват духовно. То отчасти създава уравновесена прослойка от населението, защитена от пагубните влияния, увлечения, разврат, наркотици, кланяне пред идоли и др. Но заедно с това на човек бива наложено погрешното убеждение, че ревностното изпълнение само на едни механични заповеди и ритуали го прави най-съвършен. По такъв начин той се ограничава и не му се дава възможност да се развива. Не трябва да се ограничава заниманието с Тора само до изучаването на механичните закони. Нейната духовна част в цялата си широта и обем, дълбочина и обхват също е длъжна да намери място сред нас. Това е необходимо в наши дни като наше духовно изцеряване. По тези пътища са вървели нашите праотци и ние така ще можем да бъдем уверени в своя път. А. Кук , „Игрот“ Именно тук се намира и източникът на напрежение и неприемане на кабалистите от средата на вярващите – защото религиозното възпитание е противоположно на кабалистичното. Но не трябва да се забравя, че и религиозното масово възпитание е създадено от кабалистите, но те са направили това за народа в периода на неговото изгнание, преди 1995 година, преди низхождането на душите в нашия свят, готови за поправянето на своята егоистична природа.

Рав Авраам Ицхак Кук (1865–1935) най-големият равин и обществен деец от началото на XX������������������������������������������������������ �������������������������������������������������������� в. Създател на философската концепция за религиозния сионизъм. Заемал е длъжностите равин на Яфа (1904–1914), равин на Йерусалим (1920–1921) и първи главен ашкеназки равин на подмандатна на Палестина (1921–1935).

24

Митове за кабала Мит 9: Занятията с кабала изискват аскетизъм, ограничения в получаването на наслаждения. Отговор: Кабала задължава човек активно да живее в този свят: да работи, да създава семейство, да ражда деца, да воюва, да обучава и да се учи – и във всяко свое действие да реализира целта на творението – връзката с Твореца. Творецът е създал нашия свят във всичките му детайли именно такъв, че ние, използвайки го изцяло такъв какъвто е, без да избираме, да до­ стигнем пълно подобие с Него. Поради това кабала отрича какъвто и да било вид самоограничаване, уединение (както в другите религии), самобичуване (вкл. обети за безбрачие), заплахи от наказание в този и в онзи свят и др. Кабалистите също така не приемат за ученици онези, които вместо да работят, учат за пари, считайки такава практика за вредна. Това е наследство от изгнанието, когато на народа не давали възможност да развива занаяти и богатите евреи издържали бедните, задължавайки ги да изучават Тора. Духовното издигане става не посредством намаляването, а посредством увеличаването на желанието! Започвайки да из­ учава кабала, човек продължава да живее обикновен живот, без да ограничава себе си в нищо. Защото желанията на човек определят неговите постъпки. Ако неговите желания все повече се устремяват към висшето, в съответствие с това ще се изменят и неговите постъпки. Поправянето е процес на въздействието на Висшата светлина върху човека, а не насилствени ограничения. С това методиката на кабала се отличава от всички останали методики. В нея се използва силата на Твореца, действаща отвътре, а не насилствено въздействие отвън. Затова и занапред, получавайки все по-голяма сила отгоре, човек придобива и все по-големи желания. Та нали той вече може да ги поправи и да ги използва в нужното направление. Без наслаждение не трябва да се живее, нали нашата същност – това е желанието за получаване на наслада. И целта на творението се състои в достигане на съвършеното наслажде-

25

Кабала – това е много лесно ние. От поправяне, от корекция се нуждае само прилагането на желанието (намерението), а не самото желание. Мит 10: Кабала е част от юдейската религия. Отговор: Най-разпространеното заблуждение се явява отъждествяването на кабала с религията. Нека да разгледаме в какво се състои основната разлика между кабала и религията. Религията смята, че Творецът променя своето отношение към човека в зависимост от действията на човека. Ако аз бъда добър, Творецът ще се отнася добре към мен, тоест Той ще промени своето отношение. По такъв начин религията заставя човек да търси методи за въздействие върху Твореца: да дава милостиня, да пали свещи, без значение какво, всяка религия има своите ритуали. У хората възниква цяла йерархична система – кой най-добре може да склони с молби Твореца, кой е най-близък до Него, кой знае как да Му се моли, към кого следва да се обърнем като към посредник и да помолим: „Помоли се за мен.“ На хората е необходима тази психологическа помощ, те са готови да платят за това. Човек в трудни състояния вярва във всичко, което му е угодно. „Сътвори за мен някакво чудо, подхвърли ми нещо, направи така, че да попадна в различно съ­ стояние.“ Това не може да бъде и няма да бъде никога, защото ние имаме работа с ясните закони на мирозданието. Тези закони се описват в кабалистичните книги. Науката кабала утвърждава, че Висшата сила е неизменна. Творецът не променя своето отношение към човека – Той е добър, Даряващ добро. Науката кабала говори за това, че около нас съществува единна Висша неизменна светлина, намираща се в абсолютен покой и оказваща ни въздействие. Въздействието, което ние изпитваме, е устроено по отношение на нас така, че ни влияе чрез абсолютното Добро.

26

Митове за кабала За разбиране на истинското отношение на кабалиста към Твореца може да се даде за пример кабалистичният молитвеник, в който ги няма обичайните думи, изразяващи чувствата на човека, а има отделни букви: много пъти „алеф“, много пъти „бет“ и така нататък – всичко, написано в него, означава духовни действия, които, поправяйки се, човек е длъжен да извърши. И тогава той получава Висшата светлина в себе си. Няма човек, който да не е запознат с понятието „молитва“, но в какво е нейният кабалистичен смисъл? Кабалистите казват, че вътрешният смисъл на молитвата – това е обръщение на човека към Твореца с молба за поправяне на собственото му его. Човек достига до истинската молба, изхождаща от дълбочината на сърцето и моли Твореца да промени неговата природа от егоистична на алтруистична. Такава и само такава молба се нарича молитва. В кабала понятията наказание и възнаграждение за някакви действия пред Висшата сила просто отсъстват. Кабала не съдържа в себе си никакви ритуали, никакви външни действия! Всяко едно изображение на сфери, светове, гематрия не е нищо повече от приложен материал. Кабала – това е индивидуално усещане на Твореца лично от всеки човек. В кабала няма никаква мистика – това е наука за цялото мироздание, чието изучаване позволява на човек да отговори на въпроса за причината и целта на собственото му съществуване, да определи неговото място в живота, да изследва и да избере най-доброто от възможните решения и да промени собственото му състояние към по-добро.

27

ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ В какво се състои разликата между кабала и източните учения? Отговор: Разликата между източните учения и кабала се съ­ стои в това, че те са изградени върху изкореняването на желанията, върху отказа от тях или свеждането им до минимум. Кабала учи, че желанията не трябва да се унищожават, тъй като те са нашата природа. Това е единственото, което е създал Творецът. Именно по нивото на желанието се отличават един от друг хората, животните, растителната и неживата природа. Именно желанията придават спектрални цветове на светлината, различни честоти на колебанията, пораждат особеностите на вкуса. Различните нива на желанието определят състоянията на обектите на нашия свят: твърдо, течно, газообразно или плазмено. Най-големите желания в мирозданието се откриват у човека, а постоянната потребност от напълването им го подтиква към развитие. Затова, ако човек ограничава своите желания, той като че ли снижава себе си от нивото „човек“ на нивото „животно“, а ако не и до растителното или изобщо до неживото състояние. Всички „духовни“ практики са изградени върху това по-малко да се яде, да се живее в уединени, усамотени места, по-рядко да се диша, спускайки себе си до нивото на растението или дори на неживото, да се размишлява само върху един обект. Там всичко е изградено върху ограничаването на човека. Но при това се достига не целта на творението, състояща се в това да се стане равен на Твореца, а нищожно малко комфортно съществуване на по-ниско ниво, подобно на камъка 28

Често задавани въпроси или растението. Доколкото желанията се потискат, човек се отказва от обкръжаващия го свят и приема своите вътрешни психологически усещания за висше просветление. Принципът на кабала е съвършено противоположен на потребностите на източните методики и религии: кабала, обрат­ но, развива егоизма и желанията на човек. Това е парадокс, но именно той и довежда до поправяне на нашата природа, до истинско съвършенство и напълване. Кабала казва, че Творецът може да бъде усетен, използвайки желанията и променяйки тяхното намерение, а не унищожавайки ги. Източните методики са изградени върху унищожаването на егоизма, когато човек, потискайки своето „Аз“, като че ли пасивно възприема отвън нещо духовно. Основната разлика се състои именно в отношението към своето „Аз“, в неговото използване. Може ли предварително да се получат някакви данни за избора на една или друга методика? Това е невъзможно и човек трябва да избира, следвайки зова на сърцето си. Само на онзи, който вече е навлязъл в духовния свят, става ясна разликата между корените на вярванията и религиите и кабала. Поради това е необходимо човек да положи определени усилия, за да се убеди сам, тъй като преди да започне да усеща духовното пространство, всички методики му се струват еднакво привлекателни и дееспособни. Какво е това душа? Отговор: Всички впечатления, преживени от човек в този свят, се превръщат в следващо въплъщение в негови естествени свойства. Такава трансформация се извършва и с въпроса за смисъла на живота: човек започва да пита откъде се е появил. „Преди аз съм се намирал в небитието, мен не ме е имало, след това съм се родил, а след смъртта отново ще изчезна. Кой съм Аз, какво съм Аз?“ Скоро ще стане възможно да бъдат заменени всички органи в тялото. Къде е тогава „Азът“ в това 29

Кабала – това е много лесно тяло? Не е нито в ръцете, нито в краката, нито в главата... Очевидно „Аз“ – това е нещо извън моето тяло, „Аз“ – това е душата. Къде тогава се намира тя преди моето раждане и след моята смърт? Ние не можем да си представим какво е това душа и къде е тя в тялото, защото в нас сега съществува само оживяваща, витална сила. В човека няма „място“, съответстващо на органа на усещане, на сензора, с помощта на който да може да се усети душата. Много хора смятат, че душата по някакъв начин е свързана с физическото тяло. Те грешат, приемайки дейността на мозъка за функциониране на душата, защото не разбират какво е това душа. Те все още не я притежават. Душата – това е желание за наслада от сходството със свойствата на Твореца. Това желание човек получава отгоре. То не е дадено от Природата, както телесните желания и не се развива под влияние на обществото, както човешките желания. Кабала нарича това ниво на желание духовно или човешка душа. Това е методика, която показва на човека как може да напълни това най-висше желание, ако то възникне. Кабалистите, получаващи напълване на духовното желание (думата „кабала“ означава напълване), наричат този напълнител светлина, и по-точно Висша светлина. Тази Висша светлина се нарича Творец, защото създава желание и сама го напълва. Но ако у човек това желание не възниква, то той продължава да живее, като обикновен човек. Всичко може да бъде заменено във физическото тяло и това няма да повлияе на духов­ ността. Духовността – това е общение с Твореца. То не се намира в плътта на нашето тяло. Проведете експеримент и преместете всички части на човешкото тяло... Кажете кога ще се промени неговата душа, къде ще премине тя, от кой орган ще напусне тялото? Душата не се отнася към тялото, а обратното, нашето тяло е като риза, облечена върху душата, и затова вие можете да сменяте цялата 30

Често задавани въпроси риза или нейни части и това съвсем няма да се отрази на душата. Къде пребивава душата в периода между въплъщенията? Отговор: Душата между въплъщенията – това е „Азът“ на човека, той не изчезва. Смъртта засяга само тялото, а „Азът“ остава отвъд неговите предели с усещането, че той съществува в друга реалност. Нещо подобно усещат хората, преживели клинична смърт. Дошли в съзнание, те разказват какво се е случвало с тях. Разбира се, „Азът“ на човек не е свързан с физическото тяло. Но благодарение на него човек усеща този свят. Ако ми се прииска с помощта на физическото тяло да усетя нещо повече, нищо няма да се получи. Но ако аз поискам да усетя реалността не посредством тялото, а направо, посредством душата, то ще мога да го направя. И усещаното от мен по такъв начин ще се нарича духовен свят. Аз съм способен да го усетя вече в този живот. Необходимо е само да се концентрирам не само върху тялото, а да отделям и някакво внимание на душата. Тогава от нея ще може да се усети и духовното измерение. И аз съм в състояние да направя това. Нашето устройство е много просто. „Аз“ – това е душата. Тя може да възприема реалността, в която пребивава, с помощта на петте физически сетивни органа. Тогава усещаната от нея действителност се нарича „този свят“. Заедно с това душата е способна да възприема реалността не чрез одеянието (т. е. тялото), а направо. Тогава онова, което тя усеща, се нарича духовен свят. Душата може да възприема и двете измерения, разликата е единствено в това как тя го прави – посредством физическото тяло или направо. Науката кабала обучава човек да усеща не чрез тялото, а да настрои себе си така, като че ли съществува извън тялото. За това не трябва да се умъртвява или да се потиска плътта. Нека тя да съществува редом с теб, а ти живей в нея на този свят: 31

Кабала – това е много лесно със своето семейство, родственици, в своята страна, в определено обкръжение... – както обикновено. Но заедно с това ти ще започнеш да усещаш действителността непосредствено от душата. И тогава ще ти се открие реалността, в която ти вече си съществувал преди своето раждане в тялото и в която ще съществуваш, когато се освободиш от него. Когато ти си свързан чрез душата непосредствено с духовния свят, раждането и смъртта на тялото не оказват върху теб практически никакво въздействие. Тялото се възприема като някакво второстепенно допълнение. Именно към такова състоя­ ние е длъжен да достигне човек, усетил своята съпричастност към духовното, своята принадлежност към вечността. Може ли човек с помощта на някакви действия или постъпки в този свят да заслужи след смъртта по-добро съществуване на онзи свят? Отговор: В духовния свят у човека вече няма онези заслуги, които той е притежавал в живота си на този свят, тъй като всички заслуги по принцип не са негови и дотогава, докато човек не започне да развива себе си духовно, той няма заслуги, а всички ситуации и отношението към него му се изпращат отгоре. Затова, ако човек не се занимава с духовно напредване, то защо той ще притежава възможности, предоставени от степента, която не е заслужил и към която няма никакво отношение? Баал Сулам (Йеуда Ашлаг), написал „Коментари към Книга Зоар“ и много други трудове по кабала, пояснява, че подобно на това, както човек не е в състояние да съществува в този свят, без да познава неговите закони, така и душата не може да пребивава в духовния свят, без да познава духовната природа. Ние сме задължени да изучаваме средата, в която живеем, иначе няма да бъдем в съгласие с нея: няма да можем да добиваме храна, няма да намерим от какво да си направим дре32

Често задавани въпроси хи. Необходимо ни е да изследваме явленията на този свят и аз бих казал, да ги управляваме. В такава степен, в каквато човек владее реалността, той може да си осигури всичко необходимо. Същото се отнася и до духовния свят, той трябва да бъде изучен и такова знание може да даде само такава наука като кабала. Затова, ако човек иска да се погрижи не само за перио­ да, наричан живот във физическото тяло, но и за бъдещия отрязък от време, наричан духовно съществуване, той е длъжен да се занимава с изучаване и на едното, и на другото едновременно. Нашият живот се състои от материално и духовно начало. Пребивавайки в „онзи свят“, извън тялото, душата на човек, незавършил своето поправяне, е задължена да се грижи за бъдещето на тялото, тоест за следващия живот в този свят, когато човек отново ще се роди в плът и ще продължи процеса на поправяне. Ние не без причина сме получили знание за това, какво става извън нашите тела, за света, където съществуват само души. То ни е предадено от хората, които са постигнали духовния свят, които казват, че ние няма да можем нито благополучно да живеем в този свят, нито в бъдещия свят, без да познаваме духовното начало подобно на това, както постигаме материалното. В „Книга Зоар“ това се повтаря буквално на всяка страница и поради това са ни дадени кабалистичните източници. Та какво ни е нужно в този свят? Сведения за това как да се приспособим към живота, как да построим дом, как да си осигуряваме прехрана... За такива действия на хората не са необходими свещени книги. Кабалистичните източници са необходими, за да допълним нашите знания за духовния свят. Ако ние съединяваме двете части на нашето съществуване – в тялото и в душата, то се удостояваме с достигане на Целта, наричана Замисъл на творението „да се наслади създанието“. Само на тази крайна степен може да се каже, че ние сме включени в състоянието „да се наслади създанието“. Само то се явява вечно и съвършено.

33

Кабала – това е много лесно Затова кабалистите се обръщат към всеки човек независимо от пола, националността, възрастта, разяснявайки на всички езици, че ние нямаме друга възможност повече да не се въплъщаваме и да предотвратим ударите, бедите, страданията, освен с помощта на познанието на духовния свят. Освен това кабалистите казват, че всички събития в този свят се явяват по същността си следствия на действията на духовните сили. Дори ако ние искаме да изменим своя живот в материалното тяло, ние трябва да се издигнем на духовното ниво и да извършим промени в корените. В резултат оттам в нас ще постъпят блогоприятни импулси и ние благодарение на това ще подобрим своето състояние. Страданията, напротив, се изпращат, за да ни подтикнат към изучаването на духовните закони и към познанието на духовната реалност, контролираща и управляваща цялото творение. Съществуват ли във Вселената други обитаеми светове или ние сме безнадеждно самотни? Отговор: Кабала говори за това, че освен неживата, растителната, животинската и човешката природа във Вселената не съществува нищо повече. Цялата Вселена представлява сама по себе си на практика безжизнено пространство, без обитаеми светове. Възможно е някъде да се среща живот, намиращ се на примитивни нива на развитие, от типа на „растително“ и отчасти на „животинско“, но същество, подобно на човека, във Вселената отсъства. Разумен живот, притежаващ свободна воля, възможност целенасочено чрез своя разум, своите желания, своите мисли да въздейства на Природата, няма вече никъде, съществува само земното човечество. Какво означава идолопоклонничеството? Какво са идолите? Отговор: Идолите не са езически богове. „Идолите“ – това е моят егоизъм, комуто аз се кланям. Човек прави идоли от свои­ те егоистични желания, кланя им се, работи върху тях – и по такъв начин всъщност се намира в тяхната власт.

34

Често задавани въпроси Аз не обожествявам вятъра, дъжда, луната или слънцето. Тези образи не се явяват свещени за мен. Свещен за мен се явява само моят собствен егоизъм, моето „аз“, което аз съм длъжен да удовлетворя. Желаейки да се насладя, аз напълвам своето желание, т. е. му се „кланям“ и живея в него. Такова състояние в кабала се нарича неживо, защото идолите са безжизнени. Ако аз искам да изляза на степента „човек“, то аз трябва да видя в себе си безжизнеността на тези идоли и да ги „разруша“. Идолопоклонничеството – това не е придаване на определена форма на камъка, който става свещен, а отношение към действителността: или човек се подчинява на своя егоизъм и прави всичко заради себе си или той започва да познава Твореца и прави всичко заради ближния. Как разглежда кабала понятието „време“? Отговор: Тъй като ние говорим за силите, въздействащи на цялото мироздание, ние си служим с понятията „разум“, „желание“, „информация“ и нямаме предвид тялото. По такъв начин трябва веднага да се договорим, че кабала не споменава нито за онова, което се намира в пространството, нито за самото пространство: всичко е извън пространството. Пространството като такова не съществува. То се явява производно на нашите пет сетивни органа. Представете си на­ шата Вселена, отделете от нея всичко неживо, растително, животинско и погледнете какво ще остане. Какво означава това пространство, в което се намира всичко, което го напълва? Няма минало и няма бъдеще. Бъди слят само с настоящето и извлечи всичко от него. Тогава в това настояще ти ще разкриеш Вечността и ще разбереш, че времето не съществува. М. Лайтман Повтарям, кабала говори за това, че пространството като такова не съществува. Щом то не съществува, то няма и движение в този вид, в който ние го разбираме. Щом не съществува движение, то няма и преместване и следователно няма време. Тоест всичко, което ние изучаваме в кабала, се намира

35

Кабала – това е много лесно над понятията за пространство, време и движение – понятия чисто човешки. Ние сме така устроени, че в нас има усещане за време, пространство и движение. По подобен начин ние възприемаме върху себе си въздействието на силата, осъзнавана от нас като наше мироздание, наша Вселена, която се премества и по определен начин взаимодейства с нас. Тя се явява производна на нашето вътрешно устройство, на нашите пет сетивни органа. Когато човек излиза от областта на усещанията на тези пет сетивни органа и влиза в шестия, той разбира, че не съществува ни­то време, нито пространство, нито движение. Съществува съвършено друг обем, където има само сили, информация и желания. Съществува ли смърт от гледна точка на кабала? Отговор: Представете си, че освен този живот вие сте започнали да усещате друг живот, който по-рано е бил скрит от вас. Вие не сте усещали, че живеете и в него. Изведнъж вие започвате да разбирате, че съществувате и още някъде, в друга система на отношения. Това става за вас толкова важно, че животът на белтъчното тяло се оттегля, губи всякакво значение. Когато човек започва да усеща духовния свят, в него се измества центърът на битието, осъществява се преоценка на ценностите. Той започва да възприема живота в съвсем друг обем и се отнася към смъртта на тялото като към смяна на ризата. Хората, които са преживели клинична смърт, казват, че виждат коридор, светлина и т. н. Какво става с човек, когато той умира? Той попада в рая или в ада? Отговор: След смъртта на тялото, тоест след прекратяването на получаването на информация чрез петте телесни сетивни органа, у човек остава минимално усещане за духовното, усещане за присъствие в своя корен, в Твореца – подобно на точка. Следва да се отбележи, че кабалистът, развивайки от точката духовен съсъд, получава в него Висшата светлина – усещане на

36

Често задавани въпроси милиарди пъти по-голямо, отколкото преживелите клинична смърт, поради което усещането е осъзнато, постоянно, управляе­ мо. Защо Висшият свят е скрит от нас? Отговор: Обкръжени сме от нещо. Това обкръжение се нарича Творец и освен Него няма нищо друго. Ние усещаме Твореца. Кои сме „ние“? Единственото, което е създадено от Него – желанието за получаване, за наслаждение, за напълване. Ние усещаме Твореца в зависимост от това доколко нашето желание е подобно Нему по свойствата на отдаване. В зависимост от това доколко нашето желание за получаване е противоположно на Неговото свойство на отдаване, ние усещаме скриването. Именно това е нашата реалност. Скриването може да бъде такова, че ние дори да не го усещаме – така наричаното „двойно скриване“, скриване на скриването. По принцип и в нашия свят ние постигаме нещо, променяйки своите свойства. Нашето постигане зависи от усещанията в петте сетивни органа и от разума, способен да обясни това, кое­ то ние усещаме. Разумът събира всевъзможни впечатления, запомня ги и ни предава образи, стандарти, за да можем ние впоследствие да разпознаваме подобното на онова, което някога сме усещали. Ние сме устроени така и изхождайки от това, изследваме кои сме ние и къде сме ние. Всичко, което постигаме в даден момент, се нарича „този свят“. Всичко, което ние ще можем да постигнем в следващия момент, се нарича „бъдещ свят“. Това е най-простото определение на този и на бъдещия свят. Ако аз се въоръжа с телескопи, микроскопи, компютри, големи знания, разбиране, аз ще мога да усетя около себе си много повече и това ще означава, че аз усещам следващия свят, че разширявам границите на познанието извън себе си.

37

Кабала – това е много лесно В какво е актуалността на науката кабала? Отговор: Днес кризата е обхванала всички сфери на човешката дейност: икономиката, технологията, науката, културата, възпитанието, екологията, семейството. Светът е потънал в наркотици, де­пресията се превръща в болест номер едно, нараства количеството на самоубийствата. Ние виждаме, че хората губят ориентири и надежда. Ако в продължение на цялата история човечеството е имало различни планове и насоки на развитие, то днес всичко е изчезнало. Нито една страна няма ясен път или някаква програма. Хората, целият свят, включвайки всички страни, на всички нива потъват в отчаяние и губят основата за напредък. Както обяснява науката кабала, това е много добро състояние – това е край на егоистичния път на човечеството, което сега е длъжно да направи равносметка. И то ще направи равносметка – страданията ще го принудят за това. Човечеството трябва да разбере, че развитието трябва да бъде вътрешно, духовно, а не технологично, икономическо и т. н. Напълването, щастието, което човек е длъжен да намери, ще дойде именно благодарение на неговото вътрешно развитие. Науката кабала има какво да каже по този въпрос. Тя разполага с ясна и разбираема методика, която е известна от повече от 5000 години, от времето на Вавилон, люлка на цялата наша цивили­за­ция. Именно оттам е произлязла и науката кабала. Тя обяснява, че в края на поколенията (дори е написано, че това ще стане в края на ХХ в.) човечеството ще започне да открива, че то няма перс­пективи за развитие, че то е стигнало до безизходно положение. Всеобщото отчаяние ще обхване хората, ще възникне реална опасност от световни войни и огромни страдания, а също така и от екологични катастрофи, епидемии и т. н. Но може да стане и обратното. Човечеството, разбирайки цялата критичност на така стеклата се ситуация, ще може да премине към духовно развитие и да поеме по добър път, по пътя на правилното напредване, без пред­варителни страдания, които са предвещавали пророците и „Кни­га Зоар“.

38

ИСТОРИЯ НА РАЗВИТИЕТО НА КАБАЛА Отворете тези книги и там вие ще намерите всич­ ки добри пътища на живота, които ще се разкрият в края на дните. Има възможност да се изучава ис­ торията на миналото, благодарение на която ние поправяме историята на бъдещето. Всичко това аз приемам толкова близко до сърцето, че не мога повече да се сдържам. Аз приех решение­ то да разкрия от историята и от това, което съм намерил в тези книги, пътищата на бъдещото по­ правяне, предсказано за нас. Аз ще изляза пред хора­ та, тръбейки с този рог, тъй като по мое мнение и разбиране ще бъде достатъчно да се съберат всички достойни за прекрасното свойство, за да започнат те да изучават и усвояват тези книги и да склонят себе си и целия свят на чашата на заслугите.

Й. Ашлаг

Първоначален етап на развитието на кабала В историята на кабала могат да бъдат разграничени няколко периода. Зараждането є като наука отстои от нашето време приблизително на 5800 години. Началният етап на развитие е бил отбелязан с появата на първата кабалистична книга „Тайният Ангел“ (Разиел Малах). Авторът (някои източници приписват авторството на Адам ) описва в своя труд скритата сила, която му се е разкрила в резултат на изследването на системата на мирозданието. Тази сила е невъзможно да бъде усетена с помощта на естествените Адам – първият човек, който е получил желание за познание на Висшия свят.

39

Кабала – това е много лесно Развитие на кабала

а

изм

ие

вит

раз

его на

време 3800 г. пр. н. е. Адам „Тайният Ангел“

Рисунка 1. Графика на зависимостта на развитието на егоизма спрямо времевата ос.

сетивни органи и тя не се поддава на възприятие посредством дадените на човека по рождение способи за познание. Ангел в кабала метафорично се назовава силата на Природата, „таен“ означава скриващ се зад картината на нашия свят, но управляващ го. По такъв начин авторът има предвид някаква обща сила, единен закон, под чието управление се намира нашият свят. Запознали се със съдържанието на книгата „Тайният Ангел“, ние виждаме, че Адам не е бил примитивен човек, а е проявил способности за дълбоко изследване на света и затова той без съмнение може да бъде смятан за кабалист, разказващ за основите на мирозданието. Той е изследвал онова, което се намира по-високо от нашия свят, и е разгледал Висшия свят, където съществува душата преди своето низхождане и обличане във физическо тяло и където тя се издига, след като човек завърши своя земен път.

40

История на развитието на кабала Адам – първият човек, добре познавал кабала. Той знаел всички обозначения на вещите и затова дал на животните подходящи имена, които сами по себе си показвали тяхната природа. К. Шпренгел , „Записки за прагматичната

история на лекуването“

Бидейки първата душа, изпратена в нашия свят, авторът разказва за перспективите на развитие на останалите души, на които предстои да се спуснат: на своите деца, внуци, правнуци, на целия човешки род, който ще тръгне от него. Той не разказва за телата, които ще се родят в този свят, а разказва именно за душите, които ще произлязат от неговата душа. Авторът описва по какъв начин те са длъжни да преминат своя земен път, спускайки се за обличане в тяло и какво ще стане с тях при възвръщането им към техния източник. Той предрича, че те ще се съберат в обща душа, но вече на друго, по-високо ниво и отново ще образуват онова, което ние наричаме „Адам“ . Всички ние сме само малки негови частици. В какво е особеността на кабалистичните източници? Човек живее в този свят и възприема всевъзможните негови картини и образи. Всеки от нас би могъл да опише онова, което чувства. Кабалистичните трудове, напротив, предават впечатления­ та на човека, живеещ в нашия свят, но притежаващ възприятие на Висшия, духовния свят. Те не са достъпни за други хора, тоест съобщават за онова състояние, което човек обикновено не чувства, но има възможност да усети. Кабалистът не е просто човек, който е започнал да усеща Висшия свят, а онзи, който може да опише своите усещания с Курт Шпренгел (1750–1816) – немски лекар и ботаник. Посветил много време на изследване на историята на медицината и ботаниката. Прославил се главно благодарение на своя принос в съвременната наука, изразен в стимулирането и поощрението на микроскопските изследвания на тъканите на развитите растения. Адам (Адам Ришон) – това е термин, който символизира съвкупността на всички създадени души, връзката между тях на основата на взаимното отдаване.

41

Кабала – това е много лесно

Титулна страница на книгата „Тайният Ангел“

такъв език и по такъв начин, че ние да можем правилно да разберем предаваната от него информация. Нещо повече: за да можем, занимавайки се с неговите трудове, да развием у себе си липсващия сетивен орган и с негова помощ да усещаме също и Висшия свят. Тогава ние ще можем да видим нашите минали и бъдещи състояния (в духовния свят не съществува време) и по такъв начин да усетим Висшия вечен свят, съществувайки по свое желание едновременно и в двата свята.

42

История на развитието на кабала Кабалистичните съчинения притежават такава сила, служат си с такива способи на изложение и прилагат такава методика, че занимавайки се с нея, под правилно ръководство, всеки човек достига нивото на постижение на автора. Поради това е много важно да се знае какви книги следва да се изучават.

Зараждане на кабалистичната методика В съвременната история за време на зараждането на кабалистичната традиция е прието да се смята епохата на Средновековието, а за отправна точка – появата на „Книга Зоар“, основополагащ труд по кабала. Кабалистите отнасят създаването на тази книга не към Средните векове, а към II в. от н. е. Разногласията се обясняват с това, че те са основани на изследванията на различни исторически и литературни паметници на кабалистичното учение. Самите кабалисти, постигащи духовния свят, казват, че кабала като наука за мирозданието се е зародила в древния град Развитие на кабала

а ен ити азв

а

изм

его

р

време 3800 г. пр. н. е. Адам „Тайният Ангел“

1800 г. пр. н. е. Авраам „Книга на Създаването“

Рисунка 2. Графика на зависимостта на развитието на егоизма спрямо времевата ос (продължение).

43

Кабала – това е много лесно на Месопотамия, наричан Ур Халдейски. Предание от това време (около XVIII в. пр. н. е.) разказва за жителя на Междуречието на име Авраам, който в процеса на изследване на обкръжаващия го свят открил зад многочислените проявления на различни природни стихии действието на една-единствена сила. Отначало му се струвало, че светът, в който той живее, се намира под властта на много сили. Но проникнал отвъд до­ стъпния слой на познание, Авраам разбрал, че всички те се явяват частни проявления на единствената Висша сила, която той нарекъл „Творец“. Изучавайки законите на обкръжаващия свят, Авраам систематизирал получените знания и на тяхна основа разработил методика за постигане на единната управляваща сила и нейните проявления по пътя на различни въздействия, които човек усеща върху себе си. Този метод на изследване той нарекъл „кабала“ (в превод от иврит – получаване) и изложил своите постижения в книгата „Сефер Ецира“ („Книга на Създаването“). Авторът е немногословен в предаването на материала, текстът на книгата е кратък, фразите са лаконични и представляват сами по себе си заключения за разкритието на духовните степени. Авраам използва рисунки за изобразяването на всички връзки между нашия свят и духовните светове, за да покаже как се осъществява Висшето управление. Последователите и учениците на Авраам започнали да разпространяват неговата методика на постигане на законите на мирозданието сред своите съотечественици. С течение на времето групата от единомишленици се разраснала до размерите на цял народ и съставила около 3 милиона души. Тъй като хората се обединили в групата не по национални или социални признаци, а изключително на принципа на предпочитането на дадената методика, то в строг смисъл да се нарече народ тази шепа привърженици е невъзможно. Това е била кабалистична група от изследователи на Висшия свят.

44

История на развитието на кабала След като всички нейни членове едновременно получили адекватно духовно усещане, те започнали да наричат себе си „народът на Израел“. От първите дни членовете на тази кабалистична група развивали допълнително възприятие на Висшия свят и у своите деца, които благодарение на съответното възпитание растели, възприемайки това усещане за естествено и органично. Така продължавало до определен исторически момент, когато цялата група едновременно се лишила от способността да възприема Висшия свят и била свалена от духовната висота.

Чертеж от книгата „Сефер Ецира“

Преставайки да бъдат общество от хора, живеещи в духовно усещане, те приели вид на обикновен народ. Тъй като особеността на съществуването на тази група била оправдана само от съответното ниво на светоусещане, тя престанала да бъде изключително явление в нашия свят и веднага придобила съответния облик: статус на народност, разпръсната сред всички народи по света.

45

Кабала – това е много лесно Извън усещането на Висшия свят групата не можела повече да се нарича „народ на Израел“, където думата „Израел“ се разбира като „Исра-Ел“, което означава на иврит „направо към Твореца“. В отсъствието на пълно духовно възприятие някога кабалистичната група започнала да практикува физическа интерпретация на духовните действия, продължавайки да използва техните названия. Това положило началото на юдейската религия, а след това – и на останалите религии. Именно падението на хората от духовното ниво на познание на света повлякло след себе си възникването на различни интерпретации на кабала. По силата на споменатите причини тази система от знания започнали да отнасят понякога към съвършено други духовни източници. В същото време върху нейните погрешни представи възникнали нови религиозни, мистични и гностични учения.

Периодът на египетското изгнание: Петокнижие Периодът от историята, последвал след Авраам, не ни е оставил писмени източници на кабалистичното знание. Възможно е неговите потомци – Исаак (Ицхак), Яаков и кабалистите от периода на Египетското изгнание – да са внасяли своята лепта в разработването на тази наука, но резултатите от техните усилия безследно са изчезнали във времето и не са достигнали до нас. Затова, написвайки Петокнижието (Тора), Мойсей (Моше) действително извършил голям пробив. Ценността на неговото деяние се състои не в широко мащабната достъпност на Тора , а в по-подробното описание на духовните степени и условията за тяхното постигане. Мойсей предлага свой способ на разкритие на Замисъла на Твореца10 спрямо творенията – от началото на техния път и до края. Тора – методика за поправяне с помощта на светлината, от думите „ораа“ (инструкция, методика) и „ор“ (светлина). Духовни степени – степени на желанието за отдаване, придобивани от човека.

10 Замисъл на Твореца – да се създадат творенията, за да им се достави максимално наслаждение.

46

История на развитието на кабала Развитие на кабала

а

изм

ие

вит

раз

его на

време 3800 г. пр. н. е. 1800 г. пр. н. е. 1300 г. пр. н. е. Адам Авраам Мойсей „Тайният „Книга на „Тора“ Ангел“ Създаването“

Рисунка 3. Графика на зависимостта на развитието на егоизма спрямо времевата ос (продължение).

Пред Мойсей се разкрили законите на мирозданието. Той получил указание да предаде това знание на цялото човечество. Методиката за постигането на Висшия свят, предложена от Мойсей, се нарича „Тора“. Разказвайки метафорично за определени исторически събития от нашия свят, тази книга в действителност описва структурата на скритите духовни светове, на силите, действащи там и на тяхното въздействие върху нас. На човека, който е лишен от способността за духовно постижение е изключително трудно да изтълкува правилно съдържанието на „Тора“ и да види зад редуването на семейните произшествия и историческите епизоди Висшия свят. В такъв достъпен закодиран вид (нейното съдържание се представя на читателя просто и ясно) „Тора“, за разлика от останалите кабалистични книги, е можела да се разпространява открито.

47

Кабала – това е много лесно Дословният смисъл на ТАНАХа се подчинява на условията на времето и пространството. Кабалистичният смисъл остава завинаги, без времеви и пространствени ограничения. П. Риций11 Съществува особено правило, което ние сме задължени да усвоим като най-основното в нашето отношение към Тора: необходимо е веднъж завинаги да се запомни, че четеният от нас текст на Тора, както и на всички останали свещени книги – това са само думи (но не обекти) от нашия свят. Онова, което се намира отвъд думите – това са само духовни обекти, корени, в никакъв случай не се отнася към нашия свят. Ние никога не трябва да смесваме едното с другото! Тора – това са свещените имена на Твореца, тоест степените на Неговото постигане, защото името означава постигане. Това може да се уподоби на онова, както в нашия свят ние даваме название на обекта в съответствие с това, как той проявява себе си в нашите усещания. Поради това цялата Тора е описание на степените на сближение с Твореца, на усещането на Твореца.

Свитък на Тора

11 Паул Риций (1470–1541) – доктор по медицина и професор по философия в университета в Павия. Служил като лекар и личен съветник на император Максимилиан ���������������������������������������������������������� I��������������������������������������������������������� , а също така и личен възпитател на принца наследник Фердинанд I�� ���.

48

История на развитието на кабала

Седемте дни на творението /1/ В началото сътворил Всесилният небето и земята, /2/ Когато земята била празна и хаотична и мрак царил над безд­ ната, а духът на Всесилния се реел над водата, /3/ Казал Все­ силният: „Да бъде светлина“; и стана светлина. /4/ И видял Всесилният, че тя е добро и отделил Творецът светлината от тъмнината. /5/ И нарекъл Всесилният светлината ден, а тъм­ нината нарекъл нощ. И била вечер, и било утро: ден Първи. Така започва Берешит (книга Битие) – първата глава на Тора (Петокнижието). У всекиго от нас тези думи извикват пред очите определена картина. Много от нас са слушали различни тълкувания на съдържанието на Тора на нивото „пшат“ – простия смисъл. Но тези достъпни обяснения оставят маса въп­ роси, за нас липсва логика в тях, научен подход. Как разглежда кабала събитията, описани в Тора? Всички свещени книги говорят за едно – за Висшия свят, за неговото сътворение, а чак след това как от него се е образувал и нашият свят. При това те не само разказват за онова, което се намира там, а учат човек как да види духовния свят. Постепенното разкриване на Висшия свят се нарича духовен подем или степени на духовното възвисяване на човека. Книгите за духовния свят дават изложение на няколко езика. Кабала – това е наука за строежа на Висшия свят и тя използва за неговото описание езикът на сфирот, парцуфим, графики и чертежи. Тора описва Висшия свят на всекидневен език. Съществуват също езикът на сказанията, на притчите и езикът на законите. Да се опитаме да преведем езика на Тора на езика на кабала. Тора описва раждането на Висшия свят, неговия строеж, план на развитие, а след това процеса на сътворение на Човека. Но това не е човекът на нашия свят. Става дума за създаването на желанието за наслаждение, наричано Душа или Адам, с цел да бъде напълнено това желание-творение-душа с вечно абсолютно наслаждение.

49

Кабала – това е много лесно Това желание за наслаждение е именно и единственото творение. Освен него съществува само Творец. Затова всичко, с изключение на Твореца – е само различни величини на желанието за наслаждение. Също и в нашия свят: онова, което отличава всички обекти един от друг, е различната величина на желанието за наслаждение, която определя свойствата на всеки обект. В желанието за наслаждение могат да се разграничат пет нива – пет части на желанието-творение, наричани сфирот: кетер, хохма, бина, тиферет, малхут. Творецът желае да напълни Своето творение изцяло с наслаждение, до усещане от творението на съвършенството и вечността. Именно в такова състояние пребивава Той Самият и затова желае да го даде на нас. Творецът е съвършен и единствен. По силата на Своето съвършенство Той желае да даде и на творенията съвършенство – Своето състояние. Затова задачата на творението е в достигане на съвършенството на Твореца, в способността да получи онова, което Той желае да даде. Кабала не изучава онова, което става в нашия свят, обект на нейното изучаване е Висшият свят, откъдето след това низхождат силите в нашия, пораждайки и предизвиквайки всички събития в него. Изучавайки кабала, човек започва да вижда Висшия свят. Наблюдавайки Висшия свят, човек ясно познава Твореца и онова, по какъв начин Той е създал духовния свят. Този акт на Твореца се нарича в кабала „Първият ден на творението“. В своите следващи действия, тоест в така наричаните следващи дни, Творецът е създал управляващите сили на Висшия свят. Последно, шесто действие на Твореца – шести ден на творението – било сътворението на Адам. Доколкото Адам е бил последното действие на Твореца, той се явява и цел на цялото творение. Всичко, което било сътво50

История на развитието на кабала рено по-рано, било предназначено за него. Какво е трябвало да се случи с Адам според замисъла на Твореца? Адам е длъжен да достигне подобие с Твореца, да стане във всичко равен Нему и вместо Твореца да управлява всички творения, своята съдба. При това човек е длъжен самостоятелно да достигне това най-висше, съвършено състояние. Това означава, че той е длъжен първо да се окаже в най-лошото положение, напълно противоположно на Твореца, а след това със свои сили да се издигне над него. С помощта на кабала човек вижда нашия свят, Висшия свят и взаимодействието между тях. От Висшия свят към него низхожда информационен поток и пред неговите очи се реализира в материя. Реакцията на човек на тази информация се издига във Висшия свят и там определя в какъв вид (добър или лош) ще низходи и ще се материализира пред него неговото бъдеще, неговото утре. Тора започва с думата „В началото“ (Берешит) – от момента на отдалечаването на творението от Твореца. Самата дума „Берешит“ произлиза от думата „бар“ – „извън“, тоест предава процеса на отделяне от Твореца в обособено състояние, между небето и земята. В началото създал Творецът небето и земята. Небето – сфира бина с нейните алтруистични свойства. Земята – сфира малхут с нейните егоистични свойства. Между тези две полярни свойства, на чиято основа действа цялата система на мирозданието, във висящо състояние се намира душата на човека. Тора започва с раждането на творението, на Висшия свят и сътворението на човека – душата-Адам. Предназначението на Тора е в това да ни даде в този свят инструкция по какъв начин можем да се издигнем до най-доброто, съвършеното състояние. В своето изходно състояние творението или душата, или Адам – наречете го както искате – не е поправено. То е длъжно 51

Кабала – това е много лесно да поправи себе си, достигайки състоянието „Край на поправянето“. Представете си, че инструментът, с който ви предстои да работите, не е поправен. Следователно преди всичко ви е необходимо да го поправите, а след това да го използвате. Така и Тора говори тъкмо за това как ние можем да поправим непригодния инструмент – дадената ни отгоре наша душа. По времето на целия процес на поправяне човек се намира между двата свята – Висшия и нисшия. Неговата душа в този период придобива необходимите навици, знания, опит, а главното – у човек възникват нови усещания, появяват се нови, духовни свойства. По такъв начин, когато човек напълно завършва поправянето на душата, той придобива такива качества, благодарение на които ще може да съществува във Висшия свят, в състояние на вечност, покой, съвършенство. Това особено състояние никъде не се описва – нито в кабала, нито в Тора, защото не се поддава на никакво сравнение, тъй като негови аналози в нашия език не съществуват. То се постига само от онези, които преминават всички предварителни състояния на поправяне и достигат края на поправянето. Отвъд границите на края на поправянето е разположена област, където се намират така наричаните „Тайни на Тора“. Съществуват само незначителни намеци за тях в „Книга Зоар“ и в Талмуда. Тези особени тайни състояния се наричат „Маасе Меркава“ и „Маасе Берешит“. Но това са наистина само намеци, а в действителност тези състояния, тези духовни области е невъзможно да бъдат предадени с думи, защото нашите думи, букви, понятия са взети от областта на поправянето и са действителни само в нея. Онова, което се намира по-високо от системата на поправяне, изобщо не се възприема от нас и поради това никак не може да бъде прехвърлено върху човешкия език, вмъкнато в нашата система от координати, определения, представи.

52

История на развитието на кабала „В началото създал Творецът небето и земята...“ – тук се говори за сътворението на две свойства: егоистичното и алтруистичното. С помощта на алтруистичното свойство на „небето“ се поправя егоистичното свойство на „земята“ – на душата. Целият процес на поправяне се осъществява в течение на седем състояния, наричани „седемте дни на творението“. Това условно обозначение естествено няма никакво отношение към земните дни. Тук не става дума за земните денонощия, за физическите качества на светлината или тъмнината. Става дума за духовните състояния, за духовните усещания на човека, преминаващ тези стадии на поправяне, за системата, в която се поправя неговата душа, намираща се все още на нивото „земя“. Необходимо е душата да се издигне от нивото на сфира мал­ хут на нивото на сфира бина, тоест, егоистичното свойство на малхут да се преобразува в алтруистичното свойство на бина. Това се достига по пътя на седемте последователни поправяния, наричани „седемте дни на седмицата“. Тора обяснява какво във „всеки един ден“ човек е длъжен да направи със своята душа.

Първи ден /1/ В началото на сътворението от Всесилния на небето и земята, /2/ Когато земята била празна и хаотична и мрак ца­ рил над бездната, а духът на Всесилния се реел над водата, /3/ Казал Всесилният: „Да бъде светлина“; и стана светлина. /4/ И видял Всесилният, че тя е добро и отделил Бог светлината от тъмнината. /5/ И нарекъл Всесилният светлината ден, а тъм­ нината нарекъл нощ. И била вечер, и било утро: ден Първи. „И отделил Бог светлината от тъмнината.“ Какво означава това? Човек е длъжен да върви в своите поправяния съоб­ разно действията на Твореца. Затова най-първата заповед, която той е длъжен да изпълни – е да раздели мислите и желания­ та вътре в себе си така, че да види кои от тях са светли – „небе“, а кои са тъмни – „земя“.

53

Кабала – това е много лесно Този процес се нарича „акарат ара“ – „осъзнаване на злото“, когато с помощта на изучаването на кабалистичните книги, на определеното обкръжение човек започва да анализира кои негови свойства се отнасят към духовното, а кои – към животинското. Противопоставянето на тези свойства едно на друго, тяхното разединение, отделянето на едното от другото представлява първата крачка към поправянето. Това е първият ден на сътворението от човека на Човека в себе си.

Втори ден /6/ И казал Всесилният: „Да бъде пространство посред вода­ та и да отделя то вода от водата.“ /7/ И създал Всесилният пространство и разделил помежду водата, която е под про­ странството; и стана така. /8/ И нарекъл Всесилният про­ странството небе. И била вечер, и било утро: ден Втори. След като човек разделил в себе си егоистичните и алтруистични свойства, той е длъжен да започне процеса на поправяне на първите. По какъв начин се извършва това? Това се осъществява с помощта на специалната светлина на Твореца. От Твореца низхождат два вида светлина: светлината хохма12 и светлината хасадим13. Използвайки свойството на светлината хасадим, наричано „вода“, човек овладява способността да отдава – алтруизма. Свойството на отдаване поправя егоизма, позволява да се използва той правилно, в полза на себе си и на другите. В поправения с помощта на свойството на отдаване егоизъм човек 12 Светлина хохма – цялата изхождаща от Твореца светлина, тоест светлина, включваща в себе си всичко, което Творецът желае да ни даде, определя се като същност и живот на творението.

13 Светлина хасадим – светлината, която творението желае да даде, да върне на Твореца. Представлява огромно наслаждение от сходството с Твореца, от това, че ти се намираш заедно с Него, че в тебе съществува тази информация, която е и в Твореца. Ти знаеш Неговите мисли, чувства, ти постигаш онова, което съществува в Него, намираш се на една степен с Него.

54

История на развитието на кабала усеща Висшия свят, Твореца, вижда своите минали животи и своя път към целта на творението. Именно в душата, която е вечна и преминава от тяло в тяло, човек може да види всички свои кръговрати на живота. Без да е поправил душата, нищо по-високо от нашия свят не може да види.

Трети ден /9/ И казал Всесилният: „Да се слее водата, която е под не­ бето, на едно място и да се яви суша“; и станало така. /10/ И нарекъл Всесилният сушата земя, а сливането на водите наре­ къл морета и видял Всесилният, че това е добро. /11/ И казал Всесилният: „Да порасне по земята зеленина, трева, която дава семе, плодовито дърво, раждащо според рода си плод, в което неговото семе е на земята“; и станало така. /12/ И ро­ дила земята зеленина, трева, която дава семе според рода си и плодовито дърво, в което неговото семе е според рода му. И видял Всесилният, че това е добро. /13/ И била вечер, и било утро: ден Трети. Събира се водата под небето и се оголва суша. Част от първо създадената земя се появява от водата. След поправянето на водата тя става пригодна за това, че на нея да се зароди живот, защото притежава сега и свойствата на водата, и свойствата на земята едновременно. „Земята“ – егоистичното свойство за получаване, за поглъщане на всичко в себе си – е нашата изначална природа. Водата, свойството на отдаване, напоява земята и я прави пригодна за появата на живот върху нея. Водата, сама по себе си, е също така пагубна за живота, както и сухата земя. Да си спомним как Ной пуснал гълъба, така че да намери суша. Именно въз основа на оптималното съчетаване на алтруистичните и егоистични свойства на „небето“ и „земята“ вътре в душата на човека е изградено поправянето и използването на тези свойства от Твореца и творението.

55

Кабала – това е много лесно Такова поправяне се нарича „кав емцаи“ – „средна линия“14. Нашата естествена егоистична природа, наричана земна – това е лявата линия. Дясната линия – това са свойствата на Твореца, свойствата на водата, свойствата на алтруизма, на отдаването. Средната линия е онова, което е длъжен да направи човек: „да избере живота“. Тоест да вземе толкова „вода“, че в съчетание със „земята“ и двете линии да се допълват една-друга и да дават плод. Върху оптималното съчетаване на тези две свойства трябва да израсте от земята „Дървото на Живота“ – духовният човек, усещащ цялото мироздание, вечно и щастливо съществуващ във всички светове. Вечно – защото, отъждествявайки себе си не с временното тяло, а с вечната душа, човек започва да усеща себе си като душа, а своето тяло да възприема като преходна, съпътстваща обвивка. Този преход е чисто психологически и се осъществява според степента на придобиването на свойствата на бина.

Четвърти ден /14/ И казал Всесилният: „Да бъдат светила в простран­ ството на небето за отделяне на деня от нощта, да бъдат те знаци и за времената, и за дните, и за годините. /15/ И да бъ­ дат те светила в пространството небесно, за да светят на земята“; и станало така. /16/ И създал Всесилният две светила големи: по-голямото светило за управляване на деня и по-малкото светило за управ­ ляване на нощта и звездите. /17/ И ги поставил Всесилният в пространството на небесата, за да светят на земята, /18/ И за да управляват деня и нощта, и за да отделят светлината от тъмнината. И видял Всесилният, че това е добро. /19/ И била вечер, и било утро: ден Четвърти.

14 Три линии – система, позволяваща да се стигне до сходство с Твореца: лява линия – желание за получаване (свойство на творението), дясна линия – желание за отдаване (свойство на Твореца), средната линия човек създава самостоятелно със собствения си стремеж към съответствие, сходство с Твореца.

56

История на развитието на кабала През четвъртия ден се появили небесните светила, определящи смяната на деня и нощта, на месеците и годините. „И да бъдат те светила в пространството небесно, за да светят на земята“ – Небесните светила характеризират смяната на състоянието на душата, преминаваща поправяне, отделят тези състояние едно от друго. Денят и нощта – това са различни състояния на душата. Небето – това е алтруистичното свойство в човека. В духовния свят отдаващото, раждащото, напълващото начало се нарича Слънце. Фактически Слънце се нарича Зеир Анпин на света Ацилут. Луната се нарича Малхут, тоест получаващо начало или сума на душите. Да бъдат те знаци и за времената, и за дните, и за годи­ ните... Когато се говори за времето, е необходимо да се помни, че не става дума за нашите земни дни, месеци и години. В духовното няма понятие за време, има само смяна на състояния, които характеризират движението по духовната стълба. Затова понятието „Ден“ олицетворява смяната на състоянията – подема и падението на нивото на една степен, преди преминаването на друга. Месецът (на иврит „ходеш“ от думата „митхадеш“ – обновление) – възвръщане към предишното състояние, но вече на друго ниво, обновено, по-високо. Година (на иврит „шана“ от думата „лешанен“ – връщам се) – подобно на движение по спирала, завършване на определен период на поправянето, но на по-високо ниво.

Пети ден /20/ И казал Всесилният: „Да загъмжи водата от гъмжило живи същества и птици да летят над земята по простран­ ството небесно.“ /21/ И сътворил Всесилният големи морски животни и всички живи същества, влечуги, с които гъмжала 57

Кабала – това е много лесно водата според рода им и всички птици крилати според рода им. И видял Всесилният, че това е добро. /22/ И ги благословил Всесилният, казвайки: „Плодете се и се размножавайте и из­ пълвайте водата в моретата и птиците да се размножават на земята.“ /23/ И била вечер, и било утро: ден Пети. „Книга Зоар“ описва всеки ден на творението като въздигане на „Ейхалот“ – небесните чертози, под които се подразбират празнотите (желанията). Тези празноти според степента на по­ правяне на егоистичните свойства на душата в алтруистични постепенно се запълват от Висшата светлина. Приблизително такова състояние може да бъде сравнено с онова, което описват хората, преживели клинична смърт. Те разказват за особено, чудесно, неземно чувство на покой и радост, което ги е обхванало при вида на тази светлина. Постепенното напълване на празнотите довежда всички души до състояние на окончателно поправяне и съвършенство. Във Висшия свят няма време – то изчезва, защото всички съ­ стояния са съвършени. Така върви и повествованието на Писанието, там няма разделение по време, а цялото действие е обусловено само от причинно-следствена връзка. И така, петият ден ни разказва за желанията, чието поправяне става по-рано от другите, защото тези желания се поддават по-лесно на поправяне, те като че ли само се допират до земята, „...и птици да летят над земята по пространството небесно...“, допират се, а не поникват от нея, тоест не поникват от егоистичното желание непосредствено – от земята (земя – на иврит „ерец“, произлиза от думата „рацон“ – желание (егоистично), от което е сътворен човек). „Плодете се и се размножавайте...“ – в кабала това означава, че човек е длъжен да поправи своите келим, увеличавайки ги, за да ускори напредването към Твореца. „Плодете се и се размножавайте“ предполага образуването на все нови и нови келим и на намерения заради отдаване, което ще позволи да се умножи още повече получаването на Висшата светлина и по такъв начин да се напредва по духовните степени.

58

История на развитието на кабала

Шести ден Ще направим човека по наш образ, по наше подобие и нека да властва над морските риби, над небесните птици и над до­ битъка... Какво означава „сътворил по образ и подобие“? В Тора е казано: „Бе целем Елоким бара...“ „Целем“ означава част от бина, спускаща се в душата и придаваща є свойствата на Твореца. С други думи парцуф Бина – това е апарат на Висшето управление, който ръководи всички души, техните пътища и реда на поправяне. Всичко, което става с нас, зависи от бина. Малхут е сбор на всички души, които трябва да бъдат поправени. За да се поправи малхут, в нея от бина низхожда като че ли особено устройство, което позволява да се направи това. Такъв „спомагателен апарат“, който всяка душа в малхут получава отгоре, се нарича „целем“ – образ. Има се предвид набор от свойствата на Твореца, Неговия образ. Без информация за програмата на творението, без усещане на пребиваването в мирозданието, тоест без способност за възприе­мане на духовните светове ние не знаем как да постъпваме, как да направим следващата стъпка, не разбираме какво се иска от нас. За да се образуват свойства в човека, необходими за напредването, висшата степен – бина – е длъжна да го обучи, да му покаже, как и какво трябва да се прави. Това и осъществява в нас целем – низхождащо от бина спомагателно устройство. То прониква в нашата душа и предизвиква в нея всички необходими поправяния. Затова е казано, че с помощта на целем се създава от нас Човек.

59

Кабала – това е много лесно

Седми ден На седмия ден човек се издига все по-високо и по-високо. Шест пъти той е правил в себе си съответните поправяния: хесед, гвура, тиферет, нецах, ход, есод. Тези шест последователни поправяния се наричат шестте дена или шестте хилядолетия на творе­нието. Последната сфира – малхут – не е в състояние да се поправи сама, но след абсорбцията на свойствата на шестте предишни сфирот тя може да получи от тях техните свойства. Затова действията на седмия ден се състоят в това, че всичко натрупано и създадено за шест дена влиза в малхут. Събота се счита за особен ден, тъй като в това състояние се извършва запълването на душите с Висша светлина. Единственото условие е да „не се пречи“ на този процес, което символично се изразява в съботните закони. За човечеството тези седем дни преминават като седем хилядолетия. Шест хиляди години са еквивалентни на шестте дена от седмицата – делничните дни, в продължение на които човечеството, отначало неосъзнато, а след това съзнателно, „с пот на челото“, поправя себе си. В резултат то достига седмото хилядолетие или седмия ден – Събота, състоянието, когато върху неговите поправени свойства го напълва Висшата Божествена светлина на наслаждението и изобилието. Управляващата нашия свят система се състои от 7 части. Оттук в нашия свят се осъществява деление на 7 и 70 – 70 народа на света, 7 дни от седмицата, 70 части, от които се състои душата на човека, неговият живот се изчислява със 70-годишнини и т. н. Целият път на човечеството се състои от 6 дена – 6000 години на поправяне. Общото съзнателно поправяне на света е започнало от 1995 (5755 (по създаването на света – б. ред.) година. За оставащото до 6000 години време ние, цялото човечество, сме длъжни да поправим себе си, а след това, през седмото хилядолетие, да получим заслуженото, спечеленото възнаграждение.

60

История на развитието на кабала Единственото, което ние сме в състояние да направим – това е, намесвайки се в процеса, спуснат отгоре за всичките 7 хилядолетия, да го ускорим. Онези, които могат да се приближат към този процес индивидуално, по-рано от другите до­ стигат изхода във Висшия свят, усещането на Висшата съвършена реалност. Но и самият път на поправянето, ако хората го извървяват съзнателно, с лични усилия, се възприема като съзидание, романтичен стремеж, а не непрекъснато получаване на удари от съдбата. Ние изучаваме устройството и функционирането на цялата система на мирозданието именно за това, за да знаем точно къде и как имаме възможност да се намесим, нещо да променим. Изобщо, казано направо, човек не може да влияе на своя корен, на източника, от който той е произлязъл, тъй като се намира на по-ниска степен и се явява негова производна. Но поправяйки себе си, уподобявайки се по свойства на своя корен, човек променя в себе си усещането за това, което получава отгоре: вместо ударите на съдбата, постоянните неприятности, всекидневните трудности той започва да изпитва блаженство, покой, съвършенство и пълно познание. Творецът ни е създал в този свят, за да можем ние с помощта на кабала да усвоим Висшия свят и сами да започнем да управляваме своята съдба. За щастие времето работи за нас и наближава вътрешното – духовно, и външно – физическо, освобождаване на цялото човечество, както се говори за това от Баал Сулам в „Предговор към „Книга Зоар“. Тъй като както не може човек да съществува в нашия свят, без да има знания за него, така и неговата душа след смъртта на тялото не е в състояние да съществува във Висшия свят, ако не получи предварителни представи за него. Затова знанието на кабала не само ни осигурява комфортно съществуване в този свят, но и възнаграждава с вечно и съвършено съществуване в бъдещия свят.

61

Кабала – това е много лесно

Природата на човека Ученици на Адам били единици. Авраам имал вече няколко десетки. Постепенно, към периода на Египетското робство, тази група от единомишленици достигнала огромно число – 600 000 мъже, и всички те се намирали на нивото на постигане на Висшия свят. Раждало се момче, отглеждали го, учили го да чете, да пише и го възпитавали така, че в него се появявал шестият сетивен орган и използвайки го, той можел да проникне вътре в света, за да усети причините и следствията на всичко, ставащо в мирозданието. И така, тази кабалистична група съществувала на високо духовно ниво, в пълно постигане на Висшия свят и разбирала по какъв начин тя си взаимодейства с нашия свят. Какво се е случило по-нататък? Световната история е непосредствено свързана с природата на човека, а това е постоянно нарастващ и развиващ се в него егоизъм. Нашата Вселена е била създадена като огромен сбор на нежива материя: блок от минерали, натрупване на газове и т. н. С течение на времето в резултат на борбата между природните сили се е образувала Слънчевата система и в това число нашата планета. За милиони години са се натрупали условия, благодарение на които е станало възможно зараждането на живот на Земята. След неживата, растителната, животинската природа се появява човек и по-нататък процесът на неговото развитие продължава до появата на Адам. Адам е притежавал нулево ниво на егоизъм (общо съществуват пет егоистични нива) и в съответствие с това условие той описва системата на мирозданието, която се оказала достъпна за неговото възприятие.

62

История на развитието на кабала След това егоизмът започва да расте и достига първото ниво, проявило се у Авраам. Авраам, възползвайки се от своите нараснали егоистични желания, има възможност по-дълбоко да проникне в мирозданието и да напише книга, информативно много по-съдържателна, отколкото труда на Адам. Той продължава по-нататъшната разработка на кабалистичното знание. Следващото – трето ниво – е Мойсей. В сравнение с предишните това е качествен скок. Той пише Тора, даваща описание на цялото мироздание, а не на негови отделни части. Кабалистичната група на Мойсей, израснала количествено и издигнала се качествено, се изкачва на степен, която се нарича Храм. Храмът – това не е просто здание, построено на земята. Ако хората, съставляващи кабалистичната група, проникват през нашия свят във Висшия свят, то Храмът олицетворява в себе си духовната степен, на която те се намират. През това време групата се е намирала на нивото на Първия Храм, на нивото на светлината хохма. След това егоизмът отново е нараснал, а духовното ниво на народа е паднало. Народът се е отправил във Вавилонското изгнание. По това време, когато хората са могли да построят Втория Храм, степента, на която той се е намирал, е съответствала вече на светлината хасадим, а не на светлината хохма, тоест групата се е спуснала на едно ниво по-ниско. Най-голямата дълбочина на постигането на силите и свойствата на Висшата природа, управляваща отвътре нашия свят, се нарича светлина хохма, по-малката дълбочина – светлина хасадим. След това егоизмът нараства още повече и целият народ се спуска от нивото на Втория Храм, попадайки в състояние, кое­ то се нарича изгнание. В нашия свят това събитие съответства действително на изг­ нанието от земята на Израел, но ако се гледа през него на Ви-

63

Кабала – това е много лесно сшите корени, то това се възприема като падение от духовните нива. Целият народ изведнъж се е оказал ограничен в своите усещания само от възможностите на петте сетивни органа и е загубил способността за проникване в духовния свят. Преди гибелта на Втория Храм те са имали шестия орган на възприятие. След гибелта тази способност е била напълно изгубена и на разположение на хората останали само естествените пет сетивни органа. Именно това се нарича изгнание. Изгнанието е продължило, както е казано в кабалистичните източници, до 1995 година според гражданското летоброене или до 5755 година, ако се брои от рождението на Адам.

Книга Зоар След гибелта на Втория Храм, пълното изгнание от духовния свят и падението в нашия свят се появява „Книга Зоар“ – кабалистичен източник, написан на специален език. Това съчинение и до ден днешен се ползва с огромна популярност в целия свят, неизменно оставяйки след себе си репутация на съкровищница на кабалистичната мъдрост. На титулната страница на книгата стои името на автора – раби15 Шимон бар Йохай. В сегашно време е настоятелно и необходимо да се овладее кабала. „Кни­га Зоар“ е длъжна да проправи пътя към вратите на освобождението. Рав А. Кук, „Игрот“ Въпреки това сред учените и досега не съществува единно мнение по въпроса за нейното авторство и времето на създаване: едни считат за автор Мойсей де Леон16 – испански кабалист от XIII в. Но кабалистите са убедени, че тя е написана именно от великия раби Шимон бар Йохай (съкратено – РАШБИ), 15 Раби – титла на мъдрец, превежда се като „мой учител“, произлиза от иврит, от думата „рав“ – голям, велик.

16 Мойсей Бен Шем Тов де Леон (Мойсей Леонски) (1250–1305) – кабалист, родом от Испания.

64

История на развитието на кабала Развитие на кабала

а

изм

ие

вит

раз

его на

време 3800 г. пр. н. е. 1800 г. пр. н. е. 1300 пр. н. е. Адам Авраам Мойсей „Тайният „Книга на „Тора“ Ангел“ Създаването“

II в. от н. е. Рашби „Книга Зоар“

Рисунка 4. Графика на зависимостта на развитието на егоизма спрямо времевата ос (продължение).

ученик на раби Акива17, живял през II в. от н. е. в Горна Галилея (Северен Израел). Книгата е написана на арамейски, това е бил разговорният език по онова време, и в нея е казано, че тя е предадена на таен език. Нейното съдържание е многопластово: в предаването на древните легенди и притчи, описанието на моралните норми съществуват множество скрити пластове. Да я разбере, наред с книгите на Авраам и Мойсей, може само човек, намиращ се на съответните духовни нива. Започвайки с „Книга Зоар“, съдбите на великите кабали­ стични книги стават необичайни: те ту изчезват, ту изведнъж се появяват отново, случайно се печатат, горят ги.

17 Раби Акива, пълно име – Акива бен Йосеф (около 50 – около 132) – велик кабалист и мъдрец.

65

Кабала – това е много лесно

Титулна страница на едно от най-ранните издания на „Книга Зоар“

„Книга Зоар“ дълго време е била скривана, била е публикувана погрешка чак в края на XIII в., когато умрял нейният притежател – най-големият кабалист от онова време Мойсей де Леон. Неговата вдовица продала на издател ръкописите на покойния си мъж, сред които била и „Книга Зоар“. Издателят я преписал и я разпространил. „Книга Зоар“ вероятно по някакъв начин е попаднала в ръцете на Мойсей де Леон, вследствие на което той често е считан за неин автор. Според една от версиите той открил сред пергаментните листа, които неизвестен източен търговец използвал в качеството на амбалажна хартия за стоката си, и страниците на тази книга.

66

История на развитието на кабала Бидейки голям кабалист, Мойсей де Леон разбрал истинската ценност на своята находка. Той събрал листата и доколкото било възможно, ги привел в ред. Общо взето, му попаднали не повече от 10% от оригинала на текста, който раби Аба18 записал от думите на РАШБИ. Мойсей де Леон крил тази книга и се учил по нея. Освен нея, той имал още няколко кабалистични труда. Някога той бил богат, но после се разорил. След смъртта на мъжа си вдовицата била принудена да продаде неговата библиотека и в това число и „Книга Зоар“. Не е известно дали тя е попаднала непосредствено в ръцете на издателя, който я е публикувал, или е преминала през няколко посредника, но в края на краищата видяла бял свят. Първоначално „Книга Зоар“ включвала в себе си коментари върху цялото Петокнижие, Книга на Пророците и Писания. От труда на РАШБИ до нас са достигнали само фрагменти от коментарите на отделни раздели. Трудно е да се каже какъв обем е имал оригиналът на тази книга. Днес той съставлява около хиляда страници. Може само да се предположи, че замисълът на автора се е реализирал в 15–20 тома с такъв обем. Съществува мнение, че появата на тази книга, дори в такъв съкратен вид, е била грешка. Защото, както е указано в нея самата, тя е длъжна да се представи пред хората в края на всички поколения. Преждевременното разкриване на кабалистичното знание в неподходящ за това момент повлякло след себе си възникването на много лъжеучения. От друга страна, разкриването на кабала даже в изопачен вид, при почти пълното отсъствие на правилното є разбиране и тълкуване, е дало мощен тласък на развитието на човешката мисъл. Само чрез разпространението на науката кабала сред масите ние ще се удостоим с пълно освобождение. И е казано от мъдреците: „Нейната светлина възвръща към източника.“

18 Рав Аба – ученик на РАШБИ.

67

Кабала – това е много лесно Щом това е така, ние сме длъжни да откриваме училища и да пишем книги, за да ускорим разпространението на науката кабала сред народа. Й. Ашлаг19, „Предговор към книгата Дървото на Живота“

Разкриването на тази наука се счита за несвоевременно, основно защото то е трябвало да стане в строго определен срок: при встъпването на човек в последния стадий на егоистичното развитие, при връщането на народа на Израел в неговата земя и в началото на общата криза на човечеството в края на XX в.

Лурианска кабала Кабалистичните книги, написани след РАШБИ, чак до епохата на АРИ20 (XVI в.), не били лесни за възприемане. В тях отсъства последователност на изложението и единство на езика. Всеки кабалист е писал със собствен маниер, скривайки истинския смисъл, използвайки най-различни начини на писане. Така продължавало до времето на РАМАК21, който се опитал да въведе определен ред. Но той не преуспял много на това поприще и не могъл да даде ясни и точни обяснения. Състоянието на обърканост в предаването на кабалистичното знание е продължило до появата на АРИ.

19 Й. Ашлаг (Баал Сулам) (1884–1954) – най-великият кабалист на XX�������� ���������� ������� в. Името Баал Сулам е било присвоено на него след написването на коментара „Сулам“ (буквално Стълба [����������������������������������������������� ������������������������������������������������ в духовния свят�������������������������������� ]) на �������������������������� „������������������������� Книга Зоар“�������������� . Счита се за основоположник на съвременната наука кабала, тъй като се явява създател на нов подход към трудовете на АРИ.

20 АРИ – пълно име – Ицхак Лурия Ашкенази (1534–1572). Един от най-големите кабалисти в историята на човечеството. Създал основополагаща система на обучение по кабала. Служейки си с неговата методика, всеки човек, изучаващ тази наука, може да достигне целите на творението. Основен труд – книгата „Дървото на Живота“.

21 РАМАК – акроним на името на рав Мойсей Кордоверо (1522–1570), кабалист от Цфат (Израел).

68

История на развитието на кабала Развитие на кабала

на тие

а

изм

его

ви

раз

време 3800 г. пр. н. е. 1800 г. пр. н. е. 1300 г. пр. н. е. II в. от н. е. Адам Авраам Мойсей Рашби „Тайният „Книга на „Тора“ „Книга Ангел“ Създаването“ Зоар“

XVI в. Ари „Дървото на Живота“

Рисунка 5. Графика на зависимостта на развитието на егоизма спрямо времевата ос (продължение).

В продължение на хилядолетията на съществуването на нашия свят всяко ново поколение се отличава от предишното с все по-егоистичен характер на душите. Тъй като процесът на ръста на егоизма се осъществява в самата душа, то нейните качествени изменения са длъжни да повлекат след себе си и смяна на методиката, т. е. на всяко поколение е необходима различна методика за постигане на духовните светове. Оттук и предназначението на кабалистите, пребиваващи в едно или друго поколение, се състои в това да адаптират методиката за постигането на Твореца, кабала, към характера на душите на своите съвременници. Авраам, Мойсей, РАШБИ – това са етапи на усъвършенстване на методиката на кабала и нейната адаптация към нуждите на развиващото се човечество. След РАШБИ потребност от обновено изложение на методиката възникнала едва през XVI в. Кабалистът, който разработил нов метод на усвояване на тази наука за типа души на своето поколение, станал АРИ.

69

Кабала – това е много лесно

Титулна страница на книгата „Ец Хаим“

АРИ (пълно име Ицхак Лурия Ашкенази, 1534–1572 г.) се родил в Йерусалим, в ранна възраст загубил баща си, заедно с майка си се преселил в Египет, където бил възпитаван от чичо си. На 35-годишна възраст пристигнал в Цфат (град в Северен Израел) и в течение на година и половина преподавал на организирана от него група ученици. Неговият първи ученик, тогава още съвсем млад, 28-годишният Хаим Витал22, записал всичко, което чул от АРИ за година и половина обучение. Въз основа на неговите записки впоследствие били издадени около 20 тома съчинения на АРИ, умрял на 38-годишна възраст. Основният труд на АРИ е книгата „Ец 22 Х. Витал (съкратено РАХУ, МАРХУ) (1542–1620) – кабалист, ученик на АРИ.

70

История на развитието на кабала Хаим“ („Дърво на Живота“). Освен нея най-изучавани са: „Шмоне Шеарим“ („Осемте порти“) и „Шаар Каванот“ („Портата на намеренията“). АРИ бил първият кабалист, който благодарение на особеността на своята душа започнал по различен начин да излага методиката на кабала. Той действително притежавал уникални способности, тъй като неговата душа се отнасяла вече към периода на окончателното развитие на душите. АРИ създал езика на кабала, той определил подхода и порядъка на нейното изучаване. В действителност именно той разкрил кабала като наука за постигането на мирозданието. Всичко, което създавали кабалистите от предишните поколения, било предназначено за онези, които вече притежавали духовно постижение. Формата на изложение, разработена от АРИ, позволила на всеки човек да изучава кабала, при това той получава от самите текстове на АРИ поправяща Висша светлина, издигаща човека до нивото на познанието и усещането на духовната реалност. В това се състои изключителната сила на съчиненията на АРИ. Неговите трудове се отличават с особен вид разкриване, начин на изложение, характер на подаване на материала. Формата на постигане на устройството на Висшия свят, предложена от АРИ, получила повсеместно разпространение сред кабали­ стите. Той въвел нов метод на описание на системата на мирозданието, използвайки графични изображения, схеми и чертежи. Разработеният от него метод получил наименованието луриански23. От поколение на поколение едни и същи души се обличат в нови тела. При това низхождащите души съхраняват опита от предишните животи, именно поради това всяко следващо поколение се оказва по-мъдро от предишното и се устремява в своите търсения към все по-възвишени цели. Във времето на АРИ общото развитие на душите достигнало ниво, когато те започнали да желаят духовен подем. С това се 23 По неговото име – Ицхак Лурия Ашкенази.

71

Кабала – това е много лесно обяснява в частност началото на епохата на Възраждането, периода на реформи в религията, културата и научния мироглед. В духовната сфера това се е изразило в стремежа да се намери отговор на въпроса: „За какво живея аз?“ Започвайки да узрява в душите, този въпрос заставя човека да се занимава с търсенето на източника на живота и довежда до изследването на Висшия свят. АРИ създал нова, систематизирана методика на кабала, предназначена не само за духовен подем на специалните души, но и на масите. В своите текстове той открито заявява, че започвайки от това време, всеки желаещ, независимо от възраст­ та, пола и произхода, може да се занимава с кабала и с помощ­ та на тази наука да достигне целите на творението24. Но колкото и ясна да е формата на този метод, известно е, че АРИ казал на своите ученици, че ако те са способни на повече, той не би напуснал този свят, а би продължил да разкрива истината. АРИ напуснал този свят. На неговите произведения предстоя­ ли такива злополуки, каквито някога са се паднали на „Книга Зоар“. Те също били укривани в течение на много години, докато не започнали постепенно да ги изваждат на бял свят. Една част извадили от гроба на АРИ, друга част – от сандъка, предаван от поколение на поколение между роднините на Хаим Витал. Находките били събирани заедно и започнали да ги издават във вид на книги.

24 Аналогични изказвания се срещат в много кабалистични текстове от ������� XVI���� в. Вж. също: Азулай А. Предговор към книгата „Ор Хама“. Ч. ���������������� I��������������� , с. 72: „И намерих аз записка, където се говори, че постановлението отгоре за забраната на откритото изучаване на кабала е действително само в определен период от време – до края на 5250 г. ���������������������������������������� [��������������������������������������� указаната дата от юдейското летоброене съответства на 1490 г. от н. е. – Б. авт.],����������������������������������� и от това време се отменя това постановление и се разрешава открито да се изучава „Книга Зоар“. А от 5300 г.

[1540 г. от н. е. – Б. авт.]����������������������������������������������� заниманията с тази мъдрост се считат за висше предназначение и с нея са длъжни да се занимават както възрастните, така и децата, както е казано в „Рейя Меемна“ [���������������� ����������������� „Верният пастир“ – статия от „Книга Зоар“ – Б. авт.]��.

72

История на развитието на кабала

Кабала в периода на епохата на Просвещението От това време тръгнала веригата на най-великите кабали­ сти, развили кабала въз основа на учението на АРИ. Към тях се отнасят РАМХАЛ25, АГРА26, Баал Шем Тов27 и всички негови ученици, чиито трудове ознаменували нов етап на широко разпространение на тази методика (от началото на XVIII в). В периода на епохата на Просвещението се появяват много книги по кабала: част от тях, както по-рано, се създавала скрито, с езика на иносказанието, докато другата демонстрирала по-открит характер на изложението. При все това всички те са били предназначени за обучаването на хора, вече притежаващи духовно постижение. През първата половина на XVIII в. великият кабалист Исраел Баал Шем Тов (БЕШТ) основава народното движение хасидизъм, което продължава своята дейност и в наши дни. Но истинският хасидизъм, разбиран като чувствен стремеж към сливане с Твореца, просъществувал само до средата на XIX в. Баал Шем Тов направил своя главна задача формирането на духовност у народните маси. Идването на епохата на Просвещението довело със себе си интензивно развитие на егоизма, заедно с това започнали да се появяват все повече хора, задаващи си въпроса за смисъла на живота. Вследствие на това било необходимо да се предостави на тяхно разположение научната методика на духовното постижение – кабала, при това поднесена във форма, приемлива за широките слоеве на обществото.

25 РАМХАЛ – Х. Луцато (1707–1746) – велик кабалист от Италия. Впоследствие се преселил в Амстердам, а след това в Акко (Израел), където прекарал последните години от живота си.

26 АГРА – Елияу бен Шломо-Залман, Вилнюския гаон (1720–1797) – велик кабалист от Източна Европа.

27 Баал Шем Тов (съкратено – БЕШТ), пълно име – Исраел бен Елиезер (1700–1760). Велик кабалист от Източна Европа, основател на източноевропейския хасидизъм.

73

Кабала – това е много лесно Баал Шем Тов мечтаел да „пресее народа“ и да избере от неговите среди достойни представители, способни да постигнат кабалистичните знания. В разпространението на кабала той виждал възможност за духовен възход на човечеството на нова, повисока степен на съществуване. Кабала му се представяла като онази сила, която е способна да обуздае човешкия егоизъм. Ако усвояването на кабалистични знания изисква от човека по-големи усилия (затова те не са предназначени за широките маси), то хасидските съчинения се отличавали с по-достъпно съдържание. Жив, съвременен език, склонност към сентенции и афоризми, отказ от кабалистичната символика, чувствен, лек, ясен способ на изложението, приет в произведенията на видните автори на това течение – всичко това направило хасидската литература популярна сред обикновения народ. Мнозина считат, че хасидизмът представлявал опит да се преобразува или преосмисли мирогледа на кабала, за да стане той достъпен за широките маси, но Баал Шем Тов прекрасно разбирал, че Висшият свят се разкрива само на онези, които са съзрели за такова разкритие. Учениците на Баал Шем Тов станали родоначалници на хасидските династии. В първите поколения ръководството на хасидските групи се предавало от учителя на неговия най-преуспял ученик. Съответно на отмирането на вътрешния духовен огън в това течение ръководството започнало да се наследява, преминавайки от баща към син. По такъв начин хасидизмът напълно се спуснал от духовното ниво на нивото на народно движение.

Съвременният подход към изучаването на кабала Обновеният подход в изложението и изучаването на кабала започнал да се сформира през XX в. Методика за духовното постигане, годна за съвременния човек, успял да създаде великият кабалист, практически наш съвременник, Й. Ашлаг, получил името Баал Сулам по наименованието на своя коментар „Сулам“ на „Книга Зоар“.

74

История на развитието на кабала Освен с изключително дълбокия духовен опит, неговите трудове се отличават с действително уникална широта на обсъжданите теми и впечатляващ набор от научни факти за строежа на мирозданието. Разглеждайки такива глобални проблеми, авторът акцентира вниманието изключително върху ролята и предназначението на човека. Като създател на нов подход към трактовката на работите на АРИ Баал Сулам се счита за основоположник на съвременната кабалистична наука. Йеуда Ашлаг (Баал Сулам) е роден във Варшава през 1884 г. и още от ранна възраст бил забелязан от учителите като човек, непрестанно стремящ се към разкриване на тайните на миро­ зданието. Той притежавал блестящи знания за основополагащите съчинения на юдаизма, а също така изучавал трудовете на изтъкнати западни философи, в това число Кант, Хегел, Шопенхауер, Ницше и Маркс. Впоследствие в своите статии той ще сравни техните идеи с позицията на кабала.

Развитие на кабала

на тие

а

изм

его

ви

раз

време 3800 г. пр. н. е. 1800 г. пр. н. е. 1300 г. пр. н. е. II в. от н. е. Адам Авраам Мойсей Рашби „Тайният „Книга на „Тора“ „Книга Ангел“ Създаването“ Зоар“

XVI в. Ари „Дървото на Живота“

Рисунка 6. Графика на зависимостта на развитието на егоизма спрямо времевата ос (продължение).

75

XX в. Баал Сулам „Учение за Десетте Сфирот“

Кабала – това е много лесно След края на Първата световна война, през 1921 година, Баал Сулам напуска Полша и премества своето семейство в Палестина. Веднага след пристигането си в Йерусалим той отива в древната кабалистична школа „Бейт Ел“, която в продължение на 200 години е служила за център за изучаване на тази система от знания. Но Баал Сулам бързо се разочарова от йерусалимските кабалисти, от нивото на тяхното образование и от самия подход към изучаването и преподаването на тази наука. Оценявайки създалата се ситуация и виждайки духовното падение на масите, той искал да промени хода на историческото развитие, който не предвещавал по негово мнение нищо освен настъпването на нова катастрофа и на още по-страшен период на страдания и лишения. Тежко на онези, които са причина за това силата на духовното избавление да изчезне и може би никога да не се върне в света, защото те правят Тора суха, без всякакъв примес на ум и знание, защото се ограничават само с изпълнителната част на Тора и не желаят да се постараят да разберат науката кабала, да познаят и да изучат тайните на Тора и смисъла на заповедите. Тежко на онези, предизвикващи със своите постъпки глад, бедност, жестокост, унижение, убийства и грабеж по света. Й. Ашлаг, „Предговор към Книга Зоар“ Баал Сулам събира група ученици и започва да пише книги, където поставя за цел обучение по методиката на правилното възприемане на реалността и разумното съществуване в нея. Още в Полша Баал Сулам е станал известен като велик познавач на кабала, ученик на най-мъдрите кабалисти, продължаващи веригата на предаване на кабалистичните знания след Баал Шем Тов. През 1926 година Баал Сулам заминава за Лондон, където в продължение на две години работи върху създаването на коментар към книгата на АРИ „Дърво на Живота“, който се нарича „Сияещият образ“. През целия този период той води оживена преписка със своите ученици, обяснявайки им в писмата основните принципи на духовната дейност на човека28.

28 Най-големият син на Баал Сулам, Барух Ашлаг (РАБАШ), издал тези писма в сборника „Плодовете на Мъдростта. Писма“ през 1985 г.

76

История на развитието на кабала

Титулна страница на книгата „Учение за Десетте Сфирот“

Върнал се в Йерусалим (1928), Баал Сулам продължава да препо­да­ва кабала и да пише своя монументален труд, а след няколко го­дини издава трактата „Учение за Десетте Сфирот“. Десет сфирот – това е вътрешната структура на мирозданието, включваща в себе си духовния свят, нашия свят и душите, населяващи световете. Книгата „Учение за Десетте Сфирот“ се състои от шест тома (общо повече от 2000 страници) и включва в себе си всичко, което е било създадено от кабалистите в продължение на цялата история на съществуването на тази наука.

77

Кабала – това е много лесно Баал Сулам съставил своя труд, строго придържайки се към каноните на академичния учебник: там има списък от контролни въпроси и отговори за самопроверка, речник на определенията, термините и основните понятия, азбучен указател и препратки към писмени източници. В първата част на книгата Баал Сулам излага същността на задачата, която си е поставил: „В моята книга аз съм се поста­ рал да обясня десетте сфирот, както това ни е научил божест­ веният мъдрец АРИ – в съответствие с тяхната духовна чис­ тота, свободна от всякакви материални понятия – за да може всеки начинаещ да пристъпи към изучаването на науката каба­ ла и да не претърпи неудачи поради материализацията на зна­ чението на думите или на други грешки. Тъй като разбирането на десетте сфирот е основно за осмислянето на останалите въп­ роси на тази наука.“ 29 В своите трудове Баал Сулам неизменно се е стремил да изрази вътрешната същност на кабала, да я освободи от примитивните средновековни представи за нея като за мистика и магия, пълна с чудеса и абсурдни фантасмагории. Той виждал в тази наука мощно оръжие, способно да промени човека и да послужи за неговото усъвършенстване. През 1940 година Баал Сулам пристъпва към създаването на коментара на „Книга Зоар“ с названието „Перуш Сулам“ (буквално „Коментар на стълбата“). Въпреки влошаването на здравословното му състояние, в продължение на тринадесет години той работи по осемнадесет часа в денонощието. За целта на създаването на този фундаментален коментар Баал Сулам пише в „Предговор към Книга Зоар“: От гореказаното може да се разбере причината за духовния мрак и незнание, откривани в нашето поколение: това е стана­ ло, защото хората са престанали да изучават науката каба­ ла...

29 ������� Ashlag ��� Y. ���������� Histaklut ������� Pnimit ��� // ������� Talmud ����� Eser ����������� ha-Sfirot. �������������� Jerusalem, 1956. Vol. 1. Part 1. P. 13-14 (иврит). Руски превод: Ашлаг Й. Вътрешното Съзерцание // Учение за Десетте Сфирот, Т. 1. Ч. 1. Международна академия по кабала ������ [����� Електронен източник��� ]��: www.kabbalah.info.���� ���������������������� 2004.

78

История на развитието на кабала Аз знам, че причината се състои в това, че вярата се е загубила, особено вярата във великите мъдреци на поколенията, а книгите по кабала и „Книга Зоар“ са пълни с примери, взети от нашия свят. Поради това възниква страх, че вредата ще бъде по-голяма от ползата, тъй като лесно можем да започнем да си представяме овеществени образи. Това ме задължи да направя подробни коментари на съчине­ нията на великия АРИ, а сега и на „Зоар“ и с това аз напълно съм ликвидирал страха, защото като поясних всички духовни понятия, отделяйки ги от каквато и да било материална пред­ става, извеждайки ги отвъд рамките на времето и простран­ ството (както ще се убедят изучаващите), да позволя на всеки обикновен човек да изучава „Книга Зоар“ и да увеличава разума в нейната светлина. Аз нарекох този коментар „Сулам“ (Стълба), тъй като той има такова предназначение, както стълбата: ако пред теб има прекрасен връх, то за да се издигнеш до него и да намериш всички съкровища на света, липсва само стълбата. Но стълба­ та не е цел сама по себе си, защото, ако се спреш на нейните стъпала и не се издигаш по-нагоре, то няма да изпълниш на­ мисленото. Така е и с моя коментар на „Зоар“: не съм си поставял за цел да разясня цялата дълбочина на „Книга Зоар“, тъй като невъзможно би било да се изрази най-голямото. Аз исках само да покажа пътя и да направя от този коментар ръководство към действието за всеки човек, за да може той с негова по­ мощ да се издигне, да вникне в дълбочината и да види същ­ ността на „Книга Зоар“. Само в това се съдържа целта на моя коментар30. След излизането на бял свят на книгата „Коментарът Сулам на Книга Зоар“ Й. Ашлаг получил името „Баал Сулам“ (буквално „притежател на стълбата“ в духовния свят). Така е прието сред мъдреците по кабала – да се нарича човек не по собственото име, а според неговото най-висше достижение.

30 ������� Ashlag ��� Y. �������� Hakdama ��������� le-Sefer ��������� ha-Zohar ��������� // Sefer ��������� ha-Zohar ��� im Perush ������� ha-Sulam. ���������� Jerusalem, S. a. Vol. 1. P. 16 (иврит). Руски превод: Лайтман М. Книга Зоар. М., 2003. С. 135–138.

79

Кабала – това е много лесно Посветил целия си живот на разпространението на кабала и оставяйки след себе си скъпоценен материал, в който е изложена цялата съвременна кабалистична методика, най-великият кабалист на ХХ в. Баал Сулам починал през 1954 година. Той е могъл да обработи, да изложи и да ни поднесе всички кабалистични източници в такъв вид, какъвто е пригоден именно за нас, неговите съвременници. Въпреки че Баал Сулам е живял в наше време, с неговото творческо наследство е ставало съвършено същото, което и с „Книга Зоар“, и с трудовете на АРИ. Част от ръкописите била събрана, част била скрита в подземия, част била изгорена, но досега те продължават да „изплуват“ и да се публикуват. До ден днешен остават много неиздадени първоизточници на Баал Сулам, които в настоящия момент се подготвят за публикация. Баал Сулам е последното звено от веригата на великите кабалисти на Древността, той стои на границата на миналото и бъдещото поколения.

РАБАШ Делото на бащата продължил неговият по-голям син, Барух Ашлаг (РАБАШ). Той се родил през 1906 година и още юноша, се преместил с баща си от Полша в Йерусалим. РАБАШ се учил при Баал Сулам през целия си живот. След смъртта на баща си той издал пълния коментар „Сулам“ и останалите негови ръкописи, а след това сам започнал да пише статии върху методиката на вътрешната работа на човека, стремящ се да постигне истинската реалност. Преди него нито един кабалист не бил правил това. В свои­ те работи РАБАШ дал подробно описание на етапите на духовния път на човека. Впоследствие от тях бил съставен петтомникът „Етапи на постигането“ (Шлавей Сулам). Освен това РАБАШ ни е предал най-уникалните записки на обясненията на духовните състояния на човека, получени от баща му, които той така и нарекъл „Чуто“ (Шамати). РАБАШ починал през 1991 година.

80

История на развитието на кабала

Оригинал на страница от „Шамати“

Наред с трудовете на Баал Сулам, неговите работи се явяват необходим писмен източник по кабала: тяхното изучаване разкрива пред човек истинската картина на обкръжаващата действителност и го извежда на качествено различно ниво на разумно съществуване в хармония с природата, при пълна реализация на неговото висше предназначение – постигане на замисъла на творението.

81

Кабала – това е много лесно

Стадии на развитие на желанията Нашата история е започнала с появата на човека на земята и развитието в него на егоистично желание за наслаждение. На първия етап това е било желание на нулевата степен – в него човек е усещал само импулс за удовлетворяване на телесните потребности, почти аналогични с онези, които притежава животното: семейство, секс, хранене, подслон, топлина. В такова желание човечеството се е развивало в течение на хиляди години. Колкото по-егоистично е ставало желанието за наслаждение, толкова по-малко време е било необходимо за неговата реализация и възникване на следващото. В нашия живот ние наблюдаваме невероятно увеличаване на тази скорост: преди само сто години за промените, които сега се осъществяват, мигновено е било нужно десетки пъти повече време. Човек започнал да се развива – от телесните желания към по-силни, последователно преодолявайки съответните етапи, докато не достигне желанието за Висшето състояние – последен стадий на развитието на егоизма. Желанията, сменящи се едно с друго в продължение на цялото формиране на човечеството, са такива: – телесни, – към богатство, – към почести, власт, – към знания, – към Висшето. Днес човечеството се намира на етап, който кабалистите са предричали още от самото зараждане на кабалистичната наука (например от XVIII в. пр. н. е.). Те са казвали, че започвайки от 1995 година, у човека ще възникне вътрешен порив към вис­ ше напълване, знание, тъй като основно по това време той вече изчерпва своите предишни желания и способите за тяхното удовлетворяване. В последователните кръговрати на живота човек е изминал всички периоди на развитие на своя егоизъм. Днес, въпреки че в него присъстват в смесен вид всички предишни желания, 82

История на развитието на кабала жаждата за Висше напълване надделява над всички останали: човек започва все по-отчетливо да усеща, че не получава удовлетворение от предишните наслаждения. В „Книга Зоар“ е казано, че в последния етап на своето развитие човечеството ще стигне до решението, че Висшият свят е именно онази област, в която то е длъжно да съществува. Защо хората не са могли да направят такъв извод по-рано, а чак сега започват да усещат това желание? Възможността за развитие, започвайки от първото ниво на егоистичното желание, е съществувала дълго преди появата на „Книга Зоар“. Философите на Древността, въпреки че са изучавали науката кабала, не са я приемали като оръжие в качеството є на метод за практическо поправяне на природата на човека и светът продължавал да се развива, движен само от силата на непоправеното егоистично желание. За това е писал Йохан Райхлин в своята книга „De arte caba­ listica“: Моят учител Питагор, бащата на философията, все пак е възприел своето учение не от гърците, а по-скоро от юдеите. Поради това той би трябвало да бъде наречен кабалист... И той бил първият, който превел думата „кабала“, неизвестна на неговите съвременници, на гръцки език с думата „философия“.

време неживо

милиардa години

милионa години

хиляди години

Рисунка 7. Графика на зависимостта на нивата на желанието от времевата ос.

83

стотици години

Кабала – това е много лесно В „Книга Зоар“ е казано, че това съчинение ще остане скрито от човечеството до края на ХХ в., когато егоизмът ще до­ стигне такава степен на развитие, че човек сам ще се убеди в неговата опасност и неплодотворност. От друга страна, човек няма да открие в нашия свят нищо, което би напълнило неговия егоизъм. И двете усещания ще го принудят да се вслуша в съветите, които предлага кабала.

84

ОСНОВИ НА КАБАЛА

Възприемането на света Човек познава света с помощта на петте сетивни органа. Той прилича на черна кутия31, която възприема само онова, кое­ то постъпва в нея отвън. Информацията, доставяна от нашите сензори в затворената система, се регистрира, обработва се, анализира се. Онова, което не се улавя от сетивните органи, ние не усещаме. Обкръжаващата действителност постоянно оказва върху нас въздействие, което в действителност си остава загадка за нас. Ние усещаме само своята реакция спрямо него, поради това нашето познание е затворено вътре в нас и не позволява обективно да съдим за външната реалност. Ние обработваме постъпващите сведения с помощта на нашите усещания и повече нищо. Всички съществуващи технически приспособления само отчасти разширяват диапазона на нашите възможности, но не позволяват кардинално да излезем отвъд техните рамки. С помощта на приборите е невъзможно да се създаде нов сетивен орган. Ние дори не можем да си представим каква ще видим обкръжаващата действителност, ако имахме различни сетивни органи. След съответната обработка на всички получени впечатления в нашата представа възниква вътрешна картина, която ние наричаме „наш свят“. Тази картина е извънредно субективна и 31 „Черна кутия“ (кибернетика) – система, в която за изследователя е достъпна само входящата и изходящата информация на тази система, а вътрешното устройство може да бъде неизвестно.

85

Кабала – това е много лесно ние нямаме възможност да я сравняваме с обективната реалност. По такъв начин обемът на нашето познание е винаги ограничен от рамките на нашите усещания, базиращи се на възможностите на петте сетивни органа. Това положение е общо за всички хора, което и ни позволява да поддържаме отношения, да обменяме знания, впечатления, да се разбираме един друг. Нашите сетивни органи, а по-точно органите на сбора на информация, я извличат и я обработват изключително по признака на личната изгода. Всеки организъм е устроен така, че негово единствено желание се явява получаването на наслаждение. Желанието да се получи максимално наслаждение – това е основният закон, съществуващ на всички нива на Природата – неживо, растително, животинско и човешко. Може ли човек да развие у себе си допълнителен сетивен орган, позволяващ му да възприема обкръжаващата реалност в цялата є пълнота? Именно кабала е тази внимателно проверена във времето, научно обоснована методика, позволяваща да се развие допълнителен сетивен орган. Тя дава възможност да се получи допълнителна информация за нещо, съществуващо във външното мироздание. Усвоявайки този метод, ние ще започнем да осъзнаваме обкръжаващия свят съвършено различно: извън зависимостта от нашето субективно егоистично възприятие. Кабала не ни оставя да прекараме своя живот в прах и суета, но издига нашия разум към върха на познанието.

Й. Райхлин32, „За кабалистичното изкуство“

32 Йохан Райхлин (1455–1522) – немски хуманист и филолог, един от найдобрите специалисти по древни езици – латински и особено иврит и древ­ ногръцки. Служил като личен съветник на императора на Германия и бил близък на оглавяващите Платоновата Академия (Дж. Пико дела Мирандола и др.).

86

Основи на кабала Кабала – това е най-близката до човека наука. Тя обяснява за какво съществува той: защо се ражда, защо живее, откъде е дошъл, къде отива след това, как завършва своя земен път и в какво е смисълът на неговия живот. По такъв начин кабала е методика за постигане на духовните светове33 и нашия свят като тяхно следствие. Кабала не само ни дава знания за духовните светове, но и самият учебен процес развива у нас допълнителен сетивен орган, с чиято помощ ние можем да осъществим взаимовръзка със системата на Висшето управление. Кабала не е теоретична или абстрактна наука, тя е неотделима от практиката: човек постига по собствен път кой е той, каква е неговата природа и какво му е необходимо да промени в себе си. За него няма и не може да има нищо по-близко от това знание, защото той познава себе си, своята съдба и света на обективната реалност.

Основни раздели на науката кабала Кабалистите са хора като всички нас. Но въоръжавайки се със съответната методика, те са извършили такава работа над себе си, че са започнали да усещат външния обективен свят. Именно това кабалистите обясняват в своите трудове, запознавайки ни със системата на духовните светове. Както във всяка наука, така и в кабала съществува теоретична и практическа страна, където се включва собственият език, понятийният апарат, самостоятелните инструменти на изследване, организирането на експериментите и сравнителният анализ. Общо се броят пет свята, пет нива на познание. Всички те, как­­­то описва „Книга Зоар“ – основният кабалистичен източ-

33 Духовен свят – свят, съществуващ по законите на свойството на отдаване, в който се намират и действат само сили и чувства без материални обвивки.

87

Кабала – това е много лесно ник – присъстват вътре в човека и са изградени по единна схема. Всеки от световете се явява следствие на предишния. Всичко, което съществува в нашия свят – всеки атом, клетка, организъм – има свой корен, прототип в духовните светове. Във Висшите светове няма материални понятия, там съществуват само сили, пораждащи обектите на нашия свят и нашите усещания. Между силата на Висшия свят (причината, корена) и нейното следствие (клона) в нашия свят съществува ясна, определена връзка. Поради това всеки корен отгоре ние можем да изобразим с помощта на неговите клони в нашия свят. На този принцип се основава предаването на информация, наричана „език на клоните“, с негова помощ са създадени основните кабалистични трудове („Книга Зоар“, „Дървото на Живота“ и др.). Най-общо съществуват две науки: ...едната от тях се нарича комбинаторика (ars combinandi) и тя се явява мярка на прогреса в науките... Другата говори за силата на Висшите Неща, които са повисоко от Луната и които са част от природната магия (magia naturalis). И двете заедно се наричат у юдеите „кабала“.

Дж. Пико дела Мирандола34, „Съчинения“ В кабала съществуват три основни раздела и във всеки от тях се говори за постигането на Общия Закон на мирозданието. Съществува раздел, изучаващ постъпателното низхождане35 на световете36 чак до нашия свят. Той се занимава с изследване изключително на Висшите светове: с тяхното функциониране, управление, въздействие върху нас; с това как ние с нашите постъпки влияем на Висшите светове и каква е тяхната обрат­ на реакция.

34 Джовани Пико дела Мирандола (1463–1494) – италиански учен от епохата на Ренесанса. Неговите философски възгледи съчетават неоплатонизма и учението на кабала. Пико дела Мирандола се е учил в университетите в Болоня, Ферара и Падуа, владеел иврит и арабски. Изследвал кабалистичните трудове, Тора и Корана, четейки ги в оригинал.

35 Низхождане – отдалечаване от първоначалното състояние.

36 Светове – степени на скриване на Твореца.

88

Основи на кабала Следващият раздел на кабала се занимава с методиката на развитие на душата37, вътрешната част на човека, принадлежаща на Висшия свят. Тази част няма нищо общо с виталната, жизнената сила на нашия организъм, която не отличава човешките тела от животинските. Всички процеси, свързани с низхождането на душата във физическото тяло, излизането от него след биологичната смърт и низхождането в ново тяло, се наричат „кръговрати на душата“. По отношение на тялото такова понятие не съществува. Разделът на кабала, в който е разработен математическият (понятийният) апарат за описание на духовните процеси, позволява на кабалиста да изучава тяхното въздействие върху себе си, да анализира, степенува, съпоставя постъпващите отгоре сигнали със собствените реакции спрямо тях. Математическият апарат на кабала се състои от: – гематрия – цифрови записи на духовните състояния на световете и душите; – графики на състоянието и зависимостта на взаимното влияние на духовните светове и душата; – таблици, матрици на всевъзможните включвания на свойствата на световете и душите. В резултат на постигането от нивото на нашия свят на Вис­ шите духовни светове, човек започва да усеща единната система и единния замисъл на творението. Но още преди той да е почувствал присъствието на духовното пространство, едва при­ стъпвайки към изучаването на кабала, човек вече започва да разбира, че без придобиването на допълнителен сетивен орган той няма да може да излезе извън границите на своя свят.

37 Душа – духовен орган, който постепенно се ражда в човека, намиращ се в нашия свят. Раждането на душата означава постепенно развитие на усещането на въздействието на духовните сили, възникване на минимално възприятие на Твореца.

89

Кабала – това е много лесно Изучавай кабала, тя ще ти обясни всичко!

Т. Парацелз38, „Парагранум“

Крайна цел на изучаването на дадена наука е получаването на най-висше наслаждение, достигане на съвършенство на свое­ то съществуване, абсолютно познание и като следствие на това – пълно равновесие между вътрешната система (душата на човека) и външната, наричана „Творец“. В продължение на хилядолетията на съществуването на нашия свят всяко поколение се е отличавало от предишното с все по-егоистичен характер на душите. Тъй като постигането на Твореца или Висшия закон на природата се осъществява в самата душа, то ако тя качествено се променя, съответно се изменя и методиката на постигане на духовните светове.

Исторически аспект на кабала Източниците на кабала, както и на болшинството от древните учения следва да се търсят в Месопотамия – люлката на човешката култура. Неслучайно това място и днес се явява център на стълкновенията на противоборстващи си интереси. Кабала се е зародила преди около 4000 години. След това тези знания били почти забравени, а в наше време те като че ли се откриват отново. Цялата история на човечеството се определя от развитието на егоизма. Именно този фактор ни принуждава да изучаваме обкръжаващата среда с цел реализация на нарастващите егоистични желания. За разлика от неживата, растителната и животинската природа на нашия свят, човек постоянно претърпява изменения както от поколение на поколение, така и индивидуално в продължение на своя кратък живот. Неговият егоизъм се развива по пет нарастващи степени. В древни времена човек не е бил още толкова егоистичен, за да се противопостави на Природата. Той дори без думи, ся38 Теофраст Парацелз (1493–1541) – швейцарски лекар и естествоизпитател, един от инициаторите на приемането на химически лечебни препарати в медицината. Счита се за родоначалник на съвременната наука.

90

Основи на кабала каш телепатично, на някакво духовно ниво е чувствал всичко, което го е обкръжавало, и това взаимно единение е било езикът на неговото общуване с Природата. Оказвайки се на първата степен на егоистичния растеж, човек вече е почувствал желание да подчини Природата на себе си, а не да є се уподоби. Алегорично това е описано като желание да се построи Вавилонската кула висока до небесата. Нарастналият егоизъм откъснал човека от Природата. Вместо да отстрани цялата нарастваща противоположност, човек си въобразил, че ще може егоистично да постигне замисъла на творението: не по пътя на поправяне на егоизма, а взимайки власт над обкръжаващия свят. Именно така той противопоставил своето Аз на обществото и на Природата. В резултат човек престанал да разбира Природата, загубил чувството на единство и близост с обкръжаващите го хора. Вместо любов, възникнали ненавист, отчуждение, разединяване и единният древен народ се разделил на множество нации. На езика на метафорите това се изразява в Тора39 така: „По цялата земя имаше един език и един говор. Като се дигнаха от изток, те намериха равнище в Сенаарската равнина и се засе­ лиха там. И рекоха един-другиму: да си съградим град и кула, висока до небето; и да си направим Име, преди да се пръснем по земята. Тогава Господ слезе да види града и кулата, които градяха синовете човешки. И рече Господ: ето, един народ и всички имат един език. Ето какво започнаха да правят – и няма да се откажат от намисленото. Ще смесим езика им, за да не разбира един езика на другия. И пръсна ги Господ оттам по ця­ лата земя – така те спряха да зидат града и кулата.“ Йосиф Флавий в своята книга „Юдейски древности“40 пише: „Към неподчинение на Твореца призовавал народа Нимрод. Той съветвал да се построи кула, по-висока, отколкото може да се 39 Битие, 11, 1–9.

40 Йосиф Флавий. Юдейски древности. Съчинения в 2 т. Т. 1, книга първа, гл. 4. М.: Ладомир: АСТ, 2003.

91

Кабала – това е много лесно издигне водата, ако Творецът отново изпрати потоп – и с това да се отмъсти на Твореца за гибелта на предците. Тълпата се съгласила и започнали да смятат подчинението на Твореца за позорно робство. С голямо желание започнали да строят кулата. Виждайки, че хората не се поправят след урока на потопа, Творецът ги направил разноезични – те престанали да се разбират един друг и се разпръснали. Мястото, където строили кулата, нарекли „Вавилон“ – от станалото там смес­ ване на езици.“ В началото на XX в. германският археолог Р. Колдуей открил във Вавилон руини на кула с размери 90 х 90 х 90 метра. Херодот, живял през V в. пр. н. е., също е описал кулата като седемкатна пирамида с подобни размери. Историческите източници съобщават, че в центъра на Вавилон е бил разположен храмовият град Есагила, а в сърцето му – Вавилонската кула, храм на върховното божество Мардук. Тя се наричала Етеменанки, което означава крайъгълен камък на Небето и Земята. Астрологията, зодиакалните хороскопи, гаданията, магията на цифрите, спиритизъм, мистика, магия, заговори, урочасване, викане на зли духове – всичко това е било разработено в Есагила, доживяло е до наши дни и именно днес се осъществява поредният изблик на тези вярвания. Оттогава човек егоистично се противопоставя на Природата, тоест на свойството на абсолютния алтруизъм41. Вместо това, за да заменят себелюбието с безкористност и да се поправят, уподобявайки се на Природата, хората създават изкуствена защита от нея. Поради това те развиват науката и технологиите. Нежеланието на хората да се поправят, техният стремеж да властват над Природата се нарича „издигането на Вавилонската кула“, което продължава и до ден днешен.

41 Алтруизъм (алтруистични желания) – желание за отдаване, действия с намерение заради Твореца.

92

Основи на кабала

Кабала като методика за достигане на подобие с Природата Кабала като наука е възникнала в онова време, когато се появила необходимост от изследването на причините за ръста на егоизма у човека. Кабала утвърждава, че свойство на всичко съществуващо е егоистичното желание за получаване на наслаждение. Но по естествен начин това не е възможно да се осъществи, защото прииждащото наслаждение анулира желанието и вследствие на това престава да се усеща. Подобно на това, както поглъщаната храна намалява чувството на глад, а с него изчезва и насладата от нея. Тъй като без наслаждение човек не може да съществува, то той е принуден постоянно да култивира у себе си нови желания, за да може, напълвайки ги, да изпитва наслаждение. От тази непрекъсната гонитба за наслаждение, което не може да се достигне, се състои целият наш живот. Разочарованията и празнотата предизвикват депресия, довеждат до употребата на наркотици. Древната мъдрост алегорично разказва, че човечеството е създадено като едно същество, имайки предвид, че всички хора изначално са били свързани в едно. Природата именно така се отнася към нас – като към един човек. Този събирателен образ се нарича Адам, от думата „доме“, което на арамейски – древновавилонския разговорен език – означава „подобен на Твореца“. Изначално създадени като един човек, вследствие на ръста на егоизма ние постепенно сме загубили чувството за общност и сме се отдалечили един от друг, довеждайки разединяването до ненавист. Съгласно замисъла на Природата егоизмът е длъжен да нараства в нас дотогава, докато ние не осъзнаем своята пагубна разединеност. Глобализацията нагледно ни демонстрира днес, че от една страна, всички ние сме свързани един с друг, а от друга – извънредно нарастналия егоизъм ни разделя.

93

Кабала – това е много лесно Но защо е било необходимо отначало да бъдем създадени като единно творение, а след това да се разделяме на егоистични, отдалечени една от друга личности? Причината е в това, че само така можем да видим своята пълна противоположност на основния закон на Природата – закона за абсолютното отдаване, и да разберем крайната нищожност, ограниченост и безизходност на егоиз­ма. Именно по такъв начин ние стигаме до това да намразим своята егоистична натура, която ни разделя. Ние самите трябва да пожелаем да се обединим, да променим своята същност в алтруистична, подобно на основния закон на Природата. Както егоистичните клетки, съединявайки се в едно тяло, анулират своя личен егоизъм заради съществуването на целия организъм, чувствайки в края на краищата цялата пълнота на неговия живот, така и хората са задължени да достигнат единение. Само тогава те ще усетят не своето земно битие, а вечното съществуване на Природата, до чието ниво е необходимо те да се издигнат. Към това ни призовава древният принцип: „Обичай ближния като самия себе си.“ Това правило е действало до построя­ ването на Вавилонската кула, а след това е станало основополагащо във всички религии и в обществения морал, откърмени от почвата на древновавилонската мъдрост. Следвайки този принцип, всеки от нас вече не остава едноличен егоист, а усеща живота на общия организъм – Адам в неговото подобие на Твореца, тоест вечното съвършено съществуване на Природата. В древната кабалистична „Книга Зоар“ се казва, че към края на ХХ в. човечеството ще достигне до състояние на максимално развитие на егоизма и на максимално разочарование от такъв начин на съществуване. Тогава, утвърждава „Книга Зоар“, ще настане време да се разкрие кабала на човечеството като научна методика за достигане на сходство с Природата. Предназначението на кабалистите от всяка една епоха се съдържа в това да адаптират, да коригират тази наука и пред94

Основи на кабала лаганата от нея методика за постигане на Твореца в съответствие с характера на душите на дадено поколение. Създател на нова кабалистична методика бил великият кабалист РАШБИ (II в. от н. е., пълно име раби Шимон бар Йохай). По това време от нея възникнала остра необходимост и той подробно я изложил в своята „Книга Зоар“. Не е чут гласът на истинските пророци, гласът на мъдреците на поколенията, гласът на хасидите и праведниците, на познавачите на дълбокото изучаване и тайните, които са призовавали и обявявали колкото им глас държи, че ще дойде краят на реката на Вавилонския Талмуд, обучаващ само на действия, тя ще изсъхне и ще се унищожи, ако в нея не се влее оживяваща вода от океана на мъдростта на кабала, водите на знанието на Твореца, очистващи, идващи от Източника на Живота. Рав А. Кук, „Орот“ По-нататъшно развитие и коригиране тази методика получила едва през XVI в. Кабалистът, който създал нов метод за постигане на Висшия свят за своето поколение, бил АРИ (пълно име Ицхак Лурия Ашкенази 1534–1572). Последният учен, направил кабалистичните знания приемливи за нашето поколение, бил Йеуда Ашлаг (1884–1954) известен под името Баал Сулам по наименованието на своя коментар „Сулам“ на „Книга Зоар“. Баал Сулам се счита за основоположник на съвременната наука кабала, тъй като се явява създател на нов подход към трудовете на АРИ, той разработил методика за постигане на външния, духовен свят, съответстваща на типа души, низхождащи днес в нашия свят. Тъй като ние изучаваме системата на духовните светове, откъдето идват всички следствия на нашия свят, то може да се говори за прилагането на духовни знания, осветявани от кабала, не само в точните науки, но и в живописта, музиката, литературата, а също и в много други прояви на човешката дейност.

95

Кабала – това е много лесно Изучавайки кабала, човек постига общите закони на миро­ зданието и като тяхно следствие всички закони на нашия свят, вижда зараждането на всички науки. Да се прокара граница между онова, което е вече открито и онова, което още е недостъпно за изследване от учените, да се осъзнае къде се изчерпват възможностите на познание с помощ­ та на петте сетивни органа, приборите, логиката и къде започва външният свят е възможно само излизайки отвъд рамките на нашия свят с помощта на изменение на нашите лични свойства.

Същността на кабала За базисно определение на основите на кабала ще приведем следната формулировка от статията на великия кабалист на ХХ в. Баал Сулам „Същност на науката кабала“: „Какво пред­ ставлява науката кабала? Този въпрос, разбира се, възниква у всеки разумен човек. И за да му бъде даден удовлетворителен отговор, аз ще приведа вярно, издържало на изпитанията на времето определение: кабала не е нищо друго, освен пълна и дос­ татъчна информация за порядъка на причинно-следственото низхождане на Висшите сили съгласно постоянни и абсолютни закони, свързани помежду си и насочени към достигане на една височайша цел – целта на мирозданието, определяна като „раз­ криване на Твореца от творенията в този свят.“ И така, кабала изучава порядъка на низхожданията в нашия свят на Висшите сили от някакъв източник, наричан „Творец“, явяващ се тяхна първопричина и корен; причинно-следственото развитие на тези сили, по какъв начин те се трансформират относно човека и му влияят. Низхождайки в съответствие с абсолютни и строги закони, тези сили образуват цялата система на мирозданието и целенасочено въздействат на човека с намерение постепенно да му разкрият Твореца в периода на неговото пребиваване в този свят.

96

Основи на кабала Кабала изучава всичко, което е създадено от мисълта на Твореца, явяващ се по отношение на човека Абсолют. А именно: по какъв начин тази мисъл се облича в сили; как те изграждат материята – желанието за наслаждение, откъдето след това възниква човек; как човек, намирайки се на най-ниското ниво – в нашия свят, постепенно, с помощта на тези сили, до­ стига най-високото ниво – сливането с Твореца, включвайки в себе си две диаметрално противоположни, крайни точки на мирозданието. С други думи тази наука разглежда формирането на целия процес на еволюция на творението съгласно изначалния Замисъл на неговото създаване.

Предмет на изучаване на кабала Кабала – това е наука за мирозданието, за неговия генезис, об­що устройство, движение, в цялост и на всеки негов детайл в частност. Кабала изучава: 1. сътворението на мирозданието, включвайки духовните светове, нашия космос, Слънчевата система, неживата, растителната, животинската природа и човека; 2. протичането и крайната цел на процеса на развитие; 3. възможността за намеса на човека в този процес (антропологичен фактор); 4. връзката между днешното състояние и онези, в които ние сме пребивавали преди появата на Земята на човека и обществото; 5. смисъла на тази част от живота, в течение на която ние съществуваме като биологично тяло и усещаме чрез него обкръжаващия свят;

97

Кабала – това е много лесно 6. състоянието, в което ние съществуваме преди нашето раждане; нашето състояние в този свят, състоянието, в което ние пребиваваме след смъртта; 7. кръговратите на живота – съществуват ли те и по какъв начин са свързани помежду си; 8. възможността за включване в продължение на земния живот във висшата форма, в която ние пребиваваме до момента на раждане и след смъртта; 9. източниците на науката, изкуството и културата, т. е. на всичко, което е свързано с езика, поведението на човека, техните корени и причините за реализация именно в такъв вид. Кабала осветява всички гореизброени въпроси, защото тя извежда общия Закон, дава сумарна формула на описанието на цялото мироздание. Науките като теология, философия и математика взимат своите принципи и корени от нея [кабала]. Поради това всички тези науки (scientiae) са подчинени на тази мъдрост (sapientia) и техните принципи и правила са подчинени на нейните принципи и правила; и затова тяхната аргументация е недостатъчна без нея. Р. Лулий42, „Съчинения на Раймонд Лулий“ Айнщайн мечтаел да намери формула, която би обединявала цялата Вселена с всички нейни детайли, разбирайки, че ако такава формула е истинска, то би трябвало да бъде много прозрачна: взаимодействие между няколко параметъра по пътя на простата функционална зависимост. Кабала ни довежда до тази изясняваща всичко формула. В крайна сметка до такъв извод са стигнали кабалистите в резултат на своите изследвания и човек, изучаващ кабала, може лично да се убеди в това.

42 Раймонд Лулий (1235–1315) – философ и писател. Счита се за водещ изследовател на своето време в областта на кабала и исляма. Отричал алхимията, анализирал и развивал учението на логиката. Това го довело до изобретяването на първата логическа машина.

98

Основи на кабала

Пътища за достигането на Висшата цел Кабала разглежда начините за достигане на Висшата цел от човека – отъждествяването с общата управляваща Висша сила, наричана „Творец“. За да се поясни това, да вземем за пример някакъв малък жив организъм, чиято роля се свежда само до това да се нахрани и да просъществува определено време, необходимо за възпроизвеждане на потомство. При изследването на този най-прост микроорганизъм ние ще открием, че той представлява сложно съединение, състоя­ що се от огромен брой различни влакна, както вече е установено от биолозите и физиолозите в резултат на изследванията, въпреки че остават много тънкости, за които още не им е известно. Това говори, че дори за поддържането на такова примитивно съществуване е необходимо многобройно количество детайли, връзки, функции, за които ние знаем далеч не всичко. По аналогия с този пример можем да си представим това неизброимо многообразие на различни съединения и връзки, които ние трябва да усвоим, за да достигнем Висшата цел. С други думи Висшата цел е достижима само в резултат на найпълна реализация на всичко, което съществува в човека. Ние сме длъжни смислено, разумно да изследваме върху себе си всички въздействия на Твореца: нашето устройство, неговото създаване и управление, а също така и по какъв начин то се променя и довежда до завършващото съвършено състояние. По такъв начин да се изучава законът означава да го реализираме върху себе си, подробно изследвайки причината: откъде низхожда той, защо именно в такава форма, по какъв начин действа, в какво се състои неговата задача и как да се приложи той, за да се достигне Висшата цел. В дадения случай постигането на законите на управление на мирозданието означава не просто наблюдение на тяхното дейст99

Кабала – това е много лесно вие и измерването на съответните параметри, както ние експериментално изучаваме законите на нашия свят. Духовните закони е необходимо да се усвояват, вземайки под внимание изходната точка на тяхното възникване: защо са създадени именно те и именно в такъв вид, защо именно такива сме създадени ние и останалите обекти на света – чак до разбирането на това какво става с всеки атом, с всяко тяло във всички съществуващи състояния. Когато човек постига напълно системата на мирозданието, на всички нейни нива, само тогава той разбира действието на Твореца спрямо цялото мироздание, става равен на Твореца и Го оправдава. Такова състояние се нарича „сливане с Твореца по подобие на свойствата“. Кабала ни дава всички знания за Природата и ако ние не ги абсорбираме, не ги възприемем, не ги реализираме, то няма да достигнем целта. Огромна и на пръв поглед невероятна задача – за да може всеки от нас да стане физик, химик, биолог на всички нива на мирозданието. Човек е задължен в течение на своя живот да постигне абсолютно всички закони, но не с обичайно, традиционно изследване на едни или други явления. С помощта на кабала той разбира корените още преди те да се реализират на нивото на неживата, растителната и животинската природа на нашия свят, където следствията на техните проявления могат да бъдат фиксирани и изследвани с техническите средства на академичните науки.

Две системи: низхождане и подем Кабала включва в себе си изследването на две паралелни и напълно равни една на друга системи и предлага способи за тяхното използване за достигане на целите на творението. Първата се нарича „порядък на низхождането на световете, парцу-

100

Основи на кабала фим43 и сфирот44“. Втората – „постигане“ или „степени на познание на Висшата сила“. Единствената разлика между тези абсолютно идентични системи се съдържа само в това, че първата се изгражда отгоре надолу: от първопричината (Твореца) в света на Безкрайността45 до нейната пълна противоположност – най-ниската степен на нашия свят. Втората започва в нашия свят и се издига нагоре по направление към първопричината, с точност повтаряйки всички състояния, съединения и връзки, които съставляват структурата на първата система. Издигайки се по степените на втората система, човек крачка след крачка постига всички нива на познание на Висшата управляваща сила съгласно онези закони и принципи, по които те са се изградили от първопричината до състоянието „наш свят“. Следователно първата система се явява някакъв модел и нейното съществуване е обусловено от необходимостта да се осъществи целта на мирозданието – пълно постигане на Твореца от цялото човечество, тоест да се реализира втората система. По такъв начин разкриването на Твореца не се явява еднократен акт, а отнема време, необходимо за придобиването на качества за възприемането на явленията и свойствата на всички низхождащи степени, докато човек напълно не постигне тяхното многообразие. Процесът на последователно разпространение на Висшите сили отгоре надолу е определил такъв поетапен характер на тяхното изследване отдолу нагоре, което е подобно на изкачва43 Парцуф (мн.ч. парцуфим) („духовно тяло“) – желание за наслаждение от Твореца, снабдено с екран (тоест способно да получи светлина).

44 Сфира (мн.ч. сфирот) – различни свойства, които е приел върху себе си Творецът относно творенията. Общо са 10 – кетер, хохма, бина, хесед, гвура, тиферет, нецах, ход, есод, малхут.

45 Свят на Безкрайността – състояние, когато всички желания са удовлетворени напълно, без ограничения, тоест творението (желанието за наслаждение) не ограничава разпространението на светлината (наслаждението).

101

Кабала – това е много лесно нето по стълба и затова нивата на постигане са наречени „стъпала“. Намирайки се на най-ниското стъпало, човек не си представя, че може да пожелае да премине на следващото, тъй като той не го усеща, а как може да се желае неизвестното? Изкачването става възможно благодарение на това, че следващата степен дава усещане за своето присъствие. Заради това нейната по-ниска част като че ли се спуска в горната част на предишната степен. Възниква разлика между нивата и разбиране на това, какво е необходимо да се направи, за да се издигнем. Последователността на постигането на всички стъпала е предопределена: всяко следващо е по-високо от предишното. Разликата се състои в дълбочината на постигането. Ние и сега се намираме в света на Безкрайността, усещаме го, но само в най-минимално проявление, което ние наричаме „наш свят“. Не съществува нищо освен светът на Безкрайността и ние в него. Всичко останало – това е същността на филтрите, установени на нашите сетивни органи. Нашият свят се явява най-големият филтър, отслабващ в нас усещането на света на Безкрайността. Отстранявайки този филтър, човек се изкачва на по-висока степен. През този свят той вижда следващия слой на света на Безкрайността, който се проявява все повече и повече в степента на изкачването. Така всъщност човек прониква в дълбочината на материята, постигайки замисъла. По такъв начин може да се направи изводът за съществуването на две реалности: 1. реалността на материята – порядък на разкриването на Висшата светлина отгоре надолу, от Първичния източник, определящ степента и качеството на светлината, изхождаща от същността на Твореца. Тази светлина преминава стадии на скриване, един след друг, докато от нея не възникне материалната действителност;

102

Основи на кабала 2. реалността на Висшия разум – след разкриването отгоре надолу се изгражда порядък отдолу нагоре, представляващ стъпала на стълба, в съответствие с която човечеството се развива дотогава, докато не достигне целта на творението.

Основните елементи на мирозданието Благодарение на своите изследвания учените-кабалисти са открили: всичко, което е присъщо на мирозданието, се свежда до следните феномени: желанието за получаване на наслаждение и абсолютното желание да се наслади (отдаване), които съставляват неговите два основни елемента. Желанието да се получава наслаждение (буквален превод от иврит на термина рацон лекабел) като форма на съществуване предполага наличие на празнота, отсъствие на напълване, което на по-високи нива на Природата присъства във форма на усещане. Това състояние се явява вторично, неизменно го предшества състоянието на напълненост. От всичко гореказано са направени два важни извода: 1. самостоятелното съществуване на желанието за получаване, наречено материал на мирозданието, е било предшествано от симбиотичното състояние на две основи, първичното напълване или първичната проява на първопричината на желанието за наслаждаване, наречено свят на Безкрайността; 2. съществувал е някакъв момент, когато феноменът на получаването се е отделил от състоянието на първично напълване; лишавайки се в резултат от това свое напълване, той започнал да съществува като желание за получаване – материал на мирозданието. В резултат на акта на творение е бил прекъснат контактът с Висшата даваща сила и се е образувал първичният материал – творението, желанието за получаване. Това е станало

103

Кабала – това е много лесно вследствие на противоположността на свойствата на Твореца (даващия) и на творението (получаващия). Цел на творението се явява самостоятелното, свободно от влиянието на Твореца желание за оприличаване на своята първопричина. Състоянието на цялото мироздание учените абалисти са определили като нива, стъпала на това подобие, които се наричат светове.

На какви данни се основава кабала Кабала е основана само на точни, проверени по пътя на опи­ та данни, тя не взима под внимание никакви теории или хипотези. Цялата информация, върху която се базира тази наука, е получена от хора, лично постигнали усещането на Висшия свят, тоест осъзнали, проверили, измерили и описали своите постижения. Съвкупността от техните изследвания образува и целия научен материал на кабала. В кабала, както и във всяка една наука, съществува ясен изследователски апарат: математически и графичен (във вид на схеми и таблици). Вместо с чувства, преживявания, впечатления от въздействието на Висшата управляваща сила кабалистите оперират с век­тори, интензивност на притеглянето и потискане на желанията. Тех­ните съотношения се измерват числено, а желанията и тяхното на­пълване се определят с мерки. С помощта на такива научни средства кабалистите описват усещаното от тях Висше управление.

Проблемът за реалността в кабала От най-очевидните примери на взаимодействие между човека и обкръжаващата го среда ни става ясно, че дълбочината на постигането се ограничава от рамките на потребностите на постигащия.

104

Основи на кабала В нашия свят съществуват различен вид процеси и явления, такива като електромагнитните колебания, силовите полета, радиовълните, радиоактивното излъчване, химическите реакции и др., които човек използва във всекидневния живот. Без да е постигнал тяхната дълбинна същност, той успешно се ползва от свойствата и възможностите, които те му предоставят. Човек им е дал съответните названия, ръководейки се от своите вътрешни усещания, в зависимост от техните въздействия върху него. Термините са влезли в употреба, а сумата от проявления на дадено явление (дори ограничена) извиква у всеки, който се докосва до тях, определена съвкупност от асоциации. Именно тя и създава у човека усещане за предметност на някакъв процес, явление или обект. Тоест реалността в дадения случай се определя от общото число на въздействията на усещането на изследователя. Това е вярно както в отношенията на първопричината и нейните проявления, така и в отношенията на явленията и обектите на нашия свят, въздействащи на нашите сензори. По такъв начин познанието се ограничава със запознаването с едно или друго влияние върху петте сетивни органа на човека. Сумата на реакциите на такова въздействие създава в нашите представи пълен и достатъчен образ или понятие без оглед на отсъствието на знание за вътрешната същност на самия предмет на изследване. Това ще бъде справедливо и по отношение на самопознание­ то на човека. Всичко, което той знае за себе си, е външно проявление на някаква вътрешна същност, която със сигурност не му е известна. Пристъпвайки към изучаването на основите на някаква на­ ука, учащият се в първия етап напълва звуковата обвивка с термини за представите, почерпани по-рано от учебниците с необходимост да се предполага, че тези названия са резултат от въздействието на явленията върху усещанията на изследователите или върху уредите.

105

Кабала – това е много лесно В процеса на обучение, в резултат на експериментите, реалност­та на специалните термини преминава на по-високо ниво. Даденият принцип е справедлив и по отношение на изследователите на кабала, за които въздействието на първопричината, наричано светлина, на всяко от нивата на неговото проявление се явява пълно и достатъчно основание за наименуването на това ниво. Затова едно от правилата на тази наука гласи: „Всичко, поддаващо се на оценка и изхождащо от първопричината, проявявайки се на различни нива на Природата, напълно удовлетворява потребностите на постигащия.“46 По такъв начин у човек никога не възниква необходимост от нещо, което не е заложено в природата на мирозданието, което в цяло се явява проява на първопричината.

Абстрактни названия Съществува погрешното мнение, че всички названия и понятия, използвани в кабала, се отнасят към групата на абстрактните и се явяват чисто условни. Тази невярна представа е възникнала вследствие на това, че кабала изучава Висшия свят, намиращ се извън рамките на времето и пространството. Това може да се постигне единствено овладявайки кабалистичната методика. Тъй като немного учени усвояват тази наука и постигат духовния свят, тоест наблюдават, усещат и практически изследват Висшите закони и техните проявления, то битува мнението, че всичко, отнасящо се до Висшите светове, е същност на отвлечени категории, абсолютно откъснати от действителността. В действителност кабала всъщност не описва нищо, което не отразява реалната действителност, постигана по пътя на практическия опит.

46 Й. Ашлаг Същността на науката кабала // Даряването на Тора. Йерусалим, 1995 (иврит).

106

Основи на кабала Неоспоримият закон на кабалистите гласи: „Описва се само практически постигаемото.“ За кабалиста не съществува онова, което той не е постигнал. Поради това в кабала не може да има абстрактни обекти, понятия, определения – всички те се явяват следствия на постигането. Постигането в кабала – това е явно усещане, осъзнаване на източника на наслаждение, на онова, което се изследва с всички негови замисли, планове съгласно тази степен, на която ние го постигаме. Постижението е основано на разбирането на първопричините на духовната природа.

Основи на терминологията в кабала Кабала е практически метод за постигането на природните закони и поради това кабалистите в своите обяснения са принудени да използват само такива имена, названия и термини, които отговарят на условието за реално съответствие на обозначаваните обекти и явления. В много науки не е прието термините да се превеждат: те се употребяват само на езика на оригинала (например латинските наименования в медицината, италианските – в музиката). Така и в тази наука се е оказало невъзможно да се преведат много кабалистични термини, тъй като освен смисловото значение на думата е извънредно важен числовият израз на съставящите я букви (гематрия), тяхната форма, елементи, а също така и други фактори. В книгата се прилагат в единствено число българските окончания на думите (например „в сфира“, „от масаха“), а в множествено число – окончанията на иврит (например в женски род: сфира – сфирот или в мъжки род: парцуф – парцуфим).

Езикът на клоните Изследванията на учените кабалисти са показали, че строе­ жът на всички духовни светове с точност се повтаря с разлика само в „материала“, тоест състоянието на елемента на получа107

Кабала – това е много лесно ване във всеки от тях се определя от отдалечеността от първо­ причината. Поради това всяко следващо звено – това е проявление на първопричината на дадено ниво. В това качество самото звено на системата в пълния смисъл на думата се явява първопричина за низшето звено, пораждащо го и напълно определящо всички негови свойства. Всичко това е дало възможност на изследователите да приложат за предаване на информацията за нивата на мироздание­ то, недостъпни за простото описание, особена знакова система. Те са я нарекли език на клоните. В тази система всяка дума, семантично отнасяща се до обекта или до явление от нашия свят, се нарича клон. Клонът посочва причината, породила този обект – корена, а той посочва за какво явление или обект на висшето ниво става дума. Такъв е характерът на езика, с който си служат учените кабалисти за предаване на информацията и употребата є в следващите поколения в устна и писмена форма. Този език отговаря на необходимите потребности, тоест напълно удовлетворява потребностите на онези, които желаят да изучават мироздание­ то и да участват в реализирането на неговата цел. И така, системен подход към създаването на кабалистична терминология се явява принципът на езика на клоните, основаващ се на характера на строежа на мирозданието като предмет на изучаване на дадената наука. Ние не можем да приведем тук множество други много важ­ ни аспекти на знаковата система на кабала, такива като предаването на информация чрез графично начертание на буквите, чрез тяхното числово значение (гематрия), а също така да разкажем за причините на възникване и особеностите на четирите исторически създали се типа езици на кабала. Този материал подробно се изучава в съответните раздели на дадената наука.

108

ТАЙНИЯТ СМИСЪЛ НА ТОРА На хората, способни да виждат само нашия свят, им се струва, че Тора разказва за устройството на земните дела, за взаимодействията между хората, за това как трябва да се държи човек, как да общува с другите членове на колектива, как е организиран съвместният живот на хората и какви са неговите закони. В действителност това съвсем не е така. Комуто е неизвестна мъдростта на кабала, може да постигне само външното, видимото, материалното. Но главното – това е вътрешното, постижимото по пътя на вътрешното управление. РАМХАЛ47, „Адир бе Маром“

В Тора посредством обектите на нашия свят се описват закономерностите на Висшия свят. Например построяването на Храма, работата в него и много други заповеди, по-голямата част от които в нашия свят нямат рационално обяснение. По принцип заповедите нямат целесъобразно приложение, тъй като описват Висшия свят с думите на нашия свят. Поради това обикновените хора, виждащи само нашия свят, възприемат Тора като историческо повествование. Кабалистите, четейки същата тази книга, разбират, че тя разказва за Висшия свят и за неговите закони. Без познанието на кабала човек прилича на животно, тъй като изпълнява заповеди без вкус като обучен на това човек от простолюдието (мицвот анашим мелумадам), и прилича на животното, хранещо се със сено, което няма вкуса на човешката храна. И дори ако той

47 РАМХАЛ – рав Моше Хаим Луцато (1707–1746) – велик кабалист от Италия. Впоследствие се преселил в Амстердам, а след това в Акко (Израел),� където прекарал последните години от живота си.

109

Кабала – това е много лесно е много зает с всекидневни проблеми, е длъжен да се занимава с това учение.

Раби от Жидичев48, „Сур Ми Рав е Асе Тов“ Тора е написана на езика на причината и следствието: следствието в нашия свят дава наименование на силата, която го е създала. В духовния свят няма наименования. Когато човек гледа през материалния обект или действие, той нарича цялата верига, създала даден обект, с неговото име. Да вземем за пример описаното в Тора низхождане на семейството на Яков в Египет: седем плодородни години и седем гладни в египетско робство, бягство от Фараона, преминаване през Червено море, влизане в Синай, четиридесетгодишно скитане в пустинята и по-нататък – до построяването на Първия Храм. В нашия свят всички тези исторически събития несъмнено са станали: и египетското робство, и разрушаването на Храма, и скитането в пустинята, и изкачването на Мойсей на Синайската планина. За това съществуват археологически доказателства. Кабалистите, изучавайки, изследвайки Висшите сили чрез земните обекти, явления и събития виждат, тяхната проекция, движение, влияние на нашия свят, изясняват до какво довежда то. Всичко, за което се говори в Тора, в крайна сметка се е изпълнило чак до нашето поколение, до края на ХХ в. Започвайки от ХХ в. и по-нататък, настъпва особен период в историята на човечеството, когато то отново получава древната кабалистична мъдрост, идваща от Адам. С нейна помощ може да се започне да се прониква вътре в Природата, да се постигат нейните корени и по такъв начин да се намери смисъла на съществуването на човека в мироздание­ то. Човечеството днес пребивава в продължителна криза, която ни принуждава да търсим причината на нашето съществуване и неговата цел.

48 Рав Цви Гирш Ейхенщайн от Жидичев (...–1831) – ученик на рав Яаков Ицхак Горовица, Пророк от Люблин.

110

Тайният смисъл на Тора Кабалистичният подход към ТАНАХ – това е херменевтика, която отговаря в убедителна форма на самостоятелността, превъзходната оригиналност, многостранността, всеобхватността, необятността на нейното съдържание.

Й. В. Гьоте49, „Материали към историята

на учението за цветята“

Тора – описание на степените на постигане на Твореца Нека да отворим Петокнижието, където на първата страница е описанието на сътворението на света. В началото сътворил Бог небето и земята. Земята била не­ вз­рачна и празна и мрак над бездната, а духът Божий се реел над водата. И казал Бог: да бъде светлина. И стана светлина. Представете си нашата Вселена: безкрайно количество на галактики, звездни струпвания, звезди с техните планетарни системи. Сега си представете, че ние отделяме Вселената от този обем, в който тя съществува. Как можем да си представим образувалата се пустота, където няма нищо, което би дало основа за нейното измерване, описание? Ние възприемаме всички явления в движението и във времето и ги свързваме с определено място. Ако се спре движение­ то, ще се прекрати нашият живот. Ние не можем да си представим нещо абсолютно статично, застинало във времето, нямащо размери. Оттук произтича особеното правило, което ние сме задължени да усвоим като най-основното, отнасящо се до нашето отношение към Тора. Ние сме длъжни веднъж завинаги да за-

49 Йохан Волфганг Гьоте (1749–1832) – един от най-великите културни деятели в световната история, писател, поет, драматург, мислител, хуманист, политик и учен. Гьоте е считан за един от най-влиятелните писатели на немската литература от XVIII–XIX в. Извършил е многобройни открития в биологията, оптиката, акустиката, геологията, метеорологията, цветарството, психология­ та и физиологията на зрението.

111

Кабала – това е много лесно помним, че зад нейния текст стоят духовните обекти, корени, които нямат отношение към нашия свят. Кабала се нарича способността за извеждане на всички Божествени и човешки тайни от Закона на Мойсей. П. Риций Тора – това са свещените имена на Твореца, тоест степените на постигане на Твореца, защото името означава постижение. Това може да се уподоби на онова как в нашия свят ние даваме название на обекта в съответствие с неговото проявяване в нашите усещания. Кабалистите описват степените на сближаване с Твореца, своите усещания на Твореца. В духовния свят няма нито тела, нито време, нито пространство. Значи духовните категории нямат никаква връзка с нашите представи, с нашата природа, с нашите усещания и в нашия речник не съществуват думи за изразяването на такива понятия. Духовният свят не засяга човешките усещания. Въпреки че ние не можем да си представим свят, непритежаващ пространство, време, движение, при все това ние сме длъжни да приемем, че такива понятия в духовния свят няма.

Замисълът на творението и езикът на кабала Всички светове, включително и нашият, и обектите, намиращи се в тях, се обединяват в единния Замисъл на Твореца – да се даде безкрайно напълване на творението-душа50. Тази единствена мисъл и цел обединява в себе си целия процес на сътворението – от началния момент до края. Усещаните от нас страдания, нашата работа над себе си и възнаграждението се определят единствено от тази мисъл.

50 Душата на човека [������������������������������������� �������������������������������������� творение����������������������������� ]���������������������������� се състои от два компонента – светлина (наслаждение) и съсъд (желание за това наслаждение), при което съсъдът – това е същността на душата, а светлината, която го напълва – наслаждение­ то, предназначено за Твореца.

112

Тайният смисъл на Тора Описанието на духовния свят – това е описание на човешката душа и на степените на нейното сближаване с Твореца, тоест на все по-голямото усещане на Създателя. Кабала дели общата душа51 на части, дава на всяка от тях определено название съгласно нейното свойство и описва действията на тези съставляващи. Всичко това се явява език на чувствата, позволяващ да се прилагат графики, чертежи, формули. Но как може да се прилага в такива точни изследвания и описания неточният, ограничен земен език, възникнал на основата на субективните усещания на „нашия свят“ и още повече да се предават с негова помощ обективните усещания на духовното? Дори ако се вземе най-тънкото, най-близкото до духовния свят понятие „светлина“, и то ще се възприема като слънчева светлина или светлина на разума, което никак няма да се съотнася към духовната светлина. (Между другото и в нашия свят светлината е най-слабо изученото явление, без оглед на всички корпускулярно-вълнови и прочие теории.) Съществува и друга представа за светлината в нашия свят. Например когато става дума за някакво наслаждение, ние казваме: светло е на душата, това е като лъч светлина. Аз подбирам думите съобразно със своите усещания, казвам ги на друг човек и те извикват у него чувства, съответстващи според неговото разбиране на моите думи. И така, къде е онзи единен еталон, с чиято помощ ние можем да измерим подобие­ то на нашите усещания на едно и също понятие, предадено чрез думи? Моите усещания съвсем не е задължително да бъдат тъждествени с усещанията на събеседника. Аз предизвиквам у него само впечатление за подобие и с това завършва цялата наша „общност на езика“. Но ако дори в нашия свят ние не сме в състояние точно да изразим своите усещания, то как може да се прилага този език 51 Обща душа (Адам Ришон) – създадената от Твореца единна душа, състояща се от части (отделни души), съдържащи в себе си всички останали съставни части.

113

Кабала – това е много лесно за описанието на духовните категории? Тъй като духовният свят е свят на усещанията, в него отсъстват тела и обекти, а присъстват само желания и тяхното усещане. При това, както казват кабалистите, това са абсолютно точни възприятия и поради това те изискват съвършено ясен, подобаващ език на опи­ сание. Пробвайте да дадете вярна оценка на вашето емоционално състояние, сравнете го графически с настроението на друг човек, съпоставете в проценти със собствените вчерашни чувства и преживявания, пробвайте да изразите всички оттенъци на самочувствието в цифри в зависимост от усещанията – тревога, умора, страх, време на денонощието, обкръжение, неразположение и др. В нашия свят ние не можем ясно да степенуваме явленията, отнасящи се до нашите вътрешни усещания. Взаимовръзката между моето съприкосновение с нещо горещо и емоционалното нахлуване в главния мозък зависи също от моето настроение, самочувствие, подготовка и други фактори, които у всеки човек са много индивидуални. Ние не умеем да сравняваме в процентно отношение количествено и качествено наслаждението от музиката с наслаждението от вкусно блюдо. Но ако нашият език е толкова примитивен, ограничен, субективен и неточен, то как кабалистите са могли да го използват за описание на духовните, абсолютно точни, чувствени действия и защо са взели именно него, а не са измислили особен способ на езиково предаване? Нали ако в точната наука е невярно използван дори един символ, то онзи, който е запознат с него, но не знае, че той е употребен погрешка, няма да разбере защо са се получили такива резултати. За него това ще бъде съвършено недостоверно научно твърдение. Онзи, който не познава символите, ще приеме описанието за истина и ще сгреши!

114

Тайният смисъл на Тора

Езикът на клоните – средство за обяснение на понятията на Висшия свят Кабалистите са избрали за своята наука особен език, който са нарекли „език на клоните“. Причината за такъв избор се състои в това, че всичко в нашия свят е създадено и управлявано: неживо, растително, животинско и човек. Всичко, което е ставало с тях, става и ще продължава да става, тоест всички обекти и тяхното управление низхождат от Твореца, пронизват всички духовни светове, докато не се проявят в нашия свят. Всичко, което съществува в нашия свят, в задължителна последователност започва във Висшия свят, а след това постепенно низхожда в нашия. Всички обекти на нашия свят са рожба на Висшия свят. Кабалистите виждат Висшия обект, корена и низшия обект в нашия свят, неосъзнато, неусетно получаващ въздействие от Висшия, явяващ се Негова рожба и намиращ се под властта на Висшия. Те могат точно да кажат кое с кое е свързано. Поради това кабалистите могат да наричат обектите-корени във Вис­ шите светове с имената на техните материални следствия, клони в нашия свят. корен

камък

„камък“ духовният свят

прераждане

нашият свят название

камък клон

Рисунка 8. Схема на описанието на Висшия свят с помощта на названия от нашия свят.

Оттук и наименованието: „език на клоните“, а не език на корените – тъй като на корените се дава названието на клоните, а не обратно. По такъв начин кабалистите са намерили език, който ясно описва духовния свят с наши думи. Друг език не 115

Кабала – това е много лесно може да съществува, защото не съществуват думи, които би­ха били разбираеми за онези, които се намират и в двата свята. И така, за да се опише Висшият свят, кабалистите взимат названия от нашия свят и с тяхна помощ описват висшите обекти, явяващи се корени на нашия свят. Ако човек не знае за това, той вижда в съдържанието на кабалистичната книга единствено разказ за нашия свят. Кабалистът не се обърква от тези думи, той ясно си представя за какво в действителност става дума, защото точно знае на кой клон, на кое следствие в нашия свят съответства неговият корен във Висшия свят. Венецът на Тора – това е кабала, от която се отказват всички, но ти протегни ръка и я вземи, тъй като който не я е пробвал, не е опитвал вкуса на светлината на Тора и живее в мрак и е голям грехът на тези, които казват да не се изучава кабала с всякакви измислици и фалшификации. Това не е вина на масите, а е вина на техните предводители, правейки се по-мъдри да преуспеят именно в пренебрежението към изучаването на кабала и остро критикуващи я – гордеещи се с това, че навлизат в разтворената Тора, че нямат необходимост от кабала, а само от простото разбиране на Тора. Сефер Абрит52 Кабала – това е наука за духовното постигане на действителността. Проблемът се състои в това, че тя засега не може да се доближи до всички хора, между тях и тази наука все още съществува разрив. Прекалено голяма дистанция разделя способите на възприемане на човечеството, неговата способност да възприеме и осмисли кабалистичните понятия, онази картина на мирозданието, която се разкрива в резултат на духовното постигане53. За променяне на тази ситуация е необходимо съществуването на някаква тенденция към сближаване както от страна на академичната наука, така и от страна на кабала.

52 Сефер Абрит („Книга на съюза“) – написана от рав Йосеф Кимхи (Франция, 1105–1170).

53 Постигане – явно усещане, осъзнаване на източника на наслаждение ���� [на Даващия] с всички Негови замисли, планове. Дълбочината на това осъзнаване зависи от степента, на която ние се намираме. Основано на разбирането на първопричините на духовната природа.

116

Тайният смисъл на Тора Работата е в това, че материалната действителност се възприема от човека в три параметъра: време, движение, про­ странст­во. Науките на нашия свят изследват материята в затворен обем, ограничен от възприятието с помощта на петте сетивни органа. Кабалистите провеждат своите изследвания в съвсем друга реалност, където съществуват съвършено други понятия, закони и определения. Висшият свят

този свят

зрение

проста светлина

желание да се получава

слух обоняние

проста светлина

вкус осезание

усещания от този свят

усещания от Висшия свят

Рисунка 9. Усещане от човека на материалната действителност и на духовния свят.

Ето няколко цитата от кабалистични източници: Духовното движение – това не е физическо преместване от място на място, то се състои в обновяването на свойствата, което ние наричаме движение. Баал Сулам, „Учение за Десетте Сфирот“, част 1, „Вътрешното Съзерцание“, глава 1, параграф 33 В нашия свят времето – това е усещане на движението, тъй като мозъкът си представя картини на преместване на обекти, копирайки ги в своите представи. Ако човек и неговото обкръжение се намират в абсолютен покой, то понятието за време не би съществувало изобщо. Баал Сулам, „Учение за Десетте Сфирот“, част 1, „Вътрешното Съзерцание“, глава 1, параграф 34

117

Кабала – това е много лесно Истината е в това, че „Книга Зоар“ изобщо не говори за този свят, а само за Висшите светове, където не съществува порядък на времето, както в материалния, а духовното вре­ ме – това е изменение на свойствата и поради това то е повисоко от материалните място и време. „Книга Зоар“, част „ВаЯце“, стр. 62

Терминология и смисъл на буквите Вие вече получихте някаква представа за „езика на клоните“, с който си служат кабалистите. Ние знаем, че Висшият и нашият свят са паралелни един на друг и всичко, което съществува във Висшия свят, низхожда в нашия свят. Във Висшия свят се зараждат всички събития, низхождащи след това в нашия свят, при което всички низхождащи сили точно се разполагат върху своя обект в нашия свят. Няма нито един обект, нито една сила, нито едно явление в нашия свят, което да не е следствие на Висшия свят. Ето няколко примера за това как в кабала се определят най-важните понятия.

– Светлина се нарича наслаждението, напълващо творе­ние­ то.

– Място – желанието за получаване, което е и творението, това е „място“ за цялото наслаждение-светлина в него.

– Движение – всяко обновяване на свойствата се нарича движение в духовното, тъй като се отделя от предишния образ, свойство и получава свое собствено име. Подобно на част, отделена от материалния обект, която се премества и се отделя от предишното място.

– Име – това е обяснение на онова как тези светлини, кои­ то биват указани от тези имена, могат да бъдат постигнати, т. е. името на степента показва начините и пътищата за постигане на дадена степен.

118

Тайният смисъл на Тора В Тора са описани духовните процеси на Висшия свят, осъществяващи се извън времето и пространството. Когато ние четем книга, за нас е много сложно зад различните семейни или исторически разкази – зад всичко, което се описва там – да видим и да усетим онова, което по думите на кабалистите е скрито в нея. Хората търсят в Тора кодове, намират всевъзможни зависимости. Съществуват милиони видове връзки между които и да е нейни части, защото всяка част е свързана с всички останали. Изчислено е количеството на буквите, думите, изразите, блоковете. В последно време с помощта на компютрите е извършена огромна работа по изучаването на вътрешната структура, видовете букви, техните съставни части. В крайна сметка това нищо не дава на човека, защото той не знае какво стои зад всеки символ, зад всяка точка, зад всеки наклон на буквата, зад всяко съчетание, зад определено преместване на думите. Тора изначално е написана като едно единно слово, без накъсвания, а после това слово е било разделено на думи, а те на свой ред – на букви, буквите се делят на елементи и в резултат ние стигаме до анализа на буквата: точка и излизаща от нея линия. Черната точка на белия фон обозначава източник на светлина, излизаща от точката светлина. Ако тя низхожда отгоре надолу от Висшата сила, от Твореца към творението, то се обозначава с вертикална черта, а ако тази сила се отнася към цялото мироздание, то тя се обозначава с хоризонтална черта. По принцип това е цялата информация, изхождаща към нас от Твореца: всевъзможните съчетания на линии и точки зависят само от тези два изпращани към нас сигнала и техните съчетания: – личен сигнал, изпращан от Твореца на човека – вертикална линия; 119

Кабала – това е много лесно – общ сигнал от Твореца към човечеството – хоризонтална линия; – всевъзможни състояния между тях. Всички те създават по такъв начин код, съотношение между човечеството и Твореца, поради това във всеки момент във времето това може да изглежда различно, защото във всеки момент състоянието на всяка душа изглежда различно. Човек, гледащ Тора, чрез тези чертички и линии във всяко свое състояние (ако той е обучен правилно да я възприема) вижда своето минало, настоящо и бъдещо състояние. Но за да види това, не е достатъчно просто да се чете текстът. Ключът, с чиято помощ може правилно да се чете Тора като инструкция за влизане в духовния свят, е „Книга Зоар“. Зоар в превод от арамейски означава сияние. Тази книга коментира петте части на Тора, обяснява онова, което ние следва да подразбираме от текста. В сегашно време упорито е необходимо да се овладее кабала. „Книга Зоар“ е задължена да прокара пътя към дверите на освобождаването.

Рав А. Кук, „Игрот“ В „Книга Зоар“ се изобразяват всички свойства и съчетания на светлината и съсъда (кли) и ние можем да узнаем от кабалистичните книги какво означава всеки елемент на буквата. Всяка буква представлява сама по себе си някакво завършено състояние. Да допуснем, че моето днешно състояние в даден момент е: аз съм изморен, в мен възникват някакви усещания, мисли, проявяващи се също така и на животинско ниво, аз съм здрав или болен, аз съм в повече или по-малко възвишено духовно състояние. Ако аз проверя всичко това в себе си и поискам да го опиша, то ще мога да го изразя с някакъв определен символ и този символ се нарича буква.

120

Тайният смисъл на Тора

Черните букви на фона на бялата светлина Всяка светлина в световете трябва да има граница на своето разпространение, за изобразяване на действията на светлината трябва да има както нейно притегляне, така и ограничение. Тези две сили трябва да действат едновременно. Всяко усещане чрез нашите сетивни органи ние също получаваме само посредством ограничения, защото повърхността на обекта или звуковата, светлинната вълна се сблъсква с нашите сетивни органи, ограничаващи нейното разпространение и поради това способни да я усетят. Белият фон – това е проста светлина, без всякакво различие и поради това невъзприемана от нас. Онова, което ние сме в състояние да различим, може да бъде изразено само с помощ­ та на ограничения на бялата светлина. Видовете и степените на нейното ограничение се наричат букви. Ние виждаме черни граници на белия фон и постигаме само черните ограничения. Всяка една буква (без значение от какъв език е взета тя) се състои от черен цвят, тоест от още непоправена част, и бяло пространство, върху което тя е написана. Всяка една буква е изградена на контраста между черното и бялото. Именно с това тя изразява степента на разлика в нашето съзнание между свойствата на Твореца и свойствата на творението. Свойствата на Твореца са абсолютно бели, те не се възприемат от нас; свойствата на творението ние степенуваме в зависимост от това какви се усещаме по отношение на Него. Буквите и символите изразяват именно съотношението на абсолютно бялото и на определена част от черното; именно това съотношение и представлява човешкото разбиране. Само по такъв начин ние можем да усетим себе си, нашата взаимовръзка и разлика от обкръжаващата светлина. Ние не сме способни да усетим състоянията, в които присъства само черното (когато ние виждаме само себе си) или само бялото (когато виждаме само Твореца). Всички наши чув121

Кабала – това е много лесно ства, всякакви усещания, ако ние се вгледаме, са изградени на контрасти. Поради това на основата на азбуката, съществуваща във всеки един език, може да се описват нашите състояния, подеми и спадове. Цялата кабала може да бъде преписана на всеки един език. Но след достигане на света на Безкрайността буквите изчезват, защото черното свойство в буквите – свойството на творението – става тъждествено на светлината, неразличимо от свойствата на Твореца. Възниква въпросът: ако желанията не изчезват, то как ние говорим за изчезването на буквите? Буквите изчезват, защото буквата е изградена на усещането на различието между Творец и творение. Различията изчезват, поради това буквите се разтварят. Като информация за Твореца те се разтварят, когато информацията става безкрайна, абсолютно пълна, когато става невъзможно да се отрази тя във вид на някакво ограничение – във вид на букви. Знанието става толкова обемно, че то не е възможно да бъде изобразено или обяснено чрез нашия ограничен език, защото езикът е изграден върху ограничения. Буквите, символите, речта служат за предаване на духовно знание, постигане. Всяка буква на всяка азбука има свой духовен смисъл, защото хората предават чрез букви своите усещания. Всяко усещане (не само на човека, но и на животното) – това е неосъзнато усещане на Твореца. Никой не разбира това, но в действителност, когато например поетът пише стихове, той, описвайки своята любов към жената, към децата, към слънцето, към светлината, описвайки своите страдания, изразява усещане на светлината, която му въздейства.

Как духовното да се свърже с материалното Когато става дума за Висшия свят, независим от понятията за време, място, движение, ние нямаме думи за неговото описание, защото нашият речник е изграден върху усещанията на нашите земни сетивни органи.

122

Тайният смисъл на Тора Висш свят се нарича светът, който се намира извън обичайните представи, поместващи се в понятията „време, място, движение“. Ние мислим в тези три категории: време, място, движение. Извън тези категории ние не можем да разберем нито своето съществуване, нито някакви изменения, нищо в себе си и извън себе си. Тъй като нашият речник е напълно взет от нашия живот (вътре във времето, мястото и движението), той не може да опише какво означава съществуване, стоящо извън тези три категории. В действителност тези три параметъра – време, място, движение – не съществуват. Само в нашето усещане съществуват три такива координати и в тях ние възприемаме мирозданието. То се помества в нас автоматично в тези три клетки: време, място, движение. Ако ние се абстрахираме от тези понятия, ако тези клетки изчезнат, то ние вече няма да знаем какво да правим с картината на света: ще престанем да я усещаме. Поради това ние не знаем никакви думи, отразяващи духовното, нямаме никаква представа за него. Може ли духовното да бъде въведено в координатите на времето, мястото, движението? Не, не може. Може ли човек да се издигне по-високо от тези координати и да почувства съществуването, живота извън тези три оси, тези три параметъра? Може. Възниква въпросът: как усещането в параметрите на времето, мястото, движението, в тези зададени, твърди клетки да се свърже с усещането на живота извън тези понятия? По никакъв друг начин, освен чрез корена и клона. Но тогава как да се опи­ ше изследването на усещанията на Висшия свят? Как да се разкрият висшите знания с помощта на думите, писмено, в книга, както това е прието в изследванията на всяка една наука? Тук ние наистина имаме работа с особена наука, с особена форма на записване на информацията и с особена форма на нейното възпроизвеждане. Необходимо е специално да се създават у човека определени инструменти, за да може той да възпроизведе знанията, които му се предават с помощта на записите. Той няма да разбере и няма да може да възпроизведе тези записи дотогава, докато не изгради в себе си келим (желания), 123

Кабала – това е много лесно адекватни на онези, които притежава онзи, който желае да му предаде тези знания. Предаването на знанията трябва да бъде точно. Тъй като ако езикът е неточен дори в една дума, невярно използвана за желаната цел, изучаващият незабавно ще се обърка, тъй като изцяло ще се изопачи понятието. В нашия свят няма обекти или сили, управлявани от тях, които да не произхождат от своите корени във Висшия свят и всичко, което съществува в нашия свят, води своето начало от Висшия свят, а след това постепенно низхожда в нашия свят. Кабалистите са открили за себе си готов език, с чиято помощ те могат да предават един на друг своите постижения, устно и писмено, от поколение на поколение. Това е станало възможно, защото има ясна връзка между корена от Висшия свят и неговия клон в низшия свят. Тази връзка между корена и клона, която се намира в ръцете на Твореца, ние не можем да уловим, защото тя низхожда отгоре надолу. Кабалистите са взели имената на клоните в нашия свят, където всяко име като че ли посочва с пръст своя висш корен, намиращ се във Висшия свят, и този избран за тяхната наука особен език нарекли „език на клоните“. Той е годен за каквото и да е приложение. Защо се нарича така? Защото имената се взимат от клоните в нашия свят. Затова в книгите по кабала се срещат груби определения, чужди на общоприетите. След като кабалистите вече са избрали езика на клоните (тоест ясното съответствие на причината на неговото следствие), за да изобразят с негова помощ своите изследвания на Висшия свят, те не могат да пропуснат някакъв клон, без да го използват поради грубостта на неговото название, за да не изразяват с него желаното понятие. Тъй като няма в нашия свят друг клон, който да вземем вместо пропуснатия. Поради това в кабала има много названия на части на човешкото тяло и телесните процеси. В действителност цялата физиология – това е духовна физиология, тя произлиза от ду124

Тайният смисъл на Тора ховните корени, както и нашето тяло. Затова няма друг език и по принцип той не може да се избере или измисли по друг начин. Откъде ние ще вземем дума или обозначение, с които сме могли да назоваваме нещо във Висшия свят? Ние, разбира се, можем да вземем просто цифри и да обозначаваме всичко с тях. Съществуват 125 или 6000 стъпала, има 5 свята, има парцуфим, сфирот, всички детайли в тях: всичко това е могло да бъде ясно степенувано с числа. Или да се обозначи всичко само с думи, които не съществуват в нашия свят, по имената на сфирот, въпреки че и те отчасти са взети от нашия свят, но може да се измислят някакви условни обозначения. Ако ние постъпим така, у нас няма да има никаква връзка с корените чрез клоните, а най-главното – нашият език, ще е пригоден само за кабалистите, за вече преминалите във Висшия свят. Напротив, когато ние използваме езика на клоните в общото описание на Висшия свят, ние можем с този език да описваме Висшия свят така, че той до голяма степен ще бъде разбираем за всички – във вид на текстовете на Тора, сказания, ученията за божия закон и други варианти на изложението. Те са пригодни и за хората, съвършено неразбиращи онова, което е написано, и нямащи цел да разберат, но възприемайки духовните понятия в такъв външен вид, чрез одеянията на нашия свят, те все пак постепенно напредват. Езикът на клоните действа на всички нива на развитието на човека. Той се използва от кабалистите вместо чисто условния, зашифрован език, тъй като този би бил пригоден изключително за кабалистите-познавачи, вече намиращи се в постигането. Ние нямаме думи, пригодни за изразяването на духовните понятия, несвързани с времето, мястото, движението, тъй като нашият речник е ограничен от възприемането на нашия свят. Много е трудно да се подберат думи и да се обяснят преживените чувства на човека, който не ги е изпитал. Как да се изрази неуловимото за нашите сетивни органи, точно да се опише и предаде един на друг в достоверен сми125

Кабала – това е много лесно съл? Тъй като ако дори само едно понятие не намери точно свое съответствие в думата, то се губи и точният смисъл на цялата наука. Всеки обект и действие в нашия свят водят началото си от съответния обект в духовния свят. Кабалистите са намерили верния път за предаване на информацията и знанията един на друг, взимайки за основа наименованието на предметите и действията (клоните) на материалния свят за описание на съответстващите им предмети и действия (корени) в духовния свят. Този език е бил разработен от хора, достигнали духовните светове още приживе в нашия свят и поради това точно познаващи тези съответствия. Кабалистите са го нарекли език на клоните. Този език е много точен, тъй като има точно и едно­ значно съответствие между корена и неговия клон, тъй като създателите на езика са се намирали едновременно в двата свята. Поради това не трябва да се заменя едната дума с друга, колкото и нелепо да е това: клонът трябва точно да съответства на корена. Понятията, противоположни за нас, имат в духовния свят един корен. Това може да се разбере по примера на манната небесна. Тя е включвала в себе си всички противоположни свойства едновременно и този, който иска да чувства вкуса на сладкото – за него тя е сладка, вкуса на горчивото – горчива, и т. н. Обяснението се състои в това, че човек възприема от духовния обект само това, което той иска да отдели от безкрайното множество на свойствата, тогава когато самият духовен обект включва в себе си едновременно всички възможни в нашия свят форми и свойства. Съответно на работата над себе си човек проглежда, той започва да усеща другите светове и така – още приживе на този свят – става притежател на всички светове. Привидно абсурдният език на кабала става за него език на действията, мислите, чувствата, а противоположните в нашия свят понятия се обединяват в единен корен.

126

ДУХОВНАТА КОНСТРУКЦИЯ – АДАМ РИШОН Целта на Висшата сила се състои в това да създава равно на Себе си творение. Доколкото съвършенството на Твореца се изразява в отдаване и любов, то и творението е задължено да достигне същото състояние. Намирайки се на по-ниско ниво по отношение на Него, то трябва да премине през определени процеси, които му позволяват да се издигне на нивото на Създателя. С други думи творението трябва да се убеди, че заложените в него първоначални свойства са съвършени, а Висшето управ­ ление преследва най-добрата цел. За творението е важно да разбере, че във всяко свое състояние то се намира под най-грижовното ръководство на Твореца. Творението трябва да достигне себе си, Твореца и пътищата на Неговото самостоятелно управление. В резултат на това постижение ще му се открие разбирането за съвършенство, ще се появи искрено желание да се издигне на нивото на Твореца и да се оприличи на Него в свойството на пълно отдаване и любов. Качествата на Творението трябва да съответстват на свойствата на Твореца в пълен обем. В това се състои крайната цел на развитие на човечеството. За да доведе творението до крайно състояние, Творецът го въвежда в определен процес: създава и провежда върху него определени действия. Именно този процес изучаваме ние, като го правим във вид, в който кабалистите, постигнали висшето състояние, го откриват на духовно ниво, където понятието време отсъства. На духовно ниво съществуват единствено фиксирани състояния, които сякаш сканираме, постепенно прехвърляме и постигаме.

127

Кабала – това е много лесно Издигайки се на духовно ниво, кабалистът вижда творението цялостно. Той сякаш разглежда кинолента, в която всички кадри са достъпни и може да се опише цялото творение от началото до края и обратно. Като четем трудовете на кабалистите, можем да се опитаме да разберем какво са почувствали, преживели и какво искат сега да ни предадат. Ако човек е в състояние да направи това, той се включва в процеса осъзнато, рационално и затова бързо и сравнително леко върви към отрано набелязаната цел. Именно затова е нужна и кабала. Без тази наука човечеството, все едно, ще премине през същите състояния, но качеството на преминаването ще бъде по-различно: грубият валяк на развитието ще ни подгонва, заплашвайки да ни задуши, ще ни принуждава да вървим напред по закона „отрицание на отрицанието“. Всяко състояние поставя човека в определени строги рамки така, че чувствайки цялата негова непоносимост, той е длъжен да се усъвършенства. В този случай, за да придобие способност да се придвижва, е необходимо да усети всяко свое състояние като непоносимо. Избягвайки този болезнен начин за достигане на крайната цел, кабалистите ни предлагат своята методика за преодоляване на този процес и показват как трябва да се устремяваме напред, за да изпреварим колелото на развитието.

Условия за развитие на творението Творецът създава съответстващи условия за развитие на творението и прехода му към съвършено състояние. Тези условия са две: вътрешно, което може да се назове творение, и външно, наречено светове. Световете представляват в същността си отношението на Твореца към Своето създание. Криейки се, Той сякаш се обгръща в обвивки и създава светове, реалност, обкръжаващи творението. Можем да си представим, че се намираме вътре в световете, а Висшата съвършена сила ни обкръжава. По този начин Творецът отделя пет свята от творенията, създадени от Него специално за нас. „Свят“ на иврит – „олам“, от думата „алама“, 128

Духовната конструкция – Aдам Ришон скриване. Светът скрива стоящата зад него сила, която ни управлява посредством обвивката на този свят. АК

Творец

А

свят = олам = алама = скриване

Б Е А ние

Рисунка 10. Творец, човек и системата на световете между тях.

И така Творецът ни управлява чрез пет завеси – система от светове: Адам Кадмон, Ацилут, Брия, Ецира и Асия. Може да се каже, че от една страна, Той е създал система на световете, а от друга – човека, състоящ се от тяло и душа. Нашето тяло се намира най-ниско от всички светове, в състояние, наричано „наш свят“. Този свят не се изучава в кабала, защото се отнася към материята, която не е способна на духовни полети и падения. Останалите светове, разположени по-високо от нашия свят, са духовни: в тях е възможен непосредственият контакт на човека с Висшата сила. Връзката с Твореца се разкрива пред човека с тяхна помощ в различна степен. Да кажем така: първият свят скрива Твореца от творението на 20 процента, вторият – 40, третият – 60, следващият – 80, нашият свят изцяло. Устройството на световете може да се възпроизведе приблизително по следния начин:

129

Кабала – това е много лесно

20% 40% 60% 80% души тяло

нашият свят

точка в сърцето

Рисунка 11. Светове – частични мерки за усещане на Твореца.

Подобие на свойствата Човекът е длъжен да развива в себе си свойства, които да му позволят да преодолее скриването на световете. Да разгледаме това твърдение чрез елементарен пример. Понякога хората си говорят: „Ти не ме разбираш.“ Е, Творецът желае ние да се научим да Го разбираме. Това може да се направи в граници, в които самите ние Го наподобяваме. За да възникне разбиране, аз съм длъжен да добия качества, адекватни на Неговите. Творецът желае ние да се поправим, като се отъждествим с Него, да станем такива като Него. Само като се издигнем на Неговото ниво, можем напълно да разберем Твореца. По този начин изкачването на петте свята предполага постепенно сравняване с Твореца. Това изкачване човек е длъжен да осъществи, намирайки се в нашия свят в биологично тяло, което при кабалиста остава същото, както при всеки друг. На каквито и духовни нива да се намира човек в своята душа, неговото тяло продължава да съществува в този свят. Духовното развитие може да се осъществява само от състоянието на „нашия свят“.

130

Духовната конструкция – Aдам Ришон

Общата душа – Адам За да даде възможност на човека да се развива от желанията и тяхното разнообразно съчетаване, Творецът създава Адам. Адам – това е конструкция, състояща се от огромно множество отделни желания, свързани помежду си, подобно на органите и клетките в нашето тяло. Отначало е създадено комбинирано-интегрално желание, на­ речено Адам. Във всяко отделно желание (нали Творецът не е създал нищо друго освен желание) съществува стремеж те да се поддържат помежду си. Творец

Адам = Σ

желание

Рисунка 12. Адам – създадена от Твореца единна душа, състояща се от части (частни души и желания), съдържащи в себе си всички останали части.

Нашето тяло също се състои от множество клетки, всяка от които поотделно е егоистична. В процеса на еволюция обаче те достигат до „разбирането“, че тяхното противоборство води тялото към гибел, а взаимната подкрепа и връзка способства за съвместното преживяване. Ако две клетки вместо да воюват една с друга, започнат да се обединяват, то всяка може в нещо да помогне на другата. Естествено в този случай те отчитат не само собствените интереси, но и горят една за друга. Съвместното желание на клетките да се удвояват, както и оживяващата ги сила ги обединяват и така могат да се съпротивляват на клетки от друг вид. Така възникват организмите. Живият организъм е построен така, че да приема и отдава – иначе животът и обновяването са невъзможни.

131

Кабала – това е много лесно По подобен начин в конструкцията на Адам всички желания се подкрепят едно друго и се намират в пълно интегрално съчетание и хармония. Адам – това е абсолютно здраво духовно тяло. През време на спускането Адам претърпява изкривяване на връзките между частите. Като пример, две желания в него започват да се борят едно с друго, разделят се, опитват се да съществуват за сметка едно на друго. х2 Адам = Σ желание

Творец

тяло Σ = 100%

–100% 6 х 109 нашият свят

Рисунка 13. Системата Адам – проекция на духовните сили на нашия свят.

Това постепенно спускане е описано много подробно в кабала. Възникването на взаимна ненавист между творенията в процеса на спускането се нарича грехопадение. Осъществява се падане от нивото на стопроцентово взаимодействие до нивото на стопроцентово отскубване, нивото на егоизма. Разрушаването на връзките между частите на душата в нашия свят се изразява в това, че днес на земното кълбо същест132

Духовната конструкция – Aдам Ришон вуват шест милиарда души, всеки от които се намира в абсолютно егоистично състояние. Системата на Адам е проекция на духовните сили в нашия свят. Той съществува във всички междинни светове, но това състояние е скрито от нас към настоящия момент. В действителност цялото човечество представлява единство на мисъл и желание и се намира в състояние свят на Безкрайността. Където всички те са слети един с друг, в една душа, в едно голямо желание.

Устройство на общата душа Адам Конструкцията Адам се раздробява на малки частици, всяка от които представлява подобие на нея като цяло. Човек – това е микросвят. Конструкцията Адам има общо 620 основни части, като раздробяването се извършва по такъв начин, че някоя от тях става особена в отделния човек. Във всеки от нас има нещо, което ни принадлежи лично, това, с което човек се отличава от всички останали. АЗ = 620 = 1 + 619 Адам ТИ = 620 = 1 + 619

Σ

син на Адам

Рисунка 14. Отделни части от конструкцията Адам.

В мен съществува същото количество части, както и във всеки друг. Частицата, която присъства в мен, я има и във всички останали хора, но тя не е доминираща в тях.

133

Кабала – това е много лесно Разнообразието от съчетания създава индивидуалността на всеки човек. Всеки от нас е подобен на конструкцията на Адам в цялост, затова и се нарича „Бен Адам“. „Бен“ в превод от иврит значи „син“. Всеки от нас е „син човешки“, но проявява някаква определена особеност от Адам на фона на цялата конструкция. Конструкцията Адам освен това се дели на седемдесет части – седемдесет основни народа в света. Това е свързано с наличието на седем основни параметъра в конструкцията: хесед, гвура, тиферет, нецах, ход, есод, малхут. Кабалистичните термини характеризират духовните свойства, присъщи на дадена структура. Всяко свойство се състои от десет сфирот (подчасти), които в крайна сметка дават седемдесетте основни параметъра на конструкцията Адам, обозначени като „седемдесет народа на света“. В света съществуват общо седемдесет основни свойства, разпределени между основните народи. Адам Х х 10 Г Т 70

Н Х Е М

Рисунка 15. Основни параметри на конструкцията Адам.

Конструкцията Адам се дели на множество различни конструкции в зависимост от това за какво става дума. Ако говорим за количеството основни желания, те са общо 620. Ако разгледаме човека (естествено имаме предвид душата му, а не тялото), там има седем последни крайни желания, 248 висши желания и 365 низши желания. Това като сума дава 620. Такава строга структура съществува във всеки от нас.

134

Духовната конструкция – Aдам Ришон Ние се отличаваме един от друг и така е изначално. Всички ние сме излезли от системата на единната душа, включваща в себе си 600 000 части – частни души, сред които няма две идентични. Може да се изобрази структурата на тази душа и в друга форма: нейната конструкция от горе до долу е разделена на рош (глава) и гуф (тяло). Има души, които се отнасят към рош в системата на Адам Ришон, и има души, отнасящи се към гуф. Системата Адам Ришон в много отношения наподобява човешкото тяло, което има повече или по-малко важни органи и клетки. Клетката, която се отнася към органа на зрението, е по-важна от милиардите клетки на пръстта – толкова един орган е по-значителен от друг. По подобен начин се проявява и различието между душите. От момента на излизане от общата конструкция те абсолютно не са равни една на друга. В такава форма съществуваме на този свят и ние: между нас няма равенство. В процеса на самопоправяне обаче всеки от нас допълва себе си до висотата на Твореца. Връщайки се в първоначално състояние, всички хора достигат едно ниво, на което няма повече или по-малко важни, всички са подобни.

135

ЕТАПИ НА РАЗВИТИЕ НА ЖЕЛАНИЯТА Развитието на човечеството в течение на хиляди години от неговото съществуване – това e развитие и реализация на различни нива на желанията. Именно желанията и намирането на начини за тяхното удовлетворяване определят това или онова ниво на развитие на цивилизацията и на всичко, което ние наричаме технологичен и научен прогрес. Благодарение на това, че желанията постоянно се усъвършенстват, т. е. се изменят от малки към големи, човечеството се движи напред. Кабала разделя целия комплекс от човешки желания на пет етапа. В опростен вид те може да бъдат представени така: – първични желания – секс, храна (казано е: „Любовта и гладът управляват света“); – втори етап на развитието на желанията – стремеж към богатство; – трети етап на развитието на желанията – стремеж към власт и слава; – четвърти етап на развитието на желанията – стремеж към знания; – пети етап на развитието на желанията – стремеж към постигане на Висшата сила. Потребността от секс и храна – това са животински желания, защото тях ги изпитват и животните. Дори и да се намира в пълна изолация, човек изпитва глад и стремеж към продължаване на рода, т. е. към секс.

136

Етапи на развитие на желанията Желанията за богатство, власт и знания – това вече са човешки желания. Защото за тяхното удовлетворяване човек е длъжен да се намира в среда на себеподобни – в човешко общество. Творец =

напълването свети със висша светлина

и в човека възниква желание за духовното

точка в сърцето животински

1 - 2 - 3 - 4

богатство

желания в този свят

власт знания

Рисунка 16.

Човек се ражда, тече процес на развитие на животинските и човешките желания, а после той открива, че тяхната реализация не му носи удовлетворение. Защото стаеният, но истински негов стремеж, който той не може да осъзнае веднага и да го формулира, излиза извън пределите на този свят. Това желание човек получава отгоре. То не е дадено от Природата, както животинското желание, и не се развива под влия­ ние на обществото, както човешкото желание. Кабала нарича това ниво на желанието – желание към духовната светлина или душата на човека. Кабала изследва духовната конструкция, наречена „обща душа“. Тази конструкция се състои от 600 000 части, всяка от които се дели на още множество частици, които се помещават 137

Кабала – това е много лесно във вътрешността на „земните“ желания, т. е. желанията на първите четири нива. Творец кабала нарича общата, управляваща цялото миро­ здание сила, която включва в себе си като съставни, всички частни сили на мирозданието.

Възникване на новия вид желания Съвкупността от земни желания в кабала се нарича „сърце“. Желанието за усещане на Висшата сила (към духовното или духовно желание), което възниква в него, се нарича „точка в сърцето“. Човек е длъжен в течение на своя биологичен, земен живот да достигне пълното напълване на духовното желание. Той многократно ще се връща в нашия свят, докато не постигне това. По този начин е всяко поколение в нашия свят – тези същите 600 000 души, облечени в тялото на нашия свят. Всяко поколение – това са „стоящите в редица“ 600 000 души, придвижващи се към напълване с духовна светлина: тялото умира, а душата се премества и се облича в ново тяло, отново работи в него за напълване и така нататък, докато на определен етап от своето развитие не се напълни с Висша светлина. Повечето хора изпитват потребности, ограничени от рамките на нашия свят. В тях влизат творчески, интелектуални, културни стремежи на човека и потребности за изследване и разбиране на устройството на нашия свят. Това свидетелства, че душите, облечени в телата на тези хора, още не са достигнали желанията към духовното – петия етап от развитието на желанията. Такъв тип души не предизвикват в телата, в които се вселяват, стремежи към това, което се намира зад пределите на нашия свят. Но има друг тип души. Намирайки се в белтъчното тяло, такава душа предизвиква у човека притегляне към висшето и вечното. Човек се опитва (както и всички други) да се задоволи с това, което ни дава този свят, но нищо не се получава. Той 138

Етапи на развитие на желанията вижда, как другите хора се стремят към печелене, придобиване, богатство и успех, а на него всичко това му се струва нищо повече от игра. Той участва в тези „игри“ и често сполучливо, но това не го удовлетворява. Постепенно, като пробва себе си точно в този свят и се разочарова, човекът започва да усеща, че душата му изисква друго напълване. Като получи най-накрая желание към духовното, човекът чувства, че вече не може да се напълни със земните наслаждения и затова животът му е празен. И тогава започва да търси нов източник за напълване – духовно желание. Търсенето и разочарованието са спътници във възникване на новия вид желание, така характерно за нашето време. От средата на XX в. нататък все повече хора получават желание за духовното отгоре, което предизвиква противоречие у човека, защото то възниква в сърцето му съвместно с всички други земни желания. Така на човек му се спуска отгоре петото желание, което го въвежда в състояние на вътрешен дискомфорт. Именно в това състояние хората идват в кабала, явяват се за обяснение как да напълнят възникналото в тях желание към Висшето. Тъй като желанието към духовното идва отгоре, то обектите от нашия свят не могат да бъдат негов напълнител. Кабала се занимава с това, че показва на човека как може да напълни това най-висше желание, ако то възникне. Кабалистите, получаващи напълване на духовното желание (думата „кабала“ означава получаване), наричат този напълнител светлина, по-точно Висша светлина. Тази Висша светлина се нарича Творец, защото създава желание и сам го напълва. Но ако у човека това желание не възниква, то той продължава да живее, както обикновените хора в нашия свят.

139

Кабала – това е много лесно

Търсене на напълнителя и процес на напълване Нашият живот – това е процес на непрекъснато търсене. През цялото време ние търсим това, което може да удовлетвори, да напълни всички нови и нови наши желания в гонитба за храна, богатство, секс, власт, знания. Всички тези желания възникват в нас постепенно и се сменят едно с друго. С тяхното напълване се занимаваме през целия си живот. На много хора в историята на човечеството им се удава да напълнят и своето духовно желание. За това ни разказват в своите книги, те разказват за търсенето на напълнителя и процеса на напълване. Техните обяснения и описания на този процес са събрани в цяла наука, наречена кабала. А себе си такива хора наричат кабалисти. Кабалистите ни обясняват, че човек, намирайки се в нашия свят, е длъжен да напълни душата си със светлина така, че да се издигне на това духовно ниво, на което се е намирала до спускането и обличането в сърцето на човека, т. е. в земни желания. Нашата задача се състои в това, въпреки всички останали желания, наричани сърце на човека или тяло на човека, ние да можем да напълним точката в сърцето с Висша светлина. Кабалистите разказват, че напълването на душите със светлина дава усещане за Висшия свят. Това значи, че ние можем да живеем (да усещаме), да се намираме както във Висшия свят, така и в нашия свят, едновременно, съединявайки в себе си тези два свята. Състояние, при което, намирайки се в нашия свят, човек се поправя изцяло и напълва своята душа на найвисоко духовно ниво, се нарича „край на поправянето на душата“ или просто „край на поправянето“. Кабала дава възможност – от този момент, когато в нас се усети стремеж към висшето и благодарение на това, да получим първата информация за кабала – овладяване на методиката за напълване на душата, да усетим състоянието на пълно наслаждение, на вечността, на абсолютното познание и съвършенство.

140

Етапи на развитие на желанията При това се появява възможност това да се реализира сега, в този свят, в този живот, а не да се връщат отново и отново в „недобрия“ свят, пребивававайки в търсене и страдания от свое­ то раждане до смъртта. Както е казано: „Опитай и се убеди колко прекрасен е Творецът.“ Доколкото думите се сменят непрекъснато, развиват се и се усъвършенстват, то задачата на кабала е да създаде за всяко поколение подходяща именно за него методика за получаване на висше напълване. Тази наука затова се нарича „кабала“ – получаване, което обучава на методиката за напълване на душата със светлина (наука за получаване на светлина). Кабала ни учи да получаваме Висша светлина и цялостно напълване на душата с нея, т. е. всички желания, както сърдечни така и духовни. Това е възможно, доколкото всички наши желания са създадени именно от тази светлина. И затова само непосредствено напълване с нея е способно да ни утоли.

Духовното желание – какво е това? Ако първите четири категории на желанията (желание на тялото – към храната, към покрива, към секса; желание към богатството; желание към власт, почит; желание към знания), са ни напълно понятни и осезаеми, то за духовното желание нямаме никаква представа. Човек не знае, че духовното желание е такова дотогава, докато може да удовлетвори своите желания от обкръжаващото го в нашия свят. Той вижда тези обекти и знае точно към какво се стреми. Но когато у него възниква желание към висшето, той не вижда в нашия свят източника, който може да напълни това желание. Човек се оказва в състояние на безпомощност и разпиляност: няма повече усещане към вкуса на живота, няма с какво да се запълни. На него просто му е лошо. Него го „тегли“ нанякъде. Но къде? Той не знае къде да се обърне, нали източникът на наслаждението не се вижда. Човекът има възможност да забрави за известно време, което той като правило и прави.

141

Кабала – това е много лесно В детството ние си задаваме въпроса: „Защо живеем?“ Но после започва период на израстване, хормоните на порастването заглушават този въпрос, заглушават желанието да се намерят смисълът и източникът на живота. Нашите сексуални, интелектуални стремежи ни отклоняват от неговото решаване. Но после този въпрос изплува и отново ни тревожи. Този, който постоянно изисква отговор, който не е в състояние да запълни възникващата празнина, той идва в кабала, по-точно, довеждат го отгоре: настъпва време за напълване на човешката душа.

Духовно пространство Когато тялото на човека умира, душата се преселва в новородено тяло. От един живот в друг, в душата постоянно се натрупва готовност за проявяването є в човека. Човек преживява много животи, без да усеща своята душа – стремежът към Висшия свят. Не го бъркайте със светския, земния „стремеж към възвишено“, който обикновено се изразява като творчество, пое­зия, музика, изкуство. Човекът усеща проявлението на душата като ново желание, стремеж, като празнота, която той не знае с какво да запълни. От този момент започва търсенето, което задължително трябва да го доведе в кабала. Така всички хора по света биват довеждани в кабала, защото кабала – е единствената методика за напълване на душата. Духовното пространство – това е пространство на свойствата, подобно на физическото поле, максимално проявено в центъра и отслабено от центъра към периферията, плътно до пълното изчезване на това свойство по границата, зад която започва нашият свят. Променяйки свойствата си относно управляващите сили, човек може да се придвижва в духовното пространство: различието в свойствата на човека и управляващата сила предизвикват взаимното им отдалечаване едно от друго, а подобието на свойствата води до сливане. Ние, в нашето изходно състояние, сме противоположни по свойства с управляващата сила, затова се намираме изобщо извън това поле и не я усещаме. След началния етап на подго142

Етапи на развитие на желанията товка човек получава първото, най-минималното подобие на управляващата сила, което предизвиква преминаване на границата от нашия външен свят в духовния, получава се усещане на Висшия свят. После започва духовният път, когато човек явно усеща управляващата сила (Твореца) и чувствайки различието на своите свойства в сравнение с нея, съзнателно се поправя и се сближава с нея по подобие на свойствата. Този път на постепенно сближаване с Висшата управляваща сила (Твореца), чрез подобие на свойствата, се състои от последователно поправяне, замяна на всеко от 620 егоистични свойства на човека с алтруистични. В кабала това се описва като изкачване (в своите свойства) по 620 стъпала. Кабала описва тези стъпала, техните особености, методите за поправяне на желанието на всяко стъпало. В резултат на това човекът всеки път постига ново усещане за Твореца. Човекът е задължен последователно да поправи в себе си всичките свои 620 желания, т. е. да изкачи всички 620 стъпала, като се намира в своето земно тяло, като живее в този свят. След като човекът завърши изкачването по духовната стълба, той изцяло се отъждествява с душата. Затова необходимостта отново да се връща в материалния свят и да се облича в тяло изчезва.

Смъртта на човека – смърт на тялото или на душата? Човек не умира, а умира неговото биологично тяло. Отначало всички ние усещаме само своето тяло – земните желания. След това у нас възниква желание към висшето. Това не е земно желание, а начало на духовното – желание за достигане на нивото на управляващата всички нас сила – Твореца. Ако човек развива в себе си това желание, то той освен свойствата (желанията) на своето тяло, започва да усеща своята душа – част от свойствата на Твореца в себе си.

143

Кабала – това е много лесно Ако той поправи себе си така, че желанието за духовното потиска желанието на тялото и тялото изцяло се отъждестви с душата, то човек усеща умирането на тялото като отърсване на душата от горното покривало. Тялото умира, но човекът усеща в себе си откъсването от тялото още докато живее в него. Ако живеем вътре в желанията на нашия свят (секс, храна, богатство, власт, знания), то получаваме напълване чрез нашето тяло, т. е. чрез петте телесни органа на чувствата. Ние можем да дразним нашия мозък с електрически импулси, като изпращаме сигнал чрез вградените в него електроди, и да усещаме удоволствието, сякаш го получаваме чрез петте органа на чувствата. В този случай ние пряко въздействаме на центровете на удоволствията, пращайки в тях такъв сигнал, какъвто те получават от рецепторите на нашите пет органа на чувства. Това е пример за въздействие не чрез органите на чувства, а непосредствено чрез центровете на удоволствия, в които постъпват всички сигнали.

Душа, екран и наслаждение Ние получаваме духовно желание не чрез нашето тяло, а непосредствено отгоре. За неговото напълване също е необходим орган на усещането. Той се нарича „екран“. Веднага щом този орган на усещането се появи у човека, той започва да усеща чрез него наслаждение. Самото наслаждение се нарича Висша светлина. Чрез екрана светлината влиза в нашето желание да му се насладим. Самото желание за наслаждение с Висша светлина се нарича душа. Светлината като източник за наслаждение се усеща само, ако човек придобие допълнителен орган на чувствата, способен да управлява тази Висша светлина. Всички компоненти: светлина (наслаждение), екран (приемник) и душа (получател) – не са свързани с нашето земно тяло по никакъв начин. Затова няма значение дали човек се намира в земно тяло или не. Щом в човека възникне връзката с Вис­ 144

Етапи на развитие на желанията шата светлина, той започва да контактува с нея, да поправя себе си така, че да се напълни с тази светлина. Стъпаловидното поправяне по снагата на Висшата светлина и съответстващото му напълване с нея се нарича духовен подем. В този завладяващ всецяло човека процес на тялото се отделя внимание само като на средство за духовно извисяване. Иначе то не представлява никакъв друг интерес. Малкото наслаждение в сравнение с огромното съвършенство не се чувства: то е задушено от голямото. Затова, макар кабалистите да се намират в същия свят, в който и ние, те принципно живеят във Висшия свят. Но доколкото техния свят не е осезаем за нас, то всичките техни светоусещания са скрити за нас, тайни, извънземни, т. е. намират се от другата страна на екрана. Когато човек се отъждествява с душата си, а не със земното си тяло, то смъртта на това тяло той възприема като смяна на одеждата. Усещанията, които той придобива в този свят, не се сменят, а светът, в който той вече живее, остава с него и след смъртта на земното тяло. Да завърши, според замисъла на Вис­ шата управляваща сила, своя земен път, т. е. да достигне пълно равенство с тази сила, може и е длъжен да направи всеки от живеещите на Земята.

„Земни“ и „духовни“ органи на чувствата Ние се раждаме с пет органа на чувствата: зрение, слух, обоняние, вкус и осезание. Чрез тях ние получаваме в себе си, като в черна кутия, някаква информация отвън. Информацията, преминавайки през мозъка, се обработва и се дава като съв­ купна картина на обкръжаващия ни свят. Тези усещания се наричат „този свят“ и „моят свят“. Ако говорим точно, аз не знам какво съществува извън мен. Аз само определям своята реакция на някакво външно въздействие. Нашият слухов орган е устроен така, че мембраната отделя външната среда от вътрешната. Мембраната може да бъде повече или по-малко чувствителна, здрава или увредена. В зави145

Кабала – това е много лесно симост от това ние определяме звука като силен, слаб, висок, нисък или той може изобщо да отсъства. Какъв звук чувам зависи не от това какъв е той отвън, а от устройството на моя орган на възприятието, т. е. зависи от мои­ те качества. Аз не усещам външните колебания, а реакцията на моя сензор спрямо тях. Аз възприемам нещо вътре в себе си и казвам, че това е външен звук. Същото се отнася и за нашите останали усещания. В крайна сметка става ясно, че ние сме абсолютно затворена система: всеки от нас усеща своите вътрешни реакции към външното, неизвестното, което ни въздейства. И ние не можем никога да усетим обективно това, което се случва извън нас. А всичко, което усещаме – това е само благодарение на това, че нашите органи на усещанията, проводниците, мозъкът, центровете на възприемане, са обработили и са ни предоставили информацията така, а не иначе. Извън нас ние не знаем каква е тя. Ние сме затворени в себе си. Идеята за човека като микрокосмос толкова много пъти е изказвана във философската литература в старото и новото време, никъде не получава толкова задълбочено тълкувание, както в кабала.

С. Н. Булгаков54, „Светлина Невечерна“ Какво ми дава допълнителният, съзнателно придобит орган на чувствата – екранът? Той ми позволява да получа информацията не чрез моите пет природни органа на чувствата, в моите егоистични желания (да разбирам случващото се само за собствена изгода, т. е. не обективно), а непосредствено и обективно. По този начин аз излизам на истинското, не разваленото от моите сметки постигане на абсолютното, обективното мироздание. Именно това ни дава науката кабала. Тя действа изцяло на научна основа, с повторение на опита, с фиксиране на данните, възпроизвеждане на резултата и пр., както във всяка наука. Кабала няма никакво отношение към религията. Никакви религии не обучават на кабала, нали тя разкрива на човека истин54 Сергей Николаевич Булгаков (1871–1944) – руски философ и богослов, икономист, общественик и деятел.

146

Етапи на развитие на желанията ското мироздание, в което единната управляваща сила желае само едно – да доведе човека до свое подобие.

Гематрия на душата Ако двама кабалисти прочетат едно и също описание на Висшия свят, те ще усетят някаква картина от него. Но как те ще могат да съпоставят своите усещания? Нали всеки от тях има свои усещания, вътре в душата си, съответстващи на вът­ решните свойства. Ако един кабалист е повече от друг по духовна висота (дълбочина) на постиженията (в кабала това значи, че той има поголям „екран“), то, разбира се, картините, които му се откриват, ще се отличават с по-голямо разбиране на случващото се. Качеството на душата – това е съвкупност от нейните свойства. В нашия свят в характера на всеки човек има цял набор свойства, добри и лоши, но у всеки те се намират в различни пропорции помежду си. Изучавайки кабала, може точно да се разбере конструкцията на душата, нейният набор от желания, точно да се опише и формулира нейната структура. Кабала казва, че Творецът е създал една конструкция, едно желание – дума, наречена „Адам“. Но в нея можем да отделим 600 000 части – фиксирани структури, частни души. Във всяка душа (както в общата, така и в частната) съществуват 620 вът­ решни части, частни желания. Тяхното взаимно съчетаване определя структура на душата. Всяка определена структура на душата или всяка частна душа получава своето название по своето основно, характерно само за нея качество. Наименованието се изразява числено – колко поправени качества и напълвания е достигнала душата. Числовото значение на такова ниво на душата се нарича гематрия.

147

Кабала – това е много лесно

Постижението става абсолютно

6000

1 животински

2

разрушаване на храма

3 обществени

духовно

знание

власт, слава

богатство

секс + храна

В резултат на своето поправяне всички души се обединяват в една обща душа „Адам“. И тогава между тях възниква пълна взаимовръзка, като в единна система. Тази конструкция на общата душа свързва всички души цялостно по такъв начин, че в крайното съединение в една душа всяка от тях усеща това, което усещат всички заедно. И тогава постижението става абсолютно. Това състояние се нарича „окончателно поправяне“. Така общата душа, творението, се изравнява по своите свойства и напълване с единната управляваща сила, става равна с Твореца.

1995 4

5 период на общо поправяне

Желания на този свят

Рисунка 17.

Това състояние са задължени да достигнат всички души не по-късно от 6000 години от условната точка на „сътворението на света“, т. е. от първата проява в човека на стремеж към Висшия свят. 2007 година съответства на 5767 година от „сътворението на света“. Но нашите усилия могат да съкратят този срок многократно.

148

Етапи на развитие на желанията

Кабала – наука за получаване на наслаждения Под наслаждение в кабала се разбира напълването на желанията в различни техни прояви: материални, морални, интелектуални, физически. Освен това се има предвид абсолютното наслаждение (напълване), непреходно, вечно, съвършено и пълно. Наслаждение се усеща само при наличие на много силно желание – когато е ясно какво искаш – и при пълно отсъствие на желаемото. Получаването на наслаждение незабавно намалява желанието, което на свой ред намалява и наслаждението. Максималното наслаждение се усеща при първия контакт на желаемото с желаещия, подобно на това, когато първата хапка храна се усети в устата. Но после гладът изчезва, желанието намалява, получава се насищане. Вече не се усеща от всяка хапка храна това наслаждение, което е било в началото на обяда. Затова лакомниците оставят за края на обяда найвкусните блюда, за да се допълни намаленото желание за голямо наслаждение. Ако започнем да изследваме нашите наслаждения (знания, власт, богатство, секс и храна), ние откриваме, че всички те намаляват при напълване, насищане при получаване на желанието. Нерядко човек работи десетки години, за да придобие желаното, но получавайки го, губи усещане за наслаждение. Именно изчезването на усещането за наслаждение предизвиква у нас порив за търсене на нови наслаждения. Рекламата, модата и т. н. ни поставят нови желания, а надпреварата за тяхното напълване ни завладява изцяло, защото предвкусваме наслаждението. След получаване на желаното ние отново се нуждаем от преследване на нови наслаждения. И този процес е безкраен. Затова човек никога не се наслаждава. Наслаждение – това не е нищо друго, освен подобие между свойствата и техния Създател.

Рав Й. Ашлаг

149

Кабала – това е много лесно Кабала открива пред човека възможност за получаване на неизчезващи наслаждения: вечни, абсолютни, съвършени, разкриващи се във вид на непрекъснато наслаждение, покой и съвършенство. Затова този метод се нарича „науката да получаваш“. На тази техника за получаване ние се учим от самата Висша сила. Тя позволява да се усещат едновременно желание и наслаждение, за да не се потушават те едно друго. И, доколкото няма разрив между желанието и напълването, ние се намираме в постоянен покой и наслаждение.

150

СОЦИУМ И КАБАЛА Нашият свят е единен организъм, всички елементи на който се подчиняват на общ закон. За опазването на живота на всеки един организъм е необходимо да се обезпечава и поддържа съществуването на всяка клетка и всеки орган. Независимо от това, че отделните звена на живата система притежават известна самостоятелност, нейното пълноценно функциониране е възможно само при съвместната им, съгласувана дейност, когато всички те се допълват и се коригират една друга. Единният закон за взаимодействие е в сила във всяко живо тяло, безусловно подчинявайки се на принципа „един за всички“ или „алтруизъм“. В хода на живота отделните съставни на организма се налага да „отстъпват“, да си „помагат“ една на друга, да си въздействат. Лишавайки се от единното алтруистично управление, клетките се превръщат в ракови и умъртвяват както цялото тяло, така и самите себе си. Развитието, размножаването и реализацията на вътрешната клетъчна програма е възможно само при условие, че тя се интегрира в единното тяло, всеки елемент на което знае за потребностите на другия и по пътя на отстъпките способства за тяхното удовлетворяване. Общата закономерност, на която се подчинява цялата жива природа, непосредствено контролира процесите, случващи се в нея и потиска егоистичното функциониране на нейните съставни. Същият принцип действа и в неживата природа – без него не би било възможно съществуването на кристалната решетка на твърдото тяло, нито взаимодействието между атомите въобще. Законът за стабилна жизнена дейност на произволна система се състои в това, че всяка нейна част, бъдейки егоистич151

Кабала – това е много лесно на, анулира себе си заради общата цел – поддържането на съществуването на цялата система и себе си в нея. Един от показателите за съвършенство на произволен природен обект се явява хармоничността на неговите взаимодействия с другите елементи в общата система на Природата. Тази страна на изследване на света се е удала на науката нелеко. Стотици години множество научни подходи, насочени преимуществено към изследването на детайлите, а не на взаимната връзка с цялото, безуспешно се подменяли един друг. Чак наскоро необходимостта от анализ на глобалните процеси, доведе до формирането на научната картина на взаимозависимост на частите на Природата и дълбочината на предшестващия ги детайлен анализ още веднъж подчерта удивителния характер на тази взаимовръзка. Причината за пълната противоположност на човека на Природата лежи в неговото неразбиране на програмата и замисъла на Природата. М. Лайтман Очевидно Природата като цяло има по-висока цел и тя се състои в довеждането на човек (а с него и по-ниските нива) до съвършенство и вечност. Егоизмът се явява материя на нашия свят, а нейните разновидности – неживата, растителната, животинската и човекът – се различават помежду си по величината на желанието си да се напълнят. В неживото, растителното и животинското това желание не е голямо и неговият притежател използва само това, което е необходимо за поддържане на съществуването, което не се оценява като егоистично. Егоизъм се нарича силата, възпрепятстваща човек от включването му в целостта на Природата, пречи му да взаимодейства с други хора по модела на клетките на живия организъм – с цел привеждане на себе си в съответствие с общия закон на Природата. За разлика от желанията на неживото, растителното и животинското ниво на материята, желанията на човека непрекъс152

Социум и кабала нато нарастват, което свидетелства за незавършеност на процеса на развитие на творението. Природните дадености на човек, не се явяват точно определени, а се формират под въздействие на обществото (възпитание, образование, културно развитие). У човека желанието да получава се развива дотолкова, че излиза от рамките на потребностите, необходими за съществуване. Това се изразява в отношението към храната, секса, физическия комфорт, в надпреварата за богатство, власт, почести, слава и знания. Освен човека, нито едно същество в Природата не се отнася към обкръжението си с цел да навреди, използва, подложи на експлоатация. С изключение на човека, нито едно същество не изпитва удоволствие от потискане на обкръжаващите, наслаждавайки се на мъките и страданията на себеподобните. Егоизмът – това е първопричината за рака на душата.

В. А. Сухомлински55 Егоистичното използване на човешките желания, тоест с намерение за лично извисяване над останалите, води до загуба на равновесие с околния свят. Нашият егоизъм е единствената разрушителна сила, затова светът не би успял да съществува, ако човек в бъдеще не измени своето отношение към средата си на обитаване и себеподобните. Нарастването на егоизма, от една страна, определя прогреса на човечеството. Заедно с това егоизмът, изразяващ се с противопоставяне на Природата вместо уподобяването є, предизвиква негативни процеси у индивида и обществото и води човечеството до глобална криза. Депресията, нарастващата употреба на наркотици, разпадът на семейството, терорът, неуправляемостта на обществените системи, опасността от прилагане на ядрено оръжие, екологичните катастрофи се явяват проявление на тази криза.

55 Сухомлински, Василий Александрович (1918–1970) – педагог, член-кореспондент АПН, СССР.

153

Кабала – това е много лесно Преломният момент се е състоял в този период, когато човечеството е дошло в своето развитие до състояние на свързана система и това е повлякло след себе си противоречието между егоистичното поведение на човека и неговото участие в обществото. Доколкото кризата възниква в резултат на противопоставянето на егоизма на човека на общия закон на Природата, а не вследствие на неговото неконтролирано вмешателство в Природата или неравномерно разпределение на ресурсите, то да доведе човечеството до равновесие може само личното изменение на отношението към обществото – от егоистично на алтруистично. Човек престава да следва Природата на нивото на намерение­ то и съответно на това ниво е длъжен да се поправи. Ние и сега живеем вътре в намерението си, но то се явява егоистично, а ние гледаме на света през призмата на себелюбието. С изчезването на намерението човек умира. Известният кабалист от миналия век Баал Сулам пише, че жизнената сила се определя изключително от намерението. Колкото по-голямо е желанието на човек да вземе всичко от този свят, толкова поинтензивно той съществува в него, толкова активно възприема и чувства този свят. Усещането на себе си и света се регулира изключително от силата на намерението, а амплитудата на колебанието зависи от величината на наслаждение, жизнелюбие и насищане. Колкото по-голямо е намерението у човек, толкова по-жизнеспособен, радостен, весел, енергичен и жадуващ да усеща себе си е той. Съответно единственото, което ни е необходимо – това е да намерим правилното намерение за възприемане на законите на Природата. У човека всичко е създадено от Природата в оптимално съотношение. На нас ни е необходима само точна настройка на правилното намерение (както точната настройка на музикалния инструмент обезпечава чистото звучене). Според степента на „настройката“ ние ще открием, че всички наши свойства, желания и целият егоизъм започват да идват в хармонично съответствие със законите на Природата.

154

Социум и кабала Всеки миг човек или твори, или разрушава. Светът е изпълнен с противоречиви мисли. Сърцето бие непрестанно, така постоянен е пулсът на мислите. Човек или твори, или разрушава. Ако мисълта е енергия и не се разлага, то колко е отговорно човечеството за всяка своя мисъл! Хората смятат, че тяхната мисъл е малка и никъде не може да стигне. Между другото потенциалът на мислите е голям и за мисълта не съществува нито пространство, нито време. Но мислещите безпорядъчно са подобни на махащи с ръце в тъмнината, незнаещи какъв предмет ще закачат. Н. К. Рьорих56 Затова няма смисъл да се грижим за нищо друго, освен за правилното намерение. От нас не се изискват никакви практически действия на нивото на взаимоотношенията. Нужно е да изменим собственото възприятие за другия човек и вече от това ново усещане ще се разгръщат едни или други действия. Ако аз обичам детето си, то правя всичко за него. По този начин, обичайки човек, аз искам да му нося добро. Ако вместо да извършвам тези или онези постъпки, мислех­ ме един за друг, усещайки грижа, любов и взаимосвързаност, то недостатъците на този свят биха се изпълнили изключително с действието на нашите мисли. Всички съставни реалности действат на нивото на инстинктите – само човек има свободата да определя своето отношение към другия. Именно нашето отношение към ближния ни прави хора. Светът можем да поправяме само чрез мисълта. В резултат на това и растителният, и животинският свят приемат своята правилна форма, разрешавайки по този начин проблемите на екологията. Флората и фауната страдат не от негативното физическо вмешателство на човека, а от негативното мислено въздействие от негова страна. Мислено – означава чувствено. Тук не е необходима голяма мъдрост, високоразвит интелект, специализирано обучение, става въпрос за това кратко и подходящо да се обясни на човек причината за неговите страдания.

56 Рьорих, Николай Константинович (1874������ –����� 1947) – руски живописец, театрален художник, археолог, пътешественик, писател, философ.

155

Кабала – това е много лесно Да чуе за това иска всеки, тъй като всеки човек го вълнува причината за неговите страдания, отсъствието на успех в делата. За това има просто обяснение и с него са съгласни всички религии и духовни методики: ние сме потънали в собствения си егоизъм и се ненавиждаме един друг. За това говорят всички учения, но кабала се отличава от тях по това, че качествено и отвътре обяснява откъде произтича причината за страданията и как в дадения етап може да се поправи ситуацията, за да ги избегнем. Би било справедливо да се попита човечеството на колко милиона жертви то оценява промяната в съзнанието?

Н. К. Рьорих Колкото и незначително от гледна точка на материалния подход да ни се струва това, както и да ни предизвикват с красиви, но изхабени лозунги за правилното отношение към ближния, фактът си остава факт: човечеството в края на краищата ще се наложи да разбере – вече за сметка на огромни страдания – че поправянето на собствената природа се явява за него насъщна необходимост. Човек винаги е отблъсквал от себе си тази идея, отказвайки се да разбере, че именно в любовта към ближния се заключва целта на неговото съществуване в този свят и само алтруистичното отношение към обществото води до съгласие с единния закон на Природата, уподобявайки го на Твореца. Ако ненавиждам, аз отнемам от себе си нещо. Ако обичам, аз обогатявам себе си с това, което обичам. Човеконенавистничеството е бавно самоубийство, себелюбието – величайша нищета на живото същество. Ф. Шилер57 Програмата на творението се състои в това, че всеки от нас, рано или късно, но по своя воля, по собствено желание ще достигне целта, а именно – човека; а с него и по-ниските нива на Природата ще достигнат състояние на вечност и съвършенство.

57 Йохан Кристоф Фридрих Шилер (1759������ –����� 1805) – немски поет, драматург и теоретик на изкуството на Просвещението.

156

Социум и кабала В хода на историята човечеството е изпитало много методи за поправяне (достигане на любовта към ближния): от насаждане на религиозно възпитание, до установяване на комунистически порядки за всеобщо равенство. Въпреки това ние виждаме, че да достигнем обединение по насилствен начин не ни се удава. Докато човек не осъзнае, че се явява неотменна част от целия организъм, докато не види порочността на егоистичната си натура и не разбере, че в цялата Природа само той се явява непоправен елемент, той няма да може да се промени. Осъзнаването на егоизма като зло е възможно само под въздействие на обществото и кабалистичните източници и в това се заключва разликата между кабала от всичките предишни методи. Ако под заплаха от изтребване човечеството разбере, че решението на проблема се състои изключително в борбата със собствения егоизъм, то хората изкуствено ще започнат да се отнасят един към друг сякаш с любов. Какво ще ни даде това? Човек е подчинен на властта на обществото. За да завоюва уважението на окръжаващите, той е склонен да прави това, кое­ то му се струва похвално, носи одобрение в очите на подобните и властващите. Всъщност във всичко, което правим в живота, нас ни обвързва отношението на обществото. То ни диктува така наречения „поведенчески асортимент“, тоест набор от средства, позволяващи ни да почувстваме своето преуспяване и могъщество. Само цялото човечество заедно се явява истински човек и индивидът може само тогава истински да се радва и да се наслаждава, ако той притежава мъжеството да се чувства заедно с всички. Й. В. Гьоте Съответно ако обществото по изкуствен начин промени облика си, ако всички наоколо започнат да превъзнасят любовта на хората един към друг, то човек, за да достигне всеобщо уважение, по неволя ще привнесе това качество в своите действия и постъпки. По този начин изкуствените движения в обществото ще се предадат на всеки негов член в качеството на жизнена цел и норма на поведение.

157

Кабала – това е много лесно Това обаче не е достатъчно: изменението на отношението към окръжаващите трябва да се осъществява с цел придобиване свойствата на Твореца, а за това е необходимо, освен всичко, да четем и кабалистичните източници, доколкото те оказват особено въздействие на човек. Ето какво пише Баал Сулам: Защо кабалистите са задължили всеки да учи кабала? Тъй като в изучаването на кабала има велика сила, за която тряб­ ва да знаят всички. Тази сила слиза върху всички, които изуча­ ват тази наука. Изучаващите кабала, въпреки че все още не разбират това, което учат, благодарение на желанието да разберат изучава­ ното, предизвикват върху себе си светлина, обкръжаваща ду­ шата им. Това се случва, тъй като всеки човек е длъжен да достигне своето крайно, поправено състояние, когато се удостоява с чу­ десни, вечни и съвършени духовни постижения, отрано пригот­ вени от Твореца, за да наслади всеки от нас. Когато човек се занимава с кабала (даже ако няма все още поправени желания, способни да се напълнят със светлина) и нарича по време на учебния процес имената на духовните обек­ ти, а също и техните действия, имащи отношение към душа­ та му, то обкръжаващата душата му светлина вече му свети в определена степен, необличайки се в неговата душа. Светлината, която човек получава по време на занимания­ та с кабала, привлича към него окръжаваща светлина, попра­ вяща го със своето външно осветяване и приближаваща го към съвършенството и вечността. Кабала не отхвърля другите видове дейности и не отрича нито една методика. Необходимо е да се обединят усилията на всички нравствени учения, за да се окаже влияние на света с цел преоценка на скалата на ценностите. Трябва да се промени съзнанието на хората; нужно е, за да осъзнаят, че проблемите на екологията, културата, възпитание158

Социум и кабала то, безопасността се явяват резултат от несъответствието на човешките качества със свойствата на Природата и Твореца. С каквото и да се занимава човек, той ще види, че търпи неуспех по отношение на това, че нарушава единния закон на Природата – закона на алтруистично взаимодействие на частите на живия организъм. Алтруизмът – това са постъпките, насочени не към взаимопомощ, а към обединение на всички в уподобяването на Твореца.

М. Лайтман

Програмата за развитие на човечеството е зададена предварително, тя само ни се разкрива с помощта на кабалистите, те я правят достъпна за всеки, който желае това.

159

ПРИЧИНИ ЗА РАЗКРИВАНЕТО НА КАБАЛА В СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ В края на двайсетото столетие в света се случиха съществени промени. „Книга Зоар“ казва, че започ­ вайки от това време нататък, човечеството ще се приближава към състояние на пълна дезориентация. Хората ще разберат, че са грешали в продължение на хилядите години на своето развитие, изпробвай­ ки всевъзможните му направления: културно, про­ светително, технологично, социално. Нито едно от тях не е довело човека до желания резултат. И както е казано в „Книга Зоар“, в този период ще започне всеобща криза: вековните семейни устои ще се разрушават, човекът няма да усеща себе си като личност и ще бъде принуден да прибягва към нарко­ тици, за да не усеща болката, която му причинява животът. Именно в такова състояние трябва да се разкрие науката кабала, за да покаже на целия свят пътя на развитие, лежащ не в равнината на този свят, а водещ нагоре, в духовното. Ето защо кабала сега става толкова „модна“. Всъщност това не е мода, а процес, който с времето ще набира все поголяма мощ. Хората постепенно ще започнат да разбират какво е истинска кабала.

160

Причини за разкриването на кабала в съвременния свят

Време да се действа58 Вече дълго време чувството на отговорност ме подтикваше към това да поднеса на широката общественост истинни сведения за науката кабала. До възникването на книгопечатането не са се появявали повърхностни по съдържание книги, тъй като без съмнение не е имало смисъл да се платят немалко пари на преписвач на стока, нетърсена от никой. От друга страна, кабалистите са се стремили да скриват кабалистичните знания от тези, които не са се нуждаели истински от тях. Ето защо ако кабалистичните книги се появявали, то те били истинни. С изобретяването на книгопечатането в света се разпространила болестта на „книгописането“. На писателите вече не се налага да наемат скъпи преписвачи за размножаването на техните книги и за безотговорните съчинители се е открила възможност да „правят“ книги за удовлетворяване на потребностите на джоба и в търсене на известност. Вследствие на това се появили всякакви „специалисти“, издаващи в търсене на слава и богатство (всеки – в избраната от него област) каквото им падне. Сред тях има и знаещи, уж разбиращи от книги и затова диктуващи на обществото кои книги са важни. В последните десетилетия такива „познавачи“ се захванаха и с кабала, не разбирайки, че да предаде тези знания може само получилият ги от устата на признат учител-кабалист59. Но на „познавачите“ на кабала са необходими известност и пари и затова започнаха да се множат книги, авторите на кои58 Статията е написана от известния кабалист от миналия век Баал Сулам. Преведена е на руски и адаптирана за съвременното поколение от учениякабалист рав М. Лайтман.

59 Кабалист – човек, притежаващ допълнителен духовен орган за усещане – „екран“, позволяващ изследването на въздействието на Висшия свят върху себе си.

161

Кабала – това е много лесно то, без всякаква задълбочена подготовка при авторитетен учител и даже без сериозно изучаване на източниците, пишат и пускат свои абсолютно невежи съчинения, не осъзнавайки размера на ущърба, който ще се множи и в следващите поколения. Затова у обществото напълно се изврати реалната оценка за истината, появи се такава лекота на възгледите и оценките, че всеки, прелистващ в свободното време кабалистичен текст, може да си прави изводи за науката, посветена на изучаването на скритата част от света. Тези причини ме принудиха да преоткрия истинните извори на кабала пред широкия кръг читатели.

Условия за разгласяване на кабалистичните знания60 Съществуват три причини за скриване на кабалистичните знания: – няма необходимост; – невъзможно е; – лична тайна на Създателя. В кабала няма нито един малък детайл, на който да не са били наложени едновременно тези три вида забрани за разгласяване. Разрешението за разгласяване на всяко знание се получава само при удовлетворение на всичките три забрани. Забраната „Няма необходимост“ допуска разгласяването на знания само в случай на явна полза за обществото. Кабала следва принципа „Увеличаващият знанията – увеличава скръб-

60 Статията е написана от известния кабалист от миналия век Баал Сулам. Преведена е на руски и адаптирана за съвременното поколение от учениякабалист рав М. Лайтман.

162

Причини за разкриването на кабала в съвременния свят та“ (Коелет, 1:18). Ако знанията се окажат в ръцете на недо­ стойни, морално ниски хора, те могат да бъдат използвани във вреда на обществото. Ние виждаме резултата от безконтролното разкриване на знанията в нашия тревожен живот – в терора, в създаването на ядрени оръжия, в заплахата от унищожение. Причината се крие в това, че болшинството от хората предпочитат да действат на принципа „И какво от това?“, тоест безумно и лекомислено се отнасят към разпространението на знанията, от които няма необходимост. Именно те се явяват източник на много страдания в света. Затова кабалистите приемали за ученици само този, който е способен да пази знанията и да не ги разкрива, ако това не е необходимо. Забраната „Невъзможно“ произхожда от ограничеността на езика, неспособността да се предадат тънките духовни, недолавяни от нас понятия. Доколкото словесните опити са обречени на неуспех и водят до погрешни представи, отклоняващи интересуващия се от верния път, то да разкрива такова знание може само кабалистът, достигнал високо духовно ниво и овладял особеното качество да разкрива висшите знания в ясна форма. Условията за излагане на кабалистичните знания зависят не от нивото на знанията на кабалиста, а от свойствата на неговата душа, от неговата способност да изрази недоловимото пред останалите. И само при наличие на тази способност той получава разрешение да разкрие определена част от кабала. Затова до „Книга Зоар“61 е било невъзможно да се намери нито едно фундаментално съчинение по кабала. Тези които са съществували, са съдържали единствено мъгляви и безпорядъчно изложени намеци.

61 „Книга Зоар“ – широко известна кабалистична книга, написана приблизително през 120 г. от н. е. Авторът е раби Шимон бар Йохай (съкр. РАШБИ). В нея за първи път са описани зависимостта и влиянието на нашите действия върху различни явления, обмяната на информация, свойствата, качествата между два свята. Тя обхваща практически пълното развитие на събитията в течение на цялата човешка история. Тази книга обаче е много сбита. Освен това много от тази книга е загубено.

163

Кабала – това е много лесно От времето на РАШБИ62 (II в. от н. е.) само на АРИ63 (ХVI в.) е било позволено да разкрие само част от кабала, макар че е възможно нивото на кабалистите, живели до АРИ, да е било много по-високо, но по указаната причина не им е било позволено да разкриват знанията си. Затова те се въздържали да съчиняват или печатат каквото и да е, с изключение на мъгляви забележки. По тази причина от появата на книгите на АРИ, занимаващи се с кабалата, се изучават само „Книга Зоар“ и книгите на АРИ. Изучаването на „Книга Зоар“, в наше време е належащо за защита от злото, защото разкриването на мъдростта в едно толкова лошо поколение е необходимо, за да имаме щит да се удържим за Висшата сила. Предните поколения са били по-близо до Твореца, но в нашето, далечно от Твореца поколение само кабала може да ни защити.

Рав Я. Цемах64, „Предисловие към Дърво на Живота“ Забраната „Лична тайна на Създателя“ се състои в това, че кабалистичните знания се разкриват само на тези, които самоотвержено посвещават себе си на идеята на уподобяване на Твореца65. Затова през всички векове кабалистите приемали за ученици само тези, у които се появявал този беззаветен стремеж към постигане на знания за уподобяване на Твореца. И тъй като други не приемали и крили кабала от широкия обществен кръг, много шарлатани, представяйки се за кабалисти, се изхранвали с предсказания, изготвяне на амулети, разваляне на уроки и прочее „чудеса“, заблуждавайки простаците. И до днешен ден съществуват подобен род „кабалисти“ и купува62 Раби Шимон бар Йохай, автор на „Книга Зоар“.

63 АРИ – пълно име – Ицхак Лурия Ашкенази (1534–1572). Един от най-великите кабалисти в историята на човечеството. Създал е основополагаща система на обучение в кабала. Ползвайки се от неговата методика, всеки човек, изучаващ кабалата, може да достигне до целта на творението. Основен труд – книгата „����������������� ������������������ Дърво на Живота�� “�.

64 Рав Яков Цемах (XVI в.) – кабалист, ученик на сина на Хаим Витал. Роден в Лисабон, впоследствие пристигнал в Ерусалим.

65 Творец – общият замисъл и природа на мирозданието, глобалният закон, който слиза върху нас, изгражда ни, създава нашата Вселена, управлява всички, водейки към изначалната цел – да издигне творението в развитие до Своето ниво.

164

Причини за разкриването на кабала в съвременния свят чи на техните „божествени“ талисмани, червени конци, светена вода и др. Първоначалното укриване на кабала се определяло именно от тази причина и именно за това истинските кабалисти поели върху себе си тежките отговорности по проверка на учениците. Съответно тези единици във всяко поколение, които били допускани до изучаването на кабала, разкривали някаква нейна част само при освобождаването є от всичките три, изброени по-горе забрани. Човек се устремява към постигане на качествата на Висшия свят66 и към подражание на Твореца само ако в него се пробуди „точката в сърцето“67. Само такъв човек може да бъде обучаван на кабала. Останалите се устремяват към изучаването на „магическите сили“ – действия за овладяване и управление на съдбата за манипулация на другите. Разбира се, няма никакви сили, освен психичното убеждение на човек, което между другото в много случаи прави „чудеса“, но които не трябва да бъркаме с Висшите сили и качествата, което често се случва. Затова до ден днешен има „кабала за потребители“ и „наука кабала“. Първата – за изгода на продаващите амулети. Втората – само за истински устремените към духовното. Не трябва да се мисли, че тези три забрани за разгласяване на кабалистичните знания делят на три части самата кабала – не. Всяка част, всяка дума, понятие, определение попада под тези три забрани. Възниква въпросът: ако тази наука е толкова дълбоко скрита, то как са могли да се появят многобройни съчинения за нея?

66 Висш свят – това е светът на усещане на Твореца (желанието да отдаваш, качеството отдаване), светът на причините, в който се намират и действат само сили и чувства, без техните материални обвивки.

67 Точка в сърцето – терминът „сърце“ се употребява за обозначаване на всички желания на човека. Точката в сърцето е зародишът на бъдещата душа, екранът (силите на съпротивление на егоизма).

165

Кабала – това е много лесно Работата е там, че има разлика, между първите две забрани и последната: на последната лежи основната сила, а първите две са непостоянни: забраната „Няма необходимост“ с развитието на човечеството се превръща в указание – „Необходимо е“ (именно така са го получили РАШБИ и АРИ и в по-малка степен други кабалисти). Затова понякога се появяват истинни книги по кабала. Така и в наше време забраната „Няма необходимост да се разгласява“ се превръща в утвърждението „Необходимо е“ и затова науката кабала се разкрива на цялото човечество.

166

МЕТОДИКА ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА КАБАЛА

Въздействие на кабалистичните текстове Всички кабалистични трудове съдържат описание на системата на взаимоотношения на Твореца и създадените от него творения. Много от кабалистите, постигайки Замисъла на творението, описват всички състояния на низхождане – от най-висшата точка на сливане с Твореца до нашия свят, където творението се намира в пълно скриване. Тези трудове оказват особено въздействие на учащите се, тъй като те разказват за всички състояния, които трябва да премине човечеството и всеки лично – за състоянията, които съществуват в потенциал, но са още скрити от тези, които искат да ги достигнат. Ако човек, четейки книга, привнася във всяка дума своето желание, стремежа да преодолее бързо този път, прилагайки определено количество усилия, той се удостоява с разкритие на Твореца. Самите думи при четенето на кабалистичните книги поправят човека – подобно на болен, приемащ лекарство, който се излекува, въпреки че не владее науката на лечението. РАМАЗ68 Това означава, че под въздействие на прочетеното той е започнал да придобива качествата на Твореца и по закона на уподобяването на свойствата се е удостоил с разкриването на Висшата сила в себе си, тоест следващото, по-високо свое със68 РАМАЗ – рав Моше Закута (1625���������������������������������������� –��������������������������������������� 1698), европейски кабалист, роден в Амстердам, живял във Венеция, Мантуа (Италия).

167

Кабала – това е много лесно тояние. Ученикът сякаш въвежда желанието си в тази формулировка, която кабалистът дава в книгата си. Това прилича на математическо уравнение. Само по себе си то е мъртво, не е известно какви състояния се описват с него. Кабалистичната формула просто отразява връзката между отделните части на творението. Но ако ученикът разположи себе си в нея, доколкото желае да почувства тези състояния в процеса на изучаване на материала, то със самия си стремеж ще предизвика върху себе си определено въздействие на текста, кое­ то променя неговите усещания и го въвежда в духовния свят. Още веднъж ми се иска да напомня, че всички духовни състояния и светове (свят – в превод от иврит означава „скриване“) се усещат вътре в нашите желания-качества, в по-голяма или по-малка степен, подобни на Висшите закони на Природата или Твореца (Природата и Творецът са идентични). В „Книга Зоар“ е казано, че всички светове се намират вът­ ре в човека. Това е много важен момент, който ще помогне на тези, които изучават кабала, да избегнат в процеса на обучение множество грешки и отклонения.

Подготовка и процес на обучение Подготвителната част на урока е предназначена за изясняване на целта на присъствието на ученика на занятията. „С каква цел започвам учебния процес и какви резултати очаквам от своите изследвания?“ – това може да изглежда странно, но такава вътрешна работа се явява най-важният фактор в по-нататъшния ход на урока. Подготвителната част на урока трябва да отнема няколко минути. След пет месеца занятия времето за подготовка ще се увеличава, тъй като ще възникнат много по-точни определения за моето състояние, по-тънки отмервания на най-малките нюанси на мислите, намеренията, предположенията. Необходимо е ясно осъзнаване на това, че всяка информация, заложена в текста, ми влияе единствено с цел промяна на моето желание.

168

Методика за изучаване на кабала Да се настроиш за урока – това е да разбереш, че в изучавания материал се говори за моите собствени състояния, за мен лично и в никакъв случай да не си представяш каквито и да е външни материални обекти, исторически процеси, геометрични фигури. Основната част на урока – това е личното включване в състоянията, които са описани в изучавания курс. Изучавайки тези или онези състояния, желаейки чувствено да ги постигне, ученикът предизвиква върху себе си въздействието на силите, заключени в текста. Прочитайки материала с правилно намерение, човекът със силата на своето желание изменя отношението между себе си и полето на Твореца. Всъщност такъв е желателният резултат, който можем да извлечем от тази сила. Тук ние действително можем да изведем тези формули, както например и във физиката, само че в кабала имаме работа със силите на мислите и желанията, въпреки че принципът е същият. Ние не знаем кой е Творецът, какво представлява самото поле, но със своите желания и стремежи ние го изявяваме, влияем му и изменяме неговото въздействие върху нас.

Последователност на обучението Както и във всяка академична наука, получаването на знания в кабала се явява стъпаловиден процес, на много нива: преди всичко се усвоява връхното, най-лекото ниво, изходните данни, опростените схеми, общата картина. След това настъпва вторият етап – подробен анализ на всеки детайл, след това трети – съединение на всички детайли в обща картина. По този начин, крачка след крачка, се обрисува общата идея на системата, след това се уточняват детайлите, процесите започват да се постигат не умозрително, теоретично, а чувствено. Във всяка една област специалист можем да наречем този,

169

Кабала – това е много лесно който усеща материала без прибори и чертежи – както се казва, чрез шесто чувство. В кабала е нужно многократно осмисляне на текста, докато не се появят впечатления, адекватни на изучавания материал. Това може да се сравни с усещането на музикант, четящ партитура: нотните знаци му дават пълна картина за музикалното произведение. Последователността на обучението се заключава в това, че ученикът е длъжен да запаметява всички определения. С каква цел? За да може при четенето да не възникват в ума му геометрични фигури, образи и различни материални, овеществени представи за обектите, изучавани в кабалистичните книги. Прочитайки определенията: „права светлина“, „отразена светлина“, „окръжност“, „съкращение“, ученикът трябва да си представи тези термини в себе си, в чувствата, мислите и желанията си. Така например „пряка светлина“ означава, че аз съм готов да приема напълване извън всякакви рамки и ограничения, „съкращение“ означава, че много ми се иска, но се ограничавам. Цялата тази работа е необходима за това всяка дума да предизвика у нас съответстваща чувствена, а не само умозрителна реакция. Преходът от мисленото представяне на геометричните фигури и чертежи към желанието чувствено да се участва в описаните процеси изисква точно познаване на определенията на всяко понятие, използвано в тази книга. Тогава ние ще можем автоматично вътре в себе си да трансформираме произволен термин. Той ще възниква като наше чувствено състояние, съпровождащо определението, което сме запомнили, и това е много важно. Задачата на учащия се заключва в това веднъж завинаги да приближи до себе си тези определения, постоянно уточнявайки ги, и тогава неговото постижение ще бъде по-дълбоко, преминаващо от умозрителна към чувствена, вътрешна плоскост.

170

Методика за изучаване на кабала

Подход към обучението На ученика, започващ да изучава кабала, му е трудно да разбере, че самото постижение на тази наука се явява средство да се промениш, да откриеш и почувстваш по-високи състояния, тоест най-близките до целта на творението. Необходимо е ученикът да достигне такъв подход към обучението, когато той я възприема в качеството на лаборатория, а себе си като обект на изследването, което той поправя, изменя и усъвършенства. Винаги е необходимо да се помни за какво се учиш, с каква цел отваряш книгата, какво желаеш да достигнеш с нейна помощ. От тази гледна точка е необходим максимално прагматичен подход към процеса на обучение – изискващ и целенасочен. Това ще означава и високо качество на приложените по време на учебния процес усилия, без което човек не може даже да се надява на каквито и да е изменения. По време на изучаването на кабала, когато изучаващият произнася имената на световете и съсъдите, веднага започва да му свети Висшата светлина. И макар че тя му свети отдалече, отвън, без да изпълва душата, тъй като тя все още не се е поправила за получаването на тази светлина вътре, то това светене постепенно, покрай изучаването на кабала, създава у човека желание към духовното, висше съществуване и го води към съвършенство и разкриване на Висшия свят.

Рав Й. Ашлаг, „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот“ Текстовете, написани от кабалистите, са единственото средство за връзка с Висшия източник. По тях изучаваме законите на Висшия свят и по този начин предизвикваме върху себе си тяхното въздействие. Така ние сами ставаме причина, на основание на която Законът се приближава до нас, а изучаваните процеси започват да променят нашите усещания, тъй като всички те се случват вътре в нас. Когато ги изучаваме по първоизточниците, те се разкриват по-дълбоко и ефективно въздействат върху нас.

171

Кабала – това е много лесно Кабалистичните текстове се явяват източник на силите, а натрупването на знание е второстепенно. Днес кабалистичните материали са преведени на множество езици. Можем да ги изучаваме на всеки от тях, но основните определения, а те са неколкостотин, е необходимо да запомним на езика на оригинала. Целта на дадената книга е да запознае читателя с кабали­ стичните знания, но по-нататъшният процес на обучение про­ тича само по оригиналните източници – в превод на роден език.

172

ВЕЛИКИТЕ ХОРА ЗА КАБАЛА

Кабалистите за кабала Ако обърнем внимание на един известен за всички въпрос – аз съм уверен, че всички съмнения за необходимостта от изучаване на кабала ще изчезнат от полезрението. Става дума за горчивия, въпиющ за справедливост въпрос, който задава всеки роден на Земята: „В какво е смисълът на нашия живот?“ Рав Й. Ашлаг69, „Предисловие

към

Учението

за

Десетте Сфирот“

Абсолютното задължение, възложено на всеки – да се занимава с кабала, без нея човек не може да достигне целите на своето творение. Затова ние постоянно се въртим в кръговрата на живота и смъртта, едно поколение си отива, друго идва – така до нашето поколение, което представлява остатък от душите, които не са достигнали целта, заради която са създадени, защото не са удостоени да достигнат тайните на мирозданието в миналите поколения, в които вече са били тук. Рав Й. Ашлаг, „Предисловие

към книгата

Устата

на

Мъдрия“

Както в цялото мироздание, така и в Тора има вътрешна и външна част. Занимаващите се с вътрешната част на Тора, с нейните тайни предизвикват по този начин издигане на вътрешната част на света, Израел, над външната част на света – народите на света. Рав Й. Ашлаг, „Предисловие

към

Книга Зоар“

69 Рав Йегуда Ашлаг (Баал Сулам) (1884������ –����� 1954) – най-великия кабалист на XX ������������������������������������������������������������������� век. Името Баал Сулам му е дадено от познавачите на Тора след написания от него коментар „Сулам“ [Perush Ha-Sulam] (иврит – букв. Стълба [в духовния свят] на „Книга Зоар“. Смята се за основоположник на съвременната наука кабала, тъй като е създател на новия подход към трудовете на АРИ.

173

Кабала – това е много лесно По времето на изучаване на кабала, когато изучаващият произнася имената на светлините и съсъдите, Висшата светлина веднага започва да му свети. И макар да свети отдалеч, отвън, без да напълва душата, защото тя все още не е поправена, за да получи тази светлина вътре, но това осветяване е постепенно, в зависимост от степента на изучаване на кабала и създава у човека желание към духовното, към висше съществуване и влече към съвършенство и разкриване на Висшия свят. Рав Й. Ашлаг, „Предисловие

към

Учение

за

Десетте Сфирот“

Самите думи при четене на кабалистичните книги, поправят човека подобно на болен, който пие лекарство, лекува се, въпреки че не владее науката на лечението. РАМАЗ70

Няма съмнение, че най-важното на света – това е изучаването на кабала, защото тя се отнася до Твореца, дадена ни, за да обучава на духовна работа. Работата на човека се дели на три части: 1. просто изпълняващ, без да отделя внимание върху познаването на Твореца; 2. философи, изследващи Твореца, стремящи се към истината, действията им са желателни, но намеренията – не; 2. изучаващите кабала с намерение да оправдаят действията на Твореца. РАМАК71, „Да

ет

Елоки Авиха“

Да се разберат управлението и замисълът на Висшето Желание, защо са създадени всички тези създания – това е предмет на науката кабала. Какво иска Творецът от своите създания, какъв ще бъде краят на кръговратите на света, неговите

70 РАМАЗ – рав Моше Закута (1625���������������������������������������� –��������������������������������������� 1698), европейски кабалист, роден в Амстердам, живял във Венеция, Мантуа (Италия).

71 РАМАК – рав Моше Кордоверо (1522������������������������� –������������������������ 1570), кабалист от Цфат.

174

Великите хора за кабала тайни – всичко това го изучаваме като физика на висшите сфирот. РАМХАЛ72, „Даат Твунот“

Възраждането зависи преди всичко от изучаването на науката кабала. Вилнюския Гаон73

Постановлението отгоре за забрана на откритото изучаване на кабала е действително само през определен период от време – до края на 5250 г. [1490 г. от н. е.], от това време нататък се отменя това постановление и се разрешава открито да се изучава „Книга Зоар“. А от 5300 г. [1540 г. от н. е.] заниманията с тази мъдрост се смятат за висше предназначение и всички, както възрастни, така и деца, са длъжни да се занимават с нея, както е казано в „Рейа Меемна“. Рав А. Азулай74, „Предговор

към книгата

Ор Хама“

Има тъмнина, която покрива човешките очи, пуска хората в изучаване на Природата, от което те вече не усещат Твореца като Висш управител на всичко, а смятат, че всичко зависи от Природата, късмета и случайността. Науката също им помага в това. Затова хората изобщо не усещат вътрешното управление на мирозданието. И така се спускат до най-нисшето ниво толкова, че забравят кабала, не разбират истинското управление, следват Природата и очите им не виждат Висшето управление. РАМХАЛ, „Адир

ба

Маром“

72 РАМХАЛ – рав Моше Хаим Луцато (1707������ –����� 1746) – най-великият кабалист на Италия. Впоследствие се премества в Амстердам, после в Акко (Израел), където живее през последните години от живота си.

73 Вилнюския Гаон – раб Елияу бен Шломо Залман (1720�������������������� –������������������� 1797) – велик кабалист от Вилнюс.

74 Рав Авраам бен Мордехай Азулай (1570���������������������������� –��������������������������� 1644) – кабалист от Мароко.

175

Кабала – това е много лесно Наближава времето за освобождаване на света, зависещо само от Висшата светлина, от разкриване на кабала на разбираем език, за да се прояви цялата скрита мъдрост. Рав А. Кук75, „Игрот“

За когото мъдростта на кабала е неизвестна, този може да постигне само външното, видимото, материалното. Но главното – това е вътрешното, постигнато по пътя на вътрешно управл­ение. РАМХАЛ, „Адир

ба

Маром“

До времето, когато ортодоксалният юдаизъм настойчиво отхвърля изучаването на кабала, а държи само на Вавилонския Талмуд и защитава своето традиционно възпитание, не се разкрива истинският смисъл на живота, което не спомага за до­ стигне на целите във всички поколения и особено в нашето. Рав А. Кук, „Игрот“

Горко на тези, които са причина, за да изчезне духът на Машиах и може би никога няма да се върне в света, защото те правят Тора суха, без никакъв примес на ум и знания, тъй като се ограничават само с изпълнителната част на Тора и не желаят да се постараят да разберат науката кабала, да узнаят и да изучат тайните на Тора и смисъла на заповедите. Тежко на предизвикващите с постъпките си глад, бедност, жестокост, унижение, убийство и грабеж в света. Рав Й. Ашлаг, „Предисловие

към

Книга Зоар“

Ако човек срещне големи и уважавани познавачи на Тора, но такива, които не се занимават с тайните на Тора, да не упадне сърцето на човек заради тях. Рав А. Кук, „Орот Тора“

Ако духовните предводители на нашето поколение са посочили на учениците си да изучават кабала, то те нямаше да се стремят към други премъдрости. Но какво да се прави, ако 75 Рав Авраам Ицхак Кук (1865��������������������������������������������� –�������������������������������������������� 1935) – най-големият равин и обществен деец от началото на XX������������������������������������������������������ �������������������������������������������������������� в. Създател на философската концепция за религиозния сионизъм. Заемал е длъжностите равин на Яфа (1904–1914), равин на Йерусалим (1920–1921) и първи главен ашкеназки равин на подмандатна на Палестина (1921–1935).

176

Великите хора за кабала предводителите на поколенията затварят вратата пред мъдростта на Твореца, утвърждавайки, че само достигналите до светия дух могат да се занимават с кабала, затова всички поколения са в тъмнина. Творецът казва: „Да бъде светлина“, – но няма светлина! „Мааян Ганим“76

Гласът на истинските пророци не е чут, гласът на мъдреците на поколенията, гласът на хасидите и праведниците, на познавачите, на дълбокото изучаване и тайните, които крещят и заявяват с пълно гърло, че ще дойде краят на реката на Вавилонския Талмуд, който обучава само с действия, тя ще изсъхне и ще се срине само ако не се влее в нея живителната вода от океана на мъдростта на кабала, водите на знанията на Твореца, очистващи, произтичащи от Източника на Живота. Рав А. Кук, „Орот“

Да не каже неразбиращият: „Как мога да се доближа до светостта в книгите на кабала?“ Защото всички праведни са съгласни, че това са съвети на нечистите и лъжливи сили на нашите дни. И макар той да не разбира това, но езикът на „Книга Зоар“ поправя душата и е достъпен за всички, както за малки, така и за големи, всекиму според неговото разбиране и душа. Рав Цви Гирш77, „Анагот Яширот“

Не бива да се ограничават заниманията с Тора с изучаване само на механичните закони. Нейната духовна част в пълен обем и широта, в дълбочина и обхват, също трябва да намери място сред нас. Това в наши дни е необходимо, също както нашето духовно излекуване. По тези пътища са вървели нашите прародители и ние можем също да сме сигурни в своя път. Рав А. Кук, „Игрот“

Без знанията за кабала човек наподобява животно, изпълнява заповеди без вкус, като човек от простолюдието, обучен на 76 „Мааян Ганим“ – книга, написана от рав Цви Елимелех Шапиро от Динов (1783–1841). Наименованието буквално означава „източник на градините“ и е цитат от „Песен на песните“ (4:15): „Източник на градините, кладенец на живата вода, течаща от Леванон“.

77 Раб Цви Гирш бен Яков Хоровиц(…–1873) – кабалист, живял в Полша.

177

Кабала – това е много лесно това (мицвот анашим мелумадам), подобен на животно, ядящо сено, което няма вкус на човешка храна. И дори той да е много зает с ежедневни проблеми, е длъжен да се занимава с това учение. Рав

от

Зидищев78, „Сур Ми Ра

ве

Асе Тов“

Да се обърнат сърцата и разумът, да бъде зает с мислите на света Ацулит, чиито корени са тайните на Тора, се превръща за нашето поколение в абсолютно задължително за съществуването на юдаизма. Рав А. Кук, „Арпилей Тоар“

Всички велики кабалисти крещят в един глас, че ако не се занимаваме с кабала, ние разрушаваме този свят. Рав А. Кук, „Игрот“

Изучаването на „Книга Зоар“ в наше време е настоятелно необходимо за защитата от злото, тъй като разкриването на мъдростта именно в това лошо поколение е необходимо, за да имаме щит, с който да се задържим за Висшата сила. Предишните поколения са били по-близо до Твореца, но нашето, отдалечено от Твореца поколение може да бъде защитено само от кабала. Рав Я. Цемах79, „Предисловие

към

Дървото

на

Живота“

Именно това поколение, толкова празно и отхвърлящо всичко, е по-достойно от другите за Висшата светлина. Рав А. Кук, „Игрот“

Отговорът на всички умници, възразяващи срещу изучаването на кабала, които слушат, но не виждат… вървящия нека греши, но откривайки това, той моли за верния път, тогава усилията му се зачитат и се възнаграждават от Твореца. А тези, които унижават изучаващите кабала, ще бъдат изправени пред съда на Твореца, те вървят само в откритата част, която заслепява човека и не виждат деянията на Твореца, при78 Рав Цви Гирш Ейхенщайн от Зидищев (…–1831) ученик на рав Яаков Ицхак Хоровиц, Пророка от Люблин.

79 Рав Яаков Цемах (XVI в.) – кабалист, ученик на сина на Хаим Витал. Роден в Лисабон, впоследствие преминал в Йерусалим.

178

Великите хора за кабала митивизмът на техните разбирания и мисли – това вече е тяхното наказание. „ Рав Шимон Лави80, Кетем Паз“

Венецът на Тора – това е кабала, от която всички се отказват, но ти протегни ръка и я вземи, защото, който не е пробвал вкуса на светлината на Тора, живее в тъмнина и е голям грехът на подканящите, с всякакви измислици и лъжливи неща, да не се изучава кабала. Това не е вина на масите, а е вина на техните предводители, които си придават мъдрост в своето преуспяване, именно в пренебрегване изучаването на кабала и ругаещи я – и се гордеят с това, че вървят към откритата Тора, че не им е необходима кабала, а само обикновено разбиране на Тора. „Сефер Абрит“81

Лекарството от всички беди, което като оставим, предизвикваме своето падение – това са заниманията с вътрешната част на Тора. Рав А. Кук, „Игрот“

Ако започнем да изучаваме „Книга Зоар“ от девет годишна възраст, ще приближим освобождаването. „Кейлот Яаков“82

Само чрез кабала ще се освободи Израел, защото само това е знанието на Твореца, което е предадено на мъдреците на Израел от Древността, само с негова помощ ще се разкрие Творецът. Баал Шем Тов83, „Сефер Емуонт“ 80 Рав Шимон бен Лави (1488–1588) – кабалист, роден в Испания и изгонен със семейството си през 1492 г. оттам. Премества се в Португалия, оттам в Мароко, после – в Триполи (Либия).

81 Сефер Абрит („Книга на Съюза“) – написана от рав Йосеф Кимхи (Франция, 1105–1170).

82 Кейлот Яаков – тълкуване на Талмуд. Автор: рав Израел – Яаков Каневски (1899–1985), роден в Украйна, в юношеството си се премества в Ерец, Израел.

83 Израел бен Елиезер, Баал Шем Тов (съкратено БЕШТ) (1700–1760) – найвеликият кабалист на Източна Европа, основател на движението хасидизъм.

179

Кабала – това е много лесно В днешно време е абсолютно необходимо овладяването на кабала. „Книга Зоар“ е задължена да прокара пътя към вратите на освобождението. Рав А. Кук, „Игрот“

И оттук разбери казаното в „Зоар“: „Благодарение на тази книга ще излязат синовете на Израел от изгнание.“ Това се среща също така в много източници, в които се говори, че само чрез разпространението на науката кабала сред масите ще бъдем удостоени с пълно освобождаване. И е казано от мъдреците: „Нейната светлина връща към първоизточника.“ Ако това е скоро, ние сме задължени да открием училища и да пишем книги, за да ускорим разпространението на науката кабала сред народа. Рав Й. Ашлаг, „Предисловие

към книгата

Дървото

на

Живота“

Философите за кабала Моят учител Питагор, бащата на философията, все пак е възприел своето учение не от гърците, а по-скоро от юдеите. Затова той трябва да бъде наречен кабалист... Той е първият, който превежда неизвестната за съвременниците му дума „кабала“ на гръцки език с думата „философия“. И. Рейхлин84, „Изкуството

кабала“

Кабала не ни оставя да прекараме живота си в прах, а издига разума към върха на познанието. И. Рейхлин, „Изкуството

кабала“

Същото това тълкование на Закона (vera illius legis inter­ pretatio), което било разкрито на Мойсей в Божественото откровение, се нарича „кабала“ (dicta est Cabala), което при юдеи­ те означава „получаване“ (reception). Дж. Пико

де ла

Мирандола85, „Реч

за достойнството на човека“

84 Йохан Рейхлин (1455–1522) – немски хуманист и филолог, един от най-добрите специалисти по древни езици – латински и особено иврит и древногръцки. Работил е като личен съветник на императора на Германия и е бил близък на главата на Платоновата „Академия“ (Дж. Пико де ла Мирандола и др.).

85 Джовани Пико де ла Мирандола (1463–1494) – италиански учен от епохата на Ренесанса. Неговите философски възгледи съчетават неоплатонизма и

180

Великите хора за кабала Общо съществуват две науки: ...едната се нарича комбинаторика (ars combinandi) – тя е мерило за прогреса в науката... Другата разказва за силите на Висшите неща, които са по-високо от Луната и които са част от природната магия (magia naturalis). Двете заедно се наричат от юдеите „кабала“. Дж. Пико

де ла

Мирандола, „Съчинения“

Кабала се нарича способността за извеждане на всички Божествени и човешки тайни от Закона на Мойсей. П. Риций86

Буквалният смисъл на ТАНАХа се подчинява на условията на времето и пространството. Кабалистичният смисъл остава за векове, без ограничения за пространство и време. П. Риций

Изучаването на кабала ти обяснява всичко! Т. Парацелз87 „Парагранум“

Адам – първият човек, знаел добре кабала. Той познавал всички обозначения на нещата и затова дал на животните подходящи имена, които по съдържанието си показват тяхната природа. К. Шпренгел88, „Скица

на прагматичната история на лекуването“

учението на кабала. Пико де ла Мирандола учи в университетите в Болоня, Ферара и Падуа, владеел иврит и арабски, изследвал е кабалистичните трудове, Тора и Корана, като ги чете на оригиналния език.

86 Паул Риций (1470–1541) – доктор по медицина и професор по философия в университета в Павия. Работил е като лекар и личен съветник на император Максимилиан ����������������������������������������������������� I���������������������������������������������������� , а също и личен възпитател на принца, наследник на Фердинанд I� ��.

87 Теофраст Парацелз (1493–1541) – швейцарски лекар и естествоизпитател, един от инициаторите за прилагане на лечебните химически препарати в медицината. Смята се за родоначалник на съвременната наука.

88 Курт Шпренгел (1750–1816) – немски лекар и ботаник. Посветил много време за изследване на историята на медицината и ботаниката. Прославил се преди всичко благодарение на приноса си в съвременната наука, изразен в стимулиране и поощряване на микроскопските изследвания на тъканите на развитите растения.

181

Кабала – това е много лесно Битие или език – това е адекватният субект на науката кабала... Затова става ясно, че нейната мъдрост в особена степен управлява всички останали науки. Р. Лулий89, „Съчиненията

на

Раймонд Лулий“

Науки като теология, философия и математика взимат принципите и корените си от нея [кабала]. Затова всички тези науки (scientae) са подчинени на тази мъдрост (sapientia); и техните принципи и правила са подчинени на нейните принципи и правила и затова тяхната аргументация е недостатъчна без нея. Р. Лулий „Съчиненията

на

Раймонд Лулий“

Кабала дава непроизносимо име на висшия принцип; от него тя извежда под формата на еманация на втора степен четири принципа, от които всеки се разклонява на дванадесет, а те на свой ред – на 72, и т. н. до безкрайни следващи разклонения, както съществува безкрайно количество видове и подвидове.... В крайна сметка се получава, че всичко Божествено може да доведе до един Първоизточник, също както и цялата светлина, която свети от векове и сама по себе си и изображенията, които се отразяват в множеството огледала и в толкова отделни предмети, може да доведе към един идеален формален принцип – източника на всички тези изображения. Дж. Бруно90, „Италиански

съчинения“

Тъй като хората не са имали верния ключ към Тайната, то страстта към знания, в крайна сметка е била сведена до различен род нелепости и поверия, от които възниква „вулгарна ка89 Раймонд Лулий (1235–1315) – философ и писател. Смята се за изследовател на своето време в областта на кабала и исляма. Отрича алхимията, анализира и развива учението за логиката. Това го довежда до изобретяване на първата логическа машина.

90 Джордано Бруно (1548–1600) – италиански учен, философ, поет и астроном. Преследван от Католическата църква заради своите възгледи, бил е принуден да бяга от Италия във Франция. При завръщането си в Италия е обвинен в ерес и е изгорен на кладата. Джордано Бруно формулира цяла серия космически теории, които са изпреварили времето си: теория за съществуването на други планети, за въртенето на Слънцето и звездите около оста им, теория за съществуването във Вселената на безбройно множество тела, подобни на Слънцето. Бруно опровергава погрешното средновековно разделение между небето и Земята.

182

Великите хора за кабала бала“, която е далече от истинската кабала, а също различни фантазии под лъжливото наименование магия и с това се пълнят книгите. Г. В Лайбниц91, „Филсофски

трудове“

Истинска естетика – това е кабала. Ф. Шлегел92, „Издание

на критиката на

Ф. Шлегел“

Кабалистичния подход към ТАНАХа – това е херменевтика, която отговаря в убедителна форма на самостоятелността, на чудесната оригиналност, многостранност, всеобхватност, неизмеримост на съдържанието. Й. В. Гьоте93, „Материали

към история на учението за цветята“

Кабала не е продукт на Средновековието, нито на александ­ рийското мислене. Незаличимият печат на нейния древноеврейски произход и съществената разлика от неоплатоническото учение виждаме в особения първобитен реализъм и целенасочен монизъм на този своеобразен възглед за света. Характерно за цялата гръцка философия и изцяло съхранената в неоплатонизма противоположност между света на постигнатите чрез ума същности, областта на истинското, действително битие и света на материалните явления – тази дуалистична противоположност отсъства в кабала (за нея материал-

91 Готфрид Вилхелм фон Лайбниц������������ (1646–1716) – ����������� виден немски философ, физик, математик, историк, дипломат; един от най-универсалните и продуктивни учени на ����������������������������������������������������������� XVII������������������������������������������������������� в. Лайбниц въвежда термина „функция“, разработил диференциалните и интегрални изчисления, а също и двоичната система, която е основа на съвременната област на електрониката и компютрите.

92 Карл Вилхелм Фридрих фон Шлегел (1772– 1829) – немски критик, философ, езиковед, писател. Идеолог на немския романтизъм, основоположник на съвременната „история на идеите“ и „история на духа“ (Geisteswissenschaft) и съвременните исторически науки.

93 Йохан Волфганг Гьоте (1749–1832), един от най-великите деятели на културата в световната история, писател, поет, драматург, мислител, хуманист, политик и учен. Гьоте се смята за един от най-влиятелните писатели в немската литература на XVII�������������������������������������������� ������������������������������������������������ –������������������������������������������� XIX ��������������������������������������� век. Направил е безброй открития в биологията, оптиката, акустиката, геологията, метеорологията, цветоусещането, психологията и физиологията на зрението.

183

Кабала – това е много лесно ният свят е само последната, крайна степен на реализация и въплъщение в истинската същност). В. С. Соловьов94, „Събрани

съчинения“

Идеята за човека като за микрокосмос, толкова многократно изказвана във философската литература от старото и новото време, никъде не получава такова задълбочено тълкувание, както в кабала. С. Н. Булгаков95, „Светлина

в

Навечерието“

В кабала самоосъзнаването на човека достига до върха. Н. А. Бердяев96, „Философия

на свободата.

Смисълът

на творчеството“

Цитати от статии на Баал Сулам Вестник „Народ“ Човек е създание социално. Той може да удовлетвори жизнените си потребности само с помощта на ближния. Затова съпричастността с многото е задължително условие за съществуването му. Факт е, че индивидът е безпомощен в самостоятелното удов­ летворяване на своите потребности и се нуждае от обществен живот. Развитието на народа е изцяло аналогично на развитието на отделния човек, а ролята на всеки индивид от народа е аналогична на ролята на органите в тялото на индивида. Естествената смърт на индивида е резултат от отсъствие на хармония между органите му – както и естественият залез на народа е резултат от спънки, възникнали между неговите органи.

94 Владимир Сергеевич Соловьов (1853–1900), руски философ, поет, публицист и литературен критик.

95 Сергей Николаевич Булгаков (1871–1944), руски философ и богослов, икономист, публицист и общественик.

96 Николай Александрович Бердяев (1874–1948), руски философ и публицист.

184

Великите хора за кабала Задължителните условия за всеки народ е здравата вътрешна сплотеност, когато всички съставящи я единици са споени една с друга от инстинктивна любов. И няма да е достатъчно всеки индивид да обуславя своето лично щастие с това на народа, личния си неуспех с този на народа – но ще бъде готов да отдаде себе си за благото на народа при необходимост. Законът за егоизма е задължен да съхрани цялото си действие само доколкото касае обезпечаването на минималните потребности, а от всичко излишно над тази степен е дадено право да се откаже в полза на ближния. Пребиваването на идеите в света приема формата на въртящо се колело: идеите, които са отхвърлени от доисторическите времена, се възраждат в Средните векове, възраждат се и в нашето поколение. Това ни показва, че всички те са справедливи и нито една няма право на вечно съществуване. Всички животни се доверяват на Природата, те са неспособни да я развият в нещо или да си съдействат без нея. Човекът е друго нещо, надарен със силата на мисълта. Благодарение на чу­дес­ното свойство на тази сила той се освобождава от оковите на Природата и я развива. Функциите му са в това да следи за дейст­вията на Природата и да върши делото си, също както нея. Даряването на Тора Този, който се храни и се наслаждава на изработеното с тежкия труд на приятеля и се бои да го погледне в очите, защото това го унижава, той, вървейки по този път, губи човешкия си облик. Няма човек в целия свят, който може изцяло да изпълни всички желания на своя приятел, тъй като въпреки всичко, няма да може да придаде на този подарък съдържание на самостоятелно получаване.

185

Кабала – това е много лесно Ние обичаме покоя и толкова ненавиждаме движението, че всяко движение, което извършваме, е само заради постигането на покой. Наслаждението – това не е нищо друго, освен подобие на свойствата на Създателя. Изгнание и освобождение Основата на човешкия идеал – достойнството, цената на славата в очите на хората – неговите дела, са насочени към това да се прослави сред хората. И макар да е презиран понякога от съвременниците си, той още повече се надява да получи признание от бъдещите поколения и това за него е скъпоценен камък, който му дава по-голямо удовлетворение, дори никой да не го знае и цени. Статия към заключението на Зоар На всички, които идват на този свят, са им дадени равни чувства и усещания и всичко, което един вижда, чува и усеща, виждат, чуват и усещат всички останали, които са дошли на този свят. Цитати от лекциите и книгите на М. Лайтман Ние възприемаме не това, което се случва около нас, а своя­ та реакция за нещо, действащо отвън. Човек никога не може да достигне истината, ако не премине през лъжата. За неземното може да съди този, който притежава неземни свойства. Идеалното общество е това, чиито принципи се намират над него, а не в самото него. Егоизмът се наслаждава не само от това, което има, но и от това, което другите нямат.

186

Великите хора за кабала Истинската криза е в отсъствието на разбиране за това, как да се държим занапред със света и обществото. Съвършенството – това е, когато между желаното и достъпното няма промеждутък. Светът няма своя собствена реалност – непоправеното възприятие у човека му рисува света. Алтруизмът – това са постъпки, насочени не за взаимопомощ, а за обединяването на всички в подобие на Твореца. Любовта – това е, когато забравяш за себе си и се наслаждаваш на радостта на другия човек. Искам или не искам – аз съм плод на обществото. Причината за пълната противоположност на Човека с Природата е в неразбиране на програмата и замисъла на Природата. Няма минало и бъдеще. Бъди слят само с настоящето и измъкни от него всичко. Тогава в това настояще ще разкриеш Вечност и ще разбереш, че времето не съществува. Пътят към свободата започва от освобождаването от диктата на изкуствените обществени стандарти. Духовният лидер е този, който ти предава знания за света, свързва те с Висшето, а не със самия себе си. Свободата се реализира само при духовно развитие. Ако то отсъства, човекът остава биоробот, автоматично действащ в нашия свят. Страданията са необходими само за да осъзнае човек, че трябва да се издигне над тях. Днес ударите на Природата вече са насочени не към нашето тяло, те са насочени към разкриване на дискомфорта на нашата душа.

187

Кабала – това е много лесно Както тялото ни се храни с храна, така и душата се храни с мисли. Всичко зависи от това с какво ще я храним. Истинското зло – то не е това, което ни се представя днес. Истинското зло е това, което ни отдалечава, което ни отдръпва от приближаването към Твореца. Кризата – това е преди всичко криза в отношението на човека към себе си и към света, а не криза в науката или в екологията. Кризата е вътре в нас. Под егоизъм разбираме не отношението на хората един към друг, а активното нежелание на човека да се съедини с останалите хора в едно цяло. Абсолютното добро – това е мисъл, създала творението, т. е. егоистичното желание и подтикваща го към това то да стане равно с тази мисъл.

188

ТЪЛКОВЕН РЕЧНИК НА КАБАЛИСТИЧНИТЕ ТЕРМИНИ В цялата реалност няма нищо освен „Творецът“ и „творения­ та“, „светлината“ и „съсъда“. По този начин действителността се състои от два компонента: Висше и низше. Многобройните наименования и обозначения, съдържащи се в кабалистичните трудове, са призвани да подчертаят различните страни между взаимоотношенията на тези два фактора. По-долу са дадени основните термини, които ги определят: – Висша сила, Висша светлина, Висш, светлина, Творец, Създател, Божественост, свойство на отдаване, сила на отдаване, желание да наслади, желание за даване, Висша природа, природа на алтруизма, духовна природа, свойството бина, Даващ, Управляващ.

– Кли, съсъд, творение, низш, душа, свойство на получаване, желание за получаване, желание за наслаждение, низша природа, природа на егоизма, материална природа, свойството малхут, получаващ. Кабалистите прокарват различието между разнообразните прояви, обстоятелства и действия, характеризиращи Висшето и низшето. Всяко от тях получава своето име. По този начин кабалистите помагат на тези, които откриват Висшия свят, да се ориентират в него. Този речник е написан за тези читатели, които още на са вещи в постиженията на Висшия свят, затова тук не се акцентира върху детайлите на възприятието и се упоменават названия, като правило адекватни едно на друго.

189

Кабала – това е много лесно Всеки кабалистичен термин е съпроводен от различни трактовки, които са обусловени от мястото и действието на разглеждания обект, а също и от връзката му с останалите компоненти на реалността. Необходимо е да се отбележи, че определенията от този речник са предназначени изключително за понятията, засегнати в тази книга. Адам = Адам Ришон (ивр. – първият човек) 1. Първият човек, който получил желание за познаване на Висшия свят (почти 6000 години назад. Автор на книгата „Разиел Малах“ („Тайният ангел“).

2. Означава „подобен с Твореца“ („едоме ле Елион“), самостоятелно изграждащ себе си, за да стане подобен на Него.

3. Съвкупност от всички създадени души, свързани помежду си на основата на взаимно отдаване.

4. Единната душа създадена от Твореца, съставена от части (частни души), съдържащи всички останали части в себе си.

5. Единната душа, създадена от Твореца, единно желание, напълнено с обща светлина (наслаждение). Алтруизъм (алтруистични желания) Желание за отдаване, действия с намерение за Твореца. Алтруистични келим Свойства на твореца, придобивани от човека; желание за отдаване. Алтруистично (свойство) Желание за отдаване, намерение „заради отдаване“. Ацмуто Непостижима същност, същността на Твореца. Нашето възприятие е винаги субективно, тъй като ние усещаме единствено въздействието на Твореца, а самия Него не можем да по­ знаем (както всичко, което се намира зад пределите на нашето тяло). Затова всичко, което съществува зад границата на нашите усещания, ние наричаме Ацмуто.

190

Тълковен речник на кабалистичните термини Висш Моето бъдеще, по-съвършеното състояние, Творец. Висша светлина (на ивр. – ор елион) 1. усещане за присъствието на Твореца; светлина, създаваща в нас желание за отдаване, правилно намерение, всичко, което е необходимо, за да се получи впоследствие разкриване на Твореца вътре в нас.

2. състои се от две части: постигащ и постижение. Всичко, което говорим за Висшата светлина, това е само впечатление на постигащия от постигнатото. Висшата сила (Творецът) Това е общият замисъл и природата на мирозданието, глобалният закон, който се спуска над нас и ни устройва, създава нашата Вселена, управлява всичко, водейки към изначалната цел – да развие творението до своето ниво. Висши обекти Всяка сила, която е обект на духовния свят, представлява желание (на ивр. „рацон“), част от общото желание да се наслади творението. Висшият свят (духовният свят) 1. този свят на усещане на Твореца (желанието за отдаване, свойството отдаване); свят на причините, в който се намират и действат само сили и чувства, без техните материални одежди.

2. съществуващ по законите на свойството отдаване. „Висш“ се нарича, защото свойството отдаване е причината, коренът на нашия свят, а самият той – следствие, изцяло управляван от духовния свят. Време Това е последователността на действията в духовния свят. Време, движение, пространство Категориите (параметрите), които съществуват спрямо нашите пет органа на чувствата в нашия свят. Движението означава, че обектът се е преместил от едно място на друго. Времето се възприема от нас като усещане за движение.

191

Кабала – това е много лесно Макар понятията движение, пространства да са напълно различни неща (в нашия свят), те са взаимосвързани: ако времето е „нула“, т. е. скоростта е безкрайна, то цялото пространство се свива в точка. То може да бъде преодоляно за миг, предвид безкрайната скорост. Гематрия Числено значение на буквите в думата. Математически запис на духовните състояния. Гмар тикун (ивр. – окончателно поправяне) Крайното състояние на цялото мироздание, когато най-низшата точка на творението достига същото състояние, както и най-висшата. Пълно поправяне на своите свойства и съответно пълно сливане с Твореца. Грехопадение (на Адам) Разрушаване на съсъдите (швират акелим), в резултат на което се смесват алтруистичните (отдаващи) и егоистичните (получаващи) съсъди, желания. Десетте сфирот 1. различните свойства, които приема върху себе си Творецът спрямо творенията.

2. частите на общото желание за наслаждение от светлината на Твореца са разделени по подобие на бъдещия човек. Разрушаването на целевото желание на отделни части, сфирот (свойства), е необходимо, за да може да се пренесе това желание у човека, в неговия егоизъм и да го доведе от крайно отдалеченото състояние на „този свят“ до „света на Безкрайността“. Духовни светове (Висши светове) Възможни частични степени за усещане на Твореца. Стъпалата на постиженията се наричат Асия, Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон. Когато човек завършва поправянето изцяло, неговото състояние (стъпало) се нарича свят на Безкрайността.

192

Тълковен речник на кабалистичните термини Духовният свят Свят, който съществува по законите на свойството отдаване, в който се намират и действат само сили и чувства без материална одежда. Реалността, която се усеща в допълнителния (шести) орган на чувствата. Духовно постижение 1. постижение, в което, вътре, ние усещаме източника на това, което постигаме. В духовното постижение светлината носи в себе си освен наслаждение, точно осъзнаване за източника на наслаждението (дълбочината на това осъз­наване зависи от стъпалото, на което се намираме) с всички негови замисли и планове. Основано е на разбирането за първопричините на духовната природа.

2. всяко духовно постижение е длъжно да съответства на два критерия: 1 – то трябва да бъде истинско, в никакъв случай да не е плод на въображението; 2 – то не бива да предизвиква и най-малко съмнение, както не предизвиква съмнение собственото съществуване в човека. Тоест необходимото ниво на познанието, което може да се нарече постижение, съответства на усещането на чувствата, приравнено към реакцията на сензорите на тялото. Нивата на познанието, които не съответстват на даденото определение, в кабала се наричат разбиране, изучаване и др. Духовното Абсолютният алтруизъм, абсолютно несвързан с животинското тяло, реализацията на който е възможна само в такава степен, в която душата е свързана с Твореца (свойство да отдаваш), усеща Го напълнена с Него. Душа Човекът (творението) се състои от две компоненти – светлина (наслаждение) и съсъд (желание за това наслаждение), при което съсъдът – това е същността на душата, а светлината, напълваща го – наслаждение, приготвено от Твореца. Душата се развива постепенно у човека, намиращ се в нашия свят, ако той изучава и изпълнява духовните закони.

193

Кабала – това е много лесно Души В началото на замисъла на творението е създадена единна душа (желание), наречена Адам Ришон (Първия Човек). Тя се разпада на 600 000 части. Сега всяка отделна част има възможност да извършва работа за личното поправяне и уподобяване на Твореца. Дървото на познанието на добро и зло Сфирот зеир анпин (поправените желания) и точка малхут (егоистичните непоправени желания). „Да ядеш плодовете“ на това „дърво“ и да получаваш наслаждение може само тогава, когато желанието малхут бъде поправено. Егоистична (обвивка на душата) Сила, действаща срещу сближаването на творението с Твореца. Егоистично (свойство) Желание да се насладиш заради себе си. Език на клоните Език на причината и следствието, когато следствието в нашия свят (определен материален обект) дава име на силата, която го е създала и го задържа. Екран (ивр. – масах) „Сила на съкращаване“, която се пробужда в творението спрямо Висшата светлина с цел да се предотврати самонаслаждение. Сила на преодоляване, на съпротивление на егоизма (желание за получаване заради себе си). Желание Недостатъкът на наслаждението и стремежът към определен вид напълване (на предполагаемия образ, носител на на­ слаждението) образува желанието. Така например гладът като недостатък на напълването при наличието на образа на храната (мислите за храна) се формира в желанието да се храним. Желание за получаване Незапълненото пространство, пустеещото място, което се стреми да се напълни, да получи наслаждение. Материалът на 194

Тълковен речник на кабалистичните термини цялото творение се състои от няколко нива: неживо, растително, животинско, човек. Животинско (ниво, стъпало) Съществуват четири стъпала на развитие на желанието за получаване: неживо, растително, животинско, човек. Животинското ниво на желанието за получаване поражда у всеки отделен елемент индивидуално усещане – особен живот на всеки, отличаващ го от останалите. На това стъпало обаче отсъства чувство на съпреживяване с ближния, т. е. няма необходимо състрадание или радост към себеподобните. Заради отдаването (на ивр. – ал менат леашпиа) Намерението (стремежът) за отдаване да се наслади Творецът. Използването на своята природа, на своите свойства с цел да се достави удоволствие на Твореца. Замисълът на творението (замисълът на Твореца) Създаване на творението с цел да се доставят на това творение максимални наслаждения. Издигане В духовните светове се нарича все по-голямата връзка с Твореца. Кабалист Ученият, притежаващ допълнителен духовен орган на усещането – „екран“, позволява да се изследва въздействието на Висшия свят върху него. Кли (мн.ч. келим) (бълг. – съсъд) 1. самостоятелно (осъзнато, съзнателно) желание за получаване на удоволствие от светлината.

2. съставните части на кли = желания = инструменти на възприятията, които се появяват в резултат на получения опит.

3. желанието за получаване в творението. Егоистичните желания и стремежът не се наричат кли. Кли – това са поправени, годни за получаване на светлина, желания, т. е. притежаващи екран (сила за съпротивление на егоизма), превръщаща егоизма в алтруизъм.

195

Кабала – това е много лесно Клипот Желание да се наслаждаваш „заради себе си“, въпреки забраната цимцум алеф (първото съкращение). МАН (съкр. от „мей нуквин“) Молба от низшия парцуф към Висшия за възможността да получи ор хохма. Истинско, дълбоко желание да се поправи и да се доближи до Твореца. Малхут Завършеното, самостоятелно творение, което усеща, какво и от кого получава. Централна точка, корен, основа на цялото творение. Материал на творението Желание за получаване на наслаждение. Материална обвивка на душата Чувство, усещане на най-ниското ниво на желанието (практически без стремеж към светлина, към Твореца), възприемано като материя на този свят. Махсом 1. граница между духовния и материалния свят.

2. граница между усещането, възникващо само благодарение на петте органа на чувствата, усещането на „този свят“ и усещането в „шестия орган“ на чувствата, усещането за „Висшия свят“. Място Желанието да се насладиш е „място“, в което усещаме всички наши чувства: радост – мъка, сладко – горчиво, любов – ненавист, злоба – радост, с други думи страдание или наслаждение. Намерение Разчет, мотивация на творението по отношение на получаваната светлина (наслаждение).

196

Тълковен речник на кабалистичните термини Намерение заради Твореца (намерение „заради отдаването“) Използването на своята природа, на собствените свойства с цел доставяне на удоволствие на Твореца. С помощта на намерението „заради отдаването“ творението става равно на Твореца, уподобява се с Него. Напълване Човекът е създаден като чувстващ елемент („кли“, „съсъд“) с желание за наслаждение. Напълване се наричат преживявания, впечатления от разкриващата се действителност в нашето желание да се наслаждаваме. Нашият свят (на ивр. – олам азе) Картината, която усещаме с петте органа на чувствата (зрение, обоняние, усещане, вкус и слух). Тази картина е отражение на свойствата на абсолютния егоизъм, който не е способен да получи светлина (наслаждение) в себе си, затова ние имаме усещане за празнина (страдание). Неживо (ниво) (на ивр. – домем) Имащ единствено свойство – да съхрани своето статично състояние: да получава и да се наслаждава, като изпълнява желанията, тази програма на творението, която е заложена в него. Нещо от нищото (на ивр. – еш ми аин) Възникналото (създадено) извън Твореца желание за наслаждение от несъществуващото по-рано, преди Замисъла на Твореца; качество, абсолютно противоположно на Неговото свойство да отдава. Ниво „говорящ“ (ивр. – медабер) Четвъртата степен от развитието на желанието за наслаждение, което ражда възможност за усещане на някого, който се намира извън него (ближен), в резултат на това „човек“ владее свободата за избор, т. е. има възможност да се издигне над се­ бе си, да познае природата на Твореца, да се уподоби с Него.

197

Кабала – това е много лесно Осъзнаване на злото (на ивр. – акарат ара) Осъзнаване на това доколко моите свойства са противоположни със свойствата на Твореца (на силата бина, на отдаването). Отделяне В духовните светове – отделяне, сближаване, сливане – всички тези процеси се извършват само на основа на различие­то или на сходството на вътрешните свойства на духовните обекти. Разликата в свойствата ги отделя едно от друго, сходството ги сближава и води до сливане. Желанието за получаване (творение) и желанието за отдаване (Творец) са противоположни по свойства, абсолютно отдалечени, отделени едно от друго. Падане Отдалечаването на Твореца, т. е. когато келим, желанията на човека стават по-груби, по-материални. Парцуф (мн. ч. парцуфим) 1. желанието да се наслаждаваш на Твореца, снабдено с екран (т. е. способно да получава светлина).

2. духовното тяло, състоящо се от глава (приемаща част), тяло (получаваща част) и крайници (части, които създават ограничение, края на получаване на светлината).

3. желания, разпределени според големината на екрана. Получаващ келим Съсъди, в чиито възприятия човек е способен да направи оценка на състоянията единствено като изхожда от тяхната „сладост“ или „горчивина“. Това е „телесен“, „животински“, т. е. естествен анализ. Да се издигнеш над „животинското“ означава, изхождайки от проверка по скалата: истина-лъжа – по-близо до Твореца или по-далече от Него. Поправяне Изменение на намерението от наслаждение заради себе си в намерение да се наслаждаваш, защото Творецът го желае (Висша сила), води до получаване, напълване заради Твореца. Вследствие на това творението става равно на Твореца, уподобява се с Него.

198

Тълковен речник на кабалистичните термини Постижение Явно усещане, осъзнаване на източника на наслаждение (Даващия) с всички Негови замисли, планове. Дълбочината на това осъзнаване зависи от стъпалото, на което се намираме. Основава се на разбирането за първопричината на духовната природа. Преместване (движение) Това изменение на желанията, водещо до появата, раждането на нови келим (съсъди). Проста светлина (проста Висша светлина) Не е съставна, не е разложена на части, не е диференцирана, тъй като само получаващият отделя от тази еднородна светлина определени качества (в съответствие със своите свойства). Процес на отдалечаване на творението Процес на създаване на духовни светове, които постепенно скриват светлината и така отдалечават творението от Твореца (състояние „наш свят“). Първо съкращение (на ивр. – цимцум алеф) Решение никога повече да не се наслаждаваш на светлината заради себе си. Разбиване на желанията – съсъди (на ивр. – швират акелим) Изчезването на свързващия екран (намерението „заради отдаването“) между различните свойства, желания, изчезването на алтруистичното взаимодействие помежду им. Разбиване на желанието Изменението на намерението в желание: от „заради отдаването“ в намерение „заради получаването“. Стремежът да напълним себе си с удоволствия и наслаждения, като изполваме за това всички останали, е загуба на стремеж към обединение заради това да се достави удоволствие на Твореца. Всъщност се разрушава не желанието, а екранът, силата за съпротивление срещу егоизма; изчезва свързващото звено между желанията и алтруистичното взаимодействие се заменя с егоистично.

199

Кабала – това е много лесно Растително (ниво) (на ивр. – цомеах) Начало на зараждане на самостоятелното желание, благодарение на което се появяват сили за преодоляване на своя стремеж да се наслади и да действа с желание за отдаване. Намиращият се на това ниво обаче все още не е в състояние да върви срещу желанията на своето обкръжение. Решимо (мн.ч. решимот) „Духовният ген“ , „запис“ на духовната информация. Решимо представлява чиста сила, сила – това, което остава след изчезване на миналата форма. Това е енергия, която не е облечена в никаква външна обвивка. Светлина 1. Въздействие на Твореца, което се усеща като наслаждение, желание за наслаждение.

2. предаване на информации, чувства, наслаждения (по аналогия със светлината в нашия свят дава живот, топлина и т. н. или светлината на мислите, осъзнаване, постижение).

3. сила, творяща, поправяща и напълваща творението; източник на наслаждения. Светлина на Безкрайността (на ивр. – ор ейн соф) Светлина (наслаждение), произтичаща от същността на Твореца, която ние възприемаме като Творец. Тази светлина, Вис­ шата мисъл, Замисълът, включва в себе си цялото творение – от началото и до неговото окончателно състояние (усещанията на човека за съвършенство, предвид пълното сливане с Твореца). Светлина на Безкрайността (светлина на света на Безкрайността) Желание за наслаждение на творението без каквито и да било прегради, ограничения, диференциации и само получаващият отделя от тази еднородна светлина определени (съгласно своите свойства) качества. Светлина на поправянето Светлина, която създава у нас желание за отдаване. Тя се разкрива пред нас не като най-силно наслаждение, а като „ве200

Тълковен речник на кабалистичните термини личие на Висшето“ и това събужда желание у нас да отдаваме на Твореца. Свойството бина Свойство на светлината, в което се усеща наслаждение от чувството на отдаване, подобно на Твореца. Това наслаждение се нарича ор хасадим. Свойството отдаване (Творец) Качество, с което Висшата сила (Творецът) се проявява спрямо творението. Висшата сила създава творения, за да им даде наслаждение и затова свойството се нарича отдаване. Свойството хасадим Свойството на светлината хасадим, благодарение на което човек развива у себе си способността за отдаване, алтруизъм. Свят на Безкрайност (на ивр. – олам Ейн Соф) Състояние на достигане от душите на безпределно съвършенство и наслаждение от единението с Твореца (уподобяване с Твореца). В това състояние творението (съвкупност на душите) не ограничава разпространението на светлината (наслаждение), т. е. всички желания са удовлетворени изцяло, без ограничение. Свят, светове (на ивр. – олам – от думата алама, „скриване“) 1. мярка, степен на скриване на Твореца.

2. цялата съвкупност от нашите усещания (реакция спрямо външното въздействие) създава у нас особена субективна вътрешна картина, наречена „наш свят“. С помощта на кабалистичната методика човек развива своите усещания и започва да вижда света в истинската му форма. Състоянието, в което се намираме, се нарича свят на Безкрайността (пълно удовлетворяване на потребностите). От това ниво на Безкрайност човек може да усети различните степени на получаване, възприятие и постигане. Тези нива на постигане на реална, единствена и безкрайна действителност, в която съществуват творенията, се наричат светове – всички възможни частични степени на усещане на Твореца. Съществуват пет свя201

Кабала – това е много лесно та (нива на скриване): Асия, Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон (АК). Седмо хилядолетие Първите шест хиляди години ние поправяме себе си, така наречените келим – АХАП де-алия. В седмото хилядолетие ние завършваме това поправяне. Това, което се случва след това, не се описва в нито един кабалистичен труд. Скриване Означава недостъпно възприятие за органите на усещанията предвид различие на свойствата. Това е или пълно скриване, т. е. липса на усещания, които Творецът управлява или частично скриване, т. е. липса на усещания за управлението на Твореца като добър. Спускайки се (оттегляйки се) Основен закон, който действа в света – принцип за подобие на свойствата. Той гласи, че два обекта се сближават напълно до сливане по степента на подобие и сходства на свойствата, а се отдалечават поради различните свойства. Този принцип за близостта по степента на подобие на свойствата съществува и в нашия свят: колкото повече си приличат хората по вкусове, възгледи, толкова по-близки са един с друг, а ненавиждащите се – далечни един от друг. Спускане Отдалечаване от първоначалното състояние. Спускане на световете отгоре надолу Тяхното постепенно отдалечаване от света на Твореца, отслабване на светлината в тях. Това се случва, за да може да се създаде човекът, който отначало, намирайки се в пълно откъсване от Твореца, би могъл да има възможност да достигне пълно сливане с Него. Срам (на ивр. – буша) Унизително усещане на егоизма, единствено творение, в сравнение с алтруизма, Твореца, свойството на абсолютно от-

202

Тълковен речник на кабалистичните термини даване. Болка, отвращение към своето състояние. Егоизъм и усещане за срам – две проявления на едно свойство. Стъпала Нивата на желанията за отдаване, придобити от човека, се наричат стъпала на духовните светове (съществуват общо 125 стъпала). Стъпалата на сълбата Нивата на желанията за отдаване, които човек придобива. От Твореца до нашия свят съществуват 5 стъпала, които се наричат светове. Всяко от тях има своите подстъпала, които се наричат парцуфим, а всяко от подстъпалата има свое подстъпало, наричани сфирот. Тоест от нас до Твореца: 5 x 5 x 5 = 125 стъпала. Сфира (мн.ч. сфирот) Различни свойства, които приема Творецът спрямо творения­ та. Общо са 10 – кетер, хохма, бина, зеир анпин (който на свой ред се състои от хесед, гвура, тиферет, нецах, ход, есод), малхут. Съкращаване (на ивр. – цимцум) Отказ за приемане на светлината от алтруистични съображения. Властващият над своите желания, т. е. удържащ себе си и неполучаващ, въпреки че много желае да получи, се нарича съкратил се. Творение Съсъд, душа; създадено от нищото (ивр. „еш ми аин“) желание да се насладиш (усещане на Твореца, на светлината), да получаваш, което е материалът на цялата съществуваща действителност. Творец 1. общият замисъл и природата на мирозданието, глобалният закон, който се спуска над нас, изгражда ни, създава нашата Вселена, управлява всичко, водейки към началната цел – да издигне творението в неговото развитие до Свое­то ниво.

2. сила на отдаване, желание за отдаване, за наслаждение.

203

Кабала – това е много лесно 3. първопричина – Източник на светлина (наслаждение). ТЕС, Талмуд Есер Сфирот (на бълг. – Учение за Десетте Сфирот) Основен кабалистичен учебник на нашето време (6 тома над 2000 стр.). Главното наследство на Баал Сулам. Макар че е известен като автор на коментара „Сулам“ на „Книга Зоар“, но за стремящите се да влязат в духовния свят трудът „Учение за Десетте Сфирот“ дава сили, необходими за преодоляването на границата, разделяща нашия от Висшите духовни светове. Включва в себе си въпроси и отговори, материали за повторение и запомняне, обяснения, графики, чертежи и т. н. В книгата се дават описания на законите и силите, управляващи нашето мироздание. Този свят 1. абсолютен егоизъм, който не е способен да получава светлина (наслаждение) в себе си, затова се усеща от нас като празнота (страдание). Това състояние – следствие на чувствата на откъсване от общата душа (Адам).

2. цялата съвкупност от усещания (реакция на външното въздействие), постъпваща в петте органа на чувствата (зрение, обоняние, усещане, вкус, слух) създава у нас особена субективна вътрешна картина, наречена от нас „този свят“. Точка в сърцето 1. Духовният съсъд на човека, който още не е достигнал в своите усещания влизане в духовния свят, зародиш на бъдещата душа, екран (сила, съпротивляваща се на егоиз­ ма).

2. Терминът „сърце“ се употребява за обозначаване на всички желания на човека. Точката в сърцето – зародиш на бъдещата душа, поместена в сърцето на човека от Самия Творец. Точка, съдадена от Твореца, „еш ми айн“ (ивр. – съществуващ от нищото) Създаденото извън Твореца микроскопично желание да се наслаждаваш. В началото тази точка, това състояние е малко по-тъмно от светлината.

204

Тълковен речник на кабалистичните термини Три линии Система, която позволява да се достигне към подобие с Твореца: лява линия – желание за получаване (свойството на творението), дясна линия – желание за отдаване (свойство на Твореца), средната линия човек създава самостоятелно чрез собствените стремежи към съответствие, към подобие с Твореца. Тяло Тяло в кабала се наричат желанията, разделени с помощта на екрана на рош (глава – частта, която взима решение), тох (туловище – вътрешната част, напълнена със светлина) и соф (край – незапълнената, празната част). Така се образува духовното тяло, духовно живият обект. Хисарон Изходяща от сърцето потребност за напълване на недостатъка (отсъствие) на желанието. Цел на творението Постигане на общия закон на мирозданието, достигане подобието на свойствата с Твореца. Цел на творението (замисъл на творението) Състои се в сливане с Твореца: в наслаждението Неговото (и станало наше вследствие на поправянето и подобието с Него) съвършенство. Цимцум бет (ивр. – второ съкращение) Съкращаване на келим де кабала (получаващи съсъди, желания). Четирибуквеното име на Твореца (АВАЯ – същото, както „юд-хей-вав-хей“) Отразява четирите стадия на изграждане в нас на усещането за Твореца (кли) и Неговото име (напълване). Скелетът, основа на всички имена на творенията. Четири стадия на разпространение на пряката светлина Етапи на създаване на духовния съсъд, желанието. При разпространение на светлината отгоре надолу отначало се изгражда стадият кетер (изходяща светлина), после хохма (желание за 205

Кабала – това е много лесно получаване), следва бина (желание за отдаване), ЗА (реализация на бина, когато тя иска да се уподоби с Твореца – отдаване, получаване) и накрая малхут (иска не да се уподоби с Твореца, а да получи цялото Негово „състояние“, „статус“). Обикновено стадият кетер не се споменава, тьй като по своята същност той е самият Творец, затова се говори за четирите стадия на изграждане на кли (желания). Човек (на ивр. – Адам) Означава „подобен на Твореца“ (Едоме ле Елион), самостоя­ телно изграждащ себе си, за да стане подобен на Него. Шести орган на чувствата Орган, в който човек усеща въздействието на Висшата светлина (Твореца) върху себе си и затова е способен да Му реагира.

206

МЕЖДУНАРОДНА АКАДЕМИЯ ПО КАБАЛА Михаел Лайтман (философия PhD, биокибернетика MSc) – учен кабалист, професор по онтология и теория на познанието, основател и ръководител на Международна академия по кабала и Института за изследване на кабала на името на Й. Ашлаг (ARI – Ashlag Research Institute) – асоциация с нетърговска цел, занимаваща се с научна и просветителска дейност в областта на науката кабала. М. Лайтман е роден през 1946 г. във Витебск (Беларус). През 1970 г. завършва Ленинградския политехнически институт – факултет по биологична и медицинска кибернетика. По време на обучението си извършва учебна изследователска дейност в Институт по изследване на кръвта, специализира електромагнитно регулиране на кръвоснабдяване на сърцето и мозъка. Последните 30 години се занимава с изследване на на­ уката кабала. Живее в Израел, женен, има три деца. През 1978 г. научните изследвания довеждат М. Лайтман до изучаване на древната наука кабала. Той става ученик на кабалиста Барух Ашлаг (1906–1991), син и последовател на най-великия кабалист на XX в. – Йеуда Ашлаг (1884–1954), автор на коментара на „Книга Зоар“, и продължава веригата на предаване на кабалистичните знания на съвременното поколение. М. Лайтман е автор на повече от 30 книги за науката кабала, които по същността си са задълбочен коментар на всички оригинални кабалистични източници. В своите трудове той фактически преразглежда традиционните възгледи за кабала, показвайки я като необходимо за цялото човечество знание. Днес дългогодишните изследвания на М. Лайтман в областта на науката кабала намират всеобщо признание. От 2005 г. М. Лайтман е член на Съвета на Световната Мъдрост (World 207

Кабала – това е много лесно Wisdom Council) – общност на водещите учени и обществени деятели, които се занимават с разрешаване на глобалните проб­ леми на съвременната цивилизация. Лекциите на М. Лайтман се излъчват ежедневно в преки предавания на сайта на Международната академия по кабала: www.kabbalah.info. Известни представители на международната интелектуална общност приветстват неговите усилия в предаване на кабалистичните знания на учените и широката общественост: Професор Ървин Ласло (Италия/Унгария), Сорбоната, Йейлски университет, университетите в Портланд и Хюстън, основател и президент на Будапещенския клуб (Club of Budapest) и Съвета на Световната Мъдрост (World Wisdom Council), един от основателите на философия на системите и теорията за глобалното развитие, автор на 70 книги: „По времето, когато се решава съдбата на нашето бъдещо съществуване на тази планета, древната наука кабала отново придобива значимост и актуалност. Мъдростта, която се съдържа в класическите писания, трябва да бъде използвана за решаване на проблемите, с които се сблъскваме, и за реализиране на откриващите се пред нас възможности. Това послание трябва да стане достъпно за всички хора както в Израел, така и в целия свят. Михаел Лайт­ ман, както никой друг, е способен да реши тази най-важна задача и да изпълни историческата мисия.“ Професор Даниел Мат (САЩ), университети „Бъркли“ и „Станфорд“, един от водещите съвременни изследователи на кабала, понастоящем работи над първия превод на „Книга Зоар“ на английски език. „Доктор Михаел Лайтман – това е уникална, поразяваща личност: талантлив учен, който създава обоснован синтез между традиционната наука и кабала.“ Писателят Артър Голдваг (САЩ) за книгата на М. Лайтман „Awakening to Kabbalah“ (Jewish Lights Publications, 2005): „Тук не се предлага червен конец като панацея, тук не се дават леки обещания за постигане на успех в този свят. Вместо 208

Международна академия по кабала това М. Лайтман ни предлага да променим себе си и света – посредством нелеката, често болезнена работа по пътя на кабала. Завладяващо и ерудирано, понякога поразяващо повествование… ще въодушеви и вдъхнови всеки, който търси духовното.“ Писателят Тамар Франкел (САЩ, д-р на науките) за книгата на М. Лайтман „Awakening to Kabbalah“ (Jewish Lights Publications, 2005): „Обяснено е как кабала, бидейки правилно разбрана, е на­ ука, която съдържа духовна мъдрост, която променя нашите желания така, че да можем да донесем полза на всички сътворени.“ Награди: – Човек на годината в медицинската кибернетика, Израел, 1995 – „Кой кой е в Историята на Обществото“, „Кой кой е в Средите на Професионалистите“, „За забележителни професионални и обществени постижения“ (2001–2002).

Международна академия по кабала и институт за нейното изследване на името на Й. Ашлаг (ARI – Ashlag Research Institute) Международната академия по кабала и институтът за нейното изследване на името на Й. Ашлаг (ARI – Ashlag Research Institute) е асоциация с нетърговска цел, чиято основна задача е разпространение на фундаментални знания за системата на мирозданието и природата на човека, способстващи за позитивното изменение на човечеството и за намиране на оптималния път за развитие на цивилизацията. Двете организации се занимават с просветителска дейност и научно изследване на древните и съвременните системи за знания, които разкриват интегралната, основополагаща система 209

Кабала – това е много лесно на законите, които определят събитията, динамиката и тенденциите на развитие на съвременния свят. Изучаването на тези закони ще даде възможност на човечеството да намери решение на проблема за глобалната криза на цивилизацията. Основните работни инструменти на асоциацията са запознаването на широката аудитория с информация за структурата на мирозданието, ролята на човека в него, методологията на позитивните изменения и други системни знания, които влияят на състоянието и развитието на човечеството.

Основни дейности на института ARI Курсове за дистанционно обучение Учените от съвета към Института за изследване на кабала на името на Й. Ашлаг (ARI – Ashlag Research Institute) са открили курс за дистанционно обучение за подготовка на специалистиизследователи в областта на науката кабала. Курсовете предполагат студентите да получават систематични знания за основите, историята на развитие и първоизточниците на кабала. Издания учебна и научна литература Институтът ARI е издал над 30 научни и научнопопулярни издания. Академията издава за първи път на книжния пазар уникални текстове, които се превеждат и преиздават от най-големите издателства на Северна и Южна Америка, Европа и Азия. Производство на филми и ТВ програми Видеокомпанията ARI films създава стотици часове образователно и научнопопулярно видео, което се транслира ежедневно на 6 езика в пряк ефир на кабелната и интернет ТВ (www.kab.tv). Компанията ARI films осъществява видеозапис и транслация на заседанията на Съвета на Световната Мъдрост. Научно-обществени програми, съвместно със Съвета на Световната Мъдрост. За последните две години, в хода на тясното 210

Международна академия по кабала сътрудничество между института ARI и Съвета за Световната Мъдрост, са осъществени няколко големи международни акции: орум 2005 „Създаване на нова цивилизация“ – Ф Токио (Япония), 12 ноември 2005 г. Фондация на Мира на името на М. Гои кани водещи учени, обществени деятели и интелектуалци да вземат участие в дискусиите на тема „Създаване на нова цивилизация“. В числото на поканените е бившият президент на Съветския съюз Михаил Горбачов и член на Съвета на Световната Мъдрост. Сред четиристотинте души присъстващи има посланици и високопоставени сътрудници на посолства от 46 страни. „Устойчиво развитие. Системи. Наука. Духовност“ – това са четирите съставни концепции, издигнати от президента на Фондация на Мира г-н Хиро Сайонджи. Докладът на М. Лайтман „Създаване на нова цивилизация от гледна точка на изменение­то на обществените ценности от потребителски в алтруистични“ е посрещнат с огромен интерес (подробности вж.: Форум 2005 „Създаване на новата цивилизация“).

-и Световен Духовен Форум – 3 Арос (Швейцария), 22–25 януари 2006 г. Срещата в Арос се превръща в пряко продължение на Токийския Форум. След ноемврийската среща, на която се разгръща базовата идеологическа концепция, в Арос се обсъжда реализацията на конкретните проекти. Основна резолюция, коя­ то приемат представителите на 15 страни, е „Програма на позитивните изменения“, разработена от института ARI (подробности виж: 3–и Световен Духовен Форум „Сътрудничество в областта на съзнанието“. Арос, 2005). Непълен списък на участниците на Форума в Арос: Проф. Ървин Ласло (Италия/Унгария) – основател и президент на Будапещенския клуб (The Club of Budapest) и Съвета на Световната Мъдрост (World Wisdom Council), професор по философия, системни науки и науки на бъдещето, съветник на 211

Кабала – това е много лесно генералния директор на ЮНЕСКО, представител на Международния Делфийски Съвет, член на Международната академия на науките и изкуствата и Международната академия по философия, лауреат на награда за мир на Япония и на Международния фонд „Мандир“. Д-р Михаел Лайтман (Израел) – професор по онтология и теория на познанието, основател и президент на Международната академия по кабала и института за изследвания на името на Й. Ашлаг (Ashlag Research Institute). Д-р Джейн Гудал (Великобритания) – основател и президент на института „Джейн Гудал“ (The Jane Goodall Institute). Най-големият специалист по изследване на проблемите на обкръжаващата среда и влиянието на социума върху състоянието на фауната. Проф. Ту Уейминг (Китай/САЩ) – президент на института „Йенчинг“ (The Harvard-Yenching Institute) в Харвард, професор по китайска философия. Мистър Джеймс О’Ди (Ирландия/САЩ) – президент на Инс­титута за интелектуални науки (The Institute of Noetic Sciences). Проф. Моти Бен Янкар (Аржентина) – професор по психиатрия, един от световните специалисти в областта на терапията на катастрофите и съпровождащите ги психологически явления. Президент на Световната психиатрична асоциация (World Psychiatric Association) под егидата на ЮНЕСКО. Мисис Лилиан Холт (Австралия) – глава на Центъра за образование на местното население (The Centre for Indigenous Education), който се занимава с обучението на децата и етническите малцинства в Мелбърнския университет. Д-р Елизабет Саторис (Гърция/САЩ) – известен биолог, който специализира в теория на еволюцията.

212

Международна академия по кабала Госпожа Одри Китагава (Хавай) – старши съветник на специалния представител на Генералния секретар на ООН по работата с децата и въоръжените конфликти. Проф. Ашок Хангадин (САЩ) – професор по философия от Хаверфордския колеж. Мистър и мисис Хиру Масами Сайонджи (Япония) – президент и председател на Фондация на мира на името на М. Гои (Goi Peace Foundation). Мистър Ван Джоунс (САЩ) – основател и директор на Центъра за правата на човека „Ела Бейкър“ (The Ella Baker Center for Human Rights). Проф. Франц Йозеф Радермахер (Германия) – известен математик, икономист със световно име, глава на Института за изследване и обработка на приложните знания (The Research Institute for Applied Knowledge Processing), заместник-директор на Европейския екосоциален форум (Ecosocial Forum Europe). Мистър Джонатан Граноф (САЩ) – президент на Института за глобална безопасност (The Global Security Institute) и съпредседател на Комитета на американската асоциация на адвокатите по контрола над въоръжението и националната безопасност. аучен симпозиум „Диалог между мъдростта и науката: Н Новото планетарно съзнание“ – Дюселдорф, Германия, 23–25 март 2006. Идеята за обединение на човечеството присъства в социалнообществените концепции и през последните десетилетия се използва в целия свят при описание на устройството на „световното, единно, глобално съобщество“. Самият термин „планетарно съзнание“ е създаден от Хазарт Инайат Ханом през 1920 година и получава развитието си в контекста на „Манифеста за глобалната отговорност“, който е подписан от множество обществено изявени политически деятели през 1997 година:

213

Кабала – това е много лесно „Индивидът, надарен с планетарно съзнание, разбира своята роля в еволюционния процес и благодарение на това възприятие действа отговорно. Всеки и всяка от нас е длъжен да започ­ не да развива своето съзнание до планетарно ниво; само тогава ние ще можем да станем отговорни и активни посредници на промените, които се извършват в нашето общество и неговата трансформация. Планетарното съзнание представлява знание, а също и усещане на жизнена взаимозависимост и необходимост от единство на човечеството, така и съзнателно възприемане на съответните нравственост и морал. Подобно развитие на съзнанието става движеща сила, за да могат хората да преживяват на планетата. Двадесет и първи век трябва да влезе в историята като век на планетарното съзнание.“ Проф. М. Лайтман представя на форума доклада „Класическата наука кабала и еволюция на представите за необходимостта от незабавно развитие на планетарното съзнание“. Освен това са обсъждани следните научни концепции, свързани с понятието планетарно съзнание: – концепция за „ноосферата“ на Тейар де Шарден; – концепция за „интегралното съзнание“ на Жан Гебсер; – концепция за „ефирното поле“ на Ървин Ласло. (Вж. подробности: Научен симпозиум „Диалог между мъдростта и науката: ново планетарно съзнание“. Дюселдорф, 2006).

Дейност на Международната академия по кабала Обучение Провеждат се ежедневни уроци, лекции, семинари (онлайн и дистанционно обучение) за повече от 800 000 студенти по целия свят. Академията разполага с развита мрежа от задочни филиали и центрове за виртуално обучение в повече от 30 страни по света.

214

Международна академия по кабала Сайтът на академията www.kabbalah.info е отбелязан в енциклопедия „Британика“ като един от най-големите учебно-образователни интернет ресурси по броя на посетителите, количеството и информацията в материалите. Той е достъпен за ползване на 27 езика и наброява 4,5 милиона посетители на месец, на които се предоставя безплатен и неограничен достъп до всички публикувани материали. Ежедневно се провежда пряка транслация на уроци и лекции със синхронен превод на 6 езика (руски, английски, немски, испански, италиански, турски), с демонстрация на чертежи, възможност да се задават въпроси в режим на реално време. Медия архивът на сайта съдържа повече от 5000 уникални видеозаписа на лекции, дублирани в аудио- и текстови формат. ровеждане на международни конгреси, научни П и научно-практически конференции Международната академия по кабала организира редовни международни конгреси, научни и научно-практически конференции, в които взимат участие учени, обществени деятели, еколози от повече от 40 страни в света.

– Януари 2005 г. – международен конгрес в Торонто (Канада), 600 участника.

– Февруари 2005 г. – международен конгрес в Хайделберг (Германия), 300 участника.

– Септември 2005 г. – международен конгрес в Ню Йорк (САЩ), 700 участника.

– Октомври 2005 г. – международен конгрес в Одеса (Украйна), 850 участника.

– Април 2006 г. – международен конгрес в Тел Авив (Из­раел), 2000 участника.

– Октомври 2006 г. – международен конгрес в Москва (Русия), 800 участника.

– Януари 2007 г. – международен конгрес в Ню Йорк (САЩ), 700 участника.

215

Михаел Лайтман Кабала – това е много лесно Книга за всички Редактор: д-р Венцислав Баев Превод: Светла Кънева, Румяна Александрова, Яна Михайлова Предпечатна подготовка: „Коала прес“ – Пловдив Коректор: Елена Добрева Печат: „Абагар“ АД – Велико Търново

„Коала прес“ ООД 4000 Пловдив ул. „Атанас Каменаров“ № 11 тел./факс: (032) 642 102 София ул. „Осъм“ № 4 тел.: (02) 946 16 28 e-mail: info@koalapress.com www.koalapress.com