ОВЛАДЯВАНЕТО НА ЛЮБОВТА Книга за мъдростта Дон Мигел Руиз Толтеките Преди хиляди години толтеките са били известни из цяло Южно Мексико като “жени и мъже на знанието”. Антрополозите говорят за тях като за нация или раса, но всъщност, толтеките са учени и майстори, които са формирали общество, за да изследват и запазят духовните знания и практики на техните древни предци. Те се събират заедно като учители (нагуали) и ученици в Теотихуакан, древен град с пирамиди извън Мексико сити, известен като място, където “Човек става Бог”. В течение на хилядолетия, нагуалите са били принуждавани да крият мъдростта на поколенията и да държат съществуването й в мрак. Завладяването на териториите от европейците, съчетано с необузданата злоупотреба с лична сила на някои от чираците, довежда до потулване на знанието от тези, които не са готови да го използват мъдро или тези, които биха могли в международен план да злоупотребят с него с цел лична изгода. За щастие езотеричното знание на толтеките е било събирано и предавано през поколенията от различни линии нагуали. Въпреки, че остава забулено в тайна стотици години, древните пророчества предсказали идването на времена, когато мъдростта трябва да бъде върната на хората. Сега, Дон Мигел Руиз, нагуал от линията на Ангелския рицар, е напътстван да сподели с нас могъщите учения на толтеките. Знанието на толтеките произхожда от същата основна цялостна истина, както и всички свещени езотерични традиции по света. Въпреки, че не е религия, то почита всички духовни учители, преподавали своето учение на земята. Тъй като учението на толтеките прегръща духа, то най-точно се описва като начин на живот, отличаващ се с лесна достижимост на щастието и любовта. Толтекът е майстор на любовта майстор на духа, някой, който всеки момент, всяка секунда твори най красивото изкуство – изкуството на сънуването. Животът не е нищо друго освен сън, и ако ние сме майстори, тогава ще сътворим нашия живот с любов, и нашите мечти ще се превърнат в шедьовър на изкуството. Учителят Веднъж, преди време, един Учител говорил пред събралото се множество от хора, а посланието му било толкова забележително, че всички се почувствали докоснати от думите му, изпълнени с любов. В тълпата имало един човек, който попил всяка дума от казаното от Учителя. Този човек бил много скромен и имал велико сърце. Думите на Учителя го докоснали до такава степен, че той поискал да го покани у дома си. Когато Учителят спрял да говори, мъжът си проправил път в тълпата, погледнал го в очите и му казал: “Зная, че сте зает и че всеки се нуждае от Вашето внимание. Зная, че разполагате със съвсем оскъдно време дори да ме изслушате, но сърцето ми е толкова отворено и така преизпълнено с любов, че ми се иска да Ви поканя у дома. Искам да приготвя най-доброто ядене за Вас. Не очаквам да приемете, но просто исках да знаете.” Учителят погледнал в очите на мъжа и с най-прекрасната усмивка казал: “Приготви всичко. Ще дойда”, след което си отишъл. При тези думи сърцето на мъжа се изпълнило със сила. Той очаквал с нетърпение да посрещне Учителя и да изрази своята любов към него. Това щяло да бъде най-важният ден в неговия живот – Учителят щял да бъде с него. Купил от най-добрата храна и най-доброто вино и намерил най-красивите дрехи, които да предложи на Учителя като подарък. Отишъл си вкъщи да приготви
всичко за Учителя. Почистил цялата къща, приготвил прекрасни ястия и наредил изящно масата. Сърцето му сияело от радост, защото Учителят скоро щял да дойде. Човекът чакал неспокойно, когато някой почукал на вратата. Той отворил нетърпеливо, но вместо Учителя, видял една възрастна жена, която го погледнала в очите и казала: “Ужасно съм гладна. Можеш ли да ми дадеш парче хляб?” Човекът малко се разочаровал, защото това не бил Учителят. Погледнал жената и казал: “Заповядай у дома.” Сложил я да седне на мястото, което бил определил за Учителя и й дал от храната, която бил приготвил за него. Човекът обаче бил неспокоен и едва чакал старата жена да приключи и да си тръгне. Жената, трогната от щедростта на човека, му благодарила и си тръгнала. Мъжът отново подредил масата за Учителя и едва приключил, на вратата отново се почукало. Този път бил друг странник, който пътувал през пустинята. Той го погледнал в лицето и казал: “Жаден съм. Ще ми дадеш ли нещо да пийна?” Мъжът отново бил малко разочарован, тъй като отново не бил Учителят. Поканил странника у дома си и го сложил да седне на мястото, приготвено за Учителя. Дал му да пие от виното, предназначено за него. Когато непознатият си тръгнал, човекът отново приготвил всичко за Учителя. Някой отново почукал. Когато мъжът отворил вратата, там стояло малко момче. То го погледнало и казало: “Замръзвам. Можеш ли да ми дадеш одеало да завия тялото си?” Мъжът отново се разочаровал леко, но погледнал в очите на детето и усетил любовта в сърцето си. Бързо събрал дрехите, които възнамерявал да даде на Учителя и покрил детето с тях. То му благодарило и си тръгнало. Мъжът отново приготвил всичко за Учителя и зачакал, докато не станало късно. Когато разбрал, че той няма да дойде, се разочаровал, но веднага му простил. Казал си: “Аз си знаех, че не мога да очаквам Учителя да дойде в този скромен дом. Въпреки, че обеща да дойде, може би нещо много по-важно го е завело някъде другаде. Учителят не дойде, но поне ми каза, че ще дойде и това е достатъчно за моето сърце, за да бъде то щастливо.” Бавно прибрал храната и виното и си легнал. През нощта сънувал, че Учителят е дошъл в неговия дом. Мъжът се зарадвал, че го вижда, но не знаел, че сънува. “Учителю, ти дойде. Ти удържа на думата си!” Учителят отговорил: “Да, аз съм тук, но бях тук и преди това. Бях гладен и ти ме нахрани, бях жаден и ти ми даде да пия вино, беше ми студено и ти ме облече. Каквото правиш за другите, ти го правиш за мен.” Когато се събудил, сърцето му било изпълнено с щастие, защото той разбрал урока на Учителя. Той толкова много го обичал, че му изпратил трима души, за да му даде най-великия урок: Учителят живее във всеки. Когато даваш храна на някой, който е гладен; когато даваш вода на някой, който е жаден; когато обличаш някой, на който му е студено - ти даваш своята любов на Учителя. 1 Нараненият ум МОЖЕ БИ НИКОГА НЕ СТЕ МИСЛИЛИ ЗА ТОВА, но на едно или друго ниво, всички ние сме творци. Ние сме творци, тъй като имаме силата да създаваме и управляваме своя живот. Както обществата и религиите по целия свят създават невероятни митологии, ние създаваме своя собствена. Нашата лична митология е населена с герои и подлеци, ангели и демони, крале и обикновени хора. Създаваме цяла популация в ума си, включително многобройни личности за нас самите. След това усвояваме образа, който ще използваме при определени обстоятелства. Ставаме майстори на преструването и проектирането на своите образи и създаваме това, което вярваме, че сме. Когато срещаме други хора, веднага ги класифицираме и им приписваме роля в нашия живот. Създаваме за другите образи според това, което вярваме, че те представляват. И правим същото това с всеки и всичко около нас. Вие имате силата да творите. Вашата сила е толкова голяма, че това в което вярвате, става истина. Вие създавате себе си, каквото и да вярвате, че представлявате. Вие сте това, което сте, защото това е, което вярвате за себе си. Цялата ви реалност, всичко в което вярвате, е ваше творение. Притежавате същата сила като всяко друго човешко същество. Най-важната разлика между вас и другите е как използвате силата си, какво творите с нея. Може да си приличате с другите по много начини, но никой друг в света не живее живота си по начина, по който вие го правите. Целият си живот сте живели по такъв начин, че да бъдете това, което сте. И толкова добре се справяте, че напълно владеете това, което вярвате, че сте. Владеете своята личност, своите вярвания, 2
владеете всяко действие, всяка реакция. Практикувате години наред и достигате такова ниво на майсторство, при което вие ставате това, в което вярвате. След като веднъж разберем, че всички ние сме творци, можем да видим какъв вид умение притежаваме. Когато сме деца и имаме проблем с някого, ние се ядосваме. Независимо по каква причина, този яд отблъсква проблема; получаваме това, което искаме. Случва се втори път - реагираме с гняв – и сега знаем, че ако се ядосаме, ще отстраним проблема. След това го упражняваме пак и пак докато станем майстори на гнева. По същия начин, ставаме майстори на ревността, на тъгата, на себеотхвърлянето. Всички наши драми са резултат на тази практика. Правим споразумение със себе си и го упражняваме докато напълно го овладеем. Начинът, по който мислим, чувстваме и действаме, става толкова рутинен, че няма нужда повече да обръщаме внимание на това, което правим. Начинът по който се държим в определени случаи е просто инстинктивна реакция. За да станем майстори на любовта, трябва да практикуваме любов. Изкуството на взаимоотношенията също е цяло майсторство и единственият начин да се постигне е практиката. Ето защо, за да овладеете взаимоотношенията трябва да действате, защото това не е въпрос на концепции и придобиване на знания, а въпрос на действие, на дела. Разбира се, за да действаме се нуждаем от известно знание, или поне от малко повече осъзнатост за начина, по който хората функционират. ℘ Искам да си представите, че живеете на планета, където всеки неин жител има кожно заболяване. Хората на вашата планета са страдали от тази болест в продължение на 2 или 3 хиляди години. Целите им тела са покрити с рани, които са се инфектирали, и наистина болят, когато ги докоснеш. Разбира се те вярват, че това е нормалната физиология на кожата. Дори медицинските книги описват тази болест като нормално състояние. Когато хората се раждат, кожата им е здрава, но след около три или четири години започват да се появяват първите рани. Когато станат тинейджъри, целите им тела се покриват с рани. Можете ли да си представите как тези хора ще се държат един с друг? За да общуват помежду си, те трябва да пазят раните си. Те почти не се докосват, защото е много болезнено. Ако случайно докоснеш кожата на някой, това е толкова болезнено, че той веднага се ядосва и докосва твоята само за да си го върне. Все пак инстинктът за любов е толкова силен, че плащаме високата цена, за да влизаме във взаимоотношения с другите. Представете си, че един ден се случва чудо. Събуждате се и виждате, че кожата ви е напълно излекувана. Няма повече рани и не боли, когато ви докосват. Здравата кожа, която можете да докоснете, се чувства прекрасно, защото тя е създадена да усеща и възприема. Можете ли да си представиш себе си със здрава кожа в свят, където всички са болни от кожно заболяване? Не можете да докосвате другите, защото това ще ги нарани и никой не ви докосва, защото си мисли, че и вас ще ви заболи. Ако можете да си представите това, може би ще успеете да разберете какво би изпитал от контакта си с човешките същества някой от друга планета, дошъл да ни посети. Но не кожата ни е обсипана с рани. Това, което ще открие посетителят е, че човешкият ум е болен от болест, наречена страх. Подобно на инфектираната кожа, нашето емоционално тяло е цялото с рани, които са инфектирани с емоционална отрова. Този страх се проявява като гняв, омраза, тъга, завист, лицемерие. Резултатът от тази болест са всички емоции, които карат хората да страдат. Всички хора са болни от същата болест. Можем да кажем дори, че нашия свят е психиатрия. Но тази болест съществува в света от хиляди години и медицинските учебници и учебниците по психология я описват като нормално състояние. Те я считат за нормална, но аз мога да Ви кажа, че не е. Когато страхът стане прекалено голям, разсъждаващият ум започва да се проваля и не може да понесе всички тези рани с цялата отрова. В учебниците по физиология ние наричаме това състояние умствено заболяване. Наричаме го шизофрения, параноя, психоза, но тези болести се появяват, когато разсъждаващият ум е толкова уплашен и раните са толкова болезнени, че е по-добре да се прекъсне контакта с външния свят. Хората живеят в непрекъснат страх да не бъдат наранени и това създава голяма драма, където и да отидем. Начинът, по който хората се отнасят един с друг, е толкова емоционално болезнен, че ние без очевидна причина се разгневяваме, ставаме ревниви, завистливи, тъжни. Да 3
кажем “обичам те” дори може да бъде твърде плашещо. Но въпреки, че е болезнено и страшно да си контактуваме емоционално, ние продължаваме да влизаме във взаимоотношения, сключваме брак, раждаме деца. За да защитим нашите емоционални рани, и поради страха да не бъдем наранени, ние хората създаваме нещо много сложно в нашите умове – голяма система на отричане. В тази система на отричане ние ставаме перфектни лъжци. Лъжем толкова перфектно, че лъжем и самите себе си и дори вярваме на лъжите си. Не забелязваме, че лъжем или понякога, когато забелязваме, оправдаваме и извиняваме лъжата, за да предпазим себе си от болката на раните си. Системата на отричане е като стена от мъгла пред очите ни, която ни прави слепи за истината. Носим социални маски, защото е прекалено болезнено да видим себе си или да оставим другите да ни видят такива, каквито сме. Системата на отричане ни кара да искаме от другите да ни виждат такива, каквито ние вярваме, че сме. Слагаме тези защитни бариери, за да държим другите хора настрани, но тези бариери ни държат вътре, ограничавайки нашата свобода. Хората се защитават и когато някой каже “Настъпваш ме по мазола”, не е съвсем вярно. Истината е, че вие докосвате раната в ума му и той реагира, защото го боли. Когато осъзнаете, че всички около вас имат емоционални рани, пълни с емоционална отрова, лесно можете да разберете взаимоотношения между хората в така наречения от толтеките сън за ада. От гледна точка на толтеките, всичко, което вярваме за себе си и всичко, което знаем за нашия свят, е сън. Ако погледнете кое да е религиозно описание на ада, ще видите, че той е същият като човешкото общество, като начина, по който сънуваме. Адът е място на страдание, на страх, на война и насилие, място, където се издават присъди без право на оправдание, място на наказания, които никога не свършват. Има хора срещу хора в джунгла от хищници; хора, изпълнени с присъди, изпълнени с вина, с емоционална отрова – злоба, гняв, омраза, тъга, страдание. Създаваме тези малки демони в умовете си, защото сме се научили да сънуваме ада в нашия собствен живот. Всеки от нас създава личен сън за себе си, но хората преди нас са създали голям външен сън, сънят за човешкото общество. Външният сън или сънят на планетата е колективен сън на билиони сънуващи. Големият сън включва всички правила на обществото, неговите закони, религии, различни култури и начини на съществуване. Цялата тази информация, съхранена в нашите умове, е като хиляди гласове, говорещи ни едновременно. Толтеките наричат това митоте. Истинската ни същност е чиста любов; ние сме живота. Истинското ни аз няма нищо общо със съня, но митоте ни пречи да видим това, което сме. Когато погледнете съня от тази перспектива, и ако сте осъзнати за това, което сте, ще видите безсмисленото поведение на хората и ще ви стане забавно. Това, което за всички останали е голяма драма, за вас става комедия. Виждате как хората страдат за неща, които не са важни, които даже не са реални. Но ние нямаме избор. Родени сме в това общество, израстваме в него и се учим да бъдем като всички останали, играейки безсмислено през цялото време, съревновавайки се с чистото безсмислие. Представете си, че можете да посетите планета, където всеки има различен вид емоционално съзнание. Начинът, по който си общуват един с друг е винаги изпълнен с любов, с щастие и мир. Сега си представете, че се събуждате на тази планета и нямате повече рани по вашето емоционално тяло. Вече не се страхувате да бъдете това, което сте. Каквото и да каже някой за вас, каквото и да направи, вие не го приемате лично и то не може да ви нарани повече. Не е необходимо да се защитавате повече. Не се страхувате да обичате, да споделяте, да отваряте сърцето си. Но никой друг не е като вас. Как може да установявате връзка с хората, които са емоционално наранени и болни от страх. ℘ Когато човек се роди, емоционалният му ум е напълно здрав. Може би около три или четири годишна възраст започват да се появяват първите рани в емоционалното тяло и да се инфектират с емоционалната отрова. Но ако наблюдавате две или тригодишни деца, ако наблюдавате начина, по който те се държат, ще видите, че те играят през цялото време. Ще ги видите да се смеят през цялото време. Въображението им е толкова мощно, и начинът, по който те мечтаят, е едно изследователско приключение. Когато нещо не е наред, те реагират и защитават себе си, а после просто им минава и насочват своето внимание отново към момента и отново започват да играят, да изследват, да се забавляват. Те живеят в момента, в настоящето. Не се срамуват от миналото, не се тревожат за бъдещето. Малките деца изразяват това, което чувстват и не се страхуват да обичат. 4
Най-щастливите моменти в нашия живот са, когато играем като децата, когато пеем и танцуваме, когато изследваме и създаваме просто за забавление. Чудесно е, когато се държим като децата, защото това е нормалният човешки ум, нормалната човешка склонност. Като деца ние сме невинни и за нас е естествено да изразяваме любов. Но какво се е случило с нас? Какво се е случило на целия свят? Това, което се е случило е, че когато сме били деца, възрастните вече са боледували от тази умствена болест и са били силно заразни. Как те ни предават болестта? Те “улавят” нашето внимание и ни учат да бъдем като тях. Това е начинът, по който предаваме болестта на нашите деца, това е начинът, по който нашите родители, учители, нашите по-големи братя и сестри, цялото общество от болни хора, ни предава тази болест. Улавят вниманието ни и пълнят ума ни с информация чрез повторение. Това е начинът, по който ние сме се учили. Така се програмира човешкия ум. Проблемът е в програмата, в информацията, която сме съхранили в умовете си. Привличайки вниманието на децата, ние ги учим да как да говорят, как да четат, как да се държат, как да мечтаят. Ние опитомяваме хората по същия начин, по който опитомяваме кучето и другите домашни животни – с наказания и възнаграждения. Това е съвсем нормално. Това, което наричаме образование не е нищо повече от опитомяване на човешките същества. Страхуваме са да бъдем наказвани, да не бъдем лишени от наградата, да не би да не сме достатъчно добри за майка и татко, за учителите, братята и сестрите. Появява се нуждата да бъдем приемани. Преди това, ние не се тревожим дали ни приемат или не. Мнението на хората не е важно. Те не са важни, защото ние просто искаме да играем и да живеем в настоящето. Страхът да не получим възнаграждение става страх от отхвърляне. Страхът, че не сме достатъчно добри за някой друг ни кара да се опитваме да се променяме, да си създаваме образ. След това се опитваме да проектираме този образ в съответствие с това, което се иска от нас да бъдем, просто за да бъдем приети и възнаградени. Научаваме се да се преструваме, че сме това, което не сме и непрекъснато се опитваме да бъдем други, само за да угодим на родителите, учителите, на религията за каквото и да било. Непрекъснато повтаряме това и овладяваме изкуството да бъдем това, което не сме. Скоро забравяме кои сме наистина и започваме да живеем своите образи. Създаваме не само един образ, а много различни образи в зависимост от различните групи хора, с които се свързваме. Създаваме един образ вкъщи, друг образ в училище, а когато пораснем създаваме още повече образи. Това важи също за обикновените взаимоотношения между мъжа и жената. Жената има външен образ, който се стреми да показва пред другите, но когато е сама има друг образ за себе си. Мъжът също има външен и вътрешен образ. Когато станат възрастни външният и вътрешният образ са толкова различни, че едва си пасват вече. Във взаимоотношения между мъжа и жената са налице поне четири образа. Как биха могли да се разберат един друг истински? Не могат. Могат само да се опитват да разберат образите. Но трябва да се има предвид, че образите са повече. Когато един мъж срещне една жена, той си създава една представа за нея от своя гледна точка и после се опитва да накара жената да подхожда на образа, който си е изградил за нея. Жената прави същото. Образите вече са шест. Разбира се, те се лъжат един друг, макар и да не разбират, че го правят. Взаимоотношенията им са изградени върху страх, върху лъжи. Не се основават на истината, защото не могат да я видят през цялата тази мъгла. В периода, когато сме малки деца, няма конфликт с образите, които смятаме, че сме. Няма истинско предизвикателство за нашите образи докато не започнем да си взаимодействаме с външния свят и престанем да разполагаме вече с родителската защита. Ето защо да бъдеш тинейджър е изключително трудно. Дори, когато сме подготвени да поддържаме и защитаваме своите образи, веднага щом се опитаме да ги пренесем във външния свят, той веднага оказва съпротивление. Външният свят веднага започва да ни доказва, не само лично, но и публично, че ние не сме това, за което претендираме. Нека вземем за пример тинйджър, който претендира, че е много интелигентен. Включва се в училищен дебат и в този дебат някой по-интелигентен и по-подготвен от него спечелва и го кара да се чувства глупаво пред всички. Той ще се опита да обясни, извини и оправдае своя образ. Ще бъде мил с всички и ще се опита за запази образа си, но ще знае, че лъже. Разбира се, той прави всичко възможно да не се провали пред другите, но веднага щом остане сам и погледне себе си в огледалото той се задейства и чупи огледалото. Той мрази себе си, счита се за толкова глупав, за най-лошия. Появява се голямо несъответствие между вътрешния образ и образа, който се опитва да пренесе във 5
външния свят. Колкото по-голямо е несъответствието, толкова по-трудна става адаптацията в съня на обществото и по-малко любов ще има към себе си. Когато е сам, между образа, който иска да бъде и вътрешния образ, се появяват все повече лъжи. И двата образа нямат нищо общо с реалността. Те са фалшиви, но той не може да разбере това. Някой друг може да го забележи, но той е напълно сляп. Неговата система на отричане се опитва да предпази раните, но те са реални, и той страда, защото упорито се опитва да запази образа. Като деца нас ни учат, че мненията на всички са важни, и ние ръководим своя живот съобразно тези мнения. Едно обикновено мнение от някого може да ни хвърли дълбоко в ада, едно мнение, което даже може да не е истина: “Изглеждаш ужасно. Ти си глупав.” Мненията оказват огромна сила върху поведението на хората, живеещи в ада. Ето защо ние се нуждаем да чуваме, че сме добри, че се справяме добре, че сме красиви. “Как изглеждам? Как беше това, което казах? Как се справям?” Нуждаем се да чуваме мненията на другите, защото ние сме опитомени и можем да бъдем манипулирани от тези мнения. Ето защо търсим признание от другите хора; нуждаем се от емоционалната подкрепа на другите хора; необходимо ни е да бъдем приети от външния сън посредством другите хора. Ето защо тинейджърите пият алкохол, взимат дрога, или започват да пушат. Това е просто, за да бъдат приети от другите хора, чието мнение е такова. Правят го просто за да бъдат считани за самоуверени. Толкова много хора страдат заради образите, които се опитват да проектират. Хората претендират, че са нещо много важно, а в същото време вярват, че са нищо. Работим толкова упорито за да бъдем някой в този сън на обществото, да бъдем признати и приети от другите. Толкова се трудим да бъдем важни, да бъдем победители, да бъдем силни, да бъдем богати, да бъдем известни, да изразяваме нашия собствен сън и да го налагаме върху другите хора около нас. Защо? Защото хората вярват, че сънят е реален и го взимат твърде на сериозно. 2 Загубата на невинността ХОРАТА ПО ПРИРОДА СА МНОГО ЧУВСТВИТЕЛНИ СЪЩЕСТВА. Ние сме толкова емоционални, защото възприемаме всичко чрез емоционалното си тяло. Емоционалното тяло е като радио, което може да бъде настроено да възприема или да реагира на определени честоти. Нормалната честота на хората преди опитомяването е да изследва и да се наслаждава на живота; ние сме настроени да обичаме. Като деца нямаме никакво определение за любовта като абстрактна концепция; ние просто изживяваме любовта. Тя е начинът, по който съществуваме. Емоционалното тяло има компонент, подобен на алармена система, която ни позволява да разберем кога нещо не е наред. Същото е с физическото тяло. И то притежава алармена система, която ни позволява да разберем, когато нещо с тялото не е наред. Наричаме тази система болка. Когато нещо ни боли, то е защото нещо не е наред и трябва да разберем какво е това и да го отстраним. Алармената система на емоционалното тяло е страхът. Когато чувстваме страх, то е защото има нещо нередно. Може би има опасност да загубим живота си. Емоционалното тяло възприема емоциите на другите, но не през очите. Ние възприемаме тези емоции през емоционалното си тяло. Децата просто изпитват емоциите и техния мислещ ум не ги интерпретира или поставя под съмнение. Затова децата приемат определени хора, а други отхвърлят. Когато те не се чувстват уверени в някого, те го отхвърлят, защото те могат да почувстват емоциите, които този човек излъчва. Децата лесно могат да усетят когато някой е ядосан и алармената им система генерира малко страх, който казва: “Стой далеч.” И те следват инстинкта си – стоят надалеч. Ние се научаваме да проявяваме своята емоционалност според емоционалната енергия в нашия дом и в зависимост от нашата лична реакция спрямо тази енергия. Ето защо всеки брат или сестра реагират различно съобразно това как те се учат да се защитават и да се адаптират към различните обстоятелства. Когато нашите родители непрекъснато се борят, когато има дисхармония, липса на респект и лъжи, ние се научаваме да следваме техния емоционален модел, дори да ни казват да не бъдем такива и да не лъжем, емоционалната енергия на нашите родители, на цялото семейство, ще ни накара да възприемаме света по подобен начин. 6
Емоционалната енергия, която живее в нашия дом ще настрои емоционалното ни тяло на тази честота. Емоционалното тяло започва да променя своята настройка и това вече не е нормалната настройка на човешкото същество. Ние играем играта на възрастните, играем играта на външния сън, и губим. Губим нашата невинност, нашата свобода, нашето щастие, нашата склонност да обичаме. Насилени сме да се променим и да възприемаме друг свят, друга реалност, реалността на несправедливостта, реалността на емоционалната болка, реалността на емоционалната отрова. Добре дошли в ада – ада, сътворен от хората, който е сънят на Планетата. Нас ни посрещат с добре дошли в този ад, но ние не сме го изобретили лично. Той е бил тук, преди ние да се родим. Можете да забележите как истинската любов и свобода биват разрушавани, гледайки децата. Представете си едно дете на 2-3 годинки, което тича и се забавлява в парка. Майката е там и го наблюдава, страхува се, че може да падне и да се нарани. В определен момент тя понечва да го спре и момченцето си мисли, че майка му си играе с него и решава да тича по-бързо, за да избяга от нея. Минават коли наблизо по улицата, което кара майката да се страхува още повече и накрая го хваща. Детето очаква да си играят, а тя го нашляпва. Бум! Шок. Щастието на детето е израз на любовта, извираща от него и то не разбира защо майка му действа по този начин. Това е шок, който спира любовта малко по малко с времето. Детето не разбира думите, но въпреки това то може да си зададе въпроса защо. Тичането и играта е израз на любов, но това вече не е безопасно, защото родителите ти те наказват, когато изразяваш любовта си. Изпращат те в стаята ти и ти не можеш да правиш това, което искаш. Казват ти, че си лошо момче или лошо момиче и това те срязва, което е равносилно на наказание. В тази система от награди и наказания има чувство за справедливост и несправедливост, за това какво е честно и какво не е честно. Чувството за несправедливост е като нож, който отваря рана в ума. След това в зависимост от нашата реакция спрямо несправедливостта, раната може да се инфектира с емоционална отрова. Защо някои рани се инфектират? Нека видим друг пример. Представете си, че сте три или четиригодишно дете. Щастливи сте, играете и изследвате. Не сте съзнателни за това какво е добро, какво е лошо, какво е правилно и какво е грешно, какво би трябвало да правите и какво не би трябвало да правите, защото все още не сте опитомени. Играете си във всекидневната с каквото ви попадне наоколо. Нямате никакво лошо намерение, не се опитвате да нараните никой, но играете с китарата на баща си. За вас това е само играчка, изобщо не искате да нараните баща си. Но на баща ви му е лош ден. Има проблеми в работа, влиза в стаята и вижда, че си играете с неговите неща. Той веднага полудява, сграбчва ви и ви нашляпва. Това е несправедливост от ваша гледна точка. Баща ви просто идва и гневно ви наранява. Това е човекът, на който напълно сте се доверявали, защото е ваш баща, някой който винаги ви защитава и позволява да играете и да бъдете себе си. Сега има нещо, което не пасва. Това усещане за несправедливост е като болка в сърцето, която ви кара да заплачете. Вие плачете, не просто защото са ви напляскали. Не от физическата агресия ви боли, емоционалната агресия е тази, която вие смятате за несправедлива. Вие нищо не сте направили. Това чувство за несправедливост отваря рана във ум ви. Вашето емоционално тяло е наранено и в този момент губите малка част от невинността си. Научавате се, че не винаги можете да разчитате на баща си. Дори да не осъзнавате това, защото вашият ум не може да анализира, той все пак разбира: “Аз не мога да разчитам”. Емоционалното тяло ви казва, че тук има нещо, на което не можете да разчитате и че това нещо може да се повтори. Вашата реакция може да е страх, гняв, засрамване или просто плач. Но тази реакция е вече емоционална отрова, защото нормалната реакция преди опитомяването е да искате да ударите баща си в отговор на това, че ви е напляскал. Удряте го или просто посягате и това разгневява баща ви още повече. Затова, че само сте посегнали, той ви наказва още по-лошо. Сега вие знаете, че той ще ви унищожи. Сега се страхувате от него, и не се защитавате повече, защо знаете, че това само ще влоши нещата. Вие все още не разбирате защо, но знаете, че баща ви може да ви убие дори. Това отваря жестока рана във вашия ум. Преди това умът ви е бил напълно здрав, напълно невинен. След това разсъждаващият ум се опитва да обясни по някакъв начин преживяното. Научавате се да реагирате по определен начин и това променя начина ви на живот. Това преживяване ще се повтаря още. Несправедливостта ще идва не само от родителите, но и от братята и сестрите, от роднините, от училището, от обществото, от всеки. С всеки страх вие се научавате да защитавате себе си, но не по 7
начина, по който бихте го направили преди опитомяването, когато просто бихте се защитили и продължили да играете. Сега има нещо вътре в раната, което в началото не е голям проблем - емоционалната отрова. Емоционалната отрова се натрупва и умът започва да си играе с нея. Започваме да се тревожим малко за бъдещето, защото си спомняме за отровата и не искаме това да се случва отново. Спомняме си също и случаи, когато сме били приемани, когато мама и татко са били добри с нас и сме живеели в хармония. Ние търсим хармонията, но не знаем как да я създадем. И понеже сме вътре в балона на нашето собствено възприятие, ни се струва, че каквото и да се случва около нас, то е заради нас. Вярваме, че мама и татко се бият заради нас, дори когато това няма нищо общо с нас. Малко по малко ние губим своята невинност, започваме да изпитваме негодувание и никога повече не забравяме. С времето тези инциденти и взаимоотношения ни карат да разберем, че не е безопасно да бъдем това, което наистина сме. Разбира се, това варира по интензивност за всеки човек в зависимост от неговата интелигентност и образование. Зависи от много неща. Ако имате късмет, опитомяването не е толкова силно. Но ако не сте такъв късметлия, опитомяването може да бъде толкова силно и раните толкова дълбоки, че дори може да ви е страх да говорите. Резултатът е: “Аз съм срамежлив.” Стеснителността е страх да изразиш себе си. Може да си мислите, че на знаете как да танцувате или пеете, но това е просто потискане на нормалния човешки инстинкт да изразява любовта си. ℘ Хората използват страха, за да се опитомяват едни други и нашият страх нараства с всяко преживяване на несправедливост. Чувството за несправедливост е ножът, който отваря рана в емоционалното ни тяло. Емоционалната отрова се създава от нашата реакция към онова, което считаме за несправедливост. Някои рани ще заздравеят, други ще се инфектират с повече и повече отрова. Веднъж изпълним ли се с емоционална отрова, се появява необходимостта да я освободим и започваме да изпускаме отровата като я изпращаме на някой друг. Как правим това? Като улавяме вниманието на този човек. Нека вземем за пример една обикновена двойка. По някаква причина съпругата е побесняла. Натрупала е много емоционална отрова поради проявена несправедливост от страна на съпруга й. Съпругът не е вкъщи, но тя помни за тази несправедливост и отровата нараства отвътре. Съпругът се прибира вкъщи и първото нещо, което иска да направи тя е да привлече вниманието му и след като веднъж го привлече, цялата отрова ще отиде в него, а тя ще почувства облекчение. Веднага след като му каже колко е лош, колко е глупав и несправедлив, отровата, която се намира в нея се пренася в съпруга й. Тя продължава да говори и говори докато той й обърне внимание. Съпругът накрая реагира като се ядосва, а тя се чувства по-добре. Но сега отровата преминава през него и той трябва да се успокои. Той трябва да улови нейното внимание и да освободи отровата, но вече не е само нейната отрова, а и неговата се добавя. Ако погледнете това взаимодействие ще видите как те един друг докосват своите рани и играят на пинг понг с емоционалната отрова. Тя расте все повече и повече, докато един ден някой от двамата не експлодира. Много често това е начинът, по който хората се отнасят един с друг. Чрез привличането на вниманието, енергията се прелива от един човек в друг. Вниманието е нещо много мощно в човешкото съзнание. Всеки човек в света през цялото време преследва вниманието на другите. Когато грабнем вниманието, ние създаваме канали за комуникация. Сънят се пренася, силата също, но заедно с тях се предава и емоционалната отрова. Обикновено ние насочваме отровата към човека, когото смятаме за отговорен за извършената несправедливост, но ако този човек е достатъчно силен, че не можем да му я изпратим, нас не ни е грижа на кого ще я изпратим. Изпращаме я на малките, които нямат защита срещу нас и по този начин се формират взаимоотношенията на злоупотреба. Хората с власт злоупотребяват с хората, притежаващи по-малко власт, защото изпитват нужда да се освободят от емоционалната отрова. Ние имаме нуждата да се освобождаваме от отровата, и понякога не искаме справедливост, а просто искаме да се освободим, искаме спокойствие. Ето защото хората непрекъснато преследват властта, защото колкото повече власт имаме, толкова по-лесно ни е да насочваме отровата към тези, които не могат да се защитят. Разбира се, ние говорим за взаимоотношенията в ада. Ние говорим за психическата болест, която съществува на тази планета. Няма кого да виним за тази болест, това не е нито добро, нито 8
лошо, нито правилно, нито грешно. Това е просто нормалната патология на тази болест. Никой не е виновен затова, че злоупотребява. Както хората на онази въображаема планета не са виновни затова, че имат кожна болест, така и вие не сте виновни за раните си, инфектирани с емоционална отрова. Когато сте физически болни или наранени не обвинявате себе си и не се чувствате виновни. Тогава защо да се смятате за лоши или виновни поради това, че емоционалното ви тяло е болно? Важното е да осъзнаем, че имаме възможност да излекуваме емоционалното си тяло, емоционалното си съзнание и да престанем да страдаме. Без осъзнаване нищо не можем да постигнем. Единственото нещо, което можем да правим, е да страдаме от взаимоотношенията си с другите хора, но не само с тях, а и със самите себе си, защото ние сами също докосваме своите емоционални рани просто за да се накажем. ℘ В ума си създаваме тази част от нас, която винаги съди. Съдията съди всичко, което правим, всичко което не правим, всичко, което чувстваме или не чувстваме. Ние съдим себе си през цялото време, а също и другите на базата на нашите вярвания и чувството ни за справедливост. Разбира се, ние осъждаме себе си и е необходимо да бъдем наказани. Другата част от нас, която получава присъдата и е необходимо да бъде наказана е жертвата. Част от нас казва: “Горкият аз. Не съм достатъчно добър, не съм достатъчно силен, не съм достатъчно интелигентен. Защо да опитвам?” Когато сте малки деца, не можете да избирате в какво да вярвате и в какво да не вярвате. Съдията и жертвата се основават на всички тези фалшиви вярвания, които не сте избирали. Когато тази информация е стигнала до ума ти, ти си бил невинен. Вярвал си във всичко. Системата от вярвания ти е вкарана като програма от външния сън. Толтеките наричат тази програма паразит. Човешкото съзнание е болно, защото в него има паразит, който краде жизнената му сила и ограбва радостта му. Паразитът са всички тези вярвания, които ви карат да страдате. Тези вярвания са толкова силни, че години по-късно, когато се сдобиете с нови представи и идеи и се опитате да вземете собствени решения, откривате, че тези вярвания все още контролират живота ви. Понякога малкото дете във вас излиза навън – истинският ви аз, който е останал на възраст 2 – 3 години. Живеете за момента и се забавлявате, но има нещо, което ви дърпа назад. Нещо във вас смята, че не си струва да се забавлявате толкова много. Един вътрешен глас ви казва, че щастието ви е прекалено много, за да бъде истина, че не е правилно да бъдете толкова щастливи. Цялата вина, всички обвинения, цялата емоционална отрова в емоционалното ви тяло ви дърпат назад в света на драмата. Паразитът се разпространява като болест от нашите деди към нашите родители, към нас и след това ние я предаваме на децата си. Ние вкарваме всички тези програми в нашите деца по начина, по който дресираме кучетата. Хората са опитомени животни и това опитомяване ни вкарва в съня за ада, където живеем в страх. Храната за паразита са емоциите, идващи от страха. Преди да се сдобием с паразита, ние се наслаждаваме на живота, играем, щастливи сме като малки деца. Но след като целият този боклук е вкаран в ума ни, ние повече не сме щастливи. Научаваме се да бъдем “правите” и да обвиняваме всеки друг, че не е прав. Необходимостта да бъдем прави е резултат от опита ни да защитим образа, който се опитваме да проектираме навън. Ние трябва да наложим нашия начин на мислене, не само на другите хора, но дори и на самите себе си. Ако се опитваме да осъзнаваме нещата, лесно можем да проумеем защо взаимоотношенията не вървят – с родителите, с децата, с приятелите, с партньора ни и дори със самите себе си. Защо взаимоотношението със себе си не е успешно? Защото сме наранени и сме изпълнени с цялата тази отрова, с която едва се справяме. Изпълнени сме с отрова, защото израстваме с един перфектен образ, който не е истински, който не съществува и това не е честно според нашия ум. Виждали сме как създаваме този перфектен образ, за да угодим на другите, въпреки че те сътворяват своя собствен сън без това да има нещо общо с нас. Опитваме се да угодим на мама и татко, опитваме се да угодим на учителите си, правителството, религията и Господ. Истината е, че от тяхна гледна точка ние никога не можем да бъдем съвършени. Перфектният образ ни казва какви трябва да бъдем, за да се признаем за добри, за да приемем себе си. Но познайте какво? Това е найголямата лъжа, в която вярваме, защото ние никога няма да станем съвършени. И няма начин да простим на себе си затова, че не сме перфектни. Този перфектен образ се променя в зависимост от начина, по който мислим. Научаваме се да отричаме и да отхвърляме себе си. Никога не сме достатъчно добри, или достатъчно прави, или 9
достатъчно чисти, или достатъчно здрави според всичките вярвания, които имаме. Винаги има нещо, което съдията не може да приеме или да прости. Ето защо отхвърляме нашата човешка природа. Ето защо никога не заслужаваме да бъдем щастливи. Ето защо търсим някой, който да злоупотребява с нас, който ще ни наказва. Ние притежаваме много високо ниво на злоупотреба със самите себе си поради този перфектен образ. Когато отхвърляме и съдим себе си, определяме се за виновни и се наказваме толкова много, изглежда сякаш няма любов. Изглежда, че има само наказания, само страдания и присъди. Адът има много различни нива. Някои хора са дълбоко в ада, други току що са навлезли, но все пак са в него. Има взаимоотношения с много злоупотреби и взаимоотношения почти без злоупотреби. Вие вече не сте деца и ако имате отношения, в които се злоупотребява, то е защото вие приемате тази злоупотреба, защото вярвате, че я заслужавате. Имате граница за количеството злоупотреба, което можете да приемете от другите, но никой в света не злоупотребява с вас повече отколкото вие самите правите това. Границата на вашата злоупотреба със самите себе си е границата, до която вие ще толерирате другите хора. Ако някой злоупотребява с вас повече отколкото вие злоупотребявате със себе си, вие се махате, бягате. Но ако някой злоупотребява малко под вашата граница, може би ще останете по-дълго. Вие все още заслужавате тази злоупотреба. Обикновено в нормалните взаимоотношения в ада става въпрос за плащане за несправедливост, става въпрос за разчистване на сметките. Аз злоупотребявам с теб по начина, по който ти имаш нужда, ти злоупотребяваш с мен по начина, по който аз имам нужда. Налице е добро равновесие и то работи. Разбира се, енергията привлича същия вид енергия, същата вибрация. Ако някой дойде при теб и ти каже: “Толкова злоупотребяват с мен”, а ти попиташ: “Добре, защо тогава стоиш там?”, той няма дори да знае защо. Истината е, че той се нуждае от тази злоупотреба, защото това е начинът, по който той наказва себе си. Животът ви носи точно това, от което се нуждаете. Има съвършена справедливост в ада. 3 Човекът, който не вярваше в любовта ИСКАМ ДА ВИ РАЗКАЖА ЕДНА МНОГО СТАРА ИСТОРИЯ за човека, който не вярваше в любовта. Това беше един обикновен човек като вас и мен, но това което го правеше специален беше неговото мислене. Той смяташе, че любовта не съществува. Разбира се, той притежаваше голям опит в търсенето на любовта, и беше наблюдавал хората около него. Голяма част от живота беше прекарал в търсене на любовта, само за да открие, че тя не съществува. Където и да отидеше този човек, беше свикнал да казва на хората, че любовта не е нищо друго, освен изобретение на поетите, изобретение на религиите, за да манипулират слабото човешко съзнание, за да имат контрол над хората, за да ги накарат да вярват. Той казваше, че любовта не е реална, и ето защо няма човек, който би могъл да открие любовта, дори когато я търси. Този човек беше високо интелигентен и много убедителен. Беше прочел много книги, беше завършил най-добрите университети и беше станал уважаван учен. Можеше да застане на всяко обществено място, пред всякакви хора и логиката му беше много здрава. Той казваше, че любовта е просто като дрогата. Може да те издигне много високо, но създава и силна необходимост. Може да силно да се пристрастиш към любовта, но какво става ако не получиш своята дневна доза любов. Просто както и при дрогата, ти се нуждаеш от твоята всекидневна доза. Той обичаше да казва, че повечето любовни взаимоотношения са като взаимоотношенията между наркомана и доставчика на дрога. Този, който има по-голяма нужда, е като наркомана, а този, който има по-малка нужда, е като доставчика. Този, който има по-малка нужда, той контролира взаимоотношенията. Можете да видите тази движеща сила съвсем ясно, защото обикновено във всяка връзка единият обича повече, а другият обича по-малко и се възползва от този, който дава сърцето си. Можете да видите начина, по който те взаимно се манипулират, техните действия и реакции, и ще откриете, че те са точно като доставчика и наркомана. Зависимият, този, който има по-голяма нужда, живее в постоянен страх, че може би няма да получи следващата доза любов или дрога. Зависимият казва: “Какво ще правя, ако тя ме напусне?” Този страх предизвиква у него силно чувство за собственост: “Това е мое!” Зависимият става ревнив и изискващ заради страха да не би да не получи следващата доза. Доставчикът може да контролира и манипулира този, който се нуждае от дрогата, давайки му по-големи дози, по-малки дози или като изобщо не му дава никакви дози. Този, който има по-голяма нужда, напълно се предава и ще направи всичко каквото може, за да не бъде изоставен. 10
Човекът продължаваше да обяснява на всеки защо любовта не съществува. “Това, което хората наричат любов, не е нищо друго освен взаимоотношения на страх, базирани върху контрола. Къде е уважението? Къде е любовта, която претендират, че имат? Няма любов. Младоженците при представянето им пред Бог, пред техните семейства и приятели дават много обещания един на друг да живеят заедно завинаги, да се обичат и почитат едни друг и обещават, и обещават. Забавното е, че те наистина вярват в тези обещания. Но след брака, една седмица по-късно, един месец по-късно, няколко месеца по-късно – можете да видите, че никое от тези обещания не е удържано. Това, което виждате, е война за контрол - да се определи кой кого ще манипулира. Кой ще бъде доставчикът и кой ще бъде пристрастеният. Ще видите, че няколко месеца по-късно, уважението, за което са се заклели, че ще изпитват един към друг е изчезнало. Можете да видите негодуванието, емоционалната отрова, как се нараняват един друг. Малко по малко негодуванието расте и те не разбират кога любовта свършва. Остават заедно, защото се страхуват да бъдат сами, страхуват се от мнението и обвиненията на другите. Страхуват се също от собствените си обвинения и мнения. Но къде е любовта?” Този човек претендираше, че е виждал много стари двойки, които са живели заедно 30, 40, 50 години заедно и са горди, че са живели толкова дълги години заедно. Но когато говорят за взаимоотношенията помежду си, казват: “Ние съхранихме брака”. Това означава, че единият се е предал на другия. В даден момент тя се е предала и е решила да устои на страданието. Този с посилна воля и по-малка необходимост е спечелил войната, но къде е този пламък, наречен любов? Те се отнасят един към друг като към притежания. “Той е мой. Тя е моя.” Човекът продължаваше да говори за всички причини, поради които смята, че любовта не съществува и казваше на другите: “Минал съм вече през това. Никога повече няма да позволя на никой да манипулира съзнанието ми и да контролира живота ми в името на любовта.” Неговите аргументи бяха доста логични, и той убеди много хора с думите си. Любовта не съществува. После един ден човекът си вървеше в парка и тук на една пейка седеше красива жена, която плачеше. Когато я видя да плаче, го загложди любопитството. Седна до нея и я попита дали може да й помогне. Попита я защо плаче. Можете да си представите каква беше неговата изненада, когато разбра, че тя плаче, защото любовта не съществува. Той каза: “Това е изумително – жена, която вярва, че любовта не съществува!” Разбира се, той искаше да разбере повече за нея. “Защо казвате, че любовта не съществува?”, попита той. “Ами, дълга история”, отговори тя. “Омъжих се, когато бях много млада, с цялата си любов, с всички илюзии, изпълнена с надежда, че ще споделя живота си с този мъж. Заклехме се един на друг в лоялност, уважение и почит и създадохме семейство. Но скоро всичко се промени. Аз бях преданата съпруга, която се грижеше за децата и за дома. Съпругът ми продължи да развива своята кариера. Неговият успех и имидж извън дома бяха по-важни за него отколкото семейството. Той загуби уважението си към мен и аз към него. Наранявахме се един друг и в един момент аз открих, че нито той ме обича, нито аз него. Но децата се нуждаеха от баща и това беше моето извинение да остана с него и да го поддържам. Сега децата пораснаха и ни напуснаха. Нямам повече извинения да стоя с него. Няма уважение, няма доброта. Знам, че и да открия някой друг, ще бъде същото, защото любовта не съществува. Няма смисъл да се оглеждам за нещо, което не съществува. Ето защо плача.” Разбирайки я много добре, той я прегърна и каза: “Права сте, любовта не съществува. Ние търсим любов, отваряме сърцата си и ставаме уязвими, само за да открием егоизъм. Това ни наранява, дори да не смятаме, че ще бъдем наранени. Няма значение колко взаимоотношения сме имали, винаги се случва едно и също. Защо тогава да търсим любовта?” Те толкова си приличаха и станаха най-добрите приятели. Беше чудесна връзка. Уважаваха се взаимно и не се упрекваха. С всяка стъпка, която правеха заедно, бяха щастливи. Нямаше завист и ревност, нямаше контрол, нямаше притежание. Взаимоотношенията продължаваха да се развиват. Обичаха да са заедно, защото много се забавляваха. Когато не бяха заедно си липсваха. Един ден мъжът беше извън града, когато му хрумна странна идея. Той си помисли: “Хм, може би това, което усещам към нея е любов. Но то е толкова различно от това, което съм изпитвал досега. Не е това, което поетите казват, не е това, което религията казва, защото аз не съм отговорен за нея. Аз не искам нищо от нея. Не се нуждая от това, тя да се грижи за мен. Нямам нужда да я обвинявам за моите трудности и да й предавам своите драми. Най-добре се чувстваме, когато сме заедно, забавно ни е. Уважавам начина, по който тя мисли и чувства. Тя не ме безпокои, не ми 11
досажда изобщо. Аз не изпитвам ревност, когато тя е с други хора. Не изпитвам завист към успехите й. Може би любовта съществува, но тя не е това, което хората смятат за нея.” Едва чакаше да се прибере вкъщи и да говори с нея, да й каже за странната си идея. Веднага след като започна да говори, тя каза: “Знам точно за какво ми говориш. Имах същото усещане от много време, но не исках да го споделям с теб, защото знаех, че не вярваш в любовта. Може би любовта съществува, но тя не е това, което мислим.” Те решиха да станат любовници и да живеят заедно и удивителното беше, че нещата не се промениха. Те все още се уважаваха, подкрепяха се един друг, а любовта растеше все повече и повече. Дори най-простите неща караха сърцата им да пеят с любов, защото те бяха толкова щастливи. Сърцето на мъжа беше толкова изпълнено любов, че една нощ се случи велико чудо. Той гледаше звездите и откри най-красивата, а любовта му беше толкова голяма, че звездата започна да пада от небето и скоро падна в ръцете му. След това се случи второ чудо и душата му се сля със звездата. Той беше крайно щастлив и едва чакаше да отиде при жената и да сложи звездата в ръцете й, за да докаже своята любов. След като той постави звездата в ръцете й, за миг тя изпита съмнение. Любовта беше поразителна, но в този момент звездата падна от ръцете й и се счупи на милиони малки части. Сега има един възрастен мъж, който обикаля света, който се кълне, че любовта не съществува. Има също красива възрастна жена, която седи вкъщи, чака мъжа и рони сълзи за рая, който някога имаше в ръцете си, но за един миг на съмнение, тя го изпусна. Това е историята на мъжа, който не вярваше в любовта. Кой сгреши? Искате ли да познаете какво не беше наред. Грешката беше от страна на мъжа, защото мислеше, че може да даде на жената своето щастие. Звездата беше неговото щастие, и грешката му беше, че постави своето щастие в нейните ръце. Щастието никога не идва отвън. Той беше щастлив заради любовта, бликаща от него, тя беше щастлива заради любовта, извираща от нея. Но в момента, в който той я направи отговорна за своето щастие, тя разби звездата, защото не можеше да бъде отговорна за неговото щастие. Няма значение колко го е обичала жената, тя никога не би могла да го направи щастлив, защото тя никога няма да разбере какво той има в съзнанието си. Тя никога не би разбрала какви са неговите очаквания, защото не познава мечтите му. Ако вземете своето щастие и го сложите в ръцете на някой друг, рано или късно той ще го разбие. Ако оставиш щастието си в ръцете на друг, той винаги може да го отнесе. Следователно щастието ви може да дойде само отвътре в резултат на любов и вие сте отговорни за своето щастие. Никога не можем да прехвърляме на друг отговорността за нашето собствено щастие, но когато отидем в църквата, първото нещо, което правим е да си разменим пръстените. Поставяме звездата си в ръцете на другия, очаквайки че той ще ни прави щастлив и ние него. Няма значение колко обичате някого, вие никога няма да бъдете това, което другият очаква от вас. Това е грешката, която повечето от нас правят още в началото. Основаваме щастието си на другия и нещата не вървят по този начин. Правим всички тези обещания, които не можем да удържим и предварително се проваляме. 4 Пътят на любовта Пътят на страха ЦЕЛИЯТ ВИ ЖИВОТ НЕ НИЩО ДРУГО ОСВЕН ЕДИН СЪН. Вие живеете в една илюзия, където всичко, което знаете за себе си е истина само за вас. Вашата истина не е истина за никой друг. Това включва вашите деца и вашите родители. Вземете за пример само това, което вие мислите за себе си и това, което майка ви мисли за вас. Тя може да твърди, че ви познава много добре, но тя няма представа кой сте вие всъщност. Знаете, че тя не ви познава. Вие може да вярвате, че познавате майка си много добре, но и представа си нямате коя е всъщност тя. Тя има своите фантазии в ума си, които никога не е споделяла с друг. Нямате представа какво става в ума й. Ако погледнете живота си и се опитате да си спомните какво сте правили, когато сте били на 12 години, едва ли ще си спомните повече от 5% от живота си. Разбира се, ще си спомните найважните неща, като името си, защото го повтаряте през цялото време. Но понякога забравяте името на собственото си дете и на приятелите си. Това е така, защото животът ви е изграден от сънища – много малки сънища, които се променят през цялото време. Сънищата имат способността да се разтварят, ето защо забравяме толкова лесно. 12
Всяко човешко същество има личен сън за живота и този сън е напълно различен от съня на всеки друг. Ние сънуваме в съответствие с всички вярвания, които имаме и модифицираме съня си според начина, по който съдим другите, според начина, по който ставаме жертви. Ето защо сънищата никога не са едни и същи за които и да е двама души. В една връзка ние може да претендираме, че сме еднакви, да мислим по един и същи начин, да чувстваме по един и същи начин, да мечтаем еднакво, но няма начин това да се случи. Има двама сънуващи, с два различни съня. Всеки сънува по свой собствен начин. Ето защо трябва да приемаме разликите между различните сънуващи. Необходимо е да уважаваме съня на другия. Може да имаме хиляди взаимоотношения по едно и също време, но всяко взаимоотношение е между двама души, не между повече. Аз имам връзка с всеки от моите приятели и тя е само между двамата. Имам връзка с всяко от моите деца, и всяка от тях е напълно различна от другите. В зависимост от начина, по който двама души сънуват, те създават посоката на съня, който наричаме връзка. Всяка връзка, която имаме – с майката, с бащата, с братята, сестрите, приятелите – е уникална, защото ние сънуваме малък сън заедно. Всяка връзка става живо същество, сътворено от двамата сънуващи. Просто както тялото ви е съставено от клетки, вашите сънища се състоят от емоции. Съществуват два основни източника на емоциите: единият е страха и всички емоции, произтичащи от него, другият е любовта и всички емоции, произтичащи от нея. Ние преживяваме и двете емоции, но тази, която преобладава в ежедневието на хората е страхът. Може да кажем, че една обичайна връзка е основана на 95 % страх и 5% любов. Разбира се, това варира в зависимост от хората, но дори страхът да е 60%, а любовта 40%, тя все още е изградена на базата на страха. За да разберем тези емоции, можем да опишем някои характеристики на любовта и на страха, които ние наричаме “пътят на любовта” и “пътят на страха”. Тези два пътя са само отличителните знаци за съпоставка, за да видим как живеем живота си. Това деление е за логическия ум, за да разбере и да се опита да има известен контрол върху изборите, които прави. Нека погледнем някои от характеристиките на любовта и на страха. Любовта не задължава. Страхът е изпълнен със задължения. По пътя на страха, каквото и да правим, то е защото трябва да го направим и очакваме другите да направят нещо, защото трябва да го направят. Имаме задължението и веднага след като то се появи, ние започваме да му се съпротивляваме. Колкото повече съпротива оказваме, толкова повече страдаме. Рано или късно се опитваме да избягаме от задълженията. От друга страна, любовта не притежава съпротива. Каквото и да правим, то е защото искаме да го правим. То става удоволствие, то е подобно на игра и ние изпитваме удоволствие от него. При любовта няма очаквания. Страхът е пълен с очаквания. Посредством страха ние правим нещата, защото трябва да ги направим и очакваме и другите да направят същото. Ето защо страхът наранява, а любовта не наранява. Ние очакваме нещо и ако то не се случи, се чувстваме наранени. Обвиняваме другите, че не изпълняват нашите очаквания. Когато обичаме, нямаме очаквания правим нещо, защото така искаме и другите хора постъпват по определен начин по същата причина защото така искат или не искат и в това няма нищо лично. Когато не очакваме нещо да се случи, ако нищо не се случи, това не е важно. Не се чувстваме наранени, защото всичко, което става е О.К. Ето защо почти нищо не ни наранява, когато обичаме. Ние не очакваме, че нашият любим трябва да направи нещо, и съответно нямаме задължения. Любовта почива върху уважението. Страхът не уважава нищо, включително себе си. Ако аз съжалявам за вас, това означава, че не ви уважавам. Означава, че не можете да правите собствен избор. Когато трябва да правя изборите вместо вас, в тази позиция аз не ви уважавам. Ако не ви уважавам, тогава аз се опитвам да ви контролирам. През повечето време, когато казваме на децата си как да живеят техния си живот, това е защото не ги уважаваме. Съжаляваме ги и се опитваме да направим за тях това, което те самите трябва да направят за себе си. Когато не уважавам себе си, аз се съжалявам, струва ми се че не съм достатъчно добър за този живот. Как да разберете кога не уважавате себе си. Когато казвате: “Горкият аз, не съм достатъчно силен, достатъчно интелигентен, достатъчно красив, не мога да го направя.” Самосъжалението произтича от липсата на респект. Любовта е безжалостна. Тя не изпитва съжаление към никой, но е състрадателна. Страхът е изпълнен със съжаление, той изпитва съжаление към всеки. Вие ме съжалявате, когато не ме уважавате, когато не смятате, че съм достатъчно силен за да се справя. От друга страна любовта респектира. Обичам те - зная, че можеш да се справиш. Зная, че си достатъчно силен, достатъчно 13
добър и интелигентен, за да направиш свой собствен избор. Не е необходимо да правя избор вместо теб. Ти можеш да го направиш. Ако паднеш, аз ще ти подам своята ръка, мога да ти помогна да станеш. Мога да кажа: “Ти можеш, продължавай напред.” Това е състрадание, но то не е същото като да изпитваш съжаление. Състраданието произтича от уважението и любовта, а чувството на съжаление е резултат от страха и липсата на уважение. Любовта е напълно отговорна. Страхът избягва отговорността, но това не означава, че няма отговорност. Като се опитваме да избегнем отговорността, ние правим една от най-големите грешки, защото всяко действие има последствие. Всичко, което мислим, всичко, което правим, има последствия. Когато правим избор, ние имаме резултат или реакция. Ако не направим избор, пак имаме резултат или реакция. Ние ще преживеем последствията от нашите действия по един или друг начин. Ето защо всяко човешко същество е напълно отговорно за своите действия, дори и да не иска да носи тази отговорност. Другите хора може да се опитват да платят за вашите грешки, но вие така или иначе ще си платите за грешките и тогава като цяло плащате двойно. Когато другите се опитват да поемат вашата отговорност, това само създава по-голяма драма. Любовта винаги е мила, страхът не е. Поради страха ние сме изпълнени със задължения и очаквания, не проявяваме респект, избягваме отговорността и изпитваме съжаление. Как да се почувстваме добре, когато толкова ни е страх. Чувстваме се жертва на всичко. Чувстваме се ядосани, тъжни, ревниви или предадени. Гневът не е нищо друго освен страх с маска. Тъгата, също е страх с маска, ревността също. С всички тези емоции, идващи от страха и предизвикващи страдание, ние само претендираме, че сме мили. Ние не сме мили, защото не се чувстваме добре, не сме щастливи. Ако вие сте на пътя на любовта, нямате задължения, нямате очаквания. Не съжалявате себе си или партньора си. Всичко върви добре за вас и затова усмивката е винаги на лицето ви. Чувствате се добре със себе си, и тъй като сте щастлив, вие сте мил. Любовта винаги е добра и тази доброта ви прави щедър и отваря всички врати. Страхът е егоистичен - това е само за мен. Егоизмът затваря всички врати. Любовта е безусловна. Страхът изобилства от условия. На пътя на страха, аз ще те обичам, ако ми позволиш да те контролирам, ако си добър към мен, ако подхождаш на образа, който съм си изградил за теб. И понеже ти никога няма да постигнеш този образ, аз те осъждам за това и те обявявам за виновен. Много пъти аз дори се срамувам от теб, защото не си това, което искам. Ако не подхождаш на този образ, ти ме смущаваш, дразниш ме, не мога да проявявам никакво търпение към теб. Аз просто претендирам за доброта. На пътя на любовта няма ако, няма условия. Обичам те без причина, без никакви оправдания. Обичам те такъв какъвто си и ти давам свободата да бъдеш такъв. Ако не те обичам такъв, тогава по-добре да бъда с някой друг, който отговаря на моите изисквания. Нямаме право да променяме, когото и да било и никой няма право да променя нас. Ако решим да се променяме, това трябва да е защото ние така искаме, защото не желаем повече да страдаме. Повечето хора изживяват целия си живот, вървейки по пътя на страха. Те се обвързват, защото чувстват че трябва да бъдат обвързани. В тази връзка проявяват всички свои очаквания към партньора си и към себе си. Цялата тази драма и страдание съществуват, защото ние използваме канали за комуникация, които са съществували още преди да се родим. Хората съдят и стават жертви, клюкарстват се взаимно, клюкарят с приятели, клюкарят в бара. Карат членовете на семейството да се мразят един друг. Натрупват емоционална отрова и я предават и на децата си. “ Виж баща си – какво ми направи. Не бъди като него. Всички мъже са такива, всички жени са такива.” Ето какво правим с хората, които обичаме толкова много – със собствените си деца, приятели и партньори. На пътя на страха имаме толкова много условия, очаквания и задължения, че създаваме безброй правила да защитим себе си от емоционалната мъка. А истината е, че не бива да има никакви правила. Тези правила повлияват върху качеството на каналите за комуникация между нас, защото когато се страхуваме, ние лъжем. Ако ти имаш очаквания какъв да бъда, тогава аз се чувствам длъжен да бъда такъв. Истината е, че не съм това, което искаш. Когато съм честен и съм това, което съм, ти се чувстваш наранен, ти се ядосваш. Тогава аз те лъжа, защото се страхувам от твоята присъда. Страхувам се, че ще ме обвиниш, че ще ме осъдиш и ще ме накажеш. И всеки път, когато си спомниш, ти ме наказваш отново и отново за същата грешка. На пътя на любовта има справедливост. Ако направите грешка, плащате само веднъж за нея и ако вие истински обичате себе си, вие се учите от тази грешка. На пътя на страха няма справедливост. Карате себе си да плащате хиляди пъти за една и съща грешка. Карате приятеля или 14
партньора си да плаща хиляди пъти за същата грешка. Това създава чувство за несправедливост и отваря много емоционални рани. След това, разбира се, смятате, че си сте се провалили. Хората драматизират всичко, дори съвсем прости и дребни неща. Виждаме тези драми в обичайните взаимоотношения в ада, защото те са на пътя на страха. ℘ Във всяка връзка има две половини. Едната половина сте вие, а другата половина е вашият син, вашата дъщеря, вашата майка, баща или вашия партньор. От тези две половини, вие сте отговорни само за вашата половина и не носите никаква отговорност за другата половина. Няма значение колко близки смятате, че сте или колко силно обичате, няма начин, по който да поемете отговорността за това, което е в главата на другия човек. Никога не можете да разберете какво чувства този човек, в какво вярва той, предположенията, които прави. Вие нищо не знаете за този човек. Това е истината, но какво правим ние? Опитваме се да поемем отговорността за другата половина и затова взаимоотношенията в ада се основават на страха, драмата и борбата за контрол. Ако ние сме във война за контрол, то е защото не изпитваме уважение. Истината е, че ние не обичаме. Това е егоизъм, а не любов, това са просто малките дози, които ни карат да се чувстваме добре. Когато липсва уважение е налице война за контрол, защото всеки се чувства отговорен за другия. Трябва да те контролирам, защото не те уважавам. Трябва да отговарям за теб, защото каквото и да ти се случи, ще ме нарани, а аз искам да избегна мъката. Следователно, когато аз видя, че ти не си отговорен, ще те критикувам през цялото време, за да те накарам да бъдеш отговорен, но отговорен от моята лична гледна точка. Това не означава, че аз съм прав. Ето какво се случва, когато изхождаме от пътя на страха. Тъй като не те уважавам, аз действам сякаш ти не си достатъчно интелигентен, за да видиш какво е добро и какво не за теб. Допускам, че не си достатъчно силен да влезеш в определени ситуации и да се грижиш за себе си. Аз трябва да те контролирам и казвам: “Нека го направя вместо теб” или “Не прави това”. Опитвам се да потискам твоята половина от връзката и поемам контрола за всичко. Ако аз контролирам цялата връзка, тогава къде е твоята част? Тя не работи. С другата половина ние може да споделяме, да се забавляваме, да творим най-прекрасния сън заедно. Но другата половина винаги има свой собствен сън, собствена драма, собствени желания и ние никога не можем да контролираме този сън, независимо колко упорито се опитваме да го направим. Следователно имаме избор: Можем да създадем конфликт и война за контрол или да станем приятели в играта или отборни играчи. Играчите в отбор играят заедно, а не един срещу друг. Ако играете тенис, вие имате партньор, вие сте отбор и никога не вървите един срещу друг – никога. Дори да играете различно, вие имате една и съща цел – да се забавлявате, да играете заедно. Ако имате партньор, който иска да контролира вашата игра и ви казва “Не, не играй така, играй така. Не, не го правиш добре”, вие изобщо няма да се забавлявате. В крайна сметка вие няма да искате да играете повече с този партньор. Вместо да сте отбор, вашият партньор иска да контролира играта Ви. А без идеята за отбор вие винаги ще имате конфликт. Ако разглеждате вашата връзка, вашата романтична връзка като отбор, всичко ще започне да се подобрява. Във връзката, както и в играта, не става въпрос за загуба или печалба. Играете, защото искате да се забавлявате. По пътя на любовта, вие давате повече отколкото взимате. И разбира се, обичате себе си достатъчно, че да позволявате на егоистични хора да се възползват от вас. Вие няма да си отмъщавате, но сте наясно във вашите общувания. Може да кажете: “Не харесвам, когато се опитваш да се възползваш от мен, когато не ме уважаваш, когато не си добър с мен. Не се нуждая от някой, който да злоупотребява с мен с думи, емоционално или физически. Нямам нужда да чувам ругатните ти през цялото време. И не, защото съм по-добър от теб, а защото обичам красотата. Обичам да се смея, обичам да се забавлявам, обичам да обичам. И не защото съм егоист, аз просто не искам голяма жертва край мен. Това не означава, че не те обичам, но аз не мога да поема отговорност за твоя сън. Ако имаш взаимоотношения с мен, ще бъде твърде тежко за твоя паразит, защото няма да реагирам на твоя боклук въобще.” Това не е егоизъм; това е любов към себе си. Егоизмът, контролът и страхът ще разрушат почти всяка връзка. Великодушието, свободата и любовта ще създадат най-красивата връзка: продължаваща любовна история. ℘ 15
Да овладеете взаимоотношенията зависи изцяло от вас. Първата стъпка е да станете съзнателни, да разберете, че всеки сънува своя собствен сън. Веднъж след като разберете това, вие можете да поемете отговорността за своята половина от връзката, която сте вие. Ако знаете, че вие сте отговорни само за вашата половина от връзката, лесно можете да контролирате тази половина. Не зависи от нас да контролираме другата половина. Ако уважаваме, ние знаем, че партньорът ни, майка ни, синът ни са напълно отговорни за своята половина. Ако ние уважаваме другата половина, винаги в тази връзка ще цари спокойствие. Няма война. След това, ако вие разберете какво е любовта и какво е страха, вие ставате осъзнати за начина, по който влизате във връзка със съня на другите. Качеството на тази връзка зависи от изборите, които правите във всеки един момент, дали настройвате емоционалното си тяло на вълните на любовта или на страха. Ако се хванете, че сте на пътя на страха, само чрез осъзнаването на този факт, вие може да преместите вашето внимание на пътя на любовта. Просто като видите къде се намирате, само променете вниманието си и всичко наоколо ще се промени. Накрая, ако вие разберете, че никой друг не може да ви направи щастливи, и че щастието е резултат на любовта, която извира от вас, тогава сте овладели великото майсторство на Толтеките, Изкуството на Любовта. Можем да говорим за любовта и да изпишем хиляди книги за нея, но любовта ще е различна за всеки от нас, защото трябва лично да я преживеем. Любовта няма нищо общо с представите, тя е свързана с действието. Любовта в действие може да донесе само щастие. Страхът в действие може да предизвика само страдания. Единственият начин да овладеете любовта е да я практикувате. Не е необходимо да оправдавате любовта си, да я обяснявате, необходимо е само да се упражнявате в любов. Майсторството се изгражда с практика. (Практиката създава майстора.) 5 Съвършените взаимоотношения ПРЕДСТАВЕТЕ СИ ЕДНА СЪВЪРШЕНА ВРЪЗКА. ВИЕ ВИНАГИ сте дълбоко щастливи с вашия партньор, защото живеете с съвършения за вас мъж или жена. Как бихте описали живота си с този човек? Добре, начинът по който се отнасяте с този човек ще бъде точно начинът, по който се отнасяте с едно куче. Кучето е куче. Няма значение какво правите, то ще си остане куче. Вие не можете да промените кучето в котка или в кон, то е такова каквото е. Просто да приемете този факт във вашите взаимоотношения с другите хора е много важно. Вие не можете да промените другите хора. Обичате ги такива каквито са или не ги обичате. Приемате ги такива каквито са или не ги приемате. Да се опитвате да ги направите такива, каквито вие искате да бъдат е като да се опитвате да направите кучето котка или котката – кон. Това е факт. Те са такива каквито са. Вие сте такива каквито сте. Вие или танцувате или не танцувате. Трябва да бъдете напълно честни със себе си – да кажете какво искате и да прецените дали искате да танцувате или не искате. Трябва да разберете това, защото е много важно. Когато истински разбирате, тогава е вероятно да разберете каква е истината за другите, а не просто това, което искате да видите. Ако имате куче или котка, помислете за това как се държите с него. Нека разгледаме например взаимоотношенията ви с кучето. Животното знае как да има съвършена връзка с вас. Когато кучето Ви направи нещо нередно, какво правите с него? Кучето не го е грижа какво правите, то просто ви обича. То няма никакви очаквания. Не е ли това чудесно? Но какво ще кажете за вашата приятелка, приятел, съпруг, съпруга? Те имат толкова много очаквания, които се менят през цялото време. Кучето е отговорно за своята половина от взаимоотношенията с вас. Едната половина от връзката е напълно нормална – тази на кучето. Когато се приберете в къщи, то лае насреща ви, върти опашка и пъхти, защото е толкова щастливо да ви види. То се справя много добре със своята част и вие знаете, че това е съвършеното куче. Вашата част е също почти перфектна. Вие поемате вашата отговорност - храните кучето, грижите се за него, играете с него. Обичате го безусловно, ще направите почти всичко за него. Вие играете вашата роля перфектно, кучето също. Повечето хора могат лесно да си представят този вид взаимоотношения с тяхното куче, но защо не и с жена си или с мъжа си? Познавате ли някой мъж или жена, който е съвършен? Кучето си е куче и за вас това е О.К. Нямате нужда да се чувствате отговорни за вашето куче, за това да го 16
карате да бъде куче. Кучето не се опитва да ви кара да бъдете добър човек или учител. Тогава защо не можем да позволим на жената да бъде жена и на мъжа да бъде мъж и да обичаме човешкото същество такова каквото е, без да се опитваме да го променяме? Може би си мислите: “Ами ако не съм с правилния мъж или жена, тогава какво?” Това е много важен въпрос. Разбира се, вие трябва да изберете правилния мъж или правилната жена. Някой, който иска да върви в същата посока като вас, някой, който е съвместим с вашите възгледи и ценности – емоционално, психически, икономически и духовно. Как да разберете дали вашият партньор е точно за вас? Представете си, че сте мъж и дадена жена ви избира. Ако има стотици жени, търсещи мъж и всяка гледа на вас като на възможност, за колко от тези жени, вие ще бъдете подходящият мъж? Отговорът е: “Не знам.” Ето защо е необходимо да изследвате и да рискувате. Но аз мога да ви кажа, че подходящата жена за вас е тази, която обичате такава каквато е, жената, която нямате нужда да променяте изобщо. Това е точната за вас жена. Щастливи сте ако сте я намерили и ако в същото време и вие сте подходящият за нея мъж. Вие ще бъдете подходящ за нея ако тя ви обича такъв какъвто сте и не иска да ви променя. Тя не трябва да е отговорна за вас. Тя може да се довери, че ще бъдете това, което претендирате, че сте, че отговаряте на представата, която създавате за себе си. Тя може да бъде достатъчно честна, за да ви даде истинска представа за това, какво представлява. Тя няма да дойде при вас, претендирайки, че е нещо, което по-късно ще разберете, че не е. Този, който ви обича, ви обича точно такъв, какъвто сте. Защото ако някой иска да ви променя, това означава, че вие не сте това, което този човек иска. Тогава защо тя е с вас? Разбирате ли, лесно е да обичате своето куче, защото то няма мнение за вас. Кучето ви обича безусловно. Това е важно. Тогава ако вашият партньор ви обича такъв какъвто сте, то е същото както и кучето ви обича. Можете да бъдете себе си с вашия партньор, можете да бъдете мъж или жена просто по същия начин, по който кучето може да бъде куче с вас. Когато срещнете човек, непосредствено след като се поздравите със “здравейте”, той веднага започва да ви изпраща информация. Той едва ли очаква да сподели своята мечта с вас. Но той се отваря дори да не знае, че го прави. Толкова е лесно за вас да видите всеки човек такъв какъвто е. Не е необходимо да лъжете себе си. Когато купувате нещо, вие може да видите какво е то и го пожелавате или не го пожелавате. Но не може да обвинявате другия човек, че е куче или, че е котка или кон. Ако искате куче, тогава защо си взимате котка? Ако искате котка, тогава защо си взимате кон или пиле? Вие знаете какъв тип мъж или жена искате. Такъв, който кара сърцето ви да пее, такъв който подхожда на вашата същност, някой който ви обича такива каквито сте. Защо да се свързвате с нещо друго? Защо да не получите това, което искате? Защо да карате някого да подхожда на нещо, което не е. Това не означава, че не го обичате, това означава, че правите избор и казвате да или не, защото вие също така обичате и себе си. Вие правите избор, и вие сте отговорни за своите избори. После ако изборът не е бил удачен, вие не обвинявате себе си. Просто правите друг избор. Но нека да си представим, че получавате куче, а обичате котките. Искате кучето ви да се държи като котка и се опитвате да го промените, защото то никога не казва “мяу”. Какво правите с кучето? Вземете си котка. Това е единственият начин да започнете възвишена връзка. Първо трябва да знаете какво искате, как го искате, кога го искате. Трябва съвсем точно да знаете какви точно са нуждите на вашето тяло, нуждите на вашето съзнание и какво ви подхожда най-добре. Има милиони мъже и жени и всеки от тях е уникален. Някои ще бъдат добра партия за вас, други няма да бъдат. Може да обичате всеки, но да се занимавате с човека в ежедневието, вие се нуждаете от някой, който по-плътно ви приляга. Този човек няма да бъде точно като вас, вие двамата трябва да бъдете като ключ и ключалка. Необходимо е да бъдете честни със себе си и с всички останали. Давайте обективна представа за себе си и не се преструвайте че сте нещо, което не сте. Същото е сякаш сте на пазара. Имате намерение да продадете себе си и вие също ще купувате. За да купите, вие искате да видите качеството на това, което ще вземете. А за да продадете, вие трябва да покажете на другите какво представлявате. Не става въпрос да сте по-добър или по-лош от някой друг, въпросът е да бъдете себе си. Ако разбирате какво искате, защо да не поемате риск? Но ако видите, че не е това, което искате, то знайте, че ще заплатите за това съответната цена. Не обикаляйте наоколо, крещейки: “Любимият ми злоупотребява с мен!”, след като толкова ясно го забелязвате. Не се самозалъгвайте. 17
Не си измисляйте, че хората притежават нещо, което не съществува в тях. Това е посланието. Ако знаете какво искате, ще откриете, че ще бъде подобно на връзката ви с кучето, но още по-добре. Вижте какво стои пред вас, не бъдете сляп и не предявявайте претенции да откриете това, което го няма. Не отричайте това, което виждате, за да получите стоката, когато тя не отговаря на вашите нужди. Когато купувате нещо от което нямате нужда, то отива в гаража. Същото е и с връзките с хората. Разбира се, може да ни отнеме години, за да научим този болезнен урок, но това е добро начало. Ако стартирате добре, останалото ще бъде все по-лесно, защото вие можете да бъдете себе си. Може би вие вече имате инвестирано известно количество време във някаква връзка. Ако изберете да продължите, вие все пак можете да започнете отначало, приемайки и обичайки партньора си такъв какъвто е. Но първо трябва да направите една крачка назад. Трябва да обичате и приемате себе си такъв какъвто сте. Само по този начин можете да бъдете и да изразявате това което, сте. Вие сте това, което сте и това е всичко, което сте. Не е необходимо да претендирате да бъдете нещо друго. Когато предявявате претенции да бъдете нещо друго, винаги ще се проваляте. След като веднъж сте приели себе си, следваща стъпка е да приемете партньора си. Ако решите да бъдете с някого, не се опитвайте да го променяте. Просто както на кучето или на котката му позволете да бъде това, което е. Той има това право, той има право да бъде свободен. Когато потиснете свободата на своя партньор, вие потискате самия себе си, защото трябва да бъдете там, за да видите какво прави или не прави вашия партньор. И ако вие обичате достатъчно себе си, никога няма да предадете личната си свобода. Можете ли да видите възможностите, които една връзка предлага? Изследвайте възможностите. Бъдете себе си. Намерете човек, който ви подхожда. Поемете риска, но бъдете честни. Ако проработи, продължете напред. Ако не заработи, тогава направете услуга на себе си и на партньора си. Отидете си, позволете му и той да си отиде. Не бъдете егоисти. Дайте на партньора си възможност да открие от какво наистина има нужда и в същото време дайте тази възможност и на себе си. Ако не заработи, по-добре е да поемете в различни посоки. Ако не можете да обичате партньора си такъв какъвто е, то някой друг може да го обича такъв какъвто е. Не губете своето и неговото време. Това е уважението. Ако вие сте доставчикът, а партньорът ви е зависимият, и на вас това не ви харесва, може би ще бъдете щастливи с някой друг. Но ако решите да продължите връзката, дайте най-доброто от себе си. Дайте най-доброто от себе си, защото вие сте този, който ще пожъне наградата. Ако можете да обичате партньора си такъв какъвто е, ако можете да отворите напълно сърцето си за него, ще постигнете рая посредством вашата любов. Ако вече имате котка, а искате куче, какво да направите? Можете да започнете да се упражнявате от тази точка нататък. Трябва да се стремите към ново начало, късайки връзките с миналото и започвайки всичко отново. Не трябва да имате обвързаности с миналото. Всички ние можем да извършим промяна, и това може да бъде за по-добро. Това е ново начало за вас - да простите за всичко, което се е случило между вас и партньора ви. Оставете го да си отиде, защото то не е било нищо друго освен резултат на гордостта, неразбирането и желанието на този, който е ядосан, да се успокои. Не си струва каквото и да е случка от миналото да развали възможността да постигнете рая в една връзка. Имайте куража да го следвате на 100% или го оставете да си върви. Освободете се от миналото и започвайте всеки ден от по-високо ниво на любов. Това ще поддържа огъня жив и ще накара любовта ви да порасне още повече. Разбира се, вие се нуждаете да погледнете това, което се нарича добри моменти и това, което се нарича лоши моменти. Ако лошият момент е физическото или емоционално малтретиране, не знам дали двойката би трябвало да продължи заедно. Ако лошите моменти са свързани с това някой да загуби работата си или нещо в работата не върви или пък се е случила злополука, това е друг вид лоши моменти. Ако лошите моменти биват породени от страх, от липсата на уважение, от унижение или от омраза, не знам колко лоши моменти една двойка ще преживее. Във връзката ви с вашето куче, може да имате лош момент. По каквато и да било причина, случва се – злополука, лош ден в работа и каквото и да било. Прибирате се вкъщи и кучето е там, джафкайки по вас, въртейки опашка и очаквайки вашето внимание. На вас не ви се играе с него, но то е там. Кучето няма да се почувства наранено от това, че не искате да си играете с него, защото то няма да го вземе лично. Веднъж след като отбележи пристигането ви и установи, че не искате да си играете с него, то ще ви остави на мира и ще започне да си играе само. Кучето няма да стои тук и да настоява да бъдете щастливи. 18
Понякога може да почувствате повече подкрепа от кучето отколкото от партньора си, който се опитва да ви направи щастливи. Ако не се чувствате щастливи и просто искате спокойствие, няма нищо лично. Това няма нищо общо с партньора ви. Може би имате проблем и се нуждаете от тишина и спокойствие. Но тази тишина може да породи у партньора ви редица предположения: “Какво направих сега? Сигурно е заради мен.” Но всичко това няма нищо общо с партньора ви, няма нищо лично. Останете сами, напрежението ще изчезне и вие ще се върнете към щастието. Ето защо ключът и ключалката трябва да си подхождат. Защото ако някой от двамата има лош момент или преживява емоционална криза, вашето споразумение е да си позволявате един на друг да бъдете каквито сте. Тогава връзката е нещо съвсем различно, тя е друго ниво на съществуване и всичко може да бъде прекрасно. Взаимоотношенията са изкуство. Мечтата на двама души е по-трудна за сътворяване от мечтата на един. За да бъдете и двамата щастливи вие трябва да поддържате вашата половина перфектна. Вие сте отговорни за вашата половина и тя има известно количество боклук. Той си е ваш и този, който трябва да се справи с него сте вие, а не партньора ви. Ако партньора ви се опитва да изчисти вашия боклук, ще свърши със счупен нос. Ние трябва да се научим да не пъхаме носа си, където никой не го е искал Същото се отнася и до половината на вашия партньор. Той също има определено количество боклук. Знаейки това, вие му позволявате сам да се справи с боклука си. Вие ще го обичате и приемате с целия му боклук. Вие ще уважавате неговия боклук. Вие не сте във връзка, за да му чистите боклука, той сам ще го направи. Дори ако той ви моли за помощ, имате избора да кажете “не”. Казвайки “не”, това не означава, че не го обичате или приемате. Това означава, че вие не сте готов или, че не искате да играете тази игра. Например, ако вашият партньор се ядоса, вие може да кажете: “Имаш право да си ядосан, но аз няма да се ядосвам затова, че ти си ядосан. Не съм направил нищо за да предизвикам гнева ти.” Въобще не е необходимо да поемате гнева на партньора си, но можете да му позволите да се ядосва. Не е необходимо да спорите, просто му позволете да бъде това, което е. Позволете му да се излекува без да се намесвате. Може също да се съгласите да не се намесвате със своя собствен лечебен процес. Да предположим че сте мъж и сте щастлив и по някаква причина партньорката ви не е щастлива. Има лични проблеми, занимава се със собствения си боклук и е нещастна. Тъй като я обичате, вие ще я подкрепите, но да я подкрепите не означава и вие да станете нещастен, понеже тя е нещастна. Това въобще не е подкрепа. Ако тя е нещастна и вие също станете нещастен, тогава и двамата затъвате. Ако вие сте щастлив, може вашето щастие да върне обратно и нейното щастие. По същия начин, ако вие сте паднал духом, а тя е щастлива, то нейното щастие е вашата подкрепа. Заради вашия собствен интерес, позволете й да бъде щастлива. Изобщо не се опитвайте да й отнемате щастието. Каквото и да се случва в работата ви, не се прибирайте вкъщи и не хвърляйте отровата си върху нея. Бъдете тихи и дайте да разбере, че не е нищо лично, вие просто се занимавате със себе си. Може да кажете: “Продължавай да бъдеш щастлива, да играеш, а аз ще се присъединя към твоето щастие, когато мога да се насладя на твоето щастие. Сега просто се нуждая да бъда сам.” ℘ Ако разбирате идеята за наранения ум, тогава ще разберете защо романтичните взаимоотношения са толкова трудни. Емоционалното тяло е болно. То е покрито с рани, изпълнено с отрова. Ако ние не разбираме, че сме болни или че партньорът ни е болен, ние ставаме егоисти. Раните болят и ние трябва да ги предпазим дори от този, когото обичаме. Но ако сме осъзнати, можем да имаме различни споразумения. Когато осъзнаваме, че партньорът ни има емоционални рани и го обичаме, ние със сигурност няма да искаме да докосваме неговите рани. Няма да го притискаме да лекува своите рани и няма да искаме и той да ни притиска да лекуваме нашите. Поемете риска и отговорността да направите ново споразумение с партньора си – не споразумение, което сте прочели в книга, а споразумение, което да работи за вас. Ако това споразумение не проработи, сключете ново. Използвайте въображението си да изследвате нови възможности, да създадете нови споразумения, базирани на уважението и респекта. Общуването, основано на респекта и любовта, е ключът, който поддържа любовта жива и предпазва връзката от отегчението. Необходимо е да намерите своя глас и да заявите нуждите си. Необходимо е да се доверявате на себе си и на партньора си. 19
Това, което ще споделите с партньора си, не е боклук, а любов, романтика и разбиране. Целта и за двамата трябва да бъде да ставате все по-щастливи и да призовавате все повече любов. Вие сте съвършеният мъж или жена, а вашият партньор е съвършеният човек така, както кучето е съвършено куче. Ако се отнасяте към партньора си с респект и любов, кой ще бъде облагодетелстван? Никой друг освен вас. Излекувайте вашата половина и ще бъдете щастливи. Ако можете да излекувате вашата част, тогава сте готови за връзка без страх, без нужда. Но запомнете, можете да излекувате само вашата част. Ако вече имате връзка и лекувате вашата половина, а партньорът ви работи върху своята половина, ще видите колко бързо ще има напредък. Любовта е тази, която ви прави щастливи и ако станете слуга на любовта, просто може да си представите всички възможности. Ще дойде денят, когато можете да бъдете с партньора си без осъждане, без вина, без гняв и тъга. Този ден ще бъде прекрасен, денят, когато вие ще сте напълно отворен, само да споделяте, само да служите, само да раздавате своята любов. Когато решите да бъдете двойка, вие сте там, за да отговорите на нуждите на този, когото обичате, този, когото сте избрали. Вие сте там за да предоставите своята любов на любимия си, да бъдете слуги един на друг. Във всяка целувка, във всяко докосване, вие чувствате, че всеки е там, за да удовлетвори другия, без да очаква нещо в замяна. Това е повече от секс, това е да бъдете заедно. Сексът става чудесен, но това е нещо съвсем друго. Сексът става единение, сексът става пълно отдаване, танц, изкуство, върховна изява на красотата. Можете да сключите споразумение, което гласи: “Харесвам те, ти си чудесна и ме караш да се чувствам добре. Аз ще донеса цветята, ти донеси нежната музика. Ще танцуваме и двамата ще полетим в облаците.” Това е чудесно, прекрасно, романтично. Вече не е борба за контрол, вече става въпрос за служене. Но вие можете да направите това, когато вашата любов към себе си е много силна. 6 Магическата кухня ПРЕДСТАВЕТЕ СИ, ЧЕ ИМАТЕ МАГИЧЕСКА КУХНЯ вкъщи. В тази магическа кухня вие разполагате с всякаква храна каквато пожелаете, от което и да е място по света, в каквото количество поискате. Никога не се страхувате какво ще ядете. Каквото и да пожелаете, можете да го имате на масата си. Вие сте много щедър с храната си, раздавате я безусловно на другите, не защото искате нещо в замяна от тях. Който и да дойде в дома ви, вие го храните просто заради удоволствието да споделите храната си и къщата ви е винаги пълна с хора, които идват да хапнат от вашата магическа кухня. Тогава един ден някой чука на вратата ви и това е човек с пица. Отваряте вратата, а човекът ви гледа и казва: “Хей, виждаш ли тази пица? Ще ти я дам ако ми позволиш да контролирам живота ти, ако правиш всичко, каквото ти кажа. Никога няма да си гладен, защото мога да ти нося пица всеки ден. Просто трябва да бъдеш добър с мен.” Можете ли да си представите вашата реакция. В своята кухня вие можете да имате същата пица и дори по-добра. А този човек идва в къщата ви и ви предлага храна, ако вие правите това, което той поиска. Вие ще се засмеете и ще кажете: “Не, благодаря! Не се нуждая от твоята храна. Имам храна в изобилие. Можеш да дойдеш вкъщи и да ядеш каквото поискаш и не е необходимо да правиш каквото и да било в замяна. Не си въобразявай, че бих правил това, което поискаш от мен. Никой не може да ме манипулира с храна.” Сега си представете точно обратното. Изминали са няколко седмици, а вие не сте яли нищо. Вие гладувате и нямате пари да си купите храна. Човекът с пицата идва и ви казва: “Хей, ето я храната. Можеш да я имаш само, ако правиш това, което ти кажа.” Вие подушвате храната и сте много изгладнял. Решавате да изядете храната и да правите това, което поиска от вас този човек. Хапвате малко и той ви казва “Ако искаш повече, можеш да имаш, но трябва да продължаваш да правиш това, което искам от теб.” Имате храна днес, но утре може да нямате и затова се съгласявате да правите всичко каквото можете заради храната. Можете да станете роб заради храната, защото се нуждаете от нея и я нямате. Тогава след известно време се появяват съмненията. “Какво ще правя без моята пица? Аз не мога да живея без нея. Какво ще стане ако партньорът ми реши да даде пицата на някой друг – моята пица?” 20
Сега си представете, че вместо за храна говорим за любов. Вие имате изобилие от любов в сърцето си. Имате любов не само за себе си, но и за целия свят. Обичате толкова много, че не се нуждаете от ничия друга любов. Вие споделяте любовта си без условия, вашата любов не познава думата ако. Вие сте милионер в любовта, а някой чука на вратата ви и казва: “Хей, ето аз имам любов за теб. Можеш да имаш любовта ми само ако правиш това, което искам от теб.” Когато сте изпълнени с любов, каква ще бъде реакцията ви? Ще се засмеете и ще кажете: “Благодаря, но не се нуждая от твоята любов. Имам същата любов, ето тук в сърцето си, дори поголяма и по-добра и споделям любовта си без условия.” Но какво ще стане ако вие сте гладни за любов, ако нямате тази любов в сърцето си и някой дойде и ви каже: “Искаш ли малко любов? Можеш да я имаш, ако правиш това, което ти казвам.” Ако сте гладни за любов и вкусите от неговата любов, вие ще правите каквото можете за тази любов. Можете да имате такава голяма нужда, че дори да продадете душата си само за малко внимание. Сърцето ви е като тази магическа кухня. Ако отворите сърцето си, вие вече имате цялата любов, от която се нуждаете. Не е необходимо да обикаляте света в просене на любов: “Моля ви, нека някой ме обича. Толкова съм самотен. Не съм достатъчно добър за любов. Нуждая се някой да ме обича, да ми доказва, че заслужавам любов.” Любовта е вътре в нас, но ние не я виждаме. Можете ли да видите драмите, които създават хората, когато смятат, че нямат любов. Те гладуват за любов и когато вкусят малко любов от някой друг, това създава голяма нужда. Започват да се нуждаят от тази любов и биват обсебени от нея. Тогава идва голямата драма: “Какво ще правя, ако той ме остави? Какво ще правя без него?” Те не могат да живеят без доставчика, този който им осигурява ежедневната доза. И за това малко парче любов, тъй като те гладуват, позволяват на другите хора да контролират живота им. Позволяват на другите да им казват какво да правят и какво да не правят, как да се обличат и как да не се обличат, как да се държат и как да не се държат, в какво да вярват и в какво да не вярват. “Обичам те, ако се държиш по този начин. Обичам те, ако ми позволиш да контролирам живота ти. Обичам те, само ако си добър с мен. Ако не си, тогава забрави за любовта ми.” Проблемът с хората е в това, че те не знаят, че имат магическата кухня в сърцето си. Цялото това страдание е започнало, защото преди много време сме затворили сърцата и не чувстваме, че любовта е там. В определен момент от нашия живот започваме да се страхуваме от любовта, защото смятаме, че любовта не е честна. Любовта наранява. Опитваме се да бъдем достатъчно добри за някой друг и се проваляме. Имали сме вече 2-3 любими и няколко разбити сърца. Да обичаш отново, означава да рискуваш твърде много. Разбира се, ние имаме толкова много присъди към себе си, че вероятно не можем да се обичаме. И ако няма достатъчно любов за нас самите, как тогава можем да претендираме, че споделяме любовта си с някой друг? Когато влизаме в дадена връзка, ставаме егоисти, защото сме нуждаещи се. Всичко да е за мен. Ние сме толкова егоистични, че искаме човекът, с който споделяме живота си, да бъде толкова нуждаещ се, колкото и ние. Ние искаме “някой, който се нуждае от мен”, за да оправдаем своето съществуване, за да почувстваме, че има причина да живеем. Смятаме, че търсим любов, но всъщност търсим някой, “който се нуждае от нас”, някой, който да контролираме и да манипулираме. Има борба за контрол в човешките взаимоотношения, защото сме опитомени да се състезаваме за контрол върху вниманието. Това, което наричаме любов – някой, който се нуждае от мен, някой, когото го е грижа за мен – не е любов. Това е егоизъм. Как може това да работи? Егоизмът не може да работи, защото при него няма любов. И двамата са гладни за любов. В секса те вкусват малко любов и той се превръща в наркотик, тъй като и двамата са жадни за любов. Но после се появяват всички присъди, целият страх, всички обвинения, цялата драма. Тогава търсим съвети за любовта и секса. Толкова много книги са написани за това и всички те могат да бъдат наречени: “Как да бъдем сексуални егоисти”. Намерението е добро, но къде е любовта. Те не са предназначени да те научат на любов. Няма какво да се учи за любовта. Всичко е вече в нас, в нашите гени, в нашата природа. Не е необходимо да учим нищо, с изключение на това, което си измисляме в този свят на илюзии. Ние търсим любов извън себе си, докато любовта е навсякъде около нас. Любовта е навсякъде, но ние нямаме очи да я видим. Нашето емоционално тяло вече не е настроено на вълните на любовта. Ние се страхуваме толкова много да обичаме, защото не е безопасно да обичаш. Страхът от отхвърляне ни плаши. Трябва да претендираме че сме нещо, което не сме. Опитваме се накараме 21
партньорите си да ни приемат, когато ние сами себе си не приемаме. Проблемът не е, че партньорът ни отхвърля. Проблемът е, че ние отхвърляме себе си, защото не сме достатъчно добри, защото вярваме в това, че не сме добри. Самоотхвърлянето е основният проблем. Никога няма да станете достатъчно добри, защо самата идея за съвършенство е напълно погрешна. Това е фалшиво понятие, то дори не е реално. Но вие вярвате в него. Бидейки несъвършени вие отхвърляте себе си и нивото на самоотхвърляне зависи от това колко упорити са били възрастните в разрушаването на вашата цялостност. След опитомяването не е необходимо да бъдете достатъчно добри заради другите. Вие вече не сте достатъчно добри за самите себе си, защото големия съдия е винаги там, напомняйки ви, че не сте достатъчно съвършени. Както казах по-рано, вие никога не можете да простите на себе си затова, че не сте това, което желаете да бъдете и това е истинският проблем. Ако успеете да промените това, вие поемате грижата за вашата част от връзката. Другата част не е ваш проблем. Ако кажете на някой, че го обичате, а той отговори: “Добре, аз не те обичам.”, това причина ли е за вас да страдате? Само защото някой ви е отхвърлил не означава, че и вие трябва да отхвърлите себе си. Ако някой не ви обича, то ще има друг, който да ви обича. Винаги има някой друг. И винаги е по-добре да бъдете с някой, който иска да бъде с вас, а не с някой, който трябва да бъде с вас. Трябва да се фокусирате върху най-прекрасната връзка, която можете да имате - връзката със себе си. Това не означава да сте егоистичен, това означава да обичате себе си. Това са две различни неща. Ти си егоистичен със себе си, когато нямаш достатъчно любов. Необходимо е да обичаш себе си и тогава любовта расте все повече и повече. Тогава когато влезете във връзка, вие го правите не защото имате нужда да бъдете обичани. Това става избор. Вие може да изберете някого, ако искате и можете да видите кой наистина е той. Когато не се нуждаете от неговата любов, не е необходимо да лъжете себе си. Вие сте цялостни. Когато любовта извира от вас, вие не търсите любов, защото се страхувате да бъдете сами. Когато имате цялата тази любов за себе си, можете да бъдете сами и няма да има проблем. Вие сте щастливи сами, но и да споделяте също ви е забавно. Ако аз ви харесвам и ние излизаме заедно, каква е причината за това - защото искаме да бъдем ревниви ли, защото искам да ви контролирам ли или защото вие искате да ме контролирате? Ако нещата се развият по този начин не е забавно. Ако аз бъда критикуван или осъждан, ако не се чувствам добре, тогава – не, благодаря. Ако ще страдам, то по-добре да бъда сам. Защо се събират хората – дали за да преживяват драми, за да се притежават един друг или за да се наказват? Това ли е причината да бъдат заедно? Разбира се, имаме всички тези избори. Но какво всъщност търсим? Когато сме 5 – 6 - 7 годишни деца, ние биваме привлечени от другите деца, защото искаме да си играем, искаме да се забавляваме. Не прекарваме времето си с другите деца, защото искаме да се бием с тях или да правим драма. Това може да се случи, но то ще премине бързо. Ние продължаваме да играем. Когато се отегчим, сменяме играта, сменяме правилата, но през цялото време изследваме. Ако влезете във връзка, за да изживеете драма, защото искате да сте ревнив, защото искате да притежавате, защото искате да контролирате живота на партньора си, вие не търсите забавление, вие търсите болка и това е, което ще намерите. Ако започнете връзка с егоизъм, очаквайки партньора ви да ви направи щастливи, това няма да се случи. И грешката няма да е негова, а ваша. Когато започваме връзка от какъвто и да е характер, то е защото искаме да споделяме, искаме да се наслаждаваме, да се забавляваме, не искаме да се отегчаваме. Ако търсим партньор, то е защото искаме да играем, да бъдем щастливи и да се наслаждаваме на това, което сме. Ние не избираме партньор, когото претендираме, че обичаме, за да му дадем целия си боклук, да му прехвърлим нашата ревност, нашия гняв и егоизъм. Как може някой да каже “Обичам те” и след това да се държи зле с вас, да злоупотребява с вас, да ви унижава и да не ви уважава? Този човек може да претендира, че ви обича, но дали това е наистина любов? Ако обичаме, ние искаме най-доброто за този, когото обичаме. Защо хвърляме целия си боклук върху децата си? Защо злоупотребяваме с тях поради това, че сме изпълнени със страх и емоционална отрова. Защо виним родителите си за нашия собствен боклук? Хората се научават да стават егоисти и затварят толкова плътно сърцата си. Те са гладни за любов без да знаят, че сърцето им е магическата кухня. Отворете сърцето си. Отворете вашата магическа кухня и откажете да обикаляте света, просейки любов. Цялата любов, от която се нуждаете, е във вашето сърце. Вашето сърце може да създаде всякакво количество любов, не само за 22
вас, но и за целия свят. Вие можете да давате своята любов без условия, можете да бъдете щедри с вашата любов, защото имате магическа кухня в сърцето си. Тогава всички тези гладни хора, които вярват, че сърцето е затворено винаги ще искат да бъдат близо до вас заради вашата любов. Това, което ви прави щастливи, е любовта, извираща от вас. И ако вие сте щедри с любовта си, всеки ще ви обича. Никога повече няма да бъдете самотни, ако сте щедри. Ако сте егоисти, винаги ще бъдете сами и няма кого да вините освен себе си. Вашата щедрост ще отвори всички врати, а не вашия егоизъм. Егоизмът идва от бедността на сърцето, от вярата че любовта я няма в изобилие. Ставаме егоисти, когато вярваме, че може би утре за нас няма да има пица. Но когато знаем, че нашата кухня е магическа, ние ще бъдем винаги щедри, и любовта ни ще бъде напълно безусловна. 7 Майсторът на сънища ВСЯКА ВРЪЗКА ВЪВ ВАШИЯ ЖИВОТ МОЖЕ ДА БЪДЕ излекувана, всяка връзка може да бъде чудесна, но това винаги започва от вас. Необходимо е да имате куража да използвате истината, да говорите със себе си посредством истината, да бъдете напълно честни със себе си. Може би не е необходимо да бъдете честни с целия свят, но можете да сте честни със себе си. Може би не можете да контролирате това, което се случва около вас, но можете да контролирате вашите собствени реакции. Тези реакции ще направляват мечтата за живота ви, вашия личен сън. Вашата реакция е тази, която ви прави толкова нещастни или щастливи. Вашите реакции са ключът към това да имате чудесен живот. Ако се научите да контролирате вашите собствени реакции, тогава може да разбиете рутината си и да промените живота си. Вие сте отговорен за последствията от всичко, което правите, мислите, казвате или чувствате. Може би ви е трудно да видите кои действия, кои емоции или мисли са предизвикали определени последствия, но последиците определено можете да ги видите, защото страдате от тях или им се наслаждавате. Вие контролирате собствения си сън, правейки избори. Трябва да прецените дали ви харесват или не последиците от вашия избор. Ако това са последици, на които се наслаждавате, тогава продължавайте да правите това, което правите. Перфектно. Но ако не харесвате това, което се случва в живота ви, ако не се наслаждавате на своя сън, тогава се опитайте да откриете причините, довели до тези последици, които не ви харесват. Това е начинът да трансформирате своя сън. Животът ви е проявление на вашия личен сън. Ако можете да трансформирате програмата на вашия собствен сън, вие ще се превърнете в майстор на сънищата. Майсторът на сънища създава шедьовър от своя живот. Но да извайваш сънища е голямо предизвикателство, защото хората стават роби на собствените си сънища. Начинът, по който се учим да сънуваме е фиксиран. С всичките вярвания, които имаме, че нищо не е възможно е трудно да избягаме от съня за страха. За да се събудите от съня е необходимо да сътворите съня. Ето защо толтеките са създали Изкуството на трансформацията, за да се отскубнете от стария сън и да създадете нов сън, в който всичко е възможно, включително това да избягаш от съня. В изкуството на трансформацията, толтеките разделят хората на сънувачи и прикривачи. Сънувачите знаят, че сънят е една илюзия и те играят в този свят на илюзиите, знаейки, че това е илюзия. Прикривачите са като тигър или ягуар, дебнещи всяко действие или реакция. Вие трябва да дебнете собствените си реакции, трябва да работите със себе си във всеки момент. Това отнема много време и изисква кураж, защото е по-лесно да приемате нещата лично и да реагирате по начина, по който винаги сте го правили. И това ви води до много грешки, до много страдания и болка, тъй като реакциите ви генерират само повече емоционална отрова и водят до увеличаване на драмата. Ако контролирате реакциите си, ще откриете че скоро ще започнете да виждате, т.е. да възприемате нещата такива, каквито са наистина. Умът обикновено възприема нещата такива, каквито са, но поради цялото програмиране и всички наши вярвания, ние непрекъснато интерпретираме това, което възприемаме, чуваме и главно това, което виждаме. Има огромна разлика между това да виждаш така както хората виждат в съня и това да виждаш без осъждане - такова, каквото е. Разликата е в начина, по който емоционалното ви тяло реагира на това, което възприемате. Например ако вървите по улицата и някой, който не познавате, ви каже: “Ти си глупав” и си отиде, вие можете да възприемете и да реагирате на случилото се по 23
много различни начини. Можете да приемете това, което човекът ви е казал и да си помислите: “Да, трябва да съм глупак.” Можете да побеснеете или да се почувствате унижени или просто да го игнорирате. Истината е, че този човек се занимава със собствената си емоционална отрова и ви е казал това, защото вие сте първият човек, изпречил се на пътя му. Това няма нищо общо с вас. Няма нищо лично тук. Ако вие можете да видите истината, да видите нещата такива каквито са, вие няма да реагирате. Може да кажете “Вижте този човек, който страда толкова много”, но няма да го вземете лично. Това е само един пример, но той може да се приложи почти за всичко, което се случва във всеки един момент. Ние имаме едно малко его, което приема всичко лично, което ни кара да реагираме твърде емоционално. Ние не виждаме какво се случва наистина, защото реагираме веднага и правим това част от нашия сън. Вашата реакция произлиза от вяра, която е вкоренена дълбоко във вас. Начинът, по който реагирате, е повтарян хиляди пъти и е станал рутинен за вас. Вие сте поставени при условия, които ви карат да реагирате по определен начин. И това е предизвикателството - да промените вашите нормални реакции, да промените своята рутина, да рискувате и да направите различни избори. Ако последиците не са това, което търсите, променяйте отново и отново изборите си, докато накрая получите резултата, който искате. ℘ Казвал съм, че ние никога не избираме да имаме паразит, който е едновременно съдията, жертвата и системата от вярвания. Ако разберем, че досега не сме имали друг избор и осъзнаем, че всичко това не е нищо друго, освен сън, ние ще открием нещо много важно, което сме изгубили, нещо което религията нарича “свободна воля”. Религиите казват, че когато Бог е създал човека, той го е дарил със свободна воля. Това е истина, но сънят е скрил тази истина от нас и я е задържал, защото сънят контролира желанията на повечето хора. Има хора, които казват: “Аз искам да се променя. Наистина искам да се променя. Няма причина да бъда толкова слаб. Аз съм интелигентен. Заслужавам да живея добър живот, да печеля много повече пари.” Те знаят това, но то е продиктувано от ума. Какво правят тези хора? Отиват, пускат телевизора и прекарват часове наред пред него. След това какво е останало от тяхното желание? Веднъж след като постигнем осъзнатост, ние имаме избор. Ако можехме да имаме тази осъзнатост през цялото време, щяхме да внасяме промяна в рутинните си действия, да променяме реакциите си, да променяме целия си живот. Веднъж след като сме се осъзнали, ние възстановяваме своята свободна воля. Когато възстановим свободната воля, ние във всеки момент можем да си спомним кои сме. След това, ако забравим, можем да избираме отново, но само ако сме осъзнати. Ако не сме осъзнати, нямаме избор. Да бъдеш осъзнат означава да бъдеш отговорен за живота си. Вие не сте отговорни за това, което става по света. Вие сте отговорни за себе си. Вие не сте направили света такъв, какъвто е. Светът вече е бил такъв още преди да се родите. Вие не сте дошли тук с великата мисия да спасявате света, да променяте обществото, но със сигурност сте дошли с голяма и важна мисия. Истинската мисия, която имате в живота е да направите себе си щастливи. А за да бъдете щастливи, трябва да разберете в какво вярвате, да проумеете начина, по който съдите себе си, начина, по който сами се измъчвате. Бъдете напълно честни по отношение на вашето щастие. Не демонстрирайте фалшиво чувство на щастие, казвайки на всички “Вижте ме. Аз съм успял в живота, имам всичко, което искам, толкова съм щастлив”, когато вие не обичате себе си. Всичко е тук за нас, но първо трябва да имаме куража да отворим очите си, да виждаме това, което наистина е и да използваме истината. Хората са слепи, защото не искат да си отворят очите. Нека разгледаме един пример. Млада жена среща мъж и веднага чувства силно привличане към него. Хормоните й покачват нивото си и тя просто иска мъжа. Всичките й приятелки виждат какъв е този мъж. Той се дрогира, без работа е, притежава всички белези, които ще накарат жената да страда толкова много. Но когато тя го гледа, какво вижда? Тя вижда само това, което иска да види. Вижда, че той е висок, мил, силен, очарователен. Тя си изгражда образ за мъжа и отказва да види това, което не иска да види. Тя лъже 24
себе си. Тя наистина иска да вярва, че връзката ще потръгне. Приятелките й казват: “Но той се дрогира, той е алкохолик, той не работи.” А тя отговаря: “Да, но любовта ми ще го промени”. Разбира се, майка му мрази този мъж и баща й също. Родителите й се тревожат за нея, защото виждат накъде отива тя. Те й казват “Това не е добър мъж за теб”, а младата жена казва: “Вие ми казвате какво да правя”. Тя тръгва срещу родителите си, за да последва хормоните си и лъже себе си, за да оправдае своя избор. “Това е моят живот и аз ще правя с него каквото си искам.” Няколко месеца по-късно, връзката й я връща в реалността. Истината започва да излиза наяве и тя вини мъжа за това, което е отказвала да види по-рано. Няма уважение, има злоупотреби, но сега гордостта й е по-голяма. Как ще се върне вкъщи, когато родителите й са били прави. Това само ще ги удовлетвори. Колко време ще трябва на тази жена, за да научи урока? Колко обича тя себе си? Какъв е лимитът на нейната злоупотреба със себе си? Цялото това страдание идва, защото ние не искаме да видим, когато всичко е толкова ясно пред очите ни. Дори, когато срещнем някого, който се опитва да претендира, че е най-доброто, което може, дори с тази фалшива маска, той не може да избегне да демонстрира липсата на любов, липсата на респект. Но ние не искаме да видим това и не искаме да чуем. Ето защо един древен пророк е казал някога: “Няма по-лош слепец от този, който не иска да види. Няма по-лош глух от този, който не иска да чуе и няма по-луд от този, който не иска да разбере.” Ние сме толкова слепи, ние наистина сме, и плащаме за това. Но ако отворим очите си и видим живота такъв, какъвто е, можем да избегнем много емоционална болка. Това не означава да не рискуваме. Ние сме живи и имаме нужда да рискуваме и ако се провалим какво от това? Кого го е грижа. Няма значение. Ние се учим и трябва да продължим да го правим без да се осъждаме. Не е необходимо да съдим. Не е необходимо да обвиняваме и да се чувстваме виновни. Необходимо е просто да приемем нашата истина и да възнамерим ново начало. Ако можем да видим себе си такива, каквито сме, това е първата стъпка към нашето себеприемане, към спиране на себеотхвърлянето. Веднъж след като сме готови да приемем себе си такива каквито сме, всичко ще започне да се променя от този момент нататък. ℘ Всеки си има цена и Животът уважава тази цена. Но тази цена не се измерва с пари или злато, измерва се с любов. Нещо повече, измерва се с любовта към себе си. Колко обичате себе си – това е вашата цена – и Животът уважава тази цена. Когато обичате себе си, цената ви е много висока, което означава че вашата толерантност към злоупотребата със самия себе си е много ниска. Тя е ниска, защото вие уважавате себе си. Вие харесвате себе си такива каквито сте и това повишава цената ви. Ако не харесвате нещата, които са свързани с вас, цената ви спада. Понякога самоосъждането е толкова силно, че е необходимо човек да се отцепи (упои) напълно, за да бъде със себе си. Ако не харесвате даден човек вие можете да си отидете от него. Ако не харесвате група хора, можете да си отидете от тях. Но ако не харесвате себе си, няма значение къде отивате, вие сте точно там. За да избегнете това да бъдете със себе си, ви е необходимо да вземете нещо, което да ви упои, да отдели съзнанието ви от вас. Може би малко алкохол ще помогне. Може би малко дрога ще помогне. Може би яденето – просто хапване, хапване, хапване. Злоупотребата със самия себе си може да стане още по-лоша. Има хора, които наистина се чувстват самонаранени. Те са саморазрушителни, убиват себе си малко по малко, защото нямат куража да го направят бързо. Ако наблюдавате самоунищожаващи се хора, ще видите че те просто привличат към себе си подобни на тях хора. Какво правим, ако не харесваме себе си? Опитваме се да се упоим с алкохол, за да забравим страданието си. Това е извинението, което даваме. Къде отиваме да вземем алкохол? Отиваме да пийнем в бара и познайте кой ще бъде там? Хора като нас, които също искат да избягат от себе си и се опитват да станат безчувствени. Правим го заедно, започваме да говорим за нашите страдания и разбираме себе си много добре. Започваме дори да се забавляваме. Разбираме себе си перфектно, защото вибрираме на една честота. И двамата сме саморазрушители. Тогава аз ви наранявам, вие ме наранявате – една съвършена връзка в ада. Какво става като се промените? По някаква причина вие повече не се нуждаете от алкохол. Сега е прекрасно да бъдете със себе си и вие наистина се наслаждавате. Не пиете повече, но имате същите приятели и всички те пият. Те започват да замъгляват съзнанието си и да се чувстват пощастливи, но вие ясно можете да забележите, че щастието им не е истинско. Това, което те наричат 25
щастие, е бунт срещу собствената им болка. В това “щастие” те са толкова наранени, че се забавляват да нараняват другите и себе си. Вие вече не си подхождате с тях и, разбира се, те ви се обиждат, защото не сте повече като тях. “Хей, ти ме отхвърляш, защото не се напиваш с мен, не се извисяваш с мен.” Сега вие трябва да направите избор. Можете да се върнете назад или да отидете на друга честота, където да срещнете хора, които приемат себе си, както и вие. Откривате, че има и друга реалност, нов начин на взаимоотношения и повече не приемате някои видове злоупотреба. 8 Сексът: Най-големият демон в Ада Ако можехме да извадим хората от сътворението на вселената, щяхме да видим, че цялото творение – звездите, луната, растенията, животните, всичко е съвършено такова, каквото е. Животът не е необходимо да бъде оправдаван или осъждан. Без нас той продължава по същия начин. Ако сложите хората в това творение, но премахнете способността им да осъждат, ще откриете, че сме точно като останалата част от природата. Ние не сме добри или лоши, прави или грешни, ние сме такива, каквито сме. В съня на планетата, ние имаме нужда да доказваме правотата на всичко – да определяме всичко като добро или лошо, правилно или грешно, докато то си е такова каквото е, етап от развитието. Хората натрупваме много знание, учим се на всички тези вярвания, морал и правила от семействата си, от обществото, от религията. И базираме по-голямата част от поведението и чувствата си на това знание. Създаваме ангели и демони и, разбира се, сексът става най-големият демон в ада. Сексът е най-големият грях, след като човешкото тяло е направено за секс. Вие сте биологични, сексуални същества, това е природата. Тялото ви е толкова мъдро. Цялата тази интелигентност е в гените, в ДНК. На ДНК не й е необходимо да разбира или да обяснява всичко, тя просто знае. Проблемът не е в секса. Проблемът е в начина, по който манипулираме знанието и в нашите присъди. Наистина няма нищо за обяснение. Толкова е трудно за ума да се предаде, да разбере, че всичко е такова, каквото трябва да бъде. Имаме цял набор от вярвания за това какъв трябва да бъде сексът, каква трябва да бъде връзката и тези вярвания са напълно изопачени. В ада ние плащаме висока цена за сексуалните си контакти, но инстинктът е толкова силен, че въпреки това, го правим. След това изпитваме цялата тази вина, целия този срам, слушаме всички тези клюки за секса: “Виж какво прави тази жена, оу. Погледни този мъж!” Имаме цялостно определение за това каква е жената, какъв е мъжът, как жената трябва да се държи сексуално, как трябва да се държи мъжа в секса. Мъжете са или прекалени мъжкари или прекалено женствени в зависимост от това кой съди. Жените са или прекалено слаби или прекалено дебели. Имаме всички тези убеждения за това каква трябва да бъде жената, за да е красива. Трябва да купувате правилните дрехи, да създавате правилния образ, така че да бъдете привлекателни и да подхождате на този образ. Ако не подхождате на този образ на красотата, вие израствате с убеждението, че не струвате, че никой няма да ви хареса. Вярваме в толкова лъжи за секса, че не можем да му се насладим. Сексът е за животните. Сексът е дяволски. Трябва да се срамуваме, че имаме сексуални усещания. Тези правила за секса вървят напълно срещу природата и това е просто сън, но ние вярваме в него. Вашата истинска природа излиза наяве и тя не си пасва с всички тези правила. Вие сте виновни. Вие не сте това, което трябва да бъдете. Вие сте осъдени, вие сте измъчвани. Вие наказвате себе си и това не е честно. Това създава рани, които се замърсяват с емоционална отрова. Умът играе тази игра, но тялото не го интересува в какво вярва ума. Тялото просто усеща сексуалната необходимост. В определен момент от нашия живот, ние не можем да избегнем сексуалното привличане. Това е напълно нормално, това въобще не е проблем. Тялото започва да се чувства сексуално, когато е възбудено, когато е докоснато, когато е видимо стимулирано, когато вижда възможността за секс. Тялото може да се чувства сексуално и няколко минути по-късно да спре да се чувства сексуално. Ако стимулирането приключи, тялото спира да усеща необходимостта от секс, но умът е друга работа. Нека предположим, че сте омъжена и сте католичка. Имате в главата си всички тези идеи за това какъв трябва да бъде сексът, за това какво е добро и какво лошо, кое е правилно и кое грешно, 26
кое е грях и кое е приемливо. Необходимо е да подпишете договор, за да направите секса приемлив, ако не го направите сексът е грях. Дали сте дума да бъдете верни, но един ден си вървите по улицата и един мъж пресича пред вас. Чувствате силно привличане, тялото усеща привличането. Няма проблеми, това не означава, че ще предприемете някакво действие, но не можете да пренебрегнете усещането, защото то е напълно нормално. Когато стимулът изчезне, тялото го оставя да си отиде, но умът иска да обясни какво чувства тялото. Умът знае и това е проблемът. Вашият ум знае, вие знаете, но какво е това, което знаете? Вие знаете това, в което вярвате. Няма значение дали е добро или лошо, правилно или грешно, коректно или некоректно. Вие сте принудени да мислите, че това е лошо и веднага давате присъда. Сега драмата и конфликтът започват. По-късно само като си мислите за този мъж, хормоните ви напират отново. Поради мощната памет, която е в ума, усещането е същото сякаш тялото ви отново вижда мъжа. Тялото реагира така, защото умът мисли за това. Ако умът остави тялото само, реакцията ще си отиде, сякаш никога не се е случвало. Но умът си го спомня, и тъй като вие смятате, че това не е добре, започвате да съдите себе си. Умът казва, че не е наред и се опитва да потисне това, което чувства. Познайте какво става, когато се опитвате да потиснете ума? Мислите още повече за това. След това виждате същия мъж и дори да е в друга ситуация, тялото ви реагира още по-силно. Ако първият път бяхте пуснали усещането да отмине без да го осъждате, може би при следващата ви среща въобще нямаше да има реакция. Сега вие виждате мъжа, към когото сте имали сексуални усещания, осъждате тези свои усещания и си мислите “О, Боже това не е добре. Аз съм ужасна жена.” Необходимо е да бъдете наказана, вие сте виновна, тръгвате по наклона и то за нищо, защото всичко е в ума. Може би този мъж дори не забелязва, че вие съществувате. Продължавате да си представяте, правите предположения и започвате да го желаете още повече. По някаква причина срещате този мъж, говорите с него и на вас това ви харесва. Става натрапчиво, много е привлекателно, но вие се страхувате. След това вие се влюбвате в него и това е едновременно най-хубавото и най-лошото нещо. Сега наистина трябва да бъдете наказани. "Каква е тази жена, която позволява сексуалното й желание да бъде по-голямо от морала?” Кой знае каква игра ще заиграе ума. Вас ви боли, но продължавате да отричате чувствата си, опитвате се да оправдаете действията си, за да избегнете емоционалната мъка. “Ами и съпругът ми може би прави същото.” Привличането става все по-силно, но не заради тялото ви, а защото умът играе игра. Страхът става обсебващ. Когато правите любов с този мъж, имате велико преживяване, но не защото той е велик или сексът е велик, а поради освобождаването на цялото напрежение и страх, които сте насъбрали и сега се освобождават. За да го построи отново, умът играе играта, че това е заради мъжа, но това не е истина. Драмата продължава да нараства, но това не е нищо повече от проста мисловна игра. Тя дори не е реална. Не е и любов, защото този вид взаимоотношения стават много деструктивни. Те са саморазрушителни, защото наранявате себе си и мястото, където най-много ви боли, е свързано с вашите вярвания. Няма значение дали те са правилни или грешни, добри или лоши, вие ги нарушавате и точно това е нещото, което искате да направите, само че по пътя на духовния воин, а не по пътя на жертвата. Сега вие ще използвате този опит за да навлизате все по-дълбоко в ада, а не да излезете от него. ℘ Вашият ум и вашето тяло имат напълно различни нужди, но умът ви контролира тялото. Тялото ви има нужди, които не можете да избегнете. Трябва да задоволите нуждата му от храна, вода, подслон, сън, секс. Всички тези нужди на тялото са напълно нормални и е толкова лесно да ги задоволим. Проблемът е, че умът казва: “това са моите нужди”. С ума си ние създаваме цяла картина в балона от илюзии и той поема отговорността за всичко. Умът мисли, че се нуждае от храна, вода, подслон, облекло, секс. Но умът няма въобще нужди, никакви физически нужди. Умът въобще не се нуждае от храна, кислород, вода, секс. Как да разберем, че това е истина? Когато умът ви казва: “Нуждая се от храна”, вие ядете и тялото е напълно удовлетворено, но умът продължава да мисли, че се нуждае от още храна. Продължавате да ядете, да ядете и не можете да задоволите ума си с храна, защото тази необходимост не е реална. 27
Необходимостта да обличате тялото си е друг пример. Да, тялото има нужда да бъде обличано, защото вятърът е прекалено студен. Когато вашето тяло има необходимост е съвсем лесно тя да бъде задоволена. Когато необходимостта е в ума, може да имате тонове дрехи, а той ще се нуждае от още дрехи. Отваряте гардероба и той е пълен с дрехи, но умът ви не е удовлетворен. Какво казва той? “Нямам какво да нося.” Умът се нуждае от друга кола, друга почивка, къща за гости за вашите приятели. Всички тези нужди, които вие никога не можете да задоволите, са в ума ви. Същото е със секса. Когато необходимостта е в ума ви, вие не можете да я задоволите, защото осъждането и всички вярвания са също в него. Ето защо е толкова трудно да се справим със секса. Умът не се нуждае от секс. Това, от което наистина се нуждае умът е любов, не секс. Но още повече от ума, душата се нуждае от любов, тъй като умът ви може да живее със страха. Страхът е също енергия и е храна за ума – не точно храната, която искате, но върши работа. Необходимо е да дадем на тялото свободата от тиранина ум. Ако вече нямаме необходимост от храна в нашия ум, необходимост от секс в нашия ум, всичко става много лесно. Първата стъпка е да разделим нуждите на две категории: едната са нуждите на тялото, а другата нуждите на ума. Умът обърква нуждите на тялото със собствените си нужди, защото той иска да знае: “Кой съм аз?” Живеем в този свят на илюзии, и нямаме представа кои сме. Умът създава всички тези въпроси. “Кой съм аз?” става най-голямата мистерия и който и да е отговор задоволява необходимостта да се чувстваме сигурни. Умът казва “Аз съм тялото. Аз съм това, което виждам, аз съм това, което мисля. Аз съм това, което чувствам. Боли ме. Аз кървя.” Сродството между ума и тялото е толкова близко, че умът вярва: “Аз съм тялото”. Тялото има нужда и умът казва: “Аз се нуждая”. Умът взема всичко, отнасящо се до тялото лично, защото се опитва да разбере “Кой съм аз?” Така че е напълно нормално в един момент умът да започне да печели контрола над тялото. И вие си живеете живота докато не се случи нещо, което ви разклаща и ви позволява да видите, че това не сте вие. Започвате да ставате осъзнат, когато видите какво не сте, когато умът ви започне да разбира, че той не е тялото. Умът ви пита: “Тогава кой съм аз? Аз ръката ли съм? Ако отрежа ръката си, ще продължавам да бъда аз. Значи не съм ръката.” Отстранявате всичко, което не сте, докато накрая остане единственото нещо, което сте вие. Това е дълъг процес на ума, който намира своята идентичност. В този процес, вие се освобождавате от личната история, която ви кара да се чувствате сигурен, докато накрая разберете кои сте наистина. Накрая вие откривате, че вие не сте това, което вярвате, че сте, защото никога не сте избирали своите убеждения. Тези убеждения са били вече тук, когато сте се родили. Откривате също, че не сте тялото, защото започвате да функционирате без него. Започвате да забелязвате, че не сте сънят, че не сте умът. Ако навлезете по-надълбоко, започвате да забелязвате, че не сте също и душата. Тогава това, което намирате е толкова невероятно. Откривате, че това което сте е сила – сила, която позволява на тялото ви да живее, сила, която прави възможно умът ви да сънува. Без вас, без тази сила, тялото ви ще колабира на пода. Без вас, целият ви сън просто ще се разтвори в нищото. Това което наистина сте е тази сила, наречена Живот. Ако погледнете в очите на някой покрай вас, ще видите самоосъзнаването, ще видите проявите на Живота, блестящи в неговите очи. Животът не е тялото, не е умът, не е душата. Той е сила. Чрез тази сила новороденото става дете, тинейджър, възрастен, възпроизвежда се и остарява. Когато животът изостави тялото, то се разпада и се превръща в прах. Вие сте Животът преминаващ през тялото, ума и душата. Веднъж след като откриете това не посредством логиката, не с интелекта, а защото можете да почувствате този Живот – ще откриете, че вие сте силата, която кара цветята да цъфтят и прецъфтяват, която кара колибрито да прелита от цвят на цвят. Откривате, че вие сте във всяко цвете, вие сте във всяко животно, във всяка скала. Вие сте тази сила, която движи дъха през вашето тяло. Цялата вселена е живо същество, движено от тази сила, и това сте вие. Вие сте Животът. 9 Богинята на лова В ГРЪЦКАТА МИТОЛОГИЯ ИМА ИСТОРИЯ ЗА АРТЕМИДА – богиня на лова. Артемида е била превъзходен ловец, защото начинът, по който ловувала, бил лишен от усилия. Тя задоволявала своите нужди толкова лесно и живеела в пълна хармония с гората. Всички в гората обичали 28
Артемида и да бъдеш уловен от нея било чест. Никога не изглеждало, че Артемида ловува, всичко от което тя се нуждаела идвало само при нея. Ето защо тя била най-добрият ловец, но това я правело и най-трудната плячка. Нейната животинска форма била магически елен, който било почти невъзможно да бъде уловен. Артемида живяла в пълна хармония с природата, докато един ден кралят дал заповед на Херкулес, синът на Зевс, който търсел своята собствена трансцедентация (преминаване отвъд границите на опита, на материалната Вселена). Заповедта била Херкулес да улови магическия елен Артемида. Херкулес, бидейки незакрилян син на Зевс, не отказал и отишъл в гората да улови елена. Херкулес видял елена да приближава, но когато се опитал да го хване, той избягал. Нямало начин Херкулес да хване този елен, освен ако не стане по-добър ловец от Артемида. Херкулес извикал Хермес, пратеника на Боговете, най-бързия, за да му заеме своите крила. Сега Херкулес бил бърз като Хермес и скоро най-ценната плячка била в ръцете на Херкулес. Можете да си представите реакцията на Артемида. Била хваната от Херкулес и, разбира се, искала да се успокои. Искала да улови Херкулес и направила всичко възможно да го хване, но сега той бил найтрудната плячка. Херкулес бил напълно свободен и въпреки, че Артемида многократно се опитвала, не успяла да го хване. Артемида въобще не се нуждаела от Херкулес. Тя почувствала силна нужда да го има, но това било илюзия. Тя повярвала, че е влюбена в Херкулес и го пожелала за себе си. Единственото нещо в ума й било да получи Херкулес и това се превърнало в мания, която я направила нещастна. Артемида започнала да се променя. Вече не била в хармония с гората, защото сега ловувала просто за удоволствието да получи плячката. Артемида нарушила собствените си правила и станала хищник. Животните се страхували и гората започнала да я отхвърля, но нея не я било грижа. Тя не виждала истината, тя искала само Херкулес в ума си. Херкулес имал да се справя с много задачи, но понякога ходел в гората да види Артемида. Всеки път, когато отивал, Артемида правела най-доброто за да го хване. Когато била с Херкулес, тя се чувствала толкова щастлива с него, но тя знаела, че той ще си отиде и станала ревнива и властна. Всеки път, когато Херкулес си тръгвал, тя страдала и плачела. Тя мразела Херкулес, но в същото време го обичала. Херкулес не знаел какво става в ума на Артемида, той не забелязвал, че тя го преследва. В ума си Херкулес никога не бил плячката. Той обичал и уважавал Артемида, но тя не искала това. Тя искала да го притежава, тя искала да го улови и да бъде хищник с него. Разбира се, всички в гората виждали промяната в Артемида, с изключение на самата нея. В ума си тя продължавала да бъде богинята на лова. Тя не осъзнавала, че се е провалила. Тя не разбирала, че гората, която била рай, сега се превърнала в ада, тъй като след нейното падение всички ловци паднали с нея, всички станали хищници. Един ден Хермес влязъл в животинска форма и точно когато Артемида била готова да го унищожи, Хермес се превърнал в Бог и Артемида преоткрила мъдростта, която била загубила. Той й дал да разбере, че е паднала и с това разбиране Артемида отишла при Херкулес, за да го помоли да й прости. Не друго, а гордостта й я довела до това падение. Говорейки с Херкулес, тя разбрала, че никога не го е наранявала, защото той никога не е знаел какво става в ума й. След това тя огледала гората и видяла какво й е сторила. Извинила се на всяко цвете, на всяко животно докато отново не преоткрила любовта. Артемида отново станала богиня на лова. Разказах ви тази история за да ви покажа, че всички ние сме ловци и всеки е плячка. Всяко нещо, което съществува е едновременно и ловец и плячка. Какво е това, което преследваме? Преследваме задоволяването на нашите нужди. Вече говорих за нуждите на тялото спрямо нуждите на ума. Когато умът вярва, че той е тялото, нуждите са просто илюзия и те не могат да бъдат задоволени. Когато преследваме нереалните нужди на ума, ние ставаме хищници – преследваме това, което не ни е необходимо. Хората преследват любовта. Чувстваме, че се нуждаем от тази любов, защото вярваме, че нямаме любов, защото не обичаме сами себе си. Преследваме любовта в другите хора, които са също като нас, очаквайки да получим от тях любов, докато те са в същото положение като нас. Те също не обичат себе си, така че колко любов можем да получим от тях? Ние просто създаваме по-голяма нужда, която не е истинска. Продължаваме да ловуваме и да ловуваме, но на грешното място, защото другите хора нямат любовта, от която се нуждаем. 29
Когато Артемида разбира за своето падение, тя се връща отново при себе си, защото всичко, от което има нужда, е вътре в нея. Същото се отнася за всички нас, защото всички ние сме като Артемида в промеждутъка от нейното падение до спасението й. Търсим любов, търсим справедливост и щастие. Търсим Бог, но Бог е в нас. ℘ Преследването на магическия елен ни учи, че трябва да търсим в себе си. Това е велика история, която трябва да съхраним в умовете си. Ако си спомняте историята за Артемида, винаги ще намирате любовта в себе си. Хората които се преследват един друг за любов, никога няма да бъдат удовлетворени. Никога няма да намерят любовта, която търсят в другите хора. Умът чувства необходимост, но ние не можем да я задоволим, защото тя не е там. Тя никога не е там. Любовта, която е необходимо да уловим е вътре в нас самите, но тази любов е трудна плячка. Толкова е трудно да я уловите вътре в себе си, да изкарате тази любов от вашата същност. Трябва да бъдете много бързи, толкова колкото Хермес, защото всичко може да ви отвлече от тази цел. Всичко, което впримчва вашето внимание, ви отвлича от постигането на целта, от получаването на плячката, която е любовта вътре. Ако можете да уловите плячката, ще видите че любовта може да нарасне силно във вас и да задоволи вашите нужди. Това е толкова важно за вашето щастие. Често хората влизат във взаимоотношения като ловци. Те търсят това от което смятат, че имат нужда, надявайки се да го намерят в друг човек, само за да разберат, че то не е там. Когато започнете връзка без тази необходимост е вече съвсем различно. Как да търсите вътре в себе си? За да грабнете любовта вътре във вас, трябва да се предадете на себе подобно на плячката и ловецът. Вътре във вашия собствен ум са и ловецът и плячката. Кой е ловецът и кой плячката? В обикновените хора ловец е паразитът. Паразитът знае всичко за вас и това, което той иска, са емоциите, породени от страха. Паразитът е консуматор на боклук. Той обича страха и драмата. Обича гнева, ревността и злобата, обича всички емоции, които ви правят нещастни. Паразитът иска да запази статуквото си и да управлява. Вашата злоупотреба със самите себе си, подобно на паразита, ви преследва 24 часа на ден и е непрекъснато след вас. Така ние ставаме плячка на паразита, много лесна плячка. Паразитът е този, който злоупотребява с вас. Той е нещо повече от ловец, той е хищник и жив ви изяжда. Плячката, емоционалното тяло, е тази част от нас, която страда ли, страда, тя е тази част от нас, която иска да бъде спасена. В гръцката митология има също легенда за Прометей, който бил прикован за скала. През деня идвал орел, който изяждал вътрешностите му, през нощта той се възстановявал. Всеки ден орелът идвал и отново ял от вътрешностите му. Какво означава това? Когато Прометей бил буден, той имал физическо и емоционално тяло. Орелът е паразитът, който изяждал вътрешностите му. През нощта той нямал емоционално тяло и се възстановявал. Той се раждал отново, за да бъде храна за орела, докато не дошъл Херкулес да го освободи. Херкулес е като Христос, Буда или Мойсей, който разчупва веригите на страданието и ти дава свобода. За да ловувате вътре в себе си, трябва да започнете с всяка своя реакция. Веднага ще промените рутината. Това е война за освобождение от съня, който контролира живота ви. Това е война между вас и хищника и Истината в средата. Във всички западни традиции от Канада до Аржентина, ние наричаме себе си воини, защото воинът е ловец, който лови сам себе си. Това е голяма война, защото тя е война с паразита. Да бъдеш воин не означава, че ще спечелиш войната, но поне въставаш и не приемаш вече паразитът да те изяжда жив. Да станеш ловец е първата стъпка. Когато Херкулес отишъл в гората да търси Артемида, не имало никаква възможност да хване елена. Тогава той отивал при Хермес, върховният учител, и се научава да бъде по-добър ловец. Било е необходимо да стане по-добър ловец от Артемида, за да я улови. За да уловите себе си, вие също е необходимо да бъдете по-добри ловци от паразита. Ако паразитът работи 24 часа на денонощие, вие също трябва да работите 24 часа. Паразитът има едно предимство. Той ви познава много добре. Няма как да се скриете. Паразитът е най-трудната плячка. Той е тази част от вас, която се опитва да докаже правотата на поведението ви пред другите хора, но когато сте сами той е най-големият съдия. Той винаги ви съди, обвинява и ви кара да се чувствате виновни. При нормална връзка в ада паразитът на вашия партньор се съюзява с вашия паразит срещу вашата истинска същност. Срещу себе си имате не само собствения паразит, но и този на партньора 30
ви, който застава редом с вашия, за да направи страданието ви безкрайно. Ако знаете това, можете да направите разликата. Можете да проявите повече състрадание към него и да му позволите да се справи със собствения си паразит. Можете да бъдете щастливи всеки път, когато вашия партньор предприема още една стъпка към свободата. Можете да разберете, че когато вашият партньор се разстрои, стане тъжен или ревнив, това не е този, когото обичате. Паразитът е този, който владее партньора ви. Знаейки, че паразитът е тук, и знаейки какво става с партньора ви, вие ще му осигурите пространството, от което се нуждае, за да се справи с паразита си. Тъй като вие сте отговорни само за вашата половина от връзката, вие ще му позволите да се справи със собствения си сън. По този начин ще ви бъде по-лесно да не приемате лично това, което прави партньора ви. Това ще помогне много на връзката ви, защото няма нищо лично в това, което прави партньора ви. Партньорът ви се справя със своя собствен боклук. Ако не го приемате лично, ще бъде толкова лесно за вас да имате чудесни взаимоотношения с партньора си. 10 Да виждаш с очите на любовта АКО ПОГЛЕДНЕТЕ ТЯЛОТО СИ, ЩА ОТКРИЕТЕ милиарди живи същества, които зависят от вас. Всяка клетка във вашето тяло е живо същество, която зависи от вас. Вие сте отговорни за всички тези същества. За всички тях вие сте Бог. Можете да им осигурите това, от което се нуждаят, можете да обичате всички тези живи същества или да бъдете скъперник с тях. Клетките във вашето тяло са напълно лоялни с вас, те работят за вас в хармония. Можем дори да кажем, че те се молят на вас. Вие сте техният Бог. Това е абсолютната истина. Сега какво смятате да правите с това знание? Спомнете си, цялата гора беше в пълна хармония с Артемида. Когато Артемида падна, тя изгуби уважението си към цялата гора. Когато Артемида се осъзна, тя отиде при всяко цвете и му каза: “Съжалявам, сега аз ще се грижа за теб отново.” И връзката между Артемида и гората стана отново любовна връзка. Гората е вашето тяло и ако вие просто признаете тази истина, вие ще кажете на тялото си: “Съжалявам, сега аз отново ще се грижа за теб”. Връзката между вас и вашето тяло, между вас и всички тези живи същества, които зависят от вас може да стане най-красивата връзка. Вашето тяло и всички тези живи клетки са съвършени в тяхната половина от връзката, точно както кучето е съвършено в неговата половина от връзката. Другата половина е вашият ум. Тялото се грижи за своята половина от връзката, но умът е този, който злоупотребява с тялото, който се отнася зле с тялото, който е толкова стиснат с него. Просто погледнете как се отнасяте с котката или кучето. Ако можете да се отнасяте с тялото си по същия начин вие ще откриете, че става въпрос за любов. Тялото ви иска да получи цялата любов на ума, но той казва: “Не, аз не харесвам тази част от тялото си. Погледни носа ми - не го харесвам, очите ми – те са толкова големи. Тялото ми е прекалено дебело. Краката ми са прекалено къси.” Умът може да измисли всякакви неща за тялото. Вашето тяло е съвършено такова каквото е, но ние имаме всички тези идеи за това кое е грешно и кое правилно, кое е добро или лошо, хубаво или грозно. Това са само идеи, но ние вярваме в тях и това е проблемът. С съвършения образ, който имаме в ума си, ние очакваме тялото ни да изглежда по определен начин, да действа по определен начин. Отхвърляме собственото си тяло докато то е напълно лоялно с нас. Дори когато то не може да направи нещо заради своите ограничения, ние го насилваме и то все пак опитва. Вижте какво правите с тялото си. Ако отхвърляте собственото си тяло, какво може да очакват другите хора от вас? Ако вие приемате собственото си тяло, вие можете да приемете почти всеки и всичко. Това е нещо много важно, когато стане въпрос за взаимоотношения. Взаимоотношенията, които имате със себе си, се отразяват и на взаимоотношенията с другите. Ако отхвърляте тялото си докато споделяте любовта си с партньора си, вие ще се срамувате. Вие си мислите: “Виж тялото ми. Как може той да ме обича, когато имам такова тяло.” Тогава вие отхвърляте себе си и правите предположението, че и другият ще ви отхвърли поради същата причина. За да създадете връзка, която при всички положения ще ви отведе в рая, вие трябва да приемете своето тяло напълно. Вие трябва да обичате тялото си и да му позволите свободата да бъде 31
такова каквото е, да го дарите със свободата просто да получава и да дава без да се срамува, защото срамът не е нищо друго освен страх. Представете си вашето куче. Вие го гледате с очи, изпълнени с любов и се наслаждавате на красотата му. Няма значение дали кучето е красиво или грозно. Вие можете да изпаднете в екстаз просто наблюдавайки красотата на кучето, защото не става въпрос да притежавате красотата. Красотата е просто едно понятие, което сме научили. Смятате ли, че костенурката или жабата са красиви? Можете да видите жабата - тя е красива. Можете да погледнете костенурката – и тя също е красива. Всичко, което съществува е красиво – всичко. Но вие смятате: “О, това е грозно”, защото някой ви е накарал да вярвате, че това е грозно, а друго е красиво, също както някой ви е накарал да вярвате, че едни неща са добри, а други – лоши. Няма проблеми да бъдете красиви или грозни, високи или ниски, слаби или дебели. Няма проблеми да бъдете величествени. Ако вървите в тълпа от хора и те ви казват: “О, ти си красив”, може да отговорите “Благодаря, знам.” и да продължите. За вас това няма значение. Но ще има значение, ако вие не вярвате, че сте красиви и някой друг ви го каже. Тогава вие ще кажете: “Наистина ли?” Това мнение може да ви впечатли и, разбира се, това ви прави лесна плячка. Вие смятате, че се нуждаете от това мнение, защото вярвате, че не сте красиви. Спомняте ли си историята с магическата кухня? Ако имате всичката храна, от която се нуждаете и ако някой поиска да ви контролира заради храната, вие ще му отговорите: “Не, благодаря.” Ако искате да бъдете красиви, но не вярвате, че сте, и някой ви каже: “Аз винаги ще ти казвам колко си красива ако просто ми позволиш да те контролирам”, вие ще отговорите: “О да, моля те, казвай ми колко съм красива.” Вие ще позволите това да се случва, защото смятате, че се нуждаете от това мнение. Това, което е важно, не е мнението на другите хора, а вашето собствено мнение. Вие сте красиви, без значение какво ви казва вашият ум. Това е факт. Не е необходимо да правите нищо, защото вие вече имате всичката красота, от която се нуждаете. За да бъдете красиви, не е необходимо да имате никакви задължения към когото и да е. Другите са свободни да виждат каквото си искат. Дори другите да ви дават оценка “красив” или “грозен”, ако вие сте осъзнати за вашата собствена красота и я приемате, тяхното мнение няма да ви повлияе по никакъв начин. Може би вие израствате, вярвайки че сте непривлекателни и завиждайки на красотата на другите. Тогава, за да оправдаете своята завист, си казвате: “Аз не искам да бъда красива”. Може би дори се страхувате да бъдете красиви. Този страх може да дойде от много посоки и не е едно и също за различните хора, но в повечето случаи това е страх от собствената ви сила. Красивите жени се страхуват от мъжете и не само от тях, но и от жените. Другите жени, които не са красиви като вас, може да ви завиждат, защото вие привличате вниманието на мъжете. Ако се обличате по определен начин и мъжете са луди по вас, какво ще кажат жените за вас? “О, тя е лека жена.” Вие започвате да се страхувате от всички тези присъди на хората за вас. Това отново не е нищо друго освен идея, нищо друго освен лъжливо убеждение, което отваря рана в емоционалното тяло. После, разбира се, трябва да покриваме раните с лъжи и със системата на отричане. Завистта е също вярване, което може да бъде разбито с осъзнаване. Можете да се научите да се справяте със завистта на другите жени или мъже, тъй като истината е, че всеки от вас е красив. Единствената разлика между красотата на един човек и на друг е идеята за красота, която имат хората. Красотата не нищо друго освен една идея, нищо друго освен едно убеждение, но вие може да вярвате в тази идея за красотата и да базирате цялата си сила на тази красота. Времето минава и вие виждате, че остарявате. Може би вие не сте вече толкова красиви, колкото сте били от ваша гледна точка и по-младите жени са тези, които са по-красиви сега. Време е за пластични операции, да се опитате да запазите силата, защото вярваме, че красотата е нашата сила. Собственото ни остаряване започва да ни боли. “О, Боже, красотата ми си отива. Дали мъжът ми още ме обича? Аз вече не съм толкова привлекателна. Сега той може да види други жени, които са по-привлекателни от мен.” Ние се съпротивляваме на остаряването. Вярваме, че ако някой е вече стар, той не е красив. Това убеждение е напълно погрешно. Ако видите новородено бебе, то е красиво. Добре, възрастният човек е също красив. Имаме всички тези оценки, всички тези програми, които поставят граници на щастието ни, които ни карат да отхвърляме себе си и другите. Можете ли да видите как ние играем тази драма, как се програмираме за провал с тези свои виждания? Остаряването е нещо хубаво, както израстването е нещо хубаво. Порастваме от дете в тинейджър, в млада жена или мъж. Красиво е. Да станеш възрастна жена или мъж също е красиво. В 32
живота ни като хора има определени години, когато ние сме активни за възпроизвеждане. През тези години, ние може би искаме да бъдем сексуално привлекателни, защото природата ни кара така. След това, не е необходимо да бъдем привлекателни от гледна точка на секса, но това не означава, че не сме красиви. Вие сте това, което вярвате че сте. Няма какво друго да правите освен да бъдете това, което сте. Имате право да се чувствате красиви и да се наслаждавате на това. Можете да приветствате тялото си и да го приемете такова, каквото е. Нямате нужда някой друг да ви обича. Любовта идва отвътре. Тя живее вътре в нас и винаги е там, но с тази стена от мъгла, не можем да я почувстваме. Вие можете да възприемете красотата, която живее вън от вас, само когато почувствате красотата, която живее вътре във вас. Вие имате представа за това какво е красиво и какво грозно и ако не харесвате себе си, можете да промените представата си и животът ви ще се промени. Звучи просто, но не е лесно. Този, който контролира тази представа, контролира и съня. Когато накрая сънуващият започне да контролира съня си, сънят става шедьовър. ℘ Може да започнете да правите молитвен ритуал за вашето тяло всеки ден. В Индия хората извършват молитвени ритуали за различни богове и богини. При тези ритуали те се покланят на идол, слагат цветя до идола и хранят идола с цялата си любов, защото тези статуи символизират Бог. Всеки ден вие може да предлагате божествена любов на вашето собствено тяло. Когато взимате душ или вана, въздействайте на вашето тяло с цялата си любов, отнасяйте се към него с уважение, благодарност и почит. Когато ядете, поемете къс храна и й се насладете. Тази храна е дар за вашето тяло, за храма, където живее Бог. Правете това всеки ден и ще почувствате, че любовта ви към тялото става все по-силна с всеки изминал ден и вие повече никога няма да отхвърлите себе си. Само си представете деня, в който вие обожавате своето тяло. Когато приемате себе си напълно, ще се почувствате толкова добре в тялото си и ще бъдете толкова щастливи. Тогава, когато се свържете с някой друг, вашият лимит на самозлоупотреба ще бъде почти равен на нула. Това е любовта към себе си. Това не е чувството на гордост, защото вие се отнасяте към другите със същата любов, почит, уважение и благодарност както и към самите себе си. Можете ли да разберете какво съвършенство се крие в една такава връзка? Това е като да прославяме Бог вътре във всеки един от нас. Когато си поставите за цел да създадете съвършени взаимоотношения между вас и вашето тяло, вие ще започнете да се учите да създавате подобни взаимоотношения и с всеки, с който влизате в контакт, включително с вашата майка, приятели, партньор, деца, куче. Когато постигнете съвършенство във взаимоотношенията с тялото си, тогава вашата половина във всички външни връзки ще бъде задоволена. Вие вече няма да зависите от външния успех на връзката. Когато правите молитвен ритуал със собственото си тяло, когато се научите как да бъдете предани на собственото си тяло, тогава докосвайки тялото на любимия си вие ще го правите със същата преданост, същата любов, благодарност и уважение. И когато любимия ви докосва тялото ви, то е напълно отворено, няма страх, няма необходимост – то е пълно с любов. Представете си всички възможности за споделяне на вашата любов по този начин. Вие дори няма да се нуждаете да докосвате. Просто гледайки се един друг в очите, вие задоволявате нуждите на ума и на душата. Тялото е вече задоволено, защото то има вашата любов. Вие никога повече няма да бъдете самотни, защото сте изпълнени със собствената си любов. Накъдето и да обърнете поглед, вие ще бъдете изпълнени с любов, но не от другите хора. Можете да видите дървото и да почувствате любовта, която то ви изпраща. Можете да погледнете небето и то да задоволи нуждата от любов за вашия ум. Вие ще видите Бог навсякъде и той повече няма да бъде теория за вас. Бог е навсякъде. Животът е навсякъде. Всичко е направено от Любов, от Живот. Дори страхът е отражение на любовта, но страхът съществува в ума и при хората този страх контролира ума. Ние интерпретираме всичко според това, което е в ума ни. Ако в ума ни има страх, всичко, което възприемаме, ще бъде анализирано посредством страха. Ако сме ядосани, всичко, което възприемаме, ще бъде съобразно гнева. Емоциите ни действат като филтър, през който гледаме останалата част от света. Би могло да се каже, че очите са израз на това, което чувствате. Вие възприемате външния сън според вашите очи. Когато сте ядосани, вие виждате света с очите на гнева. Ако гледате с 33
ревниви очи, вашите реакции ще бъдат други, тъй като вие виждате света през ревността. Когато гледате с очите на яростта, всичко ще ви дразни. Ако очите ви са тъжни, вие ще плачете, защото вали, защото има шум, заради всичко. Няма защо да съдите или да интерпретирате, но вие ще виждате дъжда според емоционалното си тяло. Ако сте тъжни, ще гледате с очите на тъгата и всичко, което възприемате ще бъде тъжно. Но ако в очите ви има любов, вие виждате любов където и да отидете. Дърветата са пълни с любов, животните са пълни с любов, водата е наситена с любов. Когато възприемате с очите на любовта, вие можете да свържете вашето желание с желанието на друг сънуващ и сънят ще стане един. Когато възприемате с любов, вие ставате едно с птиците, с природата, с друг човек, с всичко. Тогава можете да гледате с очите на орела или да се трансформирате в какъвто и да е вид живот. С любовта си вие се свързвате с орела и ставате крилата или ставате дъжда или облаците. Но за да постигнете това, трябва да изчистите ума си от страха и да възприемате с очите на любовта. Трябва да развиете своята воля, докато тя стане толкова силна, че може да улови другата воля и да ги обедини в едно. Тогава ще имате крила да летите. Или бидейки вятъра можете да отидете тук или там, да разпръснете облаците и слънцето да изгрее. Това е силата на любовта. Когато задоволим нуждите на ума и тялото си, очите ни гледат с погледа на любовта. Виждаме Бог навсякъде. Дори виждаме Бог в паразита на другите хора. Вътре във всеки човек е обетованата земя, която Мойсей обеща на хората. Тази обетована земя е в царството на човешкия ум, но само умът, който е плодороден за Любов, защото там живее Бог. Ако ти видиш обикновен човешки ум, той също е плодотворна земя, но за паразита, който посява семената на завистта, гнева, ревността и страха. В християнската традиция сте чували за Габриел, който дошъл с тръбата на Възкресението и всеки, който излязъл от своя гроб, заживял вечен живот. Този гроб е паразитът, а Възкресението – връщането към Живота, защото вие сте жив само когато очите ви могат да видят Живота, който е Любов. Може да имате връзка, която изпълнява мечтата ви за Рая, вие може да създадете Рая, но трябва да започнете от себе си. Започнете с пълно приемане на собственото си тяло. Преследвайте паразита и го накарайте да се предаде. След това умът ви ще заобича тялото и няма повече да саботира любовта ви. От вас зависи, не от някой друг. Но първо ще се научите как да лекувате емоционалното си тяло. 11 Лекуване на емоционалното тяло Нека отново си представим, че имаме кожна болест с рани, които са инфектирани. Когато искаме да излекуваме кожата и отидем на доктор - той използва скалпела, за да отвори раните, след това ги почиства, прилага лечение и ги поддържа чисти докато се излекуват и повече не ни болят. За да излекуваме емоционалното тяло, ние ще направим същото. Необходимо е да отворим раните и да ги почистим, да прилагаме лечение и да ги поддържаме чисти докато се излекуват. Как ще отворим раните? Ще използваме истината като скалпел, с който ще отвори раните. Преди 2000 години един от великите учители ни каза: “И вие ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.” Истината е като скалпела, защото е болезнено да се отворят раните и да се разкрият всички лъжи. Раните в нашето емоционално тяло са прикрити от системата на отричане – системата от лъжи, която сме създали, за да предпазим тези рани. Когато погледнем нашите рани с очите на истината, ние най-после можем да ги излекуваме. Започнете да упражнявате истината със себе си. Когато сте напълно честни със себе си, вие започвате да виждате нещата такива каквито са, а не такива каквито искате да ги видите. Нека използваме един пример, който е емоционално зареден – изнасилването. Нека предположим, че някой ви е изнасилил преди 10 години и това е факт. Сега вече това не е истина. Било е сън и в този сън някой е проявил насилие спрямо вас. Вие не търсите това. В това не е имало нищо лично. По някаква причина това се е случило на вас и може да се случи на всеки. Но след като вече са ви изнасилили, вие осъждате себе си и своя сексуален живот на страдание за останалата част от живота си. Изнасилвачът не ви е осъдил да правите това. Вие сте жертвата и ако осъдите себе си и се признаете за виновни колко години ще наказвате себе си като не се наслаждавате на едно от най-хубавите неща в живота си? Понякога едно изнасилване може да 34
провали целия последващ живот. Къде е справедливостта? Вие не сте изнасилвачът, тогава защо да страдате за нещо, което не сте извършили? Вие не сте виновни за това, че сте изнасилени, но съдията във вашия ум може да ви накара да страдате и да живеете в срам дълги години. Разбира се, тази несправедливост ще създаде силна емоционална рана и много емоционална отрова, която може да отнеме години терапия, за да бъде излекувана. Истината е, че вие сте изнасилени, но повече не е истина, че трябва да страдате от това преживяване. Това е избор. Това е първата стъпка в използването на истината като скалпел – откривате, че несправедливостта предизвикала раната вече не е истина, сега в този момент. Откривате, че може би това, което мислите, че ви е наранило толкова лошо, изобщо не е било истина. Използвайки истината, вие отваряте раната и виждате несправедливостта в нова перспектива. Истината е относително нещо в този свят, тя се променя през цялото време, тъй като живеем в свят на илюзии. Това, което сега е истина, по-късно няма да бъде, след това пак може да бъде истина. Истината в ада може да бъде просто още една идея, още една лъжа, която може да бъде използвана срещу вас. Нашата собствена система на отричане е толкова мощна и силна, че става много комплицирана. Има истини, които покриват лъжите и лъжи, покриващи истината. Това е като да белиш лук, откриваш истината малко по малко докато накрая си отвориш очите и видиш че всички около теб лъжат през цялото време, включително и ти. Почти всичко в този свят на илюзия е лъжа. Ето защо аз моля своите ученици да следват три правила, за да видят истината. Първото правило е: Не ми вярвайте. Не трябва да ми вярвате, а да мислите и да правите избори. Вярвайте в каквото искате според това, което казвам, но само ако има смисъл за вас, ако ви прави щастливи. Ако то ви води към вашето пробуждане, тогава изберете да вярвате. Аз съм отговорен за това, което казвам, но не съм отговорен за това, което вие разбирате. Ние живеем в напълно различни сънища. Това, което казвам аз, дори то да е абсолютна истина за мен, то не е непременно истина за вас. Първото правило е много лесно. Не ми вярвайте. Правило номер две е малко по-трудно: Не вярвайте на себе си. Не вярвайте на всички тези лъжи, които си казвате – всички тези лъжи, на които никога не сте избирали да вярвате, но сте били програмирани да вярвате. Не вярвайте на себе си, когато казвате, че не сте достатъчно добър, че не сте достатъчно силен, че не сте достатъчно интелигентен. Не вярвайте на собствените си граници и ограничения. Не вярвайте, че не заслужавате щастие и любов. Не вярвайте, че не сте красиви. Не вярвайте в това, което ви кара да страдате. Не вярвайте в собствената си драма. Не вярвайте на собствения си съдия или на собствената си жертва. Не вярвайте на вътрешния глас, който ви казва колко сте глупави, който ви казва да убиете себе си. Не му вярвайте, защото това не е истина. Отворете ушите, отворете очите и сърцето си и слушайте. Когато усетите, че сърцето ви води към щастието, тогава направете избора да се хванете за него. Но не си вярвайте, само защото вие го казвате, тъй като повече от 80% от това, в което вярвате е лъжа. То не е истина. Второто правило е трудно: Не вярвайте на себе си. Правило номер три гласи: Не вярвайте на никой друг. Не вярвайте на другите хора, защото във всеки случай те лъжат през цялото време. Когато нямате повече емоционални рани, когато вече нямате нужда да вярвате на другите хора само за да бъдете приети, ще виждате всичко много по-ясно. Можете да видите дали е черно или бяло, дали го има или го няма. Това, което сега е правилно, може би след няколко минути няма да бъде. Това, което сега не е правилно може би след няколко минути ще бъде правилно. Всичко се променя толкова бързо, но ако сте осъзнат можете да видите промяната. Не вярвайте на другите, защото те ще използват вашата глупост, за да манипулират ума ви. Не вярвайте на никой, който ви казва, че идва от Плеядите и иска да спаси света. Лоши новини. Ние не се нуждаем от никой, който да дойде, за да спаси света. Светът не се нуждае от същества от друг свят, които да дойдат отвън, за да ни спасят. Светът е жив, той е живо същество и той е много по-интелигентен от всички нас взети заедно. Ако вярваме, че светът трябва да бъде спасен скоро някой ще дойде и ще каже: “О’кей, идва комета, а ние трябва да избягаме от планетата. Убий себе си и бум – ще се качиш на кометата и ще отидеш в рая.” Не вярвайте в тези митологии. Вие създавате вашия собствен сън за рая, никой не може да го създаде за вас. Нищо друго освен здравия ви разум не ще ви заведе до вашето щастие и съзидание. Правило номер три е трудно, защото ние имаме необходимостта да вярваме на другите хора. Не им вярвайте. Не ми вярвайте, не вярвайте на себе си и не вярвайте на никой друг. Като не вярвате, това което не е истинско ще изчезне като смок в този свят на илюзии. Всичко е такова, каквото е. Вие не 35
трябва да определяте какво е истина, не е необходимо да я обяснявате. Истина не се нуждае от ничия подкрепа. Вашите лъжи се нуждаят от подкрепата ви. Вие се нуждаете да измисляте лъжи, за да подкрепите първата лъжа, след това втората и т.н. Създавате огромна структура от лъжи и когато истината излезе всичко се разпада. Но така стоят нещата. Не е необходимо да обвинявате себе си затова, че лъжете. Повечето от лъжите, в които вярваме просто се разсейват като спрем да им вярваме. Всичко, което не е истина няма да издържи на скептицизма, но истината винаги надделява над скептицизма. Истината си е истина независимо дали вярвате или не. Тялото ви е направено от атоми. Не е необходимо да вярвате в това. Дали вярвате или не това е истина. Вселената е направена от звезди – това е истина независимо дали вярвате или не. Само това, което е истинско, ще оцелее, а това включва и представите, които имате за себе си. Вече казах, че като деца ние нямаме възможността да избираме в какво да вярваме и в какво да не вярваме. Добре, сега е различно. Сега, когато сме пораснали ние имаме силата да направим избор. Ние можем да вярваме или да не вярваме. Дори ако нещо не е истина, ако изберем да му вярваме, можем да го направим просто, защото така искаме. Вие можете за изберете как искате да изживеете живота си. И ако сте искрени със себе си, ще знаете, че винаги сте свободни да правите нови избори. Когато пожелаем да гледаме с очите на истината, разкриваме някои от лъжите и отваряме раните. Там все още има емоционална отрова. ℘ След като отворим раните, трябва да изчистим цялата емоционална отрова. Как ще направим това? Същият Учител ни е дал решението преди 2000 години – прошката. Няма друг начин освен прошката, за да изчистим емоционалната отрова. Трябва да простите на всички, които са ви наранили, дори когато умът ви да оценява това, което са ви причинили, като непростимо. Ви ще им простите не, защото те са го заслужили, а защото не искате да страдате и да ви боли всеки път, когато си спомните за това. Няма значение какво са ви направили другите, вие ще им простите, защото не искате да ви е гадно през цялото време. Прошката е необходима за вашето собствено ментално излекуване. Вие ще простите, защото чувствате състрадание към себе си. Прошката е акт на любов към самия себе си. Нека вземем за пример една разведена жена. Представете си, че сте били женени в продължение на 10 години и независимо по каква причина сте имали голям скандал със съпруга си за някаква голяма несправедливост. Развели сте се и наистина мразите бившия си съпруг. Просто като чуете името му, изпитвате силна болка в стомаха и искате да го ударите с нещо. Емоционалната отрова е толкова силна, че не можете да го търпите повече. Нуждаете се от помощ, така че отивате при терапевт и казвате: “Толкова много страдам, изпълнен съм с гняв, ревност и злоба. Това, което той направи е непростимо. Мразя този мъж.” Терапевтът гледа в очите ви и казва: “Трябва да освободите емоциите си, да изразите гнева си. Това, което би трябвало да направите, е да избухнете в гняв. Вземете възглавницата, бийте я, ритайте я, хвърляйте я и освободете гнева.” Продължавате нататък и избухвате в най-големия гняв, освобождавате всички емоции. Изглежда, че наистина работи. Плащате 100$ на терапевта си и казвате: “Много ви благодаря. Сега се чувствам по-добре.” Накрая на лицето ви грейва най-голямата усмивка. Излизате от офиса на терапевта и познайте кой шофира срещу вас насреща? Веднага щом видите бившия си съпруг същият гняв, дори и по-лош се надига отново. Трябва да отидете при терапевта отново и да платите отново 100$ за още един емоционален изблик. Освобождаването на емоциите по този начин е само временно решение на въпроса. То може да доведе до известно освобождаване на емоционалната отрова и да ви накара да се чувствате по-добре за известно време, но това няма да оздрави раните ви. Единственият начин раните да бъдат излекувани е чрез прошката. Вие трябва да простите на бившия си съпруг за несправедливостта. Ще разберете, че сте простили на някого, когато го видите и не чувствате повече нищо. Когато чуете името му и не изпитвате никаква емоционална реакция. Когато можете да докоснете раната и тя не ви боли, тогава ще знаете, че наистина сте простили. Разбира се белегът ще бъде там също както остава върху кожата ви. Вие ще имате спомен за това какво е ставало, за това какви сте били, но след като бъде излекувана раната, тя повече няма да ви боли. 36
Може би си мислите: “Лесно е да се каже, че трябва да простим. Аз опитах, но не мога да го направя.” Намирате си причини, оправдания защо не можете да простите. Но това не е истината. Истината е, че вие не можете да простите, защото сте научени да не прощавате, защото така сте го правили досега. Имало е време, когато сме били деца, когато прошката е била наш инстинкт. Преди да хванем менталната болест, прошката е била естествена и без усилия. Свикнали сме да прощаваме на другите почти веднага. Ако видите две деца, които си играят заедно и се сбият едно с друго, те започват да плачат и отиват при майките си: “Ооо…, той ме удари”. Тогава едната майка отива при другата да говори с нея. Двете майки се скарват лошо, а двете деца 5 минути по-късно отново играят заедно сякаш нищо не се е случило. Майките вече се мразят една друга за останалата част от живота си. Не става въпрос да се учим да прощаваме, защото сме родени с способността да прощаваме. Но познайте какво се е случило? Научили сме противоположното държане и сме го практикували дълго време, така че сега прошката се оказва доста трудна. Който, каквото и да ви прави – забравете за това. То не засяга нашия живот. В противен случай се получава война на гордостта. Защо? Защото нашата гордост нараства, когато не прощаваме. Ние ставаме по-важни, ако кажем: “Каквото и да прави, аз няма да му простя. Това, което той направи с мен е непростимо.” Истинският проблем е гордостта. Заради гордостта, заради честта ние добавяме още огън към несправедливостта, за да си напомним, че не можем да простим. Познайте кой ще страда и акумулира все повече емоционална отрова. Ще започнем да страдаме за всички неща, които правят хората около нас, дори те да нямат нищо общо с нас. Научаваме се също да страдаме просто, за да накажем този, който злоупотребява с нас. Държим се като някое малко дете, избухнало в гневен изблик просто за да привлече вниманието. Аз наранявам себе си просто като казвам: “Виж какво правя заради теб!” Това е голяма шега, но ние точно това правим. А това, което наистина искаме да кажем, е: “Господи, прости ми!”, но ние не го правим докато Бог не дойде пръв да ни поиска прошка. Много пъти дори не знаем защо сме толкова разстроени от нашите родители, приятели, от партньора си. Ние сме разстроени и ако по някаква причина другите хора ни помолят за прошка, ние веднага започваме да плачем и казваме “О, не. Ти ми прости”. Отидете и вижте малкото дете на ъгъла, изпаднало в гневен изблик. Вземете гордостта си и я хвърлете в боклука. Вие не се нуждаете от нея. Просто се освободете от чувството си за гордост и помолете за прошка. Простете на другите и ще видите, че във вашия живот ще започнат да се случват чудеса. Първо, направете списък на всички, от които смятате, че трябва да поискате прошка, след това им поискайте прошка. Дори да няма достатъчно време да се обадите на всички, поискайте прошка в молитвите си и във фантазията си. Второ, направете списък на хората, които са ви наранили, всички на които е необходимо да простите. Започнете с родителите си, братя и сестри, деца, съпруг, приятели, любим, котка, куче, правителството и господ. Сега вие ще простите на другите, знаейки че каквото и да е направил някой то няма нищо общо с вас. Всеки живее своя собствен сън, запомнете. Думите и действията, които ви нараняват, са просто реакция, отговор на демоните в собствения ум на човека. Той сънува в ада, а вие сте второстепенен герой в неговата драма. Нищо от това, което човек прави, не е заради вас. След като осъзнаете това и престанете да приемате нещата лично, състраданието и разбирането ще ви доведат до прошката. Започнете да работите върху прошката, започнете да прощавате. Отначало ще бъде трудно, но след това ще се превърне в навик. Единственият начин да възстановите способността си да прощавате е да започнете отново да прощавате. Практикувайте все повече и повече и накрая ще откриете дали можете да простите и на себе си. В един момент разбирате, че трябва да простите на себе си за всички тези рани, за цялата емоционална отрова, която сте създали за себе си в съня си. Когато си простите, себеприемането и любовта към себе си започват да нарастват. Това е върховната прошка – когато простите на себе си. Проявете сила и простете на себе си за всичко, което сте направили в живота си. И ако вярвате в преражданията простете си за всичко, което смятате, че сте направили в предишните си животи. Концепцията за кармата е истина само защото вярваме, че тя е истина. Заради нашите вярвания за доброто и злото, ние се срамуваме от това, което смятаме, че е зло. Обявяваме се за 37
виновни, вярваме, че заслужаваме наказание и наказваме себе си. Вярваме, че това, което създаваме е толкова мръсно, че трябва да бъде почистено. И само защото вярвате в това, то “От вас ще бъде направено.” То е истина за вас. Вие създавате вашата карма и вие трябва да плащате за нея. Ето колко силни сте вие. Да разрушите старата карма е просто. Просто спрете да вярвате в това, като откажете да вярвате и кармата ще изчезне. Не е необходимо да страдате, не е нужно да плащате нищо, всичко е свършило. Ако можете да простите на себе си кармата ще изчезне. От този момент нататък вие можете да започнете всичко отново. После животът става лесен, защото прошката е единственият начин да изчистите емоционалните рани. Прошката е единственият начин да ги излекувате. ℘ След като изчистим раните, ще използваме мощно лекарство, за да ускорим оздравителния процес. Разбира се, лекарството идва от същия Учител. То е любовта. Любовта е лекарството, което ускорява процеса на оздравяване. Няма друго лекарство освен безусловната любов. Не “обичам те, ако” или “обичам себе си, ако”. Няма “ако”. Няма оправдания. Няма обяснения. Просто обичайте. Обичайте себе си, обичайте съседа си, обичайте враговете си. Това е прост, здрав разум, но не можем да обичаме другите докато не заобичаме себе си. Затова трябва да започнем с любовта към себе си. Има милиони начини да изразите щастието си, но има един единствен начин да бъдете щастливи и това е любовта. Няма друг начин. Не можете да бъдете щастливи, ако не обичате себе си. Това е факт. Ако не обичате себе си, вие няма да имате никаква възможност да бъдете щастливи. Не можете да споделите това, което нямате. Ако не обичате себе си не можете да обичате и никой друг. Но може да се нуждаете от любов и ако има някой, който се нуждае от вас - ето това хората наричат любов. Това не е любов. Това е притежаване, това е егоизъм, това е контрол и липса на уважение. Не лъжете себе си. Това не е любов. Любовта, извираща от вас, е единственият начин да бъдете щастливи. Безусловна любов към себе си. Пълно отдаване на тази любов към себе си. Няма повече да се съпротивлявате на живота. Няма повече да се съпротивлявате на себе си. Няма повече да носите у себе си всичките обвинения и вина. Просто ще приемате себе си и всички останали такива каквито са. Имате правото да обичате, да се усмихвате, да бъдете щастливи, да споделяте любовта си и да не се страхувате да получавате също. ℘ Това е лечението. Три прости неща: истината, прошката и любовта към себе си. С тези три неща целият свят може да се излекува и никога повече да не бъде ментална болница. Тези три ключа за лечение на ума са ни дадени от Исус, но той не е единственият, който ни е учил как да се лекуваме. Буда, Кришна са правили същото. Много други учители са дошли до същите заключения и са ни дали същите уроци. По целия свят, от Япония до Мексико, Перу, Египет или Гърция има хора, които са излекувани. Те са видели, че болестта е в човешкия ум и са използвали тези три метода: истина, прошка и любов към себе си. Ако можем да видим състоянието на нашия ум като болестно, ще открием, че има лечение. Няма да страдаме повече. Ако осъзнаваме, че умът ни е болен, че емоционалното ни тяло е наранено също можем да се излекуваме. Само си представете ако всички хора можеха да започнат да са честни със себе си, да започнат да прощават на всички и да започнат да обичат всички. Ако всички хора обичаха по този начин, те няма да бъдат повече егоисти, ще бъдат отворени да дават и получават и няма повече да се съдят един друг. Ще свърши с клюкарстването и емоционалната отрова просто ще се разтвори. Сега ние говорим за напълно различен сън на планетата. Не изглежда като Земята. Ето защо Исус я нарича “Раят на Земята”, Буда я нарича “Нирвана”, а Мойсей “Обетованата земя”. Това е място, където всички ние можем да живеем в любов, защото насочваме своето внимание върху любовта. Ние избираме да обичаме. Както и да наричате новия сън, той все още е сън, толкова реален или нереален, колкото и ада. Но сега вие можете да изберете в кой сън да живеете. Сега имате инструментите в своите ръце да излекувате себе си. Въпросът е какво смятате да правите с тях? 12 Богът във вас ВИЕ СТЕ СИЛАТА, КОЯТО ИГРАЕ С ВАШИЯ УМ И ИЗПОЛЗВА ТЯЛОТО като любима играчка за забавление и игра. Това е причината да сте тук - да играете и да се забавлявате. Ние сме 38
родени с правото да бъдем щастливи, с правото да се наслаждаваме на живота. Ние не сме тук да страдаме. Който иска да страда е добре дошъл, но не е задължително да страдаме. Тогава защо страдаме? Защото целият свят страда и ние правим предположението, че страданието е нормално. Тогава създаваме система от вярвания да поддържаме тази “истина”. Нашите религии ни казват, че сме дошли тук да страдаме, че животът е долината от сълзи. Страдай днес, имай търпение и когато умреш, ще получиш възнаграждение. Звучи красиво, но не е истина. Ние избираме да страдаме, защото сме се научили да страдаме. Ако продължаваме да правим същия избор, ще продължим да страдаме. Сънят на планетата носи историята на човечеството, еволюцията на човечеството и страданието е резултат от човешката еволюция. Хората продължават да страдат, защото ние знаем: Ние знаем в какво вярваме, знаем всички тези лъжи и тъй като не можем да ги изпълним – страдаме. Не е вярно, че отивате в рая или в ада след вашата смърт. Вие живеете в рая или в ада, само че сега. Раят и адът съществуват само на нивото на ума. Ако ние страдаме сега, когато умрем също ще страдаме, защото умът не умира с мозъка. Сънят продължава и когато нашият сън е адът, мозъкът умира, а ние продължаваме да сънуваме в същия ад. Единствената разлика между това да бъдеш умрял или заспал се състои в това, че когато спим ние можем да се събудим, защото имаме мозък. Когато сме мъртви, не можем да се събудим, защото нямаме мозък, но сънят продължава. Раят и адът са тук и сега. Не е необходимо да чакате да умрете. Ако поемете отговорността за своя живот, за своите собствени действия, тогава вашето бъдеще е във вашите ръце и можете да живеете в рая, докато тялото е още живо. Сънят, който повечето хора създават на тази планета очевидно е ад. Това не е правилно или грешно, добро или лошо и няма кого да обвиним. Можем ли да виним нашите родители? Не. Те са направили най-доброто, на което са били способни, когато са ви програмирали като малко дете. Техните родители са направили същото с тях – най-доброто, което са могли. Ако вие имате деца, вие също не бихте могли да знаете какво друго да направите. Как можете да вините себе си? Да бъдете осъзнати не означава, че е необходимо да обвинявате някого или да носите вина за това, което сте направили. Как можем да носим вина или да обвиняваме за менталната болест, която е силно заразна? Вие знаете, че всичко, което съществува е съвършено. Вие сте съвършени просто такива каквито сте. Това е истината. Вие сте майстор. Дори да сътворявате гняв и ревност – те са съвършени. Дори ако имате голяма драма в живота си – тя е съвършена, тя е красива. Може да отидете на кино, да гледате “Отнесени от вихъра” и да плачете заради цялата тази драма. Кой казва, че адът не е красив? Адът може да ви вдъхновява. Дори адът е съвършен, защото съществува само съвършенство. Дори вашият сън в живота да е адът, вие пак сте съвършени такива каквито сте. Само знанието ни кара да мислим, че не сме съвършени. Знанието не е нищо повече от описание на съня. Сънят не е реален, така че знанието също не е реално. Откъдето и да идва знанието, то е истинско от една гледна точка на възприемане. Веднъж като промените възприемането – то вече не е истинско. Ние никога няма да открием себе си с нашето знание. В края на краищата това е което търсим – да открием себе си, да бъдем себе си, да живеем собствения си живот вместо живота на паразита – живота, който сме програмирани да живеем. Не е знанието това, което ни води към самите нас. Мъдростта е тази, която ни води. Трябва да правим разлика между знание и мъдрост, защото те не са еднакви. Основният начин да използваме знанието е да общуваме помежду си, да се съгласяваме за това, което възприемаме. Знанието е единственият инструмент, който имаме за да комуникираме, защото хората почти не общуват със сърцата си. Важното е как използваме сърцата си, защото ставаме роби на знанието си и повече не сме свободни. Мъдростта няма нищо общо със знанието, има общо със свободата. Когато сте мъдри, вие сте свободни да използвате собствения си ум и да ръководите собствения си живот. Здравият ум е свободен от паразита, той отново е свободен както преди опитомяването. Когато излекувате ума си, когато се освободите от съня, вие повече няма да бъдете наивни, а мъдри. Вие просто ставате отново като децата за много неща с една разлика. Детето е наивно и затова може да попадне в страданието и нещастието. Този, който трансцедентира съня, е мъдър. Ето защо той няма да падне повече, защото сега той знае, сега има знанието за съня. Не е необходимо да трупате знание, за да станете мъдри. Всеки може да стане мъдър. Всеки. Когато ставате мъдри, животът става лесен, тъй като вие ставате този, който сте. Трудно е да се 39
опитвате да бъдете това, което не сте, да се опитвате да убедите себе си или когото и да било, че сте нещо, което не сте. Това изчерпва цялата ви енергия. Да бъдете това, което сте, не изисква никакви усилия. Когато станете мъдри, не е необходимо да използвате всички тези образи, които сте си създали, не е необходимо да претендирате да бъдете нещо друго. Вие приемате себе си каквито сте и пълното приемане на себе си означава и пълно приемане на всички останали. Вие повече няма да се опитвате да променяте другите хора и да им налагате вашата гледна точка. Вие уважавате вярванията на другите хора. Вие приемате тялото си и вашата човешка природа с всички инстинкти на тялото си. Няма нищо лошо в това да бъдете животно. Ние сме животни, а животните винаги следват своите инстинкти. Ние сме хора, и тъй като сме интелигентни, ние се научаваме да потискаме инстинктите си, не чуваме това, което идва от сърцето. Ето защо ние вървим срещу собственото си тяло и се опитваме да потиснем неговите потребности или да отречем, че те съществуват. Това не е мъдро. Когато станете мъдри, вие ще уважавате тялото си, ще уважавате ума си, ще уважавате душата си. Когато станете мъдри, животът ви ще се контролира от сърцето – не от главата. Няма повече да саботирате себе си, своето собствено щастие, своята собствена любов. Няма повече да носите цялата тази вина, няма повече да осъждате себе си. От този момент нататък, всички вярвания, които са ви правили нещастни, които са ви подтиквали към борба в живота, които са правили живота ви труден, просто ще изчезнат внезапно. Освободете се от всички тези планове да бъдете това, което не сте, и станете това, което сте. Когато се отдадете на собствената си природа, на това което наистина сте, повече няма да страдате. Когато се предадете на истинския си аз, вие се предавате на Живота, предавате се на Бог. Колкото повече упорствате, толкова повече страдате. Просто е. Представете си, че от днес за утре вие се събуждате от Съня и сте напълно здрави. Нямате повече рани, нямате повече емоционална отрова. Представете си свободата, която ще преживеете. Всичко ще ви прави щастливи, просто да бъдете живи, където и да отидете. Защо? Защото здравото човешко същество не се страхува да изразява любов. Не се страхувате да бъдете живи и да обичате. Представете си как бихте живели живота си, как ще се отнасяте с хората, които са близко до вас, ако повече нямахте рани и емоционална отрова в тялото си. В мистичните училища по света, това се нарича осъзнаване. То е сякаш се събуждате един ден и нямате повече емоционални рани. Когато вече нямате тези рани, границите изчезват и вие започвате да виждате всичко такова, каквото е, а не такова каквото е според вашата система от вярвания. Когато отворите очите си и нямате повече рани, вие ставате скептик. Не за да подхранвате гордостта си като разказвате на всички колко интелигентни сте или пък, за да се забавлявате с другите хора, които вярват във всички тези лъжи. Не, когато се събудите ставате скептк, защото на вас ви е ясно, че сънят не е истина. Отваряте очите си и се събуждате и всичко става очевидно. Когато се събудите, вие пресичате линията от която връщане няма и вие никога повече не гледате на света по същия начин. Вие все още ще сънувате, защото не можете да избегнете сънуването – то е измислица на ума, но разликата е, че вие знаете, че това е сън. Знаейки това, вие можете да се наслаждавате на съня или да го изстрадвате. Това зависи от вас. Събуждането е като да бъдете на парти, където има хиляди хора и всички са пияни с изключение на вас. Вие сте единственият трезвен на партито. Това е събуждането, защото истината е, че повечето хора виждат света през техните емоционални рани. Те не осъзнават, че живеят в съня за ада, както рибите, плуващи във водата, не осъзнават, че живеят във вода. Когато се събудим, ние сме единствените трезви хора на партито, където всички са пияни и изпитваме състрадание, защото ние също сме били пияни. Не ни е необходимо да съдим, дори хората в ада, защото ние също сме били там. Когато се събудите, сърцето ви ще бъде израз на Духа, израз на Любовта, израз на Живота. Събуждането става, когато вие станете осъзнати за това, че вие сте Живота. Когато осъзнаете, че сте силата, наречена Живот всичко е възможно. Чудеса се случват през цялото време, защото тези чудеса са извършени от сърцето. Сърцето е в директно общение с човешката душа и когато сърцето говори, дори със съпротивата на главата, нещо вътре във вас се променя, сърцето ви отваря друго сърце и любовта е възможна. ℘ 40
Има една стара индийска история за бог Брама, който бил самотен. Не съществувало нищо друго освен Брама и той бил напълно отегчен. Брама решил да поиграе на една игра, но нямало с кого. Така той създал красивата богиня Мая просто да се позабавляват. След като я създал и Брама й обяснил целта на нейното съществуване, тя казала: “О’кей. Нека да изиграем най-красивата игра, но ти ще правиш това, което ти казвам.” Брама се съгласил и започнал да следва нейните инструкции – създал цялата вселена. Брама създал слънцето и звездите, луната и планетите. После създал живота на земята - животните, океаните, атмосферата, всичко. Мая казала: “Колко хубав е този илюзорен свят, който ти създаде. Сега искам да създадеш животно, което е толкова интелигентно и осъзнато, че да приветства твоето творение.” Накрая Брама създал човека и когато приключил, попитал Мая кога ще започне играта. “Веднага започваме”, казала тя. Взела Брама и го нарязала на хиляди мънички парченца. Поставила по парченце във всеки човек и казала: “Сега играта започва! Ще те накарам да забравиш кой си, а ти ще се опитваш да откриеш кой си.” Мая създала съня и днес все още Брама се опитва да си спомни кой е. Брама е тук вътре във вас, а Мая се опитва да ви спре да разберете кой сте. Когато се събудите от съня отново ставате Брама и провъзгласявате своята божественост. Тогава ако Брама във вас каже: “Добре. Аз съм буден, ами останалата част от мен?” Вие знаете трика на Мая и можете да споделите истината с други, които също ще се събудят. Двама души, които са трезви на партито, могат да се забавляват по-добре. Ако са трима трезви – още по-добре. Започнете със себе си. Тогава другите ще започнат да се променят, докато целият сън, цялото парти изтрезнее. ℘ Ученията, идващи от Индия, ученията на толтеките, на християните, на гърците, на обществата по целия свят произхождат от една и съща истина. Те говорят за разработване на вашата божественост и откриване на Бог вътре във Вас. Те говорят за пълно отваряне на сърцето и придобиване на мъдрост. Можете ли да си представите що за свят щеше да бъде нашият свят ако всички хора отвореха сърцата си и откриеха любовта вътре в тях? Разбира се, ние можем да го направим. Всеки може да го направи по свой собствен начин. Не става въпрос да се следва някаква наложена идея. Става въпрос да намерите себе си и да изразите себе си по свой индивидуален начин. Ето защо вашият живот е едно изкуство. Толтек означава “майстор на духа”. Толтеките са хора, които изразяват себе си със сърцето, хора, които изпитват безусловна любов. Вие сте живи благодарение на силата на Бог, която е силата на Живота. Вие сте силата, която е Живота, но тъй като вие имате способността да мислите на нивото на ума, вие забравяте какво сте наистина. Тогава е лесно да видите някой и да кажете: “О, ето го Бог. Бог ще бъде отговорен за всичко. Бог ще ме спаси.” Не! Бог просто идва да ви каже, да каже на Бога във вас – да бъдете осъзнати, да правите избори, да имате куража да преминете през всички ваши страхове и да ги промените, така че да не се страхувате повече от любовта. Страхът от любовта е един от найголемите страхове, които имат хората. Защо? Защото в съня на планетата, разбитото сърце означава “горкият аз”. Може би се чудите: “Ако ние наистина сме Живота или Бог, тогава защо не го знаем?” Защото сме програмирани да не го знаем. Ние сме научени: “Ти си човек. Това са твоите граници.” После ограничаваме своите възможности със собствените си страхове. Вие сте това, което вярвате, че сте. Хората са могъщи магьосници. Когато вие вярвате, че сте нещо, вие наистина сте това нещо. И вие можете да направите това, защото вие сте Живота, Бог, Намерението. Имате силата да направите себе си това, което сте веднага. Но не вашият мислещ ум контролира силата ви, а това, в което вярвате. Разбирате ли, всичко е свързано с вярата. Това, в което вярваме, че ръководи живота ни – това го ръководи. Системата от вярвания, която си създаваме е като малка кутия, която слагаме в себе си и не можем да се освободим от нея, защото вярваме, че не можем да го направим. За това става въпрос. Хората създават техни собствени граници и ограничения. Ние казваме какво е възможно и какво не е възможно за хората. После, само защото вярваме в това, то става и истина за нас. Пророчествата на толтеките са предсказали началото на нов свят, ново човечество, където хората поемат отговорността за собствените си вярвания, за собствения си живот. Идва времето, когато вие ще станете собствения си гуру. Няма да ви бъде необходимо другите да ви казват каква е Божията воля. Сега вие сте лице в лице с Бог без посредници. Вие търсите Бог и го намирате в себе си. Бог вече не е там, извън вас. 41
Когато разберете, че силата на Живота е във вас, вие ще приемете собствената си божественост и същевременно ще бъдете смирени, защото ще видите същата божественост във всички останали. Виждате колко лесно е да разбирате Бог, защото всичко е проявление на Бог. Тялото ще умре, умът ще изчезне, но не и вие. Вие сте безсмъртни, вие съществувате милиарди години в различни проявления, защото вие сте Живота, а Животът не може да умре. Вие сте в дърветата, в пеперудите, в рибите, във въздуха, в луната, в слънцето. Където и да отидете, вие сте там, чакайки себе си. Тялото ви е храм, жив храм, в който Бог живее. Бог живее във вас като Живот. Доказателството, че Бог живее във Вас е, че сте живи. Вашият живот е доказателството. Разбира се, в ума ви има боклук и емоционална отрова, но и Бог е там. Не е необходимо да правите нищо, за достигнете Бог, за да постигнете просветление, да се събудите. Няма никой, който може да ви заведе до Бог. Който ви казва, че ще ви заведе при Бог, е лъжец, защото вие вече сте там. Има само едно живо същество и искате или не, съпротивлявате се или не, вие вече сте при Бог без усилия. Единственото нещо, което остава е да се наслаждавате на живота си, да бъдете живи, да лекувате емоционалното си тяло, така че да сътворите живота си по такъв начин, че с отворени обятия да споделяте любовта, която е вътре във вас. Целият свят може да ви обича, но тази любов няма да ви направи щастливи. Това, което ще ви направи щастливи, е любовта, която извира от вас. Това е любов, която е различна. Това не е любовта, която другите имат за вас. Любовта към всички е вашата половина. Другата половина може да бъде дърво, куче, облак. Вие сте едната половина. Другата половина е това, което възприемате. Вие сте едната половина като сънуващ, а сънят е другата половина. Вие винаги сте свободни да обичате. Ако изборът ви е да имате връзка и партньорът ви играе същата игра, какъв подарък! Когато вашата връзка е напълно извън ада, вие ще обичате себе си толкова много, че няма да се нуждаете един от друг. По ваша собствена воля, вие ще бъдете заедно и ще творите красота. И това, което двамата ще сътворите, ще бъде сън за рая. Вие вече сте овладели страха и себеотхвърлянето, сега вие се връщате към любовта към себе си. Вие можете да бъдете толкова силни и мощни, че с тази ваша любов към себе си да трансформирате личния си сън от страх към любов, от страдание към щастие. Тогава просто като слънцето, вие ще излъчвате светлина и любов през цялото време, без условия. Когато обичате без условия, вие като човешко същество и като Бог се подреждате в една линия с Духа на Живота, който преминава през вас. Животът ви се превръща в израз на красотата на Духа. Животът не е нищо друго освен сън, и ако вие изградите живота си с любов, сънят ви става шедьовър на изкуството. Молитви МОЛЯ ОТДЕЛЕТЕ ЕДИН МОМЕНТ ДА ЗАТВОРИТЕ ОЧИТЕ си, да отворите сърцето си и да почувствате цялата тази любов, която извира от сърцето ви. Искам да се присъедините към мен за една специална молитва, за да преживеете единението с нашия създател. Съсредоточете вашето внимание върху белите си дробове, така сякаш само те съществуват. Почувствайте удоволствието, когато дробовете ви се разширяват за да задоволят най-голямата нужда на вашето тяло – да диша. Поемете дълбоко дъх и почувствайте как въздухът изпълва дробовете ви. Почувствайте как въздухът е направен от любов. Забележете връзката между въздуха и дробовете. Връзката е любовта. Изпълвайте дробовете си с въздух докато тялото ви почувства необходимост да изхвърли този въздух. После издишайте и отново почувствайте удоволствието. Когато ние задоволим коя да е нужда на нашето тяло, това ни доставя удоволствие. Дишането ни носи удоволствие. Просто да дишаме за нас е достатъчно винаги да бъдем щастливи, да се наслаждаваме на живота. Просто да бъдем живи е достатъчно. Почувствайте удоволствието да бъдете живи, удоволствието да изпитвате любов. МОЛИТВА ЗА ОСЪЗНАВАНЕ Днес, Създателю на Вселената, ние те молим да отвориш сърцата и очите ни така, че да се наслаждаваме на всички твои създания и да заживеем във вечна любов с теб. Помогни ни да те видим във всичко, което възприемаме с очите, с ушите, със сърцето си, с всички наши сетива. Нека 42
възприемаме с очите на любовта, така че да те открием, където и да отидем и да те виждаме във всичко, създадено от теб. Нека те видим във всяка клетка от нашето тяло, във всяка емоция на нашия ум, във всяка мечта, във всяко цвете, във всеки човек, който срещаме. Ти не можеш да се скриеш от нас, защото ти си навсякъде и ние сме едно цяло с теб. Позволи ни да бъдем съзнателни за тази истина. Позволи ни да осъзнаем своята сила да създаваме сън за рая, където всичко е възможно. Помогни ни да използваме въображението си, за да ръководим съня за нашия живот, магията на нашето творение, така че да можем да живеем без страх, без гняв, без ревност, без завист. Дай ни светлина да продължим и нека днес да бъде денят, в който нашето търсене на щастието и любовта да стигне своя завършек. Днес нека се случи нещо необикновено, което да промени живота ни завинаги. Нека всичко, което правим или казваме бъде израз на красотата в нашето сърце, винаги водено от любовта. Помогни ни да бъдем като теб, да обичаме както ти обичаш, да споделяме както ти споделяш, да създаваме шедьоври на красотата и любовта. Започни от днес и постепенно във времето ни помагай да увеличим силата на нашата любов, така че да създадем шедьовър от своя живот. Днес, Създателю, ние ти даваме цялата си благодарност и любов, защото ти ни даде живот. Амин. МОЛИТВА ЗА ЛЮБОВ КЪМ СЕБЕ СИ Днес, Създателю на Вселената, ние те молим да ни помогнеш да приемем себе си такива каквито сме без да се осъждаме. Помогни ни да приемем нашия ум такъв какъвто е, с всички емоции, с нашите надежди и мечти, да приемем нашата индивидуалност, нашият уникален начин на съществуване. Помогни ни да приемем нашето тяло такова каквото е, с цялата му красота и съвършенство. Нека любовта, която имаме към себе си бъде толкова силна, че никога повече да не отхвърляме себе си и да саботираме своето щастие, свобода и любов. Отсега нататък, нека всяко наше действие, всяка реакция, всяка мисъл, всяка емоция се основават на любовта. Помогни ни, Създателю, така да увеличим любовта към себе си, че целия сън за нашия живот да бъде трансформиран от страха и драмата към любовта и радостта. Нека силата на нашата любов към себе си бъде толкова силна, че да разчупи всички лъжи, в които сме програмирани да вярваме - всички лъжи, които ни казват, че не сме достатъчно добри или достатъчни силни, или достатъчно интелигентни, че не можем да го направим. Нека силата на любовта ни към себе си бъде толкова силна, че да не се нуждаем да живеем според мнението на другите. Нека изцяло се доверяваме на себе си, за да направим изборите, които трябва да направим. С любовта към себе си ние повече не се страхуваме да се изправим пред каквато и да била отговорност в нашия живот или пред каквито и да било проблеми и да ги разрешим още с тяхното появяване. Каквото и да искаме да постигнем, нека това бъде направено със силата на любовта към самите себе си. Започвайки от днес, помогни ни да обичаме себе си толкова много, че никога да не поставяме себе си в обстоятелства, които са насочени срещу нас. Ние можем да живеем живота си бидейки себе си, без да претендираме да сме някой друг само за да ни приемат другите хора. Ние повече не се нуждаем другите хора да ни приемат и да ни казват колко сме добри, защото ние знаем какви сме. Със силата на любовта към себе си нека се наслаждаваме на това, което виждаме всеки път, когато се погледнем в огледалото. Нека на лицето ни има една голяма усмивка, която да увеличи нашата вътрешна и външна красота. Помогни ни да почувстваме толкова силно любовта към себе си, че винаги да се наслаждаваме на собственото си присъствие. Нека обичаме себе си без осъждане, защото когато осъждаме ние носим упрек и вина, изпитваме необходимост от наказание и губим перспективата на твоята любов. Укрепи волята ни да простим на себе си в този момент. Изчисти умовете ни от емоционалната отрова и себеосъждане, така че да можем да живеем в пълна хармония, мир и любов. Нека любовта ни към себе си бъде силата, която да промени съня за нашия живот. С тази нова сила в сърцата ни, силата на любовта към себе си, ни позволи да трансформираме всички взаимоотношения, които имаме, започвайки от взаимоотношенията със себе си. Помогни ни да се освободим от всякакви конфликти с другите. Нека бъдем щастливи от това да споделяме времето си с нашите любими и да им прощаваме за всяка несправедливост, която усещаме с ума си. Помогни ни да обичаме себе си толкова, че да можем да простим на всички, които някога са ни наранили. 43
Дай ни кураж да обичаме семейството и приятелите си безусловно и да променим взаимоотношенията си с тях по възможно най-позитивния и любящ начин. Помогни ни да създадем нови канали на общуване във връзките, които имаме, така че да няма война за контрол, да няма печеливш и губещ. Нека заедно работим като отбор за постигане на любов, радост и хармония. Нека нашите взаимоотношения със семейството и приятелите се основават на уважението и радостта, така че да нямаме нужда да им казваме как да мислят и какви да бъдат. Нека нашата романтична връзка бъда най-прекрасната връзка. Нека се радваме на всеки момент, който споделяме с партньора си. Помогни ни да приемаме другите просто такива каквито са без да ги осъждаме, защото когато ги отхвърляме , ние отхвърляме себе си. Когато отхвърляме себе си, ние отхвърляме теб. Днес е ново начало. Помогни ни да започнем живота си днес отначало със силата на любовта към себе си. Помогни ни да се наслаждаваме на живота си, на взаимоотношенията си, да изследваме живота, да предприемаме рискове, да бъдем живи и да не живеем повече в страх от любовта. Позволи ни да отворим сърцата си за любовта, която е наше рождено право. Помогни ни да станем майстори на благодарността, на щедростта и любовта, така че да се наслаждаваме на всички твои творения сега и завинаги. Амин. ДОН МИГЕЛ РУИЗ Е МАЙСТОР ОТ ШКОЛАТА на толтекските мистериозни традиции. Повече от 10 години той работи, за да предаде мъдростта на древните толтеки на своите ученици и последователи, водейки ги към тяхната лична свобода. Днес той продължава да предлага една уникална комбинация от древна мъдрост и съвременно осъзнаване чрез лекции, семинари и пътешествия до свещени места по целия свят.
44