Такса "Обществен враг" m.capital.bg /politika_i_ikonomika/bulgaria/2013/11/29/2193475_taksa_obshtestven_vrag/
Управляващите пробват да се скрият зад гърба на "Атака" © Анелия Николова
Линк досие Незаконно, дискриминационно, немотивирано, неочаквано. Всички тези характеристики са верни за подготвяното изземване на 20% от приходите на слънчевите и вятърните централи. Това, което обаче не се казва, е, че тази мярка цели да зачеркне бизнеса на цял един бранш в енергетиката, милиарди инвестиции и желанието да се инвестира в България. "Периодичната "лудост", която обзема българския парламент в залитането по популистки псевдореформи, връща България назад в икономическото й развие", се казва в изявление на българската ветроенергийна асоциация. Мярката, подготвяна от правителството и изненадващо внесена от " ", в сряда беше гласувана от депутатите в бюджетна комисия на второ четене. Мястото, на което претенцията е да са хора, разбиращи от икономика, не се оказа подходящо за изнасяне на оценка на въздействието й в числа, липсваха и мотиви за налагането й, да не говорим за обосновка на размера й. Единствената реплика на зам.- министъра на финансите Людмила Петкова, че "таксата я има почти навсякъде в Европа и дори е повисока", показа или тотално незнание, или опит за подвеждане на депутатите. Вярно е, че съществува данък върху свръхпечалбите, но те първо трябва да бъдат доказани черно на бяло. Ефектът от решението със сигурност ще е значим - най- прекият ще е, че държавата зачерква бизнеса на няколкостотин фирми, които през последните години са инвестирали около 4 млрд. евро във вятърни и фотоволтаични паркове, по изчисления на секторните асоциации. Ще последва и удар към местни и чужди банки, финансирали тези проекти, което верижно ще се принесе и върху другите клиенти на финансовите институции, които ще трябва да понесат загубите. Свръхзадлъжнялата НЕК няма да излезе от дупката със събраното. Но бизнес климатът ще бъде влошен трайно. А изчезването на мисълта за опазване на природата май е прекалено отнесено да се споменава. Статуквото на енергийна зависимост от Русия пък ще бъде заковано. Гръ м въ рху сект ора
Пред "Капитал" управител на чуждестранна компания с вятърни паркове в Североизточна България заяви, че рискът за проектите му е сериозен. "Такса достъп на ДКЕВР беше около 10% от тарифата ни и това можеше да се преглътне за известно време. При данък от 20% повечето проекти ще изпаднат в неплатежоспособност. Дори банките да ги придобият, те няма да са печеливши", разясни мениджърът. Друг представител на чужда компания с фотоволтаични проекти с общо 60 мегавата мощност директно заяви пред "Капитал", че централите им ще фалират. Така прекият резултат, ако таксата бъде окончателно гласувана, ще е фалит на стотици работещи проекти, тъй като почти не съществува бизнес, който да издържи на изземване на 20% от приходите му. Дори някои преференциални тарифи да са били сметнати неточно в миналото, инвеститорите са ги взели за база при решението си за навлизането на пазара, приемайки че държавата държи на правилата и няма да ги променя със задна дата. А и да не забравяме, че бюджетът прибира от всички 10% корпоративен данък. С други думи чрез таксата държавата би национализирала още 20% от бизнеса на слънчевите и вятърните централи и директно заявява, че няма проблем с масови фалити в цял отрасъл. Освен това секторът вече е с изсмукани ресурси - в продължение на година държавата взимаше между 10% и 40% от приходите на ВЕИ проектите (такса достъп беше отменена като незаконна от съда, но платените от соларните и вятърните паркове 300 млн. лв. още не са върнати). Освен това големите зелени централи се оплакаха, че НЕК не им е плащала за произведената енергия от юни. Става дума за около 150 млн. лв. Финансовият свят също ще изстрада от таксата. "Може би не масови фалити, но като цяло решението ще бъде доста тежък удар върху ВЕИ бизнеса, банките, които го финансират, и репутацията на държавата", обясни за "Капитал" Асен Асенов, който оглавява отдел "Проектно и структурно финансиране" в "Сосиете Женерал Експресбанк". Отпуснатите заеми за сектора от българските банки са 2.3 млрд. евро, а голяма част от останалото до 4 млрд. евро е кредитиране от международни финансови институции, съобщиха от асоциациите. От Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) не коментираха по същество таксата, но подчертаха, че предсказуемия инвестиционен климат благоприятства дългосрочните решения. Самата ЕБВР е пряк инвеститор във ветропарковете "Суворово" и "Св. Никола" (най- големият в страната бел.авт.), както и във ВЕЦ "Своге". Оценката на риска е трудна. При първия удар по сектора с въвеждането на такса достъп, банките реагираха, затова очакванията са те отново да потърсят управляващите.