Виж! Варна брой 14 by TisiVarna

Екип: Издател: Николай Тодоров office@vijvarna.com

Виж! Варна и Виж! Бургас са част от мрежата на Виж! С уважение към авторското право молим никаква част от това издание да не бъде възпроизвеждана без изричното съгласие на издателя. Издателят не носи отговорност за информацията в подадените програми и рекламни материали. 5000 бр.

Редактор: Пламена Александрова contact@vijvarna.com Автори в броя: Мариана Стоянова Пламена Александрова Никол Младенова Цветелина Неделчева Гавраил Гавраилов Корица Станимира Петрова Коректор: Цветелина Тенева Предпечат: Йордан Станков Печат: Хеликс прес ЕООД Партньори: БНТ 2 Радио Варна moreto.net natamno.com

Август 2015

СЮЖЕТИ АКЦЕНТ 4 Любовта е лудост 5 ХХIV Международният панаир на занаятите и изкуствата „Булгарика“ 5 ХХIV Международен фолклорен фестивал 6 Funcity 7 Международния фестивал на монодрамата 8 Морски слънчогледи: презареждане 9 Защо да дойдеш на второто издание на Radar Festival Beyond Music във Варна 10 Lan парти GridHourBg 12 Културен кооператив 13 Алея на книгата

СЦЕНАТА 16 Културна програма БАР-ПЛОТ 20 Заведения В ДВИЖЕНИЕ 25 Спорт и забавления ОТ ВИТРИНИТЕ 26 Магазини ГРАДСКИ ХОРА 27 Тодор Панайотов

ДЕВЕТ 32 Места за къмпинг около Варна СЕПИЯ 34 Лятото на варненци МУЗЕЙ 38 Природонаучен музей МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ 39 Елена Денева КАРТА 40 Виж! Карта на Варна

ПОСОКИ 28 Козичино КОЙ ГОВОРИ 30 Ники Илиев

През август пулсът на града се забързва, достига максимума си. Месецът, в който всеки ден нещо се случва. Дните са горещи и задъхани, вечерите - крайбрежни и дълги, хората - почернели и по - разговорливи. Градът танцува във фестивален ритъм, пее по улиците, развихря се. Фолклор, занаяти, музика и кино ще съпровождат август. Градът чете - книгите излизат на алеята, събират пясък между страниците, настаняват се по шезлонзите и се вмъкват между плажните коктейли. Градът празнува - фойерверките в деня на Варна ни напомнят колко обичаме това място и как, където и да ходим, винаги се връщаме. За летните ни бягства от града нарамваме палатка, отиваме на къмпинг, на село или просто някъде, където звездите се виждат по-ясно нощем. През август може всичко. Не може единствено да оставим месеца да изтече между пръстите ни без да грабнем нещо от него с пълни шепи. Защото след август идват мирисът на печени чушки и телевизионните риалити формати.

П. Александрова Редактор

Лудостта на любовта тази година ще можем да гледаме в около 90 филма. 23-тото издание на Международния филмов фестивал ще започне на 21-ви август и ще продължи десет, вместо досегашните седем дни. Специална програма в него ще бъде посветена на 100-годишния юбилей на българското кино. Поне четири ще бъдат българските премиери на фестивала. От тях в конкурсната програма ще бъде включен „Събирач на трупове“ на режисьора Димитър Димитров с популярния варненски актьор Стоян Радев в главната роля, както и Михаил Билалов и Теодора Духовникова. Извън конкурса ще бъдат премиерите на „Каръци“ на Ивайло Христов с Деян Донков, Ованес Торосян и Ненчо Илчев; „Бартер“ на Атанас Киряков с Татяна Лолова и Филип Аврамов, чийто сюжет се върти около рибарското селище във варненския квартал „Аспарухово“; WWW.VIJVARNA.COM

„Жената на моя живот“ на Антони Дончев, създаден по действителна история, в който Вили Марковска играе женакамикадзе. Родните звезди, освен на червената пътека за официалното откриване на фестивала, ще можем да видим и на сцена, в специалния концерт – спектакъл „100 години българско кино“. Концертът ще открие Искра Радева - с „Не остарявай, любов!“. Френското кино ще присъства на фестивала с четири от най-новите му заглавия с многобройни международни награди и звезди като Катрин Деньов, Шарлот Гинзбург и Луи Гарел. Писателят и режисьор Давид Фоенкинос ще представи в конкурсната програма филма си „Деликатност“ по собствения си едноименен роман, с Одри Тоту в главната роля.

Останалите филми в конкурса ще бъдат от Испания, Португалия, Полша, Русия, Украйна, Иран, Китай и Тайланд, а за първи път в конкурсната програма, а и изобщо в България, ще бъде показан филм от Уругвай. Ще гледаме още: силна подборка на балканско кино, панорама, посветена на 100-годишнината от арменския геноцид и панорама на съвременното полско кино, организирана съвместно с Полския институт. Любими на зрителите заглавия от златния фонд на българското кино, представени в три раздела – „Филми-легенди“ и панорами, посветени на творчеството на двама от най-забележителните български сценаристи, Валери Петров и Георги Мишев, ще бъдат прожектирани с вход свободен в Пленарна зала на Община Варна. За първа година прожекции се предвиждат и в хотел „Интернационал“ на Златни пясъци. Цените не билетите са 5 и 10 лв, на касите на ФКЦ.

Международният панаир на занаятите и изкуствата „Булгарика“ е място за изява на едни от най-добрите автори в областта на изящното и приложно изкуство, художествените занаяти, музиката. Това е най-голямото арт изложение в България и събира все повече почитатели на културата на ръчно правените неща във Варна. Тази година събитието ще се проведе за 19-ти пореден път. Изложените занаяти

ще включват иконопис, дърворезба, металообработка, тъкачество, художествен текстил. Панаирната програма ще предложи широк спектър от събития : Международен пленер на изящните изкуства; кръгла маса на тема „Богословски и иконографски диалог за съхраняване и развитие на църковните изкуства“; традиционните конкурси в рамките на изложението конкурс “Сувенири“ и конкурс “Уникати“; Международна

арт академия; изложби, концерти и спектакли. Три седмици, в които можем да наблюдаваме позабравени практики на майсторене с ръце и да си купим нещо, което са направили пред очите ни.

Варна традиционно представя и посреща българско и чуждестранно изкуство, а всеки август се наслаждаваме на ежегодния Международен фолклорен фестивал. Фестивалът се учредява през 1992г. по инициатива на Община Варна. В 23-те му издания досега са взели участие 150 фолклорни ансамбъла от 50 държави на Европа, Азия, Африка и Америка, както и още 56 любителски и професионални

фолклорни ансамбли от България. Събитието е реална възможност за хората да се докоснат до различни световни култури. Танцът, музиката и ритъмът винаги сближават и предават послания.

концерти на открити сцени в районите Аспарухово и Владиславово. Съпътстващи прояви са “Среща на нациите” на сцена Раковина и Панаирът на занаятите. Публиката ще бъде радвана с разнообразни дефилета и демонстрации. За по-силно въвлечените в магията на фолклора ще има творческа среща – разговор с художествените ръководители на гостуващите ансамбли по проблемите на фолклорното изкуство.

Тази година Двадесет и четвъртият международен фолклорен фестивал ще се проведе от 2-ри до 6-ти август. Освен концертите в Летен театър, във фестивалната програмата са включени и

Жителите и гостите на Варна могат да посетят панаира между 1-ви и 21-ви август в Морската градина. Повече на www.artfair-bg.com

2015 г. – пето издание, пети рожден ден на FUNCITY – младежкият фестивал на Варна. Тази година вместо да посрещнем лятото, ще го изпратим подобаващо в края на месец август. От 27-ми до 30-ти Морската градина отново става младежка територия, за да напомни на всички защо Варна ще бъде Европейска Младежка Столица през 2017 г. От Слънчевата алея до Обсерваторията ще има музика, спорт, танци, занаяти, работилници, представления, млади хора, усмихнати лица, настроение и купон.

WWW.VIJVARNA.COM

Когато всичко започва през 2011 г, над 40 младежки организации във Варна се обединяват с идеята да създадат нова форма за изява и забавление на младите хора в града. Школи по танци, спортни клубове, стрийт артисти, музиканти и неформални сдружения по интереси развиват фестивалната идея, за да стигне тя до сърцата на все повече ентусиасти. От млади хора за млади хора с млади хора – това е FUNCITY. За повече информация около фестивала и програмата, следете www.funcity.bg

От 4-ти до 10-ти август в Археологическия музей във Варна ще се проведе шестото издание на Международния фестивал на монодрамата „Световен форум на изкуствата – Към звездите“ под егидата на Международния театрален институт към ЮНЕСКО. В програмата участват получили международно признание актьори и спектакли от България, Армения, Беларус, Полша, Украйна. Станалият вече традиционен форум, представя най-доброто от камерната форма на световното театрално изкуство. Българските предложения започват с един от най-емблематичните

моноспектакли от предишния сезон – авторската работа на режисьора Веселка Кунчева – „Аз, Сизиф“ на Младежки театър в София. Николай Урумов пък ще закрие фестивала с най-новия си спектакъл „Ние, българите: открит урок за чужденци“. Сред гостуващите имена са Агнеса Шахназарян, Виталий Бондарев, Йоланта Южкевич, Пиа Розенбаум и Албена Колева. За първи път този най-стар фестивал на монодрамата на открито у нас ще предостави възможност на изявени студенти по актьорско майсторство да участват редом със своите световни колеги.

Студентите Даниела Манолова и Рада Кайрякова от класа на проф. Стефан Данаилов ще представят свои разработки в областта на камерната монологична форма. Президент на Фестивала е една от най-изтъкнатите фигури в българския театър – Мариус Донкин. Сътрудници са му д-р Сава Драгунчев и Цветан Николов. Тази година всички зрители на спектаклите ще могат да дегустират подбрани вина преди, по време на антрактите и след представленията.

Централният варненски плаж може да се похвали с нова придобивка – седем плажни чадъра, които освен основната си функция да предпазват от лятното слънце, отскоро изпълняват и нова – предоставят безплатни соларни зарядни станции за електронни устройства. Проектът „Морски слънчогледи“ е на неформална група „Кашалот“ и е реализиран по програма „Младежки проекти 2015“ на Дирекция „Спорт, образование и младежки дейности“ към Община Варна. Иновативната идея получава подкрепа и от представители на местния бизнес.

WWW.VIJVARNA.COM

Доброволци от „Кашалот“ и „Грийнпийс“ преминават през обучения за работа със системи за възобновяема енергия и в резултат имаме инсталирани гъвкави соларни панели в плажните чадъри с по два USB изхода за зарядни устройства. Младите доброволци участват в самото модифициране на чадърите и инсталирането на соларните панели. Станциите ще обслужват мобилни телефони и таблети напълно безплатно. Факт, който допълнително ни радва, е че соларните станции допринасят за опазване на околната среда и са правилна крачка по пътя към ползване на възобновяеми източници на енергия.

Програмата. Второто издание на фестивала отново съчетава музика, филми, видео арт, поезия, театър, танц и нови технологии. Ще присъстваш на концерти, аудио-визуални експерименти, съвременен танц и музика на живо. Ще видиш световни артисти, утвърдени български имена и нови таланти, а ако имаш желание сам да твориш, ще имаш и тази възможност в работилниците за малки и големи, които също са част от програмата.

новото културно пространство във Варна – вътрешния двор на Градска художествена галерия, където ще се представят аудио-визуалните проекти.

Локациите. Събитията, част от фестивала, ще се проведат на места, чието музикално лице не познаваш, като обсерваторията на входа на Морската градина, където ще звучи концерт на фона на космически картини, или

Морето. Още един повод да посетиш морето в края на август, този път заради музиката. А и Варна става все по-красива напоследък.

Хората. Тук ще срещнеш нови съмишленици и хора с различни интереси. Ще имаш възможност не само да гледаш изпълнителите на сцена, но и да разговаряш с тях на открити срещи, част от програмата.

Грижа за природата. Ставайки част от фестивала, можеш да проявиш своята съпричастност към опазването на околната среда и стремежа на RADAR за намаляването на произведения в неговите рамки отпадък. И накрая ти припомняме, че само след първото си издание RADAR стана носител на приза Европейски фестивал, по проект, иницииран от Европейската фестивална асоциация. Добро начало, нали! Фестивалът се реализира с финансовата подкрепа на фонд „Култура” на Община Варна. Генерален спонсор на събитието е VIVACOM. 9

От 20-ти до 23-ти aвгуст Варна се превръща в пресечна точка за геймъри и любители на анимацията от цяла България, Балканите и Черноморския басейн. В рамките на 72 часа ще се проведе GridHourBG или “Часът на мрежата” - класическо LAN парти, където всеки ще може да се забавлява/работи/състезава, както и да присъства на интересни презентации на българска анимация, комикси и компютърни видео игри. Събитието ще е първо по мащаба си на територията на града. То ще бъде с капацитет от 500 седящи места и с възможност за поток от 1000 души на ден. Площ от 1800 кв.м. с богата програма от презентации, турнири с награди и преди всичко свободна игра на компютърни и настолни игри. GridHourBG може да посети всеки, който усеща себе си като геймър, има интереси в областта на анимацията или разработването на компютърни игри, има желание да срещне себеподобни или

просто иска да се забавлява и да научи нещо в сферата. Участниците ще могат да видят почти целия екип на Grozen Entertainment, проекта "Златната Ябълка", Ubisoft, Ivent Games, Robopartans, VarnaGames, Българската Го Асоциация, Escape Games, Студио Артомат, CGZEN, създателите на българския анимационен филм Portals, Студио TRI SOFT, EastFall. На 20-ти август GridHourBG стартира с организиран конкурс по MineCraft за наймалките любители на игрите, с което предлага семейно забавление за повече от едно поколение геймъри. В първия ден на събитието ще се проведат турнири по Hearthstone, различни настолни игри и ще може да се види и научи как се правят роботи с Robopartans Варна. Програмата за 21-ви август е на тема български комикси и анимация. Освен представяне на нови проекти, са организирани и няколко уъркшопа, където можете да

нарисувате собствен комикс. 22-ри август ще бъде пълен с още интересни гости с опит в създаването на компютърни игри и отново ще се представят български анимации. Всеки ден след 20ч, като на класическо LAN парти, с любезното съдействие на OgreCast, ще се провеждат геймърските битки. Освен възможността за свободна игра между всички участници, през всичките 72 часа на събитието, ще се организират турнири на някои от найпопулярните класически игри, сред които Half-Life, Heroes of Might and Magic III, Warcraft III: The Frozen Throne. Паралелно с предвидената програма, в зоната за релакс денонощно всеки участник ще има достъп до конзоли, Escape Games ( стая за бягство ) и други съоръжения за почивка. Билети можете да закупите на http://grid.hour.bg/ Цените на билетите започват от 35лв.

Културен кооператив е съвсем нова онлайн платформа за споделяне на опит и ресурси между различни артисти, неправителствени организации и културни институти. Това е и сайт, който се стреми да се развива в посока на лесно и удобно намиране на информация за културните събития във Варна, региона и страната. Създателите на платформата - културолозите Александрина Мирчева и Светлозара Христова, артистите – Георги Панайотов, Мануела Саркисян и Оник Мануков, икономистът

доц. Веселина Димитрова, графичният дизайнер Стойчо Чакъров и програмистът Деян Василев, работят около година докато избистрят концепцията, проведат необходимите проучвания сред артистичната среда и извършат самата техническата реализация. Те успяват да осъществят своя проект благодарение на финансовата помощ на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014г.

От средата на юли 2015г. платформата е факт, вече работи и постепенно генерира единна база данни на артисти и организации, която да подпомогне комуникацията помежду им, а и да популяризира адекватно техните артистични проекти, като им позволи срещу безплатна регистрация да публикуват информация на сайта. Време е всички да започнем да следим: www.culturalcooperative.eu.

Началото на август и тази година се превръща в книжен градски празник. От 31-ви юли до 9-ти август се провежда шестата по ред Алея на книгата във Варна. На пешеходната част на бул. „Сливница“, между Севастопол и ФКЦ, отново ще се разположат в 17 шатри почти всички български издателства. Алеята не е просто място, където може да си купите книги. Тя е събитие, посветено на литературата във всичките и форми. Затова организаторите са подготвили специален литературен кът, където всяка вечер публика, писатели и издатели да се срещат и да общуват. Интересните съпътстващи събития са разпределени във всички дни на Алеята. На 2-ри август популярният варненски журналист, водещ и поет Кирил Аспарухов ще представи предпремиерно седемнайстата си книга „Любовни следи“, а на 3-ти друг варненски писател

– Атанас Стойчев – ще запознае читателите с новия си сборник разкази „Камък по блудницата“. Отново на тази дата издателска къща „Персей“ и преводачката Росица Цветанова ще представят романите на европейската литературна знаменитост Софи Оксанен, носител на престижни награди. Същата вечер почитателите на поезията и нейния последен писък Илиян Любомиров ще имат шанса да слушат как той чете новите си стихове в джаз-клуб Ментол. На 4-ти август ще бъдат представени „Докато дишам“ на Георги Томов и Дейна Бренчес и „Дневният живот на нощните пеперуди“ на Деница Дилова - книги-финалисти в конкурса на издателство Сиела за Нов български роман. Мащабно изследване на Веселина Вачкова и Марияна Шабаркова-Петрова върху българските стенописи ще

посрещне публиката си на 5-ти август. На 6-ти август Държавна опера- Варна, заедно със свои солисти ще представи, съвместно с издателство „Жанет 45“, рецитал на Божана Апостолова на сцена Ротонда, площад Независимост. Михаил Вешим ще радва почитателите си със своята „Текила на разсъмване“ на 7-ми август, а на 8-ми Калин Терзийски ще говори за събраните си разкази. За първи път в рамките на Алеята ще има и детски литературен кът с аниматори, художници и писатели, където децата ще могат да слушат, да четат и да участват в работилници с любими приказни герои. Работното време на книжните шатри ще бъде от 10 до 22 часа. Приятно четене!

ПРЕЗ АВГУСТ

Хвърчила

На турнир

На цирк

В деня на Варна – 15-ти август - в небето ще танцуват хвърчила. Третото издание на Международния фестивал на хвърчилата ще се проведе отново на Аспаруховия плаж. По план хвърчилата трябва да полетят около 10.00 часа и да се реят до здрачаване. Освен надпревари с големи, малки и пъстроцветни хвърчила, са предвидени игри за деца и възрастни, конкурс за най-атрактивен модел (на хвърчило!), демонстрации на парапланери и авиомодели, както и работилница за посръчните, които искат сами да изработят нещо летящо.

40-ти детски турнир по шахмат „Морско конче” се провежда във Варна от 22-ри до 29-ти август. Началото е поставено през далечната 1976 г., като през него са преминали абсолютно всички национални състезатели начело със световните шампиони гросмайсторите Веселин Топалов, Антоанета Стефанова, Кирил Георгиев, Маргарита Войска. В турнира ще вземат участие между 150 – 200 деца на възраст от 8 до 16 г. Домакин ще бъде хотел „Заря” в к.к.Златни пясъци.

Цирк Колозеум гостува отново в града ни. Малки и големи ще могат да разнообразят лятото си, ако посетят представленията на трупата до 9-ти август. Очакват ви клоунада, дресура на коне, кучета, котки, гълъби, акробатика, фокуси и много смях. Гвоздеят на програмата е истинска камила, която ще покаже специални номера. Шатрата на Цирка е разположена до Поликлиниката в кв.Младост. Представленията започват от 19,30 ч. Цената на билетите е 6 лв за деца и 10 лв за възрастни.

Кино на плажа

Цигански оркестър

Тюленово арт фест

Варненският плаж предлага куп забавления, но Лятно кино на плажа е удоволствие, което трудно може да се опише. Под открито небе, близо до разпенените вълни и през август ще гледаме любими филми. Всеки понеделник в Клуб Ментол, ще се прожектират актуални български и европейски заглавия. Начало 21.30 ч, Вход свободен.

Barcelona Gypsy Klezmer Orchestra (BGKO) е група с чести концерти в Барселона и в чужбина. Mузиката им e колаборация между кубински революционни песни, съчетани с балканско звучене, суинг gipsy, както и традиционна каталунска музика с примес на найавтентичните източни ритми. Благодарение на влиянието на музиканти от Турция, Индия, Франция, Сърбия, Русия, Италия, Мексико, Иран, Израел и Словения BGKO прославя циганската и балканската музика по цял свят. Варненската спирка от музикалното пътешествие на групата ще се състои на 6-ти август от 23:00 часа в бар Кубо. Входът е 5 лв.

От 13-ти до 15-ти август на брега в с. Тюленово ще стартира Тюленово арт фест, организиран за първа година от Неф(н)ормална група Тюленово, Община Шабла и Кметство на селото. На едно място ще се съберат музиканти, художници, писатели и фотографи, вдъхновени от морето. Обявен е конкурс за любителска фотография на тема „Снимах Тюленово“, а отличените снимки ще бъдат наградени по време на феста. Акустична музика, рисуване и литературно четене са сред нещата, които ще се случат на брега. Плюс кулинарен конкурс за найдобра рибена чорба.

Галерии

Театър

Градска художествена галерия Борис Георгиев Варна, ул. Любен Каравелов 1

Театър Българан

до 15.08 Александър Капричев живопис от 7.08 до 31.08 Всички зали на 2 и 3 етаж Международно биенале на графиката От 12.08 до 30.08 Зала 15 ,етаж III Графика на Тиего Ахуда – Бразилия до 9.08 Blue Gallery Варна, ул. Шипка 10 Изложба-живопис на Павел Митков до 11.08 Арт Галерия Ларго Варна, ул. Хан Крум 8 Споделени пространства Изложба-живопис на Александър Димитров до 16.08 Морска изложба на борда на учебен кораб „Роял Хелена“ на Моника Йорданова до 9.08 Галерия Теди Варна, ул. Юджин Скайлер 8 Бреговете на художника изложба на проф. Димитър Чолаков до 19.08 Галерия Le Papillоn Варна,ул. Драгоман 12 Завръщане в Халдея Изложба-живопис на Атанас Хранов WWW.VIJVARNA.COM

5.08 от 19:30 часа ФКЦ ,Зала 1 Титанично С участието на: Милица Гладнишка, Мишо Йосифов, Атанас Попов и Борис Таслев 6.08 от 19:30 часа ФКЦ, Зала 1 Бившата жена на моя живот Постановка: Велко Кънев С участието на: Асен Блатечки, Милена Маркова, Невена Бозукова и Стефан Иванов 10.08 от 22:00 часа Лятна сцена в Археологически музей 11.08 от20:00 часа Основна сцена Ние българите. Открит урок за чужденци Комедия от Ал.Урумов Моноспектакъл на Николай Урумов 12.08 от 21:00 часа Летен театър Концерт на Георги Христов 17.08 от 21:00 часа Летен театър Когато котката я няма Комедия по Мортимър и Кук Режисьор: Асен Блатечки С участието на: Асен Блатечки, Калин Врачански, Силвия Лулчева, Елена Петрова, Мира Бояджиева, Ирен Тодорова 24,25,26.08 от19:30 часа Основна сцена Госпожа Стихийно бедствие Комедия от Алдо Николай Режисьор: Николай Атанасов – Шуши С участието на: Стоянка Мутафова, Адриана Андреева и Николай Атанасов – Шуши

27.08 от 21:00 часа Летен театър Помощ, жена ми е луда Режисьор: Орлин Дяков С участието на: Христо Гърбов и трупата на ДТ „Сава Огнянов” 28.08 от 21:00 часа Летен театър Мъжът на жена ми Режисьор: Мариус Куркински Комедия от Миро Гавран С участието на: Мария Сапунджиева, Ненчо Илчев, Веселин Анчев, Русенска филхармония и балет

куклен театър Държавен куклен театър 01.08 от 18:30 часа Лятна сцена на кукления театър Зеленчуци който не яде 01.08 от 18:30 часа Сцена до Природо-научен музей в Морската градина Малки вълшебници 05.08 от 18:30 часа Сцена до Природо-научен музей в Морската градина Кой в гората знае правилата 08.08 от18:30 часа Лятна сцена на кукления театър Кривото патенце 08.08 от18:30 часа Сцена до Природо-научен музей в Морската градина Жабокът цар

Международен филмов фестивал "любовта е лудост" ФКЦ, Зала 1 21.08 от 19:00 часа Каръци (България) 22:00 часа Извинявай, ако те нарека любов (Испания) 22.08 от 17:00 часа Деликатност (Франция) 20:00 часа Концерт „100 години Българско кино“ 23.08 от 16:00 часа Русалке моя, моя Лорелай (Украйна, Русия ) 18:00 часа Последният екзекутор (Тайланд) 20:00 часа Бартер (България) 21:15 часа Дийпан (Франция) 24.08 от 16:00 часа Мама, убиецът и аз (САЩ) 18:00 часа Изпитание (Русия) 20:00 часа Обещание за вечна любов (Китай) 22:15 часа Малкият остров (Испания) 25.08 от 16:00 часа 23 секунди (Уругвай) 18:00 часа Любовна история, Линденфелд (Русия) 20:00 часа Жената на моя живот (България) 22:15 часа Последният вълк (Китай) 26.08 от 16:00 часа Деца на слънцето (Македония) 18:00 часа 316 (Иран) 19:45 часа Семейство Майя (Португалия) 22:15 часа Парижки лудории (Франция)

27.08 от 16:00 часа Младоженки (Франция, Грузия ) 18:00 часа Какво й стана на Тими (Унгария ) 20:00 часа Събирач на трупове (България ) 22:30 часа Любов (Франция, Белгия) 28.08 от 19:00 часа Испанска афера (Испания ) 22:00 часа Любовта е странно нещо (САЩ ) 29.08 от 16:00 часа Меси (Испания ) 18:00 часа Нашествието на варварите (Канада, Франция) 20:00 часа Частният живот на Салазар (Португалия) 22:00 часа Глуха линия (Испания) 30.08 от 16:00 часа Кражбата (Португалия) 18:00 часа Аржентина (Аржентина, Испания) 20:00 часа Слънчев удар (Русия) ФКЦ, Зала „Европа“ 21.08 от14:00 часа Съдбата На Човека (Русия ) (вход свободен) 16:00 часа Април, болис, хомо политикус, затъмнение (Армения) 18:00 часа Последната спирка (Армения) 20:00 часа Малки сблъсъци (Полша) 22:00 часа Елена (Русия) 22.08 от14:00 часа Летят жерави (Русия) 16:00 часа Носталгия (Армения) 18:30 часа Страната на Сароян (Армения, Турция)

20:00 часа Банк лейди (Германия) 22:15 часа Завръщане (Русия) 23.08 от14:00 часа Балада за войника (Русия) 16:00 часа Нахапет (Армения) 18:00 часа Две жени (Русия, Франция, Великобритания) 20:00 часа Сърце, сърчице (Полша) 22:00 часа Като белег в душата (Португалия) 24.08 от14:00 часа Белоруската Гара (Русия) (вход свободен) 16:00 часа Белият град, Конд (Армения) 18:00 часа Документалист (Армения) 20:00 часа 3 сърца (Франция) (вход свободен) 22:00 часа Айзенщайн в Мексико (Великобритания, Холандия, Мексико ) 25.08 от14:00 часа Извисяване (Русия) (вход свободен) 16:00 часа Завръщането на поета (Армения) 18:00 часа Граница (Армения) 20:00 часа Време за авантюри (Франция) (вход свободен) 22:00 часа Моя плът и кръв (Полша) 26.08 от14:00 часа Ивановото детство (Русия) 16:00 часа Завръщане в обетованата земя (Армения) 18:00 часа Америка (Португалия, Бразилия, Испания, Русия) 20:00 часа Натрапчиви ритми (Франция) 22:00 часа Обратен (Унгария) 17

27.08 от14:00 часа Ела да ме видиш (Русия) (вход свободен) 16:00 часа Мост на края на света (Хърватска) 18:00 часа Тихата планина (Австрия) 20:00 часа Чудният Бокачо (Италия) 22:15 часа Исус ме обича (Германия)

20.08 от 21:00 часа ММФ «Варненско лято» Дон Паскуале - Премиера Опера от Гаетано Доницети С участието на: Евгений Станимиров, Ирина Жекова, Свилен Николов и др. 25.08 от 21:00 часа Оперна гала Симфоничен оркестър на Държавна опера Варна С участието на: солисти на Държавна опера Варна и Държавна опера Анкара

22.08 от 20:30ч. Градска художествена галерия /зала/ Causality (Холандия / България) концерт пърформанс Петър Ленг, хореография Димитър Бодуров, пиано и композиция Трима танцьори от България

RADAR Festival Beyond Music

22.08 от 22:00ч. Градска художествена галерия /двор/ Beyond the entropic dimension (Германия) аудиовизуален пърформанс incite

21.08 от 20:30ч. Градска художествена галерия /зала/ The life of manyothers (Словения) соло пиано концерт Кая Дракслер

23.08 от 19:00ч. Обсерватория „Николай Коперник" Пространствени звучения(България) соло цигулка концерт Биляна Вучкова

30.08 от16:00 часа За любовта (Русия) (вход свободен) 18:00 часа Крисчън Мингъл (САЩ) 20:00 часа Мъжът, когото харесвахме толкова много (Франция) (вход свободен)

21.08 от 22:00ч. Градска художествена галерия /двор/ Me / the city (Холандия / България) аудиовизуална инсталация в реално време Йост Ван Веен, видео Петър Дундаков, звук

23.08 от 20:30ч. Градска художествена галерия /двор/ Fly we 2 the moon (България) джаз и електроника Росен Захариев, тромпет Георги Дончев, бас Санди Даниел, барабани Тодор Стоянов, клавишни

опера

21.08 от 23:00ч. Градска художествена галерия /двор/ Аудиовизуален пърформанс (България) Balkansky, електроника Joteva, видео в реално време

23.08 от 22:00ч. Градска художествена галерия /двор/ Le croix (Франция) аудиовизуален пърформанс Франк Вигру, музика на живо

28.08 от16:00 часа Новогодишна тарифа (Русия) (вход свободен) 18:00 часа Пъзел (Румъния) 20:00 часа Ревността (Франция) (вход свободен) 22:00 часа От битки изтощен (Франция) 29.08 от16:00 часа Питер фм (Русия) (вход свободен) 18:00 часа Как се казвам (Русия) (вход свободен) 20:00 часа Мариус (Франция) 22:00 часа Фани (Франция)

Oпера в Летния театър 14.08 от 21:00 часа Турандот Опера от Джакомо Пучини С участието на: Габриела Георгиева,Бойко Цветанов и др. 18.08 от 21:00 часа Аида Опера от Джузепе Верди С участието на: Камен Чанев, Агунда Кулаева (Русия), Таня Иванова, Пламен Димитров WWW.VIJVARNA.COM и др.

За допълнителна информация: www.radar-festival.eu

Пиано бар Калифорния Варна, бул. Приморски 59, раб. време: 22:00-5:00

Indian Bar Варна, ул. Петър Парчевич 22, раб. време: 8:00-00:00 тел: 0887 478 925 indian-bar.eu

Клубове и барове

The Black Sheep Pub Варна, ул. Л. Каравелов 26, раб. време: 10:00-00:00 Sundogs Варна, ул. Михаил Колони 1, раб. време: 9:00-00:00 The College Варна, ул. Княз Николаевич 2, раб. време: 8:00-00:00

Бар Musica е` Варна, ФКЦ, раб. време: 22:00-4:00 Бар ONYX Варна, бул. Сливница 33, раб. време: 8:00-2:00 Бар Щайгата Варна, ул. Ст. Стамболов 4, раб. време: 9:00-3:00 тел: 0876 292 613 The Garden Bar Варна, ул. Отец Паисий 22, раб. време: 7:00-5:00

Dorado Cafe Bar Варна, ул. Тодор Икономов 15, раб. време: 8:00-00:00 STUDIO21 music Caf е` Варна, ул.Ген.Киселов 21, раб. време: 8:00-1:00 Бар Pavali Варна, ж.к. Чайка бл.183 раб. време: 8.00 - 24.00 Арт кафе клуб Base Варна, ул. Ал. Батенберг 41, раб. време: 9:00-4:00

Бар SALOON Варна, ул. Хан Аспарух 21 Клуб Лавандула Варна, ул. Цар Иван Шишман 15 Bar Bolla Варна, ул. Ал. Малинов 1 и бул. Княз Борис I-ви 47, раб. време: 18:00-4:00 пн-че 18:00-6:00 пт-сб 18:00-2:00 нд Vanilla bar Варна, бул. Княз Борис I 68, раб. време: 9:00-24:00 Кафе-бар Стерео Варна, ул. Г. С. Раковски 48, раб. време: 10:00-23:00 Пиано бар Роял Класик Варна, ул. Шипка 18, раб. време: 19:00-4:00 Кафе-бар Cher Ami Варна, кв. Чайка, бл. 188, раб. време: 08:00-00:00

Джокерс Kлуб Варна, бул. Сливница 33, раб. време: 20:00-4:00

Насладете се на уникалната панорама и морски бриз в компанията на приятели и добри напитки :) Работно време: от 8:30 до 00:00 часа

Ресторанти

Ресторант При Монахините Варна, бул. Приморски 47, раб. време: 11:00-00:00

Бистро Европа Варна, бул. Сливница 1, раб. време: 7:30-21:30

Ресторант Хоризонт Варна, Приморски парк, раб. време: 10:00-01:00

Happy Bar & Grill Варна, бул. Сливница 22, раб. време: 9:00-00:00 Варна, бул. Цар Освободител 25, раб. време: денонощно тел: 0888 181 062 Варна, ул. Ян Палах 10, раб. време: 11:30-23:30 вт-сб, 11:30-23:00 нд-пн Рибарница Немо, Севастопол Варна, бул. Княз Борис I-ви 62, раб. време: 9:00-21:30 Ресторант Немо, Гранд мол Варна, Гранд мол, раб. време: 9:00-21:30 тел: 052 600 063

Италиански ресторант La Pastaria Варна, ул. Драгоман 45, раб. време: 11:00-23:00 пн-сб La Pastaria, Пикадили-парк Варна, Пикадили Парк, раб. време: 9:00-00:00 пн-сб

Ресторант Тилилей Варна, бул. Генерал Колев 74, раб. време: 10:00-23:00 тел: 052 600 686 tililei.com /Ресторант Тилилей поръчай на lakom.bg

Стария чинар Варна, ул. Македония 154, раб. време: 8:00-00:00 тел: 052 650 350

Рибен ресторант Немо, Club Marine Варна, ул. Цариброд 25, раб. време: 11:00-2:30

Варна, ул. Преслав 11, раб. време: 8:00-00:00 тел: 052 949 400

Red Rock Варна, Аспарухов плаж, раб. време: 10:00-00:00

BM Сити Варна, ФКЦ, раб. време: 10:00-00:00

Рибен ресторант Немо Fish Garden Варна, Братя Шкорпил 3,

Варна, Крайбрежна алея раб. време: 11:00-01:00 ч. тел. 0899 128 996

1.08 OUT OF THE BOX 2,08 ХаХаХа ИмпроТеатър 5.08 New York Jazz feat. Matt Marantz and Alex Goodman 7.08 MANGO DUENDE 8.08 ПЕТЪР САЛЧЕВ/ КОСТАС МАГИНАС/ОЛИВИЕ ГАТО/МИТКО СЕМОВ 14.08 ЛЮБО КИРОВ 15.08 БАЛКАНТОН ПАРТИ 21.08 ОСТАВА 28.08 БУМЕРАНГ

Ресторанти Ресторанти Годзила Варна, бул. Княз Борис I-ви 66, раб. време: денонощно Варна, бул. Мария Луиза 37, раб. време: 9:00-23 :00 Вегетарианско-рибен ресторант Jasmine Tea House Варна, ул. Петко Каравелов 26, раб. време: 11:00-23:00 тел: 0884 022 122 В една тиха уличка в центъра на Варна е скрит единственият в града вегетариански ресторант. Почти никой, който го посещава за пръв път, не подозира, че отваряйки вратата, пред него ще се разкрие цял нов свят домашен уют, спокойна музика, здравословни авторски рецепти за вегани, вегетарианци и почитатели на рибните ястия. Това е първото място в града, което предложи уникалните полезни десертиторти с изцяло вегански продукти, без бяло брашно и бяла захар. Почитателите на автентичните чайове, както и на подбраните вина, ще могат да се насладят на любимата напитка.

Варна, Grand Mall, ул. Андрей Сахаров 2 ет. 2, раб. време: 9:00-24:00 Las Palmas - Рибен ресторант Варна, Цар Освободител 99, раб. време: 8:00-00:00 Ресторант Mr. Baba Варна, Южен плаж, Вълнолом раб. време: 8:00-00:00

Китайски ресторант Щастлив век Варна, ул. 8-ми Ноември 11, раб. време: 11:00-23:00 Бистро Happy House Варна, ул. Ген. Георги Попов 30, раб. време: 9:00-00:00 Турски ресторант Истанбул Варна, бул.Сливница 12 Ratutui Food&Bar Варна, ул. Цар Иван Шишман 7, раб. време: 10:00-22:00 Бистро Драгоман Варна, ул. Драгоман 43, раб. време: 10:00-23:30

Ресторант Бодега Варна, бул. Сливница 9, раб. време: 9:00-00:00

Ресторант Di Wine Варна, ул. Братя Шкорпил 2, раб. време: 10:00-00:00

Ресторант Мемо Варна, Търговски център Вива - Мама и аз раб. време: 8:00-23:00

Ресторант Buongiorno Варна, пл. Славейков, раб. време: 7:30-19:00 пн-сб

Ресторант Парми Варна, ул. Р. Попович 8, раб. време: 9:00-23:00

Бирарии

Ресторант Варна Варна, хотел Одесос, раб. време: 12:00-00:00

Бирария Алба Варна, бул. Мария Луиза 34, раб. време: 11:00-02:00

Ресторант Буната Варна, ул. Брегалница 1, раб. време: 11:00-23:00

Варна, ул. Княз Ал. Батенберг 6, раб. време: 8:00-02:00 Бирария Викинг Варна, ул. Иван Аксаков 7, раб. време: 10:00–00:00

Пицарии

Кафенета

Пицария Pizzarela Варна, ул. Студентска 14, раб. време: 8:00-23:00

MyCafe Варна, бул. Сливница 16, раб. време: 8:00-21:00

Варна, бул. Цар Освободител 76 Г, раб. време: 8:00-00:00

Кифличка Варна, бул. Княз Борис I-ви 88, раб. време: 8:00-20:00

Пицария Акварел Варна, ул. Ген. Г. Попов 24, раб. време: 10:00-23:00 Пицария Гранд Италия Варна, ул. Михаил Колони 20, раб. време: 10:00-00:00 Пицария Пицикатo Варна, ул. Братя Миладинови 55, раб. време: 10:00-00:00

Кафе Оле Варна, бул. Сливница 18 Кафе Оле Варна, бул. Сливница 18 Оле Чаталджа Варна, пазар Чаталджа, обект 101/102

Сладкарници

Кафе-сладкарница Дилайт Варна, бул. Съборни 48, раб. време: 8:00-22:00 тел: 0888 407 771

Кафе-сладкарница Endorfino Варна, ул. Сливница № 39,

Оле Корнер Варна, ул. Г. С. Раковски 39

Сладкарница Крамер Варна, ул. Марин Дринов 66, раб. време: 8:00-23:00

Оле Еделвайс Варна, бул. Сливница 69

Варна, бул. Сливница 39, раб. време: 9:00-21:00

Fratelli Варна, ж.к. Чайка бл. 34, раб. време: 8:00-23:00

Оле Гладстон Варна, ул. Гладстон 8

Бързо хранене

Red Hot Pizza Варна, ул. Студентска 6, раб. време: 8:00-23:00

Кафе Модера Варна, Пикадили Парк, раб. време: 8:00-00:00

Пицария La Bocca Варна, ул. Марин Дринов 66, раб. време: 11:00-23:00

Тропс къща Варна, бул. Княз Борис I-ви 48, раб. време: 8:00-21:00

РЕЦЕПТА Лятна прохлада - лимонада с мед и мента Продукти: Лимон – 2 бр. Лайм – 2 бр. Липов мед – 2 с.л. Вода – 1,5 л. Как да приготвим: Домашната лимонада е приятно и лесно средство за разхлаждане през горещите месеци. Освен че освежава, тя е и много полезна. За да направим тази вкусна и пълна с витамини напитка , първо обелваме и разбиваме плодовете в блендер заедно с ментата (друг вариант е да изстискаме плодовете с цитрус преса и да добавим ситно нарязаните стръкчета мента). Оставяме по няколко резенчета лимон, за да ги добавим в готовата лимонада. Смесваме с меда и газираната вода в голяма кана и допълваме с лед. Сервираме в охладени стъклени чаши, аранжирани с листенца мента и парченца лайм. Наздраве!

Клуб Адреналин Бънджи скокове-Бейс джъмпинг тел: 0896 856 343 facebook.com/adrenalinego adrenalin.bg Вело клуб Устрем Велотуризъм и велопоходи ustrem-bg.com Варна картинг раб. време: 10:00-00:00 тел: 052 717 077 varnakarting.com Скейт клуб Варна Скейтборд, състезания, обучения и тренировки skateclubvarna.com

Танцово студио Impulse Варна, бул. Сливница 100, тел: 0887 360 949 impulsedance.eu Танцово студио Impulse South Варна, бул. Христо Ботев 1, ет. 5, тел: 0892 213 037 impulsedance.eu Street Dance School The Center Варна, ул. Шипка 4, тел: 0878 861 166 Спортен клуб Чудните скали Катерене, алпинизъм, ски, сноуборд, каяци chudniteskali.net

Единение - психотерапия и духовно развитие Варна, ул. Дръзки 10, ет. 2, тел: 0885 942 466 psihologia.bg Yo-Ho-Hostel Варна, ул. Русе 23, раб. време: без прекъсване yohohostel.com Club Power Jump Атрактивни изкуства и екстремни спортове powerjump.info

Tattoo & Body piecrcing

Спортен клуб Jet Кикбокс и карате ул. Хан Аспарух 7, тел: 0888 291 547

На Тъмно Варна, ул. Стефан Стамболов 2, раб. време: 11:00-19:00 тел: 0877 885 245 natamno.com

Плувен басейн Делфини Варна, Възраждане, бул. Република раб. време: 7:00-21:00 тел: 052 460 087

Аквариум Варна, Приморски парк, раб. време: 9:00-19:00 тел: 052 632 066

Развлечения Делфинариум Варна, Приморски парк, представления: 10:30; 12:00; 15:30; 17:00 часа тел: 052 302 199 dolphinarium.festa.bg Зоопарк Варна, Приморски парк, раб. време: 8:00-20:00 тел: 052 820 612 varna-zoo.com Ледена пързалка Младост Варна, кв. Младост, бл.129, раб. време: 10:00-22:00 тел: 052 460 086

Плувен комплекс Приморски Варна, Южен плаж, тел: 052 639 368 Клуб-Библиотека "Виделина" Варна, ул. Цар Симеон I 27, ет.2 раб.време: 15:00-19:00 пн.-сб.

Франкофонски център Варна / Алианс франсез Варна и Представителство на Френски институт България във Варна/ ул. „Преслав 69” (вход от ул. „Асен Златаров”), ПК 690, Варна 9000 раб.време: 10:00-18:00 пн-пт 10:00-14:00 сб

Mагазини

На Тъмно Варна, ул. Стефан Стамболов 2, раб. време: 10:30-19:00 пн-сб 11:00-18:00 нд тел: 0876 440 596 natamno.com

Shakespeare & Friends Bookshop Нови и прочетени книги Варна, ул. Драгоман 17, тел: 052 640 568, 0877 664 007 Книжарница Стено Варна, ул. Иван Аксаков 21, раб. време: 9:00-19:00 пн-пт тел: 052 643 146 0895 193 044 stenobooks.com FB/stenobookstore Книжарница Параграф 22 Варна, бул. Княз Борис 82, тел: 0899 944 973 Книжарница Ciela ФКЦ Варна, бул. Сливница 2, ciela.bg

Биомагазин и пекарна Хатори Варна, ул. Драгоман 9, раб. време: 10:00-19.00 тел: 052 636 131 facebook.com/TheHatoriPlace Бутик за здраве и пекарна Мармалад Варна, ул. Царевец 38, раб. време: 10:00-19:00 Хлебарница Пармаксъзов Варна, ул. Мусала 7, раб. време: 8:00-19:00

Kose` Winehouse, Wine Art Shop Варна, ул. Драгоман 30, тел: 0898 683 743 winesfrombulgaria.com Contrabanda Варна, ул. Баба Рада 18, contrabanda.bg Mimoko Варна, ул. Опълченска 23, FB/MimokoBulgaria BohoChic House, Creative mAR(T)ket Варна, бул. Сливница 11, FB/BohoChic.house Мънисто Варна, бул. Княз Борис 27, munisto.com

Клуб-Библиотека Виделина Варна, ул. Цар Симеон I 27, ет.2 раб.време: 15:00-19:00 пн-сб

Vintage House Варна, бул. Цар Освободител 57 тел: 0888 599 479

Averi Beers Магазин за крафт бира Варна, ул.Архимандрит Филарет №9

Парти Център Вега Варна, ул. Княз Батенберг 15, тел: 052 601 933, 052 614 654 party-vega.com

One White Shop ул. Драган Цанков 7, раб. време: 10:00-19:00

Арт център Творисимо Варна, ул. Михаил Колони 3, раб. време: 10:00-19:00 пн-пт 11:00-18:00 сб-нд тел: 098 836 2889 FB/Арт-център-Творисимо

3XS Варна, ул. Св. Климент 10, FB/3XS-Varna

1 Ти си... Казвам се Тодор Панайотов и съм компютърен специалист. Първия си компютър получих на 7, на 14 получих първия си сертификат за работа и поддръжка на Windows базирани работни станции, а на 24 години станах изпълнителен директор на малка софтуерна компания. Сега работя за себе си. 2 Какво е [VarnaLab]? С една дума: Hackerspace. Това не означава, че сме хакери, а по-скоро, че сме свободни да избираме с какво искаме да се занимаваме. [VarnaLab] е свободно и независимо физическо пространство, където хора с общи интереси, често в компютърните науки и дигиталното изкуство, могат да се срещат, общуват и сътрудничат заедно. 3 Как дойде идеята за създаването на [VarnaLab]? Свобода, независимост, отговорност. Може би това е основата върху която се гради всеки Hackerspace по света, а те са много. За жалост не съм от основателите на варненския Лаб, тъй като по това време не живеех във Варна. Но бях чест гостенин на софийския му побратим InitLab. А Hackerspace - овете не са просто компютърни клубове, те са едно голямо семейство. 4 Защо имат нужда варненци от подобно място? За да имат алтернатива. Алтернатива на всичко, защото

Лабът (както го наричаме ние) е такъв какъвто хората си го направят.

5 Кое е любимото ти място в града през лятото? Бих искал да кажа морето, но истината е, че вече рядко стигам до него. За сметка на това, когато успея да си наваксам със задачите, найчестo мога да бъда намерен на Oбсерваторията в морската ни градина. 6 Какви нови събития да очакваме във [VarnaLab]? Освен LAN партито (GridHourBG) което организираме през август, тук се раждат много идеи. От редовните ни срещи за Lighting talk, където всеки има 5 мин за да разкаже какво е направил и научил, през курсовете за програмиране и отворените срещи за електроника и роботика до чисто забавните вечери с игра на настолни и компютърни игри. Всичко това е програмата на [VarnaLab] 7 Разкажи ни повече за LAN партито през август? Класическо LAN парти, където всеки носи собственият си компютър и използва изградената мрежа за забавление и работа. Ние добавихме над 20 лектора, които да представят своите проекти по време на самото събитие. Награди са осигурени от Pulsar. Горди сме, че в Европа за тази година има само 14 подобни събития и България е сред тях именно чрез GridHourBG. Най-

близкото подобно LAN парти е в Германия, така че държим летвата на европейско ниво. 8 Коя е любимата ти компютърна игра? Откривам много нови интересни заглавия сред независимите разработчици (Indi Developers) , като Journey например. Но любимите ми игри винаги ще си останат Half-Life и Heroes of Might and Magic 3.

9 Какво те зарежда в градската среда? Работата. 10 Какво би променил във Варна, за да се превърне в едно по-добро място за живеене и развитие? Варна е чудесна, затова се върнах да живея и работя тук. текст: Никол Младенова

Очарованието на българските села е специфично – меко, малко тъжно и топло. „Селата в България – посоки за туризъм и култура“ на издателство Сиела е създадена от авторски колектив - Гавраил Гавраилов, Анна Пелова и Михаил Михов. Всички те умеят да говорят за селото с обич и да накарат читателя да тръгне към позабравени кътчета, някои - съвсем наблизо. В този брой, заедно с откъс от книгата, нашата посока е на село и на юг. Самобитно, българско, патриотично, леко позабравено, но съвсем невероятно и толкова близко до нас. Само на час и нещо с кола, по средата между Варна и Бургас, в паралелната реалност на Дюлинския проход. А местните си го знаят като Еркеч. Козичино носи името си от 1934 г. Тогава масово се сменят топонимите с турски произход. В онези царски времена на просперитет, преди Втората световна война, селото е голямо, децата весело жужат през дългите дни на ваканцията, когато помагат за полската работа и в грижите за многобройните стада. И така до 1958 г., когато всичко влиза в ТКЗС-то. Историята ни я разказва баба Пандура, известна с производството на традиционна лимонада. Освежаващата напитка я прави на стара немска машина, наследена от нейните баща и дядо. Самата машина е съвсем семпла, приспособена за работа с ток след електрифицирането на селото. Но тази машина е свидетел и на цял един век с преломни моменти, на динамика

WWW.VIJVARNA.COM

и засилен туристически интерес към региона в последните години. Козичино е близо до Слънчев бряг, на територията на община Поморие, скрито сред хребетите на Коджа Балкан. Там все още нямат обхват мобилните телефони и това донякъде е пречка за масовия туризъм, но пък е рай за истинските пътешественици. А баба Пандура ви чака със студена лимонада и топла усмивка под черешата в двора. Ако не бързате и поговорите с нея, няколко часа ще минат неусетно. Незнайно защо, само за три поколения, населението на Козичино се е стопило над десет пъти. Тази тенденция се наблюдава на много места в страната. Но тук традициите все още се пазят ревностно. Първо се отбийте в читалището на центъра. Там ще ви упътят къде какво работи в момента. Има няколко механи, еднадве къщи за гости, гладни и жадни няма да останете. След това потърсете малката къща с черната портичка в

съседство с изоставеното селско училище. Там живее баба Пандура - живата памет на селото. И единственият човек, който може майсторски да затваря лимонадените шишета. Като си говорим за технологията на приготвянето на лимонадата, веднага става ясно, че ключовият момент е в запечатването на бутилката. Ако не се спазват някои правила може да се счупи лесно стъклото или да се повреди апарата. Работи се с въглероден окис под високо налягане. Всеки занаят си има своите тънкости. Интересно как са решили да правят лимонада на билото на планината. Водата е била съвсем дефицитна, имало само няколко кладенци в цялото село. Но пък хората били предприемчиви и лимонадата им се търсела в целия регион. Тайната била в карловската есенция, която днес вече не се произвежда. Шишетата също преди време почти изчезнали – изпочупени и амортизирани през годините. Но се намерил добър човек – турист от Германия, който поръчал подобни на оригинала във фабрика в родния му град. Така днес 28

има два размера лимонадени шишета с характерните стари капачки с метална щипка и каучуково уплътнение. Въобще романтиката е пълна. А етнографската сбирка на баба Пандура е мечта за всеки един музей. Еркеч е било винаги изцяло българско и християнско село. Местните жители принадлежат към етнографската група на ваяците. Те имат характерни обичаи и твърдят, че са преки потомци на Аспаруховите българи. Село Еркеч и съседното му Голица имат стара история, датираща от поне седем века назад в историята. През епохата на османското робство те били малки острови на българщината сред морето от турски селища в региона. През Еркеч било опасно да се преминава и съвсем не се препоръчвало да се пренощува. Местните хора се разселили на север след кърджалийските набези и няколкото руско-турски войни през XIX век. Така те дали началото на много селища в Североизточна България. Според някои сведения наброяват 58, сред които

Калиманци, Аврен, Генерал Киселово, Водица. В Козичино особено колоритен е обичаят Лазаруване. Само тук той се празнува в два дни, като кулминацията на тържествата е по обед на Цветница. Тогава е и съборът на селото, може да се видят няколко хиляди потомци на старите еркечани, облечени в традиционните им черни ризи и двойни престилки за жените. Те имат и характерни ястия, които се приготвят по празници – деликатеси от млякото на козите, пастърма и саздърма. Но и все повече се оплакват, че внуците им предпочитат модерните бързи храни и се мръщят на компота от джанки. Въобще, глобализацията се усеща и горе в Балкана. Как може да стигнете до Козичино? Преди всичко трябва да се престрашите да пътувате през Дюлинския проход. Пътят на места е тесен и с коварни завои, но настилката е сравнително добра. Това е най-прекият път от Варна за Бургас, който се е ползвал още през римско време. Днес е паралелен на пътя през

Обзор и Слънчев бряг, и много по-спокоен, защото е позволен само за леки автомобили. След разклона към Еркеч ( както все още си го казват местните) може да се натъкнете на поредица от мощни джипове. През лятото почти всеки ден се качват групи от морските курорти на джип сафари. Горе в селото дори се организират и нестинарски игри за гостите на една от механите. Ако пък искате да научите повече за пчелите и меда, посетете първият частен музей у нас по темата, който се намира в село Кошарица, в съседство със Слънчев бряг, срещу разклона за Свети Влас. За рибарите препоръчваме язовир Порой, пътят за Бургас минава през язовирната му стена. Всичко е много близо до Козичино, само на половин час път с кола. Но ако веднъж се качите горе на билото, няма да имате сили да се върнете в бетонната джунгла на курортите. Само ще ги съзерцавате от висините на Коджа Балкан, където минало и настояще търсят своето бъдеще. Текст: Гавраил Гавраилов Текст: Гавраил Гавраилов

„Мъчно ми е за Мело ТВ Мания“, пееха Ъпсурт. И на нас ни е мъчно понякога, но пораснахме. Порасна и момчето, което беше лице и глас на онова предаване за музика. Сега Ники Илиев прави филми, които с лекота и без излишна претенция успяват да заведат хората в киносалона. За умението да се прави гледаемо кино, за славата и за бъдещите сюжети си говорим с Ники по средата на лятото.

Филмът Ви „Живи легенди“ спечели най-много зрителски гласове за излъчване на тазгодишното Лятно кино във Варна. Какви са съставките, които го правят успешен и желан за гледане? От вас разбирам това. Много се радвам. За мен мнението на зрителите винаги е било и ще бъде най-важно. Относно съставките, човек никога не може да е сигурен, но все пак има някои неща, на които може да се обърне повече внимание. Аз лично докато правя филм (най-вече докато го монтирам), си представям как стоя в салона, опитвам се да си представя какъв филм аз, като зрител, бих искал да гледам. След това си представям как го гледат мои близки и хора, които просто са си купили билет след работа или училище, за да отидат на кино. Другото важно нещо е филмът, който правиш, наистина да ти харесва - то пак е свързано с това, което току що казах. Има и други неща, разбира се, но ако се започне на тази основа, те по-лесно се нареждат.

В каква посока трябва да се движи българското кино и не омръзнаха ли на зрителя пост-соц драматичните сюжети? Пост-соц драматичните сюжети бяха важни, за да може киното ни да покаже нашата история, но след като поне 70% от филмите, направени след 89та, са на тази тематика, на зрителите им дойде в повече. Явно такъв тип кино се харесва много на художествената комисия в Националния филмов център и филмите вървят по фестивали, но не мисля, че това е честно спрямо българския зрител/данъкоплатец. Българското кино трябва да бъде разнообразно. Трябва да има и зрителски, и фестивални филми, както и такива, които са по средата. Според мен трябва да се правят повече жанрови филми. Държавата да отпуска по по-малко средства за повече продукции и наистина да се спрат пост-соц темите поне за няколко десетилетия, за да може и мисленето на някои хора да излезе от този период. 30

Театър или кино? Кое Ви влече повече и какви са разликите при режисиране в единия и в другия случай? Киното е това, което ме пали и вълнува. Театърът ми беше по-интересен преди, докато не осъзнах кое чувствам като свое призвание. Не съм режисирал в театъра, прави ми се кино. Като кой световен режисьор бихте искали да снимате? Моите любими режисьори са Тарантино и Уди Алън. Напоследък любим ми стана Дейвид О.Ръсел/"Боецът", "Американска схема"/, много ми харесва как снима. Любимият ми филм е "Драйв" на Никълъс Уиндинг Рефн. Бих искал да снимам като тях, но не да ги копирам. По-скоро да крада по нещо и да търся собствен език, което не е лесно. Как Ви се отразява славата? На моменти не много добре. Телевизионната слава никак не ме радва. Това да ти се бъркат в живота непознати хора в един момент става нетърпимо. Хубавата страна е тази около

възприятието на филмите, които правя. Наистина е много приятно, когато хора ме спират и ми казват колко много са харесали "Чужденецът" или "Живи легенди", как филмите са ги променили, зарадвали, размечтали и т.н. Ако искате ми вярвайте, но това се случва почти всеки ден. Страхотно е да виждаш как хората оценяват работата ти, когато ти си вкарал сърцето и душата си в нея. Някога искал ли сте да станете нещо различно от актьор и режисьор? Честно казано, не. Имало е моменти, в които с разума съм се опитвал да се убедя да правя нещо друго, но сърцето ми винаги е сочело към киното. С какво усещане свързвате Варна? Варна е прекрасен град. Винаги ми е хубаво там. Хората са страхотни. Сещам са се за двете награди на публиката на Златна роза за "Чужденецът" и "Живи легенди". Много им благодаря. Беше страхотно.

Спори ли се за актьорска игра в актьорските семейства? Спорове по-скоро няма, но, разбира се, всеки си има мнение по въпроса. Какво Ви предстои? С какъв сюжет ще се захванете? Сценарият на новия проект вече е готов. Работно заглавие е "Всичко, което тя написа". Филмът отново ще бъде нещо между комедия и драма, но ще е малко по-откачен, във всеки смисъл, защото главните герои не са съвсем наред, или поне така ги възприема обществото. Идеята ми е да покажа сериозна тема по забавен начин. Действието ще се развива между боксовия ринг и музикалните сцени в Щатите и България. Това го прави и по-сложен за продуциране. Но действаме.

текст: Пламена Александрова 31

Ходи ви се на море без бетон, силна музика и инклузивно меню. Обичате бивакуването и не ви е страх от насекоми. Имате каравана, палатка, приключенски дух или и трите заедно. Нужни са ви само идеи накъде да тръгнете. Въпреки че с наредба на Община Варна от миналата година е забранено разполагането на палатки и кепмпери извън категоризираните къмпинги, сме убедени, че преди да се забранява, трябва да се създават условия. Затова потърсихме възможните места и открихме няколко. От север на юг:

Къмпинг „Космос“, Дуранкулак

На 50 метра от пясъчния бряг и много близо до Дуранкулашкото езеро. Плажът тук е просторен, див и ветровит и това го прави обичан от сърфистите. Бунгалата са в малка горичка. Има обособено място за разполагане на палатки и каравани, плюс предвидени за тях санитарен възел, ток и външни мивки. Гостите на къмпинга ползват и детска площадка, паркинг и футболно игрище. Има голям ресторант и бар на плажа, можете да ползвате и интернет. Минус на мястото - лоша миризма на водорасли, които се събират в северния край на къмпинга.

Къмпинг“ Добруджа“, Шабла

Къмпингът е в доста ретро вид, както повечето такива, строени през 60-те, но бунгалата му са разнообразни. Някои стават дори за любители на удобствата. Вдясно от входа на „Добруджа“ е обособеното място за каравани и палатки с осигурени електричество, минерална топла вода, баня. Мястото е привлекателно с възможността да ловите риба на Шабленското езеро и да се намажете с лечебна кал. Липсата на пренаселеност на северните плажове обаче е основното, което води тук къмпинг – любителите.

Къмпинг „Свети Георги“, Каварна

Намира се в район Иканталъка, между Балчик и Каварна. Разположен върху 30 декара площ, разделена на три зони: две непосредствено до морския бряг и плажа и трета на 200 метра от морето в гористата местност. Срещу цената за нощувка ползвате охраняем паркинг, бани и тоалетни, електричество и водоснабдителна мрежа за каравани. Хубаво е, че баните се захранват от минерален извор и водата е винаги топла. Домашните любимци са добре дошли, позволено е и паленето на огън. Има магазин за хранителни стоки. Минус на мястото – в зоните, близки до плажа, няма достатъчно сянка и дървета. Носете си тенти. 32

Къмпинг „Горска фея“, Албена

В югозападната част на курорта Албена, къмпингът е в резерват Балтата и се намира в гора. Един от най-цивилизованите ни къмпинги, твърдят хора, пребродили Черноморието с каравани. На самия плаж Балтата ( известен основно като нудистки ) не може да се къмпингува, но „Горска фея“ е на 700 метра от плажа и е добре осветено, спокойно и тихо място, въпреки пълните бунгала. Общи бани и тоалетни, топла вода, ток. Минус - многото комари и други насекоми. Предвидете спрей или друга защита.

Къмпинг „Лагуна“, Златни пясъци

Намира се непосредствено след Златни пясъци, в посока север. Плажната ивица е широка около 60 метра. Къмпингът разполага с над десет площадки за каравани и палатки. Електричество и специално изградени за къмпингуващите бани и тоалетни. Можете да ползвате всички услуги на комплекса, включително интернет и пране срещу заплащане. Както и да почивате близо до единствения „официален“ нудистки плажПанорама, стопанисван от Българската федерация по натуризъм. През първия уикенд на август на този плаж се събират най-леко облечените хора за традиционния празник на нудистите. Което може да бъде и плюс, и минус - по ваш избор.

Фичоза

Известната на всички варненци местност на 17 км южно от града, близо до хижа „Черноморец“ е предпочитано място не само за плаж през уикенда, но и за къмпингуване. Плажът е чист и каменист, мястото – подходящо за гмуркане и бране на миди. В къпмпинг „Райски кът“ може да спите в бунгало насред боровата гора. На склона над плажа изобилства от палатки, а някои ентусиасти успяват да паркират и каравани. Минус е стръмният бряг и липсата на източници на ток и вода за къпане, така че това е място за по-хипи настроени или за живеещи по-наблизо, които могат да отскачат до вкъщи за един душ.

Шкорпиловци

Къмпингуването там е по-скоро импровизирано. Мястото е след края на ивицата с хотели до плажа. На пътя има чешма, която решава донякъде проблема с водата. Електричество, вода и тоалетна могат да се ползват и срещу заплащане от някои плажни барове. Нужно е да си носите дълъг кабел за целта. Има магазини, ресторантчета и плажът е охраняван. Минус възможно е да ви бъде шумно и не особено уединено.

Къмпинг „Рай“, Камчия

В североизточната част на курортен комплекс Камчия, на устието на реката, в резерват „Лонгоза“. Къмпингът е сравнително близо до широката плажна ивица, разполага с ресторант, магазини, охраняем паркинг и симпатични бунгала с островърхи покриви под дървета с дебели сенки. В случай, че дойдете с каравана, може да ползвате ток и вода от бунгало. Минус- стари бунгала, в не особено поддържано състояние.

Къмпинг „Зора“, Обзор

Един къмпинг от ново време. Намира се на около 200 метра от плажа, в самия Обзор. Правен е скоро и това си личи. Тук спокойно може да спрете и да намерите всичко необходимо. Два декара са обособени за палатки и каравани, с бани, ток, кухненски кът, барбекю, маси, пейки, детски площадки. Собствениците на къмпинг карти ползват отстъпки в цените. Минус - може би е единствено пренаселеният плаж.

текст: Пламена Александрова

В СЕПИЯ

По случай празника на Варна, 15-ти август, ние от екипа на Виж! Варна решихме да се разходим назад във времето. Годините, през които нашият град е завоювал титлата Морска столица на България, когато разходките с файтон не са били част от туристическия атракцион, а банските костюми са били под коленете.

„Лятото за нас, варненци, означаваше повече разнообразие, развлечения и, разбира се, посрещане на гости, които тогава се сещаха за нас. Неделя към 10 -11 часа слизахме на разходка в градината, седяхме на „кошовете” /плетените столове/ да се любуваме на морето на хлад и след това в казиното на почерпка. Понякога в делничен ден, а обикновенно и в празничен ден надвечер отивахме до „Шокъра” на кебапчета, бира и лимонада. По – рядко, с файтон, правихме по-дълга разходка до „Траката” и курорта Св.Константин, където някои наемаха стаи за отдих през горещите летни дни.”, си спомня Веселина Мирчева,

родена 1910 г., дъщеря на банков служител и учителка, зъболекарка, завършила в Нанси /Франция/. „На плаж тръгвахме след Петровден, защото от тогава до Преображение се смяташе за подходящо време за слънчеви и морски бани. А то какво слънце ще ни види, когато жените обличаха дълги ризи или дълги гащи с ластик долу до глезените и къдрички, блуза с дълъг ръкав и якичка. Най-малките деца играеха голи на плажа на Св.Константин, където ходеха главно софиянци и дори имаше смесен плаж, курортистите бяха по-разголени, та и ние, отивайки на големи женски компании, се чувствахме свободни.”, споделя Люба Попова- Ескенази 34

„Сами момчета не ни пущаха на плажа. - разкава Александър Велчев роден 1904 г. Но по повод, че отиваме да играем, се отскубвахме за малко, за да поскитаме край морето, да се къпем, да се учим да плуваме. Хвърляхме дрехите и по гащета се втурвахме във водата. За кабинките се плащаше. До тях имаше опънато въже, за което плажуващите се хващаха и топяха, подскачайки с викове, когато прииждаше вълна.” „За около година и няколко месеца бяха построени новите морски бани, открити официално на 1-ви август 1926 г. по проект на инж. Махачек от фирма ”Пителбраузеватер” и под ръководстовото на моя

баща Желязко Богданов, завършил архитектура в Чехословакия и началник на архитектурното отделения към Варненска община” споделя Олга Стоянова, родена 1921 г. „Още в 1921 г. Варна беше обявена за куротна столица на България и имаше амбициите да достига най-големите курорти. Полагаха се усилия да се благоустройва и почиства града, да се строят нови хотели/ „Мусала”, „Ню Йорк”, „Сплендид”/, частни домове и вили, предлагащи летуване на пансионни начала – вилите „Гилмайден”, „Качев”, „Лилия”. В местността „Салтанат” се появиха луксозни вили на софиянци с паркове,

тенискортове, на богати варненци, приемащи гости. В 1928 г. се направиха северните и южните бани, топлите морски бани, големият мост, вдаден навътре в морето, няколкоетажна кула за скачане. След много спорове смесеният плаж стана факт. В 1934 г се построи Морското казино, в което имаше бар и бяха допуснати хазартни игри. На терасите на централните бани под тенти, докарани от странство, се срещаха на почерпка и разговори чужденци, по-освободени от предразсъдъци курортисти по костюми, „педжами” и халати. Терасата на северните морски бани, стана предпочитано място за развлечения вечер,

В СЕПИЯ

предлагаха се закуски, питиета, сладки, имаше оркестър, дансинг, за да се танцува танго, английски валс, фокстрот, по-късно румба и хорсей.”, ни споделя спомените си Димитър Капитанов. „Морската градина, гордостта на града ни, ставаше все по-хубава. Със залесените с редки видове дървета алеи, някои докарани от странство, с грижливо оформените фигури от цветя, с красивите пейки, високи стълбове с електрически лампи, с новия си портал по проект на арх. К.Шиваров / той изработи и двете фигури при сцената на Морското казино, както и украсата на много сгради в града/ тя се превръщаше в място не само за отдих, но и в културно пространство. Преодоляваха се ориенталщината, шумотевицата от предишните години, свирнята на латернаджии, на кръчмарски оркестри, пушеци от кебапчета и

риба. Два пъти през седмицата и в неделя изнасяше концерти флотската музика. Една година К.Шиваров направи изложба при изключителен успех и много негови работи бяха откупени. Изложби на големи български художници, между тях и маринисти, се устроиха в специален павилион до някогашния Летен театър, където изнасяха представления най-известните тогава български актьори. Да не говорим за Летните музикални тържества от 1926 г. нататък, които направиха от Варна културна столица на България” – с гордост споделя Васил Ставрев, роден 1899 г. „Морската градина винаги е била най-подходящото място за градински увеселения, които стават модни от началото на века, традиционни и подостъпни по-късно. В дневника на майка ми, пък и по сведения на нейната сестра и брат – деца на петър Енчев, зная за

„Бала на цветята”. Кортеж от файтони влиза в градината. Всеки е окичен с различни цветя. Всеки кавалер поканва дама в окичения файтон и я разхожда през шпалир от хора до края на градината. Жените са облечени в красиви летни дрехи и носят букети в ръцете си. Стават наддавания за най-хубав букет, събират се средства за благотворителни цели. По късно различните организации закичваха участниците в увеселенията с изкуствени цветчета, срещу което трябваше да пуснат пари в касичките, които носеха.”, ни повежда из романтичните си спомени Елена Юшенлийска. „Особено приятни бяха „венецианските” или „фееричните”, както ги именувахме, нощи. На плаващи платформа и лодка, преоблечени в ренесансови костюми мъже и жени под съпровода на китари пееха

италиански канцонети. Незабравими са вечерите, когато от лодки в морето пееше знаменитата певица Христина Морфова. Друг път сред илюминациите, разноцветни струи вода бликащи като фонтан от върха на кулата на моста, политаше и огромен балон, който се пукваше и пръскаше конфети, серпантини.” Така изглеждаше морската ни столица в спомените на Кичка Петрова, родена 1904 г. „През 30-те години благодарение на дейността на видни стопански и обществени деятели Варна стана домакин на промишлена изложба, прерастнала в международен мострен панаир, за който били изградени срещу Търговската академия панаирни палати. Варна се отваряше към Европа,търсеше начини да привлече вниманието на външния свят. Модерни станаха конкурсите за най-хубав бански костюм, елегантна

пижама, „Мис Варна”, на който отначало се появиха само чужденки, после софиянки, но в 1939 г .”Мис Варна” беше варненка. От 1935 г. се сложи началото на селскостопанските културни събори. От различни селища идваха селяни, които дефилираха по главните улици на града, облечени в носии и носеха плодовете на своята земя. Минаваха покрай трибуната с официални лица в присъствието и на царската двойка. Представяха се обичаи, имаше конкурси, свирачи, певци и награди за най-добрите. Всичко това заедно с вълнуващите Летни музикални тържества правеше нашия град най-привлекателния курортен и културен град на страната. Тогава Варна беше чиста и красива.”, ни връща в спомените си Мария Вуйчева.

Из книгата „У дома преди 100 години”, 2001 г Автор: Веска Стоянова Материалът е подготвен със съдействието на Регионална библиотека „ Пенчо Славейков” Снимки: FB/StaraVarna Lostbulgaria.com

МУЗЕЙ

Между горещия плаж и хладните сенки на Морската градина Природонаучният музей на Варна се оказва изненадващо приятна за разглеждане спирка. Музеят изучава и представя геологията, растителния и животинския свят на Черноморския регион. На двата му етажа са събрани и онагледени почти всички етапи на еволюцията. Постоянната му експозиция включва над 700 експоната. В сектор Геология и палеонтология има находки още от Мезозойската ера и Терциера – фосили на растения, риби и птици, които са населявали околностите на града и северното ни крайбрежие. Богата е колекцията вкаменелости от охлюви, миди, ракообразни. Особено красиви са образците на полезни изкопаеми, кристали и полускъпоценни камъни. Може да сверите и зодиакалното си бижу в специална таблица с мостри. Най-интересни за децата в този раздел са внушителните части от челюсти на праисторически слон и носорог, с всички зъби по тях. Трудното за запомняне име на слона е Продинотериум баварикум и е открит в Аксаково.

Сектор Флора и растителност показва обновена ботаническа експозиция, която съдържа основните типове растения, характерни за този район, както и най-разпространените водорасли в Черно море. Растенията са умело хербаризирани и красиво подредени. За изработване на препарати и херабариуми за нуждите на музея, както и за поддръжката на фондовете му, се грижи група от специалисти. Интересни за отбелязване са защитените видове, които са изложени: ориенталски бук, ракитник, джела. Най-атрактивен за посетителите от всички възрасти е секторът Животни. Животинският свят на района е представен от едноклетъчни до бозайници, подредени в систематичен ред. В стъкленици зад витрини стоят стряскащо дълги червеи, следвани от красиви колекции пеперуди, бръмбари с големина, каквато едва ли сте виждали, костенурки заедно с гнездата и яйцата им. Еволюционната спирала продължава с препарирани влечуги, птици и бозайници. В музея има две диорами ( макети на животни и растения в естествена среда ) с теми „Горски свят“ и „Водоплаващи птици“. В едната

е увековечената след смъртта и препарираната мечка Марта от варненския зоопарк, която дели пространство с диво прасе и други горски обитатели. Повече от десет години в двора на музея от май до септември гостува временна тематична изложба „Най-отровните влечуги на планетата”, притежание на херпетологичното дружество от град Хасково. Тя представя около 40 вида, предимно влечуги. Тук могат да бъдат видяни : четирите от найотровните змии на земятаконтинентален и крайбрежен тайпан, черна мамба, австралийска смъртоносна змия; 3 вида кобри; 4 вида гърмящи змии и много други влечуги. Музеят е полезно място за нагледно запознаване на децата с еволюцията и провокира интерес към природата у хора от всички възрасти. Работното му време е от 10 до 17 ч. (през лятото музеят почива в понеделник), а цените на билетите за посещение са 3 лв за възрастни и 2 лв за деца.

текст: Пламена Александрова

Стиховете на Елена Денева звучат дълбоко и мъдро за ненавършените и три десетилетия. Тя е автор на четири книги с поезия и носител на награди от престижни национални конкурси. Съвсем логично е, поради особената и нежност към думите, че е включена и в Антология на българската женска любовна лирика.

Мантра

Песничка за някой ден

Ако няма море, ако няма рапани, ако няма смокини със сърца като рани, ако няма клепачи, от тъгата солени, ако няма прибои, ако няма вълнения, ако няма ожулени от скалистото длани, ако няма луни, ако няма пристанища, ако няма разкъсан от викове огън, ако няма усмивки, достигащи бога, ако няма ни раци, ни риби, ни миди, ако няма какво да се вкуси и види... ... направи от душата си сал и го пускай към далечните липсващи гледки и устни. И дори най-реалният свят да те съди: знай - тогава ще има. Тогава ще бъде.

Някой ден думите ще отлетят като космически китове към някакъв по-хубав свят, из който в съня си скитаме. Някой ден ще замълча завинаги като статуя на богиня. Само че още имам причини да служа на оазиса сред пустинята. Кактусите трябва да разцъфтят, страшно любовно убодени. Болките трябва да отболят в телата ни изразходени. Трябва да има всякакъв мир. Външен. Вътрешен първо. Из зеления дъхав ефир да се носим - живачни пъстърви. Трябва децата на този свят да имат добри родители. Трябва огньовете да се приспят от пълноводни спасители. Трябва кръвта да ни събере, а не да въоръжава. Трябва човекът да разбере как и защо му остава. Някой ден думите ще отлетят от клетките си хартиени. Но дотогава ще ги държа с грижа да ги изпиете.

Варна Др ас ов

Драматичен театър

ул .Ц ар

Ас ен

Градска галерия

ул .П ро ф .М ар ин

Дворец на културата и спорта

Др ин ов

Регионален исторически музей

Пъ рв и

ул .И ва н

Куклен театър

Община Варна ФКЦ Римски терми Морска гара Скейт парк Сцена Раковина

бу л. Регионален Сл ив Исторически Музей ни ца

н ма аго Др ул.

Летен Театър

ни ор ъб .С л у б

Икономически университет

ин Бд ул. пка ул. Ши

Сладкарница Дилайт Shakespeare & Friends

ул .П ре сл ав

Куклен Театър во но ей Ш ул.

Ресторант Жасмин Драматичен Театър Магазин На Тъмно “Стоян Бъчваров”

ул. В оде н

Хатори

Ресторант Тилилей

ул. Иван Вазов

Vintage 33

ул. Михаил Колони

Първи з Борис бул. Кня

ул. Охрид

в сла Пре ул.

х Аспару т ул. Хан ен им л К ти ве С . ул

Римски Терми