Виж! Варна брой 2 by TisiVarna

Издава се от:

Екип:

B2B ЕООД, Варна office@vijvarna.com vijvarna.com

Издател: Николай Тодоров office@vijvarna.com

Виж! Варна 2014 Всички права запазени.

Редактор: Радостина Петрова contact@vijvarna.com

С уважение към авторското право молим никаква част от това издание да не бъде възпроизвеждана без изричното съгласие на издателя. Издателят не носи отговорност за информацията в подадените програми и рекламни материали. Тираж: 5000бр. Разпространява се безплатно в над 100 подбрани обекта и събития в града и региона.

Автори в броя: Яна Стоянова Цветелина Неделчева Никол Младенова Пламена Александрова Радостина Петрова Свилен Енев Хаджи Ламбрин Сотиров

wi-fi места паркинг доставка детски кът жива музика

Фотографи: Мина Боева Пламена Александрова Стийв Уамплер Вахид Бабаи

Корица: Веселин Василев, участник във фотоизложба Tall Ships Regatta

грдина/ двор

тераса

кухня

Предпечат: Йордан Станков Печат: Хеликс прес ЕООД Партньори: БНТ 2 Радио Варна moreto.net natamno.com

Виж! повече онлайн vijvarna.com Виж! Варна @facebook Електронно списание свалете от issuu.com

август 2014

Съдържание СЮЖЕТИ АКЦЕНТ 4 Лятно кино в квартала 6 Към звездите 8 Варненски фестивали 12 Изложба Tall Ships Regatta СЦЕНАТА 16 Културна програма БАР-ПЛОТ 20 Заведения ОТ ВИТРИНИТЕ 26 Магазини

ВИЖ ДЕВЕТ 29 Варненски гледки

ARTIST CORNER 41 Liquid Odds

РАБОТИЛНИЦА 30 Обущарница

В КАДЪР 42 Елица матеева

КОЙ ГОВОРИ 32 Михаил Мутафов

МУЗЕЯ 44 Римски терми

ПОСОКИ 34 Наръчник на плажуващия

ГРАДСКИ ХОРА 46 Филип Филипов

СТАРА ВАРНА 36 Царицата на Черно море

СВЕТА 47 Джъстин Боланд

МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ 38 Последен боб

КАРТА 48 Виж! Карта на Варна

В ДВИЖЕНИЕ 28 Спорт и забавление

Виж! Варна се роди през юли тази година и като всяко новородено още гледа ококорено. По-големият ни брат Виж! Бургас е вече на 2 години и знае всички трикове в книгата. Иска ни се да растем ръка за ръка, а честно казано, нямаме търпение и двата ни града, като вече порастнали деца, да играят заедно на пясъка, и да си помагат. В този град, тези дни, ние всички имаме още поводи за размишления и радост. На 15-ти август отбелязваме деня на Варна - Успение на Пресвета Богородица, която е патрон на катедралния ни храм. Но за нас има друга, по-важна дата - на 27-ми юли 1878 година Варна е освободена от турците, когато руските войски влизат в града по силата на Берлинския договор от 13 юли 1878. Поради стратегическата си важност Варна е последният освободен български град. Тази година се навършват 136 години от освобождението ни, плод на дълга и трудна битка. Така че дотук нашето пожелание към всички варненци е да прзнуват и ценят свободата си... и да играят в пясъка ръка за ръка. Честит рожден ден, Виж! Честит празник, Варна!

лятно кино в квартала Ходили ли сте на лятно кино? Това се случваше в България до преди двадесетина години. Във Варна летните кина бяха над пет, а сега най-дълго оцелялото лятно кино е превърнато в паркинг. Може би носталгичните спомени се пробудиха у по-възрасните варненците, а по-младите си представят какво ли е да гледаш кино на открито. Всъщност, усещането е невероятно: под звездите, с любими актьори, в компанията на приятели... или пък без приятели - усамотени със седмото изкуство. Всичко това ще се случи отново в нашия град: от 1-ви до 7-ми август в някои от варненските квартали ще се прожектира кино. Лятно кино! Удоволствието да гледат световни и български заглавия ще имат жителите на Младост, Владислав Варненчик, Чайка, Виница, Аспарухово, а за всички други ще има и прожекция в центъра - на Червения площад. Ако сте истински фенове, спокойно може да посетите всички прожекции, още повече че те ще бъдат безплатни. Хрумването е на Ник, или Николай Тодоров, отколешен проводник на нови идеи в града ни.Този път той ще се опита да направи щастливи,

както почитателите на големия екран, така и тези, които още не са били на лятно кино. Филмите са специално подбрани и включват българската забавна комедия Чужденецът, класическата екранизация на Тримата мускетари от 2011 година, както и романтичния Полунощ в Париж на Уди Алън. Лято е, няма да пропуснем и екшъните, тъй удачни за сезона: Непобедимите 2 със Силвестър Сталоун, Арнолд Шварценегер, Долф Лунгрен и други стари кучета ще бъде последван от Опасна плячка с Никълъс Кейдж и екшънкомедията БСП – Бесни, страшни пенсии с Морган Фриймън, Брус Уилис и Джон Малкович. Прожекциите започват в 21:30 часа и продължават до късно. Би било добре зрителят да носи одеяло, столче, шал или нещо друго за сядане. А може и на тревата, просто доведете подходящата компания! Проектът е част от програмата на Варна - Kандидат за европейска столица на културата 2019, любезно финансиран от Фонд “Култура” на Община Варна.

къМ ЗВЕЗДИТЕ Макар да звучи като диагноза за автоимунна болест, монодрамата е по-скоро лечение. Това твърдим с Мариус Донкин; ние от Виж!- за звученето, а той - за лечението. Театърът лекува, настоява актьорът и баща на фестивала на монодрамата, и ни припомня максимата на римляните за здравия дух в здраво тяло, като ни кани да оздравеем духа си с изкуство, за да бъдем здрави физически.

Световен форум на изкуствата - Към Звездите е театрален фестивал, посветен на монодрамата. Той се провежда във Варна за пета година и събира тези специфични български и международни театрални постановки, предназначени само за един актьор на сцената. „Това изкуство е много чувствително,- твърди Донкин, - сензорите работят по различен начин. Някак по-тихо е, когато актьорът е сам на сцена; така усеща най-добре от какво се нуждае публиката и се опитва да й го даде веднага. Монодрамата повече от всеки друг вид представление е симбиоза между актьор и публика.” От рождението си през 2010 фестивалът бива благословен от присъствието и опеката на великолепния Ерик Еманюел Шмит, автор и драматург със световна значимост, който в един момент отлага снимки на свой филм, за да дойде на фестивала. Неговият текст Господин Ибрахим и цветята на Корана е до голяма степен повод за създаването на този фестивал. Тази година гостуват спектакли от Канада, Естония, Полша и Израел. Билетите са на касата на театър Българан, а вие заповядайте между 1-ви и 7-ми август в двора на Градска художествена галерия! 6

Алея на книгата Организаторите от АБК ни обещават най-дългата алея на книгата до сега. Разположените по протежение на пешеходната зона шатри ще затрупат с книги пространството от хотел Черно Море до входа на Морската градина. Минувачите и през тази година ще имат възможността да видят и да зачетат най-новите книги на почти всички български издателства. За читателите на всеки жанр ще има отстъпки, намаления и специални цени. А на сцена до Фестивалния и

конгресен център по време на събитието ще се проведат срещи с автори, както и литературни четения. Там можете да получите автограф или да си запознаете с любими български писатели. Алея на книгата продължава от 1-ви до 10-ти август със свободен достъп за всички.

ВИДЕОХОЛИКА Темата на международния видео-арт фестивал Видеохолика 2014 тази година е 7. Той ще се проведе от 1-ви до 7-ми август във Варна и ще представи изложби в галерийни, музейни и алтернативни пространства.

На церемония на ще бъдат обявени награди Златен Видеохолик, неговите подгласници, както и награда за млад български автор - БГ Видеохолик.

Откриването е в пространството на Приморски плувен комплекс на 1-ви август от 21:30 часа. За повече информация: videoholica.org

Паралелно с това, ще гостуват утвърдени местни и международни видео артисти и професионалисти. В рамките на събитието предстои панел по темата за фестивалното представяне на видео изкуството, възможностите за алтернативна дистрибуция, както и за създаване на архив на видео изкуство у нас. В панела ще участват кураторите Яра Бубнова, Антонио Джеуза, Джейсън Уейт и др. 7

Международен Джаз Фестивал Варненско лято Тази година фестивалът се провежда от 31-ви юли до 3-ти август в двора на Археологическия музей. Сред участниците изпъкват имената на Димитър Льолев, Пламен Карадонев, Миро Иванов, Анатолий Вапиров. С приближаването на 2017 година, когато светът ще отпразнува забелижителната едновековена история на джаза, музикалният свят изобилства от значими джаз срещи. 2014 година е свързана с годишнините от смъртта на двете най-големи фигури на суинга - неповторимите Дюк Елингтън и Каунт Бейзи.

2014 бележи и 60 години от първия голям джаз фестивал в американското градче Нюпорт в Лонг Айлънд, считан за най-авторитетната институция на джазовото изкуство по света. В него тогава има и едно българско участие - Бели, зелени и червени от Пловдив. Две десетилетия по-късно, през март 1974 година, Бели, зелени и червени инициират и първия международен джазов фестивал в България, проведен в Ямбол. Второ издание не се осъществява, но усилията се насочват към организирането на Националния фестивал в София през 1977 година. По-късно той преустановява дейността си, и през 1992 година Варна превръща своя международен джаз фестивал в най-чувствителния сеизмограф за процесите в българския джаз.

Международен фолклорен фестивал Фолклорът е мелодия, предаваща тъжна история; бързи стъпки на напети танцьори в богато обагрени дрехи и изящни накити; песен, която се разливат като безкрайната равнина.

взели 150 фолклорни ансамбъла от 50 държави, с общо над 10 000 участника. Сред 56-те любителски и професионални ансамбли от България са Пирин, Филип Кутев, Тракия, Загоре и Странджа.

Фолклорът, който руши граници и превръща света в дом с широко отворени за светлината прозорци, намира своя форум на варненския международен фестивал. Учреден през 1992, до сега в 20-те му издания участие са

През това лято домакин отново ще бъде Летният театър, а съпътстващата програма включва дефилета по улиците на града, както и редица съвместни прояви с местни читалища, със сцена Раковина,

както и с Летния театър в квартал Младост. В предстоящото издание от 3-ти до 7-ми август отново ще се насладим на националните трупи от България, Грузия, Сърбия, Турция, Румъния, Словакия, Колумбия и Мексико. В станалото вече традиционно Пътуване по света, страните участнички ще бъдат представени чрез комбинация от видеокадри и изпълнения на живо. 8

Варненска нощ на музеите На 14-ти срещу 15-ти август, в навечерието на празника на Варна, за втори път през тази година, варненци ще могат да посетят безплатно по-голямата част от музеите в града. Вратите са отворени до полунощ, всички желаещи могат да доведат близки и приятели. При предходната такава инициатива през месец май, градът се преобрази. Бяха отчетени хиляди посетители в най-големите музеи в града, много деца, ученици и цели семейства демонстрираха желание и любопитство да се запознаят с историята на Варна и региона.

фотографии на града при читалище Стара Варна.

И този път в Нощта на музеите ще се включат Музеят за история на Варна, Етнографският музей, Музеят на възраждането, Малките римски терми, както и музейната сбирка с

НЧ Стара Варна ул. Цар Калоян 5

Каним ви да посетите участващите музеи на 14-ти срещу 15-ти август. Тук са точните им адреси: Музей за история на Варна ул. 8 Ноември №3 /до малките Римски терми/ Етнографски музей ул. Панагюрище 22 Музей на Възраждането ул. Д-р Заменхоф 21 Малки Римски терми бул. Приморски

Панаир на занаятите и изкуствата Панаирът е място за изява на едни от най-добрите автори в областта на изящното и приложно изкуство, художествените занаяти, музиката. Атрактивното събитие се провежда за 18-та поредна година в Морската градина и трае три седмици - от 1-ви до 21-ви август. Фестивалът ще бъде открит с концерт на 1-ви август от 20 часа, а на 2-ри на сцената ще се качат музикалните формации Ехо от

Пирина и Морски полъх. На 6-ти август ще гостува състав Славянска ваканция, а оркестър Одесос от Народно Читалище Македония ще забавлява аудиторията на 9-ти от 18 часа. Организаторите са предвидили редица работилници, като по този начин всеки желаещ може да пробва уменията си в различни занаяти и изкуства. Пълната програма виж на zanaiati.com 9

Намираме са на финалната права от надпреварата за кандидат за културна столица на Европа през 2019 година. На 5-ти септември международно жури ще обяви победителя от съревнованието ни с още три български града - София, Пловдив и Велико Търново. Това състезание се оказа изпитание за хората, които истински се интересуват от културния живот, и които са готови да участват и развиват Варна като истинска културна столица. Екипът на Варна 2019 работи по изготвянето на цялостна програмата, която да бъде дългосрочен проект за градско възстановяване, и която устойчиво да свърже локалния контекст с широкото културно пространство на Европейската общност. Черно море, разбира се, е важен ключ за града ни, познат като морската столица на България. Пътешествия започват и завършват във Варна, а ако Варна заслужи и спечели тази кандидатура, тогава всички ние ще бъдем изправени пред едно дълго, изпълнено с вдъхновение пътешествие.

варна 2019

Пожелаваме си най-добрият кандидат да спечели и поздравяваме всички, които положиха усилия за въздигането на културата в страната ни. Все пак победа за който и да е български град е победа за България. И независимо от резултата, сме уверени, че след пет години, през 2019, Варна ще бъде пространство, в което понятието креативни индустрии се отнася до всички индустрии, а понятието артисти обхваща всички хора - граждани и гости. В очакване на 5 септември!

МЕЖДУНАРОДЕН ЕКСЛИБРИС КОНКУРС •ВАРНА Екслибрисът е миниатюрна графика с приложен характер - тя идентифицира собственика на дадена книга или колекция от книги. Тя също изразява отношение към собственика - било със средствата на вица и шегата, било чрез символи и сравнения. От 8-ми август до 6-ти септември 2014 година ще се проведе първото издание на Международен Екслибрис Конкурс Варна. Събитието се организира от Арт Галерия Ларго. В конкурса ще могат да участват творци от цял свят, без ограничение по образование и професионално занимание. Вече над 100 творци от 23 държави от 5 континента са заявили своето участие. Селектираните от журито творби ще участват в изложба в Галерия Ларго. По време на церемонията по откриването на изложбата на 8-ми август ще бъдат обявени победителите и наградените в конкурса артисти. 10

радар

Радар е най-новият фестивал в града ни. Определен като фестивал отвъд музиката, той събира невероятни музиканти, съпровождани от видео в реално време. Радар представя шест музикални проекта, повечето от които идват за първи път у нас. Тук представяме холандското джаз трио Tin Men & The Telephone, което на 17-ти август ще даде начало на международната програма с интересен високотехнологичен проект. Тони Роу на пиано и електроника, Лукас Долс на контрабас и ударникът Боби Петров никак не понасят баналността. Използват звуци от всекидневния живот - гласове от навигационни апликации, футболни коментатори, дежурни телекомуникациионни обръщения - и черпят вдъхновение от съвременната класическа музика, модерния джаз, от хип-хоп ритмите, и балканската музика. Имат участия на големи фестивали като North Sea Jazz Festival, Konstanzer Jazzherbst и много други. Питаме Тони Роу за технологиите и за музиката отвъд музиката. Тони представихме Tin Men, но забравихме да споменем за телефона. Къде е той? Телефонът представляваше един стар апарат от 50-те години, който прозвъняваше по време на нашите концерти. След няколко турнета и доста скептични митнически погледи по летищата, с групата решихме да го оставим вкъщи. И вместо този единствен стар телефон, сега използваме множество телефони по време на концертите - тези на публиката. Разработихме специално приложение, което се нарича Appjenou и което може да се свали свободно от iТunes и Google play. Кога за теб музиката е отвъд? Когато успееш да оставиш всичко останало зад себе си.

А кой е твоят Radar? Бъдещето развитие, в което новите технологии ще донесат един напълно нов тип музика.

А какво е усещането да импровизираш? Да импровизираш означава да бъдеш креативен в даден момент, да търсиш и Защо именно технологиите? изследваш неща, които не си Технологиите могат да насърчат изследвал преди. Също така, креативността и да създадат да бъдеш любопитен и отворен възможност за поява на нови към музикалните внушения и идеи. По принцип да свириш опити на останалите музиканти на акустичен инструмент и до теб, което от своя страна едновременно с това да трябва означава доста да боравиш с технологии може добра комуникация. да бъде ограничаващо. Обаче това провокира различен начин Вдъхновението идва от… на мислене и така се създават Всичко. Особено с неща, които условия за иновационни решения. са далеч от музиката. Всичко Благодарение на технологиите може да се превърне в музика, можем по-лесно да изградим мост дори жестът. между класическите инструменти и тези от настоящето, както и да Повече информация на помогнем на публиката да разбира radar-festival.eu по-добре музиката. 11

На 4 август - първия ден от Седмицата на морето - в 19 часа ще бъде открита изложба от фотоконкурс на тема Tall Ships Regatta. В изложбата взимат участие 36 фотографии от 27 автора, селектирани от жури. Фотографиите ще бъдат експонирани в партерното фоайе на Основна сцена на Варненския театър. Имената на победителите във фотоконкурса, които ще разпределят наградния фонд и престижната награда на публиката, ще станат известни на церемонията по откриването. Регатата Tall Ships датира от 1956 година, когато организаторите от Великобритания се обединяват

около обща социална идея, която е основа на събитието и днес. В регатата участват ветроходи от цял свят, които чрез морската надпревара подкрепят развитието на добрите взаимоотношения и разбирателство между младите хора от различни страни. За това изискването за участие в регатата е над половината от екипажа на кораба да е съставен от млади хора. Организатор на Tall Ships е организацията Sail Training International (STI) – международна асоциация на организации, посветени на образованието и

развитието на младите хора от всички националности, религии и социални прослойки. В основата на това престижно морско състезание е не победата, а участието, сплотеността и екипната работа. През 2010 година пристанището в нашия град за първи път има честта да бъде домакин на това престижно морско събитие, посрещайки ветроходите участници в Tall Ships Historical Seas. През тази година регатата се проведе изцяло в акваторията на Черно море с маршрут Новоросийск - Сочи - Варна Констанца. Така Варна за втори 12

път бе домакин на най-голямото ветроходно събитие в света, в което участваха деветнадесет ветрохода, от които девет - от най-престижния клас А. Три дни корабите бяха отворени за посетители и така за няколко дни Варна отново се превърна в столица на ветрилата. Над 400 хиляди деца и възрастни успяха да се докоснат до магията на плаването под ветрила. Публикуваха се хиляди снимки, коментари, статии за това събитие. В унисон с всеобщата еуфория и желание за споделяне на красивите неща около нас,

запазвайки традицията си да подкрепя развитието и популяризирането на фотографското изкуство, Пристанище Варна организира фотоконкурс и изложба на тема Tall Ships Regatta. Повод бе 108-та годишнина на пристанището, както и Европейския морски ден през 2014 година. Посланието, отправено към всички фото любители и професионалисти от Варна и страната, бе „Нека съхраним емоциите от наймащабните и престижни морски събития, на които пристанището ни бе домакин - Historical Seas Tall Ships Regatta, 2010, и SCF Black Sea Tall Ships Regatta, 2014!”.

Фотоконкурсът се проведе от 18 май до 18 юни, а журито бе в състав: Ружа Дамянова от Пристанище Варна, Пламен Михайлов от Фотоплейс, Юлиян Недев от Студио Протей, Ивайло Сакелариев и Надежда Шипкова от AFIAP. Наградният фонд, осигурен от Пристанище Варна, е на стойност 3000 лева. Фотографията, събрала наймного гласове от конкурса, ще получи наградата на публиката. Изложбата продължава от 4 до 15 август в партерното фоайе на Основна сцена на Варненския театър.

ПРЕЗ АВГУСТ

на ПРАЗНИК

на ЕКО-ЛАГЕР

на ИЗЛОЖБА

И на този 15-ти август, Варна отново ще празнува своя ден. Тържествата започват с тържествена литургия в Катедралния храм Свето Успение Богородично. След това на площад Св. св. Кирил и Методий ще бъде издигнат флага на града. В 11 часа в сградата на Общината ще бъдат връчени звания и отличия на заслужили варненци. Програмата ще продължи в 17 часа с детско шоу на сцена Раковина, а от 21 часа празничен концерт с участието на Орлин Горанов и група Ice Cream и ще повдигне настроението на празнуващите. Точно в 23 часа ще започне празнична заря над града.

Езерец е малко село в района на северното ни Черноморие с доста забележителности. Една от тях е еко-лагерът, организиран от Обществен Център за Околна Среда и Устойчиво Развитие. Идеята е да се даде пространство на любителите на природосъобразния начин на живот, които да се запознаят и практикуват различни техники в строителството, готварството, земеделието и битовите навици. Лагерът съществува активно от 2010 година, като всяко лято е посещаван от десетки младежи от цялата страна. Лагерът се провежа на две смени: от 7-ми до 10-ти август и от 28-ми до 31-ви август. Още на facebook.com/pecsd

Откритата на 25-ти юли изложба с акцентите от Седмия международен фотографски салон ще остане до входа на Морската градина до 5-ти септември. След миналогодишното издание на открито, гостите ще се докоснат до творби от цял свят. Тази година в конкурса взеха участие 484 автори от 62 държави в 3 категории: цветна, монохромна и експериментална фотография; а 240 от най-добрите фотографии са избрани от журито за изложбата на открито. За посетителите са предвидени награди: всеки, изпратил свой коментар за снимка, ще участва в томбола за 77-те копия на изложените фотографии.

на салса

НА ФЕСТИВАЛ

НА плажа

Три дни уроци на открито и закрито, три нощи програма под звездното небе, и три партита за посрещане на изгряващото над морето слънце. Това предлага фестивалът Summer Salsa за трети път от 8-ми до 10-ти август на плаж Кабакум. Още в четвъртък, на 7-ми, между 19 и 21 часа, на входа на Морската градина всички ще могат се възползват от безплатни уроци по салса със световноизвестните Марвин Рамос & Серена Ренда. В 22 часа ще бъде организирано и парти на открито в Детския кът в Морската градина, което открива третия Summer Salsa Fest.

Wild Child Fest ще се проведе от 1-ви до 3-ти август край хижа Черноморец до Варна. Много рок и метъл очакват тези, които решат да се включат. Сред участниците тази година ще бъдат Обратен ефект, Конкурент и Sheky. Местната сцена ще бъде представена от групи като Аборт, Pizza, A-Мoral, Mr. Hard, Cold Breath и др. Доброто настроение на брега на морето ще бъде подгрято с много бира, обещават оргатизаторите от Мото Клуб Wild Children. Билетите на цени от 10 до 20 лeвa се предлагат в повечето варненски клубове, както и на място.

Правили ли сте някога хвърчило? Случвало ли ви се е да искате да полетите? На 16-ти август, събота, на Аспаруховия плаж варненци могат да погонят вятъра. Целият ден ще бъде посветен на всичко, що лети - хвърчила, парапланери, делтапланери, дори и самолети. Много и разнообразни работилници ще дадат възможност и на най-малките да се запознаят отблизо с въздушните чудеса. Датата не е случайна - 16-ти август е международният ден на хвърчилото. Очакват се гости от цялата страна, а вечерта ще приключи с музикална програма. Повече информация на facebook.com/varnakites

Галерии

Театър българан

Опера в летния театър

Галерия A&G Art Meeting Варна, ул. Братя Шкорпил 13 05 - 23.08 изложба живопис и керамика на Стоян Цанев

18.08 и 19.08 от 19:30 часа Основна сцена Концерт на Мая Нешкова

2.08 от 21:00 часа Oтело - премиера Опера от Джузепе Верди Диригент: Светослав Борисов Режисьор: Емануел Кордолиани (Франция) С участието на: Владимир Кузменко (Украйна), Жером Били (Франция) и др.

Галерия Ларго Варна, ул. Хан Крум 8 8.08 - 5.09 изложба на селектирани творби от Международен екслибрис конкурс Галерия Графит Варна, бул. Княз Борис 65 8.08 - 8.09 изложба Напукана земя, Христо Нейков и Златка Дъбова

Фестивален и Конгресен Център Програма ФКЦ 2.08 от 19:00 часа Секс, наркотици и рокенрол от Ерик Богосян Режисьор: Ивайло Христов 5.08 от 19:00 часа Групата Монти Пайтън на екран в България 8.08 от 19:30 часа Няма тако, няма вако! Бутиков шоу спектакъл С участието на: Мария Сапунджиева, Антон Радичев, Георги Мамалев

20.08 и 21.08 от 19:30 часа Основна сцена Сънят на смешния човек Авторски моноспектакъл на Мариус Куркински по Достоевски 26.08, 27.08 и 28.08 от 19:30 часа Основна сцена Госпожа стихийно бедствие Комедия от Алдо Николай

Куклен театър Държавен куклен театър Варна – Лятна сцена Ул. Драгоман 4 2.08 от 18:30 часа Дядовата ръкавичка 9.08 от 18:30 часа Златната рибка 16.08 от 18:30 часа Лакома мецана 23.08 от 18:30 часа Гъбарко 30.08 от 18:30 часа Кучето, което не знаеше да лае

8.08 от 21:00 часа Риголето Опера от Джузепе Верди Диригент: Стефано Сегедони (Италия) Режисьор: Кузман Попов С участието на: Венцеслав Анастасов, Ирина Жекова, Алексей Татаринцев и др. 11.08 от 21:00 часа Mюзикъл гала Диригент и аранжименти: Юли Дамянов Режисьор: Марио Николов С участието на: Васил Петров, Марио Николов, Александър Мутафчийски и др. 13.08 от 21:00 часа Исус Христос Суперзвезда Рок-опера от Андрю Лойд Уебър Диригент: Юли Дамянов Режисьор: Светозар Донев С участието на: Костадин Георгиев-Калки, Георги Ханджиев, Александър Мутафчийски и др.

18.08 от 21:00 часа Оперна Гала Диригент: Борислав Иванов Режисьор: Кузман Попов С участието на: Камен Чанев, Кирил Манолов, Таня Иванова и др. 20.08 от 21:00 часа Андре Шение Опера от Умберто Джордано Диригент: Вилиана Вълчева Режисьор: Кузман Попов С участието на: Камен Чанев, Таня Иванова,Кирил Манолов и др. 23.08 от 21:00 часа Набуко Опера от Джузепе Верди Диригент: Борислав Иванов Режисьор: Кузман Попов С участието на: Карло Коломбара, Сорина Мунтеану, Кирил Манолов и др.

летен театър 14.08 от 21:00 часа Премиера: Защо на Б.Т.Р. 26.08 и 27.08 от 20:00 часа Комиците - турне 25.08 от 20:00 часа Summer Jam С участието на: Орлин Павлов, Любо Киров и Белослава 29.08 от 20:00 часа Концерт на Васко Василев 31.08. от 20:30 часа Фортисимо фест Музика от класиката, фолклора, и от любими филми

Световен форум на изкуствата-Към звездите Всички представления се играят във вътрешния двор на Градска художествена галерия, Варна 1.08 от 21:00 часа Официално откриване 1.08 от 21:20 часа Премиера на книгата Без маски от Йордан Георгиев С участието на: Боян Папазов – писател, Божана Апостолова – издател, Музикален квартет Акустична стая 1.08 от 22:00 часа Речта на селския крал Моноспектакъл на Диян Мачев Автор: Румен Леонидов Режисьор: Елин Рахнев 2.08 от 21:00 часа Надежда сляпата Моноспектакъл на Савина Бързева С участието на: Илиян Марков Автор: Боян Папазов Режисьор: Иван Ковачев Театър Сълза и смях, София 3.08 от 21:00 часа Амок, моноспектакъл на Ментор Зимберай Драматизацията по Стефан Цвайг: Нина Мазур Режисьор: Елмазе Нура Театрална къща АКТ&ITI, Косово 3.08 от 22:00 часа О, моя Ирма! Моноспектакъл на Хейли Макгий Автор: Хейли Макгий Режисьор: Алиса Палмър Независима продукция, Канада

4.08 от 21:00 часа Гимпел глупакът Моноспектакъл на Хауард Рип Автор: Исак Башевис Сингер Режисьор: Хауард Рип Театър Нефеш, Тел Авив, Израел 5.08 от 21:00 часа Феномен, Моноспектакъл на Маит Мальмщен Автор: Христо Бойчев Режисьор: Дон Калмет Театър R.A.A.A.M.,Талин, Естония 6.08 от 21:00 часа Орфей и Евридика, Моноспектакъл на Януш Столярски Текст: Чеслав Милош, Режисьор: Януш Столярски Театрална асоциация ANTRAKT и театър Осмего Дниа, Познан, Полша 6.08 от 22:00 часа Здравей, обичам те! съпътстваща програма С участието на: Бойка Велкова и Стефан Спасов Комедия от Нийл Саймън Независима продукция, България 7.08 от 21:00 часа Официално закриване 7.08 от 21:20 часа Вечер на смеха – комедийни монолози С участието на: Мария Статулова, Георги Мамалев и Антон Радичев

23-ти Международен фолклорен фестивал 3.08 от 18:30 часа Дефиле от площад Независимост до входа на Морската градина 3.08 от 21:00 часа Летен театър, Варна Заедно, днес и завинаги Официално откриване Концерт на всички участници 4.08 от 19:00 часа Народно читалище П. Р. Славейков, Владиславово Концерт на ансамбли от Словакия и Колумбия 4.08 от 19:00 часа Летен театър, Младост Концерт на ансамбли от Румъния и Турция 4.08 от 19:00 часа Раковина,Морска градина Концерт на ансамбли от Грузия, Сърбия и Мексико 4.08 от 21:00 часа Летен театър, Варна Пътуване по света Фестивална вечер С участието на ансамбли от Грузия, Сърбия, Мексико 5.08 от 19:00 часа Народно читалище П. Р. Славейков, Владиславово Концерт на ансамбли от Турция и Грузия 5.08 от 19:00 часа Летен театър, Младост Концерт на ансамбли от Сърбия и Мексико 5.08 от 21:00 часа Летен театър, Варна Пътуване по света

Фестивална вечер С участието на: Колумбия, Словакия, България 6.08 от 19:00 часа Раковина,Морска градина Концерт на ансамбли от Колумбия, Словакия и България 6.08 от 21:00 часа Летен театър, Варна Пътуване по света Фестивална вечер С участието на: Колумбия, Мексико, Грузия 7.08 от 19:00 часа Дефиле от хотел Черно море до Летен театър 7.08 от 21:00 часа Летен театър, Варна Да останем приятели Тържествено закриване Гала концерт на всички участници

Радар - фестивал отвъд музиката 17.08 от 22:00 часа Хоризонт Tin Men & The Telephone (Холандия) Тони Роу, пиано, електроника, Лукас Долс, контрабас Боби Петров, барабани 18.08 от 22:00 часа Хоризонт Jazztory (България) Андрония Попова, вокали Димитър Льолев, саксофон Георги Дончев, контрабас Боби Петров, барабани Димитър Бодуров, пиано 19.08 от 22:00 часа Хоризонт Plaid (Великобритания) Анди Търнър & Ед Хендли

20.08 от 20:30 часа Радио Варна Parergon (Великобритания) Уил Дута, соло пиано и електроника Дан Томбс, видео в реално време 21.08 от 22:00 часа Кубо Ufonix (България) Moodix, програминг, семплиране & ефекти Нейко Бодуров, тромпет Роел Холандер, саксофон VJ Synth, видео в реално време & мапинг 22.08 от 20:30 часа Радио Варна Neofobic (Германия/България) Димитър Бодуров, пиано и електроника Йенс Дюпе, барабани и перкусии Свен Хане, видео Съпътстваща програма 17.08. от 10:00 до 13:00 часа Детската къща Работилница за деца с Марин Попов, музика и Лети Живкова, приложни изкуства 18.08 от 11:00 до 13:00 часа Хоризонт Работилница за професионални музиканти и визуални артисти с Tin Men & The Telephone 21.08 от 11:00 до 13:00 часа Хоризонт Работилница за професионални музиканти и визуални артисти с Parergon 23.08 от 19:00 часа Съвременно Пространство Среща - дискусия с Neofobic

Бистро Европа Варна, бул. Сливница 1, раб. време: 7:30-23:30 тел: 052 603 950

Кафе-сладкарница Дилайт Варна, бул. Съборни 48, раб. време: 8:00-19:00 тел: 0888 407 771

Кафе Оле Варна, бул. Сливница 18 Оле Чаталджа Варна, пазар Чаталджа, обект 101/102 Оле Корнер Варна, ул. Г. С. Раковски 39 Оле Еделвайс Варна, бул. Сливница 69

Indian Bar Варна, ул.Петър Парчевич 22, раб. време: 8:00-00:00 тел: 0887 478 925 indian-bar.eu

Bubba Shrimp Варна, ул. Русе 5, раб. време: 9:00-23:00 тел: 0884 341 448 доставка: lakom.bg

Оле Гладстон Варна, ул. Гладстон 8 Elite Turkish grill раб. време: 8:00-00:00 тел: 052 949 898 доставка: lakom.bg

Бар Щайгата Варна, ул.Ст. Стамболов 4, раб. време: 9:00-03:00 тел: 0876 292 613

Оле Трошево Варна, бул. Хр. Смирненски 2 Оле Възраждане Варна, бул. Република 60

Laguna Beach Златни Пясъци, сп. Панорама, раб. време: 8:00-23:30 тел: 0888 704 798 lagunavillageresort.com

Коктейл-бар Punta Cana Варна, Крайбрежна алея, раб. време: 8:00-4:00

� Ресторанти

The Black Sheep Pub Варна, ул. Л. Каравелов 26, раб. време: 10:00-00:00 Club Menthol Варна, Крайбрежна алея, раб. време: 11:00-1:00 тел. 0899 128 996

Cachaca Bar Варна, Крайбрежна алея, Южен плаж раб. време: 8:00-4:00

Клубове и барове

Sundogs Варна, ул. Михаил Колони 1, раб. време: 9:00-00:00

Three Lions Pub Варна, пл. Славейков 1, раб. време: 11:00-4:00

The College Варна, ул. Княз Николаевич 2, раб. време: 8:00-00:00

Бар Musica E Варна, ФКЦ, раб. време: 22:00-4:00

Ginger Coffee club Варна, бул. Сливница 33, раб. време: non-stop

Кафе бар Silvano Варна, ул. П-р Ц. Калянджиев 6

Dorado Cafe Bar Варна, ул. Тодор Икономов 15, раб. време: 8:00-00:00

Бар ONYX Варна, бул. Сливница 33, /хотел Черно Море/ раб. време: 8:00-2:00

Med Cafe Варна, бул. Сливница 5, раб. време: 8:00-00:00

Кафе бар Odessos Варна, хотел Одесос, раб. време: 7:00-00:00

Planet La Dolce Vita Варна, ул. Цар Симеон I 26, раб. време: 9:00-4:00

The Garden Bar Варна, ул. Отец Паисий 22, раб. време: 7:00-5:00

Deja Vu Bar Варна, Братя Миладинови 142, раб. време: 8:00-00:00

Клуб Хоризонт Варна, Приморски парк, раб. време: 8:30-4:00

Vanilla Cafe & Bar Варна, бул. Княз Борис I 68, раб. време: 9:00-2:00

Cuba Bar Варна, Крайбрежна алея, раб. време: 16:00-4:00

Ethno Bar Варна, бул. Сливница 40, раб. време: 7:30-00:00

Пиано бар Калифорния Варна, бул. Приморски 59, раб. време: 22:00-5:00

Happy Bar & Grill Варна, бул. Сливница 22, раб. време: 9:00-00:00 Варна, бул. Цар Освободител 25, раб. време: 00:00-00:00 тел: 0888 181 062 Варна, Плажна алея, раб. време: 10:00-22:00 Варна, ул. Ян Палах 10, раб. време: 11:30-23:30 вт-сб, 11:30-23:00 нд-пн Стария чинар Варна, ул. Македония 154, раб. време: 8:00-00:00 тел: 052 650 350 Варна, ул.Преслав 11, раб. време: 8:00-00:00 тел: 052 949 400 BM Сити Варна, ФКЦ раб. време: 10:00-24:00 Ресторант Evergreen Варна, кв. Чайка, до бл.193, раб. време: 10:00-23:00 Италиански ресторант La Pastaria Варна, ул. Драгоман 45, раб. време: 11:00-23:00 пн-сб La Pastaria, Пикадили-парк Варна, Пикадили Парк, раб. време: 9:00-00:00 пн-сб 21

Вегетарианско-рибен ресторант Jasmine Tea House Варна, ул. Петко Каравелов26, раб. време: 11:00-23:00 тел: 0884 022 122 В една тиха уличка в центъра на Варна е скрит единственият в града вегетариански ресторант. Почти никой, който го посещава за пръв път, не подозира, че отваряйки вратата, пред него ще се разкрие цял нов свят - домашен уют, спокойна музика, здравословни авторски рецепти за вегани, вегетарианци и почитатели на рибните ястия. Това е първото място в града, което предложи уникалните полезни десерти - торти с изцяло вегански продукти, без бяло брашно и бяла захар. Почитателите на автентичните чайове, както и на подбраните вина, ще могат да се насладят на любимата напитка в прохладната лятна градина.

Ресторанти Годзила Варна, бул. Княз Борис I-ви 66, раб. време: денонощно

Ресторанти Варна Варна, хотел Одесос, раб. време: 12:00-00:00

Варна, бул. Мария Луиза 37, раб. време: 9:00-02:00

Ресторант Buongiorno Варна, пл. Славейков, раб. време: 7:30-19:00 пн - сб

Варна, Grand Mall, ул. Андрей Сахаров 2 ет. 2, раб. време: 9:00-24:00 Варна, Крайбрежна алея, раб. време: 9:00-02:00 май– окт Ресторант Home Варна, Бриз, местност Свети Никола 492, сп. Почивка, раб. време: 11:00-23:00

Red Rock Варна, Аспарухов плаж, раб. време: 10:00-24:00

Ресторант Дарзалас Варна, бул. Мария Луиза 13, раб. време: 11:00-01:00 Китайски ресторант Щастлив век Варна, ул. 8 ноември 11, раб. време: 11:00-23:00

Ресторант Mr. Baba Варна, Южен плаж, Вълнолома, раб. време: 8:00-24:00 Ресторант Бодега Варна, бул. Сливница 9, раб. време: 9:00-24:00 Ресторант Армения Варна, ул. Филарет 4А, раб. време: 11:00-23:00 Турски ресторант Беним Варна, бул. Сливница 50, раб. време: 11:00-24:00 Рибен ресторант Вила Буров Варна, Парк Приморски, раб. време: 12:00-24:00 Ресторант Merci Варна, Крайбрежна алея Централен плаж, раб. време: 8:00-00:00

Mr. Baba Fish Restaurant Варна, Южен плаж, раб. време: 8:00-24:00

Ресторант Chezarino Варна, м-ст Св. Никола 60Г, раб. време: пн - сб 12:00-16:00 18:00-24:00

Ресторант Di Wine Варна, ул. Братя Шкорпил 2, раб. време: 10:00-00:00 Ресторант За приятели Варна,ул. Македония 82, раб. време: 11:00-23:00

Шабленски фар На 1-ви юни 2014 година отвори врати ресторант Фарът. Той се намира на брега на морето до Шабленския фар. Заведението разполага с 30 места, богато черноморско рибно меню, рибена и мидена чорба, салати и скара. Мястото предлага възможност за нощувки в 4 двойни стаи и едно студио, и 14 гости могат да се насладят на прохладната лятна градина. тел: 0888 306 941 раб. време: 8:00-23:00 22

Турски ресторант Ориент Варна, ул. Цариброд 1, раб. време: 8:00-00:00 пн-пт

Рибарница Немо, Севастопол Варна, бул. Княз Борис I-ви 62, раб. време: 9:00-21:30

Ресторант Рощок Варна, бул. Вл. Варненчик 20, раб. време: 9:00-24:00 тел: 052 607 105

Ресторант Немо, Гранд мол Варна, Гранд мол, раб. време: 9:00-21:30 тел: 052 600 063

Ресторант При монахините Варна, бул. Приморски 47, раб. време: 11:00-00:00

Ресторант Немо,Евксиноград Варна, местност Траката Рибарски плаж, раб. време: 9:00-24:00

Ресторант Хоризонт Варна, Приморски парк, раб. време: 10:00-01:00

Пицарии

Рибен ресторант Немо Fish Garden Варна, Братя Шкорпил 3,

Fratelli Варна, ж.к. Чайка бл. 34, раб. време: 8:00-23:00

Рибен ресторант Немо, Club Marine Варна, ул. Цариброд 25, раб. време: 11:00-2:30

Red hot pizza Варна, ул. Студентска 6, раб. време: 8:00-23:00

Изба Стара Варна Варна,ул. Цар Калоян 5, раб. време: 9:00-22:00 тел: 088 728 0697 Доведи гости и приятели!

Бирарии

Кафенета

Пицария Pizzarela Варна, ул. Студентска 14, раб. време: 8:00-23:00

Бирария Алба Варна, бул. Мария Луиза 34, раб. време: 11:00-02:00

MyCafe Варна, бул. Сливница 16, раб. време: 8:00-21:00

Варна, бул. Цар Освободител 76 Г, раб. време: 8:00-00:00

Варна, ул. Княз Ал. Батенберг 6 раб. време: 8:00-02:00

Кафе Модера Варна, Пикадили Парк, раб.време: 8:00-24:00

Пицария Акварел Варна, бул. Чаталджа 1, раб. време: 10:00-23:00 Варна, кв.Левски, ул. Ген. Г. Попов. 24, раб. време: 10:00-23:00 Пицария Гранд Италия Варна, ул. Михаил Колони 20, раб. време: 10:00-24:00 Пицария Морско конче Варна, площад Независимост, раб. време: 8:00-23:00 Пицария Пицикатo Варна, ул. Братя Миладинови 55, раб. време: 10:00-24:00 Пицария Тримата мускетари Варна, ул. Тролейна 12, раб. време: 10:00-24:00

Бирария Викинг Варна, ул. Иван Аксаков 7 раб. време: 10:00–24:00

Варна, ул. Дубровник 48, раб. време: 8:00-24:00

Бързо хранене

Варна, бул. Ян Палах 10, раб. време: 8:00-24:00

BMS Варна, ул. 27 юли 18, раб. време: 9:00-21:00

Варна, ул. Цар Симеон I 36, раб. време: 8:00- 24:00

Варна, ул. Княз Ал. Батенберг 6, раб. време: 9:00-21:00

Сладкарници

Тропс къща Варна, бул. Княз Борис I 48, раб. време: 8:00-21:00

Кафе-сладкарница Endorfino Варна, ул. Сливница № 39,

La Plancha Варна, ул. Воден 18, раб. време: 9:00-19:00

Сладкарница Крамер Варна, ул. Марин Дринов 66, раб.време: 8:00-23:00 пн-сб 9:00-22:00 нд

Табла Варна, ул. Марин Дринов 55, раб. време: 10:00-21:00

Пияни близалки Продукти за 6 бр. 100 гр. захар 30 гр. алкохол - водка, уиски, ром формичка за близалки Как да приготвим Смесвате захарта и алкохола и слагате на котлон в малък метален съд или в тенджера. С постоянно разбъркване изчаквате да заври. Продължавате да бъркате 3-4 мин до сгъстяване. Махате от котлона, преди сместта да започне да се втвърдява, и изливате около 1 супена лъжица във формички за близалки или на хартия за печене, на която предварително сте поставили тънки сламки или клечки за близалки. Наздраве! 24

Развлечения

Mагазини

На Тъмно Варна, ул. Стефан Стамболов 2 раб. време: 10:30-20:00 пн-сб, 11:00-18:00 нд тел: 0876 440 596 natamno.com

Биомагазин и пекарна Хатори Варна, ул. Драгоман 9, раб. време: 10:00-19.00 тел: 052 636 131 facebook.com/TheHatoriPlace

Kose Winehouse, Wine Art Shop Варна, ул. Драгоман 30, тел: 0898 683 743 winesfrombulgaria.com

Делфинариум Варна, Приморски парк, представления: 10:30; 12:00; 15:30; 17:00 тел: 052 302 199 dolphinarium.festa.bg Зоопарк Варна, Приморски парк, раб. време: 8:00-20:00 тел: 052 820 612 varna-zoo.com Аквариум Варна, Приморски парк, раб. време: 9:00-19:00 тел: 052 632 066

Арт център Творисимо Варна, ул. Михаил Колони 3, раб. време: 10:00 - 19:00 пн-пт 11:00-18:00 сб-нд тел: 098 836 2889

Ледена пързалка Младост Варна, кв. Младост, бл.129, раб. време: 10:00-22:00 тел: 052 460 086 Акваполис Варна, Златни Пясъци, раб. време: 10:00-19:00 тел: 052 38 99 66 aquapolis.net

3XS Варна, ул. Св. Климент 10, facebook.com/3XS-Varna Книжарница Стено Книжарницата предлага новите книги на водещи издателства, преводна и българска художествена литература, специализиран щанд за медицински книги, морски издания, психология и др. Варна, ул. Иван Аксаков 21 stenobooks.com facebook.com/stenobookstore раб. време: 9:00-19:00 пн-пт тел: 052 643 146, 0895 193 044

Астрономическа обсерватория и планетариум Николай Коперник Варна, Приморски парк, тел: 052 684 444 astro-varna.com Плувен басейн Делфини Варна, Възраждане, бул. Република раб. време: 7:00-21:00 тел: 052 460 087 Плувен комплекс Приморски Варна, Южен плаж, тел: 052 639 368

Обичам Мате

Ако тръгнете на разходка из улиците на Буенос Айрес, ще видите не автомати за кафе, а такива за вода. От тях аржентинците пълнят термосите си и зиме, и лете. Носят ги в симпатични чантички заедно с калабаса си. Всеки има такава и това се дължи на страстта по една напитка - мате. Любовта към нея е също толкова силна, колкото и към футбола в Южна Америка.

Мате е не само напитка, която помага на хората да са силни и здрави, но е и традиция, която ги обединява. Това е социална напитка и естествено води към комуникация. Често аржентинците казват: “Мате е начин на живот!”. Пие се през всички годишни времена: през зимата с гореща вода като чай, през лятото наречено терере - със студен плодов сок; пие се по всяко време на денонощието, на всякакви места. Привързаността към мате се корени в далечното минало. Древните индианци гуарани открили, че запарката от листата на дървото мате дава енергия, укрепва тялото и повишава настроението. Съвременни изследвания сочат, че напитката е полезна за хората от всички възрасти (от 3 до 123 години), особено за тези в големите градове с активен живот и постоянен стрес. Също за тези които искат да заменят ежедневната употреба на кафе, да отслабнат или да поддържат добрата си форма; да понижат стреса, или да регулират храносмилателната система. За да усетите напълно този вкус, са нужни два аксесоара: калабас и бомбиля. Билката се залива в съд, подобен на малка кратунка - калабас. Листата остават в съда през цялото време, без да се прецеждат. Течността се пие с помощта на сламка бомбиля, завършваща в долния си край с цедка. Всички, които искат да опитат мате или терере, нека заповядат на Панаира на занаятите във Варна от 1-ви до 21-ви август в магазин Обичам Мате, до Раковината. А останалото можете да намерите на адрес: facebook.com/оbicham.mate

Студио ЕдинеНие

Студио Единение е терапевтично пространство за разкриване на нашата истинска природа. В атмосфера на любяща доброжелателност и подход към сърцето, чрез емпатийната връзка с друго човешко същество, чрез събуждане на мъдростта на тялото и пробуждане на твореца в нас, ние реализираме най-дълбокия си копнеж за единение с всичко, което ни заобикаля. Студиото предлага лечебни визуализации, психологически консултации, дзадзен, арт терапия, ефективна сетивна проекция, йога за деца и възрастни. Повече на psihologia.bg Варна, ул. Дръзки 10, ет. 2 27

Club Power Jump Атрактивни изкуства и екстремни спортове powerjump.info

Варна картинг раб. време: 10:00-00:00 тел: 052 717 077 www.varnakarting.com Вело клуб Устрем Велотуризъм и велопоходи ustrem-bg.com Скейт клуб Варна Скейтборд, състезания, обучения и тренировки skateclubvarna.com

Спортен клуб Чудните скали Катерене, алпинизъм, ски, сноуборд, каяци и др. chudniteskali.net

Танцово студио Impulse Варна, бул. Сливница 100 тел: 0887 360 949 impulsedance.eu Танцово студио Impulse South Варна, бул. Христо Ботев 1 ет. 5 тел: 0892 213 037 impulsedance.eu Street Dance School The Center Хип-хоп за деца, тинейджъри и големи Варна, ул. Шипка 4 тел: 0878 861 166

Yo-Ho-Hostel Варна, ул. Русе 23, раб. време: без прекъсване yohohostel.com

Tattoo & Body piecrcing На Тъмно Варна, ул. Стефан Стамболов 2 раб. време: 11:00-19:00 тел: 0877 885 245 www.natamno.com

052 606 605 0896 856 343 facebook.com/adrenalinego adrenalin.bg 28

Дядото с пуканките

Класическа гледка и същевременно истинска градска мистерия. Говори се, че рецептата датира от казармените години на дядото, който продава пуканки пред Фестивалния ден и нощ. Mакар циници да го отдават на скоростта на обслужване, малцина знаят защо точно при Дядото с пуканките се вият опашки, докато съседни пуканджии се оглеждат. Ние също не разбрахме съставката, която от години работи успешно за този бранд. Ако имате теорияfacebook.com/vijvarna!

Топлата вода

Нещо като басейн на Офицерския плаж, нещо като автобусна линия номер 14, Топлата вода е място за отмора и комуникация на хора със свободно време, и без страх от микроорганизми. Там, както впрочем и в споменатата автобусна линия, рядко може да видите някой на възраст под 60. На читателя, който размишлява дали да се, (простете!), потопи в атмосферата на Топлата вода, може да помогне информацията, че в последните години това средище е известно и като кожно-венерологичния кабинет.

Катедралата

Достолепна, макар и миниатюрна в сравнение с европейските си сестри, Варненската катедрала е найкокетна нощем с огърлицата си от улични светлини и донякъде е задължителна-за-фотографиране. Денем тя служи за отправна точка на туристите, както и на венчаващите се двойки с по-традиционен вкус. Отскоро е дом на красива икона на Дева Мария от изящна византийска мозайка, закичена, (по незнайна причина, но в класически религиозен стил!), със злеприкрепени евтини перли. Амин.

Кривото дърво

Кой не е лазил и не се е провирал под клоните му като дете, или пък не е водил... събеседник в тъмното като тийнейджър? Кривото дърво се намира в Морската градина и е от вида крив рошков, (май). Твърдят, че мястото е удачно за духовни практики или бойни изкуства, тъй като енергийното му поле е силно, но единственото силно нещо около дървото, което можем да потвърдим от редакцията на Виж!, са устремът на катерещите се деца и крясъците на техните разстроени майки.

Лебедите

Възторжено захранвани, а вероятно и целогодишно преяли, лебедите са толкова питомни, че през лятото невпечатлени плуват редом с летовниците.

Иво Димов на кафе

Много жители на града изпитват лек , макар и смътен дискомфорт, ако минавайки по главната, не видят Иво Димов на кафе. Някогашен юноша на соколите от Спартак, след оттеглянето си от позицията на атакуващ полузащитник, Димов заема ролята на футболен титан на философската мисъл и на градската мода. Литературен герой и жива легенда, той е винаги там... за нас. Голямото чакане на Севастопол Всеки град си има любимо място за чакане. Във Варна на всеки кръгъл час, (а през лятото и по-често), на Севастопол се сгъстяват групичките от чакащи хора, зачестяват целувките и прегръдките, както и гледките на нови дрехи, грижливо подбрани за вечерната разходка.

Курортистите

Разнообразни са, но преобладават рускоговорящите: от млечнобели до силно червени; русокоси и често леко закръглени. Връзката на варненци с курортистите е сякаш сложна - малко се пречкат през лятото, но ни липсват през зимата.

Морето!

Текст и снимка: Пл. Александрова 29

9 8 7 6 5 4 3 2 1

Текст: Н. Младенова

В центъра на Варна между лъскави кафета и магазини се крие една от най-интересните работилници - обущарница. Там не само се поправят токове и токи, а се правят истински обувки. И то какви?! Ателието няма име, макар да съществува повече от десет години. На пръв поглед е леко разхвърляно, но когато се загледаш отблизо, откриваш, че сякаш всичко си е на мястото - калъпите, инструментите, кожите. Тази обущарница е била дом на много майстори, а днес в нея твори Георги Димов забележителен самоук обущар, който учи занаята и го упражнява вече повече от 20 години. За него истинското предизвикателство е сътворяването на обувките. Целият процес е почти ритуал.

За майсторите ключът към занаята е да създаваш обувки, които никой друг не прави. “Това е изкуство, което можеш да докоснеш”, казва майсторът. Обущарството го е сгабчило от самото начало: веднъж започнал, не могъл да спре: „Пристрастяваш се към мириса на кожа; към желанието да създаваш нещо уникално, което съдържа частица от теб самия...”. Макар да може да направи чифт обувки само за ден, твърди, че процесът е труден и трябва търпение. Изработката започва от избора на калъп и подготовката на кожа. Калъпът е много важен - от него зависи широчината и сводът на обувката. Той разполага с много различни калъпи за всяка малка разлика във формата и номера. Върху кълъпа се рисува изгледа на обувката; след това

се избира кожата, изрязва се долната част, и накрая следват шиенето и лепенето. Макар шиенето да изглежда лесно, материалите са твърди и изискват силни ръце. Майсторът споделя със съжаление, че занаятът замира. В България почти няма възможност за изучаване на обущарство, а и все по-малко са хората, които въпреки високите цени, предпочитат ръчно изработени обувки. И все пак има ценители, които искат да носят качествени, удобни и уникални обувки. Ако вие сте такива - заповядайте! Или елате да погледате и преживеете необикновено пътешествие с дъх на лепило! Вратата на обущарницата на Георги Димов е отворена на ул. Княз Борис I-ви. 30

НАРЪЧНИК НА ПЛАЖУВАЩИЯ ИЛИ КАК ДА НАМЕРИМ ДИВ ПЛАЖ ПО СЕВЕРНОТО ЧЕРНОМОРИЕ Свилен Енев, автор на книгата 100-те плажа на България - от Дуранкулак до Резово предлага няколко диви алтернативи.

Август е месец на отпуските, плажовете са прекалено шумни и претъпкани; а и обикновено няма къде да се паркира. Да стигнеш до плаж, на който да си починеш, често се превръща в неприятна случка, а не в спокойно събиране на загар. По барчетата се вият дълги опашки за разхлаждаща напитка, а водата в морето е мазна от слънцезащитните кремове на хилядите хора, които са се потопили в нея. Такава е ситуацията на повечето плажове край Варна. Но има ли начин да се почива на тихо място, огласяно само от шума на вълните и крясъците на чайките? Ще ви предложим четири такива места по Северното Черноморие. На 40 километра южно от Варна се намира плаж Камчийски пясъци. Това е най-дългата плажна ивица по нашето Черноморие, която се простира на юг от устието на река Камчия чак до село Шкорпиловци. Не бива да се бърка с известния плаж Камчия. До плажа може да стигнете по шосето към курортния комплекс, но само ако минете боси през ледените води на реката. Наистина реката не е особено дълбока при устието си, но все пак най-удобният маршрут е през село Старо Оряхово и оттам по пътя за Шкорпиловци, като малко преди селото търсите отбивката вляво към просторните Камчийски

пясъци. До самия плаж се стига пеш. Колата можете да оставите на сянка при шосето, което води до плажа. От там до целта разстоянието е около 200-300 метра. Пясъците все още са защитена природна територия, макар към тях да има апетити, след като банка изкупува земята от малките собственици преди няколко години. Плюсове: На това място ивицата е много широка - по нея виреят най-различни пясъчни растения, които от май до септември цъфтят в красиви цветове. Липсата на възвишения над плажа позволява на слънцето да пече до късно. Водата е чиста, като само след големи дъжове става мътна заради притока на сладководното течение. Минуси: Често има силен вятър, което е неподходящо обстоятелство за семейства с малки деца. Съвет: Както на всеки див плаж, тук няма спасител, бар или чадъри. Носете си хладилна чанта и собствена сянка! Още по на юг, по пътя за Бургас, на около 50 километра от Варна е село Горица. По черен път през селото се слиза до плаж, който носи недвусмисленото име Кара дере, (от турски: черен дол). Черният път е дълъг над 5 километра и на места е с големи коловози и кални локви. Въпреки това до плажа стигат много леки 32

коли и каравани. Особено популярен той стана с двата български филма, които бяха заснети на това място Кецове на режисьорите Иван Владимиров и Валери Йорданов и Последните черноморски пирати с режисьор Светослав Стоянов. Плюсове: Забележителности на плажа са скалите преди нос Карабурун. Веселите компании, намазани с изсъхнала побеляла кал, са отлична гледка, която навява ранни изследователски срещи с туземни племена. Полудивите прасета също са бонус. Те понякога слизат на плажа и, подобно на бивакуващите, се овалват из калните дерета. Минуси: Плажът е див, но понякога се пренаселва. Съвет: На плажа няма спасители и удобства. Понякога се спускат каравани-ресторанти, които предлагат напитки и храна, но присъствието им не е гарантирано. Вземете хладилна чанта, сандвичи и не забравяйте торби за боклук! Отпадъците си можете да изхвърлите в контейнерите на село Горица. Северно от Варна хубавите плажове са урбанизирани и са включени в почивни комплекси чак до Албена. След това плажната ивица намалява. От нос Калиакра до Шабла брегът е висок и стръмен и малкото плажни ивици, като например плажовете Болата или Русалка, са активно

посещавани. Добруджа се снишава към морето едва на север от Шабла и там отново можем да видим просторни пясъчни ивици, които са слабо населени, дори и през активния сезон. Най-северният български плаж е при село Дуранкулак. След селото, в посока към граничния пункт, се завива надясно към морето. Там, на дълга плажна ивица, се намира къмпинг Космос. Ако решите да посетите последния български плаж, трябва да тръгнете по черен път от къмпинга на изток и северо-изток. Ще достигнете до северния плаж на Дуранкулак - красиво място, обрамчено с горичка и обширни обработваеми земи. Наричат го и Плаж Ана-Марияна името на кораб, откъснал се от котва при румънското пристанище Мангалия по време на буря, и заседнал край българския бряг през февруари 1969 година. Днес отломки от него могат да се видят по дъното на 20-30 метра от брега. Плюсове: Може да се лови риба, морската вода е студена, но кристална, а пясъкът изобилства от миди, рапани, камъчета и сухи растения, идеални за сувенири. Плажът завършва с нос Сиврибурун (от турски: остър нос), а на 600 метра е фактическата граница с Румъния. Минуси: В близост няма магазини или места, откъдето да се снабдите с храна

или прясна вода. Малко посетители на това място спазват неписаните правила да не замърсяват плажа с отпадъци. Съвет: Плажът е слабо посещаван и няма изградена инфраструктура. Възможно е колата да затъне в песъчливата земя, така че препоръчваме високопроходими автомобили. Почти няма мобилен обхват и може да се наложи да говорите в роуминг от румънската мрежа. Южният плаж на Дуранкулак преминава покрай Дуранкулашкото езеро и се слива с друг девствен и много красив плаж - Крапецкия плаж. Плюсове: Ивицата е дълга и има място за всички. Ветровито е и отлично за любители на кайта. В село Крапец има места за настаняване за всякакъв вкус – евтини бунгала и нови луксозни стаи. Мястото е тихо, много спокойно и има атмосфера, каквато не може да бъде усетена почти никъде по Българското Черноморие чиста природа, вятър, безгрижие, узрели плодове, вкусни добруджански ястия и прясна риба... Минуси: Морето тук е непредвидимо. Съвет: Внимавайте, когато влизате във водата, и не надценявайте своите възможности на плувец.

ЦАРИЦАТА НА ЧЕРНО МОРЕ През 1922 година Варна е обявена за специален морски курортен град. Започва строежа на новите бани, които са тържествено открити през 1926 година. През 1930 година група предприемчиви, будни и далновидни варненци основават Лига за курорта Варна с председател проф. Цани Калянджиев, ректор на Висшето търговско училище, днес Икономически университет. Те се стремят да издигнат Варна като международен морски курортен център. Тези фотографии показват един от бляскавите моменти от историята на курорта Варна – изборът на първата морска красавица в България – Царица на плажа. Естествено, първата носителка на титлата е българка с две подгласнички от чужбина. Варненският плаж е претъпкан, вълнението е голямо, радостта от красотата, съчетана с море, слънце и приятели – още по-голяма.

Бродирането ги сближаваше.

Яна Стоянова пише този разказ преди време за конкурс, който не печели. Това до някъде ни зарадва, защото разказът спечели редакцията на това списание от първата лъжица. Яна пише отлично за сцена и екран. Обича Робърт Редфорд и посредством Photoshop слага себе си на мястото на партньорките му. Следващите разкази, които тя ще напише за Виж!, ще бъдат съпроводени от снимки на двама им с Робърт.

Имаше нещо вещерско в това да се събират и да шият. Уж просто така потапяха иглата, промушваха обратно, разтъркваха плата, сякаш да не го боли, а все едно по душите си шиеха. Двете внучки на баба Вела бяха вече девойки и се преструваха, че им е досадно да я вършат тая „пенсионерска“ работа. Но все намираха време да се съберат около нея. А тя винаги успяваше да ги накара да говорят за това, дето ги гложди. Когато бяха край нея, се усещаха някак повече сестри, дори и в непрестанното си драчене: – Вено, утре вечер ще сложа онази зелената блуза. – Ще я сложиш, ако ти я дам. – Невенче, недей, чедо, що така говориш? Нали сестри сте, трябва да си помагате. – Бабо, на мен ми дават, колкото и на нея. Тя нищо не си купува и само моите дрехи носи. – Аз, за разлика от теб, излизам и се забавлявам – каза Грета и си прехапа езика от убождането. – Да, бе, да! Даваш си парите за цигари и за бира. Грета я погледна и запрати няколко светкавици, а Невена се изплези. Баба Вела слагаше чубрица на боба, подсмихна се над тенджерата: – Грето, верно ли е това, дето каза Невенa? Пушиш ли? – попита тя със строг и нисък глас. – Не! – чу се мънкане от Гретиното ъгълче. – Пуши тогава! Трови се! Като на Жельо жена му – на мъжкарана се правеше. Като ти е хубаво да ти мирише на птичи тор устата, пуши! – Ааа, бабо. Т’ва беше гадно. Не съм гладна вече. Няма да ти ям боба! – Ако щеш! – тросна се мило и по детски като тях баба Вела и се намести на леглото, бутайки кърмещата котка. – Пу, разположили сте се като бейове! Котката отвори и затвори очи небрежно и блажено, ама готова да скочи – по ноздричките й личеше. – Бабо, този Жельо ми е много странен. Страх ме е да го гледам в очите. Защо не викаш някой друг да сече дървата? – измънка Грета. – Нищо му няма на момчето. Той и булката му навремето като две яренца припкаха насам-натам. В един ден се родиха, гласчетата им пропищяха по едно и също време. Още помня – лято беше, навсякъде отворени вратите и сякаш като по знак първо единият гракна от едната къща, после – другият, от другия край. Ама на! То не може само хубаво. Дойде едно гражданче. Взе да задява Дилянчето. И тя се подлъга. Жельо беше такова хубаво момче, а после се опъпчиви целият, сякаш отрова му разяде кожата. И така, сипаничав си остана и досега. Оня си замина по живо, по здраво, ама живота им окепази... и на двамата. – Грето, и теб туй те чака! – Невена потърка плата, имитирайки вече 36

последен боб с лекота движението на баба си, и изду шийката си като пуйче. – Ако знаеш понякога колко си жалка... ще се самоубиеш! – Грето, сакън! Да не съм те чула така да говориш. Я какви драки сте станали! Много ни е хубав животът, че и ние да се ядем един друг! Грета стана и блъсна гоблена в леглото. Котката подскочи. Малките забоксуваха с лапички във въздуха. – Направо ми иде да ти я забода тая игла в дебелия език. Отивам да пуша. Баба Вела се извърна, все едно не я е чула: – Слагай да вечеряте и не се сопвай такава! Грета послушно взе две чинии и започна да сипва в тях. Часовникът тиктакаше натъртено и дразнещо. Любимият сериал на Невена започваше скоро, а сега трябваше да си кротува, защото беше попрекалила. – Хайде пусни го. И аз го гледам – каза баба, без да вдига очи от бродерията. Грета наряза хляба и вече се беше отнесла. Мислеше си как омеква в ръцете му. Снощи, докато си помисли да се държи ей така – малко по-дръпнато – и той я завлече на ъгъла на читалището. Станой не би постъпил така с нея – той беше друг... Ама цигарите... да можеше да ги спре! Тая бабичка – колко лесни и прости ставаха нещата в нейната уста. Бабешка работа, ама мила работа. Невена не виждаше нищо друго освен Диего на екрана. Ако беше сама в стаята, щеше да се навре на сантиметри от телевизора и да го гледа оттам. Как я правеше щастлива тоя мъж! Диафрагмата й тупкаше само като видеше името му на екрана. – Вашата работа сега не е работа. Лъжете се един друг, сменяте се, на цялата работа обърквате смисъла – въздъхна високо баба в прозявката си. Двете се изтръскаха от балончетата в главите си. – Абе, бабо, тия измислените неща от едно време, дето бащите ви са казвали кой за кого да се жени и не сте си виждали пъповете… така да се каже, са много гадни. Добре че ги няма вече! – Аха-ха-ха! Така си мислиш ти... за пъповете. Ама дядо ти така се омаскари, че за малко да не се вземем с него, ами да ме дадат на ратая. Грета се задави. Баба остави иглата и я потупа по гърба. – Как я мислите вие тая, че ни е било лесно. Не ни беше. Ама не ни трябваше пъповете да си гледаме, ами очите. Там всичко пише. – Я, раздуй, раздуй! – каза Грета със задавен глас и налапа голяма лъжица от боба. Невена откъсна поглед от телевизора, защото започна да се капе. – Да бе, бабе, я кажи – избоботи с пълна уста. – Ами да ви кажа, то все време не остава да ви я кажа тая история, ама вече няма за кога да отлагам... Идва дядо ви една вечер, сбрал дружината, песни ще ни пеят, а ние с моите сестри на прозореца накипрени слушаме. Хвърлих му аз едно цвете и му викам: „Григоре, татко го няма. Ела друг път!“. Все едно нишан му дадох. Е, хубаво, тръгнаха те, ама зевзеците му със зевзеци, да вземат котка да хвърлят в кладенеца, като си заминават. А половин село от нашия кладенец пълни, барабар с кмета. След една седмица започва да има някакъв странен вкус водата. След още една – мирише, блудкава, не се пие. И татко ми, какво да прави, с едно въже – долу, да види какво става. Ще отровим народа, ей! Като се качи горе, още му помня кървясалите очи, а мустакът – нагоре събран. „Кой – вика – я свърши тая работа?“ – и ние хъката-мъката присетихме се, па си и признахме. Че като ни погна с една ножица косите да ни реже. Добре че беше моята баба, че ни залости в курника и една вечер там изкарахме с кокошките на тая смрад – душите ни се вмирисаха. Излизаме на другия ден, татко ни мирясал малко, ама за дядо ви не ще да чуе. То и аз много се бях ядосала и викам: „Добре, тате, като не щеш той да е, няма да е“. И тъй. Ходих маносана един месец. Хем ме тегли, хем ме е яд на него…ама повече ме беше яд. И като каза тате една вечер: „Ратая!“, не ми стана хич хубаво, ама баща, мога ли да стана срещу му? И гледай с к’ъв акъл отивам при дядо ви сутринта, без никой да ме знае. Ще си мъстя за честта. 37

„Григоре – викам, – излез, че масло ще ми трябва, цяла кофа. След седмица сватба ще правя. Искам да ми приготвиш“. А той излиза, ама не ме поглежда. „Не мога, Вело. Иди при някой друг! На Кольо Тапата жена му прави хубаво масло, на него поръчай!“. Аз още повече се ядосах и викнах: „Масло не може, ама котки да пускаш, където не трябва, може, нали?! Орезили ме! Пред цялото село зян станах, дето ти се поведох по акъла. Хак да ти е! И дето тъй направи, цял живот с овцете да си живееш!“. А той като вдигна глава и с едни големи очи, такива като вашите – ама станали още по-големи, дето не спал и отслабнал – и като ме погледна, сякаш триста комара ме ухапаха отвътре в стомаха. „Недей, Вело! Недей!“ – тъй ми каза. И аз като ревнах. Дето ми се трупало толкоз време, като шурнаха тия сълзи, той в чудо се видя. Викам си, тоя нищо няма да направи, ами я аз да действам и му се хвърлих на врата. Пък той като скоби си заби ръцете в мен и взе да нарежда. Аз ту се смея, ту плача. Успокоихме се малко, ами сега с тате ми какво ще правим… И тъй вечерта, срам–не срам, ревах, смях се, прескочих оградата и – при дядо ви. Баща ми само дето не умря. Ама на сватбата като се напи и като почна да се смее, цялото село го разправя после как се въргаля в пепелта като магаре и с гърло се смя. На всички много ни се събра, ама на, ако не я бях прескочила тая ограда, нямаше да ви имам сега... Невена вече не гледаше Диего. Не че не се виждаше как прескача оградата заради него и се хвърля на врата му, ама гледаше баба си и й се искаше да я целуне. Грета чоплеше мушамата с усмивка. Вдигна очи и каза: – Ма, бабче, аз на теб съм се метнала. – Метнала си се ти! На баща си хайманлъка си взела, ама хайде. Като ти видя очите, мога и на теб всичко да простя. Само внимавай да не направиш некоя беля, после ти да не можеш да си простиш. – Каква беля ма, бабо? – Тая котка виждаш ли я? Тя може сама да си гледа децата. Хитра е. Ама сама жена, колкото и да е хитра… – Аз лягам – провлачи Невена. Прибра се в стаята, целуна снимката и се загледа в тавана. Този Диего не можеше да я нарани. Желязна беше. Добре че онова гражданче избра сестра й, че иначе кой знае какво щеше да й дойде до главата. Баба се изми. Сгъна си престилката и погледна към етажерката. Там около снимката на дядо Григор бяха наредени лекарства. Когато имаше лош ден, се обръщаше и му казваше: „Григоре, Григоре, докъде ме докара!?“ Ама днес денят не беше лош. Уж заядливи всички, а пък все за любов милеят. Деца! Кога ще разберат и те как да се обичат? Тя легна. Стори й се, че го вижда отгоре си – тия младите съвсем й бяха объркали старческия мозък, – каза й: „Вело, хайде да си слагаш ония червените обувки. Да танцуваме ще те водя“. Баба въздъхна, тъй както беше въздъхнала и първия път! Късно през нощта Невена се стресна. Мразеше да я прекъсват, когато мечтае. – Мале, Вено! – показа се на вратата треперещата Грета. – Такова кроше му забих! Като в каубойски филм. – Верно ли!? – Ухаа! Спогледаха се като лимонки с дръпнати дюзички и изведнъж прихнаха бурно. Грета слезе долу уж да пие вода, но искаше да разбере дали баба й е усетила липсата й. – Бабо. Тишина. – Бабо! А Вела вече танцуваше горе с Григор.

pinterest.com/liquidodds â&#x20AC;˘ facebook.com/nadinazz

Пишеш, режисираш, анализираш кино, работиш с деца. Кое е най-лично? Това са своеобразни, несериозни форми на съществуване, които възприемам като игра. Може би щях да живея много по-смислено, а и материалноспокойно, ако се занимавах професионално с първото си образование, свързано с юриспруденцията. Но и професията на юриста е вид игра - в момента твърде пошла.

Текст и снимка: Пл. Александрова

Завършила е право и театрознание, специализирала е режисура за драматичен театър в НАТФИЗ. Автор е на книгата от 2005 Open. Носител е на награди за критика, режисьор на спектаклите Stereolove, Криза в рая и SOS, любов! Самоопределя се като човек, който търси своя остров, а според нас тя е от градските острови, които спасяват от местното „нищонеслучване“.

Блогът ти (elmodovarpictures. blogspot.com) е кръстен на теб и Алмодовар. Кое е общото между теб и него? Не само на мен и Алмодовар, а и на Елмо от Улица Сезам. Ще предложа две версии на въпроса какво е общото между нас, а вие изберете една: 1) Подобно на Алмодовар харесвам хората, които съвместяват в живота си различното, странното поведение, маргиналното. Има пуритани, агресивни към тези аутсайдери, но пуританите никога не са били моята кръвна група. 2) Алмодовар казва в едно интервю, че ще си остане селянчето от Ла Манча и никога няма да забрави началото на своя път. Споделям тази негова мисъл, че трябва да сме наясно с ограничеността си и да не се възприемаме като център на Вселената, защото там в центъра е опасно - съществува един водовъртеж, който неочаквано те всмуква и след това се стига до голямото нищо, статус нула. 40

Била си в Сантяго де Компостела, където свършва пътят Камино. Усети ли мистиката на мястото? Пътуването ми до Сантяго де Компостела бе свързано с един прекрасен театрален фестивал и се случи точно след като в Драматичен театър, Ловеч бяхме адаптирали Алмодовар и романа му Пати Дифуза - порно звездата на 80-те. Сантяго де Компостела е магически град с тайнствена готическа атмосфера, малки тесни улички, за които никога не си сигурен дали започват или свършват. Бях впечатлена от типичното за испанците ходене на театър в полунощ, а ги чувствам много близки заради следобедния сън. Кои други посоки те влекат? Танцът и възможността да изследвам тялото си. Представете си дюстабанлия, който не притежава никаква двигателна култура. Супер гледка! Интересува ме съвременният танц като съвкупност от структури, почти доближаващи се до математиката. Словото и неговият танцов еквиалент са тема, която си заслужава сценичния опит. Стремя се да ставам все по-добра в това, което правя и по възможност без да ми се налага да правя компромиси със съвестта си... Връщаш се обаче винаги във Варна, това ли е твоето място? Връщам се с огромни съпротиви и заради някакъв бит. Градът никога не ме е провокирал като урбанистичен

организъм. Има няколко човека, които като количество отговарят на пръстите на ръката ми, но са качествени, и с тях споделям идеите си, а те естествено ме траят, защото нямат избор и са приятелчета. В града има много креативни хора, които правят качествено, независимо от държавата изкуство, но животът направо ги е хванал за гърлото и това е много тъжно. Иновативността не е приоритет на държавните институти. Все още претръпвам като се сетя за липсата на адекватна позиция на хората в общината с казуса около свалената изложба на Кокимото в Градска художествена галерия. В този казус се изискваше присъствие и категоричност от страна на администрацията, но за да си добър администратор според мен са нужни: сърце, душа, здрави принципи и здрави топки. Уви, на този етап не откривам тези характеристики.

да работя в традиционното театрално пространство заради сцената, но не вярвам, че някога ще поставям в театъра на Варна. Филмът на всички времена? Оптимистичен отговор: животът. Реалистичен отговор: смъртта.

Ще стане ли Варна европейска столица на културата? Бих искала град Пловдив да е победител. Фактът, че успяха да направят пространства за своите творци, а ние тук се туткаме като ориенталска песен е достатъчен, за да симпатизирам на град Пловдив.

С какво си заета в момента и какво ти предстои? В битов план - заета съм с грижа за родител. В далечни проекции трябва да осъществя издаването на книга с текстове за театър и кино, (рецензии, драматургия, интервюта), Между театъра и киното. Сдружението за международен културен мениджмънт Морско синьо, в което членувам, спечели проект от местния фонд Култура и сега се надлъгваме с едни срокове и недостатъчната финансова субсидия. Участник по проекта е издателство Black Flamingo Publishing, което прави чудеса в областта на преводната драматургия, критика и художествена литература. Вероятно запис в радиотеатъра на програма Христо Ботев през 2015. И дай боже след година да не се намирам в локалното нищонеслучване! И, Господи, ако може повече кинти поне за оцеляване!

Кое е най-трудното в това да бъдеш театрален режисьор точно във Варна? Или, може би, най-интересното? Не е интересно, а и не мисля, че съм режисьор във Варна. На този етап аз се самопоканвам за режисьор и каня приятелисъмишленици. Би ми се искало

Режисираме ли живота си или просто гледаме филма? Сега съм под влияние на последната творба на Тери Гилиъм Теорема Нула и ми се струва, че нищо не правим-нито режисираме, нито гледаме. Обществото не чувства, не мисли, та откъде сили и въображение за режисиране? 41

Коя роля не можете да изиграете? Има роли, които мислиш, че няма да успееш да изиграеш. Първоначално си мислех, че няма да мога да изиграя маркиз Дьо Сад. Мислех, че нямам нищо общо с него. Но се оказа, че имам. В такива роли намираш нещо, което в живота си успял да укротиш – порок или психопатия, която си възпрял в истинския живот, но отпускаш на сцената. Опитваш да дадеш на публиката емоцията, без задръжки.

Михаил Мутафов е актьор, когото свързвам с една смела сцена с гол охлюв в Цветът на хамелеона. Седим до театъра. Говорим за него - за театъра, който не трябва да търси всякаква публика, защото найстрашна на представление е случайната аудитория. Малко бегло споменаваме важното признание, което получава за играта си в късометражния Чест, после той разказва за отдавнашната среща с Висоцки и се прихласваме... което става винаги, когато стане дума за смели хора, надживели времето си.

Колко помага богатият житейски опит? Би било много добре житейският опит да е богат. Според мен обаче интуицията помага повече. Някакъв житейски или професионален опит извън театъра, който да декларирате? Консервен завод, лютеница „Хорце”, Първомай. Един месец! След Първомай, кое е другото хубаво нещо, което Ви се случи професионално? Случиха се пиесите на Макдона, на Шекспир, на Бекет и много други, които е толкова хубаво да се играят. Пиесите Полет на куковиче гнездо и Пухеният... За Пухеният - просто не мога да се наиграя на това представление! Макар и на места арогантна, пиесата е толкова близка до живота - без клишета, а с постъпки, които уж са необясними, а са всъщност толкова ясни. Как едно ченге може да убие човек, без да се замисли, а в същото време да плаче за сина, когото е изгубил преди години. 42

Заглавието Пухеният подвежда значи. Да. На Аполония при представянето на постановката беше пълно с деца и майки, които очакваха нещо... вероятно... пухено. А то е с убийство, с жаргонен език, разпити; и хората излязоха от салона. Затова ли не харесваме случайната публика? Аз харесвам „подготвени” зрители: тези, които се интересуват от определени автори, от определени режисьори. По-малко тези, които са дошли да убият времето или само да се забавляват. Според мен зрителят трябва да знае на какво представление отива. Има ли извинение за преиграването в българския театър? Аз не мисля, че е преиграване. Ние не играем за първия ред. Играем за последния. Ако мимиките и изобщо играта на актьора са премерени за публиката от първи до дванайсети ред, за останалите актьорът остава безцветен. Такъв е театърът. А киното? Киното е хубаво и коварно.

Интервю: Р. Петрова Снимка: Пл. Александрова

Хубав ли е Чест, който е богато награден, включително и за Вашата (главна) роля на Манол? В началото сякаш не бях сигурен за филма. Но се оказа, че ролите, особено ролята на Манол, са написани толкова хубаво, че думите лесно излизат от актьорите. Това е много важно. Чест взе голямата награда на фестивала в КлермонФеран във Франция, което е като наградите Оскар за късометражното кино. Аз взех награда за главна мъжка роля на фестивала в Брюксел... А филмът беше дипломна работа на Павел Веснаков... Гледат ли Ви хората различно, когато ви разпознаят? Да, особено след филм. Киното придава някаква специалност на актьорите, макар че според мен потрудната работа е в театъра. Чували сме недобри неща от кухнята на театъра. Кое е хубавото? Най-хубаво е в кухнята на трупата - има все още такива театри, които са на принципа на трупата - т.е. няма звезди, които са постоянно в главните роли, а напротив - в едно представление един актьор е царят, а в друго представление е слугата. Тъкмо в трупата трябва да се лишиш от суетата днес си в главната роля, утре си в миманса... Егото не помага на актьора; най-важна е индивидуалността.

Смелата индивидуалност като например Висоцки и неговия Хамлет? Да, Висоцки беше индивидуалист. Актьор, който не е като останалите. Просто наистина не си виждал друг такъв! А за Хамлет - веднъж някой в „На Таганка” му казал, че е прекалено нисък да бъде Хамлет, и Висоцки го попитал: „Ти кога видя колко е висок?”... А когато се запознахме преди години - колата беше паркирал ей там - за първи и единствен път ми се прииска да съм нисък. Какво искате да прави театърът в България? Искам театърът в България да ме изненадва. Или да изненадва публиката. Но повече мен. Когато навремето питах Людмил Кирков, режисьор на Момчето си отива, как прави филми, които да се харесат на публиката, той отговори, че не знае как се прави това; той правел филми, които да харесат на него самия. Така че и аз не знам как се изненадва публиката, но се надявам театърът да изненадва мен. С какво Ви се занимава? Моето хоби е мой занаят, което е най-хубавото. Занимава ми се с театър и кино. След това може - със земеделие. Нещо за край... Станиславски е казал нещо, което се отнася до актьорите и суетата, която споменахме. Беше написано на стената в НАТФИЗ: Обичай изкуството в себе си, а не себе си в изкуството! 43

СПА Ц След като в предишния брой стана въпрос за елините, които преди около 2600 години се преселват тук от Милет, в това издание ще говорим за римляните, които идват в Одесос пет века по-късно. Те преобразуват древногръцките храмове и божества, претопяват древногръцкия бронз, и... ами, взаимстват древногръцките удоволствия. Освен това изграждат термите – най-голямата антична сграда на Балканите. Когато елините идват тук, построяват храмове, пазари, пристанища. Продължават да прииждат още няколко столетия, докато след възхода и апогея, древногръцката култура не преживява залеза си. Древните гърци завещават на света преклонението пред природата и здравето. Следва въздигането на Римската империя и нейната експанзия. Римляните прииждат и създават провинция Мизия, а Одесос е все така пристанищен град, който преживява нов подем, благодарение на търговията с мед, дървесина и роби, (робите се набавят от провинция Дакия на север). От началото на 1-ви век от н.е. до 6-ти век, когато империята запада, по улиците, по които вървим днес, вървят и римските граждани. Римляните взимат много от елинската култура, но и надграждат много. Те са майстори на държавната администрация и инфраструктура: строят всички и сега съществуващи магистрали, със станции за спане и смяна на коне, както и с крепости за охрана, (нещо като пътна полиция). Но докато гърците смятат природата за

съвършена, то римляните мислят, че могат да я подобрят. Заварените древногръцки амфитеатри, създадени на божествения фон на морето и хоризонта, римляните облагородяват с колони и арки. Защото какво друго може да подобри една гледка, ако не мрамор и римски бетон? Римляните ценят здравето на духа и тялото, но в сравнение с гърците не просто почитат, а въздигат в култ водата: строят акведукти, фонтани, бани из целия древен свят. Когато Одесос забогатява в края на 2-ри век, нашите съграждани построяват одесоските терми, които днес са четвъртите по големина в Европа. Мащабната сграда помещава множество вани, басейни, зали за физкултура, салони за епилация, павилиони за търговия и пр. С други думи - в Одесос се появява баня от малък императорски тип. Вътре всичко е покрито с мрамор, със статуи на Херкулес и Виктория. Планът на сградата е симетричен, а залите са в определен порядък: предверие, където посетителите събличат своите тоги, (или друго облекло, повлияно от етноса или сезона); басейн със студена вода; хладка вода; помещение за изпотяване; след това - горещ басейн. Всички ползват услугите на теляци и масажисти, а епилацията се извършва с мидени черупки. Сапунът още не е познат- ползват се благовонни масла и уред за стържене, стрегила. В римската администрация има контролен орган, който следи за чистотата на баните - масла по мраморния под могат да доведат до нездрав дух в още по-нездраво тяло.

Текст: Р. Петрова 44

РИМСКИ ТЕРМИ ЦЕНТЪР ОТ ПЪРВИ ВЕК*

Вътре има и палестра- зала за борба и физически упражнения с каменни тежести и плътни топки от натъпкан животински мехур. След процедурите посетителите тръгват по обратен ред: гореща, хладка, студена вода. Термите работят на смени - преди обяд идват жените, а следобед след полемики в градския съвет или след работа на пристанищетоидват мъжете. Цената за жени е около 4 пъти по-висока от цената за мъже; деца, освободени роби и войници влизат безплатно. За по-духовните посетители има храм, посветен на Хигия, (оттам - хигиена). До комплекса има публичен дом, за което свидетелства недвусмислено издялан пътепоказател, излязъл изпод длетото на находчив римски графичен дизайнер. (Намерени са и древноримски графити от доволен посетител, който споменава с добро Хелеодора и нейните... хм, качества.) Преди 2000 години всички свободни местни и придошли жители, независимо от език и религия, са били римски граждани. Този е първият и най-успешен до сега модел за обединение на Европа, от който един Съюз сега преписва. Да се вдъхновим от историята и като римляните да почитаме тялото и духа си, природата и водата, и да приемаме всички местни и придошли жители, независимо от език и религия... разбира се, нека избягваме търговията с роби от Дакия!

* Думата спа дължим на римляните. Те кръщават свое поселище, богато на лековити студени и топли извори, Aquae Spadanae. Днес град Спа се намира в Белгия.

Музеят работи от 10 до 17 часа всеки ден, без понеделник, с билети от 2 и 4 лева, (цените са еднакви за жени и мъже). Бъдете любознателни посетители и прегледайте брошурите, които включват рисунки и артефакти! 45

филип филипов Няколко дума за представяне? Филип, на 28, работя като Системен Администратор, завършил съм бакалавър Информационни технологии а в момента уча за магистър. Какво те накара да тръгнеш от София, за да помогнеш при бедствието в Аспарухово? Просто не можах да седя безучастен. Гледах новините, информацията във Фейсбук, и в първия момент не вярвах,че снимките са от България, а мислех, че са стокови снимки от други бедствия по света. На следващия ден намерих фейсбук групата Народна Гражданска Защита, реших, и тръгнах. Какво е да си доброволец? Не смятам,че да си доброволец е нещо различно от това да бъдеш човек. Затова ще кажа,че понякога е много хубаво да се почувстваш човек, да направиш нещо спонтанно и от сърце, без да очакваш нищо в замяна. Получи ли нещо в замяна на доброто, което правиш? Получих най-хубавото - благодарността на пострадалите. Запознах се с много истински хора. Какво повече може да иска човек? Думата доброволец, идва от „добра воля”. Твоята добра воля за какво е? Моята воля е за нормален живот, не само в България, а в света. Ние сме в Европа и колкото и да се оплакваме,че живеем зле, нека си дадем сметка, че има хора, които нямат чиста вода за пиене и храна. Как една такава кауза обединява ? Една подобна ситуация елиминира различията, които се насаждат от медиите, политиците и публичните фигури. Според мен българите сме обединени, но изкуствено се насаждат конфликти - било то на етническа, социална или друга основа. Не е хубаво да чакаме да се случат подобни трагедии, за да видим, че сме обединени. А ако не бяхме изкуствено разделяни, бихме могли да действаме и да предотвратим подобни бедствия. Държавата помага или пречи на доброволците? Определено държавата и по-точно нейните органи, нямат адекватна политика за работата с доброволците. През цялото време, преди да тръгнем, се опитвахме да получим адекватна информация с какво можем да бъдем полезни. Получавахме доста отговори от сорта „няма нужда от доброволци“; сигурен съм, че това е спряло много други хора да отидат. Държавата и Доброволците трябва да бъдат в съдействие. Доброволчеството трябва да бъде насърчавано и прието за нормално. Смяташ ли, че в България доброволците ще стават все повече? Надявам се, но се съмнявам. Хората в България стават все по-малко, отделно населението застарява. Но не е важно да са повече доброволците, по-важно е да са по-ефективни и поорганизирани, в това нямам съмнение. 46

СВЕТА Опиши Варна с две думи! Огромен потенциал! Представи се няколко думи! На 38 години съм, родом от Дъблин. Когато бях на 6, родителите ми се преместиха в Марбея, Испания. Останах там 25 години. Живял съм малко в Лондон и Израел. Доста време съм пътувал по света. Мисля, че където и да отида, дори без пукната пара, винаги ще намеря начин да оцелея. Какво те доведе в България? С брат ми имахме фирма; представяхме се с голям щанд на лондонско изложение. Забелязах павилион за български недвижими имоти - беше пълен с хора, които се редяха да си вземат брошури. Представянето беше слабо, но интересът - много голям. Казах си, че мога да го направя по-добре и ето от 10 години съм тук. Днес имаме няколко бизнес-проекта, единият от които е магазин за качествено забавление на цялото семейство Toy Town. А семейството ти? От 10 години съм женен за моята невероятна съпруга Анелия. Имаме 2 момчета - Александър на 8 и Райън на 4. Толкова съм горд, че съм баща. Алекс говори 3 езика и е много умен. Райън е маймунка: забавен, пълен с енергия! Какво беше първото ти впечатление от Варна? Град с много потенциал, който се нуждае от основно преобразяване. Липсва ли ти нещо от Испания или Ирландия? Липсва ми доброто обслужване на клиентите. Това е нещо, което не харесвам в България. Коя е най-трудната българска дума за теб? Ох, от коя да започна!? Има много трудни думи, но все пак мога да говоря български, макар и с проблемно произношение. Коя е любимата ти българска напитка? Ракия! Обичам ракия. Как прекарваш свободното си време във Варна? Имаме къща на село и прекарваме там много време всяка седмица. Обичам да карам колело сутрин преди работа.

ДЖЪСТИН БОЛАНД

Текст: Цв. Неделчева 47

Варна Др ас ов

Драматичен театър

Дворец на културата и спорта

ул .П ро ф ес ор

Община Варна

М ар ин

ул .Ц ар

Градска галерия

Др ин ов

Ас ен

Регионален Исторически музей

Пъ рв и

ул .И ва н

Куклен театър

ФКЦ Римски терми Морска гара Скейт Парк

Летен Театър

Градс бу л. Регионален Сл и Исторически Музей вн иц а

н ма аго Др ул.

Сцена Раковина

ни ор ъб .С л у б

Окръжна болница Биомагазин и пекарна Хатори

ул. Иван Вазов

Икономически университет

ин Бд ул.

Бистро Европа

ул. В оде н

пка ул. Ши

Сладкарница Дилайт

Бирария Щайгата Магазин На Тъмно Клуб Ментол

ул .П ре сл ав

во но ей Ш ул.

Драматичен Театър Куклен Театър Ресторант Жасмин “Стоян Бъчваров”

ул Михаил Колони

Първи з Борис бул. Кня

пл

Вино Арт Магазин Косе

х Аспару ул Хан

Бар Индиан

Bubba Shrimp

ул. Охрид

Elite Turkish Grill

в сла Пре ул.

Арт-център Творисимо

ул

и ет Св

т ен им Кл

Римски Терми