Виж! Варна брой 3 by TisiVarna

ÑÅÏÒÅÌÂÐÈ 2014 БРОЙ

по лк

Римски терми

Окръжна болница Биомагазин и пекарна Хатори

ул. Иван Вазов

Икономически университет

ин Бд ул.

Бистро Европа

Магазин На Тъмно Клуб Ментол

ул .П ре сл ав

во но ей Ш ул.

Драматичен Театър Куклен Театър Ресторант Жасмин “Стоян Бъчваров” Бирария Щайгата

ФКЦ

ул Михаил Колони

Първи з Борис бул. Кня

Вино Арт Магазин Косе

х Аспару ул Хан

Бар Индиан

Bubba Shrimp

ул. Охрид

Elite Turkish Grill

в сла Пре ул.

Арт-център Творисимо

Ка ра ве ло в хотел Черно Море

ул. В оде н

пка ул. Ши

Сладкарница Дилайт

Градска галерия

ул

Летен Театър

и ет Св

т ен им Кл

Римски Терми

ул .С те ф ан

Ст а пл. Екзарх Йосиф мбо ло в

бу л. ул Пр .С им ла ор вя ск нс и ка

Летен Театър

бу л. Регионален Сл ив Исторически Музей ни ца

н ма аго Др ул.

Сцена Раковина

ни ор ъб .С л у б

ви Пър орис яз Б н К . бул

ул .С те ф ан

Скейт Парк

омов Икон дор о Т . ул

Икономически Университет

ул .П ет ко

Морска гара

Ка ра ве ло в

ул .М ак ед он ия

Ка ра дж а

ФКЦ

ул .Л ю бе н

Др ин ов

ул .П ро ф ес ор

Община Варна

М ар ин

Дворец на културата и спорта

ел ит од об св О

ул .Ц ар

Градска галерия

р Ца л. бу

Ас ен

Регионален Исторически музей

Пъ рв и

ул .И ва н

Куклен театър

бу л. Ос ми

Др ас ов

Драматичен театър

Пр им ор си

Варна

Скейт Парк

Сцена Раковина

дкс

Екип: Издател: Николай Тодоров office@vijvarna.com Редактор: Радостина Петрова contact@vijvarna.com С уважение към авторското право молим никаква част от това издание да не бъде възпроизвеждана без изричното съгласие на издателя. Издателят не носи отговорност за информацията в подадените програми и рекламни материали. 5000 бр.

Автори в броя: Десислва Топсакалиева Християн Облаков Цветелина Неделчева Никол Младенова Пламена Александрова Десислав Касъров Хаджи Ламбрин Сотиров Радостина Петрова Димо Атаносов Фотографи: Радост Цекова Десисалва Топсакалиева Лео Грюблер Слав Неделчев Пламена Александрова Корица: Михаил Дечев Предпечат: Йордан Станков Печат: Хеликс прес ЕООД Партньори: БНТ 2 Радио Варна moreto.net natamno.com

септември 2014

Съдържание СЮЖЕТИ АКЦЕНТ 4 Професия Лъжец 5 Фестивал на анимацията 7 Солидарен център 8 Ориент Експрес СЦЕНАТА 16 Културна програма БАР-ПЛОТ 20 Заведения ОТ ВИТРИНИТЕ 26 Магазини В ДВИЖЕНИЕ 28 Спорт и забавление

ДЕВЕТ 29 Варненски паметници РАБОТИЛНИЦА 29 Пътят на една монета ПОСОКИ 28 От Аржентина СТАРА ВАРНА 30 Елитът на града ДЕТАЙЛ 32 Храмове във Варна МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ 34 Любов

ARTIST CORNER 39 The Mouse В КАДЪР 40 Теди Москов МУЗЕЯ 42 Музей на Възраждането ГРАДСКИ ХОРА 44 Ya Crew СВЕТА 46 Баба Лида КАРТА 48 Виж! Карта на Варна

КОЙ ГОВОРИ 36 Йордан Михалев

Според редица от световните психолози, септември е меланхоличен месец, в който светлината се сменя, и в който ние изпадаме в тъга. В тази редакция опитваме да не провесваме перчем, защото тук септември се очертава да бъде месец на учението и любовта. И любовта към учението. Някога в Матю махала - днес улица 27-ми юли, българи от старо време решават и обединяват усилия да построят първото българско училище в града. Има перипетии и клевети от страна на разни общности и индивиди, но неотстъпчивостта на българите дава резултат: училището се строи с „двадесет лакътя дължина, единадесет лакътя широчина и височина, с горен и долен етаж.” На 25-ти юли 1862 година училището е тържествено открито, а за преподавател е поканен Сава Доброблодни - един от най-изявените педагози за времето си. Той държи реч на три езика за ползата от модерното образование. До днес в този град и околията училищата са станали над 120. А даскалите, къде повече, къде по-малко, са търпеливите, макар и уморени дейци за туй, което от векове ни сплотява - любовта към учението. На няколко пъти в списанието, а и всеки ден в живота, си пожелаваме децата на този град да ценят и обичат училището. А нам, по-възрастните, пожелаваме да ценим и обичаме всички ценности, които предците ни са извоювали за нас. Свободата, правото на гласуване, достъпът до образование, са днес за някои като износени от употреба, навярно девалвирали монети. Но тези изтъркани пендари са били завити в кърпите на нашите баби и дядовци, опазени, да стигнат до нас. Да ги пазим, не да ги разсипваме. Честити празници на Съединението и Независимостта! И никаква тъга!

професия лъжец Септември, освен край на лятото и лековатите сюжети, е и месец, през който понякога си спомняме какво празнувахме в едни други времена, когато датата 9-ти беше задължителна за отбелязване. Този месец обаче, датата е 12-ти, а мястото – Държавен куклен театър. По своя неповторимо смешен начин Теди Москов ще ни върне в историята с представлението Професия Лъжец. Това е третият спектакъл на режисьора с трупата на варненските кукловоди, коиято той нарича моята трупа. А трупата го потвърждава с първата награда на международния театрален фестивал в Шумен, с Икар и Аскеер. Москов твърди, че е вдъхновен и провокиран от Джелсомино в страната на лъжците на Джани Родари и от Хумористична история на българите на Райко Алексиев.

С тези съставки той създава на сцената една измислена Сърбългърмъния - държава, събрала най-бодливите характеристики на балканската душа и абсурдите, през които лъкатуши историята ни. “Миналото ни все се премълчава, а пък премълчаното лесно може да се преиначи. Предлагам друга гледна точка към известни исторически събития, както и на мен историята на социализЪма предлагаше своята; нещо като реванш...”, казва режисьорът за пиесата си.

за лъжата на историческо и политическо ниво и последиците от нея; за свикването с абсурда като начин да оцеляваш; за превръщането на лъжата в професия. Малко режисьори са в състояние да представят такава тематика с толкова смях, но при Москов формулата работи, а ние ще можем още веднъж да оценим през септември. Не пропукайте!

Неговата друга гледна точка е винаги интересна и провокативна, а в този спекатакъл - и много забавна. Москов и варненските актьори разглеждат през смях лъжите и двояките факти от историята ни с въпроса а защо да не е било така? Както винаги, в смешното на Теди Москов прозират сериозни въпроси: 4

Световен фестивал на анимационния филм От 10-ти до 14-ти септември във Фестивалния и конгресен център ще се проведе десетото издание на Световния фестивал на анимационния филм. Тази година за голямата награда се състезават 87 късометражни филма от цял свят, разделени в категории за деца и възрастни. Премиери за България ще имат няколко награждавани пълнометражни филма – Изневяра на Бил Плимптън; Момчето и света, с награда от най-престижния анимационен фестивал в Анеси, Франция; Истината падна – един различен документален филм за американската правораздавателна система и Белка и стрелка. Лунни приключения - забавен филм за деца и техните родители, озвучен на български език. За любителите на жанра аниме е Патема от преобърнатия свят (Patema Inverted) на режисора Ясухиро Йошиура.

Фестивалът ще хвърли поглед в бъдещето на световната анимация с програмата на седем университета по изкуствата от Европа, САЩ и България. Всички те са с вход свободен и са придружени от дискусии със студентите, дошли да представят факултетите си. Ще бъдат показани два документални филми, които ще разкрият нещо повече за анимационното изкуство: Маккинън и Сондърс: Студио за моделиране е филм за едно от легендарните британски студия за анимация, работило по филмите на Тим Бъртън и Уес Андерсън. А Духът на гения: Фьодор Хитрук е разказ за един от най-изявените съветски аниматори. В Градската художествена галерия ще бъде представена изложба на чешкия майстор Ян Шванкмайер, която включва прожекции на два от неговите най-известни пълнометражни

филма: Алиса и Да преживееш живота си. Във ФКЦ ще бъде представена изложба комикси Раждането на Спиру. След големия успех на детските анимационни работилници, тази година фестивалът включва две отделни събития. Първата работилница е между 7-ми и 9-ти септември в летния театър, където няколко екипа лектори ще помагат на малките да създадат първите си анимационни филми. Атмосферата ще бъде допълнена от джазова музика и вечерни прожекции на филми за деца. Втората работилница е между 11-ти и 13-ти септември в залите на ФКЦ, водена от Карин Мюралес и Радост Нейкова. Поради ограничения брой на участниците, ще бъде обявено предварително записване за желаещите да участват в детските работилници. 5

форум кЛЮЧ

Форум Ключ популяризира български организации и личности, техните обществени и лични каузи, и успехите, които са постигнали. Форумът има за цел да мотивира хората да припознаят своето място в осъществяването на добри инициативи в полза на обществото.

Тази година форумът събира девет личности, реални носители на позитивна енергия и ангажираност към проблемите в обществото. Със своите кратки представяния те ще вдъхновят за положителна промяна присъстващите и ще покажат как всеки един от нас може да бъде неин носител.

Форумът ще се проведе на 1-ви септември в залата на Държавна опера. Регистрацията става от 10:15 часа в деня на събитието, а самото начало е в 11:30 часа. Повече информация можете да откриете на forum-klyuch.info

The Global Party

През месец септември Арт Галерия Ларго ще бъде част от едно от най-големите световни благотворителни събития, а именно The Global Party. То стартира успешно през 2011 година и се превръща в най-бляскавото VIP събитие с благотворителна цел, което се провежда едновременно в 360 града в 120 държави по целия свят.

През 2013 година България се включва към този огромен интернационален проект, чиято основна цел е подкрепа на локални инициативи, свързани с децата. Успелите хора от цял свят – знаменитости, представители на бизнеса, дипломати и хора на изкуството обръщат поглед към конкретни каузи, нуждаещи се от финансова подкрепа.

Идеята за The Global Party принадлежи на англичанина Лорд Стенли Финк, ветеран в организирането на кампании с благотворителна цел. Ларго ще бъде домакин на The Global Party във Варна на 26-ти септември. Подробна информация можете да откриете на facebook.com/ArtGalleryLargo

Солидарен център Във Варна има място, където всеки е добре дошъл. Твърдят го хората от Солидарен център, които преди година създават своето пространство на любовта и солидарността. Те искат да придърпат към себе си зрителите на този град, и най-вече тези, които имат алтернативни социални идеи и проекти; или пък търсят такива, в които да се включат. Солидарен център е свободен и самоиздържащ се и всички инициативи - като например концерти, курсове по английски език, компютри, китара, бързо четене, духовни практики, изкуство и пр. са безплатни.

Понеже материалният свят е домакин на светът на солидарността (и вторият плаща наем на втория), всяка финансова помощ е от полза. Участниците сами определят какви суми могат или желаят да заделят за заниманията, които посещават.

Солидарен център се намира до ЖП Гара на улица София, №1. Най-сигурно би било посещението ви през събота и неделя от 11 до 22 часа, а информация и повече увереност за по-доброто бъдеще на обществото ни можете да намерите на solidaren.tk.

За всички в центъра свободата е централна ценност. А подпомагането на развитието на гражданското общество, града, природата и животните е основна цел. Ако вие искате да организирате лекция по социални или други въпроси, беседа, концерт или курс по някоя своя компетенция, добре дошли сте да предложите услугите си. 7

ориент експрес във варна Влакът, който никога не бърза, Ориент Експрес е легендарен. Тази луксозна пътническа композиция, който свързва Париж и Истанбул, става и символична връзка между Европа и Азия. Първото пътуване на влака започва на 4-ти октомври 1883 година и в онези времена се е считало за едно от най-незабравимите авантюри, които може да предприеме човек. За създател на Ориент Експрес се смята белгиецът Жорж Нагелмакерс, а името е спонтанно предложение на пътниците на дълги разстояния, пътували от Париж до Виена.

Писателката Агата Кристи играе съществена роля за популяризиране му, тъй като нееднократно го включва в произведенията си. Все пак качеството на обслужване по време на пътешествието вероятно е най-важният фактор за успеха на Ориент Експрес.

Влакът, в който по различно време са се возили Франц Йосиф, Оноре дьо Балзак, и Шарл дьо Гол, пристига във Варна традиционно всеки първи вторник на месец септември. Тази година можете да видите Ориент Експрес на железопътната ни гара на 2-ри септември.

Днес влакът се движи по маршрута Париж - Истанбул веднъж годишно, по специална заявка, за специални клиенти и на специални цени. Това превръща в събитие спирането му в страните, през които преминава. От 15 години списъкът включва и България. 8

ВИК ЗА ЛЮБОВ В театъра, както и в живота, за да успееш се нуждаеш от любов. Във френската постановка Вик за любов героите имат нужда от нея, за да напълнят театралната зала и да спасят новия си спектакъл. Подчертаваме: пиесата на героите може да пропадне, не на актьорите. Но, всъщност, и актьорите (Асен Блатечки - Юго, Койна Русева - Жижи, Стефан Иванов - личният агент на Юго, и Александър Александров режисьорът Леон), се нуждаят от публиката в този град и нейната любов.

Вик за любов (Un grand cri d’amour) е филм, рожба на Жозиан Баласко, който излиза на екран през 1998 година във Франция. Действието в целия филм се развива на сцената на един парижки театър. Баласко е актриса, известна по това време с комичните роли, които е изиграла в театъра и киното. Тя пише сценария, режисира филма, и се превъплъщава в главната роля на актрисата алкохоличка Жижи. През 2004 година излиза и първата театрална постановка.

В нашия случай Жижи, някогашната театрална звезда, отдавна излязла от играта, е на сцената в тялото на Койна Русева. А Юго - западащ мачо, женен за далеч по-млада от него манекенка, е задача на Асен Блатечки. Двамата с Жижи са били любимци на публиката, не само заради таланта си, а и заради страстната си любов. Един ден настъпва краят на връзката им и вече нищо не е същото салоните не са пълни, няма я любовта на публиката. След 15 години търсене на изгубения успех, личният асистент на Юго предприема рискован ход, за да убеди темпераментните актьори да се срещнат отново на сцената; Просто защото е важно да бъдеш обичан, когато правиш театър. Вик за любов ще се играе на сцената на Българан на 27-ми септември в 19 часа.

22 филма за 22-ри рожден ден Международният филмов фестивал Любовта е лудост се провежда за пръв път през август преди 22 години. От тогава до днес на големия екран на фестивала всяка година се представят между 50 и 60 любовни истории, въплътени във филми. Гостите са многобройни обикновени зрители, любители на любовта, изтъкнати кинокритици, български и чужди творци. Най-значимите имена на гостуващи актьори и разказвачи са Кшищоф Зануси, Иржи Менцел, Жан-Лу Юбер, Маргарита Терехова, Сергей Шокуров и др.

През юни фестивалът проведе своето тазгодишно издание, като журито присъди голямата награда Златната Афродита на германския Любовни пържоли, на Якоб Лас. Сега, навръх 22рия си рожден ден, Любовта е лудост кани тези, които искат отново да гледат 22 изтънчени филма. Ретроспекцията ще се проведе до 7-ми септември в зала Европа на Фестивалния и конгресен център. Над 50 актьори ще разказват истории на екрана, сред които са София Лорен, Марчело Мастрояни, Софи Марсо, Венсан Перес,

Катрин Деньов, и др. Ако искате да видите филми като Отвъд облаците, Горчива луна, или да си припомните Джони Деп в младежката му прелест, заповядайте! Програмата на ретроспекцията може да намерите в сайта fccvarna.bg 9

ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ

на училище

на киноюбилей

на изложба

Учениците се връщат в класните стаи на 15-ти септември. Звънците на 126 училища в област Варна ще спасяват възпитаниците си през срока. За големите учебната годината продължава 18 седмици, а за малките – средно 14 седмици. Пожелаваме на всички 4518 първокласниците да научат много и да получат любовта на преподавателите си. А на всички вас деца, (общо 49 850), понеже вярваме, че сте най-свидното богатство на този град, ще предадем един възрожденски принцип: „Учениците имат должност”.

Матадорът на испанското кино Педро Алмодовар става на 65 години на 25-ти септември. Ценителите на изкуството му са поканени на кинолектория, в която да преоткрият творчеството през годините, и да зърнат непопулярни кадри на Алмодовар като певец. Специален акцент на кинолекторията е филмът от 1995 година Цветето на моята тайна, в който се интерпретира самотата. Киноюбилей е образователен модул, който може да посетите на 27-ми септември от 10 часа, в отдел „Изкуство” на Регионалната библиотека, при вход свободен.

В арт център Творисимо от 1-ви до 20-ти септември ще видим изложбата на Radina D’Amore AspirationS. Тя определя себе си като художник - освен с изкуство тя се занимава с дизайн, декориране, изработка на бижута и аксесоари. В творенията си вплита съвременно изкуство и обича да съчетава несъвместими форми, материи, стилове. Завършила е моден дизайн в Милано. След като навлиза в света на модата, решава да се завърне в България. Няколко години живее и твори във Варна, след което се прибира в родния си град Разград, за да отвори там свое арт студио.

В движение

НА клуб

НА театър

Седмица на движението е ежегодно европейско събитие и неразделна част от кампанията Сега се движим. Тази година седмицата ще се проведе от 29ти септември до 5-ти октомври. Целта е да популяризира ползите от движинието и физическата активност из цяла Европа. Седмицата включва дни на екстремните спортове, на народните и модерните танци, йога, морски спортове, както и голям пикник. Ще бъдат организирани пешеходни събития, забавни надбягвания, вело турове, улични игри, училищни спортни събития, дейности, организирани за най-трудно достъпните групи. За повече информация: funcity.bg.

Новият клубен сезон за Vintage 33 започва на 17-ти септември с Вечер на Тангото. До края на месеца можете да посетите две хип хоп партита - съответно на 18-ти и 25-ти септември. За феновете на алтернативната музика са планирани изяви на 19-ти и 20-ти. На 19-ти Independent Party със Sam ще ни подгрее за следващата посветената на Pearl Jam вечер, на 20-ти септември. Кулминацията се очертава през последния уикенд на месеца – на 26-ти в града ще се завърнат P.I.F. На следващия ден клубът ще бъде разлюлян от първото за сезона Swing Party с момчетата от The Smugglers Collective.

Новият 94-и сезон на Драматичения театър започва на 10-ти септември с обичаната постановка Канкун. В афиша присъстват още комедията Глупаци от Нийл Саймън и адаптацията на режисьора Пламен Марков по творбата на А. П. Чехов Вуйчо Ваньо. Пропусналите да се насладят на постановките Паметта на водата и Ричард III ще могат да намерят нови дати в афиша през септември. С много ентусиазъм на 27-ми септември се очаква премиерата на Бурята по Шекспир, в която ще видим младите артисти от Студио Театър на Стоян Радев.

Галерии

Театър

Градска художествена галерия Борис Георгиев Варна, ул. Любен Каравелов 1 1.09 - 21.09 1 етаж, представителна изложба на СБХ София – дървопластика

Театър Българан

9.09 - 29.09 Зала 15, 3 етаж, изложба на Пламен Божков и приятели живопис и фотография Арт галерия Le Papillon Варна, ул. Драгоман 12 1.09 - 9.09 изложба живопис на Веско Радулов Дом на архитекта Варна, ул. Мусала 10 до 09.09 изложба живопис Б(р)яг на Чавдар Петров Галерия Арт Маркони Варна, ул. Охрид 22 до 3.09 изложба живопис Елефантин на Васил Петров Галерия Тереза Варна, ул. Цар Иван Шишман 13 1.09 – 30.09 изложба живопис и малка пластика на Стойко Даскалов и Георги Миленов Галерия Ларго Варна, ул. Хан Крум 8 8.09 -17.09 изложба живопис на Светлин Ненов 18.09 - 8.10 изложба живопис и склуптура на Цветан Лазаров 26.09 - The Global Party

2.09 от 19:30 часа Основна сцена Сънят на смешния човек aвторски моноспектакъл на Мариус Куркински по Достоевски 4.09 от 19:00 часа ФКЦ, зала 1 Волпоне kомедия от Бен Джонсън Сценична версия: Здравко Митков С участието на: Георги Мамалев, Димитър Живков, Стефен Щерев –Чечо и др. 8.09 от 19:00 часа Основна сцена Да се влюбиш в пеперуда По Ленард Геш Режисьор: Александър Илинденов С участието на: Параскева Джукелова, Теменуга Първазова, Симеон Велков 19.09 от 19:00 часа ФКЦ, зала 1 Едно малко радио моноспектакъл на Мая Новоселска По текстове на: Федерико Фелини, Марчело Мастрояни, Юрий Олеша и др. Постановка и сценография: Теди Москов

25.09 от 19:00 часа ФКЦ, зала 1 Помощ жена ми е луда Комедия от Жил Барбелен Драматичен театър Сава Огнянов Постановка: Орлин Дяков С участието на: Христо Гърбов, Борислав Веженов, Антония Чепарова и др. 26.09 от 19:00 часа Основна сцена Вик за любов От Жозиан Баласко Режисьор: Асен Блатечки С участието на: Койна Русева, Асен Блатечки, Стефан Иванов и др.

летен театър 1.09 от 20:30 часа Концерт на Сигнал 2.09 от 20:00 часа Концерт на Ансамбъл Филип Кутев 6.09 Национален конкурс на Народните читалища 13.09 от 20:00 часа Концерт на Лили Иванова

Драматичен театър Стоят Бъчваров 10.09 от 19:00 часа Сцена Филиал Канкун от Жорди Галсеран С участието на: Стоян Радев, Биляна Стоева и др. 11.09 от 19:00 часа Основна сцена Ревизор от Н. В. Гогол С участието на: Стефан Додуров, Леарт Докле, Стоян Радев, Веселина Михалкова и др. 12.09 от 19:00 часа Сцена Филиал Глупаци от Нийл Саймън С участието на: Теодор Папазов, Валери Вълчев, Нено Койнарски, Свилен Стоянов и др. 16.09 от 19:00 часа Сцена Филиал Измяна от Харолд Пинтер С участието на: Димитър Баненкин, Веселина Михалкова, Стоян Радев и др 18.09 от 19:00 часа Основна сцена Гимнастика за бременни от Здрава Каменова С участието на: Милена Кънева, Биляна Стоева и др. Даниела Викторова, Веселина Михалкова и др.

19.09 от 19:00 часа Сцена Филиал Американска рулетка от Ал. Мардан С участието на: Петя Петкова, Милена Кънева, Николай Божков, Валери Вълчев и др. 23.09 от 19:00 часа Сцена Филиал Паметта на водата от Шийла Стивънсън С участието на: Гергана Плетньова, Владислав Виолинов 24.09 от 19:00 часа Сцена Филиал Вуйчо Ваньо от А. П. Чехов С участието на: Стоян Радев, Михаил Мутафов, Луиза Григорова, Пенко Господинов и др. 27.09 от 19:00 часа Сцена Филиал, премиера Бурята от Уилям Шекспир С участието на: възпитаници на Студио Театър 29.09 от 19:00 часа Основна сцена Ричард III от Уилям Шекспир С участието на: Стоян Радев, Михаил Мутафов, Валентин Митев, Пламен Георгиев и др. 30.09 от 19:00 часа Сцена Филиал Оскар от Жан Ален С участието на: Валентин Митев, Милена Кънева, и др.

ОПЕРА 24.09 от 19:00 часа Исус Христос Суперзвезда Рок-опера от Тим Райс и А. Л. Уебър 25.09 от 19:00 часа Селска Чест Опера от Пиетро Маскани Палячи Опера от Руджиеро Леонкавало 26.09 от 18:00 часа Алиса в страната на чудесата Мюзикъл от Александър Йосифов 27.09 от 19:00 часа Живи корени концерт с музиката на Георги Андреев и участието на Камерен ансамбъл Колегиум 30.09 от 19:00 часа Шехерезада Балет по музика на Н. Римски Корсаков и Buda Bar

Държавен куклен театър Варна 12.09 от 19:00 часа Професия лъжец спектакъл за лица над 16 години Сценарист и режисьор: Теди Москов С участието на: Красимир Добрев, Боян Стоянов, Галин Гинев, Вера Стойкова и др. 13

Фестивален и Конгресен Център

Световен фестивал на анимационния филм

Ретроспекция на Международен филмов фестивал Любовта е лудост

10.09 Градска художествена галерия 16:00 часа изложба Ян Шванкмайер

Всички прожекции са в зала Европа 1.09 от 18:00 часа Кика, Испания

ФКЦ, Зала 1 17:30 часа изложба 1.09 от 20:00 часа Раждането на Спиру Защо тъгува Гилбърт Грейп, САЩ 19:00 часа Официално откриване и 1-ва Късометражна програма 2.09 от 18:00 часа 21:00 часа Истината падна, САЩ Лято, или 27 пропуснати целувки, Германия, Грузия, 11.09 Великобритания, Франция ФКЦ, Зала 1 2.09 от 20:00 часа Албърт Нобс, Великобритания 3.09 от 18:00 часа Трейнспотинг, Великобритания 3.09 от 20:00 часа Празникът на козела, Испания и Великобритания 4.09 от 18:00 часа Фаринели, Белгия, Франция и Италия 4.09 от 20:00 часа Прет-а-порте, САЩ 5.09 от 18:00 часа Новият Дон Жуан, САЩ

12:00 часа Маккинън и Сандърс: Студио за модели, Великобритания 13:30 часа Истината падна,САЩ 17:30 часа 2-ра Късометражна програма 19:00 часа 3-та Късометражна програма 20:30 часа Момчето и света, Бразилия ФКЦ, Зала 2 12:30 часа Представяне Университет Мохоли Наги, Унгария 13:30 часа Програма официално жури Флоранс Миай 14:30 часа Програма официално жури - Михаил Алдашин 15:45 часа Лекция на Мисахико Курашима 16:30 часа Лекция на Жорж Сифианос Писане чрез движение

5.09 от 20:00 часа Последната любов на Мистър Морган, Германия, Белгия, САЩ, 12.09 Франция ФКЦ, Зала 1 12:00 часа Духът на гения: 6.09 от 18:00 часа Фьодор Хитрук, Германия 2 дни, Русия и Швейцария 13:15 часа Момчето и света, 6.09 от 20:00 часа Бразилия Влюбените, Великобритания, 17:45 часа 1-ва Детска Франция късометражна програма 19:00 часа 4-та 7.09 от 18:00 часа Късометражна програма Манолете, Испания и 20:30 часа Изневяра, САЩ Великобритания 7.09 от 20:00 часа Отвъд облаците Италия, Франция и Германия

ФКЦ, Зала 2 13:30 часа Представяне на Висшето училище по изкуства, Швейцария

14:45 часа Лекция на Пол Уелс Истории със столове: Предмети и материали в анимацията 15:45 часа Представяне на Единбургския колеж по изкуствата, Великобритания 16:45 часа Програма официално жури Жан-Люк Слок 17:45 часа Алиса, Чехния 13.09 ФКЦ, Зала 1 11:00 часа 2-ра Детска късометражна програма 16:15 часа 3-та Детска късометражна програма 17:30 часа 1-ва Късометражна селекция на най-доброто от света 19:00 часа 5-та Късометражна програма 20:30 часа Патема от преобърнатия свят, Япония ФКЦ, Зала 2 12:00 часа Представяне на Университетът на Южна Калифорния,САЩ 13:15 часа Лекция на Джаред Тейлър Кариера в анимацията 14:15 часа Представяне на Немската Филмова Академия 15:15 часа Програма официално жури Иван Веселинов 16:30 часа Да преживееш живота си, Чехия 14.09 ФКЦ, Зала 1 11:00 часа Белка и Стрелка: Лунни Приключения, Русия 12:30 часа Български награждавани филми 1979-89 14:00 часа 2-ра Късометражна селекция на най-доброто от света 15:30 часа Изневяра, САЩ 19:00 часа Церемония по награждаването и прожекция на наградените филми ФКЦ, Зала 2 13:00 часа Представяне Грузински Анимационен Фестивал 14:00 часа Програма In memoriam 15:15 часа Представяне на Нов Български Университет и НАТФИЗ, България 16:45 часа Проект 10х10х14 14

Къща за гости “Сестри Трифонови” Къщата се намира на 5 км от град Елена и 1 км от язовир Йовковци. Разполага с 12 места в 5 отделни спални, трапезария и оборудвана кухня На разположение на гостите са: * Мини басейн * Футболно игрище * Волейболно игрище * Баскетболен кош * Джаги * Хамаци * Въжен тролей * Тенис маса * Детски кът

Телефон за резервации: 0889891806 www.sisters-trifonovi.com

Бистро Европа Варна, бул. Сливница 1, раб. време: 7:30-23:30 тел: 052 603 950

Кафе-сладкарница Дилайт Варна, бул. Съборни 48, раб. време: 8:00-19:00 тел: 0888 407 771

Кафе Оле Варна, бул. Сливница 18 Оле Чаталджа Варна, пазар Чаталджа, обект 101/102 Оле Корнер Варна, ул. Г. С. Раковски 39 Оле Еделвайс Варна, бул. Сливница 69 Оле Гладстон Варна, ул. Гладстон 8

Elite Turkish Grill Варна, бул. Сливница 43, раб. време: 8:00-00:00 тел: 052 949 898 доставка: lakom.bg

Darzalas Ресторант - винотека Варна, бул. Мария Луиза 13, раб. време: 12:00-00:00 тел: 0899 929 061

Бар Щайгата Варна, ул. Ст. Стамболов 4, раб. време: 9:00-3:00 тел: 0876 292 613

Indian Bar Варна, ул. Петър Парчевич 22, раб. време: 8:00-00:00 тел: 0887 478 925 indian-bar.eu

Оле Трошево Варна, бул. Хр. Смирненски 2 Оле Възраждане Варна, бул. Република 60

Laguna Beach Златни Пясъци, сп. Панорама, раб. време: 8:00-23:30 тел: 0888 704 798 lagunavillageresort.com

Клубове и барове Three Lions Pub Варна, пл. Славейков 1, раб. време: 11:00-4:00

Коктейл-бар Punta Cana Варна, Крайбрежна алея, раб. време: 8:00-4:00

Бар Musica E Варна, ФКЦ, раб. време: 22:00-4:00

The Black Sheep Pub Варна, ул. Л. Каравелов 26, раб. време: 10:00-00:00

Бар ONYX Варна, бул. Сливница 33, /хотел Черно Море/, раб. време: 8:00-2:00

Cachaca Bar Варна, Крайбрежна алея, Южен плаж раб. време: 8:00-4:00

Кафе бар Odessos Варна, хотел Одесос, раб. време: 7:00-00:00

Sundogs Варна, ул. Михаил Колони 1, раб. време: 9:00-00:00

Club Vintage 33 Варна, Дворец на културата и спорта бул. Княз Борис I 115, вход 3 раб. време: 20:00-2:00 тел: 0888 614 353

The Garden Bar Варна, ул. Отец Паисий 22, раб. време: 7:00-5:00

The College Варна, ул. Княз Николаевич 2, раб. време: 8:00-00:00

17.09 от 21:00 часа Tango Night

Клуб Хоризонт Варна, Приморски парк, раб. време: 8:30-4:00

Ginger Coffee Club Варна, бул. Сливница 33, раб. време: денонощно

Cuba Bar Варна, Крайбрежна алея, раб. време: 16:00-4:00

Dorado Cafe Bar Варна, ул. Тодор Икономов 15, раб. време: 8:00-00:00

Пиано бар Калифорния Варна, бул. Приморски 59, раб. време: 22:00-5:00

Med Cafe Варна, бул. Сливница 5, раб. време: 8:00-00:00

Club Menthol Варна, Крайбрежна алея, раб. време: 11:00-1:00 тел. 0899 128 996

Planet La Dolce Vita Варна, ул. Цар Симеон I 26, раб. време: 9:00-4:00

Club Bolla Варна, ул. Александър Малинов 1, раб. време: 18:00-4:00 пн-че 18:00-6:00 пт-сб 19:00-2:00 нд

Deja Vu Bar Варна, Братя Миладинови 142, раб. време: 8:00-00:00 Vanilla Cafe & Bar Варна, бул. Княз Борис I 68, раб. време: 9:00-2:00

18.09 от 22:00 часа Hip Hop with Connection Crew 19.09 от 22:00 часа Indipendent Party by SAM 20.09 от 23:00 часа Pearl Jam & Foo Fighters Tribute – by Affection 21.09 от 21:30 часа Огледало парти 25.09 от 22:00 часа Hip Hop with Connection Crew 26.09 от 22:30 часа P.I.F. & Bourbon Street 27.09 от 22:00 часа Swing Fever with The Smugglers Collective

Ethno Bar Варна, бул. Сливница 40, раб. време: 7:30-00:00 17

Вегетарианско-рибен ресторант Jasmine Tea House Варна, ул. Петко Каравелов 26, раб. време: 11:00-23:00 тел: 0884 022 122 В една тиха уличка в центъра на Варна е скрит единственият в града вегетариански ресторант. Почти никой, който го посещава за пръв път, не подозира, че отваряйки вратата, пред него ще се разкрие цял нов свят домашен уют, спокойна музика, здравословни авторски рецепти за вегани, вегетарианци и почитатели на рибните ястия. Това е първото място в града, което предложи уникалните полезни десерти - торти с изцяло вегански продукти, без бяло брашно и бяла захар. Почитателите на автентичните чайове, както и на подбраните вина, ще могат да се насладят на любимата напитка в прохладната лятна градина.

Mr. Baba Fish Restaurant Варна, Южен плаж, раб. време: 8:00-24:00

Ресторанти Годзила Варна, бул. Княз Борис I-ви 66, раб. време: денонощно

Ресторант Buongiorno Варна, пл. Славейков, раб. време: 7:30-19:00 пн - сб

Варна, бул. Мария Луиза 37, раб. време: 9:00-02:00

Ресторант Chezarino Варна, м-ст Св. Никола 60 Г, раб. време: пн - сб 12:00-16:00 18:00-00:00

Варна, Grand Mall, ул. Андрей Сахаров 2 ет. 2, раб. време: 9:00-24:00 Варна, Крайбрежна алея, раб. време: 9:00-2:00 май– окт Ресторант Home Варна, Бриз, местност Свети Никола 492, сп. Почивка, раб. време: 11:00-23:00

Ресторант Буната Варна, ул. Брегалница 1, раб. време: 11:00-23:00 Китайски ресторант Щастлив век Варна, ул. 8 ноември 11, раб. време: 11:00-23:00

Ресторант Mr. Baba Варна, Южен плаж, Вълнолома, раб. време: 8:00-00:00 Ресторант Бодега Варна, бул. Сливница 9, раб. време: 9:00-00:00 Турски ресторант Беним Варна, бул. Сливница 50, раб. време: 11:00-00:00 Рибен ресторант Вила Буров Варна, Парк Приморски, раб. време: 12:00-00:00 Ресторант Merci Варна, Крайбрежна алея Централен плаж, раб. време: 8:00-00:00 Ресторант Di Wine Варна, ул. Братя Шкорпил 2, раб. време: 10:00-00:00 Ресторант Галера Варна, ул. Генерал Столетов 3 раб. време: 10:00-23:00

Шабленски фар На 1-ви юни 2014 година отвори врати ресторант Фарът. Той се намира на брега на морето до Шабленския фар. Заведението разполага с 30 места, богато черноморско рибно меню, рибена и мидена чорба, салати и скара. Мястото предлага възможност за нощувки в 4 двойни стаи и едно студио, 14 гости могат да се насладят на прохладната лятна градина. раб. време: 8:00-23:00 тел: 0888 306 941 18

Турски ресторант Ориент Варна, ул. Цариброд 1, раб. време: 8:00-00:00 пн-пт

Ресторант За приятели Варна,ул. Македония 82, раб. време: 11:00-23:00

Ресторант Рощок Варна, бул. Вл. Варненчик 20, раб. време: 9:00-00:00 тел: 052 607 105

Bubba Shrimp Варна, ул. Русе 5, раб. време: 9:00-23:00 тел: 0884 341 448

Ресторант При монахините Варна, бул. Приморски 47, раб. време: 11:00-00:00

Пицарии

Ресторант Хоризонт Варна, Приморски парк, раб. време: 10:00-01:00

Fratelli Варна, ж.к. Чайка бл. 34, раб. време: 8:00-23:00

Варна, ул. Ян Палах 10, раб. време: 11:30-23:30 вт-сб, 11:30-23:00 нд-пн

Италиански ресторант La Pastaria Варна, ул. Драгоман 45, раб. време: 11:00-23:00 пн-сб

Red hot pizza Варна, ул. Студентска 6, раб. време: 8:00-23:00

Рибарница Немо, Севастопол Варна, бул. Княз Борис I-ви 62, раб. време: 9:00-21:30

La Pastaria, Пикадили-парк Варна, Пикадили Парк, раб. време: 9:00-00:00 пн-сб

Ресторант Немо, Гранд мол Варна, Гранд мол, раб. време: 9:00-21:30 тел: 052 600 063

Стария чинар Варна, ул. Македония 154, раб. време: 8:00-00:00 тел: 052 650 350

Ресторант Немо,Евксиноград Варна, местност Траката Рибарски плаж, раб. време: 9:00-00:00

Варна, ул.Преслав 11, раб. време: 8:00-00:00 тел: 052 949 400

Happy Bar & Grill Варна, бул. Сливница 22, раб. време: 9:00-00:00 Варна, бул. Цар Освободител 25, раб. време: денонощно тел: 0888 181 062 Варна, Плажна алея, раб. време: 10:00-22:00

Рибен ресторант Немо Fish Garden Варна, Братя Шкорпил 3, Рибен ресторант Немо, Club Marine Варна, ул. Цариброд 25, раб. време: 11:00-2:30 Ресторант Варна Варна, хотел Одесос, раб. време: 12:00-00:00

Ресторант Evergreen Варна, кв. Чайка, до бл.193, раб. време: 10:00-23:00

Изба Стара Варна Варна,ул. Цар Калоян 5, раб. време: 9:00-22:00 тел: 088 728 0697 Доведи гости и приятели!

BM Сити Варна, ФКЦ, раб. време: 10:00-00:00 Red Rock Варна, Аспарухов плаж, раб. време: 10:00-00:00

Бирарии

Кафенета

Пицария Pizzarela Варна, ул. Студентска 14, раб. време: 8:00-23:00

Бирария Алба Варна, бул. Мария Луиза 34, раб. време: 11:00-02:00

MyCafe Варна, бул. Сливница 16, раб. време: 8:00-21:00

Варна, бул. Цар Освободител 76 Г, раб. време: 8:00-00:00

Варна, ул. Княз Ал. Батенберг 6, раб. време: 8:00-02:00

Кафе Модера Варна, Пикадили Парк, раб.време: 8:00-00:00

Пицария Акварел Варна, бул. Чаталджа 1, раб. време: 10:00-23:00 Варна, кв. Левски, ул. Ген. Г. Попов. 24, раб. време: 10:00-23:00 Пицария Гранд Италия Варна, ул. Михаил Колони 20, раб. време: 10:00-00:00 Пицария Морско конче Варна, площад Независимост, раб. време: 8:00-23:00 Пицария Пицикатo Варна, ул. Братя Миладинови 55, раб. време: 10:00-00:00 Пицария Тримата мускетари Варна, ул. Тролейна 12, раб. време: 10:00-00:00

Бирария Викинг Варна, ул. Иван Аксаков 7, раб. време: 10:00–00:00

Варна, ул. Дубровник 48, раб. време: 8:00-00:00

Бързо хранене

Варна, бул. Ян Палах 10, раб. време: 8:00-00:00

BMS Варна, ул. 27 юли 18, раб. време: 9:00-21:00

Варна, ул. Цар Симеон I 36, раб. време: 8:00- 00:00

Варна, ул. Княз Ал. Батенберг 6, раб. време: 9:00-21:00

Сладкарници

Тропс къща Варна, бул. Княз Борис I 48, раб. време: 8:00-21:00

Кафе-сладкарница Endorfino Варна, ул. Сливница № 39,

La Plancha Варна, ул. Воден 18, раб. време: 9:00-19:00

Сладкарница Крамер Варна, ул. Марин Дринов 66, раб.време: 8:00-23:00 пн-сб 9:00-22:00 нд

Табла Варна, ул. Марин Дринов 55, раб. време: 10:00-21:00

Овесенки Продукти: 2 банана, намачкани с вилица 100 гр. овесени ядки Как да приготвим: Смесвате основните съставки. Всеки може да експериментира, добавяйки любимите си подправки, парченца шоколад, сушени плодове или семена. Вместо овесени ядки може да ползвате 200 грама кокосови стърготини и ще получите вкусни кокоски.Формата им се постига с помощта на супена лъжица. Фурната се загрява до 180 градуса. Сладките се пекат 15 минути в тава, покрита с хартия за печене. Приятелите на "Хатори" познават тези овесенки, към които момичетата от пекарната прибавят ябълки, джинджифил и канела. 20

Книжарница Параграф 22 Варна, бул. Княз Борис 82, тел: 0899 944 973

Mагазини

Авангард Варна, бул. 8-ми Приморски полк 71, avangardbg.com На Тъмно Варна, ул. Стефан Стамболов 2 раб. време: 10:30-20:00 пн-сб 11:00-18:00 нд тел: 0876 440 596 natamno.com

Kose Winehouse, Wine Art Shop Варна, ул. Драгоман 30, тел: 0898 683 743 winesfrombulgaria.com

Contrabanda Варна, ул. Баба Рада 18, contrabanda.bg Mimoko Варна, ул. Опълченска 23, facebook.com/MimokoBulgaria Sokoni Варна, бул. Мария Луиза 20, тел: 0885 762 542 sokoni.eu

Биомагазин и пекарна Хатори Варна, ул. Драгоман 9, раб. време: 10:00-19.00 тел: 052 636 131 facebook.com/TheHatoriPlace

Арт център Творисимо Варна, ул. Михаил Колони 3, раб. време: 10:00 - 19:00 пн-пт 11:00-18:00 сб-нд тел: 098 836 2889

Книжарница Ciela ФКЦ Варна, бул. Сливница 2, ciela.bg BohoChic House, Creative mAR(T)ket Варна, бул. Сливница 11, facebook.com/BohoChic.house Мънисто Варна, бул. Княз Борис 27, munisto.com

Парти Център Вега Варна, ул. Кляз Батенберг 15, тел: 052 601 933, 052 614 654 party-vega.com

Книжарница Стено Варна, ул. Иван Аксаков 21, раб. време: 9:00-19:00 пн-пт тел: 052 643 146 0895 193 044 stenobooks.com facebook.com/stenobookstore 3XS Варна, ул. Св. Климент 10, facebook.com/3XS-Varna 22

Варна картинг раб. време: 10:00-00:00 тел: 052 717 077 varnakarting.com

Танцово студио Impulse Варна, бул. Сливница 100, тел: 0887 360 949 impulsedance.eu

Вело клуб Устрем Велотуризъм и велопоходи ustrem-bg.com

Танцово студио Impulse South Варна, бул. Христо Ботев 1, ет. 5, тел: 0892 213 037 impulsedance.eu

Скейт клуб Варна Скейтборд, състезания, обучения и тренировки skateclubvarna.com

Клуб Адреналин Бънджи скокове-Бейс джъмпинг тел: 0896 856 343 facebook.com/adrenalinego adrenalin.bg

Street Dance School The Center Варна, ул. Шипка 4, тел: 0878 861 166 Спортен клуб Чудните скали Катерене, алпинизъм, ски, сноуборд, каяци chudniteskali.net

Единение - психотерапия и духовно развитие Варна, ул. Дръзки 10, ет. 2, тел: 0885 942 466 psihologia.bg Yo-Ho-Hostel Варна, ул. Русе 23, раб. време: без прекъсване yohohostel.com Club Power Jump Атрактивни изкуства и екстремни спортове powerjump.info

Tattoo & Body piecrcing

Спортен клуб Jet Кикбокс и карате ул. Хан Аспарух 7, тел: 0888 291 547

На Тъмно Варна, ул. Стефан Стамболов 2, раб. време: 11:00-19:00 тел: 0877 885 245 www.natamno.com

Ледена пързалка Младост Варна, кв. Младост, бл.129, раб. време: 10:00-22:00 тел: 052 460 086

Плувен комплекс Приморски Варна, Южен плаж, тел: 052 639 368

Развлечения Делфинариум Варна, Приморски парк, представления: 10:30; 12:00; 15:30; 17:00 часа тел: 052 302 199 dolphinarium.festa.bg Зоопарк Варна, Приморски парк, раб. време: 8:00-20:00 тел: 052 820 612 varna-zoo.com Аквариум Варна, Приморски парк, раб. време: 9:00-19:00 тел: 052 632 066

Астрономическа обсерватория и планетариум Николай Коперник Варна, Приморски парк, тел: 052 684 444 astro-varna.com Плувен басейн Делфини Варна, Възраждане, бул. Република раб. време: 7:00-21:00 тел: 052 460 087

Акваполис Варна, Златни Пясъци, раб. време: 10:00-19:00 тел: 052 38 99 66 aquapolis.net

Паметникът на падналите чинове от 8-ми пехотен приморски полк в Сръбскобългарската война Този паметник с възлово местонахождение между Общината и Археологическия музей почита паметта на близо 250 войници от варненския край, които губят живота си в решаваща битка. Част от имената им са на плоча върху паметника. Самият полк, освен с героизма си, е прочут и с това, че за кратко време изминава разстоянието от турската до сръбската ни граници в пехотен марш. Паметникът първоначално е издигнат пред Катедралата в края на 19-ти век; през 1958 е преместен пред Института по корабостроене; а от 1995 е на сегашното си място, украсен с единствения в града позлатен шестоконечен кръст.

Паметникът на Аспаруховия воин

Намира се на защитния вал в края на парка в Аспарухово и е създаден през 1935 година от Петър Димков, който, освен народен лечител, е бил и полковник в прочутия Осми Приморски полк. Интересното около този паметник и темата за Аспарух в този варненски район е, че по всяка вероятност именно тук е била най-първата българска столица и едва наследниците на хана са я преместили в Плиска. Така че, жители на Аспарухово, докато гледате воина, по-често си припомняйте, че всъщност сте столичани!

Паметникът на Карел Шкорпил

Поставен е в Римски терми в Гръцката махала, за да напомня за човека, който пристига във Варна и удивен колко много археологически богатства има тук, а колко малко внимание им се обръща, (нищо ново, нали?), създава първо Варненското Археологическо дружество, а после и Археологическия музей. Паметникът му е направен през 1963 от бронз, и повторно през 2003 от врачански камък, след като неизвестни почитатели крадат бронзовия. Карел Шкорпил умира през съдбоносната 1944 година. Това му спестява гледки, като например следващия паметник в нашия списък.

Паметникът на българосъветската дружба

По принцип цялата страна все още е жив паметник на българо-съветската дружба. Това не значи, че в почти всеки град няма специален монумент. Варненският е огромен, намира се на могилата Турна тепе, построен е с доброволния, (разбира се!), труд на 27 хиляди души и е открит през 1978 година. Напоследък паметникът е по-известен със знамената пред него, които са най-големите в Европа, а преди две години, по време на световната подкрепа за Пуси райът, героите му осъмнаха с цветни качулки на главите.

Текст и снимки: Пл. Александрова

Алея на Въраждането

От двете страни на централната алея в Морската градина са разположени общо 14 паметника на български възрожденци. Идеята за алеята се ражда през 1908 година в комитета „Българско Възраждане“ и е проектирана от инж. Георги Бърнев. Първият паметник – на Ботев – се открива през 1911 година, а последният - на Яворов - през 2001. Цялата алея е чудесно място за уроци по история на открито и възможност за варненци да се разхождат между фигурите на най-великите българи от миналия век.

7 6

Паметникът на Добри Христов

Издига се в градинката на Севастопол, пред Градската художествена галерия. Добри Христов е роден през 1875 във Варна и точно това време и място играят голяма роля, за да стане той един от най-добрите ни композитори. Забелязали таланта му от дете, съгражданите му събират пари и го изпращат да учи в Пражката консерватория. Така, освен паметник на велик композитор и изследовател на фолклора и черковната музика, това е и паметник, който напомня за възрожденската заедност на хората от този град.

Паметникът на Вапцаров

Вероятно в нашия град паметниците на Вапцаров са повече на брой защото, освен прекрасен поет и моряк, той бива и красавец. Градът осиновява младия курсант през шестте му години в Морско училище, а по-късно самото училище приема името на поета. Най-големият монумент, висок почти 10 метра, е в двора му от 1987 година.

Пантеон

Указания къде се намира не са необходими, защото самият той служи за отправна точка. Цялото му име е Паметник на загиналите борци против фашизма и капитализма от град Варна и Варненски окръг в периода 1923-1944 година. Изграден е като костница през 1958, с 30-тонен каменен лавров венец, който по-късно е демонтиран и заменен с днешните класически партизански фигури, релефи на работници, знамена и прочее соц-символи. Кости в него действително е имало до 1995. На този най-ухажван градски паметник средношколци са давали караул, снимали са се младоженци. Днес увлича малките деца да бягат в кръг; Служи също и да илюстрира абсурдите, които едно общество не бива да забравя.

Паметникът на трудовака

Не е вдъхновен от творчеството на великия Тодор Колев. Намира се в югоизточната част на местността Карантината, създаден е още през 1933, в памет на двама трудоваци, загинали по време на изкопни дейности. Върху чешма с лъвска глава е имало фигура на трудовак в цял ръст, но през 1963 тя е свалена и паметникът е „преквалифициран“ в мемориал на 9 жертви комунисти, а върху плочата с имената на трудоваците е сложена нова. Името обаче остава. 25

Работилницата на Пътуващите монетосекачи в Официна Кастерус Не за всички е ясно какво движи колекционерските мозък и сърце – вероятно отколешен детски интерес, силна страст или вид обсебване; може би трябва да попитаме самите колекционери или психолозите. Какъвто и да е подтикът, колекционирането на монети е занимание за страстни и предимно платежоспособни любители. Но има монети – от историческа значимост, или по-съвременни с някакъв дефект, които не са достъпни, дори и за най-заможния колекционер, защото съществуват в един екземпляр. Така съвременни майстори с помощта на стари методи създават сувенирни варианти на редки и важни монети – това са репликите. Репликите ни водят във Виница – за едни квартал на Варна, за други - тъй наречената Официна Кастерус, където се намира работилницата на Пътуващите монетосекачи. Голямото

прохладно приземно помещение е с аромат на вино с метални оттенъци. Намираме се в стара и добре заредена изба, в дъното на която, зад полица с червено вино, ехти шум от удар с тежък чук. Висок мъж с дълги прошарени коси, с римски кожени сандали и лилава туника с препаска ни разказва защо е облечен така и защо върти чука: След пороен дъжд преди близо половин век, малък предмет проблясва по калните и неасфалтирани улици на Евксиноград и привлича 14годишно момче. В ръцете му се оказва „византийска монета с номинал К или 20 нумии”, (по думите на съсед и познавач). Така момчето започва да събира най-различни нови и антични монети от цял свят, а по-късно купува първата си матрица с облика на император Декенциус.

Днес матриците му са много, а момчето е вече възрастният Петър Петров, майстор, уважаван в средите на експерти и любители нумизмати. Независимо от малкия размер на монетата, изработката й е бавна и в процеса участват няколко души: Върху специална хиксова стомана гравьорът изготвя изображението на монетата според оригинала или създава собствен модел с определен сюжет. Той подготвя така наречената матрица, която се състои от две части съответно с лицевата и опаката страна на бъдещата монета. Образът на матрицата е огледален. Термик нагрява матрица и след определена обработка тя бива закалена, а стругарят добавя предпазни гривни. Така създаденият нов калъп преминава в ръцете на монетосекача и служи за изработването на монети. Между двата елемента на матрицата се 26

Текст и снимки: Д. Топсакалиева поставя парче предварително подготвен метал, най-често мед, а съвременна машина, упражняваща натиск от няколкостотин тона, помага за отпечатването на образа. В другия ъгъл на избата стои подготвен и прилежно поддържан малък дървен пън с метална поставка, върху която се закрепя същата матрица със специално пригодена дръжка. Препасан с кожена престилка и кожена шапка с пришити сребристи монети, по подобие на римските си колеги, на малко трикрако столче сяда майстор Петър, и с помощта на няколко тежки удара с голям чук сече нова монета с облика на град Белчин. Този ритуал, максимално доближен до автентичния процес на сечене на монети, всъщност може да бъде изпълнен и от малко дете. Това обикновено се случва по римски възстановки, периодично организирани в градове у нас и зад

граница. На тези събития се събират занаятчии и любители на римската култура. Ревностни участници са и нашите домакини „Пътуващите монетосекачи от Официна Кастерус“, често придружавани от три малки кученца с императорски имена - Август, Марциана и Сабина. Ръчното сечене на монети е само една от оригиналните идеи на майстора. Плод на неговите ръце е и римската дъска за писане. Този римски таблет много изглежда като съвременника си – представлява малка дървена дъскичка с излят върху нея восък и привързана към нея подострена пръчка за писане - стило. Освен това наред с изработката на автентично римско облекло и сувенири, като медальони и магнитчета за хладилник под формата на римски монети, майстор Петър Петров приготвя и монети с облика на живи съвременници, с което се прочува сред популярните български личности.

Неопределим е пътят на една монета, казват мнозина в бранша, но една конкретна монета, изработена от варненския майстор от Виница стига до Лондон. Монетата е отсечена тук и преминава през ръцете на няколко други притежатели, като вероятно след определена обработка и процеси на състаряване, бива продадена на колекционер. От там стига до Обединеното кралство. Там изненадващо преминава през експертизите на Лондонския аукцион и се появява като оригинал. За слава на древноримските богове, никой от създателите й в Официна Кастерус не е наказан с poena capitis, а напротив монетата прави Петър известен извън граница. Заради добрата си изработка или по друга причина, варненската сувенирна монетата е поела път, който се пресича с пътя на автентични монети от преди няколко века. Вие също можете да посетите Пътуващите монетосекачи от Официна Кастерус. 27

Буенос Айрес Десислав Касъров е пътешественик и любител на природата и културата на Южна Америка. Той ни кара да си помечтаем за Буенос Айрес и водопадите Игуасу, за мате и индианците гуарани.

В Аржентина всичко започва от Буенос Айрес. Чувствен град, който съблазнява, като всяка нощ танцува хиляди танга, сплел крака в цветовете и ритъма на океанския вятър. Буенос Айрес е подреден, уютен, интересен, с изразена европейска кокетност и латиноамериканска чистосърдечност. Сред множеството квартали с тесни улички, един от найвпечатляващите е Ла Бока – по-малко квартал, повече приказка от ярко оцветени къщи, построени от ламарините на старите кораби, с които някога са пристигнали първите емигранти, преселили се от Италия. Всеки, който посещава града, трябва да вкуси тангото. Някои от заведенията отварят още в 18 часа, но същинските партита започват в 1 след полунощ и обикновено продължават до 6 и 7 утринта. Кварталът Сан Телмо е едно

от най-автентичните и красиви места в града, често наричан домът на тангото, защото почти всички местни ценят и практикуват аржентиснкия танц. Правят го на много места в квартала, сред декора на сгради, запазени и реставрирани в класически вид, а улични артисти, музиканти и актьори пъстрят калдъръмените улици, антикварните магазини и салоните. Буенос Айрес винаги се е олицетворявал и с футбола: тук се водят някои от най-страстните битки мужду легендарни клубове, които са дали редица светци и мъченици на тази религия. Подир (не)случайната ми среща и запознанство с млади запалянковци, се озовах на спектакъла между грандовете Бока Хуниорс и Сан Лоренцо. В гостуващата агитка бяхме около 12 хиляди души, а отсреща пееха над 30 хиляди, като всички преминахме пълната гама човешки емоции в най-искрените й екстреми. 28

Индианците гуарани

Водопадите Игуасу В сърцето на тропическата гора Игуасу е срещата на падащите води на 275 отделни водопада, обединени в грандиозно цяло. Водопадите са среща на реките Игуасу и Парана, както и на Аржентина и Бразилия. Подходите ли към водопадите от аржентинска страна, с километри навътре в реката ще вървите по сглобена метална пътечка, и ще имате възможността да стигнете до ръба на това величие. Грохота на изсипващата се под краката вода демонстрира изключителната мощ на природата и същевременно кара да се чувстваш малка капка в нея. При главния от водопадите, Гарганта дел Диабло, водната маса се разбива и пречупва светлината в хиляди дъги. Стотици птици се гмуркат в дъгите на Рая-на-живо. Красиви гледки са прелитащите ята

тукани - онези екзотични папагали с дълга извита оранжева човка. Очарователни са любопитните и лакоми коати, които биха влезли дори в раница, за да се домогнат до нещо вкусно или блестящо. Малка горска пътечка на 4 километра навътре в гората ме отведе към уникално приключение. Вървейки, придружен от най-различни птици, пъстроцветни пеперуди, маймуни и капибари, достигнах до полуразрушена скaла. Стръмното спускане отвъд нея разкри приказна картина: падащите води на един от водопадите и езеро в скута на гъстозелената гора. Потапянето под водопада и гмуркането в езерото са усещания, за които трудно намирам думи - това бе същинско сливане в едно с мощта на дивата природа.

Гуарани са народ, освободен от бурите, които в началото на времената били многобройни и високо цивилизовани. Белият човек полага системни усилия, които продължават и сега, да унищожи тази цивилизация. Въпреки това все още живеят индианци, чийто бит и знания са близки до тези на дедите им. И ако навлезем в селвата, сред тропическата гора, наред със селцата от емигранти от цял свят, има шанс да срещнем древните гуарани. Признати са от другите племена, като тези, които са носители на духовната култура и живеещи в пълна връзка с природата – западни автори, изследователи и фармацевти черпят от техните знания и практики. Едно от най-разпространените техни достояния е мате. Легенда разказва, че Бог подарил мате на хората, за да се напълнят сърцата им с любов, телата - с енергия, а помислите - с чистота. Гуарани все още имат своите лечители и шамани, все така пазят духа си свободен. А Аржентина е прекрасна и лекува. 29

Елитът на града За българските офицери от Варненския гарнизон и от Военноморския флот през 1900 година е съграден Военният клуб. Първият бал е проведен в неговия салон. Тогава офицерите говорят няколко езика, имат светско възпитание, познават изкуствата, изповядват висок морал. Те са елитът на България и са в центъра на много събития от светския и културния живот на града.

WWW.THERMAPALACE.COM

САМО ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ

МИНЕРАЛЕН БАСЕЙН - 10 ЛВ. СПА ДЕН С ОБЯД - 29 ЛВ. * Предложението важи само с предварителна резервация на тел: 0886 698 944 * За деца до 12 години - 50% намаление

храмове От основаването на древния Одесос през 6-ти век пр. н.е. започва и развитието на храмовото строителство. През всяка нова епоха, различните култури, населявали Варна, са оставяли своя отпечатък от религиозно развитие. Варна пази спомена от недалечното минало, когато тук са съжителствали различни етноси, всеки със своите религиозни особености и традиции. Една разходка из града дава представа за храмове, които са съхранени - някои са добре поддържани, други - в руини. Най-големият храм в морската столица е катедралната църква Свето Успение на Пресвета Богородица. Малцина знаят историята по съграждането на този забележителен паметник на културата. Основният камък е положен през 1880 година от княз Александър І Батенберг. Това е най-старият катедрален храм, граден в епохата на Третата българска държава. Проектант на забележителното здание е руският архитект Иван Петрович Маас, (по проект на същия архитект е изграден и храмът Свети Димитър във Видин), който умело вплита във фасадите на варненската катедрала елементи от неовизантийското изкуство, традиционно за източноправославната архитектура. Оформена е трикорабна, кръстокуполна църква. Надзорът по градежа е поверен на големия български майстор Уста Генчо Кънев. През 1885

зданието е завършено, а на следващата година е осветено и посветено на Божията майка, която се счита за закрилница на Варна. Но взирайки се в старите фотографии от края на 19-ти и началото на 20-ти век ще се установи, че варненската катедрала изглежда по-различно. Това е така, тъй като през 1885 година, поради финансов недоимък, камбанария не е изградена. Едва през1941-1943 тази неизменна част от храма е въздигната, по проект на известния варненски архитект Стефан Венедикт Попов. По същото време са подменени и старите дървени кубета и покривна конструкция. Богатата дърворезба в храма е дело на майстори от Дебърската резбарска школа, а изографисването на интериора започва през 1949 под ръководството на професор Ростовцев. Оставяйки зад гърба си катедралния храм и спускайки се по ул. „Преслав” по посока гаровия площад, вниманието на минувача се спира върху интересна сграда, разположена срещу Областната управа. Нетипичната за Варна тясна готическа фасада издава, че става въпрос за друга по вид църква, а това е именно католически храм Безгрешно зачатие на Света Богородица. Непосредствено след Освобождението ул. „Преслав” се превръща в главен път на някогашна Варна. Това е време на градеж

на нови здания с европейски фасади и възприемане на европейската култура. Именно на тази улица намира място и религиозното средище на католическата общност в града, която започва да се увеличава. Пристанището, търговията и духът на една нова нация привлича множество чужденци – поляци, чехи, французи и германци. Установявайки се трайно във Варна, тази общност събира средства за градеж на католически храм, строителството на който започва през 1883 година и завършва през 1886. Средства за построяването изпраща дори и австро-унгарският император Франц Йосиф І. Оригиналният план с елементи на готическото изкуство е изготвен от италианския архитект Рудолфо Валентино, който майсторски е създал едно архитектурно бижу. След завършването си католическата църква бързо се превръща в едно от найпопулярните изображения по пощенски картички от Стара Варна, а днес зданието е в процес на реставрация. Продължавайки по ул. „Преслав” след католическата църква вдясно започва дългото протежение на ул. „Цариброд”, известна на варненци под наименованието „Направи си сам”, а някога в миналото е била наричана Кайсерската чаршия, която дълбоко се спуска в сърцето на някогашната турска махала. При кръстовището на „Цариброд” и „Дунав” и 32

Текст: Християн Облаков

във варна

до днес е съхранена една интересна постройка. Това е джамията Хайрие, която впечатлява със семплата си фасадна декорация с аколадни дъги, които препращат към арабското изкуство. В периода на османското владичество във Варна са съществували седемнадесет джамии. След Освобождението на България, повечето мюсюлмански молитвени домове остават празни, поради вълната от емигриращи към Османската империя варненски турци. Община Варна взима решение за събарянето на старите турски джамии (днес единствена от този период е останала джамията Азизе, позната и като Татарска джамия, до Ботевата градинка). Все пак джамията Хайрие се съхранила, но през 1925 старата постройка се нуждаела от обновяване и преустройство. Мюфтийското настоятелство възложило на бележития варненски архитект Дабко Дабков да проектира нов храм на старото място. Поради недостиг на средства минаре не било изградено, макар и

предвидено в архитектурния план. В строителството с дарения се включили и католици и православни християни. Архитект Дабков отказал заплащане на труда си и предложил да проектира два малки дюкяна, собственост на Мюфтийството, които да реализират печалба и с тези средства да се довърши храмът. Политическите промени от 1944 не позволяват по-нататъшно развитие на храмовото строителство в България. За да бъде по-пълна картината на варненските храмове, но в никакъв случай изчерпана, ще се посочи и един непопулярен факт. Във Варна има не една, а две синагоги, които някога са били религиозни средища на еврейската общност. През 1890 е построена Сефарадската синагога, (сега в руини, намира се зад сградата на Щаба на ВМС), а през 1911 година е открита и тази на Ешкеназите на ул. „Тича”. Варненската Сефарадска синагога е импозантна постройка, дело на италиански архитект, издържана

в духа на еклектиката между готическо, ренесансово и мавританско изкуство. Западната фасада, която е и централна е впечатляваща – триделна с три входа от двукрили врати, следващи аколадната извивка на сводовете. През входа в средата някога минавали мъжете, а през страничните - жените, които се изкачвали по малки вити дървени стълби до вътрешен балкон. Съгласно еврейския канон стените на храма са били богато изрисувани – син фон, върху който е представен небосводът. След 1946 година повечето еврейски семейства напускат Варна, а синагогата става държавна собственост и е използвана като житен склад. Впоследствие е изоставена и днес е един полуразрушен, но красив спомен от Стара Варна. В периода 1878-1944 година, Варна се оказва остров на религиозна толерантност и търпимост, но това е едно силно развито продължение на традиция, съществувала в този град. 33

Уверен съм, че ще започнеш да четеш следващите редове, предубеден, че няма да научиш нищо ново за Любовта. Почти си прав, защото една магия трудно може да бъде обяснена. От хиляди години хората се опитват да я напишат, нарисуват, изтанцуват, композират или снимат. Някои успяват – в моментите, в които кожата настръхва и не можем да кажем нищо. Просто изпитваме щастие. Усещаме любов, но не може да я обясним. Или ако се опитаме думите ще бъдат много. Затваряш очи и усещаш полъх вятър, който гали детската ти кожа – отваряш очи и виждаш очите на своята баба, която ти подава зрели ябълки от дървото в двора. Виждаш в очите й някаква безсмъртна любов, която завинаги ще живее в теб и ще те кара да се чувстваш уютно дори и на другия край на света. Отново затваряш очи и се озоваваш в дъждовен ден на един безкраен и мокър тротоар, на който се пресичат забързани хора без лица. Студено е. Светът тежи на раменете ти. Това е един от дните, в които изпитваш тъгата от многото рани по себе си. А до теб има витрина, през която те гледат чистите очи на усмихнато дете. И ти се приисква да заплачеш от щастие и тъга, защото намираш утеха и лек. Случайната любов, която те кара да продължиш излекуван. Отново затваряш очи и чуваш любимата си музика. И когато ги отвориш се озоваваш в един от многото си домове. Танцуваш и пиеш червено вино с любимите си. Разливате вино по пода и себе си, защото се смеете. Запалваш поредна цигара, забравил недопушената в пепелника си. Гърлото те боли от смях, алкохол и еуфория. Еуфорията на любовта, която за пореден път е събрала приятелите ти вкъщи. Никой не може да отнеме любовта, която си получил във всеки един от тези моменти, защото тя те движи. Като че ли те превръщаш във вятър и ти препускаш през тъмните дупки на чуждите безлюбовия, минаваш леко покрай тях, защото си разпознавал любовта. И си повярвал, че тя не само съществува, но самият ти се чувстваш намерен, дори само когато си спомниш за нея. Почист отвсякога, по-себе си от никога. По-себе си от себе си. Идва времето, когато срещаш голямата си любов. Тя може би не е една за този живот.

Радослав Гизгинджиев

Тук ценим хора, които правят по няколко неща, например пишат кинематографично и режисират лирично. Радослав Гизгинджиев е режисьор и автор и съчетава споменатите неща добре. Книгата му Рай има богато и увличащо повествoвание, а Дневниците. Страници от Рая рисува кошмари, вселени, богове и бесове. По-късно тази есен той ще представи поредица от 4 моноспектакъла и 4 книги, наречени Проект Любов. Като чухме, и ние поискахме нещо за любовта:

Но когато срещнеш първата - усещаш всяка любов. Вкупом. Възбуда, лек и уют едновременно. Искаш да я разкажеш, да я изкрещиш; искаш да заразиш света с нея. Не изглеждаш нормално, но си красив. Очите ти блестят по друг начин – зениците са уверени, че всичко е възможно – просто си го спомняш. Голямата любов прилича на спомен от предишен щастлив живот, който се завръща и можеш да го доизживееш тук и сега. Искаш да пазиш душата на своята любов – да не бъде замърсена, обезпокоена или излъгана. Любов. Можеш просто да я усетиш – крие се между ябълките, в шепите на любимата ти баба. Вижда се в блясъка на детските очи в един от твоите тъжни дни. Очите, които ти припомнят, първичната ти красота. Любовта се изписва върху стените с разлятото вино в дома ти, докато танцувате и се смеете с твоите приятели. Защото усещате еуфорията от идването на очакваната голяма Любов. Тази магия не е по формула, тя е като поредната морска вълна, която никога не повтаря другата. А вълната ще дойде, обещавам ти. Само трябва да пазиш душата си, за да може тя да се настани в нея и да продължи да живее и в следващия ти живот, в който ти може да бъдеш детето зад витрината, което ме излекува. Или може да си моята голяма любов, която ще ме направи вечен.

Как възникна интересът ти към модата? Често се чудя как да отговоря, защото винаги съм се интересувал от мода. Обикновено разказвам тази история: когато бях малък и всички деца играеха на майки или учители, аз играех на дизайнер. Карах братовчедките си също да играят - едната трябваше да бъде собственик на модна агенция, от която аз да наемам манекенки за ревютата. Другата трябваше да е манекенка. А бях малък, не знаех какво е всъщност модата... А може би ми е повлияла баба ми, която гледаше „Дързост и красота“ (смее се). Кога и как откри „творческото си начало”? Отговорът ми е малко противоречив, защото съм рисувал още преди да проговоря. Разказвали са ми, че още в детската градина са говорили с майка ми, че има нещо в рисуването ми. Намерих рисунка от 1994 година, когато съм бил на 4, и съм нарисувал как заек пилотира червен самолет с шал, който се вее зад него. Имам чувството, че в момента, няма да мога да нарисувам такъв заек със самолет. Това нещо с рисуването е 36

Според Йордан Михалев модата е мъртва. Този млад дизайнер, който бързо изминава пътя Варна-Антверп-Париж, представя размислите си за изкуството и създаването пред Деси Топсакалиева. творчеството явно винаги е било в мен… Сигурно щях да избухна, ако не ме бяха записали на уроци. Според мен има много сериозна разлика между творчество и изкуство. Всеки човек е творец, всеки създава нещо, обаче изкуството е нещо друго, което узрява, когато започнеш да опознаваш себе си. Навярно се учиш от разнообразна професионална литература, от колекции на дизайнери. Да, определено. Ти четеш, защото просто ти е интересно, искаш. В каква степен помага или пречи не мога да кажа - при дизайнерите е малко трудно да се каже къде свършва вдъхновението и къде започва копирането. Старая се да не гледам работата на другите дизайнери. В Париж повече ме вдъхновяват нещата, които нямат визуален израз: литературни произведения, емоции, звуци, усещания и такива неща. Но може би главно литературни форми. Може би така си комбинирам наученото по моден дизайн и наученото по театрален костюм в Антверпен. Толкова беше интересно да покажеш характера - да се опиташ да вкараш в една дреха човешки качества. Разбира се, дрехата може да е ежедневна, но да има послание, емоция, човешка черта.

Как се създава една колекция? Всичко започва първо с вдъхновение. Срещаш някого, нещо ти се случва и направо идеи идват, бушуват, събират се. Скицата е първото поматериално изображение на това, което после реално ще се случи. Аз лично я променям многократно. След това, поне по мое мнение, спира истинският артистичен процес в модата –осъществяването е абсолютно механично – рязане, кроене, шиене. Това не е точно изкуство, то е занаят. После избирането на платовете, прототипите, цялата дреха и ревюто - и ето - имаш колекция!

Йордан Михалев

Кои модели са били найтрудни и кои - най-приятни? Може би, най-голяма трудност имах при изработването на първите си модели, защото на тях се учих. А честно казано, абсолютно всички са ми приятни те са някаква част от мен. До момента имаш две колекции и работиш върху трета. Има ли нещо общо, нещо различно? Общото между първите две е, че има етно елемент. Заради събитията, на които трябваше да бъдат представени, те бяха в този дух. Ако в първата е 37

българският етнос, втората е някак по-емоционално показване на България за мен - как я усещам. Опитал съм се почти да приглуша българските елементи, защото си мисля, че виждането ми за България е лично и ако ще го показвам пред света, няма защо да го правя лесно за разчитане. Моята философия е такава, че всичко днес е толкова шумно, всичко е толкова диш. В шумен свят, всеки може да крещи. А ако дадеш на хората тишина – ей тогава вече правиш нещо. Участвал си на две големи модни събития... На първото събитие в Брюксел всичко беше интересно, защото каквото и да сгафех ми беше интересно и любопитно. За второто не искам да говоря – реакцията към моите неща беше положителна, но останалото… С какво спечели на събитието в Брюксел? Според отзивите, които съм чувал - „с малко по-изтънчен вкус” - не само в дрехите, а и в представянето им. Цялата колекция беше много поразлична от останалите. А и аз се държах към всички приятелски. Дори и манекенките, които дефилираха за мен и за други хора, носеха моите дрехи по много по-красив начин. Аз се държах с тях, все едно са най-яките хора на света и те просто искаха да дадат всичко, за да ме представят по най-добрия начин.

При първото си ревю използваш една определена песен? Песента е Притури са планината на Stellamara. Тя не е нова - напротив. Винаги съм си представял, че ревюто ми ще тече на нейния фон. И когато се случи да правя колекция с етно елементи, всичко си дойде на мястото по един толкова естествен начин. Постигна ли целите си на ревюто в Париж? При идването си в Париж имах единствената цел да остана да живея тук. Това съм го изпълнил!

Нещо за край? Модата в световен мащаб не просто умира, тя вече е мъртва. Допреди няколко години риташе, мърдаше, но я задушиха с лога, запазени марки; прерязаха й гърлото и я оставиха да кърви на улицата. Кофти е да виждаш хиляди млади дизайнери, които следят тенденциите - с много точна техническа работа, но без капка индивидуалност. Когато аз работя, не работя заради тенденциите - искам дрехата да разказва история.

Един твой ден в Париж е... Честно казано всеки мой ден минава абсолютно различно. Еднакво е само лягането, събуждането и кафето. В началото обходих този гигантски град само за няколко дни. Ходех из него като опиянен. Безкрайно влюбен съм - това не е град; то е някакъв жив организъм. И не какво да е, а някакво митично същество, което те прелъстява и се опитва да те убие, обаче на теб ти харесва. Много е странно… Опитваш се да се справиш с града имаш чувството, че някъде се провеждат срещи - обучения „Как да бъдеш по-успешен в мегаполиса“, и всички са поканени. Само ти не си. И логичното е да се стреснеш, да изпаднеш в паника, но самата борба е толкова освобождаваща. Усещаш се жив във всяка секунда. Париж е различно място.

Теди МОСКОВ Как прекарахте лятото? Какво правите, когато не правите театър? Лятото прекарвам сега. Или то ме „прекарва“: В чужбина морето е скъпо, у нас е застроено с квадратни чудовища. Колкото до втория въпрос, ще ви контразапитам: Кога не правя театър? Кажете ми и ще разбера какво правя тогава! Защото докато спя, сънувам репетиции. Професия Лъжец, награденият Ви с Икар спектакъл с варненския куклен театър, се завръща на сцена през септември. За какво са ни лъгали наймного през всички периоди от историята и как успявате да се смеете на лъжата? Да се похваля - освен Икар, Професия Лъжец получи и Аскеер и първа награда на фестивала в Шумен. Най-много ни е лъгала комунистическата история,

и то не само българската. В съветската история например Кирил и Методий бяха от Киев!? А повечето световни открития бяха на руските учени. Че и джинсите, освен радиото… Но това са безобидни лъжи! За другите ще ни трябва отделно интервю. Правите трети спектакъл с варненските куклени актьори, едва ли е случайно. Кое Ви връща тук? Градът, публиката и най-вече трупата на театъра. Тя е моята трупа - казват го и колеги! Твърде много български автори са се втренчили в темата за живота по време на социализма. Факт е, че си носим последиците, но не го ли надживяхме, кога ще ни мине? Твърде малко български автори се занимаха с темата „живот по времето на социализма”. Колкото до „втренчването“ - втренчват се привилегированите от онова време. Наричат си втренчването „носталгия“. Един такъв носталгик ми каза„Ех, тогава само крадяхме, пиехме и не работихме“! Кога ще го надживеем ли? Когато се кажат истините за въпросното време! Вие например, си припомняйте

по-често, че бяхте жители на град Сталин, за да не станете отново такива! Аз пък ще ви припомня, че саксофонът беше обявен за вражески инструмент! И че тия, които го обявиха, още го смятат за такъв и още тъгуват по времето, когато взривиха една църква и избиха стотиците вътре в нея! Ще ви припомня, че уволниха и футболен треньор, защото отборът му победи съветски „братски“ отбор… Кога ще ни мине ли? Никога! Защо? Защото дори харесвахме въпросното време. Напоследък сякаш има нова емигрантска вълна. Какво бихте казали на колебаещите се - тук или в чужбина? Че живеем в Съединените европейски щати. Че сме граждани на тази една държава. Чисто българският абсурд наоколо успява ли и да вдъхновява по някакъв начин, освен че пречи и потиска? У нас няма абсурд! По-скоро загуба на връзка между причина и следствие. Това обаче не е моя тема, а на някои телевизионни развлекателни предавания.

Кое може да Ви накара да изгубите хумора си? Както ми каза колегата Димитър Марин, „хуморът да не е 5 лева, че да го изгубиш?”. Аз пък ще го кажа по друг начин - евтиният хумор, (този от 5 лева), лесно се губи. Другият, за да останеш без него, трябва да ти го забранят, откраднат, или убият… Какви биха били (или са) героите на днешната Улица? Има ли нещо от тях в ролята на Мая Новоселска в Едно малко радио, който също ще гледаме тук през септември? Формално темата ми е „Малкият Човек“. А вие вече гледахте три пъти Едно малко радио във Варна, не знаех, че ще идва отново. Ако имахте абсолютна еднолична власт, съвсем хипотетично, какви три правила бихте наложил веднага? 1. За престъпление, освен извършителят да се наказват и родителите и учителите му! Дори и децата му! Така той би се замислил преди да направи нещо нередно. Това, ако ви звучи скандално, е практика от социализма. Например хората не смееха да бягат в чужбина, тъй като неизбягалите им роднини, дори приятели, неминуемо пострадваха;

2. Всички дипломи, квалификации, шофьорски книжки да се обявят за невалидни и да се държат нови изпити за всичко (изпитващите да са от чужда държава); 3. Да гласуваш с името си - не анонимно, и ако не си гласувал за дадена политическа сила, да имаш право да не изпълняваш законите, наложени от нея. Така държавата би могла да се раздели на области: леви, десни и център ще си живеят на различни места със собствена администрация и инфраструктура. Добавям си и едно четвърто правило - Всяко решение на Народното събрание да се взима с консенсус! Не трябва да ни управляват хора, които не могат да стигнат до съгласие! Ако трябва да ме лекуват лекари с различни възгледи за състоянието ми, не бих се доверил на вишегласие. Мнозинството винаги се обединява около най-широко приетото. То невинаги лекува.

Интервю: Пл. Александрова 41

музей на възраждането Една от прекалено многото си студентски вечери прекарах в недотам чистия ъгъл на международна квартира, в която с глас се смеехме на истории от началното си образование. Европейци и африканци разказвахме какво е да си ученик в респективните наши родини. Много искахме да чуем историите на приятелите си азиатци за дългите часове, в които са учили още от първи клас, за да се превърнат в сериозни студенти, стипендианти и учени... но те не бяха сред нас – те бяха сериозни студенти и стипендианти, и учеха. Аз разказах, че като малка не обичах утринната ведрина, която изпълнявахме строени в двора, с чантите на гърба. Когато закъснявах за първия час, ме караха да правя от 3 до 5 обиколки на училището – за да наваксам ведрината, но и да закъснея още повече.

Текст: Р. Петрова Снимки: Сл. Неделчев

Приятелите ми от Африка описаха своите сутрини в двора. Те изпълнявали умствена гимнастика, водена обичайно от свиреп учител с тежка ръка, който задавал на наредените ученици последователни въпроси от всички дисциплини: граматика, география, математика. Задачите, разбира се, се смятали наум. Всеки неверен отговор бил последван от показалка. Един състудент разказа, че при задаването на всеки математически въпрос, (първо с ужас, а след месеци - с примирение), тихо казвал: „Направо удряйте!”. С искрена носталгия бяха описани и другите аспекти от африканския учебен модел – взимането следобед, при което родителят изисква да знае дали учителят е набил „добре” детето; гледната точка от вътрешността на шкафа, в който си бил вкаран поради невнимание, и пр. Смяхме се със сълзи и почуда, и настоявахме, че в европейските училища тази работа с показалката и колениченето на мамулени зърна е реформирана още преди стотина години.

Наскоро посетих варненския Музей на Възраждането и след справка стана ясно, че наистина през Ранното възраждане в българските училища се е възпитавало посредством пръчка, или чрез затваряне в специални дупки под издигнатата естрада на учителя. Но с развитието на обществото моралните награди се доказват по-подходящи. Във варненското училище сам Петко Рачев Славейков през 1863 отменя физическите наказания, и въвежда т.н. кавалерии – детски метални медали, изписани с различни положителни качества: разумен, благочинен, внимателен. Кавалериите, се раздават по време на годишните изпити, като често се случва да бъдад представени на панаир или друго важно събитие, за да могат децата да дадат добър пример, и да възгордеят семействата си. На лошите ученици пък слагат табели смутитель и блядословець.

От беседите в музея, разбираме, че преди парадите и кавалериите, варненци трябва първо да обединят сили за създаването на българско училище. Къмто 1850 година в града има много медресета и махале мактеби, едно от които - за момичета; евреите имат свое училище, а гърците имат две. Тогава българите са малка част от населението. В годините преди освобождението обаче започва сериозен приток на будни и позамогнали се преселници от вътрешността на стараната, които идвайки в града, носят със себе си и нова българска осъзнатост. Започва борбата за създаване на българско училище. Усилията не минават без опити за осуетяване от разни духовни и етнически кръгове. Но през лятотото на

1860 в града се осъществяват въжделенията за училище. Просветно дело укрепва и просъществува, и цялата наша общност превръща училището в убежище на възраждащия се български дух. Ако посетите музея ще видите възстановена първата класна стая, където през 1862 пишат върху кутии с пясък и върху черни дъсчици. В музея е и първото издание на Рибния буквар на Петър Берон един от едва три запазени в страната. Буквар с различни поучения, както е именуван, е първият новобългарски учебник, и е издаден през 1824 от едва 24-годишния Берон. Днес, уви, настъпиха години, в които с ужас, а вече и с примирение, наблюдаваме

как ценностите и достоянията на образованието биват подривани. Сега е трудно да разкажем на децата си, как в други времена и светове хората са се борили и се борят за достъпа на чедата си до класната стая; за привилегията да научат азбуката, езика, историята си. Заведете децата и учениците си в Музея на Възраждането и им разкажете за борбата, която това общество е спечелило. Сбирката се намира на ул. “Л. Заменхоф” 21 във възстановена възрожденска сграда. През летния сезон (май-октомври) музеят е отворен от понеделник до събота, от 10 до 17 часа, а през зимния (ноември-април) – от понеделник до петък, отново от 10 до 17 ч. Входът е 2 и 3 лева.

Ya Crew Те са Суши (Станислав), Спайки (Антон), Фуего (Маргарит), Шифура (Стефан), Каята (Ванко), Moschino (Веско), Aptricks (Ясен), Сияна, Мария, Колеца и Черния (Камен); или заедно - Ya Crew. Сигурно многократно сте ги виждали на входа на Морската градина, усмихвали сте се и сте подкрепяли тези 11 души. Те са на възраст между 20 и 30 години и всеки от тях е отдал половината си живот на танците или скачането. Един през друг ни разказват как излизат на улицата преди 6 години, след много тренировки, падания и безкрайна упоритост. Днес се гордеят със своята комплексна програма от улични танци, брейк и трикинг, която събира стотици очи всяка вечер. От колко време се занимавате с танци? Всеки от екипа се занимава с танци или скачане най-малко от 7 и най-много от 15 години. Уличното ни шоу съществува от 6 години, а от тази година с нас има и барабанист. Какво получавате, когато танцувате? Травми! Всъщност най-важното, което получаваме е енергия. Колкото повече енергия даваш, за да изпълниш една програма, толкова повече енергия получаваш. Много важна е и аудиторията ръколплясканията са нашата мотивация и ни помагат да сме по-концентрирани. Така намаляваме травмите.

Кой е най-големият гаф по време на участие? Най-големият гаф е името ни – Ya Crew (Я Крю). Дойде от нашия приятел Марги, който е такъв тип, че винаги иска да чуе и види, и все пита: „Я, я, я, какво става?“. Паданията са другите ни гафове. Веднъж след падане имаше кръв и счупен нос, но реакцията на хората беше страхотна – всички пляскаха и изпратиха пострадалия с овации. Това е част от риска на шоуто. Колко е била най-голямата публика, пред която сте се представяли? 200 – 300 души, трудно е да се каже колко точно, но беше много зареждащо. Всички

бяха интересни хора, хипита, чужденци - имаше интрига. Има ли нещо, което искате да промените у публиката? Категорично! Публиката е нашата мотивация. Има хора, които са виждали подобно изпълнение само в интернет и понякога стоят и гледат с отворени уста. Други са просто саркастични и имитират. Но пляскането е това, което вдига настроението. Изразяването на емоция е най-ценно и това, което искаме от публиката е да реагира!

Текст: Д. Топсакалиева Снимка: Радост Цекова 44

Тази година някои от вас участваха в България търси талант. Как ви се отрази това? Популярността ни нарастна. Тази година повече хора идват да ни гледат и, в сравнение с предни години, има огромен интерес. Разпознават ни, но популярността не ни вълнува. Има и негативни реакции, но хората, които ни харесват, ни подкрепят още по-ревностно. Другата промяна е, че се появиха и нови танцьори, които се опитват да се конкурират с нас. Колко време седмично отделяте за подготовка? През лятото всеки ден имаме програма по 4 часа; допълнително тренираме около 2 пъти в седмицата, а понякога директно от залата отиваме на програма. През зимата сме поне 4 пъти седмично в гимнастическата зала. (Ясен и Веско се занимават с трикинг – спортно движение, което е комбинация от бойни изкуства, гимнастика, брейк и други спортни дисциплини, създаващо ефектна смесица от ротации и скокове в различни равнини.) Как се справяте със стреса от изявата пред публика? Това не е стрес, а по-скоро странно усещане, неловкост... и е само в началото. След това се пускаш по вълната и действаш. Кофти е, когато публиката я няма. Това, в комбинация с липсата на сън, ни действа малко разконцентриращо. Но това е, което искаме и правим с цялото си съзнание. Не ни се занимава с клишета, които задушават душата и личността. Танците и шоуто

ни помагат да стоим над нещата. Контузиите често ли са част от танците? Както казахме контузиите често ни правят компания по време и след изпълнение, но това са такива травми, които си минават, докато скачаш. Почивката е най-важна, защото при нас контузиите са резултат от пренатоварване, захабяване на стави, набити табани – и с тях можеш да продължиш да скачаш. Важно е и да си с удобни дрехи и обувки. Голямо ли е значението на екипната работа? От къде черпите вдъхновение за нова хореография? Единни сме и имаме екипна енергия. Допълваме се взаимно, не само чрез различните си способности, но и чрез подкрепата, която си оказваме. Накратко: съединението прави силата. Получавате ли някаква странична подкрепа и мотивация? Минавали сме през доста трудности и проблеми, които не са ни отказали да правим, каквото искаме. Щеше да

е хубаво, ако получавахме някаква помощ - поне да имаше място за подобни изяви, което да се поддържа от градската управа. Но и това не ни спира - носим си балатума и всичко необходимо всеки ден, сами си почистваме терена преди и след шоу. Е, малко е твърдо въпреки постелката, но се преживява. Коя е най-паметната случка, която имате като екип? Най-ценното за нас е фактът, че сме се събрали и запознали. От това по-хубаво няма, защото аз (Веско) не познавам други такива хора в България. Ние сме семейство! Имате ли някакво мото или послание? Няма невъзможни неща! Когато имаш даден интерес, винаги има начин да се постигнат резултати. Когато направиш задно салто пред някого, той стои и те гледа с отворена уста и единственият коментар е „Ако аз го направя това, ще падна.“ Жалко, че хората не вярват в себе си. Всеки може и трябва да се развива, да твори, да върви напред! Всичко лесно, не е интересно…

СВЕТА

Представи се с няколко думи! Родена съм в Русия през 1935 година в семейството от немски произход. Родителите ми са дошли на руска земя по покана на Екатерина Втора. В специален манифест руската императрицата се отправя към всички чужденци, но най-вече към германците. Все пак самата Екатерина Втора е с германски корени. Тя предлага на чуждите заселници най-различни привилегии: освобождаване от военна служба, право на самоуправление, по-ниски данъци, стартов капитал и 30 хектара обработваема земя за всяко новозаселило се семейство. Специално за германските преселници императрицата предвижда и свобода на използване на майчиния език, а за всички важи "религиозна свобода, съгласно родните нрави и обичаи".

Имали ли сте проблеми заради произхода? Да. С началото на Първата световна война започват проблемите за всички руски немци. Независимо, че много от нас заставаха редом с руснаците, всички са заподозрени като потенциални предатели. По онова време наричаха мен и моите близки фашисти. Как живеехте? Годините бяха тежки – основно и единствено в менюто бяха варените картофи, но въпреки това все още ги обичам и благодаря, че ги имаше на трапезата. Войната е лошо нещо, именно заради това преживявам конфликта между Русия и Украйна като лична трагедия. Украйнците са наши братя, Великите сили отново си играят с човешкия живот, гледам и чуждестранни канали много от нещата ни ги спестяват тук…

Какво те доведе в България? Любовта! След като завърших Свердловски университет, (в по-горните групи учеше Елцин), заминах на стаж в Качканар. Там българин на име Емил успя да ме омая с песни и стихове. Адил е турското му име, а и моето на обратно – Лида. Една луда руско-немско-българскотурска сага – развеждахме се 2 пъти и имаме 3 брака по между си, все един за друг. А защо не Германия? През 1990 година, след като Съветският съюз се разпадна, бяхме известно време в Германия. Но там ни приемаха като късни преселници и също не се чувствахме като у дома си. Тук съм по-близо до дъщеря ми и внучката. А Варна? Варна ми харесва: хората, морето... Всички са усмихнати.

Коя е най-трудната българска дума? Непротивоконституционствувателствувайте. Първото изречение, което научи на български език? На мама сладкото дупе! Когато ти дойдат гости от чужбина… ... Ги водя до морето, за да видят лебедите; до Свето Успение Богородично, за да запалят свещичка и до Регионалния исторически музей, не само за да им покажа най-старото злато на света, а и да разкажа за богата култура на града, в който живея. Какво правиш в свободното си време? Ходя на плаж, на ден минавам поне по 3 километра пеша, а мечтата ми е да си купя колело с три гуми. Исках и ролери да карам, но внучката ми ме разубеди - притеснявала се за мен. Виж за колелото каза, че ще си помисли...

Варна Др ас ов

Драматичен театър

Дворец на културата и спорта

ул .П ро ф ес ор

Община Варна

М ар ин

ул .Ц ар

Градска галерия

Др ин ов

Ас ен

Регионален Исторически музей

Пъ рв и

ул .И ва н

Куклен театър

ФКЦ Римски терми Морска гара Скейт Парк

Летен Театър

бу л. Регионален Сл ив Исторически Музей ни ца

н ма аго Др ул.

Сцена Раковина

ни ор ъб .С л у б

Окръжна болница Биомагазин и пекарна Хатори

ул. Иван Вазов

Икономически университет

ин Бд ул.

Бистро Европа

ул. В оде н

пка ул. Ши

Сладкарница Дилайт

Бирария Щайгата Магазин На Тъмно Вино Арт Магазин Косе

ул .П ре сл ав

во но ей Ш ул.

Драматичен Театър Куклен Театър Ресторант Жасмин “Стоян Бъчваров”

ул Михаил Колони

Първи з Борис бул. Кня

Арт-център Творисимо

х Аспару ул Хан

Elite Turkish Grill

ул. Охрид

в сла Пре ул.

ул

и ет Св

т ен им Кл

Римски Терми

по лк

Римски терми

Окръжна болница Биомагазин и пекарна Хатори

ул. Иван Вазов

Икономически университет

ин Бд ул.

Бистро Европа

Магазин На Тъмно Клуб Ментол

ул .П ре сл ав

во но ей Ш ул.

Драматичен Театър Куклен Театър Ресторант Жасмин “Стоян Бъчваров” Бирария Щайгата

ФКЦ

ул Михаил Колони

Първи з Борис бул. Кня

Вино Арт Магазин Косе

х Аспару ул Хан

Бар Индиан

Bubba Shrimp

ул. Охрид

Elite Turkish Grill

в сла Пре ул.

Арт-център Творисимо

Ка ра ве ло в хотел Черно Море

ул. В оде н

пка ул. Ши

Сладкарница Дилайт

Градска галерия

ул

Летен Театър

и ет Св

т ен им Кл

Римски Терми

ул .С те ф ан

Ст а пл. Екзарх Йосиф мбо ло в

бу л. ул Пр .С им ла ор вя ск нс и ка

Летен Театър

бу л. Регионален Сл ив Исторически Музей ни ца

н ма аго Др ул.

Сцена Раковина

ни ор ъб .С л у б

ви Пър орис яз Б н К . бул

ул .С те ф ан

Скейт Парк

омов Икон дор о Т . ул

Икономически Университет

ул .П ет ко

Морска гара

Ка ра ве ло в

ул .М ак ед он ия

Ка ра дж а

ФКЦ

ул .Л ю бе н

Др ин ов

ул .П ро ф ес ор

Община Варна

М ар ин

Дворец на културата и спорта

ел ит од об св О

ул .Ц ар

Градска галерия

р Ца л. бу

Ас ен

Регионален Исторически музей

Пъ рв и

ул .И ва н

Куклен театър

бу л. Ос ми

Др ас ов

Драматичен театър

Пр им ор си

Варна

Скейт Парк

Сцена Раковина

дкс

ÑÅÏÒÅÌÂÐÈ 2014 БРОЙ