ПРИКАЗКА ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО от Антоанета Виктор Бойчева 9г. Гр. Пловдив
Тази история се случила там далеко – където властвали ледът и морето. В нея се разказва за едно пингвинче и неговата голяма беда. Веднъж малкото пингвинче Роджърд и неговите родители си разказали по една приказка преди заспиване. Те правели така всяка вечер, преди да си легнат на ледниците в южния полюс. Напоследък семейството заспивало много сгушено, защото понякога се случвало ледените блокове да треперят и да се пропукват. Имало, обаче, една пукнатинка, която никой не бил забелязал. Тя била точно там, където спяло пингвинчето и тази нощ се случила беда – ледът се счупил точно на тази пукнатина. Роджърд спял много дълбоко и не усетил, как се е отделил от родителите си. Цяла нощ той плавал спейки на леденото си кубче и найнакрая се събудил посред дълбокия океан сам – самичък. Той се притеснил и започнал да плаче. Плачът се превърнал в рев, ревът се превърнал в крясъци, но спасението не идвало от никъде. Роджърд се отчаял и паднал без сили на леда. Тогава при него долетяло едно водно конче, което веднага чуло неговите крясъци, но не могло да долети побързо. Кончето започнало да успокоя Роджърд: 2
- Здравей, защо викаш? Аз се казвам Кики. Нищо, че съм момиче, мога да ти помогна – казала му тя. Но Роджърд не отговорил нищо, само стоял и гледал учудено. Тогава Кики разбрала, че пингвинчето не разбира нейния език и решила да му изпее успокоителна песничка. „Всички разбират музиката” – казала си тя – „няма начин да не се успокои!” - Дрой, дрой – дрой, дрой-дрой, трал – ала – трал – ала, трин-три-траааааа! – пеела тя.
Тогава пингвинчето разбрало, че водното конче е приятел и му се усмихнало. Още някой, от дълбините на океана, бил чул хубавата песен и дошъл. Това била делфинката Ма'ри. Тя разбирала всякакви езици и сега изплувала свирейки същата мелодия като песента на Кики.
3
- Защо си тук, в тази част на океана, а не при майка си и баща си? – попитала тя пингвинчето. - А-а-а-аз... бях там, само че моето парченце лед се отчупи и аа-аа-аз доплувах до ттттук. - Не се безпокой, аз ще бутам теб и леденото ти кубче до твоя дом и ще ти дам един един подарък от мен. – казало делфинчето. - И аз, и аз ще ти дам подарък. – казало водното конче. Делфинчето подарило един корал, а водното конче търкулнало едно диамантче от крилото си. Роджърд се зарадвал много и благодарил на своите нови приятели. Мари помолила водното конче да лети и да показва пътя, а тя започнала да бута леда. Роджърд бил толкова щастлив, че започнал да танинака мелодията, която чул от Кики и Мари: „Дрой, дрой – дрой, дрой-дрой, трал – ала – трал – ала, трин-тритраа -трааа!”
Ето деца, това беше история за една беда – но от нея научихме това: Обичайте природата, за да не страда животът в нея; Бъдете добри приятели и запомнете, че музиката винаги може да ви помогне!
4