Правни волеизявления в информационното общество 2013/2014
проф. Кискинов
План Примери
Кратка история Необходимо е общо понятие Понятие за правно волеизявление
Традиционната теоретична постановка Източник на воля и източник на изявление Изявления без непосредствено участие на човека
Електронно изявление и правно електронно изявление Научна принадлежност, изводи Съвременната правна доктрина – видове правни изявления във виртуалната среда
Темата в контекста на регулативните механизми В материална среда:
Правни субекти, които:
Във виртуална среда:
Правни субекти Информационни технологии, които:
при определени условия (в езика на правото - юридически факти) записани върху материални носители
записани в електронни регистри; записани в персонални среди за запазване на индивидуални юридически актове; данни, предоставени от получателя на електронна услуга; данни от купувача в сайт за електронна търговия
в някои случаи установявани посредством разгърнати производства с няколко участника
междуведомствени процедури
вътрешни електронни административни услуги
образуват изявления, прилагайки установени правила и ограничения правила за правоприлагане
плюс правилото на чл. 15 от Директива 95/46
оформят изявленията (създават индивидуални юридически актове или частни документи) индивидуален административен акт частен документ
електронен индивидуален адм. акт електронен частен документ
Примери Договор за продажба, наем, заем и пр. Заявление за административна услуга.
Индивидуален административен акт. Заповед на орган от изпълнителната власт. Съдебно решение.
Обвинителен акт. Наказателно постановление. Нормативен акт.
Кратка история Римските юристи не са стигнали до общо понятие „правно изявление”, въпреки че тяхното право е придавало правно значение на грешката, измамата, заплашването. В Институциите на Гай и в Дигестите се използват термините „просто изявяване на воля“, „изявяване на съгласие“, „изясняване на воля“ (D, 24, 3, 8.) и други подобни.
Новото време. Сходни термини може да се открият при глосаторите, но се приема, че Томазиус първи въвежда словосъчетанието declaratio voluntatis, първоначалното наименование на волеизявлението. През XVII-XVIII в. развитието върви в контекста на сделката. Франция - Жан Дома • Пруския общ сборник закони (Das Allgemeine Landrecht), 1794 г. – „Волеизявлението е израз на това, което трябва или не трябва да стане според намерението на изявителя“. Характерно за тези векове е, че специализираното развитие на понятието върви предимно в цивилистичен аспект.
Кратка история Публичноправна линия – „Законът е израз на обща воля“, чл. 6 от френската Декларация за правата на човека и гражданина от 1789 г. Към средата на ХІХ в. частноправното развитие на понятието изглежда завършено. Пухта в своите „Лекции по съвременно римско право”, 1855 г., като разглежда израза на воля (§ 64) стига до заключението, че „външният израз на воля е corpus на юридическата сделка, а способът на този израз представлява нейната форма“. Волеизявлението не съставя самостоятелно подразделение в неговото систематично изложение на гражданското право, а е част от главата (трета), посветена на възникване и прекратяване на правата. Върховната научна абстракция, създадена от цивилното право, образува двете т.нар. теории за волеизявлението. Те обсъждат съответствието между волята и нейния външен израз. Волевата теория приема, че съдържанието на волята е значимият за правото фактор. Разликите между воля и израз са в полза на волята. Втората теория смята за релевантна само волята, получила външен израз. Въпреки несъмнената практическа полезност, тези теории имат ограничен обхват и представят не качеството на общото понятие, а правила за релевиране на изявленията предимно в гражданското право.
Необходимо е общо понятие Не всички правни волеизявления са юридически актове. Например съществуват волеизявления, които не се обективират в юридически актове. В тази категория са явленията по чл. 21, ал. 5 от АПК – волеизявленията, действията и бездействията, които са част от производствата по издаване на административни актове. Въпреки че имат правно значение, тези волеизявления не са административни актове. Други примери - съобщенията до страните в едно административно производство, призовките до участниците в процеса, съобщенията до участниците в конкурс за обществена поръчка. Чл. 15 от Закона за електронното управление (ЗЕУ) прави изрична разлика между актове и изявления. Примерите от гражданското право показват самостоятелното значение на понятието „волеизявление“ и неуместността на свеждането му до други основни цивилистичноправни понятия.
Понятие за правно волеизявление Волеизявление и правно волеизявление. Волеизявлението е завършено, формулирано и изразено решение за упражняване на определено поведение. Правното волеизявление е волеизявление с придадени от правото качества и последици. Правните волеизявления имат различен обхват на действие. Те са: нормативни – когато адресатите им са определени по общ начин; индивидуални – когато адресатите са конкретни субекти – съдебен акт, заповед, наказателно постановление.
Понятие за правно волеизявление Качества на правното волеизявление. Първоначално гражданскоправната наука е формулирала тези качества. Воля. Преди всичко, волеизявлението показва наличие на воля. Правото поставя изисквания както към качествата на субекта, изразил тази воля, така и към начина на формирането й. Определеност. Тази воля е завършена и определя съдържанието на конкретно решение. Форма. Волята намира конкретен външен израз – говор, жестове, текст. Декларацията на воля/решението е съществена характеристика на волеизявлението. Воля/решение без външен израз не може да бъде възприета от останалите правни субекти и в общия случай да предизвика правно действие. Валидност. Правното волеизявление е валидно, когато отговаря на определени нормативни изисквания. Контрапунктът на валидността е понятието „недействителност“, което е родов израз на качества като нищожност и унищожаемост. Още едно по-широко схващане за валидност се използва в теорията и в конституционното право – съответствие на изявлението (предимно първичното нормативно изявление) с определен принцип, основно положение, ръководна правна идея.
Традиционната теоретична постановка Традиционната постановка излиза от твърдението, че правната реализация предполага непосредствено човешко участие при формиране и израз на воля за всеки конкретен случай.
Изявлението е така неделимо свързано с човешко участие, че двата фактора са трудно различими в правните изследвания. Изявлението се формира от правен субект, „волеизявления могат да извършват само разумни човешки същества“. (Павлова, М. Гражданско право. Обща част. Т. ІІ, С. Софи-Р, 1996, стр. 68, вж. в същия смисъл стр. 41.). Участието на човешки фактор се подразбира в целия процес, образуващ изявлението: от формиране на волята през определяне съдържание на решението до външно обективиране в определена форма.
Това твърдение е без алтернатива в прединформационните общества. Ето защо качеството „източник“ на изявлението не се анализира самостоятелно и в съдържанието му не се откриват варианти.
Теория – източник на воля и източник на изявление След като има изявление, то трябва да е породено от нечия воля. Изявление без общо или частно определена воля не би могло да съществува, то няма съдържание и предмет. Тази воля има определен произход. От една страна, човекът е единственият източник на воля, с каквато правото свързва правни последици. Той е създателят на правно значими изявления. От друга страна, правни изявления възникват чрез действие на информационни технологии, както показват приведените по-горе примери. Условността на това мнимо противоречие проличава при разделяне на източника на воля от източника на изявление. Един е въпросът за източника на воля, друг е въпросът за източника на изявление. Следва твърдението, че човешкият фактор присъства във всички правни изявления. Човекът е източник на волята. Източник на изявление, което пресъздава волята, може да бъде както човекът, така и информационна технология. Такава технология конкретизира общо изразената човешка воля спрямо множество конкретни случаи и въз основа на тази конкретизация формира индивидуализирани правни изявления.
Теория – изявления без непосредствено участие на човека Разграничението между източник на воля и източник на изявление обяснява т.нар. „компютърни изявления“. Едновременно с това възникват проблеми: за съответствието между воля и изявление; за създаване на информационни технологии, генериращи множество изявления точно съобразно определена воля; за правната допустимост на изявления с източник извън човешката личност. Допуска ли правото изявления и правни последици от тях, създадени без непосредствено участие на човек? Отговорът изисква позоваване на конкретна нормативна материя, защото наличието или отсъствието на действащи правни разпоредби е безусловният аргумент в отговора на този въпрос.
Електронно изявление и правно електронно изявление Електронното изявление е израз на воля във виртуална среда. Когато електронното изявление възниква по повод реализация на правни норми, то е правно електронно изявление или изявление във виртуална среда.
Научна принадлежност Понятието „правно волеизявление“ е общотеоретично правно понятие.
Правни изявления и правни електронни изявления има във всички правни отрасли. Правни електронни изявления възникват по повод: реализацията на правни норми в гражданското, облигационното, конституционното, административното, финансовото право и пр. създаване на процедури за реализация на правни норми във виртуалната среда. Правните електронни изявления притежават общи качества, независими от отрасловата принадлежност.
Проблемът е: общотеоретичен – като обхват и качество на обобщенията принадлежи на ОТП на информационното общество; информационно-правен – като системност и пълнота на изследванията; отрасловоправен – в детайли на предпоставки и последици.
Изводи правото не ограничава качествата на средата, в която е формирано и изразено правното изявление; правото допуска изявления без непосредствено участие на човек;
правото признава значението на различни видове изявления, направени в комбинацията „физическо лице - информационна технология“.
Съвременната правна доктрина – видове правни изявления във виртуалната среда електронни изявления; автоматични изявления; компютърни изявления.
Край