Информационното право и други правни отрасли и науки. Източници на информационното право 2013/2014
проф. Кискинов
План
Съотношение на информационното право с други правни отрасли и науки • • •
Източници на информационното право • • •
съотношение с общата теория на правото; съотношение с правната информатика; съотношение с отрасловите правни науки;
международноправни актове; източници от Европейския съюз; национални източници;
Общо състояние и развитие на българското информационно законодателство.
Информационното право и други правни отрасли и науки
Съотношение с други правни отрасли и науки С общата теория на правото: използва основни правни понятия – правна система, механизъм на правно регулиране, действие на правната система, правна норма, юридически факт, правно отношение, правно волеизявление и пр.; изследва действието на правната система във виртуалната среда и създава юридически модели на това действие; предоставя примери за обобщение и за развитие на нови общотеоретични правни понятия: • действие на правото във виртуална среда; • волеизявления във виртуална среда; • виртуални юридически факти; • виртуални правни отношения; • реализация на правото във виртуалната среда; допринася за създаванети развитие на общата теория на правото на информационното общество.
Съотношение с други правни отрасли и науки С правната информатика: понятие – правната информатика е наука за организиране, обработка и използване на правната информация; • наука за юридическите методи; • правната информатика не се занимава с конкретни правни институти, а търси общи качества на правната материя – нормативни структури, връзки, методи за създаване и методи за анализ на правото; използва основни правни понятия, развити от правната информатика – функционални структури от правни норми, електронно правителство, виртуална правна реалност и пр.; използва методите на правната информатика за системно изграждане на правото, предназначено да действа във виртуалната среда.
Съотношение с други правни отрасли и науки
Изследва и концептуализира новата среда и новите средства за израз на волеизявления Във виртуалната среда информационните общества. Примери:
възникват
явления,
непознати
в
пред-
електронни изявления; автоматични електронни волеизявления; електронни документи; електронни производства;
Информационното право изследва тези явления, образува понятия за тях, показва проявите им в различните правни отрасли и осигурява обща основа за развитие на отрасловото правно знание.
Съотношение с други правни отрасли и науки
Изследва новите средства за комуникация между правните субекти Виртуалната среда предоставя на правните субекти нови комуникационни средства. Примери:
електронни съобщения; единни среди за обмен на правни изявления; сертифицирана електронна поща; персонални среди за запазване на лични данни и документи;
Включването на тези средства в правното действие изисква създаване на нови и развитие на съществуващи понятия. Необходимо е също създаване на нормативна уредба на условията и последиците от използването на тези нови комуникационни средства. Новите средства за комуникация се използват в правни връзки и отношения между правните субекти във всички правни отрасли. Ето защо правните понятия и правните явления, създадени с участието на информационното право, имат общоюридически качества и приложения.
Съотношение с други правни отрасли и науки
Развива и конкретизира традиционни правни институти Във виртуалната среда възникват явления и отношения, познати в правото на пред-информационните общества. Примери: • • • •
юридически производства, протичащи във виртуалната среда; сключване на договори между индивидуални правни субекти; индивидуални юридически актове в електронна форма; оспорване на електронни документи.
Тогава съществуващите правни понятия и правни институти се допълват и развиват, за да обхванат специфичните прояви на явленията и отношенията във виртуалната среда.
Съотношение с други правни отрасли и науки
Изследва нови и оригинални правни институти Във виртуалната среда информационните общества. Примери:
възникват
институти,
непознати
в
пред-
• електронно правителство; • автоматични решения и автоматични изявления; • имена на домейни; • непоискани електронни съобщения. Тогава се образуват нови правни институти или нови самостоятелни подразделения в идеалната структура на правото.
Източници на информационното право
Международни актове Конвенции: Конвенция на Съвета на Европа за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни; Европейска конвенция за обмен на правна информация между държави; Конвенция на Съвета на Европа за престъпления в кибернетичното пространство и пр. Типови актове Типов закон за електронната търговия на УНСИТРАЛ
Източници от Европейския съюз Регламенти на ЕС: Регламент 216/2013 относно електронното публикуване на Официален вестник на Европейския съюз Директиви: Директива 95/46 за защита на личността срещу обработка на лични данни Директива 1999/93 за електронните подписи и пр.
Съобщения на ЕК – Съобщение (COM 2007/228) относно насърчаване на защитата на личните данни чрез технологиите за подобряване на защитата на личния живот
Становища на органи на ЕС Практика на Съда на ЕС
Национални източници
Конституцията Разпоредбите й имат пряко действие. Примери: • Чл. 32 – лична неприкосновеност; • Чл. 34 – свобода и тайна на кореспонденцията;
Тълкувателни решения на Конституционния съд – напр. Решение № 7 от 1996 г. за задължително тълкуване на чл. 39-41 от Конституцията; Закони
Подзаконови нормативни актове •
Закон за достъп до обществена информация Закон за електронния документ и електронния подпис Закон за електронното управление Закон за защита на личните данни Закон за електронната търговия Закон за електронните съобщения Закон за търговския регистър и пр. към всеки от изброените закони
Тълкувателни постановления и тълкувателни решения на ВКС и ВАС Ненормативни актове на държавни органи – КЗЛД и др.
Общо състояние и развитие на българското законодателство в тази област Някои актове, напр. ЗЕУ, поставят нереалистични законодателни цели; Липсват конкретни нормативни регулативни механизми; Актовете имат слаб регулативен ефект; Наблюдават се различия между изисквания на европейски директиви и национални правни институти, напр. автоматичните изявления по Директива 95/46 и по ЗЗЛД; напр. технологичната неутралност на еподписите като изискване на Директива 1999/93 и уредбата по ЗЕДЕП;
Недостатъчна системност на нормативната уредба; Необходимо е ново качество в националната правна уредба, основано върху общ юридически модел на правното действие във виртуалната среда; Необходимо е съществено развитие на институти като електронен документ, е-подпис, е-изявления, е-правителство, е-правосъдие.
Край