Правни отношения във виртуалната среда 2013/2014
проф. Кискинов
План Понятие за виртуални правни отношения Традиционният модел Виртуалният модел
Оригинални качества на виртуалните правни отношения Субекти Права и задължения на страните Обекти на правоотношението Фактическо поведение на субектите на правоотношението Обратимост Видове виртуални правни отношения Автоматизъм при протичане на виртуални правни отношения
Понятие за виртуални правни отношения Ново качество. Правните отношения във виртуалната среда (виртуални правни отношения) възникват чрез опосреденото действие на информационни технологии. Тези технологии се проектират и създават така, че: първо, установяват правнозначимите качества на правните субекти в контекста на съответното правоотношение; второ, установяват наличието или отсъствието на определени факти в реалната или във виртуалната среда. Когато фактите са част от виртуалната реалност, те са представени посредством определени категории данни и установяването им става без намесата на участниците в правоотношението; трето, възпроизвеждат предписаните действия в диспозициите правните норми или клаузите на сключените договори. Ако тези действия се свеждат до изменения във виртуалната реалност, те се извършват непосредствено от информационната технология. Например – при доставка на дигитално съдържание или информационна услуга технологията предоставя на потребителя възможност да използва поръчаното от него съдържание или услуга, като по този начин изпълнява престацията на задължената по договора страна. Ако действията целят промяна на реалната действителност, технологията предлага на оправомощения или задължения субект извършването им.
Понятие за виртуални правни отношения Информационните технологии съдържат един „пред-индивидуализиран” и „пред-конкретизиран” модел за възникване и развитие на конкретното правоотношение. Оригиналност - новите правоотношения се развиват не само въз основа на общия модел, изразен чрез правни норми. От самото възникване до прекратяването си правоотношенията в новата виртуална среда се структурират от модели, които отчитат индивидуалните качества на субектите, техните субективни права и задължения, обектите на правоотношението и техните качества. Тези модели са предварително програмирани от създателите на информационните технологии и непременно трябва да следват общия модел на нормативните юридически конструкции, определящи по общ начин правното отношение. Моделите съдържат в себе си допълнителни конкретизации и допустими граници на индивидуални качества на субекти, обекти на правното отношение и допустими граници на фактическите поведения на участниците в правното отношение. Фактическото поведение на страните се свежда до изпълнение на точно и формално определени действия, чиято схема е предварително създадена в качеството на автоматизирани процедури. Отклонения от вариантите, включени в този модел, са фактически невъзможни.
Понятие за виртуални правни отношения Традиционният модел
Традиционните правоотношения възникват и се развиват извън виртуалната реалност. В своята пълнота те се проявяват като едно концептуално обобщение. Те нямат нагледен израз и тяхното обхващане е възможно само чрез конкретизация на нормативните юридически структури и чрез изграждане на мислени модели на реалните правоотношения. Единственото им съществуване е именно във формата на такива мислени модели. Тези мислени модели съществуват в индивидуалните съзнания. Няма гаранция, че моделът на правните връзки, изграден в индивидуалното съзнание на една от страните в правното отношение, съответства на модела на същите тези правни връзки, изграден в съзнанието на друг участник в правното отношение. Още началният етап от правната реализация – установяването на правните връзки, е възможен източник на грешки, несъгласувани действия и фактическо поведение, което не съвпада с очакванията на кореспондиращата страна в правното отношение и/или се отклонява от общия нормативен модел на нормалното протичане на правната връзка. Освен правните норми, които страните тълкуват индивидуално, те нямат друг модел на своето поведение. Договорът в гражданскоправните отношения също не може да изпълнява функциите на пълноценен индивидуализиран модел и „пътеводител”, защото възприемането на съдържанието му и създаването на индивидуални модели на поведение в страните по правното отношение, отново поставя същия проблем – съотношението между модела на договора и индивидуалните модели на страните по него.
Понятие за виртуални правни отношения Виртуалният модел
Освен нормативен модел и конкретизиран модел на правните връзки в индивидуалните съзнания, тези отношения имат още една форма на съществуване – моделът на всяко индивидуално правно отношение, който получава конкретизация при всяка реализация на съответните правни нормативни структури. Правната връзка между страните е предварително конструирана, моделирана и очертана посредством допустими качествени и количествени характеристики. Този модел съществува извън и независимо от съзнанията на индивидуалните участници в правното отношение. Той е източникът, „матрицата” за формиране на съвпадащи модели на правното отношение в индивидуалните съзнания. Непосредствена последица от съществуването на подобен модел е преодоляване на редица грешки и несъответствия в развитието на всяко конкретно виртуално правно отношения. Правото на информационното общество изключва редица традиционни дефекти на правните отношения – грешка в страните, грешка в предмета – количество, качество, вид.
Понятие за виртуални правни отношения Информационните технологии, използвани като средство за конкретизация на нормативната уредба и за пораждане на конкретни правни отношения, имат насочващи функции по отношение на страните в правното отношение. Тези функции са така ясно и безусловно проявени, че на практика не позволяват отклонения от развитието на предварително определения ход на правното отношение. Информационните технологии съдържат редица формални проверки на качества на субекти, обекти на правоотношенията и предпоставки за следващи действия, че на практика изключват всяко отклонение в поведението на страните от предварително зададения модел. Всяка страна изразява волята си чрез своеобразно „запълване на празните места в готовата схема” на правното отношение.
Понятие за виртуални правни отношения Преимущества
Виртуалната среда създава условия за нормално, пълно, завършено и законосъобразно развитие на правното отношение. Ако в преобладаващата част от отношенията в публичноправните отрасли (без индивидуалните демократични изяви на правните субекти, които са предвидени от правото като основни права, осъществявани чрез разнообразни механизми) това е съществено преимущество, то свободата на договаряне и автономността на волята на гражданскоправните субекти търпи ограничения от тази прекалена формализация. В това се състои и най-очевидният недостатък на новия механизъм – той ограничава волята на правните субекти в процеса правна реализация. Това е цената, която правото на информационното общество плаща за безспорните преимущества на действието си във виртуалната среда. Ограниченията може да бъдат преодолени в голяма степен от безкрайните варианти за поведение, които информационните технологии са в състояние да моделират. Така свободата на договаряне се превръща в предоставяне на много голям брой варианти за достигане на желания правен резултат. Вариантите не са предварително твърдо установени. Те се формират чрез избор на всеки един от участниците в правоотношението във всеки момент от развитието му, когато трябва да се вземе решение. Образно онагледено, развитието на правоотношението е мрежа от правни възможности, която се конкретизира в един от множеството правно допустими варианти. Този избор се формира от множество предпочитания на всеки един от участниците в правоотношението. Ето защо, формализацията на виртуалните правни модели не е толкова ограничаваща за гражданскоправните отношения, колкото би могла да изглежда на пръв поглед.
Оригинални качества на виртуалните правни отношения Субекти. Качествата на субектите на правното отношение се установяват автоматично от съответните информационни технологии. Така още в началния етап от развитието на виртуалното отношение се избягва възможността за поява на дефекти относно правните качества на неговите участници. Субектът на виртуалното правно отношение предварително е подложен на проверка дали притежава необходимата правосубектност, изисквана от правото като условие за установяване на конкретната правна връзка. Действията на правните субекти във виртуалната среда се регистрират. Всеки субект може да бъде идентифициран и всяко правно действие да бъде свързано с определен правен субект. Правонарушенията в една среда на установени субекти също биват идентифицирани както по съдържание, така и по отношение на извършители. Съществуват ли причини за разграничаване на традиционните правни субекти от субектите на виртуални правоотношения, т.е. в определени случаи правото да изисква особени качества на правните субекти, за да бъдат те субекти на виртуални правоотношения? Всички правни субекти ли могат да извършват правнозначими действия във виртуалната среда в условията на едно развито информационно общество с несравнимо по-широките възможности за извършване както на правомерни, така и на неправомерни действия във виртуалната реалност? Възможно е в бъдеще да се стигне до използване новото качество на правосубектността във виртуалната среда. Ограниченията може да следват две линии – ограничения по предмет и ограниченията по субекти. Предметните ограничения засягат извършването на определени правни действия във виртуална среда от всички правни субекти. Например – ограничаване на правото за участие в определена процедура на електронната демокрация поради предходни злоупотреби с това право.
Оригинални качества на виртуалните правни отношения Субекти. Ограниченията по субекти - определени категории лица или индивидуално определени правни субекти може да търпят ограничения на правните си действия във виртуалната среда. Например – ограничаване правото на субекта да действа във виртуална среда и чрез действията си да предизвиква в тази среда правни последици. Оттук може да се формулират изискванията към специфични охранителни и санкционни норми, ограничаващи действията на субектите във виртуалната среда. Възможно е създаване на юридически лица със специална правосубектност. Такива субекти да се създават само с цел действие във виртуална среда. Тези ограничения може да се мотивират с усилени мерки за защита на интересите на потребителите, както и със засилен контрол върху дейността на такива субекти с оглед качествата на виртуалната среда. Например – забрана за извършване на електронна търговия, лишаване от правото да се ползва определено име на домейн, забрана за създаване на сайтове с определено съдържание, забрана за извършване на онлайн услуги или предоставяне на електронно съдържание. Спрямо физическите лица също може да бъдат поставени специфични ограничения като например ограничаване упражняването на избирателното право посредством дистанционните избирателни технологии.
Оригинални качества на виртуалните правни отношения Субекти. Правните субекти участват във виртуалните правни отношения по няколко начина: самостоятелно и пряко по подобие на участието си в правните отношения, развиващи се в материалната среда; чрез представител във виртуалната среда, като отношенията между упълномощител и упълномощен са документирани в специален Регистър на електронните представителства;
чрез еднократен израз на воля в по общ начин за всички правоотношения от определен тип и впоследствие изразяване на тази воля от информационна технология (компютърен агент)
Оригинални качества на виртуалните правни отношения Субективни права и задължения на страните в правоотношението. Във виртуалния модел на правното отношение съответствието между правата и задълженията на неговите участници е ясно и недвусмислено изразено. Правата и задълженията са взаимно обвързани, конкретизирани и детайлизирани. Взаимната обвързаност е продължена в една автоматично осигурявана и проверявана функционална обвързаност между права и задължения. Настъпят ли условията за пораждане на субективното право, кореспондиращото му задължение автоматично бива изявявано и изисквано от съответния субект. В традиционната действителност субективните права и юридическите задължения съществуват в индивидуалните съзнания на участниците в правоотношението. Те са рожба на индивидуални мисловни операции по възприемане на правната норма и трансформиране на нейните предписания в индивидуализирани в конкретната среда права и задължения на конкретните участници в правното отношение. Щом възприемането и съществуването на тези същности е индивидуално и субективно, то и тяхното съдържание може да се различава в тези индивидуални съзнания. Следователно традиционната правна реализация съдържа елементи на субективност, индивидуалност, частична неопределеност дори в етапа на възможно и желано най-голяма конкретизация на правните възможности на участниците в правоотношението.
Оригинални качества на виртуалните правни отношения Субективни права и задължения на страните в правоотношението. Ситуацията във виртуалната реалност е различна. Практически и теоретично невъзможно е във виртуално протичащото правоотношение страните да имат различни представи за своите права и задължения. Те са изчерпателно изброени, самият механизъм за продължаване на правоотношението не съдържа в себе си друго, освен нормативно допустимите и конкретизирани спрямо участниците права и задължения на страните. Същото се отнася и до правните последици. Те са предварително определени в общ вид и в общ модел, а отклонения от този общ модел са фактически недопустими. Само въздържане от действие или неизпълнението на предписаното поведение е възможното отклонение от нормалното развитие на виртуалното правоотношение. Дали е възможно възникването на отклонения от нормалното развитие на виртуалното правоотношение и какви са проявите на тези отклонения, са въпроси, които имат не само научни, но и приложни развития, които служат като емпирична основа за теоретични обобщения. Не само абстрактната връзка, но и механизъм за нейното проявление се откриват във виртуалното правно отношение. В допълнение на това е възможно използване на механизми за следене на срокове, за изискване извършването на правни действия от насрещната страна.
Оригинални качества на виртуалните правни отношения Обекти на правоотношението. Независимо че се създават и развиват във виртуалното пространство, съответните правни отношения могат да имат за обект същности от материалната действителност. Това не е новост за правното регулиране. Новото е, че като обекти на правоотношението може да се явяват същности, принадлежащи на виртуалната действителност. След като във виртуалната реалност събитията са управляеми и в нея е възможно създаване на произволни виртуални обекти с произволни виртуални качества и след като някои от тях може да представляват обществена ценност, регламентирана от правото, то обекти на правоотношението може да представляват обекти на виртуалната реалност. Обекти на правоотношенията също може да са информационни услуги на сайтове, получаване на информация, вкл. дигитално съдържание, право на ползване на софтуер. Когато обект на правоотношението е обект от виртуалната реалност, то изпълнението на задължението за предоставяне на тези обекти може да бъде осъществено без напускане на виртуалната реалност. Когато обект на правното отношение е такова явление и когато насрещната престация се предостави по същия начин, виртуалното правно отношение изцяло се осъществява в собствената си среда. То възниква, развива се и се погасява във виртуалната реалност.
Оригинални качества на виртуалните правни отношения Обекти на правоотношението. Новият обект на правно регулиране – информацията, с характерните си особености прави възможно пълното развитие на виртуалните правни отношения. Нематериалният характер на информацията позволява тези отношения да възникват, да се развиват и прекратяват изцяло във виртуалната реалност. Така новият обект на правна регламентация – информацията и нейните производни, оказва все по-значимо въздействие върху качествата на правните отношения. Освен това информацията проявява качества, които съпътстват възникването и развитието на все повече традиционни правни отношения, подготвяйки тяхната еволюция и осъществяване във виртуалната среда. Пак благодарение на идеалния характер на информацията се създават условия за протичане на правоотношения изцяло във виртуалната среда. Когато регламентира идеални информационни същности, правото не напуска виртуалната среда. Неговите регулативни качества се проявяват изцяло в тази среда. Ограниченията на материалната действителност в случая не оказват въздействие върху правния механизъм. Променят се както механизмите, така и критериите за установяване приложимостта на правните норми. Отпадащите ограничения на материалната действителност разширяват приложното поле на правните регулативни механизми. Има ли ценност, има ли воля, има ли цел, имат ли те обществена значимост, правото е средството във виртуалното пространство за регламентация на съответните отношения.
Оригинални качества на виртуалните правни отношения Фактическото поведение на субектите на правоотношението. В разглеждания нов вид правни отношения не съществува разлика между фактическо и юридическо поведение. Защото моделът на правоотношението управлява и насочва действията на субектите. Те нямат фактическа възможност да се отклонят от предварително предвидения модел и всички техни действия се извършват в рамките на установените от правните норми субективни права и юридически задължения. Действията им са недвусмислени, защото представляват варианти на предварително предвидени общи схеми за поведение. В някои случаи те дори се осъществяват посредством автоматизирани процедури. В редица случаи фактическото поведение на правните субекти като действия и като резултати от тях не напуска сферата на виртуалната реалност. Редица престации, които имат за предмет предоставяне на информация, са пример за подобни действия. Дори формата на осъществяване на действията е особена и съответна на новата виртуална среда. Избор на една от няколко предварително установени възможности, посочване, показване, установяване на граници – това са външните проявни форми на новите действия, формиращи фактическото поведение на правните субекти.
Оригинални качества на виртуалните правни отношения Обратимост. Виртуалната среда се различава от физическата действителност. Нейните свойства, осигуряващи обратимост на действия и резултати от тях, бяха разгледани по-горе. Тези качества се отразяват и върху юридическите действия, осъществявани във виртуална среда. За разлика от реалните правоотношения, виртуалните правоотношения по принцип може да бъдат връщани в началното си състояние и многократно „проигравани”. Това качество има както преимущества, така и недостатъци. Преди всичко, обратимостта трябва да бъде възможна само при спазване на точно определени условия. Безконтролното прилагане на това качество от всеки правен субект би отбелязало неуспех и край на правното регулиране във виртуална среда. Не е възможно правото да действа в постоянно и безконтролно изменяща се среда. Стабилността на правните последици, към които се стреми правото, е диаметрално противоположно състояние в сравнение с условността на действията във виртуалната среда. Ето защо, разглежданото качество на виртуалността бива отхвърляно от правото при едно традиционно развитие на правните отношения. Но както в реалната действителност, така и тук може да се очаква проявата на особени хипотези, при които подобни връщания в начални състояния да са приемливи за правното регулиране и за участниците в правоотношението.
Оригинални качества на виртуалните правни отношения Задача на правната наука е да анализира общите случаи и да определи условията, при които виртуалната реализация на правните норми може да бъде върната в предходни състояния. Какви ще са тези състояния, какви са принципите на допускане на тази техника, каква ще е защитата на правните субекти, какви ще са пределите на действие на използваните информационни технологии – това са също въпроси, които науката следва да постави и да намери техен отговор. При не всички случаи на нормално развитие на правоотношенията действията на правните субекти и настъпилите резултати от тях следва да се допуска заличаването им. Противното би означавало нестабилност и хаос в правните отношения. Но когато целта на такива „обратни каданси” е експериментално развитие на правоотношението с цел нормотворчески, научни и образователни експерименти, разглежданото качество на виртуалната реалност създава непознати благоприятни условия за нормотворчество, научни изследвания и обучение.
Оригинални качества на виртуалните правни отношения Съпътстват отрасловите правоотношения – при волеизявления, направени във виртуалната среда Формално определени – когато се развива изцяло във виртуалната среда.
Видове виртуални правни отношения Новите качества на тези отношения са източник на критерии за техни оригинални класификации. еднородни са виртуалните правни отношения, които възникват, развиват се и се погасяват изцяло във виртуалната среда. Такива например са отношенията по повод сключване на договор, доставка и използване на електронна книга; договор за получаване право на ползване върху компютърна програма; абонамент за ползване съдържанието на определен сайт; ползване на определена услуга в Интернет. разнородни са виртуалните правни отношения, при които определени права или задължения на субектите се реализират извън виртуалната реалност. В зависимост от личното или автоматично изразяване на воля от правните субекти, виртуалните правни отношения може да се разделят на автоматично протичащи и дискретни. Възможни са и други деления съобразно въздействието на виртуалната среда върху протичащите в нея правни отношения.
Особености Модели на правоотношения:
Директива 2000/31, чл. 10 “... най-малко следната информация се предоставя от доставчика на услуги ясно, разбираемо и недвусмислено и преди да се направи поръчката от получателя на услугата: a) различните технически етапи, които трябва да се следват за сключване на договора;” ЗЕТ, чл. 8. (1) При предложение за сключване на договор чрез електронни средства доставчикът на услуги предварително информира получателя на услугата по ясен, разбираем и недвусмислен начин относно: 1.техническите стъпки по сключването на договора и тяхното правно значение; ЗЕУ, чл. 13. (3) При предоставяне на електронна административна услуга доставчикът предварително информира получателя на услугата по ясен, разбираем и недвусмислен начин относно: 1. техническите стъпки по предоставянето на услугата, тяхното правно значение и срока за предоставянето й;
Автоматизъм при протичане на виртуалните правни отношения Виртуалната среда притежава качество, което рефлектира върху качествата на правните отношения. Това качество идва от информационните технологии. Автоматизмът на действие е тяхна характерна черта. Последица от използване на този автоматизъм е създаването на модели, които представят не само статиката, но и динамиката на явления или мисловни образувания. Разглежданите технологии са подходящо средство за моделиране на процеси. Когато тези технологии представят правни норми, автоматичното им действие от юридическа гледна точка е процес на възникване, развитие и погасяване на правоотношения. Автоматизмът на информационните технологии се конкретизира и проявява като автоматизъм на развитие на правните отношения. Първата и най-очевидна последица от това обстоятелство се състои в ускоряване развитието на правоотношенията. Нараства динамиката на правното регулиране и активността на правните субекти. Втората последица има още по-съществено значение. Възниква нова форма на правно действие, непозната за традиционните механизми в правната система.
Край