INTERNATIONAL SCIENTIFIC JOURNAL „PERSPECTIVES“ № 2 (10) / 2017 by Vtu PhilosophyClub

МЕЖДУНАРОДЕН НАУЧЕН ЖУРНАЛ „ПЕРСПЕКТИВИ“ Бр. 2 (10) / 2017

INTERNATIONAL SCIENTIFIC JOURNAL „PERSPECTIVES“ № 2 (10) / 2017

МЕЖДУНАРОДЕН НАУЧЕН ЖУРНАЛ „ПЕРСПЕКТИВИ“ Бр. 2 (10) / 2017 Съставител: Ахмед КУЙТОВ Редакционна Колегия: Никола Живков, Оливия Богуш Рецензенти: Проф. дфн. Димитър Цацов Проф. д-р. Вихрен Бузов Доц. д-р. Николай Живков Корици: Салим Куйтов ИЗАТЕЛТВО: Пропелер ISSN 2367-7708 INTERNATIONAL SCIENTIFIC JOURNAL „PERSPECTIVES“ № 2 (10) / 2017 Chief editor: Ahmed KUYTOV Board of editors: Nikola Zhivkov, Oliwia Bogusz Covers: Salim Kuytov Reviewers: Prof. Dr. habil. Dimitar Tsatsov Prof. Dr. Vihren Bouzov Prof. Dr. Nikolay Zhivkov Publishing house: Propeller ISSN 2367-7708

МЕЖДУНАРОДЕН НАУЧЕН ЖУРНАЛ „ПЕРСПЕКТИВИ“ Бр. 2 (10) / 2017

---ОБРАЗОВАНИЕ И МЛАДЕЖКИ ПОЛИТИКИ --ПРОЦЕСЪТ НА РЕФЛЕКСИЯ ЧРЕЗ YOUTHPASS ВЗАИМОВРЪЗКА МЕЖДУ ПРОМЯНАТА НА УБЕЖДЕНИЯТА И ЛИЧНОСТНОТО СЕБЕИЗРАСТВАНЕ

5 27

РОЛЯТА НА НЕФОРМАЛОТО ОБУЧЕНИЕ ЗА ДЕЦАТА В НЕРАВНОСТОЙНО ПОЛОЖЕНИЕ ПРИ ПРЕОДОЛЯВАНЕТО НА БЕДНОСТТА 37 БЪЛГАРСКИТЕ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ИНСТИТУЦИИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА СЪВРЕМИЕТО

ПРЕД 43

КУЛТУРНИТЕ ИНСТИТУЦИИ В БЪЛГАРИЯ И ТЯХНАТА РОЛЯ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА АКТИВНО И ОБРАЗОВАНО МЛАДЕЖКО ОБЩЕСТВО 47 САМОУПРАВЛЕНИЕТО КАТО МЕТОД НА НЕФОРМАЛНО ВЪЗПИТАНИЕ В ЕКСПЕРИМЕНТИТЕ НА КОРЧАК, МАКАРЕНКО, АЛЕКСАНДЪР НЕЙЛ И АНГЕЛ УЗУНОВ 54 РОЛЯТА НА МЛАДИТЕ ХОРА В ДОБРОВОЛЧЕСТВОТО

РОЛЯТА НА МЛАДИТЕ ХОРА В ИСТОРИЯТА И ДНЕС

МЕДИИТЕ И НЕФОРМАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ ПО ИКОНОПИС

ПОДБОРЕН ОБЗОР НА ВЪПРОСА ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ГЕОГРАФИЯ НА СТРАНИТЕ 199 ДО КОЛКО ЛИПСВА ЕФЕКТИВНОСТ НА ТЕСТОВЕТЕ КАТО НАЧИН ЗА ЗАТВЪРДЯВАНЕ НА УЧЕБНИЯ МАТЕРИАЛ И ОЦЕНКА ЗНАНИЯТА НА УЧЕНИЦИТЕ И КАК МОЖЕ ДА БЪДАТ ЗАМЕНЕНИ 107

---ИКОНОМИКА И МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ--ТЕОРИИ НА КОРУПЦИЯТА В КОНТЕКСТА НА БЪЛГАРИЯ

111

АСПЕКТИ НА КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТТА НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА 122 ДЪРЖАВНИЯТ ДЪЛГ – ОПАСЕН ИЛИ НЕОБХОДИМ

127

ХАРАСТЕРИСТИКА НА ИНСПЕКЦИЯТА КАТО ФОРМА НА КОНТРОЛ 139 БРИТАНСКОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА СВОБОДНА ТЪРГОВСКА ЗОНА 149 РОЛЯТА НА МЛАДИТЕ ХОРА КАТО МОСТ МЕЖДУ ИЗТОКА И ЗАПАДА

159

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ИНТЕЛИГЕНТИ АГЕНТИ В САМОЛЕТНАТА АВИАЦИЯТА

165

РОЛЯТА НА МЛАДИТЕ ХОРА В РАЗВИТИЕТО НА ЕС ПЕРСПЕКТИВИ ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА МЛАДЕЖТА 172

ПРОЦЕСЪТ НА РЕФЛЕКСИЯ ЧРЕЗ YOUTHPASS Автори: Пол Клостърман, Дарко Маркович, Хуан Рато-Нилсън Превод от английски: Ясемин Юсуф и Юлиян Желязков Научен редактор: Ахмед Куйтов Задкулисна подготовка на процеса Youthpass Който познава другите е умен, който познава себе си е мъдър. Лао Дзъ Със сигурност, неформалното учене не е като представление на сцена. Същото важи и за процеса Youthpass. Въпреки това, ако си младежки работник/обучител/наставник или инструктор, то ти се нуждаеш от малко „задкулисна подготовка” преди да задействаш процеса Youthpass. Това е моментът да срещнеш себе си, да се изправиш срещу своите убеждения и съмнения и да обмислиш отново подхода и методите си. Това е моментът, в който ще разбереш повече за себе си като учащ, как да улесниш процеса на учене за другите и как да прилагаш Youthpass на практика. Това може да ти звучи много философско или дори религиозно, но е много важно да имаш известна степен яснота и готовност за подпомагане на процеса, както и да умееш да насърчаваш участниците/ доброволците, за да извлекат максимална полза от усилията вложени в ученето. Процесът Youthpass не се отнася само до няколко стъпки, които водят до взимане на сертификат, а е нещо много повече! Отнася се до придобиването на ценен личен и образователен опит. Той дава възможност на младите хора да се обучават през целия им живот; помага им да придобият самоувереност и желание да продължат да се развиват след приключването на дадения обмен/ обучителен курс/ младежка инициатива или Европейска доброволческа служба. Процесът Youthpass не се отнася само и до събирането на познания по време на съответната образователна дейност и прилежното им прилагане в графата за самооценка в сертификата Youthpass. В процеса се крие много повече потенциал. Той е „метод в действие”, който помага на младите хора да вземат обучението си в свои ръце и да развият редица знания и умения. Една от най- важните компетенции е „да се научиш да учиш”. Чрез Youthpass, ученето престава да бъде само основополагащ процес, а се превръща в ясно, съзнателно и целенасочено действие. „Да се научиш да учиш” се състои от следните компоненти: 5

- Умение да се самооценяваш; - Умение да учиш заедно с другите и да даваш/ получаваш обратна информация; - Умение да разсъждаваш върху образователния процес; - Умение да определяш собствените си образователни нужди; - Да се възприемаш като самостоятелна личност, готова да се учи и развива през целия си живот. - Да имаш самоувереност да се включиш в учебната ситуация. - Да си готов да поемеш отговорност върху нечий учебен процес. - Да си наясно със собствените си образователни предпочитания. - Да очакваш неочакваното и да си готов да променяш плановете си. Ако се чудиш какво общо има това с твоята задкулисна подготовка, подготвили сме ти няколко неща, на които да наблегнеш: -Опознай себе си като учащ. -Опознай себе си като ръководител на процеса на учене. -Опознай своята целева група. -Определи какви са точно твоите идеи и методи. Опознай себе си като учащ Когато говорим за учене или „да се научиш да учиш” е интересно да споменем за младежките работници/обучители/наставници, че освен „организатори на ученето”, те самите също са учащи. Ти самият можеш да бъдеш най-добрият източник на информация. Когато опознаеш себе си като учащ, ще можеш да облекчиш и организираш по-добре учебния процес за другите (но също не забравяй, че другите може да имат различни подходи за учене от твоя). Въпроси за рефлексия: 1. Кой метод за учене предпочитам аз? 2. С удоволствие ли уча? 3.Какво ми помага в процеса на учене? 4. Какво ми пречи в процеса на учене? 5. Виждам ли себе си като някой, който би се обучавал през целия живот? Опознай себе си като ръководител на процеса на учене За да развиеш умението за учене на участниците/доброволците, трябва първо да си зададеш въпроса каква е твоята роля в процеса. Ако искаш да дадеш шанс на младите хора да се учат от опита си, да усетят какво е да са независими и сами да ръководят своето учене (като по този начин развиват умението „да се учиш да учиш”), трябва да осмислиш какъв ще е твоя подход, за да постигнеш това. 6

Въпроси за рефлексия: 1.Какво е моето лично мнение относно процеса на учене? 2.Намирам ли ученето сходно с пазаруването? Или с нещо друго..? 3.Кой е отговорен за процеса на учене при младите хора? 3.Как си създавам приятна обстановка за учене? 4.Как разбирам компетенцията ”да се учиш да учиш”? 5.Как мога да използвам всичко това за да подпомагам учебния процес? Опознай своята целева група Няма еднозначно решение, когато работиш в сферата на неформалното учене или подпомагаш процеса Youthpass. Той трябва да бъде внимателно планиран като се взимат предвид възможностите и очакванията на целевата група както и предизвикателствата, пред които и предстои да се изправи. Също така, за младите хора, с които работиш проецесът Youthpass може да не е толкова голямо приключение, колкото е за теб. Най- важното е процесът Youthpass да даде възможност на младите хора да развият своите силни страни и умения, помагайки им по този начин да повдигнат своето самочувствие, което е много важен фактор при работа с младежи с ограничени възможности. Въпроси за рефлексия: 1.В каква среда живеят участниците в моята целева група? 2. Знам ли нещо относно това как и с какви методи са били обучавани? 3. Ще бъдат ли ентусиазирани относно процеса Youthpass? 4. Предубеден ли съм спрямо техните възможности? 5. Ще им бъде ли нужна някаква допълнителна подкрепа по време на обучението? 6. Мога ли да ги запозная с Youthpass още преди началото на дейностите? Определи какви са точно твоите идеи и методи Като заключение, младежките работници/обучители/наставници трябва да могат да осъществяват връзката между света на учебните теории и политики и света на младежта. Те трябва да са наясно с развитието на различните политики и да намират подходящи начини да ги предадат на младите хора. С други думи, младежките работници трябва да могат да се справят със „задкулисния език” на политици и академици и да го представят по разбираем начин на младите хора. 7

И последно, но не и на последно място, отношението, което младежкият работник има към процеса Youthpass има огромно влияние върху това как той ще бъде приложен сред младите хора. Въпроси за рефлексия: 1. Зная ли нещо относно произхода на Youthpass? 2. Откъде произлизат ключовите компетенции за учене през целия живот? 3. Какво знам за ценностите на Youthpass? 4. Как мога да представя тези идеи по един приятен и интересен за младежите начин? 5. Какви методи да използвам в различните стадии на процеса спрямо целевата група? 6. Доколко самият аз съм убеден, че Youthpass е процес, който предоставя много възможности на младите хора? Разпалване на желанието за учене Ученето се осъществява много по-лесно, когато си в настроение да учиш. Има много причини, поради които младите хора се включват в младежки проекти - участват в младежки обмени, кандидатстват за обучителни курсове или прекарват година в доброволческа служба. Някои от причините са: за да се забавляват, да пътуват, да помогнат на обществото, да срещнат други младежи, да придобият житейски опит, да предизвикат себе си или, може би, за да научат нещо ново. Въпреки това, ако ги попиташ „каква е вашата страст”, след момент на изненада и смущение ще ти дадат отговори, подобни на: домашни любимци, музика, поезия, пътуване, спорт… Би било доста необичайно ако някой ти отвърне „Моята страст е ученето”. В същото време, това е най-голямата мечта на всички учители (включително младежки работници/обучители/наставници) - да работят със заинтригувани, напълно отдадени и ентусиазирани ученици, но за тяхно нещастие, страстта и ученето сякаш обитават два различни свята и доста често причината за това разделение се крие в годините на формалното образование. Още повече, някои от младите хора са буквално травмирани от формалните образователни системи. Те напускат училище без да имат възможност за разнообразие или право на избор върху това, което да учат. Често ще чуеш от тях фрази от рода на „не съм добър в ученето”; това е и нивото на тяхното самочувствие. Други намират ученето за скучно, трудно или болезнено занимание. Те го виждат като нещо предопределено от 8

„власт-имащите”, което включва напрягащи домашни работи и задачи от страна на същите „власт-имащи”. Всъщност, ученето много често се свежда до „власт” и може да се окаже, че всъщност учениците нямат никаква власт над свето образование. Така че не се чуди ако думата „учене” не предизвика положителни емоции и кой знае какво вълнение сред участниците/доброволците в самото началото на проекта. В същото време, това е една много добра възможност. За да обориш този негативен начин на мислене, трябва да помислиш как да представиш ученето по един разчупен, динамичен и смислен начин в самото началото на проекта. Целта на занятието е да даде разпали в участниците желание за учене и развитие, а не обратното. Неформалното учене има силата да даде да участниците „поправителни учебни познания”, и да внедри забавлението като част от ученето, което води до повишена самоувереност и желание за включване в учебния процес. Това като цяло допринася за индивидуалната готовност за учене през целия живот. Как да процедираш? -Спазвай последователност между явна и косвена педагогика. С други думи, последователност между това, което казваш и това, което правиш, като си категоричен в своя подход и предоставяш едно различно учебно преживяване. -Предавай посланието, че ученето може да бъде забавно и да се осъществява по различни начини. Опитай се да убедиш младите хора, че ученето би било по-забавно ако го организират самите те по техен собствен начин. Ученето може да бъде извършено само от ученика (другите могат да подпомагат процеса или да създадат благоприятна обстановка). По този начин, ученето е пълноценно за живота на младия човек. -Окуражавай участниците да поемат отговорност върху собствения им учебен процес, стъпка по стъпка. Бъди наясно, че самостоятелното ръководене на ученето дава много възможности, но може да бъде и доста плашещо в началото на процеса. -Осигури на участниците едно различно учебно преживяване и рефлексия над него. Както един от моите колеги обучители казваше: „след няколко години участниците вероятно ще забравят какво сме правили, но със сигурност ще помнят как сме го правили.”

-Фокусирай се върху силните черти на участниците и техни успешни учебни практики. Помоли ги да помислят и да споделят моменти от живота си, в които са научили нещо с желание и отдаденост или да разкажат истории свързани с това и да го обсъдят по двойки. Можеш и да ги помолиш да представят с картина това свое изживяване (както на картините по-долу). Това със сигурност ще им помогне да открият своите силни страни като учащи. - Покажи ползите от „да се научиш да учиш” и „учене през целия живот” в един бързо променящ се свят както и последиците за тези, които не биха се включили. Вчерашните резултати не винаги отговарят на въпросите на днешното общество и възможността да ръководиш собственото си учене се превръща в необходимост за твоето лично развитие и пригодност за заетост. -Покажи, че ти самият си ентусиазиран да учиш и искаш да научиш повече за процеса Youthpass. Ентусиазмът е заразен, както и неговата липса. Ако самият ти не си ентусиазиран да учиш, ще ти е трудно да накараш другите да го направят. Но нека да поясним: не става дума „да продаваш Youthpass”, а наистина да повярваш в програмата за учене през целия живот и неформалното учене. Бъди наясно с процеса на учене при младия човек Ти си продукт на своето учене. Всичко, което знаеш, всичко, което можеш да направиш и в което вярваш е това/нещо, което си научил. (Питър Хъни) Интересен факт е, че през по-голямата част от живота си, ние се учим, било то съзнателно или подсъзнателно. Понякога си мислим (или някой ни пита) какво сме научили, но рядко се замисляме за това как сме го научили. Много често не осъзнаваме учебния процес и оставяме ученето на „автопилот”. Въпреки това, да си наясно със собствения процес на учене, е много важна стъпка за придобиване на компетенцията „да се научиш да учиш”.

Твърди се, че колкото по- наясно сме с ученето: -Толкова по-ефикасно ще можем да ръководим и насочваме този процес; -Толкова по-добре ще можем да определяме своите образователни нужди; -Толкова по-целенасочено ще можем да избираме методите, чрез които да учим; -Толкова по- голям контрол ще имаме върху собствения учебен процес. Следователно, да се докоснем до собствения си начин на учене, е една от основните задачи на процеса Youthpass. Следващите въпроси могат да насочат теб и другите млади хора в този процес на откриване. 1. Как предпочитам да уча? 2. Какъв е стилът на моето учене? 3. Каква роля играят чувствата в процеса на моето учене? 4. Какво ме мотивира да уча? 5. По какъв начин саботирам собственото си учене? 6. По какъв начин се справям с пречките и предизвикателствата? 7. Каква роля играят другите хора в процеса на моето учене? 8. Каква обстановка, методи и средства ми помагат да уча? 9. Какво мога да прибавя към своите методи на учене? Методи, които да ни помогнат да осмислим наученото. Има различни методи и начини, с които младите хора могат да превърнат ученето в по-съзнателен процес и тук ще опишем няколко. Например по време на младежки обмен или тренировъчен курс, можеш да направиш симулация, в която да поставиш участниците в предизвикателна учебна ситуация (например да се научат как да съдят другите; да направят оригами-нинджа; да танцуват салса и т.н), последвана от рефлексия, която да е съсредоточена над изучаването на „аз-ученикът”. За тази цел, можеш да използваш някои от въпросите по-горе. По време на доброволческа служба, можеш да използваш конкретната житейска ситуация на доброволеца, за да рефлектираш над същите въпроси. Въпросници относно „стил на учене” също биха могли да окуражат рефлексията. Тези средства могат да осигурят интересен материал, с който да предизвикаш самопреценката на участниците/ доброволците и да ги накараш да се замислят относно техните предпочитани и не дотам развити методи на учене. Въпреки това, внимавай да не наблягаш прекалено много на резултатите от въпросниците. Те просто дават указания относно развитието на кои методи на учене може да се наблегне. Начинът на учене на всеки човек не е нещо пасивно и неизменно като зодиакалните знаци. Още повече, някои от съвременните критици изтъкват, че: 11

„Прекалено опростените схващания относно начините на учене могат да бъдат подвеждащи. Разликите в начините на учене съществуват не толкова между хората, колкото между различните контексти а това означава много повече от вариации в съдържанието на предмета. Те се отнасят до нагласата на ученика, неговото настроение, нивото на умора, времето, което се отделя за заданието, съдържанието, учителя, отношенията между участниците и тяхното доверие един в друг, техните очаквания и много други, също толкова важни аспекти” . (UNIQUE Network, 2010) Друга опция е да попиташ младите хора какво и как са учили в миналото. Можеш да ги разделиш по двойки и да им дадеш примерни въпроси по които да направят къси интервюта един с друг. По този начин младежите ще могат техния учебен опит и лични истории както и да разучат своите предпочитания и силни страни заедно. За някои участници би било много полезно да свържат своя опит с някоя учебна теория, която може да им осигури база за рефлексия над учебния процес. Когато са представени добре и свързани с действителни преживявания, тези теории могат да подпомогнат участниците като им дадат допълнително чувство за сигурност и увереност в учебния процес. И на последно място, можеш да подтикнете участниците към рефлексия с помощта на различни снимки (изрезки от списания или разпечатани от интернет). Помолете ги да изберат една снимка, която отразява най-добре техния профил на ученици и да я споделят с другите участници или с наставника. Разучете заедно какво разкрива снимката относно качествата и силните страни на ученика и как те могат да бъдат използвани в учебния процес по време на проекта. Планиране и управление на ученето Да планираш или да не планираш: това е въпросът. Ученето може да бъде планирано предварително или да се осъществи като последваща реакция. Също така може да бъде управлявано или непредвидено. Когато говорим за компетенцията „да се учиш да учиш”, то е едновременно и активен, и пасивен процес. Учащите се стремят към знанието по зададени параметри, но в същото време се учат и от житейските ситуации в зависимост от техния развой. Това е валидно и за младежите в сферата на неформалното образование. Освен това, че научават нещо по дадена тема, те имат възможността да се учат и от самия процес на групова работа. Често срещано явление е, когато в началото учениците пристигат с определени цели и очаквания, които се променят в процеса на работа и те откриват други цели и нови учебни потребности. 12

В самото начало на дейността, след проучване на страстите на учениците, техните предпочитания и силни страни, е време да помислиш и за техните интереси и нужди. Тук е добре да поясним, че участниците трябва сами да носят отговорност за този процес. Фокусът трябва бъде върху техните учебни нужди, а не върху тези на младежките работници/обучители или организацията. Това е добра възможност да бъде предизвикан пасивният подход към ученето и образованието като цяло. Въпросът е какви са учебните потребности на учениците и как обучителите могат да ги наставляват, а не какво участниците и обучителите могат да научат от дадена дейност. Това е друга много важна стъпка към това участниците да поемат цялостна отговорност за процеса на своето учене. Определянето на посоката на обучение, заедно с вълнението и ентусиазма ще осигурят нужния стимул за процеса на учене. Много важно е, ученето да бъде базирано на силните страни на ученика, а не фокусирано само върху слабите страни и липсите. Друго, което трябва да обмислиш е съставянето на учебен план заедно с младежите. Това може да бъде по-подходящо за дългосрочни проекти (доброволчески служби или дългосрочни тренировъчни курсове). Друга опция е да разшириш учебния план така че да обхваща по-дълъг период от време, а не само дадения проект. Имай предвид, че много млади хора са почти алергични към планирането и считат този подход за ограничаващ и неестествен и са на мнение, че начинът на мислене, с който се управляват проекти не може да бъде приложен в процеса на учене. Според други, определянето на учебни цели е много удобно и лесно и те използват таблици, за да планират учебния процес. Но защо това е така? Проучванията сочат, че всеки човек планира своето индивидуално развитие по различен начин (McKee, Boyatzis, Johnston, 2008). Спрямо това проучване, планирането се дели на четири основни вида: -Целенасоченото планиране се фокусира върху определени цели, които не винаги са свързани с осъществяването на дадена мечта или изпълнението на поставена задача. -Планирането в определена посока представлява път, който трябва да бъде извървян, но не и конкретни цели, които трябва да бъдат постигнати. Хората, които използват този вид планиране имат ясна мисия и цел, но са приспособими спрямо резултатите, които искат да постигнат. -Планирането с фокус върху действията се отнася до хората, които предпочитат да не мислят за далечното бъдеще, а да живеят за момента и да подходят към планирането с набор от конкретни действия и задачи. -Екзистенциалното планиране всъщност не е планиране. Отнася се до хора, които предпочитат да не мислят за бъдещето по никакъв начин и да 13

живеят само в настоящето. Те са фокусирани повече върху това, което са, отколкото върху това, което искат да бъдат или постигнат. Познаването на различните видове планиране, има за цел да позволи на младежките работници да боравят с различни методи, когато помагат на участниците да планират процеса си на учене. В крайна сметка обаче, младежът трябва сам да реши кой вид планиране да използва по време на своя учебен процес. Различните методи позволяват на младежите да изразят своите учебни планове по различни начини. Някои участници може да не са добри в писането, а в това да изразяват своите идеи по визуален начиндигитално или с помощта на мултимедия. Всеки участник трябва да харесва своя учебният план и да го намира за вълнуващ. Планът трябва да бъде изпълняван с ентусиазъм и желание, вместо да бъде просто един списък със задачи. Младежкият работник може да предостави на младежите различни възможности за обучение, от които да избират. Това би подпомогнало полесното организиране на процеса. Разбира се, някои участници умишлено ще посочат опция, която не им дотолкова любима, за да предизвикат самите себе си. Това също е едно много добро упражнение за по- ефективно учене. И последно, когато мислиш за цели, посоки и учебни планове, трябва да споменем, че правилата никога не са окончателни. Често те се променят в следствие на придобиване на нови познания и промяна на учебните нужди в хода на обучението. Подркрепяй индивидите и мрежите за развитие Нужно е огледало, за да видиш себе си изцяло. „Поемане на контрола над своето учене” може да бъде грешно разбрано като нещо, което трябва човек да извърши сам; самотно пътуване към самоусъвършенстването. Това може би е вярно донякъде, защото всеки трябва да отдели известно време да поработи сам, но също така всеки се нуждае и от други хора, които да му помагат в процеса на учене. Добре е ако сме установили всичките си учебни потребности, своите посоки на развитие и имаме готови планове, но за да ги приложим на практика, се нуждаем от помагачи. За да бъде пълноценно ученето, трябва средата да е сигурна, да имаме доверие на другите, да не се стесняваме да задаваме въпроси и да получаваме честни отговори. Може би е вярна теорията, че всичко, което знаем, е било изградено чрез опит и взаимодействие с други хора. Освен нас-младежките работници/обучители/ наставници, младите хора се нуждаят и от други партньори по време на процеса Youthpass. Другите могат да бъдат като тяхно огледало или поглед отвън, за да им помогнат да се самооценят и да придобият по-ясна представа за себе си. За да се случи това, младежите се нуждаят от учебна среда, в която да могат свободно да задават въпроси и да бъдат подкрепяни (и да подкрепят другите), и да 14

рефлектират над учебния процес. По време на учебния процес, младите развиват редица социални умения като съпричастие, работа в екип, изслушване на другите, умение за изразяване, искреност т.н. Те научават също за работата в мрежа и развиването на социален капитал. В този процес, един от основните елементи е взаимността или използването на тези мрежи за взаимна полза и учене. В зависимост от вида на дейността, можеш да подкрепиш ученето по различни начини: по време на младежки обмени или тренировъчни курсове можеш да организираш групи от участници, по двойки, тройки или повече младежи, които да учат заедно, групи за рефлексия и т.н. По време на доброволчески служби, можеш да организираш учебна мрежа между няколко доброволци или да използваш хора от организацията- домакин, за да получиш обратна връзка относно твоите методи. Дори можеш да станеш блогър и да пишеш кратки и вълнуващи истории и да подканваш хората да коментират и реагират. Рефлексия над наученото Защото ученето само по себе си не е достатъчно. Често се твърди, че хората се учат предимно от опита. Учене чрез правене. С други думи, колкото повече неща правим, толкова повече научаваме. Но наистина ли е така? Ако е така, това би означавало, че основният елемент в нашите проекти, е да планираме колкото може повече дейности, в които младежите да участват. Но самото правене на неща не винаги води до познание. Също толкова важно е и да помислим върху това, което сме направили и да видим как се е случило. Трябва да анализираме случилото се и да го обсъдим с другите, за да научим наистина нещо. Рефлексията е може би най-важната част от ученето. Тя ни дава възможност да оценим случката и да преценим какво можем да направим по-добре или по- различно в бъдеще. Ученето чрез рефлексия е много естествено за хората. Това е, което ни различава от останалите същества на планетата. Животът на един крокодил не се е променил особено през последните 400 години. Хората, обаче, водят съвсем различен живот. Ние изпитваме нуждата да се променяме и да се развиваме. Осмисляме и благодарение на това се променяме. В същото време образователната система, по която учим не ни окуражава да осмисляме наученото. Учителите са тези, които решават дали сме научили нещо, или не. Нашето собствено мнение не е ключов фактор и не използваме естественото си умение да разсъждаваме. Ние искаме да дадем на младите хора възможността сами да взимат съзнателни решения относно своето обучение по време на процеса 15

Youthpass. Целим да им помогнем да активират своето умение да разсъждават по-задълбочено над нещата. Можем да сторим това като отделим време за рефлексия по време на нашите програми и като ги снабдим с необходимите инструменти и съвети за извършване на процеса. Индивидуалната рефлексия- леко самотна Един вид рефлексия е да седнеш и да започнеш да мислиш върху случилото се. Можеш да вземеш химикал и да нахвърлиш своите мисли. За много младежи това би било трудно занимание, но има и много други такива, които обичат пишат в своите дневници или да водят блогове. Въпреки това, много малко от тях биха написали статия за своите добри и лоши впечатления от Европейската доброволческа служба (ЕДС) в своя блог. Също, по време на тренировъчни курсове, много младежи обичат да получават дневник всеки ден, на който могат да водят записки относно своите преживявания. В такъв случай би било полезно да ги насочиш с примерни въпроси, за да подпомогнеш рефлексията. Като ги насърчаваш да използват подобни дневници по един креативен начин, също би помогнал и на тези, които не обичат да пишат истории. Рисунките, снимките, дори и отделни думи също могат да изразят много, докато блогът дава ти дава възможност да използваш музика, клипове, записи и др., за да изразиш своите мисли и чувства. Както вече споменахме, много младежи биха казали, че писането просто не е „тяхното нещо”. Твоята задача е да го представиш по един привлекателен начин и да им помогнеш да преодолеят тази бариера. Рефлексия по двойки Другите хора могат да ти помогнат много да рефлектираш върху това, което си научил. Да споделяш преживяването с другите означава да: - можеш да облечеш в думи тези преживявания; -да сравниш преживяването си с това на другите; -да им дадеш шанс да задават въпроси и да коментират (с което могат и да ти помогнат да доразвиеш историята); Опасността в елемента „да се научиш да учиш” се крие в това, че се фокусираме прекалено много над индивидуалния учебен процес на младежите. По този начин ученето се превръща в индивидуална задача. Разбира се, всеки има своя индивидуален резултат, но ученето е групов процес. Младите хора се мотивират, когато виждат подкрепа от страна на другите, съпоставят себе си с тях, предизвикват ги или действат като тяхно 16

огледало. Когато имат само себе си като база за сравнение, техният кръгозор е ограничен. За щастие младите хора са запознати с това да се учат от другите и заедно с тях. Проучванията сочат, че въздействието, което младите оказват един на друг е по–голямо, отколкото това. Което им бива оказано от възрастните. Това, разбира се, не означава, че вече няма нужда от младежки работници, възпитатели и наставници. За да използват целия потенциал от въздействието, което им оказват техните връстници, е необходимо наличието на редица фактори. Идентифициране и документиране на резултатите от обучението Научих много, но какво? Вършиш неща, натрупваш опит, рефлектираш, споделяш с други, мислиш, че вече разбираш, научаваш за нови гледни точки, прочиташ книга, откриваш нови въпроси, чувстваш се по-уверен, или пък не, слушаш история за интересен принос, правиш нещата по-добре, придобиваш нови перспективи, изглежда сякаш се учиш. Както и да е, поне това е усещането. И в повечето от случаите, чувството е страхотно. Въпреки това, младежите може би ще се питат дали са се справили добре, дали са научили достатъчно и дали въобще са научили правилното нещо. Във формалното образование не е необходимо да се задават тези въпроси, защото има кой да предостави отговорите на готово. В училище е напълно ясно какво и колко трябва да се научи. Оценките показват. При неформалното образование, обаче нещата са малко по-различни. Твърде често, когато младежите се обърнат към своя ментор, младежки работник, коуч или тренер, за да попипат как са се справили, им се отговоря с въпрос: “А ти какво мислиш?”. При неформалното образование не можем да кажем с точност какво и колко трябва да се научи. Посредниците на образованието подкрепят обучаващите се, предлагат идеи и мотивират, ако е необходимо. Но накрая отговорността е в обучаващият сам да реши кое трябва да се научи и да го научи. Младежът е и този, който идентифицира наученото. И нека да бъдем честни – никой не може да направи това по-добре от самият обучаващ се. Това обаче не означава, че е лесна работа. Ще намериш някои полезни съвети и предложения по-долу за това как да идентифицираш и документираш наученото. Но нека първо разгледаме въпроса “Защо?”. Защо да идентифицираме и документираме наученото? 17

Има две добри причини за това: първа, младежите стават по-съзнателни в обучението, което им позволява да плануват за в бъдеще, и второ, помогна на участващите в обучението да споделят резултатите с други, например съученици, работодатели, колеги или образователни институции. Как да разбера, че съм научил нещо? Какво всъщност е ученето? “Разбрах много за себе си”, “трябваше да назубря всички думи наизуст”, “научих се да карам колело, когато бях на осем”, “възпитах се да бъде по-съпричастен”. Всички тези фрази използват различни думи за един и също процес – научавам. При някои неща е по-лесно да разбереш, че си научил нещо, отколкото при други. Когато се учиш на програмата PowerPoint за известно време, идва момент когато си казваш: “Да, мога го. Научих я, знам всичките функции и как да ги използвам.” (Но въпреки това има много хора, които знаят всичко това, но въпреки това правят ужасни презентации). А при компетенция като тази да можеш да се изразяваш пред група от хора? Кога разбираш, че си я усвоил? И въобще, това дали е нещо, което да може да се идентифицира като “усвоено”? Както и да е, може да идентифицираш аспекти на тази компетенция. Те може да са: намиране на методи/инструменти, с които да се чувстваш посигурен сред групата; да се чувстваш по-уверен с ролята си в групата; да знаеш повече как се сглобява история; да не се изнервяш, ако някой те прекъсне докато говориш; да се чувстваш по-уверен при отговарянето на въпроси и др. Тяхното идентифициране означава, че си направил прогрес в ученето и можеш да дадеш гласност на това. Вероятно може също да идентифицираш други стъпки за по-голяма компетентност в тази сфера. Например: вече да знаеш как става; да го схващаш (повече); да се чувстваш по-уверен правейки го; да осъзнаваш защо правиш дадени неща; да намериш правилната роля за теб; да добиеш теоретична представа за темата; да знаеш какво да научиш по-нататък и др. Въпросът “Как?” До момента се фокусирахме на това какво си научил. Но това е само една част от осъзнаването за наученото. Разбира се, въпросът “какво” е важен. Но “как” също може да ни помогне за разбирането. За да идентифицираш наученото може да си помогнеш със следните въпроси: учи ли следвайки определен план?; това помогна ли?; кои бяха ситуациите, моментите или случайностите, които ти помогнаха?; беше ли сам или сред други, къде стоеше,стоеше ли само или и правеше нещо?; кои бяха трудните 18

моменти и как ги преодоля?; каква беше ролята на другите?; има ли нещо което би искал да променил в начина на ученето? Документиране на наученото Преди да влезем в същността на документирането, нека първо кажем няколко думи за това къде да документираме. Може да използваш различни инструменти. Може да дадеш на младежите доброто старо дневниче – да използваш химикал и истинска хартия. В много проекти при раздаване на дневници, те са били посрещани с усмивка от страна на участниците. Това също е и идеален инструмент за тези които обичат да пишат, който ги мотивира да го правят често. Помага на хората да рефлектират върху ученето и да го разберат. За други пък, по-ефикасен е начинът на “project management”, който им помага да документират процеса в структуриран начин (някои го наричат “учебен план”). Преди да започнеш си записваш учебните цели и план как да ги осъществиш (кой, как, кога). Също така планираш и кога ще трябва да рефлектираш върху процеса и отбелязваш рефлексиите. Може даже да се направи и на таблица на Excel. Също е възможно да не е толкова самостоятелно, а да поканиш и други да се включат в учебния процес. Има си и плюсове като: отворен си за обратна връзка и в същото време включването на други хора те прави помотивиран, защото се чувстваш длъжен да продължаваш да пишеш. Създаването на блог е добро решение за това. Участниците могат да избират дали да го направят публичен или достъпен само за определени хора. Плюсът при блога е, че може да се използва и за друго освен за писане – може да качваш снимки, клипчета или препратки към други сайтове. Може би някои от участниците вече да имат публичен сайт или да искат да направят. А това може да е идеалното място, където да документират наученото. Описание на резултатите от ученето за Youthpass сертификат Моментът настъпи! Проектът е към своя край и трябва да се подготви сертификат на Youthpass. Този сертификат се състои от три части: първата страница включва основните детайли на проекта и участниците в него, втората част описва същността на дейността, третата част дава допълнително място за описание на наученото от участниците, която не е задължителна. Тази трета част от сертификата позволява да напишеш резултатите от ученето по време на програмата (обмен, доброволчество, курс и т.н.). Това е документът на истината. Участниците са предизвикани с въпроса “какво всъщност научихте?” 19

Попълването на тази част от сертификата може да не е толкова лесна задача. Ситуацията е различна при всеки един проект. Различна е ролята на младия работник, обучител, наставник или треньор във всеки проект. В доброволческата на служба менторът може да помогне на доброволците с оценяването и да работят заедно за финализирането на Youthpass в последните седмици от проекта. Същото важи и при транснационалните предприемачески проекти – коучът помага на участниците с Youthpass сертификата. Но тази помощ е по-трудна при кратките курсове от по пет дни, защото треньорите нямат време да помогнат на всички участници. При обмени се набляга на описване на наученото според пропорцията участници/младежки работници и броя на дните на проекта. Трябва да бъде наблегнато на подкрепата между участниците. Въпреки че самооценката е нещо, което правиш сам, обменът на информация и подкрепата са от важно значение. Рефлектирайки и пишейки Youthpass с други облекчава напрежението, което възниква, ако трябва да го направиш сам. Дори, когато нямаш възможност да помогнеш на младежите с финализирането на самооценката или е твърде лимитирана, пак е необходимо да дадеш идеи и съвети как да го направят. Ето и няколко съвета за писането на самооценка предназначена да бъде прочетена. Но дори и младежите да искат да се справят сами, тези съвети ще им помогнат да направят рефлексия. Третата част от сертификата ти дава възможност да подредиш резултатите от ученето според осемте ключови компетенции за учене, през целия живот. Но това не означава, че трябва да са постигнати всичките осем компетенции. Малко вероятно е да се постигне прогрес на всичките осем компетенции по време на само един проект (освен при попродължителните като при Европейската доброволческа служба). Напълно възможно е да се развият само три от ключовите компетенции. Това е нормално и няма нищо лошо в това. И в крайния Youthpass само тези трите ще са упоменати. - Ключовите компетенции не са предназначени да бъдат инструмент за оценяването на наученото в даден проект. Те са рамка изготвена от Европейската комисия, която да определи това, което европейците трябва да владеят, за да бъдат напълно успешни европейски граждани. Навярно няма младежки проект, който да обхваща всичките компетенции и да превръща участниците в супер европейци. Използвай само ключовите компетенции включени в Youthpass. Чак тогава може да мислиш кои компентенции на кое място да бъдат отбелязани. Също така е възможно да не използваш никоя от осемте ключови компетенции. Което ти позволява да опишеш самооценките на участниците по твой си начин, без да използваш структурата на ключовите компетенции. 20

Когато пишем за другите Когато използваме Youthpass като инструмент за показване компетенциите на другите, някои принципно трябва да се вземат под внимание. Добра идея ще е да уведомиш участниците за следното: - Избягвайте жаргони, защото не всички са запознати с европейската младежка програма, нейните дейности или термини. Затова и е накратко обяснена на първата страница в Youthpass. - Опитайте се да сте конкретни в това какво сте научили и как. Дайте пример за доказателство. - Избягвайте използването на бегли и повтарящи се описания. - Бъдете кратки: проекта може да е бил прочувствен и може да напишете много за преживяното. Но не пишете роман. Някой ще трябва да го прочете целия. Опитайте се да се концентрирате върху най-важното. Ако младежите желаят да използват сертификата при кандидатстване за работа, е добре да прегледаш няколко обяви за работа, за да видиш кои са търсените компетенции. Това може да ти даде идеи как да опишеш резултатите по начин, който да се разбере и забележи от работодатели. Три начина Разбира се има много начини за описване на резултатите от ученето, но ето три за вдъхновение: Учебни цели поставени в началото на проекта Участниците могат да бъдат поканени в началото на проекта да постовият своите цели. Това е лесно за едни, за други – не чак толкова. Както и да е, за тези, които се чувстват комфортно правейки го и могат да си поставят ясни цели, тези цели ще са полезна препратка за рефлексия. Може да се получи, че по време на проекта да се появят нови цели, които могат да бъдат добавени в описанието. Това е често срещано при попродължителните проекти. Идеята на това упражнение е да направи връзка между описанието на обучението и учебните цели и да опише: защо тези цели са формулирани и как участниците работеха по тях; до какво степен е възможно да се покрият целите; как се променят целите по време на проекта; кои са новите добавени цели. И вече последната стъпка е да се препокрият описанията с осемте ключови компетенции. Работата с поставени учебни цели е подходяща за обучаващ се, както е способен и харесва да организира учението си по планиран начин. Макар да е най-логичния начин за описване на учебните резултати, подчертавам, че много младежи не следват такъв планиран процес с своето обучение. 21

Ситуациите като начален старт Някои обучаващи се предпочитат да свързват обучението с определени ситуации. Може да има случаи, когато е вървяло ръка за ръка. Такива може да са: презентация пред група от хора, определено упражнение в даден курс, разговор с ментор, среща с съученици или създаването на вестник или филм по време на проекта. Описването на някои от тези ситуации, може да опише и самите учебни цели. Говорейки за конкретна ситуация позволява на младежите да измислят доста практични примери, също и да докажат как са използвали нови умения и възгледи. Позволява км да свържат ученето с поемането на нова роля, извършването на нова задача, представяне на идея и др. Опитай се да поставиш тези конкретни ситуации в Youthpass под една от осемте компетенции. Историята на твоя процес “Когато попълних апликацията за курса…” или “на първия ден от проекта ми, когато пристигнах в Свищов…” или “докато стояхме заедно с приятели…”, това може да са уводните думи за тези, които обичат да разказват за обучението си, като за история, която следва даден процес и достига да важните учебни резултати. За хора, които обичат да пишат, това може да е добър начин да обяснят своя път към наученото. За Youthpass сертификат, обаче, е важно да не пишеш роман! Но да напишеш “учебна история” в размер от две страници по атрактивен и разбираем начин си остава опция за тези, които искат. В този случай е трудно историята да се побере в една от графите за ключовите компетенции. Затова историята може да се сложи в полето “други”. И отново: Мотивирай младежите да си помагат при оценяването! Даване на добър пример, обратна връзка, идеи и съвети наистина помогна! Направете го заедно! Уводни думи Може да използваш някои от следните уводни думи: вече се чувствам по-комфортно… ; научих/разбрах, че… ; чувствам се уверен… ; имам прогрес… ; способен съм на… ; вече знам как… ; усъвършенствах се… ; вече имам ясна представа… ; искам да проуча повече за… Youthpass не е края Предаването на Youthpass в края на проекта не е нищо повече или помалко от документ за учението проведено в проекта. Описва учебните резултатите през дадения период. За много младежи ще се окаже, че за 22

първи път стъпват в света на ключовите компетенции и ученето през целия живот. Както и да е, в продължението на един младежки обмен, никой не е в състояние да закръгли две или три от ключовите компетенции и да каже “С това съм готов!” Защото ключовите компетенции се усвоят през целия живот… Това показва, че Youthpass има свое собствено място в по-голямата рамка на европейското образование и работа. Често той е първата стъпка от много следващи. Ролята на фасилитатора Да върнем забавната част от учението Каква всъщност е ролята в учебния процес на младежкия работник/ лидера, коуча, треньора, ментора или както и да е назован? Трябва ли да влезе с роля и да играе или преобразяване на характера? Трудно е да се отговори. Много зависи от различните концепции за роля и характер в младежката работа. Затова за някои хора приемат, а други – не, следното описание: казано с прости думи, ролята на фасилитатора е да подкрепя и помага на младия обучаващ се в постигането на учебните цели. Най-важното и трудно е това “постигането на учебните цели.” В Youthpass процеса младежите сами поемат отговорността, което означава, че те сами решават какво и как искат да научат, и сами определят кога са го научили. Този принцип е в основата на неформалното образование и ученето през целия живот. Youthpass комбинира всички тези елементи и ги свързва в признат инструмент за оценка на учебен процес. Младежите и отговорността за учението Имат ли младежите желание да поемат отговорност за своето обучение? Преди да обсъдим различните роли на фасилитатора, е добра идея да си зададем въпроса “имат ли желание младежите (всички младежи) да поемат отговорността.” По-скоро клоним да отговорим с “Да.” Всички хора имат способността да учат и то самостоятелно. Младите деца научават огромно количество информация през първите години от живота си. И не защото някой им казва да го направят, а защото искат. Хората имат вродената нужда и мотивация да се усъвършенстват и развиват. По-гъвкав отговор на горния въпрос е “Зависи.” Много от нас минали през учебна система, която не е признала вродената ни нужда. Налагало ни се е да научим неща, които някой друг е сметнал за важни за нас. Други са 23

решили кой е най-добрият начин да разберем дали сме усвоили добре материала. Отговорността не е била наша. Това е една от причините, поради които младежите губят мотивацията за учене в училище. Техния начин на учене, техните нужди и интереси не са признати или взети на сериозно. Принудени са да следват нечий чужд план. Резултатът – много хора излизат от училище с лошо мнение за процеса “учене”. А някой дори имат славата на несхватливи ученици. Това е тъжно заключение, защото няма несхватливи ученици. Просто всеки има различен начин за усвояване на учебния материал и е трудно на образователната система да признае всичките. За фасилитторите, обаче, е от основно значение да е наясно с тази отрицателна нагласа от страна на младежите към учението. Тези условия оказват огромно влияние върху тяхното желание да поемат отговорност за образованието си. Отнема време и рефлексии, за да се преоткрият изгубените нужди и интереси. Фасилитатора може да изиграе огромна роля в този процес. Ролите на фасилитатора Фасилитаторът е като паяк – има много крака и всичките подпомагащи обучението 1. Създаване на добра обстановка – от основно значение е да имаш добра обстановка за рефлексия и обучение. Група, в която не се приема да се греши, да имаш съмнения, да се чувстваш уязвим или пък да си открит, не е място, където се прави лесно рефлексия или обучение. За отворена рефлексия около теб трябва да има хора, които слушат, уважават и не съдят. Принципи за така обстановка мога да бъдат: приемане на различията между хората, готов за подкрепа и мотивация на другите, различните начини на самоизразяване са уважавани, оценяват се различните начини на обучение, фокус върху силните страни и потенциала на младежите. Тези принципи се отнасят преди всичко до нагласи, които помагат на младите хора да обмислят заедно и да подкрепят взаимно ученето си. За да се приведат в действие тези нагласи, може да се преподават определени умения. Упражненията за „задаване на въпроси”, „активно слушане” и „даване и получаване на обратна връзка” могат да допринесат за това. 2. Предоставяне на ресурси– фасилитаторът може да подкрепя младите хора в обучението им, като им предлага документи, хора, уебсайтове, места, които биха могли да им помогнат да предприемат допълнителни стъпки.

3. Подкрепящи въпроси – ролята на фасилитатора не е толкова да предлага отговори на младия учащ се. Напротив, по-важно е да зададеш въпроси, които помагат на младежа да придобие по-голяма яснота относно своите нужди, страсти, цели и по-нататъшни стъпки, за да поеме учебното пътуване. 4. Привличане на хора – обучението не е соло работа. Сътрудничеството между младите хора в учебните им пътувания следва да бъде насърчавано във възможно най-голяма степен. Фасилитаторът може да играе важна роля при обединяването на учащите със сходни цели, теми или стилове на учене. 5. Постави ученето на дневен ред – това означава, че трябва да поемеш отговорност за собственото си обучение и да помислиш за това, как си се учил досега. Какви са другите възможни начини за учене и как искаш да се учиш в бъдеще? Фасилитаторът поставя темата за обучение на дневен ред. Фасилитаторът трябва да създаде време и място за младите хора да мислят и да обмислят начина си на учене. 6. Слушане – това звучи просто, но може да е най-трудното. Много от учащите се, особено в началото на процеса, слушат и очакват да говориш. Основният елемент за фасилитатора обаче е да слуша внимателно какво казва учащият. Това върви много добре заедно с описаните по-горе „подкрепящи въпроси”. Слушането е от жизненоважно значение за откриването и разпознаването на специфичните нужди и страсти на учащия. Ние сме склонни да излезем с готови отговори и решения веднага, но вместо това трябва да слушаме и да задаваме въпросите, които да подпомогнат учащите да измислят собствени решения. Опитай се да измериш времето, през което говориш, и времето, което оставяш на младежа да говори, например по време на менторски разговор. Това ще ти покаже дали си на прав път. 7. Мотивация на учащите – това е трудно да се опише конкретно. Мотивационните проблеми могат да имат различни корени и причини. Както е описано по-горе, много млади хора имат негативно отношение към ученето. Предизвикателството е да върнем „забавлението” в процеса на учене и да накараме младите хора да го възприемат като нещо, което е „тяхно”. 8. Обратна връзка – като наблюдател на учебния процес, фасилитаторът е в добра позиция да даде на младите хора обратна връзка, за да им помогне да разширят своето себепознание. Хората често мислят, че се 25

познават, но това възприятие понякога е ограничено. Отзивите на други хора могат да им помогнат да видят повече опции и възможности. Освен това дори един единствен комплимент може да бъде изключително мотивиращ. 9. Вижда потенциала на учащите – много млади биха дали отлични описания на това, в което не са добри. Когато говорим за даването на обратна връзка, от голямо значение е фасилитаторът да може да види пълния потенциал, който всички млади хора несъмнено имат. Той може да даде на младите хора нови задачи или роли, или да ги насърчи да изпробват нещо ново. Това може да разкрие пред тях техните собствени възможности, за които преди това не са знаели. 10.Идеи и съвети – фасилитаторът може да даде на младите хора съвети, идеи и предложения как да подкрепят своето учене. Трябва обаче да си наясно с рисковете от поемането на волана на учебния процес. Важно е да се поддържа баланс между даването на съвети и това учащият да поеме отговорността за собственото си учене. Също така, може да бъде много ценно за младите хора ако споделите своя опит с тях. 11.Нужди и страсти – всеки има нужди и страсти. Много от тях са скрити и неизказани. Често страстите не се признават или не се вземат на сериозно в образователната система. Те се смятат за странни, глупави или са поставени в кутията на мечтите. Въпреки това, те са може би найважната движеща сила в процеса на учене. Фасилитаторът трябва да признае тези страсти и да помогне на учащия да ги преоткрие.

Източници: 1. Boyatzis, McKey, Johnston (2008). On becoming a resonant leader. Harvard Business Press, pp:153-158 2. The encyclopaedia of informal education. Web www.infed.org 3. Honey, P. (2007). Continuing personal development. Peter Honey Publications Ltd.

ВЗАИМОВРЪЗКА МЕЖДУ ПРОМЯНАТА НА УБЕЖДЕНИЯТА И ЛИЧНОСТНОТО СЕБЕИЗРАСТВАНЕ Радина Данчева Йорданова, Моника Йоханова Цанова ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, Велико Търново, България, имейл: radina97@abv.bg ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, Велико Търново, България, имейл: monika_tsanova@mail.bg INTERCONNECTION BETWEEN THE CHANGE OF BELIEF AND THE PERSONAL SELF-IMPROVEMENT Radina Dancheva Yordanova, Monika Yohanova Tsanova “St. Cyril and St. Methodius”, University of Veliko Turnovo, Veliko Turnovo, Bulgaria, email: radina97@abv.bg “St. Cyril and St. Methodius”, University of Veliko Turnovo, Veliko Turnovo, Bulgaria, email: monika_tsanova@mail.bg Резюме: Във всеки един от нас ежедневно се „актуализира“ системата от убеждения, които са индивидуални и които оказват влияние върху мислите и поведението ни. Податливи ли са те на промяна? Причина ли са за нашия успех или неуспех? В доклада ни акцентът е поставен изцяло върху запознаването, прилагането и въздействието на самото убеждение и себеизрастването. И по точно: Какво е убеждението? Как се формира? Кои са най-срещаните? Източници на влияние. Какво означава да убедиш? Личностното себеизрастване и връзката му с убеждението. Ще Ви запознаем и със седемте основни убеждения, които биха били пречка за вашия път към личностно реализиране. Ще се докоснем и до действителните случаи на известни личности и техния преход към успеха. Ключови думи: убеждение, себеизрастване, промяна, успех Digest: In every each one of us the system of convictions „updates“ daily itself, which convictions are individual and they affect our mind and behavior. Can they be changed? Are they the reason for our success or failure? In the report the stress is entirely on the Introduction, attachment and the impact upon the conviction and self-Improvement. And to be more precise: What is the conviction? How it is formed? Which are the most common forms of the conviction? Source of influences. What it means to convince someone? Personal self-improvement and its connection with the conviction. We will introduce you to the seven types of conviction which could be a barrier onto your way of your personal selfimprovement. We will get into the world of true stories of the famous people and their way to success. Key words: conviction, self-improvement, change, success 27

Какво е убеждение?

Убеждението не е само познатата форма на социално влияние, което би могло да бъде както положително, така и отрицателно. „Убеждението е процес към приемането на идея, нагласа или действие чрез рационални и символични (макар и не винаги логични) значения.“ (Уикипедия, 2017) То е ключът към нашето поведение, което ни дава чувството на увереност, в следствие и на значимост за самите себе си и за останалите. Може да се каже дори, че го използваме и като защитен механизъм в името на нашето съхранение. Всеки ден ние сме преки участници в ситуации, които изискват от нас да убеждаваме отсрещната страна в правотата на своята позиция. Постоянно ни се налага да убеждаваме околните (било то семейството си, колегите и приятелите си, било то конкуренти и опоненти), за да постигнем дадена цел, от която, както споменахме, ще усетим успеха на победителя в самите нас. II.

Как се формират убежденията?

Хората изграждат убежденията за себе си на базата на личния опит и на одобрението или неодобрението на околните. (Тодорова, 2011) Самооценката отразява отношението ни към собствените способности, личностни качества и външен вид. В ранна детска възраст (2,5 – 3г.) убежденията ни се формират под влияние на родителите, обществото, в което живеем и на ежедневието ни, а с годините ние ставаме техни „господари“ и или ги потвърждаваме, или ги променяме. (Бъчварова, 2017) III.

Най-чести убеждения, с които слагаме етикет преди да се запознаем със съдържанието.

Обикновено се отнасят за възможностите, способностите и заслугите, било то наши или чужди. Убежденията често започват с: „Всички еди-какви си са …”, „Еди-кое си е правилно.”, „Аз съм / не съм еди-какъв си.”, „Мога/ Не мога еди-какво си.” и т.н. Ето и няколко примера: „Всички богати хора са измамници.“, „Правилно е да бъдеш отзивчив.“, „Аз съм добронамерен/Аз не съм добронамерен.“, „Аз мога да пея/не мога да пея.“ и т.н. (Георгиева) IV.

Източници на влияние

Едни от основните източници на влияние са: околната среда, случки и събития, придобитите знания и умения, предишни постижения и измислени преживявания за бъдещи събития. Влиянието на околната среда е много значимо. Ако единственото, което виждаме, е мързел и бездействие, тогава много е трудно да си създадем 28

мотивация за постигане на резултати. Ако обаче сме заобиколени от богатство и успешни хора, лесно можем да моделираме тези блага в живота си. Събитията и случките също оказват влияние върху нас самите. Това са моменти от живота ни, които завинаги са останали запечатани в нашето съзнание и така се формират непроменливи убеждения. Придобити знания и умения. Независимо, колко е тежко положението в света или колко ужасни събития се случват всеки ден, ние можем да намерим материали за постижения, които да ни мотивират да продължим напред и да успеем. Който търси, намира! Постижения. Най-сигурното средство за придобиване на увереност, че можем нещо, е да го направим поне веднъж. Ако успеем, много лесно ще изградим тази увереност, че ще го постигнем отново. Този, който е опитал, би могъл само да спечели! Измислените преживявания за бъдещи събития, които сякаш се случват в момента. Когато реалността, която ни заобикаля, не ни подкрепя за постигане на силно и продуктивно състояние, можем просто да пресъздадем във въображението си света такъв, какъвто искаме да бъде. Тогава ще се поставим в нова ситуация, с което ще променим състоянията, действията и убежденията си. Това са вярвания, които определят нашата личност, култура, вяра и характер. Така че, с течение на времето, е трудно да ги напуснем и те се превръщат в бреме. Превръщаме ги дори в наследство. Уил Смит казва: “Никога не позволявай на някого да ти казва, какво не можеш. Ако имаш мечта, трябва да я защитаваш. Когато хората не могат да направят нещо, ще ти кажат, че и ти не можеш да го направиш. Ако искаш нещо, отиди и си го вземи.“ (Лютова, 2013) V.

Какво означава да убедиш?

Според българския синонимен речник този глагол има немалко синонимно гнездо - скланям, предумвам, съгласявам, кандърдисвам, уверявам, заставям, принуждавам и др. Неговата същност според българския тълковен речник се състои в това да накарам някого да повярва в нещо; да се съгласи с мен; да започне да вярва в правилността на нещо; да осъзнае, да се съгласи с нещо. Това само по себе си е белег за потребността на човек да назове това действие, да го разпознае, да го овладее и да го използва. (Речник)

VI.

Видове убеждения

Няма правилни и неправилни убеждения, има избор. Ние сме хората, които можем да изберем дали да продължим да вярваме в тях, или просто да ги подменим. (Георгиева) Те могат да се разделят на позитивни и негативни. Позитивните са зареждащи, даващи сила и посока, които ни помагат да вървим напред. Пример за такива са: Аз мога! Аз вярвам! Аз ще го направя!. Негативните са разрушителни, спиращи те да живееш щастливо и успешно, ограничаващи. Пример: Аз не мога! Аз не вярвам! Аз не знам! VII. Личностното себеразвитие Личностното развитие не е просто усвояване на умения, то е изкуството да бъдеш себе си, да постигаш удовлетворение, да живееш изпълнен със смисъл, отговаряйки на предизвикателствата по начин, който ти помага да израстваш. Развитие е да предизвикваш своето величие, своя безграничен потенциал и всеки ден да ставаш все по-добра версия на себе си. То е да се научиш да обичаш себе си и другите, да черпиш от живота с пълни шепи, но и да даваш. Това е един неспирен процес, който ни прави поусъвършенствани хора. (Маркос, 2015) Личностното развитие не е лесно, но не е и сложно. Трябва да търсиш отговор на тези 3 въпроса: Къде си? (по-отношение на твоето развитие), Къде искаш да отидеш? Какво те спира и какво ти помага да се движиш към това, което искаш? (Маркос, 2015) VIII. Промяна на убежденията и личностно себеразвитие Подменяйки убежденията, ние променяме всичко. Бъдещето, пред което ще се изправим, не е предопределено, но и нищо в него не настъпва случайно. Нашата действителност винаги бива създавана и моделирана от мислите и убежденията ни. Нашето вероятно бъдеще се формира от това, за което мислим или в което вярваме днес. Ние държим в ръце собствената си съдба. Подменим ли своите мисли и убеждения, ще променим и бъдещето си. (Кехоу, 2006) Ник Уилямс сравнява убежденията със стъклени стени. Ние не ги виждаме и разбираме, че съществуват, чак когато се сблъскаме с тях. Но, за да преминем през стените (т.е. да променим убежденията си), е важно да разберем, че ги има. „Ние се превръщаме в това, което мислим, върху което се фокусираме и което почитаме. Ще се научим да търсим възможностите, а не проблемите, креативността, а не скуката, силните си страни, а не присъщите ни ограничения. Ще трябва да изследваме и да разнищим безполезните си 30

вътрешни убеждения и ограничаващи вярвания, за да можем да освободим духа си и да му позволим да блесне.“ (Ник Уилямс) Убежденията са често срещани в съзнанието ни провокатори, които ни карат да си задаваме хиляди въпроси. Обърнете внимание, че отговорите рядко представляват самите убеждения, а по-скоро са изводи от тях. Обикновено, за да достигнем до същината, до принципните си убеждения, а не просто до твърдения за дадена ситуация, е важно да погледнем понадълбоко в себе си. Човек насочва фокуса, усилията и енергията си в определена посока, намира доказателства за това, което е решил и накрая се случва точно това, което си е намислил, просто защото убежденията му определят изборите, които прави. Така че е време да сменим фокуса и да подменим ограничаващите убеждения. Успешните хора точно затова са такива, защото имат различни убеждения, които са били налице още преди да станат висшестоящи, известни и т.н., т.е. не са сформирани като следствие. „Много от нас са научени да мислят, че промяната трябва да предхожда вярването, че можем да се променим.‘‘ (т.е. „Ще повярвам, когато го видя.”) И така успяваме да вярваме само на това, което се е случило, но не и на това, което би могло да се случи. А в действителност причината за външната промяна е вътрешната. (Георгиева) IX.

Седем основни убеждения, които насочваме към самите нас Убеждение №1: Парите променят хората и ги правят лоши.

Това е едно от тези убеждения, които много от нас си повтарят, а в същото време мислят стратегически за следващата далавера, как да изкарат много пари наведнъж или пък чакат и се надяват на късмета си. Така сами попадаме в клопка, която ни кара да се самосаботираме. Пример: Представете си, че сте хамстер, който върти колело в клетка и казва на другите около него, че е тръгнал нанякъде. По-лошото е, че повечето хамстери също не осъзнават, че колелото, на което първият се е качил, няма да го заведе никъде и продължават да го мотивират. Заменете старото си убеждение „Трябват ми пари, за да правя пари.“ с друго, като например: „Трябва ми креативност, за да правя пари“. Или: „Парите променят хората.“ - с „Парите са просто инструмент, който използвам, за да постигам целите си и да помагам на хората.“ Убеждение №2: Всичко е въпрос на късмет Има и представители, които оборват тази теза. Според Юлиян Ризов „късметът е илюзия, в която вярват невежите, а глупаците преследват.“ Хенри Форд смята, че „късметът е това, което се случва, когато подготовката срещне добрата случайност.“ Бранч Рики описва късмета, като 31

част от плановете. Томас Джеферсън: “Откривам, че колкото по-усърдно работя, толкова повече късмет имам“. „Късметът не е нещо, което трябва да споменавате пред хората, които са постигнали всичко сами.“ - смята Е.Б. Уайт. Точно тези хора имат предвид, че убеждението „Всичко е въпрос на късмет“ по никакъв начин не ни прави участници в собствения ни живот, а точно обратното - прави ни наблюдатели и анализатори, които се примиряват с обстоятелствата. Когато нещо изключително се случи в живота ни и кажем, че е просто късмет, буквално убиваме всяка невронна пътека, която сме изградили съзнателно или несъзнателно, с цел да ни помогне за реализацията на нещо. Като решение е препоръчително да потърсим причината в собствените си способности и контакти, които сме изградили с преданост към целите. Също последователни действия и креативност. Отдайте им заслужената благодарност. Убеждение №3: Аз не съм виновен за положението си в момента Всеки човек на тази планета постоянно има избор как да мисли, как да говори и как да действа. Бягството от поемането на отговорност за собствените ни действия не е нищо друго, освен признак на слабост. Ценете миналия си опит, какъвто и да е той, и му бъдете благодарни. Помнете, че: „Вашите вярвания стават ваши мисли. Мислите ви стават ваши думи. Думите ви станат ваши действия. Вашите действия преминават в навици. Вашите навици се превръщат във ваши ценности. Вашите ценности оформят вашата съдба.“ (Махатма Ганди) Убеждение №4: Нямам време Часовете, които обикновените хора губят, изключителните ги използват в своя полза за постигане на целта. Приликата между всички хора на тази Земя е една - имат по 24 часа в денонощието. Това, че много от нас са заети, не ни оправдава. Това е наш избор. Цитат от Уил Смит и неговите 7 принципа на успеха: „Докато вие спите – аз работя, докато вие ядете, аз работя! Ако не посветите себе си в това да бъдете най-добрият всеки един ден, никога няма да бъдете в състояние да общувате с хората, по начина, по който желаете.“ Почти всички хора действат като Уил Смит, само че повечето посвещават себе си в това да бъдат по-голямата „жертва“ в кръговете си. Има огромна разлика между ефективен и зает човек. Ефективните хора знаят какво искат и начертават маршрута си предварително до целта, която преследват, докато заетите хора искат с хаотични движения, без цел, да постигнат всичко и то 32

от първия опит и когато не успеят, следва много от ценното им време да бъде инвестирано в оплакване и ядосване, защо нищо не се получава. За да постигнете успех, заменете убеждението „Нямам време!“ с „Никой не може да управлява времето си, но може да управлява себе си във времето. Имам време за всичко, но аз ще реша къде, как и в кого да го инвестирам.“ Убеждение №5: Всеки гледа да те прецака Познаваме или поне сме се срещали с човек, който постоянно повтаря тази фраза и се съмнява във всеки, дръзнал да изяви добри намерения към него. Веднага се включва механизмът „Бий се или бягай“, който представлява в повечето случаи много агресивно оспорване или тотално игнориране и обръщане на другата страна. Това изцяло блокира пътя на такива хора за нови възможности за развитие и успех. „Мислете критично и съзнателно“. Използвайте критическо мислене и започнете да предвиждате следващите няколко хода на хората, вместо да попадате в капана на собствените си мисли, изградени от чуждото мнение и да блокирате пътя на всяка възможност, опитваща се да влезе в живота ви. Изслушайте и помислете за плюсове и минуси, по възможност без да ги пресявате през собствената си призма. Всяка една възможност има добри и лоши страни, просто трябва да се уверите как СЕ и как НЕ СЕ вписват в живота ви. „Какви облаги ще получа? Какво няма да се случи, след като приема? Какво ще се случи, ако не я приема? Какво няма да се случи, ако не я приема? С какво ми се струва важна тази възможност? Сигурен ли съм, че искам това?“ Убеждение №6: Вече е прекалено късно за... Това убеждение кара хората да стоят на едно място, а който стои на едно място, е обречен на посредственост. Самозалъгват се, като казват, че всичко е приключило и няма смисъл, за да не правят нищо и така да избегнат поемането на отговорност. Успокояват се, като си казват, че следващия път, когато дойде новата възможност, ще я хванат. Утре - мистично място, където 99% от човешката продуктивност, мотивация и постижения се съхраняват. Ето един момент, който, без значение на колко си години, колкото и късно да го хванеш, винаги ще му е правилното време. Това е моментът „СЕГА!“ или „ДНЕС“, на когото, както му харесва. Това е моментът или мястото, на което се случват чудесата. Тук свършва миналото и започва бъдещето.

Убеждение №7: Условията в момента не са подходящи Това е най-честото убеждение, което чуваме, когато става въпрос за промяна или стартиране на ново начинание. Ако имаме своето „защо“, ще преодолеем всяко „как“. „Всеки човек има неговото „защо“, просто трябва да го намери, а това е част от нашата работа на тази земя“. (Димитров) X.

Препятствия по пътя към успеха

Всичко зависи от нашите убеждения! Провалът не ни проваля! Проваля ни убеждението, че сме провал! Майкъл Джордан е бил изключен от училищния отбор по баскетбол, когато е бил в 9-ти клас, поради „некадърност”! Тогава се е прибрал вкъщи, заключил се е и е плакал. В началото на кариерата на Бийтълс, Decca Recording Studios са отказали да записват песните им, защото не им харесва как звучат и смятат, че нямат бъдеще в шоубизнеса. Уолт Дисни е бил уволнен от главния редактор на щатски вестник. Като причина посочил липсата му на въображение. Стив Джобс, когато е бил на 30-годишна възраст, е бил съсипан и безцеремонно уволнен от борда на директорите на компанията, която създал сам. 12 издателски къщи са отказали да публикуват първата книга на Дж. К. Роулинг за Хари Потър. Година по-късно Алис Нютън, 8-годишната дъщеря на издател, накарала баща си да отпечата книгата. Тя случайно попаднала на черновата, която той също бил отхвърлил. Алберт Айнщайн не е можел да говори почти до 4-тата си годишнина. Учителката му казала: „Това дете никога нищо няма да постигне”. (Йорданова, 2016) XI.

Взаимовръзка между вашите убеждения, мисли и реалност

Съзнателното избиране на мисли и думи ще започне да работи в наша полза. Препрограмирането на подсъзнанието ни може да бъде направено. Нали знаете, че щом ние се променим, се променя и целия свят? Ние сме промяната, която искаме да видим в света. Всичко започва от нас! Силата е в нас! „Вярвайте в живота и се доверете на себе си. Независимо от положението, в което се намирате в момента, знайте, че то може да се промени към по-добро, като разберете и използвате силата на своята мисъл по начина, по който тя е направена да работи. Ние сме предопределени да 34

успяваме и животът трябва да ни носи наслада. Наслаждавайте се. Бъдете добри с другите. Бъдете себе си и не се задоволявайте с нищо по-малко от мечтите си.“ (Джон Кехоу) Използвана литература: 1. Бъчварова, 2017: Виктория Бъчварова. Център за приобщаващо образование, 2017 http://priobshti.se/article/podkrepa-u-doma/kakvo-predstavlyavasamoocenkata-i-kolko-vazhna-e-tya-za-deteto 2. Георгиева: Лили Георгиева. Силата на убежденията http://lilliegeorgieva.com/silata-na-ubezhdeniyata/ 3. Димитров: Иво Димитров. 7 Убеждения, от които зависи животът ви! http://blog.ivodimitrov.pro/7%D1%83%D0%B1%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD% D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%82%D0%B2%D0%B8/ 4. Йорданова, 2016: Йоанна Йорданова. Тези личности никога не се предадоха, въпреки фалстарта им…, 2016 https://www.linkedin.com/pulse/%D1%82%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82% D0%B8-%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D1%81%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%B4%D0%BE% D1%85%D0%B0%D0%B2%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%B8%D0%B8%D0%BC-yoanna-yordanova 5. Кехоу, 2006: Джон Кехоу. Успехът и парите, Феникс Дизайн,2006 6. Лютова, 2013: Марина Лютова. Човек е това, в което вярва, 2013 http://mastermind.bg/personal-development/nlp/item/394-man-is-whathe-believes 7. Маркос, 2015: Ясар Маркос. Наръчник за личностно развитие за начинаещи, 2015 https://yassarmarkos.com/%D0%BD%D0%B0%D1%80%D1%8A%D1% 35

87%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82% D0%BD%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B8%D 0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%87/ 8. Речник: Речник на думите в българския език. Синонимен речник (Убежда̀вам). www.rechnik.info 9. Тодорова, 2011: Лилия Тодорова. Аспекти на самооценката в детска възраст, 2011 http://conf.uni-ruse.bg/bg/docs/cp11/6.2/6.2-7.pdf 10.Уикипедия, 2017: Уикипедия Убеждение, 2017 https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0%B1%D0%B5%D0%B6%D 0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5

РОЛЯТА НА НЕФОРМАЛОТО ОБУЧЕНИЕ ЗА ДЕЦАТА В НЕРАВНОСТОЙНО ПОЛОЖЕНИЕ ПРИ ПРЕОДОЛЯВАНЕТО НА БЕДНОСТТА Силвия Пенчева1 Abstract: Non-formal education or learning is part of general education, characterized by the opportunity for learners to develop fully their potential and creativity. On the other hand, poverty and inequality are the greatest challenges people face in the twenty-first century. Most often, dropping out of school occurs poor families. Factors such as financial difficulties, low standard of living and unemployment adversely affect children and are the most common causes of premature dropout from school. Problems can be overcome by providing more alternatives, flexible forms of education and development of various forms of non-formal learning, as well as adequate measures that would provoke the interest of the children and would positively influence their attitude towards the educational process. Non- formal education can be an instrument for taking steps to overcome poverty. It can provide people with the skills they need to integrate into the production system and work efficiently. Key words: non-formal education, poverty, formal education, non-formal methods, disadvantaged children Навсякъде по света има милиони деца, които живеят в бедност, спят на улицата или се намират в неравностойно положение. Принудени да поемат ролите на възрастни още от ранна възраст, те често нямат подходящ подслон, надзор и достъп до услуги като образование. Тези деца са изправени пред множество предизвикателства всеки ден. Една от найчестите последици е тяхната липса и възможност за образование, тъй като те не са в състояние да започнат училище или да останат записани в него, поради факта, че за образователния процес са необходими средства, найчесто парични, а също така и защото са принудени да работят или просят всеки ден. Факт е, че това не само нарушава правото им на образование съгласно Конвенцията на ООН за правата на детето, но и че те са лишени от възможността да водят здравословен и стабилен живот. Отрицателна последица от липсата на образование е увеличаването на вероятността собствените им деца да бъдат принудени да живеят по същия начин. Затова е важно този цикъл да бъде прекратен, като се осигурят образователни алтеративи, насочени към тази особено уязвима част от населението. Прекъсването му може да включва излизане отвъд официална училищна система и формалното образование. Докторант в БАН, ИИОЗ, секция "Социални теории, стратегии и прогнози", специалност Политическа философия. E-mail: silviq_pencheva@abv.bg 1

Исторически то е замислено като привилегия за отбрана група хора предимно момчета от богати семейства. С времето обаче настъпва промяна - през последните десетилетия образованието се възприема не като привилегия за елита, а като нещо до което всички хора имат право на достъп. В модерното общество образователната система и в частност развитието на едно дете се определя от планираните педагогически дейности и програми. С това се характеризира формалното образование - то се получава в институции, регламентирано е от закони и разпоредби - държавните образователни изисквания стриктно определят учебните планове и програми. В края на процеса се получава официален документ, диплома или сертификат, който дава право на получателя да работи в определена сфера. Според Роджърс сред изследователите са разпространени две нагласи свързани с формалната образователна система. Първата е, че тя е смятана за недостатъчна, но ценна: нуждае от много подобрения, но е възстановима. Според втората нагласа формалното образование е корумпирана система, която ще разруши обществото и трябва да бъде заменена с напълно различен модел (Rogers, 2004:39). За разлика от формалното, неформалното образование не е регламентрано, обхваща всички възрастови групи и завършва тогава, когато са задоволени потребностите и са постигнати целите на учащия. То е насочено към изграждане на личностните качества на човека, развиване на интелекта и придобиване на обща култура. Работи на доброволен принцип и се основава на активно взаимодействие между обучителя и обучаващия се. Неформалното образование или учене е част от общото образовaние, която се характеризира с възможността учащите да разгърнат напълно своя потенциал и креативност. То се фокусира основно върху практическите умения за живот и културното познание, които децата и възрастните получават чрез взаимодействие в своята култура (Smith, 1996). Определение за неформално образование, което ще използвам тук, и мисля за актуално спрямо съвременната ситуация, е разработено от Е. Д. Томпсън. То синтезира в себе си по-ранни дефиниции. Според него неформалното образование е : "организираната, структурирана и систематична учебна услуга, предоставена извън рамките на официалната училищна система, приложена към определен сегмент, група или подгрупа на населението за конкретна цел, с ниска цена по отношение както на времето, така и на ресурсите. По своето естество и процес се предполага, че е абсолютно насочен към обучаемите и осигурява учене по цели. Той може да бъде йерархично организиран, но не строго структуриран. Процесът трябва да бъде достатъчно гъвкав, за да отговори на нуждите на учащия" (Thompson, 2001: 8). Тъй като програмите за неформално обучение обикновено се подпомагат от неправителствени организации или от частни източници и в 38

резултат на това имат доста висока степен на автономия, те имат свободата да бъдат иновативни в своите подходи към образованието ( Hoppers, 2005:15). Основен фактор тук е желанието за учене през целия живот, което е от изключителна важност за съвременния човек поради бързите темпове на развитие на науката и технологиите. Според ЮНЕСКО (2006) някои от предимствата на неформалното обучение са, че то позволява на хората да упражняват по-голям контрол върху образованието си и се фокусира повече върху устната, отколкото върху писмената комуникация. Като найзначителния недостатък на неформалното образование се посочва неспособността му да предостави на обучаващите се удостоверими степени. Бедността и неравенството са най-големите предизвикателства, пред които са изправени хората през двадесет и първи век. Световната статистика за бедността не винаги съвпада с реалните измерения на проблема, тъй като съществуват различни подходи за измерване и най-вече за разбиране и дефиниране на бедността. Въпреки това тя остава един от наболелите проблеми в света, в частност нашето общество, и според мен е пряко свързана с проблемите на образованието като отпадане от образователния процес в ранна детска възраст, ниска грамотност, висок процент на хора без образование и квалификация. Най-често отпадането от училище се наблюдава в многодетни семейства от малцинствен произход или бедни семейства. Това е проблем, който влияе както върху съдбата, възможностите за развитие и семейството на отпадналите, така и върху социалноикономическото развитие на една държава. Фактори като финансови затруднения, нисък стандарт на живот и безработица влияят неблагоприятно върху децата и са най-честите причини за преждевременно отпадане от училище. Поради финансови затруднения много от тях, които се намират в неравностойно положение, са принудени да помагат на семействата си, което затруднява участието им в учебния процес и в повечето случаи води до отпадането им. Като доброволец възпитател на деца в неравностойно положение, аз приемам темата за използването на неформалното обучение за преодоляването на определени проблеми присърце. От личен опит знам, че всяко дете е различно и за това е необходим индивидуален подход. Именно поради това смятам, че формалното образование не би могло да отговори на потребностите на децата в неравностойно положение и на проблемите, с които те се сблъскват тъй като то е разработено с идеята за равновоставеност. А може би трябва да си зададем въпроса дали при днешните условия в които живеем това е полезно и дори адекватно? Децата в неравностойно положение, идващи от бедни многодетни семейства порастват твърде бързо поради проблемите, с които се сблъскват вкъщи още от ранна детска възраст. Като примери, на които съм била свидетел бих посочила липсата на адекватни условия на живот, насилие в семейната 39

среда, ранно отпадане от училище, в повечето случаи дори непостъпването там, невъзможността да се интегрират, поради отрицателно отошение към тях, омъжването на момичетата около 13-годишна възраст, а в някои случаи и по-рано, поради липса на средства от страна на родителите. Често нямат нищо, а ако имат нещо се налага да го споделят с братята и сестрите си или направо да се лишат от него. Те се научават да се справят по собствен начин и най-тъжното сами. Обобщено бих нарекла тези трудности невъзможността да водят нормален начин на живот. Те се раждат предопределени, попадат в един процес, които се повтаря и ще продължава да се повтаря и с техните деца, и с техните внуци... И това ще бъде така, докато не им се предостави необходимата подкрепа. Важна роля тук играят методите и хората, които биха могли да разчупят статуквото. По мои наблюдения много от тези деца имат интереси свързани с изкуство - най-често музика, танци, рисуване, театър. Но освен че имат итереси, те имат и талант, както и желание да се учат, но нямат възможност. Те се определят от обществото като трудни, но ако се намери правилния начин за работа с тях, точното отношение, толкова необходимите специалисти, които да отговарят на нуждите им и предоставянето на подкрепа нещата биха могли да бъдат малко по-различни и те биха могли да получат равен шанс. Важен аспект от работата с деца в неравностойно положение е комуникацията с родителите. В повечето случаи те се отглеждат от един родител - майка. И за да може да се приложат някакви мерки или методи свързани с неформално обучение тя трябва да бъде убедена в полезността на тези практики, да види в това шанс за детето си, шанс който тя не е имала. От опит знам, че често това е почти невъзможно, защото поради трудностите с които се сблъскват тези хора се научават да живеят по един начин и не желаят този начин да се променя, а може би и не вярват в промяната. Според мен това е последица от безсилието, на което са станали жертва. За това е важно да им се помогне да разберат, че промяната е нещо хубаво. Ключът тук според мен е комуникацията, която би могла да бъде използвана като средство в най-добрия случай. Естествено има и родители, които не могат да бъдат убедени, че участието на децата им в курсове, групи или школи е нещо полезно, но да се надяваме, че ведъж показали предимствата на неформалото обучение, тази теденция ще намалява с времето. Най-честите методи на неформалното обучение, които използвам в работата си като доброволец, и позитивен пример според мен, са учене чрез игра, показване на разликата между добро и зло чрез участието в театрални постановки, развиване на дисциплина чрез танци, показване на творчески потециал чрез изработване на картини. Според мен е важно децата да разберат, че и те могат да се изявяват, да бъдат част от нещо, че на сцената и в изкуството всички са равни. Именно поради това методите на неформалното обучение са толкова ценни, тъй като те предлагат дейности, 40

които развиват умения и компетенции като работа в екип, креативност, насърчават принадлежността към обществото, развиват самочувствието, самоуважението и самоусъвършенстването. С няколко думи неформалното обучение помага на децата в неравностойно положение да намерят своето място в света, да се почувстват значими. Ясно е, че повечето от тях нямат възможността да се занимават с наука, а в повечето случаи и желанието. За това е важно да им се помогне в кариерното ориентиране, да се разбере кои професии са подходящи за тях и в кои сфери те биха могли безпроблемно да се реализират. Според мен алтернативните форми, на неформалното обучение, като специални програми (извънкласни занимания) курсове, в които се обръща внимание на индивидуалните социални нужди на учениците, например часове по фризьорство, козметика, автомонтьорство са от изключителна необходимост. На повечето от бедните деца се налага да изкарват свои собствени доходи от ранна детска възраст, именно поради това практическото съсредоточаване на неформалното образование върху професионалното обучение би могло да бъде добре съобразено с техните потребности. Важен фактор, който би оказал влияние и върху родителите е да се обяси, че децата ще имат последващата реализация и ще придобият умения, които ще им помогнат на пазара на труда. За съжаление училищното образование не успява да обхване и да предостави адекватни знания и умения на най-уязвимите групи. Според мен проблемите могат да бъдат преодоляни чрез предоставяне на повече алтернативи, гъвкави форми на образование и развитие на различни форми на неформално обучение, както и адекватни мерки, които биха предизвикали интереса на децата и биха повлияли положително на отношението им към образователния процес. Чрез методите на неформалното обучене децата успяват да разгърнат потенциала си. Ранното отпадане на децата от образователната система може да се преодолее именно чрез тези методи, които способстват за задържане на интереса им и повишаване на желанието за учене. Необходима е по-голяма автономност на училищата по отношение на методите на преподаване и на учебния материал. Според мен неформалното учене също може да помогне при деца, които не са в неравностойно положение, но имат проблеми с комуникацията, които са агресивни, имат емоционални проблеми, страдат от безпокойство и фобии породени от ефекта на масмедиите и компютърните игри, които изолират децата от реалността и намаляват способността им да контролират поведението си, а също така водят до зависимости. В тези случаи използването му би повлияло положително, тъй като би дало възможност на децата да поемат инициатива, самостоятелно да 41

изпълняват възложените им задачи, а също и по-правилно да разберат и участват в социалните отношения. Според мен образованието може да бъде инструмент за предприемане на стъпки при преодоляването на бедността. То може да предостави на хората необходимите умения да се интегрират в производствената система и да работят ефективно. Необходимо е да се работи върху интеграцията не само в икономическата сфера, но и на социално, културно и политическо ниво. По света и особено в развиващите се страни неправителствените организациите се стремят да направят образованието не само достъпно, но и полезно и разбираемо. Тъй като формалното образование е създало трудности алтернативните модели са добре дошли. Неформалното обучение има положително въздействие в много части на света и програмите свързани с него продължават да се развиват и използват по целия свят, тъй като то отговаря адкватно на нуждите на децата и младежите в неравностойно положение. В развиващите се страни то се възприема като новаторски метод за разпространение на грамотността, подобряване на възможностите за заетост и създаване на достъп до образование за маргинализирани ученици. Според мен методите на неформалното обучение ще започнат да се използват все по-широко и това е така, тъй като то ни предлага лесен начин да се справим с трудностите и проблемите, работи в полза на равнопоставеността в обществото и предлага мерки, които лесно биха били наложени, тъй като действително помагат. Използвана литература: 1. Hoppers, W. (2000). Nonformal education, distance education and the restructuring of schooling: Challenges for a new basic education policy. International Review of Education, 46 (1/2), 5-30. Retrieved October 29, 2007 from EBSCO Online Database Education Research Complete. 2. Rogers, A. (2004). Non-formal education: Flexible schooling or participatory education? Hong Kong: Kluwer Academic Publishers. 3. Smith, M.K (1996). Non-formal education. Infed. Retrieved October 29, 2007, from http://www.infed.org/biblio/b-nonfor.htm#contrasts 4. Spring, J. (2004). How educational ideologies are shaping global society: Intergovernmental organizations, NGO's, and the decline of the nation-state. Mahwah, NJ: Lawrence Erlbaum Associates, Inc. 5. Thompson, E. J. D. (2001). Non-formal education in urban Kenya: Findings of a study in Kisumu, Mombasa and Nairobi. Nairobi: German Agency for Technical Co-operation. 6. UNESCO. (2006). Synergies between formal and non-formal education: An overview of good practices. UNESCO. Retrieved October 31, 2007, from http://unesdoc.unesco.org/images/0014/001460/146092E.pdf 7. Van Riezen, K. (1996). Non-formal education and community development: Improving the quality. Convergence, 29 , 82-96. Retrieved October 29, 2007 from EBSCO Online Database Education Research Complete. 42

БЪЛГАРСКИТЕ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ИНСТИТУЦИИ ПРЕД ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА СЪВРЕМИЕТО Радина Георгиева2 Abstract: Nowadays education is a major theme in the lives of the contemporary bulgarian. This is due to the fact that the highly technological and globalized world in which we live needs young, highly educated and qualified staff. This necessity requires the formation of different educational methods, among which the most common are formal and non-formal. Formal education creates network of educational institutions. They work clearly structured educational program and also foster the acquisition of knowledge and skills in a specialized area. Educational institutions produce young, highly skilled and educated workers suitable for a particular field.In contrast to the formal, non-formal education enables the development of individual interests. This is the reason why that method of education is called non-formal. Education is a complex process that requires skilled educators to transmit their knowledge and skills of the new generation. It is hardly necessary to have a high-qualified education if you want to live better. KEY WORDS: Education – formal/non-formal, Education institutions, Qualified staff, Educational methods,New generation, Knowledge

Темата, свързана с образованието, в днешното динамично развиващо се общество, се е превърнала в един от основните „лайтмотиви“ на съвременния българин. Днешният високо технологизиран и глобализиран свят, в който един от основните катализатори на еволюцията се явява образованието, има все по-голяма нужда от млади, високообразовани и квалифицирани кадри. Тази необходимост налага качествена подготовка, изискваща усилена работа, възпитаване на качества у подрастващия индивид като самодисциплина и воля, както и стремеж към асимилиране на по-обширен обем от знания и умения. Тук обаче изкристализира въпросът дали българските образователни институции сами по себе си биха били достатъчни за „производството“ на такъв вид висококвалифицирани мултифункционални кадри, които биха послужили като „инструменти“ за развитие на съвременния социум? Отговорът на този въпрос изисква продължителен и задълбочен анализ на различните видове образователните методи, дейности и институции. Исторически най-младото измерение на образованието е така нареченото – 2

Радина Георгиева, СУ „Св.Климент Охридски“, ФФ, специалност „Културология“, 43

„формално“ образование, което всички познаваме като най-популярно в нашия социален и културен контекст. Същността на формалното образование се изразява в неговата традиционност и структурираност – предоставя се от образователните институции и завършва с квалификация. Целите на този вид обучение са външно заложени, резултатите се наблюдават и оценяват. В края на обучението се издава сертификат или диплома, удостоверяващи неговото успешно финализиране. В този ред на мисли, образователните институции се формират, за да отговорят на потребностите, свързани с предаване и усвояване на социален опит. Тяхната поява е наложена и от необходимостта от „подходящ“ регулатор на взаимоотношенията в обществото, било то лични, професионални, йерархични, религиозни и много други. Образователните институции играят съществена роля и за изграждането на индивидите като личности, притежаващи знания и умения в тясна или широко специализирана област. Те произвеждат млади висококвалифицирани и образовани кадри, подходящи за определена сфера на дейност. Тя обаче сама по себе си не може да подготви индивида за живота извън дадена образователна институция. Интелектът, индивидуалната идеология, интересът към разнообразни сфери на дейност и множеството умения, които индивидът трябва да придобие, за да оцелее и да се справи с жестокия природен механизъм, наречен - „естествен подбор“, не фигурират в списъка с дисциплини към съответната образователна институция. Образователно-квалификационната степен сама по себе си ни прави кадърни, проспериращи и можещи в дадена област, но не е достатъчна , за да удовлетвори изискванията на съвременния социум. Тази потребност налага появата на неформалното образование. Неговата същност се изразява в обучение, чиято основна цел не е получаването на съответна квалификация удостоверена с официален документ – било то диплома или сертификат, а придобиването на полезни знания и умения в една свободна, незадължаваща атмосфера. Неформалното образование дава възможност за развитие на индивидуалния (свръх)потенциал от интереси, които не получават адекватна подкрепа от формалните образователни институции. То също така позволява справянето с определени дефицити – личностни, когнитивни, социо-емоционални, образователни, здравословни или социални. Неформалното образование може да бъде и структурирано – с ясно определени образователни цели, но обикновено се провежда извън официалните учебни заведения – в рамките на кръжоци, семинари, на работното място, чрез спорта или чрез определен вид хоби. То би могло да се дефинира и като специфичен метод на обучение, при който учещият се индивид се включва по-директно и е по-ангажиран със собственото си обучение и развитие. В днешно време все по-осъзнатата необходимост от неформални методи на обучение налага тяхната поява и в 44

програмите на формалните образователни институции. През последните години все повече организации започват да признават неформалните методи на обучение като равни на официалните. Като примери могат да се посочат – ОИСР и ЕС. Образованието, било то формално или неформално, е сложен процес, който, за да бъде изпълнен пълноценно, се нуждае от квалифицирани кадри и множество други фасилитатори. Това са всички „учители“, било то академици или хора без педагогически опит, които се опитват да ни предадат знанията и уменията си в определена област, по лесносмилаем начин. Да бъдеш „учител“ е много отговорна и трудна задача особено в двадесет и първи век. За съжаление, днешното съвремие е период на цялостна девалвация на ценностите в обществото и на моралните устои, където сакралното е заместено от профанното, материалното побеждава духовното, думи като „приятелство“, „любов“, „уважение“ и „достойнство“ са лишени от истинското си съдържание, което само по себе си е причислено към „архаизмите“ на словото. Те са се трансформирали в омоними на „използвачество“, „лицемерие“, „демагогия“, „егоизъм“. Възпроизвеждането на себеподобни индивиди в днешния свят, лишен от ценности, е нож с две остриета. От една страна, по-голямата част от „новоизлюпените“ индивиди в обществото се превръщат в „продукти“ на заобикалящите ги болшинства. Това води до появата на едно деградивно явление, наречено конформизъм, което стимулира репродукцията на човека “Das Man”, превърнал се в матрица, застрашаваща индивидуалността на индивида и проявлението на неговата уникалност, изразяваща се в единствени и неповторими заложби и умения. От тези дефицитни качества биха могли да се родят и материализарат новаторски идеи, които да продължат еволюцията на света и обществото. Човекът „Das Man“ е лишен от индивидуалност. Той е копие на заобикалящата го среда, което борави с клишета и действа като „другите“. От друга страна, малцинствата в днешното общество, които са успели да съхранят своята индивидуалност и са развили уникалните си качества и заложби са надеждата за промяна и революция. Именно тези малцинства ще поемат различни инициативи, свързани пряко или косвено със сферата на своите компетенции и интереси с цел да доразвият своите личностни качества, да придобият нови и полезни умения, които биха улеснили не само индивидуалното, но и всеобщото съществуване на Земята. Тези нови качества и умения биха променили консуматорската роля на отделния индивид, който с всички сили „граби“ от ресурсите на света и обществото. Като представител на група с обща цел и възгледи, индивидът развива чувство за общност и принадлежност към заобикалящия го социум. По този начин той се превръща в радетел на всеобщото благо. 45

Тук съществено значение има ролята на „учителя“, на когото е поверена една от най-важните и трудни задачи, предвид обстоятелствата и предизвикателствата на съвремието, а именно - стимулиране възпроизводството на индивиди от т.нар. „малцинство“. Това би могло да се постигне чрез изграждането на една достатъчно стабилна ценностна система у подрастващите индивиди. Възпитаването на качества като: „хуманност“, „нравственост“, „толерантност“ и съпричастност“, биха превърнали младите хора в зреломислещи личности. Учителят трябва да съдейства и за надделяването на Доброто начало у човека над това на Злото. Той трябва да се превърне в подходящ модел за подражание, който да изисква и да съдейства за развитието на мозъчните структури на подрастващите индивиди като ги насърчава, а и в същото време ги санкционира, когато е необходимо. Това е важна мисия, която изисква от „учителя“ да бъде не само „педагог“, но и „психолог“, и приятел. Съвкупността от множеството умения на човека с образователноквалификационна характеристика на „преподавател“ го превръщат в жизнено важна фигура за обществото, от която зависи цялостната му промяна. Пред българските образователни институции стои и една от найзначимите и трудни задачи – запазването и укрепването на националната идентичност, самосъзнанието и българския език чрез активното изучаване на българската история, език и литература, които сами по себе си се явяват стожери на националната гордост и памет. ИЗТОЧНИЦИ 1) И. Колев, Р. Пожарлиев. Философия (учебник за ЗП). Издателска къща: Анубис. София, 2008 2) Recognition of Non-formal and Informal Learning. OECD < http://www.oecd.org/edu/skills-beyond-school/recognitionofnonformalandinformallearning-home.h

КУЛТУРНИТЕ ИНСТИТУЦИИ В БЪЛГАРИЯ И ТЯХНАТА РОЛЯ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА АКТИВНО И ОБРАЗОВАНО МЛАДЕЖКО ОБЩЕСТВО Силвия Василева3 CULTURAL INSTITUTIONS IN BULGARIA AND THEIR ROLE TO BUILD AN ACTIVE AND EDUCATED YOUTH SOCIETY Silvia Vasileva Abstract: The topic is about the role of cultural instituons in the bulgarian youth education and how they can help to make an active society. In this article I’m talking about the problems with cultural instituions and my personal experience in that field. Museums are the main object of my research and I propose my opinion about their role in Bulgaria, what are the good and the bad sides, what can we change to make them work properly. I use my experience from summer expedition suggested by teachers from my faculty in Sofia University ”St. Kliment Ohridski” to consolidate my thesis about bulgarian museums. I analyze museums from the region of cities Karlovo, Kalofer, Sopot and Klisura, and suggest ideas to solve their problems. Ключови думи: културни институции, музеи, младежко общество, активно общество, граждани, България, образование, култура, възрожденци, Карлово, Калофер, Сопот, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов Културните институции в България като музеи, библиотеки и галерии, в последно време биват изоставяни на заден план от държавата и обществото, вместо да бъдат основа за създаването на образовано и културно гражданско общество. Именно те съхраняват най-скъпото – части от нашето славно минало, които оформят облика на родината, и затова ние трябва да ги пазим, почитаме и ценим. Ще обърна по-голямо внимание върху музеите като ще дам примери, лични впечатления и предложения за решения на проблемите, възникнали по време на лятна експедиция проведена в района на град Карлово и съседните му градове, организирана от преподаватели от Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Преди да предоставя кратък анализ на лятната експедиция върху музеите в региона на Карлово и съседните градове, искам да представя моето мнение, че културните институции все пак не са напълно забравени Силвия Василева, Софийски университет “Св. Климент Охридски” Специалност: Библиотечно-информационни науки, s.vasileva9523@gmail.com 3

от хората и най-вече младите, защото се организират много събития по случай празници като 24-ти май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост, когато библиотеките с радост приемат потока от посетители почитащи празника или пък 3-ти март, когато историческите музеи и културни паметници в България биват препълнени със семейства, ученици и студенти, отдавайки чест на загиналите герои в борбата за свобода и проявявайки чувство на гордост, че са българи. Подобни примери има много и те показват, че културните институции все пак не оставят забравени от младите, но моят въпрос е нужно ли е това да се случва само по празници и чествания? Защо да не обърнем по-голямо значение на музеите и библиотеките, които могат да изградят представата на младежите по лесен, приятен и интересен начин за миналото, настоящето, а защо не и бъдещето на България. ПРОБЛЕМИ НА КУЛТУРНИТЕ ИНСТИТУЦИИ Проблемите с този тип институции за съжеление са многобройни – от недостиг на държавния бюджет за поддръжка на сградите, липса на посетители, ниски заплати на служителите, некомпетентен и недостатъчно образован персонал, високи цени на билети, до труднодостъпност за хора в неравностойно положение, изискващи специални нужди. Не слагам всички културни звена под един знаменател, защото за всяко нещо си има изключение, но по-голямата част от тях в България, а и ние потребителите, се сблъскваме с част от проблемите ежедневно. От моята практика с музеите в трети и четвърти курс след изучаване на предмета “Музеология” и лятната експедиция в региона на град Карлово, срещнах следните проблеми:         

недостиг на финансиране от страна на държавата облика на музея като “скучно и неприветливо” място за младите монотонни и скучни разкази липса на иновативност и креативност непълни описания музейният гид разказващ истории със сложна терминология неподходящи условия за съхранение на културно наследство изтрити или полуизтрити надписи на експонатите информация само на български език, което води до загуба на чуждестранни посетители  труднодостъпност за хора в неравностойно положение Това са част от проблемите, с които се сблъсках аз, които понякога водят до недостъпност за културата и социално изключване на групи от 48

необразовани в дадена сфера младежи, хора в неравностойно положение и чужденци. НЕСТАНДАРТНИТЕ МУЗЕИ Колкото по-иновативни и нестандартни са местата и експонатите, толкова повече събуждат любопитството у младите и мога да потвърдя твърдението си с един международен статистически пример. “Детските музеи по света са привлекателни туристически дестинации. В САЩ например 35% от всички подобни проекти водят до значителни подобрения в инфраструктурата на своя район“ (Българска наука 2015, 11-12). Ето един пример, който показва, че когато се създадат иновативни и привлекателни образователни центрове, младите проявяват повече интерес и това води до растеж в образованието и развитието на активното младежко общество. В България вече имаме един такъв детски музей “Музейко”, който предоставя възможността на деца още от най-ранна възраст да се запознаят с науката и изкуството по метода на учене чрез игри, сугестопедия, ускорено учене и други. Всичко в дома на Музейко е премислено до най-малката подробност, за да събуди любопитството на малките към наука, инженерство, екология, комуникации и изкуства. Когато детето реши да отвори ума си за нови знания с желание, а не защото така му е казвано от родители и учители, тогава започва да се развива активното и креативно младо поколение. Много по-интересно и приятно е за малките да докосват експонатите, да ги свързват с някаква история, да се превъплътят и усетят атмосферата на миналото. Неформалното образование все още не е набрало скорост и популяризация в България, както в другите страни в Европа и САЩ, но основата вече е дадена и съм сигурна, че тепърва ще се развива и ще бъде използвано като метод за образование сред подрастващите, а и не само. Затова трябва да се борим за изграждането на повече такива културни центрове, които допринасят за развитието на културата и образованието. ПРИМЕРИ ОТ ЛЯТНА ЕКСПЕДИЦИЯ НА МУЗЕИТЕ В РЕГИОНА НА ГРАД КАРЛОВО Ще обърна по-специално внимание върху сферата на музеите, тъй като бях част от лятна експедиция с цел проучване на културните институциите в градовете Карлово, Калофер, Клисура и Сопот, организирана от преподаватели от Софийския университет “Св. Климент Охридски” в катедра Библиотекознание, научна информация и културна политика за студенти от редовно обучение специалност “Библиотечноинформационни науки”. Музеите, които посетихме като част от нашата 49

експедиция са Исторически музей и Национален музей “Васил Левски” в гр. Карлово, Къща-музей “Иван Вазов” в гр. Сопот, Национален музей “Христо Ботев” и Къща-музей “Ботьо Петков” в гр. Калофер, Исторически музей в гр. Клисура. Аз ще направя кратък анализ на част от тях от гледната точка на постетил, но и на бъдещ специалист в тази област. Исторически музей, гр. Карлово Първото впечатление, което ми направи Историческия музей на град Карлово е, че сградата е запазила старинния си облик и е добре поддържана за своите повече от 100 години история. Експозицията на музея показва миналото на града от антична, средновековна епоха и най-вече от Възрожденската епоха, когато Карлово е в своя разцвет като занаятчийски център. Посетителите могат да видят част от занаятчискийте изделия, инструменти, традиционни за Възрожденския период, снимкови материали и т.н. Експонатите са в основата на един музей, но те не са достатъчни, за да го направят наистина добър. Учредителите, популяризирането, достъпността и много други фактори, комплексно създават облика на културната институция. За съжеление голяма част от експонатите бяха дубликати. Освен това липсата на климатици и то през лятото, които са необходими и за поддържането на нужната температура за някои от експонатите (не изключвам възможността да е имало повреда тогава) се забеляза от всички участници на експедицията. Персоналът, който ни посрещна беше много любезен, но разказите на музейния гид бяха недостатъчни, претупани и недоизяснени. Личеше си притеснението на жената, която ни развеждаше, може би беше ново попълнение на персонала, но въпреки това би трябвало да е минала предварително през обучение за провеждане на лекции пред музейна публика. Също така някои от надписите бяха полуизтрити или пък имаше недостиг на информация, което води до обезмисляне на историческата стойност на експонатите. Липсата на информация на чужд език пък води до загуба на туристическия поток. Достъпността до музея за хора с увреждания също е оставена на заден план, единственият начин за обиколка из цялата сграда е да си качиш по старинните стълби, а за един незраящ човек това би изискало много усилия, а за човек в инвалидна количка дори е непосилно. В резултат от всичко това разгледахме експозицията на двуетажния музей кратко и бързо за около трийсет минути. Като решения на проблемите, с които се сблъсках бих предложила провеждане на специализирани обучения за работниците на музея, подновяване на занемарените табелки, изграждане на рампи и/или

асансьори за хора в неравностойно положение и популяризиране чрез нови събития и работилници. Национален музей “Васил Левски”, гр. Карлово Националният музей “Васил Левски” за мен остави много добро впечатление с цялостния си облик. На първо място сградата е добре поддържана, обновявана, ремонтирана, определено би приканила посетители. Традиционните старинни павета на двора на къщата също допринесоха за моето превъплътяване в историята на Възрожденския дух. Първоначално заведоха групата ни в експозиционната зала построена към музея, където ни бе предоставена информация за музея и миналото на Васил Левски по съвременен и интересен начин. Гидът ни беше младеж не много по-голям от нас, което доказа, че музейната работа не е само за “скучни и възрастни хора” както се приема от страна на новото поколение. Може би заради близката ни възраст, той знаеше как да ни обясни историята по начин, по който би била интересна и лесноразбираема за нас. В експозиционната зала се намираха произведения на изкуството, снимки, документи и вещи от живота на Васил Левски – Апостола, които заедно с разказа на музейния гид бяха достатъчни, за да добием представа за миналото му. Освен известните експонати като например джобното тефтерче на Левски, за мен беше интересно да видя родословното му дърво и да чуя истории свързани с братята и сестрите му. Те са част от едно славно семейство, което никога не трябва да бъде забравено от историята. Направи ми впечатление, че къщата-музей прави и много работилници като предоставя място на децата да творят и рисуват. Персоналът на музея се е погрижил да запази старнния облик и историята като същевременно организира интересни дейности за малките деца, които със сигурност водят до по-голяма посещаемост и популяризация. Нямам забележки относно експозицията, персонала, предоставената информация и вида на сградата. За мен Националният музей “Васил Левски” е един достоен пример за музеите на новото време, защото запазва и предоставя историята на миналото с помощта на новите технологии, но без да се уповава единствено на тях. Също така бих подтикнала повече музеи да последват примера му и да наемат младежи въпреки малкия опит, защото те дават свежи идеи и различно виждане за старото възприемане на термина музей.

Къща-музей Иван Вазов, гр. Сопот В град Сопот посетихме още една къща-музей на един от найзначимите български поети – Иван Вазов. Първо впечатление – добре поддържана сграда и градина, запазен старинен вид и отново павета, които да допринесат за духа на миналото. Интериорът на сградата и различните помещения като кухнята и паноптикума бяха изключително идейно представени с помощта на манекени превъплътении в ролята на важни герои и епизоди от живота на Иван Вазов. Нашият гид разказваше интересно като ни обясняваше нагледно какво и как се е случило с помощта на възстановката с манекените. Къщата е запазила своят оригинален облик и остави чувство за гордост и принадлежност на нашата група. Експозицията, персонала и съхранението на историческото у музея бяха на ниво. Национален музей “Христо Ботев”, гр. Калофер Друг музей, който ми направи добро впечатление е Национален музей “Христо Ботев” в град Калофер. Той се намира на мястото, където е била последната Ботева къща и където Христо Ботев е прекарал по-голямата част от детството си. Изградения музеен комплекс състоящ се от мемориална къща-музей, експозиционна зала, паметник на Ботев и паметник на Иванка Ботева - майката на поета, е добре поддържан и носи историческия дух на миналото. Посрещна ни любезен персонал, който ни разведе из къщатамузей, а после и в експозиционната зала, където се намираха част от малкото запазени лични вещи на Христо Ботев. За мен беше интересно да проследя неговото родословно дърво, както и при Васил Левски, да видя историята и ежедневието на неговите братя и сестри. Преобладаваха повече снимкови материали и произведения на изкуството, отколкото запазени вещи от живота му, но въпреки това музеят предостави историята на Христо Ботев по един привлекателен за посетителите начин. В заключение искам да кажа, че повечето от тези имена на къщи-музеи са на наши видни възрожденци, които ще останат вечно в българската история и именно затова тези институции трябва да се пазят, почитат и поддържат за следващите поколения. Достъпността, експозицията, персонала, посещаемостта, популяризацията и много други фактори трябва да бъдат поправени в част от тези културни институции. Държавния бюджет, който се отпуска в областта на културата е недостатъчен, за да се постигне глобална промяна, но държавните институции и българското общество трябва да разберет, че образовани и културни младежи се появяват, когато имат добър пример, който да последват. Васил Левски, 52

Христо Ботев, Иван Вазов са само малка част от славните българи, от които и за които младото поколение е необходимо да се учи. Промяната може да се направи и нека ролята на културните институции за младежите да бъде значително по-голяма. Използвана литература Българска наука 2015: В музейко отваря врати първият планетариум в София. Българска наука, София, 2015, 82, 11-12. Онлайн източник: Официалния сайт на “Музейко” <http://muzeiko.bg/>

САМОУПРАВЛЕНИЕТО КАТО МЕТОД НА НЕФОРМАЛНО ВЪЗПИТАНИЕ В ЕКСПЕРИМЕНТИТЕ НА КОРЧАК, МАКАРЕНКО, АЛЕКСАНДЪР НЕЙЛ И АНГЕЛ УЗУНОВ Корнелия Павлова4 Abstract: Why is Makarenko's name a symbol of strict discipline and the legendary Summerhill School associated with freedom? Reformist pedagogy gained popularity at the beginning of the last century. Its foundations were based on the corrective methods of Korchak, Makarenko, Neil, and Angel Ouzunov, the famous pedagogue and reformer of the Bulgarian education system. Each of them had a different approach, using various informal methods and tools in dealing with disobedient children. It is precisely these unusual forms of education, guided by the four great educators that transformed these institutions from mere schools to homes, where these children could find support, security, and protection. Key words: педагогика, самоуправление, неформално образование, свобода, проблемно поведение Според философското разбиране за свобода човек се ражда свободен, а човешкото съществуване се дефинира като съществуване, чиято същност е свободата. Разбира се, свободата на човек се ограничава до положение, в което не се нарушават основните човешки права. Ето защо, когато говорим за свобода, най-напред трябва да отбележим, че абсолютна свобода не съществува. Човекът има основни права - на частна собственост, личен живот, равенство, труд, достъп до информация и други, които се основават на свободата в различни форми. Но правата трябва да се съвместят със задълженията и законите, затова свободата на човек свършва там, където започват правата на останалите хора. В идейно-философския смисъл на понятиетo свобода се включва образованието като фундаментално човешко право, тъй като човекът не е само природно, но и духовно същество. Правото на образование се изразява в привилегията на индивида да излезе от първичното, природното състояние чрез получаване на ограмотяване. Свободата на детето в образователната среда е проблем, застъпен в реформаторската педагогика на Януш Корчак, Антон Макаренко, Александър Нeйл и Ангел Узунов. Общият елемент във възпитателната методика на четиримата големи педагози е самоуправлението на социалния живот в учебното заведение. Неформалните методи, използвани от тях, променят изцяло представата за учебно-възпитателния процес в онези години. Да се внесе новост в установения от години образователен ред е Югозападен университет „Неофит Рилски”Начална училищна педагогика – магистър, II курс cornelia.pavlova@abv.bg 4

немислимо и ексцентрично в първите десетилетия на 20. век. Корчак, Макаренко, Нeйл и Узунов обаче разбират, че използваната тогава учебновъзпитателна методика не помага при работата с „трудни деца“, както ги нарича българският педагог. Тези деца не се вълнуват от училището, проявяват необичайно поведение и нямат никакво желание да получават нови знания. Всеки от четиримата педагози има различна представа за възпитателните методи и средства, които биха имали най-добро отражение върху девиантното детско поведение. Въпреки различията по отношение на използваните методи, Макаренко, Нeйл, Корчак, а по-късно и Узунов изповядват една и съща идея – образованието има нужда от радикална промяна. Четиримата големи педагози използват неформални и иновативни за времето си възпитателни методи, които не просто се оказва, че „работят“, но поставят началото на т.нар. реформаторска педагогика. До ден днешен името на Макаренко се използва като синоним на строга дисциплина, а Корчак е символ на себеотдаването в името на висша ценност. За Макаренко главната задача на възпитанието е изграждането на програма на личността, програма на характера. Съветският педагог, пословичен със строгите си възпитателни средства, използва самоуправлението като метод на организация, за да подсили чувството за колективизъм у младите хора, които обучава и възпитава. Организационната структура на интерната е подобна на тази във военно училище: състои се от първичен колектив, в който се включват отряди, командир, помощник-командир, дежурен по спалня и други, както и сборни отряди за временна трудова дейност. Училището има своите управленски органи – командири, Съвет на командирите, Общо събрание на всеки отряд и други, които следят за реда и дисциплината. Учениците се занимават основно с игра, труд и учене. Според Макаренко самоуправлението е найефективният възпитателен метод. Задължението за самостоятелно ръководене на учебното заведение и координирането на дейностите в ежедневието пораждат у възпитаниците чувства на приятелство, солидарност, честност и справедливост. Учениците развиват отговорно отношение към дейноста на училището и чувство за принадлежност към общността, така че идеята на Макаренко се осъществява – самият колектив се превръща в най-добрия възпитател на личността. Ако възпитателните методи на Макаренко напомнят реда в казарма, то полският педагог и педиатър от еврейски произход Януш Корчак смята, че не строгият контрол, а съвместният живот, разбирането и сътрудничеството между децата и учителите е ключът към доброто възпитание. Според него децата са „непораснали още възрастни“ и на тях трябва да се гледа като на пълноценни хора, да се възлагат задачи и отговорности и да се очакват определени резултати. За Корчак възпитанието 55

е постоянно взаимодействие между деца и възрастни и за да бъде процесът ефективен, учениците и учителите трябва да бъдат приятели и партньори. В сиропиталището за еврейски деца във Варшава, което Корчак ръководи в продължение на 30 години, децата организират собствен съд, чрез който се решават битови проблеми и пререкания. Всеки спор става публично достояние, а провиненията се отнасят до висш орган - Другарски съд, който е съставен изцяло от деца. На съд може да идат даже учителите, ако извършат провинение спрямо децата. Корчак твърдо се противопоставя на насилието – физическо или словесно, и смята, че възпитателният процес трябва да отчита индивидуалните качества на всяко дете. Процесът на самоуправление в дома за сираци се осъществява чрез различни средства – пощенска кутия за писма на възпитаниците до техните възпитатели, тетрадка за вписване на басове и залози, тетрадка за конфликтите, закъсненията, повредените и изгубените вещи, вестник на интерната и др. Децата участват в управлението на дома в сътрудничество с учителите и по този начин развиват качества като отговорност, изпълнителност, увереност. Възпитаниците упражняват доброволна трудова дейност и ръководят детското общежитие, като се подчиняват не на учителите, а на законите, които действат в сиропиталището. Учениците развиват усещане за принадлежност към общността и следват единни ценности. Корчак успява да създаде дом, където децата се третират като пълноценни хора, на които възрастният може да се довери; дом, в който всяко дете е личност и има своята свобода. „Новите поколения трябва да имат шанса да израснат в свобода. Да подариш свобода – това е да подариш любов, а само любовта ще спаси света“, смята и Александър Нейл, шотландецът, въстанал срещу британската образователна система в началото на 20. век. Нейл смята, че свободата и отсъствието на морална дисциплина успяват да излекуват децата с проблемно поведение, които се обучават и възпитават в Съмърхил – първото по рода си училище, модел за детска демокрация. Първоначално Нейл лекува децата с психоанализа, но постепенно забелязва, че тези, които отказват да посещават психоаналитичните сеанси, също променят поведението си към по-добро, точно както децата, които редовно ги посещават. Така Нейл стига до заключението, че трудните деца се лекуват не с психоанализа, а със свобода. Ето защо в Съмърхил уроците не са задължителни. Децата са свободни да ги посещават, но може и да отсъстват, дори с години. Има разписание, но само за учителите. Децата посещават онези занятия, които съответстват на тяхната възраст и интереси. Самоуправлението в Съмърхил се изразява в демократично създаване и приемане на закони и правила, публично обсъждане на проблеми и търсене на единни решения по въпроси, свързани с училищния живот. Законите в Съмърхил се приемат на открити събрания. Всички въпроси, 56

които касаят обществения живот на училището, включително наказанията за нарушаване на правилника, се решават с гласуване на общи събрания на училището. Всеки член на педагогическия колектив и всеки ученик – независимо от възрастта, има право на глас. Гласът на директора струва колкото гласа на седемгодишния ученик. Проблемите и предложенията, които се обсъждат на общите събрания, трябва да бъдат добре аргументирани. В случай че въпросът е подкрепен с аргументи, той се разглежда и обсъжда, след което се взема решение с болшинство. Самоуправлението в Съмърхил е далеч от бюрократичния стил. Председателят на събранието всеки път е различен човек, назначен от предишния. Всяко събрание се записва от секретар, чието задължение се поема от доброволец. Самоуправлението в Съмърхил развива чувството за справедливост у децата. Председателят на редовното седмично събрание налага наказания за провиненията през седмицата. Наказанията почти винаги са глоби – лишаване от джобни пари за седмица или забрана за посещение на кино. Според Нейл никога в Съмърхил не се случва да се наложи твърде строго наказание. Напротив, децата осъждат снизходително, но справедливо. Така Съмърхил се превръща в пример за училище с добро управление, в което проблемните ученици не просто се „лекуват“, но противно на използваните либерални възпитателни методи, възприемат навици за ред, справедливост, съвест, търпимост и разширяват своите възгледи за мир. Работа с „трудни“ деца в своя професионален опит има и българският педагог и писател Ангел Узунов. В книгата „Живот без междучасия“ Узунов споделя педагогическите си теории и опита, придобит след близо 40 години работа с момчета с проблемно поведение. В ТВУ „Максим Горки“ в Ракитово, където Узунов прекарва 38 години от живота си – 18 като учител и 20 като директор, педагогът предпочита възпитателните методи и средства, които осигуряват на детето свобода на избор. Той открито прилага методите на Макаренко, но включва също личния пример, педагогическия риск, индивидуалното въздействие, наградите, наказанията, училищните униформи. Узунов предпочита ученическото самоуправление като форма за ръководене на социалния живот в училището. Организационната структура на дома напомня Макаренко – командири, отряди, дежурен командир, общо събрание, командирски съвет, председател на командирския съвет. Децата съставят необичайни отряди по собствена инициатива, подхождат със смях и самоирония към ежедневните задачи, но същевременно имат отговорно отношение към училищния живот. Постепенно децата стават приятели, зараждат се чувства на сплотеност, сътрудничество, единомислие. Узунов превръща училището в дом, където всеки ученик има своята свобода и индивидуалност, където децата не просто „лекуват“ проблемното си 57

поведение, а се самовъзпитават. Учениците изграждат трайни отношения на приятелство и любов с учителите и помежду си, стават отговорни и дружелюбни личности без следа от миналите изолираност, неудовлетвореност и „трудно“ поведение. Използвана литература 1. Й. Колев, Н. Филипова, Й. Цветанова. История на педагогиката. Благоевград, 2015 2. А.Узунов. Живот без междучасия. Записки на един педагог. София, 1993 3. А. Макаренко. Педагогическа поема. София, 1979 4. Ал. Нейл. Съмърхил - възпитание чрез свобода. Достъпен на: http://www.napraviuchilishte.org/wpcontent/uploads/2013/11/neill.pdf [последен достъп: 12.01.2017 г.]

РОЛЯТА НА МЛАДИТЕ ХОРА В ДОБРОВОЛЧЕСТВОТО Мила Георгиева Георгиева5 THE ROLE OF YOUNG PEOPLE IN VOLUNTEERING Mila Georgieva Georgieva Значението на доброволчеството във всички сфери на нашия живот е голямо. Доброволчеството е ключов фактор за развитието на младите хора в България и развитието на обществото в по-широк смисъл. Доброволчеството е личен избор, собствен начин да помогнеш за осъществяването на дадена кауза. Доброволческата дейност все по-често се оказва училище, възможност за придобиване на квалификации и практически умения. Доброволствайки, човек развива важни умения - като отговорност, увереност, работа в екип, комуникация. Затова доброволческата дейност трябва да се разглежда, като жизненоважно измерение на социалния и демократичен живот. Ключови думи: Доброволчество, Доброволец, Млади хора, Кауза, Ценност, Умения Abstract: The importance of volunteering in all spheres of our lives is great. Volunteering is a key factor in the development of young people in Bulgaria and the development of society in a broader sense. Volunteering is a personal choice it`s your own way to help accomplish a cause. Moreover, nowadays volunteering has become a school, an opportunity of acquiring qualifications and practical skills. By volunteering one develops important skills - such as responsibility, confidence, teamwork, communication. Volunteering should therefore be seen as a vital dimension of social and democratic life. Key words: Volunteering, Volunteer, Young People, Cause, Value, Skills Увод "Доброволчеството е стил на живот: да мислиш, чувстваш и действаш, раздавайки се и служейки на другите." (Б. Д. Кансеко) Доброволческата дейност има много форми - традиционно предоставяне на услуги, взаимопомощ и самопомощ, застъпничество, кампании и действия на общността. Всички тези форми на доброволчество са еднакво валидни. Доброволецът популяризира и развива доброволчеството като ценна и неразделна част от живота. 5

Мила Георгиева Георгиева, 24.04.1992 г. Технически Университет – София Специалност: Машиностроене и уредостроене, Машиностроителен факултет , E mail: mila_pg1991@abv.bg 59

Изложение „Доброволец” не е нова дума в българския език, макар че „да си доброволец” в България все още е понятие, което набира скорост и се мъчи да догони своите еквиваленти по света. Етимологията на думата „доброволец”, идва от латинското „voluntaries”, което означава «доброволен», «от свободна воля». На български думата звучи като съчетание от „добро” и ”воля”, т.е. на добра, свободна воля или пък воля да правиш добро. Оттук се предполага, че доброволецът на драго сърце би приел да свърши определена работа, която е в полза на обществото и е свързана с някаква добра кауза. Този труд често е неразривно свързан с алтруизма и идеята за човечността, която главно се изразява в готовността човек да помогне, без да очаква нещо в замяна. Освен това, колкото и да изглежда насочена предимно към околните, работата на доброволеца несъмнено удовлетворява негови вътрешни потребности и стремления и именно това я прави толкова привлекателна за все повече хора от различни възрасти.6 Според Европейският младежки форум7 дадена дейност може да бъде определена като доброволна само ако:  се извършва по собствена воля от съответното лице и е свързана с посвещаването на време и енергия за дейности в полза на другите и на обществото като цяло;  не е платена (въпреки че може да включва възстановяване на разходи, пряко свързани с дейността);  извършва се с идеална цел, обикновено от неправителствена организация и съответно изрично не е продиктувана от материална или финансова печалба;  не се извършва вместо платена работа. Друга дефиниция на доброволческата дейност е "ангажираността на времето и енергията в полза на обществото и общността, околната среда или индивидите извън или в допълнение към близкото семейство. Неплатено е и се осъществява свободно и по избор."8  Доброволчеството и ЕС Историята на доброволчеството в Европа се различава в отделните държави. В някои от тях съществува дългогодишна традиция в областта, а в 6

http://cvs-bg.org/da-si-dobrovolec-e/ http://europa.eu/youth/bg/article/44/13338_bg 8 http://www.volunteernow.co.uk/fs/doc/publications/workbook-2-attractingand-selecting-volunteers-20131.pdf 7

други – доброволческият сектор все още е слабо развит или не се е появил. Според проучване Евробарометър от 2007 г. трима на всеки десет европейци заявяват, че участват в доброволни дейности. Някои изчисления определят броя на доброволците в ЕС на 92—94 млн. възрастни (23 % от всички европейци над 15-годишна възраст). През последните десет години се наблюдава общо увеличаване на броя на активните доброволци и доброволчески организации в ЕС. През 2007 г в ЕС имаше 96 млн. млади хора на възраст между 15 и 29 години. Техният брой обаче не е равномерно разпределен между отделните страни. Сред държавите с най-младо население са Ирландия, Кипър, Словакия и Полша, а най-малко млади хора има в Дания, Германия и Италия. Тези разлики се отразяват и в доброволческата дейност. Доброволчеството сред младите хора е най-популярно в държавите от Източна Европа (като например Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Словения и Чехия) и в Испания. В Словакия например 70 % от доброволците са на възраст под 30 години, а в Полша за периода 2001—2005 г. броят на младите доброволци е нараснал три пъти. В западноевропейските държави броят на доброволците е сходен за всички възрастови групи. През 2011 г. Европейската комисия стартира Европейската година на доброволчеството, за да обърне внимание на усилията на близо 100 млн. европейци, участващи в доброволни дейности. Освен това Европейската година имаше за цел да направи доброволчеството по-лесно за гражданите и да подобри неговото качество в Европа.  Младежкото доброволчеството в България Количествените данни за доброволците и техния труд в България са малко и несигурни. Обичайно цитираният показател (в последващи проучвания и в медиите) е от проучването от 2002 г., според което едва 6% от българските граждани взимат участие в доброволчески дейности.9 Според разпространените нагласи за младите хора доброволчеството е непопулярно, а доброволческите дейности са трудно измерими от гледна точка на участие и ефект. Предпоставките за това са липсата на ясна дефиниция за доброволчеството, липсата на информация за неговото влияние, липса на стимули в образователната система и семейството за развитието на доброволчески дейности. Липсата на диалог между поколенията и в семейството допринасят за липсата на стимули за развитие на доброволчески начин на мислене сред младите хора.

Фондация „Общество и информация”, „Изследване на доброволния сектор в България”, 2002 61

Развитието на консуматорски начин на живот сред младежите е сред основните негативни фактори върху слабото изграждане на положителен имидж на доброволчеството. То следва да бъде стимулирано, като се изведе на преден план неговото положително влияние върху развитието на специфични умения и компетенции, базирани, както на личен, така и на обществен характер. Наблюденията на младите хора, участващи в доброволчески дейности, ясно очертават необходимостта от въвличане на младежи в дейности, които да насърчат у тях креативността, усещането за удовлетворение и полза. Когато тези аспекти са преодолени, активността на младежите значително ще се повиши. Затова е необходимо повишаване имиджа на доброволчеството сред младите хора, образователните институции, политически отговорните лица, медиите и бизнеса. Неправилни са нагласите, че доброволчеството е възможно единствено при условия на висок жизнен стандарт. Затова е необходимо да се гарантират подходящите условия за провеждане на доброволчески дейности, в които младежите допринасят с предоставяне на време и умения, без това да използва техен личен финансов ресурс. Имиджът на доброволеца следва да бъде изграждан и като средство за разнообразяване на ежедневието на младите хора, като се акцентира върху неговото въздействие над комуникативните и социални способности.10 Макар готовността на младите хора да участват в доброволчески акции да нараства, все още са ограничени възможностите за доброволчески дейности. Ценността на доброволчеството все още не се познава широко от младите хора. Неразвити са механизмите за публичното подпомагане на младежкото доброволчество като важна проява на солидарност и гражданска активност и форма за неформално учене. Повече за младежкото доброволчество в България можете да прочетете в Националната стратегия за младежта 2010-2020. Младежко доброволчество е приоритет и в Националната програма за младежта 20102015г. Тя е инструмент за изпълнение на приоритетите на националната политика за младите хора.  Възможности за млади доброволци: ✓ Европейската доброволческа служба (ЕДС) Европейската доброволческа служба дава възможност на младите хора да извършват доброволческа дейност в чужбина, като дават своя принос за каузи, в които вярват — солидарност с бежанците и мигрантите, работа по въпроси на околната среда, дейности за деца или възрастни хора, подкрепа за неправителствени организации, културни прояви или други теми. Всеки на възраст между 17 и 30 години може да се присъедини. Всеки доброволец 10

http://www.nmf.bg/ 62

получава помощ за покриване на пътни и дневни разходи, както и джобни пари и застраховка.11 Проектите на Европейската доброволческа служба представляват партньорства между две или повече иницииращи организации. Тези организации отговарят за наемането на доброволци за своите проекти. Доброволците участват в Европейската доброволческа служба посредством изпращаща организация от страната, в която живеят, и приемаща организация, която организира техния престой по време на участието им в съответния проект. Проектите продължават от 2 до 12 месеца, а като доброволец вие можете да извършвате дейност в множество области – култура, младеж, спорт, занимания с деца, културно наследство, изкуство, гриза за животните, околна среда или сътрудничество за развитие.12 - Примери за добри проекти: Групов ЕДС проект Австрия 2008 - Европейски футбол. Този проект се провежда по време на Европейското футболно първенство през 2008. В проекта взимат участие 81 младежи от 14 страни, в това число и доброволци от България, изпратени от българска организация. Младежите са разделени на две групи - 25 доброволци са във Виена, 55 - в Залцбург. Целта на проекта е да насърчи солидарността и толерантността и да предизвика взаимно разбирателство сред младежта. Доброволците помагат при организирането на събития около първенството като изграждане на младежки центрове и информационни зони. Друг добър пример е проектът “Doduhy” (Reach the Rainbow). Той се провежда в Чехия през 2008 и включва 10 доброволци от Литва, Италия, Полша, България и Франция. През първите два месеца от своята служба доброволците са разпределени в различни части на Чехия и участват в разнообразни дейности, които включват местните жители, най-вече младежите, и помагат при организацията на детски летни лагери. Чрез своята дейност те предизвикват вниманието на обществеността и популяризират постигнатите резултати и самата Европейска доброволческа служба. Накрая всички доброволци се събират отново и споделят придобития опит, като по този начин постигат мултикултурен обмен.13

https://ec.europa.eu/programmes/erasmus-plus/opportunities/individuals/youngpeople/european-voluntary-service_bg 12 https://europa.eu/youth/eu/article/46/882_bg 13 https://bg.wikipedia.org/wiki/Европейска_доброволческа_служба

 Доброволчеството и бизнеса Доскоро корпоративното доброволчество се разбираше най-вече като почистване на обществени паркове или строене на домове за бедни. Днес някои компании заемат своите служители на неправителствени организации или на малки развиващи се бизнеси по света, предоставяйки им счетоводни, маркетинг и други професионални услуги. Всички подобни мисии са внимателно планирани, обикновено се осъществяват в сътрудничество с някоя от големите хуманитарни организации, а участниците подлежат на строг подбор и няколкомесечна подготовка. Задачите често са в синхрон с уменията и кариерните цели на включените в инициативите служители, но може да са нещо съвсем ново и екстремно, което мотивира хората да излязат от рутината и да се впуснат в приключението. Доброволец или не - това решение не бива да се взема спонтанно, съветват вече миналите по този път. То трябва да е резултат от внимателно обмислено желание, премерен риск и съзнание за опасностите. Смелчаците обаче са много и стават все повече. В консултантския гигант Ernst&Young например дори има списък на чакащите. Заради големия интерес на служителите от офисите в САЩ към доброволческите програми, компанията е ограничила правото на участие в тях до най-добре представящите се служители със стаж повече от две години. Доброволческият ентусиазъм още не е достигнал до българските офиси на компанията, но рано или късно и това ще се случи. В някои български клонове на международни компании обаче вече има действащи програми за доброволци. Логистичната компания TNT например има корпоративна програма, разработена съвместно със Световната програма по храните на ООН (World Food Programme), в която е включен и офисът в България. Доброволци от компанията по целия свят могат да избират между програми с продължителност от няколко седмици до петшест месеца в Танзания, Камбоджа, Гамбия, Малави или Никарагуа. Обикновено доброволците от европейските страни заминават за Танзания. Там те работят по програмата "Изхранване в училищата", която помага на гладуващите деца да посещават начално училище, като ежедневно им осигурява храна и питейна вода. Освен това доброволците се грижат за изграждане на кладенци и помпи за вода, санитарни помещения, кухни, провеждат обучения за усвояването на основни здравни и хигиенни навици, засаждат дървета и оформят зелени площи около училищата. " Личностното развитие на служителите и обикновено ги кара да се чувстват по-добре, по-пълноценни и полезни за компанията си след това. Специалистите по човешки ресурси твърдят, че това е един от найиновативните начини за привличане и задържане на персонал, особено за родените след 1980 г., т.нар. поколение Y. Все по-често възможността за полагане на доброволчески труд в работно време и на разноски на 64

компанията се оказва ключова при избора на работно място за представителите на това поколение. Проучване от 2006 г. сред 1800 младежи между 13 и 5 години установява, че 79% искат да работят за компания, която се интересува от това как влияе и допринася за обществото. Шестдесет и четири на сто казват, че социалните и екологичните дейности на фирмите възпитават в лоялност към тях - когато човек се чувства щастлив от това, което прави, не напуска мястото, която му осигурява тази възможност. Психолози обясняват, че днешните 18-28-годишни не искат да "паркират" ценностите си пред вратата на компанията, в която работят, затова и възможността за подобен тип изява ги мотивира и вдъхновява и може да се окаже решаваща при избора им на работодател. Инвестициите в доброволчески каузи и програми допринасят много за изграждането на положителен работодателски имидж. На социално отговорните компании обикновено се гледа с добро око - както от служителите им, така и от клиентите и местната общественост. Усмихнатите лица на служителите биха били първият признак, че една компания е успяла в каузата си. Увеличеният брой кандидати за работа също би бил знак за успех. По-голямото медийно покритие и засиленият интересен на обществеността към това, което доброволците правят, несъмнено биха добавили стойност към корпоративните усилия за популяризиране на дейността на дадена компания. Това всъщност е и обяснението защо един работодател би се лишил от услугите на едни от найдобрите си служители в продължение на няколко месеца или дори на година. Каузата обаче е на първо място - преди личностното развитие или ползите за компанията. Повечето от корпоративните доброволци са водени именно от този мотив - да помогнат на наистина нуждаещите се. Неправителствените организации и корпорациите намират пресечна точка именно в желанието да помогнат. "Партньорството между TNT и Световната програма по храните е отличен пример за начина, по който частните корпорации могат да сътрудничат на агенциите на ООН за осъществяване на животоспасяващи дейности", казва Кофи Анан, бивш генерален секретар на ООН.14 Корпоративното доброволчество може да се разглежда като:  Доброволчество, подкрепено от работодателите, може да бъде инициирано и водено от служителите, обикновено в свободното им

https://www.karieri.bg/management/biznes_s_kauza/541435_dobrovolci_v_ra botno_vreme/ 65

лично време, неплатено т.е. окуражавано и подкрепено от работодателите, но не принудително;  Доброволческа дейност, която е инициирана и провеждана от работодателите, в работно време с проект, избран да съответства на нуждите на организацията и използвано като средство за личностно развитие. В “Стратегия 2020” Европейската комисия ясно заявява ролята на инвестицията в младите хора, които ще са двигател на Европа след десет години. Затова развитието на човешкия ресурс на Стария континент е зависим от инвестициите в младите хора днес. Неформалното образование и доброволческите дейности са сред основните методи за положително въздействие върху младите хора и стимулиране придобиването на знания и умения. Изводи Доброволчеството може да изиграе важна роля в личностното развитие на всеки един млад човек. Всеки може да бъде доброволец. Всичко, от което се нуждаете, е мотивация, съчувствие и желание да работите и да се учите от хората в общността. Съществуват много причини, поради които хората решават да извършват доброволна дейност - обикновено за да дадат нещо от себе си и да повлияят положително на живота на другите. Без значение кога и каква точно доброволна дейност решите да извършвате, тя ще ви донесе безброй преимущества. Чрез нея наистина ще промените в положителна насока живота на другите, съответната общността или околната среда. Ще имате възможност да се запознаете с нови хора и да повишите общественото си съзнание. Доброволческият опит може да е от полза и за вашата професионална кариера, тъй като ще придобиете нови социални и технически умения, както и умения за работа в екип и решаване на проблеми.15 „Красотата на доброволчеството е в това, че когато даваме, ние получаваме в замяна много повече“ Бъдете част от младите хора, които заемат главна роля на доброволческата сцена в България!

http://europa.eu/youth/EU/article/45/778_bg 66

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

1) 2) 3) 4) 5) 6) 7) 8)

http://cvs-bg.org http://europa.eu http://www.volunteernow.co.uk Фондация „Общество и информация”, доброволния сектор в България”, 2002 http://www.nmf.bg https://ec.europa.eu/programmes https://bg.wikipedia.org https://www.karieri.bg

„Изследване

на

РОЛЯТА НА МЛАДИТЕ ХОРА В ИСТОРИЯТА И ДНЕС Николай Пенков16 THE YOUNG PEOPLE‘S ROLE IN PAST AND TODAY Nikolay Penkov Резюме. Всяка възрастова група в обществото върви със своите отговорности и различия. Младите често са представяни като бъдещето.България обаче е първа в износа на интелект. 70 % от завършелите средно образование желаят да напуснат родината. Качествата, които се преписват на младите – енергичност, ентусиазираност, виталност вече са насочени извън страната ни. Но какво е причинило това? Нали сегашните ни управители някога са били млади хора.Те също някога са били бъдещето. Тъй като реалността ни се създава от няколко поколения този доклад ще разгледа въздействието на различните възрастови групи върху сегашната ситуация. Също така ще се подчертае възможни действия, за да не се затруднява по нататъшното развитие. Ключови думи: млади хора, развитие, бъдеще, влияние, история на България Abstract. Every age group in society is related to their own responsibilities and differences. Young people often are said to be represent the future. Bulgaria, though, is on the first place for intellectual export. 70 % of the graduates from secondary education are eager to leave the country. The qualities, usually related to young people – energy, enthusiasm, vitality are now directed out of the country. So what has caused this to happen? The people governing us now have been young some time ago too, they have been the future. For the reason of our reality been created by a few generations, this report is going to give a look on the impact of different age groups on the current situation and will address the possible actions towards not making future development any more complex. Keywords: young people, development, future, influence, history of Bulgaria

Николай Чавдаров Пенков, 1996, ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, Философски факултет, Психология. Роден в гр. Раднево, обл. Стара Загора, където завършва средното си образование в СОУ „Гео Милев“. Заради любовта си към психологията, започва да я изучава във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, където към момента е 3-ти курс. Освен към психологията, той има и афинитет към музиката и ораторството. 16

Поколенията Всяко поколение е различно в много аспекти. Но младите в което и да е поколение биват описвани като „светлото бъдеще“, „хората, които носят промяна“, “непокорни“, „нарушаващи традицията“ „Какво се случва с младите? Не уважават по-възрастните, не се подчиняват на родителите си. Не зачитат законите. Бунтуват се по улиците покварени от луди помисли. Моралът им се разпада. Какво се случва с тях?“ – Плато (1) Но след време тези млади хора, остаряват и наричат тези след тях по същия начин по който са били наричани. „Всяко поколение си мисли, че е по-интелигентно от поколението преди него и по-мъдро от това, което идва след него“ – Джордж Оруел (2) Всяко поколение създава реалността в която то и следващите няколко живеят. За да разберем настоящата ни реалност е добре да разгледаме социокултурните фактори на поколенията, които живеят в момента. 1955-65 г. 1955-65 г., както и предшестващите ги години се налага комунизма в България. Това променя коренно начина на живот на населението. Проповядваната идея е, че всеки трябва да се труди – за държавата, народа и партията и че по такъв начин допринася за всеобщото израстване. Още от малки децата попадат в подобна среда и

слогани (

)

надписи

лозунги

(

или

). В допълнение животът им е изпълнен с много задължения„ Червена връзка задължителна за децата от 3-ти до 7-ми клас В първи клас децата бяха одобрявани и приемани за чавдарчета. В трети клас се преценяваше дали са достойни да станат пионерчета. А в седми клас се обсъждаше дали ги приемат в комсомола. Така на 14годишна възраст тинейджърите преминаваха три пъти през политическото сито. Чавдарчета бяха практически всички. От пионерската организация и от комсомола изключваха за ниски оценки и криминални прояви.“ (3) Растейки тези деца винаги попадат в подчинена роля – родители, учители, пионерска общност, комсомол и т.н. Не само това, но се и правят опити да им се сведе до минимум възможността за собствени избори в живота: „Основна цел на културната политика на тоталитарния режим е индоктринирането на населението с комунистическата идеология и пропагандата на политиката на властите. В резултат на това, през 50-те и 60-те години се стига до рязко снижаване на културното ниво във всички области на обществения живот.(4) В обширни области, главно социалните науки, но също и направления като биология и кибернетика, режимът забранява достъпа до актуалните научни постижения по света. Специално заседание на Политбюро (Протокол „А“ №81) на 26.03.1963г. (5) Първа точка : „Относно някои прояви на буржуазното влияние сред младежта: Другари, 70

Централният комитет на Комсомола предлага да бъдат обсъдени някои въпроси от възпитанието на младежта, които предизвикват сериозно безпокойство. Това се отнася преди всичко до прояви на буржоазно влияние, които намират място в живота на отделни младежки среди. Какво вършат? – Пият – и в кръчми, и в сладкарници, и най-вече в домовете. Пиянството ги е опустошило. Блудстват – най-вулгарно, нахално, безсрамно. Държат се нагло и дръзко, обществото не ги интересува. В София се прочуха така наречените „купони“. Това са младежки /главно ученически/ сбирки по квартири, които по име заместват бившите журове, соарета, джамбули и пр. На някои от тях тайно от възрастните, се пиянства и блудства, слуша се само креслива джазове музика. Въобще джазът има многобройни поклонници сред младежта. Крайно време е това ненормално положение да се поправи. До нашите подиуми и екрани трябва да се даде широк достъп на изтъкнатите естрадни изпълнители от СССР и другите социалистически страни.“ (6) Някой друг казва точно какво ще учат, някой друг казва каква музика ще слушат, някой друг казва как е правилно да се държат. Хората родени през този период развиват постоянна зависимост от доминиране. Позитивни страни на поколението: ред, дисциплина, високи нива на трудоемкост. Отрицателни страни на поколението: постоянна зависимост от другите, занижена обща култура, ограниченост в една гледна точка. 1975-85 Но идва времето, когато това поколение започва да създава следващото. И на какво може да го научи? Да оцелява в настоящата обстановка. И как се постига това? Като се трудиш. Трябва да се трудиш, за да имаш нормален живот и да успееш. Но с течение на времето децата растат, а пред тях са родителите им, които се смазвани от усилията, които са положили, а са затруднени и от недоимъкът. Трябва да се редят с часове на опашки за хляб, месо и други базисни продукти. Започва да се оформя една противоречивост. Трудиш се, за да успееш, но тези, които са се трудели пред теб не успяват. От втората половина на 70-те години до края на 80-те са нагледни и други противоречия. Въпреки, че през 1975г. България подписва Хелзинските съглашения, в които важно място заема гарантирането на правата на човека и основните свободи след по-малко от 10 години започва „Възродителен процес“, които задължава 850 000 души да променят арабско-турските си имена. Малко по-късно започва изселването на около 360 000 души. Интензитета на събитията се засилва. През 1989г. председателя на БКП е свален, година по-късно демокрацията измества комунизма, а по същото време студенти свалят Андрей Луканов. 71

Всяко едно от тези събития носи със себе си резки промени и така няколко години наситени с промени изминават. И обществото се озовава на място, което е ново за него. Настоящите млади хора са обучени да се трудят, но сегашната обстановка изисква от тях да избират. Обобщение: поколението на 1975-85 е израснало в години на много промени, противоречия, етническо малтретиране и борба за свобода. Позитивни черти на поколението: изразено желание за промяна, борбеност за свобода, инициативност. Отрицателни черти: противоречивост на ценности, обърканост, отхвърляне на малцинствата. 1995-2005 С течение на времето технологиите малко по-малко навлизат в ежедневният живот. Телевизорите стават масови, а все по-често могат да се забележат и компютри в домовете на хората. След падането ма комунизма започва да навлиза и чуждестранна литература. Новото поколение има цял един нов информационен свят, който предното поколение е нямал. Въпреки новият по-освободен режим, старите поколения запазват своето мислене. Родителите учат децата си, че трябва да се трудиш, за да постигнеш нещо, но в новия информационен свят се намират книги като на Наполеон Хил „Мисли и забогатявай“ и Джон Кехоу „Подсъзнанието може всичко“, филми като „Тайната“ и много други, които казват, че е нужно по-скоро да визуализираш успеха, отколкото да се трудиш всеки ден за него. Благодарение отново на този информационен свят, желаещият да стане писател може да разбере как са го правили други писатели, футболистът да види живота на други футболисти и т.н. Оттук идва и разминаването на идеологиите на това поколение със предшестващото го. От друга страна тъй като тези млади хора не са изживели (поне засега) времена на недоимък и родителите им са имали възможността да им предоставят нещата от които имат нужда, се е развило консуматорство. Положителни черти на поколението: освободеност от мисловните шаблони на другите поколения, липсва страх от загуба на базисни нужди Отрицателни страни на поколението: зараждащо се консуматорство, разпиляност мисленето. Ст. ас. д-р Томчо ТОМОВ, мениджър “Човешки ресурси” в ТепроМетал ЕАД, председател на Асоциацията за развитие на човешкия потенциал в индустрията разделя поколенията по следния начин: ПОКОЛЕНИЕТО НА РАСТЕЖА Родените през 50-те и 60-те години (41-55-годишните). Живее, за да работи и постига. 72

Натоварен с много социални ангажименти и малко лично време (семейство, деца, лични проекти, делови и професионални контакти). Стреми се да се установи трайно и не рискува с честа смяна на местоработата. Готов е да се обучава, ако има пряка полза. Работата е над всичко. Амбициозен, безкомпромисен в интересите си, стреми се към сигурност, стабилно високи доходи, авторитет и висок професионален статус, към отговорност и власт над другите. Стреми се да прави добро впечатление и да влияе на мнението както на ръководителите, така и на колегите си. Ръководителят трябва да е “свой човек”, независимо дали е професионалист. Преобладава типът “инструментална мотивация”*, свързана с пари и власт. *Инструментална мотивация. Психологически тип, който се мотивира от фактори, свързани преди всичко с материални доходи, власт и популярност. Готов е на компромиси с ценностите си, ако това ще му донесе реална полза. ДЕЦАТА НА ПРЕХОДА Родените през седемдесетте години (26-40-годишните). Работи, за да живее добре. Гъвкави, прагматични и адаптивни. Не се обвързват с една фирма. Личният им живот е над всичко. Държат на свободата си. Не се влияят “отвън” при определянето на приоритетите и целите си. Залагат на сигурна кариера, а не на сигурно работно място. Стремят се да имат опит в престижни организации. Инвестират в развитието си. Ценностите им са свързани с личното развитие и благосъстояние. Мотивират се от възможности за обучение, ако то ще допринесе за “преносимост в кариерата” - добро CV, придобиване на опит и квалификация, която е ценена и от други работодатели. Ръководителят трябва да е координатор и “да не пречи”. Преобладава типът “външна мотивация - концепция АЗ”*. * Външна мотивация концепция АЗ Водещи са външните стандарти. Поведението се мотивира от стремеж към постигане на високо качество на живот и благополучие чрез престижна кариера и инвестиране в обучение, което гарантира бързо развитие. 73

ДЕЦАТА НА ХИЛЯДОЛЕТИЕТО Родените през 80-те и 90-те години (18-25-годишните). Работи, за да се забавлява. Мобилно и прагматично поколение. Дали ще напуснат предприятието е въпрос на настроение. Постоянното учене е начин на живот. Готови са да усвоят няколко професии. Ориентират се в голям обем информация и с лекота превключват от една дейност към друга. Държат не само на високото заплащане, но и на смислеността на работата. Искат да работят в среда, която им харесва и могат свободно да се забавляват. Очакване за диверсификация - работата да бъде разнообразна и увлекателна. Ръководителят трябва да е треньор. Свободното им време е табу. Имат любими занимания, на които се отдават напълно и които разглеждат като “паралелна кариера”. Преобладава типът “вътрешна мотивация - концепция АЗ”*. * Вътрешна мотивация-концепция АЗ Двигател на поведението е необходимостта да съхрани своето ЕГО. Създава си свои лични стандарти, независими от груповите представи и изискванията на фирмата. (6) Създаване на реалността и как да помогнем на по-младите Тъй като поколението на 50-те и 60-те са имали най-много време, за да построят реалността със своите действия. На държавно ниво се вижда, че все още сме нямали такъв, който да е роден след 1970г.

Може режимът да е друг, но наследеното от него мислене все още управлява. 74

Как обаче да помогнем на поколенията след нас? Като просто не налагаме нашите мисловни шаблони върху тях и не ги съдим за действията им, които са различни от нашите. Статия на безименен автор изразява точно тази гледна точка. : „Сигурно ви се е случвало да разказвате на децата си за своето детство, за самоделните ви забавления, за бандата пред блока, а те да ви гледат със съжалителен поглед, възкликвайки: „Мамо, как не сте умрели от скука?" Но точно в този момент, вместо да се вайкаме, че технологиите са изкривили представите на съвременните деца за щастие, трябва да си дадем ясна сметка, че навярно същото са си мислели и нашите родители, когато са ни разказвали за игрите на кокалчета, а ние сме им мрънкали за куклата от Корекома. Преди да тръгнем да убеждаваме наследниците си колко щастливи сме били понеже сме ритали топки, а не сме висели пред компютрите, е хубаво да осъзнаем, че всяко поколение има своите потребности и те винаги са различни от тези на предишното. Оплаквайки днешните малчугани, че нямат детство като нашето, в техните очи изглежда все едно Москвич съжалява S-класа. Това е един неизбежен процес, който не можем да спрем и ако се опитаме със сигурност ще стане по-лошо. Изолирайки детето си от модерните технологии, налагайки му модела на своето детство, рискуваме да отгледаме асоциален индивид, който ще изпадне в информационен шок в момента щом излезе извън капсулата на времето. Тогава той ще дойде и ще ни потърси сметка задето не сме му казали, че светът е по-голям от поляната пред къщата. Ще сме създали Маугли от една отминала епоха – негоден да се приспособява и адаптира. Това, че детето ни обича да поема информацията от Интернет не означава, че ние не можем да го научим да обича и книгите. Това, че харесва iPad-а си не означава, че не трябва да се постараем да му осигурим здравословна среда, в която да расте. Наше задължение е да изградим моста, по който опита и мъдростта на миналото да достигнат до настоящето, за да създадем едно по-добро бъдеще за децата си. Най-голямата ни грешка обаче би била да заставим тези след нас да приличат напълно на нас. Навремето Стефан Цанев отправи едно изключително послание: „Както казва Моисей: „Роденият в робство не може да бъде свободен" понеже робско мляко е сукал, затова пророкът е въртял евреите 40 години из пустинята, преди да ги заведе в Ханаан, въртял ги е нарочно, докато умре и последният роден в робство, включително и той, включително и аз – докато не измрем всички ние, родени в робство, държавният ни кораб ще се клатушка на едно място, както казва Стамболов, България ще стане истински свободна и демократична едва след 30-40 години, когато управлението на държавата ще се поеме от момчетата и момичетата, които сега се раждат, те ще бъдат други хора, умни, добри и безкористни, за една 75

чест ще служат на отечеството си, а колко й трябва на тази райска страна, превърната в ад, отново да стане рай?... Само, дай Боже, да не заразим децата си с робство, моля ви – не ги възпитавайте, оставете ги да растат свободни и непокорни, нас кучета ни яли, моля ви, ако наистина обичате България, бъдете милостиви към децата си – не ги опитомявайте, не ги дресирайте да приличат на вас..." Вярно, тези слова носят малко по-различен смисъл и бяха адресирани до родителите ни. Но може би сега е нашето време да спрем да вдишваме носталгията по миналото и да осъзнаем, че за да отгледаме пълноценен наследник не е задължително ежедневието му да мирише на слама и пушек. Важното е да поставим моралната основа за един бъдещ щастлив човек. Защото щастливият човек е добър човек. (7) Използвана литература: 1. http://answers.google.com/answers/threadview?id=408989 2. https://www.goodreads.com/quotes/14793-every-generation-imaginesitself-to-be-more-intelligent-than-the 3. https://www.24chasa.bg/novini/article/4387057 4. https://bg.wikipedia.org/wiki/Народна_република_България#1944_– _1947_г 5. http://www.omda.bg/public/arhiv/prilojenia/dokumenti_bkp/politbuyro_2 6_03_1963.htm 6. http://www.trudipravo.bg/mesechni-spisania/mesechno-spisanie-trud-ipravo/menumattp/62-upravlenie-na-razlichiyata-pokoleniyata-i-tyahnatamotivatziya-na-rabotnoto-myasto 7. http://webstage.bg/roditelstvo/822-kakvo-nie-detzata-na-70-te-i-80-tetryabva-da-predadem-na-svoite-detzata.html

ПОДБОРЕН ОБЗОР НА ВЪПРОСА ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ГЕОГРАФИЯ НА СТРАНИТЕ Тамара Драганова17 Резюме: Статията представя подборен обзор на въпроса за обучението по география на страните. Представена е същността и приложността на понятието като обобщаващо изучаването на географията на страните и регионите в света в българското училище. Ключови думи: география на страните, странознание, приложност Summary: The article presents a selective overview on the question of the training on „Geographic of countries”. The essence and applicability of the concept is summarized as a summary of the study of the geography of countries and regions of the world in the bulgarian school. Keywords:geography of countries, country-knowledge, applicability Хронологичното дефиниране за География на страните е от значение за формиране на ясна и обективна представа. Вниманието не е поставено върху определяне на мястото на География на страните в географската наука или нейното историческо развитие, а върху търсене същността и приложността на понятието като обобщаващо, изучаването на географията на страните и регионите в света в българското училище. Представените и синтезираните тълкувания допринасят за обогатяване същността на понятието и насочват към неговото приложно значение, обогатяват структурата, характера и съдържанието на изучаваното учебно съдържание и разкриват неговите същностни особености. Систематизираните определения са носители на съдържателната парадигма, като съвкупност от теоретична обосновка на География на страните, които обединяваме в съвременна макро-съдържателна рамка. Редица учени поставят обектната същност на странознанието в мястото и неговото географско измерение – страната, където се осъществява развитието и взаимодействието между различните явления. Д. Костов посочва, че странознанието „изследва съществуването и съвместното действие на различни явления на едно дадено място по земята”, което насочва изледванията в локален кръг, без да се поставя рязка граница между земезнанието и странознанието. Обяснява, че „странознанието е основа на общата география, но само то е недостатъчно”, защото познанията само за ландшафта биха довели до „разпокъсани знания за земята”.[19] Тезата, че основа на общата география е странознанието води към логичното мислене за изследване на основата и проследяване на взаимодействията между различните явления на дадена 17

ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, докторант, tamara_draganova@mail.bg 77

територия, като се цели обединяване на общите знания, за преодоляване на тяхната разпокъсаност. Представянето на общите знания имат повече описателен характер. В обучението по странознание вниманието е поставено на основата на ландшафтите, но не и без прилагане на „хорологическото гледище – същността на географията” чрез посочването на „своеобразието, индивидуалните характерни черти, поне най-важните, очебийните”,[19] като важно условие за всяка страна. Откриваме тезата за обучението на страните при подчертаване на експлицитното и имплицитното изследване на специфичните особености и проблеми на дадена страна в пространството, както и протичащите взаимодействия в това пространство. Противополжна в известна степен и надграждаща е тезата, която защитава Н. Барански, че „не по пътя на „общата география” се създава странознанието. Разглежда странознанието като „простиращо се не като замяна на физическата и икономическата география, а като тяхно допълнение”,[5] а обектът на работата се явява страната или района, като отделните елементи на природата и на стопанските отрасли разкриват съдържателната същност в своята съвкупност. Неуспорим е факта в една посока, че обектът на странознанието е страната, но страноведенческият „купол” на географията трябва да следва линиите на създаване от физико- и иконом-географските специалности, като се допълва с трета „особена специалност - странознание, имаща за задача да възстанови новата основа за синтетично изучаване на страни и региони, обхващащи тяхната природа и хора в цялото им сложно взаимодействие”.[5] Географският синтез е резултат от обединението на двете основни направления в географията – физическата и социалноикономическата география, проектирани върху дадена териториална единица (регион и/или страна). Подкрепяме тезата, че странознанието е синтетично единство между природата и хората, тяхното взаимодействие в границите на дадена страна на основата на географския синтез. От практическа гледна точка в центъра на интереса и комплексното странознание стоят не само природата и стопанството, но така също бита и културата, политиката и духа на народа, включването на „деликатни” по своята същност неща, „като бит и култура, самия „дух” на страната и народа”.[5] Чрез включване изследването на бита, културата и духа на народа на една страна се поставя нов модел на ранжиране структурата на изложение в обучението по география на страните. Э. Азимов и А. Щукин дефинират странознанието, като представа за социално-икономическото положение на един народ, езика който изучава, за неговата история, география, етнография и духовно богатство, за нравите, обичаите, традициите, присъщи на дадения народ и свързаните с тях особености на езика (табл. 1).[1] Странознанието се разглежда като 78

учебна дисциплина, предмет на която се явяват определени образи, подбрани и организирани в съвкупност с икономически, социалнополитически, исторически, географски и др. знания, свързани със съдържанието и формите на речевото общуване - носители на дадения език. Изучаването на страните е включено в учебния процес с цел осигуряване на образователните и възпитателните цели на обучението. Тезата за значимостта на мястото и ролята на човека в географската система, като свързващ елемент между природа и стопанство, заедно с неговите езикови и народопсихологични особености за отделните страни е навременна и е част от странознанието, като учебна дисциплина. Синтезиращата теза за странознанието включва „една организационна форма от обединяване на разностранни данни за една или друга определена страна”.[4] В организационната форма не се затваря същността на странознанието, но се доказва необходимостта от синтез на разнообразните черти, които показват спецификата на дадена страна или район от „различни области - природа, история, стопанство, култура, политика – и обвързани помежду си в един цялостен образ”.[4] Описанието на една художествено-природна картина за същността на странознанието е доказателство за обединяване на резултатите от специалните изследвания на физико-географските и иконом-географските, явяващи се само „горите”, за завършване на „постройката”. Организационнната форма най-точно разкрива същността на странознанието, защото обединява географските знания за една страна или регион. Географията на страните има комплексен характер, своеобразно произведение на изкуството включващо природни, социални, икономически, етнически, културни и други картини. Създаването на своеобразен вид „механична смес” не е в същностния център на странознанието. Оформено е виждането за характеристика, „съдържаща в себе си логическото съчетание от най-важните отличителни черти на всяка страна, възможно най-тясни връзки на техните черти между тях”.[4] Утвърдена е тезата за необходимостта от търсене на взаимовръзките между природните условия и особеностите на стопанството на страните, при което трябва да се преодолява описателността. Силно се противопоставя на стесняването обхвата на странознанието, като се има предвид, че трябва да включва широк спектър от въпроси, свързани с природата, историята, населението, икономиката, културата и политиката. В. Анучин подкрепя и защитава комплексният характер на странознанието, като отделя внимание на комплексните географски описания и характеристики на отделните страни и региони. Защитава тезата, че не трябва да се поставя знак за равенство между географията и странознанието, защото странознанието не е специална самостоятелна 79

наука, но има свои особености. Особеност е изучаването не на „ландшафтната обвивка на Земята като цяло, а само географската среда на отделните страни и райони”, приемайки го не като обща география, а като регионална география. Но, странознанието и географията като цяло „синтезират резултатите от изследванията на всички елементи на географската среда, но само по отношение на конкретни територии на страна или район”.[3] Определяйки същността и мястото на странознанието вътре в рамките на географията приема странознанието не като географски отрасъл и нещо неопределено, а като „една от основните съставни части на географията”. Заключава, че странознанието и географията „изучават териториалните съчетания (комплекси) на ландшафтната обвивка на Земята в нейното развитие и взаимодействие; това е география на страните и районите, една от конкретните форми на географския синтез”.[3] В общогеографската среда се разкриват географските специфики за дадена страна, които ако не бъдат изведени и показани от аналитичните и синтетичните географски обобщения, не следва да говорим за странознание. Независимо от своите особености, странознанието не е специфична наука, но не е и организационна форма на общата география. Не е само съвкупност от частните направления в географската наука, а допълнение и синтезирано единство на тяхното многообразие, проектирано върху дадена територия. Синтезираните знания за географската среда от териториалните комплекси и взаимодействието между отделните елементи формира същностната теза на странознанието. Приемаме, че странознанието е част от географията, изучаваща страни и региони на основата на географския анализ и синтез, очертани в историко-географски териториални рамки. Утвърдена е тезата, че „странознанието не заменя себе си с физическата и икономическата география, а обединява техните данни при създаване на синтетическите характеристики за страни и райони. Това е една от основните форми на географския синтез”.[3] Използването на данни от други науки, не я прави отделна наука или зараждаща се нова. Географският синтез между физическата и икономическата география, обединени от взаимодействието в определено пространство – страна, се явява обект на изучаване от странознанието. Тезата, че странознанието не се отличава от регионалната география, но е целесъобразно географията да се дели на три части, като нито една от трите не образува самостоятелна наука: земепознание, странознание, краезнание. Дедуктивният принцип, приложен в предметната структура доказва и включва странознанието като аналитично и синтетично географско ядро на единното познание. Заявявайки, че странознанието 80

трябва да се разбира „като част от географията, занимаваща се с изучаването на страни и райони, очертаваща историко-географските граници”,[3] то географската същност се явява предмета на географията на страните - територия, очертана от държавни или историко-географски граници. Изисква се прилагане на комплексния географски подход и проследяване на регионалните специализации. Уеднаквяването на странознанието с регионалната география има много противници по отношение на географската същност и съдържателните елементи, включително и против дуалността на включените географски направления. Ю. Саушкин типологизира странознанието на физикогеографско, иконом-географско и комплексно, преодолявайки противниците на тезата за двуединството на двете географски направления, водещи към изучаване на странознанието. Те са предпоставка за провеждане на изследвания на различни нива – еднокомпонентно, поликомпонентно, синтетично и приложно. В този смисъл странознанието се съотнася към общогеографския блок или към комплексната география.[28] Комплексността се разкрива в социалните и икономическите, етническите, културните и др. проблеми или многообразие от специфични ситуации и особености за конкретна територия. Преодолява се двуполюсния модел на изучаване на странознанието и се дава основание за неговата комплексност и теоретично обосновани възможности за самостоятелни комплексни географски изследвания за конкретна територия. Двуединството между физическата и икономическата география при изучаването на конкретни територии чрез географския анализ на закономерности и проследяването на проблеми е представено и в руската Кратка географска енциклопедия. Акцентът в странознанието е проектиран върху анализа на общите закономерности и проблемите, в съответствие с физическата и икономическата география (табл. 1). Същностно-теоретични основи за странознанието в подбрани източници Таблица 1 № ГОДИНА РЕЧНИК ДЕФИНИРАНЕ ЗА СТРАНОЗНАНИЕ 1. Кратка „клон на географията, занимаваща се 1964 географска с изучаването на конкретни енциклопедия територии (континенти, страни, големи райони)... на основа на резултатите от изучаването на тези територии анализират, как се проявяват върху тях най-общите закономерности... разглеждат 81

1972

1983

1988

1989

1993

проблеми от по-общ характер”.[20] Тълковен „комплексно изучаване на отделните речник на руски страни, тяхната природа, география, език икономика, социално устройство”.[24] Понятийно„към комплексните науки на терминологичен семейството от социалноречник по икономически науки следва да се социалноотнася страноведението...”[2] икономическа география Географски „географска дисциплина, занимаваща енциклопедичен се с комплексното изучаване на речник страните, систематизираща и обобщаваща разнородни данни за тяхната природа, население, стопанство, култура и социална организация”.[8] Екологичен „комплексното изучаване на енциклопедичен континентите, страните и големи речник райони... общите закономерности и типологически черти на конкретните отделни територии, установени съответно от физическата и икономическата география”.[11] Голям „географска дисциплина, занимаваща енциклопедичен се с комплексното изучаване на речник страните, както и с техните големи области (райони) и регионални обединения; систематизира и обобщава разнородни данни за тяхната природа, население, стопанство, култура и социална организация”.[6] Голям „странознанието е географска енциклопедичен дисциплина, занимаващо се с речник комплексното изучаване на страните, а така също техните крайни части (райони) и регионални групирания; систематизират и обобщават различни данни за тяхната природа, население, 82

1999

2001

10.

2009

11.

2010

12.

2011

13.

2012

стопанство, култура и социална оранизация.”[7] Малък „научна дисциплина в системата на академичен географските науки, занимаваща се с речник на руски комплексното изучаване на език страните или отделни големи райони”.[22] Съвременен „географското обучение за даден речник по регион или региони, изследващо география пространствените различия, които настъпват на земната повърхност”.[38] Нов речник на „за социално-икономическото методическите положение на народ, езика който термини и изучава, за неговата история, понятия география, етнография и духовно богатство, за нравите, обичаите, традициите, присъщи на дадения народ и свързаните с тях особености на езика”[1] Съвременен „комплексното изучаване на тълковен отделните страни от гледна точка речник на руски на географията, природата, език икономиката, социалните условия”.[15] Географски „в която се осъществява комплексно терминологичен изучаване на страните чрез речник характеризиране, обобщаване, оценка и анализиране на разнообразна информация за тяхната природа, ресурси, население, селища, форма на управление, стопанство, политика, търговия и др., както и тяхното териториално разпределение в съответната държава”.[9] Учебен речник „... дял в системата на географските по География и науки, възникнал още в древността. икономика за Занимава се с комплексно изучаване 5.-12. клас на континентите, страните, големите райони. Обикновено в странознанието частта от 83

14.

2013

Речниксправочник по социалноикономическа география: понятия и термини

15.

2015

Електронен речник по география на руски език

16.

2015

Оксфордски речник по география

територията се описва и изучава „покомпонентно”, т.е. последователно се изучават отделните природни компоненти в изучаваната страна или район, както и специфичните стопанскогеографски, политически и други характеристики.”[16] „географска дисциплина, занимаваща се с изучаването на територии (страни и техните райони, региони), систематизираща и обобщаваща разнородни данни за тяхната природа, население, стопанство, култура и социално-политическа организация, особеностите на историческото развитие.”[31] „комплексното изучаване на природата, населението, стопанството, културата и социалните организации на отделните страни и големи територии”.[14] „изучаване география на регионите и на техните отличителни белези.” [36]

Според С. Ожегов странознанието (страноведение) означава взаимодействието между природата и икономиката, тяхното обществено обединение в териториален разрез като географски синтез (табл. 1). Отново е застъпена тезата за комплексното странознание, като допълнителен и обединителен елемент на географската наука с обект на изучаване отделната страна. Э. Алаев посочва необходимостта от изследвания на географските териториални структури на стопанството, позовавайки се на М. Маергойз, като в центъра на внимание на иконом-географското странознание определя изучаването на закономерностите на формиране и развитие на териториалните структури на стопанствата на страните. Представя найразвитата класификация в социално-икономическата география на компонентен принцип, като към комплекса от науки на това семейство отнася и странознанието, районознанието и краезнанието, защото „При изследването на обектите на локално, регионално и национално 84

(междурайонно) ниво това направление е тясно свързано с регионалната икономика; с изследването на обектите на по-високо ниво се занимават такива частни дисциплини, като странознание, география на световното стопанство, география на световната социалистическа система, география на развиващите се страни и други.”[2] Тезата отправя друга насока в изучаването на странознанието – неговата географска същност и ролята на „обектна дисциплина”. В предложената класификация от три терминологични групи, странознанието е включено във втората група към подгрупата на „други науки” с препоръчително наименование Странография. Ясно е откроено йерархичното място на странознанието спрямо районознанието и краезнанието. Обобщена и развита е идеята, че странознанието е комплекс от научни дициплини, заемащо основно място в двуединството на социалната и икономическата география, подчинено на анализа и синтеза от тяхното взаимодействие, с обект на изследване – страната (табл. 1). Подкрепяме тезата за комплексността на странознанието като израз на аналитично и синтетично взаимодействие, но извън рамките на двуединството. Под понятието странознание или регионална география се акцентира на комплексното изучаване на страните, дефинирано от синтеза и обобщението на данни за природата, населението, стопанството, културата и социалната организация. Развива се тезата и за комплекността на основата на системата природа – население – стопанство, включваща културното многообразие и социалната организация (табл. 1). Впечатление прави равенството поставено между странознание и регионална география, като е определено мястото и значението на регионалната география и тясната връзка със странознанието. За аргумент е посочено, че „изследванията по регионална география носят природно-исторически и социалноикономически характер, при това природата се разглежда в тях като ресурсна основа, среда за живот и трудова дейност на човечеството”.[8] Регионалната география се явява синтезирана парадигма от физическата и икономическата география, съотнесена към конкретна територия за формиране на обективен светоглед и географска култура, за осигуряване на природноресурсен потенциал и среда на живот и стопанска дейност на хората. Единомислието във всички тези за обекта на странознанието е развита чрез представяне на задълбочена информация за обекта на странознанието „страните като основна единица на социално-политическата организация в света, а така също и техните големи части (райони) и регионални групирания... организационна форма на обединяваща разностранни знания за една или друга определена страна”.[8] Акцентът е поставен върху понятието като организационна форма, обединител на знания и тяхното разпространение за конкретна страна. Общата географска 85

характеристика поставя вниманието върху най-важните географски особености и проблеми за дадена страна, насочва към географски анализ и разкриване на интеграционния потенциал и роля в системата на географските науки. На основата на проблемно-ориентираните изследвания, тясно свързана с конструктивното направление в географията е защитена тезата, че „проблемната ориентация разширява възможностите за развитие и практическа значимост на странознанието”.[8] Заявено е внедряването в географията на системния подход, идентифициране и изучаване на проблеми на различни нива, взаимосвързаността на странознанието с географията на световното стопанство, с придаден прогнозен характер на знанието. Проблемният характер е в сърцевината на регионалната география, измествайки описателността при характеризиране на дадена територия. Приемаме тезата, че проблемността при обучението за страните е ефективен подход за тяхното изучаване. Странознанието е възприето от И. Дедю като раздел от географията, занимаващ се с комплексното изучаване на континентите, страните и големи райони (табл. 1). Странознанието показва, как се проявяват общите закономерности и типологически черти на конкретните отделни територии, установени съответно от физическата и икономическата география.[11] Общите закономерности и типологичните черти са механизма за взаимодействие в териториален аспект, формиращ комплексната картина за регион или страна. Прилагането на типологичния подход е насочено към типологичните единици – тип на световното стопанство и социално-икономическите типове страни. Извеждането на типологичните черти за регион и страна, са нов момент в същностната характеристика на странознанието. Дефинирането за странознанието е свързано с подтвърждаване на тезата, че е географска дисциплина с комплексен характер, която изучава страните (табл. 1). Следва се идеята, че именно чрез странознанието се систематизират и обобщават данни за природата, населението, стопанството, културната и социалната организация. Синтезирането на съдържанието за природата, населението, стопанството, културата и социалната организация, тяхното комплексно изучаване е възможно при изследване на отделните части на цялото. Физикогеографският и социално-икономическият географски синтез и взаимодействие са носители на интеграция и комплексност, които са проявени в хорологичен и типологичен план за дадена територия. Изключително близко е определението за странознание и в други енциклопедични речници, където се приема разбирането за неговата комплексност и интегрираност при изучаването на страните, проявяващи се на дадена територия. Странознанието включва систематизиране и 86

обобщаване на различни данни от системата природа – население – стопанство. Акцентът е поставен и на взаимодействието в системата природа – население – стопанство, но с необходимостта от извеждане на специфичните особености за дадената страна или регион. Всепризнато е дефинирането на странознанието, като комплексна наука в системата на географската наука, с признат интегрален характер и комплексно изучаване на страните или отделните райони (табл. 1). Основната идея, заложена в същностните характеристики на странознанието е свързана с „комплексното изучаване на страна или район”,[22] базиращо се на интегралнстта - анализиране и обобщаване на знания, на териториалността – проследяване и изучаване взаимодействията между природните и социално-икономическите процеси, протичащи на дадена територия. В обучението по регионална география в западната географска школа се извежда основно идеята за изследването на пространствените различия, проектирани върху даден регион или региони (табл. 1).[38] Проблемността е в основата на изучаване на регионите, в резултат на което се обособяват териториалните различия. Според Т. Ефремова в един от най-пълните сред съществуващите тълковни речници по обем на понятията, странознание означава „комплексното изучаване на отделните страни от гледна точка на географията, природата, икономиката, социалните условия”[15] (табл. 1). Комплексът природа – общество – стопанство неизменно присъства при изучаването на страна или регион, но не е обърнато достатъчно внимание на взаимодействията между отделните системи, които разкриват обективността на географската регионална картина, извеждайки особеностите и спецификите на териториалната единица. География на страните е иконом-географска наука, „в която се осъществява комплексно изучаване на страните чрез характеризиране, обобщаване, оценка и анализиране на разнообразна информация за тяхната природа, ресурси, население, селища, форма на управление, стопанство, политика, търговия и др., както и тяхното териториално разпределение в съответната държава”[9] (табл. 1). Терминът странознание е синоним на география на страните. Същностното дефиниране на авторите защитава общоприетата теза и цялостно, обхваща както географското описание, така и географския синтез и анализ, комплексност и интегративност в териториален разрез - проблематика, която години е в дискусионния обектив на страноведите. Постановката на авторите обединява многобройните поляризирани мнения за странознанието или География на страните. Като синоним на странознание А. Иванов предлага география на страните, посочени за равностойни и еднозначни понятия, и насочва към 87

свързаност с изучаването на регионалната география. Приема тезата за комплексността на странознанието и покомпонентното изучаване на природните ресурси, специфичните стопанско-географски, политически и други характеристики (табл. 1). Заключава, че География на страните се основава на „диференциране териториите по някакъв признак. Изучава в териториален аспект определени географски компоненти.”[16] Представени са направленията на регионалната география: регионална природна география; регионална обществена (социално-икономическа) география; регионална география на страните; регионална политическа география и др. Регионалната география е в постоянен процес на развитие и чрез регионалния подход се цели постигане на оптимално изучаване и анализиране на регионалната природна и обществена география. В редица социално-икономически речници същността на странознанието се идентифицира с географията като цяло. Проследен е произхода на термина странознание, което съществува в източнославянските езици и немския език (Landeskunde). В други езици странознанието се нарича регионална география, като и двете имат много тясна връзка, но несъвпадаща напълно (регионалната география се приема за по ограничена). Предметът на странознанието се пресича отчасти с регионознанието, като „странознанието свързва материали и данни по територии: от отделните области до територии на страни и техния район, различни групи страни (например Западна Европа, Юго-Източна Азия) и континенти.”[31] Според Н. Мироненко, основната идея и задача на странознанието се заключава в „разкриване на пространствената организация (структурата) на страните като резултат от взаимодействието на нейните териториални елементи, обществен и природен характер.”[31] Пространствената организация на страните и вазимодействието на териториалните елементи са изведени от постановката, че регионалната география изучава комплексно природните и социално-икономическите системи, резултат от тези взаимодейстивя e и антропогенната дейност. Комплексната оценка за страната е резултат от взаимовръзките между системите чрез разкриване на различията в териториалната организация. Акцентира се на развитието на странознанието и неговата методологическа основа, като се позовава на Н. Барански за описанието на териториите, при което всички елементи трябва да се разглеждат от гледна точка на тяхното стопанско значение при изпълнение на трите задачи – описание, обяснение и прогнозиране. В Русия са разработени няколко типа странознание в съответствие с техните функции, подходи, методи и цели: научно, информационно, публицистично, образователно-мирогледно. Странознанието се приема в най-новите речници по география, като 88

комплексно изучаване на природата, населението, стопанството, както и изучаване на културата и социалните организации на страни и големи територии (табл. 1).[14] Прието е като синоним на странознание, да се използва регионална география, определена като комплексно изучаване на природата, населението, стопанството. Защитава се тезата за вазимовръзките и взаимодействията в системата природа – население – стопанство, съотнесено към конкретна територия. Уеднаквяването на същностната и съдържателната част на двете понятия ги поставя в постановката на обща географска характеристика и последващ географски анализ и синтез. S. Mayhew разкрива обекта на изучаване на регионалната география – региона, в който се проследяват специфичните белези. Изучаването на страна и регион се основава на проблемния подход.[36] Обучението за страните има проблемен характер, насочено към проследяване и идентифициране на особеностите и специфичните характеристики на дадена териториална единица, изведени чрез проблемността. Синоним на странознание се явява термина регионална география. От представените в табл. 1 същностни характеристики и дефинирания по въпроса за география на страните от подборния литературен обзор могат да бъдат изведени следните общи теоретични постановки – странознанието е:  клон на географията, научна дисциплина в системата на географските науки;  комплексно изучаване на страна в системата природа – общество – стопанство и техните взаимодействия чрез географския анализ и синтез;  обект на странознанието е страната;  изучаване на закономерности, типологически черти, проблеми от общ характер, разкриване и проследяване на пространствените различия и отличителните белези;  систематизиране и обобщаване, характеризиране и анализиране, оценяване на разнородни данни за природата, населението, стопанството, културата и социалната организация;  изучаване на езика, историята, географията, етнографията и духовното богатство, нравите, обичаите, традициите на даден народ. Н. Студенцов защитава теза, която надгражда досега формулираните и утвърдени тези, като внася нов момент в същността на странознанието от гледна точка на антропогенния фактор, без да променя обекта на изучаване – страната. Повечето от научните разработки в областта на странознанието не отделят толкова важната роля на човека в системата природа – човек – стопанство. За движеща и обединяваща сила, като център 89

на странознанието е определен човекът, който е свързващото звено, но на фона от необходимостта от „още и знания от профила по странознание, в които комплексно да се съчетават природата, населението и стопанството. Централно място в странознанието принадлежи именно на човека, свързващ природата със стопанството”.[32] И. Герасимов отбелязва, че странознанието „винаги е била и продължава да е изучаването на природата, населението и стопанството на териториите на дадена страна, нейните различни части, други страни и Земята като цяло”.[30] Вниманието е поставено на противоречивостта и взаимообвързаността в триединството природа – общество – стопанство, като проекция на дадена територия – на регионално, национално и глобално ниво. Посоката на развитие е насочена към територията на дадена страна, в която протичат процеси на оптимизиране и хармонизиране на взаимодействията в системата, чрез идентифициране и разрешаване на проблемите, и извеждане на особеностите. Развита е тезата за ролята на антропогенния фактор и цялостното взаимодействие във всички негови измерения в триединната система. Странознанието е носител на чертите на синтетичната география, като използва и обобщава данни от сродни науки. В. Максаковский определя странознанието като „...географска дисциплина, занимаваща се с комплексното изучаване на страните, систематизираща и обобщаваща разнородни данни за тяхната природа, население, стопанство, култура и социална организация.”[21] Безспорен е факта, че странознанието е географска дисциплина с комплексен и интегрален характер, излизаща извън рамките на географското описание на страна. Като четвърти клон в системата на географската наука е дефинирано странознанието или изработването на „визитна картичка” на страна. Идея, която намира развитие и днес в изучаването на география на страните. Според И. Пенков и С. Карастоянов предметът на изследване на Икономическата география на страните предполага дедуктивно изучаване и разкриване на закономерностите при населението и стопанството – от цялото земно кълбо към отделните страни. Тезата на авторите е обвързана с отделните обществено-икономически системи при изучаване на страните, но с акцент върху „закономерностите на развитието и местоустановяване на населението и стопанството”.[25] Защитават тезата, че обучението за страните спомага за по-задълбоченото опознаване на съвременният етап на развитие на отделните обществено-икономически системи, а опознаването се реализира чрез разкриване на особеностите от живота на отделните народи, характерните черти от развитието и разположението на стопанството. Същността на странознанието е определена от необходимостта за познаване на съвременното развитие на 90

населението и стопанството, техните особености и специфики, техния социален и икономически двубой. В тезата не е обърнато внимание на природата, като важен елемент от обучението по странознание, а цялостната страноведска концепция е подчинена на политико-икономическата конюнктура за времето си. Интересно е мнението на Я. Машбиц, който се противопоставя на мнението на редица географи, че „странознанието се вписва органически в съвременния етап на развитие на географията и като фундаментална наука... едно от най-важните звена в цялата система на географските науки.”[23] Аргументирано е представена тезата за прилагането на комплексния подход при изучаването на избрана страна, но извън сухото и механично представяне на данни. Основният обект на странознанието е страната. Проследена е същността на термина странознание и неговото използване в руския и немския език, като е отбелязано заместването на странознанието с регионалната география, приети като значително близки понятия, но не съвпадащи напълно.[23] Страната, като териториална единица е неизменна част от регионалната география, без да отричаме съществуващите различия и тезата на автора. Изучаването, географския синтез и интеграция на странознанието предполага многовариантност на връзките – вертикални и хоризонтали. Тезата провокира към развитие, утвърждаване и прилагане на регионалния подход в странознанието. Основната идея за обекта на странознанието е приета таксономичната единица - страната (държавата) и регионът, независимо от териториалния обхват. С. Карастоянов дефинира, че регионалната социално-икономическа география на страните изучава връзките и ваимосвързаността, изменението и функционирането на стопанството и населението в социалноикономическите териториални системи за конкретна страна или регион. Основателна и обоснована е тезата, че регионалната социалноикономическа география на една страна или регион „представлява сложна система с различни взаимосвързани и взаимодействащи подсистеми: територия и нейното географско положение – природно-ресурсен потенциал – население – стопанство - система на разселване - състояние на природната среда”.[18] Главната теза, синтезира идеята за взаимосвързаността и взаимодействието между човешкото общество и природата, на които основи се формират природните и социалноикономическите системи. С. Дерменджиева защитава тезата, че чрез изучаването на регионалната социално-икономическа география се спомага за формирането на обективен светоглед, за изграждането на географска политическа, социална и икономическа култура. Отбелязва, че „регионалната социалноикономическа география изучава закономерностите в развитието и териториалното разположение на природните ресурси, населението и 91

стопанството в света, а така също в отделните страни.”[13] Обстойно проследява терминологичните научни виждания и интерпретации за научното и приложно значение на география на страните. Идеята за комплексността е аргументирана на основата на развитие на географската система: природа – население – стопанство, чрез разкриване и изучаване на техните закономерности, особености и териториално разположение. Обявява тезата, че проблемният характер на регионалните разработки изместват покомпонентното описание и изброяване за конкретна територия. При разкриването на отделни групи от изучавани процеси и обекти, в това число и на страните се прилага типологичният подход, като за найголеми типологични единици в регионалната социално-икономическа география са обявени световното стопанство и основните социалноикономически типове страни. За всеки регион е важно да бъде представена страна или група страни, които са представителни за региона, изучавани чрез проблемния подход. При съдържанието и структурата на географското познание за страните и регионите в света се предполага използването на системния и типологичния подход. Приложимост намира характеризирането „на най-важните особености на отделните континенти като цяло и на представителни за изучаваните региони страни”.[13] Чрез прилагане в съчетание и единство на системния, типологичния и проблемния подход се постига по голяма обективност на географските знания за страните. Според Ю. Гладкий и А. Чистобаев няма ясно разграничаване на понятията регионоведение (регионална география) и страноведение (странознание), без да се слага знак за равенство. Заключават в общоприетата теза, че „страноведението се занимава преимуществено с комплексното изучаване на география на страните и регионите.”[10] Поставена е граница в пространствената йерархия на двете понятия, като териториален обхват и съподчиненост. Ако регионалната география изучава „специфичното социалноикономическо, политическо, културно, природно, екологическо развитие на относително цялостни териториални образования, наречени региони”, то странознанието е „много важна и специфична част на регионалната география”. Тезата за йерархичността и подчинеността на странознанието на регионалната география е изведена от неговата задача да „съзадава страноведенчески образ на отделните страни с отчитане на множество позиции.”[10] Е. Сапожникова представя странознанието като термин, широко използван в географията, историята и редица други науки. При странознанието основният обект на изучаване се явява една или друга страна, а понятието „страна” обикновено се използва като синоним на понятието „държава”, но обект на странознанието могат да бъдат така 92

също големи области (райони) или региони.[27] Експлицитно се поставя вниманието на интегралния характер на странознанието, териториално рамкирано - страна или голяма област. А. Исаченко проследява мястото на странознанието в различни класификации[17] и предлага съвременна класификация на системата от географски науки: 1) подсистема на физико-географските науки; 2) подсистема на обществено-географските науки; 3) картография; 4) общогеографски науки. Странознанието е част от четвъртата група на общогеографските науки, която има интеграционен потенциал. Към тази група А. Исаченко причислява – странознанието, краезнанието, историческата география, геоекологията и други. Защитава тезата, че странознанието е един от най-старите клонове на географията, „обединяващ информация за природата, населението и стопанството.”[17] Поставя проблема за преодоляване на описателно-информативната и справочна страна на странознанието, както и другата страна за същността на странознанието – висша форма на географски синтез. Отделено е специално внимание на регионознанието, което „изучава спецификата на развитие на цели региони в много разнообразни аспекти – от природни до етно-конфесионални.”[17] Все още не е напълно ясна обектната същност и теоретичната основа на Регионознанието. Сходствата между странознанието и регионознанието са обусловени от разкриване на спецификата на развитие на отделните региони. Ат. Дерменджиев защитава тезата, че „конкретната икономическа и социална география на всяка страна предполага анализ на сложната система от различни взаимосвързани и взаимовъздействащи си подсистеми: територията и нейното икономогеографско положение; природноресурсната база; населението; стопанството; състоянието на природната среда.”[12] Всяка страна или група страни и региони са сложна система, която същестува чрез синтез и анализ, изследване на взаимовръзките между подсистемите. Тезата доказва преодоляването на периода на географското описание на страна в странознанието. Без да отричаме изцяло географското описание на страна е ясна тенденцията в странознанието - утвърждаване на проблемността и интегративността, изследването и разкриването на специфичните характеристики в природните, социално-икономическите и политико-географските процеси и вазимодействия в обучението по география на страните. М. Русев определя, че „География на страните е водещо направление в развитието на регионалната география. Основен обект на изследване в нея са културно-политически организираните пространства или части от тях.”[26] Предметът на изследване география на страните включва процеси и явления с разнообразен характер – природоползване, демографска ситуация, стопанска организация на пространството и др. 93

Протичащите активни взаимоотношения между природния и обществения блок с разнообразен характер имат синтезираща роля за обучението по странознание. Защитена е тезата, че развитието на регионалната география обхваща изучаването на природните и социално-икономическите териториални системи под влиянието на вазимодействието между тях и антропогенния фактор. Заключава, че географията на страните „е тясно обвързана както с обществения, така и с природния блок географски науки.”[26] и систематизира типологични класификации, критериите и показателите за тяхната типологизация, резултат от различни научни подходи за конкретните исторически периоди. Д. Севастьянов подкрепя и допълва дефинирането на странознанието, като казва, че „е особена географска дисциплина, занимаваща се с комплексното изучаване на региони, страни и техните райони. Преди всичко - това е комплексна дисциплина, която систематизира и обобщава разнообразни данни за природата на регионите и страните в света, за расовия и националния състав на населението, бита и традициите на народите, стопанства, особености на културата и социално-политическата организация на държавите, разположени в пределите на отделните региони.”[30] Предложеното обобщаващо определение за странознание приемаме за основна идея и интерпретация с актуална значимост. Защитава и надгражда тезата за развитието на странознанието, като „особена географска дисциплина, занимаваща се с комплексното изучаване на отделните страни, групи страни и техните регионални обединения.”[29] Изведена е важната роля на странознанието като научна дисциплина във фактическия синтез от разнообразни знания за териториите и териториалните системи в света. Осъществява се развитие на идеите за комплексност и интегрираност между различните области на знанието, не толкова географски, но и исторически, етноложки, икономически и др. Представя тезата, че странознанието и регионознанието, като научни направления на географията не си противоречат един на друг, защото те са единни в техните корени на географска принадлежност (фиг. 1). Различават се по степен „на пространствения обхват на изследваната територия, а също и по целите на конкретно изучаване на отделните държави (страни) в света и/или тяхното групиране по сходства и различия.”[29] Заключава, че странознанието е съединителен „мост” между естествената и обществената география, представляващ научен фундамент, с основен обект на изследване – страната и предмет на изучуване: природа – население - икономика.

СТРАНОВЕДЕНИЕ

РЕГИОНОВЕДЕНИЕ

ГЕОГРАФИЯ

Фиг. 1. Единен комплекс на географска принадлежност [по Д. Севастьянов, 29] Поставената йерархичност от индуктивното – страноведението към дедуктивното начало – географията са продиктувани от различието в степента на пространствения обхват на изследваната територия – страна, група страни, регион или региони. Приемаме тезата на автора за ролята на страноведението като съединяващ и обединяващ „мост” между естествената и обществената география, мост към идеите за комплексност и интегративност. Х. Ханмагомедов проследява обстойно същността на странознанието, като предлага дефиниции на понятието от руски географи. Предлага няколко същностни характеристики за термина странознание, позовавайки се на Н. Мироненко (фиг. 2). Всички характеристики отразяват същностните тези за странознанието, обект и предмет, териториален обхват и комплексност. Състоянието на страноведението се определя от последните две постановки, защото е интердисциплинарна наука, а изследванията на комплексното страноведение трябва да се стреми към характеристика на чертите на природата, географските условия за разселването на народите, да информира по въпросите за етническите формирования, социалноикономическото и културното развитие, обществения и семейния бит, миграциите на народите, археологическите паметници и територии. Наука, изучаваща конкретни територии в противовес на отрасловата география (в терминологията на редица изследователи, страноведението - това е таксономическа наука, а отрасловата география - частна).

„Лаборатория”, предназначена за проверка на теории и хипотези, генерирани от частната география. Наука, изучаваща пълния комплекс от географските явления на определени територии, за разлика от отрасловата (частна) география, която изучава определена част от географската обвивка в рамките на цялата планета. Наука, изучаваща пълния комплекс на географските науки на определени територии, но само в рамките на физическата и обществената география.

Комплексна синтезираща наука с акцент върху метода в широк смисъл в синтеза. Организационна форма на обединяване на различна информация за определени страни или райони. Фокусът е направен върху информационните аспекти.

Фиг. 2. Същностни характеристики на понятието страноведение [Х. Ханмагомедов, 34] A. Briney защитава тезата, че регионалната география е клон на географията, изучаваща регионите в света. Определя, че всеки регион има една или много сходни характеристики, които го правят уникален и го отличават от другите региони. Регионалната география изучава 95

специфичните особености за конкретен регион – култура, икономика, топография, климат, политика и факторите на природната среда. Допълнително е въведена идеята за проследяване на преходните гранични зони между регионите.[35] В защита на тезата, че регионалната география е сърцето на географията K. Platt извежда мотива, че обхвата включва всичко, свързано с общественото развитие на даден регион. Поддържа виждането, че регионалната география изследва всичко, свързано с дадена част от света.[37] От направения същностен и приложен обзор на география на страните извеждаме следните термини, които се използват в географската наука: География на страните; Странознание; Страноведение; Комплексно страноведение; Странография; География на страните и районите; Регионална география; Регионална социално-икономическа география на страните; Регионоведение (регионална география); Регионознание; Регионална география на страните. География на страните и странознание не са конкурентни или отделни и самостоятелни научни направления в географията, а взаимно допълващи се, които имат един и същ обект на изследване – отделната страна или група страни, регион или региони. Тези две понятия се възприемат като синоними в българската географска наука. Понятието странознание е по-често използвано в периода 50-те - 90-те години на ХХ век., поради влиянието на съветската география върху развитието на българската географска наука. Между понятията странознание и страноведение няма разлика в наименованието и съдържателния контекст. И двете се използват в българската географска наука. Понятието страноведение е привнесено в българската география от руската география и в превод означава – странознание. Понятието странография не е възприето да се използва в българската географска наука. Етимологията на думата странография е от църковнославянското наименование „страна” и от старогръцкото „graphos (графос)” - пиша. В буквален смисъл странография може да бъде преведено като „описание на страна”. Странографията се явява синоним на странознание. Понятието регионоведение в превод от руски език означава – регионознание и рядко се използва в българската географска наука. Регионознанието е синоним на регионална география. Между регионална география и регионална социално-икономическа география на страните има йерархичност, като второто е подчинено на първото понятие и частично покрива обектите на изучаване и предмета на изследване. По същество регионалната социално-икономическа география 96

на страните има комплексен характер и представлява регионална география на обществото или взаимодействието в системата природа – население – стопанство. И двете понятия се използват в географската наука, подчинени са на регионалния принцип и са израз на неговата хорологична същност и проявление. Връзката между География на страните, Регионална социалноикономическа география на страните и Регионална география е ясно изразена в чуждестранната и в българската географска наука и училищната география. Реализираният подборен обзор на теоретичните постановки доказва тяхната взаимообусловеност и взаимодействие, йерархичност и съдържателност. Доказателство за това е и наименованието на Ядро № 4 на учебното съдържание от учебната програма по география и икономика – IX клас, задължителна подготовка (първо равнище): Географски региони в света и страни в тях.[33] От учебната 2018/2019 г. в българското училище ще е в сила нова учебна програма, а при изучаване на страните главната тема е с наименование География на континентите и страните. От цялостния преглед на същностния и приложен характер на понятието география на страните и с цел установяване на коректното използване предлагаме макрорамка за неговата същност и йерархичност (фиг. 3). ГЕОГРАФИЯ НА СТРАНИТЕ

КОМПЛЕКСНО СТРАНОЗНАНИЕ (СТРАНОЗНАНИЕ)

ГЕОГРАФСКИ АНАЛИЗ И СИНТЕЗ ПРИРОДНОГЕОГРАФСКО СТРАНОЗНАНИЕ

ПРИРОДНА ГЕОГРАФИЯ

РЕГИОНАЛНА ГЕОГРАФИЯ

ОБЩЕСТВЕНА ГЕОГРАФИЯ

ИКОНОМГЕОГРАФСКО СТРАНОЗНАНИЕ

ГЕОГРАФИЯ ПРИРОДА - ОБЩЕСТВО - СТОПАНСТВО

Фиг. 3. Макрорамка на същностното и приложното значение на понятието странознание и география на страните Комплексното странознание е израз на синтетично единство и неделимост, на „купол” и обединител, на механическа и логическа интеракция на природната и обществената география при изучаване на страните и регионите, основаваща се на вазимодействието и географската хорология. Понятието география на страните е част от системата на географската наука, комплексно изучаваща регионите и страните. Изучаването на регионите и страните в системата природа – общество – стопанство е декомпозирано по отделни природни компоненти, специфични стопанско-географски, политически и други характеристики, обединени от вазимодействията и географския анализ и синтез. Изучаването на география на страните се реализира чрез прилагане на регионалния и системния, типологичния и проблемния подход. 97

Същностният модел на География на страните е в отговор и на съвременните концепции за триединството на географската наука по отношение на взаимодействието природа – общество – стопанство и тяхната проекция върху страна и/или регион. ЛИТЕРАТУРА 1. Азимов, Э., А. Щукин. Новый словарь методических терминов и понятий (теория и практика обучения языкам). М., Издательство ИКАР, 2009. 2. Алаев, Э. Социально-экономическая география. Понятийно-терминологический словарь. М., Издательство „Мысль”, 1983, с. 23, с. 34, с. 38.. 3. Анучин, В. Теоретические проблемы географии. М., Государственное издательство „Географической литературы”, 1960. 4. Баранский, Н. Страноведение и география физическая и экономическая. – В: Избранные труды. Научные принципы географии. М., Мысль, 1980. 5. Баранский, Н. Экономическая география. Экономическая картография. М., 1956. 6. Большой Энциклопедический словарь. М., 1989, http://slovorus.ru/, [прегледан 10.02.2017]. 7. Большой энциклопедический словарь. М., Из Советская энциклопедия, 1993, с. 1278. 8. Географический энциклопедический словарь, понятия и термины. М., Изд. Советская энциклопедия, 1988, с. 292. 9. Географски терминологичен речник. С., Акад. изд. „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 53. 10. Гладкий, Ю. А. Чистобаев. Регионоведение. М., Из.Гардарики, 2003, с. 43. 11. Дедю, И. Экологический энциклопедический словарь. К., Главная редакция Молдавской советской энциклопедии, 1989. 12. Дерменджиев, А. Географски анализи. В. Т., УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2004, с. 65. 13. Дерменджиева, С. Методика на изследователската дейност по регионална география. В. Т., Унив. изд. „Св. св. Кирил и Методий”, 2001, с. 12, с. 22. 14. Електронен речник по география на руски език. Академик, 2015, http://geography_ru.academic.ru/, [прегледан 10.02.2017]. 15. Ефремова, Т. Съвременния тълковен речник на руски език. 2010, http://xn---8sbebnvsyudc.xn--p1ai/, [прегледан 10.02.2017]. 16. Иванов, А. Учебен речник по География и икономика за 5.-12. клас. Трето допълнено и преработено издание. С., Делфи, 2012. 17. Исаченко, А. Теория и методология географической науки. М., Издательский центр „Академия”, 2004, с. 41, с. 43. 18. Карастоянов, С. Същност и значение на регионалната социално-икономическа география на страните. – В: Обучението по география, 1998, № 2, с. 2-9. 19. Костов, Д. Методика на обучението по география. Ръководство за гимназиални и прогимназиални учители по география. С., Книгоиздателство Казанлъшка долина, 1934. 20. Краткая географическая энциклопедия, Том 4. Советсвкая энциклопедия, М., 1964. 21. Максаковский, В. Географическая культура: учебное пособие для студентов вузов. М., Гуманит. изд. центр ВЛАДОС, 1998, с. 20, с. 39. 22. Малый академический словарь – МАС. Русский язык. М., Т. 1-4, 1999, http://febweb.ru/, [прегледан 10.02.2017]. 98

23. Машбиц, Я. Комплексное страноведение. М. С., Изд. СГУ, 1998, с. 9, с. 11. 24. Ожегов, С. – В: Тълковен речник. 1972, http://xn----8sbebnvsyudc.xn--p1ai, [прегледан 10.02.2017]. 25. Пенков, И., С. Карастоянов. Учебникът „Экономическия география зарубежных стран” под редакцията на проф. д. г. н. В. П. Максаковский. – В: Обучението по география, 1976, № 1, с. 26-27. 26. Русев, М. Типологична класификация на страните в света. - В: Годишник на СУ „Св. Кл. Охридски”, 2007, кн. 2 - География, т. 98, с. 156. 27. Сапожникова, Е. Страноведение: Теория и методика туристского изучения стран. М., Издательский центр „Академия”, 2004, с. 6. 28. Саушкин, Ю. Очерци по история и методология на географската наука. С., 1979. 29. Севастьянов, Д. Комплекное страноведение как научное и образовательное напревление в географии и базис туристики. – В: Сборник „Страноведение и регионоведение в решении проблем устойчивого развития в современном мире”. С. П., 2010, с. 3-15. 30. Севастьянов, Д. Основы страноведение и международного туризма. М., 2008, с. 6-17. 31. Социально-экономическая география: понятия и термины. Словарь-справочник. С. О., 2013, http://www.geogr.msu.ru, с. 245, [прегледан 10.02.2017]. 32. Студенцов, Н. За построяването на училищния курс по география. – В: История и география, 1965, № 2, с. 30-35. 33. Учебна програма по география и икономика – IX клас, ЗП, България. 34. Ханмагомедов, Х. Страноведение и комплексное исследование небольших территорий. – В: Сборник „Страноведение и регионоведение в решении проблем устойчивого развития в современном мире”. С. П., 2010, с. 90-95. 35. Briney, A. Преглед на регионалната география, 2017. www.thoughtco.com, [прегледан 03.03.2017]. 36. Mayhew, S. Oxford a Dictionary of Geography (5 ed.). Oxford University Press, 2015. 37. Platt, K. A review of regional geography. Annals of the Association of American geographers, Vol. 47, 2010, p. 187. 38. Witherick, M., S. Ross, J. Small. A modern dictionary of Geography. L., Oxford University Press, 2001, p. 222.

MEDIA AND NON-FORMAL EDUCATION IN ICON PAINTING Liliana Galabova Keywords: media, icon painting, non-formal education, informal education, visual art education МЕДИИТЕ И НЕФОРМАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ ПО ИКОНОПИС Лиана Гълъбова18 Ключови думи: медии, иконопис, неформално образование, информално образование, образование по изобразителни изкуства Резюме: Взаимодействието на традиционните и съвременни дигитални и социални медии с неформалното и информално образование в областта на православната иконопис е малко проучена перспектива на обмен на ценности, нагласи и практики в съвременното българско и глобално общество. Научен интерес предизвикват особеностите на пресичане в динамичното киберпространство на виртуалните образи на: съвременното след-пост модерно творчество, алтернативните иновационни образователни процеси и преосмислените между секуларизация и десекуларизация традиционни измерения на сакралното. От практичната субкултурна цел да се разкрие специфичната професионална и религиозна област на иконописта чрез извеждане на информация на достъпен език и търсене на алтернативи и решения на проблемите, чрез медиите по-непосредствено може да се върви към общокултурни приоритети като прозрачност на духовната културна сфера на занаятите, изкуствата и религиите. Традиционното изкуство на иконографията в жанровете на кавалетната иконопис, монументалната стенопис, витража и мозайката, опазването и реставрацията на паметниците, декоративната миниатюра и калиграфия, богословието на иконологията, утилитарните приложни църковни изкуства и др., не само се популяризира чрез високо технологичните съвременни медии с пазарна или предприемаческа цел. Комуникационните измерения на иконописта в медиите се реализират преди всичко чрез значителната демократизираща образователна роля на алтернативните форми на отношенията между колеги като учители и ученици и публики, които създават занаята и изкуството, а медиите и технологиите са ключовото обстоятелство на това взаимно обогатяване. Основен ефект на светското естетическо присъствие на йеротопията като организация на живота на 18

lianagalabova@abv.bg – образование, квалификация, научни интереси, публикации и практически опит в областта на педагогиката, медиите, историята, богословието и иконописта

100

художествените ансамбли на църковните паметници е да демократизира йерархичната система на традиционния занаят като запази високо духовното му предназначение, но превъзмогне битуващите стереотипи и професионалния и институционален монопол в гилдията, които възпрепятстват живото развитие на този жанр изкуство. Режисирането на актуална медийна рефлексия и трансформация на високо иновативните неформални възможности за комуникиране на ценностите закодирани в иконописта (като изкуство, призвание, лайфстайл, изява на вероизповедание, празнична и делнична обредност и др. ) обединява значението на образователните фактори на: вдъхновяващите публични образи на творчески личности и колективи и ролята на медиите като партньори в традиционните и иновационни социокултурни измерения на видовете неформално образование по изобразително изкуство. This paper discusses unexplored dimensions of specific interrelations of contemporary media with processes of non-formal and informal education in traditional Eastern Orthodox Christian Iconography. How recent icon-painting and studies in Byzantine iconology appear in traditional and social media, how their ethos influences dynamic cyber space and how their field changes through their virtualisation in regard of innovational alternative education? Why iconographers need to be lively present at cyber space along their creative process and communication of their artistic and theological results with public, commissioners, and colleagues? What new traditions of: image, branding and lifestyle, communication of art and theology education, and inspiration of creativity, professionalism and spirituality emerge in icon-painting through media? This analysis of recent transformations of educational and creative attitudes in Bulgaria, Eastern Orthodox Christian countries and diasporas, and worldwide is based on direct and distance observations, literature, and practical media and icon-painting experience and research through education in Christian iconography. Organisation of actual media reflection and transformation of highly innovative non-formal ways of communication of values, competencies, information, and attitudes as education (Николаева, 2015) increases its intervention into new specific areas. Icon-painting as craft links cultural domains of art and religion by positioning its actors and issues on a scale between social, collective and individual, aesthetical and spiritual values and subcultural practices. Branding of iconography as creativity, vocation lifestyle, confessional expression, festive or everyday ritual and liturgical practice, etc. unites educational factors of: inspirational images of public figures of artists and artistic teams with key role of various media as partners to traditional and innovational 101

sociocultural means of non-formal learning and activities and live experience in art and theology. Cyber space and culture provide rich and yet unexplored opportunity of bringing back to life of intransitive values of traditional crafts that were historically marginalized since modernization and industrialization processes. Moreover Byzantine iconography is considered part of global tangible and intangible cultural heritage. Problematic artistic dimensions of renewal of creative principles in contemporary Neo-Byzantine style of Eastern Orthodox Christian art (Mitrovic, 2014) require new approaches outside disciplinary and genre borders. Relying on informal power of media and education, contemporary artist, scholars, and theologians have new privileges to find more complex transversal discourses and interdisciplinary methods (Lidov 2009, Цанев, 2008) to support creative process. Stereotypes of benefit for artistic personality from noncommunicating on behalf of inner peace, and non-reading because of sparing their sight and creative mind do not overweight temptation of well organised introduction to fields like Byzantine philosophy, semiotics of visual art, visual anthropology, or comparative iconography, etc. Recent state of iconography and restoration allows public and authors to face stereotypes, shift perspectives, reconsider beliefs, and possibly change paradigms to the extent of getting tradition along with innovation even in the most capsulated sphere. Leading professors in Byzantine iconography in Eastern Orthodox Christian churches argue in their research and methodic works (Kordis, 2010) that icon-painting is not traditionally closed to stylistic development and essentially adopts artistic contribution. Teaching of icon-painting and iconology implies creation of model of contemporary artist as an attractive live inspiration to beginners and future colleagues. Above any hesitation to inspire and educate their competitors, instead of egoistic suppressing of their enthusiasm, experienced iconographers are urged by media to share, and that is not only a part of a marketing approach… Beautiful picture of iconographer working in a studio is not merely a perfect commercial distracting public attention that had to be focused on aesthetic side of artistic values. Publically exposed pictures and photos of iconographers at work function rather as an expression of ethos, and not simply because it persuades or sells better, than pathos and logos of Aristotelian philosophical triad… Iconographer behind the image of an artistic, clerical or educational professional is to face a stereotype of inversion between creation and teaching and therefore sell and teach from one and the same channel. Portfolio related to iconpainting education is to contain variety of representations of projects in diferent levels, scales, styles, techniques, characters, functions… and provide some additional information on iconography as art theory, sacred and profane vocation 102

and lifestyle, hobby, etc. Ethics in the media-education-iconography discourse is the solid ground of exercising of rights. Hence the value of communication in that specific field limits the risks of monopolisation, ideologisation, or commersialisation that can compromise creativity, self-esteem and grouping as positive effects of icon-painting education through the media. Educational concerns though, require that people could go beyond media representation yet before choosing critically any teacher, course or book. Again media provides alternative tools to explore social perception of existing initiatives together with topical reflection on their effectiveness. Therefore media may be key factor in providing everyone with necessary variety of opportunities to enrich local educational services, iconographic supplies, informational activities, etc. Traditional and innovative images of iconographers express icon-painting ethos better than any verbal conceptualisation. Key element of artistic portfolio might be a romantic or sacred picture of artists in folk or church garments, working devotedly at a quiet place looking like monastery or home chapel. Live demonstration includes elements of prayer, readings, or church music and also close exposition of instruments and materials, fruits eaten by fasting iconographers that refer to flavor, and possibly lit candle or an incense holder that hints on some corresponding fragrance and light. Presentation of the craft of icon-painting may be more profane, and hence more realistic and adequate to recent practice. An active and experience professional may look like any another painter, implying also certain variety. Her or his workplace may be organised as any other painting studio, demonstrating some artistic and working mess. Creative chaos may include part of landscape seen through the window, family co-working, participating, disturbing, inspiring, setting a rhythm of work and brakes, or just present there, visibly, almost visibly in the reflection at the mirror, or invisibly in the interior design. Pursuit of authenticity may reach even demonstration of listening of music and absence of any dressing code that do not relate to church art, but to local weather conditions and culture. Iconographers’ profiles may demonstrate subcultural characteristics or poverty, disability, or even unhealthy lifestyle through hints on smoking of cigarettes, consuming of fast-food or alcohol, working late at night without proper lighting, use of poisonous materials and dangerous instruments and techniques without safety control, etc. Reportages from icon-painting courses, meetings, exhibitions, and other forums represent also religious or recreational activities and sometimes include elements specific to other subcultures and their identities (Барова, 2017), especially those of hosts and sponsors of such events and hence advertisements. Presence of media and technology also vary among categories and cases. It is 103

already considered popular to use digital and mobile devices to look at iconpainting model or document work process even on scaffolding. Sharing and openness is not only related to age, artistic experience, familiarity to technology and media, or to any specific conditions of particular icon-painting project. Depending on cultural circumstances, ethos of church artists enclosed in good image and example may sell sacral art, inspire and inform students, and concentrate publics. That is why icon-painting brand it is not exotic extremity, but policy that could present traditional lifestyle of iconographer that sometimes implies at least visual identification with an image of Eastern Orthodox believer, demonstrating everyday ascetic life even by interior design according to festive or fast period of church calendar. Another approach is oriented according to the tastes of potential commissioners varying from: stylish works of high art, popular technical reproductions of valuable artifacts, and widespread budget vintage souvenirs of hobby industry or handmade primitive or school art. Icon-painting art may include also hipster view on icon design and colour and quirky ideas pushing both aesthetic and theological barriers, not only technically or technologically, but near to kitsch and ugliness, and taking the risk of liturgical impropriety even for private prayer use. Nowadays traditional, digital, and social media provide increasing abundance of spaces, ways and technologies of distribution of icon-painting art education and resources. The challenge of seaming invisibility of any limits of visual, technical, and theoretical information flow can be either stimulating or discouraging while raising issues of virtual religious and artistic realities (Гергова, 2014; Троева, 2014). Variety of alternatives from formal to nonformal, informal, including indigenous and home education in iconographic art and theology rely on what media channels would offer. Most meaningful effect of non-formal art education through media is accomplishment of open and equal access and braking hierarchical stereotypes of collegial grouping and interrelations. Communicative aspect of these processes remains the most difficult one, especially for iconographers, because they combine artistic and theological reasons to limit their presence in the media and simply keep working peacefully or seeking contemplation and inspiration. Since beginners in iconography are less likely to rely on personal or institutional PR or technical support, media can be perceived by artists as unpleasant and distracting responsibility, functioning at the same time as key mechanism of education and socialisation. Dimensions of lifelong learning, art communication, and collegial exchange of experience improve icon painters’ media perception in general. Individual solutions and common fluency in digital resources start from development of personal or group 104

preferences of ways in which particular media could position creative iconpainting processes and results. Media reflect and transform art by education in informal communication across separate fields of: heritage preservation, restoration, art studies, semiotics, aesthetics, theology, etc. intertwining their professional achievements and languages into interdisciplinary perspective to Orthodox iconography. On the other hand, icons of various artistic genres, styles, and techniques, religious plots and hierotopical destinations (Lidov, 2009) undergo certain reconceptualization as work of art by reappearing better or worse transformed through digitalization and one more kind of endless quantity of reproductions without control (Mitrovic, 2014; Терзиев, 2012), sometimes yet in the early stage of their conceptualisation, in other cases – long time after their creation. Only contemporary media and its recent level and dynamics of technologisation and computer-human interaction (Харизанова, 2003) could provide access to rich heritage of art of Eastern Orthodox Christian icon. Moreover artistic, theological, research and educational individualities entering cyber space of icon-painting art can effectively monitor its physical and aesthetical state as well as its hierotopical propriety (Kordis, 2010) on global scale. Media is globalized place of equity-based cooperation in educational and evaluation processes for icon-painters with diferent background, experience, position, and talent. Orientation in iconographic field mobility is accomplished by variety of interactions of media with unofficial, casual, natural, casual, imperceptible, unconscious and other dimensions of education close to creative, recreational, and religious practices on the principle (Капитал, 2016) to find your target group where it is interested and pleased to be. Communication strategy involves balance of these aspects as media presence through channel choices as well as elaboration and refinement of messages in their shape and content. Educational strategy presumes deliberation and approbation of methods of achievement of didactic and experiential results of learning and practicing of methods and values of iconography. Artistic strategy requires critical valuation of stylistic orientation, technological clarity, and other aspects of professional qualities of creative process and results – work of art and art heritage. Joint mission of media with art, theology, and education in the particular task of finding non-formal ways of iconographic qualification relies on multidimensional opportunities of mediation and art activities. Educational mission of art in the media explores the increasing systematization and individualization of access to art as source of aesthetical inspiration and field for cultural enrichment, expression, and perfection. Common vision of shared media 105

and educational creative space and its actors is effective partnership in raising awareness, developing attitudes, and formation of values and competencies for realization of creative processes in art in general, and in Byzantine traditional iconography, in particular. Литература: Барова 2017: В. Барова. Субкултурната идентичност: поглед отвътре навън. София, 2017. Гергова 2014: Я. Гергова. Харесай и сподели и всички твои желания ще се сбъднат. Чудотворните икони в социалните мрежи. – В: Илиева, А., Л. Гергова, Л. Пейчева и С. Казаларска (съст.) 2014. Добре дошли в Киберия! Записки от дигиталния терен. София, 2014, с. 245-260. Капитал 2016: Капитал. 2016: От телевизия към интернет. Капитал, 2016, http://www.capital.bg/biznes/media_i_reklama/2016/01/31/2694916_2016_ot_te leviziia_kum_internet/ [26.10.2017 14:50] Николаева 2015: С. Николаева. Неформално образование: философии, теории, практики. София, 2015. Терзиев 2012: К. Терзиев. Ре-композиция. Автор, медия и произведение в епохата на дигиталното възпроизводство. София, 2012. Троева 2014: Е. Троева. Религиозното в интернет. – В: Илиева, А., Л. Гергова, Л. Пейчева и С. Казаларска (съст.). Добре дошли в Киберия! Записки от дигиталния терен. София, 2014, с. 101-110. Харизанова 2003: О. Харизанова. Общуването „човек – компютърна мрежа – човек“. София, 2003. Цанев 2008: П. Цанев. Психология на изкуството. София, 2008. Lidov 2009: A. Lidov. Hierotopy. Spatial icons and Image-Paradigms in Byzantine Culture. Moscow, 2009. Kordis 2010: G. Kordis. Icon as Communion: The Ideals and Compositional Principles of Icon Painting. Brookline, 2010. Мitrovic 2014: T. Mitrovic. Icon, production, perfection: Reconsidering the influence of collective authorship strategy on contemporary church art. PHILOTHEOS. International journal for philosophy and theology. 14/2014, 337351.

106

ДО КОЛКО ЛИПСВА ЕФЕКТИВНОСТ НА ТЕСТОВЕТЕ КАТО НАЧИН ЗА ЗАТВЪРДЯВАНЕ НА УЧЕБНИЯ МАТЕРИАЛ И ОЦЕНКА ЗНАНИЯТА НА УЧЕНИЦИТЕ И КАК МОЖЕ ДА БЪДАТ ЗАМЕНЕНИ Цвети-Слава Руменова Асенова19 Abstract: In this article the main question isn’t how many students give up on their education but what can be optimized so the students that stay in the system can get better results. The tests are addressed as a crucial issue due to their inefficiency these days, as PISA indicates, and new wayS of checking what the students know are suggested. The idea is to avoid stress in both the teacher and the student that is being examined and to involve the students in the process on a deeper level using non formal ways to do it. Key words: education, exams, tests, students, less stress and non formal education Образователната система би следвало да е гръбнакът на едно общество, но до каква степен това е така за България?Само за миналата учебна година 16 400 деца са напуснали училище. 16 400 млади хора, които стават ролеви модел и някой ден ще са образец за децата си и това не е найсериозният проблем. Международното проучване PISA индикира, че дори останалите в образователната система деца не са по-малко застрашени да останат невежи. През 2012 година България беше класирана на 45-то място в класацията на PISA, а при последната класация страната ни е понижила позицията си до 47-а позиция. PISA тестовете се попълват от деветокласници и в момента около половината от тях в България са функционално неграмотни, което означава, че системата позволява преминаването на ученици в по-горен клас без да имат трайни знания и умения, които да надградят и оценките им не са реални. Уменията за учене не са достатъчно застъпени в самата учебна програма и потенциала на учениците не бива развит, цели десет процента от децата напуснали училище го правят от незаинтересованост. Учениците също осъзнават, че училището не дава т.нар меки умения, които са от решаващо значение на пазара на труда. Според самостоятелно проучване, в което хората имаха възможността да оценят тестовете и устното изпитване по шестобална система устното изпитване бе посочено като по-ефективно от тестовете, които бяха избрани като оптимално ефективни от само 3% и изпитването под форма на разговор бе предложено многократно в полето за предложения. Ученически посланик на България за международен проект „Coloured glasses”, чийто акцент е върху неформалното образование и меките умения на младите хора. Също и бранд мениджър на „Заедно в час”, както и активен доброволец и все още ученик. 19

107

Като активни младежи заедно с Вилеа и Константин разработихме система за тестуване знанията на децата под формата на игри. Вложихме много смисъл и от гледната точка на ученици създадохме тази система с идеята да не стресира излишно учителя и учениците. Проектът бе кръстен „Предай нататък” с идеята да предадем нататък положителни усещания и знания, вместо негативна нагласа към училището. В своите първи четири години в училище е важно децата да развият правилна нагласа към училище, не само към занятията, но и към личностното развитие, което то може да им даде и да израснат в своя клас като част от екип. В тези първи години много от децата са още твърде крехки за същинска система за проверка на знания и една по-неформална среда може да насърчи най-малките ученици да се отпуснат и да бъдат активни, докато в същото време с помощта на изпитване под форма на игра и близко до нещата от детството може да даде много добра основа и увереност в знанията им и екипната им работа, също и да насърчи креативността им и да ги предразположи към критическо мислене. Една изключително подходяща игра за часовете по математика е децата да седнат в кръг, заедно със учителя си и шепнешком да бъде казано едно число на първото дете в кръга, а то да трябва да я каже под формата на сбор или разлика, или ако са в по-горен клас като произведение или частно, на своето съседче и така да се предава числото без да се назовава, докато последното дете каже полученото число от уравнението на глас. Ако има грешка някъде по веригата няма да е ясно кой е сбъркал и това може да помогне на по-срамежливите. Ако пък има съмнения дали ще спазват правилата или ще си повтарят едно и също уравнение може да им се раздадат цветни листчета като може да се редуват цветовете и освен да си шепнат уравнения могат и да записват уравнението, което са измислили на листчето си. Подобна игра, помагаща за правописа е учителят да даде дума, първото дете да каже дума, която започва с последната буква на дадената дума и така да продължи като не е позволено повтарянето на думи. Например: Ориз-зърно-овес-сила-авокадо-обелка-авиатор-река-апретура и тн. Наградата в начален курс може да е под формата на картинка за оцветяване, фигурка за изрязване, допълнителна/ по-сложна задача или друга, която да допринеса за развитието на уменията на децата според учителя им. III.Прогимназиален етап Играта тук се състои в изграждането на текст чрез говор и като всяко дете взима участие в създаването му. Играта се дели много лесно на по – 108

креативна част, отлично приложима за часовете по (чужд) език и по – затворена, но наравно полезна част за часовете по български. III.1. Създаване на история В началото на играта учителят казва темата на историята и/или първото/ последното изречение, което децата трябва да използват за направата на интересна история. Всяко дете казва по едно изречение, с цел изграждането на кохезивен текст. При желание може да записва своето изречение на един общ лист, помагайки за упражнения по правопис и особено важно – позволявайки визуализация на успех/напредък след края на упражнението . Лесен метод за успешно оценяване/представяне на способността на учениците да създават историята е състезание с друг клас, където по – добрата творба печели, а критериите са трите най – застъпени точки на развитие от тази игра - Комуникация, Креативност и Отборна работа. Най – добрата възможна награда по наше мнение е възможността класът победител да отиде на излет или да посети някое безплатно мероприятие, като по този начин децата ще бъдат възнаградени по забавен за тях начин, като в същото време помежду им ще се създаде още по – силна отборна връзка. III.2. Изграждане на преразказ Идеята е идентична на предходната, но този път много повече застъпва отборната работа и критичното мислене у децата. Преразказът също като историята ще засили комуникативните им умения, но ще усили възможностите им да оценят каква част от текстът е преминала и как следващата да бъде предадена възможно най – добре, допълнително тренирайки ги и да оценяват текста, когато не стои написан пред тях, а е изцяло устен. Тази метаморфоза на играта е наистина по – сложна от първата и е по – подходяща за деца от 6 клас нагоре и особено за кандидатстващите седмокласници. IV.Гимназиален етап Най – сложният вариант на "Предай Нататък" е именно този и би бил безценен за критичното мислене на децата в гимназиален етап. Правилата са прости: Ученик 1 у разполага с ограничено време да прочете и синтезира текст (пример 5 минути), в последствие той трябва да обясни основите на този текст на Ученик 2 в рамките на почти двойно по – кратко време (пример 2 минути). Накрая Ученик 2 е длъжен да говори по темата във времеви отрязък, този път и с долна граница от времето, предоставено за четене на 109

Ученик 1 (пример между 5 и 6 минути). Впоследствие оценяването може лесно да бъде регулирано от учителя, но според нас ще е много по – полезно ако Ученик 2 оцени обясненията на Ученик 1 обективно и на място. По такъв начин се развива умението за оценяване като освен това се получава и точна обратна връзка. Добра награда според нас за тези, които се справят успешно със задачата, е да бъдат награждавани с точки по дадена система и при акумулацията на определен брой точки да получават правото да са учители за един ден, обяснявайки урок пред класа. Така най – добре предаващите информация ще имат възможността да станат дори по – добри, но също така учениците ще се научат да са много по – емпатични към учителя, след като видят всички трудности, с които учителите се сблъскват. Освен това при този вариант на играта се развива критическото мислене, оценката на текст при предаване, но също и много важно – комуникацията, както и работата в екип.

110

ТЕОРИИ НА КОРУПЦИЯТА В КОНТЕКСТА НА БЪЛГАРИЯ Нели Капурдова20 Abstract: The goal of this research is to provoke the reader to look deeper into his surroundings and to understand the reasons for the appearance and development of corruption in the context of Bulgaria. Good democracy is characterized by a strong middle class, with skillful leaders who have received an adequate education for the position, who are active in the civil society and the state business. During the first years of the democratization process, the Bulgarian institutions find themselves unprepared for the changes that are to come. The nation understands that even the traditional ways of relation towards the authorities and towards each other differ from that of the West. The new liberal values are in conflict to the Bulgarian ones with a strong history of violence and a preparedness to use the instruments of the authoritarianism to reject the different opinions and illegitimate all forms of political participation. As a new democracy, Bulgaria’s problem with corruption is still a vital part of the traditional relations. To belong means that one has to follow the rules. Joining corrupt individuals tends to be an easy step when it is accepted. The political business is in need of this erosion of democratic values, of the strong mistrust against institutions, against the civil society and even against each other. Therefore, for is appears that for this political business elite trust and hope must be erased and the intelligence, as well as the education, should be downgraded. The civil society is the solution to the problem regarding trust, interest for the political and social issues. At some point it will inevitably result in creating strong leaders. It is the key actor to pressure the government and the monopolies for more transparency in the political decision-making. This thesis is passionately supported by the hard work of the EU and the numerous Bulgarian intellectuals, who battle with a negative image stemming from corrupted actors. That is why the study will try to analyze the connection between corruption, mistrusted civil society and the strong corrupt government. Абстракт: Текстът има за цел да провокира читателя да се огледа и да намери най-доброто обяснение за появата и развитието на корупцията в България. Добрата демокрацията се характеризира със силна средна класа, с лидери с добро образование и гражданска активност в публичните дела на държавата, но демократизацията заварва българските институции неподготвени, а народът се оказва с различни традиции във взаимотношенията с властите и помежду си, ценности различни от либералните в Западна Европа и с нагласа за използване на инструменти от

Нов български университет, бакалавър в специалност „Политически науки на английски език” nelly_k_fels@abv.bg 20

111

авторитаризма като заклеймяване на различното мнение и форми на политическо участие като нелегитимни. В една сравнително нова демокрация каквато е България, корупцията е все още част от традиционните взаимотношения. Присъединяването към корумпираните индивиди е лесна стъпка щом става вътре в самата организация. Политическият бизнес има нужда от тази ерозия на демократичните ценности, от вкорененото недоверие към институциите, към гражданското общество и към тях самите. Доверието и надеждата трябва да бъдат заличени с омаскаряване на интелигенцията и съответно на образованието. Само с помощта на силно гражданско общество се изгражда доверие и се развива интерес към политически или социални събития, а това развива качествата, необходими за излъчване на легитимен лидер. Тази теза е подкрепена от усилията на множеството програми на ЕС и от българските интелектуалци, които се борят с лошия имидж, наложен от управляващите партии, пък и от немалка част от населението. Изложеното в текста ще улесни разбирането на връзката между корупцията, недоверието към гражданската инициатива и корумпираното правителство. ********* Разочарованието от очакванията за бърз успех на демократизацията направи гражданите недоверчиви към държавните институции и към идеята на демокрацията. Най-популярният ѝ инструмент са изборите, но тя предлага много повече начини за влияние, като изборите са само част от процеса, по-скоро да се оцени работата на правителството по време на мандата. Междуизборното пространство остава празно откъм гражданска активност, а оттам и корупционните практики по цялата вертикала на държавната структура се засилват. Това се случва поради две причинилипса на информация относно начините за влияние дори на местно ниво, структурите и работата на институциите и недоверието на гражданите към тези инициативи. Това обяснение на недоверието е в противовес с тезата на Джеймс Уилсон за различното класово доверие към институциите и властите. Според неговата теория, средната класа възприема местната политика като служба на обществото, докато работническите слоеве виждат ролята си в държавата като машина, а нея като господар, същевременно предпочитайки политическия клиентелизъм и корупция, получавайки различни протекции и блага. Аристотел излага тезата си в Политика за процеса на мислене на тези два типа класи отново в контекста на справедливостта. Ако човек си мисли, че не е равен с останалите по богатство, то той заключва категорично, че няма равенство, но ако си е въобразил, че е свободен, то той се мисли за равен не само в свободата си, но и във всичко останало. 112

Сега можем да продължим с тематиката за средната класа. Средната класа е гръбнакът на държавата- тя е по-образована и с повече възможности за участие в публичните дела от работническата класа. При правилно управление, държавата дава тласък на средната класа и се грижи за възпитанието на добродетели. От записките на Донатела дела Порта и Алберто Ванучи, този тип „класов подход“ не може да даде пълно обяснение на въпроса защо Италианската социалистическа партия се е развила много повече след отлива на работническата класа и навлизането на нова средна класа от най-високите позиции, приковавайки вниманието на различни бизнесмени и интереси. Този тип поддръжници са и по-желани и по-силни от работническата класа. А политиката се превръща в професия, а не в призвание, давайки тласък на лошите практики (Vannucci, 2005). При съответното социализиране в партиите, в местната власт и в институциите корупцията се приема и мотивира, но се заклеймява от други социални групи, в които корумпираните субекти не са част. Отделно, Катц и Майер пишат, че създаването на така наречените „картели“- вътрешни споразумения между олигархични лидери на големи партии, които се опират на финансиране, намаляват шанса за истинска сменяемост на властта (Katz, 1995). А когато партиите спрат да се конкурират и формират картели, то стигматизацията към корупцията ще продължи да е отвън, а подкрепата отвътре, което позволява дълготрайното запазване на лошите практики. Изтощаването на гражданската енергия Медиите играят ключова роля при направляването на електоралната политическа идентификация и при участието на гражданите в избори. Тъй като българският политически елит притежава част от тях, той ги насочва към ерозията на демократичните ценности, подкопавайки смисъла на образованието и вкоренявайки недоверие към всичко, което би се оказало „оръжие“ в ръцете на гражданите. Налага се покорност, чувство на безразличие и безсилност отгоре, а революционните вълни, идващи отдолу, се „омаскаряват“ с помощта на същата преса („Да, България“ беше под прицела на вестник Телеграф (Ангелов, 2017)). Една от използваните стратегии на властта с цел да се даде фалшив шанс за нова политическа сила и да се заблуди населението е, че неконвеционалните методи работят и постигат целта си - сваляне на правителството, но на висока цена- всички реформи се спират и се правят нови картели и сделки. Това е част от обезценяването на гражданското общество и механизмите за отчетност. Проблемът не идва от липсата на информация относно степента на корупция и актьорите в сделките, а в това, че дори за елементарни процедури в някои случаи се изисква подкуп, като друго решение не съществува. Като пример можем да вземем някои лекари, които за да извършат желаната легална процедура очакват рушвет. Посочва се, че 113

корумпираните политици са по-сконни да защитават и да прокарват „антикорупционни“ мерки, посочвайки корупцията като един малък проблем, който може да се реши по-бързо. Интересна е тезата, че всъщност с организирането на чести анти-корупционни скандали електоратът свиква с мисълта, че корупцията се свежда само до отделни личности, а не че корупцията е системна. Дискредитиране на некорумпираните лица става лесно, когато корупцията е широко разпространена по вертикала на цялата държавна структура (Morris, 1991). Смята се , че те със сигурност са се свързвали с корумпирани политици или са прибягвали до корупция, защото иначе няма как да ползват някои услуги, които в слабата държава изискват пари под масата. Така и некорумпираните лица се социализират с тези практики. Икономистът Шумпитър обяснява директно защо в последния момент електоратът избира отново партиите от статуквото. Той си дава сметка, че дори когато електоратът правилно идентифицира некорумпираните организации, в крайна сметка ще се спре на тези, които са им обещали блага, от които той в момента има нужда. Даден е пример, разказващ за Сирените и Одисей, който знае, че те ще го отведат до сигурна смърт, но е твърде пленен от техните песни. Така е и с електората- въпреки че, гражданите са наясно, че е много вероятно да не се изпълнят техните желания, но пък са чули обещанията на Сирените-партии и ще гласуват за статуквото отново (Vannucci, 2005). По същата логика, партии като „Да, България“ може би са точно тези партии с недотам корумпирани политици, подкрепени от високообразовани хора и дори от младежи, но пък фактът че не могат да обещаят нереални мерки като двойни пенсии (BulgariaOnAir, 2017) и невъзможността да се конкурират по финансиране с милионите държавна субсидия на големите партии, те остават извън властта. Икономически теории Теорията на рационалния избор обяснява че, благата трябва да са повече по брой или по важност от цената на решението. Тя набляга на егоистичната и индивидуална страна на консуматора, а мисълта за общото благо не се вписва в икономическата теория както в политическата философия. Електоратът избира партия, която да отговори на нуждите на специфичната група. Например, младеж, работещ за ниско заплащане и живеещ в крайните квартали на столицата заедно с ромско население избира партия Атака, защото е привлечен от емоционалната реторика на лидера за „изчистване“ на България от „недостойните“. А за този младеж ромите са се превърнали в изкупителната жертва, която трябва да бъде отстранена, за да се развие българската икономика, морал, социална среда и може би за цвят. Атака обещава това, а младежът знае цената- корупцията ще продължи, защото „и без това всички са маскари“. Тук в името на благото на групата 114

на ”белите” българи е пожертван цял етнос, поставя се на пиедестал агресията и тоталитарната власт и се вкарват хора, които не са квалифицирани и нямат съответното образование, а цената за тази чистка е сигурната корупция. Със същата логика, но водени от други причини, се избират и някои други по-големи партии. Теорията на колективното действие обяснява много точно и дилемата за „липсата на алтернатива“. Тя се доближава ясно и до теорията на игрите с това, че индивидът трябва да реши къде да се позиционира, взимайки под внимание какво ще получи при различните опции в зависимост от позиционирането на останалите. От три варианта, най-добрият избор е този за некорумпирания лидер, след него се класира избор за корумпираната партия, ако индивидът е гласувал заедно с всички за нея. Разочарованието идва, когато индивидът се отцепва от колектива и гласува против лошата партия, а всички останали за нея, отписвайки го от „клиентелистката дистрибуционна мрежа“ (Kurer, 2001). А липсата на алтернатива е гласуване за партия, за която се знае, че е корумпирана, но всички останали гласуват и не искат да си „изгубят“ гласа за малките партии. Гражданското действие В следващие редове ще се опитаме да дефинираме и опишем гражданската инициатива. То се характеризира със спонтанност, без бюрокрация, със свобода на словото, неформални начини на изразяване и решения чрез консенсус. Това е и пример за пряка демокрация. Харизмата на лидера е от огромно значение за организацията. Трудността идва при хоризонталната структура, което значи и повече хаос, различни мнения и различни хора, които имат различни интереси и ценности, което усложнява и целта на движението. „Тяхната сила не е в организацията, а в моралния пример и моралното противопоставяне на определени несправедливости (Проданов, 2003).“ Точно тези несправедливости, които са установени от държавата не се харесват от голяма част от гражданите, които на свой ред оформят гражданска позиция и план за отхвърляне директно на някоя политика или на част от парламента. Въпреки че протестите за сваляне на правителството се разглеждат като последна стъпка от гражданската инициатива срещу държавното управление (Locke, 1689 ) те могат да станат всекидневие, като при това правителството да не подаде оставка. Това води до изразходване на енергия при създаване на подобни инициативи и спадане на доверието в тях. Една от причините защо алтернативните форми не сe одобряват е, че при формирането им се постига съгласие относно свалянето на корумпираното правителство, създавайки силна гражданска общност, която става заплаха за депутатите в парламента и за монополите. Проблемът с негативния имидж на гражданското общество е подълбок и не се ограничава само до неправителствения сектор. В 115

емпиричното проучване на фондация Фридрих Еберт се дава стряскаща статистика за това как младите не вярват в гражданското общество и не виждат смисъл в участие в инициативи. Те не вярват в каузите им, в истиността им и в ролята им на медиатор между държавните институции и социалните групи, или да оказват натиск върху правенето на политики, така че нуждите на младите да бъдат чути (Петър- Емил Митев, 2014). Смятам, че не бива да се обвиняват младите за тяхната демотивираност, защото те са огледало на обществената нагласа към заобикалящия ги свят. Алтернативното политическо участие Неконвенционалните форми на политическо участие в последните години започват да се увеличават и да заемат ключово място. Пример са протестите, демонстрациите и социални движения, докато конвенционалните се явяват гласуването, пускането на петиции до властимащите или доброволчество в политическа партия, спонсориране на партия или партиен лидер (Cook, 2011). Гласуването е минималният праг на политическо участие при използване на демократичното право. Но участието не спира дотам. Контролът е от изключителна важност във времето между самите избори, гражданската общност е коректив на управляващата власт, а хората имат възможност да се включат в нея според интересите си. В този смисъл, гражданинът е този, който се включва в процеса, оставайки активен, бори се да бъде чут и да защити гражданските си права. В България не се насърчават подобни изяви нито от властта, нито от повечето медии или мнозинството от българи, с изключение на повечето интелектуалци. Този тип участия са заклеймени от общността и властта като нелегитимни, а в някои случаи се стига и до сблъсъци. По-възрастните не разбират функцията на неправителствените организации (НПО-та) и се отнасят с недоверие към тези тях и ролята им в обществото, въпреки че те са по-склонни да участват в профсъюзи и партии. Днес групите за натиск съществуват на територията на България и все повече насърчават хората да участват в доброволчески инициативи, информационни кампании и разглеждане на социални проблеми. Гражданско образование срещу нечестните практики Гражданското образование е насочено към изграждане на социалната култура на младите хора и изграждането на информирана позиция относно случващото в държавата. То развива критично мислене, възпитава независимост и инициативност. По време на този час представители на неправителствени организации, които заедно с преподавателите и младежките организации могат да увеличат интереса на учениците към 116

политическата и социална обстановка дори в ситуации, които пряко ги засягат, за да могат да действат адекватно и да решат проблемите си. Гражданското общество се крепи на адекватна връзка между различните социални и класови слоеве и поколения. А гражданското образование трябва да се учи и практикува от най-ранна възраст, така че то да „формира определени знания и умения, които да позволяват на децата да вземат информирани решения, а в бъдеще - да могат успешно да защитават лична или обществена кауза“. Интерактивните методи и неформалното образование трябва да бъдат застъпени (Георгиева, 2015). Според Надя Шабани, програмен директор в Българския център за нестопанско право, „представянето на българските ученици по гражданско образование е под средното равнище на всички участници“. Това по себе си отговаря на главния въпрос, че всъщност наистина много малко образовани български граждани всъщност разбират, че са част от държавата и носят съответните права и задължения. Въпреки това, найчесто държавата се разбира като отделна единица, т.е. държавата и индивидът са две различни неща и са взаимно несвързани, държавата трябва да изпълнява задължението си да осигури най-доброто на всеки индивид. В народопсихологията на българина гражданинът работи и плаща данъци, следователно това са единствените му функции. Няма как да се преподава предмет, който не е одобряван или разбран от учителите (и от обществото като цяло), ако самите те не се чувстват като част от процеса на взимането на решения. Точно затова ще се интегрира самостоятелен предмет в програмата, който ще бъде стартиран след няколко години (МОН, 2016). Като положителна нагласа от страна на Министерството на образованието е събирането на материали и теми предложени от НПО-сектора и одобряването им в отделен предмет. Има достатъчно информация от медиите за корупционните практики на всички нива в държавната структура. Гражданското образование в този смисъл, не трябва да е само информация, а да накара учениците да анализират политиките и да разберат дали те биха довели до корупция или до узурпиране на власт, или водят до повече достъпност (Kurer, 2001). Мнозинството не е така квалифицирано в анализиране на политически документи и политики, така че е трудно да се разграничат политики и до това, докъде ще доведат те на практика. В гражданското образование трябва да е застъпено точно този проблем и да се разглеждат критично политиките и актьорите. Това може да доведе до политизиране и конфликт в училищната среда, но при правилно обучение на педагогическия състав, тези конфликти могат да доведат до приемане на различното мнение, до конструктивна критика и изказване на подкрепено с аргументи мнение. Това би довело и до заклеймяването на лошите практики, тъй като младите ще разберат какви са механизмите за ограничаването им и ще осъдят тези, 117

които подкрепят подкупите. Неформалното образование помага на младите да намерят начин да изразят своето мнение чрез методи, които са по-близки до тях, довеждайки до повече гласност и до използването на все попопулярното неконвенционално политическо участие, което отново придобива популярност сред младите по време на Occupy движението в Америка. Гражданското образование в училищата се преподава от хора, които вече не вярват в него и не са възпитани по този начин по време на социализма. Оттук идва и конфликтът на учениците с възгледите на преподавателите и системата. Учителската професия не се вписва вече като престижна позиция, може би поради това, че властта не е квалифицирана с политическо образование, а уважение към електората, към интелигенцията и към населението като цяло липсва. Въпреки че е записано със закон и има приети стратегии, които да осигурят участието на учениците, когато няма разбиране от директори, преподаватели или от социалната среда, то тези закони остават само на хартия или се изпълняват само от по-големите училища в големите градове. Въпреки това, натискът отгоре дава резултат и по съвет на европейските институции се изграждат ученически съвети, парламенти и други структури, които влияят върху политическото и социалното ограмотяване на децата и юношите, давайки им шанс да участват в местната и национална власт. За ниското участие на гражданите в публичните дела Гражданското образование по време на българския социализъм се развива, но по-скоро като тоталитарен режим. Проблемът идва, че само тази позитивна нагласа към социализма и негативна към Запада се застъпва и въпреки по-широките си познания относно политическата и социална система на България, хората не са обучени как да реагират на голяма промяна, каквато е навлизането на демокрацията и капитализма. Те не могат да реагират и при уповават на държавата да се справи с всичко или са склонни да използват отново приятелски връзки за постигане на целите и за услуги, а протестиращите бързо губят енергията си. Резултатът е едно поколение, което няма вяра в нито една държавна институция и след продължаваща адаптация към демократичните ценности, логично, могат да се доверят само на обкръжаващата ги социална група, от която са част. Тези групи обаче не са дълготрайни, заради липсата на доверие между членовете. Те може да са изградени от семейството до групите по интерес. За разлика от Щатите, където групи се формират навсякъде за всичко, в България трудно може да се срещне някоя по-голяма. Така в изследването на Фридрих Еберт се сочат ниските проценти при младежите- около 2-5% се събират и участват в някоя организация, т.е. те не желаят да участват в обществения живот по никакъв начин. 118

България остава назад в участието си в извънработни и извънкласни дейности поради няколко причини. На първо място се определя „липсата на съпричастност“ като причина, на второ е ненасърчаването от родителите и училищата, следвани от „липса на механизми за свързване на нуждаещите се и желаещите да помогнат“, неразбирането на благата от доброволчеството, както и от разбирането да не се работи безплатно (Златева, 2014). Това би била интересна тема за дискутиране в бъдеще, дали една от причините не е проекция на недоверието към всичко и негативната нагласа към новостите на възрастните, отблъскваща младите от участие. Говорейки за социализма, няма как да не се спрем и да провокираме други въпроси, свързани с тематиката на равноправието. В Политика, Аристотел многократно умува върху справедливостта „Ако и те (малцинството) правят това, грабят и отнемат собствеността на множеството, справедливо ли е това? Ако да, значи е справедливо и мнозинството да ограби малцинството“. Ако за общото благо се счита за легитимно да се вземе от имащите и да се раздаде на останалите, да се дава на този, който не по интелект, нито по заслуги или труд получава по толкова, колкото един трудещ се и инвестирал много повече човек, то тогава къде е равенството? Тогава, по логиката на Аристотел, няма ли да е справедливо, ако можещите вземат и ограбят останалите и формират олигархия? В българския контекст трябва обаче да включим и традицията на корупцията. Подаръците и услуга-за-услуга действително се смятат за невинна част от ежедневието, но това води бързо до „социализиране към нелегалността“ (Vannucci, 2005). Тази практика лесно се разпространява по време на социализма, характеризиращ се с планираната икономика, премествайки селяните, специализирани в земеделската работа, в големите градове. Въпреки високия ценз на образование по време на тези години, отпечатъкът на модела на социализъм от Съветския съюз е наложен. Това се осъществява в самото начало като голяма част от интелигенцията е или избита, или вкарана в българските концлагери. Стимулирано е нов вид мислене, а администрацията и високите постове се заемат от хора, които не са квалифицирани или са близки до властта. Подкрепящите управляващата партия се изкачват в кариерата. С други думи, отгоре се стимулира една среда на лъжа, несправедливост и неравенство, маскирани зад маската на добрата идея за социализъм, структура, която продължава и до днес. Обощение Електоратът не успява да преодолее консуматорската си нагласа, избирайки партии и организации, които да отговорят на краткосрочните си нужди за сметка на правата на цели етноси и други групи. Оттук идва и въпросът за качеството на гражданско образование в училищата сега и по време на социализма, тъй за всеобща изненада отчетността не се извършва 119

единствено по време на избори, а управлението на държавата е всеобщо задължение на всички по време на целия мандат. Добрият държавен лидер е пример за гражданите, но при липса на такъв, гражданите трябва да намерят сами сили да образуват гражданско общество. Политическите партии се превръщат в място за кариерно развитие, отдалечавайки се от интересите и нуждите на електората, достигайки до момента, в който народа не може да припознае в тях свои представители. В България се използват медиите като инструмент за ”опетняване” на целите на гражданското общество и некорумпираните политици и дейци, да подкопае идеята и механизмите за отчетност и да свали доверието на хората към европейските ценности, а за да спечели от изборите, политическият елит успява да се организира и да формира и картели. Проблемите, които съпътстват България в политически и социален аспект, се анализират внимателно от неправителствения сектор на родна земя и извън нея, Европейската Комисия също се опитва да мотивира гражданите да се интересуват повече от публичните дела на държавата и да им даде достатъчно инструменти на демокрацията. Целта е българското общество да стане силно в гражданската си позиция, да може само да реагира и коригира лошите практики на правителството, а този анализ дава насоки за точно това. Bibliography 24часа.bg, 2017. Ето управленската програма на ГЕРБ и Патриотитецелия документ. [Online]. Anon., 2014. Нови аспекти на доброволчеството –проучване на нагласите сред действащи доброволци в България, София: Фондация Чарлз Стюарт Мотт. BulgariaOnAir, 2017. ГЕРБ обещава по-високи заплати и пенсии. [Online] Available at: https://www.bgonair.bg/bulgaria/2017-02-03/gerb-obeshtava-povisoki-zaplati-i-pensii Cook, S., 2011. Other forms of political participation. [Online] Available at: https://revisesociology.wordpress.com/2011/12/30/12-other-formsof-political-participation/ Council, 2015. Резолюция на Съвета относно насърчаването на политическото участие на младите хора в демократичния живот на Европа. [Online] Available at: http://eur-lex.europa.eu/legalcontent/BG/TXT/?uri=CELEX:42015Y1215(02) Katz, R. S., 1995. Changing Models of Party Organization and Party Democracy. The Emergence of the Cartel Party. s.l.:s.n. 120

Kurer, O., 2001. Why do voters support corrupt politicians?. In: A. K. Jain, ed. The Political Economy of Corruption. London: s.n., p. 240. Morris, S. D., 1991. Corruption and Mexican Political Culture. s.l.:s.n. Vannucci, P., 2005. Corruption as a Normative System. s.l.:s.n. Ангелов, Г. А., 2017. ЦИК забрани разпространението и на втората книга на "Телеграф". Дневник. Георгиева, М., 2015. Гражданското образование- отново на фокус. [Online] Available at: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/2015/05/06/2523490_gr ajdanskoto_obrazovanie_-_otnovo_na_fokus/ Златева, Д.-р. Е., 2014. Нови аспекти на доброволчеството. Проучване на нагласите сред действащи доброволци в България. София: Фондация Чарлз Стюарт Мотт. МОН, 2016. Държавни образователни стандарти. [Online] Available at: zareformata.mon.bg/dos.html Петър- Емил Митев, С. К., 2014. Младите хора в европейска България. Социологически портрет 2014. София: Фридрих Еберт. Проданов, В., 2003. Гражданското общество и глобалният капитализъм. София: Христо Ботев. Такева, Я., n.d. Ролята на средното образование за формиране и възпитание на граждански ценности у децата и учениците, s.l.: s.n.

121

АСПЕКТИ НА КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТТА НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА д-р Сабрина Калинкова Университет за национално и световно стопанство – гр. София ASPECTS OF THE COMPETITIVENESS OF THE BULGARIAN ECONOMY Sabrina Kalinkova, PhD University of National and World Economy – Sofia Abstract: Competitiveness, as one of the main measures for the economic development of a country, has a sliding character that can be seen in many directions. The examination of the degree of competitiveness with which Bulgaria's economic system operates aims to reveal those factors that have an impact (directly and indirectly) on its economic outcomes. Based on the disclosure and the determination of the degree of influence of the factors it is possible to develop forecasts for future economic development as well as to provide guidelines for improving the competitiveness in the future. Key words: competitiveness; economic system; development Конкурентоспособността е такова явление, което трудно може да бъде дефинирано еднозначно. Самият Майкъл Портър не може да предостави една единствена дефиниция за неговата същност и съдържание. По този повод той казва: „Ясно е за мен, че няма приета дефиниция за конкурентоспособност“ (Портер, 1993, 17). По тази причина е много трудно да се определят и ясно да се разграничат факторите, които влияят върху конкурентоспособността, с която функционира една икономическа система. Въпреки това, ако трябва да се представи едно определение за понятието конкуренто способност, което възможно най-добре да обхваща всички негови характеристики, то би било: „Конкурентоспособността е характеристика на дадена икономическа система, която описва нейната способност да участва и да се развива най-успешно да пазара (било то национален или международен)“. Когато се говори за конкурентоспособност един от моделите, добил световна популярност, е диамантът на Портър, който разкрива основните групи фактори, които водят до повишаване на нивото на конкурентоспособност, с която функционира една икономическа система. Без съмнение, обаче, може да се твърди, че днес са налице и множество други явления и процеси, намиращи се извън посочените от Портър четири групи, които процеси и явления оказват влияние за ефективността, с която работи една икономика. Става въпрос за такива фактори (процеси и явления), които оказват както пряко въздействие, върху нивата на 122

конкурентоспособно развитие на една икономика, така и за тези, които оказват своето въздействие косвено. Същността на конкурентоспособността я превръща в такова явление, което може да бъде изследвано на всяко от икономическите равнища – фирмено, регионално, национално, ниво интеграционна общност. Настоящето изследване е посветено на разглеждането на конкурентоспособността, с която функционира икономическата система на България, т.е. конкурентоспособността, разглеждана на национално ниво. Разглеждането на националната конкурентоспособност на България ще бъде осъществено през призмата на няколко сложили се твърдения, относно влиянието (позитивно или негативно) и силата на влияние на няколко фактора. Националната конкурентоспособност е функция на евтината, многобройна и нискоквалифицирана работна сила Широко разпространено твърдение е, че българската икономика дължи своето развитие и ще продължава да се развива в бъдеще въз основа на работната сила, която се характеризира с ниската си цена и своята многобройност. Оказва се, че едно подобно твърдение би могло да се приеме за валидно в миналото, но не и днес. Своеобразно доказателство за това се явява фактът, че днешния свят има за своя иманентна характеристика сложността. Когато говорим за развитие на икономиката в условията на възприемана концепция за „икономика на знанието“ почти невъзможно звучи да се приеме представеното твърдение. В бъдеще все повече ще се разчита на работна сила с висока квалификация и специализация, която неминуемо ще поставя изискване за високо заплащане, отговарящо на нейните качествени характеристики. В противен случай България ще продължи да се лишава от най-добрите си кадри, които и към момента търсят по-добра реализация извън страната. И още, не е възможно икономиката на една държава (в случая на България) да постига висока конкурентоспособност, разчитайки единствено на развитието на тези отрасли на икономиката, в които е заета най-евтината работна сила. И това е така, тъй като постигането на високи резултати в тези отрасли, които оказват пряко влияние върху повишаването на конкурентоспобността на една държава, каквито са научноизследователската и развойна дейност; отраслите, произеждащи високо-технологични стоки и отраслите, предоставящи IT услуги, няма как да се опре единствено на нискоквалифицирана и евтина работна сила.

123

Националната конкурентоспособност е макроикономическо явление, което се ръководи от валутния курс, лихвените проценти и бюджетните дефицити Посочените фактори много често са възприемани като едни от найважните за нивото на конкурентоспособност на една национална икономическа държава. Практиката в България показва, че голяма част от преките чуждестранни инвестиции са повлияни именно поради ниските нива на лихвените проценти в страната. И колкото и вярно да е това разбиране, все по-често на заден план остава един друг факт, който оказва силно влияние върху развитието на икономиката. А именно това, че отвъд валутния курс, лихвените проценти и бюджетните дефицити съществуват множество други фактори и явления, които оказват много по-силно влияние върху икономическото представяне на държавата. Става въпрос за такова въздействие (най-често негативно), имащо такава сила, която елиминира благоприятното въздействие на посочените три фактора. Самият Майкъл Портър категорично възприема тезата, че е неправилно конкурентоспособността на националната икономика да се свързва и отъждествява с лихвените проценти, валутния курс, данъчните ставки, бюджетните дефицити, дълговете и състоянието на търговския й баланс. И по тази причина тук е необходимо отново да се посочи неговото разбиране за конкурентоспособността като ефективността, с която се използват ресурсите на една икономическа система за създаването на единица полезен резултат в същата тази система. (Портър, 2004, 9). От посоченото до момента може да се направи извод, че в бъдещото развитие на икономическата система на България лихвените проценти и валутния курс ще окзват много по-слабо въздействие върху постигнатите икономически резултати. Същите биха могли да се опишат като косвени фактори на конкурентното развитие на страната, които сами по себе си са силно повлияни от ефективността, с която функционира същата икономмическа система. Националната конкурентоспособност се определя от притежаваните богати природни ресурси Ресурсите, с които една държава разполага – както в количествено, така и в качествено отношение – оказват пряко и силно въздействие върху нейното развитие, съответно върху равнището на националната конкурентоспособност. Колкото повече и по-качествени са ресурсите, с които отраслите на една икономика могат да оперират, толкова по-високи резултати може да се очаква да постигне тази икономика. Добрата ресурсна осигуреност се явява задължителна предпоставка за икономическото 124

развитие на България, но сама по себе си ресурсната осигуреност се явява недостатъчна. От решаващо значение за повшаването на конкурентоспособността се явява производителността, с която се използват тези ресурси. Качеството на природните ресурси и ефективността, с които те се използват са два фактора, които са пряко свързани не само с конкуренотоспособността на икономическата система, но се явяват и ключова предпоставка за повишаването на жизнения стандарт на населението. И това се детерминира от обстоятелството, че в дългосрочна перспектива именно производителността е основен фактор за равнището на жизнения стандарт на населението на една държава, тъй като тя (производителността) се явява причина за националния доход на човек от населението. Следователно, равнището на жизнения стандарт и неговото повишаване в бъдеще зависи от способността на фирмите в отделните икономически отрасли да постигат високи и постоянно повишаващи се нива на производителност. Ако трябва да се направи прогноза относно това кои са тези ресурси, които имат потенциал да се превърнат в ключови за развитието на българската икономика, то това без съмнение са енергийните ресурси. Именно енергийните ресурси стоят в основата на осъществяването на почти всяка икономическа дейност (на производството) и по тази причина тяхното състояние и използване оказват влияние върху повишаването на качеството на живот на населението. Едно производство, т.е. един икономически отрасъл ще бъде толкова по-виско конкурентоспособен, с колкото по-ниски енергийни разходи за производството на една единца своя продукция функционира, а също така и в случаите, когато с единца енергиен ресурс създава по-голям обем полезен резултат. (Donchev, 2014) Поради това може да се прогнозира, че именно ефективността, с която се използват енергийните ресурси на една страна в бъдеще ще се явява основен фактор, въздействащ върху конкурентоспособността на българската икономика. Националната конкурентоспособност в най-голяма степен се предопределя от управленската парадигма в България Въпросът относно посоката на бъдещето развитие на една икономическа система (било то интернационална, национална, регионална или фирмена) има за свой отговор конкурентоспособността. Разгледана през призмата на идеята за конкурентоспособността, парадигмата на управление, към която трябва да се осъществи преход, трябва да гарантира високото и постоянно повишаващо се ниво на конкурентоспособност, с което функционира системата, към която се прилага въпросната парадигма. 125

Казано иначе, в основата на новата логика на управление на икономическите системи трябва да бъде поставена идеята за конкурентоспособността, водеща до целесъобразното (от икономическа, социална и екологическа гледни точки) функциониране и развитие на икономическите системи на всички равнища. (Калинкова, 2016) Става въпрос за такава управленска парадигма, която по възможно най-добрия начин да съчетава множеството фактори, които оказват влияние не само върху икономическите, но и върху социалните резултати в една държава. Новата парадигма за управление на стопанските системи в крайна сметка има за задача да доведе до такова развитие, което да има за краен резултат целесъобразността, от една страна, и конкурентоспособността, от друга страна. България се нуждае от такава парадигма, чиито резултати ще задоволяват едновременно и икономическата страна на развитието, и неговия социален аспект, и неговия екологически аспект. И още, новата парадигма на управление следва да доведе до повишаване на конкурентоспособността, с която функционира дадена икономическа система. Цитирана литература: 1) Donchev, N., Energy Dependency and Competitiveness, Economic Alternatives, Issue 4, 2014, pp. 78-91 2) Калинкова, С., Необходимостта от нова посока в развитието на България; тематичен сборник „България през 20-те години на XXI век. Аспекти на стратегическо развитие“, Свищов, 2016, с. 62-70. 3) Портер, M., Международная конкуренция, Москва, Международни отношения, 1993, с. 893 4) Портър, М., Конкурентното предимство на нациите, С., Класика и стил.

126

ДЪРЖАВНИЯТ ДЪЛГ – ОПАСЕН ИЛИ НЕОБХОДИМ PUBLIC DEBT - NECESSARY OR BAD FOR THE COUNTRY ДАРИНА ОБРЕШКОВА 21 МИХАЕЛА ТОДОРОВА

Abstract: Public debt is defined as the total of all bonds and other debt owed by a government. The government borrows funds from internal sources (within the country - individuals, banks, business firms, and others) and external sources (loans from foreign countries or international institutions). This topic concerns a lot of people because if the borrowed money isn’t used properly, high levels of debt may lead to economic and financial consequences. On the other side public debt is a good way for countries to get extra funds to invest in their economic growth. But how much is too much? - It is worth mentioning that government budget deficits are cause for raised public debt. A debt measure that is often used in international comparisons is the “general government debt in relation to GDP". The majority of eurozone countries have breached the EU criterion that public debt should not exceed 60% of GDP. We have reviewed different stages of Bulgaria’s public debt through the past years and Greece debt. Public debt is not always bad for the country. When used correctly, it improves the standard of living. This includes factors such as income, quality and availability of employment, poverty rate, gross domestic product, inflation rate, education, etc. Key words: debt, bonds, internal sources, external sources, funds, budget deficits, general government debt in relation to GDP. 1. УВОД Един от основните фактори, оказващи влияние върху икономиката на една страна е държавният дълг. В зависимост от обстоятелствата и предназначението му, той може да бъде както необходим за функционирането на държавата, така и опасен. Целта на настоящия доклад е да разгледа и анализира до каква степен и при какви условия е необходим и кога - опасен. За да се изпълни целта, се решават няколко задачи: предварително се изясняват същността, значението на дълга и последиците от него; проучват се критерии за границите, до които дълга не представлява заплаха за икономиката; изследва се изменението на държавния дълг в България през периода 1991-2014 г.; извършва се сравнителен анализ с други страни. Дарина Обрешкова: ИУ – Варна, Счетоводство и финаанси, 3-ти курс, darkata96@abv.bg Михаела Тодорова: ИУ – Варна, Счетоводство и финаанси, 3-ти курс, todorova.mihi@gmail.com 21

127

2. ОСНОВНИ ТЕОРЕТИЧНИ ПОЛОЖЕНИЯ Държавният дълг представлява парична сума, която включва всички неизплатени задължения на държавата към кредиторите й. Има динамичен характер и служи за финансиране на публичния сектор, който включва разходи за отбрана, здравеопазване, образование, култура и други социални дейности. Формира се в зависимост от бюджетния дефицит (по-високи разходи в сравнение с данъчните приходи). Бюджетният дефицит може да се дължи на спад в производството, високи разходи на правителството, контрабанда, превишаване на вноса пред износа, сива икономика и други. С увеличаването на дефицита държавният дълг расте, а когато се реализира бюджетен излишък – дългът намалява. От значение са и лихвените плащания по натрупания дълг. Държавният дълг може да се подели на два основни вида: вътрешен и външен. Първият се формира от заемите, сключени с кредитори, с местни държавни и частни институти, с граждани на държавата. Включва държавни ценни книжа (ДЦК), емитирани за финансиране на бюджета и такива, които са емитирани за структурна реформа. Външният дълг от своя страна се формира от договори за заем към фирми, граждани, банки и правителства на други страни. Държавният дълг може да се измери като абсолютна сума и като относителна величина. Абсолютният дълг не е добър показател, защото не отчита размерите на една икономика и следователно не измерва точно тежестта на дълга. За да се оцени с каква тежест е дългът, в литературата се използва показателят дълг на човек от населението. Този показател е подобър от абсолютния размер на дълга, защото отчита величината на населението, но също не е достатъчно точен, защото не взима под внимание общото производство на една страна. Поради разликата между бедни и богати страни като най-добър в литературата се приема показателят отношението на външния дълг към брутния вътрешен продукт (БВП). Показателят се изчислява в проценти и показва способността на една икономика да изплаща поетите задължения. В икономическата литература се приема, че основните последици от дълга могат да се групират в следните няколко направления (Ножаров 2009): Върху частните инвестиции – Когато бюджетният дефицит на държавата е висок, страната се явява кредитоискател на паричния пазар, което от своя страна вдига реалния лихвен процент. Това се отразява върху частния сектор, който свива обема на заемите си. Всичко това е известно още като ефект на изтласкването. Върху ценовата стабилност (връзка дълг-инфлация) – Ако дългът се изплаща директно чрез печатането на пари това със сигурност ще доведе до 128

инфлация. Инфлационен ефект няма да е налице, ако дългът се рефинансира. Но нови изследвания доказват, че ако изтегленият кредит за покриване на дълга е средносрочен, инфлация ще бъде предизвикана. Потребление - За погасяване на външния дълг е необходимо изнасянето на стоки и услуги, но това ограничава потреблението в страната. Данъци – За да се справи с дълга, държавата прибягва до увеличаване на данъците като начин за покриването му. Тежест върху бъдещото поколение, което трябва да се заеме с изплащането на държавния дълг. Критерии за размера на дълга При всеки изтеглен дълг идва момент, в който той трябва да бъде върнат. Ако на страната е отпуснат голям заем, то правителството може да наложи високи данъци на населението, с които да финансира разходите си и лихвените плащания върху главницата. Повечето хора са на мнение, че от дълга няма полза и тук изниква въпросът: Трябва ли да има икономии и после със спестеното да се изплати дълга или е по-добре да се инвестира, когато са налице ниски лихвени проценти? Външният заем може да бъде много полезен, ако се определи точно размера, обекта на инвестицията и срока, в който ще се изплати. Пример за това са някои страни в Западна Европа, които въпреки своя дълг са икономически развити и са с висок стандарт на живот. В статията на Божидара Иванова (2014), където посочва държави, отличаващи се с висок стандарт на живот за 2014 година, 8-мо място заема Австрия, която за същата година има държавен дълг от 84,2% (НСИ) от БВП и БВП от 36 000 евро на глава от населението. Друг пример е Ирландия, чийто дълг към 2014г. е 107,5% към БВП, докато нейния БВП на човек от населението е 39 500 евро. В едно много популярно и цитирано изследване икономистите Кармен Рейнхарт и Кенет Рогоф отбелязват, че държавният дълг не би бил проблем, ако не надвишава 90% от БВП (Reinhart and Rogoff 2010) Когато той достигне този процент, икономическият растеж се забавя, и всяко следващо увеличение е рисково за икономиката. Страните с над 90% реализират среден реален растеж от -0,1%. Тази фискална политика се приема и прилага от някои правителства през последните години. По късно тяхното изследване и изводите от него се оспорват от икономисти в Масачузетския университет. Те твърдят, че средният реален растеж не е от -0,1%, а от 2,2% и по този начин отхвърлят връзката дълг-растеж (Херндън 2013). Действително Рейнхарт и Рогоф след това признават, че са пропуснали изчислението на определени данни, но според тях това не променя основното им заключение, а именно, че тези страни имат по-слаб растеж в икономически план. В рамките на Европейския съюз също има изработени критерии за нивото на държавния дълг. Европейският съюз се създава с договора от 129

Маастрихт – 07.02.1992 г. и влиза в сила на 1 ноември 1993 г. Той се учредява на основа на Европейската икономическа общност и Европейската общност за атомна енергия. Някои от целите му са икономически прогрес, висока степен на заетост, стабилно и неинфлационно развитие. Четирите критерия, съгласно договора от Маасрихт, които трябва да се спазват от всички страни-членки и са задължителни при влизането в еврозоната, включват: Устойчивост на валутния курс Устойчивост на фискалната позиция – включва бюджетен дефицит (до 3% от БВП) и равнище на публичния дълг (до 60% от БВП) Ниска инфлация – не трябва да надвишава 1,7% Ниски дългосрочни лихви – максимум 6,2% ЕС има различни изисквания към страните-членки, като в тях се включват и критерии за държавния дълг, който не трябва да надвишава 60% от БВП, и за бюджетния дефицит, който е желателно да не е по-голям от 3% от БВП. В противен случай това води до рискове, свързани с изплащането и развитието на икономиката. В ново изследване на Международния валутен фонд (МВФ) се казва, че плащането на дълга не е толкова спешно (S.K. 2015). Всичко зависи от „фискалното пространство” – разстоянието между съотношението държавен дълг към БВП и „горната граница” (изчислена от рейтингова агенция Мудис и която е различна за всяка страна), след която е нужно да се вземат мерки, за да се избегне фалит. Тази мярка показва доколко финансите на правителството са уязвими. Тоест държави с по-голямо фискално пространство няма да имат нужда да се притесняват по изплащането на дълга си, докато други с по-малко – трябва да предприемат действия за намаляване на дълга. Анализатори твърдят, че ако икономическият растеж се развива по-бързо от дълга, то неговият процент от БВП ще спадне по естествен път. От казаното до тук следва, че страни като Гърция, Италия, Кипър трябва да намалят дълга си, за да не се окажат във финансов шок. Други страни като Норвегия, Германия, Великобритания не трябва да се притесняват, заради широкото си фискално пространство. Според МВФ последните трябва да заложат на развитие на инфраструктурата, защото там ще има най-голяма възвращаемост. Могат да се посочат следните начини за решаване на проблемите с натрупаните държавни дългове: Рефинансиране – сравнително често срещано; по този начин се получават нови парични средства назаем, които са предназначени за покриването на задължения от минали периоди. Това може да е чрез емисия на държавни ценни книжа (ДЦК) или чрез външен заем. 130

Увеличаване на данъците на населението и фирмите – чрез това право на държавата парите от данъците отиват за погасяване на дълга Инвестиции в надеждни проекти – веднъж вложени на правилното място, парите започват да се възвръщат и в по-големи стойности, а това би помогнало за изплащането поне на част от дълга Изплащане на дълга чрез бюджетни излишъци – реализираната положителна разлика (превишаването на приходите над разходите) смекчава тежестта на заема Допълнителна парична емисия – пускането на книжни пари в обръщение може да доведе до инфлация, но по този начин може да се избегне банкрут на правителството.

131

3. ТЕНДЕНЦИИ В ИЗМЕНЕНИЕТО НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ НА БЪЛГАРИЯ В развитието на държавния дълг на България за периода 1991-2014 г. могат да се разграничат три периода: Първият е от 1991 до 1997 г. Той се характеризира със следните особености: 1. Държавният дълг, натрупан през комунизма, представлява около 180% от БВП и страната не може да го изплаща до 1994г., когато е преструктуриран (преминаване в брейди облигации) и намалява от 12,47 до 10,36 млрд. долара. 2. През 1996 г. е налице банкова криза, с което дългът се увеличава на 300% от БВП. Парите се обезценяват и се реализират големи бюджетни дефицити. Вторият период е след 1997 г. до глобалната криза от 2008 г. През 1997г. са направени структурни реформи, които водят до икономически растеж и в резултат на това държавният дълг намалява. През 1999г. дългът започва да се изчислява в евро. Чрез правилна замяна на облигации (от брейди облигации в глобални доларови облигации и еврооблигации) в края на 2003г. голямият размер пада до 8,44 млрд. Евро, което е 43 % от БВП. Следват години на подем за българската икономика и дългът стига 4,82 млрд. евро. И най-ниският си дял от БВП от 13% пред 2008 г. (Виж фигура 1).

Брутен държавен дълг като процент от БВП

300

Процент от БВП

300

250 200 180 150

97,3

100 50

69,3 76,1 71,2 64,7 51,1 43,5 35,8 26,6 20,9 16,2

13,7 15,5 15,3 17,6

0 1991 1996 1997 1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014

Година

Средно за ЕС

60,7 61,2 61,8 60,4 57,8

78,4

83,8 85,5 86,8

Фигура 1. Брутен държавен дълг като процент от БВП на България Третият период е след глобалната криза от 2008 г. до 2014 г. Глобалната криза започва през 2008 г. от САЩ. Накратко, това което се случва в най-голямата икономика в света е следното: след 2001г. в САЩ 132

лихвени проценти на ипотечните кредити започват да намаляват. Кредиторите отслабват своите изисквания към заемателите и започва масово закупуване на жилища. Във връзка с това предлагането се увеличава, както и цените на имотите. Хората биват заблудени от началните лихвени проценти по кредита, които впоследствие рязко нарастват. През 2006-2007г. се случва обратното: цените на жилищата спадат, а лихвата се увеличава. Всичко това води до голям брой необслужвани кредити. Стига се до „Жилищна криза” през лятото на 2007г., а през 2008г. тя се разраства до световна. За начало на кризата в България се смята 2009г., като първоначално тя се отрича от управляващото правителство на Сергей Станишев. По данни от НСИ през тази година България реализира 4.1% държавен дефицит. Първите обхванати сектори са пазарът на недвижими имоти и строителството. През следващите години кризата се задълбочава и обхваща всички сектори на стопанския живот. В началото на кризата чуждестранните инвестиции започват да намаляват и постепенно спадат до минимум, а безработицата се увеличава и стига 10%. Въпреки всичко държавата ни посреща тези години сравнително добре. Една от причините за това е липсата ни на инвестиционни банки, с които започва кризата в САЩ и Европа. Това се потвърждава от Иван Ангелов : „Финансовата криза, която започна в Америка в инвестиционното банкиране, почти не ни засегна, не защото бяхме добре подготвени, а понеже нямахме инвестиционни банки и преки връзки с американската банкова система.“ (Ангелов 2010) България успява да избегне финансовата криза – нашите банки не фалират и не искат помощи. Докато европейските банки се опитват да оправят състоянието си, нашата банкова система е стабилна. Претърпените кризи у нас преди 2009г. са като урок за България. През 1997г. се въвежда валутният борд и се приема консервативна политика във фискално отношение. Така тя се справя успешно с кризата за разлика от други държави, които не успяват: Румъния, Гърция, Унгария и други. Ефективното управление на държавния дълг е приоритет на политиката, провеждана от Министерството на финансите. С началото на кризата обаче в България се наблюдава неговото увеличение. Таблица 1. Външен дълг на България (в милиони евро) 2009 България 5108.7

2010

2011

2012

2013

2014

2015

5856.1

6284.2

7356.6

7532.0

11535.0

11613.5

ЕС (28 8942585.8 10036499.6 10680307.1 11250601.0 11584923.2 12117611.9 държави) 133

Въпреки това държавата няма проблем с изплащането на задълженията си и се нарежда сред първите места в Европа през 2009г. с дълг от 13,7% от БВП. Една от причините за нарастването е необходимостта от средства за рефинансиране на минали заеми. Преди Световната криза тези финансови средства били взимани от излишъците във фискалния резерв, но към настоящия момент той е на своя законов минимум. Като анализираме таблица1 можем да стигнем до извода, че през 2014 спрямо 2009 година брутният държавен дълг се е увеличил 2,258 пъти или 225,8%, което в абсолютно изражение е 6426,3 милиона евро. Основни причини за повишаването на брутния държавен дълг на България са ниският растеж на икономиката, липсата на реформи и увеличението на бюджетните дефицити. В същото време по-важният показател – отношението държавен дълг/БВП в процент започва постепенно да нараства и достига през 2014 г. до 27%. Интересно е да се анализира каква е структурата на брутния държавен дълг (Виж Фигура 2). По данни от министерството на финансите (месечен бюлетин февруари 2016) към края на 31/12/2015 година републиканският дълг е 11613.5 милиона евро, от които 32% (3723.9 мил. евро) са вътрешен, а външният е 68% (7889.7 мил. евро). Най-голяма част от външния държавен дълг заемат облигации за Международни корпоративни пазари, който е в размер на 5593.0 мил. евро, а останалите 2296.7 са за заеми - държавни заеми (1146.7 мил.евро), в това число Парижки клуб, Световна банка, Европейски съюз; други заеми (290.0 мил.евро); Държавни инвестиционни заеми (859.9 мил. евро). Фигура 2. Структура на държавния дълг на България

Държавен дълг 32% 68%

Вътрешен Външен

Диаграмата показва процентното отношение между вътрешния и външния държавен дълг.

Съществува ли опасност да се застраши суверенитетът на България, ако се увеличава външният дълг на страната? Отговорът е свързан с начина, по който се използва дълга. С други думи дали той ускорява растежа, или не. Поради неспособността на една държава да изплати външния си дълг, може да стане подвластна на други външни 134

институции и по този начин да се постигнат нежелани икономически последици. Това може да доведе до пълна зависимост и до неспособност да се осигури икономическия растеж в бъдеще. Нарастването на брутния дълг по време на криза и рецесия е нормално за всяка икономика. Въпросът е какви са темповете на нарастване на дълга, за какво се използва дълга и дали се съблюдават определените критерии. В този смисъл е важна и съпоставката с други европейски страни. От таблицата се вижда, че България е с едно от най-ниските нива на брутния държавен дълг. Към края на 31/12/2014 г. България се подрежда сред държавите с най-ниско съотношение между публичен дълг и брутен вътрешен продукт, заедно с Люксембург – 23% и Естония - 10.4% от БВП. А с най-лоши процентни стойности в ЕС са Гърция – 178.6%, Италия – 132.3% и Португалия – 130.2%. (Виж таблица 2)

Таблица 2.Брутен държавен дълг като процент от БВП на България и други държави от ЕС (НСИ) Държава 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 201 България

43,5

35,8

26,6

20,9

16,2

13,7

15,5

15,3

17,6

Германия

64,7

66,9

66,4

63,6

72,5

78,4

79,7

77,4

74,

Великобритания

37,3

40,2

41,5

42,4

43,5

51,7

65,7

76,6

81,8

85,3

86,2

88,

Люксембург

6,4

6,5

6,3

7,2

14,4

15,5

19,6

19,2

22,1

23,4

Нидерландия

49,3

49,6

48,9

44,5

42,4

54,5

56,5

61,7

66,4

67,9

68,

Франция

64,2

65,7

67,2

64,4

68,1

81,7

85,2

89,6

92,3

95,

101,2 102,7 107,3 103,5 103,1 109,4 126,7 146,2

172

159,4

177

178

Гърция

Случаят с Гърция заслужава особено внимание. Гърция е държавата с най-висок дълг към БВП в ЕС от 2003 г. Този дълг непрекъснато нараства, за да се стигне до огромният размер от 178% дълг/БВП за 2014 година. След дълги преговори с Международния валутен фонд (МВФ), Европейския съюз (ЕС) и Европейската централна банка (ЕЦБ), тя трябваше да приеме редица мерки и ограничения, за да остане в еврозоната. По този начин се повиши безработицата и се понижи обществената сигурност. Финансовата криза след 2007г. се отразява на икономиката на Гърция, която до голяма степен е свързана с туристическия сектор. Държавният й бюджет не е добре балансиран и реализира висок дефицит, заради който страната редовно увеличава дълга си. През 2010г. Гърция търси финансова подкрепа и получава заем от 240 милиарда евро, взет от ЕС, ЕЦБ и МВФ. След 5 години 135

държавата вече дължи 315 милиарда евро или казано по друг начин 175% от БВП. На 13 юли 2015г. е постигнато споразумение, според което Гърция получава нов заем, но срещу условия, поставени от 18-те страни-членки на еврозоната. Например страната трябва да увеличи данъка добавена стойност за определени дейности и да разшири данъчната основа, както и да направи пенсионна реформа – увеличаване на възрастта за пенсиониране и намаляване на помощите. Друго условие е да се създаде фонд от гръцки държавни активи, който да носи приходи от продажбата или от управлението им. Паричните средства от тази дейност ще бъдат насочени за рекапитализиране на банките и за инвестиции в гръцкото стопанство. Българският държавен дълг нараства, но страната не е в положението на Гърция. Нарастването на държавния дълг не се е отразило върху данъците в голяма степен. Това е така, защото политиците очакват растеж на икономиката в резултат на вътрешното потребление, износа и ефекта от усвояването на еврофондовете. Тази (2016) година се очаква нов дълг от 5,3 млрд.лв., с което общият ще достигне 26,6 млрд. лв., представляващ 30,1% от БВП. Част от парите ще бъдат използвани за рефинансиране на предишни задължения. Имайки предвид намерението на правителството да увеличи дълга си през 2016 година, рискът за намаляване на суверенитетът и свободата на България се увеличава. Въпреки това може да се отбележи, че за последните десет години страната ни намали своя заем със значителните 62,4%. В своята статията Георги Желязков прави прогнозата, че до десет години държавният дълг може да надвиши 42% от БВП. Основна причина за достигане на толкова високо ниво на дълг е, че дефицитът ще бъде поголям от очакваното. Евентуалното увеличаване на лихвите по обслужване на дълга също се оказва риск. Предимството на България пред другите страни е това, че дългът започва да нараства от сравнително ниска база. (Желязков 2016) От 2009 до 2014 година, по данни от НСИ, държавният дълг на България отбелязва ръст с 13.3% от БВП. Въпреки този растеж на процентното отношение, страната ни е значително под тавана, отбелязан в договора от Маастрихт. Този показател е един от четирите критерия за членство в еврозоната. Въпреки, че България редом с Швеция, Литва и Чехия са извън еврозоната, те покриват напълно всички критерии за членство. Това показва, че задълженията на българската държава са сравнително малки. Независимо от това, изглеждат основателни препоръките на бившия министър на финансите от 2013-2014 г. Петър Чобанов, който заявява: „България да не увеличава своя дълг, а да управлява по-добре своя бюджет, за да не се допускат дефицити. Време е да се проведе дебат по какъв начин да става това – чрез реформи, които да 136

доведат до подобряване ефективността на разходите, или чрез промяна на данъчната политика, което не е желателно.“ (Колев 2015г) 4. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Държавният дълг може да играе както положителна, така и отрицателна роля в икономиката на една страна. Може да бъде полезен и необходим, например за реализирането на дългосрочни цели – инвестиции в инфраструктура, модернизация, развитие на научните изследвания, но в същото време може да се окаже и опасен, ако средствата не се използват рационално. Наличието на държавен дълг ограничава свободата на правителството да се възползва от икономическите възможности, които се откриват. Например той може да повлияе на способността да се стимулира заетостта, което би оказало затруднение върху развитието на страната. Именно така се губи до някаква степен свободата на държавата и се ограничава нейното развитие в бъдещ период. Освен това, когато дойде време за изплащане, дългът може да представлява финансово затруднение на населението. От изключително значение е начинът, по който се изразходват паричните средства, взети под формата на заем. Ако парите са влагани в дългосрочни планове, то дългът не би представлявал опасност. Но ако се използват за разплащания или за ненужни и непродуктивни дейности, то тогава резултатът от натрупания дълг става нежелан. Тогава той може да се превърне в заплаха за една държава. Държавният дълг не винаги означава опасност, той е необходим за държавите. Без него трудно биха се справили с външните и вътрешните икономически фактори. Ако е изразходван и управляван разумно могат негативните ефекти да се сведат до минимум и тогава крайният резултат ще бъде благополучен. В противен случай той може да доведе до заплахи в свободата и суверенитета на държавата. БИБЛИОГРАФИЯ  Ангелов , Иван. „Световната икономическа криза и България“, академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2010г.  „ДЪРЖАВЕН ДЪЛГ, 1991-2009”, 13/04/2009г., http://ikonomika.org/?p=2297  Желязков, Георги. „Дългът на България може да надхвърли 42% от БВП до десет години”, 27 яну 2016, източник: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2016/01/27/2693796 _dulgut_na_bulgariia_moje_da_nadhvurli_42_ot_bvp_do/  Иванова Божидара, Топ 10 на най-щастливите страни в света, 19/11/2014г., източник: http://www.economic.bg/bg/news/4/top-10-nanaj-shtastlivite-strani-v-sveta.html 137

 „Как един студент победи в спор видни икономисти по въпроса с дълговете“,19/04/2013, http://www.investor.bg/blogosfera/363/a/kakedin-student-pobedi-v-spor-vidni-ikonomisti-po-vyprosa-s-dylgovete149978/  Колев, Калоян. „Европа и България – или кой как се справя с кризата”, 7/02/2012г., Източник: http://www.economicarticles.eu/2012/02/blog-post.html  Колев, Свилен. "Чобанов: Да не увеличаваме повече дълга, а да управляваме по-добре бюджета", 21/12/2015г., източник: http://www.investor.bg/bloomberg-tv/461/a/chobanov-da-neuvelichavame-poveche-dylga-a-da-upravliavame-po-dobre-biudjeta208203/  Месечен бюлетин от февруари 2016, http://www.minfin.bg/bg/statistics/1  Министерство на финансите, 05.06.2014 г., http://www.minfin.bg/bg/pubs/1/8441  Ножаров, Владислав. „Държавния дълг – какво представлява той и как се формира?”, 03/08/2009, http://www.vladislavnozharov.com/2009/08/%D0%B4%D1%8A%D1%8 0%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B0%D 0%B2%D0%BB%D1%8F%D0%B2%D0%B0-%D1%82%D0%BE/  НСИ,  Христов, Боян. „Как дългът ограничава възможностите на България”, 26/102013г.,http://www.investor.bg/za-nachinaeshti/126/a/kak-dylgytogranichava-vyzmojnostite-na-dyrjavata-159662/?page=1  Reinhart and Rogoff,Growth in a Time of Debt, 2010 http://scholar.harvard.edu/files/rogoff/files/growth_in_time_debt_aer.pdf  S.K., „How much is too much?“, 2015 https://www.economist.com/blogs/freeexchange/2015/06/public-debt

138

ХАРАСТЕРИСТИКА НА ИНСПЕКЦИЯТА КАТО ФОРМА НА КОНТРОЛ Пресиян Василев22 CHARACTERISTIC OF THE INCPECTION AS A FORM OF CONTROL

Presiyan Vasilev

Abstract: The changes in the financial inspection are mainly due to the separation of the internal audit and the financial inspection and the establishment of this control structure - the State Financial Inspection Agency. This is achieved thanks to the introduction of new laws regulating internal audit, internal control and financial inspection. The present paper presents analyzes of the legal acts regulating the activity of the Agency and its structure. The rights and obligations of financial inspectors have been extensively examined. Key words: inspection, Public Financial Inspection, control, impact Инспекцията е една от конкретните форми на контрол. Счита се, че се осъществява от контролни органи, наречени инспектори. Те принадлежат към централизирана институция, като осъществяват дейността си по отношение на законността в икономическите субекти. Настоящата разработка е насочена към изследване на Държавната финансова инспекция, нейното възникване и развитие. В изложението последователно са анализирани нормативните актове, които уреждат функционирането на Агенцията и нейната структура. Пространно са разгледани правата и задълженията на финансовите инспектори. Преди появата на Агенцията за Държавна финансова инспекция, структурата се развива по посока на вътрешния одит. Това се осъществява централизирано от органите на Агенция да Държавен вътрешен финансов контрол (АДВФК). Приетата през 2005г. Стратегията за развитие на ДВФК, извърши реформа по разделянето на двете функции – вътрешен одит и финансова инспекция. Три новоприети закона оформиха рамката на модела на финансов контрол, а именно Законът за вътрешния одит в публичния сектор, Законът за държавна финансова инспекция и Законът за финансово управление и контрол в публичния сектор (http://www.adfi.minfin.bg/bg/page/4). Важен акцент от реформата е разпределянето на 560 вътрешни одитори от АДВФК към общини и Стопанска академия „Д. А. Ценов“, гр. Свищов. Магистърска програма „Финансов контрол и външен одит“. Интереси: данъчния контрол, стопанския и финансов контрол, криминология, теория на контрола, финансовата инспекция и прочее.Email: pimt@abv.bg 22

139

разпоредители със средства от Републиканския бюджет като служители на администрации. Друг акцент е приемането на Закона за държавна финансова инспекция (ЗДФИ) на 25 април 2006 г., като тогава започва да функционира самата Агенция. Организацията на ЗДФИ са заложени в Документа за политика на ДВФК, приет от Министерски съвет през 2002 г. и обновен 2005г., и в решение на Съвета по ДВФК от 2 август 2004 г. Наред с досегашните основни задачи по спазването на нормативната уредба на бюджетната, финансово – стопанска и отчетна дейност, установяване на нарушенията, разкриване на причинените вреди и привличането към отговорност на виновните лица, се поставя и една нова задача, свързана с евроинтеграцията ни. Става дума за действията по установяване на измами и нарушения, засягащи финансовите интереси на Европейските общности (Кучев, 2010, с.78). Посочени са и нови специални глави уреждащи въпросите по оказването на съдействие на контрольорите на Европейската комисия и се въведоха изискванията на Регламент № 2185/96 на Съвета (ЕВРОАТОМ, ЕО). АДФИ е институция, която осъществява санкционираща функция при откриване на нарушения – разкрива причинени вреди и привлича виновните лица към административна и имуществена отговорност. Агенцията за държавна финансова инспекция е член на Съвета за координация в борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз. Чрез него и чрез партньорството на агенцията с Европейската служба за борба с измамите (OLAF) се осъществява докладване за нередности на национално ниво (Томева, Ганчева, Антов 2013, с.88). Поради това се създава специална структура, наречена Съвет за координация в борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз. Съветът дава насоки, наблюдава и осигурява координация в дейността на държавните органи по предотвратяване и борба с нарушенията – измами, злоупотреби, неефективно управление или използване на средства и имущество, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени на българската държава от фондовете и по програмите на Европейския съюз. Секретаря на Съвета изпълнява функцията на лице за контакт с OLAF и със съответните органи на държавите от Европейския съюз и от други страни, които органи са компетентни в областта на защитата на финансовите интереси (Цветкова, Томева, Ганчева, Антов 2009, с.88). Заедно с това, Агенцията се основава и на няколко основни принципа, като – законност, обективност, служебно начало и конфиденциалност (чл. 3 от З държавната финансова инспекция). Именно там има определени правни норми, които са свързани със санкции съгласно чл. 32 (1), т.2 гласи, че за не осигуряване на достъп на финансовите инспектори до служебни помещения и до документация, глобата е в размер 140

от 200 до 1000 лв. Също така съгласно чл. 32 а при не осигуряване на достъп на контрольорите на Комисията до помещения и други места, в които се съхраняват документи и т.н., виновните длъжностни лица, както и лицата, които работят по граждански договор за управление и контрол, се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв. Това показва, че при ефективно функциониране на Агенцията престъпността, злоупотребите и незаконността ще намалеят драстично. Контролът в страната ще бъде заздравен и подсилен от правилната намеса на контролните структури. Това би спомогнало за обективна оценка на предприятията и проверяваните обекти, което пък би било ползотворно за държавните предприятия и държавата като цяло. Съществен акцент е работата с граждани. Всеки гражданин, който иска да получи достъп до конкретен доклад от финансовата инспекция, може да го направи по реда на Закона за достъп до обществената информация. Като нейни основни задачи могат да се посочат: 1. Извършване на финансови инспекции. 2. Установяване на нарушения на нормативните актове. 3. Разкриване на причинените вреди на имуществото на предприятията. 4. Привличане към административно-наказателна отговорност. Обектите, които подлежат на финансова инспекция са:  бюджетни предприятия – държавни и общински органи и структурните им единици;  държавни предприятия;  търговски дружества – чието държавно или общинско участие в капитала е с блокираща квота, както и чийто капитал с блокираща квота участват посочените държавни предприятия и търговски дружества. Блокиращата квота да е не по-малко от 34 на сто;  юридически лица – чиито задължения са гарантирани с държавно или общинско имущество, също така създадени по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, както и не персонифицираните дружества по Закона за задълженията и договорите;  получателите на държавни помощи, лицата, финансирани със средства от държавния или от общинските бюджети, по международни договори или програми на Европейския съюз, както и лицата, финансирани със средства от държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон - по отношение разходването на тези средства. Агенцията за държавна финансова инспекция е администрация към министъра на финансите и е на бюджетна издръжка. Нейни органи са директор, заместник – директор, главен секретар, финансови инспектори и служители по сигурността на информацията. Директорът се назначава от министъра на финансите, съгласувано с министър-председателя, по трудово правоотношение за срок от 4 години, без ограничения в броя на преназначаванията. Директорът на агенцията може да предлага на 141

министъра на финансите да преустанови трансфера на субсидии, както и да блокира сметките на бюджетните организации до отстраняване на констатираните нарушения. За да бъде назначен за директор, лицето трябва да отговарят на няколко условия:  да е дееспособно физическо лице;  да притежава българско гражданство;  да има придобита образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалностите от професионално направление „икономика“ или „право“ с придобита правоспособност;  да притежава стаж по специалността 10 години, от които най-малко две години на ръководна длъжност;  да не е осъждан на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, продължила повече от 6 месеца. Директорът се освобождава от длъжност от министъра на финансите, при следните условия: 1) по негова писмена молба; 2) при влязла в сила присъда; 3) при невъзможност да упражнява своята дейност; 4) при грубо нарушение или системно неизпълнение на задълженията. Към Агенцията е създадена постоянна комисия, която разглежда подадените сигнали, жалби и молби. Определя се ежегодно със заповед на директора и заседава периодично. Комисията прави анализ на всеки сигнал, като се основава на следните критерии: обществен интерес; надеждност на информацията; вид и стойност на твърдените нарушения и др. На базата на оценката комисията изготвя мотивирано предложение до директора на агенцията за възлагане на финансова инспекция или отказ. Директорът издава заповед за възлагане на финансовата инспекция (Томева, Ганчева, Антов 2013, с.92). Финансовата инспекция се извършва под формата на последващ външен контрол. Заповедта за извършване на финансова инспекция съдържа: 1. Основание за възлагане на финансова инспекция. 2. Наименование на седалището на проверявания обект. 3. Имената и длъжността на финансовия инспектор. 4. Възложените задачи. 5. Срока за извършване на финансовата инспекция. Всеки финансов инспектор има права и задължение, които са правно уредени, съответно в чл.13 и чл.14 от ЗДФИ. Права (чл.13 от ЗДФИ): 1. На свободен достъп до цялата информация, включително класифицирана, според нивото им на достъп при спазване на принципа "необходимост да се 142

знае", както и до всички документи, включително на електронен носител, които се съхраняват в проверяваната организация или лице. 2. На свободен достъп до служебните помещения и до всички служители на проверяваната организация или лице. 3. Да проверяват активите и пасивите, изградената счетоводна система и всички документи, включително на електронен носител. 4. Да изискват в определени от тях срокове от длъжностни лица в проверяваните организации и лица документи, заверени копия на документи, сведения и справки и други документи, които имат значение за извършваните финансови инспекции. 5. Да изискват в определени от тях срокове от длъжностни лица в проверяваните организации и лица декларации за всички банкови сметки в страната и в чужбина. 6. Да изискват в определени от тях срокове от длъжностни лица в проверяваните организации и лица писмени обяснения по въпроси, свързани с извършваните финансови инспекции. 7. Да изискват в определени от тях срокове и да се запознават с докладите на вътрешните одитори, Сметната палата и на други контролни органи, които се съхраняват в проверяваната организация или лице. 8. Да изискват заверени копия на документи, сведения и справки от юридически лица и еднолични търговци извън проверяваната организация или лице, свързани с извършването на финансова инспекция. 9. Да извършват насрещни проверки в юридически лица и еднолични търговци извън проверяваната организация или лице, когато това е необходимо при извършването на финансова инспекция. 10. Да се запознават с материали, събрани в съдебни производства, както и със съдебни решения, които имат значение за инспекционната дейност. 11. Да прекратяват достъпа на материалноотговорните лица до проверяваните каси, складове и други чрез тяхното запечатване в присъствието на длъжностно лице от проверявания обект. 12. Да претърсват помещения, транспортни средства, както и други места, в които се съхраняват документи на проверяваната организация. Респективно те са задължени (чл.14 от ЗДФИ): 1. Да се легитимират със служебна карта и заповед за възлагане на финансова инспекция. 2. Въз основа на проверените служебно от тях факти и обстоятелства да отразяват обективно и точно установените резултати от извършената инспекционна дейност, установените нарушения и вреди, причините за настъпването им и виновните лица.

143

3. Да не разгласяват факти и обстоятелства, станали им известни при или по повод изпълнение на служебните им задължения, освен в случаите, предвидени със закон. Финансовите инспектори са длъжни да си направят отвод: 1. Когато са работили в проверяваният обект. 2. Са били ръководители или контролни органи в обекта. 3. Имат личен интерес. 4. Техен съпруг, лице, с което се намират във фактическо съжителство, роднина по права линия без ограничени, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство. От посоченото по-горе може да се каже, че финансовите инспектори разполагат с много права, което от своя страна пък е показателно за компетенциите, с които трябва да разполагат. При непознаването, дори на едно от правата, инспекторът може да се компрометира или да бъде подведен в заблуждение и това да провали цялата инспекция, от което ще следват и редица неблагоприятни за инспектора събития. Оттук нататък могат да се възползват и трети недобросъвестни лица, инспекторът да бъде подведен под отговорност, да бъдат подложени на съмнения извършените от него и други финансови инспекции и т.н. Затова трябва стриктно да се следват указанията за извършване на финансова инспекция, респективно правата и задълженията. Набраната информация във връзка с извършената финансова инспекция може да бъде предоставена на трети лица само от директорът или упълномощено от него лице при условие, че инспекцията е приключила. Между финансовата инспекция и вътрешния одит съществуват известни прилики както в принципите, така и в обектите на контрол. Освен приликите, разбира се, между тях съществуват и разлики, които се изразяват в субекта на контрол, същностна характеристика, нормативни актове и т.н. По тази причина може да си направи една сравнителна характеристика между финансовата инспекция и вътрешния одит (Цветкова, стр. 57-58): Таблица 1. Сравнителна характеристика на финансовата инспекция и вътрешния одит Финансова инспекция Обхват

Вътрешен одит

-държавни предприятия по - търговски дружества чл. 62; по чл. 61 и държавни предприятия по чл. 62; - юридически лица, които имат задължения, бюджетни организации по 144

гарантирани с държавно или смисъла на Закона за общинско участие и др. публичните финанси и др. Субекти

Финансови инспектори

Одитори

Принципи

обективност; служебно независимост и начало, конфиденциалност; обективност; законосъобразност компетентност и професионална грижа; почтеност и поверителност

Функции

- планира и осъществява идентифициране, последващ контрол; оценяване и даване на препоръки за по- анализира причините и ефективно управление условията на нарушенията на рисковете; на финансовата дисциплина; оценяване на дава указания а адекватността на инспекторите за самите системи за осъществяване на дейности финансово управление по ЗДФИ и др. и контрол; даване на професионални препоръки за подобряване на одитираните дейности

Органи

Директорът – назначава се от министъра на финансите за срок от 4 години; финансови инспектори

Ръководител – той е пряко подчинен на ръководителя на съответната организация; вътрешни одитори – те са служители на организацията

Приключителен документ

Доклад

145

От таблицата е видно, че между финансовата инспекция и вътрешния одит съществува връзка. Тази връзка се крепи на това, че вътрешният одит и финансовата инспекция са се осъществявали от една и съща контролна институция, а именно Агенция държавен вътрешен финансов контрол. Затова и част от принципите на агенцията се препокриват от вътрешния одит. Както всяко нещо, така и вътрешния одит има своите недостатъци, някои от които могат да подложат на съмнение полезността му, като например вътрешните одитори са подчинени на ръководителя на организацията и това може да се окаже сериозен проблем, тъй като това води до съмнение и нарушаване на основните принципи, върху които почива независимост и обективност. Той от своя страна пък притежава определени положителни характеристики – като част от организацията, вътрешните одитори са запознати с нейните проблеми. По този начин те бързо и ефективно, без използването на допълнителни ресурси, да дадат съвет на ръководството за отстраняване на тези слабости. Затова може да кажем, че вътрешния одит е изключително полезен за организацията, така както финансовите инспектори за своята структура. Резултатите от извършената контролна дейност се оформя в доклад, съдържащ въведение, констативна и заключителна част. Докладът се съставя в два еднообразни екземпляра и се регистрира в деловодството на агенцията. Съществено място във въведението заема идентификацията на обекта на финансовата инспекция – наименование, пълна адресна регистрация и имената на ръководителя на същия. Констативната част заема основно, определящо място. Тук се включва заповедта за извършване на финансова инспекция и опис на всички направени констатации. Всяка една констатация се номерира и добре обосновава, чрез доказателства, които трябва да бъдат достатъчни, относими и надеждни. При осъществяване на своята дейност подконтролните обекти влизат в бизнес отношения с физически и юридически лица, но тъй като за финансовите инспектори това са външни организации, те са извън обхвата им. Поради тази причина финансовия инспектор мотивира докладна записка до ръководителя на Агенцията за извършването на насрещна проверка. Тя се съгласува с началниците на отдели и дирекции и директорът издава заповед да възлагане на насрещна проверка. Заключителната част намира израз в разработването на мотивирано заключение в края на доклада. Преди изтичането на срока на финансовата инспекция, определен със заповедта, докладът трябва да е написан и представен за становище на съответните ръководители от дирекцията и юрисконсулта на същата (Томева, Ганчева, Антов 2013 г., с.103). След като докладът е съставен се връчва на ръководителя на проверявания обект и на лицата, чиято дейност е била обект на финансова инспекция, за да се 146

запознаят с него. Освен доклада при установяване на противоправно причинени вреди на проверявания обект, които са в резултат на преки и непосредствени действия на конкретно установени виновни лица, се съставя акт за начет, посредством който се търси имуществена отговорност. Пълна имуществена отговорност се търси при наличието на няколко предпоставки:  вредата да е причинена умишлено;  вредата да е в резултат не при или по повод на изпълнение на служебни задължения. При установяване на тези предпоставки се съставя акта за начет, който трябва да бъде доказан със справки, таблици, протоколи и други помощни средства. Същият се представя на начетените лица, които могат да направят възражение в срок от 14 дни от връчването му. Актът за начет се съставя в четири еднообразни екземпляра – едни за прокуратурата, за проверяваната организация или лице, за агенцията и за начетеното лице. Възможно е да състави и 5 екземпляр. Съставя се тогава, когато акта за начет е съставен срещу управител или член на колективен орган на управление и контрол. Той се изпраща на органа, упражняващ правата на собственост. Съгласно чл. 27 (1) Имуществената отговорност, включително лихвите, се погасяват с изтичане на петгодишна давност от деня на причиняването на вредата. Имуществената отговорност не носят лицата, когато: вредата е настъпила в резултат на изпълнение на незаконно или неправилно разпореждане на ръководителя; са направили писмено възражение срещу такива възражения с изключение на случаите, когато изпълнението на разпорежданото не съставлява престъпление. Има случай, когато се изключва търсенето на имуществена отговорност, такива са: естествени фири, неизбежна отбрана, когато е в необходимите предели; вредоносни действия на трети лица и други. Като обобщение на може да се посочи, че Агенцията за държавна финансова инспекция е структура, подпомагаща правилното функциониране на обектите подлежащи на инспекция чрез спазване на законите. Това гарантира законността и целесъобразността на извършваните от нея контролни действия. А именно това е основната и цел – защита на публичните интереси, свързани с набирането и правилното разходване на същите. Инспекцията е способ, широко използван в контролната практика, който за в бъдеще трябва да продължава да разширява своя „мироглед“. Взаимодействието и с останалите контролни структури допринася да разширяването на компетенциите й. Агенцията за държавна финансова инспекция е контролна институция даваща възможност за разширяване на компетенциите и възможностите на своите инспектори, основавайки се на основните принципи за обективност и законосъобразност. 147

Използвана литература: 1. Кучев, Ю. Държавен финансов контрол, София, „ЛиСтра“, 2010 г. 2. Томева, М., Ганчева, З. Антов, М., Цветкова, Н. Финансов контрол, 3. Велико Търново, „Фабер“, 2009 г. 3. Томева, М., Ганчева, З., Антов., М Финансов контрол, Велико Търново, „Фабер“, 2013 г. 4. Томов, Й. Теория на контрола, Свищов, АИ „Ценов“, 2012 . 5. Цветкова, Н. Вътрешния одит – специфика и особености, Доби прес ЕООД, 2007 г. 6. Цветкова, Н. Същностна характеристика на правата и задълженията на финансовите инспектори, Доби прес ЕООД, 2006 г. 7. Закон за вътрешния одит в публичния сектор ДВ, бр. 27 от 2006 г., посл. изм. и доп. ДВ, бр. 95 от 2016 г. 8. Закон за държавната финансова инспекция ДВ, бр. 33 от 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 43 от 2016 г. 9. Правилник за прилагане на закона за държавната финансова инспекция ДВ, бр. 65 от 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 63 от 2014 г. 10. Документ за политиката на държавния вътрешен финансов контрол в Република България, 2005 г. 11. http://www.adfi.minfin.bg/ 12. https://lex.bg/

148

БРИТАНСКОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА СВОБОДНА ТЪРГОВСКА ЗОНА Магдалена Джунова 23 Resume: The idea of European integration changes its confines but remains subordinate to the motto of preventing a new world war with even more severe consequences. The postwar division of Eastern and Western Bloc does not presuppose the inclusion of all the states of the Old Continent into a single project. Western European powers presented by France, the Federal Republic of Germany, Italy, Belgium, the Netherlands and Luxembourg have managed to reach a certain level of consensus and create the European Coal and Steel Community. As a next step towards to the unification, is the beginning of the discussion of the opportunities for a common market and the ways of their realization. Britain seeks not to remain isolated from the common processes, but at the same time it is not ready to abandon its full sovereign rights. These premises lead to fierce debates and form opposing ideas at the national and international levels. Key words: European integration, Common market, Free trade area, Britain, The six from Messina, France, The Federal Republic of Germany, USA, Spaak commission, the Rome treaty Идеята за европейска интеграция променя своите параметри, но остава подчинена на мотото за предотвратяване на нова световна война с още по-тежки последици. Следвоенното разделение на Източен и Западен блок не предполага включването на абсолютно всички държави от Стария континент в един общ проект. Западноевропейските сили в лицето на Франция, Федерална република Германия, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург успяват да достигнат до определено ниво на консенсус и да сформират Европейската общност за въглища и стомана. Като следваща стъпка към обединението се предприема обсъждането на възможностите за общ пазар и тяхното реализиране. Великобритания се стреми да не остане изолирана от общите процеси, но едновременно с това не е готова да се откаже от пълните си суверенни права. Тези предпоставки довеждат до ожесточени дебати на национално и международни ниво, които формират на противоположни идеи. Външните министри на Франция, ФРГ, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург заседават през юли 1955г. в град Месина, Сицилия. След конференцията държавите от Европейската общност за въглища и стомана (ESCS) взимат решението да се сформира Междуправителствена комисия. Тя се оглавява от белгийския външен министър Пол-Хенри Спаак, поради Софийски университет „Св. Климент Охридски“, МП: Кризи, конфликти и дипломация в световната политика XVI – XXI век, 2 курс, e-mail- mdzhunova@abv.bg 23

149

което често бива наричана Комисия Спаак. Комисията започва работа на 9 юли 1955 г. и бива закрита на 20 април 1956 г., с представянето на окончателния доклад. Тя проучва се две основни перспективи - създаването на общ пазар (CM) и на мирна европейска общност за използване на атомна енергия (ЕВРАТОМ). За основна работна хипотеза се възприема схващането за възможното създаване на общ пазар, което скоро повдига въпроса за селскостопанските култури. (The work of the Spaak Committee, 2016, p. 2) Въпреки участието в предварителните работни сесии, британската делегация решава да не играе последваща роля в дейността на Комисията Спаак, чиито шансове за успех не им изглеждат особено обнадеждаващи. (The Spaak Committee, 2016, p. 2) На 11 ноември 1955 г. Комисията по икономическите политики на кабинета взима съдбоносното решение за прекратяване на дейността си в Брюксел. Различните виждания за провеждането на политиката за консолидация и интеграция довеждат до обтягане на отношенията между представителите на Обединеното кралство и тези на шестте държави от Месина. Лондонското правителство се изправя пред две алтернативи за действие или да остави процеса на интеграция на континента да продължи без негото участие като по този начин се самоизолира, или да направи някакъв компромис. През следващата година британците предлагат сформирането на Свободна търговка зона (FTA). По френско и германско настояване, с активната подкрепа на САЩ, в международен план се отдава първостепенна важност на подписването на Римските договори. Така се предотвратява заместването на идеята за CM с тази за FTA още в зародиш. Общите рамки на CM се изграждат около идеята за митнически съюз с обща външна тарифа, която би могла да навреди на привилигированите позиции на стерлинга в Британската общност. Ключова роля в бъдеще ще изиграе Организацията на европейското икономическо сътрудничество (OEEC), създадена през 1948 г. за координиране на паричните потоци по Плана Маршал. Страните, които участват в OEEC, са Австрия, Белгия, Дания, Франция, Гърция, Исландия, Ирландия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Норвегия, Португалия, Швеция, Швейцария, Турция, Обединеното кралство, а малко по-късно се включва и ФРГ. Колониите и отвъдморските територии биват представлявани от метрополиите, а САЩ и Канада взимат участие в работата на организацията, макар и да не членуват в нея. (The Marshall Plan and the establishment of the OEEC, 2016, p. 2-3) На 21 април 1956 г. е представен Докладът Спаак, който британците откзват да приемат за основа на бъдещото им сътрудничество с шестте от Месина. Той се разделя на 3 части, съответно първата за CM, втората за ЕВРАТОМ и третата, обхваща кръг от въпроси, които се считат за найналежащи. „Целта на общия пазар трябва да бъде създаването на голяма зона с обща икономическа политика, така че да стане възможно 150

формирането на силен съюз и бъдещата експанзия, както и да се повиши стабилността, да се ускори подобряването на стандарта на живот и да се развият хармонични отношения между членовете на съюза.“ (The Spaak Report, 2016, p. 2) Експертите твърдят, че други ползи биха били намаляването на себестойността на продуктите и премахването на загубата на ресурси. Докладът предлага изготвянето на три-степенна система, чрез която да се елиминират протекционистичните мерки, монополите и да се създадат нови възможности в недоразвитите райони. Тези промени се предвижда да влизат в сила постепенно в 3 четири-годишни фази. Политиката на CM спрямо колониите се оказва още един пункт, по който постигането е трудно да се постигне компромис. Великобритания използва собствен метод за поддържане на близки отношения със зависимите от нея територии в Британската общност, който би следвало да бъде променен при приемането на общата политика. Икономиката африканските държави, които частват в Британската общност, има предимно земеделски характер и членството в CM би довело до застрашаването й. Правителството на Нейно Величество запазва линията на водената до този момент политика, особено след срещата на колониалните представители в Лондон и получената от тях подкрепа. Преговорите по създаването на FTA продължават под покровителството на специално създадена група в OEEC. На 17 юли 1956 г. британците представят Plan G пред Съвета на министрите на Организацията. Наднационалните европейски структури трябва да се нагърбят с ежедневното й управление. Според авторите на предложението то осигурява защита за британския манифактурен износ към шестте, докато запазва свободното навлизане на земеделски стоки от Британската общност, които възлизат на 90 % от техния експорт. Също така FTA поддържа националната свобода при определянето на вносните тарифи от страни, които не са членки на общността, и като цяло поддържат линията на асоцииране на Великбритания с шестте. В по-обобщен план чрез предложението се подсигурява търговското първенство на Обединеното кралство в Европа и се запазва европейското сътрудничество против германската хегемония. (Gowland, D., 2014, p. 107) Правителството на Нейно Величество се надява да създаде трайни благоприятни отношения и близки връзки между FTA и CM. Британският план изглежда като защитна реакция спрямо формирането на CM и практическата невъзможност държавата да участва в дадения период. Проектите за европейска интеграция и сътрудничество биват подложени на изпитание през лятото и есента на 1956 г., заради избухването на две международни кризи и породилото се напрежение между страните от Западния блок. Кипърската криза от юни се превъща в център на международното внимание, заради застрашаването на жизненоважните 151

доставки на петрол към Великобритания. Месец по-късно египетският президент Насър национализира Суецкия канал, който до този момент е под контрола на британско-френска компания. В периода 31 октомври – 6 ноември се разразява Суецката криза, в която освен компанията се оказват замесени и САЩ. Именно американската заплаха за оттегляне на подкрепата към стойността на стерлинга служи като механизъм за принуда към Обединеното кралство и ги принуждава да оттеглят войските си от Египет. ( Gowland, D., 2014, p. 109) На 19 юли 1956 г. съветът на министрите на OEEC сформирана т. нар. „група на седемнадесетте“. Тя проучва създаването на многостранна система, която да съчетава митническия съюз на шестте и другите държавичленки на OЕEC. Генералният секретар на белгийското министерство на икономиката Жан-Чарлз Сноу Д‘Опюр я оглавява групата. Британците се надяват да сближат проектите за CM и FTA, тъй като белгиецът е глава на делегацията във Вал Дъчес, която разглежда проектите за CM и ЕВРАТОМ. В хода на обсъжданията за FTA се установява, че мнозинството от членовете биха приели британското предложение с незначителни преобразования. На 7 ноември 1956 г. търговските камари във Великобритания изказват своето становище относно FTA. Предложението за изключване на суровата или обработена храна, фуражите, напитките и тютюна от стоките за свободна търговия получава подкрепа. При алтернативния избор между CM или запазване водещата роля в Британската общност се изразява предпочитание към втория вариант. Шестте страни получават възможност да изградят единна митническа политика и по този начин биха могли да ощетят Великобритания. При включването на други страни в съюза се очертава спад на износа от около 25 %. Британците обръщат поглед и към бъдещето и шансовете за развитие на международната търговия и отношенията им с СM. От общо 60,000 члена в камарите 42,146 изразяват своето мнение, като 37,000 гласуват „за“ началото на преговори с шестте държави и включването на Великобритания в CM. (Opinion of the Chambers of Commerce on a European Free Trade Area, 1956, p. 2-3) През януари 1957 г. специалната комисия представя доклад за техническите параметри на FTA. На 15 януари САЩ излиза със становище за CM и FTA, което е разпространено в медиите. Накратко се представя същността на CM – вътрешна безтарифна зона и обща външна тарифа. Британското предложение е за FTA, в която да са премахнати митата над определени стоки, като двете довогарящи се страни запазват правото си на самостоятелно договаряне на външните тарифи. В своята политика по въпроса Съединените щати се опират на два свои изконни принципа: подкрепата за политическо и икономическо заздравяване и сплотеност на Западна Европа, която не нарушава Атлантическата общност, и отдаването на принципа на мнгостранна недискриминираща търговия и конвертируами 152

валути. В светлината на тези предпоставки САЩ подкрепя инициативата на шестте, изразена в съгласията по Общото споразумение за митата и търговията и Членовете на споразумението за Международния валутен фонд (IMF). САЩ въприемат желанието на Великобритания да се асоциира с шестте като начин за заздравяване на съюза на Атлантическата общност със свободния свят. Създаването на FTA би довело до облагодетелстване на всички свободни страни по света. (U.S. Views on European Common Market and Free Trade Area, 1957, p. 2-3) През януари 1957 г. министър-председател на Великобритания става Харолд Макмилън. Новият премиер осъзнава важността на англоамериканските отношения и се стреми да ги заздрави. Обединеното кралство изразява одобрнието си към подетата инициатива за европейска интеграция и сътрудничество в меморандум, но подчервата невъзможността за пълноправно си участие в подобен митнически или търговски съюз. Причината се корени в договореностите в Британската общност и бъдещата неконкурентност на стоките от общността с тези от Европа. Втората част на меморандума засяга темата за бъдещите проблеми на FTA. Правителството на Нейно Величество подчертава като основа за преговорите изискването да не се включват хранителни стоки в зоната. Нивата на безработица в отделните европейски страни се разглеждат от британците като ключов фактор за успеха на Свободната търговска зона. Разпоредбите на новата зона не бива да противоречат на тези от Общото съгласие за тарифите и търговията (GATT). Британците се притесняват за налагането на институционална рамка на икономическите, финансовите и социалните политики. Контрапредложението залага на спонтанността като елемент за създаването и разпространението им. Приравняването на социалните регулации би нарушило правото на конкуренция, което довежда и до пренебрегване на факторите климат, терен и равнище на социално законодателство. Разбира се, независещите от човешка дейнсот факторите няма как да бъдат напълно изравнени и биха ощетявали една страна за сметка на друга. (Memorandum from the United Kingdom on the European Free Trade Area, 1957, p. 2-6) През фервуари 1957 г. се провежда среща на членките на OEEC и отново клаузата за селско стопанските култури се оказва проблематична. Британците отказва да преговарят заради нея и това предизвиква широко неодобрение от останалите. Подозрителността към британските мотиви относно FTA нараства правопропорционално на решението за по-бързо взаимодействие по въпроса за CM. Французите се явяват опозиционери на почти всяко ново предложение и се заемят с изготвянето на контрапредложения, които се оказват неприемливи за британците. Спаак не възприема Plan G като реална алтернатива, а като средство за забавяне на сключването на жизненоважните договори. (The British plan for a large free 153

trade area, 2016, p. 2-3) Съвета на министрите на OEEC излиза с официалното становище за начало на преговорите, съобразно направеното предложения в меморандума на Великобритания. На 3 март се сформират три подкомисии, които съответно се занимават с общите проблеми на FTA и техническите параметри, със стопанските проблеми и с тези на по-малко развитите страни. През март Макмилиън се среща с американския президент Дуайт Айзенхауер в Бермуда. По същото време се изяснват детайлите по създаването на CM и ЕВРАТОМ. На 25 март 1957 г. Франция, ФРГ, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург сключват Римските договори, с които се създават Европейската икономическа общност и ЕВРАТОМ. След това събитие преговорите по реализирането на британското предложение се забавят, за да успеят страните да уеднаквят позициите си. Британците променят своята цел – да използват умело периода между ратификацията на Римските договори и поставянето на началото на реалното съществуване на CM за осъществяване на своя проект. Британските чувства изкристализират във фразата „всички ние – Британия и Европа“ – неотделими остават понятията за близост и различие в техните възприятия. Според премиера светът не може да си позволи да не употрябва своите материални ресурси, продуктивен капацитет или човешка сила. Изявлението му завършва с думите: „Трябва да бъдат взети решения и трябва да се поемат рискове.“ (H. Macmillan, 1957, p. 2) През август същата година британецът Реджиналд Моудлинг заедно с екипа си се заема с проекта за FTA. Списание “The Тimes” охарактеризира Моудлинг като „един от най-забележителните млади мъже в правителството“. Макмилиън представя ролята на ковчежника като „апостолическа фигура“ – да държи здраво единадесетте страни от OEEC и да разчупи съюза на шестте. (Ellison, J., 2000, p. 141) Неговата основна цел е да се сдобие с подкрепата на ФРГ, Белгия и Нидерландия. Моудлинг връчка препоръка за премахване на вътрешните мита и квотите. Отношенията между Франция и Великобритания се изострят след определянето на произхода на продуктите, прилагането на защитните клаузи и уеднаквяването на тарифите. Моудлинг използва като коз притеснението от бъдещите политически усложнения на „Малката Европа“ и германската доминация над нея. Именно политическият аспект на FTA се превръща в главна опора на британските амбиции. Умело се използва сравнението за дебатите по аграрните и тарифните въпроси в CM и как волята на правителствата и постигнатите компромиси успяват да ги преодолеят. „Съдбата на европейската единност лежи в твоите (на Аденауер) ръце. Твоето влияние върху французите ще бъде решаващо. Техническите проблеми ще бъдат лесни за разрешаване, ако същестува воля за това.“ (Giauque, J. G., 2002, p. 1757) Макмилиън отправя това обращение към канцлера на ФРГ Конрад Аденауер. ФРГ бива заплашена, че действията й се тълкуват от 154

обществеността като икономическа дискриминация, което би благоприятствало оттеглянето на отбранителните сили на Обединеното кралство от Европа. Самите германци не виждат CM и FTA като взаимоизключващи се понятия и предлат себе си за посредническа роля в конфликта между британците и французите. (Giauque, J. G., 2002, p. 1758) През пролетта на 1958 г. положението в и извън Франция се усложнява – с пълна сила се вихри Алжирската война и не може да се сформира дълготрайно правителство. През април същата година се достига до връхната точка в германската подкрепа за правителството на Макмилиън и окачествяването на проекта за FTA като важен. Новата роля на медиатори, която германците заемат, се реализира чрез изготвянето на различни компромисни варианти. Те предлагат на британците да се съгласят на няколко клаузи за селскостопанските култури, формиране на обща степен на икономическо уеднаквяване и подвижност при преминаването от една тарифа към друга. Германците обвиняват французите, че само техният глас възпрепятства продължаването на преговорите. На съседите си отвъд Ла Манша британците внушават страх с изказванията за бъдещ бойкот от страна на Британската общност и създаването на негативен образ в международен план. Породилото се разделение в Западна Европа би облагодетелствало СССР, тъй като събитията на континента няма как да не се повлияят от действащата Студена война. Подобна политическа заплаха се отправя и към Обединеното кралство. Съединените щати подкрепят и двете европейски инициативи за интеграция, но виждат повече ползи от MC в настоящето. Въпреки това провалянето на преговорите по FTA не биха кореспондирали с американската политика и стратегически цели в многостранната търговия. Американските представители внимават да не изразяват своите предпочитания и да не заемат нито една от страните. Надеждите им се основават на привличането на Великобритания като контратежест на ФРГ, но САЩ не оказва натиск върху Франция, поради важността й за поддържане на наднационалната интеграция. Част от елита на Четвъртата френска република се изказва в полза на FTA. Доводите им се базират на твърденията за създването на по-изгодни търговски връзки със страни като Югославия и Финландия, които искат да се дистанцират от СССР, но не се усмеляват да асоциират с CM. Франция се оказва до такава степен изолирана от шестте държави, че заплашва да напусне CM. „Всичко, което би довело до изолация на Франция, било тя политическа или икономическа, би могло да провокира само най-голямата степен на недоверие и би създало смъртна опасност за Римските договори.“ (Giauque, J. G., 2002, p. 1762) Кабинените се оказват неспособни да заемат окончателна позиция, заради честото на смяната си и трудността на поставената задача. 155

Повратна точка във френско-британския кофликт се оказва завръщането във властта на генерал дьо Гол през юни 1958 г. На 17 юли той излиза с позиция по въпроса за FTA – французите запазват исканията си за спасяващи клаузи, единодушие за вземане на решенията и определено ниво на уеднаквяване на икономиката и тарифите. В замяна те смекчават позициите си по въпроса за еднаквото темпо на двете организации, но и прекратяват медиаторкста роля на ФРГ. Методът за договаряне между общността на шестте и всяка една нечленуваща в MC страна спечелва одобрението на американското правителство. На 12 ноември правителството прекратява преговорите с Обединеното кралство. За подсигуряване на германската подкрепа дьо Гол се среща в края на ноември с Аденауер и потвърждава поетите от Франция ангажименти по Римските договори. Като допълнителен жест той изразява желанието си за асоцииране с останалите членове на OEEC и поощрява комисията да се заеме с проучването на възможностите. На 1 ноември във вестник „The Manchester guardian” се появява статия озаглавена „Двете Европи“. Политическият контекст, в който е писана, е свързан с активното френско противопоставяне на идеята за FTA. По този начин икономическото обединение на цяла Западна Европа остава мираж, който трудно би намерил път за своето материализиране. Въпросът за приемането на британското предложение се разглежда от перспективата на лидерството в зоната, за което се борят и от двете страни на Ла Манша. „Малката Европа“ се образува от шестте страни, които заедно ще организират дейността на Общия европейски пазар от 1 януари 1959г. От едната страна, това би укрепило и засилило взаимодействието между тези държави, но от друга страна, би довело и нарастваща изолация. Британците търсят като упора на своята позиция държавите от Скандинавието, Швейцария и Австрия, които също остават извън схемата на CM. Авторите намекват и за бъдещите проблеми на търговията между Франция, ФРГ, Италия и Бенилюкс с останалите западноевропейски държави. В статията се очертават два кръга от проблеми за приемането на FTA: реалните, свързани с уточняващите детайли около Британската общност, и нереални – подозрения, съмнения и тесногръдието. Краят на статията оставя доза оптимизъм, която се съдържа в желанието на повечето членове на Шесторката от Месина да участват в реализирането на британското предложение. (The Manchester Guardian, 1958, p. 2) Активни действия за промяна на френската политическа линия предприема премиерът Макмилиън, който на 7 ноември изпраща тайно писмо до колегати си дьо Гол. В кореспондецията си той изразява крайното си негодувание срещу френската позиция, обосновавайки се с бъдещия политически антагонизъм, който може да се породи от изключването на индустиите на останалите европейски държави. Според него именно FTA би 156

позволила свободна търговия между 17 западноевропесйи държави, без да се подчинява непременно на протекционистка политика. Накрая Макмилиън прави приятелско обръщение с молба към дьо Гол – да се преодолеят различията в името на общото благо. (H. Macmillan, 1958, p. 2) Седмица по-късно дьо Гол връща отговор на подателя, като тонът на писмото е спокоен и вежлив, в приятелски дух. Френският министърпредседател отговаря от позицията на настоящия успех като член на OEEC и новоподписаните Римски договори. В текста прозира разделение ние-вие, разбирано като Шестте и другите 11 западноевропейски държави. Според дьо Гол условията на FTA не отговарят на икономиките на шестте и поради това не успяват да се съвместят. Въпреки категоричността на изказването си, той оставя „вратичка“ за бъдещи преговори, които трябва да се състоят преди 1 януари 1959 г. – датата на влизане в сила на Римските споразумения. (Ch. Gaulle,1958, p. 2) Британците изоставят на тази етап прегoвoрите с шестте. През пролетта на 1959 г. членките на ОЕИС възобновяват преговорите с цел намаляване на оскъпяването на продукцията, заради междудържавните тарифи. На 20 ноември 1959 г. представителите на Австрия, Дания, Португалия, Швейцария, Швеция и Обединеното кралство сключват Стокхолмските договорености, с които се поставя началото на Европейската асоциация за свободна търговия (EFTA). Позициите на основните западноевропейски участници се променят коренно в периода между 1955 и 1959 г. Въпреки различните съображения във вътрешнополитически и външнополитически план шестте държави основателки на Европейската общност за въглища и стомана запазват желанието си за обединение. Те успяват да постигнат компромиси и заедно с подкрепата на Съединените щати сключват Римските договори, с които се поставя началото на Общия пазар. Обединеното кралство не успява в своето начинание за установяване на доминираща роля в континенталната търговия, защото дава преимущество на тази в Британската общност. Британската идея за свободна търговска общност не намира отклик сред шестте, но успява да намери почва сред останалите единадесет страни и довежда до създаването на Европейската асоциация за свободна търговия.

1. 2. 3. 4. 5. 6. 7.

Списък на съкращенията и абревиатурите: Общ пазар (CM) Европейската общност за въглища и стомана (ESCS) Европейска общност за използване на атомна енергия (ЕВРАТОМ) Свободна търговка зона (FTA) Организацията на европейското икономическо сътрудничество (OEEC) Общото съгласие за тарифите и търговията (GATT) Европейската асоциация за свободна търговия (EFTA) 157

Библиография: 1. Ellison, J., 2000: Ellison, J., Threatening Europe: Britain and the Creation of the European Community, 1955–58, Macmimillan press LTD, 2000, p. 121-142 2. Gaulle, Ch.,1958: Letter from Charles de Gaulle to Harold Macmillan, 1958, p. 2 3. Giauque, J. G., 2002: Giauque, J. G., Grand Designs and Visions of Unity: The Atlantic Powers and the reorganization of Western Europe, 1955-1963. The university of North Carolina press, 2002, p. 1730-1766 4. Gowland, D., 2014: Gowland, D., Arthur Turner, Reluctant Europeans: Britain and European Integration 1945-1998. Routledge, London, 2014, p. 106-114 5. Macmillan, H., 1957: Statement by Harold Macmillan on a free trade area in Europe, 1957, p. 2 6. Macmillan, H., 1958: Letter from Harold Macmillan to Charles de Gaulle, 1958, p. 2 7. Memorandum from the United Kingdom on the European Free Trade Area, 1957: Memorandum from the United Kingdom on the European Free Trade Area, 1957, p. 2-6 8. Opinion of the Chambers of Commerce on a European Free Trade Area, 1956: Opinion of the Chambers of Commerce on a European Free Trade Area, 1956, p. 2-3 9. The British plan for a large free trade area, 2016: The British plan for a large free trade area, updated 08.07.2016, p. 2-3 10. The Manchester Guardian,1958: “Two Europes" from The Manchester Guardian,1958, p. 2 11.The Marshall Plan and the establishment of the OEEC, 2016: The Marshall Plan and the establishment of the OEEC, updated 08.07.2016, p. 2-3 12.The Spaak Committee, 2016: The Spaak Committee, updated 08.07.2016, p. 2 13.The Spaak Report, 2016: The Spaak Report, p. 2 14.The work of the Spaak Committee, 2016: The Spaak Committee, updated 08.07.2016, p. 2 15.U.S. Views on European Common Market and Free Trade Area,1957: U.S. Views on European Common Market and Free Trade Area,1957, p. 2-3

158

РОЛЯТА НА МЛАДИТЕ ХОРА КАТО МОСТ МЕЖДУ ИЗТОКА И ЗАПАДА Невена Недкова24 YOUNG PEOPLE’S ROLE AS A BRIDGE BETWEEN THE EAST AND THE WEST Nevena Nedkova Резюме. На младите хора обичайно принадлежат смелостта и готовността за решаване на проблеми, с които се сблъскват те самите или близките им. Те разполагат с богатото и неподправено от бремето на миналото въображение, чрез което изобретателно подхождат към всяка новост. Въпреки това младежите днес масово са изправени пред изпитания на национално ниво, с които не биха могли да се справят сами без съдействието на връстниците си. И все пак това не е достатъчно. Понякога за решаването е необходимо трето лице, странична гледна точка, която непредубедено може да отсъди фактите, изграждащи ситуацията. В случая с проблемите на дадена държавна територия, това липсващо парченце е междукултурната комуникация, възможностите за която нарастват непрекъснато паралелно с услугите, които предлагат съвременните комуникационни и транспортни мрежи. Abstract. Usually, courage and eagerness to solve all the problems we and close ones of ours meet daily, belong to the young. They possess the vivid and unbiased by the past imagination, which helps them to creatively deal with everything new that appears. Even though, youngsters today are facing challenges on a national level and dealing with them is unthinkable without the help of their own peers. Yet, this is not enough. Sometimes in order to solve these problems, one needs a third person, who is unbiased and can consider properly the facts, part of the situation. In the case with the problems of а certain country, the missing piece is international communication, the opportunities for which are becoming more and more, together with the services, available through modern communication and transportation.

Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“. приложна лингвистика с два чужди езика ( английски и японски). През свободното си време се занимавам с изкуства. Вярвам в потенциала на света да излекува сам себе си и в умението на хората да се учат от грешките си. Считам, че това, от което имат нужда хората повече е…да си говорят. Магията се крие в обмена на идеи, възгледи и разбира се в дързостта да пробват нещо ново. 24

159

Идеята за сътрудничество между Европа и Азия безспорно буди много съмнения и недоверчиви погледи от страната на всеки слушател, запознат поне малко с културите на двата континента. Те се различават в толкова много аспекти, че понякога изглежда по-лесно да открием по какво си приличат, отколкото да изброим разликите. Всеки от тях се сблъсква със свои строго специфични предизвикателства що се отнася до политика, икономика, култура, общество и международни взаимоотношения. Факт е, че всеки ден се постига огромен напредък въпреки трудностите и страните в тях имат невероятни успехи в различни сфери на живота. Въпреки това определени проблеми остават нерешени дълги години и с времето се задълбочават все повече, водейки до застой. Това, което липсва в много от случаите е обективна гледна точка – тази на трето лице, което без емоционална обвързаност и предубеденост може да погледне фактите и да предложи личния си възглед относно план за действие. Социалната група, която обичайно се свързва с най-много креативност и умение да се адаптира бързо и изобретателно, е тази на младите хора. Макар ролята им често да е силно подценявана, все пак те са тези, които предизвикват големите социални промени чрез различни организации, проекти и разбира се изкуство. Чрез свързването на младежите от Европа и Азия ще се постигне обмен на идеи и мисловни модели, които завинаги биха променили живота в двете страни. Следващите примери са такива за взаимната помощ по конкретни казуси, която би могла да се осъществи. Европа и Китай Модерен Китай без съмнение изглежда като огромна политическа и икономическа сила за населението на страните от европейския континент. За това се съди предимно по огромното количество евтини стоки, произведени в Китай, които се разпространяват масово в големи магазини с ярки реклами, както и по инвеститорите от големи компании, които се появяват в съответната страна и завладяват бизнеса на определена територия. Това изглежда като достатъчно свидетелство за привидния просперитет на страната. Все пак един по-близък поглед доказва, че ситуацията е малко по-различна. Добрата новина е, че решенията на проблемите не са толкова далечни колкото изглеждат на картата. Младите хора в Китай са силно обезпокоени от конкуренцията и липсата на работни места. Демотивиращ е и фактът, че постоянната заетост също не е гаранция за добър стандарт на живот, тъй като заплащането в голяма част от фирмите е изключително ниско и позволява не повече от живот в бедност и преумора. Това явление оказва и своето влияние върху здравето на младите хора – както върху физическото, така и върху психическото. Всичко се дължи на голямата гъстота на населението и силната конкуренция. Още в училище от децата се изисква да се справят възможно 160

най-добре, така че да имат шансове за бъдеща реализация. Голямо е търсенето на неквалифицирана работна ръка, но поради броя на работниците във фирмите с цел увеличаване на производството, заплатите са ниски и проблемът с бедността не се решава. С израстването си младежите осъзнават този факт и се чувстват все по-притиснати относно бъдещето си, което води до ментални заболявания и повишени нива на риска от инфаркт. Междувременно в Европа съществуват селища, които постепенно се обезлюдяват и множество къщи в провинцията, които имат нужда от поддръжка, особено в по-малките и недоразвити икономически страни. Населението масово се измества в големите градове в търсене на по-добра реализация и тези малки селца и къщи остават необитавани. Кампания за заселване на тези територии би допринесла изключително много и за двете страни участнички. В Китай конкуренцията ще спадне дотолкова, че реализацията на пазара на труда да не изглежда като непосилна цел, а в Европа много повече територии ще се развиват на местно ниво и ще се използва максимално капацитетът на територията на страната. Подобна идея бе използвана в Канада чрез заселване на семейства в обезлюдяващи се територии срещу определена субсидия. Населяването на тези територии с млади хора би намалило и процента на застаряващо население, а напрежението относно кариерното развитие рязко ще спадне. Подобно решение би повлияло благоприятно икономиката на страните, както и културното многообразие и облик на държавата. Младите хора са тези, които са способни на дързостта да се впуснат в опознаването на един изцяло нов свят, както и в развитието на проекти и програми, свързани с допълнителното развитие на проекта. Тъй като чрез подобряването на един аспект от живота на хората, обичайно се повлияват и всички останали, подобна инициатива за облекчаване на напрежението би оказала позитивно влияние върху още един казус, който към настоящия момент е факт. Това е проблемът с отчуждението на младите хора от света във фантастични онлайн светове, където те чувстват реална възможност за контрол над живота си. Все повече от тях потъват в изобилието от цветове и звуци, характерно за интернет пространството в опит да избягат от реалността, която през повечето време ги фрустрира и обезкуражава. Усещането за власт над събитията, което един измислен свят дава е още по-пристрастяващо, когато контрастира толкова рязко с реалността наоколо. Евентуално понижаване на нивата на стреса, безработицата, бедността и съперничеството би направило заобикалящата среда по-малко стресираща, което би мотивирало младите хора да се огледат и възползват от възможностите, вече все по-достъпни. По този начин бизнес реформите, както и напредъкът в здравеопазването ще бъдат факт. Друг аспект на модерния живот, който има връзка с прекомерната гъстота 161

на населението, е масовата политическа незаинтересованост сред младежите. В свят, в който промените сякаш се случват сами без собствения контрол на индивида, е напълно естествено той да загуби интерес и вяра в собствения си потенциал да подобри ситуацията. Увеличаване на представителството на младите при вземането на важни държавни решения по подобие на европейски модел чрез проекти и финансиране на такива би променило всеобщите възгледи на безпомощност и липса на лична значимост. Не на последно място, китайците страдат от силна нужда да откроят своята идентичност, поради дългия период, в който е била в сила забраната за повече от едно дете на семейство. Децата, обградени от толкова много внимание през цялото време в семейната си среда в един момент започват да се надяват да успеят да привлекат вниманието на обществото. В това отношение силно индивидуалистично настроеното младо поколение в Европа би могло да послужи като отличен пример как това да се случи. Населението на континента е предимно фокусирано върху развиване на собствения си Аз и начините, по които това се случва биха били помощно средство на китайските младежи за това как да развият това качество и у себе си. Индия и Европа Индия е известна с богатата си културна и историческа идентичност. Тя е предпочитана дестинация за множество туристически обиколки и екскурзии, поради наличието на уникални гледки и забележителности. Съществуват множество слухове за богатствата, с които разполагат индийците, що се отнася до залежи, както и за богатото животинско и растително царство. Въпреки това страната е изправена пред някои особено значими проблеми, които чакат решението си възможно най-скоро. Един от основните проблеми е този свързан със здравеопазването. Броят на квалифицираните лекари, разполагащи с подходящо оборудване е крайно недостатъчен. В много от селищата липсва денонощна лекарска помощ, а пътищата извън големите градове са неподдържани или изцяло липсват. Недостигът на учители също допринася за усложняването на обстоятелствата. Необходими са млади хора, изпълнени с желание да преподават и да променят бъдещето на младото поколение. Това са учителите на бъдещето, които работят от любов към знанието. Европа предлага отлични възможности за образование по специалността, както и реализация. За тези лекари и фармацевти би било добра възможност да специализират като преподават придобитите знания и компетенции в страна, където пряко могат да наблюдават случващото се и същевременно да приложат на практика наученото. Ежегоден обмен в тази насока би подобрил значително здравословното състояние в не едно селище и би 162

спомогнало да увеличаване на продължителността на живота сред населението. Пряко свързан с проблема с недостатъчния брой лекари е този с образованието. Масово населението е неграмотно, което е причината да не могат да продължат образованието си, да се специализират и да се превърнат в добре подготвени кадри, които да работят за народа си. Програми за учителски обмен определено биха били полезна културна връзка между Европа и Индия. Подобни инициативи биха били от полза и за ответната страна. Страна с богато културно наследство като Индия определено би повлияла благоприятно Европейския начин на мислене. Преподаватели по хинди, засега не широко практикуван език, могат да бъдат крачката, от която Индия има нужда, за да се свърже с европейската философия за живота, образование и развитие и да придобие ценни умения и опит, които да приложи на практика в собствената си страна. Казус, който определено ще бъде положително повлиян от подобни проекти и инициативи, е този със застаряващото население на Индия. Възрастните хора масово са изоставяни от роднините си, които не изявяват желание да се грижат за тях, като много малка част от тях получават пенсии и помощи. Те са изоставяни в старчески домове, където изживяват остатъка от живота си в самота и отчужденост. Условията не са лоши, но е факт, че това са човешки същества, които могат да бъдат много повече от тежест за обществото и роднините си. Чрез подобряването на здравеопазването много повече възрастни хора ще бъдат в достатъчно добро физическо състояние, дотолкова че да се грижат сами за себе си и ще имат възможност да участват пълноценно в обществото. Япония и Европа Още един пример за държава с проблеми, които могат да се решат на базата на международно сътрудничество, е Япония. Страната на изгряващото слънце е една сред първите по броя на самоубийства или работници, починали от претоварване. Същевременно все повече японци се оттеглят от живота, поради депресия или живеят в пълна самота. Каква е причината за това явление? Или как би могло да бъде направено, за да се подобри положението? Добра възможност за промяна би бил опит за разбиване на културната изолация, в която сами са се поставили японците. Характерна за тях е културна отчужденост и трудна приспособимост, където и да се намират. Повече обменни програми и чуджестранни инициативи и учители в училищата биха създали и обмен на идеи и мисли относно всичко, което се случва. По този начин младите хора в Япония ще преоткрият алтернативите в начина си на живот и това би могло да ги мотивира да променят бъдещето 163

на собственото си поколение. Все пак, промяната винаги започва отвътре, а решенията за проблемите, възникнали сред младежите, отново се крият там. От първостепенна важност е като начало те сами да осъзнаят, че това, което преживяват далеч не е единствената опция, а оттам идва и желанието за промяна. Какво би могло да даде на младите хора в Европа тази взаимопомощ? Нарастваща популярност набира казусът с все по-силната американизация на младото поколение в европейските страни. По тази причина културното разнообразие, каквото подобни програми и инициативи биха донесли ще се превърне в стимул за по-активно изучаване и любопитство към околния свят, както и осъзнаване на собствената ценност. С света, в който живеем всяка социална група има своята роля. Тази на децата е да учат и да създават, тази на възрастните е да подкрепят и напътстват с цялата си мъдрост, а на младежите се пада честта да провокират революции и големи обществени промени. Те разполагат с достатъчно опит, за да имат представа в каква насока да вложат усилията си, но и недостатъчно, за да оставят миналото да сломява надеждата им. Единствено чрез разбиването на граници се открива, че такива никога не е имало и те всички са били имагинерен плод на собственото съзнание.

164

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ИНТЕЛИГЕНТИ АГЕНТИ В САМОЛЕТНАТА АВИАЦИЯТА Траяна Димитрова25 APPLICATION OF INTELLIGENT AGENTS IN AIRCRAFT AVIATION Trayana Dimitrova Abstract: In present time Intelligent Agents are used for predicting and even modelling human behaviour. The Intelligent Agent is marked as software concept with the potential to be more widely used in air aviation. In particular, powerful Belief-Desire-Intention agents are used successfully in air operations simulations to simulate tactical decision making and command and control structures. The ability of intelligent agents to perform simple tasks autonomously has grown huge interest in airplane applications - autopilots, aviation simulators, applications for weather conditions and other... This paper describes the application of intelligent software agents in the aircraft aviation. Keywords: Intelligent Software Agents, JADE, Aviation Software Увод Новите технологии и информационни решения са част от стратегия за създаване на ефективен, модерен и удобен начин на живот. В ежедневните си дейности, използваме софтуерни програми за пазаруване, за комуникация, за организация на своя ден, за заплащане на битови сметки дори и в градският транспорт. С помощта на информационните системи и технологии се опростяват много процедури, извършва се мониторинг, анализ на трафика в реално време, електронно отчитане и намаляване на товарните превози, оптимизират се разписания, улеснява се съгласуването на международните трасета, насърчава се създаването и развитието на коридори за сигурност, позволяващи следене на пътниците при минимум неудобства за самите тях. Софтуерните технологии постоянно се обновят, усъвършенстват и развиват. Тенденция в развитието на софтуера е да може да взема самостоятелни интелигентни решения. 1. Същност на интелигентните агенти Информационни системи е област в науката и практиката, която се занимава с дейностите около събирането, обработката, съхранението, Икономически университет гр. Варна, Специалност: Информатика,Курс: шести, Еmail: trayana.k.dimitrova@gmail.com 25

165

анализ, извличане на знания и употребата на информация. Агентноориентираният подход изследва възможноста за разработване на системи, работещи с динамично променящи се среди. Такива системи, които могат да вземат самостоятелни решения се наричат интелигентни системи. Интелигентният агент е софтуерна програма, която помага или извършва действия при изпълнението на повтарящи се задачи. Отличително свойство за интелигентните агенти е, че те могат да идентифицират промените в околната си среда и да действат разумно съобразно тях. Тези системи разполагат с интелигентно поведение. То включва реактивност, проактивност и възможност за взаимодействие с други агенти или хора. Основните категории интелигентни системи са експертни системи, невронни мрежи, интелигентни агенти. Терминът интелигентни системи описва различните търговски приложения на изкуствения интелект. JADE e софтуерна среда за създаване на мултиагентни системи (МАС) и посредник между операционната система и всички библиотеки от високо ниво, които предлагат услуги с широко приложение за улесняване разработването на приложения. Използва изцяло езика Java и може да бъде изпълнен на всеки тип Java виртуална машина. Софтуера опростява внедряването на мултиагентни системи чрез набор от графични инструменти, които поддържат фазите за отстраняване на грешки. Мултиагентни системи са вид модули, взаимодействащи с множество автономни субекти с цел изпълнение на определена задача. Връзките между отделните агенти са синергетични. Мултиагентни системи играят важна роля при изследване и анализ на модели на взаимодействие в човешкото общество. 2. Анализ и дефиниция на основните термини на авиацията. По дефиниция въздушния транспорт е вид придвижване, осъществява посредством, а също така необходимата за тяхната експлоатация инфраструктура: летища, диспечерски и технически служби.26 Въздушният транспорт в България се използва най-често за превоз на пътници и бързо развалящи се продукти на дълги разстояния. Тъй като поддържането и експлоатацията на техниката изисква големи капиталовложения и непрекъснато осъвременяване въздушният транспорт го определяме като един от най-скъпите. Стремежът за усъвършенстване и подобряване на транспорта включва методи за изчисляване на оптимални възможности за реакция, навременно откриване и отстраняване на дефекти, опазване на човешкият живот в критични ситуации.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Транспорт

166

Какво да разбираме под наименованието “авиационният тренажор”. Това е професионален специализиран имитатор на полета за един или няколко вида самолети. Включва много голямо разнообразие от технически средства за тази цел, които се използват както за някаква предварителна представа на процеса полет с летателен апарат, така и за игри и забавление. За имитацията на реалистична обстановка е необходим сериозен софтуерен продукт, поради тази причина малка част от тренажорите могат да предоставят необходимите условия за качествено обучение на младите пилоти. Професионалните авиационни тренажори от своя страна използват най-модерните и адаптивни интелигенти софтуерни решения предоставящи необходимите знатия. За тази цел разработчиците на авиационни програми се стремят да подобряват и вграждат в продуктите си необходимите самообучаващи се модули. Като можем да обобщим от разгледаното до момента необходимостта от съвременни софтуерни решения в авиацията е голяма. Изисква се постоянна поддръжка на най-новите версии и най-иновативните продукти. Софтуерът използван в авиацията е пример за идеален пример за среда с дългогодишен опит в използването на интелигентни и мултиагентни технологии. 3. Авиационен интелигентен софтуер. Авиацията е пример за среда, в която се използват интелигентни и мултиагентни системи. Специфичността й предразполага за разработка и ранно използване на подобен тип софтуер. Има множество примери за софтуерни продукти с авиационна цел използващи модерни средства с изкуствен интелект. Това е постигнато, чрез вграждането на интелигентни модули за обработка на информация и навремена реакция. Функционалността на авиационният помощен софтуер е широко обхватна. За предоставянето на тези възможности разработчиците са използвали множество видове мултиагентни системи. Следва да разгледаме основна част от софтуерни продукти и използваните в тях видове интелигенти агенти. ● Рефлексни агенти (Simple Reflex Agent) - използва се в софтуера за резервация и потвърждаване на полети. Такива агенти са проектирани въз основа на правилото условие - действие. Първо се конструира общо интерпретиране на правилото за действие на условието и след това да се създадат правила, определени за специфични задачи. Софтуера за идентификация на клиента следи за необходимите документи. В противен случай не позволя на потребителите да резервират полет. Рефлексните агенти се характеризират с адаптивност и лесна интеграция, което позволява използването им в уеб сайтовете. 167

● Рефлексни агенти с вътрешно поведение Софтуерът за следене на метеорологичните условия е типичен пример за т.н. ‘Model-based reflex agents’. Този тип софтуер обработва въведените исторически и настоящи данни, извлича знания, но не прави заключения и прогнози. В софтуерните продукти използвани за навигация и управление на въздушният трафик има вградени подсистеми с изкуствен интелект. Те подпомагат работата и улесняват вземането на решение на пилота според околната среда. ● Агенти с явно зададени цели - избират действията си, така че да постигнат целите си. В по-новите самолети и други превозни средства има вграден софтуер за анализ на състоянието на превозното средство. За разработката на подобен тип програми се въвеждат нови алгоритми за изчисление на състоянието, анализирайки едновременно всички системи и компоненти. На база получените данни, интелигентните системи обработват информацията, извличат необходимите знания и анализират околната среда около обекта. Интелигентните системи предвиждат с голяма точност кога и къде ще възникне неизправност в самолета. Подобен софтуер е ACSIS, който според създателите си 'може да елиминира чакането на летището поради забавен по технически причини полет, защото неизправностите биха могли да се отстранят, още преди да възникнат.' АCSIS (AirCraft Systems Investigation Software) е създаден от български учени и има възможност да се бори с няколко проблематики едновременно. ● Агенти с отчитане на полезността - изчислява относителната важност на конфликтните цели. Софтуера използващ подобен тип интелигентни агенти се използва във разпределението на въздушното пространство и кацане. В авиацията се използват множество интегрирани програмни решения, обменящи информация помежду си и модули за анализ на цялата налична информация. На този тип софтуер са вложени много материални средства и човешки труд. От своя страна продуктът предотвратява множество критични ситуации. ● Самообучаващи се агенти Автопилотът е типичен пример за система с вградени модули за самообучение. Тя управлява превозното средство без да изисква постоянна човешка намеса. Този тип софтуерни решения анализират заобикалящата ги среда и вземат навременни мерки. В авиацията автопилотите са от изключително значение на тях се оставя отговорността за човешкият живот. Друг пример са системите на авиационните тренажори. Те биват няколко вида според типа обучение на пилота: симулатори за военната и за 168

гражданска авиация. Разликата в типове идва от използваните програмни продукти и зададени в тях сценарии за обучение на пилоти. Независимо от типа симулатори за обучение на пилоти има вградени мултиагентните системи. Интелигентните системи в този тип софтуер служат за изграждането и моделирането на непредвидени ситуации, като метеорологически условия, дефекти в летателния апарат и други ситуации възможни при реалния полет. Чрез него млади пилоти се подготвят за различни възможни природни явления и възможни сценарии за развитие на полета. Необходимостта от интеграция на интелигентен помощен софтуер в тази среда идва от бързата адаптация на човешкият мозък към определени ситуации. За подготовката на професионален пилот за самолет е необходимо той да бъде подготвен за различен вид ситуации. Интелигентните системи могат да анализират вградените сценарии в паметта на софтуера и на база на извлечените от тях знания да създадат нов тип природно явление и сценарии за реакция на пилота. 4. Предимства от интелигентните агенти в авиационният софтуер Използването на интелигенти агенти и мултиагентни системи в авиационният софтуер води до подобряване работоспособността на информационата система. Вградените модулни системи анализират и извеждат знания от вградената информация, което подпомага софтуера да взима най-правилните решения на база заобикалящата ги среда. Предимствата предоставени от интелигентните агенти в този тип софтуер: ● адаптация към промяната на околната среда ● навременна корекция на входните параметри ● гъвкавост на софтуера при вземането на решения ● бърза обработка и качествен анализ на въведените данни ● по-лесна интеграция на новости в областта на интелигентните системи ● бърза автономия; ● високо представяне на поведението лесно дефиниране на командни и контролни архитектури; ● гъвкаво поведение, комбинация от проактивност и реактивност; ● ефективност в реално време; ● способност за съвместна работа в други приложения ● лесна интеграция

169

5. Изводи и икономически ползи. Икономическият ефект на авиокомпаниите от използването на интелигентни системи е значително намаляване на финансовите средства за летателна подготовка на екипажа, намалява се общото време за обучение и подготовка. Тренажора е място, където може да се симулират многократно различни случайни и нерегулярни събития, които е възможно да се проявят по време на полет и пилота може да отработи действия и да създаде навици за преодоляването им. В следствие на интегрираните софтуерни продукти е възможна подготовката на пилотите. Позволява се практически без ограничение да се имитират реалистични критични ситуации възможни на реален полет. Софтуерните решения макар и не косвено, спасяват човешки животи. Чрез тях се подготвя по-квалифициран и подготвен за извънредни ситуации екипаж на самолет. Сигурността на въздушният транспорт увеличава броят на потребителите и приходът на средства. Ползите от въздушният транспорт могат да бъдат разгледани, като следствие от автоматизацията на авиационният софтуер. Когато клиентите се чувстват сигурни в безопасността на въздушният транспорт, те започват все по-честата му употреба. На базата на използваемостта на този вид услуга са: ● ● ●

● ● ●

●

отворени повече от 8.7 милиона нови работни места само през последните 3 години в световен мащаб. авиолиниите, летищата и диспечерите назначават средно по 7.6 милиона души годишно. авиацията предоставя единствената бърза транспортна система в световен мащаб, което я прави жизнено важна за световния бизнес и туризъм. влиянието на авиацията в световен мащаб се оценява на 2.4 трилиона щатски долара. през 2014 година авиокомпаниите по света са транспортирали около 3.1 милиарда пътници. през последната година чрез авиолиниите са пренесени около 50 милиона тона товари, което прави около 35% от международния трафик на стоки. 52% от световните туристи пътуват по въздух.

Всички тези ползи не биха били възможни без постоянното развитие на технологиите в авиационният софтуер. Също така софтуера нямаше да бъде така адаптивен и самообучаващ се без интелигентните системи.

170

6. Използвана литература 1. Атанасова 2015: Т. Атанасова. Интелигентни агенти и мултиагентни системи. Варна, 2015. Интернет източници 1. Илиев 2014: E. Илиев. Някои особености на многоагентната обработка на кризисна информация, Researchgate.net. 2014, https://www.researchgate.net/publication/299538059_Nakoi_osobenosti_na_mn ogogagentnata_obrabotka_na_krizisna_informacia 2. Мечкова 2012: В. Мечкова, Въздушният транспорт в България. Mtcaj.com. 2012, http://www.mtc-aj.com/library/662.pdf 3. “Стратегия за развитие на транспортната система на Република България до 2020 г. “. Mtitc.government.bg. 2010, https://www.mtitc.government.bg/upload/docs/Transport_Strategy_2020_last_r. pdf 4. Чопаринова 2016: П. Чопаринова. Българи разработват софтуер, който подобрява безопасността на полетите. Ambicia.com. 2016, http://ambicia.com/broi-13/balgari-razrabotvat-softuer-kojto-shhepredotvratyava-samoletni-katastrofi/ 5. Andrew: L.Andrew. The potential for intelligent software agents in defence simulation, Citeseerx.ist.psu.edu. http://citeseerx.ist.psu.edu/viewdoc/download?doi=10.1.1. 131.2089&rep=rep1&type=pdf. 6. Неизвестен 2006: ASOC следи въздушното пространство. Cio.bg. 2016. http://cio.bg/245_asoc_sledi_vazdushnoto_prostranstvo 7. Kashyap 2016: Н.Kashyap. Intelligent agents. Slideshare.bg. 2016. https://www.slideshare.net/hemak15/lecture-04-intelligent-agents

171

РОЛЯТА НА МЛАДИТЕ ХОРА В РАЗВИТИЕТО НА ЕС И ПЕРСПЕКТИВИ ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА МЛАДЕЖТА. Панайот Васков Йотов27 Summary: Young persons are a rich source of vitality in our societies. The condition of young people who are studying and entering professional and adult societal life varies within each nation, and even more so between countries at European level. The involvement of young people in democratic life is fundamental to youth policy. Extending and widening the dialogue with young people not only increases both the quality and validity of youth policy, but also raises expectations for the EU. For this publication, all possible data sources on youth were explored and some additional interesting information from other causes was involved. The reader is provided with references to other papers and publications which propose further reading of more complete studies. Key words: EU, young people, development, policies, program, youth unemployment, social inclusion, education, prospects, facilitation, human rights. Европейският съюз е на кръстопът и посоката, в която трябва да се тръгне е тази, в която младите хората са включени в решенията и политиките на ЕС. След гласуването на британския народ да напусне ЕС, сме изправени пред няколко вътрешни и външни предизвикателства, които засягат единството на Съюза: миграционни потоци, заплахи за сигурността, изменението на климата, икономическите различия. Когато става дума за млади хора, може да констатираме, че те са тези, които не са представени от сегашната политическа система и често са изключени от решенията, които засягат бъдещите поколения. Младите хора искат да бъдат част от Европа. Искаме ЕС, който разгръща нашия потенциал, създава обещаващо бъдеще и защитава нашите основни човешки права. В момента това не е така. Младите хора са дефицитно представени на политическата сцена и изключени, което води до по - ниски нива на доверие в система и в институциите на ЕС.28 Бъдещето на Европа зависи от младите хора. Европейската комисия обаче констатира, че за много младежи изгледите за успех в живота са минимални. Това е заключение от Съобщението на Комисията относно

студент по Право, 3 курс, редовно обучение в ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски“. Родом от гр. Велико Търново, роден на 20.11.1996 г. Завършил средното си образование в ПМГ „Васил Друмев“, Велико Търново. С интереси в сферата правото на ЕС, конституционното право, информационното право и гражданското право. 28 Комисия по конституционни въпроси на ЕС: 2017 г.

172

„Обновената социална програма“29 с която се преследва създаването на повече шансове за гражданите на ЕС, усъвършенстването на достъпа до възможности за всички. Младите хора са приоритет в общественото виждане на ЕС и моментното състояние на ЕС удостоверява нуждата от окуражаването на младежта. В последните години ЕС се опитва да създаде благоприятни условия за младежта да развие уменията им, да разгърне потенциала им. Младите хора не са досадна отговорност, а ресурс от ключово значение за обществото, който може да бъде привлечен за постигането на още по-високи социални цели. Друг фактор, които усложнява развитието на младите хора в ЕС е глобализацията. В днешно време доста се говори за глобализацията, но не си даваме ясна сметка последствия от нея върху младите хора. Глобализацията може да спомага за растежа и трудовата заетост, но може и да породи специфични предизвикателства за уязвимите работници, каквито са младите хора . Инвестирането в образование и обучение за ефективни умения са от съществено значение, ако искаме да предложим на младите европейци подобри перспективи и да изградим по-динамична, новаторска и конкурентоспособна икономика. Младежката безработица, достигаща до 40% в някои страни, остава едно от основните предизвикателства в Европа. Рискът от бедност и социално изключване се измества от възрастните до младите. Младите хора са движеща сила на растежа, затова трябва да им помогнем да развият собственото си бъдеще и да станат по-предприемчиви и иновативни. Младите хора не се нуждаят от краткосрочни инициативи, а от дългосрочни решения, стратегия за устойчиво развитие на Европа. Днешната икономическа и политическа система не работи за нашата планета или за хората, особено младите хора. Настоящето и предишното поколение са поставили бъдещето на младите като рискуват чрез неустойчиви практики. ЕС трябва да се насочи към устойчиво развитие за гарантиране на правата и благосъстоянието на младите хора и бъдещите поколения в и извън нейните граници. ЕС и неговите държави-членки трябва да гарантират за съгласувани, последователни и амбициозни действия - изпълнение на Програмата до 2030 г за Устойчивото развитие30. Това е от ключово значение за постигането на положителна трайна промяна в икономическата, екологична и социална ситуация. Трябва да се поставят на дневен ред въпросите на демократична реформа на ЕС, заетостта и

Communication from the Commission to the Council, the European Parliament, the European Economic and Social Committee and the Committee of the Regions - {SEC(2009) 545} 30 Transforming our world: the 2030 Agenda for Sustainable Development

173

социалните въпроси и образованието на младежта в центъра на усилията на ЕС, за да се постигне устойчиво развитие Особено внимание трябва да се обърне на участие на всички млади хора в гласуването на ЕП, все по-рядко гласуват, защото не се чувстват представени от политическото статукво. ЕС трябва да прилага на качествено гражданско образование с европейско измерение в учебните програми и насърчаване на култура на участие вътре училища (например чрез конкретни проекти или училищни съвети) и извън него училища (например чрез младежки организации). Това би насърчило политическото и гражданско участие от най-ранна възраст. Трябва да се търси подкрепа и признаване на младежките организации като ключови снабдители на гражданско образование и насърчаване на повече партньорства между формално и неформално образование В същото време е нужно политическите системи, по-специално на равнище ЕС да станат по-прозрачни и открити в управлението си. По-добро включване на гражданското общество в процеса на вземане на решения и повишаване на гражданския диалог, като например структуриран диалог с младите хора. От решаващо значение е ЕС да бъде наистина прозрачен, демократичен и отговорен във всичките си вземания на решения. Ключово за развитието на младите хора в ЕС е осигуряването им на работа. Социалните въпроси са в основата на много проблеми за младежта, затова може да констатираме, че Европа ще процъфтява само ако всички млади хора имат достъп до качествени работни места. Младите хора не могат да станат независими, активни граждани ако нямат достъп до заетост. Европейският младежки форум31 изцяло вярва в потенциала на младежта и, че осигуряването на работни места ще е една ключова стъпка към разрешаването на този проблем. В момента Европейските системи за социално подпомагане не само не защитават младите хора, но също допринасят за множество млади хора нереализирани в различни области на живота. Тази ситуация трябва да бъде спешно преодоляна и за да се осигури оцеляването на европейския социален модел и да се гарантира, че ЕС държи на младите хора от своя страна. Инвестирането в създаването на качествени работни места, подкрепа на младите предприемачи чрез намаляване на административните, финансовите и социалните бариери за създаване на бизнес биха подпомогнали инициативите. Нужно е премахване на дискриминационния минимум на младежки заплати. Задължително е осигуряване на достойни условия на труд и стажове, забранявайки тези, които не са платени. Нужно е модернизиране на системите за социална сигурност, за адаптиране към реалността на работещите и към разпространение на нестандартни форми на заетостта и осигуряването на младите хора. 31

http://europa.eu/youth/eu/article/50/2233_bg

174

Качествено и приобщаващо образование е основна стъпка към развитието на младите хора в ЕС. Правото на образование е записано в множество правни актове на европейското законодателство. Това трябва да е цел в центъра на европейския социален модел и също така във визията на глобалните икономически разбирания. Въпреки това, мерките за строги икономии в отговор на икономическата и финансовата криза водят до съкращаване на бюджетите за образование с ясно въздействие върху качеството на образованието, както и на достъпност на образованието. Друг основен проблем засегнат вече с настоящата разработка е, че социалната стойност на младежките организации понастоящем е възпрепятствана от липсата на инвестиции, както и от бавното въвеждане на национално равнище ниво на ефективни и всеобхватни (включително неформално образование и неформално обучение). Нужна е повече подкрепа и признаване на ролята на младежките организации в изграждането на повече приобщаващи и демократични общества в Европа, необходими за засилване на съгласуваността и приобщаването на младежта. Програмата "Еразъм +"32 е основен механизъм за финансиране на Европейския Съюз за подкрепа на мобилността на младите хора за изучаване, доброволчество и работа в чужбина. Младежките организации са сред основните заинтересовани страни в програмата. Нужно е окриляване на достъпа до образованието за справяне с предизвикателствата, пред които са изправени хората в неравностойно положение, включително младежите в неравностойно положение. Инвестирайки в образованието и гарантирането на обществено финансирана индивидуализирана подкрепа, както и социална подкрепа за по - уязвимите групи от младежта е изключително важно. Европейският съюз и неговите държавите-членки трябва инвестират най-малко 3% от средствата от настоящата Многогодишна финансова рамка в образование, обучение и младежки програми. Трябва все по-често да се стига до планиране на инициативи в сътрудничество с младежките организации. Младите хора в Европа имаме достатъчно знания и умения и затова трябва да ни се гласуват повече отговорности. Към момента реалността е такава, че общественото управление е направено да ни изключва систематично. Затова младите хора трябва да се обединят като общество, за да се съсредоточим върху създаването на по-добро бъдеще. Нужно е да застанем зад онези, които допринасят за, и които могат да се ангажират с нашата визия за бъдещето на Европа. Нашата визия за Европа трябва да се основава върху политика, която се издига над индивидуалните интереси и се базира на ценности и идеали. В Европа на младите хора, решенията за обществото, околната среда и икономиката трябва да са направени по начин, който допринася за 32

http://ec.europa.eu/programmes/erasmus-plus/about_bg

175

постигането на устойчивост и развитие. Социално, икономическо и екологично правосъдие са от първостепенно значение в Европа, която искаме - това е Европа за правата, в която се разглеждат правата не само на настоящите поколения, но и на бъдещите. Нашата Европа е тази, която работи за хората и планетата, за чист въздух, вода. За да могат да се упражняват тези права, нашите градове трябва да бъдат по екологичносъобразни, с достъп до обществения транспорт. Ние, младите хора, трябва се ангажираме да правим личните жертви които са необходими, за да допринесем за това, и да променяме нашите потребителски навици. Това обаче не означава, че не очакваме от всички останали, особено политическите лидери, да се присъединят към нас и към да поемат отговорност, да се грижат за нашата планета, защото наше право е да сме чути. Ние сме свидетели на непрозрачни и популистки политици, които отказват да поемат отговорност за своите неуспехи и увеличават речта на омразата в медиите. Ние трябва да изискваме Европа, която поставя гражданите в центъра на своята решения. Нужно е политическите партии да бъдат отворени и прозрачни за това от къде те получават финансирането си и как харчат парите си. Както неведнъж вече се спомена е нужно да се отделят повече средства за финансиране на младежки организации и инициативи. Същевременно е от изключителна важност младите хора да осъзнават значението и въздействието, което може да има гласуването, както и последствията от негласуването. Европа на младите хора трябва да се основава на съгласувана демократична структура, която обхваща принципа на субсидиарност и дава възможност на всички да бъдат изслушани, като същевременно се гарантира, че решенията се вземат най-подходящо от местно до европейско равнище. Политическите партии трябва по-често да се обръщат за включване младите граждани при изготвянето на законите. Трябва да застанем зад политиците, които се ангажират за разумен диалог с младите хора. В момента живеем във времена, в които хората не могат да си позволят да живеят прилично, въпреки че работят денонощно. Ниските нива на социалните помощи допринасят за това. Най-уязвимите в обществото трябва да плащат за грешките на политиците и банките. Финансовите ресурси са ограничени, и как ние като общество избираме да харчим нашият дял олицетворява самото определение кой сме ние. Правата на младите хора трябва да са неприкосновени и универсални. ЕС е място на върховенство на закона и всички човешки права се зачитат. Затова не трябва нито социалният произход, нито пол, годините или пък нещо друго освен знанията и уменията ни да диктуват колко успешни сме ние на пазара на труда. Младите хора трябва да имат право да се трудят наравно с всички други, за да имат работа, която да отговаря на тяхното ниво 176

на опит и умения, която да им позволява да живеят с достойнство, без да разчитат на подкрепата на родителите им. Участието на младите хора в обществения живот в ЕС, на национално и местно равнище е от ключово значение(техните интереси, виждания, мнения следва да бъдат предстaвяни и вземани предвид при формулирането на публични политики и вземане на решения), защото участието на младите хора в обществения живот е една от възможностите за засилване на демокрацията и общественото сближаване, гарантирането на добро управление и политическата стабилност.33 Затова голяма част от международните организации имат за приоритет младежката политика, а младежкото развитие е един от основните акценти, по които се работи. Затова тази тема е особено актуална в настоящата ситуация в България. Това ме кара да разгледам какво е мястото на младите хора в структурите и дейността на най-значимите международни организации и ЕС. Дейността на Съвета на Европа в сферата на младежта се постига основно чрез платформи. Главен орган на СЕ, който отговаря за изпълнение на политиката в областта на младежта е Европейски Управителен комитет за младежта. Той включва мандатьори от министерства и агенции, отговарящи за политиката за младежта в страните-членки на СЕ. Този комитет дава възможност за съпоставяне на националните младежки политики, обмяна на добри практики и разработване на документи и правни инструменти Следващ орган на СЕ в областта на младежта е Консултативният съвет по младежта – включва 30 представители на младежки НПО. Чрез неговата работа се подсигурява перспектива за мнението на младежките НПО да бъде чуто и младите хора да се присъединяват в работата на СЕ. Съществува също така и Съвместен комитет, вместващ представители на Управителния комитет за младежта и Консултативния съвет по младежта. Този комитет установява приоритетите в младежкия сектор, цели и бюджет. Друг орган е Програмен комитет за младежта, който изгражда, проверява и оценява програмите на Европейските младежки центрове и Европейската младежка фондация. Към СЕ действат и два европейски младежки центъра (в Страсбург и Будапеща). Те са перманентни структури, чрез които се реализира младежката политика на СЕ. Европейска младежка фондация дава финансова помощ за европейските младежки дейности. Годишния бюджет на фондацията възлиза на около 3 милиона евро. Фондацията спомага младежкото сътрудничество, поддържайки дейности на младежки НПО, мрежи и

Министерство на регионалното развитие и благоустройствoто, 2009 г.

177

инициативи Фондацията също така подсигурява безвъзмездна помощ за усъвършенстване и управляване на международни НПО и мрежи. СЕ организира и провежда периодични Европейски конференции на министрите, отговорни за младежката политика. Основната задача на събиранията е да се разменят виждания, да се съгласуват националните младежки политики, да се съветват съвместни дейности на европейско ниво предимно в сферата на младежката мобилност, участие, осведомяване, консултиране и изследване. На равнище ООН през 1995 г. се приема Световна програма за действие на младежта. Тя прогнозира създаване на политическа рамка и практически направления за национални мерки като обхваща петнадесет младежки приоритетни области и включва предложения за действия. Всяка от тези приоритетни области има връзка към важните проблеми, цели и дейности за тяхното постигане. На всеки 2 години ООН изготвя и публикува Световен доклад за младежта, а 12 август е определен за Международен ден на младежта. Това, което е от най-голямо значение за нас е политиката за младежта на Европейския съюз. Тя е включена към политиките на ЕС през 1993 г. с Договора от Маастрихт. Политиките на ЕС се разшириха и включиха тази тема. На основание чл. 136 и чл. 137 от Договора от Амстердам през последните години ЕС предприе значителни дейности, насочени към развитието на младите хора в Европа. По време на Европейския съвет в Лисабон от 2000 г. Европейският съюз си постави целта да стане “найконкурентноспособната и динамична, основана на знанието, икономика в света, способна да има стабилно икономическо развитие с повече и подобри работни места и по-голямо социално сближаване”. За осъществяване на Лисабонската стратегия през 2000 г. Европейският съвет одобри специална Резолюция за социалното включване на младите хора. През 2001 г. Европейската комисия (ЕК) отпечата Бяла книга „Нов тласък за европейската младеж”, в която бяха идентифицирани четири приоритетни области – участие, информация, доброволчески дейности и по-добро разбиране и познаване на проблемите на младежта. През март 2005 г. Европейският съвет предложи Европейски пакт за младежта за усъвършенстване на перспективите за развитие на познанията, подвижността, ангажираността и общественото включване на младите европейски граждани. В областите на младежката политика като трудова заетост, социална интеграция, образование, съвместяване на професионалния и личния живот е възприет откритият метод на координация. Поощряването на бизнеса и нововъведенията по отношение на младите хора е част от Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации за периода 2007—2013 г. и Европейската референтна рамка за ключовите умения, в която е включена и културата. В Здравната стратегия 178

на ЕС (2008 - 2013 г.), утвърдена с резолюция на Съвета (2008/C 319), като приоритетно действие се сочи здравето на децата и младите хора. В своя Декларация от 2008 г Европейският парламент изисква засилен всеобхватен подход за предлагането на възможности на младите хора. През 2009 г. ЕК изложи нова стратегия на ЕС за политиката за младежта. Тя преследва активизиране силата на младите хора, насочена е към изграждане на предимно възможности за младежта в областта на просветата и трудовата заетост, подобряване на достъпа и пълноценно участие на всички млади хора в социалния живот и окуражаване на взаимното единство между обществото и младите хора. Новата стратегия е многосекторна и обхваща както дългосрочни, така и краткосрочни прояви в различните области. Изготвен е и първият европейски доклад за младежта, който включва сведения в областта на младежта в страните-членки на ЕС. На национално ниво именно в отговор на ЕС, ООН и други международни организации държавните органи правят крехки опити за засилване участие на младите хора в управлението и обществения живот. Със декларация( от 29 юли 1999 г.) Народното събрание препоръча на органите на изпълнителната власт и на местното самоуправление да зачитат принципите на Европейската харта за участието на младите хора в живота на общините и регионите. На 3 април 2002 г. в отговор на Бялата книга – „Нов тласък за Европейската младеж, публикувана от ЕК, Народното събрание прие решение, с което задължи Министерския съвет да изготвя и внася в парламента Годишен доклад за младежта. Въз основа на Първия годишен доклад за младежта 2002 г. в България е приета Стратегия за национална младежка политика 2003 - 2007 г. В изпълнение на Стратегията 2003 - 2007 г. МС одобри Програми за младежки дейности 2004-2005 г. , 2006 - 2007 г. и 2008 - 2010 г. и Национална програма „Младежки информационни-консултантски центрове” 2007-2010 г. , както и за включване в програма „Младеж” (2000 - 2006 г.) и програма „Младежта в действие” (2007 - 2013 г.), съфинансирани от ЕС. Към момента има проект на Национална стратегия за младежта (2009 - 2018 г.), който е насочен към постигане на целите и изпълнение на мерките за развитие на младите хора, установени от ЕС. Стратегията предвижда:„ Развитието на младите хора в трудоспособна възраст като социален капитал е стратегическа цел и сред основните приоритети на Управленската програма на Правителството на Европейската интеграция, икономическия растеж и социалната отговорност (2005-2009). Създаването на благоприятни условия за професионално, социално и личностно реализиране на младите хора, за участие в обществения и икономическия живот, за приобщаване в управлението на местно, областно и национално ниво, за връщане в България на обучаващите се в чужбина допринася за подобряването на демографската ситуация в България, което е значим 179

фактор за догонващо Европейския съюз развитие и сближаване на качеството на живот.“34 В началната част на Националната стратегия за младежта (2009-2018) са представени перспективите пред развитието на младите хора в България. Втората част предлага стратегическите цели, приоритети и задачи, а в последната трета част е обърнато внимание на изпълнението на стратегията – принципи, институционална среда, ресурсно и информационно обезпечаване и очакваните резултати. Доколко са постигнати целите на стратегията ще разберем след появата на доклада за нея. Със сигурност трябва да изчакаме края на настоящата година, за да видим резултатите. Не трябва да забравяме, че в първите шест месеца на 2018, България ще председателства Съвета на Европейския съюз. Това може да благоприятства за развитие на младежта и младежките дейности в България. Припомням, че нашата програма на европредседателството залага един от основните приоритети да е „Бъдещето на Европа и младите хора – икономически растеж и социално сближаване“. От сайта на европредседателството на България може да се изведе какво предполага програмата35: “Икономическият растеж и социалното сближаване са ключови за бъдещето на Европа. Прогнозите съдържат добри новини за Съюза – европейската икономика се ускорява, създават се повече работни места, повишават се инвестициите, укрепват публичните финанси. Въпреки това остават предизвикателства като високи равнища на дълга и слабо увеличаване на заплатите. Тези предизвикателства предстои да преодоляваме заедно. Важно е растежът на икономиките на държавите членки да продължи, важно е в дебата за реформите на еврозоната да участват равноправно всички държави от ЕС, независимо дали са нейни членове или не. Бъдещето на Съюза е да продължим усилията за социално сближаване. Кохезионната политика осигурява реална добавена стойност за гражданите на ЕС и е доказан пример за работещ инструмент за намаляване на различията помежду ни, което гарантира успеха на европейския модел. Затова нашето председателство ще работи за активен и конструктивен дебат по Многогодишната финансова рамка. Наясно сме, че светът се променя, а преодоляването на възникващите предизвикателства изисква ресурси. Убедени сме, че трябва да търсим баланс между новите фондове и вече съществуващите, между финансовите инструменти и грантовото финансиране.“ Така може да стигнем до заключението, че ни предстои една много вълнуваща 2018 г. за младежката общност в България. През 2018 г. трябва 34

Държавна агенция за младежта и спорта, сега Министерство на младежта и спорта, 2009 г.

Българско председателство на Съвета на ЕС, 2018 г., Приоритети и програма.

180

да се цели изграждане на връзки всред зоните на действие, сред които „заетост и предприемачество“, „образование и обучение“ и „социално приобщаване“, с оглед да се разработят универсални решения в помощ на младите хора. Това се оказва потребно например при търсенето на отговори за справяне с съвременните високи равнища на безработица сред младите хора и за подкрепяне на растящия брой младежи, които не работят и не са включени от системите на образование или обучение. Приобщаването на младите хора в демократичния живот е от ключово значение за политиката за младежта. Засилването и разширяването на разговора с младите хора не само увеличава качеството и законността на политиката за младежта, но и предизвиква очаквания за последствия от страна на ЕС и неговите държави членки. ЕС е нужно да положи максимални усилия за поощряване на младите хора да се включат във изграждане на бъдещето на ЕС, по-специално по въпросите, които имат найголямо значение за тях, както сочат редица консултации и проучвания на общественото мнение. Важна роля във връзка с това имат младежките организации и работата с младежта. Използвана литература: 1. Комисия по конституционни въпроси, 16 февруари 2017 г., Доклад относно електронната демокрация в Европейския съюз: потенциал и предизвикателства 2. Communication from the Commission to the Council, the European Parliament, the European Economic and Social Committee and the Committee of the Regions - An EU Strategy for Youth : Investing and Empowering - A renewed open method of coordination to address youth challenges and opportunities {SEC(2009) 545} 3. https://sustainabledevelopment.un.org/post2015/transformingourworld Transforming our world: the 2030 Agenda for Sustainable Development Програмата до 2030 г за Устойчивото развитие на ООН. Мерки на ООН и ЕС. 4. Какво представлява Европейският младежки форум? http://europa.eu/youth/eu/article/50/2233_bg 5. Какво е „Еразъм+“? - http://ec.europa.eu/programmes/erasmusplus/about_bg 6. Министерство на регионалното развитие и благоустройствoто (МРРБ) - Аналитичен доклад за участието на младите хора в обществения живот на местно ниво – октомври 2009г. 7. Държавна агенция за младежта и спорта, сега Министерство на младежта и спорта - Национална стратегия за младежта 2009-2018 г.

181

8. Българско председателство на Съвета на ЕС, 2018 г., Приоритети и програма, Бъдещето на Европа и младите хора https://eu2018bg.bg/bg/27

УТОЧНЕНИЕ Всички изложени тези, идеи и мнения принадлежат на авторите. Те не отразяват официалните позиции на Националната програма за младежта 2016-2020, Министерство на младежта и спорта, Сдружение за младежки дейности и инициативи „Младежки дом“ – Велико Търново, Сдружение „Институт Перспективи“.

182