ОБУЧИТЕЛНА ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НА КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНЦИИ /ЗА АДАПТИРАНЕ НА НЕФОРМАЛНИТЕ МЕТОДИ НА УЧЕНЕ ВЪВ ФОРМАЛНАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА/ Книгата е част от дейностите по Проект - Нови хоризонти за младежите на Свищов, Дог.№ 25-00-25/15.12.2016г. Бенефициент – Сдружение „Институт Перспективи“. Финансиран от Националната програма за Младежта 20162020, Подпрограма 2: „Национални младежки инициативи и кампании”. ©Съставител: Ахмед Куйтов Издателство: ИНСТИТУТ ПЕРСПЕКТИВИ гр. Свищов Печат: Дейликонт ЕООД Корици: Симеон Веселинов Симеонов © Авторски колектив: I, II, III част – Ахмед Куйтов. IV, V част – Марин Бончев Маринов, Катя Златкова Грозева, Елица Бориславова Белчева. VI глава – Доц. Д-р Николай Живков. VII част - Никола Николаев Живков. VIII част- Георги Симеонов Денков, Йоан Георгиев Йорданов, Любослав Недялков Лесичков, Любомира Петкова Димитрова, Алексей Алексеев Аданцов, Моника Илиянова Леонова, Сандра-Мария Хенриксон, Ваня Иванова Иванова, Росина Илчева Мицова. IX част – Румяна Стефанова Иванова, Альоша Красимиров Кушлов.
©Изложените аргументи и препоръки в книгата, както и разписаните неформални техники са интелектуална собственост на Сдружение „Институт Перспективи“, копирането и разпространението им без позоваване на първоизточника и финансиращият орган е напълно забранено! КНИГАТА СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА БЕЗПЛАТНО! Тираж – 300бр.
Свищов 2017 ISBN 978-619-7304-03-9 стр. 1
СЪДЪРЖАНИЕ I ЧАСТ. ВЪВЕДЕНИЕ
4
II ЧАСТ. АНАЛИЗ НА ПРЕПОРЪКИТЕ ОТ СВИЩОВСКИТЕ МЛАДЕЖИ, СВЪРЗАНИ С ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД АКТИВИЗИРАНЕТО НА МЛАДЕЖИТЕ В СВИЩОВ 6 III ЧАСТ. ПОЛИТИКИ ЗА РАЗВИТИЕ НА НЕФОРМАЛНОТО УЧЕНЕ НА НАЦИОНАЛНО И ЕВРОПЕЙСКО НИВО ДО 2020г. 13 IV ГЛАВА. НАЦИОНАЛНИ И ЕВРОПЕЙСКИ МЕХАНИЗМИ ЗА ОВЛАСТЯВАНЕТО НА МЛАДЕЖИТЕ ОТ МАЛКИТЕ НАСЕЛЕНИ МЕСТА. 19 V ЧАСТ. СЪЩНОСТ КОМПЕТЕНЦИИ.
И
ПРИЛОЖЕНИЕ
НА
КЛЮЧОВИТЕ 29
VI ЧАСТ. ОБРАЗОВАНИЕТО И НЕГОВИТЕ ФОРМИ. 45 За човека и неговата личност и ролята на образованието за формирането на неговите интелектуални черти. 45 Форми на образователна дейност. 49 Образователните дейности и ръководните институции на българското общество - отминалото към настоящето. 54 VII ЧАСТ. ФОРМИ, МЕТОДИ И МЕТОДИКИ ЗА РЕАЛИЗИРАНЕ НА НЕФОРМАЛНОТО УЧЕНЕ. 59 Същност на „механизма“(метод) за учене в неформалното образование. Какво превръща един механизъм (метод) в средство за учене? 61 Неформални техники (инструменти) за развитие на ключовите компетенции предназначени за прилагане при младежки обмени. 65 VIII ЧАСТ. ПРАКТИЧЕСКИ ИДЕИ ЗА НЕФОРМАЛНИ ТЕХНИКИ НА УЧЕНЕ СЪПЪТСТВАЩИ ФОРМАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ. 83 Техники, които могат да се приложат във всеки учебен час. 84 Техники приложими в часовете по литература. 85 Техники за часовете по математика. 86 Техники за изучаване на чужд език. 90 Техники за часовете по история и цивилизация. 91 стр. 2
Техники за часовете по география и икономика. 92 Техники за часовете по биология и здравно образование. 93 Техники на неформалното учене приложими в часовете по етика и право. 95 Техники по химия и опазване на околната среда. 95 IX ЧАСТ. ИНТЕГРИРАНЕ И АДАПТИРАНЕ НА НЕФОРМАЛНИТЕ ТЕХНИКИ НА УЧЕНЕ ВЪВ ФОРМАЛНАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ДЪРЖАВНИТЕ ОБРАЗОВАТЕЛНИ СТАНДАРТИ. 97 АВТОРСКИ КОЛЕКТИВ.
110
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЦЕЛИТЕ И ПРОЕКТИТЕ НА ИНСТИТУТ ПЕРСПЕКТИВИ. 113
~~~ Сентенции ~~~ Всяко образование трябва да се свежда до получаване на добри нрави. Д. И. Фонвизин
Повторението не е майка, а мащеха на учението. Практиката – ето майката на учението. А. И. Несмеянов
На това, което знаеш научи другите: каквото не знаеш научи от другите. Грузинска
Целта на обучението на детето е да го направи способно да се развива понататък без помощта на учителя. Е. Хабърд
стр. 3
I ЧАСТ ВЪВЕДЕНИЕ Книгата, която имате удоволствие да държите в ръцете си е създадена с голям заряд и енергия от младежи, учители, университетски преподаватели и експерти в сферата на неформалното учене и младежката работа. При създаването й те имаха обща мисия – да подпомогнат младия човек да се превърне в личност, която да може да се реализира пълноценно в европейското общество. Авторският колектив има богат опит и пряк досег до младежите обучаващи се във формалните образователни институции на община Свищов. От друга страна част от авторите на обучителната програма са ученици от 9 до 12 клас в различни свищовски училища. От своя страна младежките работници на „Институт Перспективи“ притежават богат практически опит на европейско ниво, придобит чрез участието в над 40 международни проекти по програмите на Европейската комисия Младежта в действие (2007-2013) и КД1 сектор „Младеж“ на Еразъм+ (20142020). Подкрепящи изцяло развитието на методологията на неформалното учене и младежката работа. Създавайки равнопоставеност между обучаемите (учениците) с педагозите (учителите) и младежките работници, чрез четири съвместни работни срещи се създаде книгата, която има за основна цел да се превърне в механизъм, който да: - Предостави актуална информация за провежданите политики в областта на неформалното учене и младежката работа на национално и европейско ниво. - Да предостави информация за националните и европейските механизмите за овластяването на младежите от малките населени места. -Да дефинира същността и приложимостта на ключовите компетенции. - Да предостави практически приложими техники от неформалното учене, които да се адаптират в учебните часове по общообразователните предмети във формалната образователна система. -Да насърчи гражданското участие на младежите от малките населени места. -Да направи процесът на учене в съответствие с интересите и потребностите на младежите, което е предпоставка за повишаване на тяхната обществена и трудова заетост. Нуждата от обучителната програма се поражда, защото голям дял от педагогическия персонал във формалните образователни институции на малките населени места на България не е в състояние да борави с методологията на неформалното учене. От друга страна учениците не са стр. 4
запознати със същността на ключовите компетенции, чието притежание е предпоставка за добра реализация на пазара на труда. Неформалните техники на учене са доказан механизъм, който спомага за по-бързото усвояване на осемте ключови компетенции, а от там и на учебния материал. Съществена пречка пред развитието на неформалното учене в България е ограниченият достъп до ръководства и наръчниците, които да разяснят на педагогическите специалисти как да се формира среда за развитие на ключови компетенции. Въпреки, че има стотици безплатни ръководства на английски език в различни образователни сайтове относно ключовите компетенции и неформалното учене, то на български език те са оскъдни. Трудност пред неформалното образование може да се приеме и явлението на тиха съпротива от страна на учителите, спрямо „новите“ техники на неформалното учене. Грешно е да се приема неформалното учене като явление, което застрашава формалната образователна система. То може единствено да я подобри и да повиши нейната ефективност като създаде една по-благоприятна среда в училище за усвояване на знания от учениците. Друга пречка пред достигането на ключовите компетенции до младите хора са ограничения брой младежки работници и места, където има създадени условия за тяхното разпространение. Към настоящият момент дори младите хора да пожелаят да участват в инициативи, които развиват ключовите им компетенции, достъпът до тях в малките населени места е силно ограничен. Тъй като могат да се докоснат до неформалното учене единствено чрез участия в проекти по сектор „Младеж“ на Еразъм+ или обучения финансирани от Националната програма за младежта (2016-2020), както и някой други програми, които по своята характер не са масови. Въз основа на изброените предизвикателства ние направихме тази първа малка стъпка към създаването на механизъм, който да бъде полезен на педагогическия персонал и младежките работници при работата им с младежи в образователните институции и извън тях. Споделяме с Вас тази програма, защото умението на младите хора да владеят различни езици; да умеят правилно да учат; да имат добри математически умения и свободно да боравят с новите технологиите; да са в състояние да използват правилно и рационално ресурси на интернет; да могат свободно да общуват по между си и да работят в екип; да имат предприемачески дух и да приемат различните хора и култури са нужните предпоставки за превръщането на младия човек в успешна личност през XXIв. Ахмед Куйтов Председател УС на „Институт Перспективи“ 29.01.2017 стр. 5
II ЧАСТ АНАЛИЗ НА ПРЕПОРЪКИТЕ ОТ СВИЩОВСКИТЕ МЛАДЕЖИ, СВЪРЗАНИ С ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД АКТИВИЗИРАНЕТО НА МЛАДЕЖИТЕ В СВИЩОВ При реализирането на работните срещи „Ние желаем да…?“ участие взеха 260 младежи на възраст 16-25г., които са ученици и студенти в град Свищов и населените места на общината. При всяка една от 15-те проведени работни срещи младежките работници от Институт Перспективи прилагаха неформалните техники за работа по групи - “дърво на проблемите“ и „дърво на целите“. Чрез разделянето на участниците в групи от 3 до 7 младежи се създаваха колективи, които, първо да идентифицират проблемите, които пряко засягат техните възможности за личностно развитие, образование, икономическа активност, достъп до информация и др. Веднага след това, младежите преминаваха към обсъждане помежду си, за да систематизират на лист от флипчарт основните заключения до които са достигнали. На участниците е разяснено да поставят в корените на хипотетичното „дърво“ най-големите предизвикателства, които в последствие оказват неблагоприятно въздействие върху младежите чрез различни икономически и обществени явления. Следващата стъпка е всяка една група да представи своя работен резултат пред останалите участници. Втората фаза е да се посочат целите, които трябва да се постигнат, за да могат младежите да се активизират и да развиват своя потенциал в обществено икономическия живот на региона, в който живеят. Като отново участниците са били разпределяни в нови екипи, като се запази методът на работа с уточнението, че в корените на дърветата е нужно да се поставят явленията, които трябва да настъпят, за да се постигнат желаните от младите хора цели. След приключването на работните срещи, младежките работници съвместно с екипа по управлението на проекта, констатира наличието на общо 82 схеми, които съдържат предизвикателствата пред младежите и техните предложения за подобряването на обществено-икономическата среда и активизирането на техните връстници. Младежите, участвали в работните срещи в схемата „дърво на проблемите“ в корените са поставили: бедността, безработицата, емиграцията, образователната система, бездействието, недоверието между хората, песимизмът, апатията, алчността, страхът, стресът, агресията. Според младите хора от Свищов, проявленията на изброените негативни обществени явления са най-често замърсената околна среда, липсата на развлечения, алкохолизмът, наркоманията, проституцията, насилието стр. 6
между младежите, расизмът, корупцията, неграмотността сред младежите, лицемерието и егоизмът, отрицателният прираст на населението, престъпността, ниските заплати, лошият междуселищен публичен транспорт, влошена пътна инфраструктура, липса на конкурентна бизнес среда, бездомни хора, липса на информация за неформалното учене, липса на морални ценности, липса на подкрепа, неефективно здравеопазване, ниска обща култура, загубена връзка между поколенията. Особено внимание младежите отделят на проблемите в училище, които според тях са породени от обстановката и процеса на образование, методите и отношението на учителите спрямо учениците, ниската амбиция и мързела сред техните връстници. Докато в същото време, младежите посочват, че имат много ангажименти и висока натовареност, свързана с домашните. В семейната среда младежите са посочили липсата на еманципация на децата от техните родители. Както и разпокъсаността на семейството, което е следствие на трудовата емиграция и високите нива на разводи между родителите. Младежите посочват ограничения достъп до спортни съоръжения, което възпрепятства пряко участието им в различни видове спортни дейности. Младежите посочват, че липсва поле за изява, недостатъчната информация за възможностите за участие в младежки обмени в Европа. Недостатъчната осведоменост за възможностите за висше образование в България и Европа. Липса на ориентация за възможностите за кариерно и личностно развитие в Свищов и България. Младежите отчитат факта на ниските нива на екипна работа и отсъствието на лидери. Също така се отбелязва наличието на слаба организираност и структурираност между служителите в отделите на местите, регионалните и държавните институции. Притеснително е явлението как младите хора с лекота и без видимо притеснение критикуват различни държавни институции, без всъщност да разбират тяхното функциониране и роля. Младежите са склони да обвиняват общината, държавата и училището за техните несполуки и проблеми. Младите хора критикуват без притеснение политическата система и нейната ефективност. Когато младежките работници на Институт Перспективи са насърчили участниците в работните срещи да предложат “рецептата“ за активизирането на младежите и намаляването на въздействието на описаните от тях проблеми, които пряко рефлектират върху техния живот. В схемите с целите, младежите в корените на дърветата са поставили: амбиция, възпитание, надежда, любов, мотивация, трудолюбие, почтеност, решителност, смелост, уважение към хората, ясна визия, дисциплина, външни инвестиции. Според младите хора, това са основните предпоставки, които с изключение на инвестициите, са характеристики на личността, стр. 7
изброените феномени е нужно да се притежават от младежите, за да може да се постигне икономическо и обществено развитие на община Свищов. Стъпките, които трябва да се предприемат, според тях са привличането на квалифицирани кадри, интеграцията на хората от малцинствата, създаването на нови фабрики, в които да бъдат създадени нови работни места. Повече контрол за спазването на закона; Повече практическо образование; Съвместна работа между висшите учебни заведения и предприятията; Улеснен достъп до Европейските програми; Обучения на родители и учители за методите на неформалното учене. Организиране на събития за споделяне на опит в широк кръг от личности. Насърчаване на българското производство. Съвместни инициативи с хора, представители на други религии и етнически групи. Привличане на интереса за учене. Подобра функционираща здравна система. Създаване на центрове за кариерно ориентиране. Създаване на повече младежки организации, които да ангажират младежите и да им дават съвети за организирането на деня и техните задължения като личности. След края на всяка една работна среща на младежите е предложено да попълнят анкетна карта, чрез която да отговорят на пет въпроса със затворени отговори. По този начин, екипът на проекта направи локално емпирично проучване, чрез което да констатира нагласите на младите хора на Свищов относно прилагането на националните и европейски политики в областта на младежта. За участие в проучването се съгласяват 171 младежи на възраст 16-25г., като делът на момичетата е 57.9% а на момчетата 42.1%.
Преди работната среща „Ние желаем да…?“, знаехте ли за съществуването на Националната стратегия за младежта (2012-2020) и Европейската стратегия за младежта (2010-2018) ?
ДА
НЕ
69.6% от младежите не са знаели, че съществуват стратегии на национално и европейско ниво, които са насочени специално към стр. 8
развитието на младежта. Докато 30.4% от младежите са знаели за съществуването на стратегическите документи на национално и европейско ниво, но при въпроси от страна на младежките работници да споделят какво регламентират и защо служат тези документи, малцина са били участниците, които са изказали адекватно и кореспондиращо с истината мнение. По време на работните срещи, младежките работници чрез неформални техники на учене и интерактивна презентация са информирали младежите за целите и политиките, които са заложени в двата стратегически документа. Младежките работници са акцентирали, че Република България и Европейският Съюз са създали предпоставките за успешното развитие на младежта, както и чрез тези стратегически документи се подкрепят политиките, които спомагат за пълноценното развитие на младите хора на България. Вторият въпрос от анкетното проучване цели да констатира дали младежите одобряват стратегическите цели на Стратегиите.
След края на работната среща „Ние желаем да…?“, одобрявате ли стратегическите цели на Националната стратегия за младежта (2012-2020) и Европейската стратегия за младежта (2010-2018) ?
ДА
НЕ
98.8% от младежите в Свищов одобряват стратегическите цели, които са заложени в Националната стратегия за младежта (2012-2020) и Европейската стратегия за младежта (2010-2018). Едва 1.2% от младите граждани на Свищов не одобряват заложените цели в стратегиите. Високият дял на одобрение от младежите красноречиво говори, че стратегическите документи са в съответствие с интересите на младежите. Данните доказват, че когато младежите се информират за същността на дадените политики и цели по достъпен за тях начин, то те разбират и са в състояние да подкрепят стр. 9
заложените политики. Чрез третия въпрос, се насочва вниманието на младежите - дали ще съдействат за реализирането на младежките политики. Стойностите показват красноречиво, че голям дял от анкетираните ще съдействат.
Бихте ли съдействали за изпълнението на заложените в Националната стратегия за младежта (2012-2020) и Европейската стратегия за младежта (2010-2018) стратегически цели ?
ДА
НЕ
92.4% от младежите на Свищов са заявили, че ще спомогнат за изпълнението на стратегическите цели на Националната стратегия за младежта (2012-2020) и Европейската стратегия за младежта (2010-2018). Което в същото време еднозначно показва, че младите хора на Свищов подкрепят европейския път за развитие на България. Както и че стратегическите цели са в съответствие със собствените им приоритети за бъдещето развитие на тяхната общност. Високият дял подкрепа, който заявяват младите свищовци, би могъл да се обясни с факта, че при разписването на посочените Стратегии, са били взети под внимание интересите и желанията на младите европейци. Високият дял подкрепа, който засвидетелстват младите хора, показва тяхната готовност да спомагат за развитието, активизирането и овластяването както на самите тях, така и на техните близки приятели и познати. След като се констатира наличието на подкрепа от страна на младежите за провежданите политики, е редно да се отдели внимание на намеренията, които имат младежите спрямо идентифицираните от тях проблеми.
стр. 10
Четвъртият въпрос в анкетното проучване е насочен пряко към младежите и набелязаните от тях проблеми и дали ще предприемат действия, чрез които да повлияят положително върху проблемните ситуации.
Ще предприемете ли бъдещи действия за разрешаването на идентифицираните по време на работната среща проблеми ?
ДА
НЕ
94.4% от участвалите в проучването заявяват, че ще предприемат действия, чрез които в бъдеще да разрешат идентифицираните по време на работната среща проблеми. Докато 5.6% от младежите, не биха предприели инициатива за подобряването на ситуацията в тяхното населено място. Основната причина, която посочват, е бъдещата им емиграция извън България. Високият дял на младежите, които биха насочили времето и енергията си за подобряването на ситуацията в Свищов, може да се потвърди с инициативите, които непосредствено след работните срещи „Ние желаем да…“ и обучението „мощта на младежкият работник“, започнаха да предприемат. Активно започнаха в социалните мрежи да споделят за ползите от младежкото включване и неформалното учене, всеки ден след училище идват в нашия офис и предлагат различни инициативи, чрез които да информираме повече техни връстници. Десетки младежи отправиха запитвания към мен и членове на екипа дали могат да канят техни приятели на нашите събития. На 31.01.2017г. участници в нашите дейности от ПГ по ЛПС гр. Свищов, сами ще организират обучение за техните съученици и представители на Институт Перспективи са поканени като специални гости. От 30.01.2017 ще стартира пилотен математически курс за стр. 11
напреднали ученици от 1 до 4 клас, който ще използва техниките на неформалното учене и е по идея на Любомира Димитрова, която взе участие в дейностите по проекта. Текущите самоинициативи на участници от дейностите на проект – Нови хоризонти за младежите на Свищов, потвърждават резултатите от анализа на въпрос 5 от анкетното проучване, чрез който бяхме отправили запитване към участниците, дали биха се включили в последващи дейности на младежки организации от техния регион.
Бихте ли се включили в бъдещи инициативи и дейности на младежки организации от Вашият регион?
ДА
НЕ
94.7% от анкетираните свищовски младежи, потвърждават, че биха се включили в бъдещи дейности на младежки организации. Като допълнително потвърждение е редно да отбележа, че голяма част от младежите проявяват готовност да спомагат за изпълнението на дейностите на Институт Перспективи. Например активно се включиха при разработването на настоящата обучителна програма. Направиха корицата на книгата, информационните диплянки и брошури на проекта. Направиха няколко видеа от дейностите по проекта. Заявяват желание да участват в наши регионални, национални и международни дейности.
стр. 12
ИЗВОДИ -Чрез работните срещи „Ние желаем да…?“ и проведеното емпирично проучване сред младежите се потвърждават предизвикателствата, които са посочени в Националната стратегия за младежта (2012-2020) и Европейската стратегия за младежта ( 2010-2018). -Чрез използваните работни методи на неформалното учене се доказва, че младежите от малките населени места могат да се активизират и да се подобри тяхното отношение спрямо политиките на национално и европейско ниво, които пряко ги касаят. -Техниката „връстници обучават връстници“, която използвахме при реализирането на всички образователни занимания в обучението и работните срещи, потвърждава своята ефективност, което означава, че трябва да се подкрепя и насърчава в бъдещата работа с младежта. -Отношението като към равен, от страна на младежките работници спрямо участниците в работните срещи, им спечели доверието за последващи съвместни инициативи. -Възможността за последващи инициативи и дейности, които се случват по идея на участниците и се подкрепят от Институт Перспективи, училищата и Общината са красноречиво доказателство спрямо младежите, че политиките на национално и европейско ниво работят в техен интерес.
III ЧАСТ ПОЛИТИКИ ЗА РАЗВИТИЕ НА НЕФОРМАЛНОТО УЧЕНЕ НА НАЦИОНАЛНО И ЕВРОПЕЙСКО НИВО ДО 2020г. Неформалното учене е съвкупност от техники, които насърчават участниците в процеса на образование да развият компетенции, които веднага след това могат да приложат в живота. Неформалното учене на ниво Европейски Съюз започва да се подкрепя все по - интензивно от 1996г. След като Жак Делор в доклада - „Learning: The Treasure Within “1 загатва за утопичната идея на Европейската Комисия да насърчи формирането на учещо общество, базирано на придобиване, обновяване и прилагане на знания. Според Делор, това са трите аспекта, които трябва да се подчертаят при учебния процес. Тъй като, развитието на „информационното общество“ предоставя възможност на личността за достъп до данни и факти, поради
1
Report to UNESCO of The international commission on education for the twenty first century., Достъпен на http://unesdoc.unesco.org/images/0010/001095/109590eo.pdf, Ползван на 12.01.2017
стр. 13
това образованието трябва да предостави възможност на всеки сам да събере информация, която да може да организира, управлява и прилага. В РЕЗОЛЮЦИЯ НА СЪВЕТА2 от 27 ноември 2009 г. относно обновена рамка за европейско сътрудничество по въпросите на младежта (2010—2018 г.) се поставя целта да се насърчава равният достъп на младите хора до висококачествено образование и обучение на всички равнища и възможностите за учене през целия живот. Неформалното учене за млади хора като допълнение към официалното образование, следва да бъде насърчавано и признавано, и следва да се развиват по-добри връзки между официалното образование и неформалното учене. В Резолюцията се приканват държавите членки и Комисията да предприемат инициативи в съответните им сфери на компетентност за подкрепа на разкриването на повече възможности за социално-възпитателна работа с младежта и на други възможности за неформално учене като едно от действията за справяне с преждевременното напускане на системата за училищно образование. Както и да се използват официалното образование и неформалното учене за насърчаване на социалното сближаване и разбирателство между различните групи, да се насърчават равните възможности и да се намали различието в успеваемостта. Държавите членки и Европейската Комисия следва да насърчават официалното образование и неформалното учене в подкрепа на новаторството, творчеството и предприемчивостта на младите хора. В Стратегия на ЕС за инвестиране в младежта и за мобилизиране на нейния потенциал3 е заложена целта - освен официалното образование, трябва да бъде подкрепяно и неформалното образование с цел то да допринесе за ученето през целия живот в Европа, като се развива неговото качество, като се признават резултатите му и като се съчетава по-успешно с официалното образование. В Стратегията също така е заложена целта - да се окаже подкрепа на младежкото доброволчество чрез откриването на повече доброволчески възможности за младите хора, чрез създаване на улеснения за доброволчески изяви, като се премахнат пречките за тях чрез повишаване на осведомеността за стойността на доброволчеството, чрез признаване на доброволчеството като важна форма на неформално образование. Държавите-членки и Комисията следва да признават приноса на младежките организации.
2 3
(2009/C 311/01) Брюксел, 27.4.2009, COM(2009) 200 окончателен
стр. 14
Следващият важен стратегически момент за подкрепата на неформалното учене е приетата Препоръката на Съвета на ЕС от 20124 за валидирането на неформалното и самостоятелното учене. В Препоръката се констатира, че за да се предостави възможност на всички граждани на ЕС и всички граждани на трети държави, законно пребиваващи в Съюза да докажат това, което са научили извън училище, и да го използват за своето професионално развитие и по-нататъшно обучение, държавите членки следва да гарантират, че до 2015 г. ще бъдат създадени национални системи за валидиране на неформалното и самостоятелното учене, които дават възможност на гражданите да валидират знанията, уменията и компетентностите, които са придобили чрез неформално и самостоятелно учене, включително чрез образователни ресурси със свободен достъп, както и да получат пълно или частично признаване на квалификация въз основа на валидиран опит, придобит чрез неформално и самостоятелното учене, без да се засягат разпоредбите на друго приложимо законодателство на ЕС, поспециално. Директива 2005/36/ЕО28 относно признаването на професионалните квалификации; Държавите - членки следва да гарантират, че заинтересованите страни, а именно организациите на работодателите, синдикатите, търговските, промишлените и занаятчийските камари, националните органи, участващи в процеса на признаване на професионалните квалификации, службите по заетостта, младежките организации, лицата, работещи с младежи, организациите, предоставящи образование и обучение, както и организациите на гражданското общество участват в разработването и прилагането на компонентите и механизмите за: -Подкрепа за гражданите при установяването на резултатите, които са постигнали чрез неформално и самостоятелно учене; -Помощ за гражданите при документирането на резултатите, които са постигнали чрез неформално и самостоятелно учене; -Оценка на резултатите, постигнати чрез неформално и самостоятелно учене; Държавите – членки, в същото време, да предоставят стимули на работодателите, младежките организации и организациите на гражданското общество да насърчават установяването и документирането на резултатите от ученето, постигнати на работното място или при доброволчески дейности, като използват съответните инструменти (по-специално инструментите, разработени във връзка с рамката Европас). Организациите, предоставящи образование и обучение, за да улесняват достъпа до формално образование и обучение въз основа на резултати от неформално 4
COUNCIL RECOMMENDATION on the validation of non-formal and informal learning. Brussels, 5.9.2012 COM(2012) 485 final
стр. 15
или самостоятелно учене, както и — ако е уместно — да освобождават лицата от определени изисквания и/или да предоставят кредити за съответните резултати. В Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж ЕВРОПА 2020. Чрез водещата инициатива „Младеж в действие“ на ниво ЕС, Европейската комисия ще работи за насърчаване на признаването на неформалното учене. Чрез инициативата: „Програма за нови умения и работни места “на национално равнище държавите-членки трябва да гарантират за придобиването и признаването на компетенции, необходими за по-нататъшно обучение и на трудовия пазар по време на общото, професионалното, висшето образование и образованието за възрастни, включително неформалното учене. В оценката на Стратегията на ЕС за младежта и препоръката на Съвета относно мобилността на младите доброволци в целия ЕС от 2016г. се посочва5- Младежки дейности в областта на политиката на образованието и обучението са насочени към предоставяне на възможност на всеки млад човек да получи достъп до висококачествено образование и обучение чрез опознаване на възможностите за неформално учене като допълнение към формалното образование. През последните години, това все по-често се разглежда като начин за намаляване на преждевременното напускане на училище, което е една от целите на Европа 20206. При изготвянето на доклада е направено проучване сред младежките организации в цяла Европа. Резултатите от него показват, че 63% от младежките организации в Европа поставят младежката работа и неформалното учене като основни инициативи, които ЕС трябва да популяризира в бъдеще. В Национална програма за развитие: БЪЛГАРИЯ 2020 се описва състоянието на младежката инфраструктура (младежки домове) в страната не е на необходимото ниво, за да отговори на нарастващите потребности на младите хора. Към 2010 г. едва 16% от младежките домове (119 младежки домове към 1989 г.), предлагат услуги на младите хора. Това възпрепятства ефективното предлагане на неформално учене на младите хора в страната. В областта на неформалното учене липсва система за наблюдение, оценка и управление на качеството на предлаганите услуги и младежката работа. Необходимо е да се създадат условия за повишаване качеството на 5
Evaluation of the EU Youth Strategy and the Council Recommendation on the mobility of young volunteers across the EU. Prepared by Laura Eid, Bianca Faragau, Sarah Fleury, Luca Mobilio, Thomas Taylor di Pietro, Daniela Ulicna. Edited by European Commission, March 2016. ISBN 978-92-7957877-9. 6
Брюксел, 3.3.2010 г. COM(2010) 2020 окончателен
стр. 16
младежката работа с цел осигуряване на достъп до качествени услуги за подкрепа на пълноценното личностно и обществено развитие на младите хора в съответствие с потребностите и интересите им, както и осигуряване на достатъчен ресурс за предлагане на услуги в областта на неформалното учене. В Националната стратегия за учене през целия живот за периода 2014 – 2020 г. се поставя целта да се увеличи делът на населението на възраст 25- 64 години, участващо в неформално обучение от 24.4% през 2011 на 38.0% през 2020 г. Чрез Стратегията се прави крачка и очертава посоката за нов образователен подход и иновации в образованието и обучението за изграждане на съгласувана и адаптивна към промените система за образование и обучение, която обхваща ученето във всичките му степени – от предучилищното възпитание и подготовка до висшето образование и ученето на възрастни и във всички негови аспекти образование, формално и неформално обучение и самостоятелно учене. Прилагане на образователен подход, който подпомага развитието на всички учещи и допринася за изграждането на мислещи, можещи и инициативни личности, способни да се справят с промените и несигурността. В Стратегията е заложено осигуряването на равнопоставеност на формалното образование и обучение, неформалното обучение и самостоятелното учене чрез въвеждане на система за валидиране на резултатите от ученето. Според Стратегията, до 2018г. ще се въведе система за валидиране на знания, умения и компетентности, придобити чрез неформално обучение и самостоятелно учене. Причините, поради които неформалното учене се подкрепя, според Стратегията, е явлението от последните години, при което неформалното обучение и самостоятелното учене придобиват все по-голяма тежест и значение за младите хора в страната и за заетите в предприятията като начин за придобиване на специфични компетенции и умения в полза на тяхното личностно и професионално развитие и повишаване на мотивацията за успешна социална реализация. В Стратегията се посочва, че над една трета от всички заети лица в България, са участвали в неформално обучение за повишаване на професионалната квалификация. Изводите от независима оценка на ефекта на програмата на ЕК „Младежта в действие” сочат, че неформалното обучение, предоставяно от неправителствени организации, е изключително ефективно за изграждане на ключови компетентности, както и на „меки” умения, като комуникационни умения и умения за работа в екип. Изследване на стр. 17
„Евробарометър” показва, че тъкмо те повече се търсят – 78% от работодателите в България считат уменията за работа в екип за много важни, а специфичните умения за дадената професия са определени като много важни от 70% . Чрез Стратегията се предоставя предпоставка за подкрепа на младите хора за придобиване на ключови компетентности, посредством неформално обучение и осигуряване на условия за признаване и зачитане на постигнатите резултати. Чрез дейности за стимулиране на неформалното обучение и самостоятелното учене в рамките на инициативата „Учещи региони” и насърчаването на изграждането на мрежи за учене през целия живот на местно ниво, включващи държавни и местни власти и структури, фирми и предприятия, доставчици на образование и обучение, културни институции, предоставящи неформално обучение, неправителствени и доброволчески организации до 2020г. в България 38.0% от населението на възраст 25- 64 години, според Стратегията, ще е участвало в неформално обучение. В Национална Стратегия за младежта (2012 – 2020) е заложена оперативна цел за стимулиране на неформалното обучение сред младите хора. За да се постигне, е нужно да се реализират четири основни задачи: -Разширяване на възможностите за неформално обучение на младите хора чрез публично подпомагане и предлагане на услуги за разширяване на знанията, опита и уменията на млади хора за приобщаването им към ценностите на гражданското общество, науката, културата, изкуството, здравословния начин на живот, безопасността на движението по пътищата и за предотвратяване на противообществените прояви. -Популяризиране формите на неформалното обучение. -Разширяване на достъпа до програмата „Младежта в действие” на младите хора, особено на живеещите в малките градове и селските райони. -Популяризиране и насърчаване на използването на EUROPASS и YOUTHPASS от младите хора като инструменти за самооценка на знания и умения, включително умения, придобити в неформална среда. ИЗВОДИ При изложените в предишните страници откъси от Препоръки, Резолюции, Доклади и Стратегии на Национално и Европейско ниво, ясно личи подкрепата за насърчаването, развитието и популяризирането на неформалното учене от официалните законодателни институции в Европейския Съюз и Република България. Единствените разминавания, които биха могли да се откроят се ограничават до използването на понятията стр. 18
„неформално учене“ ; „неформално обучение“ ; „неформално образование“. Което е добра тема за дебат между филолози – кое, всъщност, понятие найточно описва същността на съвкупността от неформални техники и методи за работа младежи и възрастни с цел развитие на техните ключови компетенции. Важен извод е подкрепата, която се оказва на младежките организации, които са едни от най-важните изпълнители на заложените цели за развитието и утвърждаването на неформалното учене в Република България и Европейският Съюз. В изброените Стратегически политически документи се насърчава сътрудничеството между неформалното учене и формалното образование. Всичко това до тук, ни позволява на нас, членовете на екипа на проект „Нови хоризонти за младежите на Свищов“ , като част от младежката организация - Институт Перспективи, да разработим настоящата обучителна програма за развитие на ключовите компетенции на свищовските младежи. Която в началото, се надяваме да бъде приета за адаптиране във формалните образователни институции на гр. Свищов. В бъдеще членовете на Сдружение „Институт Перспективи“ биха положили усилия и за адаптацията й в други населени места в Република България със сходни демографски и икономически характеристики като Община Свищов в периода на 20 - те години на XXIв. IV ЧАСТ НАЦИОНАЛНИ И ЕВРОПЕЙСКИ МЕХАНИЗМИ ЗА ОВЛАСТЯВАНЕТО НА МЛАДЕЖИТЕ ОТ МАЛКИТЕ НАСЕЛЕНИ МЕСТА Терминът „овластяване“ е от съществена важност в разбирането на демокрацията в съвременното общество. Когато говорим за младежко овластяване вниманието и всички усилия трябва да бъдат насочени в тази посока, защото именно младите хора представляват нашето бъдеще. Редно е понятието да се разглежда в широк смисъл – не да дадеш власт на някого, а да му предоставиш възможност за самостоятелност, с цел развиване на индивидуалните качества с оглед активното участие във формирането на живота на човека и на неговата общност. С овластяването младите хора се включват пряко в процеса на вземане на решения и създаване на политики за бъдещето, като по този начин ще могат да допринесат за формирането на едно по-добро, по-активно и по-целеустремено общество.
стр. 19
Инструменти за участие на младите хора Овластяването на младите хора е сложен и комплексен процес, изискващ съвместна работа на всички институции, които работят с младежи. Работейки в синхрон организациите ще могат да правилно да дефинират всички младежки политики и успешно ще включат младите хора в процеса на вземане на решения. За да бъде това участие максимално ефективно и полезно, е необходимо да се използват определени инструменти, чрез които младежите ще се подготвят за интегрирането им в гражданското общество. Представените в тази глава инструменти включват - разработването на обучителни програми и обучения за участие на младите хора, осигуряване на информираност и комуникация между младежите, различните организации и органи на властта , с цел да се стимулират младежките инициативи и проекти. Това ще спомогне за развиване на основните компетенции на гражданите, повишаването на ангажираността им в обществено полезни каузи и доброволчество. Овластяването на младите хора става пълноценно, само когато те поемат инициативата за промяна, а институциите осигуряват единствено благоприятна среда и насърчават създаването на младежки сдружения. Обучение по младежко участие Младежите се нуждаят от подкрепа още в началото на изграждането си като личности за да бъдат пълноправни граждани с активни граждански позиции. Всъщност, училището има основополагащата роля. Ето защо местните и регионалните институции е необходимо да се обединят в подкрепа на изграждането на мрежа от младежки сдружения и организации, които да обучават младежите за тяхното бъдещо пълноправно участие във вземането на важни решения за социалното развитие на обществото. Чрез методите на неформално учене, младите хора ще придобият “меки умения”, които са от съществена важност за успешното им участие в процеса на вземане на решения, изграждането на активна гражданска позиция и включването им в пазара на труда. Младите хора трябва да бъдат запознати със своите права и тези на другите. Само така те ще могат да упражняват своето гражданско участие от по-ранна възраст. За да бъде изпълнено това следва да стимулира професионалното обучение на учители и младежки работници, който да работят с младите хора в процеса на формирането на тяхната личност и да ги напътстват, съветват и подкрепят при вземането на важни решения. С интегриране на методите на неформално учене в образователната система ще се повиши интереса и ангажираността на учениците, както и цялостната ефективност на обучителния процес. Препоръчително е учителите да работят заедно с младежки работници, като по този начин да стимулират изграждането на местна активна младежка общност. стр. 20
Едно от основните предимства, на съвместната работа на учител и младежки работник е, че младежите се чувстват много по-близки с младежкия работник, в сравнение с учителя. По-лесно се осъществява диалог с него, споделят се мнения и идеи, свързани с учебния процес. Системния обмен на информация между учителя и младежкия работник, относно настроенията и нагласите на младежите към процеса на обучение, превръща младежкия работник в важно свързващо звено между учителя като представител на системата на образованието и младежите като бъдещи активни граждани. Важно е да се отбележи, че е необходимо да се подкрепят и всички форми на участие на учениците в училищната дейност, които изграждат самостоятелност у младите хора. Чрез създаване и активизиране на ученически съвети, учениците ще могат да изразят своите идеи и проблеми пред ръководството на училището, както и реално да участват в изграждането на политиките за развитие на учебното заведение, в което се обучават. В зависимост от спецификата на училището, могат да бъдат създадени и ученически учебни компании, които под формата на симулация да запознаят младежите с реалната бизнес среда, да ги научат да предвиждат последиците от своите решения и да поемат отговорност за тях. Тази форма на участие е изключително ефективна, защото учениците биват въвлечени в една нетипична за училището среда, която е извън “зоната на комфорт” и по този начин се стимулира креативното мислене, работата в екип, изразяването на лично мнение, приемането на чуждо такова и придобиване на практически опит. Създаването на младежки клубове по интереси ще помогне на учениците да намерят съмишленици в областта, от която се вълнуват и имат интереси, Клубовете ще им позволят да организират собствени инициативи и събития, чрез който да представят своите идеи, работа и да създават нови приятелства и контакти. Реализирането и подкрепата на дарителски кампании ще създаде усещане за социална ангажираност и ще спомогне за моралното израстване на младежите, като по този начин те ще се чувстват полезни на себе си и на обществото. Дотук повечето от представените инструменти бяха в сферата на неформалното учене и под формата на извънкласни дейности, но е важно да се помисли и за промяна в самите учебни програми като се добави гражданското образование, което е важен елемент за бъдещото личностно развитие на младите. То ще запознава учениците с основните им права и задължения, как да се възползват от тях и как да ги изпълняват, и как да постъпят в случай, че техните права са нарушени. Също така в учебния план на тази дисциплина може да бъде добавено запознаване на учениците с всички възможности за овластяването или казано по друг начин пълноправно участие в процеса на вземане на решения. След това могат да стр. 21
се запознаят със застъпничеството и как да отстояват своите принципи, идеи и каузи, както и да поемат инициативата в свои ръце. Интересно е да се разгледа и метода “връстници обучават връстници”, който представлява инструмент за овластяване и придобиване на определени знания и умения. “Изследванията сочат, че добре разработените и осъществени програми за обучение на връстници дават много добри резултати.” (Козарева & Божилов, 2010). Едно от безспорните предимства на този метод е, че чрез него могат да бъдат обхванати трудни за достигане групи, които имат сходни профили и трудно усвояват информация чрез традиционните методи. Самите младежи, които обучават своите връстници получават опит, знания и развиват своите лидерски умения, което ще им послужи в собственото им професионално и личностно развитие. Такова обучение е гъвкаво и допълващо и ще спомогне за подобряване на образователната система. Според теорията за развитието, младите хора са силно податливи на различни влияния и са по-склонни да възприемат информация от техните връстници, отколкото от възрастните. В много отношения, обучение на връстници е напълно естествен и традиционен начин, по който се създават и предават знания и информация. Хората, които усвояват нови умения или информация разказват на другите за тях, така че заедно те всички научават нещо ново. Информиране на младите хора В днешно време младежите живеят в едно много по-информирано общество, в което проблемите не се зараждат от липсата на информация, а по-скоро в структурирането и отсяването на най-важната такава. Навлизането на Интернет в ежедневието, ни дава постоянен достъп до една безкрайна база данни, от която можем да извлечем необходимата информация само с няколко клика. Освен това информацията не е само част от мрежи, а е навсякъде около нас. По този начин младите хора биват претоварени от информация, която не винаги е полезна. Затова е по-важно те да усвоят как да отсяват необходимата им информация или къде да я открият. Често в ежедневието си младежите пропускат важна информация свързана с услуги, възможности и проекти, създадени специално за тях, които могат да им бъдат от полза, за да бъдат пълноценна част от живота на своите общности. По тази причина местните и регионални институции трябва да се обединят за изграждането и поддържането на вече съществуващи местни информационни центрове, в които младежите да имат достоверен и актуален източник на информация. Участието на младежите в подобен тип центрове е стъпка към ангажирането им в общността и изграждането на гражданската им позиция. Информационните услуги трябва да бъдат съобразени с определени професионални принципи и норми, съгласувани с местните власти и самите младежи, въвлечени в стр. 22
процеса. Младите хора трябва да участват в подготовката, изпълнението и оценката на дейностите и продуктите на младежките информационни центрове и да бъдат представлявани в техните управителни органи. Насърчаване на младежкото участие чрез информационните и комуникационни технологии Навлизането на информационните и комуникационни технологии в нашия бит и ежедневие предлага необятни възможности за информиране на младите хора. Тези технологии са интерактивни и могат да бъдат използвани за обмен на широк спектър от информация. Местните и регионални институции трябва да се възползват от тези технологии при формирането и изпълнението на политиките си, защото по-този начин те ще бъдат по-достъпни и по-разбираеми за младежите. Политиките могат да бъдат представени чрез информационни интерактивни сайтове или чрез образователни игри, които да привлекат интереса на младежите и да им грабнат вниманието, същевременно с това да ги информират и включат в процеса на вземане на решения. Важно е условието достъпът до тях е гарантиран за всички млади хора по отношение на места за достъп и обучение за използването на тези нови инструменти. Насърчаване на участието на младите хора в медиите Младите хора ежедневно използват услугите на медиите, но не трябва да подценяваме тяхната способност да са част от този процес, а именно да създават и представят информация. Младежите имат различна гледна точка и подход към определени теми, което е възможност те да предават информацията на техните връстници много по-достъпно и интересно, отколкото биха могли вече утвърдени журналисти. Това участие ще даде възможност на младите хора да се научат как да изразяват мнението си и да структурират информацията. П тази причина регионалните и местните институции трябва да подкрепят младежки инициативи, като създаване на радио, телевизия, печатна и електронна преса, в които те да могат да се изявяват и да упражняват своите способности. Насърчаване на младите хора да се занимават с доброволческа работа и да се посвещават на обществени каузи Необходимо е младите хора да бъдат стимулирани и насърчавани да се занимават с доброволчески инициативи, защото в динамичното ежедневие те много по-трудно успяват да се реализират. Чрез доброволчеството младежите ще придобият опит, който е нужен за израстването им и тяхното кариерно развитие, също така ще могат да участват в каузи и инициативи, които са от обществена важност и това ще им помогне да допринесат за своето личностно израстване и да бъдат част стр. 23
от обществения живот. Чрез доброволчески инициативи младите хора имат възможност да споделят свои каузи с други връстници и доброволци, да работят съвместно за тяхната реализация, по този начин те развиват организационните и комуникативните си умения като успяват да въвличат и заразяват други доброволци, които да се обединят и застъпят за тях. Важна стъпка на национално ниво е приемането на Закона за доброволчеството, което ще позволи тези дейности да бъдат регламентирани и популяризирани. В този ред на мисли местните и регионални институции трябва да стимулират създаването на центрове за доброволчество и да разработват инициативи за подкрепа и насърчаване на ангажирането на младите хора в доброволческа дейност. За да се осъществи това е необходимо младежите, организациите, властите и работодателите да работят върху система, която да признава и доброволческата работа като трудова дейност. Полагането на доброволчески труд помага на младежите да се изградят като личности, защото той е лична кауза и ценен опит. Чрез него те ще развият важни умения като отговорност, организация, работа в екип и комуникация. Подкрепа на проекти и инициативи на младите хора В думите “Безпределната надежда и ентусиазъм - главното богатство на младите.” на Рабиндранат Тагор кратко, точно и ясно е синтезиран образа на младия човек. Водени от своите мечти, надежди и желания у младите хора се пораждат множество идеи за проекти и инициативи, които са от полза за всички. Свободолюбивият и непокорен дух на младите хора търси решения на проблемите около него и начини да подобри живота си. Точно по тази причина местните и регионалните институции трябва да стимулират младежките проекти и инициативи, защото от една страна те подобряват средата и обществото, а от друга страна чрез тях младежите придобиват опит и знания. Проектните дейности и инициативи дават самостоятелност и увереност на младите хора, чрез тях те се чувстват значими в обществото и сами могат да изградят бъдещето си. За да се постигне резултат и напредък в тази област местните и регионални институции трябва, на първо място, да запознаят младежите с възможностите, който им предоставят Европейските и Националните програми, също така те трябва да съдействат за изпълнението на тези проекти, като им осигурят помощ от професионалисти и достъп до финансова, материална и техническа помощ. Именно след като са информирани младежите ще знаят как да се възползват от тези възможности. Национална програма за младежта представлява един мощен и гъвкав инструмент на национално ниво, който стимулира активизирането на стр. 24
младите хора в подобен тип дейности, като им осигурява безвъзмездна финансова помощ. Стратегическите цели на програмата са дефинирани в подкрепа на улесняване на достъпа до качествени услуги за специална подкрепа на пълноценното личностно и обществено развитие, насърчаването на здравословния начин на живот, развитието на доброволчеството, създаване на привлекателна среда за развитие на младите хора в малките населени места и селските райони и създаването на благоприятна, насърчаваща и подкрепяща среда за качествена професионална реализация на младите хора в България. Националната програма за младежта е насочена към младежи на възраст от 15 до 29 години и младежки работници и други специалисти, които са директно ангажирани с предоставянето на услуги или други дейности в подкрепа на младежкото развитие. Тя се реализира на територията на цялата страна, но в зависимост от спецификата на приоритетите и дейностите може да се прилага териториално разделение по зони, съобразени с броя на младите хора по административни области. Програмата включва две подпрограми, които ще бъдат финансирани на проектен принцип. Първата подпрограма предвижда разкриване на Младежки информационно-консултантски центрове (МИКЦ). Втората подпрограма дава възможност младите хора да пишат и да работят по собствени инициативи в шест тематични области: Тематична област 1. Младежко доброволчество и участие в доброволчески инициативи; Тематична област 2. Развитие и признаване на младежката работа; Тематична област 3. Насърчаване на здравословния начин на живот сред младите хора; Тематична област 4. Активизиране на младите хора в малките населени места; Тематична област 5. Младежко предприемачество; Тематична област 6. Европейски политики и председателство на България на Съвета на ЕС. На европейско ниво инструмент за активизиране на младежите и тяхното овластяване е програма Еразъм+. Тя подкрепя дейности в сферата на:
училищното образование; висшето образование; професионалното образование и обучение; образованието за възрастни; младежкия сектор.
Програмата има за цел да изгради стабилни партньорства между образованието и бизнеса за насърчаване на иновациите и стр. 25
конкурентоспособността, като същевременно насърчава заетостта, със специален акцент върху борбата с младежката безработица, като нейният период на действие е до 2020 год. Програмата работи на проектен принцип, като възможните дейности са разпределени в три ключови дейности (КД):
КД 1: Образователна мобилност за граждани. Проектите за образователна мобилност насърчават транснационалната мобилност на обучаеми (ученици от професионални гимназии, студенти, възрастни обучаеми, млади хора и доброволци) и на обучители (университетски преподаватели, учители, обучители, младежки работници и лица, работещи в организации от областта на образованието, обучението и младежта). КД 2: Сътрудничество за иновации и обмен на добри практики. В рамките на тази Ключова дейност се предоставя подкрепа за стратегически партньорства в областта на образованието, обучението и младежта, алианси на знанието, секторни алианси на уменията и изграждане на капацитет в областта на висшето образование и младежта. Предложенията, подкрепяни в рамките на тази ключова дейност следва да генерират положителни и дълготрайни въздействия върху участващите организации, върху системите за политика, в които тези дейности се формулирани, както и върху лицата, участващи пряко или непряко в организираните дейности. КД 3: Подкрепа за реформиране на политиките. Третата ключова дейност има за цел да улесни модернизацията на системите за образование и обучение, чрез изграждане на политическо сътрудничество между държавите-членки. Дейност „Структурен диалог” насърчава активното участие на млади хора в демократичния живот и дебата по въпроси, фокусирани върху теми и приоритети, определени от обновената политическа рамка в сферата на младежта. Структурен диалог е наименованието, използвано за дискусии между млади хора и отговорните за младежката политика с цел постигането на резултати, които са полезни за създаването на политики.
Насърчаване на организациите на младите хора Младежките организации са уникални с тяхното поле на изява. Тяхната основна цел е да отразяват мнението, вижданията и интересите на младите хора. Тези организации осигуряват пространство, в което младежите се сблъскват с истински отговорности и предизвикателства. Младежките организации са арена за сблъсък на интереси и идеи, където младите хора могат да упражняват лидерските си качества и стр. 26
организационните си умения съвместно с други млади хора, като имат възможността да влияят на другите общности, демонстрирайки своите идеи и качества. Младежите трябва да имат правото и да бъдат подкрепяни да сформират свои организации и да участват във вече сформирани такива. Местните и регионалните институции трябва да бъдат в подкрепа на подобни инициативи, като отделят специален бюджет преназначен за подпомагането на младежки организации, защото те предлагат дейности и услуги, които предоставят трибуна за изява на младите хора и работят за развитието на едно активно младежко участие. Местните и регионални институции трябва да работят заедно с младежи и младежки организации за съвместно управление и взимане на решения като партньори в областите на политиките пряко свързани с младите хора, спазвайки принципа на Съвета на Европа. Където са изградени такива структури е важно младежите и техните организации да се зачитат като пълноправни партньори и да имат възможност да не участват ако не желаят. Младежко участие в неправителствени организации (НПО) и в политически партии Динамичният, независим и активен неправителствен сектор е изключително важна част от всяко демократично общество. Хората, които работят в този сектор, носят добавена стойност за развитие на обществото. Докато в частния сектор търсеният резултат е печалбата, работещите в неправителствения сектор могат да допринесат за определена кауза. Това прави личното удовлетворение от постигнатите цели, свързани с подобряването на обществения живот, много по-голямо. Също така можем да добавим, че е от изключителна важност да се обърне внимание и на друг особен вид сдружения на гражданското общество, като политическите партии. Според Закона за политическите партии, политическите парти са доброволни сдружения на български граждани с избирателни права, които съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите, което до голяма степен се припокрива с предмета на дейност на обикновените сдружения или иначе казано- неправителствените организации. Това обаче не превръща политическите партии в сдружения с нестопанска цел. В конституцията на Република България ясно е направено разграничението: “сдруженията на гражданите, включително синдикалните организации, не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии”. В България е практика всички големи политически партии да имат свой младежки еквивалент - организация, сдружение, обединение и др. Макар да са неразривно свързани със своите партии-майки, тези младежки сдружения и обединения много повече се доближават до ценностите, каузите и идеите на неправителствените организации, а именно- либералната демокрация, свободата, семейството, достойнството, отговорността и толерантността, стр. 27
солидарността и много други. Провеждането на граждански инициативи на национално и областно ниво, целящи да популяризират основните ценности на различните партии, принципите на гражданското общество, демократичното управление и правовата държава, са едни от основните дейности на младежките организации и обединения, субсидирани от политически партии. Голяма част от неправителствените организации също включват тези и други подобни инициативи в предмета на своята дейност като основната им цел е да обучат младежите, как да бъдат пълноценни граждани. Да са запознати с действащите нормативни актове в страната, да имат активна гражданска позиция по всички въпроси, касаещи тяхното бъдеще и да я изразяват като упражняват правото си на глас. Също така те трябва да бъдат запознати с политическите програми на различните партии и функциите на изпълнителната власт за да могат да вземат адекватно решение при избора на партиите и в частност членовете им, съставящи новото правителство. Чрез участието си в различни неправителствени организации - като членове, обучители и младежки работници и/или в правителствения сектор в т.ч. политическите партии - като членове или застъпници, младежите ще могат да оказват един постоянен мониторинг, контрол и въздействие върху политическите течения в страната. За да бъде постигнато това местните и регионални власти е необходимо да подпомагат развитието на неправителствените организации, като ги подкрепят с професионална помощ и ресурси. Също така властите, съвместно с политическите структури, трябва безпристрастно да насърчават участието на младите в политическата система. *** За да бъде ефективно овластяването на младите хора те трябва да бъдат включени във всички демократични процеси и да притежават активна гражданска позиция, която е основана на свободен избор. По този начин те ще могат свободно да изразяват своето мнение и да вземат решения, които засягат техния живот и бъдещето им. Активното участие на младежите в този процес и следването на горепосочените принципи е от съществена важност за изграждането на едно по-демократично, по-ангажирано и по-развито общество, защото именно младите хора са нашето бъдеще. Използвани източници Gretschel, A., Levamo, T.-M., Kiilakoski, T., Laine, S., Mäntylä, N., Pleyers, G., & Raisio, H. (2014). Youth Participation Good Practices in Different Forms of Regional and Local Democracy. Finnish Youth Research. стр. 28
United Nations Youth. (n.d.). Youth, political participation and decisionmaking. 2012. Козарева, В., & Божилов, Г. (2010). Пособие за провеждане на обучения по метода "Връстници обучават връстници". София: Фондация „Партньори-България". Конгресът на местните и регионални власти към Съвета на Европа. (2015). Ревизирана европейска харта за участието на младите хора в живота на общините и регионите. Council of Europe. Конституция на Република България. (n.d.). Национален младежки форум. (2014). Позиция относно младежкото участие, овластяване и представителство. Национална програма за младежта (2016-2020). . (n.d.). Шахбазян, Л., & Апостолов, Г. (2015). Рисково поведение в интернет и трафик на хора. Наръчник за обучители на връстници. V ЧАСТ СЪЩНОСТ И ПРИЛОЖЕНИЕ НА КЛЮЧОВИТЕ КОМПЕТЕНЦИИ “Учене през целия живот” е една максима, която чуваме все по- често, когато става въпрос образованието и как то да бъде достъпно за всички, независимо от пол, възраст, раса, националност, религиозна принадлежност, социален статус и др. Тя включва в себе си непрекъснатото придобиване на нови знания, развиването на уменията и повишаването на мотивацията, за успешното реализиране на всеки отделен индивид в жизнения му път. За да бъдат достигнати тези цели Европейския съюз е разработил “Европейска рамка за ключовите компетенции”, която включва следните осем основни компетенции: общуване на майчин език; владеене на чужди езици; цифрови (компютърни, дигитални) умения; грамотност и основни умения в областта на математиката и природните науки; умения за учене; социална и гражданска отговорност; инициативност и предприемачество; културна осъзнатост и творчество. В следващата част от нашето ръководство ще разгледаме основните елементи на всяка отделна компетентност - знания, умения и подходи. 1. Общуване на майчин език В концепцията за ключовите компетентности за учене през целия живот на първо място е поставена комуникацията на майчин език. Тя бива стр. 29
пряко свързана с въпросите на езикознанието, но не ги отразява в тяхната пълнота. Ето защо проф. дпн С. Чавдарова-Костова, специалист в областта на образованието, възпитанието и развитието на социалната мултикултурна среда отбелязва, в една от своите статии „като особено важни и значими (в рамката на ключовите компетенции) са откроени само две от трите основни измерения на езиковото разнообразие, а именно – майчиния и чуждия език. Сред основните компетентности липсва компетентността за комуникация на официалния език на държавата, което може да се интерпретира като „сериозен пропуск” в рамката на ключовите компетентности от интеркултурна гледна точка, тъй като „официалният език на една държава е този, който изпълнява несъмнена „обединяваща” функция между гражданите ѝ” (Стракова, 2014). Въпреки това трябва да отбележим, че в ситуациите, когато говорим за майчин език различен от официалния за страната, който логически е по-подходящ да бъде включен при разглеждането на втората ключова компетенция - владеене на чужди езици, това съвсем не е така. В Рамката тези случаи биват ясно разграничени. Там се посочва, че „способността за общуване на един официален език е предварително условие за обезпечаване, този частен случай е на пълно участие на индивида в обществото”, както и че в тези случай мерките по „прилагане на дефинициите” на национално ниво следва да бъдат „в съответствие със специфичните нужди и обстоятелства” (Official Journal of the European Union, 2006). Това уточнение е важно, тъй като официалният език може да бъде на различни равнища на „чуждост” за младежите в зависимост от редица фактори като семейна среда, вида билингвизъм, интерференция или транспозиция между двете езикови системи и т.н. Това е и причината да обърнем по-специално внимание на младежите, чийто майчин език е различен от официалните приети в държавата, респективно в Република България. Общуването на майчин език (communication in the mother tongue) се определя като умението да се изразяват и интерпретират различни идеи, мисли, чувства, да се борави с факти и да се изразяват мнения в устна и/или писмена форма (слушане, писане, четене и говорене), както и да се взима отношение по задачи и проблеми в разнообразния обществен, социалнокултурен живот. В резултат на доброто усвояването на майчиния език се придобива комуникативна компетентност, която е от определящо значение в процеса на обучение, работа или в цялост - при общуването в семейна и несемейна среда. От педагогическа гледна точка съхраняването на двуезичните способности е от изключителна важност. Или иначе казано, необходимо е обучаващият се индивид (дете, младеж, възрастен) да владее официалния език на страната, тъй като той е средство за социална комуникация, но и да запази и да развива нивото, на което владее майчиния си език. Това твърдение се основава на факта, че езикът е неотменен елемент на стр. 30
индивидуалната идентичност, защото спомага за запазването на всяка етнокултурна общност. Поради тази си особеност това е езикът, на който „човек мисли най-добре, най-задълбочено и най-творчески” (МановаТомова, 1965). На това се основават и последните разработки свързани с психологичното развитие на детето, където все повече се акцентира върху двуезичното обучение. Смята се, че при добре балансирани социални условия и съвременно обучение, билингвизмът влияе благоприятно и спомага за развитието на различни интелектуални качества като гъвкавост и креативност. Той спомага за изострянето на вниманието, за подобряване на реакциите на нервната система, за трениране на паметта, волята, мисленето и развиване на творческите способности. Ако разглеждаме обаче примери от България ще забележим, че тези социални и педагогически условия отсъстват. Това се дължи на факта, че обикновено тези деца и младежи, принадлежат към групи, които са в неизгодна социална позиция т.е. от рискови групи. При тях съвсем грешно за основна причина за дефицит в езиковото общуване и общото интелектуално развитие се приема това, че майчиният и официалният за страната език са различни. Доброто владеене на основната лексика, граматиката, различните стилове и функции на официалния език на страната (независимо дали той е майчин или не) е от съществена важност за пълното интегриране на всеки отделен индивид в обществото независимо от неговия етнически произход. Само така той ще може да общува с другите, да води пълноценни разговори, да изразява разбираемо и изчерпателно своето мнение по всякакви въпроси свързани с работата, семейството, образованието и др. Пълноправен член на обществото можем да наречем единствено този, който добре познава различните форми на устно общуване (разговори, интервюта, дебати и др.), неезиковите (невербални) стилове на комуникация (характеристики на гласа, език на тялото - изражение на лицето, стойка и жестове и др.), различните видове литературни текстове и нелитературни такива, заедно с техните основни характеристики (автобиографии, молби, отчети, статии, есета, речи и др.), да е добре запознат с характерните качества на писмената форма (формална, неформална, научна, журналистическа, разговорна и други форми), да разпознава различните езикови и комуникативни форми, характеризиращи различни периоди от време, географски области и социални групи. Необходимостта от овладяване на официалния език на държавата се определя от обстоятелството, че това е езикът на общата комуникация между хората в държавата, респективно езикът, на който се работи в сферата на образованието и се водят различните обучения. Едновременно с това, изучаването на официалния език е процес на усвояване на националната култура и приобщаване към нейните ценности. Това прави и изучаването му от решаващо значение за социалната адаптация и образователна интеграция на децата и младежите от малцинствените етноси. Ето защо повечето от стр. 31
мултикултурните образователни програми се фокусират върху езика като определящ културен фактор. 2.
Владеене на чужди езици
Владеенето на чужди езици във времената на бързо развиващата се мултикултурна среда е компетентност, която може да се определи като една от най-важните в нашия живот. Владеенето на чужди езици е връзката ни с останалия свят извън националните и културни граници. Не владеенето на чужди езици създава ограничения в общуването и поставя всеки индивид затворен в едно малко общество концентрирано само върху своите традиции, навици и разбирания. За да бъдем “граждани на света” и да можем да се докоснем до възможностите, които предлагат останалите култури техните разбирания, начин на живот и морални ценности ние се нуждаем от това да владеем чужд език. “При общуването на чужд език се използват същите основни умения, както при общуването на роден език: способността да разбираме, изразяваме и тълкуваме мисли, чувства и факти в устна и писмена форма (слушане, говорене, четене и писане) в разнообразна социална среда — на работа, у дома, в свободното време, по време на обучение — според индивидуалните нужди.” (Official Journal of the European Union, 2006) Както вече споменахме владеенето на чужди езици е основен инструмент при изучаването на различните култури, които сами по себе си разкриват нови светове богати на факти за човешката природа, история, културни и природни забележителности. Тези възможности, които предлага владеенето на чужди езици, събуждат интереса на младежите да изучават такива. Да се запознават с това как и от къде те са произлезли различните езици, както и да откриват прилики и разлики по между им. По този начин младежите научават повече не само за езиците, но и резултатно да съпоставят различните култури, като извличат най-добрите учения и ценности от всяка от тях. Това обогатява тяхната обща култура и ги развива като личности, които ще бъдат подготвени да общуват свободно с хора от чужди култури и да бъдат толерантни към техните навици и традиции. Владеенето на чужди езици е важен компонент на комуникацията. Когато младежите могат да комуникират свободно както на родния си език, така и на чужд език те придобиват увереност и могат свободно да изразяват мнението си. Това отваря врати за обмяна на опит и учене от другите. Използвайки чуждия език за обогатяване на знанията си младежите могат да постигнат много, защото пред тях се откриват нови хоризонти за натрупване на знания, умения и опит, което им предоставя много възможности за личностно развитие. Като базов елемент от необходимите компетентности за намиране на д добре платена работа, владеенето на чужди езици (вече дори най-малко стр. 32
два) с всяка изминала година повишава своята важност. Респективно тази особеност допълва списъка на стимулите за изучаването на чужди езици. Наред с това по-лесното намиране на работа и повечето възможности за бъдеща реализация ще допринесат за промяната на средата и стандарта на живот. Като добър пример за добиване на първоначален опит в общуването в мултикултурна среда можем да дадем Еразъм+ програмите, които дават възможност на младежите да сменят средата, в която живеят, учат и общуват, за да се учат и обменят опит от свои връстници от други държави. Знанията, които са определящи за това дали достатъчно добре владеем чужд език, се изразяват в познаване на лексиката, граматиката, умения да се използва подходяща интонацията и правилно произношение на думите. За да можем да използваме чуждия език коректно, трябва да умеем да разграничаваме етикетите при различните езикови форми като: разговори лице в лице; разговори по телефона и разговори в писмена форма (писма електронни или на хартиен носител). Характерна особеност на разговора лице в лице е необходимостта да умеем, да използваме езика на тялото, за да бъде проведен той свободно и разбираемо и за двете страни. При разговора по телефона трябва да се спазва етикета приет от съответния език и да се съобразим с културната принадлежност на човека отсреща като в повечето държави в света той е строго структуриран. Необходимо е първо да се представим и ясно да обясним целите и очакванията от разговора. Респективно, когато използваме комуникация в писмена форма трябва да сме запознати с всички реквизити, които е необходимо да съдържа всяко писмо, както и как правилно да бъде форматирано. Не на последно място младежите трябва да умеят да разпознават отделните стилове в разговорната и писмената реч, като по този начин ще развият умения си за общуване в мултикултурна среда, преодолявайки безпроблемно различията. Уменията нужни на младежите за прилагане на знанията им по чужди езици, трябва да включват тяхната способност, да слушат и локализират комуникативни знаци от заобикалящата ги среда. Младежите трябва да умеят да четат и разбират неспециализирани и специализирани текстове по различни теми, също така да могат да пишат текстове и съобщения в зависимост от ситуацията. Пълноценното използване на уменията по чужд език изисква умението да боравиш с помощни материали бележки, карти, диаграми и др. В заключение можем да обобщим, че за да гарантира бъдещото си успешно развитие, всеки младеж трябва да разшири кръгозора си, като придобие необходимите знания за основните културни особености на останалите народи. Това не е никак лесна задача, ето защо овладяването на тази компетенция е от съществена важност по пътя към формирането му като “гражданин на света”. стр. 33
3.
Дигитални компетенции
Дигиталните компетенции включват умело и правилно използване на електронни средства в работата, свободното време и за комуникация. Тези компетенции са свързани с логично и точно мислене, обработване на голям обем от информация и развиване на добри комуникационни умения. Те включват употребата на мултимедийни технологии с цел да се извлича, оценява, съхранява, създава, представя и обменя информация, както и да се комуникира посредством Интернет. Поставянето на дигиталните умения като ключова компетенция за поефективно учене, за развитие на креативно мислене и иновативно поведение, за достъп до повече и по-актуални знания, променя подходите и методите за обучение в образователната система. По тази причина трябва да се разработят и предоставят нови учебни програми, които да съответстват на потребностите от изграждане на умения за ефективно използване на цифровите технологии като базов елемент на ученето през целия живот. Задачата, която се поставя пред младите хора, е свързана с усвояване на понятия, определения и теории. За тях е важно да имат знания в областта на информационните технологии, за да могат да използват богатството от информационни източници под формата на библиотеки, бази данни, блогове и др. Освен това трябва да умеят да работят успешно с цифровите ресурси и да притежават необходимите умения, за да се справят при разработване на проекти, казуси и задачи. В съвременните изследвания се разглеждат четири основни вида компютърна грамотност: компютърна, интернет, медийна и информационна. Компютърната грамотност включва основни умения за работа с компютър, софтуер, бази данни и други технологии за постигане на цели свързани с професионалния и личния живот Интернет грамотността предполага усвояване на умения за използване на Интернет (World Wide Web), познаване на ролята и употребата на онлайн ресурси, използване на инструменти за търсене, намиране и извличане на информация. Тук се включва също и пълноценното използване на различните начини за комуникация като е-поща, социални мрежи и форуми. Медийната грамотност включва основни умения и компетенции за анализ, оценка, създаване и участие с мултимедийни технологии и съобщения. Информационната грамотност представлява способността за достъп и използване на различни източници на информация. Обръща се внимание на развитието на основните компютърни способности като текстообработка, електронни таблици, бази данни, съхранение и управление на информацията, разбиране на възможностите и потенциалните рискове на стр. 34
Интернет, комуникацията за работа, сътрудничество в мрежа, за обучение и научни изследвания. Овладяването на дигитални компетенции изисква да се определят поефективни пътища за привличане, насърчаване и мотивиране на младите хора, в посока на усвояване на качествени теоретични и практикоприложни знания и умения за работа с информационните технологии. Достъпът до компютри и Интернет, възможността да се работи с някои основни компютърни програми и инструменти не е гаранция за придобиване на дигитална компетентност. В тази връзка усилията да бъдат насочени в подкрепа включването на младежите, в различни курсове за повишаване на тяхната дигитална компетентност. Особено подходящи са учебните курсове, застъпени в учебните планове на различни специалности, които биха доставили нужните знания и умения за използване на цифровите технологии. Също така е необходимо да се провеждат научни семинари и лекции и да се повиши достъпът до онлайн уроци, електронни учебници и други форми за повишаване на дигиталната компетентност на обучаваните, чрез които може да се очаква разработване на богат набор от умения за търсене и използване на информацията за едно по-самостоятелно и творческо поведение в дигитална среда. 4. Математическа компетентност и основни умения в областта на природните науки и технологиите Математиката или както много велики учени я наричат, “царицата на науките”, съчетава в себе си познания за всички области, в които се развива човечеството. Тя е основополагащ елемент в човешката еволюция. Съществувала е още преди появяването на човешката раса и ще съществува дори след изчезването ѝ. Според някои велики математици и физици от средновековието тя е “езикът на вселената”. Математиката е абстрактна наука, чиито граници са непонятни за човека. Не съществува сфера в изкуството и науката, която да не включва в себе си познания по математика. Основните познания в областта на науката и технологиите включват овладяване, използване и прилагане на знания и методологии, които обясняват естествения свят. Това включва и разбиране на естествените промени в природата или такива причинени от човешки дейности, както и отговорността, която всеки човек носи като гражданин на света. Математическата грамотност е способността да се извършват основните аритметични действия (събиране, изваждане, умножение и деление), да се изчисляват проценти наум и/или в писмена форма, за да се решават проблеми и задачи свързани със всекидневния начин на живот. Фокусът е върху процеса като цяло, а не само върху крайния резултат – постр. 35
важно е действието, а не знанието. Математическата грамотност силно развива, логическото мислене и това как и по какъв начин да достигнеш до желания резултат. Подобрява пространственото мислене. Позволява на всеки отделен индивид сам да разработи няколко “пътя” до решаването на даден проблем, а не винаги да се уповава на стари методи и знания. Математиката стимулира креативното мислене и спомага за това всеки човек да бъде максимално ефективен както за себе си, така и за околните. За да умее да прилага своите знания по математика и останалите природни науки, както и да прилага методите за решаване на “проблеми” и задачи, използващи се в тях е необходимо всеки един от нас да развива и една друга своя грамотност – научната грамотност. Научната грамотност се отнася до способността и желанието да се използват вече доказани теории и разработени методи с цел да се даде обяснение на действащите процеси в природа. Тя като необходим компонент за човешкото израстване, развива въображението и представата за заобикалящият ни, необятен, богат и красив свят, който очаква да бъде преоткрит. За да се прилагат обаче всички теоретични знания от научните области, трябва да развиват и практическите умения на всеки отделен индивид. Това като един комплексен елемент се изразява в термина “технологични компетенции”. Технологичните компетенции обхващат разбирането и приложението на въпросните знания и методологии в практиката, целящи да видоизменят заобикалящата среда в зависимост от желанията и нуждите на човека. Доброто познаване на цифри и мерни единици, способността за използването им в различни ежедневни ситуации, приложението на основните методи за изчисление и елементарни знания, формите на математическо представяне като графики, формули, статистически методи за пресмятане, са в основата на технологичните компетенции. Като всяка наука, математиката е богата на термини и концепции, включващи теореми и аксиоми в различните ѝ раздели и подраздели. Разбирането и познаването им е от съществена важност за пълноценното и ефективно приложение. Трябва да се знаят въпросите, на които математиката може да даде отговор както тези, на които може единствено да помогне, за да се стигне до такъв. Придобиването на базови познания по останалите природни науки(физика, химия, биология и др.) е главна потребност за разбирането на основните принципи и процеси в природата, технологиите и технологичните продукти. Осъзнаването на връзката между технологиите и другите сфери като научен прогрес(напр. медицината), обществото(напр. ценности, морал), културата(напр. медии, изкуство) или околната среда(напр. замърсяване, устойчиво развитие) ще допринесе за откриването на нови решения на проблеми, които са от съществена важност за човешкото развитие. стр. 36
Комплексното владеене на тези три основни елемента - математическа грамотност, научна грамотност и технологични компетенции - играят важна роля в практическото приложение на знанията и уменията, които те съдържат в себе си. Способност за боравене с основните принципи на математиката, като събиране и изваждане, умножение и деление, изчисляване проценти и съотношения, познаването на различните мерни единици помагат в решаването на ежедневни проблеми, свързани с управлението на бюджета на домакинството(приходи, планиране на разходи, спестяване и др.). Тези знания и умения намират приложение също и в пазаруването, при сравняване на цени на различни продукти, стоки и услуги, както и при планиране на пътувания и почивки, където често се налага боравене с различни валути, пресмятане на разстояния, избор на транспорт(според времетраенето) и много други. Уменията за проследяване и оценка на поредица от математически аргументи с цел откриване на всички допустими стойности(отговори) и тези за умело боравене с математически символи и формули, подобряват аналитичното мислене и ускоряват процеса на намиране на най-бързото и ефективно решение на различни проблеми. Дешифрирането и тълкуването на математическия език и откриването на връзката му с естествения език, усъвършенстват общуването между хората. А за тези, на които им се отдава да се развиват в областта на математиката, бързо усвояват и способността да общуват на математически език. Пълното усвояване на математическата компетентност позволява на човека да разшири мирогледа и представата си за света като дава възможност математически да се представят обекти, феномени и ситуации. Силно се развива логическото разсъждение, с което се създават различни математически модели, използвани във всички науки и теории(икономиката, природните науки, литературата и други), където често е необходимо да се правят анализи и да се структурира информация. Като основен първоизточник на знания и информация за развитието на информационните технологии като наука, се смята математиката. На нейните научни трудове лежат всички теории свързани с информатиката. Ето защо математическите умения и компетенции, въздействат благоприятно за по лесно използване и боравене с технологични инструменти, машини и изобретения на новото време. 5.
Умения за учене
Без съмнение знанието е движеща сила на човешката еволюция. То е част от всеки аспект на нашия живот. В информационната ера уменията за учене са тези умения, на които се дължи успеха и бъдещата професионална реализация. В условията на динамичната работна среда, забързан начин на стр. 37
живот и навлизането на все повече нови технологии хората трябва непрекъснато да се обучават и адаптират към тези промени. В този контекст уменията за учене са един инструмент за учене през целия живот. Те са свързани с придобиването на нови знания, желанието самостоятелно да се организира и контролира процеса на учене. Към тази компетенция се включват и способностите за ефективно използване на времето, за разрешаването на проблеми, както и за натрупване, обработване, оценяване и усвояване на нови знания. По този начин тези нови знания и умения в различните сфери на нашия живот, намират своето приложение. Придобиването на уменията за учене е сложен процес, в който минимум две страни участват активно и целенасочено. Той е свързан предимно с желанието и мотивацията за учене на обучаващите т.е. инициативата за придобиване на нови знания трябва да идва от самите тях. За да се постигне успешно овладяване на тази компетенция трябва да се познават различните методи на учене. За да бъде този процес възможно най-ефективен е необходимо да се подходи индивидуално и в зависимост от спецификата на ситуацията да се подбере най-подходящия метод. Също така е необходимо да се познават различните форми на обучение, защото както беше споменато по-горе, знанието и процеса на учене са част от всеки аспект на нашия живот. Младите хора трябва да имат пълен достъп до информация за наличните възможности на обучение, за да са запознати по как могат да повишат квалификацията си. По този начин те ще могат да направят един информиран избор, относно тяхното бъдещо развитие, с цел успешно да се реализират като личности в обществото и на пазара на труда. Анализирането на силните и слабите страни има голяма степен на важност, защото преди да пристъпят към придобиването на нови знания, обучаваните трябва, на първо място, да познават себе си и своите положителни и отрицателни качества. По този начин те ще могат да определят това, в което са добри и в коя сфера имат желание да се развиват. Младежите трябва да умеят да предвиждат до какво водят различните решения. В много ситуации едно решение може да доведе до напълно различен от очаквания резултат. Това се случва, защото няма как с точност да се предвидят последиците от дадено решение, но у младежите трябва да се създаде нагласа за предварителна оценка на ситуациите и избор на възможно най-добрата алтернатива. Това може да бъде постигнато като в процеса на учене се внедрят различни видове симулации, които ще изправят младите хора пред предизвикателства, в които трябва да вземат различни решения. По този начин те ще тренират това свое умение и в бъдеще ще могат да правят информиран и аргументиран избор във всеки аспект от своя живот. Младите хора трябва ефективно да управляват процеса на учене, защото той представлява придобиване на знания, инициирани от стр. 38
обучаващите се. Процеса на учене трябва да се организира и управлява от младежите, според техните нужди и потребности. Те трябва самостоятелно да изразят желание учене. При всяко обучение се предава голямо количество информация. За да бъде максимално полезна тази информация, обучаващите се младежи трябва умело да боравят с нея, т.е. да отсяват най-важните фрагменти и тяхна с помощ да анализират ефективността на обучението. Не добре развитата способност за пресяване на информацията би довела до пренасищане с безполезна такава. Умението за концентрация е свързано предимно с ефективността на учебния процес. Тези умения трябва да се развиват, защото повишаването на концентрацията води до по-пълноценното усвояване на учебния материал. Първоначално способността за концентрация трябва да се тренира за кратък период от време, а след това и за по-продължителен. Освен да се придобиват нови знания в учебния процес трябва да развива аналитичното мислене. Знанието само по себе си не е толкова полезно и практически приложимо, но когато то бъде осъзнато и анализирано може да бъде изключително ценно. Също така развиването на аналитичното мислене ще бъде полезно на младите хора, защото те ще могат по-детайлно да оценяват ситуациите в своя живот. Уменията за комуникация са изключително ценени. Съществува много богата литература, която е базирана върху начините на общуване. Тук ще разгледаме тази способност като част от процеса на учене. Чрез подходящите невербални методи на общуване ще можем по-свободно и поефективно да споделяме и обменяме информация. Активното използване на комуникационните умения има положителен ефект, не само върху процеса на учене, но и във всеки аспект от живота. От изключителна важност е наличието на мотивация за придобиване на нови знания като се участва пряко в учебния процес с цел развитие и промяна на компетенциите. Постигането на по-бързи и добри резултати е в следствие на желанието за успех. Също така е важно обучаваните да имат позитивни нагласи за процеса на учене и да се чувстват сигурни в успеха. Те трябва да гледат на този процес като обогатяваща дейност, която ще им донесе ползи в бъдеще и ще помогне за личностното им развитие. По този начин ще изградят една уверена нагласа, която ще им помогне да се борят с трудностите и препятствията. Освен това позитивното мислене относно процеса на учене допълнително ще мотивира обучаваните за постигане на по-високи резултати и постижения. А чрез развитие на уменията за гъвкавост и адаптивност участниците в обучителния процес ще могат да се справят с трудностите, пред които са изправени и ще им помогне поефективно да управляват процесът на учене. В динамичното ежедневие изпълнено с промени и развитие, които ни връхлитат постоянно, ученето не е въпрос свързан единствено с училищните стр. 39
класове, лекции и изпити. То е свързано с живота - да се учим, да се адаптираме към промените в средата, която ни заобикаля. Прогресът е толкова бърз, че нещата са в непрекъсната промяна. Желанието да се научават нови неща и да се участва в образователни програми е различно при всеки човек, но работодателите считат уменията за учене за една от най-важните компетентности на служителите си. Ако искат да бъдат успешни на пазара, е необходимо да назначават хора, които са способни и желаят да възприемат нова информация, да се развиват самостоятелно, да участват в различни образователни програми и съответно да прилагат всичко, което са научили в живота и работата си. 6.
Обществени и граждански компетентности.
В обществените и граждански компетентности се включват всички форми на поведение, които младежите е необходимо да усвоят, за да участват ефективно и активно в гражданския живот, това включва и да познават общоприетите правила за поведение и маниери в различните общества. Младежите трябва да придобият знания за европейската интеграция и уменията да работят с другите хора в обществения сектор, да бъдат заинтересовани от проблемите на другите общности и да участват активно в решаването им. За да бъдат пълноправна част от гражданския живот младите хора, трябва да умеят да зачитат човешките права, независимо от различията на ценностните системи на религиите в различните етнически групи. Всички трябва да се определят като равни в едно демократично общество, в което всички сме отговорни за изграждането на политиките си. Младежите трябва да имат обща представа за това, какво означава личност, група от хора, общество и култура, както и да познават мястото им в историята. Това ще им даде базови познания, които те трябва да притежават като граждани на демократичното общество. Също така трябва да имат знания за доброто лично и семейно здраве, хигиената и храненето, за да могат да водят здравословен начин на живот. Познаването на културата и другите европейски общества е от съществена важност, защото дава на младежите знания за другите култури и ценности, които ще им помогнат да бъдат толерантни и да разбират проблемите на другите. Младите хора са важна част от нашето бъдещо общество, затова трябва да се обърне внимание на познанията за права, които притежават като граждани, конституцията на държавата и законната уредба и дейностите, които извършва изпълнителната власт. Също така е необходимо да бъдат информирани относно задълженията на институциите и да им бъде разяснено, че те също носят отговорност за политиката, както на местно и национално ниво така и на европейско равнище. Младежите трябва да знаят стр. 40
какви са отговорностите на основните фигури в местните и националните власти, както и кои са те. Също така кои са политическите партии в България и какви са техните възгледи, за да могат да взимат осъзнато решение, когато придобият дееспособност да избират. Въвеждането на младите хора в социалното гражданско общество е важен процес, които изисква усвояването на определени умения. Едно от тях е да могат да общуват в различна социална среда, като уважават гледните точки на другите участници и съзнават своята и груповата отговорност. Младежите трябва да могат да печелят доверието и симпатиите на околните, да бъдат позитивно настроени, да умеят да контролират агресията и да предотвратяват конфликти. Това ще им бъде от полза да предпазват себе си, от това да бъдат унижавани и околните от ненужни конфликти. В днешно време е важно от по-ранна възраст да се учим да разграничаваме личния от професионалния живот, а именно да овладеем самоконтрола и да не позволяваме на проблемите от работата да пречат на личния ни живот и обратно. Като активни граждани трябва да знаем и да отстояваме правата си, защото щом нещо е наше право и ние го искаме, никои няма право да ни го отнема. Нищо, обаче, не е едностранно - както ние желаем нашите права да бъдат ценени, така трябва да спазваме правата на другите, независимо от тяхната религия или социална принадлежност. 7.
Инициативност и предприемачество
Европейската комисия определя инициативността и предприемачеството като “способността да превърнем идеите си в действия. Това включва творчество, иновация, поемане на рискове, както и умението за планиране и ръководене на проекти за постигане на целите”. Придобиването на тази компетенция изисква голям набор от знания, умения и нагласи, които в синхрон да спомогнат за личностното и професионалното израстване на младежите. Поради комплексността ѝ учителите трябва да бъдат много добре подготвени, за да може учениците да я възприемат. Голяма част от останалите компетенции успешно се формират в часовете по класически дисциплини (български език и литература, математика, чужди езици, информационни технологии и предмети от философски цикъл), но за изграждане на инициативност и предприемачество, са необходими нови предмети, учебни програми и подходи. Инициативността и предприемачеството намират приложение във всички аспекти на живота: личностно развитие, включване в обществото, реализация на пазара на труда и други. Необходимо да се стимулира
стр. 41
нетрадиционното мислене “think outside the box”7, за да могат младежите да идентифицират възможностите, които ги заобикалят и да ги оценяват правилно. Младежите трябва да имат ясно и точно дефинирана визия за бъдещето, да знаят какво искат и целеустремено да вървят към нея. Креативността е все по-ценено качество в нашето общество. Умението да се създават креативни идеи трябва да бъде стимулирано, защото по този начин се постига постоянно и устойчиво развитие на обществото. Освен това тези идеи трябва да бъдат оценявани, за да може да се отсяват и да се стимулират тези, които са от по-съществена важност. Необходимо е да се развие етично и устойчиво мислене, защото младежите трябва да могат правилно да оценяват последиците и въздействията при реализирането на техните идеи и какво влияние ще окажат върху всеки аспект от техния живот и обществото. Необходимо е младежите да изградят една осъзната и силна вяра във себе си и да продължават да се развиват. Прилагайки метода учене чрез правене или опит, който е една много ефективна и полезна техника за усвояването на нови знания и обогатяването на вече усвоени такива. Използването ѝ помага на младежите да придобият практически опит в сферата, в която имат желание да се развиват и да усъвършенстват себе си. Мотивацията всъщност е движещата сила на всичко. Когато човек е мотивиран той не се спира пред никакви трудности или препятствия за постигането на целта си, именно по тази причина младите хора трябва да бъдат мотивирани. Знанията в сферата на икономиката и финансите ще помогне на младите хора да вземат правилните решения при стартирането и управляването на собствен бизнес. Чрез тях те ще могат да се обосновават и защитават идеите си пред своите партньори и останалите институции, с които работят. Младежите също така трябва да умеят да работят с другите хора от екипа си и да бъдат техни лидери, т.е. да ги вдъхновяват и мотивират, за да могат заедно да работят за постигането на една обща цел. При изпълнението на всяка идея са необходими множество ресурси. По тази причина младежите трябва да овладеят умението да ги управляват, разпределят и използват възможно най-ефективно. Поемането на инициатива за решаването на проблем е в основата на тази компетенция. Необходимо е у младежите да се създаде нагласата, че промяната всъщност идва от тях самите. Изпълнението на всеки проект или идея е свързано с множество процеси и етапи. Те трябва прецизно да се планират, организират и контролират. По този начин ще бъде възможно найдобре да бъде изпълнена идеята.
Мислене извън кутията е метафора, която означава да мислиш по различен начин, от нова перспектива. 7
стр. 42
Рискът и несигурността са част от всяко едно начинание и тяхното управление би спомогнало за успешното осъществяване на идеята. Тези умения са високо ценени, универсални и с практическа приложимост, защото риск може да настъпи във всяка една сфера от живота на човек. Упоритостта е от съществено значение при осъществяване на всяка една инициатива. Тя е незаменимо качество, което върви ръка за ръка с всички големи успехи в живота. За да бъдат младежите по-устойчиви, трябва да бъдат подготвени психически за всички неуспехи и разочарования, преди те да са се случили. Упоритостта е истинската мярка, която показва до колко те вярват в собствените си способности и възможности. Работата в екип е много важно умение, защото успехът е много полесно достижим, когато работим с други. Екипната работа дава гаранции, че при взимането на решения се взимат предвид интересите на всички заинтересовани страни и се дава възможност да се реализират идеи, които иначе не биха били възможни. По този начин се засилват готовността към сътрудничество и разбирането на чуждото мнение. Също така да се работи екипно означава да се намали риска от взимането на грешни решения. Извеждането на предприемачеството като ключова компетентност трябва да се осъществява като част от задължителната подготовка и като един от елементите на различните форми на формалното образование. Обучението по инициативност и предприемачество трябва да „стъпва” върху индивидуално и интерактивно обучение, където ученикът е в центъра на педагогическото взаимодействие. Учебното съдържание трябва да бъде съобразено с психо-физиологическите особености на младежите и учениците. По този начин ще се гарантира успешното и осъзнатото овладяване на инициативността и предприемачеството като ключова компетенция. Младите хора, не само, ще имат повече възможности, в който да се включат, но и ще могат реално да създават нови такива. 8.
Културна осъзнатост и творчество
Културната осъзнатост и творчество, като компетенция, оценява, колко е важно творческото представяне на идеи, преживявания и емоции чрез всичките изкуства. Културната осъзнатост изисква знания и умения, които са в основата за изграждането на предпочитанията на индивида. Те спомагат правилно да оценява изкуствата, да изразява предпочитанията си и да открива областите в които е най-добър, за да може да изразява себе си чрез изкуство. Важно е креативното мислене да се стимулира от възможно най-ранна възраст, защото някои автори твърдят, че ако човек не се заема с творчески задачи по време на детството си, през зрялата възраст той ще може само да копира и подражава. Много автори вярват, че креативността достига своя пик в детската възраст и след това рязко спада – едни считат, че това става стр. 43
през предучилищния период (около 5-ата година), според други – през средното детство (до към 10-годишната възраст). Поради тази причина трябва да дадем поле на изява на творчеството на нашите деца и да поддържаме креативното им развитие дори през младежката им възраст. Младите трябва да придобият познания в областта на културата, за да познават известните културни забележителности, които са част от човешката история. Това ще им помогне да бъдат креативни, защото всяко ново творение се заражда и стъпва здраво върху старото. Познаването на националното и европейското културно наследство може да ги вдъхнови да изразяват креативността си да се насочат към творчеството, когато припознаят своята личност в творбите на някой друг. Вдъхновението е много важна част от творчеството, за всеки човек вдъхновението може да е различно, може да е камъче на пътя страхотна мелодия или дори тъга. Всеки един от нас разбира по различен начин изкуството, поради тази причина е важно да можем да намираме естетичното и красивото във всеки вид изкуство. Изкуството е отражение на неговия автор, когато погледнем една картина или чуем мелодия ние усещаме чувството, което е искал да ни предаде автора. Някъде през училищната си възраст част от нас започват да губят своята творческа креативност, сякаш започваме да не вярваме, че ние можем да бъдем човек на изкуството и започваме да се наслаждаваме единствено на създаденото от другите. Това е голяма загуба на потенциал, защото във всеки един от нас има заложби, които са могли да бъдат разкрити, но остават дълбоко заровени в съзнанието ни. Хората, които се наслаждават на изкуството и могат да го оценят са тези, които имат широка културна осъзнатост. Те умеят да се наслаждават да оценяват и да критикуват културни произведения, защото откриват естетиката в тях. Един културно обогатен човек може да се причисли към дадена културна принадлежност и да твори за нея. Културната дейност носи голяма икономическа полза, като популяризира произведения на изкуството, развива културния туризъм и запазва културното наследство, затова трябва да я развиваме като една от компетенциите които са най- важни за личностното изграждане. Използвана литература Official Journal of the European Union. (2006). Recommendation of the European parliament and of the Council on key competences for lifelong learning. Otten, H., & Ohana, Y. (2009). The eight key competencies for lifelong learning: An appropriate framework within which to develop the competence of trainers on the field of European youth work or just plain politics? United Nations Youth. (n.d.). Youth, political participation and decisionmaking. 2012. стр. 44
Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура. (2012). Развитие на Ключовите компетенции в училищата в Европа: Предизвикателства и възможности пред образователните политики. Конституция на Република България. (n.d.). Манова-Томова, В. (1965). Емоции и говор. Национална програма за младежта (2016-2020). . (n.d.).
VI ЧАСТ ОБРАЗОВАНИЕТО И НЕГОВИТЕ ФОРМИ Образованието изпълнява много важна обществена мисия. Тя е свързана с подготовката на поколенията за овладяването на обществения опит и удачното им включване в системата от дейности, чрез които се обезпечава жизнеспособността на обществото. На първо място образованието е свързано с личността на човека, като осъществява неговото обучение и формира интелектуалните му черти и качества. Разгръща и дейности по възпитанието. На второ място като инструмент на обществото образованието е свързано с ръководните институции и държавата, която формира образователната стратегия, създаване на законодателната база и обезпечава средствата за извършване на образователните дейности. Настоящата теоретична разработка има за задачата да изследва обществената мисия на образованието в непосредствена връзка с личността на човека и формите на образователна дейност, които то организира, за да го подготви за участие в общественото разделение на дейностите и труда в частност. Благодарение на образованието човекът, от една страна, обезпечава своето индивидуално съществуване, а от друга жизнеспособността на общностите, в които се труди и живее. 1. За човека и неговата личност и ролята на образованието за формирането на неговите интелектуални черти Фактор за просперитета на обществото е човекът със същностните му сили. Резултатите от дейностите, свързани с тях са не само негово, а и обществено достояние. Овладяването на уменията да извършва определени дейности в индивидуалното си развитие е необходимо както на него, за да обезпечава непосредственото си съществуване, така и за развитие на обществото. От тази позиция ще се разгледа въпросът за същностните сили на човека, връзката им със структурата на обществото и ролята на образованието за тяхното формиране и развитие. стр. 45
Природата на човека е многопластова. Тя включва съставки, които са продукт както на естественото й развитие като биологична даденост, така и на обществената среда, в която протича неговия живот. Едните и другите взети заедно определят същностните му сили. Те са от физическо, психично и социално естество и на практика мотивират действията и поведението му. Физическите сили на човека са свързани с биологичната му природа. Те са основополагащи за неговото съществуване. Тяхното поддържане и съхраняване се определя от гаранциите, които дава обществото за опазване на човешкия живот и здраве. Във връзка със стремежа към самосъхранение “като първоизточник на всяка справедливост и морал” се формират идеите за естественото право, от които израства либерализмът. „Според Спиноза, казва Джон Грей, човекът се стреми да остане жив не просто, за да избегне смъртта, а за да се осъществи на този свят като индивид. Следователно, всяко човешко същество се стреми към свободна изява на собствените си способности, защото само така може да прояви своята неповторима индивидуалност“8. С други думи съществуването на човека се осмисля с предоставяне на възможност да се осъществи като индивид, а то е свързано на първо място с изява на неговите способности, чрез които се проявява и индивидуалността му като личност. Интелектуалните, емоционалните и волевите черти на характера на личността на човека представят облика на психичните му сили9. Интелектуалните се формират чрез участието в системата на образованието за придобиване на умения и способности. Емоционалните сили на човека се проявяват чрез потребности и интереси, и се формират със средствата на изкуствата и свързаните с тях институти за художествена дейност и самодейност. Волевите черти на личността като целеустременост и гражданска съвест намират израз в едно или друго поведение. Те се формират и направляват от законите на държавата, каноничните норми на религията и етичните норми, формирани чрез общественото мнение. Според Р. А. Радклиф – Браун, “законът, моралът и религията са три начина за контролиране на човешкото поведение, които взаимно се допълват в различните общества и се съчетават по различен начин. За закона съответстват законови санкции, за морала – санкциите на общественото мнение и на съвестта, за религията – религиозните санкции”10. Мощта на формираните в обществена среда психични качества на личността като разум, идеали и съвест се проявяват посредством изпълняваните от нея роли. В тях намират израз социалните й същностни сили. “Точката - казва Дарендорф, - в която се осъществява подобно опосредстване между индивида и обществото и в което се ражда 8
Грей, Дж. Либерализмът. С., 14-16 Василев,Д. Към разбирането на психичната структура на човека. В: Юбилеен Сборник 20 години Великотърновски университет /1963 – 1983/. В. Търново,1983 с.119-120 10 Радклиф – Браун. Структура и функция в примитивното общество. С.,1977, с. 193. 9
стр. 46
едновременно човекът като обществено същество и като homo sociologicus е онази поява на сцената на живота, която се стреми да улови Цицерон - с помощта на понятието “лице”, Маркс – с “характерна маска” и Шекспир, а с него и повечето съвременни социолози, с това за “роля”11 . Социалните сили на човека, имащи характер на роли, се обуславят от структурата на обществото и свързаното с нея разделение на дейностите и труда в частност. В тяхното извършване той се включва, за да обезпечи индивидуалното си съществуване. Те са сцената на живота, за която се готви от определена възраст, изпълнява роли, които първо, съответстват на структурните особености на обществото и второ, формират облика на неговата личност С фундаментално значение за всеки човек от определена възраст е участието му в общественото разделение на дейностите и на труда в частност. В него той се проявява като трудещо същество. Л. Стивънсън обобщавайки Марксовата теория за човека заявява: ”Но изглежда има поне едно универсално обобщение, което Маркс е готов да направи за същността на човека. И то е, че човекът е активно произвеждащо същество, което се отличава от другите животни чрез факта, че произвежда средства за своето препитание. За хората е естествено да работят за своята прехрана. В това несъмнено има емпирична истина, но изглежда, че правилният начин на живот за човека е трудът, производствената дейност”12. Трудов характер имат не само дейностите, които са свързани с производството на материални блага, но и всяка друга, от системата на разделението на дейностите, извършвана от подготвени лица, срещу определено възнаграждение. Трудовите дейности в модерното общество са професионализирани, ето защо нарастваща е ролята на способностите на личността както за индивидуалния просперитет, така и за развитието на обществото. С професионалното си участие в извършването на определени дейности от разделението на труда хората се представят с трудовите си роли. Те обуславят основното тяхно право - на труд, и то според уменията и способностите, за които са подготвени, а заедно с това и на други икономически права – на собственост, наследяване и т.н. Човекът е не само трудещо се същество, защото освен с разделението на труда, обществото се характеризира и като самовъзпроизвеждаща се система с регулация на отношенията между половете и възрастовите групи13. В съвременното модерно общество тя се осъществява чрез брака и статуса на семейството. В него половете и възрастовите групи се изявяват в естествените (социалните ) си роли на съпруг, съпруга, родители и дъщери 11
Дарендорф, Д. Homo sociologicus Социология на личността. Немарксистки възгледи и школи. С.,1990, с.225 12 Стивънсън, Л.Седем теории за човешката същност. С.,1994. с. 72 13 Василев, Д. Цит съч., с.103
стр. 47
и синове. Те участват в извършването на дейности, които са свързани с определени права и отговорности, регламентирани са от традициите и съвременното законодателство. Грижата за човека продължава и извън семейната среда в специализирани за целта социални институции. Съвместният живот на хората, многообразието на извършваните от тях дейности изискват поддържането на определен ред и сигурност, насочване усилията на всички за постигане на определени общи цели .“Всяко едно общество, според Ж. Генова, трябва да е в състояние да поддържа реда във взаимоотношенията между хората. То не би могло да функционира и се развива без установяването на начин за установяването на контрол върху ресурсите и използването на властта. Хората се нуждаят от авторитет за изработване на норми за поведение, средства за контрол и решаване на конфликтите между тях. Управлението е социална структура, свързана със задоволяване на тази обществена потребност” С други думи общество е не само произвеждаща и самовъзпроизвеждаща, но още и саморегулираща се система, т.е. то осъществява ръководството на извършваните в неговата система дейности, по посока на определени общи цели, давани от общи идеи чрез исторически формирали се органи и институции14. В съвременната форма на обществото ръководенето действията и поведението на хората се осъществява посредством система от органи и свързаните с тях норми, ценности и идеи. Между тях водеща е ролята на представителните институции начело с държавата, след това са религиозните институции и структурите на гражданското общество, както и общественото мнение. В ролята си на граждани, като членове на националната общност, човешките индивиди са носители на права и отговорности и участници в дейностите по публичното ръководство на обществото. Обществената среда формира съществени за социалната природа на човека роли – трудова, естествена (социална) и гражданска. За тях той се подготвя в своето индивидуално развитие от системата на образованието и възпитанието и от определена възраст се включва в съответстващите им обществени структури, за да обезпечи живота си и даде своя принос в поддържането на жизнеспособността на обществото като цяло. За да може личността в процеса на своето физическо израстване, успешно да се включва в системата на разделението и разпределението на дейностите, от професионален и граждански характер, от първостепенно значение е научаването й да ги извършва. От начина, по който, чрез системата на образованието, се организира подготовката на подрастващите да знаят и могат, зависи как те ще се изявяват в зрялата си възраст като специалисти и граждани. В този смисъл ученето и свързаната с него образователна подготовка играят водеща роля в живота на човека и в не 14
Василев, Д. Научно-теоретична конференция на преподавателите по идеологическите дисциплини…Благоевград 1981г. с.265-266
стр. 48
малка степен предопределят статуса му в живота и възможностите да реализира същностните си сили в него. Това с особена сила се отнася за съвременните условия, когато технологичният прогрес поставя пред хората и в зряла възраст да продължават да се учат и самообразоват. Овладяването на обществения опит чрез учението в обществено организираната система на образованието, преминава през няколко етапи заедно с възрастовото развитие на човека и неговата личност. От психологична гледна точка възрастовата периодизация на човешкото развитие преминава през: детството, зрялата възраст и старческата възраст. Детството заедно с юношеството и младостта са етапи, през които преминава физическото, психичното и социалното развитие на човека и изграждането на неговата личност, в които овладяването на обществения опит започва с научаването и ограмотяването на подрастващите в детската възраст, а следващите етапи са: образованието и обучението. А зрялата възраст от образователна гледна точка на учението се свързва със самообразованието. Всеки един от тези етапи се свързва с различни по съдържание образователни дейности. Детството има отношение към дейности, с които се цели детето да бъде научено да усвои писмените и устните правилата на езика да ги използва в общуването и да бъде ограмотено. Образователната степен на учене има за задача да въведе юношите в овладяването на основите на знанията за природата и обществото и за извършване на несамостоятелни трудови дейности. Обучението при младежите е свързано с организирането на дейности по усвояване на умения и способности за осъществяване на самостоятелна изпълнителска трудова дейност, а самообразованието на професионален труд с творческа насоченост15. Не може да се каже, че на всички етапи от общественото развитие, обществото е създавало условие за преминаването на подрастващите поколения: децата, юноши и младежи през всички тези степени. Те характеризират съвременната образователна система. А до колко в исторически план е съществувала разклонена система за обучение и образование зависи от формата на обществото и ръководните му институции, които са организирали образователните дейности. 2.Форми на образователна дейност В научната литература се разграничават три обществено организирани форми на образование: формално, неформално и аформално образование16. Формалното образование се свързва с „институционализираната хронологично етапизирана и йерархично структурирана система за 15 16
Василев,Д.Учебна програма по психология, В.Търново, 1988, с. 14-17. Николаева, С.Неформално образование.Философии Теории Практики.С.,2015, с.25-65
стр. 49
придобиване на официано призната образователна степен”17.То включва образователни институции, които реализират образователната политика на държавата. След като са създадени от нея те упражняват легитимна образователна дейност, която е подчинена на задължителни законови норми и реглменти. Те определят целите, съдържанието, степените на образование и контролът над дейността на образователните институции. Образователните дейности от различните нива или степени на образование се извършват от академично подготвени лица, които упражняват професията учител или преподавател. Формалното образование има задължителен характер, за обучаваните възрастови групи, ето защо материалното обезпечаване на извършваните образователни дейности от държавните и общинските училища се определя по законодателен път18. В съответствие с възрастовото развите на обучаващите се в системата на формалното образование, те преминават и през различните степени на легитимни училища. На детско-юношеската възраст съответстват началните, основните и средните училища. Във висшите училища се обучават младежи, които получават висша професионална подготовка. За формалното образование е водеща класно-урочната система на учене. Субектите на учебния процес - учител и ученици се намират в отношение на неравенство, което има и йерархичен характер. Учителят е с академична подготовка по определена учебна дисциплина и преподавателски опит и умения да обучава по нея учениците си. Акцентът е върху преподаването от учителя на новите знания, а учениците са поставени в образователна среда, която ги заставя да имат интерес да участват в овладяването на знанията по изучаваните учебни дисциплини, защото получават оценки за проявеното старание и ученолюбие, които предопределят възможностите им да преминат и се включат в по-горна образователна степен. В научната литература се обръща внимание и на някои недостатъци на формалното образование, като: водещата роля на детерминираността на образователното съдържание са социалните очаквания, а не потребностите на личността или конкретната общност, ориентацията в учебния процес е към учителя и учебното съдържание, строго регламентираните йерархични ролеви отношения между учител и учащи се, водещият теоретичен характер на преподаваното знание, ориентирано към средностатистическия ученик, водещата роля на вербалното възпроизвеждане на усвоеното от него знание и други19. За преодоляване на посочените слабости на учебния процес се прилагат неформални педагогически методи, които издигат ролята на учащия се, творческото усвояване на знанията и тяхната значимост за неговите образователни потребности. 17
Пак там , с.27. Пак там, с. 27- 30. 19 Николаева, С.Неформално образование.Философии Теории Практики.С.,2015, с. 36-37 18
стр. 50
Не липсват и теоретични постановки, авторите на които като изхождат от недостатъците на формалното образование се обявяват за прилагане и на други образователни форми- неформалното и аформално образование20. Въпреки посочените по- горе слабости и критики, формалното образование, чрез институционализираната си етапизирана и йерархично структурирана система, е с безспорни възможности да обхване възрастовите групи, които се нуждаят от знания, за да получат необходимото образование и образователна степен, в съответствие с актуалните потребности на обществото и така да се реализират в живота като личности. Тъй като е водеща академичната му насоченост, то е в състояние навреме да пренесе научните достижения в учебния процес и така да станат не само част от културата на учащите, но и на обществото21 . Неформалното образование е втората форма на образователна дейност. Официалното въвеждане като международно използван и признат термин, се посочва заключителният документ на Международната конференция на ЮНЕСКО, посветена на световната криза в образованието, проведена през 1967г. в САЩ. В него се дефинират неформалното и аформалното образование, чрез тях „се очертава актуалната по- широка практическа територия на образователните дейности и услуги , включваща и тези , които се реализират извън рамките на училищните институции или регламентираните чрез държавните стандарти степени на образование”22. В специализираната литература се обръща внимание , че повишеният интерес към неформалното образование актуализира изказаните в миналото теоретични постановки, в които неформалното образование е базисна категория. Посочва се идейният принос на такива личности като Дюи, Линдерман, Грамши, Фрейре и други23. Според С. Николаева обществената и образователната практика у нас и в другите страни провокират настоящият интерес към неформалното образование. Тя обръща внимание, че те се подкрепят от мястото, което заемат в ежедневието ни, а това са ”извънкласните и извънучилищни дейности на децата ни, квалификационните и преквалификационните курсове за възрастни или отпадащи от училище младежи, частните уроци, менторството, превантивните и пост-рискови образователни кампании и инициативи, образователните занимания през свободното време за малки и големи”24.Тези и други алтернативни образователни услуги съпътстващи , допълващи и подкрепящи държавните образователни изисквания С. Николаева поставя в основата на съвременното неформално образование25. 20
Пак там, с. 66-85 Пак там, с.37-38. 22 Пак там, с.38. 23 Пак там, с.39. 24 Николаева, С.Неформално образование.Философии Теории Практики.С.,2015, с.39. 25 Пак там, с.39 21
стр. 51
За разлика от съвременното възприемане на термина неформално образование , практиките свързани с него , според С. Николаева, възникват още в миналото преди появата на първите училища. Обаче настоящите условия предлагат „богато разнообразие от форми на свободна, незадължителна образователна инициатива и дейност както в рамките на официалните образователни институции (като свободноизбраема подготовка например),така и извън тях, както спрямо детството и юношеството, така и в подкрепа на зрелостта26. В научна литература при определяне същността на неформалното образование се изказват дефиниции, които го противопоставят на формалното образование, защото образователните дейности свързани с него се определят като не насочени директно към даване на образователна степен. При описателното определяне на неформалното образование характеристиките му също не се приемат като специфични само за него. Има и разбирания, които представят неговата същност чрез особеностите на аформалното образование или дори като антитеза на формалното образование27.Според С. Николаева „На практика става дума не толкова за антитези , колкото за паралелни елементи, процеси и подсистеми на обществената система „образование”, осъществяващи единна мисия и глобални цели, често използващи идентични средства , но в алтернативен контекст”28 От позицията на това разбиране същността на неформалното образование тя посочва специфичните му особености в системен, съдържателен, организационен, технологичен, субектен и резултативен план, както и основополагащите му принципи-доброволност и изборност, гъвкавост и адаптивност, автономност, многофунционалност, отвореност, индиректна конвертируемост, частична професионализация29. От така формулираните тези за неформалното образование, е видно, че то е самостоятелна форма. За разлика от формалното образование, поставящо акцента върху преподаването от учителя и усвояването от учащите на знанието, то при него ученето се определя от потребностите за допълнителни знания и умения необходими на обучаваните за практическото приложение на усвоено знание. Ето защо неформалното образование е с възможности, чрез своите модели на учене и методики да съпътства и подпомага формалното образование, и по този начин да присъства на всички негови етапи и което е по-важно самостоятелно да организира образователна дейност и работи с лица, които искат чрез учене да придобият практически умения или усъвършенстват способностите си. В специализираната литература се характеризират различни модели на учене и развитие на практическите умения на лицата, които участват в 26
Пак там, с.40. , Пак там, с.40-43 28 Пак там, с. 43. 29 Пак там, с. 44-45. 27
стр. 52
неформалното образование - конструктивизъм, теорията за моделирания интелект, индивидуалните стилове на учене, активното учене, проектнобазираното учене и учение основано на опита. Всяка една форма на неформално образование се прилага в зависимост от обучаваните-ученици, студенти или хора в зряла възраст в зависимост от това какви са целите на обучението30. Неформалните образователни дейности не са водещи за държавните, а за частни и най-вече за гражданските организации, при организирането на които обучаваните се ръководят от личните си интереси и се включват доброволно. От тази позиция субектите на неформалното образование– обучителите и обучаваните, са равнопоставени и по силата на личното убеждение участват в извършването на дейностите, свързани с усвояването на умения и прилагането на знания за решаването на конкретни задачи. Институциите, които организират неформалното образование за обучители привличат учители и преподаватели, имащи професионален опит или лица с добра професионална практика. В литературата се поставя въпросът и за подготовката на кадри като обучители по неформално образование. В заключителния документ на Международната конференция на ЮНЕСКО, посветена на световната криза в образованието, проведена през 1967 г. в САЩ. се дефинират не само неформалното, а и аформалното образование. Именно третата форма на образователна дейност се свързва с него. Същността му С. Николаева изяснява с „подкрепящи намерения и усилия, чрез които оказваме влияне върху опита и компетентността на другите, обогатявайки и разширявайки техния обем и приложимост в различни житейски ситуации”. Обикновено това се случва при извършване на дейности, които не са свързани непосредствено с учене - труд, вербално и невербално общуване, отдих и др31. Теоретичните постановки на Иван Илич за самообразованието, в противовес на критикуваната от него система на институционализираното образование, извеждат към аформалната форма на образование32. Аформалното образование е свързано с междуличностното общуване, което има устен характер. Именно в процеса на общуването се споделят мнения и опит, които формират общественото мнение, което се възприемат като авторитет. Той може да бъде съхранен в паметта на поколенията под формата на обичаи и традиции. Споделянето, случайно или преднамерено, в процеса на общуването на опита на миналите и настоящите поколения се превръща в учене за тези, които се интересува от него. Другият начин е подражанието на човек, който извършва определена дейност и представлява интерес за наблюдаващия го. В този смисъл отношенията между споделящият своя опит и научаващия за него имат йерархичен характер. 30
Николаева, С.Неформално образование.Философии Теории Практики.С.,2015, с.92-134. Николаева, С.Неформално образование.Философии Теории Практики.С.,2015, с. 49. 32 Пак там, с. 77_83. 31
стр. 53
Йерархията се определя от авторитета на опита на този, който го притежава, а научаващия се, след като го приема на доверие се самообразова. Формалното, неформалното и аформалното образование са трите форми изработени от обществото за научаване, образование, обучение и самообразование на живеещите в него поколения, които намират приложение в съвременни условия. По обясними причини с най-голяма популярност е формалното образование. То получава подкрепата на държавата, ето защо е с най-добре изградена йерархизирана и институционализирана структура, която обхваща всички възрастови групи, нуждаещи се от образователна подготовка. За разбиране взаимоотношенията й с другите две форми на образование, в нашите български условия, заслужава внимание разглеждането на въпроса какво място те заемат в образователния процес от навечерието на Възраждането до наши дни. 3.Образователните дейности и ръководните институции на българското общество - отминалото към настоящето. Съвместният живот на хората изисква поддържането на определен ред и сигурност, насочване усилията на всички за постигане на определени общи цели. С други думи общество е и саморегулираща се система, която осъществява ръководството на извършваните в нея дейности, по посока на определени общи цели, давани от общи идеи чрез исторически формирали се органи и институции като общественото мнение, държавата, църквата, а в новото време и на гражданското общество. В условията на Османското владичество, когато българската държавност е ликвидирана, а дейността на българската църква е подчинена на Цариградската патриаршия и така губи своята самостоятелност, ръководенето на съвместния живот на българския народ и грижата за неговата образованост се реализира с използване възможностите на традиционната българска култура, крепител на която е общественото мнение. То играе водеща роля при ръководенето на съвместния живот на българското население в локалните селищни общности. Изразява интересите им чрез авторитета на обичаите и традициите и изпълнява познавателно- образователна и контролно-регулативна функции. Традициите, съхранили опита на миналите поколения под формата на приказки, пословици, поговорки и обичаи, поставят отношенията между настоящите възрастови групи в отношения на йерархия, тъй като те имат различен опит и играят различна роля при регулиране на отношенията помежду си. Овладяването на опита на предците се осъществява в процеса на вербалното и невербалното общуване при осъществяване на съвместни дейности от представителите на различните поколения. По-възрастните чрез непосредственото общуване с по-младите споделят своя опит като се стр. 54
ползват още от приказките, пословиците и поговорките. При извършване от по-възрастните на практическа дейност, свързаните с нея умения се овладяват от по-младите чрез наблюдение и подражание. От общественото мнение, в устна форма, чрез – приказките, пословиците, поговорките и гатанките по-младите са овладявали онзи опит, който им е бил необходим, за да се влеят в живота на обществото. Тук особено голяма е ролята на подражанието на дейностите и действията, извършвани от по-възрастните и ролята на тяхното мнение как да постъпват по-младите в една или друга ситуация. Ученето, по този начин, от съвременна гледна точка се обозначава с понятието аформално образование. Посредством контролно-регулативната си функция, която по същество има възпитателна мисия, общественото мнение поддържа и охранява авторитета на обичаите, като санкционира поведението на половете и възрастовите групи, когато не спазват изискванията им. На тази му функция обръща внимание И. Хаджийски: “Най-тежката и обикновена санкция – казва той, срещу тези, които нарушаваха понякога правилата на патриархалния морал и не държаха в поведението си за това ”какво ще кажат хората”, “що ке рече свето”, бе присъдата на общественото мнение”33. От арсенала му от пословици и поговорки и млади и стари узнават как трябва да постъпват в една или друга ситуация, за да не бъдат санкционирани. Ето защо обичаите и традициите с опита, който са съхранили, се приемат за свещени. Не подлежат на промени и напълно естествено е възприемането на мненията и гласовете в тяхна защита като глас божи. С необходимостта от знания като фактор за личен просперитет българинът се сблъсква през Възраждането. Тогава за първи път достига до убеждението, че знаенето и моженето са основния капитал за успешно развитие на занаята, с който се е заел и като следствие добрите резултати от него ще го направят по- заможен. Или знаенето и моженето играят водеща роля не само в неговия, но и живота на формиращото се българско общество, обликът на което се представлява от тъй наречените главни общини. Благодарение на тяхната ръководна мисия, знанието става достъпно за всяко българско дете и младеж чрез създаването на новобългарските училища. Въпреки трудностите и проблемите, които съпътстват развитието на българските училища през Възраждането – от килийни, даващи елементарна грамотност, до светски, подготвящи децата не само да знаят да четат и пишат, но и да могат да упражняват занаят, в българските земи в навечерието на Освобождението се създават над 2000 училища. Това е подвиг за народа ни, защото е резултат от спомоществуванията на занаятчии, търговци, заможни и обикновени българи, предоставяни на организаторите на новобългарската образованост - църковните, 33
Хаджийски, Ив. Съчинения в два тома. Бит и душевност на нашия народ. С., 1974, с.406.
стр. 55
читалищните и училищни настоятелства, не без подкрепата на общините. Определено училищната мрежа, която се създава с доброволните спомоществования на българския народ, може да бъде отнесена към неформалната образователна форма. Тя възниква и се утвърждава в отсъствието на българска държава и единни законови норми, а се ръководи от правила, които нямат задължителността на закон, защото са създавани от граждански сдружения - читалищни или училищни настоятелства. Образоването на подрастващите и начина на овладяването на обществения опит се променя със създаването на държавната организация на живот. Държавата е заинтересована да подготви младото поколение, първо, в овладяването на езика, на който тя създава законите и с ограмотяването им да ги спазват в своето индивидуално поведение. Освен това тя организира и образователните дейности, свързани с формирането на умения за участие в системата на разделение на труда. Особено голяма е ролята на българската държава, която съзнателно на законова основа организира целия процес на образование и така му придава формален характер. Според възможностите си, в десетилетията след Освобождението, на различни етапи от развитието на българското общество, българската държава поема като свое задължение организирането на първоначалното, след това на основното, а по-късно на средното и висшето образоване в различни професионални направления. Днес по конституционен път тя обезпечава издръжката на началното, основното и средно образование на подрастващите поколения. За тях то е безплатно, а преминаването през първите две степени има и задължителен характер. Държавата активно участва в организирането и издръжката на обучението на младите хора в системата на висшите училища. Съвременният технологичен и социален прогрес издигат ролята на знанието като първостепенен фактор и условие за просперитета не само на обществото, но и на отделния човек. По новому се поставя въпросът за организирането на неговата образователна подготовка. Ако се обърнем към историята на образованието, ще констатираме, че първите училища възникват за ограмотяване на подрастващите. Основното и средното училище се заемат с образованието им. Създават се и профилирани средни училище за професионално обучение. По-нататъшно образование младите хора получават във висшите училища. Днес са актуални не само въпросите за началната граница на включване на децата за овладяване на знания и как да се организира и протича подготовката в различните образователни нива, но и този за мястото на дейностите от образователен характер след приключване на обучението им. С очертаващата се тенденцията на намаляване приемите на ученици, а и на кандидат-студенти, висшите училища все по-често ще се обръщат към завършилите свои възпитаници с програми за допълнителна стр. 56
квалификация и специализация. Времето, в което живеем, от образователна гледна точка поставя големия проблем за самообразованието на специалиста в зрялата му възраст и начина на неговото организиране със съдействието на училището, където е учил и фирмата или корпоративното сдружение, в което се труди. На този етап той се изявява като въпрос за поддържане на контакти, чрез различни форми на следдипломна квалификация. В тази връзка възниква и необходимостта от установяване на по-трайни взаимоотношения с бившите възпитаници на висшите училища. За целта в редица университети се създава служба „Алумни отношения”. На нея все още се гледа като на звено за поддържане на емоционална връзка с бившите възпитаници, за привличането им в рекламни кампании, свързани с имиджа на училището, при набиране на кандидати за студенти или в спомоществователни инициативи. Службата за връзки с бившите възпитаници трябва да си сътрудничи с всички завършили и да обръща внимание най-вече на процеса за самообразованието им. Този процес да се разглежда като част от работа на висшето училище по подпомагане желанията им в това отношение, а не като на епизодичен процес. Самообразованието трябва да бъде в непосредствена връзка с предхождащите го степени на обучение във висшето училище. За да се изпълни, то трябва не просто да бъде добавено като съществуваща възможност за възпитаниците на висшето училище, а да следва логиката на развитие на тяхното обучение, но с методите на неформалното образование. В съвременните условия за неформалното образование има място в учебната работа с учениците още в основните и средните български училища. Големи възможности се откриват пред неформалното образование в системата от граждански сдружения към гражданското общество. В последните десетилетия на XX век. се формира понятие за гражданското общество, обединяващо различни форми на сдружаване, които не принадлежат нито към политическото общество – държавните институции и политически партии, нито към икономическото общество – пазара и свързаните с него форми на икономическо сдружаване. С възникването на гражданските сдружения според Йежи Шацки, е заложена „възможността за съществуването на автономна обществена сфера – гражданско общество, което фактически, а не само на теоретично ниво, може да бъде отделено както от политическото, така и от икономическото общество“. 34 Гражданското общество се формира като автономен субект със самостоятелна културна мисия. Освен това то е още партньор и опонент на политическото общество в ръководенето на съвместния живот на
34
Шацки, Й. Либерализъм след комунизъм, С 1996, с. 155
стр. 57
гражданите. Участва в регулирането на междуличностните отношения със средствата на „морала“ и „убеждението“35. Разгледано от тази позиция, гражданското общество включва институции и сдружения, които изразяват и регулират определени групови интереси, които не са непосредствен обект на вниманието на държавата, но са не по-малко важни както за хората, с чиито интереси са свързани, така и за устойчивото развитие на обществото. Към тях се отнасят посочените от Хабермас институти и обединения на гражданите: църквите, културните обединения, независимите медии, спортните съюзи и съюзите за прекарване на свободното време, дискусионните клубове, гражданските форуми и гражданските инициативи и други36. Със своята специфична мисия те участват в извършването на съвместни дейности с гражданите на доброволен принцип и по тяхно вътрешно убеждение. За целта сдруженията се ползват от възможностите на неформалното образование и културата. Например, неправителствени младежки организации се включват в организирането на извънучилищни дейности с ученици, образователни занимания през свободното време за младежи и социални групи със специфични интереси и проблеми и др. Не само формалното и неформалното, но и аформалното образование има място в съвременните условия на живот, особено при непосредственото междуличностно общуване или опосредствано чрез средствата, които формират общественото мнение - печатните и електронните медии, гражданските сдружения и други. Има основание да свързваме аформалното образование с общественото мнение, защото в съвременните условия субектите, които го формират изхождат от интересите и опита на сегашните поколения, но вземат под внимание още традициите, идващи от миналото и са с поглед към утрешния ден. Ето защо опитът, който то предава има образователна стойност. Общуването с печатните и електронните медии е свързано с повишаване образователната култура на четящия или слушащия. При това печатните медии имат рубрики с образователен характер, а електронните медии имат образователни предавания. В случая те се четат и гледат по избор на интересуващият се. Привлекателни са с авторитета на знанието, което непринудено поднасят. От позициите на аформалното образование представляват интерес и анимационните игри, при които развличащите се чрез подражанието научават нови неща. Непосредственото междуличностно общуване също не е за пренебрегване. То има аформален образователен характер при вербални 35
Живков, Н. Гражданско общество и толерантност, В : Глобализация и толерантност, Съставители: Доц. д-р Лазар Копринаров, Доц. д-р. Борис Михов, Доц. д-р. Калин Лозев, С 2010, с. 90-94 36 Хабермас, Ю. Структурни изменения в публичността, С 1995, с. 43
стр. 58
форми на комуникация като беседи, делови разговори и др. Неформалните форми на комуникация като ръкуване, изражение на лицето, облеклото също дават информация за човека, с който се разговаря. Непосредственото споделяне на опит в трудовия процес между добрия професионалист и начинаещия, също има отношение към аформалното образование. 4.Заключение От направения исторически преглед е видно, че формалното, неформалното и аформално образование са с традиции в българската история, които не са прекъсвали своето развитие и до днес. Въпросът е да се хармонират взаимоотношенията между тях с оглед да се оптимизира използването им, особено на неформалното и аформалното образование, според образователните потребности на възрастовите групи. VII ЧАСТ ФОРМИ, МЕТОДИ И МЕТОДИКИ ЗА РЕАЛИЗИРАНЕ НА НЕФОРМАЛНОТО УЧЕНЕ Неформалното образование, като образователна форма на учене дава възможност на младите хора, по-лесно да достигната до знанието, да го разберат по-добре в неговата същност и многоаспектност, позволява им да развият творческо мислене, чрез различни ролеви игри, клипове, филми и задачи. По този начин чрез неформалното образование изграждат една активна гражданска позиция по темите и въпросите, които ги интересуват. Неформалното образование дава възможност на участниците в обученията да придобиват и меки умения (напр. презентационни, свободно говорене пред аудитория, защитаване на мнение/позиция, развиване на компетенции и т.н.). 1. Същност на „механизма“(метод) за учене в неформалното образование „Механизмът“(методът) за учене може да бъде определен като средство за прилагане на практика на научна дисциплина, чрез която учениците участва в нея практически и чрез това практическо участие придобиват знания. Необходимо е да разграничим две понятия „образование” и „механизъм” (метод), но те не трябва да се разглеждат отделно, а кумулативно в тяхното единство. Механизмът (методът) на учене не трябва да се възприема като нещо отделно, а като средство за придобиване на дадено практическо знание от научната диспицлина, която се изучава. Да бъде създаден като кратка, но стр. 59
пълна учебна програма със свои теми, техники, целеви групи, материали, време за изпълнение и самооценка. „Механизмът“ (методът) за учене може да бъде разбиран като симулативна игра, творчески генератор на идеи (уъркшоп), ролева игра или някакво изнесено занятие навън сред природата. Той не трябва да се разбира като нещо строго фиксирано или затворено като дейност с еднообразен процес на извършване, а като нещо, което се адаптира, развива и комбинира според потребностите на аудиторията, темата и времето с което се разполага37. От тази дефиниция може да се формулира критерий за „механизма” (метода) на учене в контекста, на който се работи, т.е. за неформално младежко образование. „Механизмът” (методът) за учене включва в себе си дискусии, филми и други интерактивни форми. Основната цел на този метод е да се трансформира образованието по определена дисциплина, така че да дава пракическа приложимост на теоретичния проблем. А по този начин, участниците в тази форма на обучение да успеят да придобият ново знание от една по-различна гледна точка. Преносимостта на това познание е основна идея на този метод на учене, а превръщането му в практика е основна цел. Този метод предоставя й възможност на участниците да идентифицират своя начин на усвояване на дадена материя (учебна дисциплина). В подкрепа на този извод е мисълта на Бенджамин Франклин: „Кажи ми и аз ще забравя. Научи ме и аз ще запомня. Покажи ми на практика и аз ще се науча”.38 Какво е представлява „средството за учене” и „средството за преподаване”? „Средството за учене” е преди всичко среда, която ние свързваме с подхода и е създадена с цел да помогне или съпроводи „публиката” да разбере, да научи или да работи. Ето защо то е средство на учебния процес39. „Средството за преподаване” е начин, по който ще бъде предоставено знанието в една образователна институция, без значение дали ще се използват методите на неформалното образавоние или на формалното. Какво е техническа подкрепа или помощ в учебния процес? Това е бяла дъска, картони, компютър, проектор, книги, документи, снимки, графики, видео, карти и т.н. Средствата могат да бъдат смесени със
37
GP_Tools-For-Learning-in-non-formal-educ_GB, 08.11.12 GP_Tools-For-Learning-in-non-formal-educ_GB, 08.11.12 39 GP_Tools-For-Learning-in-non-formal-educ_GB, 08.11.12. 38
стр. 60
следните техники: игри, ролеви игри, истории, разглеждане на казуси и ситуации 40. Или при неформалното образование имаме смесване на традиционни средства за преподаване с нетрадиционни, чиято цел е да подпомагат участниците в обучението, да превърнат знанието в практическо умение, чрез своето разбиране за него. 1.1.Какво превръща един механизъм (метод) в средство за учене? Взаимодействието между механизма, процеса и начина, по който се подхожда към преподаване на знанието, определя средството за учене, което ще бъде най-ефективно. Средата определят какъв метод ще се използва при усвояване на знанието и какъв ще бъде най-правилният подход към обучаваните. Методът се превръща в средство за учене, когато бъде съобразен с потребностите на аудиторията и нейния интерес към темата, която се изучава. По този начин един механизъм, може да се превърне в средство за учене, тъй като той е приложим и най-подходящ спрямо дадена аудитория. Методът (механизмът) е „правилен”, когато е адаптиран и подходящ за средата,. Няма „добър” или „лош” метод /средство за обучение, но има такъв, адаптиран или неадаптиран към потребностите на средата и групата получаващата нужното познание 41. Неформалното образование се фокусира върху това учащите с убеденост, без принуда да участват в решаването на казуси, при които изпълнят определени задачи и проверяват своите възможности да откриват подходи за решаване на поставената задача. 1.2.
Примери за средства за учене (техники за неформално учене)
Тестът на НАСА – Вие сте членове от екипажа на космически кораб, който е планувано да се скачи с кораба майка от към светлата страна на луната. Настъпва инцидент, водещ до повреждане на апаратурата на кораба. На участниците (т.е. екипажа на кораба) е даден лист с апаратура, която работи. Задачата е тя да се класифицира, според нейната полезност за успешното скачване с кораба майка и безопастното качване на борда 42. Очевидно на никой от участниците не му е необходимо да пътува до луната. Целта на играта е да се поставят всички при равни условия (независимо от пол, възраст, етническа принадлежност, религия и т.н.) и да се научат да действат заедно, да си подпомагат, за да оцелеят в тази нова за всички тях 40
Пак там Пак там 42 GP_Tools-For-Learning-in-non-formal-educ_GB, 08.11.12. 41
стр. 61
среда. По този начин се цели сплотяване на екипа и практическа демонстрация, че не трябва да са предубедени към различните, защото само заедно може в една симбиоза да се успее и да се просперира. Учиат се да мислят извън установения стереотип, защото за да си успешен трябва да можеш да разсъждаваш находчиво, комбинативно и да умееш да работиш в екип. Този метод чрез описаната по горе игра цели да разкрие какви са възможностите на неформалното образование не само да се предава познание, чрез практически опит, но и да се придобиват меки умения за работа в екип и толерантни взаимоотношения, които във формалното образование не са така застъпени и разпространени. Викингите – вие сте поканен да разследвате и разберете, защо викингската цивилизация на Гренландия е изчезнала. Използвайки теорията на Джаред Даймонд от книгата му „Разпадът: Как обществото избира своето изчезване или оцеляване”, анализирайте факторите довели тази цивилизация до изчезването й. В края на това упражнение участниците са поканени да прехвърлят резултатите от изследването и използвания метод върху тяхната държава. Какво е положението в държавата им? Колко от тези пет критерии заложени в теорията на Джаред Даймод могат да се срещнат във вашата страна? Задачата ги отвежда на пътуване във времето и пространството с помощта на музика и изображения към място, което те заедно откриват, преди постепенно да бъдат върнати в настоящата действителност. Тук е използван метод на Бертолт Брехт наричан „дистанционен ефект”. Той е искал да скъса с театралната илюзия и да накара зрителя да мисли, че неговите пиеси са отворени дидактически. По този начин трябвало да го застави да поддържа едно критично мнение, себеосъзнатост и през цялото време на пиесата да задържи неговото внимание нащрек, наострено и готово да вникне и разбере 43. Идеята на играта е въз основа на изградената представа да се създаде собствена, която да доразвива началната, но също така да бъде практически приложима към определен проблем. Или чрез едно теоретично придобито знание от теорията на Джаред Даймод практически то да се приложи към дадени условие. Така теоретичното знание се превръща в средство за решаване на практически проблем. 1.3.Обощение Всички средствата за неформално образование се създават, за да улеснят начина на придобиване на знание, а също така да решават 43
Пак там.
стр. 62
определени практически задачи. Това може да се случи само когато знанието бъде предоставено по правилния начин с правилните средства за съответната аудитория, така че нейното внимание да бъде привлечено и след това успешно задържвано. Изгражда се цялостен и системен подход на преподаване, учене и прилагане, който води до висока ефективност и полезност. Това отграничава неформалното образование от формалното, което не търси индивидуалните потребности на обучаваните, а се универсиализира подхода на преподаваното знание. Чрез описаните методи и средства на неформалното образование се дават възможности на участниците в обучението да разгърнат своя потенциал при бъдеща им реализацията, да придобият или развият умения, които не са предполагали, че имат или са се притеснявали да покажат, поради, неувереност, страх, стрес и други субективни фактори. Идеята на неформалното образование е да се „учи чрез правене”. При осъществяването на някоя от техниките обучаваните да овладеят това, което се преподава и да успят в същото време да го прилагат на практика. Чрез тези техники се привлича вниманието и се създава динамична среда за работа, където не само учиш, но и упражняваш това, което учиш, по един забавен и приятен начин в спокойна, отпускаща и приятелска среда. 2.
Характеристика на формите на образование
Образованието има различни разновидности според това, как, къде и от кого се осъществява процесът на преподаване, учене и придобиване на знание. В съвременната практика са се формирали и се прилагат три форми на образователна дейност: Формална Неформална Информална (аформална) Формалното образование се свързва с образователната система от основното до висшето образование като основни действащи лица в нея са учителите в училищата и преподавателите в други образователни институции като университети и колежи. Основната разлика между неформалното образование и формалното се състои в това, че неформалното не е част от публичния сектор от сектора, отговарящ за образователните политики на учебните заведения в една страна, той е отделен от тях и се осъществява от лица, които не са част от тази система 44. Или формалното образование е целенасочено учене, което се осъществява в утвърдена среда (образователна институция – училище или университет), 44
http://pjp-eu.coe.int/en/web/youth-partnership/t-kit-6-training-essentials?inheritRedirect=true;
T-Kit 6: Training Essentials; Chapter 1. Training in context; 1.1 Training , training aims and non-formal education; 1.1.4 Informal and non-formal education
стр. 63
специално създадена за учене (образование и обучение). В тази среда дейността по обучение се осъществява от обучителни (учители в училищата и преподаватели в университетите), които са специално квалифицирани за сектора, нивото и учебната дисциплина, която преподават. Целите на образованието са почти винаги външно заложени (чрез програми установени от Министерство на обазованието и науката), процесът на учене се наблюдава и оценява, а резултатите от него се обективизират чрез оценки и в последствие чрез дипломи. Неформалното образование се появява като термин през 70-те години на XX в., като неговата основна цел е да подобри учебния процес и процеса по придобиване на знание, осъществяван извън училищата и университетите. На европейския младежки форум определят неформалното образование като организирано и самостоятелно звено в образованието, стоящо извън структурите на образователната система и начина, по който се осъществява формалното образование 45. Неформални методи на обучение се използват и от формалните образователни институции, но те не са водещи в тази дейност. Неформалната образователна дейност се осъществява от неправителствени организации и други сдружения. Основната отлика на неформалното образование от формалното, е че то няма институционализираност и задължителност, а участниците се включват по своя инициатива, като липсва йерархичността между обучаван и обучител, която е налице във формалните образователни институции. Поради доброволния характер на обучението, взаимоотношенията са на равнопоставеност - и двете страни участват активно в придобиването и прилагането на знанието. Друга отличителна особеност е осъществяването на ученето от гледна точка на практическата му значимост и приложение. Неформалното образование обикновено се дефинира като противоположност на формалното образование. Много практици подценяват потенциала на младежките организации или други институции, предоставящи алтернатива на формалното образование, което се осъществява от училища и университети. Но има хора, които откриват потенциалната ценност на този допълнителен подход. Допълнителният подход може да включва неформалното образование, което развива и увеличава познанията по дадена тема или подчертава един практически подход към придобиване на знанието. Може да включва също така и част от методите използвани във формалното обучение с цел да подобри начина, по които се осъществява даден курс или уъркшоп. Сегашният подход на Европейските институции и Европейския младежки форум са да установят високи стандарти при сертифициране на курсовете, които осъществяват 45
Пак там.
стр. 64
неформалното образование и да създаде едни единни за всички европейски стандарти. 46 Информалното обучение се дефинира по много начин, но обобщето то е такава форма на учение, която се случва извън формалната образователна система. Тази форма на обучение може да се осъществява по различни начини. Някои я разбират като знания, които придобиваме в ежедвения си живот (уменията, които изграждаме в процеса на общуване с хората, с които се трудим, забавляваме и живеем). Европейският младежки форум определя информалното образование като неорганизирано и инцидентно обучение, което протича във всекидневния ни живот 47. От гледната точка на учащия се, това е нецеленасочено учене, което се случва във всекидневното общуване (в семейството, на работа, в свободното време и т.н). При него впечатлява авторитета на опита, които се споделя от лицата, с които се общува или от средствата за масова комуникация като печатните, електронните медиии (facebook, tweeter, Instagram и други). Резултати от тази форма на учене идват индиректно, когато учещият се извършва определени обществени действа въз основа на това, което е преживял, видял, чул или разбрал. Този опит никога не е сертифициран, резултати от него не са бързо видими, но имат практическа стойност, която е индивидуална за всеки. В заключение неформалното образование е самостоятелна образователна форма, която не се противопоставя на формалното, а в много отношения развива и допълва знанията, които са придобити в тази система. То е доброволно учене и се осъществява в разнообразни среди и ситуации. В тях процесът на обучение не е единствената цел. Тези среди и ситуации са временни и дейностите може да се извършват от фасилитатори (обучители) или от доброволци. Дейностите и курсовете са планирани, но са структурирани по конвенционални предмети, като акцентът се поставя върху придобиване на определени компенеции и умения за прилагане на знанието в екипна среда. 3. Неформални техники (инструменти) за развитие на ключовите компетенции предназначени за прилагане при младежки обмени. Усвояването на новото знание от участниците се осъществява чрез различни техники (инструменти). Те са разнообразни и зависят от това какво 46
http://pjp-eu.coe.int/en/web/youth-partnership/t-kit-6-training-essentials?inheritRedirect=true; TKit 6: Training Essentials; Chapter 1. Training in context; 1.1 Training , training aims and non-formal education; 1.1.4 Informal and non-formal education, 47
Пак там.
стр. 65
целят да постигнат. В специализираната литература са описани различни видове инструменти, които подпомагат дейността на фасилитаторите по време на обучението и имат различно приложение в отделните негови етапи. Техниките като инструмент на нефорамалното образование според нас могат да бъдат обособени в няколко групи. А) Опознавателни (icebreaker)48 Техника № 1: „Прилагателно+име” (това е опознавателен тип игра) Цели: Да научите имената на хората в групата. Описание: Всеки участник си измисля прилагателно, което започва с първата буква от името му и го описва. След това, в кръг, всеки казва, прилагателно и името си (например красив - Красимир, приказлив - Петър.) и групата повтаря. В следващия кръг от играта всеки повтаря името и прилагателното след като участникът ги спомене. И в последния кръг всеки повтаря прилагателно и името на лицето, което е посочено от фасилитатора. Техника №2: Запомни името: Цели: Да се създаде удобен момент, в който участниците да се опознаят като се представят пред останалите. Описание: Когато се представя за пръв път участникът трябва да каже своето име и също така дума, която започва със същата буква, с която започва неговото /нейното име и накрая да направи движение или жест. Вторият път всеки участник повтаря неговото /нейното име, думата и жеста и след това всички повтарят всичко. Третият път това трябва да стане бързо. Техника № 3: Опознайте се по-добре Цели: Да се опознаят участниците, да се „разбие“ леда между тях, да се формира благоприятен микроклимат за работа. Описание: Раздават се лист хартия и химикалка на всеки участник. След това им се поставя задачата да поставят листа върху лицето си и с химикала да го очертаят - нещо като автопортрет. След това се изисква от тях да пишат в левия ъгъл на листа хобито си, а в десния ъгъл - тяхна мечта. После те трябва да смачкат тези листове на топки и да започнат да се замерят с тях. Накрая всеки е необходимо да вземе по една от тези топки, да я разгърне и да се опита да отгатнат на кого принадлежи тя.
48
https://dreamsforlife.files.wordpress.com/2014/02/empowerment-guide-3d-final.pdf; The-Empowerment Guid 3D; 24.11 – 01.12.2013, Cluj-Napoca region, Romania.
стр. 66
Техника №4: Сложи етикет на името Цел: Поименно опознаване, научаване повече за хората участващи в обучението/обмена. Описание: Участниците трябва да научат имената на останалите, за да могат след това всеки от тях да каже 3 неща за съответния човек. Техника № 5: Рисуване в ъглите Цели: Участниците да се опознаят помежду си по – добре Описание: Помолете участниците да се разделят по двойки като се групират с човек, който не са познавали до този момент или който познават най-малко. Когато отборите се формират, представете им задачата: Раздават се на всички участници по един А4 лист. Всеки трябва да напише името на партнъора си в средата на листа, след това си задават въпроси и отговора на всеки въпрос да бъде записан с по една дума във всеки край на листа. Теми: o За семейството или най-близките им хора. o За хобито им. o За това какво мислят за бъдещето си. o За това какво другите не очакват от тях. Всяка от темите, които са дискутирани трябва да бъде представена като рисунка в различен ъгъл на листа. Докато човек „А“ говори, човек „Б“ прави рисунките за човек „А“. След като всички двойките са готови, ги поканете да формират един кръга и ги попитайте какво са научили за техните партнъори. Нужни материали: Достатъчно място, където всяка от двойките да се чувства комфортн, за да могат да си споделят и да рисуват. Листи „А4“, моливи и химикалки. Техника 6: Намери приятел, намери съкровище49 Цели: o Участниците да се опознаят и да се научат да работят в екипи с еднакви цели. o Да се научат да комуникират с групата по същия начин като младежките работници. o Да помогнат на участниците да създадат нови приятелства и да открият нови аспекти от характера си. 49
https://www.salto-youth.net/downloads/toolbox_tool_download-file1383/Guideline%20Equal%20chances%20for%20labour%20market.pdf, IV. Non formal methods for youth integration on the labour market, 2016 Iasi, Romania.
стр. 67
Описание: Участниците се разделят на 4 групи с по 5/6 човека, след което обучителите обясняват задачата. Във всяка група има по един човек, който знае тайната, хората от групите трябва да разберат кой е "човека с тайната". Участниците ще си задават въпроси свързани с информация за тях самите (интереси, хобита, любим цвяр и т.н.). Това е добър предтекст за започване на разговор и завързване на приятелства. След като всеки от участниците е говорил с човека с тайната, те се връщат в първоначалните си групи и започват да обсъждат кой може да е този човек. След като са обсъдили неговите хобита, интереси, работни компетенции и други неща, за които са го разпитали, създават плакат свързан с него. За това те имат 25 минути. Групите ще трябва да представят плакатите си пред останалата част от участниците. Трябва да представят информацията по атрактивен и забавен начин. След представянето обучителите посочват кой е тайния човек. Нужни материали: листи, химикали, маркери, дъска (flipchart) Рефлексия: Как се почувствахте след ползването на този метод?; Беше ли ви трудно да намерите човека с тайната?; Добре ли ви беше да работите в екип?; Каква беше стратегията ви? Опознавателните игри имат за цел да разчупят леда между участниците в обучението, да се опознаят и да разберат повече неща един за друг. Целта на тези игри е да се създаде благоприятна среда за работа по темите, да се предразположат участниците към екипна работа и да се научат да имат повече доверие помежду си, като се опознаят. Тази неформална техника (инструмент) е подходяща при започване на обучението в самото му начало, когато все още участниците не се познават по между. Б) Мозъчна атака (brainstorm games)50 Техника № 7: Мисли извън кутията: Цели: Да мотивира и насърчи групата да използва своята креативност и въображение по различни начини, за да открие най-много решения по определени въпроси; o Да започнат да мислят извън кутията; o Да се опознаят в група чрез споделяне на идеи. Описание: Хората се разделят на групи от по четири (или повече). Обясняват се правилата чрез история, в която те кандидатства за работа и шефът им дава задачата да напишат няколко креативни идеи как да се използват кламери. Те трябва да се напишат най-малко 15. На всяка група се дава лист, писалка и кламери (за вдъхновение). Задачата трябва да се изпълни за 5 мин. След това се събират листовете и им се раздава нов лист 50
https://dreamsforlife.files.wordpress.com/2014/02/empowerment-guide-3d-final.pdf; The-Empowerment Guid 3D; 24.11 – 01.12.2013, Cluj-Napoca region, Romania.
стр. 68
и още 5 минути, за да пишат още 15 нови идеи как да използвате кламерите. Когато времето изтече, отново се събират листовете и за трети път им се дава нов лист като пак имат на разположение 5 минути за нови 15 идеи, потворчески и нестандартен, отколкото предишните. Накрая изисквате всяка група да прочете една или две идеи, които те намират най-креативните. След това обсъдете на трите нива идеите: o очевидни (първите 15 идеи) o интересни (следващите 15 идеи) o творчеството, новаторството (идеи след 30 +) Техника № 8: Влез в роля: Цели: o Да постави участниците в „обувките” на другите. o Да провокира дискусия; o Да развие техните театрални умения. Описание: Залепете лист хартия върху челото на всеки от участници като напишете на него качество на човек - привилегирован или онеправдан от обществото, в което той живее. Всеки знае каква е ролята на другия, но не знае каква е неговата собствена роля. Участниците да се държат помежду си, така както обществото би се държало с човека, когото те представят, но само чрез невербална комуникация, т.е. чрез жестове, мимики и т.н. Всеки в края на играта е трябва да отгатне ролята, която му е била определена. Ако не успее да я отгатне трябва поне да определи дали тя е имала положителен или отрицателен характер. Въпроси за дискусия: o Как се почувствахте?; o Харесахте ли ролята си? Ако „да” защо, ако „не” защо?; o Каква беше целта на това заняте според вас и как ви се отрази на вас?; o Почувствахте ли се пренебрегнат в даден момент? Как? От кого? Почувствахте ли се поласкани/привилегировани?51 Техника № 9: Космически кораб: Цели: Да мотивира участниците към по разчупен начин на мислене. o Да се научат да използват наличните ресурси (финансови и материални) по най-добрия и пълзотворен начин. o Да се научат да работят като екип и да си взаимодействат успешно и ефективно; o Да създаде една приятелска среда и състезателен дух 51
https://dreamsforlife.files.wordpress.com/2014/02/empowerment-guide-3d-final.pdf; The-Empowerment Guid 3D; 24.11 – 01.12.2013, Cluj-Napoca region, Romania.
стр. 69
Описание: Участниците се разделят на групи от по 4-5 човека като всеки отбор има еднакъв бюждет, с който трябва да закупи сламки и тиксо, с които да построи космическа ракета около едно яйце (техният космонавт). Целта на играта е с тях да се построи достатъчно здрав кораб, които при пускането от растояние 2-3 метра като падне да не счупи яйцето в него. Всеки отбор трябва да прецени по какъв начин да го прострои с наличните пари, като няма право да надвишават бюджета. Победител е този обор, на който след като бъде пуснат кораба не се счупи яйцето в него. Техника № 10: Норвежка магистрала Цели: Да подгрее тялото и разума на всеки от участниците, да ги подготви за предстоящтите сесии и занятия; o Да направи участниците по креативни. Описание: Треньорът дава думи, които са: "точка на тръгване" и "крайната дестинация". Това може да бъде предмет, понятие каквото и да било (но трябва да е съществителено име); o Трябва да се създаде асоциация "магистрала" между тези 2 точки (на тръгване и крайната дестинация), като се използват колкото са необходими допълнителни "точки"; o Трябва да бъде ясна и точна асоцииацията между двете точки; o Използвайте минимално количество "точки". Примери за „точка на тръгване“ и „крайна дестинация“: o вирус – любов; o часовник – усмивка; o добитък – фабрика; o вяра – маска; o облак – камък; o жена – град. 52 Техника № 11: Младежката дейност и взаимодействието й с институциите Цели: Метода има за цел да окуражи креативността и да счупи традиционните граници между институциите и младежите. Също да намери нови начини да създаде условия за работата в екип и да я подобри. Описание: Големина на групата - 14-28 човека Времетраене – 90 минути. Чинове се нареждат в редица. На чиновете се поставят големи листове хартия. Участниците се подреждат около чиновете с листите. Всеки участник получава маркер. Дават им се на разположение от 90 до 120 сек. 52
https://www.salto-youth.net/tools/toolbox/tool/norwegian-highway-the-creativity-mind-game.1642/, 21. 01. 2017, 20.05 ч.
стр. 70
да размишляват над въпроса, който е написан срещу тях на големия лист хартия. Силна и напрегната музика е пусната, това осигурява, че участниците няма да си пречат един на друг. След това участниците се разменят. Трябва да бъдат двойно повече участници от колкото са въпросите. Възможни въпроси: -В какви институции бихте имали желание да работите в какви сфери? -Кои младежки проблеми ти или твоята организация не може да решите сами? -Гласуването е следващия месец, а ти искаш повече подкрепа за младежки проект. Как би привлякъл повече интерес? -Ти събираш подписки за петиция решаваща младежкия глас във вземането на решения. Къде би отишъл първо за тези подписки? -Ти трябва да се срещнеш с градския кмет, за да обсъдите определени проблеми. Къде бихте го потърсили? -В какво са силите на твоята организация? Кои възможности на твоята организация би споделил с другите? -Искаш помощ от местните медии за привличането на млади хора. Какво би направил? -Ти присъстваш на отворена общинска дискусия. Как би представил младежкото мнение, интереси, гледни точки и техните предложения, без да привличаш внимание със своите коментари по време на срещата? -По какъв начин би разбрал различните младежките гледни точки, мнения, нужди и предложения? -Ако искаш да окуражиш общинския младежки съвет да бъде по-активен и съпричастен. Какво би направил? Нужни материали: Чинове, големи листове хартия, маркери (на брой колкото са участниците) и музика. Допълнително: Мозъчна атака може да отнеме до 30 минути. След това на групите ще им е нужно време, за да се запознаят по-добре с резултатите на другите групи. Разходете се наоколо, релаксирайте и се запознайте по-добре с резултатите. В зависимост от времето има две възможности: Участниците се разхождат наоколо и четат резултатите. На всеки от листите те могат да маркират до 2 идеи, които им се струват най-приятни. След това те могат да се върнат към листата, на който са завършили мозъчната атака. Те преглеждат резултатите и идентифицират кои идеи са били най-добри. Те се подготвят да презентират 7 от най-добрите идеи на групите. След това се презентират, като всяка от тях се дискутира за кратко време. Този тип игри са подходящи да се реализират преди осъществяване на някаква практическа задача или лекция. Те имат за цел да провокират по творческо и по креативно мислене, да създадат благоприятна среда за стр. 71
работа. Да мотивират участниците да мислят по нестандартен начин, което помага за справяне с възникнали проблеми в стресови ситуации. Това са игри, които имат за цел на разкрият потенциала на всеки от участниците и неподозираните му способности. Освен това се учат да бъдат поизобретателни и по-гъвквави в различни ситуации. Качествата и уменията, които ще придобият в този тип игри ще им бъдат полезни в живота, в активната трудова дейност и справянето с работа, срокове и напрежение. Този тип инструменти са съществена част от неформалното образование, те целят да развият различен подход и начин на мислене. В) Тонизиращи игри (energizers) 53 Техника № 12: Чан-Зи – Самурай: Цели: Да са съсредоточени и да следят останалите участници; -Да си сътрудничат; -Да се освободят от емоциите и свързаните с тях стресови ситуации. Описание: Хората застават в кръга, първият човек повдига своите ръце (ръцете се сключват една в друга). Той замахва с ръцете надолу по посока на друго лице от кръга, като казва на висок глас "Чан". След това лицето, получаващо знака повдига неговите/нейните ръце (като на лицето преди това). На следващо място, двамата души, които са най-близо до него в кръг "режат" (но без да го докосва него / нея) с техните въображаеми мечове и казват на висок глас "Зи". Те трябва да направят това едновременно. Повтаря се този цикъл на движение и "рязане" и с другите хора в кръга. Къде е най-подходящо да се осъществи тази игра? – навсякъде, където има малко свободно място. Техника № 13: Възелът Цели: Да създаде сътрудничество между участниците, да създаде приятно и забавно настронеие и да тонизира. Описание: Хората се събират в кръг. Помолете ги да вдигнат ръцете си нагоре във въздухът и да затворят очите си, а след това да ги спуснат и с всяка една ръка да хванат друга ръка. Не трябва да останат свободни ръце. След това участниците отварят очите си и започват да си говорят с човека, с който са хванати и не се пускат до пълното разплитане на всички участници. Кога се практикува такава игра? В началото на учебна сесията или след запознаватална игра (виж по-нагоре). 53
https://dreamsforlife.files.wordpress.com/2014/02/empowerment-guide-3d-final.pdf; The-Empowerment Guid 3D; 24.11 – 01.12.2013, Cluj-Napoca region, Romania.
стр. 72
Техника № 14: Джеймс Бонд Цели: Да стане групата по свързана (да се опознаят и да се чувстват комфортно помежду си). Играчи: от 10 до 30 Време: 20 мин. Описание: Тази игра е много забавна, но доста трудна да се обясни, без показване. Прави се кръг от участниците. Един застава в центъра (обикновено това е фасилитатора, но няма пречка и да участник в играта). Лицето в центъра посочва някой от кръга и този човек трябва да направи следните фигури: Джеймс Бонд – който трябва с пръстите на ръцете си да направи пистолет, сочещ към центъра. Двама души, намиращи се от лявата и дясната му страна трябва да се обърнат с гръб към него като прилепят своите гърбове Джеймс Бонд като направят с пръстите си оръжие и го държат прилепено до тялото си и викат: „О, Джеймссс”. Тостер – човекът играе роля на препичаща се филия и като подскача нагоре, надолу (друг участник, който е посочен от намиращия се в центъра на кръга). Двамата, намиращи се от лявата и дясната му страна трябва да правят пламъци с ръцете си все едно са двете страни на тостера. Слон – човекът, който е посочен трябва да направи с ръцете си хобота на слон и да се държи като такъв. Двамата, които се намират около него трябва с ръцете си да направят ушите на слона (т.е. този, който стои от лявата страна – лявото ухо; този, който стои от дясната страна – дясното ухо). Пералня машина – човекът, който е посочен трябва да прави кръгове с тялото си (т.е. да изписва чупки все едно върти обръч) без да мърда краката си. Хората стоящи от лявата и дясната му страна трябва да направят рамка с ръцете си все едно те са стените на пералнята. Сандвич – човекът, който е посочен (от лицето намиращо се в центъра) е саламът, а хората стоящи от лява и от дясната му страна са двете филии, които го обгръщат. Двоен сандвич – този път са посочени двама души те са саламът, а хората които се намират от двете им външни страни са хлябът, който ги обгръща. Миксер – човекът, който се намира в центъра трябва да вдигне ръцете си над двамата души намиращи се от лявата и от дясната му страна. Тези участници трябва да започнат да се въртят в кръг щом ръцете на човека между тях се намират над главите им. Мечка – когато някой е посочен за мечка, той трябва да стои неподвижно и да не прави нищо. Мерелин Монро – посоченият човек е Мерелин Монро и трябва да се държи превзето, а хората намиращи се от лявата и от дясната й страна трябва да клекнат и да започнат да правят вятър с ръцете си, като по този начин карат рокличката и да се вее. стр. 73
Възможно е се да добавят и други фигури (ако можете да измислите). Човекът, който стои в центъра трябва да посочва последователно различни участници в играта, за да може всички от кръга да се изреди и да участват в нея. Можете да ги накарате да ускорят правенето на фигурите, а също така да сменяте човека в центъра с някои от тези стоящи от лявата или от дясната му страна. Техника № 15:”Пиф, паф”: Цели: Да раздвижи участниците, да създаде настроение и да разтоварят от стреса. Описание: Групата застава в кръг. Фасилитаторът застава в центъра на кръга. Във всеки кръг от играта трима души излизат напред - единият застава в центъра, а другите двама застават от двете му страни в центъра. Фасилитаторът „стреля” по някого и казва „пиф”. Застреляният пада на земята и двамата души от лявата и дясната му страна стрелят един срещу друг и казват „паф”. Този човек, който каже „паф” последен (или сбърка) или не издаде звук, а само направи движението без звука – отпада. Тонизиращите игри (инструменти) имат една основна задача да раздвижат участниците да ги събудят рано сутрин или да ги разсънят следобяд. По този начин те се раздвижат, забавляват, сближават и опознават. Тези игри имат подпомагаща роля както опознаваталните само че с различна насоченост. Тук се цели да подготвят участнците за предстовящата работа по практическите задачи или да им помогнат да се концентрират върху учебната сесия, която предстои да бъде изнесена от фасилитаторите. Тонизиращата игра има за задача да стимулира осъществяването на процеса на неформално обучение. Те са като разтоварване от занятия и като начин за подготовка за бъдещи такива. Найефективният момент за тяхното реализиране е сутрин рано, например след опознавателна игра или ако вече се познават директно може да се пристъпи към този вид игри (инструменти). Също така след продължителна беседа или практическа задача, за отмора. Г) Практически инструменти (модели) на учене (игри за придобиване на знания и умения, чрез опит) – те се организират според вида на материята, която се изнася и според вида на обучението, което се реализира. Те имат различни задачи, опроделяни според занятията, които трябва да се организират или проведат и според тематиката на обучението. Тук ще изброим няколко примерни игри 54. 54
https://dreamsforlife.files.wordpress.com/2014/02/empowerment-guide-3d-final.pdf; The-Empowerment Guid 3D; 24.11 – 01.12.2013, Cluj-Napoca region, Romania.
стр. 74
Техника № 16: Къщата на Лоредана (метафорично представяне на метода) Цели: Да се създадете нещо от нищо, развива самочувствието, сътрудничеството, съсредоточване върху правилата, които трябва да се спазват (самостоятелно анализиране), изпълняване на предложения, вземане на решения без да знаят резултата, забавление. Описание: Разделете отбора на групи (не повече от 4 във всяка група, които ще играят ролята на архитекти). Раздавате им по няколко празни листа хартия, пръчки, ножица, лепило, малко въже, маркер, и т.н ... + 2 обекта, които си избират от торба, предварително подготвени с материали за строеж на къща, които трябва да бъдат глупави. Разказвате история за Лоредана (кукла Барби), която иска да дойде в Румъния, за да си купи къща и т.н., която да е най-добрата. Те трябва да изградят най-красивата и ефективна къщата само за 15 мин., а след това да направят най-добрата реклама, за да я представят по 30 секунди на отбор. Кратка рефлекция (размисъл). Техника № 17: Експериментален учебен цикъл Цели: Да има по-добро разбирателство между участниците в процеса на обучението и да се определи какъв е стилът на учене на всеки един от тях. Да се подобри процесът на обучение чрез използване на неформалното образование. Описание: Експерименталният учебен цикъл е модел, който улеснява разбирането в процеса на обучение. На лист хартия се подготвя представянето на процеса, който е създаден с помощта на участниците, чрез използване на интерактивни въпроси, за всяка част от процеса като се дават и примери. Обучителният цикъл има 4 части: Опит - той обикновено (но не във всички случаи) е първата част от процеса "да го направи". Конкретен опит, който се придобива от определена дейност. След опита, идва следващата част, а именно: Размисъл – в тази част се мисли и осъзнава придобития опит, как се чувстват по време на опита и какви мисли имат, докато го придобиват. Следващата част е: Обобщаване – чрез него може да се извлече теорията, която са научили, благодарение на практическото занятие (опита), което са направили. Някои от правилата, които са приложили могат да обогатят техния опит и да им подпомогнат по-добре да разбират теорията, която са научили. Трансфер/приложение – където знанието, което са придобили по време на опита можете да приложат в различни области на науката и живота. Например имаме ловец на мамут. (Попитайте участници: "Каква е първата стъпка?"). Той отива на лов, която представлява „опит”. (Отново можете да стр. 75
попитате участниците: "Какво следва? "). След това идва мястото на „размисъл” - да премисляте, обмисляте и систематизирате как е преминал ловът. Отиваме към обобщението ловецът на мамут си мисли: ако мамута бяга с 40 км/ч., и аз бягам 30 км/ч., как бих могъл да го хвана? Вместо да ходят на лов през деня, мога да отида през нощта, когато той спи така аз ще подобря шансовете си за успех. След получаване на всички тези знания той казва: „Аз също мога да ловя: свине, зайци или лъвове“. Вие представяте една теория и е важно участниците да си взаимодействат и да им се даде възможност те да изгради своя теория, чрез използване на въпроси и насърчаване на всички отговори без критика. И също така, ако групата е имала някаква дейност преди задачата, можете да я свържете с процес. Четирите учебни стила според този цикъл са: Активисти - "Учене чрез правене - въз основа на опита ". Рефлектори - "Учене чрез наблюдение и мислене". Теоретици - "Разбирането на теорията зад това". Прагматици - "Необходимо е да се прецени как да се приложи знанието за изпълнението на практикическа задача ". Играта се осъществява, когато аудиторията е спокойна и е готова и иска да научи повече за самия процес на учене. Техника № 18: Идеалната работа: Цели: Да се повиши информираността на младите хора, свързани с поподходящата за тях работна среда и работа! Описание: Всеки участник получава празен лист хартия. Участниците ще бъдат насочвани с въпроси от своя фасилитатор да опишат как си представят идеалната за тях работа. Отпускаща, спокойна и хармонична музика е препоръчителна. Приканват се да се разпръснат из стаята, така че да намерят удобно и усамотено място в нея, където могат да останат с мислите си. Полезни въпроси, които могат да им се задават: o Помислете как си представяте вашата идеална работа. o Какво искате да правите? Напр. да ремонтирам колела, да бъда съдия, да играя на компютърни игри. o Как се чувствате? o Как си представяте един работен ден? o С кого работите? Как си представяте вашите колеги? o Каква е работната среда? Как си представяте вашия офис от вътре, какво е работното пространство около офиса ви (градска среда или природа и т.н.)? o За кого работите? o В чия полза работите (собствена/обществена)? Какво влияние оказва работата ви върху хората? o Защо го правите? стр. 76
NB: Въпросите „защо” могат да се използват: o В началото o В края След като завърши описанието на перфектната работа за всеки един участник, те са приканени да се разделят на двойки. Участниците трябва да направят симулирано интервю за работа с партньора си и да го убеди, че той е най-добрият човек на земята за този вид работа! Необходими материали: хартия, химикалки и музика (за настроение). Време: от 40 мин. до 1 ч. Играта е подходяща за обучение (обмени), които имат за тематика проблемите на безработицата, трудовата заетост и социалното предприемачество. Техника № 19: Проектно базирано учене 55. Цел: участниците да проучат реални житейски проблеми, да направят презентации, чрез които да споделят наученото. Предимството на този инструмент, е че участникът постига по-задълбочено познание по определена тема, мотивиран е самостоятелно или в група да изследва проблема. Усъвършенства уменията си за неговото решаване. В специализираната литература съществуват множество класификации на типове проекти: Първият тип проект предполага правене, създаване, притворяване на някаква идея в материална форма. Вторият тип проект предполага усвояване на определен опит, който е свъран с активно търсене на възможности за набиране на нова информация за явлението или процеса с цел по-добре да бъде опознат. Третият тип проект е свързан с решаването на даден проблем. Четвъртият тип проекти има за своя водеща цел усвояване на определено знание и формиране на умение, така че да се превърнат в част от тяхната компетентност и образованост Техника № 20: Активно учене За разлика от ученето чрез гледане, слушане и вербално възпроизвеждане от учениците на възприетото учебно съдържание, преподадено от учителя, то моделът на активното учене „протича на фона дейности, изискващи правене, дискутиране, преживяване”. Ето защо привържениците му препоръчват на обучетелите в образователният процес да включват разнообразни форми на активност56.
55 56
Николаева С; „Неформално образование. Фисофии, теории, практики.“;С. , 2015, стр. 126-129 Николаева С; „Неформално образование. Фисофии, теории, практики.“;С., 2015 с.116.
стр. 77
В случая се придържаме към модела за активно учене на L. Dee Fink, поставящ в единство опита и диалога (опит в: наблюдаване и правене с диалаг: със себе си и с другите)57. От позициите на така описания модел, за обучаваните ученето е активно, когато е свързано с решаването на практическа задача, която изисква наблюдаване на явлението, обмяна между тях на различни идеи и виждания за същността му, на базата на своя и усвоения чужд опит. Следващата стъпка е изработване по логически път на общо виждане и накрая прилагането му за решаване на задачата, свързана с наблюдаваното явление. Техтика № 21: Бизнес идеи 58 Цели: Да се увеличат знанията и уменията върху това как се прави бизнес план. А така да се развият умения за преговори и комуникация. Описание: Запишете на отделни листи различни теми (напр.: околната среда, изкуство, култура, спорт). Като за всяка тема трябва да напишете определен брой точки (като точките се определят от нивото на трудност на поставената тема). Една такава точка ще дава определен брой пари напр.:1точка-300лв. Разделете участниците в групи от по 4-5 човека. Всяка група трябва да си избере име и мото. Всеки отбор трябва да получи еднакъв начален капитал. Всеки отбор ще си избере лист с тема (в зависимост от темата и точките всеки отбор трябва да плати определената сума от началния капитал). Цялата група трябва да създаде бизнес идея и да я представи пред комисията (може да е някой фасилитаторите или фасилитатор и участник в проекта). Комисията ще анализира идеята и ако им харесва може да я купят или да им каже как биха я подобрили. За да е по-ефективно може да има две комисии за преговаряне. Групите имат 1 час, в който трябва да продават и купуват колкото се може повече бизнес идеи или да развият един бизнес. Нужни материали: Принтирани листи с различни бизнес идеи. Може да направите различни валути, за да е по интересно; А4 листове химикали и моливи . Рефлексия: Как се чуствахте по време на играта?; Научихте ли нови неща за себе си?; Как се сработихте с отбора си?; Какви проблеми срещнахте?; Как поделихте работата с отбора?; Как бихте могли да се подобрите?; Какви умения използвахте?; Кой отбор според вас изкара най-много точки?; Каква беше вашата стратегия?; Как се почуствахте?; Какво стана през последния час?; Хареса ли ви играта?.
57
Пак там , с.117. https://www.salto-youth.net/downloads/toolbox_tool_download-file1383/Guideline%20Equal%20chances%20for%20labour%20market.pdf, IV. Non formal methods for youth integration on the labour market, 2016 Iasi, Romania. 58
стр. 78
Техника № 22: В най-лошия случай Цели: Да се разработят стратегии как младите хора да се интегрират на пазара на труда. Да се индефицират проблемите и решенията на това как младите хора да си намерят работа. Да се развие умението за решаване на проблеми. Описание: Създават се групи от по 5/6 човека като всеки отбор трябва да създаде най-лошият сценарий, в който един млад човек може да попадне след като е завършил своето образование и не може да се реализира на пазара на труда. Те могат да дават примери от личният си опит, такива които са чували или просто базирани на тяхното въображение. За това упражнение те ще имат 30 мин. Те ще си разменят историите помежду си (групите) и ще трябва да измислят начини за справяне с написаните проблеми. Необходимото време по тази част от упражнението е отново 30мин. Нужни материали: Бели листи моливи и химикали. Рефлексия: На каква основа стъпихте при създаването на тези сценарии?; Мислите ли, че тези ситуации може да са реални?; Според вас решенията реалистични ли са?; Как могат да се приложат?; Какви са стъпките в намирането на работа?; Как можем да предодвратим „най-лошият сценарий“?; Как се чувствахте докато създавахте този сценарий?. Техника № 23: Бъдещи цели Цели: Да окуражи участниците да мислят за бъдещи цели и развитието си; -Да повиши самосъзнанието на всеки за неговите компетенции (възможности); -Да идентифицира разнообразно предлагани възможности. Описание: Стъпка 1: Индивидуална работа: Напишете на флипчарт въпроса: Как искам животът ми да изглежда след 20 години? Участниците се включват в саморефлексия на тема какво биха искали да бъде тяхното бъдеще, от личен, обществен и професионален план (Може да помогнете с въпроси като: Как си представяш бъдещата си работа?; Как виждаш себе си в тази работа?; Как се чувстваш спрямо това?; Къде би искал да останеш?; С кой би иска да работиш и с колко човека?; Как прекарваш свободното си време и ваканциите?; Какво най-обичаш да правиш?; Как се чувстваш?) Участниците трябва да си водят записки за себе си. Стъпка 2: Участниците работят по групи и идентифицират често срещани и различни проблеми сред тях, според това какво са идентифицирали в самоанализа си. Групите трябва да направят рисунки на често срещаните бъдещи цели, да ги индефицират и презентират по визуален начин. Участниците могат да направят една картина, която обобщава всички цели или индивидуални рисунки на всяка цел. Всички отделни групи презентират резултатите пред всички участници. стр. 79
Стъпка 3: Рисунките направени от групите ще бъдат събрани на едно в една голяма картина. Участниците ще дебатират върху често срещаните проблеми и цели идентифицирани във вече създадената обща група (т.е. всички групи заедно дебатират). Създадената картина ще бъде дискутирана с детайлност и ще бъде разделена на нива на приоритети идентифицирани от бъдищите цели, и ще се анализира често срещаните и различните разбирания. Дебатирането ще продължи на тема с „Какви пречки могат да се сблъскат участниците реализирайки своите цели?“. Участниците ще трябва да измислят техники, с които ще трябва да превъзмогнат тази пречки идентифицирани от групата. Целта е да се представи какво могат да направят индивидуално, после като група и накрая като общество. Нужни материали: Флипчарт, флипчат листи, цветни маркери и моливи, скоч, химикали и А4 листи, музика (препоръчително за създаване на атмосфера). Саморефлексия: Всички ли се чувстваха сякаш са имали възможността да помогнат?; Как групите са използвали най-доброто от всички участници във всяка група?; Вярват ли, че след самоанализирането могат да направят нещо повече за собственото си бъдеще?; Ами след груповата работа и дебатирането?; Каква мислят, че може да е следващата им стъпка към постигането на целите си?; Мислят ли, че техните индивидуални постъпки ще имат ефект над общата картина на обществото?. Техника № 24: Решения на проблемите във връзка с реализирането на пазара на труда Цели: Да се проучат целите възможностите за интегриране на младежите на пазара на труда. -Да се развият умения за заетост сред младежите. Описание: Стъпка 1: Участниците ще бъдат групирани на 3 отбора. В първата стъпка всеки отбор трябва да идентифицира 3 проблема на младежкото интегриране на пазара на труда. Отборите ще презентират публично резултатите и ще дадат своите аргументи за тяхното решение. Стъпка 2: В втората стъпка участниците ще трябва да изберат 3 от найважните проблеми презентирани по-рано. Участниците ще размишляват самостоятелно върху избраните проблеми и ще идентифицират решения. Решенията ще бъдат презентирани публично, анализирани и написани на флипчарт. Нужни материали: Флипчарт, листи и маркери. Участниците ще трябва да търсят информация и да разберат как рефлектира обществената, политическата и икономическата ситуация на младежката интеграция на пазара на труда. Рефлексия: Как работихте по групи?; Как успяхте да изберете трите главни проблема на интеграцията на пазара на труда?; Задоволени ли сте с стр. 80
предложените решения?; Реалистични и постижими ли са те?; Как тези знания могат да бъдат приложени в всекидневния живот?; Какви ползи можем да си извадим от това? Техника 25: Пътят напред Цели: Младите да се запознаят с начините за навлизане на пазара на труда; -Да развият 8-те ключови компетенции. Описание: Стъпка 1: Участниците биват разделени на 3 отбора: младежи подготвящи се да излязат на трудовата борса, работещи хора и младежки работници. Отборът на младежките работници трябва да се състои от 5 човека, останалите участници се разделят на другите 2 отбора. Младежките работници пътуват с кораб и те имат за задача да предават съобщения между островите. Отборът на младежите подготвящи се за трудовата борса и отборът на работниците обитават двата острова. Островът на младежите подготвящи се за работа на трудовата борса, обаче бавно потъва. Те трябва да наредят пъзел, а след това да се преместят до друг безопасен остров. Това е островът на работещите, на които им трябват нови работници, за да може островът им да се развива. Стъпка 2: Когато симулацията започне младежите от потъващия остров трябва да приключат с пъзела по възможно най-бързия начин, знаейки, че трябва да се преместят на този който не потъва. Работещите от другия остров трябва да подготвят различни предизвикателства, чрез които да изпитат възможностите на новодошлите. Младежите трябва да изпълнят тези предизвикателствата, за да могат да стъпят на острова. Младежките работници на кораба могат да пътуват напред-назад между островите и да предават съобщения. Хората, които не могат да изпълнят задачите поставени им от работещите на безопасния остров няма да им бъде позволено да преминат. Материали: листи, маркери, пъзел; обучителите трябва да подготвят пъзел и работно място изглеждащо като два отдалечени острова Рефлексия: Какво беше чувството да работите в екип?; Как взимахте решения?; Как се почувствахте след като разбрахте, че пъзелът не бе достатъчен, за да влезете на острова?; Послушахте и изпълнявахте ли съветите и съобщенията от хората на кораба? Защо и как?; Как се чувствахте в ролите си?; Доволни ли сте от крайния резултат?; Какво научихте?; По какъв начин можете да приложите знанията научени от тази игра в истинския живот? Практически инструменти (модели) на учене, обикновено са обвързани с определена тема, която се е разисквала или лекция, която фасалитаторите са изнесли. Те имат за цел да затвърдят наученото и разбраното, а също така и да се демонстрира как наученото може и практически да се осъществи. По този начин се постига и основната цел на стр. 81
обучението, чрез методите на неформалното образование, а именно да се разбере, научи или обогати дадено знание, по начин, които е по-лесен, достъпен и приятен за разбиране от участниците. Тези игри развиват практически умения по определени теми, които са заложени в обучението. Д) evaluation (оценителни игри – са такива, които дават равносметка за постигнатото през деня, оценка на възможностите и предложения за подобра организация на работата и задачите, които остават да се изпълнят през оставащите дни). Техника № 26: Мрежата на паяка С въже в ръцете сме помоли участниците в обучението да си помислят за една дума, която описва техните чувства в отношенията с другите (от група). С хвърлянето на въжето един към друг ние изграждаме здрава паяжина, с която да оценим нашите взаимоотношения с хората, които срещнахме. В края на занятието ние трябва да отрежем струните на паяковата мрежа една по една, за да може по този начин да онагледим как липсващите парчета от мрежата могат да разрушат нашите взаимоотношения с останалите хора. 59 Техника № 27: Какво ни остава? Всички участници се нареждат в кръг. Всеки от тях получава лист, който трябва да раздели на 6 и във всяко квадратче трябва да напише найважните за него неща ( 3 неща от личния живот и 3 неща от обучението). След като всички са готови трябва отново да се наредят в кръг. Тук фасилитаторът се намесва и казва на всички участници първо да премахнат 2 от нещата, които са написали (така, че да останат 4), после да премахнат още 2 (така, че да останат 2) и накрая да премахнат още 1 (така, че да остане само едно листче със само едно нещо в него). След това на всеки се дава думата от участниците да каже какво е преханал първо в последователността, в която фасилитатора им е казал и накрая какво му е останало. Оценителните игри имат за цел да провокират участниците да си дадат равносметка за това какво са научили по време на обучението, какво са разбрали един за друг и как са се чувствали по време на обучението. Също така този тип игри може да се използва и за всеки отделен ден (в неговия край), за да се направи една преценка на това как е протекъл деня, какво се е случило, какви са били плюсовете и минусите, за да може да има едно надграждане при реализирането на обучението, ако има недостатъци.
59
https://dreamsforlife.files.wordpress.com/2014/02/empowerment-guide-3d-final.pdf; The-Empowerment Guid 3D; 24.11 – 01.12.2013, Cluj-Napoca region, Romania.
стр. 82
4.
Обобщение за неформалното учене
Направената класификация на техниките е само примерна и може да се направят други, според продължителността на игрите, каква цел те имат и т.н. Но въпреки различните класификации, всички тези инструменти имат една и съща цел независимо от тяхното предназначение, а именно да подпомогат неформалното учене и пълноценното усвояване на знанието и придобиване на умение за прилагането при решаване на конкретна задача. Неформалното учене цели да развие в участниците ключови компетенции (общуване на майчиния език, владеене на чужди езици, цифрови умения, грамотност и основни умения в областта на математиката и природните науки, умения за учене, социална и гражданска отговорност, инициативност и предприемачество, културна осъзнатост и творчество). Тези компетенции, които се придобиват чрез неформалното учене имат за основна задача да подпомогнат изграждането на личността на младежите като активни граждани с активна позиция и по-добра реализация на пазара на труда. Инструменти (методите) на неформално учене могат да намерят приложение в училищата за подпомагане и подобряване на умения за учене на учениците и да повишат техния интерес към определени предмети и дори да ги насочат към това, с което те искат да се занимават или учат след като завършат средното си образование. Неформалните методи и техники приложени в училищната среда ще подобрят учебния процес от гледна точка на развитие на практически и меки умения (като презентиране, работа в екип, публично говорене, преодоляване на притеснения и страхове). Неформалното учене в училищата ще подобри работната среда на ученика и ще повиши неговата инициативност и отговорност. Ще го превърне в активна личност със собствено мнение, работещо не само в своя полза, но и в обществен интерес. VIII ЧАСТ ПРАКТИЧЕСКИ ИДЕИ ЗА НЕФОРМАЛНИ ТЕХНИКИ НА УЧЕНЕ СЪПЪТСТВАЩИ ФОРМАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ Формалното образование е постижение на новото време, защото то организирано с подкрепата на държавата, обхваща поколенията, които се нуждаят от образователна подготовка и им дава знания за придобиване на умения и способности, чрез които да се реализират в обществения живот. Разбира се то не е лишено и от някои недостатъци. Например йерархичните отношения между учител и учащи се, преподаваното знание е ориентирано към средностатистическия ученик, водещата роля на вербалното възпроизвеждане на усвояваното знание. Те могат да бъдат преодолявани с въвеждането на методи и техники на неформалното образование. стр. 83
В подкрепа на това мнение са предлаганите от ученици техники на неформално образование, адаптирани към техните потребности и разбирания за усвояване на учебния материал от различни класове по учебни дисциплини, които те изучават. 1. Техники, които могат да се приложат във всеки учебен час Техника № 1: Производна на последната (brainstorm) Цел: Да се усвоят основни понятия от дадена дисциплина и съответен урок, който се изучава. Затвърждаване на знанието, което е придобито по време на часа. Разширяване на езиковия речник на учениците. Подобряване на правописа. Описание: Всички ученици се нареждат в две редици. Като всяка трябва да е с лице срещу друга, започва първият от ляво на дясно и казва термин, който е във връзка с изучения в съответния час материал, този срещу него трябва да каже друг термин с последната буква от предходния, който е във връзка с изучавания материал. Времетраене: 5-10 мин. Техника № 2: Въпроси и отговори (brainstorm): Цел: Да се затвърди научения материал, да се раздвижи мозъка, да се освободят от притеснение да говорят пред съучениците си, да развиват празентативни умения. Описание: Учениците се разделят на групи от 2-3. и получават по един голям лист (групите трябва да са поне 5 до 10, в зависимост от броя на учениците в класа). На тези листове са записани въпроси или проблеми, свързани с преподадения материал по съответна дисциплина, в чийто час се намират. Учителят дава старт и участниците в рамките на 3-4 мин. трябва да нахвърлят отговори по поставените въпроси и проблеми. След изтичане на времето учителят казва на учениците да се сменят местата и всеки трябва да застане пред нов лист. Играта се повтаря, докато всички участници не минат през всеки лист. След това участниците представят в рамките на 2-3 мин. листът, пред който са останали за последно. В играта всички са победители. Времетраене: 15-20 мин. за цялата игра. Необходими материали: 5-10 големи листа хартия. Техника № 3: Човешки часовник Цел: Повишаване на концентрацията, почивка, придобиване на умения за работа в екип, сплотяване, забавление. стр. 84
Описание: 12 души се подреждат в кръг, като всеки трябва да заеме мястото на един час от часовника, т.е. нареждат се като часовете в часовник. Вътре в кръга има един човек в центъра и още 5 до 8 човека, които правят часовата и минутната стрелка на часовника. След това учителката дава командата часът е „9 без 15“ и учениците, които са стрелките трябва да се посочат часът (всички ученици от класа трябва да се включат в играта). Основната идея е стрелките да се местят заедно без разкъсване и пресичане и съвсем плавно. Времетраене: 5-10 мин. Техника № 4: Креативно преподаване Цел: Да развие умения да се говори пред аудитория, креативност, да затвърди научен материал, да провери нивото на разбиране в учениците, да поощри наученото от тях. Описание: Класът се разделя на 3-4 групи, в които най-подготвеният става лидер на техния отбор. Учителят дава казус (по темата на урока, който е преподаден в предния час или в настоящия). Учениците трябва да разработят и изнесът по интересен начин основната информация (есенцията) от преподанения урок. Например: Урокът е по география. Задачата е да се представи по интересн начин информация за вълните цунами и да се дадат примери и разкаже за известни такива явления. Времетраене: 2-3 мин. на група (обща продължителност не повече от 15 мн.) Техника № 5: Пирати – икономисти (brainstorm) Цел: Да създаде умения за работа при ограничени средства, да стимулира креативност и адаптивност към усложнени ситуации. Описание: Учителят разделя учениците на групи от по 4-5, като те разполагат с ограничен набор от думи, словосъчетания, изречения (ключови за даденият урок изнесен от учителя). Групите трябва да сглобят въз основа на това същността на заданието, а после тази група, която е била най-точна да обясни в общи линии заданието. Крайният резултат може да бъде поема, производение, есе, описание на историческо събитие и т.н. Това може да се случи по време на един цял учебен час или да се постави като задача за домашна работа. 2. Техники приложими в часовете по литература Техика № 1: Театрален литературен клуб стр. 85
Цел: Да привлече вниманието на учениците към литературата, изкуството, да се преподаде материала по интересн начин, да се научат да са организирани, да развият орагорски умения пред публика, също така и театрални умения. Описание: Създаване на театрален литературен клуб, който да представя пиеси във връзка с изучавани произведения от програмата по литература за 8-10 клас. Пиесите ще се реализират от учениците в 11-12 клас. Идеята е да се представят по интересен начин материалът на учениците от 8-10 клас, за да се привлече тяхното внимание към чуждестранната и класическа литература, която се изучава в тези класове. Предимството за 11-12 клас ще е възможността да развият определени меки умения (ораторство, преодоляване на страхове – от говорене пред хора). Също така възможността да организират събития, т.е. организационни умения, които ще им бъдат необходими навскякъде. Освен това, ще се научат да работят по график и срокове, защото тези пиеси ще трябва да бъдат представени преди съответния клас, който е започнал изучаването на произведението, обект на представянето. Техника № 2: „Автор-произведение-цитат“ Цел: По-лесно усвояване на материала по литература, затвърждаване на знание, състезателност, не толкова стресиращ начин за изпитване. Описание: Учителката призовава учениците да седнат в кръг, а тя застава в центъра. Раздава на всеки ученик цитат от произведение или заглавие на произведение. Всеки ученик, който е получил билетче, трябва да определи, кой е авторът на произведението или на цитата. На всеки, който е отговорил правилно учителката раздава билетчета, а непозналите отпадат от играта и така 5 пъти. Останалият последен или познал най-много от цитатите или произведенията печели играта (т.е. получава отлична оценка), може да има повече от един победител, ако повече хора са познали отговора. Времетраене: 5-10 мин. Необходими материали: малки картончета с предварително записани на листа произведения или цитати. Бележка: учителката не трябва да казва каква е целта на играта и какъв трябва да е крайният резултат. 3. Техники за часовете по математика Техника № 1: Домашна работа (стъпка към успеха) – деление с многоцифрени числа Цел: Това е игра, която цели да развие математическите уменията на учениците от 4. клас, свързани с делението на многоцифрени числа. Играта е интересен и иновативен метод, изграден въз основа на магическите стр. 86
квадрати със събиране, който да ги накара не само да мислят, но и да се забавляват. Описание: Здравейте, бъдещи шампиони! С корони или без, вие сте страхотни и пред себе си имате още една възможност да го докажете! Задачата ви е в тази таблица да откриете и оцветите изразите, свързани с деление на многоцифрено с едноцифрено число. Те могат да са разположени хоризонтално или вертикално, или дори да се застъпват – тоест някое число да участва в повече от един израз. Специално за вас с по-тъмен цвят е даден и един пример. Късмет, млади математици!
15 540
4
3 885
534
88 704
372
3
93 765
5
18 753
7
2679
5 180
3
777
3
12 672
3
2
31 255
5
6 251
9
893
2 590
5
518
7
1 408
149 256
99 855
7 144
8
893
2
6
9
74 784
4 224
6
704
24 876
11 095
8
58 392
2
29 196
9
7
9 348
4
2 337
6
2 764
1 585
65 471
7
9 353
4 866
3 217
стр. 87
Техника № 2: Домашна работа (стъпка към успеха) – умножение по таблицата за умножение Цел: Това е игра, която цели да развие математическите уменията на учениците от 2. клас свързани с таблицата за умнажение. Играта е един интересен и иновативен метод изграден на базата на магическите квадрати със събиране, който да ги накара не само да мислят, но и да се забавляват. Описание: Здравейте, бъдещи шампиони! С корони или без, вие сте страхотни и пред себе си имате още една възможност да го докажете! Задачата ви е в тази таблица да откриете и оцветите изразите, свързани с таблицата за умножение. Те могат да са разположени хоризонтално или вертикално, или дори да се застъпват – тоест някое число да участва в повече от един израз. Специално за вас с по-тъмен цвят е даден един пример. Късмет, млади математици!
2
4
8
10
80
9
3
5
9
6
54
4
6
20
72
60
8
36
7
8
56
7
2
14
42
5
4
4
16
6
5
40
7
5
35
6
9
1
9
9
81
36
45
2
6
12
7
3
5
2
3
6
18
8
стр. 88
7
4
28
4
6
24
Техника № 3: Великани и джуджета Цел: Чрез тази игра под формата на енерджайзър се цели децата след преподаване на материала да се провери до колко са го разбрали и на практика да се приложи научено. По този начин се постига физическо и умствено раздвижване на децата, което цели да затвърди преподадения материал. Описание: Учителят казва положително или отрицателно число при положително – учениците подскачат, при отрицателно – клякат (6 клас). За по-малките ученици вместо положителни и отрицателни ще се играе с четни и нечетни числа (1-4 клас). Когато учениците разберат правилата и започнат да го правят автоматично условието може да се смени като вместо директно да се казват числата се съобщават изрази, които децата трябва да пресметнат преди съответно да се изправят или клекнат съобразно правилата. Пример: Учителката казва „-3“, децата – клякат; учителката казва „4“, децата – подскачат. За учениците от 1-4. клас, учителката казва „2“, децата – клякат; учителката казва „5“ – подскачат. (този ред не е задължителен). Времетраене: 5-10 мин. Техника № 4: Множители под пара Цел: Чрез състезание и спортен хъс учениците от съответните класове да затвърдят своите знание и да упражнят таблицата за умножение. Описание: Децата се нареждат в кръг – един ученик казва израз с умножение и хвърля топка към друго дете в кръга, което трябва бързо да каже отговора. Отговорилото правилно дете казва нов израз и хвърля топка на друго дете, което трябва да отговори. Ако сбъркаш излизаш от кръга, като победител е последното останало дете. Учителката трябва да следи учениците да дават правилни отговори, а за победители да измисли някаква символична награда. Например: едното дете казва „4X2“ и хвърля топката, хваналото я дете трябва да отговори „8“ преди да даде нов израз и да подаде „горещата“ топка на следващото. Играта е приложима за 2, 3 и 4 клас.
стр. 89
Техника № 5: Геометрична фигура Цел: Учениците да се запознаят с геометричните фигури по интересен и забавен начин, да работят в екип и да се забавляват. Описание: Учителката казва геометрична фигура и целият клас трябва да се подреди, така че да изпише съответната геометрична форма. 4. Техники за изучаване на чужд език Техника № 1: Отгатни рисунката Цел: по-лесно изучаване на езика, запомняне на думи с цел обогатяване на речника по съответния език, забавление. Описание: Учениците се разделят на два отбора. Всеки отбор получава по 20 листчета с написани думи на тях (на чуждия език, който изучават) на гърба на същия лист те трябва да изобразят, чрез рисунка, асоциация или по друг начин думата, която е написана. След като са готови със своите двайсет листчета отборът приключил първи започва по асоциациите да изпитва другия отбор за думата, която се крие зад рисунката. Той трябва да я произнесе и напише правилна на дъската. Печели отборът, който познае поголяма част от асоциираните думи и ги изпише правилно. Наградата може да се изразява в оценка според постигнатия резултат. Времетраене: в рамките на 45 мин. (препоръчва се за паралелки в 8 клас със засилено изучаване на чужд език). Бележка: Играта може да се усложни като с картончетата се сформират цели изречения или се опитва да се обясни структурата на изречението в съответния чужд език. Материали: Предварително подготвени 30-40 листчета с написани думи, като на гърба не трябва да има нищо, за да има място за рисуване. Също така цветни моливи и фулмастри. Техника 2: От дума на дума Цел: Да обогатим речника по съответния чужд език, да бъдем асоциативни, да мислим бързо. Описание: Учениците застават в полукръг около дъската, като учителят стои в центъра. Той посочва един от учениците, който дъска записва с големи букви първата дума на съответния език, който се изучава. След това учителят посочва друг ученик от кръгът, който да пристъпи напред и да напише друга дума с последната буква от предходната дума. Така докато всички ученици не се изредят да пишат думи. Играта може да се повтори няколко пъти. Победител е ученикът, който е създал най-много думи, които са написани вярно. Награда е отличната оценка. стр. 90
Времетраене: 30 мин. Материали: Бяла дъска и маркер Техники 3: Морски шах Цел: Децата да научат правописа на думите и да се забавляват. Описание: Учителят начертава схема за морски шах на дъската и във всяко квадратче записва по една дума с изпуснати в нея букви (например: a_t). След това разделя класа на два отбора. Единият е отбор „Х“,а другия отбор „O“. Целта на всяка група е да запълни три квадратчета по правилата на морски шах. Квадратчето се зачертава единствено при позната дума. Победител е отборът успял пръв да запълни три квадратчета. Времетраене: 30 мин. Материали: Бяла дъска и маркери. 5. Техники за часовете по история и цивилизация Техника №1: Исторически театър Цел: Да подобри познанията на учениците по изучавания исторически материал, да развият театрални умения. Описание: Пресъздаване на интересни събития от историята. Учениците се разделят на отбори. На листчета предварително са записани различни събития от изучавания материал, и всеки отбора тегли по едно листче, на което има записано дадено историческо събитие. Всеки отбор има 15 мин., за да съчини сценка, в която да представи събитието написано на листчето. Целта е другите групи да отгатнат, за кое историческо събитие се отнася сценката. Победител е групата, която успява да пресъздаде исторически вярно събитието. На отбора победил може да се постави отлична оценка. Времетраене за цялта игра: 45 мин. Техника № 2: Факти-личности Цел: Учениците да научат повече за определени исторически личности по един по-приятен и увлекателен начин, да придобият умения да говорят пред аудитория и да се изслушват. Описание: Учителят раздава картончета на учениците с написани имена на изучени известни исторически личности. Учениците се разделят на отбори от по 5 човека, като всеки трябва да представи личността, без да назовава името й на другите отбори само като изброява факти за нея. Победител е отборът, който отгатне най-много личност и представи своите по найточния начин. Арбитър е учителят. Времетраене: 45 мин. стр. 91
Материали: картончета, на които са записани имената на известни исторически личности от преподадения учебен материал. Техники № 3: Екипи по история Цел: Учениците да работят в екип, да се научат на причинноследствени връзки. Описание: Учителят дават на учениците да си изтеглят от купа по едно листче (например при 20 ученика има 10 листчета със години и 10 със събития, свързани с тези години). След това той записва на дъската 10 събития, свързани с дадена година и случващото се през нея от тези листчета. Учениците трябва да се групират по двойки (годината и събитието) и след това да представят най-пълно отговора на въпроса по опорните година и събитие. Например: Учителката е написала: „Съединението на България“. В един от учениците се намира датата „06.09.1885“, а в друг текст: „Войската на майор Д. Николаев и четата на Чардафон Велики влизат в Пловдив…“ Играта е подходяща при осъществяване на преговор на взетия материал в подготовка за контролни и т.н. Техника № 4: Линия на времето Цел: Учениците да усвоят по-добре материалът, да разберат причинно следствената връзка в дадено историческо събитие, да се научат да работят в екип. Описание: Учителят раздава на всички ученици листчета с детайли от историческо събития. Учениците заедно трябва да подредят историческото събитие в неговата последователност и след това да го опишат. Продължителност: 15-20 мин. в зависимост от сложността на задачата. Материали: предварително подготвени листчета с написани на тях части от едно историческо събитие. 6. Техники за часовете по география и икономика Техника № 1: Опознай света: Цел: Учениците да научат повече за съответните държави, тяхното население, икономика и култура, да развият презентативни умения и умения за работа в екип. Описание: Учителката разпределя децата на групи (в зависимост от големината на класа). Всяка група получава по едно билетче с името на държавата. Тя трябва да изготви проект използвайки интернет и учебника стр. 92
по георгафия и икономика, за да представи на останалите ученици своята държава. Материали: листове, химикали, маркери. Време: 30 мин. за работа и 5 мин. за представяне на всеки отбор (играта може да бъде поставена и като домашна работа, като само представянето да се извърши в училище). Техника № 2: Познай града или държавата Цел: Да опознаят градовете или държавите от материала, който е преподаден, да се разшири географската култура и да се забавляват. Описание: Учителката изкарва един от учениците отпред, като той е с гръб към своите съученици и с лице към дъската. На листче се пише град или държава и се залепя на гърба на ученика. Той започва да задава въпроси на останалите, за да разбере коя държава или кой град е записан на листа. След като познае друг ученик заема неговото място, а той пише града или държавата, която трябва да се познае. Пример: На листчето пише гр. Свищов. Ученикът започва да задава въпроси: „Това град или държава е?“ Останалите отговарят - „град“. Ученикът пита: „Този град, в коя държава се намира?“ останалите отговарят – „в България“. Ученикът задава въпрос: „В област Велико Търново ли е?“, останалите отговарят-„Да“. Ученикът пита: „С какво е известен този град?“. Останалите отговарят - „Първият освободен град“. Ученикът се сеща и отговаря - „град Свищов“ 7. Техники за часовете по биология и здравно образование Техника № 1: Анатомична география Цел: Запомняне по добре анатомията на човешкия или животинския организъм, придобиване на добри презентативни умения, работа в екип и развиване на творческо мислене. Обяснение: Учителят разделя децата на групи от по пет души, след това раздава на всяка от тях картонче с името на кост, орган, или мускул от човешкия или от животинския организъм. Всяка група има по 15 мин. да изготви проект използвайки учебната литература и интернет, за да представят по възможно най-интересен и запомнящ се начин тяхната тема (може чрез рисунки, обяснения или сравнения) пред останалите групи. Найпълното и атрактивно изпълнение печели. Групата победител може да бъде стимулирана чрез отлични оценки. Времетраене: 5 минути за разясняване на играта ,10-15 минути за размисъл и осъществяване на идеята и 5 минути за представяне. Общо 20-25 минути за всичко. Материали: бели листове и маркери. стр. 93
Техника № 2: Биологично разнообразие Цел: запознаване на практика с биологичното разнообразие, работа в екип, развиване на добри презентативни умения и аргументираност. Обяснение: Учителят поставя задача на целия клас заедно да разработят проект за важността на биологичното разнообразие и чрез методите на неформалното образование да направят открит урок пред съученици от други класове. Учениците сами трябва да изберат точната тема, да си разделят задачите, да се уточнят за начин по който ще протече урокът. Учителят само ще наблюдава техните действия и ще им съдейства при необходимост. Техника № 3: Хранителна верига Цел: Учениците могат да научат за нови животински видове, които не са изучавали досега, ще се научат да работят в екип и също така ще научат къде в хранителната верига стоят дадените животни. Обяснение: Учениците се разделят на отбори по 4-5 човека (в зависимост от броя на учениците в класа) учителят раздава картончета с животни (животните от картончетата не трябва да се повтарят) на всички групи. След като учениците се разберат кой кое животно ще бъде, те трябва да се подредят в колона или редица оформяйки хранителна верига с животните, които те са си избрали. Когато веригата е готова те трябва да вдигнат ръка, за да покажат, че са готови. Победител е отоборът, който пръв подреди и представи своята хранителна верига правилно. Пример: Групата се състои от: Мишка, Орел, Змия и Лъв Те се подреждат по следния ред: Мишка >Змия >Орел >Лъв Техника № 4: Познай ме! Цел: Целта е учениците да научат повече за биологичното разнообразие на Земята по един забавен и интересн начин. По този начин се повишава общата култура на учениците както и интереса към предмета. Може да се използва като средство за затвърждаване на знания след предаден урок. Описание: Учител посочва двама ученика. Единият трябва да си намисли животно, а другият трябва да отгатне, кое е това животно като му задава допълнителни въпроси. След това учениците си разменят ролите. Пример: Учителят посочва два ученика: o Ученик №1 си намисля животното кенгуро o Ученик №2 задава въпроси: Бозайник ли е? стр. 94
Кой континетн обитава? С какво се храни? В кои държави се среща най-често? Времетраене: 2-3 мин. на двойка ученици 8. Техники на неформалното учене приложими в часовете по етика и право Техника № 1: Симулиран съдебен процес Цел: да се разбере как функционира съдебната система в България, да придобият актьорски умения и да работят в екип. Обяснение: Учителят раздава листи с роли на всеки един от участниците в процеса като на него е записано точно какво трябва да прави. Има един съдия, двама адвокати, ищец, ответник, всеки с по двама свидетели, вещо лице, 3. съдебни заседатели и публика. Те ще трябва да разиграят симулирания процес по съответния казус и зададените от учителят параметри пред своите съученице от училището.
9. Техники по химия и опазване на околната среда Техника № 1: Кой е този ХЕ? Цел: Учениците ще се запознаят с химичните елементи или ще имат възможност да затвърдят наученото по един забавен начин. Обяснение: Учителката ще избира на случаен принцип един ученик, който ще трябва да излезе на дъската пред останалите като предварително си намисли един химичен елемент. Останалата част от класа ще трябва да задава въпроси, на човека който е на дъската, за да отгатнат кой е химичния елемент намислен от него. Той има право да отговаря на тези въпроси само с „Да” и „Не”. След като го познаят на дъската излиза друг ученик и така докато се изредят всички (или докато учетелката не прецени, че това е достатъчно). Времетраене: 10-15 мин.
стр. 95
ЗАКЛЮЧЕНИЕ Мисията на образованието е свързана с подготовката на поколенията за овладяването на обществения опит и удачното им включване в системата от дейности, чрез които те обезпечават своето индивидуално съществуване и функционирането на обществото. Това си призвание то реализира чрез формалното, неформалното и аформалното образование. Те имат традиции в просветния живот на българския народ. В съвременните условия взаимодействието между тях може да бъде само от полза за младото поколение в придобиването на знания и практически умения и по-бързото им оринтиране в обществения живот и успешно професионално реализане. В подкрепа на този извод са възможностите, които предлага неформалното учене. За младите хора като форма на обучение то им предлага по-лесно да достигнат до успешното овладяване на знанието, да развият творческо си мислене, чрез различни ролеви игри, клипове, филми и задачи. По този начин изграждат активна гражданска позиция по темите и въпросите, които ги вълнуват. Техниките на неформалното учене, които се предлагат имат за непосредствена цел да подпомогнат пълноценното усвояване на знанието и придобиване на умение за прилагането му при решаване на конкретни житейски и професионални задачи. Приведените примери от ученици по любими за тях предмети с използването на техники на неформално учене са потвърждение, че те успешно могат да съдействат за своята подготовка, за повишаване на интереса им към определени теми и учебни дисциплини и дори да ги насочат към това, с което искат да се занимават след като завършват средното си образование. Успешното съвместяване на формално и неформално образование е ключът към модерна и иновативна, по-добра и успешно действаща образователна система, отговаряща на динамиката на времето, в което живеем и потребностите от знания и умения необходими на младите хора.
стр. 96
IX ЧАСТ ИНТЕГРИРАНЕ И АДАПТИРАНЕ НА НЕФОРМАЛНИТЕ ТЕХНИКИ НА УЧЕНЕ ВЪВ ФОРМАЛНАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ДЪРЖАВНИТЕ ОБРАЗОВАТЕЛНИ СТАНДАРТИ ЧАСТ А60 Училищната подготовка включва усвояването на определени компетентности /знания, умения и отношения/ необходими на ученика да завърши успешно определен клас и да премине в следващия клас или да завърши успешно определена степен на училищно образование. Усвояването на компетентностите от ученика е свързано и с постигане целите на училищното образование. Задължителните изисквания за резултатите в системата на училищното образование и условията и процесите за тяхното постигане са включени в държавните образователни стандарти (ДОС). Представената по-долу информация разглежда задължителните изисквания на държавните образователни стандарти и мястото на неформалното учене за постигане на определени резултати от обучението. Според съдържанието си училищната подготовка се дели на: Общообразователна подготовка – осъществява се чрез изучаването на общообразователни учебни предмети, групирани в културнообразователни области и осигурява постигането на ДОС за общообразователна подготовка. Учебните програми са еднакви за всички видове училища и се разработват и утвърждават на национално равнище. Всяка учебна програма за всеки клас определя целите на обучението, учебното съдържание и резултатите от обучението за съответния клас и има следната структура: Кратко представяне на учебната програма Очаквани резултати от обучението (декомпозирани стандарти) Учебно съдържание (теми, очаквани резултати от обучението, нови понятия) Препоръчително процентно разпределение на задължителните учебни часове за годината Специфични методи и форми за оценяване на постиженията на учениците Дейности за придобиване на ключовите компетентности и междупредметни връзки
Автор - Альоша Кушлов, Главен учител в ПДТГ,,Д. Хадживасилев”Свищов 60
стр. 97
Ситуирана е в раздел А на учебния план. Учебните програми се актуализират на 4 години. Разширена подготовка – разширява знанията и уменията от общообразователната подготовка в съответствие с интересите и потребностите на учениците, като може да включва часове за гражданско образование, предприемачество, здравно образование и др. Учебните програми се разработват и утвърждават на училищно равнище. Ситуирана е в раздел Б на учебния план. Профилирана подготовка – задълбочава и надгражда знанията и уменията в определена предметна област (предуниверситетска подготовка) и осигурява постигането на Държавните образователни стандарти за профилираната подготовка по учебни предмети, включени в съответния профил. Профилите могат да бъдат напр. Хуманитарен, Чуждоезиков, Икономически, Компютърни науки, Природонаучен, Математически и т.н. Всеки профил се формира от 3 основни профилиращи предмета, от които двата са фиксирани на национално равнище, а третият се определя на училищно равнище. Всеки профилиращ предмет се състои от определен брой задължителни модули, които включват неизучавано учебно съдържание (извън общообразователната и разширената подготовка) и градят компетентностите, определени в ДОС за профилирана подготовка, и избираеми модули, които се определят от училището. Осъществява се само в ХІ и ХІІ клас. Ситуирана е в раздел Б на учебния план. Професионалната подготовка – осигурява постигането на Държавните образователни стандарти за придобиване на квалификация по професии. Учебните програми за общата и за отрасловата професионална подготовка се разработват и утвърждават на национално равнище, а за специфичната професионална подготовка – на училищно равнище съвместно с бизнеса. Ситуирана е в раздел Б на учебния план. Структурата на учебния план в системата на училищното образование включва три раздела: Задължителна подготовка (раздел А) – задава учебните предмети и броя часове за всеки от тях за всички видове училища и се определя на национално равнище. Разлика има в типовите учебни планове на училищата, които избират да изучават или да не изучават интензивно чужд език, като общообразователната подготовка (с изключение на чуждия език в VІІІ клас) в края на етапите и степените е еднаква за всички училища. В типовите учебни планове на различните видове училища в раздел А може да присъстват и предмети извън изучаваните в общообразователната подготовка. стр. 98
Задължителноизбираема подготовка (раздел Б) – задава на национално равнище броя часове, а тяхното разпределение по предмети училището може да определя за разширена подготовка, за профилирана подготовка или за професионална подготовка . Часовете може да се използват и за постигане на знанията и уменията по определени учебни предмети от общообразователната подготовка в началния етап. Свободноизбираема подготовка – задава предметите и броя часове, които училището може да разпределя за обучение в т.ч. и извън общообразователните предмети по непредметни социални и граждански умения като устойчиво развитие, екология, действия при бедствия и аварии, безопасност на движението по пътищата и др. в съответствие с интересите на учениците и с възможностите на училището. Дава се възможността те да се използват и за занимания по интереси. Тези часове не са задължителни за учениците. Предвижда се училищна автономия при разработване на програмите. Училищно образование преминава през два периода: - Обучение за придобиване на основно образование и се осъществява от I до VII клас включително; - Обучение за придобиване на средно образование – от VIII до XII клас включително и има два етапа: първи гимназиален – от VIII до Х клас включително, и втори гимназиален – от ХI до ХII клас включително. В първия гимназиален етап общообразователната подготовка продължава да е еднаква за всички, а раздел Б на училищния учебен план осигурява по-голяма алтернативност и дава възможности за разширяване на учебното съдържание по изучавани в раздел А учебни предмети или за изучаване на модули и предмети от общата професионална подготовка. В края на първия гимназиален етап приключва обучението по общообразователните предмети (с изключение на БЕЛ, математика, чужд език, гражданско образование и ФВС). В този етап не се осъществява профилиране. Часовете в раздел А на учебния план намаляват в сравнение с основното образование и са в между 70 % и 85 % от задължителните учебни часове в зависимост от вида училище. В рамките на втория гимназиален етап се осъществяват главно профилирана подготовка (предуниверситетско обучение) в профилираните гимназии и в гимназиите и средните училища с профилирани паралелки или професионална подготовка за придобиване на ІІ и на ІІІ степен на професионална квалификация в професионалните гимназии. Професионалната подготовка е ориентирана към овладяване на модули или учебни предмети от професионалната подготовка и е обвързана с полагането на втори държавен зрелостен изпит. Предвижда се разработването на рамкови учебни планове по отделните професии, като по този начин се създават възможности за по- голяма автономия на училищно стр. 99
ниво. Директорите на училищата, организиращи професионално образование и обучение, ще разпределят седмичния брой учебни часове по различните предмети чрез училищните учебни планове. Разработването на училищните учебни планове следва да се извършва с участието на местния бизнес, като целта е да се осигурят по- големи възможности за организиране и провеждане на практическо обучение, обвързано с реалните потребности и с възможностите на бизнеса. Часовете по учебни предмети от раздел А на учебния план се свиват до 40 % от задължителните учебни часове. Досега разгледахме структурата на образователния процес във формалното образование съгласно разработените държавни образователни стандарти. Сега трябва да посочим къде е мястото на неформалното учене според ДОС. Основната цел разписана в Закона за предучилищното и училищното образование е: Изграждането на автономни и инициативни личности, уважаващи другите, способни да работят съвместно, владеещи базови компетентности, осъзнати за силните си страни и способни да ги развиват и прилагат за себе си и в полза на общността. Общите принципи, които се прилагат в системата на предучилищното и училищното образование дават възможност за прилагане на неформални техники на обучение така че да се постигне основната цел на училищното образование. Принципа за автономност разширява правото на всяко училище да развива свои специфични училищни политики, които са инструменти за реализиране на стратегията за развитие на съответната образователна институция. Училищните политики се разработват съобразно потребностите на местната и училищната общност и отчитат ключови проблеми и предизвикателства пред образованието. Създават се с участието на представителите на всички групи на училищната общност – ученици, учители и родители. Приемат се след прозрачен процес на съгласуване и обсъждане и стават основата за създаването на конкретни училищни практики. В тази връзка трябва да се отбележи, че могат да бъдат прилагани и специално разработени програми за неформално учене, което в максимална степен отговаря на потребностите на учениците. Принципа за децентрализацията е законово регламентирано прехвърляне на правомощия и отговорности за изпълнение на функции в системата на образованието на по-ниските равнища на управление включително и на ниво училища. Целта е решенията да се вземат на равнище, което е найблизко до възникване на проблема и където най-добре могат да се идентифицират и най-адекватно да се удовлетворят потребностите на участниците в системата на предучилищното и училищното образование. Това означава, че този принцип също дава възможност на училището да прилага неформалното образование за решаване на проблеми. стр. 100
Принципа за равен достъп дава възможност образователните институции да прилагат разнообразни форми и методи включително и техники за неформалното образование, които да идентифицират различните потребности на учениците, като дават възможност на всички, независимо от социално- икономическия им произход или лични обстоятелства, да развиват пълния си потенциал чрез учене през целия живот. Самата формулировка за ,,учене през целия живот” има дълбок екзистенциален смисъл: целия живот е учене или ученето е животът. Ученето през целия живот започва в предучилищна възраст и обхваща формалното, неформалното и самостоятелното учене, които взаимно се допълват и интегрират. Освен това неформалното образование в най-пълна степен се доближава до 4 стълба на образованието формулирани от Жак Делор, а именно: • ДА СЕ УЧИМ ДА УЧИМ И ЗНАЕМ • ДА СЕ УЧИМ ДА ДЕЙСТВАМЕ И МОЖЕМ • ДА СЕ УЧИМ ДА ЖИВЕЕМ С ДРУГИТЕ И РАЗЛИЧНИТЕ • ДА СЕ УЧИМ ДА БЪДЕМ, ДА СМЕ НИЕ (АЗ) За целите на мобилността и за признаването на обучение и квалификации се разработва и утвърждава Национална квалификационна рамка в съответствие с Европейската квалификационна рамка за учене през целия живот и националните цели и стандарти. Лица, навършили 16 г., могат да получат документ за завършен етап или степен на образование чрез валидиране на знания и умения, придобити чрез неформално обучение и самостоятелно учене. Резултатите от неформалното обучение и самостоятелното учене се валидират и сертифицират по определен ред от образователните институции в съответствие с държавните образователни стандарти за общообразователна подготовка и за придобиване на степен на професионална квалификация. Целите, които преследва неформалното образование са многопосочни, а именно: формиране на знания, умения и компетентности за сътрудничество между учениците, за екипно взаимодействие, съпричастност и солидарност; развиване на идентичност и умения за гражданско участие, себеутвърждаване и критично отношение към негативни явления; отстояване на права и свободи, съчетано с умения за поемане на отговорност и усвояване на демократични ценности. Тези цели кореспондират в пълна степен с основната цел заложена в новия Закон за предучилищно и училищно образование. Участието на учениците се осъществява чрез различни конкретни механизми, форми и инициативи на всички равнища на организиране на училищния живот, в това число и формите на самоорганизиране в извънучебно време и други форми на ученическо самоуправление, инициирани от учениците и подпомагани от училищното ръководство и екип. Ролята на учителя се променя като той вече не е лектор, стр. 101
който образова, а ментор на учениците. Новата роля на учителя не е да дава знания а да формира умения. Той трябва да вдъхновява учениците, да им посредничи в лабиринтите на познавателния процес. Ето защо е важно учителя да подбира най-точните методи с които да постигне заложените конкретни цели в учебния час. Като най-подходящи се очертава прилагането на следните методи: имитационни, моделиращи, изследователски и продуктивно-практически. Ефективността от прилагането на тези методи се определя от функциите, които имат: целеполагаща, адаптивна, мотивационно-стимулираща, комуникативна, оценъчна, възпитаваща, планираща, експресивна, координираща, регулираща и т.н. Ето защо прилагането на неформалното образование придобива изключително значение. Най-ефикасно би било прилагането на посочените в книжката техники за неформално образование в часовете по разширена, профилирана и професионална подготовка, защото учителя има по-голяма автономност във вземането на решения и може сам да определя технологията на учебния процес. В часовете от задължителната подготовка прилагането на техники от неформалното образование е възможно, но то трябва да бъде добре прецизирано и да има подпомагаща функция в процеса на формално образование. В заключение може да се направи извода, че Държавните образователни стандарти дават възможност за прилагането на техники от неформалното образование. Чрез прилагането им се постига по-висока ефективност и качество на образователния процес, пълна ангажираност на учениците в хода на учебния час, а постигнатите резултати от учениците повишават тяхната степен на удовлетвореност от учебния процес. Емоционалния заряд, който притежават методите за неформално учене повишават мотивацията на учениците за ефективно участие в учебния процес, а това от своя страна ще доведе до постигане на основната цел на училищното образование. Използвана литература: Наредба № 4 за учебния план от 30.ХІ.2015 Наредба № 5 за общообразователна подготовка от 30.ХІ.2015 Наредба № 7 за профилираната подготовка от 11.VІІІ.2016 Наредба № 10 за организация на дейностите в училищното образование от 1.ІХ.2016 Радев П. /1992/ Кратък речник по теория и история на обучението Пловдив
стр. 102
ЧАСТ Б61. Алберт Айнщайн е казал: „Значителните проблеми, с които се сблъскваме, не могат да бъдат решени на същото ниво на мислене, на което сме били, когато сме ги създали или когато те са се появили”. Неформалните техники на учене дават възможности за преодоляване на един от проблемите на училищното образование - „Ориентираност на системата към запаметяване и възпроизвеждане, а не към провокиране на мислене, самостоятелност и формиране на умения”/1/ В последните десетилетия това е сериозен проблем не само на българската образователна система. В съвременния свят на информационните технологии разполагаме с “готови” знания и лесен достъп до тях.Запаметяването на знания не е особена ценност и не е достатъчно за успешна социална реализация.Необходимо е критично и креативно мислене за вземане на решения в практически ситуации.Във формалното образование, такова мислене може да се изгражда чрез промяна на взаимоотношението учител - ученик. Промяната се налага от факта, че учителят не е единственият източник на информация. Това определя осъзнаването на новата му роля. Превръщането на учителя от монополист на знанието в медиатор е важно условие за успешното изпълнение на педагогическата функция на учителя и за утвърждаване на неговия авторитет. Интегрирането и адаптирането на неформалните техники на учене във формалната образователна среда от учителите и другите педагогически специалисти може в голяма степен да улесни осъществяването на така необходимата промяна и постигането на новите цели на формалното образование, заложени в Закона за предучилищното и училищното образование ЗПУО: - интелектуално, емоционално, социално, духовно-нравствено и физическо развитие и подкрепа на всяко дете и на всеки ученик в съответствие с възрастта, потребностите, способностите и интересите му; - съхраняване и утвърждаване на българската национална идентичност; - придобиване на компетентности, необходими за успешна личностна и професионална реализация и активен граждански живот в съвременните общности; - придобиване на компетентности за прилагане на принципите за устойчиво развитие;
Автор - Румяна Иванова, Директор на ПДТГ „Димитър Хадживасилев“ гр. Свищов 61
стр. 103
- ранно откриване на заложбите и способностите на всяко дете и ученик и насърчаване на развитието и реализацията им; - формиране на устойчиви нагласи и мотивация за учене през целия живот; придобиване на компетентности за разбиране и прилагане на принципите на демокрацията и правовата държава, на човешките права и свободи, на активното и отговорното гражданско участие; - формиране на толерантност и уважение към етническата, националната, културната, езиковата и религиозната идентичност на всеки гражданин; - формиране на толерантност и уважение към правата на децата, учениците и хората с увреждания; - познаване на националните, европейските и световните културни ценности и традиции; - придобиване на компетентности за разбиране на глобални процеси, тенденции и техните взаимовръзки; придобиване на компетентности за разбиране и прилагане на принципите, правилата, отговорностите и правата, които произтичат от членството в Европейския съюз. /2/ Интегрирането на неформалните техники на учене във формалното образование допринася за „ориентираност към интереса и към мотивацията на детето и на ученика, към възрастовите и социалните промени в живота му, както и към способността му да прилага усвоените компетентности на практика”/2/, което е основен принцип , регламентиран в ЗПУО. Работейки съвместно с НПО в посока на адаптиране и прилагане на неформалните техники на учене в процесите обучение, възпитание и социализация, протичащи във формалното образование, реализираме още два основни принципи от ЗПУО: иновативност и ефективност в педагогическите практики и в организацията на образователния процес въз основа на научна обоснованост и прогнозиране на резултатите от иновациите; - ангажираност на държавата, общините и юридическите лица с нестопанска цел, работодателите, родителите и други заинтересовани страни и диалог между тях по въпросите на образованието./2/ Неформалните техники на учене са релевантни на новите държавни образователни стандарти /ДОС/. Интегрирани в методическия инструментариум те повишават ефективността нa педагогическата технология за постигане на ДОС за общоoбразователната подготовка и ДОС за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование.Задължителни компоненти в съдържанието на всички учебни стр. 104
програми , съгласно чл.8, ал.1, т.5 и т.6 от Наредба № 5 от 30 ноември 2015 г. за общообразователната подготовка са : - специфичните методи и форми за оценяване на постиженията на учениците; - дейностите за придобиване на ключовите компетентности, както и междупредметните връзки./3/ Посочените акценти показват изискването за задължително прилагане на дейностния подход в процесите на формалното образование. Неформалните техники на учене се основават именно на този подход. Гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование са взаимносвързани и формират интердисциплинарен комплекс, насочен към придобиване на социални, граждански и интеркултурни компетентности и на компетентности, свързани със здравето и поддържането на устойчива околна среда./4/ В училищното образование гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование се осъществяват в процеса на придобиването на всички видове училищна подготовка, както и в часа на класа, в заниманията по интереси, чрез ученическото самоуправление, в рамките на дейностите по обща подкрепа за личностно развитие по реда и при условията на държавния образователен стандарт за приобщаващото образование/5./ Неформалните техники на учене могат да бъдат адаптирани и прилагани във всички тези видове училищна подготовка. Интегративният характер на неформалните методи ги прави удобно средство за реализация на заложените учебни цели на този интердисциплинарен комплекс. Интегрирането на неформалните техники на учене във формалната учебна дейност обогатява педагогическите методи и дава възможност за диференциран подход, ориентиран към интересите и стимулиращ мотивацията на ученика, съобразен с възрастовите и социалните промени в живота му и адаптиран към способността му да прилага усвоените компетентности на практика. Постига се приемане и зачитане на уникалността на всеки ученик – индивидуалните потребности и възможности, личностните качества, знанията, уменията и интересите, на които образователната институция трябва да отговори по подходящ начин, така че ученикът да развие максимално своя потенциал. ДОС за институциите /6/ дава възможност училищата, които извършват целенасочена, планирана и контролирана промяна, чрез въвеждане на иновативни практики, с които се решават организационни и съдържателни проблеми в образователния процес да се определят като иновативни училища. Интегрирането и адаптирането на неформалните техники на учене в училищния образователен процес е промяна, която засяга обучението, методите на преподаване, подобрява качеството на образованието, спомагайки за постигане на неговите цели по отношение на стр. 105
позитивите, както за отделния ученик, така и за обществото и превръща училището в иновативно. Неформалните техники на учене са интерактивни. В педагогическата практика на нашата професионална гимназия намират широко приложение различни интерактивни методи: - ситуационни – метод на конкретните ситуации, симулация, ролева игра; - дискусионни методи – беседа, дискусия, дебат, брейнсторминг, обсъждане; - емпирични методи – работа по проект. Прилага се и методът „обърната класна стая“ за самоподготовка чрез използване на електронни ресурси, достъпни само за учениците на ПДТГ „Димитър Хадивасилев”. Посредством взаимнообучителния метод в учебните часове се постига индивидуализация и диференциация в обучението. В партньорство със Сдружение „Институт Перспективи” предстои да въведем от следващата учебна година иновативна практика в обучението по учебните предмети „предприемачество”, „история и цивилизация” и „гражданско образование”. Ще започнем с обучение на учителите за прилагане на неформални техники на учене за повишаване на техните умения за създаване на интерактивни учебни ситуации и учебни ресурси по темите от учебните програми. Иновативната практика предвижда нова структура на учебния час, в която 30% от времето да бъде за нови знания, 20% -за обратна връзка, 40% - за практически дейности за развитие на уменията за критично мислене и формиране на компетенции и 10% -за развитие на умения за публично говорене и презентиране. Тази структура, както и прилагането на неформални методи и техники, изискват учебните часове да бъдат в блок от 2 учебни часа. Предвижда се всеки раздел от учебното съдържание да приключва с изработването на готов продукт, който да бъде презентиран пред останалите ученици, като се оценяват и уменията за публично говорене. Ще се работи в екип, но всеки ученик ще има възможност и за индивидуални изследвания в зависимост от интересите му. В урока ще участва младежки работник – доброволец като ментор, който ще спомогне за повишаване активността на учениците в процеса на обучение. Сдружение „Институт Перспективи” ще ни осигури добре подготвени младежки работници за всеки от учебните предмети. Предвидената в иновативния план организация на учебните часове по Предприемачество (VІІІ клас), История и цивилизации (ІХ и Х клас) и Гражданско образование (ХІ – ХІІ клас) в блок от по два последователни часа е в съответствие с ДОС за организация на дейностите/7/. Иновативната практика е съобразена с ДОС за учебния план /8/- Рамков учебен план за професионално образование с интензивно изучаване на чужд език, както и с ДОС за общообразователна подготовка и ДОС за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование стр. 106
по отношение на резултатите – формиране на ключови компетенции и изграждане на автономна и активна личност, която: - разбира и отстоява общочовешките ценности, ценностите на демокрацията и човешките права, участва в гражданския, политическия и социалния живот по отговорен, съзидателен и ефективен за себе си и за обществото начин; - познава институциите, структурата и процедурите на демократичното общество, икономическите и политическите реалности на глобализиращия се свят; - зачита значимостта на всяка човешка личност в многообразието от нейните идентичности, признава правото и ценността на различието, приема равнопоставеността на всички в общото социално пространство; - осъзнава и цени своята културна идентичност; - взаимодейства с членовете на семейството си, общността и другите хора по конструктивен и уважителен начин; - изразява обосновано и критично гражданската си позиция; - взема самостоятелни решения относно своето развитие, проявява инициативност и способност да си поставя цели, да планира и да обосновава действията си; - носи отговорност за поведението си и оценява влиянието на постъпките си за своя живот и този на другите хора; - подбира адекватна информация, продукти и услуги за подобряване на здравето и поддържа здравословен начин на живот за себе си и за околните; - познава и спазва нормите за екологична култура и поведение с оглед опазване на природата и създаване на устойчива околна среда; - познава механизмите на публичните институции и гражданското общество за прилагане на споделена отговорност за опазване на околната среда и проявява готовност за участие в тях; - умее да прави връзки между отделни сфери на обществения живот и да разбира причините за социалните неравенства, екологичните и глобалните предизвикателства. Идеята за въвеждане на тази иновативна практика се предхожда от проект „Лятна Академия Перспективи” реализиран съвместно със Сдружение „Институт Перспективи“ и фасилитатори - младежки работници от Испания, Полша, Турция и Италия . Успешно приложените неформални техники на обучение, основаващи се на принципите за диалогичност и партньорство, интерактивност и интерсубективност, ангажираха потенциала на учениците по време на лятната ваканция и показаха, че стр. 107
успешно развиват ключовите компетентности при много висока удовлетвореност на участниците. Съвременният свят е свят на различия и индивидуалности, свят на образователните пространства, в които учещият сам конструира своето разбиране за знание чрез взаимодействие на това, което вече знае, това в което вярва и събитията и дейностите, с които влиза в перманентен контакт. Репродуктивният начин на обучение е не само скучен, но и вреден. Интерактивният начин на организиране на урока изисква много време за предварителна подготовка на ефективни учебни ресурси. Неформалните техники на учене превръщат ученето в процес на преобразуване на информация с цел приспособяване на менталните модели към нов опит. Те се основават на диалога, на самооценката и обратната връзка, формиращи оценката; на превръщането на информацията в годен за практическо използване ресурс като всичко това се случва в една динамична обкръжаваща среда, в която ученикът търси значения. Интегрирането и адаптирането на неформалните техники на учене във формалната образователна система позволява оптимално удовлетворяване на носителите на различни стилове на учене като осигурява ефективно обучение, както на ученика иноватор, така и на ученика - анализатор, на практичния и динамичния ученик. Тези техники окуражават и предизвикват любопитството на учениците. Те не само улесняват получаването и преработването на знания и информация, но могат да служат и за диагностика и оценяване на постиженията на учениците. В съвременния свят е важно как обучаваният учи и по какъв начин се проектира ефективността на образователния процес в резултатите от обучението - в онова, което учещият знае, разбира и може да направи при завършване на учебния процес, в каква степен поема отговорност за използване на знанията, уменията и компетентностите си. Предложените практически идеи за неформални техники съпътстващи формалното образование са полезни, приложими в съответствие с ДОС и успешно изграждат тази отговорност. Пожелавам на техните автори да не спират до тук, а да продължат с поредица от сборници с нови идеи за неформални техники приложими във формалното образование, които ще интегрираме в училищния образователен процес. Така формалното образование ще става поефективно и по-привлекателно за учениците.
стр. 108
Източници на информация: …………………………………………………………………………….. 1.НП за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006-2015) 2.Закон за предучилищното и училищното образование 3. Наредба № 5 от 30 ноември 2015 г. за общообразователната подготовка 4.Наредба №13 от 21.09.2016г. за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование 5.Наредба за приобщаващото образование(Обн -ДВ, бр. 89 от 11.11.2016 г.) 6. Наредба № 9 от 19 август 2016 г. за институциите в системата на предучилищното и училищното образование (Обн. - ДВ, бр. 68 от 30.08.2016 г., в сила от 30.08.2016 г.) 7.Наредба № 10/01.09.2016 г. за организация на дейносите /чл. 9, ал. 6, т. 5 и ал. 7/ 8. Наредба № 4/30.11.2015 г за учебния план - /Приложение № 4 към чл. 12, ал. 2, т. 4 /
стр. 109
АВТОРСКИ КОЛЕКТИВ Ахмед Османов Куйтов, Председател УС на Сдружение „Институт Перспективи“ мандат 2015-2019г. Ръководител на проект: Нови хоризонти за младежите на Свищов. Участвал е в над 30 международни младежки обмени като лектор и ръководител. Организирал е над 120 събития, боравещи с методите на неформалното учене в България от 2012г. *** Никола Николаев Живков, Координатор на проект: Нови хоризонти за младежите на Свищов. Висше юридическо образование получава във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ (2016 г.). Завършил е базов курс по медиация към СБЮ гр. София и е вписан в единния регистър на медиаторите в България, завършва специализиран курс по семейна медиация. *** Румяна Стефанова Иванова, Директор на ПДТГ „Димитър Хадживасилев“ гр. Свищов. Старши експерт професионално образование. Икономист и преподавател по икономически дисциплини в средните училища. *** Марин Бончев Маринов, Носител на национален приз „Студент на годината“ 2016 в категория „Стопански науки“. Участвал в над 25 участия в семинари, форуми, обучения, конференции, състезания и обмени на национално и международно ниво. Студент в С. А „Д. А. Ценов“ – гр. Свищов, специалност „Индустриална бизнес икономика“. *** Катя Златкова Грозева, Студентка в С. А. „Димитър Ценов“, специалност Маркетинг. Младежки работник към Сдружение „Институт Перспективи“. Завършила е трите класа на „Национална Младежка Академия“, организирана от „Национален Младежки Форум“. *** Елица Бориславова Белчева, Студентка в С. А. "Димитър А. Ценов", специалност Бизнес информатика. Участвала е в студентски прояви и инициативи, майсторски класове и кръгли маси. Доброволец в Сдружение „Институт Перспективи“ стр. 110
Георги Симеонов Денков, Завършва през 2016г. Лятна академия „Перспективи“. Участвал е в международни младежки обмени по програма „Еразъм+“. Младежки работник към Сдружение „Институт Перспективи“. Ученик в XII клас на СУ „Димитър Благоев“ гр. Свищов. *** Любослав Недялков Лесичков, Координатор на Доброволческия корпус на Сдружение „Институт Перспективи“. Възпитаник на Лятна академия „Перспективи“ 2016г. Участвал в над 30 инициативи, развиващи неформалното учене в Свищов. Има опит от участия в международни младежки обмени. Ученик в IX клас на СУ „Николай Катранов“ гр. Свищов. *** Йоан Георгиев Йорданов, Завършил бакалавърска програма Финанси, Магистър по Агробизнес в С. А. "Д. А. Ценов". Младежки работник към Сдружение „Институт Перспективи“. Заемал е 2-ро място на Републиканско междуучилищно първенство по лека атлетика - на дисциплина "Тласкане на гюле", 6-то - "100 метра спринт", 10- то - "200 метра спринт". *** Любомира Петкова Димитрова, Носителка на златен медал от азиатска международна математическа олимпиада AIMO. Първа на Национално състезание по математика за ученици от профилирани гимназии и паралелки с чуждоезиков профил - 2016г. Ръководител на математическа школа за напреднали (1.- 4. клас) към Институт Перспективи. Ученичка в IX клас на СУ „Николай Катранов“ гр. Свищов. *** Сандра-Мария Хенриксон, занимава се природна фотография и усилено изучаване на английски език. Доброволец в Сдружение „Институт Перспективи“. Ученичка в X клас на СУ „Димитър Благоев“ гр. Свищов. *** Моника Илиянова Леонова, занимава се с професионално дебатиране. Доброволец към Сдружение „Институт Перспективи“. Ученичка в ХI клас на СУ "Николай Катранов" гр. Свищов. *** Симеон Веселинов Симеонов, Занимава се с компютърна анимация и монтаж на филми. Доброволец към Сдружение „Институт Перспективи“. Ученик в ХI клас на СУ "Николай Катранов" гр. Свищов. стр. 111
Доц. д-р. Николай Живков, от 1981 г. е преподавател в Стопанска академия „Димитър Ценов“ по политически науки – Политология; Публична власт и Публични институции; Световни цивилизации и др. Водил е лекционни курсове по: История на кооперациите; Комуникации в бизнеса и PR; Социална психология в туризма и др. Научните му интереси са в областта на местното самоуправление, историята на политическия живот в България и методиката на обучение. Към Сдружение „Институт Перспективи“ е участвал с изследвания по: Проблеми на младежката безработица и младежкото предприемачество; Общуването и проблемите на толерантността. *** Альоша Красимиров Кушлов, главен учител в ПДТГ „Димитър Хадживасилев“ гр. Свищов. През 2016 г. е отличен с наградата на Министерството на образованието и науката “Неофит Рилски”, връчвана за постижения в сферата на образованието. *** Алексей Алексеев Аданцов, ученик в IX клас на СУ „Николай Катранов“ гр. Свищов. Доброволец към Сдружение „Институт Перспективи“ . *** Ваня Иванова Иванова, ученичка в IX клас на СУ „Димитър Благоев“ гр. Свищов. Доброволка в Сдружение „Институт Перспективи“ гр. Свищов. ***
Росина Илчева Мицова, ученичка в X клас на СУ „Димитър Благоев“ гр. Свищов. Доброволка в Сдружение „Институт Перспективи“ гр. Свищов. ***
стр. 112
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЦЕЛИТЕ И ПРОЕКТИТE НА ИНСТИТУТ ПЕРСПЕКТИВИ62 ЦЕЛИ НА ИНСТИТУТ ПЕРСПЕКТИВИ В КОНТЕКСТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ИНТЕГРАЦИОННИ ПОЛИТИКИ. Институт Перспективи осъществява дейност в обществено-полезна дейност, изразяваща се в обединяване на съмишленици в областта на: науката, философията, младежките дейности, образованието и обществената работа с младите хора. Основните цели на Институт Перспективи са: - Да подпомага развитието на качествено и приложимо в практиката образование, социално подпомагане и квалификация на младите хора. - Да противодейства и извършва превенция на негативни явления сред младите хора (младежка престъпност, зависимости и наркомания, проституция, прояви на расизъм, ксенофобия и т.н.). - Да осъществява партньорство с държавните и обществени структури за утвърждаване на добрите практики в областта на науката за повишаване качеството на работа на всички нива и субекти, имащи отношение към проблемите на науката. Институт Перспективи от учредяването си през 2015г. чрез разнообразни дейности на местно, национално и европейско ниво, съдейства за реализирането на заложените в Национална Стратегия за младежта (2012 – 2020) цели и по-специално, за популяризирането на формите на неформалното обучение и разширяването на достъпа до програмата „Младежта в действие” на младите хора, особено на живеещите в малките градове и селските райони. Чрез нашите дейности спомагаме за реализирането на целите на Стратегия на ЕС за инвестиране в младежта и за мобилизиране на нейния потенциал, чрез осигуряването на подкрепа за младежкото доброволчество с откриването на повече доброволчески възможности за младите хора, чрез създаване на улеснения за доброволчески изяви, като се премахнат пречките за тях, чрез повишаване на осведомеността за стойността на доброволчеството, чрез признаване на доброволчеството като важна форма на неформално образование. Автор – Ахмед Османов Куйтов, Председател на Сдружение „Институт Перспективи“ за мандат 2015г.- 2019г. 62
стр. 113
Всички наши дейности, които реализираме, използват методите на неформалното учене и са съобразени с препоръката на Съвета на ЕС от 2012 за валидирането на неформалното и самостоятелното учене. Нашите инициативи подкрепят целите на Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж ЕВРОПА 2020, насочени към насърчаване на признаването на неформалното учене. Водещо до придобиването и признаването на компетенции, необходими за по-нататъшно обучение и успешна реализация на трудовия пазар на младите хора. Чрез нашите дейности работим за постигането на заложената в Националната стратегия за учене през целия живот (2014 – 2020) цел да се увеличи делът на населението на възраст 25 - 64 години, участващо в неформално обучение от 24.4% през 2011 на 38.0% през 2020 г. Институт Перспективи осъществява дейности, подпомагащи постигането на целите в Стратегията за образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства (2015-2020) и по-конкретно за Стратегическа цел № 1: Пълноценна социализация на деца и ученици от етническите малцинства. Както и Стратегическа цел № 2: Гарантиране на равен достъп до качествено образование за децата и учениците от етническите малцинства. При пряката си работа с младежи, представителите на Институт Перспективи, се водят винаги от принципите на равен достъп за участие на всички желаещи, спазваме хоризонталните политики на ЕС за не дискриминация и равенство на половете. При реализирането на всички инициативи и дейности нашите представители ясно са се разграничавали от политическите партии и ясно са засвидетелствали и подчертавали отдаденост към дейности, подкрепящи безкористното подпомагане на младежите за тяхното личностно и професионално съзряване. Нашите представители, в лицето на младежките работници и доброволци, при всички наши инициативи са се противопоставяли на езика на омразата и насаждането на религиозна нетърпимост между отделни личности.
стр. 114
ПОДКРЕПА, КОЯТО ИНСТИТУТ ПЕРСПЕКТИВИ БИ ОКАЗАЛА НА ФОРМАЛНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ИНСТИТУЦИИ. Възможно сътрудничество с висшите образователни институции. Институт Перспективи е в готовност да участва съвместно с Висши образователни институции в България и Европа за разработването и адаптирането на бакалавърски и магистърски програми по неформално учене и младежка работа. Голям процент от експертите и младежките работници на Институт Перспективи са ерудирани авторитети в академичните среди на България . Бакалавърските и магистърски програми по неформално учене и младежка работа, ще имат за цел да подготвят професионални специалисти, които да бъдат в състояние да се справят достойно с предизвикателствата пред образованието и възпитанието на младия човек през близкото бъдеще. Чрез програмите по неформално учене, би се привлякъл интересът на младите към работа в българската образователна система, в която към настоящият момент, има редица предизвикателства, които ще продължат да оказват негативно въздействие в близкото бъдеще. Тъй като българските учители са със средна възраст 59 години, а младите са неподготвени и нежелаещи да влязат в системата63. Методологията на неформалното учене има способността да отговори на трудностите, които са посочени в Част II от настоящата книга, отнасящи се до образователната система. В част III, детайлно е изложено, че има приети стратегически документи на европейско ниво, които освен че позволяват да се развива неформалното учене, те дори го насърчават. Чрез програмите по неформално учене ще се квалифицират нови кадри, които да поемат образователната система на България в близкото бъдеще. Специалности по неформално учене могат да бъдат създадени, първо във факултетите по педагогика и хуманитарни науки. Методологията на неформалното учене може да бъде използвана и при разработването на бакалавърски или магистърски програми по предприемачество към стопанските факултети. Чрез техниките на неформалното учене ще се създава среда, в която учещите с бързи темпове усвояват знания и умения, които биха могли да прилагат.
http://dartsnews.bg/, Нова наредба дискриминира учителите, алармират синдикатите януари 10, 2017
63
стр. 115
В част II са посочени редица предизвикателства пред младия човек, чиито въздействия биха могли да се минимализират, ако има подготвени специалисти по младежка работа, които да използват мултидисциплинарния подход при оказването на подкрепа за развитието на младия човек до съзряла и отговорна личност. Младежката работа е специфична дейност, съчетаваща в себе си психологично подпомагане, кариерно насочване и индивидуален философски подход при идентифицирането на желанията и силните страни на младия човек. Младежките работници са нужни, за да оказват подкрепя на младите хора при отсъствието на родители и при ангажирането на свободното време на младия човек и насочването на младежката енергия в съзидателни и полезни дейности, подпомагащи личностното утвърждаване на младия човек и подобряването на обществената среда на младите хора. Чрез създаването на програми за младежка работа ще се квалифицират специалисти, които ще имат основополагаща роля при подпомагането на младите хора и ще са в състояние да противодействат на крайното радикализиране на младия човек и ще са в състояние да извършват превенция на негативните явления сред младите хора като младежка престъпност, зависимости и наркомания, проституция, прояви на расизъм и ксенофобия. Възможно сътрудничество със средните училища. Институт Перспективи е в състояние да окаже подкрепа на училищата, които имат желание да адаптират предложената обучителна програма в процеса на образование, посредством изпращане на наши доброволци и младежки работници, които са в състояние да оказват подкрепа в три сфери на действие: -Директно в учебните часове: Чрез съвместното провеждане на учебни часове между учител и младежки работник. За целта продължителността на часа е нужно да бъде минимум 90 минути, което предполага сливане на часове. Структурата на часа е нужно да бъде подобрена, като се предприемат следните стъпки: Първо, учителят ще запознава учениците с новата материя и новите теоретични знания, които са в съответствие с образователните програми и държавните стандарти. Второ, ще се провежда дискусия за изясняване на предаваната материя с цел компенсиране на пропуските от страна на учениците и убеждение, че представените теоретични знания са правилно асимилирани от учениците. Третата стъпка е наученото да бъде пресъздадено чрез неформална техника на учене, за тази задача младежкият работник ще съдейства и подпомага изпълнението на груповите задачи на учениците. Последната стъпка е стр. 116
учениците да визуализират по техен избор новопридобитите си знания и умения. -В занималните за ученици от 1. до 8. клас: Доброволци на Институт Перспективи са в състояние да спомогнат дейността на занималните групи в средните училища, посредством подкрепа при самоподготовката на учениците за следващия учебен ден. Доброволците на Институт Перспективи са в състояние да подготвят специални неформални техники, чрез които да подпомогнат изпълнението на поставените за домашна работа задачи. В организацията на инициативи в след учебно време за учениците от 9. до 12.клас: Младежки работници на Институт Перспективи имат готовност да оказват подкрепа на юноши, които желаят да развиват своите силни страни и таланти. Младежките работници на Институт Перспективи могат да оказват помощ, която се изразява в менторство и подпомагане на учениците за реализацията на техните културни, научни и творчески начинания, посредством формирането на клубове по интереси. Подкрепа за млади учители и личности, желаещи да се развиват с сферата на младежката работа. Институт Перспективи има над 40 установени партньорски отношения с неправителствени организации, университети, училища, общини и младежки центрове в цяла Европа. Регулярно съдействаме на български студенти, докторанти и учители да участват в стажантски програми и обмяна на опит при нашите партньори. Институт Перспективи има възможност да включва млади учители в международни младежки обмени по КД1 на програма Еразъм+. Последните три години сме изпратили над 40 групи с младежи на възраст 13-29г. в обмени и мобилности за младежки работници. Приоритет при подбора на наши представители за участие в международни проект са дава на преподаватели във формалните образователни институции и младежи, които имат интерес в бъдеще да се специализират в младежката работа и боравенето с неформалните техники на учене. През 2017г. ще продължим да организираме лятна академия „Перспективи“, в която младежки работници от европейски държави чрез неформалните методи на учене информират и въвличат младежи в обучения, които развиват европейската осъзнатост и чувство на принадлежност на българските младежи. Лятна Академия „Перспективи“ стр. 117
2017г. ще има акцент поставен върху българското председателството на Съвета на Европейския Съюз. Чрез ангажиране на интереса на младежите за участие в серия от обучения и работа по групи в рамките на три месеца от юли до септември ще се разгледат основните функции и институции на ЕС и основни акценти от предстоящото Българско председателство. Екипът на Институт Перспективи има намерение да разшири обхвата и полето на действие на Лятната академия извън град Свищов.
Ръководството, експертите, младежките работници и доброволците на Институт Перспективи, в състав над 50 личности на възраст от 15г. до 70г. с различен професионален опит и компетенции, обединени от вътрешната си мотивация да оказват подкрепа на младия човек е готов за сътрудничество с организации и институции, които споделят европейския път за развитие на България и споделят общоевропейските ценности и изпълняваните от тях задачи са пряко насочени към образователни и практически дейности, подпомагащи личностното и професионално развитие на младите хора. КАК ДА СЕ СВЪРЖЕТЕ С НАС?
E-mail: press@institute-perspectives.com Сайт: http://www.institute-perspectives.com/ YouTube канал: Institute Perspectives Facebook страница: https://www.facebook.com/Ins.Perspectives/
стр. 118