Растителна защита преди сеитбата на есенниците - Бюлетин РЗ 10 / 2015

ЗА ПОЯВА, РАЗВИТИЕ, НАЧИНИ И СРЕДСТВА ЗА БОРБА С ВРЕДИТЕЛИТЕ при

ПОЛСКИТЕ КУЛТУРИ

ПОЛСКИ КУЛТУРИ

СТЪРНИЩА - ОБИКНОВЕНА ПОЛЕВКА След жътвата, съгласно Добрата земеделска практика трябва да се направят маршрутни обследвания на стърнищата, за да имате вярна информация за състоянието на популацията на обикновената полевка във вашите площи. ПИВ (прагът на икономическа вредност) за обикновена полевка е 2 колонии / декар. Някои от мерките, с които могат да се влошат условията за съществуване на полевката и частично да регулира плътността на вредителя: 

Незабавно да се освободят стърнищата от сламата и лятна дълбока оран на дълбочина на 23÷25 см, с която се разрушават гнездата и хранителните камери в мишите колониите – най-ефективният начин за почти пълно унищожаване на популацията на гризачите, обитаващи тези площи. Една част от мишките

БЮЛЕТИН № 10- август 2015 г.

Стр.2

се унищожава от плужнитетела, друга панически напуска изораната площ и става лесна плячка за чакащите след плуга ята от врани, щъркели и други хищни птици. С разрушаването на гнездата загиват и малките и непълновъзрастните индивиди. Оцелелите по чудо и останали в изораната площ полувъзрастни и възрастни индивиди са обречени също на загиване от глад, от топлинни удари или пък биват унищожавани от хищници. Тъй като нощните хищници – лисици, порове, сови и кукумявки са по-малко от дневните е добре оранта на площите с установена голяма плътност на обитаеми колонии да се извършва през деня. Успелите да мигрират в други посеви гризачи трудно се приспособяват към новите местообитания, храната не винаги е достатъчно калорична за тях, не успяват да натрупат необходимите мазнини и през зимните месеци по-голямата част от тях загива; 

Силно нападнатите стърнища не трябва да се засяват есента, а да се оставят да зимуват като угар;



По-силно нападнатите полета да се засеят възможно най-късно;



Да се избягва сеитба на рапица и есенни житни култури върху площи в близост до люцерна;



Площите с люцерна – са основни изходни центрове на обикновената полевка и на повечето мишевидни гризачии там намират най-добрите условия за устройване на мощни колонии и целогодишно се хранят с богато калоричната за тях белтъчна храна. Най-добрият метод са навременните и качествено извършени ниски коситби. Бързо прибиране на и извозване на окосената зелена маса. При ниска коситба – гризачите лесно се забелязват от хищниците – пернати и бозайници и лесно се унищожават.



Биологичен контрол на гризачите – естествени техни врагове от бозайниците са: лисицата, степният, пъстрият и черния пор, невестулката – най-опасният хищник за гризачите, който се вмъква в ходовете им и там ги унищожава. От хищните птици са : керкенезът, вечерната ветрушка, степният орел, бухалът, горската ушата и блатната сови, кукумявката, горската улулица, щъркелът мишкар, гларусът, посевната врана. Други известни изтребители на гризачите са: таралежът, водна змия, смоко –мишкар и някои породи ловни кучета.



За химичните средства за борба с гризачите - ще има специална статия през ноември 2015 г.

Обследвайте люцерните, канавките, сервитутни ивици, ливадите и овощните градини, откъдето наесен обикновената полевка мигрира в най-рано поникналите посеви. Знаете ли че: Рязкото увеличаване плодовитостта на полевката в пшеничните посеви след след есенната сеитба и неумоверно бързото увеличаване плътността на

БЮЛЕТИН № 10- август 2015 г.

Стр.3

колониите, се дължи не само на подходящите температури и поемането на свежа зелена растителност, но най-вече на веществото „6-метоксибетаксазолин”, което се съдържа в поникващите пшенични растения. Това вещество е познато на зоолозите като стимулатор на плодовитостта. Установено е, че най-голямо е неговото съдържание в кълна на пшеничните растения, но се увеличава и в първите 1÷3-ти листа на растенията, ако никнат при по-ниска температура и при по-къс светлинен ден.

Обработка на почвата Оранта непосредствено след жътвата води до изменение на физическите свойства на почвата, а при заравянето на следжътвените остатъци се унищожават поголяма част от плевелите, подтиска се дейността на редица неприятели и причинители на болести. В зависимост от конкретните условия обработката на стърнището може да бъде еднофазна или многофазна. Еднофазната се състои от една операция само основна оран. Многофазната обработка се състои от две или повече операции подмятане на стърнището, дълбока оран и допълнителни обработки или оран с допълнителни обработки без подмятане на стърнището. Главните задачи на основната обработка на почвите са следните: да се оструктури орният слой, да се подобрят водният, въздушният и хранителният режим на почвата. Подмятане на стърнището- представлява плитка обработка на стърнището на дълбочина от 5-12 см., извършена с дискови оръдия, веднага след жътвата. Подмятането на стърнището има следните задачи: запазване на наличната почвена влага и създаване на условия за натрупване на допълнителни количества влага в почвата, натрупването на повече хранителни вещества в почвата. Повишава ефективността на борбата срещу вредителите по културните растения, повишава качеството на дълбоката оран и повишава добивите от пролетните култури. Дълбока (основна) оран на стърнището. Най-висок агротехнически ефект се получава от оранта, извършена най-късно до началото на септември. Положителният ефект от по-ранната дълбока оран се обяснява със следните причини: 1. подобряват се водния и хранителен режим на почвата; 2. създават се условия за развитие на мощна коренова система на пролетните култури; 3. унищожават се вредителите; 4. подобряват се физичните свойства и механичния състав на орния слой.

БЮЛЕТИН № 10- август 2015 г.

Стр.4

Допълнителни лятно-есенни обработки. В рано изораните стърнища под влияние на метеорологичните условия, орният слой се уплътнява, а при благоприятна температура и влага се развиват и голям брой плевели. Ето защо, рано изораните площи се налага да се обработят допълнително чрез култивиране или дискуване на дълбочина 8-10 см. При извършване на почвообработки на площи заплевелени с коренищни и кореновоиздънкови плевели ДА НЕ СЕ ИЗПОЛЗВАТ ДИСКОВИ БРАНИ, защото те нарязват корените на плевелите и така спомагат за размножаването и разпространението им. След приключване на жътвата, на площи с преобладаващо заплевеляване с коренищни (троскот, балур, пирей и др.) и кореновоиздънкови плевели (паламида, поветица, млечок, къпина и др.), е необходимо да се извърши механична обработка или химично третиране срещу тези плевели. Това се налага тъй като борбата срещу многогодишните плевели е недостатъчно ефикасна през вегетацията на културите. Химичното третиране се извършва с тотални хербициди, когато плевелите са във фенофаза бутонизация за широколистните и изкласяване за житните. За борба срещу всички видове плевели в стърнищата от житни култури са регистрирани следните хербициди: А.В.: глифозат

Продукт за РЗ АРЕС 360 СЛ ГЛИФОГАН 480 СЛ ГЛИФОС 36 СЛ ГЛИФОС СУПЕР 45 СЛ ДОМИНАТОР МЕГА 480 СЛ НАСА 360 СЛ РАУНДЪП РАУНДЪП ЕКСТРА ТАЙФУН СЛ ТЪЧДАУН СИСТЕМ 4 360 СЛ и други регистрирани продукти

Доза/дка 400-1000 мл 400-1000 мл 400-1200 мл 320-960 мл 300-900 мл 400-1200 мл 400-1000 мл 270-700 мл 400-1200 мл 150-400 мл

Забележка: Ниската доза е срещу едногодишни, а високата срещу многогодишни плевели!

Важно при третиране на стърнища с тотални хербициди! * Температурата на въздуха да не е по-висока от 25ºС ; * Работният разтвор да е 20-40 л /дка;

Стр.5

БЮЛЕТИН № 10- август 2015 г.

* Да не се допускат животни на паша в обработените площи най-малко 30 дни след третирането; * Почвената обработка да се извърши 20-30 дни след внасянето на тоталния хербицид. Паленето на стърнища, слогове, крайпътни ивици, сухи треви и други растителни остатъци, причинява изгаряне на всички органични съставки в повърхностния почвен слой и уврежда околната среда. Унищожават се микро и макроорганизми, които подпомагат естествения почвообразуващ процес и благоприятстват плодородието. Засягат се гнезда на много птици, полезен дивеч и др. Процесите на изгаряне водят до интензивни загуби на атмосферен кислород и обратното натрупване на въглероден диоксид. Създават се условия за опожаряване на отделни дървета и храсти, а при наличие на неблагоприятен вятър и за засягане на цели горски масиви, чувствителни зони и защитени територии. Във връзка с приключилата жътвена кампания и съобщенията за пожари в последните дни, съгласно Закона за опазване на земеделските земи(обн. ДВ, бр. 35 /24.04.1996 г., изм. ДВ бр.98 / 28. 11.2014 г.) Чл. 6.(1) Забранява се: 2. (Изм. -ДВ, бр. 14 / 2000 г.) изгарянето на стърнищата и други растителни остатъци в земеделските земи; С Наредба No I з -1053 за правилата и нормите за пожарна безопасност при извършване на дейности в земеделските земи (обн. ДВ, бр. 39 от 20 май 2011 г.) са регламентирани правилата и нормите за пожарната безопасност при засяването на житните култури, прибирането, транспортирането, обработката, съхранението и складирането на зърно и груби фуражи. Изискванията на наредбата са задължителни за всички юридически и физически лица, собственици и ползватели на земеделски земи, както и лица, които преминават и/или осъществяват дейности в близост до тях. Съгласно изискванията на чл.6 и чл.12 от Наредбата не се допуска паленето на открит огън, тютюнопушенето и паркирането на моторни превозни средства в площите с посеви (слогове и крайпътни ивици) и в непосредствена близост до тях от настъпването на восъчна зрялост до окончателното прибиране на реколтата и изораване на стърнищата и не се разрешава паленето на стърнища и други растителни остатъци и използването на открити огнеизточници. из „Справочник за борба с вредните гризачи”, изд. „Виденов и син” 2000 г. автори: д-р МАРИЯ ТАШЕВА и ХРИСТО КОНТЕВ