Bul 11 2015 gБюлетин растеителна защита 11 месец септември - РАПИЦА

ЗА ПОЯВА, РАЗВИТИЕ, НАЧИНИ И СРЕДСТВА ЗА БОРБА С ВРЕДИТЕЛИТЕ при

РАПИЦА

РАПИЦА

Площите, които ще бъдат засети с рапица в Европейския съюз през есента на 2015 г. ще бъдат 6,5 млн. ха, което е с 3,6% по-малко в сравнение с обработваемите площи през настоящата стопанска година. Това показва доклад на Международния съвет по зърното (МСЗ), пише Agra Europe. Причините за спада - ниските изкупни цени на рапицата и финансовите загуби на производителите от вредители, получените по-ниски добиви, както и обсъжданата в Германия възможност да бъде забранена употребата на неоникотиноиди за обработване на семената. Ако тя стане факт, производството на рапица в страната ще падне с 18,3%. и страната ще отстъпи на Франция първенството по производство на културата. Въпреки това експертите предвиждат спад и в производството на Франция.

БЮЛЕТИН № 11- август 2015 г.

Стр.2

В агротехническо отношение рапицата може да оползотворява зимната и пролетната влага – освобождава най-рано площите като ги оставя чисти от плевели за следващите култури, а прибрана във фаза цъфтеж е първият високобелтъчен свеж фураж. Дълбоката и бързо растяща коренова система стимулира микробиологичната дейност, подобрява структурата на почвата, повишава водопропускливоста и аерацията. Като зимуваща култура със слята повърхност проявява силен противоерозионен ефект, като не позволява водата да отмие почвените частици. Най-добрият предшественик за пшеницата, който и намалява пораженията от кореново гниене по пшеницата и това увеличава добива от зърно с около 20-30 %. Съгласно данните на Министерството на земеделието и храните към началото на м. юли 2015 г., засетите площи с маслодайна рапица за реколта `2015 възлизат на 1 604 хил. дка - с около 10% по-малко спрямо данните за предходната година. Основен фактор за това намаление са неблагоприятните метеорологичните условия през есента на 2014 г., довели до забавяне на сеитбата. В България през 2014 г. отчетеният среден добив е 278 кг/дка, като в някои стопанства са получени добиви над средните от 300 до 430 кг/дка. През 2015 г. у нас се съобщава за получени добиви от 150÷270 кг/дка, само на отделни полета до 450 кг/дка. Добрата подготовка на площите и своевременното извеждане на борбата с плевелите и житните самосевки са от изключително значение при отглеждане на рапицата. 

Изисквания към топлината Семената на рапицата поникват при минимална температура 2-3°C. При оптимална температура от 14-15°C поникването приключва за 4-6 дни. Един месец след поникване растенията образуват розетка от 6-8 листа. Прието е, че за да презимуват успешно растенията, оптималното им есенно развитие преди прекратяване на вегетацията включва следните елементи:

-

Розетка с развити от 6-8 до 10 листа;

Стр.3 -

БЮЛЕТИН № 11- август 2015 г. Кореновата система да е с дължина над 20 см и кореновата шийка над 8 мм; Върхът на нарастване да е под почвената повърхност.

с диаметър на

Най-подходящият срок за сеитба на рапицата е от края на месец август до средата на септември. Не бива да се избързва, защото растенията имат по-дълго развитие, могат да прораснат и да измръзнат през зимата. По-късната сеитба от своя страна не позволява на растенията да се оформи розетка от 8÷10 листа до настъпване на зимата и да се закалят достатъчно, което също води до измръзване на голяма част от посевите. 





Изисквания към влагата- Съдържанието на влага в почвата е решаващо за рапицата, особено при поникването и първите фази от развитието й. При недостатъчно влага в повърхностния почвен слой по време на сеитба, семената остават дълго време в почвата без да поникнат. Изисквания към светлината - Рапицата е растение на дългия ден и не понася засенчване. Преминаването от вегетативна към репродуктивна фаза се определя от промяна в дължината на деня. При скъсяване на деня вегетативната маса на растенията се увеличава. Изисквания към почвата- Рапицата може да се отглежда върху различни типове почви, но най-подходящи са богатите на хумус и калций, които не се склонни към преовлажняване и формиране на почвена кора. За нормалното си развитие културата изисква неутрална до слабо алкална реакция на почвата (рН 6,7 ÷ 7,8). Тъй като рапицата е дребносеменна култура, дълбочината на сеитба при нея е от голямо значение. Семената при нормални условия трябва да се засеят на дълбочина 1÷2 см с добър контакт между семето и почвата. При по-леки почви и по-сухи условия, трябва дълбочината да се увеличи, но не повече от 4 см.

Преди и след сеитба площите трябва да се валират с лек валяк. За поддържане на площите засети с рапица чисти от плевели, решаващо значение има приложението на подходящи хербициди. Регистрираните хербициди за борба с плевелите са в Таблица № 1 в Приложението към Бюлетин № 11.  Торови норми Икономически най-изгодни са следните торови норми: N 14-18 кг/дка; P2O5 5-7 кг/дка; K2O 6-10 кг/дка; Фосфорните и калиевите торове се внасят при предсеитбената обработка на почвата. При големи засушавания се препоръчва предсеитбената оран да се замени с трикратно дискуване на дълбочина 8÷10 см. И в двата случая фосфорните и калиевите торове се внасят преди първата обработка на почвата. Рапицата е култура, която се отличава със силна взискателност към азота. Пошироко застъпена е практиката, азотните торове да се внасят изцяло напролет при

Стр.4

БЮЛЕТИН № 11- август 2015 г.

първа възможност за работа на полето. Азотното торене през есента – 4 кг активно вещество/дка, подпомага минерализацията на растителните отпадъци от предшественика и осигурява оптимално развитие на културата през есента. Прекомерното азотно торене увеличава вероятността от прорастване на посева и увеличаване риска от частично или цялостно измръзване. При необходимост азотните торове се внасят преди последната обработка на почвата през есента. Най-подходящ за предсеитбено торене е амониевият сулфат, а за пролетно подхранване се използва амониева селитра. Бедните на микроелементите (молибден, манган, бор, магнезий) и на калций почви трябва да се наторят с тор със съответното съдържание, за да се избегнат повреди, следствие недостиг на микро и макроелементи. 

Растежни регулатори за контрол на растежа и развитието на рапицата С помощта им се решават задачите, свързани с ускоряване или забавяне на физиологичните процеси, обуславящи растежа и развитието на растенията, повишаване устойчивостта им към стресови фактори, както и увеличаване на продуктивността. Чрез есенното им прилагане се постига силно развитие на кореновата система, натрупване на асимилати и други хранителни вещества в корените, забавяне развитието на растенията, контрол на болестите, формиране на по-малко и здрави листа, намаляване на влагата в растенията, повишаване на устойчивостта към ниски температури и по-лесно презимуване. Третиране се извършва само върху добре развита рапица в активна вегетация. Късно засяти, слабо развити, стресирани растения не се повлияват положително и няма смисъл да бъдат третирани. Третиране на прераснала рапица с прекратена вегетация и студено време не води до желания ефект. Използване на растежни регулатори се налага при сортове и хибриди с бърз растеж на есен, или при топла и влажна есен, когато има опасност растенията да прораснат. Фунгицидите с растежно регулаторно действие са:  Топрекс 375 СК ( паклобутразол + дифеноконазол) с дози на приложение 30 мл/дка за есенно приложение и 50мл/дка за пролетно приложение; „Увеличава броя на листата, намалява дължината на листните дръжки, редуцира вертикалния растеж, подобрява зимоустойчивостта, увеличава диаметъра на основата на стъблото, укрепва кореновата шийка и засилва растежа на корена”



Карикс 240 СЛ ( Метконазол и мепикват-хлорид) с дози на приложение 70 мл/дка за есенно приложение и 100 мл/дка за пролетно приложение.

„Метконазолът и мепикват-хлоридът потискат биосинтезата на гиберелин (растежния хормон) в рапичните растения на различни нива, независимо едно от друго, но допълвайки се в техния начин на действие. Тази двойна атака преразпределя по найправилния начин „енергията“ на растението и по този начин се предотвратява прекомерния растеж на надземната маса и се пренасочва растежната сила към корените. В резултат на това след есенно третиране растенията са подготвени за предстоящите зимни студове, а след пролетно се осигурява по-добра „архитектура“ на растенията, изразяваща се в по-компактни растения, с повече разклонения и шушулки.”

Стр.5

БЮЛЕТИН № 11- август 2015 г.

ВРЕДИТЕЛИ ПРЕЗ ЕСЕННИЯ ПЕРИОД: НЕПРИЯТЕЛИ: Културата се напада от голям брой неприятели, които могат не само да намалят добива, но и напълно да го компрометират. Върху увеличение на популацията от вредителите оказват влияние - безплужната обработка на почвата, посев в мулч, широките междуредови разстояния, механичната борба с плевелите, неспазване на сеитбообращенията, оптималните срокове за провеждане на агротехническите мероприятия, нормата на сеитба, гъстота на посева, нормите за торене с азот, неправилна борба с плевелите. Рапична листна оса (Athalia colibri Christ). Осата е със светложълтооранжев цвят. При разперване на крилата тя достига 3-8 мм. Глава - черна, крилата са прозрачни и имат черни стигми, коремчето - жълто. Ларвата е дълга 25 мм, светложълта. Неприятелят развива три поколения, от които най-опасно е третото, есенно поколение. Ларвите причиняват повреди, като изгризват листата и нападнатото растение най-често загива. ПИВ през есента е 2-3 бр./кв.м лъжегъсеници или 2-3 броя повредени растения / кв.м

БЮЛЕТИН № 11- август 2015 г.

Стр.6

Рапична стъблена бълха (Psylliodes chrysocephala) - бръмбарче с големина от 2-3 мм. Възрастните се появяват в началото на септември, хранят се с листата на рапицата около 1 седмица и копулират. Ранните посеви се нападат по-често. Снасят яйцата си в почвата - около корените на растенията, през октомври. Излюпените ларви в средата на октомври – ноември се вгризват в централния корен на растенията или се хранят с листните дръжки. Ако зимата е мека този процес продължава до края на февруари. Бръмбарчето изгризва типични, най-често кръгли дупки в първичните и същинските листа на зимната рапица, при което се запазва долния или горния епидермис. При голяма плътност листата могат да бъдат надупчени като сито. Те повреждат и стъблото (конусът на нарастване), като за няколко дни могат напълно да унищожат посева. ПИВ във фаза „поникване” е 2 бр./кв.м. възрастни; във фаза „отворен трети лист” - „9 или повече оформени листа” е 4 бр./кв.м възрастни, 5 броя повредени растения /кв.м. Сиви червеи – подземни нощенки от сем. Lepidoptera, род Agrotes/Scotia/ Euxoa Вредят гъсениците. Те се хранят, като скелетират листата, изяждат кълновете и прегризват стъблата на растенията близо до повърхността на почвата. ПИВ е 4-5 бр./кв.м гъсеници от 3-та възраст. Регистрирани инсектициди за борба с неприятелите подолу в Таблица № 1. Активно вещество

Хлорпирифос етил

Продукт за РЗ

ДУРСБАН 4 ЕК

Доза/дка

0,1 % с работен разтвор 60-70 л/дка

БЮЛЕТИН № 11- август 2015 г.

Стр.7

Хлорпирифос – етил + бета цифлутрин Ламбда цихалотрин Тау-флувалинат Алфациперметрин Циперметрин

Делтаметрин

срещу Сиви червеи 60 мл срещу Рапична листна оса и Рапична стъблена бълха КАРАТЕ ЗЕОН 5 15 мл срещу Рапична листна оса КС във фенофаза ВВСС 10-18 на рапицата МАВРИК 2 Ф 20 мл срещу Рапична стъблена бълха МАГЕОС 5 г/дка срещу Рапична стъблена бълха, Рапичен стъблен скритохоботник ЦИТРИН МАКС / 5 мл срещу Рапична стъблена ЦИПЕРКИЛ 500 ЕК бълха, Рапична листна оса, / ЦИПЕРТ 500 ЕК / Рапичен стъблен скритохоботник ПОЛИ 500 ЕК ДЕКА ЕК 30 мл срещу листни бълхи при рапица ПИРИНЕКС СЮПРИЙМ 3В

При оптимална влага и температура зимната маслодайна рапица пониква от пет до десет дни сред сеитбата. В периода на поникване трябва да се поставят жълтите водни капани. Те са найдобрият преглед за наличие на неприятели и позволяват навреме да се установи началото на тяхната поява. За постигането на добри резултати при използването на жълтите примамки трябва да се има в предвид следното: Паничките са кръгли или продълговати в жълт цвят, за да наподобяват цвета на рапицата. Паничките се пълнят до половината с вода и към нея се прибавя прилепител (веро), за да не могат насекомите да избягат. Добре е под ръба на паничката да има отвори за оттичане на течността при дъжд. Жълтите примамки трябва да се разположат на около 20 м навътре в посевите и на почвената повърхност през есента. Примамките трябва да се отчитат на равни интервали от време, най-добре около обяд. Най-голямо количество на уловени насекоми трябва да се очаква при топло и слънчево време, а най-малко при студено и дъждовно. БОЛЕСТИ При вземане на предпазни мерки за развитието на болестите, чрез спазване на сеитбообращенията, пространствена изолация, унищожаване на растителните остатъци, използване на здрави семена, обработка на стърнищата (непосредствено след жътва на рапицата) нападението от тях се ограничава. Най-разпространените през есенния сезон болести са:

Стр.8

БЮЛЕТИН № 11- август 2015 г.

Сухо стъблено гниене (фома) – Leptosphaeria maculans с – анаморф Phoma lingam Болестта се проявява под няколко форми – сечене на младите растения, напетнявания на семеделите и хипокотила, след което може да последва и загниването им. Първите симптоми се появяват в ранната есен (14 дни след инфектирането, от поникване до 6-ти лист) под формата на светлобежови петна по листата, в които по късно се появяват пикнидиите. Опасността идва от прехвърлянето на патогена от листата към основата на стъблото, където се образуват язви, предизвикващи полягане през пролетта. Химичната борба се извежда с регистрираните за това заболяване пестициди. Мана по рапицата – Perоnospora parasitica Pers.ex Fr.) Fries Заразата се появява най-напред по котилидоните. По семеделите и вегетационния връх се наблюдават петна с налеп. По горната страна на листата петура се проявяват ясно очертани жълто-кафяви участъци, а от долната сиво-бял гъбен налеп. Поради сливането на отделните петна още през есента може да загинат първите същински листа, а през пролетта и по-старите.

Mepku - при силна проява в посева – третиране, което се повтаря след около 2 седмици.

Брашнеста мана по рапицата – Erysiphe cruciferarum Opiz Появява се, както през есента, така и през пролетта. Предизвиква мръсно бял брашнест налеп, който в последствие се оцветява до светлокафяво.От двете страни на листата, но най вече от горната се образуват кръгли струпеи с диаметър 1-2 см. При серизоно нападение петната се сливат, листата изсъхват и загиват.

Mepku - спазване на 3-4 годишно сеитбообръщение, при много силна проява на болестта посевите се третират с фунгициди, споменати по-долу в таблицата.

БЮЛЕТИН № 11- август 2015 г.

Стр.9

Чернилка по рапицата Alternaria brassicae (Berk.) Sacc. През есента може да нападне първичните и същински листа. По котилидоните петната са дребни около 0,5 до 1 мм кафяви кръгли петна. По същинските листа се появяват дребни правоъгълни некрози, които се уголемяват и често са със жълтеникав ръб. По основното стъбло и страничните разклонения петната са от 1 до 5 мм големи черни или бледосиви с черен ръб.

Регистрирани фунгициди за борба с болестите по-долу в Таблица № 2. Активно вещество

Боксалид+ димоксистробин Дифеноконазол + Паклобутразолрастежен регулатор Метконазол

Продукт за РЗ

ПИКТОР СК ТОПРЕКС 375 СК

КАРАМБА 60 ЕК

Доза/дка

50 мл/дка срещу Фома и алтернария 30 мл/дка срещу Фомоза при есенно приложение и 50 мл/дка при пролетно приложение 120 мл/дка срещу фомоза и алтернария; срещу Брашнеста мана 60 мл/ дка - есенно приложение

БЮЛЕТИН № 11- август 2015

Стр.10

г. и 80 мл/дка - пролетно приложение Метконазол + мепикват-хлорид

Тебуконазол

Протиоконазол + тебуконазол

Тебуконазол

Азоксистробин + тебуконазол

КАРИКС 240 СЛ

срещу фома и алтернария 70 мл/дка – есенно приложение 100 мл – пролетно приложение Във фаза BBCH 13 -16 от 3-9-ти лист при есенно приложение; Във фаза BBCH 21-59 от първо разклонение до поява на първи листчета на цвета при пролетно приложение; ОРИУС 25 ЕВ/ 50 мл/дка срещу сухо стъбленово ДИНАСТИ 25 ЕВ/ гниене ТЕБУМАКС 25 ЕВ / ПРОТЕКТОР 6ФС ТИЛМОР 240 ЕК 100 мл/дка срещу сухо стъблено гниене (фомоза) Първо третиране: от фаза 5-ти лист до фаза начало на нарастване на стъблото Второ третиране: от видимо нарастване на трето междувъзлие до фаза "зелен бутон" ФОЛИКУР 250 ЕВ / 50-100 мл/дка срещу фомоза – ХОРИЗОНТ Първо третиране: във фаза 4-6 –ти лист; Второ третиране: във фаза зелен бутон МИРАДОР ФОРТЕ 175 мл /дка срещу бяло гниене и 160 ЕК сухо стъблено гниене (фомоза); 125мл /дка алтернария (чернилка)

и други регистрирани ПРЗ. Използвани са снимкови материали от книгата Рапицата – болести, неприятели, плевелни растения, автор Фолкер Х. Паул - Рапул България ЕООД. Рапицата – култура на настоящето и бъдещето – автор Радка Иванова

Стр.11

г.

.

БЮЛЕТИН № 11- август 2015