ЗА ПОЯВА, РАЗВИТИЕ, НАЧИНИ И СРЕДСТВА ЗА БОРБА С ВРЕДИТЕЛИТЕ при
ПШЕНИЦА И ЕЧЕМИК
Подготовка на почвата за сеитба, Сеитба, Торене, Контрол върху плевелите, Вредители през есента и контрола над тях.....
ПРОИЗВОДСТВО НА ПШЕНИЦА за периода 2012 - 2014 г. – площи - засети и реколтирани, среден добив ( по данни на МЗХ )
Засети площи (хил. дка) Реколтирани площи (хил. дка) Среден добив (кг/дка) Производство (хил. тона)
2012 г.
`2013 г.
`2014 г.
11 897
13 187
12 799
Изменение 2014/ 2013 -2,9%
11 850
13 143
12 679
-3,5%
376
419
422
0,7%
4 455
5 505
5 347
-2,9
Прогнозите за производството и предлагането на пшеница на Министерство на земеделието и храните за пазарната 2015/16 година Въз основа на прогнозно производство в границите от 4,6 до 5,1 млн. тона, общото предлагане на пшеница в България през новата 2015/16 реколтна година се предвижда да възлезе на около 5,2 – 5,7 млн. тона, като по-високите преходни наличности компенсират изцяло или частично очакваното по-ниско производство
Стр.2
БЮЛЕТИН № 12- септември 2015 г.
в сравнение с предходната година. Надхвърляйки значително вътрешните потребности на страната, това количество е предпоставка през настоящия сезон отново да бъде реализиран значителен износ. При очаквано относително запазване на вътрешното потребление и през тази година пазарът на пшеница в страната ще зависи основно от търсенето за износ. Предварителните оценки сочат: 1) употребата на семена да остане в рамките на нивата от предходните години - около 300 хил. тона; 2) незначително понижение на количествата за човешка консумация, най-вече поради промяна на потребителските навици и протичащите демографски процеси (около 930 хил. тона) и 3) леко нарастване на употребата за фураж (до около 625 хил. тона или с 1% повече на годишна база), предвид очакванията за увеличение на поголовието, в границите от 1,5% до 3% в зависимост от категориите животни. Пшеницата е основната и най-важна зърнено хлебна култура за страната и областта. За да се получат високи добиви и качествено зърно без опазване на посевите от болести, неприятели и плевели е немислимо, както и без спазването на общите принципи на интегрираното управление на вредителите - задължителни за всички стопани от началото на 2014 г. Изискванията на пшеницата към топлината се определят като средни, а към влагата като умерени изисквания. Но културата не понася високи температури, особено в периода на наливане на зърното. Критични по отношение на влагата са: изкласяването, цъфтежът и наливаното на зърното. Засушаването през този период води до силно понижаване на добива.
Технология на отглеждане на пшеница, съобразена и с ОБЩИТЕ ПРИНЦИПИ НА ИНТЕГРИРАНА РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА : Спазване на сеитбообръщение Пшеницата е взискателна към предшествениците. Изискванията към тях са да бъдат: от разнообразни ботанически групи, да освобождават рано полето, да оставят след себе си почвата чиста от плевели и без растителни остатъци. Най-подходящи предшественици за отглеждане на пшеницата са грах , фий, фасул и др., които обогатяват почвата с азот и освобождават рано полето. Тук се отнасят и бобовите смески (фиево-овесена, грахово-овесена и др.), ранните картофи и др. Пшеницата се развива добре и след торените окопни култури - царевица, слънчоглед, тютюн, памук, цвекло. Те са и основни предшественици за нея в нашата страна, защото площите, засети с бобови култури са малко. Лоши предшественици за отглеждане на пшеницата са житните култури - пшеница, ръж, ечемик, овес и тритикале. Пшеницата не трябва да се отглежда след себе си.
Стр.3
БЮЛЕТИН № 12- септември 2015 г.
Монокултурното отглеждане на житни култури води до масово намножаване на неприятели, които са се специализирали и се хранят с житни растения, каквито са житен бегач, житари, червено житно комарче, житни цикади, пшеничен трипс, житни мухи, житни стъблени и листни оси, и др. Изборът на подходящи предшественици на пшеницата е важен момент от контрола на болестите. Предшествениците имат значение главно за патогените, които се запазват в почвата и в растителните остатъци. Към тях спадат: фузарийно кореново гниене, гниене на основите и паразитно полягане, черното кореново гниене. Монокултурното отглеждане е причина за няколкократно увеличилите се площи в страната, заплевелени с едногодишните житни плевели като: див овес, лисича опашка, ветрушка, пиявица, райграс и др. Неправилните сеитбообръщения са причина за трайно настаняване на устойчивите и слабо чувствителни видове на хормоноподобни хербициди, като ралица, видовете подрумчета, лайка, лепка, див мак и др. Обработка на почвата - цели се да се унищожат растителните остатъци и самосевките, като гостоприемници на болести и неприятели. Да се създадат благоприятни условия за минерализиране на тези остатъци, както и да се унищожат някои плевели. Обработката на почвата зависи от предшественика, климатичните особености, почвения тип и технологията на отглеждане на културата. Минималните обработки и директните сеитби са причина за увеличаване числеността на вредителите: житни мухи, пшеничен трипс, житен бегач, житни бълхи и цикади, обикновена полевка и др. В случаите със зърнено-житни предшественици съществува риск да се увеличи нападението освен от неприятели и от болести. Необходимо е след прибирането на реколтата площта да се изоре на дълбочина 20-25 см. Това важи и за площите силно заплевелени с едногодишни житни плевели. При обръщане на почвения пласт много от вредителите се заорават по-дълбоко и загиват, други умират от механичното въздействие, а трети извадени на повърхността биват унищожени от неблагоприятните условия или от биотични фактори. На силно заплевелените площи дълбочината на оранта трябва да е (18-20 см), без образуване на буци. На сравнително чистите от плевели полета или такива с късни предшественици да се извърши плитка предсеитбена оран или дисковане на 10-12 см. Оптимални срокове на сеитба: за Северна България оптималните срокове на сеитба са от 25 септември до 15 октомври, за Южна България от 1 до 20 октомври, а за предпланинските райони от 20 септември до 10 октомври. Засяването в агротехническите срокове на качествени семена с висока кълняема енергия редуцира силно нападението от: житни мухи, листни въшки, житни бълхи и цикади, червено житно комарче и др. Ранната и късна сеитба са причина за по-силна проява на заболявания. Засяването на пшеницата преди оптималния срок създава условия за нападения от вирози, кореново гниене, брашнеста мана, септориози и др. При по-късна сеитба има
Стр.4
БЮЛЕТИН № 12- септември 2015 г.
риск от измръзване и силно прореждане на посевите от неблагоприятните зимни условия. Сеитбата се извършва с конвенционални или комбинирани редосеялки за получаване на слят посев. Подходящото междуредово разстояние е между 10 и 15 см, възприето – 12 см. Посевна норма - количеството семена на единица площ зависи главно от сортовите особености и възможностите за братене от агротехничексия срок на сеитба, от качеството на предсеитбената подготовка на площта. Добре гарнираните посеви по-слабо се нападат от житни мухи, житни стъблени оси, вредна житна дървеница, житни цикади, листни въшки и др. Листните въшки и цикадите предпочитат разредените и изостанали в развитието си посеви. По-гъстите посеви са нападат по-често от брашнеста мана, ръжди, кореново гниене и др. Посевната норма за пшеница е 500 кълняеми семена / м2 и за ечемика е 400 кълняеми семена / м2, в границите на оптималните агротехнически срокове и добра подготовка на почвата. При късна сеитба и сеитба върху площи с голяма маса на следжътвени остатъци е препоръчително нормата да се увеличи с 20 %. Оптимална дълбочина на сеитба - за пшеницата е 3-4 см, за ечемика – 4-5 см. При по-дълбока сеитба поникването е забавено, неравномерно, кълнът остава подълго в почвата и се напада в по-голяма степен от почвени патогени и неприятели. По - плиткото засяване не позволява да се образува добра коренова система и растенията остават по - податливи на измръзване и изтегляне. Торене – двете култури са взискателни към почвеното плодородие и за реализация на продуктивния потенциал, и получаването на качествена продукция се изискват високи норми на торене, съобразени с различните почвени условия. Торенето зависи и от предшественика в установеното сеитбообръщение. Фосфорните и калиевите торове се прилагат или повърхносттно или заедно със сеитбата при ползване на комбинирани сеялки. Торенето с азотни торове е с три срока на приложение Торене с цяла норма - еднократно зимно подхранване – ползва се на равнинни терени и при предшественици, неоставящи голяма маса на следжътвените остатъци; Дробно торене - 2 кратно внасяне - предсеитбено и зимно подхранване – ползва се при предшественици, оставящи голяма маса на следжътвените остатъци и интензивна микробиална дейност, при която повърхностния слой обеднява откъм азот и затруднява началните фази на развитие на културите ; Дробно торене - 3 кратно внасяне - предсеитбено и двукратно подхранване – препоръчва се при наклонени полупланински терени, където са възможни големи загуби на азот от стичане на валежни води или от инфилтрацията им. Качествено обеззаразяване на семената - допринася за значителното намаляване на инокулума и ограничава развитието на патогените. Много е важно, третирането да се извършва с изправна техника, която да дозира точно фунгицида и равномерно да покрие семената с работния разтвор.
Стр.5
БЮЛЕТИН № 12- септември 2015 г.
БОЛЕСТИ, КОИТО СЕ ПРЕДАВАТ СЪС СЕМЕНАТА: Твърда (обикновена, мазна, миризлива ) главня – Tilletia tritici ( Bjerk.) Wint. / Tilletia levis Kuhn. Симптоми на болестта - могат да се видят 8 месеца след сеитбата на семената, след изкласяване. Обикновено растенията са закърнели, а понякога имат жълти ивици по флаговия лист. Инфектираните класове са със сиво-зелен цвят, плевите и осилите са широко разперени. Главниви образувания пълни с черен прах и с миризма на риба заместват семената. Черният прах е съставен от милиони спори на причинителя на болестта. През 2015 г. на територията на областта установихме зърно с висока степен на заразеност от твърда главня. Рискови фактори: сеитба с необеззаразени семена; влошени условия за поникване на пшеницата; кратък срок от жътвата до новата сеитба; суха почва в периода между жътвата и сеитбата. Контрол на болестта : След работа със зърното се изчистват и обеззаразяват добре машините, транспортните средства и складовете, за да се унищожат спорите на Tilletia tritici. Основният метод за борба с твърдата главня е предсеитбеното обеззаразяване на семената с регистрираните фунгициди за борба с твърда главня. Праховита главня по пшеница, ечемик и овес Праховитата главня по зърнено - житните се причинява от гъбите от род Ustiliago и по точно: Ustilago nuda f.sp. tritici (Pers. Bostr.) – праховита главня по пшеница; Ustilago nuda f.sp. hordei ( Pers.) Kell. et Swing. ) – праховита главня по ечемик; Ustilago avenae ( Pers., Rostr.) – праховита главня по овес. Симптоми : Праховитата главня се разпознава лесно поради очевидните промени по класа, където семената са напълно заменени със струпвания на спори на причинителя. Понякога само части от класа са засегнати от патогена. И при тази болест след изкласяване се вижда черното оцветяване по класовете и е толкова очебийно, че дори инфекцията да не е толкова сериозна изглежда, че пораженията са големи. Жизнен цикъл на болестта - Спорите на праховитата главня се освобождават от инфектираните класове и чрез вятъра се разнасят върху отворените цветове на околните здрави растения. Метеорологичните условия по време на цъфтежа влияят върху продължителността на периода, в който цветчетата са отворени и податливи към заразяване със спори на патогена. Гъбата остава спяща в ембриона на зърната
БЮЛЕТИН № 12- септември 2015 г.
Стр.6
до момента на засяване, покълване и поникване, когато се активизира и развива заедно с развитието на инфектираното растение. Инфекцията достига и формиращия се клас, като зърната се заместват с образувания със спори на патогена, които ще се освободят по време на изкласяването. Контрол: Основният метод за борба с праховитата главня по житните е предсеитбеното обеззаразяване на семената с регистрираните фунгициди Разрешените фунгициди през 2015 г. за борба с твърдата главня по пшеницата и с праховита главня по зимните житни култури - пшеница и ечемик в Приложение № 1 към Бюлетина Активни вещества
Продукт за РЗ
Доза за 100 кг семе
флутриаф ол
Винсит КС
100 мл, до 4 л вода 150 мл, до 4 л вода
флутриаф ол + тиабендаз ол
Винсит Ф
имазалил + тиабендаз ол + флутриаф ол карбоксин + тирам
Винсит ФС
Болести, срещу които има регистрация: твърда и праховита главня; фузариоза твърда и праховита главня
Култура пшеница (масов посев)
пшеница (семепроизводен посев)
100 мл
твърда и праховита главня
150 мл
твърда и праховита главня
пшеница (масов посев)
пшеница (семепроизводен посев)
Витавакс 200 ФФ Витавакс 2000
150 мл
250 мл, до 4 л вода 300 мл, до 4 л вода 200 мл
твърда и праховита главня
пшеница
праховита главня и ленточна болест
ечемик
праховита главня
ечемик
твърда и праховита главня; фузариоза твърда и праховита главня
пшеница пшеница (масов посев)
300 мл
твърда и праховита главня
Пшеница (семепроизводен посев)
дифенокон азол
дифеноко-
Дивидент Формула М * Дифенд ФС Дивидент
150-200 мл 200 мл 200 мл 100 мл, до 4
твърда, праховита и вджуджаваща главня; септориоза, фузариоза ленточна болест; фузариоза твърда и вджуджаваща главня твърда и праховита главня
пшеница ечемик пшеница пшеница
БЮЛЕТИН № 12- септември 2015 г.
Стр.7 назол + ципрокона зол манкоцеб тритикон азол + прохлораз меден хлорид комплекс тебуконаз ол + протиокон азол
стар 036 ФС
флудиоксо нил
Максим 025 ФС *
тебуконаз ол
Дитан М-45 Кинто плюс ФС
200 мл + 4 л вода Ламадор 400 ФС *
тебуконаз ол + имазалил тирам дифенокон
20 мл 20 мл
Раксил 060 ФС Ориус 6 ФС
тебуконаз Раксил ол + стар ФС протиокон азол + флуопирам ипконазол Ранкона 15 МЕ ипконазол + имазалил тритикон азол
л вода 150 мл, до 4 л вода 300 г 150 мл + 4 л вода
Ранкона и Микс Реал 300 ФС Сейвидж 5 ФС Флоузан ФС Целест топ
200 мл + 800 мл вода 200 мл + 800 мл вода 35-50 мл, до 4 л вода 35 мл, до 4 л вода 50 мл, до 4 л вода 50 мл
100 мл 130 мл 100 мл 17 мл, до 4 л вода 20 мл, до 4 л вода 150 мл, до 4 л вода 300 мл
праховита главня и ленточна болест твърда главня твърда и праховита главня праховита главня и ленточна болест фузариоза
ечемик
твърда и праховита главня; снежна плесен; фузариоза праховита главня и ленточна болест; мрежеста петнистост; снежна плесен; фузариоза твърда главня; септориоза; снежна плесен; фузариоза ленточна болест; фузариоза
пшеница
твърда и праховита главня
пшеница
праховита главня
пшеница
твърда главня
пшеница
праховита и покрита главня; ленточна болест; фузариоза; снежна плесен
ечемик
твърда и праховита главня праховита главня и ленточна болест праховита главня и ленточна болест твърда и праховита главня
пшеница ечемик
праховита главня
ечемик
праховита главня и ленточна болест
ечемик
твърда главня
пшеница
пшеница пшеница ечемик пшеница
ечемик пшеница ечемик
ечемик пшеница
(масов посев)
130 мл при
твърда и праховита главня;
пшеница
БЮЛЕТИН № 12- септември 2015 г.
Стр.8 азол +флудиокс онил + тиаметок сам
313 ФС
клотианид ин + имидаклоп рид+ протиокон азол + тебуконаз ол
Юнта куатро ФС *
20 кг сеитбена норма 130 мл при 20 кг сеитбена норма 160 мл с 820 мл раб. р-р 160 мл с 820 мл раб. р-р
фузариоза праховита главня и ленточна болест; фузариоза
ечемик
твърда и праховита главня; фузариоза
пшеница
праховита главня и ленточна болест; фузариоза
ечемик
За опазване на растенията в началните фази от развитието им, на площи с установено нападение от житен бегач да се извършва обеззаразяване на семената срещу неприятеля. Да се обърне особено внимание на площите с монокултурно отглеждане на есенни житни култури, където числеността на житния бегач е значително повисока. Да се има предвид, че основното средство за борба срещу неприятеля е спазването на правилно сеитбообращение. Активни вещества тиаметоксам дифеноконазол + флудиоксонил + тиаметоксам клотианидин + имидаклоприд + протиоконазол + тебуконазол
Продукт за РЗ Крайцер 350 ФС * Целест топ 313 ФС Юнта куатро ФС *
Доза на 100 кг семена 100 мл + 200 мл вода 130 мл при 20 кг сеитбена норма 160 мл с 820 мл раб. р-р
Неприятели, срещу които действа: житен бегач житен бегач по пшеница, листни въшки по ечемик житен бегач, телени червеи, житни мухи, листни въшки
Борба с плевелите след сеитба на пшеницата, ечемика и ръжта: И за реколта 2015 г. наблюдавахме площи силно заплевелени с житни плевели (лисича опашка, ветрушка, пиявица, райграс, див овес и др.). Борбата срещу житните плевели е възможна и икономически изгодна през есента, след
БЮЛЕТИН № 12- септември 2015 г.
Стр.9
сеитба преди поникване или след 3-ти лист на културата, в ранните фази от развитието на плевелите до братенето им. Регистрирани хербициди за есенно приложение срещу едногодишни житни и някои широколистни плевели: Активни Продукт за вещества РЗ изопротурон Изор 500 СК
Доза на дка 400-500 мл 350 мл
След сеитба преди поникване След 3-ти лист
Протуган 50 СК
400-500 мл 350 мл
След сеитба преди поникване След 3-ти лист
Стомп Нов 330 ЕК Пендиган 330 ЕК
450-500 мл 400 мл
След сеитба преди поникване След сеитба преди поникване или след 3-ти лист След сеитба преди поникване или след 3-ти лист
пендиметал ин
хлортолурон Толурекс 500 СК
350-400 мл
Фаза на приложение
Култура Пшеница и ечемик Пшеница и ечемик Пшеница и ечемик Пшеница и ечемик Пшеница и ечемик Пшеница Ечемик и ръж Пшеница и ечемик
и други регистрирани продукти Третирането с хербициди, съдържащи активните вещества хлортолурон и изопротурон трябва да става предимно наесен, тъй като пролетното е свързано с риска плевелите да преминат 3-ти и 4-ти лист, в които са най-чувствителни. Отлагането на пръскането през пролетта е оправдано само в по-високи хладни райони, в които ветрушката и др. едногодишни житни плевели поникват късно през пролетта. При третиране с изопротурон и хлортолурон през вегетацията, културите трябва да са развили най-малко 3-ти лист, въздушната температура в момента на прилагането да не е по-ниска от 9-10º С, а житните плевели да са развили най-много 3-ти ÷ 4-ти същински лист. Есенното внасяне на противожитни хербициди при пшеницата и ечемика има редица предимства: Посевът се освобождава рано от конкуренцията на плевелите; Плевелите са в ранна фаза от развитието си и са по-чувствителни на хербициди; Спестява време и се освобождава техника за извършване на пролетните мероприятия.
БЮЛЕТИН № 12- септември 2015
Стр.10
г. За оптимален ефект от противожитните хербициди са необходими следните условия: Да се знае видовия състав на плевелните асоциации в съответната площ, за да се избере най-подходящият хербицид; Третиране в ранни фази от развитието на плевелите - до начало на братене; Точно дозиране и равномерно изпръскване, без застъпване на ивици; Равномерна сеитба на 5-6 см дълбочина и задължително валиране за създаване на стабилно семенно легло; Селективността на противожитните хербициди е на физична основа. По тази причина е необходимо те да се прилагат на по-тежки почви, след добра почвена подготовка и наличие на почвена влажност. При прилагане на хербициди през есента след поникване е необходимо да се спазват следните условия: Културите да са развили най-малко три листа; Дневната температура на въздуха да не е по-малко от 9-10°С, а нощната да не пада под 0°С; Житните плевели да са във възможно най-ранна фаза на развитие – до 4-ти÷5-ти лист. Регистрирани за есенно приложение срещу едногодишни широколистни плевели в т.ч. слабочувствителни на хормоноподобни продукти, са хербицидите на база хлорсулфурон: Активни вещества хлорсулфурон
Продукт за РЗ Глин 75 ВГ/ Игъл 75 ДФ
Доза на дка 1,3-2,0 г
1,5-2,0 г
Фаза на приложение От разтворен 1-ви лист до начало на удължаване на стъблото След сеитба преди поникване
Култура Пшеница и ечемик Пшеница
Хербицидите на база хлорсулфурон трябва да се прилагат на площи за монокултурно отглеждане на пшеница и ечемик !
Стр.11
г.
.
БЮЛЕТИН № 12- септември 2015