ЗА ПОЯВА, РАЗВИТИЕ, НАЧИНИ И СРЕДСТВА ЗА БОРБА С ВРЕДИТЕЛИТЕ при
ЗИМНИТЕ ЗЪРНЕНО ЖИТНИ КУЛТУРИ – ПШЕНИЦА И ЕЧЕМИК
Подготовка на почвата за сеитба, Сеитба, Торене, Контрол върху плевелите, Вредители през есента и контрола над тях.....
ПШЕНИЦА И ЕЧЕМИК Пролетта и лятото на 2014 година бяха много нетипични - студена и много влажна пролет, лятото – с почти всекидневни краткотрайни превалявания или продължителни, напоителни валежи със силни градушки. Факт е, че в страната във втората десетдневка на септември има все още неожънати площи със зърнено-житни култури. В подобни екстрени условия проличават всички плюсове и минуси на приложената технология на отглеждане на основните култури, качествата на предпочитаните за отглеждане сортове в страната, констатацията, че не са никак малко площите в страната, засети с несертифицирани семена, наблюдавано
силно полягане на площи с едностранно азотно торене; късно появили се болести и невъзможност за навременно извеждане на борбата с тях; изключително силно вторично заплевеляване; получени нелоши добиви, но с недобро качество на зърното. Натрупаният инфекциозен фон, силното заплевеляване с житни и широколистни плевели, констатирани грешки в технологията на отглеждане през 2014 г. трябва да ни накарат да бъдем по-предвидливи за новата реколта 2015 г. Да се получат високи добиви и качествено зърно без опазване на посевите от болести, неприятели и
БЮЛЕТИН №19_2014 г.
Стр.2 плевели е немислимо, както и спазването на общите принципи на интегрираната растителна защита задължителни за всички стопани от началото на 2014 г. ОБЩИ ПРИНЦИПИ НА ИНТЕГРИРАНА РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА :
Спазване на сеитбообръщение монокултурното отглеждане на житни култури води до масово намножаване на неприятели, които са се специализирали да се хранят с житни растения, каквито са житен бегач, житари, червено житно комарче, житни цикади, пшеничен трипс, житни мухи, житни стъблени и листни оси, житна стъблена нощенка и др. Изборът на подходящи предшественици на пшеницата е важен момент от контрола на болестите. Предшествениците имат значение главно за патогените, които се запазват в почвата и в растителните остатъци. Към тях спадат: фузарийно кореново гниене, гниене на основите и паразитно полягане, черното кореново гниене, хелминтоспориозно кореново гниене. Монокултурното отглеждане на зимните житни води до силно нападение от тях. Найподходящи предшественици на житните са бобовите култури – люцерна и детелина. Добри предшественици са още рапица, слънчоглед, тютюн, зеленчукови култури от сем. Тиквови (тикви, дини, пъпеши)
Монокултурното отглеждане е причина за увеличилите се площи в страната, заплевелени с едногодишните житни плевели като: див овес, лисича опашка, ветрушка, пиявица, райграс и др. Неправилните сеитбообръщение са причина за трайно настаняване на устойчивите и слабо чувствителни видове на хормоноподобни хербициди, като ралица, видовете подрумчета, лайка, лепка, див мак и др.
Обработка на почвата - цели се да се унищожат растителните остатъци и самосевките, като гостоприемници на болести и неприятели. Да се създадат благоприятни условия за минерализиране на тези остатъци, както и да се унищожат някои плевели. Минималните обработки и директните сеитби са причина за увеличаване числеността на житните мухи, пшениченият трипс, житните бегачи, житните бълхи и цикади, обикновената полевка и др. В случаите със зърнено-житни предшественици съществува риск да се увеличи нападението освен от неприятели и от болести. Необходимо е след прибирането на реколтата площта да се изоре на дълбочина 2025 см. Това важи и за площи силно заплевелени с едногодишни житни плевели. При обръщане на почвения пласт много от вредителите се заравят по-дълбоко и загиват, други умират от механичното въздействие, а трети извадени на повърхността биват
БЮЛЕТИН №19_2014 г.
Стр.3 унищожени от неблагоприятни условия или биотични фактори. На силно заплевелените площи дълбочината на оран да е (18-20 см), без образуване на буци. На сравнително чистите от плевели полета или такива с късни предшественици да се извърши плитка предсеитбена оран или дисковане на 10-12 см.
Оптимални срокове на сеитба: за Северна България оптималните срокове на сеитба са от 25 септември до 15 октомври, за Южна България от 1 до 20 октомври, а за предпланинските райони от 20 септември до 10 октомври. Засяването в срок на качествени семена с висока кълняема енергия редуцира силно нападението от житни мухи, листни въшки, житни бълхи и цикади, червено житно комарче и др. Ранната и късна сеитба са причина за по-силна проява на заболявания. Засяването на пшеницата преди оптималния срок създава условия за нападения от вирози, кореново гниене, брашнеста мана, септориози и др. При по-късна сеитба има риск от измръзване и силно прореждане на посевите от неблагоприятните зимни условия. Сеитбата се извършва с конвенционални или комбинирани редосеялки за получаване на слят посев. Подходящото междуредово разстояние е между 10 и 15 см, възприето за оптимално за нашите условия – 12 см.
Посевна норма - количеството семена на единица площ зависи главно от сортовите особености и възможностите за братене. Добре гарнираните посеви послабо се нападат от житни мухи, житни стъблени оси, вредна житна дървеница, житни цикади, листни въшки и др. Листните въшки и цикадите предпочитат разредените и изостанали в развитието си посеви. По-гъстите посеви са нападат по-често от брашнеста мана, ръжди, кореново гниене и др. Посевната норма за обикновена и твърда пшеница е 500 кълняеми семена / м2 и за ечемика е 400 кълняеми семена / м2 в границите на оптималните агротехнически срокове и добра подготовка на почвата. При късна сеитба и сеитба върху площи с голяма маса на следжътвени остатъци е препоръчително нормата се увеличи с 20 %.
Оптимална дълбочина на сеитба оптималната дълбочина на сеитба за пшеницата е 3-4 см, за ечемика – 4-5 см. При подълбока сеитба поникването е забавено, неравномерно, кълнът остава по-дълго в почвата и се напада в поголяма степен от почвени патогени и неприятели. Поплиткото засяване не позволява да се образува добра коренова система и растенията остават по - податливи на измръзване и изтегляне.
Стр.4
Торене – двете култури са взискателни към почвеното плодородие и за реализация на продуктивния потенциал и получаването на качествена продукция се изискват високи норми на торене, съобразени с различните почвени условия. Торенето зависи и от предшественика в установеното сеитбообръщение. Фосфорните и калиевите торове се прилагат или повърхносттно или заедно със сеитбата при ползване на комбинирани сеялки. Торенето с азотни торове е с три срока на приложение Торене с цяла норма - еднократно зимно подхранване – ползва се на равнинни терени и при предшественици, неоставящи голяма маса на следжътвените остатъци; Дробно торене - 2 кратно внасяне предсеитбено и зимно подхранване – ползва се при предшественици, оставящи голяма маса на следжътвените остатъци и интензивна микробиални дейност, при която повърхностния слой обеднява откъм азот и затруднява началните фази на развитие на културите ; Дробно торене - 3 кратно внасяне предсеитбено и двукратно подхранване – препоръчва се при наклонени полупланински терени, където са възможни големи загуби на азот от стичане на валежни води или от инфилтрацията им.
Качествено обеззаразяване на семената от предназначените за сеитба семена вземането на проби за лабораторен анализ за определяне на вида и степента на зараза от
БЮЛЕТИН №19_2014 г. гъбни болести преносими със семената, каквито са фузариум, видовете главни- твърда и праховита, ленточна болест по ечемика и др. Според получения след здравния анализ резултат, се пристъпва към обеззаразяване на семената с регистрираните продукти за растителна защита. Качественото обеззаразяване на семената допринася за значителното намаляване на инокулума и ограничава развитието на опасните патогени. Много е важно, третирането да се извършва с изправна техника, която да дозира точно фунгицида и равномерно да се покрият семената с работен разтвор. БОЛЕСТИ, КОИТО СЕ ПРЕДАВАТ СЪС СЕМЕНАТА Обикновена ( мазна ) главня – Tilletia tritici ( Bjerk.) Wint. / Tilletia levis Kuhn. Симптоматика на болестта симптомите на болестта се виждат 8 месеца след сеитбата на семената - след изкласяването. Обикновено растенията са закърнели, а понякога имат жълти ивици по флаговия лист. Инфектираните класове са със сивозелен цвят и зеещи покривни люспи. Главниви образувания пълни с черен прах и с миризма на риба заместват семената. Черният прах е съставен от милиони спори на причинителя на болестта.
Стр.5 Рискови фактори: Сеитба с необеззаразени семена; Влошени условия за поникване на пшеницата; Кратък срок от жътвата до новата сеитба; Суха почва в периода между жътвата и сеитбата. Борба с болестта : След работа със зърното се изчистват и обеззаразяват добре машините, транспортните средства и складовете, за да се унищожат спорите на Tilletia tritici. Основният метод за борба с твърдата главня е предсеитбеното обеззаразяване на семената с регистрираните фунгициди за борба с твърда главня. Разрешените фунгициди през 2014 г. за борба с твърдата главня по пшеницата– търсете в Приложение № 1 към Бюлетина. Праховита главня по пшеница, ечемик и овес
Праховитата главня по зърнено житните се причинява от гъбите от род Ustiliago и по точно: Ustilago nuda f.sp. tritici (Pers. Bostr.) – праховита главня по пшеница; Ustilago nuda f.sp. hordei ( Pers.) Kell. et Swing. ) – праховита главня по ечемик; Ustilago avenae ( Pers., Rostr.) – праховита главня по овес. Симптоматика : Праховитата главня се разпознава лесно поради
БЮЛЕТИН №19_2014 г. очевидните промени по класа, където семената са напълно заменени със струпвания на спори на причинителя. Понякога само части от класа са засегнати от патогена. И при тази болест след изкласяване се вижда черното оцветяване по класовете и е толкова очебийно, че дори инфекцията да не е толкова сериозна изглежда, че пораженията са големи. Жизнен цикъл на болестта Спорите на праховитата главня се освобождават от инфектираните класове и чрез вятъра се разнасят върху отворените цветове на околните здрави растения. Те се развиват в гъби, инфектиращи развиващите се зърна. Метеорологичните условия по време на цъфтежа влияят върху продължителността на периода, в който цветчетата са отворени и податливи към заразяване със спори на патогена. Гъбата остава спяща в ембриона на зърната до момента на засяване, покълване и поникване, когато се активизира и развива заедно с развитието на инфектираното растение. Инфекцията достига и формиращия се клас като зърната се заместват с образувания със спори на патогена, които ще се освободят по време на изкласяването. Борба с болестта: Главният метод за борба с праховитата главня по житни е чрез обеззаразяване на семената със системни фунгициди. Регистрираните фунгициди за борба с праховита главня по зимните житни култури при пшеница и ечемик са в Приложение № 2 към Бюл. 19.
БЮЛЕТИН №19_2014 г.
Стр.6
Фузарийно кореново Fusarium graminearum ( W.G. Smith) Sacc.
гниене
Черно кореново гниене (Gaeumannomyces/Ophiobolus graminis V.Arx et Olivier)