ЗА ПОЯВА, РАЗВИТИЕ, НАЧИНИ И СРЕДСТВА ЗА БОРБА С ВРЕДИТЕЛИТЕ
при
ЕСЕННИЦИТЕ
ТОРЕНЕ на ЗЪРНЕНО-ЖИТНИ КУЛТУРИ И РАПИЦА
Торенето и по-специално азотното е един от основните елементи в технологията на земеделските култури, лимитиращ фактор и двигател на добивите. Един килограм азот (активно вещество) дава увеличение на добивите с 20 и повече килограма зьрно/дка при есенните култури, които са най-отзивчиви и редовно наторявани с азотни торове. Ефективността на азотното торене се определя от редица фактори в тяхното взаимодействие: потенциалното азотно плодородие на почвите; последействие от предшестващата
култура и торене; съпътстващо фосфорно торене; състоянието на посевите (гъстота, фаза на развитие); добивен потенциал на сортовете; условията за загуби на азот и в много голяма степен – от запасите на влага в почвения профил от есенно-зимните валежи. Съществена опасност е измиването на нитрати по профила под коренообитаемия слой или отмиване с повърхностните отточни води при ранно зимно торене. Реална е и опасността за загуби чрез денитрификация при условия на пролетно почвено преовлажняване.