Za NEzdravomislieto by Ангел Грънчаров

Ангел Грънчаров

ЗА НЕЗДРАВОМИСЛИЕТО

Всички права запазени. Нито една част от тази книга не може да бъде размножавана или предавана по какъвто и да било начин без изричното съгласие на автора.

ISBN © Ангел Грънчаров © Издателство ПРОПЕЛЕР 2015 г. 2

СЪДЪРЖАНИЕ: Що е здравомислие?..................................................................................5 Въведение в темата за здравомислието………………………………..….8 Същината на здравомислието: как да лекуваме болното ни общество?.............................................................................................................12 Пребогата е душата на човека – и е много широка, и е много дълбока…………………………………………………………………………………23 Трябва да уважаваме своите мисли, те са щедър дар от Бога…….…32 За цирка, организиран от сатрапа на Горна Волга с ядрени ракети………………………………………………………………………………....45 Диалог с едно руско-путинско комуноидно зомби……………….………47 Всем и так прекрасно известно, кто у нас Х%йло!.................................51 Да здравствует тъй широкая руско-болгарская душа!..........................53 В историята и в живота ни враждуват две противоборстващи си сили…………………………………………………………………………………61 Здравомислието е признак на здравата, хармонично развита, богата, неощетена от нищо душа……………………………………………………68 Да уважаваме другата личност не е "прекален разкош"…………...…..75 "Единство на думи и дела" по кагебистко-комунистически…………….84 Утопия ли е свободата, глупост ли е отдадеността ни на нея?...........85 Един друг скандален казус………………………………………..…………88 Ще потърся отговора на важен и прелюбопитен въпрос……………....92 Щом се освободим от дефектите на калпавото си образование, имаме всички шансове да преуспеем по пътя на мисълта…………………..…95 Примери за разпространени представи, нямащи нищо общо с реалността – и с истината………………………………………………………..100 Професор Преображенски за разрухата………………………………...104 Чрез ХААРП ни облъчвали и ни правели привърженици на демокрацията и на свободата!............................................................................107 В духа на демократизма ще проведем "гражданска инспекция" на проблемите в нашите училища……………………………………………108 Ако упорствате ще ви направим "мечка": то бива демокрация, но това вашето не се търпи!...............................................................................109 Опит за дефиниране на "здравия разум" и на "здравомислието"…..117 Духът е именно тази градивна, раждаща, оживотворяваща, облагородяваща, оздравяваща всичко свобода…………………………………..125 Диалог за философията, за болестта на културата и за други немаловажни неща………………………………………………………………..….132 3

Урок по гражданско достойнство………………………………………….141 Случка, свързана с "Деня на отворените врати в РИО-Пловдив"…..145 Нямате си представа колко вълнуващо е да си гражданин в истинския смисъл на тази дума!.............................................................................147 Сензация: От днес моя милост вече е милионер: най-сетне съм богат и в парично, не само в духовно отношение!........................................154 Казус: вие лично готови ли сте да си продадете душата и съвестта за пари, а, какво ще кажете?......................................................................156 Изключително важна оценка……………………………………………....162 Вечно несвършващата битка за здравомислие………………………..164 Без паника, другарки и другари, кураж: по-лошо няма как да стане!............170

Що е здравомислие? сряда, 4 март 2015 г.

В блога или сайта на Михаил Задорнов (известен естраден сатирик, който заради пари, предполагам, е станал нещо като пътуващ проповедник на кагебистката премъдрост и пръв подлизурко на Путин) просто го попитах не го ли е поне малко срам заради това, което пише за убийството на Немцов (развива смехотворната по идиотизма си теза, че бил убит, видите ли, от... американците, с оглед да навредят на любимеца му Путя!); след като бях наруган порядъчно, се намери една рускиня, която ме поздрави „за здравомислието”. Тази дума – здравомислие – скоро не я бях срещал и ме трогна. Решавам в този момент да пиша по така зададената тема, а именно: що е здравомислие? Пълно е с хора, чието "мислене" е болнаво, импотентно, извратено, а виж, здравомислещи хора сякаш рядко се срещат. Та ще опитам да определя и поясня що е здравомислие и как болното мислене се оздравява. Темата ми се вижда интересна и важна, живот и здраве да е, ще я поставя тия дни. За да не забравя за нея пиша тази бележка... да се подсетя... 5 коментара:

Анонимен каза: Здравомислието е изключително ценно и централно и във философско отношение понятие. Без здрав разум няма и не може да има философия, наука и познание. Затова и много научни теории трябва да се отхвърлят като ненаучни – понеже противоречат на здравия разум. Така например има ли нормален човек, който да повярва, че времето може да се „забавя“ или „забързва“, а пространството (т.е. нищото) да се „изкривява“ или разширява? И тъй като това е невъзможно, теорията на относителността и космологията на „Големия взрив” трябва да се отхвърлят. Или пък: съвместимо ли е ортодоксалното тълкуване на квантовата механика в смисъл например, че електронът е едновременно и тук, и там (и че е както частица, така и вълна) със здравия разум? Естествено, че не и поради това в квантовата механика има нещо дълбоко сбъркано. Можем ли да повярваме, че комунистите през 1989 се отказаха от комунизма и всички вкупом се превърнаха за една нощ в демократи? Кога в историята се е случвало подобно нещо: тирани от днес за утре да станат „добри“? Здравият разум каза, че това е невъзможно. Вярно ли е, че след 1991 настъпи епохата на „вечния мир“ и либералната демокрация победи завинаги, както ни убеждава Фукуяма? Ами кога в историята е имало нещо, което да е било окончателно и завинаги? Здравият разум учи, че светът винаги се е променял и нищо не е оставало вечно и едно и също, че винаги е имало войни и няма причини да се мисли, че в бъдеще няма да ги има. Впрочем тях ги има и сега около нас на всяка крачка. Това са само няколко примера, списъкът може да бъде продължен. Така че здравият разум наистина е ключов, когато размишляваме за света и без него много бързо изпадаме в безсмислено бълнуване. Ангел Грънчаров каза: Ако т.н. "здрав разум" (като под "разум" в случая се разбира разсъдъка, ума) бъде превърнат в окончателна инстанция, то това означава повече да не е възможен никакъв напредък в никоя област (щото "здравият разум" е навеки окован във формите на логическата необходимост" – на законите на логиката, за непротиворечието, за тъждеството, за „изключеното трето” и пр.). Цялата поредица от Ваши твърдения съдържа ужасни глупости, сред които блясват най-вече ето тия: Без здрав разум няма и не може да има философия, наука и познание. Затова и много научни теории трябва да се отхвърлят като ненаучни, понеже противоречат на здравия разум. Така например има ли нормален човек, който да повярва, че времето може да се „забавя“ или „забързва“, а пространството (т.е. нищото) да се „изкривява“ или разширява? И тъй като това е невъзможно, теорията на относителността и космологията на „Големия взрив” трябва да се отхвърлят.

Анонимен каза: Аз съм мислил много по тези въпроси и ще кажа обобщаващо следното: да, наистина често се изказва мнението, че светът може да е устроен контраинтуитивно и парадоксално от гледна точка на прословутия „здрав разум“. Човешкият мозък в крайна сметка е селектиран еволюционно, за да оцелява в джунглата, а не да се занимава например с наука и философия. Затова светът не е длъжен да се съобразява с умствените възможности и способности на човека. Поради това много неща, които за нас изглеждат странни или невъзможни, въпреки това може да са истинни и правилни. Все пак в историята на мисълта са се формирали принципи, без които не може да бъде правена наука в класическия смисъл на думата. Тук трябва да се споменат някои епистемологични принципи, както и законите на формалната логика. Разбира се, една теория може да съдържа парадокси, т.е. на пръв поглед изненадващи, неочаквани, но въпреки това истини изказвания. Истински противоречия обаче са недопустими, понеже отказът от логиката би бил равнозначен на отказ от науката. Светът може да е сложно устроен, но всичко сочи, че той не е устроен нелогично. Изглежда, че той може да бъде разбран с помощта на емипрично-рационални критерии. Предпоставките и следствията на споменатите от мен теории обаче са абсурдни и затова тези теории трябва да бъдат отхвърлени. Разбира се, възможно е светът да е противоречив сам по себе си, но за да приемем това, трябва да има наистина много сериозни основания, а аз засега такива не виждам. От Вашия пост обаче оставам с впечатлението, че Вие сте горещ привърженик на ТО, квантовата механика, съвременната космология и т.н. Вероятно всеки, който не приема тези теории, от Ваша гледна точка е „комуноид“, „другар“, „товарищ“, „пропагандист на КГБ“ и т.н. Ангел Грънчаров каза: Погледнете моята книга със заглавие Учението за човека и формите на духа, може да Ви се изяснят ония въпроси, които сега Ви изглеждат неясни... Тази последната бележка От Вашия пост обаче оставам с впечатлението, че Вие сте горещ привърженик на ТО, квантовата механика, съвременната космология и т.н. Вероятно всеки, който не приема тези теории, от Ваша гледна точка е „комуноид“, „другар“, „товарищ“, „пропагандист на КГБ“ и т.н. можехте да си я спестите. Възприема се сякаш е писана от глупак, а Вие, чини ми се, не сте длъжен непременно да сте такъв... Но ако държите да сте такъв, моля, изборът е Ваш... а мен да изкарате глупак е твърде глупава идея от ваша страна...

Въведение в темата за здравомислието сряда, 4 март 2015 г.

Следва текстови запис на част от беседата ми, направена сред природата на днешния ден: … Аз като философ и като човек, занимаващ се и с психология, се интересувам не от вчера от тия въпроси. Примерно един такъв въпрос се появи, по който искам да пиша: за т.н. здравомислие. Аз често обичам да говоря за самостоятелното мислене, за свободното мислене, истинското мислене е свободното, за свободомислието, за свободолюбието. Значи що е здравомислие? Защо тази дума се наби толкова в съзнанието ми напоследък? Защото в един руски сайт или блог, на сатирика Михаил Задорнов (той е известен, хуморески разказва, народът се смее, това в Русия е много разпространено и така да се каже критикуват това-онова и понякога дори и самият государь дръзват да критикуват, е, някои го критикуват по-сериозно, други – незлобливо, приятелски, „дружеска критика”); Задорнов обаче ми се наби в очите, аз за него имах общо взето добро мнение за него, но сега установих, че той по повод на анексията на Крим и агресията на Русия спрямо Украйна се е проявил като най-яростен защитник на таваришч Путин (государьимператор всея Руси, господар-императорът на цяла Русия, кагебистки государ-император, и то за вечни времена, докато е жив, вече демокрацията в Русия отиде по дяволите след като Путин разигра тоя номер, изкара два мандата президент, след това стана министър-председател, назначи си пионка за президент, пък след това пак „си смениха шапките”, президентът стана премиер, а пък премиерът, самият Путин, пак се възцари, сега вече има право на още два мандата, и то вече шестгодишни, за всичко КГБ е помислило!), та този същия Задорнов пише там разни хвалебствия за Путин, ето сега по повод на убийството на Немцов, представете си, написал, че САЩ, видите ли, били имали интерес да бъде убит Немцов, представяте ли си каква патология е това, каква лудост е да се напише такова, да се помис8

ли и да се напише черно на бяло, че САЩ били имали интерес да бъде убит Немцов, та значи най-вероятно убийството на Немцов са го поръчали те, Щатите, Обама го е поръчал един вид – за да навреди на Русия, на амиджа на Русия и да навреди най-много на таваришч государь, царь, император, вседержитель всей Руси, именно таваришч Путин! Аз като прочетох тази чудовищна идиотщина, написана от човек, който претендира да е що-годе интелигентен, умен, дори остроумен, се втрещих, и написах следното: – Как Вам не стыдно, господин Задорнов, как Вам не стыдно так много лгать, такое вранье, (произнася се „-ньйо”), значи такова лъжене, неужели Вас не стыдно немножко, хоть немножко?! Не стыдно Вам так лгать? (Нима не те е срам да лъжеш толкова много?!) Написах го това на руски там, моят руски не е бляскав, но аз и нянам претенции да владея бляскаво тоя език, понякога даже нарочно пиша на развален руски за да дразня някои хора. Написах това е зачаках, веднага се нахвърлиха някой хора да ме плюят, но една рускиня ме впечатли много, тя каза: – Господин Грънчаров, спасибо Вам за здравомыслие! За здравомислието. Благодаря Ви за здравомислието! Което сте проявил. И аз се впечатлих, но нищо не съм й казал още, но ето как тя ми подхвърли ето тая тема, за това т.н. здравомислие. В Русия в момента в масови мащаби има една тенденция или как да кажа, явления такива на точно противоположни на здравомислието. Нездравомислещият човек значи е човек с болна мисъл. Какво значи болна мисъл? Аз трябва да намеря дума, за да обознача нездравомислещия човек, да, може тия хора да бъдат наричани просто нездравомислещи, хора, страдащи от нездравомислие. Тази дума е малко изкуствена, философска, но може да се употребява. Болна мисъл значи: този човек си представя нещата в някакъв фантастичен, нереалистичен план, сякаш не живее в този тука свят, а пребивава в някакви други измерения. Това е сякаш някакво лунатично мислене, бих казал, сякаш живее на Луната, а не на Земята. Представяте ли си какво означава това? Помеслете малко: Америка поръчва убийството на руски опозиционен на Путин политик за да направи мръсотийка на Путин! И да вярваш, че това е възможно, че това е истина, това означава, че си с болна мисъл, с нездраво съзнание, стига наистина да вярваш в това, а не защото да говориш че вярваш би ти донесло някаква облага, примерно, парична. Това е нещо като видиотяване, това е идиотизъм, това е дебилизъм. Значи ето тия думички може да се употребяват, значи нездравомислещият човек е човек с дебилно мислене, значи той не може да мисли, не му се удава да мисли, да схваща реалистично нещата, да си ги представя в истинската им връзка, той не може да реши както подобава задачата на мисленето… Вчера послучай 3-ти март руски мекерета са правили демонстрация, разни сидеровци и прочие са марширували в София, правили някаква 9

русофилска оргия, политическа оргия, крещели са своите глупости, че Русия ни била освободила – понеже руснаците много ни били обичали! И ни била освободила не веднъж, а три пъти, сега третият път ще ни освобождава Русия от… Европа! Да ни откъсне от Европа. Виждате какво очебийно нездравомислие имаме тука, всичко се представя наопаки на действителното! Сиредор примерно крищи пълни глупости, повтаря като папагал каквото му поръчат от Москва срещу заплащане, но има хора, които надават ухо на това, което той казва; има вероятно сред тях и такива, които, възможно е дори да му вярват, щото неискреността му лъщи, той самият не си вярва на приказките, ала има малоумници, които най-вероятно му вярват. Те значи мислят като него, тоест не мислят, а подобни идиотизми им се виждат сякаш са някакви висши откровения, възприемат ги като най-велики истини. Това означава именно болна психика. Ясно е, че той не ги мисли тия неща, а ги казва понеже му плащат, това при него е бизнес, от който той направи добри парици. Обаче тия идиоти, дето му вярват, вече при тях нещата са сложни, стига и те да не го правят всичко това пак за пари. Тяхното вече е тежко положение. Та аз значи ще почна тия дни да пиша за здравомислието. И болната мисъл, мисълта на нездравомислещия човек – може ли на такъв човек да се помогне някак, може ли болното му съзнание, мисълта му да се оздрави? Какво да се прави, на тия хора човещината изисква да им помогнем малко, да ги спасим от болестта… Та такива въпроси ме вълнуват напоследък, как да се оздравява мисълта на болномислещия, на нездравомислещия човек, човекът с болно, с увредено мислене и съзнание. Много тежка работа е това, значи тия хора страдат от някаква параноя, Америка била враг на Русия, представете си, Америка, видите ли, била искала да ги „пороби”! Това е точно някакъв огледален свят, всичко в него е точно наопаки, както в света на Оруел, в романа „1984”, романът, писан в 1948-ма година. Описва там, знаете, Англия, и всичко е наопаки, абсолютен комунизъм, тоталитаризъм, всичко е директно наопаки на нормалното, на човешкото. „Свободата е робство”, „Робството е свобода”, „Лъжата е истина”, „Истината е лъжа”, сменили са си местата, значи никакво здравомислие няма в такъв един свят, всичко в него е болно и противоестествено. Патология абсолютна. Такива човешки неща като любовта в този свят изобщо са забранени, всичко човешко е забранено, трябва хората да мислят само за държавата, не за себе си. Ето, в Русия като няма какво вече да си купиш да ядеш, лишения, мизерия, обрича се народът, страдат индивидите, но да си кажат: това всичко е оправдано защото е за доброто на Русия, ния трябва да страдаме да гладуваме, ако трябва живота си ще си дадем, индивидът е нищо, държавата е всичко, императорът, господарят на цяла Русия таваришч Петин ни мисли доброто, той е толкова умен, мъдър дори, той ни мисли само доброто, кактово и да направи е все велико, ето, откъсна парче от плътта на Украйна, това, че Русия е гаранти10

рала териториалната цялост на Украйна е нищо, това „Крым наш” било велико нещо, било историческа правда, глупости колкото искате! В Източна Украйна се води война, пращат руски войници, които се преобличат като „опълченци”, а хората от свободолюбив Киев били, видите ли, „фашисти”, „смъртни врагове” на Русия, на руската правда, на ряската свобода и пр. А „опълченците” били, видите ли, „борци за свобода”, дават им танкове, а танковете си ги били купили на… пазара, втора употреба танкове се продавали там! Глупости колкото искаш, някакво страшно помътняване на съзнанието, идиотизъм, дебилизъм, всичко това се натрапва по медиите, тече тям бясна пропаганда, хората надав ухо, звучат им примамливо тия глупости, дразнят някакви „национални чувства на гордост”, „великата Русия” отново се възражда и пр. Но не само в Русия, но и у нас има хора, които вероятно вярват на цялата тази имперска галиматия, пропагандата замътнява, затъмнява съзнанията на хората, на масовия немислещ еснафин. Мътен е станал разсъдъкът на тия хора. Значи нездравомислещият човек е човек с увреден разсъдък. С мътен, помътнял разсъдък. Аз така възприемам нещата. Ще видя утре дали да не сложа такава тема на моето предаване по ПО-тв, предаването „На Агората…”. Имам и една друга тема, ще трябва да избирам, то теми колкото искаш. Един мой приятел ми писа, че имало някакъв вестник „Тъпан”, издаван преди 9-ти септ. 1944 г. И девизът на вестника бил „Ако просветим баламите, тогава тарикатите ще изчезнат сами”. Или ще мирясат сами. И аз около него формулирах един въпрос, който утре нищо чудно да сложа като тема на предаването, примерно звучи така: Истина ли е че ако просветим баламите, то тарикатите ще мирясат сами? Та ще видим каква ще е темата на предаването утре. А засега – чао и до нови срещи!

Същината на здравомислието: как да лекуваме болното ни общество? сряда, 18 март 2015 г.

От известно време в съзнанието ми постепенно се роди и оформи все по-ясно ето какъв проблем: що е здравомислие, какво означава да си здравомислещ човек? И съответно: как да разграничаваме въпросното здравомислие от противоположното на него, именно от нездравомислието, от болестотворността в сферата на мисленето и съзнанието? Предполага се, че някои хора по някакви причини умеят да мислят здраво, да изразяват мислите си здравословно (един вид със здрави думи и понятия!) и затова ги определяме като здравомислещи, а на други хора това нещо не се удава и те явно мислят нездраво, един вид мисленето им е болно, недъгаво; съзнанието на такива хора значи живее със съвсем непълноценни, неверни, нездрави, анахронични, назадничави представи за нещата. Така погледнат, проблемът се усложнява защото възниква и такова едно съображение: а кой е критерият за разграничаване на здравото от нездравото, от болното – в сферата на мисленето и на мисълта, в сферата на разпространените представи на хората за нещата? Всеки човек, който мисли различно от нас, не значи, че е "болен", че мисленето му е "болно"; да, съвсем не значи, че мисленето му, тъй да се рече, е "повредено"; нека, моля, да не разбираме тия неща плоско, прекалено опростено. Това че мислим различно е чудесно, разномислещите хора, стига съзнанията им да са здрави, могат чудесно да общуват, да се подпомагат в търсенето на истината. Но има хора, с които такова едно сътрудничество е невъзможно, те излизат с претенцията, че тяхното мнение било, видите ли, "единствено правилното"; те именно повтарят като развалени грамофони все едно и също, не умеят да се вслушват в аргументите на опонента; ясно е, че при тях, в съзнанието и в поведението им, е налице нещо неестествено, бих 12

казал болнаво. Разбира се такива хора смятат, напротив, че "болни" или "нездрави" са представите на противниците им, между тия два, да ги наречем така, "лагера" стига се до ожесточени престрелки, до безполезни битки, до ужасни ексцесии, до безсмислени караници и т.н. Много е възможно дори и в наше време, стига да се гледа през тази оптика, твоят опонент да почне да ти изглежда "ненормален", спорещите в такъв случай почват да си издават "психиатрични диагнози", да се възприемат и определят като "луди", дебилни и пр. Наистина има нещо лудешко в такова едно мислене и поведение, но ето, кардиналният въпрос си стои: а кой, прочее, е наистина лудият, чие мислене наистина, реално е непълноценно дотам, че да може да се определи като психарско или като израз на някаква патология или ненормалност? Ще се опитам да поразсъждавам върху тия интересни според мен въпроси. Облагодетелстван в тази посока съм и от тъй щедрия живот: в последните няколко години имах благодатния изследователски шанс да бъда въвлечен в една превъзходна история или дори сага, не само административна, но също и психологическа, политическа, нравствена и каква ли не още; разрази се една епична битка и то именно в сферата на многострадалното българско училище и образование – къде другаде да се разрази тази епопея ако не в него? Читателите на този блог добре знаят (аз добросъвестно всеки ден, в продължение на 2-3 години описвах като педантичен експериментатор всичките тия случки и преживелици, имащи според мен огромен научен смисъл!) за какво става дума, но съм принуден за тия, които не знаят, вкратце да припомня тази история – тъй като тя наистина е многозначна, безкрайно богата на смисъл и също така е дори евристична. Вкратце казано, влязох в сериозни полемики с една властваща администраторка в образованието, с която явно имам най-дълбоки ценностни разминавания. Интересното е обаче, че с нея (всъщност това е директорката на ПГЕЕ-Пловдив, едно авторитетно учебно заведение, в което съм работил много години) въпреки всичките ми усилия не можа да възникне пълноценен и демократичен дебат по всичките въпроси, по които ние имаме съществени разминавания, а причината за това е проста: въпросната властваща особа през цялото време мълчеше, тя не пожела да встъпи в дебат, а възприе един друг, при това много любопитен подход. А именно: поведе яростна кампания по моето личностно и професионално дискредитиране, подложи ме на невиждан административен тормоз или терор, организира усърдно какви ли не "мероприятия" с оглед да ме подтикне към някакво тъй желано от нея "нарушение". И почна тази същата особа да произвежда и да трупа усърдно папки със съответните компромати, имам предвид разни жалби от „възмутени ученици и родители", от разгромни писма на също така възмутения колектив, организирани ми бяха всякакви там "народни" и "другарски" "съдилища" (човек вече не знае къде точно да сложи кавичките!), аз бях обявен за "наро13

ден враг", за "злодей", за "луд", за какъв ли не още. В крайна сметка, като се видя безсилна да ме заклещи в някакво нарушение и един вид "законно" да ме уволни, въпросната администраторка се принуди да ме обяви за "пълен некадърник", за "неспособен да бъде учител", за човек, на когото били липсвали, видите ли, "всякакви качества" да работи в сферата на образованието, имах честта да бъда провъзгласен за "абсолютно негоден за системата" и като такъв най-сетне бях уволнен! И то по параграф, благодарение на който въпросната особа фактически ме лиши от преподавателски права, да, това се случи именно в нашата тъй напредничава, демократична и европейска родина и то именно в наше време, в средата на второто десетилетие на 21вия век! Разбира се, тази същата особа си има в момента сериозни проблеми с правосъдието, тя не само с мен постъпи по този начин, а и с доста други хора, които имат някакъв по-сериозен личностен потенциал. А пък в резултат на развихрянето й (интересно е да се отбележи, че инертната образователна система в лицето на своите органи за управление, включително и Министерството, не реагира никак на туй екстравагантно поведение на своята тъй усърдна служителка – и дори не направи опит да я обуздае!) в самата училищна общност се появи също така много интересен народно-психологически феномен: "народът" или "сплотеният колектив", тъй да се рече, смъртно се уплаши, неизбежно се появи някакъв ирационален, див, непреодолим страх. Никой не посмя да протестира против поведението на своята "любима ръководителка", напротив, появиха се, както обикновено става в такива случаи, рояци от усърдно подмазващи се на властелинката ласкатели, от разни подлизурки и подлизурковци, надпреварващи се кой да получи по-голям дял от нейното щедро благоволение, кой повече да се облагодетелства от близостта си с царстващата особа. Да, изобщо не преувеличавам, ситуацията наистина е интересна и благодатна и ето, не крия, че всичките тия преживелици (в които аз, така да се рече, участвах със самочувствието на безкрайно облагодетелстван от тъй щедрия изследователски шанс!) ми дадоха едно широко поле за всякакви изследвания, които аз проведох най-добросъвестно. (Между другото казано, няколко книги с най-интригуващи изследвания вече написах и издадох по тази тема.) И продължавам да ги провеждам, вече в сферата на съдебното дирене на истината, защото, разбира се, се наложи спрямо въпросното длъжностно лице да приложа ефикасния, да се надяваме, метод на съдебното вразумяване – ако ми позволите да се изразя така. Но има и нещо още по-сериозно, което ме кара да се впусна в дебрите на тия тъй вълнуващи изследвания. През последните години ний, съвременниците, преживяваме един тежък и решаващ период на своята национална история, в който се проявиха някои твърде интересни, да ги нарека така, психологически и нравствени феномени, нуждаещи се от най-внимателно изучаване и описание. Живеем в едно преломно време, в което е поста14

вена на изпитание силата на нашия човешки и народностен дух, нашата привързаност към ония универсални ценности на човечеството, благодарение на които, стига да успеем да надмогнем склонността си към малодушие, ни е гарантиран един величав просперитет, а също така и достойния свободен живот, живота на свободни и достойни хора. Ето какви тенденции в тази посока се очертаха. Изведнъж се появиха някакви улични и медийни кресльовци, които почнаха усърдно да плюят европейския избор на страна ни, започнаха също така да хулят демокрацията, западния, европейския начин на живот, който, видите ли, в тяхното възприятие бил "аморален", "гнил", "упадъчен", "толерастки", "гейски" и какъв ли не още, позволете ми да не повтарям всички ония квалификации, които същите тия "вестители на националната свяст" имаха добрината да възвестят на "заблудения", на "съблазнения" от свободата и от демокрацията многострадален български народ. Разбира се, скоро се разбра, че тия въпросните "народни кумири" са били вдъхновени от прекалено много руски рубли, те на тази база успяха да привлекат към тъй вдъхновяващата си кауза много наивници или балъци, както обикновено им казваме, които именно с гласа си успяха да натикат тези същите "борци" на топло местенце в Парламента. Оказа се обаче, че в широката българска (пък и руска) душа има много място за подобни политически психопатологии, ето, от няколко години наред агресивността на тия международни сили (опиянени от толкова много руски рубли или от прекалено много руско злато!) нараства екстремно за да се стигне дотам, че вече да е застрашена и националната сигурност на страната ни. Същевременно знаем, че първата жертва на тази кагебистко-имперска политическа психопатология се оказа свободолюбива Украйна, която биде жестоко наказана именно заради свободолюбието си, заради предаността си към ценностите на свободата, човещината, демокрацията, личностния просперитет и пр. Във възприятието на тия хора с толкова болна психика се оказва, че свободата е нещо най-ненавистно, личността пък се възприема като "неприемлива", тя за тях, предполагам, е "страшно заболяване", да, да си личност, да се държиш като суверенна и достойна личност за тях е "ненормално", а е "нормално", тъй да се рече, да бъдеш един кресльо от изпълнената с агресия тълпа, която крещи в самоупоение от яростта си срещу "прогнилия Запад", срещу нравственото, видите ли, "разложение", което идело от този същия евро-американски Запад. Разбира се такива хора мразят с цялата си душа и Европа – наричат я "Гейропа"! – и най-вече Америка, която винаги е била най-твърд бастион на борбата за свобода – и е окриляла с примера си борците за свобода в целия свят. Интересно е да се отбележи, че тази масова патологична антидемократична, антиевропейска и антиамериканска реакция, която изригна в путинска Русия, в България и в някои други източно-европейски страни (несъмнено е, че тези антидемократични "народни движения" 15

се финансират щедро от КГБ и Кремъл) се родее по същество с онази дива ненавист спрямо Запада, която изпитват и ислямските фанатици-терористи, тъй че ето, оказва се, ние тук имаме някаква своеобразна "православна" талибанщина, която е не по-малко кръвожадна от онази другата, само дето у нас специално, да пази Господ, тукашните ни херои все още (за момента) не са проявили бесовщината си на дело, което обаче не значи, че не ни грози такава една страшна опасност. Разбира се, нужно е да направим максималното, което е по силите ни за да осмислим тези застрашителни масови психологически и ценностни явления, в които аз лично виждам симптоми на едно все по-задълбочаващо се нездравомислие, на опасната тенденция много хора да капсулират съзнанията си и да заживеят с представи, нямащи нищо общо с духа, с потребностите, с коренните човешки интереси на нашата съвременност. Темата, така поставена, е огромна. Тя съдържа много измерения. Аз ще се опитам да хвърля известна светлина върху най-главното, върху принципната, чистата основа. А всичко, както знаем, се крие в дълбините на човешката душа, там е разгадаването на всички загадки. Да виждаш в човека срещу теб, който просто има други ценности, сиреч, не мисли като теб, има други, различни виждания и разбирания за нещата, та да виждаш в раз-личния човек "враг", подлежащ на унищожение, на ликвидиране и на заколение, простете, е израз на една страшна душевна патология. Да, много е нездраво подобно отношение към раз-личността, към другата личност. А какво в такъв случай е здравото, подобаващото отношение, как мисли по тия същите въпроси здравомислещият човек? Длъжни сме да си дадем ясна сметка и да опишем по възможност най-пълно онова, което аз нарекох здравомислие. На тази основа ще можем да направим своите опити да вникнем в другите важни моменти: как именно може да се повлияе върху мисленето на тия хора, как изобщо може да се пробуди мисленето у тях? Щото безспорно е, че оня, който се е отдал на подобна бесовска ненавист, явно е налице едно ужасно заслепение, такива хора са обзети от ярост, която е парализирала тъкмо способността им да мислят. Мисленето е това, което ни помага да надмогваме склонността си да сме слепи, то прогонва заслепението, не нещо друго, а мисленето – и ясното подобаващо съзнание – е онзи инструмент, благодарение на който можем да парираме тази въпросната душевна патология. А пък пълноценното мислене се развива по един начин: чрез дебати, чрез диалог, чрез разговори. Болното съзнание се оздравява по един-единствен начин: чрез предразполагането му да обсъжда, надмогвайки бесовската си озлобеност и ярост. Да, много очистителни и оздравителни дебати са ни нужни, този е начинът, този е и пътят. Това средство за преодоляване е изобретила човешката цивилизация – и демокрацията. Много разговори, страстни, разгорещени дебати, водени по един човешки начин. Аз други средство не виж16

дам. Другият начин е ужасен: взаимно да се избием, да си прережем гърлата; да, другият начин, именно войната, е противочовешки; за жалост, в историята многократно е бил възпроизвеждан и прилаган. Е, видя се убедително, че така не бива да се прави, като убиеш оня, който не мисли като теб, това изобщо не решава проблема. Днес, примерно, противниците на свободолюбивата западна цивилизация, построена върху темелите на уважението на индивидуалната личност и нейните свещени права, са, да допуснем, почти половината от човечеството (такова допускане просто правя, не претендирам за точност, глупаво е да претендирам за точност!); е, другата половина, да допуснем, пък са привърженици на свободолюбието, жизнелюбието, човеколюбието. Половината човечество се е озверило, отдало се е на ненавист спрямо различния себеподобен и го възприема за враг на своето щастие, на своята представа за щастие; това, простете, е сериозна заплаха, която не бива да бъде подценявана.

Alessandro di Mariano di Vanni Filipepi o Sandro Botticelli, 1 de marzo de 1445 a 17 de mayo de 1510, La calumnia de Apeles, Pintada en 1495, actualmente se encuentra enla Galería de los Uffizi en Florencia, Italia. При това тия хора са тук, сред нас, никой не знае какви мисли витаят в главата на човека до него. Да се мразим обаче и да разрешаваме враждебността си чрез агресия, чрез насилие, чрез груба физическа и военна сила е атавизъм, останал от стари времена. Верният и съвременен подход е друг: дебати, диалог, разгорещени, ала човечни дискусии, дискусии на чо17

вешка основа. Щото има едно нещо, което все пак ни обединява, независимо от всички различия: и то е че сме човеци. Този, който изпитва враждебност спрямо самата човечност, е всъщност един заблуден, а вероятно и един много страдащ, неразбран човек. Неговата враждебност, неговата озлобеност е сподавен, а много често и крещящ вопъл за разбиране, за вникване, за внимание; тия хора с озлобеността си, убеден съм, компенсират болката, за която са си втълпили, че им е виновен някой друг. Примерно некадърният е склонен да мрази и да завижда на талантливия; той си е втълпил, че талантливият, представете си, е негов враг, е враг на неговото щастие. Или е заплаха за неговата власт. И затова си наумява да го унищожи. А всъщност не е истина, че талантливият някому за нещо е враг; това е най-глупава заблуда. Талантливият и благороден човек никому не е враг. Напротив, талантливите хора са изключително полезни за цялото човечество. Те трябва да бъдат пазени като най-драгоценен капитал. На тях трябва да дадем всички условия да се развиват пълноценно. На тях не трябва да им пречим – щото в резултат всички губим, всички сме ощетени. Ето докъде ний, българите, я докарахме с това, че мнозинството у нас тъй всеотдайно мрази способните – и прави всичко, та да ги смаже, да ги ликвидира. Стигнахме дотам, че сме най-бедни – и най-нещастни. Явно има нещо много сбъркано и болно в една такава, простете, "философия" – щото нищо философско няма в ненавистта спрямо личността. В такова едно отношение към талантливата личност, към даровития човек обаче има прекалено много патология, прекалено много болезнена озлобеност и ожесточеност. Ако енергията, криеща се в тази ярост спрямо способните – а тя е характерна и за други пострадали от комунизма нации, примерно руската; несъмнено е, че комунизмът насади тази озлобеност спрямо личността и личностното – ако енергията, скрита и блокирана от тази психопатология, бъде освободена и активирана в градивна посока, такива общества ще преживеят невиждан растеж и разцвет. Позволете ми да обобщя, че тук, в този пункт, се крие разковничето, средоточието за разгадаването на онази злокобна загадка, която трови живота на посткомунистическите общества, а също и на обществата, пострадали от други исторически и културни форми на неуважение към суверенната човешка личност, примерно ислямските. Дали с този свой извод моя милост – да се пошегувам малко, да си позволя да направя една малка шегичка, та да жегна завистниците! – та дали с този мой фундаментален извод моя милост няма да заслужи една… Нобелова награда? :-) Е, виждате, налага се сам да намекна за туй нещо, щото, очевидно е, в условията, в които живеем (и в тях непризнаването на заслугите на другата личност е толкова разпространено!), едва ли някой ще се сети да ме предложи, то е равностойно на самата смърт, себеотрицанието ти да стигне дотам, че не себе си, а някой друг, и то най-благородно, да го предложиш и то така щото човечеството да признае някоя негова заслуга. Не, на 18

такива подвизи ний не сме способни, предпочитаме да ни убият, но това не ни е по силите да направим. Другият, различният до мен човек мен лично с нищо не ме ощетява, напротив, обогатява ме. При нас, човеците, нещата стоят така: доколкото тъкмо е различен, дотолкова другият ми е интересен – и дори полезен (ако изобщо тази дума тук може да се употреби). Нека другият да бъде какъвто си иска, нека да мисли както намери за добре, той има суверенно право на това. Нека да живее както сам реши, както сам е пожелал: всеки от нас има свещено право сам да прави живота си, да избира онзи живот, който отговаря на неговите разбирания и ценности. Всеки има право да се стреми по свой начин към щастието си, нали този израз, именно "стремеж към щастие", доколкото си спомням, стои още в най-първите страници на Декларацията за независимост и дори в Конституцията на САЩ. Свободата на човека е ненакърнима и неотменима, без свобода човекът не може да живее по човешки начин, всичко в този наш живот се обезсмисля без свобода. И само свободата успява да породи смисъла на всичко, което има значение за нас, човеците. Защото по този начин всичко, което сме създали и сътворили, има ценност – за нас, пък и за другите хора. Щото ние, хората, общо взето друго не правим освен да създаваме и да обменяме ценности. Най-различни ценности. Колкото повече ценности раждаме и обменяме, толкова по-богати сме всички ние, човеците. Богатите хора затова не бива да бъдат мразени, напротив, доколкото има богати хора около нас, дотолкова и ние самите сме облагодетелствани от техните богатства. Богатият, талантливият човек – щото в основата на всяко богатство стои някакъв личностен, душевен, духовен талант, дарование или ресурс – трябва да бъде уважаван и почитан; прочее, на всекиму тъй великодушният Бог все нещичко е дал, всеки човек си има своите таланти. Едни са умни, други са красиви. Това, че аз, примерно, съм умен, но не и красив, не значи, че аз трябва непременно да се преизпълня със злоба и с ненавист спрямо красавците – откъде накъде, за какво ми е на мен тази глупава душевна патология? Нека красивите да се наслаждават на красотата си, а умните – на ума си. Едните ще берат едни плодове от таланта си, другите – други. Пък и взаимно можем да се обогатяваме с талантите си – знайно е, че всеки копнее и иска да има това, което няма, ето, примерно, твърди се, че красивите жени били силно привличани не от друго, а от ума на истински умните мъже – които, прочее, може и да не са красиви, но за сметка на това са обикновено и богати (в парично отношение), ето още една примамка за тъй склонните към влюбчивост в такива мъже красиви жени! И тъй нататък. За всеки има място под небето – защо е необходимо да се мразим, да изпитваме ярост към различните, да се опитваме да ги елиминираме, да ги възприемаме като заплаха?

Е, ако окрадем и изплюскаме богатствата на богатите нали знаем какво ще стане? Комунизмът прекрасно показа какво става тогава – ами настъпва пълна мизерия, настъпва ужасна катастрофа. Затуй в живота е потребно да има разнообразие, да има всякакви хора, нека всеки да работи за успеха си, нека всеки да прави както иска живота си. И само тогава ще имаме едно наистина здраво общество, а не общество, овладяно и раздирано от болните амбиции на разни там хора, чието "мислене", позволете да отбележа, е овладяно от болни и болестотворни представи или илюзии. Здраво е онова общество, в което представите на мнозинството от хората, които го обитават, са здрави и здравословни. Ако здравомислещите хора в едно общество образуват мнозинство, ако са основа за възникване на една водеща критична маса от личности, предани на свободата и на порива към автентично жизнелюбие, то такова общество неизбежно става здраво. Респективно, ако мнозинството от хората в едно общество допуснат да бъдат овладени от нездрави, от болни представи, амбиции и копнежи, то такова общество неминуемо става болно, атмосферата в такова общество също става болестотворна; в такова общество повече не могат да се пораждат здравомислещи хора – или поне тяхното формиране е силно затруднено. Позволете ми да сложа своята диагноза: нашето общество е точно такова, у нас, за жалост, здравомислещите хора са едно малцинство, а мнозинството е допуснало да се раздира от нездравословни, диви, бесовски страсти и копнежи. Примерно, мнозинството от хората в такива общества си представят, че могат да просперират чрез тарикатлък, чрез далавери, чрез кражби, чрез измами и лъжи, именно по нечестен начин. Или пък има мухльовци, които вярват в късмета и, стоейки със скръстени ръце, чакат, да речем, да спечелят джакпота от тотото или от лотарията. Или в казиното търсят своето презряно щастие. Всякакви идиоти, позволете ми да отбележа, има във всяко едно общество. Проблемът е когато идиотите или калпазаните станат мнозинство. Имам чувството, че у нас сме на път да постигнем този предел в дегенерацията на човешкия фактор. Калпавата ни образователна система всяка година бълва неспособни за самостоятелно, за критично мислене, а значи и неспособни за смислен, здравословен начин на живот, т.е. кухи, нещастни, самонадеяни индивиди. Така подетата тема, сами забелязвате, е огромна. Аз само маркирах нещичко, колкото да ви въведа в нея. Имам много още какво да кажа. Ще ми се да дам колкото се може повече примери, които да разтълкувам аналитически, та да ви дам възможност по-плътно да се доближите до истината, която ме е овладяла. И на която искам да дам един пределно точен израз. Май ще се наложи да пиша още много по тази тема. Аз всъщност досега май предимно по тази същата тема съм все писал, във всичките си книги, есета, статии и пр. Тя ме вълнува не от вчера. И не само съм писал, но и съм се 20

борил – за своето личностно изявяване. Респективно, платил съм цялата цена за своя каприз да бъда достойна и суверенна личност в едно общество, в което тия неща – свобода, личностен суверенитет, индивидуалност, право на живот според собствените ценности и разбирания и т.н. – са нещо като проклятие, са нещо като страшна прокоба. Е, неслучайно съм си избрал тази съдба, радвам се, че толкова благият и щедър Бог ми отреди тази участ. Защото противното за мен щеше да бъде същински кошмар. Спирам засега дотук. Живот и здраве да е само, утре ще продължа. Ще ми се да си развия мисълта. Ще дам, както обещах, доста примери. Ейтакива, най-прости примери, сега ми хрумва, да кажем, този: какво ще стане ако, да допуснем, изведнъж разберете, че толкова симпатичният ви колега е... гей? Или собственият ви син е такъв, а, представяте ли си? (Той, "народният любимец" Сидеров изглежда по тази причина гледа да няма деца, щото предварително явно го е страх да не му се случи такава една непоносима трагедия?!) Моят пример, а именно как биде възприет един по-авангардно мислещ и по-широко скроен като личност преподавател по философия от една примерна служителка на административната система също заслужава още по-голямо аналитично внимание, той ми е особено присърце, щото при него имам безценни лични наблюдения и впечатления. Има още много други примери, които могат да се дадат. Ще дам, разбира се, и примери в областта на обществено-политическата психопатология, която ни тресе като общество не от вчера. Тук особено показателен пример е за това как биде постъпено спрямо един такъв умен политик и държавник като Иван Костов – и какви именно куриози се появиха на политическата арена след него. Ще дам примери и от очертаващата се да бъде особено показателна лудница в путинска Русия, там аз също имам своите наблюдения, много се интересувам, чета, с интерес следя събитията, те, руснаците, в това отношение доста са ни изпреварили. Но и нас се стараят да заразяват колкото се може по-спешно – и успешно – със заразата си. Примерно у нас се подвизават разни одиозни и добре охранени "журналисти", с извинение, имащи, тъй да се рече, социалистическа и рублофилска тенденция (на едно място ги нарекоха социаГлисти!), които без капчица неудобство демонстрират едно пределно болно и направо лудешко съзнание, нямащи нищо общо с реалностите на нашето време. Примерно такива наричат окупацията на България от червената армия "освобождение", кръвожадният Путин им се вижда че бил "най-велик истински демократ", кагебисткият маразъм, вилнеещ в Русия, го определят като "славно православие", американците били, видите ли, "фашизоиди", по същия начин наричат и украинските свободолюбци, путинската тирания и кагебисткият абсолютизъм в Русия бил, видите ли, "най-добрата форма на управление", такава била "истинската народна демокрация" и пр., т.е. създават един свят на криви огледала, в който всичко е възможно най-уродливо, няма нищо общо с 21

реалностите на живота. Та за тия неща също си заслужава да помислим и да поразговаряме. Моята крайно рискована теза, а именно, че въпреки болестта, която тресе такива хора, с тях би следвало да може да се разговаря по един спокоен, свободен и човешки начин се нуждае от проверка, именно и в тази посока ще се постарая в един момент да поведа изследването си. Но сега-засега спирам тук. Желая ви хубав ден! Не вярвам че много са ония, които са успели да дочетат това есе, но именно на тях желая найголеми успехи през днешния ден, който нека да бъде благословен за вас! Вие успяхте да сторите един нечуван героизъм, именно да прочетете докрай едно философско есе, ето, това значи, че си заслужава да повярвате в силите си – и на по-големи изпитания, убеден съм, можете да издържите. А да се мисли истински е едно най-голямо изпитание. Някои го схващат като мъчение. Мен ме уволниха от училище и за това: бил съм тормозел учениците ми да мислят, а това било много страшно, вредно и опасно! :-) На това най-вече основание бях обявен за "най-коварен враг" на учещото природонаселение, на обучаваната в немислене и в личностна нездравословност млада част от человечеството. Което трябвало, разбира се, най-ефективно да затъпява в училище. Такива работи се случват из просторите на нашето свидно и непрежалимо иначе отечество. Вие си ги знаете де, какво да ви ги припомням. Но от мен лесно няма да се отървете, предупреждавам ви и за това... Хайде чао засега! Починете си хубаво от мен, щото аз скоро пак ще дойда. Аз съм вашият кошмар, мили ми другарки и другари комуноиди! :-) (Това последното беше шегичка, вие го усетихте, нали, но аз го казвам за тия, дето нямат такава усетливост...) Апропо, що е това комуоид и как той мисли ще говорим също другият път. До скоро!

Пребогата е душата на човека – и е много широка, и е много дълбока четвъртък, 19 март 2015 г.

Днес, 19 март, от 14.30 часа в сградата на Районен съд (Съдебната палата) в Пловдив ще се състои поредното заседание на съдебно дяло 1727/2014 г., това е съдебно дяло за клевета, което моя милост води срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова; тъй че ако някой желае да дойде, да присъства на дялото, да заповяда, то е съвсем открито. И това заседание, уверявам ви, обещава да е много интересно. Ще ви обясня вкратце на какво се дължат тия мои очаквания. Между другото това, което ще напиша, по някакъв начин ще бъде продължение на вчерашното ми разсъждение по една чудесна тема, ето, информирайте се за какво става дума, та да навлезете в проблема: Що е здравомислие – и как да излекуваме болното ни общество, овладяно от страшна и дива социална психопатология?. Ще видите как в този контекст това, което ще напиша след малко, по възхитителен начин ще напасне с общата ми концепция по този тъй важен проблем за здравомислието, за това как можем да оздравим болното ни общество. Нездравото "мислене" – или ако трябва по-коректно да се изразя: представяне; щото проблемът е там, че такива хора не успяват да настроят душата си на вълната на мисленето и по тази причина страдат от някои коварни и неверни представи, характерни за едно минало състояние на света – та значи нездравото представяне на нещата се свежда до това, че дадени хора, въз основа на очебийна неспособност да възприемат трезво съществуващото, дето се казва, с отворени очи, сякаш са капсулирали съз23

нанието си и то, по тази причина, продължава да се движи в някакви омагьосани кръгове от представи или неживи форми на "мислене", които, подобно на късове скала или на огромни камъни, се въртят безсмислено в обремененото от толкова много баласт тяхно съзнание. Такова безплодно съзнание, в което като в центрофуга се въртят тежки отломки от чужди мисли и от представи, характерни за отдавна отминали времена, първо, нищо ново и оригинално не може да роди, т.е. творческата импотентност е най-първият му отличителен белег; иначе казано, нездравото или болезнотворното представяне е изцяло нетворческо, непродуктивно съзнание. На второ място такова едно съзнание, казах, се е откъснало от животворен контакт с реалността, с действителното състояние на света, с модерното, със съвременното светоусещане, което е характерно за хората, чието съзнание именно е отворено навън, към реалния свят с неговите действителни проблеми, грижи и безпокойства. Такива хора явно живеят в капсулиран, илюзорен свят на някакви откъснати от потребностите на живота представи, което именно прави съзнанието им безплодно и импотентно. Когато едно съзнание прекъсне живителната си връзка със света, то именно почва да страда, да се изпълва с бесовски чувства, с илюзорни страхове, почва да се плаши от някакви митични или лъжливи "враждебни сили", които, видите ли, били искали да развалят мнимия му комфорт, лъжливата идилия, в която то пребивава. Такова едно капсулирано и блокирало съзнание започва да се плаши от всичко ново и различно, което разваля презрения му комфорт и му се струва заплаха; примерно, всички различно мислещи хора на такъв човек с болно и капсулирано съзнание му изглеждат че са "зли врагове", които искат да съсипят "щастието" му. На тази база съзнанието на подобни хора постепенно се овладява от коварни мании и паранои, в пределите на тази ужасна болестотворност душите им се изпълват с раздираща злоба и завист спрямо ония, чието съзнание не е поставено в такова несретно състояние. Разбира се, феноменологията на подобно болно съзнание не може да бъде описана и представена в няколко изречения, но аз тук се опитвам да дам няколко водещи момента, които могат да подпомогнат разбирането. Сега от общото и принципно теоретично ниво на анализа преминавам към разсъждения на едно по-ниско емпирично ниво, където нещата са значително по-плътни и изразителни. Примерно в съзнанието на една Велислава Дърева, да речем (вземам този пример, щото той е изключително показателен и изразителен; прочее, още в 1990 г. мисля или може да е било 1991-ва, сега не ми се прави справка, във тогавашния вестник ВЕК 21 излезе моя статия, наречена "Политически стриптийз", в която за първи път подложих съзнанието на другарката Дърева на една старателна дисекция; та затова тя, може да се каже така, е мой любим обект, по-скоро съзнанието й ми е този любим обект) та значи в съзнанието на госпожица-другарката Дърева светът е населен от 24

някакви "зли сили", които искат да разрушат комунистическата идилия; живеейки, пребивавайки в пределите на тази митологична представа, съзнанието на въпросната дама почва да се върти в центрофугата на всевъзможни страхове; примерно "злите демократи" искат да разбият тъй милата на сърцето й партия, да осквернят светини като "вечната българо-съветска и българоруска дружба", да поругаят "тъй светлия комунистически идеал", "братството между хората на труда", които пък, видите ли, били страдали от "игото на капитала" и пр.; виждате, че съзнанието на такава една болна от първосортен комунизъм психика е обременено от всичките до една догми на въпросния "идеал", които като воденични камъни тегнат върху шията на въпросната велика страдалница на прехода, каквато е другарката Дърева. С какви ли не врагове се наложи на другарката Дърева да воюва без умора, то не бяха разните му там демократи, реформатори (като Костов), то не бяха разните му там приватизатори, разните му там реститутки, все най-зли врагове на комунистическата идилия; госпожа, пардон, другарката Дърева във всичките тия години воюва с кого ли не, даже й се наложи да участва най-активно в такива грандиозни кампании по видиотяването на простодушното природно и народонаселение на републиката ни като прословутата ченгесарско-медийна акция за спасяването на "сестрите-медички" от Либия... вярвам, спомняте си тия блажени времена, в които целокупният български народ беше направен на пълен колективен идиот и балък, с оглед да бъде откъснат от реалните проблеми на нацията; това беше във времето, в което ченгетата домъкнаха от Мадрид своя покорен слуга Симеон и го туриха начело на държавата, поради което вниманието на народа трябваше да бъде отклонено с тъй грандиозната битка по спасяването на "многострадалните медички", които найнакрая, разбира се, триумфално бяха спасени, а пък благодарната ченгесарска мафия им се отблагодари като им подари по един... апартамент (на Дърева и на останалите медийни исполини, подпомогнали въпросната пропагандна кампания какво са дали, аз не мога да знам). Сега като ви дадох този пределно понятен пример за да разберете за какво точно става дума, да преминем по-нататък, да се пренесем на едно по-ниско ниво. Излишно е да казвам, че сега, в наши дни, другарката Дърева пак воюва, сега има нови и нови "врагове", които застрашават щастието на любимата й партия, сега тя, примерно, воюва всеотдайно с враговете на тъй любимия й таваришч Путин, освен това другарката Дърева вече се представя за най-велика защитница на... "православието", тя се бори всеотдайно и самоотвержено срещу "вредното влияние", идещо от тъй "гнилия Запад", оттам, представяте ли си, била идела "духовната разруха", която наследихме от комунизма; излишно е да изтъквам, че всичко в пределите на такова едно такова тежко болно и индоктринирано от пошлите комунистически догми съзнание се представя наопаки на действителното състояние, всичко в него е тъкмо наопаки на истинското, на реалното положение, сиреч, инак казано, 25

такива хора постоянно лъжат, за тях лъжата е като въздуха и слънцето за всяко живо същество. А истината е подобна на отрова и т.н. Но нека да продължим нататък, щото обещах да ви занимая с един съвсем пресен пример; е, идва време да изпълня обещанието си. Та на мен лично в последните години милостивата съдба ми отпусна тъй благодатния шанс да преживея нещо, което неимоверно обогати моите разбирания за живота и за съвременността. Знаете, моя милост биде обявен от една администраторка в образованието за "най-зъл народен враг" на добруването на нацията, моите подходи в образованието бяха обявени от нея за изцяло "несъстоятелни", „опасни” и "вредни", тази именно другарка, разтревожена, видите ли, от "злата участ" на моите ученици да имат толкова несретната, така да се каже, съдба да бъдат учени на философия от един "тъй страшен злодей", който, видите ли, ги тормози да мислят самостоятелно и свободно, лишавайки ги при това от тъй великата и затова така лесно смилаема министерска премъдрост, сервирана им в държавните учебници и пр., та значи тази въпросната загрижена за "единствено правилното" възпитание на българската младеж другарка направи нужното да изобличи "врага", именно моя милост, като усърдно ми организира какви ли не кампании по дискредитирането ми като личност, като преподавател, като ангажиран български гражданин и дори като обществена личност, имаща известно медийно влияние (казвам това, разбира се, за да ядосам някои бдителни другарки, коментиращи в блога ми). Появи се, както и подобава за ония незабравими времена от ерата на комунизма, мое досие, което въпросната бдителна другарка започна да пълни с какви ли не компромати, именно с жалби на "разтревожени родители", на "бунтуващи се ученици", на "възмутения колектив" и прочие, вие вероятно знаете какъв е пълния инструментариум на тия добре известни ни от миналото разгромни кампании по съсипването на всякакви всевъзможни „врагове” на „народното добруване”. Няма смисъл да споменавам също така, че ми бяха организирани и съответните там заседания на "народния съд", проведоха се също така и респективни "другарски съдилища", абе всичко, дето се казва, беше направено на висота, според изискванията на съответния стереотип и манталитет. Понеже все пак живеем в едно понапреднало време, не се стигна до произнасянето на смъртна присъда (за жалост, тия славни времена, в което това беше възможно, вече, да се надяваме, безвъзвратно са отишли в миналото!), е, все пак, в духа на добрите традиции, успяхме поне да съсипем здравето на въпросния "зъл враг", но срещу него другарската напаст прояви съответно пълна "класова безпощадност", ний, другари, не бива да се размекваме заради някакъв си там "абстрактен буржоазен морализъм", не, никаква мекушавост не трябва да допускаме, драги другари, а трябва да бъдем твърди като стомана, да бъдем подобни на другаря Сталин, който именно ни е учил на великата мъдрост: "Есть человека, есть проблема; нет человека – нет проблемы!", ах, какъв велик и 26

славен завет ни е доставил нашият тъй премъдър другар Сталин! Нека да бъдем достойни за неговото велико червено знаме, другарки и другари! Е, аз бях в крайна сметка уволнен, а преди това бях най-официално провъзгласен за... луд, да, в официален административен документ въпросната другарка ми вписа своя оригинална "психиатрична диагноза", формулирана най-прецизно ето как:

Та ето за тази именно "диагноза" се води въпросното съдебно дяло за клевета. Аз го водя най-вече по морални и също така по дидиктични причини: искам да преподам един урок на въпросната администраторка, зер, аз съм също така преподавал дълги години предмета психология, също и "философия на правото", а най-вече и т.н. гражданско образование; е, налага се, бидейки философ, да изнасям какви ли не уроци – на какви ли не хора; като се почне от политици – мнозина са тези най-велики наши политици, на които съм правил най-богати на смисъл, бих си позволил дори да кажа (въпреки природната си скромност) великолепни, превъзходни по разумността и мъд27

ростта си уроци! – и се стигне до редови инспектори по философия и директори на гимназии като въпросната властваща особа. А сега, след като се постарах да представя общия и принципен контекст, в който се разполага моето изследване, да премина към нещо съвсем конкретно, което, надявам се, ще хвърли обилна светлина върху вече казаното – с оглед смисълът да изпъкне още по-плътно. Забравих да кажа само това, че мотивите, по които моя милост биде уволнен от работа като преподавател по философия и гражданско образование във въпросното училище (ПГЕЕ-Пловдив) бяха съвсем смехотворни, а именно: "пълен некадърник", "изцяло неспособен да бъде учител", "липса на всякакви качества да работи в сферата на образованието", "абсолютно негоден за системата" и т.н. Сега, като се поуспокоите от тъй ведрия освежителен смях, който бликна тъй спонтанно от душата ви, да преминем към това, с което днес ще и завърша настоящето есе, което се пише, така да се рече, пред очите ви. Прочее, сега ми хрумва, че очертаващата се поредица по водещата тема за здравомислието без проблем може да прерасне в една книга, ето, сами виждате, каква превъзходна идея се роди току-що, естествено, че ще направим една философска книга по тия толкова важни проблеми, само здраве да е! И тъй, за днешното заседание на въпросното съдебно дяло моя милост в последните дни много мисли, много мислих, тъй да се каже, ето какво измислих; тази нощ, преди заспиване, ми се явиха чудесни мисли в тази посока, да видим сега дали ще успея да го възпроизведа в слово. При мен е така: най-хубавите мисли ме спохождат когато вече съм в кревата, вече съм загасил компютъра, даже в тъмното нямам и листче да си ги запиша; сума ти гениални направо мисли, родени нощем в леглото ми, са отхвърчавали в небитието по тази причина, че няма как да ги фиксирам завинаги върху хартия; както и да е, науката се развива въпреки всичко, знаем, тя се храни предимно от трохите, които падат от великолепното пиршество, което постоянно тече вътре в нас, в нашите недра на душата ни – и на което беседват всички до една наши душевни сили. Да мина обаче най-сетне върху оня момент, който ме принуди да измина целия този път. Та наистина, какво да направя днес, и какво ново се появи във връзка със самото съдебно дяло? Стана следното, получи се нещо твърде интересно: на миналото заседание съдията разпореди, по искане на адвокатката на подсъдимата, на ответницата, тъй да се рече, на моя милост да бъде направена "съдебномедицинска експертиза" по установяване на актуалното състояние на моето психично здраве! Е, няма как, понеже аз лично съвсем не се плаша от такива изследвания, напротив, много са ми интересни и забавни, аз се съгласих, разбира се, не трябва да крия, че в тях има и един тънък обиден момент, който по-чувствителни хора като мен все пак доста силно преживяват. Да бъдеш поставен в ситуация да си обект на психиатрично изследване за това "доколко си наред" в психично отношение – не зная дали можете да си пред28

ставите колко унизително е това, особено ако вземете предвид и това, че човек като мен до този момент, разбира се, никога не е имал психични проблеми, които да са го принуждавали да търси помощта на психолог или на психиатър, слава Богу, аз до този момент такива проблеми не съм имал, ала ето, тъй загрижената за моето – отбележете, за моето, не за нейното собствено! – психично здраве директорка направи нужното щото аз (а не тя самата!) да бъда поставен в подобна крайно обидна ситуация, която пак, за кой ли път, съдържа момента оклеветяване, заради който всъщност аз я съдя. Представяте ли си за какво именно става дума? Ето два момента, които ще ви накарат да осмислите създалата се ситуация значително по-релефно: 1. Нормалното е всеки да е загрижен най-вече за своето, а не за нечие чуждо здраве, било психично, било органично, било телесно, физиологично, неврологично или каквото там искате; 2. Да, ама ето, явно има хора, които са загрижени тъкмо за чуждото, а не за своето собствено психично здраве, което е доста интересен феномен, нали така, е феномен, който се нуждае от най-старателно вникване; е, няма как, ще ми се наложи да вникна, това, дето се казва, в случая ми е работата. Оказва се, че г-жа С. А. (директорката на ПГЕЕ-Пловдив) явно съвсем не успява да почувства това, което по този начин ми причинява, което е крайно странно, щото ний, хората, сме устроени от нашия Велик Създател така, че да можем да съпреживяваме и точно да долавяме какво преживява другия, ближния до нас човек – според това какво ние самите или някой друг му е причинил. Да, обаче в случая тази способност явно не работи, не функционира, което е много интересно – как ли пък се е получило туй нещо? Отбележете, че въпросната госпожа администраторка при това е учителка, е възпитателка на младежта, което означава, че при нея лично способността за съпреживяване (ний, психолозите, го наричаме емпатия) трябва да е развита в особено висока, забележителна степен; тук обаче тя сякаш липсва, как е възможно това? Примерно, наричаш колега "психично болен" и изобщо не ти пука как той ще се почувства; след това го уволняваш, определяйки го като "абсолютен некадърник" и то в писмен вид, под формата на уволнителна заповед и пак изобщо не ти пука как той ще се почувства – представяте ли си за какво говори всичко това?! Или, примерно, става така, че г-н Жак Асса, доайен на ПГЕЕ-Пловдив, вече на пенсионна възраст, ала още работи и не желае да престане да работи като учител (той е най-знаменития учител на това училище!) идва да изпитва ученици на поправителен изпит, раздава им въпросчетата и отива до канцеларията да вземе допълнителни листа за писане, които да им раздава ако потрябват; там именно го чака внезапната новина, че той вече не е учител в това училище, че трябва да си тръгне, а пък някой друг щял да изпита неговите ученици (на които именно той е преподавал!); е, по този начин биде прогонен от училището най-великият учител 29

в това училище; г-жа директорката А. дали е изпитала поне частичка от унижението, на което е подложила този заслужил човек?! Едва ли е изпитала, ако беше изпитала поне малка част от туй унижение, едва ли щеше да си го позволи, а щом си го е позволила значи не е почувствала каквото следваше да почувства; а може би е почувствала съвсем други чувства, примерно, в сърцето й се е появила радост – по причина на това, че е унижила един човек! Сложна и пребогата е човешката душа и е много широка, и е също така много дълбока, аз ако бях на мястото на Бог бих я малко постеснил (ако ми позволите да префразирам Достоевски); и дълбочината й бих направил по-малка, ала ето, мъдрият Бог вероятно неслучайно я е направил точно такава, знам ли? Тия неща, прочее, не могат да се знаят изобщо, което е изключително мъдро и разумно, нали така?! Вижда се, че подетата тема е много интересна, ала ето, и времето напредва, тъй че трябва да се ориентирам към приключване. Смятах да опиша какво именно съм наумил да направя на самото дяло, имам великолепна идея, но ето сега нямам време да опиша и представя всичко. Трябва да ставам от компютъра, трябва да почна да се приготвям – днес денят ми е изпълнен, първо имам телевизионно предаване (четвъртък е, по Пловдивската обществена телевизия от 11 часа тече предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров"), а пък после ще ми бъде именно дялото, тъй че трябва да ставам да се приготвям. Какво ще направя там, каква реч съм си приготвил да произнеса, ще разберете постфактум, за жалост, сега няма време да ви обяснявам. Аз даже исках да внеса становището си в писмен вид на самото съдебно заседание, но дали ще имам време да го напиша, е доста съмнително, е, ако нямам време, ще произнеса една реч на основата на пълната импровизация, тогава именно човек се вдъхновява и произнася най-добрите речи – стига сърцето му да е чисто и да бъде оставено да говори. Виж, за лъжльовците не знам дали е възможно да импровизират щото за измислянето на съответните лъжи, коварства и мерзости се иска повечко време, едва ли умът може да измисля тъй скорострелно подлостите си. Ще видим какво ще стане. Хубаво е че нямам време щото ако имах – понеже, сами виждате колко много ми е голяма устата! – неизбежно щях да издам идеята си, което не е хубаво, не е добре опонентът в съда да знае толкова предварително ходовете ти. Пък и с адвокатката си още не съм обсъдил идеята си, не зная тя какво ще каже. Аз обаче този път съм решен да взема инициативата изцяло в свои ръце. Имам превъзходна идея, ще стане чудесно, заповядайте в съдебната зала! Репортерите от пловдивските медии съветвам да не идват, щото ако дойдат, може да се изморят и тогава как ще могат да отдадат всичките си сили в отразяването на онова епично и съдбовно съдебно дяло, в което една поетеса съди някакъв поет заради това, че той, наглецът му с наглец, се бил усъмнил, че тя не е... девствена и непорочна! Та затуй нека репортерите събират сили да отразят онова дяло, на моето 30

да не идват, щото може да се изморят – и после какво ще правим без тях – да пропуснем дялото за непорочната поетеса ли?! Айде де, как ще изпуснем ний туй съдебно дяло, ний знаем какво иска да чуе многострадалната българска народна и природна душа – и положително знаем, че не ще да чуе нищо за някакви си там незначителни съдебни дела, в които философ съди една самовластна директорка на училище – и то по съвсем незначителни идейни, ценностни, духовни, личности и прочие проблеми: кой у нас ти се интересува от такива глупости като идеи, ценности, духовност, личност, образование и пр., дай ни на нас предимно цици и... Стоп, спирам дотук, че окъснявам! Хубав ден ви желая, много съжалявам, че не можах да си довърша туй есе както го бях замислил, но скоро, живот и здраве да е само, ще се върнем към темата. И ще напишем, ако трябва, още една книга по тия толкова интригуващи проблеми. Само живот и здраве да е! – ето това и вам пожелавам! Чао и до скоро!

Трябва да уважаваме своите мисли, те са щедър дар от Бога петък, 20 март 2015 г.

Няма как, след като се поразходих из мрежата и написах това-онова за случващото тия дни – не мога да не реагирам, не мога да не възроптая когато дебилизмът наоколо се шири така арогантно! – сега се връщам към подетата си тема (виж вчерашната недовършена част, която публикувах под заглавието Пребогата е душата на човека – и е много широка, и е много дълбока) за да я продължа. Очертава се една поредица под условното засега заглавие За здравомислието, ще ми се да осмисля този проблем всестранно и колкото се може по-задълбочено, щото, оказва се, явно всичко опира до него: как да почнем уверено да различаваме здравомислещите от ония, чието мислене е болно, е заразено от вируса на немисленето, на умствената и душевна слепота; как на тази основа след това да повлияем някак на хората с болно, с неадекватно, с неотговарящо на нуждите и повелите на времето "мислене", как да им помогнем да оздравят съзнанието си, да се отърват от сполетялата ги беда? Това според мен са въпроси, около които 32

могат да възникнат още много други, е, ще направя каквото ми е по силите за да ги осветя; и така ще се получи една според мен полезна и потребна книжка. Ето, запретвам ръкавите си и почвам да пиша. А най-отгоре слагам едно изображение, което е много подходящо за случая, виждате, Путин издига наздравица за дълголетието на дебилите, за тия, които не разбират руски, превеждам; там пише: "ЗА ДЕБИЛИТЕ! Без вас мен нямаше да ме има!". Много е подходящо това изображение за темата ни, а, какво ще кажете? Между другото, за да разберете, че не става дума за безобидни, а за доста опасни неща, прочетете и това: За цирка, организиран от сатрапа на Горна Волга с ядрени ракети, написано е от един млад човек, показващ удивително здравомислие. (Този текст ще го прибавя към окончателната редакция на книгата, ето тази забележка ще ме подсети да сторя това, тук няма да го копирам.) Сега като се замисля излиза, че аз май целият си живот, и в преподаването, и в публичните си изяви като пишещ човек (преди години пишех из вестниците, сума ти статии съм имал в периода 1985-2007-8 мисля, когато загинаха в-к СЕДЕМ и в-к АНТИ, последните вестници, на които съм пращал статиите си и които са ме печатали), та значи средоточието, ядрото на моята дейност е било все това: да призовавам към здравомислие, да помагам на хората да оздравяват представите и съзнанията си. И да воювам с ония, чието съзнание е било поразено с вируса на немисленето, на догматизма, на "всичко разбиращото всезнайство" на комуноидността, на папагалстването и прочие. Тъй че, от тази гледна точка погледнато, писането на книга със заглавие За здравомислието е един съвсем естествен етап от заниманията ми, от моите търсения и изследвания. Да се върна сега до оня момент, до който стигнах вчера – и да продължа от него нататък. Та вчера бях стигнал до момента да разкажа за изненадата, за сюрприза, който бях подготвил за заседанието на съдебното дяло за клевета; тогава нямах време да разкажа, спрях ненадейно понеже трябваше да тръгвам, с оглед да не закъснея (бързах за предаването си по ПО-тв, което беше преди обед, а пък следобед вече беше работата ми в съда). Под публикацията снощи някакъв нетърпелив гражданин ме пита: И какво стана днес в съда, г-н Грънчаров? А аз му отговорих следното още тогава, веднага, след като видях въпроса му: Нищо не стана особено не стана. Отложиха дялото за 17 април поради неявяване на вещото лице. Адвокатката ми забрани да произнасям каквато и да било реч – както аз бях решил (по сократовия маниер). Подчиних се. Съдийката щяла била да се настрои против мен ако много почна да говоря и да произнасям философски речи. Е, послушах я. Може и да е права. Но не съм сигурен в това. Няма нищо сигурно в този наш живот; прочее има:

сигурно е само това, че няма да живеем вечно, че ще умрем, че ще се разделим един ден с този свят... Да, това стана, инак казано, нищо особено не стана. Адвокатката ми наистина настоя да се въздържа от реч, е, подчиних се – макар наистина да не съм сигурен, че е права. Но да допуснем, че е напълно права. Нищо не ми пречи обаче да произнеса замислената си реч тук, а, какво ще кажете? Ей така, за да не бъдат погубени... "безценните ми мисли", ако позволите да се изразя така в един шеговит план. Между другото казано, трябва да уважаваме собствените си мисли. Те не се появяват случайно. Те са – бих казал съвсем уверено – щедър дар от Бога, говоря за мислите на истински мислещия, на творчески мислещия човек. Без вдъхновение нищо стойностно не бихме могли да сътворим. А кой ни дава вдъхновението – понеже е извор на всяко творчество? Бог. Само Бог заслужава да бъде наричан Творец, всички ние сме жалки аматьори. Божиите творения винаги ще бъдат ненадминати. Божието творчество е вечно ненадминат образец и идеал, извор на творческото вдъхновение на нас, смъртните. Та в този смисъл мислещите хора трябва да уважават, да ценят собствените си мисли. Те затова и записват мислите си. За да бъдат съхранени. Щото пък ние, хората, един-друг си помагаме като изразяваме мислите си на глас. И взаимно се довдъхновяваме. За мен лично е истински празник да срещна мисъл на мислещ човек, страхотно е наслаждението, неописуема е радостта ми тогава. Примерно, не мога никога да забравя удоволствието, блаженството, което съм преживял, когато за пръв път съм чел диалозите на Платон. Съветвам ония, които не са ги чели, непременно да ги прочетат. Как е възможно да живеете като сами сте се ощетили от насладата, която щяхте да получите, ако бяхте прочели вече диалозите на тъй божествения Платон? Е, възможно е за някои четенето на Платон да не е вдъхновяващо; възможно е за тях да четат Платон и да осмислят прочетеното да е трудна, скучна, досадна работа; има, предполагам, хора, за които и самото мислене е крайно неприятна и досадна работа. Както и да е. Тия именно хора, които не обичат да четат, примерно, Платон, за които това е крайно неприятна работа, са именно хората, които "всичко си знаят" и затова не чувстват потребност да мислят. Точно с такива хора Сократ, учителят на Платон, е разговарял – и е лекувал душите им по един незабележим начин. Е, някои души са се оказали неспособни за промяна и, както е известно, точно из средите на тия хора се намират ония, които са дали Сократ на съд – понеже, видите ли, им бил нанесъл някакви "вреди" – като ги тормозел да мислят. Това била една част от учениците на Сократ. Другата част от учениците на Сократ, сред които бил и Платон, пък много обичали великия си учител. Знаем, че Сократ бил осъден от легитимен съд на смърт и трябвало да изпие знаменитата чаша с отвара от бучиниш, изпил чашата с отрова. Е, 2500 години по-късно аз също имам шанса да участвам в съдебен процес, аналогичен на Сократо34

вия. Не мен съдят обаче, а аз съдя самозабравила се администраторка, която направи нужното да разпали ненавист спрямо мен сред една нищожна част от учениците ми – с оглед да ми уреди уволнението. Та тази именно войнствено настроена дама, понеже е популистично или демагогски настроена (демагозите били "водачи на народа" и претендират, че изцяло изразяват интересите на "угнетения народ", в случая ученическия), която ми издаде своята присъда още преди да я изправя пред правосъдието (тя има обичай да си присвоява функцията не само на самозван психиатър, но и на самозван съдия, издава сама каквито си искате присъди без да й мигне окото!) вчера беше в съдебната зала в качеството си на подсъдима – и гледаше нежно многоуважаемата съдийка. Около нея беше обичайната й свита, сред които, няма как, присъстваше и онази бодро крачеща дама на пенсионна възраст, която именно ме разглежда като свой личен враг (веднъж имах неблагоразумието публично да я посъветвам да си гледа пенсията и от този момент й станах явно пръв враг!); та тя именно беше свидетелка на директорката и по двете дела, които аз водя, явно има дълбока лична причина да е толкова усърдна помощница на началничката си; знаете или поне се досещате, че тази дама с тъй ярки моралистични наклонности е сърдечно благодарна на работодателката си – понеже е осенена от милостта да работи като редовна учителка, независимо от това, казахме, че вече е на преклонна пенсионна възраст. И тъй, да разкажа ли тук какво исках да произнеса пред съда, застанал в позата на някакъв „нов Сократ”? Казвам това с двояка цел: хем да поядосам малко завистниците, хем да наблегна на това, което тия, които са чели Платон, добре знаят, а именно, че пред съда Сократ изнася едни от най-вдъхновените си речи. От които сме се толкова възторгвали ний, почитателите и на Платон, и на неговия тъй знаменит учител Сократ, т.е. ний, философите. Вчера моята адвокатка, като разбра за ищаха ми да взема думата пред съда и да произнеса философска една реч в сократов маниер, силно се уплаши и ме помоли да се въздържа: щял съм бил да навредя на дялото, щял съм бил да съсипя всичко и пр. Аз лично, знаете, имам особено становище по повод на разбиранията на адвокатите и съдиите за това как трябва да се води съдебното дирене на истината, но няма как, щом като склоних да си наема адвокат, трябва изглежда да му се подчинявам (щото и си плащам за услугите му!). Е, немах смелостта като Сократ да се откажа от всякакви услуги на адвокати и да водя делата си сам, приех да склоня, че в наше време това не било, видите ли, прието, правилно и разумно. Както и да е, вече имам едно спечелено съдебно дяло, което си водих без адвокат и то е пак по повод на зулуми на същата тази администраторка; спечелих туй дяло и на трите инстанции, дори и във Върховния касационен съд (!), но ето, в един момент капитулирах и се доверих на адвокати да водят тия две дела. И ми остана като единствена трибуна, на която да произнасям речите си имен35

но този мой блог. А в съдебната зала се принудих да мълча, нещо, което ми е крайно несвойствено – особено когато в нея се лъже, нахалства и пр. Разбира се, съветват ме и тук, в блога, да мълча, щото съм щял бил да навредя на съдебните си дела, но аз по този пункт устоявам все още правата си: смятам, че понеже аз лично имам една-единствена "идея-фикс", да я наречем така, именно истината (наред с още една, именно свободата, но те двете, знаете, са дълбоко свързани, са едно цяло: истината ни прави свободни, не нещо друго!), то не само че мога, но и съм длъжен да пиша, да говоря, да заявявам позицията си. Да, това е мой дълг, и то именно като философ, като учител – аз добре знам, че голяма част от учениците ми продължават да четат блога ми всеки ден, нищо че аз вече бях изритан от самото училище, аз продължавам да съм техен учител чрез блога си. И като учител съм готов на тази саможертва: дори и моите "словоизлияния" тук, в блога, да навредят някак на съдебните ми дела, аз ще съм доволен, че не съм мълчал, страхливо сврян като някой плъх в дупката си, т.е. че съм постъпил достойно и свободно, че съм изпълнил своя философски и учителски дълг, че съм изпълнил своя човешки дълг – истината да възтържествува. Не ми е в темперамента да мълча като презрян страхливец, нека други да мълчат сякаш са не человеци, а плъхове, аз пък ще си бъда докрай себе си, ще си остана свободен човек – въпреки всички рискове. Да, доживяхме това време: да е крайно рисковано да бъдеш свободен и достоен човек в нашата толкова свидна родина; у нас наистина е много опасно да бъдеш мислещ, а това значи именно да бъдеш свободен и достоен човек. У нас затова, предполагам, е пълно с мерзавци, с презрени страхливци, с безличници, с подлизурковци, с лицемери, с лъжци, с наивници, които им вярват, със зомбита, с дебили, пълно е с каква ли не "човешка", с извинение, измет. Е, аз пък ще си позволя лукса да бъда достоен и свободен, повтарям, човек: моите ученици добре знаят, че без свобода няма достойнство, аз съм ги учил на точно такива "упадъчни" възгледи. Та значи преди да влезем в съдебната зала ний с моята адвокатка проведохме в единия ъгъл на фоайето разгорещена дискусия по тази същата тема, а пък в другия ъгъл стоеше самовластната управница на ПГЕЕ-Пловдив със своята свита. Влязохме в залата когато ни поканиха, с оглед моето принудително мълчание съдебното заседание беше пределно кратко, без дебати, беше съвсем скучно и формално; ех, какво вдъхновено шоу можех да предизвикам аз с речта си ако не бях се подчинил! Аз пак се обадих с една кратка реплика когато изключително интелигентната адвокатка на подсъдимата заяви, че иска да представи като "писмено доказателство" по това дяло съдебното решение по другото именно дяло, решение на районен съд, което вече е обжалвано, сиреч, "доказателството" й е съвсем несигурно и е под въпрос; били се намирали "в дълбока връзка" тези две дела по нейните думи; аз не се удържах и подхвърлих: а може ли да обясни каква именно е тази 36

толкова дълбока връзка и синхронизация? Съдийката ми направи забележка да изчакам когато ми даде думата за възражения. Моята адвокатка възрази, аз в този момент осъзнах, че другата страна фактически си вкара чудесен автогол, внасяйки въпросния документ именно като "доказателство", та реших да замълча. А речта ми си остана непроизнесена. Признавам си, мина ми през ума все пак да взема думата и да кажа какво мисля – ала хайде, да не чупя хатъра на адвокатката си, се въздържах. Е, сега няма да се въздържа. За науката и, тъй да се рече, за историята, ето, ще се опитам тук да предам онази именно непроизнесена в съдебната зала реч, на която, знае ли човек, можеше да й беше отредено да стане историческа, подобно на Сократовата; е, всяко малодушие се наказва; ето сега и речта ми; та значи щях да кажа ако бях взел думата приблизително следното (знаете обаче, че човек иначе, като говори пред публика, се вдъхновява, а аз сега съм обаче пред компютъра си, тъй че съвсем резонно не мога да гарантирам, че в залата, ако бях взел думата, щях да използвам точно тия думи; но за смисъла поне гарантирам): Уважаема госпожо Съдия, уважаеми дами и господа, (Малее, сега осъзнавам, че в залата бях само аз, тъй да се рече, мъж и господин, свитата на директорката беше само от другарки, от дами де, моята – също, съдийката е дама, секретарката на съда – също, да, оказва се, че само аз бях "господин", тъй че обръщението "господа" щеше да прозвучи смехотворно ако го бях произнесъл в съда, към себе си ли да се бях обърнал с него?! А пък да бях казал само "уважаеми дами" пак щеше да прозвучи смехотворно, ето че, сами виждате, още от първите думи имаше реалния риск да сгафя, да направя недобро впечатление, да предизвикам недобър ефект с думите си! Леле, представяте ли си Сократ да се обърне с реч пред... женско, пред дамско общество де, такъв абсурд е немислим в античната култура, която е изцяло мъжка! Да се философства пред женска компания, да се призовават към разумност жени, които по природа, така да се рече, са именно страстни, е една много интересна и оригинална за философстването ситуация; вметвам и това, въпреки рисковете. Ясно, май наистина е била съвършено права адвокатката ми като ми забрани да произнасям каквато и да била реч! Е, но да продължа все пак хипотетичната, въображаемата, несъстоялата се, неродената ми реч. Простете за тази въздлъжка забележка!) Настоящето съдебно дяло е за клевета, аз се почувствах оклеветен от писменото заявление на многоуважаемата г-жа директорка, в което тя ми даде своя лична "психиатрична диагноза", а именно, че съм бил с "чести нервно-психически разстройства". Тази тъй ласкава и колегиална, няма що, "характеристика" тогава получи широко разпространение и срина моя тъй дълго граден имидж на достоен и квалифициран, на напреднал в професията си преподавател по философия, на личност, която е отдала живота си на 37

делото на образованието и възпитанието на младежта. Понесох, принуден бях да понеса какви ли не унижения във връзка с въпросната "характеристика-диагноза", трябваше да доказвам пред психиатри своята личностна, психична и професионална състоятелност и достатъчност; само който някога е преживявал такива унижения може да ме разбере – защото аз наистина и до оня момент, и досега, слава Богу, не съм имал потребност да ползвам услугите на психиатър или дори на психолог.

Но ето, оказа се, че тъй милостивата госпожа директорка явно е твърде загрижена за моето здраве, благодарение на нейната милост и доброта имам шанса да преживея всички тия "добрини"; знаете, в крайна сметка госпожа директорката, след като не можа да се разправи с мен и да ме уволни по параграф "психически грохнал" или "психически и личностно непълноценен", се видя принудена да съчини друга версия – в заповедта за моето така старателно нагласено уволнение тя вписа доста любопитни мотиви от рода на "абсолютно некадърен", "напълно негоден за системата", "липсват му всякакви качества да бъде учител" и пр. Е, сега многоуважаемата госпожа директорка си има известни проблеми с правосъдието и по двата момента, и за оклеветяването ми, и за уволнението ми по такива направо смехотворни и чудати, с извинение, "мотиви". И тъй, сега, на настоящето дяло госпожа директорката и нейната самоотвержено предана адвокатка, вероятно с оглед да "докажат" тъй умилителната способност на въпросната административна функционерка да издава "правилни психиатрични диагнози", сиреч, за да 38

удостоверят несъмнените й способности на самоука "психиатърка", настояха да ми се проведе нова експертиза на моето психично състояние, та евентуално да "докажат", аджеба, умее ли госпожа директорката да поставя правилни психиатрични експертизи, има ли този природен талант, ерго, клевета ли е нейното твърдение за мен или не е, сиреч, истина ли е или е лъжа и пр. Ето какво искам да кажа в тази връзка, ето каква мисъл ме терзае напоследък по повод на всичко това. Наистина трогателна е грижата на госпожа директорката за моето психично здраве, макар че, както е известно, общо взето нормалното е човек да се грижи най-вече за своето собствено, а не за чуждото психично здраве, нали така? От друга страна аз като философ, като мислещ човек, като човек, занимаващ се не от вчера и с психология (имам доста изследвания, имам доста публикувани книги в тази научна област) се питам най-настойчиво напоследък ето за какво: как е възможно госпожа А. да не осъзнава и да не чувства какво именно ми причини и продължава да ми причинява, позволявайки си да ме клевети не само чрез онази историческа вече "производствена характеристика", в която вписа самоделната си "психиатрична диагноза", но и да ме клевети ето и тук, пред съда, продължавайки да настоява, че "диагнозата" й била "вярна", искайки да я докаже и пр., като по този начин ми причинява още и още унижения, защото аз за кой ли път трябва отново и отново да доказвам пред лекарски и експертни комисии своето психично здраве, своята психична и личностна състоятелност? Да, как е възможно въпросната властваща особа съвсем да не си дава сметка какво ми причинява, на какви унижения ме подлага, защото, уверявам ви, съвсем не е приятно да застанеш пред комисия от невярващи на всяка твоя дума психиатри, да се чудиш какво да отговаряш на въпросите им, щото има и един тънък момент: ако отговориш нещо "пò така", ако кажеш нещо по-оригинално и "нестандартно" (а това, за творческите личности е съвсем обичайно!), то това няма как да не се оцени като "странност" в очите на въпросните психиатри, които при това съвсем не ме познават като личност, не са наясно с моите странности като творческа, като мислеща, като пишеща личност и пр. Да, ний философите, уважаема госпожо Съдия, сме изключително странни и дори "ненормални" личности, вярвам, като интелигентен човек, какъвто не се съмнявам, че сте, си давате превъзходно сметка за това! Та значи аз преживях доста конфузни ситуация през последните няколко години и дори през последните седмици, примерно, г-жа Анастасова има добрината да ми устройва цели родителски срещи, на които из трябваше да обяснявам на невярващите и загрижени родители своята преподавателска и личностна философия, подходите си и пр., а пък тогава същата тази толкова миловидна администраторка в най-тежките моменти ставаше, вземаше думата и казваше: "Ах, моля ви, разберете ме, скъпи родители, аз напълно ви разбирам и ви съчувствам, усещам болката ви, че вашите деца 39

са имали несретата такъв преподавател като г-н Грънчаров да им преподава, но моля ви, разберете ме, аз не мога да го уволня ето сега, аз трябва да донатрупам папката с компромати срещу него и едва тогава ще мога да ви отърва от него!", ето такива по смисъла си думи казваше тя в ония паметни времена, към които не ща да се връщам, щото наистина изобщо не са ми приятни. Атмосферата в ПГЕЕ-Пловдив, училището, което гжа А. ръководи от четири години, е изцяло отровена и то тъкмо в психологическия, а най-вече в нравствения смисъл на думата. Но проблемът, който ме вълнува, е следният: за мен е същинска загадка как става така, че тя наистина не съзнава какво ми причини и какво още продължава да ми причинява? Ето, изгони ме от училището най-позорно, а пък не съзнава какво дръзна да стори, оказва се, че даже и съдебните дела, които аз заведох и които текат вече с месеци, пак не й помагат да се ориентира и да схване смисъла на стореното от нея самата. Това за мен е страхотно интересна загадка, ето каква теория имам вече по този въпрос – след като, уверявам ви, много мислих и продължавам да мисля върху този крайно любопитен и за мен изследователски случай. Като философ и психолог знам едно: онова, което не сме го преживели сами или лично, просто няма как да го разберем. Непреживяното от нас самите си остава неразбираемо. (Нима разбира що е любов оня, който никога не е преживял в душата си това велико чувство, в душата на когото никога не е бушувало това тъй възвишено преживяване?!) Само това, което лично сме преживели, само него прекрасно разбираме. Явно на госпожа А. никога не й се е налагало да преживее това, което аз преживях благодарение на нейното славно директорстване. Между другото близко до ума е да се разбере и това, че работата на директорите на училища не е да издават тъй оригинални психиатрични диагнози на учителите, на персонала на училището, ето, и това е така близко до ума, но тя явно и него не успява да проумее. Когато човек направи грешка, пък и дори да не е велик властник, до момента, в който е жива илюзията му, че това не е грешка, той продължава да си мисли, че е прав, че е правилно това, което прави, което е дръзнал да стори. Много е трудно на сгрешилия да разбере, да осъзнае грешката си именно като грешка. Аз на този важен проблем съм посветил цяла една глава в моето учебно помагало по логика, което се нарича Изкуството на мисълта, съветвам ония, които се заинтригуват от проблема, да прочетат главата, което е озаглавена тъкмо така: "Грешките". Е, госпожа А. явно не съзнава грешката си, мой дълг като преподавател и по логика, и по философия, и по психология (десетки години съм преподавал тия предмети и, уверявам ви, съм доста напреднал и опитен, макар и това да ви звучи нескромно, но за мен просешката скромност не е толкова примамливо нещо!), та мой дълг, не само като учител, но и като човек, значи, е да й помогна.

Да, дълбоко смятам, че като видим един човек до нас, един ближен човек, че сериозно греши, човешки дълг ни е да му помогнем да осъзнае грешката си. Ако обаче съзнаваме че греши нашият ближен, пък му помагаме да затъва в грешката и в илюзията си (илюзия за неговата "непогрешимост"!), то тогава постъпваме нечовешки. Тъй че нека г-жа А. да се опита да осъзнае и какво точно й правят ласкателите, които й казват: "Точно така, мила госпожо А., права сте, смачкайте този там Грънчаров, да не си мисли той, че е толкова умен! Вие сте умна, той е същински урод, той не заслужава да бъде учител, а Вие сте ни толкова умна и проницателна! Вие, уважаема госпожо директор, сте ни най-любима защото сте съвсем непогрешима!". Аз не зная какви точно думи нашепват на ушенцето на г-жа А. нейните тъй проницателни ласкатели, никога не съм се упражнявал в туй изкуство, именно в ласкаенето на властващи особи, но ето, предполагам, че точно това й казват, знам ли? (Един приятел ми каза, че ласкателите имали обичай да минават сутрин рано през директорския кабинет и да й казват следното: "Ах, как хубаво ухаете днес, госпожо директор! Откъде пък си купихте този тъй свежо ухаещ парфюм?! И как чудесно ви стои таз блузка, думи нямам! Между другото, унищожете го тоз Ангел Грънчаров, напълно сте права, нашият сплотен и тъй предан ви колектив изцяло стои зад Вас в битката Ви със злодея!". Такива думи й казвали, знам ли, напълно е възможно; аз като психолог и като мъж винаги съм онемявал пред тъй вдъхновяващите ни тайни и загадки на женската душа; простете, тук сте все дами, но го казвам с най-голямо уважение и дори със страхопочитание!) И така, аз добре зная, че г-жа А. сгреши кардинално в преценката си за мен и нейните тъй решителни твърдения по мой адрес са пълно заблуждение, нямащо нищо общо с реалността. Няма значение това, че става дума в случая за мен, а не за някой друг: все пак естественото е, че всеки познава най-добре тъкмо себе си. Но и други хора в мое присъствие са й го казвали, че греши, но тя реагира така, че явно изобщо не съзнава грешката си. Ето, примерно, уважаваният предишен директор инж. В. Паунов когато се откри едното дяло, не помня точно кое, той има добрината да стане мой свидетел и по двете съдебни дела, най-чистосърдечно й каза там, на терасата до съдебната зала, където чакахме започването на делото, каза й ето тия думи (предавам по смисъл, разбира се, не дума по дума): – Таня, в голяма грешка си, моето момиче (той винаги, като дългогодишен директор, по бащински се отнася с всички и употребява точно такива думи), много си се заблудила. Опитай се да разбереш, че така не може един директор да се отнася към персонала, както ти се отнесе с Ангел. Съгреши и сега е време да разбереш грешката си и да спреш поразията, която направи. То е близо до ума, но ето, ти явно не съзнаваш, но ми повярвай: грешиш, не така се правят тия неща. Що не ме пита мен как да уволниш Грънчаров, щях да ти кажа, но ето, ти го направи по напълно погрешен начин 41

и ще загубиш всички дела. И много ще платиш, ще плащаш включително и с пари. Така не се постъпва, моето момиче! Голяма грешка направи! Питай мен, аз съм врял и кипял в тия неща, но ето, на своя глава направи куп грешки. Така не бива, така е грозно и пр. Говореше й най-доброжелателно г-н Паунов пред голяма публика, доста хора се бяхме събрали, а г-жа А. се усмихна с прелестната си усмивчица и процеди през стиснатите си устенца: – Не, не греша. Ще докажа, че не греша. Права съм. Аз не съм сгрешила. Аз не съм глупава. Ще видите, че аз ще спечеля тези дела. Не съм такава, че да се откажа току-така. И т.н. Аз също много пъти съм й казвал директно в очите, че греши. И с часове съм й обяснявал грешките. Не, не възприема. Нещо й пречи да възприеме – дори и човек да й говори най-доброжелателно, както аз винаги разговарям с нея. Ето, това е много интересно защо така се получава. Това за мен е най-важният проблем. И не само в нейния случай, а и по принцип найвече. Говоря за това как да помагаме на заблуждаващите се, на хората, които най-настойчиво сякаш искат да продължават да живеят със заблудите и грешките си. И сами виждате, че г-жа А. носи вода от десетки дерета за да убеждава в "правотата" и в "непогрешимостта" си и съдиите дори! И ще се опита да убеди в очевидната си неправота даже съставите на Върховния касационен съд – ако се наложи! Това наистина е забележително, нали така? Ето сега какво аз предлагам – за да помогнем, доколкото можем, на г-жа А. да осъзнае най-сетне фаталната си грешка, сиреч, за да изпълним своя човешки дълг спрямо заблудилата се наша сестра, тъй да се рече, щото ний, търсещите истината, сме все братя и сестри в това най-първо дело на живота ни (аз лично смятам, че без истина не може да се живее, че без истината животът не си струва усилията): Моето предложение е просто – моля обаче да ме извините за многословието ми, но аз, както забелязвате, всичко най-убедително да го извеждам и аргументирам. Понеже нещата, макар и прости, са много важни. Та предложението ми е следното. Понеже г-жа А. явно не усеща и не успява да осъзнае какво ми причини с тия многократни психиатрични експертизи, които по нейно настояване ми бяха направени, а не осъзнава това понеже никога не го е преживяла, нека тогава съдът да й влезе в положението и с оглед да й помогне да осъзнае какво точно е направила, да постанови, че на г-жа А. също се налага да бъде постановена и проведена една съдебно-медицинска психиатрична експертиза. Повтарям: идеята на това занимание е проста: да помогнем на госпожа А. да преживее същото, което аз преживях (и то неведнъж), а на тази база тя да разбере и осъзнае какво точно ми е причинила. И оттук вече да може да си направи заключението, че е допуснала сериозна грешка по отношение на мен и като личност, и като преподавател и като всичко. Само тази е 42

идеята за туй мое предложение, то е един вид с хуманитарна насоченост, да направим добро на г-жа А. и да й помогнем да открие, да осъзнае грешките си. Никой не си мисли, че тя има – изрично подчертавам това! – някакви психични разстройства, заболявания и нещо подобно, не, аз решително възразявам срещу такова едно тълкуване на предложението ми. То е единствено, така да се рече, с учебна и с познавателна цел: да помогнем на г-жа А. да освободи съзнанието си от тъй коварната илюзия, че самата тя е непогрешима, че не допуска никакви грешки, че винаги е права и пр. Имаше навремето един поет (госпожа А. е учителка по литература и ще оцени, вярвам, по достойнство примера ми, щото тя самата има несъмнени поетични способности!), който написа знаменитото стихче, вярно, посветено не на някаква персона, а на... Партията, която, както си спомняме, по твърдението на поета била... "права и когато съгреши дори"; е, та нещо такова имаме явно и в случая, мисля, че наш хуманен дълг е да помогнем за разсейването на тази илюзия, която владее съзнанието на тъй многоуважаваната госпожа директорка на ПГЕЕ-Пловдив. Това е що се касае до грешното самомнение на г-жа А. по повод на уменията й да поставя "безпогрешни психиатрични диагнози" на персонала на ръководеното от нея училище. Аз съм първият, който пострада от тази нейна, да я наречем така, мания да поставя диагнози, но щом е налице прецедент, той може да се повтори, не се знае кой ще бъде следващият, който ще стане поредна жертва на добрината й да поставя диагнози. (Или да уволнява, ето, оказа се, че възстановеният на работа от Върховния съд учител инж. К. Христов – явяващ се, впрочем, свидетел и по това съдебно дяло! – уволнен по рано от нея, пак е бил уволнен и то веднага щом се е върнал на работа! Явно г-жа Директорката си пада по уволненията, нищо чудно да изпитва някаква нездравословна радост когато уволни или се погаври с някой човек.) Що се касае обаче до способността й да определя доколко този или онзи учител е кадърен или некадърен да бъде учител, за да осъзнае грешката си по отношение на мен аз вече предложих на многоуважавания от мен г-н Министър на образованието и науката проф. Танев да уволни г-жа А., той сам ще си избере мотива за уволнението й, аз бих си позволил да му препоръчам да я уволни точно по същия параграф, по който тя уволни мен, именно "неспособност", "липса на качества", "негодност" и т.н. – и тогава г-жа А. ще има чудесната възможност в цялата пълнота да преживее и да се наслади на унижението, което тя на мен причини – и едва на тази основа, убеден съм, ще осъзнае непременно и грешката си. И това ще бъде добра основа и двете съдебни дела, които аз водя, да имат възможно най-щастливия край: г-жа А. ще се избави от коварните си заблуди, справедливостта тогава ще бъде изцяло възстановена, истината ще възтържествува, а пък и многострадалното училище, носещо тъй безличното име "ПГЕЕ-Пловдив" (аз преди време 43

предложих да го наречем на името на Стив Джобс, но поради друга грешка на г-жа А. туй чудесно предложение не биде реализирано!), ще може отново уверено да тръгне към светлото бъдеще, което заслужава. Това исках да ви кажа, уважаема госпожо Съдия, уважаеми дами, щото виждам, че само аз съм господин, и, тъй да се рече, мъж. Моля да ме извините за дългата реч, но сега, след като вече е произнесена, явно сами съзнавате, че бях длъжен да я произнеса. За тържеството на истината няма жертва, която да не е оправдана – или извинена. Включително и да понесем това непоносимо страдание да изслушаме една не дотам пространна философска реч в български съд, щото, уверявам ви, мога да произнасям и още по-пространни речи. Това беше малка шегичка, моля, не се плашете, спирам! Смятам, че казаното беше полезно за всички! Още веднъж извинявайте ако има нещо, ако някой се е почувствал обиден. Казах всичко това с най-добро чувство в сърцето си, убеден съм, че сте почувствали тая моя добронамереност... Край. Тук е именно краят на това непроизнесено вчера слово. Аз там, в съдебната зала, не го произнесох, щото, разбира се, добре знам, че никой нямаше да има търпението да ме слуша толкова дълго време. Щеше съдийката да ме прекъсне и нищо чудно да се беше стигнало до конфуз или дори до скандал. Значи е права адвокатката ми, че ми забрани да произнасям каквато и да било реч. Е, тя ми забрани там да я произнеса, но тук никой не може да ми забрани да я напиша. Пък и също никой не може да ми забрани да дам тази своя непроизнесена реч като писмено "доказателство" в канцеларията на съда тия дни, ето и това никой не може да ми го забрани, аз именно съм тъжителят. Разбира се, ще сондирам мнения на други прависти, на адвокатката си, на други сведущи хора, аз съм човек, който не е толкова самоуверен, че никога не греши, напротив, добре зная, че, бидейки човек, постоянно греша, допускам какви ли не грешки. Човешко е да се греши, но е божествено да се учим от грешките си – и да поумняваме според силите си. И да помъдряваме дори – а не да оглупяваме. Нека да завърша с тия думи туй тазсутрешно есе. Нека да е хубав денят днес за вас! Гледам, че навън е навалял сняг, представяте ли, в Пловдив сняг, и то на 20 март! То природата явно е съвсем полудяла, та ние, хората ли да сме застраховани от разскърцване на "душевното ни дюшеме"?! Грижете се за психичното си здраве, но за да сте здрави в тази ситуация, приемайте всичко с ирония и с добро, с весело разположение на духа – това е разковничето да се съхраните жизнеспособни и свежи като личности и души! Толкоз. Край! Спирам! Както е тръгнал сладко разговора ни, не мога да спра! :-) До нови срещи! Утре пак ще продължим. Аз тази книжка ще я довърша, мамицата й: няма да оставя работата си зарязана доникъде...

За цирка, организиран от сатрапа на Горна Волга с ядрени ракети

Гледам снимки и чета какво се е говорили на митинга в Москва по повод една година от "присъединяването" на Крим (да се чете насилственото подло анексиране) към Русия. Тълпата екзалтирано крещи "Напред към Полша и Финландия!" (къса им е паметта, май са забравили как Пилсудски унижава "непобедимата Червена армия" през 1920 г. пред стените на Варшава и какъв световен позор претърпява същата тази Червена армия в Зимната война срещу Финландия 1939-1940 г.).

Възгласите на говорещите от сцената представители на властта за някакъв имагинерен "руски свят", чието "освобождение" сега започвало, много силно напомня на реториката на Адолф Хитлер за Lebensraum-а на 45

Германия. Хората на митинга са докарвани специално от Подмосковието, наемани са стажанти, карани са студенти, както предава РБК... Целият този цирк, организиран от сатрапа на Горна Волга с ядрени ракети, който не изневери на стила и се появи на токчета, беше организиран само на метри от лобното място на Немцов, което продължава да е затрупвано с цветя, стари и нови. Мир на праха му! Тази Русия не заслужава хора като него. Написа: Dimitar Stoyanov

Диалог с едно руско-путинско комуноидно зомби петък, 20 март 2015 г.

Мой диалог с едно руско-путинско комуноидно зомби в блога на Задорнов: Ангел Грънчаров сказал: Вам не стыдно, таваришч Задорнов? Хоть немножко все-таки не стыдно? За то, что продали душу и за деньги помогаете имперской политики кагебисткого императора Путина? Суфия Рахимуллина сказала: Пластинку заело? Одно и то же по 10 раз пишите. Задорнов критикует частенько Путина, правда за внутреннюю политику, а внешнюю поддерживают большинство россиян, так что их всех Путин купил? То, что Порошенко преступник, продавший свой народ и страну, видно всем трезво размышляющим людям, в том числе и на Украине. При чем здесь имперская путинская политика? БОЛЬШИНСТВО бывших республик СССР были обузой для страны, погуглите Буша старшего о развале СССР. На фига нам опять ярмо на шею? А жить в мире и равноправном сотрудничестве у этих бывших не получается, моськи за печеньки тявкать начинают. Показать кулак и рявкнуть "на место" взбесившимся собачкам – это не имперская политика, а естественная реакция нормального человека. Будь на месте Путина Порошенко, он бы просто организовал их отстрел. Эти шавки сами рассуждают как Порошенко, поэтому и истерят, удивляясь, что Темнейший их не отстреливает. Ангел Грънчаров сказал: Вы, таваришч Рахимуллина, больная. Вам надо лечится. Диагноз Ваш, как и Путина, один и то же: параноя перед свободой. 47

Вы боитесь свободными людьми и ненавидите свободу. Ваше сознание живет с представлениями, характерными для 30-тых годов ХХ века. Или даже эпохи Ивана Грозного... Мне жаль что Вы так страдаете... Суфия Рахимуллина сказала: А вас, пользователь Ангел Грънчаров, судя по вашему опусу, случайно из шестой палаты выпустили? Санитары забыли дверь закрыть? Непродажный и свободный глиняный ангелочек вздумал дохтуром прикинуться на интернетном пространстве? Диагнозы направо и налево раздает, опыт что ли в паранойях великий? Молчал бы, сошел бы за умного, нечего в нескольких комментах дурь свою демонстрировать, одного было достаточно. Или сдельно за срач платят? Ангел Грънчаров сказал: Я психолог и философ, таваришч Рахимуллина. Умные люди прислушиваютсь в словах таких как меня. Дураки и дебилы ведут себя точно как Вас. :-) Раз таваришч Путин платит таваришчу Задорнову лгать и дурманить вас, то из этого не следует, что и мне кто то платит. За правду никто не платит, только за ложь платят, таваришч Рахимуллина. Не будьте такой легковерной... Суфия Рахимуллина сказала: Отдыхайте, гончарный ангел, а то, не дай бог, взорветесь от своего кипения, пар уже не только изо рта, со всех щелей лезет. У нас кроме Задорнова источников информации предостаточно, никто телеканалы и фильмы не запрещает, да и в интернете все есть, да и память у нас осталась, как Горбачев всю страну развалил, до сих пор за границей от своего народа прячется. Как при Ельцине месяцами зарплату не получали, как либералы нахватали у МВФ кредиты, благополучно их распили, как за бесценок распродали богатства родины, производство и сельское хозяйство уничтожили. Восстанавливать все начали только при Путине, дай бог ему здоровья! Мы ничего не забыли и сравнивать президентов научились. Так что пусть Путин трижды гэбист, мы его на проамерских либеральных холуев не променяем. Отдыхайте, добрый господин, или занимайтесь проблемами своей страны, а мы в своей без ваших умных советов обойдемся. Две поговорки народные подойдут: Мы сами с усами. Учите дома жену щи варить. Ангел Грънчаров сказал: А Вам, таваришч Рахимуллина, кто уполномочил говорить от имени своего народа? Говорите от своего имени. Вот, оказывается, что Вас никто не уполномочил, а Вы просто являетесь коммуноидом, уврежденным коммунизмом в своем съзнании. То, что такие как вас любят так сильно Путина, показывает сколько он стоит. Между впрочем Путин занимается моей страной и хочет оккупировать ее, он враг болгарской сво48

боды, как враг и украинской, и грузинской свободы. И враг свободы все народов Восточной Европе. Вот почему я имею право сказать свое мнение о нем.

Суфия Рахимуллина сказала: Болгария сегодня опущена ниже плинтуса, похерили овощеводство, жрете голландские помидоры, АЭС Козлодуй почти вся остановлена, молодежь вся разбежалась, политическая элита лижет зад загорелому президенту. В угоду западу мурыжили Южный поток. Молодец Путин, послал вас всех подальше, газ вам нужен, хлеб за брюхом не бегает. Была я в вашей Болгарии в 1990 году на Золотых Песках, никогда не забуду, как по свински к нам относились ваш обслуживающий персонал, как лебезили перед немцами. Братушки болгары во всех войнах были по другую сторону баррикад. С такими друзьями-предателями и враги не нужны. У всех мелких стран мания величия – им мерещится, что все они нужны Путину. По мне, на фига нам все вы. Мне лично даже Украина не нужна, Новороссию надо поддержать, а западная часть нехай скачет в ЕС. А Болгария и так колония США, пусть там и остается. В Грузии у меня полно друзей и простое население этой страны всегда к нам хорошо относилось, это галстукоглотатель Саакашвили подстилка пиндосная пытался нас рассорить. Теперь Мишико изгнанный абрек, на Руине воду мутит. Насчет Болгарии можете года три не волноваться, России до вас дела нет, а потом сами к нам проситься начнете. Вы всегда к русским начинали подлизываться когда в полной попе оказывались. А мы добрые, может и простим, а может и нет. Предательство прощать нельзя. 49

Ангел Грънчаров сказал: Таваришч Рахимуллина, Вы рассуждаете как прирожденный империалист. Спасибо за мнение, я оппубликую его в свой блог. Пусть видят люди как думает русский рядовой империалист. Просто надо знать держать руки дальше от Болгарии. Мы русским не никакая Задунайская империя. Забудьте этого. Болгария уже в НАТО. А Россия тоже когда-то будет демократичной. Путин вечно не будет тиранизировать ваш народ. Люди проснутся от имперского пропагандного дурмана. Начнуть думать и понимать, таваришч зомби. Julia Hellsten сказала: Откуда Вы взяли, что нам нужна ваша демократия? У нас есть всё, что нам нужно. Ещё и с другими частенько делимся, слава Богу. И откуда вы взяли, что кому-то нужна Болгария? Россия очень любила и доверяла Болгарии, так было раньше, до предательства России Болгарией, извините за прямоту. Если у Вас есть своё мнение, зачем навязывать его другим и унижать тех, у кого другие взгляды на реальность, отличающиеся от Ваших личных. Или Вы представляете весь болгарский народ? Мне вот просто интересно знать: кто внушил болгарам, что мы на них собираемся нападать? Кто зомбирован на самом деле? Ангел Грънчаров сказал: Таваришч Hellsten, вы, русские империалисты, трудненько уже можете напасть на Болгарию, потому что Болгария, слава Богу, в НАТО и у нас есть добрых и верных, а также и сильных друзей, но вообще не сомневаемся в том, что очень хотите этого сделать, напасть на нас, как уже напали на Грузию, на Украину, на Молдову и так далее. Мы знаем хорошо ваш имперский нрав, таваришч Hellsten, а и на лицо Путина написано, что он готов на какую хотите дикость и глупость. Ваш диктатор сумасшедший, таваришч Hellsten, а вы этого не замечаете, что означает, что ваше сознание не обслуживает вас, что вы живете в каком то фантастичном мире, не имеющим ничего общего с реалным. Потому и я, как человека, философа и психолога очень озабочен. Руссская мизантропия к свободным людям и к свободном мире, русская параноя очень опасны, тавариш Hellsten. И она опаснее всего для вас, русских, потому что вы снова уплатите страшную цену за безумий своего диктатора. Неужели то, что пережили во времена коммунизма, вам не помогло понять, что так жить уже неьлзя, что Россия может многое постигнуть если как и весь остальной мир заживет наконец по человечески, в условия свободы, демократии, просперитета!

Всем и так прекрасно известно, кто у нас Х%йло! петък, 20 март 2015 г.

Полиция Москвы за надпись «Х%йло» пишет в протоколе «оскорбление президента» – блогер В Москве был задержан пикетчик. Нарочно не придумаешь! Шварц провидец. Это напоминает сцену из «Дрaкона» Евгения Шварца (беседа Бургомистра с Тюремщиком): Бургомистр: Ладно. Что в городе? Тюремщик: Тихо. Однако пишут. Бургомистр: Что? Тюремщик: Буквы «Л» на стенах. Это значит – Ланцелот. Бургомистр: Ерунда. Буква «Л» обозначает – любим президента. Тюремщик: Ага. Значит, не сажать которые пишут? Бургомистр: Нет, отчего же. Сажай. В Москве на Красной площади был задержан одинокий пикетчик, который держал в руках плакат с надписью «Х%йло» (см. фото). Пикетчик доставлен в ближайшее отделение полиции, где на него был составлен протокол и возбуждено уголовное дело по статье «оскорбление Президента». 51

На заявление задержанного, что он не писал никаких фамилий, дежурный полицейский чётко ответил: «Всем и так прекрасно известно, кто у нас Х%йло!» Olya Olshansky КРАТЪК КОМЕНТАР: Ще представя коментара си този път под формата на диалог – и разказвайки един виц: Велислав Алтънов каза: Ако имаше една качествена и поддържаща закона власт, щеше да осъди точно милиционерите за обида на президента. Те явно са искали да кажат, че "Хуйло" – това е "руският президент". Ангел Грънчаров каза: :-) Тая история много ми напомня за един виц от едно време, ще го разкажа, заслужава си. Някакъв човек – било е времето на Сталин и Хитлер – имал обичай да си говори на глас ето тия думи: "За всичко е виновен тоя мустакат дявол!". Разбира се, сред хората, които били около него, се намерил доносник, той направил донос "там, където трябва" и КГБ арестувало човека. Станало така, че историята стигнала до ушите и на Берия. Берия, за да се подмаже на Сталин, включил случая в доклад до самия Сталин. Сталин наредил да докарат този човек при него и разпита му започнал с въпроса кой има предвид като казва "тоя мустакат дявол". Въпросният човек отвърнал умно: "Как така кой, таваришч Сталин, разбира се, че имам предвид Хитлер!". Тогава Сталин погледнал Берия и му рекъл: "А ты кто имел ввиду, таваришч Берия?" (А ти кой имаше предвид, другарю Берия?") :-)

Да здравствует тъй широкая руско-болгарская душа! събота, 21 март 2015 г.

Няма как, ще ми се да продължа работата си по реализирането на зародилата се съвсем неочаквано идея да напиша книга с условното за сега заглавие "За здравомислието" или просто "Здравомислието"; вчера написах есе, на което дадох заглавието Трябва да уважаваме своите мисли, те са щедър дар от Бога, и там разнищих един интересен казус, в който става дума за един частен случай или пример, илюстриращ добре, по моето възприятие, онази ситуация, в която попадаме когато се сблъскаме с пълното неразбиране от страна на опонента си. Това, че много често се разминаваме в разбиранията си – това, впрочем, е съвсем естествено, неестествено щеше да бъде ако по някакъв магически и чуден начин напълно и изцяло се разбирахме! – не е проблем, нуждаещ се от осветяване и осмисляне; то е найестествен факт на живота, който не бива да ни смущава. Да, обаче също така много често става така, че дадени хора (и то не малко!) поради някакъв дефект на възприятията, на чувствителността или във функционирането на съзнаващата част на душата не успяват да си изградят адекватна представа за най-прости неща, сиреч, тяхната представа по коренен, бих казал даже кардинален начин се разминава с реалността. Примерно черното го възприемат като бяло, истината я оценяват като "лъжа", лъжата – като "истина"; на кривото най-упорито казват "право", на правото – "криво". На тъмното – "светло", на светлото – "тъмно". Ето в този случай се появява тази удивителна нездравословност на съзнанието, на чувствител53

ността, която наистина изкривява всичко до пълна неузнаваемост; точно с такива хора не можеш да се разбереш – и то по никакъв начин. Излиза, че тия хора сякаш живеят на друга планета където действат съвършено други закони, примерно, няма гравитация, поради което те успяват свободно да си летят където поискат (примерно). Човек има чувството, че такива хора сякаш не са от този свят – или че не са "жители" на съвременността, а живеят в някакви отдавна отминали епохи, поради което мненията и възприятията им са обременени от представите, характерни за такива епохи. Щом е налице такъв абсурдистки "динамичен стереотип" или настройка (нагласа) на душата, която неумолимо поражда въпросната изкривеност на представите, възприятията и мненията, тия хора, разбира се, не можем да ги корим, че са станали жертва на собствените си очи, на собствените си възприятия, на представите си и т.н. Примерно, такъв човек съвсем искрено, предполагам, смята, че оня, който не мисли като него и смело заявява какво мисли, е негов "враг", е "опасен човек", е "вреден елемент", който подлежи на унищожение, щото нарушавал идилията на комуната – особено ако не е съгласен да капитулира след натиска от страна на упоменатата комуна, особено пък ако не иска да си посипе главата с пепел, да си раздере ризата, да застане на колене и да започне да реве, молейки "колектива" за прошка и снизхождение. Такива хора изпадат в тих ужас и бяс при гледката на свободен човек, който си позволява да твърди неща, които "винаги правилно мислещото мнозинство" не споделя; предполагам, на тази основа им се приисква да отгризат със зъби гръкляна му, та да престане да смущава идилията на едино(не)мислието. Е, едва ли са толкова кръвожадни, но, да допуснем, просто им се приисква да пуснат куршум в черепа му, та да поразят най-ефективно тази толкова неправилно мислеща глава – както са постъпвали навремето копоите от "милицията на мисленето", отговарящи за прочистването на "вражеските елементи", които били искали, видите ли, да развалят въпросния "комунистически рай". Давам примери за обремененост с представи, които бяха меродавни и дори официални съвсем наскоро, което именно и предполага, че съзнанието на много хора още не се е очистило от тях, нищо че на съзнателно ниво те могат упоително да ви говорят за "толерантност", за "ново отношение", за "плурализъм на мненията" и дори за това, че били привърженици на "истинската демокрация". Аз навремето даже изследвах и дори описах феномена на т.н. "огледален антикомунизъм", огледален именно на комунизма, свеждащ се до това: афиширайки се като "истински антикомунист", в реалните си отношения с другояче мислещите да проявяваш абсолютно същото комунистическо отношение, същата ненавист, същата склонност да громиш "врага" и т.н. Тия явления бяха много разпространени в началните години на т.н. преход, даже имаше един период, в който комай всички "мислехме" по този начин, постъп54

вахме все еднакво, независимо от коя страна на "барикадата" бяхме, гледахме с еднакви очи и т.н., сиреч, бяхме еднакво обременени с дефектите на все едно и също илюзионистко, фантастично комунистическо съзнание, което е най-цялостен носител и изразител на въпросната нездравословност, на изследваната тук болест на съзнанието. Минаха доста години, но явно в душите, в съзнанията на много хора съществена промяна не е настъпила – и ето, дори и в наше време, както забелязваме, се проявяват все същите рецидиви. И се стигна до масови социални психопатологии като путинизма в Русия, който възпроизведе и даде изблик в превъзходна форма на всички ония дефекти на комунистическото съзнание, които ние сякаш бяхме почнали да позабравяме. Ето, според господстващите крайно идеологизирани, сиреч, митични представи на тази изцяло уродлива "мисловност", светът пак е разделен на две космически сили, вкопчили се в безмилостна борба и битка, силите на "Изтока" и "Запада", на "Евразия" и на "Евро-Америка", на "нашите" и на "ненашите", на "истинното национално православие" и на "разкапалия се" от "разврата" на "презряната свобода" "евро-американски империализъм" (човек вече не знае къде да сложи кавичките, твърде съм затруднен, както виждате, къде да сложа пустите му кавички!). Русия била нещо като "Раят", Западът пък бил "Адът", в Русия живеели "най-добрите и най-человечните человеци", а пък извън границите на Русия се намирали пълчища от "зли и бесни" "врагове", които искали да разрушат щастието на въпросните "правилно мислещи" руснаци. Е, разбира се, има и "вътрешни врагове", "долни предатели", които подлежат на унищожение, щото, видите ли, са "слуги на евро-американския империализъм", които провеждат подмолна разложителна дейност сред толкова всеотдайните труженици на "най-доброто" общество, населено все с "правилно мислещи" хора, "православни" и "обичащи Матушка-Росссия", каквито именно били "неизродените", "автентичните" руснаци и т.н. Виждате, че тук имаме пълно възпроизвеждане на все онази същата комунистическа вулгарно-идеологическа митология, която имахме в ерата на комунизма, само дето са се появили някои нови термини, носещи обаче все същото съдържание, примерно вече вместо "комунизъм" ще казваме "патриотизъм" или пък "национализъм". (Тоест, тук вече имаме един не просто комунизъм, а национал-комунизъм, наподобие на хитлеровия национал-социализъм.) Има такива болни хора и у нас, а са решително болни тия хора защото е болно съзнанието им, болна е душата им – стига те искрено да мислят така, щото сред тях има и много фалшификатори, които изобщо не мислят така, ами само лъжат, че мислят така, представят се, че мислят така с оглед да печелят някакви парични облаги и дивиденти (няма да споменавам имена, но у нас има, примерно, един "журналист", с извинение, който е красноречив пример, той от най-горещ поклонник на Америка стана най-заклет рублофил, 55

поклонник на путинска Русия; прочее, двама са тия "журналисти", за двама се сещам в момента, а може да има и сигурно има още много все такива; та на тия двамата фамилиите им почват все с буквата "С", вервам, сещате се кои са, поради което няма смисъл да им упоменавам фамилиите; е, ще ги споменя все пак де: Сидеров и Симов, за да не са чудите прекалено!). Но, предполагам, известната другарка Дърева съвсем искрено "мисли" по този начин, тя е особено тежък случай на беззаветна вярност на всички до една догми на комунизма, тъй че за каквато и да се представя, обремеността й от железо-бетонния баласт на комунистическата идеология ще си й личи; между другото, съобразно повея на нови ветрове от СевероИзток другарката Дърева напоследък се представя за "православна", за радетелка и защитница на "истинното православие" с кагебистка специфика. Та явно е напълно възможно дадени съзнания да са напълно подвластни на такава една уродлива кагебистка митология, искрено да вярват във въпросните дрипави догми на комунизма, префасонирани донейде с разните му там "патриотични" и "православни" кръпки.

Аз се питам дали е възможно и съзнанието на самия Путин, примерно, в качеството му на "честно" спечелил своите милиарди свръхбогаташ, да е подвластно на тази същата дрипава и безкрайно лъжлива идеологическа догматика-митология. Мисля, че е възможно той наистина да вярва в приказките си, които вече е несъмнен белег на шизофренно разцепено съзнание: от една страна си "капиталист" и си привързан както подобава към "честно спечелените" си милиарди, от друга страна обаче си правоверен "национален комунист", който пак, вероятно, си мечтае за "пълна и оконча56

телна победа" на "световния комунизъм", е, сега няма да го наричаме чист комунизъм, а ще го наричаме, примерно, "тържество на исконно руската идея", я вижте как хубаво и привлекателно за балъците, за дебилите, за кретените звучи този високопарен израз! Но в каквито и "най-модерни" дрехи да се преоблича туй патологично съзнание, отдолу си прозира все същата дрипава и уродлива същина, именно показва се злобното и зависливо лице на победения по всички линии комунизъм, на комунизма, който загуби решително битката си със Запада, но ето, сега отново ламти за реванш. Разбира се, в историята едни и същи неща е възможно да се проявят само два пъти, първият път като трагедия (и това е именно "автентичният комунизъм") и вторият път като фарс, така именно могат да се квалифицират напъните на путинистите в Русия, пък и у нас, имам предвид изцепките на техните слуги, на техните ибрикчии от рода на Сидеров и вся остальная сволач. Но нека, по своя си обичай, да сляза от това ниво на анализа и да сляза на едно по-ниско, бих казал всекидневно ниво. Ще дам няколко красноречиви примера, които ще илюстрират за какво по-точно става дума. Аз имах един колега и, тъй да се рече, приятел от махалата, с когото преди няколко години се скарахме и ето, вече пет-шест години изобщо не сме се срещали и не сме си говорили даже. Той живее в стария ми квартал, в квартала, от който се преместих, някога сме работили в едно и също училище, но аз и училището смених, та затуй вече трудно можем да се засечем. Той също е, тъй да се рече, "списувател", много пише, бивш учител, пенсиониран вече, по литература е учителствал цял живот (преди това известно време е бил и журналист). Та с него години наред се срещахме и си пиехме кафето или бирата заедно, разговаряхме като "ентелектуалци", е, той също така ми разказваше за злочестините си от "време оно", от комунизма, пък и от първите години на демокрацията, когато ний с него непосредствено не сме се познавали, но той се е изявявал като "горещ седесар", журналист, дори главен редактор на вестник е бил, само дето депутат не е успял да стане, та да се прослави и да се обезсмърти името му. Както и да е, изведнъж се появи от нищото клоунът Сидеров и моя човек стана горещ негов почитател. И почна да ми разказва ето какви небивалици. "Абе ти не гледай американците че са така дружелюбни, не бъди такъв наивник, те са много подли и се преструват само че са усмихнати и ведри, а иначе са най-коварни врагове, които ни мислят само злото!" "Абе каквото и да говорим, ний от Русия зло не сме видели, говоря от православна Русия, СССР не беше Русия, макар че и Сталин въпреки всичко е направил много за прославянето на великата руска идея!" "Абе ти, Ангеле, уж си философ, ама недей да вярваш толкова много на демокрацията, тя си има своите кусури, пък и, както добре знаеш, свободата нема, тя е фикция, лъжа, измама, въдица със стръв за наивници е, в

свободата верват само идиотите, не се излагай да бъдеш такъв свободолюбец, щот ми падаш в очите!" Казваше ми такива едни небивалици и нелепици моят събеседник и аз, разбира се, влизах в спор с него. В един момент той се озлобяваше, преклещен от аргументите ми (не да се хваля, но много ме бива в споровете, особено когато се развихря!) и, съвсем побеснял, почваше да бълва змийската си отрова:

"Да ти пикая на демокрацията, каквото и да говорим, при комунизма си живеехме много по-добре!" "Майната й на Европа, майната й на Америка, майната й на демокрацията и на свободата ти, истината е, че Русия е наша майка и че само с руснаците требе да вървим към светлото бъдеще!" "Това общество требе да се управлява със силна ръка, с никакви лигавщини като избори и пр. не трябва да ни развращават проклетите американци и европейци, иска се ред, иска се народът да чувства чатала на врата си, като се развърти сопата сичко ке се опраи!" "Циганете на сапун, мамицата им мръсна! – е те за тия златни думи на Сидеров я го обикнах, никаква толерастия не допущам спрямо тия смръдльовци, ке им дам аз едни човешки права?! Абе те не са човеци бе, какви права?!" "Сидеров ке ни оправи, не е луд он, о, ич не е луд, он е Нов Адолф Хитлер, Хитлер може много грешки да е имал, но поне кардинално е решил и циганския, и еврейския, и педерасткия проблем, за което историята един ден ке го оцени по достойнство! Грешката му беше, че се сджафка с таваришч Сталин, иначе ако славната немско-съветска дружба беше продължила, 58

светът сега щеше да бъде съвсем друг. Америка, тая еврейска язва върху тялото на човечеството, щеше да бъде срината до основи и почвата там требва да бъде посипана със сол, та нищо повече да не поникне в тоя нов Картаген, какъвто е тъй милата на сърцето ти Америка!" Общо взето такива идиотщини почна да бълва моят някогашен уж приятел, който изкукурига внезапно и безвъзвратно. Почнахме ний с него тогава да спорим, ала се оказа, че никаква полза от тия спорове няма. Имам чувството, че ако почна да говоря на едно животно, примерно, на моето коте (вий го познавате, аз съм давал снимки, то е мъниче още, на 4-5 месеца е, ала е много умно и ето, гледка ме сега от кревата насреща, сякаш усети, че за него пиша, милото!) за някои прости неща, то пò ще ме разбере, отколкото може да ме разбере комуноид като този; какво говоря, котето положително ще ме разбере, но дори и на стената да почна да говоря и тя нищо чудно да ме разбере, ала комуноид като този няма да ме разбере; железо-бетонните комуноидни глави не увират и няма как, изглежда, да уврат и да разберат и най-прости неща. Въпреки това ето, сами виждате, аз се опитвам да разговарям с тях, за което е свидетелство и публикувания вчера мой опит за дискусия с една руска комуноидка, ето тук можете да го видите, май ще се наложи и него да присъединя към тази поредица: Мой диалог с едно руско-путинско комуноидно зомби. Прочее, сега виждам, че има и още един хубав текст, който по естествен начин спада към тази поредица, ето този: Всем и так прекрасно известно, кто у нас Х%йло!. Трябва тия двата текста да ги сложа към поредицата, те ще разведрят обстановката в книгата, която ще направим на нейна основа. Ето, за да не забравя, го правя това още сега. Абе книгата, както сами забелязвате, почна сякаш сама да се пише, а това е свидетелство, че няма как да не бъде написана, живот и здраве да е само! Сега се сещам, че аз имам един фейлетон, писан от онова славно време, когато се появи от нищото Сидеров, в него във влака аз разговарям с един атакуващ другар, трябва да намеря този фейлетон и да го сложа и него тук, ще пасне много добре. Та с този другар от квартала, разбира се, в един момент се скарахме и от този момент повече не съм се срещал с него. После се появи Боко, чувах, че той е станал негов фен, а по-преди беше фен на Царо, за малко беше останало да стане и монархист. Тази нещастна душа е готова да стане фен на всеки, който обещае да я оправи, нема да се учудя изобщо ако е станал фен и на Барекова. На Путин обаче положително е още фен, нещо чудно да е устроил в къщи и нещо като олтар с икона на самия Велик Самодържец, където вече да му се покланя, да шепне задушевни молитви и прочие. Сами разбирате, че такива хора са за психиатрия, толкова е болно и нещастно съзнанието им, но ето, все пак не този е начинът да бъде то излекувано. Проблемът е, че е доста разпространено туй заболяване, поради което и трябва да се търси друг начин за упражняване на известно влияние 59

върху тях. Аз мисля, че този проблем ще го реши самият живот, сиреч, тази напаст постепенно ще си отиде единствено по биологични, тъй да се рече, причини, стига да не стане така, че подобни хора да почнат да вампирясват, ето тогава яко ще я загазим ако почнат да вампирясват, ако станат безсмъртни и прочие. Шегувам се де, макар че знае ли човек, в тази лудница, в която се намираме, кое е шега, кое си е най-горчива истина. Налага ми се сега да излизам, та по тази причина спирам изложението си тук. Хубав ден ви желая, приятен уикенд! Употребих тази дума от речника на "проклетите" американци, та простете, ако с нещо съм засегнал вашто патриотично чувство! Ще се реванширам ето с този възглас: На здаровье! Вервам, ми простихте предателството! Да здравствует тъй широкая руско-болгарская, сиреч, славянская душа! :-) Да здравствуют товаришчи Путин и Сидеров, наши путеводные маяки в бурном океане современного мира! Урра, таваришчи бойци за правду!!! :-) Да здравствует КГБ и бойцы тихого фронта и нашей пятой коллоны! :-) Мы обезательно победим!!! Война на нашем пороге! :-) Проклятый враг никогда не спит! Будьте бдительны, таваришчи!!! :-) Наше дело правое, победа будет за нами, канечна! Долой Гейропа! :-)

В историята и в живота ни враждуват две противоборстващи си сили неделя, 22 март 2015 г.

Вчерашното есе от поредицата с условно заглавие "Здравомислието" – "За здравомислието" май по-добре звучи, а? (виж: Да здравствует тъй широкая руско-болгарская душа!) – неизбежно ме доведе до поставянето на един такъв въпрос: добре де, в очите на оня, чието мислене е нездраво, е нездраво не неговото, а мисленето на опонента му, на човека, чието мислене е здраво – как тогава да се изобрети някакъв категорично ясен и обективен, по възможност, критерий, мащаб или мярка, чрез който най-убедително да се доказва, че едно мислене е нездраво, а друго здраво? Щото иначе един вид всичко става относително и субективно, тия, които ти нарече "комунодни зомбита", теб пък те определят за, примерно, "демократично зомби", как тогава да се разберете кой от вас наистина е зомби, а кой не е? Този въпрос е съвсем правомерен, ето, поставям го, ще се опитам да му отговоря. Най-напред държа да изтъкна ето какво: дали едно мислене е здраво или нездраво зависи най-вече от това доколко ценностите, от които то се обуславя, са здрави или нездрави; да де, ама кои в такъв ценности са здрави, а кои – нездрави? От какво зависи здравината на ценностите, ето това е въпросът, който с необходимост трябва да решим. Явно има някакво съответствие на дадени ценности с духа на времето, в което живеем, с неговите съществени потребности, с тенденциите на историята, с традициите, които 61

цялото човечество е успяло да създаде, организирайки по един здравословен начин живота си. Има жизнеспособни, здравословни традиции, които позволяват човешкият живот, животът на индивидите, техният потенциал и пр. да се разгърнат и обогатят, то всъщност точно такива традиции и заслужават името си, а има и нежизнеспособни, нездравословни тенденции на даден етап от развитието, които до нищо добро не са могли да доведат, те не са влезли в органично отношение със субстанцията на самия живот, поради което не могат да се утвърдят като традиции, т.е. станали са просто отклонения, "задънени улици" на историческата човешка еволюция. Пример за такава една противочовешка в естеството си псевдотрадиция е всичко онова, което комунизмът можа да произведе, а той всъщност не произведе нищо здравословно и жизнеспособно, той произвеждаше и продължава да произвежда само патологии, само диви ексцесии, убогост, човешка и личностна нищета, бездуховност, какви ли не престъпления, кръвопролития и т.н. Съвсем друго нещо обаче е традицията на свободата, която стои в основата на невиждания просперитет на западните общества, която не само е раждала, но и продължава да ражда най-жизнеспособни и здравословни творения, изобретения, иновации, в основата на които стои именно всестранното развитие на човешкия потенциал. Всъщност в човешката история има две противоборстващи си сили или тенденции: тази на свободата и противоположната на нея, именно тенденцията на несвободата, на робството, на тиранията, на лишаването на човешката личност от суверенитет и от достойнство. Ето, по съвсем естествен начин, на основата на опита на самата история и според съществените потребности и на нашето време можем да заключим, че именно традицията на свободата, така да се рече, е извор на самата здравина, която лежи в основанията на всичко, което е родено и произведено от нея; докато традицията на несвободата нищо здраво и жизнеспособно не е родила – и не може да роди. А тя само тласка човечеството към пропиляване без смисъл на човешки и личностен ресурс, на богатство, на шансове и на какво ли не още. Има явно абсолютни по характера си, универсални или общочовешки ценности от рода на свобода, истина, добро, красота, човечност, личност и какви ли не производни на тях, примерно личностен суверенитет, автономия на волята и пр., и то проявяващи се в най-различен план, на основата на които се покои и от които извира търсената, интересуващата ни здравословност. Само здравото по същината си и по идея може да породи нещо здраво, и то именно органично, жизнеспособно, перспективно здраво; нездравото винаги поражда нездравина, ексцесии, болести, пропадания, провали, извратености от всякакъв род и т.н. Нездравото по същината си, по принцип и по понятие просто няма как да роди нещо здраво и жизнеспособно. Болното води единствено до крах, до провал и пропиляване на жизнените сили, сиреч до смърт, до нищо друго не може да доведе. Разбира се, затова е съвсем 62

естествено и нездравото да има претенцията, че е здраво; кое наистина е здраво и кое не е може да се провери на дело, в опита на самото живеене, на самия действителен исторически процес. Нездравословността личи, прочее, и по такива външни неща, примерно по злобното изражение на лицето, по дебилната осанка на лицата на адептите на каквато и да било нездравословност, по нечовешкото и античовечно излъчване, тия неща съвсем не са за пренебрегване, те дори се "надушват", за това обаче се иска здрав нюх, иска се здрава, неизродена чувствителност. Един вид с участието на целия потенциал на душата може да се долови и фиксира упоменатата здравословност или здравина. Болното, казахме, поражда само болестотворност. То нищо здраво не може да роди, то поражда само малформации, извратености, уродливости. Като говорим за нездравословно, нездраво излъчване, трябва да имаме предвид именно това: тия неща се усещат, нездравословното поражда мигновена антипатия у душата на здравомислещия, докато, наопаки, душата му се обзема от неудържима и светла симпатия когато срещу него застане един човек със здрава, неизродена чувствителност и душевност. Душевното тук е водещето. Проявленията са вторични, но ние трябва да заложим на тия вътрешни, непосредствени, спонтанни съответствия. Да, на усета, на чувството, на интуицията, на непосредственото съзиране на истината трябва да заложим – щото умът (разсъдъкът, интелектът) е склонен да се лъже, той може да бъде подведен. Ето на тази основа правя още един съществен извод: в онова, което е жизнеспособно и здравословно, съзираме белезите на цялата душа, в неговото съществуване участват всички до една душевни сили, с целия си потенциал, докато нездравословните, болезнените, нездравите конструкции са само порождения на голия разсъдък, те нямат онова екзистенциално богатство и простор, което се долавя при изявите на жизнеността и здравословността. Онова, което е само теоретично, разсъдъчно, сухо, абстрактно, на което му липсват повече от едно измерения, сиреч, едноизмерното е именно нездравословно, според мен точно на това се дължи и самата болезненост, болестворност, нездравословност; докато здравото мислене и чувстване винаги е многоизмерно. То има именно несъмнено духовно качество, което липсва и което няма как да го има у разсъдъчната едноизмерност на нездравото представяне и възприемане на нещата, на съществуващото. Сиреч, другояче казано, болното представяне е израз на болестно развитие на душевния потенциал на душата на ония, които са се отдали на въпросната болестотворност. Болни, страдащи, неразвити, неразгърнали своя многоизмерен потенциал са ония души, които са се плъзнали по стръмната наклонена плоскост на едноизмерността и болезнеността. Самата болестотворност на душата, дължаща се на болна конституция на душевните сили, е израз на една страдаща и затова озлобена 63

душа, на една непълноценно живееща и затова така ощетена душа, която на тази база може да твори и създава само болести, да заразява, да пречи, да вреди, да се опитва да съсипва живота на екзистенциално (личностно, житейски и душевно-духовно) пълноценните личности. Нездравословното е израз на екзистенциален провал на личността, на екзистенциална празнота и кухота, а нещо е кухо когато не е изпълнено с онова, което именно придава живота: разнообразието, богатството, многоизмерността, многоликостта. Тия, които искат по-дълбоко да навлязат в проблемите, които тук разглеждам съвсем мимоходом, би следвало да се позанимават повече, примерно, като прочетат моите първи книги, примерно книгата със заглавие Учението за човека и формите на духа (тя е на основата на моята основна философска концепция, която развих в дисертацията ми, писана в съвсем младежките ми години), също така книгата Животът на душата: психология, също Преследване на времето (с подзаглавие "Изкуството на свободата"), друга моя книга пък носи заглавието Изкуството да се живее (с подзаглавие "Етика на достойнството"), една по-нататък носи заглавието Тайнството на живота (с подзаглавие "Въведение в практическата философия"), накрая книгата Изворите на живота (с подзаглавие "Вечното в класическата и модерната философия"), в която представих като цяло всички ония идеи, които са ме вдъхновявали не само в живота, но и в творческото ми развитие като мислеща личност. Засега спирам дотук, пак ми се налага да спра ненадейно (по емпирични причини, налага ми се да излизам: да се подготвям и да тръгвам за черква, днес е неделя). Но понеже имам няколко минути още, които не мога да употребя за да продължа и доразвия чистото, принципното си разсъждение по-горе, ще ги употребя за нещо странично, а именно, за да изразя позицията си по едни коментари, които от известно време стоят под първата посериозна публикация по темата за здравомислието, именно ето тази: Що е здравомислие – и как да излекуваме болното ни общество, овладяно от страшна и дива социална психопатология?; тогава коментаторът написа свой отзив, аз му обещах да отговоря, ала все не намирах време, е, сега имам няколко минути, ще се постарая да му отговоря; ето коментарите както са до този момент, до моето включване: 4 коментара: Томи Томев каза: "Моята крайно рискована теза, а именно, че въпреки болестта, която тресе такива хора, с тях би следвало да може да се разговаря по един спокоен, свободен и човешки начин се нуждае от проверка, именно и в тази посока ще се постарая в един момент да поведа изследването си." Ангеле, поздравявам те за тази теза. Тя напълно се покрива

с това, което ти писах преди, за стената, за главата, която се удря в нея и за малките тухлички, които като се извадят – стената пада сама. Томи Томев (аз зная кой го е написал това, позволявам си да добавя името му, с оглед да запазя авторството му, с този човек се познаваме не от вчера, той просто е пропуснал да се подпише (бел. моя, А.Г.) Анонимен каза: Не съм сигурен дали от един отделен случай в едно училище могат да се правят подобни генерализации. Сигурен ли сте, че не стилизирате един повече или по-малко банален битов конфликт в някакъв грандиозен идеологически и философски сблъсък с едва ли не космическо значение? Подобен спор би могло да има между равни, т.е. между Вас и друг философ на Вашето ниво, макар и с различни възгледи, но много се съмнявам, че г-жа А. е в състояние да вникне във Вашите аргументи и да ги разбере. Между Вас няма пресечени точки и затова този спор вероятно е неразрешим. Така че няма нищо чудно в това, че за нея може би изглеждате „неадекватен“. Сократ също е изглеждал неадекватен в очите на мнозина атиняни, но това не го е хвърлило в отчаяние и не го е озлобило. Така че Вие искате прекалено много от „обикновените хора“. Но хората са такива, каквито са, няма други. (Прекъсвам коментара на този човек; ще си позволя да вмъкна една реплика тук, с оглед да стане по-диалогично нашето обсъждане.) Ангел Грънчаров каза: Ваше възприятие е това, че "конфликтът" бил хем "банален", хем "битов", но имам усещането, че тук се опитвате да изопачавате нещата. А е възможно и просто да не долавяте небаналността и небитовостта на ония ценностни разминавания и различия, които стоят в основата на въпросния "конфликт". Положете известни усилия да вникнете и да доловите смисъла, който явно ви се изплъзва, въпреки усилията ми да го предам пределно ясно и точно. Изглежда сте предубеден, надъхан спрямо мен и затова моите разяснения не намират отклик у душата Ви; нещо недоразбирате и без неудобство афиширате неразбирането си. Хубаво е човек все пак да се постарае първо да разбере, пък след това сам да прави именно "генерализациите", които ми приписвате, които се мержелеят в съзнанието Ви. Това е забележка от методологично естество, мисля, че ще Ви е полезно ако се вслушате в нея. Щото на моменти Вашите забележки и коментари приличат на "едно си баба знае, едно си баба бае", т.е. наподобяват свиренето на грамофонна плоча.

Второ, разминаванията ми с опонентката и нашите духовни и идейни нива са несъмнени. Тук сте донякъде прав, но пак "като пърле пред майка си" бързате и заключавате изневиделица някакви необосновани главозамайващи изводи. Сократ не го било озлобило това, че бил възприеман за "неадекватен" от "масовите атиняни", намекът Ви, че мен, примерно, подобно нещо ме е озлобило, е напълно несъстоятелен; приписвате ми нещо, което отдавна би следвало да сте го доловили, ако не бяхте надъхан спрямо мен. Неадекватно възприемате ситуацията си, вероятно се чувствате уязвен заради нещо от мен, което е причина всичко, казано и написано от мен, да го възприемате криво. Опитайте се да се освободите от тая предубеденост, тя си личи във всяка Ваша дума, щото ще се окаже, че Вие самият сте ярък носител на онова нездраво представяне, което е предмет на настоящето ми изследване. Аз нямам нищо против да бъдете мой изследователски обект, но имайте предвид, че Вие сам се поставихте в тази позиция. Анонимен каза: Колкото до прословутия здрав разум, той наистина е крайно необходим в обществото, но и в и науката. Но нещата не са така прости. Мисля Кант някъде беше казал, че здравият разум е съвкупност от човешки предразсъдъци. Бихме могли да формулираме и полушеговито, че здравият разум – това са заблудите, които никой не оспорва. Аз бих искал да кажа няколко думи специално за здравия разум в науката, понеже много съм размишлявал по тези въпроси. Ангел Грънчаров каза: Това пък за "прословутия здрав разум" откъде го извадихте? Нека да употребяваме думите на място, нека да не робуваме на манията да боравим с клишета, които сме чули недоразбрали отнякъде. Първо, ако сме коректни, не трябва да говорим в случая за "разум", щото тук явно става дума за разсъдък. Разум и разсъдък, противно на широката представа, са съвсем различни неща. Немислещите, не успяващите да осмислят нещата хора ги употребяват като равностойни, взаимно-заменими, с което именно и демонстрират факта, че не успяват да се справят със задачата на мисленето. Тъй че в случая, ако трябва да намесвате туй клише, поне да бяхте използвал фразата "здрав разсъдък" или една друга, именно "здрав смисъл". Няма да обърна внимание на догадките Ви що е "здрав разум", понеже те не заслужават особено внимание, предвид току-що казаното. Анонимен каза: И наистина уж “здравият” разум учи, че например Земята е плоска и Слънцето се върти около нея, а телата падат в гравитационното поле с различна скорост в зависимост от своята тежест и т.н. Ако учените се бяха придържали към тези привидности, никога нямаше да има напредък в познанието. Означава ли това, че науката отива или трябва да отива отвъд разума, отвъд рациото? Наистина има философи, които твърдят, че критери66

ите за рационалност, включително правилата на формалната логика, са прекалено тесни и исторически са спъвали напредъка на науката (Лакатош, Файерабенд). Науката в смисъла на тези критерии не е рационална. А философи като Тимен Тимев (Материус Розенкрейцер) смятат, че формалната логика на непротиворечието е само частен случай на общата логика на противоречието, която в действителност управлява света. Ангел Грънчаров каза: Мале, мале, как сте наредил "доказателствата" за Вашата ученост и за отдадеността Ви на "мисленето", няма що! Давайте поспокойно, човече, увличате се, поради което написаното от Вас може да впечатли само немислещи хора, влияещи се от външното. А с това, че намесихте "философа" Тимен Тимев ("Материус Розенкрейцер") – с него направо, дето се казва, "избихте рибата". :-) Не ми се обиждайте, но просто съобщавам как звучат в моето ухо Вашите изхвърляния. Мислете малко като пишете, не е толкова опасно човек да се зафане да мисли. Пример: как така "здравият разум" ще ме учи, че Земята била плоска, като на това ме учат очите! Очите, а не никакъв разум, ме учат също така, че Слънцето, видите ли, било обикаляло около Земята. Правите досадни грешки на всяка дума, които са резултат на някаква страшна Ваша обремененост. Стига с тия пусти шаблони! Мислещият се разпознава по това, че не ползва никакви клишета и шаблони. (Спирам анализа си дотук! Трябва да ставам, решително закъснявам за черква! Ще продължа при първа възможност...) Между другото доколкото знам, Хегел е имал много отрицателно отношение към „здравия разум“. В англосаксонския свят обаче здравият разум и философията на (критичния) здрав разум традиционно се цени високо. Ангел Грънчаров каза: Ще Ви отговоря скоро. Сега нямам време. Благодаря за мнението!

Здравомислието е признак на здравата, хармонично развита, богата, неощетена от нищо душа понеделник, 23 март 2015 г.

Вчера се опитах да обясня (доколкото това изобщо е възможно) на какво се дължат ония ценностни разминавания, благодарение на които дадени хора започват да си представят нещата съвсем изопачено или изкривено, без каквото и да било съответствие с истинското състояние: виж В историята и в живота ни враждуват две противоборстващи си сили: на свободата и обратната на нея, именно на несвободата, на склонността ни робуваме... Постарах се да посоча и критерий за разграничаване на здравомислието от нездравомислието, от нездравословния илюзионизъм. Поради заетост обаче трябваше да прекъсна разсъждението си; сега се налага да продължа оттам, докъдето стигнах тогава. Ето тезата, която се очерта в резултат на досегашните ни търсения: за да постигне цялостния, изчерпателен смисъл на нещата душата трябва да успее да синтезира в едно всички ония "частици" смисъл, които ни доставят отделните душевни сили, именно разсъдък (ум), чувствителност, интуиция, воля, разум, вяра и пр.; това обаче много рядко се постига, то явно не е по силите на повечето хора. При повечето хора става така, че обикновено една душевна сила е взела надмощие и тя тиранизира останалите, не им позволява да разгърнат потенциала си; обикновено тази доминираща тиранична 68

сила е разсъдъкът, умът, т.н. интелект; но е възможно и другата основна душевна сила, именно чувството (чувствителността) да придобие приоритет над останалите и да заеме господстващото положение. (И тук мога да подхвърля, че обикновено при мъжете тиранична сила е разсъдъкът, а при жените – емоциите; умът по дефиниция е мъжка сила и потенция, а емоциите – женска.) А адекватно, реалистично, цялостно, пълно и пр. възпроизвеждане на действителното положение на нещата можем да постигнем само когато всички до една душевни сили спомогнат за това, всяка според заложения си ресурс или потенциал. Това наистина рядко се постига и затова в резултат повечето хора страдат от някаква ограничена, аз я нарекох едноизмерна, а това значи и изкривена представа. Тук може би действа и знаменитото правило за икономия, за икономично използване на душевните сили; душевната енергия, която не е безгранична, се насочва обикновено в една посока, а в другите посоки затова и възниква празнина; в резултат картината на съществуващото се оказва ущърбна, ощетена, непълна, изкривена. А най-обичайният механизъм е човекът, пак заради икономия на душевни сили, направо да взаимства готови обяснителни или разсъдъчни схеми (модели, клишета, шаблони, "калъпи" и пр.), в които по-лесно да помести своята нужда от разбиране – и така именно възниква илюзията, че е разбрал, че си е обяснил нещата, че знае, че е наясно. Такива лесни за възприемане клишета (модели, образци) за елементарно, простичко представяне се ширят наоколо и човек просто трябва да улови някое; същевременно те услужливо му се предоставят от манипулаторите, от пропагандата. Пропагандата облекчава значително съществуването на склонните към немислене инертни хора (инертни като душевен живот, като липса на динамика, жизненост на душевните сили) като им предоставя лесни за схващане, прости схеми, в които те да поместят потребността си от някакво разбиране. Или да задоволят потребността си от смисъл. Човекът е така устроен, че без смисъл не може да живее. Вместо обаче сам да положи длъжните усилия и да постигне потребния му смисъл, обикновено т.н. "незабележим човек" взаимства наготово каквато си искате "умствена конфекция" от разните му там пропагандно-агитационни молове или супермаркети. Ето как благодарение на този механизъм, особено пък когато самата държава вложи целия си огромен ресурс (за да задвижи една бясно работеща на зададените обороти пропагандна машина) става така, че по-голямата част от природонаселението на една страна започва да се видиотява, сиреч, всички започват "да мислят" еднакво, да схващат нещата еднакво невярно, изкривено, удобно обаче за манипулаторите, за управниците. Този процес се разви пред очите ни в такава голяма страна като Русия, където кагебистко-путинистката имперска носталгия и меланхолия за няколко години успя да се възроди и да обхване застрашително голямо мнозинство от нацията. (Аналогични процеси се развиват и у нас, особено под влияние 69

на платената от Кремъл пропаганда на т.н. "русофилска" пета колона на нашите московски мекерета.) Там, в Русия нормалният душевен или културен процес на живот, на пораждане и развитие на представите, именно в резултат на демократичен сблъсък на позиции и на интерпретации беше пресечен, медиите минаха под пълния контрол на кагебистката мафия-олигархия, разномислието постепенно беше изтикано в някакви тъмни ъгли, а индоктринирането на огромните простодушни и немислещи народни маси за кратко време сътвори същински чудеса: в тълпата не останаха трезвомислещи, здравомислещи хора – или ако останаха, те станаха нещо като куриоз, като "отклонение от нормата", такива хора почнаха да бъдат възприемани като "чешити", "чудаци", "болни", като "екзотични птици" и т.н. Разбира се, те (няма как иначе) бидоха възприети и като опасни, като "народни врагове", сеещи смут в тъй трогателното единонемислие на зомбираната, на лишената от здрав разсъдък нация. На видиотената от имперска пропаганда нация. У нас текат абсолютно същите процеси, примерно, имаме си дори и "влиятелна" проруска (путинистка) телевизия (телевизии), финансирани директно от Москва, които ден и нощ сеят отровата на руската имперска догматика, митология и идеология. (Впрочем, в тази посока могат да се схващат и две публикации от днес в блога ми, ето техните заглавия: Бедни сме защото ни мързи да мислим и също Вчера в Курило и на 4-ти километър май е имало ден на отворените врати – обитателите на тези институции се разходиха из центъра на София.) Мисля, че казаното хвърля известна светлина върху генезиса да това удивително нашенско дебелоглавие, което, както и да го погледнем, съпровожда феномена на представяното тук нездравомислие. Но онова, което подготвя почвата и я прави годна да поеме хвърляните от пропагандата отровни семена, е представения по-горе фундаментален дефект на съзнанието и душата, изразяващ се в нарушен, ощетен, дисбалансиран, нехармонично функциониращ душевен живот – благодарение на това, че някоя от душевните сили е взела надмощие, което именно обуславя и едноизмерността на представянето, и неговата нежизнеспособност, болестворност, неадекватност и т.н. Калпавата, построена също на едноизмерен принцип бюрократична система на командното държавно образование също е един от главните фактори за толкова ефективното душевно и умствено дегенериране и деградиране на нацията. Самият факт, че ето и тази моя поредица от есета (подобно и на поредицата от описания на тъй показателната административно-психологическа и сега вече и правна сага около подготовката и отстраняването ми от преподавателско място по философия в ПГЕЕ-Пловдив) общо взето не намира никакъв отклик у по-широки слоеве (поне интернетни) по чудесен начин се свързва с издиганата тук теза за това, че нездравословността на съзнанията у нас твърде много е напреднала, че здравомислещите хора са вече отчайващо нищожно и все по-намаляващо малцинство, че не 70

само здравомислието, но дори и мисленето по принцип сякаш е на залязване из просторите, маркиращи нашето тъй свидно отечество. А там, където истинските неща почнат да изчезват, там в образувалия се вакуум се настаняват фалшификатите и ментетата; погледнете какви непълноценни уродства у нас минават за "културен живот", имам предвид "чалга-културата", какви профани се представят за разните му там "звезди", за "политици", за "държавници" (с извинение!), за "журналисти" (опази Боже!), за "народни кумири" (един пример – бай ви Вучкова! – е напълно достатъчен), за "мислители", за "професори" и за какво ли не още. В тази атмосфера на профанизиране и опростачване на всичко е съвсем нормално свестните да бъдат смятани за "луди", истинските, богатите личности да бъдат в немилост, да бъдат мачкани и убивани, да бъде опропастявано всичко, и сили, и младост, и таланти, и какви ли не ресурси, шансове, богатства. Да, успяваме да си съсипваме всички толкова благоприятни шансове за растеж, за просперитет, за достоен живот. И причината за всичко това е една: ценностен, духовен, умствен и какъв ли не още дефицит, породен от тъй удивителната липса на здравомислие из нашите тъй свидни родни простори. Пак ще спра дотук, с оглед текстът да не става прекалено дълъг, изморителен за четене. Вчера като прекъснах принудително, се захванах да давам отговор, сиреч, да влизам в диалог с един коментиращ, надявах се, че ще мога поне да му отговоря, но и за това не ми стигна времето (тогава бързах за черква). Сега ще завърша отговора си, с оглед да закрием поне този проблем; ето докъде стигнахме: Анонимен каза: В крайна сметка нещата опират до определението на понятието “здрав разум”. Ако под него разбираме ежедневния, практичен, “битов” здрав разум, с него наука наистина не може да се справи. Различно е обаче, ако под “здрав разум” разбираме рационални критерии и формална логика. Така например класическата механика на Нютон наистина е сложна, но не нелогична и с известни усилия може да бъде разбрана по принцип от всеки средно-статистически човек. Молекулярната генетика, т.е. механизмите на наследствеността, са изключително сложни, но не са парадоксални или непонятни. През 1900 година математикът Давид Хилберт казва, че (отчасти нерешените до днес) 23 големи проблеми в математиката трябва да може да бъдат формулирани така, че да бъдат обяснени на първия срещнат на улицата минувач. И наистина колкото и сложен да е един научен проблем, той трябва да е разбираем поне по принцип с помощта на разума и логиката. Ангел Грънчаров каза: Казах Ви, "здрав разум" и "здрав разсъдък" не са едно и също нещо – щото разум и разсъдък не са едно и също, нищо че повечето хора не сфащат никаква разлика между тия думи. Що е разум в моето разбиране съм обяснявал безброй пъти, но ето, ще Ви кажа вкратце: 71

разумът е синтетична душевна сила (от рода на вярата), т.е. е душевна сила, която свързва нещо цяло отделните ("прости", аз ги наричам коренни и и чисти) душевни сили, именно мисълта и чувството (способността за познание и способността за оценяване, за постигане на субективния смисъл на нещата), т.е. разумът е нещо много повече от разсъдъка, който именно е израз на една чиста познавателна способност. Мисли разумно или истински само оня, който не мисли само разсъдъчно или чисто познавателно, а е успял да обогати представата си с оня чисто човешки смисъл на нещата, който ни доставят чувствата, чувствителността. От казаното излиза, че ако нещо наистина е разум, то няма как да не е здраво, разумът е самата здравина, но ако нещо пък е само разсъдък, то няма как да е здраво – щото едноизмерността пречи за постигането на пълнота; здравото винаги е пълнота, изпълненост, интензивност на жизнените сили, нали така? Има обаче и още нещо: в разумността има и трети основен момент, това е именно практичността, действеността: на основата на постигнатите смисъл и знание на нещата човешката душа благодарение на волята и на въображението започва да продуцира идеални образци ("цели"), а пък на тази основа вече се задвижва и онази енергия, която е потребна, та в действието да се работи за промяната на нещата, с оглед да станат поблизки на човека. В примерите, които пък сте дали (за Нютон и пр.) си личи, че бъркате по непростим начин обяснение и разбиране, но сега да ви обяснявам разликата между двете е безнадеждна работа, опитайте се да проумеете тия неща сам (аз много съм писал по тях, примерно в моето изследване със заглавие "Учението за човека и формите на духа" ще намерите предостатъчно пища за размишления в тази посока). Анонимен каза: Това обаче не може да се каже за Теорията на относителността и конструкциите на модерната теоретична физика. Оказва се, че поради някакви причини те са достъпни не само в детайли, но и по принцип само за една малка група “богоизбрани” умове. Обикновено се твърди, че без дълбоки, най-вече математически познания тези теории ни могат да бъдат разбрани. Забравя се обаче, че математиката е само инструмент, но не и същността на тези теории и че ако те не могат да бъдат обяснени нагледно по принцип на широката публика без специални познания, значи има нещо дълбоко проблематично. Ангел Грънчаров каза: Поставяте проблем, нямащ нищо общо с обсъждания. Вероятно за да ни продемонстрирате "начетеността" и учеността си. Прескачането от тема в тема без да има потребност за това води до еклектика и свидетелства за това, че този човек просто не мисли. Подобно "фило-

софстване" е от типа на дървеното, то с нищо не може да ме впечатли или пък да ме респектира. Анонимен каза: Само че науката не е само безкористно търсене на истината, а и социален феномен. Така например много научни кариери са изградени на базата на приемането на определени господстващи възгледи или “парадигми” или „дисциплинарни матрици“ (Томас Кун) и тяхното отхвърляне би означавало край или преосмисляне на тези кариери. Това обяснява поне отчасти съпротивата на “конвенционалната” наука срещу нови или алтернативни възгледи и неприемането на критиката на ТО от „нормалната наука“. Така че съвсем не е необходимо тук да има някакъв страшен „заговор“ на учените срещу алтернативни, неконвенционални мнения. Ангел Грънчаров каза: Отплеснахте се съвсем, нямам време за губене да обсъждам неща, които нямат връзка с проблема. Обикновено тия, дето искат да се представят за многоучени, имат този дефект, че, да допуснем, в главите им има някаква информация, която обаче те не са успели да осмислят, сиреч, стигнали са до нещо като "хранително разстройство", до разстройство на "умствения стомах", в резултат на което всичко, което напишат или кажат, не е нищо друго освен някаква... умствена диария. Ще ме простите много, но казвам тия неща не за да Ви обидя, а за да Ви помогна, стига това да е възможно; ако сте млад човек, то това, че Вашият умствен живот е приел невярна посока на развитие може донякъде да се коригира, но ако сте на зряла възраст, простете, то този дефект на мисленето май ще си остане пожизнен. Не ми е сега работа да Ви обучавам в мислене, но това е именно мястото, където имате отчайващи пропуски; боравенето с данни, с факти, еквилибристиката с думи, с понятия, с клишета, на които често не разбирате точния смисъл, не е мислене, то е именно нерегулирана дейност на въпросния "умствен стомах", което именно и поражда въпросната диария (с извинение за грозно звучащата дума, но за друга не се сещам сега). Има хора, на които като им кажеш такава все пак, признавам, тежка забележка, се сепват, почват да усещат, че има нещо, което е проблем за тях, на тази основа, постепенно, може да настъпи промяна към добро. Други хора обаче се озлобяват и почват още повече, без никакво неудобство, да демонстрират дефекта си. И продължават да затъват в празнословие. Много ми е интересно Вие как ще реагирате. Имате потенциал мисленето Ви да се оздрави, ама от Вас си зависи дали ще го използвате – или ще го пропилеете. Аз затова често се бъзикам с вас, дразня ви, с оглед да провокирам замисляне, обикновено не се получава. Но и чудеса са възможни някой ден. Желая Ви успех! 73

Спирам дотук. Хубав ден желая на всички! Бъдете здрави! Моля, осъзнайте, че душевното здраве е залог за всяко друго, а душевно здрав е оня човек, чиято душа функционира здравословно, тъй да се рече – ако трябва да се изразя учено. Здравомислието, за което се опитваме да подемем разговор, е признак на дейността на здравата, на хармонично развитата и богатата, неощетената душа. Правете нужното и вашата душа да бъде такава – ето тази е грижата, която следва да е най-важна за човека, който иска да живее пълноценно.

Да уважаваме другата личност не е "прекален разкош" вторник, 24 март 2015 г.

Тази сутрин попадам на нещо, което е много показателно и се намира в дълбока връзка с търсенията ми по темата за здравомислието; публикувах го в блога си току-що под заглавието "Единство на думи и дела" по кагебистко-комунистически. Там сложих и съответните снимки за илюстрация, но текстът е покъртително красноречив, по-убедителен пример за комунистическа психопатология от този едва ли може да се намери: "Всичко, което виждаме наоколо, е съблазън. Целият този богат и разкошен живот е дяволско изкушение..." Това заяви вчера скромният Патриарх Кирил в Новгород, а след това седна в своя Mercedes S600 Pullman и съпровождан от кортеж, състоящ се от шест Cadillac Escalade потегли за Москва... А пък един коментиращ във Фейсбук, представил се като Mikhaylo Tonkonogyi, прави тънка и крайно уместна забележка: Ну, главное, что таки да Пульман... :-) То есть, в случае чего, есть кого обвинить! :-) (Е, главното е, че все пак е Пулман... Тоест, в случай на нещо да има кого да обвиним!) Аз изобщо не знам този Mercedes S600 Pullman що за кола е, дали пък не е кола, произвеждана в САЩ, за американския пазар? Изглежда е доста луксозна, щом другарят Патриарх се е снабдил с нея, няма да се изла75

гаме сега с някоя по-проста кола – като нашите владици, които се возят в някакви си там презрени Бентлита и и линкълни?! Нямам представа дали Mercedes не се е слял с американска фирма (туй Pullman ми звучи много по американски някак, знам ли, изобщо съм пълен невежа в тази област, пък и нямам време да правя сега каквито и да било справки). Между другото, като стана дума за нашите тъй скромни владици се сетих за нещо, ето за какво, намирам го лесно в интернет: Негово високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Кирил дефилира из центъра на Варна навръх Никулден с чисто нов премиерен автомобил "Линкълн MKZ Хибрид". Колата с базова цена от 34 755 долара (в САЩ – бел.ред.) бе паркирана във вторник пред църквата "Св. Никола" в центъра на Варна, а от нея смирено слезе дядо Кирил. Той отслужи празничната света литургия по повод храмовия празник. Знаем също, че дяло Кирил се спомина при доста странни обстоятелства (удави се в морето на частния си плаж, а пък злите езици твърдят, че и самите водолази, които му помогнали да се удави, по-късно също били намерени удавени!), та затова да кажем: Бог да го прости! Не зная дали не е грях да пишем тия неща, но ето, стана дума, пък и темата ни го изисква; а темата ни е за здравомислието. Голямо "здравомислие", няма що, демонстрират тия всичките наистина "смирени", и то по един най-чист "християнски" начин Божии служители! Питам се: как пък не ги е поне малко срам, а? Що ли пък не се позасрамят поне малко, а? Едва ли ги мъчи някакъв срам, но да допуснем все пак, че в отделни моменти се усещат що правят, тъй ми се струва на мен, не може хептен да не се усещат – вие какво мислите по този въпрос? Пък и няма ли от обкръжението им някой, който да посмее да им каже: хей, господа владици, хей, таваришчи "духовници", с извинение – усещате ли се що правите?! Не, май няма кой да им каже тия думи и те, горките, явно изобщо не се усещат. Гледам го оня ден нашият тукашен владика Николай ходеше пеша (!) по Главната улица и то без короната си, само в съпровождение на един друг духовник; е, може да е имало и некой и друг бодигард около тях в тълпата, знам ли, ВИП-персона като него да се движи без бодигард ми се вижда малко вероятно. Но ето, той използваше краката си за да ходи, което е похвално! Може пък да и бързал за среща с кмета, а пък с кола да отиде от Митрополията до Кметството е възтрудничко, заради пешеходните зони, въпреки че са на две минути път пеша. Но да оставя тия подробности, важното е ето това: как е възможно изобщо да не се усещат що правят?! Щом си го позволяват обаче явно не се усещат. Пък са и учени хора, не може да не знаят тия неща. Примерно, че християнинът – да не говорим за духовният водач! – подобава да е скромен, да е беден, да не ламти за разните му там 76

лъскави вещи, предполагам тия неща добре ги знаят; да, но защо не ги съзнават като си позволяват такава грозна лакомия по тях?! Чудна работа! Аз си мисля, че тия хора явно нямат съответното християнско съзнание, на тях са им съвсем чужди въпросните християнски ценности, те в действителност явно имат съвършено друго съзнание и съвършено други, противоположни на християнските, ценности, именно материалистическите, сатанинските, да ме прощават, ама нека да използваме и ний малко и тази специфична терминология. Аз, знаете, писах едно Помагало по вяра, сега се боря да го редактирам, да го съкращавам, да го правя лесно и удобно за използване от младите, с оглед по-ефективно да влияе върху съзнанията им, та затова тази тема ми е така близка. Дали да не включа и това есе в онуй помагало? При мен все така става, разните ми изследвания по различни проблеми често се преплитат, но това, вероятно, е естествено. То в живота ни всичко се е преплело по невъобразим начин, та изследванията ни ли да не се преплетат? Вчера писах есе по темата си за здравомислието, чието заглавие се оформи ето как: Здравомислието е признак на здравата, на хармонично развитата, богата, неощетена от нищо душа. Днес трябва да продължа по пътя си. Пак обаче трябва да бързам щото ми предстои излизане, а аз май пропилях най-ценното за деня време, за мен това са първите часове след събуждането ми. Ставам всяка сутрин в 5 часа, това го правя от "незапомнени времена", да, още от ученическите си години ставах по това време. И тогава за кратко време успявах да си науча проклетите уроци! По-късно обаче почнах да използвам туй безценно за мен време за писане, всичките си книги почти съм написал все в това ранно утринно време, когато съзнанието ми е най-отпочинало, най-свежо, най-работоспособно. Да, обаче днес се помотах по разни сайтове и си пропилях времето. Е, има и много граждански, политически проблеми, които за мен са безкрайно важни. И те се преплитат с това мое изследване за здравомислието. Ето, лудницата в путинска Русия, една много важна за мен тема, която отразявам редовно в блога си, също е чудесен пример за това как огромни човешки маси могат да бъдат овладени от пълно безумие. Но и ний, българите, не изоставаме в туй отношение, и у нас е пълно с хора, които се отдават на най-екстравагантно и лудешко папагалстване, в което изобщо не може да се долови и най-бегла останка от мислене, от съзнание, да не говорим пък за разумност. Ето най-свеж пример в тази посока, който за мен е изключително важен и показателен особено понеже е от тъй близката ми образователна, в случая академична сфера: В България, видите ли, било имало място само за "най-добрите" – и затова прогонихме всичко що е свястно да се скита немило-недраго в чужбина!. Става дума за историята на един млад човек, който у нас бил обявен за "некадърник" или поне за "посредствен" от официалната бюрократична университетска система, бил скъ77

сан не знам си колко пъти на докторантски изпити в областта на правото, ала ето, той отива в Англия и там без проблем бил приет за докторант в Кеймбридж! Такива работи изглежда стават често, дотук няма нищо учудващо, да, ама ето какво благоволил да каже по този повод професорът по право в СУ "Св. Климент Охридски" Иван Русчев, който явно е началство там, я шеф на катедра, я декан; вижте обаче каква пищна глупост е благоволил да каже нашето "академично", с извинение, светило (а младежът, комуто се е случила таз възхитителна история, се казва Златин Златев): "Радвам се за Вас, г-н Златев, Великобритания е велика страна, именно защото може да си позволи лукса да приеме и посредствените хора от цял свят, вкл. и желаещите да мият чинии. В България е доста по-тесничко, има места наистина само за най-добрите. Дано и на Велика Британия да не ѐ се налага да прокопса, както за жалост България, с кадри като Вас. Наистина сте си намерили добре мястото."

Превъзходно го е казал, нали, а, какво ще кажете пък вие?! Спор няма, велика, санким, многоизмерна, многозначна, многосмислова, абе наистина пищна глупост е казал г-н професорът, явно доста се е понапънал да я роди, поради което заслужава да го обезсмъртим даже в книгата си! И сега двамата, именно докторантът от Кеймбридж и нашето юридическо светило с толкова провинциален културен манталитет щели били да се съдят, светило78

то щяло да съди младежа, видите ли, за "изнудване", щото младежът пък бил разказал пред медиите, по неговата тъй умопотресаваща логика, за да го изнудва за... пари, тъй като подхвърлил, че се чувствал обиден от горните наистина обидни думи! Мен също една администраторка от образованието ме обвини черно на бяло хем за "пълен некадърник", хем дори и за "психически ненормален", аз нея, както знаете, я съдя вече за тъй сърдечните й откровения по мой адрес, виждате тук горе-долу същата история, но в друг вариант – и на по-високо ниво. Явно обаче е налице все един и същ стереотип, според който да уважаваме другата личност у нас ни се струва, че е "прекален разкош", да не говорим пък за достойнство, за творчески потенциал, за свободно изразяване и прочие все "буржоазни идиотщини". Темата си заслужава още анализ и тълкуване, но спирам дотук, понеже трябва наистина да ставам, времето ми, за жалост, изтече (имам много важна работа, за която ще ви информирам когато му дойде времето, тя също е в дълбоко връзка с проблемите около здравомислието, което нищим напоследък). Още тук ви желая хубав ден! А ето като добавка и коментарите под последната публикация, знаете, ний сме диалогични хора и отдаваме длъжното внимание и на отзивите по повод на написаното. Аз успях по-рано да отговоря нещичко, а следващия път ще допълня отговора си, щото за найважното не ми остана време. Ето обаче диалога ни дотук: 6 коментара: Анонимен каза: (Този коментатор понеже се е разпилял прекалено, той се представя за "български австралиец", живеел уж в Австралия, от неговото словоизлияние ще взема само два-три момента, имащи връзка с проблема, за да не се разводнява текста. Бел моя, А.Г.) “В световен мащаб Западът няма какво да предложи на народите за да се стремят към него”... (това го казва един BG дембелоглавец). A3: Абе големи тъпаци имало тука с промити мозъци! Западът ли няма какво да предложи на хората, ха-ха-ха, не сте на тоя свят?! Затова всички бягат на Запад и се напълни там с хора, а и нема празни села като у вас и в Русия. Отговорете си защо е така, путиновчета-маймунковчета... ... Наистина Западът няма какво да предложи на некадърници. Затова те се боят от него. Забележи колко е голям броя на минусите при една очевидна истина в двата коментара: Оценка -12 +5; -7 +3. Това е BG начинът им на “мислене", а ти искаш да ги поучаваме – не, мерси...

Абе не им харесва на бълхарчетата световната истина, те си искат своята да натрапят на света – налудничаво, а? Русия била психиатрия – да, ама има ресурси и акъл, виждaш как спорят с тебе, не е като бълхари, нали? А баш психиатрията е BG, аз да ти кажа... А и за Russia си е добре Путин – щом защитава интересите им. Ти на Америка ли искаш да защитава интересите? И понеже са велика държава си взеха Крим, айде сега, Севастопол си е част от руската история както Косово от сръбската. Сякаш че Щатите не си взеха така Луизиана и Ню Мексико? Може би трябва да слушаме мнението на Меркел – тя да вземе да ни обясни защо загубиха две войни – щом е толкова умна. А негрото Обама хич не е глупав – той може да се изкаже за хубостите на Хавай, но Крим, айде моля, ти не си ли забелязал колко умее да говори (и не говори) Обама? Никога Щатите не са избирали задръстен и тъп президент, може би с изключение на Никсън. А понеже сърбите не са велика държава, не си взеха Косово, а ядоха бой от Америка, който бой според мен трябваше да изяде BG, защото сърбите ходеха по света 45 г., не бяха с промит мозък, всяка вечер имаха американски филм по TV, когато в BG гледаха червена помия. Но един комуноид Милошевич, тъп като Хитлер, добре ги изработи. Е, нима мислиш че Путин е така тъп? Нема такъв филм, в Русия балкански мижитурки не вървой, ОК? Оoo времена, оoo нрави, бедний ми AIG телевизионний, умòтан от ленинградски миражи за светò, y градò под тепетата (турска дума) и с музей на ку_ _рo. А. от Австралия Анонимен каза: «А най-обичайният механизъм е човек, пак заради икономия на сили, направо да взаимства готови обяснителни или разсъдъчни схеми (модели, клишета, шаблони, "калъпи" и пр.), в които по-лесно да помести своята нужда от разбиране – и така именно възниква илюзията, че е разбрал, че си е обяснил нещата…» – точно така, затова хората безкритично приемат и разни уж «научни» теории като ТО (теория на относителността, бел. моя, А.Г.) на Айнщайн или съвременната космология, общоприетите схващания за рухването на комунизма и т.н. Но не само обикновените хора, а и учените често са като глутница кучета, които вкупом тичат по фалшива следа. Пропагандни машини е имало и винаги ще има, путинова Русия е само един пример от многото. Да се мисли, че в старите демокрации хората не са обект на непрекъснати манипулации е наивно. Това не означава непременно, че има някакъв страшен международен заговор, но опитите за манипулации никога не секват. Съвременното потребителско общество с безкрайните реклами, сапунени сериали по телевизията и т.н. не води до 80

нищо друго, освен до масово оглупяване на затъпяване. А и новините по електронните медии и т.нар. «анализи» в западните печатни медии въобще не заслужават това име. Колкото до разграничението «разум» и «разсъдък», то на битово ниво тези понятие често се смесват и припокриват. Вярно е, че философите особено от Кант насам понякога се опитват да ги разделят и разграничат (Vernunft-Verstand), но това според мен носи доста изкуствен характер. Внасям проблема за ТО не за да демонстрирам познания. Такива просто са необходими ако се занимаваме с философия на науката. С ТО искам да покажа, че тя е някаква аберация, отклонение от „нормалното мислене” и „здравия разум” – и дори само поради това неприемлива. И не се отплесвам, още в началото казах, че ще пиша за здравия разум в науката, не в ежедневието. Разбира се за да се дискутира за философия на науката са необходими много познания. Това не означава, че трябва да си гений, просто трябва да си занимавал с това. Затова не се учудвам, че повечето хора няма какво да кажат конкретно по темата, респ. казаното им се струва „еквилибристиката с думи” и т.н. Ако има нещо, което се опитвам да избягвам, това е точно „еквилибристика с думи“ и да се изразявам точно и конкретно. Между другото Хюм има едно прочуто и малко странно изказване, което не е лесно да се тълкува: „Reason is, and ought only to be the slave of the passions, and can never pretend to any other office than to serve and obey them.“, т.е. „Разумът е и трябва да бъде само роб на страстите (емоциите, чувствата) у никога не може да претендира да прави нещо друго, освен да им служи и да им се подчинява.“ Как да интерпретираме това? Анонимен каза: Грънчаров пази се много от отмъстителната А. и особено много от нейната дясна ръка К. която е сектантка, сатанистка и се занимава с правени на магий. Заради нейна магия ти за малко щеше да умреш. Тя обаче не се е отказала и продължва да прави нужното за да ти подготви смъртта. Вече е късно да ги омилостивиш и те чака страшен край. Моли се да ти се размине изпиването на горчивата чаша! Анонимен каза: Коментаторът от 23.03.15 г., 13:34 чуваш ли се какви ги пишеш, в 21 век, носиш си отговорност за думите... проблемът си е твой. Ангел Грънчаров каза: "Коментаторът от 23.03.15 г., 13:34" – ако се абстрахираме от конкретиката, която твърди – всъщност казва нещо, което е интересно предвид контекста, в който се изказва; вземете предвид, че е сложил своя коментар под текст, в който се изследва темата за здравомислието. 81

Звучат крайно нездравомислещо неговите твърдения, но ето, явно има хора, за които такива твърдения са възможни, другояче казано, които мислят по такъв начин. Предполагам, че е възможно да има и хора, които не само мислят в тази посока, но и действат, т.е. правят магии и т.н. (конкретният случай, повтарям, изобщо не ме вълнува или интересува, за мен е важна принципната страна). Много се чудя дали да не използвам този коментар та да илюстрирам тезата си, че съзнанието на подобни хора съдържа представи, характерни за отдавна отминали епохи. Нещо повече, то отговаря на една съвършено друга култура, начин на мислене, философия на живота, мироглед или както още искате го наречете. Аз обикновено използвам примери, взети от политическия живот, примерно удивително е как последователите на руския диктатор Путин мислят тъкмо както се е мислело, примерно, в 30-те години на ХХ век и дори още по-рано, да речем, в епохата на Иван Грозни. Убийствата на политическите опоненти, които толкова често се случват в Русия, също са "метод" за уреждане на отношения, характерен за Средновековието или дори за древността. Но ето, и в случая около твърдението на "Коментатора от 23.03.15 г., 13:34" пак имаме такъв анахроничен начин на мислене: приписва се на опонентите ми ирационално поведение, характерно за отдавна отминали епохи, примерно правене на магии, урочасвания и не знам си какво още. Чудно е, че и в наше време има хора, които мислят по този начин. Аз наистина не мога да разбера как е възможно да се мисли така, но ето, този човек илюстрира превъзходно, че явно има такива хора, той самият с написаното от него потвърждава това. На коментатора, дето пък се опитва да философства предимно демонстрирайки някаква ерудиция и начетеност, ще отговоря отделно. Само искам тук да вметна, че опитите му да приравнява положението, характерно за една авторитарно-олигархична деспотична империя като путинска Русия, с положението в демократичния свят, са напълно несъстоятелни и са израз на един доста разпространен ценностен нихилизъм, който не успява да схване принципната разлика между двата начина на обществено развитие. Или пък въпросният другар не просто се е заблудил, а умишлено прокарва подобен род така изгодни за кагебистката диктатура твърдения, с оглед да си изкара надницата на интернетен пропагандист (трол), комуто е възложено да отговаря за натрапването на "единствено-правилното" мислене сред читателите на моя блог. Бих го посъветвал в тази посока все пак де се опитва да изобрети нещо по-оригинално, щото изтърканите му твърдения (аз ги определям като претоплена, ала прокиснала отдавна комуно-кагебистка идеологическа чорба) изобщо не хващат дикиш. Аз примерно ако му бях работодател отдавна да го бях уволнил за некадърност и за небрежно изпълнение на задължения82

та. Но явно КГБ доста е закъсало откъм свестни интернетни тролове щом се задоволява с подобни неспособни за възложената си задача последствени интернетни списувачи...

"Единство на думи и дела" по кагебистко-комунистически вторник, 24 март 2015 г.

"Всичко, което виждаме наоколо, е съблазън. Целият този богат и разкошен живот е дяволско изкушение..." Това заяви вчера скромният Патриарх Кирил в Новгород, а след това седна в своя Mercedes S600 Pullman и съпровождан от кортеж, състоящ се от шест Cadillac Escalade потегли за Москва...

Утопия ли е свободата, глупост ли е отдадеността ни на нея? сряда, 25 март 2015 г.

Попаднах на текст със заглавие Д-р Николай Михайлов: Живеем в духовна война; знаете, д-р Михайлов е нещо като "духовен гуру" на опитващите се да изглеждат дълбокомислени репортерки и най-вече на водещите на дълги и скучни магазинни телевизионни предавания, които, като разговарят с него, нямат друга грижа освен да създават у публиката впечатлението, че уж разбират смисъла на предълбоките думи на тъй маниерно-витиевато изразяващия се психиатър-богослов. Както и да е, изчетох текста току-що, даже намерих някои моменти, които ми се видяха интересни, особено ме впечатли ето този коментар около думи на Паскал, който безусловно съдържа една важна истина, която е добре да се знае от всички: У Паскал има следното изречение – колкото по-талантлив човек и по-дълбок е, толкова повече хората му изглеждат различни. Колкото попосредствен е, толкова повече му се струват еднакви. Ако всички ни се виждат едни и същи, това е упрек към собствената глава и собственото сърце. Трябва да се внимава... Интелигентен човек е г-н психиатърът, цена нямаше да има ако не беше толкова маниерен, но то човек без недостатъци има ли? Истински умните хора не се стараят да навират умността, учеността и образоваността си в очите и в ушите ни, тя при тях е някак незабележима. Г-н психиатърът обаче в моите очи се компрометира много когато не се посвени да изпълни някои мръсни политически поръчки, заради които стана такъв любимец на олигархичните медии. Та ето сега и опитите му да описва тъй красноречиво 85

"духовната катастрофа на западния либерализъм" ми се виждат доста подозрителни – особено когато като приятеля и съмишленика си Явор Дачков прави съответните метани, обърнат с лице на североизток, а пищните си задни части е обърнал към родината си. За тия, които хвалят "духовната мисия на православна Русия" и хулят "разкапалия се от разврата на свободата либерален Запад" сигур са отредени известна част от ония 20 милиона евра, които по сведения от медиите Русия била заделила – за да подкрепи своите тукашни мекерета, активно участващи в пропагандната война срещу европейска България. Имам чувството че и Дачков, и психиатърът не се гнусят от такива пари, такова чувство имам, пък и не ми изглеждат глупаци, дето ще работят "за идеята", един вид съвсем без пари – след като може и те да припечелят нещичко. Както и да е, това са дреболии. За пари или без пари пишещи (като мен), мислещите хора в една такава духовна пустиня, в каквато живеем, са все за адмирации. Ето, подкрепям г-н доктора и рекламирам словоизлиянието му. И същевременно призовавам към отпочването на една, чини ми се, потребна дискусия. Нейната тема предлагам да е ето каква: Утопия ли е свободата, глупост ли е отдадеността ни на нея? Можете да предложите и други формулировки на темата, никакъв проблем няма да търсим по-сполучлива формулировка. Но проблема си заслужава да бъде обсъждан. Пълно е наоколо с хора, които "имат едно наум" спрямо свободата, да не говорим за тия, които открито я ненавиждат. Ето даже докторът-психиатър, виждате, има доста забележки спрямо нея. Това е и централния пункт, по който се разминават западният свят и „руският мир”: руснаците щели били да изобретят отново "щастливо човечество", което превъзходно си живее и без тази "проклета буржоазна измислица", каквато е свободата. Те, горките, веднъж строиха този "щастлив свят", в ерата на комунизма, но построиха същински кошмар, сега пак щели да строят този път "руски мир", големи строители се извъдиха руските кагебисти, няма що! Ама иначе диванета, дето да им вярват, и у нас бол, да не говорим пък за продажници, които за некоя и друга рубла са способни направо на титанични подвизи! Е, толкоз, поставям темата и се оттеглям. Смятам и в сп. ИДЕИ да проведа такава дискусия, дискусия по подобна тема. И в предаването си по ПО-тв ("На Агората...") ще подам такава тема тия дни. Тъй че призовавам ви към участие. Бъдете здрави! Хубав да ви е денят! 1 коментар:

Анонимен каза: Опасявам се, че и тази дискусия в крайна сметка ще се изроди в махленска свада и ще се редуцира до въпроса „комунизъм или свобода“ със съответните ругатни и квалификации от рода на „товарищ комунист“, „другарю комуноид“ и под. Иначе това е интересна и голяма тема, по която може да се кажат много неща. Четох въпросния текст на д-р Михайлов и в някои неща съм съгласен, в други може да му се опонира. Свободата, разбира се, не е утопия, защото е въплътена на практика в модерните демокрации, които – без да са съвършени, понеже няма и не може да има съвършени общества – са най-добрите общества в историята на човечеството досега. Исторически, разбира се, свободата е била по-скоро изключение, отколкото правило. Също така не можем да се съгласим с тезата на Александър Дугин, че свободата и демокрацията са характерни особено за ранните и примитивни цивилизации, а у по-висшите вече има вождове, царе и т.н. Всъщност въпросът трябва да бъде разделен най-вече на две части: 1. Хубава и желателна ли е свободата? – и тук отговорът е еднозначно „да“ и 2. От това следва ли, че тя ще е вечна и непобедима? – и тук отговорът е „не“, защото никоя система, та била тя и най-хубавата, не е вечна. Специално свободата, както отбелязва Карл Попър още на, така да се каже, теоретично ниво носи в себе си семето на своята гибел, понеже в един момент тя започва да се приема като една даденост от хората, от което лесно може да се възползват нейните врагове – за да я унищожат. Така че въпреки своите достойнства тя не е гарантирана от разруха и гибел. Проблемът е в това, че в много случаи рационалните хора, които виждат предимствата на свободата, са по-малко и най-вече по-слабо активни от ирационалните хора, които по някакви си техни причини искат да унищожат свободата. Затова е важно разумът да надделее, иначе съвременният свободен свят е обречен на гибел, а точно това се наблюдава в момента – деградация и упадък на свободата, засилен държавен интервенционизъм във всички сфери, вкл. в икономиката и като резултат икономически упадък, дори колапс. Това са само бегло скицирани, съвсем несистематични, импровизирани мисли, темата е голяма и централна за нашето време.

Един друг скандален казус сряда, 25 март 2015 г.

Професор от СУ дава на съд докторанта от Кеймбридж От Алма Матер изразяват съмнение, че той е докторант в Кеймбридж Професорът по право на Софийския университет Иван Русчев е изпратил мейл до докторанта на Кеймбридж и възпитаник на Алма матер Златин Златев, че го предава на "компетентните органи в Република България за образуване на досъдебно производство" срещу него. Професорът е възприел поканата за доброволно изпълнение на Златин, в която докторантът иска 128 000 лири за причинени неимуществени вреди като "очевидна заплаха за разправа с мен, включително по съдебен ред, и очевиден опит за изнудване". Скандалът започна след като магистърът по право обвини ВУЗ-а, че го къса три пъти за докторантура, а преподавател му обяснил, че нивото му на интелигентност е ниско. Младежът твърди, че въпреки това е успял от тази година да стане докторант по гражданско право, но в Кеймбридж. Преподавателят проф. Русчев пък отвърнал, че Англия "очевидно има нужда от миячи на чинии". (Ето точните думи на въпросния професор: "Радвам се за Вас, г-н Златев, Великобритания е велика страна, именно защото може да си позволи лукса да приеме и посредствените хора от цял свят, вкл. и желаещите да мият чинии. В България е доста по-тесничко, има места наистина само за най-добрите. Дано и на Велика Британия да не й се налага да прокопса, 88

както за жалост България, с кадри като Вас. Наистина сте си намерили добре мястото." Бел. моя, А. Г.) От Софийския университет не отрекоха непремерените думи на преподавателя, но обясниха, че той е бил провокиран от провокативно поведение на младия мъж. Освен това от Алма Матер изразяват съмнение, че той е докторант в Кеймбридж. (Ето откъс от официалното съобщение на университета до медиите: "В публикацията се твърди, че впоследствие г-н Златев е приет за докторант в университета в Кеймбридж. Софийският университет няма възможност да провери достоверността на това твърдение, но от публикуваното във вестника факсимиле се вижда единствено, че приложеният сертификат потвърждава приемането на г-н Златев за подготвителен курс в университета", смятат от пресцентъра на Алма матер. В съобщението още пише, че Златев се е явил три пъти на кандидат-докторантски изпит в Юридическия факултет на Софийския университет. "Тъй като това се е случило в три различни години, изпитните комисии са били съставени от различни представители на Юридическия факултет. И трите пъти оценката, получена от г-н Златев, е била по-ниска от минимума, необходим за класиране."Бел. моя, А. Г.) Ето интересни коментари по този повод: Иван каза: Господи, събери си вересиите и започни със СУ! Уважаеми прости, неграмотни, закърняли, червеногъзи преподаватели в "Алма Матер", претенциите Ви надминават всякакви способности, които си фантазирате, че имате. Не е ли достатъчно, че хора като Вас изпъдиха почти всички можещи и знаещи млади хора, а и трябва публично да обиждате тези, които са дръзнали да Ви кажат "Не!" и да ви изобличат публично? Не се ли усещате, че малко по малко се унищожава всякаква сянка на съмнение, че живеете в собствен, нереален свят в който всички останали са длъжни да търпят Вашата некомпетентност, корумпираност, алкохолизъм, огромни претенции без никакво покритие, постоянни закъснения за занятия, шуробаджанащина и миризмата Ви въобще? Този свят е много малък и той свършва там, където свършват стените на СУ; ако излезете извън тях ще научите много неща за живота. Вие не сте нищо повече от поредния срам за България и причина хората да емигрират. Много скоро няма да има и един студент, който иска да се подлага на гаврата, наречена българско образование – и Вие ще умрете от глад, защото само за това сте компетентни. Мария каза: Отношение като Вашето от своя страна е причина да емигрират много преподаватели, които качествено си вършат работата. Е, това и фак89

тът, че кадърен специалист има много по-голям шанс за добра реализация в чужбина. Остават некачествените преподаватели и тези, които от силно патриотично или романтично академично чувство решават да посветят живота си на каузата да работят за образованието в България. Всъщност така е в почти всяка сфера. Вместо да обиждате помислете как бихме могли да им помогнем на тези, отдадените на добра кауза. Иван каза: Нещата не са точно така, както ги представяте. На първо място, не аз съм изгонил въпросния докторант в чужбина – да си припомним, че все пак той е главният герой на настоящата история. Не аз съм натоварен с институционалната отговорност на университетски преподавател – когато бях студент правех всичко което зависи от мен – спазвах всички правила, плащах си и идвах навреме на занятията; в замяна получавах гореизброените отношение, качество на преподаване, високомерие и отношение като към някой, който няма друга алтернатива. Не съм гонил никакви преподаватели в чужбина. Къде са добрите преподаватели, за които говорите? Ако са в чужбина, те нямат правото да коментират и да се обиждат на истината, изобличена от този студент. Ако са останали в България по родолюбиви поводи, кога се е чул техният глас? Излязъл ли е някой да заяви, че това не е правилно, че човекът от статията е свободен да замине където си пожелае и благородно да му пожелаят успех? Чува се единствено злобното квичене на въпросния преподавател, който – нека да припомним – не е допуснал студента до докторантурата в СУ (можем да се досетим за вероятните причини), казал му е, че е "не достатъчно интелигентен", а след като студентът е бил приет в Кеймбридж и е решил да изчисти името си публично и да получи правото си на отговор, е получил поредната обида – че щял да бъде мияч на чинии. Скоро не бях чел по-противно нещо – някой, който въпреки трудностите се е доказал и иска да съобщи колко е доволен, бива завлечен отново в помията чрез обиди от същия първоизточник. Институцията СУ тук мълчи, подкрепяйки изкуфелника. По същия начин се извъртяха когато ранобудните студенти снимаха онзи алкохолик Драгомир Драганов как го влачат по коридорите на Университета защото не можеше да ходи. Тогава казаха, че било забранено да се пие, но и да се окупира било забранено и затова нямало да го накажат. Университетът съществува заради студентите, а не заради преподавателите. Първо преподавателите трябва да са на ниво, а после да търсят сметка от студентите. Бо каза: Странно ми е поведението на СУ, като не отричат грозното, недостойно поведение на преподавателя – защо не са го уволнили или наказали 90

дисциплинарно? Дори не се извиняват, дори не признават, че е негова грешка!!!! Те просто са безгрешни!!! 10 стинки каза: Ахааа 128 хил лири се искат тук! Защо лири, защо точно толкова? Все едно. Резилът е за СУ и не е от днеска. Сами са си постигнали презрението на много хора. А младежът е решил да играе мръсно точно като адвокат. Такива стават или адвокати, или измамници и изнудвачи. След години ще си спечели същото презрение, ако не и по-рано.

Ще потърся отговора на важен и прелюбопитен въпрос А въпросът е: има ли все пак у нас странници и безумци, които могат да дръзнат да се охарчат, купувайки си философска, сиреч стойностна и смислена книга от български автор? сряда, 25 март 2015 г.

Я да си направя малко нещо като "реклама", поне да проверим дали някой ще се сети да направи донос срещу мен и от Фейсбук да ме накажат за това; изглежда само това ще спечеля от тази "реклама", ама да опитам де, то за опит пари не вземат – и, да се надяваме, не бият: Това, както забелязвате, са изображения на кориците на моите книги, а по-долу и на книжките на списание ИДЕИ, на което имам честта да съм главен редактор (и създател). Понеже от известно време съм уволнен от работа (повече от 30 години работих като скромен преподавател по философия, и в училища, и в университет съм работил в тия всичките години – пре92

ди бдителни администратори от образованието да ме изгонят отвсякъде и да ме уволнят по такъв параграф, че аз фактически съм лишен от преподавателски права!), та значи останах съвсем без доходи (вземете предвид и това, че водя вече месеци наред две изтощителни, много тежки съдебни дела, за да си върна някак правата по съдебен път, а знаете как човек като мен се охарчва по адвокати!), та затова пиша това нещо. Вземете предвид и това, че тия дни бдителните власти се сетиха да ми отнемат дори и пенсийката по инвалидност, няма да крия, много съм затруднен, не зная как ще си осигурявам в идващите месеци средства за съществуване. И затова пиша всичко това, страх ме е да не си помисли някой, че просто съм се полакомил да забогатявам като пускам таз "реклама". И тъй – простете за пространните принудителни разяснения! – ако някой все пак случайно се заинтересува как може да си набави някоя моя книга или книжка от списанието, давам следната информация как може да стане това: Ами просто е, пишете ми името в Гугъл, намирате блога ми, там в раздел КОНТАКТИ има всичките начини за връзка с мен (имейл, телефон, скайп и пр.); свързвате се с мен, правите поръчка и книгата или списанията ще ви бъдат изпратени още същия ден, без никакво оскъпяване; разходите по доставката са за сметка на издателя; нещо повече, можем да ви дадем и отстъпка от коричната цена, предвид това, че заобикаляме по този начин на разпространение алчните за печалба книжари (те, впрочем, вземат до 50% от цената на всяка книга!).

Та значи този е най-лесният начин да си закупите някоя моя книга. А що се отнася до цените, с оглед да не правя тук "поменик" с цени и да се излагаме "като кифладжии", дето има един израз, ще кажа за ориентация следното:

Цените на моите книги, които са издадени от издателство ИЗТОКЗАПАД, варират от 18 лв. (най-дебелата моя книга, Изворите на живота, тя е с 520 страници), през 10-12 лева за по-средните по обем книги (200-300 стр.), и, накрая, 5-6 лв. струват най-малките мои книги, това са предимно учебни помагала по философските предмети, изучавани в гимназиите, те са с обем 120-150-160 стр.). Що се отнася до изданията на моите книги, писани и отпечатвани след 2011 година, когато дойде именно последната и още неотиваща си криза, то тия книги са печатани в бутиков тираж, тяхната цена малко повисока, те варират от 10-12 лв. за книги с обем 180-250 стр.). За тях, за жалост, предвид ограничените бройки и високите производствени разходи отстъпка (отбивка) от цената не можем да правим. С изключение на понеплатежоспособните купувачи, примерно пенсионери, безработни, ученици и студенти, но това вече е предмет на уговорка за всеки конкретен случай. Що се касае до цените на списание ИДЕИ (с изключение на първите две-три книжки, тиража на които подарихме почти изцяло на градски, селски, читалищни, училищни и пр. библиотеки и поради това са отдавна изчерпани, те вече са библиографска рядкост!) имаме всички останали броеве на списанието, включително и от международното му издание; техните цени са от 5.00 лв.

Щом се освободим от дефектите на калпавото си образование, имаме всички шансове да преуспеем по пътя на мисълта сряда, 25 март 2015 г.

Вчера по темата за здравомислието – виж: У нас е налице все един и същ стереотип, според който да уважаваме другата личност ни се струва, че е "прекален разкош" – не успях да си завърша текста, поради това, че трябваше да пътувам (наложи ми се да ида до родния си край, бях в Долна баня). Тази сутрин се отплеснах с други неща, които обаче са много ценни за мен и имат отношение към темата ми за здравомислието: виж ПОКАНА ЗА ДИСКУСИЯ: Утопия ли е свободата, глупост ли е отдадеността ни на нея? и също И по скандалния казус – докторант в Кеймбридж бе обявен за некадърник от "академичните" бюрократи от СУ – се стигна до съд. Тия две публикации ми доставят обилен емпиричен материал за тълкуване, ала засега се въздържам, по прозаична причина: и днес времето не ми стига изобщо (започнах да работя по композирането на новата книжка на списание ИДЕИ), изобщо не съм слънце, че навсякъде да успея да огрея. Но ето все пак да си довърша работата по вчерашната дискусия, в смисъл да си изпълня обещанието да отговоря на оня същия опитващ се да философства коментатор, който обикновено не постига кой знае какво, но иначе не може да му се отрече, че поне най-усилено се мъчи да демонстрира ерудицията, начетеността, образоваността си. Ще отговоря на въпросното анонимно лице (Но може ли анонимникът изобщо да има... лице? Това е 95

един твърде интересен проблем!) пункт по пункт, с оглед да е встъпим в диалог, макар и задочен: Анонимен каза: «А най-обичайният механизъм е човек, пак заради икономия на сили, направо да взаимства готови обяснителни или разсъдъчни схеми (модели, клишета, шаблони, "калъпи" и пр.), в които по-лесно да помести своята нужда от разбиране – и така именно възниква илюзията, че е разбрал, че си е обяснил нещата…» – точно така, затова хората безкритично приемат и разни уж „научни” теории като ТО на Айнщайн или съвременната космология, общоприетите схващания за рухването на комунизма и т.н. Но не само обикновените хора, а и учените често са като глутница кучета, които вкупом тичат по фалшива следа. Ангел Грънчаров каза: Вижте сега, мен точно не можете да объркате или да ме подведете, поне не се напъвайте да го сторите. Също не можете кой знае колко да ме впечатлите с претенцията си, че сте запознат дотолкова с теорията на относителността на Айнщайн, че да сте стигнал до заключението за нейната "несъмнена ненаучност". Между другото ако имахте поне най-минимална философска образованост, за каквато претендирате, щяхте да знаете, че тъкмо сред "ненаучните" теории се намират най-ценните в чисто философско отношение идеи, тъй че силогизмът Ви "Теорията на Айнщайн е ненаучна, сиреч, не струва", в моите очи звучи именно като едно дилетантско изфърляне, което не струва и счупен грош. Апропо, т.н. обикновени хора, за които Вие се изразявате винаги общо, използвайки нищо незначещата дума "хората", изобщо не ги интересува нито общата теория на относителността на Айнщайн, нито пък разните конспиративистки теории за възникването, възхода и краха на комунизма, към които Вие специално сте тъй страстно пристрастен. Общо взето нещото, наречено от Вас "хората", не се интересува от абсолютно нищо и то по простата причина, че зад туй страховито нещо, наречено от Вас "хората", не стои нищо: близко до ума е, че "хората" като такива не съществуват, има всякакви хора, хората са най-различни, сред тях има и такива, представете си, които се интересуват и от философия, и то на едно по-високо, автентично ниво. Сиреч, интересуват се от мислене. Пък и го практикуват понякога, за разлика от Вас. Анонимен каза: Пропагандни машини е имало и винаги ще има, путинова Русия е само един пример от многото. Да се мисли, че в старите демокрации хората не са обект на непрекъснати манипулации, е наивно. Това не означава непременно, че има някакъв страшен международен заговор, но опитите за манипулации никога не секват. Съвременното потребителско общество с безкрайните реклами, сапунени сериали по телевизията и т.н. не води до 96

нищо друго, освен до масово оглупяване на затъпяване. А и новините по електронните медии и т.нар. „анализи” в западните печатни медии въобще не заслужават това име. Ангел Грънчаров каза: Аз вече Ви отговорих по-преди по тоя пункт. Тук ще добавя само, че си позволявате да дрънкате врели-некипели за т.н. "потребителско общество"; пазете се от общи приказки, опитвайте се да мислите когато пишете, не знам защо толкова много Ви задоволява повтарянето на разни лесни за запомняне клишета, изработени обикновено навремето от разните пътуващи проповедници на комунизма. Те са на такова ниско ниво, в тях отсъства каквато и да било мисъл, че просто ми е под достойнството да си губя времето да ги опровергавам, те и не заслужават такава чест. Анонимен каза: Колкото до разграничението „разум” и „разсъдък”, то на битово ниво тези понятия често се смесват и припокриват. Вярно е, че философите особено от Кант насам понякога се опитват да ги разделят и разграничат (Vernunft-Verstand), но това според мен носи доста изкуствен характер. Внасям проблема за ТО не за да демонстрирам познания. Такива просто са необходими ако се занимаваме с философия на науката. С ТО искам да покажа, че тя е някаква аберация, отклонение от нормалното мислене и „здравия разум” и дори само поради това е неприемлива. Ангел Грънчаров каза: На "битово ниво" изобщо не ме вълнува какво правят "хората", щото там явно се занимават с всичко друго, но само не с мислене. А с твърдението си, че философското разграничение между разсъдък и разум "носело доста изкуствен характер", Вие просто без капка неудобство демонстрирате, че не сте положил и най-минимално усилие да разберете що е разсъдък и що е разум. Който не разбира що е разсъдък и що е разум, разбира се, няма никакво право да говори и за „здрав разсъдък”, и за „здрав разум”. Аз се постарах да изясня главното в различието между двете, но Вие изглежда сте се изморил и не сте направил нужното да разберете, вероятно с оглед да спестите някоя и друга своя интелектуална сила. Твърдението Ви "С ТО искам да покажа, че тя е някаква аберация, отклонение от нормалното мислене и „здравия разум” и дори само поради това неприемлива" направо е шедьовър по немислене. Опитайте се да си отговорите на най-прости въпроси от рода на: "Що е мислене?", "Що е нормално мислене?", "Що е ненормално мислене?", "Що е разум?", "Що е здрав разум?" и пр. Очевидно е, че се мъчите да боравите с понятия, за които не сте наясно що означават. Това е най-характерен признак за еквилибристика с думи, нямаща никакво отношение към мисленето. Не зная на каква възраст сте, но моите ученици от 9-ти клас, които са учили при мен логика, са значително по-напреднали от Вас, дори и най-изостаналите тройкаджии доста по97

добре боравят с понятията и причината за това е, че са привикнали да постигат най-напред техния смисъл. Анонимен каза: И не се отплесвам, още в началото казах, че ще пиша за здравия разум в науката, не в ежедневието. Разбира се, за да се дискутира за философия на науката са необходими много познания. Това не означава, че трябва да си гений, просто трябва да си занимавал с това. Затова не се учудвам, че повечето хора няма какво да кажат конкретно по темата, респ. казаното им се струва „еквилибристиката с думи” и т.н. Ако има нещо, което се опитвам да избягвам, това е точно „еквилибристика с думи“ и да се изразявам точно и конкретно. Ангел Грънчаров каза: Казах Ви, за да пишете за "здравия разум", то първом положете усилия да схванете що е разум. За да мислите за "философия на науката" първом изобщо не е зле да опитате да си уясните що е философия и що е това наука, щото по най-очебиен начин си личи, че съвсем не сте наясно с тия неща. Самият израз "философия на науката", ако се разбере подобаващо, е нещо от нивото на висш пилотаж и в областта на философията, и в областта на науката, до това ниво достигат само малцина избраници. Но съвсем не тия, които още не са разбрали що е наука и що е също така философия. Анонимен каза: Между другото Хюм има едно прочуто и малко странно изказване, което не е лесно да се тълкува: „Reason is, and ought only to be the slave of the passions, and can never pretend to any other office than to serve and obey them.“, т.е. „Разумът е и трябва да бъде само роб на страстите (емоциите, чувствата) и никога не може да претендира да прави нещо друго, освен да им служи и да им се подчинява.“ Как да интерпретираме това? Ангел Грънчаров каза: Изобщо, ама изобщо не е странно твърдението на Хюм – не е странно обаче за ония, които имат все пак известна смислена представа за това що е разум. Вие такава, както сам демонстрирате с признанието си ("че не било лесно да се тълкува мисълта на Хюм”), явно нямате. За мен, примерно, тезата на Хюм е напълно разбираема, аз по-горе (в пораншна част на поредицата си за здравомислието) вече дефинирах що е разум, ако го бяхте прочел и ако бяхте положил усилия да сфанете, сега изобщо нямаше да се чудите на думите на Хюм. Но Вие явно като четете неща, които Ви звучат "неясно" (само щото не наподобяват обичайните клишета, с които гъмжи Вашият ум), не ги удостоявате с никакво внимание – понеже Ви тресе манията, че всичко си знаете и всичко си разбирате, сиреч, 98

че няма нищо ново, което да може да Ви накара поне да се замислите. От опита ми добре зная, че немислещите хора са най-вече от средите на ония, които живеят с илюзията, че всичко си знаят – и по тази причина не виждат смисъл да мислят. И не чувстват такава потребност. Тия нещастници са позле и от природните дебили. Щото сами са осакатили душата си. Пиша Ви тия неща в една пределно откровена форма, без изобщо да Ви щадя – с крехката надежда, че само така мога отчасти да Ви помогна. Трябва да изпитате и да преживеете голямо унижение, дотам, че в един момент сам да се погнусите от себе си. И едва на тази база ще можете да очистите душата си от въпросните мании и претенции за всезнайство. Ако Ви щадя, такъв ефект никога не може да се постигне. А аз, както знаете, съм доста човеколюбив човек. Понякога на нас, човеколюбивите, ни се налага да показваме жестокост – то е именно за доброто на страдащите от толкова много пороци наши ближни, на човеците, дето щъкат наоколо и изобщо не се питат какво търсят и какво искат, за какво следва да живее човекът и т.н. Успехи Ви желая! Щом направите нещо за да се освободите от дефектите на калпавото си образование, имате всички шансове да напреднете много по пътя на мисълта. Не само Вие, а и всеки друг, аз винаги говоря по принцип, но някои песоглавци, не разбиращи това, много ми се обиждат... проблемът си е изцяло техен.

Примери за разпространени представи, нямащи нищо общо с реалността – и с истината сряда, 25 март 2015 г.

Четверть россиян считает, что их страна — лидер мировой экономики Четверть граждан России (24%) считает, что их страна является мировым экономическим лидером или находится в первой десятке государств с самой развитой экономикой. Об этом свидетельствует опрос фонда «Общественное мнение», пишет «Левый берег».

Осъден антиваксер в Германия 100

Разбира се, г-н Ланка е заявил, че ще обжалва решението, продължавайки до последно да защитава собствената си правота. До момента на списването на тази статия не е известно да е започнал процедурата по обжалване на решението, срокът за което бързо изтича. Щефан Ланка е немски биолог, активист на анти-ваксинационното движение и един от създателите на мита, че вирусите не съществуват. Сред множеството му публични изяви през годините стоят такива ярки примери като кампания за отричане на причинно-следствената връзка между ХИВ вируса и СПИН, а напоследък – кампания, отричаща съществуването на вируса морбили, известен още като шарка. За да увеличи ефекта на твърденията си, г-н Ланка, който иначе носи академичната степен „Доктор” и през 80-те години действително се е занимавал с научна дейност, през 2011-а година обявява награда от 100 000 евро за първия човек, който докаже съществуването на вируса на шарката – заболяване, което според него се причинява психо-соматично, а не, както е известно от век насам, поради инфекциозния му характер или съответно от открития преди няколко десетилетия особено опасен вирус.

Обявата му буквално гласи следното: “Защото знаем, че вирусът морбили не съществува, тъй като според биологията и медицинската наука той не може да съществува, както и защото знаем каква е истинската причина за заболяването, искаме чрез тази обявена награда да провокираме хора101

та да просветят себе си, за да може просветените да помогнат на непросветените и просветените да повлияят на властта.” (Прочети ДО КРАЯ) 2 коментара: Анонимен каза: Ами ако приемем любимия на Запада критерий за развитието, силата и мощта на една страна, а именно БВП, Русия е на 8-9 място на света, т.е. наистина в първата десетка с най-развита икономика. Вярно е, че руската икономика е до голяма степен суровинна, което е както плюс, така и минус. Да не забравяме обаче, че хората могат без много от дрънкулките на пазарната икономика като смартфони, но не могат без нефт, газ и други суровини, които произвежда именно Русия. В този смисъл руската икономика е реална, противопоставена на виртуалната икономика особено на деиндустриализираните англосаксонски страни. Освен това около украинската криза и санкциите аз се занимах малко по-задълбочено с руската икономика и се оказа, че тя не е чак толкова зависима от приходите от нефт и газ, както обикновено се мисли. Факт е, че тя се държи учудващо добре на фона на силно падналите цени на енергоносителите и сравнително леко понася санкциите, а рублата дотук устоя на санкциите и спекулативните атаки срещу нея и напоследък дори поскъпва леко на фона на падащите цени на нефта, което е учудващо. Всъщност истината е, че няма икономика на света в момента без проблеми, а американската си е направо пред колапс, така че на този фон Русия, без, разбира се, да е цъфнала и вързала, даже не стои чак толкова зле. Подробности за Щефан Ланка не знам, но не се подигравайте на възгледите му. Вируси все пак вероятно съществуват, но техният произход може би не е такъв, както смята официалната наука и има сериозни индикации, че специално СПИН не се предизвиква от вирус. За вируса на шарката не знам, тук трябват специални проучвания. Въобще не бързайте да се подигравате на алтернативни научни възгледи. Макар че светът е пълен с идиоти, шарлатани и псевдоучени, има и сериозни алтернативни учени. Много от общоприетите днес теории някога са били обявявани за безумни и нямащи нищо общо с реалността и истината, например че Земята е й кръгла и се върти около Слънцето или че са възможни ракети и самолети и мн. др. Аз лесно бих могъл да разширя списъка на погрешните разпространени представи, към тях принадлежат например ТО на Айнщайн, големи сегменти от физиката на елементарните частици, съвременната космология, славянският произход на българите, общоприетите схващания за рухването на комунизма, много от възгледите за Втората световна война, глобалното затопляне и мн. др. Така че не слушайте само

102

какво ви говорят mainstream-учените, те не са богове и много често са като глутница кучета, които вкупом тичат по фалшива следа. Ангел Грънчаров каза: Смирено благодарим за това, че ни представихте тъй изчерпателно кагебистката пропагандна доктрина за съвременния свят! :-) Изречението, съдържащо примерно ето тази нелепица "... американската икономика си е направо пред колапс..." е същински шедьовър на празнословието... както и това, че руската икономика била „твърде реална” и пр. :-)

103

Професор Преображенски за разрухата четвъртък, 26 март 2015 г.

Заслужава да се чуе. Класика! Ето тук точния текст, взел съм го оригинала: Столовая наполнилась неприятным синим сигарным дымом. Пес дремал, уложив голову на передние лапы. – Сен-Жульен – приличное вино, – сквозь сон слышал пес, – но только ведь теперь же его нету. Глухой, смягченный потолками и коврами хорал донесся откуда-то сверху и сбоку. Филипп Филиппович позвонил и пришла 3ина. – 3инушка, что это такое означает? – Опять общее собрание сделали, Филипп Филиппович – ответила Зина. – Опять! – горестно воскликнул Филипп Филиппович. – Ну, теперь, стало быть, пошло. Пропал Калабуховский дом. Придется уезжать, но куда, спрашивается? Все будет как по маслу. Вначале каждый вечер пение, затем в сортирах замерзнут трубы, потом лопнет котел в паровом отоплении и так далее. Крышка Калабухову. 104

– Убивается Филипп Филиппович – заметила, улыбаясь 3ина и унесла груду тарелок. – Да ведь как же не убиваться! – возопил Филипп Филиппович. – Ведь это какой дом был! Вы поймите! – Вы слишком мрачно смотрите на вещи, Филипп Филиппович – возразил красавец-тяпнутый – они теперь резко изменились. – Голубчик, вы меня знаете! Не правда ли? Я человек фактов, человек наблюдения. Я враг необоснованных гипотез. И это очень хорошо известно не только в России, но и в Европе. Если я что-нибудь говорю, значит, в основе лежит некий факт, из которого я делаю вывод. И вот вам факт: вешалка и калошная стойка в нашем доме. – Это интересно... "Ерунда – калоши. Не в калошах счастье – подумал пес – но личность выдающаяся". – Не угодно ли – калошная стойка. С 1903 года я живу в этом доме. И вот, в течение времени до марта 1917 года не было ни одного случая – подчеркиваю красным карандашом "ни одного"! – чтобы из нашего парадного внизу при общей незапертой двери пропала бы хоть одна пара калош. 3аметьте, здесь двенадцать квартир, у меня прием. В марте семнадцатого года в один прекрасный день пропали все калоши, в том числе две пары моих, три палки, пальто и самовар у швейцара. И с тех пор калошная стойка прекратила свое существование. Голубчик! Я не говорю уже о паровом отоплении. Не говорю. Пусть: раз социальная революция – не нужно топить. Так я говорю: почему, когда началась вся эта история, все стали ходить в грязных калошах и в валенках по мраморной лестнице? Почему калоши нужно до сих пор еще запирать под замок и еще приставлять к ним солдата, чтобы ктолибо не стащил? Почему убрали ковер с парадной лестницы? Разве Карл Маркс запрещает держать на лестнице ковры? Где-нибудь у Карла Маркса сказано, что второй подъезд Калабуховского дома на Пречистенке следует забить досками и ходить кругом через черный двор? Кому это нужно? Почему пролетарий не может оставить свои калоши внизу, а пачкает мрамор? – Да у него ведь, Филипп Филиппович, и вовсе нет калош... – заикнулся было тяпнутый. – Ничего подобного! – громовым голосом ответил Филипп Филипповичи и налил стакан вина. – Гм... Я не признаю ликеров после обеда, они тяжелят и скверно действуют на печень... Ничего подобного! На нем есть теперь калоши, и эти калоши... мои! Это как раз те самые калоши, которые исчезли весной 1917 года. Спрашивается, кто их попер? Я? Не может быть. Буржуй Шаблин? (Филипп Филиппович ткнул пальцем в потолок.) Смешно даже предположить. Сахарозаводчик Полозов? (Филипп Филиппович указал вбок). Ни в коем случае! Да-с! Но хоть бы они их снимали на лестнице! (Филипп Филиппович начал багроветь.) Какого черта убрали цветы с площадок? 105

Почему электричество, которое, дай бог памяти, потухало в течение двадцати лет два раза, в теперешнее время аккуратно гаснет раз в месяц? Доктор Борменталь! Статистика – жестокая вещь, вам, знакомому с моей последней работой, это известно лучше, чем кому бы то ни было другому. – Разруха, Филипп Филиппович! – Нет, – совершенно уверенно возразил Филипп Филиппович, – нет. Вы первый, дорогой Иван Арнольдович, воздержитесь от употребления самого этого слова. Это – мираж, дым, фикция. – Филипп Филиппович широко растопырил короткие пальцы, отчего две тени, похожие на черепах, заерзали по скатерти. – Что такое эта ваша "разруха"? Старуха с клюкой? Ведьма, которая выбила все стекла, потушила все лампы? Да ее вовсе не существует! Что вы подразумеваете под этим словом? – яростно спросил Филипп Филиппович у несчастной деревянной утки, висящей кверху ногами рядом с буфетом, и сам же ответил за нее: - Это вот что: если я, вместо того, чтобы оперировать, каждый вечер начну у себя в квартире петь хором, у меня настанет разруха. Если я, посещая уборную, начну, извините меня за выражение, мочиться мимо унитаза и то же самое будут делать 3ина и Дарья Петровна, в уборной начнется разруха. Следовательно, разруха не в клозетах, а в головах. 3начит, когда эти баритоны кричат "Бей разруху!" – я смеюсь. (Лицо Филипп Филиппович перекосило так, что тяпнутый открыл рот.) Клянусь вам, мне смешно! Это означает, что каждый из них должен лупить себя по затылку! И вот, когда он вылупит из себя всякие галлюцинации и займется чисткой сараев – прямым своим делом, разруха исчезнет сама собой. Двум богам нельзя служить! Невозможно в одно и то же время подметать трамвайные пути и устраивать судьбы каких-то испанских оборванцев! Это никому не удается, доктор, и тем более людям, которые вообще, отстав от развития европейцев лет на двести, до сих пор еще не совсем уверенно застегивают собственные штаны! Филипп Филиппович вошел в азарт, ястребиные ноздри его раздувались. Набравшись сил после сытного обеда, гремел он подобно древнему пророку, и голова его сверкала серебром.

106

Чрез ХААРП ни облъчвали и ни правели привърженици на демокрацията и на свободата! четвъртък, 26 март 2015 г.

Българин показа оръжието, което предизвиква всички смъртоносни катаклизми (ВИДЕО) И пчелите били жертва на ХААРП: изведнъж, омаяни, пчелите си губели разсъдъка и тръгвали неизвестно къде, към гибелта си! Единственото, което щяло да ни спаси от пустите американци с техния проклет ХААРП, била... вярата в... добрия чичко Путин, който с танковете си щял да завладее Америка – и щял по този начин завинаги да спаси прогресивното човечество от съблазните на свободата! :-)

107

В духа на демократизма ще проведем "гражданска инспекция" на проблемите в нашите училища сряда, 25 март 2015 г.

Според обявена в сайта на РИО-Пловдив инициатива тия дни се провеждат "Дни на отворени врати в институциите от образователната система в област Пловдив за повишаване доверието на обществото"; в тия дни гражданите могат да отидат в училищата и да видят какво става, да поставят разни, в това число и неудобни въпроси на властващите чиновници и т.н. Хрумна ми: искате ли утре, 26 март, да отидем примерно в ПГЕЕ-Пловдив (или в Хуманитарната гимназия, примерно, където според графика за посещенията, изготвен от РИО-Пловдив, утре ще има ден за посещения) и да разгледаме, а също и да поговорим с ръководството, ей-така, в качеството ни на ангажирани с проблемите на образованието граждани? Аз бих отишъл, ако се намерят в целия Пловдив още един-дваматрима доброволци да дойдат с мен, бихме могли да отидем за да видим как ще бъде възприета нашата "гражданска инспекция", а, искате ли да проведем един такъв чудесен експеримент? Желаещите да дойдат с мен да ми се обадят на имейла, има го в блога ми, ще сформираме група и ще отидем, моля, не се бутайте на опашката за записване, има място за всички! :-)

108

Ако упорствате ще ви направим "мечка": то бива демокрация, но това вашето не се търпи! четвъртък, 26 март 2015 г.

Вчерашната публикация по темата за здравомислието, по която смятам да напиша цяла книга, беше озаглавена Щом се освободим от дефектите на калпавото си образование, имаме всички шансове да преуспеем по пътя на мисълта; тази сутрин ще трябва да продължа оттам, докъдето стигнах в нея. А по-раншната публикация по същите тия проблеми беше със заглавие У нас е налице все един и същ стереотип, според който да уважаваме другата личност ни се струва, че е "прекален разкош" и там има коментари, на които още не съм отговорил, ще се наложи да им отговоря; ще ми се книгата за здравомислието да е пределно диалогична, като в случая имам прекрасната възможност да съотнасям два стила на мислене – и така да илюстрирам принципните си постановки. Но в началото на днешното разсъждение ми се ще да поставя и един по-същностен проблем. Ще тръгна оттук: не зная дали вие сте забелязали, но общо взето всичко, за което разговаряме и спорим, по един най-естествен начин може да бъде отнесено като пример и илюстрация по темата за здравомислието – и, респективно, за нездравомислието, за болното съзнание, чиито представи изобщо не съответстват на реалността. Аз с удивление тия дни установявам, 109

че във всичките тия години, в които редовно си водя блог, всеки ден друго не правя освен да изобличавам едно нездраво, но за сметка на това доста разпространено у нас съзнание. А като се замисля откривам, че май това нещо съм го правил през целия си съзнателен живот. Изглежда то е и всекидневната задача на философа, занимаващ се с най-важното нещо: как хората да оздравяват съзнанията си, как да лекуват болните си съзнания, как да се проникват от един здрав реализъм, как да привикват да гледат на съществуващото трезво, с един неизкривен поглед, адекватно и автентично. Да се опитваме да изобличаваме и да изкореняваме неверните си представи, да развиваме съзнанието си, да го обогатяваме, стремейки се да долавяме цялостния човешки смисъл на нещата, е онова, което е главно в заниманията на автентичния философ, на опитващия се да живее автентично човек, щото философът по идея не е нищо друго освен точно това: опитващ се да живее автентично човек. Тъй че темата за здравомислието, която напоследък излезе на преден план в моите занимания, всъщност е кристализация на всичко онова, което аз винаги съм правил, е осъзнаване на това, което аз фактически всеки ден съм правил. А да се бориш с илюзиите, със заблудите, с глупостите на хората, няма как, е тъкмо нещото, което всеки ден прави автентичният философ. Философът, който иска да остане верен на задачата и на мисията си – независимо от всички рискове. Ще дам в тази връзка един пример, по своя си обичай, за да илюстрирам мисълта си. Всъщност, ще разкажа една история, свързана с описанието и с вникването в психологическата ситуация, в която е потопен, така да се каже, автентичният философ, отдаден на своята задача. Разбира се, че на хората, които така сърдечно са привързани към заблудите и към ограничеността си, изобщо не им е приятно да има наоколо някой, който постоянно да е на различно мнение, да ги критикува, да ги осмива, ако се наложи, да изобличава грешките им. Затуй за колективите, съставени предимно от всеотдайно немислещи хора с инертна, неподатлива на развитие мисъл е крайно неприятно съжителството с философ, който е верен на задачата си. Те търпят до известно време такъв човек, в един момент обаче, дето се казва, търпението им се изчерпва, те не издържат и обявяват бунт срещу него. Разбира се, тълпата от немислещи си има свои лидери, водачи, има си знаменосци и т.н. В авангарда на тия борби на живот и смърт срещу толкова неприятните им мислещи хора са се разположили комфортно най-вече завистливците, най-изтъкнатите некадърници, злобните, ограничените не само в душевно и личностно, но дори и в умствено отношение хора. Въпросните активисти на борбата срещу личностите са способни на какви ли не мерзости, те не мирясват докато не съсипят живота на "дразнителите" си. Предполагам няма нищо по-дразнещо за един немислещ комуноиден темерут от гледката на един свободно мислещ и достоен човек, чиято личност е богата, плодовита и свободно изявяваща талантите си. Да си човек 110

и личност в такава среда наистина е проклятие. Вие специално усещали ли сте това нещо? Питам усещали ли сте го някога върху себе си, преживели ли сте го някога на свой гръб? В тия борби няма как да има индиферентни и стоящи встрани, не, тия борби са така увличащи, че в тях участват всички, разположени на двете страни на барикадата. За жалост, в нашите условия обикновено става така, че способните личности, ония, които заслужават да бъдат смятани за личности, обикновено не си сътрудничат, не си взаимодействат, не обединяват силите си; всеки остава обикновено съвсем сам. Това е един крайно интересен проблем, свеждащ се до това да разберем защо из нашите простори солидарността и подкрепата – и то по съвсем чисти хуманни и ценностни подбуди! – е така рядко срещаща се. Но нека да опитам да опиша въпросната типична екзистенциална и психологическа ситуация възможно най-релефно. Всъщност в живота ми до този момент могат да се определят няколко периода, в които съм преживявал подобни толкова важни за формирането и за изявите ми като личност ситуации. Първо, това е периода на моите ученически години, особено годините на гимназиалното и на университетското ми образование; тия два подпериода биха могли да се обособят и като отделни периоди. Две години бях войник, да приемем, че този период може да се отнесе към периодите на моето формиране като личност в гимназията и в университета. Знайно е, аз учих философия в Русия, в Санкт-Петербург, това си има своето значение, аз за този период съм писал, както и за периода на формирането ми като личност в ученическите ми години. На тия начални периоди няма тук да обръщам никакво внимание. Откакто се дипломирах и започнах работа – това се случи в далечната 1983 г. – та досега животът ми може да се подраздели на няколко големи периода: първо това е времето на моето житие-битие и на борбите ми за личностен идентитет в състава на прословутата катедра по "марксизъмленинизъм" в ПУ, където работих 7 години (1985-1992 г.); в тази катедра попаднах след като издържах конкурс за асистент по философия. В този период се случиха много интересни случки и събития – като най-знаменателното е учредяването от моя милост на т.н. Философски дискусионен клуб "Аристотел", нарекохме го така, щото се бяхме увлекли по мисълта, че Аристотел е живял в древния Филипополис в годината, в която е трябвало да бяга от Атина – за да не го сполети съдбата на Сократ; впрочем, в Перник тогава беше основан клуб на името на Сократ, аз знаех за това и по тази причина пловдивският клуб нямаше как да вземе името на Сократ за свой патрон. В скоби казано, основател на пернишкия клуб "Сократ" беше моят приятел Райчо Радев, с когото и досега поддържаме най-добри отношения, предвид борбите ни за едно ново и съвременно образование. Битката ми с партийната "нàучна" номенклатура в ПУ беше епична, още се разказват истории за онова време; е, разбира се, в един момент, дето 111

се казва, на другарите "им преля" от мен и те направиха нужното за да ми отмъстят и да ми подготвят уволнението; за тази акция им бяха нужни обаче горе-долу поне 4-5 години, в които борбите ни наистина бяха епични. За съпоставка ще кажа, че уволнението ми през миналата година от ПГЕЕ-Пловдив, където съм работил цели 14 години (като преподавател по философия и гражданско образование) беше подготвено и осъществено от една активна администраторка, назначена за директорка от ГЕРБ, само за някакви си една-две годинки, което иде да покаже, че днешните врагове на личностното отношение, на личностния манталитет са значително по-напреднали и поумели в битките си с по-изтъкнатите неудобни им личности – в сравнение с някогашните партийни другари. На тия, на които това твърдение им изглежда парадоксално, ще ги посъветвам да вземат предвид това, че днешните времена са значително по-динамични, от което следва, че въпросните активисти са станали и по-настойчиви – вероятно защото и ненавистта им към личностите е значително по-силна. (Нека да вземем предвид и това съображение, че все пак в ония времена преди 1989 г. и в първите години след нея личностните изяви на свободолюбивите бяха значително по-скромни, предвид това, че диктатурата беше безпощадна към подобен род прояви, пък и страхът беше на висота.) Както и да е, след като другарите ме изритаха от ПУ (шест месеца след моето изгонване печално известната катедра по "марксизъм-ленинизъм" беше закрита от правителството на СДС, което обаче не попречи на другарите скоро да се върнат пак там, където сега още доживяват старините си, наметнали си мантиите на "академици", с извинение!), те успяха да пропъдят и философията от университета. Е, тогава именно на мен ми се наложи да тръгна подир прокудената философия: станах гимназиален учител, щото тогава именно един министър-философ, покойният проф. Н.Василев, Бог да го прости, въведе основните философски предмети като учебни предмети в гимназиите. Значи в периода 1992-2000 година аз бях скромен гимназиален учител по философия в едно квартално училище в Пловдив; тогава обаче, именно в 1994 г., основах и своя частен Център за развитие на личността HUMANUS, в който с група съмишленици започнахме усилена работа по разработването на една нова, съвременна образователна технология, много работа свършихме за тия години, в които аз общо взето се отдадох на какви ли не активности, но най-вече на писане; в оня период написах главните си философски книги, плюс учебни помагала по всички изучавани в гимназиите философски предмети. Всичките разработени на една модерна основа – и коренно разминаващи се с догмите на командно-бюрократичната педагогика и дидактика, господстваща в неразградената и до ден днешен тоталитарна образователна система на България. В 2000-та година аз станах щатен преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив и това е последният период от 112

моята многостранна дейност на попрището на образованието. Знаете, въпросната администраторка, която успя за няколко години да се разправи с мен и да ми отмъсти за всичките ми "грехове", ме уволни по смехотворния параграф "пълна некадърност", "абсолютно негоден за системата", "липса на всякакви качества да бъде учител" и пр., тя по този начин успя да ме лиши де факто от преподавателски права, поради което сега си има твърде сериозни проблеми с правосъдието; подсъдима е по две заведени от мен съдебни дела. Та ми се ще да разкажа един много показателен случай, за който сякаш най-малко съм писал, именно, аз съм разказал за него в едно есе в моята книга Страстите и бесовете български (с подзаглавие "Кратка психологическа история на съвременна България"). Ще разкажа един случай, в който в пълнота може да се усети и разбере онази толкова интересна и в същото време пагубна ситуация, в която абсурдността на т.н. "колективи" довежда до пълно изчезване на личността и на личностното; и при това примерът ми ще бъде не просто красноречив, а потресаващо плътен и при това изцяло достоверен, въпреки убийствената му, ако мога да се изразя така, абсурдистка невероятност. Стига се до положение, при което хората от въпросния "колектив" сякаш изгубват човечността си и стават подобни на някакви уплашени животни. Интересното е, че в случая ще представя ситуацията в един квартален клуб на СДС в далечните вече, но паметни 1997-1999 г. Ще се наложи да опиша създалата се ситуация възможно най-плътно. Като човек с демократични и свободолюбиви убеждения и ценности съвсем естествено е, че аз в годините след 1989-та винаги съм бил привърженик на СДС, на автентичното СДС, щото имаше и СДС-та ментета, "с тирета" и пр., всички си спомняме как ченгетата създадоха разните му там "СДСлиберали", с оглед да осуетят тъй злокобната за комунистическата мафия евентуалност цялата власт да отиде в ръцете на противниците на комунизма, на антикомунистите. И това се случи в периода 1991-1996-та, благодарение на тия разцепления СДС наистина не можа да постигне пълно мнозинство, в резултат на което мафията успя да запази контрола си върху събитията. Да, обаче някъде в 1994 година лидер на СДС стана икономистът и математикът Иван Костов, който успя най-напред така да реформира СДС, че от говорилня, пълна с самонадеяни кресльовци, СДС стана силна партия, която бе способна да извърши тежките реформи в страната. Знаете, че часът на Костов дойде когато БКП-БСП и "непорочният" Жан Виденов доведоха хиперинфлацията и успяха за сетен път да ограбят до шушка цялото население на страната, този път окрадоха дори и спестяванията на последната баба в последното село на България. (Друг е въпросът, че в последствие комунистическата и мафиотска пропаганда успя да убеди всички малоумни бабички, че не "толкова милият Жан", а, видите ли, "злодеят Костов" бил ограбил целокупното наивно природонаселение!) 113

Както и да е, властта беше изтръгната от вкоченените костеливи пръсти на Столетницата, на великата блудница БКП изключително трудно, то не бяха протести, шествия, демонстрации, накрая се наложи да се стигне до пълна блокада и до окупация на цялата страна, животът замря в студената зима – и едва тогава БКП сдаде властта. В проведените избори СДС-ОДС (коалиция, създадена от Костов) получи пълно мнозинство и се захвана да прави тъй закъснелите реформи във всички сфери на живота, особено в икономическата, в резултат на които България за няколко години се промени, започна да прилича на европейска страна, започна се икономически подем, в крайна сметка си стигна до приемането ни в НАТО и в ЕС, т.е. до коренна промяна в гео-стратегическата ориентация на страната; България беше изтръгната от орбитата на Русия, на Евразия, поради което ченгетата получиха заповед от Москва да направят всичко за да осуетят злокобната възможност "злодеят Костов" да получи втори мандат. (Това стана чрез домъкването на Симеон, операция на КГБ, с която мафията се постара да промени курса на Костов и на СДС за модернизация и европеизиране на България; но тласъкът, който СДС на Костов беше дал на страната, беше така силен, че никакви ченгета и дори самият Симеон нищичко не можаха да променят, България влезе и в НАТО, и в Европейския съюз!) Описвам тия неща неслучайно, а за да очертая големия контекст на събитията. Сега минавам към "малкия" такъв. Ето какво стана във въпросния квартален клуб на СДС когато СДС взе цялата власт и стана управляваща партия. Ами ясно какво стана: изведнъж клубът се напълни с кресливи хора, кой знае откъде взели се, които се тупкаха в гърдите, заявяваха най-нахално някакви заслуги пред новата власт ("Вие знаете ли колко много ний сме мръзнали на барикадите?!") и най-безцеремонно заявяваха претенциите си да осребрят своите заслуги, да получат апетитни държавни служби и парчета от "държавната баница"; някои примерно чистосърдечно си признаваха, че са в СДС щото, видите ли, искали да получат... държавен апартамент ("Едно време комунистите какво правеха?! Ний да не сме по-прости от тях?!", "Властта, другари, требе да се консумира!")! Моя милост гледаше пришълците с нескриван интерес, а когато наглостите им станаха нетърпими, когато почнаха да нахалстват да уреждат на държавни служби даже и дъщерите си, аз не издържах и взех да се обаждам, да призовавам към здравомислие, с оглед извратеностите да бъдат обуздани. Разбира се, всички мигновено ме възприеха като "народен враг", като "комунистически провокатор", който бил изпратен за да "разбие организационното и политическо единство" на СДС ("На тоя, другари, работата му съвсем не е чиста, той е учил в СССР, а ний знаем какви хора изпращаха навремето комунистите да учат в СССР!") и пр. идиотизми можеха да се чуят по мой адрес в ония тъй славни дебати, които моя милост провокира. 114

Накрая се намесиха и висшестоящите инстанции, появиха се отговорни другари от градското ръководство (което аз бях обвинил в клиентелизъм и в корумпираност, и то не само на думи, а в свои статии до в-к Демокрация, изпратени и под формата на доклади до самия премиер Костов, когото призовавах да направи нужното и да спре гибелните тенденции!), което без да се замисли, ме обяви за "враг, подлежащ на унищожение"; е, аз бях предложен за изключване от партията СДС и, разбира се, бях изключен! Интересно е, че всички до един гласуваха за изключването ми; само едно циганче, което завеждаше клуба, много свестен човек, с когото бях в прекрасни отношения, има доблестта да ми каже след това, че не бил гласувал за изключването ми, ами в оня паметен момент се бил навел да се скрие зад тезгяха и нито гласувал за, нито против, т.е. не си бил сложил такъв грях на съвестта! Да, и него го било много страх, но ето, поне не се опозорил, поне пред собствената си съвест останал чист. Разбира се, минаха две-три години и хората отрезвяха, СДС падна от власт, тогава аз бях реабилитиран, възстановен в партията, кариеристите тогава вече ги нямаше в СДС, те вече се бяха набутали в царската партия! Но ето за какво всъщност започнах да ви разказвам тази история. Всички до един ги е било страх. Всички до един са гласували срещу "врага" в мое лице; нищо че тия хора не се съзнаваха като комунисти, а като антикомунисти, те постъпиха по един типично комунистически начин. Някакво помътняване на разсъдъка ли е настъпило? Как е възможно човек да се държи по толкова позорен начин, без капчица достойнство? Даже е много интересно ето какво: тогавашната шефка на клуба на СДС, една пенсионирана даскалица, на събранието по изключването ми успя да доведе и новата директорка на училището, в което тогава работех, онова същото квартално училище и тази въпросната другарка, за да се отблагодари на тия, които я бяха турили да стане директорка, си позволи да ме охули пред тях, както именно и подобава да бъде охулен един "класов и народен враг" като моя милост: бил съм... "пълен некадърник", бил съм "мързелив", не съм си бил гледал работата, не съм бил имал нужните "морално-политически и нравствени качества", че да заслужавам да бъда учител и т.н., все в този дух. Тя обеща пред партията, даде нещо като обет, че щяла била да уволни провинилия се от учителско място и пр., щото такъв „враг”, видите ли, не заслужавал бил да яде държавен хляб и пр. Е, тя опита да ме уволни, и то по найподлия начин: като принуди учениците да не изберат ЗИП по философия, часовете, които и без това бяха малко, паднаха под половин щат и тогава аз самият се принудих да си взема шапката и да се махна; уволнен бях "по взаимно съгласие". Интересно е да се отбележи, че тази въпросната другарка още е директорка на това същото квартално училище, тя издържа на всички политически бури и устоя на всички политически режими след 1999-та година и нищо чудно вече и орден за заслуги пред родното образование да 115

са й дали вече. (Интересно е да се отбележи, че колкото един човек е побезличен и сивичък, толкова е той по-удобен за въпросните политически режими – и за образователната ни система най-вече! Такива работи станаха тогава, в онуй паметно време. Интересно е да се отбележи и това, че ето и сега, 25 години вече след "края на комунизма", в ПГЕЕ-Пловдив се разигра подобна гротеска, имахме благодатната възможност да участваме в абсолютно същия театрален спектакъл на абсурда, абсолютно същото е всичко, даже можем да прибавим и това, че когато директорката обявила, че "народният враг" Грънчаров вече е уволнен, една част от "сплотения колектив" започнала дори бурно да… ръкопляска! В тази връзка е интересно да упомена (и с това ще завърша), че под публикация от снощи – виж: Желаете ли в духа на демократизма да проведем "гражданска инспекция" на проблемите в пловдивските училища? – се е намерил неспящ гражданин ("Как можем да спим ний, другари, като знаем, че врагът изобщо не спи?!"), който е написал следните памятни думи, предвид тъй грозната опасност демократично настроени граждани с вражески подбуди да влязат в училището: Анонимен каза: Тази няма да стане! Ако се наложи ще направим жива верига и няма да ви пуснем в нашето училище! Ако упорствате да влезете ще ви направим мечка! То бива демокрация, но вашето е анархия и свободия. Няма да ви позволим да изгоните госпожа Анастасова, нашата любима директорка, целият ни сплотен колектив стои зад нея!!!! Друг съзнателен и бдителен гражданин пък се е изразил ето как: Анонимен каза: Вчера в края на работното време директорката е задържана от полицейски екип с мярка за неотклонение 48 часа и обвинение, че е чакала толкова продължително време преди да уволни подчинения и А. Г. Източник в. „Шоа“ Не мога да ви кажа кой е тоя в-к „Шоа“, аз вестници, както е знайно, не чета. Както и да е, весело завършва този очерк, аз пак закъснявам (трябва да ставам и да заминавам за телевизията, където водя предаването "На Агората..."). И тъй, хубав ден ви желая! Бъдете радостни и усмихнати през целия ден, така най-ефикасно се надмогва шеметния "социален живот", от който толкова изнемогваме...

116

Опит за дефиниране на "здравия разум" и на "здравомислието" петък, 27 март 2015 г.

Адвокат г-н Феодор Иливанов ми писа писмо, в което между другото се съдържа един важен, принципен абзац, който е директно свързан с моите търсения напоследък около темата за здравомислието. Ето какво г-н Иливанов ме попита, а по-долу можете да прочетете и моя отговор до него; от само себе си се разбира, че написаното ще влезе в бъдещата книга, която ще носи, най-вероятно, това заглавие "За здравомислието"; та г-н Иливанов, който тия дни подготвя тезата си за новия кръг на съдебното дяло за моето уволнение, ме попита ето какво: ... Дай ми кратка дефиниция за "здрав разум", за "здравомислие". Мъчих се от есето ти да извлека нещо, но се нарушава стегнатостта, енергичността на изложението. Есето ти е добронамерена, аргументирана реч от продължителна философска дискусия, а в съда не обичат такива неща, нито някой да ги поучава. Ето сега и моя отговор; уж се постарах да бъда пределно кратък и ясен, но ето какво се получи в крайна сметка: Здравей, уважаеми г-н Иливанов! Ще опитам да ти дам пределно кратка дефиниция за здравомислие и за здрав разум. И то такава, че да ти послужи за пледоарията пред съда. Но все пак ще дам разбирането си в поразгънат вид, с оглед да няма празнини в разбирането, пък ти си вземи онова, което ти е подходящо за целта. Разумът като такъв и по начало винаги е здрав; "болен разум" е противоречие в понятието – от рода на "дървено желязо". Разум и разсъдък 117

не са едно и също нещо. Разсъдъкът (умът, интелектът, акълът) е чисто познавателна, едноизмерна душевна способност или сила на човека. Докато разумът е по-сложна и многоизмерна душевна сила, в която в органично единство се намират и трите основни, коренни и чисти човешки отношения към нещата, именно познавателното, ценностното и практическото. При познанието чрез съзнанието или съзнаването постигаме знанието (или "нещото в себе си", безотносително към нуждите и интересите на човека, по разбирането на Кант), това е нивото на разсъдъчното (чисто научното) мислене. При ценностното отношение на човека ние чрез чувстването, чрез чувствата търсим човешкия, субективния смисъл на нещата ("нещото за нас" по терминологията на Кант) или тяхната ценност за нас самите. При практическото отношение на основата на постигнатите знания (информация) за нещата и във основа на добития чрез чувствата техен човешки смисъл човек успява да генерира, да си изработи свои цели за промяна било на нещо извън нас, било на нещо в нас самите – и благодарение на волята си започва да действа – за да реализира желаната промяна. Това вкратце е основната теза на моята дисертация, писана в младежките ми години (когато съм бил на 23-28-29 години), тя носи заглавието "Учението за човека и формите на духа". Между другото тази моя "теория" ми помогна да разработя всичките си останали разбирания по всички ония проблеми, които съм разработвал във всичките си книги, т.е. за мен тя има някакъв евристичен смисъл. Това между другото. Казаното означава, че разумно мислещият човек успява да свърже в едно и мисъл, и чувство, и (посредством волята) и действието, непосредствената работа по промяна на съществуващото с оглед някакви наши човешки цели. Следователно наистина разумно схваща и мисли оня човек, който не гледа неедноизмерно на нещата, а цялостно и пълно, именно многоизмерно. Такъв човек успява да постигне оня най-богат смисъл, който ни е потребен – като човешки същества. Липсва ли единият компонент, мисленето мигновено става ощетено, изкривено, ущърбно, другояче казано – нездраво или болно. От само себе си се разбира, че разумно и мъдро мислят малцина сред човеците. Пропуснах да кажа и това, че разум и мъдрост съвпадат, те са едно и също нещо. Мъдрият човек е истински, пълноценно разумен. Всеки човек в някаква степен мисли разумно, съдържат се някакви разумни "искрици" и "проблясъци" в мислите му. В този смисъл има нещо вярно в това, че по дефиниция ний, човеците, сме разумни същества. Но сме все на път към разумността, не сме я постигнали. Тя е посоката или целта. Единствено Бог е истински разумен, затуй и един от предикатите на Бог е Разум – Висш и Абсолютен Разум. Примерно Бог като си помисли нещо и като го поиска, то туй нещо мигновено възниква, мигновено се ражда, Божието мислене твори битие непрекъснато, докато при нас, човеците, за да сътворим нещо, знайно е, ни трябват много усилия, труд, мъка и т.н. Само 118

при Бога имаме абсолютно единство, тъждество на мислене и битие. Божият Разум е недостижим идеал за човека. Божията Мъдрост – също. Но както душата ни като цяло е "Божия искрица", по абсолютно същия начин и мисленето ни съдържа някакви искрици от Божия Разум и от Божията Мъдрост. Ако това го нямаше, мисленето ни щеше да бъде изцяло нездраво, болезнено субективно, нямащо нищо общо с реалното, с действителното положение на нещата, с истината. И сега за "болестта на разума". От казаното се разбира, че разумът на човека, доколкото е именно разум, не е болен, болестта иде от това, че на човека не е по силите да е разумен пълноценно; доколкото мислим неразумно, дотолкова и мисленето ни е нездраво и болно. Прави си сметка обаче колко страшно болни са ония, които изобщо не обичат да мислят, на които мисленето съвсем не им се удава. Тия хора живеят в един изцяло субективен свят на заблуди, илюзии, глупости, простотии и прочие, който няма нищо общо с реалния – и с разумността. Това е крайна степен на дебилизъм. Изглежда такъв човек изобщо не може да живее и неизбежно загива от обремеността на душата си с нездравомислие. Да не се мисли изобщо е невъзможно, за жалост обаче при повечето хора "мисленето" не е нищо друго освен папагалско повтаряне на чужди, на "купешки", на "учени", т.е. на мъртви мисли. Истинска мисъл е живородената мисъл, мисълта, която ей-сега се е родила в твоята душа – и затова е изцяло твоя. Такива хора с творческо мислене са вече единици. С тях да се приказва е много приятно – стига ти самият да си мислещ човек. (В скоби казано, на нас двамата, г-н Иливанов, затова ни е толкова приятно да разговаряме помежду си! :-) Да се похвалим поне малко ние самите – след като никой друг не ще да ни похвали: въпреки че с това съдебно дяло направихме заедно такива интелектуални подвизи!) Нездравомислещите, не обичащите и не можещите да мислят хора обаче, предполагам, са силно раздразнени от присъствието на такъв човек; предполагам, понеже ясно усещат непълноценността си в мисловно отношение, ги обхваща нещо като тих бяс – и те не мирясват докато на такъв човек не му отмъстят. За да постигне човек автентично здравомислие (или, което е същото, разумност и мъдрост на мисълта си) трябва да стори така, че всичките му душевни сили да работят свободно и пълноценно, хармонично, да се сработват, да се подпомагат, а не да си пречат. Болестта, нездравословността на мисълта (и неразумността на човека) настъпва когато някоя от душевните сили на човека придобие господстващо положение и почне да тиранизира останалите душевни сили, примерно разсъдъкът стане господар и тиранин на душата, а пък останалите душевни сили (чувствата, въображението, интуицията, волята, Аз-ът, самосъзнанието, вярата, паметта и пр.) са поставени в унизителното положение да са негови слуги или дори роби. Разбира се, толкова потиснатите и пренебрегнати, един вид унизени душев119

ни сили намират начин да си отмъстят, в резултат на това мисленето на такъв човек е крайно непълноценно, ощетено, неистинско. В крайна сметка потиснатите душевни сили си устройват същински бунт срещу тиранията на една такава несправедлива душа, чиито Аз е допуснал своеволието на толкова склонния (обикновено) към тирания разсъдък; изходът от този бунт общо взето винаги е душевното заболяване, умствените аномалии, с който са обременени и мнозина от т.н. "нормални хора". (Аз тия неща, в скоби казано, съм ги описал подробно в своята книга Животът на душата: психология, мисля, че и нея съм ти подарил, там можеш също да видиш ако те интересува нещо повече; особено ценна в тази посока е главата за Аз-а, за самосъзнанието.) Появяват се т.н. дървени "философи", досадни разсъдъчни плямпала, които винаги, подобно на кречетала, повтарят все едно и също, които при това много се хвалят, че били "многоучени", че били многознайковци и всезнайковци, те именно имат претенции, че всичко знаят; точно такива и не чувстват никаква потребност да мислят: защо ти е да мислиш след като си си втълпил, че всичко знаеш, че всичко разбираш?!

Такива куриозни хора наистина се самовъзприемат за непогрешими; обикновено такива хора са и с твърде скромен умствен и душевен потенциал, сиреч, това са истински ощетените, именно некадърните хора, това са истинските некадърници. Не зная дали си забелязал, но точно от този човешки тип са т.н. "нормални" даскали, именно стандартният или образцов според догмите на системата даскал е такъв ужасен досадник. Това именно е и "даскалското" при такива нещастници, те са високомерни некадърници в умствено отношение, които само си плямпат все едно и също нещо (научено от учебниците!), тяхната душа е все едно скопена, нищо ново не може да 120

роди мисълта им; там собствено мисъл, прочее, и не съществува, а съществуват единствено "знания", сиреч, пълно папагалство, механично повтаряне на чужди и на мъртви мисли. Абе какво повече да ти разправям, вярвам, си се досетил за какво говоря: най-отвратителните дървени "философи" са тия именно въпросните даскаля! Те са и най-вредни за младежта щото точно те успяват завинаги да отвратят младите и от науката, и от мисленето, и от ученето, и от знанието, и от училището, и от образованието, и от заниманията с култура, абе абсолютно от всичко успяват да отвратят младите тия въпросните многознаещи даскали-досадници. Ето ти пример за напълно нездраво мислене, за абсолютно нездравомислие. Чини ми се, че точно това е именно "дървеното" у тия самозвани "философи". Значи ако трябва все пак да дефинирам казаното, да го сведа до най-прост словесен израз, ще кажа следното: 1.) "Здрав разум", казахме, е качество на оная развита душа, при която всички до една душевни сили действат в превъзходен синхрон, в неизразима хармония – и в резултат на това душата на човека е плодоносна; тя ражда живи и свежи мисли, в които се съдържа тъй потребната ни човешка истина за нещата, именно за човека и света; 2.) "Здравомислието" е точно това, то е именно творческата продуктивна дейност на свободната, на необременената от непълноценни представи душа; 3.) Понякога се употребяват и изразите "здрав разсъдък" и "здрав смисъл", съобразно казаното те могат да се разбират като синоними на "здравия разум", на здравомислещата душа (въпреки че особено в израза "здрав разсъдък" има некоректност, щото сам по себе си, без сътрудничество с останалите душевни сили, разсъдъкът не може да постигне никаква здравина, а се приплъзва по наклонената плоскост на дървеното "философстване"); 4.) Нездравомислието, според това разбиране, е робуването на представи, които не твоята душа е родила, а са се наместили там неизвестно откъде, най-вече от сбърканото ти образование и от манипулативните медии, водещи малоумното човечество до пълно оскотяване; такива хора са жертва на робуването на разни клишета, на "общоприетите" догми, на "единственоправилните държавно-чиновнически меродавни постановки", на повърхностните и чисто разсъдъчни шаблони, свеждащи се до прословутото "така се мисли", "хората така мислят" и пр.; съзнанията на такива хора са подобни на боклукчийска кофа, пълно е там с какви ли не неща, но няма никакъв ред, няма нищо чисто, здраво, добро, годно за използване, всичко е гнило, прокиснало, разкапало се, гнусно и пр. 5.) Хората с общо взето скромен и най-вече с неразвит душевен потенциал (щото милостивият Бог всекиму все нещо е дал, всички ние имаме целия набор от душевни сили и затова всеки човек, стига душата му да не е 121

ощетена от калпаво образование и възпитание, може доста добре да развие мисленето си), а това означава калпазаните (щото поради мързел, инертност не са развили даденото им от Бога) са именно истинските некадърници на интелектуалното или душевното, на образователното и пр. поприще; такива хора ненавиждат до смърт онези, чиято мисъл притежава превъзходството на свободомислието; 6.) Истински здравомислещ човек, значи, е оня, чието мислене е свободно, именно благодарение на свободата се постига онази хармония на всички до една душевни сили, при която се превъзмогва тъй коварната опасност мисълта ни да заболее и да бъде ощетена и изкривена; свободолюбието, ерго, е онази предпоставка, благодарение на която постигаме автентично здравомислие; 7.) Човечният човек, инак казано, пълноценно живеещият човек, е човекът, чиято душа е именно здравомислеща или просто казано здрава, а също така изключително щедра и плодоносна; такъв човек не страда от тъпи и нездравословни, именно чисто разсъдъчни или едноизмерни представи, характерни за нещастниците, които аз определям именно като комуноиди (госпожа Новодворская, Бог да я прости, ги наричаше "совки", аз на български този термин не мога да го преведа, иде, разбира се, от "советский"); душата на такъв пълноценно мислещ и разбиращ човек успява да нарисува една превъзходна многоцветна картина на съществуващото, точно съответстваща на превъзходния Божий свят, в който тъй милостивият и щедър Бог ни е поставил; Спирам дотук, въпреки че още изводи мога да направя. Не зная какво от казаното може да ти послужи. Не зная дали ти помогнах или още повече усложних задачата ти. И твоята, прочее, съвсем не е лесна. Ти на едно място писа, че добрите прависти – адвокати и съдии примерно – по необходимост трябва да са на "ти" с философията, има нещо много философско в тия търсения на човешките измерения на истината, до които се свежда разумното, доброто правораздаване и правосъдие. Изцяло споделям това твое твърдение. Друг въпрос е, че огромна част от действащите юристи са продукт на една сгрешена в корена си образователна система, прави си сметка до какво води това. Същата е ситуацията и в образователната система. Виждаме там до какви ексцесии се стигна, въз основа на моята история. Ще видим какво ще се случи в крайна сметка в нейното правно-юридическо, съдебно премисляне и тълкуване, явяващо се задача на съдебните дела, които водим. Много любопитно ми е да разбера това. Живот и здраве да е, ще разберем, търпение се иска само. Е, иска се и борба. Няма начин да е иначе. Борбата за повече здравомислие никога няма да престане – и тя придава смисъл на съществуването ни... Хубав ден ти желая! Желая ти също така и здраве и живот! 122

С уважение: А.Грънчаров Същото пожелавам и на теб, търпеливи читателю, достигнал до края на моето изложение – и стоически понесъл толкова много мъки на… мисълта и мисленето! Вярвам, че не си ми ядосан чак толкова много, но каква е твоята реакция вече си е само твой проблем. Чао и до нови срещи, живот и здраве да е само! 8 коментара: Анонимен каза: Грънчаров, безсрамнико ти обиди всички учители и за тази обида ще си платиш скоро! Ще те съдим за морални щети понеже ни оклевети че сме некадърници!!!!!!!!! Ти си некадърник, разбра ли, а не ние!!!!!!!!!! Разбра ли това, мръсно изчадие адово!!!!!!!!! Иди да метеш улиците, за нищо друго не ставаш, а за училище не си достоен дори да миеш с парцал коридорите, по които ние ходим! Никога повече няма да бъдеш учител, вечна слава на госпожа А. че те изобличи и изгони – за да не опетняваш повече нашето толкова знаменито училище!!!!!!! Анонимен каза: Лили, моля те, спри, защо му играеш по свирката на Грънчаров????? Нали ти казах да се преструваш, че не го четеш??????????? Моля те, спри, че така наливаш вода в неговата мелница, но не се усещаш............. Спри, моля те!!!!!!!!!!! Анонимен каза: Много прости тези двете бе егати простотията, този който ги е направил толкова прости направо се е забравил да дава! Анонимен каза: А тази А. наистина ли не се усеща още какво е направила? Възможно ли е да е толкова заблудена че да не разбира, че е направила купища непростими гафове? А нима нейните началници не са разбрали още колко й е акъла? Възможно ли е и съдиите да не я разберат? Но ми е много чудно това че тя самата още не усеща гафовете си. Това е пословично. Да се изложиш така и да не се усещаш. Анонимен каза: Много помогнахте на адвоката си, няма що! Човекът ви помоли за кратко и ясно определение, а вие отново го заляхте със словесната си диария. Анонимен каза: Госпожо А. много изискано се изразявате, няма що! :))))

123

Анонимен каза: Голяма комплексарка е тази А. обаче. А че не си дава сметка какво е направила, какви гафове е сътворила показва просто че умственият й капацитет е твърде скромен... Анонимен каза: И Интернета, както и всеки научен прогрес, стана пак на Запад... Сега гледай обаче какви процеси протичат в празните кратуни на комуноидите... Представи си в Германия или Франция или Щатите правителството да назначи... тролове, които да дезинформират?? Сергей Шойгу стигнал до прозрението, че медиите били оръжие! Баси, тоя бил много прос щом и това не знаел... То гласността им рухна целия комунизъм, тоя не разбрал... Но червените кратуни имат другo мислене, те точно и затова и не са Запад. И така, западното произведение в техните ръце ето на какво заприличва – взех го от някакъв си форум, но то показва ясно картината на това що е Интернет в източната глава: >>> "Къде живеят троловете и кой ги храни?" Разследването на "Новая газета" от август миналата година тръгва от обява в Санкт Петербург, пусната седмици преди това. В нея се казва: "Търсим интернет оператори! Работа в шикозен офис в Олгино, заплата 25 960 на месец (около 550 евро – бел. ред.) Задачата е публикуване на коментари в профилни интернет сайтове, писане на тематични постинги, блогове в социалните мрежи. График на работата се избира индивидуално. Плаща се седмично по 1180 за смяна (8.00 до 16.00, 10.30 до 18.30, 14.00 до 22.00). Безплатна храна!!! Официален трудов договор. Възможно е и обучение!" ----То на Запад и трол не е в този смисъл – това е по-скоро някакъв дразнител, който се ебава с другите, атакувайки някакви норми или истини, но като частно лице, понеже това го кефи... Но ето че на Изток думата се оформи с друго, източно значение, непонятно за Запада – назначен на заплата мутант – посткомунистически дезинформатор!!! И наивният Изток смята, че така ще овладее Интернет, ех надежди говежди, ама да опитат, щом пак имат умствен дефицит както обикновено... A. от Австралия

124

Духът е именно тази градивна, раждаща, оживотворяваща, облагородяваща, оздравяваща всичко свобода неделя, 29 март 2015 г.

И тъй, изследванията върху проблема за здравомислието напреднаха дотам, че стигнахме до заключението, че до този проблем се свежда в крайна сметка всичко, което изобщо може да ни занимава; всички спорове, конфликти, ценностни разминавания и т.н. в крайна сметка се обуславят от това, че много хора си позволяват лукса да живеят в атмосферата на поразително нездравомислие. Или си позволяват да живеят пристрастени към какви ли не глупости, то е все същото. Разбира се, естественото е хората да се опитват да се освобождават от оковите, от ограниченията, от блокажа на едно нездраво, инертно, несъвременно съзнание, неспособно да постигне адекватност, така да се каже, с духа на самото време, в което живеем, сиреч, със съществените потребности, които самият живот изисква да задоволяваме. Цялата духовна култура, като се почне от различните видове изкуство, та се стигне до най-сериозните философски трактати, в същината си е порив към здравомислие, неугасим стремеж да преодоляваме изкушенията и рисковете на разсъдъчното нездравомислие. 125

Или направо на немисленето. Щото немисленето е предпоставка за нездравословното, за болното представяне на нещата. Здравата, хармонично функциониращата, пълноценно живеещата душа е всъщност душата, чиито мисли и чувства са именно здрави – и здравословни, и плодовити, и облагородяващи духа на човека. А иначе е пълно с хора, чиито души са осакатени, непродуктивни, потиснали потенциала си, ощетени, бедни, пораждащи само кухо самомнение и празно високомерие. Рядкост в наше време е да срещнеш човек, чиято душа е неощетена, е непотиснала, неощетила способностите си, напротив, е разгърнала потенциала си във всички посоки. Рядкост в наше време са пълноценно живеещите и одухотворени личности, излъчващи благородство, душевна щедрост, светлина, сила на духа и нравствена чистота. В наше време, какво да крием, е пълно общо взето предимно с мижитурки, сиреч, с претенциозни безличия, с глупаци, с ощетени или със самоощетили се най-вече празноглавци. И цялата работа по тази причина се свежда до ето какво: а какъв е изходът, как можем все пак да излезем от това състояние, какво трябва да правим та да се борим по-ефективно – с оглед да преодоляваме толкова неблагоприятната за нашата човечност тенденция? Ето, напоследък сякаш всички осъзнаха, че политическата деморализация или деморализацията в областта на политиката е един съдбовно важен за функционирането на демокрацията ни проблем; само преди няколко години обаче на призивите на странници като мен, предупреждаващи за толкова негативната тенденция, ни се подиграваха за това, че сме се били занимавали с неуместен морализъм, с банално морализаторство в областта на политиката, която по презумпция, видите ли, била "извън морала". Е, сега изглежда все повече се разбира, че всичко, що е в сферата на човешкото, няма как да няма своите нравствени детерминанти и измерения. Нещата винаги са многосмислени, многолики, съдържат много измерения; не бива да си позволяваме лукса да се задоволяваме с ощетена в смислово отношение интерпретация, щото по този начин себе си ощетяваме и дори деформираме. Всяко нещо, ако не бъде схванато и постигнато адекватно, в цялото богатство на смисъла му, сиреч, цялостно, ако не бъде възпроизведена под формата на мисъл тези именно негова пределно човешка и духовна многоизмерност, неминуемо почваме да го възприемаме изкривено, непълноценно, сиреч, нездраво. Повечето хора поради това, че душевният им живот е беден и ощетен, съвсем непълноценен, на тази база неизбежно ощетяват и картината на света, с която се задоволяват. Те започват да се откъсват от реалният сват, започват да живеят в ефимерни, илюзорни, фантастични светове, нямащи нищо общо с реалния. Такива хора се държат в нашия реален свят пределно неадекватно – и на тази база успяват да извършат страшни щуротии и поразии. Примерно ето как обремененият с вулгарно-кагебистките и пошли имперски представи за нещата всерусийски самодържец Путин се държи 126

напоследък: държи се като слон в стъкларски магазин. Разбира се, за да са възможни такива грандиозни масови социално-идеологически психопатологии като путинизма се налага да се влага огромен ресурс в зомбирането, ослепяването, видиотяването чрез масирана медийна обработка на огромни човешки маси. Същият процес върви доста успешно и у нас. Калпавото, изцяло сгрешено, тотално загубило автентичния си смисъл, безчовечно, тоталитарно в същината си, командно-бюрократично и монополно държавно образование играе най-главна роля в този процес на душевно оскотяване, видиотяване, озверяване и опростачване на цялата ни нация. Понеже темата, която зачекнах, е безкрайна, това ме освобождава от потребността да се стремя към цялостно представяне и описание на проблема – по причина на това, че такъв един стремеж е твърде нереалистичен, неизпълним, непостижим. И като такъв е направо глупав. Ще ми се с още няколко щриха да представя още някои характерни и по-изразителни нюанси, пък нека всичко останало да си го доработват съзнанията на ония, които дръзнат да прочетат книгата ми докрай. Тия дни ми се върти в главата идеята да опитам да направя попълен анализ на онова знаменито изказване на премиера Борисов, изказано в тъй славния му предишен мандат, когато той често ръсеше какви ли не откровения. Сега пак се мъчи да шашне човечеството, но сякаш вдъхновението му се е попритъпило. Та ето тази въпросната мисъл, която ми се струва заслужава едно такова голямо внимание, именно да стане предмет на тълкуване в една по същество философска, не само психологическа книга: И вие сте прости, и аз съм прост – и затова се разбираме! Това той го каза, разговаряйки със стачкуващи миньори в Кърджали. Той има и доста други попадения, примерно ето това: "Мойте кучета са страхотни, но са точно като българите – трябва здраво да се държат" и т.н. За да не разводняваме текста нека да се съсредоточим върху горната мисъл, която наистина е шедьовър – и заслужава цялото ни внимание. Защото съдържа в себе си един истински закон. Закон на мисълта. Философски закон. Цяло чудо е как толкова потресаващо дълбока мисъл е родило премиерското съзнание. Тоз Б. Борисов май изобщо не бива да бъде подценяван. Като едното нищо един ден може да стане българският Дьо Гол – или българският Чърчил. Знаем, че тия двамата държавници освен всичко друго са били и доста културни, доста интелигентни, доста мислещи. Тъй че, предупреждавам, нека да не подценяваме г-н Премиера – заради неговия простонароден, бих казал простодушен маниер на държание и изразяване. Още древните мъдреци са формулирали закона, който сега преоткри в такава покъртително ясна форма и нашият тъй проницателен премиер: подобното се привлича от подобно. Е, вярно, има и още един закон, който твърди точно обратното: а именно, че противоположностите се привличат. Тъй простите и "сложните" хора вероятно по някакви тайнствени начини 127

също се привличат. Въпросът е да определим точно какво разбираме под "прост" – и какво под "непрост", санким, "сложен". То, от друга страна погледнато, съвсем не е лошо човек да е... прост – щото "сложните" хора са хем неприятни, хем има риск от много сложнотия да се объркат. Между другото обаче преди време някакъв младеж, подтикнат от вдъхновение, беше изписал със спрей на стената на Математическа гимназия в Пловдив следното покъртително по мъдростта си изречение-откровение: Хич не е лесно да си прост! Тоя случай разшумя по медиите, но така не се разбра това нещо дали е написано по адрес на директора на въпросното училище, на когото някакъв ученик е поискал за нещо да отмъсти, или е просто израз на философските и поетическите наклонности на възпитаниците на математическата гимназия. Апропо, въпросният директор след този случай рязко се разви нагоре в йерархията, изведнъж стана депутат, дорасна и до заместник-министър на образованието и нàуката, възвиси се чак дотам, че в един момент стана дори и доцент (е знам от кой институт, може и да е от Библиотекарския, важното е, че е доцент, институтът изобщо не е важен!) Да му пожелаем един ден и професор да стане, а защо не, както му е потръгнало, и в Академията да получи заслужено кресло! Истински простият човек, санким, неусложненият човек, е някак си първичен – и в този смисъл душата му е здрава, в нея няма нищо излишно, няма разните му там лиготии, свързани с голямата "начетеност", ученост и пр. Най-тежки са случаите на усложнените индивиди, които са си наблъскали главите с "много знания", които обаче съвсем не са успели да преработят и да осмислят. И затова се държат като двукраки британски енциклопедии: всичко знаят, за всичко могат да ти кажат колкото си искаш досадни и непременно чужди мисли! Но за сметка на това нямат ни една своя, оригинална мисъл, мисъл, дето е родена от тяхната душа. Пред тази сложнотия аз решително избирам простотата. Общо взето такъв е ефекта върху душите на калпавото, на изцяло сгрешеното ни образование: произвежда надути многознайковци, чиято глава не е родила и няма да роди нито една своя мисъл. Ражда плямпала, чиято уста работи като мелница, без обаче да успее да каже нещо смислено, нещо заслужаващо да бъде чуто. Ражда купища "бай вучковци", млади, но кухи "всезнайковци", кухари, претендиращи за всезнайство. За да спасят някак душите си младите решително нищо не щат да учат, което е значително помъдро и по-добро решение. Най-кардинално решават проблема младите циганчета, които изобщо не щат да идат на такова училище – и се доверяват на живота да бъде техен учител. Животът ще ги научи на много по-добри неща. Напук на патриотите пиша тия думи – принципно няма да се откажа от тях никога. Животът е най-добрият учител. Това е максима. 128

Общо взето нашето свидно отечество си страда не от този род автентична простота на т.н. прости хора, а от една съвсем друга, твърде усложнена и изкуствена, сиреч уродлива простащина, която е израз на дефектната ни, на нежизнеспособната ни култура – и на същото това дефектно в корена си образование. А нерафинираната, естествена простота, стига човек да не е извратил душевността си, изобщо не е зло; такива човеци са твърде естествени и непосредствени. Да, обаче в съвременния информационен, културен (тъй да се рече) и медиен океан, в който сме поставени, такава една автентична и неизвратена простота едва ли може да бъде съхранена. Представете си "диваците", които са съществували в пълно и хармонично единство с природата, например индианците преди идването на белите в Америка, ето за такъв род съзнание става дума. И за такъв род простота става дума.

Който иска да бъде облъхнат от нея нека да прочете Писмото на Вожда Сиатъл до президента Франклин Пиърс, аз съм убеден, че ще бъде втрещен от неподправената дълбочина, мъдрост и непостижима при това разумност на такава една простота. За нея аз тук говоря. Явно тя не е онова нещо, което се е запазило у нас – и не то се има предвид когато в нашенски условия говорим за "прост човек". Но бях длъжен да упомена, че има една такава автентична и неподправена простота; интересно е да се замислим може ли нещо от нея да бъде съхранено когато съзнанието, душа129

та на съвременния човек бъде подложено на инвазията на т.н. "масова култура", на тероризма на тираничните медии и на извратеността на това, което минава за образование у нас, ала, за жалост, изобщо не е такова. Вероятно и нашият тъй всенародно любим премиер не е имал предвид този род простота когато е изказал своето тъй впечатляващо изказване И вие сте прости, и аз съм прост – и затова се разбираме!. А пък може и нещо интуитивно да е долавял все пак когато се е изразил така. Когато в душата му се е родил подтика, който го е принудил да се изрази така чистосърдечно. Както и да е, това беше само един пример, който да ни подскаже, че не всичко се схваща подобаващо, че винаги се налага да премисляме нещата и да се опитаме да ги постигаме по-пълноценно, сиреч, че не бива да се задоволяваме със съвсем повърхностните представи за тях. За мен най-важното, което все пак постигнахме в тези анализи, е това, че все пак се добрахме до тезата: ако душевният ни живот е здрав, сиреч, хармоничен, т.е. ако душевните ни сили под мъдрото ръководство на Аз-а успяват да се сработват, да се подпомагат, да се разбират, да не си пречат, ако успеят заедно да съхранят свободата си, т.е. ако душевният ни живот в резултат на това е именно свободен, бих си позволил да кажа дори свободолюбив, ако душата ни не търпи никаква тирания, ако душевните сили са партньори, а не уреждат отношенията си на основата на господството и подчинението, ако този наш т.н. душевен живот не е дисбалансиран и ощетен, ако не е допуснато Аз-ът да подценява едни душевни сили, а да толерира за тяхна сметка други и т.н., то тогава наистина имаме пълното право да говорим за здравомислие, стига да приемем, че най-висшата дейност на такава една душа е именно продуктивната, творческата мисъл (каквато мисълта ни трябва да е именно по презумпция, по дефиниция). Такъв един правилно, нормално функциониращ душевен живот не може да се постигне, разбира се, ако в образователната сфера сме допуснали монополизъм, тирания, примерно, на т.н. научно познание, ако стремежът към прехваленото знание е тиранично доминиращ, водещ, определящ всичко друго. Или образование, от което духовните форми, именно философия, религията и особено изкуството (което е пряка противотежест на едноизмерното научно познание) са изпъдени; ако заниманията на младите с изкуство, философия и религия не се допускат, ако на тази база и възможността им да живеят един що-годе пълноценен духовен живот е отречена и ощетена, то такъв именно тип отношение към човека неизбежно поражда и болестотворност, и изкривеност, и едноизмерност, и дефектност, и деградация на човешкото и т.н. Такова образование няма начин да не поражда нравствени уроди, които дори и да бяха "многоучени" или "многознаещи" (макар че изобщо не могат да бъдат, принципно и на дело!), пак щяха да са по-скоро карикатура на човека и на човещината, щяха да са една жалка и мизерна от човешка гледна точка картинка. Това всъщност ми е и основната мисъл, която се 130

опитвам да проведа в своето изследване за здравомислието, този е основният резултат, до който достигам в него. На тази база вече всичко останало може да се схване, проумее и разбере. Необходимо ни е едно разбиращо в същината си образование и обучение, една разбираща "подготовка" на младите за живота, която по друг начин не може да се постигне освен чрез свобода, но една плодоносна свобода, която е налична само благодарение на пълноценнотото им общуване с духовността, с формите на духа, именно с философията, изкуството и религията. Духът е именно тази градивна, раждаща, оживотворяваща, облагородяваща, оздравяваща всичко свобода, духът именно и поражда тази образцова и пълноценно изразяваща се човешка личност, която би следвало да е идеал на един такъв тип отношение към човека; едно подобаващо, дължимо отношение към човека – стига да разбирахме човека именно като човек. А да си човек е точно това: да си свободно и отдадено на духовни занимания същество, което успява да се отдаде всецяло на така великото и вдъхновяващо тайнство на живота. Тази е моята дефиниция за човек. И за живот. Двете трябва да са едно цяло. Духовният живот на човека е предпоставка за всеки друг. Не живеят ония, които са си втълпили, че могат да живеят извън духа, това тяхното съвсем не е живот. А духът е това: свобода. Отдаденост на свободата. Пълноценен живот е само животът, оплодяван от свободата. Да спра за момента дотук и като завършек на този текст да коментирам в една също така диалогична форма позицията на изказалите се под по-раншната публикация, именно ето тази Щом се освободим от дефектите на калпавото си образование, имаме всички шансове да преуспеем по пътя на мисълта.

131

Диалог за философията, за болестта на културата и за други немаловажни неща Пак ще добавям своите реплики абзац по абзац, щото иначе дискусията става обмяна на монолози: Анонимен каза: Благодаря много за изчерпателния отговор, за някои неща дори съм съгласен, за други бих могъл да Ви опонирам, но не това най-важното. Хубаво е, че въобще стават такива диалози, защото тази класическа форма на философското общуване – срв. диалозите на Платон – днес не е на особена почит. Ангел Грънчаров каза: Радвам се, че разбирате това! Чудесно е, че сте осъзнал това! Похвално е, че така се отнасяте към нашето обсъждане... Анонимен каза: Различията между нас се дължат отчасти на това, че вие мислите по-скоро в руслото на т.нар. „континентална“ философия, докато аз се разсъждавам повече в духа на позитивистката, „аналитична“ философия, а тези две течения нямат много пресечни точки. Навремето Вие бяхте дори така любезен да публикувате на страниците на сп. „ИДЕИ“ един такъв наш диспут. Аз обаче не отхвърлям изцяло континенталната философия, още повече че дихотомията „континентална-аналитична“ е твърде условна. Ангел Грънчаров каза: Приемам тази констатация. Аз наистина вероятно мисля в руслото на една по-различна философска традиция, макар че изразът "континентална философия", както и още по-генерилизиращото "философията", както понякога се изразявате, признавам си, ме дразни – по причина на това, че такива обобщения не са коректни. В т.н. "континентална философия" има най-различни школи и течения, в това число и позитивни (позитивистични); Общо взето противник съм на това да пришиваме етикети на философите и да се опитваме да ги обезличаваме като ги отнасяме към някакви "общи движения", щото най-ценното в сферата на мисълта е тъкмо оригиналното, индивидуално-неповторимото. То и в сферата на човешкото е така: това, че имаме нещо общо, именно две ръце, два крака, една глава и пр. едва ли е толкова значима констатация; интересното, вълнуващото е обаче тъкмо онова, по което се различаваме. А най-вълнуващи са различията ни в сферата на мисълта, на духа. Интересно е обаче, че хора, мислещи в руслото на традицията, към която Вие сам се отнасяте, вероятно съвсем не разбират що е това дух, какво представлява духовният живот, също и човешкото като пределно индивидуализирана и конкретно изявяваща се цялост и пр. 132

В този смисъл, простете, но от гледна точка на току-що развитото становище не само т.н. "аналитична философия", но и други подобни явно следва да бъдат отнесени към една извъндуховна, чисто позитивна сфера; но това пък, от друга страна, изисква признанието, че тяхната тенденция, тъкмо заради съдържащата се в нея едноизмерност, както и да я погледнем, е израз на едно нездраво, болестотворно мислене, е израз на болестта на културата, която можем да открием като една от водещите тенденции в развитието цивилизацията ни. Другата, противодействащата тенденция е тази на т.н. "философия на живота", към която, изглежда, и аз принадлежа. Аз тук обаче бих си позволил да Ви задам ето какъв въпрос: може ли с основание да се отнася към философията една нейна форма или едно учение, което самò се определя като антидуховно, при положение, че по презумпция философията е форма на духа? Може ли да е философско учението, което самò се определя като антидуховно, при положение, че философията по начало е форма на духа? А духът синтезира в една цялост и мисъл, и чувство, и воля (действие), и интуиция, сиреч, всички до една душевни сили; ако някаква конкретна философия (философско учение) не прави това, тя заслужава ли изобщо да се смята за философия? Смятам, че този въпрос е добре да си го поставите сам. И сам да си отговорите, пределно честно при това. Анонимен каза: Иначе още веднъж ще повторя, че не страдам от мания за всезнайство, понеже знам много добре, че не знам всичко. Aз непрекъснато осъзнавам колко малко знам и как никога няма да науча и разбера много неща, което на подсъзнателно ниво ме изнервя, макар че се боря с това. Това обаче не е пречка да се интересуваме от много неща и да искаме да знаем много или дори „всичко“, каквото и да значи това точно. Историята на философията учи, че много философи са били такива именно такива наречени от вас пейоративно „всезнайковци“: Аристотел, Авицена, Алберт Велики, Лайбниц, Чарлз Пиърс (може би най-големият американски философ), Кант, който е имал необятни познания и др. Разбира се, поради нарасналия обем от знания днес е много трудно или дори невъзможно да си универсален учен в старата традиция, затова е по-добре да се говори за „универсалисти“ и „генералисти“. Ангел Грънчаров каза: Прекъсвам дотук разсъждението Ви, за да отговоря; пък след това ще продължа за останала му част. Виждате как тук се забърквате в съвсем излишно противоречие, което се дължи на Вашата недотам основателна представа за това що е философия изобщо. Философията не е форма (наистина "по-специална") на науката, по тази причина познанието и знанието няма как да са нещо като самоцел на ония, които се занимават с нещо, наподобяващо философия, или имащо отношение към нея. Просто да знае това или онова за философа е 133

почти нищо, просто да си информирам е прекалено малко за философа. Друг е въпросът, че информираността и знанието могат да бъдат подтик за занимание с философия, но това последното не може да се сведе до упражняване в знаене, в многознайство и пр. Още Хераклит го е казал превъзходно, съветвам Ви да помислите повече защо се е изразил така: "Многознайството на ум не учи, в противен случай то би научило и Хезиод, и Питагор, и Ксенофан..." Съвременниците му го смятали за "многоумен" (забележете – не за многознаещ!), но и за надменен повече и от който и да е друг, защото също така обичал да казва и следните думи: "... съществува една мъдрост – да се постига Знанието, което управлява всичко чрез всичко." Има какви ли не знания, даже по времето на Хераклит е имало, а си представете какво е положението днес; глупава работа е да искаме да знаем много, камо ли пък всичко; щото има опасност, прочее, стремейки се да знаем всичко, в крайна сметка да не знаем нищо; този, който иска да знае всичко за всичко, в крайна сметка стига до ето какво: да знае... нищо за всичко! Между другото мъдрата природа неслучайно е поставила този механизъм в душите ни: да забравяме. Запитайте се и за това защо освен да знаем, да трупаме знания, душата ни превъзходно умее и това, именно да забравя вече наученото. Но да не изпусна да Ви кажа онова, което е най-важното: като не можем да знаем всичко, пък като е подозрително дали има смисъл да се стремим да знаем и много (по-точно колко много трябва да знаем?!), ето, мъдрият Хераклит ни съветва да подбираме, да се стремим да знаем онова, без което не може, в крайна сметка да търсим онова Знание (не знание, а Знания, има разлика), без което не може, което именно управлява всичко останало; знанието за Единното, за "ядрото на знанието", сиреч, да се опитваме да постигнем Логоса. Философите са се отдали на това да търсят и постигат Логоса (Разума, Мъдростта, Истината и пр.), ето защо е пределно глупаво да се стремят да се обременяват с с толкова излишен товар или баласт, именно да знаят много – или, опази Боже! – всичко! Та според мен представата Ви за философия, за смисъла на заниманията с философия е недъгава и нездрава, откъдето и произлизат останалите Ви беди. Или грешки. Най-добронамерено Ви казвам това. Изглежда сте учил философия при крайно нефилософски настроени учители... пълно е с такива, впрочем... Анонимен каза: Според мен философите трябва да са именно такива генералисти, а не тесни специалисти. Тесният специалист има опасност да изпусне от поглед голямата картина, затова трудно може да е философ. Философ обаче без специални познания рискува да изпадне в безпочвени 134

спекулации. Всъщност аз съм на мнение, че философът освен, разбира се, по философия трябва да има задълбочени познания в една или няколко области и познания в много други области. Така че не подценявайте моите познания по физика и ТО например. Моето образование не бих нарекъл „калпаво“ и това може да се потвърди от специалисти, с които съм дискутирал философия, социология, политика, физика, космология, класическа музика и медицина например. Ангел Грънчаров каза: С току-що казаното Вие превъзходно илюстрирате констатацията, която по-горе направих. Проблемът Ви е, че имате една доста проблематична, съмнителна направо представа за това що е философия. Баналното твърдение, че философът трябвало да умее да вижда "гората", а не "отделните дървета", показва и говори много. Но работата е, че ситуацията на автентичния философ се усложнява прекалено много поради това, че за него специално "виждането" ("гледането") като такова не е и не може да е самоцел. Философът при това не гледа непременно навън, нали така? Други светове го вълнуват него. Светове, невидими за очите при това. Духовни светове и вселени вълнуват автентичния философ. Тъй че работата съвсем се усложнява ако вземем предвид и това. Неработеща е Вашата елементарна представа за това що е философия. Философът борави не само със знания, познания и представи, а с нещо много по-значимо и многоизмерно: борави с идеи. Истинската идея (апропо, за философа идея и истина са едно и също нещо) съдържа и познавателен, но и ценностен момент. Тя се долавя не само с ума, но и с цялата душа, със сърцето (чувството) особено. Като философстваме впрягаме целия потенциал на душата си, не само ума, не само разсъдъка. Тъй че нещата са поразлични от това как си ги представяте. А иначе наистина е имало всякакви философи, само че доста е съмнително дали някои, минаващи за такива, наистина заслужават това доста ангажиращо и отговорно прозвище. Има степени на философичност при философите. При някои тяхната степен е твърде ниска. Анонимен каза: Освен това мисля, че всеки човек и философът в частност трябва да може много неща. Е, не става дума за крайност, явно никой не може да бъде едновременно, да кажем, класически балетист, пилот на изтребител и олимпийски шампион по гребане, но не е зле да се владеят някои „класически“ неща, напр. да владееш всички лекоатлетически дисциплини на прилично ниво, да свириш полупрофесионално на един или няколко инструмента, да пееш опера на професионално или полупропфесионално ниво, да можеш да разглобиш и сглобиш велосипед и т.н.

135

Ангел Грънчаров каза: Аз в случая мога да се съглася с нещо от това, което казвате. Философът наистина трябва да може, да умее много неща, но не чак толкова много. Все пак най-главното е да умее да мисли пълноценно, истински, т.е. по философски начин. Вместо да умее да бяга като лекоатлет, на добрия философ му е пределно достатъчно да умее да се разхожда дълго сред природата, това умение на мен лично ми е предостатъчно. Спортът като такъв изобщо не ме вълнува, макар че мога да призная постиженията на разни хора в тази сфера. Все пак за философа не тялото, а душата има приоритет. И сърцето най-вече. Тялото е един звяр, който всеки човек трябва да умее да опитоми, с оглед да му служи, енергията, локализирана в него, да бъде градивна, а не разрушителна. Душа и тяло трябва да са хармония при всеки човек, не само при философа. Всеки човек и философ по свой начин търси и постига тази хармония. Между другото ето как сега се сещам, че трябва да обърна повече внимание (в това изследване за здравомислието) на ролята на тялото за постигане на човешка хармония, щото човекът е именно единство на двете си половини, на душата и тялото. Тялото съвсем не бива да бъде пренебрегвано – щото пренебрегнатото тяло има ресурса да ни отмъсти. На тази почва се получава голям дял от нездравословността на нашите мисли. Болно, недъгаво, потиснато, недвижещо се, страдащо тяло не може да даде подтик за една просветлена, облагородена, чиста, незлоблива и пр. душа. Владимир Петков-Трашов каза: Браво, мой скъпи мислещи Приятелю и скъпи ми Учителю – ти казваш точно и ясно това, което чувствам! :-) (А що е туй, ако не триумфа на Хюм!) И присъединявам моите към твоите съвети отправени към г-н Хлопаща дъска! :-) Има потенциал, но не го е развил в правилната посока. А найважното и, според скромната ми личност, е г-н Хлопаща дъска, да си преодолееш първо манията за анонимност, та после и другите мании, правилно посочени ти от Добрия Философ! Той е 100%-но прав! Оправи си дървенията с анонимността, та виж, че и другите ти неща взели па почнали да се оправят... :-) На мен мисълта на Хюм също ми се разкрива достатъчно ясно, обосновано и точно, макар да нямам лицензирано философско образование... Ами, слушаме чувството си – кой ни говори истината. А това, че никой не може да я изчерпи до дъно... си е съвсем друго нещо... 2015.03.25 г. Владимир Петков-Трашов

136

Ангел Грънчаров каза: Г-н Петков-Трашов, благодаря за добрите думи, явно мислим в една и съща посока, което е радващо! Имам само една забележка, това, че покрай думата "приятел" (която си написал с голяма буква), си употребил и думата "учител", написана с голяма буква, и то употребена, както с ужас забелязах, по мой адрес!!! Това за мен е същинско светотатство, щото само добре знаеш Кой Единствен заслужава да се употребява тази свята дума, изписана с голяма буква! Тази ми е забележката само. А пък квалификацията "Добрия Философ", изписана по мой адрес, макар и твърде ласкателна, силно ме зарадва, особено в тия времена, в които аз официално съм провъзгласен не за нещо друго, а за "най-некадърния", сиреч, "най-лошия" философ. :-) Но щом като на поне един човек му е хрумнало да ме определи като "добър философ", на мен ми стига, дето се казва, тая награда или това признание, то е особено ценно за мен. Пък и има значение кой, що за човек казва едно или друго нещо. Така че мога само да ти благодаря за това толкова важно за мен признание! "Откровенията" на други, пък макар и намиращи се на някакви началнически позиции, мен наистина съвсем слабо ме вълнуват... 5 коментара: Анонимен каза: Брей, този Ангел Грънчаров, бре! Снова из Фейсбука и непрекъснато – честитки от почитатели и най-вече почитателки! А уж празникът (рожденият ти ден) вече отмина. Дай Боже всекиму! Оправи ми се настроението, че като публикуваш само негативни коментари тип "Дичева" и "Стоев", се бях отчаял. Да си жив и здрав и с все така мощен ум! Ф.И. Ангел Грънчаров каза: Здрасти! :-) Абе и аз се чудя как стана така, е тази година получих толкова много честитки! :-) Такова чудо не е било никога. Изглежда колкото повече остарява човек, санким, колкото повече напредва... склерозата, сиреч малоумието му, толкова повече народът започва да го цени и уважава! :-) На младини бях много умен, мислещ и деен човек – и тогава имах предимно врагове, изглежда дразнех комай всички! (Е, имах и неколцина верни приятели, те си ми останаха верни и досега, въпреки превратностите). Та мисълта ми е, че ако поживея още някоя и друга годинка и склерозата ми напредне още повече, нищо чудно по тази причина народът да вземе да ме обикне дотам, че в един момент хората даже да започнат да четат дори и книгите ми! :-)

137

А когато съвсем изкукуригам в дълбоко старост (ако изобщо доживея до такива години, което е крайно съмнително!), тогава нищо чудно и орден да ми дадат, знае ли човек? :-) Та такива мисли, признавам, пробуди у мен твоето тъй доброжелателно писъмце, за което ти благодаря! Бъди здрав! Хубав ден! С поздрав: Ангел Грънчаров Анонимен каза: Аз не мога да разбера едно нещо. Директорката А. да речем е направила куп глупости или грешки по отношение на Грънчаров. Превишила си е властта. Съгрешила е. Орезилила се е. Но тя най-вероятно си мисли, че е постъпила правилно. Но има нещо друго – а тия около нея нима не разбират какво прави? Нима няма и един който да и каже да се поспре, да осъзнае какво е направила, да осъзнае грешката си, да предприеме нещо да я поправи? Сигурно има такива хора, които разбират какво прави директорката, но си мълчат или от страх, или пък защото и гледат сеира и искат да я видят как ще се провали като директор. Излиза че нея не всички я обичат и харесват щом си мълчат и не й помагат да си поправи грешките. Ако имаше около нея хора, които я уважават, те щяха да й дадат съвет и така щяха да я предпазят от грешките, но явно няма такива, които и мислят доброто. А пък нейните приближени, които я насъскват срещу теб Грънчаров, оказва се са й най-големите врагове. Те я подтикват да се провали по всички линии. Даже и съпругът й, който щом като е работил в ДС би следвало да е умен човек, не й е казал, че греши, не я е спрял, което пак много показва. Така че на тази жена аз не й завиждам изобщо като се вземе предвид каква съдба си подготвя тя. Ще бъде изгонена опозорена от училището и всички до един ще й обърнат гръб. Пиша това с надежда да и помогна да се осъзнае поне сега, макар че е късно. Нека да я призова да прояви разум и да се спре. Иначе много ще съжалява. Тя изглежда вече съжалява. Но играе на хорото без желание. Което е глупаво. Просто трябва да се спре, да ти се извини, да поправи грешката си и да си облекчи съвестта. Ако има такава. Интересно е дали има. Ти как мислиш по този въпрос? А тия които пишат за сплотения колектив защо не се изкажат в случая? Дали са такива глупаци че не разбират какво става? Горките.... Анонимен каза: А и друго – в английската статия за Путин има и оригинални документи, а в бълхарската защо ги няма?? Редакторът смята че бълхарите са по-низши същества ли и немат акъл да разгледат и разберат тоталитарния документ, а той казва много?...

138

Но това е – едно тъпоумие имат и си го харесват в Бълхария, така че твоята книга Здравомислие (по-точно я наречи интелигентност) идва на място ако нямаше един голяааам проблем – никой нема да те чуе, това племе презира да мисли, то си знае курèта и путèта, ама защо тогава немат деца, маймуняците му префърцунени?... А. от Австралия Анонимен каза: Мисля, че с повечето Ваши аргументи и мисли мога да се съглася, което показва, че въпреки някои различния имаме и общи моменти и допирни точки. Иначе е съвсем нормално хората, особено мислещите хора да имат разногласия, даже би било учудващо да нямат, ако могат да мислят. Искам само да добавя, че моят стремеж към знания не е продиктуван от някаква суета или амбиция „да блесна“, нито да „правя кариера“, още повече че аз не ги демонстрирам никому, те са само за самия мене. Просто у мен има „вградена“ тази потребност от познание, винаги съм се интересувал от всичко и съм искал да зная всичко, просто ей-така, за самия мен. Не става дума обаче за „мъртво“, книжно знание, за самоцелно трупане на информация. За чистата информация има енциклопедии, справочници и т.н. Важно е да се мисли върху информацията, тя да се преработва и осмисля критично. Ето защо съм скептичен към много общоприети теории и схващания, което обаче няма нищо общо с разни самопровъзгласени псевдоучени и мошеници, критикуващи всичко и всяко от любов към спора и различността. Искам също така да добавя нещо за действащия български министър-председател и да изложа една хипотеза, която с подходящи въпроси дори би могла да се провери емпирично чрез анкета. В старите демокрации привържениците не левите партии са като цяло по-образовани, по-млади и жители на големите градове, докато в посткомунистическите страни е найчесто обратно, там десните избиратели са от градовете, по-образовани и помлади. На профила на тези избиратели отговаряха и българските десни политици от началото на прехода – Филип Димитров, Иван Костов, с уговорки и Желю Митев, който можеше да мине за някакъв макар и недодялан интелектуалец. Само че Бойко Методиев определено не отговаря на този профил, той е много по-подходящ за българските леви избиратели. Те обаче не могат да гласуват за него, понеже е „десен“ или поне се представя за такъв. А десните го приемат, понеже е „десен“. Моята хипотеза следователно гласи: Левите или поне повечето леви в България харесват Бойко Методиев, но не гласуват за него, а десните или повечето десни не го харесват, но гласуват за него. Как Ви звучи това? Ангел Грънчаров каза: Приемливо звучи хипотезата Ви за Бойко Методиев Борисов, напълно приемливо. И правдоподобно звучи. Но има и изключения. 139

Аз съм десен избирател, не харесвам Б. Борисов и не гласувам за него. Не приемам че той е десен политик. Не приемам, че той е и политик. Има и такива като мен. И това трябва да се отбележи. Макар че за такива приказки и коментари бях уволнен от работа, но не мога да си кривя душата и казвам пак какво мисля...

140

Урок по гражданско достойнство

На сайта на РИО-Пловдив чета следната любопитна информация: виж Организиране и провеждане на дни на отворени врати в институциите от образователната система в област Пловдив за повишаване доверието на обществото Уважаеми дами и господа, Училището и учителите, наред със семейството, имат обща роля за формиране на положителна нагласа към учебния процес, силна мотивация за учене и увереност у младите хора. Училищният климат, дисциплината, взаимоотношенията между учителите, родителите и учениците (децата), методите на преподаване и оценяване имат определящо значение за формирането на положителни нагласи и мотивация за учене през целия живот. Все по-често си поставяме цели, които да постигат издигане авторитета на педагогическите специалисти в България чрез утвърждаване на професията на учителя като модерна и значима професия. Задача на всички институции, ангажирани с образованието, е да се търси съгласуваност в действията. Качеството на образованието е онова поле, в което се пресичат потребности, възможности и интереси на личността, на обществото, на училището – представяно всеки ден и всеки учебен час от всеки учител. Приоритетите изискват създаване на традиции и нова визия във всекидневната учебна работа на учителя и ученика. Грижите за съществена промяна трябва да започнат от фактори, които бихме могли да формулираме така: (Прочети ДО КРАЯ)

141

КРАТЪК КОМЕНТАР: Чудесно е, че образователната институция се опитва, тъй да се рече, да се отвори към обществото – и за обществото. И един вид да започне да се демократизира най-сетне, щото това е една от най-недемократичните системи в уж демократичната ни държава. Да, образователната система у нас е все още построена на изцяло тоталитарен принцип. Ако не знаете това, ето, аз ви го съобщавам най-отговорно. И имам много доказателства за тезата си. Включително и такива, които съм ги изпитал и преживял на собствения си гръб, върху собствената си кожа даже. И тъй, днес самото РИО-Пловдив ще си отвори вратите за гражданите. Интересно е да се разбере дали ще има граждани, които да се възползват от тази възможност. За отбелязване е, че в предварително обявения график за тия "отворени врати" липсва указание в колко часа интересуващите се граждани могат да се явят в сградата на РИО за да могат да се включат в инициативата. Липсата на такива подробности много показва и говори. Да ви кажа ли какво говори и показва или сами ще се сетите? Вярвам, сами се сещате какво означава. Ще се доверя на вашата интелигентност и ще се въздържа аз да ви съобщя какво означава това.

Ето, аз, примерно, днес твърдо съм решил да се възползвам от тази възможност и ще посетя сградата на РИО-Пловдив. Но в колко часа да отида, нима през целия ден гражданите ще имат на разположение приветливо усмихнати инспектори, на които да могат да задават своите въпроси? Ще видим, това ще го проверя с очите си (и с камера, примерно) – и непременно ще ви информирам за видяното. Аз като български гражданин също имам 142

своите въпроси към чиновниците от РИО-Пловдив. Важни, необходими, неизбежни въпроси – предвид историите, в които някои от тях си позволиха да се включат. Защото, както е известно, благодарение на подкрепата и насърчението на неколцина (двама-трима) чиновници от РИО-Пловдив директорката на ПГЕЕ-Пловдив успя да проведе една чудовищна по абсурдността, по нелепостта си кампания по моето отстраняване от образователната система. Тя дръзна да проведе една по същество политически мотивирана репресия срещу мен – за да ме накаже за свободомислието ми, за да ми отмъсти за моите реформаторски идеи, разбирания, подходи, инициативи и т.н. Цялата тази грозна компроматна кампания или направо война по моето дискредитиране като личност, като преподавател, като обществена фигура (все пак аз съм един от най-активните блогъри у нас) беше проведена под одобрителния поглед на висшестоящите чиновници, които не си мръднаха и малкия пръст да възпрат очевидно престаралата се директорка. А някой от тия чиновници се беше опитал да изпълни преките си служебни задължения, тя щеше да миряса, да, ама не, никой от тях, да, най-отговорно го казвам, не благоволи да изпълни своите непосредствени служебни задължения. В резултат аз бях опозорен по недопустим начин, също така изритан от системата, а пък някои също така престарали се чиновници от РИО-Пловдив си позволиха да подкрепят провинилата се, изцяло дискредитиралата се директорка на ПГЕЕ-Пловдив дори и сега, когато тя си има доста сериозни главоболия с правосъдието. Та днес ще отида в сградата на РИО-Пловдив и ще задам своите въпроси – директно в очите на провинилите се чиновници. Моя дълг като български гражданин и данъкоплатец е да сторя това. Това също така е и мой дълг като преподавател по философия и по гражданско образование. Е, налага ми се да изнеса този полезен урок на въпросната администрация. Днес пак ще изнасям урок по гражданско достойнство на представителите на тази наистина самодоволна и самозабравила се администрация! Ако някой друг гражданин от Пловдив пожелае да присъства на този мой нравствен и граждански урок, нека да заповяда с мен в сградата на РИО. Аз смятам да бъда там примерно в 11.00 часа, ето, аз обявявам такъв един час, щом като домакините не са се сетили да проявят елементарно уважение към своите гости и да ги уведомят за часа, в който ще се отворят вратите на РИО за гражданите. Приятен ден на всички! И ползотворна да е работната седмица за всички вас – и това ви го пожелавам аз, безработният, изгоненият от системата, остракираният от нея учител; заявявам ви го аз, дисидентът на сега и все още съществуващата образователна система. Да, фактически по този начин имах честта да бъда провъзгласен за учител-дисидент спрямо бюрократичната система, да, тя ми оказа тази именно висока чест! Уж съм безра143

ботен, а се скъсвам от работа, ето, тия дни подготвям за печат новата книжка на философското списание ИДЕИ. До края на месец април трябва да излезе от печат и тя, и също така и втората за тази година книжка на списанието за съвременно образование, носещо името HUMANUS. И за сп. HUMANUS искам да попитам нещо тъй любезните чиновници от РИО и техните верни подчинени, именно директорите на училища, на които изпратих преди два месеца едно писмо – и никой от тях, разбира се, повтарям, никой не счете за длъжно да реагира някак! Това също е много показателна реакция, как пък един поне не се обърка да реагира поне с няколко лицемерни думички. Но се удържаха, бравос! Е, така моят експеримент все пак се проведе, днес ще отчета и резултатите му пред РИО. Чао и до нови срещи!

144

Случка, свързана с "Деня на отворените врати в РИО-Пловдив" понеделник, 30 март 2015 г.

145

В "Деня на отворените врати" в РИО-Пловдив, в който гражданите могат свободно да разпитват за случващото се в тази светиня на образователната администрация, ме посреща първо затворена врата, а след това, оказва се, се оказах единствен гражданин, проявил интерес към въпросната тъй похвална инициатива. След мен не знам дали някой се е възползвал от възможността, а ето сега какво се случи по време на моята визита в РИОПловдив:

146

Нямате си представа колко вълнуващо е да си гражданин в истинския смисъл на тази дума!

Вчера си позволих да отделя време за да проведа един интересен експеримент, свързан с моите изследвания, напоследък концентрирани около проблема за здравомислието. Пиша такава книга, впрочем, напреднах в писането й дотам, че вече се налага да я привършвам: искам книгата да е кратка и един вид с по-практическа насоченост. Ще ми се да помогна на хората, да им предоставя лесен, работещ начин да се избавят от неверните, от нездравите си представи за нещата – и да се проникват от здравомислие. И от разумност. Да оздравяват мисълта си. Другояче казано, ще ми се да им помогна да започнат да постъпват наистина по-мъдро. Тия три неща: здравомислие, разумност и мъдрост явно са изключително близки по смисъла си. А проникващият се от здравомислие човек е човекът, който все по-успешно се бори с глупостта, с нашата неизкоренима човешка способност и склонност да правим глупости. И грешки. Ей с тия толкова вълнуващи неща е свързана книгата ми. И я пиша с увлечение. Та значи вчера си направих един интересен и полезен експеримент, тук сега искам да споделя с вас резултатите от него. Аз вече писах по замисъла си (виж: Урок по гражданско достойнство) на туй "мероприятие" (да употребя тази тъй мила дума, останала ни от онуй славно време на комунизма!), а пък на друго място (виж: Какво се случи при моята визита в "Деня на отворените врати" в РИО-Пловдив) дори вече разказах, във видео-формат, как всичко е протекло. Сега в добавка тук ми се ще да представя целта и смисъла на тази моя поредна инициатива. Много се замислям дали да не посветя на този същия проблем, на тази същата тема и следващото телевизионно предаване, което водя по ПО-тв, 147

именно предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров". Това ще го реша най-вероятно минути преди започването на самото предаване. Тук обаче изобщо не ми се ще да пиша пространни анализи, дълбокомислени тълкувания и пр.; не, нямам желание да правя това. Ще се задоволя да направя само няколко важни констатации. Свързани именно с темата, която ме вълнува тия дни: как да напредваме в порива си към здравомислие? Как да постигаме заветната цел: да мислим здраво, реалистично, истински? Ето това е истински значимото, а не това, което се е случило, какво съм казал аз, как са се държали моите опоненти и пр. А всъщност там, в не толкова уютното фоайе на втория етаж на сградата, в която се помещава пловдивския филиал на образователното ведомство, аз проведох една чудесна дискусия с двама типични служители на министерската образователна бюрокрация. Смея да ги определя така, навярно това звучи в техните уши като ласкава оценка. Аз, Ангел Грънчаров, там бях в позицията си на ангажиран български гражданин и данъкоплатец, който при това има специално отношение към многострадалното българско образование. Моята позиция е твърде интересна: първо, не просто съм български гражданин, а съм значително по-особен и нетипичен, ако мога така да се изразя, български гражданин, дотам, че мога да бъда определен като... "небългарски гражданин", или като български гражданин, позволяващ си да има едно небългарско поведение и отношение. Щото българският гражданин обичайно се държи не като гражданин, а като един малодушен треперко, изпитващ панически страх от тъй величавите представители на самонадеяната държавна администрация. Е, аз пък искам да покажа, че е възможно и в български условия човек да се държи като гражданин, сиреч, като свободен и отговорен човек. Свободният човек или гражданинът по начало не е треперко, съзнанието му не се тресе от глупави страхове, такъв човек не изпитва неудържими пориви да прави теманета на тъй величавите представители на издържаната от данъците му държавна администрация. Истинският гражданин, именно гражданинът, който се държи достойно и не петни с поведението си това име, съзнава нещо най-простичко: администраторите, властниците, управниците не са наши чорбаджии или господари, пред трона на чиято величавост не трябва да се държим като малоумни идиоти и като треперковци, не, напротив, той съзнава нещо най-простичко: това че ний, гражданите, всъщност сме господарите, а пък чиновниците и управниците, независимо от ранга им, са наши слуги! Да, не зная как ви звучи туй толкова простичко нещо, вероятно ви звучи пределно дразнещо, но ето, пиша го най-отговорно; и ще ви бъда много благодарен ако имате добрината да ми кажете как то ви звучи. Но да продължа нататък. Аз вчера просто си позволих дързостта да се държа с двама представители на тъй самонадеяната образователна администрация както подо148

бава да се държи един свободен и достоен гражданин, който, казах, има типично небългарско разбиране на всичките тия неща. Нашенецът, типичният българин обикновено гледа да измисли как, по какъв начин да омилостиви тъй величавия български държавен чиновник или властник и за тази цел измисля и изобретява какви ли не начини да се унизи: търси прословутите "връзки" по каква ли не линия, шуро-баджанашка, приятелска или всякаква друга, ако трябва, сторва какви ли не поклони, ако се наложи също готов е дори обущата му да целува и да намаже с лиги, абе на всякаква мерзост и простотия е способен типичният масов българин само и само да заслужи милостта на тъй величавия български чиновник или властник. Е, понякога има едно най-ефикасно средство, което решава всички проблеми: и то е подкупът, всевластната парица, която отваря всички врати! Цялата работа се свежда до това началството някак да бъде омилостивено та да благоволи да ни дари някакви благинки, примерно да ни погали по главицата, да ни даде некаква невзрачна службица, където да благоденстваме доживотно, примерно, да станем послушен учител, който гледа като кученце в очите г-н инспекторът-исполин и е готов на всякаква мерзост само и само г-н инспекторът да е доволен! Вий знаете, предполагам, как се държи типичният нашенски... идиот, дето се опозорява по всички линии, общувайки с нашата тъй величава администрация. Е, вчера аз си позволих да направя нещо крайно скандално в нашенските родни условия: държах се както най-елементарното понятие за гражданин повелява да се държим. Прочее, в интерес на истината съм длъжен да отбележа, че аз се държа така не от вчера, а от много години. По тази причина, именно заради "скандалното си поведение", аз накрая си получих "заслуженото": уволнен съм от образователната система, обявен съм от нейните авторитетни представители за "психически ненормален", родната образователна администрация ме обяви за "персона нон грата" по отношение на системата и дори ме провъзгласи, ща не ща, за нещо като дисидент пак по отношение на нея, за благодарност аз фактически съм лишен пожизнено от преподавателски права! Да, вече нямам право да преподавам философия и гражданско образование, нещо, което съм правил цели 32 години щото представителите на въпросната бюрократична система имаха добрината да ме провъзгласят също така за "пълен некадърник", за "изцяло негоден за системата", "липса на абсолютно всички качества да бъде учител" също пише в уволнителната ми заповед и т.н. Абе виждате явно яко съм вбесил въпросните образцови властващи представители на системата щом си направиха труда да ме остракират така решително от нея; разбира се, тия същите сега си имат доста неприятни проблеми с българското правосъдие, щото аз, като гражданин (няма да употребя тук предиката "достоен" или "свободолюбив", щото то си се подразбира), няма как, за да защитя правата си, се наложи да дам възможността на въпросните самозабравили се власт149

ници да защитят незащитимата си по принцип позиция пред българския съд. За което те правят титанични опити да защитят незащитимата си по принцип позиция, сиреч, да предизвикат симпатия към себе си в сърцата на представителите на съдебната система (но това е друга тема, за която ще говорим отделно).

Но мисълта ми е, че вчера също, въпреки положението си на остракиран от системата дисидент, на нейна жертва и пр., аз се възползвах от правата си на гражданин и от тази позиция близо час може би (хич пък не си погледнах часовника, а времето течеше бързо, щото разговорът ни беше извънредно приятен!) водих една превъзходна дискусия с двама образцови представители на образователната администрация! Какво именно си казахме е отделна тема, ние, прочее, обсъдихме доста и то изключително интересни въпроси (въпросите задавах предимно аз, пропъденият от системата учител), за които сега нямам време и търпение по-пълно да разкажа. Но в случая мен ме интересува друго: говорих и от гражданска, но и от чисто човешка, сиреч, от една пределно философска позиция с двамата образцови образователни чиновници. Чудесен разговор се получи, ех, защо не го записах, за да се съхрани за човечеството, за признателното потомство?! Да, но този път дори не посмях да им предложа да запиша разговора ни, знаейки добре, че няма да се съгласят. Както и да е, нека интригата да бъде запазена, нека разговорът ни да бъде обвеян с булото на загадката, на мистерията. Но беше чудесен, беше превъзходен този разговор, уверявам ви! 150

Аз лично получих невероятно интензивно духовно удоволствие от него. Съветвам ви да опитате и вие някога да поведете такъв разговор с чиновници, те, прочее, са чудесни събеседници – стига само да имате умения да ги предразположите. Аз тези умения ги имам развити във висша степен! То се иска практика, е, аз съм практикувал това нещо откакто се помня. Хиляди спорове съм водил с подобни чиновници от какви ли не сфери. Няма друг начин, трябва да се практикува туй умение да бъдеш гражданин. Ако практикувате умението да бъдете мухльовци, ще станете мухльовци. Ако обаче не щете да сте мухльовци, ако почнете да се държите като достойни граждани, то тогава имате всички предпоставки да станете такива. Е, иска се и още нещо: умение да мислите. То се получава чрез занимания с философия. И то трябва да се практикува. Иска се да имате добър учител в тази посока. Те са същинска рядкост добрите учители по философия в наше време. Е, има и такива. Тях обаче обикновено ги гонят от системата, щото тя точно такива не търпи. Тъй като те са нещо като динамит в основата й. Както и да е. Това е друго огромна тема. А аз трябва да завършвам. Ето как ще завърша. Спорихме разгорещено, разбира се, по нито един пункт, да, по нито един пункт не постигнахме единодушие с уважаемите администратори. Впрочем, грешка, по един само пункт постигнахме пълно съгласие. И той е: че явно никога няма да постигнем съгласие. Причината за това е проста: понеже живеем в абсолютно различни светове няма как да постигнем някакво съгласие. Да, живеем в различни светове или дори вселени. Имам предвид човекът и гражданинът като мен, който има понятие за своето предназначение и достойнство – и не е склонен да ги хариже, та да са доволни представителите на всевластната бюрокрация. И, на второ място, са представителите на тази същата администрация, които са свикнали да общуват не с достойни и свободни граждани, държащи на достойнството си, а предимно с мухльовци, с треперковци, с жалки същества, които само търсят начин как да ги омилостивят и да получат благоволението им, с оглед на получат също така известни благинки или облаги. Та именно тия два човешки типа живеят в две различни вселени. Между които няма нищо общо. Е, вчера отново се получи някакво съприкосновение между тия две вселени, от което изпращяха искри, както при допира на проводници, през които тече ток. Появиха се искри и толкоз. Два свята, повтарям, между които няма нищо общо. ("Единият от тях е излишен", така ли беше написал поетът?) Две вселени, които се съмнявам дали са изобщо паралелни. Две абсолютно несъвместими вселени... За кой ли път си позволих да попитам инспекторката по философия А. К. дали поне малко не съжалява за това, което дръзна да стори, а именно, да подпомогне моето съсичане като личност и преподавател от директорката на ПГЕЕ-Пловдив С. А. Попитах я дали не съзнава, че е направила цяла 151

поредица от ужасно нелепи грешки. Казах й, че като философ съм загрижен за това и чувствам дълг да й помогна да осъзнае грешките си. Ето, затова съм и дошъл, да и помогна в тази посока. Отговорът й беше все същият: не, тя не била сторила никаква грешка, грешният съм бил само аз! Тя един вид била безгрешна. Понеже служила на една "перфектна система", вероятно. Системата не била толкова лоша колкото аз съм си бил представял. Чудесни резултати била постигала системата. Бляскави, един вид резултати била постигала системата! А аз по тази причина съм бил нямал място в нея. Да ви припомня: тази именно госпожа инспекторка има добрината даже пред съда да заяви, че по нейни наблюдения аз съм бил най-некадърният преподавател по философия в цялата Пловдивска философска губерния, сиреч, сред всички преподаватели по философия в Пловдивска област аз точно съм бил най-некадърният! Това, че тази госпожа толкова силно ме мрази, е отделна работа. Защо ме мрази – също. Между другото, аз се радвам, че съм заслужил толкова много омраза. Това е чест за мен. Не ща да омилостивявам подобни служители на системата. Нека да ме мразят колкото си искат. Само има един тънък момент: аз като български гражданин между другото съм и техен работодател! И имам права да ги питам за много неща, да ги държа отговорни и пр. Между другото, понеже съм наистина доста гаден, позволих си да попитам и това, и то още в началото на разговора ни – или на моята специфична гражданска инспекция на... инспекторите на РИО-Пловдив: до какво се свежда длъжността на инспектора, каква е ролята му, има ли смисъл от такива длъжности в съвременните условия? Още с тия въпроси и тримата представители на въпросната администрация направиха подобаващите гримаси, показващи, че въпросът ми им е крайно неприятен. И други такива въпроси имах добрината да им задам. Вярвам, доста ще помислят по тях. Моята идея беше точно тази: да им помогна да се позамислят. Оказа се обаче, моето наблюдение е такова, че в тази посока тези хора имат сериозен проблем. Много сериозен при това: мислят си, въобразили са си, че всичко те прекрасно си го разбират – тъй че не им е нужно изобщо да мислят. Това е много коварна илюзия обаче. Нещата съвсем не стоят така както те си го представят. Ще завърша със следното, макар че имам още много неща за казване, но то всичко никога не може да се каже. Няколко нови момента констатирах обаче все пак, което показва, че г-да инспекторите имат известен напредък благодарение на моите уроци по мислене и по гражданско образование. Примерно г-жа К. благоволи да каже, че тя била против това аз да бъда уволнен и изгонен от училището – ама приятелката й А. вероятно толкова е настоявала за това, че тя не е могла да й откаже. Трябвало според нея да остана да работя в училището, въпреки цялата си пословична некадърност. А че съм "абсолютен некадърник" – от тази своя квалификация тя обаче не се отказа. Вторият интересен момент 152

беше този, че тя редовно била чела блога ми – и дори понякога си позволявала да гледа предаването ми по телевизията, именно "На Агората...", на което тя, прочее, е нещо като кръстница: още много време преди да поведа аз това предаване та има добрината при наш предишен разговор да ми заяви: – А ти защо искаш да работиш в училище щом се мислиш че си нещо като пловдивски Сократ, щом толкова обичаш Сократ, що се вреш да работиш за пари в училище, кой ти пречи да преподаваш философия на улицата, на площада, на Агората – та да бъдеш таман като Сократ?! Та за тия нейни памятни думи когато създадох предаването, при избора на име се спрях, естествено, на това, на което се спрях. Та като ми каза тия неща вчера, аз вметнах: и как така, как е възможно да четете блога на най-некадърния философ в Пловдивска област – и да гледате дори и телевизионното му предаване, Вие чувате ли се какво говорите?! На трето място когато стана дума за една друга преподавателка по философия, г-жа Антоанета Чобанска от Велико Търново, която също си имаше преди време главоболия с образователни администратори, та в при това споменаване гжа К. благоволи да похвали г-жа Чобанска, която, за разлика от мен, била имала еди-какви си постижения в "единствено правилното обучение" на младите по философия. Аз тогава й подхвърлих: а тя знае ли, че г-жа Чобанска сама писа, че ползва учебното помагало по философия на "най-некадърния философ от Пловдивска област"? Г-жа инспекторката каза че знае и направи също доста интересна гримаса на лицето си. Такива работи. Спирам дотук. Ако имам време, на базата на вчерашните си наблюдения ще направя някои нови заключения, но това ще стане не сега. Сега просто ми писна да пиша. И спирам. Хубав ден ви желая! Бъдете граждани – чудесно е да си гражданин, нямате си представа колко възторжено се чувства човекът, който е дръзнал да изпълни гражданския си дълг! Уверявам ви, наистина е превъзходно това чувство – опитайте само! Изобщо не е трудно, просто се иска едно условие: просто се иска да престанете да бъдете страхливи малодушни мърморковци. Само това се иска, пробвайте...

153

СЕНЗАЦИЯ: От днес моя милост вече е милионер: най-сетне съм богат и в парично, не само в духовно отношение! сряда, 1 април 2015 г.

Днес беше финализирана окончателно сделката, при която аз, Ангел Грънчаров, създател и собственик на прочута медийна империя, включваща 6 изключително активни анализаторски и информационни блога (в областта на политиката, развитието на гражданското съзнание, образованието, духовната област и пр.), също така излизащият от 7 години популярен вестник ГРАЖДАНИНЪ, философското списание ИДЕИ (съществуващо също вече седма година), което притежава и международно многоезично научно-теоретично издание, списанието за съвременно образование и за духовно развитие на младите хора HUMANUS, два канала на моята персонална телевизия ANGEL_G-tv и още няколко по-малки актива, та значи продадох всичкото това на една много известна медийна група (чието наименование засега предпочитам да запазя в тайна, мога само да съобщя инициалите на нейния собственик Д.П.). За всичките тия активи получих цена от 5 550 000 евро, които ми бяха преведени на моя банкова сметка, което означава, че от днес, 1 април 2015 година моя милост вече е милионер! Най-сетне съм богат и в парично, не само в духовно отношение, разгеле! :-) 154

Нека да пукнат от злоба всичките ми завистници, аз заминавам да си изживея оставащите ми дни на Хавайските острови! Хубава вечер на всички! Приятни сънища! :-) 5 коментара: Анонимен каза: Нещастник! :))) Да се задавиш дано с тия пари! :(((( Анонимен каза: Глупендр. Парпулов каза: Честито, милионере!!!! На 2-ри, т.м. колко лева ще имаш??? Парпулов Анонимен каза: Тия дето имат пари, си купуват я прокурор, я съдия, а ти баничка с боза. Ангел Грънчаров каза: Смейте ми се вие, ако знаехте истината, съвсем нямаше да се смеете, ама нека... ☺

155

Казус: вие лично готови ли сте да си продадете душата и съвестта за пари, а, какво ще кажете? четвъртък, 2 април 2015 г.

Тази сутрин най-напред попадам на публикация (в блога на г-н Иво Инджев, виж: Как руският орденоносец академик Георги Марков обърна палачинката в московска по(л)за), която ме впечатлява така, че стигам до статия на Евгений Дайнов (виж: Историци), а в крайна сметка стигам дотам, че да препубликувам и двата текста в блога си, та да стигнат до колкото се може повече читатели (виж: Изобличаването в безочие на един рублофилски лъжльо, представящ се за "историк") – защото наистина е много грозно да се лъже тъй откровено, и то от хора, представящи се за "учени", "за историци", за "академици", с извинение! Истината е нещо, което трябва да бъде почитано от всички, но особено от тия, които се представят за учени, но ето, оказва се, у нас е съвсем обичайно да се лъже безочливо и от "учени"; понеже изследвам явлението нездравомислие (да се лъже е една най-разпространена негова форма), ето, попадам мигновено със ставането и със включването на компютъра на красноречив пример за едно наистина историческо лъжене от страна на въпросния "историк". И ето, възникна въпроса: а защо такива хора лъжат чак толкова безочливо, нима са неинформирани, не знаят истината, нима просто обичат да лъжат, един вид душите им са опорочени дотам, че не могат да живеят ако не лъжат? Да, каква е причината толкова много да се лъже? 156

Моят отговор на тия въпроси в случая е лесен, той се съдържа в заглавието, което сложих, препечатвайки двете статии: ами лъжат, щото са рублофили, лъжат поради парични съображения, лъжат защото им плащат, ето, явно за пари някои хора са способни на всякакви мерзости, включително и на такива, че да се опозорят напълно; не им пука нито за това, че са на почтена възраст, че развращават с лъжите си младите, че продават за пари интересите на отечеството си, не, явно за нищо не им пука. Оказва се, по нашите географски ширини парицата е най-мощен стимул за лъженето, помощен дори от наркотиците, а нищо чудно да е по-мощен дори и от друг такъв един стимул, именно властта (щото властта е тъй примамлива не за друго, не заради едната гола слава, а за това, че и тя е парично подплатена, тъй да се рече!). Ще каже някой, като чете това: е, Грънчаров, прекаляваш, разпространяваш някаква нова митология, кой ли пък ще ти плаща пари на наште тъй слугински настроени русофили, които си лъжат ей-така, един вид от "чисти душевни подбуди", заради "светлата си обич" към Русията, никакви пари не им плащат руснаците, това са глупости, нека бъдем реалисти и пр.?! Да, възможно е да има и природни идиоти или дебили, които да са заблудени и да лъжат просто щото не знаят истината, понеже са омаяни от задушливия тамян на "вечната дружба", но нима можем да допуснем, че са заблудени дори и въпросните историци и академици, та нали тяхната работа е точно тази, да търсят и да постигат истината; не, не е възможно да не знаят истината, явно съзнателно я укриват – и коя е причината за това нещо? Между другото, из нашите медии от доста време циркулира информацията за някакви 20 милиона евра, които руснаците напоследък били отделили за заплащане на услугите на наште медийни мерзавци във воденето на пропагандната война на Русия срещу европейска България. И изглежда въпросната "журналистическа", с извинение, паплач се сджафка кой да лапне по-голям дял от тъй сочната мръвка, та затова изтече тази информация. Между другото, исторически неопровержимо е доказано, че много руско злато е било дадено на наште рубладжии още от времето преди "освобождението", сиреч, от преди окупацията на България от Русия в 1978 година, да не говорим колко много руски пари са изтекли в джобовете на тия предатели на българщината после, по стамболово време, и по-късно, та чак до днес. Та значи аз решително отхвърлям хипотезата, че наште учени "русофили" тъй прочувствено лъжат щото са глупаци, щото са, представете си, "идеалисти", от "чиста любов" към Матушката, видите ли, били лъжели, не, те решително не са глупаци, нито пък са "неинформирани", остава версията, че лъжат щото им се плаща да разпространяват толкова много и при това тъй откровени лъжи. Русия иска да насъсква българите срещу Запада, ето, луди пари фърля в посока на довидиотяването на нашия среден простоду-

157

шен наивник, а пък наште рубладжии явно имат ненаситни гърла и лапат сичко, що им се подфърли. Какво тук значи някаква "академична", моля ви се, чест, някакво достойнство, дължащо се на преклонната възраст, не, няма такова нещо, пустата парица явно е способна на всичко, пред нея всички други съображения отпадат. Тук имаме едно все пак понятно нездравомислие, явно за подобни материалистически настроени индивиди парицата или, още по-добре, златото, е ценност, която стои значително по-високо от някакви си там вятърничави понятия като "чест", "достойнство", "научна съвест" и т.н. Тук имаме просто случай на мошеници, на търговци, които продават ефимерно нещо като съвестта за тъй милите на сърцето им парички, банкноти, златни кюлчета и за всички други съвсем осезаеми благинки, които човек може да получи като е състоятелен в парично отношение. Аргументът, че като умрат тия нещастници просто няма как да замъкнат въпросните благинки със себе си в гроба, явно тук съвсем не действа. Което за мен, като изследвач на здравомислието, е нещо съвсем непонятно: та нали като човек умре единственото, което все пак остава от него, е името, спомена – щото дори и луксозните мраморни паметници на гробищата са нещо, което едва ли може да засенчи блясъка на чистото име и спомена за един живял достойно човек?! Да ама не, ето, има хора, които сами са способни да плюят на името си – и то заради пустите му парички! Това, според мен, е сериозен симптом за нездравословност, за болест на тази душа, която се е оставила да бъде овладяна от подобна неразумна мания и лакомия по пустите пари. Ще дам един още по-драстичен пример за нездравомислие, макар и този да си го бива де, "почетен академик", "учен историк" сам плюе връз името си и се орезилява като последен байганювец заради някоя и друга пачка рубли. И при това без да му мигне окото продава за пустите рубли интересите на собственото си отечество, щото такъв, с извинение, "историк" просто няма как да не знае, че България няма как да просперира и да постигне каквото и да било ако се откъсне от Европа и се запъти по калните пътища на Евразия; ето ви едно най-красноречиво изображение за това къде искат да ни натикат въпросните продажници:

158

Но все пак искам да дам още примери, ето, сещам се веднага за още един, който е сюблимен: депутатка от руската Държавна дума, това е именно руският, с извинение, "парламент" (където има тирания на един вожд, не може да има демокрация, тъй че за "парламент" в такива условия просто е глупаво да се говори!), та значи въпросната престараваща се депутатка била предложила законопроект, с който кардинално да се реши намаляването на населението на Империята; ще представя нагледно "логиката", с извинение, на въпросната скудоумна поклонница на Путин: – населението на "велика Русия" намалява, таваришчи, народът не ще да ражда, въпреки това, че нашия велик таваришч Путин вече дава едиколко си рубли награда ако някому се роди дете; – проклетите западняци привличат "нездравомислещите" и податливи на "мита за лъскавия западен начин на живот" младежи, които вместо да стоят в нашата патриотична руска кочина, бягат към Европа, Америка или където сварят по света, само дето не щат у Матушката да останат; – затуй трябва да се измисли нещо радикално, което да принуди рускините да раждат с желание и въодушевление, и то е: да се създаде със закон "банка със спермата на самия таваришч Путин", зер, няма рускиня, която не мечтае да бъде осеменена лично от него, е, вождът няма как да ощастливи толкова много желаещи да родят от него идиотки; но ето, може да създадем такава "банка от сперма", а пък на всяка рускиня, желаеща да роди дете от Путин, въпросният генетичен матр`рьял може да се праща по пощата (!); (Моля тук, уважаеми читателю, да не си мислиш, че се майтапя и си измислям тия неща, това наистина се е случило, тия идиотщини въпросната другарка наистина ги е произнесла от трибуната на Руската Държавна Дума, аз не мога да кажа дали някой от присъстващите в залата е имал здравомислието да се изсмее на подобни глупости, но случаят, уверявам ви, е напълно истински; аз нищичко не си измислям, моля ви се, недейте да си мислите, че ви правя тук на идиоти!) – И тъй, значи, трябвало да се реши проблема с намаляването на населението, просто трябвало да се роди генерация от путинчета, които да бъдат възпитавани от държавата; майките могат като ги родят, следва да ги дадат на самата държава, та един вид да се създаде изцяло патриотична великоруска генерация, продуцирана изцяло от генетичния матр`ьял на вожда, което, разбира се, ще да обогати неимоверно генофонда на нацията, да я оздрави и т.н., щото другарят Путин също така ни е и много умен, и духовит, и културен, абе той ни е истински пич, какво да говорим повече по този въпрос! (Това последното, дето го добавих, не ви ли напомня за начина, по който у нас някои възприемат нашия народен кумир, оня де, дето ни е върховен управник в момента, като кажа "пич", нема начин да не се сетите таман за него; он пък вчера ни ощастливи с нов шедьовър, ето, прочетете, 159

подивете се и нему, аз представих коментара си по този повод ето как: Е попитайте най-после г-н Премиера, задайте му въпроса дали е готов да кърми деца в мола с превъзходните си гърди, уважете гърдите му найсетне де?) Значи, въпросната другарка предлага просто вождът на нацията да бъде превърнат в нещо като разплоден нерез, който (е, макар и не непосредствено) да оплоди всяка руска идиотка, та нацията най-после да почне да расте, обогатена от генерация от бодри путинчета, които да си приличат и физически, да се все такива хубавци като самия другар Путин и пр. Не зная въпросната депутатка да е била арестувана за тия идиотщини, които е предложила по адрес на държавния глава, не, няма такова нещо, сигурно е при това, че въпросната другарка не е била натикана и в психиатрия, знае се със сигурност, че та продължава да стои в Думата, да е нейно, тъй да се рече, украшение, пред което бледнее и нашата депутатка Ташева (нали се сещате за коя става дума?), която явно просто подражава на своята руска вдъхновителка – по продуцирането на простотии от този същия род. Ако не се сещате, ей за това въпросното чудо става дума:

Това е. А иначе примери за подобен дебилизъм (подобен на представения чрез тъй новаторското предложение за решаване на демографския проблем на Русия) колкото щеш. Да се обясни този феномен е изключително 160

сложно, подобно видиотяване на цели нации вече е наистина сериозен проблем. Щото, ето, виждаме, въпросната депутатка, примерно, не е била осмяна, не е била обявена за луда, не, напротив, тя продължава да си се подвизава в "парламента" и то не за да весели народа, а явно е пълно с идиоти, които даже й се възхищават на ума, ето това вече е сериозния проблем! Щото поведението на самата депутатка пак е парично обусловено и мотивирано, тя се държи като луда явно защото по този начин добре печели, един вид търгува с тъй печелившото в руски условия путинистко малоумие! Но тия, дето й вярват, дето й се възхищават, и те при това явно не са малко, това са милиони хора, ето, повреденото тяхно съзнание е истинският проблем. Върху който си заслужава да се мисли. Е, ще продължа по тази тема, но друг път, сега ми се налага да спра – тъй като трябва да се подготвям за излизане, днес пак ми предстои да ида да водя своето телевизионно предаване "На Агората...". То е от 11 часа, ама преди това имам доста друга работа, та затова се налага да ставам. Желая ви хубав ден! Бъдете здрави – и особено много се грижете за здравината на съзнанието си, мисля, че вече всички разбраха, че това е най-важна предпоставка за един добродетелен, сиреч пълноценен живот. Пък парите са нещо не дотам важно, а, какво ще кажете по този въпрос? Вие лично готови ли сте да си продадете душата и съвестта за пари, а? Как ви се струва този въпрос, дали пък него да не сложа за тема на днешното си предаване? Знаете, аз темата я решавам в последния момент, 10 минути преди предаването, а преди това имам страшно колебание, щото имам огромен списък с теми, и се чудя коя да избера. И в последния момент, от немай-къде, едва тогава решавам. Тази тема, която ето сега ми хрумна, ми се види добра, ще е свържа с темата за здравомислието, защо пък да не информирам зрителите за най-новите си изследвания? Дръжки, нови, друг път: откак се помня все с това пусто комуноидно нездравомислие воювам! Нищо ново няма в тия изследвания, а от него явно отърване няма, а, как мислите вие, ще се отървем ли някога от гъмжащия наоколо идиотизъмдебилизъм, от арогантната простащина, която ни залива? Няма надежда, тъй ли викате? Ще видим, то ще се разбере, трябва повече да се помисли...

161

Изключително важна оценка петък, 3 април 2015 г.

По повод на публикацията със заглавие Нещо като реклама с оглед да си отговорим на прелюбопитен въпрос (А въпросът е: има ли все пак у нас странници и безумци, които могат да дръзнат да се охарчат, купувайки си философска, сиреч стойностна и смислена книга от български автор)? откликнаха много хора, не само непознати за мен, но и хора, с които общувам от много време в интернет; някои от тях предложиха не само 162

да кажат тук-там добра дума за мен и за книгите ми, но и дори сами да си ги закупят, било за себе си, било за да ги подарят на свои близки, на библиотеки в родните си места и т.н. дори живеещи в Канада българи откликнаха и ме увериха, че желаят да си закупят книгите ми. Разбира се, трогнат съм от тези, признавам си, неочаквани от мен отзиви, за което тук искам публично да благодаря на всички; ето откъс от едно писмо, което в тази връзка получих, което съдържа изключително важна за мен като автор мисъл или оценка: ... Мисълта ми е че аз държа да си купя книгите ти по простата причина, че те за мен са ценни. Не знам дали си даваш сметка за това, че описваш документално, досущ като Балзак, нашето време и ситуацията в България през това срамно за страната ни време. Аз съм напълно убедена, че това се получава, нормално е ти самия да си скептичен и самокритичен, но аз искам моите деца и децата им да имат правилна представа не само за положението в страната ни в началото на 21-ви век, а също така да разберат истини за нещата от живота, четейки книги като твоите, които са с по-философска насоченост, т.е. помагат да се постигне един по-богат смисъл. И понеже за мен книгите ти са ценни, няма да ги приема като подарък, а ще ги купя...

163

Вечно несвършващата битка за здравомислие петък, 3 април 2015 г. Сборникът от есета, обединени от общата тема за здравомислието, вече е пред мен, събрах ги на едно място, оказаха се, че заедно са повече от 250 страници (което за мен е прекалено много; не обичам, подобно на Ницше, дебелите книги!). И то при положение, че книгата е все още незавършена, дори и заключително есе не съм още написал. Макар че тия дни ми хрумна да я оставя съвсем отворена и незавършена, щото в нашия живот нездравомислието дотолкова ни облива на талази отвсякъде, че на тази база не просто стремежът, а бих казал работата, дори битката за здравомислие, е всекидневна и най-насъщна задача. Та по тази причина няма как и една пределно честна, откровена, искрена книга за здравомислието да излезе с толкова нездравата претенция, че е била, видите ли, вече "завършена". А аз правя всичко моите книги да са винаги точно такива, именно пределно честни, откровени, искрени. И човечни – бих си позволил да добавя, колкото и нескромно да прозвучи. Този текст, който сега започвам, май ще е "последният", ще се опитам да напиша нещо като "заключение". Нещо като "финални" думи. Колкото и да е невъзможно това при положение, че вече констатирахме, че просто няма как темата да бъде "заключена", "затворена", "завършена" и прочие. Ето, снощи, примерно, ми хрумна да публикувам един съдебен документ, който е истински шедьовър, демонстриращ някакво пределно абсурдно нездравомислие; ето, насладете му се още веднъж: Потресаващ документ, ярко свидетелство за катастрофалното нравствено състояние, в което се намира системата на многострадалното българско образование и училище. Е, добре де, какво ще кажете, нима и тази публикация не заслужава да я прибавя към книгата, която се оформи под обединяващото заглавие За здравомислието. Или пък За нездравомислието да я озаглавя, май поинтригуващо звучи като се каже така, а? Добре де, ами аз също реших да публикувам и една "дискусия" – виж Началото на епична дискусия с два-три типажа, явяващи се образец за пълно нездравомислие), по-скоро публикувах само една трета част от нея, още две части има за публикуване, а при това дискусията с въпросните "типажи" все още продължава, тя също е сякаш безкрайна (ето, и снощи, и тази нощ въпросните "таваришчи", както аз любезно ги наричам, са се упражнявали по словоблудство, по умствена, тъй да се рече, мастурбация, или чисто и просто по плюене). И какво ще стане, ако цялата тази несвършваема "дискусия" бъде прибавена към книгата ми? Разбира се, това не може да се случи и то не само защото аз лично ненавиждам дебелите книги, но и защото, оказва се, по начало по такива теми, които просто няма как да свършат 164

или да бъдат изчерпени, е глупаво да се опитваме "да кажем всичко" – или дори да кажем "главното"; това просто няма как да стане. Е, не ми остава нищо друго, освен да сложа точка. А пък битката ми за здравомислие, която водя не от вчера, а откакто се помня, ще си продължи, живот и здраве да е само. И още много книги тепърва ще бъдат написани. Аз за нещо друго, прочее, изобщо писал ли съм? Сега разбирам, подобно на оня Молиеров буржоа-благородник (който с удивление в един момент разбрал, че цял живот бил говорил в проза!), че аз пък цял живот съм правил само едно-единствено нещо, бидейки философ: борил съм се против нездравомислието, което отвсякъде се опитва да ни залее. Нездравомислието явно е нещо по-страшно от проказата или от епидемия. Всичко, което се случва, съдържа тази необходима "компонента", ако мога да се изразя така. Ето, сега ми хрумва: а оня болен човек, втория пилот на забития в скалите на Алпите самолет със 150 човека, който изчакал колегата му, главния пилот, да отиде до тоалетната, а след това заключил кабината (преди това изследвал внимателно на таблета си как се заключват здраво пилотски кабини!), пък после дал курс на обречения самолет, на самолета с обречени на толкова нелепа смърт човеци (сред които и толкова деца, цял един клас заедно с учителките, какъв кошмар?!), дал значи курс на самолета право към скалите на Алпите – та нима има нещо "здравомислещо" в такава една кошмарна лудост?! Искал този същия пилот (не ща да му зная името!) да се самоубие, моля ви се, ами защо не си размаза главата сам някъде, защо заради твоето самоубийство, моля ти се, трябваше да умрат още 149 човека?! Ето как е станало всичко, ето и снимка на този същия хубостник: Лубиц страдал от отлепяне на ретината, приятелката му била бременна, твърди "Билд" "Отвори проклетата врата!" крещял капитанът на пилота, разбил самолета в Алпите

Викове "Отвори проклетата врата!" от капитана на завършилия злополучно с разбиване във френските Алпи полет от Барселона до Дюселдорф към помощника му Андреас Лубиц, удари с брадва по вратата на 165

пилотската кабина и писъци на пътниците. Това са последните звуци от записа на случващото се на борда на самолета "Еърбъс А320", разшифрован от черната кутия на машината, публикувани от германския таблоид "Билд" в неделя. Изданието също така съобщи, че Лубиц страдал от отлепяне на ретината, а приятелката му – 26-годишната Катрин Голдбах, която го напуснала след караница ден преди той да разбие самолета във френските Алпи, чакала дете от него. Катастрофата, която се смята, че е причинена умишлено от втория пилот на самолета на нискотарифната компания "Джърмънуингс", стана на 24 март и в нея загинаха 144 пътника и шест души екипаж. Страшна работа! Какво да каже повече човек? Нищо повече не може да се каже. А как се е стигнало до тази ужасна душевна патология? На какво е продукт тя? Защо е изкрейзил толкова този немец? Боже, колко много хора наоколо вероятно са съвсем изкрейзили, а уж изглеждат "нормални" – знаем ли обаче какво ни кроят, гледайки ни тъй безизразно? Наистина може да стане съвсем страшно заради тази тенденция към помрачение на съзнанието, която тече в ужасни мащаби в наше време. Цели нации (примерно руската, пък и нашата!) изкрейзват, поддават се на разни масови психопатологии като путинизма, като великоруския шовинизъм, като преклонението пред "великата руска идея", свеждаща се до това не само руснаците да са пълни роби на своя Государь-Император, "Вседержитель Всея Руси", но и целия свят ако може, всички народи ако може да бъдат превърнати в нещо като роби на "Великата и Непобедима Руска Империя"; за какво друго може да мечтае един тотално изкрейзил в огромното си мнозинство робски по душевността си народ – ако не за пълно световно господство на тъй любимото му робство?! Роби по душа, сиреч, истински роби да искат да ни бъдат господари – по-голяма перверзия от тази можете ли да си представите?! Аз, простете, не мога... Аз обърнах по-голямо внимание в изследването си на масовите тенденции към крещящо нездравомислие, но то всичко така или иначе става и се осъществява в нечии конкретни, индивидуални глави. Да, проява на страшно нездравомислие е, примерно, да почнеш да си мислиш, че един-кой си там човек ти е, видите ли, "враг", който подлежи на "пълно унищожение", какви, моля ви се, са тия атавизми на съвременно дивачество?! И почваш да правиш всичко за да го смажеш сякаш е гнида, сякаш е някаква досадна буболечка, не ти пука изобщо от това, че това там е, моля ви се, човек!!! Не, врагът не можело да бъде човек, врагът е само зъл враг, към който трябва да бъдем безпощадни – представяте ли си какви процеси текат в болното съзнание, което почва да "мисли", с извинение, в такава една посока?! Да приеме душевният процес на един нещастник тенденцията, при която омразата или завистта е главен двигател, това вече е същинска човешка трагедия и решителен провал на самата човечност. Щото човешко е 166

да не мразиш, а да обичаш ближния човек. Както е проповядвал и учил нашият Велик Спасител. Проповядвал е една толкова проста истина, явяваща се непоклатима канара, върху която може да се постави общия ни живот, а именно, проповядвал е ето тази вечна и толкова проста истина: Обичай ближния си като самия себе си! Да, обичай ближния си като себе си – толкова е простичко това нещо, а около нас е пълно с ужасна агресия, с отвратително човеконенавистничество. Аз дадох доста примери и в този посока: младите, децата, в един момент почват да възприемат своите учители за... врагове – и почват да правят нужното за да им отмъщават, и то най-жестоко. Учителите пък са обучени от "единствено правилната система" така, че да се отнасят към младите с непрекъснато насилие и агресия, те друго не правят освен да мачкат младите личности и от тях, сякаш са глина, да ваят, с извинение, онова безлично и малодушно "социално същество", което господарката-държава е постулирала да бълват казармите, наречени кой знае защо "училища". Училищните мениджъри (дойде ми на акъла знаменитата нашенска дума "меринджей", измислена от онази тъй духовита циганка, ама се възпрях да я употребя!), та значи училищните меринджеи – Боже, колко им отива туй прозвище?! – именно директорите, не правят друго, освен да тормозят и да тероризират всички, да смазват всеки, даже и най-лек полъх на здравомислие, на личностно отношение, на човещина и пр. Е, разбира се, ако учителят е готов да стане нещо като копой, той вече е "от нашите", той вече става "образцов даскал", на него ще даваме награди, а той с огромно старание ще се издевателства всеки ден с младите; пък те ще се съпротивляват и така, в крайна сметка, приятно топлещото огнище на лудницата, наречена "образцово училище", ще си пламти; всичко обаче, що не мисли според догмите на системата, е неин "зъл враг", подлежащ на безжалостно заколение. Точка. Край. Спирам дотук. Бъдете здрави! Бъдете преди всичко здравомислещи! Борете се с нездравомислието във всяка негова форма. Вашето оръжие е едно: добротата на душата. И истината е вашето мощно оръжие. Истина и добро са двете остриета на това едно-единствено непобедимо оръжие. Свободата пък е неговата дръжка – или неговото острие, не зная кое по-точно е подобре. Това е. Страшен е този меч на здравомислието, който ви препоръчвам да не оставяте да ръждясва никога. Употребявайте го. Въртете го. Нека да бъде добре наточен и винаги да ви е по ръка. Тази е човешката орис – една вечно несвършваща битка за здравомислие. Този е смисълът и на живота ни – стига да искаме да сме човеци в истинския смисъл на тази дума. Гледайте какво е правил Христос и от Него се учете. Неговият "меч" е невидим, но точно затова е толкова по-мощен: И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни. 167

А истината се постига с мислене, не иначе. Тя трябва да бъде не само всеотдайно търсена, но и пазена. Много истини, някои от тях свети, са били постигнати от човечеството, пък след това са били поругавани. И днес всеки ден с делата си какви ли не човекоподобни поругават най-светите и възвишени истини. Истините, заради тържеството на които си заслужава да пожертваме всичко. Вие представяте ли си колко много човекоподобни всеки ден без капчица неудобство газят и тъпчат истини като приведените по-горе? Цели легиони се занимават само с това, да тъпчат тия велики истини. За тях става дума: Обичай ближния си като самия себе си! И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни. Да не правиш на ближния това, което не искаш на тебе да се направи. Прословутото златното правило: "Прави на другите това, което искаш да ти правят". Към другия човек трябва да се отнасяме винаги и само като към цел сама по себе си, никога като към средство. Думи на кьонигсберския мъдрец Имануел Кант. Като казах Кант, се сетих ето за това: Ще оцелее ли "Домът на пастора" в Юдшен, където е живял Кант?. Ето, порадвайте се и на това: Ще оцелее ли "Домът на пастора" в Юдшен, където е живял Кант?

Вандалы осквернили уникальный дом немецкого философа Канта под Калининградом, 18 марта 2015 г. 168

В Калининградской области неизвестные хулиганы осквернили дом всемирно известного немецкого философа Иммануила Канта. Как сообщает сайт "Новый Калининград", вандалы исписали надписями стены внутри и снаружи здания, расположенного в поселке Веселовка Черняховского района. В частности, на фасаде дома они оставили надпись "Кант – лох". По данным местных журналистов, здание исписали при помощи баллончиков с краской и других подручных средств. Помимо этого, в 200 метрах от дома журналисты заметили горящую траву и высказали опасение, что пламя может охватить здание, которое является памятником культуры. Такой статус ему был присвоен в прошлом году, когда во всем мире отмечали 290 лет со дня рождения Канта (12 февраля) и 210 лет со дня его смерти (22 апреля). (ОЩЕ >>>) (За незнаещите руски съм длъжен да преведа: това "Кант – лох" означава "Кант е глупак"!) Новите варвари, който след войната владеят Кьонигсберг (наричат го, кой знае защо, "Калининград"?!), са довели работите дотам, че да се заличи всеки спомен от великия немски философ, който през целия си живот не е излизал от родния Кьонигсберг – ако не броим престоя му в това село Юдшен, наричано днес "Веселовка". Край. Спирам дотук. Има ли смисъл да се говори и пише повече? Чао и до нови срещи! Битката за здравомислие продължава, тя няма да спре никога. Ще се срещаме, да се надяваме, нейде по нейните фронтове...

169

Без паника, другарки и другари, кураж: по-лошо няма как да стане! събота, 6 юни 2015 г.

Публикуваното вчера Открито, но инак свръхтайно писмо на "възмутения сплотен колектив" на ПГЕЕ-Пловдив срещу "народния враг" и "злодей" Ангел Грънчаров повдига доста въпроси. И също така дава неочаквано много отговори. Именно по тази причина определих това писмо като "бижу"; много хора са се сащисали като мен като са го прочели. Интересно е, че в ПГЕЕ-Пловдив са се намерили хора, които не са се самоунижили да подпишат писмото, явно вече факторът страх (страхът от отмъщение от страна на не прощаващата подобни "волности" директорка) е поотслабнал. Разбира се, немалка част от "сплотения около любимата директорка колектив" (учителския имам предвид) са се подписали, което илюстрира факта, че нивото на демокрация в тази училищна общност е на нивото горедолу на това в Северна Корея. Разбира се, че не е нормално толкова много хора все пак да дръзнат да си плюят в лицето и да подпишат одиозния документ. Интересно е, че го е подписала и ръководителката на другия синдикат Т. К., която доскоро се опитваше да се държи що-годе достойно в нелеката, по-скоро в ужасната ситуация. Аз тези дни довършвам работата си по предпечата на своята книга със заглавие Против нездравомислието (така решавам да променя условното до този момент заглавие; другият вариант, за който се колебая, е, разбира се, този: За здравомислието) и сега, в този момент се питам: дали съдбата не ми подари този шедьовър за да мога достойно, на най-високи акорди да завърша книгата си? Съблазнен съм от възможността да направя анализ на въпросния документ, щото той по наистина чудесен начин илюстрира основната теза на книгата ми: че нездравомислието е израз на откъсване на съзнанията от реалността, затварянето им в един причудлив, преобърнат свят на сенки, илюзии и фикции, в който всичко е тъкмо наопаки на действителното състояние или положение. Ние обикновено казваме, че такива 170

хора лъжат, но явно те съвсем искрено си кривят душата, предполагаме, че така възприемат нещата, а именно: изкривено, превратно, не успяват да постигнат верния, точния смисъл, всичко им изглежда илюзорно, заблудено, изопачено. Става дума за намесата и преплитането на някакви себични интереси, което именно е довело до това очебийно изкривяване на нещата, до тази оптическа измама, в която наистина всичко се възприема тъкмо наопаки на действителното. Не, не мога да се удържа да не направя кратък коментар, моята изследователска страст е така силно подразнена, че наистина не ми е по силите да се удържа и да премълча. Аз наистина съм критикувал и то на моменти доста остро поведението на училищното ръководство – което, прочее, е нещо съвсем естествено: даже на времето дори и таваришч Сталин е призовавал да засилваме критиката и самокритиката особено! Да се критикуват управляващите в условията на демокрация пък е нещо съвсем нормално и естествено: в демокрацията да се мълчи е неестественото и ненормалното, а не да се критикува. Критикувайки, аз съм поставял някакви проблеми, стоящи за разрешение, от тази гледна точка критикуваните би следвало да са ми благодарни, щото аз по този начин съм им помагал да видят нещата от друг ъгъл. Всъщност излиза, че оня, който критикува, прави добро на ръководството, помага му, докато оня, който само хвали това същото ръководство, му помага да се провали: щото проблемите ще си останат съвсем нерешени ако нямаме смелостта и достойнството да ги изваждаме чрез критиката си наяве и на показ, да алармираме за тях, да изискваме дебат, благодарение на който могат да се изнамерят работещи и ефективни решения за преодоляване на тежкото състояние. Тия неща са така естествени за нормално мислещия, за здравомислещия човек, но най-вероятно изглеждат съвсем иначе ако даден човек е зомбиран, ако е позволил да се овладее от нездравомислие - тогава всичко започва да се възприема в една нездрава оптика, всичко започва да се възприема превратно, изкривено, извратено, болезнено, сякаш е пречупено през криви или през счупени огледала и т.н. Нека да се опитам да обособя водещите моменти на това поразително нездравомислие, което откриваме във въпросния документ. Писмото е подписано от 143 човека, учители, служители, ученици, родители. В училището обаче има 900 ученика, два пъти повече са техните родители, учителите и служителите са 70-80 човека. Явно подписалите писмото съвсем не са "мнозинството от колектива", напротив, едно незначително малцинство са. Явно претенцията им, че са "изразители на воплите на възмутения народ" е съвсем неоснователна, мигом отива по дяволите. Но има нещо друго, още по-съществено. Което именно издава едно поразително, направо убийствено бих си позволил да кажа нездравомислие. Един учител е уволнен от самозабравилата се директорка щото, представяте ли си, си е позволил лукса да мисли различно, да реагира ина171

че, именно да критикува, да изнася на показ недостатъците, погрешния стил на ръководство на училищната директорка; уволнен е за отмъщение и за всяване на страх у колектива, та никой повече да не се осмели да критикува "непогрешимото ръководство". Интересно е, че в този документ, без да искат това, написалите го за първи път открито признават, че съм уволнен именно защото съм писал в блога си, именно щото не съм си мълчал. Този момент превъзходно го е отбелязал един от коментиращите писмото, ето какво пише той: Да, наистина е показателно това как колективът "топи" директорката си за това, че е уволнила Грънчаров за отмъщение че е отразявал недостатъците на училищното ръководство в блога си. Уволнила го е за да го накаже за това че не си мълчи. Чудесно потвърждение на тезата на Грънчаров от тия, които са написали писмото! Превъзходна мечешка услуга оказват те на своята любима директорка! :))))) Както и да е. Жертвата на директорския колектив обаче с поведението си, видите ли, бил създавал ред неудобства на подписалите писмото. Нека да се вгледаме по-внимателно в толкова покъртителните страдания на тъй добродушния колектив:

Били, видите ли, подложени на "хули" и то не какви да е "хули", а били подложени на някакви по-специални "хули", именно на "хули" по отношение на "образователната институция, в която работим". Етимологически и съдържателно-смислово погледнато думата "хула" означава "клевета", "измама", тази дума, както пише в речника, иде от старобълг. хоула; слав. *xula е заета от гот. hōl „клевета, измама“, срв. гот. hōlōn „клеветя“. Значи оказва се, че "г-н Грънчаров", пишейки в блога си, е хулил институцията, а не някакви отделни лица, свързани с нея. Интересно е да се опитате да си представите как и дали изобщо е възможно да се хули... институция! Близо до ума е, че да се хули институцията е твърде невъзможно (институцията не е лице, тя няма и душа, изключено е да бъде хулена и обиждана!), възможно е да бъдат хулени единствено някакви конкретни лица, свързани с институцията, но самата институция като нещо неперсонално е доста трудничко да бъде похулена. (В случая да се похули самата образователна институция, самото учреждение даже, именно ПГЕЕ-Пловдив, е абсолютно невъзможно, е нап172

раво мисия невъзможна!) Да, обаче авторите на анализираното писъмце, без да се затрудняват да мислят, мигновено полагат усилия да отъждествят "образователната институция" с всички ония, които, видите ли, работели в нея – "ръководство, преподаватели и служители, ученици". Да, обаче има леко неудобство: как пък е възможно да бъдат похулени толкова много хора, дали и това пак не е някакви мисия невъзможна? Казахме, хула означава "клевета", "измама". Да оклеветиш цял колектив, сиреч, да кажеш нещо неверно и позорящо едновременно толкова много хора наистина е възтрудничка работа, за която се искат едва ли не магически способности. Всъщност от само себе си се разбира, че въпросният критик Грънчаров, понеже не притежава някакви свръхспособности, е могъл да "оклевети" единствено любимата на "целия колектив" директорка; логиката е: директорката, бидейки "глава на институцията", първом се отъждествява със самата институция, а патом по някакъв мистичен начин се отъждествява и с целия тъй предан й колектив, предан й именно зарази въпросната беззаветна влюбеност (тя, любовта, наистина води често до големи абсурди, да не говорим за неудобства, особено пък една такава чисто патологична любов). Значи заради въпросната влюбеност на колектива в директорката си (да констатираме и това: в някои филми всички обичат... Реймънд, а в ПГЕЕ-Пловдив всички обичат любвеобилната си директорка!) та значи всяка "хула" на "хулителя Грънчаров" е отеквала крайно болезнено в тъй преданото и чувствително сърце на целия тъй всецяло влюбен в директорката си колектив, сиреч тук отново имаме пресътворяване в най-чист вид на ситуацията, изразена бляскаво пак от ненадминатия сърцевед другаря Сталин: – "Когда мы говорим Ленин – подразумеваем партия; когда мы говорим партия – подразумеваем Ленина!", налага ли се да преведа на български таз знаменита сталинова сентенция? Ето за всеки случай, щото младите не разбират не само руски, но и древно-български език (руският език е фактически древно-български език): – "Когато казваме Ленин, ние подразбираме партията; когато казваме партията – ние подразбираме Ленин!" Като пиша това и понеже стана дума по-горе за една най-чиста, благородна любов на колектива към своята също не по-малко непогрешима от самия Ленин негова ръководителка, се сетих за сентенцията на един друг комунистически сърцевед и най-примерен подлизурко, който изтърси на едно високо партийно събрание ето тия прочувствени думи, които навеки ще останат в пантеона на нашенското родно подлизурство: – "Другарю Живков, никой не може да ми забрани да ви обичам!" Това са думи на поета Любомир Левчев. Стар подлизурко, достигнал до върховете на подлизурковщината. Ний навярно в случая имаме ситуация, родствена на тази същата. Колективът сърдечно обича своята любима директорка. Някакъв си там злодей и урод като въпросния Грънчаров си 173

позволява да хули първо институцията, но понеже институцията не може да се мисли извън представата за любимата ръководителка, то съобразно съзнанието, което в момента господства все още само в Северна Корея и, очевидно, и в... ПГЕЕ-Пловдив (!), неговите хули отекват тъй болезнено в сърцето на целия колектив; апропо, дали се хули институцията или нейната ръководителка нема никакво значение, щото, знайно е, институция и личност (ръководител) съвпадат, са едно и също нещо; от което пък следва, че тази същата ръководителка явно ще ръководи и институцията, и влюбения колектив вечно или най-малкото пожизнено (пак констатираме пълно родство, стигащо до идентичност между севернокорейското мислене и мисленето, що се е възцарило в ПГЕЕ-Пловдив). Вглъбяването в това крайно анахронично и болезнено мислене, което авторите на писмото без капчица неудобство демонстрират не къде да е, а в едно писмо, адресирано до върховната съдебна институция в страната, именно до Върховния касационен съд (!!!), би ни отвело, както забелязвате, твърде надалеч, но изкушението е голямо, щото тук имаме признаци на душевна патология, които не се срещат всеки ден. Пък и нали знаете, постоянно говорим, че без промяна в мисленето ний не можем да вървим напред: ето, в случая имаме прекрасния повод да си дадем ясно сметка с какъв мисловен матр`ьял си имаме работа. Говорим също така, че нашите общности би следвало да заживеят пълноценен демократичен живот, особено пък образователните, училищните ни общности, щото неслучайно се казва, че от образованието всичко започва, пък и зависи всичко; знаем също, че ново възпитание (и образование) на младите бихме могли да имаме едва когато отнякъде успеем да създадем нов тип възпитатели – е, сега имаме чудесната възможност да видим що за възпитатели представляват авторите на това наистина забележително писмо! Нека всеки да си прави сам подобаващите изводи относно това защо никаква реформа с такъв "човешки матр`ьял", естествено, не може да започне, камо ли пък да протече успешно. И да доведе до нещо добро, позитивно или смислено. Но нека да се опитваме да разсъждаваме трезво, извън митологемите и идеологемите (или, инак казано, от догмите), от които се друса съзнанието на авторите на туй забележително паметниче на нашето време, каквото по естеството си е туй писъмце (състоящо се, прочее, от няколко само удивително зле скалъпени изреченийца!). Значи Ангел Грънчаров е критикувал или "хулил", примерно, директорката, чрез неговите "хули" найболезнено е страдало любвеобилното сърце на авторките на туй забележително писъмце, щото те имат склонността да отъждествяват институция, ръководител и колектив (тия трите неща са сплотени така неделимо, че нищо явно не може да ги разедини!). Та възниква въпросът: като лицето Грънчаров се е занимавало усърдно с "хулене" и на директорката, и на институцията, и на колектива, и на учреждението защо тогава, в оня именно момент някой от колектива не взе думата за да защити и колектива, и институцията, и учреж174

дението, и самата любима директорка?! Да, интересно е, някой си там "хули", а "охулените" мълчат стоически, мълчат като древно-гръцки оракули или като каменни, издялани от камък или от дърво скулптури на азиатски божества? Да "хулиш" означава да клеветиш, да мамиш, да говориш лъжи, защо, пита се, никой от колектива не взе думата за да защити своята любима директорка?! Коя е причината за това пословично мълчание, продължило години, което биде прекъсвано от написването само на няколко "разгромни писма на възмутения колектив", които са писани, разбира се, все от тия същите толкова умни автори и на настоящето анализирано писмо? (И също така са крити тъй старателно както и това писъмце, което аз след двуседмични усилия – !!! – успях най-сетне да получа едва вчера от канцеларията на съда!) На мен ми се струва, че това мълчание е многозначно, е преизпълнено с огромен, с потресаващо колосален смисъл. И този смисъл е лесен за постигане, ясно е защо колективът толкова упорито мълча – и ще ви кажа ей-сега коя е причината, че колективът толкова упорито, всеотдайно и така дълго мълча през всичките тия години.

Причината е една: щото Грънчаров, т.е. моя милост, съвсем не е произнасял някакви "хули", "лъжи" или "клевети", а е съобщавал... самата истина, да, самата така болезнено отекваща в сърцата на всички истина. Защо е така ли? Не просто защото моя милост е философ и като такъв за мен единствено истината има значение. Ами защото когато някой вземе думата и съвсем публично дръзне да каже нещо, то тогава е крайно трудно публично да лъжеш, да хулиш неоснователно, да клеветиш и пр. В това е 175

магията на писменото и на публичното слово и говорене: щом някой говори и пише съвсем открито, този човек явно казва някакви изстрадани от него самия истини, истини, които той не може да премълчи – и които все някой трябва да възвести. Знаем, че се клевети обикновено на четири очи, когато именно се и интриганства, хули, злослови (нали така, драги авторки, вий това поне превъзходно го знаете щото в това предимно се упражнявате?), тогава именно може и да се лъже, и да се прави каквото друго искате, но публичното слово и говорене има тази особеност: казваш каквото мислиш, но много внимаваш да казваш точното, вярното, действителното положение на нещата, внимаваш да не влизаш в раздор с истината, щото ако си го позволиш, тогава поемаш огромни и неоправдани рискове. Да, защото ако някой публично каже или напише някаква хула, някаква лъжа, някаква клевета по адрес на друг човек, той поема риска да бъде даден под съд и да бъде осъден: затуй публично говорещите и пишещи личности се стараят да говорят или да пишат самата истина – такава, каквато тя тям именно се е открила. И тук възниква резонният въпрос: защо тъй правдолюбивите авторки на това писъмце до ВКС не благоволиха да заведат поне едно съдебно дяло срещу "хулителя", срещу "клеветника" Грънчаров?! Не посмяха да заведат такова дяло, което означава собственоръчно подписано от тях признание, че това, което Грънчаров е писал и говорил, разбира се, не са никакви "хули", а са някакви изстрадани от него истини, които той е имал дързостта да заяви съвсем публично, да, той е критикувал ръководството открито, поел е този риск, направил е онова, което като загрижен от случващото се служител във въпросното учреждение е длъжен да направи, също така е длъжен да го направи и като философ, изпълнил си е, дето се казва, дълга, нему и съвестта, предполага се, в този момент му е чиста. Да мислят обаче в това отношение ония, които така дълго мълчаха, търпяха "хулите", сумтяха, изпълвайки се с жажда за мъст, със злоба, ходеха всеки ден при директорката и я молеха чинопреклонно да уволни най-сетне "тоя така противен и непоносим" Грънчаров, успяха да я надумат най-сетне да го уволни, тя дръзна и биде подведена от тях да направи тази главоломна глупост, поради което ето сега си има и толкова сериозни проблеми с правосъдието, та се налага същите тия, дето навремето я караха и подстрекаваха да уволни злодея Грънчаров, сега да я защищават със смехотворни и изцяло тъпи писма, адресирани не къде да е, а до върховната съдебна инстанция на страната ни, именно до Върховния касационен съд. Това е положението с туй така прочувствено и сълзотворно писмо, от което ВКС, разбира се, едва ли изобщо ще се трогне, щото съдиите, от опит знам, съвсем не си падат по подобни пошли мелодрами, измислени от крайно некъдърни сценаристи, изиграни от кьопави дърти актриси и т.н., режисирани от калпави видиотени и при това твърде коварни "режисьори" и т.н. 176

Да мина ли към следващото изречение на анализирания документ или няма нужда вече, вече си пролича колко струва този документ във всяко едно отношение? Да, колко струва в умствено, логическо, интелектуално отношение най-вече, да не говорим за психологическото, нравственото, духовното и човешкото! Срамота! Ако някой слага наистина петно върху имиджа на това някога знаменито училище, това, разбира се, са тези, които даваха глупави съвети на неговата неопитна директорка, насъскваха я да си позволи едно незаконно отношение към служителите, в това число най-вече срещу моя милост (и други такива, които имаха трезво съзнание за случващото се, примерно г-н Калин Христов, бившия директор инж. В.Паунов, доайена на гимназията г-н Жак Асса и т.н., все хора уважавани, хора от висока човешка и интелектуална проба!), да, подстрекаваха я да направи толкова много зулуми, пък като стана белята почнаха тайничко да се радват на проблемите й с правосъдието, нищо че някои от тях любовно и влюбено куцукаха на всяко заседание на всяко нейно съдебно дяло, а пък в един момент дръзнаха да я направят съвсем за резил като почнаха да пишат такива мелодраматични и пошли писма, които "сплотеният колектив" подписва само за да види с удивление докъде именно ще им стигне акъла! Да, това наистина е най-любопитното: всички се вълнуваме от това коя ще бъде следващата глупост, която авторките на това писмо ще измислят – и ще внушат на тъй любимата си директорка! Която е крайно време да се отърси от тях, щото работите стигнаха вече съвсем до поразия. Сега ми хрумва да взема да пратя това разгромно писмо на възмутения колектив до работодателя на самата директорка, именно до г-н Министъра на образованието и науката проф. Т. Танев, който също е време да осъзнае, че щом не се намесва в случващото се с оглед да предотврати подобни ексцесии, то това означава, че поема пълната отговорност за тях. Лудешката образователна система у нас е измислена така, че в нея никой не носи никаква отговорност, щото по-висшите административни нива държат под крилото си по-нисшите, т.е. в правния смисъл фактически носят цялата отговорност за техните зулуми (щом не са взели овреме мерки за да ги предотвратят). В система, в която никой не е свободен нещо да решава, в която всеки си измива ръцете в това "така повелява системата" и ни задължават нейните разпоредби, в такава система отговорност няма и не може да има; отговорност има само когато има свобода; знайно е, че свободата е найнежеланото от системата, свободата основателно се възприема от системата сякаш е подобна на отрова, сякаш е подобна на смърт. Е, аз, бидейки философ и личност, дръзнах да се държа както подобава да се държи едно суверенно човешко същество, подставено в условията на абсурдната, несвободна и анахронична система. И виждате как моята история показва и илюстрира що се случва когато един-единствен човек дръзне в тази система да се държи като човек, като човешко същество: всичко отива по дяволите, 177

нахвърлят се да го мачкат сякаш е някаква гнида, погват го, тормозят го, уволняват го, убиват го (защото аз доста пострадах и здравословно от терора, който някой самозабравили се волунтаристично държащи се администратори си позволиха да упражнят спрямо мен). Но това вече е история, която сега нищи родното ни правосъдие, а пък умни хора напоследък ми дават акъла за здравословните си щети и поражения да си потърся съответните компенсации, ползвайки се от услугите и на другите правораздавателни органи на правовата държава. Щото на мен (това съобщавам за първи път) най-вероятно ми предстои нова операция, която едва ли този път ще преживея; дали обаче ще мирясат въпросните "писатели", дето са написали горното писъмце-бисер, когато разберат, че най-сетне са успели да убият своя най-пръв "народен враг"?!

Спирам дотук. Гнусна работа! Думи нямам. Срамота! Пълно безсрамие! Изродщина, уродство в нравствения смисъл, каквото не се среща всеки ден. Прочетете, прочее, коментара на г-жа Мария Василева, която е казала всичко. Прочее, защо да не го приведа аз този коментар и тук, та да влезе и той в книгата ми за здравомислието; да, непременно той трябва да влезе в тази най-нова моя книга, ще го публикувам по-долу. Но преди това ми се иска да кажа още нещичко. Ето какво. Слава Богу, че по време на цялата тази история аз всеки ден писах в блога си: всичко го има документирано, написано, изведено даже и под 178

формата на доклади, на жалби до институциите, с надлежните входящи номерца, при това написах даже няколко книги, в които вложих своята позиция, в тях вложих всичко онова, което е занимавало мисълта и духа ми. Ако аз бях мълчал, разбира се, нямаше да ме уволнят, щях още да си живуркам, но цялото това уникално богатство нямаше да го има. Цял един период от разпада на прословутата административно-командна, другояче казано тоталитарно-комунистическа образователна система го имам описан и изобразен в тия мои записки, в този мой блог (блог значи дневник), в тия всичките книги, в цялата тази "книжнина" (слагам думата в кавички, щото повечето от целия този необозрим вече и за мен самия матр`ьял съществува само в електронен вид, не в хартиен или книжен). Ето това имам насреща си, това са много изследвания, много проницателни, смея да употребя тази дума, анализи, тълкувания, коментари, писани от всякакви хора, защото цяла България и дори целият свят (благодарение на интернет) фактически знае за историите в ПГЕЕ-Пловдив – благодарение на всичко това, което публикувах в този свой блог. Зная добре, че това един ден ще бъде оценено подобаващо. Тоест, жертвата ми не е отишла напразно, а е била за доброто на тъй многострадалното българско образование. Което скоро неудържимо ще тръгне по нови пътища. А в моята дейност на попрището на родното образование аз направих всичко онова, което ми беше по силите това да се случи много по-рано. То се и случи, е, че това не е признато официално за мен е най-дребната ми грижа. Важното е, че се е случило, че го има. Това е истински важното. Ето как стигнах до логичния край на своята книга за здравомислието – или против нездравомислието. Да ви попитам нещо: абе как да нарека книгата си, какво заглавие да й сложа? За или против, кое ви се вижда поудачно? Някои ми казват "За здравомислието" било по-добре, щото звучало позитивно, некритикарски. Но се знае, че аз съм доста силен най-вече в критиките, пък позитивното се крие имплицитно в тях. Други казват, че това "Против нездравомислието" било звучало някак си по-внушително, знам ли? Кажете, ще ви послушам за заглавието. Аз много се чудя. Нали съм пусто демократ, свободолюбец, нали съм диалогичен, ето, сам не мога да реша какво заглавие да сложа, затова ви и питам. Ще измислим нещо де, но нека да е най-доброто, както и трябва да бъде. Тъй че – помагайте! Бъдете здрави! Чао и до скоро! А ето сега и забележително правдивия коментар на г-жа Мария Василева, с който завършвам и този текст, а също и тази книга. Той звучи внушително като древно-гръцка епитафия, да, тя се е изразила тук величаво като същинска Пифия (Пития); позволих си само стилистично да пипна туктам нещичко в изказването й, но не смислово, разбира се, ето как звучат тия толкова необходими, съдбовни в някакъв смисъл думи:

179

Ако имаше във всяко едно училище поне по един Ангел Грънчаров, проблемите на образованието вероятно щяха отдавна да са вече решени. Да попитам сплотения колектив – а какво стана с некадърността, в която го обвинявахте? Или вече стана кадърен? Изплюхте едно камъче! Не го искате заради отразяването на вашия училищен живот в блога му, което ви злепоставя. А когато той искаше да разисквате проблемите на образованието защо не го направихте? Ще ви кажа защо – защото ви е трудно да се променяте според изискванията на времето – и не желаете да се променяте! Някъде да има закон, който да забранява на учител да има блог? Някъде да пише, че свободата на словото е вече отменена? Ще бъдете притеснявани, даа, докато не се промените! И от ученици, и от родители, от цялата общественост! Ще работите редом с него и ще се учите от него! Ако не сте съгласни, оборете го! И вече се дръжте цивилизовано – защото комунизмът си отиде! И му се извинете, че за малко да го вкарате в гроба с вашите лъжи! Директорката да си подаде оставката! Изложилите се клакьори да напуснат щом не им харесва! Никой не е незаменим, още много като Грънчаров си търсят работа. Ето, истината не можа да бъде скрита, покрита или изопачена. Всичко ще е наред когато се придържаме към истината, без истерии. Всички сме наясно как колективи са заставали зад ръководство единствено поради страх. Без паника, другарки и другари, кураж: по-лошо няма как да стане!

ЗА КОНТАКТИ: Тел. 0878269488 e-mail: angeligdb@abv.bg 180