HUMANUS Áðîé 6 (1 (18), Ãîäèíà IV, IV, 2017, 2017, Íîåìâðè
ÌÈÑÚË ÍÀ ÁÐÎß: Íåâåæåñòâîòî å êîðåíúò å êîðåíúò è ñòúáëîòî íà çëîòî. (Ïëàòîí)
Ñïèñàíèå çà ñúâðåìåííî îáðàçî îáðàçîâàíèå, çà íàñúð÷àâàíå íà äóõîâíîòî è ëè÷íîñò ëè÷íîñòíîòî èçðàñòâàíå è óêðåïâàíå íà ìëàäèÿ ìëàäèÿ ÷î ÷îâåê
HUMANUS Ñïèñàíèå
Ãëàâåí ðåäàêòîð: Àíãåë Ãðúí÷àðîâ
ÐÅÄÀÊÒÎÐÈ: Äèìèòúð Ïåöîâ Éîðäàí Àíãåëîâ
ISSN 23672367-6027 (Print) ISSN 23672367-6078 (Online) © Öåíòúð çà ðàçâèòèå íà ëè÷íîñòòà HUMANUS 2
СЪДЪРЖАНИЕ ВДЪХНОВЕНИЯ Истината е скъпо нещо и не се намира в думите на всекиго………………………….5 Ницше за човека, живота и мъдростта……………………………………………………5 Тия, които не са роби, тях ги "освобождават"!............................................................6 Все пак има справедливост в този живот………………………………………………...6
ДИСКУСИИ Начало на дискусия: ЗА и ПРОТИВ еднополовите бракове………………………..…6 Дали и у нас няма да се опитат да прокарат този кошмар с еднополовите бракове?!.................................................................................................................................8 Принципната разлика между руския и българския алкохолик…………………….….9
ПОВРАТЪТ В ОБРАЗОВАНИЕТО Съдбовна необходимост……………………………………………………………...……11 Образователната ни система не отговаря на изискванията на XXI век……………11 Истина от сър Сирил Норткот Паркинсон……………………………………………….13 Две статии, поставящи много проблеми………………………………………………...14 Тираничната образователна система, произвеждаща нови и нови роби, е възможна само защото сме роби, ако не бяхме роби, системата ни нямаше да е тиранична……………………………………………………………………………………..15 Защо децата трябва да стоят мирно и неподвижно в класните стаи?....................16
КАК Е В ЕВРОПА? На рожден ден в Швейцария, проведен под мотото "Да бъдем приятелки завинаги!"………………………………………………………………………………………….…..17 Българското образование се нуждае от едно-единствено спасително средство: от свобода………………………………………………………………………………………..19
КАК ДА СТАНА ГРАЖДАНИН? Комунизъм и демокрация са несъвместими…………………………………….………20 Защо израелската армия е най-добрата на света?..................................................21 Ето как ще променим света!.......................................................................................22 Публикувано преди 5 години………………………………………………………………23 3
Такива като Левски се раждат и днес, но ние не ги забелязваме – а като ги забележим ги убиваме………………………………………………………………………..…..23 Страшна е самотата на борещия се за правдини……………………………………..24 Злото може да бъде спирано само с ежедневни, непрестанни, изнурителни и неблагодарни усилия……………………………………………………………………….27 Истинският убиец и на Левски тогава – и на подобните му днес! – е пословичното българско малодушие………………………………………………………………………29 "Прогрес" по нашенски………………………………………………………………….…..31 Дали древния обичай на "истинските българи" – да убиват ония, които се отличават с хубост, ум и способности – не го спазваме стриктно и до ден днешен?.......31 Органичната връзка между патреотизъм и крадливост…………………………...….32 Знаменитият съдебен процес на мелничаря срещу Крал Фридрих Велики…...….32
ЛИЧНОСТНО ИЗРАСТВАНЕ Ако обичаме, ако показваме любовта, радостта, ентусиазма, добротата, стаени в сърцата ни – сме преуспели в най-главното!............................................................34 "Който се срамува от голотата се страхува от свободата" – съгласни ли сте с това изказване……………………………………………………………………………………...34 Кога в главите ни се раждат значими мисли по истински важните проблеми?......36 Да си ангел……………………………………………………………………………………36
МОИТЕ ЦЕННОСТИ Вяра и свобода: що е благодат?................................................................................37 Онова, което прави човека личност, са даровете по Божи образ……………….….38 Берем плодовете на войнстващия кагебистки атеизъм, дегизиран напоследък като путинско "православие"!.....................................................................................40 Кой е истински свободен?...........................................................................................40 Свободен ли съм?.......................................................................................................41 А пък да не мислиш дали не е най-простото?...........................................................41 И какво означава нашенското възклицание „Опааа!“?.............................................43
4
ВДЪХНОВЕНИЯ Истината е скъпо нещо и не се намира в думите на всекиго
Не вярвай на това, което чуваш. Истината е скъпо нещо и не се намира в думите на всекиго. Всеки човек, както живее, така и говори. Ето защо ще познаеш истинността на казаното от начина на живот на казващия го. Старец Йосиф Исихаст, цитиран от Petkov Georgy
Ницше за човека, живота и мъдростта
А че обичам мъдростта и често твърде силно: то е защото тя тъй много напомня живота. (Фридрих Ницше) Недостатъчно е да имаме собствено мнение – трябва да имаме собствени мисли! (Фридрих Ницше) 5
Тия, които не са роби, тях ги "освобождават"!
Свързването на думата "уволнение" с думата "освобождаване" обаче е много показателно, то показва нещо крайно важно в нашенския манталитет: излиза че ако искаш да работиш, ако държиш да не те "освобождават", си длъжен непременно да си РОБ, нали така излиза?! :-) Щото тия, които не са роби, тях ги "освобождават", уволняват ги... Горното го написах във Фейсбук ЕТО ТУК. Интересува ме дискусията по проблема, вълнува ме това дали повече хора "ще зацепят" за какво точно става дума...
Все пак има справедливост в този живот
ДИСКУСИИ Начало на дискусия: ЗА и ПРОТИВ еднополовите бракове Katia Radeva каза: А според вас кое е смисълът на брака? Моля отговорете ми! Ако наистина е така, защо Вие сте между нас? Ако вашите родители са разсъждавали като вас щеше ли да ви има сега? 6
Ангел Грънчаров каза: Създаването, правенето на деца не е единственият смисъл на брака – това е моята теза. (Щото ако беше тогава ний, човеците, нямаше по нищо да се различаваме от животните.) Правенето на деца дори не е най-важният смисъл на брака според мен, макар тук да не съм много сигурен. Много е важно, но не е най-важното.
Личностното разбиране и насърчение, пълноценното човешко и духовно общуване между партньорите (ако ме разбирате какво казвам, за какво намеквам?), душевната близост, любовта с една дума казано е най-важното според мен в живота – и в брака, в семейството. Но тия същите неща може да ги има и при еднополовите партньорства. По тази причина не разбирам защо само на тях трябва да бъде забранявано да създават семейства? Само защото не могат да имат деца ли? Това, простете, е дебилщина. Такъв аргумент е идиотски. 4 коментара: Анонимен каза: Самият аз съм раздвоен по този въпрос. По-скоро клоня да имат право на онаследяване и пр., без това да е брак. Защото бракът наистина е между мъж и жена. Това, че пишете мненията си на червен фон, не ги прави пообосновани. Само казвам. :) Анонимен каза: А деца, осиновени и отгледани от еднополова двойка,дали не получават грешно зададен модел на семейство с двама мъже татковци, единият от които мама – такова момченце как да се самоопредели като принадлежност към пол и като сексуалност? А дали няма да се подиграват с него и да се чувства объркано и депресирано, как ще се впише без срам в групата на другите деца? То с какво е заслужило тази травма? Radomir Parpulov каза: Да отгледаш деца, според мен, е смисълът на живота ни. Е, Бог дава на едни деца, а на други е определил да осиновят такива. Да се грижиш, да бъдеш за известен пример, да помагаш – това съвсем не е просто нещо. Мисля, че за това ни е даден живот. Всичко го доказва – всяко нещо, което си направил, би могло да го направи и друг. Но децата ти – в това никой не би могъл да те замести като любяща майка и грижовен баща. А бракът, като форма на 7
"съвместно съществуване" е въведен за да гарантира на децата това, за което писах по-горе. Ангел Грънчаров каза: Напълно съм съгласен, но все пак хората не създаваме семейство само за това за да можем да се размножаваме, да правим деца и пр. Създаваме семейство защото е станало така, че без този любим друг човек просто не можеш да живееш, той ти е станал необходим за да постигнете заедно една човешка цялост и пълноценност на съществуването. А децата са вече естествена последица от вашата любов, от вашата взаимност, от вашата чисто душевна личностна връзка. Значи децата не са цел на брака, а са последица. Никой не отрича значимостта на раждането на деца и продължението на рода и на живота. Сега възниква обаче въпросът: какво да правят ония два индивида, които са се влюбили, не мога да си представят живота иначе, освен заедно, ала са от един и същ пол и по тази причина не могат да създадат семейство? Да им кажем: не може да имате семейство защото сте от един и същ пол е глупаво. Да кажем: не можете да имате семейство защото не можете да си създадете и родите деца също е глупаво. Те искат да живеят заедно защото се обичат, а не за нещо друго. Има и хетеросексуални двойки, които не могат да имат деца, нали така? И на тях ли да забраним да създават семейство? Става въпрос за права и за принципи. Принципът "хомосексуалните не могат да създават семейство" е безпринципен и дискриминационен. И е безчовечен и обиден за тези хора. Аз само това твърдя.
Дали и у нас няма да се опитат да прокарат този кошмар с еднополовите бракове?!
Хетеросексуалният народ у нас много се уплаши от решението, разрешаващо еднополовите бракове в... Германия. Ето разговор на такива уплашени (и съответно не падащи си много-много по мисленето) нашенци с "правилна сексу8
ална ориентация", а по-долу можете да прочетете и крайно неудобния логичен въпрос, който моя милост тъй немилостиво им зададе: Maq Koleva: Така и аз си помислих и си зададох въпроса: ами дали и тук ще се опитат да прокарат този ужас? Александър Иванов: Това ме притеснява най-много! Maq Koleva: Сега се опитаха на Прайда да го внесат като предложение. Ekaterina Ganeva: Вече имаше сватба на двама швула в нашия ресторант. В Германия. Младоженците и гостите спаха в хотела. Бог да ни пази и не допуска подобен ужас! Stoyan Bonev: Нашите дупегъзни управници и те ще се опитат, убеден съм на 100 %! Marina Radulova: Да пази Бог! Плюя си в пазвата! Иванка Шойлекова: Няма да се опитат, направо ще го приемат ! Ангел Грънчаров: Убийте ме, не разбирам защо Вие лично толкова много се притеснявате от въвеждането на еднополовите бракове в Германия и евентуално някога и у нас?! Нали, доколкото разбирам, вие лично не сте гейове (или лесбийки) и тогава този проблем за еднополовите бракове вас специално изобщо не ви касае? Вас лично нали никой няма да ви насилва да се жените или омъжвате с партньор, имащ същия пол като вашия? :-)
Принципната разлика между руския и българския алкохолик
Из: Руското пиянство не е битово-здравословен проблем, Автор: И. Инджев ... Не веднъж ми се е налагало да обяснявам на чужденци манталитетната разлика между българите и руснаците, с които ни бъркат под влияние на 9
собствената си слаба информираност. Давам пример за разликите между един български и един руски пияница. Целта на руския пияница е да се “отреже” – колкото се може по-бързо и по безпаметно. Ако е в състояние да се държи на краката си ще направи всичко възможно всички да видят позора му, с който странно (според мен) се гордее. Но ако е припаднал, на следващия ден ще се похвали как се е отцепил и че нищо не помни. Това минава за проява на мъжество и подрастващите, на цели тълпи (както може да се види на публични места в Русия), копират това поведение. Българският пияница, ако говорим за такъв, а не просто за употребяващия алкохол, като правило не се гордее, че не се държи на краката си и опитва (по смешния за трезвите наблюдатели пиянски начин) да прикрие факта на своята безпомощност. Дори и при тази мъгла на съзнанието повечето нашенци се опитват да запазят някаква форма на достойнство. И ако пияният до козирката успее да пребори земното притегляне, това ще е поводът му да се похвали какъв е юнак- обърнал цяла бутилка нещо си, но въпреки това “никой не забелязал” как се е натряскал. Не правя това сравнение от някаква патриотична гордост. Фактите обаче са си факти: руските пияници посягат към алкохола заради забравата, а българските – предимно заради забавата. С други думи в Русия трябва най-напред честно да си признаят какво е онова нещо, от което руснаците масово искат да избягат чрез отключване от действителността с помощта на алкохола? Какво друго искат да забравят, ако не своя живот, който не харесват: при царя, при господаря в Кремъл днес – все едно. Да се натряскаш в Русия е национален спорт в дисциплината бягство от реалността – такава, каквато масово фрустрира руснаците, от които обаче властта изисква дружно да я подкрепят и прави каквото може за подклаждане на патриотичното опиянение от величието на държавата като международен побойник (но само срещу слабаци), за да компенсира гледката и усещането за некрасивата действителност в самата страна. Нищо няма да се промени в Русия преди там да се преобърне пирамидата на философията, че човекът е нищо, а държавата е всичко, заради която всеки е длъжен да се жертва. С акцента върху могъществото на държавата за сметка на елементарното човешко добруване Русия е обречена да влачи самоубийствения за населението манталитет, който ражда все повече изостаналост спрямо народите и държавите, в които човекът е на пиедестал и от тази висота твори блага многократно по-ефективно от (доброволно, доколкото възпроизвеждат това мислене като някаква фатално възприета “руска съдба”) заробените индивиди в последната империя (на злото, извършвано на първо място спрямо собствения народ). (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ) Кратък мой коментар: Напълно съм съгласен с този анализ, по причина на това, че такава е истината. Руското пиянство е начин за мнимо "справяне" с пълната 10
неспособност на руснака да живее и да се наслаждава на живота по пълноценен човешки начин: понеже руснаците имат този неизкореним дефект, че не знаят що е това свобода. По тази причина, безсъзнателно разбирайки, че не умее да живее, руснакът по илюзорен начин един вид се "спасява" от живота чрез пиянството; пиянството за руснака е нещо като "самоубийство за кратко", то е именно самоубиване, в крайна сметка алкохоликът и изцяло се самоубива чрез тази поредица от малки самоубивания, каквито представлява всяко отделно напиване. У нас също така се отдават на алкохолизъм предимно неумеещите да живеят (разбиращият живота и умеещият да ме се наслаждава по естествен начин не се нуждае за тази цел от ракия, от алкохол и пр.). Българинът обаче изглежда не е такъв роб като руснакът и по тази причина, да приемем, пие не като руснака за забрава, а за забава.
ПОВРАТЪТ В ОБРАЗОВАНИЕТО Съдбовна необходимост
Една мисъл, която откривам в подготвяната за печат нова книга от серията Дневникът на учителя. Но ще й дам друго заглавие, живот и здраве да е, ще потърся по-подходящо и по-сполучливо. Тия дни работя по предпечата на тази раждаща се сега книга.
Образователната ни система не отговаря на изискванията на XXI век Из: "Това може трагично да подкопае България“ Множество абитуриенти напускат българското училище неграмотни и ненаучени да се справят в реалния живот. Ако това не се промени, последиците ще са фатални, казва Нели Колева от Фондацията "Заедно в час". 11
Ще ти пиша една тройка, защото не ми се занимава с теб! Мнозина са чували това изречение като ученици. То изразява не само безсилието на учителя, а и на цялата българска образователна система. "Tя създава у учениците изкуственото усещане, че се справят, че всичко е наред. Че е "окей" да не ходиш на училище и да минеш в следващия клас. Че е "окей" нищо да не си научил, но да ти пишат тройка, защото не им се занимава с теб", казва Нели Колева от фондацията "Заедно в час".
"Бумеранг за държавата ни" Tя изтъква, че неграмотните ученици не са способни да се справят в реалния живот, където важат други правила. А техният брой не е никак малък. Според международното изследване ПИЗА, около 40% от 15-годишните български ученици са функционално неграмотни, което означава, че те формално могат да четат, но не разбират съдържанието на прочетеното. "Представете си какво означава това за гражданската култура на тези хора. Става дума за младежи, които някой ден ще бъдат шофьори, ще гласуват на избори, ще подписват договори. Ако българската образователна система не се промени, това ще се върне като бумеранг и трагично ще подкопае държавата ни", коментира образователната експертка. Всъщност, конкретният повод за разговора ни с госпожа Колева са матурите. Матурите, които се проведоха през май и които трябваше да предизвикат смислен и задълбочен разговор за състоянието на системата. "Матурите трябва да са оснoва за разговор. Те трябва да са началото, а не краят. Не трябва всичко да приключва с оценките. Ето, че от матурите изминаха повече от два месеца, но за това време нищо не се случи. Проблемите просто бяха забравени", казва Нели Колева...
12
... Нели Клева подчертава, че оценяването далеч не е единственият проблем на образователната система. "В България системата продължава да е негъвкава и неориентирана към изисканията на 21 век. Учениците все още учат много неща наизуст, те не са научени да търсят сами информация, не са научени да я осмислят", казва експертката и добавя, че е много по-важно учениците да се научат да мислят, да взимат решения, да подхождат критично към определени информации. "Българското училище обаче не учи учениците на тези неща. В България дебати се разпалват като че ли единствено около това какъв учебник ще се ползва. А това е безсмислен дебат, защото учебникът е само един от множество начини на преподаване", казва експертката. "Добрият учител използва много методи и материали." (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
Истина от сър Сирил Норткот Паркинсон
Чиновниците работят един за друг. Второкачествен началник избира третокачествени подчинени и така до... упадъка на институцията. Сирил Норткот Паркинсон
13
Две статии, поставящи много проблеми
ПАРАДОКСЪТ НА НАШЕТО ВРЕМЕ, автор: Гергана Лабова Може би не сте чували за Боб Морхед, който дълги години бил пастор в една църква в Сиатъл? Но със сигурност сте чували известната фраза, че "Животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни." Негова е. Тези думи всъщност са част от есето му, озаглавено "Парадоксът на нашето време". Текстът е публикуван през 1995 г. в сборника му Words Aptly Spoken. "Парадоксът на нашето време" (The Paradox of Our Age) ще ви накара да се замислите за начина, по който живеем, за идеалите, които преследваме и ценностите, в които вярваме... Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост; широки магистрали, но тесен мироглед; харчим повече, но имаме помалко; купуваме повече, но му се радваме по-малко. Имаме по-големи къщи, но по-малки семейства; повече удобства, но по-малко време. Имаме повече степени в образованието, но по-малко разум; повече знания, но по-лоша преценка; повече експерти, но и повече проблеми; повече медицина, но по-малко здраве; приемаме повече витамини, но виждаме по-слаби резултати. Пием твърде много; пушим твърде много; харчим твърде безразсъдно; смеем се твърде малко; шофираме твърде бързо; ядосваме се твърде лесно; лягаме си твърде късно; събуждаме се твърде уморени; четем твърде малко; гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ) Аргументи против задължителното предучилищно образование Може ли до влияе задължителното предучилищно образование върху постиженията на децата в училище? 14
Образователните експерти често обичат да се хвалят с това, че в проучването PIRLS на уменията за четене на четвъртокласниците през 2001 и 2006 г. българчетата, посещавали по-дълго време детска градина, имат по-добри постижения от тези, които са били в детска градина една година или по-малко време. С това специалистите искат да оправдаят едно безумие – въвеждането на задължително предучилищно образование от 4 г., което според тях ще влияе върху подобряване на постиженията в училище и загубата на интерес, отпадането от училище. Предучилищното образование, според тях, допринася за когнитивното, езиковото, социалното и емоционалното развитие на децата. Но те не казват, че в същото това време се наблюдава и спад в постиженията на четвъртокласниците. Авторитетното проучване на АИДЗЧ доказва, че децата, които се отглеждат от родителите си, се развиват по-добре социално, физически, психологично и академично. Те имат по-малко проблеми с поведението си, по-добри езикови умения и по-добра подготовка за училище от останалите деца. А при прекаралите повече време в забавачка се наблюдават по-ниски резултати в лексикалната подготовка в 5 клас. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
Тираничната образователна система, произвеждаща нови и нови роби, е възможна само защото сме роби, ако не бяхме роби, системата ни нямаше да е тиранична
Явор Ганчев: Образователната система има нужда от добри ученици, отговорни родители и талантливи учители, но добрите ученици, отговорните родители и талантливите учители нямат нужда от система, която не им помага, а им пречи.
15
Кратък мой коментар: Вярно е, така е, системата пречи, но добрите ученици, отговорните родители и талантливите учители и миг няма да търпят система, която не им помага, а им пречи. Изводът тогава какъв е? Че не системата, а ние самите сме проблемът, ако ние не бяхме такива, и системата нямаше да бъде такава. Всичко в крайна сметка зависи от нас, докато ние сме такива, системата ще е такава; повтарям, проблемът ни е, че системата благодарение на нас е такава. И да дефинирам проблема отново: робската (тираничната) система е възможна само щото ние сме роби, ако бяхме личности с подобаващото съзнание за свобода, тирано-робската система и миг нямаше да просъществува.
Защо децата трябва да стоят мирно и неподвижно в класните стаи?
Седенето мирно в клас намалява умствената дейност Липсата на движение се отразява негативно на умственото развитие на учениците. Започнат ли да се въртят и навеждат – това им е нужно и има смисъл, твърдят германски учени. Когато децата седят кротко на чиновете в класната стая, учителите са доволни. Липсата на движение обаче се отразява негативно на умственото развитие на учениците. Започнат ли да се въртят и навеждат – това им е нужно и има смисъл, твърдят германски учени. Децата имат естествена склонност към движение, то е жизнена необходимост като яденето, пиенето и съня. Някои възрастни обаче забравят това. Няколко изследвания сочат, че от движението се поумнява. Децата опознават 16
света и учат по-добре чрез физическа активност. Тя стимулира нервните клетки да си предават информация. И ако в час детето шава, това подпомага развитието му, защото тялото му получава нужния кислород, който да го държи будно. До 11-12-годишна възраст децата изпитват вътрешна потребност да се движат. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ) ИЗВОД: Да, децата трябва да стоят мирно, неподвижно в класните стаи защото движението е живот, животът е свобода, а пък свободата в нашите училища е забранена!
КАК Е В ЕВРОПА? На рожден ден в Швейцария, проведен под мотото "Да бъдем приятелки завинаги!"
Anniversaire Mila, представен от Maria Vassileva Рожден ден на Мила. Избираме темата на събитието, всяка година различна – в зависимост от нейните интереси. Сега завършва първи клас, става на 8. Вече има много приятелки, с които се забавлява страхотно, познават се от 3 17
години – две предучилищни и първи клас. Майките на децата си контактуват непрекъснато по телефона, при прибирането и воденето на децата до училище, през уикендите. Често някоя от тях прибира две или три деца с колата си. На рождените дни присъстват заедно с децата си, освен ако рождения ден не е в детски център, парк, кино, зоологическа градина, къде ли не... Тогава щастливите родители ги оставят под грижите на организатора и си уплътняват времето от 2 до 5 часа както намерят за добре, без децата си.
18
В нашия случай решаваме да празнуваме в къщи, мотото е "Да бъдем приятелки завинаги" – BFF. Избираме песен с това заглавие и каним за водещ учител по танци. Той донася костюми за момичетата, застава пред тях и показва движенията, които трябва да извършат по време на песента. Скромен, много скромен рожден ден – имаме грижата да приготвим храна, да украсим хола и да осигурим разни изненади и дейности за децата, като например всяко дете да нарисува с потопени в боички ръце дърво на приятелството, като листата на дървото са отпечатък от дланите на всяко дете. Много скромно – като се има предвид миналата година, в която всички момичета бяха с рокли на принцеси, имаше фризьор и гримьор и бяхме наели за 4 часа истински средновековен замък. Ноа ще ни затрудни повече със заявката си темата на рождения му ден да бъде "Междузвездни войни" и с поканата приятелите му да нощуват в къщи. Какво да се прави, живеем в страната на многобройните партита, минимум 2-3 седмично! Нямат спирка, понякога Мила плаче, понякога Ноа – защото не може да присъства едновременно на две партита, а е толкова неприятно да избереш едното когато са по едно и също време... ОЩЕ СНИМКИ
Българското образование се нуждае от едно-единствено спасително средство: от свобода
Попадам на следната информация: Държавата издирва 200 000 деца за да ги върне в училище. От която разбирам, че са налице още факти за раз19
пада на държавното образование, който държавата няма как да спре. И пред който държавата (управляващите) се държат абсолютно неадекватно: работите няма да се оправят като децата бъдат тикани насила в училищата, а чрез дълбока вътрешна промяна на всичко онова, което става в училищата – с оглед те да станат привлекателни и необходими за развитието и просперитета на съвременните деца и млади хора. Просто е, но не се разбира от тия, които вземат решенията у нас. Поради което те продължават да се излагат, да стават смешни. Без прилягането на здрави, на разумни, на отговарящи на нуждите на времето идеи за смислена промяна в училищата няма как българското образование да постигне каквото и да било. Отдавна се знае какви следва да бъдат тези идеи. Разковничето е едно: свобода, демократизация на отношенията в училищните общности. Противоотровата на гниенето и на смъртта е точно това, от което наймного се боят и управляващите, и служещите на догмите учители, и не желаещите да променят каквото и да било всевластни образователни бюрократи: свобода, демокрация, просперитет са три неща, които са неотделими. Бедността пък произтича логически от битието на унижения, на несвободния човек, който все чака някой друг да го оправя.
КАК ДА СТАНА ГРАЖДАНИН? Комунизъм и демокрация са несъвместими
„Демократичен комунизъм” е същото логическо чудовище както пържени снежни топки. (Франц-Йозеф Щраус, цитиран от Alexandar Koshnicharov-Gibi)
20
Защо израелската армия е най-добрата на света? Израелските "стари кучета" (Мой превод на Израильская дедовщина)
По-малкият син на мои приятели след преминаване на спецкурс получи знака на боец от елитното подразделение "Егоз". Накрая на курса младите бойци извършиха едноседмичен преход по маршрут без пътища, през гори, в ужасна горещина, повече от 230 километра, носейки на гръб картечници и специално оборудване, провеждайки учебни боеве и т.н. На самия финал те щурмуваха
21
връх Хермон. Накратко казано, позволиха им да се насладят на всички прелести на военния живот. Но това е Израел, приятелю! На последния километър на разстоянието командването им подготви сюрприз. Там ги чакаха родителите им. И на родителите разрешиха да помогнат на своите деца. Родителите, тези, които могат, взеха да носят войнишките вещи (не, разбира се, оръжието!) и те последния километър бягаха с децата си.
А на самия финал новоизпечените командоси ги чакаха техните "стари кучета" (по-рано постъпилите войници, войниците от по-старшия набор), които взеха на ръце младите бойци и буквално на ръце ги донесоха до самия край. В израелската армия няма команда "Напред!". Там има команда "След мен!". И до това се свежда цялата разлика. Нашата армия е най-добрата в света! Такива са в нашата армия "старите кучета", приятелю! Това е Израел...
Ето как ще променим света! Така се прави. Не е трудно. Иска се съзнание. Иска се и желание. Иска се работа. Налага се да се борим. Нещата не стават от само себе си. Ние сме тия, които ще направим промяната в света. Без нас нищо добро не може да стане. 22
Публикувано преди 5 години
И сега мисля така...
Такива като Левски се раждат и днес, но ние не ги забелязваме – а като ги забележим ги убиваме
Преди 180 години се роди Апостола. С голяма вероятност към чертите на реалния, земния човек времето е прибавило много романтика и свръхкачества. Или може би, както казва един историк днес, съвременните хора не ги устройва, той да е бил толкова съвършен за това го идеализират за да го направят неприложим като репер за съизмерване на поведение и мисли... Моля завършете изречението – Ако той беше жив днес, ... Първо, щеше ли изобщо да е възможен... Второ, кога щеше да разберем, че съществува... 23
Трето, щеше да бъде осъден от кого... Четвърто, щеше да бъде предаден от кого... Пето, щеше да бъде избран за... Шесто, щеше да бъде набожен молещ се в храмовете на Българската Православна Църква. Щеше да бъде разбойник, поет, писател, журналист, бандит, политик, странник, маргинал, търговец... Не, не мислете че е излишно това упражнение. Такива като Левски се раждат и днес, но ние не ги забелязваме или ги убиваме с пренебрежението си приживе. Утре ще изпратим един стойностен човек – за това Ви питам. Ако Апостолът беше жив днес... и продължете. Ilian Vassilev
Страшна е самотата на борещия се за правдини
Към абсолвентите от Велико Търново, Реч на Кристиян Таков, Бог да го прости: той беше свободолюбив, правдолюбив и човеколюбив човек, той беше представител на една много рядка и изчезваща вече човешка порода! Той беше човек със съвест... (Прочее, ето връзка към още една вдъхновяваща реч на г-н Таков: In memoriam Кристиан Таков: Злото не може да бъде изкоренено, но може да бъде ограничавано.) Скъпи колеги, През 50-те години на ХХ век се твърдеше, че правото ще отмира – защото в новото социалистическо общество от него няма да има нужда. Сега имам чувството, че правото пак ще отмира – само дето не са го обявили официално. 24
Завършвате в странно време. Време, в което аргументацията е без значение, защото е надделяна от надвикване. Време, в което словото не се ползва за казване, а за лъжа. Време, в което закони се приемат заради тясногрупови интереси и това не се дори и крие. Време, в което депутати внасят законопроекти и предлагат на заинтересуваните да ги оттеглят срещу шестцифрени суми. Време, в което председателката на Варненския окръжен съд е избрала банка, която да обслужва съда, а банката е избрала председателка, която да обслужва нея – като в знак на дружба й е дала кредит със странно ниска лихва и 8-годишен гратисен период. Институциите – а правото в голяма своя част живее чрез институциите – са в трагично и небивало състояние. Такъв упадък, такава парализа и найстрашното – такова неуважение към институциите – не е имало нито в Царство България, нито в Народна република България, нито в Република България. • Прокуратурата ни в течение на седем години – до към 2005, ако не ме лъже паметта – беше заложник на характеропатиите на Никола Филчев. При сегашния Главен прокурор Цацаров прокуратурата е дотолкова грубо употребена за лични стремления и приятелски услуги, та никой вече не я приема на сериозно и не се бои от нея. Аз поне – не. • Съдът ни започва да се характеризира с одиозни имена – Ченалова, Урумов, Светлин Михайлов, Пенгезов. Едната извършва регистърни услуги всякакви; другият има социално слаба дъщеря, която получава оземляване с имот тъкмо до морския бряг, третият върлуваше дълго като екзекутор на няколцина клиенти из СГС, последният илюстрира, че в съдебните екшъни няма „good guys“. Проблемът не е дори толкова в такива съдии – нищо, че списъкът с имената им може да бъде плащешо дълго продължаван – а по-скоро във Висшия съдебен съвет, който не вижда проблем в описаното. • Това Народно събрание като небивало безличие, слабост, безпринципност и опазеност с метални заграждения ще остане в историята още и с председателя си Михаил Миков с незабравимата му реплика „Не ми пука“. И с провеждането й на дело, когато показа, че не му пука не само от неколцина възмутени студенти, но и от волята на 470 000 български граждани. • Този Министерски съвет достигна чрез мнозина свои министри до нравствени измерения без аналог в историята на България. • За Конституционния съд няма да говоря, защото вече написах. • Банковата ни система – едно от малкото ако не свестни, то поне стабилни неща – се заклати от странна компания, обединена от незнаен общ интерес. In order of appearance – 1) успелият млад Делян Пеевски; 2) догонващият го в много отношения Сотир Цацаров; 3) Иван Искров, който излезе да успокоява вложителите с вид на седмокласник, хванат да пуши марихуана; 4) Бойко Борисов, прокобил катастрофална криза и посочил невъзможни пътища за изход от нея*.
25
• Медиите в България дотолкова са злоупотребили със себе си, че са загубили влиянието си – което макар и малка и тъжна, е все някаква утеха. • Университетите у нас произвеждат дипломи на килограм, някои ги продават вече може би и дистанционно – но това дали има значение, след като се оказа, че за да се успее на 33 години, дипломата не е най-важното нещо. Можем да продължим с политическите партии, средното образование, болниците, футболните отбори, детските градини и общото събрание на етажната собственост. Можем . Можем с тежка въздишка да обобщим „Всичките са маскари“ и да си сипем третата ракия. Не сте ли се обаче замисляли за едни думи, написани от Алеко Константинов – „Брееей! Хитро момче излезе, да е живо на баща си, всинца ни измами! Ашколсун! Браво!“ Сигурни ли сте, дали всъщност презирате описаните досега герои или всъщност им се възхищавате? Ще продължа с едни думи, станали вече популярни – „Атина е такава, защото атиняните сме такива“. И ще завърша с една притча. Един град имал много лош управник; всички били пропищели от него. Епископът на града денем и нощем се молел и жалвал на Господа – „Защо ни, Господи, наказа с точно такъв управник?“. Накрая на Господ му омръзнало, та му се явил и му казал „Избрах ви този, защото по-лош не можах да намеря.“ Sapienti sat. И тъй като възрастта ми го предполага, а възможността да говоря пред вас ме изкушава, ще си позволя да ви досадя с няколко препоръки. • 1. Не чакайте системата да се оправи и да ви решава проблемите. Пробвайте се вие. • 2. Търсете себеподобни и се обединявайте – не в партии, а по симпатии и активна подкрепа. • Защото много е страшна самотата на борещия се за правдини, лишен от подкрепата на тези, за чието благо се жертва. Не го оставяйте. Забелязали ли сте, че начело на обществени структури често застават не кадърните, а амбициозните. Талантът не иска да управлява и по-скоро се гнуси да го прави, а наглостта копнее. Затова – • 3. Не пускайте наглите да ръководят. Не поощрявайте безочието чрез пасивността си. А ако вече сте пуснали някого – поне го контролирайте. Не се гнусете да участвате в управлението. То е ваш дълг и необходима тегоба. • 4. Не се вторачвайте в лошите примери, като недосъзирате светлите. Както най-добрите са 5% от хората във всяка една група, така и найзлите са пак 5%. Светът обаче се прави от останалите 90%. Не ги презирайте. Работете с тях и за тях. Най-добрите ще се справят или – което е по-вероятно – ще загинат (знаем, че открай време най-свестните са ги посвещавали на боговете, защото този лош свят не е бил достоен за тях). Най-лошите 5% ще останат 26
непоправими и смъртта ще ги завари, преди да се покаят. Не ги оставяйте да задават тона. • 5. Правете, което трябва, да става, каквото ще. Може и да е банално, но е вярно. За да го осоля малко, да ви споделя, какво казваше Съдия Румен Янков – „Като не знаеш, какво да направиш, приложи закона.“ • 6. Не чакайте бързи плодове от усилията си. Често от стремежа ви ще излезе нещо много по-различно от очакваното. Радвайте му се. Не бъдете в плен на предварителните си представи. Не искайте всичко и веднага. Няма да стане. Но малките стъпки са мислими и реални. Те ни водят напред. Раят обаче не е зад ъгъла. Ние вероятно няма да стигнем до него. Не бъдете егоисти – оставете и за бъдните поколения да свършат нещо. Но им проправете малко път напред. „Отчаянието е любимото дете на гордостта“ – като искате всичко веднага, си въобразявате, че можете да изкорените злото набързо с устремните си действия. Безумна гордост е, да продължите да го вярвате и след сегашната си възраст. Усмирете се и помнете, че гордостта е грях. Смъртен грях. Успехът не е на края на 100-те метра спринт, а на 42-ия километър на маратона. За да завърша с нещо западно и купешко – Le droit, ce n`est pas la loi. (Правото, това не е законът). Пазете правото. Включително и от закона. А дано то ви огорчава сравнително рядко. Търново, 5 юли 2014 ИЗВОД: Страшна е самотата на борещия се за правдини, лишен от подкрепата на тези, за чието благо се жертва: не го оставяйте сам!
Злото може да бъде спирано само с ежедневни, непрестанни, изнурителни и неблагодарни усилия Из: In memoriam Кристиан Таков: Злото не може да бъде изкоренено, но може да бъде ограничавано, реч на Кристиян Таков ... Показвайте на отвратителните, че са нетърпими, те няма да се засрамят, бъдете сигурни, но ако им отнемате комфорта, това ще ги направи поне по-предпазливи, няма да се променят или да станат по-добри. И тогава за какво всъщност си струва да се води някаква борба? Веднага ви казвам: Вчера попаднах на едно много интересно научно предаване, там имаше психологически експеримент, който показва, че когато ние се намираме в среда на мошеници и на тарикати, постоянно, постепенно и неотклонно започваме да копираме поведението им. Когато виждате безобразността навсякъде, вие няма 27
как да не започнете рано или късно да я копирате повече или по-малко. И, уверявам ви, нещата започват с малкия компромис и вие вероятно го знаете. Благодаря ви, че не сте направили малкия компромис... ... Злото може да бъде спирано само с ежедневни, непрестанни, изнурителни и неблагодарни усилия. Опасни и неблагодатни усилия. Защото ако прекалено много започнете да спирате злото, то в акт на самозащита ще отвърне с някаква мярка.
И още нещо, че вероятно поради вашата невероятна младежка енергия, но и поради сравнително скромния ви жизнен опит вие си мислите, че злото може да бъде спряно. Колеги, то не може нито да бъде спряно, нито изличено. Това е все едно да кажете – ще премахнем корупцията. Няма да я премахнете. Повечето хора страшно се кефят да бъдат корумпирани. Злото е нещо, което дава страхотни облаги, затова вие не можете да го изкорените, може да го ограничавате непрекъснато. Лошото е, че за неговото ограничаване са необходими непрестанни, ежедневни усилия. Както ви казах, освен неблагодарни може да се окажат и опасни. Ако и в бъдеще се опитвате да спирате злото, бъдете сигурни, че ще платите цена. Вие сега си губите времето в 272 аудитория и няма да постигнете желания резултат. Пламен Орешарски няма да остане само доцент, а ще продължи да бъде министър-председател. Злото няма да изчезне, въпреки това си мисля, че си струва тази борба. Защото както ви казах, когато гледаме само лоши примери, ние постепенно се поддаваме...
28
Истинският убиец и на Левски тогава – и на подобните му днес! – е пословичното българско малодушие
Ilian Vassilev във Фейсбук предлага по повод 180-годишнината на Васил Левски (виж: Такива като Левски се раждат и днес, но ние не ги забелязваме - или като ги забележим ги убиваме) да довършим няколко изречения, това е добра идея, подкрепям я, ето как аз ги довърших, ето как аз разсъждавам по тия изречения: Ако Левски беше жив днес, пак щеше непременно да бъде убит от нашето безразличие и бездушие: истинският убиец на Левски и тогава, и сега е българското малодушие. Първо, щеше ли изобщо да е възможен, да, възможен е Левски и в наши дни, сигурно тук-там има подобни на него, ала ние даже не ги знаем, а и да ги знаем, не ги припознаваме и признаваме, че са такива (ала ги надушваме настръхнали от вражда към тях!) - и по тази причина сме заети с това да ги убиваме. Второ, кога щеше да разберем, че съществува - първо убиваме подобните на Левски, пък след време нищо чудно и паметници да им построим, та с тези паметници поне малко да залъжем гузната си, мръсната си съвест. Трето, щеше да бъде осъден от кого - как така от кого, от нас самите, разбира се ще бъде не само осъден, но и ний самите сме им палачите: за такива като 29
Левски в днешно време даже не им организираме съдебни процеси, откъденакъде да си губим време с такива излишни глезотии, та значително по-лесно и приятно е просто със своите зъби да им прегризем гръкляните! Четвърто, щеше да бъде предаден от кого – Боже мили, по-добре е да запитате от кого няма да бъде предаден! И още едно нещо и сигурно: абсолютно никой няма в наши дни да застане редом с Левски, а всички само ще гледат отстрани екзекуцията му и даже ще ръкопляскат когато му прегризват със зъби гръкляна! Пето, щеше да бъде избран за – ами предполагам ще го обявим, да речем, за "пълен некадърник", за най-досаден натрапник, за проклет дразнител ще го обявим, за народен враг ще го обявим, за "напълно негоден да служи на системата" ще го обявим, а когато се опита да се защити, всички ще гледаме отстрани като говеда и никой няма да му помогне с нищо, това е повече от ясно! Шесто, щеше да бъде набожен молещ се в храмовете на Българската Православна Църква. Такива като Левски не демонстрират набожността си като я демонстрират в църква, тя, истинската набожност, е съвсем безмълвна. Щеше да бъде разбойник, поет, писател, журналист, бандит, политик, странник, маргинал, търговец. Разбойник - да, може да бъде (макар че у нас е сега така пълно с разбойници, конкуренцията в разбойничеството е така голяма, че Левски явно трудно може да се вреди сред тях!), поет – също, писател – не, дървеното "философстване" не е присъщо на такива като Левски (ний си имаме Стефан Цанев, защо ни е още един негов двойник?!), журналист Левски, чини ми се, може да бъде, и днес си имаме подобни на него, сещам се за Иво Инджев, примерно, и то е от всякъде гонен, но не е навсякъде приет, Левски да бъде обявен за бандит в наше време е напълно възможно, именно истинските бандити ще го обявят за бандит и ще си измият така ръцете с него (както в наше време истинските некадърници обявяват кадърните у нас за "пълни некадърници"), Левски в днешно време да е политик, моля ви се, та той не може да се вреди, пълно и днес с мерзавци, които се обявяват за "нов Левски" (Боко, Сидеров, Марешки, Слави... да продължавам ли още?!) и т.н., Левски днес положително ще бъде маргинал (той и тогава си е бил такъв!), търговец от него не става, разбира се, че ще е странник, той и тогава е бил точно такъв странник, най-самотният странник е бил Левски тогава...
30
"Прогрес" по нашенски
Някога сме имали Левски, сега имаме… левскари!
Дали древния обичай на "истинските българи" – да убиват ония, които се отличават с хубост, ум и способности – не го спазваме стриктно и до ден днешен?
Препубликувам потресаващото по значимостта си мото на един от томовете със стихосбирките на поета Кирил Христов, издадени през 1967 г.: 31
Когато българите видят, че сред тях някой се отличава с хубост, ум и способности, то те казват: "Такъв човек трябва да служи на Бога”. След това го хващат, обесват го и го оставят да виси на слънцето докато изсъхне. Из впечатленията на багдадски мисионер, дошъл да проповядва исляма през VI-и век във Волжска България.
Органичната връзка между патреотизъм и крадливост
А пък нас ни управлява правителство, съставено предимно от видни патреоти – правете си сметка колко крадливо е това правителство!!! (Думата „патрЕоти” неслучайно я пишем така погрешно…)
Знаменитият съдебен процес на мелничаря срещу Крал Фридрих Велики
Въпросната мелница През 1745 г. кралят на Прусия Фридрих II (Фридрих Велики) започнал край Потсдам строителството на своята лятна резиденция "Сан-Суси". По време 32
на строителството кралят се натъкнал на мелницата на някой си ван дер Бош, холандец с пруско гражданство. Предложил му да я откупи. Холандецът отказал. Кралят недвусмислено му намекнал, че може просто да я отчужди. "Да, бихте могли", отвърнал ван дер Бош, "ако в Берлин нямаше съдебна палата."
Фридрих II все пак бутнал мелницата. Ван дер Бош го дал под съд - и спечелил. Разгневеният крал наредил на магистратите да отменят присъдата. Под заплаха от арест съдиите отказали да го сторят. Кралят платил солена глоба като освен това му се наложило да възстанови мелницата. Тя стои там и до днес. Казват, че след края на процеса Фридрих Велики не се сдържал и рекъл: "Е, явно все още има съдии в Берлин!" Manol Peykov (цитиран от Anastas Delchev) 3 коментара: Rumen Zdravkov каза: Същото се случва при разширението на двореца Тюйлери (Tuileries). Кралят-слънце, Луи XIV, пожелава да разшири двореца си. Но прекрасните къщи на други богати парижани му пречели. Поискал от тях да ги откупи. Те отказали. Заплашил ги с конфискация. Парижаните не се предали и не отстъпили. Тогава всемогъщият крал заповядал да изградят палатите му на граница като прозорците на палатите му останали зазидани. Парижани отнесли въпроса в съда и спечелили делото. Съдът наложил много висока първоначална глоба на самодържеца и му наложил да плаща много висока годишна рента на парижани за неудобството прозорците на къщите им да останат заслепени. Това продължило и при неговите наследници, Луи XV и Луи XVI. Едва, когато бутат Бастилия33
та, разгневените тълпи разрушават и много красиви къщи на богати аристократи и нобили в центъра на Париж, в това число, и около двореца Тюйлери. Самият дворец го спасява фактът, че от две кралски поколения той не е бил ползван от кралското семейство. Кралят на Франция го предоставя на художници и артисти за изложбени експозиции и за ателиета. А кралят се премества да живее в новата си резиденция, Версай (Versailles). Radomir Parpulov каза: Когато бях там 1965 (студент, последна година) тя си стоеше като паметник на пруската съдебна система. В нея сервираха бира Берлинер Вайс (на немски: Berliner Weiße) и разказваха този прецедент. Интересно какво може да послужи за паметник на нашата съдебна система??!!! Todor Vlaev каза: Трудно е да изберем от многото
ЛИЧНОСТНО ИЗРАСТВАНЕ Ако обичаме, ако показваме любовта, радостта, ентусиазма, добротата, стаени в сърцата ни – сме преуспели в най-главното!
Показвайки любовта си, изявявайки я в добри дела, единствено тогава ще преуспеете! Ето в добавка още една мисъл (появи се като подреждах тази сутрин есетата от своя дневник, там съм писал нещо такова, малко го промених и се получи това):
"Който се срамува от голотата се страхува от свободата" – съгласни ли сте с това изказване? Преди три години съм публикувал тази снимка с коментар, в който се формулира един казус за мислене и обсъждане. Днес администрацията на фейсбук ме изненада като ми припомни този факт, аз лично смятах, че тази снимка е оценена като "неприлична" и отдавна е махната, ала се оказа, че не е така. Ето 34
коментара ми от тогава, а пък който се интересува, по повод на снимката има интересни коментари (над 70 на брой), от които могат да се научат доста любопитни неща:
Един малък, но за сметка на това съвсем скандален психологически и нравствен казус или тест: На снимката са, предполагам, атлети, спортуващи по древно-гръцкия обичай съвсем голи – "безсрамна", "аморална" ли е тази снимка, как мислите? Древните гърци дали пък не са били "съвсем пропаднали" след като атлетите им са спортували по този начин, голи, а пък народът изобщо не се е смущавал от голотата им? Или ние не сме нещо наред след като пищим неистово като попаднем на такава снимка – или пък, да плюем в пазвата си, ни се случи да видим някъде съвсем гол човек? Питам само, интересно ми е как ще реагирате, психологията за мен е едно много интересно занимание... 3 коментара: Анонимен каза: Не. Анонимен каза: Хомосексуалните ви залитания, Грънчаров, не са никак красива гледка. Анонимен каза: Срамота! Грях! Гнусотия! Аморализъм! Педерастия! Правилно госпожа Анастасова те уволни! Ти нямаш никакви морални ценности и затова не може да бъдеш учител.
35
Кога в главите ни се раждат значими мисли по истински важните проблеми?
И дърдорим общо взето предимно глупости. Целият проблем, оказва се, е този: как да направим така, че в главите ни да почнат да се раждат значими мисли по истински важните проблеми. И още нещичко написах във фейсбук, опитвайки се да предизвикам размисъл и разговор у повече хора, ето това: Онова, от което завършеният роб наймного се страхува, е свободата; трепери да не би да го "освободят"! :-) (На друго място казах, че думата "освобождаване" у нас я свързват с... уволнението!)
Да си ангел…
Навремето, в студентските години, един мой приятел ме наричаше на шега "Ангелският доктор" (и двамата бяхме почитатели на Свети Тома от Аквино), имайки предвид това, че се казвам Ангел. Аз по-късно обаче не показах наклонности и по-скоро амбиция към чисто академичната кариера: предпочетох да си остана просто Ангел, докато "докторс36
твото" ми се видя съвсем излишен аксесоар. Предостатъчно ми беше да си остана само Ангел, това и досега ми стига. :-) (Е, вярно, да си Ангел в един толкова груб, прагматичен и бездуховен свят си има своите "малки" или "леки" неудобства, често грубияните и наглеците, господари на този свят, ни подритват, мачкат и газят, ний, ангелите, сме и гости, и чужденци в този тукашен свят, но какво да се прави: очевидно такава ми е била съдбата или ориста. Нося си обаче хомота без много-много да се оплаквам, е, само малко се оплаквам, чат-пат или понякога...) А приятелят ми, прочее, отдавна е и доктор, и професор по философия: да е жив и здрав – неговият избор беше твърде различен!
МОИТЕ ЦЕННОСТИ Вяра и свобода: що е благодат?
Когато си в благодатта нито един дявол няма да те повреди... (Цитатите са от ето тази беседа (проповедта на проповедника поставя много въпроси):
37
Онова, което прави човека личност, са даровете по Божи образ
Бог е станал човек за да може човек да стане Бог. Св. Ириней Лионски (Цитиран от Александър Иванов)
38
ДОБАВКА: Из: Обожението като цел на човешкия живот, написано от Архимандрит Георги (Капсанис), игумен на манастира "Св. Григорий", Света Гора, Атон ... Още в първата глава на Св. Писание, когато свещенописателят казва, че Бог създаде човека "по Свой образ и подобие", е разкрита целта на нашия живот. Ние се убеждаваме във великата любов на Троичния Бог към човека. Той не иска човек да бъде просто създание с известни дарования (charismata), известни способности, известно превъзходство над останалото творение, а иска той да бъде бог по благодат. Човек външно изглежда просто биологично същество като другите живи създания, животните. Разбира се, човекът е животно, но според израза на св. Григорий Богослов "той е единственото създание, което се отличава от цялото творение, единственото, което е призвано да бъде бог." (Омилия върху Богоявление, MPG 36, 324, 13). "По Свой образ" се отнася към даровете, които Бог даде само на човека, за разлика от всички останали Негови създания, така че само той е икона на Бога. Тези дарове са: разум, съзнание, свободна воля (свобода), творчество, копнеж и жажда за абсолютното и за Бога, личностно самосъзнание и всичко, което поставя човека над останалото творение от живи създания и което го прави личност. С други думи, онова, което прави човека личност са даровете "по Божи образ". Надарен с "образа", човек е призван да придобие "подобието", да постигне обожение. Творецът, Който е Бог по природа, призовава човека да стане бог по благодат. Бог надари човека с даровете "по Свой образ", така че той да може да се възвиси и чрез тях да се сподоби с подобие на своя Бог и Създател: да има не външна, морална връзка с Него, но лично единение със своя Творец. Може би е твърде дръзко дори да говорим и мислим, че целта на нашия живот е да станем богове по благодат. Но Свещеното Писание и св. Отци на Църквата не са укрили това от нас... (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ) Кратък коментар: Всъщност разрешаването на този казус е лесно: свободният човек е бог, той е господ(ар) на себе си и на живота си, чрез свободата човекът реализира, в рамките на предела на човешкия потенциал, своето богоподобие. Оня човек обаче, който не разбира свободата си и по тази причина обезумее и заяви: "Няма Бог, аз самият съм бог!", такъв човек изпада в произвол и беззаконие. Истината е, че ние сме само подобни на бог, но не сме богове, ние сме човеци, но човекът е човек доколкото е подобен на Бога - или доколкото е дух, е духовно същество, е същество, за което духът е водещото. Без Образа подобието нищо не означава и няма никакъв смисъл, ако няма Бог, ако Бог е... нищо, тогава ти самият също си нищо, щото ставаш именно подобие на Нищото! Бог е наш
39
Създател и като такъв вложил Себе си в нас самите: трябва да сме достойни за Твореца си, ползвайки се от благодатта на своето подобие с Него...
Берем плодовете на войнстващия кагебистки атеизъм, дегизиран напоследък като путинско "православие"!
Руски туристи оскверниха параклис в Созопол Руски туристи оскверниха параклис във ваканционното селище Санта Марина в Созопол, съобщи gazeta.ru, позовавайки се на местната администрация. Туристите са нарисували нецензурни рисунки и са добавили надпис на руски език. (Прочети ЦЯЛАТА ИНФОРМАЦИЯ)
Кой е истински свободен?
Ако свободата изобщо означава нещо, то това е правото да можеш да кажеш на хората онова, което не искат да чуят. (Джордж Оруел) 40
If liberty means anything at all, it means the right to tell people what they do not want to hear. (George Orwell) ИЗВОД: Истински свободен е оня, който дръзва да каже и най-неприятните за ушите на хората думи. Най-несвободни, респективно, са ония, които се стараят да говорят само приятни за ушите на мнозинството от хората неща, а също така и се подмазват с най-приятни думи на началството – тия последните са истинските роби.
Свободен ли съм?
Излича, че в корена на всичко стои степента на свобода, до която съответният човек е успял да постигне или да я завоюва. Доказателства за такава една констатация колкото щеш. Ето засега поне едно: нации, сред които огромната част от хората не са постигнали свободата си по отношение на своята сексуалност (т.е. повечето от индивидите са сляпо зависими от капризите на собствения си полов орган!), затова са и доказано малоумни или, иначе казано, прости... Умният човек няма да допусне да робува на нагона си, на половия си орган, който пък да му стане господар... разбира се, за да постигнеш това се иска не само ум, но и воля, пък и здрав морал. В корена на всичко стои степента на свобода, до която съответният човек е успял да постигне или да я завоюва.
А пък да не мислиш дали не е най-простото? Простите неща (Simple things) Да бъдеш е просто, да бъдеш някой – сложно. Да правиш е просто 41
Да се опитваш – сложно. Да приемаш е просто да очакваш – сложно.
"Това е така" е просто "Защо е така" – сложно. "Сега" е просто "Тогава" и "Когато" – сложно. Мълчанието е просто Словото – сложно. Изражението е просто Действието – сложно. "Едно" е просто "Две" – сложно. 42
Животът е прост "Аз" и "Аз" го прави сложен. "И" е просто "Или" е сложно. "Да" е просто "Не" е сложно. Красотата е проста Дизайнът – сложен. Обичта е проста Взаимоотношенията са сложни. Храната е проста Рецептата – сложна Здравето е просто Лечението – сложно. Истината е проста Лъжата – сложна. Истината е в простите неща.
И какво означава нашенското възклицание „Опааа!“?
43
Проблемът го постави един дългогодишен коментиращ в моя първи (уърдпресовски) блог, сега видеоблог, който се нарича insomnia1304. Начало на обсъждането във фейсбук: Angel Angelov: Извинете!!! Ангел Грънчаров: Angel Angelov, добре де, що за идиоти сме вместо едно простично "Извинявай!" масово да викаме: "Опааа!"?! Нещо дебелашко и крайно просташко има в това възклицание "Опа!", аз така го възприемам - не знам дали съм прав? А ти как го възприемаш туй възклицание? Angel Angelov: На някои хора им е трудно да използват вълшебните думички, но са им намерили аналог. Angel Angelov: На мен ми е трудно изобщо да говоря и много често оставям действията ми да "говорят" вместо мен. Ангел Грънчаров: Angel Angelov, но и да се говори и то с подходящи думи винаги е за предпочитане (не бива да бъде подценявано). Но делата винаги са за предпочитане пред думите. В случая това възклицание "Опаа!" е много разпространен израз, който показва нещо значимо за цялата ни простолюдна (в смисъл на естествена) народна природопопулация. Emiliya Tumayan: И гърците казват същото опа, но за тях е нещо весело. Ангел Грънчаров: Дали пък не сме го взаимствали от тях? Как мислите? Който разбира гръцки може ли да обясни какво означава думата "Опа" при гърците? Angel Angelov: Явно е въпрос на интерпретация, която си зависи строго индивидуално за всеки човек, В крайна сметка няма да сме интересни ако всички сме еднакви. Ангел Грънчаров: Така е. Не ето че масово казваме "Опа!" и в този смисъл реагираме еднакво. Там е проблемът какво показва това "Опа!"... Ani Valova: Наскоро една девойка, настъпвайки ме в метрото, вместо "Извинете" изтърси "Опс!"... Да се смееш ли, да плачеш ли? Или да му пернеш един зад врата?
Списание HUMANUS, КОНТАКТИ: angeligdb@abv.bg тел. 0878269488
44