Vestnik GRAJDANIN br. 11 ot 2014

ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

Брой 11, Год. 6, 2014, 1 Юни, Неделя, Ц. 2 лв.

май 29, 2014 Позволявам си още едно уточнение – посочените количества от природен газ и петрол (по нейни данни на американския гигант „Шеврон” в недрата на България има 480 милиарда кубични метра (шистов) газ и 180 милиона барела петрол) съвсем не отразяват всички залежи, с които разполага страната ни. Става дума само за териториите, проучвани от ШЕВРОН. Прогнозните количества на територията на страната, в т.ч. териториалните ни води, биха обезпечили потребностите ни за около 150 години. В същото време експертите предвиждат след около 50 години употребата на петропродукти като горива драстично да се снижи, като приложението им се ограничи почти до разходите за органичен синтез. При това положение (колкото и парадоксално да изглежда) България би могла дори да се окаже износител на петропродукти. След като гореизложеното е широкоизвестно (сред “посветените”), питам се: кога ГЛАВНА ЦАЦАРАТУРА ще се самосезира за да потърси отговорност от националните предатели?! Павел Тинков

Москва ни покани в Евразийския съюз "В интервю за Българското национално Дарик радио посланикът на Русия у нас Исаков официално покани България (де факто и де юре страна-членка на ЕС) да се присъедини към Евразийския съюз на Русия-Казахстан-Беларус. Господинът на секундата да бъде обявен за Persona Non Grata у нас. И на секундата всички политически партии в пространството център-дясно да приемат декларации, осъждащи остро поведението му! Хайде, Реформатори, гласувах за вас, помогнах ви да сте европейски представени. Представете сега на посланика моето мнение. Ще следя за реакцията ви." Йордан Славейков (Продължава на 2 стр.)

РУСКИЯТ ПОСЛАНИК НАПРАВИ НЕПРОСТИМ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ СКАНДАЛ, ВЕДНАГА ДА БЪДЕ ОБЯВЕН ЗА PERSONA NON GRATA И ДА СИ ЗАМИНАВА ЗА МОСКВА! (От 1 стр.) Руският посланик дали наистина е дебил – или просто е прекалено нагъл?! Не се ли усещат тия, дето са го сложили на този пост, че такъв наглец е в състояние да настрои целия български народ срещу путинска Русия?! Веднага тоя наглец да си отива в Москва!!! Ангел Грънчаров КОГА БЪЛГАРИЯ ЩЕ СТАНЕ НЕЗАВИСИМА ОТ РУСИЯ И НЕЙНИТЕ ХИЩНИЧЕСКИ ИМПЕРСКИ МЕРАЦИ? (От 1 стр.) България няма да стане независима от Русия и хищническите й имперски мераци докато начело на държавата продължава да стои същата тази корумпирана глутница. В дебата в парламента можете да ги чуете всички до един. Дано не успеят да изкарат България от ЕС, защото и това биха направили! Жадуват Путин да ни анексира – както направи с Крим.

Boreto БЕЛЕЖКА: В тази връзка можете да прочетете и това: България е постоянна жертва на руския имперски интерес, от което и произлиза българската трагедия (мое интервю пред украинска медия, публикувано на 31 март 2012 г.) БИТКАТА ЗА ЕНЕРГИЙНАТА НЕЗАВИСИМОСТ НА БЪЛГАРИЯ Е БИТКА СРЕЩУ ИНТЕРЕСИТЕ НА УПРАВЛЯВАЩАТА КОРУМПИРАНА ПРОРУСКА ПОЛИТИЧЕСКА ГЛУТНИЦА май 28, 2014

Из: “Газпром” настъпва срещу България, Шеврон я напуска Автор: Иво Инджев

Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу е информирал премиера Пламен Орешарски, че Еврокомисията ще предприеме мерки спрямо България заради неспазване на европейските правила в споразуменията за “Южен поток”, предаде БНР. Това стана след като Орешарски увери Барозу, че България ще се съобрази с препоръките на Брюксел с подготвяния закон за енергетиката. Барозу съобщи, че е изразил пред държавните и правителствени ръководители позицията на Еврокомисията, че някои от споразуменията за “Южен поток”, които са били сключени, или се договарят, противоречат на европейските правила, и комисията ще предприеме съответните действия. Барозу е казал това и при срещата си с Орешарски. “Аз информирах премиера за намеренията на Еврокомисията в това отношение. Ние трябва да гарантираме, че правилата на вътрешния пазар се спазват, защото вярваме, че в този случай излагаме на риск енергийната сигурност на България и европейската енергийна сигурност”, заяви председателят на Еврокомисията, като подчерта, че тя следи от месеци ситуацията в България и е изцяло наясно с нея… Във вторник компанията “Южен поток България”, която управлява проекта на българска територия, съобщи официално, че консорциумът “Стройтрансгаз” ще строи българската отсечка на газопровода “Южен поток”… Към горната информация за настъплението на „Газпром” срещу България трябва да се добави и липсваща от българските медии новина, че вчера американският гигант „Шеврон” закри офиса си в София и изпрати сигнал до целия свят, че България е държава, в която не си струва да се инвестира. Последиците тепърва ще се усетят. Тук е така: когато „Газпром” обещае газопровод, от който България се съгласява да не спечели и стотинка в продължение на 15 години, правителството се прехласва от възторг и обявява Русия за „стратегически партньор”. Когато обаче Американската агенция за енергийна информация обявява, че по нейни данни в недрата на България има 480 милиарда кубични метра (шистов) газ и 180 милиона барела петрол, предложението на американския гигант „Шеврон” да проучи информация за това баснословно богатство и да ни я поднесе за наша употреба като фантастичен коз в борбата за енергийна независимост (дори и без да се пристъпи към добив, а само като проучена информация!), се натъкна на единодушната корупционна съпротива на проруския ни политически „елит”, който в крайна сметка прогони американските инвеститори. И как не – те изпратиха сигнал към местните хиени, че няма да участват в наложената у нас по руски образец корупционна схема на всички да се плащат подкупи по веригата, като въведоха за първи път антикорупционната практика да напъдят

агресивните просяци с един удар, предлагайки на правителството бонус от 30 милиона евро. С което си подписаха „смъртната присъда” пред глутницата, която е свикнала да си разпределя според възможностите на челюстите и ноктите си най-вкусните корупционни парчета и не може да преглътне да бъде заобиколена в полза на държавата. Онова, което лъжците тук разбират, но предпочитат да изкривяват като акцент в тази ситуация, е фактът, че на конгломерати, като „Шеврон”, България изобщо не им е важна – за тяхното инвестиционно благоволение чакат на опашка десетки и десетки потенциални клиенти по света. Това обяснява факта, че за присъствието на този инвеститор практически не се разбра нищо, освен че е спечелил търга за проучване преди три години. Да сте чули, видели или помирисали кебапчетата на въпросната компания в България? Не сте. Защото въпросните инвеститори следват собственото си правило да не се натрапват – щом не ги искат, просто си отиват да вършат печелившата си дейност там, където ги канят да приложат експертизата си и да си вложат парите (пиша това за първи път и то след свършения факт, така че няма да отговарям на гузни подмятания, че го правя за пари – такива никой не плаща за собственото си погребение с чек от гроба). За разлика от американците, руснаците не само не се отказват, но и са си отгледали по корупционната верига лобисти, които същият този Барозо неотдавна откровено нарече руски агенти. Москва разчита те да водят от нейно име битката за руските интереси на живот (разкошен за реципиентите на руските подкупи) и смърт за българската енергийна независимост. Битката на живот и смърт продължава. ЩЕ ДОЙДЕ ДЕН И НАРОДЪТ ЩЕ ОЦЕНИ МОРАЛНОТО ПРЕВЪЗХОДСТВО НА АВТЕНТИЧНАТА ДЕСНИЦА

Аз на изборите ще гласувам за Реформаторския блок – с преференция за Малинов. Ще постъпя като Иван Костов. Това според мен е разумният избор.

Реформаторите са свестни политици и не лъжат, държат на десните ценности и са твърдо проевропейски ориентирани; това отговаря на моите убеждения за това какъв е верният път за България. Винаги

3 съм гласувал по дълбоки ценностни подбуди. Дясното има огромно морално превъзходство и трябва да бди над него: ще дойде ден и народът ще оцени това. Така аз мисля. Вярвам в това. Истината според мен е тази. ПОДКРЕПЕТЕ И ВИЕ ПОДПИСКА ДО ПРЕЗИДЕНТА ОБАМА С ИСКАНЕ РУСИЯ ДА БЪДЕ ОБЯВЕНА ЗА СТРАНА, СПОНСОР НА ТЕРОРИЗЪМ четвъртък, 15 май 2014 г.

Приятели, моля, дайте да помогнем с нещичко на нашите свободолюбиви украински братя и сестри, щото те водят борба, която също така е и наша борба, борба за независимост – срещу така бруталната и коварна агресия на руския империализъм; та молбата ми е да подкрепим подписка до Президента Обама с искане Русия да бъде обявена за държава, спонсор на международен тероризъм; аз току-що подписах петицията, ако споделяте, дайте да помогнем на украинските свободолюбци, моля, подпишете се и вие! Благодаря най-сърдечно!

СРЕДНОЩНА ОБМЯНА НА МИСЛИ ПО ЕДНА ИЗЦЯЛО И БУКВАЛНО СЪРДЕЧНА ТЕМА май 16, 2014 Късно през нощта, след като си поспах на дивана пред телевизора, се събудих и рекох да вляза за малко в интернет, за съвсем мъничко, колкото да видя дали нямам някакво писмо. Е, оказа се, че имам, и то едно доста специфично писмо: една непозната дама ме попита, понеже била в момента в същото положение като мен, с болно сърце, какво аз съм решил преди време, когато и на мен като сега на нея

лекарите са предложили да ми имплантират пейсмейкър, „водач на сърцето“, „машинка“, която да държи неговия ритъм под контрол; дамата също била учителка по философия като мен; а сега де, какво да й отговоря? За да ми пише в такъв момент явно се нуждае от съвета ми; е, отговорих, както можах, не зная дали съм й помогнал, дали пък не съм я объркал още повече; ето и двете писма, публикувам ги, може пък друг човек да е също в такова положение, може пък, знае ли се, човек, на който е сложен пейсмейкър, да каже как той мисли по въпроса, ако каже, аз ще предам на тази жена, която е пред това трудно решение:

Здравейте, г-н Грънчаров, осмелих се да Ви пиша по две причини. Намирам се в болницата в Б. и трябва да взема решение за поставяне на пейсмейкър и съм учител ПО философия в гимназията в Г. Имаме сходна съдба и моето сърце е аритмично и понякога стига до 200 удара в минута, сега ми казаха, че паузите между ударите били и по 2,5 sec. Което не знам дали е много или малко, но ми поставиха въпроса за избор… В момента съм с таблет, а си нямам кирилица затова моля за извинение относно граматиката, която в момента не ми е приоритет. Намерих Вашия пост като търсех информация по въпроса и реших, че бих могла да се посъветвам с Вас. Вие какво решихте преди две години и как се чувствате сега? Горещо се надявам да сте добре и да сте намерили вярното решение! Бих се радвала да ми пишете! Поздрави! Н.Р. Здравейте, г-жо Р., Прочетох писмото Ви, напълно Ви разбирам, защото съм го преживял същото това. На мен обаче ми предложиха да ми сложат пейсмейкър преди доста години, когато бях на 36 г., тогава аз много се уплаших и след много тежък размисъл отказах. Слава Богу, само с лекарства поживях доста години, не знам обаче как това се е отразило на сърцето ми, и ето, сега дойдох до момента, в който вече медикаменти не ми удържат сърцето в ритъм; месеци наред то беше извън ритъм, пиех само хапчета за намаляване на ритъма, е, общо взето не

успяваха, но в един момент сърцето съвсем спонтанно взе да си влиза само в ритъм, което много ме учуди, преди само с хапчета ставаше така, сега от само себе си. Та сега на моменти си бие ритмично, в синусов ритъм, в други моменти – не, един вид сърцето ми си бие както си иска, напълно свободно. Лекарят ми каза, че не бивало да бъде принуждавано по изкуствен начин, щото това било природа, убеди ме, че свободата била за предпочитане и за сърцето ми, е, приех тази теория, щото съвпада с моите разбирания. Да, обаче други лекари ми казват, че с пейсмейкър било по-добре, щото така сърцето много се изморявало; ето, и аз като Вас съм раздвоен и не зная какво да правя. От една страна ми се вижда правилно да бъде оставено сърцето ми да си бие по природа, без изкуствено насилие, от друга страна пък си викам защо, като му е трудно така, да не бъде подпомогнато с техника, именно с пейсмейкърче? Знам, че много хора живеят дълги години с пейсмейкър, техниката е напреднала сега, чудеса правят с нея. Тъй че не смея да Ви убеждавам в нищо, щото аз сам се колебая. При мен въпросът си стои висящ. Мисля, че лекарите трябва да бъдат слушани, а човек трябва да послуша в случая и сърцето си, каквото то подскаже, нали за него трябва да решаваме – защо него пък да не питаме?! Тъй че: послушайте сърцето си. Умът казва едно, сърцето – друго, пак се колебаем; това си е винаги така, такъв е животът. Такава ни е участта, нашата човешка участ. Ако трябва бързо да вземете решение, не Ви завиждам, но се доверете на сърцето си. И двата варианта си имат своите предимства. Ох, май повече Ви обърках, още повече засилих съмненията Ви с тия мои плямпаници! Да си бях замълчал май щеше да е по-добре. Но ако с нещичко поне малко съм Ви помогнал, ще се радвам, въпреки че се съмнявам. Аз съм си такъв. Вие обаче решавайте. За Вашето сърце става въпрос. Питайте обаче сърцето си, то каквото каже, това правете. Така е справедливо според мен. Дано Бог Ви помогне да вземете вярното решение! Ами това е. Желая Ви живот, здраве и добро! С поздрав: Ангел Грънчаров ЕДИН ПРИМЕР ЗА ТОВА, ЧЕ СЪВСЕМ НЕ ЦЕНИМ ТЪКМО НАЙ-ДОБРОТО, КОЕТО ИМАМЕ петък, 16 май 2014 г. "КАЛУНЯ-КАЛЯ" – ЗАБРАВЕНИЯТ РОМАН-ШЕДЬОВЪР ЗА АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ, Автор: Деян Енев

4 Много ли романи имаме за Априлското въстание, какво ще кажете? Романи от ранга на "Цената на златото" на Генчо Стоев. За да си позволим да държим в забрава един роман-шедьовър, посветен тъкмо на Априлското въстание. Нещо повече – Априлското въстание през погледа на помаците, на българомохамеданите.

ГЛАВНИЯТ ПРОБЛЕМ, ЦЕНТЪРЪТ, ФОКУСЪТ НА ВЪЗПИТАНИЕТО

Заглавието на романа е "КалуняКаля". Публикуван е през 1988 г. в издателство "Български писател". Един романшедьовър, сякаш излязъл от перото на Иво Андрич или Исмаил Кадаре. Един напълно забравен роман. Някой ще каже – а как разбра, че е шедьовър. На това ще отговоря така – кой за каквото е учил. Аз съм учил за това да познавам шедьоврите. Автор на романа "Калуня-Каля" е писателят Георги Божинов. Тази година се навършват 90 години от рождението му и десет години от смъртта му. Това е добър повод да си спомним за него и да извадим от забравата името му и творчеството му. То не е голямо – всичко на всичко половин дузина книги. Аз стигнах до романа "КалуняКаля" или по-точно е да се каже – романът "Калуня-Каля" стигна до мен по много странен начин. Сега ще ви разкажа как стана това. Като човек безработен и книголюбец денят ми често минава в това да се понавъртам по местата, където продават в кашони стари книги. Имаше една бабичка с изпечено като глина от студа, слънцето и вятъра лице, която продаваше стари книги при входа на пазара "Красно село". След реконструкцията на пазара я изгониха оттам, но тя се подслони на един малък слънчев паркинг отсреща, през улицата. Та, минавайки един ден край нея, аз порових в нейните кашони. И в ръцете ми попадна романът "Калуня-Каля". Нито заглавието ми говореше нещо, нито името на автора. В крайна сметка, прелистих страниците и прочетените две-три изречения ме накараха да си купя романа. За два кинта. Оттам-насетне започна моето изумление. Четях книгата и с всяка прочетена страница разбирах, че държа в ръцете си шедьовър. И недоумявах, как така съм пропуснал през годините този роман и този автор. (Прочети ДО КРАЯ >>>)

Нашата родна образователна система е устроена така, че не възпитава, а развращава. Деморализира сиреч. Да, тя развращава младите, създава в мнозинството от тях един порочен, уродлив "морал", опростачва ги. Да, освен че ги затъпява, т.е. прави ги тъпанари, ги прави също и простаци. Ражда доста нравствени уроди. Ще каже някой - пресилени са тия думи, айде сега, не се прави на интересен, не е така! Е, аз така виждам нещата. За да станат релефни, за да се осъзнае размера на опасността, затова се изразявам толкова грубо, затова така неприятно звучат думите ми в ушите. В поизтънчените уши на лицемерите, на ония, които предпочитат истината за страшното положение, в което се намираме, да бъде крита, да бъде замазвана. Аз пък смятам, че тя следва да бъде казана в цялата й отвратителна голота. Та значи не се чудете защо простащината и простотията у нас са така напреднали – родното училище стимулира невероятно мощно този процес на опростачване на нацията. Ще се аргументирам за тия толкова неприятни думи. Ето как. Постоянно правим непростими грешки в тази посока, които даже не съзнаваме. Имам предвид възпитателите, да, дори и те живеят с едно неадекватно и дори развратно, крайно порочно съзнание. Съзнание, характерно за гниещия, абсурдистки колективизъм, който от години се намира в стадия на своето трупно разложение. Примерно, възпитателите у нас не правят друго освен да угаждат на "мнозинството", на "ученическия народ", щото, видите ли, "народът никога не грешил"! Този изцяло вреден популизъм постоянно ражда своите отровни плодове. Личността у нас съвсем не се почита, личностното отношение, имам предвид яркото личностно поведение, у нас не се толерира; такива личности ги определяме като "конфликтни", като "ръбати"; у нас системата цени само "облите камъни", "непроблемните ученици", сиреч, насърчава също така изцяло порочния конформизъм. У нас подлизурковците биват оценявани като добри, искрените, честните, смелите, дос-

петък, 16 май 2014 г.

тойните са безкрайно дразнещи. Лицемерието е възведено до нивото на "нравствен жалон", "стожер", около който всичко се върти. Лъжата е турена на най-висок пиедестал, лъжците са също така найпочитани. Честните хора биват възприемани като глупаци. Да се уредиш в обществото с цената на безчет нравствени компромиси се нарича "социално признание"; тия, дето свикват отрано "да цаливат задници", те един ден ще влязат в нашия "ентелектуален и духовен елит". Нали ги познавате тия боклуци, дето сами себе си постоянно наричат... "звезди"? Абе имам предвид навлеците, дето обикалят всички телевизии, от тая напаст явно няма спасение. Тези същите, тази мръсна пяна и при Тодор Живков беше на върха, сега пак е на върха. Още ли се чудите защо сме затънали в тотално нравствено разложение? Цялото ни възпитание е изначално опорочено понеже е поставено на невярна основа. И в семейството, и в училището, в средите на т.н. "възпитатели", господстват напълно неверни представи. А именно: че трябва да бъдем кротки и послушни, че требе да търпим, да мълчим, да не се навираме в очите, щото "срещу ръжен рита ли се", да почитаме началството сякаш е някаква свещена крава, да, "началството никога не греши", а пък "Език кости няма, но кости чупи"; "Преклонена главичка сабя не я сече". Да продължавам ли? У нас действа в непроменен, непоклатим вид стереотипът на тоталната диктатура на посредствеността над личността, а комуналната психика не ненакърнима с нищо. Който действа в разрез с този канон, с тенденцията на тези догми е "враг", той е "разрушител", "опасен елемент", подлежащ на немедлено унищожение, на смачкване, на прогонване поне. (Ний защо си прогонихме най-читавото и най-кадърното, ний защо си прогонихме 2 милиона българи?!) Мерзавщината и мерзавците у нас са нещо като "нравствен еталон", по който трябва да се равняваме всички. Нравственият усет, чувствителността, помагаща ни със сърцето да усещаме разликата между добро и зло и притъпена дотам, че е блокирала изцяло; безчувствени сме като говеда. Или като дървета, щото и говедата много неща чувстват, но ние - не. Как ще се обясните иначе това, че двама 18-19 годишни младежи се скарват кой пръв да мине по тясната пътечка в парка, сбиват се, единият изважда ножче, наръгва съперника си толкова, че го убива на място, а пък после, предполагам, гордо е минал по пътеката! Това не е ли уродство?! За какво ви говори това? "Разбираемо", тъй ли? "Ядосал се, затова", тъй ли? Глупости! Само безчовечен звяр може да направи подобно нещо; пардон, не може: и най-големите зверове не разкъсват безпричинно жертвата си, камо ли пък себеподобния си. Та ето какво според мен най-много е сбъркано, поради което поражда тия

5 уродливости – и затова системата на пълни обороти бълва какви ли не уроди. Сбъркан е принципът: там, където липсва свобода, там липсва и отговорност, там всичко се обезсмисля. На правиш добро под външен натиск няма ценност, такива постъпки са нравствено индиферентни, възпитание, поставено на тази основа, вреди, а не помага. То затова и така обезчовечава хората. С "пресоване" човеци не се правят, правят се тухли; със смилане пък се прави само... кайма. Остави човека свободен, тогава той ще покаже истинското си лице. И тогава вече си взаимодействай с него, но също така свободно, зачитайки личността му. Да, знам, трудно е, възникват конфликти, тогава младите сякаш пощръкляват, но нещата са вече поставени на истинска, на вярната основа. Нека да не се пречи на младите да се изявяват като свободни личности – и то от най-ранната възраст. Щом системата е настроена така, че да произвежда роби, е, тия роби ще ти отмъщават за това по всякакъв начин: агресията не може да победена с агресия, а с добро; злото поражда само зло. Насила хубост не става, казал го е народът, който понякога има и верни поговорки. Иначе има и много поговорки, показващи само малодушието му. Да, и малодушници, страхливци, плъхове поражда системата на нашето родно комунистическо-посткомунистическо образование и възпитание; да, тя поражда предимно мерзавци, безскрупулни типове с криминални наклонности. Тя поражда потенциални престъпници и бандити. сега чудно ли ви е защо бандитизмът в нашите родни предели е така широко застъпен, е така цъфнал като майските рози? Сега чудно ли ви е защо "честният" Бареков бива приеман така възторжено от деморализираната паплач? Имам още много да пиша, ала ми свърши времето. Трябва да рипам и да тръгвам за работа; имам първи час. Може да продължа днес разсъждението си, а може и да не продължа. Аз казах найглавното: без свобода няма отговорност, няма вина, без свобода всичко отива по дяволите, всичко се обезсмисля. Деморализацията на тази порочна основа затова е така повсеместна. Няма друго средство, няма противоотрова на нравствената разруха освен тази: свободата. А у нас нали знаете как се мисли? Ами точно наопаки на истината: у нас се мисли, че тъкмо свободата била виновна за всичко!!! Свободата и демокрацията ни били опорочили, а преди това, при комунизма, сме си били нещо като невинни ангелчета, добрички отвсякъде, нали така плямпат лъжльовци кат бай ви Вучкова? Ако няма свобода, ако има "чатал връз шията", всичко е о`кей, но щом някъде се допусне свобода, всичко било пропадало. Та била виновница за "свободията", а пък "свободията" пораждала анархията. За таз пуста "свободия" ще пиша отделно тия дни, щото тази грозна дума употребяват само

ония, дето са врагове на свободата, ония, дето мразят свободата. Забелязали ли сте у нас колко много хора мразят свободата? А сред възпитателите на нашите деца забелязали ли сте колко много са свободоненавистниците? Е, възпитателите трябва най-напред да бъдат възпитани. Край. Скачам. Бъдете здрави! Окъснях съвсем вече! Хубав ден на всички!

Из: Паметникът, Европа и помирението, автор: Тони Николов; Съветвам ви да прочетете цялата статия, заслужава си, ето един фрагмент от нея:

ДЪРЖАВНОТО УЧИЛИЩЕ КАТО СТОЛОВА, КАТО ОБЩЕСТВЕНА ТРАПЕЗАРИЯ

Ако държавното училище е ресторант, а учителите са готвачи – това е ресторант без кухня, в който готвачите работят като сервитьори, от които се очаква с творческия ентусиазъм на Джейми Оливър да мотивират клиентите си, докарани насила, да изядат претопления буламач, сготвен в една централна кухня. Написа: Явор Ганчев КРАТЪК КОМЕНТАР: Съгласен съм с аналогията или метафората, за която поздравявам автора; но думата "ресторант" ми звучи някак неуместно или неподходящо, прекалено престижно, предлагам като значително по-подходяща думата "столова" – или думата "обществена трапезария". При комунизма имаше една дума, много подходяща за случая, думата столова ("столовая" на руски), която е таман точна за обозначаване на случващото се в нашите училища. ИЗКЛЮЧИТЕЛНО МЪДРО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ НА ДАЛАЙ ЛАМА

КОМУНИЗМЪТ И НАЦИОНАЛ-СОЦИАЛИЗМЪТ СА НАЙ-МАЛКОТО ЕДНАКВО ПРЕСТЪПНИ петък, 16 май 2014 г.

... Какво търси БСП непрекъснато там (при паметника на съветската армия, бел. моя, А.Г.) и какво иска да внуши на цялото българско общество? Някаква своя формула за Европа, тоест за Русия в Европа? Всеки гражданин на обединена Европа знае, че Европейският съюз е „проект на помирението”. Отначало на френскогерманското помирение – едно от найболезнените ядра на конфликта в Стария континент, довело до две световни войни. Затова и центровете на европейските институции са по „границата на конфликта” – в Брюксел, Страсбург и Люксембург, независимо колко това утежнява европейския бюджет. Бащите-основатели на Европа – Моне, Аденауер и де Гаспери – са смятали, че „мирът няма цена”. Така те са изнамерили формулата, която да позволи на Западна Европа да се съвземе от ужасите и престъпленията на нацизма и да се изправи на крака с помощта, идваща от другата страна на Атлантика. И най-важното – да съумее да оцелее и да се развива, въпреки заплахата на съветските танкове оттатък Берлинската стена, за да бъде „Европа на свободата”. Такива са нещата, погледнати от Западна Европа. Ала има и друга гледна точка, тази на Източна Европа, която преди падането на Берлинската стена беше „Европа на несвободата”. „Източна не-Европа”, както я нарече в едно свое есе писателят Милан Кундера. И тук всякакви инкорпорирания на „съветската армия” в Деня на Европа отварят незараснали рани и отекват особено болезнено в Талин, Рига и Вилнюс, във Варшава, Будапеща и Прага. А нима не в Букурещ или София? Не е ли крайно време БСП да осъзнае това? И когато Сергей Станишев или някой друг заяви пред Паметника на Съветската армия, че „без победата на Червената армия Европа нямаше да е същата”, изречението задължително трябва да бъде продължено. Да, на 9 май 1945 г. едно голямо зло рухна на бунището на историята: Трети-

6 ят Райх капитулира, Холокостът и кървавите престъпления на националсоциализма бяха осъдени и заклеймени от цялата международна общност, защото разгромът на нацизма не бе дело само на Съветската армия, а и на милиони войници от армиите на свободния свят, за което не бива да забравяме. Но – и тук изречението не свършва, а трябва да има запетая – след този 9 май половин Европа (нейната източна и централна част) попадна под ботуша на Червената армия и за милиони хора съветските войници (за разлика от западните съюзнически войски), станаха символ на робството. Символ на политически репресии, на лагерите – като тези в Белене, Ловеч или другаде, на отнетата свобода на словото, на телените мрежи по границите, на невъзможността свободно да решаваш живота си. От четвърт век очакваме БСП да изрече втората част от това изречение. И защо не – тъкмо пред паметника на Съветската армия. Въпросът не е само в „прочита на историята”. Въпросът е във „формулата на „помирението”, която е ядро на европейския проект. Онова, за което милиони хора настояват в Източна Европа (и България няма как да е изключение), е, че престъпленията на комунизма трябва да бъдат мерени със същия аршин, както престъпленията на нацизма. Известният френски историк Ален Безансон, десетилетия наред изучавал двата тоталитаризма (нацистки и съветски), пише следното: „След като вече сме ги изучили, след като познаваме престъпните рекорди на нацизма по интензивност (газовите камери), рекордите на комунизма по екстензивност (над 60 млн. жертви), както и развращаването на душите и умовете, извършено от двете доктрини, смятам, че не би трябвало да се впускаме в дискусия, а следва да отговорим просто и твърдо: да, те са еднакво престъпни”. Този категоричен отговор ни липсва, отвъд всякакви увъртания, че „намеренията били добри”, но „времето било такова”. А тъкмо в него се съдържа „формулата на помирението”. СЪРЦЕТО СИ ИМА СВОЯ ЛОГИКА, А ПРИРОДАТА НЕ БИВА ДА СЕ ОПИТВАМЕ ДА Я „ПОПРАВЯМЕ“ май 16, 2014 По публикацията Среднощна обмяна на мисли по една изцяло и буквално сърдечна тема получих следния отговор, на който отговорих ето как:

Г-н Грънчаров, толкова съм Ви благодарна за бързия отговор!!! Вие ми дадохте точния съвет – това е моментът, в който трябва да се допитаме именно до сърцето си, а не до разума. Все си мисля, че сърцето е по-мъдро от двете. И аз тая нощ стигнах до същия извод. Никак не ми се стори коректно да ме притискат да взема решение от днес за утре, още повече в състояние на стрес, плашиха ме, агитираха ме целия екип, сякаш е много важно за мен или за тях, може би…

Ще се обърна към народната медицина и до по-щадящи методи за лечение, хомеопатия може… има доста алтернативи – и медитация, и дихателни техники, и аромотерапия и какво ли не. Официалната медицина не е единствената възможност все пак, както ни се внушава. За мен е много интересно това, което споделихте, че сърцето Ви спонтанно влиза в ритъм, тука ми казаха, че щом веднъж е излязло за дълъг период като при мене от години, няма шанс да влезе отново в ритъм… Но ето, сърцата имат своя логика :) – и не се съобразяват с лекарите, което е обнадеждаващо. Поздрави от сърце! :-) Н. Здравейте, г-жо Р., Много се радвам, че моето доста объркващо писмо Ви е повлияло в положителна посока, дано наистина да е така – и дано решението, което вземате, да е правилното! И аз съм съгласен с това, че официалната (конвенционалната) медицина в някакъв смисъл е доста едностранчива, а и се държи диктаторски, което на мен като свободолюбив човек изобщо не ми харесва; е, консултирам се с кардиолози често, те не бива да бъдат пренебрегвани, щото в миналото доста пъти са ми помагали. Но решаващото за живота ни е нещо съвършено друго, именно примерно, да го наречем така, „природата на нещата“, просто „природата“, а също и най-вече Божията воля, този фактор изобщо не бива да се пренебрегва, нещо повече, забелязал съм, че истински добрите лекари (на каквито съм имал шанс да попадна) са стигнали до ниво, характерно за мъдрите хора, съвсем да не пренебрегват този фактор, а да се опират на него. Всъщност медицината може само да подпомага в някакъв смисъл ония естествени

процеси, които са свързани с поддържането на живота и на здравето ни, а не бива да си мисли, че може всичко, игнорирайки природния или Божия закон. Но да не философствам повече на тази тема, желая Ви да сте взели вярното решение, а пък за „логиката на сърцето“ сте напълно права, точно така е, това е самата истина. Сърцето си има своя логика и свой разум – и непременно трябва да бъде слушано; ето в тази връзка една мисъл на Далай Лама, на която попаднах, кой знае защо, току-що: „Жизнено важно е когато образоваме мозъка на детето да не забравяме да образоваме и сърцето му“. Един човек пък по нашия случай ми е писал ето какво: „Тук трябва консултация със специалист-кардиолог, но за илюстрация ще приведа примера на бившия германски федерален канцлер Хелмут Шмид, който е на 95 години и има пейсмейкър (защо няма адекватна българска дума?) от около 40 години, пуши по няколко кутии цигари на ден и си е жив и здрав.“ Нека да Ви кажа, че има и такъв случай, макар че това, което при едни хора може, при други не може, тук всичко е съвсем индивидуално. Може Бог просто да е забравил да прибере канцлера-социалист, а може вече и изобщо да не го иска, щото такива хора са крайно арогантни, те са направо нетърпими, ето, никой не ги иска вече. :-) Всичко добро Ви желая! Сърдечни поздрави и от мен! С уважение: Ангел Грънчаров КУПУВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ СРЕЩУ "ПОЧЕРПКА С КЕБАПЧЕТА" – ДУМИ НА "ЧИСТИЯ КАТО СЪЛЗА НОВ ПОЛИТИК" БАРЕКОВ – ЗАЩО НЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ?! петък, 16 май 2014 г.

Купуването и продаването на гласове, дори само срещу кебапче, е престъпление.

Justine Toms ДОТУК Я ДОКАРАХМЕ – ЗАГРИЖЕНИ РОДИТЕЛИ ДА СЕ СТРАХУВАТ ОТ УЧИЛИЩЕТО, КЪДЕТО ДЕЦАТА ИМ БИВАТ ПРЕФАСОНИРАНИ В УЖАСНА ПОСОКА!

7 събота, 17 май 2014 г.

Като коментар към публикацията на тема Една страшна истина за българското училище – и за университетското ни образование някакъв анонимник грозно изсумтя:

Знаете ли колко деца ходят на частни уроци при собствените си преподаватели? Знаете ли колко посредствени преподаватели има в университетите? Не ми се говори как протичат занятията! Как се изпитва! Какво отношение имат преподаватели към студенти и обратно? Кого лъжем? Ето дотук се докарахме – загрижените родители се страхуват от училището и университета, където децата им биват префасонирани, тормозени и са си губили времето. Мария Василева СОВАТА НА МИНЕРВА ЗАПОЧВА СВОЯ ПОЛЕТ НА ЗДРАЧАВАНЕ

Ще отговаряш за думите си! Ето как му е отговорила тази нощ гжа Мария Василева, от Пловдив, автор на въпросната публикация: Вие защо сте засегнат от думите ми? Ще се радвам да разбера че не е така, както смятам. Уви! Не се намери този, който да ме обори! Анонимните не се броят и не ме интересуват. Разбира се че отговарям за думите си. Врях и кипях, страдах много години в тази система, имам мнение, мога да го обоснова. Бог знае истината, не се страхувам да отговарям пред Него! Тези, които продават дипломи, ще отговарят, тези, които купуват дипломи, тези, които сляпо изпълняват недомислени заповеди, тези, които се страхуват от истината, тези, които чиновнически влизат и излизат от час и заблуждават с фалшиви истини чистосърдечни и непорочни деца, или просто отбиват номера си, играейки си на учител. Какво ги учат, защо ги учат на това, как ги учат? – добре е всеки ден преди да влезеш в класна стая да си задаваш този въпрос. Всяка секунда в класна стая е ценна. Отговорността е голяма. Имах класен ръководител – учител по математика. Понякога той крачеше напред-назад в часа на класа и не ни казваше нищо. Абсолютно нищо. Отказваше да изпълнява глупави нареждания за организация и тема на часа на класния ръководител. Отказваше да ни нарежда, поучава и да ни хока за закъснения и отсъствия. Но всичките 25 ученика, влезли в този клас с пълно отличие след селекция, го обожавахме. Защото самият той беше пример на човечност с всичко, което правеше. Нямаше нужда от приказки, чувствахме само топлина, разбиране, прошка, грижа за нас, учениците, включително тези, на които математиката не се отдаваше. Знаете ли как минава сега един учебен час? Понякога заблуждаваме дори себе си че вършим нещо, колкото и прекрасно да изглежда един урок и според всички изисквания, той не създава нищо полезно, на практика, а в много случаи вреди.

приета. Тя живее в единодушието на човешкия род на най-дълбоко равнище.” Карл Ясперс “Когато ние питаме: какво е това, философията?, вече говорим за философията, върху философията. Питайки така, ние очевидно оставаме някак над и значи – извън философията. Ала целта на нашето питане е да влезем във философията, да се задържим в нея, да се държим според нея, т.е. “да философстваме”. Затова пътят на нашите разговори не само трябва да има ясна насока, но тъкмо насоката трябва да ни даде сигурността, че се движим вътре във философията, а не вън около нея.” Мартин Хайдегер “Философът трябва да умее да говори за себе си така добре, както лирическият поет.” Фридрих Шлегел Още в: 3.5.Приложения по лекцията “Как се философства?” в Учебният блог на философа Ангел Грънчаров ЩО Е СОЦИАЛИЗЪМ СПОРЕД СЪР УИНСТЪН ЧЪРЧИЛ

“Философията започва с гибелта на един реален свят; когато тя се появи със своите абстракции, рисувайки със сивите си тонове, то тогава свежестта на младостта, на жизнеността вече е отминала; и нейното примирение е примирение не в действителността, а в света на идеите. Философите в Гърция се били оттеглили от държавните работи; те били безделници, както ги наричал народът, и се били оттеглили в света на мислите… Совата на Минерва започва своя полет на здрачаване.” Георг Вилхелм Фридрих Хегел “Философията е спорна. Тя обнадеждава и отчайва. Философията разочарова онези, които изискват сигурни и общовалидни резултати. Във философията няма съгласие… Тя е обич към знанието, а не имане на знание. Философията значи да си на път. На път човек се осъществява. Тя е търсене на истината и с това е пътуване. Философията не се извежда от други форми. Тя е жива мисъл. Философията не се дефинира, а се опитва… Правенето на философия е вечно незавършена задача. Съзнанието за тази задача ще съществува докато има хора…Философията не се бори за себе си. Тя не се съпротивлява срещу отхвърлянето си, нито триумфира когато е

Socialism is the philosophy of failure, the creed of ignorance and the gospel of envy. (Социализмът е философия на провала, верую на невежеството и евангелие на завистта.)

Sir Winston Leonard Spencer-Churchill РУСКОТО "МИРОЛЮБИЕ", ПРЕДСТАВЕНО В ИЗЧЕРПАТЕЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ ПЛАН събота, 17 май 2014 г. Дискусионно: Миролюбивата Русия Автор: Стоян Динков Русия е най-миролюбивата страна на света. Нейното миролюбие се изразява по следния начин… Миролюбива агресия на Киевска Рус срещу Дунавска България през 9-и век. Миролюбието се изразява в опожа-

8 ряване на Преслав, унищожаване на Пловдив, избиване на 300 видни български аристократи и над 30 000 българи. През 9-и век е осъществена и миролюбива атака срещу Волжка България.

През 16-и век Русия напълно миролюбиво унищожава Волжка България и разрушава Казан. Миролюбецът Иван Грозни избива над 100 000 волжки българи. Русия е особено миролюбива и през 17-и век, когато напада български Кубан и най-миролюбиво го окупира и до днес. През същия 17-и век миролюбието на Русия се насочва и към башкирите, чувашите, татарите, удмуртите, марийците, мордовците, като напълно миролюбиво цялата древна земя на Волжка България и до днес е под властта на руското миролюбие. Разбира се, същият 17-и век е един особено миролюбив век за Русия, защото напълно миролюбиво са подчинени и сибирските народи – якути, тувинци, калмики, телеути, манси, евени, кети и т.н. Днес сибирските народи са около 30 милиона души, живеещи сред руското миролюбие. Ето и миролюбивия руски 18-и век. Няколко миролюбиви похода към Османската империя и миролюбива окупация на Приазовието и Крим. През 18-и век руското миролюбие се отразява и на Швеция, от която напълно миролюбиво са отнети големи земи от Прибалтика. През същото това миролюбиво столетие Русия наймиролюбиво присъдениява и Грузия, и започва да изнася миролюбие към целия Кавказ. Миролюбиво е разделена и присъединена Полша с Варшава и Краков, но също Коми и Карелия. През 18-и и 19-и век миролюбиво са присъединени към Русия аварците, агулите, даргинците, хиналугците, лаките, лезгините, рутулците, табасараните, цахурите, удините, арчинците, вайнахите, ингушите, абхазите, адигите, черкезите, убихите, аджарците, савните, магрелите, хевсурите и т.н. (Запознай се НАПЪЛНО с руското "миролюбие, или прочети ДО КРАЯ >>>) „ЮЖЕН ПОТОК“ Е В ПРЯК ИНТЕРЕС ЕДИНСТВЕНО НА МОСКВА И НА РУШВЕТЧИИТЕ ОТ ПЕТАТА РУСКА КОЛОНА, УПРАВЛЯВАЩИ БЪЛГАРИЯ

май 18, 2014

Наивна илюзия е, че „Южен поток“ може да се построи в съответствие с Третия енергиен пакет на ЕС. Газопроводът е много скъп и е дублиращо украинската газопреносна мрежа съоръжение, целящо поставянето на Украйна на колене и утвърждаването на всеобхватния монопол на Газпром за доставки на газ на източна Европа. „Южен поток“ може да функционира в известно съответствие с икономическата логика само ако транспортира газ при монополно високи цени. Ако газопроводът бъде отворен за пренос на газ – собственост на други компании и страни в съответствие със законодателството на ЕС, той ще трябва да нивелира цените на Газпром със средните пазарни цени в Европа. Тогава цената на газопровода ще се окаже непосилна. Националните предатели от настоящата тройна коалиция знаят това добре. Знае го и опозицията. Всяко решение, което се взима в посока българско участие в „Южен поток“, което не отчита гореспоменатите обстоятелства е в пряк конфликт с българския национален интерес. Но е в пряк интерес на Москва и на рушветчиите от петата руска колона на власт в България. Написа: Ognyan Minchev Виж и: Поправката „Южен поток“ дава наши води на „Газпром“ КАГЕБИСТКОТО „ПРАВОСЛАВИЕ“ НЯМА НИЩО ОБЩО С ДУХА НА ХРИСТИЯНСТВОТО И С ЧОВЕЩИНАТА май 18, 2014 Днешна Русия, претендираща че е православна страна – православието там дори е въздигнато там до ранга на официална държавна идеология, наред с великодържавното имперско съзнание! – продължава в центъра на столицата си да държи трупа на един непогребан, с извинение, „човек“, именно трупа на бесния комунистически вожд Ленин; значи в Русия, представяйки се за „православни“, продължават да почитат злодея, по заповед на който са разстрелвали хиляди свещеници, взривявали са храмове, забранявали са на хората да

ходят на черква, а аз лично с очите си съм виждал в Санкт Петербург („Ленинград“) през 80-те години на ХХ век черква, превърната на плувен басейн!

Както и да е, та аз лично не мога да повярвам, че една страна, в която под формата на мумия държат непогребан трупа на този същия злодей, държат неговия труп зад витрина и ходят да му се радват и да му се възхищават, смятам, че страна, в която се търпи такова антихристиянско варварство, такова противочовешко уродство и то се смята за „нормално“, в такава страна няма нищо православно, нито пък християнско, а такава страна се е обезчовечила до крайна степен. Такава страна е антиправославна и антихристиянска, сиреч, е страна на господстващия сатанизъм, на господстващата комунистическа бесовщина. В нея по указаната причина се е стигнало до безобразието в ранг на държавна идеология на мястото на комунизма да бъде провъзгласено същото това кагебистко „православие“, което по същината си е обърнат наопаки комунизъм, т.е. е все същата комунистическа бесовщина на Антихриста, ала представяна, видите ли, като „православие“, като „християнство“. Официалната църква в Русия, ръководена от генерали и полковници от КГБ, сега представящи се за патриарси и митрополити, не схваща противоречието и нищичко не прави трупа на Ленин да бъде погребан, да бъде зарит в земята; за нея такова едно античовешко сатанинско отношение явно е приемливо, което и показва колко много им е чужд духа на Христовата религия, една най-човеколюбива и свободолюбива религия. Така безпардонната злоупотреба с ценностите на християнството показва, че претенциите на днешна Русия, че била православна страна, са съвсем неоснователни, тя няма нищо общо с духа нито на християнството, нито на православието, нито на самата вяра в Бога. Всичко там по комунистически начин е изродено и изопачено, превърнато е в своята противоположност, в своето отрицание. На второ място антихристиянската същина на кагебисткото „православие“ се изразява по най-категоричен начин и с това, че руската имперско-“православна“ идеология е обявила християнския Запад за свой враг, с когото трябвало да се воюва непрес-

9 танно, до пълната победа; това за какво ви говори, ако не за едно категорично явно антихристиянско отношение?! Ако имаха нещичко общо с християнството, въпросните идеолози щяха да осъзнаят поне това, че подобно отношение към западното християнство е неприсъщо за християните; християнинът се отнася с разбиране и с любов към своите вярващи братя и сестри от други страни, а не вижда в тях свои врагове. Такива рецидиви са били характерни за други времена, примерно за „мрачното“ Средновековие, което пък, като капак на всичко, показва, че в Русия и то на най-официално ниво битуват представи, характерни за отдавна отминали епохи; там съзнанието е изостанало до такава степен, че ето, тия хора сякаш живеят с представи от 12-13 век или дори от по-рано. По указаната причина руският „православен“ кагебизъм се превърна в откровена талибанщина, в яростен фанатизъм, нямащ нищо общо с духа на такава свободолюбива, повтарям, религия, каквато е християнството. Та във връзка с казаното ми се ще да завърша със следната констатация: многочислените представители на петата колона на путинска Русия у нас не престават да крещят, че с „братска Русия“ ни било обединявало, видите ли, по този начин разбираното „православие“ – с което без да искат се издават, че ни обединява само същия този див кагебизъм и комунизъм, върлуващ в техните собствени глави. Както в путинска Русия се кланят още на мумията на Ленин, по същия начин комуноидите у нас се кланят на паметниците на окупаторската червена армия – и в София, и в Пловдив, и къде ли не из страната се извисяват тия паметници, и то на най-видни места. Когато в Русия се разделят с мумията на Ленин и когато у нас се разделим с тотемите на голямата лъжа, каквито са тия паметници, едва тогава ще можем да се надяваме, че сме скъсали със зловещото минало, което като кошмар тегне най-вече в душите на тия две оскотели, подивели и безкрайно унизени нации – поставени в крайно нечовешко положение от сатанинската кагебистко-ченгесарска комунистическа напаст.

Г-не, позволявате си да проповядвате някакъв талибански "антикомунизъм", питам се: дали пък някой не Ви е поръчал да придавате на антикомунизма толкова уродлив, отвратителен вид? Щото не ми се вярва искрено да мислите това, което плямпате: щото то е угодно най-много на комунистите – давате ли ли си сметка поне за това?

А пък това, че благодарение на тях, единствено на тяхната мощ човечеството като цяло беше опазено от чумата, наречена комунизъм, за това Америка и американците заслужават не само вечна слава, но и вечна благодарност на признателните индивиди и народи: поклон пред теб, славна и свободолюбива Америка! СТРАХОТНА ЛУДЕШКА ИЛЮЗИЯ Аз ще гласувам за Реформаторския блог и за Светослав Малинов! НЕСЪМНЕНИЯТ ПРОГРЕС НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА събота, 17 май 2014 г.

В тази връзка прочетете и това: Православие – первопричина извечной отсталости России (Православие, это и есть смерть нации.)

НАС НИКОЙ НЯМА ДА НИ ОТКЛОНИ ОТ ПЪТЯ: И НЕ НИ ПУКА КЪДЕ ОТИВАМЕ!

АЗ ЩЕ ГЛАСУВАМ ЗА РЕФОРМАТОРСКИЯ БЛОГ И ЗА СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ Ето моята реплика спрямо изцепка на един "истински антикомунист", който се възмущава от това, че Светослав Малинов бил поднесъл букет цветя или венец на паметника на Илия Минев:

интернет е богатство, интернет са безкрайни шансове за развитие на личността, която иска да постигне съвършенството! Но те са дали на човечеството много повече, какво ли не – безброй са постиженията на търсещите, на свободните, на неуморните хора на Америка!

ПОКЛОН ПРЕД ТЕБ, СЛАВНА И СВОБОДОЛЮБИВА АМЕРИКА! Само интернет да бяха създали и подарили на човечеството американците – ще трябваше да сме им благодарни за вечни времена: та интернет е свобода,

10 Идиотизмът на наркотинизираните от комунизъм "народни маси" БРОЙ 3, ГОДИНА II НА МЕЖДУНАРОДНОТО НАУЧНО-ТЕОРЕТИЧНО ПРИЛОЖЕНИЕ НА СП. ИДЕИ ЗА ЧЕТЕНЕ ОНЛАЙН Open publication - Free publishing неделя, 18 май 2014 г.

няколко години, като ще може да си намерят работа след това. Ако не са, ще станат от онези тупани, дето чакат избори, за да си продадат гласовете" – споделят лелки от министерството. От училищната система ще останат само седмичните занятия по физическо възпитание, тъй като подрастващите рискуват от много Google да се превърнат в моржове, напомнят от министерството. По този начин на държавата ще бъдат спестени милиони от издръжка на училищна база, ще се ограничи и корупцията за прием в елитни гимназии, а и ще се даде истински равен старт на децата да се образоват сами толкова качествено, колкото си решат. Останалите без работа учители пък също ще бъдат насърчени към Google за да си намерят работа. Написа: zhelyo КРАТЪК КОМЕНТАР: Аз лично подкрепям тази идея, тя наистина е революционна! Отдавна е казано и доказано, че истинското образование е самообразованието, продължаващо цял живот. Който спре да се образова след училище или университет, такъв спира развитието си и почва да дегенерира: погледнете колко много сред нас са дегенератите! АКО ЕВРОПА В ТОЗИ МОМЕНТ НЕ ЗАЩИТИ ЦЕННОСТИТЕ НА СВОБОДАТА, НЯМА ДА ИМА БЪДЕЩЕ

ЕДНА ХУБАВА ИДЕЯ: ЗАТВАРЯТ УЧИЛИЩАТА, ИДВА ЕРАТА НА САМООБРАЗОВАНИЕТО ЧРЕЗ ИНТЕРНЕТ!

май 19, 2014

неделя, 18 май 2014 г.

Образователната реформа е факт: Google заменя часовете в училище МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО: Образователната реформа бе обявена за готова, като от следващата година училищата ще бъдат затворени, а учениците ще получат брошура какви неща да си търсят в Google. "Отпечатваме 4 страници брошура с насоки какво и как е най-полезно да се търси. Ако младежите са адаптивни и любознателни, ще натрупат добри познания за

Из: Иван Костов: Европа си отива, ако не се справи с украинската криза; заслужава си да се прочете цялото интервю, но ето нещо от него, което мен особено ме впечатли:… Днес има и друго голямо предизвика-

телство в анализа на рисковете. България е пред необходимостта да защити собствените си институции от масираната руска кампания срещу НАТО и Европейския съюз. За съжаление една от най-мощните негативни кампании, контролирани от Русия, се води точно срещу България. Тя допълнително сваля доверието в правителството, а то и бездруго не е голямо. Свидетели сме на опасен прецедент. Представителите на партията мандатоносител, върху която всъщност се крепи сигурността на правителството, атакуват собствените си министри и премиер по линията Русия. При нас кампанията се превърна в битка на русофили и русофоби. От една страна, правителството трябва да спазва стратегическите ни ангажименти към НАТО и ЕС, а от друга, представители на партията мандатоносител застъпват явни антиевропейски и антиатлантически тези. В България освен на всичко друго, започнахме да се делим на русофили и русофоби. За стоящите отстрани това не е опасно, но за партиите, които са в парламента, е изключително опасно. Защото сред сегашното парламентарно мнозинство, което поддържа правителството, има открити симпатии към Русия. Голяма част от това мнозинство посреща действията на министрите и премиера с неодобрение, което допълнително отслабва позициите на правителството. Ударът е най-голям за партията мандатоносител, защото тя трябва да се строява на два площада. Това я разбива отвътре. Последното, в което мога да бъда заподозрян, е в симпатии към тази партия, но ситуацията е лоша от гледна точка на демократичното устройство на страната… … Смисълът на политическата власт е да бъде надзор на управлението на страната, осъществявано от администрацията. Колкото по-слаба е политическата власт, толкова повече нараства овластяването на администрацията. Тя си присвоява функции да взима политически решения. Примерно да създаде закон, който да облекчи работата на данъчните, задължавайки гражданите и бизнеса да правят така, че приходите в бюджета да бъдат гарантирани. Никой обаче не преценява в политически смисъл дали това е възможно за самите граждани и бизнеса. В България политиката е презирана работа и това е още една ненормалност на нашето общество. На практика ние презираме онези, които сами сме упълномощили да гарантират контрола върху управлението на държавата от наше име. Какво се получава – липсата на доверие към политиците и неразбирането на функциите на политическата система на практика блокират и извеждат този надзор вън от системата. И администрацията прави каквото си иска. Това вече е криза в обществото… … Конфликтът обаче показва друго. В Европа се притесняват, че заради

11 действията на Путин ще загубят икономически. Ще загубят благосъстояние. Въпросът е Европейският съюз и неговите граждани склонни ли са да пожертват това благосъстояние, за да защитят определени общочовешки ценности – като правото на един народ да избере бъдещето си, като това да се спазва международното право. Ако Европа не е в състояние да направи този избор, тя няма бъдеще. Тя ще стане жертва на такъв като Путин или на някой Фараж. Непременно ще се намери някой, който ще унищожи това вгледано в пъпа на своето благосъстояние общество, което не е в състояние да вдигне ръка, за да защити ценностите и свободата. Няма Европа, ако тя не се справи с тази криза. ДОПУСНАХМЕ МЛАДИТЕ ДА СА БЕЗ ДУХОВНИ УСТОИ – ИЛИ ДА СА ОСТАВЕНИ НА СЕБЕ СИ В ТЪРСЕНЕТО НА НЯКАКВИ ОПОРИ понеделник, 19 май 2014 г.

Получих ново писмо от онази същата дама, преподавател по философия, която в момента се намира в болница – и с която започнахме кореспонденция тъй като имаме родствена съдба, а също така и едно и също заболяване на сърцето. Покрай другото започнахме да обсъждаме различни проблеми, нека да ги наречем философски, въпреки че са преди всичко човешки; виж: Предишната публикация Сърцето си има своя логика, а природата не бива да се опитваме да я "поправяме". Получих ново писмо от въпросната личност, ето го, а пък по-долу можете да прочетете какво й отговорих: Харесвам блога Ви и доста неща съм ползвала в работата си, за което сега е момента да Ви благодаря! Божията воля, казвате, да, и аз съм напълно съгласна, че трябва да се уповаваме на нея. И другата тема за образоването на сърцето също ми е доста близка. Наскоро се самоуби един приятел от детството на сина ми, на 25 години момче – точно поради невъзможност да се справи с емоционални проблеми. И по този повод още веднъж осъзнах колко са безпомощни и беззащитни младите хора – объркани, раними зад обикновено наперена външност... Всичко това е следствие от потресаваща емоционална неграмотност и неумение да се справят с

чувствата и емоциите си. Никoй не ги е учил на това, никoй не ни е учил и нас, тъй като трябваше да зубрим теореми по геометрия и формули по химия. Не казвам че и те не са достойни да бъдат научени, но всичко зависи от перспективата, в която се поставят фактите, докато при нас те се изучават някак самоцелно, фрагментарно, без органична връзка помежду им, докато съвсем се изгуби грандиозния смисъл на Вселената и човека, на творението въобще. А може би точно това се цели от "архитектите" на образователната ни система. Но млъкни сърце, както е казал поетът. Радвам се, че подхванахме философски теми като колеги, и дано да продължим диалога и занапред. Оставам с надежда и упование в мъдростта на Божията воля, в която без съмнение имаме своето място и ние с Вас :-) Бъдете здрав! Н. Здравейте, Н., Аз също приветствам началото на нашия диалог по философски (и човешки, щото по моето разбиране философско и човешко съвпадат) теми; аз лично съм привърженик на диалога като начин на пораждане и изразяване на мисли; в диалога наистина могат да се породят мисли, които иначе едва ли биха се появили и родили. Ето затова ми е много чудно защо става така, че по най-важните човешки теми толкова рядко разговаряме, включително и ние, философите, преподавателите по философия. Това говори много лошо, имам предвид това, че предпочитаме да мълчим вместо да разговаряме. Не е добър симптом такова едно мълчание (говорещо за немислене!) тъкмо по най-важните въпроси. С оглед да се породи един смислен диалог по най-важните въпроси, вълнуващи съвременните хора, особено младите хора, мой милост заедно с група философи от София и Пловдив създадохме списание ИДЕИ, не зная дали сте попадала на него. Вече шеста година успяваме да го издаваме, интересното е обаче, че то не намери някаква осезателна подкрепа сред преподавателите по философия у нас, именно тия, които би следвало да са най-заинтересовани да имат свое място за обмяна на мисли – и не само за свои изяви, но и за изяви на техните възпитаници. Аз лично не мога да асимилирам как е възможно едно такова безразличие. Да, споделям констатацията Ви, че днешните млади са крайно объркани в ценностно отношение – и те наистина имат страхотна нужда от общуване, от споделяне на мисли и чувства, щото този е пътят за проясняване на собствените разбирания и за духовното заякчаване на своята личност. Училището, каквото е днес, съвсем не се справя с тази своя най-основна задача. Трябва обаче да се намери път за ефикасно

и благотворно влияние върху душите на младите, щото ширещият се нихилизъм е крайно опасно нещо. Тъй като нихилистът е човек с душевна празнота, тази пък празнота поражда и леденото безразличие към всичко, което няма как да доведе до добро; допуснахме младите да са без духовни устои - или да са оставени на самите себе си в търсенето на някакви опори. А те имат нужда от подкрепа в тази посока от страна на своите родители и "възпитатели", от учителите. Именно в тази посока трябва да се промени нещо в образователната ни система – по посока на нейното хуманизиране, нейното очовечаване. Аз в последните години имах възможността да се сблъскам директно с царящата безчовечност на административната директивно-командна система, която господства у нас в сферата на образованието. Опитвам се в училище да експериментирам нови подходи, с оглед учениците ми да имат някаква по-смислена полза от часовете по философия. Не желая да ги насилвам според предписанията на безчовечната система, камо ли пък да им "пълня главите" с каквото и да било. За мен най-важното е те да бъдат предразположени най-човешки да разговарят с учителя по най-важните проблеми, които ги вълнуват - а не да бъдат разочаровани завинаги от философията като бъдат насилвани да учат папагалски някакви "знания ЗА философията"; сиреч, старая се да им помогна сами да се захванат да философстват, да търсят със свои сили истината по вълнуващите ги въпроси. Е, тия мои иновации (те за днешно време и за нашата абсурдна система са "иновации", иначе това нещо от векове е смисълът на обучението по философия!) бяха посрещнати на нож от администраторите, директори и инспектори. Бях обявен за "враг", за "некадърник", за "недобросъвестен човек, който го мързи да си гледа работата", респективно се опитаха да ме дискредитират като личност и преподавател по най-непристойни и долни начини. За мен това обаче беше голямо предизвикателство, понеже имам блог, се захванах да запозная обществеността с всичко, което се случва в училището ни. Повече от две години това е тема, която силно ме е увлякла. Само дето нямам време да структурирам огромния материал, да извадя най-същественото от него и да го оформя като книга. Излишно е да казвам, че съм убеден привърженик на коренната промяна на съществуващата система по посока на нейната либерализация, по посока на нейното очовечаване. Та в тази връзка ще ми бъде изключително приятно да разговаряме с Вас по тия проблеми. Не зная дали сте забелязала, но си позволих досегашната ни кореспонденция да я публикувам, запазвайки Вашето инкогнито (понеже наистина не съм Ви питал, не съм получил разрешение за това); дано това не Ви засегне, аз имам такъв

12 обичай: когато с някой човек разговаряме по важни теми, да дам възможност и на други хора да се запознаят с това, което сме си казали, идеята ми е да се включат в разговора и други хора, т.е. да провокирам дискусия по същите тия проблеми. Дано не ми се обидите че постъпих така, без да Ви питам да публикувам писмата ни (при запазване на дискретност спрямо личността Ви). Някои хора много се засягат, други смятат, че няма нищо лошо в това, тъй като да пазим някаква "собственост" върху мислите ни е глупава работа. Ако погледнете с добро око на тази, да я наречем, инициатива, няма нищо лошо за в бъдеще да дискутираме и двамата със собствените си имена, и то по проблеми, които биха представлявали интерес за повече хора. Та Ви предлагам да продължим и в такава посока, дано не Ви отблъсна заради начина, по който Ви го предложих. Ако се получи хубав диалог по важни проблеми, ще можем да го отпечатаме и в списание ИДЕИ. Ще се радвам да ме разберете и подкрепите. Хубав ден Ви желая! Бъдете здрава! С поздрав от сърце: Ангел Г. ЗАПОВЕДТА ЗА УВОЛНЕНИЕТО МИ ОТ ПГЕЕ-ПЛОВДИВ, СТАНАЛО ПРЕДПРАЗНИЧНО ДНЕС, СПОРЕД ТЪЙ ЧОВЕКОЛЮБИВИЯ ОБИЧАЙ НА ДИРЕКТОРКАТА СТ. АНАСТАСОВА вторник, 20 май 2014 г. Ето заповедта за моето уволнение, връчена ми предпразнично от многоуважаемата госпожа директорка на ПГЕЕ-Пловдив днес, преди около час. Обърнете внимание колко умилителни са "мотивите" на г-жа Директорката:

В разговора ни около връчването на заповедта – по нейния любим маниер станало съвсем внезапно, предпразнично, под форма на "подарък" по случай 24 май, Деня на просветата, духовността и културата, при това само 1 месец преди края на учебната година и пр.! – та значи в разговора ни, преминал в съвършено приятна и за двете страни обстановка, г-жа Директорката има добрината да ми каже същинския, истинския мотив за уволнението ми, а именно "Като не ти харесва тук, напусни сам, е, не напусна, не намери това достойнство, ето, налага се сега да те уволня!", на което моя милост, трогнат от тази искреност, й заявих, че г-жа Директорката така и така не можа да разбере, че сега живеем в съвършено други времена, в които разните началства не могат да правят това, което им се иска, именно, да се гаврят и в крайна сметка да ликвидират неудобната личност (както това е ставало в другите, в блажените времена от близкото ни минало), че България вече е правова държава, което пък означава, че подобни рецидиви на произвол, на административен волунтаризъм, респективно, ще получат дължимото противодействие чрез българския съд. Както и да е, тепърва ще пиша по интересния казус, който днес получи още по-интересна развръзка – или "завръзка", това ще се разбере скоро. Пиша това в къщи – от днес, от 9.30 часа вече не съм на работа, взех си един час и в междучасието г-жа директорката съвсем внезапно ме извика - от една страна съм напълно спокоен (аз знаех, че тя все някога ще изпълни заветната си цел, главна цел на досегашното й директорстване), но от друга страна, поради внезапността на удара, който ми нанесе войнствената директорка, сърцето ми в момента бие с пулс над 150 удара в минута. Ще ми се наложи да ида при кардиолога ми, ще видим какво ще правя – от днес съм напълно свободен човек. А, да, г-жа директорката и една нейна най-гореща фенка, привикана като "свидетел", ми заявиха също, че според тях, щом съм имал такива "авангардни идеи за образованието", било трябвало да си основа свое училище, където да си преподавам според "модерните подходи", сложените в кавички изрази бяха изречени с подобаващата подигравателна гримаса. Това е. Хубав ден на всички! Бъдете здрави! УВИ, В В БЪЛГАРСКОТО БЛАТО ИМА ДОСТАТЪЧНО РИБИ, ГОТОВИ ДА СКАЧАТ ОБРАТНО НА ТЕЧЕНИЕТО НА ЕЛЕМЕНТАРНАТА ЛОГИКА В ПОЛИТИКАТА, КЪДЕТО С ОТВОРЕНА УСТА ГИ ЧАКА РУСКАТА МЕЧКА! май 19, 2014

Г-н Иво Инджев е написал чудесен коментар в блога си (виж Руската формула в “европейските” ни избори: телевизия-пари-прим(адона)), с който съм напълно съгласен – до степен, която ме освобождава от потребността да кажа или допълня нещо. Съветвайки да прочетете цялата му статия тук слагам само няколко най-изразителни акцента от нея:

… Днес вече не само никой не подлага на съмнение руската връзка в тази схема за торпилиране на българска демокрация, но дори и русофили, като Андрей Райчев, се чувстват длъжни да признаят очевидното, макар и не като произход, а като някакъв свършен факт, дошъл сякаш от нищото. Защото Сидеров не само престана да крие руските си корени, но и найпредизвикателно ги демонстрира вече с руски акцент в изкрещяването на своята позиция. Макар и амортизиран, успехът „Атака” послужи като първа степен на руската ракета-носител, чиято задача е да надгради сега завладяването на българския демократичен микрокосмос с втората си бойна глава, замаскирана с нищо не означаващия надпис „България без цензура”. Втората бойна глава получи първа космическа скорост по схемата, която изстреля „Атака” с цели 8 процента в търбуха на българския парламент преди 9 години: телевизия-пари-прим(адона). Примадоната Бареков е подоб(р)ен вариант. Тя е ГМО (Ганьовски модифициран продукт): по-млад, по-висок, с излъчване на фи(т)нес като за провинциални шарани от женски род и още по-нахален от Сидеров в ръсенето на неизпълними обещания. От опита с „Атака” стана видно, че в българското блато има достатъчно риби, готови да скачат обратно на течението на елементарната логика в политиката, където с отворена уста ги чака руската мечка. Апетитът на мечката порасна, а и методите й в лова станаха по-рафинирани. И Сидеров мяташе кюспе под формата на пликове с пари за някой и друг бедняк, за да бъде използван после благодарния му поглед за партийна автореклама. Бареков е проектиран с много по-голям размах по отношение на персоналните въдици, които пуска… … Сега резултатът от операцията без задръжки, каквато е „България без цен-

13 зура”, се очаква от всички наблюдатели като главната интрига на предстоящите избори, в които обаче се разиграват руски пари, за руски цели, от руски подставени лица, борещи за русофилския вот. На това му казват тук европейски избори. Подмяната е толкова брутална, че руските инженери на фалшивата конструкция наистина могат да се поздравят със своя усмихнат Франкенщайн, възкръснал от руините на съветския колониализъм. Крайно време е ние, зрителите на този филм, да се замислим как ни вкараха в него и дали с такива хубавци начело целта не е да ни изкарат от западната орбита. Защото на този етап ругаещите ЕС кандидати за евродепутати създават впечатлението, че по-скоро от тях се иска да играят троянския си казачок в Брюксел. Но каква ще бъде следващата инструкция на Кремъл след евентуалния успех на операцията по внедряване на свои български агенти (извинете, но тази дума употреби най-сетне самият шеф на ЕК Барозу по адрес на „някои политици” у нас)? Финалът е отворен и отровен от очакванията за най-лошото. Защото найхубавото за руската агентура тепърва предстои, ако не й окажем противодействие, преди починът на Сидеров да открива ругателната си антиевропейска кампания за европейските избори в Москва да прерасне в епидемия, която да роди без цензура нови и нови подобни „освободители” на България от „европейското иго”. Но каква ще бъде следващата инструкция на Кремъл след евентуалния успех на операцията по внедряване на свои български агенти ( извинете, но тази дума употреби най-сетне самият шеф на ЕК Барозу по адрес на „някои политици” у нас)? Финалът е отворен и отровен от очакванията за най-лошото. Защото найхубавото за руската агентура тепърва предстои, ако не й окажем противодействие, преди починът на Сидеров да открива ругателната си антиевропейска кампания за европейските избори в Москва да прерасне в епидемия, която да роди без цензура нови и нови подобни „освободители” на България от „европейското иго”. АМОРАЛИЗМЪТ В ПОЛИТИКАТА У НАС ЯВНО Е СТАНАЛ НЕЩО КАТО НОРМА, СИРЕЧ, ИЗВРАТЕНОСТТА КРАЙНО МНОГО Е НАПРЕДНАЛА "Православният" национал-комунист таваришч Сидеровский, мандатокрепител на настоящето правителство, се лишил от нищожна част от тлъстата рубладжийска субсидия, която получава от своите господари от Москва и бил дал малко пари на три-четири малоумни бабички, които сега разплакани от благодарност агитират за "спасителя" си от екраните на всички теле-

визии; вярвам, сте гледали тази сърцераздирателна реклама.

Голям жест, няма що: дал на тия бабички пари колкото струва една пура, която пуши – или една чаша уиски, която пие в скъпия парижки хотел за арабски петролни шейхове, в който обича да отсяда. На сиромахомил се преструва нашия безскрупулен играч, който се прочу с любовта си към скъпарските богаташки курорти и хотели. И идиотите, предполагам, са много трогнати от тия негови тъй умилителни жестове с даването на пари на ония същите тези три-четири бабички. Ако такава гнусна политическа реклама вкара Сидеровский в Европарламента, то това ще е доказателство, че у нас аморализмът е станал нещо като норма, сиреч, извратеността е крайно много напреднала и се шири в средите на целокупната ни народна природопулация (ако може да използвам знаменития израз на Иво Беров)... ЛЕК РАЗМИСЪЛ ЗА СМЪРТТА – И ЗА ДЪЛЖИМАТА БЛАГОДАРНОСТ ЗА ТОВА, ЧЕ СМЕ ЖИВИ понеделник, 19 май 2014 г. Днес ме уволниха от работа – след 32 години работа като преподавател по философия, на попрището или на нивата на родното образование. Уволниха ме предпразнично, ето, иде 24 май, като форма на специфична нашенска "благодарност", уволниха ме за назидание, репресивно, и то по изсмукани от пръстите мотиви – поради "некадърност", поради "неспособност за справяне с работата на учител" (!), тоест уволниха ме заради това, че не ща да бъда един типов и банален учител, а винаги съм бил различен, бил съм себе си, бил съм свободна личност, възпитаваща и учениците си в това да разбират свободата – и да правят нужното за да живеят свободно, достойно, пълноценно; да бъдат суверенни личности. Не ме уволниха заради това, че съм достигнал възраст за пенсиониране, не, не ме разбирайте погрешно: пенсията за мен е далеч, поне 10 години има до нея и е съмнително дали ще я доживея. Е, аз очаквах този ход на самозабравилата се директорка, но въпреки това от обидата днес се чувствам недобре, хич ме няма, хич не съм добре със здравето. И ето, преди малко в

съзнанието ми мина ето каква мисъл; викам си:

Хей, човече, има и нещо по-лошо от това че са те уволнили от работа и от това, че скоро ще останеш съвсем без средства за съществуване – и то е умирането! Да те няма е нещо значително по-лошо от това. Е, аз съм философ и някой трудно може да ме убеди, че смъртта е абсолютен край на всичко, за мен свободата не е затваряне в нищото, тя е преход, но е факт, че и за мен смъртта е нещо страшно, ужасно и много нежелано. Такива мисли ми се въртят в този момент. В някакъв смисъл е много добре това, че още съм жив, това е главното! Хубава вечер на всички! Бъдете здрави и се радвайте, че сте живи! Всичко останало са просто подробности. Затуй да благодарим на Онзи, който ни и дал живота, дал ни е и ето този ден, а, възможно е, и утрешния! Нека да не си въобразяваме, че сами сме си дали живота с всичките му дни и с безброя възможности, Някой Друг ни ги е дал тия всичките неща. И тъй – нека да не забравяме това; и нека да сме Му благодарни! Поне това можем да сторим, то нищо не ни струва, имам предвид благодарността към нашия Велик Родител, Създател и Пазител... АМОРАЛНО Е ДА СЕ СТОИ НА ВЛАСТ ПРИ ТОЛКОВА МНОГО ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА НЕПРИГОДНОСТ И НЕСПРАВЯНЕ сряда, 21 май 2014 г. Тази сутрин написах и изпратих следното "протестно-отворено-писмо-жалба" до посочените отговорни лица и институции: До проф. А.Клисарова, Министър на образованието и науката До г-н К.Пенчев, Омбудсман на Република България ЗА СВЕДЕНИЕ: до Комисията по защита от дискриминация ЗА СВЕДЕНИЕ: до РИО на МОН ПРОТЕСТНА ЖАЛБА ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

14 от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование Уважаема госпожо Министър, Уважаеми господин Омбудсман,

Приложено Ви изпращам любопитно четиво: Заповедта за моето уволнение, която ми беше връчена вчера от многоуважаемата директорка на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянка Анастасова. Изглежда това длъжностно лице не можа да вникне в сериозността на ситуацията, създала се около моите предложения за откриване на демократичен дебат по горещите проблеми на училищната общност в ПГЕЕ-Пловдив и намери най-лесното, но затова пък така изобличаващо я средство за затваряне на устата на критика и опонента: чрез изгонването му, чрез пропъждането му от същата тази общност. Предлагам Ви все пак да прочетете смехотворната "мотивация" за моето уволнение, която има изцяло субективен и оценъчен характер, показващ единствено крещящо нежелание или пък недопустима неспособност за схващане същината на моя иновативен подход в преподаването. Българското образование отдавна се намира в ужасна криза точно в тази посока, е, аз направих каквото ми беше по силите да спомогна за промяна на тежката ситуация; работих упорито години наред, написах учебни помагала по всички до една дисциплини, преподавани от т.н. цикъл на философските предмети, написах и издадох няколко книги, в които подложих на анализ ситуацията в образователната ни система, предложих своето виждане за изход от нея и с всичко направено в очите на тази администраторка станах единствено враг, подлежащ на незабавно унищожение. Правете си сметка за какво говори всичко това. Правете си сметка също така за това на какви хора са поверени ръководни функции в образованието – и какви са ефектите от това в най-важното отношение: нивото и качеството на образованието на младите, бъдещето на нашата нещастна нация. Г-жа Анастасова си позволи лукса да демонстрира в годините на своето директорстване един архаичен, ретрограден, недопустимо субективен и волунтаристичен административен подход, изцяло неадекватен на нуждите на времето, в което живеем. Тя си позволи също да проведе недопустима кампания по моето дискредитиране като

личност и преподавател за да реализира своята лелеяна цел: унищожението на своя критик, ликвидирането на опонента, затварянето на устата му, с оглед запазването на идилията на презряното статукво, с което само показа, че е ярка носителка на един крайно вехт и отдавна отречен манталитет на миналото. Уважаема г-жо Министър, в тези свои попълзновения г-жа директорката Анастасова, за жалост, беше подпомогната от длъжностни лица от по-високо ниво на йерархията, които по своята законово регламентирана функция би следвало да спират, да блокират рецидивите на подобен административен терор и тормоз. Тук специално искам да спомена имената на г-жа Антоанета Кръстанова, инспектор по философия и гражданско образование в РИОПловдив, а също така и на г-н Коста Костов, главен експерт в МОН по същите тия предмети. Г-жа Антоанета Пакова, началник на РИО-Пловдив също не благоволи да си изпълни мисията: явно всички те са поклонници на древния принцип "Гарван гарвану око не вади!". Изглежда в тия среди липсва каквото и да било съзнание за дълг и отговорност спрямо същинските функции на упражняването на властта. Но пълната отговорност за разиграването на цялата тази недопустимо абсурдистка пиеса носите Вие, уважаема госпожо Министър – системата е така устроена, че онзи ръководител, който е на по-висшето ниво, ако не стори нужното за озаптяване на произвола на подчинените си, поема пълната отговорност за него. Вие стоите най-високо и за всички грешки и провали на стоящите по-долу отговаряте изцяло. И в пълна мяра отговаряте за последиците и вредите. Държа да Ви уведомя и за тази немаловажна подробност. Аз, разбира се, ще оспоря абсурдната заповед за моето уволнение пред българския съд. Вярвам в тържеството на истината и на справедливостта, няма да престана да работя за възцаряването в нашите български условия на една автентична демокрация – и на съответстващата й, на подкрепящата я нравственост и мисловност. Разбира се, дълг на всеки български гражданин, за когото демокрацията не е празна дума без покритие, е да не се отказва от борбата за реална, функционираща демокрация, против такива рецидиви на миналото, на които са носители някои случайно попаднали в системата администратори като въпросното лице. Които всекидневно нанасят страшни поражения в тази толкова деликатна сфера на духовен живот, каквато по идея е образованието. Е, направих нужното да образовам г-жа Анастасова по посока на разбирането на това как би следвало да реагира един съвременен мениджър, преподадох й много уроци по гражданско достойнство, по демократична култура, по това какъв е духът на едно

съвременно, отговарящо на нуждите на младите хора образование и възпитание; е, оказа се, че г-жа Анастасова е една доста слаба, невъзприемаща и най-простите истини ученичка. Проблемът е изцяло неин. Е, има една малка подробност: заради тия нейни субективни капризи и особености страда цяла една институция, цяла една голяма общност, цяло едно училище, което навремето беше образцово, а днес е доведено от нея до крайно критично, недопустимо лошо състояние. Атмосферата в това училище е изцяло отровена не само в психологическия смисъл, но е и деморализирана. Нека да берат резила за всичко това тия, които я назначиха на отговорния пост, на който тя се провали по такъв един великолепен начин. Толкоз. Желая Ви приятно министерстване, уважаема госпожо Министър! Като български гражданин и данъкоплатец бих си позволил да Ви кажа и ето какво: властта е тежка отговорност, не благинка, тя не се свежда и до перчене пред медиите и по приемите. Г-жо Министър, сега разбирате ли защо се налага по най-спешен начин да се приема съвършено нов закон за образованието? Нима не схващате, че тази толкова авторитарна и недемократична образователна система трябва да се променя и то из основи? Вие заявихте преди време, че приемането на закона се било отлагало за 2015 година, а евентуалното му влизане в сила щяло да стане едва през далечната 2016 година. Аз не мога да разбера в такъв случай за какво вие, управляващите в България, получавате своите заплати – след като с такова крещящо безхаберие се отнасяте към отговорностите си?! Като български гражданин и демократ аз още през лятото на 2013 година се присъединих към протестите срещу настоящото толкова вредно за страната правителство; ползвам се от случая сега да кажа и на Вас, г-жо Министър: не говори за разумност инатенето на всяка цена да сте на власт при явното несправяне с отговорностите и тежестите на властта, но все пак – идете си с мир! Аморално е да се стои на власт при толкова много доказателства за непригодност и несправяне. Но най-важната причина да се оттеглите е тази: липсва Ви подобаващото съзнание и разбиране за тежестта на ситуацията – и съзнание за отговорност също. Подобни арогантни управници, държащи се за властта единствено като самоцел, сте вредни за страната ни. Като продължавате да стоите на власт без да се смущавате от глухия ропот на недоволния народ, вие си подготвяте една позорна бъдеща участ. Предупредих ви, аз изпълних своя граждански дълг! Уважаеми господин Омбудсман, Какво да кажа повече – та Вие всичко сам перфектно разбирате. Положението е крайно тежко. Благодаря Ви за стореното по моя феноменално показате-

15 лен – бих си позволил да кажа – случай! Няма да се отчайваме, отчаянието ми е изцяло чуждо – аз не познавам подобна слабост. Залогът е твърде голям, аз такъв лукс не мога да си позволя. Желая Ви всичко добро!

ОРГАНИЧНО ЧУЖДИ, НЕЩО ПОВЕЧЕ – ПРЕЗИРАМ ГИ С ЦЯЛОТО СИ СЪРЦЕ! сряда, 21 май 2014 г.

20 май 2014 г. Пловдив С УВАЖЕНИЕ: СТАТИЯ ЗА ДЕЙНОСТТА И ЗА ДАРЕНИЯТА НА ЦЕНТЪР "HUMANUS", ПУБЛИКУВАНА ВЪВ ВЕСТНИК "БРЯГ", РАЗПРОСТРАНЯВАН В СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ понеделник, 19 май 2014 г.

БЕЗСЪРДЕЧНАТА ФИЛОСОФИЯ И БЕЗСЪРДЕЧНОТО ОБРАЗОВАНИЕ СА МИ

Моята събеседница, също е преподавател по философия в едно училище в другия край на България, с която от известно време водим редовна кореспонденция и обсъждаме вълнуващи ни въпроси (виж Допуснахме младите да са без духовни устои – или да са оставени на себе си в търсенето на някакви опори), ми е написала ново писмо; ето нейното писмо, а подолу можете да прочетете и моя отговор до нея: Здравейте, г-н Грънчаров, Признавам, че малко се сепнах като прочетох, че сте публикували нашия епистоларен диалог в блога си, но после реших, че в това едва ли има нещо толкова обезпокоително. Ние обсъждаме професионални, социални и философски проблеми, които могат без проблеми да получат някаква публичност. Попадала съм на списание ИДЕИ, разбира се, дори имах няколко броя преди време, но след това изгубих следите му. Как се разпространява не знам. Всъщност, Вашата озадаченост относно безразличието и липсата на диалогичност в гилдията ни е съвсем основателна. Обяснението вероятно се крие в прословутата нашенска апатия – от грижата за насъщния сме изпаднали в някакво полусъзнателно или по-точно безсъзнателно състояние на рутинност, неудовлетвореност, притъпили сме усещанията и остротата на чувствата (ако изобщо някога сме ги имали) и гледаме да я караме без сътресения по течението. Самата аз се улавям, че се самоцензурирам ако трябва да споделя нещо относно системата на образование, стила на работа или манталитета на колегите или ръководството на гимназията, в която работя. От криворазбрано възпитание – да не би да обидя някого (не стреляйте по пианиста: той толкова си може!) или да не си усложня и без това нелекото ежедневие. Не смея да бъда откровена, честно казано, тъй като това би означавало да изгубя работата си най-вероятно. Както Вие сте постъпил, имайки смелостта да следвате своите вътрешни убеждения относно начина на преподаване и смисъла на обучението по философия. От нас обаче явно не се иска това – на нас се гледа като на "предаватели на ДОИ" ("ДОИ"

за несведущите означава "държавни образователни изисквания", това е "свещената крава" на тоталитарната образователна система на България, бел. моя, А .Г.), дори не като на преподаватели; просто предаватели на нечии чужди мисли, които ние сме длъжни да транслираме. Самата система на обучение ни вменява да бъдем ретроградни и скучни – да преподаваме по учебника и по седмичното разписание; да изпитваме и да поставяме оценки по същия папагалски начин, по който нас и нашите родители са били изпитвани и оценявани. Самите ученици и техните родители се отнасят с учителите като със слугини, които са длъжни да им осигурят отлични оценки за дипломите – за да кандидатстват във ВУЗ; и нищо повече. Положението е трагично, строго погледнато. Но малко хора си дават сметка за това. Бих могла да пиша с дни върху тези теми, но нека се огранича дотук. Изказвам дълбоко съжаление за неприятните преживявания, които сте бил принуден да понесете в навечерието на 24ти май. Наистина е жестоко и безчовечно, но системата не съдържа презумпцията за човечност – както добре знаем. Бъдете силен и усмирявайте сърдечния пулс – слушайте приятна музика, срещайте се с приятни хора, идете на концерт, изложба или в планината, все нещо, което Ви доставя приятни емоции. Ще си намерите друга работа – това е сигурно. За 500 лева месечно загубата не е толкова голяма – погледнато във финансово изражение. Съкрушителен е обаче удара по достойнството и самоуважението, но така системата си отмъщава на онези, които я заплашват и застрашават нейното оцеляване. Да ги накажем с по един поклон – така се пееше в някаква песен. Разбира се, поклонът ще бъде само комичен реверанс и израз на нашето превъзходство над дребнавостите и условностите на битието. Поздрави и пишете! Н. Здравейте, Н., Благодаря Ви за великолепното писмо, което сте ми написала! То ми оказва невероятно силна духовна подкрепа в този момент, наистина съм трогнат. В блога и във Фейсбук от вчера насам получих много подобни сърдечни отзиви от хора, някои от които съвсем непознати за мен, от мой бивши и настоящи ученици, колеги, знайни и незнайни, от мои приятели, от какви ли не хора; всичкото това на мен ми говори, че не е била безсмислена моята борба, моите изпитания са генерирали известна позитивна или духовна енергия, а това за мен е най-главното. Радвам се, че имаме такова близко и родствено разбиране за ситуацията, в която се намира българското училище и образование. Това показва, че щом по различен, всеки по свой път сме достигнали

16 до аналогични изводи, явно не се заблуждаваме, явно това е самата истина, пък макар и така тъжна. Е, всички хора у нас не са борци. Разбираемо е, че мнозина си позволяват слабост и малодушие, това е човешко, не бива да имаме прекалено високи изисквания към всички. Отделно взетият човек малко може да постигне, но поне дава известен пример че може да се държим и иначе. Е, вярно, у нас такива обикновено не ги подкрепят, ний, българите, обичаме да гледаме сеир. Или шоу, напоследък сме в мнозинството си почитатели на произведенията на шоу-индустрията. Такива "отживелици" като морал често се възприемат като глупост и наивност; нашето прагматично време не позволява подобно душевно размекване. Ето по тия причини у нас сме довели работите докъдето сме ги довели. Затова сме и най-бедна и унизена нация. Търпеливи сме като говеда. А не бива да се живее по този начин. Да си човек е доста ангажиращо, изискванията не са малки или пренебрежими. Но Вие тия неща, бидейки философски мислещ човек, прекрасно ги разбирате, та ми е неудобно да ги повтарям като... като... "стар даскал" :-) И като развален грамофон. Май съм на път да се, дето се казва, "изпиша", безброй пъти казах и написах всичко онова, което мисля, но ефект особен няма. Или има? Ще видим. Времето ще покаже. Аз наистина без работа няма как да остана, по простата причина, че аз постоянно работя, нямам и ден почивка. Имам си любими занимания, в които се отдавам всецяло. Примерно четенето, писането, работата около издаването на книги и на списание ИДЕИ. Дори и вестник издавам, с двуседмична периодичност, на базата на блога си, в който пиша всеки ден по найразлични, вълнуващи ме теми. Аз не зная какво е бездействие; дори когато нямам какво да правя аз... мисля, ето това е моето най-любимо занимание. Та как при това положение ще остана без работа след уволнението ми? Виж, да остана без доходи може, но без работа – никога! Там е проблемът, но и това може да се преживее. Сократ пък да не е имал някакви доходи? Ами врабчетата нима орат и сеят - пък и за тях добрият Бог се грижи?! Нима мен ще ме остави да умра от глад? Пък и на човек му е нужно много малко за да живее. Коричка хляб. Шепа маслини. Така живеел Сократ. И една прокъсана дреха на гърба му. Но бил въпреки това най-богат човек. Аз не се плаша за бъдещето, щото се вдъхновявам от неговия пример. И неговият край да имам – пак ще се радвам на такава една разкошна съдба! Многоуважаемата ми директорка често, в минути на душевно разслабване, ми казваше: "Знам те аз, ти идваш тук, в училището, да си починеш, иначе си много зает, денонощно пишеш, затова тук те мър-

зи да си гледаш работата!". Тя явно сега ще каже, че от тази гледна точка е проявила състрадание към мен: разтоварила ме е малко от работа. Горките хора: те не знаят, че за мен общуването с моите ученици винаги е било най-приятно удоволствие! те няма как да разберат това защото не са го преживели. Да, и в най-тежки мигове в училище аз съм изпитвал неописуемо удоволствие – чувствайки, че съм полезен на младите, ето това е нещото, което винаги ме е крепило. Чувствал съм, че без мен те много ще загубят. Че само аз мога да им дам това, с което Бог ме е надарил. Аз имам едно нещо: моят дух. Нещо безценно, безценен дар на така великодушния Бог към мен, недостойния! Ето за това съм работил цял живот. То е нещо като мия и като прокоба. От това няма отърване, докато съм жив, до последната си минута ще си нося ориста – и мисията. Това са духовни неща, които мнозина не разбират. Те нямат, предполагам, изискващия се за това усет. Затова тия неща не могат да им бъдат обяснени по никой начин. Такива хора за нищо не бива да бъдат упреквани. Но и на тях може много да се помогне: и техният дух може да бъде пробуден, аз вярвам в това! И за това работя. "Обучението е запалване на пламък, а не пълнене на съд!" – твърди чародеецът Сократ. Тази сутрин, събуждайки се, ме осени великолепна, според мен, идея. Не зная как Вие ще е възприемете, искам да Ви попитам за честното Ви мнение, в което не се съмнявам. Хрумна ми следното. Моля, каже ми дали наистина не съм превъртял. Уволниха ме месец преди края на учебната година – и два-три дни преди 24 май, нашият празник. За да ми затворят устата и да ме пропъдят от възможността да общувам с учениците си. Е, те така си мислят, но аз не мисля така. И ми хрумна: какво ми пречи да продължа да общувам с учениците си – чрез интернет? Да, ще продължа да си водя своите уроци с тях, но този път вече онлайн, чрез блога си. Има системи, в които аз съм регистриран, и мога да общувам благодарение на тях с учениците си и в реално време, съвсем на живо! Аз преподавах на 10, 11 и на 12-ти клас. 12-ти клас вече завършиха. До края на учебната година обаче аз ще си изведа своите ученици като ще продължа да си водя уроците с тях благодарение на съвременните комуникации, е, от дистанция, но ще докажа, че устата ми трудно някой може да затвори. Ще призова и учениците ми да идват в тия мои "часове". Ще опитам де, ще видим какво ще се получи, но какво ми пречи да опитам? Това е вече съвсем иновативно, не мислите ли? С новите технологии ще сразим и ще победим окончателно стоглавата тоталитарна хидра, дето се е наместила в образователната система на България! Какво ни пречи да го сторим?! Нищо.

Аз ще представя идеята си скоро и по-детайлно. Ще поканя и Вас да присъствате на тия мои часове. Всеки ще призова да присъства и участва в тях. Аз имам 5000 приятели във Фейсбук. Блогът ми ежедневно се посещава от много стотици хора от различни точки на земното кълбо. Е, какво, от гледна точка на това, моля, кажете: не е ли същински безумец оня, който си мисли, че ще може да затвори устата на Ангел Грънчаров? Това е. Трябва да привършвам и да тръгвам по работа. Налага ми се да ходя днес по адвокати, много приятели желаят среща с мен, днес съм претоварен със срещи, разговори, с какви ли не работи. Сърцето ми, като по чудо, след вчерашния шок, когато пулсът ми надмина 150 удара, се успокои като с магическа пръчка след като получих толкова знаци на човешка съпричастност от вчера насам. Дори кардиологът, който ме направи кардиограма, и с който се знаем от 20 години вече, се изненада от това в какъв хубав синусов ритъм биело сърцето ми вчера! А сега кажете, как да не вярва човек в чудеса?! А най-голямо изглежда е чудото на действената, на ефективната човечност. Та всичко лекува и всичко побеждава. А пък нашето сърце е неизчерпаемият резервоар на нашата човечност. Неслучайно великият Хайдегер - един сократ на нашето време - бил наредил на входната врата да издълбаят следното библейско изречение, което аз имах дързостта да сложа като посвещение на моята основна книга със заглавие ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА (с подзаглавие "Вечното в класическата и модерната философия", това всъщност е нещо като моят лекционен курс по философия); та въпросното изречение е ето кое: Най-много от всичко пазете сърцето си: защото в него са изворите на живота! Ето че с Вас пак си дойдохме до темата, с която започнахме нашата кореспонденция: за сърцето, за неговия ритъм, за биенето и за трепетите му. Аз лично смятам, че философията, която не пренебрегва поривите на сърцето, е философията, която е потребна на нашия съвременник - найвече на младите хора. Е, заради това свое разбиране бях наказан, жигосан и прогонен от церберите на Системата. Но аз от него няма да се откажа за нищо на света. Безсърдечната философия и безсърдечното образование са ми изцяло чужди... нещо повече – аз ги презирам с цялото си сърце! ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ПРОТЕСТНА АКЦИЯ ПРЕД МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО В СОФИЯ ПО ПОВОД НА МОЕТО УВОЛНЕНИЕ май 20, 2014

17 Моят приятел Райчо Радев от Перник, философ, пенсиониран директор на Спортното училище в града, във връзка с уволнението ми от ПГЕЕ-Пловдив е написал нещо в коментарите – виж коментарите към публикацията Лек размисъл за смъртта – и за дължимата благодарност за това, че сме живи – което според мен е важно, понеже съдържа една идея и инициатива, която и на мен е интересно дали ще бъде подкрепена от някой. Та ето какво пише Райчо, а пък под неговия текст ще можете да прочетете текстови запис и на моята първоначална реакция към написаното от него:

Райчо Радев каза: Предлагам протест пред МОН!!! Чакам съображения за организация. Никакво примиренчество!!! „Мъдрото“ философстване за „нова отворена врата“ е предателство към борбата на Ангел за ново образование, както и на другите радетели за това. Да принудим МОН да промени подходите си към новаторите. МОН обвини Ангел, че не преподава по традиционните методи, учебници, учебни програми и т.н., и т.н. Неговата директорка не е инцидентен случай. Вероятно системата е вкарала в нейната типология над 80% от директорите на училища. Които не се подчиняваме на тази система сме гонени и изхвърлени от нея. Преди дни спечелих делото срещу РИОПерник, но това може да бъде само поредният пример за утеха на принуден човек да пожелае преждевременно пенсиониране пред психическия тормоз и професионално преследване. Ангеле, длъжен си да ги съдиш и да докажеш правотата на твоята кауза! Каквото и да правиш, не го прави за сметка на своето здраве – защото бъдещето на България е заложено в желаното от теб образование в Родината ни, което ще бъде. Очаквам идеи за протеста!!! Това пише Райчо; на което счетох се за длъжен да отвърна следното: Здравей, Райчо! Благодаря ти за отзива и за идеята ти да бъде направено нещо по-реално, подействено от приказките, от общите съждения, от мърморенето само. Ние, българите, в мнозинството си за жалост сме точно такива: да мърморим и да водим сладки разговори умеем, но когато дойде момент

нещичко да бъде направено, примерно, да мръднем поне малкото си пръстче, тогава повечето благоразумно млъкват и се оттеглят. Да протестираме, да покажем, че сме готови на по-действена подкрепа, да си оставим работите и да идем за половин час пред Министерството на просветата – на такъв „героичен подвиг“ са готови малцина, а мнозинството няма да го направи по никой начин. Виж, да плямпотим можем, да се оплакваме можем, но дотук. В този смисъл това, което предлагаш, именно да се проведе протестна акция пред Министерството на образованието, е чудесна възможност за проверка истинността на горната констатация: ние само мрънкала ли сме или сме способни и на известно гражданско поведение по повод на такъв един волунтаристичен акт на самозабравила се, на опиянена от всевластието си администраторка: уволнението на един човек, на някакъв си там ближен, на един учител, който все пак нещичко е правил в посока на така потребната промяна на ужасното статукво в българското образование. Ето, след два дни е 24 май, има ли по-сгоден случай да покажем какво мислим по повод на тежката ситуация в образованието от един протест, с лозунгите, примерно на самото тържество пред Народната библиотека в София, където ще се леят фалшиви словеса на празника, според мен и тям е удачно да протестираме; но да видим дали някой ще откликне. Аз бих отишъл да протестирам, и преди съм го правил, е сега бих отишъл. Аз все още не съм решил дали да не прибегна и до гладна стачка по повод на уволнението ми, днес обаче ходих при лекаря си и питах, той ми дава карт бланш за такава една акция; днес-утре трябва да реша дали да не прибегна и то такъв един „екстремистки подход“. Нещо трябва да се прави, само приказките не стигат. Интересна ми е и реакцията на дейците и радетелите за едно ново, демократично и свободолюбиво образование у нас. До този момент не съм забелязал някаква реакция от техен представител по повод на моето уволнение. Усещам мълчание, то кой ли съм аз та някой да се трогне особено за мене? Но ще видим. Интересно е. И това е чудесен тест. Нравствен тест. Тия неща, нравствените, изобщо не са за подценяване. Напротив, имат съдбовно значение според мен. Крайно време е това да се разбере. Щото условие и залог за истинската промяна в сферата на българското образование е тъкмо този вътрешен, нравствен поврат. Повратът в душите, съзнанията, нравите. Оттук тръгва всичко. Да, условие и залог за истинската промяна в сферата на българското образование е тъкмо вътрешният, нравственият поврат. Това е аксиома за ония, които разбират. Сред тях ние, философите, трябва да сме водещи.

Това е. Ще изчакаме и утрешния ден да мине и ще трябва да решим. Аз лично съм готов да ида да протестирам дори и протестиращите да сме само ние двамата с тебе, моят приятел по участ и по идеи. Какво от това че сме само двама? Я виж Новодворская как отива с неколцина приятели на Красная площадь и си стои с плаката? Не й пука, че протестиращите са по-малко от пръстите на едната само ръка. Тук числото няма никакво значение. Тук става дума за съвест. Един човек да има съвест, пак не всичко е загубено. Един само да не е заспал, пак има надежда. А иначе знам, че малко трябва съвестите на повечето хора да се събудят. И като има даже и един да направи нужното, надежда има. С поздрав: Ангел ПРОЧУВСТВЕНО ПИСМО, ИЗРАЗЯВАЩО НАЙ-СЪКРОВЕНИТЕ МИСЛИ НА ЕКЗЕКУТОРКАТА МИ: „СИЛНО СЕ НАДЯВАМ СЪДЪТ ДА ВЗЕМЕ ПРАВИЛНОТО РЕШЕНИЕ И ВИЕ НИКОГА ПОВЕЧЕ ДА НЕ ПРЕПОДАВАТЕ В УЧИЛИЩЕ!“ май 20, 2014 В коментар в блога ми под публикация от днес – виж: Аморално е да се стои на власт при толкова много доказателства за непригодност и несправяне – един анонимен, представящ се за мой ученик, пише нещо твърде интересно и показателно – във връзка с моето уволнение като преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив. Публикувам този многозначителен текст (на моменти имам чувството, че го е написала самата директорка в прилив на угризения на съвестта – и в прилив на рядко спохождащо я красноречие; но това, което е сигурно, че в този текст са изложени най-съкровените – най-удобните! – мисли на този сорт хора, който се олицетворява от екзистенциалния тип на директорката) та значи публикувам този текст защото ми е крайно интересно как други хора ще възприемат казаното в него; интересуват ме и реакции на други мои ученици, щото, не крия, добре съзнавам, че учениците ми в този момент са поставени в съвсем нелека нравствена ситуация. Този анонимен обаче си позволява да говори от името на моите ученици, което е доста претенциозно – при положение, че аз имам всякакви ученици, т.е. учениците ми не могат да имат само една преценка за нещата, а имат най-различни преценки. Тъй че да се говори от тяхно име е доста порочна, бих казал извратена претенция. Аз лично ще напиша отговор на този човек по-късно, а сега ме интересува как други хора възприемат написаното; казусът е чудесен, направо нямам думи, че съдбата е така щедра към мен напоследък; ето, четете:

18 Г-н Грънчаров, аз мълчах. Не съм искал да пиша нищо в блога Ви, защото бях сигурен, че няма да ме разберете. Аз следя случващото се от доста време и формирах мнението си не на база симпатии – формирах го на собствено светоусещане. Мнението ми е лично, но смятам, че за жалост от така изложените коментари под статиите Ви ще бъде бъде най-адекватно. Защото г-н Грънчаров хора които Ви подкрепят до самия край и при всяко едно взето решение са подлизурковци, за тези, които не Ви харесват е лесно да се каже…

Г-н Грънчаров, аз виждам болката Ви, виждам хъса с който се борите да постигнете нещо и мисля, че знам накъде искате да насочите каруцата. Искам да вярвам, че всичко, което правите е наистина безкористно и чисто, за което Ви свалям шапка (ако е така, разбира се). Г-н Грънчаров в света ни има много хора, които го променят към по-добро, които не спят, за да накарат поколенията след тях да се чувстват посигурни и спокойни. Мотивацията Ви и чистотата с която работят това, г-н Грънчаров, приличат на вашата, което ме кара да се радвам. Но (частицата, не означава, че всичко предварително казано се обезсмисля, дори напротив…) г-н Грънчаров Вие допуснахте една много голяма грешка в тази ваша кауза – загубихте се. Моля, не приемайте думите ми като обида, а като конструктивен коментар, който наистина показва позицията ми относно случващото се. Г-н Грънчаров, в стремежа си да промените света и да го направите по-красив от колко е, Вие загубихте хората около вас, загубихте приятелите си и най-страшното… загубихте учениците си, г-н Грънчаров. В стремежа си да промените образователната система, Вие загубихте учениците, а надявам се, че ще се съгласите с мен – те са най-важни. От няколко години – особено осезаемо се усеща липсата на връзка, липсата на емпатия, на съчувствие от ваша страна към учениците и за това няма вина „администрацията“. За жалост мен не можете да убедите, че това не е така, защото г-н Грънчаров, Вие не познавате почти никой от учениците си. Всичките теории хвърлени на куп за работа с юноши, не вършат работа, ако не познавате групата с която работите, това е причината за конфликтите. Не е причина ръководството, не е причина обществено, не е причината в министъра или

родителите – Вие сте причината! и колкото по-рано не го проумеете – толкова по-зле за вас. Аз познавам част от биографията Ви, заемането на такива длъжности не е случайно, за да сте бил там, значи сте го заслужили! Може би от там идва и нежеланието за приемане на чуждото мнение и принизяване на всички около вас, особено тези, които са над вас – смятате ги за некадърни и знаете, че бихте се справил подобре на тяхно място. На вашите години човек си задава един такъв въпрос: „Какво постигнах през всичките тези години?“, „Дадох ли достатъчно на света и семейството ми?“ – нарича се още и криза на възрастта, за което предполагам знаете (вие си изберете от коя школа ще извадите определението :) ). За жалост аз знам какъв е отговора на тези въпроси и поради тази причина не съм Ви ядосан, знам че всичко, което правите е от вашата гледна точка в полза на обществото и в частност на образованието. Като преминем през всичко това, стигаме до отново до написаното по-горе – чувството, че сте загубил пътя. В началото може би сте бил по-сговорчив, видял сте, че така не са получава и всеки един ден все повече се озлобявате и нападате всеки, който се опита да Ви критикува или отхвърли похватите Ви, от там сте станал по-краен и в самите идеи… безсмислено е да продължавам. Като един истински философ и психолог би трябвало да знаете г-н Грънчаров, че ние – хората, трябва да гледаме повече в себе си и да питаме къде сме сбъркали, вместо да сочим другите и да се опитваме да ги поправим. Защото, г-н Грънчаров, Вие не виждате своите грешки, дори и да ги виждате, не се стараете да ги промените, оправдавате се с годините или с някого другиго, което е жалко. Защото добрият учител намира подход към учениците си, да не говорим за добрия психолог, особено за човек с вашия стаж, защото добрият учител не обвинява другите за провала си. Ако някой не вземе матурата по философия – Вие сте виновен, не образованието, не глупавите тестове или самозабравилите се създатели на изпитите – Вие! Защото Вие сте човекът, който не е успял да даде теоритичните знания на младия човек, за да взема изпита и социално важните, за да стане личност в обществото! Това е да бъдете учител г-н Грънчаров, всичките ви 30 години стаж не струват пукнат петак, ако класовете Ви, не желаят да ви слушат и ако не направите така, че да бъдат по-добри утре на улицата. Всички хора, без значение възраст имат собствено мнение, не може един Директор да нареди на цял клас да не слуша – те не се програмират, всеки един от тях има собствен свят, мечти, копнежи и стимули, които ги движат.

Престанете да се правите на жертва и да се оправдавате – приличате на необразовано дете от институция (предполагам сте запознат с психологията им). Вземете животът в ръцете си, имате капацитета и енергията и творете, без да търсите вина в другите и без да се оправдавате – може да спечелите съжалението на някой директор от западнало село или преподавателка… но няма да да скриете истината. Аз не проумявам защо, Вашата директорка не Ви е уволнила по-рано, защо вашите колеги не са реагирали по-остро, защо никой от министерството не е взел отношение по-рано, защото истината, скъпи г-н Грънчаров е че Вие не ставате за учител и всичките Ви опити да се изкарате жертва, да обвините друг за провала си са безполезни, когато няколко випуска загубиха уважение към предмета Философия (и към другите от философски цикъл). Поддържам контакт с много ваши възпитаници с много мои съученици и Ви познавам много добре, в светлина, в която сегашната Ви публика не Ви е виждала… Силно се надявам съдът да вземе правилното решение и вие никога повече да не преподавате в училище – казвам го не с омраза, а с болка … Къса ми се сърцето, защото аз самият преди години г-н Грънчаров загубих интерес към предмета, заради вас. Искам да прочетете коментара ми, обвинете ме, че съм поставено лице, обвинете ме, че ми се плаща и т.н. няма да ви оборвам, светът е ваш, кой съм аз че да го променям. Бъде здрав, г-н Грънчаров! Успех в новите начинания. ЕТО ДОКЪДЕ Я ДОКАРАХМЕ С ТАКОВА ЕДНО ДЕХУМАНИЗИРАЩО ЧОВЕЦИТЕ ОБРАЗОВАНИЕ сряда, 21 май 2014 г.

По повод на уволнението ми от длъжността преподавател по философия и гражданско образование по смехотворни "мотиви" – именно поради... "пълна некадърност" и "абсолютна непригодност" за Системата! – много хора откликнаха и ми казаха най-добри думи на подкрепа и насърчение; аз тия дни, като имам време, ще публикувам тия най-разнообразни коментари, щото ми се иска да ги запазя, пък и в

19 моя блог мнението на читателите има значение. Ето сега кратък мой коментар с израз на благодарност и с описание как в нелеката ситуация се държат моите ученици (а скоро ще дам потресаващи факти за това какво се случва и в учителската колегия на ПГЕЕ-Пловдив, имайте още малко търпение да научите!): Благодаря на всички, които откликнаха – и които не са безразлични към тази история, която показва много! Разбира се, не възприемам случилото се като трагедия – много далеч съм от такова усещане или възприятие. Всяка криза или поврат в живота открива нови шансове. От само себе си се разбира, че ще си търся права чрез съда. Няма да дезертирам от борбата за едно почовечно и човеколюбиво, от борбата за едно свободолюбиво образование. Г-н Гусев, питате ме как реагират учениците ми, ще ви кажа: учениците по начало, подобно на хората, са всякакви. Някои вече реагираха. Всякак. Има всякакви хора сред тях. Има и много объркани. Има и безразлични. Има и такива, дето ме мразят. Аз много хора съм дразнил и продължавам да ги дразня. Такава, дето се казва, ми е професията. Да си философ означава да дразниш. Щом дразня – а че дразня много хора, в това число и колеги, и ученици, е безспорно – значи се справям добре с работата си. Най-страшното е човек да е безразличен – и да се е обезличил. Няма такава опасност за мен. А други мои ученици или показаха симпатията си към мен (дължаща са на непритъпен усет към нещата), това обаче го сториха предимно отдавна завършили образованието си мои ученици, или пък си мълчат, защото се страхуват, това е характерно за учениците, дето още са под юрисдикцията на директорката. такива ученици открито ми казват: "Г-н Грънчаров, прав сте, с Вас сме, но, моля, ни разберете: ние все пак искаме да завършим това училище!". И аз прекрасно ги разбирам. Няма да нарека тия мои ученици страхливци – или плъхове. Разбираемо е, че се държат така. Те са млади. От тях не можем да чакаме изяви на свободни граждани. Въпреки че конформизмът е много лоша, е много коварна жизнена позиция. У нас, за жалост и сред младите, е пълно с конформисти. С нагаждачи. И с подлизурковци. С аморални, загубили усета си към човечността типове. Ето докъде я докарахме с такова едно дехуманизиращо човеците образование. Още много години занапред ще берем отровните плодове на този тип образование. Той обезличава хората, обезличава младите. Прави ги безчувствени, с амортизирана, с развалена чувствителност. Ето това вече е страшно.

ВЪПРОС КЪМ ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА ОБЩНОСТ НА БЪЛГАРИЯ: КАК Е ВЪЗМОЖНО ОТРЯЗАНАТА ГЛАВА НА ТВОЙ КОЛЕГА ДА ПРЕДИЗВИКА РЪКОПЛЯСКАНЕ, БУЙНА РАДОСТ СРЕД УЧИТЕЛИ, СРЕД ВЪЗПИТАТЕЛИ НА МЛАДЕЖТА?! май 20, 2014 Впрочем, да кажа нещо за разтуха и за разтоварване. Вечер е, не бива да сме толкова сериозни. В блога ми един човек, предполагам колега, някаква дама пише, че днес, в учителската стая на училището, от което вчера бях изгонен, предполагам директорката (или нейната първа помощница, моя бивша синдикална лидерка, в смисъл, че тя е лидерка на бившия мой синдикат, щото аз преди да бъда уволнен от училището бях предвидливо изключен и изгонен от синдиката, в която членувам от 20 години), та значи няма значение кой го е съобщил, но като казал „новината“, именно „Ангел Грънчаров вече не е в това училище, вчера беше уволнен!“, една част от колектива, представете си, си позволила да аплодира с „бурни, дълго нестихващи ръкопляскания“ случилото се, да, точно така посрещнала новината!!! Заинтересувах се дали е истина това, дали някой не ме бъзика, проверих го и получих потвърждение от хора, на които имам пълно доверие, от няколко източника, точно това се е случило, представяте ли си картинката?! А ето как точно се е изразил този обезпокоен човек, станал свидетел на чудатата сценка:

Ангеле, имам чувството че сънувам, ще ти кажа нещо, което не е за вярване но се случи днес: когато беше обявено в учителската стая че си уволнен половината от присъстващите посрещнаха новината с бурни ръкопляскания!!! Не знам аз далеч не съм ти фенка но се отвратих, имах чувството, че присъствах на канибалско сборище! Излиза че си прав като пишеш че в училището ни има сериозен психологически и нравствен проблем –

деградация на човечността. Представяш ли си ръкопляскаха и се радваха! Останалите се срамувахме! И тия канибали, радващи се че ближният им е посечен, са възпитатели на учениците! Срам! Гнус! Значи нека да прибегна до метафора, за да изпъкне същината. Г-жа директорката Анастасова показва прясно отрязаната ми глава, да, показва кървящата ми още глава, а някои, видите ли, почват да ръкопляскат – това за какво ви говори, а, драги ми дами и господа? В „дивото Средновековие“, където екзекуциите на човеци са едва ли не всекидневие, даже и тогава палачите са се срамували заради това, което професията им изисква да правят, ето, те са носели маски, качулки, скриващи и лицето, а сега, в нашето модерно време, тия неща явно не са нужни – щото емоцията срам изглежда е непозната за някои. Ала ето, сега аз се питам дали не е добре да устроя по този казус допитване до психолозите, до моите колеги, щото много ме вълнува и тяхното възприятие; интересува ме дали моето тълкуване не е пък по някакви причини погрешно, предвид това, че все пак в случая става дума за моята глава. Да, идеята си струва, ще направя такова допитване до всички, но ще апелирам най-много за преценка от страна на сведущите хора, на психолозите! Преди малко разговарях с един много уважаван от мен човек, той именно настоява да проведа такова едно изследване в блога си и във Фейсбук; той също е силно фрапиран от случилото се, от тия ръкопляскания на част от колегите в учителската стая на ПГЕЕПловдив днес! Вижда му се, че това е свидетелство за едно непостижимо с ума израждане, за една ужасно зейнала в душите на тия хора нравствена пустота! Аз своето тълкуване ще си го дам тия дни, а ето сега поставям казуса: как възприемате такава една реакция, съобщават ви, че ваш колега, с когото до вчера сте работили заедно, с когото не сте имали някакви конфликти, е, вярно, този ваш колега е бил особняк, но то кой ли не е, вярно, той е философ, но ето, изритали са го от училището, казва ви го това директорката, дето го е изритала, и на вас изведнъж ви идва на ума да почнете да ръкопляскате – ето тук е възловият момент, пред който и сърцевед като Достоевски ще онемее от изумление! Помислете малко: идва ви значи „изотвътре“ това пусто ръкопляскане; е, този извратен порив да ръкопляскате идва найнапред, предполагам, в душите на няколкото откровени подлизурки на директорката, те първи значи започват да ръкопляскат, а пък ти, като чуваш че други ръкопляскат, също почваш да ръкопляскаш – нали така стават тия работи? Е, поръкопляскали някои, но една част, отбележете, все пак не е ръкопляскала, това показва известна нравствена сила; който познава атмосферата в това училище, трябва това да го признае; то

20 е равносилно на същински героизъм: ами представи си че директорката те забележи, че не ръкопляскаш в този момент?! Даваш ли си сметка какво ще стане с твоята глава ако тя забележи че не ръкопляскаш, че не симулираш извратена радост при съобщението, че главата на Ангел Грънчаров е отрязана вече! Аз дори си мисля, че повечето от ръкопляскащите са ръкопляскали само от солидарност, пък после може и да са се срамували, знам ли как са се чувствали тия хора? Аз съм човеколюбив човек, ето, поставям въпроси и с това им давам шанс да споделят и те – и така да облекчат душевните си мъки. Знам, че много хора от колегията в ПГЕЕ-Пловдив четат блога ми, ето, давам им шанс да кажат как се чувстват в този миг, след онова сатанинско и толкова извратено ръкопляскане. Мен слабо ме вълнува това, че са се радвали на моята екзекуция, че са изпитвали извратена радост, това си е по-скоро техен проблем, но ето, те все пак са хора, давам им шанс да кажат как се чувстват сега. Пък и тия хора със здрава, неизвратена чувствителност, с чувство за самоуважение и достойнство, които не са ръкопляскали в оня момент, на които Бог им е дал нравствената и психологическа сила да не се опозорят с участие в това позорно ръкопляскане, и те ме вълнуват сега; ако някой от тях иска да каже нека да каже как се чувства, щото все пак е бил свидетел на това позорище. На това падение, приличащо ми на обезумяване: прясно течащата кръв, отрязаната глава на твой колега да предизвика такъв страшен екстаз, да предизвика ръкопляскане: ето това е нещото, за тълкуването на което предизвиквам психологическата общност на България. Вземете предвид и факта, че тия хора, ръкопляскащите, са възпитатели на нашите деца, са възпитатели на младежта на България – представяте ли си на какво такива хора учат и възпитават тази наша младеж?! Безспорно е, че те явно не се усещат какво точно правят, това е нещо като мания, като наркоза, като масово безразсъдство – ето това, колеги, си заслужава да бъде изтълкувано, нали, феноменът е чудесен, някой от вас и дисертация ако иска може да напише по него! Още много мога да пиша, още много въпроси могат да се поставят, но да спра дотук. За да не стане дълго. Ще оформя този свой коментар по подобаващия начин и ще се обърна към колеги-психолози, ще апелирам да дадат своите тълкувания. Страхотен нравствен казус и тест е това, нали?! Ето колко е щедър животът, та ни предоставя такива умопомрачителни по смисъла си казуси! И ето какъв щастливец съм аз, че животът е така благосклонен към мен, давайки ми шанс да участвам в такива епохални духовни и психологически събития и открития!

ЗАЯВЛЕНИЕ ДО ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА С ВЪПРОС ЗА ТОВА КАК ДИРЕКТОРКАТА НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ ВСЕ ПАК Е УСПЯЛА ДА ЗАОБИКОЛИ ЗАКОНА сряда, 21 май 2014 г.

В НАВЕЧЕРИЕТО НА ПРАЗНИКА НА ОБРАЗОВАНИЕТО, ДУХОВНОСТТА И КУЛТУРАТА ПОЛУЧИХ НЕВЕРОЯТНО ПРИЗНАНИЕ!!! сряда, 21 май 2014 г.

Вчера в блога ми някой е написал ето какво: Г-н Грънчаров, Вие наистина сте изцяло непригоден за Системата – тъй че уволнението Ви е голямо признание за Вас. То има смисъла на невероятен комплимент към Вас! По-голямо признание едва ли човек може да получи в тази сфера на образованието! Не Ви се подигравам, убеден съм, че разбирате сериозността, с която Ви пиша тези думи. Вие сте ме научил да търся и да схващам другия, неподозирания

смисъл на нещата, който лесно не ни се открива. Благодарен завинаги Ваш ученик В тази връзка ми се ще да кажа нещичко и аз. Във Фейсбук спонтанно написах следната реплика: "Ето за какво работим ние, учителите!" Развълнувах се, разбира се, че така го е казал този мой бивш ученик. Наистина, аз вече имам официален атестат, че съм непригоден за системата, системата на образованието ме възприе и оцени като "ненужен елемент", аз в очите на блюстителите на системата съм "враг" и "вреден", излиза, че според догмите на тази система аз за вече повече от 30 години (поради "крещяща некадърност"!) не съм могъл да се вградя в нея, и ето, тя ме подъвка, опита се да ме схруска, пък ме изплю – явно съм неподлежащ на смилане камък, доста твърд, опасен за зъбите на системата, да го кажем така. Системата ме оцени като "некадърник", неподатлив на промяна, затова именно, според официалната формулировка в заповедта за уволнението ми пише "поради несправяне с работата", наистина, това за мен е невероятен комплимент! Доказано е, че според унифициращата, авторитарна, командна, тоталитарна система аз не ставам за учител и съм непотребен – е, нима съм могъл да мечтая някога за поголямо признание?! И то тъкмо в навечерието на празника на образованието, духовността и културата получих това признание. Някои учители получават тия дни грамоти, ордени и медали, аз получих... шут, това наистина е страхотно признание за мен! Ето как мой бивш ученик научи на нещо стария си учител, помогна ми да схвана точния смисъл на случващото се, който до този момент ми убягваше. Аз така и не можах да се вградя и в научната система на България. Освен в педагогическата, не ми се удаде това и по отношение на научната. Ето, аз съм философ, автор на много книги, а хора, които не са направили кой знае какво, са професори и не знам си какви; то у нас напоследък и Сулю, и Пулю, и баджанака им Мулю станаха "професори", тъй че не е кой знае какво да си професор в нашенските тъдявашни условия. да не изброявам имената на одиозни "професори", щото ще си изцапам текста. Е, има и автентични професори, достойни хора, щото тия са професориментета, нека да не бъда разбран неправилно, не слагам всички под общ знаменател. Говоря по-специално за ментетатапрофесори. Но ето, по идея да си философ означава да си един свободен дух. Едно е да си свободен дух, сиреч, автентичен философ, друго е да си, да речем, учител по философия, или доцент, или ментепрофесор; едното е област на т.н. социално признание, другото пък се отнася към сфе-

21 рата на чистата духовност, нямаща нищо общо със социалността. Ако ме карат да избирам, разбира се, че ще избера истинското, за мен то има приоритет, ето, аз си оставам свободен дух, причастен на духа човек, а какво от това, че не съм получил някакво официално признание или "вграждане" в официализираните и казионни системи на днешна България? Човек като печели едно, губи друго. И сам избира кое за него е същественото и важното. Не става явно да си хем свободен дух, хем да си... чиновник, аз години наред се опитвах да играя тази двойна игра, ето, на Системата в един момент й писна и ме изхвърли. Което по обратен път доказва причастността ми към царството на автентичните свободни духове, към царството на чистия дух – нима аз за по-голямо признание някога съм могъл да мечтая? Е, вярно, в този момент съм обявен за нещо като "аутсайдер", за "маргинал", за "самозванец", за "антисистемен елемент", чужд на системата - и какво от това?! Аз нали съм себе си, нима това не е най-важното – и истинското?! Фалшивото вместо истинското никога не бих избрал, истинското заради фалшивото никога не бих пренебрегнал. Снощи, прочее, се обади и оня същия яростен мой критик и най-радикален отрицател, абе докторанта Узунов, нали си спомняте, този същия, дето не може да гледа списание ИДЕИ и дори, видите ли, се бил гнусял от него? Та ето какво ми е писал този тъй искрен човечец, без да се усети, разбира се; моля, четете: Многоуважаеми, г-н Грънчаров Слушам си аз спокойно Владимир Хоровиц и едни невероятни интерпретации на Рахманинов (зер, да не си го мислим ний за прост байганювец, той като ни се хвали че слуша Рахманинов и Хоровиц иска да ни покаже колко е извисен духовно, бел. моя, А.Г.) и как научавам от мои агенти – ВИЕ СТЕ УВОЛНЕН??? Господи боже мой? НАЙ-ВИДНИЯТ ФИЛОСОФ В БЪЛГАРИЯ? Аз казах ли ви, че вие сте изпреварил времето си?! Вие сте един Петър Дънов за родното образование. Нали знаете, че класиците биват признати едва след смъртта им. Тцтцтцтцтц, моля ви, благодарете на тази жена, директорката на училището в Пловдив, че е извършила едно добро дело. Виждате ли. Не я познавам лично (жена, достойна за уважението ми), но... И двамата имаме едно и също мнение за вас? Кажете ми как се получава??? То да бяхме само ние двамата, които имаме такова мнение за вас!!! Хахахахаха, направо не се броят на пръстите на двете ръце. Ами то, Другарю, не може да плюете по всички и всичко, да нямате историко-философска образованост и да се чувствате за Единствения истински философ в България. Ще го кажа с удовол-

ствие: Всичките ви действия в блога ви, са действия на ощипана невеста. :-) С цялото уважение, което имам към вас и респекта ми към святата ви дейност... Николай Узунов, докторант от СУ Това ми пише тъй умилително искрения докторант Узунов. Той без смущение иска да обяви, че е от тия, дето ръкопляскат и се радват на екзекуцията ми. Понеже съм диалогичен човек, пък и заради майтапа решавам в този момент все пак да му отговоря нещичко; ето какво му написах в крайна сметка: Здравейте, докторант Узунов, Таман се чудех къде се загубихте (като червения пипер например в ерата на комунизмо-социализма!), и ето, намерихте се, появихте се! Много се радвам, че продължавате да четете блога ми, тия за "интерпретациите от Хоровиц на Рахманинов" и за някакви хипотетични Ваши "агенти", дето Ви съобщават новините, ги казвайте на балъците, ний не сме от тях! Радвам се, че продължавате да четете моя блог. Благодаря Ви също и за тъй честосърдечните поздравления по повод на уволнението ми от едно училище. Значи излиза че Вие самият, със своята грандиозна, непосилна вече за плещите Ви философска образованост и Стоянка Анастасова, крайно необразована в сферата на философията дама, която биде турена за директорка, имате една и съща преценка за мен, което е наистина трогателно! Дано не пострада от това признание Вашата философска величавост, но карай, дано никой не разбере за това. Гледам, че вече сте се загрижил за моето посмъртно признание и т.н., и прочие, и тра-ля-ля, и ала-бала. Аз току-що писах един кратък коментар, в който съпоставих нещо, което, предполагам, ще Ви огорчи твърде много: обосновах тезата, че автентичният философ като свободен дух съвсем, ама съвсем не се вълнува от някакво социално признание, тъй като живее в сферата на чистия дух, на чистата духовност, онази същата, в която пребивават и любимият Ви Рахманинов, и Хоровиц, и Хайдегер, и прочие, да не ги изброявам. И "аутсайдерът" Сократ принадлежи на тази сфера на чистия дух. А безчет узуновци като Вас културната история изобщо не ги помни, барабар с доцентите им, с "профанесорите" им, на които Вие тъй ниско се кланяте – и така усърдно благославяте. Сфащате ли сега за какво говори и какво показва Вашето тъй чистосърдечно писмо? Не ми се обиждайте, не трупайте повече злоба към мен. Вчера станало така, че мои бивши колеги, като чули радостната новина, че "злодеят Грънчаров" бил посечен, че бил екзекутиран, като, другояче казано, им показали прясно отрязаната моя глава, спонтанната им реакция, представяте

ли си, била досущ като Вашата: почнали, милите, да ръкопляскат, мило гледайки директорката право в очите!!! Демонстрирали без капчица неудобство прочувствено верноподаничество! Е, слава Богу ("Бог" се пише с голяма буква, един многоучен човек като Вас би следвало да знае това!), имало и доста хора, които се удържали, намерили нравствена сила и не ръкопляскали, но мерзавците ръкопляскали, то си се знае, това си е в редът на нещата у Нашенско. Същите тия пак ще ръкопляскат когато директорката, на която сега се умилкват като кученца, си отиде един ден опозорена от училището – и, респективно, ще ръкопляскат умилително на новия властелин. Те винаги са готови да ръкопляскат. От същия човешки тип, в скоби казано, са били ония, които са ходили навремето да играят ръченица върху пресния гроб на Стамболов, а някои, за да покажат колко са смели, направили и нещо друго, което е останало в историята: те, видите ли, клекнали и (с извинение!), представяте ли си, срали върху пресния гроб на великия държавник (съсечен с ятаган наскоро от български душмани в центъра на София)!!! Не знам защо се сетих за тази многопоказателна случка, но, съгласете се, има някакво родство между тия психологически нашенски явления, явления на така причудливия български живот. Що не направите нещо подобно – за да влезете и Вий в историята, докторант Узунов?! До този момент издишате, я вижте какви бабаитски подвизи са правили Ваште предшественици?! Много още мога да пиша, но спирам, за да не Ви затрудня да четете; Вие сте си зает най-вероятно да четете стиховете на Вашите доценти-преки-началници! И да пишете стихове по техен адрес, предполагам, и това правите, признайте си де! Каквото щете пишете и правете. Има свобода! Тук един фен подхвърли, че Вие и такива като Вас, дето така неистово се радват в този момент и хихикат, се били радвали и хихикали по политически причини, Вий какво ще кажете по повод на това, а, докторант Узунов? Дали пък не е истина това, че Вие лично ме мразите толкова тъкмо по най-банални политически причини?! щот обиждам тъй милия на сърцето Ви комунизъм? Тази ли е истината, докторанте? Не можете да ми простите, че не съм комуноид като Вас, дали пък това не разгадава загадката на Вашите страдания? Ето, питам Ви, интересно ми е как ще реагирате. Аз лично имам своя теория по този въпрос, но засега ще я запазя в тайна. Ето, прочее, какво пише една Ваша другарка по съдба, признанието й е поразително прочувствено, трогателно даже, ето, четете, щот и тя е преживяла такива танталови мъки както Вас самия: Ръкоплясканията са вследствие на мъките, които преживяхме с Вас, г-н

22 Грънчаров, с множеството конфликти, които създавахте, вместо да градите! С множеството предложения за наказания на ученици, на които уж, казвате, че искате да развивате. Аз лично не ръкоплясках... Не от страх, а от погнуса, защото, годината свърши, учениците ни не знаят нищо по философски цикъл, защото вие 6 месеца писахте писма до различни институции и се разправяхте с Директора. Никога няма да пораснете бъдете богоподобен и се смятайте за безгрешен, във вашия блог не видях и една ваша грешка, винаги другите са виновни... Радвам се, че напуснахте нашето училище. Бъдете здрав. Това ми е написаха тази чувствителна душа. Която е Ваша родствена душа – и Ваша сестра по страдания и непоносими мъки, все заради мен, злодея! Като казах "сестра" се сетих: Вие почнахте ли веч да гоните момите, а, докторант Узунов? Май дружки сте започнали да ги гоните, гледам продължавате да сте все тъй неадекватен. Аз като психолог Ви казах и повтарям: докато на намерите една мома, която да Ви утеши, край няма да имат душевните Ви мъки! Послушайте ме, намерете си една дащна мома – и ще мирясате! Успехи Ви желая! И пишете пак. Аз, знаете, много се интересувам от феноменални психични явления като Вас... С поздрав: Ангел Грънчаров ЧУДО НЕВИЖДАНО: ЧИТАТЕЛ СЕ ОПЛАКВА, ЧЕ НИЩО НЕ МОЖЕ ДА ВИДИ В БЛОГА МИ, ПУБЛИКАЦИИТЕ ОТ ПОСЛЕДНАТА СЕДМИЦА ПРИ НЕГО ИЗОБЩО НЕ ИЗЛИЗАЛИ!

П. каза: Как си, Ангеле? Вече една седмица не пишеш. Всичко наред ли е при Тебе? Успех! П. А.Грънчаров каза: Здравей, как така да не пиша? Постоянно пиша в блога си. Влез там и всичко ще разбереш? А ти как си? Щото ми се вижда чудно как така не си забелязал какво пиша в блога ми? Или си забравил адреса на блога ми? :-)

"цензуровисти" ли? :-) Много им отива туй прозвище обаче – радетели на цензурата, а пък фюрерът им – пръв цензор години наред, пръв подлизурко на властващите, сега пък се изживява като "борец срещу цензурата" и като "борец за народни правдини", егати пошлостта, егати гнусотията!

П. каза: Това, което намирам в "Хуманус", е от миналата сряда. Къде са нещата след тази дата? А.Грънчаров каза: Защо така? :-( Не мога да разбера нищо. От миналата сряда насам съм написал сума ти работи, има и големи новини, а ти нищичко да не можеш да видиш?! Опитай пак ето тук. Да не е станало нещо с компютъра ти? Тия неща не излизат ли: (И му копирах всичко, дето излиза в блога напоследък.) Как обаче е възможно това: този човек да не може да види публикациите в блога ми от последните дни? Аз самият ги виждам, предполагам, и други хора ги виждат, щото идват в блога, коментират и пр., а пък той да не ги вижда? Има ли хора специалисти, разбирачи на работите в тази област, които да ми обяснят как е възможно такова едно чудо-невиждано? А може би никой не вижда тия публикации, а само аз ги виждам? Чакай да питам и други хора да кажат виждат ли те нещо? Да не е прихванал този човек някакъв вирус, който да не му позволява да вижда какво излиза в блога на Ангел Грънчаров? дали някой хакер пък не измисли "антигрънчаровистки вирус"?! :-) Дали пък по някакъв начин на моя приятел по някакъв начин не му е наложена цензура? (Та вече и цензуровистка партия си имаме веке!) Моля, помогнете ми да разбера как е възможно да се получи такова нещо при този човек?! КАК ЧОВЕК ДА НЕ СЕ ИЗПЪЛНИ С ЧУВСТВО ЗА НАЦИОНАЛНА ГОРДОСТ ПРИ ВИДА НА ТИЯ ТОЛКОВА МИЛИ РОДНИ КАРТИНКИ НАПОСЛЕДЪК?!

От снощи с един читател на блога ми водим следната озадачаваща кореспонденция на имейла, поставяща доста въпроси; аз лично, признавам си, с такова чудо не съм се сблъсквал: този човек твърди, че от миналата сряда нищичко не било излизало в блога ми, и то при положение, че аз изобщо не съм прекъсвал да го водя, напротив, напоследък в блога ми излизат по няколко публикации всеки ден?! Та ето какво си казахме, загадката, поне за мен, е пълна:

Да, ама ето, ще му излезе прозвището ЦЕНЗУРОВИСТ, цензурист, а ЦЕНЗУРАК (подобно на гербовак) дали пък не е поудачно? Смешна работа, едно име на партията си не можаха да измислят като хората. Явно искат да покажат, че у нас всичко е възможно. Явно искат да сбъднат байганювото пророчество: у нас дори и магаре да предложиш за (евро)депутат, и магаре (евро)депутат ще стане! Калигула в древния Рим назначил в Сената своя кон, да, коня си направил сенатор, а Бареков у Нашенско магаре иска да натика в (евро) Парламента, а пък после сума ти магарета да вкара и у нашио Парламент. Виждате ли колко сме напреднали ний, българите? Как човек да не се изпълни с чувство за национална гордост при вида на тия толкова мили родни картинки напоследък?! ДИРЕКТОРКА УВОЛНИ НЕСГОВОРЧИВ УЧИТЕЛ ЗА ДА ОСИГУРИ ХУБАВИ ОЦЕНКИ НА ПРИБЛИЖЕНИ УЧЕНИЦИ В КРАЯ НА УЧЕБНАТА ГОДИНА! сряда, 21 май 2014 г.

Веке и цензуровистка партия си имаме!!! Как да наричаме барековците,

По събитията от последните дни, свързани с уволнението ми от ПГЕЕПловдив по изцяло смехотворни мотиви публикувах доста текстове, като се почне от Заповедта за уволнението ми от ПГЕЕПловдив, станало предпразнично днес, според тъй човеколюбивия обичай на директорката Ст. Анастасова, по които много хора се изказаха, споделиха своето

23 възприятие, изразиха позицията си. Сред мислите, изразени в тия коментари, има и доста интересни и важни моменти, дори факти, разноречиви, но точно затова са и така показателни; с оглед да запазя този "матр`ьял" решавам да го оформя в диалогична (дискусионна) форма и да публикувам всичко на по-добро място; ето първата такава публикация, съдържаща коментарите под означения по-горе постинг; скоро ще оформя и коментарите под останалите публикации, тъй като съдържат неоценимо богат психологически и нравствен смисъл:

29 коментара: Анонимен каза: От името на целия учителски колектив, от името на синдикалното ръководство, а също и от името на найсъзнателните ученици в нашето училище с позволявам да поздравя уважаемата директорка на училището госпожа Анастасова за смелата и достойна постъпка да уволни този човек, недостоен да бъде учител, който петнеше репутацията на нашето училище! Браво, госпожо Анастасова, макар уволнението му да закъсня доста, но Вие сте етичен човек и направихте всичко възможно за да го приобщите към колектива, безуспешно, този човек просто няма нужните качества да бъде учител, но най-вече няма изискващия се за това морал. Грънчаров, засрами се най-сетне, след като си получи заслуженото, спри да пишеш повече срещу училището, с което вече нямаш нищо общо! Но хората разбират всичко, ето, получи си заслуженото и справедливо наказание, найпосле колектива на ПГЕЕ, нашето елитно училище, ще си отдъхне от теб! Анонимен каза: Г-н Грънчаров, истинският мотив за уволнението ви е политически. Тази директорка е кукла на конци и изпълнява политическа поръчка в тормоза си над вас. Вие сте известен политически коментатор, безкомпромисен спрямо цялата корумпирана политическа класа и особено срещу ГЕРБ, чийто министър на образованието назначи Анастасова на поста директор. Изглежда Вашето открито писмо до Бойко Борисов е било капката и е повлияло съответните органи да натиснат копчето за уволнението ви и ето, тази калинка мигновено го изпълни. Аз обаче по-глупави мотиви за уволнение не съм срещал понеже ви

познавам отдавна, вие сте мой учител. Тя ви определя като "некадърен", което е смешно и тъпо за всички, които Ви познават. Нищо, Вие ще спечелите делото и ще се върнете в училището, а Анастасова прочута некадърница не само като директор но и като учителка (преподавала ми е), скоро ще бъде изгонена опозорена от училището. САНДО каза: Българските закони не предвиждат ли писмено предупреждение, срок? Няма ли някакви предварителни санкции преди да ти отрежат главата? Мъмрене, среща с по-горни инстанции? Не са ли ти предлагали стажове за адаптиране към определени условия на работа, за да можеш евентуално да се справиш с определени трудности (ако имаш такива, което може да се случи на абсолютно всеки учител!) Знам, че не си падаш по подобни организации, но няма ли учителски синдикат, който да озаптява подобни форми на авторитаризъм? И защо в писмото на директорката има грешки?!? Не мисля, че е спазила цялата процедура, така че виж с вещо лице как можеш да й направиш една операция "Багратион" ;-) Анонимен каза: taia nekadarnica anastasova obiavila gran4arov za nekadarnik kakva naglost samo! Анонимен каза: всички тия проблеми с ученици са нагласени от самата директорка тя ги е подбуждала да му правят проблеми за да си "докаже" целта и да си изпълни задачата Анонимен каза: Аанастасова е болна няма ли кой да я съжали и да я заведе на лекар? Томи Томев каза: Прекалено много причини за едно уволнение. Когато някой посочва много причини за едно свое действие,това означава,че няма истински мотиви за действието си. Тотю каза: Много е жалко, че се стигна дотук. Аз бях останал с впечатлението, е конфликтите са се уталожили, а то... Относно тахикардията - когато човек наплиска лицето си със студена вода, ритъмът се забавя. Опитайте! Анонимен каза: С тази своя постъпка въпросната директорка показва че за нея няма никакво значение нивото на обучение на учениците след като уволнява един изявен и талантлив преподавател, за нея очевидно има значение само жаждата за отмъщение. С което тя подписва смъртния си акт като директор. Ж.А. каза: Ангеле, да не ти пука: гръмотевиците удрят по най-високите дървета, не по храсталаците! Поздравявам те за приз-

нанието, че си високо, издръжливо на гръмотевиците дърво, а не дребен храст. А пък другарката, която се изживява като богиня, хвърляща мълнии, скоро ще съжалява че се е захващала за тази работа. Която не и е по силите. Твой приятел Ж.А. Анонимен каза: Доживях да видя, Грънч уволнен 1 година преди завършване// :))) Даниела Йорданова каза: От един час се чудя какъв коментар да напиша, но не мога. Просто нямам думи. Или по точно имам. Ангеле, „МАЙНАТА ИМ НА ЧЕРВЕНИТЕ БОКЛУЦИ И РУСКИ ПУТИНОПОЛОНИЦИ! Съжалявам за речника си, но това е прекалено. Абе страшно "основателни" мотиви за да бъдеш уволнен... Анонимен каза: Най-интересното е като гледам това, че повечето от "доказателствата" на Анастасова за "некадърността" на Грънчаров си ги е писала тя самата, имам предвид "констативните протоколи" за нейните посещения на часове по философия. Най-вероятно по нейно внушение са и "жалбите" на родители и ученици. Един администратор, който иска да се разправи с преподавател, има само този начин да "докаже" това, което му се иска, което му трябва. Като няма аргументи, какво пречи да си ги съчини и изобрети сам. Според мен висшестоящите инстанции трябва да се намесят в случая защото когато съдът те върне на работа тогава кой ще плаща паричните ти обезщетения? Ако ги плаща осъдената директорка от джоба си разбирам, но обикновено ги плаща бюджета. На Калин Христов кой ще плати обезщетенията като се върне тия дни? Тези въпроси трябва да ги поставят хората, които се ощетени, именно работещите в ПГЕЕ, но смеят ли да го направят? Ангел Грънчаров е уволнен за всяване на пълно послушание е страх у колектива. Пак аргумент за незабавна намеса на висшестоящите инстанции, които са назначили директорката и носят пълна отговорност за неправомерните и действия. А. от Австралия каза: И моето сърДце биеше със 150 когато ме уволниха в BG (1992) от последната ми работа... С помощта за безработица за 6 месеца напълних (дори не догоре) резервоарчето на примитивната си Лада... Много ме е яд на BG, това петно нeма да оцелее още дълго така, тия гадини никой нема да търпи, мисля си... Но е жалко че си там.. Èби им майката, имаш и други възможности, Бог не ни оставя в трудни моменти, това знам аз... И аз се изненадах от тая заповед за уволнение, не я очаквах, но това са бълхарите, едно гадно и робско племе...

24 Сам видя колко балкански говеда разбират от философия, нали? Никога немаше да те уволнят за това в Америка БЕЗ ПОНЕ 15++ СРЕЩИ С ТЕБ ЗА ДА РАЗБЕРАТ КАКВО ИСКАШ... Ангел Грънчаров каза: Благодаря за отзивите, независимо от какъв характер са! Сандо, основното в моята борба (тук това нещо го наричат "конфликти"!) с администрацията в тия паметни три години беше да предизвикам някакъв демократичен дебат, т.е. да спомогна за пораждането на демократична общност в това иначе наистина елитно училище в Пловдив, което обаче администрацията разсипва колкото й стигат силите. Е, не успях да предизвикам дебат вътре в училището, администрацията мълча злобно три години, за сметна на това обаче ме обяви за враг и направи нужното да подготви лелеяната цел: отстраняване на "смутителя на спокойствието", на нарушителя на презряната идилия. Ти живееш във Франция и изглежда си позабравил как е у нас, промяна никаква няма и не се предвижда да има, нищо че сме уж в ЕС, говоря за психологическата настройка, за отношенията началник-подчинени на нисше ниво; тук, в тия общности, 10 ноември 1989 г. още не е дошъл, сиреч, началникът е не само пълновластен диктатор, но е и нещо като божество. Та никакви разговори не сме водили за преодоляване на различията, въпреки моите опити; по тази причина аз бях принуден да изнеса дебата извън самата общност, именно чрез блога си, предизвиквайки голямата общност, общественото мнение. По обратен път сега дебат вече има, ала специфичен: в училището всички разговарят за случващото се, ала само шепнешком, на четири очи, не публично, абе всичко е както си беше у нас в годините преди 1989 г. Никога не съм вярвал, че тия същите отношения си стоят консервирани и при подходящите условия (примерно назадничаво мислещ или обременен от стереотипите на миналото началник) ще се възпроизведат в толкова отвратителен вид. Ето, на директорката, примерно, сега не й пука, че сипва масло в конфликта чрез уволнението ми непосредствено преди приемната кампания за нови ученици в училището, тия скандали могат да отблъснат много хора, но явно за нея това няма значение, а единствено значение има, както се изразява един коментиращ по-горе, нейната жажда за мъст. Най-интересното е, че по закон директорката е длъжна да ми създава специални условия, предвид това, че съм инвалидизиран, е, тя показа обаче лицето си: никаква човечност на подхода си, ето това според мен е най-интересното. Абе имаме си "модерно мислеща" директорка, няма що... карай, да и берат срама тези, които са я назначавали, и които още я търпят...

Ангел Грънчаров каза: Няма страшно, мой далечен австралийски събеседнико, казусът е прекалено интересен, аз лично не съм очаквал друга развръзка, затуй изобщо не съм изненадан от случилото се днес; понеже съм психолог отдавна знаех найпотайните мисли на многоуважаемата и иначе тъй искрена (за разбиращите) административна особа. Тя мен специално не може да ме излъже за нищо, това е една от причините да съм й така неудобен. Та по тази причина не съм изненадан от този неин ход, даже се чудя защо избра толкова неподходящ момент за уволнението ми. Ето, има само един месец до края на годината, защо не изчака малко да завърши годината? Искаш ли да ти кажа защо не изчака? Причината е проста: понеже има някои нейни приближени активистки и активисти (нали едно време имаше "комсомолски актив", е, и сега има!), които при мен трудно ще изкарат отлични оценки, е, директорката, за да направи услуга на протежетата си, направо уволнява несговорчивия преподавател, сега сфащаш ли защо постъпи така? Преди три години пак постъпи по същия начин, отстрани ме два месеца преди края на годината от преподаване в класове, в които директорката имаше най-много приближени, все от тази каста на приближените до дирекцията активистки и активисти. Ето я злоупотребата с власт в открит, с нищо неприкрит вид. Уволняваш учителя за да осигуриш хубави оценки на въпросните активни и близки на дирекцията активисти! У нас, видно е, всичко е възможно, такава е системата на пълното директорско всевластие. Ето затова е потребен изцяло нов закон за образованието. Ето обаче кои са силите, които правят невъзможно приемането му: вездесъщата пълновластна бюрокрацияадминистрация, като се тръгне от министерството и се стигне до последния умиращ от скука директор на селско училище. Така стоят нещата у Нашенско. Напредък никакъв няма и не се предвижда да има... ами ти си го знаеш това де, що ли ти го казвам и пиша?!

A. от Австралия каза: За мен заповед за уволнение от MOH с правописни грешки е някакво порно... Но цяла BG е порно... Тоя мухъл, писал заповедта, не мое ли да напише правилно “депозираните” вместо депозиранитие… Явно не мое... Наричат те “Лицето Ангел Грънчаров”… Това че те наричат така ми прилича на обвинителен процес на Вишински... Следва разстрел от взвод социалистически мижитурки с винтовки, стрелящи под 30 метра, затова разстрела да е по-наблизо, OK другари комуноиди? (Партията след 150 години ще усъвършенства винтовката да стреля 10 метра по-нататък, ОК?)

Hе притежава умения и активност, за да може дискусиуята в неговите учебни часове да придобие философски

характер. Ха-ха, сигурно курва Анастасова или курвoминистъркатa притежават тези умения??...

A “дискусията” придобива тъп характер – че иначе калъфите-родители нема да се ориентират кво става и ще се скрият под масите кат през турско... (кълъф = kılıf = турска дума)... Кара учениците да се чувстват незнаещи (тука нема ли запетая, алоооо МОH малоумен?) неразбиращи, като ги подценява. Ми те са незнаещи, но нахални задници, а и знаят всичко за менструацията и последните чалга хитове, нали? Не създава атмосфера на диалогичност и конструктивно общуване. То с тия фръцливи ебливи шилета с ум на кокошка искам да видя кой ще създаде тая атмосфера!... Кво е тва оплакване от Светлана Кузягина, това Бълхария ли е или Московска област?? Тая кратуна мое ли да говори дори елементарен бълxарски език, че да се оплаче?? Или в BG може да се оплакваш и на руски!?? Докторант Узунов каза: Тоя катил от Австралия що не си гледа Австралия ами се меси в нашите домашни проблеми? Как може да пише толкова безкултурно и цинично?! Но какво се чудя такива са на Грънчаров събеседниците – чалгари като него самия! Грънчаров, поздравявам те за уволнението ти! Сега вече имаш пълна свобода да си философстваш без да вредиш никому. Философствай си в блога и никой няма да ти обръща внимание. А в българско училище такива като теб нямат място. Все още училището ни трябва да остане остров на култура. Анонимен каза: Голям гаф е направила тази директорка, "мотивите" и за уволнение са смешни (липсват такива, щото това, което е написала, са тълкувания, спорни оценки, а не факти!), което означава, че всеки уважаващ се съд ще отмени глупавата и заповед. Как пък не се сети да пита някой грамотен юрист как да си напише заповедта? Анонимен каза: КОМУНИСТИТЕ СА ВИНОВНИ!!!

Dimo Tirkov каза: sugaliavam naistina oshte povece ako pricinata e vremeto prekarano v FB niakoi osobi ne spirat da se drazniat i zavigdat na po-golemite ot tiax... uspexi ottuk-natatuk! Анонимен каза: Лицето да бъде изпратено в Белене!

25 Milen Raytchev каза: Текстът на заповедта е интересно четиво. :-) Съжалявам за случилото се. Успех за в бъдеще...

To live free society must have a "critical mass" of individuals who know what freedom is.

Анонимен каза: Тази дама, директорката, дали не е била дрогирана като е писала тия глупости в заповедта си? О, простете, найвероятно тя е била дрогирана с най-силната дрога - дрогата на глупостта :-) И на завистта също. Те са опасна смес...

ЕТО КАКВО ПРАВИ ТРАДИЦИОННОТО УЧИЛИЩЕ: УНИФИЦИРА "МАТР`ЬЯЛА"

А. от Австралия каза: Ха, шушумигата искала добри оценки за приближените си и затова те уволнила: ето за това не се бях сетил – малко съм изключил от корупционните техники! Ха-ха, така ме развали Западът! :-) Анонимен каза: Грънчаров тази безподобна лицемерка и лъжкиня Анастасова те е бъзнала в заповедта си точно там, където си най-добър! Трябва да и се признае кинжалът и пронизва жестоко. Тази садистка умее само това. Анонимен каза: Недей си пищи сам коментари уе олигофрен. Ти вече не си фактор! БЪДЕТЕ ФИЛОСОФИ, ГОСПОДА! сряда, 21 май 2014 г. Животът е броеница от дребни нещастия, чиито зърна философът премята с насмешка. Бъдете философи, господа! Из "Тримата мускетари", Атос

Цитира: Петър Каменов, мой добър приятел от Монтана (не щата на САЩ, а областния град в България) ТАЗИ МИСЪЛ НА НЕЗАБРАВИМАТА ЛЕДИ ТАЧЪР, ПУСНАТА ОТ МЕН ПРЕДИ ДВЕ ГОДИНИ, ПРОДЪЛЖАВА ДА ОБИКАЛЯ ФЕЙСБУК И ДА ПЕЧЕЛИ СЪРЦАТА НА ХОРАТА!

БИДЕЙКИ ВЕЧЕ ИЗЦЯЛО СВОБОДЕН ЧОВЕК, ДНЕС СЕ РАЗХОЖДАХ В РАЙОНА НА ГРЕБНАТА БАЗА В ПЛОВДИВ сряда, 21 май 2014 г.

26 Приятели от Фейсбук са ме включили в групата Промяна в образованието СЕГА! (затворена, което значи, че самата група всеки може да се вижда, но мненията в нея не всеки може да ги чете, а само участващите). Ето тук пък се намира текстът на декларацията за ОТХВЪРЛЯНЕ НА АВТОРИТАРНИЯ МОДЕЛ И УСТАНОВЯВАНЕ НА ПЛУРАЛИЗЪМ, която подкрепих с подписа си. Всеки може да се присъедини към нея, за което призовавам. Понеже текстът на тази декларация заслужава да бъде прочетен от повече хора, позволявам си да го препубликувам и в своя блог: Движение на граждани за незабавно привеждане на образованието в съгласие с конституционните принципи на гарантирана свобода на това фундаментално гражданско право. Можете да подпишете декларацията (текстът следва тук) и да се включите в разпространението на призива: ПРОМЯНА В ОБРАЗОВАНИЕТО СЕГА! За незабавна промяна в образованието не е нужен нов закон. Достатъчно е да се прилага Конституцията непротиворечиво и всяко действие в образованието да се съобразява приоритетно със същността на образованието като неотменимо гражданско право и с принципите на субсидиарността и демократичността при взимането на решения. Най-важната промяна може да бъде предприета незабавно и подкрепена от всички без оглед на партийна принадлежност и политически убеждения, а именно:

УСТАНОВЯВАНЕ НА ПЛУРАЛИЗЪМ И ОТХВЪРЛЯНЕ НА АВТОРИТАРНИЯ МОДЕЛ НА ОБРАЗОВАНИЕ

ИНИЦИАТИВА НА НАЦИОНАЛНА МРЕЖА НА РОДИТЕЛИТЕ ЗА ПРОМЯНА НА ОБРАЗОВАНИЕТО СЕГА!

Няма един единствен „правилен” модел на образование. За да има развитие трябва да съществува разнообразие. Ролята на държавата е да бъде гарант за равнопоставен достъп, а не гарант за развитие и качество. Развитието и качеството са плод на плуралистичната дейност на гражданското общество и професионалната общност. Плурализъм означава образователните форми, учебното съдържание и учебните планове, сертифициращите и валидиращи системи и образователните стандарти да може да бъдат свободно създавани, избирани и доказвани от участниците в образователния процес. Плурализмът в образованието е в основата на желаното от всички възстановяване на отговорността (решенията да се взимат от тези, които носят последствията

27 от тях) на всички нива в образователната система: — Възстановяване на родителската отговорност. Участието на родителите в управлението на училищата и реалното училищно самоуправление на общинско ниво е гаранция за качество на образованието и за прозрачност и ефективност на управлението.

— Възстановяване на учителската отговорност. Гарантиране на свободата на учителите да прилагат индивидуален подход (индивидуална учебна програма), динамична организация на учебния процес и иновации в образованието.

— Реабилитиране на ученика като човешко същество с достойнство и граждански права. Гарантиране на участието на ученика във взимането на решенията относно собственото му образование и на възможността за активен избор навсякъде, където ученикът е компетентен.

— Недискриминативно и прозрачно финансиране на образованието. Въвеждане на механизми за равнопоставено финансиране на основното и средното образование на всички ученици, независимо от избора на образователна форма и вид образование. Преход към система на финансиране на образованието, при която отговорността за изразходването на парите е у този, за чието образование се плаща.

СИСТЕМАТА Е БЕЗПОЩАДНА И БЕЗЧОВЕЧНА, Е, АЗ СМЯТАМ, ЧЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕ РАЗРУШЕНА И МАХНАТА, А ВЕРИГИТЕ Й ТРЯБВА БЪДАТ СЧУПЕНИ! петък, 30 май 2014 г. На едно място във Фейсбук, където съобщих за уволнението си, се изказаха много хора, но ето че напоследък с г-жа Мария Василева започнахме дискусия по

един много важен за мен въпрос: какво да правя оттук-нататък, как да постъпя? Та има добрината да ми каже много ценни за мен неща, съветва ме в общи линии да постъпя по християнски, без жажда за мъст и за реванш, което е много разумно и мъдро; това усили моите колебания. Но и засили в същото време увереността ми, че съм длъжен да се боря; ето какво си казахме в тази връзка до момента:

Maria Vassileva каза: Ръкоплясканията (с които част от "колектива на ПГЕЕПловдив" е посрещнала вестта за моето уволнение, бел. моя, А.Г.) освен за страх от отмъщение от страна на директорите, освен че е пригласяне на силните на деня с цел извличане ползи от ситуацията, говори за завист и за омраза към Вас, господин Грънчаров. ТЕЗИ ДРЕБНИ ЖАЛКИ ДУШИЦИ искат да бъдат начетени и свободни като Вас, знаят, че сте прав, но нямат куража да бъдат свободни хора, а умни няма никакъв шанс да станат – затова ги обзема гняв и злоба. Ръкопляскат! Ето вече няма кой да им напомня колко грешат, колко не са в крак с времето, колко трябва да се променят, колко незаслужено получават заплатите си, в какво унизително положение са на пълна зависимост от шефове те си, колко не са на висотата на положението си като учители, възпитатели и хора, мислещи със собствената си глава. Сега ще си вървят по указателните знаци, ще мързелуват ведно с учениците, ще се правят на велики. Вие сте нормален човек, г-н Грънчаров: защо искате да се върнете в тази отровена среда? Не можете да ги промените, нито да ги накажете в тази страна. Аз не бих им отмъщавала, не бих ги съдила. Не хвърляме бисери на свинете, не е наша грижа да се занимаваме с плявата. Или греша? Ангел Грънчаров каза: Уважаема госпожо Василева, поставяте ме пред труден избор. Ще мисля по него много – понеже с думите си напипвате същината на проблема. Наистина, от тази гледна точка има ли смисъл да искам да се върна? Не трябва ли да махна с ръка и да се откажа да търся реванш, пък било и само морален? Ако се откажа обаче, това ще означава, че възприемам положението за безнадеждно, а аз не знам защо така съм устроен, но смятам, че надежда

винаги има. Сигурно съм най-наивен идеалист или романтик? Но така смятам. От друга страна не ми се ще да оставя това училище, което вече смятам за свое (15 години почти съм работил в него) на въпросната властваща особа, която, както е подкарала неща, скоро ще го съсипе съвсем. Щото няма някакви особени морални скрупули и си прави каквото й скимне. А така не може. Светът днес вече следва да е друг. Хората ще разберат, учениците също, вярно, не всички, но убеден съм, че мнозинството и сега разбира нещата – и независимо че глухо мълчат, тяхното мълчание е оглушително. Системата е безпощадна и безчовечна, е, аз смятам, че трябва да бъде разрушена и махната, веригите й трябва бъдат счупени; така повече не може да продължава. Каза го анализаторът Е. Дайнов: съществуването на нашата образователна система този си вид застрашава националната ни сигурност! Ето защо ако такива като мен дезертират от отговорността си, какво тогава ще стане с българското образование?! Вярно, ако се върна, аз няма да издържа, ще рухна здравословно, цяло чудо е че при ужасните условия Бог ме запази цели 3 години при всекидневния терор и тормоз на самовластницата. Самодържицата. Аз съм демократично мислещ човек и трябва да се върна за да спомогна за промяната. Това училище не заслужава жалката участ, която му готви котерията около сегашната му директорка. Много хора, работили преди в училището, ме подкрепят с каквото могат, чувствам симпатията и на много хора, които и сега работят там. Да, обаче реална подкрепа почти не получих. Още двама-трима да имаше като мен, то тази директорка отдавна да си беше отишла; да, ама не. Знаете как е у нас, в Българско: сеирджии колкото щеш, достойните и немалодушни хора са кът. Това, за жалост, е положението. Ще видим. Ще мисля по нравствената дилема, която ми поставихте. Заслужава си. Още не съм направил своя избор. Въпреки че днес бях при адвокат и му дадох поръчка да завежда дело. Изглежда, като познавам себе си, ще стане така: няма да се оттегля позорно, няма да дезертирам. Ще търся правдата до последно. При всички жертви. Истината и свободата са ценности, заради които си заслужава човек да жертва и живота си. Нека да звучи патетично и дразнещо, но аз така мисля. В това аз вярвам. Няма да живея унизено, няма да живея на колене. Няма да допусна самозванци да се разпореждат със съдбите ни. Няма да спомагам некадърници да ни управляват и да се гаврят с нас. Време е да се съпротивляваме по всички линии - за да се отървем от тази напаст, която съсипа България и още я мачка.

28 Maria Vassileva каза: Аз също не съм сигурна в правилността на това, което написах, затова завърших с въпроса "Греша ли?". Мисля по въпроса и не ми дава мира. Ако се върнете в училище, спечелил делото, сам казвате, ще рухнете здравословно. Вашето тяло е храм на Бога, се казва в един цитат на Библията. От това следва че трябва да го пазим, да не го излагаме на опасности. В друг цитат се казва да бъдем хитри като змиите. Защо като змиите? Може би защото те се изплъзват набързо когато ги дебне опасности – така съумяват да се съхранят. В едно от първите произведения на френската литература – "Песента на Ролан" – двама смели рицари приятели, Ролан и Оливие, имат различна съдба. Единият, Оливие, се хвърля безразсъдно смело в битките от вярност и любов към краля Шарлемань и така се обрича сам на смърт още в първата битка. Ролан е поразумен и успява да доведе войната до победен край за Франция. От друга страна мисля че трябва да оставим Бог да въздава справедливост и да съди, а ние трябва да се молим за враговете си и да обичаме неприятелите си, да прощаваме. Това е много трудно, но желанието за мъст май не е свойствено за християните. Такива мисли ме водиха когато написах че не бих завела дело. Аз, за разлика от Вас не мисля че хора като колегите Ви и директорите могат да се променят. Те така са възпитани от своите родители и ще си останат ненужна "плява", която Бог няма да употреби, а ще изгори. Не знам дали като им даваме уроци ще се осъзнаят. Силно се съмнявам. Иначе съм съгласна с Вас че не трябва да се унижаваме, да се примиряваме, да отстъпваме и всичко останало в интерес на човешките права и така скъпата свобода. Не ви съветвам нищо – защото аз самата не съм сигурна дали съм права; исках специално да уточня това. Дано някой читател на блога знае отговора и го напише тук.

Ангел Грънчаров каза: Да, напълно Ви разбирам, има много разумност и мъдрост в думите Ви. Вероятно много съм деформиран от Системата (все пак някак съм й служил повече от 30 години, това няма начин да не ми се е отразило!), щом в момента съм склонен да продължа борбата с оглед да постигна реванш (чрез съда). Минават ми мисли за въздаване на справедливост, за

това, че не бива да позволяваме други, непричастни на истинския смисъл на образованието, да се разпореждат в българските училища сякаш са им бащиния – от което страдат и са ощетени учениците, нашите деца и внуци. Да даде обаче човек нравствен или християнски пример чрез философията за непротивене на злото пак си има своя пребогат смисъл, вярно, такова едно поведение ще бъде посрещнато с презрителни усмивки от душителите на свободата, от нейните врагове, които сега тържествуват, а ако декларирам, че се отказвам от борба, че дезертирам (пък макар и по морални, по християнски подбуди) нищо чудна да вдигнат и банкет за отпразнуване на безразделното си вечно господство и тържество. Голяма работа че ще празнуват – ще си рече някой: на теб нали съвестта ти е чиста?! Да, обаче това означава, че ний, хората, дето сме причастни на един чист духовен свят, даваме тукашния, материалния, "реалния" свят под аренда, във владение на мерзавците, те изцяло да си разиграват коня тука, а пък ний ще емигрираме, ще избягаме, ще се скрием в другия, в духовния свят, който те смятат за илюзия, за израз на наивност, за крещяща глупост и пр. Как така да им отстъпим "действителния свят", вярно, той по начало си е техен, те за друг свят и не подозират, че съществува, камо ли пък да вярват, а пък ние да се опозорим с бягство, се дезертиране, с капитулация?! Та нали те ще се радват безкрайно на такова едно според тях изцяло глупаво и малодушно поведение. Вярно, в крайна сметка духовният свят и истината ще надделеят, но аз се питам: как може да стане това, ако всички ние, дето сме негови пратеници и служители тук, в тукашния свят, не подкрепим с нещичко неговото налагане, ако проявим малодушие, ако избягаме с оглед да се съхраним?! Ето коварството на проблема, който обсъждаме. Затова съм така раздвоен след Вашите думи, в които има много мъдрост – и за които Ви благодаря! А решение ще трябва да взема съвсем скоро. Аз вече подех работата по завеждане на дело в съда. Ще ми се да доведа битката докрай. Има и такава възможност: да спечеля делото, да се върна за един ден, да произнеса едно слово и да напусна сам. Ще каже някой – това е глупаво. Да, обаче аз зная, че в това училище има много достойни хора, въпреки че сега са поставени в крайно унизителна ситуация – учители, ученици, служители. Много от родителите също разбират ситуацията и аз всеки ден получавам знаци на подкрепа от тях. Авторитарната директорка след моето уволнение си осигури пълна хегемония. Качеството на образованието на младите е последната й грижа. Тя има еднаединствена грижа: да угажда на висшестоящите, да брани Системата, та да векува в

нея. Е, аз пък смятам, че няма тия права, че е сбъркала, дето се казва, епохата. Не трябва на такива да се позволява да се разгащват изцяло и да се гаврят с нас, водени от чувството за ненаказуемост. Кой ще им покаже, че така не може, ако не аз? Дето вече, тъй да се каже, съм се обрекъл и пожертвал – и както толкова повече мога да загубя?! Може би това е моята задача в този момент, моята мисия, която Бог ми възлага, а аз да избягам позорно, да се скрия, да дезертирам?! Никога! Бягството някак си не отговаря на темперамента ми. Аз съм борец. Цял живот съм се борил, вярно, не постигнах кой знае какво, но поне си пазих честта. Не се опозорих като други. Не станах слуга никому. Не съм се унижавал. Не съм лазил на колене пред властелините. Не съм им целувал обущата... Е, страдах, бях гонен, но то кой ли не е гонен? Нима Сократ не е гонен? Ами Христос не е ли могъл в най-решаващия момент да се скрие – за да избегне мъките и униженията? Защо отива докрай? Все пак ни е дал пример как в аналогични ситуации подобава да се държим ний, християните, ний, неговите ученици. И Сократ е могъл да избяга от смъртта, но не е избрал тази възможност. Това все нещо говори. Ако и тия, малцината, дето са призвани да се държат докрай не според изискванията на този свят, а на един друг, значително попрекрасен, именно духовния, капитулират без борба, дали тогава всичко няма да се обезсмисли? Та проблемът, вижда се, е голям и сложен. И е вечен. Аз като философ знам едно: когато умът се заплете в неразрешима антиномия, слушай сърцето, слушай съвестта; сърцето няма да те излъже. Е, сърцето ми казва да се боря докрай. Изглежда такава ми е била съдбата. Найвероятно няма да дезертирам от борбата. Познавам себе си. Няма да изневеря на своята личност. Още немного ми остава да живея, нека поне да го направя по достойния начин; глупаво е съвсем накрая да се опозориш и орезилиш... А ЕТО ТОВА НЕ Е ЛИ ПОРЕДНОТО СВИДЕТЕЛСТВО ЗА БАНКРУТА НА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА НИ СИСТЕМА?

29 На времето влязох в университета с петица по литература – падна ми се Вапцаров... Но Вапцаров с основните си произведения и по тема, в която можеш да изразиш познаването си на този автор, ако си на 19 години. Стихотворението "Кино" – което не се учи по програма в гимназиите – е поредният гаф на странната група литературоведи и литературо-чиновници, които очевидно нямат собствени стандарти за да могат да препоръчат такива на средношколци и кандидат-студенти. На първата сесия от кандидатстудентския изпит по литература в Софийския университет тази пролет се падна Ботев – какво по-хубаво би могло да се падне на български младежи, ориентирали се към хуманитарното познание? И резултатът е... над 80 на сто двойки! Не е ли време колегите във Факултета по славянски филологии да си припомнят, че ако скъсаш на изпит 80 на сто от учениците си, всъщност пишеш двойка на себе си. Пишеш "слаб" на литературните анализи, които си произвел с колегите си, пишеш "слаб" на учебниците, които си издал заедно с чиновниците в министерството, пишеш "слаб" на умението си да формулираш и да предлагаш теми, съответстващи на етапа на интелектуално развитие, характерен за хората на 18-19 години... Ще видим какъв ще бъде резултатът от днешните матури, но ако Вапцаровото "Кино" повтори резултатите от темата за Ботев в Софийския университет – екипът от литературни чиновници и експерти, който си е позволил тази ексцентричност категорично трябва да "отиде на кино"... Защото или имаш държава, или нямаш, или имаш образование, или нямаш, или имаш стандарти и администрация, която ги поддържа и налага – или отиваш да се занимаваш с художествена самодейност... Въпреки, че и там не е препоръчително да се свири и рецитира фалшиво. Написа: Ognyan Minchev КРЕЩЯЩО НЕСПРАВЕДЛИВ АКТ НА ДИСКРИМИНАЦИЯ НА ЦЕННОСТНА, ИДЕЙНА, ПРОФЕСИОНАЛНА И ПОЛИТИЧЕСКА ОСНОВА четвъртък, 22 май 2014 г. По текста със заглавие Лек размисъл за смъртта – и за дължимата благодарност за това, че сме живи, писан в деня на моята екзекуция, на моето уволнение като преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив (случило се на 19 май т.г.), се получиха доста отзиви, които ми се ще да бъдат запазени, понеже в тях на места се дискутират важни проблеми; ето какво си казаха дискутиращите, интересно е:

43 коментара: Здравко Алендаров каза: Безрезервна подкрепа от един признателен Ваш ученик! ПГЕЕ губи страшно много!

търся отговорите на онова, което никъде не мога да открия, а именно в философията. За пръв път пътищата ни се пресякоха в у-ще Симон Боливар, но винаги съм вярвала, че пътищата отново се събират някъде във Вселената – просто трябва да попаднеш на точното място. Вие си оставате за мен един велик учител в съвременното образование. Желая Ви късмет в всяко ваше начинание!

Todor Tasev каза: Много добър преподавател! Бях му ученик и наистина преподаваше много кадърно и даваше на учениците свобода по въпросите, които се разглеждаха в часовете! За жалост има много несправедливост на този свят... и този пример е точно такъв!!!! Горе главата и успех за напред!!!

Iaden Van Der Burena каза: Що не ги съдиш тия леваци?

Иван Кръстеняков каза: От това по хубаво няма сега вече може да работите за себе си.

Iglika Mincheva каза: От мен – съчувствие и съпричастност! Пожелавам ви да си намерите по-добра с работа и свестен работодател. Отдавна чета несгодите ви покрай атавистичната даскалица-директор. Моят съвет е да не изпадате в униние или отчаяние, ще използвам като съвет един цитат: „Когато една врата се затваря, друга се отваря, но ние толкова дълго и с разкаяние гледаме в затворената врата, че не виждаме тази, която се отваря за нас.” (Александър Бел) Petar Petrov каза: Бъди жив и здрав, и много вярно си го казал: "Бъдете здрави и се радвайте, че сте живи! Всичко останало са просто подробности. Затуй да благодарим на Онзи, който ни и дал живота, дал ни е и ето този ден, а, възможно е, и утрешния!" Всеки оставил нещо след себе си, рано или късно ще бъде оценено.

Nikolai Sultanov каза: Най-добре е да си намерите работа в частно училище... Там мисля че истински ще се ценят добрите учители... Елисавета Недкова каза: Няма ли да обжалвате уволнението? Николай Дренчев каза: Аз бих ти казал – поздравления! Няма как да продавам на философ философия, но глобално погледнато – за да се отворят множество нови възможности – трябва да затвориш вратите зад себе си.

Mariyana Hristeva каза: Г-н Грънчаров от Вас научих един много важен за мен урок, а той е да гледам на живота по-реално и да

George Dimov каза: Съгласен съм, че ще се отворят други врати. Обявете място и час за среща с учениците, те сами ще идват да споделят. Ефектът ще е върху виновните! Горе главата! Ако, обаче, в евентуално безпаричие се появи дилемата за спиране на нета, обадете се да помагаме!!!

Kractio Chobanov каза: Грънчаров, не падай духом, от 10 ноември до пенсия съм минал два пъти по този ред, а преди три, мен ме уволниха за да назначат дъщерята на партизанин на която обяснявах математика и си взе изпита.

Iglika Mincheva каза: Съдилищата не са решение, директорката е безполезно изкопаемо, с което няма нужда човек да си хаби времето и нервите, вместо да се развива и да работи с младите хора. Така мисля аз. Сигурно може да спечели делото, но дали си струва?

Iaden Van Der Burena каза: Естествено че си струва. Ангел Грънчаров каза: Благодаря на всички за съпричастността, за подкрепата и за добрите думи! Напълно съм съгласен, че всеки край на даден етап от живота отваря нови възможности, в тази смисъл трябва да бъде приветстван. Това е безспорна истина. Изобщо не изживявам станалото като трагедия или катастрофа, не, съжалявам, ако така съм прозвучал. От друга страна, разбира се, аз съм стар боец и ще обжалвам пред съда това репресивно уволнение. Аз днес в лицето на директорката й казах, че има много здраве от мен, но няма да позволя в съвременна България самозабравил се властник от нейния мизерен калибър да си играе по този начин с хората. Ще се срещаме с нея в съда още доста време, понеже аз преди около месец заведох дело срещу нея за клевета и обида. И също така я дадох на

30 Комисията за защита от дискриминация по преди. Представяте ли си сюблимния момент: тази особа си позволи да се възползва от служебното си положение за да ми отмъсти за това, че съм си потърсил правата пред съда, че съм дръзнал да си защитя по съдебен ред честта! Както и да е, такава ми е явно съдбата: сега ми се налага да преподам урок на тази самозабравила се властница, която си мисли, че живеем през 50-те години на ХХ век. да има много здраве от мен, но ще й докажа, че доста се е объркала...

Iglika Mincheva каза: Морално, за удовлетворение на чувството за справедливост, сигурно да. Но с тази жена не виждам как може да работи нормален учител, който се опитва да се освободи от рамките, създадени по времето на соц-а. А такива учители обществото има огромна нужда в момента.

Margarita Kovacheva каза: Горе глaвaтa Грънчaров. Ти си силнa и упоритa личност и ще победиш. Блaгодaря, че те имa. Зaщити честтa си, унищожи тaзи директоркa философски – кaкто сaмо ти можеш. Николай Дренчев каза: Може би трябва по християнски да обърнете гръб на Системата, без да сте спечелил последната битка?! Помислете, че за да преподадете един урок на една директорка – ще лишите от много и то много полезни уроци, много по-достойни ученици! Знам, че има училища, които се ръководят не от администрацията, а от духа на жаждата за познание. И знам, че те, под дърво и камък издирват своите вдъхновени учители. Ангел Грънчаров каза: Това за оттегляне без да се обърна към правосъдието не съм съгласен. А иначе: къде са тия училища, г-н Дренчев? У нас в България има ли вече такива? Николай Дренчев каза: Знам едно в София. Но знам че и вие го знаете :-) Ангел Грънчаров каза: Аз не се сещам кое е то. Наистина. Аз не съм от София. Разбира се, училища, за каквито говорите, са нужни и вероятно ще трябва да си ги направим сами, без да чакаме държавата да благоволи да ни ги предостави.

Iglika Mincheva каза: Г-н Грънчаров има нужда от помощ. Аз лично нямам контакти с училища от нов тип, но съм сигурна, че такива има. Дори и от държавните. В сайта на НМР (Национална мрежа на родителите) и още някои, подкрепящи новите методики на обучение, може да се потърси контакт. Моля всички, които имат идея как да помогнем, да съдействат.

Светлина Маркова каза: Господин Грънчаров. Няма как философът да не е силна личност, няма как философът да не е емоционална личност, няма как философът да не е силно сетивен за справедливостта, честността, добродетелите на чистия човек, няма как да нямате приятели, които Ви подкрепят. Приемете моята подкрепа и знайте, че животът е нещото, за което си струва да се борим. В него изпитваме и радости и лошотии и много красиви мигове и скърбим и обичаме и любим. Днес е трудно, утре ще бъде по-лесно. Горе главата. Вярвайте, има защо !!!

Kristin Cenova каза: Г-н Грънчаров, осъдете ги... Съдът в тази посока е справедлив... Гаратирам Ви... Ще Ви върнат на работа и обезщетят за нанесените морални и материални щети.

Iglika Mincheva каза: И като го върнат, с какво ще се промени ситуацията? С тази директорка друго не го очаква. Помагайте за контакти с хора, свързани с образователната система.

Kristin Cenova каза: Минчева, първото, което е, че ще бъде върнат на работа... второто е, че за времето изгубено от уволнението, ще си получи обезщетението, третото е, че ще му признаят трудов стаж и няма да има прекъсване, третото е, че ще натрие носа на "велможата" и с кеф да я дразни в учебното заведение... ПРИЧИНИ МНОГО. Вашата ПОЗИЦИЯ Минчева Е ПРИМИРЕНЧЕСКА!!!!

Iglika Mincheva каза: Моята позиция вече я написах – затварянето на една врата води до отварянето на много други. Ако човек търси и иска промяна. Положителна. Въпрос на избор. Аз приех лично гадната ситуация, в която г-н Грънчаров е попаднал, и постнах тук-таме из нета. Опитвам се да му помогна. А вие? А премиер няма да ставам. Примиренец също не съм.

Vessela Kulev каза: Напусни България. Веднага. Не си заслужава усилието да останеш. Успех и бъди здрав! Атанас Ганчев каза: Ако имаш нужда от помощ, каквато и да е, обади се приятелю! знаеш, аз бях в твоето положение, заради същите причини, защото чисто народопсихологически, ние българите не търпим хора с високо вдигнати глави, чисти погледи и изправен гръб, а в учителската гилдия, това нормално и естествено човешко положение във Вселената (разбирай колектива и като относителна лична тегловност) е просто противопоказна и под сурдинка – забранено... Ще ти бъде трудно през първите дватри месеца, защото класната стая и учениците ще те зоват, но след това ще се успо-

коиш и ще потърсиш нови хоризонти... А ти имаш своя Път и си се доказал в него, така че: не унивай, отдъхни за малко и пак напред! С теб съм, приятелю! Никога няма да забравя моралната ти подкрепа! СОНЯ ХРИСКОВА каза: Има много пострашни неща от уволнението, г-н Грънчаров, не се притеснявайте. Приемете нещата философски, започнете да си търсите работа а другото го оставете на Всевишния... Защото има и небесни закони, от които всеки трябва да изпитва страх... за съжаление все по малко са хората, които изобщо се сещат, че има висша сила която раздава правосъдие.

Maria Vassileva каза: Случилото се отново показва че манталитета на комунистическите уроди е напълно жив и в перфектна кондиция в страната. Това са морални убийства, равносилни на тези в Белене и лагерите на смъртта, създадени от фашистка Германия. Убива се талантливата творческа личност, носителя на свобода, който пръска заразата на свободомислие. Образователната ни система е в ръцете на псевдо интелигентни, неморални, посредствени, безлични хора

Господин Грънчаров, не се подценявайте! Вашето място не е в този техникум и той изобщо не е елитно училище. Вашата естествена среда е на много по-високо място. Ето, отдава ви се възможност да търсите и ще намерите достойно място за вас. Да, знам, сега не го виждате и не вярвате че има такова място, но Бог го е приготвил за Вас преди да се родите и ще преобърне нещата във ваша полза, дори не е нужно да полагате някакви усилия за това. Нещата се оправят сами, незнайно откъде, по благодат. Бъдете готов да приемете този подарък и благодарете на Нашия Отец още от сега!

Miroslav Banovski каза: Здравейте, г-н Грънчаров! Много съжалявам че са ви отстранили от работа. Страната ни няма нужда от отворени по съзнание хора. Има нужда от егоистични егоцентрици, искащи само 3 неща: КОНТРОЛ, КРИТИКА, СТРАСТ ДА БЪДАТ ХАРЕСАНИ, а това са именно тези 3 основни характеристики определящи найголемият ни враг ЕГОТО, който не е навън,

31 той е вътре в нас. Будните, отворени по съзнание винаги са били отстранявани и са били заплаха за Онези горе на пирамидата и двамата знаем за кои става въпрос... Аз вярвам, че отчаянието скоро ще изчезне и ще намерите сили като истински чудотворец да сътворите новата Ваша реалност, а тя се изгражда на базата на Вашите чувства, мисли, емоции, дела и намерения... единственото, което трябва да направите е да ги синхронизирате, аз вярвам че Вие можете... И ви желая УСПЕХ! "Под всеки връх пропасти зеят бездънни и всяка пропаст е началото за всеки един нов връх." Деян Арнаудов каза: Абе ти какъв философ си, ако някаква те кара да ти е кофти! И некадърен ли си, че да не си намериш друга работа? Кви са тия приказки?! Деян Арнаудов каза: Че са уроди-такива са, ама някой да си е правил илюзии? Ти сам знаеш -борбата е до края! За истинския мъж.

Julia Nikolova каза: Услуга са ти сторили!! Амин! Твой колега каза: Регистрирай се като безработен, ще получаваш обезщетение в размер на 60% от заплатата почти година. Ще си стоиш в къщи, ще напишеш нещо стойностно. Като спечелиш делото ще ти присъдят обезщетения, ще ти признаят и стаж за цялото време плюс осигуровките. Ако в България не спечелиш делото, обръщай се в Европейския съд, ще ги осъдиш така, че свят ще им се завие, там компенсациите са доста тлъсти. Директорката ще работи до край на живота си да ти ги плаща. Излиза, че вместо да ти извади очи, кучката ти изписа вежди :) Така става: поради намесата на висшите сили злобарите искат зло, а в крайна сметка правят добро :) Там им е най-големият проблем. Нали знаеш от Хегел, че злото играе позитивна роля в живота и историята.

Nikolai Stoqnov каза: Грънчаров, гледай пофилософски на нещата.

Ivan Dimitrov каза: Или ги давайте на съд или си трайте по философски.

Hristo Bliznakov каза: Предлагам да съберем по някой лев за предстоящото дело? Какво ще кажете? Ангел Грънчаров каза: Не, г-н Близнаков, няма нужда: засега разполагам с нужните средства да заведа делото. Не зная само дали по този член, по който съм уволнен, от бюрото по труда дават обезщетение. Днес ще ида там да проверя, този въпрос ме интересува.Но това са подробности. Битката продължава, аз съм стар боец, който не знае какво е размекване :-)

Райчо Радев каза: Предлагам протест пред МОН!!! Чакам съображения за организация. Никакво примиренчество!!! "Мъдрото" философстване за "нова отворена врата" е предателство към борбата на Ангел за ново образование, както и на другите радетели за това. Да принудим МОН да промени подходите си към новаторите. МОН обвини Ангел, че не преподава по традиционните методи, учебници, учебни програми и т.н. и т.н. Неговата директорка не е инцидентен случай. Вероятно системата е вкарала в нейната типология над 80% от директорите на училища. Които не се подчиняваме на тази система сме гонени и изхвърляни от нея. Преди дни спечелих делото срещу РИО Перник, но това може да бъде само поредният пример за утеха на принуден човек да пожелае преждевременно пенсиониране пред психическия тормоз и професионално преследване. Ангеле, длъжен си да ги съдиш и да докажеш правотата на твоята кауза! Каквото и да правиш, не го прави за сметка на своето здраве, защото бъдещето на България е заложено в желаното от теб образование в Родината ни, което ще бъде. Очаквам идеи за протеста!!! Ангел Грънчаров каза: Здравей, Райчо! Благодаря ти за отзива и за идеята ти да бъде направено нещо по-реално, подействено от приказките, от общите съждения, от мърморенето само. Ние, българите, в мнозинството си за жалост сме точно такива: да мърморим и да водим сладки разговори умеем, но когато дойде момент нещичко да бъде направено, примерно, да мръднем поне малкото си пръстче, тогава повечето благоразумно млъкват и се оттеглят. Да протестираме, да покажем, че сме готови на по-действена подкрепа, да си оставим работите и да идем за половин час пред Министерството на просветата – на такъв "героичен подвиг" са готови малцина, а мнозинството няма да го направи по никой начин. Виж, да плямпотим можем, да се оплакваме можем, но дотук. В този смисъл това, което предлагаш, именно да се проведе протестна акция пред Министерството на образованието, е чудесна възможност за проверка истинността на горната констатация: ние само мрънкала ли сме или сме способни и на известно гражданско поведение по повод на такъв един волунтаристичен акт на самозабравила се, на опиянена от всевластието си администраторка: уволнението на един човек, на някакъв си там ближен, на удин учител, който все пак нещичко е правил в посока на така потребната промяна на ужасното статукво в българското образование. Ето, след два дни е 24 май, има ли по-сгоден случай да покажем какво мислим по повод на тежката ситуация в образованието от един

протест, с лозунгите, примерно на самото тържество пред Народната библиотека в София, където ще се леят фалшиви словеса на празника, според мен и тям е удачно да протестираме; но да видим дали някой ще откликне. Аз бих отишъл да протестирам, и преди съм го правил, е сега бих отишъл. Аз все още не съм решил дали да не прибегна и до гладна стачка по повод на уволнението ми, днес обаче ходих при лекаря си и питах, той ми дава карт бланш за такава една акция; днес-утре трябва да реша дали да не прибегна и то такъв един "екстремистки подход". Нещо трябва да се прави, само приказките не стигат. Интересна ми е и реакцията на дейците и радетелите за едно ново, демократично и свободолюбиво образование у нас. До този момент не съм забелязал някаква реакция от техен представител по повод на моето уволнение. Усещам мълчание, то кой ли съм аз та някой да се трогне особено за мене? Но ще видим. Интересно е. И това е чудесен тест. Нравствен тест. Тия неща, нравствените, изобщо не са за подценяване. Напротив, имат съдбовно значение според мен. Крайно време е това да се разбере. Щото условие и залог за истинската промяна в сферата на българското образование е тъкмо този вътрешен, нравствен поврат. Повратът в душите, съзнанията, нравите. Оттук тръгва всичко. Това е аксиома за ония, които разбират. Сред тях ние, философите, трябва да сме водещи. Това е. Ще изчакаме и утрешния ден да мине и ще трябва да решим. Аз лично съм готов да ида да протестирам дори и протестиращите да сме само ние двамата с тебе, моят приятел по участ и по идеи. Какво от това че сме само двама? Я виж Новодворская как отива с неколцина приятели на Красная площадь и си стои с плаката? Не й пука, че протестиращите са по-малко от пръстите на едната само ръка. Тук числото няма никакво значение. Тук става дума за съвест. Един човек да има съвест, пак не всичко е загубено. Един само да не е заспал, пак има надежда. А иначе знам, че малко трябва съвестите на повечето хора да се събудят. И като има даже и един да направи нужното, надежда има. С поздрав: Ангел

НА НЯКОИ УЧИТЕЛИ ПРЕДПРАЗНИЧНО ИМ ДАВАТ ГРАМОТИ И ИМ ВРЪЧВАТ ОРДЕНИ, МЕН МЕ НАГРАДИХА С УВОЛНЕНИЕ: ЧУВСТВАМ СЕ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ПОЛАСКАН ЗА ВИСОКОТО ПРИЗНАНИЕ! петък, 23 май 2014 г. Във фейсбук-групата ПРОМЯНА В ОБРАЗОВАНИЕТО СЕГА!, в която за 24 май, празника на просветата, културата и духовността се организира една чудесна

32 акция, покрай другото стана дума за едни плакати, аз си предложих услугите, щото сега, след уволнението ми от ПГЕЕПловдив вече съм изцяло свободен човек, а пък някои хора, сред които и г-жа Минасян (активист за свобода в образованието, преводач на най-новите книги в тази област), и г-н Анджекарски, философ по образование, бивш директор на експериментално училище за ново, за алтернативно образование; та в тази връзка те поискаха да кажа нещо повече за моя случай, ето как им отвърнах:

Ангел Грънчаров каза: Ако е възможно по някой пътуващ от София за Пловдив да бъдат изпратени плакати за Пловдив ще бъде чудесно. След уволнението ми от държавно училище като преподавател по философия и гражданско образование (мотив: "непригодност за Системата"), случило се предпразнично (уволниха ме на 19 май тази година, преди три дни) вече съм свободен гражданин и мога да помогна за разпространението му в моя град.

Gayane Minassian каза: Непригодност за системата!!!!! Какъв мотив! Това е пословично и си заслужава да се разтръби! Юрий Анджекарски каза: Колега Грънчаров, напиши повече за твоя случай... Тези дето сме уволнявани за непригодност трябва да се гордеем с това, защото системата е все по-непригодна за учениците и за нас и затова ще я променим! Браво! Не трябва да спираме с действията!...

Nelly Stoycheva каза: Ангел Грънчаров, утре след обяд ще пътувам за Пловдив. Мога да взема плакати. Ангел Грънчаров каза: Г-жо Стойчева, г-н Ганчев ми каза, че утре (петък) и той щял да пътува за Пловдив и ще донесе плакати. Но е хубаво, че Вие се обаждате. Предполагам, той ще види предложението Ви и ако трябва, ще Ви се обади. Аз съм на линия, ще помогна за разпространението им в Пловдив. Ето, колеги от Пловдив, и граждани от Пловдив, които искат да помогнат, нека да се свържат с мен, да си разпределим плакатите. (Този апел за съдействие отправям и тук, в блога, пловдивчани, които искат да помогнат на 24 май, нека да се свържат с мен!) Г-жо Минасян, г-н Анджекарски, моят случай е доста показателен, той тече от две-три години, откакто в училището

дойде ново ръководство, което се захвана да ликвидира "свободомислието", щото предишния директор беше крайно либерален човек и ни беше дал пълна свобода да работим според разбиранията си. Той ни пазеше от намесата на висшите контролни органи, пазеше ни "завет", а ние работихме чудесно, с увлечение, със себеотдаване. И учениците, и учителите се изявяваха като творци. Страхотно беше! Имаше някакъв дори оксфордски, без преувеличение, дух; да, но ето, инстанциите запретнаха ръкави да въведат ред. Доста хора бяха посечени и изгонени, ето, след голяма битка и аз, преподавател по философия и гражданско образование, бях поразен. Мотивът за уволнение е великолепен: "крещяща неспособност да изпълнява служебните си задължения", "пълна непригодност за системата", "нарушител по всички линии", един вид – "престъпник", дръзнал да наруши самата омерта, самата светая светих на Системата! Моето главно престъпление, по такъв начин, е, че бидейки философ, си позволих да бъда свободен човек и учител. Да, и не преподавам по учебник. Това е моят голям грях. Да, и учениците не били научили онова, което трябвало според Системата да знаят. Аз, прочее, ги обучавах да философстват, да мислят със своите умове, а не да поназнайват нещичко "ЗА философията". Интересно е, че за да се извърши екзекуцията над мен се наложи да повикат и г-н Коста Костов, главен експерт в МОН по философските предмети. Той посети два мои часа. Интересното е, че в реферирането след това позицията му беше една, в общи линии положителна, а в "констативния протокол" след това – коренно различна, изцяло отрицателна. Как е извършена тази подмяна не зная. Изглежда е подписал празен лист, пък после някой си е вписал каквото сърце му иска. Историята е дълга, но ето, факт, от три дни съм уволнен, и то предпразнично, и то месец преди края на учебната година. Явно е преценено, че съм толкова опасен човек, че и ден повече не могат да ме търпят. Което, прочее, е голям комплимент за мен. Аз всъщност по-голям комплимент (за моите 30 години непрекъсната работа в сферата на университетското и на средното образование) и по-голяма награда от това уволнение не съм получавал. На някои хора предпразнично им дават грамоти и им връчват ордени, мен ме наградиха с уволнение! Чувствам се изключително поласкан. Сериозно говоря! Най-сетне се намери някой, който така високо да ме оцени! :-) НА 24 МАЙ ДЕЙЦИТЕ ЗА СВОБОДОЛЮБИВО ОБРАЗОВАНИЕ ЩЕ ПОИСКАТ ПРОМЯНА, ДЕМОКРАЦИЯ И ПЛУРАЛИЗЪМ СЕГА, ВЕДНАГА!

Национална мрежа на родителите кани всички, които желаят свобода и промяна в образованието, да отбележим заедно 24 май по начин, който наистина съответства на любовта ни към образованието и да покажем, че не се примиряваме с официозните бутафории. Идеята е да сплотим силна общност около споделените ценности на свободата и отговорността, които единствени могат да доведат до истинско възраждане на българското образование! Нека на 24 май да закачим тази декларация на яркожълт плакат на видни места из града. Декларацията е на нашия сайт – подписвайте и разпространявайте! Ето как можете да се включите – вземете плакати от ул. 6-ти септември 7а (Дюсян Меломан) или се обадете на 0896658560 (Явор) – сложете на входа (в асансьора) на мястото, което живеете – уговорете познати, които държат магазин с витрина (или галерия, или заведение) да ги закачат на 24-ти май – говорете с приятели, които биха вършили това (уговарянето техни познати с витрини) – снимайте се с плаката, както и места, които са закачили плаката – качвайте снимките в групата както и в личния си профил – пишете на приятели, които работят в медии, за да ни отразят на 24-ти – споделете тази картинка с покана към всеки, който споделя казаното в декларацията, да се присъедини.

Национална мрежа на родителите кани всички, които желаят свобода и промяна в образованието, да отбележим заедно 24 май по начин, който наистина съответства на любовта ни към образованието и да покажем, че не се примиряваме с официозните бутафории. Идеята е да сплотим силна общност около споделените ценности на свободата и отговорността, които единствени могат да доведат до истинско възраждане на българското образование!

33 Нека на 24 май да закачим тази декларация на яркожълт плакат на видни места из града! Явор Ганчев

АЗ ПЪК ЗА КОМУНИСТИ И ЗА ТЕХНИТЕ ПОДСТАВЕНИ ЛИЦА НЯМА ДА ГЛАСУВАМ! четвъртък, 22 май 2014 г.

ГЛАВНАТА ПРИЧИНА ЗА ТРИУМФИРАНЕТО НА ЗЛОТО И ЗЛИТЕ ХОРА ПО ЗЕМЯТА

ВИДЕО Аз ще гласувам за наследника на славното синьо СДС от 90-те години – РЕФОРМАТОРСКИЯТ БЛОК. За кандидатите на традиционната и автентична десница ще гласувам. Никога няма да изменя на своите ценности, принципи и убеждения!

получих всякакви отзиви; тая вечер чета един, издаващ удивително феноменална завистливост; ще го публикувам изцяло, а пък по-долу ще разкажа и за още един такъв случай, можете да прочетете изцепката му заедно с мой кратък коментар; та ето какво ми пише един феноменално надарен завистливец (или завистливка); интересно е и мнението му (й) за учителите, то ето, тия дни е техният празник, та прочетете, подивете се:

ЕХ, ПУТЯ, ПУТЯ – КОЛКО МЪКА ТЕ ЧАКА, ДАРАГОЙ ПУТЯ! четвъртък, 22 май 2014 г. ЧУДЕСНО ОФОРМЕНА ФАСАДА НА БИБЛИОТЕКА Прочее, какво пречи, да речем, фасадата на Народната библиотека в Пловдив от сива да бъде преобразена по този начин? Не е ли добра една такава идея? защо у нас всички фасади непременно трябва да са сиви?

ОЧАКВАЙТЕ РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ЕДНА ЛЮБОПИТНА АНКЕТА

Седмица-две преди да бъда уволнен от ПГЕЕ-Пловдив проведох кратка анкета с част от класовете, на които преподавах; дадох им листчета, на които бях сложил извадка от официален документ, съдържащ директорската оценка за моята работа, като помолих учениците накратко да коментират прочетеното. На изображението се вижда как един ученик е коментирал текста, съдържащ директорската позиция. Тия дни, като намеря време, ще обобщя резултатите от тази анкета. В 7-8 класа я проведох, напълно анонимна, ученик раздаваше листчетата и ги прибираше след това.

Похоже китайцы станут для россиян новыми братьями вместо украинцев,только с подробность что старшим, страшним и коварным будут китайцы!... айяй-ай... Иванка Беляева Путя, Путя, виж как те гледа – не те бръсне и за слива! И цените ще ти се наложи да свалиш непоносимо, и индексацията им във времето ще се прави когато те ти кажат и с колкото ти кажат!!!

А след някоя и друга година като си разработят необятните шистови находища – какви количества мислиш че ще им продаваш и на какви цени!?? Това не ти е вазелинонамазаната България!!! Мука Вова, мука...

Nikolov Konstantin НЕКАДЪРНИЦИТЕ НАЙ-МНОГО СЕ МЪЧАТ, ТЯХ НАЙ-МНОГО ГИ ТРЕСЕ И ТЕРЗАЕ ТАЯ УЖАСНА БОЛЕСТ – ЗАВИСТТА! май 23, 2014 Елин Пелин е написал тия паметни думи, хвърлящи обилна светлина върху странностите на нашия народен характер: „Ако някога изобщо се роди български гений, то това ще бъде геният на завистта!“. Тия дни, във връзка с моето уволнение като учител по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив

Явно че в БГ доста хора са болни от болестта на „безгрешността“ и „вечността“. Надали има даскал в БГ, чийто метод на преподаване да не е „революционно нов“, „прогресивен“ или „безценен“. Всички учители в БГ, точно както и докторите, политиците и архитектите, считат себе си за „уникални“. Грънчаров е поредният пример!! Уволнили го и ето, как можаха, да уволнят „найот най“!! Голяма работа, след като си ненужен ще те уволнят, а вие какво искате, до 70 години да преподавате тъпата си философия, която е едно бреме за учениците, особено в средно училище и то по електротехника. За учителите, докторите и политиците, техните професии са най-тежки!! Попитайте ги! Да работиш по 3-4 часа на ден, да си изливаш личният неприязън към деца е сигурно голямо густо. В момента всички даскали си „вадят“ допълнително по още една заплата, необложена с данък, от частни уроци, издаване на помагала, и други подобни идиотизми. Това са пари, които излизат от джоба на родителите. „Вашето дете трябва да ми купи книгите, иначе няма да мине в по-горен клас, или да си вземе изпита“ – това им са основните рекетъорски приказки. Точно като докторите!!! В същото време, има бюджет, който не знайно защо не покрива нуждите на образованието? Ами защо?? Ми нека се запитаме, кой финансира издаването на книгите на Грънчаров?? Тези книги, той ГИ НАЛАГА СИЛОВО НА ДЕЦАТА ДА СЕ ЧЕТАТ!! Едно време, така трябваше да четем „Млада гвардия“, „Разораната целина“, „Мамино детенце“, „Как се каляваше стоманата“ и други подобни идиотизми, които ни правеха да се чувстваме странно, поради неразбиране на авторският тъпизъм! Грънчаров сега се опитва да се направи на „герой нашего времени“, когато

34 се бори за отстояване на своята „уникалност“ и „неподобие“, която той сам си е преписал че притежава!!! А когато снимаше клипове с учениците си и ги пускаше в блога си, и ги наричаше „малоумни“, тогава беше безстрашен „картечар“, застанал в укритието на катедрата и стрелящ „безстрашно“ срещу „малоумните“ озверели редици на безвъоръжените редици от ученици!! Даже бе стигнал до идиотизма да „измисли“ с „грънчарският“ си „гений“ и три-бална система за текуща оценка на децата, за да може да ги държи в „шах“ и да посещават тъпите му занимания!!!

Punishment is justice for the unjust!!!! Да, това пише този завистливец или тази завистливка. Даже като разпален римски оратор завършва с една максима, за да покаже, санким, че ний не сме какви да е, и ний знаем езици, не сме толкова прости колкото изглеждаме! Виждате ли до какви върхове достига, а: упоменати са и моите книги, и какво ли не, абе всичко е тук, както си му е редът; моя милост се задоволи там да напише все пак следното, което е израз на моята човеколюбивост; трябва все пак да сме състрадателни към душите на ония, които се пържат на такъв страшен огън, огъна на завистливостта: Гледам, че има и други хора, които се пържат на огъня на завистливостта, та затуй публикувам тук едно писмо до един друг изключително надарен завистливец, може да е от полза и тям; ето какво написах на прочулия се вече докторант Узунов, който ми написа следните думи, издаващи патологичната му завистливост: „И не знам защо сте си въобразил, че сте толкова специален, неразбран и уникален човек, Грънчаров??? Хахахахах, продължавам да се забавлявам с постъпките на вашата „велика“ личност! :) О, свободен дух! О, прероден Новалисе! :))))))))))))“ Да, това нещо ми е написал той, а пък аз му отвърнах ето как: Докторант Узунов, някой казвал ли Ви е, че сте патологично завистлив? А знаете ли кои най-много се мъчат от тази болест – завистта? Ще Ви кажа щото съм състрадателен човек: некадърниците най-много се мъчат, тях най-много ги тресе и терзае тая коварна болест – завистта! Даже не Ви е неудобно да показвате колко много завиждате, ето това вече е крайната степен на завистливост. Това Вашето е направо феноменално, браво, удивлявате ме: дали вече във Ваше лице не се е родил вече българският гений, предречен от поета; да, дали пък вече не се е родил геният на завистта?! Що-годе кадърният човек не завижда, а пък способният изобщо не знае какво е това завист. Способният се радва когато срещне талантлив човек, а пък нека-

дърникът, като срещне способен човек, почва неизразимо да страда. Интересно е, че не сте разбрал тия неща, та поне малко да се криехте, да пазехте на скришно завистливостта си. Това означава, че вече не можете изобщо да я контролирате. Горко Ви! Хич няма да Ви е леко в живота, за съжаление.

Аз бих си позволил – като консултант Ви давам безплатна консултация – да Ви дам следния съвет: все пак опитайте да намерите онова занимание, за което сте роден, което най-много Ви се удава, почнете да се увличате в него, това ще намали огъня на завистта, на който сега се пържите. Оставете тая пуста философия, това не е Вашата сфера, потърсете своята истинска сфера. Млад човек сте, не е трудно да се преориентирате овреме. По този начин ще се отървете от завистливостта си, иначе от нея мира няма да имате до последната си минута. Понеже съм човеколюбив човек, та затова си позволявам да Ви дам такъв един съвет. Един ден ще сте ми безкрайно благодарен за него! Успехи Ви желая! И гонете момите, докторанте, и те много ще намалят душевните Ви мъки. С поздрав: Ангел Грънчаров ЕДИН ЕКСПЕРИМЕНТ: ЗАПОЧВАМ КУРС ВИДЕО-ЛЕКЦИИ ПО ТЕМАТА "КАК ДА СТАНА ПЪЛНОЦЕННА ЛИЧНОСТ?" ВИДЕО Встъпление Въведение, касаещо метода и особеностите на този тип изследвания

НАЗНАЧЕНА ОТ ГЕРБ ДИРЕКТОРКА УВОЛНИ ОТ РАБОТА ПОЛИТИЧЕСКИ БЛОГЪР ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ Е НАПИСАЛ ОБИДНО "ОТКРИТО ПИСМО" ДО БОЙКО БОРИСОВ! петък, 23 май 2014 г.

На 12 май 2014 г., понеделник, изпратих следното Безпощадно правдолюбиво писмо до Б.Борисов: "Или се вслушайте в глухия, идещ от дълбините призив на историята – или си обирайте крушите!". Точно седмица по-късно, на 19 май бях уволнен в качеството ми на преподавател по философия и гражданско образование от директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова, която беше назначена на този пост – я, какво съвпадение?! – по време на управлението на същия този Бойко Борисов, беше назначена от неговия министър на образованието С.Игнатов. Дали наистина всичко това е просто съвпадение по време – или има и някаква посъществена, причинна връзка, аз това не мога да кажа, но нищо не ми пречи да предполагам. Сиреч, да мисля и в тази посока. Интересно е, че заради писмото ми до Б.Борисов, както се полага, бях обруган от негови разгорещени фенки, писмото ми беше наречено "злобно", "неправилно мислещо", "клеветническо", "нямащо нищо общо с фактите" и не помня още как, но отзив от самия адресат не получих никакъв, никаква реакция от негова страна нямаше; предполагам пиарите са му дали умния съвет да мълчи, щото а каже нещо, това ще означава откриване на дискусия, която може да доведе до негативни последици за въпросната партия, за ГЕРБ. Да, умен съвет са дали пиарите на Б.Борисов, той упорито замълча, с което мълчание фактически призна правотата на моите обвинения и подозрения; щото ако това, което му казах, беше съвършено неверно, той, разбира се, би могъл да реагира, ала ето, той замълча, явно няма какво да каже, няма шанс да се оправдае. Мълчанието в такъв случай със законно право може да се тълкува по указания начин: като "знак за съгласие". От друга страна мълвата в Пловдив обаче твърди, че съпругът на директорката на ПГЕЕ-Пловдив бил "с много стабилни връзки" в ГЕРБ, включително стигащи до самия Б.Борисов, което и обяс-

35 нява защо тя можа да спечели оня същия директорски "конкурс", в който участваха изключително много сериозни кандидати, но се оказа, че никой от тях нема шанс да я победи. Та ето сега едно такова обяснение, именно, че съм бил уволнен от тъй благодарната на ГЕРБ за службата и поста си директорка един вид за да се отблагодари с нещичко за назначението си, е много близко до ума. И какво ми пречи да попитам лично Б.Борисов за това дали има някаква такава връзка – след като с него сме фейсбук"приятели"? Ето какво му написах там на лични съобщения: Здравейте, г-н Борисов, Абе един въпрос ме мъчи нещо тази сутрин, та се обръщам към Вас да ми помогнете, нали е предизборен период все още, по тази причина вий, полиците, сте много отзивчиви, защо пък да не се възползвам? А въпросът ми е този: Седмица след като аз Ви пуснах своето Открито писмо директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова съвсем неочаквано ме уволни от работата ми като учител по философия и гражданско образование от повереното й от Вашето, г-н Борисов, от Вашия министър на образованието С.Игнатов училище – дали това мое уволнение е чиста случайност, или има, дето се казва, една по-дълбока причинна връзка, а, какво ще кажете? Този въпрос ме терзае напоследък и мира не ми дава, ако е чиста случайност, хубаво, но понеже съм философ, аз добре зная, че "чисти случайности" в природата няма, ето затова се принудих да питам лично Вас – да ми облекчите съмненията.

Възможно ли е аз, дето съм от доста години един от най-активните политически блогъри и коментатори в страната, дето също така съм един от най-активните критици на Вашето, г-н Борисов, управление, да съм станал прицел на една груба политическа репресия от назначената от Вашето управление директорка?! Дали тази Ваша почитателка не е решила по този начин, престаравайки се прекалено, да Ви се отблагодари за службицата, дето й дадохте, а, как мислите по този интересен казус Вие, драги ми г-н Борисов? Възможно ли е такова едно нещо да се случи в европейска и демократична България - възможна ли е такава една грозна политическа репресия срещу мен, и то осъществена

тъкмо от представителка във властта на Вашата, г-н Борисов, партия, която се зове, кой знае защо, "Граждани за европейско развитие на България", е, аз не знам в Европа да правят подобни неща, дето си го позволява Вашата овластена от Вас фенка, та затуй питам де, щото ми се появи едно такова подозрение. Нали знаете какви сме ний, човеците и свободните граждани, все неудобни въпроси поставяме, все се съмняваме, все питаме, все изискваме да ни отговорите. Та ще Ви бъда много благодарен да ми кажете какво мислете по този възлюбопитен въпрос. И още едно нещичко искам да Ви попитам. То е вече във връзка с написаното в моето писмо до Вас, на което Вие не благоволихте да отговорите, нито някак другояче да реагирате, и си го позволихте това даже и по време на предизборна кампания, такава една неучтивост се наказва, г-н Борисов, кажете го туй нещо на своите пиари, които са Ви дали глупавия съвет да замълчите. Напразно им плащате грешните си пари, аз това намеквам де, но карайте, това си е Ваш проблем, Ваши са си парите, на който искайте си ги давайте. А чисто политическия ми въпрос към Вас е следният: Г-н Борисов, понеже не съм чул от Вас да признаете поне една своя грешчица, никога не съм го чул, дали пък не се мислите за безгрешен?! (То и назначената от Вашия министър на образованието директорка на ПГЕЕ-Пловдив се мисли за напълно безгрешна, за непогрешима, та затуй питам, дето се казва, дали пък не сте от един дол дренки?) Няма ли, примерно, г-н Борисов, да признаете, че е грозно да се краде електората на другите десни партии, да им се крадат символите, примерно синия цвят (абе отначало вие не ползвахте синия цвят, ползвахте някакъв сив или бозав цвят, но сега напоследък ви гледам много сте посинели бе, изцяло син ви е станал партийния цвят, дето се казва, по мутренски начин откраднахте на десните цвета!), нима не е грозно според Вас да се представяте за каквито не сте, нима пък няма да признаете вина за разпространението на политическия нихилизъм и на аморализма в политиката, Вие лично в туй отношение не чувствате ли веке някаква вина? Само мъничко да кажете, че се чувствате виновен за нещичко, само малко разкаяние да чуя от Вас, ще склоня много неща да Ви простя, но докато мълчите и се правите на чиста вода ненапита, знайте, аз на такива шарлатани в политиката доверие никакво нямам! Това е. Правете си сметката. Дойде, иде времето, в което ще се наложи да си плащате вересиите. Който пръв почне да се чисти в морално отношение, много ще спечели. Който продължава да лъже най-нагло, добро няма да види. Ще стане политически труп. Тази съдба Ви чака, драги ми г-н Борисов, ако не почнете малко по малко да се променяте. Аз

съм философ и знам, че човек винаги може да почне да се променя – стига да осъзнае някои истини. За свое, за негово добро са тия промени. Тия обаче, дето не могат да се променят, те ще загинат. Това е. Така е било, така и ще бъде. Аз и в предишното си писмо Ви казах някои истини, Вий обаче замълчахте като... да не казвам като какъв, абе замълчахте като малко бебе, което току-що се е наакало (да го наречем така, да се изразим така, санким, да се правим на културни). Аз по това съдя, че мълчанието Ви е равностойно на признание за верността на констатациите ми. Опровергайте ме ако можете. И за подозрението ми, че активирахте назначената от Вашето правителство директорка на ПГЕЕ-Пловдив да ме уволни за отмъщение седмица след като Ви пратих писмото, и за всичко останало, което Ви писах в това, а и в предишното ми писмо, което е въздългичко. Вие плащате на пиарите си луди пари да Ви дават глупави съвети, а мен ме уволнявате за това, че съм Ви дал съвършено безплатно безценни съвети – е, така не бива. Така не е справедливо. Така е грозно. Спирам. Ако почнете да се поправяте поне малко, ако почнете да залагате вече на истината, не на лъжата, ще има надежда за България. Истински десните партии са тия, дето залагат на безпощадната истина, левите са лъжльовците, лъжата, тарикатлъкът, измамата, далаверата са тяхната изконна сфера. Докато продължавате да лъжете и да се срамувате от истината, аз няма да Ви призная за десен политик. Не искайте това от мен. Аз съм десен човек и органически се отвращавам от лъжите и от лъжльовците особено. Сега разбирате ли защо се занимавам с Вас? Хайде чао. Зло не помнете! Опитайте се да бъдете по-великодушен. И не давайте глупави съвети на назначени от Вас директорки. Такива ще Ви закопаят окончателно.

23 май 2014 г., Пловдив

ПОДПИС:

КРАТКА ХРОНОЛОГИЯ НА ЕПИЧНИТЕ БОРБИ, ДОВЕЛИ В КРАЙНА СМЕТКА ДО ВРЕМЕННОТО МИ ПОРАЖЕНИЕ – И ДО ЛИКУВАНЕТО НА ВСИЧКИТЕ МИ ВРАЗИ петък, 23 май 2014 г. Адвокатът, към когото се обърнах да заведе и да води делото по оспорване на заповедта за уволнението ми от ПГЕЕПловдив (там работих близо 14 години като учител по философия и гражданско образование), ме помоли съвсем вкратце да опиша хронологията на моите епохални отношения с директорката на това училище, именно гжа Стоянка Анастасова, назначена през 2010 година от тогавашния министър на

36 образованието, от правителството на ГЕРБ, имам предвид Сергей Игнатов. И ето, аз сега се виждам принуден да изпълня тази негова молба, което е доста трудна задача, но за мен това е предизвикателство; ето какво се получава за момента:

• Прелюдия: преди въпросната особа да стане директор на ПГЕЕ-Пловдив аз с нея съм имал най-нормални колегиални отношения. Интересно е, че тя ме смяташе за "свой човек" в борбите си срещу стария директор, не знам защо е смятала така, но още по-интересно е, че тя същата, която след 3 години и половина ще ме уволни по прекалено глупавия мотив "пълна неспособност да изпълнява работата на учител", "пълна непригодност", "некадърност" и пр., преди да стане директорка много ме ценеше като специалист; даже си спомням случай когато тя ме помоли да ме заведе в едно заведение в близост до Търговската гимназия в Пловдив, там ме запозна с нейна приятелка, учителка, на която за първи път в живота й се било наложило да води предмета "Свят и личност" в 12-ти клас; там аз бях представен като "голям спец" по тия предмети, дадох й консултация как следва да бъде преподаван този предмет и пр., посочих й мои разработки по него и пр., сложени за ползване в интернет и т.н.; г-жа Анастасова в ония времена си падаше по интелигентските разговори с по-изтъкнатите колеги, щото сама се стараеше да прави нужното та да бъде отнасяна към тоя човешки вид; • Когато разбрах, че тя е станала директорка (никой не е вярвал това, кандидатурата й беше куриозна – на фона на останалите твърде сериозни кандидати в директорския конкурс), та когато разбрах, че новият ни директор носи името "Стоянка Анастасова", моя милост, който съм доста импулсивен, си позволих да възкликна публично пред доста хора ето какво: "Майчице мила!?"; дето се казва, изпуснах се да възкликна така; много е възможно това да й е било казано от "доброжелатели"; когато пък я срещнах за първи път след спечелването на конкурса, аз пък имах глупостта (щото я чувствах като "близка") да й кажа ето какви думи: "Чудя ти се на акъла защо се захващаш с тази толкова тежка работа?!", казах го в приятелска тоналност, но

усетих, че изражението й рязко се измени, тя изглежда го схвана буквално, аз обаче не съм влагал такъв смисъл; както се казва, произведох едно гафче; • Въпреки тия неща тя в първата си година като директор се отнасяше добре с мен, нещо повече, вкара ме в какви ли не комисии, станах в един момент доста приближен до новата директорка, участвах дори в най-апетитната комисия, тази по разпределение на парите от т.н. "диференцирано заплащане"; директорката знаеше, че правя, да речем, видеозаписи на мои уроци по философия и ги слагам в блога си, никога не ми е казала дума против това, дори го смяташе за новаторство; аз тогава минавах дори в нейните очи за "авангардно мислещ" човек, тя самата също искаше да създава такова впечатление за себе си; • През есента на 2011 г. почина Стив Джобс; разговаряйки с ученици, стигнахме до идеята, че какво пречи нашето училище да вземе за свой патрон името на знаменития американец; аз писах по този повод в блога си; на другия ден в двора на училището се изсипаха репортери от почти всички телевизии, пловдивски и национални; сигурно ги впечатлило ето това "училище, носещо името на Ленин, ще бъде преименувано на името на Стив Джобс", това стана поантата на въпросната кампания; та телевизиите почнаха да вземат интервюта от мен и от директорката, а също така и от ученици; за около седмица това стана нещо като "сензация", нали знаете как се случват тия неща, по принципа "всяко чудо за три дни"; кой знае защо директорката застана на странната позиция, че патрон, видите ли, не ни бил изобщо нужен, санким, и "ТЕТЛенин", както се знае това училище в Пловдив, "си било добро име"; спомням си, че даже давах интервюта за радио "Хоризонт", канен бях в разни телевизии, и "телевизията-майка" направи по този повод голям репортаж; в един момент директорката се изнерви кой знае защо (въпреки че телевизиите правеха реклама на училището, и то не за нещо лошо, а за нещо съвсем хубаво, интересно!), свика "оперативка" и се нахвърли по недопустимо груб начин срещу мен; дойде ми тази нейна атака като "гръм от ясно небе", аз спонтанно реагирах твърдо, щото не позволявам някой да се държи по толкова груб начин; за първи път "колективът" биде разделен на "лагери", на три лагера, почнаха се дебати; спомням си, че най-твърда подкрепа за моето предложение да обсъдим идеята ПГЕЕ-Пловдив, дето е без патрон, да приеме за такъв Стив Джобс, си позволи да изрази инж. Калин Христов, преподавател по компютри; каза "Абе колеги, какво толкова, Ангел само предлага, нека спокойно да го обсъдим!", но директорката държеше на това, че аз съм бил злоупотребил, бил съм развалил имиджа на училище-

то с тия интервюта и пр.; за куриоз ще кажа, че същият този инж. Калин Христов, неин най-сериозен конкурент в директорския конкурс, след около годинка ще бъде уволнен от училището по недопустимо груб начин (съдът на първа инстанция го върна на работа, ала неуморната директорка, потрошавайки сума ти държавни пари, обжалва на по-горна инстанция);

• Аз иначе съм човек неотстъпчив и немекушав: организирах с помощта на учениците на нещо като "референдум" за това кой да бъде новият патрон на училището; имаше гласуване във всички класове, с урна, както и подобава, с комисия, съставена от ученици, както се казва, проведох практически урок на учениците по демокрация; директорката мълчеше и скърцаше със зъби; доста медии отразиха "референдума"; резултатите (в полза на Стив Джобс) даже не бяха допуснати за обсъждане на педагогически съвет, въпреки моето писмено предложение; директорката почна да ми устройва разни възгнуснички административни номерца за отмъщение, щото съм си позволил да й разваля началническия комфорт; примерно, започна без никакво предупреждение да посещава мои часове и да дебне за "нарушения"; но иначе, външно погледнато, имахме някакви що-годе приемливи лицемерни "колегиални" отношения, нищо че студенината се чувстваше; аз изобщо не съм подозирал че тя е толкова отмъстителен човек, въпреки предупрежденията на колеги, които я познаваха от много отдавна; • Случи се така, че се преуморих и се наложи да вляза в болница заради проблеми със сърцето; стоях там цял месец; като се върнах, без да ме предупреди изобщо, директорката по телефона (!) по време на първия час ми съобщи да не влизам повече в цели четири класа (!), тя ми ги била отнела от преподаване (!) и то само два месеца преди края на учебната година (!), понеже, видите ли, "срещу теб има цели две ей-такива папки с жалби и от ученици, и от родители" (!!!). Значи аз се наложи да стоя в учителската стая, а друг, външен лектор, да води часовете ми, което е доста унизително, пък и опасно: какво пречи и други класове да поискат същото от тъй дащната и популистично настроена директорка?! Аз обаче сам предложих на остана-

37 лите класове, на които преподавам, да пишат жалби срещу мен, та да видим как ще реагира директорката; почна се една доста сложна игричка с действащата чрез мръсни административни номерца директорка, която в крайна сметка ще доведе до уволнението ми, станало й вече нейна заветна цел; от този момент нататък тя всекидневно ще прави нужното да трупа "компромати" срещу мен, а също и да организира добиването им; дори и учители бяха подбудени да пишат жалби срещу мен, примерно по такъв доклад до приближена до директорката класна ръководителка за невзет час по философия (учениците просто не се бяха явили) на мен ми беше наложено дисциплинарно наказание заради това, че не съм бил отразил в дневника този факт; но това е покъсно, а преди това се започна една одисея с моята синдикална лидерка, от КТ "Подкрепа", лична приятелка на директорката, а също така помощник-директорка на училището (!); тя, разбира се, не пожела с нищо да ми помогне в тежката ситуация, в която бях поставен; напротив, опита се да ме репресира по оригинален начин, примерно, организира "разгромно събрание" (по тертипа на "народните съдилища" веднага след 9 септ. 1944 г.) на синдикалната организация, на което аз бях обявен за "народен враг", за "враг на народното добруване под сянката на трона на тъй мъдрата директорка"; понеже се гнуся от мелодрамите аз отвърнах с есе в моя блог по случая, написано в ироничен стил; след няколко месеца ще се окаже, че въпросната синдикална-лидерка-помощник-директорка-и-лична-приятелка-на-директорката ще ме даде под съд за... обида (!!!), да, имаше и такова едно дяло; оказа се, че вече в това училище животът почва да тече в духа на абсурдитските пиеси на Кафка, на Бекет, според виденията на Йонеско или на Оруел, сиреч, че в него вече всичко е възможно;

• Понеже съм човек с изследователски наклонности, тия екзистенциални феномени силно ме заинтригуваха и реших да се възползвам в пълна мяра от търсаческия шанс, който тъй благосклонната съдба ми подари: почнах да пиша всекидневни репортажи за случващите се причудливи истории в ПГЕЕПловдив; това, разбира се, нажежи обстановката, то наливаше масълце в огъня; вместо да търси разумен компромисен

изход от създалата се ситуация директорката ми обяви война по всички фронтове; аз имам благодарение на записките си пълна документация за случилото се в тия близо епохални две години на въпросната война или крамола; почнах да издавам книги (!), съставени от мои статии по проблемите на образованието, писани редовно в блога; постарах се да развия спецификата на своите преподавателски иновации, да разкажа за своя подход и пр.; не крия, че въпросната крамола ме импулсира невероятно да работя интензивно по тази така важна проблематика; написах и издадох доста текстове под формата на сборници, книги, брошури; с оглед да предизвикам демократичен дебат в самото училище и да спомогна за разсейването на тягостната психологическа и нравствена атмосфера в него почнах да пиша поредица от доклади до Педагогическия съвет, също така жалби до висшестоящите институции, до Министъра, до Омбудсмана, до кого ли не; почна се поредица от проверки, директорката пък почна да ме "ковлади" на разни институции за моите въображаеми "нарушения", примерно да вика инспектори, експерти от Министерството, от Комисия за защита на детето (!!!), щото, видите ли, се оказа, че аз в нейните очи съм бил вече "нарушител на правата на децата", техен "мъчител" и какъв ли не още; почна се серия от проверки на мои часове, все правени внезапно, в нарушение на установения законов ред, за тях яз бивах уведомяван минута-две преди проверката, липсваха надлежните заповеди за тия проверки, абе административния терор и тормоз, на който бях подложен от всевластната директорка, си го биваше, спор няма; • В резултат на това здравето ми окончателно рухна; разболях се сериозно, сърцето ми вече изобщо не влизаше в ритъм и биеше бясно с ритъм над 200 удара в минута; наложи се да постъпвам в болници, накрая бях инвавалидизиран от ТЕЛК с 60% нетрудоспособност, но това изобщо не впечатли с нещо нашата тъй любвеобилна и човечна директорка, тормозът продължи с неотслабваща сила, наред с гаврите; в началото на учебната 2012-2013 г. директорката ми организира дори... "самоотлъчка", именно, бил съм "закъснял" да се явя на работа цели два дни (!!!); на мен това мое "нарушение" ми дойде като "гръм от ясно небе": оказа се, че датата в моята молба за отпуск е била подправена собственоръчно от директорката (!), просто тя променя числото "14" на "12", така съм бил подведен от нея, видите ли, да "закъснея", заради което тя ми наложи тъй дълго лелеяното дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение", та да може след това при първо ново "нарушение" да ме уволни съвсем "законно"; е, аз обжалвах пред съда тази неправомерна заповед, съдът на две инс-

танции отмени заповедта, сега делото още се гледа във... Върховния касационен съд, явно претендиращата да е непогрешима директорка не пести държавните пари и е готова да се съди до дупка само и само да докаже своята "пълна непорочност"; да, обаче постоянният тормоз доведе до ужасна последица: една сутрин, бързайки да не закъснея за първи час, се подхлъзнах, паднах, ударих си при падането жестоко главата; оказва се при удара съм получил сътресение на мозъка, съпътствано от кръвоизлив; образува се т.н. хематом; все пак в това състояние ходих на работа близо две седмици, но в един момент почнах да се чувствам ужасно, излязох в болнични, лекарите дълго време не можаха да установят причината за ужасното състояние; лекуваха ме за какво ли не, но подобрение не настъпваше; накрая когато аз вече съвсем грохнах една лекарка най-сетне се е вслушала в думите на сина ми (аз нямам спомен от тия дни) за падането ми и ме е пратила на скенер на главата; откриват хематома, на другия ден в мозъчната неврохирургия ми беше проведена тежка животоспасяваща операция с черепна трапанация, едва оцелях, Бог изглежда се смили да ми подари още малко живот, по думите на един от лекарите; това, че сърцето ми е зле и че пиех какви ли не други лекарства (примерно антикоагуланти) е усложнило задачата, затова така се изрази човекът; последва 8 месечен отпуск по болест за възстановяване след операцията; • Върнах се на работа в края на м. ноември 2013 г.; от този момент досега безпощадната директорка разигра какви ли не ужасии само и само да ме принуди или да се оттегля сам от работа, или да грохна съвсем и да не мога да си изпълнявам задълженията, или да ме загащи в нарушение и най-сетне да ме уволни "законно"; то не бяха какви ли не номерца, организирани бяха дори "бунтове на класове" срещу "некадърния преподавател", идваха какви ли не комисии да ме проверяват, абе случиха се такива чудесии, каквито здравият човешки разсъдък едва ли може да си представи че са изобщо възможни в наше време; да, ама се оказа, че за г-жа Анастасова няма никакви невъзможни неща; аз продължих да документирам всичко случващо се в блога си, имам нова книга за този период, съставена от написаните в него текстове от найразлично естество, пак алармирах всички институции, да, ама не, ето, дойде момента да бъда уволнен; и това стана по твърде специфичен начин, ето как; • Тук ще си позволя на сложа един цитат от моя статия от блога: "На 12 май 2014 г., понеделник, изпратих следното Безпощадно правдолюбиво писмо до Б.Борисов: "Или се вслу-

38 шайте в глухия, идещ от дълбините призив на историята – или си обирайте крушите!". Точно седмица по-късно, на 19 май бях уволнен в качеството ми на преподавател по философия и гражданско образование от директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова, която беше назначена на този пост – я, какво съвпадение?! – по време на управлението на същия този Бойко Борисов, беше назначена от неговия министър на образованието С.Игнатов. Дали наистина всичко това е просто съвпадение по време – или има и някаква посъществена, причинна връзка, аз това не мога да кажа, но нищо не ми пречи да предполагам. Сиреч, да мисля и в тази посока. Интересно е, че заради писмото ми до Б.Борисов, както се полага, бях обруган от негови разгорещени фенки, писмото ми беше наречено "злобно", "неправилно мислещо", "клеветническо", "нямащо нищо общо с фактите" и не помня още как, но отзив от самия адресат не получих никакъв, никаква реакция от негова страна нямаше; предполагам пиарите са му дали умния съвет да мълчи, щото а каже нещо, това ще означава откриване на дискусия, която може да доведе до негативни последици за въпросната партия, за ГЕРБ. Да, умен съвет са дали пиарите на Б.Борисов, той упорито замълча, с което мълчание фактически призна правотата на моите обвинения и подозрения; щото ако това, което му казах, беше съвършено неверно, той, разбира се, би могъл да реагира, ала ето, той замълча, явно няма какво да каже, няма шанс да се оправдае. Мълчанието в такъв случай със законно право може да се тълкува по указания начин: като "знак за съгласие". От друга страна мълвата в Пловдив обаче твърди, че съпругът на директорката на ПГЕЕ-Пловдив бил "с много стабилни връзки" в ГЕРБ, включително стигащи до самия Б.Борисов, което и обяснява защо тя можа да спечели оня същия директорски "конкурс", в който участваха изключително много сериозни кандидати, но се оказа, че никой от тях нема шанс да я победи. Та ето сега едно такова обяснение, именно, че съм бил уволнен от тъй благодарната на ГЕРБ за службата и поста си директорка един вид за да се отблагодари с нещичко за назначението си, е много близко до ума. И какво ми пречи да попитам лично Б.Борисов за това дали има някаква такава връзка – след като с него сме фейсбук"приятели"? Ето какво му написах там на лични съобщения: ..."; • Спирам дотук, че се изморих; писна ми направо; сигурно съм пропуснал много неща, но то може ли всичко да се изброи; иначе имам пълната документация по случая-шедьовър, но тя е по-скоро за историята, тази история ще бъде интересна за бъдещите историци на нашенските нрави, а не за съда, не и за адвокатите, пред-

полагам, щото те трябва да си вземат отпуск от поне 1 месец за да могат да изчетат всичко написано по случая; аз каквото съм писал, а това, дето е писала директорката, това, дето са отговаряли сезираните от нея и от мен институции аз не знам, до него нямам достъп, то от мен е крито от директорката така старателно, че аз нямам никакъв достъп до него; тя го пази сякаш е държавна тайна, нищо че ме касае така пряко; това, разбира се, е незаконна злоупотреба от нейна страна с информация, щото ме държи в пълно информационно затъмнение, осигурявайки си безчет предимства; да, ама така законът не позволява, а морала да не говорим; ще видим, тепърва ще се разбере цялата истина, за което призовавам уважаемия съд.

ще гласуват за Реформаторския блок. Това е много добра новина. Риданията, че РФ не е достатъчно "десен" са смешни. РБ трябва да се утвърди като представителство на модерните, ориентирани към Европа и демократичните ценности българи, принадлежащи предимно – но не само – към градската средна класа, интелектуалци и професионалисти. Оста "ляво–дясно" не е от драматично значение за тези хора, защото те трябва да защитят позициите си в едно друго, много по-същностно разделение: разделението между модерна и демократична Европа и авторитарна и примитивноолигархична утопия и практика на "Евразия". Ние нямахме нужда от подобно разделение - наложиха ни го. Успех в неделя!

Толкоз. Капнах. Умни хора ми казаха да си почина, да предам двете дела на опитни адвокати и да си се захвана с моите работи, с писане на сериозни книги, щото наистина се изтощих с тия глупости; ето, сега се сещам, че изпуснах нещо важно: гжа Анастасова в моя официална характеристика, предназначена за ТЕЛК, писа черно на бяло, че съм бил "податлив на чести нервно-психологически разстройства", сиреч, ме оклевети по един недопустим начин (аз, слава Богу, с психиката съм си добре, вероятно най-вече защото гледам на всичко случващо се с една философска ироническа невъзмутимост, това изглежда ме спасява); та по тази нейна клевета сега аз водя и друго дело, и за него трябва да си намеря, изглежда, адвокат, щото сам едва ли ще се оправя; пък ми се и ще да напиша нещичко; та за адвокати ще ми се наложи да намеря в тоя момент към 1000 лева общо, ще се наложи да ги изгладувам тия пари, но нямам друг избор; най-лошото е, че с тия разходи най-вероятно ще пропадне излизането на списание ИДЕИ, което от шест години издавам с мои скромни средства и с помощта на скромни средства на някои фенове на списанието; но ще видим; времето ще покаже всичко, то и всички рани лекува. Хубав ден на всички! Не се тормозете за онова, което сами не можете да решите, оставете всичко на времето – то може всичко! Чао засега!

Написа: Ognyan Minchev КРАТЪК КОМЕНТАР: Чудесно казано, браво, г-н Минчев! Самата истина пишете! Ще си позволя да публикувам коментара Ви в мой блог – та да стигне до колкото се може повече хора. Заслужава си! Истината ни е съдбовно необходима в този момент! петък, 23 май 2014 г.

344 ден #дансwithme ОСТАВКА!

Снимка: Justine Toms НЕ МОЖЕМ С УСКОРЕНА МАРШОВА СТЪПКА ДА ВЪРВИМ КЪМ ЗНАНИЕТО, КАМО ЛИ ПЪК КЪМ МЪДРОСТТА

ИЗБОРЪТ В НЕДЕЛЯ Е: ИЛИ МОДЕРНА И ДЕМОКРАТИЧНА ЕВРОПА ИЛИ АВТОРИТАРНА И ПРИМИТИВНО-ОЛИГАРХИЧНА, ПУТИНСКА "ЕВРАЗИЯ"

Поредица от знакови фигури на млади хора с леви демократични възгледи заявяват, че

Пришпорването винаги пречи... Гълъбина Желязкова

39 РАБОТАТА ВЕЧЕ МАЙ-МАЙ ОТИВА КЪМ ПЛАЖ И МОРЕ, А?

Пълният текст на изявлението пускаме без редакторска намеса: МАРСИ РИЙС, посланик на САЩ и ДЖОНАТАН АЛЪН, посланик на Великобритания

Дали като съм вече изцяло свободен не запраша тия дни към морето? Найобичам морето през май-юни и през септември-октомври, не знам защо е така... КУЧЕТАТА, ОКАЗВА СЕ, СЪЩО ИМАТ ЗДРАВИ ЧУВСТВА И ВЕРНИ ПРЕЦЕНКИ, АЛА НЯКОИ ХОРА – НЕ!

КАТО ГЛАСУВАМЕ В НЕДЕЛЯ НЕКА ДА ИМАМЕ ПРЕД ОЧИТЕ СИ ПРИМЕРА НА БРАТСКА УКРАЙНА!

В неделя, 25 май, българите ще упражнят демократичните си права, като гласуват в изборите за Европейски пaрламент. Когато влязат в кабините за гласуване и упражнят своето общоприето и обичайно право на глас, нека си спомнят за народа на Украйна. На предстоящите общонационални избори на същия ден Украйна ще застане на кръстопът. Тези избори са историческа възможност за всички граждани на Украйна, живеещи на територията на цялата страна, независимо от етническия си произход, да се съберат, да упражнят правото си на глас и да изразят ангажираността си към едно по-добро бъдеще. Изборите и националният диалог са най-добрият маршрут към политическото изцеление на Украйна и противоотрова срещу тежките щети и насилието, посети от сепаратистите и техните поддръжници. Съединените американски щати и Обединеното кралство подкрепят България и другите си демократични партньори по целия свят. По същия начин стоим рамо до рамо с народа на Украйна в неговия стремеж да реализира собствения си демократичен избор и да продължи напред. Както посочва външният министър на Великобритания Уилям Хейг, всички украинци заслужават възможността "да бъдат свободни от външна намеса и принуда и да имат шанса да начертаят своето независимо бъдеще, без съсипващата корупция и слабото управление през последните години", и че Великобритания ще направи всичко по силите си, за да подкрепи провеждането на открити и демократични избори. (Прочети ДО КРАЯ >>>) ДА ПОТЪРСИМ РАЗУМЕН СТРАТЕГИЧЕСКИ ПОДХОД ЗА ИЗЛИЗАНЕ ОТ СТРАШНАТА КРИЗА В БЛОКИРАЛАТА ОТВСЯКЪДЕ ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА НА БЪЛГАРИЯ

Из: Посланиците на САЩ и Великобритания: Когато гласуват, българите да си спомнят за народа на Украйна Посланиците на САЩ и Великобритания у нас Марси Рийс и Джонатан Алън излязоха със съвместно обръщение по повод предстоящите избори. Текстът бе публикуван в "Труд". Заглавието е на OFFNews.

В блога на колегата Райчо Радев той е написал коментар под заглавие ПРОМЯНА В ОБРАЗОВАНИЕТО – ЧРЕЗ ИЛИ БЕЗ ЗАКОН!!! по повод инициативата на Национална мрежа на родителите за незабавна промяна в образованието; в своя коментар той поставя за обсъждане един изключително важен и принципен въпрос: може ли същностна промяна в образователната сфера у нас да се постигне без промяна в закона или не може. Но ето найнапред каква е позицията на г-н Радев,

която заслужава да бъде най-сериозно обсъдена: В обяснителният текст на НМР (Националната мрежа на родителите) към декларацията за незабавна промяна в образованието, публикувана в сайта на организацията се казва, че за тази промяна не е нужен нов закон. Подкрепям инициативата, но не е възможна коренна, незабавна и сега осъществена промяна в образованието без нов закон. Подобни сладки илюзии ще отложат промените за след "100 години".

За незабавна промяна в образованието не е нужен нов закон. Достатъчно е да се прилага Конституцията непротиворечиво и всяко действие в образованието да се съобразява приоритетно със същността наобразованието като неотменимо гражданско право и с принципите на субсидиарността и демократичността при взимането на решения. Най-важната промяна може да бъде предприета незабавно и подкрепена от всички без оглед на партийна принадлежност и политически убеждения, а именно: ОТХВЪРЛЯНЕ НА АВТОРИТАРНИЯ МОДЕЛ И УСТАНОВЯВАНЕ НА ПЛУРАЛИЗЪМ Няма един единствен „правилен” модел на образование. За да има развитие, трябва да съществува разнообразие. Ролята на държавата е да бъде гарант за равнопоставен достъп, а не гарант за развитие и качество. Развитието и качеството са плод на плуралистичната дейност на гражданското общество и професионалната общност. Кой да осъществи тази "незабавна промяна в образованието" ако тази промяна не се заложи в закон? С твърдението, че "за незабавната промяна в образованието не е нужен нов закон" се отрязват всички пътища за осъществяване на промяна в образованието НЕЗАБАВНО и СЕГА.

40 Как "да се прилага Конституцията" в сферата на образованието без други, конкретизиращи я закони? Конституцията като основни правила има своето реалното битие в правното пространство на България чрез всички други закони, които са съобразени, подчинени, определени и т.н. с тези основни правила заложени в конституцията. Държавата е организация, институция, система от институции, която/които се изгражда/т и функционира/т на основата на конкретни правила, заложени в закон, който е съобразен с конституцията. Как държавата да гарантира равнопоставен достъп ако този равнопоставен достъп не е вменен, възложен на конкретната държавната институция (МОН) да осъществи този равнопоставен достъп, а това вменяване, възлагане на това задължение се осъществява чрез заложени в закон правила, които конкретизират реализацията на конституционното право на равнопоставен достъп, още повече и "непротиворечиво"?! По-нататък са изложени насоките за развитие на образованието, които според мен трябва да се включат в новия закон за образованието: Плурализъм означава образователните форми, учебното съдържание и учебните планове, сертифициращите и валидиращи системи и образователните стандарти да може да бъдат свободно създавани, избирани и доказвани от участниците в образователния процес. Плурализмът в образованието е в основата на желаното от всички възстановяване на отговорността (решенията да се взимат от тези, които носят последствията от тях) на всички нива в образователната система: — Възстановяване на родителската отговорност. Участието на родителите в управлението на училищата и реалното училищно самоуправление на общинско ниво е гаранция за качество на образованието и за прозрачност и ефективност на управлението.

— Възстановяване на учителската отговорност. Гарантиране на свободата на учителите да прилагат индивидуален подход (индивидуална учебна програма), динамична организация на учебния процес и иновации в образованието.

— Реабилитиране на ученика като човешко същество с достойнство и граждански права. Гарантиране на участието на ученика във взимането на решенията относно собственото му образование и на възможността за активен избор навсякъде, където ученикът е компетентен.

— Недискриминативно и прозрачно финансиране на образованието.Въвеждане на механизми за равнопоставено финансиране на основното и сред-

ното образование на всички ученици, независимо от избора на образователна форма и вид образование. Преход към система на финансиране на образованието, при която отговорността за изразходването на парите е у този, за чието образование се плаща. Така е поставен и очертан проблемът от г-н Радев – контекста на Декларацията на НМР. Този проблем се нуждае от най-внимателно вникване. На мен ми се струва, че е необходимо да се проведе широка дискусия с оглед да се открои разумното решение. Аз лично непременно ще участвам в нея, проблемът не бива да се претупва или пренебрегва, той има съдбовно значение. Става дума за очертаване на един разумен стратегически подход за излизане от страшната криза в блокиралата отвсякъде образователна система на България. Аз имам какво да кажа по темата, но ми се ще да не влияя сега-засега, за да могат да се изкажат повече хора; в близките дни ще изляза със свое становище. Наистина смятам, че проблемът трябва да бъде обсъден най-сериозно и пределно задълбочено. И то в хоризонта на практическата осъществимост, а не като самоцелно теоретизиране. Тъй че, моля, изказвайте се, пък в един момент и аз ще се включа в дискусията. Стига тя да се отпочне де, щото у нас, знайно е, малцина са ония, които се тревожат от тежката ситуация в образователната сфера. В общи линии обществото се е отдало на блажена дрямка не само по този най-съдбовен въпрос, но и по останалите най-важни въпроси. Виж, да става дума за глупости се тревожим и обсъждаме найживо, но за истински важните проблеми нехаем. Ето затова работите у нас не вървят. Не умеем да очертаваме приоритетите, да ги градираме по степен на важност. Ако поне малко се замислим, от образованието в крайна сметка зависи всичко: от качеството на човешкия потенциал на една страна зависи всичко. Това е аксиома, но ето, и тя не се съзнава. В БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ ПРОДЪЛЖАВА ДА ВИЛНЕЕ КОМУНИЗЪМ ОТ НАЙ-ДИВ И ВАРВАРСКИ ВИД, КОМУНИЗЪМ ЗЛОБЕН, ЗАВИСТЛИВ, УБИЙСТВЕН СПРЯМО ЛИЧНОСТТА неделя, 25 май 2014 г. Днес е 24 май, празникът на културата, духовността, образованието. На писмеността, на буквите и прочие. За мен тази година празникът минава в особена тоналност: преди 4 дни бях уволнен по един безцеремонно груб начин от самозабравилата се директорка на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова – след като 14 години съм пре-

подавал философия и гражданско образование в това училище. Ще ми се да напиша нещо по повод на празника, независимо от това, което ми се случи: то е просто една любопитна ексцесия, показваща обаче тъжната картина в българското образование. Ще бъда пределно кратък, днес други ще изнасят патетични лицемерни речи, то е техен специалитет. Ний не си падаме по такива неща.

Повече от 30 години работя в образователната сфера и я познавам отвътре в най-големи подробности и детайли. Много добре ми е известна истинската ситуация в нея. Вчера в късния следобед се срещнах в едно кафене в центъра на Пловдив с г-н Явор Ганчев, един от основателите на национална мрежа на родителите и радетел за свобода в образованието и училището. Той ми даде от чудесните плакати на НМР, част от които още снощи сложихме с приятели на няколко места в Пловдив. Поговорихме си чудесно; стана така, че в разговора ни се включи и г-жа Катрин Сариева, с която навремето сме работили в една и съща катедра в Пловдивския университет; от тази катедра ние бяхме първите, които бяхме изгонени в края на 1991 г. от самозабравилата се комунистическа напаст: изгониха ни заради свободомислие, заради "дисидентски прояви", заради това, че не бяхме послушковци. И за всяване на страх у другите ни изгониха тогава - пак по един недопустимо груб начин. Милата Катрин се хвана за главата като разбра, че на моя милост се случва досущ същото ето сега, 23 години по-късно, и то в днешна, в съвременна, в европейска България! Е, и какво излиза, нима нещо се е променило – щом е възможно да се случват все същите ексцесии?! Да оставим настрана частния, личния момент. Щом имаме несъмнени доказателства, че и в наше време е възможно да се възпроизвежда оня същия човеконенавистнически манталитет, който не търпи изявите на свободно мислещата личност, то нима никаква промяна изобщо е настъпила? Не, категорично не, промяна никаква не е настъпила: в нашите училища продължава да вилнее комунизъм от най-див и варварски вид, комунизъм злобен, завистлив, убийствен спрямо личността, спрямо нейните таланти, спрямо личностното начало, спрямо автентичната духовност, спрямо свободата като светая

41 светих на всичко човешко и духовно! В нашите училища все още не е дошъл 10-ти ноември 1989 г., те са замръзнали в своето развитие някъде към 70-те години на ХХ век, всичко се е вкаменило, нищо ново не се допуска, което е и причина за страшната агония: българското образование днес е един гниещ труп, излъчващ злотворни изпарения, който просто няма кой да погребе. Това е тъжната истина, който има сърце и съвест, нека да я приеме, на останалите никой не може да им помогне. Та ние тримата с Катрин и Явор дълго си говорихме за нещата от българския живот в онова уютно кафене в началото на улица "Отец Паисий" откъм пощата. То е направено с вкус, отсядат интелектуално настроени предимно млади хора, отдавна ми е направило добро впечатление. В това кафене има между другото и много книги, цели лавици книги – представяте ли си?! Има и афиши за какви ли не културни прояви в града. И афиша за промяна на образоването сега и за плурализъм в образователната сфера стои вече на витрината му. Впрочем, имам още няколко афиша, ако някой иска да сложи един от тях на своята витрина (или на витрина на заведение на негов близък), нека да ме намери в контакти на блога и да ми звънне, ще му дам такъв афиш). Ще ни се афишите да стоят на видни места зад витрини, та да се запазят подълго. Колцина ли обаче собственици на заведения ще бъдат убедени да сложат такъв афиш на витрините си? Интересен въпрос, аз вече имам няколко разочарования в тази посока от снощи насам. Както църквата ни е станала казионна, студена, отчуждена от реалните потребности на хората институция, същата съдба е сполетяла и училището. И университетът също. Дето се казва на философски език: духът отдавна е отлетял от тях. Изоставил ги е. И там е останала само голата и куха форма. Без съдържание и без смисъл. Животът е емигрирал от тях. И се е пренесъл в други сфери. Там, където обитава духът, там е и животът. Напусне ли духа нещо, то вече не може да бъде спасено. Напразни са всички усилия в тази посока. Умрялото българско образование в този си вид вече не може да бъде реанимирано. Жизнено необходими са ни училища от съвременен тип, поставени изцяло на нова основа. Нищо не може да спре възникването им. Нищо не може да спре краха на казионното, изпразнено от съдържание, монополистично и тоталитарно образование и училище. Казах, то отдавна е умряло. И всичко в него затова е просто карикатура и дори трагедия. Насилие над личността на младите – насилие грубо, нагло, тотално, варварско, всекидневно. Битка срещу индивидуалността и свободното разгръщане на талантите на човека. Обезличаване, затъпяване, деморализация – това е есенцията

на случващото се в нашите държавни училища. Тия неща трябва да бъдат признати, щото отричането им не помага никому. А просто удължава агонията. Управниците нехаят, тях съвсем не ги вълнува агонията в образователната сфера, явно статуквото ги устройва идеално. Но докога може да продължава така? Загубите обаче за нацията са колосални, неизчислими: прав е анализаторът (Е.Дайнов), който обяви, че ситуацията в българското образование вече е заплаха за националната сигурност на страната. Е, днес ще чуете прочувственолицемерни казионни речи, пълни с кухи словеса. Лъжа, лъжа, лъжа – за всичко се лъжем постоянно. Лъжат ни, а мнозинството дори вярва. И на никой за нищо не му пука. Училище ли, образование ли – абе кой мисли за тия глупости, я ни остави да работим за "реалното". Кога ли се се разбере в тази страна, че духовното е най-реалното, е истински реалното, а всичко друго е само фикция, утопия, мираж?! Спирам дотук. Честит празник вам, страдалци-труженици на българското образование и култура! Моля, вдигнете гордо глава и не позволявайте повече да ви унижават: вие не сте слуги никому! Щото учителите със слугински манталитет възпитават и произвеждат също слуги. И роби. Ето защо сме нация, съставена предимно от роби. Ето защо сме нация, която сама тъпче достойнството си. Ето защо сме нация, покланяща се ниско до земята на други робски нации, примерно руската. Нашето училище е устроено така, че произвежда на конвейер главно роби, онова, което случайно не стане роб, то е защото по инстинкт се е съпротивлявало на човеконенавистническата Система. Промяната е съдбовно необходима. Още сега, още днес. Битката за ново образование е започнала отдавна, някои донкихотовци като мен я водим от десетилетия. Е, гонят ни, обявяват ни за какви ли не, мачкат ни, но ние не се отказваме. Няма да се примирим, няма да предадем идеалите си. Радваме се, че така се отнасят към нас: това показва, че вървим по верния път. Това е нашето признание: че ни гонят. Докато ни гонят, преследват, уволняват – значи всичко е наред. Друга съдба ний не искаме. На Сократ нима са ръкопляскали? Честит празник на всички ония, които имат отношение към истинското, същинското, нелъжливото, нефалшивото образование и училище! Ония, другите, дето само пречат и развалят, дето само вредят, дето слугуват усърдно на безчовечната Система, не заслужават да бъдат поздравявани по простата причина, че нямат никакво отношение към верния смисъл на тия тъй чудати и непонятни за тях духовни неща. Те живеят в един друг свят, дето царуват ефимерни стойности, такива като пари, власт, слава, привилегии, седене на чуждото място; това е един свят, опрян на

лъжата, на далаверата, на измамата, на насилието, това е един безчовечен свят. Крайно време е да отвоюваме българското образование от образователната мафия, която се е окопала в него за да черпи само благинки – в отплата за вредите, които нанася всеки ден. С тия паразити трябва да свършим колкото се може по-скоро. И това трябва да го направим ние, гражданите, а не да чакаме да го стори октоподът-държава. Историята показва кой е верният път: всичко добро и свястно на този свят е било сътворено от свободните, инициативни, дръзновено работещи хора. СНИМКИ ОТ ПЛОВДИВ В ПРАЗНИЧНИЯ ДЕН, ОБЪРНЕТЕ ВНИМАНИЕ НА ПЛАКАТИТЕ, ИСКАЩИ ПРОМЯНА В ОБРАЗОВАНИЕТО СЕГА! неделя, 25 май 2014 г.

42 Г-жо Стоянка Анастасова, В първото си обръщение към Вас предвидих, че губите делото заведено от учителя-философ Ангел Грънчаров срещу Вашата нарочно-неоснователно наказваща го, тормозеща и злонавреждаща му заповед, призната от първите две съдебни инстанции за незаконосъобразна и затова отменена. Без никакви шансове да се реализира е надеждата Ви – третата инстанция да се произнесе в тъй силно желания от Вас обратен на техния смисъл.

МАНИФЕСТАЦИЯТА ДНЕС, 24 МАЙ

В

ПЛОВДИВ

ОТ

ВИДЕО В началото манифестацията се води от мутрополит Николай. На 7.54 минута започва да дефилира представителната група на ПГЕЕ-Пловдив, водена от войнствената г-жа Стоянка Анастасова :-) ВЪРВИ, НАРОДЕ ВЪЗРОДЕНИ, СВЕТЛА БЪДНИНА ВЪРВИ...

КЪМ

Български всеучилищен химн ВИДЕО Текст: Стоян Михайловски. Музика: Панайот Пипков, Русе, 15 април 1882г Върви, народе възродени, към светла бъднина върви, с книжовността, таз сила нова, съдбините си ти поднови! (ОЩЕ >>>) ОТВОРЕНО "ПРАЗНИЧНО" ПИСМО НА ГРАЖДАНИНА ТРАХОВ ДО ДЪЛБОКО НЕУВАЖАЕМАТА Г-ЖА ДИРЕКТОР НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ събота, 24 май 2014 г. До: Директора на ПГЕЕ – Пловдив г-жа Стоянка Анастасова Отворено "празнично" писмо От: Владимир Петков-Трашов 9005 Варна кс Чайка, бл. ..., А/.../...

Г-жо Анастасова, със сигурност не знаете, а едва ли и искате да знаете, че първата заповед за моето уволняване от ТУ – Варна бе, според чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда – т.е. същото основание за уволняване – "некадърност в работата", каквото сте имали безразсъдството, огромната глупост, смехорията и тъгата да лепнете в своята заповед за уволняване на моя скъп приятел, учителя-философ, добрия писател, будителя, истинския и истинен реформатор на образователната ни система, новатора Ангел Иванов Грънчаров. Вие, разбира се, че не сте лудата, госпожо Анастасова. Луд е този, който Ви е назначил и все още, въпреки достатъчно и дори категорично ясните индикации за Вашата некадърност да си вършите честно, почтено и квалифицирано директорската работа – Ви държи позорно, недопустимо и много силно зловредно – не само за общността в ПГЕЕ, а като отчайващо лош и недопустим пример – и за цялата учителскоученическа и родителска образователна общност в страната ни. Затова и защото смисълът и светаята светих от съществуването на директорския пост – в която и в каквато и да е образователна система и в което и да е училище, по скромното ми мнение е, да търси, да намира, да го стимулира и да го поддържа с всичките си сили – истинския учител. А той е този, който знае, съвсем не, само и единствено уроците си по образователните изисквания на системата и как да озаптява дивата енергия на учениците в часовете си, а който има съзнанието и философията за своята светла и високо отговорна обществена мисия.

Ако и тя да не е добре оценена и заплатена от държавата и от обществото, което я съставлява. И не само има този истински учител посочените съзнание и философия, но и ги репликира, с всичките си способности и сили той ги трансформира, внушава и ги претворява в съзнанието на учениците си. Често, и въпреки тяхната естествена и нормална вътрешна съпротива срещу това добро влияние. За да стават и за да станат те подобри от него. И далеч не само и единствено в неговата тясна професионална, но преди всичко и на първо място в нравствено хуманитарната му духовна дейност. С още по-очевидна и пълна сила посоченото фундаментално отношение важи за учителите по дисциплините философия, етика и право, които формират, или по-точно, които би следвало да формират правилното мислене, съзнание и дух на учениците в тяхната неповторима, и божествено богата индивидуалност. Колкото и претенциозно, или кухо и изпразнено от съдържание да звучи това твърдение, но в кухите и безсъдържателни директорски, или учителски главички, който не са съгласни с него. Нямам никакви съмнения, че Вашата е точно такава, дълбоко неуважаема гжо Директор на ПГЕЕ – Пловдив. Твърдото и безсъмненото доказателство за което ми истинно твърдение е Вашата уволнителна истинския учителфилософ в ПГЕЕ – Пловдив, крайно неоснователна, смехотворна, безкрайно глупава, недопустимо морално и професионално сляпа, жестока, безчовечна, отмъстителна, дискриминационна, но тя е и престъпна убеден съм в това и по Наказателния кодекс на Република България - Вашата г-жо и без извинение, защото е и възмутително подло скалъпена: "заповед". Далеч не само и единствено нарушаваща Кодекса на труда и Закона за защита срещу дискриминацията със своята очевидна за прависта пълна, абсолютна и категорична липса на съдържателна мотивираност по приложения член от КТ и още по неоснователните: очевидната й отмъстителност и въпиюща неравноправност. Вашата заповед би следвало и ще бъде по дълбокото ми убеждение, след прочитането и запознаването на съдията с Вашите смехотворни и за Вас самата доказателства – незабавно, безсъмнено и категорично отменена, дори само на основанието, че сте ги трупали в чекмеджето си, без да ги показвате на Ангел Грънчаров. Затова и защото на Вас самата е била категорично ясна тяхната професионалн, правна и морална несъстоятелност. Защото в противния случай е следвало да му ги връчите по законния правов ред, при което щяха в неговия стил да бъдат копирани в блога му и за да бъдат преценявани

43 законно не, само от него, но свободно и от неговите читатели. Нямам спомен, обаче, от такава публикация, категорично означаващо за мен, че не сте го запознавали с тях. И позволете да не ви питам за Вашите обяснения – защо не сте му давали копия от тях. Те биха "трогнали" със своята смехотворна несъстоялност и правна недействителност единствено и само корумпиран съдия, но не и професионалиста с неподкупна съвест. Отново, според дълбокото ми убеждение. А оттук-нататък неуважаема, подло-отмъстителна госпожо, Вие нямате и не бихте могли да имате никакъв отговор на следващите въпроси, които съдията, а и всички честни и почтени хора Ви задаваме: Как така е бил кадърен учителят Ангел Грънчаров досега в стажа си на учител и как така изведнъж му пропадна и къде изчезна кадърността му на същия този учител, че тръгнахте да го гоните и да го уволнявате от училището? Как така по думите Ви той, хем "Не преподава философия", хем пък по-надолу в заповедта си го обвинявате, че я преподава по своя си начини по своите си правила? Да не би да бъркате обективното му качество "кадърност" с необективното си качество "не харесване" бе, госпожо Директор – да Ви попитам – Право куме у очи? Виреещо и тлеещо във Вашата глава и в главичките на някоите ученици на Грънчаров, които са Ви близки, ама доста близки не само по политическите си и на родителите им възгледи до Вашите и нищичко лошо, но уви и по глупост, по безумие, по нетърпимост и по нетолерантност към другия, към различния по професионални, по политически, или по каквито и да са те други възгледи от вашите, които този друг има законното право да си ги притежава, без Вие и подобните Ви близки и приближени ученици и техните родители да имате право да го гоните, да го преследвате, да го обструктирате и да го наказвате подло, жестоко и неоснователно заради тези му различни от вашите – негови възгледи. Точно и което е не само много, ама толкова много лошо, че не само е недопустимо, според Закона за защита срещу дискриминацията – за проявяване, но е препоръчително и да не си го, и помисляме джанъм. Макар и леко ли пресилено последното от морала, от религията и от човещината, но много разбираемо – защо. Не сте го следили, преследвали и тормозили Ангела Грънчарова. Това ли ми отговаряте и казвате пред съда, госпожо Директор? Ами хайде извадете от Вашите чекмеджета констативните си протоколи от влизанията си в часовете и на останалите учители в ПГЕЕ – Пловдив през периода,

когато пристрастено сте следили, преследвали и тормозили само старшия учител Грънчаров, не някаквия младши, нали схващате за какви Ваши безумие и смехория става дума тук – за да докажете по този начин безпристрастността си и равнопоставеността в отношението си към него?! Дали ще можете да ги изфабрикувате и да ги сколасате до съдебното заседание и да убедите някои от подлизурките учители да свидетелстват в съда че сте влизали и в техните часове да ги проверявате – дали са кадърни да преподават дисциплините си, май няма да Ви стигнат, нито наглостта, нито и глупостта да го сторите такова скалъпване, пък знам ли точно и докъде може да стигнете по пътя на административно-главоломното си "развитие" и "растене" – хайде, опитайте. Иначе, позволете да Ви осведомя: губите делото, госпожо! И аз, като Ангел Грънчаров считам, че си струва, въпреки ужасяващото доказателство за деградацията Ви с тази Ваша заповед за неговото уволнение "по некадърност" – позорна и позоряща не само Вас, г-жо Стоянка Анастасова, но и цялата нещастно съществуваща администрация, която е застанала настръхнало-заплашително, но очевидно неоснователно зад Вас, но и точно поради въпросната Ви деградация: Да ви бъде указвано, посочвано, твърдо убедено и ясно доказвано, че сте в дълбока грешка, да я афиширате, да я проявявате, да я веете и развявате в публичното ни пространство. Не, нямате право да ни го стъжнявате и да ни го обезверявате по този неправилен начин. Ето защо Ви призовавам: Събудете се, госпожо, огледайте се и се оправете! Че много, ама много грозна ми се виждате, барабар с всичката ученическо-родителска пасмина, с която сте се сдушили и на която сте неоснователно, безобразно и недопустимо угаждали, пригласяли и примлясквали в неоснователните ви, в смехотворните ви и в наглите ви "претенции", неоснователно кристализирали във Вашата незаконна, неморална и престъпна уволнителна заповед. На учителя-философ Ангел Грънчаров и подобните му светли, истински и истинни учители и дейци в образованието, просветата и културата ни: Дълбок поклон! Г-жо Мария Василева. Бъдете живи, здрави и... все такива.

2014.05.14 г. Владимир Петков-Трашов, 08:29 ч. МНОЗИНСТВОТО ОТ УЧЕНИЦИТЕ В ПГЕЕПЛОВДИВ ОТХВЪРЛЯТ ЛЪЖЛИВАТА "МОТИВАЦИЯ" ЗА УВОЛНЕНИЕТО НА СВОЯ ПРЕПОДАВАТЕЛ ПО ФИЛОСОФИЯ И ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ

неделя, 25 май 2014 г.

Преди няколко дни ви известих, че ще публикувам скоро нещо интересно: виж Очаквайте резултатите от една любопитна анкета. Анкетата беше проведена седмица-две преди уволнението ми, станало на 19 май. Учениците получиха в края на часа по едно листче като това на изображението и всеки беше помолен да направи коментар на написаното според това как той вижда нещата. Ето сега тия резултати, дадени по класове; за да не навреди с нещо на съответните класове патологично отмъстителната директорка на ПГЕЕ-Пловдив се принуждавам да скрия техните обозначения; също така е интересна не толкова количествената, а качествената страна на отговорите, ще дам точно как, с какви думи са отговорили съответните ученици, това очертава точната картина на нравствената ситуация в училището: XII ... клас: Да! Не съм съгласен, часовете преминават приятно и спокойно. Без никакъв тормоз! Без отговор Без отговор Пълни глупости!!! Аз не съм съгласен! Не! Няма нищо такова!!! Твърдя, че всичко написано е точно обратно на истината. Не е така! Не! Твърдо не!

XI ... клас: Отричам!! Твърдо не!!! Не!!! Не!!! Това са пълни глупости, кой ги съчини?! Не!!! Не!!! Г-н Грънчаров досега в нашия клас и един път не е повишил тон. Мисля, че напълно свободно си изразяваме мненията. Това не е вярно! Това са глупости, една долна лъжа по адрес на г-н Грънчаров! Няма такова нещо!!! Пълни глупости! Свобода за Ангел Грънчаров! Нито едно от горе посочените неща не е вярно, а е точно обратното.

XII ... клас: Това не зависи от мен!

44 Никога г-н Грънчаров не ми е повишавал тон. Доста често сме на различни мнения, но това никога не е било проблем. Ученик никога не е бил записван на видео без негово знание и разрешение. Този доклад е написан с цел да Ви свалят от власт така че тези думи са грешни и лъжливи. Това е човек, който не заслужава да е преподавател. Това, което прави в часовете, не е правилно. Според мен в това текстче няма нищо истинско, всичко е лъжа с цел да се настроят учениците против него. Смятам, че това се пълни глупости и не би трябвало да се обижда в края на учебната година!!!

които не уважават науката, която той е пресъздал и ни преподава по ясен и хубав начин? Това че хората не ги е грижа за предмета да не обиждат господина. (Написал си е дори името този ученик!) Според мен тези хора, които са дали мнение, са се чувствали засегнати по някакъв начин или не са просто съгласни с всичко, което той мисли. Може би всеки е прав за себе си, а някои просто говорят ей-така или наизуст.

XI ... клас: Съгласен съм с обвиненията! Хе-хе! :-) Без коментар! И аз кво да напрая?! Без коментар! Нямам си напредстава, мачовете не са излезнали! Всичко е вярно, часовете са отегчителни. Напълно съм съгласен! Повечето от написаното не е вярно, но съм съгласна с това, че недопуска учениците да изразяват различно мнение от неговото. Точно така е. Точно така! Не преподава, а ни оставя сами да учим. Твърдо съм против публикациите му в интернет с наше участие, с които той определено нарушава правата ни като ученици. Според мен учениците малко преувеличават. Не ме интересува, но с видеото прекали! Абсолютна истина!

X ... клас: Аз лично не съм виждал такова нещо!!! Не, не мисля че г-н Грънчаров не дава възможност на учениците да кажат какво мислят, напротив. Не е вярно Не е вярно!!! Не знам :-) Глупост! Когато човек се отнася с уважение към дадения предмет и преподавател, получава същото отношение към себе си. И обратното. Пълни глупости, г-н Грънчаров не изпълнява и не цели нищо от написаното. Не съм съгласен с повечето от тази обвинения. Според мен той иска да се научим да мислим и да разсъждаваме добре. Не мисля, че г-н Грънчаров нарушава правата на учениците, а обратното, той им дава воля да правят каквото искат. Не е точно така за някои неща. На места вярно, на други не. Донякъде е вярно. Кой преценява тия работи и защо се месят в работата на г-н Грънчаров деца и хора,

XI ... клас: Не споделям това мнение. Може би така се чувстват учениците, които омаловажават предмета и се заяждат, търсят провокация. Според мен ако не създаваш проблеми няма и да получаваш от ответната страна. Не е вярно! Не съм съгласен, но има лек шанс да се съглася. Не съм съгласен. Мисля, че просто учениците не са свикнали с подобно преподаване и изпитване и т.н. Не! Не съм съгласен! Вярно!!!

Абсолютно правилно... Не съм съгласен напълно. Съгласен съм. За повишаването на тон, ок, така е. За изразяването на мнението не е така, не съм чувал въпроси с интимна насоченост. Повечето или направо 99% от учениците не полагат никакви усилия по отношение на предмета. Така че нямат никакво право да обвиняват него за незнанието си особено че предметът се отнася само и единствено за собствените мисли и разсъждения. А нещото с интернет-пространството е поредното неправдоподобно обвинение понеже милите ученици и ученички си качват доста разголени снимки в интернет и от 1-2 цитата на техни мисли не би трябвало да се притесняват. За самочувствие да не говорим понеже всички знаем титаничното самочувствие на "учениците". Достойнството са си го изгубвали още когато са решили да се правят на "интересни" (маймуни). Самочувствието на така наречените ученици е по-голямо от покритието. Г-н Грънчаров допуска грешки, но и учениците не са света вода даже изобщо!!! Могу - ДА! И да и не 50% на 50% Г-н Грънчаров аз нямам никакви проблеми с Вас и въобще не мисля, че правите всички тези неща, в които Ви обвиняват. Не!

X ... клас: Несъгласен! Не!

Erue story Според мен това не е вярно. Часовете при г-н Г. никога не са имали прояви на посочените нарушения. Не съм съгласен! Не подкрепям изцяло, но наистина има нужда от промяна. Според мен това не е вярно. И не мога да разбера как налага психичен тормоз. Само 1 от изброените в първото изречение е вярно. Несъгласен Не съм съгласен! ЗАБЕЛЕЖКА: Пазя тия анкети и ще ги връча на по-висшестоящите органи, на които ще им се наложи да удостоверяват истината. Тия дни имам уговорена среща с висш ръководител от образованието и ще му връча папката с тия анкети. НРАВСТВЕНО-ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА КОНСУЛТАЦИЯ И ТЕРАПИЯ НА ДУШЕВНИТЕ МЪКИ НА БЕЗПОДОБНИЯ ДОКТОРАНТ УЗУНОВ ПРОДЪЛЖАВА май 24, 2014

45

Продължавам с увлечение да консултирам и да провеждам специфичен курс по терапия на душевните мъки на безподобния докторант по философия от СУ Узунов. За последно му писах ето къде Некадърниците най-много се мъчат, тях най-много ги тресе и терзае тая ужасна болест – завистта!, дадох му една подробна консултация, а той реагира като… шашкънин, абе изложи се ето как; но въпреки това аз смятам, че има надежда, затуй и като съвестен хроникьор ви представям най-последната ни обмяна на мисли и чувства: Докторант Узунов каза: Хахаха, оправихте деня ми :))))) Морален, етичен, вежлив – вие сте свободен дух! Хахаха, какъв съвет от човек с минимални познания дори по история на философията? Ако бяхте постигнал нещо в живота си, може би щях да взема думите ви сериозно. Пропадате с всеки изминал ден, Грънчаров. Още обаче има шанс за вас: обесете се! Така ще се спасите! ;) Помислете над предложението ми! Ангел Грънчаров каза: Май напипах раната в душата Ви, а, докторанте! :-) Затуй ли сте толкова сте толкова пестелив този път с оплювките? :-) Я се изхрачете малко помощно?! Няма да се излагате я? :-) С поздрав: Ангел Грънчаров Докторант Узунов каза: Че как :) Поне тази утеха си измислете след като стана видно, че и за даскал сте импотентен :))))))) ако ще се чувствате по-добре, създавайки си илюзии, хахаха, ваш проблем. Животът, за съжаление не е блог/фейсбук и виртуални like-ове не променят факта, че сте негоден за редактор, за даскалче, а още по-малко за философ. Цялата гилдия или ви се подиграва или не е чувала за вас, о Свободен дух :)))))) Трагикомичен сте ;) Поздрави, exдаскалче :)

Ангел Грънчаров каза: В психологията има един най-прост принцип: на проецирането на собствения недъг върху образа на оня, който неоспоримо те превъзхожда. Това е един елементарен психологически механизъм на компенсация на собствената непълноценност, служещ за получаване на една мнима удовлетвореност. Вие сте прекрасен, направо христоматиен пример за отдаването на подобни компенсации. Щом нямате нещо друго, с което да се покажете, ето, показвайте по този нелеп начин колко действително струвате. А другият, нормалният начин, характерен за разкриването на автентичната личност е следният: просто прави онова, което умееш, и така покажи на дело колко струваш. Примерно вместо да повтаряш като мантра колко е лош Грънчаров като писател, вземи, напиши една книга и покажи, да речем, че умееш да пишеш значително по-добре от него. Този е естественият начин. Така правят неболните, здравите хора. Примерно, вместо да повтаряш колко лошо било списанието ИДЕИ, вземи направи свое списание и хората ще оценят кое е по-добро и кое – по-лошо. Да, ама вместо това ти повтаряш: оня там е лош, а аз, дето нищичко до този момент не съм направил, съм… „най-добрият“! :-) Тъпа работа, нали? Ето, в преподаването, докторант Узунов явно не е преподавал и един час, ама понеже го е бъзе да преподава, се е захванал да прави „докторантура“, което е бягство от истински трудното и истински важното за философа: общуването с младите, с учениците. И след като на дело същият този малудишник се е провалил чрез това бягство най-решително в тази област, преподаването, за да се самоуспокои някак, повтаря като мантра: „Ех, колко е радостно, че Ангел Грънчаров се провали като учител, ето, той, видите ли, вече не става за учител, ще ида да разцелувам другарката директорка, която го уволни!“. Това ако не е идиотизъм, сполай му кажи, нали така, умни ми докторанте?! Сега след този мой коментар май пак ще се оттеглиш в мишата си дупка и ще продължиш да трупаш злоба и завист по повод на това, което моя милост прави. тъпа работа е тази. Вземи и ти нещичко работи. Прави нещо. Покажи на дело колко струваш. Празното самохвалство е тъпа работа. Успехи ти желая! Докторант Узунов каза: Велико, от къде го преписахте??? :))))) За разлика от вас, аз имам задачи, не съм уволнено даскалче … :) Ако си търсите ново място, мога да ви издействам стая в някоя психиатрия, хайде, виждам, че обичате да разсъждавате върху душата, поведението… може би вие проецирате комплексите върху другите. Кой ви знае??? :)))) Ангел Грънчаров каза: Аз, драги докторанте, не преписвам, от мен обаче преписват

много, именно докторантите, университетските доценти и пр. Има сведения, че по мои книги някои доценти си разнообразяват лекциите и чрез тях се правят на интересни пред студентите си. Тъй че докато е време, докторанте, ориентирай се и ти към това: почвай да преписваш от книгите ми за да си правиш дисертацията! :-) Наистина ли обаче не можеш да се освободиш от тази страшна емоция – завистта? Знам, трудно е, но опитай, щото така не се живее. Ще изпосталееш от мъка, ще се състариш, ще ти се сбръчка кожата от завист, така не бива, направи нещо да се освободиш от гибелната емоция. За твое добро ти го казвам. В такъв кошмар не може да се живее. Да оставим настрана това, че отдаването ти на подобни низки страсти показва пълно отсъствие на философски дух, на философска настройка към нещата – ако не я надмогнеш, съветвам те: бягай и от философията, намери си за занимание някакво обущарство, или нещо друго, какво и да е, само не философия. Каквото и да е ще си по-щастлив, но философията ще е цяла мъка за теб. Философите сме великодушни хора и с глупости не се занимаваме, а ти си затънал в глупости, оставил си те глупави емоции да ти тровят ежедневието. Както и да е, живей си както искаш. Само дето ми е тъжно че се излагаш толкова без да ти пука. Ти стана вече пословичен пример, ще те цитират един ден в христоматиите по психопатология. За мен пък си същински феномен, аз много мога да ти помогна, знаеш, че се занимавам с консултиране, ето, консултирам те безплатно и си правя изследванията. Дълбоко ме разочарова, аз имах доста високо мнение за теб, но ето, принизи се и се овъргаля в нравствената кал като свиня. Толкова ли обичаш мръсотиите? Що не вземеш да се поочистиш от тях? Питай ако нещо те вълнува, ще ти помогна с каквото мога. Да спасим един човек, една човешка душа съвсем не е малко. Един ден ще си ми благодарен за спасяването си. С поздрав: Ангел Грънчаров ДАЛИ „ЗДРАВИТЕ СИЛИ“ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ АМОРАЛИЗЪМ, БЕЗСРАМИЕТО И НАЦИОНАЛНОТО ПРЕДАТЕЛСТВО ОТНОВО ЩЕ НАДДЕЛЕЯТ НАД ЗДРАВИЯ СМИСЪЛ?! май 25, 2014 Прогноза за миналото, което не бива да се повтаря, Автор: Иво Инджев (КРАТКА БЕЛЕЖКА: Удивително е съвпадението на моето разбиране по проблемите на български живот и по оценката на случилото се у нас в най-новата ни история с разбирането на г-н Иво Инджев, което констатирам като чета тази статия; нямаме

46 разминаване нито по един пункт. В този смисъл аз няма какво да добавя, г-н Инджев е изложил пределно ясно и моето разбиране, което ме освобождава от потребността да пиша по същите въпроси.)

Този текст вече почти сте го чели, защото почти съм го писал, така че направо може да го пренебрегнете, ако ви стори досадно познат. Но в деня за размисъл преди най-странните избори в четвъртвековната история на странния ни преход към демокрация ще формулирам още веднъж размислите си като прогноза на миналото, което не бива да се повтаря. А изборите са странни заради факта, че са формално европейски, но се водят в условията на (анти)патриотична агитация в полза на държавата, която заявява като своя официална доктрина недопускането на суверенни европейски държави в Европейския съюз. И в името на тази главна задача, която си поставя чуждата държава, всичките 4 парламентарно представени партии в България заявяват единодушно, че въпросната държава не бива да бъде санкционирана от Европа. Къде е прословута „друга” гледна точка? Тя беше изтикана от управлението още преди 14 години с победата на монархосоциализма. Детронираният от Москва наследник на българския трон, превърнат в доверено лице на руския интерес в България, беше доведен за ръка като доведено дете на разведените родители на българския преход, взимайки страната на Матушката в разпределянето на семейното имущество. Доведеното дете на руското задкулисие използва остатъчното доверие на българите в някогашната монархическа институция, за да я унищожи окончателно като възможна алтернатива на посткомунизма. Коронен (агентурен) номер! Това беше руското наказание за дързостта на предишното българско правителство да прави самостоятелна политика до степен, че да ядоса дори американците с отказа си да приеме бежанци от Косово (а не само да не допуска руски самолети да правят напук на запада в бивша Югославия). Равносметката днес е отстраняването на опърничавия премиер Иван Костов от политиката и маргинализирането на външния му министър Надежда Нейнски (тогава Михайлова), упълномощена през март 2001 г. да извърши нечуваното в от-

ношенията между Москва и София: да извика руския посланик и да му връчи доказателствата за шпионажа на трима негови подчинени срещу България, поради което трябва да напуснат страната ни. Месец покъсно тук кацна “терминаторът” на дясното Сакскобургготски и обеща да ни оправи. Българофилската алтернатива не просто беше натикана в безпомощно състояние в ъгъла на опозицията, но и отпадна изобщо от Парламента, с което от адекватно представителство беше лишена тъкмо онази упорита част от българското общество, която отказва да припознае популизма за заместител на тази алтернатива. Стресирана от дългото пропадане тази прослойка, тънка като плодоносния слой на почвата, на която се крепи всяко земеделие, не можа да възпроизведе в краткия едногодишен срок между изборите от миналата година до днешния 24 май силен политически субект, които да се противопостави ефективно на буренясалото с мечо грозде българско лозе (на баир), на което вече открито се разпорежда руската мечка. (Прочети ДО КРАЯ >>>) МОЕТО ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ УЧИЛИЩНАТА ОБЩНОСТ НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ събота, 24 май 2014 г. ВИДЕО НЕКОИ ВЪПРОСИ И СЪОБРАЖЕНИЯ ПО ПОВОД ПРЕЗИДЕНТСКИЯ ПРИЕМ ПОСЛУЧАЙ 24 МАЙ май 25, 2014

Народният демократичен трибун Konstantin Pavlov-Комитата, блогър, който навремето има късметя да бъде поканен да интервюира лично даже самия Бойко Борисов, се похвали във Фейсбук, че бил поканен на приема по случай 24 май, деня на културата, по един доста специфичен начин, ето как, именно като възкликна съвсем чистосърдечно: Ох,. Стоях прав само два часа и половина, а ми се струва че е било цял ден.

Официалните ми обувки не са пригодени за висене. Бях на приема на Президента за 24-ти май в НИМ, видях много познати. По-приятно беше, отколкото очаквах. Тази интересна новина даде на моя милост, известна със скверния си характер, благодатната възможност да задам на г-н Комитата следните любопитни въпроси: Интересно ми е г-н Павлов да сподели впечатлението си: а на този прием приблизително, на око, какъв процент бяха представителите на тодорживковата „народна ентелегенция“, имам предвид представители на т.н. „духовен елит“ от преди 1989 г.? Това много ме интересува, щото имам чувството, че тодорживковия елит и елита на постодорживковия („демократичен“) период, първо, са все едни и същи хора и, второ, ако първото не е точно така, то двата елита по един чудодеен начин найорганично се сляха и се допълниха, все едно са нещо като еднояйчни братяблизнаци или поне двойници, което пък на мен лично ми говори, че някаква същностна промяна в т.н. културно-духовна сфера у нас изобщо не е настъпила; дали съм прав поне отчасти не зная, просто си споделям впечатлението. А такива като самия г-н Павлов изглежда ги канят, за да може един вид да посипят тодорживковата интелектуална манджа с един вид „демократична сол“, щото иначе може да се окаже, че манджата е безсолна и безвкусна, не знам дали и това правилно го констатирам, но така ми изглежда оттук, където се намирам. Искам също така да попитам: а Недялко Йорданов, вечен посетител на такива приеми, беше ли и този път сред поканените? Ами Любомир Левчев беше ли? Божидар Димитров нема начин да не е бил, он е навсекъде. И за Георги Лозанов е излишно да питам, той също е украшението на всеки прием и преди, и след 1989 г., просто приемите без човека с папионката нема начин да започнат. Сигур на приема е бъкало от агенти на ДС, нали така? Те са все културни хора, нищо чудно и Кеворкян да е бил там, и Гарелов, и останалите, те са си вездесъщи и безсмъртни изглежда, като мумиите. Амче беше ли там Любен Дилов-син, ако не е бил, явно светът е заплашен от изчезване, щото ще настъпи вселенска катастрофа. Кой друг да попитам дали е бил? Дърева не вервам да е била, но тя е свободомислеща и минава за културна, нищо чудно и тя да е украсила приема с присъствието си. А Слави Трифонов беше ли? Не може такъв стълб на народната ни култура да не е бил, не вервам да не е бил? А за Азис да попитам дали е бил струва ли си? Митю Пищова не вервам да е бил, но Нешка Робева нема начин да не е била. А за Светлин Русев не си струва да питам, он е метреса на всички правителства, президенти и

47 прочие. За кой ли друг да питам, абе, хора, помагайте, че не се сещам?! Властелинът на народната култура и законодател на музикалните вкусове у нас Митю Пайнера беше ли? Кой, кой друг да попитам? Абе Вучков беше ли там, как е възможно приемът да мине без тоз наш велик титан на духа?! И последно, което ми се ще да попитам: а как г-н Павлов Вие се чувствахте в тази разнолика културно-духовна-ентелегентна компания, приличаща на шарена и кърпена циганска черга? Поласкахте ли се че сте попаднал в нея? Питам се аз как ли бих се чувствал, ако некогаш ме поканят, ама то е хубаво, че мен никога нема и да ме поканят, щото и да ме поканят, аз едва ли и ще отида де. Внимавахте ли да видите дали некой от гостите не си напълни на излизане джобовете с пасти? Тия детайли са интересни. Мен ми се ще да разбера имаме ли някакъв напредък в културно отношение за тия стотина години от Алеко насам, ама не вервам да сме постигнале особен напредък. Трудно се мени духа на квинтесенцията, на умствения каймак на нашия несретен народ, който и на ентелегенция не случи, както и на друго не случи, той изобщо на какво ли случи де?! Айде излизайте да гласувате бе, кратуни прости, тарикати неедни, търтеи презрени, размърдайте се малко, идете, покажете се като человечески същества бе!

Stefan Tafrov каза: Толкова дълго не ми разрешаваха да избирам, че за мен е празник всеки път, когато мога да дам гласа си в (повече или по-малко) свободни избори. Докато има демокрация има надежда. Да живее свободна, демократична и европейска България! Да живее Европа! Vive la Bulgarie, vive l’Europe! Glory Bulgaria, glory Europe! Ангел Грънчаров каза: Правилно пише г-н Тафров: да избираш е проява, е акт на свобода, на свободна воля, а има ли за човека нещо по-ценно от свободата?! Тия, дето се отказват от гласуване, дават ли си изобщо сметка от какво се отказват? Ами от свободата се отказват, ето от какво, от найценното за човека се отказват, отказват се от онова, което изобщо ни прави човеци! Навремето древните гърци наричали ония, които не се интересували от работите в полиса „идиоти“, наистина е проява на малоумие и на идиотизъм да покажеш, че си се отказал от извора на самата човечност, именно отказал си се от свободата. Щото животните не знаят какво е свобода, а нас, човеците, тъкмо свободата ни прави човеци, не нещо друго. Без свобода човечността ти отива по дяволите, затуй е толкова жалка картинка човекът, който не разбира що е свобода, който затова с такава лека ръка се отказва от нея, харизва я на друг, оставя други да се разпореждат със съдбата му и прочие.

май 25, 2014

Г-н Stefan Tafrov, български представител в ООН (ако вече не са го уволнили де), с който сме Фейсбук-приятели, е написал една умна реплика, която ми се видя така уместна, че рекох да я подкрепя по моя си начин; ето какво казва нашият известен дипломат, и ето как моя милост съвсем недипломатично го подкрепи; не вервам да предизвикам с репликата си дипломатически скандал, ама и да предизвикам, майната му:

Европа е свобода, Европа е мястото, където се е родила цивилизацията на свободата, люлка на идеята за свобода е Европа и тази свобода е обхванала постепенно целия свят, намерила си е уютно място най-напред в Америка, а после къде ли не, чак до Япония е стигнала, до Австралия и т.н. А ний, българите, дето сме уж европейци, в по-голямата си част не гласуваме, с което показваме на дело, че сме коварно безразлични към свободата, а това именно е причината да сме и най-бедни; щото сме много големи умници, искаме да прецакаме природата на нещата, искаме, за разлика от целия свят, без свобода да живеем, е, няма как да стане това чудо! И по тази причина прецакваме постоянно себе си, да, точно затова сме и най-бедни! Истински свободните хора и народи постигат удивителни неща, те са и богати, и благоденстващи, и щастливи, и достойни, а ние, сами виждате, поради недове-

рието си към свободата докъде сме я докарали! Затуй ми се ще в този момент да викна, да изокам ето как: Айде излизайте да гласувате бе, кратуни прости, тарикати неедни, търтеи презрени, размърдайте се малко, идете, покажете се като человечески същества бе, дигнете си задниците от пустите дивани, мръднете си малкото пръстче, направете нещо за свободата си бе, идиоти неедни! Направете нещо за доброто бъдеще на децата и за внуците си бре, тикви такива, ще ми се излежават днес те, ще ми щракат с пръсти, на гъби щели да идат те; абе натикайте си тия гъби знаете къде, риба ще ми ловят те, тарикатите малоумни! Я ставайте и отивайте да гласувате, че ако можеше да зема една дряновица, ама неокастрена, па да ви залупам по ушите, ще ви покажа къде зимуват раците! Точка, казах каквото мислех, олекна ми на душата, нека който иска да ме мрази, аз това нещо бях длъжен да го кажа, все някой требваше да го каже! Дигнахте ли си месищата от диваните веке бре, паплач неедна мързелива?! Народ те ще ми се правят че биле, европейци биле, калпазаните му неедни! Капка акъл немате, аз това ще ви кажа, и се надявам малко като прочете туй мое излияние, да ви дойде акъло; ама не вервам де, но да видим, на некой все пак може нещичко да му просветне у кратуната, ама и това не е сигурно! Но знае ли се, и чудеса стават понякога, ще видим, то ще се разбере скоро… Както и да е, аз поне ви го казах, пък вий правете квото щете! Пък после ми мърморете като ощипани невести, нещастниците неедни, дето само се оплаквате! Вий сте си виновни за всичко, аз това ще ви кажа, от свободата не можете да избягате, поне я употребете в позитивна посока! Айде, действате, че ще грабна дряновицата, тиквеници неедни! ВИДЯХТЕ ЛИ ЛОГОТО НА ГУГЪЛ ДНЕС?

Абе тия пусти американци що ли ни се месят у вътрешните работи бре?! Като гледам картинката дали не намекват по тънък начин за 10-тицата? -) Ето, 0 и 1-ца са от двете страни на урната, намекът е ясен, абе тия пусти американци пак се месят у демокрацията ни ! :-) Я Путин колко е убав и кротък, а не като тия?! :-)

48 АБЕ, АЗ ДАЛИ НЕ НАРУШИХ ТОЯ СВЯТ МАФИОТСКИ ПРИНЦИП – В СВОЯТА ЕПОХАЛНА РАЗПРА С ДИРЕКТОРКАТА НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ?

висшия слой на езика, “полюса на духовността”, който извънредно много обогатява техните езици, давайки им нравствена сила – способност да възвисяват мисълта, понятията, представите, емоциите.”

вторник, 27 май 2014 г.

Дмитрий С. Лихачов, в лекцията си “Държава на духа” ЗА ТАКА ЖАДУВАНАТА ТИШИНА, ИДВАЩА СЛЕД СПИРАНЕТО НА ДЪРДОРЕНЕТО НА НЕМИСЛЕЩИТЕ ЗА "ДЪРЖАВАТА НА ДУХА" – И ЗА ТАЗИ МНОГОЛИКА, НО ТАКА ЕДИНОДУШНА ДУХОВНА ЕВРОПА До Комисията за защита от дискриминация, София НОВИ ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА

АБЕ, МАЙ БАРЕКОВ ГО ПУСНАХА В ПОЛИТИКАТА САМО ЗАТОВА, ЧЕ НА НЕГОВИЯ ФОН ДОРИ И Б.БОРИСОВ ИЗГЛЕЖДА НОРМАЛЕН?! “Идеолозите и демагозите от моето прокълнато поколение едва ли някога ще проумеят тази многолика, но единодушна Европа. Но нашите внуци и правнуци все повече се догаждат за нея и все по-бистро съзнават, че тази мисловна и духовна Европа не разделя, тя сплотява. Помислете си: основоположникът на славянското достойнство е погребан в латинския Рим. Радетелят за православие почива в мир в католически храм. Този римски гроб е спомен и предвестие, пример и поука.”

С днешна дата, живея трети живот. Възкръснах един път след bTV, възкръснах след Костинброд, сега възкръснах за трети път, след тези избори. Вчера се обадих на майка си и й казах:

Петър Увалиев

"Майко, аз отивам на заколение. Почерпи съседите. Дай им по бутилка вино. Аз отивам на изборите с бялата риза." Николай Бареков КРАТЪК КОМЕНТАР: Мутренска държава с продажен народ. Диана Тодорова “Ние в Русия изпитваме чувство на голяма благодарност към България за своя литературен език, за началото на руската литература и за ония забележителни идеи, които са били провъзгласени през Симеоновия век – общочовешките идеи... Църковнославянският език, пренесен в Русия от България не само чрез книгите, но и устно – чрез богослужението, веднага става в Русия своеобразен индикатор на духовните ценности. България даде на източните славяни

ДОБАВКА ОТ МЕН: Излагаме се като пълни ганювци, я вижте какви резилища изпращаме да ни представляват в Европа?! НОВИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ОСЪЩЕСТВЕНА РЕПРЕСИЯ НА ПОЛИТИЧЕСКА ОСНОВА ОТ СТРАНА НА ДИРЕКТОРКАТА НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ СТОЯНКА АНАСТАСОВА

От Ангел Иванов Грънчаров, жалбоподател по Жалба с вх. № 44-00-1220/17.03.2014 г. с твърдения за осъществена дискриминация, по която е образувана Преписка № 170/2014 г. АДРЕС: гр. Пловдив, п.к. 4023, Ж.К.Тракия, бл. ..., вх. ..., ап. ..., тел. 0878269488, e-mail: angeligdb(@)abv.bg Уважаеми г-н (г-жо) Председател, Изпращам Ви копия на нови документи в илюстрация на осъществена дискриминация по отношение на мен от страна на директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова, сред които и Заповед за моето уволнение № 860/19 май 2014 г. от длъжността учител по философия и гражданско образование по смехотворни "мотиви", свеждащи се в резюме до твърдението за някаква хипотетична "пълна неспособност" и "цялостна некадърност" за преподаване на учебни предмети, които преподавам вече повече от 30 години, при това имам найвисшата учителска квалификация, именно първи клас-квалификация, автор съм на много учебни помагала по същите тия предмети и пр. (изпращам Ви копие и на този документ, както и някои други). Най-интересното обаче е следното обстоятелство, което за пореден път показва същината на цялата работа, а именно, че в случая имаме налице една най-груба дискриминация на политическа основа: уволнението ми по указаните формални "мотиви" се случи седмица след като моя милост, в качеството ми на политически блогър и анализатор, изпратих Открито писмо до Бойко Борисов, по време на чийто управленски мандат г-жа Стоянка Анастасова беше назначена за директор на ПГЕЕПловдив (вижте Безпощадно правдолюбиво писмо до Б.Борисов: "Или се вслушайте в глухия, идещ от дълбините призив на историята – или си обирайте крушите!"), което "случайно съвпадение" по време с уволнението ми именно илюстрира

49 истинската, действителната причина да бъда уволнен така спешно, и то само месец преди края на учебната година. Излиза, че уволнението ми е отмъщение не само заради моите различия с г-жа Анастасова по отношение на професионалните въпроси, подходи в преподаването, в начина на регулация на отношенията в училищната общност (аз съм убеден критик на нейния чисто административен и команден стил на ръководство, аз също така съм привърженик на демократичния подход), но и най-вече поради това, че като блогър съм си позволил да защищавам гражданска позиция, която явно съвсем не й е харесала, понеже не отговаря на собствените й политически пристрастия. Надявам се, че уважаемата комисия ще обърне особено внимание на тази причинна зависимост, тъй като репресия на политическа основа в наше време влиза не само в пълно противоречие със закона, но и с елементарните изисквания на толерантността по отношение на неизбежните различия между нас като професионални дейци, граждани, имащи политическа позиция и пр. Тук по моя преценка е налице акт на най-груба дискриминация на политическа основа и също така на злоупотреба със служебно положение с оглед осъществяването на недопустима репресия на политическа основа спрямо другоячемислещ човек и гражданин.

след като написах критично открито писмо против стила на неговата ръководителка до президента на КТ "Подкрепа" д-р Константин Тренчев! До този момент аз лично, признавам си, не съзнавах, че в съвременна демократична и европейска България заради заемането на каквато и да било публична гражданска позиция се полага незабавно изключване и от синдикалната организация, но също така и незабавно уволнение от работа (!), от службата, на която си работил много години! Изглежда въпросните длъжностни лица живеят с представите на едно друго, отдавна отминало време – и затова уважаемата Комисия по защита от дискриминация, явно, в случая е призвана да им обясни и покаже в какво време всъщност живеем. Вярвам, че уважаемата Комисия ще изпълни своя дълг според предписанията на правото, справедливостта и закона.

26 май 2014 г. Пловдив С УВАЖЕНИЕ: (подпис) ВСЕКИ НАРОД СИ ЗАСЛУЖАВА УПРАВНИЦИТЕ, ВСЕКИ НАРОД Е ДОСТОЕН ЗА СВОЕТО ПРАВИТЕЛСТВО

се в народните среди малоумие, щото само откровено немислещ човек ще предпочете да бъде лъган. Ако тия хора що-годе мислеха, те нямаше как да понасят такова едно прекалено баламско и дебелооко лъгане, което е специалитет на въпросното недоразумение Бареков. В резюме в крайна сметка мога да кажа и това, че наместването на Бареков сред нашенските политици е поредно доказателство за пълната деморализация не само на политическата ни класа, но и на самия народ, щото нали знаете мисълта на философа Хегел, така уместна в нашия случай, ако не я знаете, ще Ви я кажа: „Всеки народ си заслужава управниците…“ или, другояче казано, „Всеки народ е достоен за своето правителство.“… МОЯТ БЛОГ ОТНОВО Е ВОДЕЩ В КЛАСАЦИЯТА НА НАЙ-КОМЕНТИРАНИТЕ БЪЛГАРСКИ БЛОГОВЕ – И ТО С НЯКОЛКО ПУБЛИКАЦИИ ЕДНОВРЕМЕННО! понеделник, 26 май 2014 г. Забелязвам, че днес блогът ми е представен http://topbloglog.com с няколко публикации в актуалната (за деня) Класация на постове по коментари, ето кои:

май 27, 2014

Участват само онези статии, които са написани последните 48 часа. Изпращам Ви също така и някои други документи от последно време, хвърлящи обилна светлина върху порочния мениджърски подход на г-жа директорката Стоянка Анастасова, и то все в тази същата посока, примерно осъщественото под благосклонния й поглед мое изключване от синдикалната организация на учителите към КТ "Подкрепа", което беше инициирано и проведено от верната й помощничка г-жа Камелия Стоянова, лидер на синдиката в училището и едновременно с това помощник-директор, която пък дръзна да ме изключи от синдиката, в който членувам повече от 20 години (станало седмица преди уволнението ми от работа!), дори без да си даде труда да формулира каквото и да било обвинение или нарушение от моя страна. Впрочем, подходът и тук е същият, почеркът на директорката Анастасова си личи и тук: бях изключен от синдиката точно седмица

Някои, видите ли, били силно впечатлени от това, че позьорското недоразумение Бареков умеело „добре да говори“, сиреч, умеело най-прочувствено да лъже; ето какво ми се наложи да отвърна на една такава дама, впечатлена от чудния, но нерядък за нашите условия „дар лъжливост“ на Бареков: Г-жо Mel Izet, твърдите, че въпросното недоразумение Бареков било умело да говори така, че да трогва някакви струни в простодушната народна душа; аз лично смятам, че той всъщност умее изключително хубаво да лъже, което пък показва, че в нашата страна явно има доста хора като Вас, които обичат да бъдат не просто залъгвани, но и най-откровено лъгани. Аз лично като психолог разглеждам тази особеност на народната ни душа като крещящо доказателство за ширещото

28 коментара: Всеки народ си заслужава управниците, всеки народ е достоен за своето правителство Някои, видите ли, били силно впечатлени от това, че позьорското недоразумение Бареков умеело "добре да говори", сиреч, умеело най-прочувствено да лъже; ето какво ми се наложи да отвърна на една такава дама, впечатлена от чудния, но нерядък за нашите услов... (ОЩЕ >>>)

ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА Е ЗАДВИЖЕНА С ОГЛЕД ДА СЕ РАЗБЕРЕ КАК ДИРЕКТОРКАТА НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ УСПЯ ДА ЗАОБИКОЛИ ЗАКОНА

50

МОЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ В ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ: ЕТО ЧЕ Е ВЪЗМОЖНО И У НАС ДА СЕ ГЛАСУВА РАЗУМНО И ЗА ДОСТОЕН ПОЛИТИК!

Когато преди време директорката на ПГЕЕПловдив изхвърли като "мръсно коте" доайена на това знаменито училище, невероятно колоритната личност г-н Жак Асса (работил близо 50 години в него, още от основаването му!), разбрах, че той бил обиден толкова, че нямало да стъпи повече в училището - докато това лице е директорка. И наистина не е стъпил в училището вече три години. Аз не можех да разбера това и му предлагах многократно да дойде и да изнесе лекция в Дискусионния клуб към училището; той ми отказа, но се съгласи да проведем такава лекция онлайн, той да говори на учениците чрез интернет. Сега обаче, след като и на мен самия ми се случи същото каквото и на него, се чувствам по същия начин: някак не ми се връща вече в училището; но ето, днес все пак трябва да ида в училището за да си уреждам някои документи, трябва, пък някак съвсем не ми се иде. Колко странно е това: училището, което до вчера си обичал, в което всеки ден си бил, изведнъж да ти стане така далечно?!

Тост за Светослав Малинов – представител на Реформаторския блок в Европейския парламент от Република България: честито!

Dimitar Stoyanov ПОСЛЕДЕН ВАЛС ЗА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ОРЕШАРСКИ: ДА ИЗЛИЗАМЕ ВСИЧКИ НА ПРОТЕСТА! ВИДЕО Да излизаме всички на протеста, какво чакаме още?! Орешарски да си иде незабавно: край, дойде часът да изметем мерзавците от властта! ЛОЗЕТО ИСКА НЕ МОЛИТВА, А МОТИКА... Е, НЕ САМОТО ЛОЗЕ, А БУРЕНИТЕ ИСКАТ МОТИКА ДЕ! вторник, 27 май 2014 г.

Истина е че онова, което не си го преживял лично, не можеш да го разбереш.

Интересно е, че при изгонването на учители от ПГЕЕ-Пловдив – а това е едно от най-любимо занимания на самовластната директорка! – тя си има също така един най-любим мръсничък номер; повтори го и при изгонването на г-н Асса, при уволнението на инж. Калин Христов, и при моето изритване. Първо, подбира момент, когато жертвата изобщо не очаква да й се случи такова нещо: примерно, г-н Асса отишъл да изпитва (след връщането си от отпуска, лятната) ученици на поправителен изпит, дава им въпроси да мислят и отива до канцеларията за нещо; и там вече му поднасят новината, че може да си иде, че повече не е нужен, че друг щял да изпита учениците му, щото той вече е аут, вече е пенсиониран! Гн Калин Христов отива да си подаде молба за излизане в летен отпуск; пред вратата на директорката е тълпа от чакащи за същото учители; директорката, седнала царствено, опиянена от величавостта си, седи на директорския стол сякаш е трон и със замах разписва молбите, това за нея, предполагам, е вълнуващ момент. На инж. Христов обаче е подготвила "малка изненадка": предлага му преди това да подпише своята длъжностна характеристика, това било една "чиста формалност"; той подписва, след това му връчва... заповед за уволнение, предварително подготвена; какъв вълнуващ

момент, а?! Ударът е жесток; при мен се случи напълно същото; ето какво се случи с мен миналия понеделник. Месеци наред директорката ме преследваше да подпиша "променената длъжностна характеристика", аз обаче не подписвах. Казах й в прав текст, че подозирам мръсно номерче и коварство, поисках копие да се консултирам с адвокат, за да видим в какво се свежда номерчето; нямало било нищо, това било "типова характеристика", ала на мен ми направи впечатление че е въздългичка; аз интуитивно чувствах, че има нещо. Е, не ходих при адвокат за този случай, доста пъти съм се сещал, ала не отидох; но и не подписвах; много пъти тя ми даваше тази пуста длъжностна характеристика, а аз отказвах да я подпиша. Но тя не се отказваше и ето, в петъка преди понеделника (19 май), преди да ме уволни, тя ме повика и ми предложи да подпиша променената си длъжностна характеристика, "просто защото щяло да има проверка и ние трябвало да сме изрядни", така се изрази мило лъжещата директорка; секретарката й, предварително подготвена, също почна да ме увещава, абе няма нищо, това е просто "типова характеристика", не се бой, никой няма да те уволнява, такива са характеристиките и на всички други учители; в един момент, представяте ли си, сякаш повярвах, рекох си: "Е, какво толкоз, ще взема и ще подпиша, майната му, може пък да не ме лъжат?!". И в прилив на великодушие (щото ми беше писнало да се джафкам с неотстъпчивата директорка) взех, че се подписах. Това се случи в петък. А ето какво се случи в понеделника, на 19 май. Абсолютно същият сценарий като оня, приложен при г-н Асса. Аз идвам на работа и си вземам първия час. В междучасието директорката, току-що дошла на работа, идва в учителската стая и ме кани да дойда в дирекцията. В директорският кабинет вече има предварително поканени "свидетели" на предстоящата екзекуция, но аз нищичко още не усещам, щото тя винаги с мен разговаря в присъствие на свидетели. Стоят трима свидетели, младият педагогически съветник, един учител по физкултура, доверено лице на директорката и една нейна лична приятелка и фенка, с оглед лично да може да се порадва на вълнуващия спектакъл. Почвам да разговарям с присъстващите за нещо, а г-жа директорката обаче, сияеща от щастие, ми подава екземпляр от заповедта за уволнение! Какъв вълнуващ момент, забелязвам с периферното си зрение докато чета, че тя лекичко потръпва от удоволствие че се сбъдва така лелеяния, тъй дълго чакания от нея момент: да уволни най-после тъй омразния Грънчаров!!! Изглежда някои хора много обичат такива моменти, в които се наслаждават на усещането за власт, явно заради тия точно моменти се натискат толкова към властническите постове. Както и да е, пого-

51 ворих си малко с нея, казах й някои истини, тя мълчеше, но сияеше! Какво щастие наистина: режеш главата на колегата си – нали е вълнуващ този тъй възвишен миг! О, миг, поспри – ти си тъй прекрасен!!! След като директорката се наслади на величавостта на момента аз си тръгнах. Взех си набързо багажа и си тръгнах. А ето, сега не ми се връща в училището, но днес ще трябва да ида да си уреждам едни документи. Заради празника, заради матурите, заради изборите не можах до този момент да ида до училището, но днес ще трябва да ида. Е, ще ида, какво толкоз?! Макар че някак си ми е гнусно, не знам защо. Ще видим, аз съм психолог и ми е интересно от друга страна да анализирам собствените си усещания. И да наблюдавам реакциите на другите, това е голямо предизвикателство. Е, ще ида, какво толкоз. Когато съдът ме върне на работа – а аз вярвам, че това ще стане, гаранция за такъв резултат ми дават и адвокатите, с които говорих, те се хванаха за главата като видяха смехотворните "мотиви" за уволнението ми! – тогава също ще ми е интересно да наблюдавам реакцията на директорката. Ако е директорка дотогава де, щото това съвсем не е сигурно. Я вижте в какви нестабилни времена живеем. Е, тя досега удържа цяла година на ново правителство, едно връщане на ГЕРБ на власт дали няма да я увековечи на поста? Все пак те я назначиха на него? Ще видим. Тия неща, живот и здраве да е, ни предстои да ги разберем, те ни чакат някъде напред в бъдещето. Иска се време и всичко ще се разбере. Хайде, чао засега! Хубав ден на всички! Бъдете здрави! Щях за малко да ви пожелая също и да сте търпеливи, но се усещам, че и без да ви го казвам вие сте си търпеливи. Ний, българите, сме прекалено търпеливи. А не бива чак толкоз да сме търпеливи. Щото работете не се оправят с чакане, а с работа. Лозето не иска молитва, а иска мотика... е, не лозето, а бурените на лозето искат мотика де, то поговорката е малко ненатаманена, но карай... ОБРАЗОВАНИЕТО В СЪЩНОСТНИЯ МУ СМИСЪЛ Е ЖИВОТ, Е ФОРМА НА ДУХОВЕН ЖИВОТ, БЕЗ СВОБОДА ТО Е НЕВЪЗМОЖНО: ЖИВОТЪТ ПОГИВА БЕЗ РЕАЛНА СВОБОДА вторник, 27 май 2014 г. По повод на публикация от вчера със заглавие Инспекция по труда е задвижена с оглед да се разбере как директорката на ПГЕЕ-Пловдив успя да заобиколи закона, която е свързана с моето уволнение от същото това училище, станало преди седмица, се породи една дискусия за ситуацията в сферата на образованието, която ми се вижда интересна, която показва и

говори много; знаете че за мен изучаването на странностите на българския национален характер са нещо като мое хоби; ето какво си казаха там събеседниците:

Pavlina Petrova каза: Чета Ви отдавна и единствено от уважение към Вашата персона не взимам отношение, защото вероятно ще се ядосате. Но извинете ме, не бих занимавала толкова хора с личните си житейски премеждия, защото ние тук нищо не можем да променим във вашите отношения на работното място. Личните конфликти се решават на едно друго място. Все пак Ви желая успех при обжалването! Мария Николова каза: Аз пък не го чета. Само гледам, че публикува и толкова. По същите причини не вземам отношение, но Ангел ми знае мнението по тези въпроси, защото не съм му го спестявала.

Konstantina Karaivanova каза: Най-интересното е, че в тази група се разпространяват жълти плакатчета на Ганчев и се коментират воплите на Грънчаров. Общото между тях е, че са отвратени от образователната система, която възпитава наркомани, простаци и т.н., лишава ученика от достойнство и граждански права... Ясно е, че и админите са от тази група – "радетели" за промяна. Добре ще е да намерят наистина поле за изява, но не тук!

Pavlina Petrova каза: А Константина не желае ли никаква промяна в системата? Адриан Асенов каза: Караиванова, от както ми писа на лично, разбрах що за човек си. Ти пък си от тази група, която са толкова зомбирани учители, че истината и в лицето да те удари, няма да я осъзнаеш. Съжалявам те и ти казвам директно - ти си промита жестоко! Не са ти виновни нито Ганчев, нито Грънчаров, нито Мария като админ, а ти самата!!!! Кажи ми, Караиванова, какво ти харесва на теб в сегашната система, та все си контра на всичко и всеки – индоктринацията там ли, слабата подготовка ли на децата, неспособността им да мислят критично, че не ми е ясно нещо?

Konstantina Karaivanova каза: Промяна в системата не се прави така! Прави се от

действащи учители, работещи и знаещи... Хора като Ганчев и Асенов и хабер си нямат от образование. Категорично не приемам, че децата имат слаба подготовка! Като не Вие ясно, Асенов, обърнете се към г-н философа! И ако обичате - не ми говорете на "ти"! Ангел Грънчаров каза: Не крия, че ми е много интересна реакцията на колегите към моите преживелици в училище. Аз по темперамент съм изследовател, много ме вълнува човешката психология. Затова, не за друго пиша по тия проблеми. Факт е също, че искам да способствам за реалната промяна в съзнанията най-напред на занимаващите се с образование и възпитание, щото за жалост в тази област не всичко е наред. Системата е безжалостна и дефектите на много хора, неин продукт, си личат от километри...

Konstantina Karaivanova каза: Наистина си личат много...

Pavlina Petrova каза: Господин Грънчаров, да приема ли, че пишете всичко това така подробно с едничката и единствена цел да промените съзнанието и мисленето на преподаващите в системата? Ангел Грънчаров каза: Мисля, че представянето на точната, на реалната психологическа и нравствена ситуация на примера на едно училище (като училището, в което до оня ден бях на работа - преди да ме уволни самозабравилата се пълновластна директорка-самодържица) може много да помогне за промяната към по-добро в съзнанията, а тук според мен се намира ключа и към всяка друга промяна. В тия неща съм дълбоко убеден. Без промяна най-напред в съзнанията същностна промяна в живота ни не може да настъпи. А вярвам разбирате, че много неща в живота ни в училищните общности не са каквито трябва да бъдат.

Pavlina Petrova каза: Грънчаров, разбира се, че много неща не са такива, каквито би трябвало да бъдат и затова ние, учителите, сме се събрали по неведоми пътища всички заедно тук, за да споделяме и променяме нещата. Вие знаете, че случаи като Вашия са на много места в страната – тоест има много самозабравили се директори, в тях е пълната власт. Но има и такива директори, като Ирена Анастасова и именно те ми дават куража да си мисля, че за всеки има видов ден. Има ги истинските учители, с душа, сърце, отношение, ново мислене и т.н, има ги, и трябва да не ги крием. Лично аз познавам двама такива. Но познавам и още по-трагични случаи от вашия и вашата директорка. А на Константина ще кажа, че ако учителската общност тук не и харесва, да излиза. Ти не си по-различна, след като си тук.

52 Ангел Грънчаров каза: Ний, философите, по начало работим точно в тази сфера – да оказваме благотворно влияние върху промяната на съзнанията на хората. Тази е задачата на философите, на която следва да бъдат верни. Всички имаме кусури и проблеми в душите и съзнанията си, напълно праведни хора на тази земя няма. Затуй ми е много интересен човешкия тип на "непогрешимите" хора, към който принадлежи и моята тъй любезна бивша директорка. Ето на такива хора най-вече се налага да помагаме, щото тяхното съзнание е безкрайно объркано и поставено на нездрави основи. Стигнали са до положение да не могат да реагират по човешки начин на онова, което се случва около тях. Властта им действа като наркотик, като опиум. Правят безброй грешки и то доста опасни, ала се смятат за безгрешни. И около тях има хор от подлизурковци, които и пеят химни за това колко са велики, добри и непогрешими. Представяте ли си в каква тежка ситуация се намират такива хора? Не е човешко да не изпитваме състрадание към тях и не е християнско да ги оставим да затъват във вманиачеността си че са безгрешни. Адриан Асенов каза: Господин Грънчаров, трябват повече хора като вас. Преди хиляди години едни от най-известните хора са били философи... днес са футболисти и чалгаджийки, и затова и сме на това дередже!

в отношенията в училище и засилва дехуманизацията им. Адриан Асенов каза: Това е истина, господин Грънчаров, за това каква трябва да е ролята на учителите. Но остава да обясните едно много важно нещо – а как ще се преборят тези на върха на пирамидата, които искат едно послушно население, които диктуват всичко, които са виновни за безчовечността, както вие казвате... Ангел Грънчаров каза: На върха на пирамидата на образователната система произволът и безотговорността са още по-големи. Съзнанието за всевластие е колосално. Министерските чиновници, чиновниците в инспекторатите и директорите са една самовластваща каста, която е заинтересована да държи това статукво, даващо й безконтролна власт. А на учителите и учениците е отредена ролята да бъдат послушни изпълнители на волята на самонадеяната безконтролна администрация. Е, дадена е е минимална "свобода", подчинена обаче на диктата на властта. Аз лично смятам, че тази система трябва да бъде разрушена и на реалните участници в процеса на образование да се даде свобода сами да уреждат всички въпроси – с оглед постигане на ефикасно взаимодействие. Тогава работите ще потръгнат, щото ще бъдат поставени на вярната основа. Няма да е лесно, но този е верният път.

Живко Русев каза: Истина, истина ви казвам!... Ангел Грънчаров каза: Г-н Асенов, аз лично смятам, че огромна е отговорността на учителите за същностната промяна на отношенията в нашата страна. Системата на българското образование е безчовечна, тя култивира безчовечност, ето, учителите сме тези, които следва да очовечаваме тези отношения – щото се разбра, че без морал сме за никъде. Ето например един такъв проблем: всевластието на директорите в рамките на настоящата действаща система. Знайно е, че властта развращава, а абсолютната власт развращава абсолютно. Системата в българското образование е такава, че властта на директорите е абсолютна – стига да спазват инструкциите на висшестоящите началства. Това нещо нанася всекидневни сериозни деформации в отношенията в училище и засилва дехуманизацията им. Примерно, директорите навсякъде са обкръжени от свити с мило усмихнати подлизурковци и подлизурки, а в тази ситуация учител да се държи достойно означава, че той неминуемо ще бъде обявен за "враг", подлежащ на унищожение. Както именно се случи с мен. Да, директорското всевластие нанася всекидневни сериозни деформации

този изцяло неефективен начин на организация на живота е довел до очакваните резултати: най-бедни и най-унизени сме и като нация, и като индивиди. Системата пречи за разгръщането на творческия потенциал на индивидите, сиреч, блокиран е двигателят на общественото развитие, поради което сме стигнали до такъв плачевен резултат: най-бедни и най-унизени сме. И дори сме стигнали до още по-голяма степен на падение: не съзнаваме колко сме унизени, примиряваме се с всички унижения с оглед поне да оцеляваме физически. Адриан Асенов каза: Разрушена!!!! Евала, нямам какво да добавя... разрушена, съсипана и унищожена завинаги! И да дойде новото! Амин. Ангел Грънчаров каза: Да, полумерки няма да помогнат. Иска се коренен поврат, същинска революция в представите и действията. Полумерките само задълбочават агонията. Системата е мъртва. Трябва да бъде погребан трупът. За да покълне свежата зеленина на живота. Сега съществуващата система посегна на най-важното, на исконното: образованието е живот, форма на духовен живот; образованието и възпитанието без свобода са невъзможни, свободата е истинската им почва. Животът в човешката общност погива без реална свобода и пр. Тия неща са аксиоми, те са нещо най-просто и очевидно, но у нас са потъпкани по най-груб начин. Затова у нас и нищо не върви, а всичко агонизира, бива умъртвяван всеки повей на живот, на жизненост, на инициатива, на творчество, на личностност и т.н. ОНОВА, КОЕТО НЕ СИ ГО ПРЕЖИВЯЛ ЛИЧНО, НЯМА КАК ДА ГО РАЗБЕРЕШ

А НА „ПРИЯТЕЛИТЕ НА БЕДНИЯ НАРОД“ ЯВНО ИМ Е ДОСТА ТРУДНО ДА СИ ИЗХАРЧАТ ПАРИЧКИТЕ май 27, 2014 Pavlina Petrova каза: Но това не е само в образователната ни система... Ангел Грънчаров каза: Да, г-жо Петрова, това е навсякъде. У нас животът ни във всички общности се ръководи по социалисто-комунистически маниер от всезнаещата държавна администрация, поради което

Волен Сидерович се покри, явно смята как да изхарчи и изпие парите, които му дадоха неговите руски господари… не е лесно да изпие и изхарчи толкова пари… Чувам, че Светлю Витков (смешника-“лидер“ на т.н. „партия“, именуваща се с прочувственото „Глас народен“) имал

53 голям проблем как да изпие 50 000 лева месечна държавна субсидия, която малоумниците, гласуващи за него, му осигуряват. А таваришч Сидеровский, да, оня същия, със „златния пръст“, получава освен държавна субсидия и купища рубли от руснаците. И неговата не е лесна да реши как да ги изпапка и изпие.

Затуй „приятелят на бедните и онеправданите“ посещава най-скъпите хотели и ресторанти в Париж и из тъй омразната му Европа, затуй явно се пече на най-екзотичните плажове по аристократичните курорти, затуй пие най-отбрано „империалистическо“ уиски, пуши най-луксозните пури – в цяло чудо се е видял как да изхарчи огромните пари, които му бута Матушката, които му дават кагебистите от Москва с оглед да ни откъсне от Европа! Пари чини тия работа, пари, много пари, рублофилът Сидеров само знае колко…

А В ПЛОВДИВ ВЕЧЕ ЦЪФНАХА ЛИПИТЕ... вторник, 27 май 2014 г.

ОЩЕ ЕДИН ПЛАКАТ НА "ПРОМЯНА НА ОБРАЗОВАНИЕТО СЕГА" ЗЪРНАХ НА ВИТРИНАТА НА КАФЕНЕ В ЦЕНТЪРА НА ПЛОВДИВ

ДЕСНИЦАТА Е ПРИЗВАНА ДА НАЛОЖИ ЕДНА ДРУГА ПОЛИТИКА, ПОСТАВЕНА НА НРАВСТВЕНИ ОСНОВИ май 27, 2014

МОЯ МИЛОСТ В ЛЮБИМОТО МИ КАФЕНЕ И ЕДНА... ПИСАНА, ГОЛЯМА МОЯ ПРИЯТЕЛКА, СЛАДУРАНА И ГАЛЬОВНИЦА...

На едно място във Фейсбук, именно на стената на Svetoslav Alexandrov се

54 проведе снощи една дискусия, илюстрираща превъзходно остротата на нравствения проблем у нас, който се проявява дори и в сферата на политическото. Та там аз си позволих да кажа нещо съвсем саморазбиращо се, а именно, че спрямо една дама, каквато е г-жа Кунева, не бива да си позволяваме невъзпитано отношение и поведение, да я обиждаме и пр., особено ако искаме да бъдем смятани за европейски мислещи, а също така и за дясномислещи хора; ето какво стана след като си позволих да отправя този призив от морално естество: Svetoslav Alexandrov каза: Не съм мислил да го кажа – но … не е ясно кой ще е 17-тият евродепутат. Има шанс РБ да има още един евродепутат, а ДПС – да загуби един. Пред тази перспектива съм готов да преглътна Куневица.

Valeri Velev каза: Никога!

Svetoslav Alexandrov каза: Дори и пред ДПС?

Valeri Velev каза: Дори…

Svetoslav Alexandrov каза: Е… на мен БСП и ДПС са ми по-противни… Ако изгубят един… Куневица да си стяга куфарите и да бяга в Европа. И да не се връща.

Ralitsa Vachkova каза: С удоволствие бих я пратила в ЕП, за да не ни мъти водата тук и ако може да си вземе Даниел Вълчев за съветник.

Svetoslav Alexandrov каза: Да взима и Найден и да бягат и тримата.

Valeri Velev каза: Ама тя тука вече за нищо не става, няма хора зад себе си…

Svetoslav Alexandrov каза: Абе тя сега е на ръба… Броят се последните бюлетини. За 150 гласа ставало въпрос. Може и да се класира. Е тогава – айде, на бегом.

Ralitsa Vachkova каза: Аз убедено смятам, че едва ли в БГ има друг човек с такава ЕС експертиза като нея и ако някой трябва да влезе в ЕП като представител на България от съвсем професионална гледна точка смятам, че тя е по-добра от кандидат на ДПС.

Tania Pesheva каза: Е, еееее втори мандат за РБ, малко се поУляхте, с 6,4% при праг 5,9 някакви 056% над прага да донесе втори мандат …..

Ralitsa Vachkova каза: Въпрос на изборна математика, а не на проценти.

Svetoslav Alexandrov каза: От ЦИК иначе все още са колебливи: В този момент не можем да твърдим, че по отношение на преференции ще има разместване в която и да е листа, обяви говорителят на ЦИК Александър Андреев по отношение на възможността Светослав Малинов да е изместил Меглена Кунева от листата на Реформаторския блок. Това ще можем да потвърдим, когато всички протоколи бъдат въведени повторно и се установят резултатите, подчерта той.

Ralitsa Vachkova каза: За Малинов няма никакво съмнение. Според мен се смотват

така заради евентуалните изненади при БСП.

Svetoslav Alexandrov каза: Сигурни ли можем да бъдем?

Ralitsa Vachkova каза: Абсолютно. Лъчезар Лачев каза: Щом си готов да преглътнеш Пръмова, ще преглътнеш всичко. Константин Константинов каза: Що да няма никой зад нея? Найденчо и е зад гЪ…а Ангел Грънчаров каза: Не бива да се говори и пише така неуважително за една дама („Куневица“) – в такова говорене няма нищо европейско. Бие на очи неевропейщината на позволилия си го… и понамерисва на байганювщина… нали уж бяхме за повече морал?! Лъчезар Лачев каза: Ако за вас Пръмова е дама, за мен е червен парцал! Въпрос на гледна точка Грънчаров Нямам си и представа на какво мирише около вас, а и едва ли е нужно да ни споделяте априорните си възприятия :))))) Ангел Грънчаров каза: Разбира се, има провокатори, стараещи се да сеят само раздори, които с усърдие плюят кого ли не, представяйки себе си за образец на непорочност, да, представят се за чисти и непогрешими като папата, преструват се на поголеми католици от самия папа. С което демонстрират злонамереност: като не могат с нещо да помогнат, поне да навредят… Лъчезар Лачев каза: Много плюнки хвърчат от поста ви, Грънчаров. Странен философ сте :))) Ангел Грънчаров каза: „Нестранни философи“ няма. Ако са нестранни не са философи. Странността на философите се свежда до това, че никому не се мазнят и казват истината право в очите… Лъчезар Лачев каза: :))) Има хляб във вас! Дерзайте :)) Константин Константинов каза: А има и хора бълвайки думи и не казвайки нищо… Философи дървени… Не зная що за мазохизъм е да наричаш „дама” една червена подлога! Явно трябва да си мноооого широко скроен Грънчаров от Пловдив! Лъчезар Лачев каза: Няма нищо лошо в това, един дървен философ да припознае за дама една червена дзодза :))) Константин Константинов каза: Освен провокатори има и слагачи, Грънчаров… Ангел Грънчаров каза: А така, давайте, покажете си цялата простащина, давайте, плюйте, надпреварвайте се в ругаенето! Факт е обаче, че един що-годе възпитан мъж никога не би се държал по такъв грозен начин с една дама… Лъчезар Лачев каза: Ние се забавляваме с вас Грънчаров. Защо се превъзбуждате?! Очаквах повече от един философ :)) Константин Константинов каза: Предпочитам да бъда човек, които ругае – отколкото тиха и възпитана гад.

Svetoslav Alexandrov каза: Светослав Малинов е евродепутат. Точка. Кунева вече е история (надявам се) в евродепутастването. Лъчезар Лачев каза: Аааа, няма точка още. Точки ще слагаме, когато измекярите, натресли ни Пръмова, си изметат задниците от партията на Костов. Лъчезар Лачев каза: Щото ако не се махнат, утре може и Гоце да ни сложат за водач, или поне Виктор (Петър Стоянов). Константин Константинов каза: Светослав Малинов е евродепутат. Точка. Предател. Точка. Кунева вече е история (надявам се) в евродепутастването. Точка. Оглавява дясното пространство. Точка. Ангел Грънчаров каза: Тоя, завалията, почна да се изразява като Дмитрич, което говори за възможно най-голяма деградация.

Svetoslav Alexandrov ето почна да се държи възпитано, вече пише „Кунева“, а не „Куневица“; добрите нрави и маниери не са излишни за никого…; Лъчезар Лачев каза: Грънчаров ни претрепа с този пост!!! Личи си ошлайфаният израз и лустросан интелект на опитен философ Аз се предавам! :))) Ангел Грънчаров каза: Ето ви един музикален поздрав за разведряване на обстановката: Комунизмът си отива, спете спокойно деца #ДАНСwithme Svetoslav Alexandrov каза: Всъщност, ако гледаме консерватизмът, навремето в България жените не са наричани със собствени имена. Наричали са ги с имената на мъжете им – напр. на чорбаджи Юрдан жена му се казва Юрданица. Иначе коректното е консервативната позиция да не се нарича „Куневица“, а по-скоро „Пръмовица“ заради мъжовата фамилия. Константин Константинов каза: „Тоя” ти напомня,че трябва вече да си вземеш хапчето и да се забавляваш с червената кукувица „дама”. Ангел Грънчаров каза: Баща й или дядо й, не зная точно, е пострадал от комунистите, тъй че гавричките с неговата фамилия или име не са уместни и не говорят за добър тон… Пренебрежението към личността на жените само защото са жени не е характерно за съвременния консерватизъм, то поскоро е характерно за лошото възпитание, не бива тия две неща да ги свързваме в едно…

Svetoslav Alexandrov каза: Ох… толкова ли е трудно да се приеме, че някои от нас не я харесват? Нормално е да сме предпочели Малинов. Лъчезар Лачев каза: Ма то „май“ и на Бокича дядо му пострадал от комунистите…. ама с „май“ не става. Константин Константинов каза: Гушни я Грънчаров, вземи я под крилото си… И я заведи в червения си кът. Кой Малинов бе? Тоя дето предаде ДСБ ли? Лъчезар Лачев каза: Къде го намери то куневак бе, Светльо :)))) Впечатлен съм- все

55 пак, за първи път срещам някой, който да харесва тая червена змия :)))) Svetoslav Alexandrov каза: Е надявам се Ангел Грънчаров да е пуснал преференцията за Малинов… все пак доскоро беше десебар. Лъчезар Лачев каза: Ясно. Втора изненада – десебар, който харесва ДС творения… Впечатлен съм за втори път! :))))) Константин Константинов каза: Като чета философиите му, май, че е Куневист. Ангел Грънчаров каза: Alexandrov, в политиката не става дума за „харесване“ и за глупави емоции, а за нещо съвършено друго. Време е да проумеете и това и да престанете да се правите на големи бабаити!

Alexandrov, остава още малко да ми турите етикета „враг“ и да ме изправите до рова за разстрел. Така комунизмът ще ви бъде пълен! Лъчезар Лачев каза: А, сега ми се проясни! Ти знаеш нещо, което ние не знаем :))) Така – може! Аз мислех, че си обикновен дърдорко! :))))) Svetoslav Alexandrov каза: Не съм казал, че сте враг, но ако се самоопределяте като такъв, аз нищо не мога да направя. Аз само казвам, че бях останал с впечатление от вас като десебар. При това – уважаван десебар от много хора, вкл. и от младежи като Марин Чушков, на който сте бил учител. Лично от десебарите бих очаквал да подкрепят кандидатите на ДСБ. Лъчезар Лачев каза: Не се изживявай в мислите и фантазиите си като жертва Грънчаров! Ние измекярите ги разстрелваме само с думи! :)))))) Ангел Грънчаров каза: Апропо, Alexandrov, десебар не съм бил; в партии не съм влизал откакто в 1999 г. някои праволинейни кариеристи от СДС не ме обявиха за „враг“ и не ме изключиха просто защото съм си позволил да изоблича ламтежите им за власт и облаги; след две години тия другари бяха изгонени от СДС и мен ме възстановиха в СДС с извинения, ала аз престанах да хода на събранията им. Лъчезар Лачев каза: Той бил репресираааааан! :)))))) Svetoslav Alexandrov каза: Много кариеристи е имало в герговото котило, както ни е напомнял нееднократно Христо Марков. Ангел Грънчаров каза: Аз съм подкрепил Реформаторския блок и преференция за Малинов. Тук си позволих само да кажа, че не бива така хамалски да бъде ругана една дама, и ето, бях обявен едва ли не за враг, подлежащ на убивание. Което говори, че комунистическите рефлекси са живи и в някои най-твърди „антикомунистически“ кратуни… Константин Константинов каза: Апропо.

Svetoslav Alexandrov каза: Ами аз точно това очаквах да чуя – че сте гласувал 10:2 Ангел Грънчаров каза: Alexandrov сега пък като кариерист ли благоволихте да ме оп-

ределите? Не мирясвате обаче докато не сложите на човека етикет?! Вие отдавна трябваше да знаете за кого съм гласувал ако не бяхте зает да се правите на толкова велик…

Svetoslav Alexandrov каза: Нищо не съм благоволил. Бих искал да ви посъветвам малко повече скромност. Най-малкото че бях от първите хора, които ви защитиха след уволнението. Но явно съм сбъркал с преценката. Ангел Грънчаров каза: Сигурно сте сбъркал с преценката си за мен щом не Ви хваля, а Ви критикувам. Непременно се поправете и идете при хулителите ми… Лъчезар Лачев каза: Колко трябва да си прост, какъв олигофрен трябва да си, да се изтопорчиш на десебарска стена и да фелатираш Пръмова! Отговори бе философчето, теб питам!

Svetoslav Alexandrov каза: Аз бих ви посъветвал да ми се извините. Най-малкото. Това, че изживявате труден период, не ви дава основание да се нахвърляте така върху хората. Ангел Грънчаров каза: Лачев, с тъпанари не разговарям. с Alexandrov говорим в момента. Лъчезар Лачев каза: :))) Водиш монолог тъпако! Ангел Грънчаров каза: За какво да Ви се извиня бе, Alexandrov, заради това, че съм си позволил да Ви посъветвам да се държите малко по-възпитано с дамите ли? В никакъв „труден период“ не се намирам! В чудесен период се намирам: водя обичайната си битка с наглеците!

Svetoslav Alexandrov каза: Май говорим на чужд език… Г-жа Кунева, хайде да говорим уважително тогава… та г-жа Кунева няма моето уважение. Просто не я харесвам. Признайте правото на един човек като мен да не я харесвам. Гласувал съм с 10/2 и съответно изборът на много хора, които мислят така, е зачетен. Ангел Грънчаров каза: Това, че не харесвате Кунева не Ви дава моралното право да я наричате каквото Ви дойде на езика; все пак това е една дама… Лъчезар Лачев каза: Тоя човечец. Започвам да се съмнявам, че не е философ, а луд, пуснат в градска отпуска! :)))) Ангел Грънчаров каза: Дясномислещите хора би следвало да се различават от комунистите в това най-значимо отношение: че уважават другата личност и нейното суверенно право да бъде себе си. Тъй че харесването и нехаресването тук нямат никакво значение… Лъчезар Лачев каза: Той милия, не може да направи разлика между „личност“ и „боклук“ :))) Ангел Грънчаров каза: Ето как мисли и как се изразява един комуноид като Лачев! Чудесен пример е той! Откъде ли изпълзяват такива изкопаеми по времето преди и след изборите…

Svetoslav Alexandrov каза: Г-н Грънчаров, как тогава ще се оправдаете за собствените си думи от 22 декември 2012 година: „Е, не е този начинът, груба грешка допуснахте, другарко Кунева-Пръмова; така не се правят тия работи! По-малко наглост хич няма да Ви навреди!“ Ето и линк към този пост: … Вижте още: HUMANUS, дневникът на философа Ангел Грънчаров: Коледно обръщение на М.Кунева, прогизнало от… Ангел Грънчаров каза: Заети са с това предимно да сеят ненавист, разделение, да плюят личностите, които не са като тях и пр. Сиреч, не правят друго освен да изразяват постоянно един комунистически манталитет…; Svetoslav Alexandrov каза: Аз мисля, че зададох въпрос по-горе. Лъчезар Лачев каза: Хааааа, философчето се е изразило грубо за „една дама“! Що така бе балалйко :))))) Как така си сменяш боята през няколко месеца? :))))) ПАЛЯЧО НЕЩАСТЕН! Браво Светльо! Направо нокаутира тоя нещастник! :)) Svetoslav Alexandrov каза: Та така, Кунева е наш коалиционен партньор на ДСБ, но… никой да не ме задължава да я одобрявам като политик. Няма как да стане. Просто се е случило да сме в коалиция. Това не значи, че съм си сменил отношението към нея от няколко години. Винаги е било отрицателно. Аз обаче в последно време работих за Светослав Малинов. Само за Светослав Малинов… Ангел Грънчаров каза: Кунева показа на дело, че е човек с европейско мислене, морал и поведение. И тя не е светица, но е хубаво това, че е възпитан човек с европейски маниери, нещо, което не мое да й се отрече. Вероятно с това вбесява така силно комуноидите. Аз съм такъв, че когато всички почнат хорово да плюят някой, той мигом ми става симпатичен. Така когато навремето всички плюеха Костов, аз застанах на негова страна. Нещо такова сега се случва и с Кунева. Така съм устроен, че не харесвам хоровите изпълнения, а ценя личностното начало. Тъй че, Alexandrov, Кунева от пръв поглед си личи, че е дама, ерго, въпросът Ви е глупав… постарайте се да го преформулирате смислено…

Svetoslav Alexandrov каза: Значи – признавате тогава, че през 2012 година поведението ви е било нехристиянско, неконсервативно спрямо Кунева, а сега признавате грешката си, защото имате различно мнение за нея? Ангел Грънчаров каза: Между коалиционни партньори, драги ми Alexandrov, трябва да има елементарна почтеност и уважение, иначе всичко отива по дяволите. Като повтаряш стократно на ден колко Кунева била не знам си каква, вярно, израстваш в очите на идиоти като Лачев, но възниква резонният въпрос: и какво от това?! Разбира се, да се сеят раздори пък макар и по уж възвише-

56 ни причини не е кой знае колко хубаво нещо, особено когато става дума за претендиращи да са десни хора… Щом това ще Ви помогне да спите спокойно, ще призная: да, държал съм се глупаво по отношение на Кунева в миналото, осъзнал съм това и ето, сега апелирам и други да не повтарят такива грешки. Сега ще спите ли по-спокойно?!

Svetoslav Alexandrov каза: Добре. Ще спя по-спокойно. А това, което аз мисля за г-жа Кунева, е между мен и Бог. Преди всичко пред него отговарям за това, което съм си помислил и казал. Ангел Грънчаров каза: Ни най-малко не се смятам за безгрешен, дано това признание Ви успокои съвсем. Апропо, ровенето в блога ми с оглед да намерите „компроматче“ пак не е кой знае колко достойно занимание… Ако Вие бяхте наистина толкова почтителен спрямо Бог, нямаше да се отнасяте така безчовечно и към негови творения, в частност и Кунева; разбирате ли поне това? Между другото хора, които парадират наляво и надясно с вярата си в Бога, едва ли са толкова искрено вярващи…

Svetoslav Alexandrov каза: Не ровя в блога. Просто по една или друга причина съм чел редовно ваши изяви и знам много добре как еволюира мнението ви за Кунева по странен начин. Първо не я одобрявахте, после изведнъж за президентските гласувахте за нея, после пак не я одобрявахте… Хайде стига. Дългогодишен читател съм ви. Някои неща съм харесвал, други – не. Но като цяло това с Кунева – неколкократното обръщане, така и не го разбрах. Ангел Грънчаров каза: Кунева ми стана симпатична тъкмо защото някои „безгрешни“ се нахвърлиха като бесни псета върху нея да я хапят където сварят, разбирате ли? Ако сте християнин би следвало да ме разберете…

Svetoslav Alexandrov каза: О, разбирам ви. Но аз предпочитам да съм последователен в мнението си. Затова се радвам, че Светльо Малинов е евродепутат. Макар че не бих имал нищо против да се вземе едно място от ДПС и да се даде на РБ – и това да е Кунева. Даже в такъв случай е по-добре да напусне вътрешната политика и да бяга на запад, за да не мъти водата тук. Ангел Грънчаров каза: Долавям нехристиянски нотки в отношението Ви към Кунева, но то си е Ваш проблем. Християните по принцип се отнасят добросърдечно и към най-пропаднали човеци – защото страдат и защото са все пак Божие творение.

Svetoslav Alexandrov каза: Ама чакайте, аз нямам нищо против тя да се спаси и да достигне вечен живот с Бога. Нямам нищо против душеизцелението й. Но мислех, че говорим за политика все пак. Ангел Грънчаров каза: Смятам, че е крайно време в българската политика да почнат да се установяват нравствени, християнски

по духа си отношения. Пример за това трябва да дадат десните политици и партии, те са призвани и в това отношение да изиграят водещата роля. Затуй смятам, че не бива да се толерира едно по същество аморално, безнравствено, нехристиянско отношение към една личност – каквато е гжа Кунева. Тия неща нямат нищо общо с духа на дясната ценностност според мен, която има дълбоки нравствени и християнски основи.

Svetoslav Alexandrov каза: Дотук съм съгласен. Това не значи, че трябва да си затваряме очите пред всяка една политическа грешка. Аз лично смятам, че ако тя беше оставена на второ място, днес щеше да има два евродепутата. Щеше да има много помалко отвратени, десебарите щяха да затвърдят преференцията, а куневистите щяха да поставят Кунева на второ място. Ангел Грънчаров каза: Това са дребни страсти, Александров. Истински важното е друго. Цялата работа е в това, че десницата е призвана да даде пример за една друга политика, поставена на нравствени основи. Ето затова аз съм така придирчив към тези „несъществени“ неща, именно моралните. И на второ място важното е това, че е застрашена европесйката ориентация на страната. И всичко, що е наистина за европейския път на България би следвало да бъде привлечено към каузата, а не да бъде отблъсквано на основата на глупави претенции: примерно, че, видите ли, на мъжа на Кунева бащата бил еди какъв си…

Plamen Vasilev каза: Все някой друг ни е крив! Нямало морални политици, нямало християнски ценности… Има ги, но няма кой да ги подкрепи. При 130-150 000 евангелски християни в България, можем да вкараме достатъчно на брой депутати, общински съветници и кметове + евродепутати. А ако ни подкрепят и братята православни и католици, а и още други морални хора – България може да стане „Балканското чудо“. Просто няма кой да повярва, че това може да се случи. Няма кой да каже на християните да се консолидират около качествени личности. Все се делим на наши и ваши. Докато сме разделени, все ще е така. Другото е статистика ДОПЪЛНЕНИЕ: На другия ден опонентът ми публикува ето какво: Завръщането на ДСБ в голямата политика е прецедент за новата българска история. До този момент не е имало политическа партия, която губи изборите и отпада от парламента, но на следващите избори се връща – при това прескача по-висока бариера – от 5.88% за европейски парламент. Не си правя илюзии обаче, че този успех е постигнат сам. Независимо от личното ми мнение за Кунева, не мога да отрека и положителната роля на ДБГ и техните избиратели, които помогнаха за влизането

на Светослав Малинов. Имам много резерви към Реформаторския блок и много критика, но в това обединение има нещо повече. Поотделно както ДСБ, така и СДС, и ДБГ, и БЗНС имат известен електорален потенциал, но недостатъчен за голямата политика. Затова е важно отсега нататък тези партии да се явяват заедно на изборите. Реформаторският блок е поел ангажимент за явяването на избори заедно за един пълен електорален цикъл – който включва евроизбори, местни избори, парламентарни избори и (може би, не знам още) президентски избори. Би било хубаво да се явим заедно пак. Особено на парламентарните. Нашите избиратели трябва да имат своето представителство не само в Европейското, но и в българското народно събрание. И дано да е по-скоро.

Svetoslav Alexandrov НАЙ-ДЪЛБОКО УВАЖЕНИЕ КЪМ МЕГЛЕНА КУНЕВА ЗА ДОСТОЙНОТО, ЕТИЧНО И ИНТЕЛИГЕНТНО ПОВЕДЕНИЕ май 28, 2014 Във връзка със снощната дискусия във Фейсбук, която публикувах току-що под заглавие Десницата е призвана да наложи една друга политика, поставена на нравствени основи, откривам сега текст, който ми се вижда логично допълнение на изложените там тези, ето го:

Nikolov Konstantin: Благодаря на Женя че го написа!! Това е достойното поведение след видяното и чутото от г-жа Кунева по време на изборната кампания!

Jenia Georgieva: Моите най-дълбоки уважения към Меглена Кунева за начина, по който издържа на калта, дето сипеха с кофи по нея, за достойното и интелигентно поведение, за пълната липса на партизанлък! За избора партията й недвусмислено да се самоопредели, направен с пълната яснота, че това ще коства отърсване от левите гласоподаватели от преди това, когато беше в разкрач между дясното и лявото. Стъпка, която отличи тази партия рязко от ГЕРБ например, който и до сега си гребе с двете шепи, на цената на обречени опити за съче-

57 таване на диаметрално-противоположни и взаимно-изключващи се послания, ценности, приоритети. Поднасям и личните си извинения за това, че по времето на създаването на партията й, вместо да кажа ясно, че тя е твърде неопределена и е смес от сини и от червени избиратели, се поддадох на това да я етикетизирам като червена. И, както обикновено, тези обидни определения ги запращахме връз личността й, не към самата партия даже. Мисля, че съвсем не съм единствената, от тревога тогава, прибягнала до тълкувание, което представяхме като факт. Което не прави личната ми отговорност по-малка. За това, доколко не сме си вярвали и тогава дори на епитетите, а и за своя чест, искам да спомена, че преди предишните избори, когато една жена от чужбина ме попита за кого да гласува и видях, че е напълно невъзможно да я убедя да гласува за ДСБ, и препоръчах или Зелените, или ДБГ. Отвращава ме дълбоко всеки, който продължи да ползва квалификации по адрес на тази жена, показала човешко достойнство и модел на поведение, изключително ценен и за политическото ни пространство и за целия ни социален и социалнопсихологически контекст. Който не е в състояние да види и оцени това, за мен е човек, който с думите си хвърля кал единствено по себе си. СПОР С ЕДИН КОНСПИРАТИВИСТКОКАГЕБИСТКИ ПРОПАГАНДИСТ-ФАНТАЗЬОР май 28, 2014

Публикувах една снимка на Путин с китайския лидер, на която последният гледа с пренебежителна гримаса първия – виж Ех, Путя, Путя – колко мъка те чака, дарагой Путя! – и дежурният по кагебистка пропаганда анонимник в моя блог почна да се упражнява да ни учи в „правилно“ конспиративистко мислене. Това си е неговото всекидневно занимание, както и да е, и той трябва да се храни, нещо трябва да се работи, разбираемо е. В старанието си той често приема мечтите на Кремъл за реалност, което именно и го издава. Намери се този път някой друг, който да опонира на въпросния пропагандатор, ето как протече

дискусията им, аз се включих съвсем накрая: Анонимен каза: Дано драконът глътне мечката! Китайците са по-разбрани хора, без претенции за световно господство… Анонимен каза: Китайците били «поразбрани хора, без претенции за световно господство…» ???!!! – Вие чувате ли се? Всички анализи поакзват, че Китай ще измести САЩ като световен хегемон, въпросът въобще не е дали, а кога. А на съвестта на «разбрания» Мао тежат около 65 милиона убити. Освен това българските антикомунисти са русофобии, но явно не и синофоби, защото Китай, макар че за раллика от Русия не се е отказал дори външно от комунизма, е някак чужд и далечен за българите. Трудно ще намерим българин, който да «обича» или да «мрази» Китай. Светът въобще не разбира истинската природа на отношенията между руските и комунистическите китайски лидери. Без непременно да горят от любов един към друг, те са стари и верни съюзници, работещи заедно за разгрома на Америка. Когато моментът дойде, маските ще паднат и руснаците с китайска помощ ще се опитат да наложат своята система на Запада при техните условия като кулминацията на „Втора октомврийска социалистическа революция“. Както казва беглецът от КГБ Константин Преображенски: „Китай е идеологически враг на Америка. Той не може да бъде нищо друго освен противник. От друга страна Китай и Русия се радват на идеологическо единомислие: отдаденост на комунизма и омраза към Америка. Китайските комунисти разбират, че руснаците трябва да си слагат маска на демократи пред наивния Запад; но пред Китай те не се нуждаят от маска и се демаскират. Двете страни не декларират публично своя антиамерикански съюз. Това е част от съвместната им дейност по заблуда на Америка. Идеологическото единомислие е достатъчна рамка за подобен съюз. Тъй като не е публичен, той засяга най-вече сътрудничеството е някои секретни сфери. На първо място те си сътрудничат в разузнаването. Сигурен съм, че има някакво споразумение между тайните служби на Китай и Русия за подкопаване на Америка, но то се държи в тайна.” Ето защо много грешат онези, които смятат, че Путин е в Китай, само за да подпише газовата спогодба. Тя е важна, но още поважно е да се уговорят и координират съвместните антиамерикански действия. Анонимен каза: Интересен въпрос е все пак кой кого командва: Русия Китай или обратното – или може би и двата полюса са равнопоставени? Е, Русия сигурно е може да си играе с Китай, както със своите „бивши” сателити в Източна Европа, вкл. Бълга-

рия, но въпреки всичко комунистите са се споразумели още в 1960 г., че водещата роля в международното комунистическо движение е и си остава за Москва. Между другото за комунистите икономиката не е толкова важна, най-важни са въоръжените сили и тайните служби, а при въоръжените сили Русия има голям превес при стратегическите ядрени сили. Всъщност причината, че Русия още не е започнала война срещу Америка не на последно място се корени в слабостта на Китай, който все още не е на необходимото военно ниво, за да й окаже необходимото съдействие и да изпълни своя дял от мисията. А що с отнася до тайните служби, то беглецът от руското военно разузнаване полковник Станислав Лунев казва, че китайското разузнаване е детска игра в сравнение с това, което оправят руснаците. Хайде сега да чуя как всичко това е пропаганда на КГБ, както обича да твърди Грънчаров за всичко и всяко. Само че той въобще нищо не може да каже по този въпрос, камо ли дали това е комунистическа или антикомунистическа или националсоциалистическа или някаква друга пропаганда и дали въобще е пропаганда, понеже не знае почти нищо по темата и тя всъщност въобще не го интересува. Той се е фиксирал и концентрирал само върху собствената чиния и не смее да погледне отвъд ръба й, т.е. върху няколкото жалки отрепки-български „политици”, както и ПГЕЕ-Пловдив, около които и която явно се върти светът, и само подскача като ужилен, ако някой каже например, че Реформаторският блок се състои от комунистически мекерета (с изключение на ДСБ, разбира се, но каква полза). Само при тези теми той плува в собствени води, те са му присърце, какво го интересуват Русия или Китай? – Дайте ние да си гледаме нашата къщичка, нея да приведем в ред. Нему и през ум не му минава, че съдбата на неговата къщичка зависи най-вече от Русия и Китай. За да предваря неговия отговор и да му спестя труда да пише: какво знае и какво не знае и какво го интересува и не го интересува Ангел Грънчаров, си е негова работа, понял меня, товарищ?! Анонимен каза: Как стават преговори, без американците да могат да ги подслушат? Виктор Суворов в «Аквариумът»: - Надевай,- приказывает Навигатор. Я надеваю на голову прозрачный шлем. Он делает то же самое. Теперь мы на космонавтов похожи. Наши шлемы соединены гибкими прозрачными трубами. Подслушать то, что говорят в командирском кабинете, невозможно. Даже теоретически. Но если в дополнение ко всем системам защиты он приказывает еще воспользоваться и переговорным устройством, то, значит, речь пойдет о чем-то совсем интересном. Анонимен каза: Вие сте проруски заговорник, който представя желаното от Кремъл за

58 реално – че са велика, водеща сила, че ей сега ще сринат Америка, че целият свят извън ЕС им се подчинява и т.н. Истината е, че Русия военно е джудже пред Щатите, а икономически – микроб. Путин се нагъзи показно на китайците и зароби страната си за техните функционери. А Китай няма претенции да владее целият свят, а Азия, вклч. тази част на Русия, която е вътре. И това ще стане. Нелепо е да мислите, че стратегията на една държава от 5 000 години зависи от режим като комунизма, съществувал в исторически план от съвсем скоро време. Още Наполеон е казал, че драконът като се събуди, светът ще се разтрепери. Но Китай чака и не бърза с плановете си и не зависи от един маниак, като руснаците. Зависи, за съжаление, от пропагандата на душевноболни тролове като вас. Анонимен каза: Хубаво е да не се отдаваме на пожелателно мислене и да виждаме света такъв, какъвто е в действителност. Не може да е проруска пропаганда разкриването на руските тайни замисли и найсъкровени планове. Пак казвам, че логиката на българите е сбъркана. Моля ви се също да не излизате с безумни мнения за „военното джудже” Русия, която е ядрена свръхсила, или с твърдения, че световният енергиен център Русия е икономически микроб в сравнение със затъналата до шия в дългове Америка. Това може да е било вярно ДОНЯКЪДЕ през 1950, но не и в 2014. Китай зависи от комунизма, и още как. Комунизмът означава много радикално скъсване с миналото, затова съвременен Китай няма нищо общо със стария Китай отпреди 1949, както и СССР-Русия не е продължение на стара царска Русия, както и НРБ и сега РБ нямат нищо общо с Царство България. Комунистите не мислят в национални, а в интернационални категории. Но ето пак потвърждение на тезата ми, че българите няма как да са синофоби (китайомразци), макар че Китай е човеконенавистническа комунистическа страна с 65 милиона избити. Китай е чужд и далечен на българите. На тях им дай да обичат или да хулят Русия, тя им е близка и присърце, за нея имат мнение, но за Китай – няма как. Анонимен каза: Китай наистина би могъл да има претенции за някои азиатски региони на Русия, но Русия е снела от себе си този натиск, като е обещала на Китай територията на САЩ след разгрома на Америка, докато тя ще вземе само Аляска и части от Канада и това не е параноя, а свидетелство на бегълци от руското военно разузнаване ГРУ, които познават съветските и руските военни планове. Аз не говоря наизуст, а като сериозен изследовател, докато вие всичко политизирате и идеологизирате, без да имате нужните познания и информация. Анонимен каза: Независимо кой ще извлече по-голяма полза от сделката между Ру-

сия и Китай, която впрочем вероятно в взаимноизгодна и при това СМЪРТОНОСНА ЗА ЗАПАДА, е показателно, че Ангел Грънчаров се радва, че Китай – според него поне – се бил „наложил” над Русия! Той вероятно би предпочел да живее под китайски, не под руски ботуш и изглежда не си дава сметка какво значи вече чисто азиатски комунизъм, защото дори в Русия има някои „европейски” елементи. Русия и Китай, това са просто двата комунистически колоса на света и е безсмислено да се предпочита единия пред другия, както прави Грънчаров. Той обаче в своята наивност се радва, че единият бил, така да се каже, натрил носа на другия. Ами тогава няма да слугуваш на руснаците, а на китайците, г-н Грънчаров, и не е зле да забравиш руски и да почнеш да учиш китайски. Анонимен каза: Точно преди три месеца, еврото отстъпи на йоана „второто“ место, като „използвана валута“! Сега Русия и Китай сключват сделка, НО НЕ В ДОЛАРИ, а за рубли и йоани, като „формулата“ по която ще се осъществяват плащанията не е достъпна информация, а няма и да бъде. Днес, Master cards и Visa са преразгледали решението си, и надали ще напуснат руският пазар! Следват и някои други случки които ще се случат, но ще изчакаме! Що се отнася до Грънчаров, на него изобщо не му е ясно какво се случва, но като всеки дървен философ забива тъпити си изводи. Ангел Грънчаров каза: Другарю щатен кагебистки пропагандист, май започнахте да си изпускате нервите. :-) Ще Ви спрат финансовото доволствие, какво ще правите тогаз? Щом прибегнахте до „аргумента“ че, видите ли, „Ангел Грънчаров бил дървен философ“, не е ли по-добре да признаете капитулацията си? Скоро началството Ви ще ви смени от дежурство по моя блог, така усещам аз работите. Ще се подвизавате в друг блог. Приятно пропагандиране Ви желая! Тук номерът Ви не мина. Търсете малоумници другаде… Впрочем, китайците вече са толкова комунисти, колкото Путин е демократ – никак! В Китай комунизмът изчезна, анихилира се, биде погълнат и разтворен от стихията на „капиталистическата“ експанзия на Америка и Запада. Америка държи под свой контрол икономиката на Китай, Китай е икономически придатък на Америка. Знам, тъжна е такава една констатация за кагебистите, но е истина. Можеш да си поревеш колкото искаш. КОМУНИЗМЪТ В НАШЕ ВРЕМЕ МУТИРА И СЕ ПРЕВЪРНА В НАЦИОНАЛ-КОМУНИЗЪМ, ВЪВ ФАШИЗЪМ, СИРЕЧ, В ПУТИНИЗЪМ

вторник, 27 май 2014 г. По-долу можете да прочетете дискусията ми с един фантазьор, който, представяте ли си, още чака идването на "истинския комунизъм", да, имало и такива динозаври в наше време: за тях това, което имахме, не било комунизъм, напротив, било коренно различно с неговата същина, а тепърва сме щели да бъдем ощастливени още веднъж от идването на същинския, на автентичния, на истинския комунизъм. Разбира се, наложи се да реагирам, щото такива опити за оневиняване на комунизма и комунистите, след толкова престъпления, извършени от тях, съвсем не отговарят на историческата истина; комунизмът и като идея, и като практика е дискредитиран отвсякъде, да бъде реабилитиран по такъв изтъркан пропаганден начин е доста трудна работа. Дискусията ни се проведе под публикацията Против комунистическите и ченгесарски лъжи и мистификации за прехода и приватизацията, като съм притурил и изказвания на същия този комунистфантазьор и под други мои публикации; интересно е да се види как в днешно време се разговаря и спори с комунистически динозавър:

Toncho Bonex каза: Ангел е ЛЪЖЕЦ! Той ПОДМЕНЯ ДУМИТЕ (ЕТИКЕТИТЕ) на СЪДЪРЖАНИЕТО, т.е. борави с ФАЛШИВИ ПОНЯТИЯ. Той нарича „КОМУНИСТИ“ БАНДАТА от комсомолски и партийни секретари, които станаха после ОЛИГАРСИ. ЛЪЖАТА е, че ги нарича „комунисти“ а те не са. Той ви ЛЪЖЕ, че до 1989-а е имало „комунизъм“. Това, което беше, НЕ БЕШЕ КОМУНИЗЪМ, то и социализъм не беше, защото не са били изпълнени признаците, които го определят (дефинират) като такъв. Защо Ангел е ЛЪЖЕЦ! Защото 2530 години нарича мафиотизма на бандата от ком и парт секретари „комунизъм“ и ще му се СМЕЯТ, когато разберат хората че се ЛЪГАЛ самият той. ЛЪГАЛИ са го горните секретари, че правят соц или ком, а то се е фанал като риба на тая лъжа и сега лъже нас. Ангел НЯМА ДОБЛЕСТ да си признае, че е бил ЛЪГАЛ и че се е фанал на тая лъжа и още по-лошо, НЯМА ДОБЛЕСТ ДА СИ ПРИЗНАЕ, че и сега ЛЪЖЕ, че онова е било комунизъм

59 Нещо повече, много енергия хвърлих на вятъра да му ОБЯСНЯВАМ неговата заблуда и ЛЪЖА да ПОДМЕНЯ ИМЕНАТА И ПОНЯТИЯТА, но не можа да разбере.една толкова елементарна ЛОГИЧЕСКА грешка, която прави. Затова стигнах до извода, че тоя човек е БОЛЕН ОТ ШИЗОФРЕНИЯ. Защото, тая болест се определя от ДВА ПРИЗНАКА, които са му ПРИСЪЩИ: 1. Загуба на ЛОГИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ.

2. ВЖИВЯВАНЕ в измислици и живот в ДВЕ реалности – в ежедневието като биоробот, машинално и в ИЗМИСЛИЦАТА, която НЕ СЪЩЕСТВУВА, а той така я МРАЗИ, че чак си докарва СЪРДЕЧНО-СЪДОВИ проблеми. Той е станал ПРИДАТЪК на ВЖИВЯВАНЕТО и ЗАБЛУДАТА си и НИКАКВО ОБЕКТИВНО ЛОГИЧЕСКО ОБЯСНЕНИЕ не е в състояние да го накара да се СЪБУДИ от измислиците за комуницма, който никога не го е имало. Вижте защо ПОДРОБНО: Тук ще видите ПЪРВО ДЕФИНИЦИЯ за социализъм и след като я разберете, да проследите как той е бил УНИЩОЖЕН НАПЪЛНО след 70-а година. А тук ще видите какво е комунизъм и как страни като САЩ, Япония, Франция, ФРГ и т.н. го ползват. А това е НОБЕЛОВ ЛАУРЕАТ, КОМУНИСТ, извадил САЩ от депресията преди и след войната като СЪВЕТНИК НА ПРЕЗИДЕНТА Рузвелт. Всичко това Ангел го е чел. Но ПОНЕЖЕ Е ЗАГУБИЛ ЛОГИЧЕСКОТО СИ МИСЛЕНЕ и се е ВЖИВЯЛ в измислици, НЕ МОЖЕ ДА ОСМИСЛИ ФАКТИТЕ. Поради БОЛЕСТТА СИ. Казах му, че ще му помогна да се лекува, както и да лекува сърдечносъдовите си болести, но той ТОЛКОВА МНОГО МЕ МРАЗИ, щото съм КОМУНИСТ, та предпочита да ходи болен вместо ИСТИНАТА! Не вярвам да се е оправил, щото е фейс-приятел на един още по-болен психически сектант… УСПЕХИ! Ангел Грънчаров каза: Със зомбирани комуноиди няма смисъл да се разговаря. Те живеят на някаква друга планета… а да ни пробутват комунизма си след десетилетните му изстъпления е безнадеждна работа, въпреки че идиоти у нас колкото искаш, някой все може да прихване – и прихваща. Украйна се съпротивлява, Молдова се съпротивлява, руската интелигенция се съпротивлява – ние добродушно се хилим на зловещия корпоративнотърговски политически цирк

Toncho Bonex каза: Много ЛИТЕРАТУРА, малко факти, никакъв икономически (мотивационен) АНАЛИЗ на събитията. Всички „ЗАБРАВЯТ“, че САЩ и техни протежета платиха 5 милиарда долара, за да може сегашната БАНДА, наричаща се „правителство“ в Киев, да РЕЖЕ ГЛАВИ! Не, това не е литературно преувеличение, това е ФАКТ! Вижте го с очите си. Ангел Грънчаров каза: Гледам че спазваш изцяло „опорните точки“ за тълкуване на събитията, които прокарва КГБ…

Toncho Bonex каза: Със зомбирани АНТИкомуноиди няма смисъл да се разговаря, те не се интересуват от ФАКТИТЕ. Даже и нямат ЛОГИЧЕСКОТО мислене да ги анализират. Те си ВЯРВАТ в своята АНТИкомунистическа СЕКТА и не се влияят от ИСТИНАТА. Нещо повече, това тяхното е ШИЗОФРЕНИЯ. Тая болест има ДВА признака: 1. ВЖИВЯВАНЕ в измислици, сънища, халюцинации като в истина.

2. Загуба на ЛОГИЧЕСКО мислене. При АНТИкомуноидите и двата признака са на лице. Така че тук не става въпрос на идеология, наука или убеждаване, а до КЛИНИЧЕСКИ ПРОБЛЕМ! Ангел Грънчаров каза: Вий, комунистите, пращахте тия, които не мислеха по комунистически, в психиатрии. Гледам, че си абсолютно същия като твоите вдъхновители. Тъй че претенциите ти, че комунизмът, видите ли, бил нещо различно от изявите му в историята, са пълни глупости, които сам опровергаваш с поведението си. Комунистите са патологични лъжци, които лъжат така усърдно, че понякога успяват дори себе си да излъжат, сиреч, успяват сами да повярват в лъжите си :-) За „логическо мислене“ при комунистите е крайно тъпо да се говори, щото липсва, първо, мислене, при тях има само комунистическо суеверие, надявам се ме разбра, ама това е трудно да се допусне…

Toncho Bonex каза: ЛЪЖЕШ Ангеле, но и СЕБЕ СИ ЛЪЖЕШ – ПАК НАРИЧАШ ОНИЯ ПАРТИЙНИ И КОМСОМОЛСКИ СЕКРЕТАРИ „КОМУНИСТИ“. Прав си, че ги МРАЗИШ! И аз също, но аз нямам нищо общо с тях. ТЕ СА ТЕ ЛЪГАЛИ, че правят комунизъм и че са „комунисти“, не аз. Лошото е, че още наричаш оная ПРЕСТЪПНА ТЖ СГАН „комунистическа“, а тя не е. Просто си сложил ЛЪЖЛИВ ЕТИКЕТ на „бутилката“. Но явно съм прав, като казвам, че си болен, щото НЕ ПРАВИШ РАЗЛИКА между СЪДЪРЖАНИЕ и ЕТИКЕТ (име). И нищо не разбираш, когато ти обясняват ЛОГИЧЕСКИ. Щото превърташ едни и същи глупости като развален грамофон.

Пак ти казвам, ЛЕКУВАЙ СЕ, ще ти помогна. В Пловдив има много хора, които ще ти помогнат. Но ти ТАКА СИЛНО МЕ МРАЗИШ, че ще ми откажеш помощта, която ти предлагам. ЩОТО ЕМОЦИЯТА ТИ ВЛАДЕЕ 100% разсъдъка и НЕ УСЕЩАШ, че въпреки ТВОИТЕ ОБИДИ към мен, аз съм ти приятел! Имаш ми и телефона, ако решиш лечение. По който и да било проблем УСПЕХИ! Ангел Грънчаров каза: Който не мисли като теб (и като комунистите) е болен, тъй ли? :-) Много си зле. Апропо, а наоколо теб няма ли психиатри? Щото ми се чини, че си твърде зле. Самият комунизъм е психопатология, и преди, и сега, той е душевна аномалия. Вярвай ми, щото съм специалист в тази област. Изобщо не те мразя, просто си ми интересен като чудат феномен, изцяло неадекватен на времето, в което живеем. В този смисъл съм загрижен за теб, все пак сме хора, човеци, човешко е да си помагаме.

Toncho Bonex каза: ДАДОХ ТИ ХИЛЯДИ ДОКАЗАТЕЛСТВА, но не реагираш. ТОЧНО КАТО СЕКТАНТ. А аз в тая област ИМАМ ОТКРИТИЯ, така че учи се от мен! Но няма как това да стане, когато БЪРКАШ ПОНЯТИЯТА, тяхното СЪДЪРЖАНИЕ с ИМЕНАТА им. Хайде, ДОКАЖИ че имаш ЛОГИЧЕСКО МИСЛЕНЕ. Пред себе си, щото за мен е ясно: ДАЙ ДЕФИНИЦИЯ на КОМУНИЗЪМ! Това може да се изрази в 3-4 къси изречения! Ако дадеш ВЯРНА ДЕФИНИЦИЯ, ще призная, че бъркам по отношение на теб! Питам – как ще обясниш ФАКТА, че КОМУНИСТЪТ Василий Леонтиев е НОБЕЛОВ ЛАУРЕАТ за икономика, както и негови поне двама ученика Джеймс Тобин и Боб Соло? Но Леонтиев е световно призната школа от икономисти, излезли и от Нюйоркския и от Харвардския университети! Офффф, как да ти обясня, като ЕДНИ ПРОСТИ ПОНЯТИЯ БЪРКАШ. Ти наричаш строя от 75-а до 89 комунизъм, но то ПО ДЕФИНИЦИЯ нито е комунизъм, нито социализъм. Имаш право да го мразиш, и аз също. Но то не е нито соц нито ком. Обясни ми тогава какво мразиш! ИЛИ ПРОСТО СЕ ВОДИШ ОТ РАЗНИ АВТОРИТЕТИ! Или съм прав, като ти казвам да се лекуваш. Ти не разбираш от психология – ти САМО си тъпкан с информация по психология, но не я разбираш. Ангел Грънчаров каза: Чети книгите ми, другарю, там съм написал всичко, чети, няма какво сега наново специално на теб да ти обяснявам. Чети, затова съществуват

60 книгите. Всичко за същината на тъй милия ти комунизъм съм казал в книгите си…

Toncho Bonex каза: Ти БЪРКАШ ПОНЯТИЯТА! Ти наричаш „комунизъм“ нещо, което НЕ Е ТАКОВА! Боже, толкова ли не разбираш що е това ПОНЯТИЕ, ИМЕ на понятието и ФОРМА, в която се помещава това понятие?. Това са ЕЛЕМЕНТАРНИ ЛОГИЧЕСКИ КАТЕГОРИИ, а ги БЪРКАШ! Просто си СМЕНИЛ ЕТИКЕТИТЕ на „бутилките“. Лошото, което и аз не обичам, ти го наричаш „комунизъм“, а то не е комунизъм! Толкова ли е СЛОЖНО да го разбереш бе, Ангеле? Ангел Грънчаров каза: Опитваш се да увърташ и да шикалкавиш с оглед да спасиш тъй любимия на сърцето ти комунизъм. не стават така тия работи. Изсилванията ти на тема логика и мислене са просто неуместни: на краставичар се опитваш да продаваш краставици. Що е понятие, форма, съдържание и пр. – можеш да се информираш в моята книга ИЗКУСТВОТО НА МИСЪЛТА. Щото имаш доста бегла представа, която ти пречи. Друг е въпросът, че се опитваш да ми прилагаш доста плоски номерца с оглед да спасиш тъй милия на сърцето ти комунизъм. Комунизмът по идея е човеконенавистнически и същината му точно съвпада с неговото проявление в реалната история. Няма друг някакъв илюзорен комунизъм, това, прощавай, са глупости. Комунизмът показа истинското ли лице в сталиновия си вид – и чак до краха си през 1989 г. си отговаряше изцяло на същината си. Идеята на комунизма е кражба, експроприация – е, комунистите през цялата си история само това правиха – крадоха като невидели, крадоха като за последно. Нищо повече не е комунизъмът по идея и по същина освен лъжа, кражба, разбойничество, убийства… нищо друго в него няма, още Достоевски е показал същината му – чети романа му БЕСОВЕ. И БРАТЯ КАРАМАЗОВИ. Образовай се, стига си чел марксистките лъжи…

Toncho Bonex каза: ИЗКУСТВОТО НА МИСЪЛТА ДА ЛЪЖЕ ЧРЕЗ СМЕНЕНИ ЕТИКЕТИ върху съдържанието! ПАК ЛЪЖЕШ на всяка крачка, защото ПОДМЕНЯШ ЕТИКЕТИТЕ: Сталиновият РЕЖИМ изобщо не попада под етикета комунизъм. Но ти НЯМАШ ЛОГИЧЕСКО МИСЛЕНЕ ДА РАЗЛИЧИШ ЕТИКЕТ ОТ СЪДЪРЖАНИЕ. Само с ПРАЗНИ ПРИКАЗКИ не можеш да оплюеш комунизма, защото ТИ ПЛЮЕШ НЕЩО СЪЩЕСТВУВАЩО, което НЕ Е комунизъм. Ти просто ЛЪЖЕШ, като му слагаш ИМЕ – „КОМУНИЗЪМ“ Ти си най-обикновен ЛЪЖЕЦ и МОШЕНИК, щото СМЕНЯШ ТЪРГОВСКИЯ ЕТИКЕТ. Ако не го правиш НАРОЧНО, значи си ЛУД!

КОМУНИЗЪМ СОЦИАЛИЗЪМ Европейски Съюз

Ама ти да не би да си мислиш, че споря с теб? Аз не съм глупак, Ангеле! С луд не се спори! Просто поддържам дискусия за пред хората, за да разберат какви ЛЪЖЦИ или ЛУДИ са АНТИКОМУНИСТИТЕ! Ангел Грънчаров каза: Кой е лудият подлежи все още на доказване :-) Между другото съм психолог, но не раздавам така щедро като теб диагнозите. Ето как с поставянето на тия диагнози показваш, че си комунист, щото навремето, когато управляваше „либералният“ вожд Брежнев, вместо да убиват другоячемислещите ги тикаха в психиатрии – правеха досущ същото, което сега се мъчиш да правиш и ти, уж „идеалистичният“ комунист. Ето че същината ви е една и съща: преди убивахте различните, после ги тикахте в психиатрии, а ти сега, стига да имаш власт, пак би правил досущ същото, ето че не само че идея, същност и проявление при комунизма са изцяло тъждествени, но и също ето че промяна никаква при вас, комунистите, е невъзможна, все сте същите, а сте все същите, щото същината ви е все една и съща. А да лъжете и да усуквате можете, в това спор няма, то цялата ви история не е нищо друго освен поредица от лъжи, нали така? Лъжата е същност на комунизма и комунистите, наред с далаверата, с кражбата, с убиването. Комунизмът в най-чистата си същина е сатанизъм. Точка по въпроса. Който не разбира и не приема тия доказани от цялата история на комунизма истини, такъв наистина се нуждае от лечение. Такъв живее в илюзорен свят, нямащ нищо общо с реалния – и с реалностите. Друго нещо, което комунистите правят с особено усърдие е собствените си недъзи да приписват на „класовия враг“. Ето защо сега ти с такова усърдие ме обвиняваш, видиш ли, в „лъжи“. В очите на патологичния лъжльо, какъвто по идея е всеки комунист, оня, който казва истината, е лъжец, а който лъже, т.е. е извратен колкото него самия – е „правдолюбец“. Оня, който е нормален, сиреч, говори и пише реални, верни, проверени от практиката и историята истини и факти, в очите на извратеняка-комунист е „луд“, а пък той,

дето живее във фантастичен илюзорен свят, нямащ нищо общо с реалния, е „нормален“. Виждаш ли как сам, с поведението си, потвърждаваш моите тези за истинската същина на комунизма. Моя милост освен че знае комунизма издълбоко, отвътре (аз съм учил комунизма в неговата Мекка, в „Ленинград“, в Санкт Петербург), го знам цялостно, щото съм го живял, видял съм неговото отвратително лице. Така че точно мен да учиш как било „правилно“ за мисля за комунизма е тъпа работа. Последно, което е много важно: комунистите освен че сте много нахални, сте и много тъпи. Заради това нещо, именно че сте тъпи, успяхте да провалите комунизма си. Ако не бяхте чак толкова тъпи, варварската ви система още можеше да съществува. А „идеите на комунизма“ днес съществуват само в главите на неспасяеми откачалки като теб, като Мадуро от Венецуела, като оня идиот от Северна Корея, как се казваше, колко станахте, трима ли? :-) Николай Бареков и Росен Петров са еманация на всичко най-гнусно в българската политика!

Toncho Bonex каза: ПРАВИЛНО, посочените по-горе хора наистина са МНОГО ЗЛЕ с акъла, но Вие, който искате да ГЛАСУВАТЕ за Реформаторски блок, също Сте МНОГО ЗАБЛУДЕН! Но май няма да го разберете, защото пристрастието към някоя партия си е чиста проба СЕКТАНТСТВО, щото партиите са СЕКТИ – ограничено общество, което не допуска инакомислещи и БЕЗ РАЗВИТИЕ., което не се влияе от РАЗВИТИЕТО на НАУКАТА и въобще и индивидите по отделно нямат развитие. Ето защо ВСИЧКИ ПАРТИИ, цялата ПАРТИЙНО-ОЛИГАРХИЧЕСКА система е АНАХРОНИЗЪМ и трябва да се УНИЩОЖИ. Да, ОБЩЕСТВО БЕЗ ПАРТИИ и парламент. Трудно ще го осмислите, щото Сте СЕКТАНТ, т.е. Вие Сте ЕМОЦИОНАЛНО обвързан с тия партии, а не логически. Щото ако беше последното, щяхте да разберете отдавна, че партиите са ПАРАЗИТНИ структури за ЗАБЛУДА на народа, че те щели да го представляват и му решават проблемите. Партии има отпреди 300 години и НИКОГА не са решавали проблем на когото и да било, освен на ВЪРХУШКАТА, която ЛАПА. Даже Сте приели НА ЮНАШКО ДОВЕРИЕ изборния закон, който е в ПЪЛНО противоречие с Харта за правата на човека, която ИЗКЛЮЧВА съществуването на партии. Но това се РАЗБИРА ЛОГИЧЕСКИ, няма кой до ви го каже. Но понеже НЯМАТЕ ЛОГИКА, а ЕМОЦИИ, и да прочетете Хартата, пак ще се КЛАНЯТЕ на партии и партийци. Но може и да греша – все пак Ви давам линк, за да видите, че наистина Хартата иска ОБЩЕСТВО БЕЗ ПАРТИИ.

61 ЛЕВСКИ също е искал такова общество, но това се ПРЕМЪЛЧАВА точно от партийците от всякаква боя. Но прочетете ПОДРОБНО, щото едва ли някога Сте го правили. Ако нещо не Ви е ясно, може да ме питате. УСПЕХИ! Ангел Грънчаров каза: Пълни глупости пишеш, другарю. Без партии няма демокрация, има диктатура. Пак ли диктатурата е мечта на комунистите – след като проляхте толкова кръв? Вие сте непоправими уроди… Едно разумно разбиране за същината на актуалната българска политика, което изцяло споделям Toncho Bonex каза: „Малинов или Кунева?“ Все партийно НОМЕНКЛАТУРНИ кадри. От тия дето още след 70-е години УНИЩОЖИХА държавата, тогава го наричаха „социализъм“, т.е. още тогава от тия подобни на Кунева УНИЩОЖИХА социализма, за да си направят партийна БКП МАФИЯ и сега след 1989-а я „УЗАКОНИХА“. Пак ли тия бе?! АМАН от ПАРТИЙНА НОМЕНКЛАТУРА. Политическата система НЕ ОТРАЗЯВА НАШИЯ ТРИМЕРЕН СВЯТ! Ляво или дясно? Каква политическа НЕГРАМОТНОСТ!!! А нали говорят за политическо ПРОСТРАНСТВО?! ПРОСТРАНСТВО?! ПРОСТРАНСТВО?! Ама нали ПРОСТРАНСТВОТО е ТРИМЕРНО – с ТРИ ИЗМЕРЕНИЯ, с ТРИ ДИМЕНСИИ!!! А тия тук само ЕДНА ДИМЕНСИЯ, подреждане в ЛИНИЯ, (право)ЛИНЕЙНО МИСЛЕНЕ!!! Това е НЕСЪЩЕСТВУВАЩА В ПРИРОДАТА СИСТЕМА, да ми кажете къде в природата нещата ПОСТОЯННО се подреждат В ПРАВА ЛИНИЯ? ЛИНИЯТА Е АБСТРАКЦИЯ. Ами нали има РАВНИНА, с две дименсии, а ПРОСТРАНСТВОТО Е С ТРИ ДИМЕНСИИ!!! Значи политическата система е ИЗВЪН ПРОСТРАНСТВОТО, ИЗВЪН РЕАЛНОСТТА. Политическата система НЕ ОТРАЗЯВА НАШИЯ ТРИМЕРЕН СВЯТ. Тогава тия, които искат да правят партии и партийна политика, да се махат от нашия ТРИМЕРЕН свят и да си отиват в техния ЕДНОМЕРЕН, ЛИНЕЕН, ляво-десен свят. Обществото няма нужда от такива НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ в реалността АБСТРАКЦИИ. Точно затова и ПОЛЗАТА за НАРОДА от партиите е АБСТРАКЦИЯ! СЪБУДЕТЕ СЕ! Ангел Грънчаров каза: „Партия“ значи „част“. Опитай се да осмислиш това. Народът никога няма как да е „монолитно цяло“, както си представяте това комунистокомуноидите, народът по естествен начин се разпада на партии. Имащи различни интереси и разбирания. И между тези части на народа се води диалог, борба, дебат,

съвсем свободен, който успее да привлече мнозинството от народа към себе си, взема властта. За известно време. Демокрацията има много недостатъци, но нищо по-добро от нея не е измислено. Нищо по-добро и от свободата не е измислено. Тия, дето мразите свободата, разните там комунисти и прочие, затова сте антидемократи, щото добре съзнавате, че хората никога няма да ви повярват и да тръгнат след вас. Щото вие не разбирате живота. Животът за човека е свобода. Просто е. но за да го разбереш, трябва да си човек, а не комуноид…

That’s why: Западът не прави революции и преходи, BG, Грузия и Украйна са по тях, а той само напредва постоянно и неусетно за вас Toncho Bonex каза: „…когато влязъл за пръв път в Западна Германия (през комунизма)“ Ангеле, ти ПРОДЪЛЖАВАШ да ЛЪЖЕШ ХОРАТА, че тодорживковото време било „комунизъм“. Как не разбра тая ПРОСТА изстина, че КОМУНИЗЪМ НИКОГА НЕ Е ИМАЛО. С тая ДУМА (етикет) комсомолските и партийни ОТРЕПКИ са наричали МАФИОТСКАТА СИ СИСТЕМА, за да ЗАЛЪГВАТ МАСИТЕ, че работят в тяхна полза, докато те си правеха още тогава МАФИЯТА и веднага след 1989-а станаха милионери и после милиардери. Тия ОТРЕПКИ нито са били комунисти, нито са правили комунизъм. И понеже си се хванал на ТЯХНАТА ЛЪЖА, че правят комунизъм, и ти сега ПОВТАРЯШ СЪЩАТА ЛЪЖА, която те са съчинили. Така ти ставаш СЪУЧАСТНИК С ТИЯ ПРЕСТЪПНИЦИ, като повтаряш тяхната лъжа, че са правили комунизъм! Комунизъм НИКОГА НЕ е имало, а до 75-а е имало само ПОЛОВИНЧАТ социализъм – САМО ПЪРВА ФАЗА на комунизма. А след 75-а вече няма и следа от социализма. То ПЪРВА ФАЗА не е имало нацяло, а ти плещиш, че имало ПОСЛЕДНА ФАЗА – комунизъм. Ама ИЗЯСНИ СИ ПОНЯТИЯТА най сетне, стига си лъгал хората. Ако ти си бил БАЛЪК и се излъгал, не прави и хората на балъци! Компрометираш се като мислещо същество! Приятел съм ти, защото искаш да бъдеш честен човек, громящ неправдата, но си се объркал в ПОНЯТИЯТА и ЕТИКЕТИТЕ, които ги обозначават. Така че продължавай да громиш БСП-арите, те наистина са ПРЕСТЪПНИ ОТРЕПКИ! УСПЕХИ! Гнусна ченгесарщина – и най-арогантно безсрамие!

Toncho Bonex каза: ОТНОВО ЛЪЖЕШ Ангеле, АРМЕНЦИТЕ НЕ СА ПРИЕТИ от

буржоазна България, а от БЪЛГАРСКИЯ НАРОД! И е НАПЪЛНО ВЯРНО, че „Европейският съюз бил „масонско-талмудическа“ (еврейска), организация“. Защото: 1. Се ВЛАДЕЕ от ЮДОМАСОНСКИ КАПИТАЛИ от САЩ, а чиновниците му са КУПЕНИ пак със същите капитали.

2. НЕ Е СЪЮЗ, защото (проследи линка) Но ти си СЕКТАНТ, затова АРГУМЕНТИТЕ не те ловят, мозъкът ти няма ЛОГИЧЕСКО МИСЛЕНЕ, защото е НАПЪЛНО ПРОМИТ. Ангел Грънчаров каза: Интересно е, че всяка глупост и лъжа, която спускат путинските фашисти, намира такъв отклик в твоето комунистическо сърце! :-) Което показва, че в момента комунизмът мутира и се превърна в национал-комунизъм, сиреч, в путинизъм. Не се грижи за моя мозък (Апропо, мозъкът няма никакво отношение към мисленето! Много се излагаш като постоянно говориш за мозъци!), а се погрижи за душата си – за болната си душа. Ако ме разбираш какво ти казвам де, но това е доста съмнително…

Toncho Bonex каза: Ти НЕ ПРАВИШ РАЗЛИКА МЕЖДУ РУСКИЯ НАРОД и НЕГОВИТЕ УПРАВНИЦИ. Както и между ТУРСКИЯ НАРОД и НЕГОВИТЕ УПРАВНИЦИ! И ДВАТА НАРОДА СА НАШИ ПРИЯТЕЛИ! УПРАВНИЦИТЕ и НА ДВАТА народа са наши ВРАГОВЕ! Няма народи по земята, които да се мразят. Това правят САМО техните управници – РАЗДЕЛЯЙ и ВЛАДЕЙ! Така че ПОЛИТИК ЛИ Е – УДАРИ ГО В ДУВАРА. Или по-добре ДА УНИЩОЖИМ ПАРТИЙНАТА и ОЛИГАРХИЧЕСКАТА СИСТЕМИ ПО СВЕТА, щото тя е, която разделя народите и ги вкарва във войни! Както и КАПИТАЛИСТИТЕ, БАНКЕРИТЕ и тям подобни КРАДЦИ НА ЕДРО! Ангел Грънчаров каза: Глупости. Без политици не може. Политиците са като народа, който ги избира. Всеки народ си заслужава управниците… (Дискусията продължава, тя никога не може да спре. Макар че самата история на дело реши спора с комунизма: доказа пълната му несъстоятелност. Тъй че да ни го пробутват сега свеж-свежичък, сякаш нищо не е било, е доста нагличко. Но комунизмът о начало е аморализъм, безчовечността му поражда този несрещан никъде преди това аморализъм-нихилизъм-материализъм. На мен затова са ми интересни тия късни мохикани на комунизма – лъжейки дотам, се представят, видите ли, за... "идеалисти": доживяхме да видим и това чудо: "идеалистическо"-материалистичес-

62 ки комунизъм – както видяхме и чудото на комунистическия "капитализъм" – на "капиталистическия" комунизъм. За комунисти няма нищо свято освен... интересът. Лъжата е неговият органон. Кражбата и далаверата, наред с убийството, са неговите инструменти. така е било, така продължава, така и ще бъде. Злото винаги съпровожда доброто – и едва ли ще изчезне. Само си сменя имената. Комунизмът е името на злото, което вилня в ХХ век. Какво ще е името му в ХХI век ще видим и ще разберем...) ТОГАВА ИМЕННО ПОЧУВСТВАХ КАКВА ПРАЗНИНА ЗЕЙНА В УЧИЛИЩЕТО, В НЕГОВАТА ДУША: УЧИЛИЩЕТО НИ НАПРАВО ОСИРОТЯ! сряда, 28 май 2014 г. Да напиша и днес нещичко в своето дневниче: не искам в него да има празнини. Ще ми се да бъда най-прилежен хроникьор на всичко значимо, което ми се случва в тези забележителни дни – когато за първи път в живота ми бях най-официално обявен за... "пълен некадърник" и "изцяло негоден за системата", има се предвид системата на българското образование; в това поле моя милост се подвизава вече 30 години, ала ето, едва сега се разбра и "доказа" от тъй проницателната директорка на ПГЕЕПловдив, че "абсолютно не ставам" за тази работа, което, погледнато по същество, е най-големия комплимент и най-голямото признание, което съм получавал в цялата си кариера досега! Та във връзка с тия феноменални открия и постижения на въпросната администраторка аз съм силно заинтригуван най-вече в изследователски план, знаете, за мен изясняването на истината за случващото се в българското образование напоследък е моя главна задача. А за добиване на тъй потребната пълнота на наблюденията и анализите се иска да не се пропуска нито един щрих, щото сме свидетели на наистина феноменални ексцентричности, които по моето възприятие носят в себе си безценен смисъл. Та ето някои такива безценни находки, които успях да добия във вчерашния ден. Сутринта моя милост, след като си свърших най-належащата работа в блога – за мен най-плодотворното писане е сутрин, всеки ден ставам точно в 5 часа и пиша докато имам време и сили – аз, както вече съобщих, се отправих към ПГЕЕ-Пловдив на Пещерско шосе, училището, от което бях уволнен преди седмица. За да свърша някои работи около уреждането на формалностите около този тъй героичен акт на директорката, която най-сетне събра целия си потенциал за да съчини напълно нелепата си мотивация за моето уволнение! Прочее, да изпреваря малко събитията: когато

по-късно през деня представих заповедта за моето уволнение пред чиновничката от НОИ ("Национален осигурителен институт") тя още от пръв поглед сякаш се втрещи и ми каза: - Какво е това нещо?! Каква е тази толкова дълга заповед за уволнение? :-) Аз съм виждала какви ли не идиотщини, но май такова чудо май не бях виждала до днес! Моя милост е диалогичен човек и веднага отвърнах: - Нашата директорка е литераторка, има "дар слово" и "дар перо" едновременно и затова обича да пише такива литературни шедьоври! Ний се гордеем с нея: нищо че сме професионална гимназия си имаме за директорка изтъкната писателкалитераторка, която ни пише найлитературните и вдъхновяващи заповеди, инструкции и прочие, същински бестселъри са нейните писания!

- Да де, тя нека да си е литераторка и писателка, но такива работи не се пишат в заповед за уволнение! Откъде ги измисли пък тия щуротии?! Това да не е доклад за партийно събрание, на такова нещо ми мяза?! - тихо добави тъй проницателната чиновничка, щото на работното място е забранено да се говори за политика.

- Е, тя просто иска да "докаже", че не ставам за учител, че не мога да преподавам, че съм пълен некадърник и от десет дерета вода докарва за да "обоснове" изцяло нелепата си теза. Щото по този начин влиза в пълно противоречие с много неща, примерно: а как така толкова перфектната ни система е допуснала такъв "вредител" като мен да се подвизава в нея цели 30 години?! По нейната "логика" излиза, че на мен явно и дипломата ми е един вид "невалидна", тя даже отрича и дипломата ми, нито че е от престижен университет със световна слава (завърших в университета на Санкт Петербург). А пък тукашният Институт за усъвършенстване на учителите ми призна още преди повече от 20 години найвисшата квалификация за учител, именно т.н. "Първи клас-квалификация". Както и да е де, това са подробности, които на тъй усърдната директорка ще й се наложи да обосновава в съда. ще й дам тази възможност.

- Господине, още отсега мога да Ви кажа: тази куриозна заповед непременно ще бъде обезсилена от съда, не се бавете и обжалвайте пред съда. Грехота е да не обжалвате. въпросната директорка е сторила всичко необходимо да спечелите делото без никакъв проблем. Барем да се беше консултирала с юрист тази дама та да й каже как се пишат такива заповеди... И така нататък, с любезната и словоохотлива чиновничка си поговорихме доста време, докато аз попълвах някакви формуляри, а тя се наслаждаваше да чете литературния шедьовър, сътворен от нашата директорка, която е и голяма майсторица

на писаното слово. После пак ще се върна на някои моменти от нашия разговор (ако не забравя де), а сега да продължа с описанието на случилото ми се в школото.

Аз вече писах, че ми беше някак чоглаво като тръгнах за училището, в което съм работил близо 14 години, а ето сега бях изхвърлен сякаш съм нещо като "мръсно коте". Най-вече не ми се искаше да срещам директорката и нейната първа помощница, тия две особи никак не са ми приятни; интересно е, че преди години, когато "ТЕТЛенин" имаше друг директор, знаменитият инж. Паунов, не само аз, а и други хора са ми споделяли, ходехме с невероятно хубаво настроение на работа, такава невероятно приятна и човечна обстановка умееше да създава оня директор-чародеец; но сега и други учители са ми казвали, че всичко се промени сякаш с магическа пръчка и вече ходят на работа със свити сърца; обстановката в училището е изцяло отровена; това няма начин да не влияе и на учениците, щото ний, учителите, друго не правим освен да общуваме с тях, а настроението ни няма начин да не оказва влияние. Даже наскоро една учителка, няма да кажа коя, като ме срещна в коридора (ден-два преди да ме уволнят) сподели с мен чистосърдечно, разбира се, на четири очи, оглеждайки се уплашено: - Ангеле, здрасти! Как си? Абе знаеш ли, току-що минах покрай заведението, дето е на входа. Срещнах шефа, Паунов де, пиеше си там кафето, нали го знаеш, че отвреме-навреме обича да прави това. Поздравих го, разбира се. И знаеш ли: стана ми някак много приятно! Обля ме едно чудесно настроение, като едно време, като по негово време. Та той попита за теб, ако искаш, иди да го видиш. Знаеш, че той вече не ще да влиза в училището, иди ти там при него. Ех, какво време беше някога, а сега какво е, пълна отврат! Както и да е, та мислейки си тия неща, аз напрегнат наближавах входа на училището. И в един момент на маса в онова същото заведение забелязвам не

63 стария директор, милият, а... самата госпожа Анастасова, сегашната директорка, мило усмихната, седеше с помощницата си, а срещу тях на масата седяха... не, няма да повярвате кои седяха... ами срещу нея седяха на масата моите "приятели" от КТ "Подкрепа", именно националния лидер на синдикат "Образование" Юлиян Петров, а също и местният шеф на същата синдикална организация Цило Нейчев, да, тия двамата същите, които две-три години не пожелаха и малкия си пръст да си мръднат с нещичко да ме защитят от ужасния терор, на който ме подложи директорката, независимо от това, че съм член на "Подкрепа" от повече от 20 години! Да, с широко усмихнати усти тия двамата гледаха директорката право в очите й, явно ги беше омаяла със своя чар, знам ли защо я гледаха така ухилени, амаси беше факт, че я гледаха извънредно ухилени. Може би им разказваше за последните си подвизи, именно как умно е успяла да уволни "оня същия злодей Грънчаров", "народния враг", с когото тя воюва така упорито цели три години, ала ето, накрая успя да го порази! Синдикалистите явно бяха упоени от нейния дар слово и я гледаха не само с ухилени усти, но и с кой знае защо блеснали очи! Такова ми е впечатлението де, но е факт, че се бяха ухилили извънредно, а като ме забелязаха, се ухилиха още по-силно - директорката беше с гръб към мен, а те с лице, явно затова така ме поразиха ухилените им физиономии (за малко да кажа "мутри", но се въздържам, щото съм възпитан човек). Госпожата директорка не можа да ме огледа, щото е неудобно да се обръща, но явно я информираха, че нейният "пръв враг" случайно минава: "Абе за вълка говорим, а той пък ето минава таман сега!". Както и да е, отминах, макар да ми хрумна да извадя таблета и да снимам мило гугукащата си синдикално-административна компания в кафенето. Е, не го сторих, отминах, я зад гърба си чух дружния смях на представителите на тази толкова сърдечна компания. Описвам тия подробности ей-така, за психологическа и нравствена достоверност и пълнота на описанието си, т.е. по изследователски подбуди. Какво стана в училището ли? Ами нищо особено, свърших си работата и си тръгнах. Вярно, наложи ми се до почакам 1 час докато ми приготвят документите, е, един час постоях в едно кафене, но в друго кафене, не при онова дето седеше тъй милата синдикално-директорска компания. Влязох и в учителската стая дето една възрастна учителка си закусваше, ала като ме видя, от изненада щеше за малко да се задави, добре че приятелката й се намеси да я спаси от задавяне - спаси я като се притече на помощ да й потупка по гърба. Излязох набързо за да не предизвикам някой друг инцидент. Пред вратата на помощник-директорката я чакаше опашка от

активни ученици, ония същите, дето бяха тъй активни в обструкциите спрямо моите часове, е, те се престориха че не ме забелязват; други ученици обаче, дето не са толкова активни, ме поздравяваха като ме срещнат. Един даже се осмели да ме запита дали не съм се върнал. Казах му: ще се върна, ама малко ще си почина. Тая година няма да е очевидно. Младежът си тръгна разочарован от нещо, не знам точно от какво. Абе училището вече не е същото. Да, без мен това училище не е вече същото. Не става дума за това, че се смятам за какъв ли не, но училището, като човешка общност, така или иначе много губи когато някоя личност бъде изтръгната от общността. Това едва ли някой може да го осъзнае ако не го е преживял. Аз затова навремето писал когато директорката изгони по недопустимо грозен начин доайените на гимназията, именно господата Жак Асса, Венелин Паунов, Иван Блянтов, още неколцина, също така инж. Вангелина Искрова беше изгонена; е, аз тогава още на другия ден след като почувствах каква празнина зейна в училището, в неговата душа, писах в блога си статия за това, че училището ни осиротя. Директорката тогава, нищо че минавах все още за "неин човек", силно се засегна от тази моя квалификация и даже се опита да ме накара да махна публикацията; не я махнах, казах й, че така мисля, така пиша, тия неща според мен са важни. А първата й работа като директорка беше да изгони тия великани, без тях нещо найзначимо се прекърши в душата на нашето така знаменито училище и то вече решително повече не беше същото. Нещичко от душата на училището вероятно си е отишла и с моето изгонване тия дни. Не знам, аз съм чувствителен човек, така чувствам нещата, така ги представям. Други хора с друга чувствителност явно ги чувстват инак. Знайно е, на свинете много им харесва да се въргалят в калните локви, нали така?

Ех, времена, времена! Животът се мени, но би следвало да се мени към добро, иначе за какво сме работили и живели?! Аз затова съм против дегенерирането, против връщането на отживели времето си стереотипи, против възкръсването съм на нрави и на психология, характерни за едни ужасни времена, за които наивно си мислехме, че

били отминали безвъзвратно. Е, не е така. Оказа се, че при дадени условия нравите е манталитетът на комунизма не само може да възкръсне в цялата си "прелест", но и подобно на вампирите може да прегризе гърлото на всичко, що не му харесва. А комунизмът гризе гърлата на личностите, чии други гърла да гризе комунизмът?! Още много мога да пиша за тия любопитни психологически закономерности, но си признавам, че леко взе да ми писва. Почнах да се изморявам. Ще гледам да приключа. Какво друго ме впечатли вчера при тази моя визита в училището? Май няма друго, а? Учениците са си все същите, горките ученици, кой ли пък ще ги тормози сега да учат философия?! Представям си какво ще се случи с този област, където аз исках да правя нещо ново, нещо невиждано, е, бях посечен, сега и тя ще бъде натикана в омъртвяващата всичко дидактична схема. Е, аз пък каквото мога ще направя това да не се случи. Директорката обаче не е още обявила ованкантеното ми място, явно смята да даде часовете на някоя своя приближена особа без нужния ценз. Ще видим ний тази работа. Аз вече като свободен гражданин имам още повече права да бъда придирчив спрямо това какво става в училището, което се издържа от моите данъци... Ще завърша с това. Когато час покъсно разговарях с тъй любезната чиновничка от НОИ, стана така, че друга чиновничка от съседно бюро ми каза ето какво, което, колкото и нескромно да изглежда, ще го напиша, щото, признавам си, ме трогна силно; та каза тази дама ето какво: - Господин Грънчаров, моят син е учил в ТЕТ-а, Вие сте му преподавал философия. Преди време. Той е набор 90-та година. Още тогава имаше много добри отзиви за Вас. Силно беше впечатлен от Вас, казваше, че сте се отнасял много човечно с учениците. Най-приятни му бяха часовете при Вас. Казвам Ви го това нещо в тежък за Вас момент, защото е истина, просто споделям с Вас. И Ви моля: изобщо не обръщайте внимание на писанията на тази директорка. Не си струва. Повярвайте ми! Аз видимо се развълнувах като слушах тия думи и се опитах да се пошегувам, казвайки: - Благодаря за добрите думи, госпожо! Трогнат съм. Ето, сега ме уволняват най-официално заради "некадърност", страх ме е да не раздвои съзнанието ми, на кого по-напред да вярвам, на Вас - или на "професионалната експертиза" на директорката?! :-) Но Ви благодаря много, в този момент Вашата подкрепа за мен е особено ценна. Е, не мога да възпроизведа целия разговор в тази канцелария, интересно, за първи път в живота си аз се срещам, признавам си, с толкова любезни и човечни

64 чиновнички. До този момент все съм попадал на едни изчадия, че не ми се говори направо, а този път... странна работа?! Както и да е. Да спирам, че току-виж кажа нещо излишно. Хайде чао, хубав ден Ви желая. След малко се отправям за Инспектората, имам официална среща с г-жа А.Пакова, началничката. Да, открито казвам с кого ще се срещам, не крия, интересно ми е как тя ще реагира на случилото се. Ще й занеса резултатите от едни анкети с ученици, влизащи в остро противоречие с констатациите от заповедта на многоуважаемата и тъй войнствена директорка на ПГЕЕПловдив. Интересно ми е как ще реагира гжа Пакова, с която до този момент не съм се срещал, но на която съм писал много писма, жалби и какво ли не. Днес ще я видя лице в лице. Аз по начало избягвам да ида лично да се разправям, щото разчитам на силата на писаното слово. Та каквото се случи днес в Инспектората, най-надлежно ще Ви информирам, разбира се. Г-жо Анастасова, давайте, бързайте да стигнете преди мен в Инспектората – нали Вие така обикновено правите? А да видим кой ще успее да стигне пръв! Палете служебния автомобил и форсирайте скоростта да ме изпреварите и да подготвите гжа Пакова за срещата с мен! Или направо звънете тя да отмени срещата си, чувам, че имате големи връзки в Инспектората, я да видим дали ще успеете да отмените срещата ми? Успех Ви желая! Вие сте същински герой! КРАЙ, РЕШЕНО Е: ЩЕ СТАВАМ МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО: ТРЕПЕРЕТЕ, МИЖИТУРКИ-БЮРОКРАТИ, ИДА – ДОЙДЕ НАЙ-СЕТНЕ ВАШИЯТ КОБЕН ЧАС!

В медиите тази сутрин се появи следната новина: "Шестима от 16 министри може да се разделят с креслата си." "Шестимата министри, с които премиерът ще трябва да се раздели, са Анелия Клисарова (на образованието), Таня Андреева (на здравеопазването)... и так далее, това другото не е интересно в случая, прескачаме го, бел. моя, А.Г. Причините за отстраняването им са различни. Клисарова може да бъде сменена заради делегираните бюджети, които се оказали недостатъчни за школата в малките населени места, както и заради нуждата от добри нови учебници." Иииииии ЧЕРЕШКАТА НА ТОРТАТА, еееееееее: "За нейния пост се търси УЧИТЕЛ, който да се справи с двата проблема." Туй пише г-жа Николова, а ето какво счете за нужно да коментира в тази връзка върл нахалник като мен: Ангел Грънчаров каза: Аз се кандидатирам за... министър! Не се шегувам, що пък да не се кандидатирам?! Учител съм, при това току-що съм уволнен, с мотив "не става за учител", "негоден за системата", безработен съм веке, е, щом не ставам за учител, нема начин да не ставам пък за министър! Приемете най-официалната ми кандидатура за министър на образованието. Ще го оправя в най-кратки срокове. Ако не друго, ще предизвикам такава революция в него, че системата ще рухне за броени часове. Това поне го умея. Доказан специалист съм в тази област. Ще видите, нема да съжалявате!

изборите; аз съм единствен, дето е бил на власт и се е оттеглил сам; реших тогава да се откажа от политиката и да се върна към философията. върнах се, да, ама два месеца след това другарите ме уволниха от ПУ "П. Хилендарски", където преподавах философия. Такива работи. А сега ще ставам министър направо! Треперете, мижитуркибюрократи, ида! Дойде вашият кобен час! СЪЩИНАТА НА ИСТИНСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Мария Николова: Айде да видим дали това е същността на масовото образование!

Tatyana Damyanova: Когато това се случи България ще е в апогея си... Адриан Асенов: Точно това трябва да е масовото образование, а всъщност точно това НЕ е – там се потъпква всякаква креативност, уникалност и индивидуалност!

сряда, 28 май 2014 г.

ДНЕШНАТА ДЕМОНСТРАЦИЯ В СОФИЯ С ИСКАНЕ НА #ОСТАВКА И ПРЕДСРОЧНИ ИЗБОРИ

Чета тази сутрин една изключително радостна новина, съобщена ми от тъй любезната г-жа Мария Николова; ето, четете и Вие, а по-долу ще можете да прочете и моя спонтанен коментар, в който ни помалко ни повече се кандидатирам за... министър на народното образование и на науката дори! Да, сериозно говоря, не се лигавя, знаете, че аз съм общо взето сериозен човек и рядко блъфирам чак толкова нахално; ето:

А като управленец имам и стаж: месец и половина бях директор на училище, успях да предизвикам за това време същинска революция, дота, че колективът вдигна стачка срещу мен; е, оттеглих се сам, без да ме уволняват, щото пък за зла участ правителството, дето ме беше назначило на поста, тогава точно в тия дни падна; Ф.Димитров беше заменен от Беров. Също така бях и кмет на родния си град цели 7 месеца, пак тогава направих същинска революция, още се говори в Долна баня за нея, още направо легенди народът разказва за моето управление, а не останах кмет, щото не пожелах да се явя на

65 Снимки: Konstantin Pavlov ВЪВЕДЕНИЕ В ТЕМАТА "ФЕНОМЕНЪТ ВЛАСТ" – ЗА УЧЕНИЦИТЕ, ИЗУЧАВАЩИ ПРЕДМЕТА "ФИЛОСОФИЯ НА ПРАВОТО" И ЗА ВСИЧКИ ИНТЕРЕСУВАЩИ СЕ сряда, 28 май 2014 г. ВИДЕО ВСЕ ПОВЕЧЕ ВЛАСТ ЗА ДОГАН – И ПОВЕЧЕ ПРОБЛЕМИ И БЕЗПЪТИЦА ЗА БЪЛГАРИЯ май 29, 2014 Отличен анализ! (виж: Новата турска външна политика и предизвикателствата пред сигурността на България) С необходимост от продължение на темата България и нейната национална стратегия в контекста на формиращата се крупна регионална сила на югоизток от нас. Тук искам да поставя само един акцент – ролята на ДПС в развитието на българската уязвимост спрямо турския разцвет.

ДПС е създадена от постсъветските специални служби в началото на 90-те години с две цели: първо, дългосрочен контрол върху междуетническите отношения в България и – второ – като инструмент за натиск от Москва върху Анкара чрез манипулиране на най-компактното турско малцинство на Балканите, българското. През последния четвърт век ДПС се разви като специфичен кондоминиум – смесена собственост на влияние на Москва и Анкара върху българския обществен живот, като турската страна притежава миноритарен дял от предприятието. Всеки опит на Анкара да промени съотношението на контрол върху ДПС в своя полза завършва с поражение и специфична вътрешна криза в ДПС, която бива бързо овладявана (Ахмед Емин, Касим Дал и т.н.). Понастоящем България се намира в преломен момент на своята уязвимост от руски и турски контрол поради издигането на ДПС (на вътрешното му ядро около Доган) до статута на основна политическа сила, разполагаща с мощна етнокорпоративна и корпоративно-финансова

база. Този нов етап е свързан със създаването на втора присъдружна партия на конгломерата около лидера Доган – България без цензура – чрез която ролята на балансьор придобива ново измерение на по-всеобхватен контрол. Днес Местан заяви, че правителството няма да изкара мандата си – ясна индикация на охлаждане към БСП и стопляне по посока ГЕРБ. Бареков, от своя страна изрази директивата за сближаване с БСП – въпреки, че на неговите думи трайно значение не може да се придава. Тези изявления сигнализират за една по-дългосрочна и подълбока визия на Боянския сарай за осъществяване на хегемонната роля на ДПС в българската политика. Вместо просто заместване на скандалната Атака с ББЦ в една ремонтирана тройна коалиция след предсрочни избори, Доган очевидно подрежда силовото си присъствие и вляво, и вдясно за да контролира цялостно политическия процес. При тази схема – ако бъде успешно осъществена – няма вариант на откъсване или отдалечаване на Доган от властта – каквато и конфигурация да управлява. При тази нова структура на хегемонна власт патронатът на Доган в Москва и Анкара може да разчита на устойчиви и дългосрочни стратегии на влияние и подялба на България. Европейското членство и западната принадлежност много скоро могат да се окажат смокинов лист на братската руско-турска дружба на българска територия. Или смокинов лист на яростна конкуренция между Москва и Анкара за контрол и/или подялба на България. Двата варианта биха могли да бъдат както алтернативни, така и взаимно допълващи се. Друга, също много важна тема е възможността властовата групировка около Доган да се окаже обект и на други външни амбиции за придобиване на акционерен дял в хегемонията над българската политика. Това ще означава повече кеш и повече власт за Доган и повече проблеми и безпътица за България. Кой ни е виновен, че се докарахме дотук? Автор: Ognyan Minchev НОВОТО ВРЕМЕ НЕУДЪРЖИМО НАПИРА НАПРЕД – И НИЩО НЕ МОЖЕ ДА ГО СПРЕ петък, 30 май 2014 г. Няма как, налага се да разкажа нещичко за моята визита в РИО-Пловдив, осъществена и случила се вчера. От години не бях стъпвал в сградата на РИО, в която навремето, преди 1989 г., доколкото си спомням, се помещаваше ДКМС ("димитровския комунистически младежки съюз", превеждам го, щото младите е много възможно да не знаят какво е това чудо

66 "ДКМС"), а пък с идването на демокрацията тук се намести местната служба по образованието, филиал на МОН. Преди години често съм посещавал тази сграда, по какви ли не поводи, срещал съм се с експерти и с началниците на инспектората, но в последните години предпочитах да общувам с тях писмено – по установения административен маниер.

Когато миналия понеделник неуморната и твърде инициативна г-жа директорка на ПГЕЕ-Пловдив ми връчи заповед за уволнение от длъжността учител по философия и гражданско образование в повереното й училище, тогава ми хрумна да се представя най-сетне на началничката на РИО-Пловдив в момента, именно г-жа А.Пакова; отидох там още във вторника, на другия ден след уволнението ми, това е денят за прием на граждани, но понеже наближаваше матура, г-жа Пакова, оказа се, била заета, прием нямаше да има; записаха ме обаче за следващия вторник, дадоха ми час; когато наближи вторник обаче секретарката ми звънна, за да преместим срещата на другия ден, сряда, пак поради заетост на началничката; е, вчера най-сетне бях приет. Ще кажа няколко думи за впечатленията си от тази среща. На срещата присъства и г-н Р.Радев, експерт за професионалното образование, който, тъй да се рече, "курира" (руска дума, означаваща "наблюдава", контролира) професионалните училища, в това число и ПГЕЕ-Пловдив; в началото на срещата го нямаше, но г-жа Пакова го покани по телефона, той след няколко минути дойде; срещата продължи по-малко от час, но достатъчно време, казахме си много работи. Аз сега, разбира се, няма да разказвам подробно какво точно са ми казали двете длъжностни лица, това не е коректно, но ще си изразя общото впечатление, като внимавам все пак да не създам лошо впечатление, щото и това е деликатна задача. Но няма как, обещал съм все пак да дам публичен израз на разговора ми с г-жа Пакова, възможно е много хора да се интересуват как е протекла срещата, е, това мога да кажа, няма нищо лошо да кажа впечатлението си. Г-жа Анастасова, директорката, случайно я нямаше, иначе в инспектората постоянно циркулират разни директори, с някои се познавам, ето, вчера срещнах един

знаменит представител на туй чудато антропологическо съсловие, но няма да кажа кой, позволете ми да не кажа кой; иначе всички те са крайно оригинални, не знам откъде министерството успява да открие толкова оригинални екземпляри и чешити за директори, винаги ме е удивлявало, че успяват обаче да открият, да изкопаят такива оригинали, че по-големи от тях не може изобщо да има. Всепризнат доайен на директорското съсловие в Пловдив е г-н Соли Христов, директора на училище "П. Хилендарски", който директорствува комай още от времето от преди 1989 г., аз го зная още поотдавна, когато, разбира се, беше партиен секретар в същото това време, тогава именно той ме повика да изнеса една лекция на колектива (аз тогава бях асистент по философия в ПУ), та той е уникален човек, но сега да не се отклонявам повече; не съм срещнал него вчера, ако сте си помислили това. Аз иначе си падам по изследването на феноменалната психология на директорите от образованието, но това е друга тема, свързана обаче с темата на разговора ни с г-жа Пакова. Тази дама ми направи, не крия, много приятно впечатление, казах, че се срещам за първи път с нея, даже не знаех как изглежда, е, има чудесно излъчване, прави впечатление на свестен човек, властта не я е опорочила никак, сиреч, не открих в поведението й никакво маниернечене, съвсем естествено и непринудено, човешки се държеше. Аз в началото казах няколко уводни думи, представих се, заявих й откровено, че много съжалявам, че ми се е налагало в последните години толкова често да я занимавам с проблемите на ПГЕЕ-Пловдив със своите многочислени доклади, жалби и пр., но просто не съм имал друг изход. И други неща казах във встъпителните си думи, примерно това, че в последните години ми имах късмета да преживея такива грандиозни и епохални събития, каквито не съм преживял никога преди в своята некратък вече живот. Казах също, че много ми е интересно как г-жа Пакова възприема всичко случило се, ето, гжа Анастасова се постара да увенчае подвизите си по подобаващия начин - като ме уволни, и то по изцяло смехотворни "мотиви", щото все пак не можеше да пише в заповедта си ето такъв, примерно, мотив, пък дори и той да е съвсем истинския: "Уволнявам туй изчадие Грънчаров, щото го мразя, щото ме дразни, щото личността му за мен е непоносима, на личност ще ми се прави той, я го виж ти него, щото най-вече си позволява да не признава моето царствено величие, не ми се кланя, не ще да пълзи пред трона ми, не ще да ми целува краката, не трепти от неподправен възторг когато ме срещне в коридора и не ми се кланя изобщо, смущава идилията в училището, прави се на интересен, на "авангарден учител" ще ми се прави той, как пък

никога не написа в проклетия си блог добра дума за мене, книги ще ми пише той, я го виж ти, и как пък не ме похвали поне малко в блога си, и пр., и так далее, ето затова го уволнявам и няма да го търпя повече, щото съм бясна вече, то неговото не се търпи!", нали, тия истински мотиви едва ли може да бъдат написани в една щогоде прилична заповед за уволнение, та на г-жа Анастасова й се налижи да си изсмуче из пръстите съвсем други мотиви, които обаче, за нейна зла участ, са още понесъстоятелни и смехотворни, а именно: "Гн Грънчаров не може да преподава философия, не може да общува с ученици, не се преподава уроците, не ползва учебник, не разказва уроците по учебника, много лош характер има, разкапал се е от презрян капиталистически либерализъм в отношението си към младите, и так далее, и алабала, и тра-ля-ля!". Та в този дух аз си позволих да попитам г-жа Пакова да каже своето възприятие на цялата тази епохална история на взаимоотношенията ми с влязлата вече в историята тъй уникална директорка на ПГЕЕ-Пловдив. Г-жа Пакова се постара много убедително да ми опише и представи своята позиция; наблегна на ограниченията по закон, защото, знайно е, законът у нас е такъв, че дава на училищните директори законова основа за тяхното тотално всевластие, за самодържавието им, за властническия им статус, който много наподобява пълновластието на руския самодържец; това, че ПГЕЕ-Пловдив е държавно (не общинско) училище на директно подчинение на МОН още по-орязвало възможността с нещичко да се повлияе на тъй активната, неудържима направо директорка, но РИО в нейно лице, синтетично казано, било направило всичко, което е по силите му, да й въздейства в положителна насока, ала, за жалост, това не му се удало. Сиреч, г-жа директорката Анастасова общо взето си е правила каквото й скимне, водена от някакво усещане за илюзорна непогрешимост и вседозволеност, ако мога да използвам тази любима дума на великия сърцевед Достоевски (да припомня неговата знаменита и тъй подходяща за нашия случай "формула на морала", а именно: "Есть Бог – есть мораль; нет Бога – нет морали, следовательно все дозволено!", сиреч преведено на български: "Има Бог – има морал, няма Бог – няма морал, следователно всичко е позволено!"). Както и да е, аз тук не мога да разказвам (пък и не бива да си го позволявам, не е етично!) какво именно и по-точно ми каза г-жа Началничката на РИО, но мога да отбележа, че разговорът ни премина в найприятна и човечна обстановка, при почти пълно съвпадение на впечатленията, на позициите и на преценките по разглеждането на въпросния административен феномен. Г-жа Пакова подчерта на няколко пъти, че много съжалява, че въпреки всичко сторено

67 от Инспектората, "тия сложни личностни отношения" между директор и учител не са могли да бъдат урегулирани както подобава, и то именно поради неотстъпчивостта на въпросната администраторка, тя не пожела да коригира нищо в отношението си, а продължи да върви безжалостно към тъй лелеяната и копняната заветна цел: безжалостното ликвидиране на "тъй опасния субект" Грънчаров. Г-жа Пакова наблегна и на това, че от страна на администрацията на г-н Омбудсмана РИО получил много ценни насоки и подкрепа, доколкото разбрах, дори г-н К.Пенчев се бил обаждал, имало си служителка от администрацията на Омбудсмана, която поддържала пряка връзка с РИО, но, уви, всички тия усилия не са довели до позитивна промяна, нещо повече, се е стигнало до недопустими ексцесии, именно до намесване и на ученици във въпросната разпра, което вече е съвсем недопустимо; именно заради това, по моето усещане, директорката Анастасова е била и наказана по дисциплинарен ред, което обаче, вместо да я усмири, я е накарало да действа вече съвсем безогледно, дето се казва, да тръгне съвсем "през просото". Аз тук предавам своето възприятие на думите на г-жа Пакова, да не мислите, че предавам в точната форма нейните съждения и мисли, не, нямам такава претенция, пък и това не ми е задачата, аз просто отразявам как всичко казано от нея прозвуча в ушите ми. Имам чувството, че се разбрахме перфектно, че оценките ни в общи линии съвпадат, аз самия, вярно, може да си имам какви ли не особености, но пък в нелеката ситуация съм постъпил по посока на съхраняване на своето достойнство, не съм позволил безропотно да понасям гаврите, не се поддадох на натиска и не се пречупих, е, разбира се, платих цялата цена за позицията си, платих с цената на здравето си. В крайна сметка гжа Пакова ми заяви, че имам право да си търся правата по единствения възможен вече начин, именно чрез съда - и ми пожела успех в търсенето на справедливост. Това е в общи линии, още много мога да разказвам, но на мен в случая целта не ми е някаква изчерпателност, а да предам общото си усещане и възприятие.

Г-н Радев също изрази позицията си, а именно, че е направил каквото е могъл според предписанията на закона, ала не е

успял да постигне кой знае какво, по указаните субективни причини, свързани с бетонния в общи линии характер на г-жа директорката. Според него в мотивацията (действителната, не показната, не фалшивата, дето е в заповедта за уволнение) за уволнението ми не бивало да се търси политически момент, както аз съм бил склонен да мисля, и аз разбирам г-н Радев изцяло, все пак днес управляват други сили и г-жа Анастасова би се въздържала да прави политически реверанси спрямо ГЕРБ, който я е назначил на поста, е, вярно, ситуацията е нестабилна и нещо чудно тя вече да се презастрахова с оглед идването на нови управляващи, т.е. връщането във властта на своите длъжностодавци, ако мога да си позволя да съчиня една такава дума. Поговорихме си и за това как се печелят в наше време конкурси за директори на училища и в общи линии ми се чини, че сякаш нямаме особени разминавания във вижданията, независимо от това, че г-н Радев, пък и г-жа Пакова, бидейки длъжностни лица в същата тази система, нямат онази свобода на мисълта и на словото, която има в момента напълно свободен човек като мен. Оказа се – и аз, не крия, бях много поласкан от този факт! – че г-н Радев не само по служба, но и иначе, от интерес, бил най-редовен читател на моя блог, а вероятно и други експерти от инспектората също са мои читатели, съдя по отношението, което имат към мен (в коридора бях твърде любезно поздравен от един друг експерт, няма да кажа кой), както и да е де, това не е чак толкова важно. Г-жа Пакова нямала много време да чете блога ми, но понеже във връзка с една преживява от мен любопитна история за директорски конкурс, в който моя милост е участвала на времето, за която аз понечих да разкажа на срещата, но понеже все пак ми беше неудобно да злоупотребявам с любезността им, обещах вместо да им разказвам цялата история, да подаря на гжа Пакова екземпляр от моя книга, където тази знаменита история е представена изчерпателно. Г-жа Пакова ми отвърна, че ще бъде поласкана ако получи авторски екземпляр, ето, тия дни ще мина да й занеса обещаната книга, пък мога да добавя и някоя друга: наистина бях силно впечатлен от нейния такт, от нейната естественост, от нейното възпитание, браво, радвам се, че имаме и такива администратори у нас! Което идва да ми илюстрира мъдростта на една мисъл на Яков Хехт, идеолога и практика на демократичното училище, които на едно място в своята книга ДЕМОКРАТИЧНОТО ОБРАЗОВАНИЕ пише тъкмо това: крепителите на традиционната система на образование, именно администраторите, не бива да се подвеждат под общ знаменател, сред тях има и личности, които могат и трябва да бъдат използвани за каузата на новото образование, тия хора просто трябва да бъдат открити, а не да бъдат пренебрег-

вани; след вчерашния разговор с г-жа Пакова се убедих, че е точно така, че е напълно прав израелският лидер на свободолюбивото и демократично образование. Ами това е в общи линии. Навремето г-н Буздрев също беше читател на мои книги, а също така и на учебните ми помагала; даже веднъж ме извика да ми каже оценката си, това се случи в присъствието на тогавашния директор на ПГЕЕ-Пловдив, интересен разговор се получи тогава, аз не си спомням дали съм писал за него, много е възможно да съм писал, ала съм забравил; на онзи разговор присъства и инспекторката по философия Кръстанова, която изигра немного достойна роля в подготовката на моята екзекуция сега, сиреч, поддаде се на изкушенията от страна на директорката Анастасова, ала тогава беше сякаш съвършено друг човек; ех, как се менят хората според началствата си, да се чуди и мае човек?! Интересен момент в разговора ми с г-жа Пакова и г-н Радев беше този: а как те възприемат баснята на директорката Анастасова че човек с 30-годишен преподавателски опит в сферата на философията като мен, който безчет пъти е показал и защитил квалификацията си, изведнъж, незнайно защо, като с магическа пръчка се преобразява в... "абсолютен некадърник", "напълно неспособен да преподава", превръща се в "изцяло негоден за системата", попитах г-жа Пакова как тя гледа на подобни смехотворни твърдения? Г-н Радев се измъкна от въпроса като каза, че от философия не разбирал особено, в нея всичко било възможно, никой не бил могъл да каже "яйцето или кокошката е по-напред", той бил свикнал в инженерните науки всичко да е съвсем точно, а тук тази сфера му се виждала крайно мъглява; г-жа Пакова също се въздържа да дава оценки в тази специфична област, която, наистина, е предмет на много обсъждания и то в съвършено друго ниво.

Разбира се, като цяло останах с впечатлението, че всички участници в разговора в кабинета на г-жа Пакова вчера споделихме убеждението, че разпрата ми с г-жа Анастасова изобщо не е била по чисто "личностни" причини, а разминаванията ни са били по най-принципни, същностни, именно професионални, методологически, управленски, етични, психологически, цен-

68 ностни, дори политически (свързани с налагането на един демократичен стил на отношения, поведение и управление!) и прочие проблеми, сиреч, тук става дума за сблъсък на цели две философии, едната демодирала, дискредитирана по всички линии и вехта, ретроградна, а другата все повече набираща сили – щото, знайно е, животът не чака хората с остарели представи да се туткат, да пречат, да вредят и да го дърпат назад, да, тая просто няма как да стане! Времето неудържимо напира напред и нищо не може да го спре, особено пък ексцесии от рода на тази – един учител да бъде направен опит да бъде смазан само защото, видите ли, не бил допуснал да бъде превърнат в "типов продукт" на банкрутиралата отвсякъде образователна система. Да попитам нещо, какво ще кажете, а: наистина ли е толкова вреден за иначе тъй цветущото българско образование философът Ангел Грънчаров – и вярна ли е тезата на тъй авангардно мислещата директорка на ПГЕЕПловдив? Тия дни, впрочем, чух че мои приятели от София, философи, разбирайки за сполетялата ме беда да бъда обявен от една самозабравила се администраторка за "пълен некадърник" в областта на философията, подготвяли подписка в моя защита, в която да се подпишат все експерти в тази област, професори и пр., евентуално такава една експертиза да бъде представена в съда; адвокатите също ме съветват да искаме експертиза в тази посока, щото и съдът по тясно професионални въпроси, разбира се, няма как да се произнася. Ще видим, въпросът е твърде интересен, оформи се по този пункт един превъзходен казус, сравним по великолепие с казуса около смъртта на Сократ: знаете, Сократ също е бил обявен за "вреден човек", не помалко вреден от мен, е, там самият съд го е определил като вреден и го е осъдил на смърт, мен сякаш не ме грози все още такава опасност, но темата, която съдът следва да обсъди, е все тази: наистина ли е толкова вреден за иначе тъй цветущото българско образование философът Ангел Грънчаров (теза на тъй инициативно и авангардно мислещата директорка на ПГЕЕ-Пловдив!), или той все пак не е чак толкова вреден, а пък образованието ни явно не е тъй прекалено цветущо, че единственият му проблем да е този, именно дали А.Грънчаров може или не може, трябва или не трябва, бива или не бива да бъде допускан да преподава занапред в държавни училища. Щото уволнението ми е дискриминация на професионална основа, която има дълготрайни последствия: оказва се, че до пенсионирането си аз с този атестат, дето благоволи да ми го даде неуморната г-жа директорка Анастасова, ако се окаже валиден, трудно ще си намеря работа в друго училище, т.е. присъдата, която тя благоволи да ми издаде, присвоявайки си ролята ни повече ни по-

малко на божествена Мойра, на една от самите Питии, именно богините на съдбата, може да ми коства, в крайна сметка, подлагането ми на една мъчителна смърт, именно на гладна смърт. Тъй че работата, види се, съвсем не е безобидна, то човек затова трябва много да мисли когато взема някакви решения, щото, сами виждате, последиците от някои решения могат да се окажат тъй далечни, че повече от това и не може да бъде. А и началствата би следвало много да мислят, да умеят да мислят перспективно, цялостно, със съзнание за последиците – особено когато вземат решения, касаещи съдбите на дадени хора. Тук възниква и въпросът има ли право едно началство да узурпира ролята на властелин на човешките съдби, т.е. може ли, да речем, една директорка да си присвоява статута на нещо като божествена Пития или Мойра, на какво основание тя може да се отдаде на тази тъй суетна и горделива претенция на властителка на съдбите, щото, ако все пак помислим добре, ще открием, че директорите на училища особено, независимо за какви се мислят, все пак изглежда са просто човешки същества, които също като нас, да речем, използват... тоалетна хартия в нужника! Аз затова бих си позволил да предложа: на бюрото на всеки училищен директор със закон да бъде наредено да се поставя едно руло тоалетна хартия, за да не се мислят за богове, за богини, за Питии, Мойри, Зевсовци-гърмовержци и прочие, щото противното почва да намязва на... сещате се на какво, да не казвам аз – че ще ме осъдят за обида! Хубав ден на всички! Бъдете здрави и най-много от всичко пазете тъкмо душите и сърцата си! Недейте да вярвате в съдбата, не си втълпявайте глупавата мисъл, че сте повелители на нечии чужди съдби, това е не само тъпо, но и грозно: всеки човек сам е ковач на съдбата си, по думите на Клавдий. А съвременният човек вярва не в съдбата, в в свободата - и във всичко, което произлиза от нея. Нейните дарове са преизобилни и най-богати... ЗА ДА ДОЙДЕ СВОБОДАТА В ОБРАЗОВАНИЕТО НАЙ-НАПРЕД ДИКТАТУРАТА В НЕГО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЛИКВИДИРАНА петък, 30 май 2014 г.

В своя блог Райчо Радев постави интересен и важен казус: ПРОМЯНА В ОБРАЗОВАНИЕТО – ЧРЕЗ ИЛИ БЕЗ ЗАКОН!!! Аз също представих неговата гледна

точка в блога си (виж: Да потърсим разумен стратегически подход за излизане от страшната криза в блокиралата отвсякъде образователна система на България) и призовах повече хора да се изкажат. Междувременно във фейсбукгрупата Промяна в образованието СЕГА дискусията вече започна; ето до този момент какво дискутиращите си казаха: Ангел Грънчаров каза: Ако има желаещи да се изкажат по поставения важен проблем, моля, заповядайте, а пък в един момент в дискусията ще се включа и аз... Явор Ганчев каза: Две фундаментално неверни твърдения има в горното: "Конституцията... има своето реалното битие в правното пространство на България чрез всички други закони."

- Конституцията не е нещо пожелателно, тя е основен закон с пряко действие (чл 5 ал 2). Другите закони трябва да са в съгласие с нея, но в никакъв случай действието ѐ не може да зависи от тях (да я обезсилват). "Как държавата да гарантира равнопоставен достъп, развитие и качество" - Държавата не е задължена да гарантира нещо повече от равнопоставен достъп, заради "безплатността" на средното образование. Тя не само няма задължение, но няма и как да гарантира неща като развитие и качество. Това е фундаментален идеологически въпрос. Аз не отричам правото на някой да иска държавата да го развива вместо него самия. Отричам това да е конституционно право (това е обективното ми възражение) и отричам това да е реалистично постижимо (това е правото ми на идеологически предпочитания). Чл. 23 задължава държавата да гарантира свободата на развитието на образованието, не развитието на образованието. Никъде в живота никакво качество не е гарантирано от държавна регулация, и обратно – областите, които водят с качеството си, са области на свободно, нерегулирано развитие; и настоящата ситуация със 100% контролирано качество на образованието е окончателното емпирично доказателство за възможностите на държавата да гарантира качество. В обобщение: няма конституционно право на развитие (някой да ти го развива) – има конституционно гарантирана свобода на развитие (сам да си го развиеш). Същото и за качеството. Докато не установим, че говорим едно и също на един и същи език, няма как да продължим обсъждането. На въпроса – кой ще установи незабавната промяна – отговарям: участниците в образованието, един по един и заедно сдружени. Кой установи свободата на словото, след като беше премахната забраната

69 на цензурата? Тя се установи сама – защото е израз на суверенно гражданско право. Образованието е същото. Светлин Наков обучава своите студенти точно както трябва – по програми и правила, които сам определя. И резултатът е очевиден. Това не изключва сертифициране и стандартизиране, но изключва от процеса на стандартизация и сертифициране хора, които нямат нищо общо с това – образователната администрация. Те трябва да са пасивни и неутрални регистратори, а не двигатели на развитието и качеството. Аз ще попитам в отговор: кой ще напише и приеме новия закон? Гражданите нямат законодателна инициатива. Законите се пишат (и реално определят) от изпълнителната власт и формално се гласуват от нейното мнозинство в парламента. Реално законодателства изпълнителната власт. В образованието законодателства образователната администрация - тази, която е отговорна за състоянието на образованието. Колко трябва да си наивен, да не кажа нещо друго, че да очакваш от тази ситуация да произлезе закон, който да цели нещо друго, освен бетониране на статуквото? Какъвто беше последният проект на ГЕРБ, какъвто несъмнено ще е и проектът на това правителство, несъмнено роден в същите чиновнически глави. Елена Петкова каза: Добре, какво не е ясно? Че Закони (рядко) и Наредби (масово) се пишат от Министерствата-изпълнители? За утвърждаване на тъпото статукво... блокирайки всяко шаване за промяна.

Boris Tanusheff каза: "няма конституционно право на развитие (някой да ти го развива) – има конституционно гарантирана свобода на развитие". Подкрепям!

Orlin Raykov каза: Ех, тая свобода! Всеки (чиновник по душа) иска да я регулира... уж за да не се изгубела или пострадала. Ако няма формула за земното притегляне – току-виж престанало да действа! :-)

Ангел Грънчаров каза: Да кажа и аз нещичко. Мисля, че между двете гледни точки няма кой знае какво разминаване, независимо от привидната несъвместимост. Идеята държавата "отгоре" да благоволи да ни спусне закон, с който да ни "освобождава", един вид да ни нареди оттук-нататък ("по

инструкция"!) да бъдем свободни, не е това, което има предвид колегата Райчев. Иначе становището на г-н Ганчев е приемливо, аз също мисля, че... "делото по спасяване на давещите се е дело на самите давещи се!", сиреч, казано същото, но с други думи, делото по нашето собствено освобождаване от веригите е дело на нашите собствени ръце, ние самите трябва да счупим веригите, щото да чакаме някой отгоре да ни освобождава е едно напразно чакане. Цялата работа обаче е в това - и аз така разбирам тезата на г-н Радев - че в рамките на господстващата по същество тоталитарна система на пълен държавен контрол в българското образование НИКАКВА СЪЩНОСТНА ПРОМЯНА ИЗОБЩО НЕ Е ВЪЗМОЖНА ако именно отгоре със закон не се счупи държавния монопол, сиреч, ако държавата по законов начин не реши да изпълни предписанието в Конституцията за свободно развитие на образованието. Както навремето Горбачов направи нужното с отмяната на цензурата да отприщи ползването от страна на гражданите на тяхното конституционно право на свободно изразяване (и ако не беше сторил това, в рамките на тоталната несвобода-цензура за никаква свобода на словото изобщо не можеше да става дума!), по абсолютно същия начин сега държавата трябва да се откаже от своя монопол в образователната сфера, да се откаже от пълната забрана на реалните участници (учители, ученици, родители) да влияят с нещо върху образователния процес, позволи им (не обичам тази дума, но се налага да я употребя) да се изявяват свободно и творчески, дори в това число и като се откаже от правото си да налага какви ли не ограничения и предписания. Държавата вече няма да бъде върховен цензор, контрольор и по същество пълен диктатор на процеса на образованието, а падне ли веднъж диктатурата, работите вече ще потръгнат, почвата на свободата ще позволи върху нея да покълнят какви ли не цветя! Разберете добре тия, които не работите в системата на образованието и не го усещате това върху кожите си, върху гърба си: в образователната система на България има абсолютна диктатура, независимо от привидния хаос (иначе наистина системата работи на празни обороти и само вреди!), и в тия условия ако някой дръзне да се държи като свободен, дето се казва, мигновено го отстрелват; щото оставят ли го да разлага отвътре системата, има опасност примерът му да стане заразителен; е, тираничната система си знае работата: режат му главата на дръвника, за назидание на другите, за всяване на страх, и ето, работите пак потръгват в обичайното скучно русло. Точно това се случи с мен, след като дълги години по същество се гаврех със системата и имах наглостта да се държа като свободен човек и преподавател: екзекутираха ме тия дни. И сега в моето училище знаете

ли какъв ред вече има, идилията пак е пълна, всички треперят от страх, всички са по ангелски начин най-примерни изпълнители, даже нищо чудно вече да не са обявили социалистическо съревнование по примерност, по изпълнителност и по подлизурство пред началството; това не мога да кажа че се е случило, щото ето вече 10-ти ден откак ме няма там, но нищо чудно вече и да са го обявили. Та ето как двете гледища, това на г-н Ганчев и това на г-н Радев найорганично се допълват и взаимно се подпомагат. И двамата са прави в определен смисъл, едното без другото не може: тоталната цензура трябва да отпадне (говоря за цензурата вътре в системата), а това вече е почвата, от която участниците в процеса ще почнат реално и на дело да се ползват от правото си на свободно изразяване в сферата на образованието. Няма как иначе да се случи това чудо. Даже и да възникнат алтернативни училища, ако системата си остане непокътната, държавата индиректно ще им налага тиранията и монопола си - и каква е, позволете, тази свобода, щом като де факто си пак изпълнител на нарежданията на една чужда воля?! Никаква свобода не е това. В Северна Корея защо на хората не им хрумва да искат да са свободни? Ами на който му хрумне това и го покаже по някакъв начин, мигом му хвръква главата. Аналогията ми е пълна: атмосферата на българското образование в момента силно наподобява стерилната обстановка в Северна Корея. Всяко отделно училище днес е една отделна миниатюрна Северна Корея. И си има своя отделен смешник Ким Чен Ун или как беше там, не помня как точно се казваше техният диктатор. Само дето никой не смее да му се изсмее в лицето, щото много ще пострада. Разберете ме, в българското образование все още датата 10 ноември 1989 г. не е дошла, там всичко е застинало и замръзнало някъде, да речем, към 197080 г., а съветско-комунистическата тоталитарна система си стои в непокътнат вид. Дано бях ясен. Аз бих си позволил хората, дето ратуват за свободно образование, да бъдат малко по-човечни в отношението си към страдалците на българското образование, дето всекидневно на гърба и на кожата си понасят гаврите, терора и издевателствата на тираничната система и нейните цербери. За това нещо бих апелирал. Малко по-голяма човечност и разбиране няма с нищо да ни навредят. И когато някого го посичат заради това, че е дръзнал да бъде свободен човек, не е излишно да изразим и един малък жест на подкрепа, съпричастност и разбиране. Щото ако ние, дето уж се борим за едно свободолюбиво образование, си позволяваме да се държим надменно и безчовечно един към друг, то позволете ми в такъв случай да запитам: а с какво тогава превъзхождаме ония, срещу които уж се борим!? Говоря за известно

70 морално превъзходство, то ни е жизнено необходимо... без него не може. Както и да е... ОТ РУСИЯ ИДАТ НЯКОЛКО ВЛАКА, ПРЕТЪПКАНИ С ПАРИ – НЯКОГО ЩЕ ПОЗЛАТЯТ, А ДРУГИ ЩЕ БЪДАТ РАЗМАЗАНИ На въпроса на колегата Стойко Стоянов от сайта „Фактор” "Кой все пак е тайнственият кукловод на държавната власт в България?" Валентин Вацев, бивш съветник на Жан Виденов и днешен университетски преподавател отговаря ето как: „- Не знам, можем да гадаем. Това е нещо като държавен комитет или парламентарен комитет, който на първо място гарантира реализацията на българо-руските икономически отношения и спогодби. Там има за изпълнение една основна задача и те даже не я крият – целта е изграждането на „Южен поток” и сме все по-близо до техническото начало на старта на този проект. Буквално, ако следващите 45 дни някой не събори това правителство, после и с ядрени удари „Южен поток” не може да бъде спрян.

Posted by Ulian ПИЯНИ РУСОФИЛИ НАПАДНАЛИ ЖУРНАЛИСТА ИВО ИНДЖЕВ – ЗА ДА ГО НАКАЗВАТ ЧЕ НЕ БИЛ ОБИЧАЛ РУСИЯ! Нападнаха ме русофили, маскирани като хора, By Иво Инджев · май 29, 2014 г. Днес за първи път коментирах в студиото на телевизия СКАТ, приемайки поканата на колегата Григор Лилов. Ефектът беше следният: Трима видимо пияни русофили ме паднаха на бул. „Христо Смирненски” №40 пред кварталното магазинче, където се наливат с алкохол на улицата (преди 15 минути, т.е. в 17.55) със също така видимо желание да се разправят с мен защото…не обичам Русия. Един от тях ми препречи пътя подскачайки около мен с обиди и с разперени ръце с щръкнали средни пръсти. До физически контакт не се стигна, защото го заобиколих мълчаливо и отказах да се разправям с озверелите мутри.

Да не забравяме, че противниците на този проект са два вида хора – едните са идейни американисти, които смятат, че руската тръба ще озлочести България, а другите – просто се сърдят, че не са поканени. Няма съмнение, че от Русия са се задали няколко влака, претъпкани с пари. Тези композиции някого ще позлатят, а други ще бъдат размазани от тези пари.”

Р.S. Ами ако бях отговорил на псувните? Ами ако беше тъмно? Ами… Днес се “размина”, но какво става в държавата, в която глутница пияни русофили вилнеят безнаказано срещу въображаем “агент на ЦРУ”, който си позволявал да не обича Русия (каквито бяха “аргументите” на агресивните типове)? ВЪВЕДЕНИЕ ПО ТЕМАТА "ТЯЛОТО" В КУРСА ПО ФИЛОСОФИЯ ЗА XI КЛАС четвъртък, 29 май 2014 г. ВИДЕО ЛЯВОТО БЕЗСРАМИЕ И БЕЗОЧИЕ, ЛЯВАТА НАГЛОСТ СА БЕЗПРЕДЕЛНИ

Достена Лаверн: Мога да работя за лявата идея в Париж или Ню Йорк

Из: Очаква се южен потоп от подкупи на българския корупционен перон, ivo.bg "БРАТСКИЯТ СИМБИОЗ" НА НЕРУШИМАТА РУСКО-БЪЛГАРСКА ДРУЖБА Руснаците са силни в даването на подкупи, много българи, особено политици пък са силни във взимането им (предпочитат ги рублите в особено големи размери), така и се получава този уж "братски симбиоз" – ако мога да заимствам от мъдростите на "товарищ Сергей Станишевич"...

нещо не бих се унижил да се жалвам в полицията – пък и съм свикнал от години. По този маршрут ми предстои да мина след малко отново, за да взема децата си от близкото 35-то училище, но тротоарът тук е окупиран от русофили, маскирани като хора. Пияните русофили са със сигурност все още там. Ще опитам да избегна нова среща, но нямам намерение да бягам по софийските улици като евреин с жълта звезда по времето на холокоста в Германия.

Крещяха с пълни гърла докато бавно се отдалечавах на стотици метри по булеварда. Основната причина да споделя тази „случка” е желанието ми да я регистрирам за протокола. За полицейски такъв не се надявам. В края на краищата нанесен ми беше „само” морален побой и за такова

По-важното за мен е, че участвах на високо място. Имах уникалната възможност да видя как се провеждат избори, как хората са жадни за дискутират. Ще продължа да работя за лявата идея дали в Париж, дали в Ню Йорк, където също имам предложение, каза днес по Би Ти Ви кандидатът за евродепутат Достена Лаверн. Както е известно, въпреки че беше на пето място в лисата, тя вероятно ще остане извън европарламента заради неочаквания успех на номер 15 в нея Момчил Неков. Момчил Дойчев я репликира твърде уместно: Каква "лява идея" ще защитаваш в Париж и Ню Йорк?! Ходи си в Москва и Пхенян – там е победила "лявата идея"! ПОДГОТОВКА ЗА ЕКЗЕКУЦИЯТА НА ПАЦО ПОСЛУШНИЯ

71

Ангел Станоев: “Обесването на О“, сюжет за гоблен, 2014 ЕДИН УМОПОМРАЧИТЕЛНО ФЕНОМЕНАЛЕН ДОНОС, СНАБДЕН С КРАТЪК НРАВСТВЕН РАЗБОР петък, 30 май 2014 г. Под това небе има всякакви хора, абсолютно всякакви – и достойни, и мерзавци, и смели, и страхливци, и морални, и аморални, и човечни, и безчовечни, и какви ли не още, да, и свободни, и роби, и също така хора със слугински манталитет, абе всякакви има, изобщо никой не може да ги изброи какви са точно. По повод на уволнението ми от длъжността учител по философия и гражданско образование в ПГЕЕПловдив, случило се през по-миналата седмица, всякакви хора реагираха всякак, имаше какви ли не реакции, ето сега една, която се получи като коментар под публикацията със заглавие Крещящо несправедлив акт на дискриминация на ценностна, идейна, професионална и политическа основа; откривам, че тази реакция е твърде показателна за това какви феноменално интересни в нравствено отношение хора има в нашето мило отечество; ето, четете, порадвайте се, такава висока степен на очевидна нравствена уродливост не се среща току-така всеки ден:

Анонимен каза: Явно че в БГ доста хора са болни от болестта на "безгрешността" и "вечността". Надали има даскал в БГ, чийто метод на преподаване да не е "революционно нов", "прогресивен" или "безценен". Всички учители в БГ, точно както и докторите, политиците и архитектите, считат себе

си за "уникални". Грънчаров е поредният пример!! Уволнили го и ето, как можаха, да уволнят "най- от най"!! Голяма работа, след като си ненужен ще те уволнят, а вие какво искате, до 70 години да преподавате тъпата си философия, която е едно бреме за учениците, особено в средно училище и то по електротехника. За учителите, докторите и политиците, техните професии са най-тежки!! Попитайте ги! Да работиш по 3-4 часа на ден, да си изливаш личният неприязън към деца е сигурно голямо густо. В момента всички даскали си "вадят" допълнително по още една заплата, необложена с данък, от частни уроци, издаване на помагала, и други подобни идиотизми. Това са пари, които излизат от джоба на родителите. "Вашето дете трябва да ми купи книгите, иначе няма да мине в по-горен клас, или да си вземе изпита" – това им са основните рекетъорски приказки. Точно като докторите!!! В същото време, има бюджет, който не знайно защо не покрива нуждите на образованието? Ами защо?? Ми нека се запитаме, кой финансира издаването на книгите на Грънчаров?? Тези книги, той ГИ НАЛАГА СИЛОВО НА ДЕЦАТА ДА СЕ ЧЕТАТ!! Едно време, така трябваше да четем "Млада гвардия", "Разораната целина", "Мамино детенце", "как се каляваше стоманата" и други подобни идиотизми, които ни правеха да се чувстваме странно, поради неразбиране на авторският тъпизъм! Грънчаров сега се опитва да се направи на "герой нашего времени", когато се бори за отстояване на своята "уникалност" и "неподобие", която той сам си е преписал че притежава!!! А когато снимаше клипове с учениците си и ги пускаше в блога си, и ги наричаше "малоумни", тогава беше безстрашен "картечар", застанал в укритието на катедрата и стрелящ "безстрашно" срещу "малоумните" озверели редици на безвъоръжените редици от ученици!! Даже бе стигнал до идиотизма да "измисли" с "грънчарският" си "гений" и трибална система за текуща оценка на децата, за да може да ги държи в "шах" и да посещават тъпите му занимания!!! КРАТЪК КОМЕНТАР: Някои хора се усъмниха и подхвърлиха, че въпросният шедьовър го била написала самата... директорка или от някоя от нейните най-разгорещени фенки. Няма значение кой го е написал, важното е че е написано, ето, имаме документ, показващ и говорещ много за състоянието на нравите в нашето свидно отечество. Няма смисъл да се коментира горният шедьовър. Но ми се ще все пак да вметна поне няколко реда. Кой ми е финансирал издаването на книгите ми – и на учебните ми помагала ли? Интересен въпрос. Някой някак все пак ги е финансирал. Аз ще кажа само това:

познавам човек, който, за да си издава всяка поредна книга, година-две преди това му се е налагало да се храни само със зрял боб, хляб, картофи, сланина и маслини - и този човек успя да си издаде по указания начин всяка една своя книга. Този човек по някакво случайност се нарича... Ангел Грънчаров. Същият човек по точно този начин издава сега и списание ИДЕИ. Той пак, по думите на анонимния доносник по-горе, бил "изнудвал" учениците да четат помагалата му. Този същият човек обаче фактически им подаряваше помагалата си, и то само по една причина: защото директорката не пожела да урегулира въпроса по най-лесния начин – не разреши в библиотеката да бъдат заведени подарените от Грънчаров помагала, които учениците да могат да ползват за обучението си напълно безплатно. Както и да е. И последно: интересно е каква неистова злоба питае авторът на тази анонимка спрямо кадърните хора и личности. Което и показва колко самият той струва. Що-годе способният човек се радва и възхищава на способните, на работещите, на стремящите се към нещо хора. Само безличниците, мързеливците и некадърниците се изпълват със злоба и завист спрямо тях... КАТЕГОРИЧНА ДЕМОНСТРАЦИЯ НА ПЪЛНИЯ НРАВСТВЕН ФАЛИТ И БАНКРУТ НА АБСУРДНАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА петък, 30 май 2014 г.

По публикацията Кратка хронология на епичните борби, довели в крайна сметка до временното ми поражение – и до ликуването на всичките ми врази се получиха интересни коментари, които заслужават да бъдат запазени "за историята", щото показват много за състоянието на нравите в нашето свидно отечество в този момент; с оглед да не бъде пропилян този безценен "мат`рьял" и да бъде съхранен за бъдещите любознателни търсачи на истината за нашето време, ги публикувам отделно: 11 коментара:

72 Hristina Kalamova каза: Пожелавам успех и се надявам доброто да победи! Пожелавам и на г-жа Стоянка Анастасова да си получи и нейното добро! Професор К.Райда каза: Здравствуйте, дорогой Ангел! Мы будем готовить письмообращение в суд по поводу Вашего неправедного и несправедливого "изгнания" из училища г. А. Пожалуйста, когда подадите иск официально, сообщите нам адрес, на который мы сможем его отослать, также мы отправим его и Вам (Вашему адвокату). С уважением и непреклонной уверенностью в достижении справедливости, Ваш друг, проф. К.Райда.

Daniela Slavova каза: По повод плакатите се обадих на бившата си класна, с която от дума на дума разбрах, че е в тотална немилост, защото не иска да пише на някакъв сополанко 5 вместо 2... като знам колко благ човек е тази жена, явно момъкът наистина не е знаел нищо, но не е в това въпросът... обсъдихме директорката - която по мое време беше още учителка - и разбрах, че е подкупна, че коли и беси, а и че назначава откровено некадърни и слаби учители, с които се обгражда, за да я подкрепят... Това сигурно е картината повсеместно, и от десетилетия вече – но ми стана много мъчно, когато една достойна учителка, която ни увличаше, а беше и като майка за целия клас, ме помоли да не я издавам, защото откровено се страхува дали ще докара до пенсийката...

11-ти каза: Ахахаах, "бунтове на класове". Грънч, набий си в оперираната тиква, че няма как да пишеш незаслужени двойки и ние да те искаме! Да, ти не заслужаваш да бъдеш учител. Твойте "фенове" (ако не си писал коментарите сам, де) те искат в училище, но ти за учител НЕ ставаш! Няма как да не преподаваш уроци, да не знаеш на коя тема си и да изпитваш на нея! Това дори и в Америката, на която ти си такъв поклонник, го няма. Ангел Грънчаров каза: Има интересен феномен у Нашенско: има хора, които се бунтуват срещу... свободата! :-) Искат си, видите ли, учителят да им казва какво е правилно да мислят и те като папагалчета да повтарят; ако ги поставиш в ситуация сами да търсят истината, сиреч, да мислят със собствените си глави, тогава се чувстват нещастни и обявяват бунт - бунт срещу свободата! "Искаме си да учим по учебник, как така тоя Грънчаров ще ни тормози и ще ни кара да мислим със своите глави, откъде-накъде?!" Виждате ли докъде се е стигнало? Дегенерацията е пълна и тотална. Това именно е категорична демонстрация на пълния фалит и банкрут на абсурдната

образователна Система: нейните жертви са дотам обезличени от Системата, че не са в състояние да осмислят и най-прости неща; в рамките на Системата се е загубил вече самият смисъл на образованието; щото това, което искат тия невинни души, всъщност е: искаме да не сме човешки същества, не искаме да сме свободни, мразим свободата, искаме да сме роби, искаме си веригите, без тях сме нещастни, без тях не можем да живеем, Ангел Грънчаров "не става за учител", щото ни тормози да се държим като свободни и достойни хора! Да, аз наистина не ставам за учител от гледната точка на Системата - и това за мен е най-големият комплимент! Аз съм негоден да бъда послушен изпълнител на изискванията на безчовечната Система, поголяма похвала до този момент не съм получавал! Благодаря Ви, други анонимчици. Разбира се, никакъв "11-ти клас" не сте, сред младите хора няма чак такива скудоумци; аз добре познавам младите, дотам Системата не ги е повредила, и слава Богу; от името на някакъв хипотетичен "11ти клас" пишат, разбира се, съвсем други хора, тях Системата изцяло ги устройва щото им дава власт, незаслужени привилегии, щото в рамките на Системата некадърността им за автентичното образование остава скрита. Както и да е, интересно ми е докога някои хора ще продължават да се излагат, да се крият зад гърба на учениците защо такива нямат капчица достойнството да излязат от свое име. Ясно защо: защото безсъзнателно ги е срам. Мерзавците са и малодушни слабаци и подлеци, тия неща се свързват органично и неделимо... Докторант Узунов каза: Че как :) Поне тази утеха си измислете след като стана видно, че и за даскал сте импотентен :))))))) ако ще се чувствате по-добре, създавайки си илюзии, хахаха, ваш проблем. Животът, за съжаление не е блог/фейсбук и виртуални like-ове не променят факта, че сте негоден за редактор, за даскалче, а още по-малко за философ. Цялата гилдия или ви се подиграва или не е чувала за вас, о Свободен дух :)))))) Трагикомичен сте ;) Ангел Грънчаров каза: В психологията има един най-прост принцип: на проецирането на собствения недъг върху образа на оня, който неоспоримо те превъзхожда. Това е един елементарен психологически механизъм на компенсация на собствената непълноценност, служещ за получаване на една мнима удовлетвореност. Вие сте прекрасен, направо христоматиен пример за отдаването на подобни компенсации. Щом нямате нещо друго, с което да се покажете, ето, показвайте по този нелеп начин колко действително струвате. А другият, нормалният начин, характерен за разкриването на ав-

тентичната личност е следният: просто прави онова, което умееш, и така покажи на дело колко струваш. Примерно вместо да повтаряш като мантра колко е лош Грънчаров като писател, вземи, напиши една книга и покажи, да речем, че умееш да пишеш значително подобре от него. Този е естественият начин. Така правят неболните, здравите хора. Примерно, вместо да повтаряш колко лошо било списанието ИДЕИ, вземи направи свое списание и хората ще оценят кое е по-добро и кое – по-лошо. Да, ама вместо това ти повтаряш: оня там е лош, а аз, дето нищичко до този момент не съм направил, съм... "най-добрият"! :-) Тъпа работа, нали? Ето, в преподаването, докторант Узунов явно не е преподавал и един час, ама понеже го е бъзе да преподава, се е захванал да прави "докторантура", което е бягство от истински трудното и истински важното за философа: общуването с младите, с учениците. И след като на дело същият този малодушник се е провалил чрез това бягство най-решително в тази област, преподаването, за да се самоуспокои някак, повтаря като мантра: "Ех, колко е радостно, че Ангел Грънчаров се провали като учител, ето, той, видите ли, вече не става за учител, ще ида да разцелувам другарката директорка, която го уволни!". Това ако не е идиотизъм, сполай му кажи, нали така, умни ми докторанте?! Сега след този мой коментар май пак ще се оттеглиш в мишата си дупка и ще продължиш да трупаш злоба и завист по повод на това, което моя милост прави. Крайно тъпа работа е тази. Вземи и ти нещичко направи. Прави нещо. Покажи на дело колко струваш. Празното самохвалство е тъпа работа. Успехи ти желая! С поздрав: Ангел Грънчаров 11-ти каза: Хахаха Грънч, не се прави на поласкан. Да, аз обичам свободата и затова имам свободата да подавам оплакване до директорката след като некадърен даскал като теб не преподава! Работата на учителя е да преподава учебен материал, ти не го правиш... Браво... Свобода! Колкото до "11-ти КЛАС", това "клас" ти си го добавил! Аз съм 11-ти номер в клас. Ако искаш да не съм анонимен, можеш да махнеш тази опция от коментарите... Ооо, я чакай! То така няма да можеш сам да си пишеш сам насърчителни коментари, които са подписани с чужди имена! НОВА СЕРИЯ ОТ МОИТЕ ЕПОХАЛНИ ДИАЛОЗИ С НЕВЕРОЯТНО КОЛОРИТНИЯ ДИКТОРАНТ ПО ДОЦЕНТСКА „ФИЛОСОФИЯ“ НИКОЛАЙ УЗУНОВ май 31, 2014 От известно време си позволявам лукса да отделям време и за някои прилож-

73 ни изследвания от областта на т.н. философско консултиране, една нова област, която много ме вълнува – и която, убеден, съм е изключително перспективна. Стана така, че съдбата ми прати чудесен „обект за изследване“, именно един докторант по философия от СУ (както се представя туй лице), който се подвизава от известно време като най-яростен „научен критик“ както на философското списание ИДЕИ, така и на неговия главен редактор, именно моя милост. И в тази връзка се отпочна една забележителна кореспонденция между мен и този, тъй да се рече, „образцов продукт“ на нашата катастрофирала отвсякъде образователна система. За да се запазят за идните поколения безценните мисли на въпросния докторант аз ги публикувам в една поредица, заедно с моите отговори до него; последният път, когато стори това, излезе публикация със заглавие Нравственопсихологическата консултация и терапия на душевните мъки на безподобния докторант Узунов продължава, а оттогава досега се натрупа още интересен матр`ьял, която публикува ето сега, именно за да се пази за историята; четете, радвайте се, нашата „философска“ дискусия става все по-весела:

13 коментара: Докторант Узунов каза: Хахахахахахахах, светило Ангел Грънчаров, хахахахаха, разбирах че сте зле, че нещо не е наред с вас, но с това писмо доказахте, че дори в лудницата ще ви бъде прекалено тясно. Хахахахахахах, цял свят се занимава с вас, вие не знаехте ли? Всички преписват от вас, завиждат ви, мразят ви… това е някаква нова патология, нещото, което сте развил. Хахахахахаха, точно от каруцари ако преписвах, доникъде нямаше да стигна в живота. Дори за даскал нямаше да мога да се преборя да стана. Хахахахахаха, сериозно… някой знае ли колко сте побъркан??? :)) Това че аз имам време да си губя с вас (като мишка в аквариум сте, просто ви дразня, а вие реагирате първично, хахахаха) не означава, че сериозни хора като университетски светила изобщо знаят, че съществувате. И вас ви боли от това. Нали? Вие никога няма да успеете да стъпите, не на малкия пръст, дори на една милионна от сянката на Цочо Бояджиев, Георги Каприев,

Нина Димитрова, Ангел Стефанов и още много добри интелектуалци, които всеки ден правят нещо за образованието и за това знанието да продължи да съществува. Жал ми е вас… не мога да завиждам на пропаднали хора. :) Съжалявам ви, това е което изпитвам към вас. Жал ме е, че толкова години живеете на инат, против себе си, другите и света … Жалка история! Докторант Узунов Ангел Грънчаров каза: Драги ми докторант Узунов, Опитах се да Ви помогна, но явно на Вас Ви харесва да продължите да пребивавате в болестта – болестта на патологичната озлобеност и на завистта. Зная добре, че някои хора дотолкова са затънали в болестта, че зя тях здравето им се вижда нежелано – щото разваля комфорта им. Неспособността за вътрешна промяна, пребиваването в инертността, нежеланието за постигане на поне известна степен на свобода, отдаването на твърдата железобетонна догматика и отсъствието на каквото и да било гъвкавост са категорично свидетелство за антифилософската тенденция във Вашето развитие, която ще Ви доведе дотам, накъдето сте се устремил, до там, където заслужавате: до тинята на тресавището на псевдо-философската и псевдонаучната антиинтелектуалщина и на доцентстката кухоглава фукльовщина. Е, аз Ви протегнах ръка, за да Ви спася, Вие обаче решихте да си останете верен на своята деформация, т.е. явно решавате да продължите да си подготвяте една доста жалка съдба. Разбира се, уважавам правото Ви на избор, да, обаче в случая няма избор, а има плъзгане по сякаш намазаната със свинска мас наклонена и затова така хлъзгава плоскост на празноглавото и аморално фанфаронство. Недейте споменава имената на личности като Цочо Бояджиев, на Георги Каприев или на Калин Янакиев и пр., щото те живеят на съвършено друга планета в сравнение с човешкия тип, който Вие олицетворявате. Между другото Ц.Бояджиев е мой учител във философията (заедно със Здравко Попов), с него (с тях) години наред съм поддържал най-добри колегиални отношения, бъдете спокоен, тия хора знаят за мен, но много се съмнявам дали някога ще узнаят за Вас. По простата причина че те са философи, а Вие до този момент вървите в посока, противоположна на онази, която би могла да Ви изведе някога до нея. Но иначе сте невероятно интересен феномен на българския живот – понеже сте образцов продукт на дефектиралата отвсякъде образователна система на България. Затова и Ви отделям толкова голямо внимание, знаете, аз съм изследовател и много си падам по разните му там душевни патологии, щото благодарение на тях може да се откроят по-релефно ония проблеми, които като индивиди и като нация имаме да

преодоляваме – с оглед живота в страната ни да се нормализира все някога. Излиза, че вашият случай с категорична яснота показва, че дефектното и в корена си сгрешено българско образование продължава да възпроизвежда в масов мащаб онази комунално-комуноидна психика, за която си мислехме, че ще изчезне по необходимост в резултат на промените; да, ама не, ето, Вие сте пример, че тя не изчезва, напротив, много е жилава. Комуноидният тип, който Вие олицетворявате, се познава по това, че изпитва злобна ненавист към суверенната, към самостоятелно мислещата и към одухотворената личност – Вие в туй отношение сте преуспял до крайна степен, изпадате в нещо като оргазъм на злобата при вида на една свободна и достойна, щастливо живееща личност. В този смисъл Вие за мен сте безкрайно интересен тежък случай, и затова си поставям изследователската задача да проверя дали изобщо има надежда на такива хора съвременната екзистенциално-хуманистична (философска) психология с нещичко да помогне. Е, до този момент нямам особен напредък, но самия факт, че се поддадохте на моята диалогичност и ето, успявам вече повече от месец да водя някакъв диалог с вас, е голям напредък; надежда за поправянето Ви, сиреч, за очовечаването Ви значи все пак има! Явно защото несъзнавано все пак усещате екзистенциалната бездна, в която сте заплашен да паднете, Ви подтиква да разговаряте с мен, търсейки изцеление. Тъй че – винаги съм готов да Ви се притека на помощ. А тия баналности за „моето психично състояние“ и пр. не си струва да ги повтаряте в несвяст: опитвате се, дето се казва, на краставичар краставици да продавате, т.е. излагате се като кифладжия. (Не мога да разбера как именно се излагат кифладжиите, но ето, използвам този народен израз.) С пожелания за здраве, най-вече душевно! С поздрав: Ангел Грънчаров Ангел Грънчаров каза: П.П. Забравих нещо най-важно: момите, гони момите, докторанте, момите ще те спасят, не си почивай и миг, гони само момите, те са твоето спасение! :-) Никакви консултанти и лекари не могат да ти помогнат така добре като някоя мома, която ще благоволи да ти даде ония дарове на природата, за което копнее тялото ти, а пък душата ти така страда, че я е избило на комунизъм даже! :-) Комунизъм е равно на образа към личността и преклонение пред комуната, за твое сведение ти го казвам, щото доцентите от СУ едва ли са ти го казали. С поздрав: Ангел Грънчаров Докторант Узунов каза: Едно си баба знае, едно си баба бае… вие сте като комунистически даскал. Запомнил сте наизуст няколко

74 реда и се мотаете около тях. Скучен. Безинтересен. Каквото и да му каже човек, той си върти едно и също: момите, злобата и ощипаната невеста. Не научихте ли нещо друго? Видя се, че историко-философски познания нямате, за даскал НЕ ставате, за редактор също. За преподавател в университет пък още по-малко. Изобщо дотолкова негоден и скучен сте… аз се отказах вече сериозно да се аргументирам.

Прочел сте един Фройд (дори в това се съмнявам), знаете си някакви хамалски обиди и… няма повече. За 40 или за 30 години не успяхте ли малко повече да се развиете? Господин Грънчаров, вземете си направете едно предаване ала Езо Ти Ви и там проповядвайте свободен дух, отваряйте очите на хората, колко са злобни, низки и как образованието ги е осакатило… Маг Грънчаров! Надявам се по за „маг“ да имате сили и компетенции, след като за НИЩО друго не сте годен…

P.S. Ако трябва да използвам вашата техника за нападане (типично женска бих казал, не, типична за една стара мома на 50 години) явно освен МОМИТЕ и СЕКСА друго нямате в главата? Интересно. Хората, които най-малко правят секс, обикновенно наймного говорят за него. Ако сексуалният ви живот куца, импотентен сте и т.н., моля ви престанете да нападате хората с личните си болежки. Засрамете се! По манталитет и речник си приличате с почти всеки хамалин и със застаряващите стари моми, клюкарки … да, СТАРА МОМА, ГРЪНЧАРОВА :))))) Успешен ден, другарю :) Докторант Узунов Ангел Грънчаров каза: Я, докторант Узунов започна дори да става остроумен! И почти духовит! Игрив даже! Я какъв феноменален напредък? Терапията ми явно дава резултати! Бравос на мен! :-) За да ускорим напредъка, да Ви дам, докторанте, още един съвет: Не мислете за стари моми, а за младички! Думата импотентност не я употребявайте, щото това издава безсъзнателен страх да не се изложите в най-решаващия момент! Мислете само за потентност, нали знаете колко коварна е мъжката участ: а не се справите с мъжката роля остава Ви женската, а това за един мъж е доста унизителна роля. Тъй че не Ви стигат другите проб-

леми, сега проблем с ориентацията Ви да се появи, сакън, плюйте в пазвата си! Гонете младите моми, докторанте, те ще Ви избавят от скучната нАука! И от душевните Ви мъки ще Ви спасят, като злоба, завист и прочие, и так далее. И от комуноидността Ви ще Ви спасят. Пробвайте, не се толкоз страшни пустите моми! напротив, много са сладички! :-) Взех да се съмнявам, като гледам реакциите Ви, да не сте девствен още? Абе, докторант Узунов, туй е срамота вече! Действайте смело, няма да съжалявате. Абе в тая София момите къде изчезнаха бре? Успех! Все ще намерите някоя… С поздрав: А.Г. Докторант Узунов каза: Хахахахахах, нали девствен, комунист, ощипана мома, чакайте да се сетя още от определенията ви… хахахах, онова за докторантите, как го казахте…??? Ех, забравил съм… как ги раждате само не мога да проумея. :)))))) След известно време може да стана наркоман, безбожник… и винаги си противоречите с определенията и окачествяванията на хората… :)))) Да очакваме ли нова книга след уволняването ви? Книга за състоянието на българското средно образование и критиките ви към него? Аз вече се надявам… Докторант Узунов Ангел Грънчаров каза: Аз Ви казах: пренебрегването на гоненето на момите Ви е най-големият и съдбовен екзистенциален проблем, който поражда неадекватността Ви спрямо реалностите на живота. В това число и неспособността Ви да оцените реално ситуацията в науката, творчеството и философията, щото сте заслепен от въпросната ненавист, бликаща от крещящата Ви неудовлетвореност на сексуална почва. Вашето личностно развитие е блокирано на тази основа – и затова нищо друго не може да Ви спаси. Тъй че действайте – ако искате да постигнете щастието си и да предотвратите цялостното потъване в бездната на завистливостта и безпочвената озлобеност спрямо изявите на свободните хора. Преди време беснеехте срещу действията на ранобудните студенти, сега не можете да спите заради списание ИДЕИ и заради книгите на Ангел Грънчаров, утре кой знае на какво ще Ви избие. Но Вие сте си виновен. Не спазвате най-простите предписания на разумното живеене. Едва след като осъзнаете тия неща ще започнете да се поправяте. И да се инатите нямате никаква полза. Приемете живота какъвто е – а неговото очарование може да Ви го покаже само една сладострастна мома. Нима е толкова трудно да разберете това? С поздрав: Ангел Грънчаров Докторант Узунов каза: Уважаеми другарю Грънчаров, аз нали ви казах, че вашите

аргументи са в стила на старите моми. Кой е задоволен, кой е недо…ан (с извинение, не че вие, с вашия хамалски език, имате срам!). Разбирам защо сте непоносим. Вие сте елементарен и досаден. С такъв речник и с такъв начин на мислене, то всеки втори, взет от улицата, спокойно може да върши онова, което вие сте вършил. И сега какво? Един импотентен уволнен даскал се е разтревожил за моя сексуален живот. Понеже много обичате психологията – нали знаете принципа: онова, от което си комплексиран, го приписваш на другите хора. Явно вие отдавна не използвате някои части на тялото си и обвинявате цял свят, че е сексуално незадоволен. Хахахахах, просто сте за съжаление. А онази измет РАНОБУДНИТЕ СТУДЕНТИ, предполагам вие ги подкрепяте, дядушка Грънчаров? Какво мога да очаквам от един пропаднал (и продължаващ да пропада) човецец… П.С. Ако толкова ви се прави секс и истинските жени не ви пускат, че дайте да ви уредим на вас някоя студентка! Може би затова ги плюете, стари Хумболд Хумболд… хахахахахаха… или оставате само с чорапчетата??? Гледайте да не се претъркате с чорапчетата на ученичките… Докторант Узунов Ангел Грънчаров каза: Почнахте да беснеете, докторанте, значи съм улучил болното Ви местенце; дори започнахте върху мен да проецирате собствените си недъзи :-) Давайте все в този дух, то е вид терапия, излейте си душевната мъка до дъно, туй нещо ще Ви облекчи. Остава само и някоя мома да си намерите и работите ще Ви потръгнат. Което и Ви го желая. Оставате пустата философия, от нея само се изнервяте – пък и завистливостта Ви тресе непрекъснато. Но момите ще Ви спасят от терзанията Ве, действайте, няма да съжалявате! Един ден ще сте ми благодарен за „досадните съвети“, които съм ви дал. Апропо, защо да са досадни съветите ми след като всеки здравомислещ човек би Ви казал същото? Щом толкова Ви изнервят съветите ми, значи са правдиви, нали знаете древната римска поговорка: „Ти се гневиш, о, Юпитер, значи аз съм прав!“ :-) С поздрав: Ангел Грънчаров Докторант Узунов каза: Хахахахаха, сериозно, вие сте за лудница!!!! Сега дори ми крадете аргументите, хахахахаха, напипал съм отдавна болните ви места. Да ви ги припомня: 1. Импотентен 2. Историко-философски необразован 3. Злобен 4. Човек, който НЕ е годен дори за селски даскал…

75 Тцтцтцтц, мъчеха ли ви неосъществени копнежи към малките ученички? Нека да си припомним какво пишеше в заповедта ви за напускане – с една дума НЕГОДЕН… не предава правилния материал. И на децата ли говорихте в лицето колко са зле и колко велик сте вие? И на родителите ли обяснявахте, как не трябва да си пращат децата в университет, а да ги оставят да се учат при вас. :)))) Опитайте, моля, да си измисляте собствени аргументи, не ме копирайте Забавен сте. Е, доста плосък, но пък забавен… вечно обиденият на света Грънчаров, на Директорката, на Професорите, на Комунистите… на криво гърне – целият свят му е крив! Поздрави, Грънчииии… чакам да пишете глупостите си… И си погледнете фейсбук профила, да откриете колко много ЗЛОБА се сипе оттам… ;) Докторант Узунов Ангел Грънчаров каза: Давайте, беснейте още, бравос, напредвате, карайте така, има шанс съвсем да се освободите един ден от непоносимите си душевни мъки и терзания! :-) Апропо, доста невротичен Вие принуденият и показен хохот, знаете ли какво издава той? Направете си справка в енциклопедиите, няма да Ви образовам безплатно я?! :-) Кажа Ви нещо, научите го и почвате да го повтаряте като папагал. Аз Ви казах, че сте образцов дефектен продукт на сгрешената ни изцяло образователна система, Вие пък се захванахте да демонстрирате правотата ми, няма нужда повече, убедихме се че е така, драги ми докторант Узунов! Докторант Узунов, казах ли ви, че сте поразително инфантилен?! Тази инфантилност знаете ли за какво говори? Пак няма да Ви кажа, за да се помъчите да научите сам. Моят подход е такъв, той е най-изнервящ за зомбита на сгрешената ни в корена си образователна система като Вас.

Пропуснахте да ми кажете колко часа сте преподавал някому, гледам, че се изказвате доста „компетентно“ в тази област, но си личи, че робувате на найретроградните педагогически и методически практики. Докторанте, не чувствате ли че се изложихте като на-презрян кифладжия?! Няма ли да ви е срам да се покажете във Факултета, щото там все пак има доста стойностни хора?

Спрете се малко бре, момко? Нямате ли друга работа освен да плюете жлъч?! Аз ви казах, тия пусти моми са Вашто спасение и изцеление, давайте, променяйте се, гонете момите, че сте станал страшно нещастен завалия… жалка картинка изобщо, и най-интересното е че не го усещате… това знаете ли за какво говори?! С поздрав: А.Грънчаров Докторант Узунов каза: Едно, другарю, не успях да разбера. По какъв начин успявате да уловите в написаното беснеене? След като нито обиждам, нито поставям много !!!!!, нито ви пиша с главни букви??? :))))) Вие сте ми отегчителен. Но понеже сте инат като магаре, а аз съм още по-голям инат от селски даскали, затова продължавам. Отегчихте ме преди време и дори не ви прочетох едно от писмата. Само го запазих в архива, за да отиде един ден в Музея на българската глупост, който смятам да създам. И какво стана след това? Аз се спрях, понеже бях отегчен, а другарят Грънчаров ме обвини, че съм се скрил в миша дупка. Изобщо вие пищите отвсякъде колко гаден е светът, колко гадни са хората и … след това обвинявате другите как сипят злоба. Измисляте си, че ви крещят? Че ви мразят и т.н. Не е ли това поведение на стара мома??? :)))) Пак да повторя: 1. ВИЕ СТЕ МИ СМЕШЕН, ЖАЛЪК и 2. ОТЕГЧИТЕЛЕН СТЕ, научих ви репертоара, много селски при това, вече наизуст … Поздрави, другарю! Докторант-другар Узунов Ангел Грънчаров каза: Драги ми докторант-другар Узунов, налага се да повтарям, такъв е терапевтичният подход, който прилагам във Вашето лечение, явно, въпреки многоучеността си, не сте запознат и с това. Цялата работа е да изразходвате натрупаните по отношение на „дразнителя“ емоции, щото ако не го сторите, има опасност да се пръснете от злоба (или от завист, или от двете). А като изразходвате чрез отиграване тия натрупани и заседнали нейде в душата Ви емоции, ще се освободи енергията, натрупана в тях, което ще Ви доведе до така мечтания катарзис. Ще почувствате невероятна лекота. Също така ако се захванете с обичайното занимание на хората на Вашата възраст (именно гоненето на моми), ако почнете да използвате момите по предназначение, а не за водене на интелигентски разговори с тях, това много ще спомогне за внасяне на ред и хармония в затлачения Ви душевен живот. Четете моята книга ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА: ПСИХОЛОГИЯ, но от първите й две издания, в библиотеките трябва да ги има, ще научите много важни неща за самия себе си. Цялата работа е да Ви спасим за живота и за науката (нАуката). И тъй, как върви гоненето на моми? :-)

С поздрав: Ангел Грънчаров (Следва продължение, очаквайте продължението: сега знаменитият докторант Узунов утихна, предполагам е зает да мисли какво да ми отвърне, нещо запецна, но бъдете спокойни, щом го измисли, той ще го избълва непременно. А може да е отишъл в библиотеката да чете моята книга, която му препоръчах, не знам, ще видим, ще разберем защо се умълча толкоз. Дано е започнал да гони момите, аз все това му повтарям, ама не слуша. Но каквото и да прави, то ще се разбере. И ще се позабавляваме още, имайте само търпение. Животът е тъй прекрасен и вълнуващ, нали така?! Нека да му се радваме тогава!) ГАЗОПРОВОДЪТ „ЮЖЕН ПОТОК“ Е ТОЛКОВА НЕИЗГОДЕН И ГУБЕЩ ЗА БЪЛГАРИЯ, ЧЕ СТОЕЖЪТ МУ Е РАВЕН НА НАЦИОНАЛНО ПРЕДАТЕЛСТВО! май 31, 2014 Приятели, докато ви заглавикват с какво ли не, мафията взе милиарден заем от Русия и се готви да започне строителството на „Южен поток“, който освен че не отговаря на европейските норми и е напълно негоден и ужасно губещ за България!!

ГРИГОР ЛИЛОВ: НАЦИОНАЛНОТО ПРЕДАТЕЛСТВО „ЮЖЕН ПОТОК“ „Ще повторя националното предателство с проекта: * България подарява част от своята газопроводна мрежа (близо 200 километра); * България реже за скрап част от газопроводния си пръстен; * България губи сегашните такси за пренос (100-110 млн. долара); * България финансира с близо четвърт милиард долара част от проекта (някои от турбинните станции) – без нищо насреща, на своята добра воля И ОТ ВАШИТЕ ПАРИ; * България не получава нищо 17 години; * България след почти две десетилетия започва да получава нещичко – найсмехотворната такса за пренос;

76 * България изкарва тръбата от морето в райони от „Натура“; * България се подиграва със собствениците на земята под тръбата (17 000 семейства), като плаща мизерни пари, при това само от своя джоб, макар че дружеството е смесено със „Газпром“. (виж замисъла, детайлите, парите и документа за това в поста ми от 10 октомври). Да е жива и здрава Еврокомисията и ЕС, че по геополитически съображения спря проекта в този му вид. Каквито и да са мотивите им, този акт е от кръвен интерес за България и българите.“ Ще добавя само че с допълнителен протокол годините, през които България няма да получава нищо, се определят вече на 25 (двадесет и пет)!!! Пита се в задачката, след 25 години какви количества ще продава Русия на Европа и при какви цени, та ние да печелим нещо от транзитните такси, които сега са определени на смехотворна стойност и най-ниските в Европа??? Като през тези 25 години Европа ще е разработила собствените си запаси, шистовия газ, арабският свят, Америка и средиземноморския басейн ще са наводнили пазарите с евтин втечнен газ! Обаче от разработката „Южен поток“ ще остане на руснаците собственост на 540 километра трасе на българска земя – макар и 50/50 собственост, те ще се разпореждат там като със своя собственост. За последиците от това помислете сами. Единствената надежда е че дотогава Русия вече ще се е разпаднала!

Nikolov Konstantin

вярват, че истинската мотивация на борещите се да попаднат в Брюксел нашенски депутати е именно огромната за българските стандарти заплата. Но в случая ръкопляскащите на въпросния Неков се правят, че няма такъв елемент в грозноватата картинка – защото така им изнася. Изобщо, лъсна истината, че в Партията на властта резервоарът се пълни от млади кариеристчета, готови да прегризат гърлото на всеки, дори и на алфа кучето в глутницата, стига да се окаже незащитено за миг. Иначе са много гръмогласни да плямпат за принципи и идеали… ВЕРНИЯТ ПЪТ Е: СВОБОДАТА Е УСЛОВИЕТО, КОЕТО ЩЕ ОТПРИЩИ ДУХОВНАТА СЪЗИДАТЕЛНА ЕНЕРГИЯ НА ЗАЕТИТЕ В САМИЯ ПРОЦЕС НА ОБРАЗОВАНИЕ събота, 31 май 2014 г. В блога на Райчо Радев и също така във фейсбук-групата Промяна в образованието СЕГА се започна интересна дискусия по изключително важни и принципни въпроси, свързани както с философията, така и с начина ("стратегията", "технологията") на промените, водещи в крайна сметка до едно ново, качествено различно образование у нас. Аз отразих началото на дискусията ето тук: За да дойде свободата в образованието най-напред диктатурата в него трябва да бъде ликвидирана; ето сега нейното продължение; заповядайте, включете се в дискусията и вие:

ЛАКОМИЯТА – ЯДРО НА ЛЯВАТА "ЦЕННОСТНОСТ" събота, 31 май 2014 г.

Из: В червената глутница младите дебнат гърлото на алфа кучето Автор: Иво Инджев ... Да станеш евродепутат на инат и поради грешка е не просто проява на кариеризъм, но и липса на достойнство да си признаеш, че лотарийната печалба не е въпрос на лични заслуги. Не ми е достатъчен фактът, че на политическия ми противник Станишев ще му стане зле от това, за да се възхитя от лакомията на Момчил Неков. Защото масата българи твърдо

Boris Tanusheff каза: "тоталната цензура трябва да отпадне (говоря за цензурата вътре в системата), а това вече е почвата, от която участниците в процеса ще почнат реално и на дело да се ползват от правото си на свободно изразяване" Въпросът тук е, след като има съгласие, че системата е тоталитарна, как може да очакваме, че наложената от нея цензура ще (само)отпадне? Не може според мен да разчитаме на самоотричането й трябва да се работи за отхвърлянето й. Ако имахме демократична система, то препоръките на Райчо Радев щяха да са на мястото си като един вид нейно облагородяване, само че, ако тя действително беше такава, нямаше въобще да се нуждае от това подобряване. Тоест, опираме отново до диле-

мата: да развиваме ли една система, за да я демократизираме – това би било нещо като "социализъм с човешко лице" – или да я отхвърлим радикално за да разчистим пътя за нови, съзвучни с времето взаимоотношения? Ангел Грънчаров каза: Системата в образованието е командно-административна, директивна система на тоталния контрол, вярно, в стадия на разложението си, но все пак системата умее да се защищава. Но тази тоталитарна образователна система на цензура и контрол е подсистема на обществото, което претендира все пак да е демократично. Ясно е, че вътре в самата образователна система няма как да се появят сили, които да съкрушат диктатата на системата и на нейния основен крепител (образователната бюрокрация), но отвън нея, от страна на обществото (гражданите, партиите, неправителствени организации и пр.) може да се намери енергия и сила за да се въздейства за отпадането на цензурата и диктатурата в образователната система. Например, ако този въпрос за коренна промяна в образованието стане централен на едни предсрочни избори, какво пречи на партиите, самоопределящи се като десни, да им се вмени задачата да работят в Парламента за промяна в тази посока. Знам, че не е лесно един такъв закон да бъде прокаран при бясната съпротива на образователната бюрокрация, която бди да пази статуквото непокътнато, щото гарантира всевластието й. Но с натиск от страна на обществото на гражданите, на родителите, на учителите, на учениците и пр. все нещо може да бъде направено. Цялата работа е да отпадне диктата и цензурата, осъществявани от образователната бюрокрация. По-нататък работата ще почне да се саморегулира на почвата на свободата. Нима смятате, че у нас либерален закон за образованието е принципно невъзможен? На мен ми се струва, че не вярват в свободата ония, които са обременени от робски предразсъдъци, на които им тежи едно робско съзнание. Райчо Радев каза: Представям моето разбиране за написаното от Явор Ганчев. За съмнението във фундаменталната предубеденост Явор Ганчев започва с отрицание на написаното от мен: „Две фундаментално неверни твърдения има в горното“. Рязката категоричност, че това са „фундаментално неверни твърдения“ ме плаши относно толерантността в нашата дискусия и съобразяването с един от основните принципи на спора между философски мислещи хора за съмнението в „несъмнените“ неща. Не съм убеден, че той е „фундаментално“ прав.

77 Продължавам участието си в дискусията, защото проблемите са изключително важни за България, засягат голяма група от хора и виждам някаква надежда в техния ентусиазъм. За отношението между конституцията и другите закони Първо: пожелателност няма. След моето изречение "Конституцията... има своето реалното битие в правното пространство на България чрез всички други закони" Явор Ганчев пише: „Конституцията не е нещо пожелателно, тя е основен закон с пряко действие (чл 5 ал 2).“ Не твърдя, че конституцията е нещо пожелателно. Пожелателността като характеристика на отношението между конституцията и законите не се съдържа в съждението "Конституцията... има своето реалното битие... чрез всички други закони." И друго: Вероятно за правото има тълкувателно различие между „пряко“ и „непосредствено“ – Не съм убеден, че двете понятия са тъждествени. В конституцията не е употребена думата „пряко“, а е употребена думата „непосредствено“. Ето текста на чл.5 ал.1 и ал.2: „Чл. 5.

(1) Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат. (2) Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.“ Правилата на конституцията имат „непосредствено действие“, т.е. те са непосредствено включени в законите, поради което те не могат да и противоречат и затова те имат своето битие в законите и ние търсиме и разкриваме тяхното битие в и чрез законите. Второ: съгласие или непротиворечивост на законите спрямо конституцията Вменявайки фундаментална невярност на моето твърдение за конституцията и законите Явор Ганчев казва: „Другите закони трябва да са в съгласие с нея, но в никакъв случай действието ѐ не може да зависи от тях (да я обезсилват).“ В моето съждение "Конституцията... има своето реалното битие... чрез всички други закони" не се съдържа твърдението, че законите определят конституцията и че конституцията „може да зависи от тях“, както и твърдението, че законите могат „да я обезсилват“. В посоченото съждение, относно отношението на зависимост между конституцията и законите се съдържа непосредствената и еднопосочна определеност на законите от конституцията и че конституцията като най-общо правило има своето битие във и чрез правилата на конкретните закони, така както по-високата степен на общо има своето битие в по ниската степен на общо, или казано по друг начин - по-високата степен на общо се

съдържа в по-ниската степен на общо, така както плодът има своето битие в крушата, ябълката, сливата и т.н. Това е предпоставката поради която понятията с по-висока степен на общо имат по-малко съдържание и по-голям обем. Правилата на конституцията съдържат най-висока степен на общо спрямо правилата в законите. Ще обърна внимание, че понятието „съгласие“ едва ли е най-подходящото за отношението между конституцията и законите. Точно е определението в конституцията: „непротиворечие“. За гаранциите на държавата за равнопоставен достъп, развитие и качество След моето риторично питане "Как държавата да гарантира равнопоставен достъп, развитие и качество" игнорирайки продължението на това питане („ако този равнопоставен достъп не е вменен, възложен... чрез заложени в закон правила“), Явор Ганчев уточнява: „държавата не е задължена да гарантира нещо повече от равнопоставен достъп, заради "безплатността" на средното образование. Тя не само няма задължение, но няма и как да гарантира неща като развитие и качество... Чл. 23 задължава държавата да гарантира свободата на развитието на образованието, не развитието на образованието.“ Ето текста на чл.23: „Чл. 23. Държавата създава условия за свободно развитие на науката, образованието и изкуствата и ги подпомага. Тя се грижи за опазване на националното историческо и културно наследство.“ Държавата е длъжна да осигури, да гарантира, а в конституцията е определено и по-конкретно „да създава условия за свободно развитие на... образованието... и ги (го - бел. моя, Р.Р.) подпомага.“ Държавата е задължена да създава условия за свободно развитие на образованието и да го подпомага. С това законодателят е вменил на държавата да гарантира „свободно развитие на... образованието“ като създава условия за това и го подпомага. Тук терминът „свободно развитие на образованието“ е включен в неговата „тоталност“ – като система, институция, процес, личностно изменение (предполага се развитие), организация, функциониране и т.п. В този смисъл държавата е задължена да създава условия и да подпомага не само равнопоставеност на достъпа до образование, но и на формите на организация и функционирането на образованието, респ. на развитието и постигането на качество. Не е казано държавата да осъществява развитието и качеството, а е задължена да създаде условия за свободно развитие и качество, което е равнозначно и на тяхното гарантиране. Разбира се, че понятията „развитие“ и „качество“ се нуждаят от изясняване,

т.е. от определяне на същностните характеристики в тяхното съдържание. В този смисъл държавата не е и не може да бъде монополист на развитието и качеството в образованието, което притеснява Явор Ганчев и прави крайния извод, че държавата е неспособна да организира и постигне развитие и качество, което „крещи“ от изречението: „Никъде в живота никакво качество не е гарантирано от държавна регулация, и обратно – областите, които водят с качеството си са области на свободно, нерегулирано развитие; и настоящата ситуация със 100% контролирано качество на образованието е окончателното емпирично доказателство за възможностите на държавата да гарантира качество.“ Както и от изречението: „В обобщение, няма конституционно право на развитие (някой да ти го развива) има конституционно гарантирана свобода на развитие (сам да си го развиеш). Същото и за качеството.“ В това съждение има известна неточност. Между терминът „конституционно право на развитие“ и терминът „конституционно гарантирана свобода на развитие“ по същество няма разлика. Същевременно не може да се слага знак на равенство между „конституционно право на развитие“ и „някой да ти го развива“ т.е. ползвайки това право държавата принудително да ти развива едно или друго качество. Как ще се ползваш от правото си на развитие е твой избор: предоставяш възможност на държавата да го осъществява или сам да си го осъществяваш. Традиционно се реализира първата възможност (предоставяш правото си на развитие на държавата), а втората възможност (сам осъществяваш правото си на развитие) е почти равно на изключение. Тази неточност присъства и в следния текст: „Това е фундаментален идеологически въпрос. Аз не отричам правото на някой да иска държавата да го развива вместо него самия. Отричам това да е конституционно право (това е обективното ми възражение) и отричам това да е реалистично постижимо (това е правото ми на идеологически предпочитания). Като оставим настрана неяснотата в термина „фундаментален идеологически въпрос“, не може да не отбележим, че е твърде съмнително да се слага знак за тъждество между „конституционно право на развитие“ и „правото... държавата да го развива вместо него самия“. Страхът е от превръщане в конституционно право на държавата , принудително да развива гражданите си. Такова нещо не се среща в конституцията. Конституционното право на развитие не означава право на държавата, тя и само тя да осъществява това развитие. Такова разбиране на конституционното право на развитие не е определено от конституцията, но в преобладаваща степен то съществува, присъства в ЗНП. За условията на дискусията

78 Малко тоталитарно звучи твърдението: „Докато не установим, че говорим едно и също на един и същи език, няма как да продължим обсъждането.“ Обсъждането не е добре да се прекратява, защото в дискусията се уточняват понятията, тезите, схващанията и т.п. и в този смисъл „в спора се ражда истината“, нашето взаимно разбиране. За субекта на промяната и ролята на държавата Въпросът е не да игнорираме държавата, а да я принудим да осъществи промени в законовите правила, които да опредметят, да реализират, да дадат битие на конституционното право на свободно образование. Вярно е, че чиновниците, министерската и друга бюрокрация ще се съпротивлява неистово. Затова съм съгласен със следващото изречение: „На въпроса – кой ще установи незабавната промяна – отговарям: участниците в образованието, един по един и заедно сдружени.“ Питам кои участници в образованието и при какви правила ще работят. Ако ще отричаме каквито и да е правила и ако ще отричаме държавата като специфична, овластена организация и премахнем отговорностите и за образованието, то какво ще стане с тези които не приемат нашите идеи – ще ги натикаме в концлагери ли? За свободата на словото и свободата в образованието Съществува някаква неточност в съжденията за свободата на словото, където се казва: „Кой установи свободата на словото, след като беше премахната забраната на цензурата? Тя се установи сама, защото е израз на суверенно гражданско право.“ Свободата на словото не се „установи сама, защото е израз на суверенно гражданско право“, а се установи, защото държавата, гарантирайки суверенното гражданско право на свобода на словото премахна цензурата (под натиска на гражданите и техните организации, които воюваха и отстояват това право). Така може да стане (а и не виждам друга възможност) и със извоюването и отстояването на свободата на образованието. За гарантиране на свободата на учителя от закона Съгласен съм с казаното, което следва: „Светлин Наков обучава своите студенти точно както трябва – по програми и правила, които сам определя. И резултатът е очевиден. Това не изключва сертифициране и стандартизиране – но изключва от процеса на стандартизация и сертифицира-

не хора, които нямат нищо общо с това – образователната администрация. Те трябва да са пасивни и неутрални регистратори, а не двигатели на развитието и качеството.“ Кой определя, че учителят „обучава своите студенти точно както трябва“? В случая Явор Ганчев се явява в ролята на МОН?! Ще има ли някъде определение-отговор на въпроса „Как трябва?“. Вероятно в закона ще пише, че учителят „обучава... по програми и правила, които сам определя“. Това означава, че този принцип на работа трябва да се включи като съответно правило в закона за образованието. Трудно е, но не е невъзможно да се извоюва от гражданските организации, правилото за този начин на организация на образованието, да се включи в закона за образованието и да принуди всички да се съобразяват с него и да осъществяват образователните си дейности съобразно това правило. За некоректния упрек Първо: По мой адрес трудно може да се отнесе упрекът „Колко трябва да си наивен, да не кажа нещо друго, че да очакваш от тази ситуация да произлезе закон, който да цели нещо друго, освен бетониране на статуквото“, защото написах и публикувах в блога си и бе препечатана в други сайтове 60 страници критика на концепцията за новия образователен закон „МОМН ЛЪЖЕ СЕБЕ СИ, НАС ИЛИ ГЕРБ?“ и никога не съм се съмнявал в инстинктите на бюрократичната образователна администрация за съхранение на статуквото. (Вж. Сайта на ИПО на Явор Джонев). В продължение на 15 години управление на Спортно училище „Олимпиец“ Перник съм се нагледал и съм изстрадал чиновническата инертност, а в определени случаи и некомпетентност на бюрократите от министерството на образованието, както по време на промяна на статута на училището, по време на решаване на възникнали проблеми при функционирането му, така и по време на битките ми за наложителната промяна на нормативната уредба на спортните училища. За субекта на промяната Отговарям и на въпроса: „Кой ще напише и приеме новия закон?“ Не е съвсем точно твърдението, че „Гражданите нямат законодателна инициатива. Законите се пишат (и реално определят) от изпълнителната власт и формално се гласуват от нейното мнозинство в парламента. Реално законодателства изпълнителната власт. В образованието законодателства образователната администрация тази, която е отговорна за състоянието на образованието. Какъвто беше последният проект на ГЕРБ, какъвто несъмнено ще е и

проектът на това правителство, несъмнено роден в същите чиновнически глави.“ Промяната в Закона за образованието може да се инициира и отстои от гражданските организации в образованието. Фактът, че европейските изследвания потвърждават личните ми наблюдения, свързани и с неприятни изживявания, че гражданското общество в България е с едни от най-лошите показатели, а в това число и структурите и организациите на гражданското общество в сферата на образованието. (Вж. В блог РАЙЧО РАДЕВ, доклад на конференцията в с. Оряховица) ГРАЖДАНСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В СФЕРАТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО, НАЦИОНАЛНО ОБЕДИНЕНИ В ЕДНА ПРЕДСТАВИТЕЛНА СТРУКТУРА (каквато не съществува и всички опити за това се провалиха) може да стане инициатор на съществени промени в законодателството в образованието. Конкретен пример на гражданска инициатива за законодателни промени е промяната в Закона за спорта инициирана и извоювана от директорите на спортни училища. С подробности може да се запознаете в публикуваният текст в блог РАЙЧО РАДЕВ. Тук накратко само ще посоча следното: Преди предстоящата промяна на Закона за спорта написах предложение от името на директорите на спортни училища в България за промени в Закона за спорта, които бяха жизнено важни за развитието на тези училища. Обсъждането по интернет на предложението и промените в него продължи месеци. С изключение на държавното спортно училище (тогава беше едно) от всички останали СУ (20) ми бе изпратено становище за предложението и пълномощно да ги представлявам пред Комисията по образование в НС, пред МОМН, пред ММС и др.п. внесох предложението в НС, МОМН, ММС и др., активно участвах в дебатите в Комисията в НС, а в отделни случаи канех и колеги от страната. Отразено е в стенограмите от заседанията на комисията. Стигнах до крайно противопоставяне с двамата министри (МОМН и ММС), уточнявах нашата позиция с депутатите от комисията и накрая се приеха 80% от нашите предложения. Създадох си множество неприятности, но предложението на неформалната гражданска организация на директорите на спортни училища успя да наложи своите идеи в законодателни промени. За пътят на промените в образованието Нови форми на организация на образованието, адекватни на съвременните изисквания, извън държавата и в условията на настоящата нормативна база могат да се осъществяват, но това ще става бавно, мъчително и с много „жертви“. Това го показа и първата конференция на свободното

79 образование, организирана от НМР, с ентусиазма на участниците и главно на Явор Ганчев и Гаяне Минасян. Наложителна е съществена промяна в законодателната база на образованието, за да се постигне ускорен просперитет на България. Райчо Радев

от министерски/законови норми, да си изберат да следват нея. Райчо Радев каза: ОТГОВОР НА НАПИСАНОТО ОТ ЯВОР ГАНЧЕВ В „ДИСКУСИЯТА ПРОДЪЛЖАВА: ПРОМЯНА В ОБРАЗОВАНИЕТО – ЧРЕЗ ИЛИ БЕЗ ЗАКОН!!!“ За мотивите в дискусията

Ангел Грънчаров каза: Радвам се, че започна сериозна дискусия! Призовавам участниците да дискутират по съществото на проблемите, които наистина са съдбовно важни. Непременно ще се включа и аз. Впечатляващ анализ е направил г-н Радев, г-н Ганчев също каза важни неща. Въпросът е да се генерира разумен и работещ (ефективен) изход от набелязалите се противоречия... Явор Ганчев каза: Благодаря за усилието, г-н Радев. Моля да ми простите, ако това, което написах, е звучало като нещо, отнесено към Вашата личност. Но пък предпочитам да сме наясно за нещата, за които говорим, защото иначе само ще си говорим. Смятам, че се фокусирате върху нещата, които уж пречат да се случи промяната в образованието – например липсата на гражданско обединение или на съществена промяна в законодателната база. Не мисля, че е нужно и възможно гражданските организации в областта на образованието да са обединени в една структура. Плурализмът в обществото го изключва. Всеки е свободен както да се сдружава, така и да не се сдружава. И продължавам да твърдя, че предпоставянето на законодателните промени като условие за промяна в образованието всъщност оправдава отлагането на промените за неопределено бъдеще. Аз се фокусирам върху възможностите. Твърдя, че никой няма нужда от специални правила в съвършен закон, за да работи. Проблемът е в отказа от отговорност. И примерът, който давате, с това как да сме сигурни дали учителят работи правилно, ако не е записано в закона, че е правилно това, което той сам е решил, е много показателен. Затова и твърдя, че се разминаваме в принципни постановки - аз твърдя, че функцията на закона НЕ е да изброява правилните действия. Сега си имаме точно такъв закон и правилници под него. Ние не се борим да заменим чуждото правилно с нашето правилно, а се борим за плурализъм, всеки да определя за себе си кое е добро и в негов интерес - не само учителите, а най-вече учениците и техните родители.

Gayane Minassian каза: Като само ще добавя, че казаното от Явор не отрича наличието на държавен стандарт/програма, каквато има досега, тъй че хората, които се доверяват и смятат, че имат необходимост

Написаното от Вас не възприемам като личностно отношение, а като Ваше схващане за образованието и затова е безсмислено да ми благодарите или да искате прошка. Това не ме вълнува, защото мисленето на другия по темата на спора е една възможност да провериш собствената си концепция, а и още повече егоцентризмът и тщеславието са лош съветник в осмислянето на темата на нашата дискусия. Времето до края на моя живот е много по кратко, от времето до неговото начало, за да си позволявам емоционални отклонения в мисленето по темата на моя живот – образованието. Пак ще повторя: продължавам участието си в дискусията, защото проблемите са изключително важни за България, засягат голяма група от хора и виждам някаква надежда в техния ентусиазъм. За да съм ясен за какво говоря и да не се мисли, „че само ще си говорим“ заявявам: Фокусирам се върху промените в законодателството на образованието и създаване на национален субект на гражданското общество в образованието, не защото тяхната липса „уж пречат да се случи промяната в образованието“, а защото наистина тяхната липса пречи за ускорено осъществяване на наложителните промени в образованието. За обединението на гражданските организации в образованието За разлика от Вас аз „мисля, че е нужно и възможно гражданските организации в областта на образованието да са обединени в една структура“. „Плурализмът в обществото НЕ... изключва“ обединяването на граждански организации от една или близки предметни области в национална структура. Според мен е наложително организационното обединяване (ако е по ясно го наречете коалиране) на гражданските организации в сферата на образованието в една мощна социална структура, която да се изправи равнопоставено на държавната институция (МОН) и да постави, изисква и отстоява необходимите промени в образованието. Ако това е невъзможно, както твърдите, това не е в резултат от нарушаване на принципа на плурализма, а е резултат от утвърдилия се егоцентричен манталитет на българина. Това организационно обединение (коалиране) предполага ръководствата на гражданските организации да се откажат от традиционното българско

заболяване „лидероманията“, от приоритизирането на своята предметна област на дейност спрямо другите и да се спазват допълнителни правила в отношенията между тези организации в името на общи цели. Не e вярно, че в публикуваният от мене текст съм предпоставил законодателните промени като условие за промени в образованието и че без това условие промени са невъзможни. Промени в образованието са правени, правят се и ще се правят непрекъснато, както от държавни така и от недържавни субекти, свързани или несвързани със законодателни промени, създават се и функционират нови форми на организация на образованието, за каквито бе докладвано на конференцията за свободното образование. За законодателството и ускоряването на промените Не е точно вашето твърдение, че „предпоставянето на законодателните промени като условие за промяна в образованието всъщност оправдава отлагането на промените за неопределено бъдеще“, защото (според моето разбиране) промените в законодателството е предпоставка за съществена, качествена, а ако е по-ясно ще я нарека революционна промяна на образованието, за да бъде то в крак с изискванията на съвремието. Никъде, никога и никой от съмишлениците на идеята за ускоряване на промените чрез законодателството не е отричал и не е пренебрегвал промените, които се реализират от ИПО на Явор Джонев, от НМР и другите организации, които докладваха на конференцията, от Новото образование на Павел Лазаров, от нововъведенията на Ангел Грънчаров и мн.др. Утвърждаването на нова, адекватна на съвремието ни законодателна база на образованието не само ще ускори, но ще изстреля с космическа скорост българското образование. Твърдението „Аз се фокусирам върху възможностите“, и последващият текст предполага, че възможностите, заложени в действителността са само тези, които са видени от Аз-а. В действителността са заложени и много други възможности и една от тях е тази за ускоряване на промените чрез законодателството. За специалните правила в съвършен закон В известна степен е некоректно написаното: „Твърдя, че никой няма нужда от специални правила в съвършен закон, за да работи. Проблемът е в отказа от отговорност“. Първо, иронията е неуместна, защото тези, които сме привърженици на идеята за ускоряване на промените чрез законодателството винаги са работили, работят и ще инициират и работят за ут-

80 върждаването на нови, адекватни форми на образование. Второ: в публикуваните по дискусията текстове няма да намерите текст, в който да се твърди, че са възможни съвършени закони и че се борим за „съвършен“ закон. Не е случайна сентенцията „Лош закон, но закон“. Трето, не само хората от НМР поемат отговорности. Отговорност поемат всички, които си позволяват да инициират и осъществяват нововъведения, които системата не е признала и утвърдила. За регламентиране на правото на избор на начина на работа на учителя, а не на начина на работа В следващото изречение ми приписвате нещо, което аз не съм казал и то не съществува в моето мислене по проблема: „И примерът, който давате, с това как да сме сигурни дали учителят работи правилно, ако не е записано в закона, е много показателен.“ Може би не съм се изразил достатъчно ясно или Вие не сте ме разбрали, но в текста, който публикувах никъде не съм споменал да се включва в закона текст който да регламентира оценка за това „дали учителят работи правилно“ и още повече не съм писал, че учителят ще работи правилно, ако работи по точно определен и записан в закона начин. Мисля и написах: “... в закона ще пише, че учителят „обучава... по програми и правила, които сам определя“. Това означава, че този принцип на работа трябва да се включи като съответно правило в закона за образованието.“ Т.е. законът да утвърди, че учителят има право сам да определи, сам да реши, какъв да бъде начинът му на работа и той сам решава, защото законът му позволява сам да решава и следователно „е правилно това, което той (учителят) сам е решил“.

мите дейности и действия на субектите в образованието. За плурализма и правилното Плурализмът трябва да бъде защитен от закона, за да не се изроди в нарушаване на правото на другия. След като приемаме, че живеем в цивилизовано общество и че правото на единия човек е също толкова значимо, колкото и правото на другия човек, трябва да не допуснем плурализмът да наруши тези права. Ако приемем Вашия принцип, вашето правило, че „всеки... определя за себе си кое е добро и в негов интерес“, възниква следния въпрос: Кой и как ще осигури защитата от агресията на единия човек (неговото добро и интерес) от другия човек (неговото добро и интерес)? Дали учителят с неговото добро и неговите интереси няма да навлезе и да наруши, ощети, заграби и т.п. доброто и интереса на ученика? Дали родителят с неговото добро и неговите интереси, няма да навлезе и да наруши, ощети, заграби и т.п. доброто и интереса на ученика или пък на учителя? Кой, как и къде ще определи границата, която не могат да прекрачат твоите добро и интереси с доброто и интересите на другия? Съществува ли някаква форма на логическо противоречие в изказаното становище за плурализма, между двете твърдения: „Ние не се борим да заменим чуждото правилно с нашето правилно“ и „всеки да определя за себе си кое е добро и в негов интерес“? След като няма „да заменим чуждото правилно с нашето правилно“ защо утвърждавате, че „всеки... определя за себе си кое е добро и в негов интерес“, което по същество пак е правило, норма на поведение, защото в него се съдържа (имплицитно) характеристиката на право (и задължение). Райчо Радев

За функциите на закона Съмнявам се „че се разминаваме в принципни постановки“ относно функцията на закона, ако изобщо допускате някакви функции на някакъв закон. От написаното разбирам, че според Вас „функцията на закона НЕ е да изброява правилните действия“ и че „сега си имаме точно такъв закон и правилници под него“, т.е. те изброяват правилните действия. Вярно е, че законите, правилниците, наредбите и други документи в образованието определят правата и правилата при осъществяване на дейностите, а в множество случаи и действията на различните субекти в образованието. Проблемът не е в повече или по-малко подробното регламентиране на правата и правилата на дейностите и действията. Проблемът е при това регламентиране какви са границите на правата на различните субекти и дали всички дейности в образованието се нуждаят от регламентиране, и дали това са необходи-

Елена Петкова каза: Два въпроса към текста: 1.Какво е това "национален субект на гражданското общество в образованието"? 2. Понеже образованието е държавно да се чете ли "национален субект на гражданското общество в ДЪРЖАВНОТО образование"? Ангел Грънчаров каза: На мен ми се струва, че в резултат на обменените мисли и тълкувания вече се очертаха основните възлови въпроси, по които следва да се изработят разумни и работещи решения с оглед работата по евентуалното им прилагане в живота, в практиката, в действията на всички ония, които са овладени от идеята за едно ново и свободно образование и училище, за едно образование и училище, поставено на принципно различни основи в сравнение с досегашните. Защото сме единодушни в едно: сега съществуваща система на образование у нас е доказано неефективна, е анахронична, е несъвременна,

е неотговаряща на нуждите на времето и на младите хора, както и на икономиката на страната, сиреч е вредна, е абсурдна, е потискаща разгръщането на човешката енергия, личностното развитие и просперитета – личностен и национален, държавен. Различията помежду ни по стратегическите и тактическите ("технологичните") въпроси не бива да изместват главното: че в принципно отношение споделяме по същество една и съща философия, едни и същи идеи или ценности, което пък е предпоставка за възможността да се договорим за всичко останало, включително и за избора на найподходящите средства за осъществяването на идеите, на разбиранията си. Във философията на правото аз преподавам на учениците си един такъв проблем: критика на тезата на т.н. "конструктивистки рационализъм" (изчерпателно по този и по много други подобни въпроси може да се проследи текста на моята книга УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА (с подзаглавие "Източниците на достойнството, успеха и богатството"), вкратце тук ми се ще да изтъкна следното, което има връзка с ядрото на очерталия се спор между господата Радев и Ганчев. Та значи във връзка с разбиранията на т.н. конструктивистки рационалисти се оформя дилемата: дали животът трябва да бъде натикан в прокрустовото ложе на някакви изобретени от голия разсъдък форми (правила, закони, представи за "най-рационалното устройство", за "разумното пространство" и т.н.) или пък верният път е друг, е съвършено различен, именно животът да бъде оставен да се развива по естествен път и едва по този начин в самия него ще започнат да се раждат, развиват и утвърждават ония по естествен път възникнали правила и норми, които вече няма да пречат на живота, а ще отговарят на вътрешното му естество? И веднъж възникнали, постфактум, ще могат да изкристализират в ясната форма на една такава по естествен път възникнала правна или законова регламентация. Пример за най-яростен, бих казал даже див радикализъм и волунтаризъм на този същия "конструктивистки рационализъм" е комунизмът, който направи своя опит да наложи по силов път своята стерилна и противоестествена, не отговаряща на нуждите на живота схематична, абстрактна, разсъдъчна регламентация, която, както знаем, в крайна сметка задуши и потисна всички кълнове на живота, умъртви всичко живо и пр. Ето обаче, че останките от този волунтаристичен и разсъдъчен "конструктивизъм" на живота и историята продължават да тровят и да тегнат над нашите представи, щото, по моето усещане в случая се заплитаме точно в противоречия от подобен род. Какво да правим за да излезем от тях, как можем да се споразумеем за нещо наистина найдобро, ефективно, действено, понеже ситуацията наистина е тежка, бих казал даже

81 "предреволюционна" ("низините не искат да живеят по старому, а върховете не могат да удържат стария начин, старата регламентация, която пращи по всички шевове")? Един нов, принципно различен закон за образованието, допускащ, защищаващ и дори насърчаващ плурализма в него, многообразието на подходи, стилове, методи, форми на организация и т.н., т.е. един закон, който срива монополизма и тоталитаризма на единствено разрешеното и строго регламентирано държавно образование по моя преценка в никакъв случай няма да замени една неудачна система с друга, а, напротив, ще даде ония гаранции за свободата на образователните субекти, които са особено необходими в един преходен период между двете системи, период, в който според досегашните представи мнозина ще възприемат като период на "анархия", "хаос" и "свободия". Нашето мислене е така устроено, че ние обикновено не можем да приемем, че е добре, да речем, учителите да бъдат допуснати да правят всичко каквото искат, каквото те смятат за добро, всичко онова, което успеят да се договорят със своите партньори, именно учениците (и родителите), струва ни се, че такава една лишена от каквато и да било регламентация няма да роди нищо добро. Е, не е така, този е пътят, примерно, как става така, че щом държавата се е оттеглила от каквато и да било казионно-идеологическа регламентация относно развитието на подходите на дейците в сферата на изкуството, е, това е довело до "хаос", до липса на "ред", да, но това е само на повърхността, всеки художник твори както си иска, прави каквото смята за добро, и в резултат изкуството достига разцвет, а пък намесата на държавата в такива специфични духовни и творчески дейности е изцяло вредна и злотворна; ако това е възможно за изкуството, защо, на какво основание тогава да не е възможно за образованието: нима то е по-малко творческа и духовна по естеството си дейност?! Аз смятам, че този е верният път, свободата е условието, което ще отприщи духовната съзидателна енергия на заетите непосредствено със самия процес на образование - и изобщо не бива да се боим, че ще се роди едно "безредие", което щяло, видите ли, да има ужасни последици; прочее, деградацията и провалът във всеки един смисъл, които сегашното уж прекалено дирижирано държавно образование успя да постигне, е така голяма, че нищо друго не може да я достигне или пък надмине. И затова не трябва да се боим от нищо, само следва да почнем да вярваме в способностите на учителите и на учениците да се справят сами, без такова едно доверие в техните творчески сили и способности до нищо добро няма да стигнем. Но това съвсем не означава, че тия процеси на зараждане на едно ново образование могат да минат без да има никакъв закон - щото по

начало добрият закон в съвременното разбиране носи гаранции за свободата, защищава дейците в съответната сфера от произвола дори на държавните чиновници, камо ли пък от намеса на неоторизирани претенциозни лица. Щото, да речем, е много възможно, по нашенския си тертип, да минем в другата крайност: от диктатурата на държавата да минем в диктатура на тълпата, до популистична и демагогска тирания на невежествената тълпа, която да почне да налага своите представи и вкусове на учителите, на заетите с образование; аз лично смятам, че една изцяло пазарна регулация в сферата на образованието е нож с две остриета, въпреки че по начало пазарът трябва да бъде допуснат по законов път да започне да действа и в тази до този момент по социалисто-комунистически начин регулирана сфера, която точно затова и стигна до пълния си банкрут. Въпросите са много, но спирам дотук, щото ако се изкажа по всичко, изказването ми ще стане прекалено дълго. И вместо да прояснява да започне да затъмнява същинските проблеми. Ще се изкажа и понататък, искам да завърша с това, че приветствам началото на дискусията по тия толкова важи, направо съдбовно важни въпроси! така и трябва: налага се много да говорим, за да уясним собствените си разбирания и да се споразумеем за единодействие, щото все пак с говорене действителна промяна в сферата на реалното образование едва ли може да бъде постигната. Но първо трябва да настъпи коренна промяна в съзнанията, в мислите, в идеите, а след това и действителността няма да удържи под напора на тази духовна сила, която се крие в душите ни, в душите на овладените от нови идеи свободни хора. НАИСТИНА ЛИ НАГАЖДАЧИТЕ НАЙ-ВЕЧЕ ОЦЕЛЯВАТ – И УСПЯВАТ?

Аз лично се съмнявам, че е точно така. Хората биват, според мен, два вида: едните предизвикват промените в света, а другите се нагаждат към тях. Тия, дето предизвикват промените ли са истински успелите – или, напротив, нагаждачите успяват най-вече? Зависи какво разбираме под "успех". А за оцеляването не възразявам – нека нагаждачите да си оцеляват

колкото искат. Тяхната аморфност безгръбначност – не е кой знае каква добродетел... КОМУНИСТ ИЛИ КОМУНОИД Е ОНЯ, КОЙТО НЕ МОЖЕ ДА ПОНАСЯ СВОБОДНО МИСЛЕЩАТА И СВОБОДНО ЖИВЕЕЩАТА ЛИЧНОСТ – И ИЗПАДА В ДИВ БЯС ПО ПОВОД НА НЕЯ събота, 31 май 2014 г.

Докторантът Узунов е неуморим, след като не само му отговорих на последното писмо, но и публикувах цялата епистоларна поредица – виж Нова серия от моите епохални диалози с невероятно колоритния докторант по доцентска "философия" Николай Узунов – той счете за нужно отново и отново да повтори все ония същите въпроси, които явно го терзаят прекалено жестоко; понеже не само съм хуманистично настроен философ, но също така съм и един човечен, изпълнен със състрадание към страдащите човешки същества човек, разбира се, му отговорих, с оглед някак да спомогна за намаляване на мъките му; ето какво се получи (вземете предвид, че в "дискусията" ни се включи и някакъв анонимник, който обаче не каза почти нищо, но все пак се наложи и нему да отговоря, поради извънредната си човечност и състрадателност): Докторантът Узунов каза: Другарю, дайте сега да обърнем внимание на вас. Бихте ли ми казали едно нещо. Но без да ме препращате към парцаливите си хартиени издания. Така. Имаме едно лице, в случая Ангел Грънчаров. Лицето е с големи, не с ОГРОМНИ претенции за това колко много неща в България и в българското образование са скапани, не струват и имат нужда от реформа. Дотук добре. Оттам насетне същият Ангел не спира да парадира с някакви духовни ценности относно собствената си личност. Дотук също добре. Интересно ми е друго: 1. С целия си реформаторски дух, този същият Ангел НЕ УСПЯ да промени нищо, когато беше учител? – само не ми излизайте с номерата, че вие сте неразбрана мома от цял свят и всички именно на вас са криви.

2. С опита си да бъде редактор, г-н Грънчаров също не е вдъхновяващ (както някъде прочетох от вас, единствено първият

82 брой на списанието ви вече няма тираж, а не вярвам да се пускат 10 000 броя тираж).

3. С книжките си, които всеки път безуспешно ми пробутва, същият този Ангел отново няма успех. Освен ако вие не ги продавате на ученици с идеята ако не си купите моя книга, няма да имате хубава оценка, то аз не виждам някой нормален човек да ги чете. Питането ми сега е: С КАКВО КОНКРЕТНО Вие успяхте да допринесете нещо в България и в българското образование да се промени? Имахте ли някакъв конкретен план, конкретна идея за реформа, която брутално да беше отхвърлена от МОН или друг висш орган? Защото позицията ви е на стара мома. Седите си на седянката, плюете по всичко възможно и се оплаквате колко гадни и зли са хората и колко ужасен е светът. Е, аз не очаквам, че такова комунистическо Светило като Вас – Св. Ангел ще ми отговори адекватно. Отдавна вече разбрах, че вие сте мисловният брат на проф. Вучков – сам си питате и сам си отговаряте. Интересно ми е обаче как толкова велики хора като проф. Вучков и другаря Грънчаров, ех, все говорят общо и на килограм и винаги са недоволни. С уважение към цялата ви посткомунистическа дейност, свеждаща се до празно говорене: докторант Н. Узунов П.П.: ХАхахаха, не си правя труда да чета Ваши неща, другарю Грънчаров... :) Както споменах, приличате на стара мома в някой панелен блок, която беснее срещу всички и всичко... стар сте, да, а характерът ви е на мома, на недоволно обаче ;) С двоен поздрав: докторант Н. Узунов

Ангел Грънчаров каза: Четете, знам че четете, лъжете че не четете, другарю Узунов, ний с психология се занимаваме и знаем тия неща, най-старателно четете, не само четете, ами и конспектирате, и бележчици си водите, знаем ний тия неща, наясно сме с душичката Ви... :-) Ще Ви отговоря на предното писмо като имам време. Как е, напредвате ли в четенето на моите книги, щото гледам, че ги отричате тотално и да се прави това при положение че не сте ги чел е същинско безумие-малоумие. Няма да се излагате така, затова почвайте да четете книгите ми, докторанте! Приятно четене! Много неща ще научите от тях, ще видите света с други очи. Много Ви е тесен хори-

зонта, докторанте, заради тая пуста доцентска "философия", с която са Ви напълнили главата... С поздрав: Ангел Грънчаров Анонимен каза: И двамата сте досущ като петгодишни деца. Плямпате простотии и обиди, без НИТО ЕДИН аргумент. Особено Грънчаров е много жалка гледка. Ангел Грънчаров каза: На анонимника да отвърна най-напред: таваришч, докторантът е мой твърде любопитен обект на изследване, в качеството си на консултант го изучавам, виждате, най-интензивно – и в тази връзка ми се налага да го подлагам на известни изпитания, с оглед да изтръгна интересуващата ме информация. И с оглед да осъществя известно въздействие върху страдащата му душа. Тъй че бих Ви посъветвал да не възприемате случващото се прекалено повърхностно и буквално, има един друг пласт на разбирането, който явно не Ви се удава да схванете. Положете известни усилия, щастието може да Ви се усмихне. А може и да ви подмине – то всичко тук си зависи от Вас самия... Драги ми докторант Узунов, гледам, че сте започнал много да се привързвате към мен, употребявате напоследък полу-любовното обръщение "другарю", аз ви казах, че негоненето на моми ще Ви изиграе лош номер, ето, първите симптоми в тази посока взеха да се очертават. :-) Пак да повторя: гонете момите, Узунов, не се мотайте, те ще Ви спасят и като човек, и като мъж – евентуално! Гледам, че моите книги са заседнали като рибя кост в гърлото Ви и се чудите как да демонстрирате презрението си към тях – при положение, че сам признавате, че не сте ги чел. Тук е налице някаква маниакална ненавист, която лично Вам не е изгодна никак. Сега пък книгите ми били "парцаливи" – как го разбрахте това, при положение, че не сте ги пипал?! :-) За каква "парцаливост" става дума все пак и как го установихте това, интересно ми е да Ви запитам и това, белким Ви върна към реалния свят. Прочее, Вие самият явно умеете да пишете чудесни книги - бихте ли ми дал заглавието на поне една от тях? :-) Ще коментирам вкратце трите момента, които така безпощадно изгарят душата Ви – за сетен път показвайки доколко сте затънал в тази ужасно маниакална завистливост. По първия момент, не съм бил успял да променя нищо в преподаването: лъжете се, драги Узунов, много неща промених; много неща направих; аз съм един от успелите в тази област хора, особено що се касае до философията; помислете малко: самият факт, че съм преподавал, сиреч, повлиял за духовното усъвършенстване на хиляди свои ученици (студенти) в тия 30 години преподавателска практика, е голямо

постижение, което Вие няма как да оцените, щото нищичко не сте направил в тази област. Имам големи постижения в изработването на адекватен на нуждите на съвременните млади хора и модерен подход на преподаване, който приложих в разработването на цяла една серия от помагала по всички изучавани философски предмети.По втория пункт: какво постигнах като създател и редактор на философското списание ИДЕИ. Самият факт, че завистливец като Вас, и при това последовател на толкова нещастната доцентска "философия" не може да спи при мисълта че съществува такова едно списание е чудесна илюстрация за успеха ми в тази посока. :-) Списанието си има абонати не само в България, но и в чужбина, в него са публикували автори освен от България и от много други страни, издаваме вече международно издание в сътрудничество с философия от Украйна, Чехия, Русия, Япония, САЩ, Индия. На трето място пак изразявате мъката си по повод на моите книги. Тук онемявам от глупавата Ви забележка, тя просто е шедьовър, затова ще се задоволя единствено с привеждането й, за да видят хората колко Ви е акъла (да не говорим за морала): 3. С книжките си, които всеки път безуспешно ми пробутва, същият този Ангел отново няма успех. Освен ако вие не ги продавате на ученици с идеята ако не си купите моя книга, няма да имате хубава оценка, то аз не виждам някой нормален човек да ги чете. Тъй че Вашето питане с какво конкретно съм бил допринесъл за философията и за българското образование е излишно: тия неща ще ги оцени времето. Не Вие, не аз, а времето ще произнесе своята присъда. Човек трябва да работи без да се интересува от тия неща, за които Вие толкова много мислите и страдате (успех, слава, социално признание, пари и пр.), а времето поставя всяко нещо на точното, на справедливото място. Аз не зная името на нито един доцент от разните епохи на философията, такова име просто не е останало, но зная много имена на "особняци" като мен, примерно името на един Сократ е предостатъчно. (Апропо, Вие, ако сте верен на разбиранията си, би следвало и Сократ да презирате не по-малко отколкото презирате, да речем, мен!) А за моите идеи за реформа в образователната система четете, драги ми Узунов, моите книги по тази тема, напоследък написах и публикувах доста такива книги, четете, образовайте се, научете сам, задоволете сам любопитството си. Ний, пишещите, затова пишем книгите си: за да не ни се налага безброй пъти да повтаряме едно и също на досадници като Вас, драги ми Узунов. Апропо, злобните подхвърляния от Ваша страна по мой адрес за някаква си там "комунистичност" само показват, че сте

83 доста сърдечно привързан към тоя пусти комунизъм, който просто шурти като поток от всяка Ваша дума. Комунистът, драги ми Узунов, досущ точно като Вас самия не може да понася една свободна личност като мен и изпада в див бяс по повод на нея – това е най-кратката дефиниция на това що е комунизъм, която нито един доцент няма как да Ви я е казал по простата причина, че тия нещастници обикновено са най-жалки комуноиди. И тъй, докторанте, гонете момите: те ще могат даже да Ви спасят от комунистическата проказа в душата Ви, която Ви терзае така безутешно. Ех, тия моми, какво стана с тях в София бре, да не се изпариха, докторанте, излизайте на улицата и почвайте да ги гоните, те ще Ви дадат най-накрая оня душевен мир, за който така силно копнее изтерзаната Ви душа!

кой е посочил Станишев, за да го предложи Първанов, той отговори: този, който посочи Пеевски, посочи Станишев... БСП не е изживяла комунизма. Огромна вина за това носи покойният Александър Лилов. Именно Стратегът беше този, който всячески задържаше реформирането на партията, а оттам и на държавата. Проф. Георги Близнашки А АКО СЕ ОКАЖЕ, ЧЕ БЯХ УВОЛНЕН НЕ ЗА ДРУГО, А ЗАРАДИ ПРИЛАГАНЕТО НА ОРИГИНАЛНИ ИНОВАТИВНИ И АВАНГАРДНИ ОБУЧИТЕЛНИ МЕТОДИ И ПРАКТИКИ?! събота, 31 май 2014 г. Из: Иван Господинов: За новото образование ни е нужна и нова учебна култура

С поздрав: А.Грънчаров БСП НЯМА ДА СЕ ИЗПРАВИ СЛЕД ТЕЖКАТА ЗАГУБА, А В БЪЛГАРИЯ Е ПЪЛНО С АГЕНТИ НА КГБ

... Много съм учуден от предложението на Българската търговскопромишлена палата за "въвеждане на единен одобрен от МОН учебник по всеки предмет", защото модернизацията на учебните програми няма да се случи посредством учебници. Това би било пагубно, защото днес търсим възможно най-гъвкавите начини да организираме образованието, а в световен мащаб се обсъжда използването на софтуер и видео лекции за целта...

Из: Близнашки: Формулата 15-15 бе постановка от структури на БСП Проф. Близнашки коментира думите на члена на социалистическото ръководство Янаки Стоилов, който каза, че „при бързи избори БСП ще загуби много“, така: Колкото повече отлагат, толкова повече ще загубят. Този път БСП няма да се изправи след тежката загуба, както това стана в средата на 90-те години, прогнозира Близнашки. Хората, работили за комунизма в България, измряха. Точно те бяха найголемите жертви на прехода. Сега българите прогледнаха и категорично гласуваха проевропейски, като отхвърлиха Евразийския съюз. Маските паднаха и се видя, че в България е пълно с агенти на КГБ във всички партии и на всички позиции... ... Станишев установи сталински методи на управление. Да не забравяме, че Дмитриевич е роден и израснал в Русия, където репресията е обичайна практика. Такъв реваншизъм няма нищо общо с демокрацията, подчерта Близнашки. В нея управляващи и опозиция работят за доброто на страната, каза Близнашки. На въпрос

... Съветът ми е да се приложи модел за използване на онлайн материали. По-конкретно да се наблегне на т.н. смесено обучение, което представлява съчетаването на самостоятелна домашна подготовка, чрез видео лекции и упражнения, с повече интерактивност в класната стая. Целта е да се измести информативната част извън училище, за да бъде времето с учителя поценно, като например се учи чрез практика, правят се проекти или се работи по групи. В комбинация със софтуер, който следи извънучилищното учене, няма вариант за загуба на контрола. Висшето образование вече малко или много е структурирано по този начин, но можем да говорим и за по-смели сценарии, в които да забравим за лекциите. За да не остана неразбран: лекциите възникват като форма на обучение във времена, в които е имало един екземпляр от някоя книга, която всеки е трябвало да прочете. В случая това

е вършил професорът пред публика. Няма причина във времето на интернет да пазим тази форма на обучение. Със същия успех можем да записваме лекциите или да превеждаме тези записани в Харвард, а времето за социален контакт, въпроси към материала и развиване на някоя концепция да остане за семинари и лични срещи с професорите. С две думи: нека се извлече най-ценното от образователния опит, а останалото да се изнесе в интернет и да се автоматизира. Това ще понижи значително цената на висшето образование и ще повиши многократно качеството му. Имайте предвид, че на самите професори също им е нужно спестеното време, за да работят по своите проекти... ... Нашата философия е следната: ние внасяме най-доброто от западното образование и се стремим да го съгласуваме с местните стандарти, а не да ги наподобяваме максимално. В противен случай няма да можем да говорим за "внос на образование". Нека имаме предвид, че учениците не са единствените, които учат. Ние искаме възрастните също да учат. Идея, която минава под надслов "учене през целия живот". С две думи: матури, контролни, изпити и т.н. не са ни самоцел. Държим на една учебна култура за учене заради самото познание... КРАТЪК КОМЕНТАР: Аз преди малко повече от седмица бях уволнен от едно традиционно училище (ПГЕЕ-Пловдив) с цяла една поредица от смехотворни "мотиви", сред които и този, че, видите ли, моя милост "не преподава по учебник", а също така и че "не си разказва урока", а само поставя поредици от какви ли не, предимно провокиращи мисленето въпроси. Или, общо казано, че съм бил притежавал във висша степен качеството "негодност за системата"! А да, и още нещо е сред моите "най-големи грехове": че съм използвал интернет за целите на обучението, примерно, правил съм видеозаписи на учебни часове, на обсъждания, на дискусии, на мои въвеждащи в проблемите беседи и пр. Както и да е. Дали обаче, в светлината на казаното по-горе, няма да се окаже, че моят подход е не само съвременен, отговарящ на нуждите на едно принципно различно, именно свободно образование, но също така е и авангарден, доколкото нещата, които съм правил, щом са подложени на такъв остракизъм, излиза, са доста новаторски и необичайни за българските мухлясали условия, в които общо взето тече и се "развива" нашето стереотипно, тъпчещо на едно място, анахронично и "традиционно" образование?! УЧИЛИЩЕТО ТРЯБВА ДА Е НЕЩО КАТО "ИНКУБАТОР НА ЧОВЕЧНОСТ", А НЕ, КАКТО Е СЕГА, ДА Е ИНКУБАТОР НА

84 БЕЗЧОВЕЧНОСТ, СИРЕЧ, НА ЛИЦЕМЕРИЕ, НА НЕВЕЖЕСТВО, НА ФАЛШ, НА НРАВСТВЕНА УРОДЩИНА И Т.Н.

По публикацията ми от снощи (виж: А ако се окаже, че бях уволнен не за друго, а заради прилагането на оригинални иновативни и авангардни обучителни методи и практики?!) г-жа Мария Василева, учителка също от Пловдив, вече пенсионер, е написала кратка реплика, която ми даде повод да напиша и аз нещичко в подхвърлената от нея посока; ето какво каза тя и ето как аз й отвърнах: Да, да, точно така се оказа! Ама колко хора го разбраха, видяхте ли? Мале, малее, колко трудно ще се преустрои образованието ни! При нас само се приказва, но към действие не се пристъпва. Страх от промени, инертност и дърпане назад, колкото щеш! Кой ще направи промени? Соли Христов или Соня Киркова? Млади и надарени учители аз лично не съм срещала. А Вие? Учителите по принцип са едно доста мързеливо съсловие, аз така смятам. Мария Василева А ето сега и моя коментар по нейните думи: :-) Положението наистина на моменти изглежда отчайващо. А за промяна в позитивна посока е трудно да се мисли, вярно е това, че липсва, така да се каже, движещата сила на промените, липсва не само едно широко разпространено съзнание за необходимостта от такива промени, но и каквато и да било воля за практическото им въвеждане, за прилагането на нови идеи и обучителни методи и технологии. Права сте и за това, че у нас само се говори, а нищо не се прави, а аз имам претенции и към говоренето, към начина, по който говорим: говори се за дреболии, истински важното бива отбягвано, за него не се говори, а само се мърмори, всички се оплакват и все някой друг, видите ли, им бил виновен, пък за страха от промени, за инертността, за дърпането назад (тъпия консерватизъм) даже не ми се и говори; мнозинството от учителството (пък и от родителите!!!) сякаш го устройва гибелното, плачевното статукво! Мнозинството се е отдало на мързелуване, на тарикатлък, на хитруване, на движение по линията на най-малкото съпротивление. И на мнозинството от учениците – и това вече е истински страшното! – ги устройва ужасната деморализираща и деперсонали-

зираща система: щото в нея лесно се вегетира, мързелува се, правят се какви ли не тарикатлъци, с лъжи и измами може да се просперира, примерно, с преписване можеш да изкараш заветната шестица и пр. Що да правя нещо, та да си имам главоболия ли – мълвят обикновено нашите благоразумни колеги? Света не мога да променя, що да се напъвам тогава, ето, затова ще се нагаждам само, пък пустият свят ако ще да иде на поразия! Нито Соли Христов, нито Соня Киркова, нито Стоянка Анастасова ще направят промените, а най-лошото е, че тия и подобни на тях не престават да се тупкат по гърдите за "великите постижения", не престават да се хвалят за това колко всичко е чудесно под тяхното мъдро ръководство, а пък дори публиката се преструва, че все едно им вярва, че не схваща, че ги правят на балъци. И къде е изходът, изобщо дали нещо може да бъде направено?! Или агонията ще си продължи необезпокоявана от нищо? Само да мърморим ли можем, то това глухо роптаене дали няма да доведе един ден и до открито недоволство - все пак, да си спомним, през 2007 година имаше голяма учителска стачка, пък след поражението й подемът сякаш се пречупи и пак ни овладя страшното българско малодушие?! Аз сякаш също не съм срещал млади и надарени учители (и учителки), но да Ви кажа, не съм много сигурен в това, имам подозрения че има такива. Но са отчайващо малко ако ги има. Имам възприятие, имам наблюдения, че част от младите учители са по-различни, са по-склонни да възприемат новото, вярно, и сред тях има инертност, и тях инерцията ги увлича, а някои дори стават адепти на авторитарната педагогика, но такива са все пак малко. Манталитетът на младите е по-друг, ето в близките години ще почнат постепенно да влизат в образованието млади хора, които са родени в условия на свобода, родени след 1989 г. Вярно, и сред тях се възпроизвеждат порочно съзнание, порочни стари методики, порочен овехтял манталитет, някои пагубни стереотипи явно са доста жилави. А иначе сте права в твърдението си, че учителите по принцип са едно доста мързеливо съсловие – особено ако се разбира това твърдение в посока на това, че не си дават труда да следят новостите, да се самообразоват, да са готови и открити към промените. Оня, който сам не се учи непрекъснато и не е способен да постави под съмнение собствените си илюзии и грешки, такъв не става за учител, от него няма да излезе добър учител, от него ще излезе една вкаменелост, сиреч един даскал, достоен за подигравки – защото е абсурдно неадекватен към потребностите на времето, в което живеем. Аз тия дни имам много време за разходки и като се разхождам ми идват какви ли не мисли; много от тия мисли ги

забравям после, но ето, една мисъл се върти все по-натрапчиво в съзнанието ми, та ето, тъкмо тя дойде и в този момент, кой знае защо. Става дума за следното: как става така, че един учител, пък понякога дори и по-млад, се вдаскалява, туй нещо, вдаскаляването, как се получава – и дали човек може да се предпази от него? А и как да го разбираме самото вдаскаляване – дали се налага да пояснявам за какво става дума, какво имам предвид? Мисля, че всички разбират за какво става дума. Вдаскаленият учител по моето разбиране понеже години наред с учениците се е отнасял по даскалски начин, сиреч, е възприемал учениците просто като обекти, не се е отнасял към тях свободно и човечно, в онази пълнота, която изисква човечността, а по оня схематичен и беден начин, който системата предписва (административно, чиновнически, формалистично, буквоедски и пр.), в един момент е станало така, че човечността му е започнала да се деформира, ето това според мен е вдаскаляването, тази е неговата същина, то прилича на втеляването (примерно). Според мен степента на вдаскаляване именно е измерител на това доколко един човек е успявал да остане верен на истинския смисъл на учителстването и доколко е изневерил на мисията си – за да угоди на безчовечната и обезчовечаващата всичко система. Да, вдаскаленият учител е типичен "образователен" бюрократ, вярно, на най-ниското ниво и затова най-презрян; мисля, че вече се очерта отчасти какво имам предвид. И се питам в тази връзка доколко това нещо, а именно, че учителствам ето вече повече от 30 години, на мен лично ми се е отразило. И знаете ли какво установих напоследък? Ще Ви кажа, пък дори и да прозвучи крайно нескромно.

Помогнаха ми да разбера истината по този въпрос мои ученици. И то все около тия мои епохални разпри с толкова старателната администраторка Анастасова. Ученици неведнъж с мен са споделяли следното, ще го представя в обобщен вид, събирайки отделни "проблясъци"; знаете, за всеки човек, пък било то и учител като мен или като Вас, е важно да се идентифицира, да разбере кой е, какъв е, колко струва и

85 т.н., тия неща важат и в професионално отношение. Та ето аз какво разбрах за себе си благодарение на мои ученици. Те са ми казвали следното: Господине, вие някак си не сте като другите учители. Държите се с нас много обикновено, човек има чувството, че не сте учител, а сякаш сте дошъл ей-така, от улицата. Държите се като обикновен човек, искрен сте. И не ни тормозите почти за нищо. Разговаряме си човешки, по много поразличен начин в сравнение с това как това се прави в училище, говорим си на човечна основа, съвсем свободно; не се държите като останалите, като повечето даскали, дето не се държат свободно и човешки с нас, а все по оня обичаен даскалски начин. Някак приятелски, открито, човечно се държите, не се правите на важен, държите се естествено, а повечето учители се държат специално някак, много са важни, много са непристъпни; а ето, Вие се изявявате като човек, точно като нас. Тази разлика забелязваме. Най-вероятно и затова директорката Ви мрази толкова: причината е че сте много различен, че не се държите както се държат повечето учители. Нещо такова в общи линии са ми казвали учениците през годините. Това, че имам много приятели сред завършили мои ученици, това, че отвреме-навреме получавам благодарствени писма и отзиви от бивши мои ученици (аз съм публикувал такива неща в блога си през годините), че усещам едно такова различно отношение, за мен, да си призная, е най-високата оценка, щото ми показва, че онова, което ме предпази от злата участ да стана сляпо оръдие на безчовечната система, сиреч, да стана "образцов даскал", туй нещо всъщност е и моето най-голямо постижение. Примерно, аз не мога да лицемеря. Не мога, нямам сили да лъжа, да се преструвам, да играя някакви роли. Наистина се държа естествено и по тази причина най-вероятно съм съвсем неподходящ за нея. И ето, тя ме възприема, не без основания, за свой "враг". За твърде опасен човек ме възприе ужасната система и по-специално нейните върли блюстители, аз предпочитам да ги наричам "цербери" - административни цербери на безчовечната, на дехуманизиращата, на деперсонализиращата човеците система.

Това последното, а именно, че бях подложен на репресии и на гонения от същите тия крепители на Системата, а найнакрая бях по най-безчовечен начин изритан от нея, за мен е за сетен път потвърждение и дори признание за това, че съм удържал на натиска, не съм се оставил да бъда обезличен, ето това е и моето найголямо постижение. И съм благодарен на Бога че ми е дал сили да удържа и да доведа нещата дотук. Пък занапред ще видим какво ми е отредено. Едно и сигурно: няма да капитулирам, няма да предам ценностите, да се откажа от философията си. Ще си остана себе си. Няма да се променям за да угодя никому. Ще си остана верен на задачата, на призванието си ако щете. Може да звучи прекалено патетично, но затова го казвам и пиша - щото така го чувствам. А аз казах, че предпочитам да остана себе си да казвам и пиша именно онова, което мисля и чувствам. Да пиша свободно - както мисля, както и чувствам. В тази връзка ако млади учители прочетат този текст, нека да запомнят ето това: ако искате да бъдете учители в истинския смисъл, пазете човечността си, щото учител е оня, който е пълноценен човек – само такъв може да насърчи и учениците си в тази най-вярна посока. А училището в съвременния смисъл трябва да е нещо като "инкубатор на човечност", а не, както е сега, да продължава да бъде инкубатор на безчовечност, сиреч, на лицемерие, на невежество, на фалш, на нравствена уродщина, на превземки от какво ли не естество, на мързел и калпазанлък, на кухарство от какъвто си искате вид, на празна годеливост, на безцеремонност, на нахалство, на безскрупулност и т.н. Излиза, че каквито са учителите (възпитателите), такива са и техните ученици (възпитаници); ако един учител не прави друго освен да потиска поривите на своята човечност, а също така и свободните изяви на човечността на учениците си, той именно се вдаскалява, а пък учениците му, ако се поддадат, почват неминуемо да се "втеляват", сиреч, да се обезчовечават, да стават тъпа, арогантна, безпросветна сган (от простаци), а не човешка общност, не общност, която заслужава определението човечна. По скромното ми мнение училището все пак трябва да "произвежда" не... телета, не и говеда, а човеци – вий какво мислите по този пункт? Да спирам дотук. Някои пак ще пропищят, че съм ги бил, видите ли, обидил. А те защо не мислят относно това как се държат – та описанието на това как се държат да било "обида"?! Апропо, позволете ми в тази връзка да попитам и това: а кое всъщност е истински обидното?! ЕТО КАКВИ ИДИОТЩИНИ СЕ СЛУЧВАТ В ИЗЦЯЛО ПРОВАЛЕНАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА НА БЪЛГАРИЯ

Мария Чулова СНИМКА: bTV Гледай и ето тези репортажи в bTV, специален проект на предаването "120 минути": Учители на колене и също SOS за българското училище

Ученици набили учителка в Пловдив, заплашили я и с изнасилване "Хванаха ме за китката, свалиха ми часовника, хвърлиха го през прозореца. Стоил ме бе заплашил, че е организирал група, ще ми взривят жилището, ще ме изнасилят". Това разказа бившата учителка по английски език в Професионалната гимназия по хранителни технологии в Пловдив Мария Чулова пред "120 минути" по Би Ти Ви. Общо трима са учениците, които нанасят побоя над преподавателката си. Това се случва в далечната 2008 г. Впоследствие тя успява да ги осъди в съдебно дело. На единия ученик – Александър, е наложено наказание пробация за срок от 6 месеца за хулиганство, на другия - Стоил, пробация за 9 месеца за отправените закани за изнасилване и взривяване жилището на учителката. Стоил получава и още 6 месеца пробация заради счупения часовник на учителката. Третият участник в заснетата гавра – Георги, ще изтърпи 8 месеца пробация заради нанесения побой на учителката. Мария разказа, че докато я биели, я снимали с мобилен телефон, после качили видеото в YouTube. Директорът на училището Владимир Милушев отсъствал в деня на инцидента. След като договорът на Чулова изтекъл, той не е подновен от новата директорка на гимназията. Самият Милушев е пенсиониран след инцидента. Сега учителката е безработна, не иска и да чува за връщане в класната стая, предпочита да гладува. Жената е с разбито здраве, трябва й още време, за да се възстанови. ВЕРНИЯТ ПЪТ Е ТОЗИ: ДЕМОКРАТИЧНИ ДЕБАТИ ЗА ИЗБИСТРЯНЕ НА СЪЗНАНИЯТА, ПОРАЖДАНЕ НА ВДЪХНОВЯВАЩИ ИДЕИ И ЕДВА НА ТАЗИ ОСНОВА – РЕАЛНИ ДЕЙСТВИЯ ПО ПРОМЯНА НА ОТЧАЙВАЩАТА СИТУАЦИЯ

86 събота, 31 май 2014 г. Във фейсбук-групата УЧИТЕЛИ една смела дама написа нещо наистина революционно, което има ефекта на неочаквано взривила се бомба в центъра на заспал град; ето какво написа тази смела жена, а пък по-долу можете на прочетете основното от дискусията по него:

Дали да не последваме примера на медиците от спешно отделение? Представям си следната новина в утрешните новинарски блокове: "Днес държавните и общинските български училища осъмнаха пусти и празни, учителски оставки валят във всички краища на страната. РИО повсеместно не успяват да отреагират – налага се инспекторите да влизат в класните стаи и да задържат учениците там! Родителите са възмутени! Учителите също и са категорични, че няма да влязат повече в училищата, а ще започнат да дават само частни уроци на мотивирани ученици, индивидуално, с високо качество и НЕ по задължение, а по желание! Защото на българския учител му писна да го разиграват като дресирана маймунка!" Написа: Боряна Николова Ето и някои по-интересни според мен мнения от горещата дискусия по подхвърлената тема; понеже групата е затворена и било "неправилно" да се изнася навън казаното (написаното) в нея, ми се налага да оставя само инициалите на изказващите се (преди време бях изключен от групата заради това, че съм изнесъл информация от нея, да видим сега дали това ще ме спаси, но го правя тъкмо защото съм дълбоко убеден, че повече хора трябва да имат възможността да се запознаят с това какво мислят българските учители): S. B. каза: Мила Боряна, ние от по старото поколение, вече сме го правили. Не желая да те разочаровам, но ще ти кажа, че ефект нямаше. Учениците се радваха, че не учат, пък на родителите хич не им пукаше. Даже подмятаха: "Пък тия даскали не се наядоха! Цял ден стоят със скръстени ръце!". И което бе най-фрапиращо, въпреки че бяхме в училище и всички ученици - на двора, накрая Министерството на образованието на всички стачкуващи пусна заповед за неплатена отпуска. Малко се промениха нещата

когато към нас се присъединиха детските учителки. Тогава видимо родителите се стреснаха. И все пак опитайте. Вие може би ще успеете. Успех! Боряна Николова каза: Знаете ли, Стефка, не ме разочаровате изобщо. Радвам се, когато колегите от вашето поколение споделят своя опит, макар и с болка, заради непостигнатите надежди за цялостно подобряване на положението на учителя. Споделям болката на отминалите опити, защото вече я разбирам. Преди 4-5 години, може би не, но сега много добре я разбирам тази болка. Вдъхвате ми кураж, въпреки всички неволи. Днес, това същото положение на българския учител е станало толкова по-нетърпимо,че нито един нормален гражданин на страната няма интерес от нас – да сме масово "стресирани", "зомбирани", "унижени", "посредствени" или "безхарактерни" учители. Та нали ние сме "храната" за децата ни? Нуждаем се от промяна на всички нива в държавата, но образованието трябва да е приоритет! Това да стане ясно – ПРИОРИТЕТ. Не само на думи. А за успеха на една такава спешна "операция", каквато правят медиците, няма да сме достатъчни само аз и вие. Тежка диагноза трудно се лекува и ще трябва "тежка ръка".

S. B. каза: Не зная какъв съвет да дам. Мисля,че е редно да се изчака да отмине изборната еуфория и после да се натисне Министерството най напред за референдум, а после за незабавна реформа. Но според мен за тази цел са нужни две условия – стабилно правителство и единство сред колегите. Боряна Николова каза: Нина, права сте и вие, всички, зад клавиатурите и мониторите си, сме истински хора, с реални мисли и съдби, живеем в една и съща "правова" държава и се люлеем на крайчеца на едно и също скъсано въже-под нас е пропаст. Реалността е лицемерна.

N. G. каза: Ниското заплащане е найголемият проблем.

M. A. каза: Не е това! Проблемът е в това, че нямаме права! Боряна Николова каза: Тук сме толкова голяма и представителна извадка на учителството, че много малко ни трябва от група да нараснем до нов профсъюз и да си намерим изгубените права. ОК, какво друго освен недоволството от заплатата, ни обединява?

N. G. каза: Да и това, че ученици и родители имат повече права от нас!

M. A. каза: Напрежението, демотивираността на учащите, безхаберието на родителите (не всички), наглостта на простаците....

Боряна Николова каза: За мен устройството на училището, йерархията, която се съблюдава отгоре и стремежа да се командори наред по най-обикновен тоталитарен маниер..са нелепи. Кажете ми, колко училища знаете, в които учителският колектив или учителско-родителското настоятелство, сами си избират директора?

N. G. каза: Николко! Всичко е мафия! Боряна Николова каза: Кажете ми, защо и по чии изисквания – народните, или проевропейските, всички деца са задължени да ходят на училище? Задължението поражда абсурда, до който достигнахме днес- да се мъчим да наливаме от пусто в празно, защото "Кирето да не остане неграмотен..".. А той, Кирето, понеже нямал мотивация да учи, натирили го да я търси в училище... Че учителите и грамотност, и професия да му дадат до 8-ми клас, нали... понеже с мотивацията не успяват. М. Н. каза: Който учил до 8 клас, учил. Оттам насетне, на който не му се учи, айде, пътя! Боряна Николова каза: Така трябва да е, даже още по-либерално може, за да се постигне качеството, което ни се търси. Да влизат в училищата само САМОМОТИВИРАНИТЕ за учене, не всичките.. С другите – да се занимават социалните служители.

S. B. каза: Ей тук вече съм съгласна. Вярно е, че учителските заплати и пенсии са най ниски, но не върху това трябва да е съсредоточено вниманието. Според мен истинската трагедия е в това, че учителят е поставен на колене пред родители, ученици и общество. Особено учителите по хуманитарните предмети, те трябва да обслужват дадена идеология и често пъти преподават неща противоположни на разбиранията им. От друга страна и учителите трябва да бъдат високо ерудирани, та да се премахне това черно петно ширещо се в обществото: "Всеки некадърен в друга област, става учител!". М. Н. каза: Не, Стефче. Всеки некадърен в своята област става я чиновник, я депутат, я, посланик в чужбина, демек издига се. Хич не става учител. Пък колегите да не са роби на каквато и да е идеология, ами да споделят и своите възгледи с учениците. Така трагедията ще е по-малка. Л. П. каза: Аз съм детски учител! Децата са наблъскани по 35, че и нагоре. Учителят няма физическа възможност да ги обгрижи да не говорим за нещо повече! За заплати и отговорност няма да говорим! Споделям мнението на една от колежките, преди години стачкувахме! Нищо не се промени, само

87 орязаха парите на стачкуващите! Скептична съм! Не знам дали нещата ще се променят... промяна трябва, кардинална!

P. P. каза: Здравейте и добър вечер на всички, които са на линия! Ех, че хубав пост, Боряна! Всъщност много пъти дебатиран и коментиран. Нараснахме много, да, станахме внушителна група. Но никой от МОН явно не го интересува какво мисли учителското съсловие. Всъщност те много добре знаят и ни четат. Да, искам да осъмнем с една такава новина - всички учители стачкуват, училищата са затворени, детските градини, за които се бият денонощно, също, хаосът става пълен, защото не могат да се намерят учители, които да застанат пред децата и родителите не могат да отидат на работа. Завършващите не могат да получат дипломи, кандидатстването е пред провал, всички по веригата закъсват. Да, мечтано, но трудно реализуемо. Защо? Защото не може да постигнем 100 процентово единство. Истината коя е в цялата ситуация? Тя е че правата на учителите са нарушени, те са унизени, пренатоварени, времето им е запълнено с празна бумащина, излишни мероприятия и упражнения, които лишават децата от много неща. Не се цени трудът на учителя, системата е пълна с абсурди. Синдикатите не защитават правата на учителите, или поне не се усеща тяхното присъствие на хоризонта. Мога много да изреждам, но не и точно тази вечер... Въпреки, че имам голям опит, продължавам да живея с мечтите си за подобро отношение към нашата професия и не за първи път го казвам, че трябва да се започне от вдигане на заплащането. След това стъпка по стъпка да се обмислят нещата, които ще регулират всичко. Ние ги предлагахме, група учители ходиха в МОН, но явно не това е пътят. А харесванията не означават смелост, че утре ще излезе този народ на бунт отново. Веднъж доказахме, че не сме страхливи, че ни е писнало да търпим, че повече не може така. Ако синдикатите и политиците не са го осъзнали, толкова по-зле. Рано или късно всичко се връща като бумеранг, всичко, но ще е за сметка на децата ни. И ако в другите държави нещата са по-добре от България, то е защото те са научени да си търсят правата и да скачат за всичко, дори за най-дребните неща. А ние сме свикнали да търпим и да се надяваме, че ще дойдат по-добри времена. Но те не идват и не идват, сменят се поколение след поколение и по-добре не става, а по-зле. Казвам, че заплащането е найважно, защото не можеш да въздействаш върху някого, да даваш пример и да ти каже в очите: "Защо да уча, виж ти колко получаваш, а там колко дават?" Няма смисъл да уча повече." Ето, затова ви казвам, че оттук трябва да се тръгне, защото днес в българия всички учители взимат различно – едни

са добре, други зле... и не винаги извършената работа е критерий за по-добро заплащане... Има твърде много субективизъм на всички нива, ненаказуемост за много нередности, много фалш в системата и многоизлишна енергия за безсмислени неща, които с нищо не помагат на децата. така че дано дойде времето за ново пробуждане, дано има повече учители, за които тази професия е не само средство за препитание, а нещо повече.

V. P. каза: Директорите не е нужно да са най-добрите професионалисти, те са администратори и там трябва да бъдат добри за да не се съюзяват с вълците от МОН и РИО и безмилостно да ръфат нашего брата, а действително да стоят начело на сплотен и добронамерен колектив където стресат на професията по-лесно се преодолява и няма задкулисни игри! Боряна Николова каза: Да прекратим тук коментарите, че се поувлякохме, пък полза никаква. Дали ще има новина, дали учителството ще се обедини и ще защити исканията си за реална промяна на образованиетозависи само от нас! В. Р. каза: Браво, Боряна! Точно така, на маймуни ни направиха, а на всичко отгоре не ни е сигурна работата. Аз не знам кога и как ще се пенсионирам защото съм без работа в момента, а имам 27 години педагогически стаж. Подавам документи, но никой не ме взема и не знаеш защо. Обидно е!!!!! М.С.каза: Търсят "млади" учители, колежке, затова. И при нас назначиха двама "млади" и се чудим как да им вкараме учениците в клас и как още не са ги били! В. Р. каза: Има и възрастни учители, които не си гледат добре работата, но са с постоянен член и не могат да ги бутнат, а отговорните като мен обикалят училищата и не знаят какви връзки да използват, за да упражнят правото си на работа. Кошмар е да си учител в област Търговище.

S. B. каза: Като чета изказванията стигам до извода,че за 50 и кусур години,в образователната система нищо не се е променило.Нашите проблеми са станали ваши.Ние поне имахме подсигурени работни места.Например аз две години се мъчих да стана "градска" учителка. Като не успях да получа постоянно място в града, отидох в едно близко село и там изкарах 12 години, през които никак не ми бе зле. Даже се утешавах с мисълта: "Ако и от тук ме изгонят, отивам в Родопите, хем и привилегии ще ползвам." А на вас, изглежда и тази надежда е отнета. Затова не се предавайте, дерзайте! Успех!

Боряна Николова каза: Мария Симеонова, младите учители са удобни за назначаване, защото имат по-малко разходи и със своята неопитност, ако се случи и да са съвестни- ето им на директорите найчудните изпълнители! Най-голямата глупост е да се делят учителите на млади и стари, но за съжаление се прави. Учителите за мен са две категории – призвани и посредствени.

N. D. каза: Официално ние сме в стачка още от времето на "разпуснатата седянка". Тя беше до изпълнение на исканията заложени в нея. Това да се е случило! А поголяма от нея не е имало никога. Следователно на нас се гледа от позицията: Кучетата си лаят – керванът си върви! Аз лично нямам нищо против, но родителите няма да ни подкрепят защото ни мислят за гувернантки, детегледачки и други подобни, при това безплатни. Кой ще им "гледа "децата – питат – а не кой ще ги учи. Боряна Николова каза: Все пак, Нели Димитрова, една част от родителите ще ни подкрепят, убедена съм в това. Има доста недоволни родители от положението на децата им в училище, които много добре разбират "дебелата работа" от къде тръгва и не търсят първопричината за всички беди само в учителите. Много е важно добре да се обосновем пред тези и пред всички родители въобще – защо стачкуваме и какво искаме – че това не е само по-висока заплата, а нормално бъдеще за всички деца и учители в училището.И тогава ще ни се получи търсеното разбиране. Е, едва ли от всички.

N. D. каза: Напълно съм съгласна. Много ми се иска родителите да разберат, че стачкувахме за промяна в образователната система на първо място и на последно за заплати, но за съжаление и предишния път се намериха мнозина, които издържаха 3 дни и след това "засвириха "друго. Не бива да забравяме, че нашите говорители бяха малко, а на платените и удобните бе дадена широка платформа за агитация... Родителите милеещи за образованието на децата си и вникващи в проблемите на системата са малобройни. Боряна Николова каза: Колкото и малобройни да са, точно на тях можем да се надяваме, на другите-ако не можем да се надяваме, то можем два пъти по-усърдно да им споделяме проблемите на професията си отвътре, за да стигнат и те до разбирането. Все пак и те са родители. А тези, които въобще "не вдяват"- препращаме към социалните служби- там да ги разбират. Всички родители трябва да разберат, че образованието не е държавен подарък, а лична ЦЕННОСТ.

88 Е. П. каза: Подкрепих стачката 2007 и бях на площада. Имаше и родители. За нова стачка или продължение на тази от 2007, е необходимо синдикатите да кажат. Тоест да чуят какво и кога искат учителите. Отвреме-навреме се разнася в медийното пространство, че г-жа Такева плаши със стачка... остава съвместно да уцелите времето. М. Н. каза: Какъв директор, какви пет лева! Синдикатите са бита карта, те са недействащи структури, затова недей очаква от тях нещо, което да доведе до промяна.

Z. I. каза: Не сте ли чували за стачен комитет? И още ли се заблуждавате, че в България има синдикати?

S. B. каза: Мисля, че ако има стачен комитет, той би трябвало да се обърне към синдикатите и съвместно да уточнят датата, мястото и програмата на стачката. Е. А. каза: Има Закон за уреждане на колективните трудови спорове, в който са регламинтирани всички изисквания, при които могат да се обявят ефективни стачни действия. Лесно е да се организират хората за стачка в предприятието, учреждението, тъй като проблемът се решава от работодателя и Стачния комитет. Локалната стачка обхваща повече предприятия и е по-трудна за осъществяване. Най-трудно се прави национална стачка, например при определен бранш, както е образованието. Нужни са структури, които да я организират, да се изберат училищни, общински, областни и национални СК, които да организират стачката и водят преговорите. Много са изискванията за ефективни стачни действия. Нужна е организация-водач, която по Закона да има право да обявява стачка. ЗУКТС е изключително строг при нарушаване на правилата. Обявяването на стачката за незаканна, означава дисциплинарно уволнение за всички организатори т.е. за СК. Недоумявам как ние, членовете на групата, ще организираме стачка, особено национална! През учебната година в няколко училища на страната имаше сериозни конфликти, но при решаването им учителските колективи не бяха единни. Така недоволството затихна. Щом в учебното заведение не успяваме да решим успешно проблемите си, не защитаваме единодушно правото, то как ще успеем да направим това на национално ниво!? Въпросът не е само да искаме, но и да познаваме до съвършенство законодателството, за да не попаднем в някой негов капан. А, вярвайте, има такива. И найважното е да можем да го направим. Л. П. каза: Така се радвам да чета тези коментари!!! Пробужда се възрожденския дух! Имаме много пречки, колеги! Система, закостенялост, предразсъдъци, бюрокра-

ция... и да не забравяме, че сме седянка, която трябва да се развали! Но тръгне ли водата... Боряна Николова каза: Седянката не може да се развали вече, Лилия. Дори може да прерасне в ЛЯТНО УЧИТЕЛСКО ХОРО . Благодаря на Елена Петкова и на Енеза Ангелова за разясняване на законовото положение за организиране на протестни действия. Ще цитирам нещичко от една друга група, ако позволите, после обяснението: "Промяната в Закона за образованието може да се инициира и отстои от гражданските организации в образованието. Фактът, че европейските изследвания потвърждават личните ми наблюдения, свързани и с неприятни изживявания, че гражданското общество в България е с едни от най-лошите показатели, а в това число и структурите и организациите на гражданското общество в сферата на образованието. (Вж. В блог РАЙЧО РАДЕВ, доклад на конференцията в с.Оряховица) ГРАЖДАНСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В СФЕРАТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО, НАЦИОНАЛНО ОБЕДИНЕНИ В ЕДНА ПРЕДСТАВИТЕЛНА СТРУКТУРА (каквато не съществува и всички опити за това се провалиха) може да стане инициатор на съществени промени в законодателството в образованието. Конкретен пример на гражданска инициатива за законодателни промени е промяната в Закона за спорта инициирана и извоювана от директорите на спортни училища. С подробности може да се запознаете в публикуваният текст в блог РАЙЧО РАДЕВ." Г-н Райчо Радев, със своя споделен опит, ме накара да се замисля дали пък ние всички тук не грешим като си мислим, че само учителска стачка е решение на проблемите ни в образованието? Е. П. каза: Училищните настоятелства са значими граждански организации в сферата на образованието. Регистрираните. Повечето са такива. Боряна Николова каза: Има ли реално действащи училищни настоятелства??? Има ли друг тип граждански организации в сферата на образованието?? Или в групата да си основем една нова такава? Е. А. каза: Има достатъчно неправителствени организации, които работят за промяна в системата на образованието. Но нека не си въобразяваме, че и те могат да направят чудеса. Нещата опират да това – искат ли управляващите (които и да са те) да започнат реформата в образованието съвместно с учители, родители и ученици. В това е разковничето. Разбира се, една консерва-

тивна система трудно се реформира. Това ще носи много негативи на тези, които се заемат със задачата. По тази причина се правят козметични промени. В. Г. каза: А какво правят синдикатите по въпроса? Е. А. каза: Ами попитайте ги...

V. I. каза: То, от тия неправителствени организации сме на тоя хал, я.... Ангел Грънчаров каза: Чудесна тема за дискусия и още по-чудесна дискусия се е получила, поздравления! Чета изказванията с удоволствие и се оказва, че почти няма какво да добавя – и моите мисли са изказани вече, което е рядко срещащо се постижение! Още веднъж благодаря на всички участници в дискусията!

S. B. каза: Наистина бихме заслужили поздравления ако има резултат. В противен случай напразно сме си хабили думите и сме загубили ценно време. Ангел Грънчаров каза: Никога времето, отделено за обмисляне и обсъждане не е загубено време. Преди да се действа трябва много да се мисли и разговаря. За да се оформи потребното за промените съзнание. Без сериозни и загрижени разговори като горния няма да има никакви промени – щото промените в нашия човешки свят се правят от хора, овладени от вдъхновяващи ги идеи. Тия идеи се раждат в споровете, в дебатите. В демократичните дебати. Аз от години се борих да предизвикам такъв дебат по реалните и най-горещи проблеми в нашата училищна общност, имам предвид тази на ПГЕЕ-Пловдив, за благодарност тия дни бях... уволнен от самонадеяната директорка-автократорка. Но продължавам да вярвам, че пътят е този: демократични дебати за избистряне на съзнанията, пораждане на вдъхновяващи идеи и едва на тази основа – реални осмислени и всекидневни действия по промяна на плачевната ситуация. ГРАЖДАНИНЪ Първият блогърски вестник Издава: Център за развитие на личността HUMANUS, основан през 1994 г. Главен редактор: Ангел ГРЪНЧАРОВ ЗА КОНТАКТИ: e-mail: angeligdb@abv.bg Телефон: 0878269488 Истината ни прави свободни!