ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ
Брой 13, Год. 6, 2014, 1 Юли, Вторник, Ц. 2 лв.
Във фейсбук попадам току-що на ето този матр`ьял: Подписан е КТД, в който между другите гнусни идиотщини, примерно ето тази: Ние сме нестандартни, креативни и достъпни; Важен за нас е всеки член - "Човекът при нас е уникат" Това, впрочем, е пълна лъжа, аз изпитах на гърба си отношението на синдикалната мафия от синдикат "Образование" на КТ "Подкрепа": лъжат, ама лъжат като не знам си какви, точно обратното е истината, аз така усетих нещата! Както и да е, там прочетох и нещо, което още повече ме порази, вижте сами: Учителите, директорите и служителите, членове на синдикалните и работодателски организации получават осем брутни работни заплати при пенсиониране. Няма как, наложи се да напиша следната реплика във Фейсбук, за да реагирам някак на тази наглост: Егати дискриминацията: ако не си член на някаква синдикална мафия, не получаваш нищо, така ли? Вижте, погледнете само какви идиотщини подписват без да им мигне окото! Майчице, в каква държава живеем само, а? Грешка няма държавата ни, нали?! Мафия до мафия, бравос, блазе ни!!! Прочее, ето каква е истината, какво повече има да се говори: Най-високи заплати в ЕС получават преподавателите в Люксембург – 86 745 евро годишно, следвани от учителите в Дания, които получават 56 336 евро на година, и от тези в Австрия, които получават 52 308 евро на година. Данните на ЕК показват, че българските учители печелят 4780 евро годишно, което ги поставя на дъното на класацията. КРАТЪК КОМЕНТАР, КОЙТО СПОДЕЛЯМ ИЗЦЯЛО: Българският лумпен няма нужда от учители и професори. Има нужда от чалга и от футбол. И всички правителства следват повика на лумпена. От страх, че няма да ги изберат. (Следва на 2 стр.)
вторник, 1 юли 2014 г. Абе, дали политиците не дадоха този 1 месец живот на правителството само и само за да могат нашите морни министри воглаве с титана Орешарски да си поотпочинат по морските ни правителствени резиденции, да се понаядат със сочни правителствени кюфтаци?! Щото това тяхното живот ли беше: от първия им ден протест след протест, те, горките ни министри, не можаха да си отпочинат по резиденциите, както се полага, те дори не можаха да се отядат на спокойствие с правителствени кюфтаци – е, затова си заслужават барем още 1 месец управление, нали така, правилно им го дадоха – та да имат и добри спомени от пребиваването си във властта! Щото какво е власт без келепир бре, я ги виж ти, ще ми протестират те – ний да не сме някакви шантави аскети бре?!
МАЙЧИЦЕ, В КАКВА ДЪРЖАВА ЖИВЕЕМ САМО, А? ГРЕШКА НЯМА ДЪРЖАВАТА НИ, НАЛИ?! МАФИЯ ДО МАФИЯ, БРАВОС, БЛАЗЕ НИ!!!
ДАЛИ ПЪК ВЕЧЕ НЕ СЕ Е РОДИЛО ОНОВА НОВО ПОКОЛЕНИЕ С НОВО СЪЗНАНИЕ И С НОВИ ЦЕННОСТИ, КОЕТО ЩЕ ПРОМЕНИ БЪЛГАРИЯ – ЗНАМ ЛИ ДАЛИ ВЕЧЕ НЕ СЕ Е РОДИЛО?!
(От 1-ва стр.) понеделник, 16 юни 2014 г. Когато след 1-2-3 години се окаже, че народът (т.е. лумпенът) още е обеднял, пак се търси някоя певачка/циркаджийка да излъже мухльовците да гласуват за поредния предложен от Русия изедник. Сега се намери Бюреков да излъже хората. Утре може и бат'Сали в коалиция с Болен. А учителите да се оправят сами. И без това няма нужда от учение за простака. Написа: емил
Каква е тематиката на книгата му сега-засега няма да обявявам. На мен идеята му ми се видя интересна, ето какво му отговорих по този повод, публикувам две свои писма, където съм развил някои свои виждания по този и по някои други проблеми, касаещи психологията на съвременния българин; идеята ми е да провокирам дискусия, но да видим дали ще се получи; та ето какво все пак му писах:
ПУТИНИСТИТЕ СЪВСЕМ ОБЕЗУМЯХА: ОБВИНИХА ФИНЛАНДИЯ ЗА ТОВА, ЧЕ БИЛА АНЕКСИРАЛА… ФИНЛАНДИЯ!!! юни 16, 2014
Нарышкин обвинил Финляндию в аннексии Финляндии Спикер Госдумы Сергей Нарышкин, выступая в Госдуме в среду, обвинил Финляндию в аннексии Финляндии. Об этом сообщает телеканал Россия 24, передают «Конфликты и законы». Как известно, Октябрьская революция 1917 года, свергнувшая Временное правительство, позволила Финскому сенату 4 декабря 1917 года подписать Декларацию независимости Финляндии, которая была одобрена парламентом 6 декабря. Однако сама Октябрьская революция незаконно свергла Временное правительство, которое незаконно свергло царя Николая II. «По сути, именно тогда, 96 лет назад, была осуществлена аннексия Финляндии Финляндией, правда, мирная, но это была действительно аннексия», – сказал Нарышкин. Следует отметить, что при этом спикер российской Госдумы забывает об аннексии Россией Финляндии, по-видимому, считая, что финская территория всегда была «исконно русской землей». КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Путинистите съвсем обезумяха, ето, обвинили Финландия за това, че била анексирала… Финландия (!!!), сиреч, била анексирала себе си! Путинистският идиотизъм напредва решително!
ретния случай. Та мисълта ми е, дали е възможно да върнете жеста ми към Вас от преди години, общо взето за същото нещо – като може да го направите чрез Вашата страница, където да се обяви и популяризира набирането на средства. Самата книга е...
Един човек, прочее, представител на съвсем рядка изчезваща порода човеци, който преди години подпомогна финансово излизането на моя книга (книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА с подзаглавие "Практическа психология на пола, секса и любовта" - това е едно много ценно учебно помагало по сексуално образование и самообразование, което може да се ползва и в училищата; надявахме се тогава разпространението му да потръгне, уви, нищо такова не се получи, книжката си стои по складовете непипната от ръка на читател, докато в същото време в книжарниците можем да видим какви ли не глупости не само в тази област, а и във всяка друга), та този човек, който тогава подпомогна финансово излизането на книгата ми и то само след един призив за такова нещо от моя страна в този блог, този същият човек сега е решил да издава своя книга, и ме помоли да му върна жеста, т.е. да му съдействам за набирането на средства за издаването й... ето само, впрочем, как той тогава обясни замисъла си: ... Общо взето съм в същата ситуация в която бяхте вие, когато се свързахме. Тоест искам да издам книга, но не разполагам с финанси. Интересувам се от един по-различен подход, който е популярен на Запад, а у нас все още явно няма почва за реализация. Става въпрос за така нареченото “споделено/групово финансиране", при което, за да се съберат дадени средства много хора отделят по малки суми, а не един или няколко човека да се ангажират с цялото финансиране. Също така, там се набляга най-вече на творчески проекти, което касае и конк-
Здравейте, Отдавна прочетох писмото Ви и исках да Ви отговоря веднага, но стана така, че се захванах с друга, по-срочна работа, а при мен е така, отложа ли нещо за по-късно или то ще се забави прекалено, или пък дори има опасност и съвсем да го забравя. Разбира се, ще направя всичко, което ми е по силите за да Ви помогна според предложената от Вас идея за групово/споделено подпомагане на книгата чрез предварителното й закупуване; и на мен ми е интересно дали ще проработи този начин в нашите условия, имам подозрение, че е трудна работа, но ще опитаме. А що се отнася до идеята за книгата какво да Ви кажа, твърдят, че "за всеки влак си има пътници", изглежда е така, Вие работете върху нея по порива на сърцето, дайте всичко от себе си, пък след това ще се разбере какво се е получило и дали ще има отклик върху читателите. Главното е да работите с вдъхновение, този е начинът според мен - това е и най-главното. А за другото не трябва да се мисли, напише ли се хубав текст, то главното вече е направено, останалото са просто подробности. Тъй че работете, не се притеснявайте. Като напишете част, пратете ми, интересно ми е да видя как върви работата. Ако вече сте написал част от книгата, пратете ми я, няма да злоупотребя, а ще си кажа мнението. Макар че аз разбирам от друг вид книги, но по принцип изглежда имам нюх към хубавите текстове, щото много съм чел и също много съм писал. Това е засега. Ако има нещо, кажете, ще го обсъдим. А за призива за подпомагане на Вашата книга ще го напиша когато кажете и както кажете, аз съм Ви длъжник и ще направя нужното да са реванширам. Извинявайте още веднъж за закъснението на отговора ми. Всичко добро! С поздрав: Ангел Грънчаров А ето сега и второто ми писмо. Какво този човек ми е отговорил, позволете ми, няма да публикувам тук, понеже не съм го питал съгласен ли е да публикувам писмото му; ето обаче аз какво му отвърнах,
3 той ме попита за мнението ми за т.н. "споделено/групово финансиране": Здравейте, Такова нещо като "споделено/групово финансиране" доколкото ми е известно, е съществувало дори и по времето на Достоевски, знам за него, чел съм, че той е обявявал подписка за своето списание "Дневник на писателя", всякакви и то доста хора предварително са се абонирали (тогава изглежда хората значително повече са четели, пък това е и Русия, там още доста се чете, а и страната е голяма), и със събраните пари той вече е почвал да издава списанието си; горкият, имал е идея и да печели по този начин, та да се издържа, но изглежда почти нищичко не е печелил. Знайно е, че Достоевски е имал една идеяфикс по някакъв начин да спечели... милион, та с този милион да има вече пълна свобода и да пише както сърцето му иска, а не все под натиск, по необходимост, под страх от кредиторите и пр.; по тази причина се е увличал много по хазарта, а пък в хазарта и се е разорявал много пъти, дотам, че е губел и това, което е имал - и още повече е затъвал в дългове. Така протекъл живота му. Дадени хора явно са устроени така, че пари при тях не се задържат, и аз съм така, ето, примерно, след смъртта на Достоевски вдовицата му почнала разумно да управлява издаването на книгите му и почнала прилично да печели.
Моето мнение за "споделеното (групово) финансиране" в настоящите български условия е, че това е една химера, нещо нереалистично, пък дори и човек да е известен и да е много четен автор; у нас няма толкова много хора, които по чисто идеални подбуди да допуснат да дадат за книга, да речем, по 10 лева и то предвари-
телно, преди още тя да е излязла, преди да са я пипнали. Ние по същия начин като създавахме списание ИДЕИ се надявахме, че ако намерим 100-200 поне абоната, списанието ще се самоиздържа, няма да е поне на загуба и пр., глупости, това не се получи, независимо от това, че да речем, само учителите по философия у нас са значително повече от 200 човека, но и сред тях се абонираха... да не казвам колко човека, че ме е срам. Първата и и втората книжка целите им тиражи ние почти изцяло раздадохме безплатно на разни читалища и библиотеки с надежда някои от тях да се абонират след това и така да подкрепят списанието; дръжки, нищо такова не стана, абонираха се... да не казвам колко библиотеки и читалища от цяла България се абонираха, че ме е срам. Даже и самите автори, които си публикуваха статия-две и те не абонираха, а изчезнаха в един момент вдън земя след излизането на статията им (!!!). факт, такива са реалностите, такава, изглежда ни е психологията, регистрирам само факта, никого не съдя! Ще каже някой "доброжелател": ами така е, но то е по причина на това, че списанието ти е лошо, затова още няма общност от хора, застанала зад него – въпреки че то излиза вече 6-та година. Ще каже, но и това явно не е точно така: стигнахме до парадокса списание ИДЕИ да бъде оценено в чужбина, ето, с украински философи от тяхната Академия на науките вече трета година издаваме международно многоезично научно-теоретично приложение на списанието, но нашите философи в нашата Академия мълчат във всичките тия години упорито сякаш са не човеци, а риби. Такива работи. Изглежда българин да подкрепи българин за нещо, и то особено пък в духовната област, това е по моето виждане пълна невъзможност или е такова рядко изключение, че е пренебрежимо – щото потвърждава правилото. Така аз виждам нещата по този въпрос и моето заключение, виждате, е направено на основата на горчив опит, а не теоретично. Е, възможно е постепенно в България да се родят нови хора, хора с ново съзнание и с нови ценности, но кога ще стане това, аз не мога да кажа, нито пък мога да предрека. Казвам Ви истината, не за да Ви откажа от идеята за такъв начин на финансиране на книгата Ви, казах, че иначе съм готов да Ви подкрепя с всичко, което ми е по силите, щото ето, Вие самия и аз също сме нещо като най-рядко изключение от онова, което е типично и характерно за нашата народна природна популация. Вие навремето подкрепихте финансово издаването на една моя книга, ето, аз сега съм готов да сторя всичко, което ми е по силите, за да подкрепя излизането на Вашата книга. Явно ние двамата сякаш не сме българи, толкова сме различни в това
отношение. Но също дано проработи и друг вариант за финансирането на книгата Ви, щото аз за този изобщо не съм сигурен че ще проработи. Но нищо не пречи да опитаме, знае ли се, възможно е пък да се е родило вече онова ново поколение с ново съзнание и с нови ценности, което ще промени България! А дано, ама... надали; изобщо не съм сигурен че вече се е родило! Но пък колко хубаво ще е моят песимизъм да бъде опроверган! Желая Ви успех! С поздрав: Ангел Грънчаров СЪДЕБНОТО МИ ДЯЛО Е ЕТАП ОТ БИТКАТА ЗА ПРИНЦИПНО НОВО ОБРАЗОВАНИЕ, ЗА УТВЪРЖДАВАНЕ НА ЧОВЕКОЛЮБИВОТО, СВОБОДНО И ДЕМОКРАТИЧНО ОБРАЗОВАНИЕ И УЧИЛИЩЕ понеделник, 16 юни 2014 г.
Слава Богу, на път съм да си намеря адвокат, и то какъв: не само голям професионалист, не само много опитен и прочут, но и, което е най-важното, мой съмишленик в най-главното: той за миг се добра и успя да възприеме онзи възвишен смисъл, именно точния смисъл на тази по същество духовна кауза, която стои зад казуса около моето скандално уволнение от длъжността учител по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив. Разбира се, аз съвсем скоро ща заведа съдебно дяло за отмяна по съдебен ред на абсурдната заповед за моето уволнение, но се радвам тази сутрин изключително много, че успях да си намеря най-сетне верния, точния адвокат за такова едно наистина трудно дело, свързано с една по същество духовна кауза – каузата на модерното, автентично, смислено, човеколюбиво и свободолюбиво образование и училище, кауза, на която съм служил цял живот! И ето, сега дойде момента, наложи се да й послужа и по този начин, именно чрез завеждането на това съдебно дяло, което се очертава да бъде епохално не заради мен, а заради смисъла, в името на който ще се води това дяло. За тия мисли ме импулсира писмото на този същия адвокат, което намерих тази сутрин в пощенската си кутия; разбира се, не мога да публикувам цялото писмо, но пък мога да публикувам един абзац от него, заедно с моя отговор, в който няма някакви тайни, но за сметка на това има податки по посока
4 постигане на въпросния точен смисъл; ето, прочете, вярвам, ще се овладеете и вие от този тъй величав смисъл, който сега мен въодушевява; та в писмото на г-н адвоката се съдържа между другото и ето този абзац: ... В момента използвам времето на гръмотевиците за да усвоявам написаното от Вас. Без преувеличение - това е истинско богатство! Когато съм ги чел преди в блога, е било набързо, а за прочит на философски текстове се иска и съответно настроение и душевна настройка. Сега, събрани накуп, есетата ме шокираха. Ние сме много различни с Вас по характер (аз прилагам в живота казаното от покойния Джордж Харисън от "Бийтълс": "Когато се намираш в една стая с неприятни хора, просто излез!"), но ми достави истинско удоволствие, без преувеличение. И страх – Вие застъпвате високото ниво, аз – ниското. Дано да съм адекватен за защитата Ви! ... Здравейте, уважаеми господин ..., Благодаря Ви много за писмото и особено пък за тежката работа, която подехте по моя случай, за това нещо не зная как ще Ви се отблагодаря! Впрочем, да попитам, щото иначе ще излезе, че проявявам отвратително дебелоочие: как ще урегулираме отношенията си финансово, аз съм привърженик на принципа, че трудът трябва да се заплаща, Вие съгласен ли сте да заведете и да поемете моето дело, щото бяхте писал, че вече сте бил в процес на отказване от адвокатстване по здравословни причини – как в такъв случай да урегулираме отношенията си, как да Ви възмездя труда? А иначе от днес прекратявам вече да пиша в блога не само за дялото, но и изобщо по случая, щото се оказа, че аз, дето крия този случилото се от старата ми майка, ето, оказа се, че се намерил вече усърден "доброжелател", който прочел в блога за моите преживелици около уволнението ми и счел че е длъжен да отиде директно при майка ми и да й сервира тази "новина"; тя вчера ми се обади уплашена, едва успях да я убедя, че информацията на този човек не е истина, не е вярна, наложи се да я излъжа, само и само тя да може да спи нощем, щото ако разбере, че наистина съм уволнен (съпругата и синът ми, току-що завършил студент, също са безработни!), тя няма изобщо да мигне и това нещо ще я довърши; затова преставам да пиша повече, белким се забрави тази история! Значи прекратявам да пиша, а иначе ще следвам всички Ваши съвети, щото ми се виждат много разумни и си личи, че сте опитен адвокат. И при това приехте присърце каузата, която стои зад случая. Защото тук става дума не толкова за моето връщане на работното място или за да натрия носа, да отмъстя на наглата
администраторка, мен тия прагматични неща изобщо не ме вдъхновяват, а съвсем друго ме вълнува в този случай и то според мен е истински важното: в случая нашето съдебно дяло е етап от битката за едно принципно ново образование, за утвърждаването на новите принципи на човеколюбивото, свободното и демократично образование и училище, за които аз, оказва се, съм работил цял живот. А ето, в крайна сметка, Системата успя да изтълкува всичко направено и постигнато от мен по този крайно несправедлив начин: обяви ме за "пълен некадърник", за "абсолютно провален човек", за "негоден" да бъда учител, дори ме обяви за човек, "некомпетентен" в областта на философията, т.е. сферата, в която аз работя толкова много години, един вид дръзна тази Система да ме обяви за нещо като... "пълен урод", за нещо като... "дебил", защото наистина е дебил оня, който повече от 30 години е работил едно нещо, пък изведнъж се оказва, че няма... "абсолютно никакви способности" за тази работа, как Ви се вижда, бива си я гаврата, която Системата и нейните цербери ми организираха, за да ми отмъстят – щото видяха в мое лице една заплаха; прочее, за тях и за тяхното презряно статукво аз наистина съм заплаха! Аз съм заплаха и за техния презрян комфорт, но и най-вече за съществуването на Системата, щото появят ли се в българското образование още десетина, да речем, "ангелгрънчаровци" (дано не се изсилвам прекалено с това май доста патетично твърдение?!), то Системата ще рухне за най-кратко време; както и да е, ето обаче този е според мен смисълът на това дяло, а не аз да се върна в училище или да отмъстя на администраторката, позволила си такава една дива арогантност – и такава една изцяло варварска гавра над личността ми! И Вие, имам чувството, сте схванал превъзходно този верен смисъл, нещо повече, повярвал сте в него, което по моя преценка е същинска рядкост в средите на адвокатското съсловие (аз нямам, съжалявам, високо мнение за него, подобно но това както нямам добро мнение и за тия, дето у нас минават за "журналисти", знаете подобре от мен каква и ситуацията с нравите в това съсловие); аз до този момент не можах да намеря адвокат, който да ми повярва, всички досега, като им казвах или пишех тия неща, ме гледаха сякаш съм някакъв... "лунатик", жител на Луната или пък... "марсианец", сякаш съм някакво "извънземно" не че не съм де, но това е отделна тема! Ще видим как ще реагира и поредната адвокатка, на която миналата седмица дадох документите и тя обеща да помисли дали да поеме дялото; ако приеме, ми е много важно да разбера Вие двамата бихте ли могли да се сработите с нея, да си помагате взаимно, или пък, ако е по-добре, да остана било само с Вас, било само с нея, не знам, това вече вие двамата ще го прецените.
Едно съдебно дело по мое мнение трябва да се води така, че да бъде спечелено, особено ако зад него стои един голям и възвишен – идеалистичен, принципен, идеен или ценностен – смисъл или казус, имащ и солидни нравствени измерения. Като спечелим дялото, ще има и материални компенсации, щото другата страна трябва да бъде осъдена да изплати обезщетения не само на мен, а и разноските на адвокатите (доколкото разбрах, за тях няма горна граница, това дали е така?). Както и да е, та искам с това нещо да Ви благодаря за работата, която вършите тия дни - и която за мен има безценен смисъл. Е, ще се наложи да публикувам (за "последно") това мое писмо в блога, за да не пренебрегна читателите си като замлъкна съвсем внезапно и немотивирано, но подробности около завеждането и начина на водене на дялото няма да дам, прав сте, тия неща изобщо не бива да се разкриват предварително, глупаво е да се разкриват (глупаво е дотам все едно човек да си... свали гащите на улицата!). :-) Ами толкова засега, желая Ви здраве, хубав ден и ползотворна седмица! С поздрав: Ангел Грънчаров НЕ МЕ Е СТРАХ ОТ МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И ОТ НЕГОВИТЕ ЧИНОВНИЦИ, А МЕ Е СТРАХ ОТ ТЯХНОТО... ОБРАЗОВАНИЕ! понеделник, 16 юни 2014 г.
ОбразУвателна конференция на МОН. Що е то? (снимка) Не ме е страх от Министъра на образованието и от неговите чиновници, а ме е страх от... образованието на Министъра на образованието – страх ме е също и от образованието на чиновниците от йерархията под него – по повод на ето това – пък и не само на него. Имам пребогат опит в общуването с тях и съм наясно не само с тяхното образование, но дори с културата им, с възпитанието им, с манталитета им, с найсъкровеното в душите им и прочие. Написах сума ти есета и други текстове, представяйки загадките на тъй впечатлилата ме бюрократична психология и "нравственост" - и скоро ще подредя цялото това богатство в една поредица от книжки, та да чете наро-
5 дът и да знае горчивата истина за истински плачевната действителна ситуация в българското образование, в българското училище. ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ОПИТА ЗА ДИАЛОГ С ЕДИН АНОНИМЕН ИНТЕРНЕТЕН ХУЛИГАН, МЕРЗАВЕЦ И МАЛОДУШНИК понеделник, 16 юни 2014 г.
По-долу можете да прочетете продължението на започналата се "полемика" (да наречем случващото се така), чиято предишна част публикувах ето тук: Начало на едно прелюбопитно психологическо сеирище: започналото шоу се очертава да бъде безкраен празник!; в резултат на разменените реплики т.н. ми опонент, дето отначало се държеше като прекалено отворен, в крайна сметка позорно избяга: 23 коментара: Анонимен каза: Грънч, то вече е доказано че си некадърник и го пише вече в официален документ подписан от директорката на основание на жалби на ученици, родители и негативни констатации на експертите по философия и всичкото това нито един съд няма да го отмени. Ти си обречен повече никога да не си намериш работа като учител и ще ти се наложи да се преквалифицираш примерно като станеш овчар или мияч на съдове. А това че си бил написал 20 тъпи книги означава само че си толкова тъп че даже не го съзнаваш и вместо да го криеш без срам го показваш. И списанието ти е тъпо както доказа това докторант Узунов. Няма нито един ученик който да има добро мнение за теб ето до този момент нито един не е застанал в твоя подкрепа също и нито един учител не те е подкрепил явно е истина това че не си човек а си урод някакъв. Иди по-добре се хвърли в река Марица и се удави щото такива като теб не заслужават да живеят. Анонимен каза: Ти да не си привърженик на анархията? Щом му викат Грънч, значи всява респект. И ако не е била директорката да ги подкокороса, учениците е нямало да смеят да му скочат.
Анонимен каза: Ангеле, мисли как ще спечелиш делото. Хората ти помогнаха – екскурзиантки, сектантки... Те и жалбите трябва да се доказват. Ама защо не ти ги дадоха бе. Успех! Ще се справиш! Анонимен каза: Първо, аз наистина съм искрен. В началото написаното за мъжа и жената има истина, човек имам какво да вземе от няколко твои изречения. Аз не смятам, че си глупав човек, в никакъв случай. Смятам, че си обърнан, неприет, животът ти е протекъл трудно и си се озлобил. Яд ме е че имаш способността да градиш, а правиш точно обратното. От моя страна няма да си позволя да превръщаме спора ни в махленска вечеринка, както гледам са всички твои – с обиди, плоски опити за анализ и проектиране на мислите върху другият. Истината е, че методите, които се опитваш да прилагаш наистина вършат работа – дискусията, начина на оценяване, заставането на отсрещната гледна точка. Истината е, че ти ги правиш по ужасно нелеп начин, защото не знаеш как и това те убива. Не съм жена и изобщо не ми пука за учители в ПГЕЕ (освен за някои по практика), казах ти че съм бивш ученик. Не ставаш за психолог и не можеш да консултираш, защото преди да го правиш трябва да си наясно със себе си, а ти не си. Прекалено много етикираш и обиждаш, затова блогът ти е скапан и няма нищо смислено вътре. Искам да ми кажеш няколко неща: Къде работи синът ти? Къде работи жена ти? Не го правя, за да те обиждам, искам да покажа на теб самия какво причиняваш на семейството си. Ако синът ти има собствена фирма или е асистент, или прави нещо значимо съм съгласен, че даваш добър старт. Обаче ако го правеше ти нямаше да си в това състояние, затова всичко написано от теб през последните няколко месеца показва, че животът ти е скапан, че не си доволен от него. Болката ми е, че всичко това се изсипва върху учениците и щом те са написали жалба, значи работата наистина е сериозна. Виж, Ангеле знам че е удобно да се оправдаваш, че директорът е настроил всички срещу теб, но аз си спомням когато изгониха Калин Христов – много ученици станаха и реагираха, много учители са били реагирали, за да покажат каква огромна глупост е направила твоята скъпа директорка. При теб защо не стана така – отговори ми само на този въпрос. Никой колега не те е подкрепил, защото не е искал, а не защото се е страхувал. Това е жестоката истина и от нея боли. Тъжно ми е, че ако не беше толкова остър и провокативен бихме могли да пием по едно кафе и да си поговорим
сериозно. Смятам, че разговорът би бил полезен. Но ако се видим ти няма да се спреш дълго време с гущерите и змиите по мой адрес в блога ти. Ангеле, пожелавам ти да си здрав, не изпитвам злоба към теб, пак казвам – съжалявам те и ми е тъжно. Но ми е потъжно за учениците и за твоето семейство... Хубав ден! Анонимен каза: П.С. Пиши по-малко защото не чета всичко и гледай да не повтаряш мислите си, че е изтощително. Анонимен каза: Благодарствена телеграма от колектива на ПГЕЕ в Пловдив до любимата директорка: Скъпа наша госпожо Директор, наша мила Таня! Вече трети ден откакто ни освободи от присъствието на онзи толкова лош човек (даже не искаме повече да споменаваме името му, щото се гнусим!), три дни минаха откакто и на нашата улица изгря слънцето на правдата и доброто! Опияняващо е чувството на благодарност към теб, което ни владее тия дни, ето, решаваме да го изразим писмено, макар че думите са толкова безсилни! Скъпа госпожо директор, наша мила Таня, ти си великолепна, ти си смела, безкомпромисна, ти си така справедлива! Просто словото е безсилно да изрази твоята неизразима с думи величавост, благодарим на съдбата, че ни осени с щастието точно ти да ни водиш в тия дни на строеж, на постижения, на победи! Не желаем да те хвалим, знаейки твоята неизмерима скромност, но справедливостта изисква да кажем: ти си страхотна, ти си велика, ти си наша пътеводна звезда, ти си нашата Аврора! Поклон пред твоята гениалност, скъпа наша Таня! Нашето щастие е неизразимо в тия паметни години, в които ти ни водиш от победа към победа! Знай, че винаги ще ти бъдем верни, че никога няма да те предадем. Имаш завинаги нашата безразделна любов. Прекланяме се пред теб защото те обичаме. Да, на нас никой не може да ни попречи да те обичаме. В светлината на казаното само думи на пълно презрение заслужава оня низък и подъл "човек", който не можа да те оцени и който, завиждайки на твоите таланти, се опита да те очерни така грозно. Е, той вече за нас не съществува. Вече дишаме с пълни гърди, съвсем свободно! Таня, освободителко наша, благодарим ти още веднъж! Позволи ни да те обичаме с цялото благоговение, на което сме способни! Поклон, наша пътеводна звездо! Имаш навеки сърцата и душите ни, прави с тях каквото искаш! С обич: от признателния колектив на ПГЕЕ-Пловдив
6 Ангел Грънчаров каза: Вижте какво, хайде първо да се разберем да се обръщаме един към друг на "Вие"; просто така е прието, не се познаваме, липсва съответната личностна близост; интересно е, че не се усещате колко грозна е такава една фамилиарност от страна на ученик към бивш негов учител; аз, например, се обръщам на "Вие" към всеки един мой бивш учител. Това първо. Респективно, за да има равнопоставеност, и аз ще се обръщам към Вас по същия начин.
Второ, казах, че моята личност би следвало да Ви интересува по-слабо, а на преден план се опитайте да изведете интереса към собствената личност; това е нормалното, а Вие, интересно, се държите като селска клюкарка, ето, примерно, сте започнал да ме разпитвате настойчиво за моето семейство и пр. За тия неща възпитаният човек не пита, явно изобщо не се усещате, че всъщност сте един мерзавец; е, казвам Ви го, щото истината би следвало да бъде почитана. Също така лъжете, че сте искрен: от всяка Ваша дума личи неискреността Ви. Преструвате се на какъвто не сте, стараете се да се изказвате "учено", което издава болезнени комплекси – включително и комплекс за личностна непълноценност, в това число и по отношение на образоваността. та в тази връзка бих Ви предложил следното: ако ми дадете задоволително и смислено обяснение защо толкова Ви интересуват членовете на моето семейство и каква връзка имат те с нашия разговор, едва тогава, ако реша, мога да Ви дам някаква информация за тях. Но мога и да не Ви дам. Това го решавам аз. Знам, че в душите на хората с манталитет на селски клюкарки това нещо предизвиква неудържима тъга и мъка. Аз неслучайно Ви казах, че сте жена; Вие твърдите, че сте бил мъж, да, ама аз нищо мъжко не забелязвам в поведението Ви. Мъж е оня, който има мъжко поведение,
мъжките характер, простете, но това Вам специално изобщо не Ви личи. Трето, опитайте се да осмислите какво показва, какво издава, какво характеризира следната особеност на някои хора, именно хора, които нескривано мразят и изпитват злоба към свои бивши учители. Да мразиш своя бивш учител (какъвто и да е той; учителите, апропо, бидейки личности, имат пълното право да бъдат всякакви!) какво говори това нещо за човека, който си позволява да изразява такава една омраза? Ще ми бъде безкрайно интересно да разбера как си обяснявате по-специално злобата си към мен по-специално. И, второ, бихте ли имал добрината да ми кажете Вас лично какво Ви засяга моето уволнение от училището, та нали Вие вече не сте ученик там? Можете ли да опитате да обясните за какви особености на характера ви говори това, че ето, сега ликувате по толкова идиотски начин по повод на уволнението ми. Опитайте да се анализирате в тази посока, Вие самият най-много ще спечелите ако напреднете и научите нещичко за себе си, процедирайки по този начин. Четвърто, ще си пиша колкото и както искам, драги ми наглецо, това е моят блог и е възнагличко да ми поставяте условия колко и как да пиша и прочие. Това именно ми показва, че притежавате съзнание, което е развито по посока на комуноидността: Вие изглежда чувствате блога ми като свой, тъй ли, затова ли почнахте да се разпореждате в него? не стават така тия работи. Пето и последно: защо никой (по Вашите думи), нито ученик, нито учител и пр., не бил се изказал открито в моя подкрепа, докато при уволнението на К.Христов било имало и учители, и ученици, които го били подкрепили открито. Аз съм в течение на онази история, между другото аз бях единственият учител, който тогава с името си подкрепи К.Христов. Друг учител да е сторил това не съм забелязал, имам предвид публично. Ученици го подкрепиха, но предимно сред завършили или завършващи, не и обаче от другите, по-малките класове. Сиреч, реакцията беше горе-долу аналогична, което иде да покаже, че моята теза за страха е вярна; хората наистина ги е страх да афишират подкрепа както към К.Христов, така и (особено) към мен. Щото К.Христов никога не е бил в такъв фронтален публичен сблъсък с Анастасова, в какъвто съм аз и то не от вчера, а от години; ерго, хората още повече ги е страх да покажат съпричастност. Между другото, "на четири очи", по скайпа, по телефона, чрез имейли много хора ми заявиха пълната си подкрепа, ала молят, предвид ситуацията, за пълна дискретност: ако обявя кой именно учители ме подкрепят безрезервно (сред работещите в ПГЕЕ-Пловдив), то тия хора ще си имат ужасни проблеми предвид характера на
отмъстителната директорка. Уверявам Ви, съвсем не са малко тия хора. Не съм обаче подлец за да кажа кои именно ме подкрепят. Те това нещо трябва да го преценят сами. И сами да изберат момента публично да реагират срещу безобразията. Този момент, по моето възприятие, иде. Скоро ще дойде. Освен това сме българи. "Луди глави" като мен, които заради идеи са способни да си "сложат главата в коша" се броят на пръсти. Комунизмът превърна множеството в страхливи мърморковци, неспособни за изяви на гражданска доблест. Уви, така е. Тъй. Четете теста ми и отговаряйте пунктуално. Общи приказки не ме задоволяват, отговаряйте конкретно на въпросите. И престанете да се вълнувате толкова от моята личност. Аз съм свободен човек и ще си бъда какъвто искам – колкото и да не се харесва това на разните му там комуноиди и комуноидки. Това поне би следвало отдавна да сте го разбрал. Ако изобщо ме познавахте. Щото имам чувството че пердашите наизуст, изобщо не ме познавате наживо, и изглежда поради вродена мерзост на характера се месите в неща, които изобщо не Ви засягат. Апропо, бихте ли си дал адреса на блога, за да видим що представлява? Като гледам колко сте сурово-критичен към моя, Вашият вероятно е бляскав, и ето, това нещо силно ме заинтригува, с нетърпение ще дочакам отговора Ви – за да разгледам блога Ви с интерес. Поздрави! П.Иванов каза: Тая шушумига Ангеле май си обра крушите :))) Сви му перките набързо. А трябваше да го коткаш защото е интересен за изследвания тип. Мерзавец от класа е тоя нещастник. Добре си го доловил. Ама не трябваше така яко да го натискаш. Уплаши се тая мизерна душица. Анонимен каза: Самият вие, Грънчаров, се обръщате към хората на ТИ (например "Щото си одъртяла"), така че претенциите ви правят класически лицемер и извънредно нагло парче. Ангел Грънчаров каза: Абе ти с мен не се мери, аз съм писател, ще си пиша и ще говоря както искам :-) Това при мен се нарича "драматургия. :-) При това анонимник не можеш да го обидиш по простата причина, че няма личност, щото сам се е отказал от нея. Сфащаш ли що думам? Освен това аз съм много възпитан човек и на това основание също не можеш да се мериш с мен, щото си просто един анонимен мерзавец :-) Трябва да почитаме истината и да не обиждаме мерзавеца когато прави мерзавщините си; това става по един начин: като го наричаме мерзавец. Ако не зачетем природата му на мерзавец прегрешаваме спрямо истината, а не бива...
7 Анонимен каза: Всеки може да говори както си иска, Грънчаров. Нарича се "свобода на словото". Понимаете въй ету концепцию? Знам, че много ви се зловиди, но България все още не е цензурирана Русия, колкото и да ви се ще. Анонимен каза: Не Ангел а същий Христос.
Ангел Грънчаров каза: Таварищ, в моя блог ще се държиш прилично и културно, колкото и да ти е мъчно, че тук е едно пространство за възпитани и мислещи хора, а не за простаци. Иди във форуми в тъй любимата ти Русия или в наши родни подобни кочини и там плюй и повръщай жлъчта си колкото искаш. Анонимен каза: Щом сте против свободата на словото, Грънчаров, явно вие сте този, който обича Русия. Съвсем излишно е да се оправдавате. Анонимен каза: Ще продължа да ти говоря на "ти", защото си го заслужаваш. В началото ме нарече с какви ли не епитети и етикети, усещам те по-близък. Затова, Ангеле, трябва да ти призная нещо, ти си първия учител към когото се обръщам на "ти" честито! Ако четеш малко по-внимателно, написаното от мен има смисъл. Не са нахвърлени мисли. Виж по-горния пост и ще разбереш каква е причината да питам за семейството ти. Може би наистина лично ме засяга твоето уволнение в училище, може би от няколко месеца ученици са споделили с мен терзанията си (не само към теб имам претенции Ангеле, защото в нашето ПГЕЕ не си единствен, но затова в някоя друга тема). Моят блог няма да ти бъде даден, отговорил съм ти по-рано на въпроса "защо". Никога не съм казвал че изпитам злоба нито към теб, нито към някой учител, казах че не ми пука за някои учители, това не значи злоба. Радвам се, че те няма в училище, защото те помня, помня проблемите, помня крясъците, помня подмятанията за г-н Паунов. Тези неща ме вълнуват, тогава обаче нямах капацитета да се занимавам с теб, след което нямах време, а сега съм никой в това училище. Исках просто да
изразя мнението си, надяващ се тайничко тази директорка да е толкова лоша, колкото я описваш, което автоматично ще покаже, че ти си се променил. Но уви, това не е така. Ангел Грънчаров каза: Свойски разговарят с други хора (без тяхното съгласие) само наглеците и простаците. Примерно Кеворкян, забелязвам, говори с всички на "ти", така се обръща дори и към тия, които се обръщат към него на "Вие". Това е признак за върховна наглост. Тъй че както си искате се обръщайте към мен. По този начин характеризирате себе си, не мен. Крайно неубедително отговаряте, което на мен специално ми говори много. Освен това изпадате във фактически противоречия, което показва, че хипотезата Ви, че сте уж "бивш ученик", комуто пък се били оплаквали настоящи ученици, отива по дяволите. Примерно никога не съм имал някакви "подмятания" по адрес на Паунов, аз "подмятания" не си позволявам да правя по ничий адрес, което именно и доказва, че никога не сте бил мой ученик. Значи сте учител - или дори директор, така ли излиза? Имате за мен някаква повърхностна представа, основаваща се на някакви слухове, предубеждения, масовидни натрапчивости и пр. Та значи Вам се жалват разни ученици, така ли? :-) И в какво Ваше качество се жалват тия ученици точно Вам? :-) Я помислете малко. Сгромоляса Ви се вече цялата конструкция. Или сам не помните какво сте казал (казала) преди ден-два? Бягате от отговор на конкретни въпроси, които Ви зададох, което също е много показателно. Затрудняват ли Ви моите въпроси? Прочее, Вие как се отнасяте към по-интелигентните и пообразованите хора от Вас? Бихте ли могъл да споделите професионалната област, в която се изявявате? Щото гледам, че се правите на "капацитет" в области, по които очевидно издишате. А може би сте "специалист по всичко"? Запитах Ви и за адреса на Вашия блог. Дайте да го водим, интересно е. Защо толкова се срамувате от своята истинска самоличност? Може би щото започнахте да осъзнавате мерзското си поведение? Смислен диалог се води в условия на равнопоставеност. Който нарушава тази равнопоставеност по всякакви начини (криене на самоличността си, хашлашко поведение към личността на опонента и пр.) само демонстрира, че няма принципен интерес към същината на обсъжданите проблеми, а иска просто да навреди на опонента си, да го дискредитира. За мен е загадка какво толкова Ви вълнува това, че аз повече няма да бъда (евентуално) учител по философия в това училище. Изобщо не успявате да дадете смислени обяснения за основанията на Вашия тъй силен интерес към обсъждане по тази тема. А може би сте... философ по образование и ликувате
така силно по повод на моето отстраняване само защото копнеете да се разположите на моето място? Питам само, подхвърлям възможна хипотеза. Ние, човеците, сме рационални същества и докато не открием някакъв точен смисъл, не се успокояваме. Анонимен каза: Това е САМО едно от нещата, по които си приличаш с Кево Кеворкянов, Грънчаров. Говориш на хората на ти. Които се обичат, си приличат, нъл тъй? Ангел Грънчаров каза: Таваришч, с мерзавци като теб не мога да говоря уважително по простата причина, че няма как и да ги уважавам :-) Сфащаш ли сега? Анонимен каза: Но защо тогава плачкаш, когато на ТЕБ ти говорят на "ти"? Отдалеч дъхтиш на лицемерие, понимаешь? Ангел Грънчаров каза: Наглецо и мерзавецо, просто е, ама ти липсва вероятно и акълец, и възпитание да го схванеш: ами нямаш право да ми говориш на "ти", първо, щото не си ми на нивото (културно, интелектуално и пр.) и, второ, по простата причина щото не съм мерзавец като теб, сфана ли сега?! Ваша милост обаче избяга позорно от диалога, нали?! :-) Ех, гиди ми малодушни мерзавецо и подлецо! :-) Дезертира, а?! Анонимен каза: Мижитурката си е мижитурка... вари я, печи я, мижитурка си остава... ОТНОВО ЗА ТОВА КАК СЛЕДВА ДА СЕ ПРЕПОДАВАТ НАУКИТЕ ЗА ЧОВЕКА вторник, 17 юни 2014 г.
Нещо интересно: Как историята може да се преподава поинтересно?, вижте също и това: Защо средното образование у нас не може да подготви децата за живота?; също: bTV Репортерите: На училище с любов
8 ОЧАКВАЙТЕ СКОРО НА КНИЖНИЯ ПАЗАР!
С оглед изчисляването на тиража на изданието още отсега приемаме заявки – на имейл УЧЕБЕН ЧАС ПО ЛОГИКА: СЪЖДЕНИЯТА НА УМА юни 16, 2014 ВИДЕО В този клип може да се види как учениците приемат въведената от мен преди няколко години т.н. „точкова система“, която многоуважаемата директорка на ПГЕЕ-Пловдив възприе съвсем превратно, именно оцени като „абсурдна“ и не знам си каква още. Но също е интересно да се установи и каква е обстановката в часа, как общувам с учениците, как те се отнасят към един общо взето „безкрайно скучен“ предмет като логика и пр. Нищо не ми пречи да представя и този клип като доказателство за абсурдността на нейната теза за хипотетичната моя „пълна неспособност“ да бъда учител: вижда се с просто око как такава една теза не издържа и най-елементарна проверка – чрез опита, чрез наблюдението на случващото се, тук нещата са представени в тяхната жизнена достоверност и непосредственост. И показват самата истина. Която обаче липсва в ония пределно пристрастни и превратни „характеристики“, които благоволи да ми даде тъй великодушната директорка; ето, вижте нещата както са били в реалния живот, в действителността, не в нечие превратно, предубедено, невярно възприемащо нещата началническо съзнание:
Апропо, сега откривам, че разполагам с чудесна колекция от такива записи на учебни часове по най-различни предмети, които съм водил през последните 3-4 години; тия клипчета не са качвани в интернет, стоят си на твърдия диск на моя личен лаптоп (след като директорката ми отне служебния), което именно ги е и спасило, те не са пропилени – и ето, сега представляват един чудесен доказателствен материал за истинското състояние на нещата в моите часове, представени в съответните официални документи така превратно, в такава една предвзета и изцяло невярна светлина. Питам се: дали да не взема тия дни да кача в интернет още такива часове, да се гледат, народът нека да види с очите си истината за часовете ми и сам да прецени колко струват ония изцяло кухи административни оценки за моята „пълна несъстоятелност“ като учител, която намираме дори и в прословутата заповед за моето уволнение поради някаква илюзорна, лъжлива „абсолютна неспособност“ на моя милост да бъде учител. Аз, разбира се, нямам претенцията, че в тия мои часове съм правил някакви дидактични „чудеса“, но според условията съм правил нещо, което, по моя преценка, е добро за учениците, за мен този е критерият, а не как работата ми е била възприемана от началството, щото за мен водещото е точно това: доколко съм полезен на учениците, на младите хора, а не на началството. Тази е моята философия като учител, от нея няма да отстъпя, нея именно ще се постарая да защитя пред очертаващото се да бъде едва ли не „епохално“ съдебно дяло за отмяна на въпросната абсурдна заповед за моето уволнение, което ще заведа тия дни.
подпомагал, видите ли, и културата (!), та като гледам как разпалено го защищаваха, предполагам, доста хубави пари явно им е дал; интересно е също, че не изпитваха капчица угризение, щото цялата тази работа изглежда крайно безскрупулна, явно у тия същите нашенски „ентелектуалци“ вече не е останала жива скрупул, капчица съвест, даже са стигнали дотам, че и разсъдъкът е взел да им изневерява. Както и да е, тяхна си работа, нека да се резилят колкото си искат. Но като гледах такива едни двама хубавци-мазняри по телевизията (един от тях даже за малко да се разреве като обясняваше колко хубав човек бил същия оня тъй щедър „за културата“ банкер!), в един миг ми хрумна следната скандална мисъл: Абе, какво ще стане, ако взема да напиша и аз едно писмо до тия найпреуспели нашенски мъже, Цветан Василев и Делян Пеевски, на всеки поотделно, като се позова на това, че съм чул слухове за техните тъй щедри спрямо науката и културата души, да се опитам да измоля от тях и аз някой и друг лев, който да отиде за издаване на философското списание ИДЕИ, което е предимно за мислещата младеж, как смятате, дали един такъв номер може да мине, дали ще ме огрее, а? Но какво пък ми пречи да опитам, нали, то за опитване нищо няма да ми коства, а, струва ли си, как мислите, или само ще се орезиля и аз ако поискам? Е, ще поискам съвсем публично, открито, не както това обикновено се прави, интересно ми е в тази ситуация дали няма да се стигне дотам, че пък, примерно, с оглед да си очеткат имиджа, да ми отпуснат някоя щедра субсидия за списанието, лелемале, да ми отпуснат някоя и друга хилядарка, примерно, та да мога да издавам списанието поне докато съм жив, леле, дали това е възможно?!
ДАЛИ ДА НЕ ПОИСКАМ И АЗ ПАРИ ОТ ПЕЕВСКИ И ОТ ЦВ.ВАСИЛЕВ – ЩОМ БИЛИ ТОЛКОВА ЩЕДРИ, А, КАКВО ЩЕ КАЖЕТЕ? юни 19, 2014
Гледам, че някои нашенски пишман-“интелектуалци“, сиреч, „ентелектуалци“ се били подписали в подписка в защита на банкера Цветан Василев, санким, той бил богат и успял човек, досущ като Делян Пеевски, но при това бил и, тъй да се рече, щедра душа, сума ти пари бил давал,
Я на Бареков що пари дадоха само и само да направи възгнусничката си „партия“ и да се натика в Европарламента, милиони пари им изпотроши тоя нахалник, който при това, знаем, си пода по поливане на голия си шкембак с най-скъпо шампанско?! Кой знае сега дали същият не се къпе вече в такова шампанско, не знам, но как ще се излага само да се полива с шампанско, по-добре е направо да си направи басейн с шампанско, та да си плува в него, сякаш е някоя нова… Клеопатра, дето се била къпала в магарешко мляко или не знам си в какво още.
9 Та да ви попитам, щото е важно: да пиша ли и аз едно писмо до Пеевски и до Цв.Василев, а, и да поискам пари за субсидия на сп. ИДЕИ, как мислите, има ли смисъл, има ли шанс да ме огрее, или само дето ще се изложа като последен цървул?! Сетила се Мара и тя да се… – такава ли е тя моята?! Кажете де, не се срамувайте? Питам най-искрено, за мен е важно това. Ами ако дадат? Ако наистина са толкова щедри за културата? Представяте ли си?! Той Въргала затова толкова обича тоя банкер, нали? Има защо. Да опитам ли, нищо че не съм велик като Варгала, но знае ли човек, може пък да дадат и на нищожна бактерия като мен – в сравнение с такива великани?! ЕДНА ИСТОРИЯ ЗА ТОВА ЩО Е ЛАПТОП И СЪЩО ЗА ТОВА ИМА ЛИ ПРЯКА ВРЪЗКА МЕЖДУ ЛАПТОПИТЕ И КОМПОТИТЕ четвъртък, 19 юни 2014 г.
Един човек ме попита за една стара история с лаптопите в ПГЕЕ-Пловдив, дадени за ползване от учителите; бил чул нещо, попита, та покрай това се сетих за онази многозначителна история, показваща нашенските народни и административни нрави, особено пък нравите в сферата на образованието. Ето какво отвърнах на този човек, мисля, че е добре този епизод да се разбере и от други хора, в името на истината и на будующата история на нашето време, която ще се наложи един ден да се пише; ето, такива податки може един ден да се окажат безценни: ... За лаптопите. Когато беше още стария директор той уреди отнякъде и се получиха 30-тина нови лаптопи; тогава той обяви, че който има нужда от лаптоп, да иде да си вземе. Много даскалици в онова време май изобщо не знаеха що е това лаптоп, то пустата дума звучи малко като "лапане", като "компот", навява такива асоциации или нещо такова; изглежда повечето са се сещали в онова време за лапане или за компот като са чували думата "лаптоп" - абе положително с лапането са свързвали тази дума ако не с друго. Та като чуха за някакви си "лаптопи" някои учителки си записаха
думата за да проверят в речника що значи това чудо, да не говорим пък за това като са разбрали що е лаптоп да са знаели как и откъде се включва туй нещо лаптопа в контакта. Казвам това, щото тия дни стария директор на гимназията, с когото понякога се срещаме, пием чай или кафе, ми каза нещо много смешно: понеже той е назначавал всички почти учители, каза, че специалисти инженери, добри, и то по компютърните науки, трудно се намират или изобщо не се намират (щото парите за учител са срамно мизерни!), но все пак трябва да има някой, който да преподава по тия науки на децата, нали така, та ми каза тоя духовит човек следното за една дама, уж инженерка, дето я бил турил да преподава по компютри, та каза ми той дословно ето това: - Абе тая (еди-коя си, името няма да кажа тук, това тук в скобите са мои думи, а старият директор, разбира се, й каза името, то е на една доста любима на новата директорка учителка, която при това е нейна приближена!) та значи тая не знаеше изобщо откъде се пуска компютъра, но няма начин, не мога да намеря човек да преподава по компютри, пък вече започваше учебната година, а аз нямам учител; е, от немайкъде, я назначих; голям резил, но постепенно учениците я научиха откъде се пуска компютъра, и така, почна да преподава; а днес вече е крайно горда, че вече почти понаучи що е това компютър! Такива работи. Други хора пък казват, че самата нова директорка, заместила предишния знаменит директор, била пишела думата "жица" в официални доклади, не знам, аз това не съм го чувал, но е много възможно, той кой не вика жица на проводник; обаче ето, стана шеф на професионална гимназия; голям резил, ама у нас явно всичко е възможно, в това число и учителка по литература да стане директор на професионална гимназия. Отклоних се, та лаптопи тогава много учителки не пожелаха да си вземат, щото не знаеха какво е това чудоневиждано, оказа се, че в един момент имаше в училището лаптопи в изобилие. Аз тогава си имах свой лаптоп, него си ползвах в училище, в един момент обаче, мина доста време, се усетих, попитах има ли още служебни лаптопи, дадоха ми на мен последния. И аз почнах да правя тогава вече много неща с него, в частност и видеозаписи на уроци; това е нещо ново, има смисъл, експериментирах как ли не, включително и прожектирах филми на учениците, щото уредих си и мултимедия. Директорката като дойде на власт, повече от година знаеше че правя такива записи на уроци и други волности, но нищо не ми казваше, а едва когато се обтегнаха отношенията ни, почна да мрънка, ала пак не ми забраняваше; даже пред учителски съвет ми казваше, че не бивало да правя такива "авангардности", ама така го казваше, че си личеше, че сама не вижда нищо
лошо в това; всичко това означаваше, че един вид тя, щом е допускала толкова дълго време да се правят записи и не ги е забранила, един вид също е поела отговорност за тях. Тъй че и себе си би следвало по-късно да упреква, а не само мен – и тя носеше част от вината. Както и да е. Когато обаче се направиха курсове по компютри и вече почти всички учителки разбраха какво е това нещо "лаптопът", те като нямаха лаптоп, почнаха да мърморят и да искат и за тях такава джаджа. И почнаха да молят директорката да вземе от някой друг човек лаптопа, от такъв, който не й никакъв - и да й го даде на нея. Тогава почнаха да стават скандали, примерно, една от приближените на директорката беше хвърлила мерак на моя служебен лаптоп, измоли от директорката и тя нареди да й го давам и тя да го ползва; така била казала и на други, аз пък, пък и те, отвърнахме, че един лаптоп ако се ползва от много хора, ще отиде по дяволите - и не си дадохме лаптопите. Тогава тя мисли дълго време и измисли ето какво: издаде заповед и прибра всички лаптопи в склада, после обаче ги раздаде на ония учителки, които са й поприятни или по-близки, а ние, дето не сме й толкова мили, останахме без лаптопи... Интересно е, че моят служебен лаптоп се развали нещо, дадох го на техника, нов техник, назначен от нея, той така уж го поправи, че тоя лаптоп първо тръгна, а след това съвсем "изгоря"; аз имам чувството, че ми погодиха този номер, за да ме изкарат виновен, че съм го счупил аз; но както и да е, факт е, че аз съм от учителите, дето сме имали служебни лаптопи, а пък после вече сме нямали. А накрая аз за да не претендирам изобщо за каквото и да било, ме изрита въпросната директорка от училището, но това вече е друга история... Такива ми ти работи. Хубав ден ви желая! ЕДНА РЕПЛИКА ЗА КНИГОИЗДАВАНЕТО У НАС
Вчера си купих БИБЛИЯТА – фототипно издание на изданието от 1885 г., написана е на един по-стар български, повъздействащ, в хубава кожена подвързия е...
10 Също така продавам сбирка от първите броеве на списание ИДЕИ, които са вече същинска антикварна рядкост. В Пловдив има базар на книги, та във връзка с него се сещам за тия неща.
Дали ще дойде ден, когато измъчен от колониалното ЕС робство русофилистик ще поиска помощ от Москва? За да не се налага на клетите руски патриоти в България да мрат геройски? КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Без да се замислят русофило-рублофилите ще поканят "братушките" да ни освободят от... свободата, сиреч, от това, което те наричат "европейско робство"; щото при тия рублофилски кратуни всичко е наопаки на истинското и разумното; като в света на Оруел, където също свободата се именува... "робство", а робството – "свобода"; лъжата там се именува... "истина", а истината – "лъжа", доброто – "зло", а злото – "добро"...
А от базара съм разочарован, единствената ценна книга, по моите критерии, която открих там, е... Библията. Продаваха само блудкави шарени романчета.
Вероятно е така, защото сред издателствата, които участват, липсваше издателство ИЗТОК-ЗАПАД, специализирано именно в издаването на найстойностните книги - за които не е грехота да си дадеш парите... КОГА РУСОФИЛО-РУБЛОФИЛИТЕ ЩЕ ПОКАНЯТ "БРАТУШКИТЕ" ДА НИ ОСВОБОДЯТ ОТ... СВОБОДАТА, СИРЕЧ, ОТ ТОВА, КОЕТО ТЕ НАРИЧАТ "ЕВРОПЕЙСКО РОБСТВО"?
КОМУНО-КАГЕБИСТКИЯТ ЦИНИЗЪМ НЕ ЗНАЕ ГРАНИЦИ сряда, 18 юни 2014 г.
:-) Американофобът Лавров обаче все пак предвидливо е уредил жена си и дъщеря си да живеят в... "американския Ад"! :-) ОПИТ ЗА СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ МЕЖДУ РУСКИЯ ИДИОТИЗЪМ И НЕГОВОТО „БЪЛГАРСКО“ РУБЛОФИЛСКО СЪОТВЕТСТВИЕ юни 19, 2014
към СССР!!! Давате ли си сметка за мащаба и колосалността на българския рублофилски идиотизъм?! Из: Россия инкубатор идиотов Наверное, для очень важных дел, о которых я не знаю, Богу нужны не только умные, а и дураки. Поэтому для умных Бог создал Америку, Израиль и Украину, а для идиотов – он создал Россию. Большую резервацию для размножения идиотов… Основные признаки русского идиотизма: Вера в Путина Вера в то, что русское телевидение говорит правду Вера в то, что Россия великая страна Вера в то, что весь мир враги России Вера в то, что есть его мнение и неправильное Вера в то, что Сталин отправлял русских идиотов в Сибирь для того, чтобы сделать их великими Вера в то, что если поставить памятник своему палачу, он станет роднее мамы Жизнь с навязчивой мыслью спасти мир от америкосов и бандеровцев Если русский идиот прожил свою жизнь и ни разу не получил по морде за свою духовность, такая жизнь у русских идиотов считается прожитой зря! © Алексей Заводюк СЛЕД УКРАЙНА РУСКИТЕ ИМПЕРИАЛИСТИ, ПОДОБНО НА БЕСНИ ПЕСОВЕ, ПОЧНАХА ДА РЪФАТ И БЪЛГАРИЯ! четвъртък, 19 юни 2014 г.
Из: Moscow Times: Малкият ни брат България се държи неприлично
Снимката е на Потресаваща Русофобия и е снабдена с ето този текст:
По-долу са изредени основните признаци на руския идиотизъм, в тази връзка си позволявам да запитам: а дали те не съвпадат и с принципите на българския такъв? Щото у нас идиотите измислиха, че „българският патриотизъм“ се бил измервал, видите ли, с… любовта към Русия и
Нямам идея как ще завърши ситуацията с газопровода „Южен поток“. Естествено разбирам логиката на случилото се... България е под външен натиск, принуждаващ я да се оттегли от проекта. Ясно е кой и защо приложи този натиск. Само найголемият наивник ще пропусне връзката
11 между зачестилите визити на американски сенатори и последното изказване на българския министър-председател Пламен Орешарски относно „Южен поток“. Имам предвид предсказуемостта на българското решение за оттегляне от проекта. България се е отказвала по подобен начин в продължение на векове. Братята от България на няколко пъти в миналото меко казано продадоха Москва за жълти стотинки. Всеки път действията на България спрямо големия й брат потвърждават, че жертвите на Русия в името на славянофилията не са нищо повече от неизличими ментални проблеми тип Достоевски, които нямат общо с истинските руски политически интереси. Само си спомнете колко много руски животи са пожертвани за сметка на България, Сърбия, Чехия, Словения и Черна гора – и колко безсмислено изглежда това днес. Най-подходящият термин за този феномен е „достоевщина“ - в смисъл героите на Достоевски. Това се отнася до някой, който безкористно спасява другите, знаейки, че няма да получи дори благодарности за това. Дори, казва писателят, е възможно да отнесеш някоя и друга ругатня. Обикновените руснаци имат лесен начин да разрешат проблема: те просто изтриват от паметта си тези неприятни епизоди от историята. Например, фактът, че България воюва срещу Русия и в двете световни войни. Малко хора си спомнят този интересен факт. И ако се случи да бъде напомнен, те веднага ще те смъмрят и ще кажат: „Е, малкият ни брат се държи малко неприлично. Животът е такъв понякога!“. Може би именно това непрекъснато опрощаващо настроение подтиква нашите славянски братя многократно и открито да отхвърлят Русия. Междувременно диалогът между Москва и София, Белград и Прага често прилича на този между братята в книгата „Облакът Атлас“... Из: РИА “Новости” рие по старому с лъжи и невежество срещу историческите факти, автор Иво Инджев Чудя се кое преобладава в (горния, бел. моя, А.Г.) текст: нахалството или невежеството? Защото е неприлично да си толкова невеж, а да претендираш да си „голям” и да обвиняваш в неприлично поведение „малкия си брат”- толкова „малък”, че те е покръстил, още когато си бил дивак и ти е дал език, който и до днес (по признание на руски езиковеди) има поне 50 на сто стари български думи. И толкова да ти е „брат”, че руски пропагандатори, близки до Путин, нагло го оприличават на „невярна невеста”. И това се отнася само до заглавието! В текста, писан уж с някаква смесица от разочарование и самосъжаление, а всъщ-
ност от високомерната позиция на простия човек със самочувствието на ментор от последна инстанция, гъмжи от лъжи спрямо елементарната историческа фактология... КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Руският кагебистко-путинистски идиотизъм напредва с ускорени темпове, след Украйна руските империалисти, подобно на бесни песове, почнаха да ръфат и България! Докъде са готови да стигнат в тази посока можем да сме напълно сигурни: те задръжки нямат, украинският пример е изключително показателен в това отношение! ПОЛИТИКАТА, КОЯТО Е ВЯРНА НА ПОНЯТИЕТО СИ, МОЖЕ ДА БЪДЕ И ПОЧТЕНО ПРАГМАТИЧНО ЗАНИМАНИЕ, ВДЪХНОВЯВАНО ОТ ВЪЗВИШЕНИ ЧОВЕШКИ ЦЕЛИ юни 19, 2014
Снощи бях на среща със Св. Малинов и Р.Кънев, организирана от ДСБПловдив – и състояла се в Дома на техниката. Вкратце искам да разкажа за впечатлението си от чутото и видяното на тази среща. Ще започна с това, че за първи път от много години отивам на такова партийно събиране – ако не броим това, че много пъти съм ходил на разни митинги на открито, шествия, протести и пр. Но на партийно събрание не бях стъпвал може би от момента, когато СДС се разцепи и Костов се отдели в отделна партия (оттогава та досега обаче съм твърд привърженик на ДСБ и безброй пъти съм го заявявал публично, в блога си). Вярно, в един период преди години даже бях решил да вляза в ДСБ като член (в кварталната организация), но след това ми се отщя, щото тогавашния председател се изложи много в моите очи, както и да е, това е минала история. Та снощи отидох по-рано и бях един от първите, дето седнахме в залата; след това тя се изпълни, дето се казва, „по шевовете“, та се налижи млади хора да носят още столове за да седнат всички. Стана така че докато чаках, до мен седна един добре изглеждащ човек, на вид няколко години по-малък от мен,
който, както се оказа после (той се изказа), бил бизнесмен, за първи път идващ на партийно събрание на каквато и да било партия. Та този човек с изказването си ме впечатли силно, също както ме впечатлиха с изказванията си и няколко други изказали се хора – изказалите се в пълнота успяха да изразят и моите собствени виждания, дотам, че на мен самия изобщо не ми се наложи да вземам думата. Аз се изказвам на такива публични места само в краен случай, само когато виждам, че никой друг не дръзва да каже моите мисли по нещо особено важно; щом обаче някой от вече изказалите се ги каже, аз се успокоявам и вече с интерес само слушам: ние, философите, много обичаме да слушаме как наоколо говорят други мислещи хора. Та снощи се оказах в такава една компания и затова се чувствах така чудесно, направо превъзходно. В първата част бяха съобщени точните изборни резултати за град Пловдив, после един след друг се изказаха господата Св.Малинов и Р.Кънев, в тази последователност. И двамата говориха на няколко пъти, отговаряха на въпроси, вземаха отношение към казаното от разни граждани, искам да кажа още сега общото си впечатление, че се представиха доста убедително, аз лично съм много доволен че отидох на събранието, а отидох точно за това: да почерпя непосредствени впечатления, да видя с очите си какво става. Интересно е, че в публиката преобладаваха, както обикновено става, по-възрастни хора, но имаше и доста хора на средна възраст, а също така имаше и немалка група съвсем млади хора. За моя радост сред младите забелязах един мой ученик, завършил преди 5-6 години, след събранието той дойде при мен, здрависахме се, поговорихме малко, включително и за историите в ПГЕЕ-Пловдив (момчето беше информирано за последните случки и се възмущаваше как е възможно да стават такива безобразия!). Имаше и много дами, на различна възраст. Водещата събранието беше също дама. Аз сега не мога – не и това е моята цел – да разказвам какво точно чух и от г-н Малинов, и от г-н Кънев, но общата ми преценка е, че тия двамата са изключително умни политици, които имат верни и добре обосновани виждания за разумното поведение на партията ДСБ в нелеката политическа ситуация на момента. И Р.Кънев, и Св.Малинов, признавам си, ме впечатлиха със силните си изказвания, удивително е, че тия сравнително млади политици имат такива зрели и дори мъдри оценки. От този момент съм по-спокоен относно това, че политиката, която ДСБ води, е вярната политика, е политика за доброто на страната. Научих много неща и за вътрешнокоалиционните отношения в Реформаторския блок, общо взето съм оптимист за неговото бъдеще, въпреки че ще има тепърва доста атаки срещу неговото единство. Св.
12 Малинов каза нещо, което ме порази с мъдростта си, ще се опитам да го пресъздам със свои думи; той каза нещо такова, за смисъла гарантирам, не за думите: - Е, добре, ние можем да произнасяме силни, верни и патетични думи, думи, на които аудиторията ще ни се радва, тя ще бъде едва ли не просълзена от силното чувство. Да, но в политиката има нещо друго, истински значимо: доколко реално сме полезни на страната, на гражданите, на народа. Не бива да допускаме това: с огнени думи да подчертаваме колко сме прави, и наистина да сме съвсем прави, да говорим изцяло верни думи, но в същото време на дело да се оказва, че сме също така и съвсем безполезни – е, и какво от това, че сме толкова прави?! Истинското е друго: да се държим така, че да сме най-вече полезни на страната си – и да действаме според възможностите, според реалните дадености в политиката. Да действаме така, че да успяваме реално да влияем за промяната на ситуацията към по-добро, ето това е истински важното. Сиреч, да бъдем разумни, да действаме разумно до степен, че да сме полезни на страната си – това е главното. Разбира се, компромиси с ценностите си не бива да допускаме да правим, но пък бидейки верни на идеите си за един истински здрав консерватизъм, за една реална и практична дясна философия на политиката, да съумяваме да допринасяме за подобряване на положението в реалния живот. Докато хубавата риторика си е нещо хубаво, но в политиката значение има и полезността за хората на политиката на дадена партия. В този смисъл говори г-н Малинов и силно ме впечатли; разбира се, той успя да развие мисълта си значително по-добре отколкото аз тук се опитвам да я възпроизведа, но в основни линии смисълът беше горе-долу този. Личеше си, че дълбоко е преживял и почувствал тази потребност от промяна, изстрадал я е, така да се каже, което именно е и причината да прозвуча така убедително. Публиката също беше трогната от изказването му и всички ръкопляскаха като завърши. Радан Кънев също се представи доста убедително, въпреки че е още по-млад от Малинов. Доволен съм и от двамата. Сериозни, мислещи, отговорни политици, не говорят празни приказки, имат и съответните верни убеждения, личи си, че държат и на порядъчността, на морала в политиката – на такива политици може да се вярва, на тях може и да се залага. Още поубеден съм след тази среща снощи, че моят избор да заложа на ДСБ е правилен, е верен, е разумен избор. Така ще правя и занапред. А навън, докато течеше събранието, се лееше проливен дъжд с гръмотевици. Това допринесе за пораждането на някакъв сюреалистичен нюанс в случващото се. Това още повече подсили оптимизма ми: дано на ДСБ
почне да й върви като по вода в предстоящите изпитания! С каквото мога и аз ще помагам. Да повторя, много силно ме впечатлиха хората от публиката, които се изказаха. Чудесно се чувства човек сред аудитория, която има толкова близки ценности и разбирания, такава идентична политическа ориентация. Младежът, бивш мой ученик, който след срещата дойде да се ръкува с мен и да поговорим, директно ме попита: г-н Грънчаров, ама и вие ли като мен сте член на ДСБ? Отвърнах му, че съм симпатизант, не член, но отдавна, още от учредяването на партията. Той сякаш малко се разочарова, но е факт, че се изненада, че имам точно такива убеждения. Което и показва, че като учител съм бил на ниво – щом не съм издал политическите си убеждения пред него по време на часовете (пък съм му преподавал и гражданско образование!). Та този е моят отчет за снощната среща. Радвам се, че отидох, аз рядко ходя на такива места. Но ето, човекът до мен, бизнесменът, който също като мен за първи път дошъл на събрание на ДСБ, призова за нещо много важно: ДСБ да се старае с показването на една твърда вярност към автентичната дясна политика да привлича около себе си не само дясно мислещите хора (на една част от които им се наложи, от немай-къде, да подкрепят ГЕРБ, но ще дойде момент да заложат на нещо поистинско), но също така и да привлича към себе си представители на дребния и среден бизнес, които страдат еднакво както от политиката на БСП, така и от политиката на ГЕРБ – щото и двете партии толерират монополистките хищници в икономиката ни. Или, другояче казано, служат на олигархията, имаща различни крила, „перца“, мафии и пр. И така на дело вредят на България, на гражданите. И това ще се осъзнава все повече и повече от редовия гласоподавател. Трябва в близко бъдеще да стане така, че като изход от сегашната политическа и икономическа безизходица все повече и повече хора да осъзнаят, че истинската алтернатива на статуквото е да се доверят на автентичната десница, която днес е в Реформаторския блок. Аз съм убеден, че това може и трябва да стане. За него обаче трябва да се работи много. Честно и настойчиво. Реформаторите трябва да убедят нацията, че са различни от останалата политическо-олигархична гмеж, работеща главно за своя користен интерес. Трябва да убедят нацията, че политиката, която е вярна на понятието си, може да бъде и почтено занимание, вдъхновявано от възвишени човешки цели. Повратът към добро в българската политика иде. Той ще стане скоро. Но… само ако го осъществим ние, гражданите, дето сме загрижени и готови да работим за доброто на България. Аз така разбирам нещата. В това вярвам и за това работя. Според силите си. И на своето си
място. Като ангажиран гражданин и философ. ПСИХОЛОГИЧЕСКИ И НРАВСТВЕН ЕТЮД ПО ДЖОУЗЕФ ХЕЛЪР – ИЛИ ЗА ИЗВОДИТЕ ОТ ЕДИН ЧУДОВИЩЕН АДМИНИСТРАТИВЕН ГАФ четвъртък, 19 юни 2014 г.
Днес се навършва кръгло един месец от уволнението ми от ПГЕЕ-Пловдив. Понеже съм човек, който не е свикнал да оставя... каруцата в рова, ми се ще тази сутрин да напиша нещичко, с което да доведа работите до логичния им край; половинчатостите не са ми по вкуса. Тия дни си долавям, че си мисля за нещо важно, нещо повече, по моя преценка изключително важно, което не бива да бъде замазвано или претупвано. Когато някой прави нещо, каквото и да било, трябва да опитва да осмисля и последиците, в включително и по-далечните, от своите действия; това важи особено много за хора, на които е дадена някаква власт. Та в тази връзка ми се ще да помогна на директорката на ПГЕЕПловдив да осъзнае в по-пълна степен какво всъщност успя да стори с моето уволнение от работа, аз работих в това училище близо 14 години, преподавах философия и гражданско образование, ала ето, на нея й хрумна да ме махне, е, изпълни каприза си, сега обаче трябва да има добрината да поеме пълната отговорност за последиците; в живота така става, не може иначе, особено когато вземаш решения, касаещи немалко други хора. Ето, тя дръзна да отстрани преподавателя по философия на учениците от цели 14 класа – и то месец преди края на учебната година (!!!); ако си беше дала труда да осъзнае и да осмисли какво поточно е дръзнала да замисли и да направи, може би щеше да се възпре, е, не го стори, сега вече обаче трябва да поеме пълната отговорност за вече сторения гаф. И аз ще й помогна да осъзнае гафа си. В тази връзка сядам да пиша следното Открито писмо до висшестоящите отговорни институции, а именно: До г-жа ВАНЯ ЧАВДАРОВА ДОБРЕВА, Председател на Комисията по образованието и науката в Народното събрание на Република България
13 КОПИЕ: До проф. А.Клисарова, Министър на образованието и науката КОПИЕ: До г-н К.Пенчев, Омбудсман на Република България ЖАЛБА С РАЗУМНО И НЕОБХОДИМО ПРЕДЛОЖЕНИЕ – ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование Уважаема госпожо Добрева, Сега действащият Закон за народната просвета съдържа куп дефекти, главният му недъг обаче е, че крепи една порочна, в корена си сгрешена, ретроградна, изцяло несъвременна, командно-директивна, авторитарна и дори тоталитарна система на пълния държавен монопол в образованието, според която реалните участници в самия познавателен, образователен и възпитателен, а по същество духовен процес, именно учениците и учителите, са лишени от каквато и да било реална свобода - и са превърнати в прости изпълнители на задавани отвън и отгоре абстрактни, нямащи отношение към същината на цялата работа цели, програми, инструкции, директиви и пр. В резултат се е стигнало дотам да се изгуби самия смисъл на образованието, неговото същинско естество - като фин духовен процес на формиране на самостоятелно мислещи и търсещи истината личности, изцяло отговорни за своя живот, за своето бъдеще. Образователната система у нас се намира в перманентна и все по-задълбочаваща се криза от десетилетия насам, а в наше време агонията й вече е нетърпима. От години се говори за "реформа", писаха се проекти за нов закон, ала реално нищо съществено не направено, не беше променено, освен само някаква козметика; "помадите" обаче тук не помагат, иска се може би хирургическо сечиво. Всевластието на образователната бюрокрация пък доведе до все по-уродливи, направо немислими в абсурдността си явления на неудържим произвол и безогледен волунтаризъм; за едно от тях предстои да Ви запозная по-долу. Вече повече от 30 години работя в т.н. система на образованието, на различни нива, бил съм и университетски преподавател по философия, а когато философията беше изгонена от университетите ми се наложи да тръгна подир нея, оттогава години наред вече преподавам в гимназии. Търсейки все по-ефективни и съвременни форми, подходи и начини за качественото образование, за личностно, ценностно, идейно, духовно формиране и израстване на младите хора, на моите ученици през всичките тия години работих активно в найразлични посоки, например, наложи ми се да разработя, да напиша и да издам цяла една поредица от учебни помагала по всички изучавани в училище философски пред-
мети, написах цяла поредица от помагала, разработени на основата на един изцяло плуралистичен и диалогичен принцип, съдържащи едновременно и оригиналност, новаторство в сравнение с разпространените днес представи за философско образование, но също така и за връщане към едни жизнени традиции на философската култура, позабравени в десетилетния период на господството на така жестокия комунистически волунтаризъм. Разбира се, тези учебни помагала са просто необходимо звено от една цялостно премислена концепция за смислено, пълноценно и жизнеутвърждаващо образование, която провеждах години наред и в своята конкретна практическа дейност като преподавател по философия и гражданско образование. От много години преподавам философия и гражданско образование в ПГЕЕПловдив, притежавам най-висшата учителска квалификация, т.н нар. „I-ви клас” по философия. Също така съм един от найактивните блогъри в България, поддържам образователни блогове, също блогове за дискусии, всекидневно следя и коментирам политическата ситуация, изразявам своята гражданска позиция по най-актуалните проблеми на обществото. От 6 години заедно с група философи издаваме философското списание ИДЕИ, на което съм главен редактор, то излиза три пъти в годината, неговата цел е да подпомага духовното, ценностното, идейното и личностното укрепване най-вече на младите хора. От две години списанието поддържа и международно многоезично научно-теоретично издание (приложение), което издаваме в сътрудничество с философи от Украйна и други страни. Автор съм (освен на много учебници и учебни помагала по философия) също така и на много философски и психологически книги, издадени от най-авторитетни издателства. В своята преподавателска работа се стремя да изпълнявам задълженията си на най-съвременно теоретично, ценностно, методологическо ниво, да използвам авангардни, нестандартни подходи - с цел да направя философията близка на младите хора, с цел да им помогна да развият у себе си така ценните качества, свързани със способността за самостоятелно и критично осмисляне на проблемите. В последните няколко години, работейки по осмислянето на тежките проблеми в образователната ни система, обобщих изводите си в няколко книги, примерно в книгата ми със заглавие Идеи за една нова философия и стратегия на образованието в България, също книгата ми Ние не сме тухли в стената! (с подзаглавие Есета за освобождаващото образование), в книгата ми ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ, имаща за предмет ситуацията в университетското образование, накрая последната ми книга под заглавие Изследвания върху състоянието на нравите в едно училище
(с пояснителна добавка в заглавието В контекста на общата ситуация на българския живот), в която съм описал случващото се именно в моето училище, в училището, в което работих, именно ПГЕЕПловдив.
Защо се изразявам в минало време ли? Ето защо: на 19 май тази година, малко преди празника 24 май, бях... уволнен от директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова и то с тъй екстравагантния мотив "пълна неспособност да бъде учител", "тотална и абсолютна некадърност", "цялостна непригодност за системата" и пр. Разбира се, ние с въпросната администраторка ще си изясняваме по-нататък отношенията в съда, където ще й дам възможност да защити голословните си клевети по мой адрес, по адрес на моето личностна и професионална състоятелност, но тук искам да Ви съобщя нещо безкрайно любопитно, което би следвало да заинтересува ръководената от Вас парламентарна комисия. В последните 2-3 години въпросната администраторка с неотслабваща страст водеше една безогледна кампания по моето дискредитиране като личност и преподавател, която биде увенчана именно с подписването на заповедта за уволнението ми, подобно на един абсурден апотеоз. За всичко случило се в този период на такива епични в немислимостта си административни явления на произвол, терор и тормоз аз най-пунктуално уведомявах (чрез поредица от жалби, открити писма, доклади и пр.) ръководството на Министерството на образованието и науката в лицето най-вече на проф. А.Клисарова, но също така и на найнейните предходници на този пост, като се почне от С.Игнатов, който именно назначи въпросната особа (Стоянка Анастасова) на директорския пост, и се мине през всички ония, които пък наследиха него на поста, та се стигне именно до проф. Клисарова. Разбира се, безогледният натиск върху мен беше през последната година и съвпада с министерстването на проф. Клисарова. Интересното е, че висшестоящите административни органи или изобщо не реагираха на моите изложения и жалби, или ако пък са реагирали, аз пък не бях изобщо уведомяван по надлежния ред за техните реакции, предписания и пр., или пък, ако да бях все пак в някои редки случаи уведомяван, то тогава техните реакции бяха изцяло незадоволителни, бяха пределно формалистич-
14 ни - и то с онази лоша административна формалистичност и схоластичност, която просто означава безкрайно въртене на жертвата в някакви неразбиваеми омагьосани кръгове на бюрократичната казуистика. Другояче казано, като жертва на този произвол и като гражданин изобщо не съм доволен от реакциите на висшестоящите административни органи, които като не реагираха според предписанията на закона с оглед да спрат безобразията и ексцесиите, с това фактически поеха и отговорността за своеволията на самозабравилата се администраторка от най-нисшето управленско ниво. Тук искам обаче да благодаря на Омбудсмана г-н Пенчев, който по времето на цялата история в най-решаващи моменти се намесваше, също така ме уведомяваше за своето тълкуване на случващото се и по този начин ми показваше, че у нас има поне една институция, която не се примирява с такива рецидиви на неподобаващо бездушно и безчовечно административно отношение към една суверенна личност със съответните права, към един преподавател, към един български гражданин като мен. Много ми е интересно как ще реагира сега ръководената от Вас парламентарна комисия, уважаема г-жо Добрева, ето, аз заедно с това писмо Ви изпращам цяла една поредица от любопитни документи - за да се убедите с очите си до какви абсурди в днешно време се стига в образователната ни система, която, както казах, наистина е построена все още, за жалост, върху изцяло сгрешени и порочни принципи. Надявам се да реагирате подобаващо и принципно, случаят е достатъчно фрапиращ, заслужава найдетайлно вникване - понеже е показателен, по дълбокото ми убеждение, за цялостната ситуация в българското образование, в българските училища. А проблемите именно идват от липсата на какъвто и да е демократизъм в абсурдната авторитарна образователна система, дължат се на липсата на демократичен дебат, на демократичен живот и отношения, на липсата на живот, поставен върху принципите на свободата - в едни образователни и училищни общности, които са организирани върху изцяло чужди на съвременния дух основания и порочни при това административни модели. Ако настоящият състав на Парламента бъде подменен при едни очертаващи се предсрочни парламентарни избори, то се надявам поне следващият състав на Комисията по образование и наука да обърне внимание на настоящата ми жалба, написана под формата на открито писмо. Тъй като проблемите си висят и чакат своето решение, а все някой трябва да ги помръдне от мъртвата точка, в която са се вкаменили - в неописуемата агония на банкрутиралата по всички линии система. Да, нещо трябва да се прави, така нещата не могат да продължават. Иначе ексцесиите ще продължават и ще приемат
все по-уродливи форми. В тази връзка ми се ще да Ви обърна вниманието на следните няколко момента, свързани вече не с принципния план на въпросите, а с представяния конкретен случай - в цялата му неизразима и непостижима абсурдност; моля внимателно да проследите хода на мисълта ми: 1.) Директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова, след като близо две години води яростна и безогледна кампания по моето дискредитиране като личност и преподавател с оглед да намери "основания" за постигане на крайната си цел, именно уволнението, напъждането ми от това училище (при това не зачитайки и правата ми на инвалидизиран, нуждаещ се от поспециално отношение човек), в крайна сметка дръзна да ме уволни и то един месец преди края на учебната година; и то с мотив "пълна негодност на преподавателя", "абсолютно несправяне с длъжността на учител" и пр.; да опитаме обаче заедно да осмислим какво означава всичко това и до какви необходими изводи и последици то води:
2.) Първо, щом като такъв "абсолютен некадърник" е водил учебния процес по философия в това училище и то цели близо 14 години (!!!), то как да си обясним защо администрацията през целия този период е нехаела и е допускала подобно безобразие, именно "абсолютно неспособен" човек и преподавател да води всичките тия часове, класове и пр.; кой ще понесе в такъв случай отговорността за такова едно недопустимо безхаберие, за една такава фрапантна безотговорност? Щото, предполага се, в резултат на това са нанесени неизчислими поражения върху качеството на образованието и на личността на всички ония ученици, на които е преподавал "некадърникът Грънчаров". 3.) Изведнъж проницателната и прозорлива администраторка Анастасова е осъзнала какво точно се случва, успяла е да разкодира предполагаемата моя "пълна некадърност" и "абсолютна неспособност" да бъда преподавател и учител и е имала добрината най-сетне да отстрани природната аномалия, именно, да ме уволни, и то само месец преди края на учебната година; да, обаче тук възниква още един крайно
неудобен въпрос: щом като този "некадърник" е все пак преподавал на учениците близо 6-7 месеца (аз през септември, октомври и част от ноември бях в отпуск по болест заради операция) и то, разбира се, през това време на нишичко не е научил учениците, то как в такъв случай тия всичките ученици от цели 14 класа, на който той е преподавал, за този един-единствен месец обучение ще могат да научат по философските предмети все пак нещичко, та да получат в крайна сметка своята заслужена и обективна, справедлива оценка, точно отговаряща на постиженията им в този единединствен месец, в който те ще бъдат обучавани, да предположим, от способен и кадърен (за разлика от предишния) преподавател? 4.) Схващате ли проблема къде е? Ще поясня: "пълният некадърник" Грънчаров, по преценката на директорката Анастасова, бидейки пълен некадърник, на нищичко не е научил учениците за тия 7 месеца и понеже е пълен некадърник, оценките, които той е писал, би следвало да са анулират до една; пък дори и на нещичко да ги е все пак научил, то това, на което ги е научил, понеже е "пълен некадърник", е "изцяло неправилно" и би следвало да бъде някак изтрито от съзнанията на учениците; новият преподавател за този един-единствен месец трябва да успее да запълни всички пропуски в обучението на тия ученици по изучаваните от тях философски предмети, сиреч, да проведе за този един-единствен месец някакъв магичен или чудотворен найинтензивен учебен процес според държавните образователни стандарти (!!!), да разгледа за този безумно кратък срок всичките до една теми (!!!), след това да успее за същото това абсурдно кратко време да провери знанията на всичките ученици, и то неведнъж или дваж, а поне... 4 пъти (!!!), както това е според предписанията на системата, и то при положение, че изобщо не се е занимавал с тия ученици, те съвсем не са привикнали към неговите изисквания и пр.; ако пък той признае оценките, писани на учениците от "некадърника Грънчаров", то това ще влезе в пълно противоречие с концепцията на директорката Анастасова, която сама, ако е последователна, би следвало да нареди неговите оценки изобщо да не се зачитат (как да се зачитат оценките, писани от един "пълен некадърник", та това е пълна лудост!?); сега, надявам се, се доближихте до схващането на контурите на онова непроходимо тресавище, в което директорката Анастасова успя да докара философското образование на учениците от ония класове, на които е преподавал "некадърникът" Грънчаров? 5.) Излиза, че както и да го разглеждаме, оценките на учениците по всичките тия предмети при всички случаи ще бъ-
15 дат същностно нелегитимни, нереалистични, фалшиви, изкуствени, формални, безоснователни, сиреч, зад тях няма да стоят съответните знания и пр., т.е. такива оценки не могат да бъдат допуснати да влязат в техните досиета, а един ден и в техните дипломи, щото иначе ще се постави под съмнение и законността на самите тези дипломи! При това положение нека да се опита да излезе от цялата тази абсурдистка каша онзи, който я е забъркал, а именно тъй мъдрата директорка Анастасова. Нека обаче всички висшестоящи административни ръководства в йерархията най-бдително да разглеждат основателността и законността, правомерността на нейните решения, защото, в противен случай, ще излезе, че ако не реагират изобщо и не спрат произвола, тъкмо те ще поемат пълната отговорност за немислимия и недопустим административен гаф, пред вида на който ще онемее не само Джоузеф Хелър, авторът на романа Параграф 22, но и много други майстори на абсурдизма в литературата, да не изброявам сега имената им. 6.) Как може да се разкъса този порочен или омагьосан административен кръг на абсурда, сътворен от директорката Анастасова ли? Ще Ви кажа, уважаема госпожо Добрева, Председател на парламентарната комисия по образование и наука - ще го кажа също и Вам, уважаема госпожо Министър - и професор също така, именно проф. А Клисарова. Просто е: правите нужното и уволнявате за миг, незабавно, тотчас директорката Анастасова за сътворения бюрократичен гаф, надминаващ по идиотизма си описаното даже в романа "Параграф 22"; въпросната директорка, понеже е по образование литераторка, се оттегля на заслужен отдих за да описва подвизите си в литературна художествена форма, назначавате нов човек, временно изпълняващ длъжността директор, а пък новият директор отменя заповедта за моето уволнение, връща ме на работа и понеже с тия ученици съм работил цели 7 месеца, за кратко време, в допълнително отпуснато (по време на поправителната сесия, именно за удължаване на срока предвид гафа), решаваме по разумния начин проблема с оценките; само така те могат да имат законни оценки, друг начин в така и така създалата се ситуация няма; ако измислите и предложите, ще Ви бъда безкрайно благодарен, аз лично за друг вариант за излизане от превъзходния административен лабиринт не виждам. Толкоз. Имам още да пиша и предлагам - виждате, мисленето ми все още не ми изневерява и ми помага да търся разумни решения на тежките ситуации, пред които разумът немее - но ще се въздържа. Аз в своите доклади до директорката, до министъра, до Инспектората и пр. съм предлагал какви ли не инициативи и то по най-важните,
най-горещите, по съдбовните проблеми за дисциплината, за осъвременяване на отношенията учител-ученик, учител-учител, учител-началство, за модерните начини на преподаване и пр., за тия неща освен в книгите си за образованието съм писал и в цяла една поредица от доклади, които всичките сега отлежават било в най-далечното чекмедже на иначе великолепното директорско бюро, било в чекмеджетата на разните началства от по-висшите нива, имащи не по-малко великолепни, предполагам, бюра, но ето, сега, когато съм вече уволнен, си позволявам също така да припомня на многоуважаемата госпожа директор на ПГЕЕ-Пловдив, че тя ми обеща дни преди да ме уволни, че ще ми даде думата да си разкажа и развия концепцията си по всичките тия горещи въпроси на училищния живот и пр. пред учителския съвет, обеща ми публично на заседание на Педагогическия съвет, а пък сред това побърза да ме уволни, та ето, сега ако иска, би могла все пак да ме покани и да ми даде възможност да кажа какво мисля, даже не ща за това нещо и хонорар, щото тия неща ме вълнуват, така да се каже, идеалистично, нека та хонорарите да ги дава на други хора, както и прави де. Но това вече са отделни въпроси, които пак възникват, ала могат да почакат. А найглавното, чини ми се, вече успях да кажа. Ще очаквам с интерес реакцията Ви, уважаема госпожо Добрева. И Вашата, уважаема госпожо Министър. Аз съм изследовател на съвременната психология и нрави и тия Ваши реакции ме интересуват най-вече в това мое качество, а не толкова като заинтересовано, като замесено в тия истории лице. Желая Ви успехи в осмислянето на превъзходната абсурдистка ситуация, която успяхте да създадете било с неверни действия, било с фрапантно, с нагло ориенталско-комуноидно нищонеправене! 19 юни 2014 г. Пловдив С УВАЖЕНИЕ: (подпис) САМО ЧРЕЗ УСТАНОВЯВАНЕ НА ПЛУРАЛИЗЪМ ЩЕ БЪДЕ ПОСТАВЕНО НАЧАЛОТО НА КРАЯ НА ТЕЖКАТА КРИЗА, В КОЯТО СЕ НАМИРА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ четвъртък, 19 юни 2014 г. Предложение към МОН Във връзка с обявения от МОН “Отворен форум за нов закон за училищното образование“, НМР (Национална мрежа на родителите) се отзовава на отправената покана. Призоваваме гражданите – учители и родители – да се включат, като изпратят това предложение от свое име на МОН, на
zakon@mon.bg или за улеснение – чрез натискане на този бутон.
Предложение: Относно “обществена дискусия по основни въпроси за нов закон за училищно образование” инициирана от МОН Уважаема г-жо Министър, Във връзка с инициираната от Вас анкета и заявеното желание да съберете и обобщите въпроси от обществена значимост относно образованието се обръщаме към Вас и обществеността със следното отворено писмо. Анкетата – чрез избора на въпросите и ограничението на възможните отговори – структурира образователната система изцяло в рамките на познатата досега парадигма. НМР смята, че има нужда от преформулиране на някои ключови аспекти на разбирането за образованието и неговото управление. Новата, реформирана образователна парадигма трябва не да затваря системата в поредния „идеален” вариант, даващ общ за всички отговор на проблемите, а, наред с оптимизирането ѐ, да отвори съществуващата в момента система за постоянно търсене и развитие – какъвто е дълбокият смисъл на ученето през целия живот, афиширано като една от целите на политиките на МОН. Възможностите за подобно развитие трябва да бъдат гарантирани извън рамките на базисната, утвърдена от МОН система, която да играе ролята на спасителна мрежа, на гарант за равен достъп, на един вид „стока от основна необходимост” в образователната сфера. Ето защо, като един от агентите на свободното гражданско общество, НМР предлага подолу своите допълнителни отговори, излизащи извън „позволените” в анкетата опции. (Прочети ДО КРАЯ >>>) ПО ПОВОД НА ОЩЕ ЕДНО СТРАШНО БЕЗОБРАЗИЕ НА СИНОДА И НА ПЛОВДИВСКИЯ МУТРОПОЛИТ НИКОЛАЙ петък, 20 юни 2014 г. ПРОКЛАМАЦИЯ за ДЕКАНОНИЗАЦИЯ на баташките светци-въстаници-съзаклятници на Левски и Волов български национални герои от Априлското въстание 1876 г.
16 I. Канонизацията на баташките светцивъстаници–съзаклятници на Левски и Волов е компрометиран и опорочен акт, защото:
„овце” и „агнета, отишли сами на заколение” – и е заличена с лъжи цялата история за Априлското въстание в Батак 1876 г.
Ако решите може да отразите на Вашия сайт това право на батачани! С поздрав: арх. Стефка К.-Василева
1. Лъжата, измамата и престъплението не са способни да припознават светостта и нямат право да се докосват до нея. Ината, лъжата, измамата, престъплението, кражбата, обидите и Богу не са угодни. Сам Бог е заповядал: ”Не лъжи! Не пожелавай нищо, което е на ближния!”
ВАЖНО ПИТАНЕ: КАКВО ЩЕ КАЖЕТЕ – ДАЛИ ДА НЕ ВЗЕМА ДА СЕ ПОЖЕРТВАМ ЗА КАУЗАТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И ДА СЕ ЯВЯ НА КОНКУРСА ЗА ДИРЕКТОР НА ЕГ-ПЛОВДИВ? петък, 20 юни 2014 г.
- Пожелаването и заграбването на народна собственост (собствеността на ближния) чрез незаконното приватизиране на историческата църква, извършено с лъжи, документни престъпления и измами; - попският инат, с който беше демонстрирано неподчинение на закона и потъпкване на моралните норми и волята на предците ни; - незаконната търговия с костите на дедите ни под форма на „свети мощи”; - мухлясването на техните кости (национална памет-археологически ценности-основен музеен фонд), предизвикано от микробиологични процеси вследствие незаконното миропомазване (с вода, вино и масла) в съмнителен червен пластмасов леген за пране на мръсно бельо, а не в специално осветена църковна утвар, като за помазването е ползвана съмнителна гъба за мръсни чинии; - поповете са лъгали музейните работници, че Министерство на Културата и НИНКН са дали съгласие за това „свято дело” и че комисия от техни представители пътува в този „свещен миг” към Батак (12.05.2011 г.); нечестното прикриване на този факт; - незаконната промяна на интериора и екстериора; - незаконното палене на свещи, което заличава следите от кръв по стените и унищожава веществените доказателства за кървавите събития от 1876 г. са част от поредица събития, доказващи нечистите намерения на акта на канонизация. В „Житието и молитвата на баташките мъченици” батачани-борци за национална свобода са обидени с подигравателни, непристойни думи –
Същата тази книжка „Житието и молитвата на баташките мъченици” завършва с гнусен призив със стихотворение, озаглавено „Клането продължава”. Какво безумие! Каква гавра! Незаконните и неморални действия, които съпроводиха бляскавата гръмка церемония на канонизацията доказват нечистите насилствени помисли на този акт, който цели реализация на „проекта Балева-Митът Батак” зад маската на Православието. Тези действия са гавра с паметта на дедите ни защото тяхната святост не може да бъде петнена с позорно беззаконие, арогантно незачитане на човешките норми и декалога, лъжи и попски инат. Тяхната героична святост не може да бъде обидена с нарицанията „овце” и „агнета”, недопустимо е костите им да се разпиляват по света като се търгуват под форма на „свети мощи” и под лукавия предлог, че са „миропомазани” да бъде предизвикано тяхното мухлясване и унищожение, всичко това с цел да бъде затрита историята за Априлското Въстание 1876 г. Авторитетът на нашите духовни водачи и архиереи зависи от тяхното минало, настояще, от техните християнски ценности и морал. По примера на Ватикана, БПЦ би могла да канонизира свои заслужили църковни дейци, а не да търси авторитета си в криптата на Историческата църква в Батак като посяга към исторически лица и герои, които нямат нищо общо с делата на църквата. (Прочети ДО КРАЯ >>>) ЗАБЕЛЕЖКА: Получих на имейла следното писъмце и в отговор на него направих горната публикация: Г-н Грънчаров, здравейте! След Декларацията на КИД "Будител"-Батак до Патриарха с искане за деканонизация на баташките светци-въстаници излезе и Прокламацията на внуците на въстаниците за Деканонизация на новоканонизираните. От началото на м.май т.г. Прокламацията вече два месеца се разпространява в Батак на хартиен носител. Събира се и подписка.
Днес денят ми тръгна по доста интересен, вълнуващ начин, достоен да се отбележи и в блога. Забелязах тази сутрин (по една чиста случайност), че имало обява за провеждане на конкурси за директори на училища в Пловдив. Зачетох се и откривам, че сред обявените училища има едно, което е от най-добрите училища в града, именно Езиковата гимназия. Изведнъж ми хрумва нещо, което искам да споделя веднага с верните читатели на моя блог, да, хрумва ми нещо екстравагантно: дали пък, бидейки вече, тъй да се рече, "безработен" (макар че се скъсвам от работа, но ето на, водя се "безработен" след уволнението ми от ПГЕЕ-Пловдив), та дали пък да не взема да се явя на този конкурс за директор на ЕГ-Пловдив? Да, добре знам, че тия конкурси, дето се казва, са "умряла работа", че вече отдавна, предполагам, се знае оня, за когото конкурсът е обявен, който непременно ще го спечели, че нещата са нагласени, политизирани (че трябва да си приближен до управляващите), че трябва да имаш връзки, "вуйчото ти да е владика" и пр., но пък какво ми пречи да се явя, за да видя всичко с очите си как е - а, какво ще кажете, заслужава ли си да направя такъв един заинтригувал ме още в ранната утрин експеримент? Ей-така, дето се казва, "за шоуто" да се явя, защо пък да не се явя, освен това имам и нужния поглед върху ситуацията в образованието, в тази сфера съм вещ, имам виждания как да се решават проблемите, цяла една философия и стратегия за ново образование съм разработил – защо пък да не опитам да я приложа на практика? Знам добре, че българското образование има нужда от хора като мен, предполагам и ЕГПловдив има нужда от хора като мен, е, защо пък тогава да не се явя на конкурса за неин директор? Питам се и това: дали пък съдбата не ми е отредила накрая, 8-9 годи-
17 ни преди идването на края на професионалната ми кариера да бъда уволнен по толкава скандален начин, и то само и само за да ми хрумне, видите ли, екстравагантната мисъл да стана директор на ЕГПловдив?! Съдбата си знае работата, нали така - а вие какво ще кажете, да предприема ли едно такова нещо, да опитам да стана директор на туй знаменито и елитно училище, което, от друга страна погледнато, е напълно достойно за мен (това го казвам, за да ядосам завистниците, да вбеся "доброжелателите" си!)? Аз нямам ламтеж за изяви на администраторското поприще, нито пък ме съблазнява властта като такава, началстването и пр. глупости, не съм такъв човек, знайно е, науката това поне го е доказала, че към властта общо взето се стремят жизнено непълноценни хора, които чрез нея почват да преживяват илюзията за някаква ценност, за някакво личностно значение и пр. Но, от друга страна, в последните години с очите си видях на крещящ пример за това какъв директорът на едно училище не трябва да бъде, да, имах шанса да видя с очите си екстравагантен пример за несправяне с тъй деликатната и трудна длъжност на училищен мениджър, е, това също е безценен опит, още повече че водих една дълга борба с въпросния самозабравил се администратор, което пък по обратен път ми дава безценна информация за това как трябва да постъпва в най-сложни ситуации училищния мениджър, тъй че се чувствам подготвен за тази длъжност, и то на 100%. Какво ще кажете, дали да не се пожертвам още веднъж за каузата на българското образование и училище и да опитам да стана директор на ЕГ-Пловдив? Смятам, че вече, от височината на придобития опит, ще мога да бъда един добър и успешен директор, при това да бъда училищен мениджър, който има найсъвременни и дори авангардни виждания за смисъла на образованието, за дълбоката потребност от пълна промяна в българското образование, за премахване на провалилата се по всички линии анахронична, ретроградна, авторитарна и командно-директивна образователна система. Разбира се, пиша тия неща за да ядосам дадени хора, безрезервни адепти на системата, не съм толкова самонадеян, но пък имам и нужното самочувствие и самосъзнание, че наистина мога да бъда един много добър директор на училище. Вярно, това е проклета работа, аз имам по-свободолюбив дух, не обичам административните педантичности, но, казах, готов съм да се пожертвам, пък и знам, че при добра организация, при поставянето на нещата върху верни и здрави принципи работата ще потръгне, няма да е така мъчителна, както я правят администратори с ограничен душевен хоризонт, администратори, дето, подобно на коне с капаци, нищо друго не виждат, поради което тормо-
зят училищния народ, а аз, разбира се, не съм такъв човек. Тъй че, ето, за да вбеся "приятелите" и "доброжелателите" си, ще си позволя да отправя следния крещящо нагъл призив (да го наречем така): - Ученици, учители, колеги от Езикова гимназия в Пловдив, радвайте се, ето, моя милост, философа Ангел Грънчаров решавам от този момент да кандидатствам в конкурса за директор на вашето знаменито училище! Приветствайте този голям шанс, започвайте да се радвате - ако стана ваш директор, ще видите, че училището за кратко време ще заеме заслуженото си найвисоко място! Ще видите, че ако имате късмета да бъда ваш директор, ще постигнем с вас много неща, училището ще стане още по-бляскаво, а пък ученето в него ще стане същински безкраен празник! Може да се случи такова чудо, от нас зависи всичко ще го постигнем непременно! Но само дето трябва да принудим началството в образованието, Министерството де, да проведе един обективен конкурс, та да мога заслужено да го спечеля и да стана ваш директор. Ще се видим скоро! Живот и здраве да е само! С Божията помощ ще успеем непременно! Важното е да го поискаме! Но ще говорим повече като се видим. А засега: чао! Приятна ваканция ви желая! Тъй, написах това, разбира се, най-вече за да ядосам завистниците. Нека да плачат щом им се плаче, изборът си е техен. А аз май решавам да кандидатствам за участие в директорския конкурс, а, вие как възприемате тази моя екстравагантна идея? До понеделник ще трябва да мисля и да решавам. Още много се колебая, но пък, знаете, понеже съм изследовател, ми се ще да видя всичко с очите си, имам предвид как в наше време се правят директорските конкурси, това е интересна тема. При това, понеже, така да се рече, съм "медийно лице" или "медиен фактор", аз самият съм си медия, чрез блога си (пак пиша това за да ядосам моите "приятели"!), моето участие в директорския конкурс ще допринесе за неговото най-обективно провеждане, щото всекидневното медийно освещаване на всичко случващо се около и по време на конкурса в блога ми, няма как, ще принуди властта да проведе един наистина обективен конкурс, което само по себе си не е малко. И дори да не стана аз директор на ЕГ-Пловдив, дори и случайно да се намери някой по-достоен от мен (което е съмнително че е възможно де, аз все пак съм... найдобрият, това пак е порция гняв за "приятелите" ми!), пак ще има полза от моето участие в конкурса за директор, ето, това може би ще наклони везната и ще се реша да участвам. Но пак ви питам вие какво ще ме посъветвате, едно допитване ми е нужно, щото добре познавам себе си, ще се колебая до последния момент, аз много трудно вземам такива решения. Трудно ще се реша
да се пожертвам, ала за доброто на българското образование, за което съм работил цял живот, нищо чудно и да се реша, ще видим, има време до понеделник. Хайде сега хубав ден на всички, бъдете здрави и усмихнати! Да се надяваме, че и тази публикация допринесе за ведрото ви настроение през целия ден! Запазете го през целия ден! Не се ядосвайте на нищо, животът е прекрасен, стига... да си го направим такъв! А живота ни ще е прекрасен само ако ние сме добри хора с ведър, свободолюбив дух, ако сме хора и личности, гледащи с философско настроение спрямо живота си, иначе, ако сме коне с капаци, не става, няма как да стане това... ЗАБЕЛЕЖКА: Таман написах горния текст и се сетих, че явяването на този директорски конкурс може да осуети осъществяването на една друга, още по-важна цел: да стана... министър на образованието (аз писах преди време в шеговит план и за една такава още по-екстравагантна идея). Не е зле човек да се шегува, но за министерстването ми нещата са по-сериозни: ето, иде правителствената оставка, задават се предсрочни избори, а кандидати за свестни министри на образованието няма, погледнете какви хора ни бяха последните министри, факт, но свестни кандидати за министри у нас няма! Та имам даже две възможности в най-скоро време да стана министър на образованието и на науката: първо г-н Президентът да ме назначи за такъв в служебното правителство, ний с г-н Президента се знаем, писахме си писма по време на кампанията му, не ме е забравил, предполагам, мен сума ти народ ме знае покрай този блог, та надявам се здравият разум да надделе и този път служебен министър на образованието да стана тъкмо аз. Пък после, като спечелят изборите моите приятели от ГЕРБ и от РБ тогава работата ми е съвсем опечена да стана и министър на образованието в новия кабинет след изборите. С Бойко Борисов сме фейсбук-приятели и се уважаваме, вярно, той замълча относно моето открито писмо, но туй негово мълчание аз го тълкувам само защото е съгласен със справедливата критика, която му ударих – и от респект към мен мълчи, не ще да каже нещо, та да не се изложи; пък и той е умен човек и знае, че тия, дето те хвалят, са твои врагове, а тия, дето те критикуват, ти мислят доброто, го правят за твое добро. Радан Кънев от РБ е мой отдавнашен познайник по линия на блогърстването, много пъти съм се чепкал с него, но той няма да откаже едно рамо за да стана най-сетне министър на просветата та да се почне най-сетне дългочаканата революция в българското образование! Спирам дотук, за да не звънне някой на психиатрията, знаете, у нас завистници бол, а аз иначе съм съвсем сериозен, не се шегувам, а ако се шегувам, то е съвсем малко. Както и да е. Стига. Май прекалих.
18 Джумбуш да става, ний сме весела държава, ама като гледам какви хора бяха министри, човек като мен, и то толкова свестен и работлив, как да не набере кураж да поиска да стане министър на многострадалното българско образование?! Чао! Спирам! Хубав ден! СТРОИТЕЛИТЕ НА СЪВРЕМЕННА ГЕРМАНИЯ
ваше ожесточена, съсипваща битка, в която единият, Конрад Аденауер, преди всичко кореше и спореше, а другият, Лудвиг Ерхард, търпеше и страдаше. (Прочети ДО КРАЯ >>>) ИСТИНСКИ ОБРАЗОВАНИТЕ ХОРА СЕ РАЗПОЗНАВАТ ПО ТОВА, ЧЕ МНОГО СА ЧЕЛИ И ПРОДЪЛЖАВАТ ДА ЧЕТАТ...
юни 20, 2014
Лудвиг Ерхард и Конрад Аденауер – политически партньори и съперници Размисли за личната и политическа съдба на Лудвиг Ерхард На 4 февруари 1897 г. е роден Лудвиг Ерхард, един от създателите на Социалното пазарно стопанство и на условията за осъществяване на немското икономическо чудо. Лудвиг Ерхард е учен и политик, изключително скромен човек, идеалист, вярващ в доброто, както и в силата на разума. Непреклонен политически мъж, осъзнал, че монополите ограбват свободата на отделната личност и ограничил безкомпромисно тяхното влияние. Публикуваме откъс от размислите на историка Даниел Кьорфер за съвместния политически път на Лудвиг Ерхард и Конрад Аденауер. Професор Даниел Кьорфер, роден през 1955 година, е историк и публицист, преподавател по съвременна история в института „Фридрих Майнеке”: „Личната и политическа съдба на Лудвиг Ерхард е така тясно свързана с живота и дейността на Конрад Аденауер, както с нито една друга съвременна личност. Рано се кръстосват пътищата им след края на Втората световна война. Започват кариерите на двама мъже в старческа възраст, Аденауер е на 72 години, Ерхард все още само на 51, тогава, през пролетта на 1948 година, когато лично се срещат за първи път в Бон. За широката публика двамата бащи-основатели на Федералната република образуваха дълго време успешен алианс, печелеха избори и мнозинства за Християндемократическия съюз (ХДС). Но зад завесата от публична демонстрация на хармония, в продължение на дълги години, бушу-
НЕУМОРНАТА ДИРЕКТОРКА НА ПГЕЕПЛОВДИВ ИЗГУБИ НОВО СЪДЕБНО ДЕЛО: СЪДЪТ ВЪЗСТАНОВЯВА НА РАБОТА УВОЛНЕНИЯ УЧИТЕЛ ИНЖ. КАЛИН ХРИСТОВ! неделя, 22 юни 2014 г.
На снимката: вдясно – уволненият през юли 2013 г. инж. Калин Христов, а вляво е въпросната директорка Стоянка Анастасова, която е тъй привързана към процедурата, доказваща нейното пълно всевластие, именно процедурата уволнение; ала, за жалост, в тази страна все още има съдилища, ох, какъв кошмар – ами какво ще правим сега?! Едно птиченце днес ми съобщи, че инж. Калин Христов, учител, уволнен през лятото на миналата година от ПГЕЕПловдив, е спечелил съдебното дело и на втората инстанция – където директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова обжалва отмяната от Районен съд на нейната заповед за уволнение. Другояче и попросто казано, съдът възстановява на работа този учител, уволнен от същата директорка, която сега пък уволни мен от същото това училище. Аз също тия дни завеждам съдебно дяло за отмяна на нейната заповед за уволнение. Тъй че, дето се казва, хаирлия да е, същото, разбира се, ще се получи и с
тази заповед за уволнение, която е по съвсем смехотворна причина: "пълна непригодност", това успя да измисли тъй проницателната директорка като "мотив" за уволнението ми. Явно не можа да измисли и да организира нещо по-състоятелно, но както е да е, важното е, че се създаде великолепна традиция: заведено от мен дяло срещу една друга нейна заповед, за дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение" беше спечелено от мен и на трите съдебни инстанции (!!!), даже Върховният касационен съд беше занимаван с туй дяло, неуморната директорка обжалва до дупка, но ето, и във Върховния съд изгуби делото, заповедта й беше отменена от съда – окончателно и безвъзвратно! Хаирлия да е дето се казва! Повлече ли крак, нека да й върви все така! Сега е вече много интересен казус дали въпросната директорка, поучена от опита, ще обжалва във Върховния касационен съд и присъдата на Окръжен съд по делото на инж. Христов, но защо да не обжалва, тя плаща тия обжалвания със служебни, с държавни пари, с пари на училището, ще си обжалва колкото иска, ще си плаща скъпо и прескъпо на адвокатите с държавни пари, това да не са пари от нейния джоб, та да ги икономисва?! Ще видим дали ще обжалва, това нещо ще се разбере скоро. Но наистина много се радвам, че съдът за пореден път застава на страната на истината, на правото, на справедливостта - срещу произвола на една самозабравила се, упоена от наркозата на властта администраторка! Браво на съда - българският съд, опора на всички жертви на административния произвол! – какво ни пречи да издигнем този лозунг, след като е самата истина, че тия същите жертви нямат друг изход да се противопоставят на произвола, на беззаконието?! Много интересно е обаче защо висшестоящите органи в образователната институция не са си направили вече необходимия организационен извод от тия всичките истории: заслужава ли да продължава да стои на поста си и да върши предимно какви ли не зулуми една директорка, чиито заповеди една след друга падат при обжалване пред съда?! И докога именно за водене на продължителни съдебни дела директорката ще пръска пари от бюджета на училището, след като губи всяко едно дело, няма ли синдикатите да й поискат отчет за това непрекъснато трошене на народна пара, тоест на нашите пари, парите на българския данъкоплатец?! Тия въпроси все някой някога ще следва да ги зададе, ето, задавам ги аз, колкото по-рано бъдат зададени, толкова по-добре. И така, да честитим на инж. Христов заслужената победа! Да честитим на тъй любезната директорка Анастасова поредната също така заслужена загуба на едно немаловажно съдебно дело! Да й
19 пожелаем да продължава все така ефективно и устойчиво да губи всяко едно следващо дело, което ще заведе всяка поредна нейна жертва! Хаирлия да е! И наздраве! И още едно нещо ми се иска да кажа накрая, щото съм... "мерзавец", щото съм "много подъл", щото съм "мръсник": Ами ти, драги ми училищни народе, докога, ако смея да питам, все тъй малодушно ще мълчиш?! И ще понасяш гаврите, покривайки се неизмиваем позор?! Докога всички вие, учители и ученици в това училище, ще бъдете привърженици на така унизителната и недостойна поговорка "Преклонена главица сабя не я сече!"?! Не ви ли е поне малко срам – заради малодушието, което проявявате след като една властваща особа всекидневно се гаври с вас?! Сега ми е много интересно коя ли жертва тя ще се избере – след като се "справи", тъй да се рече, с "народния враг" Ангел Грънчаров. Треперите ли със свито сърце да разберете коя ще й е поредната жертва? Ами треперете си – щом друга работа нямате, щом не умеете да се държите по-достойно! Левски някога неслучайно е написал ето тази дума и то точно така в тефтерчето си: Народе????? КОИ МОГАТ ДА БЪДАТ АВТЕНТИЧНИ ЛИДЕРИ В РЕФОРМАТОРСКИЯ БЛОК юни 22, 2014
По повод на обезпокоителна дописка със заглавие Акция “всички срещу ДСБ” в ход при Реформаторите, на която попадам тази сутрин, прочетох под нея коментар, който оценявам за добър, разумен, смислен; затова и го публикувам отделно, с оглед да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ: Надявам си всички осъзнават, че факторът „преференция“ – сам по себе си като възможност за гласоподавателя – е в основата на получения изборен резултат. Изборният резултат не е следствие от надмощието на едни твърди партийна ядра над други, защото самата теза за съществуването на такива ядра е повече от оспорима. Единственото твърдо ядро, което е потенциален електорат на РБ са хората, които споделят условно така наречената „синя идея“. Тези хора са дистанцирани от партийността (която почти тотално се компрометира в годините след 1992-1993 гг.) и не гласуват за партии, а за идеи. В конкретния
случай те гласуваха за най-разпознаваемото „синьо“ лице в листата на РБ. М. Кунева получи по-малко гласове от Св. Малинов просто защото тя и ДБГ отскоро са в лагера на „сините“ (от година самопровъзгласили се като „реформатори“) и все още в недостатъчна степен се припознават като изконно „сини“. Тезата за твърдите електорални ядра ще изиграе много лоша шега на РБ на следващите избори, ако продължава да се използва като инструмент за вътререформаторско надмощие. По една проста причина: сами по себе си тези ядра, доколкото ги има, не могат да вкарат в парламента нито една от петте партии в РБ и в този смисъл те въобще не могат да бъдат аргумент кой ще е кормчията в РБ. Но преди всичко РБ е политическа формация от нов тип, в която водещо е производството на политики (управленски и законодателни) и на ясен алгоритъм за тяхното практическо осъществяване, когато РБ влезе в законодателната и изпълнителната власт. Такива са очакванията хората и точно това водещо начало трябва да е основният критерий, по който ще се рекрутират управленските кадри и управителните органи на РБ. Определянето на базата на някакви химерични твърди ядра кой в РБ е ВИП-персона е политическо самоубийство. Лидери в РБ може и трябва да бъдат само тези, които имат силни и завладяващи идеи, предлагат смислени и работещи политики и имат личното качество така да ги представят на широката аудитория, че те да се превърнат във верую на всеки един гражданин. Всичко друго са автодеструктивни игрички без никакво бъдеще. Написа: Vladimir Stoychev
чувство към този арогантен тип, който е същинско бедствие за страната си. Ето какво пише един украинец с родствени на моите емоции спрямо "император Путин": Хочется ответить тем, кто называет противников Путина русофобами, фашистами и предателями, а так же тем, кто искренне недоумевает, почему можно не любить Путина. В августе 2000 года, когда произошла трагедия "Курска", мне было 16 лет. Мы с родителями были в Крыму в Форосе, куда мы с некоторых пор ездили каждое лето. (Не знаю, когда кому-то из нас придется там побывать снова, после того как Крым "освободили" от подобных нам "бендеровцев"...).
ЧАСТ И ОТ МОЯ ОТГОВОР НА ВЪПРОСА ЗАЩО МРАЗЯ ПУТИН
На снимката: авторът на този текст Pavel Gintov
неделя, 22 юни 2014 г.
Помествам пълния текст на есето на Pavel Gintov със заглавие Вас, любящих Путина, никак нельзя назвать патриотами России. Вы – беда России – тъй като отчасти показва извора и на моята ненавист към Путин, нямаща нищо общо с отношението ми към Русия или към руснаците. Да, този текст отчасти загатва отговора на въпроса защо мразя Путин. Оказва се, не само аз тя такова
В то время не было интернета, и мы все узнавали из редких выпусков новостей и из газет, в которых информация появлялась с опозданием на три дня. Я тогда о Путине ничего не знал, не интересовался им и относился к нему совершенно нейтрально. Все ждали, что президент России сейчас поставит всех на уши, использует все средства и возможности, чтоб спасти моряков, оказавшихся в плену затонувшей подлодки. В новостях передавали, что локаторы улавливают стук, и что по крайней мере часть моряков жива. Но Путин отдыхал в Сочи и не собирался прерывать свой отпуск. Думалось: наверное, это значит, что все не так страшно, и даже без него справятся. Потом появились норвежцы или шведы, которые предложили помощь. По сообщениям из новостей у них было какое-то сверхсовременное оборудование, которого нет у России. Но от их помощи отказались, мол, у нас и так все под контролем.
20 Казалось все будет хорошо! Раз все под контролем, помощь не нужна, а президент загорает на пляже и не беспокоится. Каждый день мы все просыпались и бежали к телевизору – подняли? спасли? Но ничего не происходило, и через несколько дней всем стало ясно, что надеяться уже не на что. Впервые в жизни я столкнулся с ощущением такой беспомощности, безнадежности, невероятного страха. Каково это – быть похороненным заживо на дне моря, умирать, задыхаясь в темноте?... А потом приехал из Сочи Путин и сказал, что было сделано все возможное, но никого спасти не удалось. По телевизору поставили песню Высоцкого "Спасите наши души". Вся наша семья плакала от ужасного горя. Мы – "русофобы" и "фашисты" – плакали, а теперешние "патриоты России", похоже, совершенно забыли об этой трагедии. А еще тогда я впервые столкнулся с таким удивительным враньем и лицемерием: "все под контролем", "помощь не нужна", "президент решил не прерывать отпуск"... А потом было интервью Путина, когда на вопрос Ларри Кинга "Что случилось с Вашей подлодкой?" он с ухмылочкой ответил: "Она утонула." А потом были убитые горем вдовы и матери моряков, приехавшие в Видяево посмотреть Путину в глаза, и его знаменитое: "Набрали шлюх за 10 долларов!". Моя ненависть к Путину первоначально никак не была связана ни с Украиной, ни с политикой в целом. После одного только "Курска" для этого человека слово "х*йло" звучит слишком мягко, слишком подоброму. А это было только начало его правления. За "Курском" последовали отравленные газом заложники в театре на Дубровке, застреленные дети в Беслане, сожженный Грозный, аресты и убийства оппонентов, уничтожение всех свободных телеканалов, запреты политических партий, отвратительная комедия с "преемником" и "выборами" и бесконечное вранье, вранье, вранье.... Очень часто мне приходится слышать страшную глупость: "Если ты против Путина, то ты против России." А что тогда означает быть "за Россию"? Называть убитых горем людей "шлюхами"? Превозносить подонка и убийцу? Гордиться ничтожеством? Приветствовать насилие и репрессии? Нет уж, вас, любящих Путина, никак нельзя назвать патриотами России. Вы это беда России. И войну Украина ведет не с Россией, а с бессовестным холуйством, бездушием и идиотизмом. ДАЛИ НЕ Е ВЪЗМОЖНО ДА ОРГАНИЗИРАМЕ ПЪЛЕН БОЙКОТ НА ОНИЯ ТЕЛЕ-
ВИЗИИ, КОИТО НЕ УВАЖАВАТ ЗРИТЕЛИТЕ СИ? неделя, 22 юни 2014 г.
Абе докога разните телевизии ще си позволяват да се гаврят със зрителите си като постоянно канят за интервюта или за събеседници "звезди" като Мишо Шамара, проф. Вучков, Дилов-син, Пищова-Питона и пр. - за малко да забравя Петю Блъсков, той вече май почна да спи в някои телевизии, от участия и интервюта няма време, горкият, да иде да се обръсне! – и цялата останала "звездна" гмеж и напаст?! Тия нахалници са нагли дотам, че ний двамата с жена ми, въпреки че не гледаме кой знае колко много телевизия, но въпреки това започнахме да се обзалагаме като местим с дистанционното каналите: Вучков, Петю Пу-то – Петю Блъсков – Дилов-син или Мишо Шамара ще се появи, приятно ухилен, на следващия канал? И знаете ли, постоянно се оказва, че няма начин човек да не познае ако се обзаложи за някой от всичките тия хубавци!
Та позволявам си да запитам обаче водещите: те нас, зрителите, за малоумни ли ни смятат, те нима искат да проверят границите на нашето търпение? Да, волско ни е търпението, успокоихте ли се вече – и престанете да ни тормозите повече с компанията на тия същите нахалници! Та в тази връзка се питам: дали не е възможно чрез интернет да се организира пълен бойкот на ония телевизии, които не уважават зрителите си, канейки редовно тия въпросните
нагли "звезди"?! Нима поне с нещичко няма да им покажем, че ни се повръща вече от тия издевателства, на които сме подложени?! Аз смятам, че си заслужава да се помисли и да обсъдим този въпрос, как именно да отмъстим на телевизиите за гаврите, на които тъй системно ни подлагат.
Много се извинявам, но забравих някои други медийни любимци, които неуморно, като "рицари на правдата и доброто" дефилират из екраните на наште телевизии: одиозното лице Ал.Симов, Патрашкова, забравих на таз тъй активна дама първото име, да ме прощава – кой, кой друг? – абе вие вече се сещате за кой тип телевизионен натрапник говоря, това са именно тия, дето са специалисти по абсолютно всички теми, от всичко, тъй да се рече, разбират, и, предполагам, нямат мярка, не отказват участие, чувстват се тъй важни и незаменими, че не допускат да лишат многостралния ни народец от възможността по пет-шест пъти всеки ден, от ранна утрин до късна нощ, да се радва на физиономиите им, а също така и на тъй мъдрите им думи! Тия всичките "звездни лица" са тъй нахални, че имам чувството, че не е зле да бъдат определени ако не като телевизионни терористи, то поне като медийни мъчители или като екранни инквизитори на тъй търпеливата и издръжлива на тормоз от всякакво естество българска народна природна популация, която явно се е отчаяла и претръпнала, щото е осъзнала, че няма как да се избави от натрапничеството на цялата тази арогантна пасмина – тъкмо защото сме търпеливи като волове, тъкмо защото, изглежда, имаме дебела кожа като африкански хипопотами... ПОСЛЕСЛОВ: Леле, забравих Андрей Райчев и Кънчо Стойчев!!! Точно тях пък да забравя, какъв грамаден пропуск! Срам ме е че ги подцених така несправедливо! :-)
РЕШЕНИЕТО НА ОКРЪЖНИЯ СЪД, ПОТВЪРДАВАЩО ПРОТИВОЗАКОННОТО УВОЛНЕНИЕ НА ИНЖ.
21 К.ХРИСТОВ ОТ ДИРЕКТОРКАТА НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ СТ. АНАСТАСОВА събота, 21 юни 2014 г.
битка за оцеляването си, вкопчила се във все по-изчезващ и изтъняващ обществен и корупционен финансов ресурс. Най-лошото е, че площадите и улиците са пусти. Само тяхната пречистваща енергия и сила може да ни спаси от посредствеността и безумията на родното ни задкулисие. ЗАБЕЛЕЖКА: Това тук е просто поставяне на проблема, отразен в заглавието на този постинг, което е снабдено и с една подходяща за случая знакова песен от ерата на най-бляскавия и романтичен разцвет на родната ни мафия...
РЕШЕНИЕ № 1174 19.06.2014 г., гр. Пловдив В ИМЕТО НА НАРОДА
А НАЗДРАВЕ – И ДО ДНА: МЫ ПОБЕДИМ! неделя, 22 юни 2014 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VIII състав, в открито съдебно заседание на девети юни две хиляди и четиринадесета година в състав: … Така мотивиран, съдът Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 1230 от 24.03.2014г., постановено по гр.д. № 13800/2013 г., по описа на Пловдивски районен съд, І гр. състав., в частта, с което К.А.Х., ЕГН **********,***, е възстановен на заемана преди уволнението длъжност – “***”, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ДАЛИ НЕ Е ВРЕМЕ ДА СЕ ПОЗДРАВИМ С ВНЕЗАПНАТА КОНЧИНА НА БЪЛГАРСКАТА МАФИЯ?! ДА-ДА, АМА НЕ: НАШТА МАФИЯ Е БЕЗСМЪРТНА!
Да здравствует славная нерушимая дружба и братство между любителями водочки и ракийчицей-шльоковницей, между русско-болгарскими патриотами и почитателями таварищей Путина и Сидеровича, между всех вечных обитателей русских и болгарских кабаков, трактиров и кръчмами! Наздраве – и до дна! Урррраааааа! Мы победим!!!
последните изследвания на руски и западни специалисти. Това е истината, различна от комунистическата пропаганда: На 22.06.1941 г. в 2 часа по средноевропейско време Германия напада СССР. Започва жестока война между големите приятели, потъпкали принципите на човещината – и изменили историята на Европа и на света. Тази война е найизвестната и най-непознатата в новата история. Защото е покрита с мрака на тайните и необяснените факти и събития. В последните години се отвориха много тайни руски архиви и първо руските специалисти започнаха да разкриват истината за събитията от лятото на 1941 г. Германия е струпала на границата със СССР 181 дивизии, в които 19 танкови, 14 механизирани и 18 бригади. В армията са включени 3 712 танка, 47 260 оръдия и минохвъргачки, 4 950 бойни самолета. Численият състав на армията е 5,5 млн души. Червената армия е подготвена за настъпление в Европа (план „Буря”) и има 303 дивизии. Те включват 59 787 оръдия и минохвъргачки, 12 782 танка (от тях 1 600 КВ и Т-34) 10 743 бойни самолета. В съветската групировка влизат и 57 укрепени района. Укрепеният район се командва от генерал-майор и има числен състав на пехотна дивизия. Общият състав на войските на западните граници на СССР на 22.06. е 6,5 млн. души. В следващите две седмици са включени още 2,4 млн. души. По мнението на руски специалисти началото на плана „Буря” е предвидено за 23.06. (Марк Солонин) или 6.07. (В. Суворов, И. Бунич, М. Мелтюхов).
НА ТОЗИ ДЕН ЗАПОЧВА КРЪВОПРОЛИТНИЯ ВОЕНЕН СБЛЪСЪК НА КОМУНИЗМА И НАЦИОНАЛ-СОЦИАЛИЗМА неделя, 22 юни 2014 г.
По този повод можете да прочетете и ето това, заслужава си: Още един светец – Цветан Василев и още нещо, написано от бившия български посланик в Русия Илиян Василев: Трусовете около КТБ и скрития дневен ред на кукловодите, от което искам да Ви преведа поне ето това, вижда ми се особено важно: ... Наблюдавайте – ще бъде интересно, но със силно негативни последствия за страната. Както предричах земестръсите тепърва предстоят – цялата олигархична класа на прехода води
На днешния ден в далечната 1941 година Германия напада СССР. Историята трябва да се знае и помни! Георги Кокеров във Фейсбук тази сутрин пише следното: Приятели представям ви накратко събитията на 22 юни 1941 г. на Източния фронт на Втората световна война съгласно
Настъплението на Вермахта е стремително и разгромяващо, унищожаващо. Причината за това не е внезапността. За нападението се е знаело отдавна. Съветският Генерален щаб и правителството разполагат с подробна информация. Сталин забранява всякакви действия, които биха разкрили намеренията на СССР. Причината за поражението на Червената армия през лятото на 1941 г. е ясна – ЧЕРВЕНАТА АРМИЯ не воюва. Това го показват и доказват руски автори. Срещат се две армии организираният и високо подготвен Вермахт и почти неуправлявана въоръжена тълпа, наречена Червена армия. На 28.06. е превзет Минск, разположен на 350 км от грани-
22 цата; на 16.07. е превзет Смоленск – на 700 км. от границата. Към 6.07. завършва Крайграничното сражение, в което Червената армия губи 11 200 танка, 19 000 оръдия и минохвъргачки. Загубите са 1:12 в полза на Вермахта. Започва Смоленското сражение. Около 25 – 27 юни сътрудникът на НКВД Павел Судоплатов се среща с българския пълномощен министър в Москва Иван Стаменов и разговаря с него да направи сондажи за сключването на мир с Германия. Сталин е смятал, че това ще е като Брест-Литовския мир с Германия от 1918 г. След 26 юни Сталин се затваря във вилата си и до 3 юли остава там. Не позволява никой да го търси. Лятното настъпление на Вермахта през 1941 г. се изучава във военните академии като пример на светкавична война. Това не е типичен пример на светкавична война, защото Червената армия не иска да воюва и не оказва никаква съпротива въпреки огромното си превъзходство в жива сила, танкове, артилерия, автомобили. (Прочети ДО КРАЯ >>>) МАКАР ДЕМОКРАЦИЯТА ДА ИМА МНОГО НЕДОСТАТЪЦИ, ПО-ДОБРО ОТ НЕЯ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ИЗОБРЕТЕНО юни 22, 2014
Демокрацията е притисната до стената. Какво да правим? Демокрацията понася удари. На почти всички континенти опитите да бъде разширено правото на хората да избират своето правителство се натъква на големи трудности. В Ирак, Египет, Украйна, Русия, Афганистан, Пакистан и много други страни демокрацията е победена от деспотизъм и отчаяние. Най-често се чува обяснението, че западната демокрация не е за всички, че това, което работи в нашето общество, не работи автоматично другаде. Друго обяснение гласи, че ние не трябва да се опитваме да разпространяваме демокрацията в останалия свят, защото това изобщо не е е наша работа. И двата възгледа са тесногръди и недалновидни. Ако САЩ изоставят демок-
рацията в останалия свят, тогава ще западне не само останалият свят, но тиранията скоро ще започне да предопределя и нашия път, а избирателното право ще стане порестриктивно. Преди 25 години, подтикнат от рухването на съветския комунизъм, Франсис Фукуяма, сега професор в Станфорд, доказваше, че светът е стигнал “края на историята” и че либералната демокрация и капитализмът на свободния пазар са в заключителната си фаза. Сега е само въпрос на време, твърдеше той, останалият свят да последва САЩ и Западна Европа и да започне да ръководи работите си по демократични правила. Първоначално изглеждаше, че той е прав. По времето на последния комунистически лидер, Михаил Горбачов, Русия изостави марксизъм-ленинизма, а васалните му страни в Източна Европа, които тя потискаше след Втората световна война, се освободиха сами. За пръв път държави като Полша и Украйна гласуваха свободно. Стремглавият ход към демокрация скоро се разпространи с кулминация голямата вълна на демократизация сред арабските народи в Северна Африка и Близкия изток. (Прочети ДО КРАЯ >>>)
мерна съпричастност по повод на човешката трагедия...
А пък някои журналисти приеха природното бедствие като "манна небесна" в тази страшна информационна суша, в която бяха омръзнали на народа с предъвкването на случките от баналния политически театър, който калпави актьори тъй нескопосано играят. Изглежда някои хора нямат усет за мяра или пък чувствителността им е така обръгнала, че изобщо не знаят що е това срам... ЗА НЕИЗЧИСЛИМИТЕ ВРЕДИ ОТ ВОЛУНТАРИСТИЧНИТЕ РЕШЕНИЯ НА САМОЗАБРАВИЛИ СЕ АДМИНИСТРАТОРИ неделя, 22 юни 2014 г.
НЕОСТАРЯВАЩИТЕ И ТАКА МЪДРИ ДУМИ НА ЧЪРЧИЛ ЗА ДЕМОКРАЦИЯТА
“Никой не претендира, че демокрацията е съвършена и всеобхватна... Всъщност се твърди, че демокрацията е найлошата форма на управление – като се изключат всички други форми, които биват опитвани от време на време.” Сър Уинстън Ленърд Спенсър-Чърчил (Sir Winston Leonard Spencer-Churchill), 30 ноември 1874 г. – 24 януари 1965 г. ЕДНА ГОРЧИВА, АЛА НЕОБХОДИМА КОНСТАТАЦИЯ Гледам, че доста хора се постараха да поумият и да поусвежат поувяхналия си имидж в... калните води на наводнението във Варна и в Добрич – демонстрирайки невероятно усърдие в показването на лице-
По публикацията Решението на Окръжния съд, потвърдаващо противозаконното уволнение на инж. К.Христов от директорката на ПГЕЕ-Пловдив Ст. Анастасова се получиха – в блога и във Фейсбук – най-разноречиви реакции, които са интересни и показателни не само за състоянието на нравите в ПГЕЕ-Пловдив, но и в образователната ни система като цяло: понеже първото е нещо като лакмус за второто. Ето един от коментарите, които впечатляват със сериозността на смисъла, съдържащ се в него - щото все пак не е безобидно когато един администратор дръзне да си играе така фриволно с човешки съдби, със съдбите на подчинения му персонал (и то в общество като нашето, което претендира да е и демократично, и съвременно, и човешко все пак в крайна сметка): Извадка от правилното, а следователно от необжалваемото решение на ПОС: "Вярно е, че принципно добросъвестността при изпълнение на трудовите права и задължения се презюмира, но в конкретния случай, с оглед анализа на представените по делото доказателства и
23 наведените възражения, съдът намира, че същата е оборена по несъмнен начин." А вредите от недобросъвестно изпълнение на служебно задължение са изискуеми не само от пряко увредения, в случая - от незаконно и недобросъвестно уволнения учител, те са изискуеми и от ПГЕЕПловдив, в лицето на следващия му директор. Защото увредено от същата недобросъвестност е и юридическото лице ПГЕЕПловдив. И то далеч не само с материалните разходи по това дело, които не са от джоба на недобросъвестната директорка Стоянка Анастасова, но и с нематериалните. Които се изразяват в мултиплицираните загуби на всеки ученик. Първо: от липсващото му кадърно преподаване на учителя му Калин Христов и второ: от моралните щети нанесени от директорката Стоянка Анастасова в съзнанието на възпитаниците, на ПГЕЕ-Пловдив, а и върху съзнанието на учителите и на родителите - с отрицателния възпитателен пример, който недопустимо вредоносно им е "преподала" като си е позволила нагло, отмъстително, безкрайно недостойно и непозволено да си разиграва ниските страсти в училището, вместо да бъде еталон за безпристрастност, честност, почтеност и справедливост. Написа: Владимир Петков-Трашов 2014.06.22г. СВРЪХЧОВЕШКО ПОСТИЖЕНИЕ неделя, 22 юни 2014 г.
Българин взриви публиката на "Америка търси талант" (видео) 22-годишният българин Кристиян Стойнев взриви публика и жури по време на неговия номер в предаването "Америка търси талант" Кристиян е пето поколение цирков артист, син на Иван Стойнев – акробат, напуснал България, когато е бил едва на 13 години, за да участва в представленията на различни циркови трупи. Майката на Кристиян, Марица Атейди, е изпълнителка на акробатични номера във въздуха и е от известната фамилия Атейди, която държи най-стария, най-големия и най-посещавания цирк в Мексико.
По време на своя номер в предаването Кристиян успя да балансира изправен на ръце върху бутилка. Не само, че използва само едната си ръка, ами дори успя да запази равновесие с един пръст върху тази бутилка. Кристиян успя да впечатли дори радио водещия Хауърд Стърн, който е известен в предаването като човекът в журито, който трудно може да даде положителна оценка. РУСИЯ ЗАПОЧНА ВОЙНА СРЕЩУ ЦЕЛИЯ ОСТАНАЛ СВЯТ понеделник, 23 юни 2014 г.
Из: Четвъртата световна война, автор: Андрей Иларионов (Това е негова реч, произнесена на заседание на Комитета по икономика и сигурност на Парламентарната асамблея на НАТО. Вилнюс, 31 май 2014 г.) ... В течение на последните месеци хората по целия свят си задават въпроса какво се случва. Какво означава всичко това: нападението на Путин над Украйна, окупацията и анексията на Крим, намесата на руския режим в Източна Украйна. Какви са краткосрочните и дългосрочни цели на Путин? Къде и кога смята той да спре (ако, разбира се, изобщо смята да спре)? Бих желал да предложа на вашето внимание моите съображения, групирани в десет точки. Ще се постарая да бъда кратък и ще се радвам да отговоря на вашите въпроси... ... През следващите пет години беше разработвана концепцията за т.нар. "Руски свят". Съгласно тази концепция няма националности като украинци и беларуси. Украинците, беларусите и руснаците са подетноси на единния руски народ, следователно те трябва да бъдат обединени под покрива на една държава. Тази концепция бе публично провъзгласена на 27 юли 2013 г. в Киев, по време на официалната церемония по празнуването на 1025-тата годишнина от покръстването на Русия. Цитирам г-н Путин: "на днепровското покръстване, на киевското покръстване е направен избор за цялата Света Рус. Тук е бил направен избор за всеки от нас. Нашите общи предци, които са живели на тези територии, са направили този избор за целия наш
народ. "За целия наш народ" – казвам това, имайки предвид, че безусловно ние разбираме днешните реалности, има и украински народ, и белоруски, и други етноси и ние се отнасяме към всички тях с уважение, но в основата стоят, безусловно, нашите общи духовни ценности, които ни правят един народ… мисълта за единството на запада и изтока на Русия, която е започнала тук, отново повтарям, на киевското и днепърското покръстване, винаги е присъствала както на изток, така и на запад, където е живял нашият народ"... ... Военните действия, както вече отбелязах, започнаха на 20 февруари. Тази дата е отбелязана на медалите, отсечени по поръчка на Министерството на отбраната на Русия. На тези медали е гравиран надписът "За възвръщането на Крим. 20 февруари – 18 март 2014 г., както лесно може да се види. След пресконференцията на 17 април 2014 г. машината на руската пропаганда премина на принципно ново равнище, а ударните й пропагандисти пристъпиха към разясняване на публиката на значението на това, което беше казано от ръководството. Един от тези пропагандисти, г-н Мамонтов, на 29 април заяви, че разгръщащата се война ще бъде "война на Русия срещу останалия свят". Сергей Кургинян (още един ветеран на пропагандните войни от времената, когато е работил в КГБ и е бил пряко подчинен на шефа на тази организация генерал Крючков, оглавил опита за държавен преврат през август 1991 г.) поясни, че "днешната война ще бъде не Трета, а Четвърта световна, тъй като Третата световна е била Студената война" , завършила в началото на 90-те години. Още един пропагандист, Сергей Марков, в статия в вестник "Moscow Times" от 14 май 2014 г., разясни ,че целите на войната, започната от Путин, е разбиването на Запада: враждебният на Русия Англосаксонски свят трябва да бъде разгромен, а обединената континентална Европа трябва да стане съюзник на Русия... ... Седма точка. Днешната кампания, разгърната от Путин, протича на три нива и има три цели. Първата цел е Украйна. Украйна трябва да бъде или путинска или не трябва да съществува като независима страна. Второто ниво е създаването на така наречения "Руски свят". Под покрива на руската държава трябва да бъде създаден Руски свят, трябва да бъде обединен най-големият разделен народ в света – руснаците. Този лозунг е най-точното възпроизвеждане на лозунгите на нацистката пропаганда от 1930-те години, по време на подготовката на Германия за Втората световна война...
24 ... Концепцията за "Руския свят" не е фантазия, измислена от странни хора. Държавната Дума на Русия преди известно време прие закон за съотечествениците, създаващ юридическо основание за тяхната военна защита в чужбина. Освен това беше приет още един закон, даващ право на руските войски да действат вън границите на Русия. Третото ниво на тази война има за своя цел Запада. Западният съюз трябва да бъде разделен на два лагера. Съгласно тази концепция Англосаксонският свят включва САЩ, Великобритания, както и така наречените държави на "първа линия". Съдейки по всичко, този термин е бил заимстван от времената на борба срещу апартейда в Южна Африка. Към "държавите на първа линия" спадат Полша и трите балтийски републики. Тази част от западния съюз трябва да бъде разбита. Оставащата "Континентална Европа" или трябва да бъде неутрална към Русия на Путин или дори е възможна да й стане съюзник.
Осма точка. Тази война има неконвенционален характер. В много отношения днешната война представлява война от нов тип, особено защото става въпрос за нови способи за водене на война или доколкото става дума за издигане на старите начини за водене на война на ново, по-високо ниво. Сега за определянето на това явление се използват различни термини, като например хибридна война, нестандартна война, неконвенционална война. Една от особеностите на този вид война представлява едновременно използване на всички методи и технологии, съчетаване на използването на технологиите на меката и твърдата сила. Сред тези методи и технологии следва да бъдат отбелязани някои, сред които агресорът, както може да се види, е достигнал определено ниво на умение: - разузнаване и контраразузнаване; - информационна, дезинформационна и пропагандна война, в момента ставаща мощен инструмент за въздействие; - кибер война; - широко използване на специални части;
- широко използване на неправителствени актьори (бизнес, НПО, религиозни организации, криминално проявени хора, частни лица), действащи сравнително независимо, но под общо ръководство и централизирано управление; - широко използване на подривни действия; - широко използване на терористични тактики (включително използването на жени и деца като живи щитове при нападение над военни и граждански обекти); - енергийна война; - икономическа война, включваща търговски, санитарни, финансови и други инструменти; - корупция, изведена на принципно ново ниво, практически превърнала се в покупка на "едро" на политическото и военното ръководство в страни, които са цели на агресивно въздействие. В частност, пример за такава страна се оказва Украйна; - "пета колона" в Украйна, други постсъветски държави, на Запад, включително в европейските страни; - така наречения Путинтерн, путинския Интернационал, хлабавото обединение на различни политически партии и политически дейци, поддържани от Путин и поддържащи Путин. Едно от най-важните наблюдения, които може да бъдат направени в тази връзка, е за смекчаването и пълното изчезване на фронтовата линия, т.е. на ясните и видими политически или военни граници. Линиите на фронта могат да преминават навсякъде, във вътрешността на всяка страна. Може би това е главната особеност на новата, неконвенционална, Четвърта световна война. Девета точка – необходимостта от стратегия за противодействие. Как следва да се отговори на неконвенционалната война? Идва време за разработване на стратегия за противодействие. Без наличие на такава стратегия е трудно да се постигне резултат. Преди всичко, необходимо е да се разбере, че това е война. Това не е шега, не е случайност, не е грешка, не е лош сън. Оставено само на себе си, то няма да изчезне и да се разсее. Това е война. И както всяка война, може да бъде спечелена или загубена. Какво ще предпочетете, зависи от вас. Второ, необходимо е да бъде разбрана природата на проблема, който представлява агресивният путински режим. Този режим е агресивен и вътре в страната – към собственият народ, към националното движение на чеченския народ, към демократичната опозиция, към бизнеса. Той е агресивен и навън – към Грузия, към Украйна, към балтийските страни, към други страни. За съжаление в последно време този режим забележимо укрепна благодарение на победите си в Украйна, даващи му сериозна
поддръжка сред значителни части от руското население. По този начин, сега имаме работа не само с управляващия режим, но и със значителна част от руското общество, склонна към реваншизъм и ревизия на световния ред. Това трябва да бъде разбрано...
... Второ, едно от най-мощните оръжия на днешната агресия е информационната, дезинформационната, пропагандната война. Може да се види, че гражданите на нови и нови страни стават жертви на тази пропагандна война. Първата жертва е значителна част от жителите на Русия, след това част от населението на Украйна, след това жителите на някои други страни, включително на страни от Западна Европа. Противодействието в тази сфера е изключително деликатна тема, защото в момента е трудно да бъдат назовани инструменти, които могат да бъдат използвани, като същевременно се съхрани неприкосновеността на най-ценната свобода – свободата на словото и на информацията. Необходимо е да се разработят технологии, които от една страна да позволят да бъдат запазени тези свободи, а от друга да са способни да ни предпазят от неограничената пропагандна война, превърнала се в извънредно опасно оръжие. В сферата на международното право трябва да бъде разработено ново определение за агресия. В момента съществува определение за агресия, прието от Общото събрание на ООН през 1974 г. В новите условия то явно се нуждае от изменения и допълнения. В 1939 г., когато СССР напада Финландия, ОН (Общество на народите, предшественик на ООН, бел. ред.) обсъжда въпроса и само за две седмици приема решение за изключване на агресора от ОН. Днес, 75 дни след факта на агресията, агресорът е извършил вече две явни нападения над независими държави, окупирал е техни територии, анексирал е Крим, но няма нищо подобно на отговора даден преди 75 години. ... В политическата сфера. Теорията на демократичния свят твърди, че демократичните режими не воюват помежду си. Международната практика като цяло потвърждава това. Именно затова стратегическото решение на днешния проблем е възможно единствено чрез превръщане-
25 то на Русия в демократична държава, колкото и време да отнеме този процес. Това е единственото стратегическо решение на днешната криза и единственият начин да бъдат завършени всички тези войни – от руско-украинската до Четвъртата световна. В известна степен подобен проблем е съществувал с Германия по време на Втората световна война. По определение това е напълно самостоятелен раздел на стратегията. При това следва да се помни, че никой не може да бъде сигурен, че няма да започне нова война, още по-внимателно подготвена, с по-голям брой жертви и поголеми кръвопролития, ако Русия рано или късно не стане демократична страна. Само тогава ще успеем да достигнем повече или по-малко стабилно състояние, повече или по-малко надежден свят с една цялостна, свободна, демократична Европа, в мир с всички свои страни членки и с всички свои съседи. ПРИМЕР ЗА ДИВАТА, ВАРВАРСКА, БЯСНА ПРОПАГАНДНА ВОЙНА, КОЯТО РУСИЯ ВОДИ СРЕЩУ УКРАЙНА – И СРЕЩУ ЦЕЛИЯ СВЯТ понеделник, 23 юни 2014 г. ВИДЕО С ЯСНОТО СЪЗНАНИЕ, ЧЕ СЪМ НЕОБХОДИМ НА ЗАПОЧВАЩАТА РЕВОЛЮЦИЯ В БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ, РЕШАВАМ ДА УЧАСТВАМ В КОНКУРСА ЗА ДИРЕКТОР НА ЕГ-ПЛОВДИВ понеделник, 23 юни 2014 г.
Преди няколко дни, почти изцяло на шега, подхвърлих екстравагантната идея да се явя на конкурс за... директор: виж Важно питане: какво ще кажете – дали да не взема да се пожертвам за каузата на образованието и да се явя на конкурса за директор на ЕГ-Пловдив?. Както се вижда от коментарите под публикацията – те са 62 на брой! – ме подкрепиха и насърчиха десетки хора, повечето от които ме познават само виртуално, но онова, което особено много ме впечатли, е че хора, които ме познават истински, близки на мен хора, приятели и пр., твърдо ми заявиха, че съм бил длъжен да се явя на този конкурс, за-
щото, видите ли, от мен щяло било да излезе... един много добър директор; ето какво в този смисъл ми пише една много близка моя приятелка, с която се познаваме от детските години, тя живее от пет години в САЩ; позволявам си да публикувам само част от отзива й, съдържащ се в получен снощи имейл: ... Ти си длъжен да се явиш на този конкурс. От теб ще стане чудесен директор на училище. Понеже имаш едно безценно качество: умееш и обичаш да изслушваш другите хора, а също така показваш, че цениш другата личност. Сам знаеш, че това е най-важното за един човек, посветил се на образованието, обучението и възпитанието. Това е така рядко качество у нас, че повече не може да бъде. Помисли за хората, които работят в едно училище: те имат нужда от това да бъдат зачитани за личности, имат нужда да бъдат вдъхновявани за творчески изяви. Ти точно това го умееш наймного. Познавам те от дете, не говоря празни приказки. Ти и на мен много си повлиял, изпитала съм го, затова знам какво говоря... Просто завиждам на учителите, на които ти ще бъдеш директор, те ще имат най-добрия директор: знам добре, че ти като техен директор ще ги правиш щастливи! ... Ако не се явиш на този конкурс ще осуетиш техния шанс да бъдат щастливи в училището си – имайки един толкова човечен и приятелски настроен към всички директор. Да не говорим пък за учениците колко ще си безценен като "началство": благодарение и на общуването им с теб те ще станат свободни и достойни личности – нещото, за което си работил цял живот... Аз не вярвам, че ти ще проявиш малодушие в този момент, ще се уплашиш от отговорността и няма да се явиш... Желая ти успех! Ако комисията, която ще проведе конкурса, не се състои от изцяло безотговорни хора, ще определят точно теб за директор. Ти някаква особена конкуренция за този пост е малко вероятно да имаш... С неудобство публикувам откъси от това тъй "апологетично" звучащо писмо (при това ония моменти, които ми е съвсем неудобно да публикувам, ги "цензурирах" – щото все пак не съм някакъв идиотграндоман!), но си признавам, че тия думи много ме трогнаха. И се почувствах задължен да изпълня хрумването си, да опитам, да подам документите за конкурса, пък каквото сабя покаже. Да, днес ще ида да внеса документите за участие в конкурса за директор на ЕГ-Пловдив. Нямам друг избор. Другото ми се вижда крайно малодушно и недостойно. Та искам да благодаря на всички ония хора, които ми вдъхнаха кураж, които показаха, че ме ценят и вярват в мен – благодаря ви, добри хора! Щото на фона на идиотщините, на които имах злата участ да се "насладя" в последните няколко годи-
ни, аз на моменти усещах, че сякаш започвам да губя вярата си в човека; е, оказва се, че наоколо има и свестни, достойни хора, че не сме обкръжени само от треперковци, от малодушници, от мерзавци, от наглеци! Има и едно друго, съвсем принципно съображение, което вече окончателно ме принуждава да участвам в конкурса. И то е следното: българското образование, бидейки в състояние на тежка криза и катастрофа, няма да бъде променено в така желаната положителна посока от мениджъри, които треперят единствено за своя личен комфорт в рамките на унизителната административна система, а от хора като мен, от хора-борци, овладени от идеята за едно ново, модерно, човеколюбиво, личностно центрирано, свободолюбиво образование. Промяна към добро в българското образование няма как да се случи "отгоре", тъй като при липса на съответните "кадри" с ново съзнание и най-революционно настроеният министър да дойде, пак нищо няма да се постигне, нещо повече, незабавно ще почнат да му организират... "контрапротести", дори "контрареволюция"! А всичко може да се случи по един естествен начин тъкмо "отдолу", чрез промяна в начина на живот на самите училищни или образователни общности, в живота на общностите, занимаващи се с учене, познание, образование и възпитание. Този е начинът, а за да започнат движения в тази посока е много важна ролята на училищните мениджъри, на директорите, които по сегашния закон имат огромна, почти абсолютна власт, власт, с която мнозинството от сегашните директори общо взето употребяват в посока, обратна на потребната: употребяват я за да задържат, да пречат, да вредят на промените, да вредят на хората, които работят за промените. Ако обаче повече модерно мислещи хора, опитни в образователната област, се захванат да работят като училищни мениджъри, това ще отпуши движението към промени; а към промени трябва да се върви постепенно, стъпка по стъпка, не изведнъж, бавно, но уверено. С оглед на това разбиране аз вече се освободих от всички колебания и с ясното съзнание, че съм необходим на бъдещата, на започващата вече революция в българското образование, решавам да участвам в конкурса за директор на ЕГ-Пловдив. Е, знам, че с тия мои думи може би вече си подписах, тъй да се рече, "смъртната присъда", имам предвид в очите на тия, които ще организират и провеждат конкурса, но аз друго и не очаквам, битката продължава! Години наред водих всекидневна битка с ретроградните представи и с безчовечния подход на администратори, които са безкрайно вредни за българското образование, ала ето, те доминират в него и дори триумфират. Много сили и усилия изразход-
26 вах в тази обречена по начало битка. Загубих я (да видим де, щото често ние не знаем какво печелим когато губим – както и не знаем какво губим когато си въобразяваме, че печелим!), но животът, слава Богу, не е свършил; след една битка се налага да влизаме в нова, защото, както го е казал поетът:
"Г-жа Шипкалиева противопоставя колектива – избира си любимци, насъсква останалите един срещу друг. Непрестанно съобщава, че са й "донесли" за нещо, което си направил, и ни кара да пишем безумни обяснения", разказват подчинените й...
"Живот и свобода постига само този, който смело ги завоюва всеки ден в борба!" Хубав ден ви желая! Борете се и вие на своето място, нередности колкото щеш, животът у нас е неуреден, е объркан даже из основи, затова сме така бедни, унизени, нещастни. Нямаме в тия условия друг изход освен да се борим – и все нещичко, пък макар и малко, да променяме към по-добро. Ето, ако до вчера си мълчал позорно, презри се за своето малодушие, пък почни да роптаеш: така започват промените, така започва борбата! А без борба нищо ново и добро не идва на този свят. Ако не станем в най-кратко време народ, съставен от борци за достойно бъдеще и достоен живот, това бъдеще, този живот никога няма да дойдат, никога няма да ни осенят. Разбирате ли сега какво губите като си позволявате лукса да мълчите и да търпите, а, драги ми мълчаливци и търпеливци? Презрете себе си най-напред, оттук започва всичко – ето това и ви го желая найнапред! Чао и до скоро! КАРТИНИ ОТ БЪЛГАРСКИЯ ЖИВОТ, КОЙТО КОМУНИЗМЪТ БЕЗ ЖАЛОСТ ПОГУБИ
"Г-жа Шипкалиева използва целия си властови ресурс за всяване на раздори, интриги и неприязън. Колективът беше разделен на любимци на шефа и "врагове". Любимците бяха обявени за единствените качествени и работещи учители, на които се крепи училището, и съответно възнаграждавани подобаващо", разказват учители. КРАТЪК КОМЕНТАР: Защо ли са ми толкова познати всичките тия неща! :-) Защо, четейки горното, имам чувството, че преживявам някакво кошмарно déjà-vu?! НЯМА ЛЪЖА, НЯМА ИЗМАМА: ПОДАВАМ ДНЕС ДОКУМЕНТИТЕ ЗА ДИРЕКТОР НА ЕГ-ПЛОВДИВ
ДИРЕКТОРСКИТЕ СВОЕВОЛИЯ И ГАВРИ В ОБРАЗОВАНИЕТО СЪВСЕМ НЕ СА "ИЗОЛИРАНИ СЛУЧАИ" Учители и родители бягат от директорка Тя възстанови старата атмосфера на страх и интриги, разказват преподаватели
Прилагам изискващите се за участие в конкурс документи: 1.) Настоящото заявление; 2.) Документ за самоличност (копие); 3.) Професионална автобиография; 4.) Диплома за завършена образователноквалификационна степен на висше образование „магистър” по философия; 5.) Документи, удостоверяващи продължителността на професионалния опит – трудова книжка; 6.) Бележка, че не се водя на диспансерен учет за психично заболяване; 7.) Свидетелство за съдимост, издадено не по-късно от 6 месеца преди подаване на документите (копие); 8.) Документ за получена професионалноквалификационна степен Първи клас (копие); 9.) Документ за компютърна грамотност (копие) 23 юни 2014 г. Пловдив
С УВАЖЕНИЕ: (подпис)
ДИСКУСИЯ МЕЖДУ ПРОЗАПАДНО МИСЛЕЩИ ХОРА СЪС ЗОМБИРАНИ ОТ ПУТИНИСТКАТА ПРОПАГАНДА ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ПЕТАТА КОЛОНА НА РУСИЯ В БЪЛГАРИЯ понеделник, 23 юни 2014 г.
До г-жа А.Пакова, Началник на РИОПловдив "Жътва" – едно блестящо произведение на Димитър Гюдженов
възпитателния процес и в крайна сметка за повишаване на качеството на образованието на учениците, учещи в това забележително училище.
ЗАЯВЛЕНИЕ От Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия, адрес: гр. Пловдив – 4023, Ж.Т. Тракия, бл. ..., вх. ..., ап. ..., тел. 0878269488, имейл: ... Уважаема госпожо Началник, Заявявам желанието си да участвам в обявения конкурс за директор на Езикова гимназия „Пловдив”. Смятам, че на този отговорен пост мога да допринеса за подобряване на организацията на учебно-
Ето някои по-интересни коментари под публикацията на българския превод на текста под заглавие Четвъртата световна война с автор Андрей Иларионов, които открих на съответното място във в-к ДНЕВНИК: Анонимен каза: Страхотен и много актуален текст, който за пореден път доказва, че явно Пут*ин, тясното му и не толкова тясно обкръжение, обитават паралелна вселена. За съжаление хиляди (или, не дай Боже, десетки или стотици хиляди) ще платят за опасната психоза на малкия "вожд" с живота
27 си, а няколкостотин милиона с ненужна мизерия.... Анонимен каза: Подобни персони, пишещи анализи по поръчка (който плаща поръчва музиката), са на издръжка до живот! Много ми е интересен начинът, по които САЩ си измива ръцете за всички войни и бедствия, които нанесоха на света след 1991 година, като за всичко обвиняват Путин и Русия! Анонимен каза: А, не се учудвам, национални предатели има не само в България, има ги и в Русия, и къде ли не. И те пишат ли, пишат. Спомнете си само нашия Георги Марков. Обществото ни му гласува доверие, направи от него човек, а той ръгна да бълва огън и жупел срещу България. Да беше поне някъде на хубаво място, а то в Англия, в тая полуциганска държава. Анонимен каза: Tо се видя каква потресаваща мизерия и диващина е в Русия – и това е страна, която иска още територии? 3а какво са им? Tе тези необятни диви земи там не могат да управляват, пейзажа е като буквално от Марс, едни грозни съборетини като курници и бабушки във ватенки, и вълчи студ - а ламтят за още. Дива руска сволач! Анонимен каза: Иди да видиш как се обличат англичаните. Не се учудвай, ако видиш жени, облечени по-зле от нашите циганки. Не, не са циганки, не са пакистанки, не са и индийки. Най-чисти англичанки са, вери инглиш, така да се каже. И ако ти се заповръща, след като си бил на вечеря при английско семейство, не се свени да им обясниш защо си го направил. Преди да легнеш в постелята, провери за дървеници. Не гледай как англичаните мият домашната си посуда, защото пак ще трябва да повръщаш. И бъди горд, че си българин и Русия е все още с теб! Да, този, на когото си равностоен в Англия, е по-беден от теб и води понискокачествен живот. Анонимен каза: Вземайте пример от САЩ какво правят със съседите си. Просто заздравяват интеграцията. Интегрират икономиките, а не завземат територии. Подготвят почвата за пълно отваряне на границите един ден. А в Азия тепърва започват гранични спорове. Както виждаме, войни за територии в момента се водят и в Европа. Колко са далновидни американците! Северна Америка в близко и далечно бъдеще ще бъде единственият спокоен континент. Остров на мира и спокойствието. Русофилът веднага ще опонира, че Америка прави конфликти навън. Ами направете и вие конфликт в Северна Америка! Не може, защото там има разум. Анонимен каза: Путин е такъв тъпак, че не е разбрал един основен урок от историята –
руските колонии или общности са много пополезни когато са пръснати в различни държави. Чрез тях Русия може да държи голяма част от световната търговия и да изнася влияние. вижте какво са правили древните гърци – колонии навсякъде около Средиземно и Черно море и по този начин са контролирали търговията в Древния свят. Същото са правили и римляните. В наше време евреите. За какво му са да ги събере в една държава? Анонимен каза: Путин не е никакъв политик - той няма визия, няма дългосрочна стратегия, няма държавническо мислене. Той е просто едно обиден комплексиран кагебеистки кадър, страдащ от мегаломания,яки комплекси и мания за величие, типичен руски синдром между впрочем, на които са му взели близалката под носа (бившия СССР) и сега като кварталния бандит с бухалка в ръка на инат троши що де може около него – заради тази близалка. Найлошото е, че руснаците са толкова зомбирани от пропагандата му, че не знаят на кой свят се намират – а точно те ще носят последствията от простотиите на Путин – и ще ги платят в икономически план със задаващите се глад и мизерия. Анонимен каза: Русия е една (от многото) регионална сила, като Турция, Индия, Бразилия. В сравнение с Европа Русия е икономическо джудже. В сравнение с НАТО – е джудже във военно отношение. Демографски са едно нищо – 130 млн. Каква война ще водят? Най-вероятно ми се струва, че притиснати от безпътицата и липсата на перспективи се опитват да си вдигнат цената. Анонимен каза: НЕ СТЕ ПРАВИ! Нападате приятелите на Русия, наричате ги предатели петколонници, лъжци, дори! Не е вярно, вижте колко правилно пише тук един другар-писател, как във Великобритания живеят в смрад, нищета и отчаяние, колко са гадни и как се обличат като цигани. Вярно е, дори е по-лошо, например в Хамерика. Вижте за сравнение Русия: широки прави магистрали, учтиви и възпитани шофьори, процъфтяващи селца, навсякъде усмихнати хора, високотехнологична индустрия – 15-то поколение суперкомпютри, електроника от XXII век, безлюдни автоматизирани заводи, всичко си произвеждат сами... Да не говорим за военната техника: изтребители от 11-то поколение, невидими и безшумни подлодки и всякаква друга безаналогова техника. И навсякъде – весели, усмихнати лица, радостни лозунги: "Как свободно се диша в Русия", "Днес наша е Русия, а утре – целия свят"... Горди, свободни хора. И има защо – живеят във велика страна, тук се произвеждат най-бързите часовници, лекуват се най-здравите болни, отглеждат се най-големите джуджета...
И още – пишещите тук приятели на Русия, не са никакви национални предатели, те просто са добри руски патриоти, макар и българогласни, защото припознават за своя Радина матушката Русь. За какво предателство може да става въпрос тогава?! Анонимен каза: Четвъртта световна война русия ще води когато американския президент се качи на ЗАЗ и на самолет "Туполев" и когато американците масово хукнат да се изселват в новия СССР, тъй като това никой не го предполага в обозримо и необозримо бъдеще, не ми е ясно кой за какво и срещу кого ще води война – като всичките деца на комунистите, всичките пари, всичките им имоти са именно на Запад, срещу тях ли ще воюват – ами те там са си техни бе. Анонимен каза: "Стратегическото решение на днешния проблем е възможно единствено чрез превръщането на Русия в демократична държава" Това е невъзможно! Човекът прави грешка като казва, че подобно е било положението в Германия. Там преди нацисткия режим и след него са живеели свободни хора. Като казвам свободни имам предвид в контекста на времето, в което са живеели. В Русия никога не е имало свободни хора. В Русия са преминали от режима на царете и крепостните селяни към режима на Ленин и Сталин, и закритите градове. Народът им винаги е живял в землянки! Анонимен каза: Аз също не харесвам особено САЩ, но ако (хипотетично) в света има само две страни – САЩ и Русия, вие в коя бихте искали да живеете? Анонимен каза: Човека говори това, за което му се плаща. Първо не Русия предизвика случващото се в Украйна, а щатите организираха преврат. Нито пък Русия нападна Грузия, а точно безумеца Саакашвили реши, че може да води военни действия срещу Русия. Колкото до безпрецедентните неща, които се случват в Европа, не виждам да се споменава разкъсването на бивша Югославия и насилственото отделяне на Косово от Сърбия – там даже нямаше и референдум. Ако въобще може да се говори за война, войната е за смазването на Русия, войната е за руските ресурси. Анонимен каза: "Концепцията за "Руския свят" не е фантазия, измислена от странни хора. Държавната Дума на Русия преди известно време прие закон за съотечествениците, създаващ юридическо основание за тяхната военна защита в чужбина. Освен това беше приет още един закон, даващ право на руските войски да действат вън границите на Русия. Моля обърнете внимание на взривното нашествие на "инвеститори" от
28 Русия в последните две-три години. Купуват недвижимости, строят си селища. Какви ти селища, цели градчета! Напъват се пред местните власти да си строят училища. Имам ужасното предчувствие, че ако не се вземем скоро в ръце на доста места, предимно по българското Черноморие ще се лее руска реч, ще се вее руски флаг, контролно-пропускателните пунктове ще се охраняват от руски граничари, митничари и т.н. и там трябва да ходим с визи.... Анонимен каза: "Аз също не харесвам особено САЩ, но ако (хипотетично) в света има само две страни – САЩ и Русия, вие в коя бихте искали да живеете?" Познавам добре Англия. Ужасно е да се споделя бита и начина на живот на англичанина. Предполагам, че в САЩ е още по-трагично. Познавам добре и руския начин на живот. В Русия определено е поинтересно и по-човешко да се живее. Анонимен каза: Ти за коя Англия говориш? Защото аз живея на едно такова място повече от 10 години. А това, което ми описваш, прилича на едно друго място, намиращо се в Русия, където също съм живял продължително... Не е красиво така да се лъже! Това го правят само мургавите и комунистите... Анонимен каза: По-човешко казвате... Защо ли милиони руснаци не се възползват от златната възможност да живеят "по-човешко" в родината си, а вместо това с "мазохистична" радост отиват да "споделят ужасния бит и начин на живот на англичанина", като някои дори (явно найулавите) отиват там, където е още по трагично – в САЩ? Анонимен каза: Авторът е много точен. Остава да видим дали Путин ще победи в тази война. В нея Путин заложи бъдещето на Русия на една карта. Загуби ли войната, всеки народ в Русия ще придобие правото да се отдели и Русия повече никога не би могла да има имперски амбиции. Путин никога повече не би могъл да нормализира отношенията си със Западния свят. Пътят назад му е отрязан. Загубата ще означава задължително загуба на голяма част от националния суверенитет. Русия и Путин ги оправят само победа, нищо друго. Анонимен каза: От друга страна не се забелязва никакъв наплив на желаещи да живеят "по-човешко" от страна на другите народи по света (изключвам англичаните и американците, защото те, според вас, са необратимо увредени. Всъщност сам се издадохте: по-горе Иларионов казва точно това – "Англосаксонският свят трябва да бъде разбит". Сал един Депардийо...
Анонимен каза: Много обичам хора, които си живеят на Запад, разбирай Европа или САЩ, но от там ни убеждават колко е хубаво в България, а още повече в Русия. Та... въпросът ми е следният: Ако е толкова хубаво в България или РУсия, какво правиш в Англия и защо не отидеш да успяваш там? Много е просто. Ако вярва истински в нещо, то ги го следваш и се стремиш към него. Ако приемаш Русия за райско място или България, защо си в Англия? И тук няма оправдания от рода на "така се случи", "тук съм намерил работа, проф. реализация" или др. Щом не ти харесва, отиваш там, където искаш и харесваш. Анонимен каза: "Но пък за разлика от теб аз добре познавам социалния статус на българите в чужбина и не съм никак оптимист за тези хора." Нима? Развесели ме!... Трябва да ти кажа, че българите в чужбина добре следят статуса на България в Европа (найбедната държава в ЕС!) и процесите, които се развиват и никак не са оптимисти за своята страна. Поради тази причина почти никой не се завръща обратно... Анонимен каза: Броят на живеещите в Европа и САЩ българи (нямам предвид сезонно работещите там цигани) отдавна надмина 1 милион. И с всяка изминала година се увеличава. Имам предвид, че тенденцията е стабилна. Това са все млади, образовани и способни хора. По този начин те отговориха на пълзящата путинизация на България. Според вас това са безмозъчни същества, които живеят в каравани и ядат "химически пилета за 5 паунда бройката". И, противно на здравия разум, не само упорито не искат да се завърнат в родината, но и броят им расте. Вашата теза е още по-некадърна инсинуация от тези, сътворени от два руски тв-канала, които дойдоха в България, тенденциозно снимаха разни смачкани от живота хора (каквито има навсякъде по света) и занемарени, полусрутени къщи с бездомни кучета около тях с лайтмотив "Ето в какво се превърна България след седем години членство в ЕС!" Жалка работа! Анонимен каза: "Запомнете веднъж за винаги – крепостничество в Руската империя е отменено ДВЕ години преди да бъде отменено робството в Съединените американски щати." А ти запомни, че бели роби в Съединените щати никога не е имало. Никога, от първите заселници досега. И робство е имало само в ограничен брой щати. А в Русия крепостни са били самите руснаци. Робството оставя отпечатък много поколе-
ния напред. Руснаците затова в душите си са роби и днес, а белите американци носят свободата в сърцата си. haokarapora каза: Както учехме едно време всички: "Октомврийската Революция помага на Русия да прескочи цял един стройкапитализма, щото такъв по тези земи, нямало..." Затова "щастливият" народ на Русия от крепостни, без право да напускат земята ако господаря не разреши, станали работници и селяни, които пак не можели да мръднат ако нямат "путьовка" и апаратът не ги е избрал, одобрил и засилил нанякъде. То и затова в Украйна е "Гладомор"-ът щото украинците, таман се отскубнали от полската шляхта и се сдобили със земя, за чудо и приказ впрочем и, хайде – разкулачване и колхози... А руските селяци... те земя не са имали, на тях им дай самогон и да спят на печката... Горките хора – освен да се пънат че са "велики"... какво ли им остава?! Затова всеки път като ги подкарат като пушечно месо и попаднат дори на наша територия, са изпадали в потрес, че хората живеят в собствени домове, имат покъщина, имот... И това... затъпяващо оскотяване ни готвят и на нас... Петър Иванов каза: Всеки който пише срещу Путин е юдейски, американски, грузински или поне "европейски" (?) шпионин. Уточнител каза: УМОЛЯВАТ СЕ уважаемите хора да не спорят с Червени тролове (мурзилки*, лъжеисторичари, пирати, съветски прокурори и темподобни отпадъчни продукти на комунизЪма и всякаква друга паплач). А също и да не им обясняват защо водата е мокра или, че геврекът имал дупка. Това е не само загуба на време. Навлизайки в спорове с такова Човекоподобно същество има опасност да заприличате на него. С троловете от Червената сган не бива да се влиза в полемика - просто при удобен случай трябва да се гонят с камъни (не с тояги, защото хапят). А иначе не им обръщайте внимание – такова неглижиране ги убива, изпаряват се, като вампири на слънце. Не забравяйте, че това са два вида екземпляри: внуци на АБпФК и слуги на същите – паплачь общоизвестни като Червено-Руска сган**. Не забравяйте също, че главната им задача е да задръстват форума с всякакъв скрап, за да не може да се допуска някаква що-годе смислена дискусия, в която да излиза истината. Защото истината е отрова за тази сган. За тях няма нищо свято, няма никакъв морал, те вярват само в Мамона и се уповават само на Матушка Русь - тяхната опора и защитник в този враждебен ("англосаксонски", "хамерикански", "еврогейски" свят. _________________________
29 * от рус.: нещо като трол-проститутка **потомците и роднините на АБпФК, техните слуги и клиентела, заедно с КДС-КГБшпионите – всичките вкупом Руска агентура sardanapal каза: Русия е толкова велика, че не можа да извади потъналата "Курск", но и не позволи на друга една, съвсем невелика страна да го направи, макар че последните можеха и си предложиха услугите – жалко за нещастните подводничарчета! Но какво са стотина човешки живота за величието на Русия – важното е "враговете" да не разгледат подводницата... Русия е толкова велика, че не може да произведе тръбите за така силно желания от нея ЮП. Смея да прогнозирам, че главната причина да не се построи ЮП е именно тази – технологичната неспособност на производителите на москвичи да го построят, без значение как ще извъртят нещата и кого ще изкарат виновен, за да не изглеждат смешни (за пореден път) пред света. stg каза: "В грешка си – руското население намаляваше допреди 7 -8 години, като найголямото намаляване беше по времето на Елцин, когато смъртността надвишаваше раждаемостта – сега, колкото и да ви е неприятно, руското население се увеличава" – цитат на коментар #245 от “istorik65” Ти няма ли да кажеш веднъж нещо вярно за разнообразие: 1990: 148,149,000 6.94% 2000: 146,763,000 -0.94% 2010: 143,618,000 -2.14% sardanapal каза: Ето и думите на Аксаков (на когото са наречени улица в столицата на България и село във Варненско): "Всяко тържество на България е смърт за Русия!". Анализатор каза: Черно море е едно от най-дълбоките морета с конусовиден дънен релеф. Специалисти са изчислили, че за да компенсират налягането на водния стълб в най-голямата му дълбочина около 2200 м., от "Южен поток" трябва да подават компресия четири пъти повече от тази, която в момента руските помпи постигат. В противен случай тръбите ще се смачкат. Е, питам аз, след агресията в Крим коя голяма западна фирма ще им помогне – за да решат този технологичен проблем???... ДВЕ ИНТЕРВЮТА НА ЙОСИФ БРОДСКИЙ Бродски е роден в Ленинград, днес Санкт Петербург, в семейство на еврейски фотограф. В първите години от живота си той преживява обсадата на Ленинград. На 15 години напуска училище, работи на различни места, включително болница, морга,
фабрика, корабен котел и геоложка експедиция. Бродски научава английски и полски и развива задълбочен интерес към класическа философия, религия и митология, английска и американска поезия. Започва да пише стихове през 1957. Без формално образование, по-късно той признава, че е взимал книги отвсякъде, включително от боклука. Младият Бродски е окуражаван и повлиян от Анна Ахматова, която нарича някои негови стихове „пленяващи“.
Костов КРАТЪК КОМЕНТАР: Ех, тоя Костов, колко бил лош, вреден и опасен за "честните" мутри, бандити и мафиоти! :-)
ОТГОВОРЪТ НА ОМБУДСМАНА
През 1963 той е обвинен от съветските власти в тунеядство и е осъден на пет години заточение, след което прекарва 18 месеца в Архангелска област. През 1965 присъдата му е намалена след протести на изявени литературни деятели. Само четири стихотворения на Бродски са издадени в Съветския съюз, повечето му работи се появяват на Запад. На 4 юни 1972 г. Бродски е изгонен от страната и през 1977 става гражданин на САЩ. Преподава в Мичиганския университет, а по-късно е професор в Колумбийския университет, Ню Йорк. От 1986 г. е професор по литература в колежа „Маунт-Холиок“. Освен на руски той пише успешно стихове и на английски. През 1990 г. му е възстановено съветското гражданство. Бродски почива от инфаркт в Ню Йорк и е погребан във Венеция.
ИСТИНСКОТО, ГОЛОТО, НЕПОДПРАВЕНОТО С ЛЪЖИ ОТНОШЕНИЕ НА РУСКИТЕ ИМПЕРИАЛИСТИ КЪМ БЪЛГАРИЯ понеделник, 23 юни 2014 г.
Иосиф Бродский – Интервью (Нью Йорк 1989). Полная версия: ВИДЕО Вижте също и Иосиф Бродский. Возвращение (1), Иосиф Бродский. Возвращение (2), Иосиф Бродский. Возвращение (3), Иосиф Бродский. Возвращение (4), Иосиф Бродский. Возвращение (5) ЕХ, ТОЯ КОСТОВ – КОЛКО БИЛ ЛОШ, ВРЕДЕН И ОПАСЕН ЗА "ЧЕСТНИТЕ" МУТРИ, БАНДИТИ И МАФИОТИ! Виж това: Павел Найденов: Банката на Илия пострада като КТБ заради Иван
"Всяко тържество на България е смърт за Русия!"
30 Думи на Аксаков (на когото са наречени улица в столицата на България и село във Варненско) УРА, ИМАМ СИ ВЕЧЕ... ЕЛЕКТРОННА КНИГА! понеделник, 23 юни 2014 г.
който също казва, че иска да я спасява – разбира се, че БНБ не може да поеме такива рискове, тя е с всички възможности да оздрави банката, да не допусне никакви загуби и точно така трябва да направи. Но тя имаше тая мощ още в понеделник, защо не го каза просто? Защото беше блокирана! Защо беше блокирана е много сериозен въпрос!“
Гледам тази вечер "у телевизоро" премиера Орешарски как се лези като варена овча глава като го питат ще си даде ли оставката и се дивя, чудя и мая колко гнусно нещо е, с извинение, курвинската психология: как пък не се усети тоя нещастник, че поне сега, едва накрая, след толкова излагации и унижения, можеше да си върне малка капчица от достойнството като не чакаше "мандатоносителят" да му реши съдбата, а дръзнеше да прояви един мъжки жест и сам да си подаде оставката – без да чака изхода на политическите пазарлъци!
Иван Костов :-) Трябва да почитаме и да подкрепяме технологичния прогрес, ето, правя го, купих си днес електронна книга – въпреки че обичам много и обикновените, хартиените книги! ПЛЪХОВЕТЕ ПЪРВИ НАПУСКАТ ПОТЪВАЩИЯ КОРАБ
По повод на решението на таваришч Дмитрич Станишев за оттегляне на заслужен отдих в Европейския парламент държа да констатирам, че то е потвърждение и израз на безусловната правота на поговорката "Плъховете първи напускат потъващия кораб"... ЗАЩО???! юни 26, 2014 „Ако примерно се приеме предложението на руската ВТБ да вземе банката (КТБ), първо, то е съмнително, второ, това означава държавна банка на страна, която се намира в конфликт с нас и която води пропагандна война срещу България, да получи четвъртата по големина банка в страната и разбира се, БНБ не би трябвало да допусне това. Или пък омански фонд,
КРАТЪК КОМЕНТАР: В тази тежка криза, в тази с просто око забелязвана безизходица, в която се намира страната – предверие на още по-страшни изпитания! – в която управляващите и „добрата опозиция“ в лицето на ГЕРБ играят пошъл безотговорен театър, пак една личност, с качествата на държавник, показа, че мисли най-отговорно за случващото се и при това има разбиране как нещата могат да бъдат поправени; Иван Костов е тази личност. Той вече не е политик, със задружните усилия на цялата политическа и медийна ченгесарска напаст беше изтикан от политиката, но ето, сега, в този тежък момент, се разбра, че той е не само много необходим на държавата, а е направо незаменим. Наистина няма кой да запълни бездната, която зейна с оттеглянето на Костов от политиката. Няма друга политическа личност от такъв мащаб, щото такива като Костов се раждат веднъж на сто години – само един държавник от такава класа се ражда веднъж на 100 години в една държава, повече не се полагат. Други държави с такива свои държавници постигат чудеса, ние обаче ги гоним от политиката, та там да се разпореждат нещастните ментета; да, след Костов в Парламента останаха само ментета. И политически джуджета – колкото и да се пъчат някои, те са джуджета в личностния смисъл, а Костов на техния фон е великан. Пиша тия думи, щото все някой трябва да ги каже, да ги произнесе гласно. Не бива да се мълчи за такива неща. Крайно време е и у нас да почнем да почитаме истината… ПОЛИТИЧЕСКАТА, С ИЗВИНЕНИЕ, КУРВА НЯМА КАПЧИЦА ПОНЯТИЕ ЗА ДОСТОЙНСТВО вторник, 24 юни 2014 г.
Да, за миг можеше да си очисти малко от малко омърсеното име, ала ето, не се сеща, явно политическата, с извинение, курва няма никакво понятие за достойнство, за мъжество, за приличие даже. Жалка работа! Ето докъде води липсата на политически морал – води до най-гнусен политически, с извинение, курвалък... ЩО Е "ИЗНЕСЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН СЕМИНАР", ГАРНИРАН С... ХЪРВАТСКИ КЕБАПЧЕТА? четвъртък, 26 юни 2014 г.
Преди два дни се похвалих, че си купих електронна книга – виж Ура, имам си вече... електронна книга! – и по повод на това някакъв човек, представящ се за работещ в ПГЕЕ-Пловдив, ми съобщава, че учителите от училището, от което бях уволнен два-три дни преди 24 май тази година, щели били да идат на "изнесен семинар" в... Хърватско; та този човек предполага, че в свойствения си стил директорката Анастасова по този начин показвала на всички привързаността си към своя най-съкровен управленски девиз "Който слушка – папка, който не слушка – ритник!"; ето какво
31 пише този човек, пък по-долу ще се опитам да импровизирам по подхвърлената тема, понеже за мен, както е известно, нравственият момент на човешките отношения има водещ смисъл: Грънчаров да ти съобщя нещо интересно – от ПГЕЕ съм. Анастасова организира "изнесен семинар" за всички учители в Хърватско, който ще се проведе през втората половина на юли. И там ще бъдат обсъждани най-различни въпроси, част от които си поставял ти - било в блога, било на учителски съвет. Интересно е дали ще те покани, не вярвам да го направи защото за такова нещо се иска един друг, по-различен от нейния морал. Но най-интересното е че с този семинар в чужбина, в който ти няма да участваш, тя иска да покаже на всички ето какво: "Който слушка – папка, който не слушка – ритник!" – вижда се каква е нейната простичка управленска философия. Интересно е как с поведението си тя не се усеща, че потвърждава до една всички твои тези за деморализацията на отношенията в училище и за скапания психологически климат. Да знаеш знам че е лошо че те уволни, но пък в някакъв смисъл ти завиждам че се отърва от тази мръсотия – не се издържа вече, нейното лицемерие е непоносимо. Знаеш как е: всички го усещат, на всички им е гнусно, но всички мълчат. Сега след уволнението ти вече всички мълчат. Страхът е голям. Пиша това за да си излея мъката. Тая другарка съсипва нашето училище и няма кой да и попречи. Дано съдът върне и теб след като върна Калин. Дано висшестоящите органи обаче се засрамят най-сетне и уволнят Анастасова че повече така не се търпи. Ако пък се изнесе в друго училище както усилено се говори пак бива. Кураж! Това пише този човек, а малко подолу в коментарите веднага се намира някой, който пита: "Какво общо има уволнението на г-н Грънчаров с някаква си екскурзия, не разбирам?". Ще му отговоря, а покрай това ще засегна и истински значимото в тази тъй деликатна тема, имаща, както казах, важни нравствени измерения. На мен все още ми е твърде интересно дали в изминалото повече от един месец време от уволнението ми в съзнанието на директорката вече не са се появили известни съмнения относно това, което тя дръзна да направи, предприемайки моето уволнение; интересно ми е дали в съзнанието й вече не е проблеснала мисълта, че, първо, е много грозно всичко онова, което дръзна да стори, второ, че с акта на самото уволнение успя да натика съзнанията на всички работещи в училището в една чудесна екзистенциална ситуация на нравствен избор, сиреч, постави ги в ситуация на най-сериозно изпитание, което, по моето усещане, неминуемо ще стимулира техния
нравствен прогрес. Затуй аз с интерес ще следя развитието на този казус, това именно е нещото, което ме вълнува около цялата тази тема, свързана с уволнението ми, знаете, аз съм човек-изследовател и силно се вълнувам от такива наистина превъзходни нравствени и психологически казуси. Защо толкова се вълнувам от тях ли? Ами защото те са свързани директно със състоянието, в което се намира нашата човечност. Каквито и да сме, и примерни учители, стараещи се да угаждат на суетната директорка, или да сме бунтари, свободолюбиви хора или пък да сме директори, които обичат персоналът да им угажда и да се унизява, каквито да сме изобщо, дори и да сме министри на просвещението или пък дори "велики политици", ние никога не трябва да забравяме, че така или иначе сме човеци, а от запазването на нашата човечност зависи в крайна сметка всичко останало. Ето защо проблемът, който аз откривам в цялата тази история, е предимно нравствен, сиреч, е изпълнен с огромен смисъл, касаещ нашата човечност. И ми е много интересно доколко и други хора, свидетели на всичко случващо се около управлението на новата, вече прочула се в цялата страна директорка на ПГЕЕ-Пловдив, усещат ония жестоки и страхотни направо нравствени дилеми, в които тя поставя съзнанията на всички. Според мен когато един управник, една властваща особа реши, че за нея лично тия неща, именно моралните, са "глупави скрупули", такъв един властелин по необходимост почва да се оплита (подобно на петел или на кокошка в кълчища) в жестоки нравствени проблеми, а в тях със същата тази необходимост биват въвлечени и съзнанията на всички останали. Да дам един пример, още по-красноречив, белким ме разберат повече хора: Орешарски, т.н. "премиер", на който също изобщо не му пука за нравствените измерения на тъй безочливото му поведение, точно поради тази своя склонност се дискредитира по всички линии и изправи цялата ни държава в един найостър нравствен по природата си конфликт (политическото в него е важен момент, но същината, ядрото, коренът на всичко, е нравствен). Надявам се ме разбраха и тия, които им е по-трудно да вникват в текстове, имащи по-сериозен или по-дълбок смисъл. Аз обичам да тълкувам – да "нищя" – такива нравствени казуси; те са безкрайно благодатни. Затуй, не за нещо друго, толкова много време отделих на цялата онази епохална история на моята историческа разпра с въпросната директорка, която тя има добрината да увенчае, подобно на апотеоз, с моето уволнение, с моето изритване от училището. Което пък, поради своя извечна склонност, има неблагоразумието да го направи по един напълно грозен, изцяло безчовечен начин. Аз лично на нея безброй пъти съм й казвал в очите, че главният дефект на отношението й към хората е
това, че си позволява да се държи безчовечно. Е, вярно, тази безчовечност някои хора, за да я скрият, предполагам, даже от самите себе си (и също така най-вече за да заблудят наивния народ), та тази безчовечност такива хора я обвиват в мантията на едно безпардонно лицемерие, няма как, тия неща си вървят в комплект, не може да си безчовечен и при това да не лицемериш, тия две неща наистина са неотделими. И понеже имах шанса да се сблъскам с наистина феноменални прояви и дори рецидиви на такова едно безчовечно отношение, проявило се това по повод на мен самия, аз дори го усетих със собствената си кожа, то – няма как – не мога да си позволя лукса да не се възползвам от тъй чудесния изследователски шанс да анализирам, да напредна в постигането на оня дълбинен смисъл, който на нас, философите, ни е жизнено потребен, подобно на въздуха, подобно на водата. Ще ми се да поразсъждавам малко в тази посока – щото изкушението наистина е голямо. Този човек, дето пише горе за "екскурзията" на учителите от ПГЕЕ-Пловдив до Хърватско, а пък оня другия, който се прави на ударен, че не бил виждал, видите ли, връзката между моето уволнение и тази екскурзия, по един наивен начин се доближават до същината на проблема, очертават го, поставят го в пределно чистата му форма. Примерно, преди около два месеца, може би толкова време вече е минало, моя милост публично, на учителски съвет си позволи да обвини директорката и найтесния кръжец от приближени до нея в склонност към екскурзиантство, аз даже нарекох всичките от тая група "екскурзиантите", щото те общо взето постоянно пътуват в чужбина предимно (в страната командировките не ги броим даже!), някои от тях направо се оляха от такива пътувания, директорката също много обича да пътува, да не говорим за първата й помощница. И ето, подхвърляйки туй обвинение, моя милост, така да се рече, има заслугата директорката, предполагам, да усети донейде накъде отиват нещата и като опит за реванш пред "колектива" да реши да отпусне някой и друг лев от бездънния бюджет на училището – и да заведе същия този колектив, показал при това такава безпримерна вярност спрямо директорката, като за награда, на една екскурзия, вярно, само до Хърватско, а не до Лондон, не до Рим, не и до Париж или Мадрид (където, впрочем, старият директор в предишните години отведе всички хора по много пъти, но сега там ходят предимно избраниците на директорката!). Та значи аз имах, де факто, заслугата с онова мое непремерено (или пък преднамерено провокационно) изказване пред съвета тази екскурзия до Хърватско изобщо да се състои, но сега, заради уволнението ми, няма да мога да отида – въпреки че и да не бях уволнен, аз, впрочем, пак
32 нямаше да отида, както не съм ходил на други подобни "изнесени семинари", които директорката има обичая да организира – с оглед да изпотроши парите за квалификация и преквалификация на учителите, които, като не се използват по предназначение, предполагам, ако не се бухнат за нещо друго, могат съвсем да изгорят ей-така, за едното нищо; но тя поне ги употребява за награда на ония, които явно нямат особени скрупули и се възползват от тия подаяния. Както и да е, не зная дали в съзнанието ви се оформи този нравствен проблем, който се опитвам да очертая. Ще се опитам да бъда още по-директен. "Оня скандалист" Грънчаров при това многократно настояваше в училището да се отпочне един широк демократичен дебат по най-належащите, аз имам обичая да ги наричам горещи и дори парещи проблеми на училищния живот; такъв дебат от години течеше в ръководения от мен Дискусионен клуб, ала администрацията не си мръдна даже и малкия пръст да направи нещо в тази посока, независимо от настояванията ми, писмено, с нарочни доклади, или устно, в този смисъл съм се изказвал на учителски съвети и къде ли не още. Това, че директорката не обърна внимание на предложенията ми показва къде са нейните истински приоритети, примерно, тя положи невероятни усилия да ми подготви... уволнението, но не си мръдна и малкия пръст да направи нещичко в посоката, за която аз настоявах, което, както и да го погледнем, показва доколко е изкривено всъщност съзнанието на тази администраторка: на истински важното и значимото не обръща капчица внимание, а се занимава предимно с дреболии. Значи помислете малко: един човек предлага нещо, което си заслужава да бъде обсъдено, той е настойчив, вместо да реагираш по подобаващия и човечен начин, именно, поне да му дадеш думата да каже какво мисли, ти започваш да му кроиш шапката да го уволняваш, а накрая, за да му затвориш съвсем устата, и направо го уволняваш - и то по най-глупави, изцяло смехотворни, очевидно несъстоятелни мотиви, именно, че той, този, дето предлага, бил, видите ли, "напълно некадърен", "абсолютно неспособен да е учител" и прочие глупотевини. Представяйки в детайли този случай в блога си аз, разбира се, си правих и продължавам да си правя един експеримент, насочен към това да установя и представя в пълнота и на дело, именно практически, всички ония дефекти, от които страда директивно-административната система в българското образование и училище, а също така, на второ място, да опитам да разбера възможно ли е по някакъв начин да се повлияе що-годе позитивно на развоя на ужасната ситуация на пълна безпътица, в която образователната ни система се оказа, особено през последните години. Виждате
докъде стигнах в тези свои усилия, насочени към доброто на училището, по крещящ начин не бях разбран от въпросната администраторка и в крайна сметка бях уволнен, също така, което е особено важно, не бях подкрепен от т.н. "колектив", който по един екстравагантно бездушен, бих казал даже безчовечен начин се примири с изстъпленията на самозабравилата се директорка, а ето сега, като пълна подигравка със своето достойнство, е готов, предполагам, да не се откаже от подаянието, което разчувствалата се директорка им подхвърля, именно въпросната екскурзия до Хърватско. Дали тия хора, имам предвид учителите в ПГЕЕПловдив, ще усетят невероятно "изтънчената", а всъщност безкрайно дебелоока гавра, която директорката им устройва – и за която говори човекът по-горе, дето ме подсети за този чудесен казус? Ето това според мен е въпрос, над който си заслужава да се помисли, а пък и – защо не? – да се поговори повече. И тук, в блога, пък и реално, не само на четири очи, а дори и на въпросния... "изнесен семинар". Тук в тази връзка има доста интересни моменти за обсъждане, не мога да обърна внимание на всичките, но поне на някои ми се ще да обърна известно внимание. Първо, ситуацията е такава, че никой, повтарям, никой, няма да посмее да откаже тази екскурзия, защото който дръзне да откаже да отиде, това може да се изтълкува като проява на нравствен жест на съпричастност със "злодея" Грънчаров, с посечената така безпощадно от директорката жертва на нейния безогледен произвол, а нима някой може да си позволи лукса да бъде заподозрян само в такава една опасна съпричастност? Значи, изхождайки от познанието на човешката душа, в което, от опита на моите години, достатъчно съм напреднал, предполагам, почти всички учители на екскурзията до Хърватско ще отидат, а ония, които няма да отидат, ще ходят да се унизяват лично пред директорката, да я молят да благоволи да им разреши да не отидат по еди-какви си "лични причини", защото ако не отидат без да дадат такива унизителни обяснения, то тогава положително могат да бъдат заподозрени в съпричастност със "злодея Грънчаров", което е равностойно на това да си подпишат собственоръчно смъртната присъда. Щото сега, след като "успя" да се справи даже с мен, директорката, предполагам, изхождайки пак от познание на бездните на човешката душа, вече копнее за това коя друга жертва да налапа в своята ненаситна паст; то скоро ще се разбере коя е следващата жертва, защото подобен тип администратори изобщо не могат да живеят без постоянно да смучат, тъй да се рече, "кръвта" на тази или онази жертва, дъвчейки я в своята ненаситна административна паст. Та значи и да отидеш, и да не отидеш на тази екскурзия, все ще си, тъй да се рече, прецакан,
все ще си унизен, все би трябвало да се чувстваш гнусно и гузно; ето как едно авторитарно управление, лишавайки хората от избор, неминуемо довежда до страшни и ужасни нравствени катаклизми. Но тия изпитания са необходими за нравственото израстване на хората, човек докато не изпие до дъно горчивата чаша, едва ли ще усети цялата нейна сладост и прелест. Аз тук като философ мога да заключа, че духът, тъй да се рече, си знае работата, че онзи "кърт", дето рови там долу, наистина добре работи, тоест, излиза, че ония, дето си въобразяват, че служат на злото, всъщност, противно на намеренията си, постигат и правят само добро – ето тази ирония на живота за мен е най-възхитителното! На второ място като отидат на тази екскурзия и там, в прословутото Хърватско, да предположим, екскурзиантите седнат "малко и да подискутират" (те наистина са закарани там като награда за... малодушието им, за това, че са мълчали унизително и че са търпели гаврите над "оня там злодей Грънчаров", тази екскурзия наистина е "папкането" заради слушкането!), та значи като седнат там да дискутират, в един момент всички участници, стига да не са с хептен закоравели или дебели (стига да не са с биволски или волски!) кожи, няма начин да не усетят присъствието на... "призрака" на оня същия "злодей" Грънчаров, който няма начин да не завитае там, в залата за семинари в някой хотел в Хърватско. И какво ще правим тогава като завитае този пусти "призрак"?! Е, ще лицемерим, че не го усещаме, ще се преструваме, че го няма, ще се хилим принудително и ще играем пошло театро. Аз добре зная, че там, особено без моето участие, смислена и задълбочена дискусия и то по най-важните, повтарям, горещи и парещи проблеми, просто няма как да започне, няма как да се завърже, това е нормално, хората са наплашени, а "злодеят" го няма, е, само призракът му витае там – и няма начин да не витае. Стига да не сме станали съвсем безчовечни де, но аз не вярвам да се и стигнало дотам, не вярвам "здравият смисъл" на "здравите сили" съвсем да е победил "здравия разум", чак до такава колосална безчовечност не вярвам да се е стигнало. За да се проведе една смислена дискусия се иска да бъде направено нещо съвсем немислимо, изцяло абсурдно: в съзнанието на директорката Анастасова да заблещукат искри на една немислима толерантна човечност и тя, ужасена от съзнанието за това, което е дръзнала да направи с моето уволнение, да се реши на нещо наистина немислимо, примерно, да ме повика, да ми заяви, примерно, че иска да даде възможност на народа да чуе моя отдавна заявен (в писмен вид до директорката) доклад за нравственото състояние в училището, в този смисъл, примерно, да ме покани да присъствам в
33 качеството ми на... лектор на този семинар в Хърватско! Не, знам, това, разбира се, е напълно невъзможно да се случи – щото ако се случи, то ще е равностойно на нещо като нравствено самоубийство на самата директорка, а подобно нещо не можем да очакваме положително никога! Тъй че ми е много интересно какво именно ще се случи на този семинар в Хърватско, как ритуално ще протекат там "обсъжданията", то, както е известно, у нас такива "семинари" се организират само и единствено заради... банкетите, дето директорката ще даде, та още повече да унижи персонала: като дъвчат хърватските кебапчета, нека всички да изпитат цялата сладост на унижението си, щото, вярвам, ще осъзнаят, че заради тия пусти кебапчета всъщност са допуснали да си продадат достойнството – и самоуважението. Имам чувството, че тази екскурзия, с оглед на казаното дотук, може да изиграе решаваща роля за нравствения поврат към добро, който аз от години очаквам в това училище – и направих, трябва да се признае, доста, за да го ускоря. Е, не можах кой знае какво да постигна, но онова, което аз не можах да постигна, сега ще го постигне... логиката на самия живот, при това чрез посредничеството на своето "сляпо оръдие", така де се рече, именно благодарение на усилията на самата директорка, на която й щукна в главата мисълта да направи тази така многозначителна екскурзия до Хърватско. Аз именно от този извод съм очарован така, че повече наистина няма смисъл да се пише, поради което и спирам дотук. Още повече, че започна леко да ми писва да пиша, а почне и да ми писва, аз веднага прекратявам с писането. Ще завърша с това: желая ви приятно прекарване в Хърватско, скъпи колеги от ПГЕЕ-Пловдив! И Вам, многоуважаема госпожо директор – Вам особено! Заради това, което направихте и възнамерявате да направите, Вие заслужавате огромна награда! Не знам дали някой ще се сети да Ви я връчи, но ето, признанието от моя страна го имате. Без да искате, правите това, което е най-доброто от всичко възможно – и така работите без да искате за нравственото пробуждане на "колектива", пък и на цялата образователна общност в България, щото Вашето име вече е в устата на много хора. Вие също така допринесохте много за моите така занимателни изследвания на ситуацията в българското училище, без Вашите усилия аз едва ли бих написал своите последни книги, пък и още ще напиша, само живот и здраве да е, ето, сега започват още две съдебни дела, заведени от мен срещу Вас, покрай които още много есета ще ми се наложи да напиша. Битката продължава, но това е битка не между мен и Вас (ний двамата в случая изобщо не сме важни!), а е битка между две философии на живота, между два мирогледа, между две ценнос-
тни системи. Ето в това е цялата същина на работата, която така силно ме вдъхновява в моите изследвания. А не това, което, примерно, си мислите сега, в ето този момент: леле, тоя Грънчаров колко е подъл само, написа това, та да го поканя и той, наглецът, да дойде в Хърватско на нашия семинар, представяте ли си колко бил нагъл тоя проклет Грънчаров, колеги?! Не, не е така, сама знаете, че даже и да не бяхте ме уволнили, аз пак нямаше да дойда на семинара Ви в Хърватско – както не съм ходил на всички Ваши други семинари, организирани къде ли не: не ходя, щото съм принципен противник на подобни унизителни за хората подаяния, с които те да бъдат купувани; мен, добре знаете, с нищо не можете да ме купите. Тъй че не е нежно да изопачаваме всичко, независимо че някои хора така го умеят този занаят. Както и да е: приятно прекарване на този исторически семинар в Хърватско, убеден съм, че след него нравствената ситуация в училищната общност ще се пречупи най-сетне - за да потръгнат нещата. А те няма начин да не потръгнат, промените са наложителни. Някои, дето се инатят и пречат на промените, ще бъдат ответи безжалостно от техния вятър, от прословутия "вятър на промените"; каквото обаче и да става, промените идат, те са неудържими, тук напразни са всички усилия за спирането им. Но това е вече отделна тема. А аз да приключвам поне тази тема, че ужасно се изморих. Днес – да съобщя само това – съм извикан в Инспектората за да ми кажат дали кандидатурата ми за участие в конкурса за директор на Английската гимназия в Пловдив е допусната или не е допусната; аз предполагам, че не е допусната, нашата родна администрация няма да се изложи да ме допусне, нека да не я подценяваме толкова като допускаме че ще ме одобрят, но да видим все пак. Каквото се случи, ще ви известя, разбира се, живот и здраве да е само. Хубав ден на всички! Желая ви нравствено прераждане, нека това да ви сполети – ще станете други хора! Истински, достойни, човечни! Каквито сме длъжни да бъдем. Сполай ви!
на биолуминесценцията – живи микроорганизми, които проблясват при досега си с въздуха. Прекрасно, мистично и романтично! "БОЛЕН МИ ЛЕЖИ МИЛЕ ПОПЙОРДАНОВ" – В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА... "СЪВСЕМ ИЗГНИЛИ ХОЛАНДЦИ" сряда, 25 юни 2014 г. Защо "изгнили" да са холандците ли? Ами ясно защо: откога Шекспир е писал, "че има нещо гнило в Дания", а къде е Дания, там и Холандия, и двете, горките, "гният" вече толкова векове. Гният и все посладки стават – като мушмулите, като бананите. То и целият Запад гние ли гние, само дето ний, българите и руснаците, само се... червенеем, червенеем ама чак до кърваво (това нема да ви го обяснявам, да се надеваме, че ще се сетите сами защо се изразих така!) Та затова аз сметам, че холандците вече са "съвсем изгнили", панимаете ли ме защо се изразих така? ЗАБЕЛЕЖКА: А ето тука и оригиналът на тази песен:
РЕШИТЕЛНО ВЪЗРАЖЕНИЕ СПРЯМО ЕДИН НЕСКОПОСАН ОПИТ ЗА ХВАЛЕНЕ НА "РЕВОЛЮЦИОННИТЕ НАМЕРЕНИЯ" НА ОТИВАЩАТА СИ ВЕЧЕ МИНИСТЪРКА НА ОБРАЗОВАНИЕТО четвъртък, 26 юни 2014 г.
КРАСОТИТЕ НА БОЖИЯ СВЯТ
Блестящите брегове на Вадху, Малдивите. Прелестното зарево се дължи
Попадам тази сутрин на текст на някой си Иво Райнов с патетично заглавие: Само една крачка разделя министър Клисарова от революцията в средното образование. Брях да му се не види, аз за малко да проспя "революцията", тя била почти започнала, а аз да не усетя това – а
34 уж се смятам за революционер?! Зачетох се. Ето няколко откъса, дето особено много говорят, пък после вижте и моя коментар, щото аз наистина не мога да търпя когато някои хора се изсилват да кажат нещо, а всъщност нищо особено не казват: ... Изглежда, че в последния месец преди своето оттегляне професорът е готова да предприеме стъпки, които биха предизвикали началото на революционни промени в закостенялото образование. (Тюх да ме се не види, за малко да проспя револуцията, тя била вече започнала бре!) ... Може би най-революционната стъпка, която се загатва от диалога между синдикалисти и министерска администрация е ревизиране на една десетилетна дискриминация към немалка част от българското учителство... (Леле, коя ли те тази "найреволюционна стъпка"?!) А то какво било: ... намаляване на годишният норматив за някои предмети е с 30 до 70 часа! (Абе тоя подиграва ли се с нас бре?! Каква "револуция" има в това?!) ... Революционна е още една тема в дискусията между синдикат и министър – постепенното намаляване на натовареността на по-възрастните учители. Идеята за известно облекчение за всеки преподавател преминал 50-годишна възраст заслужава адмирации. (Егати, тоя Райков дали пък не се майтапи, като нарича тия неща "револуционни?! Дали аз не сфащам майтапа му?!) ... Внимание заслужава и ангажиментът в бъдеще пенсионирането в професията да бъде съпроводено с 8 брутни заплати за лоялните към училището учители. По този начин ще се демонстрира уважение поне с идея по-близо до най-важните за държавата към момента професии – армия, полиция, съд, които получават значително повече в края на професионалната кариера. (Това вече е гавра: "почти" приравняването по уважителност на професията им към... милиционерите било... "проява на револуционност"?! Тоя Райков джубмуш ли си прави с нас бре?! Или си мисли, че щом сме даскали, требе непременно да сме и малоумни, така ли излиза според него?!) И тъй нататък. Няма начин, наложи се да реагирам. Ето какъв коментар написах там, обръщайки се към тъй патетичния "револуционер" Райков: Абе, колега Райнов, какво "революционно" има в тия "благоволения" на министърката?! Тя била благоволила, видите ли, да ни даде това, да ни отпусне онова и ето, наричаме това нещо "революционно"?! Абе Вие давате ли си сметка какво приказвате? И какво "революционно" има в намаляването на норматива на някои специалности? Или в намаляването на часовете за предпенсионерите? Глупости на търкалета!!! Вие изобщо давате ли си сметка за ония наистина революционни промени,
които са необходими на българското образование?! Ако тия неща, дето Вие наричате "революционни", са такива, то какво да кажем за ония същностни и коренни промени, които наистина са необходими? А това тук, дето Вие така го величаете, простете, са дреболии, истинското и същинското е съвършено друго. Повечко си мерете приказките, щото ставаме смешни. Предполагам сте учител, резил е така неточно един учител да употребява думите, опитвайки се да постигне една високопарност, която никому не е нужна...
днес отидох до Инспектората, където ми връчиха и даденото на изображението съобщение за отказ (недопускане) за участие в конкурса за директор на Езикова гимназия в Пловдив: Кратък текст на новината: Допуснати и недопуснати кандидати до участие в конкурс за заемане на длъжността „Директор” на общинско училище, обявен със заповед № РД-06-0-228/09.05.2014 г. на началника на РИО – Пловдив
КАКВО БИ НАПРАВИЛ ПУТИН АКО БЕШЕ НА МЯСТОТО НА ПОРОШЕНКО – КАКВО БИХА НАПРАВИЛИ УКРАИНЦИТЕ АКО БЯХА НА МЯСТОТО НА РУСНАЦИТЕ
Если бы Путин был на месте Порошенко, он бы вначале спалил дотла Славянск и Донецк (как Грозный), а потом договорился бы с самым продажным и беспринципным из лидеров террористов – какимнибудь Пушилиным (как с Кадыровым), назначил бы его губернатором (князем, паханом) Донецкой области с неограниченной властью и дал бы ему звание Героя Украины. Вот только в отличие от 85 процентов россиян, поддерживающих подобные действия, злые и плохие украинцы моментально вынесли бы такого президента вперед ногами. Написа: Pavel Gintov
АДМИНИСТРАТИВНАТА СИСТЕМА В ОБРАЗОВАНИЕТО УМЕЕ ДА СЕ ЗАЩИЩАВА, НА НЕЯ ИЗОБЩО НЕ ѐ ПУКА ЗА НИКАКВО ПРАВО, ЗА НИКАКВА ИСТИНА, ЗА НИКАКЪВ МОРАЛ четвъртък, 26 юни 2014 г. На сайта на РИО-Пловдив може да се прочете следната "новина", а пък
Пълен текст на новината: С П И С Ъ К на допуснатите и недопуснати кандидати до участие в конкурс за заемане на длъжността „Директор” на общинско училище, обявен със заповед № РД-06-0-228/09.05.2014 г. на началника на РИО – Пловдив І. Допуснати до участие в конкурс за заемане на длъжността „Директор” на общинско училище: 1.Венцислав Петров Николаев 2.Димитрийка Стоянова Стоянова 3.Елена Петрова Тепавичарова 4.Красимира Ангелова Станева 5.Майя Динкова Русева - Друмева 6.Мария Димитрова Димитрова 7.Марияна Ангелова Симеонова – за ЕГ „Пловдив” – гр. Пловдив 8.Марияна Николова Генчева 9.Николай Атанасов Радев 10.Пенка Николова Стайкова 11.Петър Йорданов Нейчев 12.Петя Грозева Стойчева 13.Ружка Милчева Генова 14.Сюзан Орхан Моллаюсеин ІІ. Не допуснати до участие в конкурс за заемане на длъжността “Директор” на общинско училище:
35 1. Ангел Иванов Грънчаров – не отговаря на изискването на раздел ІІІ, т. 3, пр. 2 от заповедта за обявяване на конкурса. 2. Марияна Ангелова Симеонова – недопуска до участие в конкурса за длъжността „директор” на НУ „Васил Левски” – гр. Кричим, община Кричим, област Пловдив и ОУ "Христо Смирненски” – с. Строево, община Марица, област Пловдив, тъй като не отговаря на изискванията на раздел ІІІ, т. 6 от заповедта за обявяване на конкурса. НЯКОИ НЕОБХОДИМИ ВЪПРОСИ: Да, командната административна система в образованието – "Империята"! – отвърна на удара, на предизвикателството, което ѐ отправих като обявих, че ще участвам в този конкурс: не ме допускат до участие в него! Значи ли този отказ, че според представите на командната административна (бюрократична) и абсурдистка система, властваща в образованието, моя милост е човек, лишен от... граждански права – и на какво правно и морално основание се стига до едно такова фактическо състояние? Това, че ако една администраторка от найдолно (в смисъл на нисше) ниво е издала на човек като мен нещо като "присъда", именно, че съм бил, видите ли, "абсолютен некадърник", "напълно неспособен да бъде учител" и прочие идиотщини, то тази санкция, независимо от очевидната си абсурдност, има за Системата някаква илюзорна и непоклатима "правна сила" – дотам, че съм лишен от гражданското и човешкото (а също и професионалното) си право да участвам в конкурси за подобни държавни длъжности и служби?! Как е възможно с един подзаконов акт да бъдат отменяни фундаментални и конституционни права на лица, които не са осъждани от законен съд, сиреч, имат пълния обем от всякакви права?! Нима презумпцията за невиновност (до доказване на противното от законен съд) не важи за абсурдистката командно-административна система в образованието?! И ред други въпроси буди това фриволно решение на комисията, което, разбира се, е "законно" във формалния смисъл, ала не издържа и най-елементарна проверка откъм логичност, законосъобразност и правомерност?! Аз, разбира се, знаех за този пункт в изискванията към кандидатите, нещо повече, подадох документи за участие именно да установя дали Инспекторатът в Пловдив, който благодарение на мои жалби и доклади е запознат до пълни подробности с онази епична история на моите отношения с въпросната администраторка на ПГЕЕПловдив, довела до уволнението ми, ще дръзне да се възползва от това формално основание за отказ, за недопускането ми до участие в конкурса. Е, дръзнаха, което показва, че не им пука за нищо – в това число не им пука изобщо и за качеството на образованието на учениците. Пука им само за
едно: да си остане непобутната онази омерта, на която се крепи всевластието им, пука им само за максимата "Гарван гарвану око не вади!". Системата - "Империята" - умее да се защищава, на нея изобщо не й пука за никакво право, за никаква истина, за никакъв морал. Такива са способни на всичко, в това число и да обрекат децата на цялата нация на най-калпавото образование, каквото изобщо е възможно, образование, което е значително по-калпаво от необразованието даже! Калпаво образования човек е в значително по-тежко положение от необразования – защото живее с илюзията, че е "образован". И има съответното калпаво съзнание за образованост, което безкрайно му вреди. Докато необразованият човек е съвсем автентичен – и неизвратен. Но това са други проблеми. Но интересуващото ме тук се свежда до този отказ, който за мен означава следното: Означава, че самата система вече самата себе си закопава, сама на себе си е гробокопач. Е, щом така й харесва, нека да продължава да се самозакопава. Ний даже ще ѐ помогнем да го стори още по-бързо и ефективно. Та да се отървем накрая от нея – и да станем свободни. щото Системата в този момент е диктаторът, тиранинът, който мачка свободата на всички! Аз поне съзнавам какво прави и се боря с него. Има обаче дейци, дето не съзнават, и си мислят, че уж са "свободни" – ето това е съзнанието, характерно за истинския роб. Истинската трагедия е при тия хора. Горко им! Те кога – и КАК? – ще зажаднеят за отнетата им свобода – ето това е въпросът! ЩО Е КОМУНИЗЪМ? – НАЙ-КРАТКАТА ДЕФИНИЦИЯ С МИНИМАЛНО РАЗЯСНЕНИЕ
Комунизъм е равно на ненавист спрямо личността, нищо друго не е комунизмът: това е неговата същина. Отношението към другата личност е мерило за податливост към комунизма или за комунистичност (комуноидност). Некомунистът като срещне и види една талантлива и дейна личност, е склонен да ѐ се възхищава, да ѐ се радва, докато комунистът настръхва и мигновено се преизпълва със злобна жлъч и с ненавист към нея. Този е моят безпогрешен метод за установяване на това дали и доколко даден човек е увреден от комунизма – и доколко изобщо е човек.
Комунистът е непълноценен човек, изпитващ някакво диво и варварско преклонение към комуната и към безличността, а също така и патологична омраза към личността – и към човека. Това мое разбиране по превъзходен начин обяснява защо комунистите са избили толкова много хора, а пък на тия, които не са били избити, на тях са им съсипали живота. КОЙТО БЕЗРОПОТНО ПРЕГЛЪЩА ГАВРИТЕ, ТАКЪВ СПОРЕД МЕН Е ПО-СКОРО ГОВЕДО, А НЕ ЧОВЕК четвъртък, 26 юни 2014 г.
Напоследък много общувам с адвокати. Понякога дори те сами ми се обаждат за да ми дадат някакъв съвет. Ей-така, на човешка основа. Оказва се, че сред адвокатското съсловие имало и свестни, човечни адвокати, а не само лакоми хиени. Вчера например, след като писах за отказа на РИО-Пловдив да ме допусне до участие в конкурс за директор на едно училище виж Административната система в образованието умее да се защищава, на нея изобщо не ѐ пука за никакво право, за никаква истина, за никакъв морал – двама адвокати ми се обадиха да ми дадат съвети; най-напред ми се обади една дамаадвокат, като обсъдихме случая по нейна инициатива, ми даде ценни съвети; ето как завърши разговора ни във Фейсбук: Аз: Много Ви благодаря за консултацията! Адвокатка: А, няма проблем, аз сама Ви предложих – искам да Ви помогна. Моля, за нищо, приятна вечер! Аз: Добър човек сте, това е много ценно за един добър адвокат – според мен! Приятна вечер! Адвокатка: Старая се да помагам на хората. Благодаря! Аз: Радвам се, че има такива адвокати, че има адвокати с такова съзнание у нас! Адвокатка: Благодаря за хубавите думи! (Край на разговора) А друг един адвокат ме посъветва да обжалвам отказа или недопускането до конкурс пред висшестоящия орган, именно пред Министъра; понеже съм станал пословичен случай на човек, който често се жалва срещу безобразията на административната система в образованието, ето моето становище по този въпрос дали изобщо си струва
36 да се жалваме - и какъв е смисъла все пак нещо да правим, а да не мълчим като говеда: Да, ще обжалвам само пред Министерството и то поне само за да ми е чиста съвестта – че не съм премълчал гаврата като последен мухлю; който безропотно преглъща гаврите, такъв според мен е по-скоро говедо, а не човек; то комай само това остава на човека като се сблъска с лудостите на Системата – да роптае, да се жалва. Затова благоразумните хора преглъщат униженията щото и от оплакване особена полза няма: човек като се оплаква и роптае само предизвиква срещу себе си могъщите сили на Системата – и в резултат пак е смачкан, дори и още по-жестоко. Страшна работа! Ние, българите, по думите на Иречек, сме такива, че не правим друго освен взаимно да си пречим и да се прецакваме, тоест да си разваляме един другиму работите (почти дословно цитирам от "Българския дневник" на проф. Константин Иречек); така е било в миналото, така е и сега, а ето, комунизмът пък явно разви тази общобългарска склонност до цяла една безчовечна Система с безброй служители-паразити, която друго не прави освен да вреди, да пречи, да мачка и да прецаква активните, дейни хора, които не са безлични и търпеливи изпълнители на своеволията на всемогъщата Система. Сега вече Системата ни прецаква всички нас и действа като безжалостен държавен механизъм за прецакване, тъпчене на личностите и за отмъщение – когато дадени хора дръзнат да се държат като свободни граждани. Да, така у нас постъпва Системата спрямо всички ония, които не мълчат, които роптаят, които се мъчат някак да защитят личността си – и да си запазят достойнството. Аз специално – понеже искам все пак да си остана човек, а не ща да дегенерирам до нивото на говедо! – затова пиша, роптая и се жалвам: друг избор не ми остава. ТОВА Е СИСТЕМА, НАПРАВЕНА ОТ РУСКИ ГРАНИТ – И ЕДВА ЛИ ЩЕ Я ПОМРЪДНЕШ... четвъртък, 26 юни 2014 г.
По повод на моята епохална вече борба с усърдни служители, по-скоро с
верни оръдия на безчовечната административна Система, установила се в българското образование, на която аз давам пълна гласност в блога си, ето какво ми пише един български американец (американски българин), чиито отзив е по повод отказа на РИОПловдив да ме допусне до участие в конкурс за директор на едно училище, отразен в ето тази публикация: виж Административната система в образованието умее да се защищава, на нея изобщо не ѐ пука за никакво право, за никаква истина, за никакъв морал; та ето какво ми пише този човек, писал е писмото нощес по българско време, а аз го чета в ранната утрин: Да, AIG, точно си го усетил: Ти си лишен от граждански права! Това автоматично следва от качеството ти на гражданин на тази пост-съветска република BG, със зло и завистливо население, станало такова поради людоедската компартия и принципа й: “Изяж другаря преди той да е изял тебе!”. Не се ли замисляш защо комунистите бяха зли и се топяха един друг кат маймуни? Ами ето заради горния принцип, принудени бяха горките... А и правото им е такова, козметично са му сложили на ленинското право червило и сенки и мислят че заблуждават някого. Та погледни правния език и на омбудсмана, и на другите писма до теб с правна аргументация (напр. административното производство от Главна инспекция по труда) – от тях лъха на безумно всемогъщо самодоволство и някакво фръцливо величие на средновековен феодал, но не и на право... И ти от тия низши твари чакаш човешки права ли? То бива да си замечтан, ама чак толкова! Я ги осъди в Страсбург за да изкараш някой лев поне. Иначе това е система от руски гранит и едва ли ще я помръднеш... И други две неща дразнят – нали свърши социализма, защо отново подпомагат тези странни същества, дето се наричат BG турци, а са турци колкото император Хирохито е монголец, и се мушат навсякъде с предимство сякаш че е 1980 година??... Виждаш ли колко е способна на промени BG? A и защо в списъка на допуснатите има само 3 мъже от 14 (= 21%) ?? Tова е тотално феминизиране на страната и създаване на мухльовци вместо мъже. Това е BG-патент от робството ли, от бабините им деветини ли, не знам, Русия е по-нормална в това отношение... И аз като тебе преди изследвах нахалството в BG, но по едно време си викам “Абе вместо да ги правиш американци тия шматки не е ли по-лесно да отидеш при истинските американци?!”, ха-ха-ха... Е, неизмеримо по-добре беше... Тегли им една майна, помниш ли един твой читател какво ти беше казал:
Игнорирай ги, гледай да ти е интересен на теб живота, не можеш да ги победиш! Булгаристан и мутрите ще пребъдат на своите ширини! Добре че е малка страна BG – иначе щеше да инфектира планетата, ха-ха-ха! A. ВИЖТЕ САМО НА КАКВИ ВИСИНИ Е СПОСОБНА БАЙ-ГАНЬОВСКАТА БЮРОКРАЦИЯ И СЕ ВЪЗРАДВАЙТЕ! четвъртък, 26 юни 2014 г.
Абе наистина, какво ли съм седнал да се оплаквам от издевателствата на родната ни бюрокрация бе; я вижте нещо, което ще ни убеди, че моя милост, с всичките идиотщини, които преживя през последните години, е един вид "щастливец" в сравнение с това, което българската бюрокрация е сторила на други хора; ето какво ми прати един буден интернетен "приятел": О, AIG, никак не си пострадал много, да ти кажа, ха-ха-ха, само виж на какви висини е способна бай Ганьовската бюрокрация и се възрадвай, ОК? И пред умрелите не се спира, че пред теб ли? Бълхарите са сами на тази планета, a другите нации живеят само като фон – за да се види колко са велики бълхарите, а най-отгоре е Бог, но па и той е бълхарин – както един спортен ритнитопковец в BG ни го обясни преди време... Та прочети непременно ето това: Орлов мост, автор Ивайло Диманов ВСЯКАК МОЖЕ ДА ЖИВЕЕ ЧОВЕКЪТ, ВАЖНОТО Е ДУШАТА МУ ДА Е ЧИСТА – КАК ОБАЧЕ ЛИ ЖИВЕЯТ ХОРАТА С МРЪСНИ ДУШИ?
37 Сократ живял като обичайната му храна била маслини и хляб, все пак, по думите му, ядем за да живеем, а не живеем за да ядем (както повечето съвременни хора, кой знае защо, си мислят). Та нима и аз не мога да доживея живота си оттукнататък със същата храна, именно с хляб и с маслини? (След малко ще закусвам тъкмо с хляб и с маслини, но първо да си допия чая и да допиша един текст.) Е, и понякога ще си устройвам "пиршества" – като ще си приготвям бобена чорба или пържени картофки. Всякак може да живее човекът, важното е душата му да е чиста – как ли живеят обаче хората с мръсни души?
Да виждаш несправедливостта и да мълчиш означава да участваш в нея – означава да й помагаш и да я насърчаваш... КРАТКО РАЗМИШЛЕНИЕ ПО ПОСТАВЕНА ВАЖНА ТЕМА четвъртък, 26 юни 2014 г.
Томи Томев каза: Много е трудно да се разбере кое е справедливо и кое не е. А дали въобще има несправедливост?
На втората снимка е показател на всички пътища в света заедно с разстоянията, намира се до централната поща в Пловдив; често го гледам, размишлявайки какво би станало с мен ако не бях такъв патриот (или по-скоро мухльо) и ако преди години бях поел в някоя от тези посоки; най-много ме мами стрелката, посочваща щата Колумбия, САЩ - ама карай, явно ще си мечтая само, вгледан в тия табели...
На последната снимка може да се види централната алея в парка Лаута, в който се разхождам често напоследък... МЪЛЧАНИЕТО НЕ Е НЕЩО БЕЗОБИДНО...
чудесно написана, носи в себе си богат смисъл, дава интересни примери от историята и задава много и то крайно необходими въпроси, примерно ето тези:
Ангел Грънчаров каза: Има несправедливост. Ако няма несправедливост, тогава няма да има нито истина, нито лъжа, а пък в такъв случай всичко ще отиде по дяволите. Затова има както справедливост, така и несправедливост. Човешките представи, Томи, за справедливостта са много, но идеята (понятието, същината) е една - и тя може да бъде постигната само чрез философстване. Чрез мислене. И чрез говорене, писане, четене, обсъждане... Да добавя още нещо: най-лесното и най-простото нещо на този свят е да се разбере кое е справедливо и кое не е справедливо. То е обаче такова, именно лесно и просто само за хората, чиято душа не е осквернена с неверни, изопачени представи, сиреч, лесно е за хората с що-годе чисти души. Чисти са душите, които не са си загубили усета, "сетивото" за истината, да, истината за тия неща, духовните (справедливостта е от този род) се установява непосредствено или пряко със СЪРЦЕТО, не с ума... Умът идва впоследствие, истинското обаче е онова, което сърцето ни казва, оттук започва всичко... ЗА ДА ИЗЛЕЗЕМ И ОТ ТАЗИ КРИЗА СЕ ИСКА ПРОСТО ПОВЕЧКО АКЪЛ У КОЛКОТО СЕ МОЖЕ ПОВЕЧЕ ХОРА – ИМАМ ПРЕДВИД ГЛАСОПОДАВАТЕЛИ юни 26, 2014 Чета в един сайт статия със заглавие Колко е важен служебният премиер? (заглавието обаче не й е много сполучливо и подходящо според смисъла, но както и да е) с автор Константин Вълков, която е
… Проблемът на страната е, че няма политически лидер, роден и отгледан от друга майка. Как да има ефективна битка за политическо надмощие като догановци, местановци, барековци, станишевци, борисовци, кобурги, първановци, сидеровци, василевци, пеевскоподобни и всички останали излизат от един корем, сучат от двете цици, търсят вниманието на тия две цици, които навярно обитават един и същ сарай и т.н.? Кой е този, който ще ги стимулира да се развият политически, да дръпнат с нова политическа идея, да работят повече? Карат се помежду си, днес едните цоцат от циците, утре ще са другите, ама тия цици са все ония цици. Ето още един абзац, свързан с темата: Качественият служебен премиер би могъл да създаде изцяло нова политическа реалност, да върне вярата в демократичния модел и да съживи политическата система, оставена на командно дишане. В тази връзка авторът пише нещо много важно, а именно: Моделът на следващото служебно правителство трябва да бъде следния – изключително жилав, непоколебим и опитен служебен премиер плюс най-добрия чужд съветник, който страната може да си позволи. И накрая задава въпроса кой именно да бъде служебният премиер; отговаря съвсем неочаквано ето как: Въпросният служебен премиер се казва Иван Костов. (сега пребройте до десет преди да избухнете) Ето какъв коментар си позволих да напиша пък аз във Фейсбук под линка, водещ до тази статия: Споделям тезата на автора: ако наистина искаме страната ни за няколко (два до три) месеца да дръпне решително напред то служебният премиер, назначен от Президента Плевнелиев, трябва да се казва Иван Костов. Впрочем стане ли Костов служебен премиер, това може да помогне на изборите Реформаторският блок да вземе мнозинство, тогава Костов вече може да остане премиер и на новото редовно правителство – и тогава страната наистина ще поеме по
38 верния път. Не е фантастика това, иска се просто повечко акъл у колкото се може повече хора – имам предвид гласоподаватели… Написах това, знаете, за лечението на някои болести се налага да се бърка дълбоко в раните, чак до корена, до основата, а също така и да се реже гнилото. Та с оглед на всичко това си позволих да се изкажа така. Ако искате ме плюйте или пък се смейте докато сте живи, само внимавайте да не си преуморите ченетата… МАЙЧИЦЕ, ДОКЪДЕ Я ДОКАРАХМЕ – ТАКЪВ НАГЛЕЦ ДА ПРЕТЕНДИРА ЗА РОЛЯТА НА "ПОЛИТИЧЕСКИ ЛИДЕР"?!
БРОЙ 12 НА В-К ГРАЖДАНИНЪ ВЕЧЕ Е ДОСТЪПЕН И ЗА ЧЕТЕНЕ ОНЛАЙН, ЗАПОВЯДАЙТЕ, ЧЕТЕТЕ ГО ЗА ЗДРАВЕ, УМ И РАЗУМ! ВИДЕО ИДЕЯТА ЗА УЧИЛИЩЕ, ОРИЕНТИРАНО КЪМ ОТДЕЛНАТА ЛИЧНОСТ
Професор Хауърд Гарднър разяснява теорията за множеството интелигентности, представяйки идеята за училище, ориентирано към отделната личност ... Гърднър апелира за тотална промяна на начина, по който функционира съвременната образователна система и за ранно оценяване и развиване на всяка една от тези типове интелигентност. По този начин, уверен е професорът, обучението ще бъде много по-приятно и ефективно, давайки поле за развитие на силните области на децата още в ранна възраст. Така те полесно могат да разберат в кои дейности и професии наистина са добри. В книгата „Множеството интелигентности“, която ИК „Изток-Запад“ пуска на българския пазар, Гарднър разяснява теорията за множеството интелигентности, проследява отзвука, който тя предизвиква по света през последните 25 години и разкрива новите й постижения в практиката в книгата. Ученият прави подробен обзор на теорията, проследява нейния отзвук по света и разкрива новите й постижения в практиката, като изгражда мост между теорията и работната среда. Гарднър онагледява и разсъжденията си върху бъдещето на теорията, отговаряйки на основните въпроси и критики, повдигнати през последния четвърт век. Въпреки враждебните условия на консервативните образователни системи, характерни за почти цял свят, и въпреки доминацията на „училищата щампи” – както ги нарича харвадският професор – семената на МИ теорията успяват не само да покълнат, но и да дадат плод. В „Множеството интелигентности“ Хауърд Гарднър ни представя идеята за училище, ориентирано към отделната личност, което се отнася сериозно към многоаспектния подход към интелигентността. Той обръща внимание на някои емблематични образователни проекти, основани изцяло на МИ теорията: проектът „Нула”, заедно с който надничаме в спектралната класна стая; редица важни дискусии – за разбирането като приоритет на образованието, за оценяването, доколко са справедливи претендиращите за равен старт IQ, SAT и други тестове, какво е индивидуализирано образование и къде е неговото място, какво е процесфолио и как може да се прилага и др. АКО БОТЕВ БЕШЕ ЖИВ СЕГА, И ТОЙ ПОЛОЖИТЕЛНО ЩЕШЕ Е ДА БЕЗРАБОТЕН – КАТО МЕН
Из: Само една ли е интелигентността?
четвъртък, 26 юни 2014 г. Талантът, както и характерът, са даденост. Ако Ботев беше жив, щеше е да безработен. Никой собственик на медия нямаше да го изтърпи. А и този народ едва
ли щеше да го чете, така че вестникът на Ботев щеше да фалира. Но ще кажете, той е гений, хаймана, може да кара само на хляб, вода и вино. И ще му бъде простено, ако не се грижи като еснаф за семейството си. По талант може и да не се съизмерваме с Ботев, но по собственото си чувство за свобода и освободеност – можем. Журналистът, преди всичко, трябва да бъде наемник на своята съвест, на черно-бялата истина. И днес имаме страхотни журналисти и публицисти, на Запад щяха да са милионери, но у нас преживяват като известни производители на висококачествена продукция. Малцина са, но са за пример. Защото те не позволяват да се отнасят към тях като към стока. Нито като към преживни животни, които дъвчат думите, за да бъдат редовно издоявани от собствениците на обора.
Из едно интервю на Р.Леонидов ИЗВОД: Та значи ако Ботев беше жив, и той щеше е да безработен... като мен (това го пиша, за да вбеся завистчиите). Е, доволен съм, значи всичко си е на мястото. Между другото, моя милост също като Ботев прави вестник, който – знае ли се?! – може да остане като един знак на времето, което живеем... ДА ЧУЕМ ОЩЕ ВЕДНЪЖ КАКВО СЪР КЕН РОБИНСЪН КАЗВА ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО – НЯМА ДА Е ИЗЛИШНО... ... особено за ония нашенски... кратуни, които всеки ден се занимават с образованието на нашите деца – ощетявайки ги, нанасяйки им неизлечими травми за цял живот. Хей, хора, хей, драги учители, кога ще се вразумите – и ще погледнете с трезв поглед върху това, което правите, откривайки неговия точен и верен смисъл?!
39 Ето още един клип с него; той сам там казва: "има глад за клипове с мен":
И още едно клипче, сега ни е паднало да гледаме сър Кен Робинсън, ами да се възползваме тогава: Вижте и това от моя блог (Две лекции на Кен Робинсън за образованието, над които си заслужава да се замислим сериозно), оказва се, че търсачките слагат тази публикация на доста видно място когато търсите нещо за образованието. И още нещо (гледали ли сте го вече? Не сте? Браво на вас! Яката спите!): И НЯМА ЧОВЕШКО ПРАВО, ПИСАНО ИЛИ НЕПИСАНО, КОЕТО ДА МОЖЕ ДА ОТМЕНИ ДЪЛГА НИ НАЙ-НАПРЕД И ПРЕДИ ВСИЧКО ДРУГО ДА СМЕ ЧОВЕЦИ... събота, 28 юни 2014 г.
Кой каквото и да прави, аз кажиречи всяка сутрин пиша някаква... жалба или някакво отворено писмо до нехаещите институции – и разказвам за злоупотребите с власт на разплулата се в порочно самодоволство безнаказана образователна администрация. Всеки човек си има съдба, моята явно е тази: да се боря с тия, които са така вредни за българското образование, че повече едва ли е възможно. Ако обаче нещо постигнаха тия... не знам вече как да ги нарека, всяка обидна дума е слаба за тях, затуй ще се въздържа от каквато и да е било крещящо обидна дума... та ако постигнаха все пак нещо спрямо мен тия... лица от образованието, с които ми се налага да се боря всеки ден, то е че успяха да навредят по най-ефективен начин на моя творчески процес: в предишните години аз сутрин пишех с любов и увлечение своите книги, а сега от три години насам не съм написал нито ред от книгите си, за сметка на това обаче почти всяка сутрин пиша своите революционни доклади, открити писма и жал-
би срещу злоупотребите на самодоволната образователна администрация! Виждате ли колко са вредни те специално за мен, виждате ли колко е гадно "постижението" им? Всъщност те и за мен са вредни поне толкова, колкото са вредни и за всички, които се занимават с образование, а най-вече са вредни за учениците, за младите хора, вредни са най-много за българската младеж. За жалост обаче това все още не се разбира. Е, правя каквото мога да се разбере. От колкото се може повече хора. Правя това, което е по силите ми. Чудеса не мога да правя, но нещичко все пак правя. Не стоя със скръстени ръце – като повечето... И ето, тази сутрин пак ми се налага да зарежа всичките си идеи за писане по най-различните творчески теми, които ме вълнуват, теми от областта на философията, психологията, човекознанието и човекоразбирането и т.н., и, за жалост, пак ще трябва да напиша един строг административен документ; аз вече даже и... "административни романи" започнах да пиша вече, не се шегувам, не помните ли, че издадох един такъв сборник с подобни текстове? Той се нарича тъкмо "Административен роман", напишете това в търсачките, ще видите какво ще се появи. Ето това ще се появи, да ви помогна, да не си губете време да го търсите. Както и да е, виждате, пиша тия неща не защото съм станал... извратен, а защото се налага. Защото трябва да се пише. Защото не мога да си позволя да замълча когато се правят какви ли не безобразия. Да, не мога да мълча. Няма да замълча. Има време да мълча когато вече съм умрял, но докато съм жив ще роптая, ще се боря - няма никога да замълча. Няма никога също така да стана покорен – и послушен. Тая с мен няма да се случи: малодушието ми е органически противно. Та значи ето днес ми се налага да пиша едно решително възражение против така фриволното решение на комисията на Регионален инспекторат по образованието в Пловдив за провеждане на конкурс за директор на Езикова гимназия "Пловдив", решение, с което тя не ме допусна до участие в този конкурс. Е, налага се да възразя. И не защото толкова съм се засилил да ставам директор, а защото тук са нарушени най-базисни принципи на правото – и на човещината. Няма да станем никога нормално и човешко общество ако ние, хората, ако ние, гражданите продължаваме да си мълчим и да си затваряме очите пред злоупотребите и зулумите на нашата пълновластна и самозабравила се, на нашата разплула се от разврат и от самодоволство администрация. Е, с оглед все пак някога да станем нормално и човешко (европейско, демократично, свободно) общество аз пиша тази сутрин с такъв загрижен вид на лицето си своето поредно открито писмо-жалба до Министер-
ството на образованието и науката; ето какво се получи в крайна сметка: До г-жа ВАНЯ ЧАВДАРОВА ДОБРЕВА, Председател на Парламентарната комисия по образованието и науката (и до всяко следващо лице, което ще я наследи на този пост) До проф. А.Клисарова, Министър на образованието и науката (и до всяко друго лице, което ще я наследи на този пост) До г-н К. Пенчев, омбудсман на Република България До доц. д-р Ана Страшимирова – Председател на Комисията за защита от дискриминация КОПИЕ ЗА СВЕДЕНИЕ: г-жа А.Пакова, Началник на РИО-Пловдив ВЪЗРАЖЕНИЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТКРИТО ПИСМО от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование, от гр. Пловдив, адрес: Ж.К.Тракия, бл. , вх. , ап. , тел.: имейл: Уважаема госпожо Председател на Парламентарната комисия по образованието и науката Уважаема госпожо Министър, Уважаеми господин омбудсман, Уважаема госпожо Председател на Комисията за защита от дискриминация, Длъжен съм да Ви известя, че ситуацията в т.н. система на българското образование вече е безобразно и направо нетърпимо тежка, катастрофална даже. Изцяло порочната и неотговаряща на нуждите на времето командно-административна и директивна система е парализирала и задушила, подобно на зъл отровен октопод енергията, творческите сили на всички участници в реалния образователен процес. Отдавна е дошло време за решителни, дори революционни по естеството си промени. Защото ексцесиите, до които се стига, са наистина нетърпими. Ще дам един крещящ, дори екстравагантен пример в тази посока. Като радетел и дори поборник за едно ново, отговарящо на нуждите на младите хора и съвременно образование от години работя в тази посока, именно за изнамиране на нови образователни подходи и технологии в преподаването, за написване на подходящи, на добри учебни помагала, за утвърждаване на нов, съвременен и човеколюбив тип отношение между учител и ученици и т.н. Преподавател съм по философия и гражданско образование, притежавам най-висшата учителска квалификация, т.н нар. „I-ви клас” по философия. Също така съм един от най-активните блогъри в България, поддържам образователни блогове, също блогове за дискусии и пр. От 6
40 години заедно с група философи издаваме философското списание ИДЕИ, което излиза три пъти в годината, неговата цел е да подпомага духовното, ценностното, идейното и личностното укрепване най-вече на младите хора. От две години списанието поддържа и международно многоезично научно-теоретично издание (приложение), което издаваме в сътрудничество с философи от Украйна и други страни. Автор съм на много учебници и учебни помагала по философия, на философски и психологически книги, издадени от най-авторитетни издателства. В своята преподавателска работа винаги съм се стремял да изпълнявам задълженията си на най-съвременно методологическо ниво, използвайки авангардни, нестандартни подходи – с цел да направя философията близка на младите хора, с цел да им помогна да развият у себе си така ценните качества, свързани със способността за самостоятелно и критично осмисляне на проблемите. В последните няколко години, работейки по осмислянето на тежките проблеми в образователната ни система, обобщих изводите си в няколко книги, примерно в книгата ми със заглавие Идеи за една нова философия и стратегия на образованието в България, също книгата ми Ние не сме тухли в стената! (Есета за освобождаващото образование), книгата ми ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ, имаща за предмет ситуацията в университетското образование, накрая последната ми книга под заглавие Изследвания върху състоянието на нравите в едно училище (В контекста на общата ситуация на българския живот). Но да спра дотук, моите виждания за ситуацията в българското образование съм ги представил изчерпателно в посочените книги, а ето сега вкратце и екстравагантната история, с която искам да Ви запозная. Впрочем, аз и друг път съм Ви писал по тия проблеми, би следвало да сте запознати с тази направо чудовищна история – стига моите жалби и доклади изобщо да са стигнали до вашите бюра. С оглед на това този път ще бъда пределно кратък. От три години училището, в което съм работил 14 години, а именно ПГЕЕПловдив има нов директор: г-жа Стоянка Анастасова, назначена на този пост от министър Сергей Игнатов. За тия три години въпросното административно лице си позволи да встъпи в недопустимо остър конфликт с мен по всички възможни линии, прибегна до какви ли не "техники" и подходи за административен терор и тормоз, за дискредитирането ми като личност и като преподавател, случиха се наистина чудовищни, направо немислими, непостижими от разсъдъка и дори шеметни истории (които аз като съвестен хроникьор описах в детайли в своя блог и им придадох нужната гласност и публичност, щото такова едно... богатство
за науката не бива в никакъв случай да бъде загубено или погубено!), това, че не си мълчах, а изобличавах всички действия на въпросната администраторка засилваха жаждата й за отмъщение, тя опита какви ли не начини, кой от кой по-недопустими, да ме сплашва, да ме тормози, да ме наказва, стигнахме до съдилища (съдът, примерно, отмени нейна заповед "Предупреждение за уволнение" и на трите възможни инстанции, стигнахме заради обжалванията й дори до Върховен касационен съд!), бях обруган, оклеветен (заведох дело и по този случай, щото г-жа директорката собственоръчно в моя характеристика ми вписа любопитна "диагноза", именно "податлив на чести нервно-психологични разстройства", тази "диагноза" беше отхвърлена от оторизираните медицински органи!), а най-накрая, като същински апотеоз, характерен за древно-гръцките трагедии, г-жа Анастасова успя да подготви и да осъществи и заветното, тъй мечтаното от нея уволнение и то по възможно най-смехотворните причини: "пълна негодност", "абсолютна неспособност да бъде учител", "изцяло некадърен" и пр. (прилагам въпросния административен шедьовър, който аз, разбира се, ще обжалвам в съда); да, от няколко седмици аз вече съм уволнен, а тя, предполагам, е неизмеримо щастлива че вече ме няма в подведомственото й училище. Ох, сякаш успях с едно изречение даже (наистина дългичко, "километрично"!) да изразя есенцията на случилата се прелюдия на тази "малозначителна" история, която сега ми се налага да представя – за да изпъкне още по-релефно цялата абсурдност на случващото се в административната система а българското образование. Г-жа директорката на ПГЕЕПловдив ме уволни на 19 май т.г., съвсем предпразнично, под формата на "подарък" непосредствено преди празника 24 май, тя тия неща ги умее, старае се според силите си да унизи колкото се може повече поредната си жертва. (Излишно е да споменавам, че други уволнени по-рано от нея по същия безцеремонен начин вече я осъдиха и им предстои да се завърнат в скоро време на работа!) Та аз имам правото, според закона, да обжалвам заповедта й за уволнение в двумесечен срок, скоро ще бъде заведено такова дело, квалифицирани адвокати ми помагат за подготвянето на исковата молба. Преди няколко дни обаче реших да подам документите си за участие в обявен конкурс за директор на ЕГ-Пловдив, за мен беше много интересно как ще реагира системата предвид положението, в което се намирам. Както и очаквах, РИО-Пловдив реагира ето как:
Не съм допуснат до участие в конкурса. На "основание" защото съм бил уволнен по този крайно "компрометиращ" ме параграф: като "неспособен", "некадърен", "не умеещ да се справи" и пр. Значи ли това, че мои най-фундаментални човешки и конституционни права - като право на труд, на упражняване на професията, като право да заемам различни държавни длъжности и т.н. – са отменени и то именно по повод на един волунтаристичен административен акт на самозабравил се администратор от найнизшето ниво?! Да, заповедта за моето уволнение е налице, но тя е под въпрос, предстои обжалването на нейната правомерност пред законен съд, този съд още не се е произнесъл, аз, според презумпцията за невиновност съм невинен; да, но ето системата вече ме наказва, отнема ми и то не какви да е права, а най-фундаментални – каквото е правото на труд! Разбира се, нека онзи умен чиновник, който е включил такова изискване в една наредба за провеждане на конкурс да се опита да обясни как е възможно административен акт от най-низше ниво да спира действието на предписания на самата Конституция – тия хора дали изобщо имат най-елементарна представа за смисъла на правото?! Както и да е, явно в рамките на абсурдната, на доказалата своята абсурдност система всичко е възможно! И ето, мои най-фундаментални и конституционни права са ми отнети по безцеремонно грозен начин! Разбира се, комисията, дето се казва, си е "оплела работата", във формалния юридически смисъл нещата са вързани – и нека жертвата да си роптае колкото си иска. Важното е до конкурса, в който и моя милост пожела да участва, да бъде допуснат един-единствен, именно "правилният", "нашият" кандидат! Нека пародията на конкурс да бъде пълна! Ний срам от нищо нямаме! Ще си правим каквото искаме – та нали цялата власт е наша!!! Моята заповед за уволнение е в срока за обжалване, тя не е влязла в законна сила и не е юридически факт – да, ама ето, посечен съм, недопуснат съм за учас-
41 тие в конкурс, а най-вероятно на това "законно основание" аз вече няма да мога и изобщо да си намеря работа оттук-нататък в образователната система?! Значи ли това, че абсурдният и смехотворен административен акт на една самозабравила се директорка с един замах ме лишава завинаги от моите конституционни, фундаментални, човешки, граждански и професионални права?! Давате ли си сметка какво означава това?! Ще търпите ли такова безобразие?! Възможно ли е такива неща да се случват в нашето мило отечество, дали случващото се пък не е някакъв кошмарен сън? Или у нас вече всичко е възможно да се случи?!
Разбира се, че съм възмутен! Такова безобразие, такъв идиотски административен волунтаризъм не съм предполагал дори и аз че е възможен! И най-интересното е, че целия апарат на РИО-Пловдив, който е в течение на епохалната по характера си разпра на лицата Грънчаров и Анастасова и добре знае какво се е случило (и от чиито състав е комисията за провеждане на този директорски конкурс), без замисляне е застанал изцяло на страната на директорката Анастасова, потъпквайки по най-грозен, по недопустимо екстравагантен начин моите права. С което де факто показва, че насърчава нейния произвол – щом признава, че стореното, видите ли, било имало "законна сила" даже и за комисията по провеждане на въпросния конкурс!!! Кажете ми, при това положение аз дали някога изобщо ще мога да си намеря работа като преподавател по философия в някое училище? Дали някой директор на училище ще се осмели да ме вземе на работа след като висшестоящ органи като РИО-Пловдив дава на директорите такъв пример за най-безобразно потъпкване на моите човешки и професионални права?!
Най-решително протестирам срещу произвола и беззаконието! Няма да
търпя тази гавра! Направете нещо за да спрете терора над моята личност! В противен случай, ако проявите безразличие и безотговорност, това ще означава не само че се солидаризирате с тия, които тъпчат моите права, но и че поемате пълната отговорност за всичко онова, което може да се случи оттук-нататък. Не чувствате ли, че поставяте човек като мен, който 30 години от живота си е отдал на българското образование, в състояние на пълна безизходица – и на пълно отчаяние?! Нима може да се постъпва по такъв грозен начин с един човек – бихте ли били добри да ми отговорите поне на този въпрос?! В моето състояние по-слаба личност може да изпадне в пълно отчаяние, което би могло да доведе в крайна сметка до непоправими последици. Аз като капак на всичко съм инвалид, инвалидизиран съм с 62% инвалидност, но съм с право на работа. Способната на всичко директорка, за да ме уволни, успя кой знае по какъв начин да си осигури и разрешение от Инспекцията по труда (!!!), за нея изглежда няма невъзможни неща; тя малко прилича на Азис, умее да прави така, че всичко, което пожелае, то се случва! Тия гаври, които преживях в последните три години и особено пък в последните няколко месеца, нанесоха непоправими вреди на здравето ми. Да, обаче безчовечната административна система и нейните безжалостни цербери явно не знаят що е човечност, що е съчувствие, що е доброта; властта явно понякога е нещо като наркотик, който е способен така да омайва нечии съзнания, че даже и "моралните скрупули" вече да не действат, да отпадат безследно. Аз пък си позволявам да кажа и напиша, че така с човека не бива да се постъпва! Аз така мисля. Аз така виждам нещата. Нека да не съм "прав". Аз от разбирането си няма да се откажа: да, не е човешко да се постъпва по такъв начин с един човек! И няма човешко право, писано или неписано, което да може да отмени дълга ни най-напред и преди всичко друго да сме човеци... Ще очаквам с интерес реакцията Ви, уважаеми дами и господа – депутати, министър, омбудсман, председател на Комисия за защита от дискриминация. Много ми е интересно дали сте в състояние с нещо да ме изненадате. Иначе зная как ще ми отговорите – ако изобщо благоволите да отговорите. Административният подход за мен вече не крие никакви тайни – след като изпитах жилото му до насита. Безчовечната администрация обаче не просто е изменила на функцията си, тя е станала противоестествена – и противочовечна. Вместо да служи на хората, тя е стигнала дотам без капчица съжаление да им вреди. Да им причинява зло. Да се гаври с тях. Да ги мачка, да ги тъпче, да ги смазва, да ги унищожава...
Но така не бива да се прави. Така е грозно да се прави. Казвам ви тия неща като философ. Философите имаме това право да казваме директно в очите онова, за което всички мълчат – с което всички са се примирили. И кога в такъв случай, позволете ми да Ви запитам, уважаеми г-н омбудсман, ще имаме държава, която да е близо до, а не да е срещу човека – и гражданина?! Нека и другите длъжностни лица, и г-жите и г-дата депутати, и г-жа Министъра, и нейния приемник ако искат да се замислят по тия въпроси. Стига да имат добрината да го сторят... 27 юни 2014 г. Пловдив С УВАЖЕНИЕ: (подпис) КОМУНИЗМЪТ УЖ АБДИКИРА, НО КОМУНИСТИТЕ ЗАПАЗИХА И ДОРИ УВЕЛИЧИХА СТАРАТА СИ ВЛАСТ юни 27, 2014
Из: Как комунизмът си остана Западът прояви огромно лекомислие, смятайки, че политическият плурализъм и пазарната икономика са достатъчни за да изтикат комунистическите елити от властта. Колко фатална е тази заблуда си личи в Югоизточна Европа. … Европейската платформа „Памет и съвест“ координира дейността на институти и организации, които се занимават с историята на тоталитарните режими. Равносметката, която тази платформа прави 25 години след 1989-та, е крайно отрезвяваща: в Централна, Източна и Югоизточна Европа наследството на комунизма така и не е било успешно преодоляно – престъпленията от онова време почти не се преследват, а и в никоя от държавите не е установена солиден правов ред. В идеологически план комунизмът е абдикирал, но „новата класа“ е запазила старата си власт. През 1957 Милован Джилас я дефинира като „експлоататорска класа на собствеността“ – състояща се от представители на комунистическата партия, достигнали до властта. Прикрита под нов политически етикет същата тази класа продължава яростно да брани интересите си. В Русия,
42 например, на мястото на съветската диктатура се установи „плебисцитната“ диктатура на един президент, който гарантира своята политика на агресия и дестабилизация на съседни държави с помощта на антизападна и националистическа реторика. В Източна и Югоизточна Европа пък е създадена демократична фасада, зад която господства картелът на посткомунистическите олигарси, завзели държавите, партиите и медиите. … България сред държавите с найвлошено развитие. А междувременно олигарсите в посткомунистическите държави установиха, че Европейският съюз далеч не е толкова страшен, колкото се прави. Докато в балтийските републики, а и в Полша, Чехия, Словакия и Унгария все пак се стигна до относително обновяване на елитите, в Румъния, България, Словения и Хърватия те останаха почти необезпокоявани в политиката, икономиката, правосъдието, както и в образованието и медиите. В най-новия индекс за развитието на демокрацията и пазарната икономика на страните в преход, фондация „Бертелсман“ установява влошаване в 12 от 17-те посткомунистически държави в Централна, Източна и Югоизточна Европа. Най-сериозното влошаване се забелязва в България, Румъния и Унгария. Напредък има единствено в балтийските републики и в Полша. Неслучайно държавите, които се представят най-добре, са се разграничили в най-голяма степен от миналото си. Често пъти критикуваната от Запада лустрация, която изключва бившите партийни функционери от ръководни позиции в обществения сектор, междувременно доказва плюсовете си. Тя обаче не успя да постигне своите цели в правосъдието, което съответно го направи по-податливо спрямо политическо влияние и корупция. В това се състои един от най-големите проблеми на всички посткомунистически държави, казва Витаутас Ландсбергис, първият президент на Литва след обявяването на независимостта през 1990. ЩО Е ЛИДЕР? – НА ВНИМАНИЕТО НА НЯКОИ НАШИ ВЕЧЕ ПРОВАЛЕНИ, АЛА ЗА СМЕТКА НА ТОВА ТВЪРДЕ САМОНАДЕЯНИ АДМИНИСТРАТОРИ
КАК РАЗБИРА НЕЩАТА ЕДНА УЧИТЕЛКА ОТ АМЕРИКА ВИДЕО АМАН ОТ ГЛУПОСТИ И ОТ ГЛУПАЦИ В ТАЗИ ДЪРЖАВА: ЕЙ, ХОРА, ЗАРАДИ ГЛУПОСТИТЕ ДЕТО ПРАВИТЕ ЩЕ СИ ЗАТРИЕТЕ ОТЕЧЕСТВОТО БЕ! Питам се: тия, дето цял ден найгръмогласно призовават народа да се успокои и да не си тегли парите от банките не съзнават ли, че по този начин постигат съвършено обратен, бумерангов ефект, т.е. засилват психозата, подръчкват и подклаждат паниката, щото нали знаете колко е недоверчив масовият българин, казваш му нещо, той те гледа с недоверие и си вика: тоя явно иска да ме метне нещо, а да правя обратното на това, което ме съветва! Тъй че по-добре беше да си бяхте мълчали и работите щяха да се успокоят... а тъй ето, паниката нараства, фейсбук жужи като ритнат кошер, виждате ли в крайна сметка какво става?!
С оглед на горенаписаното аз няма да се правя на загрижен и да ви увещавам да не си теглите парите от банките, напротив, теглете си ги като ви се правят глупости, пък после си натикайте банкнотите където искате, на по-сигурно място – проблемът си е изцяло ваш, малоумници неедни, аман от вас, от глупост на глупост налитате и сами ще си съборите държавата! Вместо да идете да протестирате да се махне некадърното и продажно проруско правителство и така да допринесете нещо добро за държавата си, вие се наредихте... пред банките да си теглите парите и да събаряте банковата система – майната ви тогава!!! ЗАИНТЕРЕСОВАНИ ВЪНШНИ И ПОСЛУШНИ НА ТЯХ ВЪТРЕШНИ СИЛИ ПОДКЛАЖДАТ, НАЛИВАТ МАСЛО В ОГЪНЯ НА КРИЗАТА юни 28, 2014 Из: Радан Кънев скочи на Бойко Борисов Според лидера на ДСБ бившият премиер също създава паника за банковата система
Лидерът на ДСБ Радан Кънев разкритикува Бойко Борисов за изявленията му, че е необходимо да се изтеглят 5-6 млрд. лв. заем от МВФ, за да се стабилизира банковата система. В профила си във фейсбук Кънев написа:
„Неприятна изненада: Бойко Борисов в хора на врачките, създаващи паника. Приказките за 5-6 милиарда заем от МВФ подклаждат паниката сред гражданите и са лишени от всякаква финансова логика. Банките имат нужда от повече спокойствие и по-мълчаливи и подготвени политици. Или… някой в ГЕРБ си представя, че смут и предизборни опашки пред банките ще дадат по-лесна победа на „силната ръка“? Надявам се Борисов спешно да се освободи от подобни съветници. Подобна политика ще вкара страната в хаос, и надали ще даде гласове на партия, чиито финансови стожери са били Дянков (днес ВТБ) и Мавродиев (днес – безпомощната и парализирана КФН.)“ КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Прав е Радан Кънев. Като чух изявлението на Б.Борисов – а той, горкият, е доста бос по банковите и финансовите въпроси и е най-добре да се въздържа от изказване по въпроси, от които не разбира – аз си помислих същото. Радвам се, че има политици, които изразяват и моите мисли по най-важните въпроси. А Б.Борисов по въпроси, от които не разбира, би следвало да говори само онова, което му казват подготвени експерти. Ала къде ти толкова смиреност и разумност у бабаит като него, дето си мисли, че от всичко разбира… Още един-два коментара, които казват нещо важно за разбирането на ситуацията: Всички политически партии една през друга се опитват да внасят нестабилност. Кутев пусна слуха за фалит на още банки и на валутния борд. Бойко Борисов твърди, че ни липсват разни милиарди. Местан след всичките тъпи преговори, които водят, се изцепи, че времето е относително понятие. Пуснаха се някакви глупости за правителство на спасението… Що за малоумници има в тази държава! Все едно искат насила да разсипят държавата. А не е ли точно така? Написа: Ziezi
43 „Налице са белези за външна намеса в развитието на българската политическа криза. Страната е изправена пред външнополитически риск, генериран от стратегията за противопоставяне срещу Европейския съюз и НАТО.“ Иван Костов НЕОБХОДИМА ДОБАВКА КЪМ КОМЕНТАРА МИ: Като гледам как усърдно някои външни сили, намиращи се на североизточна посока, подклаждат, наливат масло в огъня на кризата, подпомагани от прислугващия им политически персонал у нас, се питам дали след като путинистите в основни линии се провалиха в Украйна (там срещнаха неочаквано твърд отпор!), дали пък сега основното им внимание постепенно не се измества към България – като най-слабо място в Европейския съюз и НАТО? Казвам: дали на нас не е дошъл редът да усетим „меда и жилото“ на тази същата „всеотдайна братска любов“, от която така силно пропищяха украинците? В тази връзка не е зле да прочетете ето това, важно е: Банковата паника може да е сценарий на Кремъл Някой има интерес всичко да изгори в България, смята Георги Ганев; един цитат само: Това, което се случва, е абсолютно целенасочена, обмислена и предумишлена атака срещу цялата българска банкова система, основана на разпространяване на слухове и директен опит да се убие доверието на хората към банките и да се причини паника, при която да стане пожар и да изгори всичко. Очевидно някой има интерес всичко да изгори в България. За това става въпрос. ПО ПРЕДСТОЯЩО ЕПОХАЛНО СЪДЕБНО ДЯЛО ОТ СОКРАТОВ ТИП УЧИТЕЛ ПО ФИЛОСОФИЯ ТЪРСИ СВОИ УЧЕНИЦИ, ЖЕЛАЕЩИ ДА СЕ ОБЕЗСМЪРТЯТ – КАТО СВИДЕТЕЛСТВАТ ПРЕД СЪДА неделя, 29 юни 2014 г.
Удоволствията, които луксът доставя, не биха могли да се сравнят с насладата, която човек изпитва при мисълта, че всеки ден става все по-добър – и със своя пример и усилие помага на други да станат по-добри. (Сократ)
Отдал съм се на четене напоследък – зер, имам си нова електронна книга и още й се радвам като дете! – да, на четене съм се отдал, не на писане – ех, колко е похубаво и по-лесно да четеш вместо да пишеш! Дано можете да си представите колко е по-хубаво и по-лесно да четеш вместо да пишеш, но на, ето, сега пак ми се налага нещичко да напиша, нищо че тази сутрин даже и в интернет (фейсбук) съм се отдал на четене, не на писане (ако не броим няколко съвсем кратички коментари, които подхвърлих тук-там – колкото да поддържам огъня на дискусиите). Но сега ми се налага да напиша нещо важно, което при това за мен има, тъй да се рече, прагматичен смисъл. Става дума за това, че по съвет на моя адвокат (по дялото срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив, дялото срещу нейната заповед за уволнението ми, искам съдът да отмени тази абсурдистко-кафкианско-бекетова-и-оруеловска заповед) та значи по съвет на моя адвокат си търся за същото това дело... свидетели, да, доброволци, които са съгласни да дойдат в съда и да свидетелстват за мен, именно, да кажат впечатленията си за мен и като личност, и като преподавател, и като пишещ човек ако щете. Това е нещото, за което ми се налага да пиша, т.е. да апелирам тази сутрин: търся си свидетели! В тази връзка моля хора, които искат да поемат това неудобство, именно, да се явят пред съда в един предварително уречен ден и час и там, под клетва, да свидетелстват за мен, именно, да кажат съвсем свободно какви са впечатленията им за мен като човек, като личност, като преподавател и пр. Такива свидетели могат да бъдат както настоящи или бивши мои ученици от ПГЕЕПловдив, така и мои колеги, именно учители, работили с мен било в ПГЕЕ-Пловдив, било в някое друго училище, щото аз в ПГЕЕ-Пловдив съм от 14 години, но преди това съм работил и в други училища, в университета в Пловдив също съм работил, тъй че който има впечатления за мен и желая да ги сподели пред съда, да заповяда. Съдът, предполагам, ще се интересува от ето такива неща, които директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова (в заповедта си за моето уволнение) има добрината да изтъкне, а именно, че съм бил "напълно некадърен", "изцяло неспособен да бъде учител", "абсолютно непригоден" и т.н.; предполагам съдът с помощта на такива свидетели ще трябва да се ориентира доколко преценките на въпросната директорка Анастасова отговарят на истината, доколко отговарят на реалното, на действителното положение. По тия въпроси свидетелите ще трябва да свидетелстват, т.е. да разкажат за впечатлението си за моята работа. Та който – било мой бивш ученик, било колега, учител, който е работил с мен, който ме познава, който има наблюдения върху моята работа, било пък философ, който има
впечатление за моите "научни трудове", за моите книги и т.н. – ако иска да ми се притече на помощ в този тежък за мен момент, в който е поставено на карта всичко ценно за мен, за което съм работил в целия си досегашен живот, да заповяда, да заяви готовността си да ми бъде свидетел, пък после ще уредим формалностите на имейла ми, който се намира в раздел КОНТАКТИ на блога. Това е. Отправям този апел и се надявам да се намерят добри хора, които са готови да поемат известно неудобство (да се явят в съда, да си загубят един ден примерно, да преживеят известни вълнения в съда когато биват разпитвани и пр.) и то ейтака, "за едното нищо", именно, да помогнат да се установи истината, да ми съобщят за готовността си да свидетелстват, та да уредим с тях формалностите по призоваването им пред съда. Тия дни, до два-три дена, предстои завеждането на делото, т.е. явяването им пред съда ще е значително по-късно, Бог знае кога – когато съдът стигне до този момент, може и през зимата да е, знам ли кога ще е? Щото и съдилищата хем са претрупани с дела – крайно много хора се съдят в тази държава, не знам дали сте го забелязали, аз обаче от две години, в които ходя по съдилища заради тъй героичната директорка на ПГЕЕ-Пловдив, го забелязах до насита?! – та значи съдилищата хем са претрупани с дела, хем, по моето възприятие, и доста се туткат, но делата като започнат (веднъж да започнат обаче!) в еди момент, има надежда някога и да свършат, щото все пак времето си тече неусетно. Ще чакам да ми се обадят кандидати-доброволци за свидетели по делото на един учител като мен, който в последната част от кариерата си (вече 31 години работя на нивата на българското образование!) биде обвинен от една самозабравила се директорка, че е "абсолютен некадърник" и пр., отправени ми бяха обвинения, които не само че съсипват имиджа и достойнството ми, но и са клеветнически по характера си, тоест не отговарят на истината, ето, приписано ми е, примерно, че съм бил нещо като "пълен урод" в общуването с моите ученици, аз до този момент не съм забелязал нещо такова, е, сега мои бивши ученици имат шанса да кажат пред съда как са ме възприели, как съм се отнасял с тях, как съм ги учил, какво съм правил в часовете и пр. Знам добре, че на всички човек няма как да угоди, съвсем естествено е, че един учител от едни ученици ще бъде ненавиждан, от други може пък да бъде приеман добре, ний, хората, сме различни, различни са ни и възприятията, и преценките, и мненията, всичко ни е различно. Даже великият Сократ, както знаем от историята, е бил даден под съд от групичка свои ученици, които при това поискали за него смъртна присъда, щото, видите ли, той им бил причинил...
44 щети (!), явно тъпоглавците от всички епохи силно се чувстват ощетени и уязвени от общуването даже с един толкова приятен за нормалните (мислещите) хора събеседник какъвто е Сократ. Щом дори за Сократ е било така, няма начин и отношението към мен сред учениците ми да не наподобява отношението на сократовите ученици към него. Аз съвсем не чакам - опази Боже! - мен специално всички ученици да ме харесват или пък да ме обичат, това, ако се случи, е крайно лошо, щото такива учители или са крайно посредствени, или са лицемери и угодници, или някаква друга причина има, но е факт, че едно такова отношение на пълно приемане е доста подозрително. (Само севернокорейският диктатор в наше време е обичан от народа на пълни 100%, а преди така обичаха бай ви Тодор Живков, Сталин, Ленин и други подобни идиоти и маниаци.) Казвам тия неща по принцип, не защото много се страхувам дали ще си намеря доброволци за свидетели сред учениците ми. Знам при това, че има бивши мои ученици, които станаха прависти, някои адвокати, други друго работят, но пак в областта на правото, тъй че, признавам си, ми е интересно дали някой ще се яви да свидетелства за учителя си по философия пред съда – и така, да се пошегувам, да има възможността да се... обезсмърти, щото, знае ли се, може този съдебен процес да влезе един ден в аналите ако не на общата българска история, то поне на духовната такава, а пък – защо не? – нищо чудно да влезе и в аналите на световната духовна история, нима не е дошло най-после времето и ний, българите, да се обезсмъртим като гърците, че сме осъдили и дори убили един философ (и този философ, примерно, да се нарича... "Ангел Грънчаров"). Това беше шегичка бе, Уили, малка шегичка, не се вълнувай толкоз, може да ти стане лошо! – това пък е мое подхвърляне към дежурните ми оплювачи в блога; бъзикам се с тях, какво да правя: нали трябва да се живее, нали това е животът – да се веселим поне колкото можем, няма само да плачем я?! А за свидетели от страна на колегите, на учители, било философи, било от сродни специалности, които ме познават, тук ситуацията, признавам, е още поинтересна отколкото е сред учениците. Първо, аз вече, да си призная, се обърнах към някои колеги, работещи (все още) в ПГЕЕ-Пловдив, помолих ги най-човешки да ми свидетелстват, за мое голямо учудване... всичките ми отказаха! И знаете ли какво ми казаха тия хора, то е съвсем разбираемо, като се вземе предвид тежката психологическа и нравствена ситуация сред "колектива": тия хора ми казаха така (предавам смисъла на думите им): - Абе, Ангеле, човече, моля ти се, смили се над мен – искаш и аз като теб да си сложа главата в коша ли?! Нали знаеш
какво ще последва от страна на отмъстителната директорка ако разбере, че съм се съгласил да ти бъда свидетел?! Поставяш ме в крайно деликатно положение, аз не съм такъв глупак да си сложа чак такъв таралеж в гащите, моля те, разбери ме: не ща, отказвам да ти ставам свидетел пред съда! И няма защо повече да ти се извинявам, ти сам разбираш: трябва някак да се живее. Нямам излишна глава да си я слагам в коша. За нещо друго, не толкова опасно, да ме беше помолил, бива, но за това точно не мога. Отказвам! Чакай да избягам подалеч от теб да не ме види някой, че разговаряме, че види ли ме, горко ми! Така в общи линии ми отговориха тия хора. Е, аз малко поукрасих думите им, речта им де, но то е заради литературата, нали този текст ще се чете от хора, нека да е поне малко от малко художествен – и интересен. Но същината на мислите на тия хора е горе-долу същата. Аз за нищо не мога да ги упреквам или коря, напротив, напълно ги разбирам. Е, може човек и подостойно да се държи в тази ситуация, но ето, те са избрали това поведение, изборът е техен, имат това право. Аз си направих своя пък избор. Впрочем, ако тримачетирима човека сред учителите ме бяха подкрепили открито и твърдо в моята "историческа разпра" с директорката, то резултатът от цялата история сега щеше да бъде съвсем друг, коренно противоположен. И съдбата на училището щеше да е друга. Но хората се уплашиха, което позволи на войнствената директорка да ни отстрелва един по един. Тя това и прави де. Проблемът не е неин, на на тия, които се унизиха дотам, се се превърнаха в нещо като... дивеч (да не употребявам друга, по-ужилваща дума!), подходящ за такъв тип отстрелване. Казах каквото имах да кажа. Впрочем, аз вече имам съгласието на трима човека (от средата на учителите) да ми бъдат свидетели, разбира се, няма да казвам кои са те; но ми са нежни още един-двама свидетели от средите на учители, които още работят в ПГЕЕ-Пловдив, които още не са отстреляни. Не крия, крайно ми е интересно дали някой ще дръзне да прояви една такава наистина безумна дързост (или безпримерна смелост) да стане свидетел на Ангел Грънчаров в дялото му срещу всесилната директорка на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова. И още един момент ми се ще да засегна и свършвам. Хрумна ми идеята да дам като "доказателствен матр`ьял" пред съда... видеозаписи на мои учебни часове с учениците от това училище, от ПГЕЕПловдив. Тия записи са напълно автентични, показват напълно реалната, неподправена по никой начин и истинска картина на това, което се случва по време на моите часове по философия. Аз, да си призная, когато реших да правя такива записи, найнапред се вдъхнових от тази мисъл, именно, да покажа самата истина, реалното положе-
ние, без никакво приукрасяване, да покажа нещата точно каквито са си. Знам, да, това беше голям риск от моя страна, да покажеш цялата истина, без режисура, без подготовка, ей-така, един вид да се... "разголиш", и то пред всички, пред цял свят даже! Да, ала поех риска, направих сума ти записи (на личния ми лаптоп има още сума ти записи, които не съм ги качвал в интернет, а има и много качени видеа в какви ли не сайтове, също и в блога ми), ето, оказа се, че тия записи могат да свършат и такава работа, като свидетелство пред съда. Адвокатът ми се колебае дали това нещо ще бъде прието от съда като доказателство, та ми се ще да попитам хора, които са сведущи в правото, какво мислят, струва ли се да се опита и с това, именно видеозаписи да бъдат представени като "доказателствен матр`ьял" пред съда? Интересно ми е как ще се реши този казус, затова и ви занимавам и с него. Това е. Хубав ден на всички! Бъдете здрави! А ако има сред учениците, на които съм преподавал някога, доброволци за явяване като свидетели пред съда, да заповядат, да ми пишат на имейла... МУТРОПОЛИТ МОСКОВСКО-ПЛОВДИВСКИ НИКОЛАЙ ВКАРА СИНОДА ВЪВ ВОЙНА С БОГОСЛОВСКИТЕ ФАКУЛТЕТИ неделя, 29 юни 2014 г.
Николай Пловдивски залага матрица за духовници Създава се духовна академия, в която най-вероятно ще господства църковната схоластика Най-добрата атака е мнимото отстъпление. Тази стара тактика очевидно се опитва да следва тихомълком Пловдивският митрополит Николай, след като не успя да наложи свои фаворити сред новите митрополити и да бъде патриарх в сянка. В ход е първата кандидат-студентска кампания за Православната духовна академия (ПДА) в Пловдив. Николай я основа и е неин духовен наставник. Светият синод му даде разрешение едва ли не като утешителна премия, след като протежираният от владиката кандидат изгуби битката за заможната Варненска епархия в края на 2013 г. В безхабе-
45 рието си митрополитите и патриархът дори не осъзнаха, че си залагат бомба със закъснител. Всичко започва от неудовлетвореното преди време желание на владиката да контролира катедра „Теология“ в Пловдивския университет. „Положихме усилия да намерим общ език с митрополита, но се оказа трудно“, признава ръководителят на катедрата доц. Мария Шнитер. Когато усеща, че няма да му позволят да си разиграва коня в университета в града, Николай решава да си създаде ПДА. Един от аргументите му е, че липсата на синодален контрол в богословските факултети създавала предпоставка в тях да преподават неправославни, дори нехристияни. За да го докаже, обявява доц. Шнитер за еврейка. Николай е Пловдивски митрополит от седем години, но очевидно още не се е осведомил, че Шнитер не е еврейска, а чешка фамилия и е носена от първия архитект на Пловдив - прадядото на доц. Мария Шнитер е построил и 4-5 православни църкви в града край тепетата. Заради незадоволените си властови амбиции сега Николай вкара висшия клир във война с богословските факултети. Искането си за създаване на духовна академия, пряко подчинена на синода, той аргументира със слабата подготовка, която автономното университетско богословие давало на студентите и респективно предлагало на БПЦ неподготвени кадри за свещеници. Ерго, богословското образование в България все повече се отдалечавало от Църквата. Което не е вярно. Деканът на великотърновските богослови доц. Димитър Попмаринов припомня, че качеството на богословското образование зависи и от Светия синод. Но ресорните синодални комисии досега са демонстрирали единствено незаинтересованост към делата на богословските факултети. (Прочети ДО КРАЯ >>>) ЕТО ЗАРАДИ ПОСТАВЯНЕТО НА ТАКИВА НЕУДОБНИ ВЪПРОСИ СОКРАТ СТАНАЛ НЕНАВИСТЕН НА ВСИЧКИ – И СИ "ЗАСЛУЖИЛ" ГИБЕЛТА
Ако си пророк, кажи що е святост, ако си пълководец, кажи що е мъжество, ако си юноша, известен със своето благоразумие, кажи ми какво е това благоразумие, ако си политик, кажи ми до какво се свежда
общото благо, ако си художник, кажи ми какво е красота, ако си юрист, кажи ми що е справедливост, ако си философ, кажи ми що е истина...
Какъв си тогава ти пророк, щом не знаеш какво е святото само по себе си, що за пълководец си щом не знаеш какво е мъжество, що за политик си щом не знаеш какво е политика и общо благо, какъв художник си щом не знаеш какво представлява красивото само по себе си, какъв съдия си, щом не можеш да кажеш какво е това справедливост?! Сократови думи в моя съвсем свободна интерпретация... АВАНГАРДНОТО МИСЛЕНЕ НА ГЕРМАНЦИТЕ юни 29, 2014
Нов рекорд в Германия: 50,6% от електрическата енергия за едно денонощие е получена чрез слънчеви батерии От Даниел Десподов Германия подобри рекорда по добив на електрическа енергия, получавана чрез слънчеви батерии. На 9-ти юни тази година в Германската Национална електрическа мрежа постъпиха 23,1 гигаватчаса електрическа енергия, получена чрез слънчеви панели и това са 50,6% от денонощната консумация, съобщи Fraunhofer ISE. Рекордът е постигнат през почивния ден, когато консумацията в Германия е минимална, но това според експертите е едно значително достижение за слънчевата енергетика. През месец юни 2014 година Германия подобри още няколко рекорда за получаване на електрическа енергия чрез
слънчеви елементи. Така например, между 13:00 и 14:00 часа на 6-ти юни тази година всички фотоелементи в страната генерираха 24,24 гигаватчаса, а за цялата седмица от 2-ри до 8-ми юни – 1,26 тераватчаса. Германия до скоро се считаше за лидер в производството на ядрена електроенергия, но след трагедията във Фукушима изцяло се отказа от атомните електроцентрали и сега е лидер по производството на възобновяема енергия.
Около 90% от всички слънчеви панели в Германия са разположени на покривите на домовете и сградите. Тези панели масово се инсталират и в малките села, във фермите и заводите, като съвременните архитекти на новите сгради се съобразяват с това и проектират жилищните и административните сгради по такъв начин, че покривът да е насочен към юг. ВИЖДАЛИ ЛИ СТЕ КАК Е ИЗГЛЕЖДАЛ ГРАДЪТ НА ТРАКИЙСКИТЕ ЦАРЕ?
Градът на тракийските царе Севтополис. Днес е погребан под язовир Копринка. Нарисуван за първи път от феноменалния Андриан Бекяров. Сподели за да го видят повече българи! Treasure ltd А ВИЕ СЪБЛАЗНИТЕЛНИ ПИСМА ОТ ВДОВИЦИ НА КАДАФИ ПОЛУЧАВАТЕ ЛИ? неделя, 29 юни 2014 г. И тази сутрин друга от безбройните вдовици на... Кадафи (!!!) ми пише писмо, в което най-любезно ми съобщава, че от 7те милиарда жители на земята тя била избрала тъкмо мен – явно ме смята за много честен, заслужаващ доверие човек, или пък за прекалено наивен ме смята, знам
46 ли?! – та значи избрала била точно мен, за да ми предложи да си поделим ний двамата с нея... 5.3 милиона долара (5 300 000 $), които били останали в някаква сметка в нигерийска банка и прочие.
добрите – ще ви подарят спомени. Ценете всеки човек. Уил Смит САМО НИЙ, БЪЛГАРИТЕ, СЕ ИНАТИМ КАТО МАГАРЕТА НА МОСТ И НЕ ЩЕМ ДА НАПРАВИМ БЪЛГАРСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ЧУДО! юни 29, 2014
Не разбрах точно, предлага ми да се престоря че съм Кадафи ли, на брата му ли да се престоря, но това тепърва ще се разбере. Та да ви запитам в тази връзка: на някого от вас неутешимо скърбящите вдовици на Кадафи пишат ли ви такива писма? Кажете, ако не е тайна, дали ви пишат, щото пък, знае ли се, може пък наистина да ми се е усмихнал късметът, може пък да ми е провървяло, някак си е безотговорно човек да обръща гръб на тия милиончета! А пък, знае ли се, нищо чудно... самият Делян Пеевски да се е преобразил на... вдовица на Кадафи и да ме изкушава с тия пари, може пък да е затруднен човек, да не знае какво да си прави парите, не знам, но ми се вижда много подозрителна тази работа?! :-) Хайде чао, хубав ден, бъдете здрави! ВСЕКИ ЧОВЕК Е ЦЕНЕН – ПО-СКОРО БЕЗЦЕНЕН
Добрите хора ще ви донесат щастие, лошите ще ви дадат урок, а най-
Един мой събеседник по блог, живеещ в Австралия (който ми пише дълги коментари, ама в имейли, не в блога, само лично до мен да са безценните му мисли), но бил живял и в Америка, ми развива тази сутрин в писмото си тезата, че американците, видиш ли, не били обичали… германците; ето как се обосновава, а пък по-долу можете да прочете моя отговор до него по така и така наченатата важна тема: … През 1980-те нашумяха много случаи на убити германски туристи във Флорида. Идват там, вземат кола под наем и “Ихууу”, кои сме ние! Но на гоcподин негър това не му хареса и започнаха едни убийства без край на германски всестранно развити социалистически личности. Така немския еснаф бе отказан да прави от Флорида Германия.
После глупавия немец купи Крайслер, за някакви милиарди. След голяма агония около 10 години по-късно швабата се отказа и се прибра в задника на майка си Германия. Причината: Разлики в манталитета, никой американец не иска да работи под брутален немски диктат, това ни иде срещу косъма. Те просто не можеха да задържат работници в завода си. Капитулираха като пред Москва и скоропостижно се изнесоха. И сега когато видя Крайслер на пътя с немска форма като танк се сещам за тях. А ето какво му отвърнах: Първо, да имаш много здраве от мен, но германците може да са всекакви, но само глупави не са! Много са умни германците, страшни са в туй отношение – и точно от това им иде проблемът, а не че били… глупави. И да си умен много не е на добро, но това е отделна тема. А иначе благодарение на ума си германците много са постигнали, то, прочее, без ум нищо не се постига;
само дето ний, българите, се опитваме да постигнем нещо хептен без акъл, а само с един гол инат, е не става, природата човек не може да победи! А ако пък американците, както викаш, не могат да оценят качествата на германците, това изобщо не говори добре за американците. Но аз не вярвам на такива приказки, че, видиш ли, американците не били харесвали германците, глупави ми се виждат: може да има някои американци, дето не харесват германците, но това едва ли важи за всички американци. Също така знам от историята как чудесно се сработиха американци и германци след войната и как за нищо и никакви си десетина годинки заедно направиха германското икономическо чудо. Е, това чудо си е предимно германско – нямат по мое мнение никаква грешка германците, много ги бива; същото мога да го кажа и за американците! – а пък, както е известно, американците много са помогнали не само на германците, а и на цяла Западна Европа. Същото може да се каже и за японците, които под американски надзор осъществиха японското икономическо чудо. Сега дето само ний, българите, като магарета на мост се инатим и не щем да направим българското икономическо чудо! Все ни се иска да се върнем назад и отново да се натикаме в кочината при „братятаруснаци“, там, в калта, в лайната и в смрадта явно ни харесва повече; ама ще се подърпаме, ще се поинатим, пък ще кротнем в един момент – и от това само ще спечелим. Като германците и като японците можем да станем и можем много да постигнем ако вървим заедно с американците! То нима някой народ добро е видял от руснаците?! Кажи де? Но това вече е друга тема! Бъди здрав! С поздрав: А.Г. ЗА ДУШЕВНИЯ ПОВРАТ КЪМ ВЯРАТА В БОГА Проф. Янакиев, Вие сте добре известен на българската православна общественост като интелектуалец. По много от важните теми в църковния живот в България Вие взимате важно участие. Искам да ни разкажете: как стигнахте до Бога, какъв беше Вашият път? - О, това беше твърде отдавна, но ще трябва да кажа, че аз не произхождам от религиозно семейство, родителите ми не са били никога анти-религиозни, нито са съчувствали на тоталитарния комунистически режим. Но бяха по-скоро от онези сравнително безразлични към вярата хора. Трудно е да се опише и да се посочи някакъв точен момент на обръщането. Може би при мен това е било главно от своеобразния ми
47 преход от философия към християнска философия и задълбочаването на моите размисли, които по неизбежност ме доведоха до там да мисля, че същинското завършване на една философия би могло да бъде, когато тя се увенчае с теологическия венец.
ПРИ МОДЕРНИЯ ПОДХОД В ОБУЧЕНИЕТО НЕ НИ УЧАТ, А САМИ УЧИМ, САМИ – ОБЩУВАЙКИ, ВЗАИМОДЕЙСТВАЙКИ СИ – ПОСТИГАМЕ И СЪТВОРЯВАМЕ СВОИТЕ ПОЗНАНИЯ неделя, 29 юни 2014 г. Из Интерактивно обучение Обучението не е спортно състезание, в което учениците са зрители. Те не трябва само да стоят в клас, да слушат учителя, да запомнят неговите думи и да отговарят на въпросите му. Те трябва да дискутират за това, което изучават; да го свързват със своя личен опит, да го прилагат във всекидневието си. Правейки това, те изучават част от себе си. Мартин Валке
Но от друга страна аз много добре знам, че обръщането във вярата не може да бъде приписано на собствените усилия на човека, т.е. аз не бих могъл да кажа, че моите собствени мисловни усилия са ме довели до вярата при всички положения. За това е имало и някаква помощ от Духа Свети, Който собствено и истински ни обръща. Самите ми умствени занятия най-вероятно са били ръководени от Божията благодат, така че за разлика от някои протестанти, които могат да посочат някакъв точно определен момент, аз не бих могъл да кажа такъв. Цитира: Otec Pahomiy Zhelev ПЕТРОВ ДЕН Е, ДНЕС ПОЧИТАМЕ СВЕТИТЕ АПОСТОЛИ ПЕТЪР И ПАВЕЛ
Интерактивното обучение е диалогово обучение. Практически учебният процес е организиран така, че се осъществява постоянно активно взаимодействие между всички участници в него. Ученикът и учителят са равнопоставени субекти в този процес. Всички учащи се участват в процеса на познание, като им се дава възможност да рефлексират (да анализират своите мисли и преживявания, да се самонаблюдават) по отношение на това, което знаят и мислят. Всеки влага своя личен принос, в хода на дейността се осъществява обмен на знания, идеи, способи на работа. Никой от участниците не доминира и не налага свои идеи. Образователната среда се характеризира с творческа атмосфера, партньорски взаимоотношения, откритост, взаимопомощ, толерантност, натрупване на съвместни познания, възможност за взаимна оценка и контрол. Активността на преподавателя намалява в полза на увеличаване на активността на учениците, които се ориентират към самостоятелно търсене на учебна информация. Интерактивното обучение провокира смяна на ролите на „обучаващия и обучавания“ и съчетаването на различни форми на контрол (самоконтрол, групов, индиректен и неавторитарен контрол от страна на обучаващия).
Честит празник! Целите на груповата работа са свързани с изграждане и развиване на комуникативни умения, пълноценно участие
на всички ученици в учебния процес, учене от знанията и опита на другите, преодоляване на задръжки и комплекси, повишаване на самочувствието на участниците и на удоволствието от дейността, разнообразяване на учебната работа. При груповата работа класът се разделя на учебни групи, които могат да работят самостоятелно или под ръководството на учителя. Всички тези понятия и концепции, се осигуряват от съвременните технологии. Например, на концепцията за проблемното обучение съответстват такива технологиии като: проблемно-диалогово обучение; проблемно-задачно, проблемно-алгоритмично, проблемно-контекстно, проблемно-моделно, проблемно-модулно, проблемно-компютърно обучение и др. Същността на интерактивното обучение се състои в това, че учебния процес е организиран по такъв начин, че на практика всички ученици се оказват въвлечени в процеса на познанието, т.е. те имат възможност да разберат и обмислят това, което знаят и мислят. Съвместната дейност на учениците в процеса на обучението, при усвояване на учебния материал означава, че всеки внася своя индивидуален принос, и на практика има обмен на знания, идеи и т.н. Всичко това се случва в атмосфера на доброжелателност и взаимна подкрепа, което позволява не само да се получава ново знание, но и да се развива познавателната дейност, превеждайки я в по-високи форми на сътрудничество. Интерактивната дейност по време на уроците предполага организация и развитие на диалогово общуване, което осигурява взаимно разбиране и взаимодействие, води към съвместно решаване на общи, важни и значими за всеки участник задачи. Интерактивното обучение изключва доминирането както на един изказващ се, така и на едно мнение над друго. В хода на диалоговото обучение учениците се учат критично да мислят, да решават сложни проблеми на основата на анализ на обстоятелствата и съответната информация, да зачитат алтернативните мнения, да приемат обмислени решения, да участват в дискусии, да общуват с други хора. За това по време на уроците се организира индивидуална, по двойки и групова работа, прилагат се изследователски проекти, ролеви игри, работи се с документи и различни източници на информация и др. Концепцията и технологията на интерактивното обучение са основани на явлението интеракция (от англ. interaction – взаимодействие, въздействие един на друг). В процеса на обучение се осъществява междуличностно познавателно общуване и взаимодействие между всички негови субекти. Развитие на индивидуалността на всеки ученик и възпитанието на неговата личност се осъществява в ситуации на общуване и взаимодействие между хората един с друг.
48 Най-често използван модел в такива ситуации е образователната, учебната игра. Игрите предоставят на учителите възможности, свързани с възпроизводството, мултиплицирането на резултатите от обучението (знания, умения и способности), в прилагането им в практиката и обучението, като се отчитат индивидуалните различия на участващите в играта ученици с различни нива на обученост. Играта носи възможност за значително емоционално и лично въздействие, за формирането на комуникативни умения и навици и др. Следователно, използването на образователни игри допринася за развитието на личността и личните качества на ученика. Под технология на интерактивното обучение се разбира система от начини за организиране на взаимодействия между педагога и учениците под формата на учебни игри, гарантиращи педагогически ефективно познавателно общуване, в резултат на което се създават условия за придобиване на опит от учениците в учебни дейности и ситуации, за обогатяване на техните мотивационни, интелектуални, емоционални и други сфери. КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Опааа, и какво излиза сега? За това, че съм прилагал наймодерни и авангардни образователни подходи и технологии аз бях уволнен от работа – понеже една директорка на училище се оказа неспособна – или пък не пожела?! – да вникне в същината на това, което правя?! Много интересно, наистина много интересно. Сега кой е крив и кой е прав ще се определя от съда. Макар че по принцип тия неща се решават в рамките на самата образователна институция. Но кризата в нея явно е толкова голяма, че тя се оказа неспособна да реши тази задача. Е, тогава идва ред на съда. ЗА МЕН ГОРЕ-ДОЛУ ТАКА ИЗГЛЕЖДА РАЯТ – ТАЗИ Е МОЯТА ПРЕДСТАВА ЗА ВЕЧНОТО БЛАЖЕНСТВО неделя, 29 юни 2014 г.
ЕДНО НЕВРЪСТНО... БЪЛГАРЧЕ, ОЩЕ НЕПРОХОДИЛО!
ПУТИН НАКАЗВА ВЕЧЕ И БЪЛГАРИЯ: „НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА СИ ПОЗВОЛИ ДА ОТКАЖЕ НА РУСИЯ БЕЗ ПОСЛЕДСТВИЯ!“
понеделник, 30 юни 2014 г. юли 2, 2014
Е, ЕДВА ЛИ ЩЕ УГАСНЕ ОГЪНЯТ НА ПОШЛОСТТА В ТЕЛЕВИЗИИТЕ, НО ДАЛИ НЯМА ПОНЕ ДА НАМАЛЕЕ БУЙНОТО МУ ПЛАМТЕНЕ?! ТВ 7 спира Kaрбовски, Кошлуков и Катето Евро, оставя само филми КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Е, най-после, доживяхме да се отървем от навлеци като Карбовски, Кошлуков и "Катето Евро" – а Дилов-син оставиха ли го?
Той явно е оставен за да поддържа огъня на пошлостта в тази телевизия, щото ако загасне този огън какво ще правим тогава?! :-) СЪВСЕМ КРАТЪК КОМЕНТАР, СВЪРЗАН С ПОЛИТИЧЕСКАТА СИТУАЦИЯ У НАС
Из: Илиян Василев: България се клати от много по-високо равнище (ЗАБЕЛЕЖКА: И.Василев е бивш български посланик в Москва.) „Цветан Василев и Пеевски отдавна не са основните движещи сили и водещите фактори в развитието на ситуацията. България се клати, за да се дестабилизира на много по-високо и по-дълбоко равнище“, заяви пред Нова тв бившият ни посланик в Русия Илиян Василев. … „Най-вече демонстрират политически мускули, за да не се остане извън паричните потоци по „Южен поток“, каза още Василев и добави: „И децата знаят, че „Южен поток“ няма да ни се размине току-така – при всяко положение ще инкасираме загуби и ще трябва да преживеем трусове“. Според него не били случайни думите на Путин, че „никой не може да си позволи да откаже на Русия без последствия.“ „Краят на Южен поток е край на целия пакет от енергийния шлем и маркира водораздел в българо-руските отношения. Доста хора у нас са поемали обещания, които не могат да изпълнят. Затова настоящите трусове целят да потопят личните им отговорности в общата картина на нестабилност и проблемност – за да се загубят детайлите или близкия план“, бе категоричен Василев. СМЪРТТА НА ЕДНА МЕДИЯ – ОСОБЕНО КОГАТО Е ПОРЪЧКОВА И ПРЕДВИДИМА – СЪЩО Е ПРЕДВИДИМА, НО, ОКАЗВА СЕ, Е И НЕИЗБЕЖНА юли 2, 2014 Четвъртата власт фалира преди четвъртата по големи банка, автор: Иво Инджев
Beautiful Libraries... St. Florian Library, Austria, photo by Renate Dodell
… Очаква се предизвестената смърт на една медия, за която няма да се разплаче нито президентът, нито финансовият министър, нито пък БНТ ще запише
49 клипчета с артисти, който да призовават да не се разпространяват слухове към любимата им телевизия (в която, естествено, доста артисти получаваха трибуна).
тик” Дудука-Капута), изхарчени и присвоени в предизборната кампания на ББЦ и в “реалити предаванията” на ТВ7 (а и не само по тази медия). Това е нагледен пример как понякога една “предизвестена смърт” няма да натъжи никого (освен потърпевшите). Автор: инж.Симеонов
Жалко, че за тоз случай не се полога тревога – като за клатеща се банка! Защото смъртта на една медия, особено, когато е поръчкова и предвидима (смъртта й, както и самата медия, бяха предвидими) си заслужава общественото внимание и порицание по отношение на поръчителите, които се подиграха с принципите на свободното слово, превръщайки го публично в куртизанка на властта. Съответно в очите на хората „журналистите” (казано с пълен член), вкупом са продажници, на които може да се вярва колкото на банка, в която няма пари да плати на хората, заложили на нея. В този смисъл ТВ7 си изпълни задачата, отвращавайки и без това недоверчивия български зрител, който е склонен към обобщения, гледайки с невярващи очи как от екрана за една нощ едни и същи лица, като Бареков, сипят противоположни клетви по адрес на обожавани от тях до вчера политици и спонсори. За разлика от случая с разклатената банка, гневните журналисти от разклатената телевизия няма как да си поискат правата, защото самите те участваха срещу луксозно заплащане в пирамидата ТВ7. Подкупи ги лично онзи, който я източи „без цензура”, а сега минава в защитна контраатака точно по начина, по който обърна палачинката срещу Борисов, но вече без самопризнанието за вината си за неговото въздигане чрез преданото обслужване. По отношение на ТВ7 Бареков не само не иска да сподели негативи, но и си търси позитиви за милиони левове! Такова нахалство спира дъха дори и на претръпналата българска публика. КРАТЪК КОМЕНТАР, КОЙТО СПОДЕЛЯМ: И все пак в живота съществува възмездие, Божия справедливост и Божие наказание. Рано или късно идва и “Видовден” (горе долу този религиозен празник, съвпадна със случващите се събития), когато всеки получава заслуженото си. Или – както се пее в песента на незабравимия Емил Димитров – “Ти закъсняваш понякога, истино, но винаги идваш при нас…”. Дано този път и органите на властта да бъдат на мястото си (в което много се съмнявам) и да разкрият от къде дойдоха милионите безотчетни пари (спестявания на “великия журналист и нов поли-
ОТКРИ СЕ ТИЯ ДНИ "ЗАКОН НА ГРЪНЧАРОВ ЗА ГЕНЕЗИСА И ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ТАЛАНТА И НЕКАДЪРНОСТТА", С КОЙТО ЩЕ КАНДИДАТСТВАМ ЗА... НОБЕЛОВА НАГРАДА! сряда, 2 юли 2014 г.
Тази сутрин ми се ще да поразсъждавам по една чудесна тема: как и кога човек става... некадърен, става некадърник? Да, наистина, страшно много ме вълнува истината по този въпрос - особено след като преди около месец получих официален документ, в който от официален държавен чиновник (директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова) съм провъзгласен за "пълен некадърник", за "изцяло неспособен да бъде учител" и пр. Нейната тъй любезна и при това изключително... колегиална теза ще бъде оспорвана в съда, тия дни завеждам съдебно дяло, и ето, ще се наложи по съдебен ред да се доказва, аджеба, аз кадърен ли съм или съм некадърен, и ако съм, видите ли, некадърен, кога и как е станало това, щото пък имам други документи, подписани от други държавни органи (университети и пр.), в които се удостоверява, че съм... кадърен. И мен много ме вълнува как съм се, тъй да се рече, онекадърностил, как кадърността ми е пропаднала и пр. Също не е без значение да се отговори на много други, производни и попрактични въпроси: а какво ще правим сега след като се оказва, че повече от 30 години един "некадърник" е преподавал философия на хиляди ученици, как тъй целомъдрената система изобщо не е разпознала и е търпяла такъв един спотаил се некадърник, излиза, по тази логика, че след като веднъж вече съм бил разобличен най-сетне в некадърността си от една бдителна директорка, то какво става с оценките, които съм писал на всичките тия хиляди мои ученици, те са влезли в дипломите им, нима може оценки-
те, написани от такъв пословичен некадърник, изобщо да имат легитимност, не е ли необходимо да се изобрети начин държавата да поправи аномалията, примерно, да обезсили всичките тия дипломи, а пък учениците, на които съм преподавал през всичките тия години, да бъдат привикани в съответните бдителни държавни органи, да бъдат задължени да бъдат обучени в съответните курсове по "най-правилната философия", проведени от изцяло кадърни и доверени на Системата преподаватели, пък едва след това пред строга комисия следва да защитят свои нови, вече изцяло състоятелни и законни оценки! Обръщам внимание на такъв един логически обоснован извод от тезата на въпросната бдителна директорка, щото наистина когато едно лице, поставено на отговорна държавна длъжност, взема някакви решения, това лице трябва да умее самостоятелно да извежда всички възможни изводи от решението си и ако се стига до подобни абсурди, следва да може да го премисля, да внася корекции в него и т.н. Ясно е априори, че и въпросните отговорни държавни лица трябва да умеят да мислят, щото иначе се стига до непростими аномалии – от рода на тази, за която ми се иска да спомена, та да покажа до какъв абсурд се стига благодарение на едно съвсем непромислено решение. А след това ще се върна на силно заинтригувалата ме тема за това как и кога човек става некадърен – и, респективно, кадърен. Ще бъда конкретен та да бъда разбран по-добре и от ония, които срещат известни трудности с мисленето. Вчера за кратко посетих в удобно време училището, от което бях изгонен предпразнично (няколко дни преди 24 май) и съответно по един най-безцеремонен начин (това е любим специалитет и патент на въпросната бдителна директорка, която именно разобличи моята безпрецедентна некадърност), та значи вчера посетих училището, проникнах в учителската стая и успях да погледна в дневниците; интересуваше ме как са завършили учениците, на които преподавах философски предмети, това са ученици от 10-ти и 11-ти клас. (Съобщавам това, та директорката да затегне още повече пропусквателния режим в училището – и да забрани влизането в него на "доказани врагове" като моя милост!) Получих по този начин информацията, която ми беше необходима. И във връзка с тази информация сега искам да представя един чудесен казус, който се оформя във връзка с въпросното директорско решение да бъда уволнен месец преди края на учебната година. Този казус има вероятността да бие всички досегашни други подобни шеметни главоблъсканици, които са ни познати от литературната и изобщо световната история – като "Параграф 22", "1984", "Повелителят на мухите", абе има голяма вероятност като опиша този казус името ми да започне да бъде поставя-
50 но редом до това на Бекет, Кафка, Йонеско, Джойс и останалите представители на умната литература, която много обича да нищи парадоксите на "правилно организирания живот" - ката, както го разбира нашата тъй умна администрация. Та нека вкратце да се опитам да представя чудния и дивен казус, който се оформи след така умното, повтарям, и най-вече бдително решение на въпросната училищна директорка, която, вярвам, ще ми бъде благодарна: заради прославянето на този неин принос към историята на литературата – понеже самата тя по образование е литераторка, е учителка по литература де, да не си помислите, че самата тя е литераторка, санким, писателка; не, няма такова нещо, нейният гений, както виждате, е в областта на администрирането. Малко преди края на учебната година – четири седмици само, сиреч, 4 учебни часа преди завършването по тези преподавани от мен предмети – директорката се одързостява да уволни преподавателя, който е работил месеци наред с учениците, именно моя милост, преподавал им е философия и то в едни нечовешки условия, тъй като директорката, с оглед да "докаже" предварително замислената цел (именно моята некадърност), се постара в някои класове, в един клас най-вече, ситуацията да е крайно тежка, именно с оглед да има "илюстративен матр`ьял" относно моята тъй крещяща "некадърност". Както и да е; нека сега обаче да опитаме да проследим по логически път всички ония резултати, произтичащи с безпощадна необходимост от въпросното така умно и проницателно решение на директорката. Тя издаде безпрецедентна заповед за уволнението ми, в която се мъчи да "докаже" въпросната моя "крещяща некадърност" и ето, аз вече съм облагодетелстван, комай единствен в нашето славно отечество (в което комай всички са "специалисти по всичко", от всичко разбират!) да имам официален държавен документ, в който е провъзгласена моята "пълна некадърност"; о`кей, приемаме, че понеже "държавата никога не греши", то моето удостоверение за некадърност е вярно, е съвършено правилно. Да се опитаме сега да извлечем всички възможни изводи от такава една проницателна, изключително бдителна и при това съвършено умна директорска теза. На първо място учителката, която ме е заместила, е била поставена пред една неизпълнима задача: за 1 месец да успее да попълни празнините във философското образование на учениците, които според въпросната директорска теза са били обучавани до този момент от един "изцяло неспособен" преподавател, от един пълен некадърник. Логично е даже да се запитаме: а могъл ли е един пълен некадърник изобщо на нещо да научи учениците? Разбира се, не, щото ако допуснем, че пълните нека-
дърници могат все пак на нещо да научат учениците, то това ще доведе до разклащане на цялата ни образователна система! А ний, като примерни граждани, такова нещо не можем да допуснем. Тъй че си заслужава да направим извода: учениците месец до края на учебната година не са научени на нищо от изцяло некадърния учител, който ги е обучавал до този момент по философия. И така, стигаме до следното заключение: не, учениците на нищо не са научени от този некадърник, ерго, оценките, които той им е писал, са абсолютно... невалидни! И трябва да бъдат обезсилени – според тъй мъдрото решение на директорката, уволнила въпросния некадърник само месец преди края на учебната година. Ако сме последователни, трябва да приемем, че според директорската преценка 1 месец преди края на учебната година учениците са били, първо, напълно неподготвени, сиреч, нищо не са научили по философия, и, на второ място, са без основателни оценки, щото тия оценки са били писани от изцяло неспособен преподавател; тук възниква и един трети момент, крайно неудобен за мъдрата директорка, а именно: защо тя така безотговорно е чакала да изтече цялата почти учебна година и не е уволнила въпросния некадърник по-рано, та да не нанесе такива неизчислими направо загуби за учениците? По същата логика тя е трябвало да го уволни веднага с възкачването си на директорския пиедестал, именно с оглед да предпази учениците от загуби, предизвикани от преподаването на въпросния некадърник. Но нека да не бъдем дребнави да задълбаваме чак толкоз. Да вървим напред в описанието на превъзходната оруловско-кафкианска-бекетова и пр. ситуация, с която нищо чудно и ний, българите, да се прославим по целия свят!
Заповедта за уволнението на некадърния преподавател по философия е трябвало да бъде съпровождана от една друга заповед, която мислещата директорка, предполагам, просто е забравила да напише: именно заповед, с която на моя заместник се нарежда изобщо да не признава оценките по тия предмети, по които е преподавал въпросния некадърник, именно моя милост. Дали такава заповед е била написана аз не зная, предполагам, понеже директорката ни е доста напреднала в областта на мисленето, администрирането и съответно логичното администриране да е
написала такава една заповед, това трябва да се провери; съответните оторизирани държавни и контролни органи могат да го проверят. И така, да запомним: месец преди края на учебната година учениците от всички 10-ти и 11-ти класове на ПГЕЕПловдив, а това са 13 паралелки (!!!!) по изучаваните философски предмети нямат по нито една законна оценка; те също така и нямат и "капчица знание" по тия предмети, щото е допуснато да бъдат обучавани от един пълен некадърник като моя милост. Любопитно е да помислим как може да се излезе от така и така очерталата се превъзходна абсурдистка ситуация. Логичността изисква да се почне "начисто", сиреч, оценките, написани от некадърника Ангел Грънчаров, изобщо да не бъдат признавани. Та значи заместващата ме учителница е трябвало за 1 месец хем да обучи учениците по тия философски предмети, хем да ги изпита по поне 4 пъти (както е според разпоредбите, по две изпитвания минимум на учебен срок), хем значи да преподава, хем да изпитва, щото с оглед на създалата си ситуация абсурдите да бъдат предотвратени и учениците в крайна сметка да получат и основателни, и справедливи, и ненадути, и непразни, и некухи, сиреч, законни и прочие оценки по философия. Възможно ли е това да се случи, възможно ли е една такава свръхзадача да бъде изпълнена? Разбира се, не; защото ако е възможно за 4 учебни часа да се постигне това, което по тъй мъдрите министерски директиви и стандарти трябва и може да бъде постигнато за много повече часове, то тогава възниква логичният, пък макар и крайно неприятен за Системата въпрос, а именно: защо учениците учат философия, да речем, "цели" 36 или 45, или 54 учебни часа, след като на същите знания и умения могат да бъдат научени, по един стахановски маниер, само за някакви си нищо и никакви 3-4 часа?! Ето че заместващата ме учителница е трябвало да осъществи за 3-4 часа един епохален стахановски подвиг в преподаването, да научи учениците за 3-4 часа на тънкостите на философията, да ги изпита, също така да им пише най-обективни и основателни оценки и пр. Е, да приемем, че тя е успяла да осъществи такова едно чудоневиждано, ето, писала им е хем законни, хем основателни и пр. оценки, като изцяло е елиминирала оценките, писани от некадърника Грънчаров. А ако все пак е била принудена да използва и оценките, писани от некадърника Грънчаров? Тогава какво правим? Излиза, че оценките, писани и в двата случая, и като се използват оценките на въпросния некадърник, и като не се използват, все са подвъпросни - както обичаме да се изразяваме ний, некадърните философи. Подвъпросни, неподвъпросни, тия оценки обаче ще отидат в най-официален държавен документ, именно, в дипломата на всич-
51 ките тия няколкостотин ученици. Кой трябва да поеме цялата отговорност за цялото това, да го наречем така, "фалшименто"? Колкото и да е неудобен този извод, трябва да го направим все пак: пълната отговорност за всичко случило се носи така проницателната, бдителна, фундаментално мислеща и прочие директорка. Аз, впрочем, месеци наред я предупреждавах за много неща, в официални писмени доклади, жалби и пр., казвах й да осмисля създалата се ситуация в нейната превъзходна цялост, ала, уви, явно не можах много да постигна; абе фактически все нещо постигнах де: бях уволнен, и това не е малко! И по този начин, оказва се, пострадах всъщност не аз толкова, колкото... въпросната така основателно мислеща директорка! Щото сега на нея ще й се налага да отговаря на куп крайно неудобни въпроси. Примерно, как е допуснала оценките на учениците от въпросните класове да са изцяло "кухи", несъстоятелни, необективни, популистични и пр. Щото, излишно е да казвам, на учениците са им писани такива оценки, които да затвърдят убеждението им, че тъй грижовната директорка е успяла да ги спаси от "лошия Грънчаров", че те самите да са крайно облагодетелствани от този неин героичен подвиг, именно, че са получили завидни оценки и прочие, и так далее, и тому подобное. Като пиша сега това се сещам как, за да бъде доказана моята долнотия, нищо чудно тия дни, днес-утре, да излезе нещо като официална директорска заповед, в която да пише: ученици, ето, оня негодник Грънчаров е долен дотам, че иска да бъдат обезсилени вашите тъй справедливи оценки по философия, иска и дипломите ви да не бъдат един ден признавани и прочие – виждате ли от какъв злодей ви отървах и спасих като го уволних?! Нищо чудно и такава една прокламация да бъде прочетена на учениците, не знам, всичко е възможно, сами се убедихте, в рамките на разплулата се от недомислия Система. Аз ви дадох само едно нищожно примерче със случващото се в ПГЕЕ-Пловдив, а иначе други примери колкото щеш. Хайде, да спирам дотук; е, разбира се, налага се да пратя по едно копие от туй мое писание до висшестоящите държавни органи, щото съм дал обет да ги известявам, като ангажиран и съвестен гражданин, за всички недомислия, които се случват в подведомствената им Система. Надявам се че г-жа министърката Клисарова ще има време да се запознае с този документ, пък дори и това да стане на плажа в правителствената резиденция, щото сега, предполагам, министрите, на които им остава още само 1 месец служба, ще прекарат този един месец все по плажовете на нашето свидно отечество, в нашите така кокетни държавни резиденции.
Абе, в скоби казано, дали политиците не дадоха този още 1 месец живот на правителството само и само за да могат нашите морни министри воглаве с титана Орешарски да си поотпочинат по морските ни правителствени резиденции, да се понаядат със сочни правителствени кюфтаци, щото това тяхното живот ли беше: от първия им ден протест след протест, те, горките ни министри, не можаха да си отпочинат по резиденциите, както се полага, те дори не можаха да се отядат на спокойствие с правителствени кюфтаци – е, затова си заслужават още 1 месец управление, нали така, правилно им го дадоха, та и те да имат и добри спомени от пребиваването си във властта! Щото какво е власт без келепир бре, я ги виж ти, ще протестират – ний да не сме някакви шантави аскети бре та да се отказваме от благинките на властта?! Тъй. Разпрострях се доста. Време е да привършвам. Дали ще мога тук да отговоря на въпроса: как и кога се става некадърник? Този въпрос доста ме вълнува, ще опитам и на него да отговоря. Но не в този текст. Тук ще се задоволя само с въведенийце в проблема. Пък като имам време ще му отговоря по-основателно. Щото ми се ще да го свържа с теми като таланта, творчеството, развитието на личностните ресурси и прочие. Не ми се ще да го претупвам тука. А темата е благодатна. Доказан некадърник като мен, некадърник с атестат – аз съм може би единствен доказан официално некадърник в цялата образователна система на България, в която работят, разбира се, само доказано кадърни хора! – та значи некадърник като мен много се интересува от такива теми; кадърните не знам от какви теми по-точно се интересуват, те, бидейки кадърни и комай съвършени, предполагам, от нищо особено не се вълнуват, но ний, некадърниците, се вълнуваме от какво ли не, щото, предполагам, искаме да победим един ден некадърността си, да се отървем, да се освободим от нея. Дали пък "пълен некадърник" – в разбирането на българската образователна администрация в лицето на такъв бляскав неин представител като директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова – не е тъкмо оня, който много мисли, много търси, много изследва, много обсъжда с учениците си всичко, вълнува се от истината по какви ли не въпроси, много също така пише, провокира другите да мислят, тормози ги да мислят, дразни ги и т.н.? Дали няма да се окаже, че найнекадърни у нас – според вездесъща Система-октопод! – са тъкмо... най-талантливите?! Моля да ме простите, че правя такъв един срамотен извод, но аз в случая нямам предвид себе си, а разсъждавам по принцип (аз, да допуснем, съм особен случай, хем пиша, мисля, търся и пр., хем съм найистински... некадърник – зер неслучайно имам официален държавен атестат в това отношение!)
А кои са кадърните ли – от гледна точка на Системата и на обслужващата я мислеща администрация? Кадърни са, разбира се, ето кои: изпълнителните, немислещите, незадаващите неудобни въпроси, некритикуващите, послушните, ония, които спазват дума по дума държавните изисквания, ония, които са също така и много обичани от мнозинството ученици, ония, на които това мнозинство мъкне китки когато им дават в края на годината бележниците и също дипломите в края на учението си. И така нататък, темата е дълга, а аз бързам. Как от кадърник се превръща човек в некадърник, от гледна точна на вече казаното, всеки сам може да разсъди. Щом у теб се пробуди, да речем, чувство на достойнство, именно, осъзнаеш, че не си безропотно понасящ издевателствата и гаврите роб на Системата, а си суверенно човешко същество и личност, и хоп, мигновено почваш да се преобразяваш от кадърник в некадърник! Щом кривнеш от "правия път", по който дружно вървят хилядите кадърни... овчици от стадото, ти вече преставаш да бъдеш кадърен и почваш да се преобразяваш в некадърник. Почваш, тъй да се рече - ако трябва да се изразя по-научно – почваш да преживяваш една метаморфоза, в която колкото по-немалодушен ставаш, толкова по-некадърен ставаш, респективно на това и щом почнеш да се отказваш от личността си, сиреч, почнеш да се обезличностяваш, толкова по-силно почва да расте и... кадърността ти! Личността у нас, казано вкратце, е главен признак на некадърност, особено пък свободната, суверенната, търсещата, творческата; ето тук, на този полюс, се намират у нас пълните накадърници! Безличността, сиреч, комуноидността, са признаци на цветуща, руменобузеста и просперираща... кадърност! Успоредно с нарастването на съзнанието и самосъзнанието за личност и свобода у нас хората стават... некадърници, обратното, колкото повече е убито туй съзнание за личност и за свобода, толкова по-кадърни са тия хора, нали така? Нека тази зависимост да си позволя, нескромно и крайно некадърно казано, да я нарека: закон на Ангел Грънчаров за генезиса и взаимно-допълващото се и ирелевантно функциониране на таланта и на некадърността (или някак по друг, поподходящ начин ще нарека аз този закон, требва да помисля повечко). С този закон моя милост ще кандидатства за... Нобелова награда, ало, недейте да спите, ами почвайте бързо да създавате комитет за издигането на моята кандидатура, аз ли винаги требва да ви подсещам за всяко нещо?! Крайно време е да почнете да ме признавате. Разбира се, първият българин, който ще получи Нобелова награда, трябва да е абсолютен некадърник, нали правилно разсъждавам, ний, българите, с какво друго ще учудим света ако и ний почнем да издигаме кадърни хора за Нобелови награди?! Полага се
52 най-големият некадърник у нас да стане и пръв наш лауреат на Нобелова награда, простете, но тази чест се полага на мен, справедливо е на мен да се даде въпросната награда, признайте си, че я заслужавам!? Е, знам, че ви е мъчно, но няма начин, логиката изисква да го признаете. За морала да не говорим, че той е още по-голяма и още по-объркана в нашенските родни условия тема. О`кей, спирам да пиша, край, млъквам! Хубав ден на всички! Не се ядосвайте толкова много заради това, което написах, аз го написах за доброто на... Системата! Карай да върви! А ако Системата вземе да се оправя и такива като мен почне някой прекрасен ден да ги възприема като... кадърни, нали тогава ще настъпи вселенски катаклизъм в нашия доморасъл български свят?! Хайде, чао, мислете му – поне това да ви пожелая! Не е заплаха, а пожелание, не мога да разбера защото това "Мислете му!" у нас звучи като страшна заплаха?! Леле, колко ли нещастни са ония, които почват да мислят, а?!
образието, растежа, цъфтежа, плодоносността и въобще живота на ефирната духовна субстанция, каквато представлява човешката душа. И особено душата на развития, на достигналия до себе си човек, душата на здравата и богата личност. Изкуството на живота, което единствено може да ни въведе в неговата пълнота, пряко зависи от изкуството на самопознанието, в чиито тайни са посветени най-вече философията и разбиращата съвременна психология, пронизана изцяло от философски дух. Моята съзнателно избрана задача е да помагам на опитващия се да разбере себе си човек... БРОЙ 12 ОТ 15 ЮНИ 2014 Г. НА В-К ГРАЖДАНИНЪ ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ И УТРЕ ЩЕ БЪДЕ В РЪЦЕТЕ НА АБОНАТИТЕ СИ
●Angel.G-TV – видеоблогът на Ангел Грънчаров (първият български видеоблог) ●HUMANUS, дневникът на философа Ангел Грънчаров (основен текстови блог) ●СВОБОДНА ВИРТУАЛНА АКАДЕМИЯ (учебен блог за студенти и ученици) ●ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТ HUMANUS (консултации, психотренинг, психоанализа, курсове) ●Дневникът на един ГРАЖДАНИНЪ (онлайн-изданието на в-к ГРАЖДАНИНЪ) ●ГРАЖДАНСКА TV СВОБОДНА БЪЛГАРИЯ (моят резервен видеоблог) ●ДНЕВНИК ФИЛОСОФА (моят рускоезичен блог) ●Учебният блог на философа Ангел (първи вариант) Грънчаров ●АКАДЕМИЯТА (първи вариант)
Център за развитие на личността:
ПОЗНАЙ САМИЯ СЕБЕ СИ! Душата на човека е свят и дори вселена, в която пътешествията са не помалко вълнуващи от междузвездните галактически одисеи с космически кораб – стига тези последните да бяха възможни. И ако извън нас съществува един величествен и необятен космос, то и вътре в нас, в душите ни, е скрита не по-малко тайнствена вселена, предизвикваща ентусиазъм в сърцето на оня, който е дръзнал да се потопи и овладее от нейната чудна мистерия.
Посетете според интересите си и другите ми блогове:
ГРАЖДАНИНЪ Първият блогърски вестник
Издава: Център за развитие на личността
HUMANUS, основан през 1994 г.
Главен редактор: Ангел ГРЪНЧАРОВ ЗА КОНТАКТИ: От живия човек се иска най-вече това: да не допусне душата му да се превърне в пустиня, в която всички извори са пресъхнали. Напротив, той е длъжен да създава и поддържа великолепието, много-
e-mail: angeligdb@abv.bg Телефон: 0878269488 Истината ни прави свободни!