Vestnik GRAJDANIN br. 13 ot 2015 g. by Ангел Грънчаров

ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

Брой 13, Год. VII, 2015, 1 Юли, Сряда, Ц. 2 лв.

Не знам, но случващите се с комшиите ни гърци истории мен специално ме навеждат на мисли около това доколко нашите съседи изобщо са християнски народ. Християните според своя мироглед са хора, които са склонни да дават на тия, които нямат ("Ако имаш две ризи, дай едната на ближния си"), а не да се натискат да вземат, да получават; имам чувството, че съвременните гърци дотолкова са привикнали да вземат (заеми, пари) от другите, да живеят на вересия, че ето, виждате, масово се възмущават, че на тях специално християнска Европа не ще повече да дава, да ги издържа. Мирогледът, свързан с настройката някой да ти дава всичко наготово и да те носи на ръце, да те издържа, мирогледът, свързан с паразитирането за чужда сметка, е свързан с най-интимната същина на комунизма; да, именно комунизмът е пряка противоположност на християнството, което пък, както казах, се свежда до готовността да даваш на оня, който няма, който по някакви причини не може да се справи сам, затънал е в беда, в немотия. Примерно инвалидите, които не могат да се справят сами, заслужават да им се помага, но здрави хора да се редят за помощи и да искат да живеят на вересия, на помощи, като вземат заеми, които не щат да връщат после, е злоупотреба, е спекулиране, е крайно недостойно и непристойно поведение, нямащо нищо общо с християнските ценности. Имам чувството, че левият или комунистическият мироглед е твърде разпространен сред съвременните гърци, смятащи, че допустимо да се живее, да се паразитира за сметка на държавата, а пък самата гръцка държава, виждаме, се опитва да паразитира за сметка на други народи и държави, чрез искането на безкрайни заеми и помощи от страна на държавите и народите от Европейския съюз. (Следва на 2-ра стр.)

Работата на истинския политик и управник се свежда до вземането на най-трудни решения на изключително сложни и тежки проблеми. Недоразумението Ципрас, което сега е премиер на Гърция, с този референдум ни демонстрира в идеална форма бягството на един ментеполитик от тази главна задача на истинския политик, на същинския държавник. Поуката за нас е да не се подвеждаме повече да си избираме за управници менте-политици, които се разпознават точно по това, че винаги бягат от вземането на тежки, съдбовни решения. А като се вземе тежко решение, тогава трябва да се действа най-решително за провеждането му на практика, в живота. У нас политиците ни постоянно бягат от вземането на най-тежките, непопулярни, но затова пък спасителни решения. У нас, ако не сте забелязали, е пълно с менте-политици – дотолкова, че истински политици почти нямаме. У нас се смята, че заниманието с политика било "лесна работа", което показва колко далеч сме от разбирането на истинското предназначение, на същината и смисъла на заниманието с политика, с упражняване на държавната власт.

КАК Е ВЪЗМОЖНО ЦЯЛ НАРОД ДА СЕ РАЗВРАТИ ОТ АНТИХРИСТИЯНСКИЯ КОМУНИСТИЧЕСКИ МАНТАЛИТЕТ НА ИЗПОЛЗВАЧЕСТВОТО?! (От 1-ва стр.) Та мисълта ми е, че в така и така сложилата се ситуация нашите комшии гърците се държат крайно нехристиянски, опитват се съвсем неоснователно да спекулират с добрината, с християнското чувство на Европа, държат се като типично левичарски, социалистически народ-използвач, абе с една дума казано, опозориха се изключително много. Нормалните християнски народи се трудят много, тяхното благоденствие, техният просперитет е закономерен резултат на труда на собствените им ръце, дължи се на постиженията на собствения им ум, те не искат нищо наготово, изобщо не щат да живеят на вересия и т.н., те презират подобен начин на живот. Такива доказано християнски народи са швейцарците, италианците, германците, американците, французите, англичаните и т.н. На такива работливи и умни народи и самият Бог много помага, но ето, мнозинството от гърците са се деморализирали, допуснали са съзнанията им да се овладеят от комунистическата свинщина, от глупавата страст да хитруваш, да тарикатстваш, да чакаш някой да те носи на ръце, да ти дава всичко наготово, да паразитираш за чужда сметка и т.н. Не съм очаквал, че цял един народ може да се разврати от антихристиянски манталитет до такава степен както това изглежда се е случило с гръцкия народ. Разбира се, зная добре, че и сред гърците има неразвратени, по християнски мислещи, т.е. здравомислещи, нормални хора, които презират въпросните заблуди и тарикатлъци на останалата част от нацията си, допуснала да се разболее от лявата, от комунистическата болест, от тъй глупавата страстна привързаност към паразитирането, към използвачеството, към хитруването и пр. Крайно време е гърците да разберат, че като ядеш и като пиеш трябва да имаш добрината да си плащаш сметката изцяло, също така следва да знаеш, че ако искаш да живееш добре, налага ти се много да работиш, без жал и самосъжаления да работиш, да създаваш - и тогава ще имаш достойнството да плащаш цялата цена за всичко, едва тогава и ще осъзнаеш, че нищо не може да ти се дава ей-така, заради хубавите ти, невинни и възнаглички ципрасови очички... БЕЗЗАКОНИЕ С БЕЗЧОВЕЧНОСТ НЕ СЕ ПРЕОДОЛЯВА Рядко си позволявам да изказвам публично позиции, но днес ще изложа личното си възмущение от случващото се в с. Гърмен и тъй наречената махала „Кремиковци”:

Преди малко „държавата” събори четири „незаконни” постройки във въпросната махала пред разплаканите погледи на няколко ромски семейства. Същата тази държава, която десетилетия имитираше програми за ромска интеграция, но умишлено държеше тази етническа група в сегрегация и задълбочаваща се мизерия с единствената цел да си набавя необходимите гласове срещу дребна сума пари и няколко кебапчета.

Днес ние решихме да задоволим низките страсти на една друга група етнически „Българи”, лумпенизирана поради сходни икономически процеси и предимно гласуваща за псевдо – националистически формации, обслужващи руски интереси. Искам да попитам: 1. По какъв начин малтретирането на най-бедното и нещастно население в Европа ще реши един чисто битов пиянски конфликт, в който далеч не е ясно кой е виновен. 2. Осигурени ли са съоръжения за временно настаняване на хората, които остават без подслон и ако не са – къде смятате че ще нощуват тези деца, които нямат никаква вина, че са родени в мизерия и нищета? Дори това да бяха животни, в цивилизования свят щеше да им бъде осигурен подслон и храна, както се прави с бежанци, пострадали от бедствия и крайно нуждаещи се хора.

дателство. Масово се нарушават режимите за носене и съхранение на ловно оръжие. Няма почти нито една законна селска канализация. 4. С какво хотел Дюн и Оазис, построени на дюни в Слънчев Бряг, са позаконни от циганските бараки, строени с адски мъки и къртовски труд с единствената цел да осигурят някакъв подслон на тези хора, оставени без работа. Написа: Емил Мачиков КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Споделям изцяло написаното от този човек. Ще добавя само това: беззаконие с безчовечност не се преодолява. Крайно безчовечно е да разрушиш къщите на тия хора и да оставиш децата им на улицата. Освен това тия неща не се правят заради грижа за закона, а са провокации с цел засилване на напрежението, на конфликта между българи и цигани. Конфликт, който се нажежава и провокира с оглед дестабилизирането на страната – а това обслужва имперските интереси на една чужда сила: путинска Русия. Тъй че изобщо не са безобидни тия неща. ПРОФ. МИНКО БАЛКАНСКИ БЕШЕ НАГРАДЕН С "БЯЛА ЛЯСТОВИЦА"

БЯЛА ЛЯСТОВИЦА ЗА НАЙ-ГОЛЕМИЯ СЪВРЕМЕНЕН ДАРИТЕЛ ЗА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ "Стараем се да вдъхновим деца да отиват към наука и технология", споделя проф. Балкански. Трябва да пазим и почитаме хората като проф. Балкански защото се срещат по-рядко и от бялата лястовица. ЗЛОТО Е ПОСЛЕДИЦА ОТ ОТСЪСТВИЕТО НА ЛЮБОВ КЪМ БОГА У ЧОВЕКА

3. Някой дава ли си сметка, че къщите на над 50% от българските села са също абсолютно незаконни, а над 90% от оградите на парцелите, свинарниците, козарниците и кокошкарниците, кладенците им, не отговарят на нормативните изисквания. Да не говорим за казаните за варене на ракия, плащане на акциз и др. Няма нито едно селско куче, което да е регистрирано и да се гледа съобразно българското законо-

Как един студент затваря устата на професор Веднъж един професор задал следния въпрос на своите студенти: – Всичко ли, което съществува, е създадено от Бога? (ОЩЕ >>>) ПРОНИЦАТЕЛНАТА РЕЧ НА ПРЕЗИДЕНТА СААКАШВИЛИ ПРЕД ООН понеделник, 29 юни 2015 г.

Заслужава да се чуе! ПРАВЕТЕ СИ ЖИВОТА РАЗНОЛИК И БОГАТ НА ИЗЖИВЯВАНИЯ – ТОГАВА ИМЕННО ЩЕ ЖИВЕЕТЕ ПЪЛНОЦЕННО! понеделник, 29 юни 2015 г.

благодарение на които се проявява, просветва истински значимото за нас, човеците. В това, което вълнува един отделно взет човек, наш съвременник, се пречупва всичко онова, което по някакъв начин има значение за всички нас, един вид е обществено или граждански значимо. Понеже у нас сме склонни да игнорираме личността и личностното (абе недей така, тия неща са лични, отбягвай ги, нали така ни казват; примерно казваме, че дадени конфликти били имали "личностен характер" и затова не били съдържали "обществен смисъл": глупости, таваришчи, та нали личността е носителят на общественото, социалното!) и по тази причина боравим главно с общи приказки и с абстракции (ний големи теоретици се извъдихме!), по тази причина сме се заплели в неразрешими антиномии и проблеми. Индивидът, личността е онова, което най-вече има значение, всичко в този наш живот се прави от живи хора, от хора с ново съзнание, в това число и сериозните, същностните промени в големия, в общностния живот. Понеже не сме привикнали да ценим личностите и личностното, понеже не ги разбираме, по тази причина и не можем да оценим кой е автентична личност, кой има автентично личностно отношение; ето на това основание у нас за свои "водачи" и "лидери" си избираме крещящи по личностната си несъстоятелност безличия! Безличното общество, обществото, което не умее да цени личността и личностното, ще бъде олицетворявано от безличности, от безличия, от мижитурки; толкова е естествено това! (ОЩЕ >>>) ГЛЕДАЙТЕ ФИЛМА "ЧЕКИСТ" (1992 Г.), КОЙТО НИ КАЗВА СТРАШНАТА ИСТИНА ЗА КОМУНИЗМА: ЩЕ ВИДИТЕ КАК Е ДЕЙСТВАЛА ФАБРИКАТА НА СМЪРТТА, НАРЕЧЕНА КОМУНИЗЪМ

3 Тази сутрин реших да изпратя следното писмо до директорката на ПГЕЕ-Пловдив гжа Ст. Анастасова:

Здравейте, многоуважаема госпожо директор, Преди две години Ви подарих две свои книги, именно книгите НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (с подзаглавие "Есета за освобождаващото образование") и ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ (с подзаглавие "Що е академичност и доколко тя има почва у нас?"). Надявах се с тия свои книги да Ви помогна да осъзнаете какви са съвременните тенденции и потребности в образованието, но, уви, имам чувството, че изобщо не сте ги прочела, а ако сте ги дори прочела, явно нищичко от тях не сте разбрала.

понеделник, 29 юни 2015 г.

Филмът е забранен за показване по телевизията в путинска (кагебистка) Русия. МОЕ ПИСМО ДО ДИРЕКТОРКАТА НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ понеделник, 29 юни 2015 г.

Съдя за това от следното: няколко месеца след като Ви подарих тези книги Вие подбудихте Вашата помощничка К.Стоянова

да ме даде под съд заради първата книга, да, тя заведе съдебно дяло срещу мен за "обида", която, видите ли, била открила на страниците на книгата ми НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА!. Две години след като Ви подарих тези книги, с безценната помощ на същата тази своя помощник-директорка (която по съвместимост е и "синдикален лидер") Вие ме уволнихте от длъжността ми на преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив. Разбира се, не съм могъл да очаквам чак толкова необичаен ефект от своя подарък.

Ползвам се от случая да Ви помоля все пак да не унищожавате всички ония екземпляри от всички мои учебни помагала и книги, които съм дарил на училищната библиотека в предишните години. Пиша Ви това, понеже един мой бивш ученик ми се оплака, че не могъл да получи интересуващо го мое учебно помагало в библиотеката; предполагам най-вероятно сте наредила те да бъдат скрити – не ми се ще да повярвам, че сте наредила да ги изхвърлят или унищожат. Ако смятате, че моите книги и помагала са чак толкова вредни и опасни, моля в краен случай да ми ги върнете, но не и да ги унищожавате или пък да изхвърляте на боклука. С най-добри чувства: А.Грънчаров 30 юни 2015 г., Пловдив МОЕ УЧАСТИЕ В ПРЕДАВАНЕТО "ДНЕВНИКЪТ НА ВЕНЕТА" ПО ТЕЛЕВИЗИЯ 7 ТВ понеделник, 29 юни 2015 г.

В тази връзка сега искам да Ви помоля да ми върнете тези две книги, явно те са безполезни за Вас. Моля да ми ги изпратите по пощата, стига да не сте ги вече унищожила. Ако случайно все още пазите тези две книги, Ви моля, ако пък искате, да ги предадете за ползване в библиотеката на училището, може пък те да попаднат на някой учител или ученик, който да се окаже по-възприемчив от Вас към новостите и съвременните подходи в образованието. Ако пък тези "опасни книги" прецените че не бива да попадат пред очите на учител или на ученик от ПГЕЕ-Пловдив, си позволявам да Ви посъветвам да ги изпратите на инспекторката по философия в РИО-Пловдив гжа А.Кръстанова, която имà добрината да заяви пред пловдивския съд, че изобщо не била запозната с моя преподавателски подход; е, изпратете й тези книги, та да се информира за него, аз там съм го изложил пределно понятно и ясно. Та значи Ви позволявам да оставите тези две книги било в библиотеката на училището, било да ги изпратите на г-жа А.Кръстанова – понеже подозирам, че няма да допуснете те да стоят в библиотеката на училището и да могат да се ползват свободно от учителите и от учениците.

Днес ще участвам в предаването на Венета Райчева по канал 7 тв. Темата, по която съм поканен да говоря, е за образованието, за училището, за отношенията между учители и ученици, между родители и учители. Тъй че ако някой се интересува от тия проблеми може да проследи моята изява, моето участие в това предаване. УЖАСЕН ГАФ В ПРЕДАВАНЕТО НА ВЕНЕТА РАЙКОВА ПО 7 ТВ, КРАЙНО ГРОЗНО, АРОГАНТНО НЕЗАЧИТАНЕ, ОБИДА, НЕУВАЖЕНИЕ И УНИЖЕНИЕ НА ЕДНА ЛИЧНОСТ вторник, 16 юни 2015 г.

Веднага след записа на предаването наистина напълно спонтанно записах клипчето, сложено в публикацията под ето това заглавие: Моята спонтанна реакция след днешното ми унижение в предаването на Венета Райкова по 7 ТВ. Вкратце казано, случи се следното, което наистина е

4 много неприятно за мен. Поканиха ме да участвам в предаването, а фактически думата не ми беше дадена: мигновено след като казах две-три изречения (или едно подълго, съставно изречение) водещата ме прекъсна, след това се обърна към друг участник, после се включи и трети участник; аз изчаках търпеливо (след като съм бил прекъснат) водещата пак да се обърне към мен. Но не би: в един момент се оказа, че предаването свършва, тя се обърна за последно изречение пак към друг участник! И тъй аз, волно или неволно, в това предаване бях представен като същински дебил, който фактически нищичко не можа да каже! Като гледате предаването ще видите, надявам се ще забележите това, всички зрители ще забележат невероятния гаф, недопустим за една голяма и що-годе уважаваща се медия. Туй нещо не може да се скрие вече. Та се питам: как е възможно това? И случайно ли стана всичко това или пък, знае ли се, е било замислено, с оглед един привърженик на новото образование като мен да бъде представен в най-лоша светлина? Този въпрос също е неизбежен. (Прочее, да отбележа: въпросният запис на предаването още не е излъчен, кога ще го излъчват не мога да ви кажа.) Да допуснем, че е станало случайно (аз по принцип не обичам конспиративното мислене). Ако обаче е станало случайно, примерно защото водещата не е успяла добре да си разпредели времето между различните участници (аз бях допуснат в предаването съвсем последен!) или просто защото не са добре преценили (съобразно времето), че от четвърти участник просто няма нужда (тогава обаче защо все пак ме поканиха?), то въпреки тия неща възниква следния интересен казус: а ще успее ли една нашенска телевизионна звезда (да влезем в стилистиката и терминологията на този тип мислене) сама да почувства и осъзнае гафа си? Да, това е един несъмнен гаф, той има и човешка страна: каниш един човек за участие в телевизионно предаване, той пътува за това нещо от Пловдив за София (единствен от участниците в предаването аз само не бях софиянец) и в резултат точно на него му даваш едва 15-20 секунди телевизионно време, колкото само да си отвори устата, представяш го като дебил, и след това, сякаш нищо не е било, не му обръщаш и капчица внимание, държиш се с него сякаш не е някаква личност, а е просто един предмет! Ако това недопустимо отношение към една личност нашенската телевизионна звезда не може да го почувства и осъзнае (и по някакъв начин не реагира, за да поправи все пак донякъде гафа си), то тогава си правете сметка за психологията, царяща в този животински вид, именно нашенските телевизионни звезди. Е, може нашенската телевизионна звезда да си рече: ами тоя там Грънчаров сам си е виновен, щом като след неговите

думи започнаха да се обаждат други участници той защо не се намеси, защо не поиска думата, за да каже все пак нещо, той, моля ви се, си замълча, пък сега, видите ли, друг му бил виновен, че не можа да каже фактически нищо?! Може и така да възприема случилото се въпросната телевизионна звезда, не знам, ето, имам повод да разбера, затова и пиша този текст, а не го пиша защото много съм бил, видите ли, обидил; не крия, че оценявам такова едно отношение към моята личност за крайно обидно, за скандално обидно, струва ми се, че е съвсем естествено нашенската телевизионна звезда да е в състояние да схване какво фактически е станало или се е получило, ако не го осъзнае и разбере, толкова по-зле за нея. Пък има и нещо друго, което много добре се вързва с темата на предаването, тема, по която аз фактически нищо не можах да кажа, въпреки че, предполагам, са ме поканили, защото все пак са искали да разберат моето отношение, моята позиция по нищения в предаването проблем. Ето за какво става дума. В предаването става дума за недопустимото отношение на една учителка към личността на един ученик. Майката е възмутена от това отношение и намира сили да заяви емоцията си публично. Директорката на училището пък обвини майката, че тя фактически клевети учителката и т.н. Но темата на предаването всъщност е: защо в рамките на образователната ни система е възможно такова едно крайно грозно отношение към личността на младите от страна на образователните чиновници, каквито са и учителите – според каноните на системата. Е, точно в телевизионно предаване, в което темата е за недопустимостта на такова едно отношение към нечия личност се демонстрира без капчица неудобство едно друго, също не по-малко недопустимо и скандално отношение, именно към личността на един от поканените за участи в предаването, именно към моята личност. Водещата Венета Райкова през цялото предаване повтаряше, че "едно време", когато тя била ученичка, такива неща не се били случвали, но, уви, по нейното собствено поведение и отношение към тази друга личност, именно към моя милост, може да се съди, че и водещата Райкова (щом явно не усеща недопустимостта на собственото си отношение към тази друга личност) явно е, така да се рече, също такъв един продукт на образователната система, който по същество не усеща, че на дело сам проявява напълно родствено недопустимо отношение към една личност, нищо че в предаването, на думи само и обаче, уж се възмущава, че така, видите ли, не бивало да се отнасяме към друга личност, е, щом ти сам се отнасяш по същия грозен начин, то това за какво говори? И ето как това предаване без да иска показва, че въпросното изцяло сгрешено отношение към другата личност, което

битува в рамките на образователната ни система, е така поголовно разпространено, че се стига до парадокса самата водеща да се окаже ярък носител на същото това недопустимо отношение! Но има и още нещо, което е не по-малко важно и показателно, ще кажа и него и спирам, щото темата е голяма, но едва ли има смисъл аз лично да пиша повече. Един деец на новото – именно свободолюбивото, уважаващото личността на другия човек! – образование е поканен да участва във въпросното телевизионно предаване, пък нещата са нагласени така, че в крайна сметка той нищичко по същество да не може да каже, един вид той е представен като идиот, като олигофрен или като дебил. Подтекстът на такова отношение е ясен: вижте ги пък тия какви са идиоти, за нищо не стават, не може да вземе думата, да се намеси, да каже все пак какво мисли, нали такъв в крайна сметка е подтекстът или внушението, което се цели?! Фактически точно това се получи. Докато там някакъв си млад напорист юрист (!) говореше пълни нелепици, че бляскавото ни, видите ли образование, било съсипано по времето на Костов (!) - аз за първи път в живота си чух тази точно нелепица, която изобщо обаче не впечатли водещата, явно у нас априори се знае, че няма начин за всичко в тази страна да не е виновен тъкмо Костов! – та мисълта ми е, че водещата търпи някой си да дрънка пълни глупости и да хаби телевизионното време за тях, а не показа никакво желание да разпита как мисли по тия въпроси един участник, когото тя все пак е поканила не за друго, да се надяваме, не за да бъде за него разпространено отношението, че е нещо като дебил, а е поканен, предполага се, за да каже какво той мисли по темата. Да, ама не, това какво той мисли за водещата явно е съвсем безинтересно, явно други са нейните цели, по тази именно причина, понеже тя все пак е достатъчно опитна, аз смея да си помисля, че има и един друг подтекст в цялата тази история, който лично на мен също не ми е изобщо приятен. Дали пък не бях повикан за да се погаврят само с мен?! Дали пък водещата Райкова не се е засегнала преди време от някой мой коментар и не е решила да ми отмъсти по един такъв начин? Знаете, в нашенските родни условия комай всичко е възможно да се мисли, знам ли дали такава не е истинската причина нещата да бъдат нагласени по този начин?! Въпросният юрист, който, без капчица смущение, взе думата за да дрънка пълни глупости във времето, което, предполага се, все пак е било отредено за мен, преди предаването разбрах, че бил приближен на предишния вожд и учител на тази телевизия Бареков, той сам не пропусна да се похвали за това пред участниците в предаването, каза го така, че всички да го чуем, даже се чудеше, че изобщо е поканен в това предаване

5 предвид близостта му с Бареков. Е, поканили са го за да насметат мен, още повече че той по начало принадлежи към един човешки тип, който лично на мен съвсем не ми е приятен, не чувствам добро разположение към този човешки тип, щото в него има много черти, които аз оценявам като неподобаващи за човека, за човешко същество, да се изразя така. Тази точно медия в историята си има моменти, които показват, че тя не се свени да изпълнява какви ли не мръсни медийни поръчки, колко му е да спретнат една такава мръсна поръчка и спрямо мен? Още повече че все пак съм известен с доста неща, примерно, тази провокацийка с дрънкането на нелепици за това, че по времето на Костов било съсипано нашето иначе "бляскаво образование" явно е съчинена таман за мен, аз наистина се бях нагласил да реагирам, когато Райкова изведнъж обяви, че предаването свършва – и даде думата за последно изречение на един участник, не, разбира се, на мен, а на представителката на МОН. Тъй че, виждате, за един що-годе мислещ човек случилата се вчера история е доста показателна, тя представлява един великолепен казус, имащ вече отношение към нравите, царящи в медийната област, не само към образованието, както е на пръв поглед. Когато аз все пак говорех първото си – и последно! – изречение забелязах в очите на водещата един нескриван несъзнателен уплах: тя сякаш настръхна от моите думи, предусети, че тоя човек явно – ако бъде допуснат да говори! – ще каже някакви страшни и опасни неща; да, усетих, че тя се уплаши дотам, че изглежда за да не жертва бляскавата си телевизионна кариера несъзнавано в оня момент реши, че на този опасен човек не бива да дава повече думата, щото той явно се гласи да каже нещо истинско, нещо наистина важно, нещо крайно съществено, а ний знаем, че в нашите медии такива неща изобщо не е прието да се говорят. Та изглежда по тази психологическа и ценностна причина водещата Райкова изглежда се мотивира да се реши на този гаф: повече думата на мен фактически да не я даде, явно в душата й се е настанил такъв именно страх, поради който тя не се уплаши да допусне такова едно грозно, арогантно незачитане, такава една публична обида, неуважение или унижение на една личност, която по много причини не може да е приятна на господстващия истаблишмънт и на неговите медийни вестоносци и слуги. Така усетих аз нещата, така ги и представям тук, не мога и не ща да си кривя душата. Затова и така пиша. Изобщо оказва се, че хора като мен явно не сме от този свят, принадлежим на един съвършено различен свят, по тази именно кардинална причина към нас се отнасят така, както се отнесе вчера водещата Райкова без да й трепне окото, представяте ли си какво пък значи това, че на нея изобщо, ама наистина изоб-

що не й трепна окото да направи това, което направи. След предаването мина покрай мен сякаш съм нещо като вещ и изобщо не благоволи да каже поне една дума на съжаление заради очевидния и толкова показателен гаф, който си позволи. Както и да е, разни хора, разни идеали, а пък вероятно не е лесно човек да е медийна звезда от такава една величина, нека да имаме предвид, че тези хора носят огромен товар, нека по тази причина да не бъдем прекалено строги към тях, дотам, че да искаме да се държат, моля ви се, като човеци! Хубав ден на всички ви желая! Бъдете човеци все пак, ето това също искам да ви пожелая! И здрави бъдете! До скоро, до нови срещи, аз пак, живот и здраве да е, ще се появя скоро. Трудно на такива като мен могат да им затворят устата, но ето, факт е, че се опитват. И по големите медии, виждаме, го правят твърде успешно. Обикновено такива като мен съвсем не ги канят, а като се объркат някога да поканят човек като мен, виждаме как се отнасят към него, гаврят се без никаква скрупул с него, което е недопустимо, но у нас, знайно е, всичко е възможно, тъй че няма какво да се чудим на случилото се с мен вчера. Но казусът си го бива де, затова и написах това. Спирам! Друг път – повече... КОЛКО ВРЕМЕ Е ПОТРЕБНО ХОРАТА У НАС ДА ПРОУМЕЯТ И ОСЪЗНАЯТ ИСТИНАТА ЗА ПЪЛНИЯ ПРОВАЛ НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА СИСТЕМА НА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ? вторник, 16 юни 2015 г.

"На теория звучи красиво: всичко ще принадлежи на цялото общество, на целия народ. На практика, ако богатствата не принадлежат на никого конкретно, те принадлежат на държавата – пак красиво звучи. Само че какво е държавата? Как да я пипнеш? Държавата – това са държавните структури и органи, с други думи – представителите на народа, или, накъсо казано, бюрокрацията. Ако социалистите бяха казали открито: ще въведем тотална бюрократизация, кой щеше да ги подкрепи? Затова те употребяват привлекателни термини: национализация, социализация, държавен контрол и т.н. Но от употребата на красиви думи същината не се променя: държавата, тоест

бюрокрацията, не е в състояние да управлява ефикасно икономиката. Бюрократът няма интерес да рискува, икономисва, да прави нововъведения. Социалистическото общество бързо обеднява и най-кадърните граждани избягват там, където над тях няма да стои бюрократ, където има възможност да работиш самостоятелно, без да се подчиняваш на параграфите на инструкциите. Закон без изключения: ХОРАТА БЯГАТ ОТ СОЦИАЛИЗМА. От всякакъв вид социализъм. Колкото по-всеобхватна е национализацията, толкова повече чиновници са нужни за управляването на обобщественото стопанство, толкова по-зле работи икономиката, толкова по-бедна е страната, толкова повече хора си плюят на петите. Съветският социализъм на никого не се харесваше и хората от Запада с презрение казваха: при вас няма социализъм, при вас има тоталитаризъм, при вас има господство на бюрокрацията. Така е. Но ако, да речем, на американците им отнемат земята, магазините и фабриките, корабите и железопътните линии и ги превърнат в обществена собственост, кой ще управлява цялото това имущество? Отговорът е един: обществената собственост е държавна собственост, контролирана от държавните структури, тоест от бюрокрацията. Едно гигантско стопанство изисква гигантска армия от бюрократи за управляването му." Виктор Суворов КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: В сферата на образованието у нас всичко се управлява от образователната администрация или бюрокрация, тоест у нас в сферата на образованието имаме просто социализъм. Както се провали във всички останали сфери на живота, така социализмът се провали и в сферата на образованието. Колко време е потребно хората у нас да проумеят и осъзнаят истината за пълния провал на държавната социалистическа система на образование? СПОРЕД Б.БОРИСОВ НИЕ ТУК В БЪЛГАРИЯ СИ ЖИВЕЕМ ДОБРЕ, А НАШЕНЦИТЕ В ЧУЖБИНА САМО БАЧКАТ: КАНИ ГИ ДА СЕ ВЪРНАТ ТА И ТЕ ДА СИ ПОЖИВЕЯТ МАЛКО! вторник, 16 юни 2015 г. Вчера Божеството от Банкя провежда среща с българите, живеещи в Швейцария. Срещата не се провежда в посолството, а в някаква сграда, която има два етажа под земята – естествено във втория подземен етаж. На нашенците им е обяснено, че се прави от мерки за сигурност. Всички са изненадани защото в Берн министрите си ходят спокойно по улиците и

6 не си правят срещите в бомбоубежища. Но техните министри не са божествени.

Водещ на срещата е бившата депутатка от БСП Меглена Плугчиева, която е назначена от Божеството за посланик в Швейцария. Както си знаем комунистите си се поддържат. В дългото си изказване премиерът започнал да разправя как в България се строят магистрали, гари, метро, църкви и манастири. Изобщо цъфтим и връзваме под мъдрото МУ ръководство. Казал, че у нас нямаме почти никакви проблеми. Нашите пътища и нашият асфалт били много по-хубави от швейцарските и той се чудел как никой не виждал това! :-) След това изразил неприятното си чувство, че можел да направи много по хубави лифтове, но в БГ МУ пречели еколозите, а в Швейцария понеже нямало еколози :-) и за това имали много лифтове. Накрая хвърлил бомбата, че нашите банки са пълни с пари и са много стабилни – за разлика от швейцарските. В дебелашкия си стил се обърнал към присъстващите с думите: - "Ние в България живеем много добре, а вие тук само бачкате. Не мога да ви разбера защо не се върнете че и вие да живеете добре!" Част от хората са станали и са си тръгнали викайки му "ЛОКУМИ, ЛОКУМИ!". На тръгване Божественият се разцелувал с бившата си съпартийка Плугчиева и обещал днес да се срещне със 105 мощни фирми и да ги доведе да инвестират в България. Така че благоденствайте тук, братя българи, а тези, които са отишли в чужбина, нека да работят! Написа: Пейо Делчев ЕДНА МОЩНА БЪЛГАРИЯ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ Е РУСКИЯТ ИМПЕРСКИ ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ КОШМАР сряда, 17 юни 2015 г.

Руска дипломатическа грама от 1914 г.:

Чтобы знать и не забывать:

7 150 години, която учим в училище като универсална ценност. Ангел Грънчаров сподели публикация на Martin Demerdzhiev с думите: Точно така е, а не бива. Трябва да се мисли, не трябва да се поддаваме на манипулациите – та сами, от глупост, да си подпалим чергата...

"Една мощна България на Балканския полуостров е нашият геополитически кошмар. Тази млада имперска сила, разполагаща с най-могъщата армия в Югоизточна Европа, простряна на две морета, имаща флота и в Черно и в Средиземно море, би могла да овладее и Проливите, и егейските острови. С времето нейната сила ще расте неумолимо. Българите вече са достатъчно мощни за да смажат турците сами, да не говорим за сърби, гърци или румънци. Ние трябва да ги удушим в зародиш - защото една Велика България, съюзник на Германската империя, би станала силата, която би ни детронирала от нашия трон и би отрязала достъпа ни до Средиземноморието." ЕТО КАК ИСТИНСКИЯТ РЕФОРМАТОРСКИ УПРАВНИК РАЗГОВАРЯ С МАФИОТИЗИРАНИТЕ ПРОКУРОРИ сряда, 17 юни 2015 г.

И ето още една хубава реч на реформатора Саакашвили:

ЕТО КАКВО ПОСТИГНА УПРАВЛЕНИЕТО НА НАРОДНИЯ ЛЮБИМЕЦ НА МАЛОУМНИТЕ ВОЛОДЯ ПУТИН сряда, 17 юни 2015 г.

ЗА ДА НИ ОТКЛОНЯТ ВНИМАНИЕТО ОТ ИСТИНСКИТЕ ВИНОВНИЦИ ЗА НАШЕТО ПОЛОЖЕНИЕ НИ ТИКАТ В НЕПРОХОДИМОТО БЛАТО НА РАСИЗМА И НА АНТИДЕМОКРАТИЧНАТА ЕТНИЧЕСКА НЕТЪРПИМОСТ сряда, 17 юни 2015 г.

На едно място във фейсбук споделих мисли на Martin Demerdzhiev, които по моя преценка имат голям смисъл понеже касаят важен български проблем; ето какво пише той, пък по-долу можете да видите и началото на нещо като дискусия по него: Не може една публикация да се поставя въз основа на нечия етническа принадлежност в 21 ви век. Постоянно четем "циганин закла", "циганин обра". Такива статии са по-посещаеми, защото българинът търси одушник на злобата си. Нека да кажа, че никъде не съм виждал толкова много злоба както у нас. Никъде не съм чувал за руска етническа престъпност, нито за мексиканска, нито за някаква друга. Чувал съм за мафия, но не и за етническа престъпност. У нас това е станало нормален маниер на говорене. Защо? Защото искат да ни отклоняват вниманието от истинските виновници за положението ни. Правят го по примитивен, расистки начин и мнозинството от хората се възпламенява моментално, първично, без предварителен мисловен процес. Без да си зададе въпроса "Къде е полицията?", "Къде са институциите?". Тук някой не си върши работата или не е способен, или не желае, или не му дават. И какво правим? Грабваме телата? На това ни възпитава възрожденската доктрина от преди

Ivan Marinov каза: "Възрожденската доктрина" не възпитава етническа омраза, а презрение към робската наклонност на българина. Четете Ботев. Не турчинът е виновен, а малодушният и послушен българин. Нека не преувеличаваме ролята на ученото в училище. Ще Ви дам скорошен пример от моя ученически живот. Позволих си да рецитирам Ботевата лирика пред класа, но реакцията бе вяла и обидно безразлична. Не така стоят нещата с просташките провокации на сексуална основа. Хич не говорете за етническа омраза, породена от идеал, който в никакъв случай не следваме. Не. Разединението между етносите е сериозен проблем, който не е отклонение на вниманието, за разлика от други, изкуствено създадени полемики. Martin Demerdzhiev каза: Възрожденската риторика е нещо от 19-сти век. От други времена, които са имали своите проблеми, които са в голяма степен различни от сегашните. Не казвам, че тя не трябва да се учи. Напротив. Просто трябва да се разглежда и осмисля от дистанцията на времето, в което живеем. Така можем да я разберем по-добре, като нещо изживяно. В момента в обществото липсва разбиране на демократичните ценности. Не само от младите хора. Нещо повече. На тези ценности се гледа с известна доза ирония и дори презрение. Те не са разбрани, не са осмислени и за това се отхвърлят от обществото ни. Това ни пречи изключително много да заприличаме на съвременно общество. В същия момент възрожденската риторика наднича от всеки ъгъл. Образованието набляга на нея, всички патриотични организация я използват за своя доктрина. Много хубаво само, че тя не разглежда историята ни обективно. Разглежда я романтично. С повече патос от колкото факти. Всяко едно време съдържа своите илюзии. Ако разглеждаме обществото си като жив организъм трябва да разберем, че тогава то е било дете. Да то е постигнало много пораснало е, надживяло е себе си. Сега трябва да се изгради наново, защото комунизмът ни върна пак в първи клас. Трябва да прочетем историята си отново и да си извадим поука. Да разберем демократичните ценности като основа на обществото ни. Изглежда, че това ще е много мъчен процес. Ivan Marinov каза: Съгласен съм, историята идеализира и митологизира определени периоди от националното ни развитие, ала

не така стоят нещата с културните дейци от съответните времена. Та нима Алеко не бленуваше за демократично и развито общество в брилянтните си фейлетони? А съществува разлика между патриотизъм и национализъм. Както Ботев казва, патриоти сме само в кръчмата, а аз ще допълня – и под юргана, когато сме си вкъщи и псуваме всичко живо, ама без да правим нещо, за да го променим. Не знам дали процесът ще е мъчен или просто невъзможен – в това отношение съм песимист. Ако обществото ни е дете, то неговото развитие е спънато и гръбнакът му пречупен. Предполагам, под възрожденска риторика разбирате онази, описвана от Щастливеца. А се опитваме да приличаме, заради което взехме и пороците на Запада, като пластични операции и разврат, но без да сме се лишили от суеверията и селяндурщината, (нищо обидно към хората със селски произход, почти всички сме такива) завещана ни от нашите деди. Някакъв мелез се получава и, напълно откровено, аз не вярвам в него. Ангел Грънчаров каза: Г-н Demerdzhiev, казвате, че комунизмът ни бил върнал в първи клас – що се касае до развитостта на демократичното съзнание на народа – или развитието на неговото съзнание за свобода. В първи клас обаче съзнанието на децата е чисто и свежо, докато "общественото съзнание", което ни подари комунизмът, за жалост е изцяло порочно, извратено, изкривено, в него всичко е тъкмо наопаки на дължимото, на подобаващото. Много полесно е да се развие едно чисто, свежо и непорочно съзнание – отколкото да се лекува съзнанието от тумора, какъвто по естеството си е комунизмът. Само тази ми е забележката. Иначе с всичко друго съм напълно съгласен. Ето, в наше време е пълно с хора (аз ги наричам комуноиди) които са с дотам изкривено съзнание, че по никой начин не могат да осъзнаят и признаят своята опороченост и ощетеност: за такива и свободата, и демокрацията са нещо крайно нежелано, опасно и вредно. Те открито мразят атмосферата и на свободата, и на демокрацията, и на суверенната и пълноценна личност, в която единствено могат да виреят и свободата, и демократичния манталитет на свободния човек. Комунизмът успя да ни подари този отпадъчен човешки, с извинение, продукт на историята, който е невъзможно да бъде "превъзпитаван", щото тази екзистенциална изкривеност и непълноценност по дълбокото ми убеждение не могат да се лекуват. Най-страшното е, че тази изкривеност в душите се възпроизвежда и у голяма част у младите, които са продукт на социалистическата система на образование, която до ден днешен си господства необезпокоявана в българското образование. Такива не изпитват респект към другата

личност, нито уважение към нейното право на индивидуалност, на различие, на сувереност. За такива всичко, що не "мисли", с извинение, като тях, е "враг", подлежащ на унищожение. Аз лично не вярвам, че на такива озлобени заради непълноценността си "човешки творения" може някак да се помогне да се завърнат при човечността. Това за мен е твърде съмнително. Но едно е сигурно: че ще пречат колкото могат на човешкия и духовния възход на родината ни. ОСЪДЕН НА ГЛАДНА СМЪРТ УЧИТЕЛ ПО ФИЛОСОФИЯ ЗАПОЧВА ДА ПИШЕ СЪВРЕМЕНЕН ФИЛОСОФСКИ, ПСИХОЛОГИЧЕСКИ И ПОЛИТИЧЕСКИ РОМАН В СТИЛА НА СОКРАТ И ПЛАТОН сряда, 17 юни 2015 г.

Вчера в канцеларията на Окръжен съд в Пловдив разбрах, че директорката на ПГЕЕ-Пловдив Ст.Анастасова (чиято заповед за моето уволнение от ПГЕЕ-Пловдив, където съм работил дълги години като преподавател по философия и гражданско образование, беше отменена от Окръжен съд) по никакъв начин не се е вслушала в призивите от моя страна за разумно решаване на спора и все пак е обжалвала това решение пред... Върховния касационен съд! Каквото беше по силите ми с оглед да предизвикам все пак диалог аз направих, друг е въпросът, че моите предложения и инициативи не са намерили никакъв отзвук в съзнанието на въпросната администраторка, която в мое лице продължава да вижда явно "народния враг", подлежащ на пълно и безжалостно унищожение. Другият вариант за тълкуване на поведението й е, че тя найвероятно няма друг избор - понеже е принудена да изпълни докрай политическата поръчка за моята ликвидация; а кой й е дал въпросната поръчка всеки сам може да разбере като вземе предвид ето тези документи: уволнен съм само седмица (на 19 май 2014 г.) след като публикувах в блога си (на 12 май 2014 г.) следното: Безпощадно правдолюбиво писмо до Б.Борисов: "Или се вслушайте в глухия, идещ от дълбините призив на историята – или си обирайте крушите!"

8 Това е публикация от понеделник, 12 май 2014 г. На следващия понеделник, 19 май, на мен ми е връчена заповед за уволнение от назначената тъкмо от правителството на Б.Борисов, от неговия министър на образованието и науката С.Игнатов директорка. Какво е това, нима е "чиста случайност"? Едва ли е така, особено като се вземе предвид, че моя милост е един от най-последователните критици на управлението и на Б.Борисов, да не говорим пък за другите управления, това на "царя", на Станишев, на Орешарски и другите там ченгесарски мутанти. Политическата поръчка за моето съсипване, разбира се, е дадена значително по-рано, с оглед изпълнението на поръчката да бъде "законово оформена"; за целта близо две години се води непостижима от ума на непредубедения човек репресивна кампания по моето личностно и професионално дискредитиране, с оглед уволнението ми да бъде представено именно като "законно"; за обезпечаването на тази кампания е мобилизиран съответният административен ресурс от страна на МОН. Срещу мен се води яростна, груба, чисто милиционерска и ченгесарска по същината си кампания, увенчана с обжалваната от мен пред съда заповед за моето уволнение, която именно вече беше отменена от съда. И ето, поведението на подсъдимата администраторка е дотолкова нелогично и необяснимо по друг начин освен че тя е била призована да бъде моята политическа екзекуторка, с оглед да се отблагодари за назначението си на този пост. Да, защото ако мотивацията й беше друга, след произнасянето на съда в моя полза тя би следвало да се позамисли и да преоцени поведението си; но не би, ето, никакви хуманитарни, човешки съображения не й оказаха никакво влияние, от което следва, че в дълбините на съзнанието й нейното поведение се детерминира от желязната повеля за "политическа целесъобразност"; да, аз в такова ирационално поведение и отношение съзирам една нескривана политическа озлобеност и жажда за мъст. За да открия доколко тези мои допускания са резонни аз си позволих да си направя малък експеримент, примерно, написах следното писмо до Радан Кънев (виж: Второ мое писмо до Радан Кънев с молба за съдействие по важен личен въпрос, имащ и голям обществен смисъл), който, знаете, е партньор на Б.Борисов по днешното реформаторско, така да се каже, правителствено мнозинство; това, което ме интересуваше, вече го знам, мълчанието на Р.Кънев именно потвърждава правотата на допускането ми. Странното пък поведение на министъра на образованието и науката проф. Танев е толкова красноречиво, че повече от това не може да бъде: министърът не смее да даде ни най-малък знак, че е проявил каквото и да било отношение към фрапантната и скандална история, което за мен е такова

ярко потвърждение за правотата на допусканията ми за политическа основа на кампанията срещу мен, че повече от това не бих могъл да си и пожелая! Да, понякога мълчанието е много красноречиво и казва много повече от каквото и да било говорене. А тук всички упорито мълчат, което именно и показва, че така издават тъй строго пазената тайна: а именно, че заповедта за моето съсипване и унищожение иде от много високо място, от най-високото, предполагам, място. Само когато става дума за власт, за заплаха за нечия власт, единствено тогава може да се прояви такава страшна ирационална жажда за отмъщение, която иначе е непонятна и необяснима: за някой хора лакомията за власт е толкова голяма, че нищо не пречи пътят им до нея да бъде осеян и подравнен с много трупове. И какво тук значи някакъв си там политически блогър, който просто трябва да бъде смачкан както се мачка някаква досадна муха, нали така? Разбира се, моята пълна изолация от медиите (която се спазва така стриктно, че нито една медия не си позволява да я наруши, даже ембаргото над Първановия обидчик Иво Инджев беше смекчено, но моето остракиране е пълно и се спазва навсякъде, сякаш съм най-злия враг не само на днешния, но и на режимите от последните години. На фона на това остракиране какво може да значи там някаква си безобидна репресийка с позорното изгонване на този така крайно неудобен човек от работа, с оглед поне да миряса като го поставим най-накрая в условия да бъде принуден да умре от глад?! Да, ето сега беше задействан точно този вариант: доубиването ми по този грозен начин. Да умре от глад, да бъде ликвидиран в агония този непоносим "народен враг" Грънчаров - изглежда точно този изход го желаят ония, на които моето съществуване с нещо явно много пречи. Защото, знайно е, аз бях уволнен по параграф, който фактически ме лишава от преподавателски права, аз повече не мога никога да си намеря работа като учител, а ето, щом цели 32 години съм работил само това, явно нищо друго и не умея. Това, че тия, които трябваше да изпълнят политическата поръчка по моето унищожение, ме изкараха "пълен некадърник" и "изцяло негоден за системата" са смешни неща, но те имат съдбовно значение: вече никой директор на училище на работа няма да ме вземе, а пък ако се намери някой, който да дръзне, да допуснем, да реши да ме вземе, мигновено на него ще се обади инспекторката по философия (тя също всеотдайно спомогна да бъда изгонен от училище, тя също има неоценими заслуги за съсипването ми!) и ще го "посъветва" да размисли малко. Да, тия напълно идиотски, непостижими от никой ум неща се случват в нашата уж съвременна, европейска, демократична и толерантна, с извинение, България!

Ако директорката Анастасова беше проявила човешкия такт да признае неизбежното и да изпълни решението на Окръжен съд за моето връщане на работа, то това беше единственият начин да убеди хората около себе си, че е способна и на чисто човешка реакция. Оказа се обаче, че на подобна изява на човешкото, предполагам, пречи... политическата поръчка, която, както казахме, е обрасла около онова същото вездесъщо желание за власт. Когато се стигне дотам да не ти трепва окото от това, че твоят опонент (когото ти си възприел като заплаха за тъй любимата ти власт) може да бъде невъзвратимо убит или уморен, съсипан до смърт, то тук вече имаме нещо патологично: не е човешко чак толкова силно друга личност да бъде мразена. Знаем, че в предишните славни години на комунизма да бъде убита една личност е било толкова често срещано, че просто за това вече не се и говори даже; то е било възприемано като нещо "съвсем естествено". Даже тази човешка патология, това уродство е стигало дотам убитите врагове да бъдат давани за... храна на... прасетата!!! (Тия неща са се случвали в концлагера "Белене", където, знаем, са държали тия "най-зли врагове на народа", незаслужаващи никаква милост!) Аз лично, като страстен изследовател на човешкото, не съм очаквал, че този манталитет обаче е още съвсем жив и може да се активира – при определени условия. Ето, стигнахме до рецидиви, които изцяло възпроизвеждат въпросната комунистическа ненавист към другата личност, към другояче мислещия човек: примерно, беше написано и изпратено до Върховния касационен съд подобаващото за 1950-та година "разгромно писмо на възмутения колектив", в което се заяви дума по дума, че "колективът", видите ли, изпитвал "страх, ужас и кошмар" при мисълта, че "толкова лош човек" – същински "народен враг"! – като Грънчаров може да бъде върнат на работа! Да, и до такива перверзии и дивотии се стигна, вижте, погледнете с очите си ако смятате, че тия неща не са възможни в наше време: Открито, но инак свръхтайно писмо на "възмутения сплотен колектив" на ПГЕЕ-Пловдив срещу "народния враг" и "злодей" Ангел Грънчаров. Знаете ли какво, аз нямаше да реагирам никак и щях дори да се примиря с участта си ако го нямаше едно решаващо за моята борба обстоятелство: тия хора, които се държат по такъв алогичен и безнравствен начин са учители и възпитатели на нашите деца, на българската младеж!!! Давате ли си сметка какво пък означава това, давате ли си сметка колко скандално е пък това?! Едва ли си давате сметка щом като до този момент някак не сте реагирали за да изразите възмущението си. Всички, който разбират, упорито мълчат. Мълчат по една-единствена причина: понеже ги е страх. Страх ги е да не бъдат репресирани и

9 тормозени като мен. Който не мълчи, той ще пострада. Читателите на този блог знаят добре историята на уволнения преди мен друг учител от ПГЕЕ-Пловдив инж. Калин Христов, той има късмета да бъде уволнен даже и преди "толкова лошия Грънчаров" по една причина: понеже на учителски съвет има доблестта да се провикне веднъж: - Моля ви се, колеги, какво толкова е направил този Грънчаров, човекът си има мнение и ги пише в блога си каквото мисли, какво има толкова да се ядосвате: ами пишете и вие ако мислите различно?! След няколко месеца той беше уволнен; е, той си има и други "непростими грехове", примерно, беше кандидат за директор и основен съперник на директорката Анастасова в "конкурса" за директор. Е, той беше уволнен по най-грозен начин, заведе съдебно дело и съдът (включително и последната инстанция, именно Върховният касационен съд!), разбира се, го възстанови на работа. Той се върна на работа със законно съдебно решение и директорката пак го уволни! Сега този човек се жалва в Комисията за защита от дискриминация. А вторият път беше уволнен по причина на това, че има доблестта да стане мой свидетел и на двете съдебни дела, които аз водя: "колективът", по думите на директорката, бил силно разочарован от това, че той се бил съгласил да бъде свидетел пред съда на "такъв човек като Грънчаров". Тези същите думи са били казани и на друг един мой свидетел: бившият директор инж. Венелин Паунов, човек най-уважаван в целия град. Защото той години наред ръководи това най-престижно училище на ниво, което едва ли някога отново ще бъде постигнато. А в последните няколко години училището с всеки ден запада и запада: защото директорката общо взето няма време за друга работа освен да планира, организира и провежда съответните репресии срещу другоячемислещите и после да се занимава с безчислените съдебни процеси срещу нея. Да, така не се ръководи едно образователно и възпитателно учреждение. И то в нашето толкова напредничаво време. Но това г-н министърът на образованието и науката проф. Танев дори и да го знае прекрасно вече не смее даже и да помръдне: носи се слух, че въпросната административна особа имала протекции и връзки, които стигали дори до... г-н Божествения от Банкя!!! Как в такъв случай министърът да посмее да реагира някак – опази Боже пък подобаващо?! Виждате, че нещата станаха съвсем дебели. Спирам дотук. Нещата, мисля си, се изясниха и влязоха в система. Голяма работа, че някой си там Грънчаров цял бил да умре, видите ли, от глад. Преди месец изтече една година от моето уволнение и аз вече съм без никакви средства за съществуване, без никакви доходи. Това директорката на ПГЕЕ-

Пловдив прекрасно го знае. Съпругата ми, също учителка, също е без работа, тя, горката, от години страда заради мен: като на мен не можеха да отмъстят, на нея обаче отмъщаваха колкото си искат. Тя работи където намери по заместване, за няколко месеца само и после отново шут – и на трудовата борса. И това директорката на ПГЕЕ-Пловдив го знае прекрасно. И въпреки това обжалва съдебното решение за моето връщане на работа във Върховния касационен съд, прекрасно знаейки, че там съдебното дяло ще се проточи поне до Нова година. Шест месеца аз ще бъда без никакви средства за съществуване. Лишен съм де факто от преподавателски права и на друго място аз работа не мога да си намеря, даже и да бъде обявено място за учител по философия, мен никой директор няма да се осмели да ме вземе на работа. Дали ще бъда уморен от глад за шест месеца? Дали този пъклен план ще се осъществи? Разбира се, че ще се осъществи: "какво тук значи някаква си личност"?! Това комунистическо "Какво тук значи някаква си личност" нали го знаете, нали ви е известно то? Е, този страшен комунистически девиз, благодарение на който са били убити толкова много хора, явно продължава да владее нечии съзнания. Какво от това, моля ви се, че ще умре някакъв си там Грънчаров като го оставим шест месеца без никакви средства за съществуване?! Ами да мре, щом иска да бъде личност?! Ако се беше пречупил, ако беше паднал на колене да ни моли за пощада, ний можехме и да му простим, но той ще ни съди, така ли?! Е, щом се мисли за личност, нека да мре, майната му, той си е виновен! У нас личност да бъдеш не е позволено, у нас се иска да бъдеш безличник и тогава ще ти дадем правото да вегетираш безкрайно. Но личност да бъдеш у нас е изцяло забранено. Точка по въпроса! Ясно ли е как стоят нещата още у нас? Ако не ги знаехте, разбрахте ли ги най-сетне?! Спирам дотук. Пиша това нещо и наистина умът ми не го побира как ще доживея до момента, в който Върховния касационен съд се произнесе по съдебното дело. Поне шест месеца (ако съдим по съдебното дело на Калин Христов) ще се бави произнасянето на последната съдебна инстанция. Идея нямам как да оцелея до този момент, никакви средства за съществуване нямам. Скоро май ще ми се наложи, така и така ще гладувам, да обявя гладна стачка поне, знам ли какво да правя: така и така ще се гладува, поне една гладна стачка да обявя, та да умра поне малко що-годе почетно. Пред очите на целия свят да умра. Нека да видят до какъв край самозабравилите се властници докарват честните хора в България, които имат проклятието да не са мижитурки, а да са някакви личности. Заради което именно и биват наказвани така безпощадно: с гладна смърт. Да, никак не си представям как ще живея в близките месе-

ци. При това още водя две съдебни дела (другото е пак срещу въпросната директорка, то е за клевета, следващото му заседание е на 22 юни, идващия понеделник), аз вече нямам как да плащам и непосредствените разходи за адвокати (адвокатите ми не са от Пловдив и трябва да им плащам също така и пътните разходи с дневни за шофьор и т.н.) Ужас, същински кошмар ме чака в близките месеци! Даже и пенсията по инвалидност, която получавах, ми беше спряна благодарение на усилията на въпросната администраторка: тя писа до ТЕЛК, ходи там, какво ли не направи, е, в резултат поне успя да ме лиши и от инвалидна пенсия, заслугата й за това е голяма! Е, поделя си тази заслуга с министър Москов де, и той, в интерес на истината, спомогна, но има и друга помощ, докато бях на работа си получавах инвалидната пенсия, но като ме уволниха, скоро след това и от пенсия бях лишен! Както и да е, родната ни бюрокрация, сами виждате, е способна на какви ли не подвизи! Хубав ден ви желая! Простете за това, което ми се наложи да прочетете, е, вие сте могли и да не го четете де, повечето от практичните хора у нас нима ще имат търпение да прочетат есе, в което става дума за толкова незначително нещо, а именно, как една личност, моля ви се, бива убивана! Не, нямаме време да четем истории за такива незначителни неща! Какво, личност ли? "Какво тук значи някаква си там личност" - молим ви се?! Нищо не значи. Да мре като му е толкова акъла, като не знае как да живее, като не се нагажда към силните не деня, като не им сторва подобаващите поклони, нали така се живее у нас?! Е, щом той не умее да живее така, да мре, голяма работа, че бил умрял! Колко много народ мре в тази наша България, та за някакъв си там Грънчаров ли ще зажалим сега? Е, ще ви описвам ден по ден оттук-нататък как ще протича моето умиране в пълното безпаричие, което въпросните другарки и другари ми организираха така старателно. Да, ще продължавам да пиша и да публикувам всеки ден своите истории, както досега съм го правил. Ще продължавам да пиша до момента, в който имам сили да натискам клавишите. И докато дишам ще продължавам да пиша. Ще опиша убиването си без да спестя нищо. Както, прочее, навремето и моят учител Сократ е направил, нали знаете това? Както и да е, чао и до скоро! Простете ако има нещо. Ако пък въпросната г-жа Анастасова, директорката, се е засегнала нещо от моето писание, ето, моля, няма проблеми, да каже къде греша, да напише мнението си, да ми го прати, ще го публикувам без проблем. Същинска загадка за човечеството е що се твори в нейната глава по този повод! Какво не бих дал за да разбера това! Аз, прочее, за много неща се досещам, щото имам съответната психоло-

10 гическа проницателност. А, дали да не взема да напиша нещо като "роман", в който да се опитам да представя нейните мисли по повдигнатите тук от мен въпроси? Това също е идея, а, какво ще кажете, ето сега ми дойде в акъла тази идея. На гладно на мен много ми идват какви ли не идеи, като се наям, идеите ми изчезват, но когато съм гладен, идеите ме връхлитат като... да не казвам като какво точно! Та в принудителното гладуване, което ми престои, нищо чудно да почна да пиша и такъв един роман. Тъй де, да изтълкувам въпросното тъй многозначително мълчание, какво ми пречи да сторя и това? Леле, каква страхотна идея ми дойде на акъла, нямам думи! Е, ще пиша роман тия дни, шоуто, тъй да се рече, ще продължи, уважаеми дами и господа! Ще подражавам на учителя си Сократ до последния си дъх, изглежда точно такава ми е била съдбата. Какво да правя, древните философи твърдят, че човек от съдбата си не може да избяга. Е, ще я приема без никакви съжаления. Та значи решавам: ще пиша нещо като диалогичен роман, в който основните герои ще са умиращият гладуващ философ, умиращият учител по философия, който умира, щото е осъден на гладна смърт от нашата тъй мъдра образователна бюрокрация и, на второ място, ще се опитам да претворя на хартия мислите на онази, която го е осъдила на смърт, която е изпълнила поръчението на властителя от Банкя да умори въпросния философ от глад, щото той, видите ли, е дръзнал да не се поклони на неговото величие. И тъй и тъй ще пиша роман, налага се да включим и величието от Банкя като негов герой, а, какво ще кажете, нема начин да не го включим и него! Е, романът май започна да придобива вече контурите си, леле, какъв страхотен роман може да се получи?! Почвам да се ентусиазирам вече, ще пиша диалогичен философско-психологически и политически роман за последните дни на един философ, на един учител по философия, който образователните бюрократи са осъдили да умира от гладна смърт. Ще видим какво ще се получи, аз романи до този момент не бях писал, но какво ми пречи и да пропиша де?! Ще опитам като едното нищо, от глад човек на всичко може да се окаже способен. Та да видим, днес цял ден ще мисля и ще видя какво ще направя, но идеята ми се появи и, сами виждате, почна да набира сила, дори плът и кръв, така да се рече. Леле, каква хубава работа ми се отвори тия дни, в които бях в нещо като творческа криза! Бравос! Еврика!!! До скоро, простете, но се увлякох, гладът ми действа стимулиращо на творческия порив! Бравос, това изглежда не са го предвидили другарите, леле, какъв пропуск?! Таваришчи, направете нещо, бавната гладна смърт за тоя Грънчаров е нещо опасно, ето, той почва да

11 пише сега пък роман! И кой знае как ще ни опише?! Таваришчи, направете нещо, ускорете смъртта му, нека да умре по-бързо, щото оставим ли го жив да започне да пише роман, кой знае как ще ни опише пък там?! Затуй – да мре по-бързо, нема ли начин да го блъсне некоя кола там, на тротоара?! Айде де, ще ми пише романи той, виждате ли какви ги забъркахте с тоя проклет буржоазен либерализъм, таваришчи милиционери?! Що не го убихте по-ефективно, а? Виждате ли какви ги сътворихте?! Милиционерски дебилизъм неден! Само аз ли ще ви оправям?! Само аз ли ще мисля?! ... (Следва продължение. Романът, който замислихме, почва да се пише, както виждате, сам, което е прекрасно! Ще го напишем, колко му е! Чао засега!) ЕТО ЗАЩО ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ БЮРОКРАТИ У НАС ТОЛКОВА ЗАЛАГАТ НА СТРАХА, ЕТО ЗАЩО В БЮРОКРАТИЧНАТА НИ ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА СТРАХЪТ Е НЕЩО КАТО ДВИГАТЕЛ

интелигенцията и идеите за европейския път на Русия

НОМИНИРАХА ИВАН КОСТОВ ЗА ШЕФ НА БНБ!

Професор Елена Соколова, ръководител на катедрата по невро и патопсихология в Университета „Михаил Ломоносов” коментира пред „Новая газета” видеозаписи от политически дискусии на водещите телевизионни канали в Русия. И дори тя, запозната с всички способи за психологическа защита от масирана манипулационна атака твърди че гледането им е било „мъчение”.

четвъртък, 18 юни 2015 г.

- Защо има толкова много хора, които лесно се поддават на манипулации? Социалната реалност става все посложна, непредсказуема и плашеща със своята неопределеност. А телевизията освен това нагнетява и страхове, умишлено довеждайки хората до състояние на хаос и паника.

сряда, 17 юни 2015 г.

ДСБ номинира Иван Костов за шеф на БНБ. (Dimitar Stoyanov) КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Чудесна идея! Ако това се е сетил да направи Радан Кънев, то ще опрости голяма част от грешките му. Костов заслужава да стане шеф на Народната банка, та поне един наистина кадърен и разбиращ икономист да има в екипа, ръководещ многострадалната ни държавица. НЕ ЦИГАНИТЕ ОБРАХА ДЪРЖАВАТА, ТЕ НЕ ПО-МАЛКО ОТ ВСИЧКИ НАС СА ЖЕРТВИ НА ПРЕСТЪПНАТА ПОЛИТИКА НА КОМУНИСТИТЕ И ТЕХНИТЕ СЛУГИ И МУТАНТИ! четвъртък, 18 юни 2015 г.

"Средството на бизнесмените са ценностите. Средството на бюрократите е страхът." Айн Ранд С ПРОПАГАНДНИ ЛЪЖИ И МАНИПУЛАЦИИ КРЕМЪЛ ОБРАБОТВА МАСОВОТО СЪЗНАНИЕ ЗА ИЗОЛАЦИЯ НА ЗДРАВОМИСЛЕЩИТЕ – С ОГЛЕД СКЪСВАНЕ С ИДЕИТЕ ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПЪТ НА РУСИЯ четвъртък, 18 юни 2015 г. Кремъл прилага психологията на манипулатора, а това е психология на убиец Прави се подготовка на общественото съзнание за изолацията на инакомислещите и окончателно скъсване с

В ситуация на силен стрес са възможни „повреди” в механизмите на рационалното мислене. Хората лесно се уподобяват на тълпата, където действат архаични инстинкти, най-прости емоции на „заразяване” и еднообразие. Човешките и личностните черти се размиват. Хората очакват и жадуват да открият „силните личности”, които ще им предложат „ред и успокояващи мечти”. - Това, което внушават телевизиите трудно може да бъде наречено „успокояващо”. Достатъчно е да си спомним за тиражираната от първи канал (руската държавна телевизия – бел. ред.) страшна лъжа за тригодишно момченце, разпънато на кръст в Славянск от украинците. Манипулаторът не мисли за това, какво ще се случи с човека, той се отличава с емоционална студенина, безсърдечност, своеобразна тъпота. По същината си, психологията на манипулатора е психология на убиец. Когато арестуват убиец на местопрестъплението, те не припадат, не се обливат в сълзи, а спокойно разказват за случилото се, показват на специални кукли как са душили, насилвали, клали. (ОЩЕ >>>)

Ето по-долу можете да проследите продължението и, така да се рече, "завръзката" на дискусията, която публикувах вчера под следното заглавие: За да ни отклонят вниманието от истинските виновници за нашето положение ни тикат в непроходимото блато на расизма и на антидемократичната етническа нетърпимост: Ivan Marinov каза: Господин Грънчаров, едва ли ще се вслушате в скверните думи на един млад човек, несъгласен с бруталното Ви поведение, ама ще пробвам: научете се, за Вашето собствено удовлетворение, да четете повече с мисъл и разум, отколкото с автоматичното и смехотворно, инфантилно оплюване на ония, низшите и жестоки хорица, които нямат олтар на Ангел Грънчаров, чието име да споменават няколко пъти дневно. Разберете, о, велики боже Грънчаров, има и атеисти по отношение на Вашата нескромна и нахална особа!

Martin Demerdzhiev каза: Съгласен съм г-н Грънчаров. Изразът, който използвах е неподходящ, че комунизмът ни е върнал в първи клас. Комунизмът ни постави на място, където никога не сме били преди. Не ни е "върнал". И не сме само ние в тази ситуация. Щом германците срещат трудности с възстановяването на източна Германия, където вече са потънали 2 трилиона евро и все още територията на бившата ГДР изостава значително, значи изводът е, че комунизмът се плаща в най-голяма степен от хората с демократично мислене в обществото. Излиза, че можем да вървим напред само ако вземем "комуноидите" на гърбовете си и то против волята им. Иначе сме обречени да потъваме. Martin Demerdzhiev каза: Иван, под "възрожденска риторика" имам предвид онази агитация на възрожденците спрямо населението, която е характерна за епохата на българското възраждане. За да не се впускам в прекалена полемика ще се позова на Любен-Каравеловото: "Свободата не ще екзарх, иска Караджата!". В днешно време свободата иска екзарх. В днешно време има нужда от общество, което се гордее повече с библиотеки, университети, наука, духовни ценности. И не толкова с наздравици с черепа на Никифор, с военни успехи или с империалистични идеи. Възприемането на "греховете на запада" е нещо, което показва истинското състояние на обществото, което не знае как да използва свободата си. То го е имало и през комунизма, само че е било потискано по изкуствен начин. Когато поставим нещата на реална основа действителността изплува на повърхността и става очевидна. Ангел Грънчаров каза: Страхотен отговор сте написал, уважаеми г-н Demerdzhiev, като имам повече време ще Ви отговоря подобаващо, темата ми се струва хубава, заслужава си да я обсъдим по-внимателно. :-)

Ivan Marinov каза: Вторият отговор ме удовлетворява отчасти. Да, тези наклонности са били потискани изкуствено, но ето един напълно сериозен въпрос: как да бъдат трайно и окончателно преодолени? И нещо също важно: имаме ли ума и волята да понесем свободата, сиреч, достатъчно отговорни и разсъдливи ли сме? Вероятно ще ме опровергаете, но твърде рядко може

да бъде намерен мислещ и достоен човек, какво остава за масата. Прокламираме свободата, но през последните 25 години тя е оказвала пагубно въздействие върху нас. И от лошо – към още по-лошо. Колко време и как трябва да бъде оползотворено, за да укрепне и нещо хубаво в тоя публичен живот? Мога да Ви кажа, че родителите на моето поколение са далеч по-образовани и мислещи от нас, възпитани именно в онзи изкуствено наложен режим. Засега нашата свобода е произвол. Никакъв контрол и самоконтрол. Никаква отговорност към собствената личност и към бъдещето. Накъде? Но наблюдавам нещо зловещо: прогресивно нарастват националното ни малодушие и обожанието към сатрапите. Ето как аз виждам нещата. Довчера викахме: "Да живее кралят!", днес умря и дойде времето на новия господар и оповръщането на стария. Навярно това е някаква здраво вкоренена традиция, та става съвсем непосилна задача отделянето на демагозите от честните, почтени човеци. И в това се състои един съществен, дори, според мене, фундаментален елемент от грозната ограда на упадъка. На никого не вярваме. И в същото време реагираме на първичното, на атавистичното, защото не се изисква разсъдък, а само инстинкти. Те са присъщи за всички, но това не е вярно за мисълта. Зародишът на мисълта ни е даден даром, но сами трябва да го отгледаме, за да вкусим неговия плод. А един нищожен процент от нацията не стига.

Ангел Грънчаров каза: Чудесно представяне на психологията на типичния комуноид: "... Прокламираме свободата, но през последните 25 години тя е оказвала пагубно въздействие върху нас. И от лошо – към още по-лошо..." Щом има свобода – значи настъпва пълен упадък и също така вселенски катаклизъм: без проклетата свобода комуноидите явно се чувстват прекрасно! Страх от свободата и отказ от собствената личност (която се жертва в угода на някакви втълпени догми за "най-правилното мислене", което се свързва с митологията за "толкова добрия комунизъм") – това са опорните точки на масовата комуноидност, с която трябва да се справяме някак ако искаме да вървим напред. Няма особен смисъл да се разговаря с комуноиди щото мисленето им е изцяло нездраво, те всичко възприемат и тълкуват наопаки на реалното, на истинско-

12 то. Те живеят в един друг, лъжлив, фантастичен, изцяло илюзорен свят, формиран в болното им съзнание около идиотската теза, че без комунизъм (сиреч без робството!) човечеството, видите ли, неминуемо пропада. Свободата за комуноида е нещо като отрова, няма по-страшно нещо за него – и затова такива идиоти изпадат в същински бяс при гледката на един свободомислещ човек. Всичко, що не мисли в рамките на тъй бедните представи на комуноидността е "зъл народен враг", който подлежи на немедлено унищожение. Това са болни хора, хора с болни души. Това са кухи хора, или, още по-добре казано: "социални животни", чиято човечност е атрофирала, е била изядена от комуноидността. Ето заради такива (които за жалост са мнозинство у нас) и обществото ни като цяло е болно. И по тази причина тъпчем на едно място, не прогресираме особено, затъваме в малодушие и слабост. И сме лесна жертва за ония враждебни на свободата и на свободния свят външни, чужди сили, които мечтаят за реставрация и тържество на патологичната комуноидност в пределите на т.н. "жизнено пространство" на тъй уродливата путинистка Руска империя. Roksana Arsenieva каза: И НА МЕН МИ НАПРАВИ МНОГО СИЛНО ВПЕЧАТЛЕНИЕ ТОЗИ АБСУРДЕН РАСИЗЪМ, ТАЗИ ПУБЛИЧНА ДИСКРИМИНАЦИЯ И КСЕНОФОБИЯ, АКО Е ТУК, В ЕС, това е много подсъдно. ТЕЗИ, КОИТО РАЗПРОСТРАНЯВАТ И НАСЪРЧАВАТ КЪМ ЕТНИЧЕСКА ОМРАЗА и ВРАЖДА ГИ ВКАРВАТ В ЗАТВОРА за подобни публични изяви. НЕ ЦИГАНИТЕ ОБРАХА ДЪРЖАВАТА И ТЕ не по-малко са ЖЕРТВИ КАТО ВСИЧКИ НАС ОТ ТАЗИ ПРЕСТЪПНА ПОЛИТИКА. В нито една държава това е допустимо. Това определено ОПИРА е до култура, образование и манталитет. Или сте се побъркали в БГ, но знайте: не циганите са виновни че някой се тресе от подобни расистки психични заболявания! Ангел Грънчаров каза: Госпожо Арсениева, напълно съм съгласен с Вашата теза, само ще си позволя да я преформулирам ето как: не циганите обраха държавата, циганите не по-малко от всички нас са жертви на престъпната политика на комунистите! Престъпна политика тъкмо на комунистите и на техните подлоги, слуги, на техните ченгесарски мутанти: "царят", разните му там догановци, сидеровци и пр., чак до ден днешен подвизаващи се във властта. У нас комунистите и техните довереници фактически не са изпускали властта (като изключим два кратки периода (1991-1992 г., няколкото месеца управление на правителството на Филип Димитров и периода на управление на правителството на Иван Костов, което извади страната от причине-

ната от комунистите катастрофа в 19961997 г.), те на няколко пъти обраха целокупния ни народ и окрадоха цялото национално богатство на страната. Та затова не трябва да говорим общо за някаква хипотетична "престъпна власт", престъпната власт у нас е властта на комунистите и техните политически слуги или мутанти.

А ония, които си играят с огъня и сеят етническа омраза, провокирайки кървав етнически сблъсък у нас, такива наистина трябва да бъдат наказвани с цялата строгост на закона: още повече че те обслужват външни, именно руските имперски интереси. Русия няма да миряса докато не ни накаже жестоко за "предателството", а именно, че се откопчихме от нейната смъртоносна примка и че тръгнахме с цивилизования, със свободния, със западния свят – че се върнахме в Европа, че тръгнахме с Европа, че държим да останем с Европа, с модерния и развит западен свят. Сега за нас най-важната задача е: всичко, що е свястно, читаво, българолюбиво, свободолюбиво и проевропейско у нас да си обедини силите с оглед да устоим на бруталния руски натиск! Щото Русия, повтарям, няма да миряса докато не ни извади от Европа и не ни натика пак в своята толкова уродлива имперска сфера, в която цари пълно незачитане на човешката личност, на свободата на индивида, на човешките права, в която върлува страшна мизерия, безпътица, найзъл реваншистки милитаризъм, цари ужасна ксенофобия, някаква зверска омраза и ненавист към всичко различно, към всичко мислещо, към всичко, което иска да живее свободно, да развива талантите си и да общува с другите хора на чисто човешка основа. Да устоим на бруталния руски натиск е главният български въпрос на нашето време! Няма да допуснем руските империалисти да ни откъснат от Европа и да ни натикат в своята гнусна имперска кочина, в руската тюрма на народите! ДА УСТОИМ НА БРУТАЛНИЯ РУСКИ ИМПЕРСКИ НАТИСК Е ГЛАВНИЯТ БЪЛГАРСКИ ВЪПРОС НА НАШЕТО ВРЕМЕ! четвъртък, 18 юни 2015 г. Нещо, което държа да изведа на преден план и един вид да кажа на въз-

можно най-висок глас – понеже е много важно, понеже е съдбовно важно по моя преценка; ето за какво става дума:

13 да ни натикат в своята гнусна имперска кочина, в руската тюрма на народите! ТЕМАТА НА ДНЕШНОТО ПРЕДАВАНЕ "НА АГОРАТА..." ПО ПЛОВДИВСКАТА ОБЩЕСТВЕНА ТВ Е: четвъртък, 18 юни 2015 г.

Ония, които си играят с огъня и сеят етническа омраза, провокирайки кървав етнически сблъсък с циганите, такива провокатори и подпалвачи на гражданска война у нас трябва да бъдат наказвани с цялата строгост на закона! Още повече че те обслужват външни, именно руските имперски интереси. Русия няма да миряса докато не ни накаже жестоко за "предателството", а именно, че се откопчихме от нейната смъртоносна примка и че тръгнахме с цивилизования, със свободния, със западния свят – че се върнахме в Европа, че тръгнахме с Европа, че държим да останем с Европа, с модерния и развит западен свят. Сега за нас най-важната задача е: всичко, що е свястно, читаво, българолюбиво, свободолюбиво и проевропейско у нас да си обединим силите с оглед да устоим на бруталния руски натиск!

Щото Русия, повтарям, няма да миряса докато не ни извади от Европа и не ни натика пак в своята толкова уродлива имперска сфера, в която цари пълно незачитане на човешката личност, на свободата на индивида, на човешките права, в която върлува страшна мизерия, безпътица, найзъл реваншистки милитаризъм, цари ужасна ксенофобия, някаква зверска омраза и ненавист към всичко различно, към всичко мислещо, към всичко, което иска да живее свободно, да развива талантите си и да общува с другите хора на чисто човешка основа. Да устоим на бруталния руски имперски натиск е главният български въпрос на нашето време! Няма да допуснем руските империалисти да ни откъснат от Европа и

ФРАГМЕНТ ОТ ИЗЧЕЗНАЛИЯ В МИНАЛОТО ЖИВОТ четвъртък, 18 юни 2015 г.

"На чешмата", картина на художника Антон Митов от 1899 година. "At the Fountain" painting by Anton Mitov 1899. Bulgarian national dress (Българска носия) МЪЖЕ, НЕ СЕ СТАРАЙТЕ ТОЛКОВА – ПРОСТО НЯМА КАК ДА УГОДИТЕ НА ЖЕНИТЕ! петък, 19 юни 2015 г. КАКЪВ Е ИДЕАЛНИЯТ МЪЖ? Неотдавна бил открит магазин, в който жените можели да си изберат и да си купят мъж. На входа висяла табела с пра-

вилата на работа на магазина със следното съдържание:

(ОЩЕ >>>) ОЩЕ ЕДНО СВИДЕТЕЛСТВО ЗА ЗАДЪЛБОЧАВАЩАТА СЕ РУСКА ИМПЕРСКА И МИЛИТАРИСТИЧНА ЛУДОСТ петък, 19 юни 2015 г.

Вижте как лесно руските танкове се предвижда да завладеят Варшава, Прага, Берлин, Париж, Лондон и... Вашингтон! ЗАФАЩАМЕ ДА ПИШЕМ ПСИХОЛОГИЧЕСКИ И ПОЛИТИЧЕСКИ РОМАН С ОГЛЕД ДА ОБОГАТИМ БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА И ДА ПОСТИГНЕМ ТЪЙ КОПНЯНОТО НЕЙНО МЕЖДУНАРОДНО ПРИЗНАНИЕ петък, 19 юни 2015 г.

Оня ден ми дойде в главата екстравагантна, направо лудешка идея, именно да започна да пиша... "роман": Осъден на гладна смърт учител по философия започва да пише съвременен философски, психологически и политически роман в стила на Сократ и Платон. Да, съвсем случайно ми хрумна, а аз съм такъв човек, че уважавам, ценя "случайните хрумвания", идеите, които се раждат в душата ми; ако

един човек не цени това, което душата му ражда, ако обижда по този начин душата си, то има възможност тя в един момент да почне да става безплодна, да престане да ражда; тъй че следва да ценим творческите възможности на душата си, колкото и скромни да са те. Ако ценим "продуктите", които ражда душата ни – това, което се ражда, сиреч, е живо, естествено, че не може да бъде "продукт", то по-скоро е твое "дете", "чедо", "рожба", "плод", както искате го наречете, но "продукт" положително не е; вероятно усещате, че употребих думата "продукт" в един ироничен смисъл! – та значи ако уважаваме и обичаме това,което душата ни ражда, то ние ще я ентусиазираме тя да продължи да ражда, нея ще я обземе още по-голяма страст да ражда, да се изявява творчески; така ми се струва на мен; но ако обиждаме душата си, ако не ценим нейните рожби, убеден съм, че способността й за раждане ще пресекне в един момент. Както и да е, тази тема – за раждането на душата – ония, които познават философията ми (и са чели книгите ми: чакай и аз да се направя малко на поважен!) добре знаят, че ми е сред любимите, по нея много съм писал и, както забелязвате, още ми се пише. Но тук само подхвърлих това, хайде да вървя нататък, да не задълбавам, дето се казва, в тъй привличащата ме тема за раждането на душа. Апропо, моята концепция за ученето, за обучението на младите, за образованието е центрирана именно върху този момент, именно как да спомогнем за това и техните души да почнат да раждат, щото главният дефект на сегашната ни образователна система е че продуцира (тук производната на думата "продукт" е съвсем на мястото си!) неплодовити души; да, душите на огромната част от младите, дето са минали през месомелачката на системата, изобщо не могат да раждат, тази велика способност на душата ни е била поразена и убита, това всъщност е най-голямото престъпление на въпросната система, тя произвежда индивиди с неплодовити, нераждащи, неспособни да раждат души, сиреч душите на нейните "продукти" са все един вид скопени, импотентни, ялови и т.н. А нераждащите души са толкова скучни и нежизнеспособни, ох, представа си нямате колко те са скучни, банални, безинтересни, сиви и т.н.! (Абе, казаха ми, че в моите изяви, в които говоря, примерно в телевизионното предаване "На Агората..." прекалено често съм бил употребявал това проклето "... и тъй нататък...", сега забелязвам, че и при писане съм започнал да го употребявам, ааа, така не бива, ще трябва да внимавам, щото започвам да ставам смешен, един зевзек, гледам, за да ме захапе, започна да ме нарича "Г-н "Така нататък", даже лъже, че такъв ми бил прякорът, той може да лъже, но като едното нищо мога да си изработя такъв един пря-

14 кор, затуй наистина трябва да престана с това "и тъй нататък", грозно е, тъпо е, не знам как ме е прихванало, прочее, много е интересно да се вникне повече защо един човек в някакъв момент почва да злоупотребява с някои думички, по-конкретно с този израз, аз тия дни ще напиша нещичко и по този въпрос, за мен лично се вижда интересен, имам нещо на ума по този повод, но нека то да узрее, ще видим какво ще се получи.) Но да вървя нататък, да престана да се отклонявам, думата ми беше за прословутия роман, който ми хрумна изведнъж да пиша, а я вижте докъде чак стигнах с тия отклонения или асоциации! Връщам се на идеята ми за писане на роман. Тя, прочее, при мен не е нова. Между другото казано, в юношеските си години писах един роман, трябва да се поровя в архивите си в родния ми дом, там има някъде една тетрадка, в която съм правил опити да пиша... "роман", да, именно роман, не повест или нещо друго. И то дори любовен роман писах тогава, какъв друг роман да пише млад, жизнен човек та тия тинейджърски години ако не роман за любовта?! Но като го писах този роман - в страхотно чувство се намирах тогава, невероятно силно чувство ме беше обзело, още си спомням, то си е живо това чувство у мене и досега! - да, та значи като го писах тогава, стигнах до такива душевни бездни, че в един момент сякаш се уплаших... и престанах, захвърлих романа, той явно тогава се оказа не по силите ми; но добре си спомням, че в онази тетрадка има и план, и герои, и всичко, даже и доста бях напреднал във въплощаването на замисъла си, както се казва. И ето, сега на стари години пак решавам да пиша... роман, което е признак, че се вдетинявам, а, нали така излиза?! щото като съм бил на 15-16-17 години съм си бил още дете, тогава е могло да пиша такива неща, да се занимавам с глупости, но на моите сегашни години това съвсем е непростимо; другари мои доброжелатели, вземете този текст и непременно го дайте в съда като писмен документ, че индивидът Грънчаров е почнал да изкрейзва, може пък да убедите съдията, че не съм наред психически, аз и такова съдебно дяло водя, нали си спомняте, това дяло, прочее, ще се състои този понеделник, дето идва, та затова се сетих за него; тъй, другари, не пропускайте този шанс да защитите съвсем идиотската си теза, че Ангел Грънчаров "не е наред с акъла", че е с "разстроена психика", как да не е луд, как да не е с объркана психика човек като мен, който има известен творчески потенциалец, пише много, много говори, много работи, много щури идеи му идват в главата, зафанал се е с такива очебийни идиотщини като тази да издава философско списание, да издава друго списание за младите и т.н., абе такъв като мен си е направо за психиатрия, другари, как можахте да проспите момента овреме

да ме натикате в психиатрията, да бях отишъл там, та да си почина малко, пък и да си поговоря с хората там, щях като едното нищо да основа философски клуб там, такива страхотни разговори щяхме да си водим, там, в психиатрията, хората са много интересни, с богати души са, не са като идиотите, като баналните хорица, които са извън психиатриите и никога няма да имат шанса да се разболеят психически, щото поначало душите им са така бедни, че просто няма какво да се разболява! :-) Ох, страшно изречение сътворих, майната му, да стои така, няма да го пипам, казах, че трябва да уважаваме нещата, които душата ни ражда, нека да си спазвам правилата. И тъй, ще пиша роман на стари години. Между другото, аз вече нарекох веднъж "административен роман" цялата тази сага, цялата тази административно-съдебна епопея, която се разрази в последните години във връзка с моите преживелици в това епично време, което аз със скромните си силици под формата на дневник се опитах да фиксирам, да съхраня някак. Да, това само по себе си е същински роман, и то наистина епичен, е, сега ми остава само още малко усилия за да го завърша някак, да увенчая задаващия се (дали?) негов завършек подобаващо, достойно, съответстващо за тъй дълбоката му и вдъхновяваща негова епичност, психологическа дълбина, екзистенциална ироничност и не знам си какво още, щото тия истории са така богати, че повече от това не могат да бъдат. Аз не мога да не споделя тук, че, предполагам, пред очите на моите "опоненти" (да ги наречем все пак така, макар те да се възприемат като "войни", като "стражи" на "правдата голяма", а пък мен ме възприемат, знайно е, като "най-зъл народен враг и злостен народен изедник"!) разгръщащата се епична история или сага с тия литературни реминисценции (дето блещукат в блога ми всеки ден сътворявани неуморно от мен) неумолимо е довела дотам те безброй пъти да съжалят, че изобщо са се зафащали да воюват с мен, да, убеден съм, че отдавна са станали, дето се казва, пишман, щото ето какво мощни творчески сили пробудиха у мен, че аз в един момент, след като писах какви ли не административни шедьоври, именно жалби, доклади, изложения, открити писма и пр. (и ги писах така вдъхновено, че разчупихме решително тъй мухлясалите рамки на административното текстопроизводство!), после като на тази база написах сума ти книги за реалната ситуация в образователната сфера, за която имах тъй богат жизнен матр`ьял, взет директно от непосредствената действителност, писах какво ли не още, статии, есета, поредици, в един момент като ме уволниха пък ми подариха така щедро толкова много време за творчески занимания, че аз тогава вече направо се олях, дето се казва, ето, за едно годинка написах четири-пет книги (!), да не броим

всичко друго, станах нещо като "фабрика за текстове", и ето, накрая стигнах до грандиозната идея да напиша вече същински роман, щото всички ония словесни форми, дето ги опитах, се оказаха наистина тесни за онуй море, за онзи океан, дето кипи в душата ми! Ох, и това изречение успях някак да завърша, щеше да ме изцеди, леле, каква грандиозна идея ме е овладяла, направо не знам дали ще издържа, но едно знам, че нищо не може да задържи тази идея да си стои кротко в съзнанието ми, няма такава сила, която да може да я удържи, ето, за мен единственият изход е този: сядам да пиша роман, та белким някак се освободя от този велик смисъл, дето се ражда в душата ми! Майчице, ами ако от този колосален смисъл, дето кипи в душата ми вземе, та се роди един... шедьовър, тогава, кажете, какво ще правим, ами ако за този шедьовър един ден вземат да ми дадат някаква литературна награда, е, не тук, в България де, кой пророк е признат в своето отечество, но в чужбина, примерно, ами ако вземат да ми дадат един ден... Нобелова награда за тоз роман, ако той ме изстреля до върховете на славата, тогава какво ще правят моите "проятели-доброжелатели", които са все с литературно образование, дали няма да стане така, че да се отпочне след моето награждаване една поредица от... самоубийства, а, таваришчи, дали пък нема такава именно опасност?! Да почвам ли да пиша аз своя роман или вие сами ще... проговорите най-сетне, щото ако си спомняте аз реших да пиша роман само защото вие продължавате упорито да мълчите и моя милост, като човек, причастен към психологията, силно се заинтересувах от това що става във вашите главици, ето по тази една-единствена причина дръзнах да се изфърля и да се похваля, че почвам като едното нищо да пиша роман. Е, сами решавайте сега, ето я съдбовната дилема, пред която сами се поставихте: или почвате сами да говорите, ама истински, не само като пишете смешни разгромни писма до инстанциите, ами почвате да пишете и говорите истински, както подобава, ето както аз правя това, влизаме в дебат, и то съвсем демократичен, ако това стане, аз, разбира се, спирам да пиша начеващия се роман, ако обаче продължите да мълчите като източни божества, ако продължите да се инатите и да си траете, почвам да пиша романа си и в него ще вложа аз самия вашите собствени най-потайни мисли, оооо, бъдете уверени, че мога да го направя, недейте да си мислите, че не мога, ще се получи, предупреждавам ви, страхотен шедьовър, ако по този начин ми изкарате една международна литературна награда, сами ще сте виновни за моя възход на литературното поприще, на себе си тогава се и сърдете! Е, майтапя се бе, аз прекрасно знам, че вие обичате литературата толкова много, че по тази една-единствена причина

15 и мълчите така упорито, просто искате да ме подтикнете да напиша въпросните шедьоври и по този начин заедно да имаме заслугата за очертаващия се най-голям философско-психологически и политически литературен успех на нашето тъй свидно отечество, нали точно такава е истината, познах ли? Познах ами, как няма да позная, разгадах защо така упорито мълчите, аби ний, родствените души, дето обичаме епичната и класическа литература нема начин да не се подкрепяме, нали така? Е, затуй, да се разберем така, нали сте съгласни: давате ми карт-бланш да пиша сократическо-платонов-кафкиански диалогичен роман, от ваше име и с ваше съгласие, с оглед да обогатим българската литература и да постигнем тъй копняното от нас, почитателите на литературата, нейно закъсняло международно признание – нали така се уговаряме? Що казахте? Мълчите ли? То, знайно е, мълчанието също много говори, то говори повече от самото говорене, това вий го знаете, нали така? Е, това исках да чуя, приемам съгласието ви, получено с мълчание, е, вий ще мълчите, аз ще говоря от ваше име, ще пиша де, но то е все същото. Ох, ами като требва, ще пиша, дето се казва, ще се пожертвам за науката, за историята, за България, за целокупното человечество, което заслужава очертаващия се шедьовър в стила на Сократ, Платон, Достоевски, Кафка, Йовков и прочие, и так далее, и така нататък, и ала-бала, и тинтири-минтири... Има много други въпроси, дека требе да ги обсъдим, но то наведнъж сичко не може да се обсъжда, каже и напише. От само себе си се разбира, че с оглед подобаващо да обезсмъртим подвизите на нашия тъй любим народен кумир и титан от Банкя ще се наложи и него да представим найдостойно в романа, с което, разбира се, ще му отдадем длъжното, щото не може нещо велико в отечеството ни да се случи без неговото решаващо участие, нали така, нема да се излагаме сега?! Пък то и реално така си и стана де, седмица след моето тъй патетично и правдолюбиво писмо до г-н Борисов аз бях уволнен (!!!), това, естествено, не може да бъде чиста случайност, щото ний добре знаем, че г-н Премиерът (тогава баш не беше премиер де, по времето на написването на писмото, той тогава само се гласеше пак да става премиер, щот, предполагаме, му се е усладило!) та значи ний добре знаем, че г-н Борисов обича да чете сичко, що се пише за неговата особа, чете сам, пък му и докладват сичко, пък и ний сами му го пратихме лично на него туй писмо по надлежащия начин, тъй че нема начин да не го е прочел туй историческо писмо, е, предполагаме, че, силно ядосан от тая страшна неблагодарност към неговите титанични подвизи и заслуги г-н премиерът е дигнал слушалката, звъннал е на когото требва и така е било набързо уредено мое-

то уволнение само след седмица. Ще каже некой: не може така да се фантазира бе, Грънчаров, засрами се, може ли да си толкова прост човек, пък макар че си философ: та ти си един нищо и никакъв даскал по философия, а г-н Премиеро е нещо като... цела галактика спрямо теб, ти си едно нищо, една прашинка, он е цела комета, цела вселена, он е сичко, как може изобщо да ти мине тая идиотска мислъ, че Он, представяте ли си, с целото си величие ке се занимава с тебе, нещастнико неден?! Можем, можем да си го представим, щот ний знаем добре, бидейки психолози, че г-н премиеро не е толкова прост, колкото изглежда, он мисли вече за историята, а такива като мен... "бълхи" или "въшки" кат мен, дето си позволяват да излизат на челото му, разбира се, че заслужават да бъдат размазани без пощада! Както и да е, ний ще обосновем всичко както требе да е, всичко ще се нареди подобаващо, както е задължително да бъде за един литературен шедьовър, като тук требе да отбележим, че предвид обявеното вече наше намерение да пишем роман, и то политически, с главен герой г-н премиеро, роман, в който ще участват и другите лица от елита (министъро на образованието, нема как, също ще участва, г-н Цветанов, като пръв приятел и изповедник на г-н премиеро, разбира се, също ще участва, оттук-нататък се очертават да участват и други важни лица от нашата народна милиция и така нататък!) та предвид сичко това се очертава съвсем реалната възможност предвиденото до този момент мое убивание чрез гладна смърт да бъде заменено с некакво по-ефективно и най-вече покардинално бързо убиване, примерно, какво пречи некоя кола да ме блъсне най-кротко както си се движа да тротоара?! Та в тази връзка моя милост е длъжен да почва да пише романа колкото се може по-скоростно, с оглед да изпреварим тия събития, които, разбира се, ще имат за цел да предотвратят тъй нелицеприятното за историята представяне в тоз роман на нашия пръв и толкова обичан ръководител, народен кумир, титан и така нататък, просто думите не ни стигат да кажем що он представлява за нашата толкова блажено живееща си под мъдрото му водачество нация. (Нали чухте какво он посъветва наште сънародници, дето не живеят, а само бачкат в Швейцария; он ги посъветва да спрат да бачкат, да се върнат у нас, тука – та да си поживеят и те поне малко!) Ще спра дотук, че се изморих от писане. Ще направим епичен роман на нашето време, ще вложим целия си творчески потенциал, силата на въображението даже тук не е толкова нужна, щото самият живот, дето се казва, не тепсия сервирани ни предлага сички неща, просто се иска време да бъдат описани подобаващо. Ето, цяло лято се оказва, че ще пиша тоз роман. Аз смятах да си завърша книгата по фило-

софия на любовта, ама на, не било съдено, тоз роман изпревари сичко и прие несъмнен приоритет пред всичко. В него, разбира се, нема да пиша толкова за некакви си там училищни директорки, за техните одъртели смешни приятелки и пр., са тех ще пиша малко, таман колкото требе, но акцента ще поставим върху истински великите неща от нашия съвременен живот, нема да се излагаме сега, а тия велики неща ще ги увенчаем с описание на мощните телеса и неподражаемата душа на нашия народен титан, дека е любимец на целата народна милиция (освен на народецо, на тъпия народец де, простете за думата, но е пълно със същински чукундури сред нашия народ, нали това не можете да го отречете, как да ги нарече човек такива?), на целия ченгесариат на ДС е любимец он, дотам, че имаме чувството, че г-н премиеро и народен титан просто е творение на този същия ченгесариат (ний тази теория сме а развили вече, просто я припомняме тука) и така нататък. Спирам да пиша с туй толкова изразително и така нататък, което показва само едно нещо: че човек като мен, дето разполага с такава плодовита душа, има толкова много мисли, че просто нема време да ги изрази, било устно, било писмено, поради което му се налага постоянно да казва и така нататък, сфанахте ли сега що значи туй толкова натрапчиво и така нататък? Оня зевзек, дето се опитва да ме бъзика с него дали изобщо може да сфане това? Майната чу ако не може, аз пиша за тия, дето могат да сфащат... Хубав ден на всички! Спирам с писането, че имам друга работа. Вервам, че ще станете ентусиазирани първи читатели и дори съавтори в този мой начеващ се днес роман, нали така ще направим пак? И вий можете да давате идеи, да направим един хубав роман, да отсрамим нашта родна литература и поезия, дето страда от такова безплодие! Е, щом требе, ще ги отсрамим, колко му е? Нема да се щадим, нали така, щом идеята ни е велика, требва да я осъществим колкото се може по-добре. Чао и до скоро! ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПОРОБИТЕЛИ НИ ОТНЕХА И ПОСЛЕДНАТА ЧАСТИЦА ОТ БЪЛГАРСКАТА НЕЗАВИСИМОСТ – РОДНИЯТ МРЪСЕН ВЪЗДУХ! петък, 19 юни 2015 г. Европейските поробители посягат и на въздуха ни, Автор: ИВО ИНДЖЕВ Европейската комисия завежда дело срещу България и Белгия в Съда на Европейския съюз заради трайно високите равнища на фини прахови частици, които са сериозен риск за общественото здраве. За това съобщават от пресцентъра на комиси-

16 ята в четвъртък (18 юни). Така Белгия и България станаха първите от общо 16 държави, срещу които ще бъде заведено дело по този проблем.

От комисията посочват, че въпреки задължението на държавите членки да гарантират добро качество на въздуха за населението, в продължение на няколко години на много места има проблеми в това отношение. България от години оглавява класацията за най-мръсен въздух в докладите на Европейската агенция по околна среда, на които се базират решенията на ЕК, а редица български градове са първенци по замърсен с ФПЧ въздух. (Дневник). По-добро доказателство за правотата на борците срещу европейското иго досега не бях срещал. Едно към едно като при турското робство! Турските поробители, както всички знаем, са налагали данък върху раята че им диша въздуха. Поне така съм чувал. Ето че и европейските поробители се опитват да ни цакат с въздуха. Ще ни карат да си плащаме, като ни осъдят за лошия въздух в Европа, където ни приеха без референдум само и само да ни е зле и да пъшкаме от гнета на Брюксел (а Брюксел пък ще съди Брюксел за същото, но за тези глобалисти това не е проблем, даже така им се пада, щом поощряват трансграничното преминаване на въздуха). Както се вижда, прав е Сидеров и подобните борци за освобождение от европейския гнет. Европейските чиновници ни се бъркат за въздуха, а какво остава за другите ни прекрасни дадености, които искат да ни отнемат и постепенно да ни задушат. После ще заменят въздуха ни с евтин внос на ГМО въздух от Европа и с консервиран въздух от САЩ. С тази задушаваща българщината хватка европейските поробители искат да ни хванат за гърлото, за да си мълчим пред западната агресия, която се отива да ни отвее от благотворното руско влияние. Предлагам да се противопоставим с масова акция ”Чисти ръце за мръсен въздух”. В края на краищата европейските лицемери най-напред ни накараха да си удушим бизнес като забраним на туристите най-голямото им удоволствие - пушенето в заведенията за обществено пушене, каквито бяха нашите родни кръчми. Резултат не закъсня: тази година руските туристи са с

около 50 на сто по-малко от миналата такава. А сега ще ни съдят, че въпреки това въздухът не ни е чист. Не им е чист косъмът на тези глобалисти, слуги на Вашингтон, който провокира етническото напрежение в Орландовци и сега посяга с послушните европейски ръце и към последната частица от българската независимост – родният мръсен въздух.

група млади хора под ръководството на режисьора и сценарист Адриан Жазар в нещо като Холивуд. Филмите, които те правят са кратки, около 25-30 минути, но затова пък са наситени с екшън сцени – гонитби, престрелки в градски условия, оригинални реплики, внезапни сюжетни обрати и комични развръзки.

ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА..." ОТ ДНЕС, ТЕМАТА Е: "КОЙ Е ГЛАВНИЯТ БЪЛГАРСКИ ВЪПРОС НА НАШЕТО ВРЕМЕ?"

17 И ако знаете как го сърбят ръцете! Битълси ли, хипита ли, протестъри ли?! Гиди соросоиди ниедни! Ognyan Minchev РУСКАТА ИМПЕРСКО-МИЛИТАРИСТИЧНА ЛУДОСТ В РАЗСЪБЛЕЧЕН, В ЧИСТО ГОЛ ВИД: ЧУЙТЕ БЪЛНУВАНИЯТА НА ЖИРИНОВСКИ събота, 20 юни 2015 г.

четвъртък, 18 юни 2015 г.

Приятно гледане, приятни размисли! МОЕ КРАТКО ИНТЕРВЮ ПО РАДИО БЛАГОЕВГРАД ВЪРХУ ЕТНИЧЕСКИЯ ПРОБЛЕМ У НАС петък, 19 юни 2015 г.

Основното, с което тези момчета разполагат за да постигнат това е една камера – камерата на Адриан и много вяра, много ентусиазъм, че нещата, макар и трудно, могат да станат. Актьорите – основно млади хора, непрофесионални актьори – участват на доброволни начала, за декор се избират места от заобикалящата среда, градски и природни забележителности. Един снимачен процес отнема няколко месеца, а за броени месеци те са произвели вече два филма в жанровете екшънкомедия и модерен уестърн – първият със заглавие „Бандити под наем” и вторият „Сивият: ловецът на крадци”, като в момента се подготвя сценария и за третия филм. (ОЩЕ >>>)

Руският идиотизъм, руската имперска бесовщина в изцяло неприкрит, в разсъблечен, в чисто гол вид! ЕДНА НЕСЪМНЕНА ИСТИНА, ИЗРЕЧЕНА ОТ МИХАИЛ САКААШВИЛИ: ДЪРЖАВНИТЕ ЧИНОВНИЦИ НЕ РЕШАВАТ ПРОБЛЕМИТЕ НА ХОРАТА, А ГИ СЪЗДАВАТ събота, 20 юни 2015 г.

КАКВО?! БИТЪЛСИ ЛИ?! ХИПИТА ЛИ?! ПРОТЕСТЪРИ ЛИ?! ГИДИ СОРОСОИДИ НИЕДНИ! петък, 19 юни 2015 г.

Приятно слушане! :-) Ето тук, на това място, в сайта на радиото, може да се чуе оригиналния запис на интервюто. ОТ ИЗВЕСТНО ВРЕМЕ ГРАД СИЛИСТРА Е ПРЕВЪРНАТ В НЕЩО КАТО ХОЛИВУД петък, 19 юни 2015 г. Като в Холивуд (Репортаж от мястото на събитието) От известно време малък град като Силистра е превърнат чрез творчеството на

Носталгично... България, която изгубихме...? Всъщност – нищо не сме изгубили! Другарят полковник днес най-вероятно е генерал от резерва, крупен предприемач и/или специалист по "корпоративна сигурност"...

... Държавните чиновници седят в канцелариите си, протриват от седене панталоните си; те стоят там не за да решават някакви проблеми на хората, а за да ги създават... (Понеже са изцяло корумпирани и развратени от системата; и затова трябва да бъдат изгонени без жал, а на тяхно място следва незабавно да бъдат сложени изцяло нови, млади, образовани, честни хора, които да започнат да работят по облекчена процедура в интерес на хората, на бизнеса, на предприемчивите хора, бел. моя, А.Г.) ... Хората биват такива, които са над закона и такива, които са под закона. Тия, които си мислят че са над закона трябва просто да бъдат поставени под закона – и тогава работите ще потръгнат.

Михаил Саакашвили, губернатор на Одеска област (бивш президент на Грузия)

ства, что так затрудняло экономический рост до сих пор.

НЕ НАРОДЪТ Е ВИНОВЕН, А ТИЯ, КОИТО ГО ОБРАБОТВАТ С ЛЪЖИ, С ПРОПАГАНДА; И СЪЩО ВИНОВНИ СА ПРОСВЕТИТЕЛИТЕ НА НАРОДА – ЗАЩОТО НЕ СИ ИЗПЪЛНЯВАТ МИСИЯТА събота, 20 юни 2015 г.

Mikheil Saakashvili РУСКИ ДЕБИЛИ ПРЕДЛАГАТ СТАЛИН ДА БЪДЕ ОБЯВЕН ЗА "СВЕТЕЦ"!

18 оглавява специален патриотичен клуб. Заедно с хората му дори провели на 28 май тази година молебен пред иконата "Божествената майка Държава". Тя представлява Сталин, а около него нарисувани всичките съветски маршали. КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Руският имперски дебилизъм се задълбочава: в болното съзнание на тия идиоти Сталин явно е нещо като "нов Александър Невски", найвероятно. Аз пък в тази връзка си позволявам да кажа следното: щом руските дебили канонизират Сталин, щом Сталин стане "светец" (Майчице мила!), то нека тогава нашите рублофилски дебили да прекръстят храма "Свети (с извинение!) Александър Невски" на храм "Свети (Простете още веднъж!) Йосиф Сталин" – та психиатрията и у нас да е пълна!

събота, 20 юни 2015 г. Обмяна на кратки реплики във Фейсбук: Мария Иванова каза: Няма братство когато единият народ краде другия! Идиоти са всички, смятащи Русия за братски народ, както и за "освободителка" на България, че и два пъти. Незнанието, нечетенето, непознаването на собствената история води до абсолютен идиотизъм и кретенизъм, наречени кратко русофилизъм! Ангел Грънчаров каза: Не народът е виновен, а тия, които го обработват с лъжи, с пропаганда; виновни са манипулаторите на съзнанието на народа; и виновни са просветителите на народа, интелигентните, мислещите хора – понеже не си изпълняват мисията да просвещават, да изтъкват истината, да спомагат на хората да я осъзнаят. В Русия, прочее, интелигентните хора по-добре си изпълняват мисията, но там пък всички средства за информация са в ръцете на кремълската мафия, у нас е почти същото; само дето и интелигентните хора, тия, които трябва да посвещават в истината народа, не си изпълняват мисията, сами се поддават на лъжи, прекалено са подкупни, продават се и т.н. БРАВО, ТОЧНО ТАКА СЕ ПРАВЯТ НЕЩАТА ОТ ИСТИНСКИТЕ РЕФОРМАТОРИ – КАКЪВТО Е СААКАШВИЛИ събота, 20 юни 2015 г. Представляю инвестиционные возможности Одесского региона международным инвесторам в Нью Йорке. У Одессы много преимуществ, в частности, очень хорошо образованное, талантливое население, сногсшибательный туристический потенциал, и мы обеспечим защиту инвесторов от поборов, вымогатель-

Виж също и това: С икона на генералисимус Сталин четат молитви в памет на загинали руски воини ГЛАВНИЯТ ПРОБЛЕМ, КОЙТО ТЕРЗАЕ РУСКОТО ИМПЕРСКО ДЕБИЛИСТИЧНО СЪЗНАНИЕ: КАК ДА ИЗСТРЕЛЯМЕ БАЛИСТИЧНИТЕ СИ РАКЕТИ КЪМ ЗАПАДА ЩОМ НАШИТЕ ПАРИ, ИМОТИ И ДЕЦА СА ТАМ?! Руски писател предложи да се канонизира Сталин Според Александър Проханов генсекът е лидер на свещената християнска победа В ефира на руското радио "Говори Москва" писателят Александър Проханов предложи към всички съществуващи в Русия светии да се причисли и още един – генсека на КПСС Йосиф Сталин, съобщи mignews.com "Победата във войната през 1941-1945 се счита от руснаците за свещена. Защото точно в тази битка се се срещнали силите на Ада и тези на Рая. Тези от Ада са Хитлер и фашизма. Тези от Рая - това, разбира се, е Съветският съюз. А Йосиф Висарионович се явява точно лидера на свещената християнска победа", уверен е публицистът. Той настоява и да се помисли за изобразяване на руския лидер и като икона. Творецът сподели през радиото, че той

събота, 20 юни 2015 г.

Наистина е невероятно руските вождове да заповядат изстрелване на балистични ракети в посока Запад при положение, че парите, имотите и децата им са там! (Любомир Илиев) НЕ ЦИГАНИТЕ, А ЧЕНГЕТАТА ОТ ДС И ТЕХНИТЕ НАЧАЛНИЦИ ОТ РУСКОТО КГБ ЩЕ ЗАПАЛЯТ ПОЖАРА НА ЕТНИЧЕСКАТА ВОЙНА В БЪЛГАРИЯ! събота, 20 юни 2015 г.

ПРОЧЕТЕТЕ ВЕЛИКОЛЕПНИЯ АНАЛИЗ НА КЕВОРКЯН: ЦИГАНИТЕ ще ЗАПАЛЯТ България, а Плевнелиев се снима с компаньонки, вместо да свика Консултативния съвет за национална сигурност!

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Виждате какви ги плямпа един платен от Русия подпалвач на етническа война между цигани и българи. Някои явно са взели хубави пари от своите руски кагебистки господари – за разпалването на кървава етническа война между цигани и българи, я вижте какви старания проявяват за да си заслужат парите! Абе няма ли в тази страна прокурори: нима за такова нагло нарушаване на Конституцията, за разпалване на етническа ненавист и конфликти тия разгащени ченгета няма да ги подведат под строга отговорност?! Ето кой подпалва българската черга, а прокурорите треперят от страх, щото а наредят да бъде арестувано ченге от ДС, а мигновено ще си загубят службата! Сфащате ли сега, драги гласоподаватели, КОЙ разпалва етническа война в свидното ни отечество?! Не циганите, а ченгетата от ДС и техните началници от руското КГБ ще запалят пожара на етническата война в България – това нима не го разбирате още?! ЗА ДА БЪДЕМ НАСТИНА СВОБОДНИ ТРЯБВА ДА СЕ ОСВОБОДИМ ПЪРВО ОТ РОБСКОТО МИСЛЕНЕ И САМОЧУВСТВИЕ неделя, 21 юни 2015 г. Метафори и митове доминират нашето съзнание. Те са по-образни и емоционално ясни, по-лесни за асимилиране от историческите факти. И са идеално средство за властов контрол, за промиване на

мозъци. Турското робство е една такава метафора. Внушението, че сме били пет века роби, буквализирането в българското съзнание на тази възрожденска метафора е смущаващо. Сърбите и гърците не наричат себе си роби, макар че са имали сродна историческа съдба. Метафората за "черното робство" е изиграла своята роля по време на националното ни освобождение, но днес тя е само израз – и генератор – на национални комплекси. Много си обичаме синилата от бича и следите от хомота!... И все чакаме някой отвън да ни освободи. Или се оплакваме, че някой отвън – било от изток, било от запад – ни е поробил и нищо не можем да направим сами за себе си. Като безпомощна "рая".

По-комунистическо време се говореше и за "фашиско робство", от което ни била освободила Червената армия на Сталин, превземайки България на 9 септември 1944 г. Страната се изпълни с паметници на "братята-освободители". Или по-точно – на Големия брат от Москва. Сега можем да използваме тази метафора – "робство" – и за периода на комунистическо господство. А агентите на путинизма у нас се опитват да ни убедят, че евро-атлантическата интеграция, осъществяването на възрожденската мечта да станем част от демократична Европа, била всъщност ново робство. И пак трябвало Дядо Иван да дойде да ни освобождава... За да бъдем настина свободни, трябва да се освободим първо от робското мислене и самочувствие. Vladimir Levchev И ГОСПОД НЕ МОЖЕ ДА НИ ОПАЗИ ОТ ИЗПИТАНИЯТА, КОИТО НИ ГОТВИ ПОБЕСНЯЛАТА РУСКА МЕЧКА: КАГЕБИСТИТЕ НИ ГОТВЯТ ПЪЛНА ДЕСТАБИЛИЗАЦИЯ, Т.Е. КАТУНИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРИЯ! неделя, 21 юни 2015 г. Ето какво си казахме с един човек във Фейсбук относно грозящата ни опасност от катунизация – иде от Катуница, от името на селото, в което беше отрепетиран този кагебистко-руски сценарий – на цялата ни страна, на цяла България: Станислав Стамов каза: Ангеле, за това много хора предупредиха още преди нова

19 година, че Кремъл е платил да се вкарват сирийци, да ги омеша с циганите и да направи етническия конфликт. Всяка вечер ще има такива новини отсега-нататък. Някакви с бухалки нападнали цигани. .... Ама няма как да се случи. Путин мисли, че сме неандерталци като него, но ние сме народ, който единствен не е воювал извън териториите на страната си: ние сме спасили евреите си (циганите си също от газовите камери на хитлеристите, бел. моя, А.Г.), само добро сме правили на всички около нас и този план няма да сработи. Ние каквито и да ни изкарват ние сме уникално добър народ защото Господ е българин.

Ангел Грънчаров каза: Недейте да разчитате на тази глупост че Господ, видите ли, бил "българин" и щял ни опази и от провокациите на побеснялата руска медведица! И Господ не може да ни опази от нейните нокти както е побесняла и се чуди как да си отмъсти за "предателството" спрямо руския империализъм – както те тълкуват влизането ни в Европейския съюз и в НАТО. Като кагебистите платят на провокатори да извършат някаква кървава провокация (примерно, да убият по ужасен начин някакъв човек, независимо какъв, от мнозинството или от малцинството, т.е. българин или циганин) и ето, искрата, от която ще лумне пожара, вече ще е дадена. За кратко време тук ще стане кървище и пожарище, ще пострадат много хора. Нали си спомняте как се развиха събитията около Катуница, там просто случилото се беше една репетиция за по-голяма провокация, за която времето дойде. Това целят кремълските поръчители, тази е тяхната цел: пълна дестабилизация, т.е. катунизация на България, да се превърне България в страшно място, в което чужд инвеститор да не смее да помисли да дойде. И после ще рекат нашите "руски приятели" като дойде пълната катастрофа: видяхте ли какво спечелихте от "европейските си колонизатори", дайте ний отново да ви "освободим", елате в Евразийския съюз, ний ще ви спасим, "братушки мили"! Помнете ми думата, чакат ни големи изпитания ако политиците не си изпълнят държавническия дълг и не защитят нашата сигурност по най-решителен начин. Но къде ти да чакаме от тях такова съзнание – след като огромната част от тях са все кремълски мекерета и страхливци? Не ми се мисли ако

ний, гражданите, не предприемем нещо за да заставим политиците да се захванат истински с проблема, а той е: силите за сигурността да дебнат за провокатори и подпалвачи на етническа война у нас по поръчка на побеснелите кремълски управници, които вече са на път да обявят война на цяла Европа, барабар с Америка! А нас ще ни работят по този сценарий, именно катунизация на цяла България, в резултат на което тук земята ще почне да гори под обущата ни. ГЛЕДАЙТЕ ФИЛМ ЗА ПОСТИЖЕНИЯТА НА ПРЕЗИДЕНТА СААКАШВИЛИ – ЗА РАЖДАНЕТО НА ЕДНА НОВА, СВОБОДНА И ПРОСПЕРИРАЩА ГРУЗИЯ неделя, 21 юни 2015 г.

Да разберете истината, щото путинската пропаганда толкова много лъже за него, че го е очернила поне толкова, колкото е очернила нашия Костов; между другото и ние щяхме много да постигнем ако КГБ не беше устроило преврата срещу правителството на СДС и Костов през 2001 г. – каквото по същество представлява завземането на властта от руското мекере Симеон Сакскобурготский.

приятни за мен разговори по всякакви теми, предимно човешки, сиреч философски, психологически и т.н.; той ме порази с интелекта и с разбиранията си, също така много спортува, поддържа тялото си, абе е един необичаен, разностранно развит млад човек, които са толкова дефицитни за България, но ето, оказа се, че имало и такива; изглежда най-сетне се е родило и е израсло тъй дългочаканото поколение на свободата, което непременно ще промени България из основи. Та вижте какво пише този младеж, то е нещо като обръщение към връстниците му, както и към сънародниците ни като цяло, ето, четете, интересно е какво този млад човек ни казва: Здравейте, драги сънародници, Включително и тези които нямат лични карти, включително и тези извън граница, но и всички в граница без значение цвета на шибаното тяло. Докато се дискриминираме и се разправяме за малки части от злото, което ни е причинено, голямото зло си расте. Докато не се обединим като народ как очаквате да се обединим като държава? Докога ще спим? То вярно в религията пише "Бъди смирен и прощавай!", но това означава ли да оставим дявола да победи? Някои не намират смисъл да се борят дори. Те си търсят собственото благо. Някои са толкова далеч от собственото си благо, че отново не намират смисъл да се борят. Не сте ли поне малко... побеснели?! А какво правят хората? (ОЩЕ >>>) ПРОДЪЛЖАВАМ ДА ТРЪБЯ: ДЕМОРАЛИЗАЦИЯТА В СВИДНОТО НИ ОТЕЧЕСТВО, УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ, Е ПОВСЕМЕСТНА И СТРАШНА! понеделник, 22 юни 2015 г.

УБИТА Е ИНДИВИДУАЛНОСТТА В НАШИЯ СВЯТ... неделя, 21 юни 2015 г.

Публикувам текст, написан тази сутрин и то съвсем спонтанно от един млад човек (на 18 години), с когото се запознах наскоро и с когото водим чудесни, много

Днес от 14.30 часа в Районен съд, зала 11 ет. 3 ще се проведе поредното заседание на съдебното дяло № 1727/2014 г. за клевета, което моя милост води срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив. Днес трябва да се реши това съдебно дяло, това заседание се очертава да е финално (ако не се случи нещо непредвидено), затуй който се интересува, би могъл да дойде в съдебната зала, да чуе, да види, да разбере. Понеже много приятели ме питаха кога е

20 дялото, та затова правя тази обява, да не отговарям на всеки поотделно. Днес дялото ще бъде интересно, понеже адвокатите ще пледират, ще произнесат заключителните си речи, пък и двете страни (моя милост непременно) могат да вземат думата за кратко слово или изказване. Имам намерение да кажа няколко думи по съдебното дяло, което продължава вече повече от година. И което е изключително важно за мен – понеже третира казус, имащ предимно значим нравствен, сиреч човешки характер. Водя това съдебно дяло по една-единствена причина: да покажа на самозабравили се управници или публични длъжностни лица на държавна служба (пък макар и намиращи се на най-ниското ръководно ниво), че така, както те дръзнаха да се отнасят към мен, е недопустимо да се отнасят към никое човешко същество – понеже има нещо най-драгоценно, което се нарича човешко достойнство; и че това нещо, наречено човешко достойнство, би следвало да означава нещо и в страна като нашата, в която личността изобщо не се цени, в която да бъдеш свободна личност, държаща на достойнството си, е нещо като проклятие. Да, с възпитателна, с чисто нравствена цел водя това съдебно дяло; за мен нравствеността е нещо най-драгоценно – понеже без нея ние губим своята човечност. Без нравственост човекът се изражда, губи човешкия си лик. А в нашето общество все пак трябва да бъдем и да си останем човеци, нали така? Ако не реагираме когато някой си позволява да тъпче личността и достойнството ни, то с това ний фактически съучастваме в потъпкването на човечността в свидното ни отечество, спомагаме за нарастване на деморализацията, която най-сериозно ни застрашава именно от обезчовечаване. Не трябва да допускаме – като човеци и граждани – нашата страна да стане място, в което царят най пошли мафиотски, мутренски, комуноидни "нрави", трябва да спомагаме, кой с каквото може, за очовечаване на отношенията в нея. Това е мое разбиране, от което няма да отстъпя – защото като философ, като учител по философия, също и учител по право и по морал с 32 години стаж тъкмо на тия неща съм учил винаги учениците си; не мога да допусна да се опозоря едно да говоря, а друго да върша или да правя; ето, по тази причина, за да бъда верен на ония велики истини, които философията ми е дала, аз водя това съдебно дяло. В ПГЕЕ-Пловдив, понеже си позволих да се държа като личност и гражданин с достойнство, бях подложен на невиждан тормоз, терор и репресии от администраторка, живееща с някакви доста архаични представи за нещата и най-вече за отношението към персонала. Бях подложен на найсериозни посегателства над моето достойнство, които са предмет на двете съдебни дела, заведени срещу нея. Вместо да отк-

ликне на моите непрекъснати предложения за най-свободен и демократичен дебат, на който да се решават значимите и тежки проблеми на това учебно-възпитателно заведение, тя си позволи да ми отговори с една по комунистически модел водена кампания за моето личностно, човешко, професионално дискредитиране и за моето оплюване като творческа личност и дори като гражданин; аз бях обявен за "зъл враг на народното добруване", подлежащ на унищожение. В училището в резултат на нейния изцяло погрешен и ретрограден стил на ръководство за жалост се породи една отвратителна психологическа и нравствена атмосфера на страх и на най-грозно подлизурство спрямо началството, на нетърпимост спрямо свободното и личностно отношение, която деморализира отношенията в училищната общност до крайна степен. В тази тежка ситуация ми се наложи да подема една тежка борба, в която, пак за жалост, не бях подкрепен почти от никой. Защото другите учители виждаха издевателствата, но никой не посмя даже да гъкне – за да не се навлече и той съответните главоболия и репресии. За жалост, у нас все още се оказа, че е жив оня робски манталитет, който помним от толкова печалните комунистически времена: когато без капка свян една личност бива газена и мачкана, а всички мълчат, треперят и всеки се старае някак да оцелява, жертвайки достойнството си, онова достойнство, което следва да има свободният човек. Е, понеже такава ми е длъжността – като учител по философия, по морал и право, по гражданско образование наистина тази ми е работата, точно такива са ми служебните задължения даже! – аз реагирах подобаващо, държах се достойно, направих нужното да защитя своите конституционни човешки и граждански права; е, за това платих съответната тежка цена, рухна моето здраве, бях инвалидизиран, но и това не спря копнеещата за отмъщение администраторка. Което и показва до каква степен е стигнало разложението в тази училищна и възпитателно-образователна (!) общност – щом такива ексцесии изобщо са възможни. Което и показва, че моята борба беше напълно оправдана, пък макар и обречена. Интересно е, че висшестоящите административни звена (включително и министрите, изредили се на този пост в последните дветри години, в това число и настоящия, който се мъчи да минава за нещо като "реформатор"!) не направиха абсолютно нищо за да озаптят произвола на въпросната самонадеяна администраторка, позволяваща си нарушения не само на човешкия морал, но и на закона, на правото, на пълномощията си. Оказа се, че в тази наша толкова порочна и рухнала тотално образователна система все още е в сила поговорката "Гарван гарвану око не вади"; и други поговорки се оказа че още са в сила, примерно толкова

позорната поговорка "Преклонена главица сабя не я сече". Е, в крайна сметка аз бях по най-грозен начин уволнен, бях изритан по недопустимо арогантен начин от училището, в което съм работил цели 14 години - и което въпросната администраторка явно разглежда като своя бащиния - или като поне свое пълновластно феодално владение. А преди това бях по недопустим начин обруган и оплют, включително и в найсериозен личностен, психологически и нравствен план. Е, точно по тия причини някои длъжностни лица, на което ти, данъкоплатецо, плащаш заплатите, си имат сега доста сериозни проблеми с правосъдието. Пак като философ, учител и гражданин бях длъжен да водя тези съдебни дела: за да покажа, че в тази наша окаяна държавица все пак законност трябва да има, в нея също така трябва да има и правосъдие. Мой човешки и граждански дълг беше да водя тия тежки съдебни битки – не само за да получа своя правов и човешки реванш, но и да спомогна според силите си за промяната на намиращата се в наистина толкова окаяно положение образователновъзпитателна система. Представяте ли си: това, което се случи в ПГЕЕ-Пловдив, не се е случило в някое селско или далечно планинско текезесе в ерата на дивия и варварски комунизъм, то се случи в центъра на културния европейски град Пловдив (!), случи се в наше време (!!), а не преди 5о-60 години, случи се също в едно някога елитно образователно-възпитателно учреждение (!!!), при това тия неща си ги позволиха хора, които по начало следва да са образец за младите – бидейки техни учители и възпитатели!

Представяте ли си колко тежка е аномалията, която следва да се поправя?! Е, не бива да стоим и да гледаме безучастни развалата, а следва да се борим с нея, следва да й противодействаме – според силите си аз се опитвам да правя точно това. Тоест, повтарям пак, правя едноединствено нещо: просто си изпълнявам своя учителски, човешки и граждански дълг, изпълнявам си своя дълг на учител на младите по философия, по право и морал, по гражданско образование също. Да, правя всичко това, за да покажа, че както тия така волунтаристично настроени администрато-

21 ри си позволиха да постъпят с мен, така с човешко същество по никой начин не бива да се постъпва. За да спомогна за разпространението на тази толкова проста, на затова пък така необходима ни истина, аз се нагърбих да водя тия тежки дела, да плащам скъпи хонорари и други разноски на адвокати; по тази причина ми се налага да водя тия дела дори и сега, когато вече съм без никакви средства за съществуване, и то без никакво подкрепа отникъде! Даже Българският Хелзингски комитет си позволи да ми откаже всякаква помощ понеже, видите ли, те ми били обидени заради това, че преди време съм бил протестирал в блога си срещу проявено от тях безхаберие в една от техните лъжливи пропагандни кампании! Какво друго да каже човек освен: нашенска му работа, нашенски му нрави, нашенска му презряна психология! Да, аз продължавам да тръбя, че деморализацията в свидното ни отечество, драги ми уважаеми дами и господа съдебни заседатели, е повсеместна и страшна! Тъй че ето, моля понеже употребих израза "съдебни заседатели", ето, уважаеми български граждани, елате в съдебната зала и бъдете днес такива доброволни съдебни заседатели. Защото положението наистина е сериозно, крайно тежко, нещата са направо грозни, нетърпими, отчайващи даже. Опитах се по-горе да очертая същината на съдебното дяло, което водя - и по което днес ще се проведе може би последното му заседание. И ще се произнесе, доколкото ми е известно, и присъдата. Там, в самата съдебна зала ще се произнесе присъдата. Разбира се, това, че моето съдебно дяло тече при абсолютно никакъв медиен интерес също е пределно показателно, то именно и потвърждава тезата ми, че нравствената деморализация в свидното ни отечество е повсеместна и ужасно тежка: медиите също не са пощадени от нея. Напротив, изобщо не са пощадени. Един показателен пример за това: пловдивските медии от месеци живо обсъждат и имат най-голям интерес към паралелно течащото наказателно съдебно дяло, което една поетеса на въззряла възраст заведе срещу един неин обидчик, който, представяте ли си, публично бил се усъмнил, че "мома", сиреч, допуснал, че най-вероятно не е девствена! И ето, тази смъртна обида вълнува така пловдивските медии, че те не проявиха дори капчица внимание на моето толкова незначително и, видите ли, безинтересно съдебно дяло. Който разбира, това сравнение ще му каже всичко, ама къде ти разбиращи, къде ти вълнуващите се, къде ти възмущаващи се в нашето свидно отечество?! Е, понеже съм изследовател на масовата психология и на нравите в обществото, единствено по тази причина давам такава пълна гласност по случващото се в съдебната зала по моето дяло – да спомогна някак тази железо-бетонна, бих си поз-

волил да я нарека безчувственост някак да бъде помръдната или раздвижена. Едва ли, но какво ми пречи да опитам?! Аз, прочее, цял живот едва ли съм правил нещо друго освен да удрям с чук и да блъскам даже и с глава по тия непоклатими стени, които са ни обградили – в чието менгеме е стегнато "общественото съзнание" в нашето свидно отечество... Живот и здраве да е, днес, разбира се, ще бъда в съдебната зала и ще произнеса някакви импровизирана заключителна реч; с горенаписаното показах отчасти какви мисли ме вълнуват, показах какво искам да кажа на уважаемия съд. Ще трябва да преценя какво най-важно да кажа – защото в съда не е прието надълго и нашироко да се философства, особено по причина на това, сами виждате, моето дяло е поставено най-накрая, когато всички са изморени. Не е леко и на съда, толкова са претоварени нашите съдии, че на човек му става мъчно: защо ли у нас нещата в нито една сфера не са както трябва да бъдат?! Да, защо нищо не ни е наред, уважаеми граждани, уважаеми дами и господа съдебни заседатели?! Може би не са нещата наред или както трябва в нашето свидно отечество по една-единствена причина: понеже ний, отделните човеци, ний, гражданите, не си изпълняваме своите човешки и граждански задължения, не изпълняваме своя дълг? А, какво ще кажете, има ли известен резон в моето допускане? Да, може би всичко в края на краищата зависи от нас, но ний след като не сме на длъжното ниво, може би по тази причина работите у нас съвсем не вървят – камо ли пък да вървят подобаващо? Поставям ви този въпрос за размисъл. Е, хубав ден ви желая и приятни размисли! Нека да е плодотворна вашата работна седмица ви пожелава един безработен учител по философия и гражданско образование, който при това фактически е лишен вече не само от всякакви средства за съществуване, но и от преподавателски права – понеже си позволяваше да учи своите ученици на толкова "лоши" и "вредни" мисли - нали така, погледнете по-нагоре колко вредни и лоши мисли съм натикал в текста си! И по тази причина съвсем заслужено бях уволнен от работа в ПГЕЕПловдив, от моето училище: как така някой си там ще си позволи да мъти главите на учениците с толкова вредни и лоши мисли за някакво си там човешко и гражданско достойнство, за някак си там дълг, да пледира всеки ден за някакви си там човешки отношения, за човечност и за прочие буржоазни лиготии?! Марш, вън, долой, че да разбере, че така у нас не може, ний ще я караме по старому, по сталински! Малко му е изгонването, за такива смутители на спокойствието и реда требе разстрел, дарагие таваришчи! Съдилища той ще ми използва, съдебни дела той ще ми води, ще губи той времето

на нашия народен съд - айсиктир, докога ще го търпим пък тоя? Я да напишем ний още едно разгромно писмо на сплотения около тъй мъдрата си директорка колектив, да изискаме от съда да го осъди тоя самозванец, да го натика дето му е място: той откъде-накъде ще спекулира с нашето родно правосъдие, тадаришчи?! Да, нашият колектив е сплотен като челик, като стомана, като стена, строена от плътно прилепнали един о друг каменни блокове или добре опечени тухли; ний такива вредни човечета като тоя Грънчаров не търпим! И нема да търпим повече, нашето търпение пресекна вече, таваришчи! Край! Чао и до скоро! Да се посмеем малко на финала – какво друго ни остава?! Такова, дето се вика, е положението, кво друго да праи човек освен да се смее?! Или има какво друго да се прави, а? Примерно да се борим, а, какво ще кажете за една такава възможност? КАК Е ВЪЗМОЖНО ВИЦЕПРЕМИЕРКАТА НА СЕГАШНОТО ПРАВИТЕЛСТВО М.КУНЕВА ДА ЛЪЖЕ ТАКА БЕЗОЧЛИВО И ГРОЗНО?! понеделник, 22 юни 2015 г.

22 приема изричното условие на ЕК първи и втори блок да бъдат спрени на 31.12.2002 г. Но относно трети и четвърти блок то защитава сроковете, поставени в Енергийната стратегия – края на 2008 г. за трети блок и края на 2010 г. за четвърти блок. С Решение 641/1.10.2002 г. правителството на Сакскобургготски решава трети и четвърти блок да бъдат спрени в края на 2006 година. Акта на МС е обжалван пред ВАС, който с решение 164/9.01.2003 г. отхвърля закриването на трети и четвърти блок. Меглена Кунева, Милко Ковачев и Соломон Паси обжалват решението на тричленния състав. Петчленният състав на ВАС с решение 3044/28.03.2003 г. отхвърля искането им и потвърждава решението на тричленния състав. Правителството на Сакскобургготски не се съобразява с решението на съда. Меглена Кунева подписва затварянето на глава енергетика, където е записано, че трети и четвърти блок ще бъдат спрени в края на 2006 г. Така и стана. Притежавам документите, които съм цитирал. Това е истината, а истината е най-силното оръжие срещу лъжата." Написа: Иван Иванов СААКАШВИЛИ ЩЕ ОПРАВИ ДАЖЕ ОДЕСА, НО НИЙ НЯМА ДА СЕ ОПРАВИМ – ЗАЩОТО НЯМАМЕ УМНИ, ТВЪРДИ И РЕШИТЕЛНИ УПРАВНИЦИ КАТО НЕГО! понеделник, 22 юни 2015 г.

"Прочетох призива към мен да взема отношение по изказването на Меглена Кунева „Костов, не аз, подписа за затварянето на четирите реактора в Козлодуй”. Ще изложа последователно фактите: На 16 юни 1993 г. правителството на Любен Беров одобрява споразумение с ЕБВР, по доклад на министъра на енергетиката Никола Шервашидзе, съгласно което България получава 24 млн екю за укрепване на сигурността на АЕЦ „Козлодуй” и приема да спре първи и втори блок не по-късно от 1 април 1997 г. След изборите на 19 април 1997 г. правителството на Иван Костов преговаря с Европейската комисия. На 15 май 1998 г. той пише до Ханс Ван Ден Брук, комисар по разширяването: „Нашата позиция е, че блокове 1 и 2 трябва да продължат работа до 2005 г., а блокове 3 и 4 до 2010 2012 г. Експлоатацията им в този период ще се осъществява в стриктно съответствие с международните стандарти за безопасност”. За да започне преговори за присъединяване към ЕС на 10.12.1999 г., правителството

Да, ето вижте как се действа от управници, които са твърдо решени да ликвидират корупцията и престъпността! ЕТО ПО КАКВА ПРИЧИНА ТОВА, КОЕТО У НАС НАРИЧАМЕ "РЕФОРМИ", НЕ Е НИКАКВИ РЕФОРМИ, А Е МИМИКРИЯ НА РЕФОРМИ, Е МЕНТЕ-РЕФОРМИ понеделник, 22 юни 2015 г. С удивление осъзнавам, че думата "реформа" по смисъл точно съответства на думата "преустройство" ("перестройка")! И се питам: Горбачов се опитваше да преустрои (реформира) комунизма и да го направи "по-човечен" без същностна промяна на основите му, е, това се оказа утопия. Ние у нас в този епохален и несвършващ "преход" уж се мъчехме да направим някаква същностна или коренна промяна (нещо като "революция"), но тя беше толкова нереши-

телна и половинчата, че ето, допуснахме комунистите предимно да станат у нас "капиталисти", те, респективно, окрадоха ограмната част от държавната собственост и добре се преустроиха и нагодиха в новите условия. Оттук-нататък те повече не искат никакви коренни революционни промени, щото тях ги устройва това, което постигнаха.

за да създават проблеми. И да смучат благинки за себе си, т.е. рушвети.

23 мят държавата с несъществуващи ученици. Кметове замъкват милиони. Съдии и прокурори живеят не според доходите си. Депутати правят странни сделки. Банкери отмъкват милиарди. Професори и други подобия си гласуват пожизнени заплати... Не виждам в тази поредица нито един жител на циганско гето. Нашият проблем с циганите е нищожен. КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Изцяло споделям това изказване на г-н Симеонов. Просто казва една важна истина, не мога да не призная, че е напълно прав!

И те вече искат само "реформи", в резултат нищо съществено и коренно няма да се промени, а всичко ще си е все същото, но само с леки козметични подобрения. По същия начин сега се реформира, примерно, образователната система, с един уж "реформаторски" закон, в който обаче няма нищо ново, същностно различно, коренно променено, принципите на непромененото авторитарно-социалистическо образование се запазват неизменни. В правосъдието пак ще правим някакви леки промени, но същината на корумпираната и изгнила отвсякъде система явно няма да се промени – сакън, за да не пострадат нашите хора в нея! А ето какво направи, примерно, Саакашвили в Грузия, а сега се захваща да прави и в Украйна: той прави нещо найблизко до ума. А именно: ликвидира системата на корупцията, затваря съответната корумпирана система, изгонва всички корумпирани, обявява конкурси за съвършено нови, млади, образовани и честни хора, които да заемат местата на ония непоправимо увредени и корумпирани бюрократи, и ето, работите мигновено потръгват. Но такова революционно по същество нещо у нас не може да бъде направено, щото уволнените ще ореват цялата вселена, нима може министърът на вътрешните работи да уволни всички до един 170 000 (толкова ли бяха?) корумпирани служители на това огромно министерство – и на тяхно място с конкурс да назначи нови хора? А се опита не да го направи, а само дори да го помисли, и мигновено ще бъде уволнен – и дори изяден направо с дрехите! Ето у нас по тази причина това, което наричаме "реформи", не са никакви реформи, а е мимикрия на реформи, т.е. запазване на корумпираните и прогнили сфери на държавната бюрокрация. А добре знаем, пак по думите на Саакашвили, че държавните чиновници не решават никакви проблеми на гражданите, те стоят там само

Казано е в най-мъдрата Книга, че ново вино не бива да се налива в стари мехове, но кой да ти слуша нейните толкова разумни съвети?! У нас всичко правим тъкмо наопаки на това как следва да се прави, по тази причина и никаква значима промяна няма и не може да има. Докато не осъзнаем някои прости неща като изложеното по-горе и докато не намерим воля за същински, т.е. революционни, дълбоки промени. Правени от нови хора. От хора с ново мислене. И с нов морал. Този е начинът, този е и пътят. Да, господа и дами реформатори, това исках да ви кажа. Неприятничко ли ви е? Е, много съжалявам, ако така сте възприели думите ми... проблемът си е изцяло ваш! ПРОБЛЕМЪТ С ЦИГАНИТЕ Е НИЩОЖЕН, ИМА КЪДЕ-КЪДЕ ПО-ГОЛЕМИ ПРОБЛЕМИ, ПРЕДИЗВИКВАНИ ОТ БЪЛГАРИ понеделник, 22 юни 2015 г.

ОЖИВЕНИТЕ, РАЗГОРЕЩЕНИТЕ КОМЕНТАРИ ПО ТЪЙ СЪДБОВНИЯ СЪДЕБЕН ПРОЦЕС ЗА ДЕВСТВЕНОСТТА НА ПЛОВДИВСКАТА ПОЕТЕСА ПРОДЪЛЖАВАТ понеделник, 22 юни 2015 г.

Пловдивският съд се прочу – цяла година нищи девствеността на 40-годишна поетеса. Йовчо Ковацалиев Виж оживените и разгорещените коментари по тъй интересната и дори съдбовна тема. СИЛАТА, КОЯТО САМООТВЕРЖЕНО ПРЕЧИ ЗА ВРЪЩАНЕТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО КЪМ ЖИВОТА И ИЗПЪЛВАНЕТО МУ СЪС СМИСЪЛ, Е ДЪРЖАВНАТА БЮРОКРАЦИЯ вторник, 23 юни 2015 г.

Бившият ректор на Свищов с пожизнена заплата Това е факт, но е възмутително, коментира временният ректор С решение на Академичния съвет на Стопанската академия в Свищов на бившия ректор проф. Величко Адамов трябва да бъде отпусната пожизнена заплата от 1500 лв. Условието е той да остане да работи във висшето учебно заведение и да има кабинет с компютър, разкри репортерът на „Тази сутрин” Мария Цънцарова. Петко Симеонов каза: Какво се получава? Лекари точат Здравната каса. Учители ма-

Толкова ми писна да се вдига шум по преодоляването на "отпадането на децата" от училището! Защо пък веднъж не чух да се опитат да преодоляват "отпадането НА УЧИЛИЩЕТО" от живота, от реалността,

от елементарни норми като уважение към човека, от елементарния здрав разум ако щеш! То не само е отпаднало, изпаднало и западнало, ами и трябва да правим конференции, политики, да взимаме мерки, да налагаме наказания, да координираме институции, само и само да му осигурим присъствието на безгласните му поданици. И някой ако ми каже, че с тези политики "детето било в центъра" – не, НИТО ДЕТЕТО, НИТО ОЩЕ ПО-МАЛКО ОБРАЗОВАНИЕТО Е В ЦЕНТЪРА; институцията е в центъра. Институцията (крепена от насилието) в нашето болно общество е светата крава, табуто, което не смеем да пипнем, да преосмислим, да променим, от страх, че ако не дай си боже я разклатим, може да лъсне тоталната покъртителна липса на нормални човешки отношения, които да държат заедно това общество! Gayane Minassian КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Свещената крава, крепена от насилието, е по-скоро властващата образователна бюрокрация (министерските чиновници), а не самата институция, щото тази последната няма душа, а значи и няма, не може да има себичен интерес. Силата, която самоотвержено пречи за връщането на образованието към живота и изпълването му със смисъл, т.е. пречи на освобождаването на заетите с образование, е тъкмо тази държавна бюрокрация. Просто моето изказване или коментар е малка добавка-разяснение, а иначе с всичко останало съм съгласен. ДА СИ ДОБЪР ЧОВЕК Е ИСТИНСКИ ВАЖНОТО вторник, 23 юни 2015 г.

Просто още едно потвърждение на главната теза в моята философия: Как да стана добър човек? е главният въпрос, над който съм подтиквал да мислят учениците ми; вижте примерно моето помагало по философия, което носи името "Лаборатория по философия" и е с подзаглавие "Книга за опитващите се да разбират"... апропо, понеже съм правил това и един вид за благодарност, бях обявен от представите ли образователната бюрокрация за "пълен некадърник", за "абсолютно неспособен да

бъде учител", за "негоден за системата" и бях уволнен от училище по параграф, фактически лишаващ ме завинаги от преподавателски права. Това се случи в свидното ни европейско и демократично отечество в наши дни. За да си върна преподавателските права водя съдебни дела, вчера беше, примерно, едното от тях, което отново, за кой ли път, беше отложено. Както и да е, само ще добавя, че вчерашното съдебно дяло беше за клевета и е срещу администраторката, която първо ме обруга и оклевети по недопустим начин, а пък след това, понеже това й се видя малко, ме и уволни. ЗА ПЪРВИ ПЪТ ВИЖДАМ НЕЩО ПОДОБНО И СЪМ СИЛНО ВПЕЧАТЛЕН! вторник, 23 юни 2015 г.

Вижте, разгледайте това: Валерия Новодворская. Собрание в трех томах и също изгледай ето това клипче: Да се издаде този тритомник на гжа Новодворская, руската "желязна леди", с народни пари – е великолепна идея! Която, убеден съм, много хора ще подкрепят. Аз също ще потърся начин да я подкрепя. (Вероятно от чужбина е по-сложно, но ще видим?) Прочее, този сайт, на който е поместена обявата за тритомника на Новодворская, е твърде интересен, вижте какво пише горе: Есть идея? Нужна поддержка? И има място, където можеш да създадеш своя проект. Аз ще се опитам да се възползвам от този сайт за да създам свой проект. Ще опитам. Пробвайте и вие, защо не? За първи път виждам нещо подобно и съм силно впечатлен. Някой виждал ли е нещо подобно на български език, валидно за България? КОМУНОИДНИ ИНТЕРНЕТНИ ТРОЛОВЕМЕРЗАВЦИ УСЪРДНО РОВЯТ В КОСТИТЕ НА МОЯ ДЯДО, ПОЧИНАЛ ПРЕДИ ДА СЕ РОДЯ вторник, 23 юни 2015 г. Благодарение на един гнусен комуноиден трол във фейсбук, който явно е дежурен по моето ежечасно и всекидневно усърдно оплюване – виж: ПИСМО НА НЕСПЯЩИТЕ СТУДЕНТИ ОТ СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДС-

24 КИ” - установих днес ето какво; там пише следното:

... А защо „умните” и красивите излязоха с декларация, в която оповестяват своята визия за образованието повече от две седмици след началото на тяхната окупация? Декларацията им звучи много възторжено и авторитетно, но същевременно се забелязва как Ранобудните са взаимствали страшно много идеи, които прокарват в нея, от книги на блогъра-философ Александър Грънчаров. Явно когато трябва да се измисли нещо различно от искане за оставка, умствените и творчески способности на Ранобудните студени си подават оставката, ако въобще някога са били на власт. А същият г-н Грънчаров учи по време на соца в СССР (привилегийка си е). Същевременно, има някои противоречия в негови твърдения за самия него. В една негова публикация („Защо мразя комунизма”), г-н Грънчаров казва че „това е и тема на моя род, в който поколения на ред и особено днес всички сме принципни антикомунисти, традиционно подкрепящи автентичните антикомунистически и десни партии - преди СДС, а сега ДСБ”. Същевременно, същият г-н Грънчаров никъде не отрича, че неговият дядо, Владимир Грънчаров, е основател на комунистическата партия в Долна баня. Дори напротив, философът споменава в едни коментар в неговия блог, че дядо му „е бил комунист от изчезналия род на комунистите-идеалисти”. Идентичността на този човек и преписването на неговите тези за образованието от Ранобудните студенти, са метафора на българския Преход. Ако ни разбирате... А причината за долната мерзостчица на дремлювците-комуноиди е ето това, писано от мен във фейсбук под декларацията на ранобудните студенти (за него именно лъжецът се е хванал, иначе откъде ще има толкоз акъл да се сети сам): Ангел Грънчаров каза: Попаднах на този документ, озаглавен Визия на Ранобудните студенти относно образованието, адресирана към обществото и всяко следващо правителство. Като автор на три книги за катастрофалната ситуация в българското образованието и начините за

25 излизане от нея, за реализирането на една нова философия и стратегия на образованието в България – виж ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ, също Ние не сме тухли в стената! (Есета за освобождаващото образование), накрая ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ (Що е академичност и доколко тя има почва у нас?) – съм много щастлив, че идеите, които съм разработил в своите книги, се синхронизират по чудесен начин с това, което ранобудните студенти са написали; това за мен наистина е много радващо! Ето, прочетете какво пишат тези така великолепно мислещи млади хора.

Цитирано от Rositsa Rangelova на нейната страница във фейсбук

ПОСЛЕПИС: А това, че т.н. "неспящи студенти" са ми объркали името (нарекли са ме, кой знае защо, "Александър") показва само, че са доста заспали, прочее; може да са твърде заспали тия дремлювци, обаче поне са мръсници от класа – щом си позволяват така активно да ровят в костите на моя дядо, който е починал преди да се родя; а че е бил комунист, за това нещо аз не мога на поема никаква отговорност, нито съм му бил възпитател, нито учител, нито изобщо някога съм го виждал или разговарял с него – по причина на посоченото обстоятелство. Живи комунисти в моя род не съм срещал де, което е истина, истина си е...

сряда, 24 юни 2015 г.

ИСТИНСКИТЕ НЕЩА И ЛИЧНОСТИ ВИНАГИ В КРАЙНА СМЕТКА БИВАТ ОЦЕНЕНИ ЗАСЛУЖЕНО И ПОДОБАВАЩО сряда, 24 юни 2015 г.

МОЯ ДОБАВКА: Историята всичко поставя на точното, на заслуженото място. Нея шмекерите не могат да излъжат. Те могат да лъжат само наивниците. Истинските неща и личности винаги в крайна сметка биват оценени заслужено и подобаващо, същото важи и за ментетата, дето се къпят в незаслужена слава приживе – от тях историята съвсем не се интересува, за тях тя забравя сякаш не ги е имало изобщо.

сряда, 24 юни 2015 г.

С НЕВЕЖИТЕ НЕ СПОРИ

Из: Алфред Кох: Путин действа и мисли с психологията на „Кръстника”- Майкъл Корлеоне (Наистина си заслужава да прочетете цялото интервю.) Казвал сте, че за да разберете Путин, трябва да се прочете „Кръстника”. Защо? "... В работата си не е достатъчно да си майстор, нужни са знания. Тези, които нямат понятие за твоята работа, не можеш да очакваш да оценят труда ти. За тях твоя труд няма никаква стойност. С невежите никога не спори и не споделяй произведенията си!“ Ранга Гуру (Виж: Притча за невежеството) АКО СТЕ УМЕН ЧОВЕК ПРОЧЕТЕТЕ ТОВА ЗА ДА РАЗБЕРЕТЕ КАКВИ ГРЕШКИ ПРАВИТЕ И ЗАЩО НЕ ВИ ВЪРВИ В ЖИВОТА сряда, 24 юни 2015 г.

Топ 5 грешки на умните хора на работното място и в училище Автор: Йорданка Бонева-Благоева

Историята ще го оцени адекватно. Съвременниците му не успяха. (Ангел Грънчаров)

ЗАСЛУЖАВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ ТОВА ИНТЕРВЮ – ЗА ДА ПРОУМЕЕТЕ СТАВАЩОТО В ПУТИНСКА РУСИЯ, ЧИИТО УПРАВНИЦИ СА С ПСИХОЛОГИЯТА НА БАНДИТИ

Защо умните хора са лоши предприемачи? Автор: Йорданка Бонева-Благоева Приятно четене! И приятни размисли!

- Психологията на днешните властимащи в Русия, методите, с помощта на които те работят, техните мотиви и задачи напълно съвпадат с това как действа един мафиотски клан. Ако искате да предскажете как ще постъпи Путин в една или друга ситуация, по просто си представете как би постъпил в тази ситуация „Кръстника”, Майкъл Корлеоне. И тогава 99% ще знаете какво се готви да направи Путин. ЗАЩО ХОМОСЕКСУАЛНИТЕ ПРАВЯТ СВОЙ ПАРАД, КАКВО ИСКАТ ДА КАЖАТ НА МНОЗИНСТВОТО ПО ТОЗИ НАЧИН? сряда, 24 юни 2015 г.

За всички, които твърдят и наистина смятат, че хомосексуалните не са дискриминирани. Ако момче и момиче се целуват в заведение, няма да имат проблеми. Но ако две момчета се целуват, найвероятно сервитьорът ще ги помоли или да престанат, или да напуснат. Още по-гадно е в училище и в университетао. Там се смята за нормално момиче и момче и да се целуват и натискат. Но ако две момчета го пра-

вят, стават обект на груби подигравки и гаври, които ги съпровождат оттам нататък през цялото им обучение. А в работата (службата)? Ако някой открито се държи като гей и не го крие, винаги ще бъде пропускан при конкурса (подбора) за евентуално повишение, независимо, че може да е най-добрият професионално. Колко гейове има на ръководни мениджърски постове? Ами минимум, и то трайно скрити. Заради обществените предразсъдъци. Ей заради такива неща е нужен гей прайдът. Написа: Вени Гюрова

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Аз смятам, че е важен въпросът, поставен в заглавието, наистина е важно да се разбере какво искат да ни кажат тия хора по този начин; вероятно искат да ни кажат нещо, което е много важно за тях. И следва да ги изслушаме най-внимателно. А не да им забраняваме да говорят, да изявят своята позиция. Трябва да се вслушаме в това, което искат да ни кажат. Защото безпардонният, арогантният диктат на мнозинството над малцинството (каквото и да е това малцинство) не е нищо друго освен болшевизъм. Хората, които са демократи, много държат на това малцинствата да могат спокойно и свободно да заявят своята позиция. И да защитят своите човешки права. Сред които правото на различност е едно от най-основните. Имам чувството, че утре, в своето предаване по Пловдивската обществена телевизия ще трябва да поставя този въпрос (който е в заглавието), ще видим де, имам и други варианти за тема, но ми се струва, че трябва да зачетем хората от малцинствените сексуални ориентации и най-вероятно такава ще бъде утрешната тема. И АРМЕНЦИТЕ ВЪСТАНАХА СРЕЩУ РУСКОТО ИГО четвъртък, 25 юни 2015 г. Из: И арменците въстават срещу руското иго, Автор: ИВО ИНДЖЕВ Ако някой с власт или с пари, а може и с двете, беше повече българин, отколкото русофил, би трябвало сега да изпрати телевизионни екипи в Ереван и да

отговори най-после на гадничката руска пропагандна кампания срещу България, в рамките на която от години насам руски медии и политици от ранга на премиера Дмитрий Медведев се гаврят с относителната българска бедност в рамките на ЕС за целите на руската пропаганда, чиято цел е да покаже „европейското заробване” като причина за тази относителна бедност. Българските екипи няма нужда да правя долна пропаганда, както руските срещу България.

26 Драмата на съвременните арменци е свързана с обезценяването на тяхната драма, националната им валута, обвързана с болната рубла. Който се обвързва с Русия, както Армения в рамките на подобието на СССР, наречено „евразийски съюз”, има тази съдба. Това е поуката. Има ли поне едно изключение от правилото? Има ли поне е една просперираща държава в орбитата на Москва? Руското иго, ако трябва да отговорим на руската пропагандна дефиниция за „европейското иго” в България, не прощава на никого. Без изключение.

Достатъчно е да покажат бунтовете срещу руското заробване на Армения, което все още не е формулирано по този декларативен начин от протестиращите, но е ясно антируско като бяла нощ – като северно петербургско сияние с ореола над ленинградския Путин над него. Защото многохилядните протестни демонстрации в Ереван са предизвикани от руския монопол в ценообразуването в арменската енергетика – почти като в България, където обаче поне омразните електроразпределителни дружества са западно притежание, докато в Армения те са изцяло на руска хранилка...

СААКАШВИЛИ СЕ ОТКАЗВА ОТ ЗАПЛАТА ОТ 200 000 ДОЛАРА В САЩ И ОТИВА ДА УПРАВЛЯВА В ОДЕСА ПО ЧИСТО ИДЕАЛНИ ПОДБУДИ

... Не знаем дали бунтовете в Ереван повтарят случилото се на киевския Майдан и дали ще имат подобен резултат. Залогът за руското влияние в малката, но с огромно военно-стратегическо значение за Москва държава е толкова голям, че руската мечка няма да се спре пред нищо, за да не допусне свободолюбието след Грузия да се настани в още една кавказка страна и да му измъкне от лапите арменската плячка. Но виждаме, че за пореден път в една зависима от Русия бивша съветска република, превърната в руска колония, хората живеят от зле към по-зле.

Для того кого это интересует, моя американская зарплата составила почти $ 200 тыс перед назначением в Одессу и к этому должны были добавиться доходы от лекций и публичных выступлений. Я и мои друзья приходим на госслужбу не за деньгами и вообще служба обществу всегда важнее, чем деньги. Трудно объяснить в обществе, где у людей большие трудности, что госчиновникам нужно платить больше. Но мое твердое убеждение, что надо набрать новых незапачканных людей и через некоторое время, когда возрастут налоговые поступления, то есть, когда деньги будут идти в бюджет, а не в карман коррупционе-

четвъртък, 25 юни 2015 г.

ров, дать им достойную зарплату и одновременно, мы сможем поднять пенсии, построим дороги и намного лучше оснастим вооружённые силы. Mikheil Saakashvili ДО УЖАСНИ ЕКСЦЕСИИ ЩЕ СЕ СТИГНЕ АКО ВСЕВЛАСТИЕТО НА ДИРЕКТОРИТЕ И НА ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ЧИНОВНИЦИ НЕ БЪДЕ ОГРАНИЧЕНО четвъртък, 25 юни 2015 г.

то няма желаещ да дойде на освободеното място. Евгени Зашев каза: Патосът на външното оценяване е хубав като юношеството. В една среда, в която няма ясни критерии за компетентност (каквато е средното образование), подобна идея обаче е по-скоро пубертетна. Стои въпросът не само #Кой ще оценява, но и защо #Той, по какви критерии и най-вече в името на каква цел. В противен случай се рискува глупави, тщеславни и гъвкави образователни администратори и вечни експерти да получат непомерна за капацитета си власт. Тъй мисля. Ivetta Krusteva-Daud каза: Много вярно мислите.

Emil Jassim каза: Страх го е от атестация несигурният учител. Този, който знае, че може, който използва съвременни методи на преподаване, който използва технологиите, който приковава вниманието на учениците, който успява да говори на разбираем за тях език, който има кураж да каже "Не знам, дай да проверим заедно", който не спира да се развива като педагог и като специалист, не се страхува от атестация или от каквато и да е проверка. Нали искаме да докажем, че можем – и че сме несправедливо подценявани? Дори ми се вижда твърде дълъг периода от 4 години за атестация на учители и директори. Veryna Pertora каза: Въпросът изобщо не е този. Естествено, че трябва да има атестация. Въпросът е кой, с какви професионални качества и с какъв инструментариум оценява. Колкото до директорите - отказът от регламентиране на мандатност (а ако е свестен – и сто мандата да изкара) е пълно предателство пред идеите за реформа. Vesela Todorova каза: Смятам, че първата промяна трябва да е свързана с директорите – мандатността ще намали корупцията и страха на учителите от директора. Един достоен учител няма никаква гаранция, че ще бъде оценен адекватно, ако оценката му зависи от някой чиновник-неграмотник или от самозабравил се директор Ivetta Krusteva-Daud каза: Не мога да разбера защо трябва да харчим пари за атестации, за да разберем, че не можем да си позволим да освободим никой от работното му място поради некадърност, просто защо-

Emil Jassim каза: Колеги, напълно съм съгласен с всички вас. И все пак се надявам, че ви прави впечатление, че никой не отрича нуждата от атестация. Не стои въпросът "Дали?", а всички посочват, че е важно "Как?". Евгени Зашев, с присъщия ми ентусиазъм виждам добрата новина и обединението на всички коментирали около принципната нужда от атестация. А директорската мандатност е наистина conditio sine qua non, т.е. условие, без което не може. Петко Иванов каза: Как Ви се струва като идея част от атестационната оценка да е на учениците. Евгени Зашев каза: Много внимателно с игрите на демокрация. Който каквото ще да казва образователната ситуация е и ще си остане йерархична. Emil Jassim каза: Нямам нищо против. И все пак е ясно, че това трябва да е един от десетките критерии за атестиране. Nedelin Boyadjiev каза: Учениците имат най-голяма нужда и най-голяма полза от това, срещу тях да стои човек, който е едновременно добър специалист по дадена наука (и учебна дисциплина), добър педагог и добър комуникатор. Вчера обяснявах на учениците си (по психология и логика) колко важно е да умеем да общуваме. Защото преподаването е двустранен процес, диалог, процес на общуване - преди всичко. Ангел Грънчаров каза: Моят случай е пример на човек, който е уволнен (от работа като учител по философия и гражданско образование) от самозабравила се директорка, с подкрепата на самонадеяна инспекторка, нейна приятелка по параграфа "пълна липса на качества да бъде учител", "абсолютно негоден за системата", "най-голям некадърник" и т.н., все в този дух (което показа, че тия мои "престъпления" и "прег-

27 решения" са изцяло изсмукани от пръстите, т.е. в тях няма нищо вярно, няма нещо реално, за което администраторите да можеха да се хванат, поради което им се наложи да си ги изфантазират изцяло!), независимо от това, че съм с 1-ви клас квалификация, автор съм на новаторски учебни помагала по всички изучавани в гимназиите философски предмети, радетел съм за едно ново и съвременно преподаване и отношение към учениците и т.н., т.е. бях уволнен само за да ми бъде отмъстено че съм различен от "добрия", тоест типовия учител, че си позволявам да критикувам авторитарния подход на директорката, че съм привърженик на демократичния дебат по всички най-горещи проблеми на училищния живот. Сега казусът с моето уволнение ще се нищи от Върховния касационен съд, след като Окръжен съд в Пловдив отмени тъй арогантната заповед за моето уволнение, но директорката обжалва това решение във ВКС. Просто давам пример до какви ексцесии може да се стигне ако всевластието на директорите и на образователните чиновници от инспектората не бъде ограничено и ако, не дай си Боже, на тях се даде правото да се разпореждат със съдбата на учителите, да ги атестират, да си правят каквото искат с тях. Ще настъпи пълен административен кошмар. Тъй че много трябва да се мисли когато се внедряват "новости", но пак според догматиката на бюрократичната командна и социалистическа система на образование, която си съществува у нас все още в непокътнат от ерата на комунизма вид. КИЕВСКИ ТИП РЕВОЛЮЦИЯ ЗАПОЧВА И В ЕРЕВАН: БРАВО, АРМЕНСКИ СВОБОДОЛЮБЦИ!!!!!!!!! четвъртък, 25 юни 2015 г.

ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА..." ОТ ДНЕС, ТЕМАТА Е: "ЗАЩО "ОБРАТНИТЕ" ПРАВЯТ СВОЙ ПАРАД, КАКВО ИСКАТ ДА НИ КАЖАТ ПО ТОЗИ НАЧИН?" четвъртък, 25 юни 2015 г.

Приятно гледане, приятни размисли! РУСИЯ СЕГА НАИСТИНА ЗАТЪВА В НОВО СРЕДНОВЕКОВИЕ петък, 26 юни 2015 г.

Из: Владимир Сорокин: Помутнение умов в России – временная болезнь ... Как поступать? Не надо строить иллюзии. Поступать соответственно демократическим принципам, как поступают с государством, которое нарушает международное право и ведет себя нецивилизованно. Я думаю, что в России сейчас тяжелое время. На самом деле, на Западе люди, наконец, поняли, что российская власть одержима опасной ностальгией по ушедшей империи. И сейчас развернута в российских СМИ невероятная неоимперская пропаганда. Уже есть не только призывы восстановить Советский Союз, но и очень опасные националистические высказывания вроде того, что русские лучшие в мире. Уже стали говорить о том, что русские произошли от арийцев, они спустились с Карпатских гор. Такой неоимперский бред захватывает умы. И это очень опасно. ИЗ: Я бы не удивилась, если бы сказали, что русские вообще спустились с небес. Кстати, вы как будто предугадали мой вопрос. Сейчас у русских людей наблюдается снятие комплексов. Такое впечатление, что раньше как-то стеснялись нем-

ножко: мол, 70 коммунизма, вы нас извините в Европе, мы немножко неотесанные, потому что нас держали взаперти. А сейчас эта ситуация привела к возрождению «национальной гордости «великоросов». И первая часть этого слова «велико» как бы написана большими буквами. Почему? ВС: К сожалению, это не «национальная гордость великоросов». Это гордость постсоветского человека с тяжелыми комплексами и с ностальгией по советскому прошлому. Все знают, что Советский Союз был империей зла. Он миллионами уничтожал собственных граждан. И развалился, потому что империя зла нежизнеспособна. Сейчас эта якобы «национальная гордость» – это уродливый ностальгический комплекс постсоветского человека. Он носит, как мне кажется, абсолютно пещерный характер. И если вслушаться, что люди говорят – это ужасно. Они приветствуют войну с Украиной. Вся национальная гордость сводится к ненависти к Западу. Разве это было у русской интеллигенции XIX века? Наоборот, Запад всегда считался частью цивилизованного мира, к которому принадлежала Россия. Вспомним Пушкина, Толстого, Блока... Я это помутнение умов отношу всё-таки к временной болезни. Я думаю, что пройдет несколько лет, это всё кончится, и люди очнутся как после тяжелой горячки или после эпилептического припадка. Им расскажут, что они говорили, что они делали, и им будет очень стыдно. ... Россия, как я говорил на диспуте, советский труп не похоронила, к сожалению. Его отодвинули и сказали, что сгниет сам. Нет, он оказался живучий. Силы, которые хотели возвращения старого магическим образом его оживили. Сейчас он поднялся в виде зомби. Это вид ужасный, на самом деле. Он пугает цивилизованный мир. ИЗ: Опять же феномен: в Советском Союзе пропаганда так пыталась людей восстановить против Запада, Америка была главным врагом, Запад был страшный, Европа ужасная, там безработица – словом, всё, что рассказывали международные обозреватели. При этом какая была огромная любовь к Америке и как все стремились на этот Запад! Все прекрасно понимали, что людям «ездят по ушам», как сейчас говорят. А душой тянулись к Западу, интересовались им, расширяли свое сознание, как только могли в закрытом обществе, не имея Интернета. Слушали «Радио Свобода», «Голос Америки». И прекрасно знали, что на Западе происходят вещи, которые недоступны, но которые очень бы хотелось знать, получить, и жить как «они там». Почему сейчас это сработало? Музейные дамы, например, директор музея Лермонтова цити-

28 руют Лермонтова, который написал это много лет назад: «Зачем нам Европа?». Про Америку я уже не говорю. И это теперь в сознании – нам Америка не нужна. Тогда идеология и пропаганда не сработала, а сейчас сработала? ВС: Я думаю, что это последний всплеск советской, имперской ностальгии. Я думаю, что в общем умные люди этому не подвержены. И на волне такого телевизионного оболванивания – а ведь развернута невероятная программа по оболваниванию населения – это сейчас поднялось. Но, я думаю, что это выдохнется, когда начнется настоящий экономический кризис. Причем неизбежно, потому что экономически Россия будет расплачиваться за эту авантюру. И тогда люди задумаются, где они живут, почему они живут так плохо? И виновата ли в этом Америка? Я думаю это не может длиться долго. Истерия не может длиться долго. Как крик. Человек кричит, кричит, а потом он устает. Ему хочется есть, например. Он оглядывается и видит, что есть нечего. Зачем же я кричал? (Прочетете цялото интервю, заслужава си!) У НАС Е ПЪЛНО С ОСВИРЕПЕЛИ ХОРА, КОИТО МРАЗЯТ НЕ САМО ХОМОСЕКСУАЛНИТЕ, А И ВСИЧКО РАЗЛИЧНО петък, 26 юни 2015 г.

Мълчанието на хомосексуалните „София Прайд“ не е достатъчен ... Упреците и омразата на обществото са за негова сметка. Страхът е слабост. И за съжаление той и досега владее хомосексуалните среди в България. Страхуват се от близките си, да не бъдат наранени от тях, както и да не ги наранят, а истинската обич би трябвало да е всеопрощаваща. Сексуалната ти идентичност не може да бъде проблем за хората, които те обичат. Тук е пълно с освирепели хора, които мразят не само хомосексуалните, а ВСИЧКО различно. И този страх не позволява и досега на преследваните през комунизма да разкажат открито личните си истории. Мълчат. Мълчат и хомосексуалните, които имат евентуални амбиции за големи политически постове. Страхуват се, че

обществото не би ги допуснало на такива постове. Имам послание към тях – ако не застанете открито с имената и съдбата си пред обществото, лично аз няма да подкрепя влизането ви във властта, защото няма да имам повод да вярвам във вас, както и в силата ви да се борите срещу страха. Който не е способен да застане открито с цялата си сексуална и всякаква персона и да се защитава, не заслужава политическо доверие. Ако няма смелост да защити себе си, откъде накъде ще му вярвам, че може да се бори за интересите на държавата и обществото? Това е слабост и безгръбначност.

редно хетеросексуалността да се олицетворява от Митьо Пищова. ОКОЛО ЕДИНАДЕСЕТ ПРИЧИНИ НЕХОМОСЕКСУАЛЕН ЧОВЕК ДА ОТИДЕ НА ГЕЙ-ПАРАД петък, 26 юни 2015 г.

Защо ще ходя на София прайд

За съжаление в България хомосексуалните, които са били в близкото минало обществени фигури, не намират не само смелост, а и чувство за мисия и отговорност да застанат открито и така да подкрепят младите, потвърждавайки това, което знаем – човек е сложно същество и разликите между нас не бива да ни правят врагове. Без тях „София Прайд“ никога няма да е достатъчен. Те са липсващите страници от историята, която други пренаписват вместо тях. ... В този ред на мисли правата на ЛГБТ са ми една идея по-маловажни от женските, защото жените тук явно продължаваме да сме уязвими чрез неразбирането на неприкосновеността на човешките ни права. Това е плашещо. Кара ме да се чувствам едновременно като лесбийка, гей, еврейка, черна, жълта, аутист, човек със синдром на Даун, инвалид в България. ДОБАВКА: В тази връзка ето едно много важно и уместно изказване на Константин Павлов: Гей парадът не е „демонстрация на сексуални предпочитания“, а политическа борба за конституционни права, които гарантират на всеки гражданин, независимо от това кой му спи в леглото, да бъде третиран равно от закона и обществото. Когато човек е част от мнозинството, понякога не усеща на каква омраза и натиск са подложени някои граждани, принадлежащи към малцинства, просто защото са се родили каквито са (тъмнокожи, с друга сексуална ориентация, с друга религия и т.н.). Може да поговорите с хора от малцинството как се чувстват в България преди категорично да застанете срещу правото им на протест. И накрая ако някой смята че хомосексуалността се олицетворява от Азис, може би е

Около единайсет причини. От Яна Бюрер Тавание Яна Бюрер Тавание. Бе журналист в Тема, редактор в Капитал и главен на Light-а, ама за кратко. Следи човешките права и хората с умствени увреждания. Последно ни разтърси с разследването си „Бунища за забравени хора”, за което взе стипендия от фондациите Робърт Бош, ЕРСТЕ и Балканска мрежа за разследващи репортажи. Внимава за комуникациите в Български хелзинкски комитет. Отивам на прайда заради Михаил Стоянов. Михаил беше убит от нацита в Борисовата градина, защото им приличал на гей. Според полицията убийците са извършили още поне десет подобни нападения в последните няколко години – в опита си за прочистване на парка от хомосексуални хора. Отивам на прайда, защото съм хетеросексуална. Защото не ми се налага да се замислям, когато хващам ръката на любимия си на улицата, когато го целувам пред непознати, когато вървим прегърнати. Типичните изказвания „нямам нищо против гейовете, ама да не парадират" и „щом гейовете си правят парад, защо няма парад на хетеросексуалните" церемониално носят короната и мантията на нечовешката глупост. Не, пичове. Гей-парадът е няколко часа. Хетeропарадът е 365 дни в годината. Отивам на прайда заради всеки човек, който няма да дойде, защото се страхува, че ще бъде изгонен от вкъщи, че хората, които обича, ще му обърнат гръб, или че ще изгуби работата си, ако някой разбере за ориентацията му. Отивам на прайда заради всеки, който няма да дойде, защото не вярва, че промяна е възможна. Отивам на прайда заради невидимите пет процента. Отивам на прайда заради всяко момиче и момче, което e обмисляло или

29 обмисля да се самоубие, заради това, което е. Отивам на прайда, защото е кауза. В България, а и на Балканите, прайдът не е просто парти. Прайдът е шествие за равни права. Прайдът е мирен протест срещу хомофобията, дискриминацията и престъпленията от омраза. Прайдът не е демонстрация на сексуалност. Прайдът е елемент от борбата за това всяка сексуалност да може да бъде безпроблемно изразявана. Прайдът е видимата част от битката хора да не бъдат псувани, бити, ритани, убивани, уволнявани, гонени, подигравани, мачкани заради това кого обичат. Прайдът е позиция срещу това омразата, насилието и неприемането да бъдат норма. Отивам на прайда, за да протестирам. Че в Конституцията е записано, че „бракът е доброволен съюз между мъж и жена". Че в България няма регистрирани съжителства – нито за хетеросексуални, нито за хомосексуални хора. Че хомосексуалните двойки са лишени – и тук ще спомена само няколко неща, защото списъкът е безкраен – от право на свиждане и информация за болен партньор, от право на обща имуществена собственост и наследяване, от родителски права спрямо децата, от право на осиновяване. И за да ви го онагледя съвсем – ако при двойка жени, които са заедно от години и имат дете, нещо се случи на биологичната майка, детето може да отиде в дом - защото според българското законодателство другата майка не се различава по нищо от съседката от втория етаж. Другата майка е никоя. Отивам на прайда, за да настоявам, че Наказателния кодекс трябва да бъде изменен така, че сексуалната ориентация да стане един от защитените признаци от престъпленията от омраза. Защото сега, ако наци нападне чернокож, говорим за престъпление от омраза, но ако нападне гей, говорим за хулиганство. Даваме различна тежест на едно и също нещо. Абсурдно и тъпо е, и няма как да остане така.

Отивам на прайда, за да кажа, че гей не е равно на педофил, че хомосексуалността не е заразна, че не избираш да станеш такъв, а се раждаш такъв, че гей хората нямат „средно по 1000 сексуални партньори в живота", че не „сеят СПИН", че не „развращават децата ни". Че са равни, равни, равни.

30 Отивам на прайда и защото огромна част от медиите явно имат нужда от повод, за да отразяват сериозния аспект на „гей-темата". Отивам на прайда, защото ще е страхотен. Защото въпреки че за поредна година националистите се опитват да го саботират и да бъдат страшни, но всъщност са смешни и скучни (докато сме на темата – ще има няколкостотин полицаи и охрана); въпреки че нито една голяма компания не счете каузата за достойна за подкрепа дори с пет лева по линия на корпоративната й социална отговорност; и въпреки още сто неща, се справихме и прайд ще има. И ще е велик. Заради усилията и сърцата на толкова много хора. Заради теб. Отивам на прайда, защото е празник. Самият факт, че се случва вече четвърта година, e. Отивам на прайда с надеждата, че ще дойде денят, в който няма да има нужда от прайдове. Но докато това време дойде (а то някога ще дойде), гей или стрейт – ела. Изправи се гордо или покажи съпричастност. И кажи здрасти. Аз съм един от хората с жълти тениски, на които пише Staff. Фотография: Илиян Ружин "ИНТЕЛЕКТУАЛЦИТЕ", С ИЗВИНЕНИЕ, КОИТО ПОДПИСАХА ИСКАНЕТО ДО КМЕТИЦАТА ГЕЙ-ПАРАДЪТ ДА БЪДЕ ЗАБРАНЕН петък, 26 юни 2015 г.

ция "ПИК", Чавдар Новаков, главен редактор на в. "Лакомник", Добринка Спиридонова, социолог, Възванието се подкрепя от Тивериополския епископ Тихон, председател на настоятелството на катедралния храм "Св. Александър Невски"

ЕТО ДО КАКВО СЕ СВЕЖДА СМИСЪЛЪТ ДА СИ УЧИТЕЛ петък, 26 юни 2015 г.

ДА СЕ ПОСМЕЕМ МАЛКО НАД ТИТАНИЧНИТЕ ГРЪЦКИ НЕЩАСТИЯ! петък, 26 юни 2015 г.

На лични съобщения във фейсбук тази сутрин по негова инициатива проведох следния разговор с един ученик, на когото съвсем наскоро съм преподавал философия в ПГЕЕ-Пловдив: Моето голямо гръцко порно Всичко започнало преди 20 години, когато подли мустакати европейци по хавлиени чорапи решили да прелъстят убавата Гърция. Почнали да я замерят с милиарди. Фърлят, фърлят, а бай грък прикляка да се предпази, щото е почтен и не иска такива работи. Така се родило сиртакито. Обаче в некъв момент парите почнали да попривършват, та от тогава в таверните фърлят салфетки. А бай грък продължавал да се пази и викал: "Аааа, не ста ас милиарди, искам да си работя тук поцтеницко, да си пластам данъците, да си пластам социалните, пък ако остане, квото остане, сте си го инвестирам и сте видим..."

Д.Т. каза: Добър ден, искам да ви попитам: ако искам да стана учител като Вас какво трябва да уча? Философия и после педагогика - или? Благодаря предварително! Ангел Грънчаров каза: Здравейте! За да станете учител по философия е достатъчно само да завършите магистратура по философия, това стига. Д.Т. каза: Защото много ми се искам да стана учител и да ги уча да мислят, а не само да зубрят. Както правихте Вие. И смятам, че това е най-добрият подход. Ангел Грънчаров каза: :-) Да, има нужда от млади хора, който да се захванат с тази "професия". И то именно да учат младите да мислят самостоятелно, радвам се, че искате това. Но няма да Ви е леко изобщо, знаете каква е системата в образованието, тя тепърва трябва да се променя. Д.Т. каза: Така е, но смятам, че Вие дадохте началото. Поне при мен - и от там идва мотивацията ми.

Интелектуалци: Спрете гей парада в София! Подписано от: Павел Поппандов, актьор, другарят Петьо Блъсков, главен редактор на в. "Труд", другарката Светлана Шаренкова, издател на в. "Земя", Пламен Марков, треньор по футбол, другарят Проф. Стоян Денчев (ректор на ченгесарския БИБЛИОТЕКАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ), другарят Юлий Москов, издател на в. "7 дни спорт", Проф. Николай Палашев, Проф. Иванка Павлова, другарят Христо Друмев (ченге от ДС), Валери Симеонов, депутат, Димитър Недков, писател, Недялко Недялков, издател на агенция "ПИК" и в. "Ретро", Проф. Евгений Сачев, Проф. Ирена Петева, Ивайло Крачунов, главен редактор на аген-

Обаче бай немец подъл и крещи: "Найн! Земи тука тоа милиард и стига си работил!!! Стани фиктивен държавен чиновник и ето ти още един милиард. Шнелер, шнелер. Заробвам те, гръко, преяж с милиарди и не плащай нищо никога! Ооо, яяяя, не ми връщай парите никога, харесва ми, оо, яяя..." Накрая всичко завършило с големото чупене на порцелан, който обаче се оказал фалшив. Коментар на Kapka Todorova

Ангел Грънчаров каза: Благодаря за тия думи, за един учител е много важно да чуе нещо такова, особено в положение като моето, от година вече откак съм уволнен от училището по параграфа "пълна некадърност", водя съдебни дела и пр. Д.Т. каза: Проблемът не бе във Вас, а в някои ученици, които не Ви разбираха - и в смешната директорка. Ангел Грънчаров каза: Във Вашия клас имаше подобна ситуация, но иначе общо взето с учениците не съм имал проблем. Тежкият проблем е с началството (директор, инспектор), което просто получи нареждане да се разправи с мен по причина на това, че съм политически коментатор и блогър. Тази

31 е истинската причина за случилото се. Както и да е, животът на човека не е интересен без борба! :-) За жалост, когато трябва да се разправят с неудобен учител, началствата не се свенят да използват и ученици за да си постигнат целта (което е най-грозното). Д.Т. каза: Жалко е защото начинът Ви на преподаване е нужен. Именно затова искам да стана учител и да се опитам да продължа Вашето дело. Това е правилният подход. Трябва да има повече мислещи хора. Ангел Грънчаров каза: Е, радвам се, че мислете така! Напълно сте прав, има нужда от учители с такава една философия на учителстването. Щото работите в образователната ни система са плачевни. А промяна могат да я направят само учители, които мислят по тази начин, но с подкрепата на учениците, на родителите. Министерските чиновници, директорите не искат никакви промени. Д.Т. каза: По-лесно се управлява неук човек. Ангел Грънчаров каза: Точно така. Без истинска промяна в образованието България няма да прокопса. Тъй че решението Ви да ставате учител е и много патриотично. Но да станете учител в някакъв смисъл е саможертва, това не е лесна професия... Д.Т. каза: Определено е така, но стимулът ми е в това, че искам промяна. И не искам всички хората около мен да са от човешкия тип, които следва даден стереотип – без дори да се замисли за миг правилно ли е. А промяната трябва да започне от мен. Вие ми помогнахте. Дори и само на един човек да помогна пак е нещо – защото той ще помогне на друг и така постепенно се надявам да се излезе от тази задънена улица. За да има повече мислещи хора и повече човечност. Ангел Грънчаров каза: Напълно вярно, споделям: на един човек да се помогне, един човек да се спечели за тази кауза за едно ново образование е страхотен успех! Тъй че наистина съм даже горд, че мислите така и че съм Ви бил учител по философия. Няма по-голяма награда за един учител от тази да срещне ученик, който мисли така; това просто означава, че въпреки всичко съм си изпълнил задачата като учител. Д.Т. каза: Точно така е. Много благодаря за отделеното време! Хубав ден! Ангел Грънчаров каза: И аз благодаря! Хубав ден и на Вас! Желая Ви успех!

ИДЕЯ ЗА СОЛИДАРНА ФИНАНСОВА ПОДКРЕПА ОКОЛО СЪБИРАНЕТО НА СРЕДСТВА ЗА МАХАНЕТО НА ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯОКУПАТОРКА НА БЪЛГАРИЯ

петък, 26 юни 2015 г.

По повод на: Кампанията за набиране на средства продължава написах следното до приятелите си във фейсбук: Понеже съм безработен, свършиха обезщетенията ми за безработица и от месец вече съм даже без средства за съществуване, за жалост не мога да подпомогна финансово тази толкова хубава и важна кампания по набиране на средства за демонтажа на паметника на окупационната съветска армия; но искам с нещичко да помогна все пак. Та ми хрумна в тази връзка следното: ако дадени хора решат да си купят някоя от моите авторски книги (или пък за някоя книжка от издаваното от мен списание ИДЕИ), то аз пък обещавам да преведа получените средства до стотинка за кампанията за събиране на средства за махане на паметника на съветската армияокупаторка. И така заедно ще можем да помогнем за чудесната кауза, а пък вие, дето си купите от моите книги или от списанието, ще имате в добавка било книга, било списание. Тази ми е идеята. Ще се радвам да можем заедно да направим едно добро дело. ОНЛАЙН-ИЗДАНИЕТО НА МОЯТА КНИГА "ЗА ДУХОВНИТЕ НЕЩА С БЪЛГАРСКА СПЕЦИФИКА"

Има смисъл от гей-парада – дори и да е само това, че ето, най-усърдно разговаряме по тази толкова важна тема. И, разговаряйки, спорейки, дискутирайки понякога най-разгорещено, се променяме, внасяме известни корекции в съзнанията си. Това е един твърде необходим за обществото ни разговор или дебат. Щото обществото ни е твърде нетолерантно към различията и по тази причина – недемократично като манталитет. По тази причина тия, които си позволяват да твърдят, че парадът на хомосексуалните "не бил подходящата форма", бяха вече опровергани, тия толкова полезни разговори, които водим, те именно и ги опровергават в твърдението им, че полза от гей-парада било, видите ли, нямало. Е, има, и то има голяма полза от гей-парада, ето, разговаряме, мислим, спорим: как да няма полза да се мисли, да се разговаря, да се спори?! СТЕПАН ДЕМУРА ЗА ГРУЗИЯ, СААКАШВИЛИ И ОДЕСА петък, 26 юни 2015 г.

петък, 26 юни 2015 г.

Степан Демура говорит о том как преобразилась Грузия, опять все делает злостный Запад, у них почему-то получается Сингапур и Южная Корея, а у Великой России только Северная Корея! Open publication - Free publishing Приятно четене! ИМА ГОЛЯМА ПОЛЗА ОТ ГЕЙ-ПАРАДА, ЕТО, РАЗГОВАРЯМЕ, МИСЛИМ, СПОРИМ: КАК ДА НЯМА ПОЛЗА ДА СЕ МИСЛИ, ДА СЕ РАЗГОВАРЯ, ДА СЕ СПОРИ?!

МАРСЕЛ ИЛИЕВ, ОТ РОМСКИ ПРОИЗХОД, Е ПРИЕТ В КЕЙМБРИДЖ събота, 27 юни 2015 г. Отличник от ромски произход от Монтана е приет в Кеймбридж

Отличникът на Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Стефан Савов“ в Монтана Марсел Илиев е приет в Кеймбридж. За да се обучава две години в CATS Cambridge College, момчето е положило много усилия и овладяло до тънкости езика на Шекспир. Осмокласникът взел изпита по математика и английски език без грешка. Там ще се обучава по специална методика по програмата JSIS по 10 избрани предмета, за да стане уверен и добре подготвен тийнейджър за Кеймбридж. Родителите му обаче са бедни. Те трябва да платят 30 000 паунда за ученето в престижния колеж. Семейството не разполага със сумата и затова са потърсили помощ от фондации.

Стремя се да сваля етикета, който носят ромите като крадливи и мързеливи. Усещах дискриминацията и от връстниците ми, и от страна на учителите. Не се срамувам, че съм циганин, аз живея в квартал „Огоста“. Искам да докажа, че съм успяващ и не съм различен от другите. А българският език и литературата са ми любими“, казва Марсел. Той има две по-малки братчета, но никога грижите за тях не му пречили да учи уроците си и да пише домашните. За да прекрачи прага на колежа, избягвал шумните компании и дискотеките и прекарвал всяка свободна минута с книга в ръка. Марсел блести с много таланти – пее, танцува и рецитира. Наскоро той смая публиката в Монтана с превъплъщението си в ролята на Попа в постановката „Вражалец“ по Ст. Л. Костов. Тя беше премиерата на ромското театрално студио „Суно“. Сега мечтае да пътешества по света, да посети Египет и да направи филм за пирамидите. Източник: Flagman.bg САМОНАДЕЯНОТО МНОЗИНСТВО ТРЯБВА ДА СЕ ОТВРАТИ В ЕДИН МОМЕНТ ОТ СЕБЕ СИ – ТА ДА СЕ СЛУЧИ НЯКАКВА ПРОМЯНА В НЕГО събота, 27 юни 2015 г. Обмяна на реплики във фейсбук: Dimitar Stoyanov: На мен ми се вижда основно кич. Проблемите на ЛГБТ хората ще решат в пленарна зала чрез нормативни актове, а не по този начин. Какви ползи е донесъл той в нашата страна за толкова години? Никакви. Колкото успех има Десетилетието на ромското включване, толкова

успех ще има и тази либерална инициатива. Щом има проблем, нека представители на техните организации се срещнат с народни представители от РБ, да говорят, да видят какво може да се направи. Радан е повече от широкоскроен по тази тема, но някой да го е потърсил за нещо?

Ангел Грънчаров: Правото на протест и на публично заявяване на позиция е основно човешко, гражданско и демократично право. Не мога да разбера как дори хора, смятащи се за демократи и парадиращи с това, си позволяват да отричат упражняването на именно това право от дадена малцинствена общност само на основание на това, че, видите ли, мнозинството се било чувствало некомфортно като гледало как дадени хора упражняват това свое конституционно право. Нещо гнило съзирам тук. Може би демократизмът на тези хора е нещо като илюзия? Може би такъв демократизъм е мним? Ами трябва да се почувства твърде некомфортно това самонадеяно мнозинство щом си е позволило да потиска малцинствата по арогантен начин – и по много глупави подбуди. Трябва даже да се отврати в един момент от себе си, та да се случи някаква промяна в него. Този е начинът за развитие на съзнанията, така именно стават промените в тях. ДОБАВКА: Хомофобията – все едно прикрита, "кадифяна", подмолна или открита, яростна, бясна, войнствена – е израз на антидемократично и нехуманно съзнание, на съзнание, което е твърде далеч от ценностите на автентичната демокрация, сиреч, на свободолюбието и на човеколюбието. Различните хора имат свещено човешко право на различие, ако това тяхно право бъде нарушено, всички ще пострадаме в крайна сметка, щото забраната на дадени различия е първа стъпка към възникване на униформено, на "единомислещо", на унифицирано, на тиранично общество, което не търпи никакви различия. ТЕМА ЗА ДИСКУСИЯ: КАК ТРЯБВА ДА ВОДИМ БИТКАТА ЗА ПРАВАТА СИ, КОЙ Е ПОДХОДЯЩИЯТ НАЧИН НА... ОБЛИЧАНЕ ПО ВРЕМЕ НА ТАЗИ БИТКА? събота, 27 юни 2015 г. Права или пера?, Автор: Мила Аврамова

32 Битката за свободи се печели чрез други методи и на други места. За които ти трябва вратовръзка

Нищо против гейовете и лесбийките. Ама честно, наистина нищо... ... Единственият въпрос, който ме мъчи, е защо се правят опити да се маскира един безспорно як купон, какъвто е гейпарадът, като борба за граждански, социални и политически права. Остава ми лош вкус в устата, сякаш някой се опитва да ме измами. Повярвайте, мили момичета, момчета и представител(к)и на третия пол, вашият парад няма нищо (ама наистина) нищо общо с борбата ви за равноправие. Ако се кача на обувки с платформи и 12-сантиметров ток, наплескам се яко с вечерен грим, покрия си... дупето само с розови пера и го развъртя насред София, със сигурност няма да успея да се преборя за нито едно свое право, което смятам за нарушено. Просто никой няма да ме възприеме сериозно. Независимо, че съм хетеро. И независимо, че може да съм най-гениалния човек на планетата и мога да изложа аргументирано доводи от законите на найправовите държави по света и да посоча несъответствията между европейското и българското законодателство, както и пътищата за преодоляването им. Което вероятно не мога, между другото. Но това е друга тема. Все някой може. Когато човек се бори за правата си, първото необходимо условие е да бъде чут. Когато си (не)облечен в... дъра-бъра и розови пера, единствено можеш да бъдеш видян. Независимо колко западни посланици са те подкрепили, така си се преборил единствено за правото си да танцуваш по грим на пъпа на София. Едно нелошо право, всъщност. Вярвам обаче, че когато те чуят, могат и да те разберат. А има толкова много начини да бъдеш чут, особено днес, особено в XXI век. Не ни баламосвайте. Купонът си е купон. Единственото, което може да провокира, е неразбиране, нехаресване и дори съпротива у някои по-консервативни хора. Убедена съм, че тези възгледи не зависят от сексуалната ориентация. Много гейове и лесбийки ще пропуснат парада в събота по същите причини – неразбиране,

нехаресване и дори съпротива. Даже познавам някои от тях. Те вярват, че битката за правата е нещо съвсем друго и се печели чрез други методи и на други места. За които трябва да си сложиш вратовръзка. КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Да кажеш, че протестиращите на гей-парада са... неподходящо облечени за такова едно сериозно нещо като борбата за техните права, е все същото като да отправиш забележката, че без да си туриш вратовръзка не можеш да се считаш за борец за правда и свобода! Или че понеже кройката на панталона ти не била "правилна", та по тази причина си бил компрометирал идеята си. Аз не мога да разбера тази логика, звучи ми възтъпичко тази уж остроумна забележка, туй съображение, имащо отношение към... модата на обличането, на вас как ви звучи, бихте ли имали добрината да ми кажете? В нормалните, в зрелите, в традиционно демократичните, в културните, в цивилизованите западни общества никой не се впечатлява толкова силно от това, че някаква общност, примерно гей-общността, била решила да проведе по някакви си свои причини парад или шествие на улицата; там всички приемат такава една проява съвсем спокойно, нека тия хора да си демонстрират, щом искат, щом по този начин се опитват нещо да ни кажат, нещо да заявят, те имат също така и правото сами да изберат формата на протеста си. В тия страни няма дървени "философи", които почват дълбокомислено да плямпотят, че гейовете по този начин били ни дразнели, понеже, видите ли, били "неподходящо облечени", щели сме да се чувстваме неудобно пред децата си като срещнем шествието им на улицата, моралът ни, видите ли, бил заплашен от срутване и прочие идиотщини могат да се чуят и да се прочетат у нас в последните дни. Та мисълта ми е: правете си сметка колко далеч сме от нормалните, зрелите, традиционно демократичните, културните, цивилизованите западни общества щом като у нас гей-парадът предизвиква толкова много общо взето съвсем идиотски забележки, съображения, критики и т.н. Но, повтарям, за незрели, за изостанали в умствено и ценностно отношение общество тия разгорещени дебати имат позитивен смисъл, именно спомагат за бавното развитие на съзнанията и за промяна на господстващия недемократичен, ретрограден, тоталитарен рефлекс у незатрудняващото се с мислене мнозинство. ЗАЩО КАЗВАНЕТО НА ИСТИНАТА РАЖДА НЕНАВИСТ събота, 27 юни 2015 г.

“Колкото повече едно общество се отдалечава от истината, толкова повече мрази тези, които я казват.” Джордж Оруел

Прочее, още римляните имат ето тази толкова мъдра поговорка: Истината ражда ненавист, а угодничеството (подмазването, подлизурството) – приятели.

33 ЗАБЕЛЕЖКА: Написах горното, като го адресирах до десните (консервативни) политици, но то със същата сила се отнася и до левите политици у нас. И тях ги е страх да афишират подкрепа за някакво потиснато или дискриминирано малцинство. Тъй че затова слагам заглавие "Тест за политици", за политици, способни да се опълчат на тъй интимната си душевна склонност към демагогия и популизъм. НИЕ СМЕ ОБЩЕСТВО, КОЕТО ЗАРАДИ РЕШИТЕЛНИЯ СИ ОТКАЗ ОТ МИСЛЕНЕ СМЕ СПОСОБНИ ДА ПРАВИМ ГЛУПОСТ СЛЕД ГЛУПОСТ събота, 27 юни 2015 г.

Veritas odium parit obsequim amicos. ЛЕК ТЕСТ ЗА ПОЛИТИЦИ, СПОСОБНИ ДА СЕ ОПЪЛЧАТ НА ТЪЙ ИНТИМНАТА СИ ДУШЕВНА СКЛОННОСТ КЪМ ДЕМАГОГИЯ И ПОПУЛИЗЪМ събота, 27 юни 2015 г.

Я да видим дали някой десен, консервативен и демократичен политик ще се осмели днес да отиде на гей-парада - в името на защитата на някои фундаментални ценности, свързани с човешките права и с демокрацията? :-) То ще означава в някакъв смисъл да се самоубие политически, пък макар и неритуално... Но за истината и за свободата (демокрацията) се искат и известни жертви, нали така, господа десно-консервативни демократи? Или вие не мислите така – да сте популисти и демагози ви е по-изгодно, нали така? :-) Бойко Борисов дали е способен да си превърти езика и да каже поне две думи в подкрепа на протестиращите на гейпарада? Едва ли, сметката, изгодата, подмазването спрямо мнозинството винаги трябва да е водещо за политическите въжеиграчи... Партийният интерес (изгодата) ли винаги трябва да е водещ, или има ценности, заради които сте способни да си създадете известни леки неудобства, господа десни политици, примерно, да ви падне малко рейтингът?

Гей-паради у нас се провеждат от 2008 г. Установих, че с всеки гей-парад все повече намаляват хората, които са мои "фейсбук-приятели" – понеже си позволявам, заради защитата на някои демократични и хуманни принципи, да застана в подкрепа на една толкова непопулярна у нас проява - каквато е един гей-парад. Тази година изглежда разочаровах и последните си поддръжници, симпатизанти и приятели: всички са дотам фрапирани от позицията ми, че са вече изцяло погнусени от мен, а някои даже ме и заклеймиха било като "враг", било като "крайно подозрителен в морално отношение субект", който изглежда неслучайно изпитва такива големи симпатии към... "обратните". (Някои в блога ми пък ме удостоиха директно с тъй милото прозвище "педал"!) Заради своята позиция в подкрепа на някои базисни демократични и хуманни (всъщност философски, мирогледни) принципи или ценности, аз, така да се рече, се напълно дискредитирах в човешки план и станах недостоен да бъда възприеман положително от сериозните хора. Моят случай обаче ми даде шанса да разбера как се чувстват хомосексуалните хора в общество като нашето – общество, което е болно от прикрита, открита, тайна, явна, мека, "кадифена", яростна и каквато още искате хомофобия, от тотално неприемане на всякаква раз-личност и най-вече от необезпокоявано ширещ се антидемократичен манталитет. Нашето общество е общество, болно от безчовечност, от античовечност, от бездуховност, от болезнено неуважение към личността и нейните суверенни човешки права.

Тази човешка уродливост наследихме от комунизма. Нашето общество е болно от всякакви тежки, а някои вероятно и нелечими болести, наследени от патологията и бесовщината, наречена комунизъм. Пълно е с комуноиди около нас, много от които се кълнат искрено, че били мразели, видите ли, комунизма. Сред болестите, от които е болно нашето общество, нелечимата болест, наричана глупост, е на най-почетно място. Ние сме общество, което заради решителния си отказ от мислене сме способни да правим глупост след глупост. Глупаците у нас са на особена почит, това поне не сте ли го забелязали? (Мислещите, търсещите истината, обичащите истината, пристрастените към нея у нас са най-ненавиждани, и това ли не се забелязали? Блазе ви!) Примерно единствени се отказахме от възможността да изследваме какви природни богатства (да речем, шистов газ и нефт) крият земните недра у нас. Да изброявам ли още? Глупост след глупост правим и не поумняваме изобщо. Ето защо, с оглед да спомогна поне малко за лечението на тъй болната душа на народа ни аз отправям всекидневно своите провокации като личност и като гражданин, а също и като деец на едно ново и свободолюбиво образование. Нека ме плюят, нека ме ругаят, нека ме наричат какъв ли не. Аз ще остана верен на задачата си, която е израз на моя човешки и нравствен дълг на мислещ човек, на философ: да спомагам за очовечаването, за хуманизирането на обществото ни. И още нещо искам да отбележа: много тънка и направо нищожна е разликата между диктата на мнозинството(на немислещата тълпа) при демокрацията и болшевизма. Това искам да го припомня на някои хора, които явно понеже не са живели при комунизма (болшевизма), не го усещат като нас даже с кожата си. Демократ в истинския смисъл на думата е оня, който не се подмазва на склонното към тирания мнозинство, а прави нещо за да спомогне за защита на интереса и на застрашените от тази тирания малцинства. ТЕМАТА НА ИНТЕРВЮТО, КОЕТО УКРАИНСКИ ЖУРНАЛИСТ ПОИСКА ОТ МЕН събота, 27 юни 2015 г. Украински журналист се свърза с мен и поиска интервю по темата «Как сегодня российская агентура «рулит» в Болгарии и как сами болгары воспринимают нападения России на Украину?» С този въпрос от две части той е формулирал темата на интервюто си. Ще

ми е интересно главно по втората част на въпроса (пък и по първата, защо не?) да чуя мнения от вас, в качеството ви на български граждани. Стига да имате възглед по този все пак интересен въпрос.

34 чистата вода на планетата ще свърши съвсем скоро – и тогава какво ще правим?! ЕТО КАК СЕ ВОДИ БОРБАТА С КОРУПЦИЯТА В УКРАЙНА – И В ЧАСТНОСТ В ОДЕСКА ОБЛАСТ С ГУБЕРНАТОР М.СААКАШВИЛИ събота, 27 юни 2015 г.

Аз лично бих могъл да изкажа единствено своята позиция, в този смисъл ще очаквам поне да ме уполномощите аз да развия българското становище по въпроса. :-) Той днес-утре ще ми изпрати въпросите и ще почна да му отговарям, а дотогава можете да ми пращате всякакви мнения, информация и пр., та да ми помогнете с оглед на това по-обосновано да стане застъпеното от мен гледище. НЕ СЕ КЪПЕТЕ ЧЕСТО, ЩОТ ИМА РИСК ДА СИ ИЗМИЕТЕ... БЪЛГАРЩИНАТА! събота, 27 юни 2015 г.

Да види как се прави това нещо, борбата с корупцията, реформирането на една страна, у нас само се говори, но нищо не се прави, а ето, в Одеска област за кратко време вече много неща се правят, там е разковничето, да, нека да се учим на реформаторство и на демокрация, имаме нужда от това, много сме изостанали, трябва да признаем поне това! ЗА БЕЗЛИЧНИТЕ, Т.Е. ЗА КОМУНОИДИТЕ РАЗ-ЛИЧНОСТТА ИЛИ ЛИЧНОСТТА Е НЕПРОСТИМ ГРЯХ И ПОРОК неделя, 28 юни 2015 г.

Половината българи се къпят само в неделя Честито баня! :-) По два пъти на ден е възмножко да се къпе човек, може да си протрие кожата. Пък и е цяло разточителство. А имаше и научни изследвания, които твърдят, че некъпането било много полезно за кожата – животните нима се къпят толкова често, пък пак живеят? Трябва да живеем по-природосъобразно, пък дори и да понамерисваме малко. (Обичайно е нашенец или нашенка като си вдигне ръката в автобуса и половината пътници да припаднат от смръднята, която се излъчва от мишниците им!) През ден къпане сякаш е понормално за тия бедни времена, които живеем. Пък и чистата вода на планетата трябва да се пести, какво е това къпане по два пъти на ден?! Както сме е подкарали и

Само различен (в някакво отношение) може да разбере и оцени по достойнство други различни хора. Еднаквите това не го могат. Те това не са го преживели. Затова и не могат да го разберат, оценят. Ония, които се стремят не към раз-личност, а към еднаквост ("общност"), всъщност се отказват от личността си, потискат я, жертват я точно такива същества ги наричаме комуноиди; точно те именно са и бесни когато срещнат човешко същество, което е различно и при това не се срамува от различността си. За комуноида раз-личността, т.е. личността е непростим грях и порок. А тя всъщност е най-естествено нещо. Ценното при човеците е именно различното, индивидуалното, онова, което е общо между нас, е несъществено – примерно това, че имаме два крака, една глава, две ръце, две очи, две уши.

35 Хомосексуалните, бидейки човешки същества, имат своето естествено и суверенно човешко право на щастие, на любов, на живот. И то не може да зависи от благоволението на някой, който от съжаления или от милост към тях, видите ли, им го "позволява"...

5. Задача путинской России – заразить европейцев вирусом недоверия к системе глобальной безопасности, к институтам власти и нынешним лидерам Европейского союза. Инициированный Путиным кризис в Украине должен, за задумкой Кремля, расколоть Европу на два лагеря: за и против Украины? В случае того, если бы это удалось сделать Москве, к какому лагерю могла б примкнуть Болгария?

ГЕЙ-ПАРАДЪТ ПРЕМИНА В ПРЕКРАСНА ОБСТАНОВКА, НО НИТО ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПОЛИТИК НЕ ПОСМЯ ДА ДОЙДЕ НА НЕГО!

Виж: Хиляди излязоха на „София прайд“ ЛГБТ хората имат еднакви човешки права и този парад е символ на стремежа за разбирателство, толерантност и равни възможности за всички, обяви посланикът на Великобритания у нас Ема Кейт Хопкинс КРАТКА МОЯ ЗАБЕЛЕЖКА: Оказа се, че участниците в софийския гей-парад са съвсем порядъчно облечени, т.е. не се сбъднаха най-големите страхове на противниците им. МАЛЪК ОТКЪС ОТ МОЕ ИНТЕРВЮ ПРЕД УКРАИНСКА МЕДИЯ неделя, 28 юни 2015 г.

Отговорих на въпросите на украинския журналист Виктор Каспрук, дадох му поисканото от мен интервю. Скоро като излезе в украинските медии ще мога да ви дам възможност да разбере какви въпроси са ми били зададени и как съм отговорил на тях. Но сега си позволявам да дам част от това интервю, т.е. отговора на един само въпрос, именно заключителния; ето какво бях попитан, а по-долу можете да разберете как отговорих на този въпрос:

Я не верю, что анахроничная и ретроградная имперския идеология „возрождения подлинной русской идеи”, которой так неуклюже спекулируют путинисткие советские реваншисты, имеет ресурс одурманить мозги значительной части населения стран Европейского союза и расколоть европейского сознания на две части. Этого невозможно получится, эти путинские идеи вполне неадекватны современных реальностей сознания, они находятся на уровне развития сознания, которое характерно для эпоху Ивана Грозного – или в лучшем случае временам Йосифа Сталина. Моя теза, что это болезнь, перверзия, психопатология, сумасшедствие. Такое больное „мышление” не имеет корни в современном европейском сознании. Оно может иметь некоторое распространение в странах Восточной Европы, но как я уже сказал, его стимулация со стороны Кремля идет по внеидеологический путь, через платными пропагандными манипуляциями, которые не могут имет такого еффекта, которого они имели в самой России, где в условиях путинисткой идеологической диктатуры значительная часть населения поддалась и слишком искалечила свои мозги. Все таки даже в таких странах как Болгария (благодаря прежде всего интернета) имеется плюралистическая медийная среда. У нас против свободолюбивой Украины пишут только платные медийние мерзавцы путинистов, которые не имеют никакого общественного и также личного влияния или авторитета, таким подлецам никто не верит. Еффект писаний таких мерзавцев ничтожный, он даже не оправдывает инвестицию. В таком смысле Болгария как целое теперь ведет ту же самую борьбу за свободу, независимость и достойнства против российской имперской путинской бесовщины, которую ведет и свободолюбивый братский нам народ Украины. В таком смысле мы ведем одну и ту же борьбу, борьбу против одного же коварного и подлого врага – это борьба за одни и те же благородные человеческие ценности. Это именно человеческие ценности, из которых вырос европейский жизненный мир, да, это именно универсальные ценности современной человеческой цивилизации, к которым ближе всего находится европейская, евроамериканская християнская цивилизация. Проблема в том: из болезни, на которой

полным выражением оказалось путинисткосатанисткая деградация сознания, полностью не вылечилось не только украинское, но и болгарское общество, эта болезнь в какойто мере опасна и для развития сознания в остальных восточно-европейских стран. Ведя свою вдохновляющую борьбу с путинисткой психопатологии, мы одновременно должны работать для оздравления массового сознания в наших стран, борьба с так уродливой идеологии путинизма – это борьба за здравомыслие, за человеческую автентичност. Чтобы огромное большинство людей в наших странах убедились в огромные преимущества созидательной свободной жизни по европейским правилам, мы, граждане обоих странах, должны делать все необходимое, все от нас зависящее чтобы реформирование на новых началах нашей жизни шло в ускоренном порядке – чтобы дать еще теперь свои плоды. Только тогда поврат к нормальной жизни стал бы необратимым. Только тогда и будут решительно преостановлены притязания и аспирации путинской имперской бесовщины, тогда и ее соблазны покажут свое действительное уродство, умственной несостоятельность и полную безперспективность. Я верю, что этот день придет так скорее, как мы, граждане, скорее начнем исполнять свои настоящие объязанности – как это подобает именно свободному человеку, свободных людей и граждане. Все в конечно счете зависит от нас самых, все в наших руках. Не надо быть зрителями той борьбы, что ведется вокруг нами, а также и внутрь, в наши души, надо участвовать всеми силами в ней – чтобы добро и правда жизни восторжествовали как можно скорее и полнее. НЕ ЗНАМ ДОКЪДЕ ЩЕ СТИГНЕМ С ТОЗИ ПРЕЗРЯН МАНТАЛИТЕТ понеделник, 29 юни 2015 г.

В едно телевизионно предаване (което слушам в момента) Михаил Саакашвили многократно повтори: системата ще бъде променена с нови хора, нека да дадем възможност на млади, необременени от пороци, чисти и талантливи хора да се изявят, затвореността на т.н. елит е една от основните причини и за корупцията, и за липсата на развитие, абе повтаря всъщност

това, което пише и в Библията, именно, че не бива да се налива ново вино в стари мехове. Махаш старите и чрез открити и честни конкурси намираш нови, чисти и образовани хора-идеалисти, които именно могат да поставят обществения интерес над частния, егоистичния. Неговата теза е, че промените се правят от нови хора с ново съзнание, ако не бъдат подменени хората, ако не бъдат изгонени корумпираните чиновници, ако не се възцари нов манталитет, промяна никаква не може да има. Казва и това: революцията не е завършила, тя продължава, сега именно е решаващия й етап. Гледам и слушам този човек, казва съвсем прости истини, което казва вече го е правил, проверил е, че работи на практика, той промени Грузия. Много умен и талантлив човек е той, необичайно интелигентен; по едно време каза, че в Украйна има много талантливи хора, карал велосипед, приказвал си с хората и се удивлявал колко често срещал хора, с които като поговориш, разбираш, че били "същински Клондайк", толкова богати като личности - и е чудно, продължи той, как страна, в която има толкова много талантливи хора, е в такова тежко положение, непростимо е това! Всичко, което той казва, има отношение и към нас, положението в България е абсолютно същото, ние сме не по-малко корумпирана страна от Украйна (и някогашна Грузия), но у нас не само няма воля за същински промени, ние нямаме, за жалост, и лидери като Саакашвили, които са способни на всичко в името на въодушевилата ги идея за същностна, за истинска промяна. У нас правим точно обратното на това как следва да се правят нещата и затова нищо не постигаме. Корумпираните държавни чиновници и ръководни длъжностни лица гледат само своя частен користен интерес, злоупотребяват с власт, всички се възмущаваме, но хората, които избираме да ни управляват, изобщо нямат волята нещо да променят, само се говори, безкрайни разговори, нещата се замазват, никой не смее да посочи точното болно място, както това прави Саакашвили - камо ли пък да се заеме нещо да промени като промени хората, от които в крайна зависи всичко. Нима някой у нас смее да каже, че трябва да се замени целия корумпиран кадрови състав на полицията, на митниците, на съдебната система, на прокуратурата?! А го каже, ще го изядат с дрехите! Държавните чиновници даже се уредиха със закон, гарантиращ им доживотно вегетиране в службите; у нас нямаме демокрация, щото реалната власт е у държавната бюрокрация, която политиците обслужват и ухажват непрекъснато. У нас имаме диктат на държавната бюрокрация. У нас дори един директор на болница не може да бъде сменен от министъра, а какво остава да бъдат проведени по-сериозни и цялостни промени.

36 Не знам докъде ще стигнем с този манталитет. Това аз не мога да кажа. Зъл край ни чака. Народът упорито мълчи. Кога ли ще му писне? И каквото ли ще стане тогава – когато масовият българин загуби всякакво търпение? Възможно ли е изобщо това или нашето търпение е безпределно? ПРАВЕТЕ СИ ЖИВОТА РАЗНОЛИК И БОГАТ НА ИЗЖИВЯВАНИЯ – ТОГАВА ИМЕННО ЩЕ ЖИВЕЕТЕ ПЪЛНОЦЕННО! понеделник, 29 юни 2015 г.

От доста време в блога не пиша почти никакви коментари, а само откликвам на някакви публикации по сайтовете; зарязал съм, поради липса на време и на настроение и своя дневник, в който описвам преживелиците си. Забелязал съм, че когато не напиша свой текст, посещаемостта в блога ми рязко спада, пък дори и политическите и другите, примерно духовни или свързани с образованието въпроси, по които съм откликнал, да имат голям обществен отзвук. Явно много хора са привикнали да четат моите, така да се рече, "животоописания", изглежда и с това ще се запомни този блог: за мен преживелиците на една личност в нашето толкова болно време също са нещо значимо, щото в тях именно може да се открият ония истини, които са ни жизнено, дори съдбовно необходими. С човека, с индивида, с личността започва и свършва всичко в този наш живот – от това свое убеждение няма да отстъпя. Аз не обичам общите теоретизирания за "живота и човека" изобщо, за мен значение и смисъл имат само непосредствено преживените и конкретни, личностно оцветени събития на всекидневния живот, благодарение на които се проявява, просветва истински значимото за нас, човеците. В това, което вълнува един отделно взет човек, наш съвременник, се пречупва всичко онова, което по някакъв начин има значение за всички нас, един вид е обществено или граждански значимо. Понеже у нас сме склонни да игнорираме личността и личностното (абе недей така, тия неща са лични, отбягвай ги, нали така ни казват; примерно казваме, че дадени конфликти били имали "личностен характер" и затова не били съдържали "обществен смисъл": глупости, таваришчи, та нали личността е носителят на общественото, социалното!) и по тази причина боравим главно с общи приказки и

с абстракции (ний големи теоретици се извъдихме!), по тази причина сме се заплели в неразрешими антиномии и проблеми. Индивидът, личността е онова, което найвече има значение, всичко в този наш живот се прави от живи хора, от хора с ново съзнание, в това число и сериозните, същностните промени в големия, в общностния живот. Понеже не сме привикнали да ценим личностите и личностното, понеже не ги разбираме, по тази причина и не можем да оценим кой е автентична личност, кой има автентично личностно отношение; ето на това основание у нас за свои "водачи" и "лидери" си избираме крещящи по личностната си несъстоятелност безличия! Безличното общество, обществото, което не умее да цени личността и личностното, ще бъде олицетворявано от безличности, от безличия, от мижитурки; толкова е естествено това! А за да започнем да ценим личностното, да се откажем от глупавата теза, че личността е "голямо зло", личностите са все "скандалисти", предизвикват само конфликти и пр., които трябва да бъдат погасявани, та значи за да стане това, следва да привикнем да се вглеждаме най-прецизно в онова у нас, което има личностен характер, на тази база ще почнем не само да го ценим, но и да го отглеждаме у себе си. И в едни момент ще почнем сами да се държим като личности. Една личност, ама истинска, действителна, автентична, още с попадането си в една среда вече я променя, само със своето съществуване променя нещата светът става друг когато се появи нова личност, имаща какво да каже на света. В богатите, в развитите общества са привикнали да търсят такива личности, личности с талант и с вдъхновение, постоянно ги търсят, а у нас предимно ги тъпчем и убиваме. Стига изобщо да успеем да ги разпознаем. Щото е много възможно заради непълноценните си представи за това що е личност крещящите безличия да смятаме за личности, а пък истинските личности да ги обявяваме за вредни, да ги плюем, да ги тъпчем, да ги мачкаме и убиваме. У нас, дами и господа съдебни заседатели, имам чувството, че е раят на безличниците - и на некадърниците! Е, по тази причина аз друго не правя освен да реагирам по всякакви въпроси пределно личностно, по един ярък личностен начин. Добре зная, че личностното отношение у нас много дразни безличниците. Същински бяс изпитват те когато срещнат някаква що-годе ярка личност. А най са щастливи когато се обкръжат със себеподобни – и тогава взаимно се ухажват, хвалят се, обичат се, насърчават се: България, повтарям, е царството на безличниците и на некадърниците! И на подлеците. И на мерзавците. Погледнете кои и какви са ни водачите, какви са ни "звездите", какъв ни е, с извинение, "елитът" - ами еманация е на нас

самите! А какви сме ний самите е отделна тема. Е, има и личности сред нас, има и талантливи хора, но са крайно потиснати, блокирана е енергията им. По тази причина и нямаме особен прогрес. У нас, потретвам, триумфират безличниците, некадърниците, подлеците, мерзавците. Преди години, когато бях изгонен от университета, бях същото в положение като сега: безработен, обруган, оплют, без никакви средства за съществуване. Само дето тогава бях млад: точно на 33 години другарите ме изритаха от университета, където бях работил 7 години като асистент по философия. И тогава като сега се чудех какво да правя по-нататък, как да продължа живота си, как поне да оцелея, да се съхраня. Безпощадната комунална общност у нас изобщо не търпи индивидуалностите и личностите, не търпи кадърните хора, те са нещо като "шило в торба" и плашат, те също така са и врагове на нейната презряна комунална идилия. И в оня период трябваше да решавам: дали да не се махна от тази прокълната на комунизъм страна - или да остана, да се пожертвам в безкрайните борби. Много време мислих по този въпрос. Вероятно много от сънародниците ми също са мислили над него. Някои, прочее, не мислиха, без да мислят си взеха торбичката и капата и се махнаха. Два милиона и половина българи направиха този избор. Взеха си и деца, и жена и се махнаха. Аз имах малко дете, болни близки хора и по ред житейски причини се видях принуден да остана. Дълго време мислих и измислих ето какво: ще се захвана с... "бизнес"! Създадох своя Център за развитие на личността HUMANUS. Да спомагам за развитието на личностния ресурс на многострадалната ни нация. Един вид все едно се захванах да продавам... хладилници на ескимосите - или кожуси на живеещите в екваториална Африка. Мога дълго време да разказвам своята одисея, тръгвайки по този път. Много неща правих, много провали преживях, много горчиви разочарования ме сполетяха. Но и много неща постигнах. Е, пари, разбира се, не спечелих. Напротив, много свои пари един вид ги закопах в невъзвращаеми инвестиции. Примерно хиляди левове инвестирах в издаването на своите книги, в издаването на философското списание ИДЕИ, какво ли не съм писал и издавал в тия години. Всичко издадено сега лежи непипнато от ръка на читател по книжните борси и в складовете. Понеже книготърговците, подобно на екзекутори, оцениха, че моите книги и помагала не били "пазарни" - и ме подложиха на убийствена "пазарна" цензура. Кой ли ти чете у нас книги за духовните неща, някакви си там "философски глупотевини", кой ли се вълнува от автентична психология, при това написани, видите ли, от български автор?! У нас четат само продуктите на масовата чужда култура, може да са най-големи идиотщини, но щом са писани

37 от чужди автори – ще ги четем, виж, нашия, българският автор ще го доубием като няма да му обърнем никакво внимание! Както и да е, ето, аз седя тия дни и мисля за бъдещето си, а около мен навсякъде са огромни пакети и неразопаковани топове с книги и списания. Свършиха и последните пари от последното ми обезщетение за безработица: с последните си пари платих тока и интернета. Оттук-нататък не си представям как ще живея. Нека да се радват моите щатни оплювачи по блог, пиша самата истина. Много ми е интересно и как ще възприемат всичкото това и моите екзекутори, които ме изгониха от работа, лишиха ме от преподавателски права и по този начин ме обрекоха на гладна смърт, на умиране. В две тежки съдебни дела, продължаващи вече повече от година, се мъча да си върна правата и достойнството. Интересно ми е що за съзнание имат такива хора, които ей-така, заради една глупава страст за отмъщение, са способни да гледат как заради техния каприз се мъчи и умира един човек. Вече нямам сили да се боря. Започна да ми писва вече. Изглежда съм в навечерието на екзистенциална криза. Борих се цял живот, ето, сега силите ми са вече на изчерпване. Помощ и подкрепа отникъде не се вижда. Отвсякъде ме обгръща ледена стена на неразбиране и на безразличие. И на човешка мерзост. Някои минават през блога ми само да плюнат връз мен. Примерно един идиот, който се представя, че бил, видите ли, живял в Австралия. Негов кумир е Путин, той много обича руснаците. Щото имали били... катюши, имали били много ракети! И можели да унищожат целия свят. А иначе бил... "проамерикански ориентиран". Щял като се пенсионира в Австралия да иде да си живее старините в... Русия!!! Пълен нашенски олигофрен. Редовно идва да ме оплюе, да си излее жлъчта. Анонимен, разбира се. Нещастник. Нищо човешко няма в такива. Но не могат по никой начин да разберат, че нищо човешко няма у тях - ето това именно е най-страшното! И като капак на всичко, видите ли, имат претенцията, че били "религиозни", били, представяте ли си, "вярващи в Бога"!!! Аз по-голямо уродство от това не мога да си представя. Една-единствена дама, пенсионерка, бивша учителка по френски език, откликна и вече в два поредни месеца си купува мои книги – и ми ги плаща при това (щото аз общо взето предимно подарявам книгите си). Разбира се, неудобно ми е да вземам парите й, гледам да й се отблагодаря за участието и подкрепата като й давам и пращам много повече книги, един вид като бонус. Чудя се как да се отърва от книгите си – и от купищата топове със списание ИДЕИ, което издавах също със средства от своята скромна учителска заплата. Виждате, моето "бизнес-начинание" завърши безславно. В склада на печатницата на изд.

ИЗТОК-ЗАПАД в София също има купища мои книги, ей-така, стоят си, страх ме е в един момент да не рекат да ги изхвърлят. Пречат им най-вероятно. Ще трябва да наема кола и да ида да си ги прибера. Или да устроя едно аутодафе в София с тия книги - да ги изгоря. Съпругата ми също е учителка и също е безработна, тя, горката, от години страда заради мен. Мен дълги години ме търпяха, но за сметка на това нея гонеха. Сега изгониха и мен. Пълно тържество! Церберите от административната образователна система ликуват – понеже успяха да унищожат своя толкова зъл враг. А че съм им враг – в това няма съмнение. Въпреки че аз съм много диалогичен човек, те ме възприемат като враг. Не щат да разговарят с мен. С мен разговарят предимно с... доноси против мен. Имам две огромни папки с такива доноси и компромати срещу мен, покрай съдебните дела се добрах до тази любопитна книжнина. Трябва да намеря време да публикувам всичко това в блога, нека да се чете, нека хората да видят как хубаво бях оплют отвсякъде. И да разберат на що са способни тия бабаитити и... бабаитки (думата "баба-итка" много ми харесва, току-що я изобретих; подходяща е за случая, щото има и една баба, дето е сред моите "горещи почитатели" от образователната система; тя съчини сума ти "разгромни писма" срещу мен!). Да се види как процедират тия другари и другарки. Все са си абсолютно същите. При тях промяна никаква няма и не може да има. Бетонни съзнания и души – както се изрази един човек тия дни. Предстоят ми няколко тежки месеца, в които ще чакам да се произнесе Върховният касационен съд – решението на Окръжен съд в Пловдив, с което беше отменена заповедта за моето уволнение от работа беше обжалвано от бившата ми работодателка, директорката на ПГЕЕПловдив. Обжалвано пред Върховния касационен съд. Преди време тя загуби едно друго мое съдебно дяло, загуби го пак във Върховния касационен съд. Тя доста съдебни дела загуби (тя уволни и други неудобни хора, учители, не само мен), вероятно ще загуби още дела. Разбира се, готов съм да си търся правата ако трябва даже в Европейския съд. Живот и здраве да е само. На моменти ме овладява пълна погнуса, но в следващи моменти пак ставам твърдия борец, какъвто винаги съм бил. Само сили и здраве да е. Животът, дами и господа съдебни заседатели, е интересен само в борба. Животът застоя и идилията не търпи. Идилията е признак на разложението, на смъртта. Животът, истинският живот е борба. Без борба няма живот, заслужаващ това име. И без свобода няма живот, достоен за човека. Ей-такива именно "глупости" съм писал в своите изцяло безполезни книги. Да, все такива глупости съм писал там. Изобщо не докосвайте, камо ли пък да четете книги-

те ми: там е пълно с все такива непонятни за българския ум глупости... Оня ден един човек ми позвъни по телефона. От телевизионното предаване, което водя, се впечатлил и поискал да прочете някоя моя книга. (Аз водя това предаване изцяло «pro bono», от лат. pro bono publico – заради общественото благо – казвам това, за да не си помисли някой, че вземам някаква баснословна заплата за предаването си, пък се преструвам на беден.) Отишъл в Народната библиотека, поискал мои книги. Нито една не могъл да си вземе. Всичките били взети. (Аз съм дарил доста книги на библиотеката, освен от депозита.) Помоли да си купи от мен три книги. Срещнахме се. Като поговорихме, оказа се, че бил безработен като мен. Разбира се, не можах да си позволя да взема левчетата, които беше приготвил за книгите. След дълго увещаване го помолих като прочете книгите, да иде и да ги дари в библиотеката. Само тогава се съгласи да ги вземе. Постоянно пращам мои книги на млади хора, студенти и ученици, които се свързват с мен, които проявяват интерес. Готов съм да пратя от книгите си на всеки, който се съгласи да поеме поне пощенските разходи за тяхното изпращане. Има куриерски фирми, при които това може да стане за сметка на получателя да са разходите по транспортирането. При това условие мога да пратя книги на всеки, който изяви желание. Просто не искам да гледам повече тия купища книги пред очите си. Искам да ми се махнат от очите. Мислех си оня ден да ида да стоваря една купчина книги пред сградата на Пловдивския университет, да сложа табелка - "безплатно за ония, които искат да прочетат тази книга". Приятел ме разубеди – щели да стоят без никой да се докосне до тях, а накрая някой събирач на хартия щял да ги вземе да ги занесе във вторични суровини. То така или иначе ще отидат един ден във вторични суровини, нека да е по-рано барем. Казвам това, за да доставя малко перверзна радост в сърцата на завистниците и на зложелателите. В по-тежко, направо катастрофално положение от години не съм бил. И найобидното, най-срамното е това, че вече съм на почти достолепна възраст – на 56 години съм. Крайно ми е неудобно от сина – на моите години да съм в това положение. На моите години хората все нещо са постигнали и стоят твърдо на земята. Аз обаче, сами виждате, сякаш се провалих съвсем. "Тоя Грънчаров и за учител не става вече, остави го бе, пълен некадърник, пълен боклук, добре че милата госпожа директорка го уволни, нека да мре, такива като него не са ни нужни!" - нещо подобно ще напише дежурната по блог оплювателка. Тя първа откликва все в този дух. Онази, която пише за "нашия сплотен колектив", нали се сещате? Онази, която редовно ме праща да ида с циганите да стана метач на улиците. Тъй де,

38 унизителна работа няма, нали така, мила другарко? Мили Боже, колко долни хора има на този свят?! Колко нещастни хора има на този свят... Спирам дотук. Ще мисля какво да правя в тази тежка ситуация, нещо трябва да измисля. Вярно, деформиран съм от системата, свикнал съм да работя на макар и малка, но сигурна заплата. 32 години съм работил все така. Такъв, дето се казва, ми е стереотипа или навика. Сега дойде време да го разбивам някак. То всяко зло може да е за добро, знае ли се? За годината, в която съм уволнен, поне 4 книги написах. Това за мен е най-главното в тия условия, писането. Пак ми предстои тия дни да подготвям новата книжка на сп. ИДЕИ. Новата книжка на списание HUMANUS, списанието за съвременно образование, вече е в печатницата, очаквам да излезе до седмица. Умът ми не побира как ще платя отпечатването на този тираж. Книжката на международното многоезично издание на сп. ИДЕИ беше вече отпечатана в Киев, сега пътуват за България, макар доста да се забави пратката: български пощи този път ще бият рекорда, цял месец списанието не може да дойде до Пловдив! Твърдят, че пратката не била навлязла още в България, но аз на това не вярвам. Да се е загубило пък едва ли. Ще видим, вече украинците дадоха молба за издирването на пратката. И такива грижи имам, виждате, животът ми е богат и разностранен. То тъй е и интересен животът. Хайде, хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Правете си живота разностранен (разнолик) и богат на изживявания – тогава именно ще живеете пълноценно! Нека това да ви пожелая накрая... ЗЛОТО Е ПОСЛЕДИЦА ОТ ОТСЪСТВИЕТО НА ЛЮБОВ КЪМ БОГА У ЧОВЕКА вторник, 30 юни 2015 г.

Как един студент затваря устата на професор Веднъж един професор задал следния въпрос на своите студенти: – Всичко ли, което съществува, е създадено от Бога? (ОЩЕ >>>)

39 В ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СФЕРА: ПОЧТИ НИЩО НЕ СЕ Е ПРОМЕНИЛО, МЪРТВИЛОТО Е ВСЕ СЪЩОТО! сряда, 24 юни 2015 г. Ето една моя статия от преди три години, която точно отразява и ситуацията с приемането от Парламента на сегашния "още по и дори най-нов закон за образованието" – почти нищо не се е променило, мъртвилото е все същото:

на посока, нека всеки сам решава каква е посоката. Такива като мен, хора, които искаме и работим нещо истинско и смислено да бъде направено в изцяло катастрофиралата система, вече сме извън нея, та агонията й да продължава необезпокоявано. "Врагът трябва да бъде унищожен без никаква милост!" – този е лозунгът, който кънти в нечии бюрократични глави, чиито съзнания са на нивото на 30-те години на ХХ-век, и то в сталински СССР. Толкова. Приятен ден ви желая! И приятни размисли – дами и господа мислещи сънародници! Ако има проблем когато желаете да увеличите изображението, та да е удобно за четене, кликнете ето тук, тогава изображението ще може да се увеличи и чете...

ция, каквато представлява човешката душа. И особено душата на развития, на достигналия до себе си човек, душата на здравата и богата личност. Изкуството на живота, което единствено може да ни въведе в неговата пълнота, пряко зависи от изкуството на самопознанието, в чиито тайни са посветени най-вече философията и разбиращата съвременна психология, пронизана изцяло от философски дух. Моята съзнателно избрана задача е да помагам на опитващия се да разбере себе си човек...

Персоналната телевизия на бъдещето:

ПОЗНАЙ САМИЯ СЕБЕ СИ!

Душата на човека е свят и дори вселена, в която пътешествията са не по-малко вълнуващи от междузвездните галактически одисеи с космически кораб – стига тези последните да бяха възможни. И ако извън нас съществува един величествен и необятен космос, то и вътре в нас, в душите ни, е скрита не по-малко тайнствена вселена, предизвикваща ентусиазъм в сърцето на оня, който е дръзнал да се потопи и овладее от нейната чудна мистерия. Виж също публикацията от петък, 27 юли 2012 г.: В днешния брой на в-к СВОБОДЕН НАРОД излезе моя статия със заглавие ДОУБИВАТ СЪС ЗАКОН ОБРАЗОВАНИЕТО КРАТКО ДОПЪЛНЕНИЕ: Като казах, че почти нищо не се е променило, съгреших, променило се е нещичко. Ето, примерно, промяната, която се е случила примерно с мен, авторът на тази статия: вече година откакто съм уволнен от работата ми като преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив, старателни бюрократи ме уволниха по такъв параграф, че фактически съм лишен от преподавателски права (!), приключи обезщетението ми за безработица, вече съм без никакви средства за съществуване, водя два съдебни процеса за да си върна правата и да получа реванш, да се върна на работа, но на тия съдебни процеси краят им не се види, примерно тия дни, след като Окръжен съд отмени заповедта за моето уволнение, администраторката на ПГЕЕ-Пловдив обжалва неговото решение пред Върховен касационен съд (!!), а там делото ще се води неизвестно колко време. Тъй че, промени, разбира се, има, но в една крайно интерес-

Свободното избиране на клипчета, музикални или авторски, съдържащи коментари или лекции, включени в програмата, може да става ТУК. Гледай също и моя Channel в YouTube. Каналът HUMANUS в blip.tv Линк за онлайн гледане на Пловдивска обществена телевизия

Вестник

ГРАЖДАНИНЪ Първият блогърски вестник Издава: Център за развитие на личността

HUMANUS, основан през 1994 г. Главен редактор:

Ангел ГРЪНЧАРОВ От живия човек се иска найвече това: да не допусне душата му да се превърне в пустиня, в която всички извори са пресъхнали. Напротив, той е длъжен да създава и поддържа великолепието, многообразието, растежа, цъфтежа, плодоносността и въобще живота на ефирната духовна субстан-

ЗА КОНТАКТИ: e-mail: angeligdb@abv.bg Телефон: 0878269488

Истината ни прави свободни!